Към съдържанието
Питай законите

ДИРЕКТИВА 1998-58-ЕО защитата на животни

директива консолидиран текст към 14.12.2019 г.
Директива 1998/58/ЕО относно защитата на животни Консолидиран ТЕКСТ: 31998L0058 — BG — 14.12.2019 01998L0058 — BG — 14.12.2019 — 002.001 ►B ДИРЕКТИВА 98/58/ЕО НА СЪВЕТА от 20 юли 1998 година относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели (ОВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 23) Изменена с: Официален вестник № страница дата ►M1 РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 806/2003 НА СЪВЕТА от 14 април 2003 година L 122 1 16.5.2003 ►M2 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/625 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 март 2017 година L 95 1 7.4.2017 Поправена със: ►C1 Поправка, ОВ L 137, 24.5.2017, стр. 40 (2017/625) ▼B ДИРЕКТИВА 98/58/ЕО НА СЪВЕТА от 20 юли 1998 година относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели Член 1 1. Настоящата директива определя минимални стандарти за защита на животните, развъждани или отглеждани за селскостопански цели. 2. Директивата не се прилага за: а) животни, живеещи на свобода; б) животни, които ще се използват за състезания, различни видове шоу, културни или спортни прояви или дейности; в) животни, отглеждани с експериментална или лабораторна цел; г) всички безгръбначни животни. 3. Настоящата директива се прилага, без да се засягат специфичните правила на Общността, определени в други документи, и по-специално на Директиви 88/166/ЕИО ( 1 ), 91/629/ЕИО ( 2 ) и 91/630/ЕИО ( 3 ), които продължават да се прилагат. Член 2 За целите на настоящата директива се прилагат следните дефиниции: 1. „животно“: всяко животно (включително риби, влечуги или амфибии), развъждано или отглеждано за производство на храна, вълна, кожа (със или без косми), или за други селскостопански цели; 2. „собственик“ или „гледач“: всяко физическо или юридическо лице или лица, отговарящи за или натоварени да се занимават с животни — независимо дали трайно или временно; ▼M2 3. „компетентни органи“ означава компетентни органи съгласно определението, установено в член 3, точка 3 от Регламент ►C1 (ЕС) 2017/625 ◄ на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ). ▼B Член 3 Държавите-членки приемат разпоредби, за да гарантират, че собствениците или гледачите ще предприемат всякакви обосновани мерки, за да осигурят хуманно отношение към животните под тяхна грижа и да гарантират, че на тези животни няма да бъде причина излишна болка, страдание или нараняване. Член 4 Държавите-членки се задължават да гарантират, че условията, при които животните (без риби, влечуги или амфибии) се развъждат или отглеждат, с оглед на вида и степента им на развитие, адаптацията и опитомяването, както и техните физиологични и етологични нужди в съответствие с установената практика и научните познания, отговарят на разпоредбите, формулирани в приложението. Член 5 1. Комисията изпраща на Съвета всички предложения, които могат да бъдат необходими за еднаквото прилагане на Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели и, въз основа на научна оценка, всички препоръки, направени съгласно тази Конвенция, както и всякакви други подходящи специфични правила. 2. В допълнение, на всеки пет години и за първи път пет години след датата на влизане в сила на настоящата директива, Комисията — въз основа на опита, който е придобит след прилагането на настоящата директива и най-вече по отношение на мерките, предвидени в параграф 1 и с оглед на техническото и научното развитие, се задължава да представи на Съвета доклад, придружен с всякакви целесъобразни предложения, като се отчетат направените в доклада заключения. 3. Съветът взема решение по тези предложения с квалифицирано мнозинство. Член 6 ▼M2 ————— ▼M2 2. Държавите членки представят на Комисията до 31 август всяка година годишен доклад за предходната година относно инспекциите, извършени от компетентния орган за проверка на съответствието с изискванията на настоящата директива. Докладът се придружава от анализ на най-сериозните констатации относно липсата на съответствие и от национален план за действие за следващите години за тяхното предотвратяване или намаляване на честотата им. Комисията изпраща обобщения на тези доклади на държавите членки. ▼B 3. Най-късно до 1 юли 1999 г. Комисията, в съответствие с процедурата, посочена в член 9, изпраща предложения с оглед хармонизиране на следното: ▼M2 ————— ▼B б) формата, съдържанието и честотата на изпращане на докладите, предвидени в параграф 2. ▼M2 ————— ▼B Член 8 1. Най-късно до 30 юни 1999 г. Комисията изпраща на Съвета доклад относно следното: — сравнението между разпоредбите относно хуманното отношение към животните в Общността и в страните, които не са държави-членки, които снабдяват Общността, — областта, в която да се получи по-широк международен прием на принципите на хуманно отношение към животните, установени в настоящата директива, и — степента, до която целите на Общността във връзка с хуманното отношение към животните могат да бъдат засегнати в резултат на конкуренцията на страните, които не са държави-членки и които не прилагат еквивалентни стандарти. 2. Докладът, посочен в параграф 1, се придружава от всички необходими предложения, които целят да елиминират нарушенията на конкуренцията. ▼M1 Член 9 1. Комисията се подпомага от Постоянния комитет по хранителната верига и опазване здравето на животните, учреден с член 58 от Регламент (ЕО) № 178/2002 ( 5 ). 2. Когато се прави позоваване на настоящия член, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО ( 6 ). Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца. 3. Комитетът приема свой процедурен правилник. ▼B Член 10 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, включително всички санкции, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 31 декември 1999 г., освен ако Съветът не вземе различно решение в светлината на доклада, посочен в член 8. Държавите-членки информират незабавно Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Редът и условията на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Въпреки това след 31 декември 1999 г. държавите-членки могат в съответствие с общите правила на Договора да поддържат или прилагат в рамките на своите територии по-стриктни разпоредби за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели, различни от разпоредбите, установени в настоящата директива. Държавите-членки информират Комисията за всички такива мерки. 3. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 11 Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности . Член 12 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. ПРИЛОЖЕНИЕ Персонал 1. За животните следва да се полага грижа от достатъчен на брой персонал, който да притежава подходящи умения, познания и професионална компетенция. Инспектиране 2. Всички животни, отглеждани в системи от домакинствата, в които хуманното отношение към животните зависи от честото отделяне на внимание от страна на човека, се инспектират поне един път на ден. Животните в другите системи се инспектират на интервали, които да са достатъчни за избягване на каквото и да е страдание. 3. Трябва да има предвидено достатъчно осветление (неподвижно или преносимо), което да позволи животните да бъдат основно инспектирани по всяко време. 4. На всяко животно, което изглежда болно или наранено, трябва незабавно да се обърне подходящо внимание и, когато животното не реагира на тези грижи, да се получи съвет от ветеринарен експерт, колкото може по-бързо. Ако е необходимо болните или наранени животни се изолират в подходящо помещение и, ако това е целесъобразно, със суха удобна постелка. Водене на документация 5. Собственикът или гледачът на животните води документация за всяко медицинско лечение, което е било назначено, и за броя на смъртните случаи, открити при всяка инспекция. Когато за други цели се изисква водене на еквивалентна информация, тя също трябва да е достатъчна за целите на настоящата директива. 6. Тази документация се води за период от минимум три години и е достъпна за компетентния орган при провеждане на инспекция или когато се поиска за нещо друго. Свобода на движение 7. Свободата на движение на всяко животно, с оглед неговия вид и в съответствие с установената практика и научните познания, не трябва да бъде ограничавана по такъв начин, че да предизвика ненужно страдание или нараняване. Когато едно животно бива непрекъснато или редовно завързвано или затваряно, на него трябва да му се предостави подходящо пространство за задоволяване на физиологичните му и етологични нужди, в съответствие с установената практика и научните познания. Сгради и помещения 8. Материалите, които трябва да се използват за построяване на помещенията и по-специално за построяването на кошари и оборудване, с които животните могат да влязат в съприкосновение, не трябва да бъдат вредни за животните и трябва да могат да бъдат основно почиствани и дезинфекцирани. 9. Помещенията и съоръженията за животните се построяват и поддържат по такъв начин, че да няма остри краища или стърчащи предмети, които биха могли да причинят нараняване на животните. 10. Циркулацията на въздуха, нивата на запрашеност, температурата, относителната влажност на въздуха и газовата концентрация трябва да се поддържат в рамките на граници, които да не са вредни за животните. 11. Животните, които се отглеждат в сгради, не трябва да бъдат държани нито при постоянна тъмнина, нито да бъдат лишавани от подходящ период на почивка от изкуствената светлина. Когато наличната естествена светлина е недостатъчна, за да отговори на физиологичните и етологични нужди на животните, трябва да се предвиди подходящо изкуствено осветление. Животни, които не се отглеждат в сгради 12. За животните, които не се отглеждат в сгради, когато това е необходимо и възможно, се осигурява защита спрямо неблагоприятните атмосферни влияния, от хищници и от рискове за тяхното здраве. Автоматични или механични съоръжения 13. Всички автоматични или механични съоръжения, които са от съществено значение за здравето и хуманното отношение към животните, трябва да бъдат инспектирани поне веднъж дневно. Когато бъдат открити дефекти, те трябва да бъдат отстранени незабавно или, ако това не е възможно, да се предприемат необходимите стъпки за защита на здравето и хуманното отношение към животните. Когато здравето и хуманното отношение към животните зависи от система за изкуствено вентилиране, трябва да се предвиди и подходяща система в режим на готовност, за да се гарантира подновяването на въздуха така, че да се съхранят здравето и хуманното отношение към животните, в случай че системата откаже, като се предвиди и алармена система, която да сигнализира за отказа на системата. Алармената система трябва да се тества редовно. Храни, вода и други субстанции 14. Животните трябва да бъдат хранени съгласно пълноценна диета, която да е подходяща за тяхната възраст и животинския вид, и която да им се дава в достатъчно количество, за да ги поддържа в добро здраве и да задоволява техните хранителни нужди. Никое животно не трябва да бъде хранено или поено по начин, нито пък съответната храна или течност да съдържат субстанции, които могат да предизвикат ненужно страдание или нараняване. 15. Всички животни трябва да имат достъп до храната на интервали, подходящи за техните физиологични нужди. 16. Всички животни трябва да имат достъп до достатъчно количество вода или да са в състояние да задоволят нуждите си от поемане на течности по други начини. 17. Съоръженията за хранене и поене трябва да бъдат проектирани, конструирани и разположени по такъв начин, че да се сведат до минимум случаите на замърсяване на храната и водата, и евентуалните вредни последици от съперничеството между животните. 18. На животните не трябва да бъдат назначавани никакви субстанции, с изключение на тези, които се дават с терапевтични или профилактични цели, или с цел зоотехническо третиране, както е определено в член 1, параграф 2, буква в) от Директива 96/22/ЕИО ( 7 ), освен ако в резултат на научни изследвания по отношение на хуманното отношение към животните или въз основа на установената практика не е доказано, че последиците от употребата на тези субстанции не са увреждащи за здравето или доброто състояние на животното. Осакатявания 19. Докато бъдат приети специални разпоредби относно осакатяванията в съответствие с процедурата, установена в член 5, и без да се засяга Директива 91/630/ЕИО, се прилагат съответните национални разпоредби в съответствие с общите правила на Договора. Процедури по развъждане 20. Не трябва да бъдат практикувани естествено или изкуствено развъждане или процедури по развъждане, които предизвикат или за които съществува вероятност да предизвикат страдание или нараняване на което и да е от съответните животни. Настоящата разпоредба не възпрепятства използването на определени процедури, за които е вероятно да предизвикат минимално или моментно страдание или нараняване, или които биха могли да доведат до необходимост от интервенции, които обаче не биха предизвикали трайно нараняване, в случай че тези процедури са разрешени по силата на националните разпоредби. 21. Никое животно не трябва да бъде отглеждано за селскостопански цели, освен ако не може разумно да се очаква въз основа на неговия генотип или фенотип, че животното може да бъде отглеждано, без това да оказва увреждащо влияние за неговото здраве или добро състояние. ( 1 ) Директива 88/166/ЕИО на Съвета от 7 март 1998 г., съобразена с решението на Съда по дело 131-86 (анулиране на Директива 86/113/ЕИО на Съвета от 25 март 1986 г. за формулиране на минималните стандарти за защитата на кокошки носачки, отглеждани в клетки с отопление на батерии (ОВ L 74, 19.3.1988 г., стр. 83). ( 2 ) Директива 91/629/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 г. за определяне на минималните стандарти за защита на телетата (ОВ L 340, 11.12.1991 г., стр. 28). Директива, последно изменена с Директива 97/2/ЕО (ОВ L 25, 28.1.1997 г., стр. 24). ( 3 ) Директива 91/630/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 г. за определяне на минималните изисквания за защита на свинете (ОВ L 340, 11.12.1991 г., стр. 33). ( 4 ) Регламент ►C1 (ЕС) 2017/625 ◄ на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с оглед цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията, и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и решение 92/438/ЕИО на Съвета (регламент относно официалния контрол) ( ►C1 ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1 ◄ ). ( 5 ) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1. ( 6 ) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. ( 7 ) Директива 96/22/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. относно забрана на употребата в животновъдството на определени вещества с хормонално или тиростатично действие и на бета-агонисти (ОВ L 125, 23.5.1996 г., стр. 3).