Към съдържанието
Питай законите

ДИРЕКТИВА 2018-1972-ЕС установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения

директива консолидиран текст към 18.10.2024 г.
Директива 2018/1972/ЕС относно установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения Консолидиран ТЕКСТ: 32018L1972 — BG — 18.10.2024 02018L1972 — BG — 18.10.2024 — 001.001 ►B ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/1972 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (преработена) (Текст от значение за ЕИП) (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36) Изменена с: Официален вестник № страница дата ►M1 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/2555 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 декември 2022 година L 333 80 27.12.2022 Поправена със: ►C1 Поправка, ОВ L 334, 27.12.2019, стр. 164 (2018/1972) ►C2 Поправка, ОВ L 419, 11.12.2020, стр. 36 (2018/1972) ▼B ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/1972 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (преработена) (Текст от значение за ЕИП) ЧАСТ I РАМКА (ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА СЕКТОРА) ДЯЛ I ОБХВАТ, ЦЕЛИ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ ГЛАВА I Предмет, цели и определения Член 1 Предмет, обхват и цели 1. Настоящата директива установява хармонизирана рамка за регулиране на електронните съобщителни мрежи, електронните съобщителни услуги, прилежащите съоръжения и услуги и някои аспекти на крайните устройства. Тя установява задачите на националните регулаторни органи и където е приложимо — на другите компетентни органи, и установява съвкупност от процедури за осигуряване на хармонизирано прилагане на регулаторната рамка в целия Съюз. 2. Целите на настоящата директива са да:, а) създаде вътрешен пазар на електронните съобщителни мрежи и услуги, който води до разгръщането и използването на мрежи с много голям капацитет, устойчива конкуренция, оперативна съвместимост на електронните съобщителни услуги, достъпност, сигурност на мрежите и услугите, и предимства за крайните ползватели; и б) осигури предоставянето на територията на целия Съюз на качествени, достъпни и обществени услуги чрез ефективна конкуренция и избор, за преодоляване на обстоятелствата, при които пазарът не удовлетворява потребностите на крайните ползватели, включително достъпа на тези с увреждания до услугите на равни начала с останалите, и да установи необходимите права на крайните ползватели. 3. Настоящата директива не засяга: а) задълженията, наложени от националното право в съответствие с правото на Съюза или от правото на Съюза по отношение на услугите, предоставяни с помощта на електронни съобщителни мрежи и услуги; б) мерките, взети на национално ниво или на равнището на Съюза, в съответствие с правото на Съюза за постигане на цели от общ интерес, и по-специално свързани със защитата на личните данни и на неприкосновеността на личния живот, с регулирането на съдържанието и аудио-визуалната политика; в) действията, предприемани от държавите членки за целите на обществения ред и обществената сигурност и за целите на отбраната; г) регламенти (ЕС) № 531/2012 и (ЕС) 2015/2120, и Директива 2014/53/ЕС. 4. Комисията, Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения („ОЕРЕС“) и съответните органи гарантират, че обработката на лични данни съответства на правилата на Съюза за защита на данните. Член 2 Определения За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: 1) „електронна съобщителна мрежа“ означава преносни системи, независимо дали са базирани на постоянна инфраструктура, или на централизиран административен капацитет, и когато е приложимо, оборудване за комутация или маршрутизация и други ресурси, включително неактивни мрежови елементи, които позволяват преноса на сигнали посредством проводници, радиовълни, оптични или други електромагнитни способи, включително спътникови мрежи, фиксирани (с комутация на канали и пакети, включително интернет) и мобилни мрежи, електропроводни системи, доколкото са използвани за пренос на сигнали, мрежи, използвани за радио- и телевизионно разпръскване, кабелни телевизионни мрежи, независимо от типа на пренасяната информация; 2) „мрежа с много голям капацитет“ означава или електронна съобщителна мрежа, която се състои изцяло от елементи от оптични влакна най-малко до разпределителната точка в обслужвания район, или електронна съобщителна мрежа, която е в състояние да осигурява при обичайни условия на върхово натоварване сходни мрежови показатели по отношение на наличната широчина на честотната лента за предаването в права и обратна посока, стабилността, свързаните с грешките параметри, закъснението и промяната му; мрежовите показатели могат да се считат за сходни, независимо дали използването от страна на крайния ползвател се различава поради изначално различните характеристики на носителя, чрез който мрежата накрая се свързва с крайната точка на мрежата; 3) „трансгранични пазари“ означава пазари, определени в съответствие с член 65, които обхващат Съюза или съществена част от него, разположена в повече от една държава членка; 4) „електронна съобщителна услуга“ означава услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин по електронни съобщителни мрежи, която включва, с изключение на услугите, осигуряващи или упражняващи редакторски контрол върху съдържанието, предавано посредством електронни съобщителни мрежи и услуги, следните видове услуги: а) „услуга за достъп до интернет“, по смисъла на член 2, параграф 2, точка 2 от Регламент (ЕС) 2015/2120; б) „междуличностна съобщителна услуга“; и в) услуги, състоящи се изцяло или главно от пренос на сигнали, като предавателни услуги, използвани за предоставяне на услуги от типа „машина-машина“ и за разпръскване; 5) „междуличностна съобщителна услуга“ означава услуга, предоставяна обикновено по възмезден начин, която дава възможност за пряк междуличностен и интерактивен обмен на информация по електронни съобщителни мрежи между определен брой лица, като лицата, започващи или участващи в комуникацията, определят адресата (адресатите) ѝ, и не включва услугите, които дават възможност за междуличностна и интерактивна комуникация само като незначителен допълнителен елемент, пряко свързан с друга услуга; 6) „междуличностна съобщителна услуга с номер“ означава междуличностна съобщителна услуга, за която се осъществява връзка с обществено определени номерационни ресурси, а именно номер или номера в рамките на национални или международни номерационни планове, или която дава възможност за връзка с номер или номера в рамките на национални или международни номерационни планове; 7) „междуличностна съобщителна услуга без номер“ означава междуличностна съобщителна услуга, която не осъществява връзка с обществено определени номерационни ресурси, а именно номер или номера в рамките на национални или международни номерационни планове, или, която не дава възможност за връзка с номер или номера в рамките на национални или международни номерационни планове; 8) „обществена електронна съобщителна мрежа“ означава електронна съобщителна мрежа, използвана изцяло или главно за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги, които позволяват пренос на информация между крайни точки на мрежата; 9) „крайна точка на мрежата“ означава физическата точка, в която крайният ползвател получава достъп до обществена електронна съобщителна мрежа и която, когато мрежите включват комутация или маршрутизация, се идентифицира с определен мрежов адрес, който може да е свързан с номер или име на краен ползвател; 10) „прилежащи съоръжения“ означава прилежащите услуги, физическата инфраструктура и другите съоръжения или елементи, свързани с електронна съобщителна мрежа или електронна съобщителна услуга, които правят възможно или позволяват предоставянето на услуги посредством тази мрежа или услуга или имат потенциал да извършват това, и включват, сгради или подстъпи към сгради, окабеляване на сгради, антени, кули и други поддържащи конструкции, канали, кабелопроводи, мачти, шахти и кутии; 11) „прилежаща услуга“ означава услуга, прилежаща към електронна съобщителна мрежа или електронна съобщителна услуга, която прави възможно или позволява предоставянето, самостоятелното предоставяне или автоматизираното предоставяне на услуги посредством тази мрежа или услуга, или има потенциал да извършва това, и включва транслиране на номера или системи, осъществяващи еквивалентни функции, системи за условен достъп и електронни програмни указатели (EPG), както и други услуги, като идентифициране, определяне на местоположение и наличие; 12) „система за условен достъп“ означава всяка техническа мярка, система за удостоверяване и/или режим, посредством които достъпът до защитена радио- или телевизионна услуга в разбираема форма се предоставя при наличие на абонамент или друга форма на предварително индивидуално разрешение; 13) „ползвател“ означава физическо или юридическо лице, което ползва или заявява ползване на обществена електронна съобщителна услуга; 14) „краен ползвател“ означава ползвател, който не предоставя обществени електронни съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги; 15) „потребител“ означава всяко физическо лице, което ползва или заявява ползване на обществена електронна съобщителна услуга за цели, излизащи извън обхвата на неговото занятие, стопанска дейност, служба или професия; 16) „предоставяне на електронна съобщителна мрежа“ означава изграждането, експлоатацията, контрола или осигуряването на достъп до такава мрежа; 17) „усъвършенствано цифрово телевизионно оборудване“ означава всяка външна приставка, предназначена за свързване към телевизионни приемници или интегрирани цифрови телевизионни апарати, способни да приемат цифрови интерактивни телевизионни услуги; 18) „интерфейс за приложни програми“ или „API“ означава софтуерен интерфейс между различните приложения, предоставен от разпръсквателите или доставчиците на услуги, и ресурсите в усъвършенстваното цифрово телевизионно оборудване за цифрови телевизионни и радиоуслуги; 19) „разпределение на радиочестотния спектър“ означава определяне на дадена радиочестотна лента за използване от един или повече видове радиосъобщителни служби, когато е целесъобразно, при определени условия; 20) „вредни смущения“ означава смущения, които застрашават функционирането на радионавигационна служба или друга служба за безопасност или по друг начин сериозно увреждат, затрудняват или многократно прекъсват дейността на радиосъобщителна служба, която функционира в съответствие с приложимите разпоредби на международното законодателство, законодателството на Съюза или националното законодателство; 21) „сигурност на мрежи и услуги“ означава способността на електронните съобщителни мрежи и услуги да издържат — при определено ниво на увереност — на действия, които компрометират наличността, автентичността, целостта или поверителността на въпросните мрежи и услуги, на съхранените, пренесените или обработените данни или на свързаните услуги, които тези електронни съобщителни мрежи или услуги предоставят или до които осигуряват достъп; 22) „общо разрешение“ означава правна рамка, установена от съответната държава членка, която осигурява права за предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги и определя специални задължения за сектора, които могат да се прилагат за всички или за някои видове електронни съобщителни мрежи и услуги в съответствие с настоящата директива; 23) „точка за безжичен достъп с малък обхват“ означава оборудване за мрежа за безжичен достъп с малка мощност, размери и обхват, използващо лицензиран радиочестотен спектър или свободен от лиценз радиочестотен спектър, или комбинация от тях, което може да бъде използвано като част от обществена електронна съобщителна мрежа, което може да е оборудвано с една или повече дискретни антени и което позволява безжичен достъп от ползватели до електронни съобщителни мрежи, независимо от основната мрежова топология (мобилна или фиксирана); 24) „локална радиомрежа“ или „RLAN“ означава система за безжичен достъп с малка мощност и обхват, за която са слабо вероятни взаимни смущения с други подобни системи, разгърнати в непосредствена близост от други ползватели, и използваща на неизключителна основа хармонизиран радиочестотен спектър; 25) „хармонизиран радиочестотен спектър“ означава радиочестотен спектър, за който са установени хармонизирани условия във връзка с неговата разполагаемост и ефикасно използване чрез технически мерки за изпълнение в съответствие с член 4 от Решение № 676/2002/ЕО; 26) „споделено ползване на радиочестотен спектър“ означава достъп от двама или повече ползватели до едни и същи радиочестотни ленти с оглед на използването им съгласно определено споразумение за споделено ползване, разрешено въз основа на общо разрешение, индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър или комбинация от тях, включително регулаторни подходи, като лицензиран споделен достъп с цел улесняване на споделеното ползване на дадена радиочестотна лента при условията на задължително споразумение за всички засегнати страни съгласно правилата за споделено ползване, включени в правата им за ползване на радиочестотния спектър, за да се гарантират за всички ползватели предвидими и надеждни споразумения за споделено ползване и без да се засяга прилагането на правото в областта на конкуренцията; 27) „достъп“ означава предоставяне на съоръжения или услуги на друго предприятие при определени условия, на изключителна или неизключителна основа, за целите на предоставянето на електронни съобщителни услуги, включително когато те се използват за предоставяне на услуги на информационното общество или услуги за разпространение на радио- или телевизионно съдържание; това включва, наред с другото: достъп до мрежови елементи и прилежащи съоръжения, който може да изисква свързване на оборудване по жичен или безжичен начин (по-специално това включва достъпа до абонатни линии и до съоръжения и услуги, необходими за предоставяне на услуги посредством абонатните линии); достъп до физическа инфраструктура, включително сгради, канали и мачти; достъп до съответните програмни системи, включително системи за оперативна поддръжка; достъп до информационни системи или бази данни за предварително подаване на заявки, предоставяне, подаване на заявки, поддръжка, ремонт и таксуване; достъп до системи за транслиране на номерà или системи със сходна функционалност; достъп до фиксирани и мобилни мрежи, по-конкретно за роуминг; достъп до системи за условен достъп до цифрови телевизионни услуги и достъп до виртуални мрежови услуги; 28) „взаимно свързване“ означава специфична форма на достъп, която се прилага между операторите на обществени мрежи чрез физическото и логическото свързване на обществените електронни съобщителни мрежи, които се използват от едно или различни предприятия, за да се даде възможност на ползвателите на дадено предприятие да комуникират с ползвателите на същото или друго предприятие или да получат достъп до услуги, предоставяни от друго предприятие, когато такива услуги се предоставят от участващите страни или от други страни, които имат достъп до мрежата; 29) „оператор“ означава предприятие, което предоставя или на което е разрешено да предоставя обществена електронна съобщителна мрежа или прилежащо съоръжение; 30) „абонатна линия“ означава физическото трасе, използвано от електронните съобщителни сигнали, което свързва крайната точка на мрежата към разпределител или равностойно съоръжение във фиксираните обществени електронни съобщителни мрежи; 31) „повикване“ означава свързване, осъществено посредством обществена междуличностна съобщителна услуга, позволяващо двупосочни гласови съобщения; 32) „услуга за гласови съобщения“ означава обществена електронна съобщителна услуга за осъществяване на изходящи и входящи повиквания, пряко или непряко, на национални или национални и международни повиквания чрез номер или номера в национален или международен номерационен план; 33) „географски номер“ означава номер от националния номерационен план, част от цифрите на който съдържа географско значение, използвано за маршрутизация на повикванията към физическото местоположение на крайната точка на мрежата; 34) „негеографски номер“ означава номер от националния номерационен план, който не е географски номер, като номерà за мобилни услуги, безплатни телефонни услуги и услуги с добавена стойност; 35) „услуга за цялостен разговор“ означава мултимедийна услуга за разговор в реално време, която осигурява двупосочно симетрично предаване в реално време на видеокартини, текст и глас в реално време между ползватели, намиращи се на две или повече места; 36) „обществен център за приемане на спешни повиквания“ или „PSAP“ означава физическо място, където първо постъпват спешните повиквания и за което отговаря обществен орган или частна организация, призната от държавата членка; 37) „най-подходящ PSAP“ означава PSAP, създаден от отговорните органи да приема спешните повиквания от определен район или от определен вид; 38) „спешно повикване“ означава повикване, получено чрез междуличностни съобщителни услуги между краен ползвател и PSAP с цел да се поиска и получи неотложна помощ от службите за спешно реагиране; 39) „служба за спешно реагиране“ означава призната от държавата членка служба, която оказва непосредствена и бърза помощ в ситуации, при които по-специално е налице пряка заплаха за човешкия живот, за здравето и сигурността на индивида или на обществото, за частната или публичната собственост, или околната среда, в съответствие с националното право; 40) „информация за местоположението на обаждащото се лице“ означава, в рамките на обществена мобилна мрежа, обработените данни, извлечени от мрежовата инфраструктура или от телефонния апарат, показващи географското местоположение на мобилното крайно устройство на краен ползвател, а в рамките на обществена фиксирана мрежа — данните за физическия адрес на крайната точка на мрежата. 41) „крайно устройство“ означава крайно устройство, по смисъла на член 1, точка 1) от Директива 2008/63/ЕО на Комисията ( 1 ); 42) „инцидент, свързан със сигурността“ означава събитие, което има реално неблагоприятно въздействие върху сигурността на електронните съобщителни мрежи и услуги. ГЛАВА II Цели Член 3 Общи цели 1. Държавите членки гарантират, че при изпълнение на регулаторните задачи, определени в настоящата директива, националните регулаторни органи и другите компетентни органи вземат всички разумни мерки, които са необходими и пропорционални за постигане на целите, посочени в параграф 2. Държавите членки, Комисията, Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър (RSPG) и ОЕРЕС също допринасят за изпълнението на тези цели. Националните регулаторни органи и другите компетентни органи допринасят в рамките на своите компетенции за гарантиране на прилагането на политики, насочени към насърчаване на свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, културното и езиковото многообразие, както и на медийния плурализъм. 2. В рамките на настоящата директива националните регулаторни органи и другите компетентни органи, както и ОЕРЕС, Комисията и държавите членки преследват всяка от посочените по-долу общи цели, които не са изброени в ред от приоритетна гледна точка: a) насърчават свързаността и достъпа до мрежи с много голям капацитет, както и тяхното използване, включително фиксирани, мобилни и безжични мрежи, от страна на всички граждани и стопански субекти в Съюза; б) насърчават конкуренцията при предоставяне на електронни съобщителни мрежи и прилежащи съоръжения, включително ефективна конкуренция по отношение на инфраструктурата, и при предоставяне на електронни съобщителни услуги и прилежащи услуги; в) допринасят за развитието на вътрешния пазар, като премахват оставащите пречки и улесняват създаването на съгласувани условия за инвестиции, и за предоставяне на електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги, прилежащи съоръжения и прилежащи услуги на територията на Съюза, като създават общи правила и предвидими регулаторни подходи, като благоприятстват ефективното, ефикасното и координираното използване на радиочестотния спектър, отворените иновации, създаването и развитието на трансевропейските мрежи, предоставянето, достъпността и оперативната съвместимост на паневропейските услуги и свързаността от край до край; г) допринасят за защитата на интересите на гражданите на Съюза, като осигуряват свързаност, широка достъпност и използване на мрежи с много голям капацитет, включително фиксирани, мобилни и безжични, и на електронни съобщителни услуги, като генерират максимални ползи по отношение на избора, цената и качеството въз основа на ефективна конкуренция, като поддържат сигурността на мрежите и услугите, като осигуряват високо и общо ниво на защита на крайните ползватели чрез необходимите секторни правила и като вземат предвид нуждите, като например достъпните цени, на конкретни социални групи, по-специално на крайните ползватели с увреждания, възрастните крайни ползватели и крайни ползвателите със специални социални потребности, както и избора и равностойния достъп на крайните ползватели с увреждания. 3. Когато Комисията установява референтни показатели и докладва за ефективността на мерките на държавите членки за постигане на целите, посочени в параграф 2, Комисията при необходимост се подпомага от държавите членки, националните регулаторни органи, ОЕРЕС и RSPG. 4. За постигането на целите на политиката, посочени в параграф 2 и уточнени в настоящия параграф, националните регулаторни органи и другите компетентни органи, наред с другото: a) насърчават регулаторната предвидимост чрез осигуряване на последователен регулаторен подход в подходящи срокове за преглед и чрез сътрудничество помежду си, с ОЕРЕС, RSPG и Комисията; б) гарантират, че при наличие на сходни обстоятелства няма дискриминация в третирането на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги; в) прилагат правото на Съюза по технологично неутрален начин, така че да се допринася за постигане на целите по параграф 2; г) насърчават ефикасните инвестиции и иновации в нова и подобрена инфраструктура, включително като гарантират, че всяко задължение за предоставяне на достъп отчита по подходящ начин риска, поет от инвестиращите предприятия, и като позволяват различните споразумения за сътрудничество между инвеститорите и страните, търсещи достъп, да диверсифицират инвестиционния риск, като същевременно се гарантира запазване на конкуренцията на пазара и зачитане на принципа за недопускане на дискриминация; д) отчитат надлежно разнообразието от условия, свързани с инфраструктурата, конкуренцията, обстоятелствата на крайните ползватели и по-специално на потребителите в различните географски райони в дадена държава членка, включително местната инфраструктура, управлявана от физически лица с нестопанска цел; е) налагат ex ante регулаторни задължения само до степента, необходима за осигуряване на ефективна и устойчива конкуренция в интерес на крайните ползватели и облекчават или отменят тези задължения, веднага щом това условие е изпълнено. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи и другите компетентни органи действат безпристрастно, обективно и прозрачно, по недискриминационен и пропорционален начин. Член 4 Стратегическо планиране и координиране на политиката в областта на радиочестотния спектър 1. Държавите членки си сътрудничат помежду си и с Комисията при стратегическото планиране, координиране и хармонизиране на използването на радиочестотния спектър в Съюза в съответствие с политиките на Съюза за създаването и функционирането на вътрешния пазар в сектора на електронните съобщения. За тази цел те отчитат, наред с другото, икономическите аспекти, аспектите, свързани с безопасността, здравето, обществения интерес, свободата на изразяване, културните, научните, социалните и техническите аспекти на политиките на Съюза, както и разнородните интереси на групите от ползватели на радиочестотния спектър с оглед оптимизиране на използването на радиочестотния спектър и избягването на вредните смущения. 2. Като си сътрудничат помежду си и с Комисията, държавите членки насърчават координацията на подходите в Европейския съюз, свързани с политиката за радиочестотния спектър, и ако е необходимо, хармонизираните условия във връзка с разполагаемостта и ефикасното използване на радиочестотния спектър, необходими за създаването и функционирането на вътрешния пазар в сектора на електронните съобщения. 3. Държавите членки си сътрудничат помежду си и с Комисията в съответствие с параграф 1 в рамките на RSPG и по тяхно искане с Европейския парламент и Съвета с оглед на подкрепата за стратегическото планиране и координирането на подходите на политиката в областта на радиочестотния спектър в Съюза, като: a) разработват добри практики по въпроси, свързани с радиочестотния спектър, с оглед на прилагането на настоящата директива; б) улесняват координацията между държавите членки с оглед на прилагането на настоящата директива и други разпоредби на правото на Съюза и допринасят за развитието на вътрешния пазар; в) координират своите подходи към предоставянето на радиочестотен спектър и разрешаването на неговото ползване и публикуват доклади или становища по въпроси, свързани с радиочестотния спектър. ОЕРЕС взема участие по въпроси, касаещи неговата компетентност относно регулирането на пазара и конкуренцията във връзка с радиочестотния спектър. 4. Като отчита в максимална степен становището на RSPG, Комисията може да представя законодателни предложения на Европейския парламент и Съвета с цел създаване на многогодишни програми на политиката в областта на радиочестотния спектър, установяващи политическите насоки и цели за стратегическото планиране и хармонизиране на използването на радиочестотния спектър в съответствие с настоящата директива, както и с цел освобождаване на хармонизиран радиочестотен спектър за споделено ползване или за ползване, което не подлежи на индивидуални права. ДЯЛ II ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА И УПРАВЛЕНИЕ ГЛАВА I Национални регулаторни органи и други компетентни органи Член 5 Национални регулаторни органи и други компетентни органи 1. Държавите членки гарантират, че всяка задача по настоящата директива се изпълнява от компетентен орган. В обхвата на настоящата директива националните регулаторни органи отговаря поне за следните задачи: а) прилагане на ex ante пазарната регулация, включително налагането на задълженията за достъпа и взаимното свързване; б) гарантиране на решаването на спорове между предприятия; в) осъществяване на управлението на радиочестотния спектър и решенията, или в случаите, когато тези задачи са възложени на други компетентни органи, предоставяне на консултации във връзка с изграждането на пазара и свързаните с конкуренцията елементи от националните процеси, отнасящи се до правата за ползване на радиочестотния спектър за електронни съобщителни мрежи и услуги; г) принос за защитата на правата на крайните ползватели в сектора на електронните съобщения, в координация, където е приложимо, с други компетентни органи; д) оценка и наблюдение отблизо на въпросите, свързани с изграждането на пазара и конкуренцията по отношение на отворения достъп до интернет; е) оценка на несправедливата тежест и изчисление на нетните разходи за предоставянето на универсалната услуга; ж) осигуряване преносимостта на номера между доставчиците; з) изпълнение на всяка друга задача, която с настоящата директива се възлага на националните регулаторни органи. Държавите членки могат да възложат други задачи, предвидени в настоящата директива и в други правни актове на Съюза, на националните регулаторни органи, по-специално тези, свързани с конкуренцията на пазара или навлизането на пазара, като например общото разрешение, както и тези, свързани с всяка роля, отредена на ОЕРЕС. Когато задачите, засягащи конкуренцията на пазара или навлизането на пазара, са възложени на други компетентни органи, преди вземането на решение те търсят консултации с националния регулаторен орган. За целите на приноса към задачите на ОЕРЕС, националните регулаторни органи имат правото да събират необходимите данни и друга информация от участниците на пазара. Освен това държавите членки могат да възложат на националните регулаторни органи други задачи въз основа на националното право, включително на националното право за прилагане на правото на Съюза. По специално държавите членки насърчават стабилността на компетенциите на националните регулаторни органи при транспонирането на настоящата директива във връзка с възлагането на задачи, произтичащи от регулаторната рамка на Съюза за електронните съобщения, с измененията от 2009 г. 2. Националните регулаторни и другите компетентни органи на една и съща държава членка или на различни държави членки сключват помежду си, когато е необходимо, споразумения за сътрудничество с цел укрепване на регулаторното сътрудничество. 3. Държавите членки публикуват задачите, които се възлагат на националните регулаторни и на другите компетентни органи, в лесно достъпна форма, особено що се отнася до задачите, възложени на повече от един орган. Държавите членки осигуряват, по целесъобразност, консултация и сътрудничество между тези органи и между тях и националните органи, на които е поверено прилагането на правото в областта конкуренцията или правото за защита на потребителите, по въпроси от взаимен интерес. Когато повече от един орган е компетентен по тези въпроси, държавите членки гарантират, че съответните задачи на всеки орган са публикувани в лесно достъпна форма. 4. Държавите членки уведомяват Комисията за всички национални регулаторни и други компетентни органи, на които са възложени задачи съгласно настоящата директива, за съответните им отговорности, както и за всяка промяна в тях. Член 6 Независимост на националните регулаторни органи и на другите компетентни органи 1. Държавите членки гарантират независимостта на националните регулаторни органи и на другите компетентни органи, като осигуряват те да бъдат правно отделени и функционално независими от всяко физическо или юридическо лице, предоставящо електронни съобщителни мрежи, оборудване или услуги. Държавите членки, които запазват собствеността или контрола над предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, осигуряват действително структурно отделяне на регулаторната функция от дейностите, свързани със собствеността или контрола. 2. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни и другите компетентни органи упражняват правомощията си безпристрастно, прозрачно и навременно. Държавите членки гарантират, че те разполагат с подходящи технически, финансови и човешки ресурси за изпълнение на възложените им задачи. Член 7 Назначаване и освобождаване от длъжност на членовете на националните регулаторни органи 1. Ръководителят на национален регулаторен орган и ако е приложимо, членовете на колегиалния орган, който изпълнява тази функция в рамките на национален регулаторен орган, или техните заместници, се назначават за мандат от най-малко три години измежду лица с установена репутация и професионален опит въз основа на заслугите, уменията, знанията и опита си чрез открита и прозрачна процедура за подбор. Държавите членки осигуряват приемственост в процеса по вземане на решения. 2. Държавите членки гарантират, че ръководителят на национален регулаторен орган или, ако е приложимо, членовете на колегиалния орган, изпълняващ тази функция в рамките на национален регулаторен орган, или техните заместници могат да бъдат освободени от длъжност по време на мандата им само ако вече не отговарят на условията, необходими за изпълнението на техните задължения, които са определени в националното право преди тяхното назначение. 3. Решението за освобождаване от длъжност на ръководителя на съответния национален регулаторен орган или, ако е приложимо, на членовете на колегиалния орган, изпълняващ тази функция, се оповестява в момента на освобождаване от длъжност. Освободеният от длъжност ръководител на националния регулаторен орган или, ако е приложимо, членовете на колегиалния орган, изпълняващ тази функция, получават изложение на мотивите. В случай, че изложението на мотивите не бъде публикувано, то се публикува по искане на лицето. Държавите членки гарантират, че това решение подлежи на разглеждане от страна на съд както от фактическа гледна точка, така и от юридическа. Член 8 Политическа независимост и отговорност на националните регулаторни органи 1. Без да се засяга член 10, националните регулаторни органи действат независимо и обективно, включително при разработването на вътрешните процедури и организацията на персонала, функционират в условия на прозрачност и отчетност в съответствие с правото на Съюза и не търсят, нито приемат указания от други органи във връзка с изпълнението на задачите, възложени им съгласно националното законодателство, което прилага правото на Съюза. Това не пречи на упражняването на надзор съгласно националното конституционно право. Единствено апелативните органи, създадени в съответствие с член 31, имат правомощия да спират действието или да отменят решения на националните регулаторни органи. 2. Всяка година националните регулаторни органи докладват, наред с другото, за състоянието на пазара на електронните съобщения, за вземаните от тях решения, за човешките и финансовите си ресурси и как тези ресурси са определени, както и за бъдещите планове. Докладите им се оповестяват публично. Член 9 Регулаторен капацитет на националните регулаторни органи 1. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи имат отделни годишни бюджети и разполагат със самостоятелност при изпълнение на отпуснатия бюджет. Бюджетите се оповестяват публично. 2. Без да се засяга задължението да се осигурят финансовите и човешките ресурси на националните регулаторни органи, необходими за изпълнението на възложените им задачи, финансовата самостоятелност не засяга упражняването на надзор или контрол съгласно националното конституционно право. Всички дейности по контрола върху бюджета на националните регулаторни органи се упражняват прозрачно и се свеждат до знанието на обществото. 3. Държавите членки също така гарантират, че националните регулаторни органи разполагат с адекватно финансиране и човешки ресурси, така че да могат да участват активно и да допринасят в работата на ОЕРЕС. Член 10 Участие на националните регулаторни органи в работата на ОЕРЕС 1. Държавите членки гарантират, че целите на ОЕРЕС за насърчаване на по-добра координация и последователност в областта на регулирането се подкрепят активно от съответните им национални регулаторни органи. 2. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи отчитат в максимална степен приетите от ОЕРЕС насоки, становища, препоръки, общи позиции, добри практики и методологии, когато приемат своите собствени решения за съответните национални пазари. Член 11 Сътрудничество с националните органи Националните регулаторни органи, другите компетентни органи съгласно настоящата директива и националните органи за защита на конкуренцията си предоставят взаимно необходимата информация за прилагане на настоящата директива. По отношение на обменяната информация се прилагат правилата на Съюза за защита на данните и получаващият орган гарантира степен на поверителност, която е еднаква с тази на предоставящия орган. ГЛАВА II Общо разрешение Раздел 1 Общи разпоредби Член 12 Общо разрешение на електронни съобщителни мрежи и услуги 1. Държавите членки гарантират свободата на предоставяне на електронни съобщителни мрежи и услуги в съответствие с условията, установени в настоящата директива. За тази цел държавите членки не могат да възпрепятстват предприятията да предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги, освен когато това е необходимо поради основанията, посочени в член 52, параграф 1 от ДФЕС. Всяко ограничаване на свободата на предоставяне на електронни съобщителни мрежи и услуги се обосновава надлежно и се съобщава на Комисията. 2. За предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги, различни от междуличностните съобщителни услуги без номера, се изисква само общо разрешение, без да се засягат специфичните задължения, посочени в член 13, параграф 2, или правата за ползване, посочени в членове 46 и 94. 3. Когато държава членка сметне, че изискването за уведомление е основателно за предприятия, за които се изисква общо разрешение, тя може да изиска от тези предприятия да представят само уведомление на националния регулаторен орган или на друг компетентен орган. Държавата членка не изисква от такива предприятия да получат изрично решение в тази връзка или друг административен акт от този орган или от който и да е друг орган, преди да упражнят правата, произтичащи от общото разрешение. При уведомяването, ако се изисква такова, предприятията могат да започнат дейността си, която при необходимост се подчинява на разпоредбите за правата за ползване съгласно настоящата директива. 4. Уведомяването, посочено в параграф 3, представлява декларация от физическо или юридическо лице пред националния регулаторен или пред друг компетентен орган за намерението за започване на предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги и съдържа минималната информация, която е необходима, за да могат ОЕРЕС и този орган да поддържат регистър или списък на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги. Тази информация е ограничена до: a) името на доставчика; б) правния статут, формата и регистрационния номер на доставчика, когато той е регистриран в търговски или друг подобен публичен регистър в Съюза; в) географския адрес на основното място на установяване на доставчика в Съюза, ако има такъв, и когато е приложимо — на филиали в държави членки; г) уебсайт адреса на доставчика, когато е приложимо, свързан с предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги; д) лице и данни за връзка; е) кратко описание на мрежите или услугите, които ще се предоставят; ж) съответната държава членка; и з) очаквана дата за начало на дейността. Държавите членки не налагат допълнителни или отделни изисквания към уведомяването. С цел сближаване на изискванията за уведомяване, ОЕРЕС публикува насоки за образеца на уведомлението и поддържа база данни на Съюза с уведомленията, предоставени на компетентните органи. За тази цел компетентните органи изпращат на ОЕРЕС по електронен път без ненужно забавяне всяко получено уведомление. Уведомленията, направени пред компетентните органи преди 21 декември 2020 г., се изпращат на ОЕРЕС до 21 декември 2021 г. Член 13 Условия, свързани с общото разрешение и правата на ползване на радиочестотен спектър и номерационни ресурси, и специфични задължения 1. За общото разрешение за предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги, за правата на ползване на радиочестотен спектър и за правата за ползване на номерационни ресурси могат да се прилагат само условията, посочени в приложение I. Тези условия са недискриминационни, пропорционални и прозрачни. В случай на права на ползване на радиочестотен спектър тези условия гарантират неговото ефективно и ефикасно ползване и са в съответствие с членове 45 и 51, а в случай на права на ползване на номерационни ресурси са в съответствие с член 94. 2. Специфичните задължения, които могат да бъдат наложени на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги съгласно член 61, параграфи 1 и 5, и членове 62, 68 и 83 или на определените да предоставят универсална услуга в съответствие с настоящата директива, от правна гледна точка са отделени от правата и задълженията съгласно общото разрешение. С цел постигане на прозрачност критериите и процедурите за налагане на специфични задължения върху отделни предприятия са посочени в общото разрешение. 3. Общото разрешение съдържа само условия, които са специфични за отрасъла и са установени в части А, Б и В от приложение I и не дублират условията, приложими за предприятията по силата на друго национално право. 4. Когато предоставят право за ползване на радиочестотен спектър или на номерационни ресурси, държавите членки не дублират условията по общото разрешение. Член 14 Декларации за улесняване на упражняването на правата за изграждане на съоръжения и правата за взаимно свързване По молба на дадено предприятие в едноседмичен срок компетентните органи издават стандартни декларации, които потвърждават при необходимост, че предприятието е представило уведомление в съответствие с разпоредбите на член 12, параграф 3. Тези декларации конкретизират условията, при които предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги по общото разрешение, имат право да подадат искания за предоставяне на права за изграждане на съоръжения, водене на преговори за взаимно свързване и получаване на достъп или взаимно свързване, за да улеснят упражняването на посочените права, например пред други равнища на управление или във връзка с други предприятия. При необходимост такива декларации могат да се издават като автоматичен отговор след уведомлението, посочено в член 12, параграф 3. Раздел 2 Права и задължения във връзка с общото разрешение Член 15 Минимален списък на правата, произтичащи от общото разрешение 1. Предприятията, за които се изисква общото разрешение съгласно член 12, имат право: a) да предоставят електронни съобщителни мрежи и услуги; б) исканията им за предоставяне на необходимите права за изграждане на съоръжения да бъдат разгледани в съответствие с разпоредбите на член 43; в) да ползват радиочестотния спектър във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, като спазват условията на членове 13, 46 и 55; г) исканията им за предоставяне на необходимите права за ползване на номерационни ресурси да бъдат разгледани в съответствие с член 94. 2. Когато такива предприятия предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги на обществото, общото разрешение им дава право: a) да договарят взаимно свързване и ако е приложимо, да получават достъп или взаимно свързване от други доставчици на обществени електронни съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги, обхванати от общо разрешение в Съюза, в съответствие с настоящата директива; б) да получат възможност да бъдат определени за доставчици на различни елементи на универсалната услуга или да обхванат различни части от националната територия в съответствие с разпоредбите на член 86 или 87. Член 16 Административни такси 1. Всички административни такси, налагани на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги по общото разрешение или на които е било предоставено право за ползване: a) покриват изцяло единствено административните разходи за управлението, контрола и прилагането на системата за общо разрешение и правата за ползване и специалните задължения, както е посочено в член 13, параграф 2, които могат да включват разходи за международно сътрудничество, хармонизация и стандартизация, пазарен анализ, проследяване на съответствието и други видове пазарен контрол, както и регулаторната дейност по подготовката и прилагането на вторичното законодателство и административните решения, като решенията за достъп и взаимно свързване; и б) се налагат на отделните предприятия обективно, прозрачно и пропорционално, което свежда до минимум допълнителните административни разходи и съпътстващите такси. Държавите членки могат да изберат да не налагат административни такси на предприятията, чийто оборот е под определен праг или чиито дейности не надвишават определен пазарен дял, или имат много ограничен териториален обхват. 2. Когато налагат административни такси, националните регулаторни или другите компетентни органи публикуват годишни прегледи на административните си разходи и общия размер на събраните такси. Когато има разлика между общия размер на таксите и административните разходи се внасят съответните корекции. Член 17 Водене на отделно счетоводство и финансови отчети 1. Държавите членки изискват от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги, които имат специални или изключителни права за предоставянето на услуги в други сектори в същата или в друга държава членка: a) да водят отделно счетоводство за дейностите, свързани с предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги, както би било изисквано, ако тези дейности са извършвани от правно независими образувания, за да бъдат установени всички приходно-разходни елементи и базата, на която са изчислени, с подробно описание на методите за разпределение, отнасящи се към тези дейности, включително разбивката по позиции на дълготрайните активи и структурните разходи; или б) да имат структурно разделение за дейностите, свързани с предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги. Държавите членки могат да предпочетат да не прилагат изискванията, посочени в първа алинея за предприятия, чийто годишен оборот е по-малък от 50 млн. евро от дейности, свързани с електронни съобщителни мрежи или услуги в Съюза. 2. Когато предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги не подлежат на изискванията на дружественото право и не отговарят на критериите за малки и средни предприятия по счетоводните правила съгласно законодателството на Съюза, техните финансови отчети се съставят и подлагат на независима проверка и се публикуват. Проверката се извършва в съответствие с националните правила и правилата на Съюза. Първа алинея от настоящия параграф се прилага също за отделното счетоводство, изисквано съгласно параграф 1, първа алинея, буква а). Раздел 3 Изменения и отнемане Член 18 Изменения на правата и задълженията 1. Държавите членки гарантират, че правата, условията и процедурите във връзка с общите разрешения, както и с правата на ползване на радиочестотен спектър или номерационни ресурси или правата за изграждане на съоръжения, могат да бъдат променени единствено при наличието на обективни основания и по пропорционален начин, като се вземат предвид, когато е необходимо, специфичните условия, приложими за прехвърляеми права за ползване на радиочестотен спектър или номерационни ресурси. 2. Освен в случаите, когато предложените изменения са незначителни и са били договорени с притежателя на правата или на общото разрешение, намерението да се въведат промени се оповестява по подходящ начин. На заинтересованите страни, включително ползватели и потребители, се предоставя достатъчен срок да изразят своите становища по предложените промени. Този срок е не по-кратък от четири седмици, освен при изключителни обстоятелства. Измененията се публикуват заедно с основанията за тях. Член 19 Ограничаване или отнемане на права 1. Без да се засяга член 30, параграфи 5 и 6, държавите членки не ограничават или отнемат права за изграждане на съоръжения или права за ползване на радиочестотен спектър или на номерационни ресурси преди изтичането на срока, за който те са предоставени, освен когато това е обосновано съгласно параграф 2 от настоящия член и, когато е приложимо, в съответствие с приложение I и съгласно съответните национални разпоредби относно обезщетяването при отнемане на права. 2. С оглед на необходимостта да се гарантира ефективното и ефикасно използване на радиочестотния спектър или прилагането на технически мерки за изпълнение, приети съгласно член 4 от Решение № 676/2002/ЕО, държавите членки могат да разрешават ограничаването или отнемането на права за ползване на радиочестотен спектър, включително права, посочени в член 49 от настоящата директива, при спазване на предварително установени и ясно определени процедури в съответствие с принципите на пропорционалност и недопускане на дискриминация. В такива случаи притежателите на правата могат, когато е уместно и в съответствие с правото на Съюза и съответните национални разпоредби, да бъдат обезщетени по подходящ начин. 3. Изменение на използването на радиочестотния спектър вследствие на прилагането на член 45, параграф 4 или 5 само по себе си не обосновава отнемането на право за ползване на радиочестотен спектър. 4. Всяко намерение за ограничаване или отнемане на права по общо разрешение или индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър или на номерационни ресурси без съгласието на притежателя на правата подлежи на консултация със заинтересованите страни в съответствие с член 23. ГЛАВА III Предоставяне на информация, проучвания и механизъм за консултАЦИЯ Член 20 Искане за информация от предприятията 1. Държавите членки гарантират, че предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, прилежащи съоръжения или прилежащи услуги представят цялата информация, включително финансова информация, необходима на националните регулаторни органи, други компетентни органи и ОЕРЕС, за да гарантират съответствие с разпоредбите на настоящата директива или на решенията или становищата, приети в съответствие с настоящата директива и Регламент (ЕС) 2018/1971 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ). По-специално, националните регулаторни органи, а при необходимост за изпълнение на задачите си — и другите компетентни органи, имат правомощие да изискат от тези предприятия да представят информация относно бъдещо развитие на мрежите или услугите, което може да окаже въздействие върху предоставяните от тях на конкуренти услуги на едро, както и информация относно електронните съобщителни мрежи или прилежащите съоръжения, която е детайлизирана на местно ниво и достатъчно подробна, за да е възможно да се извърши географското проучване и определянето на районите съгласно член 22. Когато информацията, събрана в съответствие с първата алинея, е недостатъчна, за да могат националните регулаторни органи, другите компетентни органи и ОЕРЕС да изпълняват своите регулаторни задачи съгласно правото на Съюза, тази информация може да се поиска от съответни други предприятия, чиято дейност е в областта на електронните съобщения или в тясно свързани сектори. От предприятия, определени като имащи значителна пазарна сила на пазарите на едро може също да се изисква да представят счетоводни данни относно пазарите на дребно, свързани с тези пазари на едро. Националните регулаторни и другите компетентни органи може да изискат информация от единните информационни точки, създадени съгласно Директива 2014/61/ЕС. Всяко искане за информация е съразмерно с изпълнението на посочената задача и мотивирано Предприятията предоставят исканата информация незабавно и в съответствие със сроковете и с необходимото ниво на подробност. 2. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни и другите компетентни органи представят на Комисията, след мотивирано искане от нейна страна, необходимата ѝ информация, за да изпълнява задачите си съгласно ДФЕС. Информацията, изисквана от Комисията, е пропорционална на изпълнението на тези задачи. Когато представената информация се отнася за информация, предварително представена от предприятия по искане на органа, тези предприятия се информират за това. Доколкото е необходимо и освен ако органът, представящ информацията, е поискал изрично и мотивирано противното, Комисията дава достъп до представената информацията на друг такъв орган в друга държава членка. При условията на параграф 3 държавите членки гарантират, че информацията, представена на един орган, може да бъде достъпна и за друг такъв орган в същата или друга държава членка и за ОЕРЕС след мотивирано искане, когато това е необходимо, за да може органът или ОЕРЕС да изпълнява задълженията си съгласно законодателството на Съюза. 3. Когато информацията, събрана съгласно параграф 1 включително събраната в контекста на географско проучване, се смята за поверителна от националния регулаторен или друг компетентен орган в съответствие с правилата на Съюза и с националните правила за търговската тайна, Комисията, ОЕРЕС и евентуални други засегнати компетентни органи гарантират тази поверителност. Тази поверителност не възпрепятства навременния обмен на информация между компетентния орган, Комисията, ОЕРЕС и евентуални други засегнати компетентни органи за целите на прегледа, наблюдението и надзора върху прилагането на настоящата директива. 4. Държавите членки гарантират, че действайки в съответствие с националните правила за обществения достъп до информация и при спазване на националните правила и правилата на Съюза за търговската тайна и защитата на личните данни, националните регулаторни органи и другите компетентни органи публикуват информацията, която допринася за отворен и конкурентен пазар. 5. Националните регулаторни органи и другите компетентни органи публикуват реда и условията за обществен достъп до информация, както е посочено в параграф 4, включително процедурите за получаване на такъв достъп. Член 21 Информация, която се изисква по във връзка с общото разрешение, правата на ползване и специфичните задължения 1. Без да се засягат информацията, изискана съгласно член 20, и задълженията за представяне на информация и доклади в съответствие с националното право извън общото разрешение, националните регулаторни и другите компетентни органи може да изискват от предприятията да представят информацията по отношение на общото разрешение, правата на ползване или специалните задължения, посочени в член 13, параграф 2, която е пропорционална и обективно обоснована по-специално за целите на: a) системна или целева проверка за спазването на условие 1 от част А, условия 2 и 6 от част Г и условия 2 и 7 от част Д на приложение I и спазването на задълженията, посочени в член 13, параграф 2; б) целева проверка за спазването на условията, както е посочено в приложение I, когато е получена жалба или когато компетентният орган има други причини да смята, че условието не е изпълнено, както и в случаите на разследване от страна на компетентния орган по негова собствена инициатива; в) провеждане на процедури за разглеждане и оценка на искания за предоставяне на права за ползване; г) публикуване на сравнителни прегледи на качеството и цените на услугите в полза на потребителите; д) съпоставяне на ясно определени статистически данни, доклади или проучвания; е) извършване на пазарен анализ за целите на настоящата директива, включително данни относно пазарите надолу по веригата или пазарите на дребно, прилежащи или свързани с пазарите, които са подложени на пазарния анализ; ж) обезпечаване на ефикасното използване и гарантиране на ефективното управление на радиочестотния спектър и номерационните ресурси; з) оценяване на бъдещото развитие на мрежите или услугите, което би могло да повлияе върху услугите на едро, предоставяни на разположение на конкуренти, върху териториалния обхват, върху свързаността за крайните ползватели или върху определянето на районите по член 22; и) извършване на географски проучвания; й) предоставяне на отговор на обосновани искания за информация от страна на ОЕРЕС. Информацията, посочена в първа алинея, букви а) и б), и г)–й), не се изисква преди или като условие за достъп до пазара. ОЕРЕС може да разработи образци за искания за информация, когато е необходимо да се улесни консолидираното представяне и анализа на получаваната информация. 2. Що се отнася до правата за ползване на радиочестотен спектър, информацията, посочена в параграф 1 се отнася по-специално за ефективното и ефикасното използване на радиочестотния спектър и за изпълнението на всякакви задължения за покритие и качество на услугите, свързани с правата на ползване на радиочестотен спектър, и тяхната проверка. 3. Когато националните регулаторни органи или другите компетентни органи изискват от предприятията да представят информацията, посочена в параграф 1, те ги информират за конкретните цели, за които ще се използва съответната информация. 4. Националните регулаторни органи или другите компетентни органи не искат същата информация, която вече е изискана от ОЕРЕС съгласно член 40 от Регламент (ЕС) 2018/1971, когато получената информация вече е била предоставена на тези органи от ОЕРЕС. Член 22 Географски проучвания за разгръщането на мрежите 1. Националните регулаторни и/или другите компетентни органи провеждат географско проучване за покритието на електронните съобщителни мрежи, които могат да осигуряват широколентов достъп („широколентови мрежи“) до 21 декември 2023 г. и след това го актуализират най-малко на три години. Географското проучване включва проучване на актуалното географско покритие на широколентовите мрежи на територията на държавата, както се изисква за задачите на националните регулаторни и/или други компетентни органи съгласно настоящата директива и за проучванията, необходими за прилагане на правилата за държавните помощи. Географското проучване може да включва и прогноза за срок, определен от съответния орган за покритието на широколентовите мрежи, включително мрежи с много голям капацитет на територията на държавата. Тази прогноза включва цялата необходима информация, включително за планираните разгръщания от предприятия или обществени органи на мрежи с много голям капацитет и за значителните подобрения или разширения на мрежи за достигане на поне 100 Mbps скорост на изтегляне. За тази цел националните регулаторни органи и/или другите компетентни органи искат от предприятията и обществените органи да представят тази информация, доколкото такава информация е налична и може да бъде предоставена с цената на разумни усилия. Степента, в която би било уместно да се използва цялата или част от информацията, събрана в контекста на тази прогноза, се определя от националния регулаторен орган съобразно задачите, възложени му изрично по силата на настоящата директива. Когато географското проучване не се провежда от националния регулаторен орган, то се извършва в сътрудничество с този орган, доколкото това е в съответствие със задачите му. Събраната при географското проучване информация притежава необходимата степен на подробност на данните на местно ниво, включва достатъчно информация за качеството на услугата и параметрите ѝ и се обработва в съответствие с член 20, параграф 3. 2. Националните регулаторни органи и/или другите компетентни органи могат да определят район с ясни териториални граници, за който въз основа на събраната информация и евентуално подготвената прогноза съгласно параграф 1 е установено, че за срока на съответната прогноза никое предприятие или обществен орган не е разгърнал, нито планира да разгърне мрежа с много голям капацитет или да подобри или разшири значително мрежата си до скорост от поне 100 Mbps за изтегляне на данни. Националните регулаторни органи и/или другите компетентни органи публикуват определените райони. 3. За даден установен район съответните органи може да поканят предприятията и обществените органи да декларират намерението си за разгръщане на мрежи с много голям капацитет за срока на съответната прогноза. Когато вследствие на тази покана предприятие или обществен орган декларира намерението си да направи това, съответният орган може да изиска от други предприятия и обществени органи да декларират дали имат намерение за разгръщане на мрежи с много голям капацитет или за значително подобряване или разширяване на мрежата си до скорост поне 100 Mbps за изтегляне на данни във въпросния район. Съответният орган посочва информацията, която да се включи в представените заявления, за да се гарантира поне сходна степен на подробност като тази, която е взета предвид в евентуална прогноза по параграф 1. Освен това той информира предприятията и обществените органи, изразили интерес, за това дали определеният район е обхванат или вероятно ще бъде обхванат от мрежа за достъп от следващо поколение със скорост на изтегляне на данни под 100 Mbps въз основа на информацията, събрана съгласно параграф 1. 4. Мерките по параграф 3 се вземат в съответствие с ефикасна, обективна, прозрачна и недискриминационна процедура, при която никое предприятие не е изначално изключено. 5. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни и другите компетентни органи, и местните, регионалните и националните органи, отговорни за разпределяне на обществените средства за разгръщане на електронни съобщителни мрежи, за разработване на националните планове за широколентовия достъп, за определяне на задълженията за покритието, с които са обвързани правата за ползване на радиочестотен спектър, и за проверка на наличността на услуги в рамките на задълженията за универсална услуга на територията си, отчитат резултатите от географското проучване и всички определени съгласно параграфи 1, 2 и 3 райони. Държавите членки гарантират, че органите, провеждащи географското проучване, представят тези резултати, при условие че получаващият орган осигурява същото ниво на поверителност и защита на търговската тайна като изпращащия орган и информира страните, предоставили информацията. Тези резултати се представят също на ОЕРЕС и Комисията при поискване от тях при същите условия. 6. Ако съответната информация не е налична на пазара, компетентните органи предоставят пряк достъп до данните от географските проучвания, които не са обект на търговска тайна, в съответствие с Директива 2003/98/ЕО, така че да се позволи повторната им употреба. Ако такива средства не са налични на пазара, те също така предоставят информационните средства, които да осигурят на крайните ползватели възможността да определят наличността на свързаност в различните райони с необходимото ниво на подробност, така че да могат да изберат оператор или доставчик на услуги. 7. За да допринесе за последователното прилагане на географските проучвания и прогнозите, до 21 юни 2020 г. ОЕРЕС издава насоки за подпомагане на националните регулаторни и/или другите компетентни органи относно съгласуваното изпълнение на задълженията им по настоящия член, след като се е консултирал със заинтересованите страни и в тясно сътрудничество с Комисията и съответните национални органи. Член 23 Механизъм за консултация и прозрачност 1. С изключение на случаите по член 26 или 27 или член 32, параграф 10 държавите членки гарантират, че когато националните регулаторни или други компетентни органи възнамеряват да предприемат мерки в съответствие с настоящата директива или когато възнамеряват да предвидят ограничения в съответствие с член 45, параграфи 4 и 5, които имат значително влияние върху съответния пазар, те дават на заинтересованите страни възможността да направят бележки по проекта за мярка в рамките на разумен срок, който отчита сложността на въпроса и във всички случаи е не по-кратък от 30 дни, освен при изключителни обстоятелства. 2. За целите на член 35 в момента на публикуване компетентните органи информират RSPG относно всяка проектомярка, която попада в обхвата на сравнителната или състезателната процедура за избор съгласно член 55, параграф 2 и се отнася до ползването на радиочестотния спектър, за който са установени хармонизирани условия чрез технически мерки за изпълнение в съответствие с Решение № 676/2002/ЕО, за да се даде възможност за ползването му за безжични широколентови електронни съобщителни мрежи и услуги („безжични широколентови мрежи и услуги“). 3. Националните регулаторни органи и другите компетентни органи публикуват своите национални процедури за консултации. Държавите членки гарантират създаването на единна информационна точка, чрез която може да бъде получен достъп до всички текущи консултации. 4. Резултатите от процедурата за консултации се правят обществено достъпни с изключение на случаите на поверителна информация в съответствие с правото на Съюза и националното право относно търговската тайна. Член 24 Консултация със заинтересованите страни 1. Държавите членки гарантират, доколкото е уместно, че компетентните органи, когато е относимо, в координация с националните регулаторни органи вземат предвид становищата на крайните ползватели, по-специално потребителите и крайните ползватели с увреждания, производителите и предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги, по въпросите, свързани с правата на всички крайни ползватели и потребители, в това число равностойния достъп и избор за крайните ползватели с увреждания, по отношение на обществените електронни съобщителни услуги, и по-конкретно когато те оказват значително въздействие върху пазара. Държавите членки гарантират, че компетентните органи в координация, по целесъобразност, с националните регулаторни органи установяват механизъм за консултация, достъпен за крайни ползватели с увреждания, който да гарантира, че при вземането на решения по въпроси, свързани с правата на крайните ползватели и потребителите по отношение на обществените електронни съобщителни услуги, интересите на потребителите в областта на електронните съобщения са взети предвид в необходимата степен. 2. Заинтересованите страни могат да разработят, под ръководството на компетентните органи в координация, по целесъобразност, с националните регулаторни органи механизми с участието на потребители, групи ползватели и доставчици на услуги, за да се подобри общото качество на предоставените услуги чрез, наред с другото, разработване и контрол върху изпълнението на кодекси за поведение и оперативни стандарти. 3. Без да се засягат съответстващите на правото на Съюза национални правила за насърчаване на целите на културната и медийната политика, например културното и езиковото многообразие и медийния плурализъм, компетентните органи в координация, когато е уместно, с националните регулаторни органи може да насърчават сътрудничеството между предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, и секторите, насочени към стимулиране на законното съдържание в електронните съобщителни мрежи и услуги. Това сътрудничество може да включва и съгласуване на информацията от обществен интерес, която се предоставя съгласно член 103, параграф 4. Член 25 Извънсъдебно решаване на спорове 1. Държавите членки гарантират, че националният регулаторен орган или друг компетентен орган, който е отговорен за прилагането на членове 102—107 и член 115 от настоящата директива, или поне един независим орган с доказан опит в областта на тяхното прилагане е включен в списъка като структура за алтернативно решаване на спорове в съответствие с член 20, параграф 2 от Директива 2013/11/ЕС с цел решаването на спорове между доставчиците и потребителите, възникнали във връзка с настоящата директива и свързани с изпълнението на договорите. Държавите членки могат да разширят достъпа до процедури за алтернативно решаване на спорове, предоставяни от този орган или структура на крайни ползватели, различни от потребителите, по-специално микропредприятия и малки предприятия. 2. Без да се засяга Директива 2013/11/ЕС, когато спорните въпроси се отнасят за страни в различни държави членки, държавите членки координират усилията си с оглед на решаването на спора. Член 26 Решаване на спорове между предприятия 1. В случай на спор във връзка със съществуващи задължения съгласно настоящата директива между доставчици на електронни съобщителни мрежи или услуги в дадена държава членка, или между такива предприятия и други предприятия в държавата членка, които се ползват от задължения за достъп или взаимно свързване, или между доставчици на електронни съобщителни мрежи или услуги в държава членка и доставчици на прилежащи съоръжения, съответният национален регулаторен орган, по искане на някоя от страните и без да се засяга параграф 2, издава обвързващо решение за решаване на спора във възможно най-кратък срок въз основа на ясни и ефикасни процедури, който не може да бъде по-дълъг от четири месеца освен при изключителни обстоятелства. Съответните държави членки изискват всички страни да съдействат изцяло на националния регулаторен орган. 2. Държавите членки могат да приемат разпоредба, съгласно която националните регулаторни органи отказват да разрешават спор, когато съществуват други механизми, включително медиация, които биха спомогнали по-добре за разрешаването на спора своевременно в съответствие с целите, посочени в член 3. Националният регулаторен орган информира страните за това незабавно. Ако в срок от четири месеца спорът не е разрешен и ако спорът не е бил отнесен до съда от страната, търсеща защита, националният регулаторен орган издава по молба на една от страните обвързващо решение за решаване на спора във възможно най-кратък срок, не по-дълъг от четири месеца. 3. При решаването на спор националният регулаторен орган взема решения, насочени към постигането на целите, предвидени в член 3. Всички задължения, наложени на дадено предприятие от националния регулаторен орган при решаването на спор, съответстват на настоящата директива. 4. Решението на националния регулаторен орган се прави обществено достояние, като се вземат предвид изискванията за опазване на търговската тайна. Националният регулаторен орган предоставя на заинтересованите страни цялото изложение за мотивите, на които се основава решението. 5. Процедурата, посочена в параграфи 1, 3 и 4, не възпрепятства страните да предявят иск пред съда. Член 27 Решаване на трансгранични спорове 1. В случай на спор, възникнал по силата на настоящата директива между предприятия в различни държави членки, се прилагат параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член. Тези разпоредби не се прилагат към споровете във връзка с координацията на радиочестотния спектър по член 28. 2. Всяка страна може да отнесе спора до съответните национални регулаторни органи. Когато спорът засяга търговията между държави членки, компетентните национални регулаторни органи уведомяват ОЕРЕС за спора с цел да бъде постигнато последователно решаване на спора в съответствие с целите, посочени в член 3. 3. Когато е направено такова уведомяване, ОЕРЕС дава становище възможно най-бързо и при всяко положение в срок до четири месеца освен при изключителни обстоятелства, като приканва съответния национален регулаторен орган или органи да предприеме конкретно действие с оглед на решаване на спора или да се въздържи от действие. 4. Съответният национален регулаторен орган или органи изчаква становището на ОЕРЕС, преди да предприеме действие за решаване на спора. При изключителни обстоятелства, когато има спешна нужда от предприемане на действие, за да се защити конкуренцията или интересите на крайните ползватели, по искане на страните или по собствена инициатива всеки от компетентните национални регулаторни органи може да приеме временни мерки. 5. Всички задължения, наложени на предприятие от национален регулаторен орган като част от решаването на спор, спазват разпоредбите на настоящата директива, отчитат в максимална степен становището на ОЕРЕС и се приемат в срок от един месец от това становище. 6. Процедурата, посочена в параграф 2, не възпрепятства страните да предявят иск пред съда. Член 28 Координация на радиочестотния спектър между държавите членки 1. Държавите членки и компетентните им органи гарантират, че използването на радиочестотния спектър е организирано на територията им по такъв начин, че да няма препятствия за други държави членки да разрешат използването на територията си на хармонизиран радиочестотен спектър в съответствие с правото на Съюза, по-конкретно поради трансгранични вредни смущения между държавите членки. Държавите членки предприемат всички необходими мерки за целта, без да се засягат задълженията им съгласно международното право и съответните международни споразумения, като Правилника за радиосъобщенията на Международния съюз по далекосъобщения (ITU) и регионалните споразумения за радиосъобщенията на ITU. 2. Държавите членки си сътрудничат помежду си и, когато е уместно, в рамките на RSPG при трансграничната координация на използването на радиочестотния спектър, за да: a) се спази параграф 1; б) се разреши всеки проблем или спор във връзка с трансграничната координация или трансграничните вредни смущения между държавите членки, както и с трети държави, които възпрепятстват държавите членки да ползват хармонизирания радиочестотен спектър на своя територия. 3. За да се осигури съответствие с параграф 1, всяка засегната държава членка може да поиска от RSPG да използва влиянието си, за да се разреши проблем или спор във връзка с трансграничната координация или трансграничните вредни смущения. Когато е целесъобразно, RSPG може да изготви становище, предлагащо координирано решение по отношение на такъв проблем или спор. 4. Когато действията, посочени в параграф 2 или 3 не са довели до решаване на проблема или спора, по искане на всяка засегната държава членка, и като отчита в максимална степен всяко становище на RSPG, препоръчващо координирано решение съгласно параграф 3, Комисията може да приема решения, адресирани до държавите членки, които са засегнати от нерешените вредни смущения чрез актове за изпълнение за разрешаването на проблем с трансгранични вредни смущения между две или повече държави членки, които ги затрудняват при използването на хармонизирания радиочестотен спектър на територията им. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 118, параграф 4. 5. При поискване от засегната държава членка Съюзът осигурява правна, политическа и техническа подкрепа за решаване на въпроси, свързани с координирането на радиочестотния спектър със съседни на Съюза държави, включително държави кандидатки и присъединяващите се държави, така че съответните държави членки да могат да спазват своите задължения съгласно правото на Съюза. При предоставянето на такава подкрепа Съюзът насърчава изпълнението на политиките на Съюза. ДЯЛ III ПРИЛАГАНЕ Член 29 Санкции 1. Държавите членки установяват правила за санкциите, включително, когато е необходимо, глоби и ненаказателни предварително определени или периодични санкции, които да са приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива или на задължително решение, прието от Комисията, националният регулаторен орган или друг компетентен орган съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че тези санкции се налагат. В рамките на предвиденото от националното право националните регулаторни органи и другите компетентни органи имат правомощието да налагат такива санкции. Те трябва да бъдат подходящи, ефективни, пропорционални и възпиращи. 2. Държавите членки предвиждат санкции в контекста на процедурата, посочена в член 22, параграф 3, само когато предприятие или обществен орган съзнателно или поради груба небрежност предоставят подвеждаща, грешна или непълна информация. При определяне на размера на глобите или периодичните санкции, налагани на предприятие или обществен орган за представяне на подвеждаща, грешна или непълна информация — съзнателно или поради груба небрежност, в контекста на процедурата, предвидена в член 22, параграф 3, се взема предвид наред с другото дали поведението на предприятието или обществения орган е оказало отрицателно въздействие върху конкуренцията, и по-специално дали в противоречие с първоначално предоставената информация и нейните актуализации предприятието или общественият орган е извършил(о) разгръщане, разширяване или подобряване на мрежа или не е извършил(о) разгръщане на мрежа, като не е предоставил(о) обективна обосновка за тази промяна на плана. Член 30 Спазване на условията на общото разрешение или на правата на ползване на радиочестотен спектър и на номерационни ресурси и изпълнение на специалните задължения 1. Държавите членки предприемат необходимото, за да могат съответните им компетентни органи да следят и наблюдават спазването на условията на общото разрешение или на правата за ползване на радиочестотен спектър и номерационни ресурси и изпълнението на специалните задължения, посочени в член 13, параграф 2, и задължението за ползване на радиочестотния спектър по ефективен и ефикасен начин съгласно член 4, член 45, параграф 1 и член 47. Компетентните органи имат правомощия да изискват от предприятията, за които се изисква общо разрешение, или които имат права на ползване на радиочестотен спектър или на номерационни ресурси, да представят цялата необходимата информация, за да се провери спазването на условията на общото разрешение или правата на ползване на радиочестотен спектър и на номерационни ресурси, или изпълнението на специалните задължения, посочени в член 13, параграф 2 или член 47, в съответствие с член 21. 2. Когато компетентен орган установи, че дадено предприятие не спазва едно или повече условия на общото разрешение или на права на ползване на радиочестотен спектър и на номерационни ресурси или не изпълнява специалните задължения, посочени в член 13, параграф 2, той уведомява предприятието за своите заключения и му дава възможност да изрази становището си в разумен срок. 3. Компетентният орган има правомощия да изисква прекратяване на нарушението, посочено в параграф 2, незабавно или в рамките на разумен срок, и предприема подходящи и пропорционални мерки с цел спазване на условията. Във връзка с това държавите членки оправомощават компетентните органи да налагат: a) по целесъобразност, възпиращи финансови санкции, които могат да включват периодични санкции с обратно действие; и б) разпореждания за преустановяване или забавяне на предоставянето на услуга или пакет услуги, което, ако продължи, би довело до съществено нарушение на конкуренцията, докато не бъде осигурено спазване на задълженията за достъп, наложени след пазарен анализ, извършен в съответствие с член 67. Компетентните органи съобщават мерките и мотивите, на които те се основават, на съответното предприятие незабавно и се определя разумен срок за изпълнение на мерките от страна на предприятието. 4. Независимо от параграфи 2 и 3 от настоящия член държавите членки оправомощават компетентния орган да налага, при необходимост, финансови санкции на предприятия, които не спазват задължението да представят информация в изпълнение на задълженията, посочени в член 21, параграф 1, първа алинея, буква а) или б) и в член 69 в разумни срокове, определени от компетентния орган. 5. В случай на тежко нарушение или многократни нарушения на условията на общото разрешение, или на правата за ползване на радиочестотен спектър или на номерационни ресурси или на специалните задължения, посочени в член 13, параграф 2 или член 47, параграфи 1 или 2, когато не се постигне изпълнение на мерките, целящи гарантиране на спазването и посочени в параграф 3 от настоящия член, държавите членки оправомощават компетентните органи да възпрепятстват съответното предприятие да продължи да предоставя електронни съобщителни мрежи или услуги, или да прекратят или отнемат тези права за ползване. Държавите членки оправомощават компетентния орган да налага санкции, които са ефективни, пропорционални и възпиращи. Тези санкции могат да се прилагат в продължение на целия срок на нарушението, дори ако нарушението е било поправено впоследствие. 6. Независимо от параграфи 2, 3 и 5 от настоящия член, компетентният орган може да предприеме спешни временни мерки за отстраняване на нарушението, преди да вземе окончателно решение, когато разполага с доказателства за нарушаване на условията на общото разрешение, на правата за ползване на радиочестотен спектър и на номерационни ресурси или на специалните задължения, посочени в член 13, параграф 2 или член 47, параграфи 1 или 2, което представлява непосредствена и сериозна опасност за обществената безопасност, сигурност или здраве или създава сериозни икономически или оперативни проблеми за други доставчици или ползватели на електронни съобщителни мрежи или услуги или за други ползватели на радиочестотния спектър. Компетентният орган дава на съответното предприятие разумна възможност да изрази становището си и да предложи мерки за отстраняване на нарушението. Ако е целесъобразно компетентният орган може да потвърди временните мерки, които са валидни за максимален срок от три месеца, но които могат да бъдат продължени с още до три месеца, ако процедурите за прилагане не са приключили. 7. Предприятията имат право да обжалват мерките, предприети по силата на настоящия член съгласно процедурата, посочена в член 31. Член 31 Право на обжалване 1. Държавите членки гарантират наличието на ефективни механизми на национално равнище, чрез които всеки ползвател или предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи или услуги или прилежащи съоръжения, засегнато от решение на компетентен орган, да има правото да обжалва това решение пред апелативен орган, който е независим от страните по спора и от всякаква външна намеса или политически натиск, застрашаващ независимата му преценка по въпросите, за които е сезиран. Този орган, който може да бъде и съд, разполага с подходящ експертен потенциал, за да може ефективно да изпълнява функциите си. Държавите членки гарантират, че същността на спора е надлежно отчетена. До приключване на обжалването решението на компетентния орган остава в сила, освен ако са приложени временни мерки в съответствие с националното право. 2. Когато апелативният орган, посочен в параграф 1 от настоящия член, не е съдебен, неговото решение винаги се придружава от писмени мотиви. Освен това, в такъв случай, неговото решение трябва да подлежи на преглед от съд или трибунал по смисъла на член 267 от ДФЕС. Държавите членки гарантират, че действа ефективен механизъм за обжалване. 3. Държавите членки събират информация относно основния предмет на обжалванията, броя им, продължителността на процедурите по обжалване и броя на решенията за прилагане на временни мерки. Държавите членки представят тази информация и решенията (включително на съда) на Комисията и ОЕРЕС, ако отправят мотивирано искане за това. ДЯЛ IV ПРОЦЕДУРИ В РАМКИТЕ НА ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР ГЛАВА I Член 32 Консолидиране на вътрешния пазар на електронни съобщения 1. В изпълнение на задачите си по настоящата директива националните регулаторни органи в максимална степен отчитат целите, посочени в член 3. 2. Националните регулаторни органи допринасят за развитието на вътрешния пазар, като работят помежду си и с Комисията и ОЕРЕС по прозрачен начин, за да се гарантира последователното прилагане във всички държави членки на настоящата директива. За тази цел те по-специално работят с Комисията и ОЕРЕС за установяване на видовете инструменти и корективни мерки, които са най-подходящи за конкретни видове ситуации на пазара. 3. Освен ако е предвидено друго в препоръките или насоките, приети съгласно член 34, при приключване на обществената консултация, ако такава е необходима, съгласно член 23, когато национален регулаторен орган възнамерява да предприеме дадена мярка, която: a) попада в обхвата на членове 61, 64, 67, 68 или 83; и б) ще засегне търговията между държавите членки, той публикува проектомярката и я съобщава едновременно на Комисията, ОЕРЕС и националните регулаторни органи в други държави членки, заедно с мотивите, на които се основава мярката, в съответствие с член 20, параграф 3. Националните регулаторни органи, ОЕРЕС и Комисията могат да отправят бележки по проектомярката в рамките на един месец. Едномесечният срок не може да бъде удължаван. 4. Приемането на проектомярката, посочена в параграф 3 от настоящия член се забавя с два допълнителни месеца, когато мярката има за цел: a) да определи съответен пазар, различен от тези, определени в препоръката, посочена в член 64, параграф 1; или ▼C1 б) да реши дали да определи или да не определи дадено предприятие като притежаващо, отделно или съвместно с други, значителна пазарна сила съгласно член 67, параграфи 3 или 4; ▼B и това би засегнало търговията между държавите членки, и Комисията посочи на националния регулаторен орган, че счита, че проектът за мярка би създал бариера пред вътрешния пазар, или ако Комисията има сериозни съмнения относно съвместимостта на мярката с правото на Съюза, и по-специално с целите, посочени в член 3. Този двумесечен срок не се удължава. В този случай Комисията информира ОЕРЕС и националните регулаторни органи относно резервите си, които едновременно с това оповестява публично. 5. ОЕРЕС публикува становище относно резервите на Комисията, посочени в параграф 4, като указва дали счита, че проектът за мярка следва да се запази, да бъде изменен или оттеглен, и ако е целесъобразно, предоставя конкретни предложения в тази насока. 6. В срока от два месеца, посочен в параграф 4, Комисията може: a) да вземе решение, с което да изиска съответният национален регулаторен орган да оттегли проекта за мярка; или б) да вземе решение за оттегляне на резервите си по параграф 4. Преди вземане на решение Комисията отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС. Решенията, посочени в първа алинея, буква а) се придружават от подробен и обективен анализ на причините, поради които Комисията счита, че проектът за мярка не следва да се приеме, заедно с конкретни предложения за изменението му. 7. Когато Комисията е приела решение в съответствие с параграф 6, първа алинея, буква а) от настоящия член, с което се изисква от националния регулаторен орган да оттегли проекта за мярка, националният регулаторен орган изменя или оттегля проекта за мярка в рамките на шест месеца от датата на решението на Комисията. Когато проектът за мярка бъде изменен, националният регулаторен орган провежда обществена консултация в съответствие с член 23, и нотифицира Комисията за изменения проект за мярка в съответствие с параграф 3 от настоящия член. 8. Въпросният национален регулаторен орган отчита в максимална степен бележките на другите национални регулаторни органи, ОЕРЕС и Комисията и може, с изключение на случаите по параграф 4 и параграф 6, буква а), да приеме проекта за мярка, и в случай че го направи, съобщава на Комисията за това. 9. Националният регулаторен орган съобщава на Комисията и ОЕРЕС всички окончателни мерки, приети по параграф 3, букви а) и б). 10. При изключителни обстоятелства, когато национален регулаторен орган смята, че е налице неотложна необходимост от действие с цел да опази конкуренцията и да защити интересите на ползвателите, чрез дерогация от процедурата, установена в параграфи 3 и 4, той може незабавно да приеме пропорционални и временни мерки. Националният регулаторен орган незабавно съобщава на Комисията, на другите национални регулаторни органи и на ОЕРЕС тези мерки, придружени с подробни мотиви. Решението на националния регулаторен орган да определи такива мерки за постоянни или да продължи срока на тяхното действие е предмет на параграфи 3 и 4. 11. Даден национален регулаторен орган може да оттегли проект за мярка по всяко време. Член 33 Процедура за последователното прилагане на корективни мерки 1. Когато планирана мярка, попадаща в обхвата на член 32, параграф 3, има за цел налагането, изменението или отмяната на задължение на предприятие на основание на член 61 или 67 във връзка с членове 69—76 и член 83, Комисията може, в рамките на едномесечния срок, посочен в член 32, параграф 3, да нотифицира съответния национален регулаторен орган и ОЕРЕС за своите мотиви да счита, че проектът за мярка би създал бариера за вътрешния пазар, или за своите сериозни съмнения относно съвместимостта ѝ с правото на Съюза. В този случай проектът за мярка не се приема в продължение на още три месеца след нотификацията на Комисията. При липсата на такава нотификация съответният национален регулаторен орган може да приеме проекта за мярка, като отчита в максимална степен забележките, направени от Комисията, ОЕРЕС или от всеки друг национален регулаторен орган. 2. В рамките на тримесечния срок по параграф 1 от настоящия член Комисията, ОЕРЕС и съответният национален регулаторен орган си сътрудничат тясно за установяване на най-подходящата и ефективна мярка в светлината на целите, заложени в член 3, като същевременно отдават дължимото внимание на мненията на участниците на пазара и необходимостта да се осигури развитието на последователна регулаторна практика. 3. В срок от шест седмици от началото на тримесечния срок, посочен в параграф 1, ОЕРЕС издава становище относно нотификацията на Комисията, посочена в параграф 1, като указва дали счита, че проектомярката следва да се измени или оттегли и, ако е целесъобразно, предоставя конкретни предложения в тази насока. Това становище е мотивирано и се оповестява публично. 4. Ако в своето становище ОЕРЕС споделя сериозните съмнения на Комисията, той си сътрудничи тясно със съответния национален регулаторен орган, за да определи най-подходящата и ефективна мярка. Преди края на тримесечния срок, посочен в параграф 1, националният регулаторен орган може: a) да измени или оттегли своя проект за мярка, като отчита в максимална степен нотификацията от Комисията по параграф 1 и становището на ОЕРЕС; или б) да поддържа проекта за мярка. 5. В рамките на един месец от изтичането на тримесечния срок, посочен в параграф 1, и като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС, Комисията може: a) да издаде препоръка, с която изисква от съответния национален регулаторен орган да измени или да оттегли проекта за мярка, с конкретни предложения в тази насока и като представи мотиви за нейната препоръка, по-конкретно когато ОЕРЕС не споделя сериозните съмнения на Комисията; б) да вземе решение да оттегли своите резерви, изложени в съответствие с параграф 1; или в) в случай на проектомерки, попадащи в обхвата на член 61, параграф 3, втора алинея или на член 76, параграф 2, да вземе решение, с което да изиска съответният национален регулаторен орган да оттегли проекта за мярка, когато ОЕРЕС споделя сериозните съмнения на Комисията, придружено от подробен и обективен анализ на причините, поради които Комисията счита, че проектът за мярка не следва да се приеме, заедно с конкретни предложения за изменение на проекта за мярка, при спазване на процедурата по член 32, параграф 7, която се прилага mutatis mutandis . 6. В рамките на един месец от издаването на препоръката на Комисията в съответствие с параграф 5, буква а) или от оттеглянето на нейните резерви в съответствие с параграф 5, буква б), съответният национален регулаторен орган съобщава на Комисията и ОЕРЕС приетата окончателна мярка. Този срок може да бъде удължен, за да се даде възможност на националния регулаторен орган да предприеме обществена консултация в съответствие с член 23. 7. Когато националният регулаторен орган реши да не измени или да не оттегли проекта за мярка въз основа на препоръката, издадена по параграф 5, буква а), той предоставя обосновка. 8. Националният регулаторен орган може да оттегли предложения проект за мярка на всеки етап от процедурата. Член 34 Разпоредби за изпълнение След консултации с обществеността и с националните регулаторни органи и като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС, Комисията може да приеме препоръки или насоки във връзка с член 32, които да определят формата, съдържанието и нивото на подробност при предоставяне на нотификациите, изисквани в съответствие с член 32, параграф 3, обстоятелствата, при които няма да се изискват нотификации, както и изчисляването на сроковете. ГЛАВА II Последователно предоставяне на радиочестотния спектър Член 35 Процедура при партньорска проверка 1. Когато националният регулаторен орган или друг компетентен орган възнамерява да предприеме процедура за подбор в съответствие с член 55, параграф 2 по отношение на радиочестотен спектър, за който са били установени хармонизирани условия чрез технически мерки за изпълнение в съответствие с Решение № 676/2002/ЕО за да се даде възможност за използването му за безжични широколентови мрежи и услуги, той уведомява RSPG съгласно член 23 относно всяка проектомярка, която попада в обхвата на сравнителната или състезателната процедура за избор съгласно член 55, параграф 2 и посочва дали и кога иска RSPG да свика форум за партньорска проверка. При отправено искане RSPG организира форум за партньорска проверка с цел обсъждане и обмен на мнения относно проектомерките, за които е била уведомена, и улеснява обмена на опит и добри практики по отношение на проектомерките. Форумът за партньорска проверка се състои от членовете на RSPG и се организира и председателства от представител на RSPG. 2. Най-късно по време на обществената консултация, провеждана в съответствие с член 23, RSPG може по изключение да поеме инициативата да свика форум за партньорска проверка, в съответствие с процедурния правилник за организирането му, с цел обмен на опит и добри практики по отношение на проектомярка, свързана с процедура за подбор, когато прецени, че проектомярката значително би накърнила способността на националния регулаторен или друг компетентен орган да постигне целите, определени в членове 3, 45, 46 и 47. 3. RSPG определя предварително и оповестява публично обективните критерии за изключителното свикване на форума за партньорска проверка. 4. По време на форума за партньорска проверка националният регулаторен орган или друг компетентен орган предоставя обяснение за това как проектомярката: a) стимулира развитието на вътрешния пазар, трансграничното предоставяне на услуги и конкуренцията, осигурява възможно най-много ползи за потребителите и като цяло постига целите, определени в членове 3, 45, 46 и 47 от настоящата директива, както и в решения № 676/2002/ЕО и № 243/2012/ЕС; б) осигурява ефективно и ефикасно използване на радиочестотния спектър; и в) осигурява стабилни и предвидими инвестиционни условия за съществуващите и бъдещите ползватели на радиочестотния спектър при разгръщане на мрежите за предоставяне на електронни съобщителни услуги, които се базират на радиочестотния спектър. 5. Форумът за партньорска проверка е отворен за доброволно участие от страна на експерти от други компетентни органи и от ОЕРЕС. 6. Форумът за партньорска проверка се свиква само веднъж по време на цялостния национален процес на подготовка и консултации относно отделна процедура за подбор по отношение на една или няколко радиочестотни ленти, освен ако националният регулаторен или друг компетентен орган не поиска той да бъде свикан повторно. 7. По искане на националния регулаторен или друг компетентен орган, поискал заседанието, RSPG може да приеме доклад за начина, по който проектомярката постига целите, предвидени в параграф 4, в който е отразен обменът на мнения в рамките на форума за партньорска проверка. 8. RSPG публикува всяка година през февруари доклад за проектомерките, обсъдени съгласно параграфи 1 и 2. В доклада се посочват набелязаните добри практики и опит. 9. След провеждането на форума за партньорска проверка, по искане на националния регулаторен или друг компетентен орган, поискал заседанието, RSPG може да приеме становище относно проектомярката. Член 36 Хармонизирано предоставяне на радиочестотен спектър Когато използването на радиочестотен спектър е хармонизирано, условията и процедурите за достъп са съгласувани и предприятията, на които се предоставя радиочестотният спектър, са избрани в съответствие с международните споразумения и правилата на Съюза, държавите членки предоставят правото за ползване на този радиочестотен спектър в съответствие с тези разпоредби. Ако при обща процедура за избор са изпълнени всички национални условия във връзка с правото за ползване на съответния радиочестотен спектър, държавите членки не налагат допълнителни условия, критерии или процедури, които биха ограничили, променили или забавили правилното изпълнение на общото предоставяне на радиочестотния спектър. Член 37 Процедура по съвместно разрешаване с оглед на предоставянето на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър Две или повече държави членки могат да сътрудничат помежду си и с RSPG, като вземат предвид всички интереси, изразени от участниците на пазара, като съвместно установяват общите аспекти на процедурата по разрешаване и, по целесъобразност, съвместно провеждат и процедурата за подбор с оглед на предоставянето на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър. При разработването на процедурата по съвместно разрешаване държавите членки може да вземат предвид следните критерии: a) индивидуалните национални процедури по разрешаване се започват и изпълняват от компетентните органи съгласно съвместно договорен график; б) предвидени са, ако е целесъобразно, общи условия и процедури за избора и предоставянето на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър между съответните държави членки; в) предвидени са, ако е целесъобразно, общи или сравними условия за индивидуалните права за ползване на радиочестотен спектър между съответните държави членки, които дават възможност, наред с другото, на ползвателите да се предоставят сходни блокове от радиочестотния спектър; г) отворена е по всяко време за други държави членки, докато тече процедурата по съвместно разрешаване. Когато, въпреки интереса, изразен от участници на пазара, държавите членки не действат съвместно, те информират съответните участници на пазара за причините за своето решение. ГЛАВА III Процедури по хармонизация Член 38 Процедури по хармонизация 1. Когато Комисията стигне до заключението, че различия в изпълнението от страна на националните регулаторни или други компетентни органи на регулаторните задачи, определени в настоящата директива, биха могли да създадат бариера за вътрешния пазар, Комисията може, като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС, или когато е уместно на RSPG, да приема препоръки или — при спазване на параграф 3 от настоящия член решения чрез актове за изпълнение за осигуряване на хармонизираното прилагане на настоящата директива с оглед подпомагане постигането на целите, определени в член 3. 2. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи и другите компетентни органи отчитат в максимална степен препоръките, посочени в параграф 1 при изпълнение на своите задачи. Когато национален регулаторен или друг компетентен орган предпочете да не следва дадена препоръка, той уведомява Комисията, като мотивира своята позиция. 3. Решенията, приети съгласно параграф 1, включват единствено идентифицирането на хармонизиран или координиран подход с цел намиране на решение на следните въпроси: a) несъгласуваното прилагане на общи регулаторни подходи от националните регулаторни органи във връзка с регулирането на пазарите на електронни съобщения при прилагане на членове 64 и 67, когато това създава бариера за вътрешния пазар; тези решения не се позовават на конкретни нотификации, издадени от националните регулаторни органи съгласно член 32; в такъв случай Комисията предлага проекторешение единствено: i) след най-малко две години от приемането на препоръка на Комисията, която урежда същия въпрос; и ii) като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС във връзка с въпроса за приемане на такова решение, което се представя от ОЕРЕС в срок от три месеца след искането на Комисията; б) въпроси, свързани с номериране, номерационни блокове, преносимост на номера и идентификатори, системи за транслиране на номера и адреси и достъп до службите за спешно реагиране на единния европейски номер за спешни повиквания „112“. 4. Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 118, параграф 4. 5. ОЕРЕС може по своя инициатива да консултира Комисията по въпроса дали дадена мярка следва да бъде приета съгласно параграф 1. 6. Ако Комисията не е приела препоръка или решение в рамките на една година от датата на приемане на становище от ОЕРЕС, показващо наличието на различия в начина, по който националните регулаторни или други компетентни органи изпълняват регулаторните задачи, определени в настоящата директива, с което може да се създадат пречки за вътрешния пазар, тя информира Европейския парламент и Съвета за своите основания за това и оповестява публично тези основания. Когато Комисията е приела препоръка в съответствие с параграф 1, но непоследователното прилагане, създаващо пречки за вътрешния пазар, продължава две години след това, Комисията, при спазване на параграф 3 приема решение чрез актове за изпълнение в съответствие с параграф 4. Когато Комисията не е приела решение в рамките на още една година от препоръката, приета съгласно втора алинея, тя информира Европейския парламент и Съвета за своите основания за това и оповестява публично тези основания. Член 39 Стандартизация 1. Комисията съставя и публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък на незадължителните стандарти или спецификациите, които да служат като основа за насърчаване на хармонизираното предоставяне на електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги и прилежащи съоръжения и услуги. Когато е необходимо, Комисията може, след консултация с Комитета, създаден с Директива (ЕС) 2015/1535, да поиска стандартите да бъдат изготвени от европейските организации по стандартизация (Европейския комитет по стандартизация (CEN), Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (Cenelec), Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI)). 2. Държавите членки насърчават използването на стандартите или спецификациите, посочени в параграф 1, за предоставянето на услуги, технически интерфейси или мрежови функции само доколкото е необходимо за гарантиране на оперативна съвместимост на услугите, свързаност от край до край, улесняване на смяната на доставчиците и преносимост на номера и идентификатори, както и с цел по-голяма свобода на избор за ползвателите. В случай, че не са публикувани стандарти или спецификации в съответствие с параграф 1, държавите членки насърчават въвеждането на стандарти или спецификации, приети от европейските организации по стандартизация. При отсъствието на такива стандарти или спецификации държавите членки насърчават въвеждането на международните стандарти или препоръките, приети от Международния съюз по далекосъобщенията (ITU), Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT), Международната организация по стандартизация (ISO) и Международната електротехническа комисия (IEC). Доколкото съществуват международни стандарти, държавите членки насърчават европейските организации по стандартизация да ги използват или да използват съответни части от тях като основа за стандартите, които те разработват, с изключение на случаите, когато такива международни стандарти или съответни части от тях биха били неефективни. Всички стандарти или спецификации, посочени в параграф 1 или в настоящия параграф, не възпрепятстват достъпа, който се изисква съгласно настоящата директива, когато е възможно. 3. Ако стандартите или спецификациите, посочени в параграф 1, не са адекватно въведени, така че не може да бъде осигурена оперативната съвместимост на услугите в една или повече държави членки, въвеждането на такива стандарти или спецификации може да се направи задължително по процедурата, установена в параграф 4, само в степента, в която е необходимо за гарантиране на такава оперативна съвместимост и за подобряване на свободата на избор за ползвателите. 4. Когато Комисията възнамерява да направи въвеждането на някои стандарти или спецификации задължително, тя публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз и приканва всички заинтересовани страни да представят своите становища. Комисията, чрез актове за изпълнение, определя въвеждането на съответните стандарти за задължително, като ги посочва като задължителни стандарти в списъка със стандарти или спецификации, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз . 5. Когато Комисията счита, че стандартите или спецификациите, посочени в параграф 1, вече не допринасят за предоставянето на хармонизирани електронни съобщителни услуги, вече не отговарят на потребностите на потребителите, или възпрепятстват технологичното развитие, тя ги изважда от списъка на стандартите или спецификациите, посочен в параграф 1. 6. Когато Комисията счита, че стандартите или спецификациите, посочени в параграф 4, вече не допринасят за предоставянето на хармонизирани електронни съобщителни услуги, вече не отговарят на потребностите на потребителите, или възпрепятстват технологичното развитие, тя чрез актове за изпълнение изважда тези стандарти или спецификации от списъка на стандартите или спецификациите, посочен в параграф 1. 7. Актовете за изпълнение, посочени в параграфи 4 и 6 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 118, параграф 4. 8. Настоящият член не се прилага за никое от съществените изисквания, спецификациите на интерфейсите или хармонизираните стандарти, за които се прилага Директива 2014/53/ЕС. ДЯЛ V СИГУРНОСТ ▼M1 ————— ▼B ЧАСТ II МРЕЖИ ДЯЛ I НАВЛИЗАНЕ НА ПАЗАРА И РАЗГРЪЩАНЕ ГЛАВА I Такси Член 42 Такси за права за ползване на радиочестотен спектър и права за изграждане на съоръжения 1. Държавите членки могат да разрешат на компетентните органи да налагат такси за правата за ползване на радиочестотен спектър или правата за изграждане на съоръжения върху, над или под публична или частна собственост, използвани за предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги и прилежащи съоръжения, които гарантират оптималното използване на тези ресурси. Държавите членки гарантират, че такива такси са обективно обосновани, прозрачни, недискриминационни и пропорционални на предназначената им цел, като вземат предвид общите цели на настоящата директива. 2. По отношение на правата за ползване на радиочестотен спектър, държавите членки се стремят да гарантират, че приложимите такси са определени на ниво, което осигурява ефикасно предоставяне и използване на радиочестотния спектър, включително чрез: a) определяне на първоначални цени като минимални такси за правата за ползване на радиочестотен спектър, като се отчита стойността на тези права при тяхното евентуално алтернативно ползване; б) отчитане на разходите, породени от условията, с които са обвързани тези права; и в) прилагане, във възможно най-голяма степен, на условията за плащане, свързани с действителната разполагаемост за ползване на радиочестотния спектър. ГЛАВА II Достъп до земя Член 43 Право на преминаване 1. Държавите членки гарантират, че когато компетентен орган разглежда заявление за предоставяне на права: — за изграждане на съоръжения върху, над или под публична или частна собственост от страна на предприятие, което има разрешение да предоставя обществени електронни съобщителни мрежи, или — за изграждане на съоръжения върху, над или под публична собственост от страна на предприятие, което има разрешение да предоставя електронни съобщителни мрежи, различни от обществените, този компетентен орган: a) действа въз основа на прости, ефикасни, прозрачни и обществено достъпни процедури, прилагани без дискриминация и забавяне, и при всички случаи взема решение в рамките на шест месеца от подаване на заявлението освен в случай на отчуждаване, и б) следва принципите на прозрачност и недопускане на дискриминация при определянето на условия към такива права. Посочените в букви а) и б) процедури могат да се различават в зависимост от това дали заявителят предоставя обществени електронни съобщителни мрежи или не. 2. Държавите членки гарантират, че когато държавните или местните органи запазват собственост или контрол върху предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги, е налице ефективно структурно разделение между звеното, отговорно за предоставяне на правата, посочени в параграф 1, и дейностите, свързани със собствеността или контрола. Член 44 Съвместно разполагане и съвместно ползване на мрежови елементи и прилежащи съоръжения за доставчиците на електронни съобщителни мрежи 1. Когато оператор е упражнил правото си съгласно националното право да изгражда съоръжения върху, над или под публична или частна собственост или се е възползвал от процедура по отчуждаване или ползване на собственост, компетентните органи могат да наложат съвместно разполагане и съвместно ползване на изградените въз основа на това мрежови елементи и прилежащи съоръжения с оглед опазване на околната среда, общественото здраве и обществената сигурност или за да се изпълнят целите по отношение на териториалното и селищното устройство. Съвместното разполагане или съвместното ползване на изградените мрежови елементи и съоръжения и съвместното ползване на собственост може да бъдат наложени само след подходящ период на обществена консултация, при който всички заинтересовани страни имат възможност да изразят мнението си и единствено в конкретните сфери, в които това съвместно ползване се счита за необходимо с оглед на изпълнение на целите, предвидени в първа алинея. Компетентните органи може да наложат съвместно ползване на такива съоръжения или собственост, включително земя, сгради или подстъпи към сгради, окабеляване на сгради, мачти, антени, кули и други поддържащи конструкции, канали, кабелопроводи, шахти, кутии или мерки, които улесняват координацията на благоустройствените дейности. Ако е необходимо, държавата членка може да определи национален регулаторен или друг компетентен орган, за една или повече от следните задачи: a) да координира процеса, предвиден в настоящия член; б) да действа като единна информационна точка; в) да установява правила за пропорционално разпределяне на разходите по съвместното ползване на съоръжението или собствеността и за координация на строителните дейности. 2. Мерките, предприети от компетентен орган в съответствие с настоящия член, са обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални. Когато е подходящо, тези мерки се прилагат в координация с националните регулаторни органи. ГЛАВА III Достъп до радиочестотния спектър Раздел 1 Разрешения Член 45 Управление на радиочестотния спектър 1. Като отдават необходимото внимание на факта, че радиочестотният спектър е обществено благо, което има важна социална, културна и икономическа стойност, държавите членки гарантират ефективното управление на радиочестотния спектър за електронни съобщителни мрежи и услуги на своята територия в съответствие с членове 3 и 4. Те гарантират, че разпределението на, издаването на общи разрешения и предоставянето на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър за електронни съобщителни мрежи и услуги от компетентните органи се основават на обективни, прозрачни, насърчаващи конкуренцията, недискриминационни и пропорционални критерии. При прилагането на настоящия член държавите членки спазват съответните международни споразумения, включително Правилника за радиосъобщенията на ITU и други споразумения, приети в рамките на тази организация, които са приложими за радиочестотния спектър, като споразумението, постигнато на Регионалната конференция по радиокомуникации от 2006 г., и могат да вземат предвид съображения, свързани с обществената политика. 2. Държавите членки насърчават хармонизирането на използването на радиочестотния спектър от електронни съобщителни мрежи и услуги навсякъде в Съюза в съответствие с необходимостта за гарантиране на ефективното и ефикасното му използване и като се стремят да създадат ползи за потребителите, като конкуренция, икономии от мащаба и оперативна съвместимост на мрежите и услугите. За тази цел те действат в съответствие с член 4 от настоящата директива и с Решение № 676/2002/ЕО, като наред с другото: a) се стремят да осигурят безжично широколентово покритие на своята национална територия и население с връзка с високо качество и скорост, както и покритие на основните транспортни трасета на национално и на европейско равнище, включително трансевропейската транспортна мрежа, както е посочена в Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 3 ); б) улесняват бързото развитие в Съюза на нови безжични съобщителни технологии и приложения, включително, ако е необходимо, чрез междусекторен подход; в) гарантират предвидимост и последователност при предоставянето, удължаването на срока, изменението, ограничаването и отнемането на права за ползване на радиочестотен спектър, за да се насърчават дългосрочните инвестиции; г) осигуряват предотвратяване на трансграничните или националните вредни смущения съгласно членове 28 и 46 съответно, и вземат целесъобразните превантивни и корективни мерки; д) насърчават споделеното ползване на радиочестотен спектър между сходни или различни употреби на радиочестотния спектър в съответствие с правото в областта на конкуренцията; е) прилагат възможно най-целесъобразната и най-облекчената система за разрешаване съгласно член 46 по такъв начин, че да се увеличат максимално гъвкавостта, споделянето и ефикасността при използването на радиочестотния спектър; ж) прилагат правила за предоставяне, прехвърляне, удължаване на срока, изменение и отнемане на права за ползване на радиочестотен спектър, които са ясно и прозрачно установени, за да се осигури регулаторна сигурност, последователност и предвидимост; з) се стремят към последователност и предвидимост в рамките на Съюза по отношение на начина на разрешаване на използването на радиочестотния спектър, като се опазва общественото здраве, предвид Препоръка 1999/519/ЕО. За целите на първа алинея и в контекста на разработването на технически мерки за изпълнение за дадена радиочестотна лента съгласно Решение № 676/2002/ЕО, Комисията може да поиска от RSPG да приеме становище, в което да препоръча най-подходящите разрешителни режими за използване на радиочестотния спектър в рамките на тази лента или части от нея. Когато е целесъобразно и като отчита в пълна степен това становище, Комисията може да приеме препоръка с оглед насърчаване на последователен подход в Съюза спрямо разрешителните режими за използването на тази лента. Когато Комисията смята да приеме мерки съгласно член 39, параграфи 1, 4, 5 и 6, тя може да поиска от RSPG да даде становище относно последствията от такъв стандарт или такава спецификация за координацията, хармонизацията и наличността на радиочестотния спектър. Комисията взема предвид във възможно най-голяма степен становището на RSPG при предприемането на последващи действия. 3. В случай, че липсва на национално или регионално ниво пазарно търсене за използването на радиочестотна лента в хармонизирания радиочестотен спектър, държавите членки могат да разрешат алтернативно използване на цялата радиочестотна лента или част от нея, включително съществуващо използване, съгласно параграфи 4 и 5 от настоящия член, при условие че: a) заключението за липса на пазарно търсене за използването на такава лента е основано на обществена консултация съгласно член 23, включително на перспективна оценка на пазарното търсене; б) такова алтернативно използване не възпрепятства, нито затруднява наличността или използването на такава лента в други държави членки; и в) съответната държава членка взема предвид дългосрочната наличност или използване на такава лента в Съюза и икономиите от мащаба за оборудването в резултат на използването на хармонизирания радиочестотен спектър в Съюза. Всяко решение да се разреши алтернативно използване по изключение подлежи на редовно преразглеждане и при всички случаи се преразглежда незабавно при обосновано искане на предполагаем ползвател до компетентния орган за използване на лентата в съответствие с техническите мерки за изпълнение. Държавата членка информира Комисията и другите държави членки за взетото решение, както и за неговата обосновка, и за резултата от прегледа. 4. Без да се засяга втората алинея, държавите членки гарантират, че всички видове технологии, използвани за предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги, могат да се използват в радиочестотния спектър, обявен за наличен за електронни съобщителни услуги в техния национален план за разпределение на честотите в съответствие с правото на Съюза. Въпреки това държавите членки могат да предвидят пропорционални и недискриминационни ограничения за видовете технологии за радиомрежи или безжичен достъп, използвани за електронни съобщителни услуги, когато това е необходимо за: a) избягване на вредни смущения; б) защита на общественото здраве от въздействието на електромагнитните полета, като се отчита във възможно най-голяма степен Препоръка 1999/519/ЕО; в) гарантиране на техническото качество на услугата; г) гарантиране на максимално споделено ползване на радиочестотен спектър; д) защита на ефикасното използване на радиочестотния спектър; или е) гарантиране на изпълнението на цел от общ интерес в съответствие с параграф 5. 5. Без да се засяга втора алинея, държавите членки гарантират, че всички видове електронни съобщителни услуги могат да се предоставят в радиочестотния спектър, обявен за наличен за електронни съобщителни услуги в техния национален план за разпределение на честотите в съответствие с правото на Съюза. Въпреки това държавите членки могат да предвидят пропорционални и недискриминационни ограничения за видовете електронни съобщителни услуги, които да се предоставят, включително, когато това е необходимо, за да бъде изпълнено изискване по Правилника за радиосъобщенията на ITU. Мерки, които изискват една електронна съобщителна услуга да бъде предоставяна в специфична радиочестотна лента, налична за електронни съобщителни услуги, са обосновани с оглед постигането на цели от общ интерес, които са установени от държавите членки в съответствие с правото на Съюза, включително посочените по-долу, без да се ограничават до тях: a) безопасността на човешкия живот; б) насърчаване на социалното, регионалното или териториалното сближаване; в) избягване на неефикасното използване на радиочестотния спектър; или г) насърчаване на културното и езиковото многообразие и медийния плурализъм, например предоставяне на радио- и телевизионни разпръсквателни услуги. Мярка, която забранява предоставянето на други електронни съобщителни услуги в специфична радиочестотна лента, може да се предвиди само ако е обоснована от необходимостта да се защитят услугите, свързани с безопасността на човешкия живот. Държавите членки могат също така по изключение да разширят обхвата на такава мярка, за да изпълнят други цели от общ интерес, както са установени от държавите членки в съответствие с правото на Съюза. 6. Държавите членки редовно преразглеждат необходимостта от ограниченията, посочени в параграфи 4 и 5, и оповестяват резултатите от това преразглеждане. 7. Ограниченията, установени преди 25 май 2011 г., отговарят на параграфи 4 и 5 до 20 декември 2018 г. Член 46 Разрешение за ползване на радиочестотен спектър 1. Държавите членки улесняват използването на радиочестотния спектър, включително споделеното ползване, по общи разрешения и ограничават предоставянето на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър до ситуации, когато тези права са необходими за максимално ефикасно използване с оглед на търсенето и като се отчитат критериите по втора алинея. Във всички други случаи те определят условията за ползване на радиочестотен спектър в рамките на общо разрешение. За тази цел държавите членки вземат решение за най-удачния режим за разрешаване на използването на радиочестотния спектър, като вземат предвид: a) конкретните характеристики на съответния радиочестотен спектър; б) необходимостта от защита срещу вредни смущения; в) установяването на надеждни условия за споделено ползване на радиочестотния спектър, ако това е целесъобразно; г) необходимостта да се гарантира техническото качество на връзката или услугата; д) цели от общ интерес, установени от държавите членки в съответствие с правото на Съюза; е) необходимостта да се защити ефикасното използване на радиочестотния спектър. Когато обмислят дали да се издаде общо разрешение или да се предоставят индивидуални права за ползване на хармонизирания радиочестотен спектър, като се отчитат техническите мерки за изпълнение, приети в съответствие с член 4 от Решение № 676/2002/ЕО, държавите членки се стремят да намалят максимално проблемите, свързани с вредните смущения, включително в случаи на споделено ползване на радиочестотен спектър въз основа на съчетание от общо разрешение и индивидуални права за ползване. По целесъобразност държавите членки разглеждат възможността да разрешат използването на радиочестотния спектър въз основа на съчетание от общо разрешение и индивидуални права на ползване, като отчитат вероятното въздействие върху конкуренцията, иновациите и навлизането на пазара на различните комбинации от общи разрешения и индивидуални права за ползване и на постепенното прехвърляне от едната категория в другата. Държавите членки се стремят да сведат до минимум ограниченията върху използването на радиочестотния спектър, като вземат надлежно предвид технологичните решения за справяне с вредните смущения, за да наложат възможно най-облекчения разрешителен режим. 2. Когато се взема решение съгласно параграф 1 с оглед на улесняване на споделеното ползване на радиочестотен спектър, компетентните органи гарантират, че условията за споделено ползване на радиочестотен спектър са ясно определени. Тези условия улесняват ефикасното използване на радиочестотния спектър, конкуренцията и иновациите. Член 47 Условия, свързани с индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър 1. Компетентните органи обвързват с определени условия индивидуалните права за ползване на радиочестотен спектър в съответствие с член 13, параграф 1 така, че да се гарантира оптималното и най-ефективното и ефикасно използване на радиочестотния спектър. Те ясно определят тези условия преди предоставянето или удължаването на срока на тези права, включително нивото на необходимото ползване и възможността да се изпълни това изискване чрез търгуване или отдаване под наем, за да се гарантира прилагането на тези условия в съответствие с член 30. Условията за продължаване на срока на правата за ползване на радиочестотен спектър не могат да предоставят неправомерни предимства на съществуващите притежатели на тези права. Тези условия посочват приложимите параметри, включително крайния срок за упражняване на правата за ползване, чието неспазване би дало право на компетентния орган да отнеме правото за ползване или да наложи други мерки. Компетентните органи своевременно и по прозрачен начин провеждат консултации със заинтересованите страни и ги информират за условията, свързани с индивидуалните права за ползване преди тяхното налагане. Те определят предварително и информират заинтересованите страни по прозрачен начин относно критериите за оценка на изпълнението на тези условия. 2. При определяне на условията за индивидуалните права за ползване на радиочестотен спектър компетентните органи, по-специално по отношение на осигуряването на ефективно и ефикасно използване на радиочестотния спектър или насърчаване на увеличаването на покритието, могат да предвидят следните възможности: а) съвместно ползване на пасивна или активна инфраструктура, която се основава на радиочестотния спектър, или споделено ползване на радиочестотен спектър, б) търговски споразумения за достъп чрез роуминг, в) съвместно разгръщане на инфраструктури за предоставяне на мрежи или услуги, които се основават на използването на радиочестотния спектър. Компетентните органи не възпрепятстват споделеното ползване на радиочестотен спектър в условията, свързани с правата на ползване на радиочестотен спектър. Относно прилагането от страна на предприятията на условията съгласно настоящия параграф се прилагат разпоредбите на правото в областта на конкуренцията. Раздел 2 Права за ползване Член 48 Предоставяне на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър 1. Когато е необходимо предоставяне на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър, държавите членки предоставят такива права, при поискване, на всяко предприятие за предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги съгласно общото разрешение, посочено в член 12, при спазване на член 13, член 21, параграф 1, буква в), член 55 и всички други правила, които гарантират ефикасното използване на тези ресурси в съответствие с настоящата директива. 2. Без да засягат специфичните критерии и процедури, приети от държавите членки за предоставяне на доставчиците на услуги, свързани с радио- и телевизионно съдържание, на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър с оглед постигане на цели от общ интерес в съответствие с правото на Съюза, индивидуалните права за ползване на радиочестотен спектър се предоставят чрез открити, обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални процедури, и в съответствие с член 45. 3. Изключение от изискването за открити процедури би могло да се приложи, когато предоставянето на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър на доставчици на услуги, свързани с радио- и телевизионно съдържание, е необходимо за постигане на цел от общ интерес, определена от държавите членки в съответствие с правото на Съюза. 4. Компетентните органи разглеждат заявления за индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър в рамките на процедурите за подбор съгласно обективни, прозрачни, пропорционални и недискриминационни критерии за допустимост, установени предварително и отразяващи условията, които трябва да се определят за тези права. Компетентните органи могат да поискат цялата необходима информация от заявителите, за да оценят, въз основа на тези критерии, техния капацитет да изпълнят условията. Ако компетентният орган заключи, че заявителят не притежава необходимия капацитет, той представя надлежно обосновано решение за целта. 5. Когато предоставят индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър, държавите членки уточняват дали тези права могат да се прехвърлят или отдават под наем от притежателя на правата и при какви условия. Прилагат се членове 45 и 51. 6. Компетентният орган взема, съобщава и оповестява публично решенията относно предоставянето на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър във възможно най-кратки срокове след получаването на пълното заявление и в шестседмичен срок за радиочестотния спектър, обявен за наличен за електронни съобщителни услуги в националния им план за разпределение на честотите. Този срок не засяга член 55, параграф 7 и приложимите разпоредби на международните споразумения, свързани с използването на радиочестотния спектър или орбиталните позиции. Член 49 Срок на правата 1. Когато държавите членки разрешават използването на радиочестотния спектър чрез индивидуални права за ползване за ограничен период, те гарантират, че правото за ползване се предоставя за период, който е подходящ с оглед на преследваните цели в съответствие с член 55, параграф 2, като се отчита надлежно необходимостта да се гарантира конкуренцията, както и по-специално да се осигури ефективното и ефикасно използване на радиочестотния спектър и да се стимулират иновациите и ефикасните инвестиции, включително като се предвиди съответен период за амортизация на инвестицията. 2. Когато държавите членки предоставят за ограничен период от време индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър, за който са установени хармонизирани условия чрез технически мерки за изпълнение в съответствие с Решение № 676/2002/ЕО, за да се даде възможност за използването му за безжични широколентови електронни съобщителни услуги („безжични широколентови услуги“), те гарантират на притежателите на права регулаторна предвидимост за период от поне 20 години по отношение на условията за инвестиции в инфраструктура, която се основава на използването на този радиочестотен спектър, като се вземат предвид изискванията, посочени в параграф 1 от настоящия член. Настоящият член подлежи, когато е уместно, на изменение на условията, свързани с тези права за ползване в съответствие с член 18. За тази цел държавите членки гарантират, че тези права са валидни за срок от най-малко 15 години, и когато е необходимо, за да се спази първа алинея, включват съответно удължаване на срока, според условията, определени в настоящия параграф. Държавите членки предоставят общите критерии за удължаване на срока на правата за ползване по прозрачен начин на разположение на всички заинтересовани страни преди да бъдат предоставени правата за ползване, като част от условията, посочени в член 55, параграфи 3 и 6. Тези общи критерии се отнасят до: a) необходимостта да се гарантира ефективно и ефикасно използване на съответния радиочестотен спектър, постигане на целите по член 45, параграф 2, букви а) и б) или необходимостта да се постигнат целите от общ интерес, свързани с осигуряването на безопасността на човешкия живот, обществения ред, обществената сигурност или отбраната; и б) необходимостта да се гарантира конкуренция без нарушения. Най-късно две години преди да изтече първоначалният срок на действие на индивидуално право за ползване, компетентният орган прави обективна и перспективна оценка на общите критерии за удължаване на срока на това право за ползване в светлината на член 45, параграф 2, буква в). Ако компетентният орган не е започнал принудително изпълнение за неспазване на условията за правата за ползване съгласно член 30, той предоставя удължаване на срока на правото за ползване, освен ако не е стигнал до заключението, че това удължаване не би било в съответствие с общите критерии, определени в трета алинея, букви а) или б) от настоящия параграф. Въз основа на тази оценка компетентният орган уведомява притежателя на правото за това дали следва да бъде предоставено удължаване на срока на правото за ползване. Ако не трябва да бъде предоставено такова удължаване, компетентният орган прилага член 48 за предоставяне на права за ползване за този конкретен радиочестотен спектър. Всички мерки по настоящия параграф трябва да бъдат пропорционални, недискриминационни, прозрачни и обосновани. Чрез дерогация от член 23 заинтересованите страни имат възможност да изразят мнение относно всяка проектомярка по трета и четвърта алинея от настоящия параграф в срок най-малко от 3 месеца. Настоящият параграф не засяга прилагането на членове 19 и 30. При определянето на таксите за правата за ползване държавите членки вземат предвид механизма, предвиден по настоящия параграф. 3. Когато това е надлежно обосновано, държавите членки могат да предвидят дерогация от параграф 2 от настоящия член в следните случаи: а) в ограничени географски райони, където достъпът до високоскоростни мрежи е изключително недостатъчен или липсва, и това е необходимо, за да се гарантира постигането на целите на член 45, параграф 2; б) за конкретни краткосрочни проекти; в) за експериментално използване; г) за използване на радиочестотния спектър, което в съответствие с член 45, параграфи 4 и 5 може да съществува съвместно с безжичните широколентови услуги; или д) за алтернативно използване на радиочестотния спектър в съответствие с член 45, параграф 3. 4. Държавите членки може да коригират срока на правата за ползване, определен в настоящия член, за да се осигури едновременното изтичане на срока на правата в една или няколко радиочестотни ленти. Член 50 Удължаване на срока на индивидуални права за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър 1. Националните регулаторни органи или другите компетентни органи вземат решение за удължаване на срока на индивидуалните права за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър навреме преди изтичането на срока на тези права, освен в случаите, при които към момента на предоставянето възможността за удължаване на срока е била изрично изключена. За целта тези органи преценяват необходимостта от това удължаване на срока по собствена инициатива или по искане на съответния притежател на правото, като във втория случай това е не по-рано от 5 години преди изтичането на срока на съответните права. Това не засяга клаузите за удължаване на срока, приложими към вече учредени права. 2. При вземане на решение по параграф 1 от настоящия член компетентните органи разглеждат наред с другото: a) изпълнението на целите по член 3, член 45, параграф 2, член 48, параграф 2 и целите на обществената политика съгласно правото на Съюза или националното право; б) прилагането на техническа мярка за изпълнение, приета в съответствие с член 4 от Решение № 676/2002/ЕО; в) прегледа на необходимото изпълнение на условията, свързани със съответното право; г) необходимостта да се насърчава конкуренцията или да се избягват нарушенията ѝ съгласно член 52; д) необходимостта от по-ефикасното използване на радиочестотния спектър с оглед на развитието на технологиите или пазара; е) необходимостта да се избягва сериозно прекъсване на услугите. 3. При разглеждане на евентуално удължаване на срока на индивидуалните права за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър, за който броят на правата за ползване е ограничен съгласно параграф 2 от настоящия член, компетентните органи провеждат открита, прозрачна и недискриминационна процедура, като наред с другото: a) дават на всички заинтересовани страни възможност да изразят мнението си чрез обществена консултация съгласно член 23; и б) ясно посочват мотивите за такова евентуално удължаване на срока. Националният регулаторен орган или другият компетентен орган взема предвид всяко доказателство, произтичащо от консултацията по първа алинея от настоящия параграф за пазарно търсене от страна на предприятия, различни от тези, които притежават правата за ползване на радиочестотен спектър в съответната радиочестотна лента, когато взема решение дали да удължи срока на правата за ползване или да организира нова процедура за подбор, за да предостави правата за ползване съгласно член 55. 4. Решението за удължаване на срока на индивидуалните права за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър може да бъде придружено от преразглеждане на таксите и на други условия, свързани с тях. Ако е необходимо, националните регулаторни органи или другите компетентни органи могат да коригират таксите за правата за ползване в съответствие с член 42. Член 51 Прехвърляне или отдаване под наем на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър 1. Държавите членки гарантират възможност за предприятията за прехвърляне или отдаване под наем на други предприятия на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър. Държавите членки могат да предвидят, че настоящият параграф не се прилага, когато първоначално индивидуалното право на предприятието за ползване на радиочестотен спектър е било предоставено безплатно или е било предоставено за разпръскване. 2. Държавите членки гарантират, че намерението на едно предприятие да прехвърли или да даде под наем права за ползване на радиочестотен спектър, както и действителното им прехвърляне, се съобщават в съответствие с националните процедури на компетентния орган и се оповестяват публично. В случая на хармонизиран радиочестотен спектър всяко такова прехвърляне отговаря на това хармонизирано използване. 3. Държавите членки разрешават прехвърлянето или отдаването под наем на права за ползване на радиочестотен спектър, когато се запазват първоначалните условия, свързани с правата за ползване. Без да се засяга необходимостта да се гарантира, че не се нарушава конкуренцията, по-специално съгласно член 52, държавите членки: a) прилагат към прехвърлянето и отдаването под наем възможно най-облекчената процедура; б) не отказват отдаването под наем на права за ползване на радиочестотен спектър, когато наемодателят поеме задължението да носи отговорността за изпълнението на първоначалните условия, свързани с правата за ползване; в) не отказват прехвърлянето на правата за ползване на радиочестотен спектър, освен ако съществува ясен риск новият притежател да не е в състояние да отговори на първоначалните условия за правото за ползване; Всяка административна такса, наложена на предприятията във връзка с обработването на заявление за прехвърляне или отдаване под наем на права за ползване на радиочестотен спектър, е съобразена с член 16. Букви а), б) и в) от първа алинея не засягат компетентността на държавите членки да извършват контрол на изпълнението на условията, свързани с правата за ползване, във всеки един момент по отношение както на наемодателя, така и на наемателя в съответствие с националното си законодателство. Компетентните органи улесняват прехвърлянето или отдаването под наем на правата за ползване на радиочестотен спектър, като своевременно разглеждат всяко искане за адаптиране на условията, свързани с правата и като гарантират, че тези права или съответният радиочестотен спектър могат да се разделят възможно най-добре. При прехвърляне или отдаване под наем на права за ползване на радиочестотен спектър компетентните органи оповестяват публично съответните подробности във връзка с търгуваните индивидуални права в стандартизиран електронен формат, когато правата са учредени, и съхраняват тези подробности през цялото съществуване на правата. Комисията може да приеме актове за изпълнение, за да определи тези съответни подробности. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 118, параграф 4. Член 52 Конкуренция 1. Националните регулаторни и други компетентни органи насърчават действителната конкуренция и избягват нарушенията на конкуренцията във вътрешния пазар, когато вземат решения за предоставянето, изменението или удължаването на срока на правата за ползване на радиочестотен спектър за електронните съобщителни мрежи и услуги в съответствие с настоящата директива. 2. Когато държавите членки предоставят, изменят или удължават срока на права за ползване на радиочестотен спектър, техните национални регулаторни или други компетентни органи — след проведена консултация с национален регулаторен орган, могат да предприемат целесъобразни мерки, например: а) ограничаване на количеството радиочестотни ленти, за които на предприятията се предоставят права за ползване или, в обосновани случаи, определяне на условия към правата за ползване, например предоставяне на достъп за търговия на едро, национален или регионален роуминг, в някои радиочестотни ленти или определени групи радиочестотни ленти със сходни характеристики; б) запазване, ако е целесъобразно и обосновано по отношение на конкретна ситуация на националния пазар, на определена част от радиочестотна лента или група радиочестотни ленти за предоставяне на нови стопански субекти; в) отказ от предоставяне на нови права за ползване на радиочестотен спектър или разрешаване на ново използване на радиочестотния спектър в определени радиочестотни ленти, или определяне на условия към предоставянето на нови права за ползване на радиочестотен спектър или към разрешаването на ново използване на радиочестотния спектър, за да се избягва нарушаването на конкуренцията поради предоставяне, прехвърляне или натрупване на права за ползване; г) включване на условия за забрана или налагане на условия към прехвърлянето на права за ползване на радиочестотен спектър, които не подлежат на контрол от страна на Съюза или държавата членка по отношение на сливанията, когато е вероятно тези прехвърляния да доведат до значителна вреда за конкуренцията; д) изменение на съществуващите права в съответствие с настоящата директива, когато това е необходимо за последващо отстраняване на нарушаването на конкуренцията поради прехвърляне или натрупване на права за ползване на радиочестотен спектър. Като отчитат пазарните условия и наличните референтни нива, националните регулаторни и другите компетентни органи основават решенията си на обективна и перспективна оценка на пазарните условия на конкуренция, на необходимостта от такива мерки за запазване или осигуряване на действителна конкуренция и на вероятните последици от тези мерки за съществуващите и бъдещите инвестиции от участниците на пазара, по специално по отношение на разгръщането на мрежите. При това те вземат предвид подхода за пазарен анализ, посочен в член 67, параграф 2. 3. При прилагане на параграф 2 от настоящия член националните регулаторни органи и другите компетентни органи действат съгласно процедурите по членове 18, 19, 23 и 35. Раздел 3 Процедури Член 53 Съгласуване на предоставянето във времето 1. Държавите членки си сътрудничат с цел координиране на използването на хармонизиран радиочестотен спектър за електронни съобщителни мрежи и услуги в Съюза, като вземат предвид различните обстоятелства на националните пазари. Това може да включва определянето на една или, ако е целесъобразно, няколко общи дати, до които трябва да се разреши използването на конкретен хармонизиран радиочестотен спектър. 2. Когато са установени хармонизирани условия чрез технически мерки за изпълнение в съответствие с Решение № 676/2002/ЕО, за да се даде възможност за използването на радиочестотния спектър за безжични широколентови мрежи и услуги, държавите членки разрешават използването на този радиочестотен спектър възможно най-бързо и най-късно в срок от 30 месеца след приемането на тази мярка или във възможно най-кратък срок след отмяната на евентуално решение за разрешаване на алтернативно използване по изключение съгласно член 45, параграф 3 от настоящата директива. Тази мярка се прилага, без да се засягат Решение (ЕС) 2017/899 и правото на инициатива на Комисията да предлага законодателни актове. 3. Всяка държава членка може да отложи крайния срок, предвиден в параграф 2 от настоящия член, за конкретна радиочестотна лента при следните обстоятелства: а) доколкото това е обосновано от ограничение на използването на тази радиочестотна лента въз основа на цел от общ интерес съгласно член 45, параграф 5, букви а) или г); б) в случай на нерешени проблеми с трансграничната координация, водещи до вредни смущения с трети държави, при условие че засегнатата държава членка е поискала помощ от Съюза, когато е уместно, съгласно член 28, параграф 5; в) защитни мерки за националната сигурност и отбрана; или г) непреодолима сила. Съответната държава членка преразглежда това отлагане най-малко веднъж на всеки две години. 4. Всяка държава членка може да отложи крайния срок, предвиден в параграф 2, за конкретна радиочестотна лента, доколкото това е необходимо и за срок от най-много 30 месеца, в случай на: а) нерешени проблеми, свързани с трансграничната координация и водещи до вредни смущения между държавите членки, при условие че засегнатата държава членка предприеме своевременно всички необходими мерки съгласно член 28, параграфи 3 и 4; б) необходимост да се осигури, както и сложност на осигуряването на техническата миграция на съществуващите ползватели на тази радиочестотна лента. 5. В случай на закъснение съгласно параграф 3 или 4 съответната държава членка своевременно уведомява за това другите държави членки и Комисията, като излага съответните мотиви. Член 54 Съгласуване на предоставянето във времето на определени 5G радиочестотни ленти 1. В срок до 31 декември 2020 г. за наземните системи, позволяващи предоставяне на безжични широколентови услуги, държавите членки, когато е необходимо за улесняване на разгръщането на 5G, вземат всички подходящи мерки за: а) реорганизиране и осигуряване на възможност за използването на достатъчно големи блокове от радиочестотната лента 3.4—3.8 GHz; б) осигуряване на възможност за използване на поне 1 GHz от радиочестотната лента 24.25—27.5 GHz, при условие че има ясни доказателства за пазарно търсене и за липсата на значителни ограничения за миграция на съществуващите ползватели или за освобождаване на радиочестотна лента. 2. Държавите членки обаче могат да удължат крайния срок, предвиден в параграф 1 от настоящия член, когато това е обосновано, в съответствие с член 45, параграф 3 или член 53, параграфи 2, 3 или 4. 3. Мерките, предприети в съответствие с параграф 1 от настоящия член, са в съответствие с хармонизираните условия, определени от технически мерки за изпълнение, приети в съответствие с член 4 от Решение № 676/2002/ЕО. Член 55 Процедура за ограничаване на броя на предоставяните права за ползване на радиочестотен спектър 1. Без да се засяга член 53, когато дадена държава членка заключава, че право за ползване на радиочестотен спектър не може да се изисква общо разрешение и разглежда дали да ограничи броя на правата за ползване на радиочестотен спектър, наред с другото тя: а) ясно посочва причините за ограничаване на правата за ползване, по-специално като отдава необходимото значение на потребността от максимална полза за ползвателите и улесняване на развитието на конкуренцията, и преразглежда ограничението по целесъобразност на редовни интервали или при основателно искане на засегнатите предприятия; б) дава възможност на всички заинтересовани страни, включително ползвателите и потребителите, да изразят своите становища по евентуални ограничения чрез обществена консултация в съответствие с разпоредбите на член 23. 2. Когато държава членка заключи, че броят на правата за ползване трябва да се ограничи, тя ясно установява и обосновава целите, преследвани с посочената в настоящия член процедура за конкурентен или сравнителен подбор, и ако е възможно ги определя количествено, като отделя необходимото внимание на нуждата да изпълни националните цели и тези във връзка с вътрешния пазар. Целите, които държавата членка може да определи с оглед на конкретна процедура за подбор, в допълнение към насърчаване на конкуренцията, се ограничават до една или няколко от следните: а) по-голямо покритие; б) гарантиране на необходимото качество на услугата; в) насърчаване на ефикасното използване на радиочестотния спектър, включително като се отчитат условията, свързани с правата за ползване и равнището на таксите; г) насърчаване на иновациите и развитие на бизнеса. Националният регулаторен или друг компетентен орган ясно определя и обосновава избора на процедура за подбор, включително предварителните фази за достъп до процедурата за подбор. Той също така ясно посочва резултата от всяка свързана оценка на ситуацията от гледна точка на конкурентоспособността и техническото и икономическото положение на пазара и представя основанията за евентуално използване и избора на мерките по член 35. 3. Държавите членки публикуват всички решения за избраната процедура за подбор и свързаните с нея правила, като ясно посочват причините за това. Държавите членки публикуват и условията, които са определени за правата за ползване. 4. След като определи процедурата за подбор, държавата членка отправя покана за представяне на заявления за предоставяне на права за ползване; 5. Когато стигне до заключение, че може да се предоставят допълнителни права за ползване на радиочестотен спектър или съчетание от общо разрешение и индивидуални права за ползване, съответната държава членка публикува заключението и започва процедурата за предоставяне на тези права. 6. Когато се налага ограничаване на предоставянето на правата за ползване на радиочестотен спектър, държавите членки предоставят тези права на основата на критерии за избор и процедура за подбор, които са обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални. Тези критерии за избор отдават необходимото значение на постигането на целите и изискванията по членове 3, 4, 28 и 45. 7. Когато трябва да се използват конкурентни или сравнителни процедури за подбор, държавите членки могат да удължат максималния шестседмичен срок, посочен в член 48, параграф 6, колкото е необходимо, за да гарантират, че тези процедури са справедливи, разумни, открити и прозрачни за всички заинтересовани страни, но с не повече от осем месеца, като се спазват всички срокове, установени съгласно член 53. Посочените срокове не засягат приложимите разпоредби на международните споразумения, свързани с използването на радиочестотния спектър и спътниковата координация. 8. Настоящият член не засяга прехвърлянето на права за ползване на радиочестотен спектър в съответствие с член 51. ГЛАВА IV Разгръщане и ползване на оборудването за безжични мРЕЖИ Член 56 Достъп до локални радиомрежи 1. Компетентните органи разрешават предоставянето на достъп до обществена електронна съобщителна мрежа чрез RLAN и използването на хармонизирания радиочестотен спектър за тази цел, предмет единствено на приложимите условия на общото разрешение, свързани с за използването на радиочестотния спектър, посочени в член 46, параграф 1. Когато това предоставяне не е част от икономическа дейност или е допълнително към икономическа дейност или обществена услуга, която не е зависима от преноса на сигнали по тези мрежи, предприятията, обществените органи или крайните ползватели, които предоставят такъв достъп, не подлежат на разпоредбите за общото разрешение за предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги съгласно член 12, на задълженията относно правата на крайните ползватели съгласно част III, дял II, нито на задълженията за взаимно свързване на мрежите си съгласно член 61, параграф 1. 2. Прилага се член 12 от Директива 2000/31/ЕО. 3. Компетентните органи не възпрепятстват доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги да предоставят на обществото достъп до мрежите си чрез RLAN, които могат да са разположени в помещения на крайния ползвател, при условие че се спазват приложимите условия на общото разрешение и има предварително информирано съгласие от страна на крайния ползвател. 4. В съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/2120 компетентните органи гарантират, че доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги не ограничават или не възпрепятстват едностранно крайните ползватели: а) да имат достъп до RLAN по свой избор, осигурявани от трети страни; или б) да разрешават реципрочен или по-общ достъп до мрежи на такива доставчици от страна на други крайни ползватели чрез RLAN, включително въз основа на инициативи на трети страни, които обединяват и правят обществено достъпни RLAN на различни крайни ползватели. 5. Компетентните органи не ограничават, нито възпрепятстват крайните ползватели да разрешават реципрочно или по друг начин достъп до своите RLAN от други крайни ползватели, включително въз основа на инициативи на трети страни, които обединяват и правят обществено достъпни RLAN на различни крайни ползватели. 6. Компетентните органи не ограничават неоснователно предоставянето на обществото на достъп до RLAN: а) от организации от обществения сектор или в обществени пространства в близост до помещенията, заемани от тези организации от обществения сектор, когато предоставянето на достъпа се явява допълнение към обществените услуги, предоставяни в тези помещения; б) по инициативи на неправителствени организации или организации от обществения сектор за агрегиране и реципрочна или по-обща достъпност на RLAN на различни крайни ползватели, включително, ако е приложимо, RLAN, до които общественият достъп е осигурен съгласно буква а). Член 57 Разгръщане и експлоатация на точките за безжичен достъп с малък обхват 1. Компетентните органи не ограничават неоснователно разгръщането на точки за безжичен достъп с малък обхват. Държавите членки се стремят да гарантират, че всички правила за разгръщане на точки за безжичен достъп с малък обхват са последователни на национално равнище. Тези правила се публикуват преди прилагането им. По-конкретно, компетентните органи не поставят като условие за разгръщането на точки за безжичен достъп с малък обхват, които отговарят на характеристиките, определени съгласно параграф 2, притежаването на индивидуално градоустройствено разрешително или друго индивидуално предварително разрешително. Чрез дерогация от втора алинея от настоящия параграф, компетентните органи могат да изискват разрешителни за разгръщане на точки за безжичен достъп с малък обхват върху сгради или обекти с архитектурна, историческа или природна стойност, които са защитени в съответствие с националното законодателство или, при необходимост, от съображения за обществена безопасност. За предоставянето на тези разрешителни се прилага член 7 от Директива 2014/61/ЕС. 2. Комисията, посредством актове за изпълнение уточнява физическите и техническите характеристики, например максимални размери, тегло и когато е уместно — мощност на излъчване на точки за безжичен достъп с малък обхват. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 118, параграф 4. Първият такъв акт за изпълнение се приема до 30 юни 2020 г. 3. Настоящият член не засяга съществените изисквания, установени в Директива 2014/53/ЕС, и разрешителния режим, приложим за използването на съответния радиочестотен спектър. 4. Държавите членки, като прилагат, когато е необходимо, процедурите, приети в съответствие с Директива 2014/61/ЕС, гарантират, че операторите имат право на достъп до всяка физическа инфраструктура, контролирана от национални, регионални или местни обществени органи, която е технически подходяща да приеме точки за безжичен достъп с малък обхват или която е необходима, за да се свържат подобни точки за достъп към опорна мрежа, включително улични съоръжения, като например осветителни стълбове, улични табели, светофари, билбордове, автобусни и трамвайни спирки и метростанции. Обществените органи изпълняват всички основателни искания за достъп при справедливи, разумни, прозрачни и недискриминационни условия, които трябва да бъдат общодостъпни в единна информационна точка. 5. Без да се засягат търговските споразумения, разгръщането на точките за безжичен достъп с малък обхват не подлежи на такси, надхвърлящи административните такси в съответствие с член 16. Член 58 Технически регламенти относно електромагнитните полета Процедурите, установени в Директива (ЕС) 2015/1535, се прилагат по отношение на всяка предприемана от държава членка проектомярка, която би наложила относно разгръщането на точките за безжичен достъп с малък обхват изисквания за електромагнитните полета, различни от предвидените в Препоръка 1999/519/ЕО. ДЯЛ II ДОСТЪП ГЛАВА I Общи разпоредби и принципи за достъп Член 59 Обща рамка за достъпа и взаимното свързване 1. Държавите членки гарантират, че не съществуват ограничения, които не допускат предприятията в същата или в други държави членки да се договарят по техническите и търговските условия за достъп или взаимно свързване в съответствие с правото на Съюза. Не е необходимо предприятието, което иска достъп или взаимно свързване, да бъде в държавата членка, където търси достъп или взаимно свързване, ако не предоставя услуги и не експлоатира мрежа в тази държава членка. 2. Без да се засягат разпоредбите на член 114, държавите членки не оставят в сила законови или административни мерки, които изискват от предприятията при предоставяне на достъп или взаимно свързване да предлагат различни условия на различни предприятия за равностойни услуги, или мерки, налагащи задължения, които не са свързани с фактическите услуги за предоставяне на достъп и взаимно свързване, без да се засягат условията, предвидени в приложение I. Член 60 Права и задължения на предприятията 1. Операторите на обществени електронни съобщителни мрежи имат право и по искане на други предприятия, оправомощени за целта в съответствие с член 15 — задължение да договарят помежду си взаимно свързване с оглед на предоставянето на обществени електронни съобщителни услуги, за да се гарантира предоставяне и оперативна съвместимост на услугите в целия Съюз. Операторите предлагат достъп и взаимно свързване на другите предприятия при условия, които съответстват на задълженията, наложени от националния регулаторен орган съгласно членове 61, 62 и 68. 2. Без да се засягат разпоредбите на член 21, държавите членки изискват от предприятията, които придобиват информация от други предприятия преди, по време или след преговорите за достъп или взаимно свързване, да я използват единствено за целите, за които е предоставена, и по всяко време да зачитат поверителността на предоставената или съхраняваната информация. Тези предприятия не разкриват получената информация пред трети страни, особено пред други отдели, филиали или партньори, на които тя би осигурила конкурентно предимство. 3. Държавите членки могат да предвидят провеждането на преговори чрез неутрални посредници, когато условията на конкуренция налагат това. ГЛАВА II Достъп и взаимно свързване Член 61 Правомощия и отговорности на националните регулаторни и другите компетентни органи във връзка с достъпа и взаимното свързване ▼C1 1. Действайки за постигане на целите, посочени в член 3, националните регулаторни органи или, в случаите по параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от настоящия член, националните регулаторни органи или другите компетентни органи насърчават и при необходимост гарантират в съответствие с настоящата директива адекватен достъп и взаимно свързване, както и оперативната съвместимост на услугите, като изпълняват своите отговорности по начин, който утвърждава ефикасността, устойчивата конкуренция, разгръщането на мрежите с много голям капацитет, ефикасното инвестиране и иновациите, и осигурява максимална полза за крайните ползватели. ▼B Те предоставят насоки и оповестяват публично процедурите, приложими към получаването на достъп и взаимното свързване, за да се гарантира, че малките и средните предприятия и операторите с ограничено географско покритие могат да се възползват от наложените задължения. ▼C1 2. По-специално, без да се засягат мерките, които могат да се предприемат по отношение на предприятията, определени като имащи значителна пазарна сила в съответствие с член 68, националните регулаторни органи или , в случаите по букви б) и в) от настоящата алинея, националните регулаторни органи или другите компетентни органи, могат да налагат: ▼B а) задължения, доколкото е необходимо за гарантиране на свързаност от край до край, на предприятия, за които се изискващи общо разрешение, които контролират достъпа до крайните ползватели, включително в обосновани случаи — задължението да свържат своите мрежи, ако това още не е осъществено; б) в обосновани случаи и до необходимата степен — задължения за предприятията, за които се изисква общо разрешение, които контролират достъпа до крайните ползватели, да направят услугите си оперативно съвместими; в) в обосновани случаи, когато свързаността от край до край между крайните ползватели е застрашена поради липсата на оперативна съвместимост между междуличностните съобщителни услуги, и доколкото е необходимо, за да се гарантира свързаността от край до край между крайните ползватели, задължения за съответните доставчици на междуличностни съобщителни услуги без номерà, достигащи значителна степен на покритие и разпространение сред ползвателите, да направят своите услуги оперативно съвместими; г) задължения, доколкото е необходимо за гарантиране на достъпност за крайните ползватели до цифрови радио- и телевизионни разпръсквателни услуги, както и до допълнителни свързани с тях услуги, определени от държавите членки, на оператори за предоставяне на достъп до други съоръжения, посочени в приложение II, част II, при справедливи, разумни и недискриминационни условия. Задълженията по първа алинея, буква в) може да се налагат само: i) до степента, необходима за осигуряване на оперативната съвместимост на междуличностните съобщителни услуги, и може да включват пропорционални задължения за доставчиците на тези услуги да публикуват и да разрешават използването, изменението и повторното разпространение на съответна информация от органите и други доставчици, или задължение да използват и прилагат стандарти или спецификации, посочени в член 39, параграф 1, или други подходящи европейски или международни стандарти, ii) когато Комисията, след консултация с ОЕРЕС и като е взела предвид във възможно най-голяма степен неговото становище, е установила значителна заплаха за свързаността от край до край между крайните ползватели в целия Съюз или в поне три държави членки и е приела мерки за изпълнение, в които са определени естеството и обхватът на задълженията, които могат да бъдат наложени. Мерките за изпълнение, посочени във втора алинея, подточка ii), се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 118, параграф 4. 3. По-специално, и без да се засягат параграфи 1 и 2, при основателно искане, националните регулаторни органи могат да налагат задължения за предоставяне на достъп до електрически инсталации, кабели и прилежащите съоръжения в сгради или до първата концентраторна или разпределителна точка, определена от националния регулаторен орган, когато тази точка е разположена извън сградата. Когато това е обосновано поради факта, че дублирането на тези мрежови елементи би било икономически нерентабилно или физически невъзможно, тези задължения могат да бъдат налагани на доставчиците на електронни съобщителни мрежи или на собствениците на тези електрически инсталации, кабели и прилежащите съоръжения, когато тези собственици не са доставчици на електронни съобщителни мрежи. Наложените условия за предоставяне на достъп могат да включват конкретни правила за достъпа до такива мрежови елементи и до прилежащи съоръжения и услуги, за прозрачността и недопускането на дискриминацията и за разпределяне на разходите за достъпа, които се коригират при необходимост, за да се отчетат рисковите фактори. Когато някой национален регулаторен орган, имайки предвид задълженията, произтичащи от съответните анализи на пазара, ако е приложимо, заключи че наложените в съответствие с първа алинея задължения не са достатъчни за преодоляване на сериозните и постоянни икономически или физически пречки за дублирането, обуславящи съществуващо или възникващо положение на пазара, което значително ограничава конкурентните резултати за крайните ползватели, този орган може да разшири налагането на такива задължения за достъпа, при справедливи и разумни условия, след първата концентраторна или разпределителна точка до точка, която според него е най-близка до крайните ползватели и е в състояние да приема достатъчен брой връзки на крайни ползватели, така че тя да е икономически изгодна за кандидатите за ефикасен достъп. Когато определя степента на разширяване след първата концентраторна или разпределителна точка, националният регулаторен орган взема предвид в най-голяма степен съответните насоки на ОЕРЕС. Ако е оправдано поради техническа неприложимост или от икономическа гледна точка, националните регулаторни органи могат да налагат задължения за активен или виртуален достъп. Националните регулаторни органи не налагат на доставчици на електронни съобщителни мрежи задължения в съответствие с втора алинея, когато установят, че: а) доставчикът притежава характеристиките по член 80, параграф 1 и предоставя на всяко предприятие надеждни и сходни алтернативни средства за достигане до крайните ползватели чрез предоставянето на достъп до мрежа с много голям капацитет въз основа на справедливи, недискриминационни и разумни условия; националните регулаторни органи могат да разширят това изключение, така че да включва и други доставчици, предлагащи при справедливи, недискриминационни и разумни условия достъп до мрежа с много голям капацитет; или б) налагането на задължения би попречило на икономическата или финансовата жизненост на разгръщането на нова мрежа, особено при по-малки местни проекти. Чрез дерогация от трета алинея, буква а), националните регулаторни органи могат да налагат задължения на доставчиците на електронни съобщителни мрежи, които отговарят на критериите по тази буква), когато въпросната мрежа е финансирана с обществени средства. До 21 декември 2020 г. ОЕРЕС публикува насоки за насърчаване на последователното прилагане на настоящия параграф, като посочва съответните критерии за определяне на: а) първата концентраторна или разпределителна точка; б) точката след първата концентраторна или разпределителна точка, която е в състояние да приеме достатъчен брой връзки на крайни потребители, така че ефективно предприятие да може да преодолее установени значителни пречки за дублирането; в) кои разгръщания на мрежи могат да се считат за нови; г) кои проекти могат да се считат за малки проекти; и д) кои икономически или физически пречки за дублирането са сериозни и постоянни. 4. Без да се засягат параграфи 1 и 2, държавите членки гарантират, че компетентните органи имат правомощието да налагат на предприятията, предоставящи или разполагащи с разрешение да предоставят електронни съобщителни мрежи, задължения във връзка със съвместното ползване на пасивна инфраструктура или задължения за сключване на споразумения за ограничен до района достъп чрез роуминг, и в двата случая, ако е пряко необходимо за предоставянето на местно ниво на услуги, които се основават на използването на радиочестотния спектър, в съответствие с правото на Съюза и при условие че на никое предприятие не са предоставени на разположение надеждни и сходни алтернативни средства за достъп до крайните ползватели въз основа на справедливи и разумни условия. Компетентните органи могат да налагат такива задължения, само когато тази възможност е ясно предвидена при предоставянето на права за ползване на радиочестотен спектър и когато това е оправдано поради факта, че в областта, която е предмет на такива задължения, пазарно ориентираното разгръщане на инфраструктурата за предоставяне на мрежи или услуги, които се основават на използването на радиочестотния спектър, е обект на непреодолими икономически или физически пречки и поради това достъпът до мрежите или услугите от страна на крайните ползватели е сериозно затруднен или липсва такъв достъп. В случаите, когато само достъпът и съвместното ползване на пасивна инфраструктура не са достатъчни за справяне със ситуацията, националните регулаторни органи може да налагат задължения за съвместно ползване на активна инфраструктура. Компетентните органи вземат предвид: а) необходимостта да се увеличи максимално свързаността в Съюза, по протежение на основните транспортни трасета и в конкретни територии, както и възможността за значително увеличаване на избора и подобряване на високото качеството на услугата за крайните ползватели; б) ефикасното използване на радиочестотния спектър; в) техническата осъществимост на съвместното ползване и свързаните условия; г) състоянието на конкуренцията от гледна точка на инфраструктурата и услугите; д) технологичните иновации; е) първостепенната необходимост да се подкрепи стимулирането на хоста да разгръща инфраструктурата на първо място. При решаването на спорове компетентните органи могат, наред с другото, да налагат на бенефициера на задължението за съвместно ползване или достъп задължението за споделено ползване на радиочестотен спектър с инфраструктурния хост в съответния район. 5. Задълженията и условията, наложени в съответствие с параграфи 1– 4 от настоящия член, са обективни, прозрачни и пропорционални, не допускат дискриминация и се изпълняват в съответствие с процедурите, предвидени в членове 23, 32 и 33. Националните регулаторни и другите компетентни органи, наложили такива задължения и условия, оценяват резултатите от тях до пет години след приемане на предходната мярка във връзка със същите предприятия и преценяват дали би било целесъобразно да ги отменят или изменят с оглед на променените условия. Тези органи уведомяват за резултата от оценката си в съответствие с процедурите, посочени в членове 23, 32 и 33. 6. За целите на параграфи 1 и 2 от настоящия член, държавите членки гарантират, че националният регулаторен орган е оправомощен да се намесва по собствена инициатива, когато това е обосновано, за да осигури изпълнението на целите на политиката, предвидени в член 3, в съответствие с настоящата директива и по-специално с процедурите, предвидени в членове 23 и 32. 7. До 21 юни 2020 г., за да се допринесе за последователно определяне на местоположението на крайните точки на мрежите от страна на националните регулаторни органи, след като се консултира със заинтересованите страни и в тясно сътрудничество с Комисията, ОЕРЕС приема насоки за общите подходи за определяне на крайната точка на мрежата в различни типологии на мрежите. Националните регулаторни органи вземат предвид във възможно най-голяма степен тези насоки при определяне на местоположението на крайните точки на мрежите. Член 62 Системи за условен достъп и други съоръжения 1. Държавите членки гарантират, че по отношение на условния достъп до цифровите телевизионни и радиоуслуги, които се разпространяват до зрителите и слушателите в Съюза, независимо от носителя, се прилагат условията, предвидени в приложение II, част I. 2. Когато в резултат на пазарен анализ, извършен в съответствие с член 67, параграф 1 националният регулаторен орган установи, че едно или повече предприятия имат значителна пазарна сила на съответния пазар, той може да промени или отмени условията по отношение на тези предприятия в съответствие с процедурите, посочени в членове 23 и 32 само доколкото: а) достъпността за крайните ползватели на радио- и телевизионните предавания и разпространяваните канали и услуги, посочени в член 114, няма да бъде неблагоприятно повлияна от промяната или отмяната; и б) перспективите за ефективна конкуренция на следните пазари няма да бъдат неблагоприятно повлияни от тази промяна или отмяна: i) цифрови телевизионни и радиоразпръсквателни услуги на дребно; и ii) системи за условен достъп и други прилежащи съоръжения. Засегнатите страни получават предизвестие с достатъчен срок за предстоящите промени или за отмяната на условията. 3. Условията, прилагани в съответствие с настоящия член, не засягат възможността на държавите членки да налагат задължения във връзка с представителните аспекти на електронните програмни указатели и подобни регистрационни и навигационни средства. 4. Независимо от параграф 1 от настоящия член държавите членки могат да позволят на националните си регулаторни органи във възможно най-кратки срокове след 20 декември 2018 г. и периодично след това да правят преглед на условията, прилагани в съответствие с настоящия член, чрез пазарен анализ в съответствие с член 67, параграф 1, за да установят дали да продължат, изменят или отменят прилаганите условия. ГЛАВА III Пазарен анализ и значителна пазарна СИЛА Член 63 Предприятия със значителна пазарна сила 1. Когато настоящата директива изисква националните регулаторни органи да определят дали предприятията имат значителна пазарна сила в съответствие с процедурата, посочена в член 67, се прилага параграф 2 от настоящия член. 2. Счита се, че предприятие има значителна пазарна сила, ако, било самостоятелно или съвместно с други, то има положение, равностойно на господстващо, а именно положение на икономическа сила, даващо му възможността да действа в осезателна степен независимо от конкурентите, клиентите и в крайна сметка — потребителите. По-специално, когато преценяват дали две или повече предприятия са в съвместно господстващо положение на пазара, националните регулаторни органи действат в съответствие със законодателството на Съюза и отчитат в максимална степен насоките за пазарен анализ и оценка на значителната пазарна сила, публикувани от Комисията съгласно член 64. 3. Когато дадено предприятие има значителна пазарна сила на конкретен пазар), то може също така да се определи за имащо значителна пазарна сила и на друг тясно свързан пазар, когато връзките между двата пазара позволяват пазарната сила, с която се разполага на конкретния пазар, да бъде съответно пренесена натясно свързания пазар, като с това се увеличава пазарната сила на предприятието. Следователно, на тясно свързания пазар може да се прилагат корективни мерки, насочени към предотвратяване на такова пренасяне, в съответствие с членове 69, 70, 71 и 74. Член 64 Процедура за установяването и определянето на пазари 1. След обществена консултация, включително и с националните регулаторни органи, и като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС, Комисията приема препоръка относно съответните пазари на продукти и услуги (препоръката). Препоръката установява пазарите на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения, чиито характеристики могат да бъдат такива, че да оправдаят налагането на регулаторните задължения, определени в настоящата директива, без да се засягат пазарите, които могат да бъдат определени в специфични случаи съгласно правото в областта на конкуренцията. Комисията определя пазарите в съответствие с принципите на правото в областта на конкуренцията. Комисията включва пазарите на продукти и услуги в препоръката, когато след наблюдение на общите тенденции в Съюза установи, че са изпълнени и трите критерия по член 67, параграф 1. Комисията прави преглед на препоръката до 21 декември 2020 г., а след това прави редовен преглед. 2. След консултация с ОЕРЕС Комисията публикува насоки за пазарен анализ и оценката на значителната пазарна сила (наричани по-нататък „насоките за ЗПС“), които са в съответствие с приложимите принципи на правото в областта на конкуренцията. Насоките за ЗПС включват насоки за националните регулаторни органи относно прилагането на концепцията за значителна пазарна сила по отношение на конкретния контекст на ex ante регулиране на пазарите на електронни съобщения, като се вземат предвид трите критерия, изброени в член 67, параграф 1. 3. Националните регулаторни органи, отчитайки максимално препоръката и насоките за ЗПС, определят съответни пазари, отговарящи на националните условия, по-специално съответни географски пазари на тяхна територия, като вземат предвид наред с другото степента на инфраструктурна конкуренция в тези области, в съответствие с принципите на правото в областта на конкуренцията. Националните регулаторни органи, когато е уместно, вземат предвид и резултатите от географското проучване, извършено съгласно член 22, параграф 1. Те следват процедурите, посочени в членове 23 и 32, преди да определят пазарите, които се различават от онези, определени в препоръката. Член 65 Процедура за определянето на трансграничните пазари 1. Ако Комисията или поне два съответни национални регулаторни органи представят обосновано искане, включително доказателства в негова подкрепа, ОЕРЕС извършва анализ на потенциален трансграничен пазар. След като се е консултирала със заинтересованите страни и е отчела във възможно най-голяма степен анализа, извършен от ОЕРЕС, Комисията може да приеме решения, с които да определи трансграничните пазари съгласно принципите на правото в областта на конкуренцията и като се отчитат във възможно най-голяма степен препоръката и насоките за ЗПС, приети в съответствие с член 64. 2. За трансграничните пазари, определени в съответствие с параграф 1 от настоящия член, съответните национални регулаторни органи извършват съвместно пазарния анализ, отчитайки в максимална степен насоките за ЗПС, и вземат съгласувано решение относно налагането, запазването, изменението или отмяната на регулаторни задължения, посочени в член 67, параграф 4. Съответните национални регулаторни органи съвместно нотифицират Комисията за проектомерките си във връзка с пазарния анализ и регулаторните задължения съгласно членове 32 и 33. Два или повече национални регулаторни органи могат съвместно да нотифицират проектомерките си във връзка с пазарния анализ и регулаторните задължения при липса на трансгранични пазари, когато те считат, че пазарните условия в техните съответни юрисдикции са достатъчно хомогенни. Член 66 Процедура за определянето на трансграничното търсене 1. ОЕРЕС извършва анализ на трансграничното търсене от страна на крайните ползватели на продукти и услуги, които се предоставят в Съюза на един или повече пазари, изброени в препоръката, ако получи обосновано искане с доказателства в негова подкрепа от Комисията или от поне два съответни национални регулаторни органа, сочещо, че има сериозен проблем във връзка с търсенето, който трябва да се реши. ОЕРЕС може също така да извърши този анализ, ако получи обосновано искане от пазарни участници, предоставящи достатъчно доказателства в негова подкрепа, и ако счита, че е налице сериозен проблем по отношение на търсенето, който трябва да бъде решен. Анализът на ОЕРЕС не засяга заключенията относно трансграничните пазари съгласно член 65, параграф 1, и заключенията във връзка с националните или поднационалните географски пазари от страна на националните регулаторни органи съгласно член 64, параграф 3. Този анализ на трансграничното търсене от страна на крайните ползватели може да включва продукти и услуги, които се предоставят в рамките на пазари на продукти или услуги, определени по различни начини от един или повече национални регулаторни органи, като се отчитат националните обстоятелства, при условие че тези продукти и услуги са заменяеми с тези, които са доставяни на един от пазарите, посочени в препоръката. 2. Ако ОЕРЕС заключи, че съществува трансгранично търсене от страна на крайните ползватели и то е значително и не е достатъчно задоволено от доставките, извършвани на търговска или регулаторна база, след като се е консултирал със заинтересованите страни и в тясно сътрудничество с Комисията, той издава насоки за общите подходи за националните регулаторни органи да отговорят на идентифицираното трансгранично търсене, включително, ако е необходимо, когато предприемат корективни мерки съгласно член 68. Националните регулаторни органи вземат предвид във възможно най-голяма степен тези насоки, когато изпълняват регулаторните си задачи в рамките на юрисдикцията си. Тези насоки могат да осигурят основата за оперативна съвместимост на продуктите за достъп на едро в целия Съюз и могат да включват насоки за хармонизиране на техническите спецификации на продуктите за достъп при търговията на едро, които могат да отговорят на това идентифицирано трансгранично търсене. Член 67 Процедура за пазарен анализ 1. Националните регулаторни органи определят дали съответен пазар, определен съгласно член 64, параграф 3, обосновава налагането на регулаторните задължения, установени в настоящата директива. Държавите членки гарантират, че се извършва анализ, ако е необходимо, в сътрудничество с националните органи за защита на конкуренцията. Националните регулаторни органи вземат предвид във възможно най-голяма степен насоките за ЗПС и следват процедурите по членове 23 и 32 при извършване на този анализ. Може де се счита, че даден пазар обосновава налагането на регулаторни задължения по настоящата директива, ако са изпълнени всички от следните критерии: а) налице са големи и трайни структурни, правни или регулаторни пречки пред навлизането; б) налице е пазарна структура, която не предоставя условия за действителна конкуренция в съответния времеви хоризонт, като се отчита състоянието на конкуренцията по отношение на инфраструктурата и други източници на конкуренция отвъд пречките пред навлизането; в) само правото в областта на конкуренцията не е достатъчно, за да се преодолеят установените неефективност(и) на пазара. Когато национален регулаторен орган извършва анализ на пазар, включен в препоръката, той разглежда дали буква а), б) и в) от втора алинея са били изпълнени, освен ако националният регулаторен орган установи, че един или повече от тези критерии не са изпълнени в специфични национални обстоятелства. 2. Когато национален регулаторен орган извършва анализа по параграф 1, той разглежда развитието от перспективна гледна точка при липса на наложена регулация на основание настоящия член на съответния пазар и взема предвид всяко от следните: а) характеристики на пазара, засягащи вероятността за тенденция на съответния пазар към действителна конкуренция; б) всички съответни конкурентни ограничения на едро и на дребно, независимо дали се счита, че източниците на тези ограничения са електронните съобщителни мрежи, електронните съобщителни услуги или други видове услуги или приложения, които са сравними от гледната точка на крайния ползвател, и независимо дали тези ограничения са част от съответния пазар; в) други видове наложени регулации или наложени мерки, засягащи съответния пазар или свързания пазар(и) на дребно през дадения период, включително, без изреждането да е изчерпателно, задълженията, наложени съгласно членове 44, 60 и 61; г) наложени регулации на други съответни пазари на основание настоящия член. 3. Когато национален регулаторен орган заключи, че съответен пазар не обосновава налагането на регулаторни задължения съгласно процедурата в параграфи 1 и 2 от настоящия член или че условията, определени в параграф 4 от настоящия член не са изпълнени, той не налага, нито запазва специфичните регулаторни задължения съгласно член 68. Когато съществуват специфични за сектора регулаторни задължения, наложени съгласно член 68, органът отменя тези задължения, наложени на предприятия в рамките на същия този съответен пазар. Националните регулаторни органи гарантират, че страните, засегнати от отмяна на задължения, получават предизвестие в подходящ срок, който се определя въз основа на баланса между нуждата да се осигури устойчив преход за бенефициерите на тези задължения и крайните ползватели, избора на крайните ползватели и това, че регулирането не продължава по-дълго от необходимото. Когато се определя срокът на предизвестието, националните регулаторни органи могат да определят специални условия и срокове за предизвестието във връзка със съществуващите споразумения за достъпа. 4. Когато национален регулаторен орган определи, че в съответен пазар налагането на регулаторни задължения съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член е обосновано, той идентифицира предприятията, притежаващи отделно или съвместно с други значителна пазарна сила на този пазар в съответствие с член 63. Националният регулаторен орган налага на такива предприятия подходящи специфични регулаторни задължения съгласно член 68 или запазва, или изменя такива задължения, когато те вече съществуват, ако счита, че резултатите за крайните ползватели не биха били действително конкурентоспособни при липсата на такива задължения. 5. Мерките, взети в съответствие с параграфи 3 и 4 от настоящия член, са предмет на процедурите, посочени в членове 23 и 32. Националните регулаторни органи извършват анализ на съответния пазар и изпращат нотификация относно съответния проект за мярка съгласно член 32: а) в рамките на пет години от приемането на предходна мярка, когато националният регулаторен орган е определил съответния пазар и е установил предприятията, имащи значителна пазарна сила; по изключение този петгодишен период може да се удължи най-много с една година, когато националният регулаторен орган е нотифицирал Комисията с обосновано предложение за удължаване не по-късно от четири месеца преди изтичане на петгодишния период и Комисията в рамките на един месец не е възразила срещу него; б) в рамките на три години от приемането на преработена препоръка за съответните пазари, за пазари, които по-рано не са били предмет на нотификация пред Комисията; или в) в рамките на три години от тяхното присъединяване — за държави членки, които наскоро са се присъединили към Съюза. 6. Когато национален регулаторен орган счита, че не може да приключи, или не приключи своя анализ на съответен пазар, определен в препоръката, в рамките на срока, определен в параграф 5 от настоящия член, ОЕРЕС оказва, при отправено искане, помощ на този национален регулаторен орган за приключване на анализа на конкретния пазар и за специалните задължения, които следва да бъдат наложени. Като използва тази помощ, съответният национален регулаторен орган уведомява в срок от шест месеца от периода по параграф 5 от настоящия член Комисията относно проекта за мярка съгласно член 32. ГЛАВА IV Корективни мерки във връзка с достъпа, наложени на предприятия със значителна пазарнА СИЛА Член 68 Налагане, изменение или отмяна на задължения 1. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи са оправомощени да налагат задълженията, установени в членове 69—74 и членове 76—81. 2. Когато дадено предприятие е определено като имащо значителна пазарна сила на конкретен пазар в резултат на пазарен анализ, извършен в съответствие с член 67, националните регулаторни органи, когато е уместно, налагат задълженията, предвидени в членове 69—74 и членове 76 и 80. В съответствие с принципа на пропорционалност националните регулаторни органи избират начин за справяне с проблемите, набелязани в пазарния анализ, който предполага най-малка намеса. 3. Националните регулаторни органи налагат задълженията, предвидени в членове 69—74 и членове 76 и 80, само на предприятия, определени като имащи значителна пазарна сила в съответствие с параграф 2 от настоящия член, без да се засягат: а) членове 61 и 62, б) членове 44 и 17 от настоящата директива, условие 7 от приложение I, част Г, прилагано по силата на член 13, параграф 1 от настоящата директива, членове 97 и 106 от настоящата директива и съответните разпоредби на Директива 2002/58/ЕО във връзка със задълженията на предприятия, различни от тези, определени като имащи значителна пазарна сила, или в) потребността да се спазват международните ангажименти, При изключителни обстоятелства, когато възнамерява да наложи на предприятията, определени като имащи значителна пазарна сила задължения за достъп или взаимно свързване, различни от тези, предвидени в членове 69—74 и членове 76 и 80, националният регулаторен орган представя искане до Комисията. Комисията, като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС, приема решения чрез актове за изпълнение, разрешаващи или непозволяващи на националния регулаторен орган да предприеме такива мерки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 118, параграф 3. 4. Наложените в съответствие с настоящия член задължения: a) се основават на характера на проблема, идентифициран от националния регулаторен орган в пазарния му анализ, като, ако е целесъобразно, се взема предвид определянето на трансгранично търсене съгласно член 66; б) са пропорционални, като се отчитат разходите и ползите, когато е възможно; в) са обосновани в светлината на целите, посочени в член 3; и г) се налагат след консултация в съответствие с членове 23 и 32. 5. Във връзка с необходимостта да се съобразят с международните ангажименти, посочени в параграф 3 от настоящия член националните регулаторни органи уведомяват Комисията за решенията си да наложат, изменят или отменят задължения на предприятията в съответствие с процедурата, предвидена в член 32. 6. Националните регулаторни органи разглеждат последиците от пазарното развитие, например по отношение на търговските споразумения, включително споразуменията за съвместни инвестиции, които влияят на конкурентната динамика. Ако това пазарно развитие не е достатъчно значимо, за да се наложи нов пазарен анализ съгласно член 67, националният регулаторен орган незабавно преценява дали е необходимо да се преразгледат задълженията, наложени на предприятията, определени като имащи значителна пазарна сила, и да се измени всяко предходно решение, включително чрез отмяна на задължения или налагане на нови задължения, за да се гарантира, че тези задължения продължават да отговарят на условията, определени в параграф 4 от настоящия член. Тези изменения се налагат само след консултации съгласно членове 23 и 32. Член 69 Задължение за прозрачност 1. В съответствие с член 68 националните регулаторни органи могат да налагат задължения за прозрачност във връзка с взаимното свързване или достъпа, които изискват от предприятията да публикуват конкретна информация, например счетоводни данни, цени, технически спецификации, характеристики на мрежата и очакваното им развитие, както и реда и условията за доставка и използване, включително всички условия, които променят достъпа или използването на услуги и приложения, по-конкретно що се отнася до миграцията от съществуващата инфраструктура, когато такива условия са позволени от държавите членки в съответствие с правото на Съюза. 2. По-конкретно, когато дадено предприятие има задължения за недопускане на дискриминация, националните регулаторни органи могат да изискват от това предприятие да публикува типово предложение, което да бъде достатъчно подробно, за да гарантира, че от предприятията не се изисква да плащат за съоръжения, които не са необходими за исканата услуга. Посоченото предложение съдържа описание на съответните предложения с разбивка по компоненти според пазарните потребности и свързаните с тях условия, включително цени. Националните регулаторни органи могат, наред с другото, да внасят промени в типовите предложения, за да осигурят прилагането на задълженията по настоящата директива. 3. Националните регулаторни органи могат да конкретизират точната информация, която трябва да се предостави, изискваната степен на подробност и начина на оповестяване. 4. До 21 декември 2019 г., за да се допринесе за последователното прилагане на задълженията за прозрачност, след консултация със заинтересованите страни и в тясно сътрудничество с Комисията, ОЕРЕС издава насоки за минималните критерии за типовото предложение и ги преразглежда при необходимост, за да ги адаптира към технологичното и пазарното развитие. При формулиране на тези минимални критерии ОЕРЕС изпълнява целите по член 3 и взема предвид нуждите на бенефициерите по задължения за достъп и крайните ползватели, които са активни в повече от една държава членка, както и насоките на ОЕРЕС, идентифициращи трансгранично търсене съгласно член 66 и свързаните решения на Комисията. Независимо от параграф 3 от настоящия член, когато дадено предприятие има задължения по член 72 или 73 във връзка с достъпа на едро до мрежова инфраструктура, националните регулаторни органи осигуряват публикуването на типовото предложение, вземайки предвид във възможно най-голяма степен насоките на ОЕРЕС за минималните критерии за типовото предложение, гарантират, че, когато е уместно, са определени ключови показатели за изпълнението, както и съответните нива на обслужване, като следят внимателно и осигуряват тяхното спазване. Освен това националните регулаторни органи могат, когато е необходимо, да определят предварително свързаните финансови санкции в съответствие с правото на Съюза и националното право. Член 70 Задължения за недопускане на дискриминация 1. В съответствие с член 68 националните регулаторни органи могат да налагат задължения за недопускане на дискриминация във връзка с взаимното свързване или достъпа. 2. Задълженията за недопускане на дискриминация гарантират по-конкретно, че предприятието прилага равностойни условия при равностойни обстоятелства към други доставчици на равностойни услуги, както и че предоставя услуги и информация на другите при същите условия и със същото качество, както и за собствените си поделения, филиали или партньори. Националните регулаторни органи могат да налагат на това предприятие задължения да доставя продукти и услуги за достъп на всички предприятия, включително на себе си, при същите графици, ред и условия, включително по отношение на цена и ниво на обслужване, и посредством същите системи и процеси, с цел да се осигури равен достъп. Член 71 Задължение за отделна счетоводна отчетност 1. В съответствие с член 68 националните регулаторни органи могат да налагат задължения за водене на отделна счетоводна отчетност по отношение на определени дейности във връзка с взаимното свързване или достъпа. По-конкретно, националните регулаторни органи могат да изискват от вертикално интегрираните предприятия да осигурят прозрачност на цените си на едро и на вътрешните трансферни цени, наред с другото, с оглед на спазването на евентуални задължения за недопускане на дискриминация по член 70 или при необходимост, за недопускане на нелоялно кръстосано субсидиране. Националните регулаторни органи могат да определят формата и счетоводната методология, които трябва да се използват. 2. Без да се засягат разпоредбите на член 20 и с цел да се улесни проверката за спазване на задълженията за прозрачност и недопускане на дискриминация, националните регулаторни органи са оправомощени да получават при поискване счетоводни данни, включително данни за приходите от трети страни. Националните регулаторни органи могат да публикуват информацията като принос за развитието на отворен и конкурентен пазар при спазване на правилата на Съюза и на националните правила за търговската тайна. Член 72 Достъп до строителна инфраструктура 1. В съответствие с член 68 национален регулаторен орган може да налага на предприятията задължения да изпълняват разумни искания за достъп и използване на строителна инфраструктура, която включва, но не е ограничена до сгради или подстъпи към сгради, окабеляване на сгради, включително електрически инсталации, антени, кули и други поддържащи конструкции, стълбове, мачти, канали, кабелопроводи, помещения за контрол, шахти и кутии, в случаите, в които вземайки предвид пазарния анализ, националният регулаторен орган е направил извода, че отказът на достъп или необоснованите условия със сходен ефект биха попречили на възникването на устойчив конкурентен пазар и не биха били в интерес на крайните ползватели. 2. Националните регулаторни органи могат да налагат на дадено предприятие задължения за предоставяне на достъп в съответствие с настоящия член, независимо от това дали в съответствие с пазарния анализ засегнатите от задължението активи са част от съответния пазар, при условие че задължението е необходимо и пропорционално с оглед на постигането на целите по член 3. Член 73 Задължения за достъп до и използване на специфични мрежови елементи и прилежащи съоръжения 1. В съответствие с член 68 националните регулаторни органи могат да налагат задължения на предприятията да изпълняват разумни искания за достъп до и използване на специфични мрежови елементи и прилежащи съоръжения в случаите, когато националните регулаторни органи смятат, че отказът на достъп или необосновани условия със сходен ефект биха попречили на възникването на устойчив конкурентен пазар на дребно и не биха били в интерес на крайните ползватели. Националните регулаторни органи могат да изискват от предприятията, наред с другото: a) да предоставят, по целесъобразност, на трети страни достъп до и използване на специфични физически мрежови елементи и прилежащи съоръжения, включително необвързан достъп до абонатната линия и подлиния; б) да предоставят на трети страни достъп до специфични активни или виртуални мрежови елементи и услуги; в) да водят добросъвестно преговорите с предприятията, които искат достъп; г) да не отменят вече предоставен достъп до съоръжения; д) да предоставят определени услуги на едро за препродажба от трети страни; е) да предоставят открит достъп до технически интерфейси, протоколи или други ключови технологии, които са незаменими за осигуряването на оперативна съвместимост на услугите или виртуалните мрежови услуги; ж) да предоставят съвместно разполагане или други форми за съвместно ползване на прилежащи съоръжения; з) да предоставят определени услуги за осигуряване на оперативна съвместимост на услугите „от край до край“ за ползвателите или роуминг в мобилни мрежи; и) да предоставят достъп до системи за оперативна поддръжка или сходни програмни системи за осигуряване на лоялна конкуренция при предоставянето на услуги; й) да осигуряват взаимно свързване на мрежи или мрежови съоръжения; к) да предоставят достъп до прилежащи услуги, като услуги по идентифициране, местоположение и присъствие. Националните регулаторни органи могат да обвързват тези задължения с условия за справедливост, разумност и своевременност. 2. Когато решават дали е целесъобразно да наложат което и да е от евентуалните специфични задължения, посочени в параграф 1 от настоящия член, и по-специално когато оценяват в съответствие с принципа за пропорционалност дали и по какъв начин трябва да бъдат наложени тези задължения, националните регулаторни органи отчитат резултатите от анализ дали други форми на достъп до доставки на едро на същия или на свързан пазар за продажби на едро биха били достатъчни за преодоляване на идентифицирания проблем в интерес на крайните ползватели. Оценката включва предложения за търговски достъп, регулиран достъп в съответствие с член 61 или съществуващ или планиран регулиран достъп до други доставки на едро в съответствие с настоящия член. Националните регулаторни органи отчитат по-специално следните фактори: a) техническата и икономическата приложимост на използването или изграждането на конкурентни съоръжения в светлината на темповете на развитие на пазара, като вземат предвид характера и вида на съответното взаимно свързване или достъп, включително приложимостта на други продукти за достъп до по-високо мрежово ниво, като например достъп до канали; б) очаквания технологичен напредък във връзка с проектирането и управлението на мрежи; в) необходимостта да се гарантира технологична неутралност, която дава възможност на страните да проектират и управляват своите собствени мрежи; г) възможността за предоставяне на предложения достъп с оглед на наличния капацитет; д) първоначалната инвестиция от собственика на съоръженията, като се вземат предвид всички направени обществени инвестиции и свързаните с инвестициите рискове и по-специално инвестициите в мрежи с много голям капацитет и свързаните с тях рискове; е) необходимостта от защита на конкуренцията в дългосрочен план, с особено внимание върху икономически ефикасна и основана на инфраструктурата конкуренция и новаторски бизнес модели, които поддържат устойчива конкуренция, като конкуренцията, основана на съвместни инвестиции в мрежи; ж) когато е целесъобразно, евентуалните права върху интелектуална собственост; з) предоставянето на общоевропейски услуги. Когато в съответствие с член 68 националните регулаторни органи решат да наложат задължения въз основа на член 72 или на настоящия член, те оценяват дали само налагане на задължения в съответствие с член 72 би представлявало пропорционално средство за насърчаване на конкуренцията в интерес на крайните ползватели. 3. Когато налагат задължения на предприятие да предоставя достъп в съответствие с настоящия член, националните регулаторни органи могат да определят техническите или оперативнит