ДИРЕКТИВА 2012-29-ЕС
Директива 2012/29/ЕС
Консолидиран ТЕКСТ: 32012L0029 — BG — 20.07.2026
02012L0029 — BG — 20.07.2026 — 001.001
►B
ДИРЕКТИВА 2012/29/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 25 октомври 2012 година
за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета
(ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57)
Изменена с:
Официален вестник
№
страница
дата
►M1
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2026/1472 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 17 юни 2026 година
L 1472
1
30.6.2026
▼B
ДИРЕКТИВА 2012/29/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 25 октомври 2012 година
за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета
ГЛАВА 1
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Цели
1.
Целта на настоящата директива е да се гарантира, че жертвите на престъпления получават подходяща информация, подкрепа и защита и могат да участват в наказателното производство.
Държавите членки гарантират, че жертвите са признати и третирани с уважение, тактичност, разбиране, професионализъм и по недискриминационен начин при всички контакти със службите за подкрепа на жертвите или за възстановително правосъдие и с всички компетентни органи, действащи в рамките на наказателното производство. Правата, установени в настоящата директива, се прилагат за жертвите без дискриминация, включително във връзка с правото им на пребиваване.
2.
Държавите членки гарантират, че при прилагането на настоящата директива, когато жертвата е дете, висшият интерес на детето е от първостепенно значение и се преценява индивидуално. Възприема се адаптиран към детето подход, който е надлежно съобразен с неговата възраст, зрялост, неговите възгледи, нужди и опасения. Детето и носителят на родителска отговорност или друг негов законен представител, ако има такъв, се информират за всички мерки или права, които са специално насочени към детето.
Член 2
Определения
1.
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
а)
„жертва“ означава:
i)
физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление;
ii)
членове на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето;
б)
„членове на семейството“ означава съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица;
в)
„дете“ означава лице, ненавършило 18 години;
г)
„възстановително правосъдие“ означава процес, при който на жертвата и извършителя на престъплението се дава възможност — след свободно изразено съгласие от тяхна страна — да участват активно в решаването на въпросите, възникнали в резултат на престъплението, с помощта на безпристрастно трето лице.
2.
Държавите членки могат да установят процедури:
а)
за ограничаване на броя на членовете на семейството, които могат да се ползват от правата, установени в настоящата директива, като се вземат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай; и
б)
по отношение на параграф 1, буква а), подточка ii), за определяне на това кои членове на семейството имат приоритет във връзка с упражняването на правата, установени в настоящата директива.
ГЛАВА 2
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ПОДКРЕПА
Член 3
Право на жертвите да разбират и да бъдат разбирани
1.
Държавите членки предприемат подходящи мерки, за да съдействат на жертвите да разбират и да бъдат разбирани при първия контакт и по време на всички по-нататъшни необходими контакти с компетентен орган в контекста на наказателното производство, включително когато този орган предоставя информация.
2.
Държавите членки гарантират, че комуникацията с жертвите се предоставя на прост и достъпен език, устно или писмено. При комуникацията се отчитат индивидуалните характеристики на жертвата, включително евентуалните увреждания, които могат да засегнат способността да разбира или да бъде разбирана.
3.
Освен ако това не противоречи на интересите на жертвата или не пречи на хода на производството, държавите членки позволяват на жертвите да бъдат придружавани от избрано от тях лице при първия контакт с компетентен орган, когато поради последиците от престъплението жертвата се нуждае от съдействие, за да разбира или да бъде разбирана.
▼M1
Член 3а
Горещи линии за оказване на помощ на жертви
1.
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да създадат достъпни, удобни за потребителите, сигурни, безплатни и поверителни горещи линии за оказване на помощ на жертви. Тези горещи линии за оказване на помощ:
а)
предоставят на жертвите информацията, посочена в член 4, параграф 1;
б)
предлагат емоционална подкрепа;
в)
насочват жертвите към съответните служби, в т.ч. общи и специализирани служби за подкрепа или, при необходимост, към специализирани горещи линии за оказване на помощ.
2.
Държавите членки гарантират, че горещите линии за оказване на помощ, посочени в параграф 1, са достъпни чрез телефон на телефонен номер за вътрешни повиквания в целия Съюз, а именно „116 006 “, в допълнение към всички съществуващи национални телефонни номера. Държавите членки гарантират също така, че такива услуги се предоставят чрез други сигурни и достъпни информационни и комуникационни технологии, включително онлайн приложения и уебсайтове.
3.
Държавите членки гарантират, че в допълнение към общия за целия Съюз номер горещите линии за оказване на помощ са достъпни чрез специален телефонен номер за международни повиквания за жертви, които са претърпели вреди в държава членка, различна от тяхната държава членка на пребиваване. Не се изисква тези международни повиквания да бъдат безплатни.
4.
Държавите членки гарантират, че услугите, предоставяни от техните горещи линии за оказване на помощ, посочени в параграф 1, са достъпни на техния официален език или езици, както е определено в националното право. Държавите членки следва се стремят да гарантират предоставянето на тези услуги на поне още един език, който е широко разбираем в съответната държава членка.
5.
Когато услугите, посочени в параграф 1, букви а) и в), се предоставят чрез информационни и комуникационни технологии, държавите членки гарантират, че тези услуги са достъпни на език, който жертвата може да разбере, например чрез технологии за писмен и устен превод.
6.
Горещите линии за оказване на помощ могат да се създават от публични или неправителствени организации и могат да бъдат организирани както на професионална, така и на доброволна основа.
7.
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че горещите линии за оказване на помощ предоставят качествена и достъпна подкрепа на жертвите в рамките на подходящо работно време.
8.
Държавите членки гарантират, че горещите линии за оказване на помощ се обслужват от подходящо обучени лица.
▼B
Член 4
Право на получаване на информация от първия контакт с компетентния орган
1.
Държавите членки гарантират, че от първия контакт с компетентния орган жертвите получават без ненужно забавяне следната информация, за да им се даде възможност да се ползват от правата, установени в настоящата директива:
а)
вида подкрепа, която могат да получат, и от кого, включително, когато е необходимо, основна информация относно достъпа до медицинска помощ, всякаква специализирана помощ, включително психологическа помощ, и алтернативно настаняване;
б)
процедурите за подаване на жалба във връзка с извършено престъпление и тяхната роля във връзка с тези процедури;
в)
по какъв начин и при какви условия може да получат защита, включително мерки за защита;
г)
по какъв начин и при какви условия може да получат достъп до правна консултация, правна помощ и друг вид консултация;
д)
по какъв начин и при какви условия може да получат обезщетение;
е)
по какъв начин и при какви условия имат право на устен и писмен превод;
ж)
ако пребивават в държава членка, различна от тази, в която е извършено престъплението, специалните мерки, процедури или механизми, които са налични за защита на техните интереси в държавата членка, в която е установен първият контакт с компетентния орган;
з)
наличните процедури за подаване на жалба при нарушаване на техните права от компетентния орган, действащ в рамките на наказателното производство;
и)
данните за връзка по тяхното дело;
й)
наличните услуги за възстановително правосъдие;
к)
по какъв начин и при какви условия може да бъдат възстановени разходите, направени в резултат на участието им в наказателното производство.
2.
Обхватът на посочената в параграф 1 информация и подробностите, които се съдържат в нея, могат да се различават в зависимост от специфичните нужди на жертвата и личните ѝ обстоятелства, както и в зависимост от вида или характера на престъплението. Допълнителна информация може да се предоставя и на по-късен етап в зависимост от нуждите на жертвата и значението на съответната информация във всяка фаза на производството.
Член 5
Права на жертвите при подаване на жалбата
1.
Държавите членки гарантират, че жертвите получават писмено потвърждение за официалната жалба, подадена от тях до компетентния орган на държава членка, в което са описани основните елементи на съответното престъпление.
2.
Държавите членки гарантират, че жертви, които желаят да подадат жалба във връзка с извършено престъпление и които не разбират или не говорят езика на компетентния орган, имат възможност да подадат жалбата на език, който разбират, или да получат необходимата езикова помощ.
3.
Държавите членки гарантират, че жертви, които не разбират или не говорят езика на компетентния орган, получават безплатен превод на предвиденото в параграф 1 писмено потвърждение за тяхната жалба, ако те поискат това, на език, който разбират.
▼M1
Член 5а
Съобщаване за престъпления
1.
Държавите членки гарантират, че жертвите могат да съобщават на компетентните органи за престъпления с помощта на безплатни, достъпни, удобни за потребителите, безопасни и налични канали.
В допълнение към личното съобщаване за престъпления държавите членки гарантират, че престъпленията могат да бъдат съобщавани на компетентните органи чрез безплатни, достъпни, сигурни и лесни за ползване информационни и комуникационни технологии най-малкото за случаи, които не са спешни, и за престъпления, които не са свързани с насилие, при условие че такова съобщаване е във висшия интерес на жертвата.
Когато държава членка предвижда възможността за съобщаване за престъпления чрез информационни и комуникационни технологии, тази възможност включва представянето на доказателства, когато това е възможно.
Съобщаването за престъпления чрез информационни и комуникационни технологии не засяга националните процесуални правила относно формализирането на това съобщаване и представянето на доказателства.
2.
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да улеснят съобщаването от страна на физически или юридически лица, които знаят или подозират добросъвестно, че е извършено престъпление или че се очакват нови актове на насилие, на компетентните органи съгласно процедурните правила.
3.
С цел да се улесни съобщаването от страна на трети лица — от организации на гражданското общество, за които има вероятност да получават информация относно престъпления, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да предоставят възможност за сътрудничество между компетентните органи и тези организации.
4.
Когато лице, различно от жертвата, съобщи за престъпление, държавите членки гарантират, ако е необходимо и в съответствие с националното право, че компетентните органи предприемат подходящи мерки за защита на жертвата преди извършителят да бъде информиран, че е съобщено за престъпление.
5.
Държавите членки гарантират, че всяко лице, което е лишено от свобода или чиято свобода е ограничена, може ефективно да съобщи за престъпление, извършено в местата за задържане или центровете за настаняване, които това лице няма право да напуска или не е в състояние да напусне по собствена воля, или в местата, където свободата на движение на това лице е ограничена. Тези места включват най-малко:
а)
затвори, центрове за задържане и килии за заподозрени лица и обвиняеми;
б)
специализирани места за задържане и центрове за настаняване на граждани на трети държави, които пребивават незаконно в съответната държава членка, включително с цел подготовка на тяхното връщане и извеждане;
в)
центрове за кандидати и лица, на които е предоставена международна закрила;
г)
всяка друга форма на публична или частна институция, която жертвата няма право да напуска или не е в състояние да напусне по свое усмотрение, например специализирани центрове за настаняване на хора с увреждания, деца и възрастни хора.
6.
Когато деца установяват контакт с компетентните органи, за да съобщят за престъпление, държавите членки гарантират, че процедурите за съобщаване са безопасни, провеждат се по поверителен начин в съответствие с националното право, разработени са и са достъпни по съобразен с интересите на децата начин и се използва език, който е подходящ за възрастта и зрелостта на децата.
Когато престъплението засяга носителя на родителска отговорност и е налице конфликт на интереси между детето жертва и носителя на родителската отговорност, държавите членки гарантират, че възможността на детето жертва да съобщи за престъпление не зависи от съгласието на носителя на родителската отговорност. Държавите членки гарантират, че компетентните органи предприемат необходимите мерки за защита на безопасността на детето, преди да информират носителя на родителска отговорност, че е съобщено за престъпление.
7.
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че жертвите, които са граждани на трети държави, независимо от статута им на пребиваване, не са обезкуражавани да съобщават за престъпление и че се третират по недискриминационен начин. Държавите членки гарантират по-специално, че всички жертви, независимо от техния статут на пребиваване, не са възпрепятствани да упражняват правата си съгласно настоящата директива, включително правото си да бъдат изслушани съгласно член 10 и правото на извършване на индивидуална оценка съгласно член 22.
В съответствие с националното право държавите членки могат по всяко време да предоставят самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, даващо право на престой, на гражданин на трета държава, който пребивава незаконно на тяхна територия.
8.
Държавите членки гарантират, че към момента на съобщаване за извършено престъпление жертвите:
а)
се уведомяват за възможността личните им данни да бъдат разкрити на извършителя в съответствие с член 21, параграф 3, за да се даде възможност на извършителя да упражни правото си на защита, и
б)
са получили възможност да изразят становището си относно това.
▼B
Член 6
Право на жертвите да получават информация по делото
1.
Държавите членки гарантират, че на жертвите се съобщава без ненужно забавяне за правото им да получават следната информация относно наказателното производство, образувано в резултат на подадената жалба във връзка с извършено срещу тях престъпление, както и че при поискване жертвите получават тази информация:
а)
всяко решение да не се продължава или да се прекрати разследване или да не се възбужда наказателно преследване срещу извършителя на престъплението;
б)
датата и мястото на съдебното производство и естеството на повдигнатите срещу извършителя обвинения;
▼M1
в)
всяко решение за наказателно преследване на извършителя;
г)
относно наличието на мерки за защита, включително заповеди за защита;
д)
относно процесуалното качество на жертвата в наказателното производство съгласно националните правила, включително, когато е приложимо, относно възможността да стане страна в такова производство;
е)
относно приложимите правила за предявяване на иск и получаване на обезщетение.
▼B
2.
Държавите членки гарантират, че в съответствие с тяхната роля в съответната наказателноправна система, на жертвите се съобщава без ненужно забавяне за правото им да получават следната информация относно наказателното производство, образувано в резултат на подадената жалба във връзка с извършено срещу тях престъпление, както и че при поискване жертвите получават тази информация:
а)
всяко влязло в сила решение по дело;
б)
информация за развитието на наказателното производство, освен в изключителни случаи, когато такова уведомяване може да попречи на нормалния ход на делото.
3.
Информацията по параграф 1, буква а) и параграф 2, буква а) включва мотивите или кратко резюме на мотивите на въпросното решение, освен в случай на решение, взето от съдебни заседатели, или на решение, при което мотивите са с поверителен характер, в които случаи съгласно националното право не се предвижда предоставяне на мотиви.
4.
Компетентният орган се съобразява с желанието на жертвите да получават или да не получават информация, освен ако тази информация трябва да бъде предоставена поради правото на жертвата да участва активно в наказателното производство. Държавите членки дават на жертвата възможност да промени желанието си във всеки един момент, като тази промяна се взема предвид.
▼M1
5.
Държавите членки гарантират, че на жертвите се предоставя възможност да бъдат уведомени без ненужно забавяне за освобождаването, включително под съдебен надзор, или бягството на лице, което е задържано под стража, срещу което е възбудено наказателно преследване или което е осъдено за престъпления, които ги засягат. Освен това държавите членки правят необходимото жертвите да получават информация за всички мерки, които са взети за осигуряване на тяхната защита в случай на освобождаване или бягство на извършителя на престъплението.
▼B
6.
При поискване жертвите получават информацията по параграф 5 най-малко в случаите, когато съществува опасност или установен риск от вреда за тях, освен ако не е налице установен риск от вреда за извършителя, която би могла да възникне в резултат на уведомяването.
▼M1
7.
Държавите членки гарантират, че уведомяването на жертвите за правото им да получават информация относно наказателното производство, както и искането на жертвите да получават информация съгласно настоящия член, се записват надлежно в съответствие с процедурата за протоколиране съгласно националното право.
▼B
Член 7
Право на устен и писмен превод
1.
Държавите членки гарантират, че на жертви, които не разбират или не говорят езика на наказателното производство, се предоставя при поискване безплатен устен превод в зависимост от ролята им в наказателното производство в съответната наказателноправна система, най-малко по време на изслушванията или разпитите на жертвата в хода на наказателното производство пред разследващите и съдебните органи, включително по време на полицейските разпити, както и устен превод с цел активно участие на жертвите в съдебните заседания и евентуалните необходими междинни изслушвания.
2.
Без да се засяга правото на защита и в съответствие с правилата за дискреционните правомощия на съда, може да се използват комуникационни технологии като видеоконферентна, телефонна или интернет връзка, освен ако се налага физическото присъствие на устен преводач, за да може жертвите да упражняват ефективно своите права или да разберат производството.
3.
Държавите членки гарантират, че на жертвите, които не разбират или не говорят езика на съответното наказателно производство, в зависимост от ролята им в наказателното производство в съответната наказателноправна система, се предоставя при поискване безплатно писмен превод на информацията, която е от съществено значение за упражняване на техните права в наказателното производство, на език, който те разбират, доколкото такава информация се предоставя на жертвите. Преводите на такава информация включват най-малко всяко решение, с което се прекратява наказателното производство във връзка с престъплението, извършено срещу жертвата, и при поискване от страна на жертвата — мотивите или кратко резюме на мотивите за това решение, освен в случай на решение, взето от съдебни заседатели, или на решение, при което мотивите са с поверителен характер, в които случаи съгласно националното право не се предвижда предоставяне на мотиви.
4.
Държавите членки гарантират, че на жертви, които имат право да получават информация за датата и мястото на съдебното производство в съответствие с член 6, параграф 1, буква б) и които не разбират езика на компетентния орган, се предоставя при поискване писмен превод на информацията, която те имат право да получат.
5.
Жертвите могат да направят обосновано искане даден документ да се счита за документ от съществено значение. Няма изискване за писмен превод на части от документи от съществено значение, които нямат отношение към целта да се даде възможност на жертвите да участват активно в наказателното производство.
▼M1
6.
Без да се засягат параграфи 1 и 3, вместо писмен превод може да се предостави устен превод или устно резюме на документите от съществено значение, при условие че този устен превод или устно резюме не накърнява справедливостта на производството или възможността на жертвите да упражняват правата си, включително възможността да участват в наказателното производство съгласно своето процесуално качество в него.
7.
Държавите членки гарантират, че компетентният орган преценява дали жертвите се нуждаят от устен или писмен превод в съответствие с предвиденото в параграфи 1 и 3 от настоящия член. Жертвите могат да оспорват решението да не се предоставя устен или писмен превод. Процесуалните правила относно това оспорване се определят от националното право. Разпоредбите на член 10б, параграф 2 се прилагат за решения, съгласно които не се осигурява устен или писмен превод, взети по време на съдебни заседания.
▼B
8.
Осигуряването на устен или писмен превод и оспорването на решение да не се предоставя устен или писмен превод по настоящия член не може да водят до неоснователно удължаване на наказателното производство.
Член 8
Право на достъп до служби за подкрепа на жертвите
1.
Държавите членки гарантират, че жертвите, в съответствие с нуждите си, имат безплатен достъп в условията на поверителност до служби за подкрепа на жертвите, действащи в интерес на жертвите, преди и по време на наказателното производство, както и в рамките на подходящ срок след приключване на наказателното производство. Членовете на семейството имат достъп до служби за подкрепа на жертвите в зависимост от нуждите си и степента на вредите, претърпени в резултат от извършеното срещу жертвата престъпление.
▼M1
2.
Държавите членки гарантират, че съответните служби, осигуряващи общи или специализирани услуги за подкрепа на жертвите, се свързват с жертвите без необосновано забавяне, ако при индивидуалната оценка, посочена в член 22, се установи необходимостта от подкрепа и при условие че жертвата, надлежно уведомена за услугите за подкрепа, които могат да бъдат предоставени, е съгласна службите за подкрепа да се свържат с нея или ако жертвата поиска подкрепа.
3.
Държавите членки предприемат мерки за създаване на служби за подкрепа, осигуряващи безплатно специализирани услуги в условията на поверителност, в допълнение или като неразделна част от службите, осигуряващи общи услуги за подкрепа на жертвите, или за осигуряване на условия за организациите за подкрепа на жертвите да ползват съществуващите специални структури, които предоставят такава специализирана подкрепа. Жертвите имат достъп до тези служби в зависимост от специфичните си нужди, а членовете на семейството имат достъп до същите в зависимост от специфичните си нужди и от степента на вредите, претърпени в резултат от извършеното срещу жертвата престъпление. Когато специализираните услуги за подкрепа не се предоставят като неразделна част от общите услуги за подкрепа на жертвите, общите и специализираните услуги за подкрепа се координират.
▼B
4.
Службите за подкрепа на жертвите и всички други специализирани служби за подкрепа могат да се създават като публични или неправителствени организации и могат да бъдат организирани както на професионална, така и на доброволна основа.
5.
Държавите членки гарантират, че достъпът до служби за подкрепа на жертвите не зависи от това, дали жертвата е подала официална жалба пред компетентен орган във връзка с извършено престъпление.
▼M1
6.
Държавите членки се стремят да гарантират, че специализираните служби за подкрепа продължават да функционират пълноценно за жертвите по време на криза като например здравни кризи, хуманитарни ситуации или други извънредни ситуации.
7.
Службите за подкрепа на жертвите са на разположение и леснодостъпни, включително онлайн или чрез други подходящи средства, например информационни и комуникационни технологии. Държавите членки гарантират, че географското разпределение и капацитетът на службите за подкрепа на жертвите, посочени в настоящия член и в член 9а, са достатъчни, като се вземат предвид географските особености и демографският състав на съответната държава членка.
▼B
Член 9
Подкрепа от службите за подкрепа на жертвите
1.
Посочените в член 8, параграф 1 служби за подкрепа на жертвите осигуряват като минимум:
▼M1
a)
информация, съвети и подкрепа от значение за правата на жертвите, включително относно получаване на достъп до националните системи за обезщетение за претърпени вреди от престъпление, достъп до правни консултации, включително правна помощ, и относно процесуалното им качество в наказателното производство, включително по отношение на подготовката за явяване в съдебното производство;
▼B
б)
информация за всички подходящи съществуващи специализирани служби за подкрепа на жертвите или пряко насочване на случая към тях;
▼M1
в)
емоционална подкрепа;
ва)
психологическа подкрепа или, когато такава не е налична, насочване към служби, които могат да предоставят психологическа подкрепа;
▼B
г)
съвети, свързани с финансови и практически въпроси, произтичащи от престъплението;
д)
съвети относно риска и предотвратяването на риска от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение, освен ако тези съвети не се предоставят от други публични или частни служби.
▼M1
За целите на първа алинея, буква ва), ако при посочената в член 22 индивидуална оценка се установи, че е налице специална нужда от психологическа подкрепа, на жертвата, която се нуждае от такава подкрепа, се предоставя допълнителна психологическа подкрепа толкова дълго, колкото е необходимо, според индивидуалните нужди на жертвата и съгласно съответните национални здравни или социални системи, уреждащи достъпа до психологическа подкрепа.
▼M1
2.
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че службите за подкрепа на жертвите обръщат особено внимание на специфичните нужди на жертвите, които са претърпели значителни вреди поради тежестта на престъплението.
▼B
3.
Посочените в член 8, параграф 3 специализирани служби за подкрепа разработват и предлагат като минимум следните услуги, освен ако същите не се предоставят от други публични или частни служби:
а)
подслон или друго подходящо временно настаняване на жертвата, която се нуждае от сигурно място поради непосредствен риск от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение;
▼M1
б)
целева и интегрирана подкрепа, както и информация, а когато е целесъобразно и насочване към служби, предоставящи медицински и съдебномедицински прегледи, които могат да включват всеобхватни медицински услуги, включително услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, в съответствие с националното право, и информация и при целесъобразност насочване към социални и психологически консултации, включително грижи при претърпяна травма, за жертви със специфични нужди като жертви на сексуално насилие, жертви на насилие, основано на пола, включително насилие над жени и домашно насилие в обхвата на Директива (ЕС) 2024/1385 на Европейския парламент и на Съвета (
1
), жертви на трафик на хора, жертви на организирана престъпност, жертви с увреждания, жертви на експлоатация, жертви на престъпления от омраза, жертви на тероризъм, жертви на изтезания, жертви на насилствено изчезване и жертви на геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления или престъплението агресия съгласно определеното в членове 6, 7, 8 и 8а от Статута на Международния наказателен съд.
▼M1
4.
Държавите членки предоставят на жертвите на сексуално насилие своевременно достъп до здравни услуги, включително до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, в съответствие с Директива (ЕС) 2024/1385 и националното право.
5.
Държавите членки осигуряват специализирани услуги за защита и подкрепа, необходими за разглеждането на множество потребности на жертви със специфични нужди в съответствие с протоколите или насоките, посочени в член 26а, параграф 1, буква г).
6.
Държавите членки гарантират, че услугите за подкрепа, посочени в настоящия член и в член 9а, отговарят на приложимите стандарти по отношение на качеството на тези услуги. При целесъобразност услугите, предоставяни от службите за подкрепа, се преразглеждат и при необходимост се приспособяват. Преразглеждането на тези услуги не създава ненужна тежест за организациите, предоставящи услугите.
Член 9а
Целеви и интегрирани служби за подкрепа за деца жертви
1.
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят наличието на съобразени с интересите на децата целеви и интегрирани услуги за подкрепа за деца жертви, които да осигурят подходяща за възрастта подкрепа и защита, необходима за цялостно посрещане на множеството нужди на децата жертви, включително деца, които са претърпели вреди в резултат на това, че станали свидетели на престъпление.
2.
Целевите и интегрирани служби за подкрепа за децата жертви, посочени в параграф 1, предоставят координиран многоведомствен механизъм, който включва следните услуги:
а)
предоставяне на информация, както е посочено в член 4;
б)
медицински прегледи;
в)
емоционална, социална и психологическа подкрепа;
г)
административна помощ;
д)
съобщаване за престъпления;
е)
индивидуална оценка, посочена в член 22;
ж)
видеозапис на разпитите, посочен в член 24, параграф 1, буква а);
3.
Държавите членки разглеждат възможността да осигурят предоставянето на услугите, посочени в параграф 2, на едно и също място, като обръщат специално внимание на интересите на децата жертви, включително на тежестта на вредите, претърпени от децата жертви в резултат на престъпление.
4.
Целевите и интегрирани служби за подкрепа за децата жертви, посочени в настоящия член, могат да бъдат създадени като публични или неправителствени организации.
▼B
ГЛАВА 3
УЧАСТИЕ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Член 10
Право на изслушване
1.
Държавите членки гарантират, че жертвите могат да бъдат изслушвани в хода на наказателното производство и могат да представят доказателства. При изслушването на дете жертва надлежно се отчитат неговата възраст и зрялост.
2.
Процесуалните правила, съгласно които жертвите могат да бъдат изслушвани в хода на наказателното производство и могат да представят доказателства, се определят от националното право.
▼M1
Член 10а
Право на помощ в съдебните помещения
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че жертвите получават емоционална подкрепа и практическа информация относно организационните аспекти на съдебното производство по наказателни дела, на място в съдебните помещения и в съответствие с индивидуалните си нужди.
Член 10б
Право на информация относно решения, постановени в хода на съдебно производство, и право на преразглеждане
1.
Държавите членки гарантират, че жертвите, в съответствие процесуалното им качество в наказателното производство съгласно националното право, се уведомяват незабавно за решенията по отношение на правото им на устен и писмен превод по време на съдебните заседания съгласно член 7, параграфи 1 и 3 и за решенията по отношение на мерките по член 23, параграф 3, постановени в съдебното производство, които ги засягат пряко.
2.
Държавите членки гарантират, че жертвите в съответствие с процесуалното им качество в наказателното производство съгласно националното право имат право да поискат преразглеждане в съответствие с националното право най-малко на решенията, постановени в съдебно заседание, по отношение на:
а)
правото на устен или писмен превод съгласно член 7, параграфи 1 и 3;
б)
правото на изслушване съгласно член 10; и
в)
правото на получаване на правна помощ съгласно член 13.
Държавите членки могат да предвидят възможността жертвите да поискат преразглеждане на решенията, постановени по член 18 и член 23, параграф 3.
Процедурните правила за преразглеждане на решения съгласно настоящия параграф, включително дали това преразглеждане има суспензивно действие, се определят от националното право. При преразглеждането не трябва да се удължава неоснователно наказателното производство. Преразглеждането може да се извърши на една и съща инстанция и от същия орган, включително устно по време на съдебното производство.
▼B
Член 11
Права в случай на решение да не се провежда наказателно преследване
1.
Държавите членки гарантират, че в зависимост от ролята им в съответната наказателноправна система, жертвите имат право на преразглеждане на всяко решение да не се провежда наказателно преследване. Процесуалните правила относно това преразглеждане се определят от националното право.
2.
Когато в съответствие с националното право ролята на жертвата в съответната наказателноправна система се установява едва след вземането на решение за възбуждане на наказателно преследване срещу извършителя на престъплението, държавите членки гарантират, че най-малкото жертвите на тежки престъпления имат правото на преразглеждане на решението да не се провежда наказателно преследване. Процесуалните правила за това преразглеждане се определят от националното право.
3.
Държавите членки гарантират, че на жертвите се съобщава без ненужно забавяне за правото им да получават достатъчно информация, въз основа на която да решат дали да обжалват решението да не се провежда наказателно преследване, както и че при поискване те действително получават тази информация.
4.
Когато решението да не се провежда наказателно преследване е взето от върховния орган за наказателно преследване, чиито решения на подлежат на преразглеждане съгласно националното право, преразглеждането може да бъде извършено от същия този орган.
5.
Параграфи 1, 3 и 4 не се прилагат за решение на прокурора да не провежда наказателно преследване, ако това решение води до извънсъдебно споразумение, доколкото националното право предвижда подобна уредба.
Член 12
Право на гаранции в контекста на услугите за възстановително правосъдие
1.
Държавите членки предприемат мерки за предпазване на жертвите от вторично и повторно виктимизиране, от сплашване и от отмъщение, които да се прилагат при предоставянето на всяка една услуга за възстановително правосъдие. С тези мерки се гарантира, че жертвите, които са избрали да участват в процедури на възстановително правосъдие, имат достъп до сигурни и компетентни служби за възстановително правосъдие при спазването най-малко на следните условия:
а)
услугите за възстановително правосъдие се използват само ако са в интерес на жертвата, в зависимост от съображения, свързани с безопасността, и се основават на свободно изразеното и информирано съгласие на жертвата, като то може да бъде оттеглено по всяко време;
б)
преди да даде съгласието си да участва в процес на възстановително правосъдие, на жертвата се предоставя пълна и безпристрастна информация относно процеса и потенциалните му резултати, както и информация относно процедурите за контрол на изпълнението на всяко споразумение;
в)
извършителят на престъплението е признал основните факти по делото;
г)
всяко споразумение е постигнато доброволно и може да бъде взето предвид при евентуално следващо наказателно производство;
д)
дискусиите по време на процеса на възстановително правосъдие, които не са проведени публично, са поверителни и съответно не се разкриват впоследствие, освен със съгласието на страните или ако това се изисква от националното право поради наличие на по-висш обществен интерес.
2.
Държавите членки улесняват препращането на случаи, когато е целесъобразно, към услугите на възстановително правосъдие, включително чрез установяването на процедури или насоки относно условията за това препращане.
▼M1
Член 13
Право на правна помощ
1.
Държавите членки гарантират, че жертвите, които имат право да станат страни в наказателното производство и които не разполагат с достатъчно средства, за да заплатят разходите за адвокатска помощ по време на наказателното производство, имат достъп до правна помощ, включително, ако е приложимо, с цел предявяване на иск за обезщетение.
Държавите членки могат да прилагат проверка на средствата, проверка за основателност или и двете, за да определят дали трябва да бъде предоставена правна помощ.
Когато държава членка прилага проверка, тя взема предвид всички относими и обективни фактори като доходите, капитала и семейното положение на засегнатото лице, разходите за адвокатска помощ и стандарта на живот в тази държава членка, както и зависимостта на жертвата от извършителя на престъплението.
Когато държава членка прилага проверка за основателност, тя взема предвид тежестта на престъплението, сложността на случая и тежестта на претърпяната от жертвата вреда.
Процесуалните правила относно правото на жертвите на достъп до правна помощ се определят от националното право.
2.
Независимо от параграф 1, държавите членки гарантират, че някои категории жертви, определени в националното право, например деца жертви или жертви с увреждания, които имат право да станат страни в наказателното производство и които не разполагат с достатъчно средства, имат право на правна помощ.
▼B
Член 14
Право на възстановяване на разходите
Държавите членки дават на жертвите, участващи в наказателното производство, възможност за възстановяване на разходите, направени в резултат на активното им участие в наказателното производство, в зависимост от ролята им в съответната наказателноправна система. Условията или процесуалните правила, съгласно които разходите на жертвите могат да бъдат възстановени, се определят от националното право.
Член 15
Право на връщане на имущество
Държавите членки гарантират, че след решение на компетентен орган, подлежащото на връщане имущество, иззето в хода на наказателното производство, се връща на жертвите незабавно, освен ако не се окаже необходимо за целите на наказателното производство. Условията или процесуалните правила, съгласно които това имущество се връща на жертвите, се определят от националното право.
Член 16
Право на решение за обезщетение от извършителя на престъплението в хода на наказателното производство
1.
Държавите членки гарантират, че в хода на наказателното производство жертвите имат право да получат решение за обезщетение от извършителя на престъплението в рамките на разумен срок, освен ако в националното право не се предвижда това решение да бъде постановено в друго производство.
▼M1
2.
Държавите членки въвеждат мерки за изпълнение, които имат за цел да улеснят извършителя на престъплението да изплати без необосновано забавяне сумата по присъденото на жертвата обезщетение.
3.
Ако на жертва на тежко умишлено престъпление е присъдено обезщетение, но извършителят не е изплатил присъденото обезщетение на жертвата в разумен срок и прилагането на мерките, посочени в параграф 2, не е дало резултат в разумен срок, държавите членки могат да изплатят на жертвата предварително цялата или част от сумата по присъденото обезщетение в съответствие с националното право. Това плащане не освобождава извършителя от задължението му да плати присъденото обезщетение и държавите членки имат право да си възстановят това плащане от извършителя.
▼B
Член 17
Права на жертвите, които пребивават в друга държава членка
▼M1
1.
Държавите членки гарантират, че компетентните им органи предприемат подходящи мерки за свеждане до минимум на трудностите, които възникват, когато жертвата пребивава в държава членка, различна от тази, в която е извършено престъплението, по-специално по отношение на организацията на производството. За тази цел органите на държавата членка, в която е извършено престъплението, могат:
а)
да вземат показания от жертвата незабавно след подаването пред компетентния орган на жалба във връзка с извършено престъпление;
б)
да изслушват жертви, които пребивават в друга държава членка, чрез видеоконферентна връзка или друго аудио-визуално предаване в съответствие с Конвенцията, съставена от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз (
2
), подписана на 29 май 2000 г. и с Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (
3
);
в)
да подпомагат участието в наказателното производство на жертви, които пребивават в друга държава членка, чрез видеоконферентна връзка или друга технология за комуникация от разстояние, доколкото това е възможно съгласно правото на Съюза и националното право и в съответствие с процесуалното качество на жертвата в наказателното производство.
▼B
2.
Държавите членки гарантират, че жертвите на престъпление, извършено в държава членка, различна от тази, в която те пребивават, могат да подадат жалба пред компетентните органи на държавата членка по местопребиваване, ако не могат да направят това в държавата членка, в която е извършено престъплението, или в случай на тежко престъпление съгласно определението в националното право на последната държава членка, ако не желаят да направят това.
3.
Държавите членки гарантират, че компетентният орган, пред който жертвата подава жалбата, я предава незабавно на компетентния орган на държавата членка, на чиято територия е извършено престъплението, ако компетентността за образуване на производство не е упражнена от държавата членка, в която е подадена жалбата.
▼M1
4.
Държавите членки гарантират, че компетентните органи могат да поискат помощ от Евроюст в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1727 на Европейския парламент и на Съвета (
4
) и от Европейската съдебна мрежа, създадена с Решение 2008/976/ПВР на Съвета (
5
), и могат да предават на Евроюст и на Европейската съдебна мрежа информация с цел улесняване на сътрудничеството с компетентните органи на други държави членки при трансгранични случаи в съответствие с мандатите на Евроюст и на Европейската съдебна мрежа.
▼B
ГЛАВА 4
ЗАЩИТА НА ЖЕРТВИТЕ И ПРИЗНАВАНЕ НА ЖЕРТВИТЕ СЪС СПЕЦИФИЧНИ НУЖДИ ОТ ЗАЩИТА
Член 18
Право на защита
Без да се засяга правото на защита, държавите членки гарантират наличието на мерки за защита на жертвите и членовете на тяхното семейство от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и от отмъщение, включително срещу риска от емоционално или психическо страдание, или за защита на достойнството на жертвите по време на разпит и при даване на показания. При необходимост тези мерки включват също и установени в националното право процедури за физическа защита на жертвите и членовете на тяхното семейство.
▼M1
Член 18а
Допълнително право на защита
Държавите членки гарантират, че достъп до мерки за подкрепа и защита съгласно настоящата директива може да бъде предоставен на жертвите, които са претърпели допълнителни вреди, например накърняване на достойнство, произтичащи от възхваляването на тежки престъпления, съгласно предвиденото в националното право, като например публично подстрекаване към извършване на терористично престъпление съгласно определението в член 5 от Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета (
6
), или от отдаване на почит на извършителите на престъплението.
▼M1
Член 19
Право на избягване на контакт с извършителя
1.
При необходимост държавите членки създават условията, нужни за избягване на контакт между жертвите и членовете на тяхното семейство и извършителя на престъплението в помещенията, където се провежда наказателното производство, служебно или по искане на жертвата, освен когато наказателното производство изисква такъв контакт.
2.
Държавите членки гарантират, че новите съдебни помещения имат отделни чакални за жертвите. Държавите членки оценяват възможността и осъществимостта на обособяването на отделни чакални за жертвите в съществуващите съдебни помещения.
3.
Държавите членки гарантират, че при необходимост жертвите се уведомяват за наличните мерки за избягване на контакт с извършителя на престъплението.
▼B
Член 20
Право на жертвите на защита в хода на разследването в наказателното производство
Без да се засяга правото на защита и в съответствие с правилата за дискреционните правомощия на съда, държавите членки гарантират, че в хода на разследването в наказателното производство:
а)
разпитите на жертвите се провеждат без неоснователно забавяне след подаването до компетентния орган на жалба за извършено престъпление;
б)
броят на разпитите на жертвите е сведен до минимум, като разпитите се провеждат само доколкото това е абсолютно необходимо за целите на разследването в наказателното производство;
в)
жертвите може да бъдат придружавани от законния си представител или от друго лице по свой избор, освен ако не е било взето обосновано решение в обратния смисъл;
г)
медицинските прегледи са сведени до минимум и се извършват само когато това е абсолютно необходимо за целите на наказателното производство.
Член 21
▼M1
Право на защита на неприкосновеността на личния живот и неразкриване на лични данни
▼B
1.
Държавите членки гарантират, че в хода на наказателното производство компетентните органи могат да предприемат подходящи мерки за защита на неприкосновеността на личния живот, включително на личните характеристики на жертвата, взети предвид при индивидуалната оценка, предвидена в член 22, и на изображенията на жертвите и на членовете на тяхното семейство. Освен това държавите членки гарантират, че компетентните органи могат да предприемат всички законосъобразни мерки за предотвратяване на публичното разпространяване на информация, която би могла да доведе до идентифициране на дете жертва.
2.
С цел защита на неприкосновеността на личния живот, личната неприкосновеност и личните данни на жертвите, държавите членки, като зачитат свободата на словото и свободата на информация и свободата на медиите и медийния плурализъм, насърчават медиите да вземат мерки за саморегулиране.
▼M1
3.
Държавите членки гарантират, че личните данни относно мястото на пребиваване на жертвата или други сходни данни за контакт като телефонния номер и адреса на електронната поща на жертвата не се предоставят на извършителя на престъплението, освен ако разкриването е необходимо за целите на член 7 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (
7
) или когато компетентните органи, по искане или служебно, след оценка на всеки отделен случай са установили, че е налице законен интерес от разкриването, който има предимство пред правото на жертвата на защита на личните данни.
4.
Параграф 3 се прилага за наказателни производства, образувани след 2 юли 2029 г.
▼B
Член 22
▼M1
Индивидуална оценка на жертвите с цел установяване на специфичните им нужди от подкрепа и защита
1.
Държавите членки гарантират, че индивидуалната оценка на жертвите се извършва своевременно („индивидуална оценка“), за да се определят по време на производството специфичните им нужди от подкрепа и защита и да се установи дали и до каква степен жертвите ще се ползват от допълнителна психологическа подкрепа, предвидена в член 9, параграф 1, буква ва), от услугите, предоставяни по член 9а, или от специалните мерки по членове 18, 18а, 23 или 24, поради особената уязвимост на жертвата по отношение на вторично и повторно виктимизиране, сплашване или отмъщение.
Държавите членки установяват правила за практическата организация на индивидуалната оценка на жертвите.
1a.
Индивидуалната оценка започва на възможно най-ранния етап, например при първия контакт на жертвата с компетентните органи, и продължава толкова, колкото е необходимо, в зависимост от специфичните нужди на жертвата. Когато резултатът от първоначалния етап на индивидуалната оценка от органите, с които се осъществява първият контакт, показва необходимостта от допълнителна оценка, такава оценка се извършва, ако е целесъобразно, в сътрудничество или координация със съответните институции и органи, както и с общи и специализирани служби за подкрепа, включително чрез насочване към тях, в зависимост от индивидуалните нужди на жертвите и етапа на производството.
Индивидуалната оценка се извършва от подходящо обучени лица във висшия интерес на жертвата, като се обръща специално внимание на избягването на вторичното или повторното виктимизиране.
Компетентните органи, институции, звена и служби за подкрепа отговарят на нуждите на жертвите от подкрепа и защита без необосновано забавяне и по координиран начин.
2.
При индивидуалната оценка се отчитат:
а)
личните характеристики на жертвата, включително съответните случаи на дискриминация, включително дискриминация, която се основава на комбинация от няколко аспекта като пол, включително полова идентичност, възраст, увреждания, статут на пребиваване, религия или убеждения, език, расов, социален или етнически произход и сексуална ориентация;
б)
видът или характерът на престъплението;
в)
обстоятелствата на престъплението;
г)
отношенията на жертвата с извършителя на престъплението и рисковете, които представлява извършителят.
3.
В рамките на индивидуалната оценка особено внимание се обръща на:
а)
жертви, на които е причинена значителна вреда поради тежестта или при повторно извършване на престъплението;
б)
жертви на престъпление, подбудено от предразсъдъци или дискриминация, които могат да са свързани по-специално с личните характеристики на жертвите;
в)
жертви, чиито отношения и зависимост от извършителя на престъплението ги поставят в особена уязвимост.
За целите на първа алинея надлежно се вземат под внимание жертвите на тероризъм, жертвите на организирана престъпност, жертвите на трафик на хора, жертвите на насилие въз основа на пола, включително насилие над жени и домашното насилие, жертвите на сексуално насилие, включително сексуално насилие над деца, жертвите на експлоатация, жертвите на престъпленията от омраза, жертвите на изтезания, жертвите на насилствено изчезване, жертвите с увреждания и жертвите на геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления или престъплението агресия, определени в членове 6, 7, 8 и 8а от Статута на Международния наказателен съд. Когато е приложимо, особено внимание се обръща на жертвите на онлайн формите на тези престъпления и на жертвите, които попадат в повече от една от тези категории.
Когато е целесъобразно и подходящо, в индивидуалната оценка се вземат предвид специфичните нужди на членовете на семейството на жертвата.
3a.
В рамките на индивидуалната оценка особено внимание се обръща на риска, който представлява извършителят на престъплението, посочен в параграф 2, буква г), като например:
а)
риска от поведение, свързано с прояви на насилие;
б)
риска от телесна повреда;
в)
риска от използване на оръжие;
г)
връзки със или участие в организирана престъпна група;
д)
злоупотреба с наркотици или алкохол;
е)
малтретиране на дете;
ж)
проблеми с психичното здраве;
з)
поведение на преследване; или
и)
отправяне на заплахи или реч на омраза.
4.
За целите на настоящата директива за децата жертви се счита, че имат специфични нужди от подкрепа и защита поради уязвимостта им към вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение. За да се определи дали и до каква степен те биха могли да се ползват от специалните мерки, предвидени в членове 18, 18а, 23 и 24, за децата жертви се прави индивидуална оценка. Индивидуалната оценка на децата жертви се организира в рамките на целеви и интегрирани услуги за подкрепа, посочени в член 9а, и отчита специфичните нужди, които децата без родителски грижи могат да имат вследствие на престъплението.
▼B
5.
Обхватът на индивидуалната оценка може да се адаптира в съответствие с тежестта на престъплението и степента на очевидните вреди, претърпени от жертвата.
▼M1
6.
Индивидуалните оценки се правят с активното участие на жертвите, като се вземат предвид техните желания, включително когато жертвите не желаят да се ползват от специалните мерки, предвидени в членове 8, 9, 9а, 23 и 24.
7.
Държавите членки гарантират, че индивидуалната оценка се преразглежда в съответствие с индивидуалните нужди на жертвата и че, ако е приложимо, се предприемат нови мерки или текущите мерки се приспособяват, така че да отразяват индивидуалните нужди на жертвата, за да се гарантира, че мерките за подкрепа и защита са свързани с променящото се положение на жертвата. Когато елементите, които са в основата на индивидуалната оценка, са се променили значително, държавите членки гарантират, че тя се актуализира в хода на наказателното производство.
▼B
Член 23
Право на защита на жертвите със специфични нужди от защита в хода на наказателното производство
▼M1
1.
Без да се засяга правото на защита и в съответствие с правилата за дискреционните правомощия на съда, държавите членки гарантират, че жертвите със специфични нужди от защита, които се ползват от специални мерки в резултат на направената индивидуална оценка, могат да се ползват от мерките, предвидени в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член. Ако поради оперативни или практически ограничения е невъзможно да се предостави специална мярка, предвидена след индивидуалната оценка, или ако е налице спешна необходимост от разпит на жертвата и ако такъв не бъде проведен, това би могло да нанесе вреди на жертвата или на друго лице или да повлияе на хода на производството, държавите членки могат по изключение да решат да не предоставят предвидената специална мярка.
▼B
2.
В хода на разследването в наказателното производство за жертвите със специфични нужди от защита, установена в съответствие с член 22, параграф 1, се предоставят следните мерки:
а)
извършване на разпитите на жертвата в помещения, предназначени или адаптирани за тази цел;
б)
извършване на разпитите на жертвата от или посредством професионалисти, специално обучени за тази цел;
в)
извършване на всички разпити на жертвата от едни и същи лица, освен ако това не противоречи на доброто правораздаване;
▼M1
г)
извършване на всички разпити на жертви на сексуално насилие или на основано на пола насилие, включително на насилие срещу жени и домашно насилие, попадащи в обхвата на Директива (ЕС) 2024/1385, освен когато се провеждат от прокурор или съдия, от лице от същия пол като жертвата, ако жертвата желае това, в случай че това няма да засегне хода на наказателното производство.
▼B
3.
За жертвите със специфични нужди от защита, установени в съответствие с член 22, параграф 1 в хода на съдебното производство, са налице следните мерки:
а)
мерки за избягване на визуалния контакт между жертвите и извършителите, включително при представянето на доказателства, които мерки се осъществяват с подходящи средства, включително чрез използването на комуникационни технологии;
б)
мерки, с които се гарантира, че жертвата може да бъде изслушана без физически да присъства в съдебната зала, по-специално чрез използването на подходящи комуникационни технологии;
▼M1
в)
мерки, с които да се избегне ненужно разпитване на жертвата относно личния ѝ живот по въпроси, неотносими към извършеното престъпление, включително сексуалната ориентация на жертвата, пола, включително половата идентичност, или предходно сексуално поведение; и
▼B
г)
мерки, които позволяват провеждането на заседание при закрити врати.
▼M1
4.
Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи разполагат с правомощието да предприемат подходящи мерки по време на наказателното производство и толкова дълго, колкото е необходимо, за да предоставят физическа защита на жертвите със специфични нужди от защита, установени в съответствие с член 22, включително следните мерки:
а)
продължително или временно присъствие на правоохранителни органи или други органи, предоставящи физическа защита в съответствие с националното право;
б)
забранителни заповеди, ограничителни заповеди или заповеди за защита с цел да се предостави защита на жертвите срещу всеки акт на насилие в съответствие с националното право;
в)
достъп до подслони и други подходящи места за временно настаняване съгласно националното право.
5.
Държавите членки гарантират, че когато това е от значение за безопасността на жертвата, компетентните органи я уведомяват за възможността да подаде молба за забранителна заповед, ограничителна заповед или заповед за защита и за възможността да поиска трансгранично признаване на заповеди за защита в съответствие с Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (
8
) или мерки за защита съгласно Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета (
9
).
▼B
Член 24
Право на защита на децата жертви в хода на наказателното производство
1.
В допълнение към мерките, предвидени в член 23, държавите членки гарантират, че когато жертвата е дете:
а)
в хода на разследването в наказателното производство всички разпити на детето жертва могат да бъдат записвани аудио-визуално и тези записани разпити могат да се използват като доказателство в наказателното производство;
б)
в зависимост от ролята на жертвите в съответната наказателноправна система компетентните органи назначават специален представител на детето жертва в хода на разследването и наказателното производство, когато според националното право на лицата, упражняващи родителска отговорност, не се позволява да представляват детето жертва поради конфликт на интереси между тях и детето жертва или когато детето жертва не е придружено или е отделено от семейството си;
в)
когато детето жертва има право на адвокат, то има право да получава правни консултации и да бъде представлявано от свое име в производството, когато има или може да има конфликт на интереси между детето жертва и лицата, упражняващи родителска отговорност;
▼M1
г)
правото на детето да бъде изслушано и висшият интерес на детето са гарантирани в наказателното разследване и наказателното производство в съответствие с член 10.
▼B
Процесуалните правила за аудио-визуалните записи, посочени в първа алинея, буква а), и използването им се определят от националното право.
2.
Когато не е сигурно на каква възраст е жертвата и има причини да се смята, че жертвата е дете, за целите на настоящата директива се смята, че жертвата е дете.
▼M1
3.
Когато престъплението засяга носителя на родителска отговорност по начин, който включва конфликт на интереси между детето жертва и носителя на родителската отговорност, държавите членки вземат предвид висшия интерес на детето и гарантират, че всяко действие, изискващо съгласие според националното право, не зависи от съгласието на носителя на родителската отговорност.
▼B
ГЛАВА 5
ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ
▼M1
Член 25
Обучение на практикуващи лица
1.
Държавите членки гарантират, че служителите, които има вероятност да влязат в контакт с жертви, например полицейските и съдебните служители, получават общо и специализирано обучение до ниво, подходящо за контакта им с жертвите, което да повиши тяхната осведоменост относно нуждите на жертвите и да им позволи да се отнасят с жертвите безпристрастно, с уважение, по недискриминационен начин и с професионализъм, а когато е уместно — по начин, който е съобразен с травмите, аспектите на пола, наличието на увреждане и потребностите на децата, и да се избегне вторично виктимизиране. Предоставя се обучение и по отношение на жертвите на киберпрестъпления.
2.
Без да се засягат независимостта на съдебната власт и различията в организацията на съдебната власт в Съюза, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че се предоставя както общо, така и специализирано обучение по отношение на целите на настоящата директива за съдиите и прокурорите, които участват в наказателни разследвания и наказателни производства, като това обучение е подходящо с оглед на функциите на тези съдии и прокурори. Тези обучения се основават на правата на човека, ориентирани са към жертвите и са съобразени с аспектите, свързани с пола, уврежданията и децата.
3.
Без да се засяга независимостта на адвокатурата, държавите членки препоръчват на лицата, отговорни за обучението на адвокати, да предоставят както общо, така и специализирано обучение с цел повишаване на тяхната осведоменост относно потребностите на жертвите, за да могат адвокатите да се отнасят към жертвите по начин, който е съобразен с травмите, аспектите на пола, наличието на увреждане и потребностите на децата.
4.
Посредством своите публични служби или като финансират организации за подкрепа на жертвите, държавите членки насърчават инициативи, които дават възможност на предоставящите услуги за защита на жертвите, и службите за възстановително правосъдие да получават адекватно обучение до ниво, подходящо за контактите им с жертвите, и да спазват професионални стандарти, гарантиращи, че тези услуги се предоставят безпристрастно, с уважение, по недискриминационен и професионален начин и по начин, съобразен с нуждите на децата.
5.
В зависимост от функциите на практикуващото лице, включително на практикуващите здравни специалисти, и от естеството и равнището на контактите, които то има с жертвите, с обучението се цели да се даде възможност на практикуващото лице да разпознава жертвите и да се отнася към тях с уважение, професионализъм и по недискриминационен начин.
6.
При обучението, посочено в настоящия член, се вземат предвид протоколите или насоките, посочени в член 26а, параграф 1.
7.
Посоченото в настоящия член обучение, което е в отговорност на държавите членки, се провежда редовно. Всяка държава членка предприема мерки за подпомагане на органите и организациите, отговарящи за такова обучение, при разработването, извършването и гарантирането на участие в такова обучение, както и неговото качество и наличност на цялата територия на съответната държава членка.
▼M1
Член 25а
Повишаване на осведомеността и комуникация относно правата на жертвите
1.
Държавите членки предприемат подходящи действия, включително чрез информационни и комуникационни технологии, с цел да се повиши осведомеността относно установените в настоящата директива права, да се намали рискът от виктимизиране и да се сведе до минимум отрицателното въздействие на престъпленията и рисковете от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение, като тези действия са насочени по-специално към рискови групи като децата и жертвите на основано на пола насилие. Тези действия могат да включват информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, научноизследователски и образователни програми, ако е целесъобразно — в сътрудничество със съответните организации на гражданското общество и други заинтересовани страни, както и мерки за повишаване на осведомеността на жертвите за това къде да получат помощ и как да упражняват правата си, включително чрез предоставяне на достъп до публични регистри на акредитираните организации за подкрепа.
2.
Държавите членки предоставят информация на обществеността относно съобщаването на престъпления, правата на жертвите, наличните общи и специализирани услуги за подкрепа на жертвите, функционирането на съдебната система, както и съответните процедури и процеси за подаване на заявления. Тази информация трябва да бъде леснодостъпна, лесна за ползване, предоставена на ясен език и на разположение, например на уебсайт.
Държавите членки гарантират, че съдържанието на информацията, предоставяна на обществеността, се разработва в сътрудничество с организациите на гражданското общество, когато е уместно, и че това съдържание не е противоречиво и се актуализира последователно и редовно, за да се гарантира неговата точност.
▼B
Член 26
Сътрудничество и координация на службите
1.
Държавите членки предприемат необходимите действия, за да се улесни сътрудничеството между тях с цел подобряване на достъпа на жертвите до правата, установени в настоящата директива и в националното право. Това сътрудничество е насочено най-малкото към:
а)
обмен на най-добри практики;
б)
консултации в отделни случаи; и
в)
съдействие на европейските мрежи, които се занимават с въпроси, пряко свързани с правата на жертвите.
▼M1
2.
Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи могат да обработват личните данни на жертвите, включително да предават тези лични данни на компетентните органи на държавата членка по пребиваване на жертвата, когато жертвата е съгласна, а ако жертвата не е в състояние да даде съгласие — без такова съгласие, в съответствие с приложимото право на Съюза.
▼M1
Член 26а
Протоколи или насоки за координация и сътрудничество в държавите членки
1.
Държавите членки изготвят и прилагат специални протоколи или насоки, обвързващи или необвързващи по своя характер в зависимост от националното право, относно организацията на услугите и действията съгласно настоящата директива на компетентните органи и лицата, които влизат в контакт с жертвите. Протоколите или насоките се изготвят в координация и сътрудничество между съответните заинтересовани страни като например централни органи съгласно вътрешната структура и разделението на правомощията в държавите членки, правоохранителни органи, органи на прокуратурата, съдебни органи, органи за задържане, службите за възстановително правосъдие и службите за подкрепа на жертвите, в консултация със съответните професионални организации и организации на гражданското общество и с оглед на нуждите на жертвите.
Протоколите или насоките предоставят най-малко общи указания за това как:
а)
да се предостави на жертвите цялата необходима информация, приспособена към техните нужди в съответствие с настоящата директива;
б)
член 5а от настоящата директива се прилага от компетентните органи;
в)
се извършват индивидуалната оценка, посочена в член 22, и предоставянето на услуги за подкрепа на жертвите със специфични нужди, като се отчитат индивидуалните нужди на жертвите на различните етапи от наказателното производство.
г)
се осъществява сътрудничество между общите и специализираните служби за подкрепа, включително целеви и интегрирани служби за подкрепа на деца жертви, съгласно посоченото в член 9а.
2.
Държавите членки гарантират, че посочените в параграф 1 протоколи или насоки се актуализират при необходимост, за да се гарантира тяхната ефективност, например в случай на съществени промени в националното право.
Член 26б
Използване на информационни и комуникационни технологии
1.
Държавите членки гарантират, че жертвите могат да упражняват правата си, предвидени в член 3а, член 5, параграф 1, член 5а, параграф 1, що се отнася до съобщаването онлайн, чрез информационни и комуникационни технологии.
2.
Държавите членки гарантират, че жертвите могат да упражняват правата си, предвидени в член 4, параграф 1, член 5, параграф 3, член 5а, параграф 6, член 6, параграфи 1, 2, 4, 5, и 6 и член 10б, чрез информационни и комуникационни технологии в съответствие с националното право, когато такива са налични.
3.
Държавите членки гарантират, че жертвите не са възпрепятствани, поради това, че пребивават в друга държава членка, да упражняват правата си, посочени в параграф 1, чрез информационни и комуникационни технологии.
Държавите членки гарантират, че жертвите не са възпрепятствани, поради това, че пребивават в друга държава членка, да упражняват правата си, посочени в параграф 2, чрез информационни и комуникационни технологии, когато такива технологии са налични в държавите членки.
4.
Когато националните системи, предлагащи информационни и комуникационни технологии, изискват използването на електронна идентификация, подписи и печати, държавите членки разрешават използването на европейски портфейли за цифрова самоличност, схеми за електронна идентификация, за които е извършено уведомяване, квалифицирани електронни подписи и квалифицирани електронни печати на всички други държави членки, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета (
10
).
Член 26в
Права на жертвите с увреждания
1.
Държавите членки гарантират, че жертвите с увреждания се възползват наравно с другите от информационните и комуникационните технологии, посочени в член 26б от настоящата директива, като спазват изискванията за достъпност, определени в приложение I към Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета (
11
).
2.
Държавите членки гарантират, че жертвите с увреждания имат достъп наравно с всички останали до всяка процедура, услуга за подкрепа и мерки за защита, попадащи в обхвата на настоящата директива, в съответствие с изискванията за достъпност, определени в приложение I към Директива (ЕС) 2019/882.
Държавите членки гарантират, че при поискване на жертвите с увреждания се осигуряват разумни и процедурни улеснения.
▼B
ГЛАВА 6
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 27
Транспониране
1.
Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 16 ноември 2015 г.
2.
Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
▼M1
Член 28
Предоставяне на информация и статистически данни
1.
Всяка държава членка предприема необходимите мерки за създаване на система за събирането, изготвянето и разпространението на статистически данни относно жертвите.
Статистическите данни включват най-малко следните данни, налични на централно равнище, разбити по пол, възрастова група (дете/възрастен) на жертвата, а когато е възможно и уместно, връзката между жертвата и извършителя на престъплението и вида на престъплението:
а)
броя на жертвите;
б)
броя и вида на съобщените престъпления.
Статистическите данни включват също така налични на централно равнище данни за начина, по който жертвите са получили достъп до определените в настоящата директива права. За целите на настоящия параграф държавите членки могат да използват данни, събрани въз основа на съответните актове на Съюза.
2.
Държавите членки се стремят да събират посочените в настоящия член статистически данни въз основа на общи формати за категоризация, разработени в сътрудничество със и съгласно стандартите, изготвени от Комисията (Евростат) в сътрудничество с националните органи. Те изпращат данните на Комисията (Евростат) на всеки три години. Предадените данни не съдържат лични данни.
3.
Агенцията на Европейския съюз за основните права оказва подкрепа на държавите членки и на Комисията при събирането, изготвянето и разпространението на налични статистически данни относно жертвите на престъпления и при докладването на наличната информация, показваща как жертвите се ползват от правата, определени в настоящата директива.
4.
Комисията (Евростат) оказва подкрепа на държавите членки при събирането на посочените в параграф 1 данни, включително чрез установяването на общи стандарти.
5.
Държавите членки предоставят събраните статистически данни на разположение на обществеността по достъпен и лесен за ползване начин. Статистическите данни не съдържат лични данни.
▼M1
Член 28б
Ресурси
Без да се засяга бюджетната автономност на държавите членки, държавите членки осигуряват достатъчно човешки и финансови ресурси за ефективното прилагане на мерките, предвидени в настоящата директива.
▼M1
Член 29
Представяне на доклад от Комисията и преглед
До 2 юли 2032 г. Комисията представя доклад пред Европейския парламент и Съвета относно прилагането на настоящата директива. В доклада се прави оценка на степента, в която държавите членки са предприели необходимите мерки, за да спазят настоящата директива, включително нейното техническо изпълнение, и по-специално начинът, по който държавите членки прилагат член 9а, параграф 3. В този доклад Комисията взема предвид констатациите на Агенцията на Европейския съюз за основните права и на Евростат.
Ако е необходимо, докладът се придружава от законодателно предложение.
▼B
Член 30
Замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР
Настоящата директива заменя Рамково решение 2001/220/ПВР по отношение на държавите членки, участващи в приемането на настоящата директива, без да се засягат задълженията на държавите членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право.
По отношение на държавите членки, участващи в приемането на настоящата директива, позоваванията на посоченото рамково решение се считат за позовавания на настоящата директива.
Член 31
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз .
Член 32
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите.
(
1
) Директива (ЕС) 2024/1385 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. относно борбата с насилието над жени и домашното насилие (ОВ L, 2024/1385, 24.5.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1385/oj).
(
2
)
ОВ C 197, 12.7.2000 г., стр. 3.
(
3
) Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси (ОВ L 130, 1.5.2014 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2014/41/oj ).
(
4
) Регламент (ЕС) 2018/1727 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) и за замяна и отмяна на Решение 2002/187/ПВР на Съвета (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 138, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/1727/oj ).
(
5
) Решение 2008/976/ПВР на Съвета от 16 декември 2008 г. относно Европейската съдебна мрежа (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 130, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2008/976/oj ).
(
6
) Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2017/541/oj ).
(
7
) Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, 1.6.2012 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2012/13/oj ).
(
8
) Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно европейската заповед за защита (ОВ L 338, 21.12.2011 г., стр. 2, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2011/99/oj ).
(
9
) Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела (ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 4, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2013/606/oj ).
(
10
) Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2014/910/oj ).
(
11
) Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (OB L 151, 7.6.2019 г., стр. 70, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2019/882/oj ).