ИНСТРУКЦИЯ за борба с псевдочумата (Нюкясълска болест) по птиците

ИНСТРУКЦИЯ за борба с псевдочумата (Нюкясълска болест) по птиците (Обн. ДВ бр. 87/1995; изм. и доп. ДВ бр. 110/1995, бр. 106/1997) Раздел I Общи положения Чл. 1. С тази инструкция се определят: 1. мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на велогенната и мезогенната форма на псевдочумата по кокошките, пуйките, токачките, фазаните, пауните, яребиците, пъдпъдъците, ловните птици, патиците, гъските, гълъбите и птиците, отглеждани в клетки; 2. задълженията на ветеринарните органи, кметовете, управителите на птицеферми и частните стопани, които отглеждат птиците, посочени в т. 1, при борбата с псевдочумата. Раздел II Мерки за предпазване на страната от внасяне на псевдочума по птиците Чл. 2. Вносът и транзитът на птиците, продуктите от тях и фуражите се разрешава при спазване на Наредба № 1 за граничен ветеринарен контрол и карантина (обн., ДВ, бр. 41 от 1990 г.; изм., бр. 31 от 1993 г.). Чл. 3. Внесените от чужбина птици се подлагат на задължителна карантина, която се провежда. Чл. 4. (1) За предпазване от възникване и разпространение на псевдочумата по птиците се провеждат общи и специфични профилактични мерки. (2) Общите профилактични мерки са: 1. контрол върху движението на птиците чрез издаване на ветеринарни свидетелства; 2. контрол на пазарите за птици; 3. ограждане на птицефермите и дворовете на частните стопани; 4. осигуряване на охрана, изграждане на ветеринарно-санитарни филтри и дезинфекционни площадки, провеждане на периодични дезинфекции, дератизации и контрол върху достъпа на външни лица в птицефермите. (3) Специфичните профилактични мерки са: 1. ваксинация на птиците с живи лентогенни или инактивирани ваксини по схема, изготвена от НВМС, която ежегодно се актуализира; 2. контрол върху напрежението на имунитета по план, изготвен от НВМС; 3. серологични изследвания на домашни патици и гъски. Чл. 5. За изпълнение на мерките по чл. 4 кметовете, ветеринарните лекари, управителите на птицеферми и частните стопани имат следните задължения: 1. на кметовете: а) определят със заповед местна епизоотична комисия и организират нейната работа; б) извършват ежегодна регистрация на птиците; в) осигуряват помощен персонал при извършване на ваксинациите в частните дворове и средства за идентифициране на ваксинираните птици; 2. на ветеринарния лекар в държавния ветеринарен участък (ДВУ): а) извършва профилактичните ваксинации по изготвения списък за регистрация на птиците, като за ваксинирането съставя протокол в 3 екземпляра, един от които се изпраща в съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС); б) следи напрежението на имунитета чрез вземане на кръвни проби; в) извършва профилактични прегледи и аутопсии на птици; г) контролира движението на птиците, като издава и приема ветеринарни свидетелства за здравословно състояние при придвижването им; 3. на управителите на птицеферми и частните стопани: а) заявяват птиците си в кметството за регистрация; б) предоставят птиците за ваксинации и изследвания; в) при заболяване или смъртност на птиците уведомяват незабавно ветеринарния лекар в ДВУ; г) предават на екарисажа или загробват в септичната яма труповете на умрелите птици; д) не допускат излизане на птиците извън двора на стопанството; е) осигуряват подходящи условия за хранене и гледане с оглед изграждане на стабилен имунитет. Раздел IV Мерки за ограничаване и ликвидиране на псевдочумата Чл. 6. При възникване на псевдочума по птиците за ограничаване и ликвидиране на заболяването се предприемат следните мерки: 1. свиква се местната епизоотична комисия; 2. заболяването се обявява и се определят заразената и застрашената зона; 3. налагат се ограничителните мерки — изолация и възбрана, в зоните по т. 2; 4. болните и контактни птици се унищожават; 5. изготвя се и се изпълнява оздравителна програма. Чл. 7. Епизоотичната комисия по т. 1 на чл. 6 се назначава и свиква със заповед на кмета на съответното населено място. Комисията взима решения за обявяване и прекратяване на заболяването и определя заразената и застрашената зона. Чл. 8. Ветеринарният лекар в ДВУ, на чиято територия е избухнало заболяването, е длъжен да: 1. изпрати трупове на умрели птици или вътрешни органи от тях за изследване и потвърждаване на диагнозата; 2. наложи възбрана над засегнатата птицеферма или частен двор; 3. уведоми незабавно кмета и съответната регионална ветеринарномедицинска служба; 4. извърши клиничен преглед на птиците в ДВУ и епизоотологично проучване; 5. участва в организирането на безкръвното унищожаване на болните и контактни птици и да вземе мерки за обеззаразяването им; 6. организира дезинфекцията на помещенията и инвентара в засегнатите и съседните птицеферми и частни дворове; 7. извършва реваксинация с инактивирана ваксина на здравите птици. Чл. 9. Регионалната ветеринарномедицинска служба, на чиято територия е избухнала псевдочумата: 1. обявява заболяването пред НВМС; 2. извършва реваксинация с инактивирана ваксина на птиците от съседните държавни ветеринарни участъци; 3. изготвя оздравителна програма и организира нейното изпълнение. Чл. 10. (1) Управителите на птицеферми и частните стопани при повишена смъртност на птиците или съмнение за псевдочума са длъжни: 1. да уведомят незабавно ветеринарния лекар в ДВУ и кмета; 2. да отделят болните от здравите птици, както и да запазят труповете на умрелите за изследване; 3. да преустановят продажби и раздавания на птици и яйца. (2) След поставяне на диагнозата лицата по ал. 1 спазват разпорежданията на ветеринарния лекар и му оказват съдействие при изпълнение на оздравителната програма. Чл. 11. (1) Всички яйца от птици, заболели от псевдочума, се унищожават. (2) Яйцата от здравите птици в заразената птицеферма, частен двор или селище се съхраняват от собствениците им. След вдигане на ограничителните мерки яйцата се подлагат на фумигация и се насочват за термична обработка под контрола на съответните ветеринарни органи. Чл. 12. (1) През периода на заболяването дейността на люпилните в заразената зона се преустановява. (2) Дейността по ал. 1 се възобновява след вдигане на възбраната и след извършване на пълна дезинфекция на помещенията. Чл. 13. Постелята в помещенията на умрелите или унищожени птици се напоява с дезинфекционен разтвор и се почиства не по-рано от 15 дни след извършване на реваксинация на здравите птици. Чл. 14. Районът около заразената птицеферма или частен двор се подлага неколкократно на дезинфекция в продължение на 30 дни. Чл. 15. Ограничителните мерки се вдигат най-рано на тридесетия ден от последния случай на смърт или унищожаване на птици и ако са минали поне 15 дни от реваксинацията. Чл. 16. В застрашената от възникване на псевдочума зона се предприемат следните мерки: 1. извършва се преглед и пререгистрация на всички птици; 2. проверява се имунното състояние на птиците и при необходимост се прави реваксинация; 3. засилва се охраната на птицефермите и контролът върху птицекланиците, складовете за яйца и фуражните заводи; 4. забраняват се пазарите за птици, както и изнасянето на птици извън зоната. Раздел V Административнонаказателна разпоредба Чл. 17. За нарушения по тази инструкция виновните лица се наказват съгласно чл. 32 и 33 от Закона за ветеринарното дело. Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на тази инструкция: 1. “заразена зона” е определеният от епизоотичната комисия район, в който има заболяване от псевдочума по птиците; 2. “застрашена зона” е районът в непосредствена близост до заразената зона, в който е най-голяма опасността от пренасяне на заболяването; 3. “изолация” е отделяне на болните и контактните птици с цел да се предпазят здравите птици; 4. “възбрана” е забрана на пазари и свободно движение на птиците; 5. “дератизация” е унищожаване на вредните гризачи; 6. “фумигация” е дезинфекция чрез формалинови пари. Заключителна разпоредба § 2. Тази инструкция се издава на основание чл. 35 от Закона за ветеринарното дело.