ИНСТРУКЦИЯ № 2 за прилагане на Тарифата за таксите, които се събират по чл. 7, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, одобрена с ПМС № 234 от 1995 г.

ИНСТРУКЦИЯ № 2 за прилагане на Тарифата за таксите, които се събират по чл. 7, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, одобрена с ПМС № 234 от 1995 г. (ДВ, бр. 110 от 1995 г.) (Обн. ДВ бр. 13/1996) ИНСТРУКЦИЯ № 2 от 31 януари 1996 г. за прилагане на Тарифата за таксите, които се събират по чл. 7, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, одобрена с ПМС № 234 от 1995 г. (ДВ, бр. 110 от 1995 г.) Чл. 1. Тази тарифа се прилага за автомобили, които са автобуси по смисъла на чл. 1, т. 15, буква „в“ от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 9 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 73 от 1976 г., бр. 26 от 1982 г., бр. 40 от 1986 г., бр. 68 от 1988 г., бр. 71 от 1991 г.). Чл. 2. (1) За получаване на разрешение за обществен превоз на пътници (образец-приложение № 6 от Наредба № 1 за обществен превоз на пътници с автобусен транспорт в страната — ДВ, бр. 95 от 1994 г.) превозвачите заплащат съответните такси по тази тарифа. (2) Таксите се събират от общината, сключила договор с превозвача. Петдесет процента от тях се внасят в приход на бюджета на общината и 50 процента — в приход на Републиканския бюджет по сметка, утвърдена от министъра на финансите. Чл. 3. Размерът на таксата за издаване на разрешения за превози по утвърдени транспортни схеми (чл. 1, т. 1, 2 и 3 от тарифата) се определя на база брой автобуси на линия съобразно приложените към разрешението разписания. Чл. 4. Автобусните линии между две съседни общини от различни области се третират като междуобщински в рамките на една област, а не като междуобластни (т. 14 от писмо № 91-00-86 от март 1995 г. на министъра на транспорта). Таксите за издаване на разрешение за превоз по такива линии се определят съгласно чл. 1, т. 2 от тарифата. Чл. 5. Дължимата такса не зависи от периода, за който се издава разрешението. При други равни условия (брой автобуси на линия, видове превози, включени в разрешението) размерът на таксата е един и същ за разрешения с едно-, дву- или тригодишен срок на валидност. Чл. 6. Всеки превозвач след получаване на разрешението на основание чл. 58, т. 5 от Наредба № 1 от 1994 г. го размножава с оглед осигуряването по един екземпляр във всеки автобус на линия. Всяко копие на разрешение се заверява от общината, издала разрешението, със свеж (оригинален) подпис и печат. Незаверените по този начин копия на разрешения са невалидни. Чл. 7. Регламентираният в раздел V от Наредба № 1 от 1994 г. ред за издаване на разрешения не предвижда съгласуване на издадените разрешения с насрещните общини. Изисквания на общини за такова съгласуване и събираните за това от тях такси нямат нормативно основание. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Тази инструкция се издава на основание § 2 от ПМС № 316 от 1994 г. за определяне на таксите, които се събират в системата на транспорта (обн., ДВ, бр. 2 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 110 от 1995 г.). Министър: Ст. Стаменов