ИНСТРУКЦИЯ № 16 за профилактика и борба с туберкулозата по животните
ИНСТРУКЦИЯ № 16 за профилактика и борба с туберкулозата по животните
(Обн. ДВ бр. 63/1996)
ИНСТРУКЦИЯ № 16 от 1 юли 1996 г. за профилактика и борба с туберкулозата по животните Раздел I Общи положения
Чл. 1. С тази инструкция се определят мерките за профилактика и борба с туберкулозата по животните.
Чл. 2. Туберкулозата е заразно заболяване с хронично протичане, което засяга човека и животните, и се причинява от бактерии от род Микобактериум.
Чл. 3. За диагностика на туберкулозата по животните се използват алергични, клинични, патологоанатомични, патохистологични, бактериологични, биологични и серологични изследвания.
Чл. 4. Основни методи за прижизнена диагностика на туберкулозата са алергичните изследвания. Те се извършват от държавен ветеринарен лекар.
Раздел II Опазване на страната от внос на заразени от туберкулоза животни
Чл. 5. Вносът се разрешава, ако животните отговарят на следните изисквания: 1. да произхождат от здраво по отношение на туберкулоза стадо (стопанство), в което заболяването не е установявано през последните три години; 2. да са клинично здрави; 3. да са показали отрицателен резултат от изследването за туберкулоза, извършено по утвърдените методи на държавната ветеринарномедицинска служба на страната износител, приети от държавната ветеринарномедицинска служба на страната вносител.
Чл. 6. Внасяните животни се придружават с издаден от държавен ветеринарен лекар сертификат, в който са посочени датата, методът на изследване за туберкулоза и резултатът от него.
Чл. 7. Внесените от чужбина животни се поставят под 30-дневна карантина и през втората половина на този период се изследват за туберкулоза по алергичния метод.
Чл. 8.
(1) При получени положителни и съмнителни реакции от алергичните изследвания през карантинния период животните се изолират, карантината се удължава, уведомява се държавната ветеринарна служба на страната износител за изясняване на здравословното им състояние.
(2) Положително и съмнително реагиралите животни се подлагат на диференциално алергично изследване 40—45 дни след редовното.
(3) Животните, които показват две последователни съмнителни реакции при алергичното изследване през 6 седмици по време на удължения карантинен период, се определят като положителни за туберкулоза.
(4) За потвърждаване на диагнозата след съгласуване със страната износител се допуска диагностично клане.
Чл. 9. При установяване на туберкулоза по реда, посочен в чл. 8, всички животни от внесената партида се връщат обратно или се извършва санитарно клане съгласувано със страната износител.
Чл. 10.
(1) Животните от внесената партида се освобождават от карантина, ако са показали отрицателни реакции при еднократното алергично изследване или при диференциалното изследване — през удължения карантинен период.
(2) Освободените от задължителната карантина животни остават на условна едногодишна карантина в стопанството за отглеждане. Ако в групата е имало реагенти по време на задължителната карантина, алергични изследвания в стопанството се извършват след 4 месеца.
Раздел III Мерки за предпазване на животните от туберкулоза в страната
Чл. 11.
(1) Здраво по отношение на туберкулоза е стадо, при което: 1. животните са показали отрицателни реакции за туберкулоза най-малко на две последователни алергични изследвания в интервал 6 месеца; 2. няма новопостъпили животни без ветеринарномедицинско свидетелство; 3. във ветеринарномедицинското свидетелство, придружаващо животните, е отбелязана датата на алергичното изследване и реакцията от него.
Чл. 12. Новозакупените животни се карантинират за 30 дни и през втората половина на периода се изследват за туберкулоза.
Чл. 13. Собствениците на животните са длъжни: 1. да поддържат трайна маркировка на животните; 2. да хранят пълноценно и отглеждат при добри условия животните; 3. да предоставят животните си на държавния ветеринарен лекар за извършване на алергично изследване и да осигурят условия за това; 4. да изолират животните, показали положителни и съмнителни реакции за туберкулоза; 5. при закупуване на животни да изискват документ за собственост и ветеринарномедицинско свидетелство, удостоверяващо, че същите са изследвани за туберкулоза.
Чл. 14. На алергично изследване съгласно приложение № 1 подлежат: 1. говедата над 6-седмична възраст, биволици и биволски бици и нерези — два пъти годишно (пролет и есен); 2. свине майки и ремонтни прасета — един път годишно; 3. новозакупените животни и птици през карантинния период; 4. изходните линии, прародителски и родителски стада, отглеждани повече от един яйценосен период — един път годишно.
Чл. 15. Животните, предназначени за продажба, разплод, изложби и пазари, трябва да произхождат само от здрави стада.
Чл. 16. Диференциалното алергично изследване се извършва от комисия, ръководена от регионалния епизоотолог или от главния лекар на районната ветеринарна лечебница.
Раздел IV Мерки за ограничаване и ликвидиране на туберкулозата по животните и птиците
Чл. 17.
(1) Заразено от туберкулоза е животно, което е реагирало положително на алергичните изследвания, и е наблюдавана положителна патологоанатомична находка, потвърдена от лабораторните методи на изследване (бактериологичен, биологичен и др.).
(2) За туберкулозни се обявяват стада, в които са установени заразени от туберкулоза животни.
Чл. 18. В заразените от туберкулоза двор, стадо или стопанство се предприемат следните мерки: 1. животните се поставят под възбрана; 2. изолиране и клане на съмнително и положително реагиралите животни; 3. провежда се епизоотологично проучване за изясняване произхода на заразата и пътищата за проникване и разпространение; 4. изследване за туберкулоза на всички възприемчиви животни; 5. уведомяване органите на ХЕИ за изследване на лицата, обслужващи животните; 6. изолирано отглеждане на новородените и подрастващи животни и изхранването им с мляко, претърпяло термична обработка, или с млекозаместител; 7. изваряване на млякото при 100°С в продължение на 5 мин. на животните, реагирали положително и съмнително, а на отрицателно реагиралите — млякото се пастьоризира при 70°С в продължение на 30 мин. под контрола на ДВСК; 8. механическо почистване и дезинфекция на помещенията, водопоите, хранилките, поилките и другите съоръжения през 15 дни; събиране и обезвреждане на тора по биотермичен начин съгласно приложение № 2.
Чл. 19.
(1) Оздравяване на заразеното стопанство се постига чрез: 1. провеждане на периодични алергични изследвания; 2. клане на положително реагирали животни, изследвани по т. 1; 3. клане на съмнително реагирали животни, докато има положителна патологоанатомична находка, потвърдена от лабораторните методи на изследване.
(2) При отрицателни резултати от лабораторните методи на изследване съмнително реагиралите животни се подлагат на диференциално алергично изследване.
(3) Животните, показали отрицателни алергични реакции, се изследват отново не по-рано от 45 дни; при получена отрицателна реакция изследването се повтаря след 60 дни; ако и при това изследване се получени отрицателни реакции, се извършват алергични изследвания през 4 месеца; при получени отрицателни реакции при две последователни алергични изследвания през 4 месеца следващото алергично изследване се извършва след 6 месеца.
(4) При нови случаи на положителни и съмнителни реакции от изследванията по ал. 3 се постъпва по реда, посочен в ал. 1.
(5) Вдигане на ограничителните мерки в заразената ферма се извършва след 4 последователни отрицателни алергични изследвания (две през 4 месеца и две през 6 месеца) от комисия от регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС) в присъствието на представител от Главното управление на Националната ветеринарномедицинска служба (ГУ на НВМС).
(6) Патологоанатомичните изследвания на закланите с диагностична цел животни се извършват в присъствие на регионалния епизоотолог, резултатите се отразяват в протокол и се изпращат материали за лабораторно изследване.
(7) При необходимост се използва и серологично изследване като спомагателен метод за диагностика на туберкулозата.
Чл. 20. В стада, заразени от туберкулоза, ако за период 3 години са провеждани оздравителни мероприятия, но продължават да се установяват реагенти, а резултатите от патологоанатомичните, бактериологичните и биологичните методи на изследване от закланите животни са отрицателни, се назначава комисия от генералния директор на НВМС, която взима решение за вдигане на възбраната, продължаване на оздравителния процес или ликвидация на животните.
Чл. 21.
(1) Оздравяването на стадо свине за разплод се извършва чрез: 1. провеждане на алергични изследвания с говежди и птичи туберкулин през 3 месеца; 2. изколване на животните с положителни реакции, получени при изследванията по т. 1; 3. изпращане на проба за лабораторно изследване при положителна патологоанатомична находка.
(2) Ограничителните мерки се отменят от комисия с участие на представител на ГУ на НВМС след получаване на две последователни отрицателни реакции и извършена заключителна дезинфекция на сградите, инвентара, тора и терена.
Чл. 22.
(1) Заразеното от туберкулоза родителско птиче стадо се изколва, след което се извършва основно механично почистване и дезинфекция.
(2) Зареждане на нови партиди птици в оздравената птицеферма се извършва 3 месеца след заключителната дезинфекция.
Чл. 23. При оздравяване на биволско стадо, заразено от туберкулоза, като спомагателен метод може да се използва офталмотуберкулинизация.
Чл. 24. При констатиране на туберкулоза по един вид животни в едно стопанство в срок 30 дни се изследват и останалите възприемчиви видове.
Чл. 25. Когато в стопанството е установена туберкулоза при един вид животни, извеждането от него на друг вид животни, възприемчиви към заболяването, се разрешава при условие, че са показали отрицателни реакции при алергичното изследване за туберкулоза и не са имали контакт със заразените животни.
Чл. 26. В Държавния ветеринарен участък (ДВУ) се води епизоотичен дневник и сведение образец за извършените алергични изследвания, които се съхраняват 10 години. Извлечение от сведението за положително и съмнително реагиралите животни се изпраща в районната ветеринарна лечебница и РВМС.
Чл. 27. Новородените от положително или съмнително реагиралите за туберкулоза крави и биволици се заделят от майките и се изхранват с коластра от здрави животни в продължение на 4—5 дни, а след това с мляко, претърпяло термична обработка.
Чл. 28. Забранява се използването за разплод на животните, посочени в чл. 29.
Раздел V Ветеринарно-санитарни мерки
Чл. 29.
(1) Животните, заразени от туберкулоза, се превозват до кланицата със специализирани транспортни средства.
(2) Животните се придружават с ветеринарномедицинско свидетелство, в което се отбелязва, че са предназначени за клане по необходимост, и са посочени реакциите от алергичното изследване.
(3) Клането се извършва в кланици, одобрени от НВМС.
Чл. 30. Ветеринарно-санитарната преценка на месото и субпродуктите се извършва под контрола на ДВСК съгласно Инструкция № 7 за ветеринарно-санитарен контрол на животните за клане и ветеринарно-санитарна експертиза на месото и месните продукти (Сборник нормативи по ветеринарно-санитарен контрол, 1978 г., МЗХП).
Чл. 31. Месото от животни от заразени стада (стопанства), които са показали отрицателни резултати при две последователни алергични изследвания и при негативна патологоанатомична находка, се използва без ограничения.
Чл. 32. Млякото, добивано от заразено от туберкулоза стадо, се използва съгласно чл. 18, т. 7.
Чл. 33. При установяване на характерни изменения за туберкулоза сред животните при редовното клане органите на ДВСК изпращат материали за лабораторнодиагностични изследвания в Централния научноизследователски ветеринарномедицински институт или в съответния районен ветеринарен институт и уведомяват писмено ръководителя на ДВУ, директора на РВМС и ГУ на НВМС. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Тази инструкция се издава на основание чл. 35 от Закона за ветеринарното дело. Министър: К. Трендафилов Приложение № 1 към чл. 14 Извършване и отчитане на алергична вкожна туберкулинизация 1. За прижизнено диагностициране на туберкулозата се прилага алергично вкожно изследване (туберкулинизация), което се извършва с туберкулин, пречистен протеинов дериват (ППД) на туберкулозна бактерия. 2. Туберкулинизацията се извършва и отчита само от ветеринарен лекар. 3. Туберкулинизацията на говедата и биволите се извършва при спазване на следните изисквания: а) описване номера на ушните марки в съответните графи на сведение образец за туберкулинизация; б) застригване на поле от 5 см в диаметър между предната и средната третина на шията; кожата на застриганото място трябва да не е сраснала неподвижно с подкожната тъкан и да няма цикатрисни образувания; в) застриганото поле се почиства със спирт, хваща се между четирите пръста и палеца, измерва се дебелината на кожната гънка с кутиметър и резултатът се вписва в съответната графа на сведението; г) туберкулинът се инжектира интрадермално с туберкулинова спринцовка; д) туберкулинът се инжектира интрадермално с туберкулинова спринцовка, като показател за правилното му интрадермално аплициране е образуването на твърдо възелче; при липса на такова възелче инжектирането се повтаря на друго място; инжектира се по 0,1 мл туберкулин; е) иглата се дезинфекцира с етилов алкохол след всяко инжектиране; ж) животните не се използват за работа до отчитане на туберкулинизацията, а при тоалет мястото на инжектиране не се дразни. 4. Туберкулинизацията се отчита от ветеринарен лекар на 72-ия час от инжектирането на туберкулина. 5. Дебелината на кожната гънка на мястото на инжектирането на туберкулина с кутиметър се измерва и резултатът се нанася в съответната графа на сведението. 6. Реакцията се оценява чрез изчисляване на разликата в дебелината на кожната гънка, получена преди и след инжектирането на туберкулина: а) отрицателна реакция — разлика до 2 мм; б) съмнителна реакция — разлика от 2 до 4,9 мм; в) положителна реакция се приема при разлика 5 и повече милиметра. 7. Всеки темпериран, разлят, зачервен и болезнен оток на мястото на инжектиране на туберкулина подсилва положителния резултат на реакцията. 8. Диференциална интрадермална туберкулинизация се прилага за изясняване на специфичността на реакцията. Тя се извършва само върху животни, дали положителна или съмнителна реакция при интрадермалната туберкулинизация с говежди туберкулин. Извършва се и се отчита по следния начин: а) животното се застригва по посочения в т. 3 начин от двете страни на шията; б) на посочените места от двете страни на шията се инжектират интрадермално по 0,1 мл съответно говежди и птичи туберкулин; в) отчитането на реакцията става на 72-ия час за говеждия и на 48-ия час за птичия туберкулин; г) ако реакцията е положителна на говеждия туберкулин и отрицателна на птичия туберкулин, животното се счита за заразено; д) ако реакцията е положителна на птичи туберкулин и отрицателна на говежди туберкулин, животното се счита за незаразено с говежда туберкулоза; е) ако животното е със съмнителна или положителна реакция едновременно и на двата вида туберкулин, случаят се счита за неизяснен и след 45 дни отново се изследва интрадермално с говежди туберкулин в доза 0,2 мл. 9. Определянето на животни за клане с диагностична цел се извършва при установяване на разлика от 3 и повече милиметра между дебелината на кожните гънки в полза на говеждия туберкулин. При липса на животни, показващи такава разлика, се изпращат с разлика от 1,6 до 2,9 мм в полза на говеждия туберкулин. 10. Офталмотуберкулинизация (очна туберкулинизация). Офталмотуберкулинизират се злонравни биволи. Извършва се чрез накапване с гутатор или спринцовка без игла на 3—4 капки неразреден говежди туберкулин в конюнктивална торбичка на добре отворено здраво око. При наличие на възпалителни процеси в едното око накапва се в здравото. След накапване окото се затваря и клепачите леко се масажират. За сенсибилизиране на окото се извършва двукратна офталмотуберкулинизация. Втората офталмотуберкулинизация се извършва 5—7 дни след първата. Накапването става рано сутринта, за да може да приключи до 8 часа. Животните се навързват така, че да не могат да си трият очите и остават под наблюдение до вечерта. Първият път животните се офталмотуберкулинизират, без да се отчита реакцията. Първата проверка на резултата от офталмотуберкулинизацията започва на 3-ия час и се повтаря на 6-ия час. При положителна реакция се наблюдава слизесто-гнойно изтечение във вид на шнур от окото със силно зачервяване и оттичане на конюнктивата. Реакцията се счита за съмнителна при наличие на катарално възпаление или наличие на незначително количество гноен секрет, който се ограничава във вътрешния ъгъл на окото или потича като тънък шнур без ясно изразено възпаление на конюнктивата. Реакцията се счита отрицателна, когато няма разлика между третираното и нетретираното око, без възпалителни процеси на конюнктивата. Като неспецифични се отчитат реакциите, които се появяват още в първите часове на накапването, като сълзотечение или катарални изтечения. Специфичната положителна реакция се запазва в продължение най-малко на 7—8 часа. 11. Интрадермална туберкулинизация на свине се прави и отчита по следния начин: а) в първата третина на външната страна до медиалния ръб на ухото след зачистване със спирт се инжектират интрадермално равни части говежди и птичи туберкулин в доза 0,2 мл; б) отчитането на реакцията става 48 часа след инжектирането, като всяко темперирано и зачервено (при светлите кожи) подуване се приема за положителна реакция, както и некроза на мястото на апликацията на туберкулина. 12. Туберкулинизация на птици: а) птиците се туберкулинизират чрез интрадермално аплициране на птичи ППД туберкулин при кокошките в една от обиците (менгушите) от външната страна между двата пласта на обиците, а при водоплаващите (патици и гъски)—в кожата на междучелюстното пространство; при кокошките туберкулинът се инжектира в доза 0,1 мл, а при патиците и гъските по 0,1—0,2 мл; б) туберкулинизацията при птиците се извършва чрез сенсибилизация: на 48-ия час след първото инжектиране на туберкулина се отчита реакцията; положително реагиралите птици се отделят, а останалите (съмнителни и отрицателни) се инжектират веднага повторно; повторно инжектиране при кокошките се прави на същата обица, а при водоплаващите — на същото място в подчелюстното пространство и със същото количество туберкулин; реакцията се отчита след 24 часа, т.е. на 72-ия час от първото инжектиране при гъските; в) преценка на реакцията — всяко темперирано и болезнено отчитане на мястото на инжектирането, получено 48 часа след първото инжектиране на туберкулина или 24 часа след второто, се смята за положителна реакция. При пуйките туберкулинът се инжектира в средата на кожната гънка, започваща от долната част на клюна към горната част на шията с двукратна вкожна туберкулинизация (с интервал от 48 часа между първото и второто инжектиране в доза 0,2 мл както за първата, така и за втората туберкулинизация). Положителната реакция се изразява в удебеление на кожната гънка, отначало горещо и болезнено, а по-късно — хладен и болезнен оток, който се разпространява към долната ѝ част. Съмнителната реакция се изразява в неголямо подуване на шийната гънка, което може да се установи едва при опипването ѝ. При отрицателна реакция гънката не се променя. След първата туберкулинизация реакцията се отчита на 48-ия час. Пуйките, дали положителна реакция, се отделят и не се подлагат на повторна туберкулинизация, а тези, дали съмнителни и отрицателни реакция 48 часа след първото инжектиране, едновременно с отчитане на реакцията повторно се инжектират на същото място със същата доза. След втората туберкулинизация реакцията се отчита на 24-ия час, т.е. 72-ия час от първото инжектиране. При отчитането на реакцията се оглежда и задължително опипва шийната кожна гънка. При токачките и фазаните туберкулинизацията се извършва в доза 0,1 мл в кожната гънка на вентралната страна на горната част между обиците (менгушите). Повторното инжектиране на туберкулин се прави на 48-ия час. Реакцията се отчита на 48-ия час след първата и на 24-ия час след втората туберкулинизация. Приложение № 2 към чл. 18, т. 8 Обезвреждане на тора, механично почистване и дезинфекция при туберкулозата по животните 1. Туберкулозните микобактерии проявяват значителна устойчивост към алкохолите, киселините, алкалиите и повърхностно активните вещества. Подходящи за дезинфекция са алдехидите, перкарбоновите киселини, фенолните деривати и хлоросъдържащите съединения. 2. За предотвратяване разпространението на туберкулозните причинители се извършват текущи дезинфекции. До ликвидирането на болестта леглата на животните и пътеките в помещението ежедневно се почистват и дезинфекцират. В края на седмицата почистване и дезинфекциране се извършва в цялото помещение, на инвентара и на дрехите на обслужващия персонал. 3. Отделеният при почистването тор се компостира на безопасно разстояние от животновъдните помещения и се подлага на биотермично обеззаразяване за не по-малко от 6 месеца. Измивните води и течният тор се събират в траншеи, в които се размесват с формалин (20 л формалин на 1 куб. м течност и експозиция 72 часа). При температура под 12оС се използва 10 л за 1 куб. м Вофастерил при експозиция 30 мин. или хлорни препарати с разчет 120 г активен хлор за 1 куб. м и експозиция 48 часа. 4. За деконтаминация на производствената и околната среда и ликвидирането на туберкулозата наред с другите мероприятия стриктно се спазва и Инструкцията за почистване и профилактична дезинфекция. 5. След всяко използване доилните съоръжения се измиват и дезинфектират по методите и средствата, посочени в Упътването за измиване, дезинфекция и съхранение на доилните машини. 6. Помещения, в които са държани болни животни, се подлагат на основно почистване и заключителна дезинфекция. Дезинфекцията се извършва по следния начин: След освобождаване на помещението от болните животни всички повърхности се напръскват със смес от 5 % формалин и 2 % натриева основа при разход 1 л/кв. м. След 2 часа помещението се проветрява и се извършва основно механично почистване. С водна струя под налягане от 8—50 атм, а където е необходимо с метли, лопати, стъргалки и други пособия се почистват стените, яслите, пътеките, инвентарът и другите предмети и повърхности. Когато подът е дървен или е покрит с нетрайна настилка, дървените части се отстраняват и заедно с другите отпадъци се загробват, като преди това се размесват с хлорна вар—10 кг за 1 куб. м отпадъци. Намиращата се под нетрайните подове пръст, както и трамбованата пръст, се изкопават на дълбочина 20 см и се загробват след размесване с хлорна вар. На тяхно място се поставя трайна настилка — фугирани тухли, бетон или асфалт. Основно се почистват всички сервизни помещения, околното пространство и пътищата. Дворът и местата, където са стояли болните животни, механично се почистват и дезинфекцират с посочените в т. 7 дезинфекционни разтвори при разходна норма не по-малко от 2,5 л/ кв. м площ. Дворът се преорава и бранува. Ефектът от почистването се преценява визуално. То продължава дотогава, докато не се появи рисунката на строителния материал, а измивните води не съдържат видими замърсявания. В неблагополучните ферми целогодишно се провеждат дератизации, а при нужда и деорнитизации, от март до октомври се извършва и дезинсекция. Средствата и методите за тези мероприятия са дадени в съответните инструкции. 7. Същинска дезинфекция. След подсушаване на основно почистените повърхности те се напръскват с едно от следните дезинфекционни средства: хлорна вар—20 %, сярно-карболова смес (приготвена непосредствено преди използването ѝ)—10 %, натриев или калиев хипохлорит—10 %, формалин — натриево основна смес (3,5 % формалин и 2,3 % натриева основа, загрети до 60оС), основни разтвори на крезоли (10 % крезол плюс 1,6 % натриева основа), формалин—10 % (формалиновите препарати се използват при околна температура над 12оС), Вофастерил—2 %, крезолови препарати—10 %, и сухонасипна хлорна вар, с разчет 150 г/кв. м и последващо заливане с 0,7 л/кв. м вода. Хлорните препарати могат да засилят действието си чрез добавка на повърхностно активни вещества (1— 2 %) или чрез активиране с амониеви соли (в количеството и концентрацията на съответния хлорен препарат). При работа с хлорни препарати е необходимо да се вземат предпазни мерки срещу отравяния с хлор-газ. Разходната норма за посочените работни дезинфекционни разтвори е 1 л/кв. м и експозиция 4—6 часа. Малоценните и малотрайните предмети се изгарят или загробват. При необходимост те се дезинфекцират чрез обгаряне с бензинова лампа или огнепръскачка след предварително навлажняване (да се спазват противопожарните мерки) или чрез потапяне за 12 часа в един от посочените дезинфекционни разтвори. На следващия ден се извършва втора дезинфекционна обработка на помещението за животни и на сервизните помещения. За целта върху пода на помещенията, дворчетата и околните пътища равномерно се разпръсква хлорна вар с разчет 200 г/кв.м. Тя се залива с 10 % воден разтвор на амониева селитра с разчет 0,7 л/кв.м. След това помещението се затваря и уплътнява за 12 часа. При разпръскването и активирането на хлорната вар се използва изправен противогаз. 8. Където дезинфекцията с активирана хлорна вар е невъзможна, се прилага обгазяване с формалдехид по следния начин: в стъклен или емайлиран съд се смесват 60 мл формалин, 45 г калиев перманганат и 30 мл вода за 1 куб. м пространство. Времето на действие е 6 часа. Необходими условия са добро уплътняване на помещението, температура над 12 оС и относителна влажност над 85 %. След изтичане на експозицията за всяка дезинфекция се вземат смивове (по една проба на всеки 20 кв.м) и се разработват по известните методики за доказване на стафилококи. Всички проби трябва да бъдат отрицателни за този вид микроорганизми. В противен случай дезинфекцията се повтаря. Извършва се ремонт на сградите и цялостно белосване с 20 % варно мляко, към което е прибавена 2 % хлорна вар. 9. Преди заселването на помещението със здрави животни се извършва двукратна дезинфекция. 10. Транспортните средства се дезинфекцират на специална площадка, снабдена със септична яма. Дезинфекционното средство се нанася след основно почистване на всички повърхности. Когато околната температура е над 12оС, дезинфекцията се извършва с 2 % Вофастерил или с хлорни препарати при концентрация 2 % активен хлор. 11. Дрехите, обувките и ботушите се обработват с парна машина тип ДДА 2 при температура 98 о С, налягане 2 атм и експозиция 60 мин. При липса на подобна машина те се накисват в 10 % формалин, затоплен до 40оС за 24 часа, след което се изпират и изглаждат. Съотношението на дезинфектанта към дрехите е 10:1 (тегловни части). 12. Използването на помещенията от здрави животни се допуска не по-рано от 3 месеца от изкарването на болните животни и след провеждане на посочените почиствания и дезинфекции. Забележка. Хлорните препарати трябва да съдържат не по-малко от 25 % активен хлор, а формалинът — не по-малко от 30 % формалдехид.