ДИРЕКТИВА 2024-2853-ЕС отговорността за вреди от дефекти на продукти и за отмяна на Директива 85-374-ЕИО на Съвета

Директива 2024/2853/ЕС относно отговорността за вреди от дефекти на продукти и за отмяна на Директива 85/374/ЕИО на Съвета Консолидиран ТЕКСТ: 32024L2853 — BG — 18.11.2024 02024L2853 — BG — 18.11.2024 — 000.001 ►B ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/2853 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 октомври 2024 година относно отговорността за вреди от дефекти на продукти и за отмяна на Директива 85/374/ЕИО на Съвета (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 2853, 18.11.2024 г., стр. 1) Поправена със: ►C1 Поправка, ОВ L 90364, 7.5.2026, стр. 1 (2024/2853) ▼B ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/2853 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 октомври 2024 година относно отговорността за вреди от дефекти на продукти и за отмяна на Директива 85/374/ЕИО на Съвета (текст от значение за ЕИП) ГЛАВА I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Предмет и цел С настоящата директива се определят общи правила относно отговорността на икономическите оператори за претърпени от физически лица вреди, причинени от дефекти на продукти, и относно обезщетението за такива вреди. Целта на настоящата директива е да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, като същевременно гарантира високо равнище на защита на потребителите и другите физически лица. Член 2 Обхват ▼C1 1. Настоящата директива се прилага за продуктите, които са пуснати на пазара или са пуснати в действие след 8 декември 2026 г. ▼B 2. Настоящата директива не се прилага за безплатен софтуер с отворен код, който е разработен или доставян извън рамките на търговска дейност. 3. Настоящата директива не се прилага за вреди, произтичащи от ядрени аварии, тъй като отговорността за такива вреди е обхваната от международни конвенции, ратифицирани от държавите членки. 4. Настоящата директива не засяга: а) приложимостта на законодателството на Съюза относно защитата на личните данни, по-специално Регламент (ЕС) 2016/679 и директиви 2002/58/ЕО и (ЕС) 2016/680; б) всяко право, което увреденото лице има съгласно националните правила относно договорната отговорност или относно извъндоговорната отговорност на основания, различни от дефектността на даден продукт, както е предвидено в настоящата директива, включително националните правила, чрез които се прилага правото на Съюза; в) всяко право, което увреденото лице има съгласно специален режим на отговорност, който е съществувал в националното законодателство към 30 юли 1985 г. Член 3 Равнище на хармонизация Държавите членки не могат да запазват, нито да въвеждат в националното си право разпоредби, отклоняващи се от предвидените в настоящата директива, включително по-строги или по-малко строги разпоредби, с които да осигурят различно равнище на защита на потребителите и на другите физически лица, освен ако в настоящата директива е предвидено друго. Член 4 Определения За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: 1) „продукт“ означава всички движими вещи, дори когато са интегрирани в или взаимносвързани с друга движима или недвижима вещ; той включва електроенергията, цифровите производствени файлове, суровините и софтуера; 2) „цифров производствен файл“ означава цифрова версия или цифров образец на движима вещ, който съдържа функционалната информация, необходима за производството на материална вещ, като позволява автоматизирано управление на машини или инструменти; 3) „свързана услуга“ означава цифрова услуга, която е интегрирана в продукт или е взаимносвързана с продукт по такъв начин, че липсата ѝ би попречила на продукта да изпълнява една или повече от своите функции; 4) „компонент“ означава всяка вещ, независимо дали е материална, или нематериална, суровина или свързана услуга, които са интегрирани в продукт или са взаимносвързани с продукт; 5) „контрол на производителя“ означава, че: а) производителят на продукт извършва или, по отношение на действията на трета страна, упълномощава или дава съгласие за: i) интегрирането, взаимосвързването или доставката на компонент, включително софтуерни актуализации или модернизации, или ii) модификацията на продукта, включително съществените модификации; б) производителят на даден продукт е в състояние сам или чрез трета страна да доставя актуализации или модернизации на софтуера; 6) „данни“ означава данни съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) 2022/868 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ); 7) „предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Съюза в рамките на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно; 8) „пускане на пазара“ означава предоставянето на продукта на пазара на Съюза за първи път; 9) „пускане в действие“ означава първото използване на продукт в Съюза в рамките на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно, при обстоятелства, при които този продукт не е пуснат на пазара преди първото си използване; 10) „производител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което: а) разработва, произвежда или изработва продукт; б) има проектиран или произведен продукт или който, като поставя върху този продукт своето име, търговска марка или други отличителни характеристики, се представя за негов производител; или в) разработва, произвежда или изработва продукт за своя собствена употреба; 11) „упълномощен представител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което е упълномощено писмено от производител да действа от името на този производител във връзка с определени задачи; 12) „вносител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което пуска на пазара на Съюза продукт от трета държава; 13) „доставчик на услуги за обработка на поръчки“ означава всяко физическо или юридическо лице, което в рамките на търговска дейност предлага най-малко две от следните услуги: складиране, опаковане, адресиране и изпращане, без да притежава собственост върху този продукт, като се изключат пощенските услуги съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ), услугите за доставка на колетни пратки съгласно определението в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) 2018/644 на Европейския парламент и на Съвета ( 3 ) и всякакви други пощенски услуги или услуги за превоз на товари; 14) „дистрибутор“ означава всяко физическо или юридическо лице във веригата на доставка, различно от производителя или вносителя, което предоставя определен продукт на пазара; 15) „икономически оператор“ означава производител на продукт или компонент, доставчик на свързана услуга, упълномощен представител, вносител, доставчик на услуги за обработка на поръчки или дистрибутор; 16) „онлайн платформа“ означава онлайн платформа съгласно определението в член 3, буква и) от Регламент (ЕС) 2022/2065; 17) „търговска тайна“ означава търговска тайна съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2016/943; 18) „съществена модификация“ означава модификация на продукт, след като той е бил пуснат на пазара или пуснат в действие: а) която се счита за съществена съгласно съответните правила на Съюза или национални правила за безопасност на продуктите; или б) когато съответните правила на Съюза или национални правила за безопасност на продуктите не определят праг за това какво се счита за съществена модификация, това е модификация, която: i) променя първоначалните характеристики, предназначение или вид на продукта, без тази промяна да е била предвидена в първоначалната оценка на риска на производителя; и ii) променя естеството на опасността, създава нова опасност или увеличава нивото на риска. ГЛАВА II СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОТГОВОРНОСТТА ЗА ВРЕДИ ОТ ДЕФЕКТИ НА ПРОДУКТИ Член 5 Право на обезщетение 1. Държавите членки гарантират, че всяко физическо лице, което е претърпяло вреда, причинена от дефект на продукт („увреденото лице“), има право на обезщетение в съответствие с настоящата директива. 2. Държавите членки гарантират, че искове за обезщетение съгласно параграф 1 може да предяви също и: а) лице, което е наследило или е встъпило в правата на увреденото лице по силата на закон или договор на национално равнище или на равнище Съюз; или б) лице, което действа от името на едно или повече увредени лица по силата на правото на Съюза или на националното право. Член 6 Вреди 1. Правото на обезщетение съгласно член 5 се прилага по отношение единствено на следните видове вреди: а) смърт или телесна повреда, включително медицински призната вреда за психичното здраве; б) вреда или унищожаване на имущество, с изключение на: i) самия дефектен продукт; ii) продукт, повреден от дефектен компонент, който е интегриран в или взаимносвързан с този продукт от производителя на същия продукт или е под контрола на същия производител; iii) имущество, което се използва изключително за професионални цели; в) унищожаване или увреждане на данни, които не се използват за професионални цели. 2. Правото на обезщетение съгласно член 5 обхваща всички материални загуби, произтичащи от вредите, посочени в параграф 1 от настоящия член. Правото на обезщетение обхваща и неимуществените загуби, произтичащи от вредите, посочени в параграф 1 от настоящия член, доколкото за тях може да бъде получено обезщетение съгласно националното право. 3. Настоящият член не засяга националното право, свързано с обезщетението за вреди съгласно други режими на отговорност. Член 7 Дефектност 1. Даден продукт се счита за дефектен, когато не осигурява безопасността, която дадено лице има право да очаква или която се изисква съгласно правото на Съюза или националното право. 2. При оценката на дефектността на даден продукт се вземат предвид всички обстоятелства, включително: а) представянето и характеристиките на продукта, включително неговото етикетиране, дизайн, технически характеристики, състав и опаковка, и инструкциите за неговото сглобяване, инсталиране, употреба и поддръжка; б) разумно предвидимата употреба на продукта; в) въздействието, което оказва върху продукта евентуалната способност да продължи да се самообучава или да придобива нови характеристики, след като е пуснат на пазара или е пуснат в действие; г) разумно предвидимото въздействие, което оказват върху продукта други продукти, за които може да се очаква, че ще бъдат използвани заедно с него, включително посредством взаимовръзка; д) момента, в който продуктът е пуснат на пазара или е пуснат в действие, или — когато производителят запазва контрол върху продукта след този момент — момента, в който продуктът е напуснал контрола на производителя; е) съответните изисквания за безопасност на продукта, включително имащите отношение към безопасността изисквания за киберсигурност; ж) всяко изтегляне на продукта от пазара или друга съответна намеса, свързани с безопасността на продукта, по решение на компетентен орган или на икономически оператор, посочен в член 8; з) специфичните нужди на групата ползватели, за чиято употреба е предназначен продуктът; и) в случай на продукт, чиято цел е да предотврати вреди, всяко неизпълнение на тази цел от страна на продукта. 3. Един продукт не може да се счита за дефектен само заради това, че вече или впоследствие е пуснат на пазара или е пуснат в действие по-добър продукт, включително актуализации или модернизации за продукт. Член 8 Икономически оператори, отговорни за дефект на продукт 1. Държавите членки гарантират, че следните икономически оператори носят отговорност за вреди в съответствие с настоящата директива: а) производителят на дефектен продукт; б) производителят на дефектен компонент, когато този компонент е бил вграден или взаимносвързан с продукт под контрола на производителя и е причинил дефект на продукта, без да се засяга отговорността на производителя, посочена в буква а); и в) в случай на производител на продукт или на компонент, който е установен извън Съюза, и без да се засяга отговорността на този производител: i) вносителят на дефектен продукт или компонент; ii) упълномощения представител на производителя; и iii) когато няма вносител, установен в Съюза, или упълномощен представител — доставчикът на услуги за обработка на поръчки. Отговорността на производителя, посочена в първа алинея, буква а), обхваща също така всяка вреда, причинена от дефектен компонент, когато той е бил интегриран в или е взаимносвързан с продукт под контрола на производителя. 2. За целите на параграф 1 всяко физическо или юридическо лице, което съществено модифицира продукт извън контрола на производителя и впоследствие го пусне на пазара или го пусне в действие, се счита за производител на продукта. 3. Държавите членки гарантират, че когато икономически оператор от посочените в параграф 1 и установен в Съюза не може да бъде идентифициран, всеки дистрибутор на дефектния продукт носи отговорност, когато: а) увреденото лице поиска от дистрибутора да идентифицира икономически оператор измежду посочените в параграф 1 и установени в Съюза, или свой собствен дистрибутор, който му е доставил този продукт; и б) този дистрибутор не идентифицира икономически оператор или свой собствен дистрибутор, както е посочено в буква а), в срок от един месец от получаване на искането, посочено в буква а). 4. Параграф 3 от настоящия член се прилага и за всеки доставчик на онлайн платформа, която позволява на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци и която не е икономически оператор, ако са изпълнени условията на член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065. 5. Когато потърпевшите не получат обезщетение, тъй като никое от лицата, посочени в параграфи 1 — 4, не може да бъде подведено под отговорност съгласно настоящата директива, или защото отговорните лица са неплатежоспособни или са престанали да съществуват, държавите членки могат да използват съществуващи национални секторни схеми за обезщетение или да създадат нови такива съгласно националното законодателство, които за предпочитане да не се финансират от публични приходи, за да обезщетят по подходящ начин увредените лица, които са претърпели вреди, причинени от дефект на продукт. Член 9 Разкриване на доказателства 1. Държавите членки гарантират, че при искане на лице, което предявява иск за обезщетение в производство пред национален съд за вреди, причинени от дефект на продукт („ищецът“), и което е представило факти и доказателства, които са достатъчни, за да се обоснове правдоподобността на иска за обезщетение, от ответника се изисква да разкрие съответните доказателства, с които разполага, при спазване на условията, посочени в настоящия член. 2. Държавите членки гарантират, че от ищеца се изисква, в съответствие с националното право, да разкрие съответните доказателства, с които той разполага, по искане на ответника, който е представил факти и доказателства, достатъчни за доказване на необходимостта на ответника от доказателства за целите на възразяването срещу иск за обезщетение. 3. Държавите членки гарантират, че разкриването на доказателства съгласно параграфи 1 и 2 и в съответствие с националното право е ограничено до това, което е необходимо и пропорционално. 4. Държавите членки гарантират, че когато определят дали разкриването на доказателства, поискано от дадена страна, е необходимо и пропорционално, националните съдилища вземат предвид законните интереси на всички засегнати страни, включително трети страни, по-специално във връзка със защитата на поверителната информация и търговските тайни. 5. Държавите членки гарантират, че когато от ответника се изисква да разкрие информация, която е търговска тайна или предполагаема търговска тайна, националните съдилища са оправомощени — при надлежно обосновано искане от страна или по своя собствена инициатива — да предприемат конкретни мерки, необходими за запазване на поверителността на тази информация, когато тя се използва или се посочва в или след съдебни производства. 6. Държавите членки гарантират, че когато от една от страните се изисква да разкрие доказателства, националните съдилища са оправомощени, при надлежно обосновано искане от насрещната страна или когато съответният национален съд счете това за целесъобразно и в съответствие с националното право, да изискват тези доказателства да бъдат представени по леснодостъпен и лесноразбираем начин, ако това представяне се счита за пропорционално от националния съд от гледна точка на разходите и усилията за страната, към която е отправено искането. 7. Настоящият член не засяга националните разпоредби, когато такива съществуват, свързани с предварителното разкриване на доказателства. Член 10 Тежест на доказване 1. Държавите членки гарантират, че от ищеца се изисква да докаже дефектността на продукта, претърпяната вреда и причинно-следствената връзка между дефектността и вредата. 2. Когато е изпълнено някое от долупосочените условия, се изхожда то презумпция за дефектност на продукта: а) ответникът не разкрива съответните доказателства съгласно член 9, параграф 1; б) ищецът показва, че продуктът не отговаря на определените в правото на Съюза или в националното право задължителни изисквания за безопасност на продукта, които са предназначени за защита срещу риска от вредата, претърпяна от увреденото лице; или в) ищецът показва, че вредата е причинена от очевидна неизправност на продукта при разумно предвидима употреба или при обичайни обстоятелства. 3. Когато е установено, че продуктът има дефект и причинената вреда е от вид, който принципно съответства на въпросния дефект, се изхожда от презумпция за причинно-следствена връзка между дефектността на продукта и вредата. 4. Даден национален съд изхожда от презумпция за дефектността на продукта, на причинно-следствената връзка между дефектността и вредата или и на двете, когато въпреки разкриването на доказателства в съответствие с член 9 и като взема предвид всички съответни обстоятелства по случая: а) ищецът среща прекомерни трудности, по-специално поради техническата или научната сложност, при доказването на дефектността на продукта или на причинно-следствената връзка между дефектността и вредата, или и на двете; и б) ищецът показва, че е вероятно продуктът да има дефект или че съществува причинно-следствена връзка между дефектността на продукта и вредата, или и двете. 5. Ответникът има право да обори всяка от презумпциите, посочени в параграфи 2, 3 и 4. Член 11 Освобождаване от отговорност 1. Икономически оператор, посочен в член 8, не носи отговорност за вреди, причинени от дефект на продукт, ако докаже което и да е от следните: а) в случай на производител или вносител: че не е пуснал продукта на пазара или не е пуснал продукта в действие; б) в случай на дистрибутор: че не е предоставил продукта на пазара; в) че е вероятно дефектността, причинила вредата, да не е съществувала към момента, когато продуктът е бил пуснат на пазара, пуснат в действие или — в случай на дистрибутор — предоставен на пазара, или че тази дефектност се е появила след този момент; г) че дефектността, причинила вредата, се дължи на съответствието на продукта с правни изисквания; д) обективното състояние на научните и техническите познания по времето, когато продуктът е бил пуснат на пазара, бил е пуснат в действие или е бил под контрола на производителя, не е било такова, че да може да се открие дефектността; е) в случай на производител на дефектен компонент, както е посочено в член 8, параграф 1, първа алинея, буква б): че дефектността на продукта, в който този компонент е интегриран, се дължи на проектирането на продукта или на инструкциите, дадени от производителя на продукта на производителя на този компонент; ж) в случай на лице, което модифицира продукт, както е посочено в член 8, параграф 2: че дефектността, която е причинила вредата, е свързана с част от продукта, която не е засегната от модификацията. 2. Чрез дерогация от параграф 1, буква в) икономически оператор не може да бъде освободен от отговорност, ако дефектността на продукта се дължи на което и да е от следните, при условие че продуктът е под контрола на производителя: а) свързана услуга; б) софтуер, включително софтуерни актуализации или модернизации; в) липса на софтуерни актуализации или модернизации, които са необходими за поддържане на безопасността; г) съществена модификация на продукта. ГЛАВА III ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОТГОВОРНОСТТА Член 12 Отговорност на повече от един оператор 1. Без да се засяга националното право относно съпричиняването или правото на регресен иск, държавите членки гарантират, че когато съгласно настоящата директива отговорни за една и съща вреда са двама или повече оператори, те може да носят солидарна отговорност. 2. Производител, който интегрира софтуер като компонент в даден продукт няма право на регресен иск срещу производителя на дефектния софтуерен компонент, причинил вредата, когато: а) производителят на дефектния софтуерен компонент, към момента на пускането на този софтуер на пазара, е бил микропредприятие или малко предприятие, което означава предприятие, което, когато се оценява заедно с всички свои предприятия партньори съгласно определението в член 3, параграф 2 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията ( 4 ) и заедно с всички свои свързани предприятия съгласно определението в член 3, параграф 3 от същото приложение, ако има такива, е микропредприятие съгласно определението в член 2, параграф 3 от същото приложение или малко предприятие съгласно определението в член 2, параграф 2 от същото приложение; и б) производителят, който е интегрирал дефектния софтуерен компонент в продукта, се е съгласил с договор с производителя на дефектния софтуерен компонент, да се откаже от това право. Член 13 Намаляване на отговорността 1. Без да се засяга националното право относно съпричиняването или правото на регресен иск, държавите членки гарантират, че когато вредата е причинена както от дефектността на продукта, така и от действие или бездействие на трета страна, отговорността на даден икономически оператор не се намалява, нито се отхвърля. 2. Отговорността на даден икономически оператор може да бъде намалена или отхвърлена, когато вредата е причинена както от дефектността на продукта, така и по вина на увреденото лице или лице, за което увреденото лице носи отговорност. Член 14 Право на регресен иск Когато за една и съща вреда е отговорен повече от един икономически оператор, икономически оператор, който е обезщетил увреденото лице има право да предяви претенции, в съответствие с националното право, спрямо икономическите оператори, които са отговорни съгласно член 8. Член 15 Изключване или ограничаване на отговорността Държавите членки гарантират, че отговорността на икономически оператор съгласно настоящата директива по отношение на увреденото лице не е ограничена или изключена чрез договорна разпоредба или чрез националното право Член 16 Давностен срок 1. Държавите членки гарантират, че за образуването на производство за предявяване на иск за вреди, попадащо в обхвата на настоящата директива, се прилага давностен срок от три години. Давностният срок започва да тече от датата, на която увреденото лице е узнало — или е основателно да се смята, че е узнало — за всички от следните елементи: а) вредата; б) дефектността; в) идентичността на съответния икономически оператор, който може да бъде подведен под отговорност за вредите съгласно член 8. 2. Настоящата директива не засяга националното право което урежда спирането или прекъсването на давностния срок, посочен в първия параграф. Член 17 Краен срок 1. Държавите членки гарантират, че увреденото лице няма право на обезщетение съгласно настоящата директива с изтичането на срок от 10 години, освен ако това увредено лице междувременно е образувало производство срещу икономически оператор, който може да бъде подведен под отговорност съгласно член 8. Този срок започва да тече от: а) датата, на която дефектният продукт, причинил вредата, е бил пуснат на пазара или е бил пуснат в действие; или б) в случай на съществено модифициран продукт — датата, на която този продукт е бил предоставен на пазара или е бил пуснат в действие след съществената му модификация. 2. По изключение от параграф 1, когато увреденото лице не е могло да образува производство в срок от 10 години от датите, посочени в параграф 1, поради латентността на дадена телесна повреда, увреденото лице вече няма право на обезщетение съгласно настоящата директива с изтичането на срок от 25 години, освен ако увреденото лице междувременно е образувало производство срещу икономически оператор, който може да бъде подведен под отговорност съгласно член 8. ГЛАВА IV ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 18 Дерогация от защитата срещу риска от развитие 1. Чрез дерогация от член 11, параграф 1, буква д) държавите членки могат да запазят в своите правни системи съществуващите мерки, съгласно които икономическите оператори носят отговорност дори когато докажат, че обективното състояние на научните и техническите познания по времето, когато продуктът е бил пуснат на пазара, бил е пуснат в действие или е бил под контрола на производителя, не е било такова, че дефектността да може да бъде открита. Всяка държава членка, която желае да запази мерките в съответствие с настоящия параграф, уведомява Комисията за текста на мерките не по-късно от 9 декември 2026 г. Комисията информира за това останалите държави членки. 2. Чрез дерогация от член 11, параграф 1, буква д) държавите членки могат да въведат или изменят в своите правни системи мерки, съгласно които икономическите оператори носят отговорност дори когато докажат, че обективното състояние на научните и техническите познания по времето, когато продуктът е бил пуснат на пазара, бил е пуснат в действие или е бил под контрола на производителя, не е било такова, че дефектността да може да бъде открита. 3. Мерките по параграф 2 следва да са: а) ограничени до специфични категории продукти; б) обосновани от цели от обществен интерес; и в) пропорционални от гледна точка на своята адекватност с оглед на постигането на поставените цели и да не надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. 4. Всяка държава членка, която желае да въведе или измени мярка, посочена в параграф 2, уведомява Комисията за текста на предложената мярка и представя обосновка за това как тази мярка е в съответствие с параграф 3. Комисията информира за това останалите държави членки. 5. В срок от шест месеца от получаване на уведомлението по параграф 4 Комисията може да издаде становище относно текста на предложената мярка и обосновката за тази мярка, като вземе предвид всички забележки, получени от други държави членки. Държавата членка, която желае да въведе или измени тази мярка, спира действието на тази мярка в продължение на шест месеца след уведомяването на Комисията, освен ако Комисията не даде становището си по-рано. Член 19 Прозрачност 1. Държавите членки публикуват в леснодостъпен електронен формат всички окончателни съдебни решения, постановени от техните национални апелативни съдилища или съдилища от последна инстанция във връзка с производства, образувани съгласно настоящата директива. Публикуването на такова решение се извършва съобразно националното право. 2. Комисията създава и поддържа леснодостъпна и публичнодостъпна база данни на съдебните решения, посочени в параграф 1. Член 20 Оценка До 9 декември 2030 г. и на всеки 5 години след това Комисията извършва оценка на прилагането на настоящата директива и представя доклад до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет. Тези доклади включват информация относно разходите и ползите от транспонирането на настоящата директива, сравнение с държавите от ОИСР и наличието на застраховка за отговорност за вреди, причинени от дефекти на продукти. Член 21 Отмяна и преходни разпоредби Директива 85/374/ЕИО се отменя, считано от 9 декември 2026 г. Тя обаче продължава да се прилага по отношение на продуктите, които са пуснати на пазара или са пуснати в действие преди посочената дата. Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието, поместена в приложението. Член 22 Транспониране 1. Държавите членки въвеждат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 9 декември 2026 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки. 2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 23 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 24 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите членки. ПРИЛОЖЕНИЕ Таблица на съответствието Директива 85/374/ЕИО Настоящата директива Член 1 Член 1 — Член 2, параграф 2 — Член 3 Член 2 Член 4, точка 1 — Член 4, точки 2—9, точка 11 и точки 13—18 Член 3, параграф 1 Член 4, точка 10 и член 8, параграф 1, първа алинея, букви а) и б) Член 3, параграф 2 Член 4, точка 12 и член 8, параграф 1, алинея първа, буква в), точка i) — Член 5 Член 3, параграф 3 Член 8, параграф 3 — Член 8, параграф 1, първа алинея, буква в), точки ii) и iii) и втора алинея, както и параграфи 2, 4 и 5 — Член 9 Член 4 Член 10, параграф 1 — Член 10, параграфи 2—5 Член 5 Член 12, параграф 1 — Член 12, параграф 2 Член 6 Член 7 Член 7 Член 11 Член 8 Член 13 — Член 14 Член 9, параграф 1, буква а) Член 6, параграф 1, буква а) Член 9, параграф 1, буква б) Член 6, параграф 1, буква б) — Член 6, параграф 1, буква в) — Член 6, параграф 2 Член 9, втори параграф Член 6, параграф 3 Член 10 Член 16 Член 11 Член 17, параграф 1 — Член 17, параграф 2 Член 12 Член 15 — Член 19 Член 13 Член 2, параграф 5, букви б) и в) — Член 2, параграф 5, буква а) Член 14 Член 2, параграф 3 — Член 18, параграф 1 Член 15, параграф 1, буква б Член 18, параграф 2 Член 15, параграфи 2 и 3 Член 18, параграфи 3, 4 и 5 Член 16 — Член 17 — Член 2, параграф 1 Член 20 — Член 21 Член 18 — Член 19 Член 22, параграф 1 Член 20 Член 22, параграф 2 Член 21 Член 20 — Член 23 Член 22 Член 24 ( ) Регламент (ЕС) 2022/868 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2022 г. относно европейска рамка за управление на данните и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1724 (Акт за управление на данните) (ОВ L 152, 3.6.2022 г., стр. 1). ( ) Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 г. относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (ОВ L 15, 21.1.1998 г., стр. 14). ( ) Регламент (ЕС) 2018/644 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 г. относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки (ОВ L 112, 2.5.2018 г., стр. 19). ( ) Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно дефиницията на микропредприятията, малките и средните предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).