ДИРЕКТИВА 2024-1203-ЕС защитата на околната среда чрез наказателно право и за замяна на директиви 2008-99-ЕО и 2009-123-Е

Директива 2024/1203/ЕС относно защитата на околната среда чрез наказателно право и за замяна на директиви 2008/99/ЕО и 2009/123/ЕО Консолидиран ТЕКСТ: 32024L1203 — BG — 30.04.2024 02024L1203 — BG — 30.04.2024 — 000.001 ►B ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1203 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 април 2024 година относно защитата на околната среда чрез наказателно право и за замяна на директиви 2008/99/ЕО и 2009/123/ЕО (ОВ L 1203, 30.4.2024 г., стр. 1) Поправена със: ►C1 Поправка, ОВ L 90336, 15.4.2025, стр. 1 ((ЕС) 2024/1203) ▼B ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1203 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 април 2024 година относно защитата на околната среда чрез наказателно право и за замяна на директиви 2008/99/ЕО и 2009/123/ЕО Член 1 Предмет Настоящата директива установява минимални правила относно определянето на престъпленията и санкциите с цел по-ефективна защита на околната среда, както и относно мерките за предотвратяване и борба с престъпленията срещу околната среда и за ефективно прилагане на правото на Съюза в областта на околната среда. Член 2 Определения 1. Термините, използвани в настоящата директива за целите на описанието на деянията, изброени в член 3, параграф 2, се тълкуват, когато е приложимо, в съответствие с определенията, предвидени в правото на Съюза, посочено в член 3, параграф 1, буква а). 2. За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: а) „юридическо лице“ означава всеки правен субект, който притежава такъв статут според приложимото национално право, с изключение на държавите или публичните органи, упражняващи държавновластнически правомощия, и на публичните международни организации; б) „местообитание в защитена зона“ означава всяко местообитание на вид, за който даден район е класифициран като специална защитена зона съгласно член 4, параграф 1 или 2 от Директива 2009/147/ЕО, или всяко естествено местообитание или местообитание на вид, за който дадена територия е определена като специална защитена зона в съответствие с член 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО или за който дадена територия е включена в списъка на териториите от значение за Общността в съответствие с член 4, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО; в) „екосистема“ означава динамичен комплекс от растителни, животински, гъбни и микроорганизмови съобщества и тяхната нежива околна среда, които си взаимодействат като функционална единица, и включва типове местообитания, местообитания на видове и популации на видове. Член 3 Престъпления 1. Държавите членки гарантират, че деянията, посочени в параграфи 2 и 3 от настоящия член, когато са извършени умишлено, и деянията, посочени в параграф 4 от настоящия член, когато са извършени най-малко при груба небрежност, съставляват престъпление, когато тези деяния са противоправни. За целите на настоящата директива деянието се счита за противоправно, когато нарушава: а) правото на Съюза, което допринася за постигането на някоя от целите на политиката на Съюза в областта на околната среда, определени в член 191, параграф 1 ДФЕС; или б) законови, подзаконови или административни разпоредби на държава членка или решение, взето от компетентен орган на държава членка, които привеждат в действие правото на Съюза, посочено в буква а). Такова деяние се счита за противоправно дори когато е извършено въз основа на разрешение, издадено от компетентен орган на държава членка, ако това разрешение е получено чрез измама, корупция, изнудване или принуда, или ако въпросното разрешение е в явно нарушение на съответните материалноправни изисквания. 2. Държавите членки гарантират, че следните деяния съставляват престъпление, когато са противоправни и умишлени: а) изпускането, емисията или влагането на количество материали или вещества, енергия или йонизиращо лъчение във въздуха, почвата или водата, което причинява или има вероятност да причини смърт или сериозни увреждания на лице или значителни вреди на качеството на въздуха, почвата или водата, или значителни вреди на екосистема, животни или растения; б) пускането на пазара, в нарушение на забрана или на друго изискване, целящи опазването на околната среда, на продукт, чиято употреба в по-широк мащаб, и по-конкретно употребата на продукта от множество потребители, независимо от техния брой, води до изпускането, емисията или влагането на количество материали или вещества, енергия или йонизиращо лъчение във въздуха, почвата или водата, което причинява или има вероятност да причини смърт или сериозни увреждания на лице или значителни вреди на качеството на въздуха, почвата или водата, или значителни вреди на екосистема, животни или растения; в) производството, пускането или предоставянето на пазара, износът или употребата на вещества, независимо дали самостоятелно, в смеси или в изделия, включително вграждането им в изделия, когато такова деяние причинява или има вероятност да причини смърт или сериозни увреждания на лице, значителни вреди на качеството на въздуха, почвата или водата, или значителни вреди на екосистема, животни или растения, и: i) е ограничено съгласно дял VIII от и приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ); ii) е забранено съгласно дял VII от Регламент (ЕО) № 1907/2006; iii) не е в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ); iv) не е в съответствие с Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета ( 3 ); v) не е в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ); или vi) е забранено съгласно приложение I към Регламент (ЕС) 2019/1021 на Европейския парламент и на Съвета ( 5 ); г) производството, употребата, съхранението, вносът или износът на живак, живачни съединения, смеси на живака и продукти с добавен живак, когато такова деяние не е в съответствие с изискванията, предвидени в Регламент (ЕС) 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ), и причинява или има вероятност да причини смърт или сериозни увреждания на лице, значителни вреди на качеството на въздуха, почвата или водата, или значителни вреди на екосистема, животни или растения; д) изпълнението на проекти по смисъла на член 1, параграф 2, буква а), както е посочено в член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 7 ), когато деянието се извършва без разрешение за осъществяване и причинява или има вероятност да причини значителни вреди на качеството на въздуха или на почвата, или на качеството или състоянието на водите, или значителни вреди на екосистема, животни или растения; е) събирането, превозването или третирането на отпадъци, надзорът над тези дейности, както и следексплоатационните грижи за депата, включително действията, предприети в качеството на търговец или брокер, когато такова деяние: i) се отнася до опасни отпадъци съгласно определението в член 3, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ) и се отнася до количества такива отпадъци, които не са незначителни; или ii) се отнася до отпадъци, различни от посочените в точка i), и причинява или има вероятност да причини смърт или сериозни увреждания на лице или значителни вреди на качеството на въздуха, почвата или водата, или значителни вреди на екосистема, животни или растения; ▼C1 ж) превозът на отпадъци по смисъла на член 3, точка 26 от Регламент (ЕС) 2024/1157 на Европейския парламент и на Съвета ( 9 ), когато такова деяние се отнася до количества, които не са незначителни, независимо дали се извършва с един или с няколко превоза, които изглеждат свързани; ▼B з) рециклирането на кораби, което попада в обхвата на Регламент (ЕС) № 1257/2013, когато такова деяние не отговаря на изискванията на член 6, параграф 2, буква а) от посочения регламент; и) изхвърлянето на замърсяващи вещества от кораби, попадащи в обхвата на член 3 от Директива 2005/35/ЕО в което и да било от пространствата, посочени в член 3, параграф 1 от посочената директива, освен когато такова изхвърляне на замърсяващи вещества от кораби отговоря на условията за изключение, предвидени в член 5 от посочената директива, което причинява или има вероятност да причини влошаване на качеството на водата или вреди на морската среда; й) експлоатацията или затварянето на инсталация, в която се извършва опасна дейност или в която се съхраняват или използват опасни вещества или смеси, когато такова деяние и такава опасна дейност, вещества или смеси попадат в обхвата на Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ) или на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 11 ), и деянието причинява или има вероятност да причини смърт или сериозни увреждания на лице или значителни вреди на качеството на въздуха, почвата или водата, или значителни вреди на екосистема, животни или растения; к) изграждането, експлоатацията и демонтирането на инсталация, когато такова деяние и такава инсталация попадат в обхвата на Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 12 ) и деянието причинява или има вероятност да причини смърт или сериозни увреждания на лице или значителни вреди на качеството на въздуха, почвата или водата, или значителни вреди на екосистема, животни или растения; л) изработването, производството, преработката, манипулирането, използването, държането, съхранението, транспортирането, вносът, износът или обезвреждането на радиоактивни материали или радиоактивни вещества, когато такова деяние и такива материали или вещества попадат в обхвата на директиви 2013/59/Евратом ( 13 ), 2014/87/Евратом ( 14 ) или 2013/51/Евратом ( 15 ) на Съвета и такова деяние причинява или има вероятност да причини смърт или сериозни увреждания на лице или значителни вреди на качеството на въздуха, почвата или водата, или значителни вреди на екосистема, животни или растения; м) извличането на повърхностни или подземни води по смисъла на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 16 ), когато такова деяние причинява или има вероятност да причини значителни вреди на екологичното състояние или на екологичния потенциал на повърхностните водни обекти или на количественото състояние на подземните водни обекти; н) убиването, унищожаването, придобиването, притежанието, продажбата или предлагането за продажба на екземпляр или екземпляри от видовете от дивата флора или фауна, изброени в приложение IV или в приложение V, когато видовете в това приложение са обект на същите мерки като приетите за видовете в приложение IV към Директива 92/43/ЕИО на Съвета ( 17 ), и на екземпляр или екземпляри от видовете, посочени в член 1 от Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 18 ), освен когато такова деяние се отнася до незначителни количества от тези екземпляри; о) търговията с екземпляр или екземпляри, или с части или продукти от тях, от видовете от дивата флора или фауна, изброени в приложения А и Б към Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета ( 19 ), и вносът на екземпляр или екземпляри от такива видове, изброени в приложение В към посочения регламент, или на части или продукти от тях, освен когато такова деяние се отнася до незначителни количества от тези екземпляри; п) пускането или предоставянето на пазара на Съюза или износът от пазара на Съюза на съответни стоки или съответни продукти в нарушение на забраната, установена в член 3 от Регламент (ЕС) 2023/1115, освен когато такова деяние се отнася до незначителни количества; р) всяко деяние, което причинява влошаване на състоянието на местообитание в рамките на защитена територия или обезпокояване на животинските видове, изброени в приложение II, буква а) към Директива 92/43/ЕИО, в рамките на защитена територия по смисъла на член 6, параграф 2 от посочената директива, когато това влошаване или обезпокояване е значително; с) внасянето на територията на Съюза, пускането на пазара, съхранението, развъждането, транспортирането, използването, размяната, допускането на възпроизвеждането, отглеждането или култивирането, освобождаването в околната среда или разпространението на инвазивни чужди видове, които засягат Съюза, когато такова деяние е в нарушение на: i) ограниченията, предвидени в член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета ( 20 ), и причинява или има вероятност да причини смърт или сериозни увреждания на лице или значителни вреди на качеството на въздуха, почвата или водата, или значителни вреди на екосистема, животни или растения; или ii) условие на разрешително, издадено съгласно член 8 от Регламент (ЕС) № 1143/2014, или на разрешение, предоставено съгласно член 9 от същия регламент, и причинява или има вероятност да причини смърт или сериозни увреждания на лице или значителни вреди на качеството на въздуха, почвата или водата, или значителни вреди на екосистема, животни или растения; т) производството, пускането на пазара, вносът, износът, употребата или освобождаването на вещества, които нарушават озоновия слой, самостоятелно или като смеси, както е посочено в член 2, буква а) от Регламент (ЕС) 2024/590 на Европейския парламент и на Съвета ( 21 ), или производството, пускането на пазара, вносът, износът или употребата на продукти и оборудване, и на техни части, съдържащи вещества, които нарушават озоновия слой, или функционирането на които зависи от такива вещества, както е посочено в член 2, буква б) от посочения регламент; у) производството, пускането на пазара, вносът, износът, употребата или освобождаването на флуорсъдържащи парникови газове, самостоятелно или като смеси, както е посочено в член 2, буква а) от Регламент (ЕС) 2024/573 на Европейския парламент и на Съвета ( 22 ) или производството, пускането на пазара, вносът, износът или употребата на продукти и оборудване, и на техни части, които съдържат флуорсъдържащи парникови газове или функционирането на които зависи от такива газове, както е посочено в член 2, буква б) от посочения регламент, или пускането в експлоатация на такива продукти и оборудване. 3. Държавите членки гарантират, че престъпленията, свързани с деяние, посочено в параграф 2, съставляват квалифицирани престъпления, ако деянието причинява: а) унищожаване или повсеместни и значителни вреди, които са необратими или дълготрайни, на екосистема със значителен размер или със значителна екологична стойност, или на местообитание в рамките на защитена територия, или б) повсеместни и значителни вреди, които са необратими или дълготрайни, на качеството на въздуха, почвата или водата. 4. Държавите членки гарантират, че деянията, посочени в параграф 2, букви а) — г), букви е) и ж), букви и) — р), буква с), точка ii), и букви т) и у), съставляват престъпления, когато деянието е противоправно и е извършено най-малко при груба небрежност. 5. В допълнение към престъпленията, свързани с деяние, посочено в параграф 2, държавите членки могат, в съответствие с националното си законодателство, да предвидят допълнителни престъпления с цел опазване на околната среда. 6. Държавите членки гарантират, че при преценката дали вредата или вероятната вреда е значителна, по отношение на деяние, посочено в параграф 2, букви а)—д), буква е), точка ii), букви й)—м) и буква с), се вземат под внимание, когато е относимо, един или няколко от следните елементи: а) изходното състояние на засегнатата околна среда; б) дали вредата е дълготрайна, средносрочна или краткосрочна; в) размера на вредата; г) обратимостта на вредата. 7. Държавите членки гарантират, че при преценката дали деяние, посочено в параграф 2, букви а)—д), буква е), точка ii), букви и)—м) и буква с) е вероятно да причини вреди на качеството на въздуха или почвата или на качеството или състоянието на водите, или на екосистема, животните или растенията, се вземат под внимание, когато е относимо, един или няколко от следните елементи: а) деянието се отнася до дейност, която се счита за рискова или опасна за околната среда или човешкото здраве, и изисква разрешение, което не е получено или спазено; б) доколко е превишен регулаторен праг, стойност или друг задължителен параметър, предвиден в правото на Съюза или в националното право, посочено в параграф 1, втора алинея, букви а) и б), букви а) и б) или в издадено разрешение за съответната дейност; в) дали материалът или веществото са класифицирани като опасни, рискови или са посочени по друг начин за вредни за околната среда или човешкото здраве. 8. Държавите членки гарантират, че при преценката дали количеството е незначително или не е незначително за целите на параграф 2, буква е), точка i), и букви ж), н), о) и п) се вземат под внимание, когато е относимо, един или няколко от следните елементи: а) броят на екземплярите, засегнати от деянието; б) степента на превишаване на регулаторен праг, стойност или друг задължителен параметър, предвиден в правото на Съюза или националното право, посочено в параграф 1, втора алинея, букви а) и б); в) природозащитният статус на съответните видове фауна или флора; г) разходите за възстановяването на околната среда, когато е възможно да се направи оценка на тези разходи. Член 4 Подбудителство, помагачество и опит за извършване на престъпление 1. Държавите членки гарантират, че подбудителството и помагачеството за извършването на престъпление, попадащо в обхвата на член 3, параграфи 2 и 3, се наказват като престъпление. 2. Държавите членки гарантират, че опитът за извършване на престъпление, попадащо в обхвата на член 3, параграф 2, букви а)—г), букви е) и ж), букви и)—м) и букви о), п), с), т) и у), се наказва като престъпление. Член 5 Санкции за физически лица 1. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпленията, посочени в членове 3 и 4, се наказват с ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни санкции. 2. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че: а) престъпленията, попадащи в обхвата на член 3, параграф 2, букви а) — г) и букви е), й), к), л) и с), се наказват с максимален срок на лишаване от свобода не по-малко от десет години, ако причинят смъртта на лице; б) престъпленията, попадащи в обхвата на член 3, параграф 3, се наказват с максимален срок на лишаване от свобода не по-малко от осем години; в) престъпленията, попадащи в обхвата на член 3, параграф 4, когато посоченият параграф се отнася до член 3, параграф 2, букви а) — г) и букви е), й), к) и л), се наказват с максимален срок на лишаване от свобода не по-малко от пет години, ако причинят смъртта на лице; г) престъпленията, попадащи в обхвата на член 3, параграф 2, букви а) — л) и букви п), т) и у), се наказват с максимален срок на лишаване от свобода не по-малко от пет години; д) престъпленията, попадащи в обхвата на член 3, параграф 2, букви м), н), о), р) и с), се наказват с максимален срок на лишаване от свобода не по-малко от три години. 3. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че на физическите лица, които са извършили престъпленията, посочени в членове 3 и 4, може да се налагат акцесорни наказателноправни или различни от наказателноправните санкции или мерки, които могат да включват следното: а) задължение за: i) възстановяване на околната среда в рамките на определен срок, ако вредата е обратима, или ii) плащане на обезщетение за увреждането на околната среда, ако вредата е необратима или извършителят не е в състояние да извърши такова възстановяване; б) глоби, които са пропорционални на тежестта на деянието и на индивидуалните, финансовите и други обстоятелства на съответното физическо лице и които, ако е относимо, са определени като се отчитат надлежно значимостта и продължителността на вредата, причинена на околната среда, и финансовите облаги от престъплението; в) лишаване от достъп до публично финансиране, включително до процедури за възлагане на обществени поръчки, предоставяне на безвъзмездни средства, отдаване на концесии и предоставяне на лицензи; г) недопускане заемането в рамките на юридическо лице на ръководна длъжност от същия вид като послужилата за извършване на престъплението; д) отнемане на разрешителни или разрешения за извършване на дейностите, довели до съответното престъпление; е) временни забрани за кандидатиране за публична длъжност; ж) когато е налице обществен интерес, въз основа на преценка за всеки отделен случай, публикуване на целия съдебен акт, отнасящ се до извършеното престъпление и наложените санкции или мерки, или на част от него, което може да включва личните данни на осъдените лица само в надлежно обосновани изключителни случаи. Член 6 Отговорност на юридическите лица 1. Държавите членки гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за престъпленията, посочени в членове 3 и 4, когато тези престъпления са извършени в полза на юридическото лице от лице, заемащо ръководна длъжност в съответното юридическо лице, и което действа самостоятелно или като член на орган на юридическото лице, въз основа на: а) пълномощие да представлява юридическото лице, б) пълномощие да взема решения от името на юридическото лице, или в) пълномощие да упражнява контрол в рамките на юридическото лице. 2. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1, е направила възможно извършването на престъпление, посочено в членове 3 и 4, в полза на това юридическо лице от негово подчинено лице. 3. Отговорността на юридическите лица по параграфи 1 и 2 от настоящия член не изключва възможността за образуване на наказателно производство срещу физическите лица, които са извършители, подбудители или помагачи във връзка с престъпленията, посочени в членове 3 и 4. Член 7 Санкции за юридически лица 1. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическо лице, подведено под отговорност съгласно член 6, параграф 1 или 2, се наказва с ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни или различни от наказателноправните санкции или мерки. 2. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че санкциите или мерките за юридически лица, подведени под отговорност съгласно член 6, параграф 1 или 2 за престъпленията, посочени в членове 3 и 4, включват наказателноправни и различни от наказателноправните глоби и че могат да включват други наказателноправни или различни от наказателноправните санкции или мерки, например: а) задължение за: i) възстановяване на околната среда в определен срок, ако вредата е обратима, или ii) плащане на обезщетение за увреждането на околната среда, ако вредата е необратима или извършителят не е в състояние да извърши такова възстановяване; б) лишаване от право на получаване на обществено подпомагане или помощи; в) лишаване от достъп до публично финансиране, включително до процедури за възлагане на обществени поръчки, предоставяне на безвъзмездни средства, отдаване на концесии и предоставяне на лицензи; г) временно или окончателно лишаване от право на упражняване на стопанска дейност; д) отнемане на разрешителни и разрешения за извършване на дейностите, които са довели до съответното престъпление; е) поставяне под съдебен надзор; ж) съдебна ликвидация; з) затваряне на структури, послужили за извършване на престъплението; и) задължение за създаване на схеми за комплексна проверка за подобряване на спазването на стандартите в областта на околната среда; й) когато е налице обществен интерес, публикуване на целия съдебен акт, отнасящ се до извършеното престъпление и наложените санкции или мерки, или на част от него, без да се засягат правилата относно правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни. 3. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че най-малко за юридическите лица, подведени под отговорност съгласно член 6, параграф 1, престъпленията, попадащи в обхвата на член 3, параграф 2, се наказват с наказателноправни или различни от наказателноправните глоби, чийто размер е пропорционален на тежестта на деянието и на индивидуалните, финансовите и други обстоятелства на съответното юридическо лице. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че максималният размер на тези глоби е не по-малък от: а) за престъпленията, попадащи в обхвата на член 3, параграф 2, букви а) — л) и букви п), т) и у): i) 5 % от общия оборот в световен мащаб на юридическото лице за финансовата година, предхождаща годината, в която е било извършено престъплението, или за финансовата година, предхождаща годината, в която е постановено решението за налагане на глобата, или ii) сума, съответстваща на 40 000 000 EUR; б) за престъпленията, попадащи в обхвата на член 3, параграф 2, букви м), н), о), р) и с): i) 3 % от общия оборот в световен мащаб на юридическото лице за финансовата година, предхождаща годината, в която е било извършено престъплението, или за финансовата година, предхождаща годината, в която е постановено решението за налагане на глобата, или ii) сума, съответстваща на 24 000 000 EUR. Държавите членки могат да установят правила за случаите, в които не е възможно размерът на глобата да бъде определен въз основа на общия оборот в световен мащаб на юридическото лице за финансовата година, предхождаща годината, в която е било извършено престъплението, или за финансовата година, предхождаща годината, в която е постановено решението за налагане на глобата. 4. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица, подведени под отговорност съгласно член 6 за престъпленията, попадащи в обхвата на член 3, параграф 3, се наказват с по-строги наказателноправни или различни от наказателноправните санкции или мерки в сравнение с приложимите за престъпленията, попадащи в обхвата на член 3, параграф 2. Член 8 Отегчаващи обстоятелства Доколкото посочените по-долу обстоятелства не са част от елементите от състава на престъпленията, посочени в член 3, държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че във връзка със съответните престъпления, посочени в членове 3 и 4, едно или повече от следните обстоятелства могат, в съответствие с националното право, да се считат за отегчаващи обстоятелства: а) престъплението е причинило унищожаването или необратими или дълготрайни значителни вреди на дадена екосистема; б) престъплението е извършено в рамките на престъпна организация по смисъла на Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета ( 23 ); в) престъплението е включвало използването от страна на извършителя на неистински или преправени документи; г) престъплението е извършено от длъжностно лице при изпълнението на функциите му; д) извършителят вече е бил осъждан с окончателна присъда за престъпления от същия характер като престъпленията, посочени в член 3 или член 4; е) престъплението е донесло или се е очаквало да донесе значителни финансови облаги или е довело до избягване на значителни разходи, пряко или косвено, доколкото такива облаги или разходи могат да бъдат определени; ж) извършителят е унищожил доказателства или е сплашвал свидетели или жалбоподатели; з) престъплението е извършено в район, който е класифициран като специална защитена зона съгласно член 4, параграф 1 или 2 от Директива 2009/147/ЕО, или в територия, която е определена като специална защитена зона в съответствие с член 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО, или територия, която е включена в списъка на териториите от значение за Общността в съответствие с член 4, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО. Отегчаващото обстоятелство, посочено в буква а) от настоящия член, не се прилага за престъпленията, попадащи в обхвата на член 3, параграф 3. Член 9 Смекчаващи обстоятелства Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че по отношение на съответните престъпления, посочени в членове 3 и 4, едно или повече от следните обстоятелства могат, в съответствие с националното право, да се считат за смекчаващи обстоятелства: а) извършителят възстановява околната среда в предишното ѝ състояние, когато това възстановяване не е задължение по Директива 2004/35/ЕО, или, преди започването на наказателно разследване, предприема мерки за свеждане до минимум на въздействието на вредата и степента на увреждане или отстранява вредата; б) извършителят предоставя на административните или съдебните органи информация, която те не биха могли да получат по друг начин, и която им помага: i) да установят самоличността или да привлекат към наказателна отговорност други извършители; ii) да открият доказателства. Член 10 Обезпечаване и конфискация Държавите членки вземат необходимите мерки за осигуряване на възможност за проследяването, установяването, обезпечаването и конфискацията на средствата и облагите от извършването на престъпленията, посочени в членове 3 и 4. Държавите членки, обвързани от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 24 ), вземат мерките, посочени в първа алинея, в съответствие с посочената директива. Член 11 Погасителна давност 1. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да предвидят давностен срок, който позволява извършването на разследване, наказателно преследване, съдебно производство и постановяване на присъда за престъпленията, посочени в членове 3 и 4, достатъчно време след извършването на престъпленията, за да се противодейства ефективно на тези престъпления. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да предвидят давностен срок, който позволява изпълнението на наказанията, наложени с окончателна присъда за престъпленията по член 3 или 4, или достатъчен срок след тази присъда. 2. Давностният срок по параграф 1, първа алинея е със следната продължителност: а) най-малко десет години от извършването на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за максимален срок от поне десет години; б) най-малко пет години от извършването на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за максимален срок от поне пет години; в) най-малко три години от извършването на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за максимален срок от поне три години. 3. Давностният срок по параграф 1, втора алинея е със следната продължителност: а) най-малко десет години от датата, на която е постановена окончателната присъда, в следните случаи: i) наказание лишаване от свобода за повече от пет години или, като алтернатива ii) наказание лишаване от свобода за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за максимален срок от поне десет години; б) най-малко пет години от датата, на която е постановена окончателната присъда, в следните случаи: i) наказание лишаване от свобода за повече от една година или, като алтернатива ii) наказание лишаване от свобода за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за максимален срок от поне пет години; и в) най-малко три години от датата, на която е постановена окончателната присъда, в следните случаи: i) наказание лишаване от свобода до една година или, като алтернатива ii) наказание лишаване от свобода за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за максимален срок от поне три години. 4. Чрез дерогация от параграфи 2 и 3 държавите членки могат да предвидят давностен срок, който е по-кратък от десет години, но не по-кратък от пет години, при условие че този срок може да бъде прекъснат или спрян при наличие на определени действия. Член 12 Компетентност 1. Всяка държава членка взема необходимите мерки за установяване на своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в членове 3 и 4, когато: а) престъплението е извършено изцяло или отчасти на нейна територия; б) престъплението е извършено на борда на кораб или на въздухоплавателно средство, регистрирани в съответната държава членка или плаващи под нейното знаме; в) вредата, която е един от елементите от състава на престъплението, е настъпила на нейна територия, или г) извършителят е неин гражданин. 2. Държава членка уведомява Комисията, когато реши да разшири компетентността си по отношение на едно или повече от престъпленията, посочени в членове 3 и 4, които са извършени извън нейната територия, когато: а) извършителят обичайно пребивава на нейна територия; б) престъплението е извършено в полза на юридическо лице, установено на нейна територия; в) престъплението е извършено срещу неин гражданин или срещу лице, чието обичайно местопребиваване е на нейна територия, или г) престъплението е създало сериозен риск за околната среда на нейната територия. Когато престъпление, посочено в членове 3 и 4, попада в компетентността на повече от една държава членка, тези държави членки си сътрудничат, за да определят в коя държава членка трябва да се проведе наказателното производство. Въпросът се отнася до Евроюст, когато това е уместно, в съответствие с член 12, параграф 2 от Рамково решение 2009/948/ПВР ( 25 ) на Съвета. 3. В случаите, посочени в параграф 1, букви в) и г), държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че упражняването на тяхната компетентност не е подчинено на условието наказателното преследване да може да бъде образувано единствено вследствие на съобщаване от страна на държавата, в която е извършено престъплението. Член 13 Способи за разследване Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че са налични ефективни и пропорционални способи за разследване или наказателно преследване на престъпленията, посочени в членове 3 и 4. Когато това е уместно, тези способи включват специални способи за разследване, като използваните в борбата с организираната престъпност или при други тежки престъпления. Член 14 Защита на лицата, които подават сигнали за престъпления срещу околната среда или подпомагат разследването им Без да се засяга Директива (ЕС) 2019/1937, държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че всички лица, които подават сигнали за престъпления, посочени в член 3 и 4 от настоящата директива, предоставят доказателства или по друг начин сътрудничат на компетентните органи, имат достъп до мерки за подкрепа и помощ в контекста на наказателното производство, в съответствие с националното право. Член 15 Публикуване на информация в обществен интерес и достъп на заинтересованата общественост до правосъдие Държавите членки гарантират, че лицата, които са засегнати или за които има вероятност да бъдат засегнати от престъпленията, посочени в членове 3 и 4 от настоящата директива, и лицата, които имат достатъчен интерес или които твърдят, че е нарушено право, както и неправителствените организации, които насърчават защитата на околната среда и които отговарят на изискванията съгласно националното право, имат съответни процесуални права в производствата по тези престъпления, когато такива процесуални права за представителите на заинтересованата общественост съществуват в държавата членка в производства по други престъпления, например в качеството на граждански ищец. В тези случаи в съответствие с националното си законодателство държавите членки гарантират също така, че на заинтересованата общественост се предоставя информацията за хода на производството, когато това се прави при производства по други престъпления. Член 16 Предотвратяване Държавите членки вземат подходящи мерки, като информационни кампании, кампании за повишаване на осведомеността, насочени към съответните заинтересовани лица от публичния и частния сектор, както и изследователски и образователни програми, чиято цел е да намалят престъпленията срещу околната среда и риска от престъпления срещу околната среда. Когато е подходящо, държавите членки предприемат действията в сътрудничество с такива заинтересовани лица. Член 17 Ресурси Държавите членки гарантират, че националните органи, които разкриват, разследват, извършват наказателно преследване или постановяват присъди за престъпления срещу околната среда, разполагат с достатъчен на брой квалифициран персонал и с достатъчно финансови, технически и технологични ресурси за ефективното изпълнение на техните функции, свързани с изпълнението на настоящата директива. Държавите членки, като вземат предвид конституционните традиции и структурата на правните си системи, както и други национални обстоятелства, правят оценка на необходимостта от повишаване на степента на специализация на посочените органи в областта на наказателното право в областта на околната среда, в съответствие с националното право. Член 18 Обучение Без да се засягат независимостта на съдебната власт и различията в организацията на съдебната власт в Съюза, държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират предоставянето на специализирано редовно обучение на съдиите, прокурорите, полицейските и съдебните служители и на персонала на компетентните органи, участващ в наказателните производства и разследванията във връзка с целите на настоящата директива, което съответства на функциите на тези съдии, прокурори, полицейски и съдебни служители и персонал на компетентните органи. Член 19 Координация и сътрудничество между компетентните органи в рамките на държава членка Държавите членки вземат необходимите мерки, за да установят подходящи механизми за координация и сътрудничество на стратегическо и оперативно равнище между всички свои компетентни органи, участващи в предотвратяването и борбата с престъпленията срещу околната среда. Тези механизми са насочени най-малко към: а) гарантиране на общи приоритети и общо разбиране на взаимоотношението между наказателното и административното правоприлагане; б) обмен на информация за стратегически и оперативни цели в границите, определени в приложимото право на Съюза и национално право; в) консултации по отделни разследвания в границите, определени в приложимото право на Съюза и национално право; г) обмен на най-добри практики; д) предоставяне на съдействие за европейските мрежи на практикуващи специалисти, които работят по въпроси, имащи отношение към борбата с престъпленията срещу околната среда и свързаните с тях нарушения. Механизмите, посочени в първа алинея, може да бъдат под формата на специализирани координационни органи, меморандуми за разбирателство между компетентни органи, национални мрежи за правоприлагане и съвместни обучителни дейности. Член 20 Сътрудничество между държавите членки и Комисията и органи, служби или агенции на Съюза Когато има подозрения, че престъпленията срещу околната среда са с трансграничен характер, компетентните органи на засегнатите държави членки разглеждат необходимостта от препращане на информацията, свързана с тези престъпления, на съответните компетентни органи. Без да се засягат правилата относно трансграничното сътрудничество и правната взаимопомощ по наказателноправни въпроси, държавите членки, Евроюст, Европол, Европейската прокуратура, Европейската служба за борба с измамите и Комисията си сътрудничат, в рамките на съответната си компетентност, в борбата срещу престъпленията, посочени в членове 3 и 4. За тази цел Евроюст предоставя, доколкото е подходящо, необходимата техническа и оперативна помощ на компетентните национални органи, за да се улесни координирането на техните разследвания. Комисията може, когато е подходящо, да предоставя помощ. Член 21 Национална стратегия 1. Държавите членки изготвят и публикуват национална стратегия за борба с престъпленията срещу околната среда до 21 май 2027 г. Държавите членки вземат мерки за прилагането на своята национална стратегия без ненужно забавяне. В националната стратегия се предвижда най-малко следното: а) целите и приоритетите на националната политика в областта на престъпленията срещу околната среда, включително трансграничните престъпления, и механизмите за редовна оценка на това дали те се постигат; б) ролите и отговорностите на всички компетентни органи, участващи в борбата с престъпленията срещу околната среда, включително по отношение на координацията и сътрудничеството между националните компетентни органи, както и с компетентните органи на Съюза, и по отношение на предоставяне на съдействие за европейските мрежи, които работят по въпроси, имащи пряко отношение към борбата с тези престъпления, включително трансграничните престъпления; в) начините за подкрепа на специализацията на работещите в областта на правоприлагането, оценка на ресурсите, разпределени за борбата с престъпленията срещу околната среда, и оценка на бъдещите потребности в това отношение. 2. Държавите членки гарантират, че националната им стратегия се преразглежда и актуализира на редовни интервали от не повече от пет години въз основа на подход, основан на анализ на риска, за да се вземат предвид съответното развитие и тенденции и свързаните с тях заплахи относно престъпленията срещу околната среда. Член 22 Статистически данни 1. Държавите членки осигуряват въвеждането на система за записване, изготвяне и предоставяне на анонимизирани статистически данни относно етапите на подаване на сигнал, разследване и съдебно преследване във връзка с престъпленията, посочени в членове 3 и 4, за да наблюдават ефективността на своите мерки за борба с престъпленията срещу околната среда. 2. Статистическите данни, посочени в параграф 1, включват най-малко съществуващи данни относно: а) броя престъпления, които са регистрирани от държавите членки, и броя престъпления, за които е постановена присъда в държавите членки; б) броя прекратени съдебни дела, включително поради изтичане на давностния срок за съответното престъпление; в) броя физически лица, които: i) са обект на наказателно преследване, ii) са осъдени; г) броя юридически лица, които: i) са обект на наказателно преследване, ii) са осъдени или на които е наложена глоба; д) видовете и размера на наложените санкции. 3. Държавите членки гарантират, че поне на всеки три години се публикува консолидиран преглед на статистическите им данни. 4. Държавите членки предават ежегодно на Комисията посочените в параграф 2 от настоящия член статистически данни в стандартния формат, посочен в член 23. 5. Поне на всеки три години Комисията публикува доклад въз основа на статистическите данни, предадени от държавите членки. Докладът се публикува за пръв път три години след определянето на стандартния формат, посочен в член 23. Член 23 Изпълнителни правомощия 1. До 21 май 2027 г. Комисията определя чрез актове за изпълнение стандартен, леснодостъпен и съпоставим формат за предаването на статистическите данни, посочено в член 22, параграф 4. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2. 2. Стандартният формат за предаването на статистически данни съдържа следните елементи: а) класификация на престъпленията срещу околната среда; б) бройни единици; в) формат на докладване. Осигурява се общо разбиране относно елементите, посочени в първа алинея. Член 24 Процедура на комитет 1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011. 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. 3. Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011. Член 25 Оценка, докладване и преглед 1. До 21 май 2028 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на степента, в която държавите членки са взели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива. Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на този доклад. 2. До 21 май 2031 г. Комисията извършва оценка на въздействието на настоящата директива, като разглежда необходимостта от актуализиране на списъка с престъпления срещу околната среда, посочени в членове 3 и 4, и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на този доклад, включително обобщение за изпълнението на настоящата директива и действията, предприети в съответствие с членове 16 — 21, и статистически данни, с особен акцент върху трансграничното сътрудничество. Ако е необходимо, докладът се придружава от законодателно предложение. 3. Комисията редовно прави оценка на необходимостта от изменение на престъпленията, попадащи в обхвата на член 3, параграф 2. Член 26 Замяна на Директива 2008/99/ЕО Настоящата директива заменя Директива 2008/99/ЕО по отношение на държавите членки, обвързани от настоящата директива, без да се засягат задълженията на тези държави членки по отношение на датата за транспониране на посочената директива в националното право. За държавите членки, обвързани от настоящата директива, позоваванията на Директива 2008/99/ЕО се считат за позовавания на настоящата директива. Държавите членки, които не са обвързани от настоящата директива, остават обвързани от Директива 2008/99/ЕО. Член 27 Замяна на Директива 2009/123/ЕО Настоящата директива заменя Директива 2009/123/ЕО по отношение на държавите членки, обвързани от настоящата директива, без да се засягат задълженията на тези държави членки по отношение на датата за транспониране на посочената директива. За държавите членки, обвързани от настоящата директива, позоваванията на разпоредбите на Директива 2005/35/ЕО, които са добавени или заменени с Директива 2009/123/ЕО, се считат за позовавания на настоящата директива. Държавите членки, които не са обвързани от настоящата директива, остават обвързани от Директива 2005/35/ЕО, изменена с Директива 2009/123/ЕО. Член 28 Транспониране 1. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 21 май 2026 г . Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки. 2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 29 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 30 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите. ( ) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1). ( ) Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1). ( ) Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1). ( ) Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1). ( ) Регламент (ЕС) 2019/1021 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно устойчивите органични замърсители (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 45). ( ) Регламент (ЕС) 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. относно живака и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1102/2008 (ОВ L 137, 24.5.2017 г., стр. 1). ( ) Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1). ( ) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3). ( ) Регламент (ЕС) 2024/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно превозите на отпадъци и за изменение на регламенти (ЕС) № 1257/2013 и (ЕС) 2020/1056 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1013/2006 (ОВ L, 2024/1157, 30.4.2024 г., ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2024/1157/oj). ( ) Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета, текст от значение за ЕИП (ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 1). ( ) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17). ( ) Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (ОВ L 178, 28.6.2013 г., стр. 66). ( ) Директива 2013/59/Евратом на Съвета от 5 декември 2013 г. за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение и за отмяна на директиви 89/618/Евратом, 90/641/Евратом, 96/29/Евратом, 97/43/Евратом и 2003/122/Евратом (ОВ L 13, 17.1.2014 г., стр. 1). ( ) Директива 2014/87/Евратом на Съвета от 8 юли 2014 г. за изменение на Директива 2009/71/Евратом за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации (ОВ L 219, 25.7.2014 г., стр. 42). ( ) Директива 2013/51/Евратом на Съвета от 22 октомври 2013 г. за определяне на изисквания за защита на здравето на населението по отношение на радиоактивни вещества във водата, предназначена за консумация от човека (ОВ L 296, 7.11.2013 г., стр. 12). ( ) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1). ( ) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7). ( ) Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7). ( ) Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 г. относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях (ОВ L 61, 3.3.1997 г., стр. 1). ( ) Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове (ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 35). ( ) Регламент (ЕС) 2024/590 на Европейския парламент и на Съвета от 7 февруари 2024 г. относно веществата, които нарушават озоновия слой, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1005/2009 (ОВ L, 2024/590, 20.2.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/590/oj). ( ) Регламент (ЕС) 2024/573 на Европейския парламент и на Съвета от 7 февруари 2024 г. относно флуорсъдържащите парникови газове, за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 517/2014 (ОВ L, 2024/573, 20.2.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/573/oj). ( ) Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета от 24 октомври 2008 г. относно борбата с организираната престъпност (ОВ L 300, 11.11.2008 г., стр. 42). ( ) Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (ОВ L 127, 29.4.2014 г., стр. 39). ( ) Рамково решение 2009/948/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно предотвратяване и уреждане на спорове за упражняване на компетентност при наказателни производства (ОВ L 328, 15.12.2009 г., стр. 42).