ДИРЕКТИВА 2006-112-ЕО

Директива 2006/112/ЕО Консолидиран ТЕКСТ: 32006L0112 — BG — 14.04.2025 02006L0112 — BG — 14.04.2025 — 031.001 ►B ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1) Изменена с: Официален вестник № страница дата M1 ДИРЕКТИВА 2006/138/ЕО НА СЪВЕТА от 19 декември 2006 година L 384 92 29.12.2006 ►M2 ДИРЕКТИВА 2007/75/ЕО НА СЪВЕТА от 20 декември 2007 година L 346 13 29.12.2007 ►M3 ДИРЕКТИВА 2008/8/ЕО НА СЪВЕТА от 12 февруари 2008 година L 44 11 20.2.2008 ►M4 ДИРЕКТИВА 2008/117/ЕО НА СЪВЕТА от 16 декември 2008 година L 14 7 20.1.2009 ►M5 ДИРЕКТИВА 2009/47/ЕО НА СЪВЕТА от 5 май 2009 година L 116 18 9.5.2009 ►M6 ДИРЕКТИВА 2009/69/ЕО НА СЪВЕТА от 25 юни 2009 година L 175 12 4.7.2009 ►M7 ДИРЕКТИВА 2009/162/ЕС НА СЪВЕТА от 22 декември 2009 година L 10 14 15.1.2010 ►M8 ДИРЕКТИВА 2010/23/ЕС НА СЪВЕТА от 16 март 2010 година L 72 1 20.3.2010 ►M9 ДИРЕКТИВА 2010/45/ЕС НА СЪВЕТА от 13 юли 2010 година L 189 1 22.7.2010 M10 ДИРЕКТИВА 2010/88/ЕС НА СЪВЕТА от 7 декември 2010 година L 326 1 10.12.2010 M11 ДИРЕКТИВА 2013/42/ЕС НА СЪВЕТА от 22 юли 2013 година L 201 1 26.7.2013 ►M12 ДИРЕКТИВА 2013/43/ЕС НА СЪВЕТА от 22 юли 2013 година L 201 4 26.7.2013 ►M13 ДИРЕКТИВА 2013/61/ЕС НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година L 353 5 28.12.2013 M14 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/856 НА СЪВЕТА от 25 май 2016 година L 142 12 31.5.2016 ►M15 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/1065 НА СЪВЕТА от 27 юни 2016 година L 177 9 1.7.2016 ►M16 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2017/2455 НА СЪВЕТА от 5 декември 2017 година L 348 7 29.12.2017 M17 Изменена с: РЕШЕНИЕ (ЕС) 2020/1109 НА СЪВЕТА от 20 юли 2020 година L 244 3 29.7.2020 ►M18 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/912 НА СЪВЕТА от 22 юни 2018 година L 162 1 27.6.2018 ►M19 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/1695 НА СЪВЕТА от 6 ноември 2018 година L 282 5 12.11.2018 M20 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/1713 НА СЪВЕТА от 6 ноември 2018 година L 286 20 14.11.2018 ►M21 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/1910 НА СЪВЕТА от 4 декември 2018 година L 311 3 7.12.2018 M22 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/2057 НА СЪВЕТА от 20 декември 2018 година L 329 3 27.12.2018 ►M23 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/475 НА СЪВЕТА от 18 февруари 2019 година L 83 42 25.3.2019 ►M24 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/1995 НА СЪВЕТА от 21 ноември 2019 година L 310 1 2.12.2019 ►M25 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/2235 НА СЪВЕТА от 16 декември 2019 година L 336 10 30.12.2019 ►M26 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2020/284 НА СЪВЕТА от 18 февруари 2020 година L 62 7 2.3.2020 ►M27 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2020/285 НА СЪВЕТА от 18 февруари 2020 година L 62 13 2.3.2020 ►M28 Изменена с: ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/542 НА СЪВЕТА от 5 април 2022 година L 107 1 6.4.2022 ►M29 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2020/1756 НА СЪВЕТА от 20 ноември 2020 година L 396 1 25.11.2020 ►M30 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2020/2020 НА СЪВЕТА от 7 декември 2020 година L 419 1 11.12.2020 ►M31 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2021/1159 НА СЪВЕТА от 13 юли 2021 година L 250 1 15.7.2021 ►M32 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/542 НА СЪВЕТА от 5 април 2022 година L 107 1 6.4.2022 ►M33 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/890 НА СЪВЕТА от 3 юни 2022 година L 155 1 8.6.2022 ►M34 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2025/425 НА СЪВЕТА от 18 февруари 2025 година L 425 1 28.2.2025 ►M35 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2025/516 НА СЪВЕТА от 11 март 2025 година L 516 1 25.3.2025 Изменена с: ►A1 АКТ относно условията за присъединяване на Република Хърватия и промените в Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия L 112 21 24.4.2012 Поправена със: ►C1 Поправка, ОВ L 074, 19.3.2011, стр. 3 (2006/112/ЕО) ►C2 Поправка, ОВ L 089, 5.4.2011, стр. 26 (2008/8/ЕО) ►C3 Поправка, ОВ L 249, 14.9.2012, стр. 15 (2006/112/ЕО) C4 Поправка, ОВ L 249, 14.9.2012, стр. 16 (2008/8/ЕО) ►C5 Поправка, ОВ L 249, 14.9.2012, стр. 15 (2008/117/ЕО) ►C6 Поправка, ОВ L 269, 10.9.2014, стр. 4 (2008/8/ЕО) ►C7 Поправка, ОВ L 323, 9.12.2015, стр. 31 (2006/112/ЕО) C8 Поправка, ОВ L 125, 22.5.2018, стр. 15 (2017/2455) C9 Поправка, ОВ L 225, 6.9.2018, стр. 1 (2017/2455) ►C10 Поправка, ОВ L 225, 6.9.2018, стр. 1 (2017/2455) ►C11 Поправка, ОВ L 329, 27.12.2018, стр. 53 (2018/1695) ►C12 Поправка, ОВ L 245, 25.9.2019, стр. 9 (2017/2455) ►C13 Поправка, ОВ L 146, 29.4.2021, стр. 78 (2006/112/ЕО) ►C14 Поправка, ОВ L 146, 29.4.2021, стр. 80 (2010/45/ЕС) ►C15 Поправка, ОВ L 146, 29.4.2021, стр. 79 (2018/1910) ►C16 Поправка, ОВ L 178, 5.7.2022, стр. 63 (2009/162/ЕС) ▼B ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност СЪДЪРЖАНИЕ ДЯЛ I — ПРЕДМЕТ И ОБХВАТ ДЯЛ II — ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ ДЯЛ III — ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА ДЯЛ IV — ОБЛАГАЕМИ СДЕЛКИ Глава 1 — Доставка на стоки Глава 2 — Вътреобщностно придобиване на стоки Глава 3 — Доставка на услуги Глава 4 — Внос на стоки Глава 5 — Разпоредби, общи за глави 1 и 3 ДЯЛ V — МЯСТО НА ОБЛАГАЕМИТЕ СДЕЛКИ Глава 1 — Място на доставката на стоки Раздел 1 — Доставка на стоки без превоз Раздел 2 — Доставка на стоки с превоз Раздел 3 — Доставка на стоки на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове Раздел 4 — Доставка на стоки чрез системи за разпределение Глава 2 — Място на вътреобщностно придобиване на стоки Глава 3 — Място на доставка на услуги Раздел 1 — Определения Раздел 2 — Общи правила Раздел 3 — Специални разпоредби Подраздел 1 — Доставка на услуги от посредници Подраздел 2 — Доставка на услуги, свързани с недвижими имоти Подраздел 3 — Доставка на транспортни услуги Подраздел 4 — Доставка на културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни и други подобни услуги, спомагателни услуги при транспорт и оценки на и работа върху движимо имущество Подраздел 5 — Доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги Подраздел 6 — Наем на превозни средства Подраздел 7 — Доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги за потребление на борда на плавателни, въздухоплавателни средства или влакове Подраздел 8 — Доставка на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и електронни услуги на данъчно незадължени лица Подраздел 9 — Доставка на услуги на данъчно незадължени лица извън Общността Подраздел 10 — Предотвратяване на двойно данъчно облагане или необлагане ГЛАВА 3a — Праг за данъчно задължени лица, извършващи доставки на стоки, обхванати от член 33, буква а), и доставки на услуги, обхванати от член 58 Глава 4 — Място на внос на стоки ДЯЛ VI — ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ИЗИСКУЕМОСТ НА ДДС Глава 1 — Общи разпоредби Глава 2 — Доставка на стоки или услуги Глава 3 — Вътреобщностно придобиване на стоки Глава 4 — Внос на стоки ДЯЛ VII — ДАНЪЧНА ОСНОВА Глава 1 — Определение Глава 2 — Доставка на стоки или услуги Глава 3 — Вътреобщностно придобиване на стоки Глава 4 — Внос на стоки Глава 5 — Други разпоредби ДЯЛ VIII — ДАНЪЧНИ СТАВКИ Глава 1 — Прилагане на данъчни ставки Глава 2 — Структура и размер на данъчните ставки Раздел 1 — Стандартна данъчна ставка Раздел 2 — Намалени ставки Раздел 2a — Извънредни обстоятелства Раздел 3 — Специални разпоредби Глава 5 — Временни разпоредби ДЯЛ IX — ОСВОБОЖДАВАНИЯ Глава 1 — Общи разпоредби Глава 2 — Освобождавания за някои дейности от обществен интерес Глава 3 — Освобождавания в полза на други дейности Глава 4 — Освобождавания на вътреобщностни сделки Раздел 1 — Освобождавания, свързани с доставка на стоки Раздел 2 — Освобождавания на вътреобщностни придобивания на стоки Раздел 3 — Освобождавания на някои услуги за транспорт Глава 5 — Освобождавания при внос Глава 6 — Освобождавания при износ Глава 7 — Освобождавания, свързани с международен транспорт Глава 8 — Освобождавания, отнасящи се до някои сделки, третирани като износ Глава 9 — Освобождавания на доставката на услуги от посредници Глава 10 — Освобождавания на сделки, отнасящи се до международната търговия със стоки Раздел 1 — Митнически складове, складове различни от митнически складове и други подобни режими Раздел 2 — Сделки, освободени с оглед на износа и в рамките на търговията между държавите-членки Раздел 3 — Разпоредби, които са общи за раздели 1 и 2 ДЯЛ Х — ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪКА Глава 1 — Възникване и обхват на правото на приспадане Глава 2 — Пропорционално приспадане Глава 3 — Ограничения на правото на приспадане Глава 4 — Правила, регулиращи правото на приспадане Глава 5 — Корекции на приспаданията ДЯЛ XI — ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИТЕ ЛИЦА И НА НЯКОИ ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА Глава 1 — Задължение за плащане Раздел 1 — Лица — платци на ДДС на данъчните органи Раздел 2 — Режими за плащане Глава 2 — Идентификация Глава 3 — Фактуриране Раздел 1 — Определение Раздел 2 — Понятие за фактура Раздел 3 — Издаване на фактури Раздел 4 — Съдържание на фактурите Раздел 5 — Изпращане на фактури по електронен път Раздел 6 — Мерки за опростяване Глава 4 — Счетоводна отчетност Раздел 1 — Определение Раздел 2 — Общи задължения Раздел 2a — Общи задължения за доставчиците на платежни услуги Раздел 3 — Специални задължения във връзка със съхранението на всички фактури Раздел 4 — Право на достъп до фактури, съхранени в електронна среда в друга държава-членка Глава 5 — Данъчни декларации Глава 6 — ►C1 Обобщени декларации ◄ Глава 7 — Други разпоредби Глава 8 — Задължения, свързани с определен внос и износ Раздел 1 — Внос Раздел 2 — Износ ДЯЛ XII — СПЕЦИАЛНИ РЕЖИМИ Глава 1 — Специален режим за малки предприятия Раздел — 1 Определения Раздел 1 — Опростена процедура за начисляване и събиране на данък Раздел 2 — Освобождавания Раздел 2а — Опростяване на задълженията за освободените малки предприятия Глава 2 — Общ режим на единна данъчна ставка за земеделски производители Глава 3 — Специален режим за туристически агенти Глава 4 — Специални режими за стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети Раздел 1 — Дефиниции Раздел 2 — Специални режими за данъчнозадължени дилъри Подраздел 1 — Режим за облагане на маржа на печалбата Подраздел 2 — Преходен режим за превозни средства втора употреба Раздел 3 — Специален режим за продажба чрез публичен търг Раздел 4 — Мерки за защита на конкуренцията и предотвратяване неплащането на данъци Глава 5 — Специален режим за инвестиционно злато Раздел 1 — Общи разпоредби Раздел 2 — Освобождаване от ДДС Раздел 3 — Възможност за избор по отношение на данъчно облагане Раздел 4 — Сделки на регулиран пазар на злато на кюлчета Раздел 5 — Специални права и задължения на търговците, търгуващи с инвестиционно злато Глава 6 — Специални режими за неустановени данъчнозадължени лица, предоставящи далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги на данъчно незадължени лица Раздел 1 — Общи разпоредби Раздел 2 — Специален режим за далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или електронни услуги, предоставени от данъчнозадължени лица, неустановени в рамките на Общността Раздел 3 — Специален режим за вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, за доставките на стоки на територията на дадена държава членка, направени чрез електронен интерфейс за улесняване на тези доставки, и за услугите, предоставяни от данъчнозадължени лица, установени в рамките на Общността, но не в държавата членка по потребление Раздел 4— Специален режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети територии или трети държави Глава 7 — Специален режим за деклариране и плащане на ДДС при внос Глава 8 — Обменни стойности ДЯЛ XIII — ДЕРОГАЦИИ Глава 1 — Дерогации, приложими до приемането на окончателен режим Раздел 1 — Дерогации за държави, които са били членки на Общността на 1 януари 1978 г. Раздел 2 — Дерогации за държави, които са се присъединили към Общността след 1 януари 1978 г. Раздел 3 — Разпоредби, общи за раздели 1 и 2 Глава 2 — Дерогации, подлежащи на одобрение Раздел 1 — Мерки с цел опростяване и мерки за предотвратяване на неплащане и избягване на данъци Раздел 2 — Международни споразумения ДЯЛ XIV — РАЗНИ Глава 1 — Мерки за прилагане Глава 2 — Комитет по ДДС Глава 3 — Обменни курсове Глава 4 — Други данъци, мита и такси ДЯЛ XV — ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Глава 1 — Преходен режим за данъчно облагане на търговията между държавите-членки Глава 2 — Преходни мерки, приложими в контекста на присъединяването към Европейския съюз Глава 2а — Преходни мерки за прилагането на новото законодателство Глава 3 — Транспониране и влизане в сила ПРИЛОЖЕНИЕ I — СПИСЪК НА ДЕЙНОСТИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 13, ПАРАГРАФ 1, ТРЕТА АЛИНЕЯ ПРИЛОЖЕНИЕ II — ПРИМЕРЕН СПИСЪК НА УСЛУГИТЕ, ИЗВЪРШВАНИ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 58, ПЪРВИ ПАРАГРАФ, БУКВА В) ПРИЛОЖЕНИЕ III — СПИСЪК НА ДОСТАВКИТЕ НА СТОКИ И УСЛУГИ, ЗА КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ПРИЛОЖЕНИ НАМАЛЕНИТЕ СТАВКИ И ОСВОБОЖДАВАНЕТО С ПРИСПАДАНЕ НА ДДС, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 98 ПРИЛОЖЕНИЕ IV — СПИСЪК НА УСЛУГИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 106 ПРИЛОЖЕНИЕ V — КАТЕГОРИИ НА СТОКИТЕ, ОБХВАНАТИ ОТ СКЛАДОВИ РЕЖИМИ, РАЗЛИЧНИ ОТ РЕЖИМ НА МИТНИЧЕСКИ СКЛАД, КАКТО Е ПРЕДВИДЕНО В ЧЛЕН 160, ПАРАГРАФ 2 ПРИЛОЖЕНИЕ VI — СПИСЪК НА ДОСТАВКИТЕ НА СТОКИ И УСЛУГИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 199, ПАРАГРАФ 1, БУКВА Г) ПРИЛОЖЕНИЕ VII — СПИСЪК НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ДЕЙНОСТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 295, ПАРАГРАФ 1, ТОЧКА 4 ПРИЛОЖЕНИЕ VIII — ИНДИКАТИВЕН СПИСЪК НА ЗЕМЕДЕЛСКИ УСЛУГИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 295, ПАРАГРАФ 1, ТОЧКА 5 ПРИЛОЖЕНИЕ IX — ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВОТО, КОЛЕКЦИОНЕРСКИ ПРЕДМЕТИ И АНТИКВАРНИ ПРЕДМЕТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 311, ПАРАГРАФ 1, ТОЧКИ 2, 3 И 4 Част А — Произведения на изкуството Част Б — Колекционерски предмети Част В — Антикварни предмети ПРИЛОЖЕНИЕ Х — ►A1 СПИСЪК НА СДЕЛКИТЕ, ОБХВАНАТИ ОТ ДЕРОГАЦИИТЕ ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕНОВЕ 370—371 И ЧЛЕНОВЕ 375—390в ◄ Част А — Сделки, които държавите-членки могат да продължат да облагат Част Б — Сделки, които държавите-членки могат да продължат да освобождават от облагане с ДДС ПРИЛОЖЕНИЕ XI Част А — Отменените директиви с последващите им изменения Част Б — Срокове за транспониране в националното право (посочени в член 411) ПРИЛОЖЕНИЕ XII — ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО ДЯЛ I ПРЕДМЕТ И ОБХВАТ Член 1 1. Настоящата директива въвежда общата система на данък върху добавената стойност (ДДС). 2. Принципът на общата система на ДДС изисква прилагането към стоките и услугите на общ данък върху потреблението, точно пропорционален на цената на стоките и услугите, колкото и сделки да се изпълняват в процеса на производството и разпределението преди фазата, на която се начислява данъка. За всяка сделка ДДС, начисляван върху цената на стоките или услугите по ставката, приложима за такива стоки или услуги, е изискуем след приспадането на сумата на ДДС, поета пряко от различните елементи на себестойността. Общата система за ДДС следва да бъде приложена до и включително фазата на търговията на дребно. Член 2 1. Следните сделки подлежат на облагане с ДДС: а) възмездната доставка на стоки на територията на дадена държава-членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество; б) възмездното вътреобщностно придобиване на стоки на територията на държава-членка от: ▼M27 i) данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, или данъчно незадължено юридическо лице, когато продавачът е данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, което не отговаря на условията за освобождаването за малките предприятия, предвидено в член 284, и което не попада в обхвата на член 33 или член 36; ▼B ii) в случаите на нови превозни средства данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, чиито други придобивания не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1, или всяко друго данъчно незадължено лице; iii) в случаите на продукти, подлежащи на облагане с акцизи, когато акцизите върху вътреобщностното придобиване са изискуеми в съответствие с Директива 92/12/ЕИО на територията на държава-членка, данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, чиито други придобивания не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1; в) доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава-членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество; г) вносът на стоки. 2. а) За целите на параграф 1, буква б), ii) следните се считат за „превозни средства“, когато са предназначени за превоз на хора или стоки: i) наземни моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 кубични сантиметра или с мощност над 7,2 киловата; ii) плавателни съдове с дължина над 7,5 метра, с изключение на плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море и превоз на пътници срещу заплащане и на плавателни съдове, използвани за целите на търговски, промишлени или риболовни дейности, или за спасителни и помощни операции, или за крайбрежен риболов; iii) въздухоплавателни средства с излетно тегло над 1 550 килограма, с изключение на въздухоплавателни средства, използвани от авиационни оператори срещу възнаграждение, главно по международни линии. б) Тези превозни средства се считат за „нови“ в случаите на: i) наземни моторни превозни средства, когато доставката се извършва в рамките на шест месеца от датата на първото пускане в експлоатация или когато превозното средство е изминало не повече от 6 000 километра; ii) плавателни съдове, когато доставката е извършена в рамките на три месеца от датата на първото пускане в експлоатация или когато плавателният съд е плавал не повече от 100 часа; iii) въздухоплавателни средства, когато доставката е извършена в рамките на три месеца от датата на първото пускане в експлоатация или когато въздухоплавателното средство е летяло не повече от 40 часа. в) Държавите-членки следва да предвидят условията, при които фактите, посочени в буква б), могат да бъдат считани за установени. ▼M7 3. „Продукти, подлежащи на облагане с акцизи“ са енергийните продукти, алкохолът и алкохолните напитки и промишлено обработеният тютюн по смисъла на действащото законодателство на Общността, но не и газът, доставян чрез система за природен газ, разположена на територията на Общността, или чрез всяка друга мрежа, свързана с такава система. ▼B Член 3 1. Чрез дерогация от член 2, параграф 1, буква б), i), следните сделки не се облагат с ДДС: а) вътреобщностното придобиване на стоки от данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, когато доставката на такива стоки на територията на държавата-членка, на която се извършва придобиването, е освободена от данъка съгласно членове 148 и 151; б) вътреобщностното придобиване на стоки, различни от тези, посочени в буква а) и член 4, и различни от новите превозни средства или продукти, подлежащи на облагане с акцизи, от данъчнозадължено лице за целите на неговата земеделска, лесовъдна или рибарска дейност, подлежащи на облагане по режима на единна фиксирана ставка за земеделски производители, или от данъчнозадължено лице, което извършва само доставки на стоки или услуги, по отношение на които ДДС не може да се приспада, или от данъчно незадължено юридическо лице. 2. Параграф 1, буква б) се прилага само ако са изпълнени следните условия: а) през текущата календарна година общата стойност на вътреобщностните придобивания на стоки не надвишава прага, който държавите-членки определят, но който не може да бъде под 10 000 EUR или равностойността им в национална валута; б) през предишната календарна година общата стойност на вътреобщностните придобивания на стоки не надвишава прага, предвиден в буква а). Прагът, който служи като референция, се състои от общата стойност без ДДС, дължим или платен в държавата-членка, в която е започнало изпращането или превозът на стоките, на вътреобщностните придобивания на стоки, посочени в параграф 1, буква б). 3. Държавите-членки дават на данъчнозадължени лица и на данъчно незадължени юридически лица, отговарящи на условията по параграф 1, буква б) правото на избор на общия режим, предвиден в член 2, параграф 1, буква б), i). Държавите-членки определят подробните правила за упражняване правото на избор, посочено в първа алинея, което във всеки случай обхваща период от две календарни години. Член 4 Освен сделките, посочени в член 3, следните сделки не се облагат с ДДС: а) вътреобщностното придобиване на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, както са определени в член 311, параграф 1, точки 1—4, когато продавачът е данъчнозадължен дилър, действащ в това си качество, и ДДС е бил начислен за стоките в държавата-членка, в която е започнало тяхното изпращане или превоз в съответствие със режима на маржа, предвидена в членове 312—325; б) вътреобщностното придобиване на втора употреба превозни средства, както е определено в член 327, параграф 3, когато продавачът е данъчнозадължен дилър, действащ в това си качество, и ДДС е начислен за превозните средства в държавата-членка, в която е започнало тяхното изпращане или превоз в съответствие с преходните режими за превозни средства втора употреба; в) вътреобщностното придобиване на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, както са определени в член 311, параграф 1, точки 1—4, когато продавачът е организатор на публичен търг, действащ в това си качество, и ДДС е начислен за стоките в държавата-членка, в която е започнало тяхното изпращане или превоз в съответствие със специалните режими за продажба чрез публичен търг. ДЯЛ II ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ Член 5 За целите на прилагането на настоящата директива важат следните определения: 1. „Общност“ и „територия на Общността“ означава териториите на държавите-членки, както са определени в точка 2; 2. „държава-членка“ и „територия на държава-членка“ означава територията на всяка държава-членка на Общността, за която е приложим Договорът за създаване на Европейската общност, в съответствие с член 299 от този Договор, с изключение на всяка територия, посочена в член 6 от настоящата директива; 3. „трети територии“ означава тези територии, посочени в член 6; 4. „трета страна“ означава всяка държава или територия, за която Договорът не е приложим. Член 6 1. Настоящата директива не се прилага за следните територии, съставляващи част от митническата територия на Общността: а) планината Атон; б) Канарските острови; ▼M13 в) френските територии, посочени в член 349 и член 355, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз; ▼B г) Аландските острови; в) Англо-нормандските острови; ▼M23 е) Кампионе д'Италия; ж) италианските води на езерото Лугано. ▼B 2. Настоящата директива не се прилага за следните територии, които не съставляват част от митническата територия на Общността: а) остров Хелиголанд; б) територията на Бюсинген; в) Сеута; г) Мелила; д) Ливиньо. ▼M23 ————— ▼B Член 7 1. С оглед на конвенциите и договорите, сключени с Франция, Обединеното кралство и Кипър, съответно Княжеството Монако, остров Ман и суверенните бази на Обединеното кралство в Акротири и Дхекелия, за целите на прилагането на настоящата директива не се считат като трети страни. 2. Държавите-членки вземат необходимите мерки, така че сделките, които са с произход от или са предназначени за Княжество Монако, се третират като сделки с произход от или предназначени за Франция, че сделките, които са с произход от или предназначени за остров Ман, се третират като сделки с произход от или предназначени за Обединеното кралство и че сделките, които са с произход от или предназначени за суверенните бази на Обединеното кралство в Акротири и Дхекелия, се третират като сделки с произход от или предназначени за Кипър. Член 8 Ако Комисията счете, че разпоредбите, предвидени в членове 6 и 7, вече не са оправдани, особено по отношение на лоялната конкуренция или собствените ресурси, тя представя подходящи предложения на Съвета. ДЯЛ III ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА Член 9 1. „Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност. Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност. 2. Освен лицата, посочени в параграф 1, всяко лице, което инцидентно доставя ново превозно средство, което се изпраща или превозва до клиента от продавача или клиента, или от името на продавача или клиента до местоназначение извън територията на държава-членка, но на територията на Общността, се счита за данъчнозадължено лице. Член 10 Условието в член 9, параграф 1, че икономическата дейност се извършва „независимо“, изключва наетите и други лица от ДДС, доколкото те са обвързани с работодател по договор за работа или с някакви други юридически връзки, създаващи взаимоотношение на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя. Член 11 След консултиране с Консултативния комитет по данък върху добавената стойност (наричан по-долу „Комитет по ДДС“), всяка държава-членка може да разглежда като едно данъчнозадължено лице всички лица, установени на територията на тази държава-членка, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки. Дадена държава-членка, упражняваща правото на избор, предвидена в първия параграф, може да приеме всякакви мерки, необходими за предотвратяване на неплащането или избягването на данъци чрез използването на настоящата разпоредба. Член 12 1. Държавите-членки могат да считат за данъчнозадължено лице всеки, който инцидентно извършва някаква сделка, свързана с дейностите, посочени в член 9, параграф 1, втора алинея, и по-специално някоя от следните сделки: а) доставка на сгради или на части от сгради и прилежащата им земя, когато е извършена преди първото обитаване; б) доставка на земя за строеж. 2. За целите на параграф 1, буква а), „сграда“ означава всяка конструкция, фиксирана към или в земята. Държавите-членки могат да предвидят подробни правила за прилагането на критерия, посочен в параграф 1, буква а) за преобразуването на сгради и могат да определят какво се разбира под израза „прилежащата земя на дадена сграда“. Държавите-членки могат да приложат критерии, различни от този за първото обитаване, като например периодът, изтекъл между датата на завършването на сградата и датата на първата доставка, или периодът, изтекъл между датата на първото обитаване и датата на последващата доставка, при условие че тези периоди не надвишават съответно пет години и две години. 3. За целите на параграф 1, буква б) „земя за строеж“ означава всяка необлагородена или облагородена земя, определена като такава от държавите-членки. Член 13 1. Държавите, регионалните и местни органи и други публичноправни субекти не се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, с които се ангажират като държавни органи, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с тези дейности или сделки. Въпреки това, когато се ангажират, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с такива дейности или сделки, те се считат за данъчнозадължени лица по отношение на тези дейности или сделки, при което третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значителни нарушения на правилата за конкуренцията. Във всеки случай тези публичноправни субекти се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите, изброени в приложение I, при условие че тези дейности не се извършват в такъв малък мащаб, за да бъдат определени като незначителни. ▼A1 2. Държавите-членки могат да считат дейностите, които са освободени съгласно членове 132, 135, 136 и 371, членове 374—377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 или членове 380—390в, извършвани от органи, регулирани от публичното право, за дейности, в които тези органи, участват като публични органи. ▼B ДЯЛ IV ОБЛАГАЕМИ СДЕЛКИ ГЛАВА 1 Доставка на стоки Член 14 1. „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. 2. В допълнение към сделката, посочена в параграф 1, всяко от следните се разглежда като доставка на стоки: а) прехвърлянето, направено от или от името на публичноправен орган или в съответствие със закона, на собствеността върху вещ срещу заплащането на компенсация; б) фактическото предаване на стоки съгласно договор за наем на стоки за определен срок или за продажба на стоки на изплащане, който предвижда в нормалния ход на събитията, собствеността върху стоките да бъде прехвърлена най-късно след заплащане на последната вноска; в) прехвърлянето на стоки съгласно договор, според който за покупката или продажбата е платима комисионна. 3. Държавите-членки могат да считат като доставка на стоки предаването на някои строителни работи. ▼M16 4. За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: 1) „вътреобщностни дистанционни продажби на стоки“ означава доставки на стоки, изпращани или превозвани от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в превоза или изпращането на стоките, от държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или превозването на стоките до клиента, когато са изпълнени следните условия: а) доставката на стоките се извършва за данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС по смисъла на член 3, параграф 1, или за всяко друго данъчно незадължено лице; б) доставените стоки не са ново превозно средство, нито стоки, доставени след сглобяване или инсталиране, със или без пробни изпитания, от доставчика или от негово име; 2) „дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети територии или трети държави“ означава доставка на стоки, изпратени или превозени от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в превоза или изпращането на стоките от трета територия или трета държава, на клиент в държава членка, когато са изпълнени следните условия: а) доставката на стоките се извършва за данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС по смисъла на член 3, параграф 1, или за всяко друго данъчно незадължено лице; б) доставените стоки не са нито превозно средство, нито стоки, доставени след сглобяване или инсталиране, със или без пробни изпитания, от доставчика или от негово име. Член 14а 1. Когато данъчно задължено лице улеснява чрез използването на електронен интерфейс, например пазар, платформа, портал или други подобни средства, дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети територии или трети държави под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща 150 EUR, се счита, че самото данъчно задължено лице е получило и доставило стоките. 2. Когато данъчно задължено лице улеснява чрез използването на електронен интерфейс, например пазар, платформа, портал или други подобни средства, доставките на стоки в рамките на Общността от данъчно задължено лице, неустановено в рамките на Общността, на данъчно незадължено лице, се счита, че стоките е получило и доставило самото данъчно задължено лице, което улеснява доставката. ▼B Член 15 ▼M7 1. Електроенергия, газ, топлинна или хладилна енергия, както и други подобни, се третират като материално имущество. ▼B 2. Държавите-членки могат да считат за материална вещ и следното: а) определени участия в недвижими имоти; б) вещни права, които дават на титуляра им правото на ползване върху недвижими имоти; в) акции или дружествени дялове, приравнени на акции, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост или владение върху недвижим имот или част от него. Член 16 Употребата от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, за лични нужди или за нуждите на персонала му, или безвъзмездното разпореждане с такива стоки, или по-общо тяхната употреба за цели извън предмета на стопанската дейност на лицето, когато дължимият ДДС за тези стоки или техни съставни части е подлежал изцяло или частично на приспадане, се третира като възмездна доставка на стоки. Употребата на стоки за стопански цели обаче, като мостри или подаръци с малка стойност, не се третира като възмездна доставка на стоки. Член 17 1. Прехвърлянето в друга държава-членка от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, се третира като възмездна доставка на стоки. „Прехвърлянето в друга държава-членка“ означава изпращането или превоза на движима материална вещ от или от името на данъчнозадълженото лице, за целите на неговата стопанска дейност, до местоназначение извън територията на държавата-членка, на чиято територия се намира вещта, но на територията на Общността. 2. Изпращането или превозът на стоки за целите на някоя от следните сделки не се счита за прехвърляне в друга държава-членка: а) доставката на стоките от данъчнозадълженото лице в рамките на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза, в съответствие с условията, предвидени в член 33; б) доставката на стоките за монтаж или сглобяване от или от името на доставчика, извършвана от данъчнозадълженото лице в рамките на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките в съответствие с условията, предвидени в член 36; в) доставката на стоките от данъчнозадълженото лице на борда на кораб, въздухоплавателно средство или влак, по време дейност за превоз на пътници, в съответствие с член 37; ▼M7 г) доставката на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Общността, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставката на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи, съгласно условията, определени в членове 38 и 39; ▼B д) доставката на стоките от данъчнозадълженото лице в рамките на територията на държавата-членка, в съответствие с условията, предвидени в членове 138, 146, 147, 148, 151 или 152; ▼M9 е) доставката на услуга, изпълнявана за данъчнозадълженото лице и състояща се в оценка или работа по съответните стоки, която се извършва физически на територията на държавата-членка, където завършва изпращането или превоза на стоките, при условие че стоките, след като бъдат оценени или бъде извършена работата по тях, се връщат на това данъчнозадължено лице в държавата-членка, откъдето са първоначално изпратени или превозени; ▼B ж) временното използване на стоките на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките, за целите на доставката на услуги от данъчнозадълженото лице, установено на територията на държавата-членка, в която е започнало изпращането или превоза на стоките; з) временното използване на стоките за период, който не надвишава двадесет и четири месеца на територията на друга държава-членка, в която вносът на същите стоки от трета държава с оглед на временното им използване би бил покрит от режими на временен внос с пълно освобождаване от вносни мита. 3. Ако едно от условията, управляващо приемливостта по параграф 2, вече не се изпълнява, стоките се считат за прехвърлени в друга държава-членка. В такива случаи прехвърлянето се счита, че се извършва по времето, когато това условие престава да се изпълнява. ▼M21 Член 17а 1. Прехвърлянето от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, в друга държава членка под режим на складиране на стоки до поискване от клиента, не се третира като възмездна доставка на стоки. 2. За целите на настоящия член се счита, че е налице режим на складиране на стоки до поискване от клиента, когато са спазени следните условия: а) стоките са изпратени или превозени от данъчнозадължено лице или от трето лице от негово име до друга държава членка с оглед доставка на посочените стоки там — на по-късен етап и след пристигането им — на друго данъчнозадължено лице, което има право да придобие собствеността върху тези стоки в съответствие със съществуващо споразумение между двете данъчнозадължени лица; б) данъчнозадълженото лице, изпращащо или превозващо стоките, не е установило своята стопанска дейност, нито има постоянен обект в държавата членка, до която са изпратени или превозени стоките; в) данъчнозадълженото лице, за което стоките са предназначени да бъдат доставени, е идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, до която са изпратени или превозени стоките, и неговата самоличност, както и идентификационният номер по ДДС, издаден му от тази държава членка, са известни на данъчнозадълженото лице, посочено в буква б), към момента, в който започва изпращането или превозът; г) данъчнозадълженото лице, изпращащо или превозващо стоките, вписва изпращането на стоките в регистъра по член 243, параграф 3 и въвежда самоличността на данъчнозадълженото лице, придобиващо стоките, и идентификационния номер по ДДС, издаден му от държавата членка, до която са изпратени или превозени стоките, в обобщената декларация по член 262, параграф 2. 3. Когато са изпълнени условията, предвидени в параграф 2, се прилагат следните правила към момента на прехвърляне на правото за разпореждане със стоките като собственик на данъчнозадълженото лице, посочено в параграф 2, буква в), при условие че прехвърлянето се извърши в срока, посочен в параграф 4: а) счита се, че е извършена доставка на стоки в съответствие с член 138, параграф 1 от данъчнозадълженото лице, което е изпратило или превозило стоките самò или чрез трето лице от негово име в държавата членка, от която са били изпратени или превозени стоките; б) счита се, че е извършено вътреобщностно придобиване на стоки от данъчнозадълженото лице, на което тези стоки са доставени в държавата членка, до която са били изпратени или превозени стоките. 4. Ако в срок от 12 месеца след пристигането на стоките в държавата членка, до която те са били изпратени или превозени, тези стоки не са били доставени на данъчнозадълженото лице, за което са били предназначени посочено в параграф 2, буква в) и параграф 6, и не е възникнало никое от обстоятелствата, предвидени в параграф 7, се счита, че е извършено прехвърляне по смисъла на член 17 в деня, следващ изтичането на 12-месечния срок. 5. Не се счита, че е извършено прехвърляне по смисъла на член 17, когато са изпълнени следните условия: а) правото за разпореждане със стоките не е било прехвърлено и тези стоки са били върнати в държавата членка, от която са били изпратени или превозени, в рамките на срока, посочен в параграф 4, и б) данъчнозадълженото лице, изпратило или превозило стоките, впише връщането им в регистъра, предвиден в член 243, параграф 3. 6. Когато в рамките на срока, посочен в параграф 4, данъчнозадълженото лице, посочено в параграф 2, буква в), бъде заместено от друго данъчнозадължено лице, не се счита, че е извършено прехвърляне по смисъла на член 17 към момента на заместването, при условие че: а) всички други приложими условия в параграф 2 са изпълнени; и б) заместването е вписано от данъчнозадълженото лице, посочено в параграф 2, буква б), в регистъра, предвиден в член 243, параграф 3. 7. Когато в рамките на срока, посочен в параграф 4, някое от условията, определени в параграфи 2 и 6, престане да бъде изпълнено, се счита, че е извършено прехвърляне на стоки съгласно член 17 в момента, когато съответното условие вече не е изпълнено. Ако стоките са доставени на лице, различно от данъчнозадълженото лице, посочено в параграф 2, буква в) или в параграф 6, се счита, че условията, определени в параграфи 2 и 6, са престанали да бъдат изпълнени непосредствено преди такава доставка. Ако стоките са изпратени или превозени до държава, различна от държавата членка, от която те са били преместени първоначално, се счита, че условията, определени в параграфи 2 и 6, са престанали да бъдат изпълнени непосредствено преди да започне такова изпращане или превоз. В случай на унищожаване, загуба или кражба на стоките се счита, че условията, определени в параграфи 2 и 6, са престанали да бъдат изпълнени в деня, в който стоките действително са били преместени или унищожени, или ако е невъзможно да бъде определена тази дата — в деня, в който е било установено, че стоките са унищожени или липсващи. ▼B Член 18 Държавите-членки могат да третират всяка от следните сделки като възмездна доставка на стоки: а) употребата от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност на стоки, произведени, изградени, добити, преработени, закупени или внесени в хода на тази дейност, когато дължимият за такива стоки ДДС, ако са придобити от друго данъчнозадължено лице, не подлежи изцяло на приспадане; б) употребата от данъчнозадължено лице на стоки за целите на необлагаема сфера на дейност, когато дължимият за такива стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква а); в) освен в случаите, посочени в член 19, задържането на стоките от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, след като то преустанови облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква а). Член 19 В случай на прехвърляне, възмездно или безвъзмездно, или като вноска в капитала на дадено дружество, на съвкупност или част от активи, държавите-членки могат да считат, че не се извършва доставка на стоки и че лицето, на което се прехвърлят стоките, трябва да се третира като правоприемник на прехвърлителя. В случаите, когато получателят не е изцяло данъчнозадължен, държавите-членки могат да вземат необходимите мерки за предотвратяване на нарушаването на конкуренцията. Те могат също така да предприемат всякакви мерки, необходими за предотвратяване на неплащането или избягването на данък чрез използването на настоящия член. ГЛАВА 2 Вътреобщностно придобиване на стоки Член 20 „Вътреобщностно придобиване на стоки“ означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратено или превозено до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава-членка, различно от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките. Когато стоките, придобити от данъчно незадължено юридическо лице, са изпратени или превозени от трета територия или от трета държава и са внесени от това данъчно незадължено юридическо лице в държава-членка, различна от държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките, стоките се считат за изпратени или превозени от държавата-членка на вноса. Тази държава-членка предоставя на вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС, възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен по отношение на вноса на стоките, при условие че вносителят установи, че ДДС е бил приложен за придобиването в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките. Член 21 Употребата от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност на стоки, изпратени или превозени от или от името на това данъчнозадължено лице от друга държава-членка, в която стоките са произведени, изградени, добити, преработени, закупени или придобити по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) или в която са внесени от това данъчнозадължено лице за целите на неговата стопанска дейност, се третират като възмездно вътреобщностно придобиване на стоки. ▼M6 Член 22 ▼M25 Употребата от въоръжените сили на дадена държава членка, участваща в отбранителни дейности, имащи за цел изпълнение на дейност на Съюза в рамките на общата политика за сигурност и отбрана, за нуждите на тези въоръжени сили или на придружаващия ги цивилен персонал, на стоки, които те не са закупили при условията на общите правила, уреждащи облагането на местния пазар на дадена държава членка, се третира като възмездно вътреобщностно придобиване на стоки, когато вносът на тези стоки не отговаря на изискванията за освобождаването, предвидено в член 143, параграф 1, буква жа). ▼M6 Употребата от въоръжените сили на дадена държава — страна по Северноатлантическия договор, за нуждите на тези въоръжени сили или на придружаващия ги цивилен персонал, на стоки, които те не са закупили при условията на общите правила, уреждащи облагането на местния пазар на дадена държава-членка, се третира като възмездно вътреобщностно придобиване на стоки, когато вносът на тези стоки не отговаря на изискванията за освобождаването, предвидено в член 143, параграф 1, буква з). ▼B Член 23 Държавите-членки вземат необходимите мерки да гарантират, че сделка, които би била класифицирана като доставка на стоки, ако е била изпълнена на тяхна територия от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, се класифицира като вътреобщностно придобиване на стоки. ГЛАВА 3 Доставка на услуги Член 24 1. „Доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки. 2. „Далекосъобщителни услуги“ са услугите, отнасящи се до преноса, излъчването или приемането на сигнали, думи, образи и звуци или информация от всякакво естество по кабелни, радио, оптични или други електромагнитни системи, включително свързаното с тях прехвърляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за такова пренасяне, излъчване, предаване или приемане, с включването на предоставянето на достъп до глобални информационни мрежи. Член 25 Доставката на услуги, наред с другото, може да включва една от следните сделки: а) прехвърляне на права върху нематериална вещ, независимо дали при това се оформя документ за собственост; б) поемане на задължението за въздържане от действие или за толериране на действие или състояние; в) извършването на услуги съгласно поръчка, направена от публичноправен орган или от негово име или на основание на закон. Член 26 1. Всяка от следните сделки се третира като възмездна доставка на услуги: а) употребата на стоки, които са част от стопанските активи за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, когато дължимият за тези стоки данък върху добавената стойност подлежи на изцяло или частично приспадане; б) безвъзмездната доставка на услуги, извършена от данъчнозадълженото лице, за негови лични нужди или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето. 2. Държавите-членки могат да дерогират от разпоредбите на параграф 1, при условие че такава дерогация не води до нарушаване на конкуренцията. Член 27 С оглед да бъде предотвратено нарушаването на конкуренцията и след консултиране с Комитета по ДДС, държавите-членки могат да третират като възмездна доставка на услуги доставката на услуга от данъчнозадължено лице за нуждите на неговото предприятие, когато дължимият за такава услуга данък върху добавената стойност, ако тя бъде доставена от друго данъчнозадължено лице, не подлежи изцяло на приспадане. Член 28 Когато данъчнозадължено лице, действащо от свое име, но за сметка на другиго, участва в доставка на услуги, за него се счита, че самото то е получило и доставило услугите. Член 29 Разпоредбите на член 19 се прилагат по същия начин и за доставката на услуги. ГЛАВА 4 Внос на стоки Член 30 „Внос на стоки“ означава въвеждането в Общността на стоки, които не са в свободно обращение по смисъла на член 24 от Договора. Освен сделката, посочена в алинея първа, въвеждането в Общността на стоки, които са в свободно обращение, идващи от трета територия, съставляваща част от митническата територия на Общността, се счита за внос на стоки. ▼M15 ГЛАВА 5 Разпоредби, общи за глави 1 и 3 Член 30а За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: 1) „ваучер“ означава инструмент, при който съществува задължение да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги и за който стоките или услугите, които ще се предоставят, или имената на лицата, които евентуално ще ги предоставят, са обозначени върху самия инструмент или в свързаната с него документация, включително в реда и условията за ползване на въпросния инструмент; 2) „ваучер за конкретна цел“ означава ваучер, при който мястото на доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, и дължимият ДДС за тези стоки или услуги са известни в момента на издаването на ваучера; 3) „ваучер за множество различни плащания“ означава ваучер, различен от ваучер за конкретна цел. Член 30б 1. Всяко прехвърляне на ваучер за конкретна цел, извършено от данъчнозадължено лице, действащо от свое име, се счита за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът. Действителното предаване на стоките или предоставяне на услугите срещу представянето на ваучер за конкретна цел, приет от доставчика като заплащане или част от заплащане, не се разглежда като отделна сделка. Когато прехвърляне на ваучер за конкретна цел е извършено от данъчнозадължено лице, действащо от името на друго данъчнозадължено лице, това прехвърляне се счита за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, извършена от другото данъчнозадължено лице, от името на което действа данъчнозадълженото лице. Когато доставчикът на стоки или услуги не е данъчнозадълженото лице, което, действайки от свое име, е издало ваучера за конкретна цел, този доставчик въпреки това се счита за извършващ доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, към въпросното данъчнозадължено лице. 2. Действителното предаване на стоките или предоставянето на услугите срещу представянето на ваучер за множество различни плащания, приет от доставчика като заплащане или част от заплащане, се облага с ДДС съгласно член 2, докато всяко предходно прехвърляне на този ваучер за множество различни плащания не подлежи на облагане с ДДС. Когато се извършва прехвърляне на ваучер за множество различни плащания от данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадълженото лице, извършващо облагаемата с ДДС сделка по първа алинея, всяка доставка на услуги, която може да бъде идентифицирана, като например дистрибуторски или промоционални услуги, подлежи на облагане с ДДС. ▼B ДЯЛ V МЯСТО НА ОБЛАГАЕМИТЕ СДЕЛКИ ГЛАВА 1 Място на доставката на стоки Раздел 1 Доставка на стоки без превоз Член 31 Когато стоките не се изпращат или превозват, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките са намират по време на извършване на доставката. Раздел 2 Доставка на стоки с превоз Член 32 Когато стоките се изпращат или превозват от доставчика или от клиента, или от трето лице, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките се намират към момента, когато започва изпращането или превоза на стоките към клиента. Въпреки това, ако изпращането или превозът на стоките започва на трета територия или трета държава, мястото на доставка от вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС и мястото на всяка последваща доставка се счита, че е на територията на държавата-членка на вноса на стоките. ▼M16 Член 33 Чрез дерогация от член 32: а) за място на доставка при вътреобщностните дистанционни продажби на стоки се счита мястото, на което се намират стоките към момента, в който завършва изпращането или превозването на стоките до клиента; б) мястото на доставка при дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети територии или трети държави в държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или превозването на стоките до клиента, се счита, че е там, където се намират стоките към момента, когато завършва изпращането или превозването на стоките до клиента; в) мястото на доставка при дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети територии или трети държави в държавата членка, в която завършва изпращането или превозването на стоките до клиента, се счита, че е в тази държава членка, при условие че ДДС върху тези стоки трябва да се декларира в съответствие със специалния режим, предвиден в дял XII, глава 6, раздел 4. ▼M16 ————— ▼M16 Член 35 Член 33 не се прилага за доставки на стоки — втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и колекционерски предмети по смисъла на член 311, параграф 1, точки 1—4, нито за доставки на превозни средства — втора употреба, по смисъла на член 327, параграф 3, които се облагат с ДДС в съответствие с приложимите специални режими. ▼B Член 36 Когато стоките, изпратени или превозени от доставчика, от клиента или от трето лице, се инсталират или сглобяват, със или без пробно изпитание, от доставчика или от негово име, за място на доставка се счита мястото, където стоките са инсталирани или сглобени. Когато инсталирането или сглобяването се извършва в държава-членка, различна от тази на доставчика, държавата-членка на територията, на която се извършва инсталирането или сглобяването, взема необходимите мерки, за да гарантира, че няма да има двойно данъчно облагане в тази държава-членка. ▼M21 Член 36а 1. Когато едни и същи стоки са предмет на последователни доставки и те се изпращат или превозват от една държава членка до друга държава членка директно от първия доставчик до крайния клиент във веригата, изпращането или превозът се отнасят само към доставката, извършена за междинния оператор. 2. Чрез дерогация от параграф 1, изпращането или превозът се отнасят само към доставката на стоки от междинния оператор, когато междинният оператор е съобщил на своя доставчик идентификационния номер по ДДС, който му е издаден от държавата членка, от която стоките са изпратени или превозени. ▼C15 3. За целите на настоящия член „междинен оператор“ означава доставчик във веригата, различен от първия доставчик във веригата, който изпраща или превозва стоките сам или чрез трето лице, действащо от негово име. ▼M21 4. Настоящият член не се прилага за случаите, обхванати от член 14а. ▼M24 Член 36б Когато за данъчнозадължено лице се счита, че самото то е получило и доставило стоки в съответствие с член 14а, изпращането или превозът на стоките се отнася към доставката, извършена от това данъчнозадължено лице. ▼B Раздел 3 Доставка на стоки на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове Член 37 1. Когато стоките се доставят на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове по време на частта от услугата по превоза на пътници, извършван в Общността, за място на доставка се счита точката на отпътуване при превоза на пътници. 2. За целите на параграф 1 „частта от услугата по превоза на пътници, извършван в Общността“ означава частта, която е извършена без спиране извън Общността, между точката на отпътуване и точката на пристигане при превоза на пътници. „Място на отпътуване при превоз на пътници“ означава първата определена по разписание точка за качване на пътници в Общността, когато е приложимо след спиране извън Общността. „Място на пристигане при превоз на пътници“ означава последната определена по разписание точка за слизане на пътници в Общността, които са се качили в Общността, когато е приложимо преди спиране извън Общността. В случай на пътуване с отиване и връщане отсечката на връщане се счита за отделен транспортен курс. 3. При най-ранна възможност Комисията представя на Съвета доклад, ако е необходимо придружен с подходящи предложения, за мястото на облагане на доставката на стоки за консумация на борда и доставката на услуги, включително ресторантьорски услуги, за пътници на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове. До приемането на предложенията, посочени в първата алинея, държавите-членки могат да освободят или да продължават да освобождават от ДДС, с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС, доставката на стоки за консумация на борда, по отношение на която мястото за облагане е определено в съответствие с параграф 1. ▼M7 Раздел 4 Доставки на газ чрез система за природен газ, на електроенергия и на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи Член 38 1. В случай на доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Общността, или мрежа, свързана с такава система, доставката на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи, на данъчно задължен дилър, за място на доставката се счита мястото, където последният е установил седалището на своята стопанска дейност или има постоянен обект, за който се доставят стоките или, при отсъствие на такова седалище или постоянен обект, мястото, където е неговият постоянен адрес или обичайното му пребиваване. 2. За целите на параграф 1 „данъчно задължен дилър“ означава данъчно задължено лице, чиято основна дейност по отношение на покупката на газ, електроенергия или топлинна или хладилна енергия е препродажбата на тези продукти и чието собствено потребление на тези продукти е незначително. Член 39 В случай на доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Общността, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставката на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи, когато доставката не попада в обхвата на член 38, за място на същата се счита мястото, където потребителят действително използва и консумира стоките. Когато цялото количество газ, електроенергия или топлинна или хладилна енергия или част от него не са действително консумирани от потребителя, тези неконсумирани стоки се считат за използвани и консумирани на мястото, където е установено седалището на неговата стопанска дейност или където той има постоянен обект, за който се доставят стоките. При липсата на такова седалище или постоянен обект се счита, че той е използвал и консумирал посочените стоки на мястото, където е неговото постоянно местоживеене или обичайно пребиваване. ▼B ГЛАВА 2 Място на вътреобщностно придобиване на стоки Член 40 За място на вътреобщностното придобиване на стоки се счита мястото, където завършва изпращането или превозът на стоките за лицето, което ги придобива. Член 41 Без да се засяга член 40, мястото на вътреобщностното придобиване на стоки, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), i) се счита, че се намира на територията на държавата-членка, която е издала данъчния идентификационен номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването, освен ако лицето, придобиващо стоките, установи че ДДС е бил приложен за това придобиване в съответствие с член 40. Ако ДДС е приложен за придобиването в съответствие с първия параграф и впоследствие е приложен в съответствие с член 40 за придобиването в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките, данъчната основа следва да се намали съответно в държавата-членка, която е издала идентификационния номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването. Член 42 Член 41, алинея първа не се прилага и ДДС се счита за приложен за вътреобщностното придобиване на стоки в съответствие с член 40, когато са изпълнени следните условия: а) лицето, придобиващо стоките, установи, че е извършило вътреобщностно придобиване за целите на последваща доставка на територията на държавата-членка, идентифицирана в съответствие с член 40, за която лицето, за което е извършена доставката, е определено в съответствие с член 197 като платеца на ДДС. б) лицето, придобиващо стоките, е удовлетворило задълженията, изложени в член 265 по отношение на представянето на ►C1 обобщена декларация ◄ . ▼M3 ГЛАВА 3 Място на доставка на услуги Раздел 1 Определения Член 43 За целите на прилагането на правилата относно мястото на доставка на услуги: 1. данъчнозадължено лице, което извършва и дейности или сделки, които не се считат за облагаеми доставки на стоки или услуги в съответствие с член 2, параграф 1, се разглежда като данъчнозадължено лице по отношение на всички предоставени му услуги; 2. данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС, се разглежда като данъчнозадължено лице. Раздел 2 Общи правила Член 44 Мястото на доставка на услуги на данъчнозадължено лице, действащо като такова, е мястото, където това лице е установило стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят на постоянен обект на данъчнозадълженото лице, който се намира на място различно от мястото, където е установило стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на данъчнозадълженото лице, което получава такива услуги. Член 45 Мястото на доставка на услуги на данъчно незадължено лице е мястото, където доставчикът е установил стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят от постоянен обект на доставчика, който се намира на място, различно от мястото, където е установил стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на доставчика. Раздел 3 Специални разпоредби Подраздел 1 Доставка на услуги от посредници ▼C6 Член 46 Мястото на доставка на услуги, предоставени на данъчно незадължено лице от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, е мястото, където се осъществява основната сделка в съответствие с настоящата директива. ▼M3 Подраздел 2 Доставка на услуги, свързани с недвижими имоти Член 47 Мястото на доставка на услуги, свързани с недвижими имоти, включително услугите на експерти и агенти за недвижими имоти, осигуряването на настаняване в хотелиерския сектор или в секторите с подобна функция, като този на ваканционни лагери или на обекти, развити за ползване като къмпинг, предоставянето на права за ползване на недвижими имоти и услуги за подготвянето и координирането на строителни работи като например услугите на архитекти и на предприятия, предоставящи надзор на обекта, е мястото, където се намира недвижимият имот. Подраздел 3 Доставка на транспортни услуги Член 48 Мястото на доставка на услуги по пътнически транспорт е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег. Член 49 Мястото на доставка на услуги по транспорт на стоки, различен от транспорта на стоки в рамките на Общността, на данъчно необлагаеми лица, е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег. Член 50 За място на доставка на услугите по транспорт на стоки в рамките на Общността на данъчно незадължени лица се счита мястото на тръгване. Член 51 „Транспорт на стоки в рамките на Общността“ означава всеки превоз на стоки, чието място на тръгване и място на пристигане са разположени на територията на две различни държави-членки. „Място на тръгване“ означава мястото, където фактически започва транспортът на стоките, независимо от реализирания пробег за достигане до мястото, където са разположени стоките, а „място на пристигане“ означава мястото, където транспортът на стоките приключва фактически. Член 52 Не е необходимо държавите-членки да прилагат ДДС за тази част на транспорт на стоки в рамките на Общността, предоставен на данъчно незадължени лица, която се извършва по води, които не представляват част от територията на Общността. Подраздел 4 Доставка на културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни и други подобни услуги, спомагателни услуги при транспорт и оценки на и работа върху движимо имущество Член 53 Мястото на доставка на услуги по отношение на достъп до културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни или други подобни събития, като например панаири и изложби, и на свързани с този достъп спомагателни услуги, предоставяни на данъчнозадължено лице, е мястото, където тези събития се провеждат фактически. ▼M28 M32 Настоящият член не се прилага към достъпа до събития по първи параграф, когато присъствието е виртуално. ▼M3 Член 54 1. Мястото на доставка на услуги и спомагателни услуги, свързани с културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни дейности, като например панаири и изложби, включително доставката на услуги на организаторите на такива дейности, когато са предоставяни на данъчно незадължено лице, е мястото, където тези дейности се провеждат фактически. ▼M28 M32 Когато услугите и спомагателните услуги са свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп, мястото на доставка е мястото, където данъчно незадълженото лице е установено, където има постоянен адрес или обичайно местоживеене. ▼M3 2. Мястото на доставка на следните услуги на данъчно незадължено лице е мястото, където услугите се извършват физически: а) спомагателни транспортни дейности, например товарене, разтоварване, обработка на стоките и подобни дейности; б) оценки на и работа върху движими вещи. Подраздел 5 Доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги Член 55 Мястото на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, различни от тези, които физически се извършват на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове по време на тази част от дейността по пътнически транспорт, която се извършва в рамките на Общността, е мястото, където услугите се извършват физически. Подраздел 6 Наем на превозни средства Член 56 1. Мястото на отдаване под краткосрочен наем на превозни средства е мястото, където превозните средства фактически се предоставят на разположение на потребителя. 2. Мястото на отдаване под наем, различен от краткосрочен наем, на превозни средства на данъчно незадължено лице е мястото, където клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене. Въпреки това мястото на отдаване под наем, различен от краткосрочния наем, на плавателен съд за развлечение на данъчно незадължено лице, е мястото, където плавателният съд за развлечение фактически е предоставен на разположение на клиента, когато тази услуга фактически се предоставя от доставчика от мястото му на стопанска дейност или от постоянен обект, разположен на това място. 3. За целите на параграфи 1 и 2 „краткосрочен“ означава непрекъснатото държане или ползване на превозните средства в продължение на не повече от тридесет дни, а по отношение на плавателни съдове — не повече от деветдесет дни. Подраздел 7 Доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги за потребление на борда на плавателни, въздухоплавателни средства или влакове Член 57 1. Мястото на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които физически се извършват на борда на плавателни, въздухоплавателни средства или влакове по време на тази част от операцията по пътнически транспорт, която се извършва в рамките на Общността, е мястото на тръгване на операцията по пътнически транспорт. 2. По смисъла на параграф 1 „частта от операцията по пътнически транспорт, която се извършва в рамките на Общността“ означава частта, която е извършена без спиране извън Общността, между точката на тръгване и точката на пристигане при пътническия транспорт. „Място на тръгване при пътнически транспорт“ означава първата определена по разписание точка за качване на пътници в рамките на Общността, в случаите, в които е приложимо — след спиране извън Общността. „Място на пристигане при пътнически транспорт“ означава последната определена по разписание точка за слизане на пътници в Общността, които са се качили в Общността, в случаите, в които е приложимо — преди спиране извън Общността. В случай на пътуване с отиване и връщане отсечката на връщане се счита за отделна транспортна операция. Подраздел 8 Доставка на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и електронни услуги на данъчно незадължени лица ▼M16 Член 58 1. Мястото на доставка на следните услуги на данъчно незадължено лице е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно местоживеене: а) далекосъобщителни услуги; б) услуги по разпространение на радио и телевизия; в) услуги, извършвани по електронен път, по-специално посочените в приложение II. Когато доставчикът на определена услуга и клиентът поддържат връзка по електронна поща, това само по себе си не означава, че предоставената услуга представлява услуга, извършвана по електронен път. ▼M16 ————— ▼M3 Подраздел 9 Доставка на услуги на данъчно незадължени лица извън Общността Член 59 Мястото на доставка на следните услуги на данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно местоживеене извън Общността, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно местоживеене: а) предоставяне или прехвърляне на права върху авторско право, патенти, лицензии, търговски марки и други подобни права; б) рекламни услуги; в) услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, юристи, счетоводители и други подобни услуги, както и обработка на данни и предоставянето на информация; г) задълженията за въздържане от провеждането или упражняването, изцяло или частично, на стопанска дейност или на право, посочено в настоящия член; д) банкови, финансови и застрахователни сделки, включително презастраховане, с изключение на отдаването под наем на сейфове; е) осигуряване на персонал; ж) отдаване под наем на движими вещи, с изключение на всички видове превозни средства; ▼M7 з) предоставяне на достъп до система за природен газ, разположена на територията на Общността, или до мрежа, свързана с такава система, до електроенергийната система или до топлофикационните или охладителните мрежи, или пренос или разпределение чрез тези системи или мрежи, и предоставяне на други услуги, пряко свързани с тях. ▼M3 ————— ▼M3 Подраздел 10 Предотвратяване на двойно данъчно облагане или необлагане Член 59а ▼M28 M32 За да се предотврати двойното данъчно облагане, необлагането или нарушаването на конкуренцията, държавите членки могат, по отношение на услугите, чието място на доставка е уредено в членове 44 и 45, член 54, параграф 1, втора алинея и членове 56, 58 и 59: ▼M3 а) да разглеждат мястото на доставка на отделна или всички такива услуги, ако е разположено на тяхна територия, като разположено извън Общността, ако фактическото ползване и потребление на услугите се извършва извън Общността; б) да разглеждат мястото на доставка на отделна или всички такива услуги, ако е разположено извън Общността, като разположено на тяхна територия, ако фактическото ползване и потребление на услугите се извършва на тяхна територия. ▼M3 ————— ▼M16 ГЛАВА 3a Праг за данъчно задължени лица, извършващи доставки на стоки, обхванати от член 33, буква а), и доставки на услуги, обхванати от член 58 Член 59в 1. Член 33, буква а) и член 58 не се прилагат, когато са изпълнени следните условия: а) доставчикът е установен, или при липса на обект, има постоянен адрес или обичайно местоживеене само в една държава членка; б) услугите се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно местоживеене в държава членка, различна от държавата членка по буква а), или стоките се изпращат или превозват до държава членка, различна от държавата членка по буква а); и в) общата стойност без ДДС на доставките, посочени в буква б), не надвишава през текущата календарна година 10 000 EUR или равностойността им в национална валута, нито ги е надвишавала в хода на предходната календарна година. 2. Когато през дадена календарна година бъде надвишен прагът, посочен в параграф 1, буква в), член 33, буква а) и член 58 започват да се прилагат, считано от този момент. 3. Държавата членка, на чиято територия се намират стоките към момента, в който започва тяхното изпращане или превозване, или където са установени данъчно задължените лица, доставящи далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и услуги, извършвани по електронен път, предоставя на данъчно задължените лица, извършващи доставки и отговарящи на условията по параграф 1, правото да изберат мястото на доставка да бъде определено в съответствие с член 33, буква а) и член 58, което право при всички положения се запазва през две календарни години. 4. Държавите членки предприемат подходящи мерки за наблюдение на изпълнението от страна на данъчно задълженото лице на условията, посочени в параграфи 1, 2 и 3. 5. Равностойността в национална валута на сумата, посочена в параграф 1, буква в), се изчислява, като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка на датата на приемане на Директива (ЕС) 2017/2455. ▼B ГЛАВА 4 Място на внос на стоки Член 60 Мястото на внос на стоки е държавата-членка, на чиято територия се намират стоките, когато се въвеждат в Общността. Член 61 Чрез дерогация от член 60, когато при въвеждането в Общността, стоките, които не са в свободно обращение се поставят в един от режимите или положенията, посочени в член 156, или в режим на временен внос, с пълно освобождаване от вносно мито, или под външен транзитен режим, мястото на внос на такива стоки е държавата-членка, на чиято територия стоките престават да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения. Подобно, когато при въвеждане в Общността стоките, които са в свободно обращение се поставят под един от режимите или положенията, посочени в членове 276 и 277, мястото на внос е държавата-членка, на чиято територия стоките престават да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения. ДЯЛ VI ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ИЗИСКУЕМОСТ НА ДДС ГЛАВА 1 Общи разпоредби Член 62 За целите на настоящата директива: 1. „данъчно събитие“ означава обстоятелство, по силата на което се изпълняват правните условия, необходими за настъпването на изискуемостта на ДДС; 2. ДДС става „изискуем“, когато данъчният орган придобива законното основание в даден момент да изисква дължимия данък от лицетоплатец на данъка, независимо от това, че срокът на плащане може да бъде отложен. ГЛАВА 2 Доставка на стоки или услуги Член 63 Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Член 64 1. Когато води до последователни отчитания или плащания, доставката на стоки, различна от тази, състояща се от наемането на стоки за определен период или продажбата на стоки на изплащане, както е посочено в член 14, параграф 2, буква б) или доставката на услуги се счита за завършена при изтичането на периодите, за които се отнасят тези отчитания или плащания. ▼M9 2. Доставките на стоки, които се изпълняват непрекъснато през период, по-дълъг от един календарен месец, които стоки са изпратени или превозени до държава-членка, различна от тази, в която започва тяхното изпращане или превоз, и чиято доставка е освободена от ДДС, или които се прехвърлят освободени от ДДС в друга държава-членка от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност в съответствие с предвидените в член 138 условия, се считат за завършени при изтичането на всеки календарен месец до окончателното прекратяване на доставката на стоки. Доставките на услуги, за които ДДС се дължи от получателя им съгласно член 196 и които се изпълняват непрекъснато през период, по-дълъг от една година, и които не пораждат приспадания или плащания през този период, се считат за завършени при изтичането на всяка календарна година до окончателното прекратяване на доставката на услуги. Държавите-членки могат да предвидят, че в определени случаи, различни от посочените в първа и втора алинея, доставките на стоки или услуги, които се изпълняват непрекъснато през определен период от време, се считат за завършени на интервали най-малко от една година. ▼B Член 65 ▼C13 Когато трябва да се извърши авансово плащане преди стоките или услугите да бъдат доставени, ДДС става изискуем при получаването на плащането и върху получената сума. ▼B Член 66 Чрез дерогация от членове 63, 64 и 65 държавите-членки могат да предвидят, че ДДС става изискуем по отношение на някои сделки или за някои категории данъчнозадължени лица в някой от следните моменти: а) не по-късно от момента на издаването на фактурата; б) не по-късно от момента на получаването на плащането; ▼M9 в) ако не е издадена фактура или ако фактурата е издадена на по-късна дата, в рамките на определен срок, не по-късно от изтичането на срока за издаване на фактури, наложен от държавите-членки съгласно член 222, втора алинея или когато държавата-членка не е наложила такъв срок, в рамките на определен срок от датата на данъчното събитие. Предвидената в първа алинея дерогация обаче не се прилага за доставките на услуги, за които получателят дължи ДДС по силата на член 196, нито за доставките или прехвърлянето на стоки, посочени в член 67. ▼M24 Член 66a Чрез дерогация от членове 63, 64 и 65 данъчното събитие за доставката на стоки от данъчнозадължено лице, за което се счита, че е получило и доставило стоките в съответствие с член 14а, както и за доставката на стоките до това данъчнозадължено лице, възниква и ДДС става изискуем в момента на приемане на плащането. ▼M9 Член 67 Когато в съответствие с предвидените в член 138 условия стоки, изпратени или превозени до държава-членка, различна от тази, в която започва тяхното изпращане или превоз, се доставят освободени от ДДС, или когато стоки се прехвърлят освободени от ДДС в друга държава-членка от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност, ДДС става изискуем при издаването на фактурата или, когато към тази дата няма издадена фактура, след изтичането на срока, посочен в член 222, първа алинея. Член 64, параграф 1, член 64, параграф 2, трета алинея и член 65 не се прилагат по отношение на посочените в първа алинея доставки и прехвърляния на стоки. ▼B ГЛАВА 3 Вътреобщностно придобиване на стоки Член 68 Данъчното събитие настъпва, когато е извършено вътреобщностно придобиване на стоки. Вътреобщностното придобиване на стоки се счита за извършвано, когато доставката на подобни стоки се счита за извършвана на територията на съответната държава-членка. ▼M9 Член 69 В случаите на вътреобщностно придобиване на стоки ДДС става изискуем при издаването на фактурата или когато към тази дата няма издадена фактура, след изтичането на срока, посочен в член 222, първа алинея. ▼B ГЛАВА 4 Внос на стоки Член 70 Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките се внесат. Член 71 1. Когато при въвеждането в Общността стоките се поставят в един от режимите или положенията, посочени в членове 156, 276 и 277 или в режим на временен внос, с пълно освобождаване от вносно мито, или под външен транзитен режим, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем само когато стоките престанат да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения. Въпреки това, когато внесените стоки подлежат на облагане с мита, на земеделски налози или на такси, имащи равностоен ефект, установени по дадена обща политика, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато данъчното събитие по отношение на тези налози настъпи и те станат изискуеми. 2. Когато внесените стоки не подлежат на облагане с някой от налозите, посочени в параграф 1, втора алинея по отношение на данъчното събитие и момента, когато ДДС става изискуем, държавите-членки прилагат разпоредбите, които са в сила за управляването на митните сборове. ▼C3 ДЯЛ VII ДАНЪЧНА ОСНОВА ГЛАВА 1 Определение ▼B Член 72 За целите на настоящата директива „пазарна стойност“ означава пълната стойност, която, за да се получат съответните стоки или услуги в този момент, в който клиентът на същия пазарен етап, на който се извършва доставката на стоките или услугите, трябва да плати при условията на лоялна конкуренция на доставчика в пряка сделка на територията на държавата-членка, в която доставката е облагаема. Когато не може да бъде установена съпоставима доставка на стоки или услуги, „пазарна стойност“ означава следното: 1. по отношение на стоките — сумата, която е не по-малка от покупната цена на стоките или на подобни стоки, или при липсата на покупна цена — себестойността, определена по времето на доставката; 2. по отношение на услугите — сумата, която е не по-малка от пълната себестойност за данъчнозадълженото лице за предоставянето на услугата. ГЛАВА 2 Доставка на стоки или услуги Член 73 По отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74—77, данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката. ▼M15 Член 73а Без да се засяга член 73, данъчната основа на доставката на стоки или услуги, предоставени срещу ваучер за множество различни плащания, е равна на платената за ваучера сума или, при липсата на информация за тази сума, на паричната стойност, посочена върху самия ваучер за множество различни плащания или в свързаната с него документация, без размера на ДДС, свързан с доставените стоки или услуги. ▼B Член 74 Когато данъчнозадължено лице ползва или се разпорежда със стоки, съставляващи част от неговите стопански активи или когато стоките се задържат от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, когато бъде преустановена неговата облагаема икономическа дейност, както е посочено в членове 16 и 18, данъчната основа е покупната цена на стоките или сходните стоки или при липса на покупна цена — себестойността, определена в момента на извършването на ползването, разпореждането или задържането. Член 75 По отношение на доставката на услуги, посочена в член 26, когато стоките, представляващи част от активите на стопанска дейност, се използват за лични цели или услугите се извършват безвъзмездно, данъчната основа е пълната себестойност за данъчнозадълженото лице на предоставянето на услугите. Член 76 По отношение на доставката на стоки, състояща се от прехвърляне на друга държава-членка, данъчната основа е покупната цена на стоките или на подобни стоки, или при липсата на покупна цена — пълната себестойност, определена към момента на извършването на прехвърлянето. Член 77 По отношение на доставката от данъчнозадължено лице на услуга за целите на стопанската му дейност, както е посочено в член 27, данъчната основа е пазарната цена на доставената услуга. Член 78 Данъчната основа включва следните елементи: а) данъци, мита, налози и такси с изключение на самия данък върху добавената стойност; б) съпътстващите разходи, начислени от доставчика на клиента, като разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховане. За целите на буква б) от първи параграф, държавите-членки могат да считат разходите, обхванати по отделно споразумение, за съпътстващи разходи. Член 79 Данъчната основа не включва следните елементи: а) намаленията на цените като отстъпка за предсрочно плащане; б) отстъпките от цените и намаленията, предоставени на клиента и получени от него към момента на доставката; в) сумите, които данъчнозадълженото лице получава от клиента като изплащане на разходи, направени от името и за сметка на клиента и отчетени в неговите счетоводни книги по разчетна сметка. Данъчнозадълженото лице трябва да предостави доказателство за фактическата сума на разходите, посочени в буква в) от алинея първа и не може да приспада никакъв ДДС, който може да е бил начислен. Член 80 1. За да се предотврати неплащането или избягването на данъци, държавите-членки могат да вземат мерки, за да гарантират, че по отношение на доставката на стоки или услуги на бенефициери, с които съществуват семейни или други близки лични връзки, връзки по управлението, собствеността, членството, финансови или юридически връзки, както са определени от държавата-членка, данъчната основа е пазарната стойност на операцията в следните случаи: а) когато насрещната престация е по-ниска от пазарната цена и получателят на доставката няма пълно право на приспадане по членове 167—171 и 173—177; ▼A1 б) когато насрещната престация е по-ниска от пазарната цена и доставчикът няма пълно право на приспадане по членове 167—171 и членове 173—177 и доставката подлежи на освобождаване по членове 132, 135, 136, 371, 375, 376, 377, 378, параграф 2, 379, параграф 2 или членове 380—390в; ▼B в) когато насрещната престация е по-висока от пазарната цена и доставчикът няма пълно право на приспадане по членове 167—171 и членове 173—177. За целите на първата алинея юридическите връзки могат да обхващат взаимоотношението между работодател и наето лице, или семейството на наетото лице, или други тясно свързани лица. 2. Когато държавите-членки упражняват възможността, предвидена в параграф 1, те могат да ограничат категориите на доставчиците или получателите, за които се прилагат мерките. 3. Държавите-членки информират Комитета по ДДС за националните законодателни мерки, приети в съответствие с параграф 1, доколкото същите не са мерки, разрешени от Съвета преди 13 август 2006 г. в съответствие с член 27, параграфи 1—4 от Директива 77/388/ЕИО и които са продължени съгласно параграф 1 от настоящия член. Член 81 ▼M28 M32 Държавите членки, които към 1 януари 1993 г. не са се възползвали от възможността по член 98 за прилагане на намалена ставка, могат, ако се възползват от възможността по член 89, да предвидят по отношение на доставките на произведения на изкуството, както е посочено в приложение III, точка 26, данъчната основа да е равна на част от сумата, определена в съответствие с членове 73, 74, 76, 78 и 79. ▼B Частта, определена в първия параграф, се определя по такъв начин, че така дължимият ДДС е равен най-малко на 5 % от сумата, определена в съответствие с членове 73, 74, 76, 78 и 79. Член 82 Държавите-членки могат да предвидят, че по отношение на доставката на стоки и услуги данъчната основа трябва да включва стойността на освободеното инвестиционно злато по смисъла на член 346, което е предоставено от клиента да се използва като основа за преработване, което в резултат на това губи статута си на инвестиционно злато, освободено от ДДС, когато се доставят такива стоки и услуги. Стойността, която трябва да се използва, е пазарната цена на инвестиционното злато към момента на доставянето на тези стоки и услуги. ГЛАВА 3 Вътреобщностно придобиване на стоки Член 83 По отношение на вътреобщностното придобиване на стоки данъчната основа се установява на основата на същите фактори, използвани в съответствие с глава 1 за определяне на данъчната основа за доставката на същите стоки на съответната държава-членка. В случаите на сделки, които трябва да се третират като вътреобщностни придобивания на стоки, посочени в членове 21 и 22, данъчната основа е покупната цена на стоките или на подобни стоки или ако няма покупна цена — себестойността, определена към момента на доставката. Член 84 1. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че акцизът дължим или платим от лицето, извършващо вътреобщностно придобиване на акцизен продукт, е включен в данъчната основа в съответствие с член 78, първи параграф, а). 2. Когато след извършването на вътреобщностно придобиване на стоки лицето, придобиващо стоките, получава възстановяване на акциза, платен в държавата-членка, в която е започнало изпращането или превоза на стоките, данъчната основа се намалява съответно в държавата-членка, на чиято територия се извършва придобиването. ГЛАВА 4 Внос на стоки Член 85 По отношение на вноса на стоки, данъчната основа е стойността за митнически цели, определена в съответствие с разпоредбите на Общността, които са в сила. Член 86 1. Данъчната основа включва следните фактори, доколкото същите вече не са включени: а) данъци, мита, налози и такси, дължими извън държавата-членка на вноса и тези дължими на основание на внос, с изключение на ДДС, който трябва да се събира; б) съпътстващите разходи като разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на територията на държавата-членка на вноса, както и тези, получени в резултат на превоз до друго местоназначение в Общността, ако това друго местоназначение е известно, когато настъпи данъчното събитие. 2. За целите на параграф 1, буква б) „първото местоназначение“ означава мястото, посочено в товарителницата или в някой друг документ, по който стоките се внасят в държавата-членка на вноса. Ако то не е посочено, за първо местоназначение се счита мястото на първото прехвърляне на стоките в държавата-членка на вноса. Член 87 Данъчната основа не включва следните елементи: а) намаленията на цените като отстъпка за предсрочно плащане; б) отстъпките от цените и намаленията, предоставени на клиента и получени от него към момента на вноса; Член 88 Когато стоките, временно изнесени от територията на Общността, се внесат, след като са претърпели извън Общността поправка, обработка, приспособяване или преработка, държавите-членки предприемат стъпки да гарантират, че данъчното третиране на стоките за целите на ДДС е същото като това, което би било приложено ако поправката, обработката, приспособяването или преработката са били извършени на тяхна територия. Член 89 Държавите-членки, които на 1 януари 1993 г. не са се възползвали от възможността съгласно член 98 за прилагането на намалена ставка, могат да предвидят по отношение на вноса на произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, както е определено в член 311, параграф 1, точки 2, 3 и 4, данъчната основа да е равна на частта от сумата, определена в съответствие с членове 85, 86 и 87. Частта, определена в първия параграф, се определя по такъв начин, че така дължимият ДДС върху вноса да е равен най-малко на 5 % от сумата, определена в съответствие с членове 85, 86 и 87. ГЛАВА 5 Други разпоредби Член 90 1. В случаите на анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане, или когато цената е намалена след извършването на доставката, основата се намалява съответно съгласно условия, които се определят от държавите-членки. 2. В случаите на пълно или частично неплащане държавите-членки могат да дерогират от параграф 1. Член 91 1. Когато елементите, използвани за определяне на данъчната основа за внос, са изразени във валута, различна от тази на държавата-членка, в която се извършва изчисляването ѝ, обменният курс се определя в съответствие с разпоредбите на Общността, управляващи изчисляването на стойността за митнически цели. 2. Когато елементите, използвани за определяне на данъчната основа за сделка, различна от вноса на стока, са изразени във валута, различна от тази на държавата-членка, в която се извършва изчисляването ѝ, приложимият обменен курс е последният отчетен курс „продава“ към момента, когато ДДС става изискуем, на най-представителната борса или борси на съответната държава-членка или курс, определен по отношение на този или тези пазари, в съответствие с правилата, предвидени от тази държава-членка. ▼M9 Държавите-членки приемат вместо това използването на последния обменен курс, публикуван от Европейската централна банка към момента, в който данъкът става изискуем. Конвертирането между валути, различни от еврото, се извършва, като се използва обменният курс на всяка от тези валути към еврото. Държавите-членки могат да изискват да бъдат уведомени за използването на тази възможност от данъчнозадълженото лице. За някои сделки обаче, посочени в първа алинея, или за някои категории данъчнозадължени лица, държавите-членки могат да използват обменния курс, определен в съответствие с разпоредбите на Общността в сила, които уреждат изчисляването на митническата стойност. ▼B Член 92 По отношение на стойността на опаковъчни материали, подлежащи на връщане, държавите-членки могат да предприемат една от следните мерки: а) да ги изключат от данъчната основа и вземат всички необходими мерки за осигуряването на коригирането на тази основа, ако опаковъчните материали не се върнат; б) да ги включат в данъчната основа и вземат всички необходими мерки за осигуряването на коригирането на тази основа, ако опаковъчните материали фактически се върнат. ДЯЛ VIII ДАНЪЧНИ СТАВКИ ГЛАВА 1 Прилагане на данъчни ставки Член 93 Данъчната ставка, приложима към облагаемите сделки, е тази, действаща по време на данъчното събитие. Въпреки това, при следните случаи приложимата данъчна ставка е тази, която е действаща, когато ДДС става изискуем: а) в случаите, посочени в членове 65 и 66; б) в случаите на вътреобщностно придобиване на стоки; в) в случаите, отнасящи се до вноса на стоки, посочен в член 71, параграф 1, втора алинея, и в член 71, параграф 2. Член 94 1. Данъчната ставка, приложима към вътреобщностно придобиване на стоки е тази, приложима за доставката на подобни стоки на територията на държавата-членка. ▼M28 M32 2. Данъчната ставка, приложима към вноса на стоки е тази, приложима за доставката на подобни стоки на територията на държавата членка. ▼M28 M32 3. Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член държавите членки, които прилагат стандартна ставка за доставката на произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, изброени в приложение IX, части А, Б и В, могат да прилагат намалена ставка, както е предвидено в член 98, параграф 1, първа алинея, за вноса на тези стоки на територията на държавата членка. ▼B Член 95 Когато данъчните ставки се променят, държавите-членки могат в случаите, посочени в членове 65 и 66, да извършат корекции, за да вземат пред вид данъчните ставки, приложими в момента на доставянето на стоките или услугите. Държавите-членки могат също да приемат всички подходящи преходни мерки. ГЛАВА 2 Структура и размер на данъчните ставки Раздел 1 Стандартна данъчна ставка Член 96 Държавите-членки прилагат стандартна ставка на ДДС, която се определя от всяка държава-членка като процент от данъчната основа и която е една и съща за доставката на стоки и за доставката на услуги. ▼M18 Член 97 Стандартната данъчна ставка не може да бъде по-ниска от 15 %. ▼B Раздел 2 Намалени ставки ▼M28 M32 Член 98 1. Държавите членки могат да прилагат най-много две намалени ставки. Намалените ставки се определят като процент от данъчната основа, който не е под 5 %, и се прилагат единствено за доставките на стоки и услуги, включени в списъка в приложение III. Държавите членки могат да прилагат намалените ставки за доставки на стоки или услуги по максимум 24 точки от приложение III. 2. В допълнение към двете намалени ставки, посочени в параграф 1 от настоящия член, държавите членки могат да прилагат намалена ставка, по-ниска от минималните 5 %, и освобождаване с приспадане на платения на предходния етап ДДС за доставки на стоки или услуги по максимум седем точки от приложение III. Намалената ставка, по-ниска от минималните 5 %, и освобождаването с приспадане на платения на предходния етап ДДС могат да бъдат прилагани единствено за доставки на стоки или услуги по следните точки от приложение III: а) точки 1—6 и 10в; б) всички останали точки от приложение III, попадащи в приложното поле на възможностите, предвидени в член 105а, параграф 1. За целите на втора алинея, буква б) от настоящия параграф се счита, че сделките, свързани с жилищно настаняване, посочени в член 105а, параграф 1, втора алинея, попадат в приложното поле на приложение III, точка 10. Държавите членки, които към 1 януари 2021 г. са прилагали намалени ставки, по-ниски от минималните 5 %, или са предоставяли освобождаване с приспадане на платения на предходния етап ДДС за доставки на стоки и услуги по повече от седем точки от приложение III, ограничават прилагането на намалените ставки или освобождаванията, за да изпълнят изискванията на първа алинея от настоящия параграф до 1 януари 2032 г. или до приемането на окончателния режим, посочен в член 402, според това кое от двете настъпи по-рано. Държавите членки са свободни да определят за кои доставки на стоки или услуги ще продължат да прилагат намалените ставки или да предоставят посоченото освобождаване. 3. Намалените ставки и освобождаването по параграфи 1 и 2 от настоящия член не се прилагат за услуги, предоставяни по електронен път, с изключение на изброените в точки 6, 7, 8 и 13 от приложение III. 4. При прилагането на намалените ставки и освобождаването, предвидени в настоящата директива, държавите членки може да използват Комбинираната номенклатура или статистическата класификация на продуктите по дейности, или и двете, за да установят точното приложно поле на съответната категория. ▼M28 M32 Член 98а Намалените ставки и освобождаването, посочени в член 98, параграфи 1 и 2, не се прилагат за доставките на произведения на изкуството, на колекционерски предмети и на антикварни предмети, за които се прилага специалният режим, предвиден в дял XII, глава 4. ▼M28 M32 ————— ▼M28 M32 Член 100 До 31 декември 2028 г. и след това веднъж на всеки пет години Комисията предава на Съвета доклад за приложното поле на приложение III, заедно с подходящи предложения, ако са необходими. ▼M28 M32 ————— ▼M28 M32 Раздел 2a Извънредни обстоятелства Член 101а 1. Когато Комисията е разрешила на държава членка в съответствие с член 53, първи параграф от Директива 2009/132/ЕО на Съвета ( 1 ) да прилага освобождаване за стоки, внасяни за употреба от пострадали от бедствия, държавата членка може да предостави освобождаване с право на приспадане на ДДС, платен на предходния етап, при същите условия по отношение на вътреобщностните придобивания и доставките на посочените стоки и на услугите, свързани с такива стоки, включително услугите за даване под наем. 2. Държава членка, която желае да приложи мярката, посочена в параграф 1, уведомява Комитета по ДДС. 3. Когато стоките или услугите, придобити от организациите, които се ползват от освобождаването по параграф 1 от настоящия член, се използват за цели, различни от предвидените в дял VIII, глава 4 от Директива 2009/132/ЕО, използването им се облага с ДДС при условията, приложими към момента, в който условията за освобождаване престанат да бъдат изпълнени. ▼B Раздел 3 Специални разпоредби ▼M28 M32 ————— ▼M28 M32 Член 104 1. Австрия може да прилага втора стандартна ставка в общините Юнгхолц и Мителберг (Клайнес Валзертал), която е по-ниска от съответната ставка, прилагана в останалата част на Австрия, но не е по-ниска от 15 %. 2. Гърция може да прилага ставки до 30 % по-ниски от съответните ставки, прилагани в континенталната част на страната, в департаментите Лесбос, Хиос, Самос, Додеканезе и Цикладите, както и на островите Тасос, Северни Споради, Самотраки и Скирос. 3. При сделки, извършвани в автономните региони на Азорските острови и Мадейра, и при пряк внос в тези региони Португалия може да прилага ставки, по-ниски от тези, които се прилагат за континенталната ѝ част. 4. Португалия може да прилага една от двете намалени ставки, предвидени в член 98, параграф 1, за таксите за преминаване по мостовете в района на Лисабон. ▼M28 M32 ————— ▼M28 M32 Член 105а 1. Държавите членки, които в съответствие с правото на Съюза са прилагали към 1 януари 2021 г. намалени ставки с размер под минималния размер, предвиден в член 98, параграф 1, или са предоставяли освобождаване с приспадане на ДДС, платен на предходния етап, за доставката на стоки или услуги, включени в точки, различни от точки 1–6 и точка 10в от приложение III, могат съгласно член 98, параграф 2 да продължат да прилагат тези намалени ставки или да предоставят такова освобождаване, без да се засяга параграф 4 от настоящия член. Държавите членки, които в съответствие с правото на Съюза са прилагали към 1 януари 2021 г. намалени ставки с размер под минималния размер, предвиден в член 98, параграф 1, за сделки, свързани с жилищно настаняване, които не са част от социална политика, могат съгласно член 98, параграф 2 да продължат да прилагат тези намалени ставки. Държавите членки изпращат на Комитета по ДДС текста на основните разпоредби от националното им право и условията за прилагане на намалените ставки и за предоставяне на освобождаване във връзка с член 98, параграф 2, втора алинея, буква б) до 7 юли 2022 г. Без да се засяга параграф 4 от настоящия член, намалените ставки с размер под минималния размер, предвиден в член 98, параграф 1, или освобождаването с право на приспадане на ДДС, платен на предходния етап, могат да бъдат прилагани от други държави членки в съответствие с член 98, параграф 2, първа алинея за същите доставки на стоки или услуги като посочените в първа и втора алинея от настоящия параграф, и при същите условия като приложимите към 1 януари 2021 г. в държавите членки, посочени в първа и втора алинея от настоящия параграф. 2. Държавите членки, които в съответствие с правото на Съюза са прилагали към 1 януари 2021 г. намалени ставки с размер под 12 %, включително намалени ставки с размер под минималния размер, предвиден в член 98, параграф 1, или са предоставяли освобождаване с приспадане на ДДС, платен на предходния етап, за доставките на стоки или услуги, различни от включените в списъка в приложение III, могат съгласно член 98, параграфи 1 и 2 да продължат да прилагат тези намалени ставки или да предоставят такова освобождаване до 1 януари 2032 г. или докато бъде приет окончателният режим, посочен в член 402, според това кое от двете настъпи по-рано, без да се засяга параграф 4 от настоящия член. 3. Държавите членки, които в съответствие с правото на Съюза са прилагали към 1 януари 2021 г. намалени ставки, не по-ниски от 12 %, за доставките на стоки или услуги, различни от включените в списъка в приложение III, могат съгласно член 98, параграф 1, първа алинея да продължат да прилагат тези намалени ставки, без да се засяга параграф 4 от настоящия член. Държавите членки изпращат на Комитета по ДДС текста на основните разпоредби от националното им право и условията за прилагане на намалените ставки, посочени в първа алинея от настоящия параграф, до 7 юли 2022 г. Без да се засяга параграф 4 от настоящия член, намалените ставки, не по-ниски от 12 %, могат да бъдат прилагани от други държави членки в съответствие с член 98, параграф 1, първа алинея за доставките на същите стоки или услуги като тези, посочени в първа алинея от настоящия параграф и при същите условия като приложимите към 1 януари 2021 г. в държавите членки, посочени в първата алинея от настоящия параграф. 4. Чрез дерогация от параграфи 1, 2 и 3 намалените ставки или освобождаването с приспадане на ДДС, платен на предходния етап, за изкопаеми горива, за други стоки с подобно въздействие върху емисиите на парникови газове, като торф, и за дървесина, използвана като дърва за огрев, спират да се прилагат най-късно до 1 януари 2030 г. Намалените ставки или освобождаването с приспадане на ДДС, платен на предходния етап, за химически пестициди и химически торове, спират да се прилагат най-късно до 1 януари 2032 г. 5. Държавите членки, които съгласно параграф 1, четвърта алинея или параграф 3, трета алинея от настоящия член, или съгласно член 105б желаят да прилагат намалените ставки, не по-ниски от 12 %, или намалените ставки с размер под минималния размер, предвиден в член 98, параграф 1, или да предоставят освобождаване с приспадане на ДДС, платен на предходния етап, приемат до 7 октомври 2023 г. подробни правила за използването на тези възможности. Те изпращат на Комитета по ДДС текста на основните разпоредби от националното право, които са приели. 6. До 1 юли 2025 г. въз основа на предоставената от държавите членки информация Комисията представя на Съвета доклад с изчерпателен списък на стоките и услугите, посочени в параграфи 1 и 3 от настоящия член, както и в член 105б, за които държавите членки прилагат намалени ставки, включително намалените ставки с размер под минималния размер, предвиден в член 98, параграф 1, или предоставят освобождаване с право на приспадане на ДДС, платен на предходния етап. Член 105б Държавите членки, които в съответствие с правото на Съюза са прилагали към 1 януари 2021 г. намалени ставки, не по-ниски от минималните 5 %, за сделки, свързани с жилищно настаняване, които не са част от социална политика, могат съгласно член 98, параграф 1, първа алинея да продължат да прилагат тези намалени ставки. В такъв случай от 1 януари 2042 г. намалените ставки, приложими за такива сделки, са не по-ниски от 12 %. Държавите членки изпращат на Комитета по ДДС текста на основните разпоредби от националното им право и условията за прилагане на намалените ставки, посочени в първи параграф, до 7 юли 2022 г. Намалена ставка, не по-ниска от 12 %, може да бъде прилагана от други държави членки в съответствие с член 98, параграф 1, първа алинея за сделките, посочени в първия параграф от настоящия член, при същите условия като приложимите към 1 януари 2021 г. в държавите членки, посочени в първия параграф от настоящия член. За целите на член 98, параграф 1, трета алинея се счита, че сделките, посочени в настоящия член, попадат в приложното поле на приложение III, точка 10. ▼M5 ————— ▼M28 M32 ————— ▼B ГЛАВА 5 Временни разпоредби ▼M28 M32 ————— ▼M2 ————— ▼M28 M32 ————— ▼M2 ————— ▼M5 ————— ▼M28 M32 ————— ▼M30 Член 129а 1. Държавите членки могат предприемат една от следните мерки: а) да прилагат намалена данъчна ставка за доставката на медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19 и услуги, тясно свързани с тези изделия; б) да предоставят освобождаване с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС по отношение на доставката на медицински изделия за инвитро диагностика на COVID-19 и услуги, тясно свързани с тези изделия. Само медицинските изделия за инвитро диагностика на COVID-19, които са в съответствие с приложимите изисквания, посочени в Директива 98/79/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ) или в Регламент (ЕС) 2017/746 на Европейския парламент и на Съвета ( 3 ), и другото приложимо законодателство на Съюза, отговарят на условията за прилагане на мерките, предвидени в първа алинея. 2. Държавите членки могат да предоставят освобождаване с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС по отношение на доставката на ваксини срещу COVID-19 и услуги, тясно свързани с тези ваксини. Само ваксините срещу COVID-19, одобрени от Комисията или от държавите членки, отговарят на условията за освобождаване, предвидени в първа алинея. 3. Настоящият член се прилага до 31 декември 2022 г. ▼M2 ————— ▼B ДЯЛ IX ОСВОБОЖДАВАНИЯ ГЛАВА 1 Общи разпоредби Член 131 Освобождаванията, предвидени в глави 2—9, се прилагат, без да се засягат други общностни разпоредби и в съответствие с условията, които държавите-членки определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на тези освобождавания, и да предотвратят всякакво възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба. ГЛАВА 2 Освобождавания за някои дейности от обществен интерес Член 132 1. Държавите-членки освобождават следните сделки: а) доставката на обществените пощенски служби, различни от пътнически транспорт и далекосъобщителни услуги, и съпътстващата ги доставка на стоки; б) болничната и медицинската помощ, и тясно свързаните с тях дейности, извършвани от публичноправни субекти, или при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти, от болници, терапевтични или диагностични медицински центрове и други надлежно признати заведения с подобен характер; в) предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии, определени от съответната държава-членка; г) доставката на човешки органи, кръв и кърма; д) доставката на услуги, извършвани от зъботехници по занятие, както и доставката на зъбни протези, извършвани от зъболекари и зъботехници; е) доставката на услуги, извършвани от самостоятелни групи лица, чийто дейности са освободени от ДДС или във връзка с които те не са данъчнозадължени лица, с цел предоставяне на техните членове на услугите, които са пряко необходими за осъществяване на тяхната дейност, когато такива групи изискват от своите членове само възстановяване на дела им от общите разходи, при условие че освобождаването не би довело до нарушаване на конкуренцията; ж) доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, включително тези услуги доставяни от старчески домове, от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни от съответната държава-членка; з) доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със защитата на децата и младежите, от страна на публичноправни субекти или други организации, признати за благотворителни от съответната държава-членка; и) предоставянето на детското или младежкото образование, училищното или университетското образование, професионалното обучение или преквалификация, включително доставката на стоки и на услуги, тясно свързани с него, осъществявани от публичноправни субекти с такъв предмет на дейност или от други организации, определени от съответната държава-членка за организации със сроден предмет на дейност; й) частните уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование; к) осигуряване на персонал от религиозни или философски институции за дейностите, предвидени в букви б), ж), з) и и), и за целите на духовното благосъстояние; л) доставката на услуги и на стоки, тясно свързани с тях, в полза на техните членове срещу членски внос, определен в съответствие с техните правила, от нестопански организации, поставящи се цели от политически, профсъюзен, религиозен, патриотичен, философски, филантропичен или граждански характер, при условие че освобождаването не би довело до нарушаване на конкуренцията; м) доставката на някои услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание от нестопански организации на лица, участващи в спортни дейности или физическо възпитание; н) доставката на някои културни услуги и стоки, тясно свързани с тях, доставяни от публичноправни субекти или от други културни организации, признати от съответната държава-членка; о) доставката на услуги и стоки от организации, чийто дейности са освободени съгласно разпоредбите на букви б), ж), з), и), л), м) и н), във връзка с прояви за набиране на средства, организирани изключително в тяхна полза, при условие че освобождаването не би довело до нарушаване на конкуренцията; п) доставката на транспортни услуги за болни или ранени лица с моторни превозни средства, специално предназначени за целта, от органи, имащи надлежно разрешение за това; р) дейностите на обществени радио и телевизионни организации, освен дейностите с търговски характер. 2. За целите на параграф 1, буква о) държавите-членки могат да въведат всякакви необходими ограничения, по-специално по отношение на броя на проявите или размера на постъпленията, който дава право на освобождаване. Член 133 Държавите-членки могат да поставят предоставянето на право на организациите, различни от публичноправни субекти, да освобождават всяка от доставките, предвидени в член 132, параграф 1, букви б), ж), з), и), л), м) и н), в зависимост от това дали същите отговарят на едно или повече от следните условия: а) съответните органи не трябва да се стремят системно към реализиране на печалба, а реализираните независимо от това излишъци не се разпределят, а се използват за продължаването или подобряването на доставяните услуги; б) тези органи трябва да са управлявани и администрирани по същество на доброволна основа от лица, които нямат пряк или косвен интерес, било то лично или чрез посредници, от резултатите на съответните дейности; в) тези органи трябва да определят цени, утвърдени от държавните органи или ненадвишаващи така утвърдените цени, или за услугите, които не подлежат на утвърждаване, цени по-ниски от определяните за подобни услуги от търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС; г) не трябва да има вероятност освобождаването от ДДС да доведе до нарушаване на конкуренцията, поставяйки в неизгодно положение търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС. Държавите-членки, които в съответствие с приложение Д към Директива 77/388/ЕИО от 1 януари 1989 г. са прилагали ДДС за сделките, посочени в член 132, параграф 1, букви м) и н), могат също да приложат условията, предвидени в първия параграф, буква г), когато посочената доставка на стоки или услуги от публичноправни субекти е освободена от ДДС. Член 134 Доставката на стоки или услуги не се освобождава, както е предвидено в разпоредбите на член 132, параграф 1, букви б), ж), з), и), л), м) и н), в следните случаи: а) когато доставката не е от съществено значение за освободените сделки; б) когато основното предназначение на доставката е реализирането на допълнителен доход за съответния орган чрез извършването на сделки, които са в пряка конкуренция с тези, извършвани от търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС. ГЛАВА 3 Освобождавания в полза на други дейности Член 135 1. Държавите-членки освобождават следните сделки: а) застрахователните и презастрахователните сделки, включително свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти; б) отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на лицето, което го отпуска; в) договарянето или всякакви операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства и управлението на кредитни гаранции от лицето, което е отпуснало кредита; г) сделките, включително договаряне, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други прехвърляеми инструменти, но с изключение на събирането на дългове; д) сделките, включително договаряне, засягащи валута, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на предметите с колекционерска стойност, тоест монетите от злато, сребро и други метали или банкнотите, които обикновено не се използват като законно платежно средство или монети с нумизматична стойност; е) сделките, включително договаряне, с изключение на управление и отговорно пазене, с акции и дялове на дружества и сдружения, необезпечени облигации и други ценни книжа с изключение на документи, установяващи права на собственост върху стоки и правата или ценните книжа, посочени в член 15, параграф 2; ж) управлението на специалните инвестиционни фондове съгласно определенията, дадени от държавите-членки; з) доставката по номинална стойност на пощенски марки, валидни за употреба при пощенски услуги на територията на страната, гербови марки и други подобни марки; и) залагането, лотариите и другите форми на хазарт при условията и ограниченията, постановени от държавите-членки; й) доставката на сгради или части от сгради, както и на земята, която заемат, с изключение на доставката, посочена в член 12, параграф 1, буква а); к) доставката на незастроена земя с изключение доставката на земя за строеж, както е посочено в член 12, параграф 1, буква б); л) отдаване под наем или под аренда на недвижими имоти. 2. Дейностите, посочени по-долу, се изключват от освобождаването, предвидено в параграф 1, буква л): а) предоставянето на настаняване съгласно определенията в законодателството на държавите-членки, в хотелския сектор или в секторите с подобна функция, включително предоставянето на настаняване във ваканционни селища или на площадки, разработени за ползване като къмпинги; б) отдаването под наем на помещения и площадки за паркиране на моторни превозни средства; в) отдаване под наем на постоянно инсталирано оборудване и машини; г) наемането на сейфове. Държавите-членки могат да приложат допълнителни ограничения на обхвата на освобождаването, посочено в параграф 1, буква л). Член 136 Държавите-членки освобождават следните сделки: ▼A1 а) доставката на стоки, използвани единствено за дейност, освободена по членове 132, 135, 371, 375, 376 и 377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2, и членове 380—390в, ако тези стоки не дават право на приспадане; ▼B б) доставката на стоки, за чието придобиване или употреба ДДС не е бил подлежащ на приспадане в съответствие с член 176. ▼M24 Член 136a Когато за данъчнозадължено лице се счита, че е получило и доставило стоки в съответствие с член 14а, параграф 2, държавите членки освобождават доставката на тези стоки, по която получател е това данъчнозадължено лице. ▼B Член 137 1. Държавите-членки могат да позволят на данъчнозадължените лица право на избор за данъчно облагане на следните сделки: а) финансовите сделки, посочени в член 135, параграф 1, букви б) —ж); б) доставка на сграда или на части от нея и прилежащата ѝ земя, различна от доставката, посочена в член 12, параграф 1, буква а); в) доставката на незастроена земя с изключение доставката на земя за строеж, както е посочено в член 12, параграф 1, буква б); г) отдаване под наем или аренда на недвижими имоти. 2. Държавите-членки предвиждат подробните правила, регулиращи упражняването на избора по параграф 1. Държавите-членки могат да ограничат обхвата на това право на избор. ГЛАВА 4 Освобождавания на вътреобщностни сделки Раздел 1 Освобождавания, свързани с доставка на стоки Член 138 ▼M21 1. Държавите членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или от името на продавача или лицето, придобиващо стоките, когато са изпълнени следните условия: а) стоките са доставени на друго данъчнозадължено лице или на данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава членка, различна от тази, в която започва изпращането или превозът на стоките; б) данъчнозадълженото лице или данъчно незадълженото юридическо лице, за което е извършена доставката, е идентифицирано за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която започва изпращането или превозът на стоките, и е посочило този идентификационен номер по ДДС на доставчика. ▼M21 1а. Освобождаването, предвидено в параграф 1, не се прилага, когато доставчикът не е изпълнил задължението, посочено в членове 262 и 263, да представи обобщена декларация или когато представената от него обобщена декларация не съдържа точната информация за тази доставка съгласно изискванията на член 264, освен ако доставчикът може да оправдае по надлежен начин допуснатата от него нередност пред компетентните органи. ▼B 2. Освен доставката на стоки, посочени в параграф 1, държавите-членки освобождават следните сделки: а) доставката на нови транспортни средства, изпратени или превозени до клиента на местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, за данъчнозадължени лица или за данъчно незадължени юридически лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1, или за всяко друго данъчно незадължено лице; б) доставката на продукти, подлежащи на облагане с акцизи, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, за клиента от или за сметка на продавача или клиента, за данъчнозадължени лица или за данъчно незадължени юридически лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки, различни от продукти подлежащи на облагане с акцизи, не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1, когато тези продукти са изпратени или превозени в съответствие с член 7, параграфи 4 и 5, или член 16 от Директива 92/12/ЕИО; в) доставката на стоки, състояща се от прехвърляне на друга държава-членка, която би имала право на освобождаванията съгласно параграф 1 и букви а) и б), ако е била извършена от името на друго данъчнозадължено лице. Член 139 1. ►M27 Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 1, не се прилага за доставката на стоки, извършвана от данъчнозадължени лица, които – в рамките на държавата членка, в която се извършва доставката – попадат в обхвата на освобождаването за малките предприятия, предвидено в член 284. ◄ Освобождаването не се прилага и за доставката на стоки за данъчнозадължени лица или данъчно незадължени юридически лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1. ▼M27 2. Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 2, буква б), не се прилага за доставката на продукти, подлежащи на облагане с акциз, извършвана от данъчнозадължени лица, които – в рамките на държавата членка, в която се извършва доставката – попадат в обхвата на освобождаването за малките предприятия, предвидено в член 284. ▼B 3. Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, букви б) и в), не се прилага за доставката на стоки, подлежащи на облагане с ДДС в съответствие с режима за облагане на маржа, предвиден в членове 312—325 или специалните режими за продажби на публични търгове. Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква в), не се прилага за доставката на транспортни средства втора употреба, както е определено в член 327, параграф 3, подлежаща на облагане с ДДС в съответствие с преходния режим за транспортни средства втора употреба. Раздел 2 Освобождавания на вътреобщностни придобивания на стоки Член 140 Държавите-членки освобождават следните сделки: а) вътреобщностното придобиване на стоки, чиято доставка от данъчнозадължени лица във всички случаи би била освободена от ДДС на тяхната съответна територия; ▼M6 б) вътреобщностното придобиване на стоки, чийто внос във всички случаи би бил освободен съгласно член 143, параграф 1, букви а), б), в) и д)—л); ▼B в) вътреобщностното придобиване на стоки, когато в съответствие с членове 170 и 171, лицето, придобиващо стоките, във всички случаи има право на пълно възстановяване на дължимия ДДС съгласно член 2, параграф 1, буква б). Член 141 Всяка държава-членка взема специални мерки, за да гарантира, че ДДС не се начислява върху вътреобщностните придобивания на стоки на нейна територия, извършени в съответствие с член 40, когато са изпълнени следните условия: а) придобиването на стоките се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в съответната държава-членка, а е идентифицирано за целите на ДДС в друга държава-членка; б) придобиването на стоките се извършва за целите на последващата доставка на тези стоки в съответната държава-членка от данъчнозадълженото лице, посочено в буква а); в) стоките, придобити по този начин от данъчнозадълженото лице, посочено в буква а), се изпращат или превозват директно от държава-членка, различна от тази, в която е идентифицирано за целите на ДДС, до лицето, за което то трябва да извърши последващата доставка; г) лицето, до което се извършва последващата доставка, е друго данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в съответната държава-членка; д) лицето, посочено в буква г), е определено в съответствие с член 197 като платец на дължимия ДДС върху доставката, извършена от данъчнозадълженото лице, което не е установено в държавата-членка, в която се дължи данъка. Раздел 3 Освобождавания на някои услуги за транспорт Член 142 Държавите-членки освобождават доставката на вътреобщностния транспорт на стоки до и от островите, образуващи автономните региони на Азорските острови и остров Мадейра, както и доставката на транспорт на стоки между тези острови. ГЛАВА 5 Освобждавания при внос Член 143 ▼M6 1. Държавите-членки освобождават следните сделки: ▼B а) крайния внос на стоки, чиято доставка от данъчнозадължено лице би била освободена във всички случаи на съответната им територия; б) крайния внос на стоки, регулиран по Директиви 69/169/ЕИО ( 4 ), 83/181/ЕИО ( 5 ) и 2006/79/ЕО ( 6 ) на Съвета; в) крайния внос на стоки, в свободно обращение от трета територия, представляваща част от митническата територия на Общността, които биха имали право на освобождаване от ДДС по буква б), ако са внесени по смисъла на член 30, първи параграф; ▼M16 ва) вноса на стоки, когато ДДС трябва да се декларира по специалния режим по дял XII, глава 6, раздел 4 и когато, най-късно при подаване на декларацията за внос, на компетентното митническо учреждение в държавата членка на внос е представен определеният съгласно член 369р индивидуален идентификационен номер по ДДС за прилагането на специалния режим на доставчика или на посредника, действащ от негово име; ▼B г) вноса на стоки, изпращани или превозвани от трета територия или трета държава в държава-членка, различна от тази, в която завършва изпращането или превоза на стоките, когато доставката на такива стоки от вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС, е освободена по член 138; д) повторния внос от лицето-износител, на стоки при запазване на състоянието, в което са били изнесени, когато стоките са освободени от митни сборове; е) вноса под дипломатически или консулски режим на стоки, които са освободени от митни сборове; ▼M7 еа) вноса на стоки, извършен от Европейската общност, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или от органите, създадени от Общностите, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейските общности от 8 април 1965 г., при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата, и по-специално при условие че това не води до нарушаване на конкуренцията; ▼M31 еб) вноса на стоки от Комисията или от агенция или орган, създаден съгласно правото на Съюза, когато Комисията или такава агенция или орган внася тези стоки в изпълнение на възложените ѝ от правото на Съюза задачи в отговор на пандемията от COVID-19, освен когато внесените стоки се използват, незабавно или на по-късна дата, за целите на последващи доставки срещу възнаграждение от Комисията или от такава агенция или орган; ▼M7 ж) ►C16 вноса на стоки, извършен от международни организации, различни от посочените в буква еа), признати за такива от публичните органи на приемащата държава членка, ◄ или извършен от членове на такива организации, при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища; ▼M25 жа) вноса на стоки в държави членки, извършен от въоръжените сили на други държави членки, за ползване от тези сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки трапезарии или столови, когато тези сили вземат участие в отбранителни дейности, имащи за цел изпълнение на дейност на Съюза в рамките на общата политика за сигурност и отбрана; ▼B з) вноса на стоки в държави-членки, които са страни по Северноатлантическия договор от въоръжените сили на други държави, които са страни по този Договор за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столове, когато тези въоръжени сили вземат участие в общите отбранителни дейности; и) вноса на стоки от въоръжените сили на Обединеното кралство, базирани на остров Кипър, в съответствие с Договора за създаване на Република Кипър от 16 август 1960 г., които са за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столови; й) вноса в пристанища от предприятия за морски риболов на техния улов, непреработен или след съхраняваща обработка за търговска реализация, но преди да бъде доставен; к) вноса на злато от централните банки; ▼M7 л) вноса на газ чрез система за природен газ или чрез мрежа, свързана с такава система, или захранен от плавателен съд, транспортиращ газ, в система за природен газ или мрежа от газопроводи преди такава система, на електроенергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи. ▼M35 1а. За целите на освобождаването, предвидено в параграф 1, буква ва) от настоящия член, Комисията приема акт за изпълнение, за да въведе специални мерки за предотвратяване на определени форми на отклонение от данъчно облагане или избягване на данъци, наред с другото чрез свързване на уникалния номер на пратката със съответстващия индивидуален идентификационен номер по ДДС, посочен в член 369р от настоящата директива. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 ( 7 ). Комисията се подпомага от Постоянния комитет по административно сътрудничество създаден с член 58 от Регламент (ЕС) № 904/2010 ( 8 ). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011. ▼M6 2. Предвиденото в параграф 1, буква г) освобождаване се прилага в случаите, когато вносът на стоки е последван от доставка на стоки, която е освободена съгласно член 138, параграф 1 и параграф 2, буква в), само ако в момента на вноса вносителят е предоставил на компетентните органи на държавата-членка на вноса най-малко следните данни: а) своя идентификационен номер по ДДС, издаден в държавата-членка на вноса, или идентификационния номер по ДДС на своя данъчен представител — платец на ДДС, издаден в държавата-членка на вноса; б) идентификационния номер по ДДС на клиента, за когото се доставят стоките в съответствие с член 138, параграф 1, издаден в друга държава-членка, или своя собствен идентификационен номер по ДДС, издаден в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките, когато те са предмет на прехвърляне в съответствие с член 138, параграф 2, буква в); в) доказателството, че внесените стоки са предназначени да бъдат превозени или изпратени от държавата-членка на вноса до друга държава-членка. Независимо от това държавите-членки могат да предвидят посоченото в буква в) доказателство да се представя само по искане на компетентните органи. ▼M31 3. Когато условията за освобождаване, предвидени в параграф 1, буква еб), престанат да се прилагат, Комисията или съответната агенция или орган информира държавата членка, в която е приложено освобождаването, и вносът на тези стоки подлежи на облагане с ДДС при условията, приложими към този момент. ▼B Член 144 Държавите-членки освобождават доставката на услуги, свързани с вноса на стоки, когато стойността на такива услуги е включена в данъчната основа в съответствие член 86, параграф 1, буква б). Член 145 1. Комисията, когато е подходящо, внася в Съвета при първа възможност предложения, имащи за цел да очертаят обхвата на освобождаванията, предвидени в членове 143 и 144, и да постановят подробните правила за тяхното прилагане. 2. До влизането в сила на правилата, посочени в параграф 1, държавите-членки могат да запазят действащите си национални разпоредби. Държавите-членки могат да адаптират своите национални разпоредби, за да сведат до минимум нарушаването на конкуренцията, и по-специално да предотвратят необлагането или двойното облагане с ДДС в Общността. Държавите-членки могат да прилагат най-целесъобразните по тяхна преценка административни процедури на освобождаване. 3. Държавите-членки информират Комисията, която съответно информира останалите държавите-членки относно действащите разпоредби на националното законодателство, дотолкова, доколкото същите вече не са информирани и за тези, които те приемат в съответствие с параграф 2. ГЛАВА 6 Освобождавания при износ Член 146 1. Държавите-членки освобождават следните сделки: а) доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън Общността от или за сметка на продавача; б) доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън Общността от или за сметка на клиент, който не е установен на съответната им територия, с изключение на стоките, превозени от самия купувач, за оборудване, зареждане с гориво и провизии на плавателни съдове за развлечение и частни самолети или всякакви други превозни средства за лични нужди; в) доставката на стоки за утвърдени органи, които ги изнасят извън Общността като част от хуманитарни, благотворителни или образователни дейности извън Общността; г) доставката на услуги, състоящи се от работа върху движима вещ, придобита или внесена, за бъде подложена на такава работа в Общността и изпратена или превозена извън Общността от доставчика, от клиента, ако не е установен на съответната им територия, или за сметка на някой от двамата; д) доставката на услуги, включително сделки за транспорт и спомагателни сделки, но изключващи доставката на услуги, освободени в съответствие с членове 132 и 135, когато същите са пряко свързани с износа или вноса на стоки, обхванати от член 61 и член 157, параграф 1, буква а). 2. Освобождаването, предвидено в параграф 1, буква в), може да бъде дадено чрез възстановяване на ДДС. Член 147 1. Когато доставката на стоки, посочена в член 146, параграф 1, буква б), се отнася за стоки, които се пренасят в личния багаж на пътниците, освобождаването се прилага само ако са изпълнени следните условия: а) пътникът не е установен в Общността; б) стоките се превозват извън Общността преди края на третия месец, следващ този, през който се извършва доставката; в) общата стойност на доставката с ДДС надвишава 175 EUR или равностойността им в национална валута, определяна годишно чрез прилагането на обменния курс на първия работен ден от м. октомври, в сила от 1 януари на следващата година. Въпреки това, държавите-членки могат да освободят доставка с обща стойност под сумата, посочена в първа алинея, буква в). 2. За целите на параграф 1 „пътник, която не е установен в Общността“ означава пътник, чийто постоянен адрес или обичайно местоживеене не се намират в Общността. В този случай „постоянен адрес или обичайно местоживеене“ означава мястото, вписано като такова в паспорта, личната карта или друг документ, признат като документ за установяване на самоличността от държавата-членка, на чиято територия се извършва доставката. Доказателството за износ се предоставя чрез фактурата или друг документ вместо нея, потвърден от митническата служба на излизане от Общността. Всяка държава-членка изпраща на Комисията спесимен на печатите, които използва за потвърждението, посочено във втора алинея. Комисията предава тази информация на данъчните органи на другите държави-членки. ГЛАВА 7 Освобождавания, свързани с международен транспорт Член 148 Държавите-членки освобождават следните сделки: а) доставката на стоки за зареждане с гориво и провизии за плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море и превоз на пътници срещу заплащане, или на плавателни съдове, използвани за целите на търговски, промишлени или риболовни дейности, или за спасителни и помощни операции в открито море, или за крайбрежен риболов, с изключение на случаите на плавателни съдове, използвани за крайбрежен риболов — провизиите на корабите; б) доставката на стоки за зареждане с гориво и провизии на бойни кораби, попадащи в комбинираната номенклатура (КН) код 8906 10 00 , напускащи своята територия и плаващи по направление за пристанища или закотвяне извън съответната държава-членка; в) доставката, модификацията, ремонта, поддръжката, фрахтоването и наемането на плавателните съдове, посочени в буква а) по-горе, и доставката, наемането, ремонта и поддръжката на оборудването, включително на риболовното оборудване, вложено или използвано в тях; г) доставката на услуги, освен тези, посочени в буква в), за посрещане на непосредствените нужди на плавателните съдове, посочени в буква а), или на товарите им; д) доставката на стоки за зареждане на гориво и снабдяване с провизии на въздухоплавателни средства, опериращи срещу заплащане главно по международни маршрути; е) доставката, модификацията, ремонта, поддръжката, чартирането и наемането на въздухоплавателните средства, посочени в буква д) по-горе, и доставката, наемането, ремонта и поддръжката на оборудването, включително на риболовното оборудване, вложено или използвано в тях; ж) доставката на услуги, освен посочените в буква е) по-горе, за посрещане на непосредствените нужди на въздухоплавателните средства, посочени в буква д) по-горе, или техния товар. Член 149 Португалия може да третира морския и въздушния превоз между островите, съставляващи автономните региони на Азорските острови и остров Мадейра, и между тези региони и континенталната част като международен превоз. Член 150 1. Комисията, когато е подходящо, внася в Съвета при първа възможност предложения, имащи за цел да очертаят обхвата на освобождаванията от ДДС, предвидени в член 148, и да постановят подробните правила за тяхното прилагане. 2. До влизането в сила на предложенията, посочени в параграф 1, държавите-членки могат да ограничат обхвата на освобождаванията, предвидени в член 148, букви а) и б). ГЛАВА 8 Освобождавания, отнасящи се до някои сделки, третирани като износ Член 151 1. Държавите-членки освобождават следните сделки: а) доставката на стоки или услуги под дипломатически или консулски режим; ▼M7 аа) доставката на стоки и услуги, предназначени за Европейската общност, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или за органите, създадени от Общностите, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейските общности от 8 април 1965 г., при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата, и по-специално при условие че това не води до нарушаване на конкуренцията; ▼M31 аб) доставката на стоки или услуги за Комисията или за агенция или орган, създаден съгласно правото на Съюза, когато Комисията или такава агенция или орган закупува тези стоки или услуги в изпълнение на възложените ѝ от правото на Съюза задачи в отговор на пандемията от COVID-19, освен когато закупените стоки и услуги се използват, незабавно или на по-късна дата, за целите на последващи възмездни доставки от Комисията или от такава агенция или орган; ▼M7 б) ►C16 доставката на стоки и услуги, предназначени за международни организации, различни от посочените в буква аа), признати за такива от публичните органи на приемащата държава членка, ◄ или предназначени за членове на такива организации при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища; ▼M25 ба) доставката на стоки или услуги в държава членка, предназначени или за въоръжените сили на други държави членки, за ползване от тези сили или от придружаващия ги цивилен персонал, или за снабдяването на техните офицерски или войнишки трапезарии или столови, когато тези сили вземат участие в отбранителни дейности, имащи за цел изпълнение на дейност на Съюза в рамките на общата политика за сигурност и отбрана; бб) доставката на стоки или услуги на друга държава членка, предназначени за въоръжените сили на държава членка, различна от самата държава членка на местоназначение, за ползване от тези сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки трапезарии или столови, когато тези сили вземат участие в отбранителни дейности, имащи за цел изпълнение на дейност на Съюза в рамките на общата политика за сигурност и отбрана; ▼B в) доставката на стоки или услуги в държава-членка, която е страна по Северноатлантическия договор, предназначени или за въоръжените сили на други държави, които са страни по този договор за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столове, когато тези въоръжени сили вземат участие в общите отбранителни дейности; г) доставката на стоки или услуги на друга държава-членка, предназначени за въоръжените сили на държава, която е страна по Северноатлантическия договор, различна от самата държава-членка на местоназначението за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столове, когато тези въоръжени сили вземат участие в общите отбранителни дейности; д) доставката на стоки или услуги на въоръжените сили на Обединеното кралство, базирани на остров Кипър, в съответствие с Договора за създаване на Република Кипър от 16 август 1960 г., които са за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столови. ▼M31 До приемането на общи данъчни разпоредби, освобождаванията, предвидени в първа алинея, различни от посочените в буква аб), са в съответствие с ограниченията, постановени от приемащата държава членка. ▼B 2. В случаите, когато стоките не се изпращат или превозват извън държава-членка, в която се извършва доставката и в случаите на предоставянето на услуги, освобождаването може да се даде чрез възстановяване на ДДС. ▼M31 3. Когато условията за освобождаване, предвидени в параграф 1, първа алинея, буква аб), престанат да се прилагат, Комисията или съответната агенция или орган, получил освободената доставка, информира държавата членка, в която е приложено освобождаването, и доставката на тези стоки или услуги подлежи на облагане с ДДС при условията, приложими към този момент. ▼M34 Член 151а 1. Държавите членки използват електронно удостоверение, за да потвърдят, че дадена сделка попада в обхвата на освобождаване по член 151, параграф 1, първа алинея. Получателят на доставка на стоки или услуги, който е получател на освободената доставка на стоки или услуги („правоимащ орган или правоимащо физическо лице“), издава удостоверението и заедно с приемащата държава членка го подписва по електронен път. 2. Параграф 1 от настоящия член не се прилага за сделки, при които освобождаването е под формата на възстановяване съгласно член 151, параграф 2 и когато ДДС е дължим в приемащата държава членка. Въпреки това държавите членки могат да изберат да предвидят използването за тези сделки на електронно удостоверение в съответствие с параграф 1 от настоящия член. 3. Наборът от данни на електронното удостоверение включва най-малко следното: а) идентификационните данни на правоимащия орган или правоимащото физическо лице, включително идентификационен номер, определен от приемащата държава членка, ако има такъв; б) идентификационните данни на компетентния орган, удостоверяващ освобождаването; в) декларация от правоимащия орган или правоимащото физическо лице относно предназначението на придобитите стоки и услуги и относно изпълнението на условията за освобождаване, определени от съответната държава членка; г) описанието, количеството и стойността, без ДДС и акциз, на стоките и услугите, за които се иска освобождаване, включително идентификационния номер на превозното средство или адреса и целта, за която ще се използва недвижимият имот, когато е необходимо; д) удостоверението от компетентните органи на приемащата държава членка; и е) информация относно доставчика, включително име и адрес, държава членка на установяване и идентификационен номер по ДДС/акцизен номер или референтен данъчен номер. 4. Когато използва електронното удостоверение, държавата членка на получаване може да реши дали да използва едно общо удостоверение за освобождаване от ДДС и акцизи или две различни удостоверения. 5. Ако стоките или услугите са предназначени за служебно ползване, държавите членки, при определени от тях условия, могат да освободят правоимащия орган от изискването удостоверението да бъде подписано от приемащата държава членка. Това освобождаване може да бъде отменено в случай на злоупотреба. Държавите членки информират Комисията кое е определеното звено за контакт за целите на определяне на службите, които отговарят за подписването на удостоверението по електронен път, и за степента, в която те се освобождават от това изискване. Комисията предоставя на останалите държави членки информацията, получена от държавите членки. 6. Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 от настоящия член, държавите членки могат да изберат да използват за всяка сделка, извършена до 30 юни 2032 г.: а) удостоверението на хартиен носител, предвидено в приложение II към Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета ( 9 ), или б) когато ДДС е дължим в приемащата държава членка —електронна система, която държавата членка е въвела, или друга версия на хартиен носител на удостоверението, предвидена от държавата членка. 7. Комисията определя чрез актове за изпълнение техническите подробности и спецификации във връзка с електронния формат на удостоверението и неговото обработване, като взема предвид нуждите на държавите членки, включително по отношение на приложимата за целта информационна система. Обработването се състои по-специално във: а) достъп за правоимащите органи или правоимащите физически лица, държавите членки и доставчиците до информационната система, б) издаването и подписването на удостоверението за освобождаване по електронен път, в) регистрацията и съхраняването на електронните удостоверения, издадени от правоимащи органи и правоимащи физически лица; г) предоставянето на електронни удостоверения на правоимащи органи и правоимащи физически лица, на доставчиците, извършващи освободена доставка, и на компетентните органи на държавите членки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ), като комитет за целите на посочената процедура е комитетът, създаден с член 58 от Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета ( 11 ). 8. Комисията разработва, поддържа, хоства и управлява технически централната информационна система за съхранение и обработване на електронните удостоверения. Член 151б Без да се засяга член 151, параграф 3, ако стоките и/или услугите не отговарят на условията за освобождаване или ако стоките и/или услугите не са използвани по предназначение, правоимащият орган или правоимащото физическо лице, което е издало и подписало удостоверението, се задължава да плати ДДС на държавата членка, в която е дължим. ▼B Член 152 Държавите-членки освобождават от ДДС доставката на злато за централните банки. ГЛАВА 9 Освобождавания на доставката на услуги от посредници Член 153 Държавите-членки освобождават доставката на услуги от посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато вземат участие в сделката, посочена в глави 6, 7 и 8, или сделките, извършвани извън Общността. Освобождаването, посочено в първа алинея, не се прилага за туристически агенти, които от името и за сметка на пътуващите лица доставят услуги, които се извършват в други държави-членки. ГЛАВА 10 Освобождавания на сделки, отнасящи се до международната търговия със стоки Раздел 1 Митнически складове, складове, различни от митнически складове и други подобни режими Член 154 За целите на настоящия раздел „складове, различни от митнически складове“ в случаите на акцизни продукти означава местата, определени като данъчни складове от член 4, буква б) от Директива 92/12/ЕИО и в случаите на неакцизни стоки — местата, определени от тези държави-членки. Член 155 Без да се засягат други данъчни разпоредби на Общността, държавите-членки могат след провеждане на консултация с Комитета по ДДС да вземат специални мерки, имащи за цел да освободят от облагане с данък върху добавената стойност всички или някои от сделките, посочени в настоящия раздел, при условие че тези мерки не целят крайно ползване или потребление и че сумата на данъка върху добавената стойност, дължима при преустановяването на режимите или положенията, посочени в настоящия раздел, съответства на сумата на данъка, който би следвало да бъде дължим, ако всяка от сделките е била обложена на тяхна територия. Член 156 1. Държавите-членки могат да освободят следните сделки: а) доставката на стоки, които са предназначени да бъдат представени на митницата и когато е приложимо — да бъдат предадени на временно съхранение; б) доставката на стоки, които са предназначени да бъдат поставени под режим на свободна зона или в свободен склад; в) доставката на стоки, които са предназначени да бъдат поставени под режим на митнически склад или под режим на активно усъвършенстване; г) доставката на стоки, които са предназначени да бъдат допуснати в териториални води, за да бъдат включени в сондажни или производствени платформи, за целите на строителството, ремонта, поддръжката, променянето или демонтирането на такива платформи или за свързването на такива сондажни или производствени платформи със сушата; д) доставката на стоки, които са предназначени да бъдат допуснати в териториални води, за зареждане с гориво и провизии на сондажни или производствени платформи. 2. Местата, посочени в параграф 1, са тези, определени като такива от действащите митнически разпоредби на Общността. Член 157 1. Държавите-членки могат да освободят следните сделки: а) вноса на стоки, които са предназначени да бъдат поставени под складов режим, различен от режима на митнически склад; б) доставката на стоки, които са предназначени да бъдат поставени на тяхна територия под складов режим, различен от режима на митнически склад. 2. Държавите-членки не предоставят складов режим, различен от митнически склад за стоки, които не са акцизни, когато тези стоки са предназначени да бъдат доставени на етапа на търговията на дребно. Член 158 1. Чрез дерогация от член 157, параграф 2, държавите-членки могат да предвидят складов режим, различен от режима на митнически склад в следните случаи: а) когато стоките са предназначени за безмитни магазини, за целите на доставката на стоки, извършвана в личния багаж на пътуващи лица със самолет или по море до трети територии или трети държави, когато тази доставка е освободена от ДДС в съответствие с член 146, параграф 1; буква б); б) когато стоките са предназначени за данъчнозадължени лица, за целите на извършване на доставки за пътници на борда на самолет или кораб по време на полета или прекосяването на морето, когато мястото на пристигане се намира извън Общността; в) когато стоките са предназначени за данъчнозадължени лица, за целите на извършване на доставки, които са освободени от ДДС в съответствие с член 151. 2. Когато държавите-членки упражняват възможността си на избор за освобождаване, предвидена в параграф 1, буква а), те вземат необходимите мерки за правилното и ясно прилагане на това освобождаване и за предотвратяване на всяко неплащане на данък, избягване на данък или злоупотреба. 3. За целите на параграф 1, буква а) „безмитен магазин“ означава всяко предприятие, което се намира на аерогара или пристанище, и което отговаря на условията, постановени от компетентните органи на държавната власт. Член 159 Държавите-членки могат да освободят услугите, отнасящи се до доставката на стоки, посочена в член 156, член 157, параграф 1, буква б) или в член 158. Член 160 1. Държавите-членки могат да освободят следните сделки: а) доставката на стоки или услуги, извършвана на местата, посочени в член 156, параграф 1, когато някое от положенията, посочени в него, все още важат на тяхната територия; б) доставката на стоки или услуги, извършвана на местата, посочени в член 157, параграф 1, буква б) или член 158, когато някое от положенията, посочени в член 157, параграф 1, буква б) или в член 158, параграф 1 все още важат на тяхната територия. 2. Когато държавите-членки упражняват възможността на избор за освобождаване от ДДС по параграф 1, буква а) по отношение на сделки, извършвани в митнически складове, те вземат необходимите мерки, за да предвидят складов режим, различен от режим на митнически склад, по който параграф 1, буква б) може да бъде приложена за същите сделки, когато те се отнасят до стоки, изброени в приложение V, и се извършват в складове, различни от митнически складове. Член 161 Държавите-членки могат да освободят доставката на следните стоки и услуги, свързани с тях: а) доставката на стоки, посочена в член 30, първи параграф докато те остават в обхвата на режима за временен внос с пълно освобождаване от вносно мито или от режим на външен транзит; б) доставката на стоки, посочена в член 30, втори параграф, докато те остават в обхвата на процедурата за вътрешен транзит, посочена в член 276. Член 162 Когато държавите-членки упражняват възможността за избор, предвидена в настоящия раздел, те вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че вътреобщностното придобиване на стоки, предназначено за поставяне в някой от режимите или положенията, посочени в член 156, член 157, параграф 1, буква б) или член 158, е обхванато от същите разпоредби, както доставката на стоки, извършвана на територията им при същите условия. Член 163 Ако стоките престанат да бъдат в обхвата на режима или положенията, посочени в настоящия раздел, което води до внос за целите на член 61, държавата-членка на вноса взема необходимите мерки за избягване на двойното данъчно облагане. Раздел 2 Сделки, освободени с оглед на износа и в рамките на търговията между държавите-членки Член 164 1. След консултиране с Комитета по ДДС, държавите-членки могат да освободят следните сделки, извършвани или предназначени за данъчнозадължено лице до сума, равна на стойността на износа, извършван от това лице през предходните 12 месеца: а) вътреобщностни придобивания на стоки, извършвани от данъчнозадълженото лице и внос за доставки на стоки за данъчнозадълженото лице, с оглед на техния износ от Общността, без или с преработка; б) доставките на услуги, свързани с износна стопанска дейност на данъчнозадълженото лице. 2. Когато държавите-членки упражняват възможността си за избор за освобождаване по параграф 1, след консултиране с Комитета по ДДС те прилагат това освобождаване и за сделки, отнасящи се до доставки, извършвани от данъчнозадълженото лице, в съответствие с условията, посочени в член 138, до сума, равна на стойността на доставките съгласно същите условия, извършвани от това лице през предходните 12 месеца. Член 165 Държавите-членки могат да определят обща максимална сума за освобождаванията, които предоставят в съответствие с член 164. Раздел 3 Разпоредби, които са общи за раздели 1 и 2 Член 166 Комисията представя на Съвета при най-ранната възможност предложения относно общ режим за прилагане на ДДС за сделките, посочени в раздели 1 и 2. ДЯЛ Х ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪКА ГЛАВА 1 Възникване и обхват на правото на приспадане Член 167 Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. ▼M9 Член 167a Държавите-членки могат да предвидят в рамките на незадължителен режим, че правото на приспадане за данъчнозадължените лица, чийто ДДС става изискуем единствено в съответствие с член 66, буква б), се отлага до момента, в който ДДС върху доставените стоки или услуги е платен на доставчика. ▼M27 Държавите членки, които прилагат незадължителния режим, посочен в първа алинея, определят праг за данъчнозадължените лица, използващи този режим на своя територия, въз основа на годишния оборот на данъчнозадълженото лице, изчислен в съответствие с член 288. Този праг не може да надвишава 2 000 000 EUR или тяхната равностойност в национална валута. ▼M27 ————— ▼B Член 168 Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати: а) дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице; б) дължимия ДДС по отношение на сделки, третирани като доставки на стоки или услуги в съответствие с член 18, буква а) и член 27; в) дължимия ДДС по отношение на вътреобщностни придобивания на стоки в съответствие с член 2, параграф 1, буква б), i); г) дължимия ДДС върху сделки, третирани като вътреобщностни придобивания на стоки в съответствие с членове 21 и 22; д) дължимия или платен ДДС по отношение на вноса на стоки в тази държава-членка. ▼M7 Член 168а 1. Когато недвижим имот, който представлява част от стопанските активи на данъчно задължено лице и се използва както за целите на стопанската му дейност, така и за лични цели от него или неговите служители, или по-общо, за цели извън предмета на стопанската му дейност, ДДС върху разходите за този имот се приспада в съответствие с принципите, изложени в членове 167, 168, 169 и 173 само пропорционално на неговото използване за целите на стопанската дейност на данъчно задълженото лице. Чрез дерогация от член 26, промените в дела на използване на недвижим имот по смисъла на първа алинея се вземат предвид в съответствие с постановените с членове 184—192 условия, които се прилагат в съответната държава-членка. 2. Държавите-членки могат да прилагат параграф 1 също във връзка с ДДС върху разходи, свързани с други, посочени от тях стоки, които са част от стопанските активи. ▼B Член 169 В допълнение към приспадането, посочено в член 168, данъчнозадълженото лице има право да приспадне ДДС, посочен там, доколкото стоките и услугите се използват за целите на следното: ▼M27 а) сделки, различни от освободените съгласно член 284, които са свързани с дейностите, посочени в член 9, параграф 1, втора алинея, и които се извършват извън държавата членка, в която този данък се дължи или е платен, по отношение на която ДДС би могъл да бъде приспаднат, ако те са били извършени на територията на тази държава членка; ▼M24 б) сделки, освободени в съответствие с член 136а, 138, 142 или 144, членове 146—149, член 151, 152, 153 или 156, член 157, параграф 1, буква б), членове 158—161 или член 164; ▼B в) сделки, които са освободени съгласно член 135, параграф 1, букви а)—е), когато клиентът е установен извън Общността или когато сделките са пряко свързани със стоките, предназначени за износ извън Общността. Член 170 ▼M3 Всички данъчнозадължени лица, които по смисъла на член 1 от Директива 86/560/ЕИО ( 12 ), член 2, точка 1 и на член 3 от Директива 2008/9/ЕО ( 13 ) и член 171 от настоящата директива, не са установени в държавата-членка, в която купуват стоки и услуги или внасят стоки, подлежащи на облагане с ДДС, имат право да получат възстановяване на този ДДС, доколкото стоките и услугите са използвани за следните цели: ▼B а) сделки, посочени в член 169; б) сделки, за които данъкът е платим единствено от клиента в съответствие с членове 194—197 или член 199. Член 171 ▼M3 1. ДДС се възстановява на данъчнозадължени лица, които не са установени в държавата-членка, в която купуват стоки и услуги или внасят стоки, подлежащи на облагане с ДДС, но са установени в друга държава-членка, в съответствие с подробните правила, определени в Директива 2008/9/ЕО. ▼B 2. ДДС се възстановява на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността в съответствие с подробните правила за изпълнение, изложени в Директива 86/560/ЕИО. Данъчнозадължените лица, посочени в член 1 от Директива 86/560/ЕИО, също се считат за целите на прилагането на посочената директива за данъчнозадължени лица, които не са установени в Общността, когато в държавата-членка, в която те купуват стоките и услугите или внасят стоките, подлежащи на облагане с ДДС, те само са извършили доставката на стоките или услугите на лице, определено съгласно членове 194—197 или член 199 като платец на ДДС. ▼M3 3. Директива 86/560/ЕИО не се прилага за: а) суми на ДДС, които са неправилно фактурирани според законодателството на държавата-членка по възстановяване; б) фактурирани суми на ДДС по отношение на доставки на стоки, чиято доставка е или може да бъде освободена съгласно член 138 или член 146, параграф 1, буква б). ▼M3 Член 171a Вместо да разрешат възстановяване на ДДС съгласно Директиви 86/560/ЕИО или 2008/9/ЕО върху онези доставки на стоки или услуги на данъчнозадължено лице, по отношение на които данъчнозадълженото лице дължи плащане на данъка съгласно членове 194—197 или член 199, държавите-членки могат да разрешат приспадане на този данък съгласно процедурата, установена в член 168. Съществуващите ограничения съгласно член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 86/560/ЕИО могат да бъдат запазени. За тази цел държавите-членки могат да изключат данъчнозадълженото лице, което дължи плащане на данъка, от процедурата по възстановяване съгласно Директиви 86/560/ЕИО или 2008/9/ЕО. ▼B Член 172 1. Всяко лице, което се счита за данъчнозадължено лице на основание на факта, че то доставя, инцидентно ново превозно средство в съответствие с условията, посочени в член 138, параграф 1 и параграф 2, буква а), в държавата-членка, в която се извършва доставката, има право да приспадне ДДС, включен в покупната цена или платен по отношение на вноса или вътреобщностното придобиване на това превозно средство до сума, ненадвишаваща сумата на ДДС, за която то би било платец, ако доставката не е освободена. Правото на приспадане възниква и може да бъде упражнено само по времето на доставката на новото превозно средство. 2. Държавите-членки определят подробните правила за изпълнение на параграф 1. ГЛАВА 2 Пропорционално приспадане Член 173 1. В случаите на стоки или услуги, използвани от данъчнозадължено лице както за сделки, по отношение на които ДДС подлежи на приспадане в съответствие с членове 168, 169 и 170, така и на сделки, по отношение на които ДДС не подлежи на приспадане, само такава част от ДДС, която може да се припише на първите сделки, подлежи на приспадане. Частта, подлежаща на приспадане, се определя в съответствие с членове 174 и 175 за всичките сделки, извършени от данъчнозадълженото лице. 2. Държавите-членки могат: а) да разрешат на данъчнозадълженото лице да определи съответната част за всеки сектор на стопанската му дейност, при условие че се води отделна отчетност за всеки сектор; б) да задължат данъчнозадълженото лице да определи съответната част за всеки сектор от стопанската си дейност и да води отделна отчетност за всеки сектор; в) да разрешат или задължат данъчнозадълженото лице да извърши приспадането на базата на използването на всички или на част от стоките и услугите; г) да разрешат или задължат данъчнозадълженото лице да извърши приспадането в съответствие с разпоредбата, изложена в параграф 1, първа алинея по отношение на всички стоки и услуги, използвани за всички сделки, посочени в нея; д) да предвидят за случаите, в които неподлежащият на приспадане от данъчнозадълженото лице ДДС е незначителен, тоест да бъде третиран като нулев. Член 174 1. Подлежащата на приспадане част представлява дробна величина, състояща се от следните суми: а) с числител общата сума без ДДС на годишния оборот, който се приписва на сделки, за които ДДС подлежи на приспадане съгласно членове 168 и 169; б) със знаменател общата сума без ДДС на годишния оборот, който се приписва на сделките, включени в числителя и на сделките, за които данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане. Държавите-членки могат да включат в знаменателя сумата на субсидии, различни от тези пряко свързани с цената на доставки на стоки и услуги, посочени в член 73. 2. Чрез дерогация от параграф 1, от изчислението на подлежащата на приспадане част се изключват следните суми: а) сумата от оборота, който може да се отнася за доставките на дълготрайни активи, ползвани от данъчнозадълженото лице за целите на стопанската му дейност; б) сумата от оборота, който може да се отнася за съпътстващите сделки с недвижими имоти и съпътстващи финансови сделки; в) сумата от оборота, който може да се отнася за сделките, посочени в член 135, параграф 1, букви б) —ж), доколкото тези сделки са съпътстващи. 3. Когато държавите-членки упражняват правото си на избор съгласно член 191 да не изискват корекция относно дълготрайните активи, те могат да включват разпорежданията с дълготрайни активи в изчислението на подлежащата на приспадане част. Член 175 1. Подлежащата на приспадане част се определя на годишна база, определена като процент и закръглена до цифра, ненадвишаваща следващото цяло число. 2. Временно определената част за дадена година се изчислява на база на сделките за предходната година. Ако няма такива сделки за предходната година или когато те са незначителни по размер, подлежащата на приспадане част се определя по предварителна оценка под надзора на данъчните власти от данъчнозадълженото лице въз основа на неговите собствени прогнози. Въпреки това, държавите-членки могат да запазят действащите към 1 януари 1979 г. правила или в случаите на държавите-членки, които са се присъединили към Общността след тази дата — към датата на тяхното присъединяване. 3. Приспаданията, направени въз основа на такива предварителни части се коригират, когато частта бъде окончателно изчислена през следващата година. ГЛАВА 3 Ограничения на правото на приспадане Член 176 Съветът единодушно, по предложение на Комисията определя разхода, по отношение на който ДДС не подлежи на приспадане. В никакъв случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления или развлечения. До влизането в сила на разпоредбите, посочени в първа, алинея държавите-членки могат да запазят в сила всичките изключения, предвидени по националното им законодателство към 1 януари 1979 г., или в случаите на държавите-членки, които са се присъединили след тази дата — към датата на тяхното присъединяване. Член 177 След провеждане на консултации с Комитета по ДДС, всяка държава-членка може, на основание на икономическия цикъл, изцяло или частично да изключи всички или някои дълготрайни активи или други стоки от системата на приспаданията. За да се запазят еднакви условията на конкуренция, държавите-членки могат вместо да отказват приспадане, да облагат стоките, изработени от самото данъчнозадължено лице или стоките, които то е закупило в Общността, или внесло, по такъв начин, че данъкът да не надвишава сумата на ДДС, която би била начислена върху придобиването на подобни стоки. ГЛАВА 4 Правила, регулиращи правото на приспадане Член 178 За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия: ▼M9 а) за целите на приспадане съгласно член 168, буква а), по отношение на доставката на стоки или услуги, то трябва да притежава фактура, изготвена в съответствие с дял XI, глава 3, раздели 3—6; ▼B б) за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква б) по отношение на сделки, третирани като доставката на стоки или услуги, той трябва да спази формалностите, както са постановени от всяка държава-членка; ▼M9 в) за целите на приспадане съгласно член 168, буква в), по отношение на вътреобщностното придобиване на стоки, то трябва да включи в справката-декларация по ДДС, предвидена в член 250, цялата информация, необходима за изчисляването на сумата на дължимия ДДС по неговото вътреобщностно придобиване на стоки, и трябва да притежава фактура, изготвена в съответствие с дял XI, глава 3, раздели 3—5; ▼B г) за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква г) по отношение на сделките, третирани като вътреобщностно придобиване на стоки, той трябва да изпълни всички формалности, постановени от всяка държава-членка; д) за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква д) по отношение на вноса на стоки, той трябва да притежава документ за внос, посочващ го като получател или вносител, и посочващ сумата на дължимия ДДС или даващ възможност за изчисляването на тази сума; е) когато се изисква да плати ДДС като клиент, където се прилагат членове 194—197 или член 199, той трябва да спази формалностите, установени от всяка държава-членка. Член 179 Данъчнозадълженото лице извършва приспадането чрез изваждане от общата сума на дължимия ДДС за даден данъчен период на общата сума на ДДС по отношение на който по време на същия данъчен период е възникнало и е упражнено правото на приспадане в съответствие с член 178. Въпреки това, държавите-членки могат да изискват данъчнозадължени лица, които инцидентно извършват сделките, определени в член 12, да упражняват правото си на приспадане само по време на доставката. Член 180 Държавите-членки могат да разрешат данъчнозадълженото лице да извърши приспадане, което то не е извършило в съответствие с членове 178 и 179. ▼M9 Член 181 Държавите-членки могат да разрешат на данъчнозадължено лице, което не притежава фактура, изготвена в съответствие с дял XI, глава 3, раздели 3—5, да направи приспадането, посочено в член 168, буква в), по отношение на извършеното от него вътреобщностно придобиване на стоки. ▼B Член 182 Държавите-членки определят условията и подробните правила за прилагане на членове 180 и 181. Член 183 Когато за даден данъчен период сумата на приспаданията надвиши сумата на дължимия ДДС, държавите-членки могат или да възстановят надвзетия данък или да прехвърлят разликата към следващия период в съответствие с условията, които те определят. Въпреки това, държавите-членки могат да откажат възстановяване или прехвърляне, ако разликата е незначителна. ГЛАВА 5 Корекции на приспаданията Член 184 Първоначално определената сума за приспадане се коригира, когато е по-голяма или по-малка от тази, на която данъчнозадълженото лице е имало право. Член 185 1. Корекция се прави по-специално, когато след изготвяне на справка-декларацията по ДДС настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, например когато покупките се анулират или се получат намаления на цените. 2. Чрез дерогация от параграф 1, не се прави корекция в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай на унищожаване, погиване или кражба на вещ, надлежно доказани или потвърдени, или в случай на стоки, запазени за целите на даването на подаръци с малка стойност или даването на мостри, посочени в член 16. Въпреки това, в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай кражба, държавите-членки могат да изискват извършването на корекция. Член 186 Държавите-членки определят подробните правила за прилагане на членове 184 и 185. Член 187 1. В случаите на дълготрайни активи корекцията се разпределя за период от пет години, включително годината, в която стоките са били придобити или произведени. Въпреки това, държавите-членки могат да базират корекцията на период от пет пълни години, считано от времето на първото използване на стоките. В случаите на недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи, периодът на корекция може да бъде удължен до 20 години. 2. Годишната корекция се извършва само по отношение на една пета от начисления върху дълготрайните активи ДДС или ако периодът на корекцията е бил удължен — по отношение на съответната дробна част от него. Корекцията, посочена в алинея първа, се извършва въз основата на измененията на полагащото се приспадане през следващите години по отношение на това за годината, през която стоките са били придобити, произведени или когато е приложимо, използвани за първи път. Член 188 1. Ако са били доставени по време на периода на корекция, дълготрайните активи се третират, все едно са били използвани за стопанската дейност на данъчнозадълженото лице до изтичането на периода на корекция. За стопанската дейност се счита, че е изцяло облагаема, в случаите, когато доставката на дълготрайните активи е облагаема. За стопанската дейност се счита, че е изцяло облагаема, в случаите, когато доставката на дълготрайните активи е освободена от облагане с ДДС. 2. Корекцията, предвидена в параграф 1, се извършва само веднъж по отношение на цялото време, обхванато от периода на корекцията, който остава да изтече. Въпреки това, когато доставката на дълготрайни активи е освободена от ДДС, държавите-членки могат да се откажат от изискването за корекция, доколкото купувачът е данъчнозадължено лице, използващо съответните дълготрайни активи само за сделки, по отношение на които ДДС подлежи на приспадане. Член 189 За целите на прилагането на членове 187 и 188 държавите-членки могат да вземат следните мерки: а) да дефинират понятието за дълготрайни активи; б) да посочат сумата на ДДС, която трябва да се вземе предвид за корекцията; в) ►C7 да приемат всички мерки, необходими за да се гарантира, че корекцията не води до никакво неоснователно предимство; ◄ г) допускат опростен административен ред. Член 190 За целите на членове 187, 188, 189 и 191, държавите-членки могат да считат за дълготрайни активи тези услуги, които имат характеристики, подобни на тези, които обикновено се приписват на дълготрайните активи. Член 191 Ако в някоя държава-членка практическият ефект от прилагането на членове 187 и 188 е незначителен, тази държава-членка може след провеждане на консултации с Комитета по ДДС да се въздържи от прилагането на тези разпоредби, като вземе предвид цялостния ефект на ДДС в съответната държава-членка и необходимостта за опростяване на административния ред и при условие че не се получава нарушаване на конкуренцията с това. Член 192 Когато данъчнозадълженото лице преминава от нормалния в специален режим на данъчно облагане и обратно, държавите-членки могат да вземат всички необходими мерки, така че данъчнозадълженото лице да не бъде облагодетелствано или ощетено неоснователно. ДЯЛ XI ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИТЕ ЛИЦА И НА НЯКОИ ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА ГЛАВА 1 Задължение за плащане Раздел 1 Лица — платци на ДДС на данъчните органи ▼M3 Член 192a ▼C2 По смисъла на настоящия раздел данъчнозадължено лице, което има постоянен обект на територията на държавата-членка, където е дължим данъкът, се счита за данъчнозадължено лице, което не е установено в рамките на държавата-членка, когато са изпълнени следните условия: ▼M3 а) извършва облагаема доставка на стоки или услуги на територията на тази държава-членка; б) обект, който доставчикът има на територията на тази държава-членка, не взема участие в тази доставка. ▼C11 Член 193 ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, освен когато е платим от друго лице в случаите, посочени в членове 194—199б и член 202. ▼B Член 194 1. Когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС, държавите-членки могат да предвидят, че лицето — платец на ДДС, е лицето, на което са доставени стоките или услугите. 2. Държавите-членки определят условията за прилагане на параграф 1. Член 195 ДДС се дължи от всяко лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, в която се дължи данъкът и на което се доставят стоките при обстоятелствата, определени в член 38 или 39, ако доставките са извършени от данъчнозадължено лице, което не е установено в тази държава-членка. ▼M3 Член 196 ДДС се дължи от всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС, на което се предоставят услуги, посочени в член 44, ако услугите се предоставят от данъчнозадължено лице, неустановено на територията на държавата-членка. ▼B Член 197 1. ДДС се дължи от лицето, на което се доставят стоките, когато са изпълнени следните условия: а) облагаемата сделка е доставка на стоки, извършена в съответствие с условията, предвидени в член 141; б) лицето, на което се доставят стоките, е друго данъчнозадължено лице, или данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, в която се извършва доставката; ▼M9 в) фактурата, издадена от данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка на лицето, на което са доставени стоките, се изготвя в съответствие с глава 3, раздели 3—5. ▼B 2. Където е назначен данъчен представител като лицето — платец на ДДС, в съответствие с член 204, държавите-членки могат да предвидят дерогация от параграф 1 от настоящия член. Член 198 1. Когато специални сделки, свързани с инвестиционно злато, между данъчнозадължено лице, което е член на регулиран пазар на злато, и друго данъчнозадължено лице, което не е член на този пазар, се облагат съгласно член 352, държавите-членки определят клиента като лицето — платец на ДДС. Ако клиентът, който не е член на регулиран пазар на злато, е данъчнозадължено лице, задължено да се идентифицира за целите на ДДС в държавата-членка, в която е дължим данъкът, единствено във връзка със сделките, посочени в член 352, продавачът изпълнява данъчните задължения от името на клиента в съответствие с правото на тази държава-членка. 2. Когато злато като материал, или полуготови произведения от злато с чистота 325 хилядни или по-висока, или инвестиционно злато, както е дефинирано в член 344, параграф 1, се доставя от данъчнозадължено лице, упражняващо една от възможностите за избор по членове 348, 349 и 350, държавите-членки могат да определят клиента като лицето — платец на ДДС. 3. Държавите-членки установяват процедурите и условията за прилагане на параграфи 1 и 2. Член 199 1. Държавите-членки могат да предвидят, че лицето — платец на ДДС, е данъчнозадълженото лице, за което е направена някоя от следните доставки: а) доставката на строителни работи, включително услуги по ремонта, почистването, поддръжката, изменение и разрушаването във връзка с недвижим имот, както и приемо-предаването на строителни работи, считани за доставка на стоки съгласно член 14, параграф 3; б) осигуряването на персонал, ангажиран с дейностите, обхванати от буква а); в) доставката на недвижими вещи, както е посочено в член 135, параграф 1, букви й) и к), когато доставчикът е избрал възможността за данъчно облагане на доставката в съответствие с член 137; г) доставката на използван материал; използван материал, който не може да се използва повторно в същото състояние, скрап, промишлени и непромишлени отпадъци, рециклируеми отпадъци, отчасти обработени отпадъци и някои стоки и услуги, изброени в приложение VI; д) доставката на стоки, предоставяни като обезпечение от едно данъчнозадължено лице на друго за изпълнителна процедура срещу това обезпечение; е) доставката на стоки след прехвърлянето на запазеното право на собственост на цесионер и упражняването на това право от цесионера; ж) доставката на недвижими вещи, продадени от длъжник, срещу когото е произнесено съдебно решение за изпълнение при процедура за публична продан. 2. При прилагането на възможността за избор, предвидена в параграф 1, държавите-членки могат да конкретизират обхванатите доставки на стоки и услуги, и категориите доставчици или получатели, за които се прилагат тези мерки. 3. За целите на параграф 1 държавите-членки могат да предприемат следните мерки: а) да предвидят, че данъчнозадължено лице, което извършва дейности или сделки, които не се считат за облагаеми доставки на стоки или услуги в съответствие с член 2, се счита за данъчнозадължено лице по отношение на получените доставки, както са посочени в параграф 1 от настоящия член; б) да предвидят, че данъчно незадължен публичноправен субект се счита за данъчнозадължено лице по отношение на доставки, получени както е посочено в параграф 1, букви д), е), и ж). 4. Държавите-членки информират Комитета по ДДС за националните законодателни мерки, приети в съответствие с параграф 1, доколкото това не са мерки, разрешени от Съвета преди 13 август 2006 г. в съответствие с член 27, параграфи 1—4 от Директива 77/388/ЕИО и които са продължили по параграф 1 от настоящия член. ▼M8 Член 199а 1. ►M33 До 31 декември 2026 г. държавите членки могат да предвидят лицето — платец на ДДС, да е данъчно задълженото лице, на което се извършва която и да е от следните доставки: ◄ а) прехвърлянето на квоти за емисии на парникови газове, както са определени в член 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността ( 14 ), които могат да се прехвърлят в съответствие с член 12 от посочената директива; б) прехвърлянето на други единици, които могат да се използват от операторите за постигане на съответствие със същата директива; ▼M12 в) доставки на мобилни телефони, които са устройства, изработени или приспособени за употреба във връзка с лицензирана мрежа и работещи на определени честоти, независимо от това дали се използват за други цели; г) доставки на устройства с интегрални схеми като микропроцесори и централни процесори преди интегрирането им в продукти, предназначени за крайния потребител; д) доставки на газ и електроенергия за данъчнозадължен дилър съгласно член 38, параграф 2; е) доставки на сертификати за газ и електроенергия; ж) доставки на далекосъобщителни услуги съгласно член 24, параграф 2; з) доставки на конзоли за видеоигри, таблети и лаптопи; и) доставки на зърнени храни и индустриални култури, в т.ч. маслодайни семена и захарно цвекло, които обикновено не се използват в непреработен вид за крайно потребление; й) доставки на необработени или полуобработени метали, в т.ч. благородни метали, ако не са обхванати от член 199, параграф 1, буква г), специалните договорености относно стоките втора употреба, произведенията на изкуството, колекционерските и антикварните предмети в съответствие с членове 311—343 или специалната схема за инвестиционно злато в съответствие с членове 344—356. 1а. Държавите членки могат да определят условията за прилагането на механизма, предвиден параграф 1. 1б. Прилагането на механизма, предвиден в параграф 1, спрямо доставките на стоки и услуги, изброени в букви в)—й) от същия параграф, е обвързано с налагането на целесъобразни и ефективни задължения за отчитане на данъчнозадължените лица, доставящи стоките или услугите, спрямо които се прилага предвиденият в параграф 1 механизъм. ▼M12 2. Държавите членки уведомяват Комитета по ДДС за прилагането на механизма, предвиден в параграф 1, при въвеждането на такъв механизъм и предоставят на Комитета по ДДС следната информация: а) обхвата на мярката за прилагане на механизма, наред с вида и характеристиките на измамата, и подробно описание на придружаващите мерки, включително задълженията за отчитане по отношение на данъчнозадължените лица, както и мерките за контрол; б) действията, предприети за информиране на данъчнозадължените лица относно началото на прилагане на механизма; в) критериите за оценка, които позволяват сравнение между дейностите с цел измама по отношение на стоките и услугите, посочени в параграф 1, преди и след прилагането на механизма, дейностите с цел измама по отношение на други стоки и услуги преди и след прилагането на механизма, както и за увеличението на други видове дейности с цел измама преди и след прилагането на механизма; г) началната дата на мярката за прилагане на механизма и срокът, който трябва да бъде обхванат от нея. ▼M33 ————— ▼M19 Член 199б 1. В случаи на неотложна спешност и в съответствие с параграфи 2 и 3 държавите членки могат, чрез дерогация от член 193, да определят получателя за лице — платец на ДДС, за специфични доставки на стоки и услуги, като специална мярка по механизма за бързо реагиране (МБР) за борба с внезапни и мащабни измами, които биха могли да доведат до значителни и непоправими финансови щети. Специалната мярка по МБР е предмет на подходящи мерки за контрол от страна на държавите членки по отношение на данъчно задължените лица, доставящи стоките или услугите, за които се прилага мярката, като нейното прилагане не може да надхвърля девет месеца. 2. Държава членка, която желае да въведе специална мярка по МБР съгласно параграф 1, изпраща уведомление до Комисията, като използва стандартния формуляр, установен в съответствие с параграф 4, и едновременно с това изпраща уведомлението и на останалите държави членки. Държавата членка предоставя на Комисията информация, в която посочва засегнатия сектор, вида и характеристиките на измамата, наличието на наложителни причини на спешност, внезапния и мащабен характер на измамата и последиците от нея, изразяващи се в значителни и непоправими финансови щети. Ако Комисията счита, че не разполага с цялата необходима информация, тя се свързва със съответната държава членка в срок от две седмици от получаването на уведомлението и посочва каква допълнителна информация е необходима. Всякаква допълнителна информация, предоставена от съответната държава членка на Комисията, се изпраща едновременно с това и на всички други държави членки. Ако предоставената допълнителна информация е недостатъчна, Комисията информира съответната държава членка за това в срок от една седмица. Държавата членка, която желае да въведе специална мярка по МБР съгласно параграф 1 от настоящия член, подава едновременно с това и заявление до Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 395, параграфи 2 и 3. В случаи на неотложна спешност съгласно параграф 1 от настоящия член процедурата, предвидена член 395, параграфи 2 и 3, приключва в срок от шест месеца от датата на получаване на заявлението от Комисията. 3. След като Комисията получи цялата информация, която смята за необходима за оценка на уведомлението, посочено в параграф 2, първа алинея, тя уведомява държавата членка за това. Когато Комисията възрази срещу специалната мярка по МБР, тя изготвя отрицателно становище в срок от един месец от това уведомление и информира съответната държава членка и Комитета по ДДС за това. Когато Комисията няма възражения, тя потвърждава това на съответната държава членка и на Комитета по ДДС в писмена форма и в същия срок. Държавата членка може да приеме специалната мярка по МБР от датата на получаване на това потвърждение. При оценката на уведомлението Комисията взема предвид мненията на всяка друга държава членка, изпратени до нея в писмена форма. 4. Комисията приема акт за изпълнение, с който се утвърждава стандартен формуляр за подаване на уведомлението за специалната мярка по МБР, посочено в параграф 2, и на информацията, посочена в параграф 2, първа алинея. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в параграф 5. 5. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета ( 15 ), като за тази цел комитет е комитетът, създаден с член 58 от Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета ( 16 ). ▼M33 6. Специалната мярка на МБР по параграф 1 се прилага до 31 декември 2026 г. ▼B Член 200 ДДС е дължим от всяко лице, което извършва облагаеми вътрешнообщностни придобивания на стоки. Член 201 При внос ДДС е дължим от всяко лице или лица, определени или признати като отговорен платец от държавата-членка на вноса. Член 202 ДДС е дължим от всяко лице, което е причина стоките да излязат от обхвата на режимите и ситуациите, изброени в членове 156, 157, 158, 160 и 161. Член 203 ДДС е дължим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура. Член 204 1. Когато съгласно членове 193—197 и членове 199 и 200 лицето — платец на ДДС, е данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС, държавите-членки могат да разрешат на това лице да определи данъчен представител в качеството на лице — платец на ДДС. Освен това, когато облагаема сделка се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС и няма правни инструменти в държавата, в която е установено данъчнозадълженото лице или се намира седалището му, за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО ( 17 ) и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета ( 18 ), държавите-членки могат да предприемат мерки, за да предвидят, че лицето — платец на ДДС, следва да бъде данъчен представител, определен от неустановеното данъчнозадължено лице. ▼M24 Държавите членки обаче не могат да прилагат посочената във втора алинея възможност по отношение на данъчнозадължено лице по смисъла на член 358а, точка 1, което е решило да ползва специалния режим за услуги, предоставяни от данъчнозадължени лица, неустановени в рамките на Общността. ▼B 2. Възможността за избор съгласно параграф 1, първа алинея следва да е съобразена с условията и процедурите, установени от всяка държава-членка. Член 205 При ситуациите, посочени в членове от 193—200 и членове 202, 203 и 204, държавите-членки могат да предвидят, че лице, различно от лицето — платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС. Раздел 2 Режими за плащане Член 206 Всяко данъчнозадължено лице — платец на ДДС, трябва да плати нетния размер на ДДС при представянето на справка-декларацията за ДДС, предвидена в член 250. Въпреки това, държавите-членки могат да определят различна дата за плащането на тази сума, или могат да изискат извършването на междинни плащания. Член 207 Държавите-членки предприемат мерките, необходими да се гарантира спазването от лицата, считани за платци на ДДС, вместо данъчнозадълженото лице, неустановено на съответната тяхна територия в съответствие с членове 194—197 и членове 199 и 204, на задълженията за плащане, предвидени в настоящия раздел. Държавите-членки също предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, които съгласно член 205 са солидарно отговорни за плащането на ДДС, спазват тези задължения за плащане. Член 208 Когато държавите-членки определят клиента при сделки с инвестиционно злато като лицето — платец на ДДС съгласно член 198, параграф 1 или ако в случая със злато като материал, или полуготови произведения от злато, или инвестиционно злато, както е дефинирано в член 344, параграф 1, те упражняват възможността за избор, предвидена в член 198, параграф 2 за определяне на клиента като лицето — платец на ДДС, те предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че то спазва задълженията за плащане, установени в настоящия раздел. Член 209 Държавите-членки предприемат мерките, необходими да се гарантира спазването от данъчно незадължените лица, считани за платци на ДДС, по отношение на вътрешнообщностни придобивания на стоки, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), i), на задълженията за плащане, предвидени в настоящия раздел. Член 210 Държавите-членки приемат режими за плащане на ДДС върху вътрешнообщностни придобивания на нови превозни средства, както са посочени в член 2, параграф 1, буква б), ii), и на вътрешнообщностни придобивания на продукти, облагаеми с акциз, както са посочени в член 2, параграф 1, буква б), iii). Член 211 Държавите-членки постановяват подробните правила за плащане за вноса на стоки. По-специално държавите-членки могат да предвидят, че в случай на внос на стоки от данъчнозадължени лица или определени категории такива, или от лица — платци на ДДС, или определени категории такива, не е необходимо дължимият върху вноса ДДС да се плаща в момента на вноса, при условието, че същият е бил вписан като такъв в справка-декларацията за ДДС, която следва да бъде представена съгласно член 250. Член 212 Държавите-членки могат да освободят данъчнозадължените лица от плащане на дължимия ДДС, когато сумата е незначителна. ГЛАВА 2 Идентификация Член 213 1. Всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице. Държавите-членки позволяват и могат да изискват декларацията да се подаде по електронен път в съответствие с условията, установени от тях. 2. Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, първа алинея, всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което извършва вътрешнообщностни придобивания на стоки, които не са облагаеми с ДДС съгласно член 3, параграф 1, трябва да декларира, че извършва такива придобивания, ако условията, предвидени в тази разпоредба, за неизвършване на такива сделки, облагаеми с ДДС, престанат да бъдат изпълнени. Член 214 1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следните лица са идентифицирани чрез индивидуален номер: а) всяко данъчнозадължено лице, с изключение на посочените в член 9, параграф 2, което в рамките на съответната тяхна територия извършва доставки на стоки или услуги, за които ДДС подлежи на приспадане, различни от доставки на стоки или услуги, за които ДДС е дължим единствено от клиента или лицето, за което са предвидени стоките или услугите, в съответствие с членове 194—197 и член 199; б) всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, извършващо вътреобщностни придобивания на облагаеми с ДДС стоки в съответствие с член 2, параграф 1, буква б), и всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което упражнява правото на избор по член 3, параграф 3 да избере облагаемост с ДДС на техните вътрешнообщностни придобивания; в) всяко данъчнозадължено лице, което, в рамките на съответната територия, извършва вътреобщностни придобивания на стоки за целите на сделки, свързани с дейностите, посочени в член 9, параграф 1, втора алинея и които се извършват извън тази територия; ▼M3 г) всяко данъчнозадължено лице, което на съответната им територия получава услуги, за които е задължено да внесе ДДС съгласно член 196; д) всяко данъчнозадължено лице, установено на съответната им територия, което предоставя услуги на територията на друга държава-членка, за които ДДС се дължи единствено от получателя съгласно член 196. ▼B 2. Не е необходимо държавите-членки да идентифицират определени данъчнозадължени лица, които извършват сделки инцидентно, както е предвидено в член 12. Член 215 Всеки индивидуален идентификационен номер по ДДС има префикс от две букви в съответствие с ISO код 3166 — alpha 2, с който може да се идентифицира издалата го държава-членка. Независимо от това Гърция може да използва префикса „EL“. ▼M29 Префиксът „XI“ се използва за Северна Ирландия ▼B Член 216 Държавите-членки предприемат необходимите мерки за да гарантират, че техните системи за идентификация дават възможност на данъчнозадължените лица, посочени в член 214, да бъдат идентифицирани и да гарантират правилното прилагане на преходните режими за облагане на вътреообщностни сделки, както са посочени в член 402. ГЛАВА 3 Фактуриране Раздел 1 Определение ▼M9 Член 217 За целите на настоящата директива „електронна фактура“ означава фактура, която съдържа информацията, изисквана съгласно настоящата директива, и издадена и получена в какъвто и да било електронен формат. ▼B Раздел 2 Понятие за фактура Член 218 За целите на настоящата директива държавите-членки приемат като фактури документи или съобщения на хартиен носител или в електронен вид, ако същите отговарят на условията, установени в настоящата глава. ▼M35 Чрез дерогация от първа алинея от настоящия член държавите членки могат, в съответствие с определени от тях условия, да изискват от данъчно задължените лица, установени на тяхна територия, да издават електронни фактури за доставки на стоки и услуги на тяхна територия, различни от посочените в член 262. ▼B Член 219 Всеки документ или съобщение, което изменя и се отнася специално и недвусмислено за първоначалната фактура, се третира като фактура. Раздел 3 Издаване на фактури ▼M16 Член 219а 1. За фактурирането се прилагат правилата, приложими в държавата членка, в която се счита, че е извършена доставката на стоки или услуги, в съответствие с разпоредбите на дял V. 2. Чрез дерогация от параграф 1 за фактурирането се прилагат следните правила: а) правилата, приложими в държавата членка, в която доставчикът е установил стопанската си дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, или при липса на такова място на установяване или на постоянен обект, държавата членка, в която доставчикът има постоянен адрес или обичайно местоживеене, когато: i) доставчикът не е установен в държавата членка, в която се счита, че е извършена доставката на стоки или услуги, в съответствие с разпоредбите на дял V, или неговият обект в тази държава членка не взема участие в доставката по смисъла на член 192а, буква б) и лице — платец на ДДС, е лицето, на което са доставени стоките или услугите, освен ако клиентът издава фактурата (самофактуриране); ii) не се счита, че доставката на стоки или услуги е извършена в рамките на Общнос