ДИРЕКТИВА 2025-425-ЕС изменение на Директива 2006-112-EО по отношение на електронното удостоверение за освобождаван

Директива 2025/425/ЕС относно изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на електронното удостоверение за освобождаване от данък върху добавената стойност L_202500425BG.000101.fmx.xml Официален вестник на Европейския съюз BG Серия L 2025/425 28.2.2025 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2025/425 НА СЪВЕТА от 18 февруари 2025 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на електронното удостоверение за освобождаване от данък върху добавената стойност СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 113 от него, като взе предвид предложението на Европейската комисия, след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти, като взе предвид становището на Европейския парламент ( 1 ) , като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет ( 2 ) , в съответствие със специална законодателна процедура, като има предвид, че: (1) В член 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета ( 3 ) се предвижда, че удостоверението за освобождаване от данък върху добавената стойност (ДДС) и/или акциз, съдържащо се в приложение II към същия регламент за изпълнение, служи за потвърждение, че дадена доставка на стоки или услуги, извършена в една държава членка към получател, установен в друга държава членка (наричан „правоимащ орган или правоимащо физическо лице“), попада в обхвата на освобождаването по член 151 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета ( 4 ) . В Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 се предвижда удостоверение за освобождаване на хартиен носител, което трябва да бъде подписано собственоръчно. Необходимо е да се цифровизира процесът по съставяне и представяне на това удостоверение за освобождаване и да се замени документът на хартиен носител с електронен документ , за да се сведат до минимум бюрокрацията и административната тежест и да се намалят разходите в дългосрочен план. Съдържанието на данните в електронното удостоверение следва да се основава на модела на хартиеното удостоверение за освобождаване, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011. (2) С оглед на големия брой проекти в областта на информационните технологии с интензивно използване на ресурси, в които участват държави членки, в допълнение към проектите, необходими за преминаване към електронно удостоверение за освобождаване, на държавите членки следва да се осигури гъвкавост и достатъчно време, за да завършат прехода към новата електронна процедура. За тази цел те следва да могат да продължат да използват формуляра на хартиен носител, сдържащ се в приложение II към Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, за сделките, извършвани по време на преходен период. При трансгранични случаи използването на електронното удостоверение по време на преходния период ще изисква и двете държави членки, участващи в дадена сделка, да бъдат подготвени да го обработят. (3) Държавите членки може да са направили значителни инвестиции за въвеждане или разработване на електронни системи или отделни сертификати на хартиен носител за прилагане на освобождаването по отношение на правоимащите органи и физически лица за вътрешни сделки. За да се гарантира необходимото адаптиране на националните механизми към използването на общото електронно удостоверение и на системата, разработена за неговото обработване, на държавите членки следва да се разреши да продължат да използват своите национални механизми до края на преходния период. (4) Използването на общ електронен сертификат е от съществено значение при сделки, които се освобождават предварително. В някои специфични случаи, свързани със сделки, при които ДДС трябва да бъде начислен в държавата членка, в която е установено лицето или органът, което има право на освобождаване, освобождаването може да бъде и под формата на възстановяване. Тази процедура може да включва или да не включва издаването на удостоверение. Предвид особеностите, свързани с използването или отсъствието на използване на удостоверения в рамките на процедурите за възстановяване, обхватът на задължението за използване на електронно удостоверение не следва да се разширява автоматично, така че да включва и процедурите за възстановяване. Въпреки това следва да се допусне държавите членки да използват това общо електронно удостоверение при процедури за възстановяване. (5) Възможно е след издаването на удостоверение за освобождаване правоимащият орган или правоимащото физическо лице да узнаят, че условията за освобождаването не са изпълнени или са престанали да бъдат изпълнени. Тази информация обикновено е известна само на този орган или физическо лице, тъй като преценката за спазването на посочените условия се извършва въз основа на дейността на органа или лицето, които са получатели на доставките и които ще използват тези стоки или услуги. За да се гарантира правна сигурност за данъчнозадължените лица и да се избегне ненужната тежест за тях, е необходимо да се поясни, че в такива случаи дължимият ДДС следва да бъде платен от правоимащия орган или правоимащото физическо лице, които са издали удостоверението за освобождаване. Държавите членки следва да избягват ненужната тежест в такива изключителни случаи, като разрешават плащането на ДДС, без да е необходима пълна регистрация за целите на ДДС. (6) Без да се засяга съществуващата понастоящем възможност държавите членки да освобождават от изискването за ползване на хартиена версия на удостоверението от приемащата държава членка, държавите членки следва също така да могат да освобождават от изискването за електронно удостоверение при определени от държавите членки условия, като държавите членки могат да отменят това освобождаване в случай на злоупотреба. (7) За да се осигурят еднакви условия за прилагането на член 151, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета ( 5 ) .Тези изпълнителни правомощия следва да осигурят възможност на Комисията да създаде информационна система, която да проследява издадените удостоверения, включително удостоверенията, издадени от правоимащи органи или физически лица и получени от доставчиците, за които са предназначени. Надлежно акредитирани от Комисията представители следва да имат достъп до информацията, която се обменя и съхранява в информационната система, само за целите на разработването и поддръжката на тази система. Държавите членки следва да носят отговорност за връзката с тази система по отношение на изпълнението на условията за издаване на удостоверение. За да изпълняват държавите членки своите задължения, следва да им бъдат предоставени средства за взаимодействие с Комисията, както и да се сведат до минимум усилията, които се изискват от тях по отношение на развитието и поддръжката на информационната система. (8) Поради това Директива 2006/112/ЕО следва да бъде съответно изменена, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 В Директива 2006/112/ЕО се вмъкват следните членове: „Член 151а 1. Държавите членки използват електронно удостоверение, за да потвърдят, че дадена сделка попада в обхвата на освобождаване по член 151, параграф 1, първа алинея. Получателят на доставка на стоки или услуги, който е получател на освободената доставка на стоки или услуги („правоимащ орган или правоимащо физическо лице“), издава удостоверението и заедно с приемащата държава членка го подписва по електронен път. 2. Параграф 1 от настоящия член не се прилага за сделки, при които освобождаването е под формата на възстановяване съгласно член 151, параграф 2 и когато ДДС е дължим в приемащата държава членка. Въпреки това държавите членки могат да изберат да предвидят използването за тези сделки на електронно удостоверение в съответствие с параграф 1 от настоящия член. 3. Наборът от данни на електронното удостоверение включва най-малко следното: а) идентификационните данни на правоимащия орган или правоимащото физическо лице, включително идентификационен номер, определен от приемащата държава членка, ако има такъв; б) идентификационните данни на компетентния орган, удостоверяващ освобождаването; в) декларация от правоимащия орган или правоимащото физическо лице относно предназначението на придобитите стоки и услуги и относно изпълнението на условията за освобождаване, определени от съответната държава членка; г) описанието, количеството и стойността, без ДДС и акциз, на стоките и услугите, за които се иска освобождаване, включително идентификационния номер на превозното средство или адреса и целта, за която ще се използва недвижимият имот, когато е необходимо; д) удостоверението от компетентните органи на приемащата държава членка; и е) информация относно доставчика, включително име и адрес, държава членка на установяване и идентификационен номер по ДДС/акцизен номер или референтен данъчен номер. 4. Когато използва електронното удостоверение, държавата членка на получаване може да реши дали да използва едно общо удостоверение за освобождаване от ДДС и акцизи или две различни удостоверения. 5. Ако стоките или услугите са предназначени за служебно ползване, държавите членки, при определени от тях условия, могат да освободят правоимащия орган от изискването удостоверението да бъде подписано от приемащата държава членка. Това освобождаване може да бъде отменено в случай на злоупотреба. Държавите членки информират Комисията кое е определеното звено за контакт за целите на определяне на службите, които отговарят за подписването на удостоверението по електронен път, и за степента, в която те се освобождават от това изискване. Комисията предоставя на останалите държави членки информацията, получена от държавите членки. 6. Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 от настоящия член, държавите членки могат да изберат да използват за всяка сделка, извършена до 30 юни 2032 г.: а) удостоверението на хартиен носител, предвидено в приложение II към Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета ( *1 ) , или б) когато ДДС е дължим в приемащата държава членка —електронна система, която държавата членка е въвела, или друга версия на хартиен носител на удостоверението, предвидена от държавата членка. 7. Комисията определя чрез актове за изпълнение техническите подробности и спецификации във връзка с електронния формат на удостоверението и неговото обработване, като взема предвид нуждите на държавите членки, включително по отношение на приложимата за целта информационна система. Обработването се състои по-специално във: а) достъп за правоимащите органи или правоимащите физически лица, държавите членки и доставчиците до информационната система, б) издаването и подписването на удостоверението за освобождаване по електронен път, в) регистрацията и съхраняването на електронните удостоверения, издадени от правоимащи органи и правоимащи физически лица; г) предоставянето на електронни удостоверения на правоимащи органи и правоимащи физически лица, на доставчиците, извършващи освободена доставка, и на компетентните органи на държавите членки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета ( *2 ) , като комитет за целите на посочената процедура е комитетът, създаден с член 58 от Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета ( *3 ) . 8. Комисията разработва, поддържа, хоства и управлява технически централната информационна система за съхранение и обработване на електронните удостоверения. Член 151б Без да се засяга член 151, параграф 3, ако стоките и/или услугите не отговарят на условията за освобождаване или ако стоките и/или услугите не са използвани по предназначение, правоимащият орган или правоимащото физическо лице, което е издало и подписало удостоверението, се задължава да плати ДДС на държавата членка, в която е дължим. Член 2 1. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 30 юни 2031 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки. 2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които приемат в областта, обхваната от настоящата директива. Член 3 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз . Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите членки. Съставено в Брюксел на 18 февруари 2025 година. За Съвета Председател A. DOMAŃSKI ( 1 ) Становище от 14 ноември 2024 г. (все още непубликувано в Официален вестник ). ( 2 ) Становище от 18 септември 2024 г. (все още непубликувано в Официален вестник). ( 3 ) Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност ( ОВ L 77, 23.3.2011 г., стр. 1 , ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2011/282/oj). ( 4 ) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност ( ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1 , ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2006/112/oj). ( 5 ) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията ( ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13 , ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2011/182/oj).