ДИРЕКТИВА 2011-16-ЕС

Директива 2011/16/ЕС Консолидиран ТЕКСТ: 32011L0016 — BG — 01.01.2026 02011L0016 — BG — 01.01.2026 — 009.001 ►B ДИРЕКТИВА 2011/16/ЕС НА СЪВЕТА от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ L 064, 11.3.2011 г., стр. 1) Изменена с: Официален вестник № страница дата ►M1 ДИРЕКТИВА 2014/107/ЕС НА СЪВЕТА от 9 декември 2014 година L 359 1 16.12.2014 ►M2 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2015/2376 НА СЪВЕТА от 8 декември 2015 година L 332 1 18.12.2015 ►M3 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/881 НА СЪВЕТА от 25 май 2016 година L 146 8 3.6.2016 M4 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/2258 НА СЪВЕТА от 6 декември 2016 година L 342 1 16.12.2016 ►M5 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/822 НА СЪВЕТА от 25 май 2018 година L 139 1 5.6.2018 ►M6 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2020/876 НА СЪВЕТА от 24 юни 2020 година L 204 46 26.6.2020 ►M7 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2021/514 НА СЪВЕТА от 22 март 2021 година L 104 1 25.3.2021 ►M8 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2023/2226 НА СЪВЕТА от 17 октомври 2023 година L 2226 1 24.10.2023 ►M9 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2025/872 НА СЪВЕТА от 14 април 2025 година L 872 1 6.5.2025 Поправена със: ►C1 Поправка, ОВ L 031, 1.2.2019, стр. 108 (2018/822) ►C2 Поправка, ОВ L 90947, 26.11.2025, стр. 1 (2023/2226) ▼B ДИРЕКТИВА 2011/16/ЕС НА СЪВЕТА от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО ГЛАВА I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Предмет 1. С настоящата директива се определят правилата и процедурите, посредством които държавите-членки си сътрудничат помежду си с оглед на обмена на информация, която има предполагаема значимост за администриране и прилагане на националните закони на държавите-членки относно данъците, посочени в член 2. 2. С настоящата директива се определят също разпоредбите за обмен на информацията, посочена в параграф 1, по електронен път, както и правилата и процедурите, посредством които държавите-членки и Комисията си сътрудничат по въпроси, свързани с координацията и оценката. 3. Настоящата директива не засяга прилагането в държавите-членки на правилата за взаимопомощ по наказателноправни въпроси. Тя не засяга и изпълнението на каквито и да е задължения на държавите-членки за по-широко административно сътрудничество, произтичащи от други правни инструменти, включително двустранни или многостранни споразумения. Член 2 Обхват 1. Настоящата директива се прилага за всякакъв вид данъци, налагани от държавите-членки или от тяхно име, или от териториални или административни подразделения на държавите-членки, включително органите на местната власт. 2. Независимо от параграф 1 настоящата директива не се прилага за данък добавена стойност и мита, нито за акцизи, които са предмет на друго законодателство на Съюза в областта на административното сътрудничество между държавите-членки. Директивата не се прилага също за вноските за задължително социално осигуряване, платими на държава-членка или на подразделение на държавата-членка, или на социалноосигурителните институти, създадени от публичното право. 3. При никакви обстоятелства не се тълкува, че данъците, посочени в параграф 1, включват: а) такси, като например такси за удостоверения и други документи, издавани от публичните органи; или б) такси с договорно естество, като например заплащане на обществени услуги. 4. Настоящата директива се прилага към посочените в параграф 1 данъци, наложени на територията, към която се прилагат Договорите, както е предвидено в член 52 от Договора за Европейския съюз. Член 3 Определения За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: 1. „компетентен орган“ на държава-членка е органът, посочен като такъв от държавата-членка. Когато действат по силата на настоящата директива, централното звено за връзка, отделът за връзка или компетентното длъжностно лице също се считат за компетентни органи по делегация в съответствие с член 4; 2. „централно звено за връзка“ е службата, посочена като такава, натоварена с основната отговорност за осъществяване на контактите с останалите държави-членки в областта на административното сътрудничество; 3. „отдел за връзка“ е всяка друга служба освен централното звено за връзка, посочена като такава, натоварена с осъществяването на пряк обмен на информация съгласно настоящата директива; 4. „компетентно длъжностно лице“ е всяко длъжностно лице, упълномощено да осъществява пряк обмен на информация съгласно настоящата директива; 5. „запитващ орган“ е централното звено за връзка, отдел за връзка или всяко компетентно длъжностно лице на държава-членка, които отправят искане за съдействие от името на компетентния орган; 6. „запитан орган“ е централното звено за връзка, отдел за връзка или всяко компетентно длъжностно лице на държава-членка, които получават искане за съдействие от името на компетентния орган; 7. „административно разследване“ са всички видове инспекции, проверки и други действия, предприети от държавите-членки при изпълнение на техните правомощия с оглед осигуряване на правилното прилагане на данъчното законодателство; 8. „обмен на информация при поискване“ е обмен на информация въз основа на искане, отправено от запитващата държава-членка към запитаната държава-членка за конкретен случай; ▼M3 9. „автоматичен обмен на информация“ означава: ▼M9 а) за целите на член 8, параграф 1 и членове 8а—8ад — системно предоставяне на друга държава членка на предварително определена информация, без предварително отправено искане и на предварително определени редовни интервали. За целите на член 8, параграф 1 под налична информация се има предвид информацията в данъчните досиета на предоставящата я държава членка, която е достъпна в съответствие с процедурите за събиране и обработване на информация в тази държава членка; ▼M3 б) за целите на член 8, параграф 3а — системно предоставяне на предварително определена информация относно местни лица на други държави членки на съответната държава членка, на която те са местни лица, без предварително отправено искане, на предварително определени редовни интервали от време; ▼M9 в) за целите на разпоредбите на настоящата директива, различни от разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 3а и на членове 8а—8ад — системно предоставяне на предварително определена информация, предвидена в първа алинея, букви а) и б) от настоящата точка. В контекста на настоящия член, член 8, параграфи 3а и 7а и член 21, параграф 2 от настоящата директива и приложение IV към нея, понятията, оградени с кавички, имат същото значение като в съответните определения, съдържащи се в приложение I към настоящата директива. В контекста на член 21, параграф 5 и член 25, параграфи 3 и 4 от настоящата директива понятията, оградени с кавички, имат същото значение като в съответните определения, съдържащи се в приложение I, V или VI към настоящата директива. В контекста на член 8аа от настоящата директива и приложение III към нея понятията, оградени с кавички, имат същото значение като в съответните определения, съдържащи се в приложение III към настоящата директива. В контекста на член 8ав от настоящата директива и приложение V към нея понятията, оградени с кавички, имат същото значение като в съответните определения, съдържащи се в приложение V към настоящата директива. В контекста на член 8аг от настоящата директива и приложение VI към нея понятията, оградени с кавички, имат същото значение като в съответните определения, съдържащи се в приложение VI към настоящата директива. В контекста на членове 8ад и 9а от настоящата директива и приложение VII към нея всяко понятие има същото значение като определеното в член 3, член 9, параграф 2, буква а), член 16, параграфи 4, 6, 8 и 11, член 17, параграф 1, член 21, параграф 5, член 22, параграф 1, член 24, параграфи 4 и 6, член 26, параграф 2, член 27, параграфи 3, 4 и 5, член 28, параграф 1, член 30, параграф 2, член 31, параграф 1, член 32, член 33, параграф 1, член 35, параграф 1, член 36, параграф 1, член 37, параграф 1, член 39, параграф 1, член 42, параграф 1, член 44, параграф 1, член 47, параграф 1 и член 49, параграф 3 от Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета ( 1 ). Освен това понятията, оградени с кавички, имат същото значение като определеното в раздел I от приложение VII към настоящата директива; ▼B 10. „спонтанен обмен на информация“ е несистемно предаване на информация на друга държава-членка по всяко време и без предварително отправено искане; 11. „лице“ е: а) физическо лице; б) юридическо лице; в) когато действащото законодателство предвижда такава възможност, сдружение на лица, за което е признато правото да извършва правни действия, но без статут на юридическо лице; или г) всяка друга правна договореност, независимо от нейното естество и форма и без значение дали има правосубектност, притежаваща или управляваща активи, които, в т.ч. и полученият от тях доход, подлежат на облагане с който и да е от данъците, попадащи в обхвата на настоящата директива; 12. „по електронен път“ е използването на електронно оборудване за обработка, включително цифрова компресия, и за съхраняване на данни, както и използването на проводници, радиопредаване, оптични технологии или други електромагнитни средства; 13. „мрежа CCN“ е обща платформа, която се основава на обща комуникационна мрежа (CCN), разработена от Съюза за предаването на всякакви данни по електронен път между компетентните органи в областта на митническото и данъчното облагане; ▼M2 14. „предварително трансгранично данъчно становище“ означава споразумение, уведомление или друг инструмент или действие с подобен ефект, включително ако е издадено, изменено или подновено в рамките на данъчен одит, и което отговаря на следните условия: а) е издадено, изменено или подновено от правителството или данъчната администрация на държава членка или от нейно име, или от териториални или административни подразделения на държавата членка, включително местните органи, независимо от това дали действително се използва или не; б) е издадено, изменено или подновено за конкретно лице или група лица, и което това лице или група лица има право да използва; в) се отнася до тълкуването или прилагането на правна или административна разпоредба относно администрирането или прилагането на националното законодателство, отнасящо се до данъците на държавата членка или нейните териториални или административни подразделения, включително местните органи; ▼M8 г) се отнася до трансгранична сделка или до въпроса дали дейностите, извършвани от лице в друга юрисдикция, водят до формиране на място на стопанска дейност, или до въпроса дали дадено физическо лице е местно лице за данъчни цели в държавата членка, издала данъчното становище; както и ▼M2 д) е издадено преди момента на извършване на сделките или дейността в друга юрисдикция, които потенциално могат да доведат до установяване на място на стопанска дейност, или преди подаване на данъчна декларация за периода, в който е извършена сделката или поредицата от сделки или дейности. Трансграничните сделки могат да включват инвестиции, доставка на стоки, услуги, финансиране или използване на материални или нематериални активи, без да се ограничават до тях, като не е необходимо в извършването им пряко да участва лицето, за което е издадено предварителното трансгранично данъчно становище; 15. „предварително споразумение за ценообразуване“ означава споразумение, уведомление или друг инструмент или действие с подобен ефект, включително ако е издадено, изменено или подновено в рамките на данъчен одит, и което отговаря на следните условия: а) е издадено, изменено или подновено от правителството или данъчната администрация на една или повече държави членки или от тяхно име, включително техни териториални или административни подразделения, в т.ч. местните органи, независимо от това дали действително се използва; б) е издадено, изменено или подновено за конкретно лице или група лица, и което това лице или група лица има право да използва; и в) преди момента на извършване на трансгранични сделки между свързани предприятия в него се установява съответен набор от критерии за определяне на трансферното ценообразуване по тези сделки или се определя разпределянето на печалбата в полза на мястото на стопанска дейност. Предприятията са свързани предприятия, когато едно предприятие участва пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго предприятие или едни и същи лица участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на предприятията. Трансферни цени са цените, по които дадено предприятие прехвърля материални и нематериални активи или предоставя услуги на свързани предприятия, и понятието „трансферно ценообразуване“ се тълкува в този смисъл; 16. за целите на точка 14 „трансгранична сделка“ означава сделка или поредица от сделки, при които: а) не всички страни по сделката или поредицата от сделки са местни лица за данъчни цели в държавата членка, която издава, изменя или подновява предварителното трансгранично данъчно становище; б) страна по сделката или поредицата от сделки е местно лице за данъчни цели в повече от една юрисдикция едновременно; в) една от страните по сделката или поредицата от сделки извършва дейност в друга юрисдикция чрез място на стопанска дейност и сделката или поредицата от сделки представлява цялата дейност на мястото на стопанска дейност или част от нея. Трансграничната сделка или поредицата от сделки включва също договорености, постигнати от дадено лице по отношение на стопанска дейност в друга юрисдикция, която това лице извършва чрез място на стопанска дейност; или г) такава сделка или поредица от сделки има трансгранично въздействие. За целите на точка 15 „трансгранична сделка“ означава сделка или поредица от сделки, в които участват свързани предприятия, от които не всички са местни лица за данъчни цели на територията на една юрисдикция, или сделка или поредица от сделки, които имат трансгранично въздействие; 17. за целите на точки 15 и 16 „предприятие“ означава всяка форма на извършване на стопанска дейност; ▼M5 18. „трансгранична договореност“ означава договореност, която се отнася до повече от една държава членка или до държава членка и трета държава, когато е изпълнено най-малко едно от следните условия: а) не всички участници в договореността са местни лица за данъчни цели в една и съща юрисдикция; б) един или повече от участниците в договореността е едновременно местно лице за данъчни цели в повече от една юрисдикция; в) един или повече от участниците в договореността извършва стопанска дейност в друга юрисдикция чрез място на стопанска дейност, разположено в тази юрисдикция, и договореността представлява част или цялата стопанска дейност на мястото на стопанска дейност; г) един или повече от участниците в договореността извършва дейност в друга юрисдикция, без да е местно лице за данъчни цели или да установява място на стопанска дейност, разположено в тази юрисдикция; д) такава договореност може да има въздействие върху автоматичния обмен на информация или определянето на действителния собственик. За целите на точки 18—25 от настоящия член, член 8аб и приложение IV „договореност“ включва и поредица от договорености. Една договореност може да се състои от няколко етапа или части; 19. „подлежаща на оповестяване трансгранична договореност“ означава всяка трансгранична договореност, която има най-малко един от типичните белези, посочени в приложение IV; 20. „типичен белег“ означава характеристика или особеност на трансгранична договореност, която е признак за потенциален риск от избягване на данъци и която е включена в списъка в приложение IV; 21. „посредник“ означава всяко лице, което изготвя, предлага на пазара, организира или предоставя за прилагане подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, или управлява нейното прилагане. Това означава също и всяко лице, което, предвид относимите факти и обстоятелства и въз основа на наличната информация и експертния опит и разбирания, необходими за предоставянето на такъв вид услуги, знае или може основателно да се предполага, че знае, че е поело задължение да предостави, пряко или чрез други лица, помощ, съдействие или консултации по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, предоставянето за прилагане или управлението на прилагането на подлежаща на оповестяване трансгранична договореност. Всяко лице има правото да представи доказателства, че това лице не е знаело, и че не може основателно да се предполага, че е знаело, че е участвало в подлежаща на оповестяване трансгранична договореност. За тази цел дадено лице може да се позове на всички относими факти и обстоятелства, както и на наличната информация и на своя експертен опит и разбирания. За да бъде посредник, дадено лице следва да отговаря най-малко на едно от следните допълнителни условия: а) да бъде местно лице за данъчни цели на държава членка; б) да има място на стопанска дейност в държава членка, чрез което се предоставят услугите във връзка с договореността; в) да бъде учредено в държава членка или уредено съгласно законодателството на държава членка; г) да бъде регистриран член на професионална организация, свързана с правни, данъчни или консултантски услуги, в държава членка; 22. „съответно данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, на което е предоставена за прилагане подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, или което е готово да приложи подлежаща на оповестяване трансгранична договореност или е изпълнило първата стъпка от такава договореност; 23. за целите на член 8аб „свързано предприятие“ означава лице, което е свързано с друго лице по най-малко един от следните начини: а) лицето участва в управлението на друго лице, като е в състояние да упражнява значително влияние върху другото лице; б) лицето участва в контрола на друго лице, като притежава над 25 % от правата на глас; в) лицето участва в капитала на друго лице като собственик на дял, който пряко или непряко надвишава 25 % от капитала; г) лицето има право на 25 % или повече от печалбите на друго лице. Ако повече от едно лице участва, както е посочено в букви а) — г), в управлението, контрола, капитала или печалбите на друго лице, всички посочени лица се считат за свързани предприятия. Ако едни и същи лица участват, както е посочено в букви а) — г), в управлението, контрола, капитала или печалбите на повече от едно лице, всички посочени лица се считат за свързани предприятия. За целите на настоящата точка лице, което действа заедно с друго лице по отношение на правата на глас или собствеността върху капитала на дадено образувание, се третира като имащо участие във всички права на глас или собственост върху капитала на това образувание, които има другото лице. При косвени участия изпълнението на изискванията по буква в) се определя, като се умножат процентите на участие в дружествата от различните йерархични редове. Счита се, че лице, което има над 50 % от правата на глас, има 100 % от правата на глас. Физическо лице, неговата съпруга/неговият съпруг и роднините му по пряка възходяща или низходяща линия се считат за едно лице; 24. „масово предлагана договореност“ означава трансгранична договореност, която се изготвя, предлага на пазара, става готова за прилагане или се предоставя за прилагане, без да е необходимо съществено да се индивидуализира; 25. „индивидуализирана договореност“ означава всяка трансгранична договореност, която не е масово предлагана договореност; ▼M7 26. „съвместна ревизия“ означава административно разследване, което се извършва съвместно от компетентните органи на две или повече държави членки и което е свързано с едно или повече лица, които представляват общ или допълващ се интерес за компетентните органи на тези държави членки; 27. „нарушение на сигурността на данните“ означава нарушение на сигурността, водещо до унищожаване, загуба, промяна или всеки друг инцидент, свързан с неподходящ или неразрешен достъп, разкриване или използване на информация, включително, но не само, на лични данни, които се предават, съхраняват или обработват по друг начин, в резултат на умишлени незаконни действия, небрежност или случайни събития. Нарушаването на сигурността на данните може да се отнася до поверителността, наличността и целостта на данните; ▼M8 28. „доходи от дивиденти, които не са в попечителска сметка“ означава дивиденти или други доходи, третирани като дивиденти в държавата членка на платеца, които се изплащат или кредитират по сметка, различна от „попечителска сметка“ съгласно определението в раздел VIII, буква В, точка 3 от приложение I; 29. „животозастрахователни продукти, които не са обхванати от други правни инструменти на Съюза относно обмена на информация и други подобни мерки“ означава „застрахователни договори, различни от застрахователни договори с откупна стойност“, за които се изисква предоставяне на информация съгласно раздел I от приложение I, при които обезщетенията съгласно договорите се изплащат в случай на смърт на титуляря на полицата; ▼C2 30. „адрес в децентрализирания регистър“ означава адрес в децентрализирания регистър съгласно определението в член 3, точка 18 от Регламент (ЕС) 2023/1113 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ); ▼M8 31. „клиент“ означава, за целите на член 8аб, всеки посредник или съответно данъчнозадължено лице, което получава услуги, включително помощ, съвети, консултации или насоки, от посредник, който е обвързан от задължение за професионална тайна във връзка с подлежаща на оповестяване трансгранична договореност. ▼B Член 4 Организация 1. Всяка държава-членка съобщава на Комисията най-късно един месец след 11 март 2011 г. кой е компетентният орган за целите на настоящата директива и незабавно информира Комисията при промяна на компетентния орган. Комисията предоставя достъп до информацията на останалите държави-членки и публикува списък на компетентните органи на държавите-членки в Официален вестник на Европейския съюз . 2. Компетентният орган определя едно-единствено централно звено за връзка. Компетентният орган отговаря за уведомяването на Комисията и останалите държави-членки за това. На централното звено за връзка може да се възложи също отговорността за осъществяване на контактите с Комисията. Компетентният орган отговаря за уведомяването на Комисията за това. 3. Компетентният орган на всяка държава-членка може да посочи отдели за връзка, на които е предоставена компетентност в съответствие с националното законодателство или политика. Централното звено за връзка отговаря за актуализирането на списъка на отделите за връзка и за предоставянето му на централните звена за връзка на другите заинтересовани държави-членки и на Комисията. 4. Компетентният орган на всяка държава-членка може да определя компетентни длъжностни лица. Централното звено за връзка отговаря за актуализирането на списъка на компетентните длъжностни лица и за предоставянето му на централните звена за връзка на другите заинтересовани държави-членки и на Комисията. 5. Длъжностните лица, участващи в административното сътрудничество съгласно настоящата директива, се считат при всички случаи за компетентни длъжностни лица за тази цел в съответствие с условията, определени от компетентните органи. 6. Когато отдел за връзка или компетентно длъжностно лице изпраща или получава искане или отговор на искане за сътрудничество, то уведомява за това централното звено за връзка на своята държава-членка съгласно установената от тази държава-членка процедура. 7. Когато отдел за връзка или компетентно длъжностно лице получава искане за сътрудничество, налагащо действия извън неговата компетентност, предоставена му в съответствие с националното законодателство или политика на неговата държава-членка, искането се изпраща незабавно на централното звено за връзка на неговата държава-членка и запитващият орган се информира за това. В този случай срокът съгласно член 7 започва да тече от деня, следващ датата на изпращане на искането за сътрудничество до централното звено за връзка. ГЛАВА II ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ РАЗДЕЛ I Обмен на информация при поискване Член 5 Процедура за обмен на информация при поискване По искане на запитващия орган запитаният орган предоставя на запитващия орган информацията, посочена в член 1, параграф 1, с която разполага или тази, която получава в резултат на административни разследвания. ▼M7 Член 5а Предполагаема значимост 1. За целите на искане по член 5 исканата информация е предполагаемо значима, когато в момента на отправяне на искането запитващият орган смята, че в съответствие с националното му право има голяма вероятност исканата информация да е от значение по отношение на данъчните задължения на едно или повече данъчнозадължени лица, идентифицирани по име или по друг начин, и да е обоснована за целите на разследването. 2. С цел да покаже предполагаемата значимост на исканата информация запитващият орган предоставя на запитания орган най-малко следната информация: а) данъчната цел, за която се търси информацията; и б) уточняване на информацията, необходима за администрирането или прилагането на неговото националното право. 3. Когато искане, посочено в член 5, се отнася за група данъчнозадължени лица, които не могат да бъдат идентифицирани индивидуално, запитващият орган предоставя най-малко следната информация на запитания орган: а) подробно описание на групата; б) обяснение на приложимото право и на фактите, въз основа на които има основание да се счита, че данъчнозадължените лица в групата не са спазили приложимото право; в) обяснение как исканата информация би спомогнала да се определи спазването на задълженията от страна на данъчнозадължените лица в групата; и г) където е приложимо, факти и обстоятелства, свързани с участието на трета страна, която е допринесла активно за предполагаемото неспазване на приложимото право от страна на данъчнозадължените лица в групата. ▼B Член 6 Административни разследвания 1. Запитаният орган организира извършването на административни разследвания, необходими за получаването на посочената в член 5 информация. ▼M7 2. Искането по член 5 може да съдържа мотивирано искане за административно разследване. Ако запитаният орган прецени, че не е необходимо административно разследване, той незабавно уведомява запитващия орган за причините. ▼B 3. За да получи исканата информация или да извърши исканото административно разследване, запитаният орган следва същите процедури, както ако би действал по собствена инициатива или по искане на друг орган в своята държава-членка. 4. Ако запитващият орган е отправил конкретно искане, запитаният орган изпраща оригинали на документи, при условие че това не противоречи на действащите разпоредби в държавата-членка на запитания орган. Член 7 Срокове ▼M7 1. Запитаният орган предоставя информацията по член 5 във възможно най-кратък срок, но не по-късно от три месеца след датата на получаване на искането. Когато обаче запитаният орган не е в състояние да отговори на искането в определения срок, той уведомява запитващия орган незабавно и във всеки случай в рамките на три месеца от получаване на искането, относно причините за невъзможността му да спази срока и относно срока, в който смята, че би могъл да отговори. Срокът не може да надвишава шест месеца от датата на получаване на искането. В случаите обаче, когато запитаният орган вече разполага с посочената информация, информацията се предава в рамките на два месеца от горепосочената дата. ▼B 2. В някои конкретни случаи запитващият орган и запитаният орган могат да договорят помежду си срокове, различни от предвидените в параграф 1. 3. Запитаният орган потвърждава пред запитващия орган, че е получил искането, като прави това незабавно и при всички случаи не по-късно от седем работни дни след датата на получаване, и ако е възможно, по електронен път. 4. В рамките на един месец от получаване на искането за информация запитаният орган уведомява запитващия орган относно евентуални пропуски в искането и относно нуждата от допълнителни общи сведения. В този случай сроковете, посочени в параграф 1, започват да текат от следващия ден след деня, в който запитаният орган е получил необходимата допълнителна информация. ▼M7 ————— ▼B 6. Ако запитаният орган не притежава исканата информация и не е в състояние или отказва да отговори на искането за информация на основанията, предвидени в член 17, той незабавно и при всички случаи в рамките на един месец след датата на получаване на искането информира запитващия орган относно причините за това. РАЗДЕЛ II Задължителен автоматичен обмен на информация Член 8 Обхват и условия на задължителния автоматичен обмен на информация ▼M8 1. Компетентният орган на всяка държава членка чрез автоматичен обмен съобщава на компетентния орган на всяка друга държава членка цялата налична информация, с която разполага, относно местни лица в съответната друга държава членка, по отношение на следните конкретни категории доходи и капитал по смисъла на националното законодателство на държавата членка, предоставяща информацията: а) доходи от трудови правоотношения; б) директорски възнаграждения; в) доходи от животозастрахователни продукти, които не попадат в обхвата на други правни актове на Съюза относно обмена на информация и други подобни мерки; г) пенсии; д) собственост и доходи от недвижимо имущество; е) авторски и лицензионни възнаграждения; ж) доходи от дивиденти, които не са в попечителска сметка, различни от доходите от дивиденти, освободени от корпоративно подоходно данъчно облагане съгласно член 4, 5 или 6 от Директива 2011/96/ЕС на Съвета ( 3 ). ▼M7 За данъчни периоди, започващи на или след 1 януари 2024 г., държавите членки се стараят да включат данъчния идентификационен номер (ДИН) на местни лица, издаден от държавата членка, на която те са местни лица, при предоставянето на посочената в първата алинея информация. Държавите членки информират ежегодно Комисията за най-малко две категории доходи и капитал, изброени в първата алинея, във връзка с които предоставят информация относно местни лица на друга държава членка. 2. До 1 януари 2024 г. държавите членки информират Комисията за най-малко четири категории, изброени в параграф 1, алинея първа, по отношение на които компетентният орган на всяка държава членка предоставя чрез автоматичен обмен на компетентния орган на всяка друга държава членка информация относно местни лица на въпросната друга държава членка. Тази информация засяга данъчните периоди, започващи на или след 1 януари 2025 г. ▼M8 До 1 януари 2026 г. държавите членки информират Комисията за най-малко пет категории, изброени в параграф 1, първа алинея, по отношение на които компетентният орган на всяка държава членка предоставя чрез автоматичен обмен на компетентния орган на всяка друга държава членка информация относно местни лица на тази друга държава членка. Тази информация засяга данъчните периоди, започващи на или след 1 януари 2026 г. ▼M1 3. Компетентният орган на дадена държава членка може да заяви пред компетентния орган на всяка друга държава членка, че не желае да получава информация относно една или няколко от категориите доход и капитал, посочени в параграф 1. Той информира и Комисията за това. ▼M7 ————— ▼M9 3а. Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да изиска от своите „предоставящи информация финансови институции“ да следват правилата за предоставяне на информация и комплексна проверка, включени в приложения I и II, и да гарантира ефективното прилагане и спазване на тези правила в съответствие с раздел IX от приложение I. Съгласно приложимите правила за предоставяне на информация и комплексна проверка, съдържащи се в приложения I и II, компетентният орган на всяка държава членка чрез автоматичен обмен изпраща в рамките на крайния срок, определен в параграф 6, буква б), на компетентния орган на всяка друга държава членка следната информация относно дадена „сметка, за която се предоставя информация“, по отношение на данъчните периоди, започващи на 1 януари 2016 г.: a) името, адреса, „данъчния(данъчните) номер(а)“, датата и мястото на раждане (в случай на физическо лице) на всяко „лице, за което се предоставя информация“, което е „титуляр на сметка“ за съответната сметка и, в случай на „образувание“, което е „титуляр на сметка“ и за което след прилагане на правилата за комплексна проверка в съответствие с приложения I и II е установено, че има едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“ — името, адреса и „данъчния(данъчните) номер(а)“ на „образуванието“ и името, адреса, „данъчния(данъчните) номер(а)“, датата и мястото на раждане на всяко „лице, за което се предоставя информация“; б) номера на сметката (или функционалния еквивалент при липса на номер на сметка); в) наименованието и идентификационния номер (ако има такъв) на „предоставящата информация финансова институция“; г) наличността или стойността по сметката (включително, в случай на „застрахователен договор с откупна стойност“ или „анюитетен договор“ — „откупната стойност“ или стойността при отказ) към края на съответната календарна година или друг подходящ отчетен период, или ако тази сметка е била закрита през съответната година или период — закриването на сметката; д) в случай на „попечителска сметка“: i) общия брутен размер на лихвите, общия брутен размер на дивидентите и общия брутен размер на други доходи, генерирани във връзка с активите, държани по сметката, във всеки отделен случай платени или кредитирани по сметката (или по отношение на сметката) през календарната година или друг подходящ отчетен период; и ii) общия размер на брутните постъпления от продажба или изкупуване на „финансови активи“, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на които „предоставящата информация финансова институция“ е действала като попечител, брокер, пълномощник или по друг начин като агент на „титуляря на сметката“; е) в случай на „депозитна сметка“ — общия брутен размер на лихвите, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период; ж) в случай на сметка, която не е описана в буква д) или е) — общата брутна сума, платена или кредитирана по сметката в полза на „титуляря на сметката“ през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на която „предоставящата информация финансова институция“ е задължено лице или длъжник, включително сумарния размер на погасителните плащания в полза на „титуляря на сметката“ през календарната година или друг подходящ отчетен период; з) дали за всеки „титуляр на сметка“ е представена валидна декларация; и) позицията(-ите), въз основа на която(-ито) всяко „лице, за което се предоставя информация“, което е „контролиращо лице“ на „образувание“- „титуляр на сметка“, е „контролиращо лице“ на „образуванието“ и дали за всяко такова „лице, за което се предоставя информация“ е представена валидна декларация; й) вида на сметката, дали сметката е „съществуваща сметка“ или „нова сметка“ и дали сметката е съвместна сметка, включително броя на съвместните „титуляри на сметки“; и к) в случай на „капиталово участие“, притежавано в „инвестиционно образувание“, което представлява правна договореност — позицията(-ите), въз основа на която(-ито) „лицето, за което се предоставя информация“ е притежател на „капиталовото участие“; За целите на обмена на информация по настоящия параграф, освен когато е предвидено друго в настоящия параграф или в приложение I или II, размерът и характеристиките на плащанията, извършени по отношение на „сметката, за която се предоставя информация“, се определят в съответствие с националното законодателство на държавата членка, която предоставя информацията. Първа и втора алинея от настоящия параграф имат предимство пред разпоредбите на параграф 1, буква в) или друг правен акт на Съюза, доколкото обменът на информация попада в обхвата на параграф 1, буква в) или на друг правен акт на Съюза. Компетентният орган на всяка държава членка предоставя информацията, посочена във втора алинея, букви з)—к) , относно данъчните периоди, започващи на 1 януари 2026 г. ▼M2 ————— ▼M1 6. Предоставянето на информация се извършва, както следва: а) за категориите, посочени в параграф 1 — най-малко един път годишно, в срок от шест месеца след края на данъчната година в държавата членка, през която информацията стане налична; б) за информацията, посочена в параграф 3а — ежегодно, в срок от девет месеца след края на календарната година или друг подходящ отчетен период, за който се отнася информацията. ▼B 7. Комисията приема практическите условия за извършване на автоматичния обмен на информация в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2, преди датите, посочени в член 29, параграф 1. ▼M8 7а. Държавите членки гарантират, че образуванията и сметките, които трябва да бъдат третирани съответно като „непредоставящи информация финансови институции“ и „изключени сметки“, отговарят на всички изисквания, посочени в раздел VIII, параграф Б, точка 1, буква в) и параграф В, точка 17, буква ж) от приложение I, и по-специално, че статусът на дадена финансова институция като „непредоставяща информация финансова институция“ или статусът на дадена сметка като „изключена сметка“ не възпрепятстват постигането на целите на настоящата директива. ▼B 8. Когато държавите-членки постигнат съгласие за автоматичен обмен на информация относно допълнителни категории доход и капитал в рамките на двустранни или многостранни споразумения, които те сключват с други държави-членки, те уведомяват Комисията относно тези споразумения, като Комисията, от своя страна, предоставя достъп до тях на всички останали държави-членки. ▼M2 Член 8а Обхват и условия на задължителния автоматичен обмен на информация относно предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване 1. Компетентният орган на държава членка, в която предварително трансгранично данъчно становище или предварително споразумение за ценообразуване е издадено, изменено или подновено след 31 декември 2016 г., съобщава за това на компетентните органи на всички други държави членки, както и на Европейската комисия, чрез автоматичен обмен на информация, при ограниченията на случаите по параграф 8 от настоящия член, в съответствие с приложимите практически договорености, приети съгласно член 21. 2. Компетентният орган на държава членка, в съответствие с приложимите практически договорености, приети съгласно член 21, съобщава на компетентните органи на всички други държави членки, както и на Европейската комисия, също и информация, при ограниченията на случаите по параграф 8 от настоящия член, относно предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване, издадени, изменени или подновени в рамките на период, започващ пет години преди 1 януари 2017 г. Ако предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване са издадени, изменени или подновени между 1 януари 2012 г. и 31 декември 2013 г., това съобщаване се извършва, при условие че те са били все още валидни на 1 януари 2014 г. Ако предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване са издадени, изменени или подновени между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2016 г., това съобщаване се извършва независимо дали те все още са валидни. Държавите членки могат да изключват от съобщаването по настоящия параграф информацията относно предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване, издадени, изменени или подновени преди 1 април 2016 г. за конкретно лице или група лица (с изключение на тези, извършващи предимно финансови или инвестиционни дейности) с годишен нетен оборот в рамките на групата съгласно определението в член 2, точка 5 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ), ненадвишаващ 40 000 000 евро (или еквивалентната сума във всяка друга валута) през фискалната година, предхождаща датата на издаване, изменение или подновяване на тези предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване. 3. Двустранните или многостранни предварителни споразумения за ценообразуване с трети държави се изключват от обхвата на автоматичния обмен на информация по настоящия член, когато международното споразумение в данъчната област, в рамките на което е договорено предварителното споразумение за ценообразуване, не позволява разкриването му на трети страни. Такива двустранни или многостранни предварителни споразумения за ценообразуване ще се обменят съгласно член 9, в случай че международното споразумение в данъчната област, в рамките на което е договорено предварителното споразумение за ценообразуване, позволява разкриването му и компетентният орган на третата държава е дал разрешение за разкриване на информацията. При все това, когато двустранните или многостранни предварителни споразумения за ценообразуване са изключени от автоматичния обмен на информация съгласно първото изречение от първа алинея от настоящия параграф, вместо това съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член се обменя информацията по параграф 6 от настоящия член, посочена в искането, което води до издаване на такова двустранно или многостранно предварително споразумение за ценообразуване. ▼M8 4. Параграфи 1 и 2 не се прилагат в случаите, в които предварителното трансгранично данъчно становище се отнася изключително до данъчните задължения на едно или повече физически лица, освен когато такова предварително трансгранично данъчно становище е издадено, изменено или подновено след 1 януари 2026 г. и когато: а) сумата на сделката или поредицата от сделки по предварителното трансгранично данъчно становище надхвърля 1 500 000 EUR (или равностойна сума в друга валута), ако тази сума е посочена в предварителното трансгранично данъчно становище; или б) в предварителното трансгранично данъчно становище се определя дали дадено лице е местно лице за данъчни цели в държавата членка, издала данъчното становище. За целите на първа алинея, буква а) и без да се засяга сумата, посочена в предварителното трансгранично данъчно становище, при поредица от сделки с различни стоки, услуги или активи размерът на предварителното трансгранично данъчно становище включва общата базова стойност. Стойностите не се сумират, ако едни и същи стоки, услуги или активи са предмет на няколко сделки. Независимо от първа алинея, буква б), обменът на информация относно предварителни трансгранични данъчни становища, отнасящи се до физически лица, не включва такива становища относно данъчното облагане при източника по отношение на доходите на чуждестранни лица от трудови правоотношения, директорски възнаграждения и пенсии. ▼M2 5. Обменът на информация се извършва, както следва: ▼M7 а) по отношение на информацията, която се обменя съгласно параграф 1 — незабавно след издаване, изменение или подновяване на предварителните трансгранични данъчни становища или на предварителните споразумения за ценообразуване и най-късно до три месеца след края на полугодието на календарната година, през която предварителните трансгранични данъчни становища или предварителните споразумения за ценообразуване са издадени, изменени или подновени; ▼M2 б) по отношение на информацията, която се обменя съгласно параграф 2 — преди 1 януари 2018 г. 6. Информацията, която се съобщава от държава членка в съответствие с параграфи 1 и 2 от настоящия член, включва следното: ▼M8 а) идентификационни данни на лицето, различно от физическо лице, освен в случаите, когато предварителното трансгранично данъчно становище се отнася до физическо лице и се предоставя съгласно параграфи 1 и 4, и ако е целесъобразно, на групата от лица, към която то принадлежи; ▼M7 б) обобщение на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, включително описание на съответната стопанска дейност или на сделките или поредицата от сделки, и всяка друга информация, която може да помогне на компетентния орган да оцени потенциалния данъчен риск, без това да води до разкриването на търговска, промишлена или служебна тайна или на търговски процес, или на информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред; ▼M2 в) датите на издаване, изменение или подновяване на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване; г) началната дата на срока на валидност на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, ако е определена; д) крайната дата на срока на валидност на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, ако е определена; е) видът на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване; ж) сумата на сделката или поредицата от сделки по предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, ако такава сума е посочена в предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване; з) когато е издадено предварително споразумение за ценообразуване — описание на набора от критерии, използвани за определяне на трансферното ценообразуване или самата трансферна цена; и) когато е издадено предварително споразумение за ценообразуване — идентификация на метода, използван за определяне на трансферното ценообразуване или самата трансферна цена; й) идентификация на другите държави членки, ако има такива, които има вероятност да бъдат засегнати от предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване; ▼M8 к) идентификационни данни на всички лица, различни от физически лица, освен в случаите, когато предварителното трансгранично данъчно становище се отнася до физическо лице и се предоставя съгласно параграфи 1 и 4, в другите държави членки, ако има такива, които има вероятност да бъдат засегнати от предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване (като се посочат държавите членки, с които са свързани засегнатите лица); както и ▼M2 л) посочване дали предоставената информация се основава на самото предварително трансгранично данъчно становище или предварително споразумение за ценообразуване или на искането, посочено в параграф 3, втора алинея от настоящия член. 7. За да улесни обменът на информация по параграф 6 от настоящия член, Комисията приема практически договорености, необходими за прилагането на настоящия член, включително мерки за стандартизиране на съобщаването на информация по параграф 6 от настоящия член, като част от процедурата за съставяне на стандартния формуляр, предвиден в член 20, параграф 5. 8. Информацията по параграф 6, букви а), б), з) и к) от настоящия член не се съобщава на Европейската комисия. 9. Компетентният орган на заинтересованите държави членки, определени съгласно параграф 6, буква й), потвърждава, ако е възможно по електронен път, получаването на информацията пред компетентния орган, който я е предоставил, като прави това незабавно и при всички случаи не по-късно от седем работни дни. Тази мярка се прилага, докато започне да функционира регистърът по член 21, параграф 5. 10. Държавите членки могат, в съответствие с член 5 и като вземат под внимание член 21, параграф 4, да поискат допълнителна информация, включително пълния текст на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване. ▼M3 Член 8аа Обхват и условия на задължителния автоматичен обмен на информация относно отчетите по държави 1. Всяка държава членка взема необходимите мерки, за да изиска от „крайното образувание майка“ на дадена „МГП“, което е нейно местно лице за данъчни цели, или от всяко друго „предоставящо информация образувание“ в съответствие с приложение III, раздел II да подаде отчет по държави по отношение на своята „отчетна данъчна година“ в срок от 12 месеца след последния ден на „отчетната данъчна година“ на „МГП“ в съответствие с приложение III, раздел II. 2. Компетентният орган на държава членка, която е получила отчета по държави съгласно параграф 1, в рамките на срока, определен в параграф 4, чрез автоматичен обмен предоставя този отчет на всяка друга държава членка, в която, въз основа на информацията в отчета по държави, едно или повече „съставни образувания“ на „МГП“ на „предоставящото информация образувание“ са или местни лица за данъчни цели, или подлежат на данъчно облагане по отношение на стопанската дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност. 3. Отчетът по държави съдържа следната информация относно „МГП“: а) за всяка юрисдикция, в която „МГП“ извършва дейност — обобщена информация относно размера на приходите, печалбата (загубата) преди данъка върху дохода, платения данък върху дохода, начисления данък върху дохода, регистрирания капитал, натрупаната печалба, броя на наетите лица и материалните активи, различни от парични средства или парични еквиваленти; б) идентификация на всяко „съставно образувание“ на „МГП“, като се посочва юрисдикцията, на която „съставното образувание“ е местно лице за данъчни цели, и юрисдикцията, съгласно чието законодателство „съставното образувание“ е организирано, когато тя е различна от юрисдикцията, на която „съставното образувание“ е местно лице за данъчни цели, както и естеството на основната стопанска дейност или дейности на това „съставно образувание“. 4. Предоставянето на информацията се извършва в срок от 15 месеца след последния ден на „данъчната година“ на „МГП“, за която се отнася отчетът по държави. Първият отчет по държави се подава за „данъчната година“ на „МГП“, започваща на 1 януари 2016 г. или след това, като това се извършва в срок от 18 месеца след последния ден на въпросната „данъчна година“. ▼M5 Член 8аб Обхват и условия на задължителния автоматичен обмен на информация относно подлежащите на оповестяване трансгранични договорености 1. Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да въведе изискване за посредниците да подават пред компетентните органи информация, която им е известна, която притежават или контролират, относно подлежащите на оповестяване трансгранични договорености, в срок до 30 дни, считано от: а) деня след този, в който подлежащата на оповестяване трансгранична договореност е предоставена за прилагане; или б) деня след този, в който подлежащата на оповестяване трансгранична договореност е станала готова за прилагане; или в) момента, в който е извършена първата стъпка от прилагането на подлежащата на оповестяване трансгранична договореност, което от тези събития настъпи първо. Независимо от първа алинея, от посредниците, посочени в член 3, точка 21, втора алинея, се изисква и да подават информация в срок от 30 дни, считано от деня след този, в който са предоставили, пряко или чрез други лица, помощ, съдействие или консултации. 2. По отношение на масово предлагани договорености държавите членки предприемат необходимите мерки да въведат изискване посредникът периодично да изготвя на всеки три месеца доклад с актуализирани данни, който съдържа нова подлежаща на оповестяване информация съгласно параграф 14, букви а), г), ж) и з), станала известна след представянето на последния доклад. 3. Когато посредник е задължен да подава информация за подлежащи на оповестяване трансгранични договорености на компетентните органи на повече от една държава членка, тази информация се подава само в държавата членка, която е първа в списъка по-долу: а) държавата членка, в която посредникът е местно лице за данъчни цели; б) държавата членка, в която посредникът има място на стопанска дейност, чрез което се предоставят услугите във връзка с договореността; в) държавата членка, в която посредникът е учреден или чието право го урежда; г) държавата членка, в която посредникът е регистриран член на професионална организация, свързана с правни, данъчни или консултантски услуги. 4. Когато съгласно параграф 3 е налице задължение за оповестяване пред множество органи, посредникът се освобождава от изискването да подава информацията, ако разполага с доказателство в съответствие с националното право, че същата информация е била подадена в друга държава членка. ▼M8 5. Всяка държава членка може да предприеме необходимите мерки, за да предостави на посредниците право да се освободят от задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, когато задължението за оповестяване би нарушило нормативно установено задължение за професионална тайна съгласно националното право на тази държава членка. В такъв случай всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да въведе изискване всички посредници, на които е предоставено освобождаване, да уведомят незабавно своя клиент, ако този клиент е посредник или, при липса на такъв посредник, ако този клиент е съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията на този клиент за предоставяне на информация съгласно параграф 6. ▼M5 Посредниците могат да бъдат освободени от задължението съгласно първа алинея само доколкото упражняват дейност в рамките на съответното национално законодателство, което регулира техните професии. 6. Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да въведе изискване, в случаите когато няма посредник или посредникът уведоми съответното данъчнозадължено лице или друг посредник за освобождаване от задължението съгласно параграф 5, задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност да възниква за уведомения посредник или — ако няма такъв— за съответното данъчнозадължено лице. 7. Съответното данъчнозадължено лице, за което е възникнало задължение за оповестяване, подава информацията в срок до 30 дни, считано от деня след този, в който подлежащата на оповестяване трансгранична договореност е предоставена за прилагане на това данъчнозадължено лице или е станала готова за прилагане от съответното данъчнозадължено лице, или е извършена първата стъпка в прилагането ѝ по отношение на съответното данъчнозадължено лице, което от тези събития настъпи първо. Когато съответното данъчнозадължено лице има задължението да подава информация за подлежаща на оповестяване трансгранична договореност на компетентните органи на повече от една държава членка, тази информация се подава само на компетентните органи на държавата членка, която е първа в списъка по-долу: а) държавата членка, в която съответното данъчнозадължено лице е местно лице за данъчни цели; б) държавата членка, в която съответното данъчнозадължено лице има място на стопанска дейност, което се ползва от договореността; в) държавата членка, в която съответното данъчнозадължено лице получава доходи или реализира печалба, въпреки че не е местно лице за данъчни цели и няма място на стопанска дейност в нито една държава членка; г) държавата членка, в която съответното данъчнозадължено лице упражнява дейност, въпреки че не е местно лице за данъчни цели и няма място на стопанска дейност в нито една държава членка. 8. Когато съгласно параграф 7 е налице задължение за оповестяване пред множество органи, съответното данъчнозадължено лице се освобождава от изискването да подава информация, ако разполага с доказателство в съответствие с националното право, че същата информация е била подадена в друга държава членка. 9. Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да въведе изискване, в случаите когато има повече от един посредник, задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност да възниква за всички посредници, участващи в тази договореност. Даден посредник се освобождава от изискването за подаване на информация само дотолкова, доколкото разполага с доказателство в съответствие с националното право, че същата информация, посочена в параграф 14, вече е била подадена от друг посредник. 10. Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да въведе изискване, в случаите когато задължението за оповестяване е възникнало за съответното данъчнозадължено лице и има повече от едно такова лице, подаването на информацията в съответствие с параграф 6 да бъде извършено от съответното данъчнозадължено лице, което е първо в списъка по-долу: а) съответното данъчнозадължено лице, което е постигнало съгласие с посредника по подлежащата на оповестяване трансгранична договореност; б) съответното данъчнозадължено лице, което управлява прилагането на договореността. Дадено съответно данъчнозадължено лице се освобождава от изискването за подаване на информация само дотолкова, доколкото разполага с доказателство в съответствие с националното право, че същата информация, посочена в параграф 14, вече е била подадена от друго съответно данъчнозадължено лице. 11. Всяка държава членка може да предприеме необходимите мерки, за да въведе изискване всяко съответно данъчнозадължено лице да подава информация на данъчната администрация за прилагането от негова страна на договореността за всяка година, през която я използва. ▼C1 12. Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да изиска от посредниците и съответните данъчнозадължени лица да подават информация относно подлежащите на оповестяване трансгранични договорености, първата стъпка от които е била изпълнена между 25 юни 2018 г. и 30 юни 2020 г. Посредниците и съответните данъчнозадължени лица, в зависимост от случая, подават информацията относно тези подлежащи на оповестяване трансгранични договорености до 31 август 2020 г. ▼M5 13. Компетентният орган на държава членка, в която е подадена информацията съгласно параграфи 1—12 от настоящия член, съобщава на компетентните органи на всички останали държави членки посочената в параграф 14 от настоящия член информация чрез автоматичен обмен, като спазва практическите правила, приети съгласно член 21. 14. Информацията, която националният компетентен орган на дадена държава членка съобщава в съответствие с параграф 13, включва, в зависимост от случая, следното: ▼M8 а) идентификационни данни на посредниците, различни от посредниците, освободени от задължението за предоставяне на информация поради наличието на задължение за професионална тайна съгласно параграф 5, и на съответните данъчнозадължени лица, включително име, дата и място на раждане (за физическите лица), място на пребиваване за данъчни цели, ДИН и, ако е целесъобразно, лицата, които са свързани предприятия със съответното данъчнозадължено лице; ▼M5 б) подробности за типичните белези, предвидени в приложение IV, според които трансграничната договореност подлежи на оповестяване; ▼M8 в) обобщение на съдържанието на подлежащата на оповестяване трансгранична договореност, включително посочване на името, под което тя е позната, ако има такова, и описание на съответните договорености, както и всяка друга информация, която може да помогне на компетентния орган да оцени потенциалния данъчен риск, без това да води до разкриването на търговска, промишлена или служебна тайна или на търговски процес, или на информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред; ▼M5 г) датата, на която е била извършена или предстои да бъде извършена първата стъпка в прилагането на подлежащата на оповестяване трансгранична договореност; д) подробности за националните разпоредби в основата на подлежащата на оповестяване трансгранична договореност; е) стойността на подлежащата на оповестяване трансгранична договореност; ж) посочване на държавата членка на съответното(ите) данъчнозадължено(и) лице(а), както и на други държави членки, които има вероятност да бъдат засегнати от подлежащата на оповестяване трансгранична договореност; з) идентификационни данни на всяко друго лице в държава членка, което има вероятност да бъде засегнато от подлежащата на оповестяване трансгранична договореност, като се посочва с кои държави членки е свързано това лице. 15. Липсата на реакция от страна на данъчна администрация по отношение на подлежаща на оповестяване трансгранична договореност не означава, че тя признава валидността на тази договореност или приема нейното данъчно третиране. 16. С цел улесняване на обмена на информация по параграф 13 от настоящия член Комисията приема, като част от процедурата за одобряване на стандартния формуляр, предвиден в член 20, параграф 5, практическите правила, необходими за прилагането на настоящия член, включително мерки за стандартизиране на предоставянето на информацията по параграф 14 от настоящия член. 17. Комисията няма достъп до информацията, посочена в параграф 14, букви а), в) и з). 18. Автоматичният обмен на информация се извършва в рамките на един месец след края на тримесечието, през което е подадена информацията. Първият обмен на информация се извършва до 31 октомври 2020 г. ▼M7 Член 8ав Обхват и условия на задължителния автоматичен обмен на информация, предоставяна от оператори на платформи 1. Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да изиска от „предоставящите информация оператори на платформи“ да извършват процедурите за комплексна проверка и да изпълняват изискванията за предоставяне на информация, предвидени в раздели II и III от приложение V. Всяка държава членка също така гарантира ефективното прилагане и спазване на тези мерки в съответствие с раздел IV от приложение V. 2. В съответствие с приложимите изисквания за процедурите за комплексна проверка и предоставяне на информация, съдържащи се в раздели II и III от приложение V, в срока по параграф 3 компетентният орган на държава членка, в която е извършено предоставяне на информация в съответствие с параграф 1, съобщава чрез автоматичен обмен на компетентния орган на държавата членка, на която „продавачът, за когото се предоставя информация“, е местно лице, както е определено съгласно раздел II, параграф Г от приложение V, а когато „продавачът, за когото се предоставя информация“, осъществява услуги по отдаване под наем на недвижимо имущество - при всички случаи на компетентния орган на държавата членка, в която се намира недвижимият имот - следната информация относно всеки „продавач, за когото се предоставя информация“: а) име, седалище и адрес на управление, ДИН и, където е приложимо, индивидуален идентификационен номер, определен съгласно параграф 4, алинея първа, на „предоставящия информация оператор на платформа“, както и търговско(и) наименование(я) на „платформата(ите)“, за които този оператор на платформа предоставя информация; б) собственото и фамилното име на „продавача, за когото се предоставя информация“, когато е физическо лице, и наименованието на „продавача, за когото се предоставя информация“, когато е образувание; в) основен адрес; г) всеки ДИН на „продавача, за когото се предоставя информация“, включително съответната държава членка на издаване, или при липса на ДИН, мястото на раждане на „продавача, за когото се предоставя информация“, когато е физическо лице; д) номер, съгласно търговския регистър, на „продавача, за когото се предоставя информация“, когато е образувание; е) идентификационния номер по ДДС на „продавача, за когото се предоставя информация“, ако има такъв; ж) датата на раждане на „продавача, за когото се предоставя информация“, когато е физическо лице; з) „идентификатора на финансовата сметка“, по която се плаща или кредитира „възнаграждението“, ако „предоставящият информация оператор на платформа“ разполага с такъв и компетентният орган на държавата членка, на която „продавачът, за когото се предоставя информация“, е местно лице по смисъла на раздел II, параграф Г от приложение V, не е уведомил компетентните органи на всички останали държави членки, че не възнамерява да използва „идентификатора на финансовата сметка“ за тази цел; и) ако е различно от името на „продавача, за когото се предоставя информация“, в допълнение към „идентификатора на финансовата сметка“ – името на титуляря на финансовата сметка, по която е платено или кредитирано „възнаграждението“, ако „предоставящият информация оператор на платформа“ разполага с него, както и всяка друга информация за финансова идентификация, с която „предоставящият информация оператор на платформа“ разполага по отношение на този титуляр на сметка; й) всяка държава членка, на която „продавача, за когото се предоставя информация“, е местно лице, както е определено съгласно раздел II, параграф Г от приложение V; к) общото „възнаграждение“, платено или кредитирано през всяко тримесечие на „периода, за който се предоставя информация“, и броя на „относимите дейности“, във връзка с които то е платено или кредитирано; л) всички такси, комисиони или данъци, удържани или начислени от „предоставящата информация платформа“ през всяко тримесечие на „периода, за който се предоставя информация“; ▼M8 м) идентификатора на „услугата за идентификация“ и държавата членка на издаване, когато „предоставящият информация оператор на платформа“ използва пряко потвърждение на идентификационните данни на „продавача“ и на мястото, където той е местно лице, чрез „услуга за идентификация“, предоставена от държава членка или от Съюза с цел проверка на идентификационните данни на „продавача“ и на мястото, където той е местно лице за данъчни цели; в такива случаи не е необходимо на държавата членка на издаване на идентификатора на „услугата за идентификация“ да се съобщава информацията, посочена в букви в) — ж). ▼M7 Когато „продавачът, за когото се предоставя информация“, осъществява услуги по отдаване под наем на недвижимо имущество, се съобщава следната допълнителна информация: а) адреса на всеки „обявен недвижим имот“, определен в съответствие с процедурите, предвидени в раздел II, параграф Д от приложение V, и съответния кадастрален идентификатор или неговия еквивалент съгласно националното право на държавата членка, в която имотът се намира, когато има такъв; б) общото „възнаграждение“, платено или кредитирано през всяко тримесечие на „периода, за който се предоставя информация“, и броя на „относимите дейности“ във връзка с всеки „обявен недвижим имот“; в) когато е известен – броя на дните, в които всеки „обявен недвижим имот“ е бил отдаден под наем по време на „периода, за който се предоставя информация“, както и вида на всеки „обявен недвижим имот“. 3. Предоставянето на информация в съответствие с параграф 2 от настоящия член се извършва чрез използване на стандартния компютъризиран формат, посочен в член 20, параграф 4, в срок до два месеца след края на „периода, за който се предоставя информация“ и за който се отнасят изискванията за предоставяне на информация, приложими относно „предоставящия информация оператор на платформа“. Първата информация се предоставя за „периодите, за които се предоставя информация“, започващи от 1 януари 2023 г. 4. С цел спазване на изискванията за предоставяне на информация съгласно параграф 1 от настоящия член, всяка държава членка установява необходимите правила, с които от всеки „предоставящ информация оператор на платформа“ по смисъла на раздел I, параграф A, точка 4, буква б) от приложение V се изисква да се регистрира в рамките на Съюза. Компетентният орган на държавата членка по регистрация определя индивидуален идентификационен номер на „предоставящия информация оператор на платформа“. Държавите членки определят правила, съгласно които „предоставящ информация оператор на платформа“ може да избере да се регистрира при компетентния орган на една-единствена държава членка в съответствие с правилата, определени в раздел IV, параграф Е от приложение V. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да въведат изискване всеки „предоставящ информация оператор на платформа“ по смисъла на раздел I, параграф А, точка 4, буква б) от приложение V, чиято регистрация е била отменена в съответствие с раздел IV, параграф Е, точка 7 от приложение V, да може да се регистрира отново единствено при условие че предостави на органите на засегнатата държава членка подходящи гаранции по отношение на ангажимента си да спазва изискванията за предоставяне на информация в рамките на Съюза, включително всякакви неизпълнени от него изисквания за предоставяне на информация. Комисията чрез актове за изпълнение определя практическите условия, необходими за регистрацията и идентификацията на „предоставящите информация оператори на платформи“. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2. 5. Когато „оператор на платформа“ се счита за „изключен оператор на платформа“, компетентният орган на държавата членка, в която е предоставено доказателството в съответствие с раздел I, параграф A, точка 3 от приложение V, уведомява съответно компетентните органи на всички други държави членки, включително за всички последващи промени. 6. До 31 декември 2022 г. Комисията създава централен регистър, в който се записва информацията, за която се изпраща уведомление съгласно параграф 5 от настоящия член и която се предоставя в съответствие с раздел IV, параграф Е, точка 2 от приложение V. Този централен регистър е на разположение на компетентните органи на всички държави членки. 7. Комисията чрез актове за изпълнение, след получаване на мотивирано искане от държава членка или по своя собствена инициатива, определя дали информацията, за която се изисква автоматичен обмен съгласно споразумение между компетентните органи на съответната държава членка и юрисдикция извън ЕС, е еквивалентна — по смисъла на раздел I, параграф А, точка 7 от приложение V – на информацията, посочена в раздел III, параграф Б от приложение V. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2. Държава членка, изискваща мярката, посочена в първата алинея, изпраща мотивирано искане до Комисията. Ако Комисията сметне, че не разполага с цялата информация, необходима с оглед разглеждане на искането, тя се свързва със съответната държава членка в срок от два месеца от получаването на искането и посочва каква допълнителна информация ѝ е необходима. След като Комисията получи цялата информация, която счита за необходима, тя уведомява за това запитващата държава членка в срок от един месец и предава нужната информация на Комитета, посочен в член 26, параграф 2. Когато действа по собствена инициатива, Комисията приема акт за изпълнение съгласно посоченото в първата алинея единствено след като държава членка е сключила споразумение между компетентните органи с юрисдикция извън ЕС, изискващо автоматичен обмен на информация за продавачите, чиито приходи произтичат от дейности, извършвани чрез посредничеството на „платформи“. Когато определя дали информацията е еквивалентна по смисъла на първата алинея по отношение на дадена „относима дейност“, Комисията отчита надлежно до каква степен режимът, на който се основава тази информация, съответства на посочения в приложение V, по-специално по отношение на: i) определенията за „предоставящ информация оператор на платформа“, за „продавач, за когото се предоставя информация“, и за „относима дейност“; ii) процедурите, приложими за идентифициране на „продавачите, за които се предоставя информация“; iii) изискванията за предоставяне на информация; и iv) правилата и административните процедури, които юрисдикциите извън Съюза трябва да са въвели, за да гарантират ефективното прилагане и спазване на определените в този режим процедури за комплексна проверка и изискванията за предоставяне на информация. Същата процедура се прилага, за да се определи, че информацията вече не е еквивалентна. ▼M8 Член 8аг Обхват и условия на задължителния автоматичен обмен на информация, предоставяна от „предоставящи информация доставчици на услуги за криптоактиви 1. Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да изиска от „предоставящите информация доставчици на услуги за криптоактиви“ да изпълняват изискванията за предоставяне на информация и да извършват процедурите за комплексна проверка, предвидени съответно в раздели II и III от приложение VI. Всяка държава членка също така гарантира ефективното прилагане и спазване на тези мерки в съответствие с раздел V от приложение VI. 2. В съответствие с приложимите изисквания за предоставяне на информация и процедурите за комплексна проверка, съдържащи се съответно в раздели II и III от приложение VI, компетентният орган на държава членка, в която се предоставя информацията съгласно параграф 1 от настоящия член, съобщава на компетентните органи на засегнатите държави членки посочената в параграф 3 от настоящия член информация чрез автоматичен обмен и в рамките на срока, определен в параграф 6 от настоящия член, като спазва практическите правила, приети съгласно член 21. 3. Компетентният орган на държава членка съобщава за всяко „лице, за което се предоставя информация“, следните данни: а) името, адреса, държавата(-ите) членка(-и), на която(-ито) е местно лице, ДИН и — по отношение на физическите лица — датата и мястото на раждане на всеки „ползвател, за който се предоставя информация“, както и — по отношение на „образуванията“, които след прилагане на процедурите за комплексна проверка, изложени в раздел III от приложение VI, са идентифицирани като имащи едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“ — името, адреса, държавата(-ите) членка(-и), на която(-ито) е местно лице, и ДИН на „образуванието“, и името, адреса, държавата(-ите) членка(-и), на която(-ито) е местно лице, ДИН и датата и мястото на раждане на всяко „контролиращо лице“ на образуванието, което е „лице, за което се предоставя информация“, както и позицията(-ите), въз основа на която(-ито) всяко такова „лице, за което се предоставя информация“, е „контролиращо лице“ на „образуванието“; независимо от първа алинея от настоящата буква, когато „предоставящият информация доставчик на услуги за криптоактиви“ използва пряко потвърждение на идентификационните данни на „лицето, за което се предоставя информация“, и на мястото, където то е местно лице, чрез „услуга за идентификация“, предоставена от държава членка или Съюза с цел за проверка на идентификационните данни на „лицето, за което се предоставя информация“, и на мястото, където то е местно лице за данъчни цели, информацията, която трябва да бъде съобщена на държавата членка на издаване на идентификатора на „услугата за идентификация“ относно „лицето, за което се предоставя информация“, включва името, идентификатора на „услугата за идентификация“ и държавата членка на издаване, както и позицията(ите), въз основа на която(ито) всяко „лице, за което се предоставя информация“ е „контролиращо лице“ на „образуванието“. б) името, адреса, ДИН и, ако има такъв, индивидуалния идентификационен номер, посочен в параграф 7, и глобалния идентификационен код на правния субект на „предоставящия информация доставчик на услуги за криптоактиви“; в) за всеки вид „криптоактив, за който се предоставя информация“, по отношение на който „предоставящият информация доставчик на услуги за криптоактиви“ е осъществил „сделки, за които се предоставя информация“, през съответната календарна година или друг подходящ отчетен период, когато е приложимо: i) пълното наименование на вида „криптоактив, за който се предоставя информация“; ii) платената съвкупна брутна сума, съвкупния брой на единиците и броя на „сделките, за които се предоставя информация“, във връзка с придобивания в замяна на „фиатна валута“; iii) получената съвкупна брутна сума, съвкупния брой на единиците и броя на „сделките, за които се предоставя информация“, във връзка с продажби в замяна на „фиатна валута“; iv) съвкупната справедлива пазарна стойност, съвкупния брой на единиците и броя на „сделките, за които се предоставя информация“, във връзка с придобивания в замяна на други „криптоактиви, за които се предоставя информация“; v) съвкупната справедлива пазарна стойност, съвкупния брой на единиците и броя на „сделките, за които се предоставя информация“, във връзка с продажби в замяна на други „криптоактиви, за които се предоставя информация“; vi) съвкупната справедлива пазарна стойност, съвкупния брой на единиците и броя на „сделките по заплащане на стоки и услуги, за които се предоставя информация“; vii) съвкупната справедлива пазарна стойност, съвкупния брой на единиците и броя на „сделките, за които се предоставя информация“, и разпределени по видове преводи, ако са известни на „предоставящия информация доставчик на услуги за криптоактиви“, по отношение на „преводите“ към „ползвателя, за който се предоставя информация“, които не са обхванати от точки ii) и iv); viii) съвкупната справедлива пазарна стойност, съвкупния брой на единиците и броя на „сделките, за които се предоставя информация“, и разпределени по видове преводи, ако са известни на „предоставящия информация доставчик на услуги за криптоактиви“, по отношение на „преводите“ от „ползвателя, за който се предоставя информация“, които не са обхванати от точки iii), v) и vi); и ▼C2 ix) съвкупната справедлива пазарна стойност, както и съвкупния брой на единиците по преводите, извършени от „предоставящия информация доставчик на услуги за криптоактиви“ към адресите в децентрализирания регистър съгласно определението в член 3, точка 18 от Регламент (ЕС) 2023/1113, за които не е известно да са свързани с доставчик на услуги за виртуални активи или „финансова институция“. ▼M8 За целите на буква в), точки ii) и iii) от настоящия параграф информацията за платената или получената сума се предоставя във „фиатната валута“, в която е била платена или получена. В случай че сумите са били платени или получени в няколко „фиатни валути“, информацията за тези суми се предоставя в една „фиатна валута“, конвертирана към момента на всяка „сделка, за която се предоставя информация“, по начин, който се прилага последователно от „предоставящия информация доставчик на услуги за криптоактиви“. За целите на буква в), точки iv) – ix) справедливата пазарна стойност се определя и информацията за нея се предоставя, в една „фиатна валута“, оценявана към момента на всяка „сделка, за която се предоставя информация“, по начин, който се прилага последователно от „предоставящия информация доставчик на услуги за криптоактиви“. В предоставяната информация се посочва „фиатната валута“, в която е отчетена всяка сума. 4. С цел улесняване на обмена на информация, посочен в параграф 3 от настоящия член, Комисията приема чрез актове за изпълнение, като част от процедурата за одобряване на стандартния компютъризиран формуляр, предвиден в член 20, параграф 5, необходимите практически правила, включително мерки за стандартизиране на съобщаването на информацията по посочения параграф. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2. 5. Комисията няма достъп до информацията, посочена в параграф 3, букви а) и б). 6. Съобщаването на информация в съответствие с параграф 3 от настоящия член се извършва чрез използване на стандартния компютризиран формуляр, посочен в член 20, параграф 5, в срок от девет месеца след края на календарната година, за която се отнасят изискванията за предоставяне на информация, приложими относно „предоставящите информация доставчици на услуги за криптоактиви“. Първата такава информация се съобщава за съответната календарна година или за друг подходящ отчетен период, считано от 1 януари 2026 г. 7. За целите на спазването на изискванията за предоставяне на информация, посочени в параграф 1, всяка държава членка предвижда необходимите правила, за да изиска от даден „оператор на криптоактиви“ да се регистрира в рамките на Съюза. Компетентният орган на държавата членка по регистрация определя индивидуален идентификационен номер на този „оператор на криптоактиви“. Държавите членки предвиждат правила, съгласно които даден „оператор на криптоактиви“ се регистрира пред компетентния орган само на една държава членка в съответствие с правилата, предвидени в раздел V, параграф Е от приложение VI. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да въведат изискване всеки „оператор на криптоактиви“, чиято регистрация е била заличена в съответствие с раздел V, параграф Е, точка 7 от приложение VI, да може да се регистрира отново единствено при условие че предостави на органите на засегнатата държава членка подходящи гаранции по отношение на ангажимента си да спазва изискванията за предоставяне на информация в рамките на Съюза, включително всички неизпълнени от него изисквания за предоставяне на информация. 8. Параграф 7 от настоящия член не се прилага за „доставчиците на услуги за криптоактиви“ по смисъла на раздел IV, параграф Б, точка 1 от приложение VI. 9. Комисията предвижда чрез актове за изпълнение практическите и техническите правила, необходими за регистрацията и идентификацията на „операторите на криптоактиви“. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2. 10. До 31 декември 2025 г. Комисията създава централен регистър на „операторите на криптоактиви“, в който се записва информацията, която съобщава в съответствие с раздел V, параграф Е, точка 2 от приложение VI. Този регистър на „операторите на криптоактиви“ е на разположение на компетентните органи на всички държави членки. 11. Комисията определя чрез актове за изпълнение, след получаване на мотивирано искане от държава членка или по своя собствена инициатива, дали информацията, за която се изисква автоматичен обмен съгласно споразумение между компетентните органи на съответната държава членка и юрисдикция извън Съюза, е съответстваща — по смисъла на раздел IV, параграф Е, точка 5 от приложение VI — на информацията, посочена в раздел II, параграф Б от приложение VI. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2. Държава членка, която иска предприемането на мярката, посочена в първа алинея, изпраща мотивирано искане до Комисията. Ако Комисията сметне, че не разполага с цялата информация, необходима за разглеждане на искането, тя се свързва със съответната държава членка в срок от два месеца от получаването на искането и посочва каква допълнителна информация ѝ е необходима. След като Комисията получи цялата информация, която счита за необходима, тя уведомява за това поискалата приемането на мярката държава членка в срок от един месец и предава необходимата информация на Комитета, посочен в член 26, параграф 1. Когато действа по собствена инициатива, Комисията приема акт за изпълнение съгласно посоченото в първа алинея единствено по отношение на сключено от държава членка споразумение между компетентните органи с юрисдикция извън Съюза, изискващо автоматичен обмен на информация за физическо лице или „образувание“, което е клиент на „предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви“, за целите на осъществяването на „сделки, за които се предоставя информация“. Когато установява дали информацията е съответстваща информация по смисъла на първа алинея по отношение на дадена „сделка, за която се предоставя информация“, Комисията отчита надлежно до каква степен режимът, на който се основава тази информация, съответства на посочения в приложение VI, по-специално по отношение на: а) определенията за „предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви“, „ползвател, за който се предоставя информация“, и „сделка, за която се предоставя информация“; б) процедурите, приложими с цел идентифициране на „ползвателите, за които се предоставя информация“; в) изискванията за предоставяне на информация; г) правилата и административните процедури, които юрисдикциите извън Съюза трябва да са въвели, за да гарантират ефективното прилагане и спазване на установените в този режим процедури за комплексна проверка и изисквания за предоставяне на информация. Процедурата, предвидена в настоящия параграф, се прилага и при определяне на това дали информацията е престанала да бъде съответстваща по смисъла на раздел IV, параграф Е, точка 5 от приложение VI. 12. Независимо от параграф 11, когато даден международен стандарт относно предоставянето и автоматичния обмен на информация за криптоактивите е определен като минимален стандарт или еквивалент, от Комисията повече не се изисква да определя чрез актове за изпълнение дали информацията, която се изисква да бъде автоматично обменяна съгласно прилагането на посочения стандарт и споразумението с компетентните органи между засегнатата(-ите) държава(-и) членка(-и) и юрисдикция извън Съюза, е съответстваща. Тази информация се счита за съответстваща на информацията, изисквана съгласно настоящата директива, при условие че съществува споразумение между компетентните органи на всички засегнати държави членки и юрисдикция извън Съюза, съгласно което се изисква автоматичен обмен на информация за физическо лице или „образувание“, което е клиент на „предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви“, за целите на осъществяването на „сделки, за които се предоставя информация“. Съответните разпоредби на настоящия член и на приложение VI повече не се прилагат за тези цели. ▼M9 Член 8ад Формат за подаване и обмен на информация по отношение на „справки-декларациите за допълнителния данък“ съгласно член 44 от Директива (ЕС) 2022/2523 1. Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да изиска от подаващото декларация съставно образувание на МГП да използва стандартния образец, предвиден в раздел IV от приложение VII към настоящата директива, за да изпълни задълженията си за подаване на декларация съгласно член 44 от Директива (ЕС) 2022/2523. 2. Компетентният орган на държава членка, който е получил „справка-декларацията за допълнителния данък“, подадена от крайното образувание майка или предоставящото информация образувание съгласно член 44, параграф 3, букви а) и б) от Директива (ЕС) 2022/2523, съобщава чрез автоматичен обмен и в съответствие със следния модел на разпространение следното: a) „общия раздел“ на „справка-декларацията за допълнителния данък“ — на „прилагащата държава членка“, в която се намират крайното образувание майка или съставните образувания на МГП; б) „общия раздел“ на „справка-декларацията за допълнителния данък“, с изключение на обобщената информация в раздел 1.4 от нея — на „държавите членки, въвели само допустим национален допълнителен данък (ДНДД)“: i) в които се намират съставни образувания на МГП; ii) в които се намира съвместно предприятие или член на група от съвместни предприятия на МГП, ако допустимият национален допълнителен данък се налага по отношение на съвместни предприятия в държавата членка; iii) в които допустимият национален допълнителен данък се налага в държавата членка по отношение на неустановено в определена държава съставно образувание или неустановено в определена държава съвместно предприятие на МГП; в) един или повече „раздели, свързани с юрисдикциите“ на „справка-декларацията за допълнителния данък“ — на държави членки, които имат права на данъчно облагане съгласно Директива (ЕС) 2022/2523, включително допустимия национален допълнителен данък, по отношение на държавите членки, за които се отнасят тези „раздели, свързани с юрисдикциите“. Независимо от първа алинея, буква в), на прилагащите допустимо ППОНД юрисдикции, в които процентът на ППОНД е нула, се предоставя само частта от „справка-декларацията за допълнителния данък“, в която се съдържа информация за отнасянето на допълнителния данък съгласно ППОНД по отношение на тази юрисдикция, като тази информация е в съответствие с извадка от раздел 3.4.3 от „справка-декларацията за допълнителния данък“, а на „прилагащата държава членка“, в която се намира крайното образувание майка, се предоставят всички „раздели, свързани с юрисдикциите“. 3. Компетентният орган на държава членка предоставя информация относно „справка-декларацията за допълнителния данък“, получена съгласно параграф 2, като информацията се предоставя не по-късно от 3 месеца след крайния срок за подаване за „отчетната данъчна година“. 4. Компетентният орган на държава членка предоставя информация относно „справка-декларацията за допълнителния данък“, получена след крайния срок за подаване, като информацията се предоставя не по-късно от 3 месеца след датата, на която е получена. 5. Комисията приема чрез актове за изпълнение необходимите практически правила за улесняване на предоставянето на информация съгласно параграф 2 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2. 6. Комисията няма достъп до информацията, посочена в параграф 2, букви а)—в). 7. Предоставянето на информация съгласно параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член се извършва посредством стандартния компютризиран формат, посочен в член 20, параграф 4. ▼M9 Член 8б Статистически данни за автоматичния обмен на информация Държавите членки ежегодно предоставят на Комисията статистически данни за обема на автоматичния обмен по член 8, параграфи 1 и 3а, член 8aa, член 8ав и член 8ад, както и информация за административните и други видове разходи и ползи, свързани с извършения обмен, както и за всякакви възможни промени, както за данъчните администрации, така и за трети лица. ▼B РАЗДЕЛ III Спонтанен обмен на информация Член 9 Обхват и условия на спонтанния обмен на информация 1. Компетентният орган на всяка държава-членка спонтанно съобщава информацията по член 1, параграф 1 на компетентния орган на всяка друга заинтересована държава-членка във всеки един от следните случаи: а) компетентният орган на едната държава-членка има основания да предполага, че е възможно да има загуба на данъчни приходи в другата държава-членка; б) данъчнозадължено лице ползва намаление на данъка или освобождаване от данък в едната държава-членка, което би довело до увеличаване на данъка или възникване на данъчно задължение в другата държава-членка; в) търговски сделки между данъчнозадължено лице от една държава-членка и данъчнозадължено лице от друга държава-членка се осъществяват в рамките на една или повече държави по начин, който може да доведе до намаляване на дължимите данъци в едната или другата държава-членка, или и в двете; г) компетентният орган на държава-членка има основания да предполага, че намаляването на данъчното задължение може да е следствие от фиктивни прехвърляния на печалби в рамките на групи предприятия; д) информацията, предоставена на едната държава-членка от компетентния орган на другата държава-членка е дала възможност да се получи информация, която може да е полезна за определяне на данъчно задължение в другата държава-членка. 2. Компетентните органи на държавите-членки могат спонтанно да съобщават на компетентните органи на другите държави-членки всяка информация, която им е известна и която може да е от полза за компетентните органи на другите държави-членки. ▼M9 Член 9а Сътрудничество при корекции, осигуряване на спазването и прилагане на правилата по отношение на „справки-декларации за допълнителния данък 1. Когато компетентният орган на държава членка има основание да смята, че информацията в „справка-декларация за допълнителния данък“, подадена от крайно образувание майка или предоставящо информация образувание, което се намира в юрисдикцията на другата държава членка, предоставена съгласно член 8ад, изисква коригиране на явни грешки, той уведомява без ненужно забавяне компетентния орган на другата държава членка. Ако уведоменият компетентен орган се съгласи, че информацията в „справка-декларацията за допълнителния данък“ трябва да бъде коригирана, той предприема без ненужно забавяне подходящи мерки, за да получи коригирана „справка-декларация за допълнителния данък“ от съответното крайно образувание майка или предоставящо информация образувание. Той предоставя без ненужно забавяне коригираната „справка-декларацията за допълнителния данък“ на всички компетентни органи, за които тази информация подлежи на обмен в съответствие с настоящата директива. 2. Когато компетентният орган на държава членка е получил уведомление от едно или повече съставни образувания, намиращи се на територията на неговата държава членка, че „справка-декларацията за допълнителния данък“ за тези съставни образувания е трябвало да бъде подадена от крайното образувание майка или предоставящото информация образувание, намиращо се в друга държава членка, но включената в „справка-декларацията за допълнителния данък“ информация не е била предоставена в сроковете, посочени в член 8ад, параграф 3 или член 27г, параграфи 3 и 4, той уведомява без ненужно забавяне другия компетентен орган, че информацията не е получена. Уведоменият компетентен орган определя без ненужно забавяне причината, поради която съответната „справка-декларация за допълнителния данък“ не е била предоставена, и информира компетентния орган в срок от 1 месец от получаване на уведомлението, като съобщава и очакваната дата за обмена на „справка-декларацията за допълнителния данък“, когато това е приложимо. Очакваната дата на обмена се определя на дата не по-късно от 3 месеца от датата на получаването на уведомлението за липсата на обмен. ▼B Член 10 Срокове 1. Компетентният орган, който разполага с налична информация по член 9, параграф 1, изпраща тази информация на компетентния орган на всяка друга заинтересована държава-членка във възможно най-кратък срок и не по-късно от един месец, след като информацията стане налична. 2. Компетентният орган, на който е съобщена информация по член 9, потвърждава получаването на информацията на компетентния орган, предоставил информацията, ако е възможно по електронен път, като прави това незабавно и при всички случаи не по-късно от седем работни дни след датата на получаване. ГЛАВА III ДРУГИ ФОРМИ НА АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО РАЗДЕЛ I Присъствие в административни служби и участие в административни разследвания Член 11 Обхват и условия ▼M7 1. С цел обмен на информацията по член 1, параграф 1 компетентният орган на държава членка може да поиска от компетентния орган на друга държава членка длъжностни лица, упълномощени от първия посочен орган, и в съответствие с процедурните механизми, приети от втория посочен орган: а) да присъстват в службите, в които административните органи на запитаната държава членка изпълняват своите задължения; б) да присъстват по време на административни разследвания, извършвани на територията на запитаната държава членка; в) да участват в административните разследвания, извършвани от запитаната държава членка, посредством електронни съобщителни средства, ако е подходящо; Запитаният орган отговаря на искане в съответствие с първата алинея в срок от 60 дни от получаването на искането, за да потвърди съгласието си или да съобщи своя мотивиран отказ на запитващия орган. Когато исканата информация се съдържа в документи, до които длъжностните лица на запитания орган имат достъп, на длъжностните лица на запитващия орган се предоставят копия на тези документи. ▼B 2. ►M7 Когато длъжностни лица на запитващия орган присъстват по време на административни разследвания или участват в административните разследвания посредством електронни съобщителни средства, те могат да разпитват лица и да проверяват архиви при спазване на процедурните правила, установени от запитаната държава членка. ◄ Всеки отказ от страна на разследваното лице да се подчини на мерките за проверка на длъжностните лица на запитващия орган се разглеждат от запитания орган като отказ спрямо длъжностно лице на последния. 3. Длъжностните лица, упълномощени от запитващата държава-членка, които присъстват в друга държава-членка в съответствие с параграф 1, по всяко време могат да представят писмен документ, удостоверяващ самоличността и служебното им положение. РАЗДЕЛ II Паралелни проверки Член 12 Паралелни проверки 1. Параграфи 2, 3 и 4 се прилагат, когато две или повече държави-членки се споразумеят да извършат паралелни проверки на собствената си територия на едно или повече лица, които представляват общ или допълващ се интерес за тях, с оглед да си обменят получената в резултат на това информация. 2. Компетентният орган на всяка държава-членка сам определя лицата, за които възнамерява да предложи извършването на паралелна проверка. Той уведомява компетентния орган на другите заинтересовани държави-членки за всички случаи, за които предлага паралелна проверка, като обосновава избора си. Той посочва периода, в който трябва да се извършат тези проверки. ▼M7 3. Компетентният орган на всяка заинтересована държава членка решава дали да участва в паралелните проверки. Той потвърждава съгласието си или съобщава мотивирания си отказ на органа, предложил паралелната проверка, в срок от 60 дни от получаването на предложението. ▼B 4. Компетентният орган на всяка заинтересована държава-членки определя представител, отговорен за ръководенето и координирането на действията по проверката. ▼M7 РАЗДЕЛ IIa Съвместни ревизии Член 12а Съвместни ревизии 1. Компетентният орган на една или повече държави членки може да поиска от компетентния орган на друга държава членка (или други държави членки) да извършат съвместна ревизия. Запитаните компетентни органи отговарят на искането за съвместна ревизия в срок от 60 дни от получаване на искането. Запитаните компетентни органи могат мотивирано да отхвърлят искане за съвместна ревизия от компетентния орган на държава членка. 2. Съвместните ревизии се провеждат по предварително съгласуван и координиран начин, в т.ч. езикови договорености, от компетентните органи на запитващата и запитаната държави членки, в съответствие със законите и процедурните изисквания на държавата членка, в която се извършват дейностите по съвместната ревизия. Във всяка държава членка, в която се извършват дейности по съвместна ревизия, компетентният орган на тази държава членка определя представител, отговорен за ръководенето и координирането на съвместната ревизия в тази държава членка. Когато длъжностните лица на държавите членки, участващи в съвместна ревизия, присъстват при дейности, извършвани в друга държава членка, техните права и задължения се определят в съответствие със законите на държавата членка, в която се извършват дейностите по съвместната ревизия. При спазване на правото на държавата членка, в която се извършват дейностите по съвместната ревизия, длъжностните лица на друга държава членка не могат да упражняват правомощия, които биха надхвърлили обхвата на правомощията, предоставени им съгласно законите на собствената им държава членка. 3. Без да се засяга параграф 2, държава членка, в която се извършват дейностите по съвместната ревизия, предприема необходимите мерки с оглед: а) да се разреши на длъжностните лица на други държави членки, които участват в дейностите по съвместната ревизия, да разпитват лица и да проверяват архиви заедно с длъжностните лица на държавата членка, в която се извършват дейностите по съвместната ревизия, при спазване на процедурните правила, установени от държавата членка, в която се извършват тези дейности; б) да се гарантира, че доказателствата, събрани по време на дейностите по съвместната ревизия, могат да бъдат оценени, включително по отношение на допустимостта, при същите правни условия, както при ревизия, извършена в тази държава членка, в която участват само длъжностните лица на тази държава членка, включително в хода на евентуални процедури по подаване на жалби, преразглеждане или обжалване; и в) да се гарантира, че лицето(ата), което(които) подлежи(ат) на съвместна ревизия или е(са) засегнато(и) от нея, има(т) еднакви права и задължения, както при ревизия, в която участват само длъжностните лица на тази държава членка, включително в хода на евентуални процедури по подаване на жалби, преразглеждане или обжалване. 4. Когато компетентни органи на две или повече държави членки извършват съвместна ревизия, те се опитват да постигат съгласие по фактите и обстоятелствата, които имат отношение към съвместната ревизия, и се опитват да постигнат съгласие по въпроса за данъчния статут на ревизираното(ите) лице(а) въз основа на резултатите от съвместната ревизия. Констатациите от съвместната ревизия се представят в окончателен доклад. Въпросите, по които компетентните органи постигнат съгласие, се представят в окончателния доклад и се вземат предвид в съответните актове, издадени от компетентните органи на участващите държави членки след извършената съвместна ревизия. При спазване на първата алинея действията на компетентните органи на държава членка или на нейно длъжностно лице вследствие на съвместна ревизия, и евентуалните последващи процедури в тази държава членка, като например решение на данъчните органи и свързаните процедури по обжалване или уреждане на спор, се извършват в съответствие с националното право на тази държава членка. 5. Резултатът от съвместната ревизия, включително копие от окончателния доклад, се съобщават на ревизираното(ите) лице(а) в срок от 60 дни от изготвянето на окончателния доклад. ▼B РАЗДЕЛ III Административно уведомяване Член 13 Искане за уведомяване 1. По искане на компетентния орган на дадена държава-членка компетентният орган на друга държава-членка, в съответствие с правилата за уведомяване относно подобни инструменти в запитаната държава-членка, уведомява адресата за всички актове и решения, издадени от административните органи на запитващата държава и отнасящи се до прилагането на нейна територия на законодателството в областта на данъците, предмет на настоящата директива. 2. В искането за уведомяване се посочва предметът на инструмента или решението, които трябва да бъдат съобщени, както и името и адресът на адресата, и всяка друга информация, която може да улесни идентифицирането на адресата. 3. Запитаният орган информира незабавно запитващия орган за отговора си, и по-специално за датата, на която адресатът е уведомен за решението или инструмента. 4. Запитващият орган отправя искане за уведомяване съгласно настоящия член само когато не е в състояние да уведоми адресата в съответствие с правилата за уведомяване относно съответните инструменти в запитващата държава-членка, или когато такова уведомяване би породило прекомерни трудности. Компетентният орган на държава-членка може да уведоми пряко адресат, който се намира на територията на друга държава-членка, относно съответния документ чрез препоръчано писмо или по електронен път. РАЗДЕЛ IV Обратна информация Член 14 Условия 1. Когато компетентният орган предоставя информация съгласно член 5 или 9, той може да поиска от получилия информацията компетентен орган да му изпрати обратна информация за това. Ако бъде поискана обратна информация, получилият информацията компетентен орган, без да засяга правилата относно данъчната тайна и защитата на данните, приложими в неговата държава-членка, изпраща обратна информация на компетентния орган, който е предоставил информацията, във възможно най-кратък срок, но не по-късно от три месеца след като е станал известен резултатът от използването на поисканата информация. Комисията определя практическите условия в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2. 2. Веднъж годишно и в съответствие с двустранно договорените практически условия компетентните органи на държавите-членки изпращат обратна информация на другите заинтересовани държави-членки във връзка с автоматичния обмен на информация. РАЗДЕЛ V Обмен на най-добри практики и опит Член 15 Обхват и условия 1. Държавите-членки съвместно с Комисията разглеждат и оценяват предвиденото в настоящата директива административно сътрудничество и обменят резултатите от своя опит с цел подобряване на това сътрудничество и разработване, ако е необходимо, на правила в съответните области. 2. Държавите-членки, съвместно с Комисията, могат да изготвят насоки по отношение на всички аспекти, които се считат за необходими за обмен на най-добри практики и обмен на опит. ГЛАВА IV ПРАВИЛА ЗА АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО Член 16 Разкриване на информация и документи ▼M8 1. Информацията, обменяна между държавите членки под каквато и да е форма съгласно настоящата директива, представлява служебна тайна и е защитена по същия начин, както подобна информация съгласно националното право на държавата членка, която я получава. Такава информация може да се използва за целите на оценката, администрирането и правоприлагането по отношение на националното законодателство на държавите членки относно данъците, посочени в член 2, както и относно ДДС, други косвени данъци, мита и борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. ▼B Информацията може да се използва също и за изчисляване и облагане с други данъци и мита по член 2 от Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки ( 5 ), както и за изчисляване и събиране на вноски за задължително социално осигуряване. Освен това тя може да се използва при съдебни и административни производства, свързани със санкции, образувани по повод нарушаване на данъчното законодателство, без да се засягат общите правила и разпоредби, уреждащи правата на ответниците и на свидетелите в тези производства. ▼M7 2. С разрешението на компетентния орган на държавата членка, който изпраща информацията съгласно настоящата директива, и само доколкото това е разрешено от националното право на държавата членка на компетентния орган, получаващ информацията, получените в съответствие с настоящата директива информация и документи могат да бъдат използвани за цели, различни от посочените в параграф 1. Такова разрешение се дава, ако информацията може да се използва за подобни цели в държавата членка на компетентния орган, който изпраща информацията. Компетентният орган на всяка държава членка може да изпрати на компетентните органи на всички останали държави членки списък с целите, различни от посочените в параграф 1, за които в съответствие с националното му право може да се използват информацията и документите. Компетентният орган, който получава информацията и документите, може да използва получената информация и документи без разрешението по първата алинея от настоящия параграф за всяка от целите, посочени от предоставящата ги държава членка. ▼M8 Компетентният орган, който получава информация и документи, може също така да ги използва без разрешението по първа алинея от настоящия параграф за всяка цел, която попада в обхвата на акт въз основа на член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз и да ги споделя за съответната цел с компетентния орган, отговарящ за ограничителните мерки в засегнатата държава членка. ▼M8 3. Ако компетентният орган на някоя държава членка счита, че информацията, която е получил от компетентния орган на друга държава членка, може да бъде полезна на компетентния орган на трета държава членка за посочените в параграф 1 цели, той може да я предаде на компетентния орган на третата държава членка, при условие че предаването се извършва в съответствие с правилата и процедурите, определени в настоящата директива. Той информира компетентния орган на държавата членка, от който произхожда информацията, за намерението си да сподели тази информация с трета държава членка. Държавата членка по произход на информацията може да се противопостави на споделянето на информацията в срок от 15 календарни дни от получаването на съобщението от държавата членка, която желае да сподели информацията. ▼B 4. Разрешение за използване на информация по параграф 2, която е била предадена по силата на параграф 3, може да се даде само от компетентния орган на държавата-членка, източник на информацията. 5. Информация, доклади, заявления и други документи или заверени копия, или извадки от тях, получени от запитания орган и предадени на запитващия орган в съответствие с настоящата директива, могат да бъдат привлечени като доказателства от компетентните органи на държавата-членка на запитващия орган при условията, предвидени за подобна информация, доклади, заявления и други документи, предоставяни от орган на тази държава-членка. ▼M3 6. Независимо от параграфи 1—4 от настоящия член, информацията, предавана между държавите членки съгласно член 8aa, се използва за оценка на рисковете от високо ниво, свързани с трансферното ценообразуване и други рискове, свързани със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, включително оценка на риска от неспазване на приложимите правила за трансферното ценообразуване от страна на членовете на „МГП“, и по целесъобразност за икономически и статистически анализ. Корекциите на трансферното ценообразуване от страна на данъчните органи на получаващата държава членка не се основават на информацията, която се обменя съгласно член 8aa. Независимо от изложеното по-горе, не се забранява използването на информацията, предавана между държавите членки съгласно член 8аа, като основа за отправяне на допълнителни запитвания относно условията на трансферното ценообразуване на „МГП“ или относно други данъчни въпроси в хода на данъчен одит, като в резултат на това могат да бъдат направени подходящи корекции на облагаемия доход на дадено „съставно образувание“. ▼B Член 17 Ограничения 1. Запитаният орган на държава-членка предоставя информацията по член 5 на запитващия орган на друга държава-членка, при условие че запитващият орган е изчерпал обичайните източници на информация, които би могъл да използва при дадените обстоятелства, за да получи исканата информация, без да застрашава постигането на целите си. 2. Настоящата директива не налага на запитана държава-членка задължението да извършва разследвания или да предоставя информация, ако извършването на такива разследвания или събирането на исканата информация за нейни собствени цели би противоречало на законодателството ѝ. 3. Компетентният орган на запитаната държава-членка може да откаже да предостави информация, когато запитващата държава-членка не е в състояние поради правни причини да предостави подобна информация. 4. Отказ за предоставяне на информация се допуска, ако това би довело до разкриването на търговска, промишлена или служебна тайна, или на търговски процес, или ако разкриването ѝ би противоречало на обществения ред. 5. Запитаният орган информира запитващия орган за основанията, поради които отказва да изпълни искането за информация. Член 18 Задължения 1. Ако държава-членка изисква информация в съответствие с настоящата директива, другата държава-членка използва своите средства за събиране на информация, за да получи исканата информация, дори ако тази друга държава-членка няма нужда от тази информация за своите собствени данъчни цели. Това задължение не противоречи на член 17, параграфи 2, 3 и 4, позоваването на които в никакъв случай не се тълкува като разрешение за запитана държава-членка да откаже да предостави информация, само защото тази информация не представлява национален интерес. 2. При никакви обстоятелства член 17, параграфи 2 и 4 не се тълкуват като разрешение запитаният орган на държава-членка да откаже да предостави информация, само защото информацията се държи от банка, друга финансова институция, лице, посочено или действащо като агент или доверено лице, или защото се отнася до капиталови дялове на лице. 3. Независимо от параграф 2 дадена държава-членка може да откаже да предаде исканата информация, когато тази информация се отнася за данъчни периоди преди 1 януари 2011 г. и когато предаването на тази информация е могло да бъде отказано въз основа на член 8, параграф 1 от Директива 77/799/ЕИО, ако информацията е била поискана преди 11 март 2011 г. ▼M9 4. Компетентният орган на всяка държава членка въвежда ефективен механизъм, за да гарантира използването на информацията, получена при предоставянето или обмена на информация съгласно членове 8—8ад. ▼B Член 19 Разрастване на по-широкото сътрудничество, предоставено на трета държава Ако държава-членка предоставя по-широко сътрудничество на трета държава от сътрудничеството, предвидено в настоящата директива, тази държава-членка не може да отказва същото по-широко сътрудничество на никоя друга държава-членка, която желае да установи такова по-широко взаимно сътрудничество с тази държава-членка. Член 20 Стандартни формуляри и компютризирани формати 1. Исканията за информация и за административни разследвания в съответствие с член 5 и свързаните с тях отговори, потвърждения, искания за допълнителни общи сведения, невъзможност или отказ съгласно член 7 се изпращат, доколкото е възможно, посредством стандартен формуляр, приет от Комисията съгласно процедурата, предвидена в член 26, параграф 2. Стандартните формуляри могат да бъдат придружени от доклади, заявления или други документи или заверени копия или извадки от тях. ▼M7 2. Посоченият в параграф 1 стандартен формуляр включва най-малко следната информация, която запитващият орган трябва да предостави: а) самоличността на проверяваното или разследвано лице и – в случай на искания за група съгласно член 5а, параграф 3 – подробно описание на групата; б) данъчната цел, за която се търси информацията. ▼B Запитващият орган може да предостави, доколкото му е известно и в съответствие с международните обстоятелства, името и адреса на всяко лице, за което се смята, че разполага с исканата информация, както и всякакви елементи, които могат да улеснят събирането на информация от страна на запитания орган. ▼M7 3. Спонтанната информация и потвърждаването на получаването ѝ по членове 9 и 10 съответно, исканията за административни уведомявания по член 13, обратната информация по член 14 и съобщенията по член 16, параграфи 2 и 3, и член 24, параграф 2 се изпращат посредством стандартните формуляри, приети от Комисията в съответствие с процедурата по член 26, параграф 2. ▼M9 4. Автоматичният обмен на информация съгласно членове 8, 8ав и 8ад се извършва посредством стандартен компютъризиран формат, който е предназначен за улесняване на автоматичния обмен и който е приет от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2. ▼M8 5. Комисията приема актове за изпълнение за определяне на стандартни компютризирани формуляри, включващи правила за езиковия режим, в следните случаи: а) за автоматичния обмен на информация относно предварителни данъчни становища във връзка с трансгранични сделки и предварителни споразумения за ценообразуване съгласно член 8а преди 1 януари 2017 г.; б) за автоматичния обмен на информация относно подлежащи на оповестяване трансгранични договорености съгласно член 8аб преди 30 юни 2019 г.; в) за автоматичния обмен на информация относно „криптоактиви, за които се предоставя информация“, съгласно член 8аг преди 30 юни 2025 г. Съдържанието на тези стандартни компютризирани формуляри не надхвърля елементите за обмена на информация, изброени в член 8а, параграф 6, член 8аб, параграф 14 и член 8аг, параграф 3, както и други полета, свързани с тези елементи, които са необходими за постигане на целите, определени съответно в членове 8а, 8аб и 8аг. Езиковият режим, посочен в първа алинея от настоящия параграф, не възпрепятства държавите членки да предоставят информацията, посочена в членове 8а и 8аб, на някой от официалните езици на Съюза. Езиковият режим обаче може да предвижда, че основните елементи на тази информация се изпращат също така и на друг официален език на Съюза. Посочените в настоящия параграф актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2. ▼M3 6. Автоматичният обмен на информация относно отчета по държави съгласно член 8аа се извършва чрез стандартния формуляр, установен в таблици 1, 2 и 3 от раздел III на приложение III. Посредством актове за изпълнение Комисията приема езиковите договорености за този обмен в срок до 31 декември 2016 г. Те не възпрепятстват държавите членки да съобщават информацията, посочена в член 8аа, на всеки един от официалните и работните езици на Съюза. Въпреки това тези езикови договорености може да предвиждат, че основните елементи на подобна информация се изпращат също така и на друг официален език на Съюза. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2. ▼B Член 21 Практически договорености 1. Предаването на информация по силата на настоящата директива, доколкото е възможно, се извършва по електронен път посредством мрежата CCN. Ако е целесъобразно, Комисията приема практически правила, необходими за изпълнение на първа алинея, в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2. ▼M1 2. Комисията отговаря за развитието на мрежата CCN, необходимо, за да се осигури възможност за обмен на информация между държавите членки и за гарантирането на сигурността на мрежата CCN. Държавите членки отговарят за развитието на своите системи, което е необходимо, за да се осигури обмена на информация чрез използването на мрежата CCN и за гарантирането на сигурността на своите системи. Държавите членки гарантират, че всяко физическо „лице, за което се предоставя информация“, се уведомява за всяко нарушение на сигурността във връзка с неговите данни, когато нарушението може да повлияе неблагоприятно на защитата на личните му данни или на личния му живот. Държавите членки се отказват от исканията си за възстановяване на направените от тях разходи по прилагането на настоящата директива, освен във връзка с възнагражденията, платени на експерти, когато това е приложимо. ▼M2 3. Лицата, надлежно упълномощени от Органа за акредитиране по сигурността към Комисията, могат да имат достъп до тази информация само доколкото това е необходимо за наблюдението, поддръжката и развитието на регистъра по параграф 5 и на мрежата CCN. ▼B 4. Исканията за сътрудничество, включително исканията за уведомяване и приложените към тях документи, могат да се изготвят на всеки език, за който запитаният и запитващият орган са се споразумели. Тези искания се придружават от превод на официалния език или на един от официалните езици на държавата-членка на запитания орган само в специални случаи, когато запитаният орган представи основания за искането за такъв превод. ▼M8 5. До 31 декември 2017 г. Комисията създава и обезпечава в техническо и логистично отношение защитен централен регистър на държавите членки за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане, в който информацията, която се съобщава съгласно член 8а, параграфи 1 и 2, се записва с цел изпълнение на изискванията за автоматичен обмен, предвидени в посочените параграфи. До 31 декември 2019 г. Комисията създава и обезпечава в техническо и логистично отношение защитен централен регистър на държавите членки за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане, в който информацията, която се съобщава съгласно член 8аб, параграфи 13, 14 и 16, се записва в изпълнение на изискванията за автоматичен обмен, предвидени в посочените параграфи. До 31 декември 2026 г. Комисията създава и обезпечава в техническо и логистично отношение защитен централен регистър на държавите членки за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане, в който информацията, която се съобщава съгласно член 8аг, параграфи 2 и 3, се записва с цел изпълнение на изискванията за автоматичен обмен, предвидени в посочените параграфи. Компетентните органи на всички държави членки имат достъп до информацията в регистъра. По отношение на информацията, която трябва да се съобщава в съответствие с член 8аг, параграфи 2 и 3, компетентният орган на държава членка обаче има достъп само до данните, отнасящи се до „ползвателите, за които се предоставя информация“, и „лицата, за които се предоставя информация“, които са местни лица на тази държава членка. Комисията също има достъп до информацията, въведена в този регистър, но при ограниченията, предвидени в член 8а, параграф 8, член 8аб, параграф 17 и член 8аг, параграф 5, и единствено за целите на събирането на статистически данни в съответствие с параграф 7 от настоящия член. Комисията приема чрез актове за изпълнение необходимите практически правила. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2. Докато защитеният централен регистър започне да функционира, автоматичният обмен по член 8а, параграфи 1 и 2, член 8аб, параграфи 13, 14 и 16 и член 8аг, параграфи 2 и 3 се извършва в съответствие с параграф 1 от настоящия член и приложимите практически правила. ▼M3 6. Информацията, предоставена съгласно член 8аа, параграф 2, се изпраща по електронен път чрез мрежата CCN. Комисията приема необходимите практически договорености за актуализирането на мрежата CCN посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2. ▼M7 7. Комисията разработва и предоставя техническа и логистична подкрепа за сигурен централен интерфейс за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане, чрез който държавите членки предоставят информация посредством стандартни формуляри съгласно член 20, параграфи 1 и 3. Компетентните органи на всички държави членки имат достъп до този интерфейс. С цел събиране на статистически данни Комисията има достъп до информация относно записаните в интерфейса обмени, която може да бъде извлечена автоматично. Комисията има достъп само до анонимни и обобщени данни. Достъпът на Комисията не засяга задължението на държавите членки да предоставят статистически данни за обменяната информация в съответствие с член 23, параграф 4. Комисията приема необходимите практически условия посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 26, параграф 2. ▼M8 8. Комисията осигурява на държавите членки инструмент, който позволява електронна и автоматизирана проверка на верността на ДИН, предоставен от предоставящо информация лице или данъчнозадължено лице за целите на автоматичния обмен на информация. Комисията разработва чрез актове за изпълнение техническите параметри на инструмента, посочен в първа алинея. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2. ▼B Член 22 Специфични задължения 1. Държавите-членки вземат всички необходими мерки за: а) осигуряване на ефективна вътрешна координация в рамките на организацията, посочена в член 4; б) установяване на пряко сътрудничество с органите на другите държави-членки, посочени в член 4; в) осигуряване на безпрепятственото прилагане на процедурите за административно сътрудничество, предвидени в настоящата директива. ▼M7 1а. За целите на изпълнението и прилагането на законовите разпоредби на държавите членки, с които се привежда в действие настоящата директива, и за да се гарантира функционирането на административното сътрудничество, което тя установява, държавите членки предвиждат в законодателството си достъп от страна на данъчните органи до механизмите, процедурите, документите и информацията, посочени в членове 13, 30, 31, 32a и 40 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ). ▼B 2. Комисията съобщава на всяка държава-членка всякаква обща информация относно изпълнението и прилагането на настоящата директива, която е получила и е в състояние да предостави. ▼M8 3. Държавите членки съхраняват записите на информацията, получена чрез автоматичен обмен на информация съгласно членове 8 – 8аг, за срок, не по-дълъг от необходимия, но във всеки случай не по-малко от пет години от датата на нейното получаване с оглед на постигането на целите на настоящата директива. ▼B ГЛАВА V ОТНОШЕНИЯ С КОМИСИЯТА Член 23 Оценка 1. Държавите-членки и Комисията проучват и оценяват резултатите от работата на предвиденото в настоящата директива административно сътрудничество. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията цялата необходима информация за оценката на ефективността на предвиденото в настоящата директива административно сътрудничество при борбата с укриването на данъци и избягването на данъчното облагане. ▼M8 3. Всяка държава членка наблюдава и прави оценка по отношение на своите резултати от гледна точка на ефективността на предвиденото в настоящата директива административно сътрудничество, включително при борбата с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, и веднъж годишно съобщават резултатите от своята оценка на Комисията. Комисията приема чрез актове за изпълнение формата и условията за представянето на годишната оценка. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2. ▼B 4. В съответствие с посочената в член 26, параграф 2 процедура Комисията определя списъка от статистически данни, които държавите-членки представят за целите на оценка на настоящата директива. ▼M2 ————— ▼M2 Член 23а Поверителност на информацията 1. Информацията, която се съобщава на Комисията съгласно настоящата директива, се третира от Комисията като поверителна в съответствие с разпоредбите, приложими за органите на Съюза, и не може да се използва за никакви други цели, освен за да се определи дали и до каква степен държавите членки спазват настоящата директива. ▼M7 2. Информацията, която се съобщава на Комисията от държава членка съгласно член 23, както и всички доклади или документи, изготвени от Комисията въз основа на тази информация, могат да бъдат предавани на останалите държави членки. Предаваната информация представлява служебна тайна и е защитена по същия начин, както подобна информация съгласно националното право на държавата членка, която я е получила. Изготвените от Комисията доклади и документи, посочени в първата алинея, може да се използват от държавите членки само за аналитични цели и не се публикуват, нито се предоставят на други лица или органи без изричното съгласие на Комисията. Независимо от първата и втората алинея, Комисията може да публикува ежегодно анонимизирани обобщения на статистическите данни, които държавите членки ѝ предоставят в съответствие с член 23, параграф 4. ▼B ГЛАВА VI ОТНОШЕНИЯ С ТРЕТИ ДЪРЖАВИ Член 24 Обмен на информация с трети държави 1. Ако компетентният орган на държава-членка получи от трета държава информация, която има предполагаема значимост за администриране и прилагане на националните закони на тази държава-членка относно данъците, посочени в член 2, този орган може да предоставя информацията на компетентните органи на държавите-членки, за които тази информация може да бъде полезна, и на всички запитващи органи, доколкото това е разрешено съгласно споразумение с тази трета държава. 2. Компетентните органи могат, в съответствие с вътрешните си разпоредби относно предоставянето на лични данни на трети държави, да съобщават на трети държави информация, получена в съответствие с настоящата директива, единствено ако са спазени всички посочени по-долу условия: а) компетентният орган на държавата-членка, който е източник на информацията, е изразил съгласие за това съобщение; б) съответната трета държава е предприела действия за оказване на поисканото сътрудничество за събиране на доказателства за транзакции с нередовен или незаконен характер, които противоречат на данъчното законодателство или го нарушават. ГЛАВА VII ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ ▼M7 Член 25 Защита на данните 1. Обменът на информация съгласно настоящата директива е в съответствие Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета ( 7 ). Въпреки това за целите на правилното прилагане на настоящата директива държавите членки ограничават обхвата на задълженията и правата, предвидени в член 13, член 14, параграф 1 и член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, до степента, необходима за запазване на интересите по член 23, параграф 1, буква д) от посочения регламент“. 2. Разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ) се прилагат по отношение на всяко обработване на лични данни съгласно настоящата директива от страна на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Въпреки това, за целите на правилното прилагане на настоящата директива, обхватът на задълженията и правата, предвидени в член 15, член 16, параграф 1 и членове 17-21 от Регламент (ЕС) 2018/1725, се ограничава до степента, необходима за запазване на интересите по член 25, параграф 1, буква в) от посочения регламент. ▼M8 3. „Предоставящите информация финансови институции“, посредниците, „предоставящите информация оператори на платформи“, „предоставящите информация доставчици на услуги за криптоактиви“ и компетентните органи на държавите членки се считат за администратори на лични данни, които действат самостоятелно или съвместно. При обработването на лични данни за целите на настоящата директива се счита, че Комисията обработва личните данни от името на администраторите на лични данни и трябва да спазва изискванията за обработващите лични данни, предвидени в Регламент (ЕС) 2018/1725. Обработването се урежда с договор по смисъла на член 28, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 и член 29, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/1725. 4. Независимо от параграф 1, всяка държава членка гарантира, че всяка „предоставяща информация финансова институция“ или посредник, или „предоставящ информация оператор на платформа“, или „предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви“, в зависимост от случая, които са под нейната юрисдикция: а) информират всяко засегнато физическо лице, че информация, отнасяща се за това лице, ще бъде събрана и предадена в съответствие с настоящата директива; и б) предоставят на всяко засегнато физическо лице цялата информация, която това лице има право да получи от администратора на лични данни, достатъчно рано, за да може лицето да упражни своите права по защита на личните данни и във всеки случай преди предоставянето на информацията. ▼M7 Независимо от буква б) от първата алинея, всяка държава членка определя правила, които задължават „предоставящите информация оператори на платформи“ да информират „продавачите, за които се предоставя информация“, относно съобщаваното „възнаграждение“. 5. Информацията, обработена в съответствие с настоящата директива, се съхранява за срок, не по-дълъг от необходимия за постигане на целите на настоящата директива, и при всички случаи в съответствие с националните правила на всеки администратор на данни относно давностните срокове. 6. Държава членка, в която е възникнало нарушение на сигурността на данните, докладва незабавно на Комисията за нарушението на сигурността на данните и всички последващи действия за справяне с него. Комисията незабавно информира всички държави членки за нарушението на сигурността на данните, за което е ѝ е било докладвано или е получила сведения, както и за всички действия за справяне с него. Всяка държава членка може да спре обмена на информация с държавата(ите) членка(и), в която(които) е възникнало нарушението на сигурността на данните, като уведоми писмено Комисията и засегнатата(ите) държава(и) членка(и). Действието на такова спиране е незабавно. Държавата(ите) членка(и), в която(които) е възникнало нарушение на сигурността на данните, разследва(т) и овладява(т) нарушението на данни и предприема(т) действия за справяне с него, както и иска(т) спирането на достъпа до CCN за целите на настоящата директива, като уведомят писмено Комисията, ако нарушението на сигурността на данните не може да бъде овладяно незабавно и по подходящ начин. При такова искане Комисията спира достъпа до CCN на тази(тези) държава(и) членка(и) за целите на настоящата директива. След като държавата членка, в която е възникнало нарушение на сигурността на данните, докладва справяне с нарушението на сигурността на данните, Комисията възобновява достъпа до CCN на засегнатата(ите) държава(и) членка(и) за целите на настоящата директива. В случай че една или повече държави членки поискат от Комисията да проверят съвместно дали са предприети успешни действия за справяне с нарушението на сигурността на данните, Комисията възобновява достъпа до CCN на тази(тези) държава(и) членка(и) за целите на настоящата директива след извършване на такава проверка. При нарушение на сигурността на данните в централния регистър или CCN за целите на настоящата директива и когато е възможно да бъде засегнат обменът на информация между държавите членки чрез CCN, Комисията информира без ненужно забавяне държавите членки за нарушението на сигурността на данните и за предприетите действия за справяне с него. Такива действия за справяне с нарушението могат да включват спиране на достъпа до централния регистър или CCN за целите на настоящата директива до отстраняването на нарушението на сигурността на данните. 7. Държавите членки, подпомагани от Комисията, се споразумяват по практическите договорености, необходими за прилагането на настоящия член, в т.ч. процедурите по управление на нарушенията на сигурността на данните, които са съобразени с международно признати добри практики и, когато е целесъобразно, съвместно споразумение между администратори на лични данни, споразумение между обработващи лични данни и администратори на лични данни или образци на такива споразумения. ▼M9 Член 25а Санкции Държавите членки установяват система от санкции, приложими при нарушение на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива и отнасящи се до членове 8аа—8ад, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на прилагането им. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. ▼M3 Член 26 Процедура на комитет 1. Комисията се подпомага от Комитет за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета ( 9 ). 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. ▼M5 Член 27 Докладване 1. На всеки пет години след 1 януари 2013 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящата директива. ▼M8 ————— ▼M6 Член 27а Незадължително отлагане на сроковете поради пандемията от COVID-19 1. Независимо от сроковете за подаване на информация относно подлежащите на оповестяване трансгранични договорености, посочени в член 8аб, параграф 12, държавите членки могат да вземат необходимите мерки, за да позволят на посредниците и съответните данъчнозадължени лица да подадат до 28 февруари 2021 г. информация относно подлежащите на оповестяване трансгранични договорености, първата стъпка от които е била изпълнена между 25 юни 2018 г. и 30 юни 2020 г. 2. Когато държавите членки предприемат мерки, посочени в параграф 1, те вземат необходимите мерки, за да дадат възможност: а) независимо от член 8аб, параграф 18, първият обмен на информация да бъде извършен до 30 април 2021 г.; б) 30-дневният срок за подаване на информация, посочен в член 8аб, параграфи 1 и 7, да започне да тече не по-късно от 1 януари 2021 г., когато: i) подлежаща на оповестяване трансгранична договореност е предоставена за прилагане или е станала готова за прилагане, или когато първата стъпка в прилагането е извършена между 1 юли 2020 г. и 31 декември 2020 г., или ii) посредниците по смисъла на член 3, точка 21, втора алинея предоставят, пряко или чрез други лица, помощ, съдействие или консултации между 1 юли 2020 г. и 31 декември 2020 г.; в) по отношение на масово предлагани договорености първият периодичен доклад в съответствие с член 8аб, параграф 2 да се изготви от посредника до 30 април 2021 г. 3. Независимо от срока, предвиден в член 8, параграф 6, буква б), държавите членки могат да вземат необходимите мерки, за да дадат възможност предоставянето на информация по член 8, параграф 3а, свързана с календарната 2019 г. или с друг подходящ отчетен период, да бъде извършено в срок до 12 месеца след края на календарната 2019 г. или друг подходящ отчетен период. Член 27б Удължаване на периода на отлагането 1. Съветът, като действа с единодушие по предложение на Комисията, може да приеме решение за изпълнение за удължаване на периода на отлагането на сроковете, предвидени в член 27а, с три месеца, при условие че продължават да съществуват причинените от пандемията от COVID-19 сериозни рискове за общественото здраве, пречки и икономически смущения и че държавите членки прилагат ограничителни мерки. 2. Предложението за решение за изпълнение на Съвета се представя на Съвета най-малко един месец преди изтичането на съответния срок. ▼M8 Член 27в Предоставяне на информация за ДИН и съобщаване на ДИН 1. Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да изиска ДИН на лицата или образуванията, за които се предоставя информация, издаден от държавата членка, на която те са местни лица, да се предоставя от предоставящото информация образувание или от предоставящото информация лице и да се съобщава от всяка държава членка, когато е изрично изискван съгласно членовете на настоящата директива и приложенията към нея. 4. За данъчните периоди, започващи на или след 1 януари 2028 г., всяка държава членка включва, когато е получен от компетентния орган на държавата членка, ДИН на физическите лица и образуванията, издаден от държавата членка, на която те са местни лица, при съобщаването на информацията по член 8а, параграф 6, букви а) и к), както и на физическите лица и образуванията, за които се предоставя информация, при съобщаването на информацията по член 8аа, параграф 3, буква б) и член 8аб, параграф 14, буква з). ▼M9 Член 27г Първа „отчетна данъчна година“ и първо предоставяне на информацията, съгласно член 8ад 1. Първата „отчетна данъчна година“, за която информацията се предоставя съгласно член 8ад, е първата данъчна година, започваща на 31 декември 2023 г. 2. За държавите членки, които са избрали да не прилагат ПВД и ППОНД съгласно член 50, параграф 1 от Директива (ЕС) 2022/2523, първата „отчетна данъчна година“, за която ще бъде предоставена информацията съгласно член 8ад, е първата данъчна година след изтичането на срока на направения избор. Независимо от първа алинея от настоящия параграф, за държавите членки, които са избрали да не прилагат ПВД и ППОНД съгласно член 50, параграф 1 от Директива (ЕС) 2022/2523, а са избрали да прилагат допустим национален допълнителен данък съгласно член 11, параграф 1 от посочената директива, първата „отчетна данъчна година“, за която ще бъде предоставена информацията съгласно член 8ад, е първата данъчна година, през която се прилага допустимият национален допълнителен данък. 3. Компетентният орган на държавата членка предоставя информацията съгласно член 8ад, по отношение на първата „отчетна данъчна година“ не по-късно от 6 месеца след крайния срок за подаване. 4. Във всеки случай държавите членки предоставят за първи път информацията съгласно член 8ад не по-рано от 1 декември 2026 г. ▼B Член 28 Отмяна на Директива 77/799/ЕИО Директива 77/799/ЕИО се отменя, считано от 1 януари 2013 г. Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива. Член 29 Транспониране 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, считано от 1 януари 2013 г. Въпреки това те въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 8 от настоящата директива, считано от 1 януари 2015 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 30 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз . Член 31 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. ▼M1 ПРИЛОЖЕНИЕ I ПРАВИЛА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ФИНАНСОВИ СМЕТКИ В настоящото приложение се определят правилата за предоставяне на информация и комплексна проверка, които трябва да се прилагат от предоставящите информация финансови институции, за да се даде възможност на държавите членки да предоставят чрез автоматичен обмен информацията, посочена в член 8, параграф 3а от настоящата директива. В настоящото приложение се описват също така правилата и административните процедури, които държавите членки трябва да въведат, за да гарантират ефективното прилагане и спазване на изложените по-долу процедури за предоставяне на информация и комплексна проверка. РАЗДЕЛ I ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ▼M8 А. При спазване на параграфи В – Е, всяка „предоставяща информация финансова институция“ предоставя на компетентния орган на своята държава членка по отношение на всяка „сметка, за която се предоставя информация“, на тази „предоставяща информация финансова институция“: 1) следната информация а) името, адреса, държавата(-ите) членка(-и), на която(-ито) е местно лице, данъчния(-те) идентификационен(-нни) номер(-а), датата и мястото на раждане (по отношение на физическите лица) на всяко „лице, за което се предоставя информация“, което е „титуляр на сметка“, както и дали титулярят на сметка е представил валидна декларация; б) по отношение на „образувание“, което е „титуляр на сметка“ и което след прилагане на процедурите за комплексна проверка в съответствие с раздели V, VI и VII е идентифицирано като имащо едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“ — името, адреса, държавата(-ите) членка(-и), на която(-ито) е местно лице, и данъчния(-те) идентификационен(-нни) номер(-а) на „образуванието“, и името, адреса, държавата(-ите) членка(-и) и (ако има такава(-ива) друга(-и) юрисдикция(-и), на която(-ито) е местно лице, данъчния(-те) идентификационен(-нни) номер(-а), датата и мястото на раждане на всяко „лице, за което се предоставя информация“, както и позицията(-ите), въз основа на която(-ито) всяко „лице, за което се предоставя информация“, е „контролиращо лице“ на „образуванието“, и дали за всяко „лице, за което се предоставя информация“, е представена валидна декларация; в) информация дали сметката представлява съвместна сметка, включително броя на „титулярите“ на съвместната сметка; 2. номера на сметката (или функционалния еквивалент при липса на номер на сметка), вида на сметката и дали сметката е „съществуваща сметка“ или „нова сметка“; ▼M1 3. наименованието и идентификационния номер (ако има такъв) на предоставящата информация финансова институция; 4. наличността или стойността по сметката (включително, в случай на застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор — откупната стойност или стойност при отказ) към края на съответната календарна година или друг подходящ отчетен период, или ако тази сметка е била закрита през съответната година или период — закриването на сметката; 5. в случай на попечителска сметка: а) общия брутен размер на лихвите, общия брутен размер на дивидентите и общия брутен размер на други доходи, генерирани във връзка с активите, държани по сметката, във всеки отделен случай платени или кредитирани по сметката (или по отношение на сметката) през календарната година или друг подходящ отчетен период; както и б) общия размер на брутните постъпления от продажба или изкупуване на финансови активи, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на които предоставящата информация финансова институция е действала като попечител, брокер, пълномощник или по друг начин като агент на титуляря на сметката; ▼M8 6. по отношение на „депозитна сметка“ — общия брутен размер на лихвите, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период; ▼M8 6а. по отношение на „капиталово участие“, притежавано в „инвестиционно образувание“, което представлява правна договореност — позицията(-ите), въз основа на която(-ито) „лицето, за което се предоставя информация“, е притежател на „капиталовото участие“; както и ▼M1 7. в случай на сметка, която не е описана в параграф А, точка 5 или 6, общата брутна сума, платена или кредитирана по сметката в полза на титуляря през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на която предоставящата информация финансова институция е задължено лице или длъжник, включително сумирания размер на погасителните плащания в полза на титуляря на сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период. Б. В предоставяната информация трябва да се посочва валутата, в която е деноминирана всяка сума. ▼M8 В. Независимо от параграф A, точка 1, по отношение на всяка „сметка, за която се предоставя информация“, която е „съществуваща сметка“, не се изисква да се предоставя информация за данъчния(данъчните) номер(а) или датата на раждане, ако такъв(такива) данъчен(данъчни) номер(а) или дата на раждане не са регистрирани от „предоставящата информация финансова институция“ и не се изисква да бъдат събирани по друг начин от тази „предоставящата информация финансова институция“ съгласно националното право или на правен инструмент на Съюза. Въпреки това от „предоставящата информация финансова институция“ се изисква да положи разумни усилия, за да получи данъчния(-ите) номер(-а) и датата на раждане по отношение на „съществуващи сметки“ до края на втората календарна година след годината, през която „съществуващите сметки“ са били идентифицирани като „сметки, за които се предоставя информация“, и когато от нея се изисква да актуализира информацията, свързана със „съществуваща сметка“, в съответствие с националните процедури за борба срещу изпирането на пари и за познаване на клиента (AML/KYC процедури). ▼M1 Г. Независимо от параграф A, точка 1, не се изисква да се предоставя информация за данъчния номер, ако такъв данъчен номер не се издава от съответната държава членка или друга юрисдикция, на която лицето е местно. Д. Независимо от параграф A, точка 1, мястото на раждане не се изисква да бъде съобщавано, освен ако: 1) от предоставящата информация финансова институция се изисква да получи и да предостави информация за това съгласно националното право или предоставящата информация финансова институция е или е била длъжна да получи и да предостави информация за това съгласно друг действащ правен инструмент на Съюза или който е бил действащ към 5 януари 2015 г.; както и 2) е налично в електронните записи, в които е възможно търсене и които се поддържат от предоставящата информация финансова институция. ▼M8 Е. Независимо от параграф А, точка 5, буква б) и освен ако „предоставящата информация финансова институция“ не избере друго по отношение на ясно определена група от сметки, за брутните постъпления от продажба или изкупуване на „финансов актив“ не се изисква да се предоставя информация, доколкото за тези брутни постъпления от продажбата или изкупуването на този „финансов актив“ е била предоставена информация от „предоставящата информация финансова институция“ съгласно член 8аг. ▼M1 РАЗДЕЛ II ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА А. Дадена сметка се третира като сметка, за която се предоставя информация, считано от датата на идентифицирането ѝ като такава съгласно процедурите за комплексна проверка по раздели II — VII и, освен ако е предвидено друго, информацията по отношение на сметката, за която се предоставя информация, трябва да се предоставя ежегодно през календарната година, следваща годината, за която се отнася информацията. Б. Наличността или стойността на сметката се определят към последния ден на календарната година или друг подходящ отчетен период. В. Когато прагът на наличността или на стойността се определя към последния ден на дадена календарна година, съответните наличност или стойност трябва да се определят към последния ден на отчетния период, който завършва с календарната година или в нейните рамки. Г. Всяка държава членка може да позволи на предоставящите информация финансови институции да използват доставчици на услуги за изпълнение на възложените им задължения за предоставяне на информация и комплексна проверка, предвидени в националното право, но за изпълнението на тези задължения продължават да отговарят предоставящите информация финансови институции. Д. Всяка държава членка може да позволи на предоставящите информация финансови институции да прилагат процедурите за комплексна проверка на нови сметки по отношение на съществуващи сметки, както и процедурите за комплексна проверка на сметки на голяма стойност по отношение на сметки на малка стойност. Когато държава членка позволява процедурите за комплексна проверка на нови сметки да бъдат използвани по отношение на съществуващи сметки, продължават да се прилагат правилата, приложими за съществуващи сметки. РАЗДЕЛ III КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА СЪЩЕСТВУВАЩИ СМЕТКИ НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА А. Въведение. За целите на идентифицирането на сметките, за които се предоставя информация, измежду съществуващи сметки на физически лица се прилагат следните процедури: Б. Сметки на ниска стойност. По отношение на сметките на ниска стойност се прилагат следните процедури: 1. Адрес на пребиваване. Ако въз основата на документални доказателства предоставящата информация финансова институция съхранява в своите регистри настоящия адрес на пребиваване на титуляря на сметка на физическо лице, тя може да го третира като местно лице за данъчни цели на държавата членка или друга юрисдикция, в която се намира адресът, за да се определи дали този титуляр на сметка на физическо лице е лице, за което се предоставя информация. 2. Търсене в електронните записи. Ако въз основа на документалните доказателства, посочени в параграф Б, точка 1, предоставящата информация финансова институция не използва адреса на пребиваване на титуляря на сметка на физическо лице, тя трябва да прегледа поддържаните от нея електронни записи, в които е възможно търсене, за която и да е от следните индикации, като се прилага параграф Б, точки 3 — 6: а) идентификация на титуляря на сметката като местно лице на държава членка; б) настоящ пощенски адрес или адрес на пребиваване (включително пощенска кутия) в държава членка; в) наличие на един или повече телефонни номера в държава членка и липса на телефонен номер в държавата членка на предоставящата информация финансова институция; г) постоянни инструкции (освен по отношение на депозитна сметка) за прехвърляне на средства по сметка, поддържана в държава членка; д) действащо в момента пълномощно или пълномощно за подписване, предоставено на лице с адрес в държава членка; или е) пощенски адрес с указание „на вниманието на“ или „при поискване“ в държава членка, ако предоставящата информация финансова институция не разполага в досието си с никакъв друг адрес на титуляря на сметката. 3. Ако нито една от индикациите, изброени в параграф Б, точка 2, не е открита при електронното търсене, не е необходимо да се предприемат по-нататъшни действия, докато не настъпи промяна в обстоятелствата, която да доведе до появата на една или повече индикации, свързани със сметката, или сметката стане сметка на голяма стойност. 4. Ако някоя от индикациите, изброени в параграф Б, точка 2, букви а)—д), бъде открита при електронното търсене или ако има промяна в обстоятелствата, която води до появата на една или повече индикации, свързани със сметката, предоставящата информация финансова институция трябва да третира титуляря на сметката като местно лице за данъчни цели на всяка държава членка, за която е установена някаква индикация, освен ако тя избере да прилага параграф Б, точка 6 и едно от изключенията в тази точка се прилага по отношение на сметката. 5. Когато при електронното търсене се открие пощенски адрес с указание „на вниманието на“ или „при поискване“ и няма друг адрес и нито една от другите индикации, изброени в параграф Б, точка 2, букви а) — д), не се установи за титуляря на сметката, предоставящата информация финансова институция трябва по най-подходящия според обстоятелствата начин да осъществи търсене в досието на хартиен носител, както е предвидено в параграф В, точка 2, или да се опита да получи от титуляря на сметката декларация или документални доказателства, за да се установи къде е местно лице за данъчни цели. Ако търсенето в досието не позволи да се установи някаква индикация и опитът да се получи декларация или документални доказателства е неуспешен, предоставящата информация финансова институция трябва да представи информация за сметката на компетентния орган на своята държава членка като при недокументирана сметка. 6. Независимо от откриването на индикации съгласно параграф Б, точка 2, предоставящата информация финансова институция не е длъжна да третира титуляря на сметка като местно лице на държава членка: а) когато информацията за титуляря на сметката съдържа настоящ пощенски адрес или настоящ адрес на пребиваване в тази държава членка, един или повече телефонни номера в тази държава членка (и липса на телефонен номер в държавата членка на предоставящата информация финансова институция) или постоянни инструкции (по отношение на финансовите сметки, различни от депозитни сметки) за прехвърляне на средства по сметка, поддържана в държава членка, предоставящата информация финансова институция получи или е прегледала по-рано и поддържа запис за: i) декларация от титуляря на сметката в държавата членка (държавите членки) или друга(и) юрисдикция (юрисдикции), на която титулярят на сметката е местно лице и която не включва тази държава членка; както и ii) документални доказателства, че титулярят на сметката е лице, за което не се предоставя информация; б) когато информацията за титуляря на сметката съдържа действащо пълномощно или пълномощно за подписване, предоставено на лице с адрес в тази държава членка, предоставящата информация финансова институция получи или е прегледала по-рано и поддържа запис за: i) декларация от титуляря на сметката в държавата членка (държавите членки) или друга(и) юрисдикция (юрисдикции), на която титулярят на сметката е местно лице и която не включва тази държава членка; както и ii) документални доказателства че титулярят на сметката е лице, за което не се предоставя информация. В. Засилени процедури за преглед на сметки на голяма стойност. По отношение на сметките на висока стойност се прилагат следните засилени процедури за преглед. 1. Търсене в електронните записи. По отношение на сметките на голяма стойност предоставящата информация финансова институция трябва да прегледа поддържаните от нея електронни записи, в които е възможно търсене, за всяка от индикациите, описани в параграф Б, точка 2. 2. Търсене в досието на хартиен носител. Ако електронните бази данни на предоставящата информация финансова институция, в които е възможно търсене, съдържат полета и обхващат цялата информация, описана в параграф В, точка 3, тогава не е необходимо последващо търсене в досието на хартиен носител. Ако електронните бази данни не обхващат цялата информация, тогава по отношение на сметката на голяма стойност предоставящата информация финансова институция трябва също да прегледа съществуващото главно досие на клиента и, доколкото не са включени в него, следните документи, свързани със сметката и събрани от предоставящата информация финансова институция през последните пет години, за някоя от индикациите, описани в параграф Б, точка 2: а) последното документално доказателство, събрано във връзка със сметката; б) последния договор за откриване на сметка или документация; в) последната документация, събрана от предоставящата информация финансова институция съгласно процедурите AML/KYC („Anti-money laundering/Know your customer“ — „Борба с изпирането на пари/Познаване на клиента“) или за други регулаторни цели; г) всякакви форми за пълномощно или пълномощно за подписване, действащи към момента; и д) всяка постоянна инструкция (освен за депозитна сметка) за превод на средства, действаща към момента. 3. Изключение, когато базите данни съдържат достатъчно информация. Предоставящата информация финансова институция не е длъжна да извършва търсене в досието на хартиен носител, описано в параграф В, точка 2, ако нейната електронна информация включва следното: а) статуса на титуляря на сметката по отношение на това къде е местно лице; б) адреса на пребиваване и пощенския адрес на титуляря на сметката, които понастоящем са в досието на предоставящата информация финансова институция; в) телефонния (телефонните) номер(а) на титуляря на сметката, които понастоящем са в досието на предоставящата информация финансова институция, ако има такива; г) в случай на финансови сметки, различни от депозитни сметки, дали има постоянни инструкции за прехвърляне на средства от сметката към друга сметка (включително сметка в друг клон на предоставящата информация финансова институция или друга финансова институция); д) дали има настоящи пощенски адреси с указание „на вниманието на“ или „при поискване“ за титуляря на сметката; както и е) дали има пълномощно или пълномощно за подписване за сметката. 4. Проверка от отговорния служител за връзка с клиента на действителното положение. В допълнение към електронното търсене и търсенето в досието на хартиен носител, описани в параграф В, точки 1 и 2, предоставящата информация финансова институция трябва да третира като сметка, за която се предоставя информация, всяка сметка на голяма стойност, която е възложена на отговорния служител за връзка с клиента (включително всички финансови сметки, които се събират с тази сметка на голяма стойност), ако отговорният служител за връзка с клиента знае, че титулярят на сметката е лице, за което се предоставя информация. 5. Последици от откриването на индикации. а) Ако никоя от индикациите, изброени в параграф Б, точка 2, не бъде открита при засилените процедури за преглед на сметки на голяма стойност, описани в параграф В, и не е установено, че сметката е държана от лице, за което се предоставя информация съгласно параграф В, точка 4, тогава не се налагат последващи действия, докато не настъпи промяна в обстоятелствата, в резултат на която една или повече индикации се свързват със сметката. б) Ако някоя от индикациите, изброени в параграф Б, точка 2, букви а)—д), бъде открита при засилените процедури за преглед на сметки на голяма стойност, описани в параграф В, или има последваща промяна в обстоятелствата, в резултат на която една или повече индикации се свързват със сметката, предоставящата информация финансова институция трябва да третира сметката като сметка, за която се предоставя информация, по отношение на всяка държава членка, за която е установена някаква индикация, освен ако избере да приложи параграф Б, точка 6 и едно от изключенията по тази буква се прилага по отношение за тази сметка. в) Ако пощенски адрес с указание „при поискване“ или „на вниманието на“ бъде открит при засилените процедури за преглед на сметки на голяма стойност, описани в параграф В, и няма друг адрес и нито една от другите индикации, изброени в параграф Б, точка 2, букви а) — д), не бъде установена за титуляря на сметката, предоставящата информация финансова институция трябва да получи от него декларация или документални доказателства, за да се установи къде е местно лице за данъчни цели. Ако предоставящата информация финансова институция не може да получи декларация или документални доказателства, тя трябва да представи информация за сметката на компетентния орган на своята държава членка като при недокументирана сметка. 6. Ако съществуваща сметка на физическо лице не е сметка на голяма стойност към 31 декември 2015 г., но стане сметка на голяма стойност към последния ден на следваща календарна година, предоставящата информация финансова институция трябва да приложи засилените процедури за преглед, описани в параграф В, по отношение на сметката в рамките на календарната година след годината, през която сметката е станала сметка на голяма стойност. Ако въз основа на прегледа сметката бъде идентифицирана като сметка, за която се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция трябва да предоставя на годишна база изискваната информация за такава сметка по отношение на годината, в която тя е била идентифицирана като сметка, за която се предоставя информация, и по отношение на следващите години, освен ако титулярят на сметката престане да бъде лице, за което се предоставя информация. 7. Когато предоставящата информация финансова институция приложи засилените процедури за преглед, описани в параграф В, към сметка на голяма стойност, през следващите години предоставящата информация финансова институция не е задължена да прилага към същата сметка на голяма стойност отново тези процедури, с изключение проверката от отговорния служител за връзка с клиента, описана в параграф В, точка 4, освен ако сметката е недокументирана, като в този случай предоставящата информация финансова институция следва да ги прилага отново всяка година, докато сметката престане да бъде недокументирана. 8. Ако има промяна в обстоятелствата по отношение на сметка на голяма стойност, която води до свързването ѝ с една или повече индикации, описани в параграф Б, точка 2, предоставящата информация финансова институция трябва да третира сметката като сметка, за която се предоставя информация, по отношение на всяка държава членка, за която е установена някаква индикация, освен ако избере да прилага параграф Б, точка 6 и едно от изключенията по тази точка се прилага по отношение на сметката. 9. Предоставящата информация финансова институция трябва да прилага процедури, които да гарантират, че служител за връзка с клиента установява всяка промяна в обстоятелствата на дадена сметка. Например, ако служителят за връзка с клиента е уведомен, че титулярят на сметката има нов пощенски адрес в държава членка, предоставящата информация финансова институция е длъжна да третира новия адрес като промяна в обстоятелствата и ако избере да прилага параграф Б, точка 6, да събере съответната документация от титуляря на сметката. Г. Прегледът на съществуващи сметки на физически лица на голяма стойност трябва да приключи до 31 декември 2016 г. Прегледът на съществуващи сметки на физически лица на малка стойност трябва да приключи до 31 декември 2017 г. Д. Всяка съществуваща сметка на физическо лице, която е идентифицирана като сметка, за която се предоставя информация по настоящия раздел, трябва да се третира като сметка, за която се предоставя информация, през всички следващи години, освен ако титулярят на сметката престане да бъде лице, за което се предоставя информация. РАЗДЕЛ IV КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА ЗА НОВИ СМЕТКИ НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА За целите на идентифицирането на сметки, за които се предоставя информация, измежду нови сметки на физически лица се прилагат следните процедури: А. По отношение на нови сметки на физически лица, след откриването на сметката предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация, която може да бъде част от документацията за откриването на сметката и която позволява на предоставящата информация финансова институция да определи къде титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели, и да потвърди достоверността на декларацията въз основа на информацията, получена от предоставящата информация финансова институция във връзка с откриването на сметката, включително всякаква документация, събрана в съответствие с AML/KYC процедурите. Б. Ако от декларацията се установи, че титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели в дадена държава членка, предоставящата информация финансова институция трябва да третира сметката като сметка, за която се предоставя информация, а декларацията трябва да включва още данъчния номер на титуляря на сметката по отношение на държавата членка (съгласно раздел I, параграф Г) и датата на раждане. В. Ако има промяна в обстоятелствата по отношение на нова сметка на физическо лице, заради която предоставящата информация финансова институция знае или има причина да знае, че първоначалната декларация е невярна или ненадеждна, предоставящата информация финансова институция не може да използва първоначалната декларация и трябва да получи валидна декларация, която установява къде титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели. РАЗДЕЛ V КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА СЪЩЕСТВУВАЩИ СМЕТКИ НА ОБРАЗУВАНИЯ За целите на идентифицирането на сметки, за които се предоставя информация, измежду съществуващи сметки на образувания се прилагат следните процедури: А. Сметки на образувания, за които не се изисква да бъдат преглеждани, идентифицирани или да се предоставя информация. Освен ако предоставящата информация финансова институция избере друго, по отношение на всички съществуващи сметки на образувание или поотделно за всяка ясно определена група от такива сметки, съществуваща сметка на образувание със сумирана наличност или стойност, които към 31 декември 2015 г. не надвишават сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 250 000 USD, не следва да бъде преглеждана, идентифицирана или съобщавана като сметка, за която се предоставя информация, докато нейната сумирана наличност или стойност не надвишат тази сума към последния ден на която и да е следваща календарна година. Б. Сметки на образувания, които следва да бъдат преглеждани. Съществуваща сметка на образувание със сумирана наличност или стойност, които към 31 декември 2015 г. надвишават сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 250 000 USD, и съществуваща сметка на образувание, която не надхвърля тази сума към 31 декември 2015 г., но чиято сумирана наличност или стойност надвишават тази сума към последния ден на която и да е следваща календарна година, трябва да бъдат преглеждани в съответствие с процедурите, установени в параграф Г. В. Сметки на образувания, за които се изисква предоставяне на информация. По отношение на съществуващи сметки на образувания, описани в параграф Б, само сметки, които са държани от едно или повече образувания, които са лица, за които се предоставя информация, или от пасивни нефинансови образувания с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, се третират като сметки, за които се предоставя информация. Г. Процедури за преглед с цел идентифициране на сметки на образувания, за които се изисква предоставяне на информация. За съществуващи сметки на образувания, описани в параграф Б, предоставящата информация финансова институция трябва да приложи следните процедури за преглед, за да определи дали сметката е държана от едно или повече лица, за които се предоставя информация, или от пасивни нефинансови образувания с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация: 1. Определяне дали образуванието е лице, за което се предоставя информация. а) Преглед на информацията, поддържана за регулаторни цели или за връзка с клиента (включително информация, събрана съгласно AML/KYC процедурите), за да се определи дали информацията показва, че титулярят на сметката е местно лице на държава членка. За тази цел информацията, указваща, че титулярят на сметката е местно лице на държава членка, включва място на учредяване или създаване или адрес в държава членка. б) Ако информацията указва, че титулярят на сметката е местно лице на държава членка, предоставящата информация финансова институция трябва да третира сметката като сметка, за която се предоставя информация, освен ако получи декларация от титуляря на сметката или въз основа на информацията, с която разполага или е обществено достъпна, основателно определи, че титулярят на сметката не е лице, за което се предоставя информация. 2. Определяне дали образуванието е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация. По отношение на титуляря на съществуваща сметка на образувание (включително образувание, което е лице, за което се предоставя информация) предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация. Ако някое от контролиращите лица на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, сметката трябва да се третира като сметка, за която се предоставя информация. При извършване на това определяне предоставящата информация финансова институция трябва да следва насоките в параграф Г, точка 2, букви а)—в) по ред, който е най-подходящ съгласно обстоятелствата. а) Определяне дали титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание. За целите на определянето дали титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация от титуляря на сметката, за да установи неговия статус, освен ако въз основа на информацията, с която разполага или е обществено достъпна, може основателно да определи, че титулярят на сметката е активно нефинансово образувание или финансова институция, различна от инвестиционно образувание, описано в раздел VIII, параграф A, точка 6, буква б), което не е финансова институция на участваща юрисдикция. б) Определяне на контролиращите лица на титуляря на сметката. За целите на определянето на контролиращите лица на титуляря на сметката предоставящата информация финансова институция може да използва информацията, събрана и поддържана в съответствие с AML/KYC процедурите. в) Определяне дали контролиращо лице на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация. За целите на определянето дали контролиращото лице на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция може да използва: i) информацията, събрана и поддържана в съответствие с AML/KYC процедурите, в случаите на съществуваща сметка на образувание, държана от едно или повече нефинансови образувания, със сумирана наличност или стойност, които не надвишават сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 1 000 000 USD; или ii) декларацията от титуляря на сметката или контролиращото лице в държавата членка (държавите членки) или друга юрисдикция (юрисдикции), на която контролиращото лице е местно лице за данъчни цели. Д. Срок на прегледа и допълнителни процедури, приложими към съществуващи сметки на образувания 1. Прегледът на съществуващи сметки на образувания със сумирана наличност или стойност на сметката, които към 31 декември 2015 г. надвишават сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 250 000 USD, трябва да бъде приключен до 31 декември 2017 г. 2. Прегледът на съществуващи сметки на образувания със сумирана наличност или стойност на сметката, които към 31 декември 2015 г. не надвишават сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 250 000 USD, но надвишават тази сума към 31 декември на следваща година, трябва да бъде приключен в рамките на календарната година, следваща годината, в която сумираната наличност или стойност на сметката надвишат тази сума. 3. Ако има промяна в обстоятелствата по отношение на съществуваща сметка на образувание, вследствие на която предоставящата информация финансова институция знае или има причина да знае, че декларацията или друга документация, свързана със сметката, е неточна или ненадеждна, предоставящата информация финансова институция трябва да определи отново статуса на сметката в съответствие с процедурите, установени в параграф Г. РАЗДЕЛ VI КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА ЗА НОВИ СМЕТКИ НА ОБРАЗУВАНИЯ За целите на идентифицирането на сметките, за които се предоставя информация, измежду нови сметки на образувания се прилагат следните процедури: Процедури за преглед с цел идентифициране на сметки на образувания, за които се изисква предоставяне на информация. За нови сметки на образувания предоставящата информация финансова институция трябва да прилага следните процедури за преглед, за да се определи дали сметката се държи от едно или повече лица, за които се предоставя информация, или от пасивни нефинансови образувания с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация: 1. Определяне дали образуванието е лице, за което се предоставя информация. а) Получаване на декларация, която може да бъде част от документацията за откриване на сметката и която позволява на предоставящата информация финансова институция да определи къде титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели, и потвърждаване на достоверността на тази декларация въз основа на информацията, получена от предоставящата информация финансова институция във връзка с откриването на сметката, включително всякаква документация, събрана в съответствие с AML/KYC процедурите. Ако образуванието удостовери, че не е местно лице за данъчни цели, предоставящата информация финансова институция може да използва адреса на централното управление на образуванието за определяне на това къде титулярят на сметката е местно лице. б) Ако декларацията указва, че титулярят на сметката е местно лице на държава членка, предоставящата информация финансова институция трябва да третира сметката като сметка, за която се предоставя информация, освен ако въз основа на информацията, с която разполага или е обществено достъпна, основателно определи, че титулярят на сметката не е лице, за което се предоставя информация, по отношение на тази държава членка. 2. Определяне дали образуванието е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация. По отношение на титуляря на нова сметка на образувание (включително образувание, което е лице, за което се предоставя информация) предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация. Ако някое от контролиращите лица на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, сметката трябва да се третира като сметка, за която се предоставя информация. При извършване на това определяне предоставящата информация финансова институция трябва да следва насоките в параграф А, точка 2, букви а)—в) по ред, който е най-подходящ при дадените обстоятелства. а) Определяне дали титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание. За целите на определянето дали титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание предоставящата информация финансова институция трябва да използва декларация от титуляря на сметката, за да установи неговият статус, освен ако въз основа на информация, с която разполага или е обществено достъпна, може основателно да определи, че титулярят на сметката е активно нефинансово образувание или финансова институция, различна от инвестиционно образувание, описано в раздел VIII, параграф A, точка 6, буква б), което не е финансова институция на участваща юрисдикция. ▼M8 б) Определяне на „контролиращите лица“ на „титуляря на сметката“. За целите на определянето на „контролиращите лица“ на „титуляря на сметката“„предоставящата информация финансова институция“ може да използва информацията, събрана и поддържана в съответствие с AML/KYC процедурите, при условие че тези процедури са в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849. Ако „предоставящата информация финансова институция“ не е правно задължена да прилага AML/KYC процедури, които са в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849, тя прилага сходни по същество процедури за целите на определянето на „контролиращите лица“. ▼M1 в) Определяне дали контролиращо лице на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация. За целите на определянето дали контролиращо лице на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция може да използва декларацията от страна на титуляря на сметката или на това контролиращо лице. РАЗДЕЛ VII СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА ЗА КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА При прилагане на процедурите за комплексна проверка, описани по-горе, се прилагат следните допълнителни правила: А. Основаване на лични декларации и документални доказателства. Предоставящата информация финансова институция не може да използва декларация или документални доказателства, ако знае или има причина да знае, че декларацията или документалните доказателства са неверни или ненадеждни. ▼M8 Аа. Временна липса на декларация. При изключителни обстоятелства, когато „предоставяща информация финансова институция“ не може да получи своевременно декларация по отношение на „нова сметка“, за да изпълни задълженията си за комплексна проверка и предоставяне на информация за отчетния период, през който е била открита сметката, „предоставящата информация финансова институция“ прилага процедурите за комплексна проверка за „съществуващи сметки“ до получаването и валидирането на тази декларация. ▼M1 Б. Други процедури за финансови сметки, държани от физически лица бенефициери по застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор и на групови застрахователни договори с откупна стойност или групови анюитетни договори. Предоставящата информация финансова институция може да предположи, че физическо лице бенефициер (различен от титуляря) по застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор, който получава обезщетение при смърт, не е лице, за което се предоставя информация, и такава финансова сметка може да се третира като сметка, за която не се дължи предоставяне на информация, освен ако на предоставящата информация финансова институция в момента знае или има причина да знае, че бенефициерът е лице, за което се предоставя информация. Предоставящата информация финансова институция има причина да знае, че бенефициерът на застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор е лице, за което се предоставя информация, ако събраната от нея информация, свързана с бенефициера, съдържа индикации, описани в раздел III, параграф Б. Ако предоставящата информация финансова институция в момента знае или има причина да знае, че бенефициерът е лице, за което се предоставя информация, тя трябва да следва процедурите по раздел III, параграф Б. Предоставящата информация финансова институция може да третира финансова сметка, която представлява участие на член в групов застрахователен договор с откупна стойност или в групов анюитетен договор, като финансова сметка, за която не се дължи предоставяне на информация, до датата, на която сумата е платима на служителя/притежателя на сертификата или бенефициера, ако финансовата сметка, която представлява участие на даден член в груповия застрахователен договор с откупна стойност или в груповия анюитетен договор, отговаря на следните изисквания: i) груповият застрахователен договор с откупна стойност или груповият анюитетен договор са издадени на работодателя и включват 25 или повече служители/притежатели на сертификати; ii) служителят/притежателят на сертификата има право да получи каквато и да е стойност от договора, свързана с неговото участие, и да посочи бенефициерите за изплащане на обезщетението при смърт на служителя; както и iii) сумата, платима на служителя/притежателя на сертификата или бенефициера, не надвишава сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 1 000 000 USD. Понятието „групов застрахователен договор с откупна стойност“ означава групов застрахователен договор с откупна стойност, който: i) осигурява покритие на физически лица, които са свързани чрез работодател, търговско сдружение, синдикална организация или друго сдружение или група; ii) изисква заплащане на премия за всеки член на групата (или член на клас в рамките на групата), която е определена, без да се вземат предвид индивидуални здравни характеристики, различни от възраст, пол и навици по отношение на тютюнопушенето на члена (или на класа от членове) на групата. Понятието „групов анюитетен договор“ означава договор, по който правоимащите лица са физически лица, които са свързани чрез работодател, търговско сдружение, синдикална организация или друго сдружение или група. В. Правила за сумиране на наличност по сметки и на валута 1. Сумиране на сметки на физически лица. За целите на определянето на сумираната наличност или стойност на финансови сметки с титуляр физическо лице, предоставящата информация финансова институция е длъжна да сумира всички финансови сметки, поддържани от нея или от свързано с нея образувание, но само доколкото информационните системи на предоставящата информация финансова институция свързват финансовите сметки чрез препратка към елемент от данните като номер на клиент или данъчен номер и позволяват сумиране на наличност или стойност по сметки. За целите на прилагането на изискванията за сумиране, посочени в настоящата точка, към всеки титуляр на споделена финансова сметка се отнася цялата наличност или стойност по споделена финансова сметка. 2. Сумиране на сметки на образувания. За целите на определянето на сумираната наличност или стойност на финансови сметки с титуляр образувание, предоставящата информация финансова институция е длъжна да вземе предвид всички финансови сметки, поддържани от нея или от свързано с нея образувание, но само доколкото информационните системи на предоставящата информация финансова институция свързват финансовите сметки чрез препратка към елемент от данните като номер на клиент или данъчен номер и позволяват сумиране на наличност или стойност по сметки. За целите на прилагането на изискванията за сумиране, посочени в настоящата точка, към всеки титуляр на споделена финансова сметка се отнася цялата наличност или стойност по споделена финансова сметка. 3. Специални правила за сумиране, приложими за отговорния служител за връзка с клиента. За целите на определяне на сумираната наличност или стойност на финансови сметки с титуляр лице, за да се определи дали дадена финансова сметка е на голяма стойност, предоставящата информация финансова институция е длъжна също така, в случай на финансови сметки, за които на отговорния служител за връзка с клиента е известно или има причина да му бъде известно, че са пряко или непряко притежавани, контролирани или създадени (в качество, различно от фидуциар) от същото лице, да сумира всички такива сметки. 4. Суми, за които се счита, че включват равностойността в друга валута. Счита се, че всички суми, деноминирани в националната валута на всяка държава членка, включват равностойността в други валути, както е предвидено в националното право. РАЗДЕЛ VIII ОПРЕДЕЛЕНИЯ Прилагат се следните определения: А. Предоставяща информация финансова институция 1. Понятието „предоставяща информация финансова институция“ означава всяка финансова институция на държава членка, която не е непредоставяща информация финансова институция. Понятието „финансова институция на държава членка“ означава i) всяка финансова институция, която е местно лице на държава членка, с изключение на всеки клон на такава финансова институция, който се намира извън тази държава членка, и ii) всеки клон на финансова институция, която не е местно лице на държава членка, ако този клон се намира в тази държава членка. 2. Понятието „финансова институция на участваща юрисдикция“ означава i) всяка финансова институция, която е местно лице на участваща юрисдикция, с изключение на всеки клон на такава финансова институция, който се намира извън тази участваща юрисдикция, и ii) всеки клон на финансова институция, която не е местно лице на участваща юрисдикция, ако този клон се намира в тази участваща юрисдикция. 3. Понятието „финансова институция“ означава попечителска институция, депозитарна институция, инвестиционно образувание или определено застрахователно дружество. 4. Понятието „попечителска институция“ означава всяко образувание, което държи, като значителна част от стопанската си дейност, финансови активи за чужда сметка. Приема се, че дадено образувание държи финансови активи за чужда сметка като съществена част от стопанската си дейност, ако брутният доход на образуванието от държаните финансови активи и свързани финансови услуги е равен или надвишава 20 % от брутния доход на образуванието през по-краткия от следните два периода: i) тригодишния период, който приключва на 31 декември (или на последния ден от счетоводния период за некалендарна година) преди годината, в която се прави определянето; или ii) периода, през който образуванието е съществувало. ▼M8 5. Понятието „депозитарна институция“ означава „образувание“, което: а) приема депозити в рамките на обичайното извършване на банкова или подобна стопанска дейност; или б) държи „електронни пари“ или „цифрови валути на централните банки“ в полза на клиентите. 6. Понятието „инвестиционно образувание“ означава „образувание“: а) което извършва преимуществено като стопанска дейност една или повече от следните дейности или операции за или от името на клиент: i) търговия с инструменти на паричния пазар (чекове, менителници, депозитни сертификати, деривати и др.); обмен на валута; инструменти, свързани с валути, лихвени проценти и индекси; прехвърлими ценни книжа; или търговия със стокови фючърси; ii) индивидуално и колективно управление на портфейли; или iii) друга форма на инвестиране, администриране или управление на „финансови активи“, пари или „криптоактиви, за които се предоставя информация“, от името на други лица; или б) брутният доход на което се дължи преимуществено на инвестиране, реинвестиране или търговия с „финансови активи“ или „криптоактиви, за които се предоставя информация“, ако „образуванието“ се управлява от друго „образувание“, което е „депозитарна институция“, „попечителска институция“, „определено застрахователно дружество“ или „инвестиционно образувание“, описано в параграф А, точка 6, буква а). Дадено „образувание“ се третира като преимуществено извършващо като стопанска дейност една или повече от дейностите, описани в параграф A, точка 6, буква а), или се счита, че брутният му доход се дължи преимуществено на инвестиране, реинвестиране или търговия с „финансови активи“ или „криптоактиви, за които се предоставя информация“, за целите на параграф A, точка 6, буква б), ако брутният доход на „образуванието“, получен от съответните дейности, е равен или надвишава 50 % от брутния му доход през по-краткия от следните два периода: i) тригодишния период, който приключва на 31 декември от годината, предшестваща годината, в която се прави определянето; или ii) периода, през който „образуванието“ е съществувало. За целите на параграф А, точка 6, буква а), подточка iii) понятието „друга форма на инвестиране, администриране или управление на „финансови активи“, пари или „криптоактиви, за които се предоставя информация“, от името на други лица“, не включва предоставянето на услуги, при които се осъществяват „обменни сделки“ за или от името на клиенти. Понятието „инвестиционно образувание“ не включва „образувания“, които са „активни нефинансови образувания“, тъй като „образуванията“ отговарят на някой от критериите в параграф Г, точка 8, букви г) – ж). Настоящата алинея се тълкува по съгласуван начин със сходната редакция на определението за „финансова институция“ в Директива (ЕС) 2015/849. 7. Понятието „финансов актив“ включва ценни книжа (например акционерен дял в дружество; дялово участие или действително участие в широко притежавани или публично търгувани неперсонифицирани дружества или тръстове; запис на заповед, облигация, дългова облигация или друго доказателство за наличие на дълг), участие в неперсонифицирано дружество, стоки, суап (например лихвен суап, валутен суап, базов суап, лихвен таван, лихвен под, суап върху стоки, суап върху капиталови инструменти, суап върху капиталови индекси и подобни споразумения), „застрахователен договор“ или „анюитетен договор“, или всякакви лихви (включително фючърсни сделки или форуърдни договори или опции) по ценна книга, „криптоактив, за който се предоставя информация“, участие в неперсонифицирано дружество, стока, суап, „застрахователен договор“ или „анюитетен договор“. Понятието „финансов актив“ не включва недългов, пряк дял в недвижимо имущество. ▼M1 8. Понятието „определено застрахователно дружество“ означава всяко дружество, което е застрахователно дружество (или холдинг на застрахователно дружество), което емитира или е длъжно да извършва плащания по застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор. ▼M8 9. За целите на настоящото приложение понятието „електронни пари“ означава всеки продукт, който: а) е цифрово представяне на една „фиатна валута“; б) е издаден при получаване на средства с цел извършване на платежни операции; в) е представляван от вземане към издателя, деноминирано в същата „фиатна валута“; г) е приет като плащане от физическо или юридическо лице, различно от издателя; и д) съгласно приложимите към издателя регулаторни изисквания подлежи на обратно изкупуване по всяко време по номинална стойност за същата „фиатна валута“ по искане на държателя на продукта. Понятието „електронни пари“ не включва продукт, създаден единствено с цел улесняване на превода на средства от клиент към друго лице в съответствие с инструкциите на клиента. Даден продукт не е създаден единствено с цел улесняване на превода на средства, ако в обичайния ход на стопанската дейност на извършващото превода на средства „образувание“ свързаните с този продукт средства са държани повече от 60 дни след получаването на инструкции за улесняване на превода, или, ако не са получени инструкции — свързаните с този продукт средства са държани повече от 60 дни след получаването на средствата. 10. Понятието „фиатна валута“ означава официалната валута на юрисдикция, емитирана от юрисдикция или от определената от нея „централна банка“ или паричен орган, представлявана от физически банкноти или монети или от пари в различни цифрови форми, включително банкови резерви и „цифрови валути на централните банки“. Понятието включва също така пари на търговски банки и продукти за електронни пари („електронни пари“). 11. Понятието „цифрова валута на централна банка“ означава всяка цифрова „фиатна валута“, емитирана от „централна банка“ или друг паричен орган. ▼C2 12. Понятието „криптоактив“ означава „криптоактив“ съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 5 от Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ). ▼M8 13. Понятието „криптоактив, за който се предоставя информация“ означава всеки „криптоактив“, различен от „цифрова валута на централна банка“, „електронни пари“ или „криптоактив“, за който „предоставящият информация доставчик на услуги за криптоактиви“ е определил по подходящ начин, че не може да се използва за платежни или инвестиционни цели. 14. Понятието „обменна сделка“ означава всеки: а) обмен между „криптоактиви, за които се предоставя информация“, и „фиатни валути“; б) обмен между една или повече форми на „криптоактиви, за които се предоставя информация“. ▼M1 Б. Непредоставяща информация финансова институция 1. Понятието „непредоставяща информация финансова институция“ означава всяка финансова институция, която е: ▼M8 а) „държавно образувание“, „международна организация“ или „централна банка“, освен при: i) плащане, произтичащо от задължение във връзка с търговска финансова дейност от вида, извършван от „определено застрахователно дружество“, „попечителска институция“ или „депозитарна институция“; или ii) дейност по поддържане на „цифрови валути на централните банки“ за „титуляри на сметки“, които не са „финансови институции“, „държавни образувания“, „международни организации“ или „централни банки“; ▼M1 б) пенсионен фонд с широко участие, пенсионен фонд с тясно участие; пенсионен фонд на държавно образувание, международна организация или централна банка; или определен издател на кредитни карти; в) всяко друго образувание, което е свързано с нисък риск да бъде използвано за отклоняване от данъчно облагане, има до голяма степен характеристики, подобни на някое от образуванията, описани в параграф Б, точка 1, букви а) и б), и е включено в списъка на непредоставящите информация финансови институции, посочен в член 8, параграф 7a от настоящата директива, при условие че статусът на такова образувание като непредоставяща информация финансова институция не възпрепятства постигането на целите на настоящата директива; г) освободена колективна инвестиционна схема; или д) тръст, доколкото попечителят е предоставяща информация финансова институция, която предоставя цялата информация, чието предоставяне се дължи съгласно раздел I, по отношение на всички сметки на тръста, за които се предоставя информация. 2. Понятието „държавно образувание“ означава правителство на държава членка или друга юрисдикция, всякакви политически подразделения на държава членка или друга юрисдикция (която, за да се избегне съмнение, включва щат, област, окръг или община) или всяка изцяло притежавана агенция или учреждение на държава членка или друга юрисдикция или едно или повече от горното (всяко от които е „държавно образувание“). Тази категория обхваща съставните части, контролираните образувания и политическите подразделения на държава членка или друга юрисдикция. а) „Съставна част“ от държава членка или друга юрисдикция означава всяко лице, организация, агенция, бюро, фонд, учреждение или друг орган, независимо от начина, по който са били определени, което представлява орган на публична власт на държава членка или друга юрисдикция. Нетните приходи на органа на публична власт трябва да бъдат кредитирани на собствената му сметка или на други сметки на държавата членка или друга юрисдикция, без никаква част от тях да се употребява в полза на частни лица. Съставната част не включва лице, което е суверен, длъжностно лице или ръководител и което действа в частно или лично качество. б) „Контролирано образувание“ означава образувание, което е отделено като форма от държавата членка или друга юрисдикция или което по друг начин съставлява самостоятелен правен субект, при условие че: i) образуванието се притежава и контролира изцяло от едно или повече държавни образувания, пряко или чрез едно или повече контролирани образувания; ii) нетните приходи на образуванието се кредитират на собствената му сметка или на сметките на едно или повече държавни образувания, без никаква част от тях да се употребява в полза на частни лица; и iii) в случай на прекратяване, активите на образуванието се прехвърлят на едно или повече държавни образувания. в) Не се счита, че доходът се употребява в полза на частни лица, ако тези лица са бенефициери на държавна програма и дейностите по програмата се изпълняват в полза на широката общественост с цел създаване на общи блага или са свързани с администрирането на фаза от управлението. Независимо от горното обаче, се приема, че доходът се употребява в полза на частни лица, ако той произтича от използването на държавно образувание за извършване на търговска дейност, като търговска банкова дейност, при която се предоставят финансови услуги на частни лица. 3. Понятието „международна организация“ означава всяка международна организация или изцяло притежавана нейна агенция или учреждение. Тази категория включва всяка междуправителствена организация (включително наднационална организация), i) която се състои преимуществено от правителства; ii) която има с държавата членка действащо споразумение за седалище или споразумение, което до голяма степен е от подобен характер; и iii) чийто доход не се употребява в полза на частни лица. 4. Понятието „централна банка“ означава институция, която съгласно правна норма или с одобрение на правителството е основният орган, освен самото правителство на държавата членка, който емитира инструменти, предназначени да бъдат в обращение под формата на парична единица. Такава институция може да включва учреждение, което е самостоятелно от правителството на държавата членка, независимо дали е притежавано изцяло или частично от държавата членка. 5. Понятието „пенсионен фонд с широко участие“ означава фонд, създаден с цел изплащане на обезщетения при пенсиониране, инвалидност или смърт, или всяка комбинация от тези събития, на бенефициери, които са настоящи или бивши служители (или на лица, посочени от такива служители) на един или повече работодатели в замяна на предоставени услуги, при условие че фондът: а) няма нито един бенефициер с право на повече от 5 % от активите на фонда; б) подлежи на държавно регулиране и предоставя информация на данъчните органи; и в) отговаря на поне едно от следните изисквания: i) фондът е като цяло освободен от данъчно облагане върху инвестиционен доход или облагането на такъв доход е отсрочено или се извършва по намалена ставка заради статуса на фонда като пенсионна схема; ii) фондът получава най-малко 50 % от общите вноски в него (с изключение на трансфери на активи от други схеми, описани в параграф Б, точки 5—7, или от пенсионни сметки, описани в параграф В, точка 17, буква а) от участващите работодатели; iii) разпределения или тегления на суми от фонда се разрешават само при настъпване на определени събития, свързани с пенсиониране, инвалидност или смърт (с изключение на разпределения с прехвърляне към други пенсионни фондове, описани в параграф Б, точки 5—7, или пенсионни сметки, описани в параграф В, точка 17, буква а), като в случай на разпределения или тегления на суми преди настъпването на такива о