ДИРЕКТИВА 1991-676-ЕИО

Директива 1991/676/ЕИО Консолидиран ТЕКСТ: 31991L0676 — BG — 02.03.2026 01991L0676 — BG — 02.03.2026 — 003.001 ►B ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 12 декември 1991 година за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (91/676/ЕИО) (ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1) Изменена с: Официален вестник № страница дата ►M1 РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1882/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 септември 2003 година L 284 1 31.10.2003 ►M2 РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1137/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 октомври 2008 година L 311 1 21.11.2008 ►M3 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2026/288 НА КОМИСИЯТА от 9 февруари 2026 година L 288 1 10.2.2026 Поправена със: C1 Поправка, ОВ L 289, 3.10.2014, стр. 23 (1991/676) ►C2 Поправка, ОВ L 90987, 3.12.2025, стр. 1 (1991/676) ▼B ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 12 декември 1991 година за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (91/676/ЕИО) Член 1 Настоящата директива има за цел: — да намали замърсяването на водите, предизвикано или породено от нитрати от селскостопански източници, — да предотврати всяко ново замърсяване от този вид. Член 2 За целите на настоящата директива: а) „подземни води“ са всички води, намиращи се под повърхността на земята в зоната на сатурация и които са в контакт с почвата или с подземната повърхност; б) „сладки води“ са води, които в естествен вид имат слабо съдържание на соли и могат да бъдат събирани и преработвани с оглед производството на питейна вода; в) „азотно съединение“ е всяко вещество, съдържащо азот, с изключение на газообразния молекулярен азот; г) „животни“ са всички животни, които се отглеждат за стопански или за търговски цели; ▼C2 д) „тор“ е всяко вещество, съдържащо едно или повече азотни съединения, разпръсквано по почвата, с цел да подобри растежа на растенията, включително оборския тор, остатъците от рибовъдните стопанства и утайката от пречистване на отпадъчни води; е) „изкуствен тор“ е всеки тор, произведен по промишлен път; ж) „оборски тор“ са животинските изпражнения или смес от постеля и животински изпражнения, дори ако те са претърпели обработка; ▼B з) „разпръскване“ е полагането върху земята на вещества чрез изхвърляне на повърхността на почвата, впръскване, заравяне или смесване с повърхностните слоеве на почвата; и) „еутрофизация“ е обогатяване на водата с азотни съединения, предизвикващи преждевременно развитие на водорасли и висши видове растения, което нарушава равновесието на съществуващите във водата организми и води до влошаване качеството на въпросната вода; й) „замърсяване“ е изхвърлянето на азотни съединения от селскостопански източници във водната среда, пряко или непряко, което води до последици, представляващи заплаха за здравето на човека, вреди на живите ресурси и на водната екологична система, руши съоръженията или възпрепятства други видове законна употреба на водите; к) „уязвима зона“ са земите, посочени в съответствие с член 3, параграф 2. Член 3 1. Замърсените води и тези, които могат да бъдат замърсени, ако не се вземат предвидените по член 5 мерки, се определят от държавите-членки в съответствие с критериите, посочени в приложение I. 2. В срок до две години считано от нотифицирането на настоящата директива държавите-членки посочват за уязвими зони всички известни на територията им зони, които захранват водите, определени съгласно параграф 1, и които допринасят за замърсяването. Те съобщават това първоначално посочване на Комисията в срок до шест месеца. 3. Когато води, определени от държава-членка в съответствие с параграф 1, се замърсяват от пряко или непряко дрениращите се води на друга държава-членка, държавата-членка, чиито води се замърсяват, може да съобщи на другата държава-членка, както и на Комисията съответните факти. Заинтересованите държави-членки пристъпват, в зависимост от случая, заедно с Комисията към необходимите съгласувани действия за установяване на съответните източници и за вземане на мерки по отношение на замърсените води с оглед да се спазва настоящата директива. 4. Държавите-членки преразглеждат и при необходимост ревизират или допълват своевременно или най-малко на всеки четири години списъка с посочените уязвими зони с оглед да се отчитат промените и непредвидените фактори в момента на предходното определяне. Те съобщават на Комисията в срок от шест месеца всяка ревизия или допълнение в списъка на посочените факти. 5. Държавите-членки са освободени от задължението да посочват специални уязвими зони, когато създават или прилагат по цялата си национална територия програмите за действие, посочени в член 5, в съответствие с настоящата директива. Член 4 1. С оглед да се осигури за всички води определено ниво на обща защита от замърсяване, държавите-членки следва в срок до две години считано от съобщаването на настоящата директива: а) да съставят кодекс или кодекси за добра селскостопанска практика, които да се прилагат доброволно от земеделските производители и които следва да съдържат поне елементите, изброени в приложение II, буква А; б) да изготвят при необходимост програма за обучение и информиране на земеделските производители с цел прилагане на кодекса или на кодексите за добра селскостопанска практика. 2. Държавите-членки представят на Комисията условията и реда на кодексите си за добра селскостопанска практика и последната включва информация за тези кодекси в доклада, посочен в член 11. В светлината на получената информация Комисията може, ако счита за необходимо, да направи съответни предложения пред Съвета. Член 5 1. За нуждите на предвидените в член 1 цели и в срок до две години от първоначалното посочване в съответствие с, член 3, параграф 2 или една година след всяко ново посочване в съответствие с член 3, параграф 4 държавите-членки съставят програми за действие за посочените уязвими зони. 2. Дадена програма за действие може да се отнася до всичките уязвими зони, разположени на територията на една държава-членка, или ако тази държава счете уместно, могат да се изготвят различни програми за различни зони или части от уязвими зони. 3. Програмите за действие са съобразени със: а) специфичните данни и наличните техники, отнасящи се главно до съответните количества азот със земеделски произход или от други източници; б) условията на околната среда в съответните области на въпросната държава-членка. 4. Програмите за действие се прилагат в срок до четири години считано от тяхното изготвяне и съдържат следните задължителни мерки: а) мерките, посочени в приложение III; б) мерките, които държавите-членки са определили в кодекса или кодексите за добрата селскостопанска практика, в съответствие с член 4, с изключение на тези, които са заменени с мерките, посочени в приложение III. 5. Освен това, в рамките на програмите за действие, държавите-членки вземат всякакви допълнителни мерки или засилени действия, които считат за необходими, ако се окаже, от началото или в светлината на придобития опит при прилагане на програмите, че посочените в параграф 4 мерки няма да са достатъчни за постигане на определените в член 1 цели. При избора на мерки и действия държавите-членки държат сметка за тяхната ефективност и за цената им спрямо другите възможни превантивни мерки. 6. Държавите-членки изготвят и прилагат адекватни програми за наблюдение с цел отчитане ефективността на програмите за действие, изготвени съгласно настоящия член. Държавите-членки, които прилагат разпоредбите на член 5 за цялата национална територия, следят за съдържанието на нитрати във водите (повърхностни и подземни) в избраните точките на измерване, които позволяват да се определи размерът на замърсяването на водите с нитрати от селскостопански източници. 7. Държавите-членки преразглеждат и, по целесъобразност, най-малко на всеки четири години ревизират програмите си за действие, включително всяка допълнителна мярка, взета по силата на параграф 5. Те уведомяват Комисията за всяко изменение на програмите за действие. Член 6 1. С оглед да се посочат уязвимите зони и да се ревизира списъкът на посочените уязвими зони държавите-членки: а) в срок две години считано от съобщаването на настоящата директива следят в продължение на една година за концентрацията на нитрати в сладките води: i) в станциите за вземане на проби от повърхностни води, предвидени по член 5, параграф 4 от Директива 75/440/ЕИО и/или в другите представителни станции за вземане на проби на повърхностните води на държавите-членки, най-малко един път месечно и по-често през периодите на прииждане на водите; ii) в представителните станции за вземане на проби на подхранвани от подземни води подземни водни пластове в държавите-членки, на равни интервали, като се отчитат разпоредбите на Директива 80/778/ЕИО; б) подновяват описаната в буква а) програма за наблюдение най-малко на всеки четири години, освен при станциите за вземане на проби, където концентрацията на нитрати на всички предишни проби се е оказала по-ниска от 25 милиграма на литър и където никакъв нов фактор, който би могъл да увеличи съдържанието на нитрати, не е бил констатиран; в този случай програмата за наблюдение се подновява на всеки осем години; в) преразглеждат на всеки четири години състоянието на еутрофизация на сладките повърхностни води, крайбрежните води и на устията. 2. Използват се еталонните методи на измерване, посочени в приложение IV. ▼M2 Член 7 Комисията може да изготви насоки за мониторинга, посочен в членове 5 и 6, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 9, параграф 2. Член 8 Комисията може да адаптира към научно-техническия прогрес приложенията към настоящата директива. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 9, параграф 3. ▼M1 Член 9 1. Комисията се подпомага от комитет. 2. При позоваване на настоящия член се прилагат разпоредбите на членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО ( 1 ), като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от същото решение. Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца. ▼M2 3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. ▼B Член 10 1. Държавите-членки представят на Комисията доклад, съдържащ информациите, посочени в приложение V, за четиригодишния период, който следва нотифицирането на настоящата директива, и за всеки следващ четиригодишен период. 2. Те представят на Комисията доклад в съответствие с настоящия член в срок до шест месеца след изтичането на периода, за който той се отнася. Член 11 На базата на информациите, получени съгласно член 10, Комисията публикува обобщени доклади в срок шест месеца след получаването на докладите на държавите-членки и ги изпраща на Европейския парламент и на Съвета. В светлината на изпълнението на настоящата директива, и по-специално на разпоредбите на приложение III, Комисията представя на Съвета до 1 януари 1998 г. доклад, придружен, ако е приложимо, от предложения за преразглеждане на настоящата директива. Член 12 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, в срок до две години считано от нейното нотифициране ( 2 ). Те незабавно информират Комисията за това. 2. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им обнародване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки. 3. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 13 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. ПРИЛОЖЕНИЕ I КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВОДИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 3, ПАРАГРАФ 1 А. Водите, посочени в член 3, параграф 1, наред с другото се определят според следните критерии: 1. ако повърхностните сладки води, и по-специално тези, които служат или са предназначени за каптиране на питейна вода, съдържат или съществува риск да съдържат, ако не са взети предвидените по член 5 мерки, концентрация на нитрати, която е по-висока от предвидената според Директива 75/440/ЕИО; 2. ако подземните води имат или съществува риск да имат съдържание на нитрати, което е по-високо от 50 милиграма на литър, ако не са взети предвидените по член 5 мерки; 3. ако естествените сладководни езера, другите сладководни маси, устията, крайбрежните и морските води са претърпели или съществува възможност в близко бъдеще да претърпят атрофизация, ако не са взети предвидените в член 5 мерки. Б. При прилагането на тези мерки държавите-членки се съобразяват също със: 1. физическите характеристики и особеностите на околната среда на водите и земите; 2. съвременните познания за действието на азотните съединения в околната среда (води и почви); 3. съвременните познания за влиянието на взетите мерки в съответствие с член 5. ПРИЛОЖЕНИЕ II КОДЕКС(И) НА ДОБРА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПРАКТИКА А. Кодексът или кодексите на добрата селскостопанска практика, които имат за цел да намалят замърсяването с нитрати и се съобразяват с характерните условия в различните райони на Общността, би трябвало да съдържат правила относно следващите по-долу елементи, доколкото те са правилни: ▼C2 1. периодите, през които разпръскването на торове е неуместно; 2. условията за разпръскване на торове по земи с остър наклон; 3. условията за разпръскване на торове върху влажни, наводнени, замръзнали или покрити със сняг почви; 4. условията за разпръскване на торове в близост до течащи води; 5. капацитета и конструкцията на съдовете, предназначени за събиране на оборски тор, и по-специално мерките за предотвратяване на замърсяването на водите посредством стичане и инфилтриране в почвата или чрез оттичане в повърхностните води на течности, съдържащи оборски тор и отпадни води от растителни вещества, като силажиран фураж; 6. начините за разпръскването на изкуствени торове и оборски тор, и по-специално нивото и равномерността на разпръскване, с цел поддържане оттичането на хранителни елементи във водите на едно приемливо ниво. ▼B Б. Държавите-членки могат също така да включат в своя кодекс или кодекси за добра селскостопанска практика следните елементи: 7. обработването на земите, и по-специално употребата на система за ротация на културите и на съотношението на земите, предназначени за отглеждане на постоянни култури спрямо годишните култури; 8. поддържането на минимално количество растителна покривка през време на дъждовните периоди, предназначена да абсорбира азота от почвата, който в отсъствието на такава растителна покривка би предизвикал замърсяване на водите с нитрати; ▼C2 9. съставяне на планове за наторяване за всяко отделно стопанство и оформяне на регистри за употребата на торове; ▼B 10. предпазване от замърсяване на водите чрез стичане и извличане на разтворимите вещества извън кореновата система в случаите на поливни култури. ПРИЛОЖЕНИЕ III МЕРКИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В ПРОГРАМИТЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФ 4, БУКВА а) 1. Мерките съдържат правила относно: ▼C2 1. периодите, през които разпръскването на някои видове торове е забранено; 2. капацитета на съдовете, предназначени за събиране на оборски тор; този капацитет трябва да надвишава необходимия капацитет за събиране през най-дългия период на забрана за разпръскване в уязвимата зона, освен ако може да бъде доказано на компетентните органи, че количеството на оборския тор, което надвишава реалния капацитет за събиране, ще бъде евакуирано по безвреден за околната среда начин; 3. ограничаването на разпръскването на торове съгласно добрите селскостопански практики и съобразно характеристиките на съответната уязвима зона, и по-специално: ▼B а) на състоянието на почвите, техния състав и техния наклон; б) на климатичните условия, валежите и напояването; в) на използването на почвите и селскостопанските практики, и по-специално на системите за ротация на културите; и основаващо се на равновесие между: i) предвидимите нужди на културите от азот, и ii) ▼C2 азота, осигурен на културите чрез почвата и наторяването, съответстващ на: ▼B — наличното количество азот в почвата в момента, когато културите започват да го използват в значителни пропорции (количества, останали в края на зимата), — привнасянето на азот чрез чистата минерализация на резервите от органичен азот в почвата, ▼C2 — привнасянето на азотни съединения, произтичащи от оборски тор, ▼B — привнасянето на азотни съединения, произлизащи от изкуствени торове и други съединения. 2. ▼C2 Тези мерки гарантират, че във всяко стопанство или животновъдно стопанство разпръснатото годишно количество оборски тор, включително и от самите животни, няма да надвиши определено количество на хектар. Това определено количество на хектар съответства на количеството оборски тор, съдържащо 170 kg азот. Въпреки това: а) за първата четиригодишна програма за действие държавите членки могат да допуснат количество оборски тор, съдържащо 210 килограма азот; ▼B б) за първата четиригодишна програма и в края на тази програма държавите-членки могат да определят количества, различни от посочените по-горе. Тези количества следва да бъдат определени така, че да не попречат на осъществяването на целите, посочени в член 1, и следва да бъдат съобразени с обективни критерии като: — дълги периоди на развитие, — култури със силна абсорбция на азот, — завишено количество на валежите в уязвимата зона, — почви, които са с прекомерно висок капацитет на деазотиране. ▼M2 Ако дадена държава-членка разреши различно количество съгласно втора алинея, буква б), то тя уведомява за това Комисията, която преценява доводите за това в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 9, параграф 2; ▼M3 в) Държавите членки могат да разрешават — над количеството от 170 kg азот на хектар годишно, посочено в настоящата алинея, но не повече от отделна допълнителна пределна стойност от 80 kg азот на хектар годишно — използването на определени материали за наторяване от оборски тор, който е преминал преработка, при условие че са изпълнени всички изброени по-долу условия: i) компонентът от оборски тор в материала за наторяване е преминал през процес на преработка, който увеличава концентрацията на азот в минерална форма, на уреен азот или азот, свързан в кристална структура, изразен като тегловен процент от общия азот спрямо изходния за процеса на преработка материал, и в резултат на който се получава някое от следните: (1) амониева сол (сол от мокро пречистване), произхождаща от процес на пречистване на газове или контрол на емисиите, предназначен за отстраняване на амоняк от отпадъчни газове; (2) минерален концентрат, получен чрез обратна осмоза; (3) богата на азот фосфатна сол (струвит), утаена от оборски тор; ii) материалите за наторяване са с постоянно качество за различните партиди и имат съотношение на минералния азот към общия азот най-малко 90 % или съотношение на органично свързания въглерод към общия азот не повече от 3, като и в двата случая се прави корекция за евентуалния азот, получен от съставни материали, които не са с произход от оборски тор и съдържат повече от 3 % азот на базата на сухо вещество; iii) материалите за наторяване не надвишават следните горни пределни стойности: — мед (Cu): 300 mg kg-1 сухо вещество; — цинк (Zn): 800 mg kg-1 сухо вещество. iv) патогените в материалите за наторяване, съдържащи повече от 1 % органичен въглерод, не надвишават следните горни пределни стойности: Микроорганизми за изследване Планове за вземане на проби Пределна стойност n c m M Salmonella spp. 5 0 0 Не се открива в 25 g или 25 ml Escherichia coli или ентерококи 5 5 0 1 000 в 1 g или 1 ml Където: n = брой на пробите за изследване, c = брой на пробите, в които броят бактерии, изразен в единици, образуващи колония (CFU), е между m и M, m = прагова стойност за броя бактерии, изразен в CFU, който се смята за приемлив, M = максимална стойност на броя бактерии, изразен в CFU. v) държавите членки прилагат строги стандарти за качество, за да гарантират постоянно съдържание на хранителни вещества в материалите за наторяване във всички производствени партиди в съответствие с критериите, определени в подточка ii); vi) държавите членки гарантират, че материалите за наторяване се придружават от документация, съдържаща информация за съдържанието на азот (N) и фосфати (P 2 O 5 ), когато концентрацията на което и да е от двете надвишава 1 % от сухото вещество, като се допуска максимално отклонение от 25 % от декларираната стойност; vii) държавите членки гарантират, че броят на селскостопанските животни и производството на оборски тор не се увеличават в резултат на прилагането на настоящата буква: i) на национално равнище, когато съдържанието на азот в общото годишно национално производство на оборски тор на хектар използвана земеделска площ (ИЗП) надвишава 75 % от пределната стойност от 170 kg N на хектар, определена в настоящата алинея, и ii) на равнището на териториалните единици по NUTS 2, за които е дадено разрешение, когато съдържанието на азот в общото годишно производство на оборски тор на хектар ИЗП в тези териториални единици надвишава 75 % от пределната стойност от 170 kg N на хектар, определена в настоящата алинея; viii) държавите членки засилват ограниченията за разпръскването на материали за наторяване (норми на торене), определени в точка 1, параграф 3 от настоящото приложение, за да се вземат предвид увеличените рискове от емисии на азот във водата и въздуха в резултат на използването на материали за наторяване, отговарящи на условията, посочени в подточки i) — iv) от настоящата точка, като за тези материали се прилага коефициент на еквивалентност с неорганичните торове от 1. Държавите членки гарантират, доколкото е възможно, поддържането на жива растителна покривка или еквивалентни мерки върху земите, където се прилагат материали за наторяване, отговарящи на условията по подточки i) — iv) от настоящата точка; Държавите членки гарантират, че когато това е уместно с цел предотвратяване на емисиите на амоняк от земеделски почви, се вземат подходящи предпазни мерки по време на разпръскването на материали за наторяване, отговарящи на условията по подточки i) — iv) от настоящата точка, по-специално чрез впръскване, незабавно заораване на разпръскваните по повърхността материали или еквивалентни мерки; ix) държавите членки предприемат мерки за предотвратяване, доколкото е възможно, на емисиите, включително емисиите във въздуха, произтичащи от съхранението на материалите за наторяване, отговарящи на условията по подточки i) — iv), като определят подходящи условия за съхранение и изисквания за такива материали; x) държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че използването на материали за наторяване, които отговарят на условията, опредени в подточки i)—iv) от настоящата точка, не възпрепятства постигането на целта на настоящата директива, Директива 92/43/ЕИО на Съвета ( 3 ) и директиви 2000/60/ЕО ( 4 ), (ЕС) 2016/2284 ( 5 ), (ЕС) 2020/2184 ( 6 ) и 2008/50/ЕО ( 7 ) на Европейския парламент и Съвета, доколкото мерките от програмата за действие имат отношение към тези директиви. Държавите членки предприемат мерки за предотвратяване на неблагоприятните последици в зоните по „Натура 2000“ и около тях, както и в близост до места за водочерпене на питейна вода в съответствие с Директива 92/43/ЕИО и Директива (ЕС) 2020/2184. Когато прилагат настоящата буква от втора алинея, държавите членки уведомяват Комисията за това. Освен това като част от доклада, посочен в член 10, те докладват за нейното прилагане, включително предоставят годишни данни за количеството произведени материали, отговарящи на условията, посочени в подточки i) — iv) от настоящата точка, за гъстотата на селскостопанските животни и за производството на оборски тор на национално равнище и на равнището на териториалните единици по NUTS 2, определени с Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ). ▼B 3. Държавите-членки могат да пресметнат посочените в точка 2 количества според броя на животните. 4. Държавите-членки уведомяват Комисията за начина, по който прилагат точка 2. В светлината на получената информация Комисията, ако счита за необходимо, може да направи пред Съвета съответни предложения в съответствие с член 11. ПРИЛОЖЕНИЕ IV ЕТАЛОННИ МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ Изкуствени торове Азотните съединения се измерват според метода, описан в Директива 77/535/ЕИО на Комисията от 22 юни 1977 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно методите за вземане на проби и за анализ на изкуствените торове ( 9 ), изменена с Директива 89/519/ЕИО ( 10 ). Сладководни води, крайбрежни и морски води Концентрацията на нитрати се измерва съгласно член 4а, параграф 3 от Решение 77/795/ЕИО на Съвета от 12 декември 1977 г. За установяване на обща процедура за обмен на информация относно качеството на повърхностните сладки води в Общността ( 11 ), изменена с Решение 86/574/ЕИО ( 12 ). ПРИЛОЖЕНИЕ V ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА ФИГУРИРА В ДОКЛАДИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 10 1. Отчет за мерките за защита, предприети по член 4. 2. Карта на: а) идентифицираните води съгласно член 3, параграф 1 и приложение I, показващи за всеки случай кой от посочените критерии в приложение I е бил използван с оглед на това идентифициране; б) посочените идентифицирани зони, показващи по различен начин старите зони и посочените след последния доклад зони. 3. Резюме на резултатите от извършеното по силата на член 6 наблюдение, съдържащо експозе на твърденията, довели до посочването на всяка уязвима зона и до ревизията или добавката към обозначеното. 4. Резюме на изготвените по силата на член 5 програми за действие, по-специално: а) необходимите мерки по силата на член 5, параграф 4, букви а) и б); б) нужната информация по силата на точка 4 от приложение III; в) всяка допълнителна мярка или засилено действие, взето съгласно член 5, параграф 5; г) резюме на резултатите от програмите за наблюдение, прилагани по силата на член 5, параграф 6; д) предвижданията на държавите-членки относно приблизителните срокове, в които може да се очаква, че определените в съответствие с член 3, параграф 1 води ще реагират на мерките, предвидени в програмата за действие, както и показание за степента на несигурност на тези предвиждания. ( 1 ) Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23). ( 2 ) Настоящата директива е нотифицирана на държавите-членки на 19 декември 1991 г. ( 3 ) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1992/43/oj ). ( 4 ) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2000/60/oj ). ( 5 ) Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2016/2284/oj ). ( 6 ) Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека (ОВ L 435, 23.12.2020 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2020/2184/oj ). ( 7 ) Директивата на ЕС относно качеството на атмосферния въздух, с измененията от 2024 г. Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2008/50/oj ). Директивата на ЕС относно качеството на атмосферния въздух, с измененията от 2024 г. ( 8 ) Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ L 154, 21.6.2003 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2003/1059/oj ). ( 9 ) ОВ L 213, 22.8.1977 г., стр. 1. ( 10 ) ОВ L 265, 12.9.1989 г., стр. 30. ( 11 ) ОВ L 334, 24.12.1977 г., стр. 29. ( 12 ) ОВ L 335, 28.11.1986 г., стр. 44.