Административнопроцесуален кодекс

Административнопроцесуален кодекс В сила от 12.07.2006 г. Обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.94 от 31 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.77 от 9 Октомври 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.104 от 3 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.27 от 25 Март 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.74 от 20 Септември 2016г., доп. ДВ. бр.13 от 7 Февруари 2017г., изм. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г., доп. ДВ. бр.63 от 4 Август 2017г., изм. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г., доп. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2017г., доп. ДВ. бр.42 от 22 Май 2018г., изм. ДВ. бр.65 от 7 Август 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.77 от 18 Септември 2018г., изм. ДВ. бр.36 от 3 Май 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 29 Ноември 2019г., доп. ДВ. бр.44 от 13 Май 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 17 Ноември 2020г., изм. ДВ. бр.9 от 2 Февруари 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 19 Февруари 2021г., доп. ДВ. бр.102 от 23 Декември 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.80 от 19 Септември 2023г., изм. ДВ. бр.102 от 8 Декември 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.63 от 1 Август 2025г., изм. ДВ. бр.17 от 13 Февруари 2026г. Дял първи. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Глава първа. ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ДЕЙСТВИЕ Предмет Чл. 1. Този кодекс урежда: 1. издаването, оспорването и изпълнението на административните актове, както и оспорването по съдебен ред на подзаконови нормативни актове; 2. разглеждането и решаването на сигналите и предложенията на гражданите и организациите; 3. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) производството за обезщетение за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 4. разглеждането на искания да се задължи административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие; 5. дейността по уеднаквяване на съдебната практика по административни дела; 6. изпълнението на административните и на съдебните актове по административни дела; 7. (нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) извършването на комплексно административно обслужване; 8. (нова - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) споразумението и административния договор. "Отговорност за дейност на администрацията Чл. 1. (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс." 3. Член 3 се изменя така: Обхват и действие по място Чл. 2. (1) Кодексът се прилага за административните производства пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго. (2) Разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете: 1. на Народното събрание и на Президента на Републиката; 2. с които се упражнява законодателна инициатива; 3. с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Действие спрямо лицата Чл. 3. Спрямо чужденците, които пребивават в Република България или са участници в административно производство пред български орган извън нея, кодексът се прилага, доколкото Конституцията и законите не изискват българско гражданство. "Задължение за разясняване Чл. 3. Органът, който е отменил незаконния акт по чл. 2, е длъжен да разясни на гражданина или на представител на юридическото лице реда, по който могат да защитят правата си." 4. В чл. 9, ал. 2 след думата „граждани“ се добавя „и юридически лица“. § 99. В Закона за паметниците на културата и музеите (обн., ДВ, бр. 29 от 1969 г.; изм., бр. 29 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 87 от 1980 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 45 от 1989 г., бр. 10 и 14 от 1990 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 31 от 1996 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 117 от 1997 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 50 от 1999 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 21 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 7, ал. 8 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. 2. В чл. 33б, ал. 4 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 100. В Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (обн., ДВ, бр. 31 от 2005 г.; изм., бр. 99 от 2005 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 66, ал. 2 думите „чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. 2. В чл. 79, ал. 2 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 101. В Закона за патентите (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 45 и 66 от 2002 г., бр. 17 от 2003 г.) се правят следните изменения: 1. (*) В чл. 59 думите „Софийския градски съд“ се заменят с „Административния съд - град София“. 2. Навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 102. В Закона за подземните богатства (обн., ДВ, бр. 23 от 1999 г.; изм., бр. 28 от 2000 г., бр. 108 от 2001 г., бр. 47 от 2002 г., бр. 86 от 2003 г., бр. 28 и 94 от 2005 г.) се правят следните изменения: 1. (*) В чл. 75, ал. 7 думата „окръжния“ се заменя с „административния“. 2. Навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 103. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм., бр. 79 и 153 от 1998 г., бр. 12, 26, 86 и 113 от 1999 г., бр. 24 от 2000 г., бр. 34 и 41 от 2001 г., бр. 46 и 96 от 2002 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 14 и 105 от 2005 г., бр. 18 от 2006 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 104. В Закона за посевния и посадъчния материал (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; изм., бр. 27 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 105. В Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн., ДВ, бр. 50 от 1991 г.; изм., бр. 52 от 1994 г., бр. 12 от 2004 г., бр. 29 от 2005 г.) в чл. 5, ал. 4 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 106. В Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 79 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 107. (*) В Закона за промишления дизайн (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; изм., бр. 17 от 2003 г., бр. 43 и 105 от 2005 г.)се правят следните изменения: 1. В чл. 49 думите „Софийския градски съд“ се заменят с „Административния съд - град София“. 2. В чл. 61 думите „Софийския градски съд“ се заменят с „Административния съд - град София“. § 108. В Закона за професионалното образование и обучение (обн., ДВ, бр. 68 от 1999 г.; изм., бр. 1 и 108 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 103 и 120 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г., бр. 28, 77 и 94 от 2005 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 49а, ал. 11 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. 2. В чл. 68, ал. 2 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 109. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 215 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 110. В Закона за пчеларството (обн., ДВ, бр. 57 от 2003 г.; изм., бр. 87 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 111. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 105 от 2005 г.) в чл. 26, ал. 10 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 112. В Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (обн., ДВ, бр. 79 от 1998 г.; изм., бр. 22 от 2003 г., бр. 74 и 88 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 113. В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 88, 94 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 114. В Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ДВ, бр. 18 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 115. В Закона за сдружения за напояване (обн., ДВ, бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 108 от 2001 г.) в чл. 9, ал. 5 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 116. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 32 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 21 от 2006 г.) в чл. 10, ал. 7 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 117. В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г., бр. 64 от 1993 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г., бр. 59 от 1995 г. - Решение № 7 и № 8 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г., бр. 103 от 1996 г. - Решение № 20 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 62, 87, 98 и 123 от 1997 г., бр. 59, 88 и 133 от 1998 г., бр. 68 от 1999 г., бр. 34 и 106 от 2000 г., бр. 28, 47 и 99 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 17 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. (*) В чл. 14, ал. 3 изречение пето се изменя така: „Срещу решението на районния съд може да се подаде касационна жалба пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, която се разглежда от съда в състав от трима съдии.“ 2. (*) В § 4к, ал. 6 думата „окръжния“ се заменя с „административния“. 3. Навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 118. В Закона за социално подпомагане (обн., ДВ, бр. 56 от 1998 г.; изм., бр. 45 и 120 от 2002 г., бр. 18 от 2006 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 119. В Закона за стоковите борси и тържищата (обн., ДВ, бр. 93 от 1996 г.; изм., бр. 41 и 153 от 1998 г., бр. 18 от 1999 г., бр. 20 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г.) в чл. 12, ал. 3 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 120. (В сила от 01.01.2007 г.) В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 93 от 1995 г. - Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 6 от 1999 г. - Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 110 от 2002 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г., бр. 118 от 2002 г. - Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г.; изм., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29, 36 и 70 от 2004 г., бр. 93 от 2004 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2004 г., бр. 37 от 2005 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2005 г.; изм., бр. 43 и 86 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 23 от 2006 г. - Решение № 1 на Конституционния съд от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 3, ал. 1 след думата „окръжни“ се поставя запетая и се добавя „административни“. 2. В чл. 30, ал. 1: а) в т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и за председателите на административните съдилища“; б) създава се нова т. 9: „9. председателите на административните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;“ в) досегашните т. 9 - 13 стават съответно т. 10 - 14. 3. В чл. 35в, ал. 5 думите „ал. 1 - 5“ се заменят с „ал. 1 - 6“. 4. В чл. 35е, ал. 5 думите „ал. 1 - 5“ се заменят с „ал. 1 - 6“. 5. В чл. 38 след думата „окръжните“ се поставя запетая и се добавя „административните“. 6. В чл. 39: а) в ал. 1 след думата „окръжните“ съюзът „и“ се заменя със запетая и се добавя „административните и“; б) създава се нова ал. 3: „(3) Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като първа или касационна инстанция.“; в) досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6. 7. В чл. 41 думите „на съвместни заседания на пленумите им“ се заменят с „от общите събрания на съдиите от съответните колегии“. 8. В чл. 58, ал. 1 след думата „търговски“ запетаята се заменя със съюза „и“, а думите „и административни“ се заличават. 9. В чл. 59, ал. 3, т. 4 думите „и Върховния административен съд“ се заличават. 10. В глава четвърта се създава раздел IVa: "Раздел IVa Административен съд Чл. 64а. На административния съд са подсъдни всички административни дела, освен тези, които в закон са посочени като подсъдни на Върховния административен съд. Чл. 64б. Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия. Чл. 64в. Когато длъжността на съдия от административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от друг административен съд или младши съдия със стаж не по-малко от две години. Чл. 64г. (1) По решение на общото събрание на съдиите при административния съд могат да се създават специализирани по материя отделения, които се ръководят от председателя и неговите заместници. (2) Административният съд се състои от съдии и младши съдии. Чл. 64д. (1) Председателят на административния съд: 1. осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд и го представлява; 2. изготвя: а) годишен доклад за дейността на административния съд, който изпраща на председателя на Върховния административен съд за сведение и включване в годишния доклад пред Висшия съдебен съвет; б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието - за сведение; 3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на инспектората при Министерството на правосъдието информация за образуването и движението на делата; 4. председателства съдебни състави от всички отделения, когато такива са обособени; 5. свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 2, буква „а“, докладите от ревизиите и проверките, предложенията за тълкувателни решения и постановления, както и други въпроси; 6. свиква и ръководи общото събрание на съдиите от съда. Чл. 64е. (1) Административният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. (2) Общото събрание: 1. разпределя в края на всеки 3 години съдиите по отделения, когато такива са обособени; 2. дава мнения пред Върховния административен съд по проекти на тълкувателни решения и постановления; 3. приема решения в други предвидени със закон случаи. (3) Заседанията на общото събрание са редовни, ако присъстват най-малко две трети от общия брой на съдиите. (4) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от броя на присъстващите." 11. В чл. 72 ал. 2 се отменя. 12. В чл. 83 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“. 13. В чл. 84, ал. 1, т. 2 думите „както и“ се заличават, а накрая се добавя „както и при произнасяне на съвместни тълкувателни постановления с общо събрание на колегия от Върховния административен съд“. 14. В чл. 93: а) в ал. 1 думата „две“ се заличава; б) алинея 2 се изменя така: „(2) Председателят и неговите заместници ръководят колегиите.“ 15. В чл. 94 думите „апелативен или окръжен съд, които отговарят“ се заменят с „административен съд, който отговаря“, а думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“. 16. В чл. 95: а) в т. 1: аа) в буква „б“ думата „окръжните“ се заменя с „административните“; бб) създава се буква „в“: „в) спорове за законосъобразност на подзаконови нормативни актове“; б) в т. 2 буква „а“ се отменя; в) създават се нови т. 3 и 4: "3. седем съдии - когато разглежда искания за отмяна на влезли в сила съдебни актове; 4. общо събрание на всички съдии - когато произнася тълкувателни постановления при противоречива или неправилна съдебна практика по прилагането на законите в административното правораздаване."; г) досегашната т. 3 става т. 5 и се изменя така: „5. общо събрание на съответната колегия - когато произнася тълкувателни решения за разрешаване на спорни въпроси по тълкуването и прилагането на закона.“ 17. В чл. 96: а) алинея 1 се изменя така: "(1) В заседанията на общите събрания участват, като изразяват становище: 1. заместникът на главния прокурор при Върховната административна прокуратура; 2. прокурори от прокуратурата при Върховния административен съд - по тяхно желание; 3. председателите на административните съдилища; 4. председателят или член на Висшия адвокатски съвет; 5. изтъкнати специалисти от правната теория и практика."; б) алинея 2 се отменя; в) досегашната ал. 3 става ал. 2; г) създава се нова ал. 3: „(3) Председателят на Върховния административен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.“; д) алинея 4 се отменя. 18. Член 97 се изменя така: "Чл. 97. (1) Искания за произнасяне с тълкувателни решения могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и неговият заместник при Върховната административна прокуратура, омбудсманът, министърът на правосъдието, председателите на административните съдилища, председателят на Висшия адвокатски съвет и съдебните състави на Върховния административен съд по конкретни дела. (2) Искания за произнасяне с тълкувателни постановления могат да правят органите по ал. 1 и страните по дела, по които има влезли в сила противоречиви съдебни решения и определения. (3) Тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. (4) Тълкувателните решения служат за ръководство на съдилищата и административните органи." 19. В чл. 99, ал. 3, т. 1 след думите „състава на“ се добавя „на колегиите и“. 20. В чл. 123, ал. 4, т. 5 думите „т. 13“ се заменят с „т. 14“. 21. В чл. 125: а) създава се нова т. 4: „4. съдия в административен съд;“ б) досегашните т. 4, 5 и 6 стават съответно т. 5, 6 и 7. 22. В чл. 125а: а) в ал. 1 се създава нова т. 3: „3. председателят на административния съд;“ б) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5. 23. В чл. 125в, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „т. 2 - 4“ се заменят с „т. 2 - 5“. 24. В чл. 127: а) създава се нова ал. 3: „(3) За съдия в административен съд се назначава лице, което има най-малко 5 години стаж или поне 3 години като младши съдия в административен съд.“; б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5; в) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 1 - 4“ се заменят с „ал. 1 - 5“; г) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“, а думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“. 25. В чл. 132, ал. 2 думите „ал. 1 - 5“ се заменят с „ал. 1 - 6“. 26. В чл. 143: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) Лицата на длъжност съдия в административен съд придобиват рангове “съдия в апелативен съд„, “съдия във Върховния административен съд„ и “председател на отделение във Върховния административен съд„ при условията на чл. 142, ал. 1.“ 27. В чл. 146, т. 2 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“. 28. В чл. 147: а) създава се нова ал. 4: „(4) Младшите съдии при административните съдилища се назначават от Висшия съдебен съвет за срок 3 години, който може да бъде продължен с още една година.“; б) досегашната ал. 4 става ал. 5. 29. В чл. 167а, ал. 3 след думите „от председателите на апелативните“ се поставя запетая и се добавя „административните“. 30. В чл. 190, ал. 2: а) създава се нова т. 5: „5. от председателя на съответния административен съд - за съдиите от същия съд, и от председателя на Върховния административен съд - за председателите на административните съдилища;“ б) досегашните т. 5 - 8 стават съответно т. 6 - 9. 31. В чл. 200б, ал. 1 след думите „съдебен район на“ се добавя „административен съд и“. 32. В чл. 200ж: а) алинея 1 се изменя така: "(1) Списъците по чл. 200б, ал. 1 се утвърждават от комисии в състав: 1. председател - съдия от Върховния административен съд, определен от председателя на същия съд, и членове - съдии от съответния административен съд, определени от председателя на този съд - за списъците на административните съдилища; 2. председател на апелативния съд или определено от него лице, апелативния прокурор или определено от него лице, председателя на окръжния съд, окръжният прокурор и директора на окръжната следствена служба - за списъците на окръжните съдилища."; б) алинея 3 се изменя така: „(3) Председателите на апелативните и на административните съдилища изпращат списъците за съответните съдебни райони на министъра на правосъдието за обнародване в „Държавен вестник“ и за огласяване чрез интернет.“ § 121. В Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (обн., ДВ, бр. 83 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 76 и 85 от 2005 г.) в чл. 33, ал. 6 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 122. В Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти (обн., ДВ, бр. 46 от 2005 г.; изм., бр. 85 от 2005 г.) в чл. 36, ал. 6 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 123. В Закона за съхранение и търговия със зърно (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 101 от 2000 г., бр. 9 и 58 от 2003 г., бр. 69 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 124. В Закона за техническите изисквания към продуктите (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 93 от 2002 г., бр. 18 и 107 от 2003 г., бр. 45, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 30в, ал. 2 думите „Закона за Върховния административен съд или по Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. 2. В чл. 34а, ал. 8 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. 3. В чл. 36 ал. 7 се изменя така: „(7) Отказите на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да регистрира лицата и отказите на оправомощените длъжностни лица от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор„ подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ 4. В чл. 36а, ал. 5 се изменя така: „(5) Заповедите по ал. 4 на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и заповедите по ал. 4 на оправомощените длъжностни лица от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор„ подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ 5. В чл. 49, ал. 3 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 125. (*) В Закона за топологията на интегралните схеми (ДВ, бр. 81 от 1999 г.) се правят следните изменения: 1. (*) В чл. 28, ал. 2 думите „по реда на Закона за административното производство пред Софийския градски съд“ се заменят с „по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административния съд - град София“. 2. В чл. 38 думите „Софийския градски съд“ се заменят с „Административния съд - град София“. § 126. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 56 от 2002 г.; изм., бр. 119 и 120 от 2002 г., бр. 39 от 2004 г., бр. 28, 39, 94, 99 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 18, ал. 6 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. 2. В чл. 20, ал. 3 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. 3. В чл. 54, ал. 3 думите „Закона за административното производство, съответно по реда на Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. 4. В чл. 66 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 127. В Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г., бр. 91, 95, 99 и 105 от 2005 г., бр. 18 от 2006 г.) в чл. 40 думите „Закона за административното производство“ и „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 128. В Закона за убежището и бежанците (обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; изм., бр. 31 от 2005 г.) се правят следните изменения: 1. (*) В чл. 84, ал. 1 думата „окръжен“ се заменя с „административен“. 2. (*) В чл. 85, ал. 1 и 4 думите „окръжният“ и „окръжния“ се заменят съответно с „административният“ и „административния“. 3. В чл. 86 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. 4. В чл. 91 думите „Закона за административното производство, Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 129. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 77, 87, 88, 95 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 49: а) в т. 1 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“; б) в т. 2 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. 2. В чл. 52, ал. 3 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. 3. В чл. 55, ал. 4 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. 4. В чл. 59, ал. 2 думите „Закона за Върховния административен съд, съответно по Закона за административното производство,“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. 5. В чл. 70 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. 6. В чл. 77, ал. 3 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. 7. В чл. 78, ал. 4 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. 8. В чл. 102, ал. 4 думите „Закона за Върховния административен съд, съответно - по реда на Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 130. В Закона за управление при кризи (обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.; изм., бр. 17 от 2006 г.) в чл. 72, ал. 1 думите „Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 131. В Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (обн., ДВ, бр. 82 от 1991 г.; изм., бр. 62 и 94 от 1992 г.; попр., бр. 9 от 1993 г.; изм., бр. 90 от 1993 г., бр. 16 от 1996 г., бр. 123 от 1997 г., бр. 33 от 1998 г., бр. 9 и 34 от 2000 г.) в чл. 4, ал. 2 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 132. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 213 думите „по Закона за административното производство и по Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „по Административнопроцесуалния кодекс“. 2. (*) В чл. 215, ал. 1 думата „окръжния“ се заменя с „административния“, а думите „Софийския градски съд“ се заменят с „Административния съд - град София“. 3. В чл. 216, ал. 3 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. 4. В чл. 219, ал. 3 думите „Законът за административното производство, съответно Законът за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалният кодекс“. 5. В чл. 222, ал. 1, т. 11 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. 6. В чл. 228 думите „Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 133. В Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г., бр. 53 от 1997 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 124 от 1998 г., бр. 51 и 81 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г.; попр., бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 95 от 2002 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 88 и 103 от 2005 г.) в чл. 17, ал. 9 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 134. В Закона за филмовата индустрия (обн., ДВ, бр. 105 от 2003 г.; изм., бр. 28, 94 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 135. В Закона за фуражите (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 101 от 2000 г., бр. 58 от 2003 г., бр. 69 и 87 от 2005 г.) в чл. 16, ал. 3 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 136. В Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 51 от 1999 г.; изм., бр. 103 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г., бр. 1, 102 и 110 от 2001 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 79, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения: 1. (*) В чл. 25, ал. 1 думите „Софийския градски съд“ се заменят с „Административния съд - град София“. 2. Навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 137. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм., бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 87, 99 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ и „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 138. В Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ, бр. 15 от 2004 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) в чл. 22 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 139. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 140. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. 81 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 98 от 2001 г., бр. 25 и 120 от 2002 г., бр. 42, 102 и 105 от 2005 г.) в чл. 45, ал. 5 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. § 141. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Изпълнението на кодекса се възлага на Министерския съвет, Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния административен съд и министъра на правосъдието. § 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на: 1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II „Обжалване по съдебен ред“, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата „окръжния“ с „административния“ и замяната на думите „Софийския градски съд“ с „Административния съд - град София“, които влизат в сила от 1 март 2007 г.; 2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.; 3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“. ------------------------- Кодексът е приет от 40-то Народно събрание на 29 март 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.) § 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на: 1. част седма „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз“; 2. параграф 2, ал. 4; 3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора „а“ „Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи“ с чл. 307а - 307д и част седма „Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения“ с чл. 502 - 507; 4. параграф 4, ал. 2; 5. параграф 24; 6. параграф 60, които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в „Държавен вестник“. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ (ОБН. - ДВ, БР. 94 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.) § 14. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г. с изключение на § 3 и 4, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ОБН. - ДВ, БР. 35 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2009 Г.) § 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС (ОБН. - ДВ, БР. 100 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2011 Г.) § 54. Законът влиза в сила от 1 юли 2011 г. с изключение на разпоредбата на § 31 относно чл. 38, ал. 4, която влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС (ОБН. - ДВ, БР. 39 ОТ 2011 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 58 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 18.07.2017 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 102 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2023 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 102 ОТ 2023 Г.) § 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. (2) Образуваните дела до влизане в сила на този закон пред административните съдилища и Върховния административен съд се довършват по досегашния ред. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 23. Висящите съдебни производства до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ (ОБН. - ДВ, БР. 77 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 09.10.2012 Г.) § 19. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС (ОБН. - ДВ, БР. 104 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 04.01.2014 Г.) § 3. Неприключените дела, чиято подсъдност се променя с този закон, се разглеждат от съдилищата, в които са били образувани. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 5. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник“. Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС (ОБН. - ДВ, БР. 27 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 25.03.2014 Г.) § 12. (1) Административните органи въвеждат комплексно административно обслужване не по-късно от една година от влизането в сила на този закон. (2) Спазването на срока по ал. 1 се възлага на главния секретар, съответно на постоянния секретар на отбраната и на секретаря на общината, а за Министерството на вътрешните работи - на министъра на вътрешните работи или на оправомощено от него длъжностно лице. § 13. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА (ОБН. - ДВ, БР. 13 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 07.02.2017 Г.) § 53. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на: 1. параграфи 3, 4, 5 и § 6 относно чл. 35а и чл. 36, ал. 1, които влизат в сила от 1 юли 2017 г.; 2. параграф 45 относно част шеста, който влиза в сила от 1 май 2017 г. Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ (ОБН. - ДВ, БР. 58 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 18.07.2017 Г.) § 34. В Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 39 от 2011 г.) в § 19, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 76. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС (ОБН. - ДВ, БР. 63 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 05.11.2017 Г.) § 116. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИСТРАТИВНИЯ КОНТРОЛ ВЪРХУ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ (ОБН. - ДВ, БР. 103 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2018 Г.) § 68. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ОБН. - ДВ, БР. 65 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 07.08.2018 Г.) § 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 1 и 6, които влизат в сила от 1 септември 2018 г. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС (ОБН. - ДВ, БР. 77 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2019 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 36 ОТ 2019 Г.) § 149. (1) Образуваните преди влизането в сила на този закон административни дела в административните съдилища и във Върховния административен съд се довършват в същите съдилища по досегашния ред. (2) (Обявена за противоконституционна в частта „закрито заседание“ с РКС № 5 от 2019 г. - ДВ, бр. 36 от 2019 г.) В 4-годишен срок от влизането в сила на този закон, когато Върховният административен съд разглежда в закрито заседание дело, образувано по касационна жалба, подадена след влизане в сила на този закон, той се произнася с определение или решение по чл. 221, ал. 1 в едногодишен срок от образуване на делото, освен когато този кодекс или специален закон предвижда по-кратки срокове за определени видове производства. В случай на нередовности на касационната жалба срокът за произнасяне тече от отстраняването им. Срокът спира да тече по време на съдебната ваканция и на официалните празници, освен когато този кодекс или специален закон предвижда по-кратки срокове за определени видове производства. (3) В 4-годишен срок от влизането в сила на този закон, когато Върховният административен съд разглежда в открито заседание дело, образувано по касационна жалба, подадена след влизане в сила на този закон, той насрочва заседанието по реда на чл. 217, ал. 3 в срок не по-дълъг от 6 месеца от постъпването на жалбата в съда. В случай на нередовности на касационната жалба срокът за насрочване тече от отстраняването им. При отлагане на делото следващото заседание се насрочва в срок не по-дълъг от 4 месеца от датата на първото заседание. Сроковете спират да текат по време на съдебната ваканция и на официалните празници, освен когато този кодекс или специален закон предвижда по-кратки срокове за определени видове производства. (4) Съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон, с изключение на тези по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се извършват по реда на Гражданския процесуален кодекс пред гражданските съдилища. § 150. (В сила от 18.09.2018 г.) Образуваните до обнародването на този закон в „Държавен вестник“ административни дела по чл. 41, ал. 3, чл. 156, ал. 1, чл. 160, ал. 6, чл. 187, ал. 1, чл. 197, ал. 2 и чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в административните съдилища се довършват от същите съдилища по досегашния ред. § 151. До 10 октомври 2019 г. административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, осигуряват техническа възможност исканията, сигналите и предложенията, жалбите, протестите, молбите, исковете и приложенията да се подават към тях по електронен път съгласно чл. 18а. § 152. (1) До 10 октомври 2019 г. Висшият съдебен съвет създава техническа възможност адвокатите да изпълнят задължението си по чл. 137, ал. 2 за известяване на електронните си адреси по електронен път посредством електронни съобщения, подписани с електронен подпис. (2) Адвокатите заявяват пред Висшия съдебен съвет обстоятелствата, подлежащи на вписване, съгласно чл. 137, ал. 2 до 6 месеца от деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник“. § 153. (В сила от 18.09.2018 г.) В срок до два месеца от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ органите по чл. 307 определят длъжностните лица, които да издават актовете и наказателните постановления. § 154. (1) В срок до 1 юли 2019 г. Висшият съдебен съвет обезпечава необходимия брой административни съдии. (2) В срок до 1 януари 2021 г. Висшият съдебен съвет, Върховният административен съд, Административният съд - град София, и Административният съд - София област, получават необходимия сграден фонд за обезпечаване и осъществяване на дейността им съобразно натовареността и разпределението на делата. § 155. До 10 октомври 2019 г. съобщенията и призоваванията се извършват по досегашния ред. § 156. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на: 1. параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2, които влизат в сила от 10 октомври 2019 г.; 2. параграфи 38 и 77, които влизат в сила два месеца след обнародването на този закон в „Държавен вестник“; 3. параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153, които влизат в сила от деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ (ОБН. - ДВ, БР. 94 ОТ 2019 Г.) § 6. (1) Този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. (2) Неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО (ОБН. - ДВ, БР. 44 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 14.05.2020 Г.) § 44. Законът влиза в сила от 14 май 2020 г., с изключение на § 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЖЕСТОВ ЕЗИК (ОБН. - ДВ, БР. 9 ОТ 2021 Г., В СИЛА ОТ 06.02.2021 Г.) § 9. Законът влиза в сила три дни след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на чл. 10, ал. 2 - 5, които влизат в сила от 15 септември 2026 г. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС (ОБН. - ДВ, БР. 15 ОТ 2021 Г.) § 18. Постъпилите във Върховния административен съд жалби до влизането в сила на този закон се разглеждат по досегашния ред. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ (ОБН. - ДВ, БР. 102 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2023 Г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. с изключение на чл. 33а, ал. 2, която влиза в сила от 1 март 2023 г. Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ (ОБН. - ДВ, БР. 80 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 19.09.2023 Г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 39. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон административните органи привеждат образците на заявленията за административни услуги в съответствие с чл. 29, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. § 40. Административните органи привеждат регистрите, които водят, в съответствие с този закон не по-късно от 31 март 2025 г. съгласно график, приет с постановление на Министерския съвет, в срок до 31 октомври 2023 г. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 42. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 4, § 5 относно чл. 4а, ал. 2, § 17 относно чл. 26а, ал. 5 и 6, § 21, 27, 29 и § 34, т. 1, буква „в“, които влизат в сила от 31 март 2024 г. Преходни и заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС (ОБН. - ДВ, БР. 63 ОТ 2025 Г., В СИЛА ОТ 05.08.2025 Г.) § 38. (В сила от 01.08.2025 г.) Министерският съвет и органите на местното самоуправление и местната администрация осигуряват технологична и техническа възможност за изпълнението на задълженията по чл. 152, ал. 2 в срок до 30 юни 2026 г. § 39. (В сила от 01.08.2025 г.) Административните органи се регистрират в единния портал за електронно правосъдие и в информационната система за сигурно електронно връчване до 1 април 2026 г. § 40. Неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 43. Законът влиза в сила три дни от обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на: 1. параграфи 38 и 39, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“; 2. параграфи 12, 20, 26, 37 и 41, които влизат в сила един месец от обнародването му в „Държавен вестник“; 3. параграфи 14 и 42, които влизат в сила от 1 януари 2026 г.; 4. параграфи 1 - 9, 15 - 18, 21, 22, 24, 25, 28, 31, 34, 35 и 36, които влизат в сила от 1 юли 2026 г. Глава втора. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ Законност Чл. 4. (1) Административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. (2) Административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. (3) Субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица. Прилагане на нормативния акт от по-висока степен Чл. 5. (1) Когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт. (2) Когато закон или подзаконов нормативен акт противоречи на международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, прилага се международният договор. Съразмерност Чл. 6. (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност Чл. 7. (1) Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. (2) На преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая. (3) Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Равенство Чл. 8. (1) Всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси. (2) В пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво. Служебно начало Чл. 9. (1) При условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка. (2) Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. (3) Съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства. (4) Административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със споразумение. Самостоятелност и безпристрастност Чл. 10. (1) Административният орган осъществява производството самостоятелно. По-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността му, освен ако това е предвидено със закон. (2) Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено. Бързина и процесуална икономия Чл. 11. Процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт. Достъпност, публичност и прозрачност Чл. 12. (1) Органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство. (2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Органите осигуряват достъп до подробна информация за възможността да се подават искания, предложения, жалби и сигнали в електронна форма на интернет страницата си и на видно място в съответната сграда. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Страните осъществяват правото си на достъп до информацията в производството по реда на този кодекс, а останалите лица - по реда на Закона за достъп до обществена информация. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) По производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс. Последователност и предвидимост Чл. 13. Административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Комплексно административно обслужване Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Административните органи прилагат комплексно административно обслужване. Език Чл. 14. (1) Производствата по този кодекс се водят на български език. (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език. В тези случаи се назначава преводач. Устният превод може да се извършва чрез видеоконференция. (3) Документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български. Ако съответният орган не може сам да провери верността на превода, той назначава преводач за сметка на заинтересованото лице, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго. (4) Разноските за преводача са за сметка на лицето, което не владее български език, ако административното производство е започнало по негово искане, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго. (5) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) Когато страна или друг участник в производството е глухоням, глух, ням или сляп, се назначава преводач на български жестов език по негово искане или ако без това процесуалните действия ще бъдат затруднени или не могат да бъдат извършени. Правилото на ал. 2, изречение трето се прилага и по отношение на преводача на български жестов език. Глава трета. СТРАНИ, ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО И СЪОБЩЕНИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 77 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2019 Г.) Страни в административния процес Чл. 15. (1) Страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. (2) За подаване на предложение или сигнал не се изисква наличие на личен и пряк правен интерес. Участие на прокурора в административния процес Чл. 16. (1) Прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като: 1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове; 2. в предвидените в този кодекс или в друг закон случаи участва в административни дела; 3. започва или встъпва във вече образувани по този кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. (2) Прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото. (3) При участието си в административни дела прокурорът дава заключение. Представителство на административните органи Чл. 17. (1) Колективните административни органи се представляват от своите председатели или от овластени от тях други членове на органа. (2) Едноличните административни органи действат лично или се представляват от овластени от тях заместници. (3) Пред съда административните органи могат да се представляват по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс. Представителство на граждани и организации Чл. 18. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс. Неперсонифицираните организации се представляват от определено от членовете на организацията лице. (2) Пред административните органи гражданите и организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации. Съобщения Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Исканията, сигналите и предложенията, жалбите, протестите, молбите, исковете и приложенията към тях могат да се подават до административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги по електронен път по реда на Закона за електронното управление съответно по Закона за съдебната власт, а също и чрез лицензиран пощенски оператор или по друг начин, оповестен от съответния орган на Интернет страницата му. (2) Административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, осигуряват техническата възможност исканията, сигналите и предложенията, жалбите, протестите, молбите, исковете и приложенията към тях да се подават по електронен път по реда на Закона за електронното управление в производствата пред административен орган или съответно по електронен път по реда на Закона за съдебната власт в производствата пред съд. (3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Когато жалбата или протестът се подават по електронен път чрез органа, издал оспорвания акт, те се подават по реда на Закона за електронното управление, като в тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща на съда жалбата или протеста заедно с електронната преписка по издаването на акта, като уведомява подателя за това. В случай че органът не изпълни задължението си, жалбата или протестът може да се подадат пред съда по електронен път по реда на Закона за съдебната власт, като съдът изисква преписката служебно от органа, издал акта. (4) Заявителят или жалбоподателят, както и всички заинтересовани граждани, които са привлечени или встъпили като страни, за призоваване и получаване на документи и съобщения, свързани със започнало производство, могат да предоставят на административния орган или на съда, ако разполагат с такива: 1. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) информация за наличие на персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление, или 2. (отм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) 3. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) мобилен телефон, който позволява получаването на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от системата за сигурно електронно връчване, когато е посочен в персоналния профил по т. 1; 4. (отм. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г., нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) профил в единния портал за електронно правосъдие - само за съдебните производства. (5) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Административните органи, органите на съдебната власт, омбудсманът, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, задължително посочват електронен адрес за призоваване и получаване на документи и съобщения: 1. чрез информационната система за сигурно електронно връчване - в производствата пред административен орган; 2. чрез единния портал за електронно правосъдие или чрез информационната система за сигурно електронно връчване - в производствата пред съд. (6) Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да предоставят вътрешни електронни административни услуги съгласно Закона за електронното управление. (7) Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган или съда, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към преписката или делото и на адресата се съобщава, че може да получи документите или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени. (8) Когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 - 6, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв - на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения: 1. за граждани - по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес - по постоянния адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота; 2. за организации - ако са вписани в нормативно уреден регистър - на вписания в регистъра адрес. (9) Когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. (10) Когато съобщаването в производството пред административния орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи, съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено. (11) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Когато лицето по ал. 5 не е посочило електронен адрес и не е възможно да бъде призовано по реда на ал. 7 - 9, административният орган, съответно съдът, поставя съобщение на интернет страницата си и на таблото за обявления, в което указва на лицето да посочи електронен адрес в 14-дневен срок от поставянето на съобщението. При неизпълнение на даденото указание се прилага ал. 10. (12) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 31.03.2024 г., предишна ал. 11 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Когато с индивидуален административен акт се създават права или задължения за определен срок, лицата по чл. 21, ал. 1 изпращат информация за изтичането на срока до лицата, за които се отнася актът, в случай че разполагат с техни електронни адреси. Информацията се изпраща не по-късно от един месец преди изтичането на срока. (13) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 31.03.2024 г., предишна ал. 12, изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Алинея 12 не се прилага, когато правата или задълженията се създават за срок, по-кратък от три месеца, както и когато индивидуалните административни актове, удостоверяващи произтичащите права и задължения, не се съхраняват в регистър. Дял втори. ПРОИЗВОДСТВА ПРЕД АДМИНИСТРАТИВНИ ОРГАНИ Глава четвърта. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Спорове за компетентност Чл. 19. (1) Споровете за компетентност между административни органи се решават от общия им по-горен административен орган. Когато няма такъв, спорът се решава с определение от съответния административен съд, а ако органите са от различни съдебни райони - от Административния съд - град София. (2) Актовете по ал. 1 не подлежат на обжалване. Определение на административен договор Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, само когато е предвидено в специален закон. (2) Административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации. (3) Административният договор се сключва в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. Правила за сключване на административния договор Чл. 19б. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) Административният договор се сключва в сроковете по чл. 57, ал. 1 и ал. 4 - 9, доколкото не е предвидено друго в специален закон. (3) Ако за сключването на административния договор в специален закон се изисква предварително съгласие или мнение на друг административен орган, договорът поражда действие, след като съответният административен орган даде съгласие или мнение в предвидената в закона форма. (4) Ако в установения в специалния закон срок другият административен орган не се произнесе, се прилага чл. 53. (5) Когато неотложно трябва да се сключи административен договор за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят разпоредбите на глава пета, раздел I относно събирането на документи от неучастващи в производството лица, поясненията на страна в производството, разходите на страната и неучаствалото в производството лице и срока за сключването на договора по чл. 57. Действие на административния договор Чл. 19в. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) Административен договор, който засяга права или законни интереси на трето лице, поражда действие за него след писменото съгласие на това лице. Предварително изпълнение на административния договор Чл. 19г. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) В защита на обществения интерес административният орган може да предвиди клауза за допускане на предварително изпълнение на договора. (2) Допуснатото предварително изпълнение може да се обжалва чрез административния орган пред съда в сроковете и по реда на чл. 60 от този кодекс. (3) В случай че договорът не съдържа клауза за предварително изпълнение, всяка страна може да поиска от съда такова при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. Искането се разглежда в закрито заседание, като съдът се произнася незабавно с определение, което може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му. В този случай съдът може да изиска съответна гаранция в определен от него размер. Изменение и прекратяване на административния договор Чл. 19д. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) Ако след сключване на договора една от страните не може да го изпълни поради значително изменение на обстоятелствата, при които договорът е сключен, страната може да поиска изменение на клаузите на договора в съответствие с изменените обстоятелства. Когато това не е възможно или при отказ на другата страна, може да прекрати договора. (2) Административният орган може едностранно с писмено предизвестие да прекрати договора, за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес. Недействителност на административния договор Чл. 19е. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За недействителността на административния договор се прилагат съответно чл. 146 и разпоредбите за недействителност на договорите по Закона за задълженията и договорите. Спорове относно административния договор Чл. 19ж. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. (2) Споровете се разглеждат по реда на дял трети. (3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в 6-месечен срок от постъпването му, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Споразумение Чл. 20. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В производство пред административните органи страните могат да сключат споразумение, ако то не противоречи на закона. Споразумението е писмено съглашение, което замества административния акт. (2) Споразумението може да бъде сключено между административния орган и страните в производството или само между страните в производството. В последния случай административният орган одобрява писмено споразумението. (3) Споразумението може да бъде сключено до влизането в сила или до оспорването на административния акт пред съд. (4) Със сключването, съответно с одобряването на споразумението по ал. 2 административният акт се обезсилва. (5) Споразумението се сключва в писмена форма и съдържа: обозначаване на органа, пред който е сключено, дата на сключване, страни, предмет и съдържание на споразумението, бележка за изчитането и приемането му и подписи на страните, както и име и подпис на длъжностното лице. (6) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Ако споразумението засяга въпроси, чието разрешаване изисква мнението или съгласието на друг орган, то се сключва, след като това мнение или съгласие бъде поискано и при спазване на чл. 53. (7) Ако със споразумението се засягат права или законни интереси на лице, което не е участвало в сключването му, споразумението не произвежда действие, докато не бъде одобрено от него писмено. Писменото одобрение става неразделна част от споразумението. (8) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За недействителността на споразумението се прилагат съответно чл. 146 и разпоредбите за недействителност на договорите по Закона за задълженията и договорите. Глава пета. ИЗДАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ Раздел I. Индивидуални административни актове Определение на индивидуален административен акт Чл. 21. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. (5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Неприложимост на производството Чл. 22. Производството по този раздел не се прилага за: 1. административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им; 2. индивидуалните административни актове на Министерския съвет. Обща компетентност Чл. 23. (1) Когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината, а в случаите по чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация - от кмета на кметството или на района съобразно правомощията им. (2) В случаите по ал. 1 актовете, свързани с управление на държавна собственост, се издават от областните управители. Инициатива за започване на производството Чл. 24. (1) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган. (2) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по искане на държавен орган, когато той е сезиран с друго искане за издаване на административен акт, но този административен акт не може да бъде издаден, без да се издаде поисканият от страна на органа административен акт. Дата на започване Чл. 25. (1) Датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. (2) Когато, без да е необходимо да се прави искане, за един орган възникне задължение пряко по силата на закон да издаде индивидуален административен акт или да направи предложение за издаване на такъв акт, датата на започване на производството е датата на възникване на задължението, освен ако в този закон е предвидено друго. (3) Извън предвидените в ал. 1 и 2 случаи, датата на започване на производството по инициатива на компетентния да издаде акта административен орган, е датата на извършване на първото процесуално действие по него. Задължение за уведомяване Чл. 26. (1) За започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът. (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Съобщаването за започване на производството се извършва по реда на чл. 18а. (3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) За връчване на съобщенията по ал. 2 на страни, които не са посочили електронен адрес или не са длъжни да посочат такъв, административният орган снема образа на електронния документ на хартиен носител, който се заверява от съответния служител. Допустимост на искането и страни в производството Чл. 27. (1) С подаването на искането за започване или за участие в производството или с получаване на уведомлението по чл. 26 заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт. (2) Административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт: 1. липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни; 2. липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване; 3. наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос; 4. дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите; 5. наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации; 6. наличие на други специални изисквания, установени със закон. Съдействие и информация от административните органи Чл. 28. (1) При упражняване на своите правомощия административните органи: 1. осигуряват общодостъпна, точна, систематизирана и разбираема информация за компетентността им; 2. осигуряват достъп до формулярите и оказват съдействие за попълването им; 3. предоставят пълна информация за сроковете, приложими в производството, и за дължимите такси; 4. осигуряват възможност исканията за издаване на актове да се подават в териториалните поделения на органа, а при възможност - и/или в общините, като посочват изчерпателно къде и как става това; 5. организират дейността си така, че по възможност да обслужват заинтересованите граждани и организации на едно място в едно служебно помещение, като това изискване се отнася и за териториалните им звена; 6. осигуряват подходящо за гражданите и организациите работно време. (2) Административните органи обявяват информацията по ал. 1, както и информация за възможностите за подаване или получаване на документи по електронен път в Интернет страницата си, на официалното си табло за обявления, в брошури, с които всеки заинтересован може да се сдобие, чрез разяснения на длъжностните лица, приемащи исканията, или по друг подходящ начин. (3) За неизпълнение на изискванията по ал. 1 и 2 съответните длъжностни лица носят административнонаказателна отговорност по реда на този кодекс, без това да се отразява на действителността на административния акт. Форма на искането за откриване на производството Чл. 29. (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или устно, като заявителят избира формата и начина на заявяване. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Писменото искане съдържа: 1. пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда; 2. естеството на искането; 3. дата; 4. подпис на заявителя; 5. мобилен или стационарен телефонен номер, ако има такъв; 6. избор на приложим за съответната услуга начин за предоставяне на резултата от услугата: а) на електронен адрес съгласно Закона за електронното управление; б) в профил, регистриран в Информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление; в) на посочения от заявителя адрес; г) на гише; 7. други задължителни елементи, ако такива са предвидени в специален закон. (3) Длъжностното лице, приело искането, потвърждава с писмено отбелязване внасянето му. (4) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Исканията, внесени устно, се отразяват в протокол, който се подписва от заявителя и от длъжностното лице, което го е съставило. В протокола се отбелязват пълното име и адресът на гражданина, от който изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Заявителят може да предостави информация за наличие на персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление, електронен адрес съгласно Закона за електронното управление, мобилен или стационарен телефонен номер - ако разполага с такива. (6) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Административният орган приема устни искания в рамките на времето за работа с посетители, а писмени искания - в рамките на работното си време. Исканията, подадени по пощата, по електронна поща или по друг технически възможен начин преди изтичане на даден срок, макар и извън работното време на органа, се смятат подадени в срок. В последния случай сроковете за вземане на решение от административния орган започват да се броят от следващия работен ден. Подаване на искане по електронен път Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) (1) Искането за издаване на индивидуален административен акт може да се подава и като електронен документ по електронен път. (2) Административните органи, органите на съдебната власт, омбудсманът, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, подават исканията си по електронен път. (3) Административните органи са длъжни да приемат искането по електронен път, когато са спазени изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и на Закона за електронното управление. (4) Административните органи осигуряват възможност производствата по издаване на индивидуални административни актове да се извършват по електронен път, освен когато поради естеството на производствата или актовете това е невъзможно или закон предвижда особена форма за извършването на отделни действия или издаването на съответните актове. (5) Установяването на интегритета и авторството на подаденото по електронен път искане за издаване на индивидуален административен акт се извършва по реда на чл. 22, ал. 3, 4 и 6 от Закона за електронното управление. (6) Подаването на исканията за издаване на индивидуални административни актове по електронен път може да се извършва 24 часа в денонощието. (7) При направено искане по електронен път административният орган изпраща официално потвърждение за получаването на искането във форма на електронен документ, което съдържа информацията по чл. 34, ал. 2 от Закона за електронното управление, както и указание, че съобщенията в производството ще бъдат връчвани по електронен път. В този случай подателят на искането е длъжен да приема по електронен път изявленията от административния орган, освен когато оттегли изрично съгласието си. Лицата по ал. 2 не може да откажат връчване по електронен път. Електронна преписка Чл. 29б. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) (1) Административният орган създава електронна преписка при всяко искане за издаване на индивидуален административен акт, както и при започване на производство по инициатива на органа. (2) Електронната преписка е съвкупност от свързани електронни записи, която съдържа всички електронни документи и информация, създадени или предоставени от участниците в производството и административните органи, както и данни за документите и доказателствата, съставени или представени на физически носител, техни електронни образи и други данни, обработвани от административния орган във връзка с производството. Електронните записи се подреждат по реда на постъпването им и съдържат кратки наименования относно съдържанието на електронните документи и електронните образи. (3) Когато искането за издаване на индивидуален административен акт постъпи на хартиен носител, то се въвежда в електронната преписка чрез снемане на електронен образ от него и от приложените към искането документи във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането им. Пълното и точното съответствие на снетия електронен образ със снемания документ се удостоверява от служители, определени от ръководителя на администрацията на органа, чрез полагане на подпис върху хартиения носител, а на въведените електронни образи - чрез подписването им с електронен подпис. (4) Административните органи осигуряват поддържането и съхранението на електронните преписки по начин, който не позволява случайното или незаконното унищожаване на данни от тях и не допуска неправомерен достъп, изменение или разпространение. (5) Административният орган осигурява съхраняването на доказателствата на материалния носител, на който са представени. Изявленията, документите и другата информация, постъпили пред административния орган на хартиен носител в хода на производството, се въвеждат в електронната преписка по реда на ал. 3. При изпращане на електронната преписка изявленията, документите и информацията се съхраняват от административния орган, освен ако не бъдат изискани от другия орган или от съда. Връчване на електронни документи Чл. 29в. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) (1) Връчването на електронни документи от административния орган се извършва чрез изпращане на съобщение на електронния адрес, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационната система за сигурно електронно връчване. Документите се смятат за връчени с изтеглянето им. (2) Когато получателят не е изтеглил документа в 7-дневен срок от неговото изпращане, документът се смята за връчен в първия ден след изтичането на този срок. (3) Изпращането и връчването на документи по електронен път се удостоверява с електронния запис за изпращането, съответно изтеглянето, съхранен в системата по ал. 1. Отстраняване на недостатъци в искането Чл. 30. (1) Когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. При непотвърждаване в срок производството се прекратява. (2) Ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. (3) Срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Когато приложените към искането електронни документи са нечетими или са във формат, различен от установения в Закона за електронното управление, на заявителя се изпраща съобщение, че получаването на приложенията не се потвърждава и причините за това, както и за възможността да ги представи отново до изтичането на срока за произнасяне. Срокът за произнасяне започва да тече три дни след получаването на съобщението, а когато документите бъдат представени в четим вид и в установения формат по-рано - от представянето им. Препращане на компетентния орган Чл. 31. (1) Искането се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса. (2) Когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и организации. (3) Искането, внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята внесено в срок. (4) Когато компетентният орган не може да бъде определен на основание на данните в искането или от тях е явно, че то трябва да бъде адресирано до съда, органът, в който е внесено, го връща с кратки писмени или устни указания на заявителя. (5) Ако искането засяга няколко въпроса за разглеждане от различни органи, административният орган, в който е внесено, образува производство за разглеждане на въпросите от неговата компетентност. Същевременно той уведомява заявителя, че по другите въпроси следва да внесе отделно искане до съответния орган. В тези случаи се прилага ал. 3. (6) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Когато искането се отнася за комплексно административно обслужване, то може да бъде подадено до всеки административен орган, който участва в него. Административният орган, пред който е подадено искането, образува производството. Взаимодействието с другите административни органи се осъществява по реда на наредбата по чл. 5а, ал. 1 от Закона за администрацията. Свързани производства Чл. 32. По производства, в които правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо състояние и по които е компетентен един и същ административен орган, може да се започне и проведе едно производство, засягащо повече от една страна. Отвод Чл. 33. (1) Когато е налице основание за отвод по чл. 10, ал. 2, длъжностното лице се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството. (2) Искането за отвод се отправя незабавно след узнаване на основанието за това. Длъжностното лице, за което е възникнало основание за отвод, предприема само действия, които не търпят отлагане, за да се защитят важни държавни или обществени интереси, да се предотврати опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта или да се защити особено важен интерес на заинтересован гражданин или организация. (3) Спорове по ал. 2 се решават от непосредствено по-горестоящия орган, ако има такъв. Участие на страните в производството Чл. 34. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Страните имат право да преглеждат преписката и да си правят бележки и извадки по всяко време на производството. При наличие на технологична възможност страните имат право на достъп до преписката по електронен път, както и да си правят копия на хартиен и технически носител за своя сметка. След приключване на производството страните имат право на достъп съгласно Закона за националния архивен фонд. (2) При поискване от страна с увредено зрение органът я запознава със съдържанието на преписката чрез прочитане или по друг подходящ начин - според наличните технически възможности. (3) Административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. Страните могат да правят писмени искания и възражения. (4) Административният орган може да не приложи ал. 1, 2 и 3 само в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. Административният орган отразява в мотивите на издадения акт причините за неприлагане на ал. 1, 2 и 3. Изясняване на фактите и обстоятелствата Чл. 35. Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Събиране на доказателства Чл. 36. (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. (2) Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства. (3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство. (5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато в нормативен акт са въведени изисквания, свързани със съдимостта на физическо лице, необходимите данни за българските граждани се установяват служебно от съответния административен орган. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Органът, водещ производството по своя инициатива или по искане на страна, изисква от съответните административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят документи, други доказателства или информация, от значение за производството. (7) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Лицата, организациите и органите по ал. 1 са длъжни в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят поисканите от тях удостоверения, да изпратят поисканите документи, други доказателства или информация незабавно, но не по-късно от 7 дни от поискването, при условията и по реда за обмен на електронни документи по реда на чл. 18а. (8) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Ако в специален закон не е предвидено друго, при временна обективна невъзможност или при липса на техническа възможност за обмен на електронни документи или изпращане на други доказателства по реда на чл. 18а, обменът по ал. 2 се извършва чрез лицензиран пощенски оператор или по друг обичаен или подходящ начин. Доказателства Чл. 37. (1) Доказателства в производството по издаване на индивидуален административен акт могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите граждани или организации и са установени по реда, предвиден в този кодекс. (2) Общоизвестните факти, фактите, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване. Зачитане на тайната на страните и на другите участници в производството (Загл. доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Чл. 38. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Страните и другите участници в производството имат право тайните им, включително тези, засягащи личния им живот, производствените и професионалните им тайни, да не се разпространяват, освен в предвидените от закона случаи. Доказателствени средства Чл. 39. (1) Фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. (2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони. Писмени доказателства Чл. 40. (1) Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството. (2) Силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на българското право. Когато към документа е приложимо чуждо право, то се доказва от страната, която го предоставя. (3) Административният орган преценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства и факти, събрани в хода на производството. Събиране на документи от страните и от неучастващи в производството лица Чл. 41. (1) При и по повод висящо производство всяка от страните може да иска чрез административния орган от друга страна в производството да представи в тридневен срок от поискването заверени от нея копия от намиращи се в тази страна собствени или чужди документи, имащи значение за случая. (2) При и по повод висящо производство всяка страна може да иска чрез административния орган от неучастващи в производството граждани и организации да представят в тридневен срок от поискването заверени от тях копия от намиращи се в тези граждани и организации собствени или чужди документи, имащи значение за случая. (3) Неучастващият гражданин или организация, които неоснователно не представят искания документ, отговарят пред страната за причинените ѝ вреди. Удостоверение за снабдяване с документи от държавни органи Чл. 42. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Писмени декларации Чл. 43. Административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени средства. Той може да приеме и писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон предвижда доказване с официален документ, когато такъв не е издаден на страната в определения за това срок, освен ако нормативен акт предвижда друго за определени видове документи. Сведения от неучастващи в производството лица Чл. 44. (1) Административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. (2) Сведенията се дават писмено. Те се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. (3) Когато лицето не може да даде сведения писмено, то се призовава да ги даде устно пред административния орган или определен от него служител. Сведенията се записват и подписват от органа или служителя с означаване на името и длъжността му и се приподписват от лицето. (4) Административният орган разяснява на лицата по ал. 1, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. (5) Страните в производството имат право на достъп до дадените по реда на ал. 2 и 3 сведения. Пояснения на страна Чл. 45. (1) Административният орган може да призове страна в производството да даде пояснения, ако това е необходимо за изясняване на случая или за изпълнение на предприетите действия, както и когато специален закон предвижда това. (2) В случаите по ал. 1 се насрочва заседание за изслушване, на което се поканват да присъстват всички страни в производството. Страните в производството могат да задават въпроси на даващия пояснения чрез органа, водещ производството. Особен ред за извършване на някои процесуални действия Чл. 46. (1) Административният орган може да поиска от съответния териториален административен орган да призове лице, което има адрес, съответно седалище или адрес на управление в друга община, да даде сведения, обяснения, пояснения или да извърши други действия, свързани с текущото производство. Органът, пред който се развива производството, определя обстоятелствата, които са предмет на сведенията, обясненията, поясненията или действията, които трябва да бъдат извършени. В случай че в съответната община няма териториален административен орган със същата компетентност, административният орган може да се обърне към съответната община или кметство. (2) При устното изслушване по ал. 1 се съставя протокол, който съдържа името на лицето, дало сведения, обяснения или пояснения, съществената за случая информация, подпис, име и длъжност на съставилото го длъжностно лице и дата на съставяне. (3) Административният орган може да получи сведения, обяснения или пояснения и по телефона, ако няма основания да се съмнява в самоличността на лицето, което ги дава. (4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Устното изслушване по ал. 1 може да бъде извършено и чрез видеоконференция. (5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) За всяко процесуално действие, извършено чрез видеоконференция, водещият производството административен орган съставя протокол, в който се посочват данните по ал. 2 и се вписват данните на всички участници във видеоконференцията и на лицето, което ги е удостоверило. (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) За извършената видеоконференция, след уведомяване на участниците в нея, се изготвя видеозапис върху електронен носител. Видеозаписът се прилага към административната преписка. Съдържание на призовката и разходи за призоваване Чл. 47. (1) Призовката съдържа: 1. наименование и адрес на административния орган; 2. име, адрес, съответно седалище или адрес на управление, на призованото лице; 3. по кое производство, в какво качество лицето се призовава и за извършването на какви процесуални действия; 4. дали лицето трябва да се яви лично или може да бъде представлявано от пълномощник, или да даде сведения, обяснения или пояснения писмено; 5. срока, в който лицето следва да се яви, или ден, час и място на явяване на лицето или на неговия пълномощник; 6. правните последици при неявяване. (2) На лице по чл. 44, ал. 3, което има адрес в друга община и се е явило лично по призовка извън случаите по чл. 46, ал. 1, се признават пътни и други разходи. Същите разходи се признават и при личното явяване на страна, когато производството е открито по искане на друга страна или по служебен път. Искането за признаване на разходите се отправя до органа, водещ производството, преди издаване на акта. Разходите се признават по нормативи, определени от министъра на финансите. Право да се откаже даването на сведения, обяснения и пояснения Чл. 48. (1) Право да откажат да дават сведения, обяснения и пояснения имат само: 1. роднините по права линия на заинтересован гражданин, участващ в производството, съпрузите, братята и сестрите му, както и роднините по сватовство от първа степен; 2. лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени в т. 1, непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване. (2) Адвокатите, свещенослужителите и лицата, които по закон са длъжни да пазят професионална тайна за страна в производството, могат да откажат да дадат сведения, получени в това им качество. (3) Защитената със закон информация може да бъде предоставяна само при условията и по реда, предвидени в съответния закон. Експертиза Чл. 49. (1) Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други, каквито органът няма. (2) При сложност или комплексност на предмета на изследването органът може да назначи и повече от едно вещо лице. (3) Административният орган, възложил експертизата, проверява самоличността на вещото лице, отношенията му със страните, както и наличието на основание за отвод. Основанията за отвод на вещото лице са същите като при отвод на административен орган. (4) Всички органи, граждани или организации, у които се намират материали, необходими за експертизата, осигуряват достъп на вещото лице до тях съобразно нивото на достъп до класифицирана информация, което то притежава. (5) Вещото лице се легитимира с удостоверение, издадено от органа, възложил експертизата. Освобождаване на вещото лице Чл. 50. Вещото лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради болест или липса на квалификация в съответната област или други основателни причини. То може да се откаже и във всички случаи, когато се допуска отказ от даване на сведения от трето лице. Заключение на вещо лице Чл. 51. (1) Вещото лице извършва експертизата в определения срок. (2) След извършване на необходимите проверки и изследвания вещото лице съставя писмено заключение. (3) Вещото лице не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа, назначил експертизата. (4) Вещото лице представя на съответния орган писменото си заключение с преписи за страните и то се прилага към преписката по производството. (5) Административният орган преценява заключението на вещото лице заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството. (6) Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, органът се мотивира в акта. Оглед Чл. 52. (1) Административният орган извършва оглед само ако случаят не може да се изясни чрез използването на други способи за събиране на доказателства. (2) По искане на органа трети лица, при които се намира предметът на огледа, го предоставят на органа или му осигуряват достъп до него. Съгласие или мнение на друг орган Чл. 53. (1) Когато специален закон изисква съгласието или мнението на друг орган и ако не е предвидено друго, административният орган, водещ производството, търси незабавно съдействието на този орган. (2) Другият орган отговаря на запитването в срок, определен от водещия производството орган, но не по-дълъг от 14 дни. (3) Ако другият орган не се произнесе в срок, това се приема като съгласие от негова страна. (4) Ако в определения срок мнението не бъде съобщено, актът се издава без него. Спиране на производството Чл. 54. (1) Административният орган спира производството: 1. в случай на смърт на заинтересован гражданин - страна в производството; 2. когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на заинтересован гражданин - страна в производството; 3. когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта; 4. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон; 5. при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано; 6. когато страните внесат заявление за сключване на споразумение. (2) Административният орган не спира производството в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4, ако спирането може да създаде опасност за живота или здравето на гражданите или да застраши важни държавни или обществени интереси. (3) При спиране на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат. (4) За спирането на производството административният орган съобщава на страните в производството по реда за съобщаване на акта. (5) Актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV. Възобновяване на спряно производство Чл. 55. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му. (2) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно. Прекратяване на производството Чл. 56. (1) Административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго. (2) Административният орган прекратява производството и в случаите по чл. 30, ал. 1 и 2. (3) За прекратяване на производството административният орган съобщава на страните по реда за съобщаване на акта. (4) Актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV. Срокове за издаване на индивидуалния административен акт Чл. 57. (1) Административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. (2) Административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството. (3) Когато издаването на акт или извършването на действие по ал. 2 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни. (4) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството, или от друг административен орган, при който те са налични, или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законови презумпции. Наличната информация на хартиен носител при другия орган се предоставя в тридневен срок от поискването ѝ, като срокът за произнасяне тече от датата на получаване на информацията. Служебното уведомяване по смисъла на Закона за електронното управление се извършва незабавно. (5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Извън случаите по ал. 4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. (6) Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на сроковете по ал. 1 - 5. (7) Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни. (8) В случаите по ал. 5, 6 и 7 административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока. (9) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Административните органи осъществяват комплексно административно обслужване в тридневен срок от получаване на достъп до данните на административните органи - първични администратори на данни. Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие Чл. 58. (1) Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. (2) Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. (3) Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. (4) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В предвидените в закон случаи непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя. С индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, не може да се създават задължения и да се засягат права и законни интереси за граждани и организации, различни от заявителя. В случай, че административният орган е дал указания за отстраняване на нередовности в искането на заявителя, срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. Съдържанието на мълчаливо съгласие се установява като идентично със съдържанието на подаденото искане и това съдържание се посочва в декларация до органа. Условията и редът за удостоверяване и оспорване на мълчаливото съгласие се уреждат в специални закони. Форма на индивидуалния административен акт Чл. 59. (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение Чл. 60. (1) В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция. (2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Разпореждането за предварително изпълнение се мотивира. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяването на акта. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Повторно искане на страна по ал. 1 може да се прави само въз основа на нови обстоятелства. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. (6) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато в разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, срокът за обжалване се удължава на 14 дни. (7) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато в разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че то не подлежи на обжалване, срокът за обжалване се удължава на един месец. (8) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното ѝ решаване. (9) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато отмени обжалваното разпореждане, съдът решава въпроса по същество. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението. (10) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Определението на съда подлежи на обжалване. Съобщаване на акта (Загл. доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Чл. 61. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. (2) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) (3) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Поправка на очевидна фактическа грешка, допълване и тълкуване Чл. 62. (1) Преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица. Решението за допълване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред. (2) Очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред. (3) Органът, издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. Тълкуване не може да се иска, след като актът е изпълнен. Актът за тълкуване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред. Разпореждания по движение на производството Чл. 63. Разпореждания по движение на производството се издават само в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Разпорежданията съдържат име и означение на длъжността на издаващия, дата на издаване и подпис. Необжалваемост Чл. 64. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Административнопроизводствените волеизявления, действия и бездействия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. Раздел II. Общи административни актове Определение на общ административен акт Чл. 65. Общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. Уведомяване за предстоящо издаване на общ административен акт Чл. 66. (1) Откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. (2) Уведомяването по ал. 1 включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството. (3) Уведомяването по ал. 1 за проекти на общи административни актове от компетентността на Министерския съвет се извършва от съответния министър - вносител на акта. Представляване на заинтересованите лица Чл. 67. Организациите по чл. 66, ал. 1 могат да представляват заинтересованите лица в производството по издаване и обжалване на административния акт. Право на достъп до информацията по преписката Чл. 68. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Доколкото в специален закон не е установено друго, заинтересованите лица и техните организации имат право на достъп до цялата информация, съдържаща се в преписката по издаване на общия административен акт по всяко време на производството, включително и след приключването му с издаване на общ административен акт съгласно Закона за Националния архивен фонд. Форми на участие на заинтересованите лица в производството Чл. 69. (1) Административният орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл. 66, ал. 1, една или повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта: 1. писмени предложения и възражения; 2. участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта; 3. участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен; 4. обществено обсъждане. (2) Административният орган осигурява на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66. Участие в производството на заинтересовани лица от съседна държава Чл. 70. (1) Когато съществува вероятност административният акт да засегне права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица на територията на съседна държава, административната процедура за участие в производството по издаване на административния акт, уредена в този раздел, трябва да бъде достъпна за заинтересованите лица в съответната държава при условията на взаимност. (2) Административният орган осигурява при поискване на заинтересованите лица в съседната държава информацията по чл. 68. (3) Уведомяването по чл. 66 се прави по същото време, когато се прави уведомяването и за българските граждани. То може да се направи пряко чрез всички подходящи средства, при условие че разпоредбите или практиката на връзките между двете държави го позволяват, или чрез съответните власти на съседната държава. (4) Спогодбите за представителство, сключени между двете страни, се прилагат при представляването на заинтересованите лица - граждани на съседната държава. (5) Заинтересованите лица от съседната държава могат да направят своите предложения и възражения пряко, по правилата на този раздел, или чрез властите на съседната държава. (6) Административният орган може да осигури информацията по ал. 2 за заинтересованите лица от съседната държава на български език. Предложенията и възраженията могат да бъдат предоставяни и на чужд език. (7) Заинтересованите лица от съседната държава се уведомяват за издаването на административния акт по реда на ал. 3. (8) Възможностите за правна защита на заинтересованите лица от съседната държава и на българските граждани са едни и същи. Обсъждане на предложенията и възраженията и издаване на акта Чл. 71. Общият административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации. Съобщаване на акта Чл. 72. (1) Съдържанието на общия административен акт се съобщава по реда, по който е направено уведомяването по чл. 66. (2) Ако в производството са участвали чрез предложения, възражения или по друг начин отделни заинтересовани лица или организации, на тях им се изпраща отделно съобщение за издаването на акта. Общ административен акт, издаден в неотложни случаи Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. Субсидиарно прилагане Чл. 74. За неуредените в този раздел въпроси се прилага раздел I от тази глава. Раздел III. Нормативни административни актове Определение на нормативен административен акт Чл. 75. (1) Нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. (2) Нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. (3) Всеки нормативен административен акт има наименование, което сочи вида и автора на акта, и главния му предмет. (4) Във всеки нормативен административен акт, с изключение на нормативните актове, с които се изменят, допълват или отменят други нормативни актове, се посочва правното основание за неговото издаване. Компетентен орган Чл. 76. (1) Нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. (2) Компетентността да се издават нормативни административни актове не може да се прехвърля. (3) Общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Ред за издаване Чл. 77. Компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Удостоверяване и обнародване на актовете Чл. 78. (1) Текстът на нормативния административен акт, както и приемането му по надлежния ред, се удостоверяват: 1. при постановление на Министерския съвет - от министър-председателя; 2. при другите нормативни административни актове - от органа, който ги е издал, а когато органът е колективен - от неговия председател. (2) Нормативните административни актове, освен тези на общинските съвети, се обнародват в „Държавен вестник“. (3) Нормативните административни актове на общинските съвети се разгласяват чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин. Отмяна, изменение и допълване Чл. 79. Нормативните административни актове се отменят, изменят и допълват с изрична разпоредба на последващ нормативен акт. Субсидиарно прилагане на Закона за нормативните актове Чл. 80. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове. Глава шеста. ОСПОРВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД Оспорване пред по-горестоящ административен орган Чл. 81. (1) Индивидуалните и общите административни актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган. (2) По административен ред може да се оспори и съдържанието на документ. Изключения от обхвата на оспорването по административен ред Чл. 82. (1) Не подлежат на оспорване по предвидения в този кодекс административен ред актовете: 1. на Президента на Републиката и на председателя на Народното събрание; 2. на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите и ръководителите на други ведомства и органи, непосредствено подчинени на Министерския съвет; 3. на управителя на Българската народна банка и председателя на Сметната палата; 4. на Висшия съдебен съвет; 5. на областните управители; 6. за които в специален закон е предвидено оспорване направо пред съд. (2) Не подлежат на оспорване по административен ред актовете на органите, които нямат по-горестоящ административен орган. Субекти на оспорването Чл. 83. (1) Жалба срещу административния акт могат да подават заинтересованите лица. (2) С жалбата може да се оспори както законосъобразността, така и целесъобразността на административния акт. (3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Прокурорът може да подава протест при упражняване на надзор при изпълнение на принудителни мерки. Форма на жалбата и протеста. Срок за оспорване Чл. 84. (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и организации. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Когато на заинтересованите лица не е съобщено за образуването на производството, срокът за оспорване е шестмесечен от изтичането на срока за произнасяне. Съдържание на жалбата и протеста Чл. 85. (1) Жалбата и протестът трябва да са написани на български език и да съдържат: 1. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) трите имена и адреса, телефон и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, ако има такъв; 2. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) трите имена и личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон и електронен адрес, ако има такъв; 3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес; 4. акта, който се оспорва, и органа, който го е издал; 5. органа, до който се подава; 6. възраженията и тяхното основание; 7. искането; 8. подпис на подателя. (2) С жалбата или протеста може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в тях, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта или са настъпили след издаването му. (3) В производството пред по-горестоящия административен орган могат да се събират всички доказателства, които са относими към искането и не са били представени пред органа, издал оспорения административен акт. Приложения Чл. 86. Към жалбата или протеста се прилагат: 1. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник; 2. удостоверение за регистрацията и актуалното състояние на търговеца или юридическото лице; 3. документ за платена държавна такса, когато се дължи такава; 4. преписи от жалбата или протеста и писмените доказателства за останалите страни. Нередовност на жалбата и протеста Чл. 87. (1) Ако жалбата или протестът не отговаря на изискванията на чл. 85 и 86, на подателите се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението. (2) Когато не е посочен адресът на подателя, уведомяването по ал. 1 се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в сградата на административния орган в продължение на 7 дни. (3) Ако подателят не отстрани нередовностите, жалбата или протестът заедно с приложенията се връщат, а при непълен адрес се оставят в общата канцелария на органа на разположение на подателя. Оставяне без разглеждане на жалбата и протеста Чл. 88. (1) Жалбата и протестът се оставят без разглеждане, когато: 1. са неподведомствени на по-горестоящия административен орган; 2. са подадени след срока по чл. 84; 3. подателят няма интерес от обжалването; 4. подателят писмено оттегли жалбата или протеста. (2) В случаите по ал. 1, т. 1 жалбата или протестът се препраща на компетентния орган, а в останалите случаи производството се прекратява от по-горестоящия административен орган. (3) Актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Възстановяване на срока Чл. 89. (1) В случаите по чл. 88, ал. 1, т. 2 жалбоподателят в 7-дневен срок от съобщаването на акта за прекратяване на производството може да поиска възстановяване на срока, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Към искането се прилага и върнатата жалба. (2) Искането се разглежда от административния орган, компетентен да разгледа жалбата. Забрана за изпълнение на акта Чл. 90. (1) Административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния орган. (2) Това правило не се прилага, когато: 1. всички заинтересовани страни писмено поискат предварително изпълнение на акта; 2. със закон или с разпореждане по чл. 60 е допуснато предварително изпълнение на акта. (3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) По-горестоящият административен орган може да спре допуснатото с разпореждане предварително изпълнение по искане на оспорващия, ако то не се налага от обществения интерес или би причинило непоправима вреда на засегнато лице. Преразглеждане на акта Чл. 91. (1) В 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. (2) Новият акт подлежи на оспорване по реда на този кодекс. В тези случаи не се допуска повторно преразглеждане на акта. Изпращане на преписката Чл. 92. (1) Когато административният орган не намери основание за пререшаване на въпроса, той незабавно изпраща жалбата или протеста заедно с цялата преписка на компетентния по-горестоящ административен орган. (2) Ако в тридневен срок след изтичането на срока по чл. 91, ал. 1 цялата преписка не бъде изпратена на по-горестоящия административен орган, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата, а прокурорът - препис от протеста, направо до по-горестоящия орган, който незабавно изисква преписката. Компетентен орган Чл. 93. (1) Компетентен да разгледа жалбата или протеста е непосредствено по-горестоящият административен орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт. (2) Административните актове на кметовете на кметства и на райони се оспорват пред кмета на общината. (3) Административните актове на специализираните изпълнителни органи на общината се обжалват пред кмета на общината. (4) Административните актове на кметовете на общини се оспорват пред областния управител. (5) Отказът на организация да издаде административен акт може да се оспори пред съответния административен орган съобразно естеството на въпросите, във връзка с които е оспореният акт. Комисия за разглеждане на случая Чл. 94. В сложни от фактическа или правна страна случаи компетентният да разгледа жалбата или протеста орган може да назначи комисия за проучване и разглеждане на случая. Комисията се състои най-малко от трима членове, от които един с юридическо образование и двама специалисти от съответната област, като поне един от специалистите е лице, което не работи в съответната администрация. Становище на комисията Чл. 95. (1) В определен от компетентния орган срок комисията разглежда преписката с възраженията по жалбата или протеста и приложените към нея писмени доказателства, събира нови доказателства, ако това е необходимо, и изготвя мотивирано писмено становище за законосъобразността и целесъобразността на оспорения административен акт. (2) Становището се подписва от всички членове на комисията и се предоставя на административния орган. Изслушване Чл. 96. (1) (Предишен текст на чл. 96 - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Заинтересованите лица могат да бъдат изслушани от компетентния да разгледа жалбата или протеста орган в разумен срок. За изслушването се съставя протокол. (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Заинтересованите страни могат да бъдат изслушани по реда на чл. 46, ал. 4 - 6. Произнасяне на компетентния орган Чл. 97. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт. Компетентният орган е длъжен незабавно да уведоми жалбоподателя за датата на получаване на преписката. (2) Компетентният да разгледа жалбата или протеста орган решава въпроса по същество, освен ако исканият акт е от изричната компетентност на по-долустоящия орган. (3) Когато административният орган противозаконно е отказал да издаде документ, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган го задължава да извърши това, като му определя и срок за издаване на документа. (4) Когато не възприеме становището на комисията, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган излага мотиви за това. (5) Когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Съобщаване на решението и обжалване Чл. 98. (1) Решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган се съобщава незабавно на оспорващия и на другите заинтересовани лица. (2) Когато въпросът е решен по същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда. Ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. Глава седма. ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ Основания за възобновяване Чл. 99. Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато: 1. съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му; 2. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство; 3. по надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния представител или на административния орган, когато е едноличен, или на член от състава му, когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на въпроса - предмет на административното производство; 4. административният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; 5. същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи; 6. страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани; 7. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Инициатива за възобновяването Чл. 100. В случаите по чл. 99, т. 1 възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2 - 7 - и по искане на страна в производството. Искане за възобновяване от неучаствало в производството лице Чл. 101. Възобновяване на административното производство може да поиска и лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството. Срок за образуване на производството за възобновяване Чл. 102. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта. (2) Възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. Производство по възобновяване Чл. 103. (1) Административният орган конституира служебно като страна в производството третите лица, придобили права от административния акт. (2) Административният орган разглежда искането за възобновяване по реда на глава шеста. (3) Отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел IV. (4) Ако искането за възобновяване е основателно, производството се възобновява по реда на глава пета. (5) В случая по чл. 99, т. 5 незаконосъобразният административен акт се отменя. Оспорване на новия административен акт Чл. 104. Издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори по реда, установен в този кодекс. Зачитане правата на третите лица Чл. 105. Отмяната или изменението на административния акт по реда на тази глава не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица. Оспорен пред съда административен акт Чл. 106. Когато административният акт, съответно отказът да се издаде акт, е бил оспорен пред съда, за възобновяването се прилага глава четиринадесета. Глава осма. ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СИГНАЛИ Раздел I. Общи положения Предмет и обхват Чл. 107. (1) По реда на тази глава се разглеждат предложенията и сигналите, подадени до административни органи, както и до други органи, които осъществяват публичноправни функции. (2) Тази глава не се прилага за предложенията и сигналите, за чието разглеждане и решаване в закон е предвиден друг ред. (3) Предложения могат да се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на органите по ал. 1 или за решаване на други въпроси в рамките на компетентността на тези органи. (4) Сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. Принципи Чл. 108. (1) Органите по чл. 107, ал. 1 са длъжни да разглеждат и решават предложенията и сигналите в установените срокове обективно и законосъобразно. (2) Никой не може да бъде преследван само заради подаването на предложение или сигнал при условията и по реда на тази глава. Страни Чл. 109. Всеки гражданин или организация, както и омбудсманът, може да подава предложение или сигнал. Организация на работата с предложенията и сигналите Чл. 110. (1) Организацията на работата с предложенията и сигналите се определя в устройствените правилници на органите по чл. 107, ал. 1. (2) За цялостната работа с предложенията и сигналите отговарят органите по чл. 107, ал. 1. Организирането на работата може да бъде възложено на овластени от тях длъжностни лица. (3) Органите по чл. 107, ал. 1 са длъжни да приемат граждани и представители на организации и да изслушват техните предложения и сигнали в определени и предварително оповестени дни и часове. Форма на предложенията и сигналите Чл. 111. (1) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Предложенията и сигналите могат да бъдат писмени или устни, да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител, по телефон или електронна поща. (2) Подадените по реда на ал. 1 предложения и сигнали се регистрират. (3) Когато е необходимо предложението или сигналът да се подаде писмено или да отговаря на определени изисквания, на подателя се дават съответни разяснения. (4) Не се образува производство по анонимни предложения или сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години. Препращане по компетентност Чл. 112. Предложенията и сигналите, които са подадени до некомпетентен орган, се препращат не по-късно от 7 дни от постъпването им на компетентните органи, освен когато има данни, че въпросът вече е отнесен и до тях. За препращането се уведомява направилият предложението или сигнала. Ограничения Чл. 113. Сигналите не могат да се решават от органите или от длъжностните лица, срещу чиито действия са подадени, освен когато те приемат, че са основателни, и ги уважат. Изясняване на случая Чл. 114. (1) Решението по предложение или сигнал се взема, след като се изясни случаят и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица. (2) Органите, до които са подадени предложения и сигнали, разясняват на подателите техните права и задължения. (3) За установяване на фактите и обстоятелствата могат да се използват всички средства, които не са забранени от закона. (4) Средствата за изясняване на случая се определят от органа, компетентен да постанови решението, освен ако друг нормативен акт предписва доказването да се извърши по определен начин или с определени средства. (5) Организациите са длъжни да дадат исканите им документи, сведения и обяснения в срока, определен от административния орган, компетентен да постанови решението. (6) Гражданите са длъжни да представят исканите им документи и да дават сведения, освен ако това може да увреди техните права или законни интереси или да накърни достойнството им. (7) Когато исканията са незаконосъобразни или неоснователни, или не могат да бъдат удовлетворени по обективни причини, се посочват мотивите за това. (8) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Съобщаването на решението на административния орган на подателя на предложението или сигнала става по реда на чл. 61. Изпълнение Чл. 115. Органът, който е постановил решението, взема мерки за неговото изпълнение, като определя начина и срока за изпълнението. Приключване на производството Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Производството по предложенията и сигналите приключва с решение за отказ те да бъдат уважени или с изпълнение на постановено положително решение по тях. Раздел II. Предложения Компетентност Чл. 117. (1) Предложенията се правят пред органите, компетентни да решат поставените в тях въпроси. (2) Преписи от предложенията могат да се изпращат и до по-горестоящи органи. Решение Чл. 118. (1) Решение по предложението се взема най-късно два месеца след неговото постъпване и се съобщава в 7-дневен срок на подателя. (2) Когато е необходимо по-продължително проучване, срокът за вземане на решението може да бъде продължен от по-горестоящия орган до 6 месеца, за което се съобщава на подателя. (3) Решението, постановено по направено предложение, не подлежи на обжалване. Раздел III. Сигнали Компетентност Чл. 119. (1) Сигналите се подават до органите, които непосредствено ръководят и контролират органите и длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия се съобщава. (2) По преценка на подателя сигналът може да се подаде и чрез органа, срещу чието действие или бездействие е насочен. (3) Преписи от сигналите могат да се изпращат и до по-горестоящи органи. Спиране на изпълнението Чл. 120. Подаденият сигнал не спира изпълнението на оспорения акт или извършването на определена дейност, освен ако органът, компетентен да се произнесе, разпореди изпълнението да се спре до постановяване на решението. Срок за произнасяне Чл. 121. Решението по сигнала се взема най-късно в двумесечен срок от постъпването му. Когато особено важни причини налагат, срокът може да бъде продължен от по-горестоящия орган, но с не повече от един месец, за което се уведомява подателят. Решение Чл. 122. (1) Когато уважи сигнала, органът взема незабавно мерки за отстраняване на допуснатото нарушение или нецелесъобразност, за което уведомява подателя и другите заинтересовани лица. (2) Ако не признае основателността на сигнала, органът по чл. 119, ал. 2 в срок един месец от подаването му го изпраща заедно със своите обяснения на съответния по-горестоящ орган, за което уведомява подателя. Съобщаване на решението Чл. 123. (1) Решението по сигнала е писмено, мотивира се и се съобщава на подателя в 7-дневен срок от постановяването му. (2) Когато с решението се засягат права или законни интереси на други лица, то се съобщава и на тях. (3) Когато сигналът е препратен до компетентния орган от народен представител, общински съветник, държавен орган, орган на местното самоуправление или средство за масова информация, за решението се уведомяват и те. (4) При данни за извършено престъпление се уведомява незабавно съответният прокурор. Необжалваемост Чл. 124. (1) Сигнали, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнение на решението или се основават на нови факти и обстоятелства. (2) Решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Изпълнение Чл. 125. (1) Решението по сигнала се изпълнява в едномесечен срок от постановяването му. По изключение, когато това се налага по особено важни причини, срокът може да бъде продължен от органа, който го е постановил, но с не повече от два месеца, за което се уведомява подателят. (2) При изпълнение на решението по сигнала се премахват вредните последици, причинени от незаконосъобразните или нецелесъобразните действия. Когато това не е възможно, засегнатите лица се удовлетворяват по друг законен начин или им се разяснява редът, по който да постъпят. (3) Органът, на който е възложено изпълнението на решението по сигнала, уведомява за изпълнението органа, постановил решението. Дял трети. ПРОИЗВОДСТВА ПРЕД СЪД (В СИЛА ОТ 01.03.2007 Г.) Глава девета. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Започване на производствата Чл. 126. Съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи. Забрана за отказ от правосъдие Чл. 127. (1) Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане. (2) Съдилищата не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането. Подведомственост Чл. 128. (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: 1. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори; 2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс; 3. (нова - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу незаконно принудително изпълнение; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обезщетения за вреди от принудително изпълнение; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) установяване неистинността на административни актове по този кодекс; 10. (нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) защита срещу незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, който засяга права, свободи или законни интереси, отменен по време на оспорването му от издалия го орган. (2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. (3) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго. Искове за обявяване на нищожност на решения и определения, постановени от административните съдилища и Върховния административен съд Чл. 128а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно. (2) Исковете се подават пред съответния административен съд. (3) Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване. Съединяване на жалби Чл. 129. (1) Ако законосъобразността на административен акт или на отказ да бъде издаден административен акт е оспорена едновременно пред по-горестоящ административен орган и пред съд, жалбите се съединяват в едно общо производство, подведомствено на съда. (2) Правилото по ал. 1 не се прилага, когато с жалбата до по-горестоящия административен орган е оспорена целесъобразността на административния акт. В този случай, ако има образувано и съдебно производство, то се спира до произнасянето на по-горестоящия административен орган. Спорове за подведомственост Чл. 130. (1) Административният съд решава сам дали образуваното дело подлежи на разглеждане от него или от друг орган извън системата на съдилищата. (2) Никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. (3) Въпросът дали образуваното дело подлежи на разглеждане от административния съд или от друг орган извън системата на съдилищата може да бъде повдигнат при всяко положение на делото и служебно от съда. (4) Ако намери, че делото не му е подведомствено, съдът го изпраща на надлежния орган. Разпореждането или определението могат да се обжалват с частна жалба от страните и от органа, на който делото е изпратено. Двуинстанционност на производствата Чл. 131. Съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен когато в него или в друг закон е установено друго. Родова подсъдност Чл. 132. (1) На административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. (2) На Върховния административен съд са подсъдни: 1. оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети; 2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд; 3. оспорванията срещу решения на Висшия съдебен съвет; 4. оспорванията срещу актове на органите на Българската народна банка; 5. касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения; 6. частни жалби срещу определения и разпореждания; 7. молби за отменяне на влезли в сила съдебни актове по административни дела; 8. оспорванията срещу други актове, посочени в закон. Местна подсъдност Чл. 133. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд - град София. (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато посочените в акта адресати са повече от един и са с различен постоянен адрес или седалище, но в рамките на един съдебен район, делата по ал. 1 се разглеждат от административния съд в района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта. Във всички останали случаи делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа. (3) Делата по оспорване на общи административни актове се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения акт. (4) Делата по ал. 1 - 3 се разглеждат от Административния съд - град София, когато седалището на органа, издал оспорения административен акт, е в чужбина. (5) Исковете за обезщетения се предявяват пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя и когато са съединени с оспорване по ал. 1 - 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Когато компетентният съд не може да разгледа административно дело, то се изпраща в равен по степен съседен съд, като: 1. ако компетентен е районен съд, делото се изпраща от съответния административен съд; 2. ако компетентен е административен съд, делото се изпраща от Върховния административен съд. Задължителност на подсъдността Чл. 134. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на участващите в делото лица. (2) Възражение за местна неподсъдност на делото може да се прави най-късно в първото заседание пред първата инстанция и да се повдига служебно от съда. Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си. Спорове за подсъдност Чл. 135. (1) Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. (2) Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. (3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Спорове за подсъдност между районни съдилища, разглеждащи административно дело, се разрешават от общия им по-горен по степен административен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни административни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен административен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Споровете за подсъдност между административни съдилища се решават от Върховния административен съд, а ако в спора участва тричленен състав на Върховния административен съд - от негов петчленен състав. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 15 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.01.2026 г.) Споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ петима съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, определени както следва: съдия докладчик - избран на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение между съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, двама съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд. (6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Ако съдът, на който делото е изпратено, намери, че то не му е подсъдно, той го изпраща на съда по ал. 3, 4 или 5, за определяне на подсъдността. (7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Когато съдът, на който делото е изпратено по реда на ал. 2, намери, че то е подсъдно на трети съд, той го изпраща за определяне на подсъдността на съда или състава по ал. 3, 4 или 5 в зависимост от положението на третия съд. (8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Определенията, постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване. Задължително представителство Чл. 136. (1) Когато в делото участват повече от 10 лица с еднакви интереси, които не са представени чрез пълномощник, съдът може да ги задължи в разумен срок да посочат общ пълномощник измежду тях. Ако те не посочат такъв, съдът назначава служебно общ процесуален представител. (2) Процесуалните действия на страната имат предимство пред тези на общия пълномощник или представител. (3) Представителната власт на служебно назначения общ представител се прекратява с изявление на представлявания до него и до съда след отпадане на предпоставките по ал. 1. (4) Разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването. Съобщения Чл. 137. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) (1) Съобщенията се връчват на гражданин на адреса, на който е бил призован за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочил друг адрес. Когато в производството пред административния орган гражданинът е предоставил информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват по този ред, освен ако не посочи друго по делото. Когато гражданинът не е участвал в производството пред административния орган или не е посочил информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния му адрес. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Съобщенията до административните органи, органите на съдебната власт, омбудсмана, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите се връчват на посочения в производството пред административния орган електронен адрес, освен ако по делото не посочат друг електронен адрес. Ако не са участвали в производството пред административния орган, задължително посочват електронен адрес съгласно Закона за електронното управление или електронен адрес съгласно чл. 360е, ал. 1, т. 7 от Закона за съдебната власт, на който могат да се изпращат електронни изявления от органите на съдебната власт. (3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Когато връчването се извършва по електронен път, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на този срок. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Когато страни в производството се представляват от общ пълномощник или представител, съобщаването се извършва чрез него. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Извън случаите по ал. 1 - 3 съобщенията се връчват по реда на чл. 18а, ал. 7 - 9. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 15 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) Когато съобщаването не може да се извърши поради това, че страната или лицето, което следва да се призове, има неизвестен адрес, съобщението се поставя на таблото за съобщения или се публикува в Интернет страницата на съда за срок не по-кратък от 7 дни. Когато страната е призована чрез залепване на съобщението по реда на чл. 18а, ал. 9, както и по изречение първо, след като установи редовността на направеното по този начин съобщение, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на жалбоподателя. Размерът на възнаграждението за особен представител се определя от адвокатския съвет при условията и по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата. Връчване на призовки, съдебни актове и книжа по делото Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) (1) Призовките се връчват по реда на чл. 137. (2) На страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшният му ход е бил преграден. (3) Доколкото не е предвидено друго в този кодекс, съдебните актове или книжата по делото се съобщават на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137. Отлагане на делото Чл. 139. (1) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът ѝ не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В тези случаи следващото заседание се насрочва не по-късно от три месеца. (2) При повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право. Удължаване на сроковете за обжалване при нередовно съобщаване Чл. 140. (1) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. (2) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба по този дял се удължават на шест месеца. Представяне на електронни документи Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Пред съда могат да бъдат представяни електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Преценка за съответствие с материалния закон Чл. 142. (1) Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. (2) Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Публикуване на протокол Чл. 142а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Протоколът от открито съдебно заседание се публикува на Интернет страницата на съда в 14-дневен срок от заседанието. Извършване на процесуални действия Чл. 142б. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (1) Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката. Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) В съдебно заседание участниците в производството извършват процесуални действия устно, а в останалите случаи - в писмена форма, включително в електронна форма чрез единния портал за електронно правосъдие по Закона за съдебната власт или чрез информационната система за сигурно електронно връчване. Електронните изявления до съда се подписват с квалифициран електронен подпис. (3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Към електронни изявления преписи за страните не се представят. Когато законът предвижда те да бъдат изпратени на участници в производството, за които не е приложимо електронно връчване, съдът ги възпроизвежда заедно с приложенията в необходимия брой преписи на хартиен носител. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса като за фотокопие, определена с тарифа на Министерския съвет. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Когато електронното изявление до съда се подава от пълномощник, към изявлението се представя: 1. пълномощно, подписано от упълномощителя с квалифициран електронен подпис и с удостоверяване на времето на подписване с квалифициран електронен времеви печат, или 2. електронен образ на пълномощно на хартиен носител, заверен от пълномощника с квалифициран електронен подпис; в този случай при оспорване от страна или при поискване от съда лицето следва да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него, или 3. данни за овластяването в регистъра по чл. 29, ал. 1 от Закона за електронната идентификация. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) В случай на техническа неизправност или технологична невъзможност съдът, съответно страната, извършваща действието в електронна форма, уведомява незабавно за възникналата пречка, като посочи друг начин за уведомяване. (6) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Процесуално действие, отправено чрез нецензурни думи, обиди или заплахи, се смята за неизвършено. Извършване на процесуални действия чрез видеоконференция Чл. 142в. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) (1) По съображения за сигурност или други важни причини съдът служебно може да постанови страна или неин представител, свидетел, вещо лице или преводач да участва в открито съдебно заседание чрез видеоконференция. (2) Съдът уведомява страните и участниците за условията за провеждане на видеоконференция най-късно седем дни преди датата на насроченото съдебно заседание. (3) По искане на страна или друг участник в производството, при обективна невъзможност за явяване в сградата на съда, съдът може да постанови участието му в отделни процесуални действия да се извърши чрез видеоконференция. В този случай изискването за уведомление по ал. 2 не се прилага. В съдебното заседание съдът докладва постъпилата молба и излага съображенията си за провеждане на видеоконференция. (4) За проведеното заседание и извършените процесуални действия чрез видеоконференция се изготвят протокол и видеозапис, които се прилагат по делото. Процесуални действия на съда в електронна форма Чл. 142г. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Съдът може да издава актове и извършва всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма при условията на Закона за съдебната власт, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин. Отговорност за разноски Чл. 143. (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на чл. 79. (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. (4) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Глоба за нарушения при разглеждането на дело Чл. 143а. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Заседанието се ръководи от председателя на състава, който може да налага глоби за: 1. нарушение на реда в съдебно заседание; 2. неизпълнение на разпорежданията на съда; 3. използване на нецензурни думи, обиди и заплахи, насочени към съда, лице от администрацията и участващите в съдебното производство. Субсидиарно прилагане на Гражданския процесуален кодекс Чл. 144. (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси Чл. 144а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Когато действителността на акт или тълкуването на правото на Европейския съюз в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси или произнасянето по действителността и тълкуването на мерките по прилагането на такъв акт е от значение за правилното решаване на делото, съдът, пред който делото е висящо, отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по реда на глава тридесет и седма от Наказателно-процесуалния кодекс. Глава десета. ОСПОРВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ Раздел I. Оспорване на индивидуални административни актове Предмет на оспорване Чл. 145. (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване Чл. 146. Основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила; 4. противоречие с материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона. Право на оспорване Чл. 147. (1) Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. (2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл. 16. Изборност на ред за оспорване Чл. 148. Административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. Срокове за оспорване Чл. 149. (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста Чл. 150. (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма и трябва да съдържа: 1. посочване на съда; 2. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) трите имена и адрес, телефон и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона или електронен адрес за връчване чрез единния портал за електронно правосъдие по Закона за съдебната власт или чрез информационната система за сигурно електронно връчване; 3. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) трите имена и адрес, личния номер - за чужденец, и адреса, заявен в съответната администрация, телефон и електронен адрес, ако има такъв; 4. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището, последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес за връчване чрез единния портал за електронно правосъдие по Закона за съдебната власт или чрез информационната система за сигурно електронно връчване; 5. означение на обжалвания административен акт; 6. указание в какво се състои незаконосъобразността на акта; 7. в какво се състои искането; 8. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста. (2) В жалбата или протеста оспорващият е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага. (3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Жалбата не може да съдържа нецензурни думи, обиди или заплахи. Приложения Чл. 151. Към жалбата или протеста се прилагат: 1. удостоверение за съществуването и представителството на организация - жалбоподател; 2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник; 3. документ за платена държавна такса, ако такава се дължи; 4. преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни. Подаване на жалбата и протеста Чл. 152. (1) Жалбата или протестът се подава чрез органа, издал оспорвания акт. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) В тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща жалбата или протеста заедно с електронната преписка по издаването на акта в цялост на съда, като уведомява подателя за това. (3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Органът е длъжен да приложи към преписката придружително писмо, съставено като електронен документ, който съдържа: 1. точно описание на документите по преписката по реда на постъпването им; 2. списък на страните в производството по издаване на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били призовани. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Органът изпраща преписката и писмото на хартиен носител само ако е предвидено в закон или при технологична невъзможност за изпращането им по електронен път, за което уведомява съда, като изрично посочва основанията за това. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Ако органът не изпълни задълженията си по ал. 1 - 4, съдът изисква преписката служебно въз основа на копие от жалбата или протеста. Страни Чл. 153. (1) Страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. (2) Когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган. (3) Когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган. (4) Определението по ал. 3 подлежи на обжалване с частна жалба. Конституиране на страните Чл. 154. (1) Съдът конституира страните служебно. (2) Когато административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 3, съдът определя срок за изпълнението му. Спиране, възобновяване и прекратяване на производството Чл. 154а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) (1) Съдът спира производството: 1. по съгласие на страните; 2. в случай на смърт на някоя от страните; 3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните; 4. когато има образувано друго административно или съдебно производство, което има значение за правилното решаване на спора; 5. когато при разглеждането на делото се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на спора; 6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон; 7. когато има образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд или Върховния административен съд по въпрос от значение за спора; 8. при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора; 9. в изрично предвидените в закон случаи. (2) Определението за спиране по ал. 1, т. 1 - 8 подлежи на обжалване с частна жалба, а по т. 9 - по определения в съответния закон ред. (3) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на ал. 1, т. 2 - 8 и сам взема необходимите мерки. След възобновяването производството продължава от последното процесуално действие, извършено преди спирането. (4) Определението, с което се отказва възобновяване на производството, подлежи на обжалване с частна жалба. (5) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в 6-месечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Ако е постановено решение, то се обезсилва. Оттегляне и отказ от оспорването Чл. 155. (1) При всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти. (2) Искането за обявяване на нищожност може да бъде оттеглено без съгласието на ответниците по жалбата до приключване на първото заседание по делото. (3) Оттеглянето и отказът от оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба. (4) Предварителен отказ от правото на оспорване е недействителен. Оттегляне на оспорения акт Чл. 156. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) При всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. (2) За оттегляне на акта след първото по делото заседание е необходимо съгласие и от оспорващия. (3) Оттегленият акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства. (4) Когато с оспорването е съединен и иск за обезщетение, производството по него продължава. Образуване и насрочване на делото Чл. 157. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Председателят на съда, негов заместник или председателят на отделението образуват административното дело, което се предава на съдия-докладчик. Съдията-докладчик, съответно председателят на отделение във Върховния административен съд, насрочва делото в срок не по-дълъг от два месеца от постъпването на жалбата в съда. Този срок не тече за периода на съдебната ваканция, освен когато в този кодекс или специален закон са предвидени по-кратки срокове. (2) Съдията-докладчик се определя съобразно поредността на постъпването на оспорванията в съда чрез електронно разпределяне или чрез друг начин за случайно разпределяне на делата, посочен в приети от съответния съд и разгласени публично вътрешни правила. Проверка на редовността на жалбата и протеста Чл. 158. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и 3 и чл. 151, съдията-докладчик, съответно председателят на отделение във Върховния административен съд, ги оставя без движение, като изпраща на оспорващия съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок. (2) Когато адресите на оспорващия и на неговия представител не са посочени, съобщението по ал. 1 се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на 7 дни. (3) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, жалбата или протестът се оставя без разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик, съответно председателят на отделение във Върховния административен съд. Когато нередовностите се открият в течение на производството, съдът прекратява делото. (4) Поправеното оспорване се смята за редовно от деня на неговото подаване. Проверка на допустимостта на жалбата и протеста Чл. 159. Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато: 1. актът не подлежи на оспорване; 2. оспорващият е неправосубектен; 3. оспореният административен акт е оттеглен; 4. оспорващият няма правен интерес от оспорването; 5. оспорването е просрочено; 6. по оспорването има влязло в сила съдебно решение; 7. има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание; 8. оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него. Обжалване на акта по допустимостта на жалбата и протеста Чл. 160. (1) Разпореждането, с което жалбата или протестът се оставя без разглеждане, или определението, с което делото се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба. Препис от нея не се представя, ако разпореждането е постановено преди връчването на препис от оспорването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание, освен ако съдът намери за необходимо да ги разгледа в открито съдебно заседание. Възстановяване на срока за обжалване Чл. 161. (1) В 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Искането може да бъде направено и с жалбата. (2) В искането за възстановяване на срока се посочват всички доказателства, установяващи основанията по ал. 1. (3) Определението, с което искането по ал. 1 е отхвърлено, може да се обжалва с частна жалба. Определението, с което искането по ал. 1 е уважено, се обжалва заедно с решението по делото. Съобщаване на акта от съда Чл. 162. (1) Когато административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и продължава съдебното производство по жалбата, като осигурява на тези лица възможност да защитят интересите си. (2) Когато оспореният акт е благоприятен за лицата по ал. 1, съдът ги конституира служебно като страни и отлага делото, ако това се налага. (3) Когато до началото на устните състезания по първоначалната жалба постъпят жалби и от лица по ал. 1, жалбите се обединяват в едно производство за постановяване на общо решение. Връчване на преписи от жалбата и протеста и отговор по тях Чл. 163. (1) Ако жалбата или протестът са допустими, съдията-докладчик разпорежда преписи от тях да бъдат изпратени на страните. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) В 14-дневен срок от получаването на преписа всяка от страните може да представи писмен отговор и да посочи доказателства. Писмените доказателства, с които страната разполага, се прилагат към отговора. В отговора се посочват данните по чл. 18а, ал. 5 или по чл. 150, ал. 1, т. 2 - 4. (3) Когато за изясняването на правния спор е необходимо да бъдат събрани и други доказателства освен тези, които се съдържат в преписката, съдията-докладчик указва на съответната страна необходимостта от тяхното събиране. Състав на административния съд Чл. 164. Административният съд разглежда делото в състав от един съдия. Състав на Върховния административен съд Чл. 165. Върховният административен съд разглежда делото в състав от трима съдии. Спиране изпълнението на административния акт Чл. 166. (1) Оспорването спира изпълнението на административния акт. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. (3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Искането по ал. 2 се разглежда в закрито заседание. Съдът се произнася незабавно с определение, което може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му. (4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Допускане на предварително изпълнение от съда Чл. 167. (1) При всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. (2) Когато предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда, съдът може да го допусне под условие за внасяне на гаранция в определен от него размер. (3) Определението по искането подлежи на обжалване в тридневен срок от съобщаването му. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, възстановява се положението, съществувало преди изпълнението. (4) Повторно искане пред съда може да се прави само въз основа на нови обстоятелства. Предмет на съдебната проверка Чл. 168. (1) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност Чл. 169. При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Тежест на доказване Чл. 170. (1) Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. (2) Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. (3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест. Доказателства Чл. 171. (1) Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. (2) По искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно. (3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Съдът може да изслушва страна и да извършва разпит на свидетели и вещи лица чрез видеоконференция. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) По исканията за доказателства съдът се произнася в закрито заседание. Разрешаването им може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да изслуша и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства. Решение по делото Чл. 172. (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението Чл. 172а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдията/съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. номера и датата на административния акт и наименованието на органа, който го издава; 5. имената, съответно наименованието, на страните; 6. какво постановява съдът; 7. в тежест на кого се възлагат разноските; 8. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от съдията/съдиите, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят отбелязва върху решението причините за това. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Когато решението се изготвя в електронна форма, то се подписва с квалифициран електронен подпис и се регистрира в информационната система на съда. Правомощия на съда при нищожност или отмяна на административния акт Чл. 173. (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. (2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. (3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. (4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) В случаите по ал. 2 - 4, когато съдът отмени мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, ако органът не се произнесе в указания от съда срок, непроизнасянето се смята за мълчаливо съгласие в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя. Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение Чл. 174. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г.) Когато задължи органа да издаде административен акт или документ, съдът определя и срок за това. При мълчалив отказ на административния орган препис от съдебното решение се изпраща на компетентните органи по чл. 307. Поправка на очевидна фактическа грешка Чл. 175. (1) По свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. (2) Решението за поправката се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение. След влизането си в сила то се отбелязва върху поправеното решение и преписите. Постановяване на допълнително решение Чл. 176. (1) Когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указания за представяне на отговор в 7-дневен срок. Искането се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед обстоятелствата по спора. Съдът постановява допълнително решение, което подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение. Изменение на решението в частта за разноските Чл. 176а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за искането по ал. 1 с указание за представяне на отговор в 7-дневен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. (4) При подадена касационна жалба срещу решението, касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване в частта за разноските, ако такова е направено. Действие на съдебното решение Чл. 177. (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. (2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. (3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Споразумение пред съда Чл. 178. (1) Споразумение може да се сключи пред съда при всяко положение на делото при условията, при които може да бъде сключено в производството пред административния орган, дори и ако последният е отказал потвърждаването му. (2) В споразумението задължително участват всички страни по делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Споразумение, представено в открито съдебно заседание, може да бъде потвърдено от съда само ако е предварително подписано от страните и бъде потвърдено от всяка от тях, включително при участие чрез видеоконференция. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Отказът на съда да потвърди споразумението може да се обжалва с частна жалба, подадена съвместно от страните по него. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) С определението, с което потвърждава споразумението, съдът обезсилва административния акт и прекратява делото. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Определението може да бъде обжалвано само от страна, неучаствала в споразумението. Ако то бъде отменено, разглеждането на делото продължава. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Потвърденото споразумение има значението на влязло в сила съдебно решение. Раздел II. Оспорване на общи административни актове Срокове за оспорване Чл. 179. Общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган. Действие на оспорването Чл. 180. (1) Оспорването не спира изпълнението на общия административен акт. (2) Съдът може да спре изпълнението на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и 3. Съобщение за оспорването Чл. 181. (1) Ако оспорването е редовно, съдът в едномесечен срок го съобщава чрез обявление в „Държавен вестник“, в което посочва оспорения административен акт или негова част и номера на образуваното дело. (2) Копие от обявлението се поставя на определеното за това място в съда и се публикува в Интернет страницата на Върховния административен съд. (3) По реда на ал. 1 и 2 се съобщава и определението за спиране на делото. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Влязлото в сила определение за спиране на действието или на изпълнението на общия административен акт се обнародва в „Държавен вестник“. (5) (Нова - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) Обявлението по ал. 1 и определението по ал. 4 се обнародват в следващия брой на „Държавен вестник“. Страни Чл. 182. (1) Страни по делото са оспорващият и органът, издал общия административен акт. (2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Лицата, за които оспореният акт е благоприятен, могат да встъпят като страни наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото. Ако с процесуално действие страна, встъпила след първото заседание, стане причина за отлагане на делото, тя понася независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, по събирането на новите или повторното събиране на събраните вече доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на една трета от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв.. (3) Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия. Препис от молбата за присъединяване или за встъпване се предоставя на насрещните страни. (4) Определението, с което встъпването не се допуска, подлежи на обжалване с частна жалба. Състав на съда Чл. 182а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Съдът разглежда делото в състав от трима съдии. Действие на решението Чл. 183. Решението, с което оспореният акт е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички. Субсидиарно прилагане Чл. 184. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове. Раздел III. Оспорване на подзаконови нормативни актове Предмет на оспорване Чл. 185. (1) Подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд. (2) Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби. Право на оспорване Чл. 186. (1) Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. (2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта. Безсрочност на оспорването Чл. 187. (1) Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. (2) Последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо. Съобщение за оспорването Чл. 188. Оспорването се съобщава по реда на чл. 181, ал. 1 и 2. Страни Чл. 189. (1) Страни по делото са оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт. (2) Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени