ДИРЕКТИВА 2024-1760-ЕС дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта и за изменение на Директива

Директива 2024/1760/ЕС относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта и за изменение на Директива Консолидиран ТЕКСТ: 32024L1760 — BG — 18.03.2026 02024L1760 — BG — 18.03.2026 — 002.001 ►B ▼C1 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1760 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 юни 2024 година относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 и Регламент (ЕС) 2023/2859 (текст от значение за ЕИП) ▼B (ОВ L 1760, 5.7.2024 г., стр. 1) Изменена с: Официален вестник № страница дата M1 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2025/794 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 април 2025 година L 794 1 16.4.2025 ►M2 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2026/470 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 24 февруари 2026 година L 470 1 26.2.2026 Поправена със: ►C1 Поправка, ОВ L 90894, 10.11.2025, стр. 1 (2024/1760) ▼B ▼C1 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1760 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 юни 2024 година относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 и Регламент (ЕС) 2023/2859 (текст от значение за ЕИП) Член 1 Предмет ▼M2 1. С настоящата директива се определят правила за: а) задълженията на дружествата във връзка с действителните и потенциалните неблагоприятни въздействия върху правата на човека и неблагоприятни въздействия върху околната среда в резултат на собствените им дейности, дейностите на дъщерните им дружества и дейностите, които бизнес партньорите им извършват във веригите на дейността на тези дружества; и б) отговорността за нарушения на задълженията, посочени в буква а). 2. Настоящата директива не представлява основание за намаляване на равнището на защита на правата на човека, правата в областта на заетостта и социалните права или на опазването на околната среда, предвидено в националното право на държавите членки или в колективните трудови договори, приложими към момента на приемането на настоящата директива. Първото изречение от настоящия параграф обаче не възпрепятства държавите членки да адаптират националното право в областта на дължимата грижа на дружествата във връзка с устойчивостта, приложимо към момента на приемане на настоящата директива, по-специално неговия обхват, с оглед на привеждането му в съответствие с настоящата директива. ▼C1 3. Настоящата директива не засяга задълженията в областта на правата на човека, правото на заетост и социалните права и на опазването на околната среда и изменението на климата съгласно други законодателни актове на Съюза. Ако разпоредба на настоящата директива е в противоречие с разпоредба на друг законодателен акт на Съюза, с който се преследват същите цели и се предвиждат по-широки или по-конкретни задължения, разпоредбата на този друг законодателен акт на Съюза има преимуществена сила в частта на противоречието и се прилага по отношение на тези конкретни задължения. ▼M2 4. Настоящата директива не засяга правото на Съюза или националното право по въпроси, различни от посочените в параграф 1. По-специално правилата, посочени в параграф 1, буква а), не засягат правото на Съюза или националното право в областта на правата на човека, правата в областта на заетостта или социалните права или опазването на околната среда и изменението на климата извън общите задължения за дължима грижа. ▼C1 Член 2 Приложно поле 1. Настоящата директива се прилага за дружества, които са учредени в съответствие със законодателството на държава членка и които отговарят на едно от следните условия: ▼M2 a) дружеството е имало средно над 5 000 служители и нетен световен оборот над 1 500 000 000 EUR през последната финансова година, за която са приети или е трябвало да бъдат приети годишни финансови отчети; ▼C1 б) дружеството не е достигнало праговете, посочени в буква а), но е крайното дружество майка на група, която е достигнала тези прагове през последната финансова година, за която са приети или е трябвало да бъдат приети консолидирани годишни финансови отчети; ▼M2 в) дружеството е сключило или е крайното дружество майка на група, която е сключила споразумения за франчайзинг или лицензионни споразумения в Съюза в замяна на лицензионни възнаграждения с независими дружества – трети лица, когато тези споразумения гарантират обща идентичност, обща бизнес концепция и прилагане на единни бизнес методи и тези лицензионни възнаграждения възлизат на повече от 75 000 000 EUR през последната финансова година, за която са приети или е трябвало да бъдат приети годишни финансови отчети, и при условие че през последната финансова година, за която са приети или е трябвало да бъдат приети годишни финансови отчети, дружеството е имало нетен световен оборот, надвишаващ 275 000 000 EUR, или е крайното дружество майка на група, която е имала такъв нетен световен оборот. ▼C1 2. Настоящата директива се прилага и за дружества, които са учредени в съответствие със законодателството на трета държава и отговарят на едно от следните условия: ▼M2 а) дружеството е генерирало нетен оборот в Съюза над 1 500 000 000 EUR през финансовата година, предхождаща последната финансова година; ▼C1 б) дружеството не е достигнало прага, посочен в буква а), но е крайното дружество майка на група, която на консолидирана основа е достигнала този праг през финансовата година, предхождаща последната финансова година; ▼M2 в) дружеството е сключило или е крайното дружество майка на група, която е сключила споразумения за франчайзинг или лицензионни споразумения в Съюза в замяна на лицензионни възнаграждения с независими дружества – трети лица, когато тези споразумения гарантират обща идентичност, обща бизнес концепция и прилагане на единни бизнес методи и когато тези лицензионни възнаграждения са възлизали на повече от 75 000 000 EUR в Съюза през финансовата година, предхождаща последната финансова година, и при условие че през финансовата година, предхождаща последната финансова година дружеството е генерирало нетен оборот от над 275 000 000 EUR в Съюза или е крайното дружество майка на група, която е генерирала такъв нетен оборот. 3. Когато крайното дружество майка има за основна дейност притежаването на акции в оперативни дъщерни дружества и не взема управленски, оперативни или финансови решения, засягащи групата или едно или повече от нейните дъщерни дружества, то може да бъде освободено от изпълнението на задълженията по настоящата директива. Това освобождаване е обвързано с условието едно от установените в Съюза дъщерни дружества на крайното дружество майка да бъде определено за целите на изпълнението на задълженията, предвидени в членове 6 – 16, от името на крайното дружество майка, включително задълженията на крайното дружество майка по отношение на дейностите на неговите дъщерни дружества. В такъв случай на определеното дъщерно дружество се предоставят всички необходими средства и законови права за ефективно изпълнение на тези задължения, по-специално за да се гарантира, че определеното дъщерно дружество получава от дружествата от групата съответната информация и документи, за да изпълни задълженията на крайното дружество майка съгласно настоящата директива. ▼C1 Крайното дружество майка подава заявление за освобождаване, посочено в първата алинея от настоящия параграф, до компетентния надзорен орган в съответствие с член 24, за да бъде направена оценка дали са изпълнени условията, посочени в първа алинея от настоящия параграф. Когато условията са изпълнени, компетентният надзорен орган предоставя освобождаването. Когато е приложимо, този орган надлежно информира компетентния надзорен орган на държавата членка, в която е установено определеното дъщерно дружество, за заявлението и след това за своето решение. Крайното дружество майка остава солидарно отговорно с определеното дъщерно дружество за неизпълнение от страна на дъщерното дружество на задълженията му в съответствие с първата алинея от настоящия параграф. 4. За целите на параграф 1 броят на служителите на непълно работно време се изчислява на база еквивалент на пълно работно време. Наетите чрез агенции за временна заетост работници и другите работници в нестандартни форми на заетост, при условие че отговарят на критериите за определяне на статута на работник, установени от Съда на Европейския съюз, се включват в изчисляването на броя на служителите по същия начин, както ако те бяха работници, наети пряко от дружеството за същия период. 5. Когато дадено дружество изпълнява условията, предвидени в параграф 1 или параграф 2, настоящата директива се прилага само ако тези условия са изпълнени през две последователни финансови години. Настоящата директива вече не се прилага за дружество, посочено в параграф 1 или параграф 2, когато условията, предвидени в параграф 1 или параграф 2, престанат да бъдат изпълнени за всяка от последните две имащи отношение финансови години. 6. По отношение на дружествата, посочени в параграф 1, държавата членка, компетентна да урежда въпросите, обхванати от настоящата директива, е държавата членка, в която се намира седалището на дружеството. 7. По отношение на дружество, посочено в параграф 2, държавата членка, компетентна да урежда въпросите, обхванати от настоящата директива, е държавата членка, в която това дружество има клон. Ако дружеството няма клон в никоя държава членка или има клонове в различни държави членки, държавата членка, компетентна да регулира въпросите, обхванати от настоящата директива, е тази, в която това дружество е генерирало най-голямата част от нетния си оборот в Съюза през финансовата година, предхождаща последната финансова година. 8. Настоящата директива не се прилага за АИФ, съгласно определеното в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ), или за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ). Член 3 Определения 1. За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: а) „дружество“ означава едно от следните: i) юридическо лице, учредено като една от правните форми, изброени в приложения I и II към Директива 2013/34/ЕС; ii) юридическо лице, учредено в съответствие с правото на трета държава във форма, сравнима с изброените в приложения I и II към Директива 2013/34/ЕС; iii) регулирано финансово предприятие, независимо от правната му форма, което е: — кредитна институция съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 3 ); — инвестиционен посредник съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ); — лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд (ЛУАИФ), съгласно определението в член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2011/61/ЕС, включително лице, управляващо европейски фонд за рисков капитал (EuVECA), съгласно посоченото в Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 5 ), лице, управляващо европейски фонд за социално предприемачество (EuSEF), съгласно посоченото в Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ), и лице, управляващо европейски фонд за дългосрочни инвестиции (ЕФДИ), съгласно посоченото в Регламент (ЕС) 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета ( 7 ); — управляващо дружество съгласно определението в член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2009/65/ЕО; — застрахователно предприятие съгласно определението в член 13, точка 1 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ); — презастрахователно предприятие съгласно определението в член 13, точка 4 от Директива 2009/138/ЕО; — институция за професионално пенсионно осигуряване в обхвата на Директива (ЕС) 2016/2341 в съответствие с член 2 от нея, освен когато държавата членка е избрала да не прилага посочената директива изцяло или частично към тези институции за професионално пенсионно осигуряване в съответствие с член 5 от посочената директива; — централен контрагент съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета ( 9 ); — централен депозитар на ценни книжа съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ); — застрахователна или презастрахователна схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, разрешена в съответствие с член 211 от Директива 2009/138/ЕО; — „дружество със специална цел — секюритизация“ съгласно определението в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета ( 11 ); — финансово холдингово дружество съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 20 от Регламент (ЕС) № 575/2013, застрахователно холдингово дружество съгласно определението в член 212, параграф 1, буква е) от Директива 2009/138/ЕО или смесено финансово холдингово дружество съгласно определението в член 212, параграф 1, буква з) от Директива 2009/138/ЕО, което е част от застрахователна група, подлежаща на надзор на ниво група съгласно член 213 от посочената директива, и което не е освободено от групов надзор съгласно член 214, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО; — платежна институция съгласно посоченото в член 1, параграф 1, буква г) от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета ( 12 ); — институция за електронни пари съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 13 ); — доставчик на услуги за колективно финансиране съгласно определението в член 2, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2020/1503 на Европейския парламент и на Съвета ( 14 ); — доставчик на услуги за криптоактиви съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 15 от Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета ( 15 ), когато извършва една или повече услуги за криптоактиви съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 16 от въпросния регламент; б) „неблагоприятно въздействие върху околната среда“ означава неблагоприятно въздействие върху околната среда, произтичащо от нарушаване на забраните и задълженията, изброени в част I, раздел 1, точки 15 и 16 и част II от приложението към настоящата директива, като се взема предвид националното законодателство, свързано с разпоредбите на изброените там инструменти; в) „неблагоприятно въздействие върху правата на човека“ означава въздействие върху хората, произтичащо от: i) злоупотреба с някое от правата на човека, изброени в част I, раздел 1 от приложението към настоящата директива, тъй като тези права на човека са залегнали в международните инструменти, изброени в част I, раздел 2 от приложението към настоящата директива; ii) злоупотреба с някое от правата на човека, което не е посочено в част I, раздел 1 от приложението към настоящата директива, но е залегнало в инструментите за правата на човека, изброени в част I, раздел 2 от приложението към настоящата директива, при условие че: — с дадено право на човека може да се злоупотреби от дружество или правен субект; — злоупотребата с дадено право на човека засяга пряко правен интерес, защитен от инструментите в областта на правата на човека, изброени в част I, раздел 2 от приложението към настоящата директива; както и — дружеството е можело разумно да предвиди риска от засягане на дадено човешко право, вземайки предвид обстоятелствата по конкретния случай, включително естеството и обхвата на стопанската дейност на дружеството и неговата верига на дейността, характеристиките на икономическия сектор и географския и оперативния контекст; г) „неблагоприятно въздействие“ означава неблагоприятно въздействие върху околната среда или неблагоприятно въздействие върху правата на човека; д) „дъщерно дружество“ означава юридическо лице съгласно определението в член 2, точка 10 от Директива 2013/34/ЕС и юридическо лице, чрез което се упражнява дейността на „контролирано предприятие“ съгласно определението в член 2, параграф 1, буква е) от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 16 ); е) „бизнес партньор“ означава субект: i) с който дружеството има търговско споразумение, свързано с дейността, продуктите или услугите на дружеството, или на който дружеството предоставя услуги съгласно буква ж) („пряк бизнес партньор“); или ii) който не е пряк бизнес партньор, но извършва стопанска дейност, свързана с дейността, продуктите или услугите на дружеството („непряк бизнес партньор“); ж) „верига на дейността“ означава: i) дейността на бизнес партньорите нагоре по веригата на дадено дружество, свързана с производството на стоки или предоставянето на услуги от това дружество, включително проектирането, извличането, снабдяването, производството, транспортирането, съхранението и доставката на суровини, продукти или части от продукти и разработването на продукта или услугата; както и ii) дейността на бизнес партньорите надолу по веригата на дадено дружество, свързана с разпространението, транспортирането и съхранението на продукт на това дружество, когато бизнес партньорите извършват тези дейности за дружеството или от името на дружеството, и с изключение на разпространението, транспортирането и съхранението на продукт, който подлежи на контрол върху износа съгласно Регламент (ЕС) 2021/821 или на контрол върху износа, свързан с оръжия, боеприпаси или военни материали, след като износът на продукта бъде разрешен; з) „проверка от независима трета страна“ означава проверка на спазването от страна на дружество или от части от неговата верига на дейността на изискванията по отношение на правата на човека и околната среда, произтичащи от настоящата директива, от експерт, който е обективен, напълно независим от дружеството, не е засегнат от конфликт на интереси и от външно влияние, разполага с опит и компетентност по въпросите, свързани с околната среда или правата на човека, според естеството на неблагоприятното въздействие, и носи отговорност за качеството и надеждността на проверката; и) „МСП“ означава микро-, малко или средно предприятие, независимо от правната си форма, което не е част от голяма група, както тези понятия са определени съгласно член 3, параграфи 1, 2, 3 и 7 от Директива 2013/34/ЕС; й) „секторна инициатива или инициатива с участието на множество заинтересовани страни“ означава комбинация от доброволни процедури, инструменти и механизми за дължима грижа, разработени и контролирани от правителства, промишлени асоциации, заинтересовани организации, включително организации на гражданското общество, или групи или комбинации от тях, в които дружествата могат да участват, за да подкрепят изпълнението на задълженията за дължима грижа; к) „упълномощен представител“ означава физическо или юридическо лице, пребиваващо или установено в Съюза, което е упълномощено от дружество по смисъла на буква а), подточка ii) да действа от негово име във връзка със спазването на задълженията на това дружество съгласно настоящата директива; л) „сериозно неблагоприятно въздействие“ означава неблагоприятно въздействие, което е особено значимо поради своя характер, като например въздействие, което води до застрашаване на живота, здравето и свободата на човека, или поради своя мащаб, обхват или неизбежен характер, като се вземе предвид неговата тежест, включително броя на лицата, които са или могат да бъдат засегнати, степента, в която околната среда е или може да бъде увредена или засегната по друг начин, неговата необратимост и ограниченията на възможностите за възстановяване в разумен срок на засегнатите лица или околната среда до състояние, равностойно на състоянието, в което са били преди въздействието; м) „нетен оборот“ означава: i) „нетен оборот“ съгласно определението в член 2, точка 5 от Директива 2013/34/ЕС; или ii) когато дружеството прилага международните счетоводни стандарти, приети въз основа на Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета ( 17 ), или е дружество по смисъла на буква а), точка ii), приходите, определени от или по смисъла на рамката за финансово отчитане, въз основа на които се изготвят финансовите отчети на дружеството; ▼M2 н) „заинтересовани страни“ означава служителите на дружеството, служителите на неговите дъщерни дружества и на неговите бизнес партньори, техните синдикални организации и представителите на работниците, както и физическите лица или общностите, чиито права или интереси са или биха могли да бъдат пряко засегнати от продуктите, услугите и дейностите на дружеството, неговите дъщерни дружества и неговите бизнес партньори, както и законните представители на тези лица или общности; ▼C1 о) „подходящи мерки“ означава мерки, които са в състояние да постигнат целите на дължимата грижа, като ефективно се справят с неблагоприятните въздействия по начин, който е съизмерим със степента на сериозност и вероятността на неблагоприятното въздействие, и са разумно достъпни за дружеството, като се вземат предвид обстоятелствата на конкретния случай, включително естеството и обхватът на неблагоприятното въздействие и съответните рискови фактори; п) „бизнес отношения“ означава отношенията на дружество с бизнес партньор; р) „дружество майка“ означава дружество, което контролира едно или повече дъщерни дружества; с) „крайно дружество майка“ означава дружество майка, което контролира — пряко или непряко в съответствие с критериите, посочени в член 22, параграфи 1—5 от Директива 2013/34/ЕС — едно или повече дъщерни дружества и не се контролира от друго дружество; т) „група дружества“ или „група“ означава дружество майка и всички негови дъщерни дружества; у) „отстраняване на вредите“ означава възстановяване на засегнатото лице или лица, засегнатите общности или засегнатата околна среда до състояние, равностойно или възможно най-близко до състоянието, в което биха се намирали, ако не беше настъпило действително неблагоприятно въздействие; то е пропорционално на участието на дружеството в неблагоприятното въздействие, включително чрез финансова или нефинансова компенсация, предоставена от дружеството на лицето или лицата, засегнати от действителното неблагоприятно въздействие, и когато е приложимо, възстановяване на разходите, направени от публичните органи за всички необходими коригиращи мерки; ▼M2 ф) „рискови фактори“ означава факти, ситуации или обстоятелства, които са свързани със сериозността и вероятността от неблагоприятно въздействие, включително факти, ситуации или обстоятелства на равнището на бизнес партньора, като например дали бизнес партньорът не е дружество, обхванато от настоящата директива или от други съпоставими правни актове за задължителна дължима грижа във връзка с устойчивостта; на географско и контекстуално равнище, например равнището на правоприлагане по отношение на вида на неблагоприятните въздействия; и на равнище сектори, стопански дейности, продукти и услуги; ▼C1 х) „сериозност на дадено неблагоприятно въздействие“ означава мащаба, обхвата или невъзможността за отстраняване на неблагоприятното въздействие, като се взема предвид тежестта на неблагоприятното въздействие, включително броят на лицата, които са или могат да бъдат засегнати, степента, в която околната среда е или може да бъде увредена или засегната по друг начин, неговата необратимост и пределът на възможностите за възстановяване в разумен срок до състояние, равностойно на това, в което са се намирали засегнатите лица или околната среда преди въздействието. 2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 34 за изменение на приложението към настоящата директива посредством: а) добавяне на препратки към членове от международни инструменти, ратифицирани от всички държави членки и попадащи в обхвата на конкретно право, забрана или задължение, свързани със защитата на правата на човека, основните свободи и околната среда, изброени в приложението към настоящата директива; б) изменение, според случая, на препратките към международните инструменти, посочени в приложението към настоящата директива, с оглед на изменението, заместването или отмяната на такива инструменти; в) в съответствие с развитието на положението в рамките на съответните международни форуми относно инструментите, изброени в част 1, раздел 2 от приложението към настоящата директива: i) замяна на препратките към изброените инструменти с препратки към нови инструменти, обхващащи същия предмет и ратифицирани от всички държави членки; или ii) добавяне на препратки към нови инструменти, обхващащи същия предмет като изброените актове и ратифицирани от всички държави членки. ▼M2 Член 4 Равнище на хармонизация 1. Без да се засяга член 1, параграфи 2 и 3, държавите членки не въвеждат в националното си право разпоредби, попадащи в областта, обхваната от настоящата директива, с които се предвиждат изисквания за дължима грижа в областта на правата на човека и околната среда, отклоняващи се от предвидените в членове 6, 8 и 9, член 10, параграфи 1—5, член 11, параграфи 1—6 и членове 14—16. 2. Без да се засяга параграф 1, настоящата директива не възпрепятства държавите членки да въвеждат в националното си право по-строги разпоредби, отклоняващи се от предвидените в разпоредбите, различни от членове 6, 8 и 9, член 10, параграфи 1—5, член 11, параграфи 1—6 и членове 14—16, или разпоредби, които са по-конкретни от гледна точка на целта или обхвата, включително чрез регулиране на конкретни продукти, услуги или ситуации, за да се постигне различна степен на защита в областта на правата на човека, правата в областта на заетостта и социалните права, околната среда или климата. ▼C1 Член 5 Дължима грижа 1. Държавите членки гарантират, че дружествата полагат основана на риска дължима грижа в областта на правата на човека и околната среда, както е предвидено в членове 7—16 („дължима грижа“), като извършват следните действия: а) включват дължимата грижа в своите политики и системи за управление на риска в съответствие с член 7; б) установяват и оценяват действителните или потенциалните неблагоприятни въздействия в съответствие с член 8 и ако е необходимо, дават приоритет на действителните и потенциалните неблагоприятни въздействия в съответствие с член 9; в) предотвратяват и смекчават потенциалните неблагоприятни въздействия, прекратяват действителните неблагоприятни въздействия и свеждат до минимум мащаба им в съответствие с членове 10 и 11; г) осигуряват отстраняване на вредите във връзка с действителни неблагоприятни въздействия в съответствие с член 12; д) осъществят пълноценно взаимодействие със заинтересованите страни в съответствие с член 13; е) установяват и поддържат механизъм за уведомяване и процедура за подаване на жалби в съответствие с член 14; ж) наблюдават ефективността на своята политика и мерки за дължима грижа в съответствие с член 15; з) публично съобщават информация относно дължимата грижа в съответствие с член 16. 2. Държавите членки гарантират, че за целите на дължимата грижа дружествата имат право да споделят ресурси и информация в рамките на съответните си групи от дружества и с други правни субекти. 3. Държавите членки гарантират, че бизнес партньорите не са задължени да разкриват на дружество, което изпълнява задълженията, произтичащи от настоящата директива, информация, която представлява търговска тайна съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2016/943, без да се засяга разкриването на самоличността на преките и непреките бизнес партньори, или съществена информация, необходима за установяване на действителни или потенциални неблагоприятни въздействия, когато това е необходимо и надлежно обосновано с оглед на спазването от страна на дружеството на задълженията за дължима грижа. Това не засяга възможността бизнес партньорите да защитават своите търговски тайни чрез механизмите, установени в Директива (ЕС) 2016/943. Бизнес партньорите в никакъв случай не са длъжни да разкриват класифицирана информация или друга информация, чието оповестяване би изложило на риск основните интереси, свързани с държавната сигурност. 4. Държавите членки изискват от дружествата да съхраняват документация относно действията, предприети за изпълнение на задълженията им за дължима грижа, с цел доказване на съответствие, включително подкрепящи доказателства, в продължение на най-малко 5 години от момента на изготвяне или получаване на тази документация. Когато след изтичането на срока на съхранение, предвиден в първа алинея, е налице текущо съдебно или административно производство съгласно настоящата директива, срокът на съхранение се удължава до окончателното приключване на въпроса. Член 6 Подкрепа за дължимата грижа на равнище група ▼M2 1. Държавите членки гарантират, че на дружествата майки, попадащи в обхвата на настоящата директива, е разрешено да изпълняват задълженията, предвидени в членове 7—16, от името на дружества, които са дъщерни дружества на тези дружества майки и попадат в обхвата на настоящата директива, ако това гарантира ефективно съответствие. Това не засяга факта, че спрямо дъщерните дружества се упражняват правомощията на надзорния орган в съответствие с член 25 и че те носят гражданска отговорност в съответствие с член 29. ▼C1 2. Изпълнението на задълженията за дължима грижа, предвидени в членове 7—16, от страна на дружество майка в съответствие с параграф 1 от настоящия член, подлежи на всяко едно от следните условия: а) дъщерното дружество и дружеството майка си предоставят взаимно цялата необходима информация и си сътрудничат за изпълнение на задълженията, произтичащи от настоящата директива; б) дъщерното дружество спазва политиката за дължима грижа на своето дружество майка, адаптирана по начин, който да гарантира, че задълженията, предвидени в член 7, параграф 1, се изпълняват по отношение на дъщерното дружество; в) дъщерното дружество включва дължимата грижа във всички свои политики и системи за управление на риска в съответствие с член 7, като ясно описва кои задължения трябва да се изпълняват от дружеството майка и при необходимост информира за това съответните заинтересовани страни; г) ако е необходимо, дъщерното дружество продължава да предприема подходящи мерки в съответствие с членове 10 и 11 и да изпълнява задълженията си по членове 12 и 13; ▼M2 д) когато е приложимо, дъщерното дружество изиска договорни гаранции от пряк бизнес партньор в съответствие с член 10, параграф 2, буква б) или член 11, параграф 3, буква в), изисква договорни гаранции от непряк бизнес партньор в съответствие с член 10, параграф 4 или член 11, параграф 5 и временно преустановява бизнес отношенията в съответствие с член 10, параграф 6 или член 11, параграф 7. ▼M2 ————— ▼C1 Член 7 Интегриране на дължимата грижа в политиките и системите за управление на риска на дружеството 1. Държавите членки гарантират, че дружествата включват дължимата грижа във всички свои съответни политики и системи за управление на риска и разполагат с политика за дължима грижа, която осигурява основана на риска дължима грижа. 2. Политиката за дължима грижа, посочена в параграф 1, се разработва след предварителна консултация със служителите на дружеството и техните представители и съдържа всички изброени по-долу елементи: а) описание на подхода на дружеството към дължимата грижа, включително в дългосрочен план; б) кодекс за поведение, в който се описват правилата и принципите, които да се спазват в рамките на цялото дружество и неговите дъщерни дружества, както и от преките или непреките бизнес партньори на дружеството, в съответствие с член 10, параграф 2, буква б), член 10, параграф 4, член 11, параграф 3, буква в) или член 11, параграф 5; както и в) описание на процесите, въведени за интегрирането на дължимата грижа в съответните политики на дружеството и за полагането на дължима грижа, включително мерките, предприети за проверка на спазването на кодекса за поведение, посочен в буква б), и за разширяване на прилагането на този кодекс, така че да обхване и бизнес партньорите. 3. Държавите членки гарантират, че дружествата актуализират своите политики за дължима грижа без ненужно забавяне след настъпването на значима промяна и че преразглеждат и при необходимост актуализират тези политики най-малко на всеки 24 месеца. За целите, посочени в първа алинея, дружествата вземат предвид неблагоприятните въздействия, които вече са установени в съответствие с член 8, както и подходящите мерки, предприети за справяне с тези неблагоприятни въздействия в съответствие с членове 10 и 11, и резултатите от оценките, извършени в съответствие с член 15. Член 8 Установяване и оценка на действителни и потенциални неблагоприятни въздействия 1. Държавите членки гарантират, че дружествата вземат подходящи мерки, за да установят и оценят действителните и потенциалните неблагоприятни въздействия, произтичащи от техните собствени дейности или от тези на техните дъщерни дружества, а когато са свързани с техните вериги на дейността — от веригите на дейността на техните бизнес партньори, в съответствие с настоящия член. ▼M2 2. Като част от задълженията, определени в параграф 1, дружествата вземат подходящи мерки за следното, като вземат предвид съответните рискови фактори, включително факти, ситуации или обстоятелства на равнището на бизнес партньора, като например дали бизнес партньорът не е дружество, обхванато от настоящата директива или от други съпоставими правни актове за задължителна дължима грижа във връзка с устойчивостта; на географско и контекстуално равнище, например равнището на правоприлагане по отношение на вида на неблагоприятните въздействия; и на равнище сектори, стопански дейности, продукти и услуги: a) да извършат проучване на обхвата въз основа единствено на разумно достъпна информация, за да набележат общите области в собствените си дейности, тези на дъщерните си дружества и когато са свързани с тяхната верига на дейност — тези на техните бизнес партньори, в които е най-вероятно да възникнат неблагоприятни въздействия и те да бъдат най-сериозни; б) въз основа на резултатите от проучването на обхвата, посочено в буква а), да извършат задълбочена оценка в областите, в които е установено, че е най-вероятно да възникнат най-сериозните неблагоприятни въздействия. ▼M2 2а. Държавите членки гарантират, че за целите на задълбочената оценка, посочена в параграф 2, буква б): а) дружествата могат да изискват информация от бизнес партньорите само когато тази информация е необходима, а в случая на бизнес партньори с по-малко от 5 000 служители — само когато информацията не може да бъде получена по разумен начин чрез други средства; б) когато необходимата информация може да бъде получена от различни бизнес партньори, дружествата изискват тази информация на първо място, когато това е разумно, пряко от бизнес партньора или партньорите, при които е най-вероятно да възникнат неблагоприятните въздействия; в) когато в няколко области са установени неблагоприятни въздействия, които са еднакво вероятни или еднакво сериозни, дружествата могат да дадат приоритет на оценката на тези области, които включват преки бизнес партньори. ▼M2 3. Държавите членки гарантират, че за целите на установяването и оценяването на неблагоприятните въздействия, посочени в параграф 1 от настоящия член, въз основа, когато е целесъобразно, на количествена и качествена информация, дружествата имат право да използват подходящи ресурси, включително независими доклади, цифрови решения, секторни инициативи и инициативи с участието на множество заинтересовани страни и информация, събрана чрез механизма за уведомяване и процедурата за подаване на жалби, предвидени в член 14. ▼M2 ————— ▼C1 Член 9 Приоритизиране на установени действителни и потенциални неблагоприятни въздействия 1. Държавите членки гарантират, че когато не е възможно едновременно и в пълна степен да се предотвратят, смекчат, прекратят или сведат до минимум всички установени неблагоприятни въздействия, дружествата приоритизират неблагоприятните въздействия, установени съгласно член 8, за да изпълнят задълженията, определени в член 10 или 11. 2. Приоритизирането, посочено в параграф 1, се основава на сериозността и вероятността на неблагоприятното въздействие. 3. След като в разумен срок са предприети мерки за справяне с най-сериозните и най-вероятните неблагоприятни въздействия в съответствие с член 10 или член 11, дружеството предприема мерки за справяне с по-малко сериозните и по-малко вероятните неблагоприятни въздействия. ▼M2 4. Когато решенията за даване на приоритет се вземат в съответствие с настоящия член, самият факт, че не е отстранено по-малко значимо неблагоприятно въздействие, не е основание на дружеството да бъдат налагани санкции съгласно член 27. ▼C1 Член 10 Предотвратяване на потенциални неблагоприятни въздействия 1. Държавите членки гарантират, че дружествата предприемат подходящи мерки, за да предотвратят или, когато предотвратяването не е възможно или не е възможно да се осъществи незабавно, да смекчат по подходящ начин потенциалните неблагоприятни въздействия, които са били или е следвало да бъдат установени съгласно член 8, в съответствие с член 9 и с настоящия член. За да се определят подходящите мерки, посочени в първа алинея, надлежно се взема предвид: а) дали потенциалното неблагоприятно въздействие може да бъде причинено единствено от дружеството; дали то може да бъде причинено съвместно от дружеството и дъщерно дружество или бизнес партньор чрез действия или бездействия; или дали то може да бъде причинено единствено от бизнес партньор на дружеството по веригата на дейността; б) дали потенциалното неблагоприятно въздействие може да настъпи при дейността на дъщерно дружество, пряк бизнес партньор или непряк бизнес партньор; както и в) способността на дружеството да оказва влияние върху бизнес партньора, който може да причини, сам или съвместно, потенциалното неблагоприятно въздействие. 2. От дружествата се изисква да вземат следните подходящи мерки, по целесъобразност: а) когато е необходимо поради естеството или сложността на мерките, необходими за предотвратяване, да разработят и изпълнят без ненужно забавяне план за превантивни действия с обосновани и ясно определени срокове за изпълнението на подходящи мерки и качествени и количествени показатели за измерване на подобренията; дружествата могат да разработват своите планове за действие в сътрудничество със секторни инициативи или инициативи с участието на множество заинтересовани страни; планът за превантивни действия се адаптира към дейността и веригата на дейността на дружествата; б) да поискат договорни гаранции от пряк бизнес партньор, че той ще гарантира спазването на кодекса за поведение на дружеството, и ако е необходимо, план за превантивни действия, включително чрез установяване на съответните договорни гаранции от своите партньори, доколкото дейностите им са част от веригата на дейността на дружеството; когато са получени такива договорни гаранции, се прилага параграф 5; в) да направят необходимите финансови или нефинансови инвестиции, корекции или актуализации, например в съоръжения, производствени или други оперативни процеси и инфраструктури; г) да направят необходимите промени или подобрения в бизнес плана и цялостните стратегии и операции на дружеството, включително практиките за закупуване, проектиране и разпространение; д) да предоставят целенасочена и пропорционална подкрепа на МСП, което е бизнес партньор на дружеството, когато това е необходимо с оглед на ресурсите, знанията и ограниченията на МСП, включително чрез предоставяне или осигуряване на достъп до изграждане на капацитет, обучение или модернизиране на системите за управление, а когато спазването на кодекса за поведение или плана за превантивни действия би застрашило жизнеспособността на МСП, чрез предоставяне на целенасочена и пропорционална финансова подкрепа, като например пряко финансиране, нисколихвени заеми, гаранции за непрекъснато снабдяване или помощ за осигуряване на финансиране; е) в съответствие с правото на Съюза, включително правото в областта на конкуренцията, да си сътрудничат с други субекти, включително, когато е целесъобразно, с цел повишаване на способността на дружеството да предотврати или смекчи неблагоприятното въздействие, по-специално когато не съществува друга подходяща или ефективна мярка. 3. Дружествата могат да вземат, когато е целесъобразно, подходящи мерки в допълнение към мерките, изброени в параграф 2, като например взаимодействие с бизнес партньор относно очакванията на дружеството по отношение на предотвратяването и смекчаването на потенциални неблагоприятни въздействия или предоставянето или улесняването на достъп до изграждане на капацитет, насоки, административна и финансова подкрепа, като например заеми или финансиране, като същевременно се вземат предвид ресурсите, знанията и ограниченията на възможностите на бизнес партньора. 4. По отношение на потенциалните неблагоприятни въздействия, които не могат да бъдат предотвратени или адекватно смекчени чрез подходящите мерки, изброени в параграф 2, дружеството може да потърси договорни гаранции от непряк бизнес партньор с оглед на спазването на кодекса за поведение или на план за превантивни действия на дружеството. Когато са получени такива договорни гаранции, се прилага параграф 5. 5. Договорните гаранции, посочени в параграф 2, буква б) и в параграф 4, се придружават от подходящи мерки за проверка на съответствието. За целите на проверката на съответствието дружеството може да се позове на проверка от независима трета страна, включително чрез секторни инициативи или инициативи с участието на множество заинтересовани страни. Когато са получени договорни гаранции от МСП или е сключен договор с МСП, използваните условия са справедливи, обосновани и недискриминационни. Дружеството също така оценява дали договорните гаранции на МСП следва да бъдат придружени от някои от подходящите мерки за МСП, посочени в параграф 2, буква д). Когато се осъществяват мерки за проверка на съответствието по отношение на МСП, дружеството следва да поеме разходите за извършване на проверката от независима трета страна. Ако дадено МСП поиска да заплати поне част от разходите за проверка от независима трета страна или при съгласие с дружеството, МСП може да споделя резултатите от тази проверка с други дружества. ▼M2 6. По отношение на потенциалните неблагоприятни въздействия, посочени в параграф 1, които не може да бъдат предотвратени или адекватно смекчени чрез мерките, посочени в параграфи 2, 4 и 5, като крайна мярка и докато не бъдат предприети мерки срещу въздействието, дружеството: a) се въздържа от встъпване в нови или разширяване на съществуващи отношения с бизнес партньор, при когото или в рамките на чиято верига на дейност е възникнало въздействието; б) когато правото, уреждащо отношенията му с този бизнес партньор, го допуска, преустановява временно бизнес отношенията с този бизнес партньор за съответните дейности, включително с оглед на използване или засилване на своето влияние, и в) приема и прилага без ненужно забавяне разширен план за превантивни действия за конкретното неблагоприятно въздействие, при условие че е налице разумно очакване, че тези усилия ще бъдат успешни. Докато е налице разумно очакване, че разширеният план за превантивни действия ще бъде успешен, самият факт, че дружеството продължава да работи с този бизнес партньор, не е основание за налагането на дружеството на санкции съгласно член 27 или за възникване на отговорност съгласно член 29. Преди временното преустановяване на бизнес отношения дружеството прави оценка дали може разумно да се очаква неблагоприятните въздействия от това да бъдат явно по-сериозни от неблагоприятното въздействие, което не може да бъде предотвратено или адекватно смекчено. Ако това е така, от дружеството не се изисква да преустанови временно бизнес отношенията и то трябва да е в състояние да докладва на компетентния надзорен орган надлежно обоснованите причини за това решение. Държавите членки предвиждат възможност за временно преустановяване на бизнес отношенията в договори, уредени от тяхното право в съответствие с първа алинея, с изключение на договорите, които страните са законово задължени да сключат. Когато дружеството реши да преустанови временно бизнес отношенията, то взема мерки, за да предотврати, да смекчи или да прекрати въздействията от временното преустановяване, дава предизвестие с разумен срок на съответния бизнес партньора и редовно прави преглед на това решение. Когато дружеството реши да не преустановява временно бизнес отношенията съгласно настоящия член, то наблюдава потенциалното неблагоприятно въздействие и периодично прави оценка на решението си и на това дали съществуват допълнителни подходящи мерки. ▼C1 Член 11 Прекратяване на действителните неблагоприятни въздействия 1. Държавите членки гарантират, че дружествата предприемат подходящи мерки за прекратяване в съответствие с член 9 и с настоящия член на действителните неблагоприятни въздействия, които са установени или е следвало да бъдат установени съгласно член 8. За да се определят подходящите мерки, посочени в първа алинея, надлежно се взема предвид: а) дали действителното неблагоприятно въздействие е причинено единствено от дружеството; дали то е причинено съвместно от дружеството и дъщерно дружество или бизнес партньор чрез действия или бездействия; или дали то е причинено единствено от бизнес партньор на дружеството по веригата на дейността; б) дали действителното неблагоприятно въздействие е настъпило при дейността на дъщерно дружество, пряк бизнес партньор или непряк бизнес партньор; както и в) способността на дружеството да оказва влияние върху бизнес партньора, който е причинил, сам или съвместно, действителното неблагоприятно въздействие. 2. Когато неблагоприятното въздействие не може да бъде прекратено незабавно, държавите членки гарантират, че дружествата свеждат до минимум мащаба на това въздействие. 3. От дружествата се изисква да вземат следните подходящи мерки, когато е целесъобразно: а) да неутрализират неблагоприятното въздействие или сведат до минимум неговия мащаб; такива мерки трябва да са пропорционални на сериозността на неблагоприятното въздействие и на приноса на дружеството за неблагоприятното въздействие; б) когато е необходимо, поради факта че неблагоприятното въздействие не може да бъде незабавно прекратено, и без излишно забавяне, да разработят и приложат план за корективни действия с разумни и ясно определени срокове за изпълнението на подходящи мерки и качествени и количествени показатели за измерване на подобрението; дружествата могат да разработват своите планове за действие в сътрудничество със секторни инициативи или инициативи с участието на множество заинтересовани страни; планът за корективни действия се адаптира към дейността и веригата на дейността на дружествата; в) да потърсят договорни гаранции от пряк бизнес партньор, че ще гарантира спазването на кодекса за поведение на дружеството, и ако е необходимо, план за корективни действия, включително чрез установяване на съответните договорни гаранции от своите партньори, доколкото техните дейности са част от веригата на дейността на дружеството; когато са получени такива договорни гаранции, се прилага параграф 6; г) да направят необходимите финансови или нефинансови инвестиции, корекции или актуализации, например в съоръжения, производствени или други оперативни процеси и инфраструктури; д) да направят необходимите промени или подобрения в бизнес плана и цялостните стратегии и операции на дружеството, включително практиките за закупуване, проектиране и разпространение; е) да предоставят целенасочена и пропорционална подкрепа на МСП, което е бизнес партньор на дружеството, когато това е необходимо с оглед на ресурсите, знанията и ограниченията на възможностите на МСП, включително чрез предоставяне или осигуряване на достъп до изграждане на капацитет, обучение или модернизиране на системите за управление, а когато спазването на кодекса за поведение или плана за корективни действия би застрашило жизнеспособността на МСП, чрез предоставяне на целенасочена и пропорционална финансова подкрепа, като например пряко финансиране, нисколихвени заеми, гаранции за непрекъснато снабдяване или помощ за осигуряване на финансиране; ж) в съответствие с правото на Съюза, включително правото в областта на конкуренцията, да си сътрудничат с други субекти, включително, когато е целесъобразно, с цел повишаване на способността на дружеството да прекрати неблагоприятното въздействие или да сведе до минимум мащаба му, по-специално когато не съществува друга подходяща или ефективна мярка; з) да осигуряват отстраняване на вредите в съответствие с член 12. 4. Дружествата могат да предприемат, когато е целесъобразно, подходящи мерки в допълнение към мерките, изброени в параграф 3, като например взаимодействие с бизнес партньор относно очакванията на дружеството по отношение на прекратяването на действителните неблагоприятни въздействия или свеждането до минимум на мащаба на такива въздействия, или предоставянето или улесняването на достъп до изграждане на капацитет, насоки, административна и финансова подкрепа, като например заеми или финансиране, като същевременно се вземат предвид ресурсите, знанията и ограниченията на възможностите на бизнес партньора. 5. По отношение на действителните неблагоприятни въздействия, които не могат да бъдат прекратени или чийто мащаб не може да бъде сведен до минимум по адекватен начин с подходящите мерки, изброени в параграф 3, дружеството може да потърси договорни гаранции от непряк бизнес партньор с оглед на спазването на кодекса за поведение или на плана за корективни действия на дружеството. Когато са получени такива договорни гаранции, се прилага параграф 6. 6. Договорните гаранции, посочени в параграф 3, буква в) и в параграф 5, се придружават от подходящи мерки за проверка на съответствието. За целите на проверката на съответствието дружеството може да се позове на проверка от независима трета страна, включително чрез секторни инициативи или инициативи с участието на множество заинтересовани страни. Когато са получени договорни гаранции или е сключен договор с МСП, използваните условия са справедливи, обосновани и недискриминационни. Дружеството също така оценява дали договорните гаранции на МСП следва да бъдат придружени от някои от подходящите мерки за МСП, посочени в параграф 3, буква е). Когато се осъществяват мерки за проверка на съответствието по отношение на МСП, дружеството следва да поеме разходите за извършване на проверката от независима трета страна. Ако дадено МСП поиска да заплати поне част от разходите за проверка от независима трета страна или при съгласие с дружеството, МСП може да споделя резултатите от проверката с други дружества. ▼M2 7. По отношение на действителните неблагоприятни въздействия, посочени в параграф 1, които не може да бъдат прекратени или чийто мащаб не може да бъде сведен до минимум чрез мерките, посочени в параграфи 3, 5 и 6, като крайна мярка и докато не бъдат предприети мерки срещу въздействието, дружеството: a) се въздържа от встъпване в нови или разширяване на съществуващи отношения с бизнес партньор, при когото или в рамките на чиято верига на дейност е възникнало въздействието; б) когато правото, уреждащо отношенията му с този бизнес партньор, го допуска, преустановява временно бизнес отношенията с този бизнес партньор за съответните дейности, включително с оглед на използване или засилване на своето влияние; и в) приема и прилага без ненужно забавяне разширен план за корективни действия за конкретното неблагоприятно въздействие, при условие че е налице разумно очакване, че тези усилия ще бъдат успешни. Докато е налице разумно очакване, че разширеният план за корективни действия ще бъде успешен, самият факт, че дружеството продължава да работи с този бизнес партньор, не е основание за налагането на дружеството на санкции съгласно член 27 или за възникване на отговорност съгласно член 29. Преди временното преустановяване на бизнес отношенията дружеството преценява дали може разумно да се очаква неблагоприятните въздействия от това да бъдат явно по-сериозни от неблагоприятното въздействие, което не би могло да бъде прекратено, или чийто мащаб не би могъл да бъде адекватно сведен до минимум. Ако това е така, от дружеството не се изисква да преустанови временно бизнес отношенията и то трябва да е в състояние да докладва на компетентния надзорен орган надлежно обоснованите причини за това решение. Държавите членки предвиждат възможност за временно преустановяване на бизнес отношенията в договори, уредени от тяхното право в съответствие с първа алинея, с изключение на договорите, които страните са законово задължени да сключат. Когато дружеството реши да преустанови временно бизнес отношенията, то взема мерки, за да предотврати, да смекчи или да прекрати въздействията от временното преустановяване, дава предизвестие с разумен срок на съответния бизнес партньора и редовно прави преглед на това решение. Когато дружеството реши да не преустановява временно бизнес отношенията съгласно настоящия член, то наблюдава действителното неблагоприятно въздействие и периодично прави оценка на решението си и на това дали съществуват допълнителни подходящи мерки. ▼C1 Член 12 Отстраняване на вредите от действителни неблагоприятни въздействия 1. Държавите членки гарантират, че ако дадено дружество е причинило, само или съвместно, действително неблагоприятно въздействие, това дружество осигурява отстраняване на вредите. 2. Когато действителното неблагоприятно въздействие е причинено само от бизнес партньора на дружеството, дружеството може да осигури доброволно отстраняване на вредите. Дружеството може също така да използва способността си да оказва влияние върху бизнес партньора, причиняващ неблагоприятното въздействие, за да осигури отстраняване на вредите. Член 13 Пълноценно взаимодействие със заинтересованите страни 1. Държавите членки гарантират, че дружествата вземат подходящи мерки за ефективно взаимодействие със заинтересованите страни в съответствие с настоящия член. 2. Без да се засяга Директива (ЕС) 2016/943, когато се консултират със заинтересованите страни, дружествата по целесъобразност им предоставят подходяща и изчерпателна информация с цел провеждане на ефективни и прозрачни консултации. Без да се засяга Директива (ЕС) 2016/943, консултираните заинтересовани страни имат правото да отправят обосновано искане за имаща отношение допълнителна информация, която се предоставя от дружеството в разумен срок и в подходящ и разбираем формат. Ако дружеството откаже искане за допълнителна информация, консултираната заинтересована страна има право на писмена обосновка за този отказ. 3. ►M2 Консултациите със значимите заинтересовани страни се провеждат на следните етапи от полагането на дължима грижа: ◄ а) при събирането на необходимата информация относно действителните или потенциалните неблагоприятни въздействия, за да се установят, оценят и приоритизират неблагоприятните въздействия съгласно членове 8 и 9; б) при разработването на планове за превантивни и корективни действия съгласно член 10, параграф 2 и член 11, параграф 3 и разработването на разширени планове за превантивни и корективни действия съгласно член 10, параграф 6 и член 11, параграф 7; ▼M2 ————— ▼C1 г) при приемането на подходящи мерки за отстраняване на вредите от неблагоприятните въздействия съгласно член 12. ▼M2 ————— ▼C1 4. Когато не е възможно при разумно допускане да се осъществи ефективно взаимодействие със заинтересованите страни в степента, необходима за спазване на изискванията на настоящата директива, дружествата се консултират допълнително с експерти, които могат да предоставят надеждна информация за действителните или потенциалните неблагоприятни въздействия. 5. При консултациите със заинтересованите страни дружествата идентифицират и преодоляват пречките във взаимодействието и гарантират, че участниците не са обект на ответни действия или отмъщение, включително чрез запазване на поверителността или анонимността. 6. Държавите членки гарантират, че дружествата имат право да изпълняват задълженията, предвидени в настоящия член, чрез секторни инициативи или инициативи с участието на множество заинтересовани страни, по целесъобразност, при условие че процедурите за консултациите отговарят на изискванията, посочени в настоящия член. Използването на секторни инициативи и инициативи с участието на множество заинтересовани страни не е достатъчно, за да се изпълни задължението за консултация със служителите на дружеството и техните представители. 7. Взаимодействието със служителите и техните представители не засяга съответното законодателство на Съюза и съответното национално законодателство в областта на заетостта и социалните права, както и приложимите колективни трудови договори. Член 14 Механизъм за уведомяване и процедура за подаване на жалби 1. Държавите членки гарантират, че дружествата дават възможност на лицата и субектите, изброени в параграф 2, да подават жалби до тях, когато тези лица или субекти имат основателни опасения относно действителни или потенциални неблагоприятни въздействия във връзка с дейностите на дружествата, дейностите на техни дъщерни дружества или дейностите на техни бизнес партньори във веригите на дейността на дружествата. 2. Държавите членки гарантират, че жалби могат да бъдат подадени от: а) физически или юридически лица, които са засегнати или имат разумни основания да смятат, че могат да бъдат засегнати от неблагоприятно въздействие, и законните представители на такива лица от тяхно име, като например организации на гражданското общество и защитници на правата на човека; б) синдикални организации и други представители на работниците, представляващи лицата, които работят в съответната верига на дейността; както и в) и организации на гражданското общество, работещи и имащи опит в свързани области, в които има неблагоприятно въздействие върху околната среда, което е предмет на жалбата. 3. Държавите членки гарантират, че дружествата установяват справедлива, публично налична, достъпна, предвидима и прозрачна процедура за разглеждане на жалбите, посочени в параграф 1, включително процедура, когато дружество счита дадена жалба за неоснователна, и информират съответните представители на работниците и синдикални организации за тази процедура. Дружествата вземат разумно достъпни мерки за предотвратяване на всякакви форми на ответни действия с цел отмъщение, като гарантират поверителността на самоличността на лицето или организацията, подаващи жалбата, в съответствие с националното право. Когато се налага споделяне на информация, това се извършва по начин, който не застрашава безопасността на жалбоподателя, включително като не се разкрива самоличността на жалбоподателя. Държавите членки гарантират, че когато жалбата е основателна, неблагоприятното въздействие, което е предмет на жалбата, се счита за установено по смисъла на член 8 и дружеството взема подходящи мерки в съответствие с членове 10, 11 и 12. 4. Държавите членки гарантират, че жалбоподателите имат право: а) да поискат подходящи последващи действия във връзка с жалбата от дружеството, до което са подали жалба съгласно параграф 1; б) да се срещнат с представители на дружеството на подходящо равнище, за да обсъдят действителните или потенциалните сериозни неблагоприятни въздействия, които са предмет на жалбата, и потенциалното отстраняване на вредите съгласно член 12; в) да им бъдат предоставени от дружеството мотивите за това защо дадена жалба е била счетена за основателна или неоснователна и ако е счетена за основателна, да им бъде дадена информация за стъпките и действията, които са предприети или ще бъдат предприети. 5. Държавите членки гарантират, че дружествата установяват достъпен механизъм за подаване на уведомления от лица и субекти, когато те имат информация или опасения относно действителни или потенциални неблагоприятни въздействия във връзка с техните дейности, дейностите на техни дъщерни дружества и дейностите на техни бизнес партньори във веригите на дейността на дружествата. Механизмът гарантира, че уведомленията могат да се правят анонимно или в условия на поверителност в съответствие с националното право. Дружествата вземат разумно достъпни мерки за предотвратяване на всякакви форми на ответни действия с цел отмъщение, като гарантират, че самоличността на лицето или субекта, подаващи уведомленията, остават поверителни, в съответствие с националното право. Дружеството може да информира лицата или субектите, подаващи уведомления, за стъпките и действията, които са предприети или ще бъдат предприети, според случая. 6. Държавите членки гарантират, че дружествата имат право да изпълняват задълженията, предвидени в параграф 1, параграф 3, първа алинея и параграф 5, чрез участие в съвместни процедури за подаване на жалби и механизми за уведомяване, включително тези, които са създадени съвместно от дружества, чрез браншови сдружения, инициативи с участието на множество заинтересовани страни или глобални рамкови споразумения, при условие че такива съвместни процедури и механизми отговарят на изискванията, определени в настоящия член. 7. Подаването на уведомление или жалба съгласно настоящия член не е предварително условие или пречка лицата, които ги подават, да имат достъп до процедурите по членове 26 и 29 или до други извънсъдебни механизми. ▼M2 Член 15 Наблюдение Държавите членки гарантират, че дружествата извършват периодични оценки на своите собствени дейности и мерки, тези на своите дъщерни дружества, а когато са свързани с веригите на дейността на дружеството — тези на техните бизнес партньори, за да оценят изпълнението и да наблюдават адекватността и ефективността на установяването, предотвратяването, смекчаването, прекратяването на неблагоприятните въздействия и свеждането до минимум на техния мащаб. Тези оценки се основават, когато е подходящо, на качествени и количествени показатели, и се извършват без излишно забавяне след появата на значима промяна, но най-малко на всеки 5 години и винаги когато са налице основателни причини да се смята, че мерките вече не са адекватни или ефективни или че са възникнали или може да възникнат нови рискове от настъпването на неблагоприятните въздействия. Ако е целесъобразно, политиката за дължима грижа, установените неблагоприятни въздействия и произтичащите подходящи мерки се актуализират в съответствие с резултатите от тези оценки и при надлежно отчитане на съответната информация от заинтересованите страни. ▼C1 Член 16 Комуникация 1. Без да се засяга освобождаването, предвидено в параграф 2 от настоящия член, държавите членки гарантират, че дружествата докладват по въпросите, обхванати от настоящата директива, като публикуват на своя уебсайт годишен отчет. Този годишен отчет се публикува: а) на поне един от официалните езици на Съюза, използвани в държавата членка на надзорния орган, определен съгласно член 24, а в случай на разлика, на език, който е обичайно използван в сферата на международния бизнес; б) в рамките на разумен срок, но не по-късно от 12 месеца след датата на счетоводния баланс за финансовата година, за която е съставен отчетът, или — за дружествата, които доброволно се отчитат в съответствие с Директива 2013/34/ЕС — до датата на публикуване на годишните финансови отчети. В случай на дружество, учредено в съответствие със законодателството на трета държава, отчетът включва и информацията, изисквана съгласно член 23, параграф 2, относно упълномощения представител на дружеството. 2. Параграф 1 от настоящия член не се прилага за дружества, които подлежат на изисквания за отчитане във връзка с устойчивостта в съответствие с член 19а, 29а или 40а от Директива 2013/34/ЕС, включително дружествата, които са освободени съгласно член 19а, параграф 9 или член 29а, параграф 8 от посочената директива. ▼M2 3. До 31 март 2029 г. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 34 за допълване на настоящата директива чрез определяне на съдържанието и критериите за докладването по параграф 1, като посочва по-специално достатъчно подробна информация относно описанието на дължимата грижа, установените действителни и потенциални неблагоприятни въздействия и подходящите мерки, предприети във връзка с тези въздействия. При изготвянето на тези делегирани актове Комисията надлежно взема предвид стандартите за отчитането във връзка с устойчивостта, приети съгласно членове 29б и 40б от Директива 2013/34/ЕС, и доколкото е приложимо, привежда тези делегирани актове в съответствие с тях. При приемането на делегираните актове, посочени в първа алинея, Комисията гарантира, че няма дублиране на изискванията за отчитане за дружествата, посочени в член 3, параграф 1, буква а), точка iii), за които се прилагат изисквания за отчитане съгласно член 4 от Регламент (ЕС) 2019/2088, като същевременно запазва изцяло минималните задължения, предвидени в настоящата директива. ▼C1 Член 17 Достъпност на информацията чрез европейската единна точка за достъп 1. ►M2 Считано от 1 януари 2031 г., държавите членки гарантират, че когато правят публикуват годишния отчет, посочен в член 16, параграф 1 от настоящата директива, дружествата същевременно с това подават този отчет до органа за събиране на данни, посочен в параграф 3 от настоящия член, за да стане отчетът достъпен чрез европейската единна точка за достъп (ЕЕТД), създадена с Регламент (ЕС) 2023/2859. ◄ Държавите членки гарантират, че информацията, съдържаща се в годишния отчет, посочен в първа алинея, отговаря на следните изисквания: а) подава се във формат за извличане на данни, определен в член 2, точка 3 от Регламент (ЕС) 2023/2859, или, когато това се изисква от правото на Съюза или националното право, в машинночетим формат, определен в член 2, точка 4 от посочения регламент; б) придружава се от следните метаданни: i) всички наименования на дружеството, за което се отнася информацията; ii) идентификационен код на правен субект на дружеството, както е посочено съгласно член 7, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕС) 2023/2859; iii) размер на дружеството според категорията, както е посочено съгласно член 7, параграф 4, буква г) от Регламент (ЕС) 2023/2859; iv) промишлен(и) сектор(и) на икономическата дейност на дружеството, както е посочено съгласно член 7, параграф 4, буква д) от Регламент (ЕС) 2023/2859; v) вид на информацията според посоченото съгласно член 7, параграф 4, буква в) от Регламент (ЕС) 2023/2859; vi) указание дали информацията включва лични данни. 2. За целите на параграф 1, буква б), точка ii) държавите членки гарантират, че дружествата получават идентификационен код на правен субект. ▼M2 3. До 31 декември 2030 г., за целите на осигуряването на достъп чрез ЕЕТД до информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, държавите членки посочват най-малко един орган за събиране на данни по смисъла на определението в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) 2023/2859 и уведомяват Европейския орган за ценни книжа и пазари за това. ▼C1 4. С цел осигуряване на ефективното събиране и управление на информацията, подавана в съответствие с параграф 1, Комисията се оправомощава да приема мерки за прилагане, за да определи: а) други метаданни, които трябва да придружават информацията; б) структурирането на данните в рамките на информацията; както и в) за коя информация се изисква машинночетим формат и в такъв случай какъв машинночетим формат да се използва. ▼M2 Член 18 Примерни договорни клаузи С цел да предостави подкрепа на дружествата за целите на улесняването на спазването от тяхна страна на член 10, параграф 2, буква б) и член 11, параграф 3, буква в), Комисията, като се консултира с държавите членки и заинтересованите страни, приема насоки относно доброволните примерни договорни клаузи до 26 юли 2027 г. ▼C1 Член 19 Насоки 1. С цел да окаже подкрепа на дружествата или на органите на държавите членки относно това как дружествата следва да изпълняват задълженията си за дължима грижа по практичен начин, и за да предостави подкрепа на заинтересованите страни, Комисията, в консултация с държавите членки и заинтересованите страни, Агенцията на Европейския съюз за основните права, Европейската агенция по околна среда, Европейския орган по труда и по целесъобразност с международни организации и други органи, притежаващи опит в областта на дължимата грижа, издава насоки, включително общи насоки и насоки за конкретни сектори или насоки относно конкретни неблагоприятни въздействия. 2. Насоките се издават съгласно параграф 1 и включват: а) насоки и най-добри практики за начина на полагане на дължима грижа в съответствие със задълженията, предвидени в членове 5—16, по-специално процеса на установяване съгласно член 8, приоритизирането на въздействията съгласно член 9, подходящите мерки за адаптиране на практиките за закупуване съгласно член 10, параграф 2 и член 11, параграф 3, отговорното оттегляне съгласно член 10, параграф 6 и член 11, параграф 7, подходящите мерки за отстраняване на вредите съгласно член 12 и начините за установяване на и взаимодействие със заинтересованите страни съгласно член 13, включително чрез механизма за уведомление и процедурата за подаване на жалби, установени в член 14; ▼M2 ————— ▼C1 в) насоки за конкретни сектори; г) насоки относно оценката на рисковите фактори на ниво дружество, стопански дейности, географски и контекстуални аспекти, продукти и услуги и секторни рискови фактори, включително рисковите фактори, свързани със засегнати от конфликти и високорискови зони; д) препратки към налични данни и източници на информация за спазването на задълженията, предвидени в настоящата директива, както и към цифрови инструменти и технологии, които биха могли да улеснят и подпомогнат спазването на изискванията; е) информация за това как да се споделят ресурси и информация между дружествата и другите правни субекти за целите на спазването на разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящата директива, по начин, който е в съответствие със защитата на търговските тайни съгласно член 5, параграф 3 и защитата от потенциални ответни действия с цел отмъщение, както е предвидено в член 13, параграф 5; ж) информация за заинтересованите страни и техните представители относно това как да участват в процеса на дължима грижа. ▼M2 3. Насоките, посочени в параграф 2, букви а), г) и д), се приемат до 26 юли 2027 г. Насоките, посочени в параграф 2, букви е) и ж), се приемат до 26 юли 2028 г. ▼C1 4. Насоките, посочени в настоящия член, се предоставят на всички официални езици на Съюза. Комисията периодично преразглежда насоките и ги адаптира, когато е целесъобразно. Член 20 Съпътстващи мерки 1. За да предоставят информация и подкрепа на дружествата, техните бизнес партньори и заинтересованите страни, държавите членки създават и експлоатират поотделно или съвместно специални уебсайтове, платформи или портали. В това отношение специално внимание се обръща на МСП, които присъстват във веригите на дейността на дружествата. Тези уебсайтове, платформи или портали предоставят по-специално достъп до: а) съдържанието и критериите за докладване, определени от Комисията в делегираните актове, приети съгласно член 16, параграф 3; б) насоките на Комисията относно доброволните примерни договорни клаузи, както е предвидено в член 18, и насоките, които тя издава съгласно член 19; в) единното бюро за помощ, предвидено в член 21; както и г) информация за заинтересованите страни и техните представители относно това как да участват в процеса на дължима грижа. 2. Без да се засягат правилата за държавна помощ, държавите членки могат да подкрепят финансово МСП. Държавите членки могат също така да предоставят подкрепа на заинтересованите страни с цел улесняване на упражняването на правата, предвидени в настоящата директива. 3. Комисията може да допълва мерките за подкрепа на държавите членки въз основа на съществуващите действия на Съюза в подкрепа на дължимата грижа в Съюза и в трети държави, както и да разработва нови мерки, включително за улесняване на секторни инициативи и инициативи с участието на множество заинтересовани страни, за да бъдат подпомогнати дружествата да изпълняват своите задължения. 4. Без да се засягат членове 25, 26 и 29, дружествата могат да участват в секторни инициативи и инициативи с участието на множество заинтересовани страни за подкрепа на изпълнението на задълженията, посочени в членове 7–16, доколкото тези инициативи са подходящи за подпомагане на изпълнението на посочените задължения. По-специално, дружествата могат, след като са направили оценка на тяхната целесъобразност, да използват или да се присъединят към съответния анализ на риска, извършен от секторни инициативи или инициативи с участието на множество заинтересовани страни или от членове на тези инициативи, и могат да предприемат или да се присъединят към ефективни подходящи мерки чрез такива инициативи. Когато правят това, дружествата наблюдават ефективността на тези мерки и продължават да вземат подходящи мерки, когато това е необходимо, за да гарантират изпълнението на своите задължения. Комисията и държавите членки могат да улесняват разпространението на информация за такива инициативи и техните резултати. Комисията, в сътрудничество с държавите членки, издава насоки, в които се определят критерии за пригодност и методология за дружествата за оценка на пригодността на секторните инициативи и инициативите с участието на множество заинтересовани страни. 5. Без да се засягат членове 25, 26 и 29, дружествата могат да използват проверка от независима трета страна на и от дружествата в тяхната верига на дейността, за да подкрепят изпълнението на задълженията за дължима грижа, доколкото тази проверка е подходяща за подпомагане на изпълнението на съответните задължения. Проверката от независима трета страна може да се извършва от други дружества или от секторна инициатива или инициатива с участието на множество заинтересовани страни. Независимите проверяващи органи — трети страни действат обективно и напълно независимо от дружеството, не са в конфликт на интереси, остават свободни от външно влияние, било то пряко или косвено, и се въздържат от всякакви действия, несъвместими с тяхната независимост. В зависимост от естеството на неблагоприятното въздействие те следва да имат опит и компетентност по въпроси, свързани с околната среда или правата на човека, и носят отговорност за качеството и надеждността на проверката, която извършват. Комисията, в сътрудничество с държавите членки, издава насоки, в които се определят критерии за пригодност и методология за дружествата за оценка на пригодността на проверяващите органи — трети страни, както и насоки за наблюдение на точността, ефективността и почтеността на проверката от трета страна. Член 21 Единно бюро за помощ 1. Комисията създава единно бюро за помощ, чрез което дружествата могат да търсят информация, насоки и подкрепа във връзка с изпълнението на задълженията си, предвидени в настоящата директива. 2. Съответните национални органи във всяка държава членка си сътрудничат с единното бюро за помощ, за да подпомогнат адаптирането на информацията и насоките към националния контекст и разпространението на тази информация и насоки. ▼M2 ————— ▼C1 Член 23 Упълномощен представител 1. Държавите членки изискват от дружество, посочено в член 2, параграф 2, осъществяващо дейност в държава членка, да определи физическо или юридическо лице за свой упълномощен представител, установен или пребиваващ в една от държавите членки, в които то осъществява дейност. Определянето е валидно, когато бъде потвърдено, че упълномощеният представител го е приел. 2. Държавите членки изискват от упълномощения представител или дружеството да съобщят името, адреса, адреса на електронната поща и телефонния номер на упълномощения представител на надзорен орган в държавата членка, в която пребивава или е установен упълномощеният представител, и ако тя е различна, на компетентния надзорен орган, както е определен в член 24, параграф 3. Държавите членки гарантират, че упълномощеният представител е длъжен да предостави при поискване копие от документа за определянето на официален език на държава членка на някой от надзорните органи. 3. Държавите членки изискват от упълномощения представител или дружеството да информират надзорен орган в държавата членка, в която пребивава или е установен упълномощеният представител, и ако тя е различна, компетентния надзорен орган, както е определен в член 24, параграф 3, че дружеството представлява дружество, посочено в член 2, параграф 2. 4. Държавите членки изискват от всяко дружество да оправомощава своя упълномощен представител да получава съобщения от надзорните органи по всички въпроси, необходими за спазването и прилагането на разпоредбите на националното право, с които се транспонира настоящата директива. От дружествата се изисква да предоставят на своя упълномощен представител необходимите правомощия и ресурси, за да си сътрудничи с надзорните органи. 5. Когато дружество, посочено в член 2, параграф 2, не изпълни задълженията, предвидени в настоящия член, всички държави членки, в които това дружество осъществява дейност, са компетентни да налагат изпълнението на тези задължения в съответствие със своето национално право. Държава членка, която възнамерява да наложи изпълнението на задълженията, предвидени в настоящия член, уведомява надзорните органи чрез Европейската мрежа на надзорните органи, създадена съгласно член 28, така че останалите държави членки да не налагат това изпълнение. Член 24 Надзорни органи ▼M2 1. Всяка държава членка определя един или повече надзорни органи, които да упражняват надзор върху спазването на задълженията, предвидени в разпоредбите на националното право, които са приети съгласно членове 7—16. ▼C1 2. По отношение на дружество, посочено в член 2, параграф 1, компетентен надзорен орган е органът на държавата членка, в която се намира седалището на дружеството. 3. По отношение на дружество, посочено в член 2, параграф 2, компетентен надзорен орган е органът на държавата членка, в която дружеството има клон. Ако дружеството няма клон в държава членка или има клонове, намиращи се в различни държави членки, компетентен надзорен орган е надзорният орган на държавата членка, в която дружеството е генерирало по-голямата част от нетния си оборот в Съюза през финансовата година, предхождаща последната финансова година, преди датата, посочена в член 37, или датата, на която дружеството за първи път е изпълнило критериите, определени в член 2, параграф 2, в зависимост от това коя от двете дати настъпи по-късно. Дружество, посочени в член 2, параграф 2, може въз основа на промяна в обстоятелствата, довела до това те да генерират по-голямата част от оборота си в Съюза в друга държава членка, да отправят надлежно обосновано искане за промяна на надзорния орган, който е компетентен да урежда въпроси по отношение на това дружество, обхванати от настоящата директива. 4. Когато дружество майка изпълнява задълженията, произтичащи от настоящата директива, от името на дъщерните си дружества в съответствие с член 6, компетентният надзорен орган за дружеството майка си сътрудничи с компетентния надзорен орган за дъщерното дружество, който остава компетентен да гарантира, че дъщерното дружество е обект на упражняването на правомощия в съответствие с член 25. Във връзка с това Европейската мрежа на надзорните органи, създадена с член 28, улеснява необходимото сътрудничество, координация и предоставяне на взаимопомощ в съответствие с член 28. 5. Когато държава членка определи повече от един надзорен орган, тя гарантира, че съответните компетентности на тези надзорни органи са ясно определени и че те си сътрудничат тясно и ефективно помежду си. 6. Държавите членки могат да определят органите за надзор на регулирани финансови предприятия и като надзорни органи за целите на настоящата директива. ▼M2 7. До 26 юли 2028 г. държавите членки информират Комисията за наименованията и данните за контакт на надзорните органи, определени съгласно настоящия член, както и за съответните им правомощия, когато са определени няколко надзорни органа. Те информират Комисията за всички промени в тези данни и правомощия. ▼C1 8. Комисията оповестява публично, включително на своя уебсайт, списък на надзорните органи, а когато дадена държава членка има няколко надзорни органа — съответните компетентности на тези органи по отношение на настоящата директива. Комисията редовно актуализира списъка въз основа на информацията, получена от държавите членки. 9. Държавите членки гарантират независимостта на надзорните органи и гарантират, че надзорните органи, както и всички лица, които работят или са работили за тях, както и одиторите, експертите и всички други лица, действащи от тяхно име, упражняват правомощията си безпристрастно, прозрачно и при надлежно спазване на задълженията за професионална тайна. По-специално държавите членки гарантират, че надзорните органи са е правно и функционално независими, свободни от външно влияние, било то пряко или косвено, включително от дружествата, попадащи в обхвата на настоящата директива, или от други пазарни интереси, че техните служители и лицата, отговарящи за управлението, не са засегнати от конфликти на интереси, при спазване на изискванията за поверителност, и че те се въздържат от всякакви действия, които са несъвместими със задълженията им. 10. Държавите членки гарантират, че надзорните органи публикуват и предоставят достъп онлайн до годишния доклад за дейността си съгласно настоящата директива. Член 25 Правомощия на надзорните органи ▼M2 1. Държавите членки гарантират, че надзорните органи разполагат с подходящи правомощия и ресурси за изпълнение на задачите, които са им възложени съгласно настоящата директива, включително с правомощието да изискват от дружествата да предоставят информация и да провеждат разследвания, отнасящи се до спазването на задълженията, предвидени в членове 7—16. ▼C1 2. Надзорен орган може да започне разследване по собствена инициатива или в резултат на обосновани опасения, за които е бил уведомен съгласно член 26, когато счита, че разполага с достатъчно информация, сочеща евентуално нарушение от страна на дружество на задълженията, предвидени в разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящата директива. 3. Инспекциите се провеждат в съответствие с националното право на държавата членка, в която се извършва инспекцията, и след като дружеството е било предварително предупредено, освен когато предварителното уведомление би възпрепятствало ефективността на проверката. Когато в рамките на разследването надзорният орган желае да извърши инспекция на територията на държава членка, различна от неговата, той търси съдействие от надзорния орган в тази държава членка съгласно член 28, параграф 3. 4. Ако в резултат на действията, предприети съгласно параграфи 1 и 2, надзорният орган установи неспазване на разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящата директива, той предоставя на съответното дружество подходящ срок за предприемане на коригиращи действия, ако такива са възможни. Предприемането на коригиращи действия не изключва налагането на санкции или задействането на гражданска отговорност в съответствие съответно с членове 27 и 29. 5. При изпълнението на своите задачи надзорните органи разполагат най-малко със следните правомощия: а) да наредят на дружеството да: i) преустанови нарушенията на разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящата директива, чрез предприемане на действие или преустановяване на поведение; ii) се въздържа от повтаряне на съответното поведение; както и iii) когато е целесъобразно, да осигури отстраняване на вредите, което е пропорционално на нарушението и е необходимо за неговото прекратяване; б) да налагат санкции в съответствие с член 27; както и в) да приемат временни мерки в случай на непосредствен риск от сериозни и непоправими вреди. 6. Надзорните органи упражняват правомощията, посочени в настоящия член, в съответствие с националното право: а) пряко; б) в сътрудничество с други органи; или в) чрез отнасяне на въпроса до компетентните съдебни органи, които гарантират, че правните средства за защита са ефективни и имат действие, равностойно на действието на санкциите, налагани пряко от надзорните органи. 7. Държавите членки гарантират, че всяко физическо или юридическо лице има право на ефективна съдебна защита срещу отнасящо се до него решение на надзорен орган със задължителен характер, в съответствие с националното право. 8. Държавите членки гарантират, че надзорните органи водят регистър на разследванията, посочени в параграф 1, като посочват по-специално тяхното естество и резултатите от тях, както и регистър на всички действия за принудително изпълнение, предприети съгласно параграф 5. 9. Решенията на надзорните органи във връзка със спазването от страна на дадено дружество на разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящата директива, не засягат гражданската отговорност на дружеството съгласно член 29. Член 26 Обосновани опасения 1. Държавите членки гарантират, че физическите и юридическите лица имат право да представят обосновани опасения по леснодостъпни канали пред всеки надзорен орган, когато имат основания да смятат въз основа на обективни обстоятелства, че дадено дружество не спазва разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящата директива. 2. Държавите членки гарантират, че когато лицата, които са представили обосновани опасения, поискат това, надзорният орган предприема необходимите мерки за подходящата защита на самоличността на това лице и неговата лична информация, която, ако бъде разкрита, би навредила на това лице. 3. Когато дадено обосновано опасение попада в компетентността на друг надзорен орган, органът, който е информиран за обоснованото опасение, го предава на този орган. 4. Държавите членки гарантират, че надзорните органи извършват оценка на обоснованите опасения в подходящ срок и, когато е подходящо, упражняват правомощията си, посочени в член 25. 5. Във възможно най-кратък срок и в съответствие с приложимите разпоредби на националното право и в съответствие с правото на Съюза надзорният орган информира лицата, посочени в параграф 1, за резултата от оценката на обоснованите му опасения и посочва мотивите за този резултат. Надзорният орган също така съобщава на лицата, които са представили тези обосновани опасения и имат в съответствие с националното право законен интерес по въпроса, за решението си да приеме или да отхвърли искане за действие, както и предоставя описание на по-нататъшните стъпки и мерки и практическа информация относно достъпа до производства за обжалване по административен и съдебен ред. 6. Държавите членки гарантират, че лицата, които са представили обосновано опасение съгласно настоящия член и които имат съгласно националното право законен интерес по въпроса, разполагат с достъп до съд или друг независим и безпристрастен публичен орган, който е компетентен да преразгледа процесуалната и материалната законосъобразност на решенията, действията или бездействието на надзорния орган. Член 27 Санкции 1. Държавите членки установяват система от санкции, включително имуществени санкции, приложими при нарушение на разпоредбите на националното право, приети в съответствие с настоящата директива, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. 2. При вземането на решение дали да се наложат санкции и, ако тези санкции са наложени, при определянето на тяхното естество и подходящо равнище надлежно се вземат предвид: а) естеството, тежестта и продължителността на нарушението, както и сериозността на въздействията, произтичащи от това нарушение; б) всички направени инвестиции и всякаква целева подкрепа, предоставена съгласно членове 10 и 11; в) всякакво сътрудничество с други субекти с цел справяне със съответните въздействия; г) когато е приложимо, степента, в която решенията за приоритизиране са били взети в съответствие с член 9; д) всяко относимо предишно нарушение от страна на дружеството на разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящата директива, установено с окончателно решение; е) степента, в която дружеството е предприело коригиращи действия по съответния въпрос; ж) придобитите финансови ползи или избегнатите загуби от дружеството в следствие на нарушението; з) всички други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими за обстоятелствата по съответния случай. 3. Държавите членки предвиждат най-малко следните санкции: а) имуществени санкции; б) ако дружество не изпълни решение за налагане на имуществена санкция в приложимия срок — публично изявление, в което се посочват отговорното за нарушението дружество и естеството на нарушението. ▼M2 4. В сътрудничество с държавите членки Комисията приема насоки с цел подпомагане на надзорните органи при определянето на размера на санкциите в съответствие с настоящия член. Държавите членки гарантират, че максималният размер на имуществените санкции се определя на 3 % от нетния световен оборот на дружеството през финансовата година, предхождаща годината на решението за налагане на санкцията, или, в случая на крайни дружества майки, посочени в член 2, параграф 1, букви б) и в) и член 2, параграф 2, букви б) и в), на 3 % от нетния консолидиран световен оборот, изчислен на равнището на крайното дружество майка, през финансовата година, предхождаща годината на решението за налагане на санкцията. ▼C1 5. Държавите членки гарантират, че всяко решение на надзорните органи относно санкции, свързани с нарушенията на разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящата директива, остава публично достъпно най-малко пет години и се изпраща на Европейската мрежа на надзорните органи, създадена съгласно член 28. Публикуваното решение не съдържа никакви лични данни по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Член 28 Европейска мрежа на надзорните органи 1. Комисията създава Европейска мрежа на надзорните органи, съставена от представители на надзорните органи. Европейската мрежа на надзорните органи улеснява сътрудничеството на надзорните органи и координирането и съгласуването на регулаторните, разследващите, наказателните и надзорните практики на надзорните органи и, когато е подходящо, обмена на информация помежду им. Комисията може да покани агенции на Съюза със съответния експертен опит в областите, обхванати от настоящата директива, да се присъединят към Европейската мрежа на надзорните органи. 2. Държавите членки си сътрудничат с Европейската мрежа на надзорните органи, за да идентифицират дружествата в рамките на своята юрисдикция, по-специално като предоставят цялата необходима информация с цел да се прецени дали дадено дружество от трета държава отговаря на установените в член 2 критерии. Комисията създава защитена система за обмен на информация относно нетния оборот, генериран в Съюза от дружество, посочено в член 2, параграф 2, което няма клон в никоя държава членка или има клонове, разположени в различни държави членки, чрез която държавите членки редовно споделят информация, с която разполагат, за нетния оборот, генериран от тези дружества. Комисията анализира тази информация в разумен срок и уведомява държавата членка, в която дружеството е генерирало по-голямата част от нетния си оборот в Съюза през финансовата година, предхождаща последната финансова година, че дружеството е дружество, посочено в член 2, параграф 2, и че надзорният орган на държавата членка е компетентен в съответствие с член 24, параграф 3. 3. Надзорните органи си предоставят взаимно съответната информация и взаимопомощ при изпълнението на своите задължения и въвеждат мерки за ефективно сътрудничество помежду си. Взаимопомощта включва сътрудничество с оглед на упражняването на правомощията, посочени в член 25, включително във връзка с инспекциите и исканията за информация. 4. Надзорните органи предприемат всички подходящи стъпки, които са необходими, за да отговорят на искане за помощ от друг надзорен орган без ненужно забавяне и не по-късно от 1 месец след получаване на искането. Когато това е необходимо поради обстоятелствата по случая, срокът може да бъде удължен с най-много два месеца въз основа на подходяща обосновка. Тези стъпки могат да включват по-специално предаване на съответната информация относно провеждането на разследване. 5. Исканията за помощ съдържат цялата необходима информация, включително целта и основанията на искането. Надзорните органи използват информацията, получена чрез искане за помощ, само за целта, за която е била поискана. 6. Надзорният орган, към който е отправено искането, информира отправилия искането надзорен орган за резултатите или, в зависимост от случая, за напредъка по отношение на мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се отговори на искането за помощ. 7. Надзорните органи не начисляват помежду си такси за действия и мерки, предприети съгласно искане за помощ. Надзорните органи обаче могат да се договорят относно правила за взаимно обезщетяване за специфични разходи, произтичащи от предоставянето на помощ в изключителни случаи. 8. Надзорният орган, който е компетентен съгласно член 24, параграф 3, информира Европейската мрежа на надзорните органи за този факт и за всяко искане за промяна на компетентния надзорен орган. 9. Когато съществуват съмнения относно възлагането на компетентност, информацията, на която се основава това възлагане, ще бъде споделена с Европейската мрежа на надзорните органи, която може да координира усилията за намиране на решение. 10. Европейската мрежа на надзорните органи публикува: а) решенията на надзорните органи, съдържащи санкции, както е посочено в член 27, параграф 5; както и б) примерен списък на дружествата от трети държави, които са предмет на настоящата директива. Член 29 Гражданска отговорност на дружествата и право на пълно обезщетение ▼M2 ————— ▼M2 2. Когато дадено дружество носи отговорност съгласно националното право за вреди, причинени на физическо или юридическо лице в резултат на неизпълнение на изискванията за дължима грижа съгласно настоящата директива, държавите членки гарантират, че тези лица имат право на пълно обезщетение. Пълното обезщетение не може да води до прекомерно обезщетение, независимо дали това става чрез наказателни, многократни или други видове обезщетения за вреди. ▼C1 3. Държавите членки гарантират, че: а) националните правила относно началото, продължителността, спирането или прекъсването на давностните срокове не възпрепятстват ненадлежно предявяването на искове за обезщетение за вреди и във всеки случай не са по-ограничителни от правилата в националните общи режими за гражданската отговорност; давностният срок за предявяване на искове за обезщетение за вреди съгласно настоящата директива е най-малко пет години и във всеки случай не е по-кратък от давностния срок, предвиден съгласно общите национални режими за гражданската отговорност; давностните срокове не започват да текат преди нарушението да бъде преустановено и ищецът да узнае или да може разумно да се предполага, че знае: i) за поведението и факта, че то съставлява нарушение; ii) факта, че нарушението им е причинило вреди; както и iii) самоличността на нарушителя; б) съдебните разноски не са възпрепятстващо скъпи за ищците, за да търсят правосъдие; в) ищците могат да искат налагане на мерки за преустановяване или забрана, включително по реда на бързо производство; тези мерки за преустановяване или забрана са под формата на окончателна или временна мярка за преустановяване на нарушения на разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящата директива, чрез предприемане на действие или преустановяване на поведение; ▼M2 ————— ▼C1 д) когато е предявен иск и ищецът представи мотивирана обосновка, съдържаща разумно достъпни факти и доказателства, достатъчни да подкрепят правдоподобността на неговия иск за обезщетение за вреди, и е посочил, че допълнителни доказателства са под контрола на дружеството, съдилищата могат да разпоредят тези доказателства да бъдат оповестени от дружеството в съответствие с националното процесуално право; националните съдилища ограничават оповестяването на исканите доказателства до това, което е необходимо и пропорционално за подкрепа на потенциален или предявен иск за обезщетение за вреди, а запазването на доказателствата — до това, което е необходимо и пропорционално за подкрепа на такъв иск за обезщетение за вреди; когато определят дали дадено разпореждане за оповестяване или запазване на доказателства е пропорционално, националните съдилища вземат предвид степента, в която искът или защитата са подкрепени от наличните факти и доказателства, обосноваващи искането за оповестяване на доказателства; обхвата на оповестяване на доказателствата и разходите за него, както и легитимните интереси на всички страни, включително засегнати трети страни, в това число за предотвратяване на неконкретизирани искания за информация, която не е вероятно да е от значение за страните по производството; дали доказателствата, чието оповестяване се иска, съдържат поверителна информация, особено такава, която се отнася до трети страни, и какви действащи правила за защита на тази поверителна информация са налице; държавите членки гарантират, че националните съдилища разполагат с правомощието да разпоредят оповестяването на доказателства, съдържащи поверителна информация, когато считат, че тя е от значение за иска за обезщетение за вреди; държавите членки гарантират, че когато разпореждат оповестяването на такава информация, националните съдилища разполагат с ефективни мерки за защита на тази информация. ▼M2 4. Дружествата, които са участвали в секторни инициативи или инициативи с участието на множество заинтересовани страни, или които са използвали проверка от независима трета страна или договорни клаузи с цел подпомагане на изпълнението на изискванията за дължима грижа, могат въпреки това да носят отговорност в съответствие с националното право. ▼C1 5. ►M2 Гражданската отговорност на дружество за вреди съгласно настоящия член не засяга гражданската отговорност на неговите дъщерни дружества или на преките и непреките бизнес партньори по веригата на дейността на дружеството. ◄ Когато вредите са причинени съвместно от дружеството и негово дъщерно дружество, пряк или непряк бизнес партньор, те носят солидарна отговорност, без да се засягат разпоредбите на националното право относно условията за солидарна отговорност и правото на регресен иск. 6. Правилата за гражданската отговорност съгласно настоящата директива не ограничават отговорността на дружествата съгласно правната система на Съюза или националните правни системи и не засягат правилата на Съюза или националните правила относно гражданската отговорност, свързани с неблагоприятни въздействия върху правата на човека или неблагоприятни въздействия върху околната среда, в които се предвижда отговорност в ситуации, които не са обхванати от настоящата директива, или в които се предвижда по-строга отговорност в сравнение с нея. ▼M2 ————— ▼C1 Член 30 Подаване на сигнали за нарушения и защита на лица, сигнализиращи за нередности Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че Директива (ЕС) 2019/1937 се прилага по отношение на подаването на сигнали за нарушения на разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива, и на защитата на лицата, които подават сигнали за такива нарушения. Член 31 Публична подкрепа, обществени поръчки и обществени концесии Държавите членки гарантират, че спазването на задълженията, произтичащи от разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива, или тяхното доброволно прилагане се определя като екологичен или социален аспект, който възлагащите органи могат, в съответствие с директиви 2014/23/ЕС, 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС, да вземат предвид като част от критериите за възлагане на договори за обществени поръчки и договори за концесия, и като екологично или социално условие, което възлагащите органи могат, в съответствие с посочените директиви, да определят във връзка с изпълнението на договори за обществени поръчки и договори за концесия. Член 32 Изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 В Директива (ЕС) 2019/1937 в част I, буква Д, точка 2 от приложението се добавя следната точка: „vii) Директива (ЕС) 2024/1760 Европейския парламент и на Съвета от 13 май 2024 г. относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 и на Регламент (ЕС) 2023/2859 (ОВ L, 2024/1760, 5.7.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1760/oj).“ Член 33 Изменения на Регламент (ЕС) 2023/2859 В Регламент (ЕС) 2023/2859 в част Б от приложението се добавя следната точка: „17. Директива (ЕС) 2024/1760 на Европейския парламент и на Съвета от 13 май 2024 г. относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 и на Регламент (ЕС) 2023/2859 (ОВ L, 2024/1760, 5.7.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1760/oj).“ Член 34 Упражняване на делегирането 1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 2 и член 16, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 25 юли 2024 г. 3. Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 2 и член 16, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. 5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета. 6. Делегиран акт, приет съгласно член 3, параграф 2 или член 16, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. Член 35 Процедура на комитет 1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета ( 18 ). 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Член 36 Преглед и докладване ▼M2 ————— ▼C1 2. ►M2 До 26 юли 2031 г. и на всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящата директива и нейната ефективност от гледна точка на постигането на нейните цели, по-специално за справянето с неблагоприятните въздействия. Ако е целесъобразно, докладът се придружава от законодателно предложение. В първия доклад се оценяват, наред с другото, посочените по-долу въпроси: ◄ а) въздействието на настоящата директива върху МСП, заедно с оценка за ефективността на различните мерки и инструменти за подкрепа, предоставяна на МСП от Комисията и държавите членки; б) приложното поле на настоящата директива по отношение на обхванатите дружества, дали то гарантира ефективността на настоящата директива с оглед на нейните цели, и еднакви условия на конкуренция между обхванатите субекти и дали се гарантира, че дружествата не могат да заобикалят изпълнението на настоящата директива, включително: — дали е необходимо да се преразгледа член 3, параграф 1, буква а), така че настоящата директива да обхване и други субекти, учредени под правни форми, различни от изброените в приложение I или приложение II към Директива 2013/34/ЕС; — дали в приложното поле на настоящата директива трябва да бъдат включени бизнес модели или форми на икономическо сътрудничество с дружества — трети страни, различни от обхванатите в член 2; ▼M2 — дали праговете по отношение на съответния оборот и, за дружества, които са учредени в съответствие със законодателството на държава членка, броя на служителите, определени в член 2, трябва да бъдат преразгледани и дали е необходимо да се въведе специфичен секторен подход в секторите, характеризиращи се с висок риск, и по-специално дали от настоящата директива следва да бъдат обхванати дружествата със съответен оборот над 450 000 000 EUR и, за дружества, които са учредени в съответствие със законодателството на държава членка, със средно над 1 000 служители през финансовата година, както и дружествата, извършващи дейност в сектори, характеризиращи се с висок риск; ▼C1 — дали трябва да бъде преразгледан критерият за генерирания в Съюза нетен оборот, определен в член 2, параграф 2; в) дали е необходимо да се преразгледа определението на понятието „верига на дейността“; г) дали е необходимо да бъде изменено приложението към настоящата директива, включително с оглед на развитието в международен план, и дали то следва да бъде разширено, за да обхване допълнителни неблагоприятни въздействия, по-специално неблагоприятни въздействия върху доброто управление; ▼M2 ————— ▼M2 е) ефективността на въведените на национално равнище механизми за прилагане, включително техните последици от гледна точка на защитата на носителите на права; ▼C1 ж) дали са необходими промени в нивото на хармонизация, предвидено в настоящата директива, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция за дружествата на вътрешния пазар, включително сближаването и различията между разпоредбите на националното право за транспониране на настоящата директива. Член 37 Транспониране ▼M2 1. Държавите членки приемат и публикуват до 26 юли 2028 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби. Те прилагат тези разпоредби от 26 юли 2029 г., с изключение на разпоредбите, необходими, за да се съобразят с член 16, които държавите членки прилагат за финансовите години, започващи на 1 януари 2030 г. или след тази дата. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Начинът на позоваване се определя от държавите членки. ▼C1 2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните мерки от националното право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 38 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 39 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите членки. Съставено в Брюксел на 13 юни 2024 година. ПРИЛОЖЕНИЕ Част I 1. ПРАВА И ЗАБРАНИ, ВКЛЮЧЕНИ В МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА 1. Правото на живот, тълкувано в съответствие с член 6, параграф 1 от Международния пакт за граждански и политически права. Злоупотребата с това право включва, но не се ограничава до частни или публични охранители, които защитават ресурсите, съоръженията или персонала на дружеството и които причиняват смъртта на дадено лице поради липса на инструкции или контрол от страна на дружеството; 2. Забраната на изтезанията, жестокото, нечовешко или унизително отнасяне, тълкувана в съответствие с член 7 от Международния пакт за граждански и политически права. Това включва, но не се ограничава до частни или обществени охранители, които защитават ресурсите, съоръженията или персонала на дружеството и които подлагат дадено лице на изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отношение поради липса на инструкции или контрол от страна на дружеството; 3. Правото на свобода и сигурност, тълкувано в съответствие с член 9, параграф 1 от Международния пакт за граждански и политически права; 4. Забраната за своеволно или незаконно вмешателство в личния живот, семейството, дома или кореспонденцията на дадено лице и незаконното накърняване на неговата чест или добро име, тълкувана в съответствие с член 17 от Международния пакт за граждански и политически права; 5. Забраната за намеса в свободата на мисълта, съвестта и вероизповеданието, тълкувана в съответствие с член 18 от Международния пакт за граждански и политически права; 6. Правото на справедливи и благоприятни условия на труд, включително справедливо възнаграждение и адекватна работна заплата, осигуряваща удовлетворителни условия на живот за наетите работници, и адекватен доход, осигуряващ удовлетворителни условия на живот за самостоятелно заетите лица и дребните земеделски стопани, които те получават за своята работа и производство, достоен живот, безопасни и здравословни условия на труд и разумно ограничаване на работното време, тълкувано в съответствие с членове 7 и 11 от Международния пакт за икономически, социални и културни права; 7. Забраната за ограничаване на достъпа на работниците до подходящи жилища, ако те са настанени в жилища, предоставени от дружеството, и за ограничаване на достъпа на работниците до подходяща храна, облекло, вода и санитарно-хигиенни условия на работното място, тълкувана в съответствие с член 11 от Международния пакт за икономически, социални и културни права; 8. Правото на детето на най-високия достижим стандарт на здравеопазване, тълкувано в съответствие с член 24 от Конвенцията за правата на детето; правото на образование, тълкувано в съответствие с член 28 от Конвенцията за правата на детето; правото на адекватен жизнен стандарт, тълкувано в съответствие с член 27 от Конвенцията за правата на детето; правото на детето да бъде защитено от икономическа експлоатация и от извършване на работа, която има вероятност да бъде опасна или да попречи на образованието на детето, или да навреди на здравето на детето или на физическото, психическото, духовното, моралното или социалното му развитие, тълкувано в съответствие с член 32 от Конвенцията за правата на детето; правото на детето да бъде защитено от всички форми на сексуална експлоатация и сексуално насилие и да бъде защитено от отвличане, продажба или незаконно преместване на друго място във или извън неговата държава с цел експлоатация, тълкувано в съответствие с членове 34 и 35 от Конвенцията за правата на детето; 9. Забраната за наемане на работа на дете под възрастта, на която се завършва задължителното образование, и във всеки случай на възраст не по-малко от 15 години, освен когато в правото по мястото на работа се предвижда това в съответствие с член 2, параграф 4 от Конвенцията на Международната организация на труда относно минималната възраст за приемане на работа от 1973 г. (№ 138), тълкувана в съответствие с членове 4 — 8 от Конвенцията на Международната организация на труда относно минималната възраст за приемане на работа от 1973 г. (№ 138); 10. Забраната на най-тежките форми на детски труд (лица на възраст под 18 години), тълкувана в съответствие с член 3 от Конвенцията на Международната организация на труда относно най-тежките форми на детския труд от 1999 г. (№ 182). Тя включва: а) всички форми на робство или практики, подобни на робството, например продажба и трафик на деца, зависимост поради дългове и крепостничество, както и принудителен или задължителен труд, включително принудително или задължително набиране на деца за използване във въоръжени конфликти; б) експлоатацията, осигуряването или предлагането на дете за проституция, за производство на порнография или за порнографски представления; в) експлоатацията, осигуряването или предлагането на дете за незаконни дейности, по-специално за производството или трафика на наркотици; както и г) труд, който по своето естество или заради обстоятелствата, при които се упражнява, има вероятност да навреди на здравето, безопасността или морала на детето; 11. Забраната за принудителен или задължителен труд, което означава всяка работа или услуга, извършвана от лице под заплаха от наказание и за която въпросното лице не се е предложило доброволно, например в резултат на зависимост от дългове или трафик на хора, тълкувана в съответствие с член 2, параграф 1 от Конвенцията на Международната организация на труда относно принудителния труд от 1930 г. (№ 29). Принудителен или задължителен труд не означава дейности или услуги, които са в съответствие с член 2, параграф 2 от Конвенцията на Международната организация на труда относно принудителния труд от 1930 г. (№ 29) или с член 8, параграф 3, букви б) и в) от Международния пакт за граждански и политически права; 12. Забраната на всички форми на робство и търговия с роби, включително практики, подобни на робство, крепостничество или други форми на господство или потисничество на работното място, като например екстремна икономическа или сексуална експлоатация и унижение, или трафик на хора, тълкувана в съответствие с член 8 от Международния пакт за граждански и политически права; 13. Правото на свободно сдружаване и събрания и правото на организиране и колективно договаряне, тълкувани в съответствие с членове 21 и 22 от Международния пакт за граждански и политически права, член 8 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията на Международната организация на труда за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране от 1948 г. (№ 87) и Конвенцията на Международната организация на труда за правото на организиране и колективно договаряне от 1949 г. (№ 98). Тези права включват следното: а) работниците са свободни да създават или да се присъединяват към синдикални организации; б) създаването, присъединяването към синдикална организация и членството в нея не трябва да се използва като основание за неоправдана дискриминация или ответни действия с цел отмъщение; в) синдикалните организации са свободни да осъществяват дейност в съответствие със своите устави и правила, без намеса от страна на властите; както и г) правото на стачка и правото на колективно договаряне. 14. Забраната за неравно третиране в областта на заетостта, освен ако това не е оправдано от изискванията за наемане на работа, тълкувана в съответствие с членове 2 и 3 от Конвенцията на Международната организация на труда за равенството в заплащането от 1951 г. (№ 100), членове 1 и 2 от Конвенцията на Международната организация на труда относно дискриминацията в областта на труда и професиите от 1958 г. (№ 111) и член 7 от Международния пакт за икономически, социални и културни права. Това включва по-специално: а) плащането на неравно възнаграждение за равностоен труд; и б) дискриминация, основана на национален или социален произход, раса, цвят на кожата, пол, религия, политически убеждения; 15. Забраната за причиняване на измеримо влошаване на състоянието на околната среда, като например вредни промени в почвата, замърсяване на водите или въздуха, вредни емисии, прекомерно потребление на вода, деградация на земята или друго въздействие върху природните ресурси, като например обезлесяване, което: а) значително уврежда естествените условия за съхранение и производство на храни; б) възпрепятства достъпа на хората до безопасна и чиста питейна вода; в) затруднява достъпа на хората до санитарни съоръжения или ги унищожава; г) вреди на здравето, безопасността, нормалното използване на земята или законно придобитото имущество; д) оказва съществено неблагоприятно въздействие върху екосистемните услуги, чрез които дадена екосистема допринася пряко или косвено за благосъстоянието на човека; тълкувана в съответствие с член 6, параграф 1 от Международния пакт за граждански и политически права и членове 11 и 12 от Международния пакт за икономически, социални и културни права; 16. Правото на отделни лица, групи и общности на земи и ресурси и правото да не бъдат лишавани от средства за препитание, което включва забрана за незаконно изселване или усвояване на земя, гори и води при придобиването, развитието или използването по друг начин на земя, гори и води, включително чрез обезлесяване, чието използване осигурява поминъка на дадено лице, тълкувано в съответствие с членове 1 и 27 от Международния пакт за граждански и политически права и с членове 1, 2 и 11 от Международния пакт за икономически, социални и културни права. 2. ИНСТРУМЕНТИ В ОБЛАСТТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ — Международен пакт за граждански и политически права; — Международен пакт за икономически, социални и културни права; — Конвенция за правата на детето; — Основните конвенции на Международната организация на труда: — Конвенция за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране от 1948 г. (№ 87); — Конвенция за правото на организиране и на колективно договаряне от 1949 г. (№ 98); — Конвенция относно принудителния труд от 1930 г. (№ 29) и Протокола към нея от 2014 г.; — Конвенция относно премахването на принудителния труд от 1957 г. (№ 105); — Конвенция относно минималната възраст за приемане на работа от 1973 г. (№ 138); — Конвенция относно най-тежките форми на детския труд от 1999 г. (№ 182); — Конвенция за равенството в заплащането от 1951 г. (№ 100); — Конвенция относно дискриминацията в областта на труда и професиите от 1958 г. (№ 111). Част II ЗАБРАНИ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ВКЛЮЧЕНИ В ИНСТРУМЕНТИ В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА 1. Задължението да се избягват или свеждат до минимум неблагоприятните въздействия върху биологичното разнообразие, тълкувано в съответствие с член 10, буква б) от Конвенцията за биологичното разнообразие от 1992 г. и приложимото право в съответната юрисдикция, включително задълженията по Протокола от Картахена относно разработването, обработването, транспортирането, използването, прехвърлянето и освобождаването на живи модифицирани организми и Протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване, към Конвенцията за биологичното разнообразие от 12 октомври 2014 г. 2. Забраната за внос, износ, реекспорт или за внасяне от морето без разрешително на екземпляри, включени в допълнения I—III към Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) от 3 март 1973 г., тълкувана в съответствие с членове III, IV и V от посочената конвенция; 3. Забраната за производство, внос и износ на продукти с добавен живак, изброени в част I от приложение А към Конвенцията Минамата относно живака от 10 октомври 2013 г. (Конвенцията Минамата), тълкувана в съответствие с член 4, параграф 1 от посочената конвенция; 4. Забраната за използване на живак или живачни съединения в производствените процеси, изброени в част I от приложение Б към Конвенцията Минамата след датата на поетапно спиране, посочена в Конвенцията за отделните процеси, тълкувана в съответствие с член 5, параграф 2 от посочената конвенция; 5. Забраната за незаконно третиране на отпадъци от живак, тълкувана в съответствие с член 11, параграф 3 от Конвенцията Минамата и с член 13 от Регламент (ЕС) 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета ( 19 ); 6. Забраната за производство и употреба на химикали, изброени в приложение А към Стокхолмската конвенция от 22 май 2001 г. за устойчивите органични замърсители (Конвенция за УОЗ), тълкувана в съответствие с член 3, параграф 1, буква а), точка i) от посочената конвенция и Регламент (ЕС) 2019/1021 на Европейския парламент и на Съвета ( 20 ); 7. Забраната за незаконно обработване, събиране, съхранение и обезвреждане на отпадъци, тълкувана в съответствие с член 6, параграф 1, буква г), подточки i) и ii) от Конвенцията за УОЗ и с член 7 от Регламент (ЕС) 2019/1021; 8. Забраната за внос или износ на химично вещество, изброено в приложение III към Ротердамската конвенция относно процедурата за предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди (ЮНЕП/ФАО) от 10 септември 1998 г., тълкувана в съответствие с член 10, параграф 1, член 11, параграф 1, буква б) и член 11, параграф 2 от посочената конвенция и уточнението от страната вносител или износител по Конвенцията съгласно процедурата за предварително обосновано съгласие (PIC процедура); 9. Забраната за незаконно производство, потребление, внос и износ на контролирани вещества в приложения А, Б, В и Д към Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, към Виенската конвенция за защита на озоновия слой, тълкувана в съответствие с член 4Б от Монреалския протокол и разпоредбите за лицензиране съгласно приложимото право в съответната юрисдикция; 10. Забраната за износ на опасни или други отпадъци, тълкувана в съответствие с член 1, параграфи 1 и 2 от Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане от 22 март 1989 г. (Базелската конвенция) и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета ( 21 ): а) за страна по посочената конвенция, която е забранила вноса на такива опасни и други отпадъци, тълкувана в съответствие с член 4, параграф 1, буква б) от Базелската конвенция; б) за държава на внос, която не е дала писмено съгласие за конкретния внос, в случай че тази държава на внос не е забранила вноса на такива опасни отпадъци, тълкувана в съответствие с член 4, параграф 1, буква в) от Базелската конвенция; в) за държава, която не е страна по Базелската конвенция, тълкувана в съответствие с член 4, параграф 5 от Базелската конвенция; г) за държава на внос, ако такива опасни или други отпадъци не се управляват по екологосъобразен начин в тази държава или другаде, тълкувана в съответствие с член 4, параграф 8, първо изречение от Базелската конвенция; 11. Забраната за износ на опасни отпадъци от държавите, изброени в приложение VII към Базелската конвенция, към държави, които не са изброени в приложение VII, за дейности, изброени в приложение IV към Базелската конвенция, тълкувана в съответствие с член 4А от Базелската конвенция и членове 34 и 36 от Регламент (ЕО) № 1013/2006; 12. Забраната за внос на опасни и други отпадъци от държава, която не е страна по Базелската конвенция и не я е ратифицирала, тълкувана в съответствие с член 4, параграф 5 от Базелската конвенция; 13. Задължението за избягване или свеждане до минимум на неблагоприятните въздействия върху имотите, определени като природно наследство съгласно определението в член 2 от Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство от 16 ноември 1972 г. (Конвенцията за световното наследство), тълкувано в съответствие с член 5, буква г) от Конвенцията за световното наследство и приложимото право в съответната юрисдикция; 14. Задължението за избягване или свеждане до минимум на неблагоприятните въздействия върху влажните зони съгласно определението в член 1 от Конвенцията за влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици от 2 февруари 1971 г. (Рамсарската конвенция), тълкувано в съответствие с член 4, параграф 1 от Рамсарската конвенция и приложимото право в съответната юрисдикция; 15. Задължението за предотвратяване на замърсяването от кораби, тълкувано в съответствие с Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 2 ноември 1973 г., изменена с Протокола от 1978 г. (MARPOL 73/78). То включва: а) забраната за изхвърляне в морето на: i) нефт и нефтосъдържащи смеси, както са определени в правило 1 от анекс I към MARPOL 73/78, тълкувана в съответствие с правила 9—11 от анекс I към MARPOL 73/78; ii) вредни течни вещества, както са определени в правило 1, точка 6 от анекс II към MARPOL 73/78, тълкувана в съответствие с правила 5 и 6 от анекс II към MARPOL 73/78; и iii) отпадъчни води, както са определени в правило 1, точка 3 от анекс IV към MARPOL 73/78, тълкувана в съответствие с правила 8 и 9 от анекс IV към MARPOL 73/78; б) забраната за незаконно замърсяване с вредни вещества, превозвани в опакован вид по море, както са определени в правило 1 от анекс III към MARPOL 73/78, тълкувана в съответствие с правила 1—7 от анекс III към MARPOL 73/78; и в) забраната за незаконно замърсяване с отпадъци от кораби, както са определени в правило 1 от анекс V към MARPOL 73/78, тълкувана в съответствие с правила 3—6 от анекс V към MARPOL 73/78; 16. Задължението за предотвратяване, намаляване и контрол на замърсяването на морската среда чрез изхвърляне, тълкувано в съответствие с член 210 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г. (UNCLOS) и приложимото право в съответната юрисдикция. ( ) Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1). ( ) Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32). ( ) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1). ( ) Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349). ( ) Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейските фондове за рисков капитал (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 1). ( ) Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейски фондове за социално предприемачество (ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 18). ( ) Регламент (ЕС) 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции (ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 98). ( ) Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1). ( ) Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1). ( ) Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1). ( ) Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, и за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО и 2011/61/ЕС и регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 35). ( ) Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35). ( ) Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7). ( ) Регламент (ЕС) 2020/1503 на Европейския парламент и на Съвета от 7 октомври 2020 г. относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране на предприятията и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1129 и на Директива (ЕС) 2019/1937 (ОВ L 347, 20.10.2020 г., стр. 1). ( ) Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 г. относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937 (ОВ L 150, 9.6.2023 г., стр. 40). ( ) Директива № 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38). ( ) Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1). ( ) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13). ( ) Регламент (ЕС) 2017/852 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. относно живака и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1102/2008 (ОВ L 137, 24.5.2017 г., стр. 1). ( ) Регламент (ЕС) 2019/1021 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно устойчивите органични замърсители (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 45). ( ) Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1).