МЕТОДИКА за изпитване на херметичност на колективните средства за защита Общи изисквания при изпитване на херметичност

МЕТОДИКА за изпитване на херметичност на колективните средства за защита Общи изисквания при изпитване на херметичност (Обн. ДВ бр. 23/2009) МЕТОДИКА за изпитване на херметичност на колективните средства за защита Общи изисквания при изпитване на херметичност 1. На изпитване на херметичност се подлага цялото съоръжение по външната линия на херметизация и отделните му помещения. 2. Херметичността на съоръжението или отделното помещение се определя от загубите (изтичането) на въздух след създаване на свръхналягане във вътрешния обем. Свръхналягането в изпитваното съоръжение или отделно помещение се създава от съществуващата приточна вентилация или преносими центробежни вентилатори. 3. Нормата за разхода на въздух (загубите) се изчислява и се отразява в протокол, приложен към документацията на колективните средства за защита (КСЗ). Ред за провеждане изпитването на херметичност 4. Работата по откриване и отстраняване на неплътности се провежда в последователни етапи и завършва, когато се открият и отстранят всички неплътности. 5. Най-вероятни места за неплътности са: а) местата на пресичане на железобетонни елементи; б) преградните стени и покривната плоча; в) бетонни шевове и пукнатини; г) местата на преминаване на инженерните комуникации през елементите на строителната конструкция; д) херметичните врати и капаци; е) уплътняването на херметичните клапани (ХК) и клапаните за свръхналягане (КИД). Етапи на изпитване 6. На първия етап на изпитване строителната конструкция се оглежда за наличие на видими неплътности по границата на херметизация. Скритите неплътности в конструкциите, особено в местата на отливане на касите на вратите, капаците и другите закладни детайли, се проверяват чрез почукване с чук с цел откриване на пукнатини и празнини. 7. Качеството на уплътнителните устройства на херметичните врати и капаци се проверява чрез оставена непрекъсната следа върху касата от намазана креда (тебешир) по гумения уплътнител на плоскостта (платното). 8. Не се допуска механическа повреда на гумения уплътнител — некачествено залепване в местата на съединяване на гумения уплътнител, неплътно прилягане на гумения уплътнител към планките на платното. 9. Херметичните клапани и КИД се проверяват на плътност, като се изпитват чрез няколко цикъла на работа при затворено положение. 10. Херметичните устройства на влизането и преминаването на инженерните комуникации се проверяват за неплътности чрез външен оглед. 11. Участъците на топлинните комуникации, преминаващи през линията на херметизация, се подлагат на изпитване на плътност в съответствие с техническите условия на монтаж и преминаване на дадената система. 12. Установените при външен оглед неплътности се отстраняват, както следва: а) пукнатини и празнини в бетона — чрез нагнетяване или запълване с подходящи за целта разтвори; б) в местата на неправилното прилягане на гумения уплътнител на херметичните врати и капаци към касата платното се изправя с едновременно регулиране на ключалката; в) неплътностите на ХК и КИД — чрез настройка и регулиране. 13. При завършване на указаните по-горе работи се провежда фактическа проверка на херметизацията на съоръжението. Проверката се заключава в определяне на фактическите пропуски на въздух с методите на прякото или косвеното измерване. 14. На втория етап се определят фактическите пропуски на въздух по метода на прякото измерване посредством замерване разхода на приточния въздух при постоянна величина на подпора. 15. Преди началото на изпитването всички херметични устройства трябва да са приведени в съответстващо положение, сифоните и хидравличните затвори се запълват с вода. 16. В изпитваното съоръжение с помощта на вентилатор се подава въздух и се създава подпор 98,1 N/кв. м (10 мм воден стълб), контролиран по микроманометър (подпоромера). 17. Подаването на въздух се регулира така, че величината на подпора в изпитвания обект да не се изменя. След установяване на стабилен подпор (98,1 N/кв. м) се провежда измерване на количеството въздух, подаван в съоръжението. 18. Измерването на разхода на въздуха може да се извърши и при друга величина на подпора със следната приведена към подпор 98,1 N/кв. м формула: Z98,1=(98,1 Ч Zф)/Нф куб. м/h, където: Z98,1 е разходът на въздуха (куб. м/h) при подпор 98,1 N/кв. м; Zф — фактическият разход (куб. м/h) на въздуха при изпитването; Нф — фактическият подпор при изпитването (N/ кв. м). 19. Използваните при изпитването микроманометри могат да се поставят вътре и/или вън от КСЗ. 20. При измерване на подпора в съоръжението микроманометърът се свързва с предвидената за целта тръба. 21. При измерване на подпора в отделните помещения за преминаването на тръбата за подпоромера се използват съществуващите тръбопроводи или пробките на вратите. 22. Фактическият разход на въздух се определя като среден разход от три замервания при резултати, неотличаващи се повече от 10 % един от друг. 23. Получените резултати се сравняват със заложените в проекта параметри за херметичност. Ако при проверката на херметичност се установят пропуски на въздух, отговарящи на заложените по проект, съоръжението се счита за херметизирано. 24. Ако проверката на херметичност при този втори етап на изпитване даде отклонения от предвидените по проект пропуски на въздух, се провежда следващ, трети етап на изпитване. 25. На третия етап се използва методът на косвеното измерване. Под метод на косвеното измерване се разбира изчисляване величината на загубите на въздух чрез косвен показател — скоростта на падане на подпора в съоръжението или в изпитваното помещение след прекратяване вкарването на външен въздух. 26. При този метод се измерва времето в секунди, за което се понижава свръхналягането в съоръжението. Всички херметизиращи устройства на изпитваното помещение или цялото съоръжение се поставят в съответстващо положение и с помощта на вентилатор се създава свръхналягане, което се контролира по подпоромера. 27. След създаване на необходимото свръхналягане в обекта се затварят ХК и КИД по притока на въздуха и се изключва вентилаторът. 28. След прекъсване на потока на въздуха се наблюдава спадането на свръхналягането и се засича времето със секундомер. Измерването се прави в два диапазона на свръхналягане: а) първи диапазон: —подпор в началото 784,5 N/кв. м (80 мм воден стълб); —подпор в края 392,2 N/кв. м (40 мм воден стълб); б) втори диапазон: —подпор в началото 196,1 N/кв. м (20 мм воден стълб); —подпор в края 98,1 N/кв. м (10 мм воден стълб). 29. Взема се средната величина от три последователни измервания, и то когато резултатите не се различават един от друг с повече от 10 %. 30. Ако периодите от време за спадане на свръхналягането в двата диапазона се окажат равни, това означава, че в ограждащата конструкция на обекта не съществуват големи пропуски. 31. Бързото падане на свръхналягането в първия диапазон в сравнение с втория диапазон показва наличието на големи пукнатини и отвори, а също така и възможно неплътно затваряне на ХК, КИД, врати и капаци. 32. Възможно е прилагането и на косвения метод, при който се извършва следното: а) затварят се всички ХК, КИД и устройства, свързващи обекта с външната среда, с изключение на ХК на смукателния въздуховод за първи режим на ФВУ; б) вентилаторът се включва на първи режим, докато подпорът в обекта достигне 80—100 мм воден стълб, след което ХК на смукателния въздуховод се затваря и вентилаторът се изключва; в) със секундомер се измерва времето Тф, за което подпорът в обекта намалява от 30 мм до 15 мм воден стълб; подпорът се измерва с микроманометър (подпоромер); г) измереното време се сравнява с времето Т, определено по проект, или ако не е определено, се пресмята по емпиричната формула: Т = 120 Ч V0/F (сек.), където: V 0 е чистият обем на обекта в куб. м; F—площта на обекта в кв. м. Херметизацията на обекта се счита за удовлетворителна, ако измерената стойност Тф е по-малка от пресметнатата Т с не повече от 10 % Тф > 90 %Т. Проверката се извършва трикратно и се взема средноаритметичната стойност на Тф. Ако Тф < 90 %Т, значи, че по ограждащата конструкция на съоръжението има пропуски, които следва да се отстранят. След отстраняването им отново се проверява херметичността в горната последователност. Изпитваното на херметичност съоръжение трябва да се намира в стадий на установен температурен режим. 33. При четвъртия етап се откриват местата на големите пропуски по ограждащата конструкция. Преди започване на изпитването всички херметизиращи устройства на съоръжението (помещението) се привеждат в съответстващо положение. 34. Неплътностите се откриват по слух по шума от излизащия въздух, по отклонението на пламъка на свещ, поднесена към местата, откъдето може да излиза въздух, или по образуването на мехурчета (когато се използва сапунен разтвор) от страна на помещението с по-ниско налягане. Отстраняване на неплътностите 35. Неплътностите се отстраняват: а) при пропуски на въздух през възлите, където са проведени мероприятия за херметизация — чрез допълнително използване на херметизиращи пасти, образуващи въздухонепроницаема корица; б) при пропуски на въздух в местата на закладните части на съединяването на касите със строителната конструкция, а също така при преминаването на инженерните комуникации — чрез нанасяне на допълнителен херметизиращ слой; в) при пропуски на въздух през заваръчните шевове на въздуховодите и тръбопроводите — чрез допълнителна заварка; г) при пропуски на въздух при фланците на тръбопроводите и въздуховодите — чрез затягане на болтовете на фланцовите съединения или чрез подмяната им; д) при пропуски на въздух през салниковите устройства — чрез набиване на допълнителен уплътнител и чрез затягане на салника. 36. След изпълнение на мероприятията за отстраняване на неплътностите съоръжението отново се изпитва на херметичност.