ДИРЕКТИВА 2008-105-ЕО
Директива 2008/105/ЕО
Консолидиран ТЕКСТ: 32008L0105 — BG — 10.05.2026
02008L0105 — BG — 10.05.2026 — 002.001
►B
▼M2
ДИРЕКТИВА 2008/105/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 16 декември 2008 година
за определяне на стандарти за качество на околната среда и предотвратяване и контрол на замърсяването на повърхностните води, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
▼B
(ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 84)
Изменена с:
Официален вестник
№
страница
дата
►M1
ДИРЕКТИВА 2013/39/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 12 август 2013 година
L 226
1
24.8.2013
►M2
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2026/805 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 30 март 2026 година
L 805
1
20.4.2026
▼B
▼M2
ДИРЕКТИВА 2008/105/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 16 декември 2008 година
за определяне на стандарти за качество на околната среда и предотвратяване и контрол на замърсяването на повърхностните води, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
▼B
Член 1
Предмет
Настоящата директива установява стандарти за качество на околната среда (СКОС) за приоритетни вещества и някои други замърсители, както е предвидено в член 16 от Директива 2000/60/ЕО, с оглед постигане на добро химично състояние на повърхностните води и в съответствие с разпоредбите и целите на член 4 от споменатата директива.
▼M1
Член 2
Определения
За целите на настоящата директива се прилагат определенията, установени в член 2 от Директива 2000/60/ЕО и в член 2 от Директива 2009/90/ЕО на Комисията от 31 юли 2009 г. за определяне, съгласно Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на технически спецификации за химически анализ и мониторинг на състоянието на водите (
1
).
Освен това се прилагат следните определения:
1)
„матрица“ означава компонент на водната среда, който е вода, седимент или биота;
2)
„биота-таксон“ означава конкретен воден таксон в рамките на таксономичната категория „подтип“, „клас“ или еквивалентна на тях категория;
▼M2
3.
„показател за замърсяване“ означава параметър, който може да бъде подложен на мониторинг, за да се получи стойност, която е представителна за нивото или концентрацията на замърсител или група замърсители и по този начин за риска, породен от тях.
▼M1
Член 3
Стандарти за качество на околната среда
1.
Без да се засяга параграф 1а, държавите-членки прилагат СКОС, определени в приложение I, част А, за повърхностни водни тела, както и прилагат тези СКОС в съответствие с изискванията, уредени в приложение I, част Б.
1а.
Без да се засягат задълженията по настоящата директива във версията ѝ, която е в сила към 13 януари 2009 г., и по-специално постигането на добро химично състояние на повърхностните води по отношение на изброените в нея вещества и СКОС, държавите-членки прилагат СКОС, определени в приложение I, част А по отношение на:
i)
веществата, обозначени с номера 2, 5, 15, 20, 22, 23, 28 в приложение I, част А, за които са определени преразгледани СКОС, влизат в сила от 22 декември 2015 г. с цел постигане на добро химично състояние на повърхностните води по отношение на тези вещества до 22 декември 2021 г. чрез програми от мерки, включени в плановете за управление на речните басейни за 2015 г., изготвени в съответствие с член 13, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО, както и
ii)
новоидентифицираните вещества, обозначени с номера 34—45 в приложение I, част А, които влизат в сила от 22 декември 2018 г., с цел постигането на добро химично състояние на повърхностните води по отношение на тези вещества до 22 декември 2027 г. и предотвратяването на влошаването на химичното състояние на повърхностните водни тела по отношение на тези вещества. За тази цел до 22 декември 2018 г. държавите-членки изготвят и представят на Комисията допълнителна програма за мониторинг и предварителна програма от мерки, предназначени за тези вещества. До 22 декември 2021 г. се изготвя окончателна програма от мерки в съответствие с член 11 от Директива 2000/60/ЕО, която се прилага и започва да действа пълноценно възможно най-скоро след тази дата, но най-късно до 22 декември 2024 г.;
▼M2
iii)
веществата, обозначени с номера 5, 9, 13, 15, 17, 21, 23, 24, 28, 30, 34, 37, 41 и 43 в приложение I, част А, за които са определени преразгледани СКОС, с действие от 22 декември 2027 г. с цел постигане на добро химично състояние на повърхностните води по отношение на тези вещества до 22 декември 2033 г. и предотвратяване на влошаването на химичното състояние на повърхностните водни тела по отношение на тези вещества чрез програми от мерки, включени в плановете за управление на речните басейни за 2027 г., изготвени в съответствие с член 13, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО;
iv)
новоидентифицираните вещества, обозначени с номера 46—70 в приложение I, част А, с действие от 22 декември 2027 г., с цел постигането на добро химично състояние на повърхностните води по отношение на тези вещества до 22 декември 2039 г. и предотвратяването на влошаването на химичното състояние на повърхностните водни тела по отношение на тези вещества; за тази цел до 22 декември 2027 г. държавите членки изготвят допълнителна програма за мониторинг, а до 22 декември 2030 г. — предварителна програма от мерки, обхващаща тези вещества; в плана за управление на речните басейни за 2033 г., изготвен в съответствие с член 13, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО, се включва окончателна програма от мерки в съответствие с член 11 от посочената директива.
▼M2
Член 4, параграфи 4 – 9 от Директива 2000/60/ЕО се прилагат mutatis mutandis по отношение на веществата, посочени в подточки i) и ii) от първата алинея на настоящия параграф.
Член 4, параграфи 4 – 9 от Директива 2000/60/ЕО се прилагат mutatis mutandis по отношение на веществата, посочени в подточки iii) и iv) от първата алинея на настоящия параграф. Що се отнася до удължаванията на сроковете, предвидени в член 4, параграф 4 от посочената директива, те се ограничават до максимум една допълнителна актуализация на плана за управление на речните басейни, освен в случаите, когато природните условия са такива, че целите не могат да бъдат постигнати в рамките на срока на този план за управление на речния басейн.
▼M2
1б.
СКОС, определени на равнището на Съюза, за специфични замърсители на речните басейни в съответствие с член 16, параграф 4 от Директива 2000/60/ЕО и включени в списъка в част В от приложение II към същата директива или допълнителните специфични замърсители на речните басейни и съответните СКОС, идентифицирани от държавите членки в съответствие с член 8г, параграф 1 от настоящата директива, пораждат действие от началото на срока на следващия план за управление на речните басейни след датата на определяне на СКОС, с цел постигане на добро химично състояние на повърхностните води по отношение на тези замърсители до края на срока на този план за управление на речните басейни и предотвратяване на влошаването на химичното състояние на повърхностните водни тела по отношение на тези замърсители.
Член 4, параграфи 4 – 9 от Директива 2000/60/ЕО се прилагат mutatis mutandis по отношение на замърсителите, посочени в първа алинея от настоящия параграф. Що се отнася до удължаванията на сроковете, предвидени в член 4, параграф 4 от посочената директива, те се ограничават до максимум една допълнителна актуализация на плана за управление на речните басейни, освен в случаите, когато природните условия са такива, че целите не могат да бъдат постигнати в рамките на срока на този план за управление на речния басейн.
▼M2
2.
По отношение на веществата, за които в част А от приложение I са определени СКОС за биота или СКОС за седимент, държавите членки прилагат тези СКОС за биота или СКОС за седимент.
По отношение на вещества, различни от посочените в първа алинея, държавите членки прилагат СКОС за повърхностните води, определени в част А от приложение I.
▼M1
3.
При една или повече категории повърхностни води държавите-членки могат да изберат да приложат СКОС за матрица, различна от посочената в параграф 2, или, според случая, за биота-таксони, различни от посочените в приложение I, част А.
Държавите-членки, които се възползват от възможността, посочено в първа алинея, прилагат съответния СКОС, определен в приложение I, част А, или, ако няма включен стандарт за матрицата или биота-таксона, определят СКОС, който предлага най-малко същото ниво на защита като СКОС, предвидено в приложение I, част А.
Държавите-членки могат да използват възможността, посочена в първа алинея, само когато методът за анализ, използван за избраната матрица или таксон от биотата, изпълнява минималните критерии, определени в член 4 от Директива 2009/90/ЕО. Когато тези критерии не са изпълнени по отношение на нито една матрица, държавите-членки гарантират, че мониторингът се провежда при използването на най-добрата налична техника, която не води до прекомерни разходи, и че методът за анализ работи поне толкова добре, колкото наличният метод за матрицата, посочена в параграф 2 за съответното вещество.
3а.
Когато вследствие измерени или прогнозни концентрации или емисии при прилагане на СКОС за биота или седимент е открит потенциален риск от силно излагане на вредни въздействия за водната околна среда или посредством нея, държавите-членки гарантират, че се извършва и мониторинг на повърхностната вода и се прилагат стандартите за максимално допустима концентрация (МДК—СКОС), установени в приложение I, част А към настоящата директива, ако са установени такива СКОС.
3б.
Ако съгласно член 5 от Директива 2009/90/ЕО изчислената средна стойност от измерването, когато то е проведено посредством най-добрата налична техника, която не води до прекомерни разходи, е определена като „по-ниска от прага на количествено определяне“, а „прагът на количествено определяне“ дори на тази техника е над СКОС, резултатът за измереното вещество не се взема предвид при оценяването на общото химично състояние на въпросното водно тяло.
4.
За веществата, спрямо които се прилага СКОС за седимент и/или биота, държавите-членки извършват мониторинг на веществото в съответната матрица поне веднъж годишно, освен ако техническите знания и експертната преценка оправдават друг интервал.
5.
Държавите-членки включват следната информация в актуализираните планове за управление на речни басейни, изготвени в съответствие с член 13, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО:
а)
таблица, представяща границите на количествено определяна на прилаганите методи за анализ и информация за изпълнението на тези методи във връзка с минималните критерии, предвидени в член 4 от Директива 2009/90/ЕО;
б)
за веществата, за които е използвана възможността, предвидена в параграф 3 от настоящия член:
i)
причините и основанията за използването на тази възможност;
ii)
където е необходимо, установените алтернативни СКОС, доказателства, че тези СКОС предоставят същото равнище на защита като СКОС, уредени в приложение I, част А, включително данните и методиката, използвани за определянето им, и категориите повърхностни води, за които се прилагат;
iii)
за сравнение с информацията, посочена в буква а) от настоящия параграф, границите на количествено определяне на аналитичните методи за матриците, определени в част А от приложение I към настоящата директива, включително информация за изпълнението на тези методи във връзка с минималните критерии, предвидени в член 4 от Директива 2009/90/ЕО;
в)
обосновка за честотата на мониторинга в съответствие с параграф 4, в случай че мониторинговите интервали са по-големи от 1 година.
5а.
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че актуализираните планове за управление на речните басейни, изготвени в съответствие с член 13, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО, които съдържат резултатите и въздействието на мерките, предприети с оглед предотвратяване на химическото замърсяване на повърхностните води, както и междинният доклад за напредъка в прилагането на планираните програми от мерки в съответствие с член 15, параграф 3 от Директива 2000/60/ЕО, се предоставят чрез централен портал, осигуряващ публичен достъп в електронна форма в съответствие член 7, параграф 1 от Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно публичния достъп до екологична информация (
2
).
▼M2
6.
Държавите членки подготвят дългосрочен анализ на тенденциите на концентрациите на приоритетните вещества, посочени в част А от приложение I като вещества, които имат склонност да се натрупват в седимента или в биотата, въз основа на мониторинга на седимента или на биотата като част от мониторинга на състоянието на повърхностните води, извършван в съответствие с член 8 от Директива 2000/60/ЕО. Държавите членки вземат мерки с цел да се гарантира, при условията на член 4 от Директива 2000/60/ЕО, че такива концентрации не се повишават в значителна степен в седимента или в биотата.
▼M1
Държавите-членки определят честотата на мониторинга на седимента и/или биота, така че да предоставят достатъчно данни за надежден анализ на дългосрочните тенденции. Като правило мониторингът следва да се извършва на всеки три години, освен ако техническите знания и експертната преценка оправдават друг интервал.
▼M2 —————
▼M2
8.
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 9а за изменение на част Б, точка 3 от приложение I с цел адаптирането ѝ към научния и техническия прогрес.
▼M1
8а.
С цел да се улесни прилагането на настоящия член, в рамките на възможната степен до 22 декември 2014 г., се разработват технически указания или стратегии за мониторинг и методи за анализ на веществата, включително вземане на проби и мониторинг на биота, като част от съществуващата процедура за прилагане на Директива 2000/60/ЕО.
Указанията се отнасят по-специално до:
а)
мониторинга на веществата в биота в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член;
б)
при новоидентифицирани вещества (обозначени с номера 34—45 в приложение I, част А) и вещества, за които са определени по-строги СКОС (обозначени с номера 2, 5, 15, 20, 22, 23 и 28 в приложение I, част А), методи за анализ, отговарящи на минималните критерии, определени в член 4 от Директива 2009/90/ЕО.
8б.
В случай че за определени вещества не са приети технически указания до 22 декември 2014 г., крайният срок 22 декември 2015 г., посочен в параграф 1а, подточка i), се удължават съответно до 22 декември 2018 г. и крайният срок 22 декември 2021 г., посочен в тази подточка, се удължава до 22 декември 2027 г.
▼B
Член 4
Зони на смесване
1.
Държавите-членки могат да определят зони на смесване, прилежащи към точките на заустване. Концентрациите на едно или повече вещества, изброени в приложение I, част А, могат да превишават съответните СКОС в такива зони на смесване, ако не засягат съответствието на останалата част от повърхностното водно тяло с тези стандарти.
2.
Държавите-членки, които определят зони на смесване, включват в плановете за управление на речните басейни, изготвени съгласно член 13 от Директива 2000/60/ЕО, описание на:
а)
подходите и методологиите, приложени за определянето на такива зони; и
б)
мерките, взети с оглед бъдещото намаляване обхвата на зоните на смесване, като тези съгласно член 11, параграф 3, буква к) от Директива 2000/60/ЕО или чрез преразглеждане на разрешенията, посочени в Директива 2008/1/ЕО, или предишни регламенти, посочени в член 11, параграф 3, буква ж) от Директива 2000/60/ЕО.
3.
Държавите-членки, които определят зони на смесване, гарантират, че обхватът на всяка една такава зона е:
а)
ограничен в непосредствена близост до точката на заустване;
б)
пропорционален, като се имат предвид концентрациите на замърсители в точката на заустване и условията за емисии на замърсители, съдържащи се в предишни регламенти, като например разрешителни и/или позволителни, посочени в член 11, параграф 3, буква ж) от Директива 2000/60/ЕО, както и всяко друго приложимо общностно законодателство, в съответствие с прилагането на най-добрите налични техники и на член 10 от Директива 2000/60/ЕО, и по-специално след преразглеждане на тези предишни регламенти.
▼M1 —————
▼M2
Член 5
Инвентаризация на емисиите, заустванията и загубите
1.
Въз основа на информацията, събрана в съответствие с членове 5 и 8 от Директива 2000/60/ЕО и на други налични данни всяка държава членка изготвя инвентаризация на емисиите, заустванията и загубите на всички приоритетни вещества, посочени в част А от приложение I към настоящата директива, и всички вещества, идентифицирани от държавите членки като специфични замърсители за всеки район на речен басейн или участък от район на речен басейн, намиращ се на тяхната територия.
Първата алинея не се прилага за емисиите, заустванията и загубите, докладвани ежегодно по електронен път на портала за емисиите от промишлеността, създаден съгласно Регламент (ЕС) 2024/1244 на Европейския парламент и на Съвета (
3
), в съответствие с член 7 от посочения регламент.
2.
Държавите членки актуализират инвентаризациите си в рамките на прегледите, посочени в член 5, параграф 2 от Директива 2000/60/ЕО.
Референтният период за установяването на стойностите в актуализираните инвентаризации е годината преди тази година, в която трябва да бъдат завършени прегледите, посочени в член 5, параграф 2 от Директива 2000/60/ЕО.
Като част от тези актуализации държавите членки гарантират, че емисиите от точкови източници във водите, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2024/1244 или които попадат под годишните прагове за докладване, определени в същия регламент, както и емисиите на замърсители във водите от дифузни източници, както са определени в член 3, точка 12 от същия регламент, също се докладват по електронен път на Комисията, за да бъдат предоставени на разположение в портала за емисиите от промишлеността, създаден съгласно посочения регламент, най-малко на всеки шест години, и се обобщават на равнището на всеки район на речен басейн или участък от него на територията на държава членка.
Комисията приема акт за изпълнение, с който се определя форматът на докладването, посочено в трета алинея от настоящия параграф. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 9, параграф 2 от настоящата директива. При съставянето на този акт за изпълнение Комисията се подпомага от ЕАОС, когато това е необходимо.
3.
Държавите членки гарантират, че плановете за управление на речните басейни, изготвени в съответствие с член 13 от Директива 2000/60/ЕО, включват ясна препратка или хипервръзка към цялата информация за емисии във водите, предоставена на разположение в портала за емисиите от промишлеността в съответствие с параграфи 1 и 4 от настоящия член.
▼B
Член 6
Трансгранично замърсяване
1.
Държава-членка не нарушава задълженията си по настоящата директива в резултат на превишаването на определен СКОС, ако е в състояние да докаже, че:
а)
превишаването се дължи на източник на замърсяване, намиращ се извън нейната национална юрисдикция;
б)
в резултат на това трансгранично замърсяване тя не е могла да предприеме ефективни мерки за придържане към съответния СКОС; и
в)
тя е приложила механизмите за координация, предвидени в член 3 от Директива 2000/60/ЕО, и ако е уместно, се е възползвала от разпоредбата на член 4, параграфи 4, 5 и 6 от същата директива за тези водни тела, засегнати от трансгранично замърсяване.
2.
Държавите-членки използват предвидения в член 12 от Директива 2000/60/ЕО механизъм за предоставяне на Комисията на нужната информация при обстоятелствата, посочени в параграф 1 от настоящия член, и на резюме на мерките, предприети във връзка с трансграничното замърсяване в рамките на плана за управление на съответния речен басейн, в съответствие с изискванията за докладване съгласно член 15, параграф 1 от Директива 2000/60/ЕО.
Член 7
Докладване и преразглеждане
1.
Въз основа на докладите на държавите-членки, в това число докладите в съответствие с член 12 от Директива 2000/60/ЕО, и по-специално тези от тях относно трансграничното замърсяване, Комисията преразглежда необходимостта от изменение на съществуващите актове и необходимостта от допълнителни конкретни мерки на общностно равнище, като например контрол върху емисиите.
2.
Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета в контекста на доклада, изготвян в съответствие с член 18, параграф 1 от Директива 2000/60/ЕО, за:
а)
заключенията от преразглеждането, посочено в параграф 1 от настоящия член;
б)
мерките, предприети за намаляване обхвата на зоните на смесване, посочени съгласно член 4, параграф 1 от настоящата директива;
в)
резултатите от проверката, посочена в член 5, параграф 5 от настоящата директива;
г)
положението във връзка със замърсяването с произход извън територията на Общността.
По целесъобразност докладът се придружава от съответните предложения на Комисията.
▼M1
Член 7а
Координация
▼M2
1.
За приоритетните вещества, които попадат в обхвата на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (
4
), регламенти (ЕО) № 1907/2006 (
5
) или (ЕО) № 1107/2009 (
6
) на Европейския парламент и на Съвета, Директиви 2009/128/ЕО (
7
) или 2010/75/ЕС (
8
) на Европейския парламент и на Съвета или регламенти (ЕС) № 528/2012 (
9
) или (ЕС) 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета (
10
), като взема предвид данните от мониторинга, посочени в член 8, параграф 4 от Директива 2000/60/ЕО, и като част от предвидения в член 18, параграф 1 от същата директива доклад, Комисията оценява дали мерките, предприети на равнището на Съюза и на държавите-членки, са достатъчни за постигане на СКОС за приоритетните вещества и на целта за пълно или поетапно елиминиране на заустванията, емисиите и загубите на приоритетни опасни вещества в съответствие с член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2000/60/ЕО.
▼M1
2.
Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета резултатите от оценката по параграф 1 от настоящия член съгласно графика, определен в член 16, параграф 4 от Директива 2000/60/ЕО, и придружава доклада с всички подходящи предложения, включително за контролни мерки.
3.
Когато резултатите от доклада покажат, че може да се наложи предприемането на допълнителни мерки на равнището на Съюза или в дадени държави-членки, за да се осигури спазването на Директива 2000/60/ЕО по отношение на конкретно вещество, одобрено съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 или Регламент (ЕС) № 528/2012, държавите-членки или Комисията прилагат член 21 или член 44 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 или член 15 или член 48 от Регламент (ЕС) № 528/2012 към въпросното вещество или към продуктите, съдържащи това вещество.
Когато става дума за вещества, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1907/2006, Комисията стартира, според случая, процедурата, предвидена в член 59, член 61 или член 69 от същия регламент.
При прилагането на регламентите, посочени в първа и втора алинея, държавите-членки и Комисията вземат под внимание оценките на риска и анализите на социално-икономическите фактори и на икономическата ефективност, които се изискват съгласно тези регламенти, включително възможността за алтернативни решения.
▼M2
Член 8
Преглед на приложения I и II
1.
Комисията разглежда възможността за установяване на стандарти за качество на PFAS - общо в повърхностните води при следващия преглед на приложение I към настоящата директива, което трябва да се извърши в съответствие с член 16 от Директива 2000/60/ЕО, и има за цел да допълни насоките относно мониторинга на PFAS - общо в питейната вода, разработени в съответствие с член 13, параграф 7 от Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета (
11
), за да ги направи приложими за мониторинга на PFAS - общо в повърхностните води. Държавите членки се насърчават вече да прилагат тези насоки за мониторинга на PFAS - общо в повърхностните води и да докладват данните в съответствие с член 8, параграф 4 от Директива 2000/60/ЕО. Като се има предвид токсичността, устойчивостта и разпространението на трифлуорооцетната киселина (TFA) в околната среда, при следващия преглед Комисията разглежда възможността за установяване отделно на стандарт за качество за TFA в приложение I към настоящата директива.
2.
Параметърът „сбор от бисфеноли“ и параметрите за сбора(овете) от избрани пестициди по начин на действие и избрани фармацевтични продукти по начин на действие са включени в приложение III към настоящата директива. Комисията преразглежда евентуалното включване на тези параметри в списъка на приоритетните вещества при следващия преглед на приложение I към настоящата директива, което трябва да се извърши в съответствие с член 16 от Директива 2000/60/ЕО, и по целесъобразност определя СКОС. При следващия преглед Комисията обмисли също така дали може да бъде възприет основан на риска подход за установяване на СКОС за общо бисфеноли, общо пестициди и общо фармацевтичните продукти в повърхностните води, подкрепени от подходящи методи за мониторинг.
3.
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 9а за изменение на част Б от приложение II с цел адаптирането ѝ към научния и технологичния прогрес.
Член 8а
Специални разпоредби за някои вещества
1.
В плановете за управление на речните басейни, изготвени в съответствие с член 13 от Директива 2000/60/ЕО, без да се засягат изискванията на раздел 1.4.3 от приложение V към нея относно представянето на общото химично състояние и целите и задълженията, определени в член 4, параграф 1, буква а), член 11, параграф 3, буква к) и член 16, параграф 6 от посочената директива, държавите-членки могат да предоставят допълнителни карти, за да представят информация за химичното състояние, както е предвидено в раздел 1.4.3 от приложение V към Директива 2000/60/ЕО.
2.
По отношение на веществата, посочени в част А от приложение I към настоящата директива като вещества, които се явяват като повсеместно разпространени, устойчиви, биоакумулиращи и токсични вещества (uPBT) вещества, държавите членки могат да извършват по-малко интензивен мониторинг от изисквания за приоритетните вещества в съответствие с член 3, параграф 4 от настоящата директива и приложение V към Директива 2000/60/ЕО, при условие че мониторингът е представителен и съществуват солидни статистически базови данни по отношение на наличието на тези вещества във водната среда. Като правило, в съответствие с член 3, параграф 6, втора алинея от настоящата директива, мониторингът следва да се извършва най-малко на всеки три години, освен ако употребата или емисиите на веществото, или техническите знания и експертната преценка не обосновават друг интервал.
3.
За срок от две години, считано от 1 януари 2030 г., държавите членки извършват мониторинг на наличието на естрогенни вещества във водните тела, като използват основани на въздействието методи за мониторинг. Вземането на проби и анализът не е необходимо да започнат в началото на този двегодишен период, но се извършват най-малко четири пъти годишно. Държавите членки извършват мониторинга в избрани пунктове, където се наблюдават трите естрогенни хормона 17-бета естрадиол (Е2), естрон (Е1) и 17-алфа-етинилестрадиол (ЕЕ2), изброени в част А от приложение I към настоящата директива, при използването на конвенционални аналитични методи в съответствие с член 8 от Директива 2000/60/ЕО и приложение V към същата директива, за да получат сравними резултати в определен диапазон от концентрации. Данните се докладват заедно и в съответствие с член 8, параграф 4 от посочената директива. Броят на пунктовете е не по-малък от посочения в член 8б, параграф 3 от настоящата директива за мониторинг на веществата от списъка за наблюдение. Държавите членки могат да започнат мониторинга преди 1 януари 2030 г., при условие че са приети техническите спецификации, посочени в параграф 4 от настоящия член. Държавите членки не използват основаните на въздействието резултати от двугодишния срок за сравнителен мониторинг за целите на класифицирането на химичното състояние на подложените на мониторинг водни обекти, както е описано в раздел 1.4.3 от приложение V към Директива 2000/60/ЕО.
4.
До 1 декември 2027 г. Комисията приема акт за изпълнение за определяне на техническите спецификации за мониторинга на естрогенните вещества, като се използват основани на въздействието методи за мониторинг. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 9, параграф 2.
5.
В срок от 18 месеца след докладването на данните от държавите членки Комисията публикува доклад, в който се сравняват резултатите от конвенционалните аналитични методи и основаните на въздействието методи и се анализира възможността за използване на основани на въздействието методи за мониторинг в съчетание с основана на въздействието прагова стойност за естрогени, както е определена в член 2, точка 35а от Директива 2000/60/ЕО, за целите на скрининга в подкрепа на оценката на химичното състояние.
При бъдещите прегледи на списъка на замърсителите в съответствие с член 16, параграф 2 от Директива 2000/60/ЕО, като взема предвид анализа в доклада, посочен в първа алинея от настоящия параграф, Комисията разглежда възможността за определяне на прагова стойност за естрогени за целите на скрининга и за оценката на химичното състояние. След като основаните на въздействието методи са готови за използване и за други вещества, при бъдещите прегледи Комисията разглежда дали да изисква от държавите членки да ги използват успоредно с конвенционалните аналитични методи, ако е необходимо поне първоначално, и обмисля определянето на съответните прагови стойности.
Член 8б
Списък за наблюдение
1.
На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение, за да съставя, с оглед на изготвяните от Европейската агенция по химикали (ECHA) научни доклади в съответствие с параграф 1а от настоящия член, списък за наблюдение на веществата, за които държавите членки трябва да събират данни от мониторинга в целия Съюз, с цел подпомагане на бъдещите прегледи, в съответствие с член 16, параграф 2 от Директива 2000/60/ЕО, и да определи форматите, които държавите членки трябва да използват, за да докладват на Комисията резултатите от този мониторинг и свързаната с него информация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 9, параграф 2.
В списъка за наблюдение се съдържат максимум десет вещества, групи вещества или показатели за замърсяване във всеки един момент и се посочват матриците за мониторинг и възможните методи за анализ за всяко вещество. Тези матрици и методи за мониторинг не трябва да водят до прекомерни разходи за компетентните органи. Веществата, които подлежат на включване в списъка за наблюдение, се избират сред веществата, за които наличната информация сочи, че биха могли да представляват съществен риск на равнището на Съюза за водната среда или посредством нея, и за които данните от мониторинга не са достатъчни. Списъкът за наблюдение включва вещества, които пораждат нови опасения..
Въз основа на научните доклади, изготвени от ECHA в съответствие с параграф 1а, Комисията включва в списъка за наблюдение пластмасовите микрочастици и подходящи показатели за наличието, развитието или предаването на антимикробната резистентност (наричани по-нататък „показатели за антимикробна резистентност“) , при условие че са на разположение надеждни методи за вземане на проби и анализ, които не водят до прекомерни разходи. До 1 декември 2027 г. Комисията определя такива методи за вземане на проби и анализ.
1a.
ECHA изготвя научни доклади, за да подпомогне Комисията при избора на веществата и показателите за включване в списъка за наблюдение, посочен в параграф 1 от настоящи член, като взема предвид следната информация:
а)
Приложение I към Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11) и резултатите от последния преглед на това приложение, както и резултатите от последния редовен преглед на приложение I към настоящата директива;
б)
списъците за наблюдение, изготвени в съответствие с Директива 2006/118/ЕО и Директива (ЕС) 2020/2184;
в)
препоръките от заинтересованите страни;
г)
характеризирането на районите на речните басейни от страна на държавите членки в съответствие с член 5 от Директива 2000/60/ЕО и резултатите от програмите за мониторинг, създадени в съответствие с член 8 от същата директива;
д)
информация за производствения обем, начините на употреба, присъщите свойства, включително, когато е приложимо, размера на частиците, концентрациите в околната среда и неблагоприятните въздействия на дадено вещество върху здравето на човека и водната среда, включително информация, събрана в съответствие с Директива 2001/83/ЕО, Регламент (ЕО) № 1907/2006, Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета (
12
), Регламент (ЕО) № 1107/2009, Директива 2009/128/ЕО, Регламент (ЕС) № 528/2012 и Регламент (ЕС) 2022/2379 на Европейския парламент и на Съвета (
13
);
е)
научноизследователски проекти и научни публикации, включително информация за тенденции и прогнози, основани на моделиране или на други прогнозни оценки, както и информация и данни, събрани чрез технологии за дистанционно наблюдение, наблюдение на Земята, като например услуги по програма „Коперник“, датчици и устройства на място или данни от гражданската наука, като се използват възможностите, предлагани от изкуствения интелект и усъвършенствания анализ и обработка на данни;
ж)
препоръки от работните групи, създадени съгласно Общата стратегия за прилагане на Директива 2000/60/ЕО;
з)
информация за емисиите, заустванията и загубите, налична в портала за емисиите от промишлеността съгласно Регламент (ЕС) 2024/1244, както и всяка налична допълнителна информация за веществата, попадащи в обхвата на разрешителните съгласно Директива 2010/75/ЕС.
1б.
Научните доклади, изготвени от ECHA в съответствие с параграф 1а, представят списък на веществата, групите вещества или показателите, препоръчителната матрица за мониторинг и примерен метод за анализ и максимално допустима граница на количествено определяне за всяко от тях, с подкрепяща препратка към научна литература или насоки.
1в.
До 1 февруари 2028 г. и на всеки три години след това ECHA изготвя доклад, обобщаващ констатациите от научните доклади, изготвени в съответствие с параграф 1а, и предоставя публичен достъп до този доклад.
2.
Комисията актуализира списъка за наблюдение, посочен в параграф 1, до 1 май 2028 г. и на всеки три години след това.
При актуализирането на списъка за наблюдение Комисията премахва от списъка за наблюдение всяко вещество или показател, за които основана на риска оценка съгласно посоченото в член 16, параграф 2 от Директива 2000/60/ЕО може да бъде извършена без допълнителни данни от мониторинга. При все това дадено вещество, група вещества или показател могат да останат в списъка за наблюдение за още един период от максимум три години, когато са необходими допълнителни данни от мониторинга, за да се оцени рискът за водната среда.
Всеки актуализиран списък за наблюдение съдържа също едно или повече допълнителни вещества, групи вещества или показатели, за които Комисията счита, че предвид научните доклади на ECHA може да съществува широкоразпространен риск за водната среда или посредством нея, при условие че актуализираният списък за наблюдение съдържа максимум 10 вещества, групи вещества или показатели в съответствие с параграф 1.
Пластмасовите микрочастици и показателите за антимикробна резистентност не се оставят в списъка за втори последователен период от три години, освен ако не съществува хармонизирана и надеждна методика за оценка на риска, която при прилагането си показва, че данните от мониторинга, събрани през първия период на мониторинг, са недостатъчни за оценка на риска, който те представляват за водната среда или чрез нея.
3.
Държавите членки извършват мониторинг на всяко вещество, група вещества и показател от списъка за наблюдение, посочен в параграф 1, в избрани представителни пунктове за мониторинг за период от 24 месеца. Периодът на мониторинг започва в рамките на шест месеца от включването на веществото в списъка за наблюдение, но вземането на проби и анализът не е необходимо да започват в началото на този период.
Всяка държава членка избира поне един пункт за мониторинг плюс един, ако има повече от един милион жители, плюс брой пунктове, получени, като се раздели географската ѝ площ в km 2 на 60 000 , закръглен до най-близкото цяло число, плюс брой пунктове, получен, като се раздели броят на населението ѝ на пет милиона, закръглен до най-близкото цяло число.
При избора на представителните пунктове за мониторинг, на честотата на мониторинга и на графика за всяко вещество, група вещества или показател държавите членки вземат предвид сезонните колебания на валежите, нивата на водите, моделите на употреба и възможността за поява на веществото, групата вещества или показателя. Честотата на извършване на мониторинг е не по-малко от два пъти годишно, когато се извършва във водата, и не по-малко от веднъж годишно, когато се извършва в седимент или биота. В случай че е необходима по-голяма честота, като например за веществата, които са чувствителни към климатични или сезонни колебания, увеличаването на честотата се посочва и се обосновава технически в акта за изпълнение за създаване на списъка за наблюдение, приет съгласно параграф 1.
Когато дадена държава членка е в състояние да генерира и предостави на Комисията достатъчни, съпоставими, представителни и актуални данни от мониторинг за конкретно вещество, група вещества или показател от съществуващи програми за мониторинг или изследвания, тя може да реши да не предприема допълнителен мониторинг по механизма на списъка за наблюдение за въпросното вещество, група вещества или показател, при условие че веществото, групата вещества или показателят са били наблюдавани чрез методика, която е в съответствие с матриците за мониторинг и с методите за анализ, посочени в акта за изпълнение за създаване на списъка за наблюдение, както и с Директива 2009/90/ЕО на Комисията (
14
).
4.
Държавите членки предоставят на разположение резултатите от мониторинга, посочен в параграф 3 от настоящия член, ежегодно в съответствие с член 8, параграф 4 от Директива 2000/60/ЕО и с акта за изпълнение за създаване на списъка за наблюдение, приет съгласно параграф 1 от настоящия член. Те също така предоставят информация за представителността на пунктовете за мониторинг и за стратегията за мониторинг.
5.
В края на 24-месечния период, посочен в параграф 3, ECHA прави преглед на резултатите от мониторинга и оценява кои вещества, групи вещества или показатели трябва да бъдат наблюдавани за още един 24-месечен период и следователно трябва да останат в списъка за наблюдение и кои вещества, групи вещества или показатели могат да бъдат премахнати от списъка за наблюдение.
Ако, вземайки предвид оценката на ECHA, посочена в първа алинея от настоящия параграф, Комисията стигне до заключението, че не е необходим допълнителен мониторинг за по-нататъшна оценка на риска за водната среда, тази оценка на ECHA се взема предвид при прегледа на списъците на веществата в приложение I или част В от приложение II към настоящата директива, в съответствие с член 16 от Директива 2000/60/ЕО.
▼M1
Член 8в
Специални разпоредби относно фармацевтичните вещества
Съгласно член 16, параграф 9 от Директива 2000/60/ЕО и, когато е уместно, въз основа на резултатите от проучването си от 2013 г. по отношение на рисковете, породени от лекарствените продукти в околната среда, и на други проучвания и доклади по тези въпроси, в срок от две години от 13 септември 2013 г. Комисията разработва в рамките на възможното стратегически подход по отношение на замърсяването на водата от фармацевтични вещества. Този стратегически подход, когато е целесъобразно, съдържа предложения за по-ефективно вземане под внимание, в необходимата степен, на въздействията на лекарствените продукти върху околната среда в рамките на процедурата за пускане на пазара на лекарствени продукти. В рамките на стратегическия подход Комисията, когато е целесъобразно, в срок до 14 септември 2017 г. предлага мерки, които да бъдат взети на равнището на Съюза или на държавите-членки, както е уместно, за да се овладее евентуалното въздействие на фармацевтичните вещества върху околната среда, по-специално на веществата, посочени в член 8б, параграф 1, с цел да се намалят заустванията, емисиите и уврежданията от тези вещества за водната среда, като се отчитат нуждите, свързани с общественото здравеопазване и икономическата ефективност на предложените мерки.
▼M2
Член 8г
Специфични замърсители на речните басейни
1.
Държавите членки определят и прилагат СКОС за специфичните замърсители на речните басейни, обхванати от категориите, изброени в част А от приложение II към настоящата директива, когато са идентифицирали тези замърсители като представляващи риск за водните тела в един или повече от техните райони на речни басейни, въз основа на анализите и прегледите по член 5 от Директива 2000/60/ЕО, в съответствие с процедурата, посочена в част Б от приложение II към настоящата директива.
До 22 декември 2027 г. държавите членки информират Комисията за своя списък на специфичните замърсители на речните басейни и СКОС, определени съгласно първа алинея от настоящия параграф. Комисията осигурява публичен достъп до тази информация.
Последващите актуализации на списъка на специфичните замърсители на речните басейни, определени от държавите членки в съответствие с първа алинея от настоящия параграф, и съответните им СКОС се включват в плановете за управление на речните басейни, които се изготвят съгласно член 13 от Директива 2000/60/ЕО.
2.
Когато СКОС за специфичните замърсители на речните басейни са определени на равнището на Съюза в съответствие с член 16, параграф 4 от Директива 2000/60/ЕО и са изброени в част В от приложение II към настоящата директива, тези СКОС имат предимство пред СКОС за специфичните замърсители на речните басейни, определени на национално равнище в съответствие с параграф 1 от настоящия член. СКОС, определени на равнището на Съюза, се прилагат и от държавите членки, за да се установи дали специфичните замърсители на речните басейни, изброени в част В от приложение II към настоящата директива, представляват риск.
3.
За да може дадено водно тяло да постигне добро химично състояние на повърхностните води, се изисква съответствие с приложимите национални СКОС или, ако има такива, със СКОС, определени на равнището на Съюза, , както е определено в член 2, точка 24 от Директива 2000/60/ЕО.
▼M1
Член 9
Процедура на комитет
1.
Комисията се подпомага от комитета по член 21, параграф 1 от Директива 2000/60/ЕО. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (
15
).
2.
При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта за акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Член 9а
Упражняване на делегираните правомощия
1.
Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.
▼M2
2.
Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 8 и член 8, параграф 3, се предоставя на Комисията за срок от шест години, считано от 10 май 2026 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на шестгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
3.
Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 8 и член 8, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
3а.
Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество
▼M1
4.
Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета.
▼M2
5.
Делегиран акт, приет съгласно член 3, параграф 8 или член 8, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок до два месеца от уведомяването на Европейския парламент и Съвета за акта, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са информирали Комисията, че няма да повдигнат възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
▼M2 —————
▼B
Член 11
Изменение на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО и 86/280/ЕИО
1.
Приложение II към директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО и 84/491/ЕИО съответно се заличава.
2.
Буква Б в раздели от I до XI от приложение II към Директива 86/280/ЕИО се заличава.
Член 12
Отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО и 86/280/ЕИО
1.
Директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО и 86/280/ЕИО се отменят считано от 22 декември 2012 г.
2.
До 22 декември 2012 г. държавите-членки могат да осъществяват мониторинг и докладване в съответствие с членове 5, 8 и 15 от Директива 2000/60/ЕО, вместо да ги извършват в съответствие с директивите, посочени в параграф 1 от настоящия член.
Член 13
Транспониране
1.
Държавите-членки въвеждат в действие законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 13 юли 2010 г.
Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2.
Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 14
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз .
Член 15
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
▼M1
ПРИЛОЖЕНИЕ I
▼M2
СТАНДАРТИ ЗА КАЧЕСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА (СКОС) ЗА ПРИОРИТЕТНИ ВЕЩЕСТВА В ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ
Част А: СТАНДАРТИ ЗА КАЧЕСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА
(1)
(2)
(3)
(4)
(5)
(6)
(7)
(8)
(9)
(10)
(11)
(12)
(13)
Запис №
Наименование на веществото
Категория на веществата
Номер по CAS ( 1 )
Номер по ЕС ( 2 )
СГС—СКОС ( 3 ) Вътрешни повърхностни води ( 4 )
[μg/l]
СГС—СКОС ( 3 )
Други повърхностни води
[μg/l]
МДК—СКОС ( 5 )
Вътрешни повърхностни води ( 4 )
[μg/l]
МДК—СКОС ( 5 )
Други повърхностни води
[μg/l]
СКОС
Биота ( 6 )
(μg/kg мокро тегло)
или СКОС за седимент [μg /kg сухо тегло], когато това е посочено
Обозначено като приоритетно опасно вещество
Обозначено като повсеместно, устойчиво, биоакумулиращо и токсично вещество (uPBT)
Обозначено като вещество, което има склонност да се натрупва в седимента и/или биотата
(1)
Веществото алахлор е преместено в част В от приложение II
(2)
Антрацен
Промишлени вещества
120-12-7
204-371-1
0,1
0,1
0,1
0,1
X
X
(3)
Веществото атразин е преместено в част В от приложение II
(4)
Бензен
Промишлени вещества
71-43-2
200-753-7
10
8
50
50
(5)
Бромирани дифенилетери ( 7 )
Промишлени вещества
не се прилага
не се прилага
0,14
0,014 ( 7 )
0,00028 ( 7 )
X ( 8 )
X
X
(6)
Кадмий и неговите съединения
(в зависимост от класовете твърдост на водата) ( 9 )
Метали
7440-43-9
231-152-8
≤ 0,08 (клас 1)
0,08 (клас 2)
0,09 (клас 3)
0,15 (клас 4)
0,25 (клас 5)
0,2
≤ 0,45 (клас 1)
0,45 (клас 2)
0,6 (клас 3)
0,9 (клас 4)
1,5 (клас 5)
≤ 0,45 (клас 1)
0,45 (клас 2)
0,6 (клас 3)
0,9 (клас 4)
1,5 (клас 5)
X
X
(6а)
Веществото въглероден тетрахлорид е преместено в част В от приложение II
(7)
C 10-
13 хлороалкани ( 10 )
Промишлени вещества
85535-84-8
287-476-5
0,4
0,4
1,4
1,4
X
X
(8)
Веществото хлорофенвинфос е преместено в част В от приложение II
(9)
Хлорпирифос (хлорпирифос-етил)
Пестициди — органофосфат
2921-88-2
220-864-4
4,6 × 10 -4
4,6 × 10 -5
0,0026
5,2 × 10 -4
X
X
X
(9а)
Циклодиенови пестициди:
Алдрин
Диелдрин
Ендрин
Изодрин
Пестициди — органохлорни
309-00-2
60-57-1
72-20-8
465-73-6
206-215-8
200-484-5
200-775-7
207-366-2
Σ = 0,01
Σ = 0,005
не се прилага
не се прилага
X
(9б)
Общо ДДТ ( 11 )
Пестициди — органохлорни
не се прилага
не се прилага
0,025
0,025
не се прилага
не се прилага
X
пара-пара-ДДТ
50-29-3
200-024-3
0,01
0,01
не се прилага
не се прилага
X
(10)
1,2-дихлороетан
Промишлени вещества
107-06-2
203-458-1
10
10
не се прилага
не се прилага
X
(11)
Дихлорометан
Промишлени вещества
75-09-2
200-838-9
20
20
не се прилага
не се прилага
(12)
Ди(2-етилхексил)-фталат (DEHP)
Промишлени вещества
117-81-7
204-211-0
1,3
1,3
не се прилага
не се прилага
X
X
(13)
Диурон
Пестициди — хербицид
330-54-1
206-354-4
0,049
0,0049
0,27
0,054
(14)
Ендосулфан
Пестициди — органохлорни
115-29-7
204-079-4
0,005
0,0005
0,01
0,004
X
(15)
Флуорантен
Промишлени вещества
206-44-0
205-912-4
7,62 × 10 -4
7,62 × 10 -4
0,12
0,012
6,1
X
X
X
(16)
Хексахлоробензен
Пестициди — органохлорни
118-74-1
204-273-9
0,5
0,05
8 сладководни риби
1 соленоводни риби
X
X
(17)
Хексахлоробутадиен
Промишлени вещества (разтворители)
87-68-3
201-765-5
9,5 x 10 -4
9,5 × 10 -4
0,6
0,06
21
X
X
(18)
Хексахлороциклохексан
Пестициди — инсектициди
608-73-1
210-168-9
0,02
0,002
0,04
0,02
X
X
(19)
Изопротурон
Пестициди — хербицид
34123-59-6
251-835-4
0,3
0,3
1,0
1,0
(20)
Олово и неговите съединения
Метали
7439-92-1
231-100-4
1,2 ( 12 )
1,3
14
14
X
X
(21)
Живак и неговите съединения
Метали
7439-97-6
231-106-7
0,07
0,07
11
X
X
X
(22)
Нафтален
Промишлени вещества
91-20-3
202-049-5
2
2
130
130
(23)
Никел и неговите съединения
Метали
7440-02-0
231-111-4
2 ( 12 )
3,1
8,2
8,2
(24)
Нонилфенол ( 13 ) (4-Нонилфенол)
Промишлени вещества
вж. бележка под линия 13
вж.бележка под линия 13
0,037
0,0018
2,1
0,17
X
(25)
Октилфеноли ( 14 ) ((4-(1,1',3,3'-тетраметилбутил)-фенол))
Промишлени вещества
вж. бележка под линия 14
вж.бележка под линия 14
0,1
0,01
не се прилага
не се прилага
X
(26)
Пентахлоробензен
Промишлени вещества
608-93-5
210-172-0
0,007
0,0007
не се прилага
не се прилага
X
X
(27)
Пентахлорофенол
Пестициди — органохлорни
87-86-5
201-778-6
0,4
0,4
1
1
X
(28)
Многопръстенни ароматни въглеводороди (PAH) ( 15 )
Продукти на горенето
не се прилага
не се прилага
не се прилага
не се прилага
не се прилага
не се прилага
Сбор от еквивалентите на бензо(а)пирен 0,6 ( 16 )
X
X
X
Бензо(a)пирен
50-32-8
200-028-5
0,5
0,05
0,6
Бензо(b)флуорантен
205-99-2
205-911-9
0,017
0,017
Вж. бележка под линия 16
Бензо(k)флуорантен
207-08-9
205-916-6
0,017
0,017
Вж. бележка под линия 16
Бензо(g,h,i)перилен
191-24-2
205-883-8
8,2 × 10 -3
8,2 × 10 -4
Вж. бележка под линия 16
Индено(1,2,3-cd)пирен
193-39-5
205-893-2
не се прилага
не се прилага
Вж. бележка под линия 16
Хризен
218-01-9
205-923-4
0,07
0,007
Вж. бележка под линия 16
Бензо(а)антрацен
56-55-3
200-280-6
0,1
0,01
Вж. бележка под линия 16
Дибенз(a,h)антрацен
53-70-3
200-181-8
0,014
0,0014
Вж. бележка под линия 16
Флуорантен
206-44-0
205-912-4
0,12
0,012
Вж. бележка под линия 16
(29)
Веществото симазин е преместено в част В от приложение II
(29а)
Тетрахлороетилен
Фармацевтични продукти (макролидни антибиотици)
127-18-4
204-825-9
10
10
не се прилага
не се прилага
(29б)
Трихлороетилен
Промишлени вещества
79-01-6
201-167-4
10
10
не се прилага
не се прилага
X
(30)
Трибутилкалаени съединения ( 17 ) (трибутилкалаен катион)
Пестициди – биоциди
36643-28-4
не се прилага
0,0002
0,0002
0,0015
0,0015
1,6 ( 18 )
X
X
X
(31)
Веществото трихлоробензен е преместено в част В от приложение II
(32)
Трихлорометан
Промишлени вещества
67-66-3
200-663-8
2,5
2,5
не се прилага
не се прилага
(33)
Трифлуралин
Пестициди — хербициди
1582-09-8
216-428-8
0,03
0,03
не се прилага
не се прилага
X
(34)
Дикофол
Пестициди — органохлорни
115-32-2
204-082-0
4,45 × 10 -3
0,185 × 10 -3
не се прилага ( 19 )
не се прилага ( 19 )
111 сладководни риби
4,6 соленоводни риби
X
X
(35)
Перфлуорооктан сулфонова киселина (PFOS) и нейните производни
Промишлени вещества
1763-23-1
217-179-8
Покрива се от група вещества 65 (пер- и полифлуороалкилни вещества (PFAS) — сбор от 25)
(36)
Хиноксифен
Пестициди — фунгицид
124495-18-7
не се прилага
0,15
0,015
2,7
0,54
X
X
(37)
Диоксини и диоксиноподобни съединения ( 20 )
Странични промишлени продукти
не се прилага
не се прилага
не се прилага
не се прилага
Сбор от PCDD+ PCDF+ PCB-DL
еквиваленти 3,5 x 10 -5 ( 21 )
X
X
X
(38)
Аклонифен
Пестициди — хербицид
74070-46-5
277-704-1
0,12
0,012
0,12
0,012
(39)
Бифенокс
Пестициди — хербицид
42576-02-3
255-894-7
0,012
0,0012
0,04
0,004
(40)
Цибутрин
Пестициди – биоциди
28159-98-0
248-872-3
0,0025
0,0025
0,016
0,016
(41)
Циперметрин ( 22 )
Пестициди — пиретроиди
52315-07-8
257-842-9
3 × 10 -5
3 × 10 -6
6 × 10 -4
6 × 10 -5
X
(42)
Дихлорвос
Пестициди — органофосфат
62-73-7
200-547-7
6 × 10 -4
6 × 10 -5
7 × 10 -4
7 × 10 -5
(43)
Хексабромоциклододекан (HBCDD) ( 23 )
Промишлени вещества
Вж. бележка под линия 23
Вж. бележка под линия 23
4,6 × 10 -4
2 × 10 -5
0,5
0,05
90 сладководни риби
3,5 соленоводни риби
X
X
X
(44)
Хептахлор и хептахлор епоксид
Пестициди — органохлорни
76-44-8/1024-57-3
200-962-3/213-831-0
1,7 × 10 -7
1,7 × 10 -7
3 × 10 -4
3 × 10 -5
0,013
X
X
X
(45)
Тербутрин
Пестициди – биоциди
886-50-0
212-950-5
0,065
0,0065
0,34
0,034
(46)
17-алфа-етинилестрадиол (ЕЕ2)
Фармацевтични продукти – естрогенни хормони
57-63-6
200-342-2
1,7 × 10 -5
1,6 × 10 -6
не са получени
не са получени
(47)
17-бета-естрадиол (Е2)
Фармацевтични продукти – естрогенни хормони
50-28-2
200-023-8
0,00018
9 × 10 -6
не са получени
не са получени
(48)
Ацетамиприд
Пестициди — неоникотиноидни
135410-20-7 / 160430-64-8
603-921-1
0,037
0,0037
0,16
0,016
(49)
Азитромицин
Фармацевтични продукти – макролидни антибиотици
83905-01-5
617-500-5
0,019
0,0019
0,18
0,018
X
(50)
Бифентрин
Пестициди — пиретроиди
82657-04-3
617-373-6
9,5 × 10 -5
9,5 × 10 -6
0,011
0,001
X
(51)
Бисфенол A (BPA)
Промишлени вещества
80-05-7
201-245-8
1,7 x 10 -4
1,7 x 10 -4
130
51
0,025
X
(52)
Карбамазепин
Фармацевтични продукти — антиконвулсант
298-46-4
206-062-7
2,5
0,25
1,6 × 10 3
160
(53)
Кларитромицин
Фармацевтични продукти – макролидни антибиотици
81103-11-9
658-034-2
0,13
0,013
0,13
0,013
X
(54)
Клотианидин
Пестициди — неоникотиноидни
210880-92-5
433-460-1
0,01
0,001
0,34
0,034
(55)
Делтаметрин
Пестициди — пиретроиди
52918-63-5
258-256-6
1,7 × 10 -6
1,7 × 10 -7
1,7 × 10 -5
3,4 × 10 -6
X
(56)
Диклофенак
Фармацевтични продукти — противовъзпалителни
15307-86-5 / 15307-79-6
239-348-5 / 239-346-4
0,04
0,004
250
25
X
(57)
Еритромицин
Фармацевтични продукти – макролидни антибиотици
114-07-8
204-040-1
0,5
0,05
1
0,1
X
(58)
Есфенвалерат
Пестициди — пиретроиди
66230-04-4
613-911-9
1,7 × 10 -5
1,7 × 10 -6
0,0085
0,00085
X
(59)
Естрон (Е1)
Фармацевтични продукти – естрогенни хормони
53-16-7
200-164-5
3,6 × 10 -4
1,8 × 10 -5
не са получени
не са получени
(60)
Глифосат
Пестициди — хербицид
1071-83-6
213-997-4
0,1 ( 24 )
86,7 ( 25 )
8,67
не се прилага ( 24 )
398,6 ( 25 )
39,86
(61)
Ибупрофен
Фармацевтични продукти — противовъзпалителни
15687-27-1
239-784-6
0,14
0,014
X
(62)
Имидаклоприд
Пестициди — неоникотиноидни
138261-41-3 / 105827-78-9
428-040-8
0,0068
6,8 × 10 -4
0,057
0,0057
(63)
Никосулфурон
Пестициди — хербицид
111991-09-4
601-148-4
0,0087
8,7 × 10 -4
0,23
0,023
(64)
Перметрин
Пестициди — пиретроиди
52645-53-1
258-067-9
2,7 × 10 -4
2,7 × 10 -5
0,0025
2,5 × 10 -4
X
(65)
Пер- и полифлуороалкилни вещества (PFAS) — сбор от 25 ( 26 ) ( 29 )
Промишлени вещества
не се прилага
не се прилага
Сбор от еквиваленти на PFOA 0,0044 ( 27 )
Сбор от еквиваленти на PFOA 0,0044 ( 27 )
не се прилага
не се прилага
Сбор от еквиваленти на PFOA 0,077 ( 27 )
X
X
X
(66)
Сребро
Метали
7440-22-4
231-131-3
0,01
0,006 (10 ‰ соленост)
0,17 (30 ‰ соленост)
0,022
не са получени
(67)
Тиаклоприд
Пестициди — неоникотиноидни
111988-49-9
601-147-9
0,01
0,001
0,05
0,005
(68)
Тиаметоксам
Пестициди — неоникотиноидни
153719-23-4
428-650-4
0,04
0,004
0,77
0,077
(69)
Триклозан
Пестициди – биоциди
3380-34-5
222-182-2
0,02
0,002
0,02
0,002
(70)
Сбор от активните вещества в пестицидите ( 28 ) , изброени в настоящата таблица ( 29 ) ( 30 )
Пестициди
не се прилага
не се прилага
0,2 ( 30 )
( 1 )
CAS: Служба за химични индекси.
( 2 )
Номер по ЕС: Европейски инвентаризационен списък на съществуващи търговски химични вещества (EINECS) или Европейски списък на нотифицираните химични вещества (ELINCS).
( 3 )
Този показател е изразеният като средна годишна стойност СКОС (СГС—СКОС). Ако не е посочено друго, той се прилага за общата концентрация на всички вещества и изомери.
( 4 )
Вътрешните повърхностни води обхващат реки, езера и подобни изкуствени или силно модифицирани водни обекти.
( 5 )
Този показател е СКОС, изразен като максимално допустима концентрация (МДК–СКОС). Ако не е посочено друго, той се прилага за общата концентрация на всички вещества и изомери. Когато за МДК–СКОС е обозначено „не се прилага“, стойностите за СГС–СКОС се считат за защитни срещу краткосрочни големи замърсявания при непрекъснати зауствания, тъй като те са значително по-ниски от стойностите, получени на база остра токсичност.
( 6 )
Ако е даден СКОС за биота или седимент, се прилага той, а не СКОС за вода, без да се засяга член 3, параграф 3 от настоящата директива, която позволява вместо това да се наблюдава алтернативен таксон от биота или друга матрица, стига приложеният СКОС да осигурява еквивалентно ниво на защита. Ако не е посочено друго, той се прилага за общата концентрация на всички вещества и изомери. Освен ако не е посочено друго, СКОС за биота се отнасят за рибата. „Сладководни риби“ означава СКОС за биота за сладководните риби, наблюдавани във вътрешни води; „Соленоводни риби“ указва СКОС за биота за соленоводните риби, наблюдавани в други повърхностни води. За вещества с номера 15 (флуорантен), 28 (PAH) и 51 (бисфенол А) СКОС за биота се отнася за ракообразните и мекотелите. За целите на оценката на химичното състояние не е целесъобразно да се извършва мониторинг на флуорантен PAH и на бисфенол А в рибите. За вещество с номер 37 (диоксини и диоксиноподобни съединения) СКОС за биота се отнася за риби, ракообразни и мекотели в съответствие с точка 4.1.5 от приложение I към Регламент (ЕС) 2023/915 на Комисията (*).
( 7 )
За групата приоритетни вещества, обхванати от „бромирани дифенилетери“ (№ 5), СКОС се отнася за сбора от концентрациите на еднородни вещества, обозначени с номера 28, 47, 99, 100, 153 и 154.
( 8 )
Тетра-, пента-, хекса-, хепта-, окта- и декабромодифенилетер (съответно номера по CAS 40088-47-9, 32534-81-9, 36483-60-0, 68928-80-3, 32536-52-0, 1163-19-5).
( 9 )
За кадмий и неговите съединения (№ 6) стойностите на СКОС варират в зависимост от твърдостта на водата, определена в пет класа (клас 1: < 40 mg CaCO3/l, клас 2: от 40 до < 50 mg CaCO3/l, клас 3: от 50 до < 100 mg CaCO3/l, клас 4: от 100 до < 200 mg CaCO3/l, и клас 5: ≥ 200 mg CaCO3/l).
( 10 )
За тази група вещества не е предвиден индикативен показател. Индикативният(те) показател(и) се определя(т) чрез аналитичния метод.
( 11 )
ДДТ общо включва сбора от изомерите 1,1,1 трихлоро 2,2 бис (р-хлорофенил) етан (CAS 50 29 3, ЕС 200 024 3); 1,1,1 трихлоро 2 (о-хлорофенил) 2 (р-хлорофенил) етан (CAS 789 02 6, ЕС 212 332 5); 1,1-дихлоро 2,2 бис (p-хлорофенил) етилен (CAS 72 55 9, ЕС 200 784 6); и 1,1 дихлоро 2,2 бис (p-хлорофенил) етан (CAS 72 54 8, ЕС 200 783 0).
( 12 )
Тези СКОС се отнасят до бионалични концентрации на веществата.
( 13 )
Нонилфенол (CAS 25154-52-3, ЕС 246-672-0), включващ изомери 4-нонилфенол (CAS 104-40-5, ЕС 203-199-4) и 4-нонилфенол (разклонен) (CAS 84852-15-3, ЕС 284-325-5).
( 14 )
Октилфенол (CAS 1806-26-4, ЕС 217-302-5), включващ изомер 4-(1,1’,3,3’-тетраметилбутил)-фенол (CAS 140-66-9, ЕС 205-426-2).
( 15 )
Бензо(а)пирен (CAS 50-32-8) (RPF 1), бензо(b)флуорантен (CAS 205-99-2) (RPF 0,1 ), бензо(k)флуорантен (CAS 207-08-9) (RPF 0,1 ), бензо(g,h,i)перилен (CAS 191-24-2) (RPF 0), индено(1,2,3-cd)пирен (CAS 193-39-5) (RPF 0,1 ), хризен (CAS 218-01-9) (RPF 0,01 ), бензо(a)антрацен (CAS 56-55-3) (RPF 0,1 ) дибенз(a,h)антрацен (CAS 53-70-3) (RPF 1) и флуорантен (CAS 206-44-0) (RPF 0,01 ). Флуорантенът се явява и отделно в ред 15. Многопръстенните ароматни въглеводороди (PAH) антрацен и нафтален са изброени само отделно, защото RPF не е наличен.
( 16 )
За групата на многопръстенните ароматни въглеводороди (PAH) (№ 28) СКОС за биота се отнася до сбора от концентрациите на осем от деветте PAH, изброени в бележка под линия 15, изразени като еквиваленти на бензо(а)пирен въз основа на канцерогенния потенциал на веществата спрямо този на бензо(а)пирен, т.е. RPF в бележка под линия 15. Не е необходимо да се измерва съдържанието на бензо(g,h,i)перилен в биотата за целите на определяне на съответствието с общия СКОС за биота. СКОС за биота за флуорантен в ред 15 трябва също да бъде спазен.
( 17 )
Трибутилкалаени съединения, включително трибутилкалаен катион (CAS 36643-28-4).
( 18 )
СКОС за седимент.
( 19 )
Наличната информация е недостатъчна за определяне на МДК–СКОС за тези вещества.
( 20 )
Това се отнася за следните съединения:
7 полихлорирани дибензо-p-диоксини (PCDD): 2,3,7,8-T4CDD (CAS 1746-01-6, ЕС 217-122-7), 1,2,3,7,8-P5CDD (CAS 40321-76-4), 1,2,3,4,7,8-H6CDD (CAS 39227-28-6), 1,2,3,6,7,8-H6CDD (CAS 57653-85-7), 1,2,3,7,8,9-H6CDD (CAS 19408-74-3), 1,2,3,4,6,7,8-H7CDD (CAS 35822-46-9), 1,2,3,4,6,7,8,9-O8CDD (CAS 3268-87-9).
10 полихлорирани дибензофурани (PCDF): 2,3,7,8-T4CDF (CAS 51207-31-9), 1,2,3,7,8-P5CDF (CAS 57117-41-6), 2,3,4,7,8-P5CDF (CAS 57117-31-4), 1,2,3,4,7,8-H6CDF (CAS 70648-26-9), 1,2,3,6,7,8-H6CDF (CAS 57117-44-9), 1,2,3,7,8,9-H6CDF (CAS 72918-21-9), 2,3,4,6,7,8-H6CDF (CAS 60851-34-5), 1,2,3,4,6,7,8-H7CDF (CAS 67562-39-4), 1,2,3,4,7,8,9-H7CDF (CAS 55673-89-7), 1,2,3,4,6,7,8,9-O8CDF (CAS 39001-02-0).
12 диоксиноподобни полихлорирани бифенили (PCB-DL): 3,3’,4,4’-T4CB (PCB 77, CAS 32598-13-3), 3,3’,4’,5-T4CB (PCB 81, CAS 70362-50-4), 2,3,3’,4,4’-P5CB (PCB 105, CAS 32598-14-4), 2,3,4,4’,5-P5CB (PCB 114, CAS 74472-37-0), 2,3’,4,4’,5-P5CB (PCB 118, CAS 31508-00-6), 2,3’,4,4’,5’-P5CB (PCB 123, CAS 65510-44-3), 3,3’,4,4’,5-P5CB (PCB 126, CAS 57465-28-8), 2,3,3’,4,4’,5-H6CB (PCB 156, CAS 38380-08-4), 2,3,3’,4,4’,5’-H6CB (PCB 157, CAS 69782-90-7), 2,3’,4,4’,5,5’-H6CB (PCB 167, CAS 52663-72-6), 3,3’,4,4’,5,5’-H6CB (PCB 169, CAS 32774-16-6), 2,3,3’,4,4’,5,5’-H7CB (PCB 189, CAS 39635-31-9).
( 21 )
За групата на диоксините и диоксиноподобните съединения (№ 37) СКОС за биота се отнася до сбора от концентрациите на веществата, изброени в бележка под линия 20, изразени като токсични еквиваленти въз основа на токсичните коефициенти за еквивалентност на Световната здравна организация от 2005 г.
( 22 )
CAS 52315-07-8 се отнася до смес от изомери на циперметрин, алфа-циперметрин (CAS 67375-30-8, ЕС 257-842-9), бета-циперметрин (CAS 65731-84-2, ЕС 265-898-0), тета-циперметрин (CAS 71691-59-1) и зета-циперметрин (CAS 1315501-18-8, ЕС 257-842-9).
( 23 )
Това се отнася за 1,3,5,7,9,11-хексабромоциклододекан (CAS 25637-99-4, ЕС 247-148-4), 1,2,5,6,9,10-хексабромоциклододекан (CAS 3194-55-6, ЕС 221-695-9), α-хексабромоциклододекан (CAS 134237-50-6), β-хексабромоциклододекан (CAS 134237-51-7) и γ-хексабромоциклододекан (CAS 134237-52-8).
( 24 )
За сладка вода, използвана за добив и приготвяне на питейна вода.
( 25 )
За сладка вода, която не се използва за добив и приготвяне на питейна вода.
( 26 )
Това се отнася за следните съединения, изброени с техния номер по CAS, номер по ЕС и коефициент на относителна потенция (RPF):
перфлуорооктанова киселина (PFOA) (CAS 335-67-1, ЕС 206-397-9) (RPF 1), перфлуорооктансулфонова киселина (PFOS) (CAS 1763-23-1, ЕС 217-179-8) (RPF 2), перфлуорохексансулфонова киселина (PFHxS) (CAS 355-46-4, ЕС 206-587-1) (RPF 0,6 ), перфлуорононанова киселина (PFNA) (CAS 375-95-1, ЕС 206-801-3) (RPF 10), перфлуоробутансулфонова киселина (PFBS) (CAS 375-73-5, ЕС 206-793-1) (RPF 0,001 ), перфлуорохексанова киселина (PFHxA) (CAS 307-24-4, ЕС 206-196-6) (RPF 0,01 ), перфлуоробутанова киселина (PFBA) (CAS 375-22-4, ЕС 206-786-3) (RPF 0,05 ), перфлуоропентанова киселина (PFPeA) (CAS 2706-90-3, ЕС 220-300-7) (RPF 0,03 ), перфлуоропентанcулфонова киселина (PFPeS) (CAS 2706-91-4, ЕС 220-301-2) (RPF 0,3005 ), перфлуородеканова киселина (PFDA) (CAS 335-76-2, ЕС 206-400-3) (RPF 7), перфлуорододеканова киселина (PFDoDA или PFDoA) (CAS 307-55-1, ЕС 206-203-2) (RPF 3), перфлуороундеканова киселина (PFUnDA или PFUnA) (CAS 2058-94-8, ЕС 218-165-4) (RPF 4), перфлуорохептанова киселина (PFHpA) (CAS 375-85-9, ЕС 206-798-9) (RPF 0,505 ), перфлуоротридеканова киселина (PFTrDA) (CAS 72629-94-8, ЕС 276-745-2) (RPF 1,65 ), перфлуорохептансулфонова киселина (PFHpS) (CAS 375-92-8, ЕС 206-800-8) (RPF 1,3 ), перфлуородекансулфонова киселина (PFDS) (CAS 335-77-3, ЕС 206-401-9) (RPF 2), перфлуоротетрадеканова киселина (PFTeDA) (CAS 376-06-7, ЕС 206-803-4) (RPF 0,3 ), перфлуорохексадеканова киселина (PFHxDA) (CAS 67905-19-5, ЕС 267-638-1) (RPF 0,02 ), перфлуорооктадеканова киселина (PFODA) (CAS 16517-11-6, ЕС 240-582-5) (RPF 0,02 ), 2,3,3,3-тетрафлуоро-2-(хептафлуорпропокси)пропанова киселина (HFPO-DA) (CAS 13252-13-6) (RPF 0,06 ), 2,2,3-трифлуоро-3-(1,1,2,2,3,3-хексафлуоро-3-(трифлуорометокси)пропокси)пропанова киселина (CAS 919005-14-4) (RPF 0,03 ), 2- (Перфлуорохексилов)етилов алкохол (6:2 FTOH) (CAS 647-42-7, ЕС 211-477-1) (RPF 0,02 ), 2-(Перфлуорооктилов)етанол (8:2 FTOH) (CAS 678-39-7, ЕС 211-648-0) (RPF 0,04 ) и 2,2-дифлуоро-2-((2,2,4,5-тетрафлуоро-5-(трифлуорометокси)-1,3-диоксолан-4-ил)окси)оцетна киселина (C6O4) (CAS 1190931-41-9) (RPF 0,06 ), трифлуороцетна киселина (TFA) (CAS 76-05-1, ЕС 200-929-3) (RPF 0,002 ).
( 27 )
За групата PFAS (№ 65) СКОС се отнася до сбора от концентрациите на 25-те PFAS, изброени в бележка под линия 26, изразени като еквиваленти на PFOA въз основа на потенцията на веществата спрямо тази на PFOA, т.е. RPF в бележка под линия 26. Критичният СКОС е СКОС за биота (свързан с консумацията на риба) и поради това трябва да бъде спазен. СГС–СКОС не са равностойно защитни.
( 28 )
„Пестициди“ означава продукти за растителна защита, както е посочено в член 2 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, и биоциди, както е определено в член 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012.
( 29 )
Минималните критерии за методите за анализ, определени в Директива 2009/90/ЕО, се прилагат за всяко отделно вещество в рамките на групата вещества, но като се отчита необходимостта от количествено определяне на приноса на всяко вещество към общата концентрация за сравнение със СКОС.
( 30 )
Със следните изключения: четирите пестицида, които трябва да бъдат наблюдавани в биотата или седимента, т.е. веществата с номера 16, 30, 34 и 44 и глифосатът.
(*) Регламент (ЕС) 2023/915 на Комисията от 25 април 2023 г. относно максимално допустимите количества на някои замърсители в храните и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1881/2006 (OB L 119, 5.5.2023 г. , стр. 103, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/915/oj).
▼B
ЧАСТ Б: ПРИЛАГАНЕ НА СКОС, УСТАНОВЕНИ В ЧАСТ А
1.
►M2
за всеки даден повърхностен воден обект прилагане на СГС—СКОС означава, че за всеки представителен пункт за мониторинг в рамките на водния обект средноаритметичната стойност на концентрациите, измерени през различни периоди на годината, не превишава стойността, установена в стандарта. ◄
Изчисляването на средноаритметичната стойност, използваният аналитичен метод и, когато не съществува подходящ аналитичен метод, който да отговаря на минималните критерии за резултати, методът за прилагане на СКОС трябва да са в съответствие с актове за прилагане за приемане на технически спецификации за химически мониторинг и качество на аналитичните резултати в съответствие с Директива 2000/60/ЕО.
▼M1
2.
►M2
За всеки даден повърхностен воден обект прилагане на МДК—СКОС означава, че концентрациите, измерени във всеки представителен пункт за мониторинг на водния обект, не превишават стойността, установена в стандарта. ◄
В съответствие с раздел 1.3.4 от приложение V към Директива 2000/60/ЕО обаче, държавите-членки могат да въведат статистически методи, като например изчисляване на персентила, за да осигурят приемливо ниво на надеждност и точност при определяне на съответствието с МДК–СКОС. Ако държавите-членки направят това, тези статистически методи трябва да отговарят на подробни правила, установени в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 9, параграф 2 от настоящата директива.
3.
СКОС за водите, установени в настоящото приложение, се изразяват като общи концентрации в цялата водна проба.
Чрез дерогация от първа алинея, в случаите на кадмий, олово, живак и никел (наричани по-долу „метали“) СКОС за водите се отнасят за концентрацията на разтворените вещества, т.е. разтворената фаза на водната проба, получена чрез филтриране през филтър с диаметър на порите 0,45 μm или чрез всяка друга еквивалентна предварителна обработка, или, когато специално е посочено — на бионаличната концентрация.
При оценка на резултатите от мониторинга спрямо съответните СКОС държавите-членки могат да вземат предвид:
а)
естествените фонови концентрации на металите и техните съединения, ако тези концентрации пречат за постигането на съответствие със стойностите на съответните СКОС;
б)
твърдостта, pH, разтворения органичен въглерод или други параметри за качество на водата, които оказват влияние върху бионаличността на металите, при което бионаличните концентрации се определят с помощта на подходящо моделиране.
▼M1 —————
▼M2
ПРИЛОЖЕНИЕ II
СТАНДАРТИ ЗА КАЧЕСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА СПЕЦИФИЧНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ НА РЕЧНИТЕ БАСЕЙНИ
ЧАСТ А: ПРИМЕРЕН СПИСЪК НА КАТЕГОРИИТЕ, СПЕЦИФИЧНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ НА РЕЧНИТЕ БАСЕЙНИ
1. Органохалогенни съставки и вещества, които могат да формират такива съставки във водна среда.
2. Органофосфорни съединения.
3. Органокалаени съединения.
4. Вещества и препарати или съставящи ги вещества, които притежават доказано карциногенни или мутагенни качества или качества, които могат да засегнат стероидите, тироидите, репродукцията или други ендокринни функции във или посредством водната среда.
5. Устойчиви хидровъглероди и устойчиви и биоакумулативни органични токсични вещества.
6. Цианиди.
7. Метали и техните съединения
8. Арсен и неговите съединения.
9. Биоциди и продукти за растителна защита.
10. Материали в суспензия, включително пластмасови микрочастици/наночастици
11. Микроорганизми, гени или генетичен материал, отразяващи наличието на микроорганизми, устойчиви на антимикробни средства, по-специално микроорганизми, патогенни за хората или селскостопанските животни.
ЧАСТ Б: ПРОЦЕДУРАТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТАНДАРТИ ЗА КАЧЕСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА СПЕЦИФИЧНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ НА РЕЧНИТЕ БАСЕЙни
Методите, използвани за определяне на СКОС за специфични замърсители на речните басейни, включват следните стъпки:
а)
установяване на рецепторите и компонентите или матриците, изложени на риск от веществото, пораждащо безпокойство;
б)
съпоставяне и оценка на качеството на данните за свойствата на веществото, пораждащо безпокойство, включително неговата (еко)токсичност, по-специално от доклади за лабораторни, мезокосмически и полеви изследвания, които обхващат както хронични, така и остри въздействия в сладководна и соленоводна среда;
в)
екстраполация на данните за (еко)токсичност до концентрации, при които няма въздействие, или до подобни концентрации, като се използват детерминистични или вероятностни методи, както и избор и прилагане на подходящи фактори за оценка, за да се отговори на несигурността и да се получат СКОС;
г)
сравнение на СКОС за различни рецептори и компоненти и избор на критични СКОС, т.е. СКОС, които осигуряват защита на най-чувствителния рецептор в най-съществения компонент или матрица.
ЧАСТ В: РЕГИСТЪР НА ХАРМОНИЗИРАНИТЕ СТАНДАРТИ ЗА КАЧЕСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА СПЕЦИФИЧНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ НА РЕЧНИТЕ БАСЕЙНИ
Номер на запис
Наименование на веществото
Категория на веществата
Номер по CAS ( 1 )
Номер по ЕС ( 2 )
СГС—СКОС ( 3 )
Вътрешни повърхностни води ( 4 )
[μg/l]
СГС—СКОС ( 3 )
Други повърхностни води
[μg/l]
МДК—СКОС ( 5 )
Вътрешни повърхностни води ( 4 )
[μg/l]
МДК—СКОС ( 5 )
Други повърхностни води
[μg/l]
СКОС
Биота ( 6 )
[μg/kg мокро тегло] или СКОС за седимент, когато това е посочено [μg/kg сухо тегло]
1
Алахлор ( 7 )
Пестициди
15972-60-8
240-110-8
0,3
0,3
0,7
0,7
2
Въглероден тетрахлорид ( 7 )
Промишлени вещества
56-23-5
200-262-8
12
12
не се прилага
не се прилага
3
Хлорофенвинфос ( 7 )
Пестициди
470-90-6
207-432-0
0,1
0,1
0,3
0,3
4
Симазин ( 7 )
Пестициди
122-34-9
204-535-2
1
1
4
4
5
Трихлоробензени ( 7 )
Промишлени вещества – разтворители
12002-48-1
234-413-4
0,4
0,4
не се прилага
не се прилага
6
Атразин ( 7 )
Пестициди — хербициди
1912-24-9
217-617-8
0,6
0,6
2,0
2,0
( 1 )
CAS: Служба за химични индекси.
( 2 )
Номер по ЕС: Европейски инвентаризационен списък на съществуващи търговски химични вещества (EINECS) или Европейски списък на нотифицираните химични вещества (ELINCS).
( 3 )
Този показател е изразеният като средна годишна стойност СКОС (СГС—СКОС). Ако не е посочено друго, той се прилага за общата концентрация на всички вещества и изомери.
( 4 )
Вътрешните повърхностни води обхващат реки, езера и подобни изкуствени или силно модифицирани водни обекти.
( 5 )
Този показател е СКОС, изразен като максимално допустима концентрация (МДК–СКОС). Когато за МДК–СКОС е обозначено „не се прилага“, стойностите за СГС–СКОС се считат за защитни срещу краткосрочни големи замърсявания при непрекъснати зауствания, тъй като те са значително по-ниски от стойностите, получени на база остра токсичност.
( 6 )
Ако е даден СКОС за биота, се прилага той, а не СКОС за вода, без да се засяга член 3, параграф 3 от настоящата директива, който позволява вместо това да се наблюдава алтернативен таксон от биота или друга матрица, стига приложеният СКОС да осигурява еквивалентно ниво на защита. Освен ако не е посочено друго, СКОС за биота се отнасят за рибата.
( 7 )
Вещество, което преди това е било включено като приоритетно вещество в приложение X към Директива 2000/60/ЕО или в приложение I към Директива 2008/105/ЕО.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
ВЕЩЕСТВА, КОИТО СЕ ПОДЛАГАТ НА ПРОВЕРКА ЗА ЕВЕНТУАЛНО ИДЕНТИФИЦИРАНЕ КАТО ПРИОРИТЕТНИ ВЕЩЕСТВА
Наименование на веществото
Номер по CAS ( 1 )
ЕС номер ( 2 )
Сбор от бисфеноли
не се прилага
не се прилага
Сбор(ове) от избраните пестициди по начини на действие
не се прилага
не се прилага
Сбор(ове) от избраните фармацевтични продукти по начин на действие
не се прилага
не се прилага
( 1 )
CAS: Служба за химични индекси.
( 2 )
Номер по ЕС: Европейски инвентаризационен списък на съществуващи търговски химични вещества (EINECS) или Европейски списък на нотифицираните химични вещества (ELINCS).
(
1
)
ОВ L 201, 1.8.2009 г., стр. 36.
(
2
)
ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26.
(
3
) Регламент (ЕС) 2024/1244 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 г. за докладване на данни за околната среда от промишлени инсталации, за създаване на портал за емисиите от промишлеността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 166/2006 (ОВ L, 2024/1244, 2.5.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1244/oj).
(
4
) Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2001/83/oj ).
(
5
) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и Директива 76/769/ЕИО на Съвета и Директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2006/1907/oj ).
(
6
) Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2009/1107/oj ).
(
7
) Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2009/128/oj ).
(
8
) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността и отглеждането на селскостопански животни (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2010/75/oj ).
(
9
) Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2012/528/oj ).
(
10
) Регламент (ЕС) 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно ветеринарните лекарствени продукти и за отмяна на Директива 2001/82/ЕО (ОВ L 4, 7.1.2019 г., стр. 43, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2019/6/oj ).
(
11
) Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за предотвратяване и контрол на замърсяването на подземните води (ОВ L 372, 27.12.2006 г., стр. 19, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2006/118/oj ).
(
12
) Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2008/1272/oj ).
(
13
) Регламент (ЕС) 2022/2379 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. за статистиката за вложенията и продукцията в селското стопанство, за изменение на Регламент (ЕО) № 617/2008 на Комисията и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1165/2008, (ЕО) № 543/2009 и (ЕО) № 1185/2009 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 96/16/ЕО на Съвета (ОВ L 315, 7.12.2022 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2022/2379/oj ).
(
14
) Директива 2009/90/ЕО на Комисията от 31 юли 2009 г. за определяне, съгласно Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на технически спецификации за химически анализ и мониторинг на състоянието на водите (ОВ L 201, 1.8.2009 г., стр. 36, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2009/90/oj ).
(
15
)
ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.