ДИРЕКТИВА 2025-2-ЕС изменение на Директива 2009-138-ЕО по отношение на пропорционалността

Директива 2025/2/ЕС относно изменение на Директива 2009/138/ЕО по отношение на пропорционалността L_202500002BG.000101.fmx.xml Официален вестник на Европейския съюз BG Серия L 2025/2 8.1.2025 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2025/2 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 ноември 2024 година за изменение на Директива 2009/138/ЕО по отношение на пропорционалността, качеството на надзора, отчетността, дългосрочните гаранционни мерки, макропруденциалните инструменти, рисковете за устойчивостта и груповия и трансграничния надзор и за изменение на директиви 2002/87/ЕО и 2013/34/ЕС (Текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 53, параграф 1, член 62 и член 114 от него, като взеха предвид предложението на Европейската комисия, след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет ( 1 ) , в съответствие с обикновената законодателна процедура ( 2 ) , като имат предвид, че: (1) С Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 3 ) бяха въведени по-хармонизирани и по-добре отчитащи риска пруденциални правила за застрахователния и презастрахователния сектор. За някои от разпоредбите на посочената директива са предвидени клаузи за преразглеждане. Прилагането на посочената директива допринесе значително за укрепването на финансовата система в Съюза и направи застрахователните и презастрахователните предприятия по-устойчиви на разнообразни рискове. Въпреки значителния си обхват посочената директива не разглежда всички установени слабости, засягащи застрахователните и презастрахователните предприятия. (2) Пандемията от COVID-19 причини огромни социално-икономически щети и постави икономиката на Съюза в нужда от устойчиво, приобщаващо и справедливо възстановяване. По подобен начин все още се проявяват и икономическите и социалните последици от агресивната война на Русия срещу Украйна. Така усилията по политическите приоритети на Съюза станаха още по-неотложни, по-конкретно за да се гарантира, че икономиката служи на хората и че целите на Европейския зелен пакт ще бъдат постигнати. Застрахователният и презастрахователният сектор може да осигури частни източници на финансиране за европейските предприятия и да направи икономиката по-устойчива, като предоставя защита срещу широк спектър от рискове. Тази двойна роля му осигурява големи възможности за участие в постигането на приоритетите на Съюза. (3) Както бе подчертано в съобщението на Комисията от 24 септември 2020 г., озаглавено „Съюз на капиталовите пазари за хората и предприемачите“, от възлово значение за накланянето на везните към собствения капитал при инвестирането в предприемаческия сектор е да се насърчава дългосрочната визия на институционалните инвеститори, по-специално застрахователите. За да се улесни участието на застрахователите във финансирането на икономическото възстановяване на Съюза, пруденциалната рамка следва да бъде адаптирана така, че да отчита по-добре дългосрочния характер на застрахователната дейност. По-специално, при изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност по стандартната формула следва да може по-лесно да се използва по-благоприятен стандартен параметър за капиталовите инвестиции, които се държат в дългосрочна перспектива, при условие че застрахователните и презастрахователните предприятия съблюдават надеждни и строги критерии, които осигуряват защитата на титулярите на полици и финансовата стабилност. Тези критерии следва да имат за цел да гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия са в състояние да избегнат принудителната продажба на капиталови инструменти, предназначени да бъдат държани в дългосрочен план, включително при неблагоприятни пазарни условия. Тъй като застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат с голямо разнообразие от инструменти за управление на риска, чрез които да избегнат такава принудителна продажба, тези критерии следва да отчитат това разнообразие и да не изискват правно или договорно обособяване на дългосрочните инвестиционни активи, за да се възползват застрахователните и презастрахователните предприятия от по-благоприятния стандартен параметър за капиталовите инвестиции. Освен това ръководството на застрахователното или презастрахователното предприятие следва да се ангажира с минимален период на държане на капиталовите инструменти, които предприятието инвестира чрез съставени в писмена форма политики и да докаже способността на предприятието да поддържа тези капиталови инструменти през този период на държане. (4) Корекции, при които по-добре се отчита дългосрочният характер на застрахователната дейност, биха могли да доведат до увеличаване на наличния свободен капитал в резултат на занижаването на капиталовото изискване за платежоспособност. В тези случаи застрахователните и презастрахователните предприятия следва да обмислят възможността да не насочват освободения капитал за разпределяне между акционерите или за премии за ръководството, а следва да се стремят да насочват освободения капитал към продуктивни инвестиции в реалната икономика, за да подкрепят икономическото възстановяване и по-широките цели на политиката на Съюза. (5) Застрахователите и презастрахователите са свободни да инвестират навсякъде по света, а не само в Съюза. Инвестициите в трети държави също могат да благоприятстват общите политики на Съюза или на държавите членки в областта на помощта за развитие. Поради това застрахователните и презастрахователните предприятия следва да гарантират, че тяхната инвестиционна политика отразява целите на актуализирания списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, и на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ) по отношение на високорисковите трети държави. (6) В съобщението си от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт Комисията пое ангажимент да включи по-добре в пруденциалната рамка на Съюза управлението на рисковете, свързани с климата и околната среда. Европейският зелен пакт е новата стратегия на Съюза за растеж, чиято цел е до 2050 г. Съюзът да се превърне в модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика без нетни емисии на парникови газове. Той ще допринесе за постигане на целта за създаване на икономика, която работи за хората, за укрепване на социалната пазарна икономика на Съюза, като ще спомогне да се гарантира неговата подготвеност за бъдещето и за постигането на стабилност, работни места, растеж и инвестиции. В своето предложение от 4 март 2020 г. за европейски законодателен акт в областта на климата Комисията предложи целта за постигане на неутралност по отношение на климата и устойчивост на климатичните изменения до 2050 г. да стане задължителна в Съюза. Това предложение беше прието от Европейския парламент и Съвета и влезе в сила на 29 юли 2021 г. ( 5 ) Амбицията на Комисията да осигури водеща роля на Съюза в световен мащаб по пътя към постигане на тази цел до 2050 г. беше потвърдена в доклада за стратегическото прогнозиране от 2021 г., в който като стратегическа област на действие се определя изграждането на устойчиви и ориентирани към бъдещето икономически и финансови системи. (7) Рамката на ЕС за финансиране на устойчивото развитие ще играе ключова роля за постигането на целите на Европейския зелен пакт, а нормативната уредба в областта на околната среда следва да бъде допълнена от рамка за финансиране на устойчивото развитие, която насочва финансирането към инвестиции, намаляващи експозицията към рискове, свързани с климата и околната среда. В своето съобщение от 6 юли 2021 г., озаглавено „Стратегия за финансиране на прехода към устойчива икономика“, Комисията се ангажира да предложи изменения на Директива 2009/138/ЕО с цел последователно включване на рисковете за устойчивостта в управлението на риска на застрахователите, като изисква от тях анализ на сценариите за изменението на климата. (8) Наскоро бяха предложени и приети редица законодателни актове за повишаване на издръжливостта, които допринасят за устойчивостта, по-специално в областта на отчитането във връзка с устойчивостта, включително Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ) , Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета ( 7 ) и директивата относно дължимата грижа на дружествата във връзка с устойчивостта и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937, като всички те засягат застрахователния и презастрахователния сектор. (9) По-нататъшната интеграция на вътрешния застрахователен пазар на Съюза е основна цел на настоящата директива за изменение. Интеграцията на вътрешния застрахователен пазар увеличава конкуренцията и наличието на застрахователни продукти в държавите членки в полза на предприятията и потребителите. Случаите на несъстоятелност на застрахователни предприятия на вътрешния застрахователен пазар на Съюза след прилагането на Директива 2009/138/ЕО подчертават необходимостта от по-голяма съгласуваност и сближаване на надзора в целия Съюз. Надзорът върху застрахователните и презастрахователните предприятия, извършващи дейност съгласно свободата на предоставяне на услуги и правото на установяване, следва да бъде допълнително подобрен, без да се подкопава целта за по-нататъшно интегриране на вътрешния застрахователен пазар, за да се осигури последователна защита на потребителите и запазване на лоялната конкуренция на вътрешния пазар. (10) В обхвата на Директива 2009/138/ЕО не попадат определени предприятия поради техния размер. След първите години на прилагане на Директива 2009/138/ЕО и с цел да се гарантира, че тя няма да се прилага без основание за малки по размер предприятия, е целесъобразно тези изключения да бъдат преразгледани, като бъдат увеличени съответните прагове, така че малките предприятия, които отговарят на определени условия, да не попадат в обхвата на директивата. Както вече е в случая със застрахователните предприятия, изключени от обхвата на Директива 2009/138/ЕО, предприятията, които се ползват от тези увеличени прагове, следва да имат възможността да запазят или да поискат лицензиране по посочената директива, за да се възползват от предвидения в нея единен лиценз, като за държавите членки следва да бъде възможно да прилагат спрямо застрахователните предприятия, изключени от обхвата на Директива 2009/138/ЕО, разпоредби, които са сходни или идентични с предвидените в посочената директива. (11) Директива 2009/138/ЕО не се прилага за дейности по оказване на помощ, когато са изпълнени условията по член 6, параграф 1 от посочената директива. Първото условие гласи, че помощта е свързана с произшествия или повреди на пътно превозно средство, настъпили на територията на държавата членка на предоставящото покритието предприятие. Тази разпоредба би могла да означава, че ще се прилага изискване за лицензиране като застраховател за лицата, предоставящи помощ на пътни превозни средства в случай на произшествия или повреди, които настъпват непосредствено отвъд границата, и биха могли неоснователно да попречат на предоставянето на помощта. Следователно е целесъобразно това условие да бъде преразгледано. Това означава, че обхватът на условието по член 6, параграф 1, буква а) от Директива 2009/138/ЕО следва да включи произшествията или повредите на застраховано пътно превозно средство, които могат да настъпят в съседна държава на държавата членка на предоставящото покритието предприятие. (12) Информацията относно всички заявления за лиценз за започване на дейност в държава членка и резултатите от оценката на тези заявления биха могли да предоставят съществена информация за оценката на заявленията в други държави членки. Поради това кандидатът следва да информира съответния надзорен орган за предишни откази или оттегляне на заявление за лиценз в друга държава членка. (13) Преди издаването на лиценз на застрахователно или презастрахователно предприятие, което е дъщерно предприятие на предприятие, намиращо се в друга държава членка, или което ще бъде под контрола на същото юридическо или физическо лице като друго застрахователно или презастрахователно предприятие, намиращо се в друга държава членка, надзорният орган на издаващата лиценз държава членка следва да се консултира с надзорните органи на всяка заинтересована държава членка. С оглед на увеличаването на дейностите на застрахователните групи в различни държави членки е необходимо да се подобрят съгласуваното прилагане на правото на Съюза и обменът на информация между надзорните органи, по-специално преди издаването на лиценз. Поради това, когато е необходимо да се проведат консултации с няколко надзорни органа, всеки заинтересован надзорен орган следва да има възможност да поиска съвместна оценка на заявление за лиценз от надзорния орган на държавата членка, където е в ход процедурата по лицензиране на бъдещо застрахователно или презастрахователно предприятие от дадената група. Решението за издаване на лиценз остава в обхвата на компетентност на надзорния орган на държавата членка по произход, в която съответното предприятие кандидатства за лиценз. Резултатите от съвместната оценка обаче следва да бъдат взети предвид при вземането на това решение. (14) Директива 2009/138/ЕО следва да се прилага в съответствие с принципа на пропорционалност. За да се улесни пропорционалното прилагане на директивата по отношение на предприятия, които са по-малки и по-несложни в сравнение със средностатистическото предприятие, и да се гарантира, че те не са обект на прекомерно обременяващи изисквания, е необходимо да се предвидят основани на риска критерии, които позволяват тяхното определяне. (15) Следва да бъде възможно предприятията, които отговарят на основаните на риска критерии, да бъдат класифицирани като малки и несложни предприятия в съответствие с обикновена процедура на уведомяване. Когато в ограничен срок след уведомяването, надзорният орган не е възразил срещу класифицирането по надлежно обосновани причини, свързани с оценката на съответните критерии, това предприятие следва да се счита за малко и несложно предприятие. След като бъде класифицирано като малко и несложно предприятие, предприятието следва по принцип автоматично да се ползва от установените мерки за пропорционалност по отношение на отчетността, оповестяването, управлението, преразглеждането на съставените в писмена форма политики, изчисляването на техническите резерви, собствената оценка на риска и платежоспособността и плановете за управление на ликвидния риск. (16) Чрез дерогация от автоматичното възползване от мерките за пропорционалност, когато надзорните органи имат сериозни опасения във връзка с рисковия профил на дадено малко и несложно предприятие, те следва да имат правомощието да изискват от съответното предприятие да се въздържа от ползването на една или няколко мерки за пропорционалност. Това правомощие може да се използва, когато те установят, че капиталовото изискване за платежоспособност вече не се спазва, когато съществува риск от неспазване, когато рисковият профил на предприятието се променя съществено или когато системата на управление на предприятието е неефективна. (17) Целесъобразно е мерките за пропорционалност да са достъпни и за предприятията, които не са класифицирани като малки и несложни предприятия, но за които някои от изискванията на Директива 2009/138/ЕО са твърде скъпи и сложни с оглед на рисковете, свързани с извършваната от тези предприятия дейност. На тези предприятия следва да бъде разрешено да използват мерки за пропорционалност въз основа на анализ на конкретния случай и след предварително одобрение от техните надзорни органи. (18) Правилното прилагане на принципа на пропорционалност е от решаващо значение за избягване на прекомерна тежест за застрахователните и презастрахователните предприятия. Поради тази причина застрахователните и презастрахователните предприятия следва да предоставят информация на своите надзорни органи единствено когато се променя обхватът на използваните от тях мерки за пропорционалност. (19) Каптивните застрахователни предприятия и каптивните презастрахователни предприятия, които покриват само рискове, свързани с промишлената или търговска група, към която принадлежат, имат специфичен рисков профил, който следва да бъде взет предвид при определянето на някои изисквания, по-специално относно собствената оценка на риска и платежоспособността, оповестяванията и свързаните с тях правомощия на Комисията да уточнява допълнително правилата за тези изисквания. Освен това каптивните застрахователни предприятия и каптивните презастрахователни предприятия следва също да могат да се ползват от мерките за пропорционалност, когато са класифицирани като малки и несложни предприятия. (20) Важно е застрахователните и презастрахователните предприятия да поддържат финансовото си състояние стабилно. За тази цел Директива 2009/138/ЕО предвижда финансов надзор по отношение на платежоспособността, заделянето на технически резерви, активите и допустимите собствени средства на предприятието. Важен фактор, гарантиращ доброто финансово състояние на предприятието, представлява обаче и неговата система на управление. Ето защо в рамките на финансовия надзор, който упражняват над застрахователните и презастрахователните предприятия, от надзорните органи следва да се изисква редовно да проверяват системите им на управление. (21) Надзорните органи следва да имат право да получават от поднадзорните застрахователни и презастрахователни предприятия и съответните им групи най-малко веднъж на три години редовен описателен отчет с информация за дейността и резултатите, системата на управление, рисковия профил, управлението на капитала и друга информация от значение за целите на платежоспособността. За да се опрости това изискване за отчетност за застрахователните и презастрахователните групи, следва при определени условия да бъде възможно информацията, която се представя за групата и нейните дъщерни предприятия в редовния надзорен отчет, да бъде в обобщен вид за цялата група. (22) Следва да се гарантира, че когато надзорните органи предоставят изключения и налагат ограничения по отношение на отчетността, малките и несложни предприятия се третират приоритетно. За този вид субекти процесът на уведомяване, който се прилага при класифицирането на предприятие като малко и несложно предприятие, следва да осигурява достатъчна сигурност при използването на изключения и ограничения по отношение на отчетността. (23) Сроковете за отчитане и оповестяване следва да бъдат ясно определени в Директива 2009/138/ЕО. Следва обаче да се има предвид, че извънредни обстоятелства, като например извънредни здравни ситуации, природни бедствия и други екстремни явления, биха могли да направят невъзможно такова предоставяне на информация и оповестяване от застрахователните и презастрахователните предприятия в рамките на установените срокове. Във връзка с това Комисията следва да бъде оправомощена да удължава сроковете при такива обстоятелства, след като се консултира с Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (ЕОЗППО), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ) . (24) В Директива 2009/138/ЕО се предвижда, че надзорните органи трябва да преценяват за всяко лице, което е новоназначено да ръководи застрахователно или презастрахователно предприятие или да изпълнява ключова функция, дали отговаря на изискванията за квалификация и надеждност. Лицата, които управляват предприятието или изпълняват ключова функция, следва обаче да отговарят постоянно на тези изисквания. В случай на неспазване на изискванията за квалификация и надеждност надзорните органи следва да имат правомощието да предприемат мерки, като например, когато е целесъобразно, отстраняване на съответното лице от съответната длъжност. (25) Тъй като застрахователните дейности биха могли да породят или увеличат рисковете за финансовата стабилност, застрахователните и презастрахователните предприятия следва да включат макропруденциални съображения и анализи в своите подписвачески, инвестиционни дейности и дейности по управление на риска. Това може да включва отчитане на потенциалното поведение на други участници на пазара, макроикономическите рискове, като например спадове в кредитния цикъл, намалена пазарна ликвидност или прекомерни концентрации на пазарно равнище в определени видове активи, контрагенти или сектори. (26) При поискване от надзорния орган от застрахователните и презастрахователните предприятия следва да се изисква да вземат предвид в собствената си оценка на риска и платежоспособността всяка съответна макропруденциална информация, предоставена от надзорните органи. За да се гарантира последователното прилагане на такива допълнителни макропруденциални изисквания, ЕОЗППО следва да разработи проекти на регулаторни технически стандарти, уточняващи критериите, които трябва да се вземат предвид от надзорните органи при определянето на предприятията, за които се прилага мярката. Надзорните органи следва да анализират резултатите от собствената оценка на риска и платежоспособността на застрахователните и презастрахователните предприятия в рамките на тяхната юрисдикция, от които се изисква да вземат предвид макропруденциални съображения, да ги обобщават и да предоставят информация на застрахователните и презастрахователните предприятия относно елементите, които следва да бъдат взети предвид при бъдещите им оценки на риска и платежоспособността, особено по отношение на макропруденциалните рискове. Държавите членки следва да гарантират, че когато на даден орган или структура се възлагат макропруденциални правомощия, резултатите и констатациите от макропруденциалните оценки на надзорните органи се споделят с този макропруденциален орган. (27) В съответствие с основните принципи на застраховането, приети през 2011 г. от Международната асоциация на органите за застрахователен надзор, националните надзорни органи следва да могат да установяват, наблюдават и анализират пазарните и финансовите тенденции, които биха могли да засегнат застрахователните и презастрахователните предприятия или застрахователните и презастрахователните пазари, и следва да използват тази информация при надзора над отделни застрахователни или презастрахователни предприятия. При изпълнението на тези задачи надзорните органи следва по целесъобразност да използват информацията и изводите, получени от други надзорни органи. (28) Структурите или органите с макропруденциални правомощия отговарят за макропруденциалната политика по отношение на националния си застрахователен и презастрахователен пазар. Макропруденциалната политика може да бъде провеждана от надзорния орган или от друг орган или структура, на които е възложена тази задача. (29) Добрата координация между надзорните органи и съответните органи и структури с макропруденциални правомощия е важна за установяването, наблюдението и анализирането на възможните рискове за стабилността на финансовата система, които биха могли да засегнат застрахователните и презастрахователните предприятия, както и за предприемането на мерки за ефективно и подходящо справяне с тези рискове. Сътрудничеството между органите следва също така да има за цел да се избегне всяка форма на дублиращо се или несъгласувано действие. (30) Обменът на информация между надзорните органи и данъчните органи следва да не бъде възпрепятстван. Този обмен следва да бъде в съответствие с националното право, а когато информацията произхожда от друга държава членка, тя следва да се обменя само с изричното съгласие на съответния орган, от който произхожда информацията. (31) Директива 2009/138/ЕО изисква от застрахователните и презастрахователните предприятия да изготвят периодично — като неразделна част от своята бизнес стратегия, собствена оценка на риска и платежоспособността. Някои рискове, като например рисковете във връзка с изменението на климата, могат трудно да бъдат определени количествено или настъпват за период, по-дълъг от използвания за калибриране на капиталовото изискване за платежоспособност. Тези рискове могат да бъдат по-добре отразени при собствената оценка на риска и платежоспособността. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия имат съществена експозиция към рискове, свързани с изменението на климата, от тях следва да се изисква в рамките на подходящи интервали от време и като част от собствената оценка на риска и платежоспособността да извършват анализи на въздействието на дългосрочните сценарии за изменението на климата върху тяхната дейност. Тези анализи следва да бъдат съобразени с естеството, мащаба и сложността на присъщите на дейността на предприятията рискове. По-специално, въпреки че оценката на съществеността на експозицията към рискове, свързани с изменението на климата, следва да се изисква от всички застрахователни и презастрахователни предприятия, от малките и несложни предприятия не следва да се изискват анализи на дългосрочните сценарии, свързани с изменението на климата. (32) Предприятията следва да разработят и наблюдават изпълнението на конкретни планове за справяне с финансовите рискове, произтичащи от факторите на устойчивост. Когато от дадена група се изисква да изготви такъв план на равнището на групата, следва да се гарантира, че застрахователните и презастрахователните дъщерни предприятия на групата са освободени от изискването за изготвяне на планове на индивидуално равнище, ако всички съответни аспекти на тези дъщерни предприятия са отразени в плана на равнището на групата. (33) Директива 2009/138/ЕО изисква най-малко веднъж годишно да се оповестява съществена информация чрез отчета за платежоспособността и финансовото състояние. Този отчет е предназначен за титулярите на полици и бенефициерите, от една страна, и за анализаторите и другите специалисти на пазара, от друга. За да се отговори на нуждите и очакванията на тези две различни групи, съдържанието на отчета следва да бъде разделено на две части. Първата част, насочена основно към титулярите на полици и бенефициерите, следва да съдържа ключовата информация за дейността, резултатите, управлението на капитала и рисковия профил. Втората част, предназначена за специалистите на пазара, следва да съдържа подробна информация за дейността и за системата на управление, конкретна информация за техническите резерви и други задължения, платежоспособността, както и други данни, които са необходими на професионалните анализатори. (34) Възможно е след одобрение от надзорните органи застрахователните и презастрахователните предприятия да коригират съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент за изчисляването на най-добрата прогнозна оценка в съответствие с движението на спреда по своите активи („изравнителна корекция“) или в съответствие със средното движение на спредовете по активите, държани от застрахователните и презастрахователните предприятия в дадена валута или държава („корекция за променливост“). Частта от отчета за платежоспособността и финансовото състояние, насочена към титулярите на полици и бенефициерите, следва да съдържа само информацията, която се очаква да бъде от значение за вземането на решения от страна на средностатистическия титуляр на полица или бенефициера. Въпреки че застрахователните и презастрахователните предприятия следва да оповестяват публично въздействието на неприлагането на изравнителната корекция, корекцията за променливост и преходните мерки за безрисковите лихвени проценти и техническите резерви върху финансовото им състояние, не следва да се приема, че това оповестяване е от значение за вземането на решения от страна на средностатистическия титуляр на полица или бенефициера. Във връзка с това такова оповестяване следва да бъде включено в частта от отчета за платежоспособността и финансовото състояние, насочена към специалистите на пазара, а не в частта, насочена към титулярите на полици и бенефициерите. (35) Изискванията за оповестяване не следва да бъдат прекомерно обременяващи за застрахователните и презастрахователните предприятия. За тази цел в Директива 2009/138/ЕО следва да бъдат включени някои мерки за опростяване и пропорционалност, по-специално когато те не застрашават читаемостта на данните, предоставени от застрахователните и презастрахователните предприятия. Освен това Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 9 ) следва да бъде изменена, така че малките и несложни предприятия да могат да ограничат отчитането си във връзка с устойчивостта в съответствие с опростените стандарти за отчитане на МСП във връзка с устойчивостта, предвидени в посочената директива. (36) За да се гарантира най-висока степен на точност на публично оповестената информация, някои елементи на отчета за платежоспособността и финансовото състояние следва да подлежат на одит. Това изискване за одит следва да обхваща поне счетоводния баланс, оценен в съответствие с критериите за оценка, определени в Директива 2009/138/ЕО. (37) Тъй като не се очаква малките и несложни предприятия да бъдат от значение за финансовата стабилност на Съюза, е целесъобразно за тези предприятия да се включи освобождаване от изискването за одит на отчета за платежоспособността и финансовото състояние. Аналогично, поради специфичния рисков профил и особеностите на каптивните застрахователни предприятия и каптивните презастрахователни предприятия, е целесъобразно да не им се налага изискване за одит. Въпреки това следва да бъде възможно държавите членки, които вече прилагат изисквания за одит за всички предприятия или за елементи на отчета за платежоспособността и финансовото състояние, различни от счетоводния баланс, да продължат да прилагат тези изисквания. (38) Следва да бъде отбелязано, че макар и полезно, изискването за одит би представлявало допълнителна тежест за всяко предприятие. Поради това следва да бъдат удължени сроковете за годишното отчитане и оповестяване за застрахователните и презастрахователните предприятия и за застрахователните и презастрахователните групи, за да им се осигури достатъчно време за изготвянето на одитирани отчети. (39) Насоките на ЕОЗППО относно отчитането за целите на финансовата стабилност вече съдържат критерии за определяне на застрахователните и презастрахователните предприятия, които са от значение за стабилността на финансовите системи в Съюза. (40) Следва да се гарантира, че методите за изчисляване на техническите резерви по договорите с опции и гаранции са съобразени с естеството, мащаба и сложността на рисковете, пред които е изправен застрахователят. В това отношение следва да се предвидят някои опростявания. (41) Цената на капитала следва да бъде намалена в сравнение с равнището, определено към момента на приемането на Директива 2009/138/ЕО и делегираните актове, приети съгласно посочената директива, като същевременно се поддържа достатъчно равнище на предпазливост и защита на титулярите на полици. Освен това изчисляването на добавката за риск следва да отчита времевата обвързаност на рисковете и да намалява размера на добавката за риск, по-специално за дългосрочните задължения, като по този начин намалява чувствителността на добавката за риск към промените в лихвените проценти. Поради това следва да се въведе експоненциален и зависещ от времето елемент. (42) Директива 2009/138/ЕО изисква за целите на изчисляването на добавката за риск да се определи размерът на допустимите собствени средства, необходими за гарантиране на застрахователните и презастрахователните задължения, и ставката на цената на капитала да е равна на допълнителната ставка, надхвърляща съответния безрисков лихвен процент, който би се приложил за застрахователно или презастрахователно предприятие, ако държи допустими собствени средства в този размер. Директива 2009/138/ЕО също така изисква ставката на цената на капитала да се преразглежда периодично. За тази цел прегледите следва да гарантират, че ставката на цената на капитала остава основана на риска и не надвишава 5 %. (43) При определянето на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент следва използването на данни, получени от съответните финансови инструменти, да бъде съобразено със способността на застрахователните и презастрахователните предприятия да хеджират лихвените проценти, получени въз основа на финансови инструменти. По-специално, възможно е по-малките застрахователни и презастрахователни предприятия да не разполагат с капацитет да хеджират лихвения риск с инструменти, различни от облигации, заеми или подобни активи, паричните потоци по които са фиксирани. Поради това съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент следва да се екстраполира за падежите, за които пазарите на облигации вече не са дълбоки, ликвидни и прозрачни. Методът за екстраполация обаче следва да използва информация, получена въз основа на съответните финансови инструменти, различни от облигации, когато такава информация е налична от дълбоки, ликвидни и прозрачни пазари за падежи, за които пазарите на облигации вече не са дълбоки, ликвидни и прозрачни. За да се осигури сигурност и хармонизирано прилагане, като същевременно се даде възможност за своевременна реакция при промени в пазарните условия, Комисията следва да приеме делегирани актове, за да определи как следва да се прилага новият метод на екстраполация. С оглед на настоящите пазарни условия отправната точка за екстраполацията за еврото към датата на влизане в сила на настоящата директива за изменение следва да остане на същото равнище като нейното равнище към 31 декември 2023 г., а именно при падеж от 20 години. (44) Определянето на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент оказва значително въздействие върху платежоспособността, по-специално за животозастрахователните предприятия с дългосрочни задължения. За да не се стига до смущения на текущата застрахователна дейност и да се даде възможност за плавен преход към новия метод на екстраполация, е необходимо да се предвиди механизъм за постепенно въвеждане. Такъв механизъм за постепенно въвеждане следва да има за цел да не допуска смущения на пазара и да осигури прозрачност до въвеждането на окончателния метод на екстраполация. (45) Директива 2009/138/ЕО предвижда корекция за променливост, която има за цел да смекчи ефекта от прекомерните спредове на облигации и се основава на референтни портфейли за съответните валути на застрахователните и презастрахователните предприятия, а при еврото — на референтните портфейли за националните застрахователни пазари. Освен смекчаването на ефекта от прекомерните спредове на облигации използването на еднаква корекция за променливост за цели валути или държави може да донесе и други ползи, по-специално когато чувствителността на съответните активи на тези застрахователни и презастрахователни предприятия към промени в кредитните спредове е по-ниска от чувствителността на съответната най-добра прогнозна оценка към промени в лихвените проценти. За да се избегнат подобни допълнителни ползи, корекцията за променливост следва да подлежи на надзорно одобрение и при изчисляването ѝ следва да бъдат отчетени специфичните за предприятието характеристики, свързани с чувствителността на активите към спреда и чувствителността на най-добрата прогнозна оценка на техническите резерви към лихвения процент. Освен това като допълнителна предпазна мярка следва да бъдат въведени минимални условия за използването на корекцията за променливост. Държавите членки, някои от които вече подлагат използването на корекцията за променливост на процедура за одобрение от надзорните органи, следва да имат възможност да разширят обхвата на условията за одобрение, така че да включват оценка спрямо допусканията, стоящи в основата на корекцията за променливост. По отношение на допълнителните предпазни мерки, на застрахователните и презастрахователните предприятия следва да бъде разрешено да добавят към основната срочна структура на безрисковия лихвен процент до 85 % от коригирания спрямо риска спред, получен въз основа на представителните портфейли. (46) Когато застрахователното или презастрахователното предприятие инвестира в дългови инструменти, които имат по-добро кредитно качество от дълговите инструменти, съдържащи се в представителния портфейл за изчисляване на корекцията за променливост, корекцията за променливост може да предостави свръхкомпенсация за загубата на собствени средства, причинена от разширяването на спредовете на облигации, и може да доведе до неоправдана променливост на собствените средства. С цел неутрализиране на изкуствената променливост, причинена от такива свръхкомпенсации, застрахователните и презастрахователните предприятията следва да могат в тези случаи да поискат изменение на корекцията за променливост, при което се взема предвид информацията за специфичните инвестиции на предприятието в дългови инструменти. (47) С Директива 2009/138/ЕО в корекцията за променливост е предвиден национален компонент, който има за цел да гарантира смекчаване на ефекта от прекомерните спредове на облигации в дадена държава. Националният компонент обаче се активира въз основа на абсолютен праг и на относителен праг по отношение на коригирания спрямо риска спред на държавата, което може да доведе до ефект на срутване и следователно да увеличи променливостта на собствените средства на застрахователните и презастрахователните предприятия. За да се гарантира ефективното смекчаване на ефекта от прекомерните спредове на облигации в конкретна държава членка, чиято парична единица е еврото, националният компонент следва да бъде заменен с макрокомпонент, който се изчислява на базата на разликите между коригирания спрямо риска спред за еврото и коригирания спрямо риска спред за държавата. За да се избегне ефектът на срутване, при изчислението не следва да се допускат непоследователност при входящите параметри. (48) За да отчете развитието на инвестиционните практики на застрахователните и презастрахователните предприятия, Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове за определяне на критериите за допустимост на активите, които да бъдат включени в целевия портфейл от активи, когато естеството на активите може да доведе до различни практики по отношение на критериите за прилагане и изчисляване на изравнителната корекция. (49) За да се гарантира еднаквото третиране на всички застрахователни и презастрахователни предприятия, изчисляващи корекцията за променливост, или за да се отчете развитието на пазара, Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове за определяне на изчисляването на специфичните за предприятието елементи на корекцията за променливост. За валутите, различни от еврото, при изчисляването на специфичните за дадената валута елементи на корекцията за променливост следва да се вземе предвид възможността за изравняване на паричните потоци между двойки фиксирани валути на държавите членки, при условие че това последователно намалява валутния риск. (50) За целта на изчисляването на собствените им средства съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ) , на институциите, принадлежащи към финансови конгломерати, за които се прилага Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 11 ) , би могло да бъде разрешено да не приспадат значителните си инвестиции в застрахователни или презастрахователни предприятия, при условие че са изпълнени определени критерии. Необходимо е да се гарантира, че пруденциалните правила, приложими за застрахователните или презастрахователните предприятия и кредитните институции, осигуряват подходящи условия на равнопоставеност между ръководените от банки и ръководените от застрахователни предприятия финансови групи. Поради това на застрахователните или презастрахователните предприятия следва също така да бъде разрешено да не приспадат от своите допустими собствени средства дяловите участия в кредитни и финансови институции, за които се прилагат сходни условия. По-специално, груповият надзор съгласно Директива 2009/138/ЕО или допълнителният надзор съгласно Директива 2002/87/ЕО следва да се прилагат по отношение на група, обхващаща както застрахователно или презастрахователно предприятие, така и свързаната институция. Освен това участието в институцията следва да представлява капиталова инвестиция от стратегическо естество за застрахователното или презастрахователното предприятие и надзорните органи следва да бъдат удовлетворени от нивото на интегрирано управление, управление на риска и вътрешен контрол по отношение на субектите, попадащи в обхвата на груповия надзор или допълнителния надзор. (51) Съществуващите ограничения, наложени по отношение на симетричната корекция, ограничават нейната способност да смекчи потенциалните проциклични ефекти във финансовата система и да предотврати ситуация, при която застрахователните и презастрахователните предприятия са принудени неоснователно да набират допълнителен капитал или да продават инвестициите си в резултат на преходни неблагоприятни тенденции на финансовите пазари, като например предизвиканите от пандемията от COVID-19. Поради това симетричната корекция следва да бъде изменена, така че да позволи по-големи промени в стандартното капиталово изискване за капиталови инструменти и допълнително да смекчи въздействието на резките увеличения или намаления на ценовите равнища на капиталовите пазари. (52) За да се повиши пропорционалността в рамките на количествените изисквания, на застрахователните и презастрахователните предприятия следва да се предостави възможност да използват опростен подход за изчисляване на капиталовото изискване за несъществени рискове по стандартната формула за срок от не повече от три години. Този опростен подход следва да позволи на предприятията да оценяват капиталовото изискване за несъществен риск въз основа на подходяща мярка за обема, която се променя с течение на времето. Този подход следва да се основава на общи правила и да подлежи на общи критерии за установяване на несъществените рискове. (53) Застрахователните и презастрахователните предприятия, които използват изравнителна корекция, трябва да определят, организират и управляват целевия портфейл от активи и задължения отделно от останалите части на дейността и поради това не е позволено посрещането на рискове, възникващи в друга част от дейността, чрез използването на целевия портфейл от активи. Отделното управление на портфейла обаче не води до увеличаване на корелацията между рисковете в рамките на този портфейл и тези в останалата част от предприятието. Поради това на застрахователните и презастрахователните предприятия, които използват изравнителната корекция, следва да бъде разрешено да изчисляват капиталовото си изискване за платежоспособност въз основа на допускането за пълна диверсификация между активите и пасивите по портфейла и останалата част от предприятието, освен ако портфейлите от активи, покриващи съответната най-добра прогнозна оценка на застрахователните или презастрахователните задължения, представляват обособен фонд. (54) Поради това, което се наблюдава през последните години на пазарите, възникна необходимостта от правилно отразяване на изключително ниските и отрицателни лихвени проценти в застрахователния надзор. Това следва да бъде постигнато чрез повторно калибриране на подмодула на лихвения риск, за да се отрази наличието на среда с отрицателна доходност. В същото време методиката, която трябва да се използва, не следва да води до нереалистично големи намаления на ликвидната част на кривата и това би могло да се избегне, като се предвиди изричен долен праг, който да представлява долна граница на отрицателните лихвени проценти. В съответствие с динамиката на лихвените проценти Комисията следва да се стреми да въведе долна граница, която да зависи от срока, а не да е фиксирана, доколкото наличните пазарни данни позволяват надеждно и основано на риска калибриране на тази зависимост от срока. (55) Комисията обедини всички оправомощавания, предвидени в Директива 2009/138/ЕО, в делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията ( 12 ) . Този подход работи добре за прилагането на посочената директива и улеснява спазването на посочения делегиран регламент. Поради това делегиран регламент (ЕС) 2015/35 следва да остане в сила и всички необходими изменения съгласно съществуващите оправомощавания, както и прилагането на нови оправомощавания съгласно настоящата директива, следва да бъдат извършени изключително като актове за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2015/35. Когато в бъдеще тези изменения трябва да бъдат обединени в един или повече делегирани актове за изменение, в съответствие с параграф 31 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество ( 13 ) , в хода на консултациите при подготовката на такива делегирани актове Комисията посочва също кои оправомощавания се считат за свързани по същество, за които се очаква Комисията да представи обективни обосновки въз основа на съществената връзка между две или повече оправомощавания. (56) Като част от процеса на надзорен преглед е важно надзорните органи да могат да сравняват информацията между поднадзорните им застрахователни и презастрахователни предприятия. Частичните и цялостните вътрешни модели позволяват по-добро отразяване на индивидуалния риск на предприятието, а Директива 2009/138/ЕО позволява на застрахователните и презастрахователните предприятия да ги използват за определяне на капиталовите изисквания, избягвайки произтичащите от стандартната формула ограничения. Надзорните органи биха имали полза и от достъп до прогнозни оценки на капиталовите изисквания за платежоспособност в съответствие със стандартната формула, за да правят сравнения между предприятията и да правят сравнения за дадено предприятие в хода на времето. Поради това всички застрахователни и презастрахователни предприятия, които използват цялостен или частичен вътрешен модел, следва редовно да представят на своите надзорни органи прогнозна оценка на капиталовото изискване за платежоспособност, определена в съответствие със стандартната формула. Тази прогнозна оценка следва да отразява по подходящ начин стоящите в основата на стандартната формула методи и допускания, което да улесни правилната надзорна оценка. За да се избегне прекомерната тежест за предприятията при определяне на прогнозната оценка, те следва да могат да използват информация, получена от съответните опростявания в стандартната формула съгласно Директива 2009/138/ЕО и делегираните актове, приети съгласно посочената директива. Когато се използва такъв опростен подход за определяне на прогнозната оценка на капиталовото изискване за платежоспособност, стоящите в основата ѝ допускания следва да бъдат ясно обяснени по удовлетворителен за надзорните органи начин. (57) Директива 2009/138/ЕО предвижда възможност за застрахователните и презастрахователните предприятия да изчисляват капиталовото си изискване за платежоспособност чрез вътрешен модел, който подлежи на надзорно одобрение. Когато се прилага вътрешен модел, посочената директива не възпрепятства дадено застрахователно или презастрахователно предприятие да вземе под внимание ефекта от движението на кредитния спред върху корекцията за променливост във вътрешния си модел. Ползите, свързани с използването на корекцията за променливост, може да надвишат смекчаването на ефекта от прекомерните спредове на облигации при изчисляването на най-добрата прогнозна оценка, и следователно могат също така да доведат до изкривяване при изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност, когато ефектът от движението на кредитния спред върху корекцията за променливост е бил взет под внимание във вътрешния модел. За да се избегне подобно изкривяване, когато надзорните органи позволяват на застрахователните и презастрахователните предприятия да вземат под внимание ефекта от движението на кредитния спред върху корекцията за променливост във вътрешния си модел, следва да бъде определена долна граница за капиталовото изискване за платежоспособност, под която се очаква ползите за капиталовото изискване за платежоспособност да надвишат смекчаването на ефекта от прекомерните спредове на облигации. (58) Застрахователните и презастрахователните предприятия следва да бъдат стимулирани да изграждат устойчивост при кризисни ситуации. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия вземат под внимание ефекта от движението на кредитния спред върху корекцията за променливост във вътрешния си модел, като същевременно взимат предвид ефекта от движението на кредитния спред върху макро-корекцията за променливост, това би могло сериозно да попречи на стимулите за изграждане на устойчивост при кризисни ситуации. Поради това застрахователните и презастрахователните предприятия следва да бъдат възпрепятствани да вземат под внимание макро-корекцията за променливост в своя вътрешен модел. (59) Като отчитат естеството, мащаба и сложността на рисковете, надзорните органи следва да могат да събират съответната макропруденциална информация относно инвестиционната стратегия на застрахователните и презастрахователните предприятия, да я анализират заедно с друга имаща отношение информация, която може да е налична от други пазарни източници, както и да въведат макропруденциална перспектива в своя надзор върху застрахователните и презастрахователните предприятия. Това би могло да включва надзор на рисковете, свързани със специфични кредитни цикли, икономически спадове и колективно или „стадно“ инвестиционно поведение. (60) При влошаване на финансовото състояние на застрахователно или презастрахователно дружество или нарушаване от негова страна на регулаторните изисквания е необходимо да се реагира ефективно, като се предотврати изостряне на проблемите. Поради това надзорните органи следва да разполагат с правомощия за налагане на превантивни мерки. Тези правомощия за превантивни мерки обаче следва да бъдат съобразени с предвидените в Директива 2009/138/ЕО за сходни обстоятелства скàла на степенувани надзорни мерки и надзорни правомощия, в т.ч. с надзорните правомощия при процеса на надзорен преглед по член 36 от посочената директива. Тези правомощия за превантивни мерки не следва да въвеждат нов предварителен критерий за задействане на надзорна намеса освен спазването на капиталовото изискване за платежоспособност, предвидено в дял I, глава VI, раздел 4 от посочената директива. Надзорните органи следва да оценяват всяка ситуация сама по себе си и да решават дали са необходими превантивни мерки въз основа на обстоятелствата, положението на предприятието и надзорната си преценка. (61) Директива 2009/138/ЕО предвижда взаимното признаване и изпълнение във всички държави членки на решенията за реорганизиране или ликвидиране на застрахователно дружество. По силата на посочената директива държавата членка по произход е тази, която предприема действия спрямо всички активи и задължения на дружеството, независимо от държавата, в която се намират, а кредиторите в приемащите държави членки се третират по същия начин като кредиторите в държавата членка по произход. С оглед на ефективността на преструктурирането, отнасящите се до реорганизирането и ликвидацията разпоредби в Директива 2009/138/ЕО следва да се прилагат при използването на инструментите за преструктуриране както спрямо застрахователните и презастрахователните дружества, така и спрямо останалите субекти, обхванати от режима на преструктуриране. Поради това посочените разпоредби следва да бъдат съответно изменени. (62) Директива 2009/138/ЕО предвижда удължаване на срока за отстраняване на нарушения на капиталовото изискване за платежоспособност, когато ЕОЗППО е декларирал наличието на изключително неблагоприятни ситуации. Декларациите могат да бъдат направени по искане на националните надзорни органи, от които се изисква, когато е целесъобразно, да се консултират преди искането с Европейския съвет за системен риск (ЕССР), създаден с Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 14 ) . Децентрализираната консултация на националните надзорни органи с ЕССР е по-малко ефективна от централизираната консултация на ЕОЗППО с ЕССР. За да бъде процесът ефективен, не националните надзорни органи, а ЕОЗППО следва да се консултира с ЕССР преди декларирането на наличието на изключително неблагоприятни ситуации, когато естеството на ситуацията позволява такава предварителна консултация. (63) Директива 2009/138/ЕО изисква от застрахователните и презастрахователните предприятия да информират незабавно съответния надзорен орган, когато установят нарушаване или риск от нарушаване на минималното капиталово изискване през следващите три месеца. В посочената директива обаче не се уточнява кога през следващите три месеца може да бъде установено нарушаването на минималното капиталово изискване или риска от нарушаване и предприятията биха могли да отложат информирането на надзорните органи за края на съответното тримесечие, когато изчисленото минимално капиталово изискване трябва да бъде официално отчетено пред надзорния орган. За да се гарантира, че надзорните органи получават навременна информация и са в състояние да предприемат необходимите действия, от застрахователните и презастрахователните предприятия следва да се изисква незабавно да информират надзорните органи за нарушаването на минималното капиталово изискване или за риск от нарушаване, дори когато това е било установено въз основа на приблизителни оценки или изчисления между две дати на официални изчисления на минималното капиталово изискване през съответното тримесечие. (64) Защитата на интересите на застрахованите лица е обща цел на пруденциалната рамка, която надзорните органи следва да преследват на всеки етап от процеса на надзорен преглед, включително в случаи на нарушения или вероятни нарушения на изискванията от страна на застрахователните или презастрахователните предприятия, които нарушения биха могли да доведат до отнемане на лиценза. Тази цел следва да се преследва преди и след отнемането на лиценза и като се обръща внимание на евентуалните правни последици за застрахованите лица, които биха могли да произтекат от това отнемане. (65) Надзорните органи следва да разполагат с инструменти за предотвратяване настъпването на рискове за финансовата стабилност на застрахователните пазари, за ограничаване на процикличното поведение на застрахователните и презастрахователните предприятия и за смекчаване на отрицателните странични ефекти в рамките на финансовата система и реалната икономика. (66) Неотдавнашните икономически и финансови кризи, по-специално породената от пандемията от COVID-19 криза, показаха, че разумното управление на ликвидността от страна на застрахователните и презастрахователните предприятия може да предотврати рисковете за стабилността на финансовата система. Поради тази причина от застрахователните и презастрахователните предприятия следва да се изисква да подсилят управлението и планирането на ликвидността, особено в контекста на неблагоприятни ситуации, засягащи голяма част или целия застрахователен и презастрахователен пазар. (67) Когато особено уязвими застрахователни и презастрахователни предприятия, като например тези с ликвидни задължения, с неликвидни активи или със слабости по отношение на ликвидността, които могат да засегнат цялостната финансова стабилност, не коригират по подходящ начин ситуацията, националните надзорни органи следва да могат да се намесят, за да укрепят ликвидността на тези предприятия. (68) С цел защита на титулярите на полици и запазване на финансовата стабилност надзорните органи следва да разполагат с необходимите правомощия за запазване на платежоспособността на конкретни застрахователни или презастрахователни предприятия при извънредни ситуации, като например неблагоприятни икономически или пазарни събития, засягащи голяма част или целия застрахователен и презастрахователен пазар. Тези правомощия следва да включват възможност за ограничаване или спиране на разпределенията между акционерите и другите подчинени кредитори на дадено застрахователно или презастрахователно предприятие, преди капиталовото изискване за платежоспособност да бъде действително нарушено. Тези правомощия следва да се прилагат според конкретния случай, да отговарят на общи основани на риска критерии и да не подкопават функционирането на вътрешния пазар. (69) Тъй като ограничаването или спирането на разпределянето на дивиденти и други бонуси би засегнало, дори временно, правата на акционерите и другите подчинени кредитори, надзорните органи следва надлежно да спазват принципите на пропорционалност и необходимост при вземането на такива мерки. Надзорните органи следва също така да гарантират, че нито една от приетите мерки не води до несъразмерни отрицателни последици за цялата финансова система или за части от нея в други държави членки или в Съюза като цяло. По-специално надзорните органи следва да ограничават разпределението на капитал в рамките на застрахователната и презастрахователната група само при извънредни обстоятелства и когато това е надлежно обосновано, за да се запази стабилността на застрахователния и презастрахователния пазар и на финансовата система като цяло. (70) При изключителни обстоятелства застрахователните предприятия могат да бъдат изложени на значителни ликвидни рискове. Поради това надзорните органи следва да имат правомощието временно да преустановят правата на обратно изкупуване на животозастрахователни полици на такива предприятия, засегнати от значителни ликвидни рискове, за кратък период от време и само като крайна мярка. Такава извънредна мярка следва да се използва с оглед на гарантирането на колективната защита на титулярите на полици, а именно защитата на всички притежатели на полици, включително тези, които биха могли да бъдат непряко засегнати от такива рискове. (71) Неотдавнашните случаи на несъстоятелност на застрахователни и презастрахователни предприятия, извършващи трансгранична дейност, подчертаха необходимостта надзорните органи да бъдат по-добре информирани за извършваните от тези предприятия дейности. Поради това от застрахователните и презастрахователните предприятия следва да се изисква да уведомяват надзорния орган на своята държава членка по произход за всички съществени промени, засягащи техния рисков профил във връзка с текущите им трансгранични застрахователни дейности, и тази информация следва да се споделя с надзорните органи на съответните приемащи държави членки. (72) Съгласно Директива 2009/138/ЕО, ЕОЗППО има правомощието да създава и координира платформи за сътрудничество с цел засилване на сътрудничеството между съответните надзорни органи, когато застрахователно или презастрахователно предприятие извършва или възнамерява да извършва дейности, основаващи се на свободата на предоставяне на услуги или на правото на установяване. Въпреки това, с оглед на сложността на надзорните въпроси, които се разглеждат в рамките на тези платформи, в няколко случая надзорните органи не успяха да постигнат общо становище относно начина за решаване на въпроси, свързани с извършващо трансгранична дейност застрахователно или презастрахователно предприятие. В случай че надзорните органи, участващи в платформите за сътрудничество, не могат да се споразумеят по въпроси, свързани със застрахователно или презастрахователно предприятие, което извършва трансгранична дейност, ЕОЗППО следва да разполага с правомощието да уреди разногласията в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1094/2010. (73) С цел по-успешно предотвратяване на потенциални проблеми, засягащи правата на потребителите, и подобряване на защитата на титулярите на полици в Съюза следва да се засили сътрудничеството и обменът на информация между надзорния орган на държавата членка по произход, който е издал лиценз на застрахователното или презастрахователно предприятие, и надзорните органи на държавите членки, в които това предприятие извършва дейност чрез установяване на клонове или предоставяне на услуги. Това засилено сътрудничество е особено важно, когато съществуват значителни трансгранични дейности, и следва да увеличи прозрачността и редовния задължителен обмен на информация между съответните надзорни органи. Този обмен следва да бъде достатъчно информативен и да включва цялата относима информация, получена от надзорния орган на държавата членка по произход, по-специално по отношение на резултатите от процеса на надзорен преглед, свързан с трансграничната дейност, и финансовото състояние на предприятието. За да се осигури безпрепятствен достъп до и ефикасен обмен на налични надзорни данни, доклади относно процеса на надзорен преглед и друга относима информация във връзка с предприятията, извършващи значителни трансгранични дейности, и като се отчита необходимостта от ограничаване на административната тежест, следва да се използват цифрови инструменти за обмен на информация. Поради това тази информация може да бъде предоставяна чрез съществуващите инструменти за цифрово сътрудничество, въведени от ЕОЗППО. (74) Когато надзорният орган на приемащата държава членка има сериозни опасения относно платежоспособността на застрахователно или презастрахователно предприятие, което извършва значителни трансгранични дейности на територията на този надзорен орган, той следва да има правомощието да изиска провеждането на съвместна проверка на място заедно с надзорния орган на държавата членка по произход, когато е налице неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност или минималното капиталово изискване. Надзорният орган на държавата членка по произход следва да координира съвместната проверка на място и следва да покани всички имащи отношение национални надзорни органи, както и ЕОЗППО. Всички участващи надзорни органи следва да постигнат съгласие относно целите на проверката на място, преди тя да бъде извършена. До края на проверката те следва също така да формират общо мнение относно необходимите надзорни мерки, които трябва да бъдат предприети. Надзорният орган на държавата членка по произход следва да информира всички заинтересовани надзорни органи за последващите действия във връзка с проверката на място. Когато надзорните органи не могат да постигнат съгласие относно необходимостта от извършване на съвместна проверка на място, ЕОЗППО следва да разполага с правомощието да уреди разногласията в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1094/2010. (75) Съгласно Директива 2009/138/ЕО от застрахователните или презастрахователните предприятия не се изисква да предоставят своевременно информация за извършваната от тях дейност на надзорните органи на приемащите държави членки. Такава информация може да бъде получена само чрез искане до надзорния орган на държавата членка по произход. Този подход обаче не осигурява достъп до информация в рамките на разумен срок. Поради това надзорните органи на приемащите държави членки следва да имат правомощието да изискват информация пряко от застрахователните или презастрахователните предприятия, когато надзорният орган на държавата членка по произход не предостави своевременно информацията. Това правомощие не следва да възпрепятства доброволното предаване на информация от застрахователните и презастрахователните предприятия на надзорните органи на приемащите държави членки. (76) За да бъде дружество майка определено като застрахователен холдинг, неговият основен предмет на дейност трябва по-специално да бъде придобиване и притежаване на дялови участия в дъщерни предприятия, когато тези дъщерни предприятия са изключително или главно застрахователни или презастрахователни предприятия или застрахователни или презастрахователни предприятия от трета държава. Понастоящем надзорните органи тълкуват по различен начин значението на понятието „изключително или главно“ в този контекст. Поради това определението за застрахователен холдинг следва да бъде изменено и пояснено, като се вземат предвид сходните изменения в определението за финансов холдинг, посочено в Регламент (ЕС) № 575/2013 за банковия сектор. По-специално, за да може дадено предприятие да бъде класифицирано като застрахователен холдинг, неговата основна дейност следва да бъде свързана с придобиването и притежаването на застрахователни или презастрахователни предприятия, предоставянето на спомагателни услуги на свързани застрахователни или презастрахователни предприятия или извършването на други нерегулирани финансови дейности. Надзорните органи следва да имат правомощието да заключат, че този критерий е изпълнен независимо от декларираната собствена корпоративна цел или предмет на дейност на предприятието. (77) В някои случаи в рамките на група, подлежаща на групов надзор в съответствие с член 213, параграф 2, буква а), б) или в) от Директива 2009/138/ЕО, дяловите участия в застрахователни и презастрахователни дъщерни предприятия, които се намират в трета държава, се притежават чрез междинно нерегулирано холдингово дружество. Дори ако това междинно нерегулирано холдингово дружество няма застрахователно или презастрахователно дъщерно предприятие, чието централно управление се намира в Съюза, е важно то да може да бъде третирано подобно на застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество и да бъде включено в изчисленията на груповата платежоспособност. Поради това следва да се въведе определение за холдингови дружества на застрахователни и презастрахователни предприятия от трети държави, за да се даде възможност на групите да вземат предвид свързани предприятия от трети държави при изчисляването на груповото капиталово изискване за платежоспособност. (78) В някои случаи няколко застрахователни и презастрахователни предприятия образуват „фактическа група“ и действат като такава, въпреки че не отговарят на определението за група по член 212 от Директива 2009/138/ЕО. Поради това дял III от посочената директива не се прилага за такива застрахователни и презастрахователни предприятия. В такива случаи — по-специално за хоризонтални групи без капиталови връзки между различните предприятия — органите за групов надзор следва да имат правомощието да установят съществуването на група. Във връзка с това установяване следва също да се предвидят обективни критерии. В случай на липса на промени в особеностите на групите се очаква групите, които вече подлежат на групов надзор, да продължат да бъдат обект на такъв надзор. (79) Застрахователните и презастрахователните групи са свободни да вземат решения по своя преценка относно специфичните вътрешни разпоредби, разпределението на задачите и организационната структура в рамките на групата, гарантирайки спазването на Директива 2009/138/ЕО. В някои случаи обаче тези механизми и организационни структури могат да застрашат ефективния групов надзор. Поради това органите за групов надзор следва да имат правомощието — при извънредни обстоятелства и след консултация с ЕОЗППО и другите заинтересовани надзорни органи — да изискват промени в тези механизми или организационни структури. Органите за групов надзор следва надлежно да обосноват своите решения и да обяснят защо съществуващите договорености или структури възпрепятстват и застрашават ефективния групов надзор. (80) Органите за групов надзор могат да решат да изключат дадено предприятие от груповия надзора, по-специално когато се счита, че това предприятие представлява незначителен интерес с оглед на целите на груповия надзор. ЕОЗППО посочи различните тълкувания на критерия за незначителен интерес и установи, че в някои случаи подобни изключвания водят до пълно освобождаване от групов надзор или до надзор на ниво междинно дружество майка. Поради това е необходимо да се поясни, че решенията за изключване, които водят до пълно освобождаване от групов надзор или до надзор на ниво междинно дружество майка, следва да се вземат само при извънредни обстоятелства и че органите за групов надзор следва да се консултират с ЕОЗППО, преди да вземат такива решения. Следва също така да се въведат критерии, осигуряващи повече яснота относно това какво следва да се счита за незначителен интерес по отношение на целите на груповия надзор. (81) Решенията дадено предприятие да не бъде включено в обхвата на груповия надзор могат да се основават на различни разпоредби, предвидени в Директива 2009/138/ЕО. Поради това измененията на член 214, параграф 2 от посочената директива, които имат за цел да уточнят понятието „незначителен интерес“, не следва да засягат съществуващата възможна основа за вземане на решения за изключване от групов надзор съгласно буква в) от посочения параграф, тъй като държавата членка е транспонирала член 214 от посочената директива по такъв начин, че се позволява изключването на крайното предприятие майка, когато то има всички изброени по-долу характеристики: продължава да подлежи на надзор от страна на надзорния орган съгласно законодателството на тази държава членка, не притежава лиценз за извършване на застрахователна или презастрахователна дейност, не предоставя на застрахователните или презастрахователните дъщерни предприятия в групата допълнителни услуги, има вътрешни правила, които изрично изключват възможността предприятието да извършва координация на централно равнище на своите застрахователни или презастрахователни дъщерни предприятия в съответствие със законодателството на държавата членка, което строго ограничава обхвата на дейността на предприятието, и съществува междинен субект, установен на територията на държава членка, който активно управлява застрахователните или презастрахователните дъщерни предприятия в групата. (82) Липсва яснота по отношение на видовете предприятия, по отношение на които при изчисляване на груповата платежоспособност може да се прилага метод 2, а именно методът на приспадане и агрегиране, определен в Директива 2009/138/ЕО, което е неблагоприятно за условията на равнопоставеност. Поради това следва ясно да се посочи кои предприятия могат да бъдат включени в изчисляването на груповата платежоспособност чрез метод 2. Метод 2 следва да се прилага само за застрахователни и презастрахователни предприятия, застрахователни и презастрахователни предприятия от трети държави, предприятия от други финансови сектори, смесени финансови холдингови дружества, застрахователни холдингови дружества и други предприятия майки, чийто основен предмет на дейност е придобиване и притежаване на дялови участия в дъщерни предприятия, когато тези дъщерни предприятия са изключително или главно застрахователни или презастрахователни предприятия, или застрахователни или презастрахователни предприятия от трета държава. (83) В някои застрахователни или презастрахователни групи междинно предприятие майка, различно от застрахователно или презастрахователно предприятие или застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава, придобива и притежава дялови участия в дъщерни предприятия, когато тези дъщерни предприятия са изключително или главно застрахователни или презастрахователни предприятия от трета държава. Съгласно действащите правила, ако тези междинни предприятия майки нямат дялово участие в поне едно застрахователно или презастрахователно дъщерно предприятие с централно управление в Съюза, те не се третират като застрахователни холдингови дружества за целите на изчисляването на груповата платежоспособност, въпреки че естеството на техните рискове е много сходно. Поради това правилата следва да бъдат изменени, така че тези холдингови дружества на застрахователни и презастрахователни предприятия от трета държава да бъдат третирани по същия начин както застрахователните холдингови дружества за целите на изчисляването на груповата платежоспособност. (84) В Директива 2009/138/ЕО и Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 се предвиждат четири метода за включване на предприятия, принадлежащи към други финансови сектори, в изчисляването на груповата платежоспособност, включително посочените в приложение I към Директива 2002/87/ЕО методи 1 и 2. Това води до непоследователност при надзорните подходи и до условия на неравнопоставеност и създава ненужна сложност. Поради това правилата следва да бъдат опростени, така че предприятията от други финансови сектори да участват винаги в груповата платежоспособност, като се използват съответните секторни правила относно изчисляването на собствените средства и капиталовите изисквания. Тези собствени средства и капиталови изисквания следва просто да бъдат агрегирани към собствените средства и капиталовите изисквания на застрахователната и презастрахователната част на групата. (85) Съгласно действащите правила на застрахователните и презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, се предоставят ограничени възможности за използване на опростени изчисления при определянето на тяхната групова платежоспособност, когато се използва метод 1, т.е. основания на счетоводно консолидиране метод. Това създава непропорционална тежест, особено когато групите притежават дялови участия в свързани предприятия, които са много малки по размер. Поради това на предприятията, притежаващи дялово участие, следва да бъде разрешено след предварително надзорно одобрение да включат в своята групова платежоспособност свързаните предприятия, чийто размер е несъществен, като използват опростени подходи. (86) Не е уточнено как понятието „обременяване с тежести“, което следва да бъде взето предвид при класифицирането на позициите от собствени средства по редове, се прилага по отношение на застрахователни холдингови дружества и смесени финансови холдингови дружества, сред чиито преки клиенти няма титуляри на полици и бенефициери. Поради това следва да се въведат минимални критерии, за да се даде възможност за установяване на случаите, в които позиция от собствени средства, емитирана от застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество, не е обременена с тежести. (87) Спектърът от предприятия, който следва да бъде взет предвид при изчисляването на долната граница на груповото капиталово изискване за платежоспособност, следва да съответства на спектъра от предприятията, участващи в допустимите собствени средства, които са на разположение за покриване на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност. Поради това при изчисляването на долната граница следва да се вземат предвид застрахователните и презастрахователните предприятия от трети държави, включени чрез метод 1. (88) При прилагането на формулата за изчисляване на минималното консолидирано групово капиталово изискване за платежоспособност могат да възникнат ситуации, при които този минимум е близък или дори равен на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност. Когато в такива случаи дадена група не отговаря на изискванията за покриване на минималното консолидирано групово капиталово изискване за платежоспособност, но продължава да отговаря на своето капиталово изискване за платежоспособност на равнище група, изчислено въз основа на консолидирани данни, надзорните органи следва да използват правомощията, които са налични, само когато груповото капиталово изискване за платежоспособност не е спазено. (89) За целите на изчисляването на груповата платежоспособност, застрахователните холдингови дружества и смесените финансови холдингови дружества следва да се третират като застрахователни или презастрахователни предприятия. Това предполага за такива предприятия да бъдат изчислявани условни капиталови изисквания. При тези изчисления обаче никога не следва да се предполага, че от застрахователните холдингови дружества и смесените финансови холдингови дружества се изисква да спазват тези условни капиталови изисквания на индивидуално равнище. (90) Няма правна разпоредба, която уточнява начина на изчисляване на груповата платежоспособност, когато се използва комбинация от метод 1 и метод 2. В резултат възникват непоследователни практики и несигурност, по-специално по отношение на начина на изчисляване на включеното чрез метод 2 участие на застрахователните и презастрахователните предприятия в груповото капиталово изискване за платежоспособност. Поради това следва да се поясни как трябва да се изчислява груповата платежоспособност, когато се използва комбинация от методи. За тази цел при изчисляването на груповата платежоспособност не следва да се пренебрегва никакъв съществен риск, произтичащ от такива предприятия. За да се избегне обаче съществено увеличение на капиталовите изисквания и за да се запазят еднакви условия на конкуренция за застрахователните или презастрахователните групи на световно равнище, следва да се поясни, че за целите на изчисляването на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност към такива позиции не се прилага капиталово изискване за риска, свързан с акции. По същата причина капиталовото изискване за валутен риск следва да се прилага само към стойността на тези позиции, които надвишават капиталовите изисквания за платежоспособност на тези свързани предприятия. Застрахователните или презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, следва да могат да отчетат диверсификацията между този валутен риск и другите рискове, на които се основава изчисляването на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност. (91) Понастоящем органите за групов надзор могат да определят прагове, над които вътрешногруповите трансакции и концентрация на риска се считат за значителни на базата на капиталовите изисквания за платежоспособност, техническите резерви или и двете. За определянето на праговете обаче биха могли да бъдат подходящи и други количествени или качествени критерии, основани на риска, например допустими собствени средства. Поради това органите за групов надзор следва да разполагат с повече гъвкавост по отношение на определението на значителна сделка в рамките на групата или значителна концентрация на риска. (92) Застрахователните холдингови дружества и смесените финансови холдингови дружества могат да бъдат предприятия майки на застрахователни или презастрахователни групи. В този случай прилагането на групов надзор е въз основна на консолидационното състояние на тези холдингови дружества. Тъй като застрахователните или презастрахователните предприятия, контролирани от такива холдингови дружества, невинаги са в състояние да осигурят спазването на изискванията за групов надзор, е необходимо да се гарантира, че органите за групов надзор разполагат с подходящи правомощия за надзор и правоприлагане, за да гарантират спазването на Директива 2009/138/ЕО от групите. Поради това, подобно на измененията на Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 15 ) , въведени с Директива (ЕС) 2019/878 на Европейския парламент и на Съвета ( 16 ) за кредитните и финансовите институции, органите за групов надзор следва да разполагат с минимален набор от правомощия по отношение на холдинговите дружества, включително общите надзорни правомощия, приложими към застрахователните и презастрахователните предприятия за целите на груповия надзор. (93) С цел защита на титулярите на полици всички застрахователни групи, извършващи дейност в Съюза, независимо от местоположението на централното управление на тяхното крайно предприятие майка, следва да бъдат третирани еднакво при прилагането на груповия надзор съгласно дял III от Директива 2009/138/ЕО. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия са част от група, чието предприятие майка има централно управление в трета държава с пруденциален режим, който не се счита за еквивалентен или временно еквивалентен в съответствие с член 260 от посочената директива, упражняването на надзор върху групата е по-трудно. Органите за групов надзор могат да решат да прилагат към такива групи т.нар. „други методи“ в съответствие с член 262 от посочената директива. Тези методи обаче не са ясно определени и целите, които тези други методи следва да постигнат, са несигурни. Ако не бъде решен, този въпрос би могъл да доведе до нежелани ефекти върху еднаквите условия на конкуренция между групите, чието крайно предприятие майка се намира в Съюза, и групите, чието крайно предприятие майка се намира в трета държава с нееквивалентен пруденциален режим. Поради това целта на другите методи следва да бъде допълнително уточнена, в т.ч. минималният набор от мерки, които органите за групов надзор следва да разгледат. По-специално, тези методи следва да гарантират еднакво ниво на защита за всички титуляри на полици на застрахователни или презастрахователни предприятия, чието централно управление се намира в Съюза, независимо от местоположението на седалището на крайното предприятие майка на групата, към която принадлежат тези застрахователни или презастрахователни предприятия. (94) С Делегиран регламент (ЕС) 2019/981 на Комисията ( 17 ) беше въведено преференциално третиране на дългосрочните инвестиции в капиталови инструменти. Критериите, които се прилагат по отношение на подмодула на риска, свързан с акции, основаващ се на срока, който има за цел също така да отрази по-ниския риск при по-дългосрочните инвестиции, но е твърде рядко използван в Съюза, са по-строги от тези за дългосрочните капиталови инвестиции. Поради това с новата надзорна категория дългосрочни капиталови инвестиции изглежда се премахва необходимостта от съществуващия подмодул на риска, свързан с акции, основаващ се на срока. Тъй като не е необходимо да се запазят две отделни преференциални третирания, които имат една и съща цел да — насърчават дългосрочните инвестиции, подмодулът на риска, свързан с акции, основаващ се на срока, следва да бъде заличен. За да се избегне обаче ситуация, при която това заличаване води до неблагоприятни последици, следва да се предвиди клауза за заварено положение по отношение на застрахователите, които понастоящем прилагат подмодула на риска, свързан с акции, основаващ се на срока. (95) За постигането на амбициозните екологични и климатични цели на Европейския зелен пакт е необходимо насочването на големи по размер частни инвестиции, включително от застрахователните и презастрахователните предприятия, към инвестиции за устойчиво развитие. Разпоредбите на Директива 2009/138/ЕО относно капиталовите изисквания не следва да възпрепятстват инвестиции за устойчиво развитие на застрахователните и презастрахователните предприятия, а следва да отразяват изцяло риска от инвестиции във вредни за околната среда дейности. Затова е необходимо да се направи оценка дали наличните доказателства за разликите в риска между вредните за околната среда или обществото инвестиции и останалите инвестиции са достатъчни, за да се оправдае различно пруденциално третиране. За да се гарантира подходящата оценка на съответните доказателства, ЕОЗППО следва до 1 март 2025 г. да наблюдава данните за рисковия профил на инвестициите, вредни за околната среда или обществото, и да докладва за тях. Когато е целесъобразно, докладът на ЕОЗППО следва да съдържа препоръки относно промени в Директива 2009/138/ЕО и в делегираните актове и актовете за изпълнение, приети съгласно посочената директива. Следва да бъде възможно ЕОЗППО също така да проучи дали би било целесъобразно и по какъв начин следва да се вземат предвид някои рискове за околната среда, различни от рисковете, свързани изменението на климата. Например, ако данните сочат, ЕОЗППО би могъл да анализира необходимостта от разширяване на въведените с настоящата директива анализи на сценариите относно рисковете, свързани с изменението на климата, върху други рискове за околната среда. (96) Изменението на климата влияе върху честотата и мащаба на природните бедствия, като вероятно и двете ще се увеличават допълнително поради замърсяването на околната среда и влошаването на състоянието ѝ. То би могло също така да промени експозицията на застрахователните и презастрахователните предприятия към риск от природно бедствие и да направи невалидни стандартните параметри за риска от природно бедствие, определени в Делегиран регламент (ЕС) 2015/35. За да се гарантира, че няма трайно несъответствие между стандартните параметри за риска от природно бедствие и действителната експозиция на застрахователните и презастрахователните дружества към такива рискове, ЕОЗППО следва да преразглежда редовно обхвата на модула на риска от природно бедствие и калибрирането на неговите стандартни параметри. За целта ЕОЗППО следва да вземе предвид най-новите налични данни от научните изследвания в областта на климата и когато бъдат установени несъответствия, да представи съответното становище пред Комисията. (97) Посочените в член 308б, параграф 12 от Директива 2009/138/ЕО изисквания следва да бъдат изменени, за да се осигури съгласуваност с банковата нормативна уредба, както и равнопоставеност при третирането на експозициите към централни правителства или централни банки на държавите членки, деноминирани и финансирани в националната валута на държава членка. За тази цел следва да се въведе режим за заварено положение при такива експозиции, за да се освободят съответните експозиции от капиталовите изисквания във връзка с риска, свързан с лихвения спред и с пазарната концентрация, при условие че експозициите са възникнали преди 1 януари 2023 г. (98) В някои случаи застрахователните или презастрахователните групи разчитат в голяма степен на използването на преходната мярка за безрисковите лихвени проценти и на преходната мярка за техническите резерви. В резултат на такова разчитане действителната платежоспособност на групата може да бъде представена погрешно. Поради това от застрахователните или презастрахователните групи следва да се изисква да оповестяват въздействието върху тяхната платежоспособност вследствие на допускането, че собствените средства, произтичащи от тези преходни мерки, не са на разположение за покриване на груповото капиталово изискване за платежоспособност. Надзорните органи следва също така да имат правомощието да предприемат подходящи мерки, така че използването на мерките да отразява по подходящ начин финансовото състояние на групата. Тези мерки обаче не следва да засягат използването на тези преходни мерки от свързани застрахователни или презастрахователни предприятия при изчисляването на тяхното индивидуално капиталово изискване за платежоспособност. (99) Директива 2009/138/ЕО предвижда преходни мерки за безрисковите лихвени проценти и за техническите резерви, които мерки подлежат на одобрение от надзорните органи и се прилагат по отношение на сключените преди 2016 г. договори, пораждащи застрахователни и презастрахователни задължения. Въпреки че преходните мерки следва да насърчават предприятията да спазват посочената директива възможно най-скоро, прилагането на преходни мерки, които са одобрени за първи път дълго след 2016 г., вероятно ще забави процеса на постигане на съответствие с посочената директива. Поради това одобрението на използването на тези преходни мерки следва да бъде ограничено до случаите, когато за застрахователно или презастрахователно предприятие за първи път се прилагат правилата на Директива 2009/138/ЕО или когато предприятието е поело портфейл от застрахователни или презастрахователни договори и прехвърлящото предприятие е приложило преди прехвърлянето преходна мярка по отношение на задълженията, свързани с този портфейл. (100) За да се отчете развитието на пазара и да се допълнят някои подробни технически аспекти на настоящата директива, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с критериите за идентифициране на малките и несложни предприятия и на групите, третирането на риска, свързан с криптоактивите, в подмодула на пазарния риск, поясненията относно дългосрочните инвестиции, критериите за ограничена надзорна отчетност за каптивните застрахователни и презастрахователни предприятия, пруденциалната детерминистична оценка на най-добрата прогнозна оценка, прилагането на опростения подход за целите на изчисляването на груповата платежоспособност, информацията, която трябва да бъде включена в редовния надзорен отчет на групата, и удължаването на сроковете при изключителни обстоятелства. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. (101) За да се гарантира хармонизираното прилагане на настоящата директива, ЕОЗППО следва да разработи проекти на регулаторни технически стандарти за допълнително уточняване на факторите, които надзорните органи трябва да вземат предвид с цел установяване на отношенията между различните предприятия, които биха могли да бъдат част от група. Комисията следва да допълни настоящата директива чрез приемане на разработените от ЕОЗППО регулаторни технически стандарти посредством делегирани актове по силата на член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1094/2010. На Комисията следва също така да се предоставят правомощия да приема разработените от ЕОЗППО технически стандарти за изпълнение във връзка с някои специфични методологични елементи относно пруденциалната детерминистична оценка на най-добрата прогнозна оценка на животозастрахователните задължения посредством актове за изпълнение по силата на член 291 от ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1094/2010. (102) Тъй като целите на настоящата директива, а именно да се предоставят стимули на застрахователите да допринасят за дългосрочното устойчиво финансиране на икономиката, да се подобри отчитането на риска, да се смекчи прекомерната краткосрочна променливост на платежоспособността на застрахователите, да се подобри качеството, последователността и координацията на застрахователния надзор в целия Съюз и да се подобри защитата на титулярите на полици и бенефициерите, както и по-добре да се преодолява потенциалното натрупване на системен риск в застрахователния сектор, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя мащаб и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели. (103) Обединеното кралство стана трета държава на 1 февруари 2020 г. и на 31 декември 2020 г. правото на Съюза престана да се прилага спрямо Обединеното кралство и на неговата територия. Директива 2009/138/ЕО съдържа няколко разпоредби, които се отнасят до особеностите на конкретни държави членки, като някои от тези разпоредби засягат конкретно Обединеното кралство, поради което те вече не са актуални и следва да бъдат заличени. (104) Калибрирането, използвано за делегираните актове и актовете за изпълнение, приемани от Комисията, често се основава на данни, които са силно повлияни от включването на данни от пазара на Обединеното кралство. Поради това всяко калибриране, което се използва като източник за входни данни за изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване, следва да бъде преразгледано, за да се определи дали неоправдано зависи от данни от пазара на Обединеното кралство, и когато е приложимо, тези данни следва да бъдат премахнати от съответните масиви от данни, освен в случаите, в които други данни не са налични. (105) Следва да се гарантира, че пруденциалното третиране на инвестициите в секюритизации, включително опростени, прозрачни и стандартизирани (ОПС) секюритизации, отразява по подходящ начин действителните рискове и че капиталовите изисквания, свързани с тези инвестиции, са ориентирани спрямо риска. За тази цел Комисията следва да оцени целесъобразността на съществуващото калибриране на инвестициите в секюритизации, които са определени в делегираните актове, приети съгласно Директива 2009/138/ЕО, като вземе предвид наличните пазарни данни и тяхната съгласуваност с капиталовите изисквания, приложими за инвестициите в други ценни книжа с фиксиран доход. Въз основа на тази оценка и когато е целесъобразно, Комисията следва да разгледа възможността за изменение на делегирания акт за определяне на капиталовите изисквания, приложими за инвестициите в секюритизация. Тези изменения, които следва да се основават на риска и на доказателства, биха могли да включват въвеждането на по-подробен набор от рискови фактори в зависимост от класификацията на секюритизационните траншове или разграничаването на различните видове секюритизации, които не са ОПС, в зависимост от свързаните с тях рискове. (106) Поради това Директива 2009/138/ЕО следва да бъде съответно изменена, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Изменения на Директива 2009/138/ЕО Директива 2009/138/ЕО се изменя, както следва: 1) В член 2, параграф 3, буква а) точка iv) се заменя със следното: „iv) вида неотменяема пожизнена здравна застраховка, съществуваща в Ирландия;“. 2) В член 4, параграф 1 букви a), б) и в) се заменят със следното: „а) годишният брутен приход от записани премии на предприятието не надвишава 15 000 000 EUR; б) общата сума на техническите резерви на предприятието по смисъла на член 76, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, не надвишава 50 000 000 EUR; в) когато предприятието принадлежи към група — общата сума на техническите резерви на групата, определена без да се приспадат сумите, възстановими от презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, не надвишава 50 000 000 EUR;“. 3) Член 6 се изменя, както следва: a) в параграф 1 буква а) се заменя със следното: „а) оказването на помощ се извършва в случай на произшествие или техническа повреда на пътно превозно средство, когато произшествието или техническата повреда настъпва на територията на държавата членка на предприятието, предоставящо покритието, или на съседни държави;“ ; б) параграф 2 се заменя със следното: „2. В случаите, посочени в параграф 1, буква б), подточки i) и ii), условието, че произшествието или техническата повреда трябва да са настъпили на територията на държавата членка на предприятието, предоставящо покритие, не се прилага, когато бенефициерът членува в предоставящата покритие структура и отстраняването на техническата повреда или превозването на превозното средство се извършва от подобна структура в съответната държава въз основа на взаимно споразумение само при представяне на членска карта, без да се заплаща допълнителна премия.“ ; в) параграф 3 се заличава. 4) В член 8 точка 3 се заличава. 5) Член 13 се изменя, както следва: a) в точка 7 буква б) се заличава; б) вмъкват се следните точки: „10a) „малко и несложно предприятие“ означава застрахователно или презастрахователно предприятие, включително каптивно застрахователно предприятие или каптивно презастрахователно предприятие, което отговаря на условията по член 29а и е било класифицирано като такова в съответствие с член 29б; 10б) „малка и несложна група“ означава група, която отговаря на условията по член 213а и е била класифицирана като такава от органа за групов надзор съгласно параграф 2 от посочения член; 10в) „задължителен одитор“ означава задължителен одитор по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( *1 ) ; 10г) „одиторско дружество“ означава одиторско дружество по смисъла на член 2, точка 3 от Директива 2006/43/ЕО; ( *1 ) Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета ( ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87 ).“;" в) точки 15 и 16 се заменят със следното: „15) „предприятие майка“ означава предприятие майка, както е посочено в член 22, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( *2 ) , или предприятие, което надзорните органи считат за предприятие майка в съответствие с член 212, параграф 2 или член 214, параграф 5 или 6 от настоящата директива; 16) „дъщерно предприятие“ означава дъщерно предприятие, както е посочено в член 22, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/34/ЕС, включително неговите дъщерни предприятия, или предприятие, което надзорните органи считат за дъщерно предприятие в съответствие с член 212, параграф 2 или член 214, параграф 5 или 6 от настоящата директива; ( *2 ) Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета ( ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19 ).“;" г) в точка 18 думите „член 1 от Директива 83/349/ЕИО“ се заменят с думите „член 22, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/34/ЕС“; д) точка 19 се заменя със следното: „19) „сделка в рамките на групата“ означава всяка сделка, при която застрахователно или презастрахователно предприятие, застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава, застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество прибягва пряко или косвено до други предприятия от същата група или до което и да било физическо или юридическо лице, тясно свързано с предприятията от тази група, за изпълнението на договорно или извъндоговорно задължение, възмездно или не;“ ; е) точка 22 се изменя, както следва: i) в буква а) думите „член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО“ се заменят с думите „член 4, параграф 1, точка 21 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( *3 ) ; ii) в буква б), подточка i) думите „Директива 2004/39/ЕО“ се заменят с думите „Директива 2014/65/ЕС“; ж) точка 25 се изменя, както следва: i) в буква а) думите „член 4, параграфи 1, 5 и 21 от Директива 2006/48/ЕО“ се заменят с думите „член 4, параграф 1, точки 1, 18 и 26 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( *4 ) ; ii) в буква в) думите „Директива 2004/39/ЕО“ се заменят с думите „Директива 2014/65/ЕС“; з) точка 27 се изменя, както следва: i) в първа алинея, буква в) подточка ii) се заменя със следното: „ii) нетен оборот по смисъла на член 2, точка 5 от Директива 2013/34/ЕС в размер на 13 600 000 EUR;“ ; ii) във втора алинея думите „Директива 83/349/ЕИО“ се заменят с думите „Директива 2013/34/ЕС“; и) добавят се следните точки: „41) „регулирано предприятие“ означава „регулирано образувание“ по смисъла на член 2, точка 4 от Директива 2002/87/ЕО или институция за професионално пенсионно осигуряване по смисъла на член 6, точка 1 от Директива (ЕС) 2016/2341; 42) „криптоактив“ означава криптоактив съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 5 от Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета ( *5 ) ; 43) „мярка за пропорционалност“ означава всяка от мерките, предвидени в член 35, параграф 5а, член 41, член 45, параграф 1б, член 45, параграф 5, член 45а, параграф 5, член 51, параграф 6, член 51а, параграф 1, член 77, параграф 8 и член 144а, параграф 4, или всяка мярка, предвидена в делегираните актове, приети съгласно настоящата директива, които мерки са изрично приложими за малките и несложни предприятия в съответствие с член 29в; 44) „риск за устойчивостта“ означава събитие или условие от екологично, социално или управленско естество, което, ако настъпи, може да причини действително или потенциално отрицателно въздействие върху стойността на инвестицията или на пасива; 45) „фактори на устойчивост“ означава факторите на устойчивост по смисъла на член 2, точка 24 от Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета ( *6 ) . ( *5 ) Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 г. относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937 ( OB L 150, 9.6.2023 г., стр. 40 )." ( *6 ) Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги ( ОВ L 317, 9.12.2019 г., стр. 1 ).“ " 6) В член 18, параграф 1 се добавя следната буква: „и) да посочи дали искане, направено в друга държава членка за лиценз за започване на пряка застрахователна или презастрахователна дейност или за започване на дейност на друго регулирано предприятие или разпространител на застрахователни продукти, е било отхвърлено или оттеглено, както и причините за отхвърлянето или оттеглянето;“. 7) В член 23, параграф 1 се добавя следната буква: „е) държавите членки, трети държави и — когато лицензите за започване и упражняване на застрахователна или презастрахователна дейност се издават на равнището на географските райони в рамките на третите държави, съответните географски райони на тези трети държави, в които съответното застрахователно или презастрахователно предприятие възнамерява да извършва дейност;“. 8) В член 24, параграф 2, втора алинея думите „Директива 2004/39/ЕО“ се заменят с думите „Директива 2014/65/ЕС“. 9) Член 25 се изменя, както следва: a) трета алинея се заменя със следното: „Такава разпоредба се предвижда и по отношение на случаите, в които надзорните органи не са се произнесли по искане за лиценз в рамките на шест месеца — или в случаите на съвместна оценка съгласно член 26, параграф 4 — в рамките на осем месеца от датата на неговото получаване.“ ; б) добавя се следният параграф: „Всеки отказ за издаване на лиценз, включително като се посочват кандидатстващото предприятие и причините за отказа, се съобщава на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) („ЕОЗППО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( *7 ) . ЕОЗППО поддържа актуализирана база данни с тази информация и предоставя достъп до базата данни на надзорните органи. ( *7 ) Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията ( OB L 331, 15.12.2010 г., стр. 48 ).“ " 10) В член 25а думите „Европейският надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (ЕОЗППО), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 )“ се заменят с думите „ЕОЗППО“. 11) В член 26 се добавя следният параграф: „4. Когато е необходимо да се проведат консултации с няколко надзорни органа съгласно параграф 1, всеки заинтересован надзорен орган може да поиска, в срок от един месец от датата на получаване, от надзорния орган на държавата членка по произход на предприятието, кандидатстващо за лиценз, да бъде извършена съвместна оценка на заявлението за лиценз. При вземането на окончателното си решение, надзорният орган на държавата членка по произход на предприятието, кандидатстващо за лиценз, взема предвид заключенията от съвместната оценка.“ 12) В член 29 параграфи 3 и 4 се заменят със следното: „3. Държавите членки гарантират, че изискванията, установени в настоящата директива, се прилагат по начин, отговарящ на естеството, мащаба и сложността на рисковете, характерни за дейността на застрахователното или презастрахователното предприятие, особено по отношение на предприятията, класифицирани като малки и несложни предприятия. 4. Делегираните актове, регулаторните технически стандарти и техническите стандарти за изпълнение, приети от Комисията, съблюдават принципа на пропорционалност, като по този начин се осигурява пропорционалното прилагане на настоящата директива, по-специално по отношение на малките и несложни предприятия. Проектите на регулаторните технически стандарти, представени от ЕОЗППО в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1094/2010, проектите на техническите стандарти за изпълнение, представени в съответствие с член 15 от посочения регламент, и насоките и препоръките, издадени в съответствие с член 16 от посочения регламент, осигуряват пропорционалното прилагане на настоящата директива, по-специално по отношение на малките и несложни предприятия. 5. Комисията допълва настоящата директива, като в съответствие с член 301а приема делегирани актове, уточняващи: a) критериите, определени в член 29а, параграф 1, включително подхода за изчисляване на сумата, посочена в буква а), подточка iv), буква б), подточка v) и буква в), подточка vii) от него; б) методиката, която да се използва при класифицирането на предприятията като малки и несложни предприятия; и в) условията за предоставянето или отнемането на надзорно одобрение за мерките за пропорционалност, които да се използват от предприятията, които не са класифицирани като малки и несложни предприятия по член 29г.“ 13) Вмъкват се следните членове: „Член 29а Критерии за идентифициране на малките и несложни предприятия 1. Държавите членки гарантират, че предприятията се класифицират като малки и несложни предприятия в съответствие с предвидената в член 29б процедура, когато в продължение на двете последователни финансови години непосредствено преди тази класификация предприятията изпълняват следните критерии: a) за предприятията, извършващи животозастрахователни дейности, и за предприятията, извършващи както животозастрахователни, така и общозастрахователни дейности, чиито технически резерви, свързани с животозастрахователните дейности, представляват 20 % или повече от общите технически резерви по смисъла на член 76, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, и чийто годишен брутен приход от записани премии, свързан с общозастрахователните дейности, представлява по-малко от 40 % от общите годишни брутни записани премии, трябва да бъде изпълнен всеки един от следните критерии: i) подмодулът на лихвения риск, посочен в член 105, параграф 5, втора алинея, буква а), не надвишава 5 % от техническите резерви по смисъла на член 76, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск; ii) годишният брутен приход от записани премии от подписваческата дейност в държави членки, различни от държавата членка по произход, където предприятието е получило лиценза си в съответствие с член 14, е по-нисък от който и да е от следните прагове: 1) 20 000 000 EUR; 2) 10 % от общия годишен брутен приход от записани премии; iii) техническите резерви от животозастрахователните дейности по смисъла на член 76, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, не надвишават 1 000 000 000 EUR; iv) сборът от следните стойности не надвишава 20 % от общите инвестиции: 1) посоченият в член 105, параграф 5 модул на пазарния риск; 2) частта от рисковия модул във връзка с неизпълнение от страна на контрагента, посочен в член 105, параграф 6, която съответства на експозициите към секюритизации, деривати, вземания от посредници и други инвестиционни активи, които не са обхванати от рисковия подмодул, свързан с лихвения спред; 3) всяко капиталово изискване, приложимо за инвестиции в нематериални активи, които не са покрити от модулите на пазарния риск и риска от неизпълнение от страна на контрагента; v) презастраховането, прието от предприятието, не надвишава 50 % от общия годишен брутен приход от записани премии; vi) капиталовото изискване за платежоспособност е спазено; б) за предприятията, извършващи общозастрахователни дейности, и за предприятията, извършващи както животозастрахователни, така и общозастрахователни дейности, чийто годишен брутен приход от записани премии, свързан с общозастрахователните дейности, представлява 40 % или повече от общия им годишен брутен приход от записани премии и чиито технически резерви, свързани с животозастрахователните дейности, представляват по-малко от 20 % от общите им технически резерви по смисъла на член 76, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, трябва да бъде изпълнен всеки един от следните критерии: i) средният комбиниран коефициент за общозастрахователните дейности, нетно от презастраховане, за последните три години е по-малко от 100 %; ii) годишният брутен приход от записани премии от подписваческата дейност в държави членки, различни от държавата членка по произход, където предприятието е получило лиценза си в съответствие с член 14, е по-нисък от който и да е от следните прагове: 1) 20 000 000 EUR; 2) 10 % от общия годишен брутен приход от записани премии; iii) годишният брутен приход от записани премии от общозастрахователни дейности не надвишава 100 000 000 EUR; iv) сумата на годишните брутни записани премии в класове 5—7, 11, 12, 14 и 15 от част А на приложение I не надвишава 30 % от общите годишни записани премии от общозастрахователна дейност; v) сборът от следните стойности не надвишава 20 % от общите инвестиции: 1) посоченият в член 105, параграф 5 модул на пазарния риск; 2) частта от модула на риска от неизпълнение от страна на контрагента, посочен в член 105, параграф 6, която съответства на експозициите към секюритизации, деривати, вземания от посредници и други инвестиционни активи, които не са обхванати от подмодула на риска, свързан с лихвения спред; 3) всяко капиталово изискване, приложимо за инвестиции в нематериални активи, които не са покрити от модулите на пазарния риск и риска от неизпълнение от страна на контрагента; vi) презастраховането, прието от предприятието, не надвишава 50 % от неговия общ годишен брутен приход от записани премии; vii) капиталовото изискване за платежоспособност е спазено. в) За застрахователните предприятия, извършващи както животозастрахователни, така и общозастрахователни дейности, чиито технически резерви, свързани с животозастрахователни дейности, представляват 20 % или повече от общите им технически резерви по смисъла на член 76, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, и чийто годишен брутен приход от записани премии, свързан с общозастрахователни дейности, представлява 40 % или повече от общите им годишни брутни записани премии, трябва да бъде изпълнен всеки един от следните критерии: i) подмодулът на лихвения риск, посочен в член 105, параграф 5, втора алинея, буква а), не надвишава 5 % от техническите резерви по смисъла на член 76, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск; ii) средният комбиниран коефициент за общозастрахователните дейности, нетно от презастраховане, за последните три години е по-малко от 100 %; iii) техническите резерви от животозастрахователните дейности по смисъла на член 76, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, не надвишават 1 000 000 000 EUR; iv) годишният брутен приход от записани премии от общозастрахователни дейности не надвишава 100 000 000 EUR; v) годишният брутен приход от записани премии от подписваческата дейност в държави членки, различни от държавата членка по произход, където предприятието е получило лиценза си в съответствие с член 14, е по-нисък от един от следните прагове: 1) 20 000 000 EUR; 2) 10 % от общия годишен брутен приход от записани премии; vi) сумата на годишните брутни записани премии в класове 5—7, 11, 12, 14 и 15 от част А на приложение I не надвишава 30 % от общите годишни записани премии от общозастрахователна дейност; vii) сборът от следните стойности не надвишава 20 % от общите инвестиции: 1) посоченият в член 105, параграф 5 модул на пазарния риск; 2) частта от модула на риска от неизпълнение от страна на контрагента, посочен в член 105, параграф 6, която съответства на експозициите към секюритизации, деривати, вземания от посредници и други инвестиционни активи, които не са обхванати от подмодула на риска, свързан с лихвения спред; 3) всяко капиталово изискване, приложимо за инвестиции в нематериални активи, които не са покрити от модулите на пазарния риск и риска от неизпълнение от страна на контрагента; viii) презастраховането, прието от предприятието, не надвишава 50 % от общия годишен брутен приход от записани премии; ix) капиталовото изискване за платежоспособност е спазено. Критериите, предвидени в първа алинея, буква а), подточки ii) и v), буква б), подточки ii) и vi) и буква в), подточки v) и viii), не се прилагат за каптивните застрахователни предприятия или за каптивните презастрахователни предприятия. Чрез дерогация от първа алинея каптивните застрахователни предприятия и каптивните презастрахователни предприятия също се класифицират като малки и несложни предприятия, когато не отговарят на критериите, посочени в първа алинея, при условие че отговарят едновременно на следните два критерия: a) застрахованите лица и бенефициерите са: i) юридически лица от групата, част от която е каптивното застрахователно или каптивното презастрахователно предприятие, ii) физически лица, които могат да бъдат обект на застрахователните полици на тази група, при условие че делът на свързаната с тези физически лица дейност остава под 5 % от техническите резерви; б) застрахователните задължения и застрахователните договори, които са в основата на презастрахователните задължения на каптивното застрахователно или каптивното презастрахователно предприятие, не включват каквато и да било задължителна застраховка гражданска отговорност. 2. За предприятията, които са получили лиценз в съответствие с член 14 в рамките на последните две финансови години, оценката на спазването на критериите, посочени в параграф 1 от настоящия член, се извършва спрямо последната финансова година, предхождаща класификацията, или, когато лицензът е получен в рамките на последните 12 месеца, спрямо програмата за дейността, посочена в член 23. 3. Следните предприятия никога не се класифицират като малки и несложни предприятия: a) предприятия, които използват одобрен частичен или цялостен вътрешен модел за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност в съответствие с предвидените в глава VI, раздел 4, подраздел 3 изисквания за цялостни и частични вътрешни модели; б) предприятия, които са предприятия майки на финансов конгломерат по смисъла на член 2, точка 14 от Директива 2002/87/ЕО или на група по смисъла на член 212 от настоящата директива, която се явява обект на групов надзор в съответствие с член 213, параграф 2, буква а) или б) от настоящата директива, освен ако групата не е класифицирана като малка и несложна група; в) предприятия, които са предприятие майка на предприятие по член 228, параграф 1, букви а)—д); г) предприятия, които управляват групови пенсионни фондове по смисъла на член 2, параграф 3, буква б), подточка iii) и буква б), подточка iv), когато стойността на активите на груповите пенсионни фондове надвишава 1 000 000 000 EUR. Член 29б Процедура на класифициране за предприятия, които отговарят на критериите 1. Държавите членки гарантират, че предприятията, които отговарят на критериите по член 29а, могат да уведомят надзорния орган за това с оглед да бъдат класифицирани като малки и несложни предприятия. 2. Уведомлението, посочено в параграф 1 от настоящия член, се подава от предприятието до надзорния орган на държавата членка, издала посочения в член 14 предварителен лиценз. Уведомлението съдържа всеки един от следните елементи: a) доказателства за спазването на всички посочени в член 29а критерии, приложими за това предприятие; б) декларация, че предприятието не планира никакви стратегически промени, които биха довели до неспазване на който и да е от критериите, посочени в член 29а, в рамките на следващите три години; в) установяване на мерките за пропорционалност, които предприятието очаква да приложи, по-специално ако се предвижда използване на най-добрата прогнозна оценка за опростяване и дали предприятието планира да използва опростения метод за изчисляване на техническите резерви, предвиден в член 77, параграф 8. 3. Надзорният орган може да възрази срещу класифицирането на дадено предприятие като малко и несложно предприятие в срок от два месеца от получаването на пълното уведомление, посочено в параграф 1, на основания, свързани изключително с някой от следните елементи: a) неспазване на критериите, предвидени в член 29а; б) неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност, оценено без използване на която и да е от преходните мерки, посочени в член 77а, параграф 2, член 308в, член 308г или когато е приложимо — член 111, параграф 1, втора алинея; в) предприятието представлява повече от 5 % от животозастрахователния пазар или, когато е приложимо, от общозастрахователния пазар в съответствие с член 35а, параграф 1, втора алинея, на държавата членка по произход на предприятието. 4. Във всяко решение на надзорния орган да се противопостави на класифицирането като малко и несложно предприятие се посочват причините за това и решението се съобщава писмено на засегнатото предприятие. При липса на такова решение предприятието се класифицира като малко и несложно предприятие, считано от края на двумесечния срок, посочен в параграф 3. Когато преди края на двумесечния срок, посочен в параграф 3, надзорният орган е издал решение, потвърждаващо спазването на критериите, предприятието се класифицира като малко и несложно предприятие, считано от датата на това решение. 5. По отношение на исканията, получени от надзорните органи през първите шест месеца след 30 януари 2027 г., посоченият в параграф 3 срок се удължава на четири месеца. 6. Дадено предприятие се класифицира като малко и несложно предприятие, докато тази класификация не бъде прекратена в съответствие с настоящия параграф. Когато малко и несложно предприятие вече не спазва някой от критериите, посочени в член 29а, параграф 1, то уведомява надзорния орган за това без забавяне. Когато това неспазване продължава непрекъснато в продължение на две последователни години, предприятието информира надзорния орган за това и престава да бъде класифицирано като малко и несложно предприятие, считано от следващата финансова година. Когато дадено предприятие, което е било класифицирано като малко и несложно предприятие, спазва някои от критериите за изключване, посочени в член 29а, параграф 3, това предприятие информира надзорния орган без забавяне и престава да бъде класифицирано като малко и несложно предприятие, считано от следващата финансова година. Член 29в Използване на мерки за пропорционалност от предприятията, които са класифицирани като малки и несложни предприятия 1. Държавите членки гарантират, че предприятията, класифицирани като малки и несложни предприятия, могат да използват всички мерки за пропорционалност. 2. Чрез дерогация от параграф 1, когато надзорният орган има сериозни опасения във връзка с рисковия профил на дадено малко и несложно предприятие, той може да поиска от съответното предприятие да се въздържи от използването на една или няколко от мерките за пропорционалност, при условие че искането е надлежно обосновано в писмена форма с позоваване на конкретните опасения, свързани с рисковия профил на предприятието. Счита се, че е налице сериозно опасение, когато: a) капиталовото изискване за платежоспособност вече не се спазва или съществува риск от нарушаването му през следващите три месеца, като оценката се прави, когато е приложимо, без използване на която и да е от преходните мерки, посочени в член 77а, параграф 2, член 308в, член 308г или когато е приложимо, член 111, параграф 1, втора алинея; б) системата на управление на предприятието не е ефективна по смисъла на член 41; или в) съществени промени в рисковия профил на предприятието могат да доведат до значително неспазване на който и да е от критериите, посочени в член 29а, параграф 1. Член 29г Използване на мерки за пропорционалност от предприятията, които не са класифицирани като малки и несложни предприятия 1. Държавите членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия, които не са класифицирани като малки и несложни предприятия, могат да използват само мерките за пропорционалност, предвидени в член 35, параграф 5а, член 41, член 45, параграф 1б, член 45, параграф 5, член 77, параграф 8 и член 144а, параграф 4, както и мерките за пропорционалност, предвидени в приетите съгласно настоящата директива делегирани актове, които са изрично приложими за малки и несложни предприятия в съответствие с член 29в и са определени за целите на настоящия член, след предварително одобрение от надзорния орган. Застрахователното или презастрахователното предприятие подава писмено искане за одобрение до надзорния орган. Това искане трябва да включва: a) списък на мерките за пропорционалност, които смятат да бъдат използвани, и причините, поради които тяхното използване е оправдано от гледна точка на естеството, мащаба и сложността на рисковете, характерни за дейността на предприятието; б) всяка друга съществена информация относно рисковия профил на предприятието; в) декларация, че предприятието не планира никакви стратегически промени, които биха имали въздействие върху рисковия профил на предприятието в рамките на следващите три години. 2. В срок от два месеца от получаването на искането, посочено в параграф 1, втора алинея, надзорният орган оценява искането и информира предприятието за съответното му одобрение или отхвърляне, както и за мерките за пропорционалност, чието използване е било одобрено. Когато надзорният орган одобри използването на мерки за пропорционалност при определени условия, решението за одобрение съдържа мотивите за тези условия. Решението на надзорния орган да възрази срещу използването на една или на повече от мерките за пропорционалност, изброени в искането, се съобщава в писмена форма, като се посочват причините за решението на надзорния орган. Тези причини са свързани с рисковия профил на предприятието. 3. Надзорният орган може да поиска всякаква допълнителна информация, необходима за завършването на оценката, посочена в параграф 2. Срокът, посочен в същия параграф, спира да тече за периода между датата на първото искане за информация от страна на надзорните органи и получаването на отговор от съответното предприятие. Всяко следващо искане от страна на надзорния орган не води до спиране на срока за извършване на оценка. 4. По отношение на исканията, получени от надзорните органи преди 31 юли 2027 г., посоченият в параграф 2 срок е четири месеца. 5. Одобрението за използване на мерки за пропорционалност може да бъде изменено или оттеглено във всеки един момент, ако се е променил рисковият профил на застрахователното или презастрахователното предприятие. Всяко решение на надзорния орган за изменение или оттегляне на одобрението съдържа мотивите за това и се съобщава в писмена форма на съответното предприятие. Член 29д Наблюдение на използването на мерки за пропорционалност 1. В срок от една година от тяхното класифициране като малки и несложни предприятия застрахователните и презастрахователните предприятия предоставят на своите надзорни органи информация за използваните мерки за пропорционалност като част от посочената в член 35 информация, която се предоставя за целите на надзора. Когато тези предприятия възнамеряват да променят списъка с мерки за пропорционалност, които използват, те уведомяват незабавно своите надзорни органи. 2. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия, които използват мерки за пропорционалност съгласно член 29г, решат да спрат да използват такива мерки, те информират своите надзорни органи за това. 3. Застрахователните и презастрахователните предприятия, които прилагат мерки за пропорционалност, съответстващи на съществуващите мерки по настоящата директива, към 28 януари 2025 г., могат да продължат да прилагат такива мерки, без да прилагат изискванията, предвидени в членове 29б, 29в и 29г, за срок до четири финансови години.“ 14) В член 30, параграф 2 първата алинея се заменя със следното: „Финансовият надзор съгласно параграф 1 включва проверка по отношение на цялостната дейност на застрахователното и презастрахователното предприятие, на системата му на управление, на състоянието на платежоспособността му, на създаването на технически резерви, на неговите активи и на допустимите собствени средства в съответствие с установените правила или практиките, прилагани от държавата членка по произход по силата на разпоредбите, приети на равнището на Съюза.“ 15) Член 35 се изменя, както следва: a) в параграф 1 първото изречение се заменя със следното: „Държавите членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия да представят на надзорните органи информацията, необходима за целите на надзора, като се вземат предвид целите на надзора, предвидени в членове 27 и 28, общите принципи на надзора, предвидени в член 29, и по-специално принципът на пропорционалност.“ ; б) вмъква се следният параграф: „5a. Като вземат предвид информацията, изисквана съгласно параграфи 1, 2 и 3, и принципите, изложени в параграф 4, държавите членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия предоставят на надзорните органи редовен надзорен отчет, който включва информация за дейността и резултатите на предприятието, системата на управление, рисковия профил, оценката за целите на платежоспособността и управлението на капитала през отчетния период. Честотата на редовния надзорен отчет е: a) за малките и несложни предприятия веднъж на три години или, когато това е разрешено от надзорния орган — до веднъж на пет години; б) за застрахователните и презастрахователните предприятия, които не са малки и несложни предприятия веднъж на три години. За целите на втора алинея, буква б), ако счете за необходимо, надзорният орган може да изиска от поднадзорните предприятия да предоставят по-често отчет.“ ; в) параграфи 6, 7 и 8 се заличават; г) параграф 9 се заменя със следното: „9. Комисията допълва настоящата директива, като приема делегирани актове в съответствие с член 301а, уточняващи: a) информацията, посочена в параграфи 1—4 от настоящия член; б) критериите за ограничена надзорна отчетност за каптивните застрахователни и каптивните презастрахователни предприятия, като се отчитат естеството, мащабът и сложността на рисковете на тези специфични видове предприятия с цел гарантиране на сближаването на надзорната отчетност в необходимата степен.“ ; д) в параграф 10 първата алинея се заменя със следното: „За да се осигурят еднакви условия за прилагане на настоящия член, ЕОЗППО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение относно редовната надзорна отчетност във връзка с образците за предоставяне на информацията на надзорните органи, посочени в параграфи 1 и 2, включително основаните на риска прагове за задействане на изискванията за отчетност, когато е приложимо, или всяко освобождаване относно конкретна информация за определени видове предприятия, като каптивни застрахователни и презастрахователни предприятия, като се има предвид естеството, мащабът и сложността на рисковете на конкретните видове предприятия. ЕОЗППО разработва решения в областта на информационните технологии (ИТ), включително образци за докладване и указания за докладване, посочено в параграфи 1 и 2.“ ; е) параграф 11 се заличава; ж) добавя се следният параграф: „12. До 29 януари 2027 г. ЕОЗППО представя на Комисията доклад относно потенциалните мерки, включително законодателни промени, за разработване на интегрирано събиране на данни с цел: a) намаляване на областите, в които има дублиране и несъответствия между рамките за отчетност в застрахователния и в други сектори на финансовата индустрия; б) подобряване на стандартизацията на данните и ефективното споделяне и използване на данните, които вече са подадени в която и да е рамка за отчетност на Съюза от съответен компетентен национален орган или от компетентен орган на равнището на Съюза; и в) намаляване на разходите за спазване на изискванията. ЕОЗППО дава предимство, но не се ограничава до информацията относно отчитането на предприятията за колективно инвестиране и дериватите. При изготвянето на посочения в първа алинея доклад ЕОЗППО работи в тясно сътрудничество с другите европейски надзорни органи и Европейската централна банка (ЕЦБ) и при необходимост включва националните компетентни органи.“ 16) Вмъкват се следните членове: „Член 35a Предоставени от надзорните органи изключения и ограничения по отношение на редовната надзорна отчетност и количествено отчитане 1. Без да се засяга член 129, параграф 4, когато предварително определените периоди, посочени в член 35, параграф 2, буква а), подточка i), са по-кратки от една година, съответните надзорни органи могат да ограничат редовната надзорна отчетност, в случай че: a) предоставянето на тази информация би представлявало прекомерна тежест по отношение на естеството, мащаба и сложността на рисковете, свързани с дейността на предприятието; б) тази информация се докладва поне веднъж годишно. Това ограничаване на редовната надзорна отчетност се предоставя само на предприятия, които общо не представляват повече от 20 % от пазара съответно на животозастраховането и общото застраховане и презастраховането на дадена държава членка, като пазарният дял от животозастраховането се определя въз основа на брутните технически резерви, а пазарният дял на общото застраховане — на брутните записани премии. Когато определят кои предприятия могат да ползват тези ограничения, надзорните органи дават предимство на малките и несложни предприятия. 2. Съответните надзорни органи могат да ограничат редовната надзорна отчетност или да освободят застрахователните и презастрахователните предприятия от отчитане елемент по елемент, когато: a) предоставянето на тази информация би представлявало прекомерна тежест по отношение на естеството, мащаба и сложността на рисковете, свързани с дейността на предприятието; б) представянето на тази информация не е необходимо за упражняването на ефективен надзор върху предприятието; в) освобождаването не нарушава стабилността на съответните финансови системи в Съюза; и г) предприятието може да предостави информацията при поискване. Освобождаването от отчитане елемент по елемент се предоставя само на предприятия, които общо не представляват повече от 20 % от пазара на животозастраховането и общото застраховане и съответно презастраховането на дадена държава членка, като пазарният дял от животозастраховането се определя въз основа на брутните технически резерви, а пазарният дял на общото застраховане — на брутните записани премии. Когато определят кои предприятията могат да ползват тези ограничения или освобождавания, надзорните органи дават предимство на малките и несложни предприятия. 3. Каптивните застрахователни и каптивните презастрахователни предприятия се освобождават от редовно отчитане елемент по елемент, когато предварително определените периоди, посочени в член 35, параграф 2, буква а), подточка i), са по-кратки от една година, при условие че отговарят едновременно на следните две условия: a) застрахованите лица и бенефициери са: i) юридически лица от групата, част от която е каптивното застрахователно или каптивното презастрахователно предприятие, ii) физически лица, които могат да бъдат обект на застрахователните полици на тази група, при условие че делът на свързаната с тези физически лица дейност остава под 5 % от техническите резерви; б) застрахователните задължения и застрахователните договори, които са в основата на презастрахователните задължения на каптивното застрахователно или каптивното презастрахователно предприятие, не включват задължителна застраховка гражданска отговорност. 4. За целите на параграфи 1 и 2 от настоящия член, като част от процеса на надзорен преглед и по отношение на предприятията, класифицирани като малки и несложни предприятия, надзорните органи извършват оценка дали предоставянето на информация би представлявало прекомерна тежест по отношение на естеството, мащаба и сложността на рисковете за предприятието, като вземат под внимание най-малко: a) пазарните рискове, породени от инвестициите на предприятието; б) равнището на концентрацията на риска; в) възможните последици от управлението на активите на предприятието върху финансовата стабилност; г) системите и структурите на предприятието за предоставяне на информация за целите на надзора и съставената в писмена форма политика, посочена в член 35, параграф 5. 5. За целите на параграфи 1 и 2, като част от процеса на надзорен преглед и по отношение на предприятията, които не са класифицирани като малки и несложни предприятия, надзорните органи извършват оценка дали предоставянето на информация би представлявало прекомерна тежест по отношение на естеството, мащаба и сложността на рисковете за предприятието, като вземат под внимание най-малко параграф 4, букви а)—г) и следната информация: a) обема на премиите, техническите резерви и активите на предприятието; б) променливостта на претенциите и обезщетенията, покривани от предприятието; в) общия брой класове животозастраховане и общо застраховане, за които е предоставен лиценз; г) пригодността на системата за управление на дружеството; д) равнището на собствените средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност и на минималното капиталово изискване; е) дали предприятието е каптивно застрахователно предприятие или каптивно презастрахователно предприятие, което покрива само рискове, свързани с промишлената или търговска група, към която принадлежи. 6. За да се гарантира съгласуваното и последователно прилагане на параграфи 1—5 от настоящия член, ЕОЗППО издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 за допълнително уточняване на: a) методите за определяне на пазарните дялове, посочени в параграф 1, втора алинея и в параграф 2, втора алинея от настоящия член; б) процеса, който надзорните органи използват за информиране на застрахователните и презастрахователните предприятия за всяко ограничение или освобождаване, посочено в настоящия член. Член 35б Срокове за отчитане 1. Държавите членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия подават на надзорните органи на годишна основа или по-рядко информацията, посочена в член 35, параграфи 1—4, в рамките на 16 седмици от края на финансовата година на предприятието. 2. Държавите членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия подават на надзорните органи на всяко тримесечие информацията, посочена в член 35, параграфи 1—4, в рамките на пет седмици от края на съответното тримесечие. 3. Държавите членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия подават на надзорните органи редовния надзорен отчет, посочен в член 35, параграф 5а, в рамките на 18 седмици от края на финансовата година на предприятието.“ 17) В член 36, параграф 2 буква а) се заменя със следното: „а) системата на управление, включително изискванията за квалификация и надеждност, както е посочено в член 42, и собствената оценка на риска и платежоспособността, както е посочено в глава IV, раздел 2;“. 18) Член 37 се изменя, както следва: a) в параграф 1 се добавя следната буква: „д) застрахователното или презастрахователното предприятие прилага една от преходните мерки, посочени в членове 308в и 308г, и е изпълнено всяко едно от следните условия: i) без прилагане на преходната мярка предприятието не би спазило капиталовото изискване за платежоспособност; ii) предприятието не е представило на надзорния орган първоначалния план за постепенно въвеждане в рамките на изисквания срок, както е посочено в член 308д, втора алинея, нито изисквания годишен доклад, както е посочено в трета алинея от същия член.“ ; б) в параграф 2 третата алинея се заменя със следното: „При обстоятелствата, посочени в параграф 1, букви г) и д), изискването за добавяне на капитал е пропорционално на съществените рискове, произтичащи от посоченото в същите букви съответно отклонение и неспазване.“ 19) В член 40 се добавят следните алинеи: „Членовете на административния, управителния и надзорния орган на застрахователното или презастрахователното предприятие във всеки един момент отговарят на изискванията за добра репутация и притежават съвкупност от достатъчно знания, умения и опит за изпълнението на задълженията си. Членовете на административния, управителния и надзорния орган трябва да не са били осъждани за тежки или повтарящи се престъпления, свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризма, или за други престъпления, които биха поставили под въпрос тяхната добра репутация най-малко през последните десет години, предхождащи годината, в която изпълняват или биха изпълнявали задълженията си в предприятието.“ 20) Член 41 се изменя, както следва: a) в параграф 1 трета алинея се заменя със следното: „Системата на управление е предмет на редовен вътрешен преглед. Този вътрешен преглед включва оценка на адекватността на състава, ефективността и вътрешното управление на административния, управителния или надзорния орган, като се вземат предвид естеството, мащабът и сложността на рисковете, свързани с дейността на предприятието. Застрахователните и презастрахователните предприятия въвеждат политика за насърчаване на многообразието в административния, управителния или надзорния орган, включително като определят индивидуални количествени цели, свързани с баланса между половете. ЕОЗППО издава насоки относно понятието за многообразие, които се вземат предвид при подбора на членовете на административния, управителния или надзорния орган.“ ; б) вмъква се следният параграф: „2a. Държавите членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия да назначат различни лица, които да изпълняват ключовите функции по управление на риска, актюерство, спазване на изискванията и вътрешен одит, както и всяка такава функция да се изпълнява по независим начин от другите функции, за да се избегнат конфликти на интереси. Когато дадено предприятие е класифицирано като малко и несложно предприятие съгласно член 29б или е получило предварително надзорно одобрение съгласно член 29г, лицата, отговарящи за ключовите функции по управление на риска, актюерство и спазване на изискванията, могат да изпълняват и други, различни от вътрешния одит ключови функции, всяка друга функция или да бъдат членове на административния, управителния или надзорния орган, ако са изпълнени следните условия: a) потенциалните конфликти на интереси се управляват по подходящ начин; б) съчетаването на функции или съчетаването на функция с членството в административния, управителния или надзорния орган не излага на риск способността на лицето да изпълнява задълженията си.“ ; в) параграф 3 се заменя със следното: „3. Застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат със съставени в писмена форма политики най-малко по отношение на управлението на риска, вътрешния контрол, вътрешния одит, възнагражденията и, когато е приложимо, на възлагането на дейности на външни изпълнители. Те гарантират прилагането на тези политики. Тези съставени в писмена форма политики се преразглеждат най-малко веднъж годишно. Те са предмет на предварително одобрение от страна на административния, управителния или надзорния орган и биват адаптирани във връзка с всяка значителна промяна в системата или в съответната област на дейност. Малките и несложни предприятия могат да извършват този преглед по-рядко, но най-малко веднъж на пет години, освен ако въз основа на специфичните за това предприятие обстоятелства надзорният орган не стигне до заключението, че е необходим по-чест преглед.“ 21) В член 42 параграфи 2 и 3 се заменят със следното: „2. Застрахователните и презастрахователните предприятия уведомяват надзорния орган за всяка промяна на самоличността на лицата, които действително ръководят предприятието или са отговорни за други ключови функции, и предоставят причините за промяната и пълната информация, необходима за оценка на изпълнението на изискванията за квалификация и надеждност на новите лица, определени да управляват предприятието. 3. Застрахователните и презастрахователните предприятия уведомяват съответния им надзорен орган, ако някое от посочените в параграф 1 лица вече не отговаря на посочените в параграф 1 изисквания или поради тази причина е било сменено. 4. Когато лицето, което действително ръководи предприятието или изпълнява други ключови функции, не отговаря на посочените в параграф 1 изисквания, надзорните органи разполагат с правомощието да изискат от застрахователното и презастрахователното предприятие да отстрани това лице от тази длъжност.“ 22) Член 44 се изменя, както следва: a) параграф 2 се изменя, както следва: i) буква д) се заменя със следното: „д) управление на операционния риск, включително киберсигурност съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) 2019/881 на Европейския парламент и на Съвета ( *8 ) ; ( *8 ) Регламент (ЕС) 2019/881 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно ENISA (Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност) и сертифицирането на киберсигурността на информационните и комуникационните технологии, както и за отмяна на Регламент (ЕС) № 526/2013 (Акт за киберсигурността) ( ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 15 ).“;" ii) добавят се следните алинеи: „Когато застрахователните или презастрахователните предприятия прилагат корекцията за променливост, посочена в член 77г, в техните планове за ликвидността се взема под внимание използването на корекцията за променливост и се преценява дали могат да възникнат ограничения по отношение на ликвидността, които не съответстват на използването на корекцията за променливост. Застрахователните и презастрахователните предприятия вземат предвид краткосрочната, средносрочната и дългосрочната перспектива, когато оценяват рисковете за устойчивостта. За целите на оценката, посочена в пета алинея, надзорните органи гарантират, че като част от управлението на риска предприятията разполагат със стратегии, политики, процеси и системи за установяване, измерване, управление и наблюдение на рисковете за устойчивостта в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.“ ; б) параграф 2а се изменя, както следва: i) първата алинея се изменя, както следва: 1) буква б) се изменя, както следва: — подточка i) се заменя със следното: „i) на чувствителността на техните технически резерви и допустими собствени средства за допусканията, на които се основава изчисляването на изравнителната корекция, включително изчисляването на основния спред, посочен в член 77в, параграф 1, буква б);“ ; — подточка iii) се заличава; 2) буква в) се заменя със следното: „в) когато се прилага корекцията за променливост, посочена в член 77г, чувствителността на техните технически резерви и допустими собствени средства към промени в икономическите условия, които биха засегнали коригирания спрямо риска спред, посочен в член 77г, параграф 3.“ ; ii) третата алинея се заменя със следното: „Когато се прилага корекцията за променливост, посочена в член 77г, съставената в писмена форма политика за управление на риска, посочена в член 41, параграф 3, е съобразена с корекцията за променливост.“ ; в) вмъкват се следните параграфи: „2б. Държавите членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия разработват и наблюдават изпълнението на конкретни планове, които включват количествено измерими цели и процеси за наблюдение и преодоляване на финансовите рискове, възникващи в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план от факторите на устойчивост, включително произтичащите от процеса на приспособяване и от тенденциите на прехода в контекста на съответните регулаторни цели и правни актове на Съюза и държавите членки във връзка с факторите на устойчивост, по-специално определените в Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета ( *9 ) . В измеримите цели и процесите за справяне с рисковете за устойчивостта, включени в плановете, посочени в първа алинея от настоящия параграф, се вземат предвид последните доклади и мерки, предписани от Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата, по-специално във връзка с постигането на целите на Съюза в областта на климата. Когато предприятието оповестява информация по въпроси на устойчивостта в съответствие с Директива 2013/34/ЕС, плановете, посочени в първа алинея от настоящия параграф, се съгласуват с плановете, посочени в член 19а или член 29а от същата директива, и по-специално съдържат действия по отношение на бизнес модела и стратегията на предприятието, които са съгласувани и в двата плана. Когато е целесъобразно, методологиите и допусканията, поддържащи целите, ангажиментите и стратегическите решения, оповестени от предприятията пред обществеността, се съгласуват с методологиите и допусканията, съдържащи се в плановете, посочени в първа алинея от настоящия параграф. Целите, процесите и действията за справяне с рисковете за устойчивостта, които се съдържат в плановете, посочени в първа алинея от настоящия параграф, са пропорционални на естеството, мащаба и сложността на рисковете за устойчивостта на бизнес модела на застрахователните и презастрахователните предприятия в съответствие с член 29, параграф 3. 2в. За да се осигури последователното прилагане на настоящия член, ЕОЗППО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се уточняват: a) минималните стандарти и референтните методологии за определянето, измерването, управлението и наблюдението на рисковете за устойчивостта; б) елементите, които трябва да бъдат обхванати в плановете, изготвени в съответствие с параграфи 2б и 2д от настоящия член, и които включват конкретни срокове и междинни количествено измерими цели и етапни цели, за да се наблюдават и преодоляват финансовите рискове, произтичащи от факторите на устойчивост, както и взаимовръзките с изискванията, определени в членове 45 и 45а; в) надзорните подходи във връзка с плановете, количествено измеримите цели и процесите, посочени в параграфи 2б и 2д; г) елементите на плановете, посочени в параграфи 2б и 2д от настоящия член, които трябва да бъдат оповестени, включително съответните количествено измерими цели, в съответствие с член 51. ЕОЗППО представя на Комисията посочените в първа алинея проекти на регулаторни технически стандарти в срок до 29 януари 2026 г. На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящата директива, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея от настоящия параграф, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1094/2010. 2г. Предприятието оповестява ежегодно количествено измеримите цели, съдържащи се в плановете, посочени в параграфи 2б и 2д. 2д. Когато от застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователно холдингово дружество или смесено финансово холдингово дружество с централно управление в Съюза се изисква да изготви план в съответствие с параграф 2б от настоящия член на ниво група, държавите членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните дъщерни предприятия, които са обхванати от този план и попадат в обхвата на груповия надзор в съответствие с член 213, параграф 2, букви а) и б), са освободени от задължението да изготвят план на индивидуално равнище в съответствие с параграф 2б от настоящия член. ( *9 ) Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) ( ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1 ).“ " 23) Член 45 се изменя, както следва: a) в параграф 1, втора алинея се вмъкват следните букви: „г) преглед и анализ на макроикономическата ситуация и възможното макроикономическо развитие и развитие на финансовите пазари; д) при мотивирано искане на надзорния орган, преглед и анализ на: i) макропруденциалните опасения, които могат да засегнат специфичния рисков профил, одобрените лимити за поемане на риск, бизнес стратегията, подписваческите дейности или инвестиционните решения, както и посочените в буква а) съвкупни нужди на предприятието по отношение на платежоспособността; ii) дейностите на предприятието, които могат да повлияят на макроикономическото развитие и развитие на финансовите пазари и биха могли да се превърнат в източници на системен риск; е) цялостния капацитет на предприятието да урежда финансовите си задължения към титулярите на полици и други контрагенти, когато тези задължения станат изискуеми, дори при неблагоприятни условия.“ ; б) вмъкват се следните параграфи: „1a. За целите на параграф 1, букви г) и д) макроикономическото развитие и развитието на финансовите пазари включват най-малко следното: a) равнището на лихвените проценти и спредове; б) равнището на индексите на финансовите пазари; в) инфлацията; г) взаимосвързаността с други участници на финансовите пазари; д) изменението на климата, пандемии, други събития от масов мащаб и други катастрофи, които могат да засегнат застрахователните и презастрахователните предприятия. За целите на параграф 1, буква д), подточка i) макропруденциалните опасения включват най-малко реалистични неблагоприятни бъдещи сценарии и рискове, свързани с кредитния цикъл и икономическия спад, „стадно“ поведение при инвестициите или прекомерни концентрации на експозициите на секторно равнище. 1б. Държавите членки гарантират, че анализът, изискван съгласно параграф 1, буква г) от настоящия член, е съизмерим с естеството на рисковете, както и с мащаба и сложността на дейностите на предприятията. Държавите членки гарантират, че малките и несложни предприятия и предприятията, които са получили предварително надзорно одобрение съгласно член 29г, не са задължени да извършват посочения в параграф 1, буква д) от настоящия член анализ.“ ; в) параграф 2a се заменя със следното: „2a. Когато застрахователното или презастрахователното предприятие прилага изравнителната корекция, посочена в член 77б, корекцията за променливост, посочена в член 77г, или преходните мерки, посочени в член 77а, параграф 2, член 308в, член 308г или, когато е уместно, член 111, параграф 1, втора алинея и член 111, параграф 2а, то извършва оценката на съответствието с капиталовите изисквания, посочени в параграф 1, буква б) от настоящия член, с отчитане и без отчитане на тези корекции и на преходните мерки. Чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф изискването за оценка за механизма за постепенно въвеждане, посочен в член 77а, не се прилага за валута, за която е изпълнено някое от следните условия: a) делът на бъдещите парични потоци, свързани със застрахователни или презастрахователни задължения, в тази валута спрямо всички бъдещи парични потоци, свързани със застрахователни или презастрахователни задължения, не надвишава 5 %; б) по отношение на бъдещите парични потоци, свързани със застрахователни или презастрахователни задължения в тази валута, делът на бъдещите парични потоци за падежите, при които съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент е екстраполирана, спрямо всички бъдещи парични потоци, свързани със застрахователни или презастрахователни задължения, не надвишава 10 %. 2б. Когато застрахователното или презастрахователното предприятие прилага корекцията за променливост, посочена в член 77г, оценката по параграф 1 от настоящия член включва и значимостта, с която рисковият профил на въпросното предприятие се отклонява от допусканията, стоящи в основата на корекцията за променливост.“ ; г) параграф 5 се заменя със следното: „5. Застрахователните и презастрахователните предприятия изготвят посочената в параграф 1 оценка ежегодно, както и незабавно след всяка значителна промяна в рисковия си профил. Чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф, освен когато въз основа на специфичните за предприятието обстоятелства надзорният орган не е стигнал до заключението, че е необходима по-честа оценка, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да извършват оценката, посочена в параграф 1, най-малко веднъж на две години и незабавно след всяка значителна промяна в рисковия си профил, когато е изпълнено едно от следните условия: a) предприятието е класифицирано като малко и несложно предприятие; б) предприятието е каптивно застрахователно или каптивно презастрахователно предприятие, което отговаря на всеки един от следните критерии: i) застрахованите лица и бенефициерите са юридически лица от групата, част от която е каптивното застрахователно или каптивното презастрахователно предприятие, или физически лица, които могат да бъдат обект на застрахователните полици на тази група, при условие че делът на свързаната с тези физически лица дейност остава под 5 % от техническите резерви; ii) застрахователните задължения и застрахователните договори, които са в основата на презастрахователните задължения на каптивното застрахователно или каптивното презастрахователно предприятие, не включват задължителна застраховка гражданска отговорност. Освобождаването от годишната оценка не възпрепятства предприятието непрекъснато да открива, измерва, управлява, наблюдава и отчита рисковете.“ ; д) добавят се следните параграфи: „8. За целите на параграф 1, букви г) и д), когато органите, които изпълняват макропруденциални правомощия, не са надзорни органи, държавите членки гарантират, че надзорните органи споделят констатациите от своите макропруденциални оценки на собствената оценка на риска и платежоспособността на застрахователните и презастрахователните предприятия, както е посочено в настоящия член, със съответните национални органи и структури с макропруденциални правомощия. Държавите членки гарантират, че надзорните органи си сътрудничат с националните органи и структури с макропруденциални правомощия при анализирането на резултатите и, когато е приложимо, за установяване на макропруденциалните опасения относно начина, по който дейността на предприятията може да повлияе на макроикономическото развитие и развитието на финансовите пазари. Държавите членки гарантират, че надзорните органи споделят със съответното предприятие всички макропруденциални опасения и входящи параметри, използвани за оценката. 9. Когато решава дали да поиска някой от анализите, посочени в параграф 1, буква д) от настоящия член, от застрахователно или презастрахователно предприятие, което е дъщерно предприятие, включено в обхвата на груповия надзор в съответствие с член 213, параграф 2, букви а) и б), надзорният орган преценява дали някой от тези анализи е извършен на ниво група от застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователното холдингово дружество или смесеното финансово холдингово дружество, чието централно управление е в Съюза, и дали обхваща особеностите на даденото дъщерно предприятие. Националните надзорни органи ежегодно представят на ЕОЗППО и Европейския съвет за системен риск (ЕССР), създаден с Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( *10 ) , списъка на застрахователните и презастрахователните предприятия и списъка на групите, за които искат допълнителни макропруденциални мерки. ( *10 ) Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск ( ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 10 ).“ " 24) Вмъква се следният член: „Член 45a Анализ на сценариите за изменението на климата 1. За целите на посочените в член 45, параграф 2 определяне и оценка на рисковете предприятието оценява също така дали има съществена експозиция към рисковете във връзка с изменението на климата. В оценката, посочена в член 45, параграф 1, предприятието доказва съществеността на своята експозиция към рискове във връзка с изменението на климата. 2. Когато има съществена експозиция към рискове във връзка с изменението на климата, съответното предприятие посочва най-малко два дългосрочни сценария за изменението на климата, в т.ч.: a) дългосрочен сценарий за изменението на климата, при който повишаването на температурата в световен мащаб остава под два градуса по Целзий; б) дългосрочен сценарий за изменението на климата, при който повишаването на температурата в световен мащаб е значително по-високо от два градуса по Целзий. 3. Оценката, посочена в член 45, параграф 1, съдържа на редовни интервали анализ на въздействието върху дейността на предприятието на дългосрочните сценарии за изменението на климата съгласно параграф 2 от настоящия член. Тези интервали са съобразени с естеството, мащаба и сложността на рисковете от изменението на климата, свързани с дейността на предприятието, но не са по-дълги от три години. 4. Най-малко веднъж на три години дългосрочните сценарии за изменението на климата, посочени в параграф 2, се преразглеждат и при необходимост се актуализират. При преразглеждането на дългосрочните сценарии за изменението на климата застрахователните и презастрахователните предприятия вземат предвид ефективността на инструментите и принципите, използвани при предходните сценарии за изменението на климата, за да повишат тяхната ефективност. 5. Чрез дерогация от параграфи 2, 3 и 4, от малките и несложни предприятия не се изисква да посочват сценарии за изменението на климата, нито да оценяват тяхното въздействие върху дейността на предприятието.“ 25) Член 51 се заменя със следното: „Член 51 Отчет за платежоспособност и финансово състояние: съдържание 1. Като вземат предвид информацията, изисквана съгласно член 35, параграф 3, и принципите, посочени в параграф 4 от същия член, държавите членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия всяка година да оповестяват публично отчет за своята платежоспособност и финансово състояние. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа две части, които са ясно обозначени и се оповестяват заедно. Първата част се състои от информация, специално насочена към титулярите на полици и бенефициерите, а втората — от информация, насочена към специалистите на пазара. 1a. Частта от отчета за платежоспособността и финансовото състояние, която се състои от информация, насочена към титулярите на полици и бенефициерите, съдържа следната информация: a) кратко описание на дейността и на резултатите от дейността на предприятието; б) кратко описание на управлението на капитала и рисковия профил на предприятието, включително във връзка с рисковете за устойчивостта; и в) декларация дали предприятието оповестява публично плановете, посочени в член 19а или член 29а от Директива 2013/34/ЕС. 1б. Частта от отчета за платежоспособността и финансовото състояние, която се състои от информация, насочена към специалистите на пазара, съдържа следната информация, представена или изцяло, или под формата на препратки към информация, която е еквивалентна както по естество, така и по обхват и е публично оповестена по силата на други правни или регулаторни изисквания: a) описание на дейността и на резултатите от дейността на предприятието; б) описание на системата на управление; в) отделно описание по активи, технически резерви и други пасиви на основанията и методите, използвани при тяхното оценяване; г) описание на управлението на капитала и на рисковия профил, включващо най-малко следното: i) структура и размер на собствените средства, както и тяхното качество; ii) размер на капиталовото изискване за платежоспособност и на минималното капиталово изискване; iii) за застрахователните и презастрахователните предприятия, които са от значение за стабилността на финансовите системи в Съюза — информация относно чувствителността към риск; iv) посочената в член 304 възможност, използвана за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност; v) информация, която позволява правилното разбиране на основните разлики между допусканията, стоящи в основата на стандартната формула и тези в основата на всеки използван от предприятието вътрешен модел за изчисляване на неговото капиталово изискване за платежоспособност; vi) размер на всяко нарушение на минималното капиталово изискване или на всяко значително нарушение на капиталовото изискване за платежоспособност в рамките на отчетния период, дори когато нарушението е било отстранено впоследствие, заедно с обяснение за неговия произход и последици, както и на предприетите корективни мерки; д) посочване дали предприятието има съществена експозиция към рискове, свързани с изменението на климата, след оценката на съществеността, посочена в член 45а, параграф 1, и когато е приложимо, дали е предприело някакви действия; е) декларация дали предприятието оповестява публично плановете, посочени в член 19а или член 29а от Директива 2013/34/ЕС; ж) елементите по член 44, параграф 2в, буква г). 1в. Когато се прилага изравнителната корекция, посочена в член 77б, описанието, посочено в параграф 1б, буква в) и буква г), подточки i) и ii) от настоящия член, представя също изравнителната корекция и портфейла от задължения и целеви активи, за които се прилага изравнителната корекция, както и количествено измерване на въздействието върху финансовото състояние на предприятието, ако изравнителната корекция бъде променена на нула. Описанието, посочено в параграф 1б, буква в) и буква г), подточки i) и ii) от настоящия член, съдържа също така декларация дали предприятието използва корекцията за променливост по член 77г, а когато се използва корекцията за променливост, в него се оповестява следната информация: a) количествено измерване на въздействието върху финансовото състояние на предприятието, ако корекцията за променливост бъде променена на нула; б) за всяка съответна валута или, или ако е приложимо, съответно държава, корекцията за променливост, изчислена в съответствие с член 77г, и съответните най-добри прогнозни оценки за застрахователните или презастрахователните задължения. 2. Описанието по параграф 1б, буква г), подточка i) включва анализ на всяка значителна промяна спрямо предходния отчетен период и обяснение за всички значителни разлики във връзка със стойността на тези елементи във финансовите отчети, както и кратко описание на възможността за прехвърляне на капитал. Оповестяването на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно параграф 1б, буква г), подточка ii) от настоящия член представя поотделно изчислената съгласно глава VI, раздел 4, подраздели 2 и 3 сума и добавения капитал, наложен в съответствие с член 37, или въздействието на специфичните параметри, които застрахователното или презастрахователното предприятие трябва да използва съгласно член 110, заедно с кратка информация относно неговата обосновка, направена от съответния надзорен орган. Оповестяването на капиталовото изискване за платежоспособност е придружено, където е приложимо, от уточнението, че неговият краен размер е обект на надзорна оценка. 3. От каптивните застрахователни предприятия не се изисква да оповестяват частта, насочена към титулярите на полици и бенефициерите, а се изисква единствено да включат в частта, насочена към специалистите на пазара, количествените данни, изисквани съгласно посочените в член 56 технически стандарти за изпълнение, при условие че тези предприятия отговарят на следните условия: a) застрахованите лица и бенефициерите са юридически лица от групата, част от която е каптивното застрахователно предприятие, или физически лица, които могат да бъдат обект на застрахователните полици на тази група, при условие че делът на свързаната с тези физически лица дейност остава под 5 % от техническите резерви; б) застрахователните задължения на каптивното застрахователно предприятие не включват задължителна застраховка гражданска отговорност. 4. От каптивните презастрахователни предприятия не се изисква да оповестяват частта, насочена към титулярите на полици и бенефициерите, а се изисква единствено да включат в частта, насочена към специалистите на пазара, количествените данни, изисквани съгласно посочените в член 56 технически стандарти за изпълнение, при условие че тези предприятия отговарят на следните условия: a) застрахованите лица и бенефициерите са юридически лица от групата, част от която е каптивното презастрахователно предприятие, или физически лица, които могат да бъдат обект на застрахователните полици на тази група, при условие че делът на свързаната с тези физически лица дейност остава под 5 % от техническите резерви; б) застрахователните договори, които са в основата на презастрахователните задължения на каптивното презастрахователно предприятие, не се отнасят до задължителна застраховка гражданска отговорност; в) заемите, отпуснати на предприятието майка или на дружество от групата, включително обединените парични средства на групата, не надвишават 20 % от общите активи, държани от каптивното презастрахователно предприятие; и г) максималната загуба, произтичаща от брутните технически резерви, може да бъде детерминистично оценена, без да се използват стохастични методи. 5. Чрез дерогация от параграф 1 презастрахователните предприятия могат да изберат да не оповестяват частта от отчета за платежоспособността и финансовото състояние, насочена към титулярите на полици и бенефициерите. 6. Чрез дерогация от параграф 1б от настоящия член малките и несложни предприятия могат да оповестяват само количествените данни, изисквани съгласно техническите стандарти за изпълнение, посочени в член 56, в частта от отчета за платежоспособността и финансовото състояние, която се състои от информация, насочена към други специалисти на пазара, при условие че на всеки три години те оповестяват пълен отчет, съдържащ цялата информация, изисквана по настоящия член. 7. Държавите членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия оповестяват публично и подават на надзорния орган на годишна основа или по-рядко информацията, посочена в тези членове, в рамките на 18 седмици от края на финансовата година на предприятието. 8. Като част от доклада, посочен в параграф 1 от настоящия член, от застрахователните и презастрахователните предприятия се изисква да оповестяват въздействието от използването, за целите на определянето на техническите резерви, посочени в член 77, на срочната структура на безрисковия лихвен процент, определена без прилагане на преходната мярка за екстраполация, посочена в член 77д, параграф 1, буква аа), вместо съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент. Чрез дерогация от първа алинея обаче изискването за оповестяване не се прилага за валута, за която е изпълнено някое от следните условия: а) делът на бъдещите парични потоци, свързани със застрахователни или презастрахователни задължения, в тази валута спрямо всички бъдещи парични потоци, свързани със застрахователни или презастрахователни задължения, не надвишава 5 %; б) по отношение на бъдещите парични потоци, свързани със застрахователни или презастрахователни задължения в тази валута, делът на бъдещите парични потоци за падежите, при които съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент е екстраполирана, спрямо всички бъдещи парични потоци, свързани със застрахователни или презастрахователни задължения, не надвишава 10 %.“ 26) Вмъква се следният член: „Член 51a Отчет за платежоспособността и финансовото състояние: изисквания по отношение на одита 1. За застрахователните и презастрахователните предприятия, които не са малки и несложни предприятия, и за каптивни застрахователни предприятия или каптивни презастрахователни предприятия, счетоводният баланс, оповестен като част от отчета за платежоспособността и финансовото състояние в съответствие с член 51, параграф 1, или счетоводният баланс, оповестен като част от общия отчет за платежоспособността и финансовото състояние в съответствие с член 256, параграф 2, буква б), подлежи на одит. 2. Чрез дерогация от член 29в държавите членки могат да разширят обхвата на изискването, посочено в параграф 1 от настоящия член, така че да обхване предприятията, класифицирани като малки и несложни предприятия, каптивните застрахователни предприятия и каптивните презастрахователни предприятия. 3. Държавите членки могат да разширят обхвата на изискването за одит, посочено в параграф 1, така че да обхване и други елементи на отчета за платежоспособността и финансовото състояние. 4. Одитът се извършва от задължителен одитор или одиторско дружество в съответствие със стандартите за одит, приложими съгласно член 26 от Директива 2006/43/ЕО. При изпълнението на тази задача задължителните одитори и одиторските дружества спазват посочените в член 72 от настоящата директива задължения на одиторите. 5. В държавите членки, в които към 28 януари 2025 г. регистрираните актюери са оправомощени съгласно националното право да извършват одит на техническите резерви, вземанията по презастрахователни договори и свързаните с тях позиции, тези регистрирани актюери могат да продължат да извършват такива одити, при условие че действат в съответствие със задължителни стандарти, които гарантират висококачествен одит и обхващат най-малко областта на одитната практика, независимостта и вътрешния контрол на качеството при извършването на такива одити, и изпълняват задълженията, посочени в член 72. 6. Застрахователните и презастрахователните предприятия представят на надзорния орган отделен доклад, включващ описание на естеството и резултатите от одита, изготвен от задължителния одитор или одиторското дружество, заедно с отчета за платежоспособността и финансовото състояние.“ 27) Член 52 се изменя, както следва: a) в параграф 1 се добавят следните букви: „д) общия брой застрахователни и презастрахователни предприятия, разбити по малки и несложни предприятия и други предприятия, използващи опростявания или мерки за пропорционалност, и броя предприятия, използващи конкретни мерки за пропорционалност; е) броя групи, разбити по малки и несложни групи и други групи, използващи опростявания или мерки за пропорционалност, и броя групи, използващи конкретни мерки за пропорционалност.“ ; б) в параграф 2 се добавя следната буква: „е) за всяка държава членка, броя застрахователни и презастрахователни предприятия и броя групи, разбити съответно по малки и несложни предприятия или малки и несложни групи и други предприятия или групи, използващи опростявания или мерки за пропорционалност, и броя предприятия или групи, използващи конкретни опростявания и други мерки за пропорционалност.“ ; в) параграф 3 се заменя със следното: „3. ЕОЗППО предоставя посочената в параграф 2 информация на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията заедно с доклад, представящ степента на сближаване в областта на надзора по отношение на използването на добавен капитал и на използването на мерки за пропорционалност между надзорните органи в различните държави членки. 4. ЕОЗППО оценява последиците от прилагането на критериите, установени в член 29а, параграф 1, за определянето на малки и несложни предприятия, както и на последиците от прилагането на критериите, установени в член 213а, параграф 1, за определянето на малки и несложни групи, поне по отношение на целите за защита на титулярите на полици, финансова стабилност и еднакви условия на конкуренция. ЕОЗППО предоставя на Комисията доклад с констатациите си до 31 януари 2030 г. Когато е целесъобразно, в доклада се разглежда възможността за изменение на тези критерии.“ 28) В член 53 параграф 4 се заменя със следното: „4. Параграфи 1 и 2 от настоящия член не се прилагат за информацията, посочена в член 51, параграф 1а, буква б) и член 51, параграф 1б, букви г) и д).“ 29) В член 56 се добавя следният параграф: „ЕОЗППО разработва ИТ решения за процедурите, форматите и образците, посочени във втора алинея, включително във връзка с указания.“ 30) В член 58, параграф 3 букви а) и б) се заменят със следното: „а) се намира или е регулиран извън Съюза; или б) е физическо или юридическо лице, което не подлежи на надзор съгласно настоящата директива, Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( *11 ) , Директива 2013/36/ЕС или Директива 2014/65/ЕС. ( *11 ) Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) ( ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32 ).“ " 31) В член 60, параграф 1, буква а) думите „член 1а, точка 2 от Директива 85/611/ЕИО“ се заменят с думите „член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2009/65/ЕО“ 32) В член 62, първа алинея първото изречение се заменя със следното: „Ако има вероятност влиянието, упражнявано от посочените в член 57 лица, да бъде в ущърб на стабилното и благоразумно управление на застрахователно или презастрахователно предприятие, държавите членки изискват от надзорния орган на държавата членка по произход на предприятието, в което квалифицираното участие се държи, иска или увеличава, да предприеме подходящи мерки за прекратяването на създалото се положение.“ 33) В член 63, втора алинея думите „Директива 2004/39/ЕО“ се заменят с думите „Директива 2014/65/ЕС“. 34) В член 64 се добавя следният параграф: „Първа, втора и трета алинея от настоящия член не възпрепятстват надзорните органи да публикуват резултатите от стрес тестовете, извършени в съответствие с член 34, параграф 4 от настоящата директива или член 32 от Регламент (ЕС) № 1094/2010, или да предават резултатите от стрес тестовете на ЕОЗППО за целите на публикуването от страна на ЕОЗППО на резултатите от стрес тестовете в целия Съюз.“ 35) В член 68, параграф 1 след първа алинея се вмъква следната алинея: „Член 64, първа алинея и член 67 не възпрепятстват обмена на информация между надзорните органи и данъчните органи в една и съща държава членка, доколкото този обмен е разрешен от националното право. Когато тази информация произхожда от друга държава членка, тя се обменя само с изричното съгласие на органа, от който произхожда информацията.“ 36) В член 70 параграф 1 се изменя, както следва: а) в буква а) думите „Европейска централна банк (ЕЦБ)“ се заменят с думата „ЕЦБ“; б) в буква в) думите „Европейския съвет за системен риск (ЕССР), създаден с Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета 1 “ се заменят с думата „ЕССР“. 37) В член 72, параграф 1 уводните думи се заменят със следното: „1. Държавите членки предвиждат най-малко лицата, оправомощени по смисъла на Директива 2006/43/ЕО, които изпълняват в застрахователно или презастрахователно предприятие законоустановените одити, посочени в член 34 или 35 от Директива 2013/34/ЕС или член 73 от Директива 2009/65/ЕО, или всички други законоустановени задачи, да са задължени да докладват незабавно пред надзорните органи всички факти или решения относно това предприятие, които са им станали известни при изпълнението на тези задачи, и които водят до някое от следното:“ 38) Член 77 се изменя, както следва: a) в параграф 5 първа алинея се заменя със следното: „Когато застрахователните и презастрахователните предприятия определят поотделно най-добрата прогнозна оценка и добавката за риск, добавката за риск се изчислява посредством разходите за осигуряване на допустими собствени средства, равни по размер на коригираното във времето капиталово изискване за платежоспособност, необходимо за гарантиране на застрахователните и презастрахователните задължения за периода на тяхното съществуване. Корекцията на капиталовото изискване за платежоспособност се състои от експоненциален и зависещ от времето елемент.“ ; б) добавят се следните параграфи: „6. Ставката на цената на капитала, посочена в параграф 5, втора алинея, се приема за равна на 4,75 %, считано от 30 януари 2027 г. Периодичният преглед, посочен в параграф 5, втора алинея, се извършва от Комисията не по-рано от 31 януари 2032 г. 7. Когато застрахователните и презастрахователните договори включват финансови опции и гаранции, методите, използвани за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка, отразяват по подходящ начин, че настоящата стойност на паричните потоци, произтичащи от тези договори, може да зависи както от очаквания резултат от бъдещи събития и тенденции, така и от потенциалните отклонения на действителния резултат от очаквания резултат при определени сценарии. 8. Независимо от параграф 7, застрахователните и презастрахователните предприятия, които са класифицирани като малки и несложни предприятия или са получили предварително надзорно одобрение, могат да използват пруденциална детерминистична оценка на най-добрата прогнозна оценка на животозастрахователните задължения с опции и гаранции, които не се считат за съществени.“ 39) Член 77a се заменя със следното: „Член 77a Екстраполация на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент 1. Определянето на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент, посочена в член 77, параграф 2, се ползва от и е в съответствие с информацията, получена въз основа на съответните финансови инструменти. Това определяне взема предвид съответните финансови инструменти за падежите, при които пазарите за тези финансови инструменти са дълбоки, ликвидни и прозрачни. За падежи отвъд „първата точка на изглаждане“ съответният безрисков лихвен процент се екстраполира в съответствие с трета алинея. Първата точка на изглаждане за дадена валута е най-дългият срок до падежа, за който са изпълнени следните условия: a) пазарите на финансови инструменти с такъв падеж са дълбоки, ликвидни и прозрачни; б) процентът на облигациите в обращение с такъв или по-дълъг срок до падежа от всички облигации в обращение, деноминирани в тази валута, е достатъчно висок. Екстраполираната част от съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент се основава на форуърдни лихвени проценти, които постепенно се сближават от приложимия форуърден лихвен процент при първата точка на изглаждане към крайния форуърден лихвен процент (КФЛП). Екстраполираният форуърден лихвен процент е равен на среднопретеглената стойност на ликвидния форуърден лихвен процент и КФЛП. Ликвидният форуърден лихвен процент се основава на един форуърден лихвен процент или на набор от форуърдни лихвени проценти за най-дългите срокове до падежа на съответния финансов инструмент, които могат да се наблюдават на дълбок, ликвиден и прозрачен пазар. За падежи от най-малко 40 години след първата точка на изглаждане тежестта на КФЛП е най-малко 77,5 %. При екстраполираната част от съответните безрискови лихвени проценти се взема предвид информацията от финансови инструменти, различни от облигации, когато пазарите на тези финансови инструменти са дълбоки, ликвидни и прозрачни. 2. Застрахователните и презастрахователните предприятия могат, след предварително одобрение от своя надзорен орган, да прилагат механизма за постепенно въвеждане, предвиден във втора алинея. Механизмът за постепенно въвеждане, посочен в първа алинея, се състои от следното: a) на 30 януари 2027 г. параметрите, определящи скоростта на сближаване на форуърдните лихвени проценти към крайния форуърден лихвен процент на екстраполацията, се определят така, че срочната структура на безрисковия лихвен процент да е достатъчно сходна на срочната структура на безрисковия лихвен процент на тази дата, определена в съответствие с правилата за екстраполация, приложими към 29 януари 2027 г.; б) параметрите, определящи скоростта на сближаване на форуърдните лихвени проценти към крайния форуърден лихвен процент на екстраполацията, се намаляват линейно в началото на всяка календарна година, така че окончателните параметри на екстраполацията да се прилагат от 1 януари 2032 г. Механизмът за постепенно въвеждане, посочен в първа алинея от настоящия параграф, не засяга определянето на дълбочината, ликвидността и прозрачността на финансовите пазари и посочената в параграф 1 първа точка на изглаждане. Застрахователните и презастрахователните предприятия, които прилагат първа и втора алинея от настоящия параграф, оповестяват публично в посочената в член 51, параграф 1б част от отчета за платежоспособност и финансово състояние, която се състои от информация, насочена към специалистите на пазара: а) факта, че прилагат механизма за постепенно въвеждане за екстраполация; и б) количественото измерване на въздействието от неприлагането на механизма за постепенно въвеждане върху тяхното финансово състояние. 3. Независимо от параграф 1, на 28 януари 2025 г. първата точка на изглаждане за еврото е при падеж от 20 години.“ 40) В член 77б се добавя следната алинея: „За целите на първа алинея, буква и) груповият животозастрахователен договор се счита за един договор.“ 41) Член 77г се изменя, както следва: a) параграфи 1—4 се заменят със следното: „1. Държавите членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия могат да прилагат корекцията за променливост спрямо съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка, посочена в член 77, параграф 2, след предварително одобрение от страна на надзорните органи, когато са изпълнени най-малко следните условия: a) корекцията за променливост за дадена валута се прилага при изчисляването на най-добрата прогнозна оценка на всички застрахователни и презастрахователни задължения на предприятието, деноминирани в тази валута, когато съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент, използвана за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка на тези задължения, не включва изравнителната корекция по член 77б; б) предприятието е представило на надзорния орган убедителни доказателства, че разполага с подходящи процеси за изчисляване на корекцията за променливост съгласно параграфи 3 и 4 от настоящия член. 1a. Независимо от параграф 1 от настоящия член, застрахователните и презастрахователните предприятия, които са приложили корекция за променливост спрямо съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка, посочена в член 77, параграф 2, преди 29 януари 2026 г., могат без предварително одобрение от надзорния орган да продължат да прилагат корекция за променливост, при положение че спазват условията за предварително одобрение съгласно параграф 1 от настоящия член, считано от 30 януари 2027 г. 1б. Държавите членки гарантират, че надзорните органи разполагат с правомощия да изискват от застрахователно или презастрахователно предприятие, което вече не отговаря на условията за предварително одобрение, установени в националното право в съответствие с параграф 1 от настоящия член, да спре прилагането на корекция за променливост спрямо съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка, посочена в член 77, параграф 2. Когато възстанови спазването на тези условия, предприятието може да поиска от надзорните органи предварително одобрение за прилагането на корекция за променливост спрямо съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка съгласно параграф 1 от настоящия член. 1в. Застрахователните и презастрахователните предприятия могат след предварително одобрение от надзорния орган да прилагат специфична за предприятието корекция по отношение на коригирания спрямо риска спред на валутата, посочен в параграф 3, когато: a) коригираният спрямо риска спред надвишава коригирания спрямо риска спред, изчислен въз основа на портфейла от инвестиции на предприятието в дългови инструменти за четирите тримесечни отчетни периода преди отчетната дата; и б) информацията, която е присъща на съответните активи на предприятието и която предприятието докладва в съответствие с член 35, параграфи 1—4, е с достатъчно добро качество, за да позволи стабилното и надеждно изчисляване на тази корекция. Корекцията съответства на по-ниската стойност между 105 % и съотношението между коригирания спрямо риска спред, изчислен въз основа на портфейла от инвестиции на предприятието в дългови инструменти, и коригирания спрямо риска спред, изчислен въз основа на референтния портфейл за съответната валута. Коригираният спрямо риска спред въз основа на портфейла от инвестиции на предприятието в дългови инструменти се изчислява по същия начин като коригирания спрямо риска спред въз основа на референтния портфейл за съответната валута, но като се използват специфичните за предприятието данни за тежестта и средния срок на съответните подкласове в рамките на портфейла от инвестиции на предприятието в дългови инструменти за съответната валута. Когато се прилага корекция, корекцията за променливост не се увеличава с макрокорекцията за променливост, посочена в параграф 4. Застрахователните и презастрахователните предприятия незабавно преустановяват прилагането на корекцията, когато тя увеличава коригирания спрямо риска спред на валутата, посочен в параграф 3, за два последователни тримесечни отчетни периода. 2. За всяка съответна валута корекцията за променливост за съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент се основава на спреда между лихвата, която би могла да се реализира от референтен портфейл от инвестиции в дългови инструменти за тази валута, и стойностите на съответната основна срочна структура на безрисковия лихвен процент за тази валута. Референтният портфейл от инвестиции в дългови инструменти за дадена валута е представителен за активите, които са деноминирани в тази валута и в които застрахователните и презастрахователните предприятия инвестират за покриване на най-добрата прогнозна оценка на застрахователните и презастрахователните задължения, деноминирани в тази валута. 3. Размерът на корекцията за променливост на безрисковите лихвени проценти за дадена валута се изчислява, както следва: VA cu = 85 % · CSSR cu · RCS cu където: a) VA cu е корекцията за променливост за валута cu ; б) CSSR cu е коефициентът на чувствителност на кредитния спред на застрахователното или презастрахователното предприятие за валута cu ; в) RCS cu е коригираният спрямо риска спред за валута cu . VA cu се прилага към съответния безрисков лихвен процент на срочната структура, който не е получен чрез екстраполация в съответствие с член 77а. Когато при екстраполираната част от съответните безрискови лихвени проценти се взема предвид информацията от финансови инструменти, различни от облигации, съгласно член 77а, параграф 1, VA cu се прилага и за безрисковите лихвени проценти, получени въз основа на тези финансови инструменти. Екстраполацията на съответния безрисков лихвен процент на срочната структура се основава на този коригиран безрисков лихвен процент. CSSR cu не може да е отрицателен или по-голям от едно. Той приема стойности, по-ниски от едно, когато чувствителността на активите на застрахователно или презастрахователно предприятие в дадена валута към промени в кредитните спредове е по-ниска от чувствителността на техническите резерви на това предприятие в тази валута към промени в лихвените проценти. RCS cu се изчислява като разликата между спреда, посочен в параграф 2, и частта от този спред, която се дължи на реалистична оценка на очакваните загуби или неочакван кредитен риск, или друг риск за активите. Частта от спреда, която се дължи на реалистична оценка на очакваните загуби, неочакван кредитен риск или друг риск, се изчислява като процент от спредовете. Този процент намалява с увеличаването на спредовете и при него се разграничават най-малко следните три случая: a) когато спредовете не надвишават дългосрочната си средна стойност; б) когато спредовете надвишават дългосрочната си средна стойност, но не надвишават два пъти дългосрочната си средна стойност; в) когато спредовете надвишават два пъти дългосрочната си средна стойност. Корекцията на риска никога не надвишава подходящ процент от дългосрочната средна стойност на спредовете. Чрез дерогация от първа алинея на застрахователните и презастрахователните предприятия с централно управление в държава членка с фиксирана спрямо еврото валута, която отговаря на подробните критерии за корекциите за фиксираните спрямо еврото валути с цел улесняване на изчисляването на подмодула на валутния риск, установен съгласно член 111, параграф 1, буква п), при изчисляването на корекцията за променливост на безрисковите лихвени проценти за фиксираната валута и на корекцията за променливост на безрисковите лихвени проценти за еврото се разрешава да изчисляват единен CSSR cu както за тяхната местна валута, така и за еврото, като едновременно се вземат предвид активите и пасивите, деноминирани в евро и в тяхната местна валута. 4. Без да се засяга параграф 1в, корекцията за променливост за еврото се увеличава с макро-корекция за променливост. Макро-корекцията за променливост се изчислява, както следва: VA Euro,macro = 85 %·CSSR Euro ·max(RCS co -1.3·RCS Euro ;0)·ω co където: a) VA Euro,macro е макро-корекцията за променливост за държава co ; б) CSSR Euro е коефициентът на чувствителност на кредитния спред на застрахователното или презастрахователното предприятие за еврото; в) RCS co е коригираният спрямо риска спред за държава co ; г) RCS Euro е коригираният спрямо риска спред за еврото; д) ω co е коефициентът на корекция по държави за държава co . CSSR Euro се изчислява както коефициента на чувствителност на кредитния спред на застрахователното или презастрахователното предприятие за еврото съгласно параграф 3. RCS co се изчислява по същия начин както коригирания спрямо риска спред за еврото съгласно параграф 3, но въз основа на референтен портфейл, който е представителен за активите, които застрахователните и презастрахователните предприятия са инвестирали за покриване на най-добрата прогнозна оценка на застрахователните и презастрахователните задължения, свързани с продукти, продавани на застрахователния пазар в тази държава и деноминирани в евро. RCS Euro се изчислява както коригирания спрямо риска спред за еврото съгласно параграф 3. Коефициентът на корекция по държави, посочен в буква д) от първа алинея, се изчислява, както следва: ω co = max(min (((RCS co *-0.6 %)/0.3 %);1);0) където RCS co * е коригираният спрямо риска спред за държава co , както е посочено в първа алинея, буква в), умножен по процента на инвестициите в дългови инструменти спрямо общите активи, държани от застрахователни и презастрахователни предприятия, лицензирани в държава co . 4a. За изчисляване на спреда, който е в основата на корекцията за променливост, за всяка валута и всяка държава спредът, посочен в параграфи 2 и 4, е сборът от претеглената стойност на средния валутен спред по държавните облигации и средния валутен спред по облигациите, различни от държавните облигации, заемите и секюритизациите. За целите на това изчисление съответните претеглени стойности са съотношението между стойността на държавните облигации, включени в референтния портфейл от активи за тази валута или държава, и стойността на всички активи, включени в този референтен портфейл, и съотношението между стойността на облигациите, различни от държавни облигации, заемите и секюритизациите, включени в референтния портфейл от активи за тази валута или държава, и стойността на всички активи, включени в този референтен портфейл.“ 42) Член 77д се изменя, както следва: a) параграф 1 се изменя, както следва: i) вмъкват се следните букви: „аа) за целите на оповестяването съгласно член 51, параграф 8, съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент без изравнителна корекция или корекция за променливост и определена без прилагане на механизма за постепенно въвеждане за екстраполация, посочен в член 77а, параграф 2; аб) набора от сценарии, които да се използват за пруденциалната детерминистична оценка на най-добрата прогнозна оценка на животозастрахователните задължения съгласно член 77, параграф 8;“ ; ii) буква в) се заменя със следното: „в) за всяка съответна валута и национален застрахователен пазар, коригирания спрямо риска спред, както е посочено съответно в член 77г, параграфи 3 и 4;“ ; iii) добавя се следната буква: „г) за всяка съответна държава членка, процента на инвестициите в дългови инструменти спрямо общите активи, държани от застрахователни и презастрахователни предприятия, лицензирани в държавата, както е посочено в член 77г, параграф 4.“ ; б) вмъква се следният параграф: „1a. За всяка съответна валута и всеки падеж, когато пазарите на съответните финансови инструменти или облигации с такъв падеж са дълбоки, ликвидни и прозрачни, ЕОЗППО определя и публикува най-малко веднъж годишно процента на облигациите с такъв или по-дълъг срок до падежа от всички облигации, деноминирани в тази валута, както е посочено в член 77а, параграф 1.“ ; в) в параграф 2 първата алинея се заменя със следното: „За да се осигурят еднакви условия за изчисляване на техническите резерви и основните собствени средства, Комисията може да приема актове за изпълнение, в които да указва за всяка съответна валута техническата информация, посочена в параграф 1 от настоящия член, и първата точка на изглаждане съгласно член 77a, параграф 1. В тези актове за изпълнение може да се използва информацията, публикувана от ЕОЗППО съгласно параграф 1 от настоящия член.“ ; г) в параграф 3 втората алинея се заменя със следното: „По отношение на валути, при които коригираният спрямо риска спред, посочен в параграф 1, буква в), не е определен в актовете за изпълнение, посочени в параграф 2, не се прилага корекция за променливост на срочната структура на съответния безрисков лихвен процент за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка. По отношение на държавите членки, чиято парична единица е еврото и в които коригираният спрямо риска спред, посочен в параграф 1, буква в), и процентът, посочен в параграф 1, буква г), не са определени в актовете за изпълнение, посочени в параграф 2, към корекцията за променливост не се добавя макро-корекцията за променливост.“ ; д) добавя се следният параграф: „4. За целите на параграф 2 от настоящия член определената в акт за изпълнение първа точка на изглаждане за валута не се изменя, освен ако за най-малко две последователни години са получени различни първа точка на изглаждане съгласно член 77а, параграф 1 и процент, определен в посочените в член 86, параграф 1, буква б), подточка iii) делегирани актове, при оценката на процентите на облигациите с падеж, по-дълъг или равен на даден падеж, от всички облигации, деноминирани в тази валута.“ 43) Член 86 се изменя, както следва: a) параграф 1 се изменя, както следва: i) вмъква се следната буква: „аа) пруденциалната детерминистична оценка, посочена в член 77, параграф 8, както и условията, при които тази оценка може да се използва за оценяване на най-добрата прогнозна оценка на техническите резерви с оглед на опциите и гаранциите;“ ; ii) буква б) се заменя със следното: „б) методологиите, принципите и техниките за определяне на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент, която да се използва за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка съгласно член 77, параграф 2, и по-специално: i) формулата за екстраполацията, посочена в член 77а, параграф 1, включително параметрите, които определят скоростта на сближаване при екстраполацията; ii) метода за определяне на дълбочината, ликвидността и прозрачността на пазарите на финансови инструменти съгласно член 77а, параграф 1; iii) свързаните с валута проценти, под които делът на облигациите с падеж, по-дълъг или равен на даден падеж, от всички облигации се счита за нисък за целите на член 77а, параграф 1; iv) механизма за постепенно въвеждане, посочен в член 77а, параграф 2;“ ; iii) буква и) се заменя със следното: „и) методи и допускания за изчисляването на корекцията за променливост, посочена в член 77г, включително следното: i) формула за изчисляване на коефициента на чувствителност на кредитния спред съгласно член 77г, параграфи 3 и 4; ii) за всеки съответен клас активи — процента от спреда, представляващ частта от спреда, която се дължи на реалистична оценка на очакваните загуби, неочаквани кредитни рискове или други рискове, който се изчислява, както е посочено в член 77г, параграф 3: този процент намалява с увеличаването на спредовете, като се вземат предвид най-малко следните три случая: 1) когато спредовете не надвишават дългосрочната си средна стойност; 2) когато спредовете надвишават дългосрочната си средна стойност, но не надвишават два пъти дългосрочната си средна стойност; 3) когато спредовете надвишават два пъти дългосрочната си средна стойност. Корекцията на риска никога не надвишава подходящ процент от дългосрочната средна стойност на спредовете.“ ; б) вмъкват се следните параграфи: „1a. Комисията може да допълва настоящата директива, като приема делегирани актове в съответствие с член 301а за определяне на критериите за допустимост на активите, които да бъдат включени в портфейла от активи, посочен в член 77б, параграф 1, буква а). 1б. Когато при периодичния преглед на ставката на цената на капитала, посочена в член 77, параграф 5, се стигне до заключението, че предполагаемата стойност вече не е подходяща, Комисията може да приеме делегиран акт за изменение на предполагаемата стойност на ставката на цената на капитала, посочена в член 77, параграф 6. Комисията може да определи предполагаемата стойност на ставката на цената на капитала единствено на равнище, което не е по-ниско от 4 % и не е по-високо от 5 %.“ ; в) вмъква