Конституция на Народна Република България (1971)

Конституция на Народна Република България (1971) Конституция на Народна република България НИЕ, гражданите на Народна Република България, наследници на велики революционни традиции, изковани във вековни борби за свобода и човешки правдини, за народна власт и социалистическо преустройство на обществото. КАТО СЕ ОСНОВАВАМЕ на историческата победа на Деветосептемврийската социалистическа революция от 1944 година, завоювана под ръководството на Българската комунистическа партия и с решаващата помощ на Съветската армия-освободителка от работническата класа, трудещите се селяни и народната интелигенция, сплотени в Отечествения фронт; на успешното развитие на нашата народнодемократична държава; на исторически създалото се единомислие и единодействие между Българската комунистическа партия и Българския земеделски народен съюз; на победата на социализма установила пълното господство обществената собственост върху средствата за производство и премахнало завинаги експлоатацията на човек от човека; на изградените с героичния труд на свободния народ развита съвременна промишленост и модерно кооперативно селско стопанство, осигуряващи условия за постоянно повишаване на народното благосъстояние; на големите успехи, постигнати в областта на образованието, науката и културата: КАТО СЕ ОПИРАМЕ на сътрудничеството и взаимопомощта със Съюза на съветските социалистически републики и с другите страни от социалистическата общност; на подкрепата на международното комунистическо и работническо движение и на всички прогресивни сили в света; ТВЪРДО РЕШЕНИ да изградим под ръководството на Българската комунистическа партия и в изпълнение на нейната Програма развито социалистическо общество у нас, да увеличаваме със своя труд социалистическата собственост, материалното и духовното богатство на народа, да разгръщаме и задълбочаваме социалистическата демокрация, да създаваме все по-благоприятни условия за многостранен разцвет на свободната човешка личност; да укрепваме и да разширяваме нерушимия съюз, дружбата и всестранното сътрудничество със Съюза на Съветските социалистически републики и с другите братски социалистически страни; да подкрепяме справедливата борба на народите за независимост и социален прогрес; да съдействуваме за заздравяване на световния мир, за разбирателство между всички народи на земята; КАТО ОТБЕЛЯЗВАМЕ значението на Конституцията на Народна република България от 1947 година и КАТО ДОРАЗВИВАМЕ нейните основни принципи с оглед на новия етап от изграждането на социалистическото общество в нашата Родина. ПРИЕХМЕ чрез всенародно гласуване тази КОНСТИТУЦИЯ Глава I ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКО УСТРОЙСТВО Член 1 (1) Народна република България е социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с Работническата класа. (2) Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия. (3) Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз. Член 2 (1) В Народна република България цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа. (2) Народът осъществява властта чрез свободно избрани представителни органи - Народно събрание и Народни съвети - или непосредствено. Член 3 (1) Държавата служи на народа като: защитава неговите интереси и социалистически завоевания; ръководи планомерно обществено-икономическо развитие на страната; създава условия за непрекъснато подобряване на благосъстоянието, образованието и здравеопазването на народа, както и за всестранното развитие на науката и културата; осигурява свободното развитие на човека, гарантира правата му и закриля неговото достойнство; организира защитата на националната независимост, държавния суверенитет и териториалната цялост на страната; развива и укрепва дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта със Съюза на съветските социалистически републики и другите социалистически страни; води политика на мир и разбирателство с всички страни и народи. (2) При изпълнение на своите задачи държавата все по-широко се опира на обществените организации. Член 4 (1) Главните насоки в развитието на държавата при изграждането на развито социалистическо общество са: постоянно разширяване на демокрацията; усъвършенствуване на организацията и дейността на държавния апарат; засилване на народния контрол върху работата на държавните органи. (2) Социалистическата държава съдействува за прерастването на социалистическото общество в комунистическо. Член 5 Основни принципи, върху които се изгражда и действува политическата система на обществото, са: народният суверенитет, единството на властта, демократическият централизъм, социалистическият демократизмът, законността и социалистическият интернационализъм. Член 6 (1) Представителните органи се избират въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. (2) Срокът на пълномощията на Народното събрание е 5 години, а на народните съвети - 2 години и половина. (3) Избиратели и избираеми са всички граждани на Народна република България навършили осемнадесетгодишна възраст, без разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, образование, занятие, служебно или обществено положение и имотно състояние с изключение на поставените под пълно запрещение. (4) Редът за избиране на представителните органи се определя със закон. Член 7 (1) Народните представители и съветниците са отговорни и се отчитат пред своите избиратели. Те могат да бъдат отзовавани и преди срока, за който са избрани. (2) Отзоваването на народните избранници става с решение на избирателите с определен от закона ред. Член 8 (1) Народна република България се управлява точно според Конституцията и законите на страната. (2) Строгото спазване на Конституцията и законите е основно задължение на всички държавни органи, длъжностни лица, обществени организации и на гражданите. (3) Укрепването на законността и предотвратяването на престъпленията и правонарушенията е задължение на държавата, обществените организации и гражданите. Член 9 (1) Правата, свободите и задълженията, предвидени в Конституцията, се упражняват и изпълняват въз основа на самата нея, освен ако тя предвижда, че условията и редът за тяхното осъществяване се определят от закона. (2) Правата и свободите не могат да се упражняват във вреда на обществения интерес. Член 10 (1) Обществените организации обединяват и привличат различните слоеве от населението в социалистическото строителство, изразяват и защитават техните специфични интереси и работят за издигането на социалистическата им съзнателност. (2) Обществените организации все повече съдействуват на държавните органи за осъществяване на техните задачи. (3) Обществените организации изпълняват и предоставените им с тяхно съгласие държавни дейности. Член 11 Отечественият фронт е въплъщение на съюза на работническата класа, трудещите се селяни и народната интелигенция. Той е обществена опора на народната власт, масова школа за патриотично и комунистическо възпитание на населението и за привличане на трудещите се в управлението на страната. Член 12 Народна република България принадлежи към световната социалистическа общност, което е едно от главните условия за нейната независимост и всестранно развитие. Глава II ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКО УСТРОЙСТВО Член 13 (1) Икономическата система на Народна република България е социалистическа. Тя се основава на обществената собственост върху средствата за производство, изключва експлоатация на човек от човека и се развива планомерна към комунистическа икономика. (2) Развитието на социалистическата икономика е основа за всестранния напредък на обществото и на свободната човешка личност, за разширяването на социалистическата демокрация, за благоденствието на народа и възхода на Родината. (3) Икономиката на Народна ребуплика България се развива като част от световната социалистическа икономическа система. Член 14 Формите на собственост в Народна република България са: държавна (общонародна) собственост, кооперативна собственост, собственост на обществените организации и лична собственост. Член 15 (1) Държавната (общонародната) собственост е висша форма на социалистическата собственост и съставлява единен фонд. Тя определя социалистическия характер на собствеността на кооперативните и обществените организации и се ползува с особена закрила. (2) Формите на обществената собственост постепенно се развиват и сближават, за да прерастнат в единна общонародна собственост. Член 16 (1) Заводите и фабриките, банките, подземните богатства, естествените източници на енергия, ядрената енергия, горите, пасищата, водите, пътищата, железопътният, водният и въздушният транспорт, пощите, телеграфите, телефоните, радиото и телевизията, са държавна (общонародна) собственост. (2) В предвидени от закона случаи кооперациите и обществените организации могат за притежават средства за производство и други имоти. Член 17 (1) Държавата осъществява правото си на собственост, като образува стопански и други организации и участвува в държавно-кооперативно предприятие, на които предоставя имоти за стопанисване и управление, както и чрез дейността на тези организации при осъществяването на предоставените им или придобити права. (2) Държавата може да предоставя на кооперативни и обществени организации и на граждани право на ползуване върху определени държавни имоти. (3) Ползуването на горите, пасищата, водите и кариерните находища от кооперативни организации и от граждани се урежда със закон. Член 18 Държавните стопански организации осъществяват дейността си съобразно с принципите на стопанската сметка. Член 19 (1) Коопертивната собственост принадлежи на колективи трудещи се, обединени доброволно за задружно извършване на стопанска дейност, на кооперативни съюзи и на междукооперативни организации. (2) Правото на кооперативна собственост се упражнява в интерес на обществото и на кооператорите. Член 20 (1) Собствеността на обществените организации служи за постигане на техните цели, включително и за осъществяване на предоставените им дейности от държавни органи, както и за задоволяване на обществените интереси. (2) Обществените организации могат да извършват стопанска дейност в съответствие с техните цели в разрешените от закона случаи. Член 21 (1) Гражданите на Народна република България имат право на лична собственост върху имоти и вещи за задоволяване на своите и на семействата си потребности. (2) Лична собственост са и дребните средства за производство и продукцията на домакинствата на кооператорите и други трудещи се от земята, предоставена им за лично ползуване, както и дребните средства за производство, използувани от трудещите се за водене на други спомагателни дейности и продукцията от тях. Със закон се определят видът и броят на дребните средства за производство, които могат да се притежават в спомагателното стопанство. (3) За задоволяване на жилищните потребности на гражданите държавата отстъпва право на строеж върху държавни земи и отпуска кредити. (4) Държавата закриля придобитата с труд и по друг законен начин лична собственост, включително и спестяванията. (5) Правото на лична собственост може да бъде обременявано или ограничавано само със закон или със съгласие на собственика. (6) Гражданите не могат да упражняват правото си на лична собственост и другите си имуществени права във вреда на обществения интерес. Член 22 (1) Държавата ръководи народното стопанство и другите области на обществения живот въз основа на единни планове за обществено-икономическо развитие с цел да се задоволяват все по-пълно постоянно растящите материални и културни потребности на гражданите. (2) В тази си дейност държавата се опира на инициативите и творческата дейност на трудовите колективи, на научните институти и обществените организации и използува моралните стимули и колективната и индивидуалната материална заинтересуваност. (3) При разработването и изпълнението на плановете за обществено-икономическо развитие държавата използува ефективно постиженията на науката и техниката, трудовите и материалните източници и предимствата на международното социалистическо разделение на труда. (4) Държавният бюджет се съставя въз основа на единния план за обществено-икономическо развитие. Член 23 (1) Държавата насърчава кооперациите и техните съюзи и подпомага дейността им. (2) Държавата оказва всестранна подкрепа на трудово-кооперативните земеделски стопанства. Член 24 Колективите на трудещите се участвуват непосредствено и чрез избрани от тях органи в ръководството на стопанската дейност. Член 25 Гражданите могат с личен труд и с труда на членовете на своите семейства при условия, определени от закона, да упражняват стопанска, занаятчийска и друга стопанска дейност. Законът определя какви средства за производство могат да притежават тези граждани. Член 26 (1) Авторските права върху произведения на науката, литературата и изкуството, както и правата на изобретателите и рационализаторите се закрилят от държавата. (2) Държавата, кооперативните и обществените организации създават условия за разгръщане на творческата дейност и за използуване творбите на авторите, изобретателите и рационализаторите за икономическото и културното развитие на обществото. (3) Авторите, изобретателите и рациоанализаторите не могат да използуват правата си в противоречие с обществения интерес. Член 27 Правото на наследяване се признава и гарантира. Член 28 Държавата може да отчуждава или да ограничава правото на собственост върху имоти на гражданите, кооперациите и обществените организации за държавни и обществени нужди срещу справедливо обезщетение. Редът на отчуждаване и начинът на обезщетяване се определят със закон. Член 29 (1) Със закон може да се установи изключително право на държавата да упражнява отделни видове стопанска дейност. (2) Външната търговия е изключителна право на държавата. Член 30 (1) Земята като основно природно богатство и средство за производство се пази и използува по най-полезен за обществото начин. (2) Трудово-кооперативните земеделски стопанства използуват безвъзмездно земите, внесени от кооператорите, от други лица и организации или предоставени им от държавата. (3) Предназначението на обработваемите селскостопански земи, пасища и гори може да се изменя по установен от закона ред. Член 31 Защитата и опазването на природата и природните богатства, на водата, въздуха и почвата, както и на културните паметици е задължение на държавните органи и предприятия, кооперациите и обществените организации и дълг на всеки гражданин. Член 32 (1) Трудът е основен обществено-икономически фактор. (2) В Народна република България се прилага социалистическият принцип „От всекиго според способностите, всекиму според труда“. Обществените фондове за задоволяване потребностите на гражданите непрекъснато се увеличават. (3) Държавата се грижи за повишаване на трудовата квалификацията и производствения опит на гражданите. Закрилата на труда се урежда със закон. Член 33 (1) Държавата създава необходимите условия за развитие на науката и техниката с цел да се осигурява научно управление на обществото, научно-технически прогрес и всестранен растеж на икономиката и на културата. (2) Внедряването на постиженията на науката и техниката във всички области на обществения живот е задължение на държавните органи, стопанските и други обществени организации и на всички граждани. Глава III ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ Член 34 Българското гражданство се придобива и загубва по реда, установен от закона. Член 35 (1) Всички граждани на Народна република България са равни пред законите. (2) Не се допускат никакви привилегии или ограничения в правата, основани на народност, произход, религия, пол, раса, образование и обществено и материално положение. (3) Държавата осигурява равенство на гражданите, като създава условия и възможности за упражняване на техните права и за изпълняване на техните задължения. (4) Всяко проповядване на ненавист или унижаване на човека поради расова, национална или религиозна принадлежност се забранява и наказва. Член 36 Жената и мъжът в Народна република България имат равни права. Член 37 Жената-майка се ползува с особена закрила и грижи на държавата, на стопанските и обществените организации, като й се осигуряват отпуск преди и след раждане при запазване на трудовото й възнаграждение, безплатна акушерска и медицинска помощ, родилни домове, облекчаване на труда й, разширяване мрежата на детските заведения, на предприятията за комунални и битови услуги и за обществено хранене. Член 38 (1) Бракът и семейството са под закрилата на държавата. (2) Законен е само гражданският брак. (3) Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството. Родителите имат право и са длъжни да се грижат за отглеждането на своите деца и за тяхното комунистическо възпитание. (4) Децата, родени извън брака, имат еднакви права с родените от брака. Член 39 (1) Възпитанието на младежта в комунистически дух е задължение на цялото общество. (2) Семейството, училището, държавните органи и обществените организации полагат особени грижи за интелектуалното, нравственото, естетическото, културното и физическото развитие на младежта, за нейното трудово възпитание и политехническо образование. (3) Младежта се ползува с особена закрила. Член 40 (1) Гражданите имат право на труд. (2) Всеки гражданин има право свободно да си избира професия. (3) Държавата осигурява правото на труд, като развива социалистическата обществено-икономическата система. Член 41 (1) Трудът се възнаграждава в зависимост от неговото количество и качество. (2) Трудещите се имат право на безопасни и здравословни условия на труда, което се осигурява чрез внедряване на постиженията на науката и техниката. Член 42 (1) Гражданите имат право на почивка. (2) Това право се осигурява чрез намаляване на работното време, без да се намалява трудовото възнаграждение и да се накърняват други трудови права, чрез ежегоден платен отпуск и чрез широка мрежа почивни домове, клубове, народни читалища, домове на културата и други места за отдих и култура. Член 43 (1) Гражданите имат право на осигуряване, пенсиониране и подпомагане при нетрудостособност поради болест, злополука, майчинство, инвалидност, старост или смърт и при отглеждане на дете, както и на помощи в установените от закона случаи. (2) Това право се осъществява чрез единно обществено осигуряване и отделяне на необходимите средства от националния доход за финансиране осигуровките. (3) Осигурените участвуват в управлението на общественото осигуряване. Член 44 Малолетните, непълнолетните, нетрудоспособните и старците, които нямат близки или са останали без грижи на близките си, се намират под особена закрила на държавата и обществото. Член 45 (1) Гражданите имат право на безплатно образование във всички видове и степени учебни заведения при определени от закона условия. (2) Учебните заведения са държавни. (3) Образованието се основава на постиженията на съвременната наука и на марксистко-ленинската идеология. (4) Основното образование е задължително. (5) Държавата създава условия за осъществяване на всеобщо средно образование. (6) Държавата насърчава образованието, подобрява всестранно условията за работа на учебните заведения, отпуска стипендии и поощрява учащите се, проявили особени дарования. (7) Гражданите от небългарски произход освен задължителното изучаване на българския език имат право да изучават и своя език. Член 46 (1) Творчеството в областта на науката, изкуството и културата служи на народа и се развива в комунистически дух. (2) Държавата полага особени грижи за развитието на науката, изкуството и културата, като създава висши учебни заведения, научноизследователски учреждения, книгоиздателства, библиотеки, музеи, художествени галерии, театри, кина, радио и телевизия. Член 47 (1) Държавата полага всестранни грижи за здравето на народа, като организира лечебно-профилактични и други здравни заведения и служби. (2) Държавата и обществените организации разпространяват здравна просвета и култура сред народа и насърчават развитието на физическата култура и туризма. (3) Всеки гражданин има право на безплатна медицинска помощ. (4) Държавата и обществените организации полагат особени грижи за здравето на децата и юношите. Член 48 (1) Гарантират се свободата и неприкосновеността на личността. (2) Никой не може да бъде задържан повече от двадесет и четири часа без решение на съда или прокурора. Член 49 Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя никой не може да влиза в жилището или помещенията му, нито да върши там претърсване освен в случаите и при условията, предвидени в закона. Член 50 Всеки гражданин има право на защита срещу незаконно вмешателство в личния му и семеен живот и посегателство върху неговата чест и добро име. Член 51 Тайната на кореспонденцията, на телефонните разговори и на далекосъобщенията е неприкосновена освен при мобилизация, военно положение или при разрешение на съда или прокурора. Член 52 (1) Гражданите могат да образуват организации с политически, професионални, културни, художествени, научни, религиозни, спортни и други нестопански цели. (2) За съвместна стопанска дейност гражданите могат да се обединяват в кооперации. (3) Забраняват се организации, които са насочени срещу социалистическия строй на Народна република България и правата на гражданите, проповядват фашистка или друга антидемократична идеология. (4) Обществените организации и кооперациите могат да образуват съюзи или други обединения. Член 53 (1) На гражданите се осигурява свобода на съвестта и на изповеданията. Те могат да извършват религиозни обреди и да водят антирелигиозна пропаганда. (2) Църква е отделена от държавата. (3) Правното положение, въпросите за материалната издръжка и правото на вътрешно устройство и самоуправление на различните верски общности се уреждат със закон. (4) Забранява се злоупотребяването с църквата и религията за политически цели, както и образуването на политически организации на верска основа. (5) Религията не може да бъде основание за отказ да се изпълняват задълженията, възложени от конституцията или от законите. Член 54 (1) Гражданите имат свобода на словото, печата, събранията, митингите и манифестациите. (2) Тези свободи се осигуряват, като на гражданите се предоставят необходимите материални условия за това. Член 55 Гражданите имат право на молби, жалби и предложения. Това право се осъществява по реда, установен от закона. Член 56 (1) Държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или незаконни служебни действия на нейните органи и длъжностни лица. (2) Всеки гражданин има право да иска даването под съд на длъжностни лица за престъпления, извършени при изпълнение на службата им. (3) Гражданите имат право съобразно условия, установени от закона, на обезщетение от длъжностните лица за причинените им вреди от незаконно изпълнение на службата им. Член 57 Българските граждани в чужбина се ползуват от закрилата на Народна република България и са длъжни да изпълняват задълженията си към нея. Член 58 Гражданите са длъжни точно и добросъвестно да спазват и изпълняват Конституцията и законите на страната. Член 59 (1) Всеки работоспособен гражданин е длъжен да се занимава с общественополезен труд съобразно със своите способности и квалификация. (2) Изпълнението на трудовите задължения е въпрос на чест за всеки член на социалистическото общество. Член 60 Гражданите са длъжни да пазят и увеличават социалистическата собственост като неприкосновена основа на социалистическия строй, да съдействуват за укрепването на политическата, икономическата и отбранителната мощ на Родината, за развитието на културата и за благоденствието на народа. Член 61 (1) Защитата на отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки гражданин. (2) Измяната и предателството към отечеството са най-тежки престъпления към народа. Те се наказват с всичката строгост на закона. Член 62 Военната служба е задължителна за всички граждани съгласно закона. Член 63 (1) Всеки гражданин е длъжен да съдействува за запазването и укрепването на мира. (2) Подстрекателството и пропагандирането на война като тежки престъпления против мира и човечеството се забраняват и наказват от закона. Член 64 Данъчните задължения на гражданите се определят със закон съобразно с техните доходи и имущества. Член 65 Народна република България предоставя право на убежище на чужденците, преследвани заради защита интересите на трудещите се, за участие в националноосвободителна борба, за прогресивна политическа, научна и художествена дейност, за борба срещу расовата дискриминация или за защита на мира. Глава IV НАРОДНО СЪБРАНИЕ Член 66 (1) Народното събрание е върховен представителен орган, който изразява волята на народа и неговия суверенитет. (2) Народното събрание е върховен орган на държавната власт. Член 67 Народното събрание съединява законодателната и изпълнителната дейност на държавата и осъществява върховен контрол. Член 68 Народното събрание се състои от 400 народни представители, които се избират в райони с равен брой жители. Член 69 (1) Пълномощията на Народното събрание се прекратяват с изтичане на срока, за който е избрано. (2) Народното събрание може да се саморазпусне и преди да изтече срокът на пълномощията му. В този случай то продължава да изпълнява функциите си до избирането на ново Народно събрание. (3) Ако срокът на пълномощията на Народното събрание изтече по време на война или на други извънредни обстоятелства, то може да го продължи. То може да продължи срока на пълномощията си и ако бъде обявено положение на война или настъпят други извънредни обстоятелства по време на избори. В тези случаи избор на ново Народно събрание се произвежда в срок от 6 месеца след отпадане на причините, които са наложили продължаването на мандата му. (4) Народното събрание може да продължи срока пълномощията си до една година и по други важни причини. Член 70 (1) Избори за Народно събрание се произвеждат най-късно два месеца след прекратяване на неговите пълномощия. (2) Новоизбраното Народно събрание се свиква на сесия най-късно един месец след деня на изборите. Член 71 (1) Народното събрание се свиква на сесии от Държавния съвет най-малко три пъти през годината. (2) Държавният съвет свиква Народното събрание на сесия и когато повече от една пета от народните представители поискат това. Член 72 Първата сесия на новоизбраното Народно събрание се открива от най-възрастния народен представител. Под негово председателство народните представители избират председател и заместник-председатели на Народното събрание. Член 73 (1) Председателят на Народното събрание: а/ ръководи заседанията на Народното събрание; б/ предлага проект за дневен ред на сесиите на Народното събрание; в/ удостоверява с подписа си текста на приетите от Народното събрание актове; г/ организира международните връзки на Народното събрание. (2) Председателят на Народното събрание може да възложи извършването на тези дейности на заместник-председател. Член 74 (1) Народното събрание само проверява законността на изборите на народните представители. За тази цел на първата сесия то избира из своята среда Комисия по проверка на изборите, която най-късно на втората сесия след изборите дава заключение пред Народното събрание за тяхната законност. Това комисията извършва и при частични избори за народни представители. (2) Когато Народното събрание установи, че изборът е извършен при нарушение на закона, то го касира. (3) Народните представители полагат клетва пред Народното събрание. Член 75 Народното събрание само установява своята вътрешна организация и реда на работата си с правилник. Член 76 (1) Народното събрание избира из своя състав постоянни и временни комисии, които са негови органи. То ръководи и контролира тяхната дейност. (2) За своята дейност комисиите отговарят и се отчитат пред Народното събрание. (3) Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание, упражняват от негово име контрол върху министерствата и другите ведомства и местните държавни органи и съдействуват за изпълнение на приетите от Народното събрание закони и други актове. (4) Временни комисии се избират по въпроси, които нямат постоянен характер, както и за проучвания и анкети. (5) Всички държавни органи, длъжностни лица, обществени организации и граждани са задължени да предоставят на комисиите необходимите сведения и документи във връзка с тяхната работа. Член 77 Народното събрание е единствен законодателен орган на Народна република България и върховен организатор на плановото ръководство на общественото развитие. Член 78 Народното събрание: 1. Осъществява върховното ръководство на вътрешната и външната политика на държавата. 2. Приема и изменя Конституцията. 3. Определя кои въпроси и по какъв ред да се решат с референдум. 4. Приема, изменя и отменя законите. 5. Взема мерки за изпълнението на законите и на другите си актове. 6. Приема единните планове за обществено-икономическото развитие на страната и отчетите за изпълнението им. 7. Приема бюджета на държавата и отчета на правителството за изпълнението на бюджета за предшествуващата година. 8. Установява данъците и определя техния размер. Може да възложи на Министерския съвет да определя размера на данъците, които се дължат от държавните организации. 9. Дава амнистия. 10. Решава въпросите за обявяване на война и сключване на мир. 11. Назначава и освобождава от длъжност главнокомандуващия на Въоръжените сили. 12. Решава въпросите за изменение на границите на Народната републиката. 13. Ратифицира и денонсира международни договори. 14. Създава, закрива, слива и преименува министерства и други ведомства с ранг на министерства. Може да образува и държавно-обществени органи с ранг на министерства. 15. Определя задачите и организацията на Държавния съвет, Министерския съвет, народните съвети, съдилищата и прокуратурата. Може да образува в системата на Министерския съвет негови органи за ръководство и координация в управлението на държавата и да определя решенията на кои от тях имат силата на правителствени актове. 16. Избира и освобождава от длъжност Държавния съвет, Министерския съвет, Върховния съд и главния прокурор на Народна републиката. 17. Упражнява върховен контрол за спазване на конституцията и законите. 18. Упражнява върховен контрол върху дейността на държавните органи. 19. При съгласие на обществените организации може да им предоставя извършването на определени държавни дейности. Член 79 (1) Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения. (2) Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, обществени организации и лица. Член 80 (1) Правото на законодателна инициатива принадлежи на Държавния съвет, Министерския съвет, постоянните комисии на Народното събрание, народните представители, Върховния съд и главния прокурор. (2) Право на законодателна инициатива имат и обществените организации в лицето на Националния съвет на Отечествения фронт, Централния съвет на професионалните съюзи, Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз и Управителния съвет на Централния кооперативен съюз по въпроси, отнасящи до тяхната дейност. Член 81 Народното събрание може да заседава, ако присъствуват повече от половината от всички народни представители. То взема решение с обикновено мнозинство от присъствуващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство. Член 82 Заседанията на Народното събрание са публични, освен когато то реши, че важни държавни интереси налагат някои от тях да бъдат при закрити врати. Член 83 (1) Законопроектите се приемат на две гласувания, които се извършват, на различни заседания. След като бъде приет на първо гласуване, законопроектът се изпраща в съответните комисии за допълнително обсъждане, преди да бъде поставен на второ гласуване. (2) По решение на Народното събрание двете гласувания на законопроекта могат да станат по изключение на едно заседание и без допълнително обсъждане в комисиите. Член 84 (1) Приетите от Народното събрание закони, решения, декларации и обръщения се обнародват от Държавния съвет в „Държавен вестник“ не по-късно от 15 дни след приемането им. (2) Законът влиза в сила 3 дни след обнародването му, освен ако в самия закон е определен друг срок. (3) Останалите актове на Народното събрание влизат в сила с приемането им от Народното събрание. Член 85 (1) Народното събрание осигурява законите да не противоречат на Конституцията. (2) Само то решава дали законът противоречи на Конституцията и дали са спазени изискваните от Конституцията условия за неговото издаване. Член 86 Народните представители в дейността си се ръководят от общонародните интереси и от интересите на своите избиратели. Член 87 (1) Народните представители имат право да отправят питания до Министерския съвет или до отделни негови членове, които са длъжни да отговарят. (2) На питанията, отправени на сесия, се отговаря на същата или по решение на Народното събрание на следващата сесия. (3) На питанията, направени между сесиите, се отговаря на следващата сесия. (4) Ако Народното събрание прецени, по питането могат да станат разисквания и да се приеме решение. Член 88 Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване освен за тежки престъпления, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на Държавния съвет. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, в който случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава - Държавният съвет. Член 89 Народните представители не отговарят наказателно и дисциплинарно за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание. Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм. (2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна. (3) Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност се уреждат със закон. (4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт. Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси. (2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии. Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни. (2) Религиозните институции са отделени от държавата. (3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание. (4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели. Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото. Чл. 15. Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната. Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона. Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона. (2) Собствеността е частна и публична. (3) Частната собственост е неприкосновена. (4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон. (5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. (2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски пространства. (3) Държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения. (4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества. (5) Условията и редът, при които държавата предоставя концесии за обектите и разрешения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон. (6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото. Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива. (2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. (3) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона. (4) Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък. Чл. 20. Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика. Чл. 21. (1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото. (2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон. Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г. (*)) (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон. (2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители. (3) Режимът на земята се определя със закон. Чл. 23. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., изм. с РКС № 13 от 2024 г. - ДВ, бр. 66 от 2024 г.) Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство. Чл. 24. (1) Външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право. (2) Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред. Глава втора. ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ Чл. 25. (1) Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие и по натурализация. (2) Лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред. (3) Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство. (4) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България. (5) Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на Република България. (6) Условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон. Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция. (2) Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. Чл. 27. (1) Чужденците, които пребивават в страната на законно основание, не могат да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга държава против тяхната воля освен при условията и по реда, определени със закон. (2) Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. (3) Условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон. Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление. Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация. (2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие. Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. (2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон. (3) В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност. (4) Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем. (5) Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена. Чл. 31. (1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок. (2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание. (3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. (4) Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. (5) На лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата. (6) Наказанието лишаване от свобода се изпълнява единствено в местата, определени със закон. (7) Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството. Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. (2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Чл. 33. (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона. (2) Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост. Чл. 34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. (2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. (2) Всеки български гражданин има право да се завръща в страната. Чл. 36. (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани. (2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език. (3) Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона. Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи. (2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани. Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения. Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. (2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура. (2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си. Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. (2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Чл. 42. (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа. (2) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон. (3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон. Чл. 43. (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации. (2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон. (3) За събрания на закрито не се изисква разрешение. Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават. (2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие. (3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата. Чл. 45. Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак. (2) Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството. (3) Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и прекратяване, личните и имуществените отношения между съпрузите се уреждат със закон. Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. (2) Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която и осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи. (3) Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака. (4) Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото. (5) Условията и редът за ограничаване или отнемане на родителските права се определят със закон. Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право. (2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания. (3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа. (4) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд. (5) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон. Чл. 49. (1) Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване. (2) Работодателите имат право да се сдружават за защита на своите стопански интереси. Чл. 50. Работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условия и по ред, определени със закон. Чл. 51. (1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане. (2) Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условия и по ред, определени със закон. (3) Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото. Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. (2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон. (3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма. (4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи. (5) Държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях. Чл. 53. (1) Всеки има право на образование. (2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително. (3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно. (4) Висшите училища се ползват с академична автономия. (5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на държавните изисквания. (6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища. Чл. 54. (1) Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона. (2) Свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона. (3) Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона. Чл. 55. Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда. Чл. 56. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник. Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими. (2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. (3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37. Чл. 65. (1) (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода. За народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната. (2) Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението и след регистрацията си. Чл. 66. Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда, определен със закон. Чл. 67. (1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително. (2) Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения. Чл. 68. (1) Народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител. (2) Народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър. В този случай той се замества по определен от закона ред. Чл. 82. Заседанията на Народното събрание са открити. По изключение Народното събрание може да реши отделни заседания да бъдат закрити. Чл. 83. (1) Членовете на Министерския съвет могат да участват в заседанията на Народното събрание и на парламентарните комисии. По тяхно искане те се изслушват с предимство. (2) Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси. Чл. 84. Народното събрание: 1. приема, изменя, допълва и отменя законите; 2. приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му; 3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) установява данъците и определя размера на държавните данъци; 4. насрочва избори за президент на републиката; 5. приема решение за произвеждане на национален референдум; 6. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя; 7. създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя; 8. избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон; 9. дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми; 10. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир; 11. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея; 12. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет; 13. дава амнистия; 14. учредява ордени и медали; 15. определя официалните празници; 16. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., изм. с РКС № 13 от 2024 г. - ДВ, бр. 66 от 2024 г.) изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика; 17. (нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон. Чл. 85. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които: 1. имат политически или военен характер; 2. се отнасят до участието на Република България в международни организации; 3. предвиждат коригиране на границата на Република България; 4. съдържат финансови задължения за държавата; 5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове; 6. се отнасят до основните права на човека; 7. се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение; 8. изрично предвиждат ратификация; 9. (нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция. (2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Сключването на международни договори, които изискват изменения в Конституцията, трябва да бъде предшествано от приемането на тези изменения. Чл. 91б. (Нов - ДВ, бр. 106 от 2023 г., обявен за противоконституционен с РКС № 13 от 2024 г. - ДВ, бр. 66 от 2024 г.) (1) Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост. (2) Решенията за избор се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон. Глава четвърта. ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА Чл. 92. (1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. (2) Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент. Чл. 93. (1) Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по ред, определен със закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната. (3) Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели. (4) Ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се произвежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове. (5) Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент. (6) Споровете относно законността на избора за президент се решават от Конституционния съд в едномесечен срок след изборите. Чл. 94. Вицепрезидентът се избира едновременно и в една листа с президента при условията и по реда за избиране на президент. Чл. 95. (1) Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат. (2) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии. Чл. 96. Президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2. Чл. 97. (1) Пълномощията на президента и на вицепрезидента се прекратяват предсрочно при: 1. подаване на оставка пред Конституционния съд; 2. трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване; 3. при условията на чл. 103; 4. смърт. (2) В случаите на т. 1 и 2 пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват с установяване от Конституционния съд на посочените в тях обстоятелства. (3) В случаите на ал. 1 вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата. (4) При невъзможност вицепрезидентът да встъпи в длъжност правомощията на президента се изпълняват от председателя на Народното събрание до избирането на президент и вицепрезидент. В този случай в двумесечен срок се произвеждат избори за президент и вицепрезидент. Чл. 98. Президентът на републиката: 1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание; 2. отправя обръщения към народа и Народното събрание; 3. сключва международни договори в случаите, определени със закон; 4. обнародва законите; 5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет; 6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната; 7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон; 8. награждава с ордени и медали; 9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него; 10. предоставя убежище; 11. упражнява право на помилване; 12. опрощава несъбираеми държавни вземания; 13. наименува обекти с национално значение и населени места; 14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия. Чл. 99. (1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. (2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател. (3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател. (4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател. (5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. (6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1. (7) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., изм. с РКС № 13 от 2024 г. - ДВ, бр. 66 от 2024 г.) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство. Глава V ДЪРЖАВЕН СЪВЕТ Член 90 (1) Държавният съвет на Народна република България е висш постоянно действуващ орган на държавната власт, който съединява вземането на решения с тяхното изпълниние. (2) Държавният съвет като висш орган на Народното събрание осигурява съединяването на законодателната с изпълнителната дейност. (3) Той отговаря и се отчита пред Народното събрание за цялата си дейност. Член 91 В рамките на Конституцията Държавният съвет организира и контролира изпълнението на основните задачи, произтичащи от законите и решенията на Народното събрание, упражнява общо ръководство и контрол върху работата на Министерския съвет и на останалите държавни органи, взема решения и осъществява изпълнителна и разпоредителна дейност по основни въпроси на държавното управление. Член 92 (1) Държавният съвет се състои от председател, заместник-председатели, секретар и членове. (2) Народното събрание избира Държавен съвет из средата на народните представители на първата си сесия с мнозинство повече от половината от всички народни представители. (3) Пълномощията на Държавния съвет продължават докато новоизбраното Народно събрание избере Държавен съвет. (4) Членовете на Държавния съвет полагат клетва пред Народното събрание. Член 93 Държавния съвет: 1. Насрочва избори за Народно събрание и народни съвети. 2. Определя датата за произвеждане на референдум, когато има решение на Народното събрание по кой въпрос и по какъв ред да се произведе референдумът. 3. Свиква Народното събрание на сесии. Свиква Народното събрание, чийто мандат е изтекъл за да реши въпроса за продължаване срока на пълномощията си. 4. Упражнява правото на законодателна инициатива. 5. Определя по кои законопроекти внесени в Народното събрание, да се проведе народното обсъждане. 6. Обнародва приетите от Народното събрание актове в „Държавен вестник“. 7. Издава укази и други юридически актове по основните въпроси, произтичащи от законите и решенията на Народното събрание. 8. Дава задължителни за всички тълкувания на законите и нормативните укази. 9. Осъществява общо ръководство на отбраната и сигурността на страната. 10. Назначава и освобождава от длъжност членовете на Държавния комитет на отбраната. 11. Назначава и освобождава от длъжност висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания. 12. Представлява Народна република България в международните й отношения. 13. Назначава, отзовава и освобождава от длъжност по предложение на Министерския съвет дипломатическите и консулските представители на Народна република България в другите страни. 14. Ратифицира и денонсира международни договори. 15. Установява дипломатическите и консулските рангове. 16. Създава и закрива ведомства без ранг на министерства и назначава и освобождава от длъжност техните ръководители. 17. Упражнява контрол върху дейността на Министерския съвет и на ръководителите на министирствата и на другите ведомства. 18. Упражнява контрол за точното изпълнение на законите и другите актове на Народното събрание, както и на издадените от самия него актове. 19. Отменя противозаконните или неправилните актове на Министерския съвет и ръководителите на министерствата и на другите ведомства. 20. Отменя противозаконните или неправилните актове на Народните съвети и на техните изпълнителни и разпоредителни органи. 21. Упражнява правото на помилване. 22. Опрощава несъбираеми дългове към държавата. 23. Учредява ордени и медали и награждава с тях. 24. Учредява почетни звания и удостоява с тях. 25. Създава и закрива администартивно-териториални единици. Изменява границите на общините, районите в гадовете и на окръзите, определя техните административни центрове. 26. Дава, възстановява и отнема българско гражданство. 27. Предоставя право на убежище. Член 94 Държавният съвет освен правомощията по чл. 93 през периода между сесиите на Народното събрание: 1. Осъществява общото ръководство на вътрешната и външната политика на държавата. 2. В неотложни случаи с указ изменя или допълва отделни разпоредби на законите. Издава укази по въпроси от принципен характер, които засягат изпълнителната и разпоредителната дейност в държавата. Държавният съвет внася издадените укази по тази точка за утвърждаване от Народното събрание на следващата му сесия. 3. Изслушва отчети за работата на Министерския съвет или на отделни негови членове и взема съответни решения. 4. По предложение на председателя на Министерския съвет освобождава от длъжност и назначава отделни членове на Министерския съвет. Това решение Държавният съвет е длъжен да внесе за утвърждаване на следващата сесия на Народното събрание. 5. Назначава и освобождава от длъжност главнокомандуващия на Въоръжените сили. Това решение се внася за утвърждаване от Народното събрание на следващата му сесия. 6. Осъществява общо ръководство и координира работата на народните съвети и на изпълнително-разпоредителните органи на държавата. 7. Упражнява общ контрол върху дейността на прокуратурата. 8. Обявява обща и частична мобилизация и военно или друго извънредно положение. 9. Взема мерки за колективна защита съвместно с други страни. 10. Обявява положение на война в случай на въоръжено нападение срещу Народна република България или в случай на нужда от неотложно изпълнение на международни задължения за взаимна отбрана. Държавният съвет свиква Народното събрание на сесия, за да се произнесе по тези негови решения. Член 95 В условия на война, ако несъществува възможност да бъде свикано Народното събрание, освен предоставените му правомощия Държавният съвет: 1. Издава укази, с които могат да се отменят или изменят закони или да се урежда законодателно неуредена материя. Държавният съвет внася тези укази за утвърждаване от Народното събрание на следващата му сесия. 2. Приема единните планове за обществено-икономическо развитие и бюджета, както и за отчетите за тяхното изпълнение. 3. Избира и освобождава от длъжност Министерския съвет, Върховния съд и главния прокурор. Член 96 (1) Председателят на Държавния съвет: 1. Организира и ръководи работата на Държавния съвет. 2. Приема акредитивните и отзователните писма на чуждите дипломатически представители в страната. (2) Държавният съвет по реда и в случаите, определени от закона, може да възлага на председателя на Държавния съвет осъществяването на някои от своите правомощия. Член 97 (1) Държавният съвет издава укази и приема решения, обращения и декларации. (2) Нормативните укази на Държавният съвет влизат в сила три дни след обнародването им в „Държавен вестник“, освен когато в указа е определен друг срок. (3) Останалите актове на Държавния съвет влизат в сила от деня на приемането им, освен когато в тях е определен друг срок. Чл. 101. (1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано. (2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители. (3) Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му. Чл. 102. (1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания. (2) Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър. (3) Не подлежат на приподписване указите, с които президентът: 1. назначава служебно правителство; 2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство; 3. (отм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) 4. връща закон, гласуван от Народното събрание, за повторно обсъждане; 5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала; 6. насрочва избори и референдум; 7. обнародва законите. Чл. 103. (1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията. (2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това. (3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват. (4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване. Чл. 104. Президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11. Глава пета. МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ Чл. 105. (1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. (2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили. (3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Министерският съвет информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз. (4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия. Чл. 106. Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет; организира стопанисването на държавното имущество; сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в закона. Чл. 107. Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите. Чл. 108. (1) Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри. (2) Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите. (3) Министрите ръководят отделни министерства, освен ако Народното събрание реши друго. Те носят отговорност за своите действия. Чл. 109. Членовете на Министерския съвет полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2. Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., изм. с РКС № 13 от 2024 г. - ДВ, бр. 66 от 2024 г.) Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители. Чл. 111. (1) Правомощията на Министерския съвет се прекратяват: 1. с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя; 2. с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя; 3. при смърт на министър-председателя. (2) Министерският съвет подава оставка пред новоизбраното Народно събрание. (3) В случаите по предходните алинеи Министерският съвет изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет. Чл. 112. (1) Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. Решението се приема с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители. (2) Когато Министерският съвет не получи исканото доверие, министър-председателят подава оставката на правителството. Чл. 113. (1) Членовете на Министерския съвет не могат да заемат длъжности и да извършват дейности, които са несъвместими с положението на народен представител. (2) Народното събрание може да определя и други длъжности и дейности, които членовете на Министерския съвет не могат да заемат или извършват. Чл. 114. Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби. Чл. 115. Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди. Чл. 116. (1) Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални. (2) Условията, при които държавните служители се назначават и освобождават от длъжност и могат да членуват в политически партии и синдикални организации, както и да упражняват правото си на стачка, се определят със закон. Глава шеста. СЪДЕБНА ВЛАСТ Чл. 117. (1) Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Съдебната власт е независима и неин основен носител е съдът. Прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. (3) Съдебната власт има самостоятелен бюджет. Чл. 118. Правосъдието се осъществява в името на народа. Чл. 119. (1) Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. (2) Със закон могат да се създават и специализирани съдилища. (3) Извънредни съдилища не се допускат. Чл. 120. (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи. (2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Чл. 121. (1) Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес. (2) Производството по делата осигурява установяването на истината. (3) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго. (4) Актовете на правораздаването се мотивират. Чл. 122. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. (2) Редът за упражняване правото на защита се определя със закон. Чл. 123. В определени от закона случаи в правораздаването участват и съдебни заседатели. Чл. 124. Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Чл. 125. (1) Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. (2) Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Чл. 126. (1) (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. (2) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., изм. с РКС № 13 от 2024 г. - ДВ, бр. 66 от 2024 г.) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. (3) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., обявена за противоконституционна с РКС № 13 от 2024 г. - ДВ, бр. 66 от 2024 г.) Главният прокурор по предложение на Върховната прокуратура утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд по ред, определен в закон. Чл. 127. Прокуратурата следи за спазване на законността, като: 1. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; 2. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) може да извършва разследване; 3. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер; 4. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки; 5. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 27 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) предприема действия за оспорване на незаконосъобразни актове пред съда в случаите, предвидени в закон; 6. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 27 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) освен по наказателните дела от общ характер, в предвидените със закон случаи участва и в други дела в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила. Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Следствените органи осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон. Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., изм. с РКС № 13 от 2024 г. - ДВ, бр. 66 от 2024 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение. (3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при: 1. навършване на 65-годишна възраст; 2. подаване на оставка; 3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; 4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година; 5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г., обявена за противоконституционна с РКС № 7 от 2006 г. - ДВ, бр. 78 от 2006 г.) В случаите по ал. 3, т. 5 председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се освобождават от президента на републиката по предложение и на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство две трети от народните представители. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение. (5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2003 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по ал. 3, т. 2 и 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване. Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., изм. с РКС № 13 от 2024 г. - ДВ, бр. 66 от 2024 г.) (1) Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор са по право негови членове. (2) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители и единадесет - от органите на съдебната власт. Членовете на Висшия съдебен съвет се избират при условията на чл. 130а, ал. 3 и 4 и по ред, определен със закон. (4) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. (5) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) (6) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) (7) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) (8) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при: 1. подаване на оставка; 2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление; 3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година; 4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност. (9) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата. Чл. 130а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., изм. с РКС № 13 от 2024 г. - ДВ, бр. 66 от 2024 г.) (1) Висшият съдебен съвет осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия. (2) Пленумът се състои от всички членове на Висшия съдебен съвет. Пленумът на Висшия съдебен съвет: 1. приема проекта на бюджета на съдебната власт; 2. приема решение за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 130, ал. 8; 3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите; 4. решава общи за съдебната власт организационни въпроси; 5. изслушва и приема годишните доклади по чл. 84, т. 16; 6. управлява недвижимите имоти на съдебната власт; 7. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор; 8. осъществява и други правомощия, определени със закон. (3) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание. (4) Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 11 членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание. (5) Колегиите в съответствие със своята професионална насоченост: 1. назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите; 2. правят периодични атестации на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на съдебната власт и решават въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост; 3. налагат дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на съдебната власт; 4. назначават и освобождават административните ръководители в органите на съдебната власт; 5. решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт; 6. осъществяват и други правомощия, определени със закон. Чл. 130б. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., изм. с РКС № 13 от 2024 г. - ДВ, бр. 66 от 2024 г.) (1) Заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването. (2) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от председателя на Върховния касационен съд. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от главния прокурор. Министърът на правосъдието може да присъства на заседанията, като не участва в гласуването. (3) Главният инспектор може да присъства на заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и на заседанията на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, като не участва в гласуването. Чл. 130в. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2006 г., предишен чл. 130а - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Министърът на правосъдието: 1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., изм. с РКС № 13 от 2024 г. - ДВ, бр. 66 от 2024 г.) предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася във Висшия съдебен съвет; 2. (отм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) 3. може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи; 4. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) участва в управлението на съдебното обучение. 5. (отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Чл. 132. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г.) (1) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. (2) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) (3) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) (4) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Чл. 132а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) (1) Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет инспектори. (2) Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години. (3) Инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години по реда на ал. 2. (4) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., изм. с РКС № 13 от 2024 г. - ДВ, бр. 66 от 2024 г.) Главният инспектор и инспекторите могат да бъдат преизбирани на същата длъжност само за още един мандат. (5) Бюджетът на Инспектората се приема от Народното събрание в рамките на бюджета на съдебната власт. (6) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Инспекторатът извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона. (7) Инспекторатът действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи. (8) Инспекторатът представя годишен доклад за дейността си на Висшия съдебен съвет. (9) Инспекторатът отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително и до компетентните органи на съдебната власт. Инспекторатът предоставя публично информация за дейността си. (10) Условията и редът за избиране и освобождаване на главния инспектор и на инспекторите, както и организацията и дейността на Инспектората се уреждат със закон. Чл. 133. (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., изм. с РКС № 13 от 2024 г. - ДВ, бр. 66 от 2024 г.) Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност се уреждат със закон. Чл. 134. (1) Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. (2) Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон. Глава седма. МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ Чл. 135. (1) Територията на Република България се дели на общини и области. Териториалното деление и правомощията на столичната община и на другите големи градове се определят със закон. (2) Други административно-териториални единици и органи на самоуправление в тях могат да бъдат създавани със закон. Чл. 136. (1) Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението. (2) Границите на общините се определят след допитване до населението. (3) Общината е юридическо лице. Чл. 137. (1) Самоуправляващите се териториални общности могат да се сдружават за решаване на общи въпроси. (2) Законът създава условия за сдружаване на общините. Чл. 138. Орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, който се избира от населението на съответната община за срок от четири години по ред, определен със закон. Чл. 139. (1) Орган на изпълнителната власт в общината е кметът. Той се избира от населението или от общинския съвет за срок от четири години по ред, определен със закон. (2) В своята дейност кметът се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението. Чл. 140. Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. Чл. 141. (1) Общината има самостоятелен бюджет. (2) Постоянните финансови източници на общината се определят със закон. (3) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон. (4) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините. Чл. 142. Областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси. Чл. 143. (1) Управлението в областта се осъществява от областен управител, подпомаган от областна администрация. (2) Областният управител се назначава от Министерския съвет. (3) Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол. Чл. 144. Централните държавни органи и техните представители по места осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление само когато това е предвидено със закон. Чл. 145. Общинските съвети могат да оспорват пред съда актовете и действията, с които се нарушават техни права. Чл. 146. Организацията и редът на дейността на органите на местното самоуправление и на местната администрация се определят със закон. Глава осма. КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД Чл. 147. (1) Конституционният съд се състои от 12 съдии, една трета от които се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а една трета се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. (2) Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години. Те не могат да се избират повторно на тази длъжност. Съставът на Конституционния съд се обновява през три години от всяка квота по ред, определен със закон. (3) За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж. (4) Съдиите от Конституционния съд избират председател на съда с тайно гласуване за срок от три години. (5) Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност. (6) Членовете на Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители. Чл. 148. (1) Мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява при: 1. изтичане на определения срок; 2. подаване на оставка пред Конституционния съд; 3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; 4. фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година; 5. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 147, ал. 5; 6. смърт. (2) Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-малко две трети от всички съдии. (3) При прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд в едномесечен срок на негово място се избира друг от съответната квота. Чл. 149. (1) Конституционният съд: 1. дава задължителни тълкувания на Конституцията; 2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента; 3. решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи; 4. произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна; 5. произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения; 6. произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент; 7. произнася се по спорове за законността на избора на народен представител; 8. произнася се по обвинения, повдигнати от Народното събрание срещу президента и вицепрезидента. (2) Със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд. Чл. 150. (1) Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Спорове за компетентност по т. 3 на ал. 1 от предходния член могат да се повдигат и от общинските съвети. (2) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд. (3) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., обявена за противоконституционна с РКС № 13 от 2024 г. - ДВ, бр. 66 от 2024 г.) Главният прокурор може да сезира Конституционния съд с искане по чл. 149, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7. (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Омбудсманът може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. (5) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2015 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Висшият адвокатски съвет може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. Чл. 151. (1) Конституционният съд постановява решенията си с мнозинство повече от половината от всички съдии. (2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. (3) Частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си. Чл. 152. Организацията и редът на дейността на Конституционния съд се определят със закон. Глава девета. ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА. ПРИЕМАНЕ НА НОВА КОНСТИТУЦИЯ Чл. 153. Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, предоставени в правомощията на Великото народно събрание. Чл. 154. (1) Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента. (2) Предложението се разглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му. Чл. 155. (1) Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни. (2) Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители. Чл. 156. Законът за изменение или допълнение на Конституцията се подписва и се обнародва от председателя на Народното събрание в "Държавен вестник" в седемдневен срок от приемането му. Чл. 157. Великото народно събрание се състои от 400 народни представители, избрани по общия ред. Чл. 158. Великото народно събрание: 1. приема нова Конституция; 2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения; 3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление; 4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията; 5. решава въпросите за изменение и допълнение на глава девета от Конституцията. Чл. 159. (1) Правото на инициатива по предходния член имат най-малко една втора от народните представители и президентът. (2) Проектът за нова Конституция или за изменение на действащата, както и за промени в територията на страната по чл. 158 се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му. Чл. 160. (1) Народното събрание решава да се произведат избори за Велико народно събрание с мнозинство две трети от общия брой на народните представители. (2) Президентът насрочва избори за Велико народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание. (3) С произвеждането на избори за Велико народно събрание пълномощията на Народното събрание се прекратяват. Чл. 161. Великото народно събрание приема решение по внесените проекти с мнозинство две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни. Чл. 162. (1) Великото народно събрание решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано. (2) В неотложни случаи Великото народно събрание изпълнява функциите и на Народно събрание. (3) Правомощията на Великото народно събрание се прекратяват, след като то се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. В този случай президентът насрочва избори по реда, определен със закон. Чл. 163. Актовете на Великото народно събрание се подписват и обнародват от неговия председател в седемдневен срок от приемането им. Глава десета. ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, ХИМН, СТОЛИЦА Чл. 164. Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Чл. 165. На държавния печат е изобразен гербът на Република България. Чл. 166. Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу. Чл. 167. Редът, по който се полага държавният печат и се издига националното знаме, се определя със закон. Чл. 168. Химн на Република България е песента "Мила Родино". Чл. 169. Столица на Република България е град София. Преходни и Заключителни разпоредби § 1. (1) След приемането на Конституцията Великото народно събрание се саморазпуска. (2) Великото народно събрание продължава да изпълнява функциите на Народно събрание до избиране на ново Народно събрание. В този срок то приема закони за избиране на Народно събрание, на президент, на органи на местно самоуправление, както и други закони. В същия срок се образуват Конституционният съд и Висшият съдебен съвет. (3) На първото заседание на Народното събрание след влизането в сила на Конституцията народните представители, президентът, вицепрезидентът и членовете на Министерския съвет полагат предвидената в тази Конституция клетва. § 2. До избирането на Върховния касационен съд и Върховния административен съд техните правомощия по чл. 130, ал. 3 и чл. 147, ал. 1 от Конституцията се упражняват от Върховния съд на Република България. § 3. (1) Разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията. (2) В едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила Народното събрание отменя тези разпоредби на заварените закони, които не са отменени по силата на непосредственото действие по чл. 5, ал. 2 на Конституцията. (3) Народното събрание в срок от три години приема законите, които изрично са посочени в Конституцията. § 4. Определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по § 3, ал. 2. § 5. Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми, ако в тримесечен срок от образуването на Висшия съдебен съвет той не постанови, че не са налице необходимите професионални качества. § 6. До създаване на нова законодателна уредба за Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция Народното събрание осъществява правомощията, които Великото народно събрание има по отношение на тези национални институции. § 7. (1) Изборите за Народно събрание и за местни органи на самоуправление се произвеждат в срок до три месеца след саморазпускането на Великото народно събрание. Датата на изборите се определя от президента в съответствие с правомощията му по чл. 98, т. 1 от Конституцията. (2) Изборите за президент и вицепрезидент се провеждат в срок до три месеца след избирането на Народно събрание. (3) До избирането на президент и вицепрезидент председателят (президентът) и заместник-председателят (заместник-президентът) изпълняват функциите на президент и вицепрезидент по тази Конституция. § 8. Правителството продължава да изпълнява функциите си по тази Конституция до образуването на ново правителство. § 9. Тази Конституция влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник" от председателя на Великото народно събрание и отменя Конституцията на Република България, приета на 18 май 1971 г. (обн., ДВ, бр. 39 от 1971 г.; изм., бр. 6 от 1990 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1990 г.; изм., бр. 87, 94 и 98 от 1990 г.; попр., бр. 98 от 1990 г.). Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ОБН. - ДВ, БР. 85 ОТ 2003 Г.) § 4. (1) Народното събрание в срок от три месеца от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения. (2) Висшият съдебен съвет в срок от три месеца от влизането в сила на § 1, т. 3 назначава административните ръководители в органите на съдебната власт. § 5. Административните ръководители в органите на съдебната власт, които са заемали съответната ръководна длъжност повече от пет години до влизането в сила на този закон, могат да бъдат назначавани на същата длъжност само за един мандат. § 6. Съдиите, прокурорите и следователите, които към момента на влизане в сила на този закон не са навършили тригодишен стаж на заеманата от тях длъжност, стават несменяеми при условията на § 1, т. 1 от този закон. § 7. Параграф 1, т. 3 влиза в сила от 1 януари 2004 г. Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ОБН. - ДВ, БР. 18 ОТ 2005 Г.) § 7. Параграф 2 влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и не се прилага към заварените международни договори. Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ОБН. - ДВ, БР. 12 ОТ 2007 Г.) § 12. Народното събрание в срок до една година от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения. § 13. Параграфи 1 и 2 влизат в сила от 1 януари 2008 г. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ОБН. - ДВ, БР. 100 ОТ 2015 Г.) § 9. Народното събрание в срок до три месеца от влизането в сила на този закон приема законите, които се отнасят до прилагането на чл. 130а и 130б. § 10. Изборните членове на Висшия съдебен съвет към датата на влизането в сила на този закон довършват мандата си. § 11. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на законите, които се отнасят до прилагането на чл. 130а и 130б, Висшият съдебен съвет разпределя членовете на съвета, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. (2) В случай че в срока по ал. 1 Висшият съдебен съвет не разпредели членовете, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия, Народното събрание ги разпределя с решение. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ОБН. - ДВ, БР. 106 ОТ 2023 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 66 ОТ 2024 Г.) § 22. (1) Народното събрание в срок от шест месеца от влизането в сила на този закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения. (2) Трудовите правоотношения на служителите от администрацията на Висшия съдебен съвет се запазват и се уреждат при условията и по реда на действащото законодателство при преминаване към друг работодател. § 23. (1) Изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се избират в срок от три месеца след влизане в сила на законите, които се отнасят до прилагането на чл. 129 - чл. 130б. (2) До избирането на Висш съдебен съвет и на Висш прокурорски съвет Съдийската колегия и Прокурорската колегия на досегашния Висш съдебен съвет изпълняват функциите на Висш съдебен съвет, съответно на Висш прокурорски съвет по тази Конституция, с изключение на правомощията по чл. 130б, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 2. Глава VI МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ (ПРАВИТЕЛСТВО) Член 98 Министерският съвет (правителството) е висш изпълнителен и разпоредителен орган на държавната власт. Член 99 (1) Министерският съвет се състои от председател на Министерския съвет, заместник-председатели на министерския съвет, министри и ръководители на ведомства с ранг на министерства. (2) Членовете на Министерския съвет възглавяват съответно министерство или ведомство. По решение на Народното събрание отделни членове на Министерския съвет могат да не ръководят непосредствено министерство или ведомство. Член 100 Народното събрание определя броя, вида, наименованията на министерствата и на другите ведомства с ранг на министерства. Член 101 (1) Народното събрание избира председателя на Министерския съвет и по негово предложение заместник-председателите и останалите членове на Министерския съвет. (2)Членове на Министерския съвет могат да бъдат и лица, които не са народни представители. (3) Членовете на Министерския съвет полагат клетва пред Народното събрание. Член 102 (1) Министерският съвет осъществява своята дейност под ръководството и контрола на Народното събрание, а когато то не е в сесия, под ръководството и контрола на Държавния съвет. (2) Министерският съвет отговаря за цялата си дейност пред Народното събрание и е длъжен ежегодно да се отчита пред него. (3) Когато Народното събрание не е в сесия, Министерският съвет отговаря и се отчита пред Държавния съвет. Член 103 Министерски съвет: 1. Организира провеждането на вътрешната и външната политика на държавата. 2. Упражнява правото на законодателна инициатива. 3. Изготвя проектите за единните планове за обществено-икономическо развитие на страната и ги внася в Народното събрание. 4. Изготвя проект за годишния държавен бюджет и го внася в Народното събрание. 5. Организира, ръководи и контролира изпълнението на единните планове за обществено-икономическото развитие на страната и на държавния бюджет. 6. Осигурява условия за осъществяване правата и свободите на гражданите. 7. Осигурява общественния ред и сигурността на страната. 8. Осъществява общото ръководство на Въоръжените сили. 9. Сключва международни договори. 10. Утвърждава и денонсира международни договори, които не подлежат на ратификация. 11. Ръководи, координира и контролира непосредствено дейността на министерствата и на другите ведомства. 12. Осъществява ръководство и контрол върху дейността на изпълнителните комитети на народните съвети. 13. Организира изпълнението на актовете на Народното събрание, Държавния съвет, както и на издадените от него актове. 14. Отменя противозаконните или неправилните актове и действия на министрите и ръководителите на други ведомства. 15. Отменя противозаконните или неправилните актове и действия на изпълнителните комитети на народните съвети. 16. Спира изпълнението на противозаконните или неправилните актове и действия на народните съвети и отнася до Държавния съвет за тяхното отменяване. Член 104 (1) Министерския съвет приема постановления, разпореждания и решения. (2) Нормативните актове на Министерския съвет се обнародват в „Държавен вестник“ и влизат в сила три дни след деня на обнародванети им, освен когато в тях е определен друг срок. Останалите актове на Министерския съвет влизат в сила от деня на приемането им, освен когато в тях е определен друг срок. Член 105 Министерският съвет може да взема под непосредствено ръководство клонове на управлението, като за целта образува комисии, съвети, главни дирекции и управления, които нямат ранг на министерства. Член 106 Членовете на Министерския съвет ръководят съответните министерства или други ведомства въз основа на актове на Народното събрание, Държавния съвет и Министерския съвет. Член 107 (1) Министрите и ръководителите на ведомства с ранг на министерства имат право, в границите на своята компетентност, да дават нареждания и да отменят противозаконните или неправилните актове и действия на съответните специализирани органи на народните съвети. (2) При същите условия те имат право да спират актовете и действията на изпълнителните комитети на народните съвети. Ако изпълнителният комитет не отмени спрения акт, спорът се решава от Министерския съвет. Член 108 (1) Министрите и ръководителите на други ведомства издават правилници, наредби, инструкции и заповеди. (2) Правилниците, наредбите и инструкциите влизат в сила три дни след деня на обнародването им в „Държавен вестник“, освен когато в тях е определен друг срок, а заповедите - от деня на издаването им, освен когато в тях е определен друг срок. Глава VII НАРОДНИ СЪВЕТИ Член 109 (1) Територията на Народна република България се дели на общини и окръзи. София се дели на административно-териториални райони. (2) Други административно-териториални единици могат да бъдат създадени със закон. Член 110 Органи на държавната власт и на народното самоуправление в общините, районите и окръзите са общинските, районните и окръжните народни съвети. Член 111 (1) Народните съвети се състоят от съветници, които в дейността си се ръководят от общонародните интереси, интересите на населението от окръзите и общините, както и от интересите на населението в избирателните им райони. (2) Нормите на представителство за избиране на съветниците се определя със закон. Член 112 Народните съвети осъществяват държавната политика на своята територия. Те развиват дейност за изпълнение на общодържавните задачи и решават въпросите от местно значение. Член 113 Народните съвети съединяват работата по вземане на решения и тяхното изпълнение. Член 114 (1) Народните съвети в пределите на своята компетентност ръководят развитието на икономиката, на здравно-социалната, комунално-битовата и културнопросветната дейност на своята територия. (2) Те осъществяват дейността си чрез правилното съчетаване на общодържавните и местните интереси, на отрасловото и териториалното планиране за комплексното развитие на съответната административно-териториална единица. (3) Народните съвети изработват и приемат свой план за обществено-икономическо развитие и бюджет в съответствие с единния държавен план за обществено-икономическо развитие и държавния бюджет и организират и контролират тяхното изпълнение. (4) В пределите на своята компетентност те ръководят, координират и контролират дейността на стопанските организации, както и на учрежденията, намиращи се на тяхната територия. (5) В пределите на своята компетентност народните съвети се грижат за спазване на обществения ред и на законността и защита правата на гражданите, за опазване на социалистическата собственост и укрепване отбранителната способност на страната. Член 115 Народните съвети приемат решения, наредби, правилници и инструкции. Член 116 Окръжните народни съвети се свикват на сесии не по-малко от четири пъти годишно, а общинските и районните в градовете - не по-малко от шест пъти. Член 117 При решаване на по-важни въпроси от своята компетентност, засягащи интересите на населението от съответната административно-териториална единица и отделното населено място, народните съвети могат да вземат решение за допитване до народа, включително и за референдум. Член 118 (1) Народните съвети избират и освобождават изпълнителни комитети, създават постоянни и временни комисии и специализирани органи. (2) Изпълнителният комитет е изпълнително-разпоредителен орган на народния съвет и се избира из състава на съветниците. (3) Съветът на комисиите се избира и освобождава от народния съвет. Член 119 Изпълнително-разпоредителни органи в окръзите и общините извън системата на народните съвети могат да се създават само със закон. Член 120 В своята дейност народните съвети се опират на инициативата и широкото участие населението, работят в тясно взаимодействие с политическите, професионалните и другите обществени организации. Член 121 Най-малко един път в годината по начин и ред, определен в закона, народните съвети дават отчет за дейността си пред избирателите. Член 122 Народните съвети ръководят и контролират дейността на своите органи и отменят техните противозаконни и неправилни актове и действия. Член 123 По-горестоящите народни съвети ръководят и контролират дейността на по-долустоящите народни съвети. Член 124 (1) По-горестоящите народни съвети могат да отменят противозаконните или неправилните актове и действия на по-долустоящите народни съвети. (2) Изпълнителните комитети на по-горестоящите народни съвети могат да спират изпълнението на противозаконните или неправилните актове и действия на по-долустоящите народни съвети, както и да отменят противозаконните или неправилните актове и действия на изпълнителните комитети на същите народни съвети. (3) Органът, който е спрял противозаконен или неправилен акт или действие на народния съвет, го отнася за отменяване в съответния по-горестоящ орган на държавната власт. (4) Спорове, възникнали между министри и ръководители на други ведомства и изпълнителни комитети на окръжни народни съвети, се решават от Министерския съвет. Глава VIII СЪД И ПРОКУРАТУРА Член 125 (1) Съдилищата осъществяват правосъдието в Народна република България. Те защитават установения от Конституцията обществен и държавен строй, социалистическата собственост, живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както правата и законните интереси на социалистическите организации. (2) Съдилищата укрепват социалистическата законност и съдействуват за прекратяване на престъпления и други правонарушения, възпитават гражданите в дух на преданност към родината и делото на социализма, на съзнателно изпълнение на законите и на трудова дисциплина. (3) В пределите на закона съдилищата осъществяват съдебен надзор върху актовете на административните органи и особените юрисдикции. Член 126 (1) В Народна република България има Върховен съд, окръжни съдилища, районни съдилища и военни съдилища. (2) За определени видове дела могат да се създават със закон и други правораздавателни органи. (3) Извънредни съдилища не се допускат. Член 127 (1) В правосъдието участвуват съдебни заседатели, освен когато в закона е предвидено друго. (2) При разглеждане на делата съдебните заседатели имат еднакви права със съдиите. Член 128 Съдиите и съдебните заседатели са изборни. Те могат да бъдат отзовани и преди срока, за който са избрани. Член 129 (1) При осъществяване на своите функции съдиите и съдебните заседатели са независими и се подчиняват само на закона. (2) Решенията и присъдите се издават в името на народа. Член 130 Съдилищата прилагат закона точно и еднакво спрямо всички граждани и юридически лица. Член 131 Устройството на съдилищата, подведомствеността и подсъдността, редът за определяне районите на съдилищата, производството за разглеждане на делата, условията, редът и срокът за избиране, отчитане и отзоваване на съдиите и съдебните заседатели се уреждат със закон. Член 132 (1) Върховният съд е най-висш съдебен орган и се избира за срок от пет години. Той осъществява върховен съдебен надзор върху дейността на всички съдилища и осигурява точното и еднакво приложение на законите от тях. (2) Върховният съд осъществява съдебен надзор и върху дейността на особените юрисдикции, ако в закона не предвидено друго. (3) Върховният съд отговаря и отчита своята дейност пред Народното събрание, а между сесиите - пред Държавния съвет. Член 133 (1) Надзорът за точното и еднаквото изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите се осъществява от главния прокурор. (2) Прокуратурата защитава правата и законните интереси на гражданите. Тя организира и води борба против престъпленията и други правонарушения, както взема мерки за тяхното предотвратяване и привлича извършителите на престъпления към отговорност. (3) Прокуратурата е длъжна да бди особено за предаване на съд и наказване извършителите на престъпления, които увреждат независимостта и суверинитета на Народна република България, както и нейните политически и стопански интереси. (4) Прокуратурата взема мерки за отменяване на протвозаконните актове и за възстановяване на нарушените права. Член 134 (1) Главният прокурор се избира за срок от пет години. Той може да бъде отзовани преди изтичането на този срок. (2) Останалите прокурори се назначават и уволняват от главния прокурор и са подчинени на него. (3) Главният прокурор е отговорен пред Народното събрание и отчита дейността на прокуратурата пред него, а между сесиите - пред Държавния съвет. Член 135 (1) При изпълнение на длъжността си прокурорите са независими и действуват само въз основа на закона. (2) Организацията на прокуратурата и редът за осъществяване на нейната дейност се уреждат със закон. Член 136 (1) Престъпленията и наказанията за тях се установяват само със закон. (2) Законът, който установява наказуемостта на деянието или повишава наказателната отговорност, няма обратна сила. (3) Наказанията са лични и съответни на престъпленията. (4) Наказания за престъпления могат да се налагат само от установените съдилища. Член 137 (1) В производството на делата се осигурява разкриването на обективната истина. (2) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго. Член 138 (1) При осъществяване на правосъдието гражданите имат право на защита. (2) Обвиняемият има право на защита. Глава IX ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, СТОЛИЦА Член 139 Гербът на Народна република България е кръгъл, в средата на небесносин фон е изобразен изправен лъв на зъбчато колело. Фонът е обграден от двете страни с житни класове, обвити по средата с национална трицветна лента; над лъва е изобразена червена петолъчна звезда, а отдолу, където се преплитат класовете, на червена лента са написани със златен цвят годините на основаването на българската държава и на победата на социалистическата революция в България. Член 140 На държавния печат е изобразен държавният герб. Около него има надпис „Народна република България“, а в долната част - „Държавен печат“. Член 141 Знамето на Народна република България е трицветно - бяло, зелено и червено, поставени водоравно. На левия горен ъгъл на бялото поле е изобразен държавният герб. Член 142 Столица на Народна република България е град София. Глава Х СЪЗДАВАНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА Член 143 (1) Приемането на нова Конституция и изменението на действуващата Конституция става по предложение на Държавния съвет, правителството или най-малко на една четвърт от народните представители. (2) Проектът за нова Конституция и законопроектът за изменяване на действуващата Конституция се поставят на дневен ред не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след тяхното постъпване в Народното събрание. (3) Те са приети, ако за тях са гласували две трети от всички народни представители. (4) Новата Конституция и законът за изменяване на действуващата Конституция влизат в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник“. Преходна разпоредба Президиумът на Пето Народно събрание осъществява правомощията на Държавния съвет по избирането на Държавен съвет от следващото Народно събрание. Настоящата Конституция на Народна република България е приета чрез всенародно гласуване - референдум - на 16 май 1971 г. и е провъзгласена от Пето Народно събрание на шестнадесетата му сесия в тържествено заседание, състояло се на 18 май 1971 г. Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление. (2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Чл. 2. (1) Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания. (2) Териториалната цялост на Република България е неприкосновена. Чл. 3. Официалният език в републиката е българският. Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната. (2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество. (3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз. Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да и противоречат. (2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. (3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му. (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.