Към съдържанието
Питай законите

ДИРЕКТИВА 2009-100-ЕО

директива консолидиран текст към 06.10.2016 г.
Директива 2009/100/ЕО Консолидиран ТЕКСТ: 32009L0100 — BG — 06.10.2016 02009L0100 — BG — 06.10.2016 — 001.001 ►B ДИРЕКТИВА 2009/100/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно взаимното признаване на свидетелства за плавателност за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища (кодифицирана версия) (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 259, 2.10.2009 г., стр. 8) Изменена с: Официален вестник № страница дата ►M1 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/1629 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 септември 2016 година L 252 118 16.9.2016 ▼B ДИРЕКТИВА 2009/100/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно взаимното признаване на свидетелства за плавателност за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища (кодифицирана версия) (текст от значение за ЕИП) ▼M1 Член 1 Настоящата директива се прилага за плавателни съдове, използвани за превоз на товари по вътрешни водни пътища, с дедуейт двадесет или повече метрични тона: a) с дължина под 20 метра; и б) произведението на чиято дължина (L), ширина (B) и водоизместване (Т) е под 100 кубически метра. Настоящата директива не засяга правилата за инспекция на плавателни съдове по река Рейн и на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN). ▼B Член 2 1. Държавите-членки установяват, до необходимата степен, всички необходими процедури за издаване на свидетелства за плавателност. Въпреки това държава-членка може да изключи от приложното поле на настоящата директива корабите, които не напускат вътрешните водни пътища на нейна територия. 2. Свидетелството за плавателност се издава от държавата-членка, в която корабът е регистриран или има свое пристанище на домуване, или — при невъзможност — от държавата-членка, в която е местоживеенето на собственика на кораба. Всяка държава-членка може да поиска от друга държава-членка да издаде свидетелство за плавателност за корабите, които се експлоатират от граждани на последната. Държавите-членки могат да делегират правомощията си на одобрени организации. 3. Свидетелствата за плавателност се изготвят на един от официалните езици на институциите на Европейската общност и съдържат най-малко информацията, посочена в приложение I, като използват системата за номерация, посочена в него. Член 3 1. При спазване на параграфи 3—6, за целите на плаване по вътрешните ѝ водни пътища всяка държава-членка признава валидността на свидетелствата за плавателност, издадени от друга държава-членка съгласно член 2, както ако биха били издадени от самата нея. 2. Параграф 1 се прилага само ако свидетелството е било издадено или последно потвърдено преди не повече от пет години и срокът му на валидност все още не е изтекъл. Сертификатът, издаден съгласно Правилата за инспекция на плаването по река Рейн, се приема като доказателство по смисъла на параграфи 3 и 5 за целия му срок на валидност. 3. Държавите-членки могат да изискват спазването на техническите спецификации, определени в Правилата за инспекция на плаването по река Рейн. Като доказателство за това те могат да изискват сертификата, посочен в параграф 2, втора алинея. ▼M1 4. Държавите-членки могат да изискват корабите, превозващи опасни товари по смисъла на ADN, да отговарят на изискванията, определени в това споразумение. Като доказателство за това те могат да изискват да се представи разрешението, предвидено в това споразумение. ▼B 5. Корабите, които отговарят на изискванията, определени в Правилата за инспекция на плаването по река Рейн, се допускат за плаване по всички вътрешни водни пътища на Общността. Доказателство за съответствие с тези изисквания е сертификатът, посочен в параграф 2, втора алинея. ▼M1 Специалните изисквания за превоз на опасни товари се считат за изпълнени по всички водни пътища на Общността, ако корабите отговарят на изискванията на ADN. Доказателство за съответствие с тези изисквания е разрешението, посочено в параграф 4. ▼B 6. Държавите-членки могат да изискват изпълнение на допълнителни условия при морските търговски пътища, равностойни на условията, изисквани за техните собствени кораби. Държавите-членки информират Комисията за техните морски търговски пътища, чийто списък се изготвя от Комисията въз основа на информацията, предоставена от държавите-членки. Член 4 1. Всяка държава-членка може да отнеме свидетелство за плавателност, което тя е издала. 2. Всяка държава-членка може да спре плаването на кораб, ако при проверка се установи, че този кораб е в състояние, което представлява опасност за обкръжаващата го среда, до отстраняване на установените дефекти. Тази държава-членка може да направи това и ако при проверка се установи, че корабът или неговото оборудване не отговарят на изискванията, съдържащи се в свидетелството за плавателност или в другите документи, посочени в член 3, според случая. 3. Държава-членка, която е спряла плаването на кораб или е обявила намерението си да го направи, ако не бъдат отстранени установените дефекти, информира компетентните органи на държавата-членка, издала свидетелството за плавателност или другите документи, посочени в член 3, относно причините за решението, което е взела или има намерение да вземе. 4. Всяко решение за спиране на плаването на кораб, взето в съответствие с приетите мерки за изпълнение на настоящата директива, посочва подробно причините, върху които се основава. Решението се съобщава на засегнатата страна, която в същото време се информира за средствата за защита, с които тя разполага съгласно действащото законодателство в държавите-членки и за сроковете, в които тези средства могат да бъдат използвани. Член 5 Директива 76/135/ЕИО, изменена с директивата, посочена в приложение II, част A, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в приложение II, част Б. Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение III. Член 6 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз . Член 7 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. ПРИЛОЖЕНИЕ I МИНИМАЛНА ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ СЪДЪРЖА В СВИДЕТЕЛСТВАТА (посочена в член 2, параграф 3) Информацията е разделена в три категории: Задължителна : без специален знак Изисквана, ако е приложимо : (x) Полезна, но незадължителна : (+) 1. Наименование на компетентния орган или на одобрената организация, които издават документа 2. а) Заглавие на документа б) (+) Номер на документа 3. Държава, издаваща документа 4. Име и местоживеене на собственика на кораба 5. Име на кораба 6. (x) Място и номер на регистрация 7. (x) Пристанище на домуване 8. (+) Вид кораб 9. (+) Предназначение 10. Основни характеристики: а) обща дължина в метри б) обща ширина в метри в) дълбочина под водната линия при максимална дълбочина на газене в метри 11. (x) Дедуейт в тонове или водоизместимост в кубични метри при максимално газене 12. (x) Информация за маркиране на газене 13. (x) Максимален разрешен брой пътници 14. (x) Обща мощност на корабните двигатели в конски сили или киловати 15. Минимална височина на надводния борд в сантиметри 16. а) Декларация: горепосоченият кораб е признат за годен за плаване б) (x) При следните условия в) (x) Информация за ограничения за плаване 17. а) Дата на изтичане на срока на валидност б) Дата на издаване 18. Печат и подпис на органа или на одобрената организация, които издават свидетелството. ПРИЛОЖЕНИЕ II ЧАСТ A Отменената директива и нейното изменение (посочени в член 5) Директива 76/135/ЕИО на Съвета (ОВ L 21, 29.1.1976 г., стр. 10) Директива 78/1016/ЕИО на Съвета (ОВ L 349, 13.12.1978 г., стр. 31) ЧАСТ Б Срокове за транспониране в националното право (посочени в член 5) Директива Срок за транспониране 76/135/ЕИО 19 януари 1977 г. 78/1016/ЕИО — ПРИЛОЖЕНИЕ III Таблица на съответствието Директива 76/135/ЕИО Настоящата директива Член 1, уводни думи и буква а) Член 1, първа алинея, уводни думи Член 1, буква б) — — Член 1, първа алинея, букви а) и б) Член 1, последно изречение Член 1, втора алинея Членове 2—4 Членове 2—4 Член 5 — Член 6 — Член 7 — — Член 5 — Член 6 Член 8 Член 7 Приложение Приложение I — Приложение II — Приложение III