МЕТОДИКА за изчисляване коефициента на изменението на добавената стойност на един зает I (ДВ бр. 54 от 2007)

МЕТОДИКА за изчисляване коефициента на изменението на добавената стойност на един зает I (ДВ бр. 54 от 2007) (Обн. ДВ бр. 54/2007) МЕТОДИКА за изчисляване коефициента на изменението на добавената стойност на един зает I. Общи положения С тази методика се определят обхватът, особеностите и начините за изчисляване коефициента на изменение на добавената стойност на един зает през отделните тримесечия на 2007 г., в рамките на периодите, дефинирани съгласно чл. 1, ал. 4, 5 и чл. 13, ал. 2 от приетата с Постановление № 111 от 15 май 2007 г. на Министерския съвет Наредба за образуване на средствата за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие през 2007 г. II. Методически подход 1. Методическият подход е съгласуван със заложените в наредбата регламенти за пазарно поведение на работодателите в търговските дружества, свързани с изискването за изменение на средствата за работна заплата в съответствие с реалното изменение на добавената стойност на един зает. Методиката указва практическите процедури за изчисляване на показателите, от които добавената стойност се получава като резултативна величина. Преизчисляването на добавената стойност през отчетния период в съпоставими цени следва презумпцията за еднопосочно, съответстващо изменение на цените на произведените продукти и услуги с цените на вложените в производството суровини, материали и външни услуги. В случаи на несъответствие между поведението на цените на произвежданите и реализирани на пазара продукти и услуги и цените на вложените суровини, материали и външни услуги се предлага възможност за прилагане на метода на двойно дефлиране на добавената стойност. Съгласно този метод добавената стойност в съпоставими цени е резултативна величина от независимо изчислените в съпоставими цени брутна продукция и междинно потребление—виж т. 3.6.2 от методиката. В § 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби на наредбата показателят “добавена стойност” се изчислява като разлика между брутната продукция по базисни цени и направените за производството междинни разходи по покупни цени. Изчисляването на тези показатели се основава на данни за реализирани (фактурирани) стопански операции, свързани с производствената дейност на предприятия, дружества и техните поделения през всяко от тримесечията на съответния базисен и отчетен период. Съгласуването и съпоставимостта на данните за производствената дейност по отношение на определените периоди е от съществено значение за правилното изчисляване на коефициента на изменение на добавената стойност на един зает. Всяка счетоводна корекция, свързана с операции, осъществени през тримесечията на базисния и отчетния период, следва да бъде отразена в периода—тримесечието, когато тези операции са реализирани. 2. В методиката се използват следните понятия: 2.1. Отчетен период—включва отчетното и предходните три тримесечия—чл. 1, ал. 4 и чл. 13, ал. 2 от наредбата. 2.2. Базисен период—включва четирите тримесечия, предхождащи отчетното тримесечие—чл. 1, ал. 5 и чл. 13, ал. 2 от наредбата. 2.3. Сравнима продукция—един и същ асортимент от продукцията или една и съща услуга, продавани през отчетния и базисния период. 2.4. Несравнима продукция—продукция, която не е продавана през базисния период и за нея търговското дружество (предприятие) не разполага с информация за изчисляване на произведената продукция по съпоставими цени. 2.5. Приходи от продажби—установяват се приходите от продажби, посочени в отчета за приходите и разходите, намалени с приходите от продажби на дълготрайни материални и нематериални активи и материали. В търговските дружества с продължителен цикъл на производство в приходите от продажби се включват и авансово получените суми, които не участват при формиране на нетния размер на приходите от продажби в отчета за приходите и разходите. В обема на приходите се включват и сумите от продажбите в столове, бюфети, магазини и други търговски обекти на предприятието. 2.6. Произведена брутна продукция по базисни цени—измерва действителното производство на продукти и услуги, остойностени по цени преди начисляване на данъци върху продуктите, включващи субсидиите върху продуктите. Изчислява се като сума от: нетните приходи от продажби (т. 2.5 от методиката), намалени с отчетната стойност на продадените стоки; стойността на дълготрайните активи, придобити по стопански начин (капитализираната продукция); други приходи; изменението (плюс/минус) на запасите от готова продукция и незавършеното производство; приходите от финансирания, свързани със субсидиране цената на продукти и услуги (т. 2.7 от методиката). Произведената продукция се изчислява по следния начин: + Приходи от продажби, общо —Приходи от продажби на дълготрайни материални и нематериални активи и материали —Отчетна стойност на продадените стоки + Разходи за придобиване и ликвидация на дълготрайни активи по стопански начин + Други приходи +/—Изменение на запасите от готова продукция +/—Изменение на незавършеното производство + Субсидии върху продуктите и услугите 2.6.1. Приходите, класифицирани като финансови или извънредни приходи, не се включват в стойността на продукцията. БРОЙ 54 2.6.2. Изменението на запасите от готова продукция като елемент на брутната продукция се изчислява на база средни продажни цени през отчетния период. 2.6.3. Стойностният обем на незавършеното производство в края на отчетния период включва и разходите за труд съгласно действащите през периода трудови договори на наетия персонал—т.е. преди да бъде приложена наредбата за регулиране на средствата за работна заплата. Такава е и процедурата по отношение на разходите за придобиване на ДМА по стопански начин. 2.7. Субсидии върху продуктите и услугите са субсидии, изплащани на единица произведена стока или услуга. Субсидията може да бъде с определен паричен размер на единица количество стока или услуга, а също и като определен процент от цената на единица стока или услуга. Субсидията може да се изчисли като разлика между определена производствена цена и пазарната цена, фактически заплащана от купувача. 2.7.1. За субсидии върху продуктите се приемат: субсидии, свързани със загуби на държавни и общински търговски организации, чиято функция е закупуването на продукти от местни производители и след това продажбата им на по-ниски цени на резиденти или на нерезиденти в резултат от определена държавна икономическа и социална политика; субсидии за обществени корпорации за компенсиране на постоянни загуби, каквито биват понасяни в производствените дейности на тези корпорации в резултат на определянето на цени, които са по-ниски от средната стойност на продукцията им при провеждането на определена държавна икономическа и социална политика; преки субсидии върху износа, изплащани пряко на местните производители, когато стоките напускат икономическата територия или услугите се предоставят на нерезиденти. 2.7.2. Не се отчитат като субсидии върху продуктите: субсидии върху нарастване на средствата за работна заплата; субсидии за намаляване на замърсяването и опазването на околната среда, предназначени да покрият някои или всички разходи по допълнително преработване, предприето за намаляване или елиминиране на изпускането на замърсители на околната среда; инвестиционни субсидии, трансфери от страна на държавното управление към нефинансови корпорации за покриване на загуби, акумулирани за няколко финансови години, или загуби по причина на фактори извън контрола на предприятието; анулирането на дългове, които производствените единици са натрупали към държавата (произтичащи например от заеми, отпуснати от държавна институция на нефинансово предприятие, което е натрупало търговски загуби за няколко финансови години). 2.7.3. Финансиранията, свързани с преотстъпени от страна на държавата данъчни и други задължения на нефинансовите предприятия (например: данък печалба и дивиденти), използвани за инвестиционни разходи, се третират като субсидии върху производствената дейност, а не като субсидии върху цената на произвеждания продукт. В този смисъл тези суми не следва да са част от стойността на произвежданата продукция. ВЕСТНИК СТР . 133 2.8. Междинно потребление—състои се от стойността (по цени на купувач) на продуктите и услугите, потребени в процеса на производство, без потреблението на основен капитал (начислените амортизации). Изчислява се като сума от разходите за материали, разходите за външни услуги (коригирани с разходите за социални застраховки) и част от другите разходи. 2.8.1. Социални застраховки са разходи на предприятието за застраховки в полза на наетия персонал. Такива могат да бъдат застраховки “Живот”, други разходи по общо застраховане, които се третират като допълнителна компенсация на наетия персонал. 2.8.2. Статията “Други разходи” като елемент на междинното потребление включва разходите за командировки (без плащанията за дневни), за обучение и квалификация на персонала, за представителни цели. 2.8.3. Дневните плащания в състава на разходите за командировки са допълнителен доход за командирования и следва да се третират като елемент на добавената стойност. За дружествата от строително-монтажната индустрия, транспорт, търговия, определени видове бизнес услуги отделянето на дневните разходи е от съществено значение при изчисляването на показателите “Междинно потребление” и “Добавена стойност”. 2.8.4. Разходите за данъци по ЗКПО не се третират като текущи производствени разходи и са елемент на добавената стойност. 2.8.5. Провизиите на трудносъбираеми вземания следва да се изключат от показателя “Междинно потребление”. 2.8.6. При изчисляването на междинното потребление от състава на другите разходи следва да се изключат коригиращите счетоводни операции относно: обезценка на дълготрайни активи, обезценка на обездвижени повече от година материални запаси, обезценка на вземанията, разходи за въвеждане в данъчна ставка на временни данъчни разлики, отписани ДМА, отписани вземания. 2.9. Брутната добавена стойност по базисни цени се определя като разлика между стойността на брутната продукция по базисни цени (включваща субсидиите върху продуктите и преди начисляването на данъци върху продуктите) и междинното потребление, оценено по цени на купувач. 2.10. Средносписъчен брой на наетия персонал— за всеки отчетен период съгласно чл. 1, ал. 4 и 5 и чл. 13, ал. 2 от наредбата средносписъчният брой се изчислява като средна аритметична непретеглена величина от средносписъчния брой за всеки месец от периода, т. е. за периодите съгласно чл. 1, ал. 4 и 5 сумата от средносписъчния брой за всеки месец се раздели на 3. Средносписъчният брой на наетите по трудово правоотношение за месец се изчислява след сумирането на списъчния брой на персонала, преизчислен на база пълна заетост (виж раздел III, т. 6) за всеки календарен ден от месеца (включително празнични и почивни дни), като полученият брой се раздели на броя календарни дни през месеца. Списъчният брой на персонала през почивните и празничните дни се приема за равен на списъчния брой през последния работен ден. Съгласно чл. 6, ал. 1 и чл. 12 от наредбата в състава на средноспи- СТР . 134 съчния брой на персонала не се включват лицата в отпуск по майчинство, лицата на работа в чужбина, лицата, работещи по трудови договори по чл. 68, ал. 2 КТ, лицата, наети по програми за общополезни дейности и за предоставяне на социални услуги по Националната програма “От социални помощи към заетост”. 3. Изчислителни процедури 3.1. Изчисляването на произведената продукция за отчетния период по съпоставими цени се извършва пряко или като се използват “дефлатори” (индекси), измерващи степента на изменение на цените спрямо базисния период. 3.2. Търговските дружества, които през отчетния период са продавали сравнима продукция (по смисъла на т. 2.3 на методиката), преизчисляват обема на продукцията в съпоставими цени пряко, като използват средните цени на продадените продукция, стоки и услуги през базисния период. Изчисляването се извършва по следната формула: П съп. = ЦоЧК 1 , (1) където: П съп. е произведената продукция по съпоставими цени на базисния период; Цо — средногодишната цена за единица продукция, стока или услуга за базисния период; К1 — количеството на произведените продукция, стоки или услуги през отчетния период. 3.3. Когато не може да се осигури сравнимост на цялата съвкупност от произведената продукция, се определя набор (“кошница”) от продукция, стоки и услуги за изчисляване индекс на цените (дефлатор). За тази цел в “кошницата” се включват последователно стоките и услугите с най-голям стойностен обем на реализация, докато се покрият най-малко 70 на сто от постъпленията през отчетния период. Включените в “кошницата” продукция, стоки и услуги трябва да са продавани през базисния период. Ако няма достатъчно сравнима продукция, за изчисляването на дефлатор може да се използват промените в цените на включените в себестойността суровини и материали. За тази цел в “кошницата” се включват последователно суровини и материали с най-голям обем на използване в производството, докато се покрият най-малко 70 на сто от стойността им през отчетния период. В тези случаи дефлаторът се установява по следната формула: К1 Ц 1 Дефлатор = ––––– , К1 Цо (2) където: К1 са количествата на продадените през отчетния период отделни видове продукция, стоки и услуги, включени в “кошницата”; — продажните цени през отчетния период Ц1 на отделните видове продукция, стоки и услуги, включени в “кошницата”; Цо — средните продажни цени на отделните видове продукция, стоки и услуги за базисния период; К1 Ц 1 е обемът на продажбите през отчетния период по текущи цени; ВЕСТНИК БРОЙ 54 К 1 Ц о — обемът на продажбите през отчетния период по съпоставими цени за базисния период. Произведената продукция през отчетния период по съпоставими цени се определя по следната формула: П тек. П съп. = –––––– , (3) Дефлатор където: П съп. е произведената продукция по съпоставими цени на базисния период; П тек. — произведената продукция по текущи цени, изчислена по алгоритъма, даден в т. 2.6. 3.4. При несравнима продукция по смисъла на т. 2.4 от методиката за дефлатори се използват индекси на цените на производител по групи на Националната класификация на икономическите дейности (НКИД), изчислени от Националния статистически институт. Индексите за цените на производител (ИЦП) се получават от съответното териториално статистическо бюро. П тек. П съп. = ––––– Ч 100, (4) ИПЦ ИЦП е индексът на цени на производител за съответната група от НКИД. 3.5. Търговски дружества, извършващи услуги, ако не могат да установят продукцията си по съпоставими цени за дефлатор, ползват индексите на потребителските цени на отделните видове услуги, публикувани от Националния статистически институт в месечния бюлетин “Статистически известия”. Определянето на продукцията по съпоставими цени в тези случаи се извършва по следната формула: П тек. П съп. = ––––– Ч 100, (5) ИПЦ ИПЦ е индексът на потребителските цени за съответния вид услуга. 3.6. Процентното изменение на добавената стойност на един зает се изчислява съгласно формулата от § 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби на наредбата. И доб . ст. ДС/зает% изм. = ( ––––– Ч 100 ) —100. (6) И заети 3.6.1. Брутната добавена стойност през отчетния период в съпоставими цени се получава, като преизчислената в съпоставими цени брутна продукция през отчетния период се умножи с относителния дял на добавената стойност в брутната продукция през отчетния период, изчислен от текущи цени. Следва се предположението за еднакво изменение на цените на продукцията и вложените в производството суровини, материали и услуги. ДС тек. ДС 1съп. = П съп. Ч ––––– , П тек. (7) където: ДС 1съп. е добавената стойност през отчетния период по съпоставими цени от базисния период; ДС тек. —добавената стойност през отчетния период по текущи цени на отчетния период. БРОЙ 54 3.6.2. При несъответствие между поведението на цените на произвежданите и реализирани на пазара продукти и услуги и цените на вложените в производствения процес суровини, материали и външни услуги за изчисляването на добавената стойност в съпоставими цени е възможно прилагането на метода на двойно дефлиране. Съгласно този метод добавената стойност в съпоставими цени е резултативна величина от независимо изчислените в съпоставими цени брутна продукция и междинно потребление. Прилага се следната обща формула: ДС 1сц = БП 1сц —МП 1сц , (8) където: ДС 1сц е добавената стойност през отчетния период по средни цени на базисния период; БП 1сц —брутната продукция през отчетния период по средни цени на базисния период, изчислена съгласно т. 3.1, 3.2 или 3.3 от методиката; МП 1сц —междинното потребление през отчетния период по средни цени на базисния период. 3.6.2.1. Междинното потребление през отчетния период се изчислява по съпоставими цени от базисния период чрез директно дефлиране—т.е. чрез използването на независим дефлатор въз основа на следната формула: МП 1сц = МП 1тц /(дефлаторМП) , (9) МП 1тц е междинното потребление през отчетния период по текущи цени. 3.6.2.2. Дефлаторът на междинното потребление се изчислява от определен набор “кошница” от суровини, материали и външни услуги. В “кошницата” се включват последователно суровини, материали и услуги с най-голям относителен дял в производствените разходи, докато се покрият поне 70 на сто от разходите през отчетния период. За целите на индексирането включените в “кошницата” видове производствени разходи трябва да са били закупувани през базисния период. Дефлаторът на междинното потребление се изчислява по следната формула: ДефлаторМП = (Кi1 Ч Цi1)/ [(Кi1 Ч Цi1)/(Цi1/Цi0)], (10) където: (Кi1 Ч Цi1) е стойностният обем на разходите за суровини, материали и външни услуги през отчетния период—не по-малко от 70 на сто от общите разходи за междинно потребление; Кi1 Ч Цi1 —стойностният обем на разход от вид “i” през отчетния период, включен в “кошницата” от суровини, материали и външни услуги за изчисляване на общ дефлатор на междинното потребление; Цi1/Цi0 —индексът на цени през отчетния период “1” спрямо базисния период “0” за всеки вид разход “i”, включен в “кошницата” от суровини, материали и външни услуги за изчисляване на общ дефлатор на междинното потребление. 3.6.3. Индексът на физически обем на добавената стойност се изчислява въз основа на следната формула: ДС 1съп. —ДС 0тек. И доб. ст. = 1+ –––––––––– , аbs (ДС 0тек.) (11) ВЕСТНИК където: ДС 0тек. СТР . 135 е добавената стойност през базисния период по текущи цени; аbs (ДС 0тек.) — абсолютният размер на добавената стойност през базисния период по текущи цени. 3.6.4. Индексът на заетите се изчислява като съотношение между средносписъчния брой на персонала през отчетния период и средносписъчния брой на персонала през базисния период. Данните за средносписъчния състав на персонала през базисния и отчетния период следва да се приемат като цели числа при изчисляване индекса на изменение на заетите. III. Особености при прилагане на методиката 4. Търговските дружества с повече дейности преизчисляват обема на произведената продукция за всяка дейност поотделно пряко или чрез дефлатор. Общата стойност на произведената продукция в съпоставими цени се получава като сума от обемите в съпоставими цени на отделните дейности. В средносписъчния брой лица се включват наетите във всички дейности. 5. Търговски дружества, които работят на ишлеме със суровини и материали на клиенти, използват в зависимост от конкретния случай формули (1) или от (2) до (5), като цените се формират от стойността на услугата за единица продукция. При несравнима продукция преизчисляват продукцията си в съпоставими цени с дефлатор—индекса на цени на производител, изчислен от НСИ. 6. Преизчисляване на база пълна (целодневна) заетост се налага в случаите, когато трудовият договор регламентира споразумение за работа за част от законоустановеното работно време (чл. 138 КТ). За да се преизчисли на база пълна заетост, списъчният брой на наетите на непълно работно време се умножава с коригиращ коефициент, изразяващ отношението между регламентираното по договор непълно работно време и законоустановеното работно време съгласно чл. 136 и 137 КТ. IV. Особености в някои отрасли и дейности 7. Търговските дружества от строителството преизчисляват продукцията си в съпоставими цени чрез дефлатор по формули от (2) до (4). Дефлаторът се изчислява въз основа на изменението на цените на материалите, включени в себестойността, или ползват дефлатор—индекса на цени на производител, изчислен от НСИ. 8. Търговските дружества от отрасъл “Търговия на едро и на дребно” и “Хотелиерско стопанство”, както и дейностите “Проектантски и геологопроучвателни работи” и предприятията от транспорта само с “Други експлоатационни дейности”, ако не могат да изчислят собствен дефлатор, ползват за дефлатор индекса на потребителските цени от Националния статистически институт. 9. Изчисляването на дефлатора в транспортните дейности се извършва, като за количества се използват тон/км и пътник/км. V. Заключителни разпоредби 1. Тази методика се издава в изпълнение на чл. 2 от Постановление № 111 на Министерския съвет от 15 май 2007 г. (ДВ, бр. 40 от 2007 г.). 2. Указания по прилагането на Методиката за изчисляване коефициента на изменението на добавената стойност на един зает дава председателят на Националния статистически институт. За председател: М. Зинал СТР . 136 БРОЙ 54 Методика за изчисляване коефициента на изменението на добавената стойност на един зает—2006 г., изчислителни процедури за прилагане на метода на двойно дефлиране на добавената стойност 2005 г. Показатели 2006 г. Периоди Q1—Q1 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 базисен отчетен 1 2 3 4 5 6=1+2+3+4 7=2+3+4+5 12500 130 18500 100 25000 600 12000 400 15000 200 68000 1230 70500 1300 800 50 500 180 1300 300 500 150 800 320 3100 680 3100 950 Отчетна стойност на продадените стоки Разходи за придобиване 100 80 900 500 150 1580 1630 и ликвидация на ДМНА* 5 Изменение на запасите 5а готова продукция 50 -70 80 10 0 50 40 140 120 10 20 -40 30 130 80 110 90 210 90 290 210 -150 -50 20 60 50 -120 80 0 0 1 Нетни приходи от продажби 1а на стоки 1b 2 3 4 5b 6 на ДМА, НМА и материали Други приходи незавършено производство Субсидии върху продуктите А Брутна продукция (1-1b+2-3+4+5+6) 11630 18110 23280 11180 14530 64200 67100 2 4500 3600 7000 6500 4900 21600 22000 3 Разходи за външни услуги 1700 3а Разходи за социални застраховки 1400 1500 1700 2400 6300 7000 0 0 30 60 80 40 40 210 220 6230 5060 8580 8240 7340 28110 29220 5400 13050 14700 2940 4 Разходи за материали Други разходи В Междинно потребление (2+3-3а+4) С Добавена стойност (А—В) 7190 36090 37880 D Индекс на цените на продукцията—отчетен спрямо базисен период 1,000 1,015 Е Дефлатор на междинното потребление—отчетен спрямо базисен период 1,000 1,055 F Брутна продукция през отчетния период по съпоставими цени от базисния период—(А,k7)/(D,k7) 66108 G Междинно потребление през отчетния период по съпоставими цени от базисния период—(В,k7)/(Е,k7) 27697 Н Добавена стойност през отчетния период по съпоставими цени от базисния период—(F,k7)—(G,k7) 38412 I Индекс на физически обем на добавената стойност през отчетния спрямо базисния период—% (Н,k7)/(С,k6)*100 J Средносписъчен брой на наетия персонал 4876 4486 4415 4399 Jа Индекс на изменение на персонала—% (G,k7)/(G,k6)*100 К Изменение на добавената стойност на един зает—% (I,k7)/(Jа,k7)*100—100 * ДМНА—дълготрайни материални и нематериални активи. 4382 106,4 4544 4421 100,0 97,3 9,407 БРОЙ 54 СТР . 137 Методика за изчисляване коефициента на изменението на добавената стойност на един зает—2007 г., изчислителни процедури 2006 г. Показатели 2007 г. Периоди Q1—Q1 Q1 Q2 Q3 Q4 Q1 базисен отчетен 1 2 3 4 5 6=1+2+3+4 7=2+3+4+5 12500 130 18500 100 25000 600 12000 400 15000 200 68000 1230 70500 1300 800 50 500 180 1300 300 500 150 800 320 3100 680 3100 950 Отчетна стойност на продадените стоки Разходи за придобиване 100 80 900 500 150 1580 1630 и ликвидация на ДМНА* 5 Изменение на запасите 5а готова продукция 50 -70 80 10 0 50 40 140 120 10 20 -40 30 130 80 110 90 210 90 290 210 5b незавършено производство 6 Субсидии върху -150 -50 20 60 50 -120 80 0 0 1 Нетни приходи от продажби 1а на стоки 1b 2 3 4 на ДМА, НМА и материали Други приходи продуктите А Брутна продукция (1-1b+2-3+4+5+6) 11630 18110 23280 11180 14530 64200 67100 2 Разходи за материали 4500 3600 7000 6500 4900 21600 22000 Разходи за външни услуги 3а Разходи за социални 1700 1400 1500 1700 2400 6300 7000 30 60 80 40 40 0 210 0 220 В Междинно потребление (2+3-3а+4) 6230 5060 8580 8240 7340 28110 29220 С Добавена стойност (А—В) 5400 13050 14700 2940 7190 36090 37880 1,000 1,015 3 4 застраховки Други разходи Са Относителен дял на добавената стойност в брутната продукция—% (С,k7)/(А,k7)*100) D Индекс на цените на продукцията—отчетен спрямо базисен период 56,5 Е Добавена стойност по средни цени на базисния период 37320 [(А,k7)/D,k7]*Са/100 F Индекс на физически обем на добавената стойност—% 100+[Е,k7-(С,k6)]/аbs(С,k6)*100 G Средносписъчен брой на наетия персонал 4876 4486 4415 4399 4382 Gа Индекс на изменение на персонала—% (G,k7)/(G,k6)*100 Н Изменение на добавената стойност на един зает—% (F/Gа*100—100) * ДМНА—дълготрайни материални и нематериални активи. 100,0 103,4 4544 4421 100,0 97,3 6,298 СТР . 138 БРОЙ 54 Примерна таблица за изчисляване на независим дефлатор на междинното потребление Видове производствени разходи Отчетен период Базисен период Индекси на цени Стойност през отчетния период по цени от базисния период колицена стойколицена стойчество ност, чество ност, лв. лв. абв 1 разход 1 тона 2 разход 2 тона 3 разход 3 тона 4 разход 4 тона 5 разход 5 тона 6 разход 6 тона 7 разход 7 тона 8 разход 9 лева 9 разход 10 лева 10 разход 11 лева 11 разход 12 х литра 12 разход 13 куб.м 13 разход 14 х литра 14 разход 15 квтч 15 общо разходи 1—14 лева 15а дял в междинното потребление % 16 Междинно потребление: 16а текущи цени лева 16б дефлатор 16в цени на базисен период 16г индекс на физически обем 1 Забележка 2 3 4 5 6 7=5/2 8=3/7 9 80 60 120 50 50 30 50 65 85 35 75 65 75 40 75 55 130 45 45 28 50 60 85 30 70 60 70 45 300 500 400 1200 0,4 0,2 0,25 0,08 5200 5100 4200 3750 3250 2250 2000 1180 500 200 120 100 100 96 310 510 380 1250 0,35 0,15 0,25 0,06 4500 4675 3900 3150 2700 1960 2250 1200 500 150 109 77 95 75 1,083 1,000 1,167 1,071 1,083 1,071 0,889 1,015 1,005 0,955 1,143 1,333 1,000 1,333 4800 5100 3600 3500 3000 2100 2250 1163 498 209 105 75 100 72 Стойностите в к.8 могат директно да се изчислят, като се умножат количествата през отчетния период от к.1 и цените от базисния период от к.5. Предполага се, че тези разходи не могат да се измерят количествено—напр. услуги, за целта е удачно използването на тримесечни индекси на потребителски цени на НСИ за целите на методиката. Стойностите в к.8 могат директно да се изчислят, като се умножат количествата през отчетния период от к.1 и цените от базисния период от к.5. Съгласно методиката общата стойност на видовете междинни разходи през отчетния период следва да покрива поне 70 % от общата стойност на междинното потребление. Изчисление: (р15,к3)/(р15,к7) Изчисление: (р16а,к3)/(р16б,к3) 28046 25340 70,1 66,7 40000 38000 коеф. 1,055 лева 37897 26571 Изчисление: (р16в,к3)/(р16а,к7) коеф. 0,997 32409