ДИРЕКТИВА 2024-3019-ЕС пречистването на градските отпадъчни води

Директива 2024/3019/ЕС относно пречистването на градските отпадъчни води Консолидиран ТЕКСТ: 32024L3019 — BG — 12.12.2024 02024L3019 — BG — 12.12.2024 — 000.001 ►B ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/3019 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 ноември 2024 година за пречистването на градските отпадъчни води (преработен текст) (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 3019, 12.12.2024 г., стр. 1) Поправена със: ►C1 Поправка, ОВ L 90038, 16.1.2025, стр. 1 (2024/3019) ▼B ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/3019 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 ноември 2024 година за пречистването на градските отпадъчни води (преработен текст) (текст от значение за ЕИП) Член 1 Предмет С настоящата директива се определят правила относно събирането, пречистването и заустването на градски отпадъчни води с цел опазване на околната среда и човешкото здраве, в съответствие с подхода „Едно здраве“, като постепенно се намаляват емисиите на парникови газове до устойчиви равнища, подобрява се енергийният баланс на дейностите по събиране и пречистване на градските отпадъчни води и се допринася за прехода към кръгова икономика. С настоящата директива се предвиждат също така правила относно достъпа до санитарни помещения за всички, прозрачността на сектора на градските отпадъчни води, редовното наблюдение на параметрите на градските отпадъчни води, свързани с общественото здраве, и прилагането на принципа „замърсителят плаща“. Член 2 Определения За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: 1) „градски отпадъчни води“ означава някое от следните: a) битови отпадъчни води; б) смес от битови и небитови отпадъчни води; в) смес от битови отпадъчни води и градски отток; г) смес от битови и небитови отпадъчни води и градски отток; 2) „битови отпадъчни води“ означава отпадъчни води от жилищните райони, обслужващия сектор и институциите и съдържащи главно продукти на човешкия метаболизъм или от битовите дейности, или и от двете; 3) „небитови отпадъчни води“ означава отпадъчни води, различни от битови отпадъчни води и градски отток, от помещения, които се използват за извършване на търговски, промишлени или икономически дейности; 4) „агломерация“ означава зона, в която населението, изразено в еквивалент жители, съчетано или не с икономически дейности, е достатъчно концентрирано, за да е възможно градските отпадъчни води да се събират и да се отвеждат към една или повече пречиствателни станции за градски отпадъчни води или една или повече точки за окончателно заустване; 5) „градски отток“ означава отток от валежи в агломерации чрез смесени или разделни канализационни мрежи; 6) „преливане на води от интензивни валежи“ означава заустване на непречистени градски отпадъчни води от смесени канализационни мрежи във водоприемници, причинено от валежи или неизправности на системата; 7) „канализационна система“ означава система от канали, която събира и отвежда градските отпадъчни води; 8) „смесена канализационна мрежа“ означава един общ канал, който събира и отвежда градските отпадъчни води, включително градския отток; 9) „разделна канализационна мрежа“ означава канализационна мрежа, която по отделни канали събира и отвежда следните потоци: a) битови отпадъчни води; б) небитови отпадъчни води; в) смес от битови и небитови отпадъчни води; г) градски отток; 10) „1 еквивалент жители“ или „1 ЕЖ“ означава товарът от биоразградими органични вещества на ден, за които биохимичната потребност от кислород за пет дни (БПК 5 ) е 60 грама дневно; 11) „първично пречистване“ означава пречистване на градски отпадъчни води с физически или химически методи, или и с двете, включващи утаяване на неразтворените вещества или други процеси, чрез които БПК 5 на входящите отпадъчни води се понижава най-малко с 20 % преди заустването, а общото количество неразтворени вещества във входящите отпадъчни води – най-малко с 50 %; 12) „вторично пречистване“ означава пречистване на градски отпадъчни води чрез метод, който по принцип включва биологично пречистване с вторично утаяване, или чрез друг метод, който намалява биоразградимите органични вещества в градските отпадъчни води; 13) „третично пречистване“ означава пречистване на градски отпадъчни води чрез метод, с който се намаляват азотът или фосфорът, или и двете вещества в градските отпадъчни води; 14) „четвъртично пречистване“ означава пречистване на градски отпадъчни води чрез метод, с който се намалява широк спектър от микрозамърсители в градските отпадъчни води; 15) „утайки“ означава органичен и неорганичен остатък, получен от пречистването на градски отпадъчни води в пречиствателна станция за градски отпадъчни води, с изключение на чакъл, мазнини, други отломки и всякакви други отсевки и остатъци от етапа на предварителна обработка; 16) „еутрофикация“ означава обогатяване на водата с допълнителни елементи, по-специално съединения на азота или фосфора, или и на двете вещества, предизвикващи ускорено развитие на водорасли и висши растения, което води до нежелано нарушаване на равновесието на наличните водни организми и влошаване качеството на водата; 17) „микрозамърсител“ означава вещество по смисъла на определението в член 3, точка 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ), включително продукти от неговото разграждане, което обичайно е налично във водната среда, градските отпадъчни води или утайките и което дори в ниски концентрации може да се счита за опасно за околната среда или човешкото здраве въз основа на съответните критерии, установени в части 3 и 4 от приложение I към Регламент (ЕО) № 1272/2008; 18) „съотношение на разреждане“ означава съотношението между средния обем на годишния отток на водоприемниците в точката на заустване за последните пет години и средния годишен обем на заустваните градски отпадъчни води в повърхностните води за последните пет години; 19) „производител“ означава всеки производител, вносител или дистрибутор, който в рамките на професионалната си дейност пуска продукти на пазара на държава членка, включително въз основа на договори от разстояние по смисъла на определението в член 2, точка 7 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ); 20) „организация, компетентна в областта на отговорността на производителя“ означава национално призната организация, учредена с цел да съдейства на производителите при изпълнението на задълженията им по членове 9 и 10; 21) „санитарни помещения“ означава съоръжения и услуги за безопасно, хигиенично, сигурно и социално и културно приемливо управление и обезвреждане на човешка урина и фекалии, както и за смяна и обезвреждане на менструални продукти, които осигуряват неприкосновеност на личния живот и гарантират човешкото достойнство; 22) „антимикробна резистентност“ означава способността на микроорганизмите да оцелеят или да се размножават при наличието на антимикробно средство в концентрация, която обикновено е достатъчна да инхибира или да убие микроорганизми от същия вид; 23) „Едно здраве“ означава „Едно здраве“ по смисъла на определението в член 3, точка 7 от Регламент (ЕС) 2022/2371 на Европейския парламент и на Съвета ( 3 ); 24) „заинтересована общественост“ означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната, или има интерес от вземането на решение за изпълнение на задълженията, предвидени в член 6, 7 или 8 от настоящата директива; за целите на настоящото определение неправителствените организации, съдействащи за опазването на околната среда или човешкото здраве и отговарящи на всички изисквания на националното право, се считат за заинтересовани; 25) „биомедия“ означава всяка подложка, обикновено направена от пластмаса, която се използва за развитието на бактериите, необходими за пречистването на градските отпадъчни води; 26) „пускане на пазара“ означава предоставянето за първи път на даден продукт на пазара на държава членка; 27) „товар“ означава количеството биоразградимо органично вещество, измерено като БПК 5 в градските отпадъчни води, изразено в ЕЖ, или всеки замърсител или хранително вещество, изразено в единици маса за време; 28) „индивидуална система“ означава санитарно съоръжение, което събира, съхранява, пречиства или обезврежда битови отпадъчни води от сгради или части от сгради, които не са свързани с канализационна система. Член 3 Канализационни системи и изчисляване на товара на агломерациите 1. Държавите членки гарантират, че всички агломерации с ЕЖ 2 000 и повече спазват следните изисквания: a) да са снабдени с канализационни системи; б) всички техни източници на битови отпадъчни води да са свързани към канализационната система. 2. Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2035 г. агломерациите с ЕЖ 1 000 и повече, но по-малко от 2 000 , съответстват на изискванията по параграф 1. Държавите членки могат да ползват дерогация от срока, посочен в първа алинея, за максимален срок от: а) 8 години, когато към 1 януари 2025 г.: i) по-малко от 50 % от агломерациите, посочени в първа алинея, са снабдени с канализационни системи; или ii) по-малко от 50 % от товара на градските отпадъчни води на агломерациите, посочени в първа алинея, се събира в канализационни системи; б) 10 години, когато към 1 януари 2025 г.: i) по-малко от 25 % от агломерациите, посочени в първа алинея, са снабдени с канализационни системи; или ii) по-малко от 25 % от товара на градските отпадъчни води на агломерациите, посочени в първа алинея, се събира в канализационни системи. България, Хърватия и Румъния могат да ползват дерогация от срока, посочен в първа алинея, за максимален срок от: а) 12 години, когато към 1 януари 2025 г.: i) по-малко от 50 % от агломерациите, посочени в първа алинея, са снабдени с канализационни системи; или ii) по-малко от 50 % от товара на градските отпадъчни води на агломерациите, посочени в първа алинея, се събира в канализационни системи; б) 14 години, когато към 1 януари 2025 г.: i) по-малко от 25 % от агломерациите, посочени в първа алинея, са снабдени с канализационни системи; или ii) по-малко от 25 % от товара на градските отпадъчни води на агломерациите, посочени в първа алинея, се събира в канализационни системи. Когато държавите членки ползват дерогация от срока, посочен в първа алинея, те гарантират, че първата им национална програма за прилагане по член 23 включва: а) броя на агломерациите с ЕЖ 1 000 и повече, но по-малко от 2 000 , които не разполагат с цялостна канализационна система към 1 януари 2025 г.; и б) план, в който се описват подробно инвестициите, необходими за постигане на пълно съответствие по отношение на тези агломерации в рамките на удължените срокове; и в) техническите или икономическите причини, обосноваващи удължаването на срока, посочен в първа алинея. Удължаването на срока, посочен в първа алинея, се прилага само ако са изпълнени условията по втора или трета алинея, както и условията по четвърта алинея. Комисията уведомява държавите членки, ако тези условия не са изпълнени до 31 юли 2028 г. 3. Товарът на дадена агломерация, изразен в ЕЖ, се изчислява на базата на максималния среден седмичен товар, генериран от агломерацията през годината, като се изключват необичайните метеорологични ситуации, като предизвиканите от силни дъждове. 4. Канализационните системи трябва да съответстват на изискванията по част А от приложение I. Член 4 Индивидуални системи 1. Държавите членки могат да ползват дерогация от член 3 само ако изграждането на канализационна система или свързването към канализационна система не е оправдано, тъй като не носи ползи за околната среда или човешкото здраве, не е технически осъществимо или би било свързано с прекомерни разходи. В случай на дерогация от член 3 държавите членки гарантират, че индивидуалните системи за събиране, съхранение и, когато е приложимо, пречистване на градските отпадъчни води се използват в агломерации с ЕЖ 1 000 и повече или в части от тях. 2. Държавите членки гарантират, че индивидуалните системи, посочени в параграф 1, се проектират, експлоатират и поддържат по начин, който осигурява същото равнище на опазване на околната среда и човешкото здраве като вторичното и третичното пречистване, посочени в членове 6 и 7. 3. Държавите членки гарантират, че индивидуалните системи, които се използват в агломерации с ЕЖ 1 000 и повече, се регистрират в регистър. Държавите членки гарантират, че компетентният орган или друг орган, оправомощен на национално, регионално или местно равнище, извършва редовни инспекции или друг вид редовни проверки на тези системи или упражнява контрол върху тези системи по друг начин, съгласно основан на риска подход. 4. На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение с цел конкретизиране на минимални изисквания за: a) проектирането, експлоатацията и поддръжката на индивидуалните системи, посочени в параграфи 1 и 2; и б) редовните инспекции, посочени в параграф 3, включително определянето на минимална честота на тези инспекции в зависимост от вида на индивидуалните системи и съгласно основан на риска подход. Тези актове за изпълнение се приемат до 2 януари 2028 г. в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2. Свързаните с проектирането изисквания, посочени в параграф 2 и настоящия параграф, не се прилагат за индивидуалните системи, посочени в параграф 1, които са изградени преди 1 януари 2025 г. 5. Държавите членки, които използват индивидуални системи за събиране и/или пречистване на повече от 2 % от товара на градските отпадъчни води на национално равнище от агломерации с ЕЖ 2 000 и повече, предоставят на Комисията обосновка за използването на индивидуални системи. Тази обосновка трябва да: a) доказва, че условията за използване на индивидуални системи, посочени в параграф 1, са изпълнени; б) описва мерките, предприети в съответствие с параграфи 2 и 3; в) доказва спазването на минималните изисквания, посочени в параграф 4, когато Комисията е упражнила изпълнителните си правомощия съгласно същия параграф; г) доказва, че използването на индивидуалните системи не възпрепятства изпълнението от страна на държавите членки на екологичните цели, установени в член 4 от Директива 2000/60/ЕО. 6. На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение с цел определяне на формата за представяне на информацията, посочена в параграф 5. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2. Член 5 Интегрирани планове за управление на градските отпадъчни води 1. До 31 декември 2033 г. държавите членки осигуряват изготвянето на интегриран план за управление на градските отпадъчни води за дренажните райони на агломерации с ЕЖ 100 000 и повече. 2. Най-късно шест месеца след първата актуализация на плана за управление на речните басейни съгласно член 13, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО след 1 януари 2025 г., но най-късно до 22 юни 2028 г., държавите членки изготвят списък на агломерациите с ЕЖ между 10 000 и 100 000 , в които, като се вземат предвид историческите данни, моделирането и най-съвременните климатични прогнози, включително сезонните колебания, както и антропогенният натиск и оценката на въздействието, предприета в рамките на плана за управление на речните басейни, са налице едно или повече от следните условия: a) преливането на води от интензивни валежи поражда риск за околната среда или човешкото здраве; б) преливането на води от интензивни валежи представлява повече от 2 % от годишния товар събрани градски отпадъчни води за параметрите, посочени в таблица 1 и, когато е приложимо, в таблица 2 от приложение I, изчислено за дебита при сухо време; в) преливането на води от интензивни валежи възпрепятства изпълнението на някое от следните: i) изискванията, определени съгласно член 5 от Директива (ЕС) 2020/2184; ii) изискванията, определени в член 5, параграф 3 от Директива 2006/7/ЕО; iii) изискванията, определени в член 3 от Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ); iv) екологичните цели, определени в член 4 от Директива 2000/60/ЕО; v) изискванията, определени в член 1 от Директива 2008/56/ЕО; vi) изискванията, определени съгласно член 3 от Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 5 ); г) определени са съответни пунктове в разделните канализационни мрежи, където се очаква градският отток да бъде замърсен по такъв начин, че заустването му във водоприемниците да се счита за риск за околната среда или човешкото здраве или да попречи на изпълнението на някое от изискванията или екологичните цели, посочени в буква в). Държавите членки правят преглед на списъка, посочен в първа алинея, на всеки шест години след изготвянето му и при необходимост го актуализират. 3. До 31 декември 2039 г. държавите членки осигуряват изготвянето на интегриран план за управление на градските отпадъчни води за дренажните райони на агломерациите, посочени в параграф 2. 4. Интегрираните планове за управление на градските отпадъчни води се представят на Комисията при поискване. 5. Интегрираните планове за управление на градските отпадъчни води включват най-малко елементите, посочени в приложение V, и в тях се дава приоритет на зелените и сините инфраструктурни решения, когато това е възможно. 6. На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение с цел конкретизиране на: a) методиките за определяне на мерките, посочени в точка 3 от приложение V; б) методиките за определяне на алтернативни показатели за проверка дали е постигната примерната цел за намаляване на замърсяването, посочена в точка 2, буква а) от приложение V; в) формата, в който интегрираните планове за управление на градските отпадъчни води трябва да се представят на Комисията при поискване в съответствие с параграф 4. Тези актове за изпълнение се приемат до 2 януари 2028 г. в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2. 7. Държавите членки гарантират, че интегрираните планове за управление на градските отпадъчни води подлежат на преглед най-малко на всеки шест години след изготвянето им и при необходимост се актуализират. След актуализиране на списъка, посочен в параграф 2, държавите членки осигуряват изготвянето на интегрирани планове за управление за агломерациите в срок от шест години от включването им в този списък. Член 6 Вторично пречистване 1. Държавите членки гарантират, че преди заустването им във водоприемниците заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, в които се пречистват градски отпадъчни води от агломерации с ЕЖ 2 000 и повече, отговарят на съответните изисквания за вторично пречистване, посочени в част Б и таблица 1 от приложение I, в съответствие с методите за мониторинг и оценка на резултатите, предвидени в част В от приложение I. Без да се засяга възможността за използване на алтернативни методи съгласно част В, точка 1 от приложение I, максималният разрешен брой проби, които не отговарят на стойностите на параметрите от част Б и таблица 1 от приложение I, е посочен в част В и таблица 4 от приложение I. За агломерации с ЕЖ 2 000 и повече, но по-малко от 10 000 , които заустват в крайбрежни води по смисъла на определението в Директива 2000/60/ЕО и които към 1 януари 2025 г. прилагат подходящо пречистване в съответствие с член 7 от Директива 91/271/ЕИО, задължението, посочено в първа алинея, не се прилага до 31 декември 2037 г. 2. За агломерации, които заустват градски отпадъчни води в по-слабо чувствителни зони съгласно член 6, параграф 1 от Директива 91/271/ЕИО към 1 януари 2025 г., задълженията, посочени в параграф 1, първа алинея, се прилагат от 31 декември 2037 г. 3. Най-късно до 31 декември 2035 г. държавите членки гарантират, че преди заустването им във водоприемниците заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, в които се пречистват градски отпадъчни води от агломерации с ЕЖ 1 000 и повече, но по-малко от 2 000 , отговарят на съответните изисквания за вторично пречистване, посочени в част Б и таблица 1 от приложение I, в съответствие с методите за мониторинг и оценка на резултатите, предвидени в част В от приложение I. Без да се засяга възможността за използване на алтернативни методи съгласно част В, точка 1 от приложение I, максималният разрешен брой проби, които не отговарят на стойностите на параметрите от част Б и таблица 1 от приложение I, е посочен в част В и таблица 4 от приложение I. Държавите членки могат да ползват дерогация от срока, посочен в първа алинея, за максимален срок от: а) 8 години, когато към 1 януари 2025 г.: i) в по-малко от 50 % от агломерациите, посочени в първа алинея, заустванията на градските отпадъчни води подлежат на вторично пречистване на тяхната територия в съответствие с част Б и таблица 1 от приложение I; или ii) по-малко от 50 % от товара на градските отпадъчни води на агломерациите, посочени в първа алинея, подлежи на вторично пречистване на тяхната територия в съответствие с част Б и таблица 1 от приложение I; б) 10 години, когато към 1 януари 2025 г.: i) в по-малко от 25 % от агломерациите, посочени в първа алинея, заустванията на градските отпадъчни води подлежат на вторично пречистване на тяхната територия в съответствие с част Б и таблица 1 от приложение I; или ii) по-малко от 25 % от товара на градските отпадъчни води на агломерациите, посочени в първа алинея, подлежи на вторично пречистване на тяхната територия в съответствие с част Б и таблица 1 от приложение I. България, Хърватия и Румъния могат да ползват дерогация от срока, посочен в първа алинея, за максимален срок от: а) 12 години, когато към 1 януари 2025 г., i) в по-малко от 50 % от агломерациите, посочени в първа алинея, заустванията на градските отпадъчни води подлежат на вторично пречистване на тяхната територия в съответствие с част Б и таблица 1 от приложение I; или ii) по-малко от 50 % от товара на градските отпадъчни води на агломерациите, посочени в първа алинея, подлежи на вторично пречистване на тяхната територия в съответствие с част Б и таблица 1 от приложение I; б) 14 години, когато към 1 януари 2025 г. i) в по-малко от 25 % от агломерациите, посочени в първа алинея, заустванията на градските отпадъчни води подлежат на вторично пречистване на тяхната територия в съответствие с част Б и таблица 1 от приложение I; или ii) по-малко от 25 % от товара на градските отпадъчни води на агломерациите, посочени в първа алинея, подлежи на вторично пречистване на тяхната територия в съответствие с част Б и таблица 1 от приложение I. Когато държавите членки ползват дерогация от сроковете, посочени в първа алинея, те гарантират, че първата им национална програма за прилагане по член 23, включва: а) броя на агломерациите с ЕЖ 1 000 и повече, но по-малко от 2 000 , в които не се извършва вторично пречистване към 1 януари 2025 г.; и б) план, в който се описват подробно инвестициите, необходими за постигане на пълно съответствие по отношение на тези агломерации в рамките на удължените срокове; и в) техническите или икономическите причини, обосноваващи удължаванията на срока, посочен в първа алинея. Удължаването на срока, посочен в първа алинея, се прилага само ако са изпълнени условията по втора или трета алинея, както и условията по четвърта алинея. Комисията уведомява държавите членки, ако тези условия не са изпълнени до 31 юли 2028 г. 4. Заустванията на градски отпадъчни води могат да бъдат подложени на пречистване, което не е толкова строго като предвиденото в параграфи 1 и 3, до 31 декември 2045 г., когато се заустват във: a) води, разположени във високопланински региони, а именно на височина над 1 500 m, където е трудно да се приложи ефективно биологично пречистване поради ниските температури; б) дълбоки морски води, когато заустването на градски отпадъчни води е от агломерации с ЕЖ под 150 000 в по-слабо населени най-отдалечени региони по смисъла на член 349 ДФЕС, където топографията и географията на територията затрудняват прилагането на ефективно биологично пречистване; или в) градски отпадъчни води от малки агломерации с ЕЖ 1 000 и повече, но по-малко от 2 000 , разположени в региони със студен климат, където е трудно да се приложи ефективно биологично пречистване поради ниските температури, ако средната тримесечна температура на водата на входа е под 6 o C. Прилагането на първа алинея зависи от условието съответните държави членки да предоставят на Комисията подробни проучвания, доказващи, че тези зауствания не оказват неблагоприятно въздействие върху околната среда и човешкото здраве и не възпрепятстват изпълнението по отношение на водоприемниците на съответните цели за качество и на съответните разпоредби на друго приложимо право на Съюза. 5. Товарът, изразен в ЕЖ, се изчислява на базата на максималното средно седмично количество органични вещества, постъпващо в пречиствателната станция за градски отпадъчни води през годината, като се изключват необичайни метеорологични ситуации, като например предизвиканите от силни дъждове. Член 7 Третично пречистване 1. Държавите членки гарантират, че преди заустването им във водоприемниците заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, които пречистват градски отпадъчни води с товар от ЕЖ 150 000 и повече и не прилагат третично пречистване към 1 януари 2025 г., отговарят на съответните изисквания за третично пречистване в съответствие с част Б и таблица 2 от приложение I към: а) 31 декември 2033 г. за зауствания от 30 % от посочените пречиствателни станции за градски отпадъчни води; б) 31 декември 2036 г. за зауствания от 70 % от посочените пречиствателни станции за градски отпадъчни води. Най-късно до 31 декември 2039 г. държавите членки гарантират, че преди заустването им във водоприемниците заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, които пречистват градски отпадъчни води с товар от ЕЖ 150 000 и повече, отговарят на съответните изисквания за третично пречистване, посочени в част Б и таблица 2 от приложение I. 2. До 31 декември 2027 г. държавите членки изготвят и публикуват списък на зоните на своя територия, които са чувствителни към еутрофикация. Те включват в този списък информация за това дали зоните са чувствителни към фосфор или азот, или и към двете вещества. Те актуализират този списък на всеки шест години, като първата актуализация е до 31 декември 2033 г. Списъкът, посочен в първа алинея, включва зоните, посочени в приложение II. Изискването, посочено в първа алинея, не се прилага, когато дадена държава членка прилага на цялата си територия третично пречистване в съответствие с параграф 5. 3. Без да се засяга параграф 1, държавите членки гарантират, че преди заустването им в зоните, включени в списъка, посочен в параграф 2, заустванията от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, които пречистват градски отпадъчни води от агломерации с ЕЖ 10 000 и повече, отговарят на съответните изисквания за третично пречистване, посочени в част Б и таблица 2 от приложение I, най-късно до: a) 31 декември 2033 г. за 20 % от тези агломерации; б) 31 декември 2036 г. за 40 % от тези агломерации; в) 31 декември 2039 г. за 60 % от тези агломерации; г) 31 декември 2045 г. за всички такива агломерации. 4. Държавите членки могат да ползват дерогация от срока, посочен в параграф 3, буква г), за максимален срок от 8 години, при условие че: а) най-малко 50 % от съответните агломерации не прилагат третично пречистване в съответствие с изискванията, установени в Директива 91/271/ЕИО, или не отговарят на изискванията на част Б и таблица 2 от приложение I към посочената директива, към 1 януари 2025 г.; и б) първата национална програма за прилагане, представена съгласно член 23, параграф 2, включва: i) броя на агломерациите, посочени в параграф 3, в които не се извършва третично пречистване в съответствие с изискванията, установени в Директива 91/271/ЕИО, или които не отговарят на изискванията на част Б и таблица 2от приложение I към посочената директива, към 1 януари 2025 г.; ii) план, в който се описват подробно инвестициите, необходими за постигане на пълно съответствие за тези агломерации в рамките на удължения срок; и iii) техническите или икономическите причини, обосноваващи удължаването на срока, посочен в параграф 3, буква г). Удължаването на срока, посочено в настоящия параграф, поражда действие само ако са изпълнени условията по първа алинея. Комисията уведомява държавите членки, ако тези условия не са изпълнени до 31 юли 2028 г. Въпреки това пречиствателните станции за градски отпадъчни води, които пречистват товар от ЕЖ 150 000 и повече, трябва да спазят крайните срокове, определени в параграф 1. 5. Заустванията на градски отпадъчни води, посочени в параграфи 1 и 3, трябва да отговарят на съответните изисквания в част Б и таблица 2 от приложение I, в съответствие с методите за мониторинг и оценка на резултатите, предвидени в част В от приложение I. Средната годишна стойност на пробите за всеки параметър, посочен в таблица 2 от приложение I, трябва да отговаря на съответните стойности на параметрите, определени в същата таблица. 6. За пречиствателните станции за градски отпадъчни води, които са в процес на изграждане, чието третично пречистване е в процес на основно модернизиране или които са въведени в експлоатация след 31 декември 2020 г. и преди 1 януари 2025 г., изискванията по настоящия член, свързани с параметъра за азота, започват да се прилагат най-късно пет години след изтичането на крайните срокове, определени в параграфи 1 и 3. 7. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с процедурата, посочена в член 27, за изменение на част В от приложение I с цел адаптиране на методите за мониторинг и оценка на резултатите във връзка с третичното третиране към научно-техническия прогрес. 8. Чрез дерогация от параграфи 3 и 5, държавите членки могат да решат, че изискванията на параграфи 3 и 5 не се прилагат спрямо дадена пречиствателна станция за градски отпадъчни води, която е разположена в зона, включена в списъка по параграф 2, ако може да се докаже, че минималният процент на намаляване на общия товар, навлизащ във всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води от тази зона, достига: a) най-малко 75 % за общ фосфор и най-малко 75 % за общ азот, считано от 1 януари 2025 г.; б) 82,5 % за общ фосфор и 80 % за общ азот до 31 декември 2039 г.; в) 87,5 % за общ фосфор и 82,5 % за общ азот до 31 декември 2045 г. 9. За заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води с ЕЖ 10 000 и повече във водосбори на чувствителни към еутрофикация зони, включени в списъка по параграф 2, се прилагат и параграфи 3, 5 и 8. 10. Държавите членки гарантират, че заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, които са разположени в зона, включена в списъка по параграф 2, след някоя от редовните актуализации на списъка, изисквани съгласно посочения параграф, отговарят на изискванията по параграфи 3 и 5 в срок от седем години след включването им в този списък. 11. Когато броят на пречиствателните станции за градски отпадъчни води, които трябва да бъдат модернизирани, за да се постигнат на национално равнище целите, посочени в параграфи 1 и 3, не е цяло число, броят на пречиствателните станции за градски отпадъчни води се закръглява до най-близкото цяло число. В случай на равноотстояние между две цели числа, броят се закръглява надолу. Член 8 Четвъртично пречистване 1. Държавите членки гарантират, че заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, които пречистват градски отпадъчни води с товар от ЕЖ 150 000 и повече, отговарят на съответните изисквания за четвъртично пречистване на градски отпадъчни води, посочени в част Б и таблица 3 от приложение I, в съответствие с методите за мониторинг и оценка на резултатите, предвидени в част В от приложение I, преди заустването им във водоприемниците, най-късно до: a) 31 декември 2033 г. за заустванията от 20 % от тези пречиствателни станции за градски отпадъчни води; б) 31 декември 2039 г. за заустванията от 60 % от тези пречиствателни станции за градски отпадъчни води; в) 31 декември 2045 г. за всички зауствания от тези пречиствателни станции за градски отпадъчни води. Максималният разрешен брой проби, които не отговарят на стойностите на параметрите от таблица 3 от приложение I, е посочен в част В и таблица 4 от приложение I. 2. До 31 декември 2030 г. държавите членки изготвят списък на зоните на своята национална територия, в които концентрацията или натрупването на микрозамърсители от пречиствателни станции за градски отпадъчни води представлява риск за околната среда или човешкото здраве. Държавите членки правят преглед на този списък през 2033 г. и на всеки шест години след това, като при необходимост го актуализират. Списъкът, посочен в първа алинея, включва следните зони: a) водосбори за местата за черпене на вода, предназначена за консумация от човека, характеризирани в съответствие с член 8, параграф 2, буква а) от Директива (ЕС) 2020/2184, освен когато оценката на риска в съответствие с член 8, параграф 2, буква б) от посочената директива показва, че заустването на микрозамърсители от пречиствателните станции за градски отпадъчни води не представлява потенциален риск, който може да причини влошаване на качеството на водите до степен, в която би могло да представлява риск за човешкото здраве; б) води за къпане, попадащи в обхвата на Директива 2006/7/ЕО, освен когато профилът на водите за къпане, посочен в член 6 и приложение III към същата директива, показва, че заустването на микрозамърсители от градските отпадъчни води не засяга водите за къпане и не влошава здравето на къпещите се; в) зони, в които се извършват дейности, свързани с аквакултурите, по смисъла на определението в член 4, точка 25 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ), освен когато компетентните национални органи са убедени, че заустването на микрозамърсители от градските отпадъчни води не може да засегне безопасността на крайния хранителен продукт. Списъкът, посочен в първа алинея, включва и следните зони въз основа на оценка на рисковете за околната среда или човешкото здраве, породени от заустването на микрозамърсители в градските отпадъчни води: a) езера по смисъла на определението в член 2, точка 5 от Директива 2000/60/ЕО; б) реки по смисъла на определението в член 2, точка 4 от Директива 2000/60/ЕО или други водни потоци, при които коефициентът на разреждане е под 10; в) зони, в които е необходимо допълнително пречистване, за да се изпълнят изискванията, определени в директиви 2000/60/ЕО, 2006/118/ЕО и 2008/105/ЕО; г) специални защитени зони по смисъла на определението в член 1, буква л) от Директива 92/43/ЕИО на Съвета ( 7 ) и специални защитени зони, класифицирани съгласно член 4, параграф 1, четвърта алинея от Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ), съставляващи част от екологичната мрежа „Натура 2000“. д) крайбрежни води по смисъла на определението в член 2, точка 7 от Директива 2000/60/ЕО; е) преходни води по смисъла на определението в член 2, точка 6 от Директива 2000/60/ЕО; ж) морски води по смисъла на определението в член 3, точка 1 от Директива 2008/56/ЕО. Оценката на риска, посочена в трета алинея, се съобщава на Комисията при поискване. 3. На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение с цел определяне на формата на оценката на риска, посочена в параграф 2, втора алинея, и метода, който да се използва за тази оценка на риска. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2. 4. Без да се засяга параграф 1, държавите членки гарантират, че преди заустването им в зони, включени в списъка, посочен в параграф 2, заустванията на градски отпадъчни води от агломерациите с ЕЖ 10 000 и повече отговарят на съответните изисквания за четвъртично пречистване, определени в част Б и таблица 3 от приложение I, в съответствие с методите за мониторинг и оценка на резултатите, предвидени в част В от приложение I, най-късно до: a) 31 декември 2033 г. за 10 % от тези агломерации; б) 31 декември 2036 г. за 30 % от тези агломерации; в) 31 декември 2039 г. за 60 % от тези агломерации; г) 31 декември 2045 г. за 100 % от тези агломерации. Максималният разрешен брой проби, които не отговарят на стойностите на параметрите от таблица 3 от приложение I, е посочен в част В и таблица 4 от приложение I. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с процедурата, посочена в член 27, за изменение на част В от приложение I с цел адаптиране на методите за мониторинг и оценка на резултатите във връзка с четвъртичното третиране към научно-техническия прогрес. 5. Държавите членки гарантират, че заустванията на градски отпадъчни води от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, разположени в зона, включена в списъка по параграф 2 след някоя от редовните актуализации на посочения списък, изисквани съгласно същия параграф, са започнали да изпълняват изискванията, определени в параграф 4 и в част Б и таблица 3 от приложение I, в срок от седем години след включването им в този списък, но не по-късно от крайните срокове, определени в параграф 4. 6. Комисията може да приеме актове за изпълнение с цел определяне на методите за мониторинг и пробовземане, които да се използват от държавите членки за определяне на наличието и количествата в градските отпадъчни води на показателите, посочени в таблица 3 от приложение I. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2. 7. Когато броят на пречиствателните станции за градски отпадъчни води, които трябва да бъдат модернизирани, за да се постигнат на национално равнище целите, посочени в параграф 1, първа алинея, букви а) и б), не е цяло число, броят на пречиствателните станции за градски отпадъчни води се закръглява до най-близкото цяло число. В случай на равноотстояние между две цели числа, броят се закръглява надолу. 8. Без да се засягат останалите разпоредби на настоящия член, за да се гарантира, че повторното използване на пречистени градски отпадъчни води е безопасно за околната среда и човешкото здраве, държавите членки гарантират, че, когато е целесъобразно, градските отпадъчни води, които се използват повторно или се предвижда да се използват повторно, се пречистват в съответствие с изискванията за четвъртично пречистване, определени в част Б и таблица 3 от приложение I. Държавите членки гарантират, че резултатите от оценките на риска, извършени съгласно Регламент (ЕС) 2020/741, се вземат предвид, когато пречистените градски отпадъчни води се използват повторно за селскостопански цели. Член 9 Разширена отговорност на производителя 1. Държавите членки предприемат мерки, за да гарантират най-късно до 31 декември 2028 г., че производителите, които пускат на пазара някой от продуктите, изброени в приложение III, носят разширена отговорност на производителя. С посочените мерки се гарантират, че производителите поемат: a) най-малко 80 % от пълните разходи за спазване на изискванията, посочени в член 8, включително инвестициите и оперативните разходи за четвъртично пречистване на градските отпадъчни води с цел отстраняване на микрозамърсителите, произтичащи от продуктите, които пускат на пазара, и техните остатъци, и за мониторинга на микрозамърсителите, посочен в член 21, параграф 1, буква а); б) разходите за събиране и проверка на данни за продуктите, пуснати на пазара; и в) други разходи, необходими за упражняване на разширената отговорност на производителя. 2. Държавите членки освобождават производителите от разширената отговорност съгласно параграф 1, ако производителите могат да докажат, че: a) количеството на веществата, съдържащи се в продуктите, които пускат на пазара на Съюза, е под 1 тон годишно; б) веществата, съдържащи се в продуктите, които пускат на пазара, са бързо биоразградими в отпадъчните води или не генерират микрозамърсители в отпадъчните води в края на жизнения цикъл. 3. Държавите членки гарантират, че производителите, посочени в параграф 1, упражняват своята разширена отговорност на производителя колективно, чрез организация, която отговаря на минималните изисквания, определени в член 10. Държавите членки гарантират, че: a) от тези производители се изисква веднъж годишно да предоставят на организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, следното: i) годишните количества на веществата, съдържащи се в продуктите, изброени в приложение III, които пускат на пазара в рамките на професионалната си дейност; ii) информация за опасността на веществата, съдържащи се в продуктите, посочени в точка i), в градските отпадъчни води и за тяхната биоразградимост в края на жизнения им цикъл; iii) ако е приложимо — списък на продуктите, освободени в съответствие с параграф 2; б) от тези производители се изисква финансова вноска в организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, за да покрият разходите, произтичащи от разширената отговорност на производителя; в) вноската на всеки производител, посочена в буква б), се определя въз основа на количествата и опасността в градските отпадъчни води на веществата, съдържащи се в продуктите, които се пускат на пазара; г) организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, преминават годишни независими одити на финансовото си управление, включително капацитета си за покриване на разходите, посочени в параграф 1, качеството и адекватността на информацията, събрана съгласно буква а), и пропорционалността на вноските, събрани съгласно буква б); д) предприемат се необходимите мерки, за да се информират потребителите относно мерките за предотвратяване на отпадъци, системите за обратно приемане и събиране на отпадъци и въздействието на неправилните начини на изхвърляне на отпадъци от продуктите, изброени в приложение III, както и тяхната неправилна и прекомерна употреба върху събирането, пречистването и заустването на градски отпадъчни води. 4. Държавите членки гарантират, че: a) се определят ясно функциите и отговорностите на всички съответни участници, включително производителите, посочени в параграф 1, организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, частните или публичните оператори на пречиствателни станции за градски отпадъчни води и местните компетентни органи; б) се определят цели за управление на градските отпадъчни води с оглед изпълнението на изискванията и сроковете, определени в член 8, параграфи 1, 4 и 5, както и на всички други количествени или качествени цели, за които се счита, че са от значение за прилагането на разширената отговорност на производителя; в) е въведена система за докладване с цел събиране на данни за продуктите, посочени в параграф 1, пуснати на пазара от производителите, и данни за четвъртичното пречистване на градските отпадъчни води, както и други данни, които са от значение за целите на буква б) от настоящия параграф; г) компетентните органи редовно съобщават и обменят необходимите данни с други съответни компетентни органи, за да изпълнят изискванията на настоящия член и член 10. 5. На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение с цел установяване на подробни критерии за еднаквото прилагане на условието, предвидено в параграф 2, буква б), за конкретни категории продукти и тяхната биоразградимост или опасността, свързана с тях. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2, не по-късно от 31 декември 2027 г. Член 10 Минимални изисквания за организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя 1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всяка организация, компетентна в областта на отговорността на производителя, създадена съгласно член 9, параграф 3: a) има ясно определен географски обхват, съобразен с изискванията, определени в член 8; б) разполага с необходимите финансови и организационни средства за изпълнение на задълженията на производителите, произтичащи от разширената отговорност на производителя, включително финансови гаранции, за да се осигури непрекъснатост на четвъртичното пречистване на градските отпадъчни води в съответствие с член 8 при всички обстоятелства; в) оповестява публично информация относно: i) режима на собственост и членството; ii) финансовите вноски на производителите в съответствие с изискванията, посочени в член 9, параграф 3, втора алинея, буква в); iii) дейностите, които осъществява всяка година, включително ясна информация за начина, по който се използват нейните финансови средства. Държавите членки гарантират, че тези мерки включват национална процедура за удостоверяване на съответствието на организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, с изискванията, определени в настоящия параграф, преди действителното им учредяване и започване на дейност. Предоставянето на информация на обществеността съгласно настоящия член не засяга запазването на поверителността на търговската информация в съответствие с приложимото право на Съюза и национално право. 2. Държавите членки създават подходяща рамка за мониторинг и правоприлагане, за да гарантират, че организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, изпълняват своите задължения по прозрачен начин, че финансовите средства на организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, се използват правилно, и че всички участници, които носят разширена отговорност на производителя, докладват надеждни данни на компетентните органи и при поискване – на организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя. 3. Когато на територията на държава членка има няколко организации, компетентни в областта на отговорността на производителя, съответната държава членка определя най-малко една организация, която е независима от частни интереси, или възлага на публичен орган да наблюдава прилагането на член 9. 4. Всяка държава членка гарантира, че производителите, установени на територията на друга държава членка или в трета държава и пускащи продукти на пазара на съответната държава членка: a) определят юридическо или физическо лице, установено на тяхна територия, като упълномощен представител за целите на изпълнението на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя на тяхна територия; или б) предприемат мерки, равностойни на тези в буква а). 5. За да се гарантира, че системата за разширена отговорност на производителя се прилага възможно най-оптимално, по-специално от гледна точка на разходите и ползите, държавите членки организират редовни диалози относно нейното прилагане. Това може да включва оказването на подкрепа във връзка с набелязването на мерките, които да бъдат предприети от компетентните органи, наред с другото, за: a) намаляване на тежестта на микрозамърсителите при източника, и б) определяне на най-подходящите технологии за четвъртично пречистване. Държавите членки гарантират, че този диалог включва съответните заинтересовани страни и, когато е целесъобразно, сдружения на заинтересованите страни, участващи в прилагането на разширената отговорност на производителя, включително производители и дистрибутори, организации, компетентни в областта на отговорността на производителя, частни или публични оператори на пречиствателни станции за градски отпадъчни води, местни органи и организации на гражданското общество. 6. До 1 януари 2025 г. Комисията осигурява организирането на обмен на информация, опит и най-добри практики между държавите членки във връзка с прилагането на член 9 и настоящия член, и по-специално във връзка със: a) мерките за контрол на учредяването, признаването и дейността на организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя; б) мерките за контрол на изпълнението от страна на производителите на задълженията, определени в настоящата директива; в) ефективното осъществяване на: i) покриването на разходите съгласно член 9, параграф 1, и ii) контрола на методите за изчисляване на финансовите вноски на производителите от организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, съгласно член 9, параграф 3, буква в); г) освобождаването, предвидено в член 9, параграф 2; д) всякакви други въпроси, свързани с ефективното прилагане на член 9 и настоящия член; е) възможното въздействие на прилагането на изискванията, посочени в член 9, върху достъпността, наличността и финансовата достъпност на лекарствата, пуснати на пазара на Съюза. Комисията публикува резултатите от обмена на информация, опит и най-добри практики по тези и други относими аспекти и когато е целесъобразно, дава на държавите членки препоръки или насоки, или и двете. 7. Въз основа на информацията, предоставена от държавите членки, Комисията съставя и редовно актуализира списък на получените от държавите членки искания за освобождаване от страна на производителите съгласно член 9, параграф 2. При поискване този списък се предоставя на компетентните органи на държавите членки. Член 11 Енергийна неутралност 1. Държавите членки гарантират, че обследванията за енергийна ефективност по смисъла на член 2, точка 32 от Директива (ЕС) 2023/1791 на действащите пречиствателни станции за градски отпадъчни води и канализационни системи се извършват на всеки четири години. Тези обследвания включват определяне на потенциала за икономически ефективни мерки за намаляване на използваната енергия и увеличаване на използването и производството на енергия от възобновяеми източници, като се обръща специално внимание на определянето и използването на потенциала за производство на биогаз и оползотворяването и използването на отпадна топлина на място или чрез централна енергийна система, като същевременно се намаляват емисиите на парникови газове. Първите енергийни обследвания се извършват: a) до 31 декември 2028 г. за пречиствателните станции за градски отпадъчни води, които пречистват товар от ЕЖ 100 000 и повече, и канализационните системи, свързани с тях; б) до 31 декември 2032 г. за пречиствателните станции за градски отпадъчни води, които пречистват товар от ЕЖ 10 000 и повече, но по-малко от 100 000 , и канализационните системи, свързани с тях. 2. Държавите членки гарантират, че на национално равнище общата годишна енергия от възобновяеми източници по смисъла на определението в член 2, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001, генерирана на място в станцията или извън нея от или от името на собствениците или операторите на пречиствателни станции за градски отпадъчни води, които пречистват товар от ЕЖ 10 000 и повече, и независимо дали тази енергия се използва на място в станцията или извън нея от собствениците или операторите на тези станции, става равна най-малко на: a) 20 % от общата годишна енергия, използвана от такива станции, до 31 декември 2030 г.; б) 40 % от общата годишна енергия, използвана от такива станции, до 31 декември 2035 г.; в) 70 % от общата годишна енергия, използвана от такива станции, до 31 декември 2040 г.; г) 100 % от общата годишна енергия, използвана от такива станции, до 31 декември 2045 г. Енергията от възобновяеми източници, произведена от собствениците или операторите на пречиствателната станция за градски отпадъчни води или от тяхно име, не включва закупена енергия от възобновяеми източници. 3. Чрез дерогация от параграф 2, ако дадена държава членка не постигне целта, посочена в параграф 2, буква г), въпреки че е изпълнила всички мерки за енергийна ефективност и всички мерки за подобряване на производството на енергия от възобновяеми източници, по-специално набелязаните в енергийните обследвания по параграф 1, държавите членки могат по изключение да разрешат закупуването на енергия от неизкопаеми горива. Тези покупки се ограничават до максимум 35 % енергия от неизкопаеми горива във връзка с целта, посочена в параграф 2, буква г). 4. Чрез дерогация от параграф 2, ако дадена държава членка не постигне целта, посочена в параграф 2, буква в), въпреки че е изпълнила всички мерки за енергийна ефективност и всички мерки за подобряване на производството на енергия от възобновяеми източници, по-специално набелязаните в енергийните обследвания по параграф 1, държавите членки могат по изключение да разрешат закупуването на енергия от неизкопаеми горива. Тези покупки се ограничават до максимум 5 процентни пункта от целевата стойност, посочена в параграф 2, буква в). Тази дерогация се предоставя само на държави членки, които могат да докажат към 31 декември 2040 г., че 35 % от външната енергия от неизкопаеми горива съгласно параграф 3 ще трябва да бъде закупена, за да се постигне целта, посочена в параграф 2, буква г), като се вземат предвид всички мерки за енергийна ефективност и всички необходими мерки за подобряване на производството на енергия от възобновяеми източници, по-специално набелязаните в енергийните обследвания по параграф 1. 5. Комисията може да приеме акт за изпълнение за установяване на методите за оценка на изпълнението на целите по параграф 2. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2. Член 12 Трансгранично сътрудничество 1. Без да се засягат съответните съществуващи международни споразумения или договорености по екологични въпроси, свързани с водите, когато води, попадащи под юрисдикцията на държава членка, са подложени на неблагоприятното въздействие на градски отпадъчни води от друга държава членка или трета държава, държавата членка, чиито води са засегнати, съобщава тези факти на другата държава членка или третата държава и на Комисията. Тази информация се съобщава незабавно в случай на замърсяване, което би могло да засегне в значителна степен водните обекти надолу по течението. В случай на заустване, което може да засегне здравето или околната среда в друга държава членка, държавата членка, на чиято територия е настъпило заустването, гарантира незабавното информиране на компетентния орган на другата държава членка и на Комисията. 2. Държавите членки отговарят своевременно, в зависимост от вида, важността и възможните последици от инцидента, и не по-късно от един месец след съобщението от друга държава членка в съответствие с параграф 1. Засегнатите държави членки си сътрудничат за установяване на съответните зауствания и вземане на мерки при източника им за опазване на засегнатите води с цел спазване на настоящата директива. 3. Засегнатите държави членки уведомяват Комисията за сътрудничеството си по всеки от въпросите, посочени в параграф 1. Комисията участва в това сътрудничество по искане на засегнатите държави членки. Член 13 Местни климатични условия Държавите членки гарантират, че пречиствателните станции за градски отпадъчни води, изградени с цел спазване на изискванията, определени в членове 6, 7 и 8, се проектират, изграждат, експлоатират и поддържат по начин, осигуряващ достатъчна ефективност при всички нормални климатични условия на мястото, където са разположени. Без да се засягат мерките, предприети съгласно член 13, параграф 1 от Директива (ЕС) 2022/2557, сезонните колебания на товара и уязвимостта към изменението на климата се оценяват и вземат предвид при проектирането, изграждането и експлоатацията на пречиствателните станции за градски отпадъчни води и канализационните системи. Член 14 Зауствания на небитови отпадъчни води 1. Държавите членки гарантират, че за заустванията на небитови отпадъчни води в канализационните системи и в пречиствателните станции за градски отпадъчни води се прилагат предварително установени правила или специални разрешения, или и двете, от страна на компетентния орган или подходящ орган. В случай на специални разрешения за зауствания в канализационните системи и пречиствателните станции за градски отпадъчни води държавите членки гарантират, че компетентният орган: a) се консултира и информира операторите на канализационни системи и пречиствателни станции за градски отпадъчни води, в които се заустват небитови отпадъчни води, преди да издаде специалните разрешения; б) при поискване допуска операторите на канализационни системи и пречиствателни станции за градски отпадъчни води, приемащи зауствания на небитови отпадъчни води, да се запознаят със специалните разрешения, издадени във връзка с водосборите, за предпочитане преди издаването им. В случай на предварително установяване на правила за заустването в канализационните системи и пречиствателните станции за градски отпадъчни води държавите членки гарантират, че с операторите на канализационните системи и пречиствателните станции за градски отпадъчни води, в които се заустват небитови отпадъчни води, са проведени консултации преди приемането на предварително установените правила. 2. Предварително установените правила и специалните разрешения, посочени в параграф 1, гарантират, че: a) изискванията за качество на водите, определени в други правни актове на Съюза, включително директиви 2000/60/ЕО и 2008/105/ЕО, са изпълнени и че когато е приложимо, се наблюдава качеството и количеството на съответните зауствания на небитови отпадъчни води, и по-специално че товарът на замърсителите при заустването от пречиствателната станция за градски отпадъчни води не води до влошаване на състоянието на приемащия воден обект и не е пречка за постигането на такова състояние в съответствие с целите, определени в член 4 от Директива 2000/60/ЕО; б) изпусканите замърсяващи вещества не пречат на експлоатацията на пречиствателната станция за градски отпадъчни води, не увреждат канализационните системи, пречиствателните станции за градски отпадъчни води или свързаното с тях оборудване и не ограничават капацитета за оползотворяване на ресурсите, включително повторното използване на пречистените води и оползотворяването на хранителните вещества или други материали от градските отпадъчни води или утайките; в) изпусканите замърсяващи вещества не увреждат здравето на персонала, работещ в канализационните системи и пречиствателните станции за градски отпадъчни води; г) пречиствателната станция за градски отпадъчни води е проектирана и оборудвана така, че да намалява изпусканите замърсяващи вещества; д) когато пречиствателна станция за градски отпадъчни води пречиства заустванията от инсталация, притежаваща разрешително съгласно член 4 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 9 ), товарът на замърсителите от заустванията на тази инсталация не надвишава товара на замърсителите, които биха били изхвърляни, ако заустванията се изпускаха директно от инсталацията и бяха в съответствие със стойностите на емисионните ограничения, приложими в съответствие с настоящата директива. Държавите членки гарантират, че за заустването на небитови отпадъчни води в канализационните системи и пречиствателните станции за градски отпадъчни води, които заустват във водосбори за места за черпене на вода, предназначени за консумация от човека, не се издава специално разрешение или не се установяват предварително правила, които да допускат такова заустване на небитови отпадъчни води, без да се вземат предвид оценката на риска и управлението на риска на водосборите за местата за черпене на вода, предназначена за консумация от човека съгласно член 8 от Директива (ЕС) 2020/2184, и мерките за управление на риска, предприети в съответствие с посочения член. 3. Държавите членки гарантират, че компетентните органи или други подходящи органи предприемат подходящи мерки, включително преглед и, когато е необходимо, отмяна на предварително установените правила и отнемане на специалните разрешения по параграф 1, за да установят, предотвратят и намалят, доколкото е възможно, източниците на замърсяване в небитовите отпадъчни води, посочени в параграф 1 от настоящия член, когато възникне някоя от следните ситуации: a) на входовете и изходите на пречиствателната станция за градски отпадъчни води са установени замърсители, които подлежат на мониторинг по член 21, параграф 3; б) утайките, получени при пречистването на градските отпадъчни води, трябва да се използват в съответствие с Директива 86/278/ЕИО на Съвета ( 10 ); в) пречистените градски отпадъчни води трябва да се използват повторно в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/741 или да се използват повторно за цели, различни от селскостопанските; г) водоприемниците се използват за черпене на вода, предназначена за консумация от човека съгласно член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2020/2184; д) замърсяването на небитовите отпадъчни води, зауствани в канализационната система или пречиствателната станция за градски отпадъчни води, представлява риск за функционирането на съответната система или станция. 4. Предварително установените правила и специалните разрешения по параграф 1 трябва да отговарят на изискванията, определени в параграф 2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с процедурата, посочена в член 27, за изменение на изискванията, посочени в параграф 2, с цел адаптирането им към научно-техническия прогрес в областта на опазването на околната среда. 5. Специалните разрешения, посочени в параграф 1, подлежат на преглед най-малко на всеки десет години, като при необходимост се привеждат в съответствие. Предварително установените правила по параграф 1, подлежат на преглед на редовни интервали и при нужда се привеждат в съответствие. Ако характеристиките на небитовите отпадъчни води, пречиствателната станция за градски отпадъчни води или приемащия воден обект се променят значително, специалните разрешения се преразглеждат и привеждат в съответствие с тези промени. Член 15 Повторно използване на водата и зауствания на градски отпадъчни води 1. Държавите членки последователно насърчават повторното използване на пречистени отпадъчни води от всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води, когато е целесъобразно, особено в районите с недостиг на вода и за всички подходящи цели. Потенциалът за повторно използване на пречистени отпадъчни води се оценява така, че се вземат предвид плановете за управление на речните басейни, изготвени съгласно Директива 2000/60/ЕО (наричани по-долу „планове за управление на речните басейни“), и решенията на държавите членки съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/741. Държавите членки гарантират, че когато пречистените градски отпадъчни води се използват повторно или когато се предвижда повторно използване, това не застрашава екологичния отток във водоприемниците и няма неблагоприятно въздействие върху околната среда или човешкото здраве. Когато пречистените отпадъчни води се използват повторно за напояване в селското стопанство, те трябва да отговарят на изискванията по Регламент (ЕС) 2020/741. Когато съществуват стратегии за устойчивост на водите на равнището на държавите членки, в тези стратегии се разглежда възможността за предприемане на мерки за насърчаване на повторното използване на пречистени отпадъчни води и за самото повторно използване. Когато пречистените градски отпадъчни води се използват повторно за напояване в селското стопанство, държавите членки могат да предвидят дерогация от изискванията за третично пречистване, определени в част Б и таблица 2 от приложение I, за частта от пречистените градски отпадъчни води, предназначена изключително за повторно използване за напояване в селското стопанство, когато може да се докаже всяко едно от следните: a) съдържанието на хранителни вещества в повторно използваната част не надвишава нуждата от хранителни елементи на целевите култури; б) не съществуват рискове за околната среда, особено по отношение на еутрофикацията на водите в същия водосбор; в) няма рискове за човешкото здраве, особено свързани с патогенни организми; г) пречиствателната станция за градски отпадъчни води има достатъчен капацитет за пречистване или задържане на градски отпадъчни води, за да се избегнат зауствания във водоприемниците на градски отпадъчни води, които не отговарят на изискванията, определени в част Б и таблица 2 от приложение I, в съответствие с методите за мониторинг и оценка на резултатите, предвидени в част В от приложение I. 2. Държавите членки гарантират, че по отношение най-малко на всички зауствания от пречиствателни станции за градски отпадъчни води с ЕЖ 1 000 и повече се прилагат предварително установени правила или специални разрешения, или и двете. Тези правила и специални разрешения трябва да осигуряват изпълнението на изискванията, определени в част Б от приложение I. 3. Предварително установените правила и специалните разрешения, посочени в параграф 2, се преразглеждат най-малко веднъж на всеки десет години и при нужда се привеждат в съответствие. Условията на специалните разрешения се актуализират в случаите, когато характеристиките на входящите градски отпадъчни води или на заустванията от пречиствателната станция за градски отпадъчни води, или на приемащия воден обект се променят значително, за да се гарантира, че изискванията, определени в част Б от приложение I, продължават да са изпълнени. 4. Държавите членки предприемат всички мерки, необходими за адаптиране на своята инфраструктура за събиране и пречистване на градските отпадъчни води, за да се справят с увеличените товари на битови отпадъчни води, включително като изграждат нова инфраструктура, когато е необходимо. Когато се предприемат мерки в съответствие с първа алинея, се счита, че държавите членки спазват екологичните цели, определени в член 4 от Директива 2000/60/ЕО, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия: a) за изграждането или разширяването на пречиствателна станция за градски отпадъчни води за пречистването на увеличени или непречистени товари на битовите отпадъчни води се изисква предварително разрешение в съответствие с настоящата директива; б) ползите от пречиствателната станция за градски отпадъчни води по буква а) не могат, по причини, свързани с техническата осъществимост или непропорционалните разходи, да бъдат постигнати с други средства, включително чрез разглеждане на възможността за въвеждане на алтернативни точки на заустване на пречиствателните станции за градски отпадъчни води, които биха допринесли за постигане на екологичните цели, определени в член 4 от Директива 2000/60/ЕО; в) предприемат се всички технически осъществими мерки за смекчаване на последиците с цел свеждане до минимум на отрицателното въздействие на пречиствателната станция за градски отпадъчни води върху засегнатите водни обекти, като тези мерки са изложени в отделните разрешения, посочени в член 14 от посочената директива и в настоящия член; тези мерки включват, когато е необходимо, по-строги изисквания за пречистване от прилаганите преди увеличаването на товара на битовите отпадъчни води, с цел да се изпълнят изискванията на директивите, посочени в част Б, точка 6 от приложение I към настоящата директива; г) предприети са всички технически осъществими мерки за смекчаване на последиците с цел да се сведе до минимум отрицателното въздействие на други дейности, предизвикващи подобен натиск в същите водни обекти. Ако невъзможността да се предотврати влошаване или да се постигнат екологичните цели, определени в член 4 от Директива 2000/60/ЕО, в повърхностен воден обект произтича от наличието на предходно разрешение по буква а), в разрешението се посочват изрично и условията, посочени във втора алинея, се разясняват в плановете за управление на речните басейни. Член 16 Биоразградими небитови отпадъчни води 1. Държавите членки определят изисквания за заустването на биоразградими небитови отпадъчни води, които са подходящи за естеството на съответния стопански сектор и осигуряват най-малко същото равнище на опазване на околната среда като изискванията, определени в част Б от приложение I. 2. Изискванията, посочени в параграф 1, се прилагат, когато са изпълнени следните условия: a) отпадъчните води са от инсталации за пречистване на товар от ЕЖ 4 000 и повече, които принадлежат на промишлените сектори, изброени в приложение IV, и които не извършват нито една от дейностите, изброени в приложение I към Директива 2010/75/ЕС; и б) отпадъчните води не навлизат в пречиствателна станция за градски отпадъчни води, преди да бъдат заустени във водоприемници (т.нар. „директно заустване“). Член 17 Наблюдение на градските отпадъчни води 1. Държавите членки създават национална система за сътрудничество и координация между компетентните органи, отговарящи за общественото здраве, и компетентните органи, отговарящи за пречистването на градските отпадъчни води, по отношение на: a) определянето на съответните параметри, свързани с общественото здраве, които трябва да бъдат наблюдавани най-малко на входа на пречиствателните станции за градски отпадъчни води, като се вземат предвид наличните препоръки, наред с другото, на Европейския център за профилактика и борба срещу заболяванията (ECDC), Органа за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA) и Световната здравна организация (СЗО), като например: i) вирус SARS-CoV-2 и неговите варианти; ii) полиовирус; iii) грипен вирус; iv) нови патогени; v) всякакви други параметри, свързани с общественото здраве, които компетентните органи считат от значение за мониторинга; б) ясното разпределение на функциите, отговорностите и разходите между операторите и съответните компетентни органи, включително свързаните с пробовземане и анализ; в) определянето на местоположението и честотата на пробовземане и анализ на градските отпадъчни води за всеки параметър, свързан с общественото здраве, определен в съответствие с буква а), като се вземат предвид наличните здравни данни и нуждите от данни в областта на общественото здраве, както и, когато е приложимо, местната епидемична ситуация; г) организирането на подходящо и навременно съобщаване на резултатите от мониторинга на компетентните органи, отговарящи за общественото здраве, и - когато е приложимо - на компетентните органи за питейната вода, за да се улесни прилагането на член 8 от Директива (ЕС) 2020/2184, и на платформите на Съюза, когато такива платформи са налични, и в съответствие с приложимото право за защита на личните данни. 2. Когато компетентният орган, отговарящ за общественото здраве в дадена държава членка, е обявил извънредна ситуация в областта на общественото здраве, съответните параметри, свързани с общественото здраве, се наблюдават в градските отпадъчни води чрез представително разпределение на населението на държавата членка, доколкото съответните параметри, свързани с общественото здраве, се наблюдават в градски отпадъчни води. Мониторингът продължава, докато компетентният орган обяви, че извънредната ситуация в областта на общественото здраве е приключила, или за по-дълъг срок, ако същият компетентен орган счита, че това е полезно за други цели. За да определи дали е налице извънредна ситуация в областта на общественото здраве, компетентният орган взема предвид решенията на Комисията, приети съгласно член 23, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2371, оценките на ECDC и решенията на (СЗО), взети в съответствие с Международните здравни правила. 3. По отношение на агломерациите с ЕЖ 100 000 и повече държавите членки осигуряват извършването на мониторинг на антимикробната резистентност в градските отпадъчни води най-късно до последния ден от втората година след датата на приемане на акта за изпълнение, посочен във втора алинея. До 2 юли 2026 г. Комисията приема актове за изпълнение с цел определяне на минималната честота на пробовземане и хармонизираната методика за измерване на антимикробната резистентност в градските отпадъчни води, като взема предвид най-малко всички налични данни от националните органи в областта на общественото здраве и националните органи, отговарящи за мониторинга на антимикробната резистентност. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2. 4. Резултатите от мониторинга, посочен в настоящия член, се докладват в съответствие с член 22, параграф 1, буква з). Член 18 Оценка и управление на риска 1. До 31 декември 2027 г. държавите членки набелязват и оценяват рисковете за околната среда и човешкото здраве, причинени от заустванията на градски отпадъчни води, като отчитат сезонните колебания и екстремните явления, и най-малко рисковете, свързани със следното: a) качеството на водните обекти, използвани за черпене на вода, предназначена за консумация от човека съгласно член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2020/2184; б) качеството на водите за къпане, попадащи в обхвата на Директива 2006/7/ЕО; в) качеството на водни обекти, в които се извършват дейности, свързани с аквакултурите по смисъла на определението в член 4, точка 25 от Регламент (ЕС) № 1380/2013; г) състоянието на приемащия подземен воден обект по смисъла на определението в член 2, точка 19 от Директива 2000/60/ЕО, както и всички други екологични цели, определени в член 4 от същата директива, за приемащия подземен воден обект; д) състоянието на морската среда по смисъла на определението в член 3, точка 5 от Директива 2008/56/ЕО; е) състоянието на приемащия повърхностен воден обект по смисъла на определението в член 2, точка 17 от Директива 2000/60/ЕО, както и всички други екологични цели, определени в член 4 от същата директива, за приемащия повърхностен воден обект. 2. Когато са набелязани рискове в съответствие с параграф 1, държавите членки приемат подходящи мерки за преодоляването им, включително, когато е целесъобразно, следното: a) предприемане на допълнителни мерки за предотвратяване и намаляване на замърсяването от градски отпадъчни води при източника, когато това е необходимо за запазване на качеството на приемащия воден обект, в допълнение към мерките, посочени в член 14, параграф 3; б) създаване на канализационни системи в съответствие с член 3 за агломерации с ЕЖ под 1 000 ; в) прилагане на вторично пречистване в съответствие с член 6 към зауствания на градски отпадъчни води от агломерации с ЕЖ под 1 000 ; г) прилагане на третично пречистване в съответствие с член 7 към зауствания на градски отпадъчни води от агломерации с ЕЖ под 10 000 ; д) прилагане на четвъртично пречистване в съответствие с член 8 към зауствания на градски отпадъчни води от агломерации с ЕЖ под 10 000 , по-специално когато градските отпадъчни води се заустват във водни обекти, използвани за черпене на вода, предназначена за консумация от човека, води за къпане, водоеми, в които се извършват дейности, свързани с аквакултури, както и когато пречистените градски отпадъчни води се използват повторно за селскостопански цели; е) изготвяне на интегрирани планове за управление на градските отпадъчни води в съответствие с член 5 за агломерации с ЕЖ под 10 000 и приемане на мерките, посочени в приложение V; ж) прилагане на изисквания за пречистването на събраните градски отпадъчни води, които са по-строги от изискванията, посочени в част Б от приложение I. 3. Считано от 31 декември 2033 г., набелязаните в съответствие с параграф 1 от настоящия член рискове подлежат на преглед на всеки шест години, като този преглед се съгласува с графика за преглед на плановете за управление на речните басейни. В съответните планове за управление на речните басейни и в националните програми за прилагане по член 23 се включва обобщение на набелязаните рискове, придружено от описание на мерките, приети в съответствие с параграф 2 от настоящия член, като се съобщава на Комисията при поискване. Това обобщение се оповестява публично. Член 19 Достъп до санитарни помещения Без да се засягат принципите на субсидиарност и пропорционалност и като се отчитат местните и регионалните перспективи и особености по отношение на санитарните помещения, държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да осигурят достъп до санитарни помещения за всички, по-специално за уязвимите и маргинализираните групи. За тази цел до 12 януари 2029 г. държавите членки: a) определят кои са хората без достъп или с ограничен достъп до санитарни съоръжения, като обръщат специално внимание на уязвимите и маргинализираните групи, и посочват причините за липсата на такъв достъп; б) оценяват възможностите за подобряване на достъпа до санитарни съоръжения за тези хора; в) за всички агломерации с ЕЖ 10 000 и повече насърчават създаването на достатъчен брой санитарни съоръжения на обществени места, достъпът до които е свободен, и по-специално за жените – безопасен, и осигуряват предоставянето на подходяща информация за тези съоръжения на обществеността; г) за всички агломерации с ЕЖ 5 000 и повече насърчават компетентните органи да осигурят достатъчен брой безплатни санитарни съоръжения в обществените сгради, и по-специално в административните сгради; д) насърчават осигуряването на санитарни съоръжения за всички, безплатно или срещу ниска такса за обслужване, в ресторанти, магазини и подобни частни обекти, достъпни за обществеността. Член 20 Оползотворяване на утайките и ресурсите 1. Държавите членки насърчават оползотворяването на ценни ресурси и предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че управлението на утайките съответства на йерархията на отпадъците, предвидена в член 4 от Директива 2008/98/ЕО. Управлението на утайките: a) увеличава максимално предотвратяването; б) включва подготовка за повторно използване, рециклиране и други видове оползотворяване на ресурсите, по-специално на фосфор и азот, като се вземат предвид националните или местните възможности за оползотворяване; и в) свежда до минимум неблагоприятните последици за околната среда и човешкото здраве. 2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с процедурата, посочена в член 27, за допълване на настоящата директива чрез определяне на комбинирана минимална степен на повторно използване и рециклиране за фосфор от утайки и градски отпадъчни води, които не се използват повторно съгласно дерогацията по член 15, параграф 1, като се вземат предвид наличните технологии и ресурси и икономическата жизнеспособност на оползотворяването на фосфора, както и съдържанието на фосфор в утайките и степента на насищане на националния пазар с органичен фосфор от други източници, като същевременно се гарантира, че е налице безопасно управление на утайките и не се наблюдава неблагоприятно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Комисията приема тези делегирани актове до 2 януари 2028 г. Член 21 Мониторинг 1. Държавите членки гарантират, че компетентните органи или други съответни органи наблюдават: a) заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, за да проверят съответствието им с изискванията по част В от приложение I, съгласно методите за мониторинг и оценка на резултатите, предвидени в част В от приложение I; този мониторинг включва товарите и концентрацията на параметрите, изброени в част Б от приложение I; б) количествата, състава и предназначението на утайките, като вземат предвид изискванията на Директива 86/278/ЕИО по отношение на утайките, предназначени за използване в селското стопанство; в) годишните и месечните количества на градските отпадъчни води, използвани повторно за напояване в селското стопанство, за които се прилага дерогацията, посочена в член 15, параграф 1; съдържанието на хранителни елементи в частта от градските отпадъчни води, която се използва повторно за напояване в селското стопанство, и периода, през който тази част се използва повторно, в сравнение с месечните нужди от вода и хранителни елементи на културите, към които са насочени тези повторно използвани градски отпадъчни води; г) парниковите газове, включително най-малко CO 2 , N 2 O, CH 4 , отделени от пречиствателните станции за градски отпадъчни води с ЕЖ 10 000 и повече, чрез анализ, изчисления или моделиране, когато е целесъобразно; д) енергията, използвана и произведена от собствениците на пречиствателни станции за градски отпадъчни води, които пречистват с товар от ЕЖ 10 000 и повече, или от операторите на такива станции, независимо дали се използва или е произведена на място в станцията или извън нея, в съответствие с изискванията, посочени в член 11, параграф 2, както и енергията, закупена съгласно дерогациите, посочени в член 11, параграфи 3 и 4. 2. За всички агломерации, посочени в член 5, параграфи 1 и 3, държавите членки гарантират, че компетентните органи, други съответни органи или операторите на канализационната система извършват в съответните точки представителен мониторинг на преливанията на води от интензивни валежи във водните обекти и на заустванията на градския отток от разделните системи, за да направят оценка на концентрацията и товарите на параметрите, изброени в таблица 1 от приложение I, и когато е приложимо, в таблица 2, както и на съдържанието на пластмасови микрочастици и съответните замърсители. Държавите членки могат да използват резултатите от този мониторинг за целите на моделирането, когато е целесъобразно. 3. За всички агломерации с ЕЖ 10 000 и повече държавите членки гарантират, че компетентните органи или други съответни органи наблюдават, на входа и изхода на пречиствателните станции за градски отпадъчни води, концентрацията и товарите в градските отпадъчни води на следните елементи: a) замърсителите, които се очаква да бъдат открити в градските отпадъчни води, изброени във: i) приложения VIII и X към Директива 2000/60/ЕО, приложение I към Директива 2008/105/ЕО, приложение I към Директива 2006/118/ЕО и част Б от приложение II към Директива 2006/118/ЕО; ii) приложението към Решение 2455/2001/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 11 ); iii) приложение II към Регламент (ЕО) № 166/2006; iv) приложения I и II към Директива 86/278/ЕИО; б) параметрите, изброени в част Б от приложение III към Директива (ЕС) 2020/2184, когато градските отпадъчни води се заустват във водосбор, посочен в член 8 от същата директива, съгласно която за перфлуороалкилирани и полифлуороалкилирани съединения (PFAS) държавите членки могат да изберат да използват един или и двата параметъра „общо PFAS“ и „сума на PFAS“, когато е налична методика в съответствие с акта за изпълнение, посочен в параграф 5; в) параметрите, изброени в приложение I към Директива 2006/7/ЕО, когато има преки зауствания от пречиствателни станции за градски отпадъчни води във води за къпане през сезона за къпане, което може да е пречка за спазването на Директива 2006/7/ЕО; г) наличието на пластмасови микрочастици; Замърсителите и параметрите, посочени в букви а) и б), могат да бъдат изключени от мониторинга по настоящия параграф, ако може да се докаже, наред с другото въз основа на резултатите от мониторинга, че те не се наблюдават в градските отпадъчни води. За всички агломерации с ЕЖ над 10 000 държавите членки гарантират, че компетентните органи или други съответни органи извършват мониторинг за наличието на пластмасови микрочастици в утайките, когато това е целесъобразно, и по-специално когато те се използват повторно в селското стопанство. Мониторингът по настоящия параграф се извършва със следната честота: a) най-малко две проби годишно, с максимум 6 месеца между пробите, за агломерации с ЕЖ 150 000 и повече; б) най-малко една проба на всеки две години за агломерации с ЕЖ между 10 000 и 150 000 . Тази честота на мониторинга може да бъде намалена наполовина през следващите години, ако резултатите от мониторинга на замърсителите по настоящия параграф са под концентрациите по приложимите стандарти за качество на околната среда съгласно Директива 2008/105/ЕО при три последователни проби. Честотата на мониторинга следва да подлежи на преглед най-малко веднъж годишно. 4. На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение с цел определяне на методиките за измерване, оценка и моделиране на преките и непреките емисии на парникови газове, отделяни от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, и на пластмасовите микрочастици в градските отпадъчни води и утайките. Тези актове за изпълнение се приемат до 2 юли 2027 г. в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2. 5. Комисията приема актове за изпълнение с цел определяне на методиката за измерване на „общо PFAS“ и „сума на PFAS“ в градските отпадъчни води. Тези актове за изпълнение се приемат до 2 януари 2027 г. в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2. 6. Въз основа на доклада на държавите членки Комисията може да приема актове за изпълнение с цел изготвяне на минимален списък на съответните замърсители, които е вероятно да бъдат открити в градските отпадъчни води, и разработване на методика за определяне на съответните замърсители, които е вероятно да бъдат открити в градски отпадъчни води, като се вземат предвид местните условия и оценката на риска, извършена съгласно съответното право на Съюза, както и критериите и честотата за преглед на изключването на някои замърсители съгласно параграф 3, втора алинея от настоящия параграф. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2. Член 22 Информация относно мониторинга на прилагането 1. Със съдействието на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) държавите членки: a) до 31 декември 2028 г. създават набор от данни, който съдържа информацията, събрана в съответствие с член 21, включително информацията относно параметрите, посочени в член 21, параграф 1, буква а), и резултатите от изпитванията по отношение на критериите за проби, които отговарят/не отговарят на стойностите, определени в част В от приложение I, и след това актуализират ежегодно тези данни; б) до 31 декември 2028 г. създават набор от данни, в който се посочва процентът на градските отпадъчни води, които се събират и пречистват в съответствие с член 3, и след това актуализират ежегодно тези данни; в) до 31 декември 2028 г. създават набор от данни, който съдържа информация за прилагането на член 4, параграф 5 и за процента от товара на градските отпадъчни води от агломерации с ЕЖ над 2 000 , който се пречиства в индивидуални системи, и след това актуализират ежегодно тези данни; г) до 31 декември 2028 г. създават набор от данни, който съдържа информация за броя на събраните проби и броя на пробите, взети в съответствие с част В от приложение I, които не са съответствали на параметрите, и след това актуализират ежегодно тези данни; д) до 12 януари 2029 г. създават набор от данни, който съдържа информация за мерките, предприети с цел подобряване на достъпа до санитарни помещения в съответствие с член 19, букви а), б) и в), включително информация за дела от населението, който има достъп до санитарни помещения в агломерации с ЕЖ 10 000 и повече, и след това актуализират тези данни на всеки шест години; е) до 31 декември 2030 г. създават набор от данни, който съдържа информация за емисиите на парникови газове с разбивка по различни газове и за общата използвана енергия и енергията от възобновяеми източници, произведена от всяка пречиствателна станция за градски отпадъчни води с ЕЖ 10 000 и повече, както и изчисление на процента на постигане на целите, определени в член 11, параграф 2, процента на закупената енергия от източници на неизкопаеми горива, заедно с разбивка, ако е налична, на различните видове използвани източници на енергия от неизкопаеми горива, когато се ползва дерогацията, посочена в член 11, параграф 3, и след това актуализират ежегодно тези данни; ж) до 31 декември 2030 г. създават набор от данни, който съдържа информация за мерките, предприети в съответствие с точка 3 от приложение V, и след това актуализират ежегодно тези данни; з) до 31 декември 2030 г. създават набор от данни, който съдържа резултатите от мониторинга по член 17, параграфи 1 и 3, и след това актуализират ежегодно тези данни; и) до 31 декември 2030 г. създават набор от данни, който съдържа списък на зоните, определени като чувствителни към еутрофикация, и актуализират тези данни в съответствие с член 7, параграф 2; й) до 31 декември 2030 г. създават набор от данни, който съдържа списък на зоните, в които е установено, че концентрацията или натрупването на микрозамърсители представлява риск за околната среда или човешкото здраве, и актуализират тези данни в съответствие с член 8, параграф 2; к) когато се използват биомедии, до 31 декември 2030 г. създават набор от данни, който съдържа информация за вида на използваните биомедии и кратко описание на мерките, предприети от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, използващи биомедии, за предотвратяване на разливи в околната среда, и след това актуализират тези данни на всеки пет години; л) до 31 декември 2030 г. създават набор от данни, който съдържа резултатите от мониторинга, посочен в член 21, параграф 1, буква в), със сравнение на месечните нужди от вода и хранителни елементи на културите, към които е насочена повторно използваната част от пречистените градски отпадъчни води съгласно член 15, параграф 1, и ежегодно актуализират тези данни. 2. Държавите членки гарантират, че Комисията и ЕАОС имат достъп до наборите от данни, посочени в параграф 1. 3. Информацията, докладвана от държавите членки в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 166/2006, се взема предвид при докладването, изисквано съгласно настоящия член за замърсителите, свързани с градските отпадъчни води. По отношение на информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, ЕАОС предоставя на обществеността достъп до съответните данни чрез Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители, създаден съгласно Регламент (ЕО) № 166/2006. 4. На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение с цел определяне на формата на информацията, която се предоставя съгласно параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2, до 31 декември 2028 г. за информацията, посочена в параграф 1, букви д), е), ж), з), й), к) и л). Комисията може да приема актове за изпълнение с цел определяне на формата на информацията, която се предоставя в съответствие с параграф 1, букви а), б), в), г) и и). Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2. Член 23 Национална програма за прилагане 1. До 1 януари 2028 г. държавите членки изготвят национална програма за прилагане на настоящата директива. Тези програми включват: a) оценка на степента на прилагане на членове 3 – 8; б) определянето и планирането на инвестициите, необходими за прилагането на настоящата директива за всяка агломерация, включително примерна финансова оценка, и когато е налична, оценка на финансовите вноски в организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, учредени в съответствие с член 10, и даване на приоритет на инвестициите, свързани с размера на агломерацията и степента на въздействие върху околната среда на заустването на непречистените градски отпадъчни води, както и съответните рискове за околната среда или човешкото здраве; в) прогноза за инвестициите, необходими за обновяване, модернизиране или замяна на съществуващата инфраструктура за градски отпадъчни води, включително канализационните системи, въз основа на амортизационните коефициенти и техническите и оперативните условия, с цел предотвратяване на евентуални течове, проникване и неправилно свързване на приток в канализационните системи и използване, когато е целесъобразно, на цифрови инструменти; г) определяне или най-малко посочване на възможни източници на публично финансиране, когато такова е необходимо за допълване на потребителските такси; д) всяка информация, изисквана съгласно член 6, параграф 3 и член 7, параграф 4, когато е приложимо. Държавите членки могат да продължат да използват наличното финансиране от Съюза за прилагането на настоящата директива, за да се гарантира, че всички граждани се възползват в еднаква степен от ефективното събиране и пречистване на градските отпадъчни води. Държавите членки се насърчават също така да обменят най-добри практики относно начините за подобряване на усвояването на фондовете на Съюза. Когато при изпълнението на националната програма за прилагане дадена държава членка установи, че поради необходимостта от опазване на културното наследство, в конкретни зони не е възможно да се спази срокът, посочен в член 3, параграф 2, или срокът, посочен в член 6, параграф 3, или и двата, тя актуализира своята национална програма за прилагане. Тази актуализация включва списък на агломерациите със засегнати зони, подробна обосновка, доказваща, че изграждането на необходимата инфраструктура е особено затруднено поради необходимостта от опазване на културното наследство, както и коригиран график за завършване на необходимата инфраструктура в тези зони. Удължаването на сроковете, посочени в член 3, параграф 2 и член 6, параграф 3, трябва да е съобразено с особеностите на всяка отделна зона, като е възможно най-кратко и не надвишава 8 години. Актуализираната национална програма за прилагане се представя на Комисията до 31 декември на годината на съответната актуализация. 2. До 1 януари 2028 г. държавите членки представят на Комисията своите национални програми за прилагане, освен ако не докажат, че са постигнали съответствие с членове 3 – 8 въз основа на резултатите от мониторинга по член 21. 3. Държавите членки актуализират своите национални програми за прилагане най-малко на всеки 6 години. Те ги представят на Комисията до 31 декември на годината на актуализацията, освен когато могат да докажат, че са постигнали съответствие с членове 3 – 8. 4. На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение с цел определяне на методите и форматите за представяне на националните програми за прилагане. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2. Член 24 Информация за обществеността 1. Държавите членки гарантират, че за всяка агломерация с ЕЖ над 1 000 или за всеки съответен административен район на обществеността се предоставя по лесен за ползване и персонализиран начин онлайн достъп до подходяща, леснодостъпна и актуална информация за събирането и пречистването на градските отпадъчни води. Информацията включва най-малко данните, изброени в приложение VI. Информацията, посочена в параграф 1, се предоставя и по друг начин при обосновано искане. 2. Освен това, когато разходите се възстановяват изцяло или частично чрез система за определяне на тарифи за водата, държавите членки гарантират, че всички домакинства в агломерации с ЕЖ над 10 000 и за предпочитане с ЕЖ над 1 000 , свързани с канализационни системи, получават редовно и най-малко веднъж годишно, в най-подходящата и леснодостъпна форма, например в своята фактура, ако има такава, или чрез цифрови средства, като например интелигентни приложения или уебсайт, без да се налага да я изискват, следната информация: a) информация за съответствието на събирането и пречистването на градските отпадъчни води с членове 3, 4, 6, 7 и 8, включително сравнение между действителните изпускания на замърсители във водоприемниците с ограниченията, определени в част Б и таблици 1, 2 и 3 от приложение I; тази информация се представя по начин, който позволява лесно сравняване, например под формата на процент на съответствие; б) действителен или приблизителен обем на събираните и пречиствани градски отпадъчни води за година или за период на фактуриране за домакинството или за свързания обект в кубични метри, заедно с тенденциите и цената на събирането и пречистването на градски отпадъчни води за това домакинство (разходи за литър и кубичен метър); в) сравнение на годишния обем на градските отпадъчни води, събирани и пречиствани за домакинството на година, и средния обем на домакинство в съответната агломерация; г) връзка към онлайн съдържанието, посочено в параграф 1. Когато няма налична информация относно индивидуалното потребление, информацията, посочена в букви а) – г), се предоставя на равнище агломерация по удобен за ползване начин, чрез уебсайт или интелигентно приложение. 3. Комисията може да приема делегирани актове в съответствие с член 27 с цел изменение на параграф 2 от настоящия член и приложение VI чрез актуализиране на информацията, която се предоставя на обществеността онлайн и на домакинствата, свързани към канализационните системи, с оглед адаптиране на тези изисквания към техническия прогрес и наличието на данни в тази област. 4. Комисията може да приема актове за изпълнение с цел определяне на формата и методите за представяне на информацията, която се предоставя съгласно параграфи 1 и 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2. Член 25 Достъп до правосъдие 1. Държавите членки гарантират, че в съответствие с приложимата национална правна система членовете на заинтересованата общественост имат достъп до процедура за обжалване пред съд или друг създаден със закон независим и безпристрастен орган за оспорване на материалната или процесуалната законосъобразност на решенията, действията или бездействията, за които се прилагат членове 6, 7 или 8, когато е изпълнено най-малко едно от следните условия: a) имат достатъчен интерес; б) поддържат, че е накърнено право, когато административнопроцесуалното право на държавата членка изисква това като предварително условие. Всяка процедура за обжалване трябва да е справедлива, безпристрастна и своевременна, да не е прекомерно скъпа и да осигурява адекватни и ефективни средства за правна защита, включително при необходимост правна защита под формата на принудителни мерки. 2. Процесуалната легитимация за участие в процедурата за обжалване не трябва да зависи от функциите, които членът на заинтересованата общественост е имал по време на етапа на участие в процедурите по вземане на решения съгласно настоящата директива. 3. Държавите членки определят на какъв етап могат да бъдат оспорвани решенията, действията или бездействията, посочени в параграф 1. 4. Държавите членки гарантират, че на обществеността се предоставя практическа информация относно достъпа до процедурите за административно и съдебно обжалване, посочени в настоящия член. Член 26 Обезщетение 1. Държавите членки гарантират, че в случаите, когато са нанесени вреди на човешкото здраве в резултат на нарушение на национални мерки, приети съгласно настоящата директива, засегнатите лица имат право да искат и да получат обезщетение за тези вреди от съответните физически или юридически лица в съответствие с националните правила. 2. Държавите членки гарантират, че като част от заинтересованата общественост неправителствени организации, съдействащи за опазването на околната среда или на човешкото здраве и отговарящи на всички изисквания на националното право, могат да представляват засегнатите лица. Държавите членки гарантират, че иск за нарушение, от което са претърпени вреди, не може да бъде предявен два пъти от засегнатите лица и от неправителствените организации, посочени в настоящия параграф. 3. Държавите членки гарантират, че националните правила и процедури, отнасящи се до искове за обезщетение, се изготвят и прилагат по такъв начин, че да не водят до невъзможно или прекомерно трудно упражняване на правото на обезщетение за вреди, причинени от нарушение в съответствие с параграф 1. 4. Държавите членки могат да определят давностни срокове за предявяване на искове за обезщетение по параграф 1. Тези срокове не започват да текат, преди нарушението да е преустановено, а лицето, предявило иск за обезщетение, да е узнало или да може основателно да се очаква да е узнало, че е претърпяло вреди от нарушение по параграф 1. 5. Държавите членки гарантират, че на обществеността се предоставя информация относно правото да се търси обезщетение за вреди. Член 27 Упражняване на делегирането 1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 7, параграф 7, член 8, параграф 4, член 14, параграф 4, член 20, параграф 2 и член 24, параграф 3, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 1 януари 2025 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. 3. Делегирането на правомощия, посочено в член 7, параграф 7, член 8, параграф 4, член 14, параграф 4, член 20, параграф 2 и член 24, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. 5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета. 6. Делегиран акт, приет съгласно член 7, параграф 7, член 8, параграф 4, член 14, параграф 4, член 20, параграф 2 или член 24, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. Член 28 Процедура на комитет 1. Комисията се подпомага от Комитета за адаптиране към научно-техническия прогрес и изпълнение на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води, създаден с Директива 91/271/ЕИО. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011. 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Член 29 Санкции 1. Без да се засягат задълженията на държавите членки съгласно Директива (ЕС) 2024/1203 на Европейския парламент и на Съвета ( 12 ), държавите членки установяват система от санкции за нарушения на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. 2. Държавите членки гарантират, че установените съгласно настоящия член санкции са надлежно съобразени, доколкото е приложимо, със следните фактори: a) естеството, тежестта и степента на нарушението; б) когато е приложимо, дали нарушението е извършено умишлено, или по небрежност; в) населението или околната среда, засегнати от нарушението, като се взема предвид въздействието на нарушението върху целта за постигане на висока степен на опазване на околната среда и човешкото здраве; г) дали нарушението е извършено еднократно, или многократно; д) финансовото състояние на отговорното физическо или юридическо лице. 3. Държавите членки без необосновано забавяне уведомяват Комисията за правилата и мерките, посочени в параграф 1, и я уведомяват за всяко последващо изменение, което ги засяга. Член 30 Оценка 1. До 31 декември 2033 г. и до 31 декември 2040 г. Комисията извършва оценка на настоящата директива въз основа по-специално на следните елементи: a) опита, натрупан при прилагането на настоящата директива; б) наборите от данни, посочени в член 22, параграф 1; в) съответните научни, аналитични и епидемиологични данни, включително резултатите от научноизследователски проекти, финансирани от Съюза; г) препоръките на СЗО, когато има такива. Тази оценка съдържа най-малко анализ на: a) целесъобразността на параметрите, свързани с обществено здраве, посочени в член 17, параграф 1, които трябва да бъдат наблюдавани от държавите членки; б) добавената стойност на задължителния мониторинг на конкретни параметри, свързани с общественото здраве; в) евентуалната необходимост от адаптиране на списъка на продуктите, които да бъдат обхванати от разширената отговорност на производителя, към промените в гамата от продукти, предлагани на пазара, подобрените познания за наличието на микрозамърсители в градските отпадъчни води, тяхното въздействие върху околната среда и общественото здраве, данните, произтичащи от новите задължения за мониторинг на микрозамърсителите на входа и изхода на пречиствателните станции за градски отпадъчни води, и анализа на необходимостта от преразглеждане на условието за освобождаване от разширената отговорност на производителя съгласно член 9, параграф 2, буква а); г) добавената стойност и целесъобразността на изискването за задължителни национални планове за повторно използване на водите, включително национални цели и мерки, като се отчита развитието на политиките и правото на Съюза, свързани с управлението на водите; д) целта за енергийна неутралност, за да се анализира техническата и икономическата осъществимост и ползите за околната среда и климата от постигането на по-голяма енергийна автономност на сектора; е) възможностите за измерване на преките и непреките емисии на парникови газове, отделяни от сектора за пречистването на градските отпадъчни води, включително емисиите на парникови газове, различни от посочените в член 21, параграф 1, буква г), и за установяване на изисквания за действителни измервания във връзка с мониторинга, като се вземат предвид най-новите методики за измерване на емисиите на парникови газове от сектора на пречистването на градските отпадъчни води, утвърдени от Междуправителствения комитет по изменението на климата; ж) възможното въздействие върху функционирането на вътрешния пазар на потенциално различаващите се проценти на участие за производителите, определени от държавите членки и посочени в член 9, параграф 1; з) осъществимостта и целесъобразността на разработването на система за разширена отговорност на производителя за продукти, генериращи PFAS и пластмасови микрочастици в градските отпадъчни води, по-специално въз основа на данните от мониторинга по член 21 относно PFAS и пластмасовите микрочастици на входа и изхода на пречиствателните станции за градски отпадъчни води; и) възможността на сектора за пречистването на градските отпадъчни води да постигне неутралност по отношение на климата и времето, необходимо за това; й) осъществимостта и целесъобразността на определянето на минимални равнища на повторно използване и рециклиране в Съюза на азота от утайки или от градски отпадъчни води, или и от двете. Комисията представя доклад с основните констатации от оценката, посочена в първа алинея, на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, придружен, когато Комисията прецени за целесъобразно, от подходящи законодателни предложения. 2. Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на доклада, посочен в параграф 1, втора алинея. Член 31 Преглед На всеки пет години Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящата директива. Въз основа на този доклад Комисията може да изпраща ранни предупреждения на държавите членки, които не изпълняват или има риск да не изпълнят целите и сроковете, определени в членове 3, 5, 6, 7, 8 и 11. Член 32 Отмяна и преходни разпоредби 1. Директива 91/271/ЕИО, изменена с посочените в част А от приложение VII към настоящата директива актове, се отменя, считано от 1 август 2027 г., без да се засягат задълженията на държавите членки, свързани със сроковете за транспониране в националното право на директивите, посочени в част Б от приложение VII към настоящата директива. 2. По отношение на Майот член 3, параграф 1 и член 6, параграф 1 от настоящата директива се прилагат, считано от 31 декември 2030 г., а член 3, параграф 2 и член 6, параграф 3 от настоящата директива се прилагат, считано от 31 декември 2040 г. Член 3, параграф 1а, първо тире и член 4, параграф 1а, първо тире от Директива 91/271/ЕИО продължават да се прилагат до 30 декември 2030 г. 3. За зауствания на градски отпадъчни води, които се пречистват от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, пречистващи товар от ЕЖ 150 000 и повече, член 5 от Директива 91/271/ЕИО продължава да се прилага: a) до 31 декември 2033 г. за пречиствателни станции за градски отпадъчни води, от които към 1 януари 2025 г. не се изисква да отговарят на изискванията, определени в член 7, параграф 1 от настоящата директива; б) до 31 декември 2036 г. за пречиствателни станции за градски отпадъчни води, от които към 31 декември 2033 г. не се изисква да отговарят на изискванията, определени в член 7, параграф 1 от настоящата директива; в) до 31 декември 2039 г. за пречиствателни станции за градски отпадъчни води, от които към 31 декември 2036 г. не се изисква да отговарят на изискванията, определени в член 7, параграф 1 от настоящата директива. Без да се засяга първа алинея, за зауствания на градски отпадъчни води от агломерации с ЕЖ 10 000 и повече член 5 от Директива 91/271/ЕИО продължава да се прилага: a) до 31 декември 2033 г. за агломерации, от които към 1 януари 2025 г. не се изисква да отговарят на изискванията, определени в член 7, параграф 3 от настоящата директива; б) до 31 декември 2036 г. за агломерации, от които към 31 декември 2033 г. не се изисква да отговарят на изискванията, определени в член 7, параграф 3 от настоящата директива; в) до 31 декември 2039 г. за агломерации, от които към 31 декември 2036 г. не се изисква да отговарят на изискванията, определени в член 7, параграф 3 от настоящата директива; г) до 31 декември 2045 г. за агломерации, от които към 31 декември 2039 г. не се изисква да отговарят на изискванията, определени в член 7, параграф 3 от настоящата директива; д) до 31 декември 2053 г. за агломерации, за които се прилага дерогацията, посочена в член 7, параграф 4 от настоящата директива. 4. Член 7 от Директива 91/271/ЕИО продължава да се прилага до 30 декември 2037 г. за агломерации с ЕЖ между 2 000 и 10 000 , които заустват в крайбрежни води и прилагат подходящо пречистване в съответствие с член 7 от посочената директива към 1 януари 2025 г. 5. Член 6 от Директива 91/271/ЕИО продължава да се прилага до 30 декември 2037 г. за агломерации, които заустват в по-малко чувствителни зони и прилагат по-слабо пречистване в съответствие с член 6 от посочената директива към 1 януари 2025 г.. 6. Член 15, параграф 4 от Директива 91/271/ЕИО се прилага спрямо държавите членки до 31 декември 2028 г. 7. Член 17 от Директива 91/271/ЕИО и Решение за изпълнение 2014/431/ЕС на Комисията ( 13 ) се прилагат спрямо държавите членки до 1 януари 2028 г. 8. Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение VIII. Член 33 Транспониране 1. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове 2—11 и 14—26 и приложения I, III, V и VI, до 31 юли 2027 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и формулировката на уточнението се определят от държавите членки. 2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 34 Влизане в сила и прилагане Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз . Членове 12 и 13 и приложения II и IV се прилагат от 1 август 2027 г. Член 35 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите членки. ПРИЛОЖЕНИЕ I ИЗИСКВАНИЯ ЗА ГРАДСКИТЕ ОТПАДЪЧНИ ВОДИ Част А Канализационни системи Канализационните системи трябва да отговарят на изискванията относно пречистване на градските отпадъчни води. Проектирането, изграждането и поддръжката на канализационните системи се извършват на базата на най-съвременните технически знания, без да водят до прекомерни разходи, по-специално по отношение на: — обема и характеристиките на градските отпадъчни води, — предотвратяване на течове на градски отпадъчни води, проникване и неправилно свързване в канализационните системи, — ограничаване на замърсяването на водоприемниците поради преливания на води от интензивни валежи, като се вземат предвид съответните изисквания в член 5 и приложение V. Част Б Заустване от пречиствателни станции за градски отпадъчни води във водоприемници 1. Пречиствателните станции за градски отпадъчни води се проектират и изменят така, че да позволяват вземането на представителни проби от постъпващите отпадъчни води и от изпусканите пречистени води преди заустването им във водоприемниците. 2. Заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води и от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, обслужващи агломерациите, посочени в членове 6, 7 и 8, трябва да отговарят на изискванията в таблица 1 от настоящото приложение. 3. Заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, посочени в член, 7, параграф 1, или от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, обслужващи агломерациите, посочени в член7, параграф 3, освен на посочените в точка 2 изисквания, трябва да отговарят и на изискванията в таблица 2 от настоящото приложение, освен в случаите, когато се прилага член 7, параграф 8. 4. Заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, посочени в член 8, параграф 1, или от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, обслужващи агломерациите, посочени в член 8, параграф 4, трябва да отговарят на изискванията в таблица 3 от настоящото приложение. 5. Предварително установените правила и специалните разрешения за зауствания от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, които използват биомедии, включват: — описание на технологиите, включващи биомедии, използвани при пречистването, извършвано в пречиствателната станция за градски отпадъчни води, включително вида и обема на биомедиите, използвани в станцията, и описание на мерките, предприети за избягване на изпускането на биомедии в околната среда; — задължение за постоянен мониторинг и предотвратяване на всички изпускания на биомедии в околната среда; — задължение за незабавно докладване на компетентните органи за всяко значително изпускане на биомедии във водоприемниците. 6. Когато това е необходимо, за да се гарантира, че водите във водоприемниците отговарят на изискванията, определени с директиви 2000/60/ЕО, 2008/56/ЕО, 2008/105/ЕО и 2006/7/ЕО, се прилагат изисквания, които са по-строги от тези в таблици 1, 2 и 3. 7. Точките на заустване на градските отпадъчни води се избират по възможност така, че да се сведат до минимум вредните последици за водоприемниците. Част В Методи за мониторинг и оценка на резултатите 1. Държавите членки гарантират прилагането на методи за мониторинг, които отговарят на изискванията, посочени в точки 2 – 5. Когато е приложимо, всички методи за анализ трябва да отговарят на същите минимални критерии за ефективност като определените в Директива 2009/90/ЕО и други приложими правила. Могат да бъдат използвани методи, които са различни от посочените в точки 2, 3 и 4, при условие че може да се докаже, че те позволяват да се получат равностойни резултати. Държавите членки представят на Комисията цялата съответна информация, отнасяща се до прилаганите методи за мониторинг. 2. Пробите се вземат на период от 24 часа, пропорционално на дебита или на равни интервали от време, на определен пункт при изхода, а в случай на нужда – при входа на пречиствателната станция за градски отпадъчни води. Въпреки това всички проби, използвани за контрол на микрозамърсителите, се вземат на интервали от 48 часа. Прилагат се международно признати лабораторни практики за предотвратяване на промяната в състоянието на пробите между момента на вземането и момента на анализа. 3. Минималният брой проби за вземане на редовни интервали през цялата година се определя в зависимост от размерите на пречиствателната станция: ЕЖ от 1 000 до 9 999 : Една проба месечно (вж. бележка 1) ЕЖ от 10 000 до 49 999 : Две проби месечно За микрозамърсители – една проба месечно ЕЖ от 50 000 до 149 999 : Една проба седмично За микрозамърсители – две проби месечно ЕЖ 150 000 или повече: Две проби седмично За микрозамърсители – две проби месечно Бележка 1: За агломерации, за които е характерна сезонна дейност, се приемат интервали от максимум два месеца без вземане на проби, при условие че през месеците на сезонна дейност се вземат допълнителни проби. През цялата година се вземат общо 12 проби. 4. Приема се, че пречистените градски отпадъчни води съответстват на определените за различните параметри стойности, ако водните проби показват съответствие със стойностите за всеки отделен параметър съобразно следните разпоредби: a) за параметрите, посочени в таблици 1 и 3, максималният брой проби, които може да не съответстват на изискванията, изразени като концентрация или процент на намаляване, или и двете, е посочен в таблица 4; б) за параметрите, посочени в таблица 1 и изразени като концентрация, максималният брой проби, взети при условия на нормална експлоатация, не трябва да се отклонява с повече от 100 % от параметричните стойности, с изключение на параметъра за общото количество неразтворени вещества, при които отклонението може да достигне до 150 %; в) за параметрите, посочени в таблица 2, средната годишна стойност на пробите трябва за всеки отделен параметър да отговаря на съответните стойности, определени в същата таблица; приложими са стойностите за концентрация или за минимален процент на намаляване; г) за параметрите, посочени в таблица 3, честотата на пробовземане, посочена в част В, точка 3, означава, че една проба се взема на входа и една проба се взема на изхода на пречиствателната станция за градски отпадъчни води, за да се провери съответствието с минималния процент на отстраняване, посочен в таблица 3; средният процент на отстраняване на всички вещества, използвани при изчислението, се използва, за да се прецени дали е достигнат изискваният минимален процент на отстраняване от 80 %. 5. Пробите се вземат така, че да отразяват замърсяването по време на дебита при сухо време. При оценка на качеството на водата крайните стойности не се вземат предвид, когато се дължат на изключителни обстоятелства като силни валежи. 6. Анализите на зауствания, произлизащи от пречистване в езера (лагуни), трябва да се извършват върху филтрирани проби; въпреки това концентрацията на общото количество неразтворени вещества в нефилтрирани проби от такива зауствания не трябва да превишава 150 mg/l. Таблица 1: Изисквания относно зауствания от пречиствателни станции за градски отпадъчни води, спрямо които се прилага член 6 от настоящата директива. Приложими са стойностите за концентрация или за процент на намаляване. Параметри Концентрация Минимален процент на намаляване (вж. бележка 4) Референтен метод за измерване Биохимична потребност от кислород (БПК 5 при 20 o C) без нитрификация (вж. бележка 1) 25 mg/l O 2 70 – 90 40 съгласно член 6, параграф 4 Хомогенизирана проба, нефилтрирана, нито утаена. Определяне на разтворения кислород преди и след 5-дневна инкубация при 20 o C ± 1 o C, при пълна тъмнина. Добавя се инхибитор на нитрификация Химична потребност от кислород (ХПК) (вж. бележка 2) 125 mg/l O 2 75 Хомогенизирана проба, нефилтрирана, нито утаена. Калиев бихромат. Общ органичен въглерод (вж. бележка 2) 37 mg/l 75 EN 1484 Общо неразтворени вещества 35 mg/l (вж. бележка 3) 90 (вж. бележка 3) — Филтриране на представителна проба през мембрана 0,45 μm. Изсушаване при 105 o C и претегляне — Центрофугиране на представителна проба (най-малко 5 минути при средно ускорение от 2 800 до 3 200 g), изсушаване при 105 o C и претегляне Бележка 1: Този параметър може да бъде заменен от друг: общ органичен въглерод (ООВ) или обща потребност от кислород (ОПК), в случай че може да бъде установена зависимост между БПК 5 и използвания параметър. Бележка 2: Държавите членки измерват химичната потребност от кислород (ХПК) или общия органичен въглерод (ООВ). Бележка 3: Това изискване е незадължително. Бележка 4: Намаляване спрямо товара на входа. Таблица 2: Изисквания за третично пречистване на заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, посочени в член 7, параграф 1, или от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, обслужващи агломерациите, посочени в член 7, параграф 3. За заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, посочени в член 7, параграф 1, се прилагат и двата параметъра. За агломерациите, посочени в член 7, параграф 3, могат да се приложат единият или двата параметъра в зависимост от ситуацията на място. Приложими са стойностите за концентрация или за процент на намаляване. Параметри Концентрация Минимален процент на намаляване (вж. бележки 1 и 2) Референтен метод за измерване Общ фосфор (вж. бележка 4) 0,7 mg/l (ЕЖ 10 000 и повече, но по-малко от 150 000 ) 0,5 mg/l (ЕЖ 150 000 и повече) 87,5 mg/l (ЕЖ от 10 000 до 150 000 ) 90 mg/l (ЕЖ над 150 000 ) Молекулярна абсорбционна спектрофотометрия Общ азот (вж. бележка 4) 10 mg/l (ЕЖ 10 000 и повече, но по-малко от 150 000 ) 8 mg/l (ЕЖ 150 000 и повече) (вж. бележка 5) 80 (вж. бележка 3) Молекулярна абсорбционна спектрофотометрия Бележка 1: Намаляване спрямо товара на входа или спрямо товара, генериран в агломерацията, ако може да се осигури същото равнище на опазване на околната среда. Бележка 2: Ако част от пречистените градски отпадъчни води се използва за напояване в селското стопанство, хранителните вещества в тази част могат да бъдат включени в изчисляването на входящия товар и да бъдат изключени от зауствания товар. ▼C1 Бележка 3: В изключителни ситуации, дължащи се на конкретни местни особености, естественото задържане на азот може да бъде взето предвид при изчисляването на минималния процент на намаляване на азота в държавите членки, в които то е било взето предвид при изчисляването на минималния процент на намаляване на азота, посочен в таблица 2 от приложение I към Директива 91/271/ЕИО, и когато е доказано, че частта от азота, която е с източник градски отпадъчни води, може да бъде отстранена във водоприемниците до 31 декември 2045 г. за изчисляване на минималния процент на намаляване на азота, посочен в таблица 2 от настоящото приложение, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия: ▼B 1) средното време на хидравлично задържане на заустваните постъпващи отпадъчни води е най-малко 1,5 години преди достигането на зоната, чувствителна към азот, определена съгласно член 7, параграф 2; 2) осигурява се непрекъсната програма за мониторинг и оценка на параметъра общ азот: a) на изходите на всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води и когато е приложимо – в градския отток от агломерации с ЕЖ 10 000 и повече, разположени във водосбора на чувствителната към азот зона, определена съгласно член 7, параграф 2; и б) на съответните входове на зоната, определена съгласно член 7, параграф 2; в) на представителните места за пробовземане във водоприемниците и съответните водни обекти във водосбора на зоната, определена съгласно член 7, параграф 2; 3) спазен е минималният процент на намаляване на азота в таблица 2; този процент се изчислява въз основа на данните, събрани от програмата за непрекъснат мониторинг и оценка, посочена в точка 2; 4) може да бъде доказано, че отделянето на азот от пречиствателните станции за градски отпадъчни води във водосбора не е вредно за околната среда, включително за биологичното разнообразие и човешкото здраве, и не променя екосистемата; 5) концентрацията на хранителни вещества в зоните, посочени в условие 2, буква в), отговаря на условието, установено в приложение V.1.2.1 към Директива 2000/60/ЕО за определяне на доброто екологично състояние на тези зони; 6) използването на естествено задържане на азот се докладва на Комисията в съответствие с член 22, параграф 1, буква а), както и на евентуално засегнатите съседни държави членки, заедно с всички елементи, необходими за проверка на изпълнението на условия 1, 2, 3, 4 и 5. Бележка 4: Това изискване се прилага от 1 януари 2025 г. за съществуващите пречиствателни станции за градски отпадъчни води, които са задължени да спазват крайните срокове, определени съгласно член 7, параграф 1, и за агломерациите по член 7, параграф 3. До спазването на тези срокове спрямо тези пречиствателни станции за градски отпадъчни води се прилагат задълженията по член 32, параграф 3. Бележка 5: Когато температурата в отпадъчните води на биологичния реактор е под 12 o C, резултатите от взетите проби могат да бъдат изключени от изчисляването на средногодишната стойност за азота съгласно част В, точка 4, буква в) от настоящото приложение, когато може да се докаже, че: 1) гарантирано е, че няма неблагоприятно въздействие върху околната среда; 2) за да се достигнат стойностите на азота в таблица 2, ще са необходими прекомерни разходи и/или прекомерно потребление на енергия. Когато температурата в отпадъчните води на биологичния реактор е под 5 o C, резултатите от взетите проби могат да бъдат изключени от изчисляването на средногодишната стойност за азота съгласно част В, точка 4, буква в) от настоящото приложение. Таблица 3: Изисквания за четвъртично пречистване на заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, посочени в член 8, параграф 1, или от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, обслужващи агломерациите, посочени в член 8, параграф 4 Показатели Минимален процент на отстраняване спрямо товара на входа Вещества, които могат да замърсят водата дори при ниски концентрации (вж. бележка 1) 80 % (вж. бележка 2) Бележка 1: Измерва се концентрацията на органичните вещества, посочени в букви а) и б). a) Категория 1 (вещества, които могат да бъдат третирани много лесно): i) Амисулприд (CAS № 71675-85-9), ii) Карбамазепин (CAS № 298-46-4), iii) Циталопрам (CAS № 59729-33-8), iv) Кларитромицин (CAS № 81103-11-9), v) Диклофенак (CAS № 15307-86-5), vi) Хидрохлоротиазид (CAS № 58-93-5), vii) Метопролол (CAS № 37350-58-6), viii) Венлафаксин (CAS № 93413-69-5); б) Категория 2 (вещества, които могат лесно да бъдат отведени): i) Бензотриазол (CAS № 95-14-7), ii) Кандесартан (CAS № 139481-59-7), iii) Ирбесартан (CAS № 138402-11-6), iv) смес от 4-метилбензотриазол (CAS № 29878-31-7) и 5-метил-бензотриазол (CAS № 136-85-6). Бележка 2: Процентът на отстраняване се изчислява за дебита при сухо време и за най-малко шест вещества. Броят на веществата в категория 1 е два пъти по-голям от броя на веществата в категория 2. Ако по-малко от шест вещества могат да бъдат измерени в достатъчна концентрация, компетентният орган определя други вещества за изчисляване на минималния процент на отстраняване, когато това е необходимо. За да се прецени дали е достигнат изискваният минимален процент на отстраняване от 80 %, се използва средната стойност на конкретните проценти на отстраняване на всички отделни вещества, използвани при изчислението. Таблица 4: Изискване за пробите Брой проби, взети през дадена година Максимален брой проби, показващи отклонение 4 – 7 1 8 – 16 2 17 – 28 3 29 – 40 4 41 – 53 5 54 – 67 6 68 – 81 7 82 – 95 8 96 – 110 9 111 – 125 10 126 – 140 11 141 – 155 12 156 – 171 13 172 – 187 14 188 – 203 15 204 – 219 16 220 – 235 17 236 – 251 18 252 – 268 19 269 – 284 20 285 – 300 21 301 – 317 22 318 – 334 23 335 – 350 24 351 – 365 25 ПРИЛОЖЕНИЕ II ЧУВСТВИТЕЛНИ КЪМ ЕУТРОФИКАЦИЯ ЗОНИ 1. Зони, разположени във водосбори на Балтийско море, Черно море, Северно море и Адриатическо море, определени като чувствителни към еутрофикация съгласно Директива 2008/56/ЕО или Директива 2000/60/ЕО. 2. Естествени сладководни езера, други сладководни басейни, устия на реки и крайбрежни води, за които е установено, че са еутрофни или биха се превърнали в еутрофни в кратки срокове, ако не се вземат защитни мерки. При оценка на необходимостта от намаляване на допълнителни елементи чрез допълнително пречистване се вземат предвид следните аспекти: a) езера и потоци, заустващи в езера/язовири/затворени заливи, за които е установено, че обменът на вода е слаб, което може да доведе до акумулация. В тези зони следва да се предвиди отстраняване на фосфор, освен когато може да се докаже, че това отстраняване няма да окаже въздействие върху нивото на еутрофикация. Следва също да се предвиди отстраняване на азот, в случай че заустванията са от големи агломерации; б) устия на реки и други крайбрежни води, за които е установено, че обменът на вода е слаб или че получават големи количества допълнителни елементи. Заустванията от малки агломерации обикновено са от слабо значение за тези зони, но по отношение на заустванията от големи агломерации, трябва да се предвиди отстраняването на фосфора или азота, или и на двете вещества, освен когато може да се докаже, че това отстраняване няма да окаже въздействие върху нивото на еутрофикация. 3. Повърхностни сладки води, предназначени за каптиране на питейна вода, които, в случай че не бъдат взети защитни мерки, биха могли да съдържат концентрация на нитрати, превишаваща предвидената в съответните разпоредби на Директива (ЕС) 2020/2184. 4. Зони, за които е необходимо допълнително пречистване, освен предвиденото в член 7 от настоящата директива, за да се постигне съответствие с други актове на Съюза в областта на околната среда, включително по-специално водни обекти, обхванати от Директива 2000/60/ЕО, за които е налице риск да не могат да поддържат или постигнат добро екологично състояние или добър екологичен потенциал. 5. Всички други зони, във връзка с които държавите членки са установили чувствителност към еутрофикация. ПРИЛОЖЕНИЕ III СПИСЪК НА ПРОДУКТИТЕ, ОБХВАНАТИ ОТ РАЗШИРЕНАТА ОТГОВОРНОСТ НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ 1. Лекарствени продукти за хуманна употреба, попадащи в обхвата на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 14 ). 2. Козметични продукти, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета ( 15 ). ПРИЛОЖЕНИЕ IV ПРОМИШЛЕНИ СЕКТОРИ 1. Преработка на мляко 2. Производство на продукти на базата на плодове и зеленчуци 3. Производство и бутилиране на безалкохолни напитки 4. Преработка на картофи 5. Месна промишленост 6. Производство на бира 7. Производство на алкохол и алкохолни напитки 8. Производство на животински храни на базата на растителни продукти 9. Производство на желатин и лепило на базата на кожи и кости 10. Производство на малц 11. Рибна промишленост ПРИЛОЖЕНИЕ V СЪДЪРЖАНИЕ НА ИНТЕГРИРАНИТЕ ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ГРАДСКИТЕ ОТПАДЪЧНИ ВОДИ 1. Анализ на първоначалното състояние на дренажния район на съответната агломерация, включващ най-малко следното: a) подробно описание на мрежата от канализационни системи, капацитета за съхранение на градски отпадъчни води и градски отток и за отвеждане на тази мрежа и съществуващия капацитет за пречистване на градските отпадъчни води в случай на валежи от дъжд; б) при смесени канализационни мрежи – динамичен анализ на потоците от градските отпадъчни води в случай на валежи от дъжд въз основа на данни от мониторинга или използването на хидроложки и хидравлични модели и модели за качество на водата, които са съобразени с най-съвременните климатични прогнози и включват оценка на товара на замърсителите за параметрите, посочени в таблица 1 и – когато е приложимо – таблица 2 от приложение I, както и на пластмасовите микрочастици и съответните замърсители, отделяни в приемните води в случай на валежи от дъжд; в) при разделни канализационни мрежи – подробно описание на изискванията за мониторинг в съответните пунктове на разделните системи, където се очаква да бъдат замърсени заустванията от градския отток, определени съгласно член 5, параграф 2, буква г), за да се набележат относимите и осъществими мерки, които се изискват съгласно точка 3 от настоящото приложение. 2. Цели за намаляване на замърсяването от преливания на води от интензивни валежи, включително следното: a) примерна незадължителна цел, според която преливането на води от интензивни валежи представлява малък процент, който не може да бъде повече от 2 % от годишното количество събрани градски отпадъчни води, изчислено при сухи метеорологични условия; тази примерна незадължителна цел трябва да се постигне до: i) 31 декември 2039 г. за всички агломерации с ЕЖ 100 000 и повече; ii) 31 декември 2045 г. за агломерации с ЕЖ 10 000 и повече, посочени в член 5; б) постепенното намаляване на пластмасовите макрочастици. 3. Мерките, които трябва да бъдат предприети за постигане на целите, посочени в точка 2, в съответствие със сроковете, определени в същата точка 2, придружени от график за изпълнението на мерките и разграничение между вече въведените мерки и мерките, които трябва да бъдат предприети. Той трябва да съдържа също така ясно определяне на участниците и техните отговорности при изпълнението на интегрирания план за управление на отпадъчните води. 4. При оценката на мерките, които трябва да бъдат предприети съгласно точка 3, държавите членки гарантират, че техните компетентни органи вземат предвид най-малко следното: a) превантивни мерки, насочени към избягване на навлизането на незамърсени дъждовни води в канализационната система, включително мерки за насърчаване на естественото задържане на вода или събиране на дъждовна вода, както и мерки за увеличаване на зелените и сините площи в градските райони, за да се намалят преливанията на води от интензивни валежи, или ограничаване на непропускливите повърхности в агломерациите; б) мерки за по-добро управление и оптимизиране на използването на съществуващата инфраструктура, включително канализационните системи, обемите за съхранение и пречиствателните станции за градски отпадъчни води, за да се гарантира, че изпусканията на непречистени градски отпадъчни води или замърсен градски отток във водоприемниците са сведени до минимум; в) когато е необходимо за постигане на целите, посочени в точка 2, допълнителни мерки за смекчаване на последиците, включително адаптиране на инфраструктурата за събиране, съхранение и пречистване на градски отпадъчни води, като например свързване на новоизградени градски зони към разделни канализационни мрежи, когато е приложимо, или създаване на нова инфраструктура, като се дава приоритет на зелената и синята инфраструктура като покрити с растителност канавки, пречистващи влажни зони и водохранилища, проектирани с цел спомагане за осигуряването на биологично разнообразие. Когато е приложимо, повторното използване на водата се отчита в контекста на разработването на интегрираните планове за управление на градските отпадъчни води, посочени в член 5. ПРИЛОЖЕНИЕ VI ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОБЩЕСТВЕНОСТТА 1) Компетентния орган и операторите, отговарящи за услугите по събиране и пречистване на градските отпадъчни води, включително информация за структурата на собствеността на операторите и техните координати за връзка. 2) Общият товар на градските отпадъчни води, изразен в еквивалент жители (ЕЖ), генериран в агломерацията, с подробни данни за дяловете на този товар (в %), които: a) са събрани и пречистени в пречиствателни станции за градски отпадъчни води; б) са пречистени от регистрирани индивидуални системи; в) не се събират или пречистват. 3) Когато е приложимо, обосновка защо определен товар на градски отпадъчни води не се събира или пречиства. 4) Информация за качеството на градските отпадъчни води, зауствани от агломерацията във всеки водоприемник, включително следните елементи: a) средногодишните концентрации и товара на замърсителите, обхванати от член 21, изпускани от всяка пречиствателна станция за градски отпадъчни води; б) оценка на товара в заустванията от индивидуалните системи за параметрите, посочени в таблици 1 и 2 от приложение I; в) за агломерации с ЕЖ над 10 000 , оценка на товара в заустванията от смесените канализационни мрежи и преливанията на води от интензивни валежи за параметрите, посочени в таблици 1 и 2 от приложение I. 5) Общи годишни инвестиционни разходи и общи годишни експлоатационни разходи, като се прави разлика между разходи за събиране и пречистване, общи годишни разходи, свързани с персонал, енергия, консумативи, административни и други разходи, както и средни годишни инвестиционни и експлоатационни разходи на кубичен метър събрани и пречистени градски отпадъчни води, и за средно домакинство, когато разходите се възстановяват изцяло или частично чрез система за определяне на тарифите за водата, или на равнище агломерация в други случаи. 6) Информация за начина на покриване на разходите, посочени в точка 5, а когато разходите се възстановяват чрез система за определяне на тарифи– информация за структурата на тарифата на кубичен метър събрани и пречистени градски отпадъчни води и информация за структурата на тарифата за кубичен метър събрани и пречистени градски отпадъчни води или за кубичен метър доставена вода, включително постоянни и променливи разходи и разбивка на разходите за събиране и пречистване, административни и други разходи. 7) Инвестиционни планове за инфраструктурата за събиране и пречистване на градски отпадъчни води на равнище агломерация, с очакваното въздействие върху тарифите за услуги за градски отпадъчни води и планираните финансови и обществени ползи. 8) За всяка пречиствателна станция за градски отпадъчни води с ЕЖ 10 000 и повече: a) общото количество пречистен товар (в ЕЖ) и енергията, необходима за пречистването на градските отпадъчни води (в kWh общо и на кубичен метър); б) общата произведена енергия от възобновяеми източници (GWh/година) всяка година, включително разбивка по източници на енергия. 9) Общите преки емисии на парникови газове (в тонове еквивалент на CO 2 ), генерирани или избегнати годишно чрез експлоатацията на инфраструктура за събиране и пречистване на градски отпадъчни води с ЕЖ 10 000 и повече във всяка агломерация, когато има данни, общите непреки емисии на парникови газове (в тонове еквивалент на CO 2 ), генерирани по-специално по време на изграждането на тази инфраструктура. 10) Обобщение на естеството и статистическите данни относно жалбите и отговорите, дадени от операторите на пречиствателни станции за градски отпадъчни води по въпроси, попадащи в обхвата на настоящата директива. 11) При обосновано искане на потребителите се предоставя достъп до данни за минали периоди до 10 години назад по отношение на информацията по точки 2, 4, 8 и 9, и не по-рано от 1 януари 2025 г. ПРИЛОЖЕНИЕ VII Част А Отменената директива и списък на нейните последващи изменения (посочени в член 32) Директива 91/271/ЕИО на Съвета (ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40) Директива 98/15/ЕО на Комисията (ОВ L 67, 7.3.1998 г., стр. 29) Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1) само точка 21 от приложение III Регламент (ЕО) № 1137/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 311, 21.11.2008 г., стр. 1) само точка 4.2 от приложението Директива 2013/64/ЕС на Съвета (ОВ L 353, 28.12.2013 г., стр. 8) само член 1 Част Б Срокове за транспониране в националното право (посочени в член 32) Директива Срок за транспониране 91/271/ЕИО 30 юни 1993 г. 98/15/ЕО 30 септември 1998 г. 2013/64/ЕС 31 декември 2018 г. по отношение на член 1, точки 1, 2 и 3 30 юни 2014 г. по отношение на член 1, точка 5, буква a) 31 декември 2014 г. по отношение на член 1, точка 5, буква б) ПРИЛОЖЕНИЕ VIII Таблица на съответствието Директива 91/271/ЕИО Настоящата директива Член 1 Член 1 Член 2, уводна част Член 2, уводна част Член 2, точки 1 – 4 Член 2, точки 1 – 4 — Член 2, точки 5 и 6 Член 2, точка 5 Член 2, точка 7 — Член 2, точки 8 и 9 Член 2, точка 6 Член 2, точка 10 Член 2, точка 7 Член 2, точка 11 Член 2, точка 8 Член 2, точка 12 — Член 2, точки 13 и 14 Член 2, точка 10 Член 2, точка 15 Член 2, точка 11 Член 2, точка 16 — Член 2, точки 17 – 28 Член 3, параграф 1 Член 3, параграф 1 — Член 3, параграфи 2 и 3 Член 3, параграф 2 Член 3, параграф 4 Член 3, параграф 1, трета алинея Член 4, параграф 1 — Член 4, параграф 2 — Член 4, параграф 3 — Член 4, параграф 4 — Член 4, параграф 5 — Член 4, параграф 6 — Член 5 Член 4, параграф 1 Член 6, параграф 1 — Член 6, параграф 2 — Член 6, параграф 3 Член 4, параграф 2 Член 6, параграф 4 Член 4, параграф 4 Член 6, параграф 5 — Член 7, параграф 1 — Член 7, параграф 2 Член 5, параграф 2 Член 7, параграф 3 — Член 7, параграф 4 Член 5, параграф 3 Член 7, параграф 5 — Член 7, параграфи 6 и 7 Член 5, параграф 4 Член 7, параграф 8 Член 5, параграф 5 Член 7, параграф 9 Член 5, параграф 7 — Член 7, параграф 10 Член 7, параграф 11 — Член 8 — Член 9 — Член 10 — Член 11 Член 9 Член 12, параграфи 1 и 2 — Член 12, параграф 3 Член 10 Член 13 Член 11, параграф 1 Член 14, параграф 1 — Член 14, параграф 2 — Член 14, параграф 3 — Член 14, параграф 4 Член 11, параграф 3 Член 14, параграф 5 Член 12, параграф 1 Член 15, параграф 1 Член 12, параграф 2 Член 15, параграф 2 Член 12, параграф 3 Член 15, параграф 3 — Член 15, параграф 4 Член 13, параграф 1 Член 16, параграфи 1 и 2 — Член 17 — Член 18 — Член 19 Член 14, параграф 1 Член 20, параграф 1 — Член 20, параграф 2 Член 15, параграф 1 Член 21, параграф 1 — Член 21, параграф 2 — Член 21, параграфи 3 - 6 — Член 22 Член 17, параграф 1 Член 23, параграф 1 — Член 23, параграф 2 Член 17, параграф 3 Член 23, параграф 3 — Член 23, параграф 4 — Член 24 — Член 25 — Член 26 — Член 27 Член 18 Член 28 — Член 29 — Член 30 — Член 31 — Член 32 Член 19 Член 33 — Член 34 Член 20 Член 35 Приложение I (А) Приложение I(А) Приложение I(Б) Приложение I(Б) Приложение I(В) — Приложение I(Г) Приложение I(В) Приложение II Приложение II — Приложение III Приложение III Приложение IV — Приложение V — Приложение VI — Приложение VII — Приложение VIII ( ) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1). ( ) Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64). ( ) Регламент (ЕС) 2022/2371 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. относно сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение № 1082/2013/ЕС (ОВ L 314, 6.12.2022 г., стр. 26). ( ) Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО, 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 84). ( ) Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им (ОВ L 372, 27.12.2006 г., стр. 19). ( ) Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22). ( ) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата фауна и флора (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7). ( ) Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7). ( ) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността и от отглеждането на селскостопански животни (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17). ( ) Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието (ОВ L 181, 4.7.1986 г., стр. 6). ( ) Решение № 2455/2001/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2001 г. за определяне на списък на приоритетните вещества в областта на политиката за водите и за изменение на Директива 2000/60/ЕО (ОВ L 331, 15.12.2001 г., стр. 1). ( ) Директива (ЕС) 2024/1203 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право и за замяна на директиви 2008/99/ЕО и 2009/123/ЕО (ОВ L, 2024/1203, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1203/oj). ( ) Решение за изпълнение 2014/431/ЕС на Комисията от 26 юни 2014 г. относно форматите за докладите по националните програми за прилагането на Директива 91/271/ЕИО на Съвета (ОВ L 197, 4.7.2014 г., стр. 77). ( ) Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (OB L 311, 28.11.2001 г., стр. 67). ( ) Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 59).