ДИРЕКТИВА 2023-1791-ЕС енергийната ефективност и за изменение на Регламент

Директива 2023/1791/ЕС относно енергийната ефективност и за изменение на Регламент Консолидиран ТЕКСТ: 32023L1791 — BG — 05.08.2026 02023L1791 — BG — 05.08.2026 — 001.001 ►B ДИРЕКТИВА (ЕС) 2023/1791 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 септември 2023 година за енергийната ефективност и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955 (преработен текст) (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 231, 20.9.2023 г., стр. 1) Изменена с: Официален вестник № страница дата ►M1 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1788 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 юни 2024 година L 1788 1 15.7.2024 ▼B ДИРЕКТИВА (ЕС) 2023/1791 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 септември 2023 година за енергийната ефективност и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955 (преработен текст) (текст от значение за ЕИП) ГЛАВА I ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ЦЕЛИ ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ Член 1 Предмет и обхват 1. С настоящата директива се установява обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност в Съюза с цел да се гарантира постигането на целите на Съюза в областта на енергийната ефективност и да се даде възможност за допълнителни подобрения на енергийната ефективност. Целта на тази обща рамка е да се допринесе за прилагането на Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ) и за сигурността на енергийните доставки в Съюза чрез намаляване на неговата зависимост от вноса на енергия, включително изкопаеми горива. В настоящата директива се установяват правила, предназначени за приоритетно въвеждане на енергийната ефективност във всички сектори, за отстраняване на пречките в рамките на енергийния пазар и преодоляване на неефективността на пазара, която възпрепятства ефективността на доставките, преноса, съхранението и потреблението на енергия. В нея също така се предвижда въвеждането на индикативни национални приноси за енергийна ефективност съответно за 2030 г. Настоящата директива допринася за прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“, като по този начин допринася и за изграждането на Съюза като приобщаващо, справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика. 2. Изискванията, предвидени в настоящата директива, представляват минимални изисквания и не са пречка държавите членки да запазят или въведат по-строги мерки. Тези мерки трябва да са съвместими с правото на Съюза. Когато националното законодателство предвижда по-строги мерки, държавите членки уведомяват Комисията за това законодателство. Член 2 Определения За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: 1) „енергия“ означава енергийни продукти съгласно определението в член 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ); 2) „енергийната ефективност на първо място“ означава енергийната ефективност на първо място съгласно определението в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) 2018/1999; 3) „енергийна система“ означава система, която е проектирана предимно за предоставяне на енергийни услуги с цел задоволяване на нуждите в секторите на крайното потребление под формата на топлинна енергия, горива и електрическа енергия; 4) „ефективност на системата“ означава изборът на енергийно ефективни решения, когато те създават условия и за икономически ефективен път към декарбонизация, допълнителна гъвкавост и ефективно използване на ресурсите; 5) „първично енергийно потребление“ или „ПЕП“ означава брутното количество налична енергия, с изключение на международната морска бункеровка, крайното неенергийно потребление и енергията от околната среда; 6) „крайно енергийно потребление“ или „КЕП“ означава цялата енергия, доставяна на промишлеността, транспорта, включително потреблението на енергия в международното въздухоплаване, домакинствата, публичните и частните услуги, селското стопанство, горското и рибното стопанство и други сектори на крайното потребление, с изключение на потреблението на енергия от международната морска бункеровка, енергията от околната среда и доставките за сектора на преобразуване и сектора на енергетиката, както и загубите при пренос и разпределение съгласно определенията в приложение A към Регламент (ЕО) № 1099/2008; 7) „енергия от околната среда“ означава енергия от околната среда съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива (ЕС) 2018/2001; 8) „енергийна ефективност“ означава съотношението между изходното количество производителност, услуга, стока или енергия спрямо вложеното количество енергия; 9) „икономии на енергия“ означава количеството спестена енергия, определено чрез измерване на потреблението, чрез оценка за потреблението или по двата начина, преди и след прилагането на мярка за повишаване на енергийната ефективност, като същевременно се осигурява нормализиране на външните условия, които оказват въздействие върху потреблението на енергия; 10) „подобряване на енергийната ефективност“ означава повишаване на енергийната ефективност в резултат на технологични, поведенчески или икономически промени; 11) „услуга за енергийна ефективност“ означава материалната изгода, полза или стока, получени при съчетаване на енергията с технология за енергийна ефективност или с действие, което може да обхваща експлоатацията, поддръжката и контрола, необходими за осъществяване на услугата, която се предоставя въз основа на договор и е доказано, че при нормални обстоятелства води до подлежащо на проверка и измерване или на оценка подобряване на енергийната ефективност или до икономии на първична енергия; 12) „публични органи“ означава национални, регионални или местни органи и субекти, пряко финансирани и управлявани от тези органи, но които нямат промишлен или търговски характер; 13) „разгъната използваема застроена площ“ означава застроената площ на сграда или на част от сграда, в която енергията се използва за регулиране на параметрите на вътрешния въздух; 14) „възлагащи органи“ означава възлагащи органи съгласно определението в член 6, параграф 1 от Директива 2014/23/ЕС, член 2, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/24/ЕС и член 3, параграф 1 от Директива 2014/25/ЕС; 15) „възложители“ означава възложители съгласно определението в член 7, параграф 1 от Директива 2014/23/ЕС и член 4, параграф 1 от Директива 2014/25/ЕС; 16) „система за енергийно управление“ означава набор от взаимосвързани или взаимодействащи елементи на стратегия, в която е поставена цел за енергийна ефективност и план за постигането на тази цел, включваща наблюдението на действителното потребление на енергия, действията, предприети за увеличаването на енергийната ефективност и измерването на напредъка; 17) „европейски стандарт“ означава стандарт, приет от Европейския комитет по стандартизация, Европейския комитет за електротехническа стандартизация или Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията, който е предоставен за обществено ползване; 18) „международен стандарт“ означава стандарт, приет от Международната организация по стандартизация, който е предоставен за обществено ползване; 19) „задължено лице“ означава енергоразпределително предприятие, предприятие за продажба на енергия на дребно или оператор на преносна система, които са обвързани от националните схеми за задължения за енергийна ефективност, посочени в член 9; 20) „изпълнител“ означава правен субект с правомощия, предоставени от държавен или друг публичен орган, да разработва, управлява или осигурява работата на схема за финансиране от името на този държавен или друг публичен орган; 21) „участник“ означава предприятие или публичен орган, които са се задължили да постигнат определени цели съгласно споразумение на доброволна основа или които попадат в обхвата на инструмент на националната регулаторна политика; 22) „изпълнителен публичен орган“ означава публичноправен орган, който отговаря за осъществяването или наблюдението на данъчното облагане на енергията или емисиите на въглероден диоксид, финансовите схеми и инструменти, фискалните стимули, стандарти и норми, схемите за етикетиране на енергийната ефективност, образованието или обучението; 23) „мярка на политиката“ означава регулаторен, финансов, фискален или доброволен инструмент, или инструмент за предоставяне на информация, официално въведен и прилаган в държава членка с цел създаване на спомагателна рамка, изискване или стимул за участниците на пазара да предоставят и закупуват услуги за енергийна ефективност и да предприемат други мерки за подобряване на енергийната ефективност; 24) „отделно действие“ означава действие, което води до подлежащи на проверка и измерване или на оценка подобрения на енергийната ефективност и което се предприема в резултат на мярка на политиката; 25) „енергоразпределително предприятие“ означава физическо или юридическо лице, включително оператор на разпределителна система, отговарящо за преноса на енергия с оглед тя да бъде доставена на крайни клиенти или до разпределителни станции, продаващи енергия на крайни клиенти; 26) „оператор на разпределителна система“ означава оператор на разпределителна система съгласно определението в член 2, точка 29 от Директива (ЕС) 2019/944 по отношение на електрическата енергия или член 2, точка 6 от Директива 2009/73/ЕО по отношение на природния газ; 27) „предприятие за продажба на енергия на дребно“ означава физическо или юридическо лице, което продава енергия на крайни клиенти; 28) „краен клиент“ означава физическо или юридическо лице, което купува енергия за свое собствено крайно потребление; 29) „доставчик на услуги за енергийна ефективност“ означава физическо или юридическо лице, което предоставя услуги за енергийна ефективност или мерки за подобряване на енергийната ефективност в инсталация или помещения на краен клиент; 30) „малки и средни предприятия“ или „МСП“ означава предприятия съгласно определението в член 2, параграф 1 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията ( 3 ); 31) „микропредприятие“ означава предприятие съгласно определението в член 2, параграф 3 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО; 32) „обследване за енергийна ефективност“ означава систематична процедура с цел получаване на достатъчна информация за профила на потреблението на енергия на дадена сграда или група от сгради, на промишлено или търговско съоръжение или инсталация или на частна или обществена услуга, за набелязване и количествено определяне на възможности за икономически ефективни икономии на енергия, за определяне на потенциала за икономически ефективно използване или производство на енергия от възобновяеми източници за докладване на резултатите; 33) „сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат“ означава споразумение между бенефициера и доставчика на мярка за подобряване на енергийната ефективност, която е обект на проверки и наблюдение по време на целия срок на договора, като съгласно това споразумение извършената работа, доставките или услугите, вложени в тази мярка, се изплащат по отношение на договорно гарантирано равнище на подобряване на енергийната ефективност или друг договорен критерий във връзка с енергийните характеристики, например финансови икономии; 34) „интелигентна измервателна система“ означава интелигентна измервателна система съгласно определението в член 2, точка 23 от Директива (ЕС) 2019/944 или интелигентна измервателна система, посочена в Директива 2009/73/ЕО; 35) „оператор на преносна система“ означава оператор на преносна система съгласно определението в член 2, точка 35 от Директива (ЕС) 2019/944 по отношение на електрическата енергия или в член 2, точка 4 от Директива 2009/73/ЕО по отношение на природния газ; 36) „комбинирано производство на енергия“ означава едновременното производство, в рамките на един процес, на топлинна енергия и електрическа енергия или механична енергия; 37) „икономически оправдано търсене“ означава търсене, което не превишава нуждите от отопление или охлаждане и което иначе би било задоволено при пазарни условия чрез процеси на производство на енергия, различни от комбинираното производство на енергия; 38) „полезна топлинна енергия“ означава топлинната енергия, произведена чрез процес на комбинирано производство на енергия и използвана за задоволяване на икономически оправдано търсене на отопление или охлаждане; 39) „електрическа енергия от комбинирано производство на енергия“ означава електрическа енергия, произведена чрез процес, свързан с произвеждане на полезна топлинна енергия, и изчислена в съответствие с общите принципи, изложени в приложение II; 40) „високоефективно комбинирано производство на енергия“ означава комбинирано производство на енергия, отговарящо на критериите, предвидени в приложение III; 41) „обща ефективност“ означава годишната сума на произведената електрическа енергия и механична енергия и произведената полезна топлинна енергия, разделена на количеството гориво, използвано за производството на топлинна енергия чрез процес на комбинирано производство на енергия и за брутното производство на електрическа енергия и механична енергия; 42) „съотношение електрическа енергия/топлинна енергия“ означава съотношението на електрическата енергия от комбинирано производство на енергия спрямо полезната топлинна енергия, когато се работи при пълен режим на комбинирано производство на енергия, като се използват експлоатационните данни на конкретния агрегат; 43) „агрегат за комбинирано производство на енергия“ означава агрегат, който може да работи в режим на комбинирано производство на енергия; 44) „малък агрегат за комбинирано производство на енергия“ означава агрегат за комбинирано производство на енергия с инсталирана мощност под 1 MWe; 45) „микроагрегат за комбинирано производство на енергия“ означава агрегат за комбинирано производство на енергия с максимална мощност под 50 kWe; 46) „ефективни централни отоплителни и охладителни системи“ означава централни отоплителни или охладителни системи, които отговарят на критериите, предвидени в член 26; 47) „ефективно отопление и охлаждане“ означава вариант на отопление и охлаждане, който в сравнение с базов сценарий, отразяващ обичайни условия на работа, измеримо намалява вложената първична енергия, необходима за осигуряване на една единица доставена енергия в границите на съответната система по икономически ефективен начин, съгласно оценката в анализа на разходите и ползите, посочен в настоящата директива, като се вземе предвид енергията, необходима за добив, преобразуване, пренос и разпределение; 48) „ефективно индивидуално отопление и охлаждане“ означава индивидуален вариант за осигуряване на отопление и охлаждане, който в сравнение с ефективните централни отоплителни и охладителни системи измеримо намалява вложената първична енергия от невъзобновяеми източници, необходима за осигуряване на една единица доставена енергия в границите на съответната система, или изисква влагане на същото количество първична енергия от невъзобновяеми източници, но на по-ниска цена, като се вземе предвид енергията, необходима за добив, преобразуване, пренос и разпределение; 49) „център за данни“ означава център за данни съгласно определението в точка 2.6.3.1.16 от приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008; 50) „значително преоборудване“ означава преоборудване, разходите за което надхвърлят 50 % от инвестиционните разходи за съпоставим нов агрегат; 51) „доставчик на услуги по агрегиране“ означава „независим доставчик на услуги по агрегиране“ съгласно определението в член 2, точка 19 от Директива (ЕС) 2019/944; 52) „енергийна бедност“ означава липсата на достъп на дадено домакинство до основни енергийни услуги, осигуряващи основно ниво и достоен стандарт на живот и здраве, включително достатъчно отопление, топла вода, охлаждане, осветление и енергия за домакински уреди, в съответния национален контекст и при наличната национална социална политика и други значими национални политики, като това състояние се дължи на съчетание от фактори, включително най-малко на финансова недостъпност, недостатъчен разполагаем доход, високи енергийни разходи и ниска енергийна ефективност на жилищата; 53) „краен ползвател“ означава физическо или юридическо лице, закупуващо топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди за собствено крайно потребление, или физическо или юридическо лице, което се помещава в отделна сграда или в обособена част в многофамилна или многофункционална сграда, снабдявана с топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди от централен източник, като това лице няма пряк или индивидуален договор с доставчик на енергия; 54) „разделени стимули“ означава липсата на справедливо и обосновано разпределение на финансовите задължения и ползи, свързани с инвестициите в енергийна ефективност, между засегнатите лица, например между собствениците и наемателите или между различните собственици на обособени части от дадена сграда, или собствениците и наемателите или между различните собственици на обособени части от многофамилни или многофункционални сгради; 55) „стратегия за приобщаване“ означава стратегия, с която се определят цели, разработват се техники и се установява процесът, който да приобщи към процеса на изготвяне на политики всички заинтересовани страни на национално или местно равнище, включително представители на гражданското общество като организациите на потребителите, с цел да се повиши осведомеността, да се получи обратна връзка по отношение на тези политики и те да бъдат по-добре приети от обществеността; 56) „представителна извадка със статистически значим дял на мерките за подобряване на енергийната ефективност“ означава извадка, изискваща да се определи подмножество статистическа популация от въпросните мерки за икономии на енергия по такъв начин, че то вярно да отразява цялата популация от всички мерки за икономии на енергия и така да дава възможност за обосновани заключения относно достоверността по отношение на всички мерки. Член 3 Принцип „енергийната ефективност на първо място“ 1. В съответствие с принципа „енергийната ефективност на първо място“ държавите членки гарантират, че решенията за енергийна ефективност, включително ресурсите от страната на търсенето и гъвкавостта на системата, се оценяват при вземането на решения в областта на планирането, политиката и значителните инвестиции на стойност над 100 000 000 EUR всяка или над 175 000 000 EUR за транспортните инфраструктурни проекти, свързани със следните сектори: a) енергийни системи; и б) различни от енергетиката сектори, когато тези сектори имат въздействие върху потреблението на енергия и енергийната ефективност, например сграден сектор, транспорт, водоснабдяване, информационни и комуникационни технологии (ИКТ), селско стопанство и финансови сектори. 2. В срок до 11 октомври 2027 г. Комисията извършва оценка на праговете, определени в параграф 1, с цел преразглеждането им в низходяща посока, като взема предвид евентуалното развитие на икономиката и на енергийния пазар. В срок до 11 октомври 2028 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и Съвета, последван, когато е целесъобразно, от законодателно предложение. 3. При прилагането на настоящия член държавите членки се насърчават да вземат предвид Препоръка (ЕС) 2021/1749 на Комисията ( 4 ). 4. Държавите членки гарантират, че компетентните органи наблюдават прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“, включително, когато е целесъобразно, секторната интеграция и междусекторните въздействия, когато за решенията в областта на политиката, планирането и инвестициите има изискване за одобряване и наблюдение. 5. При прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ държавите членки: a) насърчават и когато се изискват анализи на разходите и ползите, осигуряват и правят публично достъпни методики за такива оценки, които позволяват да се вземат предвид по-широките ползи за обществото от енергийно ефективните решения, когато е целесъобразно, като се отчитат целият жизнен цикъл и дългосрочните перспективи, ефективността на системата и на разходите, сигурността на доставките и количествената оценка от гледна точка на обществото, здравеопазването, икономиката и изискването за неутралност по отношение на климата, устойчивостта и принципите на кръговата икономика в рамките на прехода към неутралност по отношение на климата; б) следят за въздействието върху енергийната бедност; в) посочват субекта или субектите, които отговарят за наблюдението на прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ и на въздействието, което регулаторните рамки, включително финансовите разпоредби, и решенията в областта на планирането, политиката и значителните инвестиции, посочени в параграф 1, оказват върху потреблението на енергия, енергийната ефективност и енергийните системи; г) докладват на Комисията в рамките на докладите за напредъка по интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999, по какъв начин принципът „енергийната ефективност на първо място“ е бил вземан предвид при националните и, когато е приложимо, регионалните и местните решения в областта на планирането, политиката и значителните инвестиции, свързани с националните и регионалните енергийни системи, като тези доклади включват най-малко следното: i) оценка на прилагането и ползите от принципа „енергийната ефективност на първо място“ по отношение на енергийните системи, по-специално във връзка с потреблението на енергия; ii) списък на действията, предприети с цел премахване на всички ненужни регулаторни или нерегулаторни пречки пред прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ и на решения от страната на търсенето, включително чрез набелязване на национално законодателство и мерки, които противоречат на принципа „енергийната ефективност на първо място“. 6. В срок до 11 април 2024 г. Комисията приема насоки, определящи обща рамка, която включва процедурата за надзор, наблюдение и докладване и която държавите членки могат да използват при разработването на методиките за оценка на разходите и ползите, посочени в параграф 5, буква а), с цел да се гарантира съпоставимост, като на държавите членки се предоставя възможност да ги адаптират към националните и местните условия. Член 4 Цели за енергийна ефективност 1. Държавите членки гарантират колективно намаляване на потреблението на енергия с най-малко 11,7 % през 2030 г. в сравнение с прогнозите на референтния сценарий на ЕС от 2020 г., така че крайното енергийно потребление на Съюза да не надхвърля 763 Mtoe. Държавите членки полагат усилия да допринасят колективно за постигането на индикативната цел за първичното енергийно потребление на Съюза, възлизаща на не повече от 992,5 Mtoe през 2030 г. 2. Всяка държава членка определя индикативен национален принос за енергийна ефективност въз основа на крайното енергийно потребление, необходимо, за да бъде постигната колективно задължителната за Съюза цел относно крайното енергийно потребление, посочена в параграф 1 от настоящия член, и полага усилия за колективен принос към индикативната цел на Съюза относно първичното енергийно потребление, посочена в същия параграф. Държавите членки съобщават на Комисията този принос заедно с индикативна крива за този принос като част от актуализациите на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и от своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12 от същия регламент. При това държавите членки изразяват своя принос и като абсолютно равнище на първично енергийно потребление през 2030 г. Когато определят своя индикативен национален принос за енергийна ефективност, държавите членки вземат предвид изискванията, посочени в параграф 3 от настоящия член, и обясняват как и въз основа на какви данни са изчислени техните приноси. За тази цел те могат да използват формулата, изложена в приложение I към настоящата директива. В своя национален принос за енергийна ефективност държавите членки представят дяловете на първичното енергийно потребление и на крайното енергийно потребление на секторите на крайно потребление на енергия съгласно определението в Регламент (ЕО) № 1099/2008, включително на секторите на промишлеността, домакинствата, услугите и транспорта. Държавите членки посочват също така прогнозите за потреблението на енергия в сектора на ИКТ. 3. При определянето на своя индикативен национален принос за енергийна ефективност, посочен в параграф 2, държавите членки вземат под внимание: a) целта на Съюза за 2030 г. за крайно енергийно потребление, ненадвишаващо 763 Mtoe, и за първично енергийно потребление, ненадвишаващо 992,5 Mtoe, съгласно параграф 1; б) мерките, предвидени в настоящата директива; в) други мерки за насърчаване на енергийната ефективност в рамките на държавите членки и на равнището на Съюза; г) всички съответни фактори, засягащи усилията за подобряване на ефективността: i) осъществени на ранен етап усилия и действия в областта на енергийната ефективност; ii) равно разпределяне на усилията в Съюза; iii) енергийната интензивност на икономиката; iv) оставащия потенциал за постигане на икономии на енергия по икономически ефективен начин; д) други национални обстоятелства, засягащи потреблението на енергия, по-специално: i) развитието на БВП и на демографските показатели и прогнозите за тях; ii) промените във вноса и износа на енергия, развитието на енергийния микс и внедряването на нови устойчиви горива; iii) разработването на всички възобновяеми енергийни източници, ядрената енергия, улавянето и съхранението на въглероден диоксид; iv) декарбонизацията на енергийно интензивните производства; v) равнището на амбиция в националните планове за декарбонизация или за климатична неутралност; vi) потенциал за икономии на енергия в икономиката; vii) текущи климатични условия и прогнози за изменението на климата. 4. При прилагането на изискванията, посочени в параграф 3, дадена държава членка гарантира, че приносът ѝ в Mtoe не надхвърля с повече от 2,5 % това, на което би се равнявал, ако беше получен в резултат на формулата, изложена в приложение I. 5. Комисията проверява дали колективният принос на държавите членки е най-малко равен на задължителната цел за Съюза за крайното енергийно потребление, определена в параграф 1 от настоящия член. Когато Комисията стигне до заключението, че той е недостатъчен, като част от оценката на проектите за актуализирани национални планове в областта на енергетиката и климата съгласно член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, но най-късно до 1 март 2024 г., и като взема предвид актуализирания съгласно настоящия параграф референтен сценарий на ЕС от 2020 г., тя представя на всяка държава членка коригиран индикативен национален принос за енергийна ефективност за крайното енергийно потребление въз основа на: a) оставащия дял от колективното намаление на крайното енергийно потребление, необходим за постигането на задължителната цел на Съюза, определена в параграф 1; б) относителния интензитет на емисиите на ПГ на единица БВП през 2019 г. на съответните държави членки; в) БВП на тези държави членки през 2019 г. Преди да приложи формулата в приложение I за механизма, установен в настоящия параграф, и най-късно до 30 ноември 2023 г. Комисията актуализира референтния сценарий на ЕС от 2020 г. въз основа на последните данни на Евростат, докладвани от държавите членки, в съответствие с член 4, параграф 2, буква б) и член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Независимо от член 37 от настоящата директива, държавите членки, които желаят да актуализират своя индикативен национален принос за енергийна ефективност съгласно параграф 2 от настоящия член, като използват актуализирания референтен сценарий на ЕС от 2020 г., съобщават своя актуализиран индикативен национален принос за енергийна ефективност най-късно до 1 февруари 2024 г. Когато държава членка желае да актуализира своя индикативен национален принос за енергийна ефективност, тя гарантира, че приносът ѝ в Mtoe не надвишава с повече от 2,5 % това, на което би се равнявал, ако беше получен в резултат на формулата, изложена в приложение I, при използване на актуализирания референтен сценарий на ЕС от 2020 г. Държавите членки, на които Комисията е представила коригиран индикативен национален принос за енергийна ефективност, актуализират своя индикативен национален принос за енергийна ефективност съгласно параграф 2 от настоящия член съгласно коригирания индикативен национален принос за крайното енергийно потребление, заедно с актуализация на индикативната крива за този принос и когато е приложимо, с допълнителни мерки, в рамките на актуализациите на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999. В съответствие с посочения регламент Комисията изисква от държавите членки да представят без забавяне своя коригиран индикативен принос за енергийна ефективност и когато е приложимо, своите допълнителни мерки за гарантиране на прилагането на механизма, изложен в настоящия параграф. Когато държава членка е съобщила индикативен национален принос за енергийна ефективност за крайното енергийно потребление в Mtoe, равен на този, който би бил получен в резултат на използването на изложената в приложение I формула, или по-нисък от него, Комисията не изменя този принос. При прилагането на механизма, установен в настоящия параграф, Комисията гарантира, че няма разлика между сумата на националните приноси на всички държави членки и задължителната цел на Съюза, определена в параграф 1. 6. Когато въз основа на своята оценка съгласно член 29, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999 Комисията стигне до заключението, че постигнатият напредък във връзка с приносите за енергийна ефективност не е достатъчен, държавите членки, които са над индикативните си криви за крайното енергийно потребление, посочени в параграф 2 от настоящия член, осигуряват прилагането в срок от една година след датата на получаване на оценката на Комисията на допълнителни мерки, които ще осигурят връщането им към предвидения график по отношение на постигането на техните приноси за енергийна ефективност. Тези допълнителни мерки включват най-малко една от следните мерки, без да се ограничават до тях: a) национални мерки, осигуряващи допълнителни икономии на енергия, включително по-силна подкрепа за разработването на проекти за прилагане на инвестиционни мерки за енергийна ефективност; б) увеличаване на задължението за икономии на енергия, предвидено в член 8 от настоящата директива; в) коригиране на задължението за публичния сектор; г) внасяне на доброволна финансова вноска в националния фонд за енергийна ефективност, посочен в член 30 от настоящата директива, или друг финансов инструмент за подобряване на енергийната ефективност, като годишните финансови вноски се равняват на инвестициите, необходими за достигане на индикативната крива. Когато крайното енергийно потребление на дадена държава членка е над индикативната ѝ крива за крайното енергийно потребление, посочена в параграф 2 от настоящия член, тя включва в своя интегриран национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата, представен съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999, обяснение на мерките, които ще предприеме за покриване на разликата с цел да гарантира постигането на своя национален принос за енергийна ефективност, и размера на икономиите на енергия, които се очаква да реализира. Комисията прави оценка на това дали националните мерки, посочени в настоящия параграф, са достатъчни за постигане на целите на Съюза за енергийна ефективност. Когато Комисията сметне, че националните мерки не са достатъчни, тя предлага, когато е целесъобразно, мерки и упражнява своите правомощия на равнището на Съюза, за да гарантира по-специално постигането на конкретните цели на Съюза за енергийна ефективност за 2030 г. 7. До 31 декември 2026 г. Комисията оценява всички промени в методиката, засягащи данните, докладвани съгласно Регламент (ЕО) № 1099/2008, в методиката за изчисляване на енергийния баланс и в енергийните модели за европейското енергийно потребление и, ако е необходимо, предлага технически корекции в изчисленията на целите на Съюза за 2030 г. с оглед да се запази равнището на амбиция, определено в параграф 1 от настоящия член. ГЛАВА II РОЛЯ НА ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР КАТО ОБРАЗЕЦ Член 5 Водеща роля на публичния сектор в областта на енергийната ефективност 1. Държавите членки гарантират, че общото крайно енергийно потребление на всички публични органи, взети заедно, намалява с най-малко 1,9 % годишно в сравнение с 2021 г. Държавите членки могат да решат да изключат обществения транспорт или въоръжените сили от задължението, предвидено в първа алинея. За целите на първа и втора алинея държавите членки определят базово равнище, което включва крайното потребление на енергия на всички публични органи, с изключение на обществения транспорт или въоръжените сили, за 2021 г. Намалението на потреблението на енергия от обществения транспорт и въоръжените сили е индикативно и може да се отчита като изпълнение на задължението по първа алинея, дори когато съгласно настоящия член е изключено от базовото равнище. 2. В рамките на преходен период, който приключва на 11 октомври 2027 г., целта, определена в параграф 1, е индикативна. По време на този преходен период държавите членки могат да използват прогнозни данни за потреблението, като най-късно до същата дата коригират базовото равнище и приравняват прогнозното крайно енергийно потребление на всички публични органи към действителното крайно енергийно потребление на всички публични органи. 3. До 31 декември 2026 г. задължението, предвидено в параграф 1, не включва потреблението на енергия на публичните органи в местните административни единици с по-малко от 50 000 жители, а до 31 декември 2029 г. — потреблението на енергия на публичните органи в местните административни единици с по-малко от 5 000 жители. 4. Дадена държава членка може да вземе предвид климатичните различия в рамките на своята територия, когато изчислява крайното енергийно потребление на своите публични органи. 5. В представените съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999 актуализации на националните си планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12 от посочения регламент, държавите членки включват размера на намалението на потреблението на енергия, което трябва да бъде постигнато от всички публични органи, с разбивка по сектори, и мерките, които планират да приемат, за да постигнат това намаление. Като част от своите интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999 държавите членки докладват на Комисията за намалението на крайното енергийно потребление, което постигат всяка година. 6. Държавите членки гарантират, че регионалните и местните органи включват конкретни мерки за енергийна ефективност в своите инструменти за дългосрочно планиране, като например планове за декарбонизация или за устойчива енергия, след като се консултират със съответните заинтересовани страни, включително, когато е целесъобразно, енергийните агенции, и с обществеността, включително по-специално уязвимите групи, които са изложени на риск да бъдат засегнати от енергийна бедност или са по-податливи на последиците от нея. Държавите членки гарантират също така, че компетентните органи предприемат действия за смекчаване на значителните отрицателни преки или косвени въздействия на мерките за енергийна ефективност върху домакинствата в положение на енергийна бедност, домакинствата с ниски доходи или уязвимите групи при разработването и прилагането на мерки за енергийна ефективност. 7. Държавите членки оказват подкрепа на публичните органи. Без да се засягат правилата за държавната помощ, тази подкрепа може да включва финансова и техническа помощ за целите на предприемането на мерки за подобряване на енергийната ефективност, като публичните органи се насърчават да отчитат по-широките ползи отвъд икономиите на енергия, например качеството на средата в помещенията, включително на регионално и местно равнище, като се дават насоки, насърчават се изграждането на компетентност, усвояването на умения и възможностите за обучение и се поощрява сътрудничеството между публичните органи. 8. Държавите членки насърчават публичните органи да вземат под внимание въглеродните емисии през целия жизнен цикъл, както и икономическите и социалните ползи вследствие на извършваните от тях инвестиционни и политически дейности. 9. Държавите членки насърчават публичните органи да подобряват енергийните характеристики на сградите, притежавани или заемани от публични органи, включително чрез подмяна на стари и неефективни отоплителни уреди. Член 6 Роля на образец на сградите на публичните органи 1. Без да се засяга член 7 от Директива 2010/31/ЕС, всяка държава членка гарантира, че най-малко 3 % от разгънатата застроена площ на отопляваните и/или охлаждани сгради, които се притежават от публични органи, се санира всяка година с цел да се преобразува най-малко в сгради с близко до нулево потребление на енергия или сгради с нулеви емисии в съответствие с член 9 от Директива 2010/31/ЕС. Държавите членки могат да решат кои сгради да включат в изискването за 3 % саниране, като надлежно вземат предвид икономическата ефективност и техническата осъществимост при избора на сградите за саниране. Държавите членки могат да освободят социалните жилища от задължението за саниране, посочено в първа алинея, когато санирането не би било неутрално по отношение на разходите или би довело до увеличение на наемите за хората, живеещи в социални жилища, освен когато това увеличение не надвишава икономиите от сметките за енергия. Когато публични органи заемат сграда, която не е тяхна собственост, те преговарят със собственика по-специално при настъпването на момент за интервенция като подновяване на наема, промяна на предназначението, значителен ремонт или поддръжка, с цел да се установят договорни клаузи за превръщането на сградата в най-малко сграда с близко до нулево потребление на енергия или сграда с нулеви емисии. Стойността от най-малко 3 % се изчислява въз основа на разгънатата застроена площ на сградите с разгъната използваема застроена площ над 250 m 2 , които се притежават от публични органи и които към 1 януари 2024 г. не са сгради с близко до нулево потребление на енергия. 2. Държавите членки могат да прилагат по-малко строги изисквания от предвидените в параграф 1 за следните категории сгради: a) сгради, официално защитени като част от определена среда или поради особената им архитектурна или историческа стойност, доколкото изпълнението на някои минимални изисквания за енергийните характеристики би довело до неприемлива промяна на техния характер или външен вид; б) сгради, притежавани от въоръжените сили или от централната администрация, които служат за целите на националната отбрана, освен военните общежития или офис сградите за служители на въоръжените сили и други служители, наети от националните органи на отбраната; в) сгради, използвани за храмове и за религиозни дейности. Държавите членки могат да решат да не санират сграда, която не е посочена в първа алинея от настоящия параграф, до равнището, предвидено в параграф 1, ако преценят, че технически, икономически или функционално не е осъществимо тази сграда да бъде преобразувана в сграда с близко до нулево потребление на енергия. Когато вземат такова решение, държавите членки не отчитат санирането на тази сграда за целите на изпълнението на изискването, предвидено в параграф 1. 3. С цел реализиране на икономии на енергия на ранен етап и стимулиране на по-ранни действия, държава членка, която санира над 3 % от разгънатата застроена площ на сградите си в съответствие с параграф 1 през дадена година до 31 декември 2026 г., може да включи излишъка към годишния процент на саниране за следващите три години. Държава членка, която санира над 3 % от разгънатата застроена площ на своите сгради, считано от 1 януари 2027 г., може да включи излишъка към годишния процент на саниране за следващите две години. 4. Държавите членки могат да включат в годишния процент за саниране на сградите нови сгради, притежавани в резултат на замяна на конкретни сгради на публични органи, разрушени в някоя от предходните две години. Това правило се прилага само когато те биха довели до по-голяма икономическа ефективност и устойчивост по отношение на икономиите на енергия и намаленията на емисиите на CO 2 през целия жизнен цикъл в сравнение със санирането на такива сгради. Общите критерии, методики и процедури за установяване на такива изключителни случаи се определят ясно и се публикуват от всяка държава членка. 5. До 11 октомври 2025 г. за целите на настоящия член държавите членки изготвят, оповестяват публично и предоставят достъп до списък на отопляваните и/или охлажданите сгради, които се притежават или заемат от публични органи и имат разгъната използваема застроена площ над 250 m 2 . Държавите членки актуализират този списък най-малко на всеки две години. Списъкът е свързан с прегледа на сградния фонд, извършван в рамките на националните планове за саниране на сгради в съответствие с Директива 2010/31/ЕС, и съответните бази данни. Публично оповестените и достъпни данни за характеристиките на сградния фонд, санирането на сгради и енергийните характеристики могат да се обобщят от Обсерваторията на сградния фонд в ЕС, за да се осигури по-добро разбиране на енергийните характеристики на строителния сектор чрез съпоставими данни. Списъкът съдържа най-малко следните данни: а) застроената площ в m 2 ; б) измереното годишно потребление на отопление, охлаждане, електрическа енергия и топла вода, когато такива данни са налични; в) сертификата за енергийните характеристики на всяка сграда, издаден в съответствие с Директива 2010/31/ЕС. 6. Държавите членки могат да решат да приложат алтернативен подход на посочения в параграфи 1—4 с цел всяка година да постигат размер на икономиите на енергия в сградите на публичните органи, който е най-малко равностоен на изисквания по параграф 1. С оглед на прилагането на този алтернативен подход държавите членки: a) гарантират, че всяка година, когато е приложимо, се въвежда паспорт за саниране за сгради, представляващи най-малко 3 % от разгънатата застроена площ на отопляваните и/или на охлажданите сгради, които се притежават от публични органи. За тези сгради санирането до сгради с близко до нулево потребление на енергия се постига най-късно до 2040 г.; б) прогнозират икономиите на енергия, до които би довело прилагането на параграфи 1—4, като използват подходящи стандартни стойности за потребление на енергия от референтни сгради на публичните органи преди и след санирането за превръщането им в сгради с близко до нулево потребление на енергия съгласно Директива 2010/31/ЕС. Държавите членки, които решат да приложат алтернативния подход, до 31 декември 2023 г. съобщават на Комисията прогнозираните от тях икономии на енергия за постигането на равностоен размер на икономиите на енергия в сградите, попадащи в обхвата на параграф 1, до 31 декември 2030 г. Член 7 Обществени поръчки 1. Държавите членки гарантират, че когато сключват договори за обществени поръчки и концесии на стойност по-голяма или равна на праговите стойности, определени в член 8 от Директива 2014/23/ЕС, член 4 от Директива 2014/24/ЕС и член 15 от Директива 2014/25/ЕС, възлагащите органи и възложителите закупуват само продукти, услуги, сгради и строителни работи с високи показатели на енергийна ефективност, в съответствие с изискванията, посочени в приложение IV към настоящата директива, освен когато това технически не е осъществимо. Държавите членки също така гарантират, че при сключването на договори за обществени поръчки и концесии на стойност, по-голяма или равна на праговите стойности, посочени в първа алинея, възлагащите органи и възложителите прилагат принципа „енергийната ефективност на първо място“ в съответствие с член 3, включително за онези обществени поръчки и концесии, за които не са предвидени специални изисквания в приложение IV. 2. Задълженията, посочени в параграф 1 от настоящия член, не се прилагат, ако намаляват обществената сигурност или възпрепятстват възможността за реагиране при извънредни ситуации в областта на общественото здраве. Задълженията, посочени в параграф 1 от настоящия член, се прилагат към договорите на въоръжените сили само дотолкова, доколкото прилагането им не води до конфликт с естеството и основната цел на дейността на въоръжените сили. Задълженията не се прилагат спрямо договори за доставка на военно оборудване съгласно определението в Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 5 ). 3. Независимо от член 29, параграф 4, държавите членки гарантират, че възлагащите органи и възложителите извършват оценка на това доколко е осъществимо сключването на дългосрочни договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат, които водят до дългосрочни икономии на енергия, когато възлагат договори за услуги със значително енергийно съдържание. 4. Без да се засяга параграф 1 от настоящия член, при закупуване на пакет от продукти, попадащ изцяло в обхвата на делегиран акт, приет в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1369, държавите членки могат да изискват съвкупната енергийна ефективност да има приоритет пред енергийната ефективност на отделните продукти в пакета, като се закупи пакет от продукти, отговарящ на критерия за принадлежност към най-високия наличен клас на енергийна ефективност. 5. Държавите членки могат да изискват от възлагащите органи и възложителите, когато сключват посочените в параграф 1 от настоящия член договори, да вземат предвид, когато е целесъобразно, аспекти на устойчивостта, социални или екологични аспекти и аспекти на кръговата икономика в по-широк смисъл в практиките за възлагане на поръчки, с оглед да бъдат постигнати целите на Съюза за декарбонизация и нулево замърсяване. Когато е целесъобразно и в съответствие с приложение IV, държавите членки изискват от възлагащите органи и възложителите да вземат предвид критериите на Съюза за екологосъобразни обществени поръчки или съществуващи равностойни национални критерии. За да се гарантира прозрачност при прилагането на изискванията за енергийна ефективност в процеса на възлагане на поръчки, държавите членки гарантират, че възлагащите органи и възложителите оповестяват публично информация относно въздействието върху енергийната ефективност на договори на стойност, по-висока или равна на праговете, посочени в параграф 1, като публикуват тази информация в съответните известия на Електронния ежедневник за обществени поръчки (TED) в съответствие с директиви 2014/23/ЕС, 2014/24/ЕС, 2014/25/ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1780 на Комисията ( 6 ). Възлагащите органи могат да решат да изискват от оферентите да разкриват информация относно потенциала за глобално затопляне през целия жизнен цикъл, използването на нисковъглеродни материали и кръговия характер на използваните материали във връзка с нова сграда или със сграда, която ще бъде санирана. Възлагащите органи могат да направят тази информация публично достъпна за договорите, по-специално за нови сгради със застроена площ, по-голяма от 2 000 m 2 . Държавите членки оказват подкрепа на възлагащите органи и възложителите при въвеждането на изискванията за енергийна ефективност, включително на регионално и местно равнище, като осигуряват ясни правила и насоки, включително методики за оценка на разходите за жизнения цикъл и въздействието върху околната среда и свързаните с това разходи, създават центрове за поддръжка на компетентността, насърчават сътрудничеството между възлагащите органи, включително трансграничното, и използват комбинирани обществени поръчки и цифрови обществени поръчки, когато това е възможно. 6. Когато е целесъобразно, Комисията може да даде допълнителни насоки на националните органи и длъжностните лица, отговарящи за възлагането на поръчки, при прилагането на изискванията за енергийна ефективност в процеса на възлагането на поръчки. Тази помощ може да подсили съществуващите форуми с цел оказване на подкрепа на държавите членки, например чрез съгласувани действия, и да ги подпомогне да вземат предвид критериите за екологосъобразни обществени поръчки. 7. Държавите членки установяват правните и регулаторните разпоредби и административните практики във връзка с обществените поръчки за покупки, годишните бюджети и счетоводството, които са необходими, за да се гарантира, че отделните възлагащи органи не се възпрепятстват да инвестират в подобряване на енергийната ефективност, нито да използват възможността за сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат и механизми за финансиране от страна на трети лица въз основа на дългосрочни договори. 8. Държавите членки премахват регулаторните и нерегулаторните пречки за постигането на енергийна ефективност, по-специално по отношение на правните и регулаторните разпоредби и административните практики във връзка с обществените поръчки, годишните бюджети и счетоводството, с оглед да се гарантира, че отделните публични органи не се възпрепятстват да инвестират в подобряване на енергийната ефективност, нито да използват възможността за сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат и механизми за финансиране от страна на трети лица въз основа на дългосрочни договори. Държавите членки докладват на Комисията мерките, предприети за премахване на пречките пред подобренията на енергийната ефективност като част от интегрираните си национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представени в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999. ГЛАВА III ЕФЕКТИВНОСТ НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО НА ЕНЕРГИЯ Член 8 Задължение за икономии на енергия 1. Държавите членки постигат кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, които са равни най-малко на: a) нови икономии ежегодно от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. в размер на 1,5 % от обема на годишните продажби на енергия на крайни клиенти, осреднени за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2013 г. Обемите продадена енергия, използвани в транспорта, могат частично или изцяло да се изключат от това изчисление; б) нови икономии ежегодно от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. в размер на: i) 0,8 % от годишното крайно енергийно потребление от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2023 г., осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г.; ii) 1,3 % от годишното крайно енергийно потребление от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2025 г., осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г.; iii) 1,5 % от годишното крайно енергийно потребление от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2027 г., осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г.; iv) 1,9 % от годишното крайно енергийно потребление от 1 януари 2028 г. до 31 декември 2030 г., осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г. Чрез дерогация от първа алинея, буква б), точка i), Кипър и Малта постигат нови икономии ежегодно от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2023 г. в размер на 0,24 % от годишното крайно енергийно потребление, осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г. Чрез дерогация от първа алинея, буква б), точки ii), iii) и iv), Кипър и Малта постигат нови икономии ежегодно от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 г. в размер на 0,45 % от годишното крайно енергийно потребление, осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г. Държавите членки решават как да бъде разпределен изчисленият размер на новите икономии във всеки от периодите, посочени в първа алинея, букви а) и б), при условие че в края на всеки период на задължения бъдат постигнати общите кумулативни икономии на енергия при крайното потребление. Държавите членки продължават да постигат нови годишни икономии в съответствие с процента на икономии, посочен в първа алинея, буква б), точка iv), за десетгодишните периоди след 2030 г. 2. Държавите членки постигат размера на изискваните по параграф 1 от настоящия член икономии на енергия чрез създаване на схема за задължения за енергийна ефективност по член 9 или чрез предприемане на алтернативни мерки на политиката по член 10. Държавите членки могат да комбинират схема за задължения за енергийна ефективност и алтернативни мерки на политиката. Държавите членки гарантират, че икономиите на енергия в резултат на мерките на политиката, посочени в членове 9 и 10 и член 30, параграф 14, са изчислени в съответствие с приложение V. 3. Държавите членки прилагат схеми за задължения за енергийна ефективност или алтернативни мерки на политиката, поотделно или в комбинация, или финансирани от национален фонд за енергийна ефективност програми или мерки приоритетно, но не само, за хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища. Държавите членки гарантират, че мерките на политиката, прилагани съгласно настоящия член, нямат неблагоприятни последици за тези лица. Когато е приложимо, държавите членки използват по най-добрия възможен начин финансирането, включително публичното финансиране, механизмите за финансиране, създадени на равнището на Съюза, и приходите от квоти съгласно член 24, параграф 3, буква б), с цел премахване на неблагоприятните последици и гарантиране на справедлив и приобщаващ енергиен преход. С цел да постигнат икономиите на енергия, които се изискват съгласно параграф 1, и без да се засягат Регламент (ЕС) 2019/943 и Директива (ЕС) 2019/944, за разработването на такива мерки на политиката държавите членки вземат предвид и насърчават ролята на общностите за енергия от възобновяеми източници и гражданските енергийни общности в усилията за прилагането на тези мерки на политиката. Държавите членки установяват и постигат определен дял от изискваните кумулативни икономии на енергия при крайното потребление сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища. Този дял е най-малко равен на дела на домакинствата в състояние на енергийна бедност, както е оценен в техния национален план в областта на енергетиката и климата, изготвен в съответствие с член 3, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕС) 2018/1999. При оценката на дела на енергийната бедност в националните си планове в областта на енергетиката и климата държавите членки вземат предвид следните показатели: a) невъзможност да се поддържа домът достатъчно топъл (Евростат, SILC [ilc_mdes01]); б) просрочени задължения по сметките за комунални услуги (Евростат, SILC, [ilc_mdes07]); в) обща численост на населението, живеещо в жилища с течащ покрив, влага в стените, подовете или основите, или прогнила дограма или под (Евростат, SILC [ilc_mdho01]); г) процент на хората, изложени на риск от бедност (Евростат, проучвания на SILC и ECHP [ilc_li02]) (граница на изключване: 60 % от медианния еквивалентен доход след социални трансфери). Ако дадена държава членка не е съобщила дела на домакинствата в състояние на енергийна бедност, както е оценен в националния ѝ план в областта на енергетиката и климата, делът на изискваните кумулативни икономии на енергия при крайното потребление сред групите хора, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинствата с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, се равнява най-малко на средноаритметичния дял на стойностите на посочените в трета алинея показатели за 2019 г., като, ако стойността на даден показател за 2019 г. не е налична, се използва стойността, получена чрез линейна екстраполация на наличните стойности на този показател за последните три години. 4. Държавите членки включват информация относно приложените показатели, средноаритметичния дял и резултата от мерките на политиката, установени в съответствие с параграф 3 от настоящия член, в актуализациите на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, в своите последващи интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12 от същия регламент, както и в свързаните с тях национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 17 от същия регламент. 5. Държавите членки могат да отчитат икономиите на енергия, които произтичат от мерки на политиката, независимо дали са въведени до 31 декември 2020 г. или след тази дата, при условие че тези мерки водят до нови отделни действия, осъществени след 31 декември 2020 г. Икономиите на енергия, постигнати във всеки период на задължения, не се отчитат в размера на изискваните икономии на енергия за предходните периоди на задължения, предвидени в параграф 1. 6. При условие че държавите членки постигнат изпълнение най-малко на своето задължение за кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, посочено в параграф 1, първа алинея, буква б), точка i), те могат да изчисляват изисквания размер на икономии на енергия, посочен в същата точка, по един или повече от следните начини: a) като прилагат процент на годишните икономии на енергия върху продажбите на енергия на крайни клиенти или върху крайното енергийно потребление, осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г.; б) като изключват изцяло или частично от базовото изчисление енергията, използвана в транспорта; в) като използват всяка от възможностите, предвидени в параграф 8. 7. Когато държавите членки използват някоя от възможностите, предвидени в параграф 6, по отношение на изискваните икономии на енергия, посочени в параграф 1, първа алинея, буква б), точка i), те определят: a) собствения си процент на годишни икономии, който ще бъде използван при изчисляване на кумулативните им икономии на енергия при крайното потребление, което гарантира, че окончателният размер на техните нетни икономии на енергия не е по-нисък от изискваното съгласно същата точка; б) собственото си базово изчисление, което може да изключва изцяло или частично енергията, използвана в транспорта. 8. При спазване на параграф 9, всяка държава членка може: a) да извършва изчислението, изисквано съгласно параграф 1, първа алинея, буква а), като използва стойности в размер на 1 % за 2014 г. и 2015 г., 1,25 % за 2016 г. и 2017 г. и 1,5 % за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.; б) да изключва от изчислението всички или част от продажбите на използваната енергия, по обем, по отношение на периода на задължения, посочен в параграф 1, първа алинея, буква а), или крайното енергийно потребление от промишлените дейности, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, по отношение на периода на задължения, посочен в буква б), точка i) от същата алинея; в) да отчита в размера на икономиите на енергия, изисквани по параграф 1, първа алинея, буква a) и буква б), точка i), икономиите на енергия, постигнати в секторите на преобразуване, разпределение и пренос на енергия, включително инфраструктурата за ефективни централни отоплителни и охладителни системи, в резултат от изпълнението на изискванията по член 25, параграф 4, член 26, параграф 7, буква а) и член 27, параграф 1, параграфи 5—9 и параграф 11. Държавите членки уведомяват Комисията за мерките на политиката, които са планирани по настоящата буква за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. като част от своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12. Въздействието на тези мерки се изчислява в съответствие с приложение V и се включва в тези планове; г) да отчита в размера на изискваните икономии на енергия при крайното потребление икономиите на енергия от нови отделни действия, осъществени след 31 декември 2008 г., които продължават да оказват въздействие през 2020 г. по отношение на периода на задължения, посочен в параграф 1, първа алинея, буква а), и след 2020 г. по отношение на периода, посочен в буква б), точка i) от същата алинея, и които могат да бъдат измерени и проверени; д) да отчита в размера на изискваните икономии на енергия при крайното потребление икономиите на енергия, постигнати в резултат на мерки на политиката, при условие че може да се докаже, че тези мерки са довели до отделни действия, осъществени от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2020 г. и водещи до икономии на енергия след 31 декември 2020 г.; е) да изключва от изчислението на икономиите на енергия, изисквани съгласно параграф 1, първа алинея, буква а) и буква б), точка i), 30 % от проверимото количество енергия за собствени нужди, генерирано върху или в сгради в резултат на мерки на политиката за насърчаване на нови инсталации с технологии за енергия от възобновяеми източници; ж) да отчита в размера на икономиите на енергия, изисквани съгласно параграф 1, първа алинея, буква а) и буква б), точка i), икономиите на енергия, които надхвърлят изискваните икономии на енергия за периода на задължения от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г., при условие че те са резултат от отделни действия, осъществени в рамките на мерките на политиката по членове 9 и 10, съобщени от държавите членки в националните им планове за действие за енергийна ефективност и докладвани в докладите им за напредъка в съответствие с член 26. 9. Държавите членки прилагат и изчисляват ефекта от избраните възможности по параграф 8 поотделно за периода, посочен в параграф 1, първа алинея, буква а) и буква б), точка i), както следва: a) за изчисляването на размера на изискваните икономии на енергия за периода на задължения по параграф 1, първа алинея, буква а) държавите членки могат да използват възможностите, посочени в параграф 8, букви а)—г). Всички избрани възможности по параграф 8, взети в съвкупност, не могат да надвишават 25 % от размера на икономиите на енергия по параграф 1, първа алинея, буква а); б) за изчисляването на размера на изискваните икономии на енергия за периода на задължения по параграф 1, първа алинея, буква б), точка i) държавите членки могат да използват възможностите, посочени в параграф 8, букви б)—ж), при условие че отделните действия, посочени в параграф 8, буква г), продължават да имат проверимо и измеримо въздействие след 31 декември 2020 г. Всички избрани възможности по параграф 8, взети в съвкупност, не могат да водят до намаляване с повече от 35 % на размера на икономии на енергия, изчислени в съответствие с параграфи 6 и 7. Независимо от това дали в базовите си изчисления държавите членки изключват изцяло или частично използваната в транспорта енергия, или използват някоя от възможностите, посочени в параграф 8, те гарантират, че изчисленият нетен размер на нови икономии, който трябва да се постигне в крайното енергийно потребление в периода на задължения по параграф 1, първа алинея, буква б), точка i) от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2023 г., е не по-малък от стойността, която се получава при прилагане на процента на годишните икономии, посочен в същата буква. 10. В актуализациите на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, в своите следващи интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и съгласно приложение III към Регламент (ЕС) 2018/1999, както и в съответните доклади за напредъка, държавите членки описват изчислението на размера на икономиите на енергия, които трябва да бъдат постигнати за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г., и ако е необходимо, обясняват по какъв начин са определени процентът на годишните икономии и базовото изчисление, както и кои от посочените в параграф 8 от настоящия член възможности са използвани и до каква степен. 11. Държавите членки съобщават на Комисията размера на изискваните икономии на енергия, посочени в параграф 1, първа алинея, буква б) и параграф 3 от настоящия член, описание на мерките на политиката, които трябва да се прилагат, за да бъде постигнато общото количество кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, и своите методики за изчисляване в съответствие с приложение V от настоящата директива, като част от актуализациите на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и като част от своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Държавите членки използват образеца за докладване, предоставен им от Комисията. 12. Когато въз основа на оценката на интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата съгласно член 29 от Регламент (ЕС) 2018/1999, или на проект или окончателен вариант на актуализацията на последния съобщен интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, представен съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, или въз основа на оценката на следващите проекти и окончателни варианти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12 от Регламент (ЕС) 2018/1999, Комисията стигне до заключението, че мерките на политиката в областта на енергетиката не осигуряват постигането на изисквания размер на кумулативните икономии на енергия в края на периода на задължения, тя може да отправи препоръки в съответствие с член 34 от Регламент (ЕС) 2018/1999 до държавите членки, чиито мерки на политиката тя счита за недостатъчни за гарантиране на изпълнението на техните задължения за икономии на енергия. 13. Когато дадена държава членка не е постигнала изискваните кумулативни икономии на енергия при крайното потребление до края на всеки период на задължения, посочен в параграф 1, тя трябва да постигне оставащите икономии до края на следващия период на задължения, в допълнение към кумулативните икономии на енергия, предвидени за следващия период на задължения. Като друга възможност, когато дадена държава членка е постигнала кумулативни икономии на енергия при крайното потребление над изискваното равнище до края на всеки период на задължения, посочен в параграф 1, тя има право да пренесе допустимия размер от не повече от 10 % от този излишък в следващия период на задължения, без целевото задължение да бъде увеличавано. 14. Като част от актуализациите на своите национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, от съответните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 17 от същия регламент, както и от последващите си интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12 от същия регламент, държавите членки доказват, като включват при необходимост данни и изчисления: a) че в случаите на припокриване на въздействието на мерки на политиката или отделни действия не се извършва двойно отчитане на икономиите на енергия; б) как икономиите на енергия, постигнати съгласно параграф 1, първа алинея, буква б) от настоящия член, допринасят за постигането на техния национален принос съгласно член 4; в) че са определени мерки на политиката за изпълнение на тяхното задължение за икономии на енергия, разработени в съответствие с настоящия член, и че тези мерки на политиката са допустими и подходящи, за да се гарантира постигането на изискваното количество кумулативни икономии на енергия при крайното потребление до края на всеки период на задължения. Член 9 Схеми за задължения за енергийна ефективност 1. В случаите, при които държавите членки решат да изпълнят своите задължения за постигане на размера на икономии на енергия, изискван съгласно член 8, параграф 1, посредством схема за задължения за енергийна ефективност, те гарантират, че задължените лица по параграф 3 от настоящия член, действащи на територията на всяка държава членка, изпълняват своето изискване за кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, посочено в член 8, параграф 1, без да се засяга член 8, параграфи 8 и 9. Когато е приложимо, държавите членки могат да решат задължените лица да изпълняват тези икономии, изцяло или частично, като вноска в националния фонд за енергийна ефективност в съответствие с член 30, параграф 14. 2. В случаите, при които държавите членки решат да изпълнят своите задължения за постигане на размера на икономии на енергия, изискван съгласно член 8, параграф 1, посредством схема за задължения за енергийна ефективност, те могат да определят изпълнителен публичен орган, който да управлява схемата. 3. Държавите членки определят, на базата на обективни и недискриминационни критерии, задължени лица измежду операторите на преносни системи, операторите на разпределителни системи, енергоразпределителните предприятия, предприятията за продажба на енергия на дребно и предприятията за разпределение на транспортни горива или предприятията за продажба на транспортни горива на дребно, извършващи дейност на тяхна територия. Размерът на икономиите на енергия, необходим за изпълнение на задължението, се постига от задължените лица при крайните клиенти, посочени съответно от държавата членка, независимо от изчисленията, направени съгласно член 8, параграф 1, или ако държавата членка реши — посредством сертифицирани икономии на енергия от други лица съгласно предвиденото в параграф 11, буква а) от настоящия член. 4. Когато предприятията за продажба на енергия на дребно са определени като задължени лица съгласно параграф 3, държавите членки гарантират, че при изпълнение на своите задължения предприятията за продажба на енергия на дребно не създават никакви пречки на потребителите да преминат от един доставчик към друг. 5. Държавите членки могат да изискват от задължените лица да постигат определен дял от задължителните за тях икономии на енергия сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища. Държавите членки могат също така да изискват от задължените лица да постигат целите за намаляване на енергийните разходи, при условие че те водят до икономии на енергия при крайното потребление и се изчисляват в съответствие с приложение V, както и да постигат икономиите на енергия чрез насърчаване на мерки за подобряване на енергийната ефективност, включително мерки за финансово подпомагане, смекчаващи въздействието на цените на въглеродните емисии върху МСП и микропредприятията. 6. Държавите членки могат да изискват от задължените лица да работят заедно със социалните служби, регионалните органи, местните органи или общините за прилагането на мерки за подобряване на енергийната ефективност сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища. Това включва определяне и задоволяване на специфичните потребности на определени групи, изложени на риск от енергийна бедност или по-податливи на последиците от нея. С цел защита на хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, държавите членки насърчават задължените лица да предприемат действия като саниране на сгради, включително на социални жилища, подмяна на уреди, финансово подпомагане и стимулиране на мерки за подобряване на енергийната ефективност в съответствие с националните схеми за финансиране и подпомагане или обследвания за енергийна ефективност. Държавите членки гарантират допустимостта на мерките за обособените части, разположени в многофамилни сгради. 7. При прилагането на параграфи 5 и 6, държавите членки изискват от задължените лица да докладват ежегодно за икономиите на енергия, постигнати от тях в резултат на действия, прилагани сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, и изискват агрегирана статистическа информация за техните крайни клиенти, указваща промените в икономиите на енергия спрямо предварително подадената информация, и за предоставената техническа и финансова подкрепа. 8. Държавите членки изразяват размера на икономиите на енергия, които се изискват от всяко задължено лице, като първично енергийно потребление или като крайно енергийно потребление. Избраният метод за изразяване на размера на изискваните икономии на енергия се използва и за изчисляване на декларираните от задължените лица икономии. Когато се преобразуват стойностите на икономиите на енергия, се прилагат стойностите за долната топлина на изгаряне, посочени в приложение VI към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066 на Комисията ( 7 ) и коефициентът на първична енергия съгласно член 31, освен ако не бъде обосновано използването на други коефициенти за преобразуване. 9. Държавите членки създават системи за измерване, контрол и проверка, чрез които се извършва документирана проверка на най-малко една представителна извадка със статистически значим дял от мерките за подобряване на енергийната ефективност, реализирани от задължените лица. Измерването, контролът и проверката по тази система се извършват независимо от задължените лица. Когато даден субект е задължено лице по национална схема за задължения за енергийна ефективност съгласно член 9 и съгласно СТЕ на ЕС за сгради и автомобилен транспорт в съответствие с Директива 2003/87/ЕО, системата за наблюдение и проверка трябва да гарантира, че цената на въглеродните емисии, която се предава при освобождаването на гориво за потребление в съответствие с Директива 2003/87/ЕО, се взема предвид при изчисляването и отчитането на икономиите на енергия от съответните мерки за икономии на енергия на този субект. 10. Държавите членки информират Комисията, като част от интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999, за въведените системи за измерване, контрол и проверка, включително за използваните методи, за установените проблеми и начина, по който те са били разрешени. 11. В рамките на схемата за задължения за енергийна ефективност държавите членки могат да разрешат на задължените лица да извършват следните действия: a) да отчитат в рамките на изпълнението на своето задължение сертифицирани икономии на енергия, постигнати от доставчици на услуги за енергийна ефективност или други трети лица, включително когато задължените лица насърчават мерки чрез други одобрени от държавата организации или чрез публични органи, като мерките може да включват или да не включват официални форми на партньорство, както и да бъдат съчетавани с други източници на финансиране; б) да отчитат икономии на енергия, постигнати в определена година, като икономии, постигнати през всяка от четирите предходни или трите следващи години, при условие че не се излиза извън периодите на задължения, установени в член 8, параграф 1. В случаите, при които държавите членки разрешават подобна практика, те гарантират, че сертифицирането на икономиите на енергия, посочени в първа алинея, буква а), следва процес на одобряване, въведен в държавите членки, който е ясен, прозрачен и открит за всички участници на пазара и с който се цели свеждане до минимум на разходите за сертифициране. Държавите членки оценяват и ако е целесъобразно, предприемат мерки за свеждане до минимум на въздействието на преките и непреките разходи на схемите за задълженията за енергийна ефективност върху конкурентоспособността на енергоемките промишлени сектори, изложени на международна конкуренция. 12. Всяка година държавите членки публикуват икономиите на енергия, постигнати от всяко задължено лице или всяка подкатегория задължени лица, както и общия размер на икономиите на енергия в рамките на схемата. Член 10 Алтернативни мерки на политиката 1. В случаите, при които държавите членки решат да изпълняват своите задължения за постигане на изискваните по член 8, параграф 1 икономии на енергия посредством алтернативни мерки на политиката, те гарантират, без да се засяга член 8, параграфи 8 и 9, постигането на изискваните по член 8, параграф 1 икономии на енергия при крайните клиенти. 2. За всички мерки с изключение на данъчните държавите членки въвеждат системи за измерване, контрол и проверка, в рамките на които се извършва документирана проверка на най-малко една представителна извадка със статистически значим дял от мерките за подобряване на енергийната ефективност, въведени от участниците или изпълнителите. Измерването, контролът и проверката се извършват независимо от участниците или изпълнителите. 3. Държавите членки информират Комисията, като част от интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999, за въведените системи за измерване, контрол и проверка, включително за използваните методи, за установените проблеми и начина, по който те са били разрешени. 4. Когато докладват данъчна мярка, държавите членки доказват как е гарантирана ефективността на ценовия сигнал, като например данъчната ставка и видимостта във времето, при разработването на данъчната мярка. При намаляване на данъчната ставка държавите членки посочват и обосновават по какъв начин данъчните мерки продължават да водят до нови икономии на енергия. Член 11 Системи за енергийно управление и обследвания за енергийна ефективност 1. Държавите членки гарантират, че предприятията със средно годишно потребление на енергия над 85 TJ през предходните три години от всички енергоносители, взети заедно, прилагат система за енергийно управление. Системата за енергийно управление се сертифицира от независим орган съгласно съответните европейски или международни стандарти. Държавите членки гарантират, че предприятията, посочени в първа алинея, са въвели система за енергийно управление най-късно до 11 октомври 2027 г. 2. Държавите членки гарантират, че предприятията със средно годишно потребление на енергия над 10 TJ през предходните три години от всички енергоносители, взети заедно, които не прилагат система за енергийно управление, се подлагат на обследване за енергийна ефективност. Тези обследвания за енергийна ефективност: a) се извършват по независим и икономически ефективен начин от квалифицирани или акредитирани експерти в съответствие с член 28; или б) се осъществяват и наблюдават от независими органи съгласно националното законодателство. Държавите членки гарантират, че предприятията, посочени в първа алинея, извършват първото обследване за енергийна ефективност до 11 октомври 2026 г. и че последващите обследвания за енергийна ефективност се извършват най-малко на всеки четири години. Когато тези предприятия вече извършват обследвания за енергийна ефективност в съответствие с първа алинея, те продължават да ги извършват най-малко на всеки четири години в съответствие с настоящата директива. Предприятията изготвят конкретен и осъществим план за действие въз основа на препоръките от тези обследвания за енергийна ефективност. В плана за действие се определят мерки за изпълнение на всяка препоръка от обследването, когато това е технически или икономически осъществимо. Планът за действие се предава на ръководството на предприятието. Държавите членки гарантират, че плановете за действие и степента на изпълнение на препоръките се публикуват в годишния доклад на предприятието и че те се оповестяват публично при спазване на правото на Съюза и на националното право в областта на защитата на търговската и фирмената тайна и поверителността. 3. Когато през дадена година предприятие, посочено в параграф 1, има годишно потребление над 85 TJ, а предприятие, посочено в параграф 2, има годишно потребление над 10 TJ, държавите членки гарантират, че тази информация се предоставя на националните органи, отговарящи за прилагането на настоящия член. За тази цел държавите членки могат да насърчат използването на нова или съществуваща платформа за улесняване на събирането на необходимите данни на национално равнище. 4. Държавите членки могат да насърчат предприятията, посочени в параграфи 1 и 2, да предоставят в годишните си доклади информация за годишното си потребление на енергия в kWh, годишния обем на потребената вода в кубични метри и сравнение на потреблението им на енергия и вода с предходните години. 5. Държавите членки насърчават наличието за всички крайни клиенти на висококачествени обследвания за енергийна ефективност, които са икономически ефективни и които: a) се извършват по независим начин от квалифицирани или акредитирани експерти в съответствие с критериите за квалификация; или б) се осъществяват и наблюдават от независими органи съгласно националното законодателство. Посочените в първа алинея обследвания за енергийна ефективност могат да се извършват от вътрешни експерти или лица, извършващи обследвания за енергийна ефективност, ако съответната държава членка е въвела схема за осигуряване и проверка на качеството на обследванията, включително, ако е целесъобразно, годишна произволна извадка от най-малкото статистически значим процентен дял от всички обследвания за енергийна ефективност, проведени от вътрешни експерти или лица, извършващи обследвания за енергийна ефективност. За да се гарантира високо качество на обследванията за енергийна ефективност и системите за енергийно управление, държавите членки установяват прозрачни и недискриминационни минимални критерии за обследванията за енергийна ефективност в съответствие с приложение VI и при отчитане на съответните европейски или международни стандарти. Държавите членки определят компетентен орган или структура, които да гарантират спазването на сроковете за извършване на обследванията за енергийна ефективност, посочени в параграф 2 от настоящия член, и правилното прилагане на минималните критерии, установени в приложение VI. При обследванията за енергийна ефективност не се включват клаузи, които да препятстват изпращането на констатациите от обследването на квалифициран или акредитиран доставчик на услуги за енергийна ефективност, при условие че клиентът не възразява. 6. Държавите членки разработват програми, с които насърчават и предоставят техническа помощ на МСП, за които не се прилагат параграфи 1 или 2, с цел тези МСП да се подлагат на обследвания за енергийна ефективност и да изпълняват впоследствие препоръките от тези обследвания. Въз основа на прозрачни и недискриминационни критерии и без да се засяга правото на Съюза в областта на държавната помощ, държавите членки могат да създадат механизми, например центрове за обследване за енергийна ефективност за МСП и за микропредприятия — когато те не се конкурират с частни лица, извършващи обследвания за енергийна ефективност — които предлагат провеждането на обследвания за енергийна ефективност. Те могат да предвидят и други схеми за подпомагане на МСП, включително ако те са сключили споразумения на доброволна основа, с цел да се покрият разходите за извършването на обследвания за енергийна ефективност и за изпълнението на препоръки от тези обследвания, насочени към висока икономическа ефективност, ако мерките, предложени в тези препоръки, бъдат изпълнени. 7. Държавите членки гарантират, че програмите, посочени в параграф 6, включват подкрепа за МСП при количествената оценка на многобройните ползи от мерките за енергийна ефективност в рамките на тяхната дейност, разработването на пътни карти за енергийна ефективност и на мрежи за енергийна ефективност за МСП, подпомагани от независими експерти. Държавите членки представят на вниманието на МСП, включително чрез съответните представителни посреднически организации, конкретни примери как системите за енергийно управление могат да подпомогнат тяхната стопанска дейност. Комисията подпомага държавите членки, като оказва подкрепа за обмена на най-добри практики в тази област. 8. Държавите членки разработват програми за насърчаване на предприятия, които не са МСП и за които не се прилагат параграфи 1 или 2, да се подлагат на обследвания за енергийна ефективност и да изпълняват впоследствие препоръките от тези обследвания. 9. Обследванията за енергийна ефективност се считат за отговарящи на изискванията по параграф 2, когато: a) се провеждат по независим начин, въз основа на минималните критерии, установени в приложение VI; б) се извършват съгласно споразумения на доброволна основа, сключени между организации от заинтересовани страни и орган, определен и работещ под надзора на съответната държава членка, от друг орган, на който компетентните органи са възложили съответното задължение, или от Комисията. Достъпът на участници на пазара, предлагащи услуги за енергийна ефективност, се основава на прозрачни и недискриминационни критерии. 10. Предприятията, които изпълняват договор за спестяване на енергия с гарантиран резултат, се освобождават от изискванията, установени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, при условие че този договор урежда необходимите елементи от системата за енергийно управление и че отговаря на изискванията, посочени в приложение XV. 11. Предприятията, които прилагат система за управление на околната среда, която е сертифицирана от независим орган съобразно съответните европейски или международни стандарти, се освобождават от изискванията, установени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, при условие че системата за управление на околната среда включва обследване за енергийна ефективност в съответствие с минималните критерии, установени в приложение VI. 12. Обследванията за енергийна ефективност могат да бъдат самостоятелни или част от по-общ одит за въздействието върху околната среда. Държавите членки могат да поискат в рамките на обследване за енергийна ефективност да бъде извършена оценка на техническата и икономическата осъществимост на свързване към съществуваща или планирана централна отоплителна или охладителна мрежа. Без да се засяга правото на Съюза в областта на държавната помощ, държавите членки могат да прилагат схеми за стимулиране и подпомагане на изпълнението на препоръките от обследванията за енергийна ефективност и други подобни мерки. Член 12 Центрове за данни 1. До 15 май 2024 г. и всяка година след това държавите членки изискват от собствениците и операторите на намиращите се на тяхна територия центрове за данни с потребление на енергия от инсталираните информационни технологии (ИТ) най-малко 500 kW да оповестяват публично информацията, посочена в приложение VII, с изключение на информацията, за която се прилагат правото на Съюза и националното право в областта на защитата на търговската и стопанската тайна и поверителността. 2. Параграф 1 не се прилага за центровете за данни, които биват използвани или които предоставят услугите си изключително с крайна цел отбрана и гражданска защита. 3. Комисията създава европейска база данни за центровете за данни, която включва информацията, съобщена от задължените центрове за данни в съответствие с параграф 1. Европейската база данни е публично достъпна на агрегирано равнище. 4. Държавите членки насърчават собствениците и операторите на намиращите се на тяхна територия центрове за данни с потребление на енергия от инсталираните ИТ мощности равно на или по-голямо от 1 MW да вземат предвид най-добрите практики, посочени в най-новата версия на Кодекса на ЕС за енергийна ефективност в центровете за данни. 5. До 15 май 2025 г. Комисията оценява наличните данни за енергийната ефективност на центровете за данни, които са ѝ били представени съгласно параграфи 1 и 3, и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, придружен, когато е целесъобразно, от законодателни предложения, съдържащи допълнителни мерки за подобряване на енергийната ефективност, включително за установяване на минимални стандарти за ефективност, и оценка на осъществимостта на прехода към сектор на центровете за данни с нулеви нетни емисии, в тесни консултации със съответните заинтересовани страни. В предложенията може да се определи срок, в рамките на който се изисква съществуващите центрове за данни да постигнат на минимално ниво на ефективност. Член 13 Измерване на потреблението на природен газ 1. Държавите членки гарантират, че доколкото това е технически осъществимо, финансово разумно и пропорционално спрямо потенциалните икономии на енергия, крайните клиенти на природен газ са оборудвани с индивидуални измервателни уреди на конкурентни цени, които точно отразяват действителното енергийно потребление на съответния краен клиент и дават информация за действителното време на потреблението. Такъв индивидуален измервателен уред на конкурентна цена се осигурява, когато: a) се подменя съществуващ уред, освен в случаите, когато това е технически невъзможно или икономически неефективно по отношение на очакваните потенциални икономии в дългосрочен план; б) се прави свързване на нова сграда или основен ремонт на съществуваща сграда по смисъла на Директива 2010/31/ЕС. 2. Когато и доколкото държавите членки прилагат интелигентни измервателни системи и са въвели интелигентни измервателни уреди за природен газ в съответствие с Директива 2009/73/ЕО: a) те правят необходимото измервателните системи да осигуряват информация на крайните клиенти относно реалния период на потребление, както и да се вземат изцяло под внимание целите за енергийна ефективност и ползите за крайния клиент при определяне на минимално допустимите функционални характеристики на измервателните уреди и задълженията, наложени на участниците на пазара; б) те гарантират сигурността на интелигентните измервателни уреди и предаването на данни, както и неприкосновеността на личния живот на крайните клиенти, при спазване на съответното право на Съюза относно защита на данните и неприкосновеността на личния живот; в) те изискват по време на монтирането на интелигентни измервателни уреди на потребителите да се дават подходящи съвети и информация, по-специално за пълните възможности на тези уреди по отношение на управлението на отчитането на показанията и наблюдението на потреблението на енергия. Член 14 Отчитане на отоплението, охлаждането и топлата вода за битови нужди 1. Държавите членки гарантират, че за централните отоплителни и охладителни системи и топлата вода за битови нужди крайните клиенти получават измервателни уреди на конкурентни цени, които отразяват вярно тяхното действително потребление на енергия. 2. В случаите, когато топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди за дадена сграда се подават от централен източник, обслужващ множество сгради, или от централна отоплителна или централна охладителна система, при топлообменника или точката на доставка се монтира измервателен уред. Член 15 Отчитане на разпределението и дялово разпределяне на разходите за отопление, охлаждане и топла вода за битови нужди 1. В многофамилните и многофункционалните сгради с централен източник на топлинна енергия или централен източник на енергия за охлаждане, или снабдявани от централна отоплителна или централна охладителна система, се монтират индивидуални измервателни уреди за измерване на консумацията на топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди във всяка обособена част от сградата, когато това е технически осъществимо и икономически ефективно от гледна точка на пропорционалността спрямо потенциалните икономии на енергия. В случаите, при които използването на индивидуални измервателни уреди не е технически осъществимо или икономически ефективно за измерване на потреблението на топлинната енергия във всяка обособена част от сградата, се използват индивидуални топлинни разпределители за определяне на потреблението на топлинна енергия при всеки радиатор, освен ако съответната държава членка докаже, че монтирането на подобни топлинни разпределители не би било икономически ефективно. В такива случаи може да бъде разгледана възможността за използване на алтернативни икономически ефективни методи за измерване на потреблението на топлинна енергия. Общите критерии, методики и процедури за определяне на техническата неосъществимост и липсата на икономическа ефективност се определят ясно и се публикуват от всяка държава членка. 2. Независимо от параграф 1, първа алинея, индивидуални измервателни уреди се предоставят за топла вода за битови нужди в нови многофамилни сгради и в жилищната част на нови многофункционални сгради, които са оборудвани с централен източник на топлинна енергия за топла вода за битови нужди или се снабдяват от централни отоплителни системи. 3. В случаите, при които многофамилни или многофункционални сгради се снабдяват от централна отоплителна или централна охладителна система, или когато в такива сгради преобладават собствени, общи за сградата отоплителни или охладителни системи, с цел осигуряване на прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление държавите членки гарантират, че разполагат с прозрачни, обществено достъпни национални правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди в такива сгради. Когато е целесъобразно, тези правила включват насоки за начина на разпределяне на разходите за енергия, която се използва за: a) топла вода за битови нужди; б) топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация и с цел отопление на общите помещения, когато стълбищата и коридорите са оборудвани с радиатори; в) отопляване или охлаждане на апартаментите. Член 16 Изискване за дистанционно отчитане 1. За целите на членове 14 и 15 новомонтираните измервателни уреди и топлинни разпределители са уреди с дистанционно отчитане. Прилагат се условията за техническата приложимост и икономическата ефективност, установени в член 15, параграф 1. 2. До 1 януари 2027 г. съответните измервателни уреди и топлинните разпределители, които вече са монтирани, но не са с дистанционно отчитане, трябва или да бъдат преустроени така, че да могат да се отчитат дистанционно, или да бъдат заменени с уреди с дистанционно отчитане, освен когато съответната държава членка докаже, че това е икономически неефективно. ▼M1 ————— ▼B Член 18 Информация за фактурирането и потреблението на отопление, охлаждане и топла вода за битови нужди 1. Когато са монтирани измервателни уреди или топлинни разпределители, държавите членки гарантират, че информацията за фактурирането и потреблението е надеждна, точна и се основава на действителното потребление или на показанията на топлинния разпределител, в съответствие с точки 1 и 2 от приложение IX, за всички крайни ползватели. Това задължение може, когато дадена държава членка предвижда това и с изключение на случаите, когато се измерва разпределението на потреблението въз основа на топлинни разпределители съгласно член 15, да бъде изпълнено чрез система за редовно самоотчитане от крайния клиент или крайния ползвател, при която той съобщава показанията от своя измервателен уред. Единствено когато крайният клиент или крайният ползвател не е съобщил показанията от измервателния си уред за даден период на фактуриране, фактурирането се основава на оценка на потреблението или на фиксирана стойност. 2. Държавите членки: a) изискват — в случай че има налична информация за фактурирането на енергията и за предходното потребление или показания на топлинния разпределител на крайните ползватели — тази информация да се предоставя, по искане на крайния ползвател, на посочен от крайния ползвател доставчик на услуги за енергийна ефективност; б) гарантират, че на крайните клиенти се предлага възможност за електронна информация за фактурирането и електронни фактури; в) гарантират, че на всички крайни ползватели се предоставя ясна и разбираема информация за фактурирането, в съответствие с точка 3 от приложение IX; г) насърчават киберсигурността и гарантират правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данните на крайните ползватели в съответствие с приложимото право на Съюза. Държавите членки могат да предвидят, че по искане на крайния клиент, предоставянето на информация за фактурирането не се счита за искане за плащане. В такива случаи държавите членки гарантират предлагането на гъвкави схеми за действително плащане. 3. Държавите членки решават кой трябва да отговаря за предоставянето на информацията по параграфи 1 и 2 за крайните ползватели, които нямат пряк или индивидуален договор с доставчик на енергия. ▼M1 ————— ▼B Член 20 Разходи за достъп до информация за отчитането, фактурирането и потреблението на отопление, охлаждане и топла вода за битови нужди 1. Държавите членки гарантират, че крайните ползватели получават безплатно всички свои сметки за потребление на енергия и информация за фактурирането, както и че разполагат с безплатен достъп по подходящ начин до данните за своето потребление. 2. Независимо от параграф 1 от настоящия член, разпределението на разходите за информация за фактурирането по отношение на индивидуалното потребление на топлинна енергия, енергия за охлаждане и топла вода за битови нужди в многофамилни и многофункционални сгради съгласно член 15 се извършва, без да се формира печалба. Разходите, произтичащи от възлагането на тази задача на трето лице, обикновено доставчик на услуги или местен доставчик на енергия, които покриват измерването, дяловото разпределяне и отчитането на действителното индивидуално потребление в такива сгради, могат да бъдат прехвърлени на крайните ползватели, доколкото тези разходи са разумни. 3. За да се гарантира, че разходите за посочените в параграф 2 услуги по отчитане на разпределението са разумни, държавите членки могат да стимулират конкуренцията в този сектор на услугите, като предприемат необходимите мерки, например като препоръчват или по друг начин насърчават използването на тръжни процедури или използването на оперативно съвместими уреди и системи, улесняващи смяната на доставчиците на услуги. ГЛАВА IV ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ Член 21 Основни договорни права по отношение на отоплението, охлаждането и топлата вода за битови нужди 1. Без да се засягат правилата на Съюза относно защитата на потребителите, и по-специално Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ) и Директива 93/13/ЕИО на Съвета ( 9 ), държавите членки гарантират, че крайните клиенти и, когато е изрично посочено, крайните ползватели имат правата, предвидени в параграфи 2—9 от настоящия член. 2. Крайните клиенти имат право да сключват със своя доставчик договор, в който се посочват: a) идентификационните данни, адресът и данните за контакт на доставчика; б) предоставяните услуги и включените нива на качество на услугите; в) видовете услуги по поддръжката, включени в договора без допълнителни такси; г) средствата, чрез които може да се получи актуална информация за всички приложими тарифи, такси за поддръжка и продукти или услуги в пакета; д) продължителността на договора, условията за подновяване и прекратяване на договора и услугите, включително продуктите или услугите, които се предоставят в пакет с посочените услуги, както и дали се разрешава прекратяване на договора, без да се заплаща такса; е) договорености за обезщетение и възстановяване на суми, които се прилагат, ако не са спазени нивата на качество на договорената услуга, включително неточно или забавено фактуриране; ж) способът за започване на извънсъдебни процедури за решаване на спорове в съответствие с член 22; з) информация относно правата на потребителите, включително информация относно разглеждането на жалби и цялата информация, посочена в настоящия параграф, като данните се посочват ясно във фактурата или на уебсайта на предприятието и се включват данните за връзка или линк към уебсайта на единните точки за контакт, посочени в член 22, параграф 3, буква д); и) данните за контакт, които дават възможност на клиента да определи съответните звена за обслужване на едно гише, посочени в член 22, параграф 3, буква а). Условията на доставчиците трябва да са справедливи и да се предоставят предварително на крайните клиенти. Информацията, посочена в настоящия параграф, се предоставя преди сключването или потвърждаването на договора. Когато договорите се сключват чрез посредници, тази информация също се предоставя преди сключването на договора. На крайните клиенти и крайните ползватели се предоставя резюме на основните договорни условия, включително цените и тарифите, което е изготвено на разбираем език и по кратък и опростен начин. На крайните клиенти се предоставя копие от договора и ясна, поднесена по прозрачен начин информация за приложимите цени и тарифи и за стандартните ред и условия във връзка с достъпа до услуги за отопление, охлаждане и топла вода за битови нужди и тяхното използване. Държавите членки решават кой трябва да отговаря за предоставянето на информацията по настоящия параграф за крайните ползватели, които нямат пряк или индивидуален договор с доставчик, при поискване, безплатно и по подходящ начин. 3. Крайните клиенти се уведомяват по подходящ начин за всяко намерение за промяна в договорните условия. Доставчиците уведомяват крайните си клиенти директно, по прозрачен и разбираем начин, за всяко преизчисляване на цената за доставка, както и за причините и предварителните условия за преизчисляването и за неговия обхват, в подходящ момент, не по-късно от две седмици или не по-късно от един месец за битовите потребители, преди преизчисляването да започне да се прилага. Крайните клиенти незабавно информират крайните ползватели за новите условия. 4. Доставчиците предлагат на крайните клиенти широк набор методи на плащане. Тези методи на плащане не дискриминират неправомерно клиентите. Разликите в таксите, свързани с методите на плащане или системите за авансови плащания, трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални и да не надвишават преките разходи, дължими от получателя на плащането за използването на конкретния метод на плащане или система за авансово плащане, в съответствие с член 62 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ). 5. Съгласно параграф 4 битовите клиенти, които имат достъп до системи за авансови плащания, не трябва да са поставени в по-неблагоприятно положение поради този факт. 6. На крайните клиенти и когато е приложимо — на крайните ползватели, се предоставят справедливи и прозрачни общи условия, които са формулирани ясно и недвусмислено и не включват извъндоговорни пречки за упражняването на правата на потребителите, например прекомерна договорна документация. Крайните ползватели получават достъп до тези общи условия при поискване. Крайните клиенти и крайните ползватели са защитени от непочтени или подвеждащи методи на продажба. На крайните клиенти с увреждания се предоставя цялата информация от значение относно техния договор с доставчика им в достъпен формат. 7. Крайните клиенти и крайните ползватели имат право да получават от своите доставчици добро качество на обслужване и разглеждане на жалбите. Доставчиците разглеждат жалбите по опростен, справедлив и бърз начин. 8. Компетентните органи гарантират прилагането на мерките за защита на потребителите, предвидени в настоящата директива. Компетентните органи действат независимо от всякакви пазарни интереси. 9. В случай на планирано изключване на съответните крайни клиенти се предоставя подходяща информация за алтернативни мерки достатъчно рано, но не по-късно от един месец преди планираното изключване, и без допълнителни разходи. Член 22 Информиране и повишаване на осведомеността 1. Държавите членки, в сътрудничество с регионалните и местните органи, когато е приложимо, гарантират, че информацията относно наличните мерки за подобряване на енергийната ефективност, отделните действия и финансовите и правните рамки е прозрачна, достъпна и се разпространява широко до всички заинтересовани участници на пазара като крайни клиенти, крайни ползватели, потребителски организации, представители на гражданското общество, общности за енергия от възобновяеми източници, граждански енергийни общности, местни и регионални органи, енергийни агенции, доставчици на социални услуги, строители, архитекти, инженери, одитори по околната среда и лица, извършващи обследвания за енергийна ефективност, както и монтажници на сградни компоненти съгласно определението в член 2, точка 9 от Директива 2010/31/ЕС. 2. Държавите членки предприемат подходящи мерки за насърчаване и улесняване на ефикасното използване на енергия от крайните клиенти и крайните ползватели. Тези мерки трябва да бъдат част от национална стратегия, например от интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, предвиден в Регламент (ЕС) 2018/1999, или от дългосрочната стратегия за санирането, утвърдена съгласно член 2а от Директива 2010/31/ЕС. За целите на настоящия член тези мерки включват набор от инструменти и политики за насърчаване на промени в поведението, като: a) фискални стимули; б) достъп до финансиране, ваучери, безвъзмездни средства или субсидии; в) оценки на потреблението на енергия, подкрепени от публичните органи, и консултантски услуги и подкрепа, насочени специално към битовите потребители, по-специално хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища; г) консултантски услуги, насочени специално към МСП и микропредприятията; д) предоставяне на информация в достъпна форма на хора с увреждания; е) примерни проекти; ж) дейности на работното място; з) обучения; и) цифрови инструменти; й) стратегии за приобщаване. 3. За целите на настоящия член мерките, посочени в параграф 2, обхващат създаването на рамка за подкрепа за участници на пазара като посочените в параграф 1, по-специално с цел: a) създаване на звена за обслужване на едно гише или подобни механизми за предоставяне на технически, административни и финансови консултации и помощ във връзка с енергийната ефективност, сред които контрол на разхода на енергия на домакинствата, енергийно саниране на сгради, информация за подмяна на стари и неефективни отоплителни системи с модерни и по-ефективни уреди и внедряване на енергия от възобновяеми източници и на съхраняване на енергия за сградите, на крайните клиенти и крайните ползватели, особено битовите и малките небитови крайни клиенти и ползватели, включително МСП и микропредприятията; б) сътрудничество с частни субекти, които предоставят услуги като обследвания за енергийна ефективност и оценки на потреблението на енергия, решения за финансиране и извършване на енергийно саниране; в) предоставяне на информация за икономически ефективни и лесно осъществими промени в потреблението на енергия; г) разпространение на информация за мерките за енергийна ефективност и финансовите инструменти за тази цел; д) създаване на единни точки за контакт с цел предоставяне на крайните клиенти и крайните ползватели на цялата необходима информация относно техните права, приложимото право и механизмите за решаване на спорове, с които разполагат в случай на спор. Такива точки за контакт могат да са част от пунктове за обща информация за потребителите. 4. За целите на настоящия член държавите членки, в сътрудничество с компетентните органи и, когато е целесъобразно, със заинтересовани страни от частния сектор, създават специализирани звена за обслужване на едно гише или подобен механизъм за предоставяне на технически, административни и финансови консултации за енергийна ефективност. Тези структури: a) предоставят целенасочена информация за техническите и финансовите възможности и решения на домакинствата, МСП, микропредприятията, публичните органи; б) предоставят цялостна подкрепа за всички домакинства, като обръщат специално внимание на домакинствата, засегнати от енергийна бедност, и сградите с най-лоши характеристики, както и на акредитираните дружества и монтажни предприятия, предоставящи услуги за модернизиране, адаптирани към различните видове жилища и географския обхват, и предоставят подкрепа на различните етапи на проекта за модернизиране, включително с цел улесняване на прилагането на минимален стандарт за енергийни характеристики, когато такъв стандарт е предвиден в законодателен акт на Съюза; в) предоставят съвети относно поведението, свързано с потреблението на енергия. 5. Когато е целесъобразно, специализираните структури за обслужване на едно гише, посочени в параграф 4: a) предоставят информация за квалифицирани специалисти в областта на енергийната ефективност; б) събират агрегирани данни по типове проекти за енергийна ефективност, обменят опит и го оповестяват публично; в) свързват потенциални проекти с участници на пазара, по-специално по-малки проекти с местен характер. За целите на първа алинея, буква б) Комисията оказва съдействие на държавите членки с цел да се улесни споделянето на добри практики и да се засили трансграничното сътрудничество във връзка с тях. 6. Звената за обслужване на едно гише, посочени в параграф 4, предлагат специализирани услуги за хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти и хората от домакинства с ниски доходи. Комисията дава на държавите членки насоки за разработване на звена за обслужване на едно гише с цел да се изгради хармонизиран подход в целия Съюз. С тези насоки се насърчава сътрудничеството между публичните органи, енергийните агенции и инициативите, ръководени от общностите. 7. Държавите членки установяват съответни условия за участниците на пазара с цел предоставяне на подходяща и целева информация и консултации по въпроси на енергийната ефективност на крайните клиенти, включително хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, МСП и микропредприятията. 8. Държавите членки гарантират, че крайните клиенти, крайните ползватели, хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, имат достъп до опростен, справедлив, прозрачен, независим, ефективен и ефикасен механизъм за извънсъдебно решаване на спорове във връзка с правата и задълженията, предвидени в настоящата директива, чрез независим механизъм като енергиен омбудсман или орган за защита на потребителите или чрез регулаторен орган. Когато крайният клиент е потребител съгласно определението в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 11 ), тези извънсъдебни механизми за решаване на спорове трябва да отговарят на изискванията, предвидени в посочената директива. Вече съществуващите в държавите членки механизми за извънсъдебно решаване на спорове могат да бъдат използвани за тази цел, при условие че са също толкова ефективни. Ако е необходимо, държавите членки гарантират, че органите за алтернативно решаване на спорове си сътрудничат с цел да осигурят опростени, справедливи, прозрачни, независими, ефективни и ефикасни механизми за извънсъдебно решаване на спорове във връзка с продукти или услуги, които са обвързани с продукти или услуги, попадащи в обхвата на настоящата директива, или са част от пакети, съдържащи такива продукти или услуги. Участието на предприятия в механизмите за извънсъдебно решаване на спорове на битовите потребители е задължително, освен ако държавата членка не докаже пред Комисията, че други механизми са еднакво ефективни. 9. Без да се засягат основните принципи на правото на държавите членки в областта на собствеността и наемните правоотношения, държавите членки предприемат необходимите мерки за отстраняване на регулаторни и нерегулаторни пречки за енергийната ефективност във връзка с разделянето на стимулите между собствениците и наемателите на дадена сграда или между собствениците на дадена сграда или обособена част от сграда с оглед да се гарантира, че тези лица не се въздържат да извършват инвестиции за подобряване на енергийната ефективност каквито в противен случай биха осъществили поради факта, че няма да получат всички ползи за себе си или поради липсата на правила за разпределяне на разходите и ползите помежду им. Мерките за отстраняване на такива пречки могат да включват осигуряване на стимули, отмяна или изменение на правни или регулаторни разпоредби, приемане на указания и тълкувателни актове, опростяване на административните процедури, включително национални правила и мерки за регулиране на процеса за вземане на решения при наличие на много собственици, както и възможността за използване на решения на трети лица за финансиране. Тези мерки могат да бъдат съчетани с осигуряване на образование, обучение и специфична информация, както и техническо съдействие в областта на енергийната ефективност за участници на пазара като посочените в параграф 1. Държавите членки предприемат подходящи мерки в подкрепа на многостранния диалог между значими партньори като местни и регионални органи, социалните партньори, организации на собственици и наематели, организации на потребителите, енергоразпределителни предприятия или предприятия за продажба на енергия на дребно, ДПУЕЕ, общности за енергия от възобновяеми източници, граждански енергийни общности, публични органи и агенции, с цел да бъдат определени предложения за съвместно приемани мерки, стимули и насоки, свързани с разделянето на стимулите между собствениците и наемателите или между собствениците на сгради или обособени части от сгради. Всяка държава членка докладва за такива пречки и за мерките, предприети в нейната дългосрочна стратегия за саниране, утвърдена съгласно член 2а от Директива 2010/31/ЕС и съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999. 10. Комисията насърчава обмена и широкото разпространение на информация относно добри практики и методики в областта на енергийната ефективност и предоставя техническа помощ за смекчаване на разделянето на стимулите в държавите членки. Член 23 Партньорства за енергийна ефективност 1. До 11 октомври 2024 г. Комисията оценява дали съществуващите партньорства обхващат въпросите на енергийната ефективност. Ако оценката покаже, че съществуващите партньорства не обхващат в достатъчна степен въпросите на енергийната ефективност, Комисията установява секторни партньорства за енергийна ефективност на равнището на Съюза с подпартньорства за всеки липсващ сектор, като обединява по приобщаващ и представителен начин основните заинтересовани страни, включително социалните партньори, в сектори като ИКТ, транспорта, финансите и строителството. Ако бъде установено партньорство, Комисията определя, когато е целесъобразно, председател за всяко секторно партньорство на Съюза за енергийна ефективност. 2. Партньорствата, посочени в параграф 1, имат за цел да улесняват диалозите по въпросите на климата и енергийния преход между заинтересованите страни и да насърчават секторите да изготвят пътни карти за енергийна ефективност, за да се очертаят наличните мерки и технологични варианти за постигане на икономии на енергия, с цел подготовка за енергията от възобновяеми източници и декарбонизиране на секторите. Тези пътни карти биха имали ценен принос за подпомагане на секторите да планират инвестициите, необходими за постигането на целите на настоящата директива и на Регламент (ЕС) 2021/1119, както и да улеснят трансграничното сътрудничество между участниците с цел укрепване на вътрешния пазар. Член 24 Предоставяне на възможности и защита на уязвимите клиенти и намаляване на енергийната бедност 1. Без да се засягат техните национални икономически и социални политики, както и задълженията им съгласно правото на Съюза, държавите членки предприемат подходящи мерки за предоставяне на възможности и защита на хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища. При определянето на понятието „уязвими клиенти“ съгласно член 3, параграф 3 от Директива 2009/73/ЕО и член 28, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/944, държавите членки вземат предвид крайните ползватели. 2. Без да се засягат техните национални икономически и социални политики, както и задълженията им съгласно правото на Съюза, държавите членки прилагат мерки за подобряване на енергийната ефективност и сродни мерки за защита или информиране на потребителите, по-специално посочените в член 8, параграф 3 и член 22 от настоящата директива, приоритетно сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, с цел облекчаване на енергийната бедност. Наблюдението и докладването на тези мерки се извършват в рамките на съществуващите изисквания за докладване, предвидени в член 24 от Регламент (ЕС) 2018/1999. 3. За да окажат подкрепа на хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, държавите членки, когато е целесъобразно: a) прилагат мерки за подобряване на енергийната ефективност с цел смекчаване на ефектите от разпределението, дължащи се на други политики и мерки, като например данъчни мерки в съответствие с член 10 от настоящата директива или схеми за търговия с емисии за сградния и транспортния сектор в съответствие с Директива 2003/87/ЕО; б) използват по най-добрия възможен начин публичното финансиране, което е на разположение на равнището на Съюза и на национално равнище, включително, когато е приложимо, финансовата вноска, която държавите членки получават от Социалния фонд за климата съгласно членове 9 и 14 от Регламент (ЕС) 2023/955, и приходите от търгове за квоти от търговия с емисии съгласно СТЕ на ЕС в съответствие с Директива 2003/87/ЕО, за инвестиции в мерки за подобряване на енергийната ефективност като приоритетни действия; в) правят своевременни, ориентирани към бъдещето инвестиции в мерки за подобряване на енергийната ефективност, преди да се е проявило въздействието на други политики и мерки за разпределяне; г) насърчават техническата помощ и въвеждането на подходящи инструменти за финансиране, като например схеми със сметки за комунални услуги, местен резерв за загуби по заеми, гаранционни фондове, фондове, насочени към основно саниране и саниране за достигане на минимално равнище на икономии на енергия; д) насърчават техническата помощ за социалните участници с цел да се поощри активното участие на уязвимите клиенти на енергийния пазар и да се постигнат положителни промени в тяхното поведение при потреблението на енергия; е) осигуряват достъп до финансиране, безвъзмездни средства или субсидии, обвързани с достигането на минимално равнище на икономии на енергия, и по този начин улесняват достъпа до финансово достъпни банкови заеми или специални кредитни линии. 4. Държавите членки създават мрежа от експерти от различни сектори, като здравеопазването, сградния сектор и социалния сектор, и възлагат на тази мрежа — или на вече съществуваща мрежа — разработването на стратегии за подпомагане на вземащите решения на местно и национално равнище при прилагането на мерки за подобряване на енергийната ефективност, на инструменти за техническа помощ и финансови инструменти, насочени към намаляване на енергийната бедност. Държавите членки се стремят да осигурят мрежа от експерти, чийто състав осигурява баланс между половете и отразява гледните точки на всички хора. Държавите членки могат да възложат на мрежата от експерти да предоставя съвети относно: a) националните определения, показатели и критерии за енергийна бедност, засегнати от енергийна бедност и уязвими клиенти, включително крайни ползватели; б) разработването или подобряването на съответните показатели и набори от данни, свързани с проблема за енергийната бедност, които следва да се използват и докладват; в) методите и мерките за осигуряване на икономическата достъпност на разходите за живот и насърчаването на неутралността по отношение на разходите за жилища или подходи, които гарантират, че публичното финансиране, инвестирано в мерки за подобряване на енергийната ефективност, е от полза както за собствениците, така и за наемателите на сгради и обособени части от сгради, по-специално по отношение на хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища; г) мерките за предотвратяване или смекчаване на ситуации, в които определени групи от населението са по-засегнати или по-изложени на риск от енергийна бедност или по-податливи на последиците от нея, например въз основа на техните доходи, пол, здравословно състояние или принадлежност към малцинствена група и демография. ГЛАВА V ЕФЕКТИВНОСТ НА ЕНЕРГИЙНИТЕ ДОСТАВКИ Член 25 Оценка и планиране на отоплението и охлаждането 1. Като част от интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата и неговите актуализации съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 всяка държава членка представя на Комисията всеобхватна оценка на отоплението и охлаждането. Тази всеобхватна оценка съдържа информацията, посочена в приложение X към настоящата директива, и се придружава от оценката, извършена съгласно член 15, параграф 7 от Директива (ЕС) 2018/2001. 2. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да могат заинтересованите страни, засегнати от всеобхватната оценка, посочена в параграф 1, да участват в подготовката на планове за отопление и охлаждане, всеобхватната оценка и политиките и мерките, като същевременно се гарантира, че компетентните органи не разкриват, нито публикуват търговски или стопански тайни, които са били определени като такива. 3. За целите на посочената в параграф 1 всеобхватна оценка държавите членки извършват анализ на разходите и ползите, който обхваща тяхната територия, въз основа на климатичните условия, икономическата осъществимост и техническата съвместимост. Анализът на разходите и ползите трябва да може да улесни намирането на най-ефективните по отношение на ресурсите и разходите решения за посрещане на нуждите от отопление и охлаждане, като се отчита принципът „енергийната ефективност на първо място“. Анализът на разходите и ползите може да бъде част от екологична оценка съгласно Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 12 ). Държавите членки определят компетентните органи, отговорни за изготвянето на анализите на разходите и ползите, осигуряват подробна методика и допускания в съответствие с приложение XI и установяват и публикуват процедурите за изготвяне на икономическия анализ. 4. Когато във всеобхватната оценка, посочена в параграф 1 от настоящия член, и в анализа, посочен в параграф 3 от настоящия член, се установи потенциал за използване на високоефективно комбинирано производство на енергия и/или ефективни централни отоплителни и охладителни системи на база отпадна топлина, ползите от които превишават разходите, държавите членки предприемат подходящи мерки за развитието на инфраструктура за ефективни централни отоплителни и охладителни системи, за насърчаване на разработването на инсталации за оползотворяване на отпадна топлина, включително в промишления сектор, и/или за осигуряване на развитието на високоефективно комбинирано производство на енергия и използване на топлинна енергия и енергия за охлаждане, генерирани на база отпадна топлина и възобновяеми енергийни източници, в съответствие с параграф 1 от настоящия член и с член 26, параграфи 7 и 9. Когато във всеобхватната оценка, посочена в параграф 1 от настоящия член, и в анализа, посочен в параграф 3 от настоящия член, не бъде отчетен потенциал, ползите от който да превишават разходите, включително административните разходи за извършване на посочения в член 26, параграф 7 анализ на разходите и ползите, съответната държава членка, заедно с местните и регионалните органи, когато е приложимо, може да освободи инсталации от спазването на изискванията, предвидени в параграфи 1 и 3 от настоящия член. 5. Държавите членки приемат политики и мерки, които гарантират използването на потенциала, установен в рамките на всеобхватните оценки, извършени съгласно параграф 1 от настоящия член. Тези политики и мерки включват най-малко информацията, посочена в приложение X. Всяка държава членка съобщава тези политики и мерки като част от актуализацията на своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, представена съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, от последващия си интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, съобщен съгласно член 3 и членове 7—12 от същия регламент, и съответния национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата, представен съгласно същия регламент. 6. Държавите членки гарантират, че регионалните и местните органи изготвят местни планове за отопление и охлаждане най-малко в общини с общо население над 45 000 души. Тези планове следва най-малко: a) да се основават на информацията и данните, предоставени във всеобхватните оценки, извършени съгласно параграф 1, и да съдържат оценка и карта на потенциала за повишаване на енергийната ефективност, включително чрез готовност за централни отоплителни системи с ниски температури, високоефективно комбинирано производство на енергия, повторно използване на отпадната топлина и енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане в конкретната зона; б) да са съобразени с принципа „енергийната ефективност на първо място“; в) да включват стратегия за използване на установения потенциал съгласно буква а); г) да са изготвени с участието на всички съответни регионални или местни заинтересовани страни и да гарантират участието на широката общественост, включително оператори на местната енергийна инфраструктура; д) да отчитат съответната съществуваща енергийна инфраструктура; е) да вземат под внимание общите потребности на местните общности и множество местни или регионални административни единици или региони; ж) да оценяват ролята на енергийните общности и други ръководени от потребителите инициативи, които могат активно да допринесат за изпълнението на местни проекти за отопление и охлаждане; з) да включват анализ на отоплителните и охладителните уреди и системи в местния сграден фонд, като се отчита специфичният за района потенциал за мерки за енергийна ефективност и се вземат мерки по отношение на сградите с най-лоши характеристики и потребностите на уязвимите домакинства; и) да определят начини за финансиране на изпълнението на политиките и мерките и да набелязват финансови механизми, позволяващи на потребителите да преминат към отопление и охлаждане с енергия от възобновяеми източници; й) да включват траектория за постигане на целите на плановете в съответствие с климатичната неутралност, както и наблюдение на напредъка при изпълнението на набелязаните политики и мерки; к) да се стремят към замяна на старите и неефективни отоплителни и охладителни уреди в сградите на публичните органи с високоефективни алтернативи с оглед на постепенното премахване на изкопаемите горива; л) да оценяват потенциалните полезни взаимодействия с плановете на съседни регионални или местни органи с цел насърчаване на съвместните инвестиции и икономическата ефективност. Държавите членки гарантират, че на всички съответни лица, включително публичните и съответните частни заинтересовани страни, се предоставя възможност да участват в подготовката на планове за отопление и охлаждане, всеобхватната оценка, посочена в параграф 1, и политиките и мерките, посочени в параграф 5. За тази цел държавите членки разработват препоръки, които да подкрепят прилагането от страна на регионалните и местните органи на политики и мерки за енергийно ефективно и основано на енергия от възобновяеми източници отопление и охлаждане на регионално и местно равнище, като се използва установеният потенциал. Държавите членки оказват подкрепа на регионалните и местните органи във възможно най-голяма степен чрез всякакви средства, включително чрез схеми за финансова подкрепа и техническа помощ. Държавите членки гарантират, че плановете за отопление и охлаждане са приведени в съответствие с други местни изисквания на планирането в областта на климата, енергията и околната среда, за да се избегне административната тежест за местните и регионалните органи и да се насърчи ефективното изпълнение на плановете. Местните планове за отопление и охлаждане могат да се изпълняват съвместно от група от няколко съседни местни органа, при наличие на подходящи географски и административен контекст, както и инфраструктура за отопление и охлаждане. Местните планове за отопление и охлаждане се оценяват от компетентен орган и при необходимост се придружават от подходящи мерки за изпълнение. Член 26 Доставка на топлинна енергия и на енергия за охлаждане 1. С оглед да се гарантира по-ефективно потребление на първичната енергия и да се увеличи делът на енергията от възобновяеми източници в доставките на топлинна енергия и енергия за охлаждане, постъпващи в мрежата, ефективната централна отоплителна и охладителна система трябва да отговаря на следните критерии: a) до 31 декември 2027 г. — система, използваща най-малко 50 % енергия от възобновяеми източници, 50 % отпадна топлина, 75 % топлинна енергия от комбинирано производство на енергия или 50 % от съчетание на такава енергия и топлина; б) от 1 януари 2028 г. — система, използваща най-малко 50 % енергия от възобновяеми източници, 50 % отпадна топлина, 50 % енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина, 80 % топлинна енергия от високоефективно комбинирано производство или най-малко съчетание от такава топлинна енергия, постъпваща в мрежата, като делът на енергията от възобновяеми източници е най-малко 5 %, а общият дял на енергията от възобновяеми източници, отпадната топлина или топлинната енергия от високоефективно комбинирано производство е най-малко 50 %; в) от 1 януари 2035 г. — система, използваща най-малко 50 % енергия от възобновяеми източници, 50 % отпадна топлина или 50 % енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина или система, при която общият дял на енергията от възобновяеми източници, отпадната топлина или топлинната енергия от високоефективно комбинирано производство е най-малко 80 % и освен това общият дял на енергията от възобновяеми източници или отпадната топлина е най-малко 35 %; г) от 1 януари 2040 г. — система, използваща най-малко 75 % енергия от възобновяеми източници, 75 % отпадна топлина или 75 % енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина, или система, използваща най-малко 95 % енергия от възобновяеми източници, отпадна топлина и топлинна енергия от високоефективно комбинирано производство, и освен това общият дял на енергията от въозбновяеми източници или отпадната топлина е най-малко 35 %; д) от 1 януари 2045 г. — система, използваща най-малко 75 % енергия от възобновяеми източници, 75 % отпадна топлина или 75 % енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина; е) от 1 януари 2050 г. — система, използваща само енергия от възобновяеми източници, само отпадна топлина или само съчетание от енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина. 2. Държавите членки могат също така да изберат, вместо критериите, изложени в параграф 1 от настоящия член, критерии за показатели за устойчивост въз основа на количеството емисии на ПГ от централната отоплителна и охладителна система за единица топлинна енергия или енергия за охлаждане, доставяни на клиентите, като се вземат предвид мерките, предприети в изпълнение на задължението съгласно член 24, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001. Когато се избират тези критерии, ефективната централна отоплителна и охладителна система е система, при която на клиентите се доставя следното максимално количество емисии на ПГ на единица топлинна енергия или енергия за охлаждане: а) до 31 декември 2025 г.: 200 g/kWh; б) от 1 януари 2026 г.: 150 g/kWh в) от 1 януари 2035 г.: 100 g/kWh г) от 1 януари 2045 г.: 50 g/kWh; д) от 1 януари 2050 г.: 0 g/kWh. 3. Държавите членки могат да изберат да прилагат критериите за емисии на ПГ на единица топлинна енергия или енергия за охлаждане за всеки период, посочен в параграф 2, букви а)—д) от настоящия член. Ако направят такъв избор, те уведомяват Комисията до 11 януари 2024 г. за периода, посочен в параграф 2, буква а) от настоящия член, и най-малко шест месеца преди началото на съответните периоди, посочени в параграф 2, букви б)—д) от настоящия член. Уведомяването включва мерките, взети в изпълнение на задължението съгласно член 24, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001, ако те вече са били съобщени в последната актуализация на техния национален план в областта на енергетиката и климата. 4. За да се счита, че дадена централна отоплителна и охладителна система е ефективна, държавите членки гарантират, че когато тя се изгражда или нейните захранващи блокове се преоборудват значително, централната отоплителна и охладителна система отговаря на критериите, посочени в параграфи 1 или 2, приложими към момента, в който тя започва или продължава да функционира след преоборудването. Освен това държавите членки гарантират, че когато дадена централна отоплителна и охладителна система се изгражда или нейните захранващи блокове се преоборудват значително: а) използването на изкопаеми горива, различни от природен газ, не нараства спрямо средната годишна стойност за последните три години на пълноценна експлоатация преди преоборудването; и б) новите източници на топлинна енергия в системата не използват изкопаеми горива, с изключение на природен газ, ако системата е била изградена или значително преоборудвана до 2030 г. 5. Държавите членки гарантират, че считано от 1 януари 2025 г. и на всеки пет години след това, операторите на всички съществуващи централни отоплителни и охладителни системи с обща отдадена топлинна и охладителна мощност над 5 MW, които не отговарят на критериите, посочени в параграф 1, букви б)—д), изготвят план за гарантиране на по-ефективно потребление на първичната енергия, за намаляване на загубите при разпределението и за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в доставките на топлинна енергия и енергия за охлаждане. Планът включва мерки за изпълнение на критериите, посочени в параграф 1, букви б)—д), и изисква одобрението на компетентния орган. 6. Държавите членки гарантират, че център за данни с обща номинална входяща енергийна мощност над 1 MW използва отпадната топлина или други приложения за повторно използване на отпадната топлина, освен ако може да докаже, че това не е технически или икономически осъществимо в съответствие с оценката, посочена в параграф 7. 7. С цел да оценят икономическата осъществимост на увеличаването на енергийна ефективност на услугите за отопление и охлаждане, държавите членки осигуряват извършването на анализ на разходите и ползите на равнището на инсталацията в съответствие с приложение XI, когато посочените по-долу инсталации представляват планирани нови инсталации или значително преоборудвани инсталации: a) топлоелектрическа инсталация за производство на електрическа енергия със средна годишна обща входяща енергийна мощност над 10 MW, за да бъдат оценени разходите и ползите от проектиране на инсталация, която да функционира като инсталация за високоефективно комбинирано производство на енергия; б) промишлена инсталация със средна годишна обща входяща енергийна мощност над 8 MW, за да се оцени оползотворяването на отпадната топлина на обекта и извън него; в) обслужващо съоръжение със средна годишна обща входяща енергийна мощност над 7 MW, като например съоръжения за пречистване на отпадъчни води и съоръжения за ВПГ, за да се оцени оползотворяването на отпадната топлина на обекта и извън него; г) център за данни със средна годишна обща входяща енергийна мощност над 1 MW, за да бъдат оценени анализът на разходите и ползите, включително, но не само, техническата осъществимост, икономическата ефективност и въздействието върху енергийната ефективност и търсенето на топлинна енергия на местно равнище при отчитане на сезонните вариации, на използването на отпадната топлина за задоволяване на икономически оправдано търсене, както и на свързването на тази инсталация с централна отоплителна мрежа или ефективна/използваща енергия от ВЕИ централна охладителна система, или други приложения за повторно използване на отпадната топлина. При анализа, посочен в първа алинея, буква г), се вземат предвид решения за охладителната система, които позволяват отстраняване или улавяне на отпадната топлина при полезно температурно ниво с минимални вложени допълнителни количества енергия. Държавите членки се стремят да премахнат пречките пред оползотворяването на отпадната топлина и да предоставят подкрепа за използването на отпадна топлина в случай на планирани нови или преоборудвани инсталации. Монтирането на оборудване, с което да се улавя въглероден диоксид, произведен от горивна инсталация, с оглед на съхранението му в геоложки формации в съответствие с Директива 2009/31/ЕО, не се счита за преоборудване за целите на букви б) и в) от настоящия параграф. Държавите членки изискват анализът на разходите и ползите да бъде извършен в сътрудничество с дружествата, отговарящи за експлоатацията на съоръжението. 8. Държавите членки могат да освободят от прилагането на параграф 7: a) инсталациите за производство на електрическа енергия през пиковите часове и резервните инсталации за производство на електрическа енергия, планирани да работят при по-малко от 1 500 експлоатационни часа годишно като плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години, въз основа на създадена от държавите членки процедура за проверка, с която се гарантира, че този критерий за освобождаване е изпълнен; б) инсталациите, които е необходимо да бъдат разположени в близост до геоложка формация за съхранение на въглероден диоксид, одобрено съгласно Директива 2009/31/ЕО; в) центровете за данни, чиято отпадна топлина се използва или ще се използва в централна отоплителна мрежа или директно за отопление на помещения, за подготовка на топла вода за битови нужди или за други цели в сградата, групата сгради или съоръженията, в които са поместени. Държавите членки могат да установят прагове, изразени посредством наличното количество полезна отпадна топлина, търсенето на топлина или разстоянието между промишлените инсталации и централните отоплителни мрежи, за освобождаване на отделните инсталации от прилагането на параграф 7, букви в) и г). Държавите членки уведомяват Комисията за актове за освобождаване, приети по настоящия параграф. 9. Държавите членки приемат критерии за издаване на разрешения по член 8 от Директива (ЕС) 2019/944 или равностойни критерии за разрешение с цел: a) да се вземат предвид резултатите от всеобхватната оценка, посочена в член 25, параграф 1; б) да се осигури спазване на изискванията, установени в параграф 7; в) да се вземат предвид резултатите от анализа на разходите и ползите, посочен в параграф 7. 10. Държавите членки могат да освободят отделни инсталации от изисквания, свързани с критериите за издаване на разрешения или с равностойните критерии за разрешения, посочени в параграф 9, да приложат възможности, ползите от които превишават разходите по тях, ако за това са налице наложителни причини от правен или финансов характер или причини, свързани със собствеността. В такива случаи съответните държави членки представят на Комисията обосновано решение в рамките на три месеца от датата на вземане на това решение. Комисията може да представи становище по решението в срок от три месеца след получаването му. 11. Параграфи 7, 8, 9 и 10 от настоящия член се прилагат за инсталации, обхванати от Директива 2010/75/ЕС, без да се засягат установените в нея изисквания. 12. Държавите членки събират информация относно анализите на разходите и ползите, извършени в съответствие с параграф 7, букви а)—г). Тази информация следва да съдържа най-малко данни за наличните количества топлинна енергия и топлинните параметри, броя на планираните работни часове за всяка година и географското местоположение на обектите. Тези данни се публикуват при надлежно зачитане на тяхната потенциална чувствителност. 13. Въз основа на хармонизираните референтни стойности на ефективност, посочени в буква г) от приложение III, държавите членки осигуряват възможност произходът на електрическата енергия, произведена чрез високоефективно комбинирано производство на енергия, да се гарантира в съответствие с обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, определени от всяка държава членка. Държавите членки правят необходимото тези гаранции за произход да съответстват на изискванията, установени в приложение XII, както и да съдържат най-малко информацията, посочена в него. Държавите членки взаимно признават своите гаранции за произход, изключително като доказателство за информацията, посочена в настоящия параграф. Всеки отказ за признаване на гаранция за произход като такова доказателство, по-специално поради причини, свързани с предотвратяването на измами, се основава на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии. Държавите членки уведомяват Комисията за всеки такъв отказ и излагат основанията за него. В случай на отказ да бъде призната гаранция за произход Комисията може да приеме решение да принуди отказалото лице да признае гаранцията, по-специално с оглед на обективните, прозрачни и недискриминационни критерии, на които се основава подобно признаване. 14. Държавите членки гарантират, че цялата налична подкрепа за комбинирано производство на енергия се насочва към електрическата енергия, произвеждана чрез високоефективно комбинирано производство на енергия, а отпадната топлина се използва ефективно за постигане на икономии на първична енергия. Публичната подкрепа за комбинираното производство на енергия и за производството на енергия от централни топлоцентрали и мрежи се подчинява на правилата за държавна помощ в случите, когато е приложимо. Член 27 Преобразуване, пренос и разпределение на енергия 1. Националните енергийни регулаторни органи прилагат принципа „енергийната ефективност на първо място“ в съответствие с член 3 от настоящата директива, когато изпълняват регулаторните задачи, предвидени в директиви 2009/73/ЕО и (ЕС) 2019/944, относно решенията си във връзка с експлоатацията на газовата и електроенергийната инфраструктура, включително решенията за мрежовите тарифи. Освен принципа „енергийната ефективност на първо място“ националните енергийни регулаторни органи могат да вземат предвид икономическата ефективност, ефективността на системата и сигурността на доставките, пазарната интеграция, като същевременно спазват целите на Съюза в областта на климата и устойчивостта съгласно член 18 от Регламент (ЕС) 2019/943 и член 13 от Регламент (ЕО) № 715/2009. 2. Държавите членки гарантират, че операторите на преносни и разпределителни системи за газ и електрическа енергия прилагат принципа „енергийната ефективност на първо място“ в съответствие с член 3 от настоящата директива, когато вземат решения във връзка с планирането и развитието на мрежите и инвестициите в тях. Националните регулаторни органи или други определени национални органи се уверяват, че в методиките, използвани от операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи, се оценяват алтернативите при анализа на разходите и ползите и се вземат предвид по-широките ползи на енергийно ефективните решения, гъвкавостта от страната на търсенето и инвестициите в активи, които допринасят за смекчаването на изменението на климата. Националните регулаторни органи и други определени органи също така проверяват прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ от операторите на преносни системи или операторите на разпределителни системи, когато се одобряват, проверяват или наблюдават техните проекти и планове за развитие на мрежата съгласно член 22 от Директива 2009/73/ЕО и член 32, параграф 3 и член 51 от Директива (ЕС) 2019/944. Националните регулаторни органи могат да представят методики и насоки за начините на оценяване на алтернативите в анализа на разходите и ползите, в тясно сътрудничество с операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи, които могат да споделят основни технически експертни познания. 3. Държавите членки гарантират, че операторите на преносни и разпределителни системи наблюдават и правят количествена оценка на общия обем загуби в мрежата и когато е технически и финансово осъществимо, оптимизират мрежите и подобряват тяхната ефективност. Операторите на преносни и разпределителни системи докладват на националния енергиен регулаторен орган тези мерки и очакваните икономии на енергия от намаляването на загубите в мрежата. Държавите членки гарантират, че операторите на преносни и разпределителни системи извършват оценка на мерките за подобряване на енергийната ефективност по отношение на своите съществуващи преносни или разпределителни системи за газ или електрическа енергия и подобряват енергийната ефективност при проектирането и експлоатацията на инфраструктурата, по-специално по отношение на разгръщането на интелигентни мрежи. Държавите членки насърчават операторите на преносни и разпределителни системи да разработват иновативни решения за подобряване на енергийната ефективност на съществуващите и бъдещите системи чрез регулиране, основано на стимули, в съответствие с тарифните принципи, изложени в член 18 от Регламент (ЕС) 2019/943 и член 13 от Регламент (ЕО) № 715/2009. 4. Националните енергийни регулаторни органи включват специален раздел относно постигнатия напредък в подобряването на енергийната ефективност по отношение на експлоатацията на газовата и електроенергийната инфраструктура в годишния доклад, който се изготвя съгласно член 41 от Директива 2009/73/ЕО и съгласно член 59, параграф 1, буква и) от Директива (ЕС) 2019/944. В тези доклади националните енергийни регулаторни органи дават оценка на общата ефективност при експлоатацията на газовата и електроенергийната инфраструктура, мерките, предприети от операторите на преносни и разпределителни системи и когато е приложимо, дават препоръки за подобрения на енергийната ефективност, включително икономически ефективни алтернативи, които намаляват върховите натоварвания и цялостното потребление на електрическа енергия. 5. По отношение на електрическата енергия държавите членки гарантират, че регулирането на мрежите, както и мрежовите тарифи съответстват на критериите, изложени в приложение XIII, като се вземат предвид свързаните с мрежите кодекси и насоки, разработени съгласно Регламент (ЕС) 2019/943, и задължението, предвидено в член 59, параграф 7, буква а) от Директива (ЕС) 2019/944, за да се даде възможност необходимите инвестиции в мрежите да се извършват по начин, който гарантира жизнеспособността на мрежите. 6. Държавите членки могат да разрешават елементи от схемите и тарифните структури, които имат социална цел във връзка с мрежовия пренос и разпределението на енергия, при условие че отрицателните последици върху преносната или разпределителната система бъдат сведени до необходимия минимум и че те не са непропорционални спрямо социалната цел. 7. Националните регулаторни органи осигуряват премахването на онези стимули в тарифите за пренос и разпределение, които са в ущърб на енергийната ефективност на производството, преноса, разпределението и доставките на електрическа енергия и газ. Държавите членки гарантират ефективност при проектирането на инфраструктурата и експлоатацията на съществуващата инфраструктура в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/943, както и че тарифите дават възможност за реакция при потреблението. 8. Операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи спазват приложение XIV. 9. Когато е целесъобразно, националните регулаторни органи могат да изискват от операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи да насърчават разполагането на инсталации за високоефективно комбинирано производство на енергия в близост до области с търсене на топлинна енергия, чрез намаляване на таксите за свързване и използване на системата. 10. Държавите членки могат да разрешат на производителите на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на енергия, желаещи да бъдат свързани към мрежата, да обявят търг за техническото осъществяване на свързването. 11. При докладване по Директива 2010/75/ЕС и без да се засяга член 9, параграф 2 от същата директива, държавите членки разглеждат възможността да включат информация относно равнищата на енергийна ефективност на инсталации, в които се извършва изгаряне на горива, с обща номинална входяща топлинна мощност от 50 MW или повече, от гледна точка на най-добрите налични техники, разработени в съответствие с Директива 2010/75/ЕС. ГЛАВА VI ХОРИЗОНТАЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 28 Осигуряване на схеми за квалификация, акредитиране и сертифициране 1. Държавите членки създават мрежа, осигуряваща подходящо ниво на компетентност за професиите, свързани с енергийната ефективност, което отговаря на нуждите на пазара. Държавите членки, в тясно сътрудничество със социалните партньори, гарантират, че са налице схеми за сертифициране или равностойни схеми за квалификация, включително, когато е необходимо, подходящи програми за обучение за професии, свързани с енергийната ефективност, включително доставчици на услуги за енергийна ефективност, лица, извършващи обследвания за енергийна ефективност, ръководители в областта на енергетиката, независими експерти и монтажници на сградни компоненти, посочени в Директива 2010/31/ЕС, и доставчици на интегрирани ремонтни дейности, които схеми са надеждни и допринасят за постигането на националните цели за енергийна ефективност и общите цели на Съюза за декарбонизация. Държавите членки гарантират, че доставчиците на схеми за сертифициране или равностойни схеми за квалификация, включително, когато е необходимо, на подходящи програми за обучение, са акредитирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета ( 13 ) или одобрени съгласно сходно национално законодателство или стандарти. 2. Държавите членки насърчават участието в програми за сертифициране, образование и обучение, за да осигурят подходящо ниво на компетентност в професиите в областта на енергийната ефективност, което отговаря на нуждите на пазара. 3. До 11 октомври 2024 г. Комисията: а) в сътрудничество с група експерти, определени от държавите членки, създава рамка или разработва кампания за привличане на повече хора към професиите в областта на енергийната ефективност, като същевременно се гарантира спазването на принципа на недискриминация; б) оценява доколко е перспективно създаването на платформа с единна точка на достъп, като се използват по възможност съществуващи инициативи, с цел да се предостави подкрепа на държавите членки при определянето на техните мерки за осигуряване на подходящо ниво на квалифицирани специалисти, необходими, за да се следват темповете на напредъка в енергийната ефективност с оглед на постигането на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката. Платформата би могла да обединява експерти от държавите членки, социални партньори, образователни институции, академични институции и други заинтересовани страни с цел насърчаване и популяризиране на най-добрите практики, свързани със схемите за квалификация и програмите за обучение, с оглед на осигуряването на повече специалисти в областта на енергийната ефективност, както и на преквалифицирането и повишаването на квалификацията на съществуващите специалисти, така че да се отговори на нуждите на пазара. 4. Държавите членки гарантират, че при националните схеми за сертифициране или равностойните схеми за квалификация, включително, когато е необходимо, програмите за обучение, са взети предвид съществуващите европейски или международни стандарти за енергийна ефективност. 5. Държавите членки оповестяват публично схемите за сертифициране, равностойните схеми за квалификация или подходящите програми за обучение, посочени в параграф 1, и сътрудничат помежду си и с Комисията във връзка със съпоставяне между тези схеми и тяхното признаване. Държавите членки предприемат подходящи мерки за информиране на потребителите за наличието на схемите в съответствие с член 29, параграф 1. 6. До 31 декември 2024 г. и най-малко на всеки четири години след това държавите членки оценяват дали схемите осигуряват необходимото ниво на компетентност, както и равен достъп на всички лица в съответствие с принципа на недискриминация, на доставчиците на услуги за енергийна ефективност, лицата, извършващи обследвания за енергийна ефективност, ръководителите в областта на енергетиката, независимите експерти, монтажниците на сградни компоненти по Директива 2010/31/ЕС и доставчиците на интегрирани ремонтни дейности. Държавите членки оценяват също така разликата между броя на наличните и необходимите специалисти. Държавите членки оповестяват публично оценката и препоръките от нея и ги представят чрез електронната платформа, създадена в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Член 29 Услуги за енергийна ефективност 1. Държавите членки насърчават пазара на услуги за енергийна ефективност и достъпа до него на МСП, като разпространяват ясна и лесно достъпна информация относно: a) наличните договори за услуги за енергийна ефективност и клаузите, които следва да се включват в тези договори, за да се гарантират икономиите на енергия и правата на крайните клиенти; б) финансовите инструменти, стимулите, безвъзмездните средства, револвиращите фондове, гаранциите, схемите за застраховане, и заемите за подпомагане на проекти за услуги, свързани с енергийната ефективност; в) наличните доставчици на услуги за енергийна ефективност, например ДПУЕЕ, които са квалифицирани или сертифицирани и чиито квалификации или сертификати са в съответствие с член 28; г) наличните методики за наблюдение и проверка и схеми за контрол на качеството. 2. Държавите членки насърчават разработването на етикети за качество, inter alia, от търговски сдружения, които се основават на европейски или международни стандарти, когато е приложимо. 3. Държавите членки оповестяват публично и актуализират редовно списък на квалифицираните или сертифицираните доставчици на услуги за енергийна ефективност и на техните квалификации или сертификати в съответствие с член 28 или осигуряват интерфейс в случаите, когато доставчиците на услуги за енергийна ефективност могат да предоставят тази информация. 4. Държавите членки насърчават и гарантират, когато е технически и икономически осъществимо, използването на възможността за сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат при санирането на големи сгради, които се притежават от публични органи. По отношение на санирането на големи нежилищни сгради с разгъната използваема застроена площ над 750 m 2 държавите членки гарантират, че публичните органи извършват оценка на осъществимостта на използването на възможността за сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат и на други услуги за енергийна ефективност, основани на резултатите. Държавите членки могат да насърчават публичните органи да комбинират сключването на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат с разширени услуги за енергийна ефективност, включително реакция при потреблението и съхраняване, за да се осигурят икономии на енергия и да се поддържат получените резултати във времето чрез непрекъснато наблюдение, ефективна експлоатация и поддръжка. 5. Държавите членки подкрепят публичния сектор при приемането на оферти за услуги за енергийна ефективност, и по-специално за преоборудване на сгради, чрез: a) осигуряване на примерни договори за целите на сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат, които съдържат най-малко елементите, посочени в приложение XV, и при които са взети предвид съществуващите европейски или международни стандарти, наличните насоки за тръжни процедури и ръководство на Евростат за статистическото третиране на договорите за спестяване на енергия с гарантиран резултат в сметките на държавното управление; б) предоставяне на информация относно най-добрите практики при сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат, включително— ако има такъв — и анализ на разходите и ползите, като се използва подходът на жизнения цикъл; в) насърчаване и предоставяне на публичен достъп до бази данни с текущи и изпълнени проекти за сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат, която включва предвидените и постигнатите икономии на енергия. 6. Държавите членки подкрепят правилното функциониране на пазара на услуги за енергийна ефективност, като вземат следните мерки: a) определят и оповестяват информация за една или повече точки за контакт, където крайните клиенти могат да получат посочената в параграф 1 информация; б) премахват регулаторните и нерегулаторните пречки, които препятстват навлизането на договорите за спестяване на енергия с гарантиран резултат и на други модели на услуги за енергийна ефективност, с цел определяне и/или прилагане на мерки за икономии на енергия; в) създават и засилват ролята на консултативни органи и независими пазарни посредници, включително обслужване на едно гише или сходни помощни механизми за насърчаване на развитието на пазара по отношение на предлагането и на търсенето, и предоставят публично информацията за тези помощни механизми, както и достъп до нея на участниците на пазара. 7. С цел подпомагане на правилното функциониране на пазара на услуги за енергийна ефективност държавите членки могат да създадат отделен механизъм или да определят омбудсман, за да гарантират ефикасното разглеждане на жалби и извънсъдебното решаване на спорове, произтичащи от договорите за услуги за енергийна ефективност и за спестяване на енергия с гарантиран резултат. 8. Държавите членки гарантират, че енергоразпределителните предприятия, операторите на разпределителни системи и предприятията за продажба на енергия на дребно се въздържат от всякакви дейности, които могат да затруднят търсенето и предоставянето на услуги за енергийна ефективност или мерки за подобряване на енергийната ефективност или да попречат на развитието на пазарите за такива услуги или мерки, включително недопускане на конкуренти на пазара или злоупотреба с господстващо положение. Член 30 Национален фонд за енергийна ефективност, финансиране и техническа помощ 1. Без да се засягат членове 107 и 108 ДФЕС, държавите членки способстват за създаването на финансови механизми или използването на съществуващи такива за мерки за подобряване на енергийната ефективност, така че да се увеличат максимално ползите от различните потоци на финансиране и от съчетаването на безвъзмездни средства, финансови инструменти и техническа помощ. 2. Когато е целесъобразно, Комисията съдейства, пряко или чрез финансовите институции, на държавите членки при създаването на инструменти за финансиране и механизми за подпомагане на разработването на проекти на национално, регионално и местно равнище с цел инвестиции в увеличаването на енергийната ефективност в различните отрасли и предоставяне на права и защита на хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, включително като се отразява аспектът на равенопоставеност, така че да не бъде пренебрегнат никой. 3. Държавите членки приемат мерки, които насърчават кредитните продукти за финансиране на енергийната ефективност, като „зелени“ ипотеки и „зелени“ кредити - обезпечени или необезпечени, и гарантират, че те се предлагат широко и по недискриминационен начин от финансовите институции, че са видими и достъпни за потребителите. Държавите членки предприемат мерки за улесняване на използването на схемите за финансиране, свързани със сметките за комунални услуги и данъчното облагане, като вземат предвид насоките на Комисията, дадени в съответствие с параграф 10. Държавите членки гарантират, че банките и другите финансови институции получават информация относно възможности за участие във финансирането на мерки за подобряване на енергийната ефективност, включително чрез установяване на публично-частни партньорства. Държавите членки насърчават създаването на механизми за гарантиране на заеми за инвестиции в енергийната ефективност. 4. Без да се засягат членове 107 и 108 ДФЕС, държавите членки насърчават създаването на схеми за финансова подкрепа с цел да се разшири въвеждането на мерки за подобряване на енергийната ефективност, насочени към значително преоборудване на индивидуалните и централните отоплителни и охладителни системи. 5. Държавите членки насърчават натрупването на експертен опит и осигуряването на техническа помощ на местно равнище, при целесъобразност чрез съществуващи мрежи и съоръжения, за предоставяне на консултации относно най-добрите практики, свързани с декарбонизацията на централните отоплителни и охладителни системи по места, като достъп до целева финансова подкрепа. 6. Комисията улеснява обмена на най-добри практики между компетентните национални или регионални институции или органи, включително посредством годишни срещи на регулаторните органи, публични бази данни с информация относно изпълнението на мерките от държавите членки и съпоставки между различните държави. 7. С цел да се привлече частно финансиране за мерки за енергийна ефективност и енергийно саниране и да се допринесе за постигането на целите на Съюза за енергийна ефективност и на националните приноси съгласно член 4 от настоящата директива, както и на целите по Директива 2010/31/ЕС, Комисията води диалог с публични и частни финансови институции и с конкретни сектори с оглед да набележи потребностите и възможните действия, които може да предприеме. 8. Действията, посочени в параграф 7, включват следните елементи: a) привличане на капиталови инвестиции в енергийна ефективност чрез отчитане на по-широкото въздействие на икономиите на енергия; б) улесняване на прилагането на специални финансови инструменти за енергийна ефективност и схеми за финансиране в голям мащаб, които да бъдат създадени от финансовите институции; в) осигуряване на по-добри енергийни и финансови данни за резултатите от: i) допълнителното проучване на начините, по които инвестициите в енергийна ефективност подобряват базовата стойност на активите; ii) спомагателните проучвания за оценка на паричното изражение на неенергийните ползи от инвестициите за енергийна ефективност. 9. С цел да се привлече частно финансиране за мерки за енергийна ефективност и енергийно саниране, държавите членки при прилагането на настоящата директива: a) обмислят начините за по-добро използване на системите за енергийно управление и обследванията за енергийна ефективност съгласно член 11 като фактор при вземането на решения; б) използват в най-голяма степен възможностите и инструментите, достъпни в бюджета на Съюза и предлагани от инициативата „Интелигентно финансиране за интелигентни сгради“ и съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г., озаглавено „Вълна на саниране за Европа — екологизиране на нашите сгради, създаване на работни места, подобряване на качеството на живот“. 10. До 31 декември 2024 г. Комисията дава на държавите членки и участниците на пазара насоки относно начините за осигуряване на частни инвестиции. Насоките имат за цел да подпомогнат държавите членки и участниците на пазара при развитието и прилагането на техните инвестиции в енергийната ефективност, включително в различните програми на Съюза, и предлагат подходящи финансови механизми и иновативни решения за финансиране с комбинация от безвъзмездни помощи, финансови инструменти и помощ за развитието на проекти, за да се увеличи мащабът на съществуващите инициативи и да се използват програмите на Съюза като катализатор за увеличаване на ефекта и привличане на частни инвестиции. 11. Държавите членки могат да създадат национален фонд за енергийна ефективност. Целта на този фонд е да се прилагат мерки за енергийна ефективност, които да осигурят подкрепа на държавите членки при постигането на националните им приноси за енергийна ефективност и техните индикативни криви, посочени в член 4, параграф 2. Националният фонд за енергийна ефективност може да бъде създаден като специален фонд в рамките на вече съществуващ национален механизъм за насърчаване на капиталовите инвестиции. Националният фонд за енергийна ефективност може да се финансира с приходите от провежданите в сградния и транспортния сектор търгове за квоти по СТЕ на ЕС. 12. Когато държавите членки създават национални фондове за енергийна ефективност, посочени в параграф 11 от настоящия член, те създават финансови инструменти, включително публични гаранции, с цел увеличаване на частните инвестиции в енергийна ефективност и използването на кредитни продукти за финансиране на енергийната ефективност и на иновативни схеми, посочени в параграф 3 от настоящия член. Съгласно член 8, параграф 3 и член 24 националният фонд за енергийна ефективност подкрепя приоритетното прилагане на мерките сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища. Тази подкрепа включва финансиране за мерки за енергийна ефективност за МСП с цел привличане и стимулиране на частно финансиране за МСП. 13. Държавите членки могат да допуснат публичните органи да изпълняват задълженията, предвидени в член 6, параграф 1, посредством ежегодна вноска в националния фонд за енергийна ефективност на сума, равностойна на инвестициите, необходими за посрещане на тези задължения. 14. Държавите членки могат да предвидят изпълнението на задълженията, посочени в член 8, параграфи 1 и 4, на задължените лица да става чрез ежегодна вноска в националния фонд за енергийна ефективност на сума, равна на инвестициите, необходими за посрещане на тези задължения. 15. Държавите членки могат да използват приходите си от годишното разпределено количество емисии съгласно Решение № 406/2009/ЕО за разработване на иновативни механизми за финансиране на подобрения на енергийната ефективност. 16. Комисията прави оценка на ефективността и ефикасността на оказваната на равнището на Съюза и на национално равнище подкрепа за публичното финансиране за енергийна ефективност, както и на способността на държавите членки да увеличат използването на частни инвестиции в енергийната ефективност, като същевременно взема предвид потребностите от публично финансиране, отразени в националните планове в областта на енергетиката и климата. Комисията оценява дали създаването на механизъм за енергийна ефективност на равнището на Съюза, предназначен да предоставя гаранция на Съюза, техническа помощ и свързани безвъзмездни средства с оглед на прилагането на финансовите инструменти, и на схеми за финансиране и подкрепа на национално равнище би могло да подпомогне по икономически ефективен начин постигането на целите на Съюза в областта на енергийната ефективност и климата, и когато е целесъобразно, предлага създаването на подобен механизъм. За тази цел до 30 март 2024 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, който, когато е целесъобразно, може да бъде придружен от законодателни предложения. 17. Държавите членки докладват на Комисията, до 15 март 2025 г. и на всеки две години след това, като част от своите интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 17 и в съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2018/1999, следните данни: a) обема на публичните инвестиции в енергийна ефективност и средния коефициент на ливъридж, постигнат чрез публично финансиране в подкрепа на мерки за енергийна ефективност; б) обема на кредитните продукти за финансиране на енергийната ефективност, като се прави разграничение между различните продукти; в) когато е приложимо, национални програми за финансиране, въведени с цел увеличаване на енергийна ефективност и най-добри практики, както и иновативни схеми за финансиране на енергийната ефективност. За да се улесни изготвянето на доклада, посочен в първа алинея от настоящия параграф, Комисията включва установените в същата алинея изисквания в общия образец, утвърден в актовете за изпълнение, приети съгласно член 17, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999. 18. За целите на изпълнението на задължението, посочено в параграф 17, буква б), и без да се засягат допълнителните национални мерки, държавите членки вземат предвид съществуващите задължения за разкриване на информация, приложими за финансовите институции, включително: а) правилата за разкриване на информация, приложими за кредитните институции съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2021/2178 на Комисията ( 14 ); б) изискванията за разкриване на рисковете от екологичен, социален и управленски характер за кредитните институции в съответствие с член 449а от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 15 ). За да улесни събирането и агрегирането на данни за обема на кредитните продукти за финансиране на енергийната ефективност с цел изпълнение на задължението, посочено в параграф 17, буква б), до 15 март 2024 г. Комисията дава насоки на държавите членки относно реда за достъп, събиране и агрегиране на данни за обема на кредитните продукти за финансиране на енергийната ефективност на национално равнище. Член 31 Коефициенти за преобразуване и коефициенти на първичната енергия 1. За целите на сравняването на икономиите на енергия и за преобразуване на стойностите в съпоставими единици се прилагат стойностите за долната топлина на изгаряне в приложение VI към Регламент (ЕС) 2018/2066 и коефициентите на първичната енергия по параграф 2 от настоящия член, освен ако не бъде обосновано използването на други стойности или коефициенти. 2. Коефициентът на първичната енергия се използва в случаите, при които икономиите на енергия се изчисляват като първична енергия посредством подход „отдолу нагоре“, основан на потреблението на крайна енергия. 3. За икономии на електрическа енергия, изразени в kWh, държавите членки прилагат коефициент, за да изчислят точните икономии при първичното енергийно потребление. Държавите членки използват приетия коефициент 1,9, освен ако не се възползват от правото си на преценка, за да определят друг коефициент въз основа на обосновани национални условия. 4. За икономии от други енергоносители, изразени в kWh, държавите членки прилагат коефициент, за да изчислят точните икономии при първичното енергийно потребление. 5. Когато държавите членки установяват свой собствен коефициент, заменящ приетата стойност, осигурена по настоящата директива, те определят този коефициент посредством прозрачна методика въз основа на национални, регионални или местни условия, засягащи първичното енергийно потребление. Тези условия са подробно описани, проверими и се основават на обективни и недискриминационни критерии. 6. Когато установяват свой собствен коефициент, държавите членки отчитат своите енергийни миксове, включени в актуализациите на интегрираните им национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и в последващите им интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени на Комисията съгласно член 3 и членове 7—12 от същия регламент. Ако се отклонят от приетата стойност, държавите членки съобщават на Комисията коефициента, който използват, заедно с методиката за изчисляване и използваните данни, в посочените актуализации и последващи планове. 7. До 25 декември 2026 г. и на всеки четири години след това Комисията преразглежда приетите коефициенти въз основа на наблюдаваните данни. Тези преразглеждания се правят, като се отчитат последиците върху други правни актове на Съюза, например Директива 2009/125/ЕО и Регламент (ЕС) 2017/1369. ГЛАВА VII ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 32 Санкции Държавите членки установяват система от санкции, приложими при нарушение на национални разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им. Предвидените санкции трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки нотифицират до 11 октомври 2025 г. на Комисията тези разпоредби и мерки и я нотифицират незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга. Член 33 Делегирани актове 1. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 34 с цел преглед на хармонизираните референтни стойности на ефективност, определени в Регламент (ЕС) 2015/2402. 2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 34, за да изменя настоящата директива с цел адаптиране към техническия прогрес на стойностите, методите на изчисление, приетите коефициенти на първичната енергия и изискванията, посочени в член 31 и приложения II, III, V, VIII —XII и XIV. 3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 34, за да допълва настоящата директива чрез създаване, след консултации със съответните заинтересовани страни, на обща схема на Съюза за класиране на разположените на територията на Съюза центрове за данни според тяхната устойчивост. Комисията приема първия от тези делегирани актове в срок до 31 декември 2023 г. В общата схема на Съюза се установяват определенията за показателите за устойчивост на центровете за данни и се определят ключовите показатели за ефективност и методиката за тяхното измерване. Член 34 Упражняване на делегирането 1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 33, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 10 октомври 2023 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. 3. Делегирането на правомощия, посочено в член 33, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. 5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета. 6. Делегиран акт, приет съгласно член 33, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. Член 35 Преглед и наблюдение на изпълнението 1. В контекста на своя доклад за състоянието на Енергийния съюз, представен съгласно член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999, Комисията изготвя доклад относно функционирането на пазара на въглеродни емисии в съответствие с член 35, параграф 1 и член 35, параграф 2, буква в) от същия регламент, като взема под внимание последиците от прилагането на настоящата директива. 2. До 31 октомври 2025 г. и на всеки четири години след това Комисията извършва оценка на съществуващите мерки за увеличаване на енергийната ефективност и декарбонизация в областта на отоплението и охлаждането. В оценката се взема предвид всеки един от следните елементи: a) тенденциите при енергийната ефективност и емисиите на ПГ в областта на отоплението и охлаждането, включително централните отоплителни и охладителни системи; б) взаимовръзките между взетите мерки; в) промените в енергийната ефективност и емисиите на ПГ в областта на отоплението и охлаждането; г) съществуващите и планираните политики и мерки в областите на енергийната ефективност и на емисиите на ПГ на равнището на Съюза и на национално равнище; д) мерките, които държавите членки са предвидили във всеобхватните си оценки съгласно член 25, параграф 1 от настоящата директива и са съобщили в съответствие с член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1999. До 31 октомври 2025 г. и на всеки четири години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за посочената оценка, и, когато е целесъобразно, предлага мерки с оглед на постигането на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката. 3. Преди 30 април всяка година държавите членки представят на Комисията статистически данни относно националното производство на електрическа и топлинна енергия от високоефективно и нискоефективно комбинирано производство на енергия, в съответствие с общите принципи, изложени в приложение II, съотнесени към общото производство на електрическа и топлинна енергия. Те представят също така годишни статистически данни относно капацитета за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, относно използваните за комбинирано производство на енергия горива, както и относно производството и капацитета на централните отоплителни и охладителни системи, съотнесени към общия капацитет и производство на електрическа и топлинна енергия. Държавите членки представят и статистически данни за икономиите на първична енергия, постигнати чрез прилагането на комбинирано производство на енергия, в съответствие с методиката, изложена в приложение III. 4. До 1 януари 2021 г. Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад въз основа на оценка на потенциала за енергийна ефективност при преобразуването, трансформирането, преноса, транспорта и съхранението на енергия, придружен, когато е целесъобразно, от законодателни предложения. 5. До 31 декември 2021 г., при съобразяване на евентуални промени в разпоредбите относно пазарите на дребно в Директива 2009/73/ЕО, Комисията извършва оценка и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно разпоредбите, свързани с измерването и фактурирането на природен газ и информацията за потребителите, за да могат да се съгласуват, когато е целесъобразно, със съответните разпоредби за електрическата енергия в Директива (ЕС) 2019/944, с което се цели да се засили защитата на потребителите и да се даде възможност на крайните клиенти по-често да получават ясна и актуална информация за своето потребление на природен газ и да регулират своето потребление на енергия. Във възможно най-кратък срок след представянето на този доклад Комисията приема, когато е целесъобразно, законодателни предложения. 6. До 31 октомври 2022 г. Комисията оценява дали Съюзът е постигнал своите водещи цели за енергийна ефективност за 2020 г. 7. До 28 февруари 2027 г. и на всеки пет години след това Комисията прави оценка на прилагането на настоящата директива и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. Тази оценка включва: a) оценка на общата ефективност на настоящата директива и на необходимостта от допълнително коригиране на политиката на Съюза в областта на енергийната ефективност в съответствие с целите на Парижкото споразумение и с оглед на промените в областта на икономиката и иновациите; б) подробна оценка на съвкупното макроикономическо въздействие на настоящата директива, като се обръща внимание на последиците за енергийната сигурност на Съюза, цените на енергията, свеждането до минимум на енергийната бедност, икономическия растеж, конкурентоспособността, създаването на работни места, цената на мобилността и покупателната способност на домакинствата; в) водещите цели на Съюза относно енергийната ефективност за 2030 г., определени в член 4, параграф 1, с оглед те да бъдат преразгледани и повишени в случай на съществени намаления на разходите, произтичащи от икономическото или технологичното развитие, или, когато е необходимо, за да бъдат постигнати целите на Съюза за декарбонизация за 2040 г. или 2050 г., или за да бъдат изпълнени неговите международни ангажименти за декарбонизация; г) дали държавите членки трябва да продължат да реализират нови годишни икономии в съответствие с член 8, параграф 1, първа алинея, буква б), точка iv) през десетгодишните периоди след 2030 г.; д) дали държавите членки трябва да продължат да осигуряват всяка година санирането на най-малко 3 % от разгънатата застроена площ на отопляваните и/или охлажданите сгради, притежавани от публични органи, в съответствие с член 6, параграф 1, с оглед да бъде преразгледан процентът на саниране на сградите в посочения член; е) дали държавите членки трябва да продължат да реализират определен дял от икономиите на енергия сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, в съответствие с член 8, параграф 3, за десетгодишните периоди след 2030 г.; ж) дали държавите членки трябва да продължат да постигат намаление на крайното енергийно потребление в съответствие с член 5, параграф 1; з) въздействието на настоящата директива върху подпомагането на икономическия растеж, увеличаването на промишленото производство, внедряването на възобновяеми енергийни източници или увеличаването на усилията за постигане на климатична неутралност. Оценката обхваща и последиците по отношение на усилията за електрификация на икономиката и въвеждането на водород, включително въпроса дали би била оправдана евентуална промяна в третирането на чистите възобновяеми енергийни източници, и предлага, когато е целесъобразно, решения във връзка с евентуално установени неблагоприятни последици. Този доклад се придружава от подробна оценка на необходимостта от изменение на настоящата директива в интерес на опростяването на нормативната уредба и ако е целесъобразно, от предложения за по-нататъшни мерки. 8. До 31 октомври 2032 г. Комисията оценява дали Съюзът е постигнал своите водещи цели за енергийна ефективност за 2030 г. Член 36 Транспониране 1. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове 1, 2 и 3, член 4, параграфи 1 – 4, член 4, параграф 5, първа, втора, четвърта, пета и шеста алинея, член 4, параграфи 6 и 7, членове 5 – 11, член 12, параграфи 2 – 5, членове 21 – 25, член 26, параграфи 1, 2 и 4 – 14, член 27, член 28, параграфи 1 – 5, членове 29 – 32 и приложения I, III – VII, X, XI и XV най-късно до 11 октомври 2025 г. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 4, параграф 5, трета алинея, член 12, параграф 1, член 26, параграф 3 и член 28, параграф 6 най-късно до посочените в тях дати. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и формулировката на уточнението се определят от държавите членки. 2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 37 Изменение на Регламент (ЕС) 2023/955 В член 2 от Регламент (ЕС) 2023/955 точка 1 се заменя със следното: „1) „енергийна бедност“ означава енергийна бедност съгласно определението в член 2, точка 52 от Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета ( *1 ). Член 38 Отмяна Директива 2012/27/ЕС, изменена с актовете, посочени в част А от приложение XVI, се отменя, считано от 12 октомври 2025 г., без да се засягат задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, посочени в част Б от приложение XVI. Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение XVII. Член 39 Влизане в сила и прилагане Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз . ▼M1 Членове 13—16 и членове 18 и 20 и приложения II, IX, XII, XIII и XIV се прилагат от 12 октомври 2025 г. ▼B Член 37 се прилага от 30 юни 2024 г. Член 40 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите членки. ПРИЛОЖЕНИЕ I НАЦИОНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ ЦЕЛИТЕ ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ НА СЪЮЗА ЗА 2030 Г. ПОД ФОРМАТА НА КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ ИЛИ ПЪРВИЧНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ 1. Равнището на националния принос се изчислява въз основа на индикативната формула: където C EU е корекционен коефициент, Target е равнището на специфичната национална амбиция, а FEC B2030 PEC B2030 — референтният сценарий на ЕС от 2020 г., който се използва като базов сценарий за 2030 г. 2. Следната индикативна формула представя обективните критерии, отразяващи коефициентите, изброени в член 4, параграф 3, буква г), точки i)—iv), всеки от които се използва за определяне на равнището на специфичната национална амбиция в % (Target) и има еднаква тежест във формулата (0,25): a) принос в зависимост от ранните действия (F early-action ); б) принос в зависимост от БВП на глава от населението (F wealth ); в) принос в зависимост от енергийната интензивност (F intensity ); г) принос в зависимост от потенциала за икономии на енергия по икономически ефективен начин (F potential ). 3. F early-action се изчислява за всяка държава членка като произведение на размера на икономиите на енергия и подобрението на енергийната интензивност, постигнато от всяка държава членка. Размерът на икономиите на енергия се изчислява за всяка държава членка въз основа на намалението на енергийното потребление (в toe) спрямо намалението на енергийното потребление в Съюза между средната тригодишна стойност за периода 2007—2009 г. и средната тригодишна стойност за периода 2017—2019 г. Подобрението на енергийната интензивност се изчислява за всяка държава членка въз основа на намалението на енергийната интензивност (в toe/EUR) спрямо намалението на енергийната интензивност в Съюза между средната тригодишна стойност за периода 2007—2009 г. и средната тригодишна стойност за периода 2017—2019 г. 4. F wealth се изчислява за всяка държава членка въз основа на изчисления за нея от Евростат среден тригодишен индекс на реалния БВП на глава от населението спрямо съответната средна тригодишна стойност за Съюза за периода 2017—2019 г., изразени като паритети на покупателната способност (ППС). 5. F intensity се изчислява за всяка държава членка въз основа на индекса на нейната средна тригодишна крайна енергийна интензивност (КЕП или ПЕП за реалния БВП в ППС) спрямо съответната средна тригодишна стойност за Съюза за периода 2017—2019 г. 6. F potential се изчислява за всяка държава членка въз основа на икономиите на крайна или първична енергия съгласно сценария PRIMES MIX 55 % за 2030 г. Икономиите се изразяват по отношение на прогнозите за 2030 г. съгласно референтния сценарий на ЕС от 2020 г. 7. За всеки от критериите, посочени в точка 2, букви а)—г), се прилага долна и горна граница. Равнището на амбиция за коефициентите F wealth , F intensity и F potential се ограничава на 50 % и на 150 % от средното равнище на амбиция за Съюза при даден коефициент. Равнището на амбиция за коефициента F early-action се ограничава на 50 % и на 100 % от средното равнище на амбиция за Съюза. 8. Източникът на данните, използвани за изчисляване на коефициентите, е Евростат, освен ако не е посочено друго. 9. F total се изчислява като претеглената сума на всичките четири коефициента (F early -action., F wealth , F intensity и F potential ). След това целта се изчислява като произведение от общия коефициент F total и целта на Съюза. 10. Комисията изчислява корекционен коефициент CEU за първичната и крайната енергия, който се прилага с цел да се коригира сборът от резултатите от формулите за всички национални приноси спрямо съответните цели на Съюза през 2030 г. Коефициентът CEU е еднакъв за всички държави членки. ПРИЛОЖЕНИЕ II ОБЩИ ПРИНЦИПИ ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЯ ОТ КОМБИНИРАНО ПРОИЗВОДСТВО Част I Общи принципи Стойностите, използвани за изчисляване на електрическата енергия от комбинирано производство, се определят въз основа на очакваната или действителната работа на агрегата при нормални експлоатационни условия. За микроагрегатите за комбинирано производство на енергия изчислението може да се основава на сертифицирани стойности. 1) Произведената електрическа енергия от комбинирано производство се счита равна на общата годишна произведена електрическа енергия от агрегата, измерена на изхода на основните генератори, ако са изпълнени следните условия: a) при агрегати за комбинирано производство на енергия от видовете 2), 4), 5), 6), 7) и 8), посочени в част II, със зададена от държавите членки годишна обща ефективност, равна най-малко на 75 %; б) при агрегати за комбинирано производство на енергия от видовете 1) и 3), посочени в част II, със зададена от държавите членки годишна обща ефективност, равна най-малко на 80 %. 2) При агрегати за комбинирано производство на енергия с годишна обща ефективност под стойността, посочена в точка 1), буква a), по-специално агрегати за комбинирано производство на енергия от видовете 2), 4), 5), 6), 7) и 8), посочени в част II, или с годишна обща ефективност под стойността, посочена в точка 1), буква б), по-специално агрегати за комбинирано производство на енергия от видовете 1) и 3), посочени в част II, електрическата енергия от комбинирано производство на енергия се изчислява съгласно следната формула: ECHP=HCHP*C където: ECHP е количеството на електричеството от комбинирано производство на енергия; C е съотношението електрическа енергия/топлинна енергия; HCHP е количеството на полезната топлинна енергия от комбинирано производство (изчислено за целта като общата произведена топлинна енергия минус всяка топлинна енергия, произведена в отделни котли или чрез екстракция на съществуваща пара от парогенератора преди турбината). Изчисляването на електрическата енергия от комбинирано производство се основава на действителното съотношение електрическа енергия/топлинна енергия. Ако действителното съотношение електрическа енергия/топлинна енергия за даден агрегат за комбинирано производство на енергия не е известно, могат да се използват следните приети стойности, по-специално за статистически цели, за агрегатите за комбинирано производство на енергия от видовете 1), 2), 3), 4) и 5), посочени в част II, при условие че изчислената електрическа енергия от комбинирано производство е по-малка или равна на общото електропроизводство на агрегата: Вид агрегат за комбинирано производство на енергия Прието съотношение електрическа енергия/топлинна енергия, C Парогазова инсталация с оползотворяване на топлинната енергия 0,95 Противоналегателна парна турбина 0,45 Кондензационна парна турбина с пароотбор 0,45 Газова турбина с оползотворяване на топлинната енергия 0,55 Двигател с вътрешно горене 0,75 Ако държавите членки въведат приети стойности за съотношенията електрическа енергия/топлинна енергия за агрегати от видовете 6), 7), 8), 9), 10) и 11), посочени в част II, тези приети стойности се публикуват и Комисията се уведомява за тях. 3) Ако част от енергийното съдържание на горивото, вложено за комбинирано производство на енергия, се възстановява във вид на химически продукти и се рециклира, тази част може да бъде извадена от вложеното количество гориво преди изчисляване на общата ефективност, използвана в точки 1) и 2). 4) Държавите членки могат да определят съотношението електрическа енергия/топлинна енергия като съотношението между електрическата енергия и полезната топлинна енергия при работа в режим на комбинирано производство на енергия при по-ниска мощност, като се използват експлоатационни данни за конкретния агрегат. 5) Държавите членки могат да използват отчетни периоди, различни от едногодишни отчетни периоди, за целите на изчисленията съгласно точки 1) и 2). Част II Технологии за комбинирано производство на енергия, попадащи в обхвата на настоящата директива 1) Парогазова инсталация с оползотворяване на топлинната енергия 2) Противоналегателна парна турбина 3) Кондензационна парна турбина с пароотбор 4) Газова турбина с оползотворяване на топлинната енергия 5) Двигател с вътрешно горене 6) Микротурбини 7) Стърлингови двигатели 8) Горивни клетки 9) Парни машини 10) Двигатели с цикъл на Ренкин с органичен работен агент 11) Всякакви други видове технологии или комбинации от тях, включващи комбинирано производство на енергия. При въвеждането и прилагането на общите принципи за изчисляване на електрическата енергия от комбинирано производство държавите членки използват подробните насоки, установени в Решение 2008/952/ЕО на Комисията ( 16 ). ПРИЛОЖЕНИЕ III МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА ПРОЦЕСА НА КОМБИНИРАНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕНЕРГИЯ Стойностите, които се използват за изчисляване на ефективността на комбинираното производство на енергия и на икономиите на първична енергия, се определят въз основа на очакваната или действителната работа на агрегата при нормални експлоатационни условия. a) Високоефективно комбинирано производство на енергия За целите на настоящата директива високоефективното комбинирано производство на енергия трябва да отговаря на следните критерии: — комбинираното производство от агрегати за комбинирано производство на енергия осигурява икономии на първична енергия, изчислени в съответствие с буква б), възлизащи на най-малко 10 % в сравнение с референтните стойности при разделно производство на топлинна енергия и електрическа енергия; — производството от малки агрегати и микроагрегати за комбинирано производство на енергия, осигуряващо икономии на първична енергия, може да се определи като високоефективно комбинирано производство на енергия; — за агрегатите за комбинирано производство на енергия, които са изградени или значително преоборудвани след транспонирането на настоящото приложение, преките емисии на въглероден диоксид, дължащи се на комбинирано производство на енергия, при което се използват изкопаеми горива, са под 270 g CO 2 на 1 kWh енергия, произведена чрез комбинирано производство (включително под формата на топлинна енергия/енергия за охлаждане, електрическа енергия и механична енергия); — агрегатите за комбинирано производство на енергия, които са в експлоатация преди 10 октомври 2023 г., могат да се ползват с дерогация от това изискване до 1 януари 2034 г., при условие че имат план за постепенно намаляване на емисиите, така че да достигнат прага от по-малко от 270 g CO 2 на 1 kWh до 1 януари 2034 г., и че са представили този план на съответните оператори и компетентни органи; Когато се изгражда или преоборудва агрегат за комбинирано производство на енергия, държавите членки гарантират, че използването на изкопаеми горива, различни от природен газ, не нараства спрямо средната годишна стойност за последните три години на пълноценна експлоатация преди преоборудването и че новите източници на топлинна енергия в системата не използват изкопаеми горива, различни от природен газ. б) Изчисляване на икономиите на първична енергия Размерът на икономиите на първична енергия, осигурени от комбинираното производство на енергия съгласно определението в приложение II, се изчислява по следната формула: където: PES са икономиите на първична енергия; CHP Hη е ефективността на производството на топлинна енергия при комбинирано производство на енергия, определена като годишното количество произведена полезна топлинна енергия, разделено на количеството използвано гориво за производството на сбора на произведената полезна топлинна енергия и електрическата енергия от комбинирано производство; Ref Hη е референтната стойност на ефективността при разделно производство на топлинна енергия; CHP Eη е ефективността на производството на електрическа енергия при комбинирано производство на енергия, определена като годишното количество електрическа енергия, произведена чрез комбинирано производство, разделено на количеството използвано гориво за производството на сбора на произведената полезна топлинна енергия и електрическата енергия от комбинирано производство. Когато агрегат за комбинирано производство на енергия произвежда механична енергия, годишното производство на електрическа енергия чрез комбинирано производство на енергия може да бъде увеличено с допълнителен елемент, представляващ количеството електрическа енергия, равно на количеството механична енергия. Допълнителният елемент не създава право за издаване на гаранции за произход в съответствие с член 26, параграф 13. Ref Eη е референтната стойност на ефективността при разделно производство на електрическа енергия. в) Алтернативен начин за изчисляване на икономиите на енергия Държавите членки могат да изчисляват икономиите на първична енергия от производството на топлинна енергия, електрическа енергия и механична енергия, както е описано по-долу, без да прилагат приложение II, за да изключват непроизведената чрез комбинирано пр