ДИРЕКТИВА 2024-1275-ЕС енергийните характеристики на сградите

Директива 2024/1275/ЕС относно енергийните характеристики на сградите Консолидиран ТЕКСТ: 32024L1275 — BG — 24.05.2026 02024L1275 — BG — 24.05.2026 — 001.001 ►B ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1275 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 24 април 2024 година относно енергийните характеристики на сградите (преработен текст) (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 1275, 8.5.2024 г., стр. 1) Изменена с: Официален вестник № страница дата ►M1 ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2026/52 НА КОМИСИЯТА от 16 декември 2025 година L 52 1 4.5.2026 Поправена със: C1 Поправка, ОВ L 90994, 4.12.2025, стр. 1 (2024/1275) ▼B ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1275 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 24 април 2024 година относно енергийните характеристики на сградите (преработен текст) (текст от значение за ЕИП) Член 1 Предмет 1. Настоящата директива насърчава подобряването на енергийните характеристики на сградите и намаляването на емисиите на парникови газове от тях в рамките на Съюза с цел постигането на сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г., като се вземат предвид външните климатични условия, местните условия, изискванията за качество на вътрешната среда и разходната ефективност. 2. Настоящата директива определя изисквания по отношение на: а) общата методологична рамка за изчисляване на цялостните енергийни характеристики на сгради и обособени части от сгради; б) прилагането на минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики на нови сгради и нови обособени части от сгради; в) прилагането на минималните изисквания -за енергийни характеристики по отношение на: i) съществуващи сгради и съществуващи обособени части от сгради, по които се извършва основен ремонт; ii) сградни компоненти, които съставляват част от външните ограждащи елементи на сградата и които оказват съществено въздействие върху енергийните характеристики на тези елементи, когато бъдат модернизирани или подменени; iii) технически сградни инсталации без оглед на това кога са монтирани, подменени или модернизирани; г) прилагането на минимални стандарти за енергийни характеристики на съществуващи сгради и съществуващи обособени части от сгради в съответствие с членове 3 и 9; д) изчисляването и оповестяването на потенциала за глобално затопляне за целия жизнен цикъл на сградите; е) слънчевата енергия в сградите; ж) паспортите за саниране; з) националните планове за саниране на сгради; и) инфраструктурата за устойчива мобилност във и до сградите; й) интелигентните сгради; к) сертифицирането на енергийните характеристики на сгради или обособени части от сгради; л) редовната инспекция на отоплителните инсталации, вентилационните инсталации и климатичните инсталации в сградите; м) системите за независим контрол на сертификатите за енергийните характеристики, паспортите за саниране, показателите за подготвеност за интелигентно управление и докладите от инспекциите; н) параметрите на качеството на вътрешната среда в сградите. 3. Изискванията, предвидени в настоящата директива, представляват минимални изисквания и не са пречка за това държавите членки да запазят или въведат по-строги мерки, при условие че тези мерки са съвместими с правото на Съюза. Тези мерки се нотифицират на Комисията. Член 2 Определения За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: 1) „сграда“ означава конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на параметрите на вътрешната среда; 2) „сграда с нулеви емисии“ означава сграда с много високи енергийни характеристики, определени в съответствие с приложение I, която изисква нулево или много ниско количество енергия, генерира нулеви въглеродни емисии на място от изкопаеми горива и нулеви или много ниски експлоатационни емисии на парникови газове в съответствие с член 11; 3) „сграда с близко до нулево потребление на енергия“ означава сграда с много добри енергийни характеристики, определени в съответствие с приложение I, които не са по-ниски от равнището на оптимални разходи за 2023 г., докладвано от държавите членки съгласно член 6, параграф 2, и където необходимото количество енергия с близка до нулевата или с много ниска стойност е произведено в значителна степен от възобновяеми източници на енергия, включително от възобновяеми източници на енергия, разположени на място или в близост; 4) „минимални стандарти за енергийните характеристики“ означава правила, които изискват съществуващите сгради да отговарят на изискване за енергийни характеристики като част от широк план за саниране на сграден фонд или при настъпването на пазарно събитие, като продажба, наем, дарение или промяна на предназначението в рамките на кадастъра или поземления регистър, в определен срок или до определена дата, като това води до санирането на съществуващи сгради; 5) „публични органи“ означава публични органи по смисъла на член 2, точка 12 от Директива (ЕС) 2023/1791; 6) „техническа сградна инсталация“ означава техническо оборудване на дадена сграда или обособена част от сграда, предназначено за отопление на помещения, охлаждане на помещения, вентилация, топла вода за битови нужди, вградено осветление, сградна автоматизация и управление, производство на енергия от възобновяеми източници и съхраняване на енергия на място или комбинация от такива системи, включително системите, използващи енергия от възобновяеми източници; 7) „система за сградна автоматизация и управление“ означава система, която обхваща всички продукти, софтуер и инженерни услуги, които могат да поддържат енергийноефективно, икономично и безопасно функциониране на техническите сградни инсталации чрез автоматично управление и улесняване на ръчното управление на тези технически сградни инсталации; 8) „енергийни характеристики на сграда“ означава изчисленото или измереното количество енергия, необходимо за удовлетворяване на енергийните нужди, свързани с обичайното използване на сградата, което включва енергия, използвана за осигуряване на отопление, охлаждане, вентилация, топла вода за битови нужди и осветление; 9) „първична енергия“ означава енергия от възобновяеми или невъзобновяеми източници, която не е преминала през процес на преобразуване или трансформиране; 10) „измерена“ означава измерена от съответно устройство, като например енергоизмервателен уред, ватметър, устройство за измерване и наблюдение на мощността или електромер; 11) „коефициент на първичната енергия от невъзобновяеми източници“ означава показател, който се изчислява чрез разделяне на първичната енергия от невъзобновяеми източници за даден енергиен носител, включително доставената енергия и изчислените общи разходи за доставка до точките на употреба, на доставената енергия; 12) „коефициент на първичната енергия от възобновяеми източници“ означава показател, който се изчислява чрез разделяне на първичната енергия от възобновяеми източници от разположен на място, в близост или отдалечен енергиен източник, която се доставя чрез даден енергиен носител, включително доставената енергия и изчислените общи разходи за доставка до точките на употреба, на доставената енергия; 13) „коефициент на общата първична енергия“ означава сумата от коефициентите на първичната енергия от възобновяеми и невъзобновяеми източници за даден енергиен носител; 14) „енергия от възобновяеми източници“ означава енергия от възобновяеми неизкопаеми източници на енергия, а именно вятърна, слънчева (слънчева термална и слънчева фотоволтаична) и геотермална енергия, осмотична енергия, енергия от околната среда, от приливите и отливите, от вълните и друга океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадъчни води и биогаз; 15) „външни ограждащи елементи на сградата“ означава интегрираните компоненти на дадена сграда, които отделят вътрешната от външната среда на сградата; 16) „обособена част от сграда“ означава обособена част, етаж или апартамент в сграда, проектирани или изменени с цел да се използват самостоятелно; 17) „сграден компонент“ означава техническа сградна инсталация или компонент от външните ограждащи елементи на сградата; 18) „жилищна сграда или обособена жилищна част от сграда“ означава стая или съвкупност от стаи в постоянна сграда или структурно отделена част от сграда, която е проектирана за обитаване от едно частно домакинство през цялата година; 19) „паспорт за саниране“ означава съобразена с конкретните нужди пътна карта за основно саниране на конкретна сграда на максимален брой етапи, които значително ще подобрят нейните енергийни характеристики; 20) „основно саниране“ означава саниране, което е в съответствие с принципа „енергийната ефективност на първо място“, което е съсредоточено върху основни сградни компоненти и което преобразува сграда или обособена част от сграда: а) преди 1 януари 2030 г. — в сграда с близко до нулево потребление на енергия; б) от 1 януари 2030 г. — в сграда с нулеви емисии; 21) „поетапно основно саниране“ означава основно саниране, което се извършва на максимален брой етапи, определени в паспорта за саниране; 22) „основен ремонт“ означава ремонт на сграда, при който: а) общите разходи за ремонта, свързан с корпуса на сградата или техническите сградни инсталации, са над 25 % от стойността на сградата, без стойността на земята, върху която е разположена сградата; или б) ремонтът обхваща над 25 % от площта на външните ограждащи елементи на сградата. Държавите членки могат да изберат да прилагат буква а) или б); 23) „експлоатационни емисии на парникови газове“ означава емисиите на парникови газове, свързани с потреблението на енергия на техническите сградни инсталации по време на използването и експлоатацията на сградата; 24) „емисии на парникови газове през целия жизнен цикъл“ означава емисии на парникови газове, които се генерират през целия жизнен цикъл на сградите, включително производството и транспортирането на строителни продукти, дейностите по строителния обект, употребата на енергия в сградата и подмяната на строителни продукти, както и разрушаването, транспортирането и управлението на отпадъчни материали и тяхната повторна употреба, рециклиране и окончателно обезвреждане; 25) „потенциал за глобално затопляне за целия жизнен цикъл“ или „ПГЗ за целия жизнен цикъл“ означава показател, който определя количествено потенциалния принос на дадена сграда към глобалното затопляне през целия ѝ жизнен цикъл; 26) „разделени стимули“ означава разделени стимули съгласно определението в член 2, точка 54 от Директива (ЕС) 2023/1791; 27) „енергийна бедност“ означава енергийна бедност съгласно определението в член 2, точка 52 от Директива (ЕС) 2023/1791; 28) „уязвими домакинства“ означава домакинства в енергийна бедност или домакинства, включително домакинства с по-ниски средни доходи, които са изложени на особено голям риск от високи разходи за енергия и които не разполагат със средства за саниране на сградата, която обитават; 29) „европейски стандарт“ означава стандарт, приет от Европейския комитет по стандартизация, Европейския комитет по електротехническа стандартизация или Европейския институт по стандартизация в телекомуникациите и наличен за обществено ползване; 30) „сертификат за енергийни характеристики“ означава сертификат, признат от държавите членки или от юридическо лице, определено от тях, в който са посочени енергийните характеристики на дадена сграда или обособена част от сграда, изчислени в съответствие с методика, приета в съгласно член 4; 31) „комбинирано производство“ означава едновременното производство в рамките на един процес на топлинна енергия и електрическа или механична енергия; 32) „равнище на оптимални разходи“ означава енергийните характеристики, които водят до най-ниски разходи по време на прогнозирания икономически жизнен цикъл, като: а) най-ниските разходи се определят, като се отчитат: i) категорията и предназначението на съответната сграда: ii) разходите за инвестиции, свързани с енергията, въз основа на официални прогнози; iii) разходите за поддръжка и експлоатационните разходи, включително разходите за енергия, като се взема предвид стойността на квотите за емисии на парникови газове; iv) външните последици за околната среда и здравето от употребата на енергия; v) приходите от произведена на място енергия, където е приложимо; vi) разходите за управление на отпадъците, където е приложимо; и б) прогнозираният икономически жизнен цикъл се определя от всяка държава членка и представлява оставащият прогнозиран икономически жизнен цикъл на сграда, когато изискванията за енергийните характеристики са определени за сградата като цяло, или прогнозираният икономически жизнен цикъл на сграден компонент, когато изискванията за енергийните характеристики са определени за сградните компоненти. Енергийните характеристики са съобразени с равнището на оптимални разходи, когато анализът на разходите и ползите, изчислени за прогнозирания икономически жизнен цикъл, дава положителен резултат; 33) „зарядна точка“ означава зарядна точка съгласно определението в член 2, точка 48 от Регламент (ЕС) 2023/1804 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ); 34) „предварително окабеляване“ означава всички мерки, необходими за инсталирането на зарядни точки, включително пренос на данни, кабели, кабелни трасета и където е необходимо — електромери; 35) „покрит паркинг“ означава покрита конструкция с най-малко три паркоместа за автомобили, която не използва енергия за регулиране на вътрешната среда; 36) „изолирана микросистема“ означава система с потребление под 500 GWh през 2022 г., при която няма връзка с други системи; 37) „интелигентно зареждане“ означава интелигентно зареждане съгласно определението в член 2, втора алинея, точка 14м от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ); 38) „двупосочно зареждане“ означава двупосочно зареждане съгласно определението в член 2, точка 11 от Регламент (ЕС) 2023/1804; 39) „стандарти за ипотечните портфейли“ означава механизми, които стимулират предоставящите ипотечни кредити да определят начин за подобряване на медианните енергийни характеристики на портфейла от сгради, върху които имат ипотеки към 2030 и 2050 г., и да насърчават потенциалните клиенти да направят имота си по-енергийноефективен в съответствие с амбицията на Съюза за декарбонизация и съответните цели в областта на енергетиката за потреблението на енергия в сградите, като се разчита на критериите за определяне на екологично устойчивите икономически дейности, установени в член 3 от Регламент (ЕС) 2020/852; 40) „финансова схема за плащане според икономиите“ означава схема за отпускане на заеми, предназначена изключително за подобряване на енергийните характеристики, при която при разработването на схемата е установена връзка между вноските за погасяване на заема и постигнатите икономии на енергия, като се вземат предвид и други икономически фактори, като индексацията на разходите за енергия, лихвените проценти, повишената стойност на активите и рефинансирането на заемите; 41) „цифров дневник на сградите“ означава общ регистър на всички съответни данни за сградите, включително данни, свързани с енергийните характеристики, като сертификати за енергийните характеристики, паспорти за саниране и показатели за подготвеност за интелигентно управление, а също и данни, свързани с ПГЗ за целия жизнен цикъл, което улеснява информираното вземане на решения и обмена на информация в рамките на строителния сектор между собствениците и обитателите на сгради, финансовите институции и публичните органи; 42) „климатична инсталация“ означава комбинация от компонентите, необходими за осигуряване на начин на обработка на вътрешния въздух, чрез който температурата се контролира или може да се понижава; 43) „отоплителна инсталация“ означава комбинация от компонентите, необходими за осигуряване на начин на обработка на вътрешния въздух, чрез който температурата се повишава; 44) „вентилационна инсталация“ означава техническа сградна инсталация, която подава пресен въздух в дадено пространство чрез естествени или механични средства; 45) „топлогенератор“ означава онази част от отоплителната инсталация, която произвежда полезна топлина за видовете употреба, посочени в приложение I, посредством един или няколко от следните процеси: а) изгаряне на горива, например в котел; б) ефекта на Джаул—Ленц, протичащ в нагревателните елементи на електросъпротивителна отоплителна инсталация; в) улавяне на топлина от околния въздух, от изходящ въздух от вентилация или от вода или от земен източник на топлина посредством термопомпа; 46) „охлаждащ генератор“ означава онази част от климатичната инсталация, която генерира полезно охлаждане за видовете употреба, посочени в приложение I; 47) „сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат“ означава сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат съгласно определението в член 2, точка 33 от Директива (ЕС) 2023/1791; 48) „котел“ означава комбинация от котелен корпус и горелка, предназначени да подгряват течности чрез отделената при горенето топлина; 49) „полезна номинална мощност“ означава максималната топлинна мощност, изразена в kW, за която производителят е посочил и гарантирал, че се постига при продължаващо действие при спазване на указанията за ефективна работа, дадени от производителя; 50) „централно отопление“ или „централно охлаждане“ означава подаване на топлинна енергия под формата на пара, топла вода или охладена течност чрез мрежа от централен или децентрализиран производствен източник към множество сгради или други места за употреба за загряване или охлаждане на помещения или процеси; 51) „полезна застроена площ“ означава площта на пода на дадена сграда, необходима като параметър за количествено определяне на конкретните условия за използване, изразени за единица застроена площ и за прилагането на опростяванията и правилата за зониране и разпределение или преразпределение; 52) „еталонна застроена площ“ означава разгънатата застроена площ, използвана като еталонен размер за оценката на енергийните характеристики на дадена сграда, изчислена като сумата от полезната застроена площ на пространствата в рамките на външните ограждащи елементи на сградата, определени за оценката на енергийните характеристики; 53) „граница на оценката“ означава границата, в която се измерва или изчислява доставената енергия и изнесената енергия; 54) „на място“ означава във или върху конкретна сграда или върху земята, върху която се намира сградата; 55) „енергия от възобновяеми източници, произведена в близост“ означава енергия от възобновяеми източници, произведена в рамките на местен или районен периметър на конкретна сграда, която отговаря на всички условия по-долу: а) може да бъде разпределяна и използвана само в рамките на този местен и районен периметър чрез специална разпределителна мрежа; б) позволява изчисляването на специфичен коефициент на първичната енергия, валиден само за енергията от възобновяеми източници, произведена в рамките на този местен или районен периметър; и в) може да се използва на място чрез отделна връзка с източника за производство на енергия, която изисква специално оборудване за безопасно доставяне и измерване на енергията за собствено потребление на сградата; 56) „услуги с въздействие върху енергийните характеристики на сградите“ означава услуги като отопление, охлаждане, вентилация, топла вода за битови нужди и осветление и други, чието потребление на енергия се взема предвид при изчисляването на енергийните характеристики на сградите; 57) „енергийни нужди“ означава енергията, която трябва да бъде подадена във или извлечена от климатизирано пространство, за да се поддържат предвидените условия в това пространство през определен период от време, без да се вземат предвид евентуалните технически недостатъци на сградната инсталация; 58) „потребление на енергия“ или „употреба на енергия“ означава подаване на енергия в техническа сградна инсталация, предоставяща услуга с въздействие върху енергийните характеристики, предназначена за задоволяване на енергийни нужди; 59) „собствено потребление“ означава потреблението на енергия от възобновяеми източници, произведена на място, или на енергия от възобновяеми източници, произведена в близост, от технически инсталации на място за услуги с въздействие върху енергийните характеристики; 60) „други видове употреба на място“ означава енергия, която се използва на място за цели, различни от услуги с въздействие върху енергийните характеристики, включително уреди, разнообразни и допълнителни товари или зарядни точки за електромобилност; 61) „изчислителен интервал“ означава дискретният времеви интервал, използван за изчисляване на енергийните характеристики; 62) „доставена енергия“ означава енергията, изразена за всеки енергиен носител, подадена на техническите сградни инсталации през границата на оценка, за задоволяване на взетите предвид видове употреба или за производство на изнесената енергия; 63) „изнесена енергия“ означава делът на енергията от възобновяеми източници, изразен за всеки енергиен носител и за всеки коефициент на първичната енергия, която се подава към енергийната мрежа, вместо да се използва на място за собствено потребление или за други видове употреба на място; 64) „паркомясто за велосипеди“ означава определено място за паркиране на най-малко един велосипед; 65) „паркинг, разположен в непосредствена физическа близост до сграда“ означава паркинг, който е предназначен за ползване от обитателите, посетителите или работниците в дадена сграда и който е разположен на площ, прилежаща към сградата или в непосредствена близост до нея; 66) „качество на вътрешната среда“ означава резултатът от оценка на условията в сградата, оказващи влияние върху здравето и благосъстоянието на обитателите ѝ, въз основа на параметри, като например свързаните с температурата, влажността, скоростта на вентилацията и наличието на замърсители. Член 3 Национален план за саниране на сгради 1. Всяка държава членка изготвя национален план за саниране на сгради за осигуряване на санирането на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради, както обществени, така и частни, за постигане на високо енергийноефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г., с цел преобразуване на съществуващите сгради в сгради с нулеви емисии. 2. Всеки национален план за саниране на сгради обхваща: а) преглед на националния сграден фонд от гледна точка на различните типове сгради, включително техния дял в националния сграден фонд, периоди на строителство и климатични зони, където е уместно, въз основа на статистически извадки и националната база данни за сертификатите за енергийните характеристики съгласно член 22, обзор на пазарните пречки и неефективността на пазара и преглед на капацитета в секторите на строителството, енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници, както и на дела на уязвимите домакинства въз основа на статистически извадки, когато е целесъобразно; б) пътна карта с национално определени цели и измерими показатели за напредъка, включително намаляването на броя на хората, засегнати от енергийна бедност, с оглед постигане на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., за да се гарантира високо енергийноефективен и декарбонизиран национален сграден фонд и преобразуването на съществуващите сгради в сгради с нулеви емисии до 2050 г.; в) преглед на осъществените и планираните политики и мерки в подкрепа на изпълнението на пътната карта съгласно буква б); г) описание на нуждите от инвестиции за изпълнението на националния план за саниране на сгради, източниците на финансиране и мерките, както и административните ресурси за санирането на сгради; д) прагове за експлоатационните емисии на парникови газове и годишното търсене на първична енергия на нова или санирана сграда с нулеви емисии съгласно член 11; е) минимални стандарти за енергийните характеристики на нежилищни сгради въз основа на максималните прагове за енергийните характеристики съгласно член 9, параграф 1; ж) национална крива за саниране на жилищния сграден фонд, включително етапните цели до 2030 г. и 2035 г. за средно потребление на първична енергия в kWh/(m 2 .г), съгласно член 9, параграф 2; и з) основана на факти оценка на очакваните икономии на енергия и ползите в по-широк смисъл, включително свързаните с качеството на вътрешната среда. Пътната карта, посочена в буква б) от настоящия параграф, включва национални цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г. по отношение на годишния процент на енергийно саниране, потреблението на първична и крайна енергия от националния сграден фонд и намалението на експлоатационните му емисии на парникови газове; конкретни срокове до 2040 г. и 2050 г. нежилищните сгради да отговарят на по-ниски максимални прагове за енергийните характеристики съгласно член 9, параграф 1, в съответствие с курса за преобразуване на националния сграден фонд в сгради с нулеви емисии; както и основана на доказателства оценка на очакваните икономии на енергия и ползите в по-широк смисъл, включително свързаните с качеството на вътрешната среда. Когато в националните планове в областта на енергетиката и климата вече е включен прегледът на конкретните политики и мерки, посочен в буква в), или обзорът на конкретните инвестиционни нужди, посочен в буква г), планът за саниране на сгради може да съдържа ясно позоваване на съответните части от националните планове в областта на енергетиката и климата вместо да се включва изцяло разработен преглед. 3. На всеки пет години всяка държава членка изготвя и представя на Комисията проект на своя национален план за саниране на сгради, като използва образеца, установен в приложение II към настоящата директива. Всяка държава членка представя проекта си на национален план за саниране на сгради като част от своя проект на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, посочен в член 9 от Регламент (ЕС) 2018/1999, а когато държавите членки представят проект за актуализация — като част от проекта на актуализация, посочен в член 14 от същия регламент. Независимо от първа алинея, държавите членки представят на Комисията първия проект на план за саниране на сгради до 31 декември 2025 г. 4. За да подпомогне разработването на националния план за саниране на сгради, всяка държава членка провежда обществена консултация относно своя проект на националния план за саниране на сгради преди предаването му на Комисията. Обществената консултация включва по-специално местните и регионалните органи и други социално-икономически партньори, включително гражданското общество и организациите, работещи с уязвими домакинства. Всяка държава членка прилага обобщение на резултатите от обществената консултация към своя проект на националния план за саниране на сгради. Тази обществена консултация може да се включи като част от обществената консултация, която се провежда съгласно член 10 от Регламент (ЕС) 2018/1999. 5. Комисията оценява проектите на национални планове за саниране на сгради, предадени на съгласно параграф 3, по-специално по отношение на това дали: а) степента на амбициозност на поставените на национално равнище цели е достатъчна и отговаря на националните ангажименти в областта на климата и енергетиката, определени в националните интегрирани планове в областта на енергетиката и климата; б) политиките и мерките са достатъчни за постигане на поставените на национално равнище цели; в) разпределението на бюджетни и административни ресурси е достатъчно за изпълнението на плана; г) източниците на финансиране и мерките, посочени в параграф 2, първа алинея, буква г), са в съответствие с планираното намаляване на енергийната бедност, посочено в параграф 2, първа алинея, буква б); д) в плановете се дава приоритет на санирането на сградите с най-лоши характеристики в съответствие с член 9; е) обществената консултация съгласно параграф 4 е била достатъчно приобщаваща; и ж) плановете отговарят на изискванията на параграф 1 и образеца в приложение II. След консултация с комитета, създаден съгласно член 33 от настоящата директива, Комисията може да отправи специфични за всяка държава препоръки към държавите членки в съответствие с член 9, параграф 2 и член 34 от Регламент (ЕС) 2018/1999. По отношение на първия проект на национален план за саниране на сгради Комисията може да отправи специфични за всяка държава препоръки към държавите членки не по-късно от шест месеца след като държавата членка е представила този план. 6. В националния си план за саниране на сгради всяка държава членка взема надлежно предвид всички препоръки, отправени от Комисията, в своя проект на национален план за саниране на сгради. Ако съответната държава членка не се съобрази с препоръка или със съществена част от нея, тя представя своите мотиви пред Комисията и ги оповестява публично. 7. На всеки пет години всяка държава членка представя на Комисията своя национален план за саниране на сгради, като използва образеца, установен в приложение II към настоящата директива. Всяка държава членка представя националния си план за саниране на сгради като част от своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, посочен в член 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999, а когато държава членка представя актуализация, като част от актуализацията, посочена в член 14 от същия регламент. Независимо от първа алинея, държавите членки представят на Комисията първия си национален план за саниране на сгради до 31 декември 2026 г. 8. Всяка държава членка прилага подробни данни относно изпълнението на най-актуалната си дългосрочна стратегия за саниране или национален план за саниране на сгради към следващия си национален план за саниране на сгради, като посочва дали националните ѝ цели са били постигнати. 9. Съгласно членове 17 и 21 от Регламент (ЕС) 2018/1999 всяка държава членка включва в интегрираните си доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата информация за изпълнението на националните цели, посочени в параграф 2, буква б) от настоящия член. На всеки две години в годишния си доклад за състоянието на Енергийния съюз, предаден съгласно член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999, Комисията включва общ доклад за напредъка във връзка със санирането на националния жилищен и нежилишен сграден фонд, както обществен, така и частен, в съответствие с пътните карти, предвидени в плановете за саниране на сгради, въз основа на информацията, предоставена от държавите членки в техните интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата. Комисията наблюдава ежегодно промяната в енергийните характеристики на сградния фонд на Съюза въз основа на най-добрата налична информация от Евростат и други източници и публикува информацията чрез Обсерваторията на сградния фонд в ЕС. Член 4 Приемане на методика за изчисляване на енергийните характеристики на сградите Държавите членки прилагат методика за изчисляване на енергийните характеристики на сградите в съответствие с общата рамка, изложена в приложение I. Посочената методика се приема на национално или регионално равнище. Комисията отправя насоки за изчисляването на енергийните характеристики на прозрачните сградни компоненти, които са част от външните ограждащи елементи на сградата, и отчитането на енергията от околната среда. Член 5 Определяне на минимални изисквания за енергийните характеристики 1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят определянето на минимални изисквания за енергийните характеристики на сгради или на обособени части от сгради с цел постигане най-малко на равнищата на оптимални разходи и, където е приложимо — по-строги референтни стойности, например изисквания за сгради с близко до нулево потребление на енергия и за сгради с нулеви емисии. Енергийните характеристики се изчисляват в съответствие с методиката, посочена в член 4. Равнищата на оптимални разходи се изчисляват в съответствие със сравнителната методологична рамка, посочена в член 6. С оглед постигане най-малко на равнищата на оптимални разходи държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят установяване на минимални изисквания за енергийните характеристики на сградни компоненти, които представляват част от ограждащите елементи на дадена сграда и които, когато бъдат подменени или модернизирани, оказват съществено въздействие върху енергийните характеристики на тези елементи. Държавите членки могат да определят изискванията за сградните компоненти на равнище, което би улеснило ефективното инсталиране на нискотемпературни отоплителни инсталации в санираните сгради. При установяване на изискванията държавите членки могат да направят разграничение между нови и съществуващи сгради, както и между различните категории сгради. Тези изисквания следва да са съобразени с оптималното качество на вътрешната среда с цел избягване на евентуални отрицателни последици, като недостатъчна вентилация, както и местните условия, проектното предназначение на сградата и нейната възраст. Държавите членки правят преглед на своите минимални изисквания за енергийните характеристики на редовни интервали, които не надвишават пет години, и ако е необходимо, ги актуализират с цел отразяване на техническия напредък в сградния сектор, резултатите от изчислението на оптималните разходи, предвидено в член 6, и актуализираните национални цели и политики в областта на енергетиката и климата. 2. Държавите членки могат да адаптират посочените в параграф 1 изисквания към сгради, официално защитени на национално, регионално или местно равнище като част от определена среда или поради специфичната им архитектурна или историческа стойност, доколкото изпълнението на определени изисквания би довело до неприемлива промяна на техния характер или външен вид. 3. Държавите членки могат да решат да не установяват или да не прилагат изискванията, посочени в параграф 1, за следните категории сгради: а) сгради, притежавани от въоръжените сили или от централната администрация, които служат за целите на националната отбрана, освен военните общежития или офис сградите за служители на въоръжените сили и други служители, наети от националните органи на отбраната; б) сгради, използвани за храмове и за религиозни дейности; в) временни постройки със срок на използване от две или по-малко години, промишлени обекти, цехове и нежилищни селскостопански сгради с ниско потребление на енергия, нежилищни селскостопански сгради, използвани в отрасъл, който е обхванат от национално отраслово споразумение относно енергийните характеристики; г) жилищни сгради, които се използват или са предназначени да се използват по-малко от четири месеца в годината или, като друга възможност, през ограничен период от време в годината и с очаквано потребление на енергия, по-малко от 25 % от очакваното при целогодишно използване; д) обособени сгради с полезна разгъната застроена площ под 50 m 2 . Член 6 Изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики 1. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове съгласно член 32 с цел допълване на настоящата директива във връзка с установяването и преразглеждането на сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сгради и сградни компоненти. До 30 юни 2025 г. Комисията преразглежда сравнителната методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на новите сгради и съществуващите сгради, в които се извършва основен ремонт, и на отделните сградни компоненти. Тези равнища трябва да са в съответствие с националния курс, определен в националните планове в областта на енергетиката и климата, представени на Комисията съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Сравнителната методологична рамка се установява в съответствие с приложение VII и в нея се прави разграничение между нови и съществуващи сгради, както и между различните категории сгради. 2. Държавите членки изчисляват равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики, като използват установената в съответствие с параграф 1 сравнителна методологична рамка, както и съответните параметри, като климатични условия и практически достъп до енергийната инфраструктура, и сравняват резултатите от посоченото изчисление с действащите минимални изисквания за енергийните характеристики. При изчисляването на равнищата на оптимални разходи за минималните изисквания за енергийните характеристики държавите членки могат да вземат предвид ПГЗ за целия жизнен цикъл. Държавите членки докладват на Комисията всички входящи данни и допускания, използвани за изчисленията на равнищата на оптимални разходи за минималните изисквания за енергийните характеристики, както и резултатите от изчисленията. За тази цел държавите членки използват образеца, предвиден в приложение III към Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията ( 3 ). Държавите членки актуализират и представят тези доклади на Комисията на редовни интервали, които са не по-дълги от пет години. Първият доклад за изчисленията въз основа на преразгледаната методологична рамка съгласно параграф 1 от настоящия член се представя до 30 юни 2028 г. 3. Ако от резултата от проведеното в съответствие с параграф 2 сравнение следва, че действащите в дадена държава членка минимални изисквания за енергийните характеристики са по-малко задоволителни от гледна точка на енергийната ефективност от съответстващите на равнищата на оптимални разходи минимални изисквания за енергийните характеристики с над 15 %, съответната държава членка коригира в срок от 24 месеца от предоставянето на резултатите от сравнението действащите минимални изисквания за енергийните характеристики. 4. Комисията публикува доклад за постигнатия от държавите членки напредък за достигане на равнищата на оптимални разходи за минималните изисквания за енергийните характеристики. Член 7 Нови сгради 1. Държавите членки гарантират, че новите сгради са сгради с нулеви емисии в съответствие с член 11: а) от 1 януари 2028 г. — новите сгради, притежавани от публични органи; и б) от 1 януари 2030 г. — всички нови сгради; До влизането в сила на изискванията по първа алинея, държавите членки гарантират, че всички нови сгради са най-малко сгради с близко до нулево потребление на енергия и отговарят на минималните изисквания за енергийните характеристики, установени в съответствие с член 5. Когато публични органи възнамеряват да заемат нова сграда, която не е тяхна собственост, те си поставят за цел сградата да е с нулеви емисии. 2. Държавите членки гарантират, че ПГЗ за целия жизнен цикъл се изчислява в съответствие с приложение III и се посочва в сертификата за енергийните характеристики на сградата: а) от 1 януари 2028 г. — за всички нови сгради с полезна застроена площ над 1 000 m 2 ; б) от 1 януари 2030 г. — за всички нови сгради. 3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 32 за изменение на приложение III с цел установяване на рамка на Съюза за изчисляване на национално равнище на ПГЗ за целия жизнен цикъл с оглед на постигането на неутралност по отношение на климата. Първият такъв делегиран акт се приема до 31 декември 2025 г. 4. Държавите членки могат да решат да не прилагат параграфи 1 и 2 за сгради, за които към датите по параграфи 1 и 2 вече са подадени заявления за разрешение за строеж или равностойни заявления, включително за промяна на предназначението. 5. До 1 януари 2027 г. държавите членки публикуват и съобщават на Комисията пътна карта, в която подробно се описва въвеждането на максимално допустими стойности за общия кумулативен ПГЗ за целия жизнен цикъл на всички нови сгради и се определят цели за новите сгради от 2030 г. нататък, като се предвижда постепенна тенденция за намаляване, както и максимално допустими стойности, определени подробно за различните климатични зони и типове сгради. Тези максимално допустими стойности трябва да са в съответствие с целите на Съюза за постигане на неутралност по отношение на климата. Комисията отправя насоки, предоставя данни относно съществуващите национални политики и предлага техническа подкрепа на държавите членки по тяхно искане. 6. Във връзка с новите сгради държавите членки разглеждат въпросите за оптималното качество на вътрешната среда, адаптирането към изменението на климата, пожарната безопасност, рисковете, свързани с интензивна сеизмична активност, и достъпността за хора с увреждания. Държавите членки също така разглеждат въпроса относно поглъщането на въглерод, свързан със съхранението на въглерод във или върху сградите. Член 8 Съществуващи сгради 1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато се извършва основен ремонт на сгради, енергийните характеристики на съответната сграда или на ремонтираната част от нея се подобряват, така че да съответстват на минималните изисквания за енергийните характеристики, установени съгласно член 5, доколкото е технически, функционално и икономически осъществимо. Тези изисквания се прилагат по отношение на цялата ремонтирана сграда или обособена част от сграда. В допълнение или като друга възможност изискванията могат да се прилагат и по отношение на ремонтираните сградни компоненти. 2. Освен това държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при подмяна или модернизация на сграден компонент, който съставлява част от външните ограждащи елементи и оказва съществено въздействие върху енергийните характеристики на тези елементи, енергийните характеристики на този компонент отговарят на минималните изисквания за такива характеристики, доколкото е технически, функционално и икономически осъществимо. 3. По отношение на сградите, в които се извършва основен ремонт, държавите членки насърчават алтернативните високоефективни инсталации, доколкото е технически, функционално и икономически осъществимо. По отношение на сградите, в които се извършва основен ремонт, държавите членки обръщат надлежно внимание на качеството на вътрешната среда, приспособяването към изменението на климата, пожарната безопасност, рисковете, свързани с интензивна сеизмична активност, отстраняването на опасни вещества, включително азбест, и достъпността за хората с увреждания. Член 9 Минимални стандарти за енергийните характеристики за нежилищни сгради и криви за постепенно саниране за жилищния сграден фонд 1. Държавите членки установяват минимални стандарти за енергийните характеристики за нежилищни сгради, гарантиращи, че тези сгради не превишават определения максимален праг за енергийните характеристики, който е посочен в трета алинея и се изразява чрез числен показател за потреблението на първична или крайна енергия в kWh/(m 2 .г.), до посочените в пета алинея дати. Максималните прагове за енергийните характеристики се определят въз основа на нежилищния сграден фонд към 1 януари 2020 г., като се използва наличната информация и в зависимост от случая — статистически извадки. Държавите членки изключват от използваните като база нежилищни сгради тези, които освобождават от прилагането на изискванията съгласно параграф 6. Всяка държава членка определя максимален праг за енергийните характеристики така, че 16 % от националния нежилищен сграден фонд да е над този праг (наричан по-нататък „прагът от 16 %“). Всяка държава членка определя също така максимален праг за енергийните характеристики така, че 26 % от националния нежилищен сграден фонд да е над този праг (наричан по-нататък „прагът от 26 %“). Държавите членки могат да определят максималните прагове за енергийните характеристики спрямо националния нежилищен сграден фонд като цяло или отделни типове или категории сгради. Държавите членки могат да установят праговете на равнище, съответстващо на определен клас на енергийни характеристики, при условие че те отговарят на трета алинея. Минималните стандарти за енергийни характеристики гарантират, че всички нежилищни сгради са под: а) прага от 16 %, считано от 2030 г.; и б) прага от 26 %, считано от 2033 г. Спазването на праговете при отделните нежилищни сгради се проверява въз основа на сертификати за енергийните характеристики или, когато е целесъобразно, чрез други налични средства. В своите пътни карти, посочени в член 3, параграф 1, буква б), държавите членки определят конкретни графици, съгласно които нежилищните сгради трябва да отговарят на по-ниски максимални прагове за енергийните характеристики до 2040 г. и 2050 г., в съответствие с курса за преобразуване на националния сграден фонд в сгради с нулеви емисии. Държавите членки могат да установят и публикуват критерии за освобождаване на отделни нежилищни сгради от прилагането на изискванията на настоящия параграф, въз основа на очакваното бъдещо предназначение на същите сгради, сериозни затруднения или при наличие на неблагоприятна оценка на разходите и ползите. Всички подобни критерии трябва да са ясни, точни и строги и да гарантират равното третиране на нежилищните сгради. При установяването на тези критерии държавите членки дават възможност за предварителната оценка на потенциалния дял на обхванатите нежилищни сгради и избягват освобождаването от прилагането на изискванията на несъразмерно голям брой нежилищни сгради. Държавите членки също така докладват критериите като част от своите национални планове за саниране на сгради, представени на Комисията съгласно член 3. Когато държавите членки установяват критерии за освобождаване от прилагането на изискванията съгласно осма алинея, те трябва да постигнат равностойни подобрения на енергийните характеристики в други части на нежилищния сграден фонд. Когато цялостното саниране, необходимо за постигане на праговете за енергийните характеристики, посочени в настоящия параграф, има неблагоприятна оценка на разходите и ползите за дадена нежилищна сграда, държавите членки изискват за тази нежилищна сграда да бъдат изпълнени най-малко онези индивидуални мерки за саниране, които имат благоприятна оценка на разходите и ползите. До степента, в която националният нежилищен сграден фонд или част от него е сериозно повреден от природно бедствие, дадена държава членка може временно да коригира максималния праг за енергийните характеристики така, че енергийното саниране на повредените нежилищни сгради да замени енергийното саниране на други нежилищни сгради с най-лоши характеристики, като същевременно гарантира, че подобен процент от нежилищния сграден фонд преминава енергийно саниране. В този случай държавата членка докладва корекцията и прогнозната ѝ продължителност в своя национален план за саниране на сгради. 2. До 29 май 2026 г. всяка държава членка изготвя национална крива за постепенното саниране на жилищния сграден фонд в съответствие с националната пътна карта и целите за 2030 г., 2040 г. и 2050 г., съдържащи се в националния план за саниране на сгради на държавата членка, и с цел преобразуването на националния сграден фонд в сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г. Националната крива за постепенното саниране на жилищния сграден фонд се изразява като намаление на средното потребление на първична енергия в kWh/(m 2 .г.) на целия жилищен сграден фонд за периода 2020—2050 г. и определя броя или разгънатата застроена площ на жилищните сгради и обособените жилищни части от сгради, които да се санират годишно, включително броя или разгънатата застроена площ на 43-те процента жилищни сгради и обособени жилищни части от сгради с най-лоши характеристики. Държавите членки гарантират, че средното потребление на първична енергия в kWh/(m 2 .г.) на целия жилищен сграден фонд: а) намалява с най-малко 16 % до 2030 г. в сравнение с 2020 г.; б) намалява с най-малко 20—22 % до 2035 г. в сравнение с 2020 г.; в) до 2040 г. и на всеки 5 години след това — е равно на или по-малко от определена на национално равнище стойност, въз основа на постепенното намаляване на средното потребление на първична енергия от 2030 до 2050 г. в съответствие с преобразуването на жилищния сграден фонд в сграден фонд с нулеви емисии. Държавите членки гарантират, че най-малко 55 % от намалението на средното потребление на първична енергия, посочено в трета алинея, се постига чрез саниране на 43-те процента жилищни сгради с най-лоши характеристики. Държавите членки могат да отчитат намаление на потреблението на първична енергия, постигнато чрез саниране на жилищни сгради, засегнати от природни бедствия, като земетресения и наводнения, към дела, постигнат чрез саниране на 43-те процента жилищни сгради с най-лоши характеристики. В усилията си за саниране с цел постигане на изискваното намаление на средното потребление на първична енергия за целия жилищен сграден фонд държавите членки въвеждат мерки, като например минимални стандарти за енергийните характеристики, техническа помощ и мерки за финансова подкрепа. В усилията си за саниране държавите членки не освобождават в несъразмерна степен от прилагането на изискванията жилищните сгради или обособените жилищни части от сгради, отдавани под наем. Държавите членки докладват в националните планове за саниране на сгради използваната методика и събраните данни за оценка на стойностите, посочени във втора и трета алинея. В рамките на оценката на националните планове за саниране на сгради Комисията наблюдава постигането на определените стойности, посочени във втора и трета алинея, включително броя на сградите и обособените части от сградите или разгънатата застроена площ на 43-те процента жилищни сгради с най-лоши характеристики, и при необходимост отправя препоръки. Тези препоръки могат да включват по-широко използване на минималните стандарти за енергийните характеристики. Националната крива за постепенното саниране на жилищния сграден фонд се позовава на данни за националния жилищен сграден фонд въз основа, в зависимост от случая, на статистически извадки и сертификати за енергийните характеристики. Ако средният дял на потреблението на енергия от изкопаеми горива в жилищните сгради е по-нисък от 15 %, държавите членки могат да коригират равнищата, определени в трета алинея, букви а) и б), за да гарантират, че средното потребление на първична енергия в kWh/(m 2 .г.) на целия жилищен сграден фонд до 2030 г. и на всеки пет години след това е равно на или по-малко от национално определена стойност, получена от линейното намаление на средното потребление на първична енергия от 2020 г. до 2050 г., в съответствие с преобразуването на жилищния сграден фонд в сграден фонд с нулеви емисии. 3. Освен за потреблението на първична енергия, посочено в параграфи 1 и 2 от настоящия член, държавите членки могат да установят допълнителни показатели за потреблението на първична енергия от невъзобновяеми и възобновяеми източници, както и за експлоатационните емисии на парникови газове, генерирани в килограми еквивалент на CO 2 /(m 2 .г.). За да се гарантира намаляване на експлоатационните емисии на парникови газове, минималните стандарти за енергийните характеристики трябва да са съобразени с член 15а, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001. 4. В съответствие с член 17 държавите членки осигуряват подкрепа за спазването на минималните стандарти за енергийните характеристики чрез всички посочени по-долу мерки: а) осигуряване на подходящи финансови мерки, по-специално насочени към уязвими домакинства, лица, засегнати от енергийна бедност или — когато е приложимо — лица, живеещи в социални жилища, в съответствие с член 24 от Директива (ЕС) 2023/1791; б) предоставяне на техническа помощ чрез обслужване на едно гише, като се обръща специално внимание на уязвимите домакинства и — когато е приложимо — на лицата, живеещи в социални жилища, в съответствие с член 24 от Директива (ЕС) 2023/1791; в) разработване на интегрирани схеми за финансиране, които осигуряват стимули за основно и поетапно основно саниране, в съответствие с член 17; г) премахване на неикономическите пречки, включително разделените стимули; и д) наблюдение на социалното въздействие, по-специално върху най-уязвимите домакинства. 5. Когато дадена сграда се санира с цел спазване на минимален стандарт за енергийни характеристики, държавите членки гарантират спазването на минималните изисквания за енергийните характеристики на сградните компоненти съгласно член 5 и — в случай на основен ремонт — на минималните изисквания за енергийните характеристики на съществуващи сгради съгласно член 8. 6. Държавите членки могат да решат да не прилагат минималните стандарти за енергийните характеристики, посочени в параграфи 1 и 2, за следните категории сгради: а) сгради, официално защитени като част от определена среда или поради особената им архитектурна или историческа стойност, или други сгради, които са част от културното наследство, доколкото изпълнението на стандартите би довело до неприемлива промяна на техния характер или външен вид, или ако тяхното саниране не е технически или икономически осъществимо; б) сгради, използвани за храмове и за религиозни дейности; в) временни постройки със срок на използване от две или по-малко години, промишлени обекти, цехове и нежилищни селскостопански сгради с ниско потребление на енергия, нежилищни селскостопански сгради, използвани в отрасъл, който е обхванат от национално отраслово споразумение относно енергийните характеристики; г) жилищни сгради, които се използват или са предназначени да се използват по-малко от четири месеца в годината или, като друга възможност, през ограничен период от време в годината и с очаквано потребление на енергия, по-малко от 25 % от очакваното при целогодишно използване; д) обособени сгради с полезна разгъната застроена площ под 50 m 2 . е) сгради, притежавани от въоръжените сили или от централната администрация, които служат за целите на националната отбрана, освен военните общежития или офис сградите за служители на въоръжените сили и други служители, наети от националните органи на отбраната. 7. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират прилагането на минималните стандарти за енергийните характеристики, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, включително подходящи механизми за мониторинг и санкции в съответствие с член 34. При установяването на системата от санкции държавите членки вземат предвид финансовото положение и достъпа до подходяща финансова подкрепа за собствениците на жилища, по-специално за уязвимите домакинства. 8. До 31 март 2025 г. Комисията, в подкрепа на прилагането на настоящата директива и като взема надлежно предвид принципа на субсидиарност, представя анализ, по-специално по отношение на: а) ефективността, целесъобразността на равнището, действително използваната сума и вида инструмент, използван по отношение на структурните фондове, рамковите програми на Съюза, включително финансиране от Европейската инвестиционна банка, за подобряване на енергийните характеристики на сградите, особено в жилищния сектор; б) ефективността, целесъобразността на равнището и видовете инструменти и мерки, използвани по отношение на публичните финансови институции; в) координацията на финансирането на равнището на Съюза и на национално равнище и другите видове мерки, които могат да насърчат инвестициите в областта на енергийната ефективност на сградите, и доколко тези средства са подходящи за постигане на целите на Съюза. Въз основа на този анализ Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно ефективността и целесъобразността на финансовите инструменти за подобряване на енергийните характеристики на сградите, по-специално на тези с най-лоши характеристики. Член 10 Слънчева енергия в сградите 1. Държавите членки гарантират, че всички нови сгради се проектират така, че да имат оптимален потенциал за генериране на слънчева енергия въз основа на слънчевото греене в даденото местоположение, и да дават възможност за последващо разходоефективно инсталиране на слънчеви технологии. 2. При инсталирането на оборудване за слънчева енергия върху сгради се прилагат процедурата за издаване на разрешение за инсталирането на оборудване за слънчева енергия, посочена в член 16г от Директива (ЕС) 2018/2001, и процедурата чрез обикновено уведомяване за свързване към мрежата, посочена в член 17 от същата директива. 3. Държавите членки гарантират разполагането на подходящи инсталации за слънчева енергия, ако това е технически подходящо и икономически и функционално осъществимо, както следва: а) до 31 декември 2026 г. — във всички нови обществени и нежилищни сгради с полезна застроена площ над 250 m 2 ; б) във всички съществуващи обществени сгради с полезна застроена площ над: i) 2 000 m 2 — до 31 декември 2027 г.; ii) 750 m 2 — до 31 декември 2028 г.; iii) 250 m 2 — до 31 декември 2030 г.; в) до 31 декември 2027 г. — в съществуващи нежилищни сгради с полезна застроена площ над 500 m 2 , когато в сградата се извършва основен ремонт или действие, за което се изисква административно разрешение за саниране на сгради, работи по покрива или инсталиране на техническа сградна инсталация; г) до 31 декември 2029 г. — във всички нови жилищни сгради; и д) до 31 декември 2029 г. — във всички нови покрити паркинги, които са разположен в непосредствена физическа близост до сградите. В своите национални планове за саниране на сгради, посочени в член 3, държавите членки включват политики и мерки относно разполагането на подходящи инсталации за слънчева енергия във всички сгради. 4. Държавите членки установят и оповестяват публично критерии на национално равнище за практическото изпълнение на задълженията, посочени в настоящия член, и за евентуално освобождаване от тези задължения за конкретни типове сгради, като вземат предвид принципа за технологична неутралност по отношение на технологиите, които не генерират никакви емисии на място, в съответствие с оценения технически и икономически потенциал на инсталациите за слънчева енергия и характеристиките на сградите, обхванати от това задължение. Държавите членки също така вземат предвид структурната цялост, зелените покриви, както и изолацията на таваните и покривите, когато е целесъобразно. За да се постигнат целите на настоящия член и да се вземат предвид въпросите, свързани със стабилността на електрическата мрежа, държавите членки включват съответните заинтересовани страни при установяването на критериите, посочени в първа алинея от настоящия параграф. При транспонирането на задълженията, посочени в параграф 3, първа алинея, дадена държава членка може да използва измерването на приземната застроена площ вместо полезната застроена площ на сградите, при условие че държавата членка покаже, че това води до равностойно количество инсталирана мощност на подходящи инсталации за слънчева енергия в сградите. 5. Държавите членки въвеждат рамка, осигуряваща необходимите административни, технически и финансови мерки в подкрепа на внедряването на слънчева енергия в сградите, включително в комбинация с технически сградни инсталации или ефективни централни отоплителни системи. Член 11 Сгради с нулеви емисии 1. Никоя сграда с нулеви емисии не трябва да е източник на никакви въглеродни емисии на място от изкопаеми горива. Когато това е икономически и технически осъществимо, всяка сграда с нулеви емисии трябва да има капацитет за реагиране на външни сигнали и за адаптиране на своето потребление, производство или съхраняване на енергия. 2. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че търсенето на енергия на дадена сграда с нулеви емисии отговаря на определен максимален праг. Държавите членки определят такъв максимален праг на търсенето на енергия на дадена сграда с нулеви емисии с оглед постигане най-малко на равнищата на оптимални разходи, установени в последния национален доклад за оптималните разходи съгласно член 6. Държавите членки преразглеждат максималния праг при всяко преразглеждане на равнищата на оптимални разходи. 3. Максималният праг на търсенето на енергия на дадена сграда с нулеви емисии е най-малко 10 % по-нисък от прага за общото потребление на първична енергия, установен на равнището на държавите членки за сгради с близко до нулево потребление на енергия към 28 май 2024 г. 4. Държавите членки могат да коригират максималния праг на търсене на енергия на дадена сграда с нулеви емисии за санираните сгради, като същевременно спазват съответните разпоредби за оптималните разходи, а когато са установени прагове за санирани сгради с близко до нулево потребление на енергия — изискванията по параграф 3. 5. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че експлоатационните емисии на парникови газове на сграда с нулеви емисии отговарят на максималния праг, установен на равнището на държавите членки в техните национални планове за саниране на сгради. Този максимален праг може да бъде определен на различни равнища за нови и санирани сгради. 6. Държавите членки съобщават на Комисията своите максимални прагове, включително описание на методиката за изчисляване за всеки тип сграда и съответната външна климатична обстановка, в съответствие с приложение I. Комисията прави преглед на максималните прагове и препоръчва тяхното адаптиране, когато е целесъобразно. 7. Държавите членки гарантират, че общото годишно потребление на първична енергия на нова или санирана сграда с нулеви емисии се покрива чрез: а) енергия от възобновяеми източници, произведена на място или в близост, отговаряща на критериите, предвидени в член 7 от Директива (ЕС) 2018/2001; б) енергия от възобновяеми източници, предоставена от общност за енергия от възобновяеми източници по смисъла на член 22 от Директива (ЕС) 2018/2001; в) енергия от ефективна централна отоплителна и охладителна система в съответствие с член 26, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791; или г) енергия от източници без въглеродни емисии. Когато изпълнението на изискванията, посочени в настоящия параграф, е технически и икономически неосъществимо, общото годишно потребление на първична енергия може да бъде покрито и от друга енергия от енергийната мрежа, която отговаря на критериите, установени на национално равнище. Член 12 Паспорт за саниране 1. До 29 май 2026 г. държавите членки въвеждат схема от паспорти за саниране въз основа на общата рамка, посочена в приложение VIII. 2. Схемата, посочена в параграф 1, се използва доброволно от собствениците на сгради и обособени части от сгради, освен ако държавата членка не реши да я направи задължителна. Държавите членки предприемат мерки, за да гарантират, че паспортите за саниране са финансово достъпни, и обмислят предоставянето на финансова подкрепа на уязвимите домакинства, които желаят да санират своите сгради. 3. Държавите членки могат да разрешат паспортът за саниране да се изготвя и издава заедно със сертификата за енергийните характеристики. 4. Паспортът за саниране се издава както в цифров, така и в подходящ за отпечатване формат, от квалифициран или сертифициран експерт след посещение на място. 5. При издаването на паспорта за саниране на собственика на сградата се предлага обсъждане с експерта, посочен в параграф 4, за да се даде възможност на експерта да обясни най-добрите стъпки за преобразуване на сградата в сграда с нулеви емисии достатъчно време преди 2050 г. 6. Държавите членки се стремят да осигурят специален цифров инструмент за подготовка и, когато е приложимо, актуализиране на паспорта за саниране. Държавите членки могат да решат да разработят допълнителен инструмент, позволяващ на собствениците и управителите на сгради да правят симулация на проект на опростен паспорт за саниране и да го актуализират след извършване на саниране или замяна на сграден компонент. 7. Държавите членки гарантират, че паспортът за саниране може да бъде качен в националната база данни за енергийните характеристики на сградите, създадена в съответствие с член 22. 8. Държавите членки гарантират, че паспортът за саниране се съхранява или може да бъде намерен чрез цифровия дневник на сградата, когато такъв е наличен. Член 13 Технически сградни инсталации 1. С оглед на оптимизирането на потреблението на енергия на техническите сградни инсталации държавите членки, като използват енергоспестяващи технологии, установяват изисквания относно инсталациите по отношение на енергийните характеристики като цяло, правилното монтиране и подходящите оразмеряване, настройка, контрол и, когато е целесъобразно, хидравличното балансиране на техническите сградни инсталации, които са монтирани в новите или съществуващите сгради. При установяване на изискванията държавите членки вземат предвид проектните условия и типичните или средните експлоатационни условия. Установяват се изисквания за нови технически сградни инсталации и за подмяната и модернизацията на съществуващи технически сградни инсталации, като тези изисквания се прилагат, доколкото е технически, икономически и функционално осъществимо. Държавите членки могат да установят изисквания, свързани с емисиите на парникови газове или с вида гориво, използвано от топлогенераторите, или с минималната част от енергията от възобновяеми източници, използвана за отопление на равнището на сградата, при условие че тези изисквания не представляват необоснована пазарна пречка. Държавите членки гарантират, че установените от тях изисквания за техническите сградни инсталации съответстват най-малко на последните равнища на оптимални разходи. 2. Държавите членки могат да определят специфични изисквания за техническите сградни инсталации, за да се улесни ефективното монтиране и експлоатация на нискотемпературни отоплителни инсталации в нови или санирани сгради. 3. Държавите членки изискват новите сгради, ако това е технически и икономически осъществимо, да бъдат оборудвани с устройства за саморегулиране за отделно регулиране на температурата във всяка стая или когато е оправдано, в специално определен отоплен или охладен участък на обособената част на сградата и, когато е целесъобразно, с хидравлично балансиране. Монтирането на тези устройства за саморегулиране и когато е целесъобразно — хидравлично балансиране, в съществуващи сгради се изисква, когато се подменят топлогенератори или охлаждащите генератори, ако това е технически и икономически осъществимо. 4. Държавите членки установяват изисквания за въвеждането на подходящи стандарти за качеството на вътрешната среда в сградите с цел поддържане на здравословен вътрешен микроклимат. 5. Държавите членки изискват нежилищните сгради с нулеви емисии да бъдат оборудвани с измервателни и контролни устройства за наблюдение и регулиране на качеството на вътрешния въздух. В съществуващи нежилищни сгради монтирането на такива устройства се изисква, ако е технически и икономически осъществимо, когато в дадена сграда бъде извършен основен ремонт. Държавите членки могат да изискват такива устройства да бъдат монтирани в жилищни сгради. 6. Държавите членки гарантират, че когато се монтира дадена техническа сградна инсталация, се извършва оценка на цялостните енергийни характеристики на изменената част или когато е целесъобразно — на цялата изменена инсталация. Резултатите се документират и предават на собственика на сградата, така че да бъдат винаги на разположение и да могат да се използват за проверка за установяване на съответствието спрямо минималните изисквания, установени съгласно параграф 1, и за издаването на сертификати за енергийните характеристики. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират оптимизирането на енергийните характеристики на дадена техническа сградна инсталация, когато тя бъде модернизирана или подменена. Държавите членки насърчават съхраняването на енергия от възобновяеми източници в сградите. Държавите членки могат да предоставят нови стимули и финансиране, за да се насърчи преминаването от отоплителни и охладителни инсталации, използващи изкопаеми горива, към отоплителни и охладителни инсталации, които не използват изкопаеми горива. 7. Държавите членки се стремят да заменят самостоятелните котли, захранвани с изкопаеми горива, в съществуващите сгради в съответствие с националните планове за постепенно премахване на котлите, захранвани с изкопаеми горива. 8. Комисията отправя насоки във връзка с определението на котел, работещ с изкопаеми горива. 9. Държавите членки установяват изисквания, за да гарантират, че когато това е технически и икономически осъществимо, нежилищните сгради са оборудвани със следните системи за сградна автоматизация и управление: а) до 31 декември 2024 г. — нежилищни сгради с полезна номинална мощност над 290 kW за отоплителни инсталации, климатични инсталации, комбинирани отоплителни и вентилационни инсталации за помещения или комбинирани климатични и вентилационни инсталации; б) до 31 декември 2029 г. — нежилищни сгради с полезна номинална мощност над 70 kW за отоплителни инсталации, климатични инсталации, комбинирани отоплителни и вентилационни инсталации за помещения или комбинирани климатични и вентилационни инсталации. 10. Системите за сградна автоматизация и управление трябва да са в състояние: а) постоянно да наблюдават, регистрират, анализират и дават възможност за регулиране на потреблението на енергия; б) да извършват сравнителен анализ на енергийните характеристики на сградата, да откриват намаляването на ефективността на техническите сградни инсталации и да информират лицето, отговорно за съоръженията или техническото управление на сградите, относно възможностите за подобряване на енергийната ефективност; и в) да позволяват комуникация със свързани технически сградни инсталации и друго оборудване в сградата и да са оперативно съвместими с техническите сградни инсталации независимо от използваните от тях технологии и устройства и от техните производители; г) до 29 май 2026 г. да наблюдават качеството на вътрешната среда. 11. Държавите членки установяват изисквания, чрез които да гарантират, че считано от 29 май 2026 г., когато е технически, икономически и функционално осъществимо, новите жилищни сгради и жилищните сгради, в които се извършва основен ремонт, разполагат със следното: а) функция за постоянно електронно наблюдение, която измерва ефективността на инсталациите и информира собствениците или управителите на сградата в случай на значителна промяна и когато възникне необходимост от сервизно обслужване на инсталациите; б) ефективни функции за контрол, за да се гарантира оптимално производство, разпределение, съхраняване, употреба на енергия и когато е приложимо, хидравличен баланс; в) способност за реагиране на външни сигнали и за коригиране на потреблението на енергия. Държавите членки могат да изключат еднофамилните къщи, в които се извършва основен ремонт, от изискванията, установени в настоящия параграф, когато разходите за инсталиране надвишават ползите. 12. Държавите членки установяват изисквания, за да гарантират, че когато това е технически и икономически осъществимо, нежилищните сгради с полезна номинална мощност за отоплителни инсталации, климатични инсталации, комбинирани отоплителни и вентилационни инсталации за помещения или комбинирани климатични и вентилационни инсталации, както следва: а) над 290 kW — са оборудвани с автоматични устройства за управление на осветлението до 31 декември 2027 г.; б) над 70 kW — са оборудвани с автоматични устройства за управление на осветлението до 31 декември 2029 г. Автоматичните устройства за управление на осветлението трябва да са подходящо зонирани и да могат да засичат присъствие. Член 14 Инфраструктура за устойчива мобилност 1. По отношение на новите нежилищни сгради с повече от пет паркоместа за автомобили и на нежилищните сгради, в които се извършва основен ремонт и които имат повече от пет паркоместа за автомобили, държавите членки гарантират: а) инсталирането на поне една зарядна точка за всеки пет паркоместа за автомобили; б) полагането на предварително окабеляване за най-малко 50 % от паркоместата за автомобили и на инфраструктура за полагане на кабели, по-специално за електрически кабели, за останалите паркоместа за автомобили, за да се даде възможност за инсталиране на по-късен етап на зарядни точки за електрически превозни средства, велосипеди с помощно електрическо задвижване и други видове превозни средства от категория L; и в) осигуряването на паркоместа за велосипеди, броят на които се равнява на най-малко 15 % от средния или 10 % от общия потребителски капацитет на нежилищната сграда, като се взема предвид също и необходимото пространството за велосипеди с размери, по-големи от стандартните. Първа алинея се прилага, когато: а) паркингът се намира в сградата, а при основен ремонт ремонтните дейности включват паркинга или електрическата инфраструктура на сградата; или б) паркингът е разположен в непосредствена физическа близост до сградата, а при основен ремонт ремонтните дейности включват паркинга или електрическата инфраструктура на паркинга. Държавите членки гарантират, че предварителното окабеляване и инфраструктурата за полагане на кабели, посочени в първа алинея, буква б), са оразмерени така, че да позволяват едновременното и ефективно използване на необходимия брой зарядни точки и да подпомагат, когато е целесъобразно, инсталирането на система за управление на натоварването или зареждането, доколкото това е технически и икономически осъществимо и оправдано. Чрез дерогация от първа алинея, буква а), за нови административни сгради и административни сгради, в които се извършва основен ремонт и които имат повече от пет паркоместа, държавите членки гарантират инсталирането на най-малко една зарядна точка за всеки две паркоместа. 2. По отношение на всички нежилищни сгради с повече от 20 паркоместа за автомобили, до 1 януари 2027 г. държавите членки гарантират: а) инсталирането на най-малко една зарядна точка за всеки 10 паркоместа за автомобили, или инфраструктура за полагане на кабели, по-специално за електрически кабели, най-малко за 50 % от паркоместата за автомобили, за да се даде възможност за инсталиране на по-късен етап на зарядни точки за електрически превозни средства; и б) осигуряването на паркоместа за велосипеди, броят на които се равнява на най-малко 15 % от средния и 10 % от общия потребителски капацитет на сградата, и с необходимото пространството за велосипеди с размери, по-големи от стандартните. При сгради, притежавани или ползвани от публични органи, държавите членки гарантират предварително окабеляване за най-малко 50 % от паркоместата за автомобили до 1 януари 2033 г. Държавите членки могат да отложат изпълнението на това изискване до 1 януари 2029 г. за всички нежилищни сгради, които са били санирани през двете години преди 28 май 2024 г., за да се съобразят с националните изисквания, установени в съответствие с член 8, параграф 3 от Директива 2010/31/ЕС. 3. Държавите членки могат да адаптират изискванията за броя на паркоместата за велосипеди в съответствие с параграфи 1 и 2 за специфични категории нежилищни сгради, до които обичайно нямат достъп велосипеди. 4. По отношение на новите жилищни сгради с повече от три паркоместа за автомобили и жилищните сгради, в които се извършва основен ремонт и които имат повече от три паркоместа за автомобили, държавите членки гарантират: а) полагането на предварително окабеляване за най-малко 50 % от паркоместата за автомобили и инфраструктура за полагане на кабели, по-специално за електрически кабели, за останалите паркоместа, за да се даде възможност за инсталиране на по-късен етап на зарядни точки за електрически превозни средства, велосипеди с помощно електрическо задвижване и други видове превозни средства от категория L; и б) осигуряването на най-малко две паркоместа за велосипеди за всяка обособена жилищна част от сграда. По отношение на новите жилищни сгради с повече от три паркоместа за автомобили държавите членки гарантират и инсталирането на най-малко една зарядна точка. Първа и втора алинея се прилагат, когато: а) паркингът се намира в сградата, а при основен ремонт ремонтните дейности включват паркинга или електрическата инфраструктура на сградата; б) паркингът е разположен в непосредствена физическа близост до сградата, а при основен ремонт ремонтните дейности включват паркинга или електрическата инфраструктура на паркинга. Чрез дерогация от първа алинея, държавите членки могат, въз основа на оценка от страна на местните органи и като се вземат предвид местните характеристики, включително демографските, географските и климатичните условия, да адаптират изискванията за броя на паркоместата за велосипеди. Държавите членки гарантират, че предварителното окабеляване, посочено в първа алинея, буква а), е оразмерено така, че да позволява едновременното използване на очаквания брой зарядни точки на всички паркоместа. Когато в случай на основен ремонт не е възможно да се осигурят две паркоместа за велосипеди за всяка обособена жилищна част от сграда, държавите членки осигуряват толкова паркоместа за велосипеди, колкото е целесъобразно. 5. Държавите членки могат да решат да не прилагат параграфи 1, 2 и 4 от настоящия член за конкретни категории сгради, когато: а) необходимата инфраструктура за презареждане би се основавала на изолирани микросистеми или сградите са разположени в най-отдалечени региони по смисъла на член 349 ДФЕС, когато това би довело до съществени проблеми за функционирането на местната енергийна система и би застрашило стабилността на местната енергийна мрежа; или б) разходите за инсталации за презареждане и инсталации за полагане на кабели надвишават най-малко 10 % от общите разходи за основния ремонт на сградата. 6. Държавите членки гарантират, че зарядните точки, посочени в параграфи 1, 2 и 4 от настоящия член, са способни да осигуряват интелигентно зареждане и, когато е целесъобразно, двупосочно зареждане, и че се експлоатират въз основа на комуникационни протоколи и стандарти, които не са предмет на права на собственост и които са недискриминационни, по оперативно съвместим начин и в съответствие с всички европейски стандарти и с делегираните актове, приети съгласно член 21, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2023/1804. 7. Държавите членки насърчават операторите на зарядни точки, които не са публично достъпни, да ги експлоатират в съответствие с член 5, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/1804, когато е приложимо. 8. Държавите членки предвиждат мерки за опростяване, рационализиране и ускоряване на процедурата за инсталиране на зарядни точки в нови и съществуващи жилищни и нежилищни сгради, по-специално на сдружения на съсобственици, и за премахване на регулаторните пречки, включително свързани с процедурите за издаване на разрешителни и одобрения от публичните органи, без да се засягат правните уредби в областта на собствеността и наемните правоотношения на държавите членки. Държавите членки премахват пречките пред инсталирането на зарядни точки в жилищни сгради с паркоместа, по-специално необходимостта да се получи съгласие от наемодателя или съсобствениците за частна зарядна точка за собствено ползване. Искане от наематели или съсобственици да им бъде разрешено да инсталират инфраструктура за презареждане на паркомясто може да бъде отхвърлено само ако са налице сериозни и законни основания за това. Без да се засяга правната уредба на държавите членки в областта на собствеността и наемните правоотношения, те оценяват административните пречки по отношение на прилагането на инсталирането на зарядна точка в сграда с множество обособени жилищни части в сдружение на наематели или съсобственици. Държавите членки гарантират наличието на техническа помощ за собствениците на сгради и наемателите, които желаят да инсталират зарядни точки и да осигурят паркоместа за велосипеди. По отношение на жилищните сгради държавите членки обмислят въвеждането на схеми за оказване на подкрепа във връзка с инсталирането на зарядни точки, предварително окабеляване или осигуряване на инфраструктура за полагане на кабели на паркоместата в съответствие с броя на електрическите лекотоварни превозни средства, задвижвани с акумулаторна батерия, които са регистрирани на тяхна територия. 9. Държавите членки осигуряват съгласуваност на политиките за сградния фонд, за активна и екологосъобразна мобилност, за климата, енергията и биологичното разнообразие и за градско планиране. 10. До 31 декември 2025 г. Комисията публикува насоки за противопожарна безопасност в паркингите. Член 15 Подготвеност на сградите за интелигентно управление 1. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 32 за допълване на настоящата директива във връзка с незадължителна обща схема на Съюза за определяне на подготвеността на сградите за интелигентно управление. Определянето се основава на оценка на способността на сграда или обособена част от сграда да адаптира своето функциониране към нуждите на обитателя, по-специално по отношение на качеството на вътрешната среда, и на енергийната мрежа и да подобрява своята енергийна ефективност и цялостни характеристики. В съответствие с приложение IV незадължителната обща схема на Съюза за определяне на подготвеността на сградите за интелигентно управление съдържа: а) определение за показателя за подготвеност за интелигентно управление; б) методика за изчисляването му. 2. До 30 юни 2026 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно изпитването и прилагането на показателя за подготвеност за интелигентно управление въз основа на наличните резултати от националните фази на изпитване и други съответни проекти. Като взема предвид резултатите от доклада, до 30 юни 2027 г. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 32 за допълване на настоящата директива с изискването за прилагането на общата схема на Съюза за оценяване на подготвеността на сградите за интелигентно управление в съответствие с приложение IV по отношение на нежилищни сгради с полезна номинална мощност над 290 kW за отоплителни инсталации, климатични инсталации, комбинирани отоплителни и вентилационни инсталации за помещения или комбинирани климатизационни и вентилационни инсталации. 3. След като проведе консултации със съответните заинтересовани страни, Комисията приема акт за изпълнение, в който се конкретизират техническите условия за ефективното прилагане на схемата, посочена в параграф 1 от настоящия член, включително график за необвързващ етап на изпитване на национално равнище, и се пояснява допълващата връзка на схемата със сертификатите за енергийните характеристики, посочени в член 19. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 3. 4. Ако е приела делегирания акт, посочен в параграф 2, до 30 юни 2027 г. Комисията приема акт за изпълнение, в който се конкретизират техническите условия за ефективното прилагане на схемата, посочена в параграф 2, по отношение на нежилищни сгради с полезна номинална мощност над 290 kW за отоплителни инсталации, климатизационни инсталации, комбинирани отоплителни и вентилационни инсталации за помещения или комбинирани климатизационни и вентилационни инсталации. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 3. Член 16 Обмен на данни 1. Държавите членки гарантират, че собствениците, наемателите и управителите на сгради могат да имат пряк достъп до данните за техните сградни инсталации. С тяхно съгласие достъпът или данните се предоставят на трети лица в съответствие с действащите приложими правила и споразумения. ▼B Държавите членки улесняват пълната оперативна съвместимост на услугите и обмена на данни в рамките на Съюза в съответствие с параграф 5. За целите на настоящата директива данните за сградните инсталации включват най-малко всички вече налични данни, свързани с енергийните характеристики на сградните компоненти, енергийните характеристики на строителните услуги, проектния жизнен цикъл на отоплителните инсталации, когато е налично, системите за сградна автоматизация и управление, датчиците, измервателните уреди, устройствата за измерване и управление и зарядните точки за електромобилност, и са свързани с цифровия дневник на сградата, когато е наличен. 2. При установяването на правилата по отношение на управлението и обмена на данни, като вземат предвид международните стандарти и формата за управление при обмена на данни, държавите членки или когато държава членка е предвидила това, определените компетентни органи спазват приложимото право на Съюза. Правилата за достъп и евентуалните такси не трябва да представляват пречка, нито да създават дискриминация за трети лица по отношение на достъпа до данните за сградните инсталации. 3. Не се начисляват допълнителни разходи на собственика, наемателя или управителя на сградата за достъп до техните данни или за искане за предоставяне на техните данни на трето лице при спазване на действащите приложими правила и споразумения. Държавите членки отговарят за определянето на съответните такси за достъп до данни от други отговарящи на условията субекти, като например финансови институции, агрегатори, доставчици на енергия, доставчици на енергийни услуги и национални статистически институти или други национални органи, отговарящи за разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика. Държавите членки или, ако е приложимо — определените компетентни органи, гарантират, че таксите, начислявани от регулираните субекти, които предоставят услуги, свързани с данни, са подходящи и надлежно обосновани. Държавите членки насърчават споделянето на съответните данни за сградните инсталации. 4. Правилата относно достъпа до данни и съхраняването им за целите на настоящата директива са в съответствие с приложимото право на Съюза. Обработването на лични данни в рамките на настоящата директива се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ). 5. До 31 декември 2025 г. Комисията приема актове за изпълнение, в които се конкретизират изискванията за оперативна съвместимост и недискриминационни и прозрачни процедури за достъп до данните. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 33, параграф 2. Комисията изготвя стратегия за провеждане на консултации, в която се определят целите на консултациите, целевите заинтересовани страни и дейностите по консултациите за изготвянето на актовете за изпълнение. Член 17 Финансови стимули, умения и пазарни пречки 1. Държавите членки предоставят подходящо финансиране, мерки за подкрепа и други инструменти, които са в състояние да преодолеят пазарните пречки, с оглед да осигурят необходимите инвестиции, определени в националните им планове за саниране на сгради, с цел преобразуване на сградния им фонд в сгради с нулеви емисии до 2050 г. 2. Държавите членки гарантират, че подаването на заявления и процедурите за публично финансиране са опростени и рационализирани, за да се улесни достъпът до финансиране, по-специално за домакинствата. 3. Държавите членки оценяват и когато е целесъобразно, отстраняват пречките, свързани с първоначалните разходи за саниране. 4. При разработването на схеми за финансова подкрепа за саниране на сгради държавите членки вземат предвид използването на основани на приходите параметри. Държавите членки могат да използват своите национални фондове, когато такива фондове са създадени съгласно член 30 от Директива (ЕС) 2023/1791, за да финансират специални схеми и програми за саниране с цел подобряване на енергийната ефективност. 5. Държавите членки предприемат подходящи регулаторни мерки за премахване на неикономическите пречки пред санирането на сгради. По отношение на сградите с повече от една обособена част тези мерки могат да включват премахване на изискванията за единодушие по отношение на структурите за съсобственост или даване на възможност структурите за съсобственост, да бъдат преки получатели на финансова подкрепа. 6. Държавите членки използват по най-добрия разходоефективен начин наличното национално финансиране и финансиране, установено на равнището на Съюза, по-специално Механизма за възстановяване и устойчивост, Социалния фонд за климата, Кохезионния фонд, InvestEU, приходите от търговия с емисии съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 5 ) и други източници на публично финансиране. Тези източници на финансиране се разпределят по начин, съобразен с курса за постигане на сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г. 7. За да подкрепят осигуряването на инвестиции, държавите членки насърчават ефективното разработване и използването на създаващи благоприятни условия финансиране и финансови инструменти, като например заеми за енергийна ефективност и ипотеки за саниране на сгради, сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат, финансови схеми за плащане според икономиите, фискални стимули, например намалени данъчни ставки върху дейностите и материалите за саниране, схеми за данъчно облагане, схеми за фактуриране, гаранционни фондове, фондове, насочени към основно саниране, фондове, насочени към саниране със значителен минимален праг на целеви икономии на енергия и стандарти за ипотечните портфейли. Те насочват инвестициите в енергийноефективен публичен сграден фонд в съответствие с насоките на Евростат относно записването на договорите за спестяване на енергия с гарантиран резултат в сметките на държавното управление. Държавите членки могат също така да насърчават и опростяват използването на публично-частни партньорства. 8. Държавите членки гарантират, че на обществеността се предоставя информация за наличното финансиране и финансовите инструменти в достъпна форма и по прозрачен начин, включително чрез цифрови средства. 9. Създаващите благоприятни условия финансиране и финансови инструменти могат да включват заеми за саниране или гаранционни фондове за саниране с цел подобряване на енергийните характеристики, включително в комбинация със съответните програми на Съюза, когато е приложимо. 10. До 29 май 2025 г. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 32 за допълване на настоящата директива, чрез изготвяне на всеобхватна рамка за портфейла, предназначена за доброволно използване от финансовите институции, която подкрепя заемодателите да насочват и увеличават обема на отпусканите заеми в съответствие с амбицията на Съюза за декарбонизация и съответните цели в областта на енергетиката, за да насърчи ефективно финансовите институции да увеличат обемите, предвидени за саниране с цел подобряване на енергийните характеристики. Действията, определени във всеобхватната рамка, обхващат увеличаването на обема на заемите за енергийно саниране и включват предложени гаранции за защита на уязвимите домакинства чрез решения за смесено финансиране. В рамката се описват най-добрите практики за насърчаване на заемодателите да набележат и да предприемат действия по отношение на сградите с най-лоши характеристики в портфейлите си. 11. Държавите членки улесняват обединяването на проекти, за да се създадат условия за достъп на инвеститорите и за пакетни решения за потенциалните клиенти. Държавите членки приемат мерки, които насърчават кредитните продукти в областта на енергийната ефективност за саниране на сгради, като „зелени“ ипотеки и „зелени“ кредити, обезпечени или необезпечени, и гарантират, че те се предлагат широко и по недискриминационен начин от финансовите институции, че са видими и достъпни за потребителите. Държавите членки гарантират, че банките и другите финансови институции, както и инвеститорите получават информация относно възможностите за участие във финансирането на подобряването на енергийните характеристики на сградите. 12. Държавите членки въвеждат мерки и финансиране за насърчаване на образованието и обучението, за да гарантират, че има достатъчно работна сила с подходящо ниво на умения, съответстващо на нуждите в строителния сектор, което по-специално е насочено към МСП, включително към микропредприятията, когато е целесъобразно. Обслужването на едно гише, създадено съгласно член 18, може да улесни достъпа до такива мерки и финансиране. 13. Когато е целесъобразно и при поискване, Комисията предоставя на държавите членки помощ за утвърждаването на национални или регионални програми за финансова подкрепа, целящи подобряване на енергийните характеристики на сградите, особено на съществуващите, включително като осигурява подкрепа във връзка с обмена на най-добри практики между отговорните национални или регионални органи или организации. Държавите членки гарантират, че тези програми се разработват по такъв начин, че да са достъпни за организации с по-малък административен, финансов и организационен капацитет. 14. Като вземат надлежно предвид уязвимите домакинства, държавите членки обвързват своите финансови мерки за подобряване на енергийните характеристики и намаляване на емисиите на парникови газове при саниране на сградите с целевите или постигнатите икономии на енергия и подобрения, определени от един или няколко от следните критерии: а) енергийните характеристики на оборудването или материалите, използвани при санирането, и свързаното с това намаляване на емисиите на парникови газове; в този случай оборудването или материалите, използвани при санирането, трябва да се инсталират от монтажник със съответното ниво на сертифициране или квалификация и да отговарят най-малко на минималните изисквания за енергийните характеристики за сградните компоненти или на по-високи референтни стойности с цел подобряване на енергийното потребление на сградите; б) стандартните стойности за изчисляване на икономиите на енергия и намаляването на емисиите на парникови газове в сградите; в) подобренията, постигнати в резултат на това саниране, чрез сравняване на сертификатите за енергийни характеристики, издадени преди и след санирането; г) резултатите от енергиен одит; д) резултатите от друг подходящ, прозрачен и пропорционален метод, който указва подобрението на енергийните характеристики, например чрез сравнение на потреблението на енергия преди и след санирането с измервателни системи, ако това отговаря на изискванията, установени в приложение I. 15. От 1 януари 2025 г. държавите членки престават да предоставят финансови стимули за инсталирането на самостоятелни котли, захранвани с изкопаеми горива, с изключение на тези, избрани за инвестиции преди 2025 г. в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/241, с член 7, параграф 1, буква з), точка i), трето тире от Регламент (ЕС) 2021/1058 и с член 73 от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ). 16. Държавите членки стимулират основното саниране и поетапното основно саниране с по-голяма финансова, фискална, административна и техническа подкрепа. Когато преобразуването на дадена сграда в сграда с нулеви емисии е технически и икономически неосъществимо, санирането, водещо до намаляване с най-малко 60 % на потреблението на първична енергия, се счита за основно саниране за целите на настоящия параграф. Държавите членки стимулират мащабни програми, насочени към голям брой сгради, по-специално сградите с най-лоши характеристики, например чрез интегрирани програми за районно саниране, и които водят до общо намаляване с най-малко 30 % на потреблението на първична енергия с по-голяма финансова, фискална, административна и техническа подкрепа в съответствие с постигнатото равнище на характеристиките. 17. Без да се засягат националните им икономически и социални политики и правната им уредба в областта на собствеността, държавите членки предприемат мерки по отношение на принудителното напускане на имоти от уязвими домакинства, причинено от несъразмерното увеличение на наемите след енергийно саниране на тяхната жилищна сграда или обособена жилищна част от сграда. 18. Финансовите стимули са насочени приоритетно към уязвимите домакинства, лицата, засегнати от енергийна бедност, и хората, живеещи в социални жилища, в съответствие с член 24 от Директива (ЕС) 2023/1791. 19. Когато предоставят финансови стимули на собствениците на сгради или обособени части от сгради за саниране на отдадени под наем сгради или обособени части от сгради, държавите членки се стремят финансовите стимули да са от полза както за собствениците, така и за наемателите. Държавите членки въвеждат ефективни гаранции, по-специално за уязвимите домакинства, включително чрез предоставяне на подкрепа за наемите или чрез налагане на горни граници за увеличаване на наемите, и могат да стимулират финансови схеми за справяне с първоначалните разходи за саниране, като например схеми за фактуриране, схеми за плащане според икономиите, сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат, както е посочено в член 2, точка 33 и член 29 от Директива (ЕС) 2023/1791. Член 18 Звена за обслужване на едно гише за енергийните характеристики на сградите 1. Държавите членки, в сътрудничество с компетентните органи и когато е целесъобразно — със заинтересовани страни от частния сектор, гарантират създаването и експлоатацията на структури за техническа помощ, включително чрез приобщаващи звена за обслужване на едно гише за енергийните характеристики на сградите, насочени към всички участници в санирането на сгради, наред с другото, собствениците на жилища и административните, финансовите и икономическите участници, като МСП, включително микропредприятията. Държавите членки гарантират наличието на структури за техническа помощ на своята територия, като създават най-малко едно звено за обслужване на едно гише: а) на 80 000 жители; б) на регион; в) в райони, в които средната възраст на сградния фонд е над средната за страната; г) в райони, в които държавите членки възнамеряват да изпълняват интегрирани програми за районно саниране; или д) на място, което може да бъде достигнато в рамките на по-малко от 90 минути средна дължина на пътуването с наличните на местно ниво транспортни средства. Държавите членки могат да определят звената за обслужване на едно гише, създадени съгласно член 22, параграф 3, буква а) от Директива (ЕС) 2023/1791, като звена за обслужване на едно гише за целите на настоящия член. Комисията предоставя насоки относно създаването на тези звена за обслужване на едно гише в съответствие с член 22, параграф 6 от Директива (ЕС) 2023/1791. 2. Структурите за техническа помощ, създадени съгласно параграф 1: а) предоставят целенасочена информация за техническите и финансовите възможности и решения на домакинствата, МСП, включително микропредприятията, и публичните органи; б) предоставят обща подкрепа за всички домакинства, като се обръща специално внимание на домакинствата, засегнати от енергийна бедност, и на сградите с най-лоши характеристики, както и на акредитираните дружества и монтажници, предоставящи услуги за модернизиране, адаптирани са към различните видове жилища и географски обхват и предоставят подкрепа, обхващаща различните етапи на проекта за модернизиране. 3. Звената за обслужване на едно гише, създадени съгласно параграф 1: а) предоставят независими консултации относно енергийните характеристики на сградите и може да съдействат при интегрираните програми за районно саниране; б) предлагат специализирани услуги за уязвимите домакинства, хората, засегнати от енергийна бедност, и хората от домакинства с ниски доходи. Член 19 Сертификати за енергийни характеристики 1. Държавите членки предвиждат необходимите мерки с цел въвеждането на система за сертифициране на енергийните характеристики на сградите. Сертификатът за енергийни характеристики включва енергийните характеристики на сградата, изразени чрез числен показател за потреблението на първична енергия в kWh/(m 2 .г.), и еталонни стойности, като например минималните изисквания за енергийните характеристики, минималните стандарти за енергийни характеристики, изисквания за сгради с близко до нулево потребление на енергия и изисквания за сгради с нулеви емисии, за да се даде възможност на собствениците или наемателите на сградата или на обособената част от сграда да сравнят и оценят нейните енергийни характеристики. 2. До 29 май 2026 г. сертификатът за енергийни характеристики трябва да съответства на образеца в приложение V. В него се посочва класът на енергийните характеристики на сградата в затворена скала, като се използват само буквите от „А“ до „G“. Буква „А“ съответства на сградите с нулеви емисии, а буква „G“ съответства на сградите в националния сграден фонд, които са последните сред тези с най-лошите характеристики към момента на въвеждането на скалата. Държавите членки, които към 29 май 2026 г. вече означават сградите с нулеви емисии като „А0“, могат да продължат да използват това означение вместо „клас А“. Държавите членки гарантират, че останалите класове (от „B“ до „F“ или когато е използван „А0“ — съответно от „А“ до „F“) имат подходящо разпределение на показателите за енергийни характеристики сред класовете на енергийните характеристики. Държавите членки могат да определят клас на енергийните характеристики „A+“, съответстващ на сгради с максимален праг за потребление на енергия, който е най-малко с 20 % по-нисък от максималния праг за сгради с нулеви емисии, и които сгради произвеждат на място повече енергия от възобновяеми източници годишно от общото годишно потребление на първична енергия. За съществуващи сгради, санирани до клас „A+“, държавите членки гарантират, че ПГЗ за целия жизнен цикъл се оценява и посочва в сертификата за енергийните характеристики на сградата. Държавите членки, които са преобразували своите класове на енергийните характеристики на или след 1 януари 2019 г. и преди 28 май 2024 г., могат да отложат преобразуването на своите класове на енергийните характеристики до 31 декември 2029 г. 3. Държавите членки осигуряват общи визуални характеристики на сертификатите за енергийни характеристики на тяхна територия. 4. Държавите членки гарантират качеството, надеждността и ценовата достъпност на сертификатите за енергийни характеристики. Държавите членки предприемат мерки, за да гарантират, че сертификатите за енергийни характеристики са финансово достъпни, и обмислят оказването на финансова подкрепа на уязвимите домакинства. Държавите членки гарантират, че сертификатите за енергийни характеристики се издават в съответствие с член 20, параграф 1 и от независими експерти въз основа на посещение на място, което може, когато е целесъобразно, да бъде извършено чрез виртуални проверки. Сертификатите за енергийни характеристики са ясни, леснодостъпни, налични в машинночетим формат и в съответствие с образеца в приложение V. 5. Сертификатът за енергийни характеристики включва препоръки за разходоефективно подобрение на енергийните характеристики и намаляването на експлоатационните емисии на парникови газове и подобряването на качеството на вътрешната среда на сграда или на обособени части от сграда, освен когато сградата или обособената част от нея вече отговаря най-малко на клас на енергийните характеристики „A“. Съдържащите се в сертификата за енергийни характеристики препоръки обхващат: а) мерки, предприети във връзка с основен ремонт на ограждащите елементи на сградата или на техническите сградни инсталации; и б) мерки за отделни сградни компоненти, които не са свързани с основен ремонт на ограждащите елементи на сградата или на техническите сградни инсталации. 6. Когато държавите членки са предвидили паспорт за саниране, който да се изготвя и издава заедно със сертификата за енергийните характеристики съгласно член 12, параграф 3, паспортът за саниране заменя препоръките съгласно параграф 5 от настоящия член. 7. Съдържащите се в сертификата за енергийни характеристики препоръки трябва да бъдат технически осъществими за конкретната сграда и да съдържат прогнозна оценка на икономиите на енергия и намаляването на експлоатационните емисии на парникови газове. Те могат да съдържат оценка на диапазона на сроковете на възвръщаемост или на съотношението разходи и ползи през икономическия жизнен цикъл и информация относно наличните финансови стимули, административна и техническа помощ, както и финансовите ползи, които като цяло са свързани с постигането на референтните стойности. 8. Препоръките трябва да включват оценка на това дали отоплителните инсталации, вентилационните инсталации, климатичните инсталации и инсталациите за топла вода за битови нужди могат да бъдат приспособени за работа при по-ефективни температурни настройки, като например нискотемпературни излъчватели за отоплителни инсталации с вода, включително необходимата концепция за отоплителната мощност и изискванията за температура и дебит. 9. Препоръките включват оценка на оставащия експлоатационен срок на отоплителните инсталации или климатичните инсталации. Когато е целесъобразно, в препоръките се посочват възможните алтернативи за подмяна на отоплителната инсталация или климатичната инсталация в съответствие с целите в областта на климата за 2030 г. и 2050 г., като се вземат предвид местните обстоятелства и обстоятелствата, свързани с инсталацията. 10. В сертификата за енергийни характеристики се посочва къде може собственикът или наемателят на сградата или на обособената част от сграда да получи по-подробна информация, включително във връзка с разходната ефективност, на направените в сертификата за енергийни характеристики препоръки. Оценката на разходната ефективност се основава на набор от стандартни условия, като например оценка на икономиите на енергия и на базисните цени на енергията, както и на предварителна прогноза за разходите. Освен това в него се съдържа информация за мерките, които да бъдат предприети за изпълнение на препоръките, информация за контакт със съответните звена за обслужване на едно гише и, когато е приложимо, за възможностите за получаване на финансова подкрепа. На собственика или наемателя на сградата или на обособената част от сграда може да се предостави друга информация по свързани въпроси, като енергийни одити или стимули от финансово или друго естество, както и възможности за финансиране, или съвети за повишаване на устойчивостта на сградата на изменението на климата. 11. Сертифицирането на обособени части от сгради може да се основава на: а) общо сертифициране на цялата сграда; или б) оценка на друга представителна обособена част от сграда със същите енергийни характеристики в рамките на същата сграда. 12. Сертифицирането на еднофамилни къщи може да се основава на оценка на друга представителна сграда с подобни конструкция и размер и със сходни реални енергийни характеристики, ако съответствието може да бъде удостоверено от експерта, издаващ сертификата за енергийни характеристики. 13. Срокът на валидност на сертификата за енергийни характеристики не може да надвишава 10 години. Държавите членки гарантират, че когато се издава сертификат за енергийни характеристики под клас „C“, собствениците на сгради се приканват да се обърнат към звено за обслужване на едно гише, за да получат съвети относно санирането при настъпване на по-ранното от следните събития: а) незабавно след изтичането на срока на валидност на сертификата за енергийни характеристики на сградата; или б) пет години след издаването на сертификата за енергийни характеристики. 14. Държавите членки осигуряват опростени процедури за актуализиране на сертификата за енергийни характеристики, когато само отделни компоненти са модернизирани чрез единични или самостоятелни мерки. Държавите членки осигуряват опростени процедури за актуализиране на сертификата за енергийни характеристики, когато са въведени мерки, посочени в паспорта за саниране, или когато се използва цифров близнак на сградата, други сертифицирани методи или данни от сертифицирани инструменти за определяне на енергийните характеристики на сградата. Член 20 Издаване на сертификати за енергийни характеристики 1. Държавите членки гарантират, че цифров сертификат за енергийни характеристики се издава за: а) сгради или обособени части от сгради, когато са построени, когато в тях е извършен основен ремонт, когато се продават, когато се отдават под наем на нов наемател или когато наемният договор се подновява; б) съществуващи сгради, притежавани или заети от публични органи. Изискването за издаване на сертификат за енергийни характеристики не се прилага, когато за съответната сграда или обособена част от сграда е налице валиден сертификат, издаден в съответствие с Директива 2010/31/ЕС или в съответствие с настоящата директива. Държавите членки гарантират, че при поискване се издава версия на хартиен носител на сертификат за енергийни характеристики. 2. При строеж, при основен ремонт или при продажба или отдаване по наем на сграда или на обособени части от сграда, или при подновяване на договор за наем на сгради или на обособени части от сгради държавите членки изискват сертификатът за енергийните характеристики да бъде показан на потенциалния наемател или купувач и съответно предоставен на купувача или наемателя. 3. Чрез дерогация от параграфи 1 и 2, при продажба или отдаване под наем на сграда преди построяването ѝ или основния ѝ ремонт държавите членки могат да поискат от продавача да представи оценка на бъдещите енергийни характеристики на сградата; в този случай сертификатът за енергийните характеристики се издава не по-късно от завършването на строежа или санирането и отразява действителното състояние на сградата. 4. Когато сгради или обособени части от сгради са обявени за продажба или за отдаване под наем, държавите членки изискват те да имат сертификат за енергийни характеристики, а показателят за енергийните характеристики и класът, посочен в сертификата за енергийни характеристики на сградата или на обособената част от сграда, в зависимост от случая, да бъде отбелязан в обявите във и извън интернет, включително на уебсайтовете на портали за търсене на недвижими имоти. Държавите членки извършват извадкови проверки или други видове контролни действия, за да гарантират спазването на тези изисквания. 5. Разпоредбите на настоящия член се прилагат в съответствие с приложимите национални правила относно съсобствеността или общата собственост. 6. Държавите членки могат да изключат категориите сгради, посочени в член 5, параграф 3, букви б), в) и д) от прилагането на параграфи 1, 2, 4 и 5 от настоящия член. Държавите членки, които до 28 май 2024 г. са взели решение да изключат от прилагането на задълженията по настоящия член жилищни сгради, които се използват или са предназначени да се използват по-малко от четири месеца в годината или, като друга възможност, през ограничен период от време в годината и с очаквано потребление на енергия, по-малко от 25 % от очакваното при целогодишно използване, могат да продължат да го правят. 7. В съответствие с националните правила се взема решение относно евентуалното значение, ако има такова, на сертификатите за енергийни характеристики в рамките на съдебни производства. 8. Държавите членки гарантират, че всички издадени сертификати за енергийни характеристики са качени в базата данни за енергийните характеристики на сградите, посочена в член 22. Качените файлове съдържат пълния сертификат за енергийни характеристики, включително всички необходими данни, необходими за изчисляване на енергийните характеристики на сградата. Член 21 Излагане на сертификати за енергийни характеристики 1. Държавите членки предприемат мерки, за да гарантират, че когато сграда, за която е издаден сертификат за енергийни характеристики в съответствие с член 20, параграф 1, е заета от публични органи или се посещава често от граждани, сертификатът за енергийни характеристики е изложен на видно място, ясно забележимо за посетителите. 2. За нежилищна сграда, за която е издаден сертификат за енергийни характеристики в съответствие с член 20, параграф 1, държавите членки изискват сертификатът за енергийни характеристики да е изложен на видно и ясно забележимо място. 3. Разпоредбите на параграфи 1 и 2 не включват задължение за излагане на препоръките, съдържащи се в сертификата за енергийни характеристики. Член 22 Бази данни за енергийните характеристики на сградите 1. Всяка държава членка създава национална база данни за енергийните характеристики на сградите, която позволява събирането на данни за енергийните характеристики на отделните сгради и за общите енергийни характеристики на националния сграден фонд. Тези бази данни могат да се състоят от набор от взаимносвързани бази данни. Базата данни позволява събирането на данни от всички относими източници, свързани със сертификатите за енергийни характеристики, инспекциите, паспорта за саниране, показателя за подготвеност за интелигентно управление и изчисленото или измереното потребление на енергия на обхванатите сгради. За попълването на базата данни може да се събират и данни за типовете сгради. Могат да се събират и съхраняват също така данни както за експлоатационните, така и за съпътстващите емисии, и за общия ПГЗ за целия жизнен цикъл. 2. Агрегираните и анонимизирани данни относно сградния фонд се оповестяват публично в съответствие с правилата на Съюза и националните правила за защита на данните. Съхраняваните данни са машинночетими и са достъпни чрез подходящ цифров интерфейс. Държавите членки осигуряват лесен и безплатен достъп до пълния сертификат за енергийни характеристики на собствениците, наемателите и управителите на сгради, както и на финансовите институции по отношение на сградите в техните инвестиционни и кредитни портфейли, а с разрешение на собственика — и на независими експерти. За сгради, предлагани за отдаване под наем или продажба, държавите членки осигуряват достъп до пълния сертификат за енергийни характеристики за потенциални наематели или купувачи, които са получили разрешение от собственика на сградата. 3. Държавите членки гарантират, че местните органи разполагат с достъп до съответните данни за енергийните характеристики на сградите на тяхна територия, което се изисква за улесняване на изготвянето на планове за отопление и охлаждане, включително до оперативните географски информационни системи и свързаните с тях бази данни, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679. Държавите членки осигуряват подкрепа на местните органи да получат необходимите ресурси за управление на данни и информация. 4. Държавите членки оповестяват публично информация за дела на сградите в националния сграден фонд, обхванати от сертификати за енергийни характеристики и агрегирани или анонимизирани данни за енергийните характеристики, включително за потреблението на енергия и, където е приложимо, ПГЗ за целия жизнен цикъл на обхванатите сгради. Публичната информация се актуализира най-малко два пъти годишно. Държавите членки предоставят анонимизирана или агрегирана информация на разположение на публични и научноизследователски институции, като например националните статистически институти, при поискване. 5. Най-малко веднъж годишно държавите членки осигуряват прехвърлянето на информацията в националната база данни към Обсерваторията на сградния фонд на ЕС. Държавите членки могат да предават информацията по-често. 6. Комисията приема актове за изпълнение за установяване на общи образци за предаване на информацията на Обсерваторията на сградния фонд на ЕС. Първият такъв акт за изпълнение се приема в срок до 30 юни 2025 г. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 3. 7. С цел да се осигури съгласуваност и последователност на информацията, държавите членки гарантират, че националната база данни за енергийните характеристики на сградите е оперативно съвместима и интегрирана с други административни бази данни, съдържащи информация за сградите, като например националния сграден кадастър или поземления регистър и цифровите дневници на сградите. Член 23 Инспекции 1. Държавите членки предвиждат необходимите мерки за въвеждане на редовни инспекции на достъпните части на отоплителните инсталации, вентилационните инсталации и климатичните инсталации, включително на комбинации от такива инсталации, с полезна номинална мощност над 70 kW. Полезната мощност на инсталацията се основава на сумата от номиналните мощности на топлогенераторите и охлаждащите генератори. 2. Държавите членки могат да установят отделни схеми за инспекция на инсталациите в жилищните и в нежилищните сгради. 3. Държавите членки могат да определят различна честота на инспекциите в зависимост от вида и полезната номинална мощност на инсталацията, като вземат предвид разходите за провеждане на инспекциите на инсталацията и прогнозните икономии от разходи за енергия, които могат да бъдат реализирани в резултат на инспекцията. Инсталациите се инспектират най-малко на всеки пет години. Инсталации с генератори с полезна номинална мощност над 290 kW се инспектират най-малко веднъж на всеки три години. 4. Инспекцията включва оценка на генератора или генераторите, циркулационните помпи и когато е целесъобразно — компонентите на вентилационните системи, системите за разпределение на въздуха и водата, системите за хидравлично балансиране и системата за управление. Държавите членки могат да включат в схемите за инспекции всички допълнителни сградни инсталации, посочени в приложение I. Инспекцията включва оценка на коефициента на полезно действие и на оразмеряването на топлогенератора и климатичния генератор или генераторите и техните основни компоненти, съотнесени към нуждите на сградата, като при нея се вземат предвид способностите на инсталацията да оптимизира характеристиките си при типични или нормални експлоатационни условия, при използване на наличните енергоспестяващи технологии и при променящи се условия, дължащи се на разлики в начина на използване. Когато е от значение, при инспекцията се оценява възможността инсталацията да работи при различни и по-ефективни температурни настройки, като например при ниска температура за отоплителни системи с топлоносител вода, включително чрез проектирането на отоплителната мощност и изискванията за температура и дебит, като същевременно се гарантира безопасната ѝ експлоатация. Когато е приложимо, инспекцията включва основна оценка на осъществимостта за намаляване на използването на изкопаеми горива на място, например чрез интегриране на енергия от възобновяеми източници, промяна на източника на енергия или замяна или адаптиране на съществуващите инсталации. При наличието на вентилационна инсталация се прави оценка и на нейното оразмеряване и възможностите ѝ да оптимизира характеристиките си при типични или средни експлоатационни условия, които са от значение за конкретното и текущото използване на сградата. Когато в инсталацията или в изискванията на сградата не са внесени промени след инспекция, извършена съгласно настоящия член, държавите членки могат да изберат да не изискват повторна оценка на оразмеряването на основния компонент или оценка на експлоатацията при различни температури. 5. Техническите сградни инсталации, изрично обхванати с договорен критерий за енергийните характеристики или със споразумение с договорено равнище на подобряване на енергийната ефективност, като например договор за спестяване на енергия с гарантиран резултат, или такива, които се експлоатират от оператор на комунални услуги или мрежов оператор и следователно подлежат на мерки за контрол на ефективността на системно равнище, се освобождават от прилагането на изискванията, установени в параграф 1, при условие че цялостното въздействие на подобен подход е равностойно на въздействието от прилагането на параграф 1. 6. Когато цялостното въздействие е равностойно на въздействието от прилагането на параграф 1, държавите членки могат да решат да предприемат алтернативни мерки, като оказване на финансова подкрепа или консултиране на ползвателите във връзка с подмяната на генератори, други промени в инсталацията и алтернативни решения за оценка на характеристиките, коефициента на полезно действие и на подходящото оразмеряване на тези инсталации. Преди да приложи алтернативните мерки, посочени в първа алинея от настоящия параграф, всяка държава членка представя пред Комисията доклад, с който удостоверява, че въздействието на тези мерки е равностойно на въздействието на мерките, посочени в параграф 1, включително по отношение на икономиите на енергия и емисиите на парникови газове. 7. Сградите, които съответстват на член 13, параграф 10 или 11, се освобождават от прилагането на изискванията, установени в параграф 1 от настоящия член. 8. Държавите членки въвеждат схеми за инспекции или алтернативни мерки, като например цифрови инструменти и контролни списъци, за да удостоверят, че извършените строителни и ремонтни дейности отговарят на проектираните енергийни характеристики и са в съответствие с минималните изисквания за енергийните характеристики, определени в строителните правилници или равностойни разпоредби. 9. Държавите членки включват обобщен анализ на схемите за инспекции и резултатите от тях като приложение към националния план за саниране на сградите, посочен в член 3. Държавите членки, които са избрали алтернативните мерки, посочени в параграф 6 от настоящия член, включват обобщен анализ и резултатите от алтернативните мерки. Член 24 Доклади за инспекциите на отоплителни инсталации, вентилационни инсталации и климатични инсталации 1. Доклад за инспекция се изготвя след всяка инспекция на отоплителна инсталация, вентилационна инсталация или климатична инсталация. Докладът за инспекцията съдържа резултата от инспекцията, проведена в съответствие с член 23, и включва препоръки за ефективно от гледна точка на разходите подобрение на енергийните характеристики на преминалата инспекция инсталация. Тези препоръки може да се основат на сравнение между енергийните характеристики на преминалата инспекция инсталация и тези на най-добрата инсталация, която може да бъде създадена чрез използване на енергоспестяващи технологии, както и на инсталация от подобен вид, за която всички съответни елементи съответстват на параметрите на енергийните характеристики, изисквани съгласно приложимото право. Когато е приложимо, препоръките включват резултатите от основната оценка на осъществимостта за намаляване на използването на изкопаеми горива на място. В доклада за инспекцията се посочват всички проблеми, свързани с безопасността, открити по време на инспекцията. Авторът на доклада обаче не се счита за отговорен във връзка с откриването или посочването на такива проблеми, свързани с безопасността. 2. Докладът за инспекцията се предава на собственика или наемателя на сградата или на обособената част от сграда. 3. Докладът от инспекцията се качва в националната база данни за енергийните характеристики на сградите съгласно член 22. Член 25 Независими експерти 1. Държавите членки гарантират, че издаването на сертификати за енергийни характеристики на сгради, въвеждането на паспорти за саниране, оценката на подготвеността за интелигентно управление, инспекциите на отоплителните инсталации, вентилационните инсталации и климатичните инсталации се осъществяват по независим начин от квалифицирани или сертифицирани експерти, които работят като самонаети лица или са наети на работа в публични органи или частни предприятия. При сертифицирането на експертите съгласно член 28 от Директива (ЕС) 2023/1791 се отчита тяхната компетентност. 2. Държавите членки предоставят на разположение на обществеността информация относно обучението и сертифицирането. Държавите членки осигуряват на разположение на обществеността редовно актуализирани списъци на квалифицирани или сертифицирани експерти или редовно актуализирани списъци на сертифицирани дружества, които предлагат услугите на такива експерти. Член 26 Сертифициране на строителни специалисти 1. Държавите членки гарантират подходящо равнище на компетентност на специалистите в областта на строителството, които извършват комплексни дейности по саниране, в съответствие с член 3 и приложение II към настоящата директива и член 28 от Директива (ЕС) 2023/1791. 2. Когато е целесъобразно и осъществимо, държавите членки осигуряват схеми за сертифициране или равностойни квалификационни схеми на разположение за доставчиците на комплексни дейности по саниране, когато това не е уредено от член 18, параграф 3 от Директива (ЕС) 2018/2001 или член 28 от Директива (ЕС) 2023/1791. Член 27 Система за независим контрол 1. Държавите членки гарантират, че в съответствие с приложение VI са въведени системи за независим контрол върху сертификатите за енергийни характеристики, както и върху паспортите за саниране, показателите за подготвеност за интелигентно управление и докладите за инспекциите на отоплителните инсталации, вентилационните инсталации и климатичните инсталации. Държавите членки могат да въведат отделни системи за контрол на сертификатите за енергийни характеристики, паспортите за саниране, показателите за подготвеност за интелигентно управление и докладите за инспекциите на отоплителните инсталации, вентилационните инсталации и климатичните инсталации. 2. Държавите членки могат да делегират изпълнението на задълженията по въвеждането на системата за независим контрол. Ако държавите членки решат да направят това, те осигуряват въвеждането на системите за независим контрол в съответствие с приложение VI. 3. Държавите членки изискват сертификатите за енергийни характеристики, паспортите за саниране, показателите за подготвеност за интелигентно управление и докладите за инспекциите, посочени в параграф 1, да бъдат предоставяни на компетентните органи или организации при поискване. Член 28 Преглед Комисията, със съдействието на комитета, посочен в член 33, прави преглед на настоящата директива до 31 декември 2028 г., като взема предвид придобития опит и постигнатия напредък по време на нейното прилагане и, ако е необходимо, прави предложения. Като част от този преглед Комисията оценява дали прилагането на настоящата директива в съчетание с други законодателни инструменти, уреждащи енергийните характеристики и емисиите на парникови газове от сградите, по-специално чрез ценообразуване на въглеродните емисии, осигурява достатъчен напредък към постигането на напълно декарбонизиран сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г., или е необходимо да бъдат въведени допълнителни обвързващи мерки на равнището на Съюза, по-специално задължителни минимални стандарти за енергийните характеристики за целия сграден фонд, включително за да се гарантира, че могат да бъдат постигнати стойностите за 2030 г. и 2035 г., посочени в член 9, параграф 2. Комисията също така оценява националните пътни карти, и по-специално планираните максимално допустими стойности за ПГЗ за целия жизнен цикъл на новите сгради съгласно член 7, параграф 4, и разглежда необходимостта от допълнителни мерки за насърчаване на устойчива застроена среда. Комисията разглежда също така начините, по които държавите членки биха могли да приложат интегрирани подходи на равнище район или квартал в политиката на Съюза в областта на сградния фонд и енергийната ефективност, като осигуряват спазването на минималните изисквания за енергийните характеристики на всяка сграда, например чрез интегрирани програми за саниране и общи схеми за саниране, които се прилагат за редица сгради в свързан пространствен контекст, а не за отделни сгради. Комисията оценява също така дали алтернативни показатели, като например потреблението на крайна енергия и енергийните нужди, биха били по-подходящи за целите на приложение I. Член 29 Информация 1. Държавите членки подготвят и провеждат информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността. Те предприемат необходимите мерки за информиране на собствениците и наемателите на сгради или на обособени части от сгради и всички съответни участници на пазара, като например местните и регионалните органи и енергийни общности, относно различните методи и практики, които служат за подобряване на енергийните характеристики. По-специално държавите членки предприемат необходимите мерки за предоставяне на съобразена с нуждите информация на уязвимите домакинства. Тази информация се предоставя на разположение и на местните органи и организациите на гражданското общество. 2. По-специално, държавите членки предоставят информация на собствениците или наемателите на сгради относно сертификатите за енергийни характеристики, тяхната цел, разходоефективни мерки и, когато е целесъобразно, финансови инструменти за подобряване на енергийните характеристики на сградата и за подмяна на котлите, захранвани с изкопаеми горива, с по-устойчиви алтернативи. Държавите членки осигуряват тази информация посредством достъпни и прозрачни инструменти за предоставяне на консултации, като например съвети относно санирането и звената за обслужване на едно гише, създадени в съответствие с член 18, като обръщат особено внимание на уязвимите домакинства. По искане на държавите членки Комисията ги подпомага при провеждане на информационните кампании за целите на параграф 1 и на първа алинея от настоящия параграф, като те могат да бъдат предмет на програми на Съюза. 3. Държавите членки осигуряват подходящи насоки и обучение, включително за слабо представените групи, на отговорните за прилагането на настоящата директива лица. В подобни насоки и обучение се разглежда въпросът за значението на подобряването на енергийните характеристики; те позволяват проучване на оптималното съчетание на подобренията на енергийната ефективност, намаляването на емисиите на парникови газове, употребата на енергия от възобновяеми източници и използването на централно отопление и охлаждане при планирането, проектирането, строежа и ремонтирането на промишлени или жилищни райони. Такива насоки и обучение могат да обхващат и структурни подобрения, адаптиране към изменението на климата, противопожарна безопасност, рискове, свързани с интензивна сеизмична активност, отстраняване на опасни вещества, включително азбест, емисии на замърсители на въздуха (включително фини прахови частици), качество на вътрешната среда и достъпност за хората с увреждания. Държавите членки се стремят да въведат мерки в подкрепа на обучението на местните и регионалните органи, общностите за енергия от възобновяеми източници и други имащи отношение участници, като например ръководени от гражданите инициативи за саниране, с цел насърчаване на постигането на целите на настоящата директива. 4. Комисията непрекъснато подобрява услугите по осигуряването на информация, по-специално уебсайта, който е създаден, за да служи за европейски портал по въпросите на енергийната ефективност на сградите, насочен към гражданите, професионално заетите в областта и публичните органи, за да подпомага усилията на държавите членки за осигуряване на информация и повишаване на осведомеността. Информацията на посочения уебсайт може да включва препратки към съответното право на Съюза, както и към националните, регионалните и местните правила, препратки към уебсайтовете в рамките на портала ECROPA, които съдържат националните планове за действие в областта на енергийната ефективност, препратки към наличните финансови инструменти, както и примери за най-добри практики на национално, регионално и местно равнище, включително по отношение на звената за обслужване на едно гише, създадени в съответствие с член 18 от настоящата директива. В контекста на Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и Фонда за справедлив преход, създаден с Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета ( 7 ), Социалния фонд за климата и Механизма за възстановяване и устойчивост Комисията продължава да предоставя услуги по осигуряването на информация и ги подобрява с цел да улесни използването на наличните финансови средства чрез предоставяне на помощ и информация, включително в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка, чрез Европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище на заинтересованите страни, включително националните, регионалните и местните органи, относно възможностите за финансиране, като отчита последните промени в регулаторната рамка. Член 30 Консултации За да улеснят ефективното прилагане на настоящата директива, държавите членки се консултират с участващите заинтересовани страни, включително местните и регионалните органи, в съответствие с приложимото национално право и когато е необходимо. Такива консултации са от особено значение за прилагането на член 29. Член 31 Адаптиране на приложение I към техническия напредък Комисията приема делегирани актове съгласно член 32 за изменение на настоящата директива с оглед адаптирането на точки 4 и 5 от приложение I към техническия напредък. Член 32 Упражняване на делегирането 1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2. Правомощието да приема делегираните актове, посочено в членове 6, 7, 15, 17 и 31, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 28 май 2024 г. 3. Делегирането на правомощия, посочено в членове 6, 7, 15, 17 и 31 може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 4. Преди приемането на делегиран акт, Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. 5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него. 6. Делегиран акт, приет съгласно член 6, 7, 15, 17 или 31, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да бъде удължен с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. Член 33 Процедура на комитет 1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ). 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011. 3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Член 34 Санкции Държавите членки установяват система от санкции, приложими при нарушение на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки нотифицират незабавно Комисията тези разпоредби и мерки и я нотифицират незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга. Член 35 Транспониране 1. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с членове 1, 2, 3, 5 — 29 и 32 и приложения I, II, III и V — X, до 29 май 2026 г. Те незабавно представят текста на тези мерки и таблица на съответствието на Комисията. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 17, параграф 15, до 1 януари 2025 г. Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и формулировката на уточнението се определят от държавите членки. 2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 36 Отмяна Директива 2010/31/ЕС, изменена с актовете, изброени в част А от приложение IX, се отменя, считано от 30 май 2026 г., без да се засягат задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното право и началните дати на прилагане на директивите, посочени в част Б от приложение IX. Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение X. Член 37 Влизане в сила и прилагане Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Членове 30, 31, 33 и 34 се прилагат от 30 май 2026 г. Член 38 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите членки. ПРИЛОЖЕНИЕ I Обща рамка за изчисляване на енергийните характеристики на сградите (посочена в член 4) 1. Енергийните характеристики на дадена сграда се определят въз основа на изчислено или измерено потребление на енергия и отразяват типичното потребление на енергия за отопление, охлаждане, битова топла вода, вентилация, вградено осветление, както и други технически сградни инсталации. Държавите членки гарантират, че типичното потребление на енергия е представително за действителните експлоатационни условия за всеки съответен тип и отразява типичното поведение на потребителите. Доколкото е възможно, типичното потребление на енергия и типичното поведение на потребителите се основават на наличните национални статистически данни, строителни правилници и измерени данни. Когато измереното потребление на енергия е основата за изчисляване на енергийните характеристики на сградите, изчислителната методика трябва да е в състояние да установи въздействието на поведението на обитателите и местния климат, които да не се отразяват на резултата от изчислението. Измереното потребление на енергия за целите на изчисляване на енергийните характеристики на сградите трябва да изисква отчитане най-малко на месечни интервали и да прави разлика между енергоносителите. Държавите членки могат да използват измерено потребление на енергия при типични експлоатационни условия, за да проверят точността на изчисленото потребление на енергия и да дадат възможност за сравнение между измерените и реалните характеристики. Измереното потребление на енергия за целите на проверката и сравняването може да се основава на месечни показания. Енергийните характеристики на дадена сграда се изразяват чрез числен показател за потреблението на първична енергия за единица еталонна застроена площ за година, в kWh/(m 2 .г) за целите на издаването на сертификати за енергийни характеристики, както и за целите на проверката на спазването на минималните изисквания за енергийни характеристики. Методиката, използвана за определянето на енергийните характеристики на дадена сграда, трябва да е прозрачна и в нея да може да бъдат отразявани иновациите. Държавите членки описват своята национална изчислителна методика на основата на приложение A към основните европейски стандарти за енергийните характеристики на сградите, а именно (EN) ISO 52000-1, (EN) ISO 52003-1, (EN) ISO 52010-1, (EN) ISO 52016-1, (EN) ISO 52018-1, EN ISO 52120-1, EN 16798-1 и EN 17423 или заместващите ги документи. Настоящата разпоредба не представлява правна кодификация на тези стандарти. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато сградите се снабдяват от централни отоплителни или охладителни инсталации, ползите от такива доставки се признават и отчитат в методиката за изчисляване, по-специално дела на енергията от възобновяеми източници, чрез индивидуално сертифицирани или признати коефициенти на първичната енергия. 2. Енергийните нужди и потреблението на енергия за отопление, охлаждане, битова топла вода, вентилация, осветление и други технически сградни инсталации се изчисляват на базата на месечни, часови или по-малки интервали, за да се отчетат различните условия, които значително влияят на функционирането и характеристиките на системата и условията в сградите, както и за да се оптимизират от гледна точка на здравето, качеството на вътрешния въздух, включително нивата на комфорт, определени от държавите членки на национално или регионално равнище. Когато специфичните регламенти за продукти, свързани с енергопотреблението, приети съгласно Директива 2009/125/ЕО, включват конкретни изисквания за продуктовата информация за целите на изчисляването на енергийните характеристики и ПГЗ за целия жизнен цикъл съгласно настоящата директива, националните изчислителни методи не трябва да изискват допълнителна информация. Изчисляването на първичната енергия се основава на редовно актуализирани и ориентирани към бъдещето коефициенти на първичната енергия (като се разграничават невъзобновяема, възобновяема и обща) или тегловни коефициенти за съответните енергийни носители, които трябва да бъдат признати от националните органи, и се взема предвид очакваният енергиен микс въз основа на националния план в областта на енергетиката и климата. Тези коефициенти на първичната енергия или тегловни коефициенти от своя страна могат да се основават на националните, регионалните или местните данни. Коефициентите на първичната енергия или тегловните коефициенти могат да се определят на база годишни, сезонни, месечни, дневни или почасови стойности или на по-конкретна информация, предоставяна за отделните централни системи. Коефициентите на първичната енергия или тегловните коефициенти се определят от държавите членки. Направеният избор и източниците на данни се докладват съгласно EN 17423 или всеки заместващ го документ. Държавите членки могат да изберат среден показател за първична енергия за Съюза за електроенергията, установен съгласно Директива (ЕС) 2023/1791, вместо коефициент на първичната енергия, отразяващ електроенергийния микс в държавата. 3. За изразяването на енергийните характеристики на дадена сграда държавите членки определят допълнителни числени показатели за общото потребление на енергия, потреблението на първична енергия от невъзобновяеми и възобновяеми източници, както и за генерираните експлоатационни емисии на парникови газове в килограми еквивалент на CO 2 /(m 2 .г). 4. Методиката се определя, като се вземат предвид най-малко следните аспекти: а) следните действителни топлинни характеристики на сградата (включително нейните вътрешни преградни стени): i) топлинен капацитет; ii) изолация; iii) пасивно отопление; iv) охлаждащи компоненти; v) топлинни мостове; б) отоплителната инсталация и инсталацията за гореща вода за битови нужди, включително изолационните им характеристики; в) капацитет на инсталираните възобновяеми енергийни източници на място за производство и съхраняване на енергия; г) климатичните инсталации; д) естествената и принудителна вентилация, което може да включва уплътняването срещу проникване на външен въздух и оползотворяването на топлина; е) вградена осветителна инсталация (основно в нежилищния сектор); ж) конструкцията, разположението и изложението на сградата, в това число външните климатични условия; з) пасивните слънчеви инсталации и слънчевата защита; и) вътрешните климатични условия, включително проектните параметри на вътрешния въздух; й) вътрешните енергийни товари; к) системите за сградна автоматизация и управление и техните технически възможности с цел наблюдение, контрол и оптимизиране на енергийните характеристики. 5. Взема се предвид положителното влияние на следните аспекти: а) местните условия за слънчево изложение, активните слънчеви инсталации и другите отоплителни и електрически инсталации, използващи енергия от възобновяеми източници; б) електрическата енергия, произведена чрез комбинирано производство; в) колективните или централните отоплителни и охладителни инсталации; г) естественото осветление; д) инсталациите за съхранение на електроенергия; е) инсталациите за топлинна енергия. 6. За целите на изчисленията на енергийните характеристики на сградите, сградите следва да се класифицират правилно в следните категории: а) еднофамилни къщи от различен тип; б) жилищни блокове; в) офиси; г) образователни сгради; д) болници; е) хотели и ресторанти; ж) спортни съоръжения; з) сгради, в които се осъществява търговия на едро и дребно; и) други типове сгради, потребяващи енергия. ПРИЛОЖЕНИЕ II Образец на националните планове за саниране на сгради (посочен в член 3) Настоящата директива, член 3 Задължителни показатели Незадължителни показатели а) Преглед на националния сграден фонд Брой сгради и обща застроена площ (m 2 ): — по тип на сградите (включително обществени сгради и социални жилища) — по клас на енергийните характеристики — сгради с близко до нулево потребление на енергия — сгради с най-лоши характеристики (включително определение) — 43-те процента сгради с най-лоши характеристики — оценка на дела на сградите, освободени от прилагане на изискванията съгласно член 9, параграф 6, буква б) Брой сгради и обща застроена площ (m 2 ): — по възраст на сградите — по размер на сградите — по климатична зона — разрушаване (брой и обща разгъната застроена площ) Брой сертификати за енергийни характеристики: — по тип на сградите (включително обществени сгради) — по клас на енергийните характеристики Брой сертификати за енергийни характеристики: — по период на построяване Годишен процент на саниране: брой и разгъната застроена площ (m 2 ) — по тип на сградите — до близко до нулево потребление на енергия и/или нулеви емисии — по обхват на санирането (среднопретеглено саниране) — обществени сгради Годишно потребление на първична и крайна енергия (хил. т.н.е.): — по тип на сградите — по крайно потребление Икономии на енергия (хил. т.н.е.): — жилищни сгради — нежилищни сгради — обществени сгради Ср Средно потребление на първична енергия в kWh/(m 2 .г) за жилищни сгради Дял на енергията от възобновяеми източници в сградния сектор (инсталирани MW или генерирани GWh): — за различни видове употреба Намаление на разходите за енергия (EUR) на домакинство (средно) Потребление на първична енергия на сграда, съответстващо на най-високите 15 % (праг на значителен принос) и най-високите 30 % (праг за ненанасяне на значителни вреди) от националния сграден фонд съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2021/2139 Дял на отоплителните инсталации в сградния сектор по тип котел/отоплителна инсталация Дял на енергията от възобновяеми източници в сградния сектор (инсталирани MW или генерирани GWh): — на място — извън обекта Годишни експлоатационни емисии на парникови газове (в kg еквивалент на CO 2 /(m 2 .г): — по тип на сградите Намаление на годишните експлоатационни емисии на парникови газове (в kg еквивалент на CO 2 /(m 2 .г): — по тип на сградите Го ПГЗ за целия жизнен цикъл (в kg еквивалент на CO 2 /m 2 ) в новите сгради: — по тип на сградите Пазарни пречки и слабости (описание): — разделени стимули — капацитет на строителния и енергийния сектор Оценка на капацитета в секторите на строителството, енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници Пазарни пречки и слабости (описание): — административни — финансови — технически — липса на осведоменост — други Брой: — дружества за предоставяне на енергийни услуги — строителни дружества — архитекти и инженери — квалифицирани работници — обслужване на едно гише — МСП в сектора на строителството/санирането — общности за енергия от възобновяеми източници и ръководени от гражданите инициативи за саниране Прогнози за работната сила в строителството: — пенсиониращи се архитекти/инженери/квалифицирани работници — навлизащи на пазара архитекти/инженери/квалифицирани работници — млади хора в сектора — жени в сектора Преглед и прогноза за развитието на цените на строителните материали и промените на националния пазар Енергийна бедност (определение): — % на хората, засегнати от енергийна бедност — дял от разполагаемия доход на домакинствата, разходван за енергия — население, живеещо при неподходящи жилищни условия (например течащ покрив) или неподходящи условия за топлинен комфорт Коефициенти на първична енергия: — по енергиен носител — коефициент на първичната енергия от невъзобновяеми източници — коефициент на първичната енергия от възобновяеми източници — коефициент на общата първична енергия Определение за сграда с близко до нулево потребление на енергия за нови и съществуващи сгради Преглед на правната и административната рамка Съответстващи на равнищата на оптимални разходи минимални изисквания за енергийни характеристики за нови и съществуващи сгради б) Пътна карта за 2030, 2040, 2050 г. Цели за годишния процент на саниране: брой и разгъната застроена площ (m 2 ): — по тип на сградите — сгради с най-лоши характеристики — 43-те процента сгради с най-лоши характеристики Информация съгласно член 9, параграф 1: — критерии за освобождаване на отделни нежилищни сгради от прилагане на изискванията — прогнозен дял на освободените нежилищни сгради — оценка на равностойните подобрения на енергийните характеристики, дължащи се на освободени прилагането на изискванията нежилищни сгради Цели за очаквания дял (%) на санираните сгради: — по тип на сградите — по обхват на санирането Цели за очакваното годишно потребление на първична и крайна енергия (хил. т.н.е.): — по тип на сградите — по крайно потребление Очаквани икономии на енергия: — по тип на сградите Цели за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в съответствие с член 15а от Директива (ЕС) 2018/2001 Числени цели за внедряване на слънчева енергия в сгради Дял на енергията от възобновяеми източници в сградния сектор (инсталирани MW или генерирани GWh) Цели за очакваните експлоатационни емисии на парникови газове (kg еквивалент на CO 2 /(m 2 .г): — по тип на сградите Цели за очакваното намаляване на експлоатационните емисии на парникови газове (%): — по тип на сградите Разпределение на емисиите в обхвата на глава III [стационарни инсталации], глава IVa [система за търговия с емисии от сградния сектор, сектора на автомобилния транспорт и допълнителните сектори] от Директива 2003/87/ЕО и други елементи от сградния фонд; Цели за очакваните емисии на парникови газове през целия жизнен цикъл (kg еквивалент на CO 2 /(m 2 .г) в новите сгради: — по тип на сградите Очаквани ползи в по-широк смисъл: — % на намаляване на хората, засегнати от енергийна бедност — Разкриване на нови работни места — Увеличение на БВП (като дял и в милиарди евро) Приносът на държавата членка към постигането на целите на Съюза за енергийна ефективност съгласно член 4 от Директива (ЕС) 2023/1791, който може да се дължи на санирането на сградния ѝ фонд (като дял и стойност в хил.т.н.е.) Приносът на държавата членка към постигането целите на Съюза в областта на енергията от възобновяеми източници в съответствие с Директива (ЕС) 2018/2001, който може да се дължи на санирането на сградния ѝ фонд (дял, инсталирани MW или генерирани GWh) в) Преглед на прилаганите и планираните политики и мерки Политики и мерки по отношение на следните елементи: а) определянето на разходоефективни подходи за саниране за различни типове сгради и климатични зони, като се отчитат евентуалните значими пазарни събития в жизнения цикъл на сградата; б) национални минимални стандарти за енергийни характеристики съгласно член 9 и други политики и действия, насочени към сегментите от националния сграден фонд с най-лоши характеристики, включително гаранциите, посочени в член 17, параграф 19; в) насърчаване на основното саниране на сгради, включително поетапно основно саниране; г) предоставяне на възможности и защита на уязвимите клиенти и облекчаване на енергийната бедност, включително политики и мерки съгласно член 24 от Директива (ЕС) 2023/1791 и ценова достъпност на жилищата; д) изграждане на обслужване на едно гише или подобни механизми съгласно член 18 за предоставяне на технически, административни и финансови консултации и помощ; е) декарбонизацията на отоплението и охлаждането, включително чрез централни отоплителни и охладителни мрежи, и постепенното намаляване на употребата на изкопаеми горива за отопление и охлаждане с оглед пълно преустановяване на употребата на котлите, захранвани с изкопаеми горива, до 2040 г.; ж) предотвратяване и висококачествено третиране на отпадъците от строителство и разрушаване в съответствие с Директива 2008/98/ЕО, особено по отношение на йерархията на отпадъците и целите на кръговата икономика; з) насърчаване на употребата на възобновяеми енергийни източници в сградите съгласно индикативната цел за дела на енергията от възобновяеми източници в сградния сектор, определена в член 15а, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001; и) разполагане на инсталации за слънчева енергия в сградите; й) намаляване на емисиите на парникови газове през целия жизнен цикъл на сградите за строителството, санирането, експлоатацията и края на експлоатационния срок на сградите, и въвеждане на начини за поглъщане на въглерод; к) насърчаване на подходи на равнище район или квартал и интегрирани програми за районно саниране, които могат да разглеждат въпроси като енергетиката, мобилността, зелената инфраструктура, пречистването на отпадъците и водите и други аспекти на градоустройството и могат да вземат предвид местните и регионалните ресурси, кръговостта и достатъчността; л) подобряването на сгради, притежавани от публични органи, включително политики и мерки съгласно членове 5, 6 и 7 от Директива (ЕС) 2023/1791; м) насърчаване на интелигентни технологии и инфраструктура за устойчива мобилност в сградите; н) преодоляване на пазарните пречки и слабости; о) преодоляване на недостига на умения и насърчаване на образованието, целенасоченото обучение, повишаването на квалификацията и преквалификацията в секторите на строителството, сектора и енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници (публични или частни), с цел да се гарантира наличието на достатъчно работна сила с подходящо равнище на умения, съответстващо на нуждите в строителния сектор, като се обръща специално внимание на по-слабо представените групи; п) кампании за повишаване на осведомеността и други инструменти за консултиране; и р) насърчаване на модулни и индустриализирани решения за строителство и саниране на сгради. За всички политики и мерки: — наименование на политиката или мярката — кратко описание (точен обхват, цел и условия на изпълнение) — количествена цел — тип на политиката или мярката (като например законодателна, икономическа, фискална, обучение, осведоменост) — планиран бюджет и източници на финансиране — органи, отговорни за изпълнението на политиката — очаквано въздействие — степен на изпълнение — дата на влизане в сила — срок на изпълнение Политики и мерки по отношение на следните елементи: а) повишаване на устойчивостта на сградите на изменението на климата; б) насърчаване на пазара на енергийни услуги; в) засилване на пожарната безопасност; г) увеличаване на устойчивостта срещу рискове от бедствия, включително рискове, свързани с интензивна сеизмична активност; д) отстраняване на опасни вещества, включително азбест; е) достъпност за хора с увреждания; ж) ролята на общностите за енергия от възобновяеми източници и гражданските енергийни общности в подходите в рамките на райони и квартали; з) преодоляване на несъответствията в човешките способности; и и) предприемане на мерки за подобряване на качеството на вътрешната среда. За всички политики и мерки: — административни ресурси и капацитет — обхванати области — с най-лоши характеристики — минимални стандарти за енергийни характеристики — енергийна бедност, социални жилища — обществени сгради — жилищни (еднофамилни, многофамилни) — нежилищни — промишленост — възобновяеми енергийни източници — постепенно премахване на изкопаемите горива за отопление и охлаждане — емисии на парникови газове през целия жизнен цикъл — кръгова икономика и отпадъци — обслужване на едно гише — паспортите за саниране — интелигентни технологии — устойчива мобилност в сградите — подходи на равнище район или квартал — умения, обучение — кампании за повишаване на осведомеността и инструменти за консултиране г) Преглед на нуждите от инвестиции, бюджетните източници и административните ресурси — общо необходими инвестиции за 2030, 2040 и 2050 г. (млн. евро) — публични инвестиции (млн. евро) — частни инвестиции (млн. евро) — бюджетни средства д) Прагове за нови и санирани сгради с нулеви емисии, посочени в член 11 — прагове за експлоатационните емисии на парникови газове за нови сгради с нулеви емисии; — прагове за експлоатационните емисии на парникови газове за санирани сгради с нулеви емисии; — годишни прагове за потребление на първична енергия на нови сгради с нулеви емисии; — годишни прагове за потребление на първична енергия на санирани сгради с нулеви емисии; е) Минимални стандарти за енергийните характеристики за нежилищни сгради — максимални прагове за енергийните характеристики, в съответствие с член 9, параграф 1 ж) Национална крива за постепенно саниране на жилищния сграден фонд — националната крива за постепенно саниране на жилищния сграден фонд, включително етапните цели до 2030 г. и 2035 г. за средно потребление на първична енергия в kWh/(m 2 .г), в съответствие с член 9, параграф 2 ▼M1 ПРИЛОЖЕНИЕ ІІІ Изчисляване на ПГЗ за целия жизнен цикъл на нови сгради съгласно член 7, параграф 2 1. ОБЩА РАМКА Настоящото приложение определя рамка на Съюза за изчисляване на национално равнище на ПГЗ за целия жизнен цикъл с оглед на посочването на резултатите в сертификата за енергийните характеристики на сградата в съответствие с член 7, параграф 2. При проверката на съответствието с максимално допустимата стойност съгласно член 7, параграф 5 държавите членки могат да решат да изключат някои части от етапите на жизнения цикъл и някои части от обхвата на сградните компоненти, например чрез прилагането на претеглени коефициенти, свързани с датата на емисията в жизнения цикъл на сградата. ПГЗ за целия жизнен цикъл на новите сгради се изчислява в съответствие с минималните изисквания, определени в настоящото приложение, и съгласно съответните части на стандарт EN 15978 (EN 15978:2011 Устойчиво строителство. Оценяване на екологичните показатели на сградите. Метод за изчисление) и като се вземат предвид всички последващи стандарти, свързани с устойчивото строителство, и методът за изчисление за оценка на екологичните показатели на сградите. Това не представлява правна кодификация на този стандарт. ПГЗ за целия жизнен цикъл, посочен в сертификата за енергийни характеристики (СЕХ) на сградата, отразява състоянието на сградата както е построена. 2. РЕФЕРЕНТЕН ПРОУЧВАТЕЛЕН ПЕРИОД ПГЗ за целия жизнен цикъл се изчислява за референтен проучвателен период от 50 години ( 9 ). 3. ДАННИ ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ Данните, издадени в съответствие с регламенти (ЕС) № 305/2011 ( 10 ) или (ЕС) 2024/3110 ( 11 ) на Европейския парламент и на Съвета, наричани в таблица 1 „налични данни съгласно Регламента за строителните продукти“, се използват, когато са налични. Ако са съвместими с „наличните данни съгласно Регламента за строителните продукти“, се използват и данните, издадени в съответствие с продуктовите регламенти, приети въз основа на Директива 2009/125/ЕО, Регламент (ЕС) 2017/1369 или Регламент (ЕС) 2024/1781 на Европейския парламент и на Съвета ( 12 ), наричани в таблица 1 „налични данни съгласно законодателството в областта на екопроектирането и енергийното етикетиране“. Ако такива данни не са налични, могат да се използват други видове данни, посочени в таблица 1. Държавите членки гарантират възможно най-голяма точност и надеждност на резултатите от изчисляването на ПГЗ за целия жизнен цикъл и се насърчават да разрешат използването на специфични за проекта или продукта данни, които имат по-високо качество и по-голяма точност от генеричните данни или приетите стойности. Таблица 1 Преглед на определенията на различните видове данни за строителни продукти Вид на данните Определение и употреба Налични данни съгласно Регламента за строителните продукти Данни за продукта във връзка с последиците от изменението на климата, получени от декларацията за експлоатационни показатели и за съответствие съгласно Регламент (ЕС) № 305/2011 или Регламент (ЕС) 2024/3110, включително декларация за експлоатационни показатели и за съответствие, обхваната от хармонизирана техническа спецификация, и декларация за експлоатационни показатели и за съответствие, издадена съгласно съответния европейски документ за оценяване и европейска техническа оценка. Налични данни съгласно законодателството в областта на екопроектирането и енергийното етикетиране Съвместими данни, издадени в съответствие с продуктовите регламенти, приети въз основа на Директива 2009/125/ЕО, Регламент (ЕС) 2017/1369 или Регламент (ЕС) 2024/1781. Данни за конкретния проект Данни за конкретния проект, изчислени в съответствие със стандарт EN 15804 или EN 50693 или съвместим стандарт, въпреки че не са издадени съгласно Регламент (ЕС) № 305/2011 или Регламент (ЕС) 2024/3110 или регламентите за продуктите, приети въз основа на Директива 2009/125/ЕО, Регламент (ЕС) 2017/1369 или Регламент (ЕС) 2024/1781. Тези данни могат да се използват само ако са изрично разрешени от националното законодателство. Данни за конкретния продукт Данните за конкретния продукт, изчислени в съответствие със стандарт EN 15804 или EN 50693 или съвместим стандарт, въпреки че не са издадени съгласно Регламент (ЕС) № 305/2011 или Регламент (ЕС) 2024/3110, или регламенти за продуктите, приети въз основа на Директива 2009/125/ЕО, Регламент (ЕС) 2017/1369 или Регламент (ЕС) 2024/1781. Тези данни могат да се използват само ако са изрично разрешени от националното законодателство. Осреднени данни за група продукти в съответствие със стандарт EN 15804 или EN 50693 Секторните данни за околната среда представляват средната стойност на множество продукти от едно или повече дружества и се предоставят от промишлени асоциации или други еквивалентни организации, които обхващат продукта. Тези данни могат да се използват само ако са изрично разрешени от националното законодателство. Генерични данни Генерични данни за околната среда, изчислени в съответствие със стандарт EN 15804 или EN 50693 или съвместим стандарт за група продукти за дадена държава или регион. Тези данни не могат да бъдат специфични за обект или предприятие. Държавите членки определят ясни правила за начина на генериране или изчисляване на тези данни въз основа на сходни съществуващи данни за конкретни продукти. Тези правила се основават на консервативни допускания, така че да не се дава предимство на генерични данни на неравноправна основа пред данните за конкретния продукт. Държавите членки могат да установят генерични данни за повторно използвани строителни продукти, като вземат предвид ползите от кръговите подходи. Приети стойности Данните за околната среда, изчислени в съответствие със стандарт EN 15804 или EN 50693 или съвместим стандарт, могат да се използват за попълване на пропуски в данните, когато не е наличен нито един от горепосочените видове данни или когато е необходимо да се опрости изчислението. Могат да бъдат определени възприети стойности за конкретен обхват на сграден елемент или множество сградни елементи, или за обхват на подмодул на жизнения цикъл или модул на жизнения цикъл, или множество подмодули на жизнения цикъл, или множество модули на жизнения цикъл. Държавите членки могат да определят стойности по подразбиране с консервативни допускания, които насърчават изчисляването с конкретни данни, когато има такива. Държавите членки могат да определят поредица от стойности по подразбиране, които гарантират, че посочването на ПГЗ за целия жизнен цикъл на новите сгради съгласно член 7, параграф 2 е възможно дори при липса на конкретни данни. Държавите членки определят ясни правила с последователен и консервативен подход за генериране и актуализиране на генерични данни и стойности по подразбиране. Държавите членки гарантират, че необходимите данни, включително генерични данни и приети стойности, са публично достъпни, което позволява изчисленията на ПГЗ за целия жизнен цикъл за нови сгради със сроковете, определени в член 7, параграф 2, включително в случаите, когато не са налични специфични за проекта или продукта данни. За видове данни, различни от наличните данни съгласно Регламента за строителните продукти или съгласно законодателството в областта на екопроектирането и енергийното етикетиране, държавите членки се насърчават да ограничат разпокъсаността на пазара чрез признаване на надеждни и съвместими налични данни, издадени във всяка държава членка, включително данни за конкретния продукт и данни за конкретния проект, изчислени в съответствие с EN 15804 или EN 50693 или съвместим стандарт. Във всеки случай държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят съгласуваност и съвместимост между данните при комбинирането на тези данни от различни източници и да гарантират, че окончателните резултати за ПГЗ за целия жизнен цикъл са надеждни. 4. РАЗГЪНАТА ИЗПОЛЗВАЕМА ЗАСТРОЕНА ПЛОЩ ПГЗ за целия жизнен цикъл се изразява в килограми CO 2 екв/m 2 полезна разгъната застроена площ. Държавите членки определят начина, по който определението за полезна разгъната застроена площ трябва да се използва на практика за изчисляване на ПГЗ за целия жизнен цикъл на новите сгради. Полезната разгъната застроена площ трябва да съответства на площта на частите на сградата, които са обхванати от изчисляването на ПГЗ за целия жизнен цикъл, и не трябва да излиза извън външните ограждащи елементи на сградата. Държавите членки описват на национално равнище приетата полезна разгъната застроена площ по отношение на компонентните площи, определени в съответствие с Международните стандарти за измерване на имоти (IPMS) ( 13 ) или еквивалентен стандарт, които гарантират прозрачността, последователността и съпоставимостта на измерванията на полезната разгъната застроена площ. ПГЗ за целия жизнен цикъл се изчислява и се посочва в СЕХ на сградата в съответствие с член 19 и приложение V или на обособената част от сградата, когато е приложимо. Ако е приложимо, държавите членки могат да определят правила за разпределяне на емисиите от сградните компоненти, споделяни от множество сгради. Тези правила гарантират, че изчисляването на ПГЗ за целия жизнен цикъл е справедливо, прозрачно и последователно за различните сгради и проекти. 5. ОБХВАТ НА ЕТАПИТЕ НА ЖИЗНЕНИЯ ЦИКЪЛ ПГЗ за целия жизнен цикъл се изчислява за всеки изискван етап от жизнения цикъл, както е посочено в таблица 2. Държавите членки могат да решат да изключат от изчислението всички незадължителни етапи на жизнения цикъл, както е посочено в таблица 2. За всеки етап от жизнения цикъл, когато наличната информация на равнище продукт предлага множество сценарии, изчислението на равнище сграда трябва да бъде възможно най-представително за проекта или сградата. Когато не е налична надеждна информация или може да се приложи опростено изчисление, държавите членки могат да решат да разрешат за изчислението да се използва сценарий по подразбиране въз основа на принципа на най-неблагоприятния сценарий. Държавите членки могат да приемат стойности по подразбиране за всички етапи или подетапи на жизнения цикъл в съответствие с изискванията относно данните за изчисляване, посочени в раздел 3, за да се запълнят пропуските в данните, или когато е необходимо да се опрости изчислението. Таблица 2 Етапи на жизнения цикъл, които се изчисляват в съответствие с EN15978:2011 и prEN15978:2025 и като се вземат предвид всички последващи стандарти, свързани с устойчивото строителство, и методът за изчисление за оценка на екологичните показатели на сгради Етапи на жизнения цикъл Задължително/ незадължително EN15978:2011 prEN15978:2025 A1: Доставка на суровини A1: Екстракция и производство нагоре по веригата Задължително A2: Транспорт A2: Транспорт до фабриката Задължително A3: Производство A3: Производство Задължително A4: Транспорт A4: Транспорт Задължително Държавите членки могат да изберат да ограничат изчислението до наличната информация на равнище продукт и еквивалентни генерични данни или стойност по подразбиране A5: Строително-монтажен процес A5: Строително-монтажен процес Задължително Държавите членки могат да изберат да изключат процесите, свързани с разрушаването преди строителството и транспортирането на строителни работници до и от обекта. Ако се изчислява процес, свързан с разрушаване преди строителството или транспортиране на строителни работници до и от обекта, резултатите се докладват като отделни показатели B1: Използване B1: Използване B1.1: Емисии от материали и карбонизация B1.2: Неорганизирани емисии на хладилни агенти Задължително Държавите членки могат да изберат да ограничат изчислението до наличната информация на равнище продукт и еквивалентни генерични данни или стойност по подразбиране, включително въздействието, свързано с неорганизираните емисии на хладилни агенти B2: Поддръжка B2: Поддръжка Задължително Държавите членки могат да изберат да ограничат изчислението до наличната информация на равнище продукт и еквивалентни генерични данни или стойност по подразбиране B3: Ремонт B3: Ремонт Задължително Държавите членки могат да изберат да ограничат изчислението до наличната информация на равнище продукт и еквивалентни генерични данни или стойност по подразбиране B4: Замяна B4: Замяна на сградни компоненти Задължително Държавите членки ясно определят на национално равнище правилото за количествено определяне на броя на замените за компонентите или продуктите, които трябва да се прилагат, например десетично число за средно-аритметичния брой на замените, цяло число за броя на замените Когато е налична, се използва информация, свързана с референтния експлоатационен срок, предоставен в съответствие с Регламент (ЕС) № 305/2011 или Регламент (ЕС) 2024/3110, или с продуктовите регламенти, приети въз основа на Директива 2009/125/ЕО, Регламент (ЕС) 2017/1369 или Регламент (ЕС) 2024/1781. B5: Обновяване B5: Обновяване Незадължително B6: Оперативно енергопотребление B6: Оперативно енергопотребление B6.1: Регулирани вградени в сградната конструкция системи (услуги) B6.2: Нерегулирани вградени в сградната конструкция системи (услуги) B6.3: Друго потребление на енергия, свързано с дейностите на ползвателите на сградата Задължително Изчислението следва да съответства на изчисляването на експлоатационните емисии на парникови газове в съответствие с общата рамка, определена в приложение I. Държавите членки могат да ограничат изчисляването само до регулирани вградени в сградната конструкция системи (услуги), обхванати от настоящата директива Ако държавите членки решат да разрешат ориентирани към бъдещето емисионни фактори на парникови газове за експлоатационните емисии, тези фактори трябва да бъдат обосновани, последователни и ясно определени за целия референтен проучвателен период Разпределението на въздействията на изнесената енергия се извършва в съответствие със стандарт EN 15978. Въздействието на изнесената енергия се отчита на етап D2 от жизнения цикъл B7: Оперативно потребление на вода B7: Оперативно потребление на вода B7.1: Основни вградени в сградната конструкция системи (тоалетни, душове, бани, отопление, охлаждане, вентилация, овлажняване и напояване) B7.2: Други вградени в сградната конструкция системи (плувни басейни, сауни и др.) B7.3: Невградени в сградната конструкция системи (например съдомиялни машини, перални машини и др.) Незадължително B8: Дейности на потребители, вградени в сградната конструкция, които не са обхванати от B1 — B7 B8.1: Транспорт на хора до и от сградата B8.2: Зареждане на електрически превозни средства в рамките на сградния обект B8.3: Други, например използване на „консумативи“ като хартия за офиси или мебели и оборудване, които не са прикрепени към сградата Незадължително C1: Демонтаж C1: Демонтаж/разрушаване Задължително Държавите членки могат да изберат да ограничат изчислението до наличната информация на равнище продукт и еквивалентни генерични данни или стойност по подразбиране C2: Транспорт C2: Транспортиране до мястото на преработване или обезвреждане на отпадъци Задължително Държавите членки могат да изберат да ограничат изчислението до наличната информация на равнище продукт и еквивалентни генерични данни или стойност по подразбиране. C3: Преработка на отпадъци за повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване C3: Преработка на отпадъци за повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване Задължително Държавите членки могат да изберат да ограничат изчислението до наличната информация на равнище продукт и еквивалентни генерични данни или стойност по подразбиране C4: Обезвреждане C4: Изхвърляне на отпадъците Задължително Държавите членки могат да изберат да ограничат изчислението до наличната информация на равнище продукт и еквивалентни генерични данни или стойност по подразбиране D: Ползи и тежести извън системната граница D1: Повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на енергия в резултат на нетните потоци от материали, излизащи от границата на системата Задължително Държавите членки могат да изберат да ограничат изчислението до наличната информация на равнище продукт и еквивалентни генерични данни или стойност по подразбиране D2: Потенциални ползи и тежести от изнасяните комунални услуги (например електрическа енергия, топлинна енергия, питейна вода) Задължително 6. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕМИСИИТЕ, СВЪРЗАНИ С ПОТРЕБЛЕНИЕТО НА ЕНЕРГИЯ И ПРОИЗВОДСТВОТО НА МЯСТО В СГРАДАТА В таблица 3 са очертани трите възможни подхода за разпределяне на съпътстващите емисии, свързани с потреблението на енергия в сградата и производството на място. За да се гарантира прозрачност, последователност и точност при изчисляването, държавите членки избират един от подходите, изброени в таблица 3, а именно подход А, подход Б1 или подход Б2. Ако подход Б1 или Б2 бъде приет на национално равнище, държавите членки оповестяват публично избраните правила за разпределяне, необходими за изчислението в съответствие с изчисляването на енергията и съответните стандарти. За целите на изчисляването на ПГЗ за целия жизнен цикъл разпределението на експлоатационните емисии, свързани с потреблението на енергия на сградата и производството на място през всички етапи на жизнения цикъл, се извършва в съответствие с избора на разпределението на съпътстващите емисии и в съответствие със стандарт EN 15978. Таблица 3 Изчисляване на съпътстващите емисии от производството на енергия от възобновяеми източници на място Фактор, който оказва влияние Подход А Подход B1 или B2 Вид на разпределението на съпътстващите емисии за сградата на компонентите за акумулиране на енергия Пълно разпределение за сградата Вид на разпределението на съпътстващите емисии за изграждането на други части на системата Пълно разпределение за сградата B1: Пропорционално разпределение за сградата въз основа на дела на уловената/произведената енергия, използвана за собствено потребление B2: Разпределение за сградата за компоненти, вградени във външните ограждащи елементи на сградата и формиращи нейната повърхност, както и пропорционално разпределение на оставащите съпътстващи емисии за сградата въз основа на дела на уловената/произведената енергия, използвана за собствено потребление 7. ОБХВАТ НА СГРАДНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ И ТЕХНИЧЕСКОТО ОБОРУДВАНЕ Изчисляването на ПГЗ за целия жизнен цикъл включва като минимум сградните елементи и техническото оборудване, изброени в ниво 2 в категориите обвивка и вътрешни в таблица 4. Държавите членки гарантират всеобхватно и точно изчисляване на ПГЗ за целия жизнен цикъл, като ясно описват на национално равнище сградните елементи и техническото оборудване на дадена сграда, необходими за изчисляването на ПГЗ за целия жизнен цикъл. За тази цел държавите членки могат да следват примерите, показани в нива 3 и 4 от таблица 4, и да предоставят всички съществени отклонения в националното законодателство. Сградните елементи и техническото оборудване или инсталации, обхванати от СЕХ на оценяваната сграда, се вземат предвид при изчисляването, ако държавите членки считат, че тяхната собственост и поддръжка са частично или изключително отговорност на собственика на сградата ( 14 ), дори ако те са външни и конструктивно независими от оценяваната сграда. Когато сградни елементи и техническо оборудване са външни и конструктивно независими от оценяваната сграда, емисиите, свързани с тези сградни елементи и техническо оборудване се вземат предвид при анализа на вложените въглеродни емисии и на експлоатационните въглеродните емисии, но тяхната разгъната застроена площ не се включва разгънатата застроена площ. Държавите членки могат да обмислят приемането на генерични данни или приети стойности за всеки от елементите, посочени в нивата в таблица 4, в съответствие с изискванията относно данните за изчисляване, посочени в раздел 3, за да се запълнят пропуските в данните, или когато е необходимо да се опрости изчисляването. Таблица 4 Йерархичен обхват на сградните елементи и техническото оборудване Ниво 1 Ниво 2 Ниво 3 (пример) Ниво 4 (пример) Обвивка Подземна конструкция Пилоти на спомагателни пилоти за основи Постоянни пилоти и кесони Укрепване на основи Основи Странични опори Фундаментни плочи, глави на пилоти, основи на колони, основи на стени; Свързващи греди между стъпките на колоните, свързващи греди между колоните в подземната част Стени и колони от подземната конструкция Плочи и греди за приземния етаж (когато сградата включва подземен етаж, плочата в основата на подземния етаж следва да се отчита в рамките на съответното ниво 3 „Елементи за подземен етаж“) Асансьорни шахти (плочи и стени) Елементи на подземен етаж Странично подпиране за подземен етаж Подови плочи на подземни етажи и подложен бетон Подпорни стени Носещи стени, укрепване и колони на подземен етаж Греди, гредореди, укрепване и плочи за подземен етаж Стълбища и рампи за подземен етаж Вертикална хидроизолация, дренажна застилка, дренажи и еднослойни или двуслойни стени Хоризонтална хидроизолация, дренажна застилка, дренажи и подравняваща плоча Изолация на подземен етаж Асансьорни шахти, отводнителни шахти, проходи за проводи Съставни работи, сглобяеми конструкции и други за „Подземната конструкция“ ( 1 ) Конструкция Рамки и плочи (над горната част на плочите на приземния етаж) Носещи стени, подпори и колони Греди, гредореди, подпори и плочи за горен етаж Греди, гредореди, укрепване и плочи за покриви Стълбища (съставляващи част от конструкцията) Огнеустойчивост на стоманена конструкция Резервоари, басейни и други Само когато се намира във външните ограждащи елементи на сградата (иначе е включено във външните работи) Съставни работи, сглобяеми конструкции и други за „Конструкция“ ( 2 ) Външни архитектурни работи (неносещи) Фасада Неносещи външни стени и елементи Покрития за външни стени, с изключение на облицовки Фасадни облицовки и окачени фасади Външни прозорци Външни врати Външни витрини на магазини Ролетни щори и противопожарни щори Покрив Покрития за покрив Капандури Хидроизолация Изолация Озеленяване на покрив (твърдо и меко) Съставни работи, сглобяеми конструкции и други за „Външни архитектурни работи (неносещи)“ ( 3 ) Вътрешни Вътрешни или покрити архитектурни работи (неносещи) Вътрешно разпределение Неносещи вътрешни стени и прегради Изолация Вътрешни витрини на магазини Тоалетни кабини Подвижни прегради Хладилни помещения Вътрешни врати Вътрешни прозорци Ролетни щори и противопожарни щори Дребни бетонови работи Арматури и други Балюстради, парапети и перила Стълбища и пасарелки, които не са част от конструкцията, аварийни стълби Вградени ( 4 ) шкафове, кухненски шкафове, складови отделения, индивидуални шкафчета, седалки, рафтове, плотове, пейки Вградени декоративни елементи Капаци за достъп Скрити повърхности Подови покрития (вътрешни и външни (т.е. скрити или на балкони)) Покрития и облицовки на вътрешни стени Покрития за тавани и окачени тавани (вътрешни или външни) Изолация Съставни работи, сглобяеми конструкции и други за „Вътрешни или скрити архитектурни работи (неносещи)“ ( 5 ) Строителни услуги и оборудване: Системи за водоснабдяване и канализация Санитария Тоалетни, казанчета, душ кабини, вани, кранове, регулатори, глави за душове, басейни, мивки, проточни бойлери за гореща вода Системи за студена вода Термостати, топломери, водомери за студена вода, помпи/хидрофори, други измервателни уреди, тръбопроводи, изолация на тръби, закрепване/окачване, защита от замръзване и нагревателни кабели за тръби Съхранение на студена вода Резервоари за съхранение плюс всякакви системи за пречистване и филтриране за контрол на качеството на водата Отвеждане на повърхностни води/дъждовни води/отпадъчни води Тръбопроводи, изолации, закрепване, резервоари за дъждовна вода, изравнители, зауствания, помпи, водосточни тръби, канализационни тръби, тръби за кондензат, изолация, закрепване, цистерни, сифони, помпи, розетки Системи за повторно използване на водата Резервоар за съхранение и използване на сиви/дъждовни води, тръбопроводи и оборудване за пречистване в рамките на строителната линия Строителни услуги и оборудване: Отоплителни системи Оборудване за производство на топлинна енергия и топла вода Газов/електрически котел, въздушни/водни/подземни термопомпи, охладител, локален водоподгревател, печки на дърва, котли на биомаса, системи за отопление и топла вода със слънчеви колектори. Комуналните отоплителни системи, разположени в рамките на застроената площ на сградите, са включени в този обхват до точката на измервателния уред. Извън измервателния уред тези системи се считат за част от разпределителната мрежа. Трябва да бъдат включени ревизионните шахти и разпределителните колектори, дори ако са извън застроената площ на сградите. Пластинчат топлообменник, който се свързва с централизираното топлоснабдяване. Оборудването за производство на топла вода (например, водонагреватели) също трябва да бъде включено. Разпределение на топлинна енергия и топла вода, контрол, спомагателни устройства, излъчватели, обменници/крайни устройства Електрически радиатори, радиатори за мокри помещения, подово отопление, разпределител на топлинна енергия, пластинчати топлообменници, помпи, механични табла, устройство за поддържане на налягането, дозиращ съд, контролер на разклонителни кръгове, обезвлажнители, антивибрационни тампони, термостати, термометри, топломери, тръбопроводи, изолация на тръби, закрепване/окачване, защита от замръзване и нагревателни кабели за тръби Оборудване за акумулиране на топлина Резервоари за гореща вода, буферни съдове, разширителни съдове Строителни услуги и оборудване: Специални охладителни системи (ако дадена система отоплява и охлажда, тя трябва да попада само в обхвата на „отоплителните системи“) Оборудване за производство на енергия за охлаждане Охладителна кула, вентилаторни конвектори, климатици. Охладители на въздух, топлообменници/крайни устройства, спомагателни устройства и управление, разпределение, съхранение Резервоари за студена вода, буферни съдове, разширителни съдове за охлаждане, помпи, механични табла, устройства за поддържане на налягането, дозиращи съдове, контролер на разклонителни кръгове, обезвлажнители, антивибрационни тампони, термостати, топломери, водомери за студена вода, тръбопроводи, изолация на тръби, закрепване/окачване, оборудване за защита от замръзване и нагревателни кабели за тръби Строителни услуги и оборудване: Вентилационни системи Придвижване на въздух Вентилатори, механична вентилация с оползотворяване на топлина, въздухообработващи агрегати, вентилатори за таван, кухненска вентилация, въздушни завеси Крайни устройства за въздух Дифузори, решетки, системи с променливо количество на въздуха, системи с постоянно количество на въздуха, жалузи Въздуховоди и спомагателни устройства Въздуховоди, изолация, закрепване, огнеупорни въздуховоди, закрепване Регулаторни клапани, потушаване и пожарна безопасност във връзка вентилационното оборудване Клапани с променливо количество на въздушния поток, клапани за регулиране на количеството на въздушния поток, противопожарни клапани, екстракция на изпарения и дим, моторизирани клапани пожарен дим, поддържане на налягане в стълбищни клетки, пожароустойчиви вентилатори, клапани за освобождаване на налягане, прибори за управление, жалузи, екстракция на газ, шумогасене Строителни услуги и оборудване: Осветителни системи Вътрешно осветление Вътрешни осветителни тела, розетки, разклонителни кутии, контакти, управление на осветление, кабели, ключове Външно осветление (монтирано на сградата) Лампи/стълбове/носачи и др., които са монтирани на сградата. Външни осветителни тела, розетки, разклонителни кутии, контакти, управление на осветление, кабели, ключове Аварийно осветление Аварийни светлини, управляващи устройства, кабели, прекъсвачи Друго осветление Работно осветление, сценично/развлекателно осветление, осветление за търговски витрини, архитектурно осветление, включително свързани осветителни тела, розетки, разклонителни кутии, контакти, управление на осветлението, кабели, прекъсвачи Строителни услуги и оборудване: Електрически услуги за електрозахранване, комуникации, сигурност, информационни технологии и пожароизвестяване Електрическо захранване Включва вътрешни инсталации и инсталации, монтирани в сгради. Захранващи кабели, кабелни скари, табла/разпределение, резервно оборудване, шини, трансформатори, контакти/прекъсвачи, подови кутии, датчици, високо напрежение, средно напрежение, ниско напрежение, малка мощност, кабеловоди Свръхниско напрежение (ELV)/комуникации/сигурност Системи за излезли от употреба превозни средства (ИУПС). Комуникационно и аудио-визуално оборудване. Сигурност: Оборудване за затворена кабелна телевизионна система (CCTV), датчици за сигурност и алармени системи. ИТ и данни ИТ оборудване: всичко, свързано с данни, например Wi-Fi оборудване, сървъри, магистрални и структурирани кабелни мрежи, компютри, принтери, комуникационни шкафове, комуникационни панели Система за управление на сгради (BMS) BMS/контролни модули на вентилаторни конвектори, отдалечена станции, главни контролни системи с компютър (главна станция), необходимо окабеляване, регулиращи клапани, датчици за статистически данни за температурата Резервно производство на електроенергия Непрекъсваемо електрозахранване (UPS), резервна генерация, захранване с акумулатори, резервни генератори в рамките на строителната линия Пожароизвестяване и сигнализация на пожари Пожароизвестителни системи, включително датчици, кабели, пожарогасителна централа и блок за управление на пожароизвестителите Строителни услуги и оборудване: Производство на енергия от възобновяеми източници на място Енергия от възобновяеми източници — производство на електроенергия на място и монтирано на сградата Слънчеви фотоволтаични панели, инвертори, вятърни турбини, сгради с водни турбини, монтирани на сградата или в застроената площ Енергия от възобновяеми източници — акумулиране на място Акумулаторни батерии в рамките на застроената площ Строителни услуги и оборудване: Системи за безопасност на живота, за гориво и за движение Спринклерна система Тръби, глави, клапани, резервоари, шлангове, помпи Противопожарни системи Сух и мокър щранг, пожарен кран, в рамките на определената застроена площ, контролни уреди/датчици за автоматично отваряне на вентилационни отвори (AOV), пожарогасителна система Мълниезащита/заземяване Гръмоотводи, заземителни пръти Горивни инсталации Всички доставчици на гориво, различни от електроенергия, всичко което се изпомпва или е под налягане. Газово оборудване: свързване, разходомери за газ, регулатори на налягането, тръби, клапани. Резервоар за съхранение на гориво на място, сухи складове. Шнекови винтове. Асансьори, стълбищни платформи, подемни платформи Включват се подемни системи, стълбищни платформи и подемни платформи. Захранването на тези системи се включва към електрическите инсталации Ескалатори и движещи се пътеки Включват се системи за ескалатори и движещи се пътеки. Захранването на тези системи се включва към електрическите инсталации Строителни услуги и оборудване: Системи за обезвреждане на отпадъци Системи за обезвреждане на специализирани и общински отпадъци Инсинератори за отпадъци и всякакви за системи за потоци отпадъци и инсталации за обезвреждане Съставни работи, сглобяеми конструкции и различни други работи за „Строителни услуги и оборудване“ ( 6 ) Външни инсталации (незадължително) Външни пътища, пътеки, настилки и други повърхности, подходящи за движение на хора или превозни средства, които се намират в границите на парцела Пътища и пътеки, предназначени за движение на пешеходци или на превозни средства Включва се подготовката на работите по строителната основа, включително обработка, полагане, изравняване, даване на наклони и уплътняване Свързване, бетонови работи на място, включително кофражи, армировки, връзки, отводнителни/противоплевелни мембрани, бордюри, кантове, аксесоари, нанесени върху повърхността маркировки за настилки/пътища/игрища, обработвани повърхности. напр.: — Крайна обработка с макадам или асфалтово покритие — Зидария, настилки, плочки, калдъръм, павета — Чакъл, трошен камък, дървени стърготини — Перфорирани настилки за затревяване — Повърхности, предназначени за детски площадки, спортни площадки или за други специализирани цели — Всички системи, необходими за отвеждане на повърхностни води и/или намаляване — Стъпала, стълбища и рампи (включително опорна конструкция, формиране и крайна обработка) извън определената строителна линия Пътеки Настилки и меки повърхности, предназначени за пешеходен трафик Външни арматури и принадлежности за очертаване на външните пространства, граници и зони на парцела и за естетически цели Външни огради Включват се дървен материал, метал, бетон, зидани огради, парапети, портали, стени, стенички, които са външни и не са част от топлинната обвивка на сградата и са нови Включват се бариери за превозни средства и пешеходци, от които се изисква да поемат определено натоварване с цел защита, заедно със съответните портали Включват се изисквания към опорната конструкцията, компоненти, стълбове, крепежни елементи, железария, аксесоари като капаци за зидове, захранвано с електроенергия оборудване, устройства за управление и крайни покрития Тази категория включва подпорни стени, които не са част от сградата, обикновено изработени от бетон, дървен материал или зидария, включително всички изисквания за опорната конструкция/набиване на пилоти, укрепена земя, изисквания за дренаж, мембрани, компоненти, крепежни елементи, принадлежности като капаци за зидове, съединения, консерванти, крайни покрития, габиони Външни парапети Външни стени Външни принадлежности Улични съоръжения на обекта, включително портали (когато не са част от огради или бариери), въртящи се бариери, закрепени/сгъваеми/преносими преградни стълбове, седалки, пейки, маси, контейнери за отпадъци/пясък, табла за плакати/обяви, стойки/навеси за велосипеди, указателни табели, пилони за знамена, оборудване за спортове на открито/детски площадки, малки пешеходни мостове, автобусни спирки, навеси, телефонни кабини, пощенски кутии, скулптури/външни произведения на изкуството, декоративни водни съоръжения, включително всякакви опорни конструкции, резервоари, компоненти, тръбопроводи, контролни устройства и необходимо оборудване Външни строителни услуги Обща забележка: тази категория включва всички услуги, които не са прикрепени към сградата или са разположени извън застроената площ на сградата. Външно отводняване Отпадъчни води/повърхностни води/дрениране на терени под и над земята, от първата шахта извън ограждащата стена на сградата, канализационната връзка или друго заустване (например, локална пречиствателна станция за отпадъчни води). Включват се и траншеи, тръбопроводи, арматури, легла на течения, обратни засипки, легла за тръбопроводи, опори, връзки, канавки и решетки (например по пътищата). Комплектовани помпени станции, зауствания/глави на отводи, крайни покрития, сглобяеми канали, камери, шахти, канали, дренажни шахти, септични ями, маслоуловители. Включват се също така всякакви промени, ремонтни работи, запълване или почистване на съществуващи дренажни системи, шахти и решетки. Включват се и инсталации, свързани с устойчиви градски дренажни системи (незасадени), дренаж на опасни течности като химикали и промишлени течни отпадъци Външни услуги — водоснабдяване Тръбопроводни водоснабдителни системи, които доставят вода от законоустановения доставчик до точката на влизане в сградата, включително разпределение до външни точки на ползване (например външни съоръжения и оборудване и пожарни кранове). Пожарни кранове/рециклиране на дъждовни води/рециклиране на сиви води извън определената строителна линия. Включват се също резервоари, тръбопроводи, нагревателни кабели за тръби, изолации, връзки Външни услуги — електроенергия Разпределение на високоволтова електроенергия от законоустановения доставчик до трансформаторна станция на място, разпределение на нисковолтова електроенергия от трансформатора на място до главното разпределително табло в сградата и външни инсталации за доставка на електроенергия, включително аварийни или резервни генератори. Включват се и кабели, проводници, табла, кабелни канали, капаци за достъп, връзки, разпределение, траншеи, шахти, комплектовани подстанции/трансформатори, UPS инсталации Външни услуги — газ Тръбопроводни системи за доставка на природен газ, които пренасят газ от мрежата на законоустановения доставчик до разходомера за газ; и черпене на втечнен нефтен газ (ВНГ) от външни съдове за съхранение до точката на разпределение, включително снабдяване с газ от газоразпределителната мрежа и разпределение на газ до външни точки на потребление (например до външни инсталации и оборудване). Включват се също разпределение, капаци за достъп, връзки, траншеи, шахти, резервоари/бутилки за съхранение Външни услуги — далекосъобщения и други подобни Свързване на далекосъобщителни системи, кабелна телевизия, интернет и други комуникационни системи от законоустановения доставчик на услуги или друг доставчик на услуги до главната разпределителна точка в сградата. Включват се също кабели, окабеляване, табла, канали, капаци за достъп, връзки, разпределение, траншеи, шахти Външни услуги — съхранение на гориво Външни системи за съхранение на гориво и тръбопроводни разпределителни системи. Резервоари и съдове за съхранение, външни за сградата, и тръбопроводни системи за доставка на мазут, бензин или дизелово гориво от резервоари или съдове за съхранение до пункта на въвеждане в сградата или до външни инсталации и оборудване. Включват се също разпределение, помпи, клапани, изолации, капаци за достъп, връзки, оборудване за наблюдение, траншеи, шахти, резервоари/бутилки за съхранение Външни услуги — осветление Системи за външно/улично осветление, включително за пешеходни зони, пътеки, пътища, осветени пътни знаци, външно осветление. Включват се също кабели, окабеляване, табла, канали, капаци за достъп, връзки, разпределение, траншеи, шахти, контролни устройства и самите осветителни тела/лампи, включително осветление за спортни игрища Външни услуги — системи за сигурност Системи за сигурност, затворена кабелна телевизионна система (CCTV), стълбове за камери, общи външни електрозахранвания за оборудване за сигурност и специализирано осветление за сигурност Съставни работи, сглобяеми конструкции и различни други работи за „външни строителни услуги“ ( 7 ) Външни сгради ( 8 ) Малки спомагателни сгради Отделни малки външни спомагателни сгради, свързани със сградните инсталации и нормалното функциониране на сградата и достъпа до обекта, включително котелни помещения, сгради на подстанции, сгради за съхранение на гориво, съоръжения за съхранение на велосипеди, навеси, складове и будки за охраната Самостоятелни конструкции за паркиране ( 9 ) Надземни или подземни конструкции, които са предназначени изключително или съвместно за ползване от обитателите на сградата Съставни работи, сглобяеми конструкции и различни други работи за „външни сгради“ ( 10 ) ( 1 ) Изолация, хидроизолация, замазка, връзки, фитинги или елементи за отводняване, елементи за услуги, които се вмъкват или прилагат заедно с работите под кота нула, но които не са вече отчетени в конкретни позиции в настоящата таблица 4 или другаде. ( 2 ) Огнеустойчивост, изолация, хидроизолация, замазка, връзки, фитинги, рампи, постоянен кофраж, конструкции за мецанин, опори за амфитеатрални седалки, пътища за поддръжка или други елементи, които се вмъкват или прилагат заедно със конструктивните работи, но които не са вече отчетени в конкретни позиции в настоящата таблица 4 или другаде. ( 3 ) Огнеустойчивост, изолация, хидроизолация, замазка, връзки и крепежни елементи към конструкцията, арматури, рампи, сенници, жалузи, стрехи, защита от насекоми, решетъчни конструкции, парапети, перила, зелени стени, комини или други елементи, които се вграждат или прилагат заедно с външните архитектурни работи, но които не са вече отчетени в конкретни позиции в настоящия документ или другаде. ( 4 ) „Вградени“ се отнася до включването на съответните характеристики на сградата по време на етапа на строителство и преди предаването на сградата на собственика. ( 5 ) Огнеустойчивост, изолация, хидроизолация, замазка, връзки и крепежни елементи към конструкцията или пътища за поддръжка, рамки, уплътнения, лепила, плаващи подове, амортизиращи подове, довършителни работи, линейни маркировки, лайсни, первази, арматури, рампи, решетъчни конструкции, парапети, перила, кам