ДИРЕКТИВА 2011-15-ЕС

Директива 2011/15/ЕС 24.2.2011 Официален вестник на Европейския съюз L 49/33 ДИРЕКТИВА 2011/15/ЕС НА КОМИСИЯТА от 23 февруари 2011 година за изменение на Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация (текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, като взе предвид Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация и отменяща Директива 93/75/ЕИО на Съвета ( 1 ) , и по-специално член 27 от нея, като има предвид, че: (1) Резолюция MSC.150(77) на Международната морска организация (ММО) бе отменена и заменена с Резолюция MSC.286(86) на ММО, считано от 1 юли 2009 г. Поради това член 12 от Директива 2002/59/ЕО, позоваващ се на отменената резолюция на ММО, следва да бъде съответно актуализиран. (2) Изискванията във връзка с превоза, отнасящи се до системите за автоматична идентификация (AIS) и системите за записване на данните от пътуването (VDR) следва да бъдат осъвременени в съответствие с измененията в Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) и да отчитат разработването на опростените VDR, одобрени от ММО. Обхватът на случаите на освобождаване от изискванията във връзка с превоза, извършван от малки пътнически кораби на кратки разстояния, също следва допълнително да се прецизира и да се адаптира за съответните пътувания. (3) В случай на инцидент по море правомощията за намеса на държавите-членки следва да бъдат формулирани по-ясно. По-специално следва ясно да се посочи, че те могат да дават инструкции на дружествата за оказване на помощ, спасяване или теглене с цел предотвратяване на сериозна и непосредствена заплаха за тяхното крайбрежие или свързани с това интереси, за безопасността на други кораби и техния екипаж и пътници или за хора на сушата, или с цел опазване на морската среда. (4) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета по морска безопасност и предотвратяване на замърсяването от кораби, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Изменения Директива 2002/59/ЕО се изменя, както следва: 1. В член 12, параграф 1 буква б) се заменя със следния текст: „б) веществата, посочени в приложение I към Конвенцията MARPOL, таблицата с данните за безопасност с подробно описание на физикохимическите характеристики на стоките, включително, ако е приложимо, техния вискозитет, изразен в cSt при 50 °C, и тяхната плътност при 15 °C и другите данни, които се съдържат в списъка с данните за безопасност, в съответствие с Резолюция MSC.286(86) на ММО.“ 2. Приложение II се заменя с приложение I към настоящата директива. 3. Приложение IV се заменя с приложение II към настоящата директива. Член 2 Транспониране 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за постигане на съответствие с настоящата директива, не по-късно от 12 месеца след датата на нейното влизане в сила, без да се накърнява датата на транспониране, предвидена в член 2, параграф 1 от Директива 2009/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ) по отношение на риболовните кораби. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Начинът на позоваване се определя от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 3 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз . Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 23 февруари 2011 година. За Комисията Председател José Manuel BARROSO ( 1 ) ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 10 . ( 2 ) ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 101 . ПРИЛОЖЕНИЕ I „ПРИЛОЖЕНИЕ II Изисквания към бордовото оборудване I. РИБОЛОВНИ КОРАБИ Риболовните кораби с дължина над 15 метра трябва да са оборудвани със система за автоматична идентификация (AIS), както е предвидено в член 6а, според следния график: — риболовни кораби с дължина 24 метра и повече, но по-малко от 45 метра: не по-късно от 31 май 2012 г. — риболовни кораби с дължина 18 метра и повече, но по-малко от 24 метра: не по-късно от 31 май 2013 г. — риболовни кораби с дължина над 15 метра, но по-малко от 18 метра: не по-късно от 31 май 2014 г. — новопостроени риболовни кораби с обща дължина над 15 метра се подчиняват на изискването за товароносимост, предвидено в член 6а, считано от 30 ноември 2010 г. II. КОРАБИ, ИЗВЪРШВАЩИ МЕЖДУНАРОДНИ ПЪТУВАНИЯ Пътническите кораби, независимо от размерите им, и всички кораби с брутен тонаж равен или надвишаващ 300 бруто регистър тона, извършващи международни пътувания, които акостират в пристанище на държава-членка, трябва да са оборудвани със система за автоматична идентификация (AIS) в съответствие с техническите стандарти и стандартите за работа, установени в глава V от SOLAS. Пътническите кораби, независимо от размерите им, и всички кораби с брутен тонаж равен или надвишаващ 3 000 бруто регистър тона, извършващи международни пътувания, които акостират в пристанище на държава-членка, трябва да са оборудвани с устройство за записване на данните от пътуването (VDR) в съответствие с техническите стандарти и стандартите за работа, установени в глава V от SOLAS. В случая на товарни кораби, построени преди 1 юли 2002 г., VDR може да бъде опростено устройство за записване на данните от пътуването (S-VDR), което е съобразено с техническите стандарти и стандартите за работа, разработени в съответствие с глава V от SOLAS. III. КОРАБИ, ИЗВЪРШВАЩИ НЕМЕЖДУНАРОДНИ ПЪТУВАНИЯ 1. Системи за автоматична идентификация (AIS) Пътническите кораби, независимо от размерите им, и всички кораби с брутен тонаж равен или надвишаващ 300 бруто регистър тона, извършващи немеждународни пътувания, трябва да са оборудвани със система за автоматична идентификация (AIS) в съответствие с техническите стандарти и стандартите за работа, установени в глава V от SOLAS. 2. Системи за записване на данните от пътуването (VDR) а) Пътническите кораби, независимо от размерите им, и всички кораби с брутен тонаж равен или надвишаващ 3 000 бруто регистър тона, построени на 1 юли 2002 г. или след тази дата, извършващи немеждународни пътувания, трябва да са оборудвани с устройство за записване на данните от пътуването (VDR) в съответствие с техническите стандарти и стандартите за работа, разработени съгласно глава V от SOLAS. б) Товарните кораби с брутен тонаж равен или надвишаващ 3 000 бруто регистър тона, построени преди 1 юли 2002 г., които извършват немеждународни пътувания, трябва да са оборудвани с устройство за записване на данните от пътуването (VDR) или с опростено устройство за записване на данните от пътуването (S-VDR) в съответствие с техническите стандарти и стандартите за работа, разработени съгласно глава V от SOLAS. IV. ОСВОБОЖДАВАНЕ 1. Освобождаване от изискването за носене на борда на AIS а) Държавите-членки могат да освобождават пътническите кораби с дължина под 15 метра или с брутен тонаж по-малък от 300 тона, извършващи немеждународни пътувания, от прилагането на изискванията във връзка с AIS, предвидени в настоящото приложение. б) Държавите-членки могат да освобождават кораби, различни от пътническите кораби, с брутен тонаж равен на или надвишаващ 300 тона, но по-малък от 500 тона, които плават изключително във вътрешните териториални води на дадена държава-членка и извън маршрути, използвани обикновено от други кораби, оборудвани с AIS, от изискванията за носене на борда на AIS, предвидени в настоящото приложение. 2. Освобождаване от изискването за носене на борда на VDR или S-VDR Държавите-членки могат да допуснат освобождаване от изискването за оборудване с VDR или със S-VDR в следните случаи: а) пътническите кораби, извършващи единствено пътувания в морски зони, различни от тези, обхванати от клас А, както е посочено в член 4 от Директива 2009/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ) , могат да бъдат освободени от изискването за оборудване с VDR, б) корабите, различни от ро-ро пътнически кораби, построени преди 1 юли 2002 г., могат да бъдат освободени от изискването за оборудване с VDR, когато може да се докаже, че взаимодействието между VDR и наличното оборудване на кораба е неразумно и непрактично, в) товарните кораби, построени преди 1 юли 2002 г., извършващи международни или немеждународни пътувания, могат да бъдат освободени от изискването за оборудване с S-VDR в случая, когато тези кораби ще бъдат изведени за постоянно от експлоатация в срок от две години след датата на въвеждане, посочена в глава V от SOLAS. ( 1 ) ОВ L 163, 25.6.2009 г., стр. 1 .“ ПРИЛОЖЕНИЕ II „ПРИЛОЖЕНИЕ IV Мерки, които държавите-членки могат да вземат в случай на риск за морската безопасност и за защитата на околната среда (съгласно член 19, параграф 1) Когато в резултат на инцидент или на обстоятелства от вида, описан в член 17, засягащи кораб, компетентният орган на заинтересованата държава-членка прецени, в рамките на международното право, че е необходимо да отклони, да смекчи или да отстрани сериозна и непосредствена опасност, заплашваща нейното крайбрежие или свързани с това интереси, безопасността на другите кораби, както и тази на екипажите, на пътниците или на хората на сушата, или за да предпази морската среда, този орган по-конкретно може: а) да ограничи движението на кораба или да го насочи по определен маршрут. Това изискване не засяга отговорността на капитана за безопасно управление на неговия кораб; б) да отправи официално предупреждение към капитана на кораба да преустанови заплахата за околната среда или за морската безопасност; в) да изпрати на борда на кораба екип, който да прецени степента на риска, да помогне на капитана да реши проблема и да държи в течение за това компетентния брегови център; г) да инструктира капитана да влезе в място за убежище в случай на непосредствена опасност или да наложи пилотирането или тегленето на кораба. В случая на кораб, който е теглен по силата на споразумение за теглене или спасяване, мерките, взети от компетентния орган на дадена държава-членка по смисъла на букви а) и г), могат да бъдат приложени и спрямо свързаните със случая дружества за оказване на помощ, спасяване и теглене.“