ДИРЕКТИВА 2000-60-ЕО

Директива 2000/60/ЕО Консолидиран ТЕКСТ: 32000L0060 — BG — 10.05.2026 02000L0060 — BG — 10.05.2026 — 008.001 ►B ДИРЕКТИВА 2000/60/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1) Изменена с: Официален вестник № страница дата M1 РЕШЕНИЕ № 2455/2001/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 ноември 2001 година L 331 1 15.12.2001 ►M2 ДИРЕКТИВА 2008/32/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 март 2008 година L 81 60 20.3.2008 M3 ДИРЕКТИВА 2008/105/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 декември 2008 година L 348 84 24.12.2008 ►M4 ДИРЕКТИВА 2009/31/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 април 2009 година L 140 114 5.6.2009 M5 ДИРЕКТИВА 2013/39/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 август 2013 година L 226 1 24.8.2013 ►M6 ДИРЕКТИВА 2013/64/ЕС НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година L 353 8 28.12.2013 ►M7 ДИРЕКТИВА 2014/101/ЕС НА КОМИСИЯТА от 30 октомври 2014 година L 311 32 31.10.2014 ►M8 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2026/805 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 30 март 2026 година L 805 1 20.4.2026 ▼B ДИРЕКТИВА 2000/60/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите Член 1 Цел Целта на настоящата директива е да установи рамка за опазването на вътрешнотериториалните повърхностни води, преходните води, крайбрежните води и подземните води, която: а) предпазва от по-нататъшно влошаване и опазва и подобрява състоянието на водните екосистеми и, съобразно нуждите им, земните екосистеми и влажните зони, зависими директно от водните екосистеми; б) подпомага устойчивото използване на водите на база дългосрочно опазване на наличните водни ресурси; в) цели разгръщане на мерките по опазване и подобряване състоянието на водната среда, inter alia , посредством специфични мерки за прогресивно намаляване на заустванията, емисиите и загубите от приоритетни вещества, както и пълното или поетапното прекратяване на заустванията, емисиите и загубите от приоритетни опасни вещества; г) осигурява прогресивното намаляване замърсяването на подземните води и предотвратява по-нататъшното замърсяване, и д) допринася за намаляване на въздействието от наводнения и засушавания и поради това допринася за: — осигуряването на достатъчно количество повърхностни и подземни води с добро качество, необходими за устойчивото, балансирано и равномерно използване на водите, — значителното намаляване на замърсяването на подземните води, — опазването на териториалните и морските води, и ▼M8 — достигане на целите на съответните международни споразумения, включително на тези, целящи предотвратяване и елиминиране на замърсяването на морската среда, посредством действия на Съюза за пълно или поетапно прекратяване на заустванията, емисиите и загубите на приоритетни опасни вещества с единствената цел за достигане на концентрации в морската среда, близки до фоновите нива за естествено намиращите се вещества и близки до нулата за антропогенни синтетични вещества. ▼B Член 2 Определения За целите на настоящата директива: 1. „Повърхностни води“означават вътрешнотериториални води, с изключение на подземните; преходни води и крайбрежни води, освен по отношение на химическото състояние, за което ще се включват и териториални води. 2. „Подземни води“означава всички води под повърхността на земята в зоната на насищане и в пряк контакт със земята или подпочвения слой. 3. „Вътрешнотериториални води“означава всички стоящи или течащи води на повърхността на земята, както и всички подземни води откъм вътрешността на страната, считано от линията, от която се измерва обхватът на териториалните води. 4. „Река“означава вътрешнотериториален воден обект, протичащ в по-голямата си част по повърхността на земята, но който може да протича и под земята за част от течението си. 5. „Езеро“означава вътрешнотериториален повърхностен воден обект със стоящи води. 6. „Преходни води“са повърхностни водни обекти в околностите на устията на реки, които са частично солени в резултат на близостта им до крайбрежни води, но и значително повлияни от потока на пресните води. 7. „Крайбрежни води“означава повърхностни води откъм вътрешността на страната, считано от линията, от която всяка точка отстои на една морска миля в посока вътрешността на морето от най-близката точка на линията, от която се измерва обхватът на териториалните води, като, където е възможно, продължава до външната граница на преходните води. 8. „Изкуствен воден обект“означава повърхностен воден обект, създаден от човешка дейност. 9. „Силно модифициран воден обект“означава повърхностен воден обект, който вследствие на физически промени от човешка дейност е променен по естеството си в значителна степен, съгласно определението на държавите-членки в съответствие с разпоредбите на приложение II. 10. „Повърхностен воден обект“означава отделен и значителен елемент от повърхностни води, като езеро, язовир, поток, река или канал, част от поток, река или канал, преходни води или разширение на крайбрежни води. 11. „Водоносен хоризонт“означава подповърхностен слой или слоеве от скали или други геоложки пластове с достатъчна порьозност и пропускливост, така че да позволява достатъчен поток на подземните води или водочерпене на достатъчни количества подземни води. 12. „Подземен воден обект“означава отделно ниво на подземните води във водоносния хоризонт или хоризонти. 13. „Речен басейн“означава териториална област, чийто повърхностен отток се влива изцяло през поредица от потоци, реки и, евентуално, езера в морето посредством единствено речно устие, естуар или делта. 14. „Подбасейн“означава териториална област, чийто повърхностен отток се влива изцяло през поредица от потоци, реки и, евентуално, езера в определена точка на водно течение (обикновено езеро или протичащи заедно реки). 15. „Район на речния басейн“означава област от земята или морето, съставена от един или повече граничещи си речни басейни заедно с прилежащите им подземни и крайбрежни води, определен съгласно член 3, параграф 1 като основна единица за управление на речен басейн. 16. „Компетентен орган“означава орган или органи, определени съгласно член 3, параграф 2 или член 3, параграф 3. 17. „Състояние на повърхностните води“е общ израз на състоянието на повърхностен воден обект, определено от най-лошото му екологично състояние и химичното му състояние. 18. „Добро състояние на повърхностните води“означава състоянието, постигнато от повърхностния воден обект, когато и екологичното, и химичното му състояние са поне добри. 19. „Състояние на подземните води“е общ израз за състоянието на подземните водни обекти, определено от най-лошото му количествено състояние и химичното му състояние. 20. „Добро състояние на подземните води“означава състоянието, достигнато от подземния воден обект, когато и количественото, и химичното му състояние са поне добри. 21. „Екологично състояние“е израз на качеството на структурата и функционирането на водните екосистеми, свързани с повърхностните води, класифицирани в съответствие с приложение V. 22. „Добро екологично състояние“е състоянието на повърхностния воден обект, класифициран така в съответствие с приложение V. 23. „Добър екологичен потенциал“е състоянието на силно модифициран или изкуствен воден обект, класифициран така в съответствие със съответните разпоредби на приложение V. ▼M8 24. „Добро химично състояние на повърхностните води“означава химичното състояние, което се изисква за постигане на екологичните цели за повърхностните води, определени в член 4, параграф 1, буква a) от настоящата директива, което е химичното състояние, постигнато от повърхностен воден обект, в който концентрациите на замърсителите не надвишават нито стандартите за качество на околната среда за приоритетните вещества, изброени в част А от приложение I към Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ), нито стандартите за качество на околната среда за специфичните замърсители на речните басейни, определени и прилагани в съответствие с член 8г от посочената директива, и при което праговите стойности, основани на въздействието - ако са налични - също не са надвишени. ▼B 25. „Добро химично състояние на подземните води“е химичното състояние на подземен воден обект, което отговаря на условията, установени в таблица 2.3.2 от приложение V. 26. „Количествено състояние“е израз на степента, в която подземен воден обект е засегнат от директно или индиректно черпене. 27. „Налични ресурси на подземните води“означава дългосрочната средна годишна степен на цялостното възстановяване на подземния воден обект, от която се вади дългосрочната годишна степен на изискуемия поток за постигане на екологичните качествени стандарти за свързаните повърхностни води, определени в член 4, за да се избегне всяко значително влошаване на екологичното състояние на тези води, както и за да се избегне всяка значителна вреда на свързаните с тях земни екосистеми. 28. „Добро количествено състояние“е състоянието, определено в таблица 2.1.2 от приложение V. 29. „Опасни вещества“означава групи от вещества, които са токсични, устойчиви и в състояние да се акумулират биологично, както и други вещества или групи от вещества, за които се счита, че могат да бъдат приравнени към горните. ▼M8 30. „Приоритетни вещества“означава веществата, посочени в част А от приложение I към Директива 2008/105/ЕО, т.е. веществата, които представляват значителен риск за или чрез водната среда и които са определени за приоритетни в съответствие с член 16, параграф 2 от настоящата директива. ▼M8 30a. „Приоритетни опасни вещества“означава приоритетни вещества, които са определени като „опасни“ в съответствие със законодателството, посочено в член 16, параграф 3. 30б. „Специфични замърсители на речните басейни“означава замърсители, които не са или вече не са определени като приоритетни вещества, но които държавите членки са определили въз основа на оценката на натиска и въздействието върху повърхностните водни обекти, извършена в съответствие с приложение II, като зауствани или депонирани в значителни количества в речен басейн или подбасейн и съответно представляващи значителен риск за или чрез водната среда на тяхна територия. ▼B 31. „Замърсител“означава всяко вещество, което може да предизвика замърсяване, и особено изброените в приложение VIII. 32. „Директно заустване в подземни води“означава заустване на замърсители в подземни води без просмукване през почвата или подпочвените слоеве. 33. „Замърсяване“означава директно или индиректно вкарване на вещества във въздуха, водата или почвите в резултат на човешка дейност, което може да бъде опасно за човешкото здраве или качеството на водните екосистеми или на земните екосистеми, пряко зависещи от водните, и което се изразява в увреждане или нарушаване на материална собственост, устройства и други позволени начини за използване на околната среда. 34. „Екологични цели“означава целите, установени в член 4. ▼M8 35. „Екологичен качествен стандарт“означава концентрацията на определени замърсители или група замърсители във водите, седимента или биотата, която не трябва да бъде превишавана, за да не се застрашат човешкото здраве и околната среда. ▼M8 35а. „Прагова стойност, основавана на въздействието“означава праг за въздействието на замърсител или група замърсители във водата, седимента или биотата, когато това въздействие се измерва чрез подходящ и научно валидиран метод за мониторинг, основан на въздействието, над който биха могли да настъпят неблагоприятни последици за човешкото здраве или околната среда от този замърсител или група замърсители във водата, седимента или биотата. ▼B 36. „Комбиниран подход“означава контрол на заустванията и емисиите в повърхностните води в съответствие с подхода, установен в член 10. ▼M8 37. „Вода, предназначена за консумация от човека“означава вода, предназначена за консумация от човека съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ). ▼B 38. „Водни услуги“ означава всички услуги, предлагани за домакинствата, обществените институции или промишлеността: а) водочерпене, събиране в резервоари, складиране, обработка и разпространение на повърхностни или подземни води; б) събиране на отпадъчни води и съответни преработвателни съоръжения, съответно зауствани в повърхностните води. 39. „Водоползване“ означава водните услуги заедно с всяка друга дейност, определена съгласно член 5 и приложение II, имащи значителен ефект върху състоянието на водите. Тази концепция се прилага за целите на член 1 и икономическия анализ, изготвен съгласно член 5 и приложение III, буква б). 40. „Норми за допустими емисии“ означава масата на веществата, определена в съответни специфични параметри, концентрация и/или ниво на емисиите, която не бива да бъде превишавана в продължение на определен период или периоди от време. Емисионните ограничения могат също да бъдат определени за някои групи, семейства или категории вещества, особено за определените съгласно член 16. Емисионните ограничения за веществата се прилагат нормално в точката, където емисиите напускат инсталацията, без при определянето им да се взема под внимание разреждането. С оглед индиректни изливания във водите може да бъде взет предвид ефектът от пречиствателни станции за отпадни води когато се определят граничните стойности на емисия за съответните инсталации, като се осигури еквивалентно ниво на опазване на околната среда и се гарантира, че това не води до повишаване нивата на замърсяването ѝ. 41. „Контрол на емисиите“е контрол, изискващ специфични норми за допустими емисии, например на стойностите или други определящи граници или условия за въздействието, произхода или други характеристики на емисиите или оперативните условия, влияещи върху тях. Употребата на термина „контрол на емисиите“ в настоящата директива в съответствие с разпоредбите на всяка друга директива не трябва да се разбира като интерпретиране на тези разпоредби. ▼M8 42. „Влошаване на състоянието на воден обект“означава понижаване на състоянието на поне един от качествените елементи, по смисъла на приложение V, с един клас, дори ако това понижаване не води до преместване надолу в класификацията на водния обект като цяло; ако обаче даден качествен елемент вече е в най-ниския клас, всяко по-нататъшно влошаване на този елемент представлява влошаване на състоянието на водния обект. ▼B Член 3 Координиране на административните разпоредби в рамките на районите на речните басейни 1. Държавите-членки определят индивидуални речни басейни в рамките на националните им територии, като за целите на настоящата директива ще ги определят като индивидуални райони на речни басейни. Малки речни басейни могат да се комбинират с по-големи такива или да се присъединяват към съседни малки басейни, за да формират индивидуален район на речен басейн, когато това е необходимо. На места, в които подземните води не следват точно определен речен басейн, те трябва да бъдат причислени към най-близкия или най-подходящия район на речен басейн. Крайбрежните води се определят към най-близкия или най-подходящия район или райони на речен басейн. 2. Държавите-членки осигуряват съответните административни разпоредби и действия, включително определяне на съответен компетентен орган, за прилагането правилата на настоящата директива в рамките на всеки район на речен басейн на тяхната територия. 3. Държавите-членки осигуравят причисляването към международен район на речен басейн на всеки речен басейн, покриващ територията на повече от една държава-членка. По молба на засегнатите държави-членки Комисията ще подпомогне определянето на такъв международен район на речен басейн. За целите на прилагането на правилата на настоящата директива по отношение на всеки международен район на речен басейн на тяхна територия държавите-членки ще осигурят съответните административни разпоредби и действия, включително определяне на компетентен орган. 4. Държавите-членки осигуряват координирането за целия район на речен басейн на изискванията на настоящата директива за постигане екологичните цели, установени съобразно член 4, и особено на програмите от мерки. Що се отнася до международните райони на речни басейни, държавите-членки осигуряват координирането съвместно, като за тази цел могат да използват съществуващи структури. По молба на засегнатите държави-членки Комисията подпомага установяването на програмите от мерки. 5. Когато район на речен басейн се простира извън територията на Общността, съответната държава-членка или държави-членки трябва да инициират установяването на подходяща координация със съответната държава, която не е член на Съюза, с цел постигане целите на настоящата директива за целия район на речен басейн. Държавите-членки осигуряват прилагане правилата на настоящата директива на тяхна територия. 6. Държавите-членки могат да определят като компетентен орган за целите на настоящата директива съществуващи национални или международни структури. 7. Държавите-членки определят компетентния орган в срока, посочен в член 24. 8. Държавите-членки предоставят на Комисията списък на компетентните си органи, както и на компетентните органи на всички международни структури, в които те участват, най-късно 6 месеца след датата по член 24. За всеки компетентен орган трябва да се предостави информацията по приложение I. 9. Държавите-членки уведомяват Комисията при всякакви промени в информацията съгласно параграф 8 в тримесечен срок от настъпването им. Член 4 Екологични цели 1. За постигане пълна ефективност на програмите от мерки, установени в плановете за управление на речните басейни: а) за повърхностни води ▼M8 i) държавите членки изпълняват необходимите мерки за предотвратяване влошаване на състоянието на всички повърхностни водни обекти, като се прилагат параграфи 6— 7б и без да се засяга параграф 8; ii) държавите членки опазват, разширяват и възстановяват всички повърхностни водни обекти, при спазване на подточка iii) от настоящия параграф, за изкуствени и силно модифицирани водни обекти, с цел постигане доброто им състояние най-много до 15 години от датата на влизане в сила на настоящата директива, в съответствие с разпоредбите на приложение V, при спазване на удължаванията, определени в съответствие c параграф 4, и като се прилагат параграфи 5— 7б, и без да се засяга параграф 8; iii) държавите членки опазват и подобряват всички изкуствени и силно модифицирани водни обекти с цел постигане на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните води най-късно до 15 години от датата на влизане в сила на настоящата директива в съответствие с разпоредбите на приложение V, при спазване на удължаванията, определени в съответствие c параграф 4, и като се прилагат параграфи 5— 7б, и без да се засяга параграф 8; ▼B iv) държавите-членки ще прилагат необходимите мерки в съответствие с член 16, параграфи 1 и 8 с цел постепенното намаляване на замърсяването с приоритетни вещества и пълното или поетапното елиминиране на емисиите, заустванията и уврежданията от приоритетни опасни вещества, без това да влияе на съответните международни споразумения по член 1 за съответните страни; б) за подземни води ▼M8 i) държавите членки изпълняват необходимите мерки за предотвратяване или ограничаване на въвеждането на замърсители в подземните води, както и за предотвратяване на влошаването на състоянието на всички подземни водни обекти, като се прилагат параграфи 6— 7б от настоящия член, и без да се засяга параграф 8 от него, и при спазване на член 11, параграф 3, буква й); ii) държавите членки опазват, подобряват и възстановяват всички подземни водни обекти и осигуряват баланс между водочерпене и водосбор на подземни води с цел постигане доброто им състояние най-късно до 15 години от датата на влизане в сила на настоящата директива, в съответствие с разпоредбите на приложение V, при спазване на удължаванията, определени в съответствие c параграф 4 от настоящия член, и като се прилагат параграфи 5— 7б от него, без да се засяга параграф 8 от настоящия член, и при спазване на член 11, параграф 3, буква й); ▼B iii) държавите-членки изпълняват всички необходими мерки за отстраняване на всякакви значителни и устойчиви възходящи тенденции в концентрацията на замърсители, произтичащи от човешка дейност, с цел прогресивно намаляване замърсяването на подземните води; ▼M8 мерките за постигане на обръщане на в тенденциите се прилагат в съответствие с член 17, параграф 2 от настоящата директива и член 5 и приложение IV от Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламенти на Съвета ( 3 ), като се прилагат параграфи 6 —7б от настоящия член и без да се засяга параграф 8 от него. ▼B в) за защитените територии държавите-членки ще постигнат съотвествие с всички стандарти и цели най-късно до 15 години от датата на влизане в сила на настояшата директива, освен ако друго не е установено в законодателство на Общността, установяващо защитените територии. ▼M6 По отношение на Майот като най-отдалечен регион по смисъла на член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-долу „Майот“) срокът по буква a), подточка ii), буква а), подточка iii), буква б), подточка ii) и буква в) е 22 декември 2021 г. ▼B 2. В случай че за един и същ воден обект е приложима повече от една цел по параграф 1, трябва да бъде приложена по-строгата. 3. Държавите-членки могат да определят даден воден обект като изкуствен или силно модифициран, когато: а) промените в хидроморфологичните характеристики на обекта, за който трябва да се достигне добро състояние, ще имат значителен отрицателен ефект върху: i) околната среда като цяло; ii) навигацията, пристанищните съоръжения или рекреацията; iii) дейности, за които водата се съхранява, като доставка на питейна вода, производство на енергия или напояване; iv) регулиране на водите, предпазване от наводнения, почвени дренажи; или v) други, също толкова значими човешки дейности по развитието; б) благоприятните цели за изкуствени или силно модифицирани характеристики на водния обект не могат по технически причини или непропорционалност на разходите да бъдат достигнати по разумен начин с други средства, които са значително по-добри като екологична възможност. Всички подобни случаи и причините за тях се описват подробно в плановете за управление на речните басейни по член 13, като се преразглеждат на всеки 6 години. 4. ►M6 Сроковете, установени в параграф 1, могат да бъдат удължавани с оглед на поетапното постигане на целите за водни обекти, за които е доказано, че липсва по-нататъшно влошаване на състоянието, при условие че са спазени всички изброени по-долу условия: ◄ а) държавите-членки установят, че всички необходими подобрения в състоянието на водните обекти не биха могли да бъдат разумно постигнати в сроковете по този параграф поради поне една от следните причини: i) мащабът на необходимите подобрения може да бъде достигнат единствено в срокове, превишаващи посочените, по технически причини; ii) завършването на подобренията в срок би било непропорционално скъпо; iii) естествените условия не позволяват подобренията в състоянието на водния обект да бъдат направени в срок. б) удължаването на сроковете, както и причините за това са изрично посочени и обяснени в плана за управление на речния басейн по член 13; в) продължаването на сроковете трябва да се ограничи максимум до 2 актуализации на плана за управление на речния басейн, освен в случаите, когато естествените условия са такива, че целите не могат да бъдат постигнати в този период; г) в плана за управление на речния басейн са посочени: обобщение на мерките по член 11, за които се счита, че е необходимо да се приложат с цел прогресивното достигане на добро състояние в продължения срок, причините за всяко значимо забавяне в действието на тези мерки, както и очакваните срокове за прилагането им. Преглед на прилагането на мерките и резюме на всички допълнителни мерки трябва да бъдат включени в актуализациите на плана. 5. Държавите-членки могат да се стремят към по-малко строги екологични цели от изискуемите по параграф 1 за определени водни обекти, когато те са до такава степен засегнати от човешката дейност по член 5, параграф 1, или естествените им условия са такива, че постигането на тези цели е технически невъзможно или непропорционално скъпо и са постигнати всички условия, изброени по-долу: а) екологичните и социо-икономически нужди, обслужвани от човешките дейности, не могат да бъдат постигнати с други средства, които са значително по-добрата екологична възможност и не са необходими непропорционални разходи; б) държавите-членки осигуряват: — достигането на възможно най-добро екологично и химично състояние на повърхностните води, съобразно естествените условия, човешката дейност или замърсяване; — най-малките възможни промени в доброто състояние на подземните води, съобразно естествените условия, човешката дейност или замърсяване; в) в състоянието на засегнатия воден обект не се наблюдава по-нататъшно влошаване; г) установяването на най-либерални екологични цели, както и причините за това, са изрично посочени в плана за управление на речния басейн, изискуем по член 13 и тези цели се преразглеждат на всеки 6 години. 6. Временното влошаване на състоянието на водните обекти няма да бъде нарушение на изискванията на настоящата директива, ако е в резултат на естествени причини или обстоятелства, свързани с непреодолима сила, които са изключителни или не са могли да бъдат предсказани, и особено силни наводнения и продължителни засушавания, или пък са в резултат на обстоятелства, предизвикани от непредсказуеми инциденти и при положение, че са изпълнени всички следващи условия: а) предприети са всички практически действия за предпазване от по-нататъшно влошаване състоянието на водния обект, така че да бъдат достигнати целите на настоящата директива за другите водни обекти, незасегнати от тези обстоятелства; б) условията, съгласно които тези обстоятелства са изключителни или не са могли да бъдат предвидени, да са декларирани, включително приемането на съответни индикатори, и записани в плана за управление на речния басейн; в) мерките, които следва да се предприемат при такива извънредни обстоятелства да са включени в програмите от мерки и да не противоречат на възстановяване качеството на водния обект след отминаване на тези обстоятелства; г) ефекта от такива извънредни или непредвидими обстоятелства да се разглежда веднъж годишно и, съобразно причините по параграф 4, буква a), да се предприемат всички практически мерки за възстановяване на водния обект до състоянието му преди тези обстоятелства възможно най-скоро; и д) обобщение на последствията от обстоятелствата и предприетите съобразно букви a) и г) мерки да се включат в следващото актуализиране на плана за управление на речния басейн. 7. Държавите-членки не са в нарушение разпоредбите на настоящата директива, когато: — невъзможността за достигане на добро състояние на подземния воден обект, доброто екологично състояние или, където е необходимо, добър екологичен потенциал, или за опазване повърхностния или подземен воден обект от влошаване на състоянието му, е в резултат на нови модификации на физическите характеристики на повърхностния или промени в нивото на подземния воден обект, или — невъзможността за предпазване на отличното състояние на повърхностен воден обект от влошаване е в резултат от нови устойчиви човешки дейности по развитието и всички следващи условия са спазени: а) предприети са всички практически действия за намаляване отрицателния ефект върху състоянието на водния обект; б) причините за тези модификации или промени в нивото са изрично посочени и обяснени в плана за управление на речния басейн по член 13, като целите се преразглеждат всеки 6 години. в) причините за тези промени или модификации са от преимуществен обществен интерес и/или ползите за околната среда и обществото от постигане на целите по параграф 1 са по-незначими от ползите от новите модификации или промени в нивото за човешкото здраве, за поддържане на човешката безопасност или за устойчивото развитие; и г) полезните цели, обслужвани от тези модификации или промени в нивото на водния обект, не могат по технически причини или непропорционалност на разходите да бъдат постигнати с други средства, които са по-добрата екологична възможност. ▼M8 7а. Държавите членки няма да бъдат в нарушение на настоящата директива, когато никакво отрицателно краткосрочно въздействие върху един или повече качествени елементи на воден обект, причинено от нов проект или от изменение на съществуващ проект в този воден обект, не може да бъде открито след една година или, за биологичните качествени елементи, след максимум три години от началото на изпълнението на проекта и е изпълнено всяко едно от следните условия: а) отрицателното въздействие не е резултат от преки зауствания, емисии или загуби на замърсител; б) потенциалът за възникване на отрицателно въздействие e подложен на надеждна предварителна оценка от компетентен орган и се е стигнало до заключението, че няма да има отрицателно въздействие върху съответния воден обект или свързан воден обект, ако има такъв, след една година, а за биологичните качествени елементи — след максимум три години; в) извършена е последваща проверка; г) предприети са всички практически осъществими мерки за смекчаване на отрицателните въздействия върху водния обект и свързани водни обекти, ако има такива; и д) в плана за управление на речните басейни, изискван съгласно член 13, е включено обобщение на основните дейности, извършени в съответствие с настоящия параграф, съответните резултати от последващата проверка и мерките, предприети за смекчаване на отрицателните въздействия. За целите на извършването на последващата проверка по първа алинея, буква в) могат да се използват съществуващите механизми за мониторинг, създадени съгласно приложение V, и при необходимост те се допълват от допълнителен ad hoc мониторинг. 7б. Държавите членки няма да са в нарушение на настоящата директива, когато влошаването на състоянието на приемащ повърхностен воден обект настъпва в резултат на преместване, чрез човешка дейност, на вода или седимент от същия или друг повърхностен воден обект или от подземен воден обект към приемащия повърхностен воден обект, без да се причинява нетно увеличение на товара от замърсителите, и е изпълнено всяко едно от следните условия: а) предприети са всички практически възможни стъпки, по-специално пречистването на водата или седимента, ако това е осъществимо, за да се сведе до минимум преносът на товар от замърсителя, за да се смекчи неблагоприятното въздействие върху състоянието на водните обекти, засегнати от преместването; б) установен е съставът на подлежащите на преместване води или седименти и преместването не увеличава общия риск за човешкото здраве и околната среда в сравнение със съществуващия риск преди преместването; в) потвърдено е, че приемащият повърхностен воден обект вече не е в добро химично състояние по отношение на повечето преместени замърсители, и по-специално по отношение на най-устойчивите и биоакумулиращи замърсители, които са преместени, и екологичното състояние или потенциал на приемащия воден обект не се очаква да попадне в по-нисък клас в резултат на преместването на тези замърсители; г) преместването не води до увеличаване на необходимото пречистване за производството на питейна вода; д) в рамките на приемащия воден обект е била установена охранителна зона със забрана на преместването около всяка точка за черпене на вода, предназначена за консумация от човека; е) не съществуват значително по-добри варианти за околната среда по причини, свързани с техническата осъществимост или непропорционалните разходи; ж) преместването подлежи на предварително регулиране или разрешение; и з) в плана за управление на речния басейн, изискван съгласно член 13, е включено обобщение и обяснение на преместването и на причините за него, включително информация, свързана с букви а) — ж) от настоящия параграф. ▼M8 8. При прилагането на параграфи 3— 7б държавите членки гарантират, че то не изключва или компрометира за постоянно постигането на целите на настоящата директива в други водни обекти в рамките на същия район на речния басейн, както и че прилагането на тези разпоредби е в съответствие с прилагането на останалото законодателство на Съюза в областта на околната среда. 9. Държавите членки предприемат стъпки, с които при прилагането на новите разпоредби, включително параграфи 3— 7б, да гарантират поне такова ниво на защита, каквото е осигурено от съществуващото законодателство на Съюза. ▼B Член 5 Характеристики на района на речния басейн, преглед на въздействието на човешките дейности върху околната среда и икономически анализ на водоползването 1. За всеки район на речен басейн или част от международен такъв, попадащ на нейна територия, всяка държава-членка трябва да осигури: — анализ на характеристиките му, — преглед на въздействието на човешките дейности върху състоянието на повърхностните и подземни води, и — икономически анализ на водоползването които да се извършат в съответствие с техническите спецификации, установени с приложения II и III и най-късно до 4 години от датата на влизане в сила на настоящата директива. 2. Посочените по-горе анализи и прегледи трябва да бъдат преразгледани и при необходимост актуализирани най-късно 13 години след влизането в сила на настоящата директива и на всеки 6 години след това. Член 6 Регистър на защитените територии 1. Държавите-членки създават регистър или регистри на всички области в рамките на всеки район на речен басейн, определени като изискващи специално опазване съгласно специфичното законодателство на Общността за опазване на повърхностните и подземните им води или за консервиране на местообитанията и видовете им, зависещи директно от водите. Този регистър трябва да бъде завършен до 4 години от датата на влизане в сила на настоящата директива. 2. Регистърът или регистрите на защитените територии трябва да включва всички водни обекти, определени по член 7, параграф 1 и всички защитени територии, покрити от приложение IV. 3. За всеки район на речен басейн регистъра или регистрите трябва да бъде редовно преразглеждан и актуализиран. Член 7 Води, използвани за водочерпене на питейна вода 1. За всеки район на речен басейн, държавите-членки трябва да определят: — всички водни обекти, използвани за черпене на вода, предназначена за консумация от човека, с дебит по-голям от средно 10м 3 на ден или обслужващи повече от 50 души, и — водните обекти, предвидени за такава употреба в бъдеще. В съответствие с приложение V, държавите-членки трябва да извършват мониторинг на обекти с дебит по-голям от средно 100м 3 на ден. ▼M8 2. За всеки воден обект, определен по параграф 1 от настоящия член, освен за постигане на целите на член 4 от настоящата директива в съответствие с изискванията на настоящата директива, и за повърхностни водни обекти, включително стандартите за качество, установени на равнището на Съюза в съответствие с член 16 от настоящата директива, държавите членки гарантират, че съгласно приложимия режим на пречистване на водите и в съответствие със законодателството на Съюза пречистената вода ще отговаря на изискванията на Директива (ЕС) 2020/2184. ▼B 3. Държавите-членки осигуряват и съответното опазване за водни обекти, определени с цел избягване влошаването на тяхното качество, в случай на намаляване нивото на пречистване, изискуемо за производството на питейна вода. Държавите-членки могат да определят предпазни зони около такива водни обекти. Член 8 Мониторинг на състоянието на повърхностните, подземните води и защитените територии 1. Държавите-членки трябва да осигурят програми за мониторинг на състоянието на водите, с цел събирането на подробна информация за него на територията на всеки район на речен басейн: — за повърхностните води тези програми трябва да покриват: i) обема и нивото на потока, в степен, релевантна за екологичното и химическо състояние и екологичния потенциал; и ii) екологичното и химическо състояние и екологичния потенциал; — за подземните води тези програми трябва да покриват мониторинга на химическото и количествено състояние; — за защитените територии тези програми трябва да бъдат подпомагани от спецификациите, съдържащи се в законодателството на Общността, съгласно което е определена съответната защитена територия. 2. Тези програми трябва да действат най-късно 6 години след датата на влизане в сила на настоящата директива, освен ако в съответното законодателство не е предвидено друго. Подобен мониторинг трябва да бъде в съответствие с изискванията на приложение V. ▼M8 3. На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение за определяне на техническите спецификации и стандартизираните методи за анализ и мониторинг на състоянието на водите в съответствие с приложение V, за установяване на формати за докладване на данните от мониторинга и данните за състоянието, за приемане на резултатите от интеркалибрационната процедура и стойностите, установени за класификациите на системите за мониторинг на държавите членки в съответствие с раздел 1.4.1, подточка ix) от приложение V, и за приемане на индикатори за напредъка, позволяващи сравнение на напредъка, постигнат от държавите членки по отношение на постигането на добро състояние или потенциал на техните водни обекти. При определянето на форматите за докладване на данните от мониторинга и данните за състоянието Комисията може да се възползва от техническата и научната подкрепа на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС). Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2. ▼M8 4. Държавите членки гарантират, че наличните и валидирани данни от мониторинга на биологичните качествени елементи в повърхностните води, събрани в съответствие с раздел 1.3 от приложение V към настоящата директива, се предоставят на обществеността и на ЕАОС на всеки три години и че наличните и валидирани данни от мониторинга на химичните качествени елементи в повърхностните и подземните води, събрани в съответствие с раздели 1.3 и 2.4 от приложение V към настоящата директива, се предоставят на обществеността и на ЕАОС на всеки две години по електронен път в съответствие с директиви 2003/4/ЕО ( 4 ), 2007/2/ЕО ( 5 ) и (ЕС) 2019/1024 ( 6 ) на Европейския парламент и на Съвета. За тези цели държавите членки използват форматите, установени в съответствие с параграф 3 от настоящия член, и автоматизираните механизми за докладване и предоставяне на данни, приведени в съответствие с приложимите потоци от данни в рамките на Европейската информационна система за водите – Състояние на околната среда. 5. ЕАОС гарантира, че информацията, предоставена в съответствие с параграф 4, се обработва и анализира редовно с цел да бъде на разположение чрез съответните портали на Съюза за повторно използване от Комисията и от съответните агенции на Съюза и с цел да се осигури на Комисията, на държавите членки и на обществеността обективна, надеждна и съпоставима информация в съответствие с Регламент (ЕО) № 401/2009 на Европейския парламент и на Съвета ( 7 ). 6. До 11 ноември 2027 г. Комисията публикува доклад относно вариантите за създаването, финансирането и функционирането на механизъм на Европейския съюз за съвместен мониторинг. Докладът трябва да отчита, наред с другото, следното: а) доброволния характер на използването на такъв механизъм за съвместен мониторинг; б) обхвата на анализите, които ще бъдат извършвани по линия на този механизъм, включително обхвата на веществата и индикаторите, които ще бъдат обхванати, от списъците, изготвени съгласно настоящата директива, Директива 2006/118/ЕО и Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ); в) източниците на финансиране за такъв механизъм, които могат да включват съфинансиране от Съюза; г) експлоатационния модел на такъв механизъм, като се разгледат както централизирани, така и децентрализирани варианти; След доклада Комисията представя, когато е целесъобразно, законодателно предложение за създаване на механизъм на Европейския съюз за съвместен мониторинг. ▼B Член 9 Възвръщаемост на разходите за водни услуги 1. Държавите-членки се съобразяват с принципа за възвръщаемост на разходите за водни услуги, включително екологичните и суровинни разходи, като се вземе предвид икономическият анализ, проведен съгласно приложение III, и особено в съответствие с принципа „замърсителят плаща“. До 2010 г. държавите-членки осигуряват — водните ценови стратегии да осигуряват адекватни мотивации за ефективното използване на водните ресурси от ползвателите, което да допринесе за екологичните цели на настоящата директива; — адекватен принос във възстановяването на разходите за водни услуги на различните ползватели на вода, разпределени най-малко на промишлени, домашни и селскостопански, основаващ се на икономическия анализ по приложение III и предвиждащ прилагането на принципа „замърсителят плаща“. При гореспоменатите дейности, държавите-членки могат да вземат предвид социалните, екологични и икономически последствия от възвръщаемостта, както и географските и климатични условия на засегнатите области или област. 2. В плановете за управление на речните басейни, държавите-членки трябва да докладват за планираните стъпки за прилагане на параграф 1, които ще допринесат за постигане екологичните цели на настоящата директива, както и за приносът на различните водоползватели във възвращаемостта на разходите за водни услуги. 3. Нито една разпоредба на този член не трябва да пречи на финансирането на определени превантивни или отстраняващи мерки за постигане целите на настоящата директива. 4. Държавите-членки не са в нарушение на разпоредбите на настоящата директива, ако решат да не прилагат разпоредбите на второто изречение на параграф 1 в съответствие с вече установената практика, както и, съответно, разпоредбите на параграф 2 за определена водоползвателна дейност, ако това не е в противоречие с основната идея и постигането на целите на настоящата директива. Причините за непълното прилагане на второто изречение от параграф 1, трябва да бъдат докладвани от държавите-членки в плана за управление на речния басейн. Член 10 Комбиниран подход за точкови и дифузни източници 1. Държавите-членки контролират всички зауствания в повърхностни води по параграф 2, в съответствие с комбинирания подход, установен в този член. ▼M8 2. С оглед на постигането на съответствие с целите, стандартите за качество и праговите стойности, установени съгласно настоящата директива, държавите членки установяват и прилагат следното: а) контрол на емисиите, основаващ се на най-добрите налични технологии; б) съответни норми за допустими емисии; в) при дифузни влияния — контрол, включващ, според случая, най-добрите екологични практики, в съответствие с Директива 91/676/ЕИО на Съвета ( 9 ) и директиви 2009/128/ЕО ( 10 ), 2010/75/ЕС ( 11 ) и (ЕС) 2024/3019 ( 12 ) на Европейския парламент и на Съвета, както и всяко друго законодателство на Съюза, което е от значение за справяне с точковото или дифузното замърсяване, включително всяко съответно законодателство, прието в съответствие с член 16 от настоящата директива. 3. Ако цел за качество, качествен стандарт или праг, установени по силата на настоящата директива, на директиви 2006/118/ЕО или 2008/105/ЕО или на друго законодателство на Съюза, изискват по-строги условия от произтичащите от прилагането на параграф 2, се установява съответно по-строг контрол на емисиите. ▼B Член 11 Програми от мерки 1. За всеки район на речен басейн или част от международен такъв на нейна територия, всяка държава-членка разработва и установява програма от мерки, като взема предвид резултатите от анализите, изискуеми по член 5, с цел постигане на целите, установени в член 4. Тези програми от мерки могат да препращат към мерките следващи от законодателството, прието на национално ниво и покриващи цялата територия на държавата-членка. Когато това е подходящо, държавата-членка може да приеме мерки, приложими за всички райони на речни басейни и/или части от международни райони на речни басейни, попадащи на нейна територия. ▼M8 1a. За преодоляването на химическото замърсяване държавите членки отдават приоритет, когато е възможно, на мерките за контрол при източника съгласно съответното секторно законодателство на Съюза в областта на замърсяването. Когато е необходимо, се разглеждат и мерки за намаляване на риска от потенциални замърсители, които вече са в продукти, и от замърсители, които вече се намират в околната среда, с цел постигане на добро състояние на водните обекти. ▼B 2. Всяка програма от мерки включва „основни“ мерки, определени в параграф 3 и, където е необходимо, „допълнителни“ мерки. 3. „Основните мерки“ са минималните изисквания за съответствие и се състоят от: а) мерките изискуеми за прилагане на законодателството на Общността в областта на опазване на водите, включително мерките, изискуеми по законодателството съгласно член 10 и част A на приложение VI; б) мерките, считани за необходими за целите на член 9; в) мерките осигуряващи ефективно и устойчиво използване на водите, с цел избягване противоречието с постигането на целите, определени в член 4; г) мерките, необходими за съответствие с изискванията на член 7, включително тези за охранителни зони за намаляване нивото на пречистване, изискуемо за производство на питейна вода; д) контролът върху водочерпенето на пресни повърхностни и подземни води и събирането в резервоари на пресни повърхностни води, включващ и регистър или регистри на водочерпенето, както и изискването за предварително разрешение за водочерпене или събиране. Този контролен режим трябва периодично да се преразглежда и, ако е необходимо, обновява. От него държавите-членки могат да изключат водочерпене и събиране с незначително въздействие върху състоянието на водите; е) контрол, включващ изискване за предварително разрешение за изкуствено презареждане или подсилване на подземни водни обекти. Използваната вода може да произтича от всякакви повърхностни или подземни води, при условие че употребата на източника не е в противоречие с постигането на екологичните цели, установени за източника на презареждания или подсилван подземен воден обект. Този тип контрол също трябва да бъде преразглеждан периодично и при необходимост обновяван; ж) за точкови зауствания, предизвикващи замърсяване се изисква предварително регулиране на процеса, като забрана за вкарване на замърсители във водите или предварително разрешаване, или регистрация, основаваща се на общи забрани и установяващи контрол върху емисиите на разглежданите замърсители, включително и контрола по членове 10 и 16. Тези процедури също следва периодично да бъдат преразглеждани и обновявани, когато е необходимо; з) за дифузни източници, предизвикващи замърсяване се предприемат мерки за предпазване или контролиране навлизането на замърсителите. Те могат да бъдат под формата на изискване за предварително регулиране, като забрана за вкарване на замърсители във водите, предварително разрешение или регистрация, основаваща се на общи забрани, когато няма такова изискване по други законодателни актове на Общността. Контролът следва да се преразглежда периодично и при необходимост - обновява; и) за всички останали значими отрицателни въздействия върху състоянието на водите по член 5 и приложение II, са особено важни мерките, осигуряващи съответствие на хидроморфологичните условия с постигането на изискуемото екологично състояние или добър екологичен потенциал за водни обекти, определени като изкуствени или силно модифицирани. Този тип контрол може да бъде под формата на предварително разрешително, основано на общи забрани, когато няма такова изискване по други актове на Общността. Той също следва да се преразглежда и обновява при необходимост; й) забрана за директно заустване на замърсители в подземните води, при спазване на следващите разпоредби. Държавите-членки могат да разрешат реинжектиране в същия водоносен хоризонт на вода, използвана за геотермални цели. Това разрешение може да специфицира условия за: — инжектиране на води, съдържащи вещества, произтичащи от дейности за експлоатация или добив на хидровъглероди или минни дейности, както и инжектиране по технически причини в геоложки формации, от които хидровъглеродите или други вещества са добити или в геоложки формации, които по естествени причини са постоянно неподходящи за други цели. Такова инжектиране не трябва да съдържа вещества, различни от произтичащите от гореспоменатите дейности; — реинжектиране на изпомпани подземни води от мини и кариери или свързани със строителството и поддръжката на строителни работи; — инжектиране на природен газ или втечнен петролен газ (LPG) за нуждите на съхраняването, в геоложки формации, които по естествени причини са постоянно неподходящи за други цели; ▼M4 — инжектиране на потоци от въглероден диоксид с цел съхранение в геоложки формации, които по естествени причини са трайно неподходящи за други цели, при условие че това инжектиране се извършва в съответствие с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации ( 13 ) или е изключено от приложното поле на тази директива по силата на член 2, параграф 2 от нея; ▼B — инжектиране на природен газ или втечнен петролен газ (LPG) за нуждите на съхраняването в геоложки формации, където има належаща нужда от засилване сигурността на доставките на газ и където инжектирането ще предотврати всякакви съществуващи или бъдещи опасности от влошаване качеството на подземния приемащ воден обект; — строителни работи и подобни дейности върху или под земята, които са в контакт с подземни води. За тези цели държавите-членки могат да определят такива дейности като предварително одобрени, ако те доказано се извършват в съответствие с общите забрани на държавите-членки по отношение подобни дейности; — зауствания на малки количества вещества с научна цел за характеризиране, опазване или възстановяване на водните обекти, които да са ограничени точно до количествата необходими за споменатите цели; като се изисква доказателство, че такива зауствания не са в противоречие с постигането на екологичните цели, установени за подземния воден обект. ▼M8 к) в съответствие с предприетите съгласно член 16 действия, мерки за отстраняване замърсяването на повърхностните води с приоритетни опасни вещества и за прогресивно намаляване на замърсяванията с други вещества, които биха попречили на държавите членки да постигнат екологичните цели за повърхностните водни обекти, определени в член 4; ▼B л) всички изискуеми мерки за предпазване от значителни увреждания, причинени от замърсители от технически инсталации, както и предпазване и/или намаляване въздействието от инцидентни замърсявания, например, в резултат на наводнения, включително посредством системи за откриване или предупреждение за такива събития, включително за инциденти, които не са могли да бъдат предвидени, всички мерки намаляващи риска за водните екосистеми. 4. „Спомагателните“ мерки са предназначените и приложени в допълнение към основните, с цел постигане целите, установени от член 4. Част Б на приложение VI съдържа пълен списък на такива мерки. Държавите-членки могат да приемат и други допълнителни мерки за да осигурят допълнителна защита или подобрение състоянието на водите от приложното поле на настоящата директива, включително и по прилагането на съответните международни споразумения, посочени в член 1. 5. В случай, че данни от мониторинг или друга информация сочат, че целите, установени по член 4 за даден воден обект не биха могли да бъдат постигнати, държавите-членки трябва да гарантират, че: — Се изследват причините за възможен неуспех; ▼M8 — съответните разрешителни се проверяват и променят, по целесъобразност, ▼B — Програмите за мониторинг се обновяват и уточняват, когато и както е необходимо; и — Предприемат се допълнителни мерки, когато е необходимо за достигане на целите, включително установяване на по-строги екологични качествени стандарти съгласно процедурите в приложение V. Когато тези причини са резултат на естествени или форсмажорни обстоятелства, които са извънредни и не биха могли да бъдат предвидени, като силни наводнения и продължителни засушавания, държавите-членки могат да не прилагат на практика допълнителните мерки при спазване на член 4, параграф 6. 6. При прилагането на мерки по параграф 3, държавите-членки предприемат всички необходими стъпки за да не увеличават замърсяването на морските води. Без това да противоречи на съществуващото законодателство, прилагането на мерките по параграф 3 не може по никакъв начин, директно или индиректно, да води до увеличаване замърсяването на повърхностните води. Това изискване не се прилага в случай, че би довело до увеличаване замърсяването на околната среда като цяло. 7. Програмите от мерки се установят най-късно 9 години след датата на влизане в сила на настоящата директива и всички мерки трябва да са в действие най-късно 12 години след тази дата. ▼M6 По отношение на Майот сроковете, посочени в първа алинея, са съответно 22 декември 2015 г. и 22 декември 2018 г. ▼B 8. Програмите от мерки се преразглеждат и, при необходимост, подновяват най-късно 15 години след влизането в сила на настоящата директива и на всеки 6 години след това. Всички нови или ревизирани мерки, установени при преразглеждането трябва да са в действие до 3 години от установяването им. ▼M6 По отношение на Майот срокът, посочен в първа алинея, е 22 декември 2021 г. ▼M8 Член 12 Въпроси, които не могат да бъдат решени на равнището на държавите членки 1. Когато пред държава членка стои за разрешаване проблем, който има влияние върху управлението на нейните води, но който не може да бъде разрешен от тази държава членка, тя уведомява компетентните органи на всяка засегната държава членка и, когато е засегнат международен район на речен басейн, всяка засегната координационна структура, определена съгласно член 3, параграф 4, и прави препоръки за разрешаването му. 2. Засегнатите държави членки си сътрудничат за установяване на източниците на проблемите, посочени в параграф 1, и на мерките, необходими за решаването на тези проблеми. Държавите членки отговарят своевременно и не по-късно от три месеца след уведомлението, посочено в параграф 1. 3. Комисията се уведомява и се приканва да участва и да подпомага всяко сътрудничество по смисъла на параграф 2 от настоящия член. Когато е целесъобразно, Комисията, като взема предвид плановете, докладвани съгласно член 15, преценява дали е необходимо да се предприемат допълнителни действия на равнището на Съюза, за да се намали трансграничното въздействие върху водните обекти. 4. Комисията представя коментар в срок от шест месеца по всички препоръки, получени от държавите членки в контекста на сътрудничеството, посочено в параграфи 2 и 3. 5. Когато държава членка е изправена пред извънредни обстоятелства, възникнали по естествен начин или предизвикани от човека, или пред форсмажорни обстоятелства, по-специално силни наводнения и продължителни засушавания, или значителни инциденти, свързани със замърсяване, които биха могли да засегнат водни обекти, разположени в други държави членки, тя гарантира, че компетентните органи за засегнатите водни обекти в тези държави членки, както и съответната координационна структура, определена съгласно член 3, параграф 4 за даден международен речен басейн, и Комисията се информират незабавно и че се установява необходимото сътрудничество между засегнатите държави членки, ако вече няма създадено такова, както и че то се използва за разследване на причините и справяне с последиците от извънредните обстоятелства или инциденти и за мобилизиране на подходящите спешни ответни действия. ▼B Член 13 Планове за управление на речни басейни 1. Държавите-членки осигуряват разработването на планове за управление на речните басейни за всеки район на речен басейн в рамките на нейната територия. 2. Когато определен район на речен басейн е международен и попада изцяло в рамките на Общността, държавите-членки координират изработването на един единствен план за управление на този басейн. Ако такъв не бъде изработен, държавите-членки разработват планове за управление на речен басейн, покриващи поне тези части от международния район на речен басейн, които попадат в тяхната територия, с цел постигането на целите на настоящата директива. 3. В случаите, когато международен район на речен басейн попада извън границите на Общността, държавите-членки полагат всички усилия за изработване на един единствен план за управлението му, а когато това не е възможно, планът трябва да покрива поне частта от международния район на речен басейн, която е на територията на съответната държава-членка. 4. Плановете за управление на речни басейни съдържат информацията описана в приложение VII. 5. Плановете за управление на речни басейни могат да бъдат допълвани от по-детайлизирани програми и планове за управление на подбасейни, сектори, определен проблем или тип води, третиращи определени аспекти на управлението на водите. Прилагането на тези мерки не освобождава държавите-членки от техните задължения, произтичащи от останалите разпоредби на настоящата директива. 6. Плановете за управление на речни басейни трябва да бъдат публикувани най-късно 9 години след влизане в сила на настоящата директива. ▼M6 По отношение на Майот срокът, посочен в първа алинея, е 22 декември 2015 г. ▼B 7. Плановете за управление на речни басейни се преразглеждат и обновяват най-късно 15 години след датата на влизане в сила на настоящата директива и на всеки 6 години след това. ▼M6 По отношение на Майот срокът, посочен в първа алинея, е 22 декември 2021 г. ▼B Член 14 Информация за обществеността и консултации 1. Държавите-членки окуражават активното участие на всички заинтересовани страни в прилагането на настоящата директива, и особено в изработването, преразглеждането и актуализирането на плановете за управление на речни басейни. Държавите-членки публикуват и предоставят за обсъждане и коментар от обществеността, включително потребителите: а) разписание и работна програма за изработването на плана, включително консултациите, които да се проведат, най-късно 3 години преди началото на периода, за който се разработва планът; б) преглед на значими проблеми в областта на управление на водите, установени в съответния речен басейн, най-късно 2 години преди началото на периода, за който планът се разработва; в) проектни копия на плана за управление на речния басейн, най-късно 1 година преди периода, за който се изработва планът. При поискване се осигурява достъп до работните документи и информация, използвани за разработването на плана за управление на речния басейн. 2. За целите на активното включване на обществеността и консултациите, държавите-членки предоставят най-малко 6 месеца за писмени коментари по тези документи. 3. Параграфи 1 и 2 се отнасят еквивалентно и за актуализираните планове за управление на речни басейни. ▼M8 Член 14а Достъп до правосъдие 1. В съответствие с целта да се допринесе за прилагането на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда ( 14 ), подписана в Орхус на 25 юни 1998 г., държавите членки гарантират, че съгласно съответната национална правна система членовете на заинтересованата общественост имат достъп до процедура за обжалване пред съд или друг независим и безпристрастен орган, установен със закон, за да оспорят материалната или процесуалната законосъобразност на решения, действия или бездействия, предмет на членове 4 и 11 и член 13, параграф 1 от настоящата директива, когато е изпълнено поне едно от следните условия: а) имат достатъчен интерес; или б) поддържат, че е накърнено право, когато административно-процесуалното право на дадена държава членка изисква това като предпоставка. 2. Държавите членки определят какво означава „достатъчен интерес“ и „накърняване на право“, в съответствие с целта за предоставяне на заинтересованата общественост на широк достъп до правосъдие. За тази цел интересите на всяка неправителствена организация, насърчаваща опазването на околната среда и отговаряща на всички изисквания, предвидени в националното право, се считат за достатъчни за целите на параграф 1, буква а). За такива организации също така се счита, че имат права, които могат да бъдат накърнени за целите на параграф 1, буква б). 3. Процесуалната легитимация за участие в производството по обжалване не зависи от ролята, която членът на заинтересованата общественост е имал по време на етапа на участие в процедурите по вземане на решения съгласно настоящата директива. 4. Държавите членки определят на какъв етап решенията, действията или бездействията, посочени в параграф 1, могат да бъдат оспорвани. 5. Всяка процедура за обжалване трябва да е справедлива, безпристрастна и своевременна и да не е прекомерно скъпа, и трябва да осигурява адекватни и ефективни средства за правна защита, включително при необходимост правна защита под формата на принудителни мерки. 6. Държавите членки гарантират, че на обществеността се предоставя практическа информация относно достъпа до процедурите за административно и съдебно обжалване, посочени в настоящия член. ▼B Член 15 Докладване 1. Държавите-членки изпращат копия от плановете за управление на речни басейни и съответните им актуализации на Комисията и всяка друга заинтересована държава-членка в тримесечен срок от публикуването им: а) за райони на речни басейни, попадащи изцяло на тяхна територия, всички планове за управление на речни басейни, покриващи националната им територия и публикувани съгласно член 13; б) за международни райони на речни басейни, най-малко частта от плана за управление на речния басейн, покриваща територията на държавата-членка. 2. Държавите-членки предоставят обобщени доклади за: — анализите, изискуеми по член 5; и — програмите за мониторинг по член 8 разработени за целите на първия план за управление на речни басейни, в тримесечен срок от завършването им. ▼M8 ————— ▼M8 Член 16 Стратегии срещу замърсяването на водите 1. Европейският парламент и Съветът приемат специфични мерки срещу замърсяването на водите с отделни замърсители или групи замърсители, които представляват значителен риск за или чрез водната среда, включително подобни рискове за водите, използвани за черпене на питейна вода. Мерките, предприети спрямо тези замърсители, целят прогресивното намаляване на приоритетните вещества, определени в член 2, точка 30, и пълното или поетапно отстраняване на заустванията, емисиите и загубите на приоритетни опасни вещества, определени в член 2, точка 30а. Такива мерки се приемат въз основа на предложения, представени от Комисията, в съответствие с процедурите, залегнали в Договора. 2. Комисията преразглежда списъка на приоритетните опасни вещества и съответните СКОС за тях, посочени в част А от приложение I към Директива 2008/105/ЕО, до 11 май 2032 г. и на всеки шест години след това и когато е целесъобразно, прибавя към прегледа законодателно предложение за актуализиране на списъка на приоритетните опасни вещества и съответните СКОС в повърхностните води, седимента или биотата. При извършване на прегледа Комисията подрежда веществата според приоритетната нужда от действия въз основа на риска за или чрез водната среда, установен чрез: а) оценка на риска, извършена съгласно Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 15 ), Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета ( 16 ), Директива 2009/128/ЕО и регламенти (ЕО) № 1107/2009 ( 17 ), (ЕС) № 528/2012 ( 18 ) и (ЕС) 2019/6 ( 19 ) на Европейския парламент и на Съвета; или б) опростена процедура за оценка въз основа на риска, основана на научни принципи, като се обръща специално внимание на: — данните, отнасящи се до присъщата за съответното вещество опасност, и по-специално до екотоксичността му във водна среда и токсичността му за човека чрез контактните водни течения, — данни от мониторинг на широко разпространеното замърсяване на околната среда, включително данни от мониторинг, докладвани от държавите членки на Комисията в съответствие с член 8б, параграф 4 от Директива 2008/105/ЕО, и — други доказани фактори, които биха могли да насочват към възможността за широко разпространено замърсяване на околната среда, като например обемите на производството или използването на съответното вещество, както и начините на употреба. 3. В хода на прегледа, посочен в параграф 2, Комисията поставя, когато е целесъобразно, приоритетните вещества в една или повече от следните категории: а) приоритетни опасни вещества; б) вещества с поведение като повсеместно разпространени, устойчиви, биоакумулиращи и токсични вещества (uPBT); в) вещества, които имат склонност да се натрупват в седимента или в биотата или в двете заедно. При това Комисията взема предвид кои вещества са идентифицирани като пораждащи безпокойство, съгласно друго имащо отношение законодателство на Съюза относно опасните вещества, включително Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета ( 20 ), в съответните международни споразумения и в съответните научни доклади. Особено внимание се обръща на веществата, които отговарят на критериите по член 57 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, когато критериите, пораждащи безпокойство, са от значение за водната среда. 3а. Като част от прегледа и придружаващото го предложение, посочено в параграф 2 от настоящия член, Комисията, когато е целесъобразно, предлага изваждането на веществата от списъка на веществата в част А от приложение I към Директива 2008/105/ЕО, ако те вече не представляват значителен риск за или чрез водната среда в рамките на Съюза, и ги включва в регистъра на хармонизирани СКОС за специфични замърсители на речните басейни в част В от приложение II към посочената директива. Предложението взема предвид резултатите от оценките на държавите членки на натиска и въздействието върху повърхностните водни обекти, извършени в съответствие с приложение II към настоящата директива. Държавите членки прилагат съответните хармонизирани СКОС, ако замърсителите са от национално или регионално значение, в съответствие с член 8г от Директива 2008/105/ЕО. 4. Комисията извършва преглед на списъка на специфичните замърсители на речните басейни и съответстващите СКОС в част В от приложение II към Директива 2008/105/ЕО, до 11 май 2032 г. и на всеки шест години след това и, когато е целесъобразно, прибавя към прегледа законодателно предложение за актуализиране на посочения списък. 4а. При определянето на специфични замърсители на речните басейни, за които може да се наложи определянето на СКОС на равнището на Съюза, Комисията взема предвид следните критерии: а) риска, породен от замърсителите, включително тяхната опасност, концентрациите им в околната среда, концентрацията, над която може да се очаква въздействие, както и евентуални кумулативни въздействия; б) несъответствието между националните СКОС, определени от различните държави членки за специфични замърсители на речните басейни, и степента, до която това несъответствие е оправдано; в) броя на държавите членки, които вече прилагат СКОС за разглежданите специфични замърсители на речните басейни. 4б. Комисията извършва преглед на примерния списък на категориите специфични замърсители на речните басейни, определен в част А от приложение II към Директива 2008/105/ЕО, до 11 май 2032 г. и на всеки шест години след това и когато е целесъобразно прибавя към прегледа законодателно предложение за актуализиране на този списък. 5. С цел подпомагане на Комисията при прегледа на приложения I и II към Директива 2008/105/ЕО Европейската агенция по химикали (ECHA) изготвя научни доклади, в които се отчитат: а) становищата на Комитета за оценка на риска (КОР) и Комитета за социално-икономически анализ (КСИА) на ECHA; б) резултатите от програмите за мониторинг, установени в съответствие с член 8 от настоящата директива; в) данните от мониторинга, събрани в съответствие с член 8б, параграф 4 от Директива 2008/105/ЕО; г) резултатите от прегледите на приложенията към директиви 2006/118/ЕО и (ЕС) 2020/2184; д) изискванията за справяне със замърсяването на почвата, включително свързаните с това данни от мониторинга; е) научноизследователските програми и научните публикации на Съюза, включително информацията, получена от технологии за дистанционно наблюдение, наблюдение на Земята, като услуги по програма „Коперник“, датчици и устройства на място и данните от гражданската наука, като се използват възможностите на изкуствения интелект, усъвършенствания анализ и обработка на данни; ж) коментари и информация от съответните заинтересовани страни; и з) препоръки от работните групи, създадени съгласно Общата стратегия за прилагане на Директива 2000/60/ЕО. До 11 май 2030 г. и на всеки шест години след това ECHA изготвя доклад, в който се обобщават констатациите от научните доклади, изготвени съгласно настоящия параграф, и предоставя публичен достъп до него. 6. Комисията представя предложения, когато е целесъобразно, за проверки с цел постигане на: а) прогресивно намаляване на заустванията, емисиите и загубите на приоритетни вещества; и б) по-специално пълно или поетапно преустановяване на заустванията, емисиите и загубите на веществата, установени в съответствие с параграф 3, както и, когато е целесъобразно, график за изпълнението на тази цел в срок от 20 години от определянето на веществата като приоритетни опасни вещества. При това Комисията определя какво е подходящото от гледна точка на разходната ефективност и пропорционалността ниво и комбинация от проверки на продуктите и процесите за точковите и дифузните източници и взема предвид унифицираните за целия Съюз норми за допустими емисии по отношение на проверките на процесите. Когато е целесъобразно може да се предприемат действия на равнището на Съюза за проверките на процесите по сектори. Когато проверките на продуктите или процесите включват преглед на съответните разрешения или одобрения на вещества, издадени съгласно Директива 2001/83/ЕО, Регламент (ЕО) № 1907/2006, Директива 2009/128/ЕО, Регламент (ЕО) № 1107/2009, Директива 2010/75/ЕС, Регламент (ЕС) № 528/2012 или Регламент (ЕС) 2019/6, тези прегледи се извършват в съответствие с разпоредбите на тези директиви и регламенти, както е посочено в член 7а от Директива 2008/105/ЕО. При тези прегледи се взема предвид оценката на Комисията в съответствие с член 7а, параграф 1 от Директива 2008/105/ЕО. Всяко предложение за проверки, когато е целесъобразно, определя условията за преразглеждане и актуализиране, както и за оценка на ефективността им. 7. Комисията може да изготвя стратегии срещу замърсяването на водите с всякакви други замърсители или групи замърсители, включително всяко подобно замърсяване, възникнало в резултат на аварии. ▼B Член 17 Стратегии за предпазване и контрол на замърсяването на подземните води 1. Европейският парламент и Съветът приемат специфични мерки за опазване и контрол над замърсяването на подземните води. Тези мерки целят достигането на целите за добро химично състояние на подземните води, в съответствие с член 4, параграф 1, буква б)и биват приемани в следствие предложения, представени в двугодишен срок от влизането в сила на настоящата директива от Комисията, в съответствие с процедурата, установена в Договора. 2. При предлагането на мерките, Комисията взима предвид анализа, проведен по член 5 и приложение II. Мерките могат да бъдат предложени и в по-ранен срок, ако има налични данни и трябва да включват: а) Критерии за оценка на доброто химично състояние на подземните води, в съответствие с приложение II.2.2 и приложение V 2.3.2 и 2.4.5; б) Критерии за определяне на значителните и устойчиви възходящи тенденции, както и за избор на началните точки за тяхното обръщане, които да се използват в съответствие с приложение V 2.4.4. 3. Мерките, произтичащи от прилагането на параграф 1 се включат в програмите от мерки, изискуеми по член 11. ▼M8 ————— ▼B Член 18 Доклад на Комисията 1. Комисията публикува доклад за прилагането на настоящата директива най-късно 12 години след датата на влизане в сила на директивата и на всеки шест години след това, като го предоставя на Европейския парламент и Съвета. 2. Докладът включва: а) преглед на напредъка в прилагането на директивата; б) преглед на състоянието на повърхностните и подземни води на Общността, извършен при координация с Европейската агенция по околна среда; в) проучване на плановете за управление на речни басейни, предоставени в съответствие с член 15, включващо предложения за тяхното подобрение; г) обобщение на отговорите на всички доклади или препоръки към Комисията, направени от държавите-членки съгласно член 12; д) обобщение на всички предложения, мерки за контрол и стратегии, разработени съобразно член 16; е) обобщение на отговорите на коментарите, направени от Европейския парламент и Съвета по предишни доклади за прилагането. 3. Комисията публикува също и доклад за напредъка в прилагането, основан на обобщените доклади на държавите-членки, предоставени съгласно член 15, параграф 2, и го предоставя на Европейския парламент и държавите-членки, най-късно 2 години след сроковете по членове 5 и 8. ▼M8 ————— ▼B 5. При необходимост и в съотвествие с цикъла на докладване, Комисията свиква конференция на заинтересованите страни по политиката на Общността в областта на водите, с цел коментари по докладите за прилагане на Комисията и обмяна на опит. Участниците включват представители на компетентните органи, Европейския парламент, НПО, социални и икономически партньори, органи на потребителите, академични и други експерти. Член 19 Планове за бъдещи мерки на Общността 1. Веднъж годишно, Комисията предоставя на комитета по член 21 с цел информация, план за мерките, влияещи върху законодателството в областта на водите, който смята да предложи в най-близко бъдеще, включващ всички произтекли от предложенията мерки за контрол и стратегии, разработени по член 16. Комисията ще направи първото представяне на такъв план най-късно 2 години след датата на влизане в сила на настоящата директива. 2. Комисията ще преразгледа настоящата директива най-късно 19 години след датата на влизането ѝ в сила и ще предложи необходимите изменения в нея. ▼M8 Член 19а Доклад относно механизъм за разширена отговорност на производителя До 11 май 2029 г. Комисията публикува доклад относно възможността за включване в настоящата директива на механизъм за разширена отговорност на производителя. В доклада се оценява по-специално доколко е осъществимо да се изисква от производителите да участват в разходите за програмите за мониторинг, разработени съгласно член 8 от настоящата директива, ако тези производители пускат на пазара на Съюза продукти, които съдържат някое от веществата, изброени в приложение I към Директива 2006/118/ЕО или в приложение I към Директива 2008/105/ЕО. ▼M8 Член 20 Технически адаптации и изпълнение на настоящата директива На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20а за изменение на приложения I и III и раздел 1.3.6 от приложение V с цел адаптирането на изискванията за информация, свързани съответно с компетентните органи, съдържанието на икономическия анализ и избраните стандарти за мониторинг, към научния и техническия прогрес. Член 20a Упражняване на делегирането 1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 20, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 10 май 2026 г. 3. Делегирането на правомощия, посочено в член 20, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент и от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. 5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета. 6. Делегиран акт, приет съгласно член 20, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. Член 21 Процедура на комитет 1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета ( 21 ). 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011. ▼B Член 22 Отмяна и преходни разпоредби 1. В седемгодишен срок от датата на влизане в сила на настоящата директива, ще бъдат отменени: — Директива 75/440/ЕИО от 16 юни 1975 г. относно качеството на повърхностните води, предназначени за водочерпене на питейна вода от държавите-членки ( 22 ), — Решение 77/795/ЕИО на Съвета от 12 декември 1977 г. за установяване на обща процедура за обмен на информация за качеството на повърхностните пресни води в Общността ( 23 ), — Директива 79/869/ЕИО на Съвета от 9 октомври 1979 г. относно методите за измерване и честотите на пробовземане и анализ на повърхностните води, предназначени за водочерпене на питейна вода от държавите-членки ( 24 ). 2. В тринадесетгтодишен период от датата на влизане в сила на настоящата директива, ще бъдат отменени: — Директива 78/659/ЕИО на Съвета от 18 юли 1978 г. относно качеството на пресните води, нуждаещи се от опазване или подобряване с цел поддръжка живота на рибите ( 25 ), — Директива 79/923/ЕИО на Съвета от 30 октомври 1979 за качеството на водите за развъждане на черупчести мекотели ( 26 ), — Директива 80/68/ЕИО на Съвета от 17 декември 1979 за опазването на подземните води от замърсяване с някои опасни вещества, — Директива 76/464/ЕИО, с изключение на член 6, който ще бъде отменен ефективно от влизането на настоящата директива в сила. 3. Следните преходни разпоредби се прилагат за Директива 76/464/ЕИО: а) списъкът на опасните вещества, приет съгласно член 16 на настоящата директива ще замени списъка на приоритетните вещества от съобщението на Комисията към Съвета от 22 юни 1982; б) за целите на член 7 от Директива 76/464/ЕИО, държавите-членки могат да прилагат принципите за определяне проблемите по замърсяването и веществата, които ги предизвикват, установявайки качествени стандарти и приемайки мерките, установени в настоящата директива. ▼M8 4. Екологичните цели по член 4, стандартите за качество на околната среда, определени в част А от приложение I към Директива 2008/105/ЕО, и стандартите за качество на околната среда за специфичните замърсители на речните басейни, установени съгласно член 16, параграф 4 от настоящата директива, се считат за стандарти за качество на околната среда за целите на Директива 2010/75/ЕС. ▼B 5. Когато вещество от списъка на приоритетните вещества, приет по член 16 не е включено в приложение VIII към настоящата директива или приложение III към Директива 96/61/ЕО, то се добавя там. 6. Екологичните цели, установени за повърхностни водни обекти в първия план за управление на речни басейни като минимум, стават ефективни качествени стандарти, поне толкова строги, колкото изискуемите за прилагането на Директива 76/464/ЕИО. Член 23 Санкции Държавите-членки определят санкции, приложими към нарушенията на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива. Така определените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Член 24 Изпълнение 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са необходими за да се съобразят с настоящата директива преди 22 декември 2003 г. Те своевременно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, регулирана от настоящата директива. Комисията информира другите държави-членки за това. Член 25 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности . Член 26 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. ПРИЛОЖЕНИЕ I ИНФОРМАЦИЯ, ИЗИСКВАНА ЗА СПИСЪКА НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ Както се изисква от член 3, параграф 8, държавите-членки предоставят следната информация за всички компетентни органи в рамките на всеки район на речен басейн, както и за частите от всички международни райони на речни басейни, попадащи на тяхна територия. i) Име и адрес на компетентния орган — официалното име и адрес на органа, определен съгласно член 3. параграф 2. ii) Географско покритие на района на речния басейн — имената на основните реки в района на речния басейн заедно с подробно описание на границите на района на речния басейн. Тази информация трябва да е на разположение, доколкото е възможно, за включване в Географската информационна система (GIS) и/или Географската информационна система на Комисията (GISCO). iii) Правен статут на компетентния орган – описание на правния статут на компетентния орган и, при необходимост, описание или копие от устава му, учредителния договор или съответния еквивалентен правен акт. iv) Отговорности — описание на правните и административни отговорности на всеки компетентен орган и ролята му в рамките на всеки район на речен басейн. v) Членство — когато компетентният орган е координиращо тяло за други компетентни органи, се изисква списък на тези органи заедно с обобщение на институционалните взаимоотношения установени по координацията между тях. vi) Международни отношения — когато район на речен басейн покрива територия на повече от една държава-членка, се изисква обобщение на международните отношения, установени за осигуряване на координация. ПРИЛОЖЕНИЕ II 1. ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ 1.1. Характеризиране на повърхностен тип водни обекти Държавите-членки ще определят местонахождението и границите на повърхностните водни обекти и ще проведат първоначалната характеризиране на всички такива обекти в съответствие със следната методология. За целите на първоначалното характеризиране, държавите-членки могат да групират повърхностните водни обекти в общи групи. i) повърхностните водни обекти в района на речния басейн се определят като попадащи в някоя от следните категории води — реки, езера, преходни води или крайбрежни води, или като изкуствени повърхностни водни обекти или силно модифицирани такива; ii) за всяка категория повърхностни води се определят съответните повърхностни водни обекти, в зависимост от типа им, за целия район на речния басейн. Типовете се определят посредством използването на „система A“ или „система B“, описани в раздел 1.2; iii) ако е избрана за ползване система A, повърхностните водни обекти в рамките на района на речен басейн се определят по съответни екорегиони, в съответствие с географските области, определени в раздел 1.2 и показани на съответната карта от приложение XI. Водните обекти в рамките на всеки екорегион трябва след това да бъдат разделени по типове повърхностни водни обекти, в зависимост от описанието в таблиците за система A; iv) ако е избрана за ползване система B, държавите-членки трябва да постигнат поне същата степен на разделение, както при система А. Следователно, повърхностните водни обекти в рамките на района на речния басейн се раздеят по типове, използвайки обема на задължителните описания и такива избираеми описания или комбинации от тях, каквито се изискват за определянето на специфични биологични условия за надеждното разделяне на съответния вид; v) за изкуствени или силно модифицирани повърхностни водни обекти разделянето се предприема в съответствие с описанията за тази категория повърхностни води, която отговаря най-пълно на разглеждания силно модифициран или изкуствен воден обект; vi) държавите-членки ще предоставят на Комисията карта или карти (в GIS формат) на географското положение и типовете, съобразно степента на разделение, изискуема по система A. 1.2. Екорегиони и типове повърхностни водни обекти 1.2.1. Реки Система A Фиксирана типология Описания Екорегион Екорегиони, показани в карта A на приложение XI Тип Височинна типология високи > 800 м средно високи 200 до 800 м равнинни < 200 м Типология на размера, основана на района на водосбора малък 10 - 100 км 2 среден > 100 до 1 000 км 2 голям > 1 000 до 10 000 км 2 много голям > 10 000 км 2 Геология варовикови силикатни органични Система Б Алтернативна характеристика Физични и химични фактори, определящи характеристиките на реката или част от нея и, съответно, структурата и състава на биологичните популации Задължителни фактори височина ширина дължина геология размер Избираеми фактори разстояние от източника енергия на потока (функция от потока и наклона) средна ширина на водата средна дълбочина на водата среден наклон на водата форма на основното речно корито категория на речното заустване (поток) форма на равнината транспорт на твърди материали киселинно неутрализиращ капацитет среден състав на субстратите хлор граници на температурата на въздуха средна температура на въздуха валежи 1.2.2. Езера Система A Фиксирана типология Описания Екорегион Екорегиони, показани на карта A от приложение XI Тип Височинна типология високи: > 800 м средно високи: 200 до 800 м равнинни: < 200 м Дълбочинна типология, базирана на средна дълбочина < 3 м, 3 м до 15 м, > 15 м Типология на размера, базирана на повърхността 0,5 до 1 км 2 1 до 10 км 2 10 до 100 км 2 > 100 км 2 Геология варовикови силикатни органични Система Б Алтернативна характеристика Физични и химични фактори, определящи характеристиките на езерото и, съответно, структурата и състава на биологичната популация Задължителни фактори ширина височина дължина дълбочина геология размер Избираеми фактори Средна дълбочина на водата Форма на езерото Време на обитаване Средна температура на въздуха Граници на температурата на въздуха Смесителни характеристики (слабо-, средно- и силно-смесителни) Киселинно неутрализиращ капацитет Фоново хранително състояние Среден състав на субстратите Колебания в нивото на водата 1.2.3. Преходни води Система A Фиксирана типология Описания Екорегион На карта Б от приложение XI са определени следните: Балтийско море Баренцово море Норвежко море Северно море Северен атлантически океан Средиземно море Тип Базиран на средно-годишна соленост < 0,5 %: пресни води 0,5 до < 5 %: олигосолени 5 до < 18 %: мезосолени 18 до < 30 %: полисолени 30 до < 40 %: еусолени Базиран на средните граници на заливаемата част от прилива < 2 м: микрозаливаеми 2 до 4 м: мезозаливаеми > 4 м: макрозаливаеми Система Б Алтернативна характеристика Физични и химични фактори, определящи характеристиките на преходните води и, съответно, структурата и състава на биологичната популация Задължителни фактори ширина дължина граници на прилива и отлива соленост Избираеми фактори дълбочина скорост вълни време на обитаване средна температура на водата смесителни характеристики мътност среден състав на субстратите форма граници на температурата на водата 1.2.4. Крайбрежни води Система A Фиксирана типология Описания Екорегиони На карта Б от приложение XI са определени следните: Балтийско море Баренцово море Норвежко море Северно море Северен атлантически океан Средиземно море Тип Базиран на средно-годишната соленост < 0,5 %: пресни води 0,5 до < 5 %: олигосолени 5 до < 18 %: мезосолени 18 до < 30 %: полисолени 30 до < 40 %: еусолени Базиран на средната дълбочина плитки води: < 30 м, средни: (30 до 200 м), дълбоки: > 200 м Система Б Алтернативна характеристика Физични и химични фактори, определящи характеристиките на крайбрежните води и, съответно, структурата и състава на биологичната популация Задължителни фактори ширина дължина граници на прилива и отлива соленост Избираеми фактори скорост вълни средна температура на водата смесителни характеристики мътност време на задържане (за затворени заливи) среден състав на субстратите граници на температурата на водата 1.3. Установяване на специфични условия за типовете повърхностни водни обекти i) За всеки тип повърхностен воден обект, характеризиран в съответствие с раздел 1.1 се установяват специфични (за съответния тип) хидроморфологични и физикохимични условия, които да представят нивото на хидроморфологичните и физикохимични качествени елементи, определени в раздел 1.1 от приложение V за съответния тип повърхностен воден обект при добро екологично състояние, както това е определено в съответната таблица на раздел 1.2 от приложение V. Специфичните за съответния тип биологични условия се установяват, представяйки нивото на биологичните качествени елементи, определени в раздел 1.1 от приложение V за съответния тип повърхностен воден обект при добро екологично състояние, както това е определено в съответната таблица на раздел 1.2 от приложение V. ii) При прилагането на процедурите, определени в този раздел за силно модифицирани или изкуствени повърхностни водни обекти, препоръките за добро екологично състояние се разбират като препоръки за максимален екологичен потенциал, както е определено в таблица 1.2.5 от приложение V. Нивата за максимален екологичен потенциал на водните обекти се преразглеждат на всеки 6 години. iii) Специфичните за съответния тип условия за целите на i) и ii), както и специфичните препоръчителни биологични условия могат да бъдат или пространствено, или моделно базирани, а могат и да се различават като използват комбинация от тези методи. Когато не е възможно да се използват тези методи, държавите-членки могат да използват експертна оценка за установяването на такива условия. При определянето на доброто екологично състояние в съответствие с концентрациите на специфични синтетични замърсители, ограниченията на нормите са тези, които могат да бъдат достигнати в съответствие с наличните технологии по времето, когато трябва да бъдат установени специфичните за типа условия. iv) За пространствено базираните специфични за типа препоръчителни биологични условия, държавите-членки ще разработят мрежа за всеки тип повърхностен воден обект. Мрежата ще съдържа достатъчен брой обекти с добро състояние за осигуряване достатъчно ниво на надеждността на обема на препоръчителните условия, при дадена променливост в обема на качествените елементи, отговарящи на доброто екологично състояние за този тип повърхностен воден обект и техниките на моделиране, които следва да бъдат приложени съгласно v). v) Специфичните за типа препоръчителни биологични условия, базирани на моделирането, могат да се различават от останалите, използвайки или метода на модели за предсказване, или метода на отхвърлянето. Методите трябва да използват исторически, палеологични и други налични данни и да осигуряват достатъчно ниво на надеждност на обема на препоръчителните условия, доказващо че така определените условия са достатъчни и валидни за всеки тип повърхностен воден обект. vi) Когато поради високата степен на естествена променливост на елементите в следствие не само на сезонните промени, не е възможно да се установят надеждни специфични за типа препоръчителни условия за качествените елементи на типовете повърхностни водни обекти, елемента може да бъде изключен от оценката на екологичното състояние за този тип повърхностен воден обект. При това условие, държавите-членки заявяват причините за изключването в плана за управление на речния басейн. 1.4. Определяне на товарите Държавите-членки ще събират и поддържат информация за типа и големината на значимите антропогенни товари, на които повърхностните водни обекти във всеки район на речен басейн са подложени и особено: Определяне и изчисление на значими замърсявания от точкови източници, особено с веществата, описани в приложение VIII, от градски, промишлени, селскостопански и други инсталации и дейности, базирано, между другото, на информацията, събирана съгласно: i) членове 15 и 17 от Директива 91/271/ЕИО, ii) членове 9 и 15 от Директива 96/61/ЕО, ( 27 ) както и за целите на първоначалния план за управление на речни басейни: iii) член 11 от Директива 76/464/ЕИО, и iv) Директиви 75/440/ЕО, 76/160/ЕИО ( 28 ), 78/659/ЕИО и 79/923/ЕИО ( 29 ), определяне и изчисление на значими замърсявания от дифузни източници, особено с веществата, описани в приложение VIII, от градски, промишлени, селскостопански и други инсталации и дейности; основаващо се, между другото, на информацията, събирана съгласно i) членове 3, 5 и 6 от Директива 91/676/ЕИО ( 30 ), ii) членове 7 и 17 от Директива 91/414/ЕИО, iii) Директива 98/8/ЕО, както и за целите на първия план за управление на речни басейни: iv) Директиви 75/440/ЕИО, 76/160/ЕИО, 76/464/ЕИО, 78/659/ЕИО и 79/923/ЕИО, изчисление и определяне на значимите водочерпения за градски, промишлени, селскостопански и други нужди, включително сезонни промени и общо годишно търсене, както и загуби по разпределителната система, изчисление и определяне на въздействието от значимо регулиране на водния поток, включително прехвърляне и прекъсване на води, както и на характеристиките на целия поток и водните баланси, определяне на значими морфологични промени във водните обекти, изчисление и определяне на други значими антропогенни въздействия върху състоянието на повърхностните води, и изчисление на моделите на използване на земята, включително определяне на главните градски, промишлени и селскостопански райони и, където е необходимо, рибарници и гори. 1.5. Оценка на въздействието Държавите-членки ще проведат оценка на податливостта на състоянието на повърхностните водни обекти към определените по-горе товари. Държавите-членки ще използват информацията, събрана по начините, описани по-горе, както и всяка друга подходяща информация, включително съществуващи данни от мониторинг на околната среда, за провеждането на оценка на възможността повърхностните водни обекти в рамките на определен район на речен басейн да не постигнат екологичните качествени цели, установени с член 4. За улеснение на тази дейност, държавите-членки могат да използват техники на моделиране при провеждане на оценката. За обектите, определени като рискови при постигане на екологичните качествени цели трябва да се проведе по-нататъшно характеризиране за оптимизиране както на програмите за мониторинг, изискуеми по член 8, така и програмите от мерки, изискуеми по член 11. 2. ПОДЗЕМНИ ВОДИ 2.1. Първоначално характеризиране Държавите-членки ще проведат първоначално характеризиране на всички подземни водни обекти за да оценят ползването им, както и до каква степен съществува риск да не постигнат целите за всеки подземен воден обект по член 4. За целите на тази първоначално характеризиране, държавите-членки могат да групират подземните водни обекти заедно. Този анализ може да включва съществуващи хидроложки, геоложки и педоложки данни, както и данни за използването на земята, заустванията, водочерпенето и всякакви други, които са в състояние да дадат информация за: — местонахождението и границите на подземния воден обект или обекти, — товарите, на които е подложен подземният воден обект или обекти, включително: — дифузни източници на замърсяване — точкови източници на замърсяване — водочерпене — изкуствено презареждане, — общия характер на пласта над водосбора, от който подземният воден обект се презарежда, — подземните водни обекти, от които съществуват пряко зависими повърхностни водни екосистеми или земни екосистеми. 2.2. По-нататъшно характеризиране След първоначалната характеризация, държавите-членки трябва да проведат последваща такава за тези подземни водни обекти или групи от обекти, за които се счита че са рискови по отношение достигането на целите, с цел установяване на по-прецизна оценка на значимостта на този риск, както и за определяне на мерките, изискуеми по член 11. За да постигне горните цели, това характеризиране трябва да включва съответната информация за влиянието на човешката дейност и, където е възможно за: — геоложките характеристики на подземния воден обект, включително обхвата и типа на геоложките единици, — хидрогеоложките характеристики на подземния воден обект, включително хидравличната проводимост, порьозността и ограничеността, — характеристиките на повърхностните отлагания и почви във водосбора, от които подземният воден обект се зарежда, включително дебелина, порьозност, хидравлична проводимост, както и абсорбиращите качества на отлаганията и почвите, — характеристики на стратификацията на водата в подземния воден обект, — инвентаризация на свързаните повърхностни системи, включително земни екосистеми и повърхностни водни обекти, с които подземния воден обект е динамично свързан, — изчисления на посоките и степента на обмен на води между подземния воден обект и свързаните повърхностни системи, и — достатъчно данни за изчисляване на дългосрочната годишна средна степен на пълно презареждане. — характеризиране на химичния състав на подземните води, включително спесификация на приносите от човешка дейност. За характеризирането на подземните води, държавите-членки могат да използват типологии при установяването на естествени фонови нива за тези подземни водни обекти. 2.3. Преглед на влиянието от човешка дейност върху подземните води За подземните водни обекти, пресичащи границите между две или повече държави-членки, или определени при първоначалното характеризиране, предприето в съответствие с раздел 2.1 като рискови по отношение достигането на целите по член 4, когато е възможно следва да бъде събрана и поддържана следната информация за всеки обект: а) местонахождението на точките, използвани за водочерпене от подземния воден обект, с изключение на: — точките за водочерпене, осигуряващи по-малко от средно 10 м 3 дневно, или, — точките за водочерпене за човешка консумация, осигуряващи по-малко от средно 10 м 3 дневно или обслужващи по-малко от 50 души, б) средно годишните нива на водочерпене от тези точки, в) химически състав на черпената вода от подземния воден обект, г) местонахождение на точките от подземния воден обект, в които пряко се зауства вода, д) нивата на заустванията в тези точки, е) химически състав на заустванията в подземния воден обект, и ж) използването на земята във водосбора или водосборите, от които подземният воден обект се презарежда, включително въвода на замърсители и антропогенни промени в характеристиките на презареждане, като дъждовни води или изливи поради уплътняване на земята, изкуствено презареждане, завиряване или дрениране. 2.4. Преглед на влиянието на промените в нивата на подземните води Държавите-членки определят и подземните водни обекти, за които следва да се установят по-ниски цели по член 4, включително като резултат от разглеждането на ефекта от състоянието на водите върху: i) повърхностните води и свързаните земни екосистеми; ii) регулирането на водите, предпазването от наводнения и земния дренаж; iii) човешкото развитие. 2.5. Преглед на влиянието на замърсяването върху качеството на подземните води Държавите-членки определят и подземните водни обекти, за които следва да се установят по-ниски цели по член 4, параграф 5, където в резултат на въздействието на човешката дейност, както е определено в съответствие с член 5, параграф 1, подземният воден обект е толкова замърсен, че постигането на добро химическо състояние на подземните води не е възможно или е непропорционално скъпо. ПРИЛОЖЕНИЕ III ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ Икономическият анализ съдържа достатъчно информация в необходимите детайли (вземайки предвид разходите, свързани със събирането на съответната информация), за да: а) бъдат направени съответните пресмятания, необходими за възприемането на принципа за възстановяване разходите за водни услуги по член 9, както и за дългосрочните прогнози за търсене и предлагане на вода в района на речния басейн и, когато е необходимо: — пресмятане на обема, цените и разходите, свързани с водните услуги, и — пресмятане на съответните инвестиции, включително прогнози за такива инвестиции; б) бъдат направени преценки за най-ефективната комбинация от мерки за водоползване, които да се включат в програмите от мерки по член 11, основаващи се на изчислението на потенциалните разходи за такива мерки. ПРИЛОЖЕНИЕ IV ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ 1. Регистърът на защитените територии, изискуем по член 6 включва следните типове защитени територии: i) териториите, определени за водочерпене за човешка консумация по член 7; ii) териториите, определени за такива с цел опазване на икономически значими водни видове; iii) водни обекти, определени като води за рекреация, включително определените като зони за къпане съгласно Директива 76/160/ЕИО; iv) хранително-чувствителни зони, включително зоните, определени като чувствителни съгласно Директива 91/676/ЕИО и зоните, определени като чувствителни съгласно Директива 91/271/ЕИО; и v) зони, определени като чувствителни с цел опазване на местообитания от видове, при които поддръжката или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за опазването им, включително съответните обекти по „Натура 2000“, определени съгласно Директива 92/43/ЕИО ( 31 ) и Директива 79/409/ЕИО ( 32 ). 2. Обобщението на регистъра, изискуемо като неразделна част от плана за управление на речен басейн включва карти, показващи местонахождението на всяка защитена територия и описание на общностното, национално и местно законодателство, по което те са определени като такива. ПРИЛОЖЕНИЕ V 1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ 1.1. Качествени елементи за класификация на екологичното състояние 1.1.1. Реки 1.1.2. Езера 1.1.3. Преходни води 1.1.4. Крайбрежни води 1.1.5. Изкуствени и силно модифицирани повърхностни водни обекти 1.2. Нормативни определения за класификациите на екологичното състояние 1.2.1. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на реките 1.2.2. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на езерата 1.2.3. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на преходните води 1.2.4. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на крайбрежните води 1.2.5. Определения за максимален, добър и среден екологичен потенциал за силно модифицираните или изкуствени водни обекти 1.2.6. Процедура за установяване на химични качествени стандарти от държавите-членки 1.3. Мониторинг на екологичното състояние и химичното състояние на повърхностните води 1.3.1. Описание на наблюдаващия мониторинг 1.3.2. Описание на оперативния мониторинг 1.3.3. Описание на проучвателния мониторинг 1.3.4. Честоти на мониторинга 1.3.5. Допълнителни изисквания за мониторинг на защитени територии 1.3.6. Стандарти за мониторинг на елементи на качеството 1.4. Класификация и представяне на екологичното състояние 1.4.1. Сравнимост на резултатите от биологичния мониторинг 1.4.2. Представяне на резултатите от мониторинга и класификация на екологичното състояние и екологичния потенциал 1.4.3. Представяне на резултатите от мониторинга и класификация на химичното състояние 2. ПОДЗЕМНИ ВОДИ 2.1. Количествено състояние на подземните води 2.1.1. Параметри за класификация на количественото състояние 2.1.2. Определение за количествено състояние 2.2. Мониторинг на количественото състояние на подземните води 2.2.1. Мрежа за мониторинг на нивото на подземните води 2.2.2. Гъстота на пунктовете за мониторинг 2.2.3. Честота на мониторинга 2.2.4. Интерпретиране и представяне на количественото състояние на подземните води 2.3. Химично състояние на подземните води 2.3.1. Параметри за определяне химичното състояние на подземните води 2.3.2. Определение за добро химично състояние на подземните води 2.4. Мониторинг на химичното състояние на подземните води 2.4.1. Мрежа за мониторинг на подземните води 2.4.2. Наблюдаващ мониторинг 2.4.3. Оперативен мониторинг 2.4.4. Определяне на тенденциите при замърсителите 2.4.5. Интерпретиране и представяне на химичното състояние на подземните води 2.5. Представяне състоянието на подземните води 1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ 1.1. Качествени елементи за класификация на екологичното състояние ▼M8 1.1.1. Реки Биологични елементи Състав и изобилие на водната флора Състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна Състав, изобилие и възрастова структура на рибната фауна Хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи Хидроложки режим количество и динамика на водния поток връзка с подземни водни обекти Непрекъснатост на реката Морфологични условия разлики в дълбочината и ширината на реката структура и субстрати на речното легло структура на крайречната зона Общи физикохимични елементи, подпомагащи биологичните елементи Температурни условия Условия на окисляване Соленост Състояние на вкисляване Биогенни условия 1.1.2. Езера Биологични елементи Състав, изобилие и биомаса на фитопланктона Състав и изобилие на друга водна флора Състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна Състав, изобилие и възрастова структура на рибната фауна Хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи Хидроложки режим количество и динамика на водния поток време на престой връзка с подземния воден обект Морфологични условия разлики в дълбочината на езерото количество, структура и субстрати на езерното легло структура на езерния бряг Общи физикохимични елементи, подпомагащи биологичните елементи Прозрачност Температурни условия Условия на окисляване Соленост Състояние на вкисляване Биогенни условия 1.1.3. Преходни води Биологични елементи Състав, изобилие и биомаса на фитопланктона Състав и изобилие на друга водна флора Състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна Състав и изобилие на рибната фауна Хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи Морфологични условия разлики в дълбочината количество, структура и субстрати на леглото структура на заливаемата зона Режим на заливаемост поток на пресните води въздействие на вълните Общи физикохимични елементи, подпомагащи биологичните елементи Прозрачност Температурни условия Условия на окисляване Соленост Биогенни условия 1.1.4. Крайбрежни води Биологични елементи Състав, изобилие и биомаса на фитопланктона Състав и изобилие на друга водна флора Състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна Хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи Морфологични условия разлики в дълбочината структура и субстрати на крайбрежното легло структура на заливаемата зона Режим на заливаемост посока на доминантните потоци въздействие на вълните Общи физикохимични елементи, подпомагащи биологичните елементи Прозрачност Температурни условия Условия на окисляване Соленост Биогенни условия ▼B 1.1.5. Изкуствени и силно модифицирани повърхностни водни обекти Качествените елементи, прилагани към изкуствените и силно модифицирани повърхностни водни обекти трябва да са същите като прилаганите към която и да е от четирите естествени категории повърхностни води, като се изберат най-подходящите за съответния силно модифициран или изкуствен воден обект. 1.2. Нормативни определения за класификациите на екологичното състояние Таблица 1.2. Общи определения за реки, езера, преходни води и крайбрежни води Следващите текстове дават общите определения за екологично качество. За целите на класификацията, стойностите на качествените елементи на екологичното състояние за всяка категория повърхностни води са дадените в таблици 1.2.1 - 1.2.4 по-долу. Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Общи Не съществуват никакви или съществуват само незначителни антропогенни изменения в стойностите на физико-химичните и хидроморфологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект, различни от нормално свързваните с този тип при непроменени условия. Стойностите на биологичните качествени елементи за повърхностния воден обект отразяват нормално свързваните с този тип при непроменени условия и показват никакви или много малки доказателства за изкривяване. Това са типовете специфични условия и общности. Стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект показват нива на изкривяване в следствие на човешка дейност, но различаващи се само малко от нормално свързваните с този тип повърхностен воден обект при непроменени условия. Стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект се различават умерено от нормално свързваните с този тип при непроменени условия. Стойностите показват знаци за изкривяване в следствие човешка дейност и са значително по-изкривени от тези в условия на добро състояние. Водите със състояние под средното се класифицират като недобри или лоши. Водите показващи доказателства за големи отклонения в стойностите на биологичните качествени елементи за повърхностни водни обекти и в които съответните биологични общности се различават съществено от нормално свързваните с този тип повърхностен воден обект при непроменени условия се класифицират като недобри. Водите показващи доказателства за сериозни отклонения в стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект и в които големи части от съответните биологични общности, свързвани нормално с типа повърхностен воден обект при непроменени условия липсват, се класифицират като лоши. 1.2.1. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на реките Биологични качествени елементи Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Фитопланктон Таксономичната структура на фитопланктона отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия. Средното изобилие на фитопланктон е в пълно съответствие със специфичните за типа физикохимични условия и не се различава значително от специфичните за типа условия за прозрачност. Цъфтеж на планктона се наблюдава в честоти и с интензитет, съответстващи на специфичните за типа физикохимични условия. Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на планктонни видове в сравнение със специфичните за вида общности. Тези промени не определят засилен растеж на водораслите, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физико-химичните качества на водите или седимента. Може да се наблюдава слабо увеличение в честотата и интензитета на специфичния за типа планктонен цъфтеж. Структурата на планктонните видове се различава умерено от специфичните за типа общности. Изобилието е умерено нарушено и може да е до такава степен, че да предизвика значими нежелани нарушения в стойностите на другите биологични и физико-химични качествени елементи. Може да възникне умерено увеличение в честотата и интензитета на планктонен цъфтеж. През летните месеци може да възникнат упорити цъфтежи. Макрофити и фитобентос Таксономичната структура отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия. Няма откриваеми промени в средното изобилие на макрофити и фитобентоси. Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на макрофитните и фитобентосни видове, в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не определят засилен растеж на фитобентосни или по-висши форми растения, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физико-химичните качества на водите или седимента. Фитобентосната общност не е непоправимо засегната от налични бактериални снопове и слоеве вследствие антропогенна дейност. Структурата на макрофитните и фитобентосни видове се различава умерено от специфичните за типа общности и е значително по-нарушена отколкото при добро състояние. Съществуват умерени промени в средното изобилие на макрофитни и фитобентосни видове. Фитобентосната общност може да бъде нарушена и, в някои области, изместена от бактериални снопчета и пластове вследствие на антропогенни дейности. Бентосна безгръбначна фауна Таксономичната структура и изобилие отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Съотношението на чувствителните към нарушения видове спрямо нечувствителните не показва знаци на различие от непроменените нива Нивото на разнообразието на безгръбначни видове не показва знаци на различие от непроменените условия. Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на безгръбначните видове в сравнение със специфичните за типа общности Съотношението между чувствителните към нарушения видове в сравнение с нечувствителните показва слаби отклонения от нивата, специфични за типа. Нивото на нарушенията в безгръбначните видове показва слаби следи от отклонения от специфичните за типа нива. Структурата и изобилието на безгръбначните видове се различават умерено от специфичните за типа общности. Отсъстват големи таксономични групи от специфични за типа общности. Съотношението между чувствителните към нарушения видове и нечувствителните, както и нивото на разнообразието са чувствително по-ниски от специфичните за типа нива и значително по-ниски от тези за добро състояние. Рибна фауна Структурата и изобилието на видовете отговаря изцяло или почти изцяло на непроменените условия. Представени са всички чувствителни към нарушения специфичнични за типа видове. Възрастовите структури на рибните общности показват малко знаци за антропогенни изменения и не са показателни за проблеми в репродукцията или развитието на някои определени видове. Има слаби промени в структурата и изобилието на видовете в сравнение със специфичните за вида общности, главно вследствие антропогенно влияние върху физикохимичните и хидроморфологични елементи. Възрастовите структури на рибните общности показват знаци на нарушения в следствие антропогенно влияние върху физикохимичните и хидроморфологични качествени елементи, а в някои случаи са показателни за проблеми в репродукцията или развитието на определени видове до степен на отсъствие на някои възрастови класове. Структурата и изобилието на рибните видове се различава умерено от специфичните за типа общности вследствие антропогенно влияние върху физикохимичните или хидроморфологични качествени елементи. Възрастовата структура на рибните общности показва доста знаци за антропогенни нарушения до степен на отсъствие в умерени пропорции на специфични за типа видове или твърде ниското им изобилие. Хидроморфологични качествени елементи Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Хидроложки режим Количеството и динамиката на потока и резултантните връзки с подземни води отразяват напълно или почти напълно непроменените условия. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Продължителност на реката Продължителността на реката не е нарушена от антропогенни дейности и позволява непроменена миграция на водни организми и пренос на седимент. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Морфологични условия Каналните модели, разликите в ширината и дълбочината, скоростта на потока, субстратните условия и структурата и условията на крайречната зона отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. ▼M8 Общи физикохимични качествени елементи Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Общи условия Стойностите на общите физикохимични елементи отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Концентрациите на биогенни вещества остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия. Нивата на соленост, pH, кислороден баланс, способност за неутрализиране на киселини и температурата не показват знаци за антропогенно нарушение и остават в диапазоните, свързвани нормално с непроменените условия. Температурата, кислородният баланс, pH, способност за неутрализиране на киселини и солеността не достигат нива извън диапазоните, установени за осигуряване на функционирането на специфичната за типа екосистема и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Концентрациите на биогенни вещества не надвишават нивата, установени за осигуряване на функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. ▼B 1.2.2. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на езерата Биологични качествени елементи Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Фитопланктон Таксономичната структура и изобилие на фитопланктона отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия. Средната биомаса на фитопланктона е в зависимост от специфичните за типа физикохимични условия и не се различава значително от специфичните за типа условия за прозрачност. Цъфтеж на планктон възниква с честота и интензитет, които са в зависимост от специфичните за типа физикохимични условия. Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на планктонните видове в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не са показателни за увеличен растеж на водорасли, който да доведе до нежелани промени в баланса на представените във водния обект организми или във физико-химичното качество на водите или седимента. Може да възникне слабо увеличение на честотата и интензитета на специфичния за типа планктонен цъфтеж. Структурата и изобилието на планктонни видове се различават умерено от специфичните за типа общности. Биомасата е умерено променена и може да доведе до значими нежелани промени в условията на други биологични качествени елементи и физико-химичното качество на водите или седимента. Може да възникне умерено увеличение в честотата и интензитета на планктонния цъфтеж. През летните месеци могат да възникнат упорити цъфтежи. Макрофити и фитобентос Таксономичната структура отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия. Няма откриваеми промени в средното изобилие на макрофити и фитобентоси. Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на макрофитни и фитобеносни видове в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не са показателни за увеличен растеж на фитобентос или по-висши форми на растителност, които да доведат до нежелани промени в баланса на представените във водния обект организми или във физико-химичното качество на водите. Фитобентосната общност не е непоправимо засегната от съществуващи бактериални снопчета или слоеве вследствие антропогенна дейност. Структурата на макрофитните и фитобентосни видове се различава умерено от специфичните за типа общности и е значително по-изменена от наблюдаваната при добро качество. Наблюдават се умерени промени в средното изобилие на макрофити и фитобентос. Фитобентосната общност може да бъде нарушена и в някои области изместена от съществуващи бактериални снопчета и слоеве в резултат антропогенни дейности. Бентосна безгръбначна фауна Таксономичната структура и изобилие отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Отношението на чувствителните към нарушения видове към нечувствителните не показва знаци за изкривявания на непроменените нива Нивото на разнообразие за безгръбначните видове не показва знаци за изкривявания на непроменените нива Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на безгръбначните видове в сравнение със специфичните за типа общности. Съотношението на чувствителните към нарушения видове спрямо нечувствителните показва слаби знаци за отклонения от специфичните за типа нива. Нивото на разнообразие на безгръбначните видове показва слаби знаци за отклонение от специфичните за типа нива. Структурата и изобилието на безгръбначни видове се различават умерено от специфичните за типа условия Отсъстват големи таксономични групи от специфични за типа общности. Отношението между чувствителните към нарушения видове спрямо нечувствителните и нивото на разнообразие са значително по-ниски от специфичните за типа нива и тези при добро състояние Рибна фауна Структурата и изобилието на видовете отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия. Представени са всички специфични за типа видове. Възрастовите структури на рибните общности показват слаби знаци за антропогенни отклонения и не са показателни за проблеми в репродукцията или развитието на определени видове. Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на видовете в сравнение със специфичните за типа общности, вследствие антропогенно въздействие върху физико-химичните или хидроморфологични качествени елементи. Възрастовите структури на рибните общности показват знаци за нарушения вследствие антропогенни въздействия върху физико-химичните или хидроморфологичните качествени елементи и в някои случаи са определящи за проблеми в репродукцията или развитието на определени видове до степен на отсъствие на някои възрастови класове. Структурата и изобилието на рибните видове се различава умерено от специфичните за типа общности вследствие антропогенни въздействия върху физико-химичните или хидроморфологичните качествени елементи. Възрастовата структура на рибните общности показва доста знаци за нарушения вследствие антропогенни въздействия върху физико-химичните или хидроморфологичните качествени елементи до степен на отсъствие на специфични за типа видове или много ниското им изобилие. Хидроморфологични качествени елементи Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Хидроложки режим Количеството и динамиката на потока, нивото, времето на обитаване и резултантните връзки с подземни води отразяват напълно или почти напълно непроменените условия. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Морфологични условия Разликите в дълбочините на езерото, количеството и структурата на субстрата, както и структурата и условията на езерната брегова зона отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. ▼M8 Общи физикохимични качествени елементи Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Общи условия Стойностите на общите физикохимични елементи отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Концентрациите на биогенни вещества остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия. Нивата на соленост, pH, кислороден баланс, способност за неутрализиране на киселини, прозрачност и температура не показват знаци за антропогенни нарушения и остават в диапазоните на нормално свързваните с непроменените условия. Температурата, кислородният баланс, pH, способност за неутрализиране на киселини, прозрачността и солеността не достигат нива извън диапазоните, установени за осигуряване на функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Концентрациите на биогенни вещества не надвишават нивата, установени за осигуряване на функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. ▼B 1.2.3. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на преходните води Биологични качествени елементи Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Фитопланктон Структурата и изобилието на фитопланктонните видове са в зависимост от непроменените условия. Средната биомаса на фитопланктона е в зависимост от специфичните за типа физико-химични условия и не влияе значително на специфичните за типа условия на прозрачност. Възникват планктонни цъфтежи с честота и интензитет, зависими от специфичните за типа физикохимични условия. Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на фитопланктонните видове. Съществуват слаби промени в биомасата в сравнение със специфичните за типа условия. Тези промени не са определящи за повишен растеж на водорасли, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физикохимичните качества на водите. Възниква слабо увеличение в честотите и интензитета на специфичните за типа планктонни цъфтежи. Структурата и изобилието на фитопланктонни видове се различават умерено от специфичните за типа условия. Биомасата е умерено нарушена и може да доведе до значими нежелани промени в баланса на условията за други биологични качествени елементи. Може да възникне умерено повишение на честотата и интензитета на цъфтежите на планктон. През летните месеци е възможна появата на упорити цъфтежи. Макроалгии Структурата на макроалгалните видове е в зависимост от непроменените условия. Няма откриваеми промени в макроалгалния слой поради антропогенни дейности. Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на макроалгалните видове в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не са определящи за повишен растеж на фитобентос или по-висши форми растителност, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физикохимичните качества на водите. Структурата на макроалгалните видове умерено се различава от специфичните за типа условия и е значително по-изменена от тази при добро качество. Съществуват умерени промени в средното изобилие на макроалгални видове, които могат да доведат до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект. Покритосеменни Таксономичната структура отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия Няма откриваеми промени в изобилието на покритосеменните поради антропогенни дейности. Съществуват слаби промени в структурата на покритосеменните видове в сравнение със специфичните за типа общности. Изобилието на покритосеменни показва слаби признаци на нарушения. Структурата на покритосеменните видове се различава умерено от специфичните за типа общности и е значително по-изменена от тази при добро качество. Съществуват умерени нарушения в изобилието на покритосеменни видове. Бентосна безгръбначна фауна Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначните видове е в рамките на нормално свързваните с непроменените условия. Представени са всички чувствителни към нарушения видове, свързвани с непроменените условия. Нивото на разнообразието на безгръбначните видове е леко извън границите, свързвани със специфичните за типа условия Представени са повечето от чувствителните видове специфични за типа общности. Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначни видове са умерено извън границите, свързвани със специфичните за типа условия. Откриват се видове, показателни за замърсяване Отсъстват много от чувствителните видове от специфичните за типа общности Рибна фауна Структурата и изобилието на видовете е в зависимост от непроменените условия. Изобилието на чувствителни към нарушения видове показва слаби признаци на изменения на специфичните за типа условия в следствие антропогенни влияния върху физико-химичните или хидроморфологични качествени елементи Отсъстват умерено пропорционално количество от специфичните за типа чувствителни към нарушения видове в резултат на антропогенни влияния върху физикохимичните или хидроморфологичните качествени елементи Хидроморфологични качествени елементи Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Режим на заливаемост Режима на потока пресни води отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Морфологични условия Разликите в дълбочината, условията на субстрата и структурата и условията на вътрезаливаемата зона отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. ▼M8 Общи физикохимични качествени елементи Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Общи условия Общите физикохимични елементи отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Концентрациите на биогенни вещества остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия. Температурата, кислородният баланс и прозрачността не показват признаци на антропогенно нарушение и остават в рамките, нормално свързвани с непроменените условия. Температурата, условията на окисляване и прозрачността не достигат нива извън диапазоните, установени за осигуряване на функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Концентрациите на биогенни вещества не надвишават нивата, установени за осигуряване на функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. ▼B 1.2.4. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на крайбрежните води Биологични качествени елементи Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Фитопланктон Структурата и изобилието на фитопланктонните видове са в зависимост от непроменените условия. Средната биомаса на фитопланктона е в зависимост от специфичните за типа физико-химични условия и не влияе значително на специфичните за типа условия на прозрачност. Възникват планктонни цъфтежи с честота и интензитет, зависими от специфичните за типа физикохимични условия. Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на фитопланктонните видове. Съществуват слаби промени в биомасата в сравнение със специфичните за типа условия. Тези промени не са определящи за повишен растеж на водорасли, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физикохимичните качества на водите. Възниква слабо увеличение в честотите и интензитета на специфичните за типа планктонни цъфтежи. Структурата и изобилието на планктонни видове показва признаци за умерено изменение. Алгалната биомаса е значително извън границите, свързвани със специфичните за типа условия и влияе върху другите биологични качествени елементи. Може да възникне умерено увеличение на честотата и интензитета на планктонния цъфтеж. През летните месеци може да възникнат упорити цъфтежи. Макроалгии и покритосеменни Представени са всички чувствителни към нарушения макроалгални и покритосеменни видове, свързвани с непроменените условия. Нивата на слоя макроалгии и изобилието на покритосеменните са в съответствие с непроменените условия. Представени са повечето чувствителни към нарушения макроалгални и покритосеменни видове, свързвани с непроменените условия. Нивото на макроалгалния слой и изобилието на покритосеменните показват слаби признаци на нарушение. Отсъстват умерен брой чувствителни към нарушения макроалгални и покритосеменни видове, свързвани с непроменените условия. Макроалгалния слой и изобилието на покритосеменни са умерено нарушени и могат да доведат до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект. Бентосна безгръбначна фауна Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначните видове е в рамките, свързвани нормално с непроменените условия. Представени са всички чувствителни към нарушения видове свързвани с непроменените условия. Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначните видове е леко извън границите, свързвани нормално с непроменените условия. Представени са повечето от чувствителните към нарушения видове свързвани с непроменените условия. Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначните видове са умерено извън границите, свързани със специфичните за типа условия. Присъстват видове, показателни за замърсяване Отсъстват много от чувствителните видове от специфичните за типа общности Хидроморфологични качествени елементи Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Режим на заливаемост Режимът на потока пресни води и посоката и скоростта на преобладаващите потоци отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Морфологични условия Разликите в дълбочината, структурата и субстрата на крайбрежното легло и структурата и условията на вътрешно-заливаемата зона отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. ▼M8 Общи физикохимични качествени елементи Елемент Отлично състояние Добро състояние Средно състояние Общи условия Общите физикохимични елементи отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Концентрациите на биогенни вещества остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия. Температурата, кислородният баланс и прозрачността не показват признаци на антропогенно нарушение и остават в рамките, нормално свързвани с непроменените условия. Температурата, условията на окисляване и прозрачността не достигат нива извън диапазоните, установени за осигуряване на функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Концентрациите на биогенни вещества не надвишават нивата, установени за осигуряване на функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. ▼B 1.2.5. Определения за максимален, добър и среден екологичен потенциал за силно модифицирани или изкуствени водни обекти Елемент Максимален екологичен потенциал Добър екологичен потенциал Среден екологичен потенциал Биологични качествени елементи Стойностите на съответните биологични качествени елементи отразяват, доколкото е възможно, свързаните с най-близко сравнимия тип повърхностен воден обект, при условие че физическите условия са резултантни от изкуствените или силно-модифицирани характеристики на водния обект. Съществуват слаби промени в стойностите на съответните биологични качествени елементи, в сравнение с тези при максимален екологичен потенциал. Съществуват умерени промени в нивата на съответните биологични качествени елементи, в сравнение със стойностите при максимален екологичен потенциал. Тези стойности са значително по-променени от тези при добро качество. Хидроморфологични елементи Хидроморфологичните условия са в съответствие с единствените влияния върху повърхностните водни обекти, а именно тези в резултат на изкуствените или силно модифицирани характеристики на водния обект след всички предприети мерки за подобрение, осигуряващи приближаването да екологичния континуум, и особено подобряващите фауната и съответните хайверни и живораждащи видове. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Физикохимични елементи Общи условия Физико-химичните елементи отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия свързвани с типовете повърхностни водни обекти най-близко сравними със съответните изкуствените или силно модифицирани обекти. Хранителните концентрации остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия. Нивата на температурата, кислородния баланс и pH са в съответствие с тези на най-близко сравнимия тип повърхностен воден обект при непроменени условия. Стойностите на физико-химичните елементи са в рамките, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Температурата и pH не достигат нива извън границите, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Хранителните концентрации не надвишават нивата, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. ►M8 — ◄ Концентрации близки до нулата или поне под границите на откриваемост на най-напредналите аналитични техники в употреба. Концентрации, ненадвишаващи стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 без да се засяга Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. ►M8 — ◄ Концентрациите остават в границите на нормално свързваните с непроменените условия на типа повърхностен воден обект, най-близко сравним с изкуствения или силно модифициран обект. (фонови нива = фн) Концентрации, ненадвишаващи стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 без да се засяга Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. ▼M8 ————— ▼B 1.3. Мониторинг на екологичното състояние и химическото състояние на повърхностните води В съответствие с изискванията на член 8 се създава мрежа за мониторинг на повърхностните води. Мониторинговата мрежа трябва да бъде така устроена, че да осигурява подробни и детайлни обобщения на екологичното и химическо състояние в рамките на всеки речен басейн и да осигурява класификацията на водните обекти в пет класа в съответствие с нормативните определения в раздел 1.2. Държавите-членки ще предоставят карти на мрежите за мониторинг на повърхностни води в плана за управление на речни басейни. На база характеризирането и оценка на влиянието, провеждани съобразно член 5 и приложение II, за всеки период, покрит от плана за управление на речни басейни държавите-членки установят програми за наблюдаващ мониторинг и за оперативен мониторинг. В някои случаи може да се наложи установяването от държавите-членки на програми за проучвателен мониторинг. Държавите-членки ще наблюдават параметрите, показателни за състоянието на всеки съответен качествен елемент. При избора на параметри за биологичните качествени елементи, държавите-членки ще определят подходящи таксономични нива, изискуеми за постигане съответна надеждност и прецизност в класификацията на качествените елементи. Изчисленията на нивата на надеждност и прецизност от резултатите, получени от програмите за мониторинг, трябва да присъстват в плана. ▼M8 Когато мрежата за мониторинг включва наблюдение на Земята и дистанционно наблюдение, а не местни пунктове за вземане на проби, или други новаторски техники, картата на мрежата за мониторинг включва информация за качествените елементи и водните обекти или групи от водни обекти, които са били наблюдавани чрез такива методи за мониторинг. Посочват се приложените CEN, ISO или други международни или национални стандарти, за да се гарантира, че получените времеви и пространствени данни са толкова надеждни, колкото тези, получени чрез използването на конвенционални методи за мониторинг в местни пунктове за вземане на проби и измерване . Държавите членки могат да прилагат пасивни методи за вземане на проби за мониторинг на химически замърсители, когато е уместно, по-специално за целите на скрининга и за дългосрочна оценка , при условие че с тези методи за вземане на проби не се подценяват концентрациите на замърсителите, за които се прилагат стандарти за качество на околната среда, като по този начин надеждно се установява „недостигане на добро състояние“, както и че химическият анализ на проби от вода, биота или седимент, в съответствие с прилаганите стандарти за качество на околната среда, се извършва навсякъде, където се наблюдава такова недостигане. Държавите членки могат също така да прилагат основани на въздействието методи за мониторинг при спазване на същите условия. ▼B 1.3.1. Наблюдаващ мониторинг Цел Държавите-членки установят програми за наблюдаващ мониторинг, с цел осигуряване на информация за: — подпомагане и валидиране процедурата за оценка на влиянията, дадена в приложение II; — осигуряване производителността и ефективността на бъдещите програми за мониторинг; — оценката на дългосрочните промени в естествените условия; и — оценката на дългосрочните промени, произтичащи от широко разпространена антропогенна дейност. Резултатите от мониторинга се преразглеждат и използват в комбинация с процедурата за оценка на въздействията, описана в приложение II за определяне изискванията на програмите за мониторинг в текущия и следващите планове за управление на речни басейни. Избор на пунктове за мониторинг Наблюдаващ мониторинг се провежда на достатъчен брой повърхностни водни обекти, така че да се осигури оценка на цялостното състояние на повърхностните води във всеки водосбор или под-водосбори в района на речния басейн. При избора на тези обекти държавите-членки осигуряват провеждането на мониторинг в пунктове, където: — нивото на водния поток е значително като цяло в района на речния басейн; включително пунктове на големи реки, където областта на водосбор е по-голяма от 2 500 kм 2 , — обемът на водата е значителен в рамките на района на речния басейн, включително големи езера и язовири, — значителни водни обекти пресичат границата на държавата-членка, — обектите са определени съобразно Решение за обмен на информация 77/795/ЕИО; и във всички други обекти, позволяващи да се изчисли товара от замърсителите, пренесен през границите на държавите-членки и прехвърлен в морската среда. ▼M8 Избор на качествени елементи Контролен мониторинг се извършва за всеки обект, подлежащ на мониторинг, за период от една година през времето, обхванато от плана за управление на речния басейн. Контролният мониторинг обхваща следното: а) параметрите, определящи за всички качествени елементи; б) параметрите, определящи за всички хидроморфологични качествени елементи; в) параметрите, определящи за всички общи физикохимични качествени елементи; г) заустваните или депонирани по друг начин в речния басейн или подбасейн вещества от списъка на приоритетните вещества; д) специфични замърсители на речните басейни. Ако обаче предходният контролен мониторинг е показал, че съответният воден обект е достигнал добро състояние, и няма доказателства за промени при прегледа на влиянията от човешка дейност, посочени в приложение II, контролният мониторинг се извършва веднъж през периода, обхванат от три последователни плана за управление на речния басейн. ▼B 1.3.2. Оперативен мониторинг ▼M8 Оперативен мониторинг се извършва за водни обекти, които са определени като рискови по отношение достигането на екологичните цели по член 4 на основата на оценка на въздействията, проведена в съответствие с приложение II, или на контролен мониторинг, както и за водни обекти, в които се заустват или се депонират по друг начин приоритетни вещества, или в които се заустват или депонират по друг начин специфични замърсители на речните басейни в значителни количества. Пунктовете за мониторинг се избират за приоритетните вещества съобразно разпоредбите на законодателството, установяващо съответните екологични качествени стандарти. Във всички останали случаи, включително за приоритетните вещества, за които няма специфично ръководство в подобно законодателство, пунктовете за мониторинг се избират както следва: ▼B — установяване състоянието на водните обекти, определени като рискови по отношение постигането на екологичните цели, и — оценка на всякакви промени в състоянието на такива обекти в следствие програмите от мерки. Програмата може да бъде допълвана и изменяна през периода, покрит от действието на плана за управление на речния басейн съобразно информацията, получена като част от изискванията на приложение II или настоящото приложение, което може да доведе до намаляване на честотите в случаите, за които се счита, че влиянията са незначителни или съответният товар е премахнат. Избор на пунктове за мониторинг Оперативен мониторинг се провежда за водни обекти, които на основата на оценка на въздействията, проведена в съответствие с приложение II или на наблюдаващ мониторинг са определени като рискови по отношение достигането на екологичните цели по член 4, както и за водни обекти, в които се заустват замърсители от списъка на приоритетните вещества. За приоритетните вещества пунктовете за мониторинг се избират съобразно разпоредбите на законодателството, установяващо съответните екологични качествени стандарти. Във всички останали случаи, включително за приоритетните вещества, за които няма специфично ръководство в подобно законодателство, пунктовете за мониторинг се избират както следва: — за водни обекти, подложени на риск от замърсявания от значителни точкови източници, пунктовете в рамките на един обект трябва да са достатъчни за оценка на големината и влиянието на точковия източник. Когато един воден обект е подложен на товарите на няколко точкови източника, пунктовете за мониторинг могат да бъдат избрани по начин, даващ възможност за оценка на големината и влиянието на тези товари като цяло; — за водни обекти застрашени от значителни дифузни източници трябва да има достатъчно пунктове в рамките на избрани обекти, с цел оценка големината и влиянието на дифузните товари. Изборът на водните обекти трябва да се направи така че те да бъдат представителни за относителните рискове при възникването на товарите от дифузни източници, както и за относителните рискове по отношение невъзможността за достигане добро състояние на повърхностните води; — за водни обекти подложени на значителни хидроморфологични товари, трябва да се определят достатъчно пунктове за мониторинг в рамките на избрани водни обекти, така че това да дава възможност за преценка на големината и влиянието на хидроморфологичните товари. Изборът на водни обекти трябва да е определящ за цялостното влияние на хидроморфологичните товари, на които са подложени всички водни обекти. Избор на качествени елементи За да се прецени големината на товарите, на които са подложени повърхностните водни обекти, държавите-членки извършват мониторинг на тези качествени елементи, които са показателни за въпросните товари. За да се прецени влиянието на тези товари, държавите-членки извършват мониторинг на: — параметрите, показателни за биологичните качествени елементи или елемент, които са най-чувствителни към товарите, на които са подложени водните обекти, ▼M8 — всички приоритетни вещества, зауствани или депонирани по друг начин във водни обекти, и всички специфични замърсители на речните басейни, зауствани или по друг начин депонирани във водни обекти в значителни количества. ▼B — параметрите, показателни за хидроморфологичния качествен елемент, който е най-чувствителен към съществуващите товари. 1.3.3. Проучвателен мониторинг Цел Проучвателен мониторинг се провежда: — когато не е известна причината за надвишени норми; — когато наблюдаващия мониторинг показва, че целите, установени по член 4 за водния обект няма да бъдат постигнати и все още не е установен оперативен мониторинг, с цел установяване причините за недостигането на екологичните цели от водния обект или водните обекти; или — за определяне големината и влиянията на инцидентни замърсявания; и ще служи за получаване на информация за установяването на програма от мерки за достигане на екологичните цели и специфични мерки, необходими за отстраняване на ефекта от инцидентните замърсявания. 1.3.4. Честота на мониторинга За периода на наблюдаващия мониторинг се прилагат честотите за мониторинг на параметрите, показателни за физико-химичните качествени елементи дадени по-долу, освен ако не са установени по-големи интервали на базата на техническите познания и експертната преценка. За биологичните или хидроморфологичните качествени елементи, мониторинг се провежда поне веднъж за периода на наблюдаващия мониторинг. Що се отнася до оперативния мониторинг, честотите, изискуеми за всеки параметър се определят от държавите-членки така че да осигурят достатъчно данни за надеждна оценка на състоянието на съответния качествен елемент. Като ръководна линия, мониторинг се провежда на интервали, ненадвишаващи дадените в таблицата по-долу, освен ако не са установени по-дълги на базата на техническите познания и експертната преценка. ▼M8 Честотите за мониторинг се коригират при нужда, за да се държи сметка за променливостта на параметрите вследствие на вариации както на естествените, така и на антропогенните условия. Времето, в което се провежда мониторинг, се избира така, че да се отчете влиянието на сезонните вариации в употребата на веществата и на нивата на водите върху резултатите от мониторинга, като по този начин се осигури ефективното отразяването от резултатите на всякакви промени във водния обект, причинени от антропогенни натоварвания и от климатични вариации. Що се отнася до приоритетните вещества, чиято концентрация има вероятност да достига върхови стойности за кратки периоди в резултат на сезонни колебания в тяхната употреба, през пиковите периоди, когато е необходимо, се извършва мониторинг на интервали, по-кратки от тези за други вещества, за да се гарантира получаването на подходяща информация за концентрацията на въпросните вещества. ▼B Качествен елемент Реки Езера Преходни Крайбрежни Биологични Фитопланктон 6 месеца 6 месеца 6 месеца 6 месеца Друга водна флора 3 години 3 години 3 години 3 години Макро безгръбначни 3 години 3 години 3 години 3 години Риби 3 години 3 години 3 години Хидроморфологични Общности 6 години Хидрология непрекъснат 1 месец Морфология 6 години 6 години 6 години 6 години Физико-химични Заливаемост 3 месеца 3 месеца 3 месеца 3 месеца Окисляемост 3 месеца 3 месеца 3 месеца 3 месеца Соленост 3 месеца 3 месеца 3 месеца Хранително състояние 3 месеца 3 месеца 3 месеца 3 месеца ►M8 Специфични замърсители на речните басейни ◄ 3 месеца 3 месеца Други замърсители 3 месеца 3 месеца 3 месеца 3 месеца Приоритетни вещества 1 месец 1 месец 1 месец 1 месец 1.3.5. Допълнителни изисквания за мониторинг на защитени територии Програмите за мониторинг, изисквани по-горе, трябва да бъдат допълнени с цел изпълнение на следните изисквания: Точки за водочерпене на питейна вода Повърхностни водни обекти, определени по член 7 и осигуряващи повече от средно 100 м 3 на ден, се определят като пунктове за мониторинг и да се подложат на допълнителен мониторинг за да отговарят на изискванията на посочения член. Такива обекти се подлагат на мониторинг за всички приоритетни вещества, както и за други вещества, зауствани в значителни количества, които могат да повлияят на състоянието на водния обект и които се контролират от разпоредбите на Директивата за питейните води. Мониторингът се провежда в съответствие с честотите, дадени по-долу: Обслужвана община Честота < 10 000 4 пъти годишно 10 000 до 30 000 8 пъти годишно > 30 000 12 пъти годишно Области на защита на местообитания и видове Водните обекти, формиращи тези области се включват в програмата за оперативен мониторинг, спомената по-горе, когато на основата на оценка на влиянията от наблюдаващия мониторинг те са били определени като рискови по отношение постигането на екологичните цели по член 4. Мониторингът се провежда с цел оценка големината и влиянието на всички съответни значителни товари върху тези обекти и, когато е необходимо, оценка на промените в състоянието на тези обекти в следствие програмите от мерки. Мониторингът трябва да продължи до момента, в който областите удовлетворят изискванията на законодателството по отношение на водите, съгласно които те са били определени и достигнат целите по член 4. ▼M7 1.3.6. Стандарти за мониторинг на елементи на качеството Методите, използвани за мониторинг на типовите параметри, трябва да са в съответствие с международните стандарти, описани по-долу, доколкото тези стандарти са свързани с мониторинга, или с такива национални или международни стандарти, които осигуряват данни с еквивалентно научно качество и сравнимост. Стандарти за пробовземане на биологични елементи на качеството Общи методи за използване със специфичните методи, посочени в стандартите, свързани със следните биологични елементи на качеството: EN ISO 5667-3:2012 Качество на водата — Пробовземане — Част 3: Консервиране и подготовка на пробите Стандарти за фитопланктон EN 15204:2006 Качество на водата — Стандарт с насоки относно преброяването на фитопланктон чрез използването на инвертен микроскоп (техника „Utermöhl“) EN 15972:2011 Качество на водата — Насоки относно количественото и качественото изследване на морски фитопланктон Стандарт ISO 10260:1992 Качество на водата — Измерване на биохимични параметри –Спектрометрично определяне на концентрацията на хлорофил-а Стандарти за макрофити и фитобентос EN 15460:2007 Качество на водата — Стандарт с насоки относно проучването на макрофити в езерата EN 14184:2014 Качество на водата — Насоки относно проучването на водни макрофити в течащи води EN 15708:2009 Качество на водата — Насоки за наблюдение, вземане на проби и лабораторен анализ на фитобентос в плитки течащи води EN 13946:2014 Качество на водата — Насоки за рутинно пробовземане и подготовка на бентосна диатомея от реки и езера EN 14407:2014 Качество на водата — Насоки за идентифициране и преброяване на бентосна диатомея от реки и езера Стандарти за бентосни безгръбначни EN ISO 10870:2012 Качество на водите — Насоки за избор на методи и устройства за пробовземане на бентосни макробезгръбначни в сладки води EN 15196:2006 Качество на водата — Насоки за вземане на проби и обработка на остатъци от какавиди на хирономиди (за насекоми от разред Diptera) за екологична оценка EN 16150:2012 Качество на водата — Насоки относно пропорционалното пробовземане от местообитания на бентосни макробезгръбначни от плитководни реки EN ISO 19493:2007 Качество на водата — Насоки относно морските биологични проучвания на общности върху твърд субстрат EN ISO 16665:2013 Качество на водата — Насоки относно количественото пробовземане и обработка на пробите във връзка с морска макрофауна от мек дънен субстрат Стандарти за риби EN 14962:2006 Качество на водата — Насоки относно обхвата и подбора на методи за пробовземане на риби EN 14011:2003 Качество на водата — Пробовземане на риба с помощта на електричество EN 15910:2014 Качество на водата — Насоки за оценка на изобилието на рибата с мобилни хидроакустични методи EN 14757:2005 Качество на водата — Пробовземане на риби с многобримкови мрежи Стандарти за хидроморфологичните параметри EN 14614:2004 Качество на водата — Стандарт за насоки относно оценяването на хидроморфологичните характеристики на реките EN 16039:2011 Качество на водата — Стандарт за насоки относно оценяването на хидроморфологичните характеристики на езерата Стандарти за физикохимичните параметри Всякакви относими CEN/ISO стандарти. ▼B 1.4. Класификация и представяне на екологичното състояние 1.4.1. Сравнимост на резултатите от биологичния мониторинг i) Държавите-членки ще установят мониторингови системи за целите на установяването на стойностите на биологичните качествени елементи, определени за всяка категория повърхностни води или силно модифицирани или изкуствени повърхностни водни обекти. При прилагане на установената по-долу процедура към силно модифицираните или изкуствени водни обекти препоръките към екологичното състояние се разглеждат като препоръки към екологичния потенциал. Такива системи могат да използват определени видове или групи от видове, представителни за качествения елемент като цяло. ii) За да се осигури сравнимост на такива мониторингови системи, резултатите от системите на държавите-членки се изразяват като отношения на екологично качество за целите на класификацията на екологичното състояние. Тези отношения представят съотношението между стойностите на наблюдаваните биологични параметри за даден повърхностен воден обект и стойностите на параметрите в препоръчителните условия, приложими към този обект. Отношението се изразява като цифрова стойност между нула и единица, като отличното екологично състояние е представено от стойности близки до единицата, а лошото екологично състояние – от стойности, близки до нула. iii) Всяка държава-членка разделя скалата на отношенията на екологичното качество за собствената си мониторингова система за всяка категория повърхностни води на пет класа – от отлично до лошо екологично състояние, както е определено в раздел 1.2, като даде цифрови стойности на всяка граница между класовете. Стойностите на границата между класовете на отлично и добро състояние и на границата между добро и средно състояние се установява посредством вътрешнокалибрационната процедура, описана по-долу. iv) Тази вътрешнокалибрационна процедура ще бъде подпомогната от Комисията за да се осигури установяването на границите за тези класове съобразно нормативните определения на раздел 1.2 и сравнимостта им между държавите-членки. v) Като част от тази процедура, Комисията ще подпомогне обмена на информация между държавите-членки, което да доведе до определянето на всички обекти за определен екорегион на Общността; тези именно обекти ще формират вътрешнокалибрационната мрежа. Мрежата ще се състои от обекти, избрани от цяла гама типове повърхностни водни обекти, представени във всеки екорегион. За всеки тип избран повърхностен воден обект, мрежата ще се състои от поне два обекта, отговарящи на границата между нормативните определения за отлично и добро състояние и поне два обекта, отговарящи на границата между нормативните определения за добро и средно състояние. Обектите ще бъдат избрани посредством експертна преценка, базирана на съвместни инспекции и всякаква друга достъпна информация. vi) Мониторинговата система на всяка държава-членка се прилага към тези обекти във вътрешнокалибрационната мрежа, които са както в екорегионите, така и част от типовете повърхностни водни обекти, към които ще се приложи системата поради изискванията на настоящата директива. Резултатите от това прилагане ще се използват за установяване цифровите стойности за съответните граници на класовете за мониторинговата система на всяка държава-членка. ▼M2 vii) Комисията изготвя проект за регистър на обектите, които образуват вътрешнокалибрационната мрежа. ►M8 ————— ◄ ▼M8 ————— ▼M8 ix) Резултатите от процедурата по интеркалибрация и стойностите, установени за класификация на мониторинговите системи на държавите членки в съответствие с подточки i)—viii) се публикуват в срок от 6 месеца от приемането на акта за изпълнение в съответствие с член 21. ▼B 1.4.2. Представяне на резултатите от мониторинга и класификация на екологичното състояние и екологичния потенциал i) Класификацията на екологичното състояние за категориите повърхностни води ще се представи от най-ниската от стойноститите за биологичните и физико-химични резултати от мониторинга на съответните качествени елементи, класифицирани в съответствие с първата колона на таблицата по-долу. Държавите-членки ще предоставят карта на всеки район на речен басейн, попадащ в класификацията на екологичното състояние за всеки воден обект, снабдена със съответни цветни кодове съобразно втората колона от долната таблица, отразяващи класификацията на екологичното състояние на водния обект: Класификация на екологичното състояние Цветен код Отлично Син Добро Зелен Средно Жълт Недобро Оранжев Лошо Червен ii) Класификацията на екологичния потенциал на водния обект за силно модифицирани или изкуствени водни обекти се представя от най-ниската от стойностите на биологичните и физико-химични резултати от мониторинга на съответните качествени елементи, класифицирани в съответствие с първата колона на таблицата по-долу. Държавите-членки ще предоставят карта на всеки район на речен басейн, илюстрираща класификацията на екологичния потенциал на всеки воден обект, снабдена със съответни цветни кодове съобразно втората колона на долната таблица, а по отношение на силно модифицираните водни обекти – третата ѝ колона: Класификация на екологичния потенциал Цветен код изкуствени водни обекти силно модифицирани Добър и по-висок Зелено със светлозелени линии Зелено с тъмнозелени линии Среден Жълто със светложълти линии Жълто с тъмножълти линии Недобър Оранжево със светлооранжеви линии Оранжево с тъмнооранжеви линии Лош Червено със светлочервени линии Червено с тъмночервени линии iii) С черни точки на картата държавите-членки ще определят също и тези водни обекти, за които недостигането на добро екологично състояние или добър екологичен потенциал е вследствие несъответствие с един или повече екологични качествени стандарти, установени за този воден обект в съответствие със специфичните синтетични или несинтетични замърсители (съобразно режима на съответствие, установен от държавата-членка). ▼M8 iv) Държавите членки могат да съставят допълнителни карти, представящи информация за екологичното качество за един или повече от следните качествени елементи поотделно: — биологични елементи; — хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи; — физикохимични елементи, подпомагащи биологичните елементи. Държавите членки могат също да съставят карти или таблици, указващи степента на промяна за тези качествени елементи спрямо предходния цикъл на планиране. ▼B 1.4.3. Представяне на резултатите от мониторинга и класификация на химичното състояние ▼M8 Даден воден обект се регистрира като обект с добро химично състояние, когато има добро химично състояние на повърхностните води, както е определено в член 2, точка 24. В противен случай, водният обект се регистрира като непостигнал добро химично състояние. ▼B Държавите-членки ще предоставят карта за всеки район на речен басейн, илюстрираща химичното състояние на всеки воден обект, снабдена с цветни кодове в съответствие с втората колона на долната таблица, отразяващи класификацията на химичното състояние на водния обект: Класификация на химичното състояние Цветен код Добро Син Непостигнато добро Червен ▼M8 Държавите членки могат да съставят допълнителни карти, представящи информация за химичното състояние за едно или повече от следните вещества, отделно от информацията за останалите вещества, включени в част А от приложение I към Директива 2008/105/ЕО: а) приоритетните вещества, определени в част А от приложение I от Директива 2008/105/ЕО като вещества, реагиращи като повсеместни устойчиви, биоакумулиращи и токсични вещества (uPBT); б) приоритетни вещества, новоидентифицирани при последния преглед, извършен от Комисията в съответствие с член 16, параграф 2 от настоящата директива; в) приоритетни вещества, за които при последния преглед са определени по-строги СКОС в съответствие с член 16, параграф 2 от настоящата директива; г) вещества, определени като специфични замърсители на речните басейни съгласно член 8г от Директива 2008/105/ЕО и въз основа на оценката на натиска и въздействието върху повърхностните водни обекти, извършена в съответствие с приложение II към настоящата директива. Държавите членки могат също да представят степента на отклоненията от стойността на СКОС за веществата, посочени в първа алинея, букви а) до г), в плановете за управление на речните басейни. Държавите членки, които предоставят подобни допълнителни карти, се стремят да осигурят взаимната им съпоставимост в рамките на речен басейн и на равнището на Съюза. ▼B 2. ПОДЗЕМНИ ВОДИ 2.1. Количествено състояние на подземните води 2.1.1. Параметри за класификация на количественото състояние Режим на нивото на подземните води 2.1.2. Определение за количествено състояние Елементи Добро състояние Ниво на подземните води Нивото на подземните води в подземния воден обект е такова, че наличните ресурси на подземните води не се надвишават от дългосрочната средна годишна стойност на водочерпенето. Съответно, нивото на подземните води не е обект на антропогенни изменения, които биха довели до: — невъзможност да се достигнет екологичните цели по член 4 за свързаните повърхностни води — всякакво значимо влошаване в състоянието на тези води — всякакви значими увреди за земните екосистеми, зависими директно от подземния воден обект. и изменения в посоката на потока, произтичащи от промени в нивото, които могат да възникнат временно или постоянно в пространствено ограничена област, но не предизвикват солени води или други интрузии и не са показателни за устойчива и ясно определена антропогенно предизвикана тенденция за посоката на потока, която да доведе до такива интрузии. 2.2. Мониторинг на количественото състояние на подземните води 2.2.1. Мрежа за мониторинг на нивото на подземните води Мрежата за мониторинг на подземни води се установява в съответствие с изискванията на членове 7 и 8. Мрежата за мониторинг трябва да е така устроена, че да осигурява надеждна оценка на количественото състояние на подземните водни обекти или групи от обекти, включително оценка на наличните ресурси на подземни води. Държавите-членки ще приложат карта или карти, показващи мрежата за мониторинг на подземни води към плана за управление на речния басейн. ▼M8 Когато мрежата за мониторинг включва методи за наблюдение на Земята или дистанционно наблюдение, а не местни пунктове за вземане на проби, или други новаторски техники, се посочват приложените CEN, ISO или други международни или национални стандарти, за да се гарантира, че получените времеви и пространствени данни са толкова надеждни, колкото тези, получени чрез използването на конвенционални методи за мониторинг в местни пунктове за вземане на проби. ▼B 2.2.2. Гъстота на пунктовете за мониторинг Мрежата ще включва достатъчно представителни пунктове за мониторинг за целите на изчисленията на нивата на подземни води във всеки подземен воден обект или група обекти, като се вземат пред вид краткосрочните и дългосрочни промени в презареждането и особено: — за подземни водни обекти, определени като рискови по отношение невъзможността за достигане на екологичните цели по член 4 трябва да се осигури достатъчна гъстота на пунктовете за мониторинг с цел оценка на въздействието на водочерпенията и заустванията на ниво подземни води; — за подземни водни обекти в които подземните води протичат извън границите на държавата-членка, да се осигурят достатъчно пунктове за мониторинг с цел изчисляване посоката и степента на подземния поток, протичащ през границата на държавата-членка. 2.2.3. Честоти на мониторинг Честотата на наблюденията трябва да бъде достатъчна за да позволи оценката на количественото състояние на всеки подземен воден обект или група обекти, като се вземат пред вид краткосрочните и дългосрочни промени в презареждането. А именно: — за подземни водни обекти, определени като рискови по отношение невъзможността за достигане екологичните цели по член 4 да се осигурят достатъчни честоти на измерванията с цел оценка на въздействието на водочерпенията и заустванията на ниво подземни води, — за подземни водни обекти, в които подземните води текат през границата на държавата-членка да се осигурят достатъчни честоти на измерванията с цел пресмятане посоката и степента на потока, протичащ през границата на държавата-членка. 2.2.4. Тълкуване и представяне на количественото състояние на подземните води Резултатите, получени от мрежата за мониторинг на подземните водни обекти или групи обекти се използват за оценка на количественото състояние на този обект или обекти. Съгласно раздел 2.5 държавите-членки ще предоставят карта на резултантната оценка на количественото състояние на подземните води, кодирана цветно в съответствие със следния режим: Добро — зелено Лошо — червено. 2.3. Химично състояние на подземните води 2.3.1. Параметри за определяне химичното състояние на подземните води Проводимост Концентрации на замърсители ▼M8 2.3.2. Определение за добро състояние на подземните води Елемент Добро състояние Концентрации на замърсители Химическият състав на подземния воден обект е такъв, че концентрациите на замърсители, както е определено по-долу: — не показват ефект на интрузии на солени води или други интрузии — не превишават стандартите за качество на подземните води, посочени в приложение I към Директива 2006/118/ЕО, праговите стойности за замърсителите на подземните води и показателите за замърсяване, определени съгласно член 3, параграф 1, буква б) от посочената директива, и праговите стойности за целия Съюз, определени съгласно член 8, параграф 3 от посочената директива — не са такива, че да доведат до недостигане на екологичните цели, определени в член 4 за свързаните повърхностни води, нито пък до значително намаляване на екологичното или химичното качество на такива обекти, нито до значими увреждания на земните екосистеми, пряко зависещи от подземния воден обект Проводимост Промените в проводимостта не са показателни за интрузии на солени води или други интрузии в подземния воден обект; ▼B 2.4. Мониторинг на химичното състояние на подземните води 2.4.1. Мрежа за мониторинг на подземни води Мрежата за мониторинг на подземни води се установява в съответствие с изискванията на членове 7 и 8. Мрежата за мониторинг е устроена така, че да осигурява подробни и детайлни данни за химичното състояние на подземните води в рамките на всеки речен басейн и да открива присъствието на дългосрочни антропогенно предизвикани възходящи тенденции в замърсителите. На база характеризирането и оценка на въздействието, проведени в съответствие с член 5 и приложение II, държавите-членки ще установят програма за наблюдаващ мониторинг за всеки период на приложение на плана за управление на речния басейн. Резултатите от тази програма ще се използват за установяването на програма за оперативен мониторинг, която да се прилага за оставащия период на плана. Изчисленията на нивата на надеждност и прецизност на резултатите, получени от програмите за мониторинг, трябва да бъдат дадени в плана. ▼M8 Когато мрежата за мониторинг включва наблюдение на Земята или дистанционно наблюдение, а не местни пунктове за вземане на проби, или други новаторски техники, се посочват приложените CEN, ISO или други международни или национални стандарти, за да се гарантира, че получените времеви и пространствени данни са толкова надеждни, колкото тези, получени чрез използването на конвенционални методи за мониторинг в местни пунктове за вземане на проби. ▼B 2.4.2. Наблюдаващ мониторинг Цел Наблюдаващият мониторинг се провежда с цел: — допълване и валидиране на процедурата за оценка на въздействието, — осигуряване на информация за използване при оценката на дългосрочните тенденции, получени като резултат от промени в естествените условия и посредством антропогенни дейности. Избор на пунктове за мониторинг Достатъчно пунктове за мониторинг се избират за всеки от следните: — обекти, определени като рискови вследствие характеризирането, проведено в съответствие с приложение II, — обекти, пресичащи границата на държавата-членка. Избор на параметри Следната комбинация от основни параметри трябва да бъде наблюдавана за всички избрани подземни водни обекти: — съдържание на кислород — ниво на pH — проводимост — нитрати — амоняк Обектите, определени в съответствие с приложение II като силно рискови по отношение невъзможността да достигнат добро състояние се подлагат на мониторинг и за тези параметри, които са определящи за влиянието на тези товари. Трансгранични водни обекти се подлагат на мониторинг и за тези параметри, които се отнасят до опазването на всички видове употреба, предоставени от водния обект. 2.4.3. Оперативен мониторинг Цел Оперативен мониторинг се предприема в периодите между програмите за наблюдаващ мониторинг с цел: — установяване на химичното състояние на всички водни обекти или групи обекти, определени като рискови, — установяване на наличието на някаква дългосрочна антропогенно предизвикана възходяща тенденция в концентрациите на някой замърсител. Избор на пунктове за мониторинг Оперативен мониторинг се провежда за всички онези подземни водни обекти, които на база оценка на въздействието, проведена в съответствие с приложение II и наблюдаващия мониторинг са определени като рискови по отношение невъзможността за достигане целите по член 4. Изборът на пунктове за мониторинг отразява оценката за това, доколко представителни са данните от мониторинга в този пункт по отношение качеството на съответния подземен воден обект или обекти. ▼M8 Честоти на мониторинг Оперативният мониторинг се извършва за периодите между програмите за наблюдаващ мониторинг с честоти, достатъчни за откриването на въздействията на съответните товари, включително, когато е уместно, сезонните вариации в употребата на веществата и на краткосрочните и дългосрочните вариации в презареждането, които биха могли да повлияят на параметрите на химичното състояние, и с минимална честота веднъж годишно, освен ако не са обосновани по-големи интервали от време въз основа на технически познания и експертна преценка, по-специално ако може да се докаже, че в последователни години не е установено превишаване или устойчива възходяща тенденция за даден параметър. ▼B 2.4.4. Определяне на тенденциите при замърсителите Държавите-членки ще използват данните от наблюдаващия и оперативния мониторинг при определянето на дългосрочните антропогенно предизвикани възходящи тенденции в концентрациите на замърсителите, както и обръщането на тези тенденции. Определя се базова година или период, от който да започне пресмятането на определянето. Изчисленията на тенденциите се правят за воден обект или, ако е подходящо, за група подземни водни обекти. Обръщането на тенденциите се изразява статистически и да се посочва нивото на надеждност, свързано с определянето. ▼M8 2.4.5. Тълкуване и представяне на химичното състояние на подземните води При оценката на химичното състояние на подземните води резултатите от отделните пунктове за мониторинг в даден подземен воден обект се агрегират за обекта като цяло. Пресмята се средната стойност на резултатите от мониторинга във всеки пункт от подземния воден обект или група обекти за следните параметри: а) химични параметри, за които са определени стандарти за качество в приложение I към Директива 2006/118/ЕО; б) химични параметри, за които са определени национални прагови стойности съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2006/118/ЕО; в) химични параметри, за които са определени прагови стойности за целия Съюз съгласно член 8, параграф 3 от Директива 2006/118/ЕО. Средните стойности, посочени в първия параграф, се използват за доказване на съответствие с доброто химично състояние на подземните води, определено чрез сравняване със стандартите за качество и праговите стойности, посочени в първия параграф. Съгласно раздел 2.5 държавите членки предоставят карта за химичното състояние на подземните води, кодирана с цветове, както следва: Лошо състояние: червен цвят Добро състояние: зелен цвят Държавите членки могат да съставят допълнителни карти, представящи информация за химичното състояние за едно или повече от следните вещества отделно от информацията за останалите вещества, включени в Директива 2006/118/ЕО: а) новоидентифицирани вещества след последния преглед в съответствие с член 8 от Директива 2006/118/ЕО; б) вещества, за които са определени преразгледани и по-строги стандарти за качество (СК) или прагови стойности в съответствие с член 8 от Директива 2006/118/ЕО. Държавите членки могат също да представят степента на отклоненията от стойността на СК или праговата стойност за веществата, посочени в първа алинея, букви а) и б), в плановете за управление на речните басейни. Държавите членки, които предоставят подобни допълнителни карти, се стремят да осигурят взаимната им съпоставимост в рамките на речен басейн и на равнището на Съюза. Държавите членки показват посредством черни точки на картата онези подземни водни обекти, които са обект на значителни и устойчиви възходящи тенденции в концентрациите на замърсителите, получени вследствие на влиянието на човешката дейност. Обръщането на такава тенденция се показва на картата посредством синя точка. Тези карти се включват в плана за управление на речните басейни. ▼B 2.5. Представяне на състоянието на подземните води Във всеки план за управление на речен басейн държавите-членки ще предоставят карта на количественото състояние и химичното състояние на всеки подземен воден обект или група обекти, кодирана цветно в съответствие с изискванията на раздели 2.2.4 и 2.4.5. Държавите-членки могат да изберат вместо предоставянето на отделни карти съгласно раздели 2.2.4 и 2.4.5, представяне на определянето в съответствие с изискванията на раздел 2.4.5 на картата, изискуема по този раздел за всички обекти, които са обект на значими и устойчиви възходящи тенденции в концентрацията на замърсителите или някакво обръщане на тези тенденции. ПРИЛОЖЕНИЕ VI СПИСЪК НА МЕРКИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ В ПРОГРАМИТЕ ОТ МЕРКИ ЧАСТ A Мерки, изискуеми по следните директиви: i) Директива за водите за къпане 76/160/ЕИО ii) Директива за птиците 79/409/ЕИО ( 33 ) iii) Директива за питейните води 80/778/ЕИО изменена с Директива 98/83/ЕО iv) Директива за големите катастрофи (Севезо) 96/82/ЕО ( 34 ) v) Директива за ОВОС 85/337/ЕИО ( 35 ) vi) Директива за канализационните утайки 86/278/ЕИО ( 36 ) vii) Директива за градските пречиствателни станции за отпадъчните води 91/271/ЕИО viii) Директива за опазване на растителните продукти 91/414/ЕИО ix) Директива за нитратите 91/676/ЕИО x) Директива за местообитанията 92/43/ЕИО ( 37 ) xi) Директива за цялостен контрол и предпазване от замърсяване 96/61/ЕО ЧАСТ Б Следният подробен списък от допълнителни мерки, които държавите-членки могат да приемат в рамките на всеки район на речен басейн като част от програмата от мерки, изискуема по член 11, параграф 4: i) законови инструменти ii) административни инструменти iii) икономически или фискални инструменти iv) договорени екологични споразумения v) контрол на емисиите vi) кодекси на добрите практики vii) рекреация и възстановяване на влажните зони viii) контрол на водочерпенето ix) мерки за управление на търсенето, между другото, промоции на адаптирана селскостопанска продукция като изискващо малко вода зърно за районите, засегнати от суши x) мерки за производителност и повторна употреба, между другото, промоции на ефективни технологии за промишлеността и пестящи вода напоителни техники xi) строителни проекти xii) обезсолители xiii) възстановителни проекти xiv) изкуствено презареждане на водоносния хоризонт xv) образователни проекти xvi) проекти за проучване, развитие и демонстрации xvii) други подходящи мерки ПРИЛОЖЕНИЕ VII ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЧНИ БАСЕЙНИ A. Плановете за управление на речни басейни включват следните елементи: 1. Общо описание на характеристиките на района на речен басейн, изискуемо по член 5 и приложение II, което да включва: 1.1. за повърхностните води: — картографиране на местонахождението и границите на водните обекти, — картографиране на екорегионите и типовете повърхностни водни обекти в рамките на речния басейн, — определяне на препоръчителните условия за типовете повърхностни водни обекти; 1.2. за подземните води: — картографиране на местонахождението и границите на подземните водни обекти. 2. Обобщение на значителните товари и влиянието на човешката дейност върху състоянието на повърхностните и подземни води, включително: — изчисление на замърсяването от точкови източници, — изчисление на замърсяването от дифузни източници, включително използването на земята, — изчисление на товарите върху количественото състояние на водите, включително водочерпенето, — анализ на другите влияния на човешката дейност върху състоянието на водите. 3. Определяне и картографиране на защитените територии, както се изисква по член 6 и приложение IV. 4. Карта на мрежите за мониторинг, установени за целите на член 8 и приложение V, както и представяне в карта на резултатите от проведените съгласно тези разпоредби програми за мониторинг на състоянието на: 4.1. повърхностните води (екологично и химично); 4.2. подземните води (химично и количествено); 4.3. защитени територии. 5. Списък на екологичните цели, установени съгласно член 4 за повърхностни води, подземни води и защитени територии, включително определянето на случаите, когато са използвани член 4, параграфи 4, 5, 6 и 7, както и свързаната информация, изискуема по този член. 6. Обобщение на икономическия анализ на водоползването, изискуем по член 5 и приложение III. 7. Обобщение на програмата или програмите от мерки, приети съобразно член 11, включително начините, по които установените по член 4 екологични цели ще бъдат постигнати: 7.1. обобщение на мерките, изискуеми за прилагане законодателството на Общността за опазване на водите; 7.2. доклад за практическите стъпки и мерки, предприети за прилагане принципа на възстановяване на разходите за водоползване в съответствие с член 9; 7.3. обобщение на мерките, предприети за отговаряне на изискванията на член 7; 7.4. обобщение на начините за контрол над водочерпенето и съхранението на вода, включително препратка към регистрите и определянията на случаите, в които са правени изключения по член 11, параграф 3, буква д); 7.5. обобщение на начините за контрол, приети за зауствания от точкови източници и други дейности с въздействие върху състоянието на водите в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 3, буква ж) и член 11, параграф 3, буква и); 7.6. определяне на случаите, в които са разрешени директни зауствания в подземните води, в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 3, буква й); 7.7. обобщение на мерките предприети в съответствие с член 16 за приоритетните вещества по отношение на подземните води; 7.8. обобщение на мерките, предприети за опазване от или намаляване на въздействието на инцидентни замърсявания; 7.9. обобщение на мерките, предприети по член 11, параграф 5 за водните обекти, които не могат да достигнат целите, установени по член 4 7.10. детайли за допълнителните мерки, определени като необходими за да се достигнат установените екологични цели; 7.11. детайли за предприетите мерки с цел избягване увеличаването на замърсяването на морските води в съответствие с член 11, параграф 6; 8. Регистър на всякакви по-подробни програми и планове за управление за районите на речните басейни по отношение под-басейните, секторите и въпроси касаещи типовете води, заедно с обобщение на съдържанието им; 9. Обобщение на мерките за информиране и консултации с обществеността, резултатите от тях и промените в плана, направени като последици от това; 10. Списък на компетентните органи в съответствие с приложение I; 11. Контактни точки и процедури за получаване на документация и информация по член 14, параграф 1и особено детайли за мерките за контрол, приети в съответствие с член 11, параграф 3, буква ж) и буква и), както и актуалните данни от мониторинга, събрани в съответствие с член 8 и приложение V. Б. Първото актуализиране на плана за управление на речния басейн, както и всички следващи включват също и: 1. Обобщение на всички промени или актуализации от публикуването на предишния план за управление на речния басейн, включително обобщение на прегледите по член 4, параграфи 4, 5, 6 и 7; 2. Оценка на постигнатия напредък по отношение достигането на екологичните цели, включително представяне на резултатите от мониторинга за периода на предишния план в карта и обяснение за всяко непостигане на екологичните цели; 3. Обобщение на и обяснение за всички мерки, предвидени в по-ранна версия на плана за управление на речния басейн, които не са били предприети; 4. Обобщение на всички допълнителни междинни мерки, приети по член 11, параграф 5 след публикуването на предишната версия на плана за управление на речния басейн. ▼M8 5. обобщение на всички мерки, приети с цел да се вземат предвид предложенията за подобрения в предходния план, направени от Комисията в съответствие с член 18, параграф 2, буква в). ▼B ПРИЛОЖЕНИЕ VIII ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН СПИСЪК НА ГЛАВНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ 1. Органохалогенни съставки и вещества, които могат да формират такива съставки във водна среда. 2. Органофосфорни съставки. 3. Органотини. 4. Вещества и препарати или съставящи ги вещества, които притежават доказано карциногенни или мутагенни качества или качества, които могат да засегнат стероидите, тироидите, репродукцията или други ендокринни функции във или посредством водната среда. 5. Устойчиви хидровъглероди и устойчиви и биоакумулативни органични токсични вещества. 6. Цианиди. 7. Метали и техни съставки. 8. Арсеник и съставки. 9. Биоциди и продукти за опазване на растенията. 10. Материали в процес на разтваряне. ▼M8 ————— ▼M8 13. Микроорганизми, гени или генетичен материал, отразяващи наличието на микроорганизми, устойчиви на антимикробни средства, по-специално микроорганизми, патогенни за хората или селскостопанските животни. ▼M8 ————— ▼B ПРИЛОЖЕНИЕ XI КАРТА A Система A: Екорегиони на реки и езера Текст на изображението Ваделчпa/Мартиника Гаяна 21 РеЮнион 23 19 22 20 15 16 18 14 25 17 9 8 12 24 10 11 13 4 5 7 1 3 6 1. Иберийско-Макаронезиански регион 2. Пиренеи 3. Италия, Корсика и Малта 4. Алпи 5. Югославски западни Балкани 6. Гръцки западни Балкани 7. Източни Балкани 8. Западни планини 9. Централни планини 10. Карпати 11. Унгарски низини 12. Понтийски регион 13. Западни равнини 14. Централни равнини 15. Балтийски регион 16. Източни равнини 17. Ирландия и Северна Ирландия 18. Великобритания 19. Исландия 20. Бореалски височини 21. Тундра 22. Фино-скандинавски щит 23. Тайга 24. Кавказ 25. Каспийска низина КАРТА Б Система A: Екорегиони на преходни води и крайбрежни води Текст на изображението 3 2 4 5 1 6 Гаяна РеЮнион Ваделчпa/Мартиника 1. Атлантически океан 2. Норвежко море 3. Баренцово море 4. Северно море 5. Балтийско море 6. Средиземно море ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА КОМИСИЯТА В своя доклад съгласно член 17, параграф 3 с помощта на държавите-членки Комисията ще включи анализ, основан на съотношението цена—качество. ( 1 ) Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 84, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2008/105/oj ). ( 2 ) Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека (ОВ L 435, 23.12.2020 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2020/2184/oj ). ( 3 ) Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за предотвратяване и контрол на замърсяването на подземните води (ОВ L 372, 27.12.2006 г., стр. 19, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2006/118/oj ). ( 4 ) Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2003/4/oj ). ( 5 ) Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2007/2/oj ). ( 6 ) Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (ОВ L 172, 26.6.2019 г., стр. 56, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2019/1024/oj ). ( 7 ) Регламент (ЕО) № 401/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно Европейската агенция за околната среда и Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (ОВ L 126, 21.5.2009 г., стр. 13, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2009/401/oj ). ( 8 ) Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 84, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2008/105/oj ). ( 9 ) Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1991/676/oj ). ( 10 ) Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2009/128/oj ). ( 11 ) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността и от отглеждането на селскостопански животни (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2010/75/oj ). ( 12 ) Директива (ЕС) 2024/3019 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2024 г. за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L, 2024/3019, 12.12.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/3019/oj). ( 13 ) ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114 ( 14 ) ОВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 4, ELI: http://data.europa.eu/eli/convention/2005/370/oj . ( 15 ) Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2001/83/oj ). ( 16 ) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2006/1907/oj ). ( 17 ) Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2009/1107/oj ). ( 18 ) Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2012/528/oj ). ( 19 ) Регламент (ЕС) 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно ветеринарните лекарствени продукти и за отмяна на Директива 2001/82/ЕО (ОВ L 4, 7.1.2019 г., стр. 43, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2019/6/oj ). ( 20 ) Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2008/1272/oj ). ( 21 ) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2011/182/oj ). ( 22 ) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Директива 91/692/ЕИО. ( 23 ) ОВ L 334, 24.12.1977 г., стр. 29. Решение, последно изменено с Акта за присъединяване от 1994 г. ( 24 ) ОВ L 271, 29.10.1979 г., стр. 44. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г. ( 25 ) ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г. ( 26 ) ОВ L 281, 10.11.1979 г., стр. 47. Директива, изменена с Директива 91/692/ЕИО. ( 27 ) ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40. Директива, последно изменена с Директива 98/15/ЕО (ОВ L 67, 7.3.1998 г., стр. 29). ( 28 ) ОВ L 31, 5.2.1976 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г. ( 29 ) ОВ L 281, 10.11.1979 г., стр. 47. Директива, изменена с Директива 91/692/ЕИО (ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48). ( 30 ) ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1. ( 31 ) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7. Директива, последно изменена с Директива 97/62/ЕО (ОВ L 305, 8.11.1997 г., стр. 42). ( 32 ) ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 97/49/ЕО (ОВ L 223, 13.8.1997 г., стр. 9). ( 33 ) ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1. ( 34 ) ОВ L 10, 14.1.1997 г., стр. 13. ( 35 ) ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40.