ДИРЕКТИВА 2017-1371-ЕС борбата с измамите
Директива 2017/1371/ЕС относно борбата с измамите
Консолидиран ТЕКСТ: 32017L1371 — BG — 31.05.2026
02017L1371 — BG — 31.05.2026 — 001.001
►B
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2017/1371 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 5 юли 2017 година
относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред
(ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29)
Изменена с:
Официален вестник
№
страница
дата
►M1
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2026/1021 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 29 април 2026 година
L 1021
1
11.5.2026
▼B
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2017/1371 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 5 юли 2017 година
относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред
ДЯЛ I
ПРЕДМЕТ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ОБХВАТ
Член 1
Предмет
Настоящата директива установява минимални правила относно определянето на престъпления и санкции по отношение на борбата с измамите и другите незаконни дейности, които засягат финансовите интереси на Съюза, с цел да се засили защитата срещу престъпленията, засягащи тези финансови интереси, в съответствие с достиженията на правото на Съюза в тази област.
Член 2
Определения и обхват
1.
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
а)
„финансови интереси на Съюза“ означава всички приходи, разходи и активи, включени във, придобити чрез или дължими на:
i)
бюджета на Съюза;
ii)
бюджетите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, създадени съгласно Договорите, или бюджетите, пряко или косвено управлявани и контролирани от тях;
б)
„юридическо лице“ означава всяко образувание, което има правосубектност съгласно приложимото право, с изключение на държавите или публичните органи при упражняването на държавната власт, и с изключение на публичните международни организации;
▼M1
в)
„високопоставен служител“ означава високопоставен служител съгласно определението в член 2, точка 9 от Директива (ЕС) 2026/1021 на Европейския парламент и на Съвета (
1
).
▼B
2.
По отношение на приходите, произтичащи от собствени ресурси от ДДС, настоящата директива се прилага само в случаи на тежки престъпления срещу общата система на ДДС. За целите на настоящата директива престъпленията срещу общата система на ДДС се считат за тежки, когато умишлените действия или бездействия, определени в член 3, параграф 2, буква г), са свързани с територията на две или повече държави — членки на Съюза, и включват общи щети в размер най–малко на 10 000 000 EUR.
3.
Настоящата директива не засяга структурата и функционирането на данъчната администрация на държавите членки.
ДЯЛ II
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗМАМА, ЗАСЯГАЩА ФИНАНСОВИТЕ ИНТЕРЕСИ НА СЪЮЗА
Член 3
Измама, засягаща финансовите интереси на Съюза
1.
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, представлява престъпление, когато е извършена умишлено.
2.
За целите на настоящата директива за измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, се счита следното:
а)
по отношение на разходите, несвързани с възлагането на обществени поръчки — всяко действие или бездействие, което се отнася до:
i)
използването или представянето на фалшиви, неверни или непълни декларации или документи, в резултат на което се присвояват или неправомерно се задържат средства или активи от бюджета на Съюза или бюджетите, управлявани от Съюза или от негово име;
ii)
неоповестяването на информация в нарушение на конкретно задължение, което води до същия резултат; или
iii)
неправилното използване на такива средства или активи за цели, различни от тези, за които те са били първоначално предоставени;
б)
по отношение на разходите, свързани с възлагането на обществени поръчки — най-малко когато е извършена, за да се получи незаконна облага за извършителя или друго лице, като по този начин се причиняват щети на финансовите интереси на Съюза — всяко действие или бездействие, което се отнася до:
i)
използването или представянето на фалшиви, неверни или непълни декларации или документи, в резултат на което се присвояват или неправомерно се задържат средства или активи от бюджета на Съюза или бюджетите, управлявани от Съюза или от негово име;
ii)
неоповестяването на информация в нарушение на конкретно задължение, което води до същия резултат; или
iii)
неправилното използване на такива средства или активи за цели, различни от тези, за които те са били първоначално предоставени, което нарушава финансовите интереси на Съюза;
в)
по отношение на приходите, различни от посочените в буква г) приходи, произтичащи от собствени ресурси от ДДС — всяко действие или бездействие, което се отнася до:
i)
използването или представянето на фалшиви, неверни или непълни декларации или документи, в резултат на което незаконно се намаляват ресурсите в бюджета на Съюза или бюджетите, управлявани от Съюза или от негово име;
ii)
неоповестяването на информация в нарушение на конкретно задължение, което води до същия резултат; или
iii)
неправилното използване на законно предоставени ползи, което води до същия резултат;
г)
по отношение на приходите, произтичащи от собствени ресурси от ДДС — всяко действие или бездействие, извършено по трансгранични схеми за измами, което се отнася до:
i)
използването или представянето на фалшиви, неверни или непълни декларации или документи, свързани с ДДС, в резултат на което се намаляват ресурсите в бюджета на Съюза;
ii)
неоповестяването на свързана с ДДС информация в нарушение на конкретно задължение, което води до същия резултат; или
iii)
представянето на точни декларации по ДДС за целите на измамно прикриване на неплащането или неправомерното пораждане на права на възстановяване на ДДС.
Член 4
Други престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза
1.
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че изпирането на пари, както е определено в член 1, параграф 3 от Директива (ЕС) 2015/849, което се отнася за имущество, придобито чрез престъпленията, обхванати от настоящата директива, представлява престъпление.
▼M1
2.
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че пасивният и активният подкуп в публичния сектор, когато са извършени умишлено, съставляват престъпления.
а)
За целите на настоящата директива „пасивен подкуп в публичния сектор“ означава действията на публичен служител, който пряко или чрез посредник поиска или получи облаги от какъвто и да е вид за себе си или за трето лице, или приеме обещание за такава облага, за да извърши или да не извърши действия в съответствие със своите служебни задължения или при изпълнението на своите функции по начин, който вреди или има вероятност да навреди на финансовите интереси на Съюза.
б)
За целите на настоящата директива „активен подкуп в публичния сектор“ означава действията на всяко лице, което пряко или чрез посредник обещае, предложи или предостави облаги от какъвто и да е вид на публичен служител за него или за трето лице, с оглед извършване или неизвършване на действия от служителя в съответствие със служебните му задължения или при изпълнението на неговите функции по начин, който вреди или има вероятност да навреди на финансовите интереси на Съюза.
▼B
3.
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че присвояването, когато е извършено умишлено, представлява престъпление.
За целите на настоящата директива „присвояване“ означава действие на публичен служител, на когото пряко или косвено е възложено управление на средства или активи, за договаряне или разплащане със средства или усвояване или използване на активи в противоречие с целта, за която те са били предназначени по принцип, което вреди на финансовите интереси на Съюза.
4.
За целите на настоящата директива „публичен служител“ означава:
а)
служител на Съюза или служител на националната администрация, включително всеки служител на националната администрация на друга държава членка и всеки служител на националната администрация на трета държава:
i)
„служител на Съюза“ означава лице, което е:
—
длъжностно лице или друг договорно нает от Съюза служител по смисъла на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, установени в Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 (
2
) („Правилник за персонала“), или
—
командировано в Съюза от държава членка или от публичен или частен орган и което изпълнява функции, съответстващи на функциите, изпълнявани от длъжностните лица или другите служители на Съюза.
Без да се засягат разпоредбите относно привилегиите и имунитетите, установени в протоколи № 3 и № 7, членовете на институции, органи, служби и агенции на Съюза, създадени в съответствие с Договорите, и персоналът на тези органи се приравняват на служители на Съюза, доколкото Правилникът за персонала не се прилага за тях;
ii)
„служител на националната администрация“ следва да се разбира като позоваване на определението за „длъжностно лице“ или „публичен служител“ в националното право на държавата членка или на третата държава, в която съответното лице изпълнява своите функции.
Въпреки това при производство, насочено срещу длъжностно лице на държава членка или служител на националната администрация на трета държава, което е образувано от друга държава членка, последната не е длъжна да прилага определението за „служител на националната администрация“, освен доколкото посоченото определение е съвместимо с нейното национално право.
Понятието „служител на националната администрация“ включва всяко лице, заемащо длъжност в изпълнителната, административната или съдебната система на национално, регионално или местно равнище. Всяко лице, заемащо длъжност в законодателната система на национално, регионално или местно равнище, се приравнява на служител на националната администрация;
б)
всяко друго лице, на което са възложени и упражнява функции на публична служба, които включват управление или вземане на решения, засягащи финансовите интереси на Съюза в държавите членки или в трети държави.
ДЯЛ III
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ИЗМАМА И ДРУГИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ЗАСЯГАЩИ ФИНАНСОВИТЕ ИНТЕРЕСИ НА СЪЮЗА
Член 5
Подбуждане, подпомагане, съучастие и опит за извършване на престъпление
1.
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че подбуждането, подпомагането и съучастието в извършването на някое от престъпленията, посочени в членове 3 и 4, се наказват като престъпление.
2.
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че опитът за извършване на някое от престъпленията, посочени в член 3 и член 4, параграф 3, се наказва като престъпление.
Член 6
Отговорност на юридическите лица
1.
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5, извършени в тяхна полза от лице, което действа самостоятелно или като член на орган на юридическото лице и което заема ръководна длъжност в това юридическо лице, въз основа на:
а)
правомощие да представлява юридическото лице;
б)
правомощие да взема решения от името на юридическото лице; или
в)
правомощие да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.
2.
Държавите членки вземат също така необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1 от настоящия член, е направила възможно извършването, от негово подчинено лице, на някое от престъпленията, посочени в член 3, 4 или 5, в полза на това юридическо лице.
3.
Отговорността на юридическите лица по параграфи 1 и 2 от настоящия член не изключва възможността за образуване на наказателно производство срещу физическите лица, извършили престъпленията, посочени в членове 3 и 4, или които носят наказателна отговорност съгласно член 5.
Член 7
Санкции по отношение на физически лица
1.
По отношение на физическите лица държавите членки гарантират, че престъпленията, предвидени в членове 3, 4 и 5, се наказват с ефективни, съразмерни и възпиращи наказания.
2.
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпленията, посочени в членове 3 и 4, се наказват с максимално наказание, което предвижда лишаване от свобода.
▼M1
3.
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпленията, предвидени в член 3 и в член 4, параграфи 1 и 3, се наказват с лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко четири години, когато тези престъпления включват значителни щети или облаги.
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че когато действието, което ще се извърши от служителя, или неизвършването на действие от служителя, не е в нарушение на задълженията на този служител, престъпленията, посочени в член 4, параграф 2, се наказват с лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко четири години, когато тези престъпления включват значителни щети или облаги.
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че когато действието, което ще се извърши от служителя, или неизвършването на действие от служителя, е в нарушение на задълженията на този служител, престъпленията, посочени в член 4, параграф 2, се наказват с лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко пет години, когато тези престъпления включват значителни щети или облаги.
Щетите или облагите, произтичащи от престъпленията, посочени в член 3, параграф 2, букви а), б) и в) и в член 4, се считат за значителни, когато щетата или облагата надхвърля 100 000 EUR.
Щетите или облагите, произтичащи от престъпленията, посочени в член 3, параграф 2, буква г) и за които се прилага член 2, параграф 2, винаги се считат за значителни.
Държавите членки могат също да предвидят лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко четири години, въз основа на други тежки обстоятелства, определени в тяхното национално право.
4.
Когато престъпление, посочено в член 3, параграф 2, буква а), б) или в) или в член 4, параграф 1 или 3, включва щети на стойност под 10 000 EUR или облаги на стойност под 10 000 EUR, държавите членки могат да предвидят санкции, различни от наказателните санкции.
▼B
5.
Параграф 1 не засяга упражняването на дисциплинарни правомощия от страна на компетентните органи срещу публични служители.
▼M1
6.
Без да се засягат параграфи 1—5 от настоящия член, държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че на физическите лица, които са извършили престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5 от настоящата директива, могат да се налагат допълнителни наказателни или ненаказателни санкции или мерки, които могат да включват онези, посочени в член 12, параграф 4 от Директива (ЕС) 2026/1021.
▼M1
Член 8
Отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че когато престъпление, посочено в член 3, 4 или 5 от настоящата директива, е извършено в рамките на престъпна организация по смисъла на Рамково решение 2008/841/ПВР, този факт се счита за отегчаващо вината обстоятелство.
Държавите членки могат да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че едно или повече от обстоятелствата, посочени в членове 15 и 16 от Директива (ЕС) 2026/1021, могат, в съответствие с имащите отношение разпоредби от националното право, да се разглеждат като отегчаващи или смекчаващи вината обстоятелства, що се отнася до престъпленията, посочени в настоящата директива.
Член 9
Санкции за юридически лица
1.
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическо лице, подведено под отговорност съгласно член 6, се наказва с ефективни, съразмерни и възпиращи наказателни или ненаказателни санкции или мерки.
2.
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че санкциите или мерките за юридическите лица, подведени под отговорност съгласно член 6 от настоящата директива, включват наказателни или ненаказателни глоби, които са съразмерни на тежестта на деянието и на индивидуалното, финансовото и друго положение на съответното юридическо лице, и могат да включват други наказателни или ненаказателни санкции или мерки, които са съразмерни на тежестта на деянието, като например тези, посочени в член 14, параграф 2 от Директива (ЕС) 2026/1021.
Доколкото юридическите лица са подведени под отговорност съгласно член 6, параграф 1 от настоящата директива за престъпленията, посочени в член 4, параграфи 2 и 3 от настоящата директива, се прилага член 14, параграф 3 от Директива (ЕС) 2026/1021
▼B
Член 10
Обезпечаване и конфискация
Държавите членки вземат необходимите мерки за обезпечаването и конфискацията на извлечените средства и облаги от извършването на престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5. Държавите членки, които са обвързани от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (
3
), правят това в съответствие с предвиденото в посочената директива.
Член 11
Компетентност
1.
Всяка държава членка взема необходимите мерки за установяване на своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5, когато:
а)
престъплението е извършено изцяло или отчасти на нейна територия; или
б)
извършителят на престъплението е неин гражданин.
2.
Всяка държава членка взема необходимите мерки за установяване на своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5, когато към момента на извършване на престъплението спрямо извършителя се прилага Правилникът за персонала. Всяка държава членка може да се въздържи от прилагане на правилата за компетентност, установени в настоящия параграф, или може да ги прилага само при специфични случаи, или само при изпълнение на определени обстоятелства, като уведомява Комисията за това.
3.
Държава членка уведомява Комисията, когато реши да разшири компетентността си по отношение на престъпленията, посочени в член 3, 4 или 5, които са извършени извън нейната територия, при всяка от следните ситуации:
а)
извършителят обичайно пребивава на нейна територия;
б)
престъплението е извършено в полза на юридическо лице, установено на нейна територия; или
в)
извършителят е служител на националната администрация, който е действал при изпълнение на служебните си задължения.
4.
В случая, посочен в параграф 1, буква б), държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че упражняването на тяхната компетентност не е подчинена на условието наказателното преследване да може да бъде образувано единствено вследствие на заявление от страна на пострадалия, подадено на мястото, където е извършено престъплението, или вследствие на съобщаване от страна на държавата, в която е извършено престъплението.
Член 12
Погасителна давност за престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза
1.
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да предвидят давностен срок, който позволява извършването на разследване, наказателно преследване, съдебно производство и постановяване на присъда за престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5, достатъчно време след извършването на престъпленията, за да се противодейства ефективно на тези престъпления.
▼M1
2.
За престъпленията, посочени в член 3, член 4, параграф 1 и член 5, които се наказват с лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко четири години, държавите членки вземат необходимите мерки, за да позволят извършването на разследване, наказателно преследване, съдебно производство и постановяване на присъда в продължение на поне пет години от извършването на престъплението.
3.
Чрез дерогация от параграф 2 държавите членки могат да предвидят давностен срок, който е по-кратък от пет години, но не по-кратък от три години, при условие че гарантират, че този давностен срок може да бъде прекъснат или спрян при наличие на определени действия.
4.
За престъпленията, посочени в член 4, параграфи 2 и 3, които се наказват с лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко четири години, държавите членки вземат необходимите мерки, за да позволят извършването на разследване, наказателно преследване, съдебно производство и постановяване на присъда в продължение на поне осем години от извършването на престъплението.
▼M1
5.
Чрез дерогация от параграф 4 държавите членки могат да предвидят давностен срок, който е по-кратък от осем години, но не по-кратък от пет години, при условие че гарантират, че този давностен срок може да бъде прекъснат или спрян при наличие на определени действия.
6.
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да предвидят давностен срок от поне пет години от датата на окончателната осъдителна присъда за престъпление, посочено в член 3, член 4, параграф 1 и член 5, който позволява изпълнението на следните наказания, наложени с присъдата:
а)
наказание лишаване от свобода повече от една година; или алтернативно;
б)
наказание лишаване от свобода за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко четири години.
7.
Чрез дерогация от параграф 6 държавите членки могат да предвидят давностен срок, който е по-кратък от пет години, но не по-кратък от три години, при условие че гарантират, че този давностен срок може да бъде прекъснат или спрян при наличие на определени действия.
8.
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да предвидят давностен срок от поне десет години от датата на окончателната осъдителна присъда за престъпление, посочено в член 4, параграфи 2 и 3, който позволява изпълнението на следните наказания, наложени с присъдата:
а)
наказание лишаване от свобода повече от една година; или алтернативно;
б)
наказание лишаване от свобода за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко четири години.
9.
Чрез дерогация от параграф 8 държавите членки могат да предвидят давностен срок, който е по-кратък от десет години, но не по-кратък от пет години, при условие че гарантират, че този срок може да бъде прекъснат или спрян при наличие на определени действия.
▼B
Член 13
Възстановяване
Настоящата директива не засяга възстановяването на следното:
1)
на равнището на Съюза, на недължимо платени суми в контекста на извършването на престъпленията, посочени в член 3, параграф 2, буква а), б) или в) или в член 4 или 5,
2)
на национално равнище, на неплатени суми по ДДС в контекста на извършването на престъпленията, посочени в член 3, параграф 2, буква г) или в член 4 или 5.
Член 14
Взаимодействие с други приложими правни актове на Съюза
Прилагането на административните мерки, наказания и глоби, предвидени в правото на Съюза, по-специално тези по смисъла на членове 4 и 5 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95, или в националното законодателство, прието в съответствие с конкретно задължение, предвидено от правото на Съюза, не засяга разпоредбите на настоящата директива. Държавите членки гарантират, че наказателните производства, образувани въз основа на национални разпоредби за прилагане на настоящата директива, не засягат неправомерно правилното и ефективно прилагане на административните мерки, наказания и глоби, които не могат да се приравнят на наказателни производства, установени в правото на Съюза или в националните разпоредби за прилагане.
ДЯЛ IV
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 15
Сътрудничество между държавите членки и Комисията (OLAF) и други институции, органи, служби или агенции на Съюза
1.
Без да се засягат правилата относно трансграничното сътрудничество и взаимната правна помощ по наказателноправни въпроси, държавите членки, Евроюст, Европейската прокуратура и Комисията си сътрудничат, в рамките на съответните си области на компетентност, в борбата срещу престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5. За тази цел Комисията и по целесъобразност Евроюст предоставят необходимата техническа и оперативна помощ на компетентните национални органи, за да се улесни координирането на техните разследвания.
2.
Компетентните органи в държавите членки могат, в рамките на своята компетентност, да обменят информация с Комисията с цел улесняване на установяването на фактите и гарантиране на ефективността на действията срещу престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5. Комисията и компетентните национални органи вземат предвид във всеки конкретен случай изискванията за поверителност и правилата за защита на данните. Без да се засяга националното право относно достъпа до информация, за тази цел държавата членка може при предаването на информация на Комисията да постави специални условия относно използването на информацията, независимо дали от Комисията, или от друга държава членка, на която може да бъде предадена тази информация.
3.
Сметната палата и одитните институции, които извършват одит на бюджетите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, създадени по силата на Договорите, и на бюджетите, които институциите управляват и одитират, разкриват на Европейската служба за борба с измамите и на други компетентни органи всеки факт, за който са узнали при изпълнение на своите задължения и който може да бъде квалифициран като престъпление съгласно член 3, 4 или 5. Държавите членки гарантират, че националните органи за одит постъпват по същия начин.
Член 16
Замяна на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности
Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г., включително протоколите към нея от 27 септември 1996 г., 29 ноември 1996 г. и 19 юни 1997 г., се заменя от настоящата директива за държавите членки, обвързани от нея, считано от 6 юли 2019 г.
За държавите членки, обвързани от настоящата директива, позоваванията на Конвенцията се считат за позовавания на настоящата директива.
Член 17
Транспониране
1.
Държавите членки приемат и публикуват до 6 юли 2019 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки. Те прилагат тези мерки от 6 юли 2019 г.
Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват и декларация, че за държавите членки, обвързани от настоящата директива, позоваванията в действащи законови, подзаконови и административни разпоредби на Конвенцията, заменена от настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и формулировката на уточнението се определят от държавите членки.
2.
Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 18
Докладване и оценка
1.
До 6 юли 2021 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на степента, в която държавите членки са предприели необходимите мерки за спазване на настоящата директива.
2.
Без да се засягат задълженията за докладване, установени в други правни актове на Съюза, всяка година държавите членки изпращат на Комисията следните статистически данни относно престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5, ако те са налични на централно равнище в съответната държава членка:
а)
броя на образуваните наказателни производства, броя на прекратените производства, броя на производствата, приключени с оправдателна присъда, броя на производствата, приключени с осъдителна присъда, и броя на висящите производства;
б)
възстановените суми по реда на наказателното производство и размера на прогнозираните щети.
3.
До 6 юли 2024 г. и като се вземе предвид докладът ѝ, представен съгласно параграф 1 и статистиката на държавите членки, представена съгласно параграф 2, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на въздействието на националното право, с което се транспонира настоящата директива, върху предотвратяването на измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза.
4.
До 6 юли 2022 г. и въз основа на статистиката, представена от държавите членки съгласно параграф 2, Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, като прави оценка с оглед на общата цел да се засили защитата на финансовите интереси на Съюза, дали:
а)
е подходящ прагът, посочен в член 2, параграф 2;
б)
разпоредбите относно погасителната давност, както е посочено в член 12, са достатъчно ефективни;
в)
настоящата директива е ефективна спрямо измамите при обществените поръчки.
5.
Докладите, посочени в параграфи 3 и 4, при необходимост се придружават от законодателно предложение, което може да включва специална разпоредба относно измамите при обществени поръчки.
Член 19
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз .
Член 20
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите.
(
1
) Директива (ЕС) 2026/1021 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2026 г. относно борбата с корупцията, за замяна на Рамково решение 2003/568/ПВР на Съвета и на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите — членки на Европейския съюз, и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L, 2026/1021, 11.5.2026 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2026/1021/oj).
(
2
)
ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1.
(
3
) Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (ОВ L 127, 29.4.2014 г., стр. 39).