МЕТОДИКА за извършване на оценка на ефективността на разходите, анализ разходи – ползи и оценка на прекомерността на разходите А. Методология за анализ на ефективността на разходите

МЕТОДИКА за извършване на оценка на ефективността на разходите, анализ разходи – ползи и оценка на прекомерността на разходите А. Методология за анализ на ефективността на разходите (АЕР) на програма от мерки (Обн. ДВ бр. 55/2016) МЕТОДИКА за извършване на оценка на ефективността на разходите, анализ разходи – ползи и оценка на прекомерността на разходите А. Методология за анализ на ефективността на разходите (АЕР) на програма от мерки Ме т одолог и я та за ра зрабо т ва не на А ЕР включва три основни стъпки: 1. Определяне на ефекта от прилагане на мерките. 2. Определяне на разходите за предложените мерки. 3. Оценка на ефективността на разходите. А.1. Оп редел яне на ефек та от прилагане на мерките. Извършва се определяне на ефекта от прилагането на основните мерки, изисквани съгласно съществуващото законодателство на Общността и включени в Договора за присъединяване на България към ЕС. За целта се определя ефектът на основните мерки върху всеки един от показателите, по които за даденото водно тяло има отклонение от референтните стойности. Анализът показва дали реализацията на основните мерки ще доведе до достигане на добро състояние на съответното водно тяло и/или до предотвратяване на риска от влошаване на показателите, характеризиращи доброто състояние. В случай че основните мерки се окажат достатъчни, то за съответното тяло не се извършват по-нататъшни анализи за включване на допълнителни мерки. В случай че основните мерки не са достатъчни за постигане на добро състояние на водните тела, то тогава се извършва оценка на възможните комбинации от мерки. За целта се оценява възможността да се постигнат показателите за добро състояние и предотвратяване риска от влошаване чрез набор от основни и допълнителни мерки. Анализът се съсредоточава към избор на мерки, чрез които да се достигнат референтните стойности на показателите, по които не е достигнато добро състояние или има риск от ВЕСТНИК 9 влошаване. Конкретните комбинации почиват на следните принципи:  Задължително включване на основните мерки, предвидени за съответното водно тяло.  Включване на допълнителни мерки, за които се определят прогнозни стойности за влияние върху показателите.  Създаване на комбинации от мерки, чрез които да се достигнат референтните стойности, като се отчита възможната синергия между отделните мерки. За определяне на ефекта от изпълняваните мерки в зависимост от наличните данни се използват следните подходи: • на база реални данни за намалението на количествата на даден замърсител, който е причина за непостигане на добро състояние за водно тяло; • на база емпирични данни от намалението на количеството на даден замърсител в райони, където подобна мярка е била приложена. При липса на данни за прилагане на описаните подходи ефектът на дадена мярка се определя на база експертна оценка. Целта на тази оценка е да се прогнозират прагове на въздействие върху оценяваните параметри. В практически план методологията означава: Идентифициране на всички основни мерки за съответното тяло от нормативни документи, чрез които страната е поела ангажименти с присъединяването си към ЕС – например изпълнение на задълженията по Прилагащата програма за изпълнение на директивата за пречистване на отпадъчните води за агломерации над 2000 екв. ж. Оп редел я не да л и основните мерк и са достатъчни за постигане на добро състояние и/или предотвратяване на риска от влошаване на водното тяло. Ако се установи, че те не са достатъчни, се оценява влиянието на допълнителните мерки, което се извършва на база съществуващи данни или експертни оценки за влиянието на тези мерки върху състоянието на водните тела. Пример: Оценка на влиянието на мярката за подобряване на екологосъобразните практики в земеделието върху показателя замърсяване с фосфор при първия подход се извършва на база оценка на количествата фосфор, попаднали във водното тяло вследствие на използването на торове, съдържащи тази субстанция. При втория подход за определяне на тези параметри на влияние се използват емпирични данни от намалението на замърсяването с фосфор в райони, където подобна мярка е била приложена. При липса на данни тези параметри се определят на база експертна оценка, почиваща на площите отглеждани култури в района, и/ или други фактори, свързани с дадената мярка. При оценката на ефекта на мерките се отчита и възможността за взаимно влияние между две и повече мерки, което може да бъде както положително, така и отрицателно. Пример: За дадено водно тяло е отчетено отклонение от доброто екологично състояние по показателите общ фосфор, общ азот и хлорофил А. За постигане на референтите стойности на два от показателите (общ азот и общ фосфор) има предвидена основна мярка – изграждане на Пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) с третично стъпало, изпълнението на която ще доведе до подобрение и на показателя хлорофил А. В този случай ще са необходими по-малко допълнителни усилия за намаление на еутрофикационните процеси във водното тяло – хлорофил А, които усилия могат да са свързани с провеждане на кампании по зарибяване с бял амур и бял толстолоб. Когато точната оценка на ефекта е невъзможна, се определят минимални и максимални стойности на параметрите на ефекта, т.е. в рамките на даден диапазон. А.2. Определяне на разходите за предложените мерки. Остойностяването на мерките се прави съгласно Националния каталог, който съдържа подробна информация за формиране на цената и за остойностяване на всяка мярка. В случай на информация за конкретен проект (мярка) се използва информацията от наличен предварителен график за изпълнение на мярката и съответно годишно разпределение на средствата (например съществуващо предпроектно проучване за изграждане на ПСОВ). За целите на анализа в оценката се включват следните видове разходи: • Инвестиционни разходи. • Оперативни разходи и разходи за поддръжка. • Административни разходи (за управление, администриране, мониторинг и др.). След определяне на стойността на всяка мярка разходите за нейното изпълнение се разпределят по години в периода, в който следва да бъдат изпълнени. В случай че няма налична информация за разпределение на средствата, то стойността на мярката се разпределя по години в зависимост от размера на разходите, както следва:  За мярка, чиято стойност възлиза на и над 1 000 000 лв., разпределението по години е 20 % от стойността за първата година, 50 % от стойността за втората година и 30 % за третата година.  За мярка, чиято стойност възлиза под 1 000 000 лв., разпределението по години е 60 % от стойността за първата година и 40 % от стойността за втората година. А.3. Оценка на ефективността на разходите. А.3.1. Оценка на ефективността на мерките за постигане на добро състояние на водите от гледна точка на разходите, необходими за тяхното изпълнение. За да се оцени ефективността на разходите, е необходимо всички бъдещи разходи да се приведат към сравними текущи стойности с цел тяхната сравнимост, т.е. да се изчислят дисконтираните разходи. ВЕСТНИК Настоящата стойност на разходите за мерките се изчислява по показаната по-долу формула, като съгласно Ръководството за анализ разходи – ползи на ЕК 1 за програмен период 2014 – 2020 г. се прилага дисконтов фактор от 4 %: PV = 1 . FV, (1+r)n където: PV е настоящата стойност на разходите; FV – бъдещата стойност на разходите; r – дисконтов фактор; n – брой години. Целта на анализа на ефективността е да се намери такава комбинация от мерки, чийто общ ефект е достатъчен за постигането на добро екологично състояние на водното тяло. Изчислява се коефициент на ефективност на разходите (КЕР) за всяка мярка (в случай че изпълнението на една-единствена мярка е достатъчно за постигане на добро състояние) или комбинация от мерки (основна мярка и допълнителни мерки) по следната формула: PV КЕР = ________ , Е където: PV е настоящата стойност на разходите; Е – ефектът, който е постигнат след изпълнението на комбинацията от мерки. Постигнатият ефект „Е“ зависи от предложената за изпълнение комбинация от мерки. Например той може да бъде „Намалено съдържание на азот до 2021 г. с 20 mg/l“, „Намалено съдържание на фосфор до 2021 г. с 10 mg/l“, „Подобрена миграция на рибите с 50 %“, както и кумулативният ефект от тях. Поради разнообразието на възможните ефекти от прилагането на комбинациите от мерки не е възможно да бъде определена универсална мерна единица за променливата „Е“, както и горна и долна граница, в които тя би могла да попадне. Това не представлява ограничение за прилагането на тази методология, тъй като изпълнението на всяка от комбинациите от мерки води до постигане на добро екологично състояние или подобряване в еднаква степен на състоянието на даденото водно тяло и съответно се сравняват променливи с еднакъв знаменател (т.е. фактически се сравнява настоящата стойност на разходите за постигане на ефекта). Коефициентът на ефективност на разходите измерва разходите, необходими за постигане на единица ефект, като колкото по-ниска е стойността му, толкова по-ефективна от гледна точка на разходите е една комбинация от мерки. След като за всяка комбинация от мерки се изчисли КЕР, комбинациите от мерки се ранжират и на тази основа се избират най-ефективната от гледна точка на разходите комбинация от мерки и следващата по ефективност, при която се постигат заложените екологични цели. 1 Guide to Cost-benefit Analysis of Investment Projects, Economic Appraisal Tool for Cohesion Policy 2014-2020 В случай че не е налична достатъчно надеждна информация и не може да се определи точно ефектът на мярката върху водното тяло, за най-ефективна комбинация от мерки се избира тази, която включва: • основни мерки; • всички допълнителни мерки по водни тела, за които се счита по експертна преценка, че в най-голяма степен ще допринесат за постигане на екологичните цели; • мерки, които не могат да бъдат директно съотнесени към дадено водно тяло (например мерки на национално ниво или на ниво район за басейново управление на водите), но за които по експертна оценка се счита, че биха допринесли в значителна степен за поддържане на добро състояние, предотвратяване на влошаването на състоянието на водните тела и/или подобряване на екологичното състояние/потенциал и химичното състояние. А.3.2. Оценка на поносимостта. Целта на оценката на поносимостта е да се определи максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на комбинациите от мерки за постигане на добро състояние на водните тела. А.3.2.1. Определяне на праг на поносимост. Максимални те средст ва, които могат да заделят всяка от четирите групи потребители (домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите) за изпълнение на мерките, се определят на база на определени прагове от доходите и брутната добавена стойност (БДС), дефинирани въз основа на общоприети европейски практики и анализ на предишен опит в България, както следва: 1. Праг на поносимост с включени всички приходи за водни услуги, вкл. за доставка на вода – Използва се в случай, че в програмите от мерки за постигане на екологичните цели са включени мерки за доставка на вода: • за домакинства – прагът за поносимост е 2,5 % от средния месечен доход на домакинство в съответния регион съгласно § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги; • за индустрия, селско стопанство и услуги – прагът на поносимост е 2,5 % от произведената в съответния сектор БДС. 2. Праг на поносимост за мерки без включени приходи за доставка на вода – Използва се в случай, че в програмите от мерки за постигане на екологичните цели не са включени мерки за доставка на вода, които по своята същност не влияят пряко върху състоянието на водните тела. Поради липса на данни за праг на поносимост за мерки без включени приходи за доставка на вода е необходимо да бъдат направени допълнителни изчисления: – изчисляват се общите приходи за водни услуги по налични данни за 5-годишен период и от тях се изваждат приходите за услугата „Обществено водоснабдяване“ (питейно и напояване); ВЕСТНИК 1 – за изчисляване на коефициент на поносимост гореизчислените приходи се отнасят към „разполагаемите“ средства на четирите групи потребители, а именно доходите на домакинствата и БДС за индустрията, селското стопанство и услугите. А.3.2.2. Определяне на максималния размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на комбинациите от мерки за постигане на добро състояние на водните тела. За изчисляване на очакваните приходи от четирите сектора за следващия планов период коефициентите на поносимост се съотнасят към прогнозирания доход на населението и прогнозираната БДС на индустрията, селското стопанство и услугите за същия период. Максималният размер на средствата, които могат да бъдат заделени от всеки сектор за следващия планов период, се получават като произведение от коефициентите на поносимост и: – за домакинствата – прогнозния доход на прогнозираното население на ниво водно тяло/ РБУВ; – за индустрията – прогнозната БДС на сектора на ниво водно тяло/РБУВ; – за селското стопанство – прогнозната БДС на сектора на ниво водно тяло/РБУВ; – за услугите – прогнозната БДС на сектора на ниво водно тяло/РБУВ. А.3.3. Определяне на единно ниво на анализа на ефективността на разходите. При липса на надеждна информация за доходите на населението и БДС на индустрията, селското стопанство и услугите на ниво водно тяло анализът трябва да се приведе до ниво, което е сравнително добре информационно обезпечено. Към настоящия момент това ниво е район за басейново управление на водите. За целта се прилага следният подход: 1. За определяне доходите на домакинствата. Източник на информация за доходите на домакинствата в България (на национално ниво) е наблюдението на домак инск ите бюд жети, извършвано от НСИ на годишна база: – за основа се използват отчетни данни за общия годишен доход на едно домакинство през съответния отчетен период от наблюдението на домакинските бюджети в областите на страната, осъществявано от Националния статистически институт; – разчетните данни за доходите на домакинствата от статистиката на домакинските бюджети в областите, попадащи в съответния район за басейново управление на водите (РБУВ) за съответния отчетен период, се изчисляват като средна претеглена величина от стойностите на показателя за съответните области. На тази основа се изготвя прогноза за доходите на населението, която се базира на темпа, заложен в дългосрочните предвиждания на Националния осигурителен институт за развитието на осигурителния доход. 2. За определяне на БДС за индустрията, селското стопанство и услугите – официална статистическа информация за БДС е налична на ниво район за басейново управление на водите. Възможността за изчисляване на максималния размер на средствата, които могат да бъдат отделени за достигане на добро състояние на водните тела (доходи на населението и БДС на индустрията, селското стопанство и услугите) на ниво РБУВ, предполага привеждане на останалите величини, включени в анализа на поносимостта в съпоставими нива на анализ. За определяне на единно ниво на анализа на ефективността на разходите (в който са избрани възможните мерки/комбинации от мерки за постигане на добро състояние на водните тела) и оценката на поносимостта същите се агрегират на ниво район за басейново управление: 1) всички мерки/комбинации от мерки за водните тела, най-ефективни от гледна точка на разходите, и 2) всички мерки/комбинации от мерки за водните тела, които са втори по ефективност на разходите. Следователно за провеждане на анализа на ниво район за басейново управление на водите се извършва сумиране на стойността на мерките – основни, допълнителни, общо – за постигане на добро екологично състояние на водните тела, попадащи в един РБУВ. В резултат се изготвят два варианта: – първият – съдържа всички най-ефективни мерки/комбинация от мерки за района за басейново управление, а – вторият – обхваща вторите по ефективност мерки/комбинация от мерки за района за басейново управление. За изчисляване на максималния размер на наличните средства се изчислява коефициент на поносимост на ниво район за басейново управление на водите за всеки от четирите сектора за приходите за води. А.3.4. Оценка на финансовата обезпеченост на мерките за постигане на добро състояние на повърхностните и подземните води. Целта на анализа е да се оцени доколко разходите за основни и допълнителни мерки могат да бъдат покрити от средствата, които могат да бъдат заделени от публични източници, оперативни програми и общо от анализираните сектори, на база информация от предходните анализи. Определеният максимален размер на средствата, които могат да заделят четирите сектора (домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите), представлява един от възможните източници на финансови средства за изпълнение на Програмата от мерки към ПУРБ. Към тях следва да се прибавят и средствата, осигурени от различни оперативни програми, като Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС), Оперативна програма „Регионално развитие“ (ОПРР), Програма за развитие на селските райони (ПРСР), програми за трансгранично/транснационално сътрудничество, държавен и общински бюджет, вкл. Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Су­ ВЕСТНИК мата от всички източници представлява общият наличен (реалистичен) размер на финансирането на програмите от мерки в ПУРБ, които се включват като входящ паричен поток при анализ разходи – ползи. Б. Методология за извършване на анализ разходи – ползи. Целта на анализа е да определи коя от двете комбинации от мерки с най-висока ефективност на разходите води до повече социално-икономически ползи и да обоснове изключения от целите на РДВ. Тъй като изключенията са възможни както по линия на удължаване на срока за изпълнение на мерки, целящи постигане на добро състояние – при краен период за изпълнение 2027 г., така и по линия на поставяне на по-малко строги цели – за периода след 2027 г., е необходимо анализът разходи – ползи да бъде извършен за двата периода. Методологията за анализ разходи – ползи се базира на изискванията на Ръководството за анализ разходи – ползи на ЕК, което е ръководен документ за извършването на подобен анализ в страните – членки на ЕС. Същевременно за целите на оценката на мерките не е целесъобразно да се следват всички стъпки от анализа, предвидени от ръководството, тъй като те до голяма степен са ориентирани към оценката на конкретни инвестиционни проекти, а не за оценка на комбинации от мерки в обхвата на документи със стратегически характер, какъвто е ПУРБ. За целта методологията включва следните стъпки: 1. Определяне на инвестиционните и оперативните разходи. 2. Определяне на оперативните приходи. 3. Изчисляване на финансовите показатели на двете комбинации от мерки и ако те не са финансово обезпечени – оценка на възможните изключения. 4. Определяне на социално-икономическите ползи от реализирането на мерките, които са финансово обезпечени. 5. Изчисляване на икономическите показатели на всяка комбинация от мерки и избор на комбинация, която има по-високи ползи за обществото. Б.1. Оп редел я не на и н вес тиц ионните и оперативните разходи. Инвестиционните и оперативните разходи се остойностяват още на етап анализ на ефективността на разходите. Забележки: По отношение на определянето на инвестиционните разходи Ръководството за анализ разходи – ползи на ЕК разглежда още 2 аспекта, както следва: • определяне на остатъчна стойност; • определяне на реинвестиции и разпределението им по години на референтния период. Тези два аспекта са приложими при изготвянето на анализ разходи – ползи за конкретен проект, а не за стратегически документ от ранга на ПУРБ. При определянето на остатъчната стойност е необходима конкретна информация за различните видове активи, влизащи в състава на инвестицията, тъй като за тях се прилагат различни амортизационни норми. За определянето на реинвестициите също е необходима информация за активите, които са с по-къс период на амортизация. При използване на АРП за избор на мерки в документи със стратегически характер се борави с приблизителни стойности на инвестициите за конкретните мерки и не е възможно прецизно остойностяване на конкретните активи, влизащи в състава на всяка мярка. Съгласно Ръководството за анализ разходи – ползи на ЕК оперативните разходи включват разходи за заплати и осигурителни плащания на персонала, режийни разходи (в т.ч. материали, горива, електроенергия, вода и т.н.), разходи за външни услуги и др. Съгласно изискванията на ръководството разходите за амортизация не се включват в оперативните разходи. Този подход е приложим при анализ на конкретен проект. При документи със стратегически характер, какъвто е ПУРБ, се борави с приблизителни стойности на оперативните разходи. Размерът на дисконтираните инвестиционни и оперативни разходи по години на първата и втората комбинация от мерки за всяко водно тяло се вземат от анализа на ефективността на разходите. Б.2. Определяне на оперативните приходи. Съгласно Ръководството за анализ разходи – ползи на ЕК оперативните приходи представляват „средствата, които потребителите заплащат за стоките или услугите, които се осигуряват от новоизградената инфраструктура“. Оперативните приходи се прогнозират като произведение на количеството произведена от проекта за съответната година стока/услуга и съответната цена за единица количество от стоката/услугата. За целта се разработват т.нар. първични прогнози – за количествата стоки/услуги и за цените. При анализ разходи – ползи на конкретен проект е възможно по-прецизно остойностяване на оперативните приходи. При документи със стратегически характер, какъвто е ПУРБ, се борави с приблизителни стойности на оперативните приходи. Например оперативните приходи за услуги, като доставка на вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, могат да се остойностят, като се използват: • прогнозни количества на доставена/отведена/пречистена вода; • прогнозни цени за доставка на вода/отвеждане на отпадъчни води/пречистване на отпадъчни води. Така изчислените приходи от използването на инфраструктурни обекти при първа и втора комбинация от мерки представляват част от общата стойност на входящите парични потоци, които се включват в анализа разходи – ползи (напр. при изграждане на ПСОВ това са оперативни приходи от отвеждане и пречистване на отпадъчни води). Като втори компонент на входящия паричен поток е общият размер на източниците на финансиране – това са максималните средства, които ВЕСТНИК 3 могат да заделят домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите, и средствата, които са осигурени от фондове на ЕС. По същество това са общото национално публично финансиране и безвъзмездната финансова помощ от ЕС. За целите на АРП също е необходимо да бъдат дисконтирани входящите парични потоци, като отново се използва финансова дисконтова норма от 4 % (съгласно изискванията на новото Ръководство на ЕК за анализ разходи – ползи от м. декември 2014 г.). Б.3. Изчисляване на финансовите показатели на двете комбинации от мерки и ако те не са финансово обезпечени – оценка на възможните изключения. Изчислява се показателят финансова нетна настояща стойност на инвестицията (ФННС). Интерпретационната стойност на показателя е следната: • ако стойностите на показателя са положителни – комбинацията от мерки може да се счита за финансово обезпечена за периода 2016 – 2021 г.; • ако стойностите на показателя са отрицателни – не е наличен достатъчно финансов ресурс за изпълнение на комбинацията от мерки за периода 2016 – 2021 г., но въпреки това е необходимо изпълнението на всички основни мерки. Ако и по двете разглеждани комбинации от мерки се попадне в хипотезата на първото условие, за избор на комбинация от мерки за включване в ПУРБ се преминава към следващата стъпка Б.4 (представена по-долу). Ако едната от разглежданите комбинации от мерки е с положителна нетна настояща стойност, а другата – с отрицателна, то се избира тази с положителната стойност на показателя. Аргументите за това са, че и двете комбинации от мерки водят до достигане на добро състояние на водното тяло, но едната не е финансово обезпечена, ето защо се избира тази, която е финансово обезпечена. Ако се попадне в хипотезата на второто условие, се проверяват възможностите за изключения от целите на РДВ: 1. Първоначално се проверява възможността за удължаване на срока поради прекомерни разходи, т.е. дали е възможно да се постигнат целите на Директива 2000/60/ЕС в следващия цикъл на ПУРБ. За целта е необходимо да се направи АРП за периода 2016 – 2027 г., като разходите за допълнителни мерки се включат в периода след 2021 г. (и свързаните с тях оперативни приходи), а средствата от националното публично финансиране и безвъзмездната финансова помощ от ЕС бъдат включени до края на втория цикъл на ПУРБ – 2027 г. Ако анализът покаже, че средствата ще бъдат достатъчни, то се търси удължаване на срока за настоящия период на ПУРБ. 2. В случай че средствата, необходими за изпълнение на мерки за постигане на добро състояние, не са достатъчни и за периода до 2027 г., се търси изключение за по-малко строга цел за даденото водно тяло поради прекомерност на разходите. Б.4. Определяне на социално-икономическите ползи от реализирането на мерките. Ръководството за анализ разходи – ползи на ЕК препоръчва финансовите потоци (вкл. инвестиционни разходи, оперативни разходи и оперативни приходи), които са изчислени на базата на пазарни цени, да бъдат преобразувани чрез използването на конверсионни коефициенти с цел елиминирането на влиянието на пазарните фактори. Това е приложимо в случаите на анализ на конкретен проект. При анализ на комбинации от мерки за целите на стратегически документ, какъвто е ПУРБ, остойностяването на разходите в повечето случаи се извършва на базата на осреднени единични цени и подобни корекции не биха били приложими. В рамките на тази стъпка се взема предвид другото изискване на Ръководството за анализ разходи – ползи на ЕК, свързано с изготвянето на икономическия анализ – определяне, остойностяване и включване в анализа на социалноикономическите ползи от реализирането на мерките. В практиката на остойностяване на икономически ползи съществуват три основни подхода: 1. Концепц и я та за п ределно желание за плащане: Съгласно Ръководството за анализ разходи – ползи за периода 2014 – 2020 г. концепцията за пределно желание за плащане (ЖЗП) се използва широко за оценка на директните ползи на дадена мярка, свързани с използването на продукти или услуги от нейното изпълнение. С показателя „желание за плащане“ се определя максималният брой хора, които биха платили за определен резултат, който е желан за тях. Съществуват различни техники, които емпирично оценяват желанието за плащане, например метод на разкритите предпочитания, метод на заявените предпочитания, метод на пренос на ползи и др. Изборът на метод зависи от природата на ползата и наличността на данни. 2. Пренос на ползи (т.нар. Benefit transfer): Преносът на ползи е подход, който се използва при липса на оценки за желанието за плащане, получени пряко от потребителите на дадена мярка или проект. При този подход за основа се използва изработен сходен проект за остойностяване на ползите за друго водно тяло (дори и в друга държава), като съответните стойности биват коригирани за разглеждания район (например с нивото на брутния вътрешен продукт (БВП) и доходите на населението). 3. Подход на спестените разходи: При липса на оценки за желанието за плащане, получени пряко от потребителите, или невъзможност на пренос на ползи може да се използват и „заместители“ на желанието за плащане. Широко се прилага практиката за изчисляване на спестени разходи на потребителите при използване на същата стока/услуга от различен източник – например спестени разходи за закупуване на минерална вода след изпълнение на мерки за подобряване на качеството на водите, използвани за питейно-битови цели, ВЕСТНИК пропуснати разходи за изграждане и почистване на изгребни ями след изпълнение на мярка за изграждане на канализация и т.н. Ако при изпълнението и на двете комбинации от мерки, предмет на анализ, ще се постигне целта на директивата за добро състояние на водното тяло, в този смисъл ползите от постигането на добро състояние и при двете комбинации са еднакви. Поради тази причина за оценка коя комбинация от мерки води до повече ползи за обществото трябва да се използват страничните ефекти. Например за намаляване на съдържание на фосфор в дадено водно тяло и двете комбинации от мерки може да съдържат мерки за добри земеделски и фермерски практики, но те вероятно ще засягат различен брой земеделски стопанства. Така страничните ползи и при двете мерки могат да се остойностят на база реализирани приходи от продукти, които ще бъдат различни, тъй като обхватът и интензитетът на прилагане на мерките е различен (т.е. засегнатите земеделски стопани са различен брой). Друг пример за страничен ефект е свързан с буферните зони. Основният ефект от буферните зони е намалението на нитратното замърсяване. Допълнително те оказват и положителен ефект върху улавянето на седименти от оттока и върху намаляването на ерозията, което трябва да се разглежда като страничен ефект и да бъде включен в анализа. Определените и остойностени социално-икономическите ползи се включват в анализа, като най-често това става в годината на завършване на мярката, която би довела до тяхното реализиране. Б.4.1. Ползи от постигане на целите на РДВ съгласно приложение № 1. Разходи и ползи на Ръководството № 20 за изключенията от екологичните цели: • Опазване и подобряване на състоянието и биологичното разнообразие на водната екосистема. • Опазване на човешкото здраве при ползване на водите – за питейни цели, за производство на храни и напитки, къпане, консумация на риба и рибни продукти. • По-ниски разходи за ползване на води, например по-ниски разходи за пречистване на води, използвани за питейно-битови цели, в резултат от подобряване качеството на водите. • Подобряване на ефективността на политиките в областта на водите въз основа на спазване на принципа „замърсителят плаща“. • Прилагането на интегриран подход на управление на водите ще способства за максимизирането на икономическите и социалните ползи чрез преустановяване прилагането на временни и фрагментарни мерки на местно ниво. • Подобряване на качеството на живот чрез подобряване възможностите за отдих при използване на води. • Смекчаване на въздействието от промените в климата и наличността на водни ресурси – например управление на търсенето и предлагането на вода, предпазване от наводнения и суши. • Насърчаване на устойчиво използване на водите и създаване на нови работни места, например в екотуризъм, прилагане на екологични технологии, опазване на околната среда. Б.4.2. Ползи от инвестициите в развитието на водната инфраструктура съгласно Ръководството за анализ разходи – ползи на ЕК за 2014 – 2020 г.: 1. Преки ползи: а) Разширено покритие на ВиК услугите: Ползите от разширеното покритие на ВиК услугите (повишено ниво на свързаност) могат да бъдат емпирично остойностени на база на спестените (избегнатите) капиталови разходи и разходи за поддръжка, произтичащи от необходимостта от самостоятелно водоснабдяване, събиране и отвеждане на отпадъчни води. По-конкретно, за проекти, свързани с подобряване на водоснабдяването, спестените (избегнатите) капиталови разходи и разходи за поддръжка, произтичащи от необходимостта от самостоятелно водоснабдяване, могат да бъдат например разходи, свързани с необходимостта от осигуряване на самостоятелно водоснабдяване – водоноски, дребно мащабни инсталации за обезсоляване (само за крайбрежните райони), кладенци или сондажи (особено за напояване) и др. За проекти, свързани с разширяване обхвата на услугата „отвеждане на отпадъчни води“, произтичащите ползи се остойностяват на база на спестените (избегнатите) капиталови разходи и разходи за поддръжка, произтичащи от необходимостта от самостоятелно събиране на отпадъчните води (посредством водоплътни изгребни ями). Пример за изчисляване на разходи за почистване на водоплътни изгребни ями: – Един член на домакинство произвежда около 35 м3 отпадъчни води за една година. – За изчисляване на разходи за почистване на водоплътните изгребни ями, които се почистват с машини, е необходима информация относно обема на ямите. Тъй като такава на този етап не е налична, се прави допускането, че средната цена на почистване на яма е 100 лв. Ако за среден размер на цистерна за почистване се приемат обеми от 10 м3, то тогава една цистерна трябва да чисти отпадъчните води на домакинство за една календарна година N на брой пъти. Коефициентът N се получава при разделяне на общото количество отпадъчни води на домакинство за година на обема на една цистерна. Цената за почистване на ямата за година се получава като резултативна величина от множителите: 1) брой необходими почиствания и 2) единична цена на почистване. – За индивидуални съоръжения за събиране на отпадъчни води, които не се чистят от машини – използването на т.нар. попивни ями не е позволено и е необходимо изграждането на водоплътни изгребни ями, които позволяват чистене с машини. На база на експертна оценка се приема единична цена за изграждане на водоплътна изгребна яма от 25 м3 (достатъчна за нуждите на едно средностатистическо домакинство) в размер 7000 лв. Общият размер на разходите се получава ВЕСТНИК 5 при умножаване на броя на ямите, които е необходимо да бъдат изградени, по единичната цена. Прави се допускането, че ямите имат полезен живот 50 години и съответно общата инвестиционна стойност следва да се раздели на 50, за да се получи стойността на годишните капиталови разходи. След изграждането на водоплътни изгребни ями, които позволяват чистене с машини, е необходимо да бъде приложен горният подход за определяне на разходите, необходими за почистването им. Пример за икономически ползи от изграждане на ПСОВ, Източник: Прединвестиционно проучване за реконструкцията на ГПСОВ – Благоевград Реконструкцията на ГПСОВ – Благоевград, ще доведе до намаляване на концентрацията на азот и фосфор в отпадъчните води. Освен това функционирането на третичното стъпало води до допълнително намаляване на концентрацията на общи неразтворими вещества (НОВ), биохимична потребност от кислород (БПК), химична потребност от кислород (ХПК) и общ органичен въглерод (ООВ), останали след третирането на отпадъчните води през първичното и вторичното стъпало. В резултат на това ще намалее еутрофикацията във водните системи, което ще подобри общото състояние на екосистемите, възстановяване на рибните популации и т.н. За остойностяване на икономическите ползи от подобряване на общото състояние на екосистемите в резултат от изграждането и експлоатацията на третичното стъпало на ПСОВ – Благоевград, е използвана методиката от Доклад „Ползи от изпълнение на екологичните достижения от страните кандидатки“, изготвен за нуждите на Европейската комисия от Консорциум Ecotec2. В разработката е предложен следният алгоритъм за остойностяване на този тип ползи: • Когато състоянието на екосистемите се подобри от „лошо“ до „задоволително“, се приема, че ползата е равна на 0,0078 евро/домакинство/ км/година. • Когато състоянието на екосистемите се подобри от „задоволително“ до „добро“, се приема, че ползата е равна на 0,0029 евро/домакинство/ км/година. И при двата случая ефектите са върху цялото население на страната, изразено в брой домакинства. Анализът на информацията за състоянието на силно модифицираните водни тела в Западнобеломорския район за басейново управление на водите3 показва, че състоянието на р. Струма в участъка ѝ от вливането на р. Джерман до шосейния мост на с. Крупник (този участък е приемник на отпадъчните води на Благоевград) показва „незадоволително“ състояние по химични 2 The Benefits Of Compliance With The Environmental Acquis For The Candidate Countries, DGENV Contract: Environmental Policy In The Applicant Countries And Their Preparations For Accession, Service Contract В7-8110/2000/159960/MAR/Н1, ЕСОТЕС Research & Consulting Limited. 3 Проект „Актуализация на икономическия анализ на водоползването“, изпълнен от Обединение „Икономически анализи 2000/60“ по поръчка на БДЗБР, БДИБР, БДДР и БДЧР, 16.04.2009 – 16.01.2010. показатели (БПК, амониев азот, фосфати, общ фосфор) и „незадоволителен“ биологичен статус. За целите на остойностяването на ползите в цитирания проект е прието, че в резултат от въвеждането на третично пречистване в ГПСОВ – Благоевград, състоянието на посочения участък ще се промени от „лошо“ към „задоволително“, т.е. използван е коефициент от 0,0078 евро. При 3 043 920 домакинства в страната и приблизителна дължина от 21 км на участъка, върху който ще има пряк ефект, годишните ползи от подобряване състоянието на екосистемите могат да се изчислят на: Годишни ползи = 0,0078*3 043 920*21 = 498 594 евро (975 165 лв.) б) Повишена надеждност на водоснабдяването: Тази полза произтича от подобряване на методите за водовземане, разпределение и водоснабдяване. Тя е свързана с ограничаване на инцидентните прекъсвания на водоподаването или премахване на необходимостта на въвеждане на режим на водоподаването. Ползи теот подо бр енат а на деж д но с т на водоснабдяване се остойностяват на база на размера на избегнатите разходи за населението, произтичащи от необходимостта от самостоятелно водоснабдяване (при прекъсване на предоставянето на съответната услуга). Тези разходи включват закупуване и поддръжка на резервоари за събиране на води и електрически уреди за изпомпване на водата, както и разходи за поддръжка и електроенергия. Към разходите, които биват спестени посредством повишаването на надеждността на водоснабдяването, се прибавя и времето, което струва на населението да се информира за евентуални прекъсвания на водоподаването и да се подготви за тях. в) Подобрено качество на питейната вода: Ползите от подобреното качество на водите могат да бъдат остойностени на база на спестените (избегнатите) разходи от страна на населението за закупуване на вода или като спестените от страна на ВиК оператора разходи за предоставяне на вода с високо качество по алтернативен начин. Най-добрата практика от гледна точка на остойностяването на ползите в случая е сценарий, при който необходимостта от закупуване на вода с добро качество от страна на населението е напълно елиминирана вследствие на подобрено качество на доставяната от ВиК операторите питейната вода. Алтернативен подход за остойностяване на ползите от подобреното качество на питейната вода е оценка на разходите за изграждане и поддръжка на (собствени) филтриращи системи. При цялостно подобрение на качеството на питейното водоснабдяване необходимостта от филтриране на водата от страна на населението би била елиминирана, като свързаните с това разходи биха били избегнати. г) Подобрено състояние на повърхностните водоизточници и подобрено качество на услугите, свързани с опазване на екосистемите: Подобрението на състоянието на повърхностните водни тела предполага намаляване на ВЕСТНИК концентрацията на замърсители и/или повишаване на концентрацията на разтворен кислород. То има положителен ефект върху опазването на екосистемите и биоразнообразието. Методите за остойностяване на ползите от подобреното състояние на повърхностните водоизточници зависят от това, дали водното тяло се използва за развлекателни цели или риболов. В случаите, в които бива премахната забрана за къпане, риболов и/или други развлекателни дейности вследствие на осъществяването на мярка за подобряване състоянието на съответното водно тяло, остойностяването на ползите може да се извърши посредством пазарната стойност на концесиите, свързани с предоставянето на развлекателни услуги или възможности за риболов. В случаите, когато водното тяло не е предоставено на концесия, но се използва за развлекателни цели или риболов, на практика на остойностяване подлежи желанието на плащане на населението за съществуването на незамърсено място за отдих. Приложим в случая е методът на трансфер на ползите (benefit transfer approach). При него за основа се използва изработен сходен проект за остойностяване на ползите за друго водно тяло, като съответните стойности биват коригирани за разглеждания район (например с нивото на БВП и доходите на населението). Подходяща за използване е методиката от Доклад „Ползи от изпълнение на екологичните достижения от страните кандидатки“, изготвен за нуждите на Европейската комисия от Консорциум Ecotec (която е използвана при анализа разходи – ползи на ПУРБ 2009 – 2015 г.). В разработката е предложен следният алгоритъм за остойностяване на този тип ползи: Оценката на „облагодетелстваното население“ от подобрено качество на водите за къпане (и на водите, използвани за развлекателни цели) следва да се базира на общия брой на населението (а не на броя туристи или на отделните видове развлекателни дейности). Причините за това са: – Невъзможност да се определи делът на туристите, които използват води за къпане (или участват в други развлекателни дейности, свързани с водите); – Резонното допускане, че съществува търсене на води (за къпане) с подобрено качество от страна на цялото население на страната. Като пример може да бъде дадено изследването на Гоксен (Goksen et al, 2000) за Босфора. То не се фокусира върху някоя конкретна развлекателна дейност, а върху качеството на водите и стойността, която то има за хората. За целите на изследването ползите са изчислени на базата на три комбинации от оценки на съответното желание за плащане (ЖЗП), както следва: а. ЖЗП за „Балтика“: приема се, че за всички държави може да се използва изчисленото за Полша ЖЗП за подобрено качество на водите за къпане (Zylicz et al, 1995). Стойността на показателя е 20 евро/човек/г. (по цени от 1999 г.). Основната причина в случая да се използва тази стойност за всички страни е, че изследването е директно свързано с директивата, касаеща водите за къпане. b. „Смесена“ оценка на ЖЗП: използват се три стойности на показателя, като се обособяват три групи страни на базата на характеристиките на наличните водни ресурси за къпане в тях. За Естония, Латвия, Литва и Полша се използва ЖЗП за „Балтика“ (20 евро/ч./г.); за страните от Централна Европа – България, Чехия, Унгария, Румъния, Словакия и Словения, се използва изчисленото ЖЗП за езерото Балатон (Мурато, 1999 г.) – 22,5 евро/човек/г. (по цени от 1999 г.); за Турция, Кипър и Малта се използва изчисленото ЖЗП за Босфора (Goksen et al, 2000) – 4 евро/ч./г. (по цени от 1999 г.). с. ЖЗП на домакинство за риболов на базата на изследвания за САЩ (Лумис 1996, Ханеман 1991, Олсен 1991, Сандерс 1990). Средната стойност на показателя ЖЗП за риболов, изчислена на базата на тези изследвания, е около 129 евро/ домакинство/година по цени от 1999 г. Следва да се отбележи, че тези изследвания се фокусират единствено върху риболова, а не за водите за къпане като цяло. И трите подхода предоставят количествена оценка на една и съща полза – подобрено качество на водите, използвани за развлекателни цели; те обаче се базират на различни допускания и следва да се разглеждат като анализи на чувствителността. Авторите на цитираното изследване считат, че вариант (b) е по-надежден, тъй като вариант (а) не отчита диференциацията между страните, а при вариант (с) остава неизяснен обхватът на използваните данни за риболов. д) Намаляване на ресурсните разходи (спестени водни количества, които могат да бъдат използвани за други цели): Мерките, насочени към ограничаване на течовете по водоразпределителната мрежа, водят до намаляване на ресурсните разходи и до спестяване на водни количества. С други думи, при ограничаване на течовете по мрежата (респ. загубите на вода) необходимото за целите на водоснабдяването на населението водно количество намалява, т.е. съществено количество вода може да бъде използвано за други цели. На практика ползата се свежда до стойността на спестените от ВиК оператора оперативни разходи вследствие на факта, че същото равнище на водоснабдяване може да бъде постигнато с по-малко водно количество. 2. Непреки ползи: а) Позитивно влияние върху здравето на населението: Позитивното влияние върху здравето, произтичащо от подобреното състояние на водните тела, може да бъде включено в икономическия анализ посредством оценка на икономическата стойност на понижената заболеваемост. Един от възможните подходи е оценка на „болничните разходи“ (cost of illness approach). Този подход съчетава преките и непреките разходи, свързани с лекуването на болести, предизвикани от влошено качество на водата. Преките разходи включват медицинските разходи за лечение на заболяването (например хоспитализация, лекарства, рехабилитация, диагностика и др.), докато непреките разходи включват пропусна­ ВЕСТНИК 7 тите ползи за производството, произтичащи от факта, че даден работник/служител е в отпуск по болест. Преките разходи следва да бъдат изчислени поотделно за всеки конкретен случай. Непреките разходи могат да бъдат изчислени, като продължителността на съответния отпуск по болест (брой работни дни) се умножи по брутната дневна работна заплата. За децата, хората с увреждания и възрастните хора пропуснатите производствени ползи могат да се изчислят на база на продължителността на отпуските, взети от техни близки. б) Промяна в емисиите на парникови газове: Извършваните в рамките на проекта интензивни дейности могат да доведат до увеличение на емисиите (например поради повишена необходимост от извозване на утайки и други отпадъци до съответните депа) или до ограничаване на емисиите в резултат на оптимизиране на системата. Транспортните разходи за извозване се изчисляват на базата на количеството обезводнени утайки и други отпадъци, които следва да бъдат депонирани, и респективно на броя курсове до депото, които следва да бъдат направени. За мерки за рекултивация могат да се включват ползите от намаляване на видимото нарушаване на околната среда, миризмите и преките опасности за здравето от 1 тон неправилно депониран отпадък, които в Изследването за икономическата оценка на второстепенните фактори за околната среда при наличието на депо за обезвреждане и инсинерация на отпадъци ЕС, 2000, са определени на 1,52 евро/тон (2,97 лв./тон). Б.5. Изчисляване на икономическите показатели на всяка комбинация от мерки и избор на комбинация, която има по-високи ползи за общест вото: В рамките на тази стъпка се изчисляват икономическите показатели на всяка комбинация от мерки за всяко водно тяло, които са финансово обезпечени (съгласно стъпката, представена в Б.3) и чиито ползи са остойностени в стъпка Б.4. Избира се комбинацията от мерки, която има по-високи ползи за обществото. За целта за всяка комбинация се изчисляват: 1. Входящи парични потоци, представляващи сумата от: • оперативните приходи; • общ размер на източниците на финансиране; • остойностените социално-икономически ползи. 2. Изходящи парични потоци, представляващи сумата от: • инвестициите в основни и допълнителни мерки; • оперативните разходи. 3. Нетен паричен поток – като разлика на входящите и изходящите парични потоци (възможно е нетният паричен поток в различните години да е отрицателна величина, в случай че входящият паричен поток е по-малък от изходящия). След определянето на нетния паричен поток за всяка комбинация от мерки се изчисляват показателите: икономическа нетна настояща стойност (ИННС) и съотношение „ползи/разходи“ (П/Р) по формулата, представена по-горе, и при използване на социална дисконтова норма от 5% съгласно изискванията на Ръководството на ЕК за програмен период 2014 – 2020 г. Анализираните комбинации от мерки се оценяват по икономическа нетна настояща стойност (ИННС) и съотношението „ползи/разходи“ (П/Р) и се избира комбинация, която има по-висока икономическа нетна настояща стойност (ИННС) и съотношение „ползи/разходи“ (П/Р) или носи по-големи социално-икономически ползи за обществото. В случаите на хипотезата (съгласно стъпка Б.3), при която финансовата нетна настояща стойност на комбинацията от мерки е отрицателна, се прави проверка за прекомерност на разходите. За целта е необходимо след прилагане на стъпки Б.4 и Б.5 да бъде изпълнено следното условие – разходите да надвишават със значителен марж (поне 20 %) очакваните ползи. Приложение № 2 към § 3 от ДР Примери за прилагане на изключение по чл. 156виг: оценка на ефективността на разходите и анализ разходи – ползи Методологията (приложение № 1) е приложена за: Пример 1: повърхност но водно тяло BG4DO135R1118 – р. Доспат от язовирна стена до границата. Пример 2: повърхностно водно тяло BG1IS200R1243 (р. Малък Искър от вливане на р. Суха при Етрополе до вливане на приток при с. Малък Искър). Пример 3: повърхност но водно тяло BG2К А700R016 р. Стара река (Текедере) – от извор до вливане в р. Камчия. Преди същинското прилагане на методологията се извършва работа по информационното обезпечаване, както следва: • отчитане на текущото състояние на водното тяло; • идентифициране на всички показатели за всеки мониторингов пункт на водното тяло, за които следва да се предприемат мерки за постигане на референтните стойности за отделните показатели съгласно Наредба № Н-4 от 2012 г., чието достигане гарантира добро екологично състояние (ДЕС) на водното тяло; • определяне на източниците на замърсяване (точкови и дифузни източници на замърсяване, както и неидентифицирани източници) за всеки мониторингов пункт и тяхното процентно участие в общата стойност на определен показател на замърсяване; • предлагане на подходящи мерки, с които ще се постигне определен процент на намаление на всеки показател на замърсяване за всеки мониторингов пункт; • отчитане на получения ефект по всеки показател на замърсяване след прилагане на мерките за всеки мониторингов пункт, като от отчетеното замърсяване от мониторинга се из­ ВЕСТНИК важда намалението му след прилагането на всяка конкретна мярка; получените крайни стойности по всеки показател след прилагане на мерките не трябва да са по-лоши от съответната референтна стойност за „добро състояние“; • разглеждане на варианти от приложените мерки, отнасящи се за всички мониторингови пунктове на водното тяло. При мер 1: Повърх нос т но вод но т я ло BG4DO135R1118 – р. Доспат от язовирна стена до границата. 1. Информационно обезпечаване. 1.1. Текущо състояние. Разгледан е пример за повърхностното водно тяло BG4DO135R1118 – р. Доспат от язовирна стена до границата код на типа R3; планински тип река; дължина 77789,63 м; водосборна площ 83,75 км 2; земеползване като % от водосборната площ – земеделска територия 16,72 %, горска територия 75,22 % и други видове земеползване 5,97 %; няма стопански ценни видове, както и къпане; морфологични изменения (т. 4) – по отношение на корекциите на речното русло те са с обща дължина за тялото – 1 км, и процент от дължината на разглеждания участък – 3,38 % (слаб натиск < 30 %); рег улаци я на от тока (т. 5) – МВЕЦ „Црънча“ има изграден рибен проход (комбиниран с отвор за пропускане на екологичния минимум) – по констативни протоколи е работещ и по отношение на осушения участък от водното тяло той е 3,66 % (< 30 %) 4]. Оценката за тек у щото състояние на BG4DO135R1118 е, както следва (източник: Басейнова дирекция за Западнобеломорски район): • Обща оценка по БЕК – умерено състояние (макрозообентос – умерено състояние, макрофити – добро състояние, фитобентос – умерено състояние). • ОФХ – умерено състояние (БПК5, амониев азот, ортофосфати и общ фосфор). • Специфични замърсители – лошо състояние (мед и цинк). • Оценка на екологично състояние – лошо състояние. • Химично състояние – добро химично състояние. • Обща оценка на състоянието – лошо състояние. • Ниво на достоверност на данните – високо. 1.2. Параметри, по които съответното водно тяло не достига ДЕС. Определянето на параметрите, по които не се достига ДЕС, се основава на проведения мони торинг за физикох ими чни показатели, специфични замърсители, химични елементи и биологични елементи за трите пункта (виж следващата таблица): • р. Доспат след гр. Доспат, след заустване на градския колектор; • р. Доспат след с. Барутин, след заустване на канализационен колектор; • р. Доспат на моста меж ду с. Црънча и Бръщен, т.е. след с. Црънча. 4 По информация от Басейнова дирекция за Западнобеломорски район (БДЗБР). 9 Таблица 1. Физикохимични показатели на р. Доспат средно за периода 2011 – 2014 г. и за 2014 г. Физикохимични показатели БПК 5, mg/l Амониев азот, mg/l Нитритен азот, mg/l Отлично* <1 <0.04 <0.01 <0.2 <0.2 <0.012 <0.01 Добро* 1.0 – 2.5 0.04 – 0.4 0.01 – 0.025 0.2 – 0.5 0.2 – 0.8 0.012 – 0.03 0.01 – 0.02 Умерено* >2.5 >0.4 >0.025 >0.5 >0.8 >0.03 >0.02 - Нитратен Общ азот, азот, mg/l mg/l Общ фосфор Ортофосфати (като Р), (като РО 4), mg/l mg/l р. Доспат след гр. Доспат: Средно 2011 – 2014 г. 7.8 0.8 0.045 0.7 2.5 0.4 2014 г. 7.7 0.3 0.03 0.6 1.8 0.3 р. Доспат след с. Барутин: Средно 2011 – 2014 г. 2.9 0.57 0.066 0.91 2.34 0.33 0.3 2014 г. 1.7 0.4 0.026 0.56 1.65 0.1 0.3 р. Доспат след с. Црънча: Средно 2011 – 2014 г. 2.4 0.52 0.068 0.9 2.4 0.3 0.2 2014 г. 1.6 1.25 0.056 0.6 2.6 0.3 0.2 * Наредба № Н-4 от 2012 г. за река тип R3. Всички физикохимични показатели се подобряват през 2014 г. с изключение на показателя амониев азот и общ азот в мониторинговия пункт след с. Црънча. Това повишение се дължи на липсата на пречистване на битовите отпадъчни води. Измерените специфични замърсители в трите пункта на р. Доспат, характерни за индустриалните замърсители и селското стопанство, не показват отклонения от стандарта за оценка на екологичното състояние съгласно Наредба № Н-4 от 2012 г. Отклонения има единствено по химичните елементи мед и цинк, което вероятно се дължи на фоново замърсяване. Основание за това е, че замърсяването с мед и цинк се наблюдава и в изворните води на р. Доспат. Мониторингът по биологични елементи, проведен в периода 2009 – 2013 г., показва следното: • р. Доспат след гр. Доспат: лошо състояние. • р. Доспат след с. Барутин: умерено състояние. • р. Доспат след с. Црънча: умерено състояние. 1.3. Източници на замърсяване по показателите, за които е констатирано, че не достигат ДЕС. Източниците на замърсяване по експертна оценка за отделните физикохимични показатели през 2014 г. са показани в следващата таблица. Таблица 2. Източници на замърсяване на водата на р. Доспат през 2014 г. Източник на замърсяване БПК 5, mg/l Амониев азот, mg/l Нитритен азот, mg/l Нитратен Общ азот, азот, mg/l mg/l Общ фосфор (като Р), mg/l Ортофосфати (като РО 4), mg/l р. Доспат след гр. Доспат: ГК на гр. Доспат 5.4 0.13 0.016 0.3 0.90 0.14 Мандра 1.5 0.08 0.010 0.2 0.54 0.08 Неидентифицирани дифузни 0.8 0.05 0.006 0.1 0.36 0.06 р. Доспат след с. Барутин: КК на с. Барутин 1.18 0.20 0.013 0.28 0.83 0.05 0.15 Дифузни 0.34 0.12 0.008 0.17 0.50 0.03 0.09 Неидентифицирани 0.17 0.08 0.005 0.11 0.33 0.02 0.06 р. Доспат след с. Црънча: КК на с. Црънча 1.12 0.62 0.028 0.3 1.3 0.17 0.1 Дифузни 0.32 0.37 0.0168 0.2 0.8 0.10 0.06 Неидентифицирани 0.16 0.25 0.0112 0.1 0.5 0.07 0.04 1.4. Мерки за подобряване и постигане на добро състояние. Възможни мерки за постигане на ДЕС по отделните показатели са – подобряване на канализационните системи на населените места и прилагането на добри земеделски практики (вж. следващите таблици). За целите на анализа следва да се заложат различни коефициенти на редукция (подобрение след прилагане на мерките) за всяка мярка в зависимост от източника на замърсяване и конкретния замърсител. Таблица 3. Коефициент на редукция (подобрение след прилагане на мерките) за всяка мярка по отделните замърсители за 2014 г. Източник на замърсяване БПК 5 Амониев Нитритен Нитратен азот азот азот Общ азот Общ фосфор (като Р) Ортофосфати (като РО 4) р. Доспат след гр. Доспат: Обучение за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове 0.3* Пост рояване на Г ПСОВ Доспат и канализация 0.8 0.7 0.8 0.2 0.7 0.9 Пречистване на отп. води от мандрата 0.8 0.7 0.8 0.2 0.7 0.9 Обучение по добри земеделски практики 0.3 0.2 0.3 0.5 0.3 0.8 Построяване на ПСОВ Барутин и канализация 0.7 0.8 0.8 0.8 0.8 0.8 0.98 Обучение по добри земеделски практики 0.1 0.2 0.2 0.2 0.3 0.5 0.9 По строяванена ПС ОВ Црънча и канализация 0.7 0.9 0.9 0.7 0.9 0.95 0.9 Обучение по добри земеделски практики 0.1 0.5 0.4 0.4 0.5 0.9 0.9 р. Доспат след с. Барутин: р. Доспат след с. Црънча: * След обучението ще се постигне намаление на общия фосфор с 30 % от всички източници на замърсяване, т.е. този коефициент се прилага за изчисляване на общия фосфор от всеки източник на замърсяване преди използването на редукционните коефициенти за всяка мярка. След умножение на замърсяването по отделните показатели за 2014 г. със съответния редукционен коефициент за всяка мярка се получава намалената стойност по всеки показател, съответстващ на приложената мярка. Таблица 4. Намаление на замърсяванията по отделните показатели след изпълнение на мерките Източник на замърсяване БПК 5, mg/l Амониев Нитриазот, тен азот, mg/l mg/l Нитратен азот, mg/l Общ азот, mg/l Общ фосфор (като Р), mg/l Ортофосфати (като РО 4), mg/l р. Доспат след гр. Доспат: Построяване на ГПСОВ Доспат и канализация 4.303 0.094 0.013 0.059 0.630 0.089 - Пречистване на отп. води от мандрата 1.229 0.056 0.008 0.035 0.378 0.076 - Обучение по добри земеделски практики 0.231 0.011 0.002 0.059 0.108 0.011 - Общо 5.763 0.161 0.022 0.153 1.116 0.176 Построяване на ПСОВ Барутин и канализация 0.828 0.161 0.010 0.225 0.660 0.039 0.147 Обучение по добри земеделски практики 0.051 0.040 0.003 0.056 0.248 0.024 0.135 Общо 0.879 0.202 0.013 0.282 0.908 0.063 0.282 р. Доспат след с. Барутин: Източник на замърсяване БПК 5, mg/l ВЕСТНИК Амониев Нитриазот, тен азот, mg/l mg/l 1 Нитратен азот, mg/l Общ азот, mg/l Общ фосфор (като Р), mg/l Ортофосфати (като РО 4), mg/l р. Доспат след с. Црънча: Построяванена ПС ОВ Црънча и канализация 0.785 0.561 0.025 0.217 1.189 0.158 0.090 Обучение по добри земеделски практики 0.048 0.311 0.011 0.124 0.661 0.150 0.090 Общо 0.833 0.872 0.036 0.341 1.850 0.308 0.180 Постигнатото добро състояние след прилагане на мерките за отделните физикохимични показатели се изчислява като разлика между стойностите им преди и след прилагане на конкретната мярка. Таблица 5. Постигнато състояние по физикохимични показатели след прилагане на мерките Физикохимични показатели, mg/l Мерки Добро състояние БПК 5 Амониев азот Нитритен азот Ортофос­ Нитратен Общ фосфор Общ азот фати (като азот (като Р) РО 4) 1.0 – 2.5 0.04 – 0.4 0.01 – 0.025 0.2 – 0.5 0.2 – 0.8 0.012 – 0.03 0.01 – 0.02 р. Доспат след гр. Доспат: Пост роява не на ГПСОВ Доспат и канализация 1.076 0.040 0.003 0.235 0.270 0.010 - Пречис т ва не на отп. води от мандрата 0.307 0.024 0.002 0.141 0.162 0.008 - Обучение по добри з емеде лс к и практики 0.538 0.043 0.004 0.059 0.252 0.003 - Общо 1.921 0.108 0.010 0.435 0.684 0.021 р. Доспат след с. Барутин: Пост роява не на ПСОВ Барутин и канализация 0.355 0.040 0.003 0.056 0.165 0.010 0.003 Обучение по добри з емеде лс к и практики 0.456 0.161 0.010 0.113 0.578 0.024 0.015 Общо 0.811 0.202 0.013 0.169 0.743 0.034 0.018 р. Доспат след с. Црънча: Пост роява не на ПСОВ Црънча и канализация 0.337 0.062 0.003 0.093 0.132 0.008 0.010 Обучение по добри з емеде лс к и практики 0.433 0.311 0.017 0.186 0.661 0.017 0.010 Общо 0.769 0.374 0.020 0.279 0.793 0.025 0.020 2. Прилагане на методологията. 2.1. Избор на варианти от мерки и определяне на ефекта от тяхното прилагане. Въз основа на избраните в т. 1.4 мерки са разработени четири варианта (комбинации) от мерки. При разработването на вариантите се спазва изискването, че за основни мерки не се предвиждат алтернативи. Такива се предлагат само за допълнителни мерки. В конкретния пример са предложени: • Обучение по добри земеделски практики е разгледано в два обхвата – Обхват 1 (обучение в страната) и Обхват 2 (обучение в чужбина с трансфер на добри практики и ноу-хау). • Пречистване на отпадъчни води от мандра е разгледано в два варианта – изграждане на локална ПСОВ за мандрата и включване на мандрата към градската канализация и респективно ПСОВ на гр. Доспат. Разгледаните варианти от мерки са обвързани с достигането на добро екологично състояние на водното тяло, като всички варианти водят до постигане на целта: Таблица 6. Ефект на вариантите от мерки за достигане на добро екологично състояние на водното тяло Варианти/ Вид на мерки мярката Цел 1: Цел 2: Цел 5: Цел 6: Цел 3: Цел 4: Намаление Намале­ Намале­ Намале­ Намаление Намаление на съдърние на ние на ние на на съдърна съдържанието на съдържасъдърсъдържажанието жанието Наименование на органично нието на жанието нието на на нитрина нитрамярката замърсяваамониев на общ общ фостен азот до тен азот до не (БПК 5) азот до азот до фор до достигане достигане до достигадостигане достигане достигане на добро на добро не на добро на добро на добро на добро състояние състояние състояние състояние състояние състояние Вариант 1 Мярка 1 По стр оя ва не на Основна ГПСОВ Доспат и канализация 4,303 0,094 0,013 0,059 0,630 0,089 Мярка 2 По стр оя ва не на Основна ПСОВ Бару тин и канализация 0,828 0,161 0,010 0,225 0,660 0,039 Мярка 3 По стр оя ва не на Основна ПСОВ Цр ън ча и канализация 0,785 0,561 0,025 0,217 1,189 0,158 Мярка 4 Допълнителна Изграждане на собствен а ПСОВ за мандрата 1,279 0,059 0,008 0,037 0,393 0,079 Мярка 5 Допълнителна Обучение по добри земеделски практи­ к и – Обхват 1 (в страната) 0,316 0,348 0,015 0,229 0,975 0,178 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 7,511 1,223 0,071 0,767 3,848 0,544 Мярка 1 По стр оя ва не на Основна ГПСОВ Доспат и канализация 4,303 0,094 0,013 0,059 0,630 0,089 Мярка 2 По стр оя ва не на Основна ПСОВ Бару тин и канализация 0,828 0,161 0,010 0,225 0,660 0,039 Мярка 3 По стр оя ва не на Основна ПСОВ Цр ън ча и канализация 0,785 0,561 0,025 0,217 1,189 0,158 Мярка 4 Допълнителна Изграждане на собствен а ПСОВ за мандрата 1,279 0,059 0,008 0,037 0,393 0,079 Допълнителна Обучение по добри земеделски практи­ к и – Обхват 2 (вчу жбина – трансфер на добри практики и ноу-хау) 0,342 0,377 0,016 0,249 1,057 0,193 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 7,537 1,252 0,072 0,786 3,929 0,558 Мярка 1 По стр оя ва не на Основна ГПСОВ Доспат и канализация 4,303 0,094 0,013 0,059 0,630 0,089 Мярка 2 По стр оя ва не на Основна ПСОВ Бару тин и канализация 0,828 0,161 0,010 0,225 0,660 0,039 Мярка 3 По стр оя ва не на Основна ПСОВ Цр ън ча и канализация 0,785 0,561 0,025 0,217 1,189 0,158 Вариант 2 Мярка 5 Вариант 3 Варианти/ Вид на мерки мярката ВЕСТНИК 3 Цел 1: Цел 2: Цел 5: Цел 6: Цел 3: Цел 4: Намаление Намале­ Намале­ Намале­ Намаление Намаление на съдърние на ние на ние на на съдърна съдържанието на съдържасъдърсъдържажанието жанието Наименование на органично нието на жанието нието на на нитрина нитрамярката замърсяваамониев на общ общ фостен азот до тен азот до не (БПК 5) азот до азот до фор до достигане достигане до достигадостигане достигане достигане на добро на добро не на добро на добро на добро на добро състояние състояние състояние състояние състояние състояние Изграждане на канализация за включване на отпадъчните води от мандрата в ГПСОВ 1,180 0,054 0,007 0,034 0,363 0,073 Обучение по добри земеделски практи­ к и – Обхват 1 (в страната) 0,316 0,348 0,015 0,229 0,975 0,178 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 7,412 1,218 0,071 0,764 3,817 0,538 Мярка 1 По стр оя ва не на Основна ГПСОВ Доспат и канализация 4,303 0,094 0,013 0,059 0,630 0,089 Мярка 2 По стр оя ва не на Основна ПСОВ Бару тин и канализация 0,828 0,161 0,010 0,225 0,660 0,039 Мярка 3 По стр оя ва не на Основна ПСОВ Цр ън ча и канализация 0,785 0,561 0,025 0,217 1,189 0,158 Мярка 4 Изграждане на канализация за включване на отпадъчните води от мандрата в ГПСОВ 1,180 0,054 0,007 0,034 0,363 0,073 Обучение по добри земеделски практи­ к и – Обхват 2 (вчу жбина – трансфер на добри практики и ноу-хау) 0,342 0,377 0,016 0,249 1,057 0,193 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 7,439 1,247 0,072 0,783 3,899 0,552 Мярка 4 Мярка 5 Допълнителна Допълнителна Вариант 4 Мярка 5 Допълнителна Допълнителна 2.2. Определяне на разходите за предложените мерки. Разходите за предложените мерки са остойностени на базата на Националния каталог, съдържащ информация за формиране на цената – мерни единици и единични стойности на мерките, а именно: Инвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ за гр. Доспат, за с. Барутин и обща ПСОВ за селата Црънча и Бръщен са изчислени като произведение на броя на еквивалент жителите за съответните населени места и единичната цена за изграж дане на ПСОВ – респективно 1300 лв./е.ж. за гр. Доспат и 1450 лв./е.ж. за с. Барутин и селата Црънча и Бръщен. Инвестиционните разходи за изграждане на канализация за гр. Доспат, с. Барутин, с. Црънча и с. Бръщен са изчислени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места, дължината на канализацията, която се пада на 1 жител в зависимост от големината на агломерацията (в случая – 9,2 м/1 ж. за агломерация под 10 хил.ж.) и единичната цена за изграждане на 1 м канализация (390 лв./1 м). За остойностяването на разходите е направено допускането, че 42 % от канализацията на гр. Доспат е вече изградена (по информация от регионален генерален план), а за селата трябва да се изгради 100 % от канализацията. Оперативните разходи за експлоатацията на ПСОВ са остойностени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места и единичните годишни оперативни разходи на 1 ж. (35 лв./1 ж.). Оперативните разходи за експлоатация на канализацията са остойностени като произведение на дължината на канализацията, която ще бъде изградена, и единичните годишни оперативни разходи на 1 м канализация (3 лв./1 м/год.). За разпределението на разходите по години са направени следните допускания: 1) Инвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ и канализация започват да се изпълняват през 2016 г. и продължават да се извършват през 2017 и 2018 г. Разпределението на тези разходи за 3-те посочени години се извършва в съотношение 20 % : 50 % : 30 %. Експлоатацията на ПСОВ и канализацията стартира през 2019 г. 2) Поради липса на по-точна информация разходите за свързването на мандрата с градската канализация на гр. Доспат и за изграждане на локална ПСОВ на мандрата се определят на експертна база, като в конкретния случай са съответно 15 000 лв. и 100 000 лв. При разпределението по години на разходите за изграждането на ПСОВ за мандрата се следва представения по-горе подход за селищните ПСОВ. При варианта ВЕСТНИК за свързването на мандрата към градската канализация се приема, че това ще се извърши през първата година от разглеждания период – 2016 г. 3) Разходите за обучението по добри земеделски практики с обхват 1 (в страната) са определени при допускане за: 3 броя обучения по едно за 2016, 2017 и 2018 г., 25 участници във всяко обучение, 4 дни продължителност на едно обучение и единични разходи от 120 лв./ ден/участник. 4) Разходите за обучението по добри земеделски практики с обхват 2 (в чужбина – трансфер на добри практики и ноу-хау) са определени при допускане за: 3 броя обучения по едно за 2016, 2017 и 2018 г., 25 участници във всяко обучение, 5 дни продължителност на едно обучение и единични разходи от 300 лв./ден/участник. 2.3. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти. Оценката на ефективността на разходите се извършва в съответствие с предложената методология (приложение № 1). Резултатите са представени в следващата таблица. Таблица 7. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти Вид на мярката Наименование на мярка Мерна единица 2016 Основна Построяване на ПСОВ До с п ат иканализа­ ция – инвестиция лв. 676 260 ПС ОВ – оперативни разходи лв. Построяване на ПСОВ Бару тин и канализация – инвестиция лв. ПС ОВ – оперативни разходи лв. Построяване на ПСОВ Цр ън ча ика на л изация – инвестиция лв. ПС ОВ – оперативни разходи лв. Мярка 4 Допълни­ Изграждане на собстветелна на ПСОВ за мандрата лв. 20 000 50 000 30 000 Мярка 5 Обучение по земедел­ Допълниски практики – Обхват телна 1 (в страната) лв. 12 000 12 000 12 000 ВСИЧКО лв. 1 924 969 4 794 423 2 881 454 204 820 204 820 204 820 Построяване на ПСОВ Доспат и канализация – инвестиция лв. 676 260 ПС ОВ – оперативни разходи лв. 0 0 Построяване на ПСОВ Бару тин и канализация – инвестиция лв. 564 804 ПС ОВ – оперативни разходи лв. 0 Мярка 2017 2018 2019 2020 2021 81 340 81 340 81 340 57 960 57 960 57 960 65 520 65 520 65 520 Вариант 1 Мярка 1 Мярка 2 Мярка 3 Основна Основна 564 804 651 905 1 690 650 1 014 390 1 412 010 1 629 763 847 206 977 858 Вариант 2 Мярка 1 Мярка 2 Основна Основна 1 690 650 1 014 390 0 0 0 0 81 340 81 340 81 340 1 412 010 847 206 0 0 0 0 0 57 960 57 960 57 960 5 Мярка Вид на мярката Наименование на мярка Мерна единица 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Мярка 3 Основна Построяване на ПСОВ Цр ън ча ика на л изация – инвестиция лв. 651 905 1 629 763 977 858 0 0 0 ПС ОВ – оперативни разходи лв. 0 0 0 65 520 65 520 65 520 Допълни­ Изграждане на собстветелна на ПСОВ за мандрата лв. 20 000 50 000 30 000 Допълни­ Обучение по земеделтелна ски практики – Обхват 2 (в чужбина – трансфер на добри практики и ноу-хау) лв. 37 500 37 500 37 500 ВСИЧКО лв. 1 950 469 4 819 923 2 906 954 204 820 204 820 204 820 Построяване на ПСОВ До с п ат иканализа­ ция – инвестиция лв. 676 260 ПС ОВ – оперативни разходи лв. 0 0 Построяване на ПСОВ Бару тин и канализация – инвестиция лв. 564 804 ПС ОВ – оперативни разходи лв. Построяване на ПСОВ Цр ън ча ика на л изация – инвестиция Мярка 4 Мярка 5 Вариант 3 Мярка 1 0 0 0 0 81 340 81 340 81 340 1 412 010 847 206 0 0 0 0 0 0 57 960 57 960 57 960 лв. 651 905 1 629 763 977 858 0 0 0 ПС ОВ – оперативни разходи лв. 0 0 0 65 520 65 520 65 520 Мярка 4 Изграждане на кана­ Допълнилизация за включване телна на отпадъчните води от мандрата в ГПСОВ лв. 15 000 0 0 0 Мярка 5 Обучение по земедел­ Допълниски практики – Обхват телна 1 (в страната) лв. 12 000 ВСИЧКО лв. 1 919 969 4 744 423 2 851 454 204 820 204 820 204 820 Построяване на ПСОВ До с п ат иканализа­ ция – инвестиция лв. 676 260 ПС ОВ – оперативни разходи лв. 0 0 Построяване на ПСОВ Бару тин и канализация – инвестиция лв. 564 804 ПС ОВ – оперативни разходи лв. Построяване на ПСОВ Цр ън ча ика на л изация – инвестиция Мярка 2 Мярка 3 Основна Основна Основна 1 690 650 1 014 390 12 000 12 000 Вариант 4 Мярка 1 Мярка 2 Мярка 3 Мярка 4 Основна 0 0 0 0 81 340 81 340 81 340 1 412 010 847 206 0 0 0 0 0 0 57 960 57 960 57 960 лв. 651 905 1 629 763 977 858 0 0 0 ПС ОВ – оперативни разходи лв. 0 0 0 65 520 65 520 65 520 Изграждане на кана­ Допълнилизация за включване телна на отпадъчните води от мандрата в ГПСОВ лв. 15 000 Основна Основна 1 690 650 1 014 390 Мярка Мярка 5 Вид на мярката Наименование на мярка ВЕСТНИК Мерна единица 2016 2017 2018 Обучение по земеделски практики – Обхват Допълни­ 2 (в чужбина – транстелна фер на добри практики и ноу-хау) лв. 37 500 37 500 37 500 ВСИЧКО лв. 2020 2021 1 945 469 4 769 923 2 876 954 204 820 204 820 204 820 Вариант Мерна единица Настояща стойност на инвестицията (PV) Вариант 1 лв. 9 350 548 Вариант 2 лв. 9 421 313 Вариант 3 лв. 9 272 843 Вариант 4 лв. 9 343 608 Резултатите от оценката показват, че варианти 3 и 4 са с най-ниска настояща стойност на инвестицията, поради което те се избират за по-нататъшна оценка на поносимостта. 2.4. Оценка на поносимостта. В рамките на оценката на поносимостта се определя максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло. Оценката се извършва в съответствие с предложената Методология за анализ на ефективността на разходите на мерки/комбинации от мерки и оценка на прекомерността на разходите въз основа на оценка на поносимостта и анализ разходи – ползи. Тъй като разглежданият пример е за водно тяло, за оценката на поносимостта са необходими данни за доходи на домакинствата и произведената Брутна добавена стойност (БДС) по сектори на ниво водно тяло. Най-ниското териториално ниво, на което официалната статистика в страната в лицето на НСИ публикува данни по тези показатели, е област. Същите могат да бъдат предоставени от НСИ и на ниво район за басейново управление. За целите на примера е използвана информация от проекта на ПУРБ за Западнобеломорски район, където след направени преизчисления са представени: БДС (общо и по сектори) и доходи на домакинствата на ниво речен басейн, като е изготвена и прогноза за периода 2016 – 2027 г. За целите на оценката на поносимостта на ниво водно тяло е необходимо да бъдат изчислени на разчетни величини на прогнозни доходи на домакинствата и БДС за индустрията, селското стопанство и услугите. За целта е приложен следният алгоритъм: 1. Изчислява се сума на общи я брой на населението в населените места в обхвата на водното тяло към 2014 г. Изчисленият брой на 2019 населението се екстраполира за периода до 2027 г. със средния темп на прираст на населението за речния басейн, към който принадлежи даденото водно тяло. За целта могат да се ползват демографските прогнози за речните басейни, представени в ПУРБ. 2. Изчисляват се прогнозни доходи на домакинствата в обхвата на водното тяло. За целта за всяка една година от периода 2016 – 2027 г. прогнозният брой на населението за водното тяло (изчислен в предходната стъпка) се умножава с прогнозния доход на 1 лице за речния басейн (информацията е налична в плановете за управление на речните басейни). 3. Изчисляват се прогнозни стойности на БДС за секторите индустрия, услуги и селско стопанство за територията на водното тяло. За целта на базата на прогнозните стойности на БДС за всеки сектор и прогнозния брой на населението за речния басейн се изчислява прогнозна БДС/1 жител за съответния сектор на ниво речен басейн. Прогнозната БДС по сектори на ниво водно тяло се изчислява като произведение на БДС/1 жител за съответния сектор на ниво речен басейн и прогнозния брой на населението за водното тяло. 4. Максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло се изчислява като съгласно методологията (приложение № 1) прогнозните доходи на населението и прогнозната БДС за секторите индустрия, услуги и селско стопанство се умножат по коефициент 1,1 %. Посоченият коефициент е определен на база експертна оценка за целите на апробиране на методологията и включва всички приходи от водни услуги от четирите сектора с изключение на приходите от услугата обществено водоснабдяване. Резултатите от изчисленията по описания алгоритъм за разглежданото водно тяло са представени в следващата таблица. бр. бр. бр. с. Барутин с. Црънча и с. Бръщен Общо население за водното тяло лв. лв. Общ годишен доход на домак инст вата във водното тяло Граница на поносимостта (1,1 % от годишния доход) бр. лв. лв. лв. Население в РБ Доспат БДС на 1 жител БДС в индустрията за водното тяло Границана поно ­ симостта (1,1 % от произведената БДС) млн. лв. бр. Население в РБ Доспат 13 281 21 69 439 6 312 638 1 089 13 281 14 13 156 22 73 029 6 639 011 1 156 13 156 15 331 304 30 118 531 5 245 5 743 1 837 1 625 2 281 2017 5 764 5 633 1 802 1 594 2 237 2019 6 036 5 579 1 785 1 579 2 215 2020 6 394 5 523 1 767 1 563 2 193 2021 6 769 5 468 1 749 1 547 2 171 2022 7 161 5 412 1 731 1 532 2 149 2023 7 571 5 357 1 714 1 516 2 127 2024 8 001 5 302 1 696 1 500 2 105 2025 8 416 5 246 1 678 1 485 2 084 2026 8 848 5 191 1 661 1 469 2 062 2027 13 031 23 76 619 6 965 383 1 225 13 031 16 344 056 12 906 24 80 209 7 291 755 1 294 12 906 17 357 164 12 780 25 83 799 7 618 127 1 366 12 780 17 370 408 12 653 26 87 389 7 944 499 1 438 12 653 18 388 497 12 526 27 90 980 8 270 871 1 513 12 526 19 407 140 12 399 28 94 570 8 597 243 1 588 12 399 20 426 356 12 272 29 98 160 8 923 615 1 666 12 272 20 446 161 12 146 30 101 750 9 249 987 1 745 12 146 21 466 574 12 019 31 105 340 9 576 359 1 825 12 019 22 485 672 11 893 33 108 930 9 902 731 1 908 11 893 23 505 268 31 277 806 32 469 445 33 673 450 35 317 878 37 012 757 38 759 637 40 560 107 42 415 802 44 151 969 45 933 417 5 499 5 688 1 820 1 610 2 259 2018 ВЕСТНИК Произведена БДС в РБ Доспат Селско стопанство млн. лв. Произведена БДС в РБ Доспат 324 230 29 475 489 5 084 5 797 1 855 1 641 2 302 2016 Индустрия лв. Общ годишен доход на лице в РБ Доспат (разчетна величина) Домакинства бр. Население гр. Доспат Мерна единица Таблица 8. Изчисляване на границата на поносимост за водното тяло 7 лв. лв. БДС в селското стопанство за водното тяло Границана поно ­ симост та (1,1 % от произведената БДС) бр. лв. лв. лв. лв. Население в РБ Доспат БДС на 1 жител БДС в услугите за водното тяло Границана поно ­ симост та (1,1 % от произведената БДС) ВСИЧКО СРЕДСТВА 660 977 164 744 14 976 710 2 583 13 281 34 102 564 9 323 975 1 608 2016 683 469 172 521 15 683 711 2 731 13 156 36 106 615 9 692 261 1 688 2017 1 859 2019 1 952 2020 2 049 2021 2 151 2022 2 259 2023 2 373 2024 2 492 2025 2 618 2026 2 750 2027 3 035 12 906 39 115 204 3 192 12 780 41 119 754 3 352 12 653 42 124 484 3 515 12 526 44 129 401 3 682 12 399 46 134 512 3 852 12 272 47 139 825 4 025 12 146 49 145 348 4 202 12 019 51 151 089 4 383 11 893 52 157 057 711 799 180 298 740 652 188 075 769 813 195 852 803 999 203 629 838 927 211 406 874 621 219 183 911 106 226 960 948 409 234 737 984 615 242 514 1 021 546 250 291 16 390 712 17 097 713 17 804 714 18 511 716 19 218 717 19 925 718 20 632 719 21 339 720 22 046 721 22 753 723 2 882 13 031 38 110 826 10 075 094 10 473 049 10 886 722 11 316 734 11 763 732 12 228 386 12 711 393 13 213 478 13 735 395 14 277 927 1 771 2018 2.5. Изчисляване на финансовите показатели на двата варианта от мерки и оценка на възможните изключения. Целта на тази стъпка е да се определи финансовата обезпеченост на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки и да се прецени необходимостта от възможни изключения. За целта се прилага инструментариумът на финансовия анализ и се изчислява показателят Финансова нетна настояща стойност (ФННС). Входящите парични потоци за анализа са формирани от: • сумата на средствата, които са максимално поносими за населението, и трите икономически сектора (изчислени в таблица 8 по-горе); • допълнително разчетени средства, които водното тяло може да получи по линия на оперативни програми, държавния бюджет и други фондове; тези средства са извън средствата по горната точка; те са разчетени, като общо прогнозните средства, с които съответният район ще разполага за периода 2016 – 2021 г., са разделени на общото население на района; така е получена разчетна стойност на допълнителните средства на 1 жител; тази величина е умножена по общия брой на населението в обхвата на водното тяло; общата сума на допълнителните средства за водното тяло за целия период е разпределена равномерно по години. Изходящите парични потоци са формирани от сумата на разходите (инвестиционни и оперативни) за двата варианта от мерки. Прилага се дисконтов коефициент в размер на 4 % съгласно изискванията на Ръководството за анализ на разходите и ползите на ЕК за програмен период 2014 – 2020 г. Изчисленията са представени в следващата таблица. млн. лв. Произведена БДС в РБ Доспат Услуги лв. БДС на 1 жител Мерна единица 8 ВЕСТНИК лв. лв. лв. Изходящи парични потоци Нетен паричен поток Нетна настоя­щ а стойност лв. лв. лв. Изходящи парични потоци Нетен паричен поток Нетна настоя­щ а стойност -3 349 018,31 -3 278 253,49 -866 135 1 945 469 1 079 335 2016 -840 635 1 919 969 1 079 335 2016 -3 668 097 4 769 923 1 101 826 2017 -3 642 597 4 744 423 1 101 826 2017 -1 746 797 2 876 954 1 130 157 2018 -1 721 297 2 851 454 1 130 157 2018 954 189 204 820 1 159 009 2019 954 189 204 820 1 159 009 2019 983 351 204 820 1 188 171 2020 983 351 204 820 1 188 171 2020 1 017 537 204 820 1 222 357 2021 1 017 537 204 820 1 222 357 2021 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 -813 635 -3 630 597 -1 709 297 2 839 454 954 189 204 820 983 351 204 820 27 000 204 820 12 000 204 820 12 000 204 820 204 820 204 820 204 820 1 017 537 1 025 465 1 076 158 1 112 644 1 161 947 1 198 153 1 235 083 204 820 1 130 157 1 159 009 1 188 171 1 222 357 1 257 285 1 292 978 1 329 464 1 366 767 1 402 973 1 439 903 2018 ВЕСТНИК Не тнанастояща лв. 1 451 502,66 стойност Нетен паричен полв. ток Изходящи парични потоци – допълнилв. телни мерки 1 892 969 4 732 423 2017 Изходящи парични потоци – основни лв. мерки 2016 1 079 335 1 101 826 М. ед. Входящи парични лв. потоци Вариант 3 Таблица 10. Проверка на възможността за удължаване на срока И двата разглеждани варианта имат отрицателна нетна настояща стойност, което означава, че не е наличен достатъчно финансов ресурс за изпълнението им за периода 2016 – 2021 г. Въпреки това е необходимо да се изпълнят всички основни мерки съгласно Договора за присъединяване, тъй като не може да има дерогации на основни мерки. За целта се прави проверка на възможността за удължаване на срока, т.е. дали е възможно да се постигнат целите на Директива 2000/60/ЕС в следващия цикъл на ПУРБ. За целта е необходимо да се направи АРП за периода 2016 – 2027 г., като разходите за допълнителни мерки се включат в периода след 2021 г. Резултатите от изчисленията са представени в следващата таблица. лв. Входящи парични потоци Вариант 4 лв. Мерна единица Входящи парични потоци Вариант 3 Таблица 9. Изчисляване на нетна настояща стойност на двата варианта от мерки 9 2019 2020 2021 2022 2024 2025 2026 2027 983 351 1 017 537 204 820 204 820 37 500 204 820 204 820 204 820 204 820 1 050 658 1 087 144 1 161 947 1 198 153 1 235 083 37 500 204 820 5 The Benefits Of Compliance With The Environmental Acquis For The Candidate Countries, DGENV Contract: Environmental Policy In The Applicant Countries And Their Preparations For Accession, Service Contract В7-8110/2000/159960/MAR/Н1, ЕСОТЕС Research & Consulting Limited. Избор на вариант от мерки. Следваща стъпка след вземане на решение за удължаване на срока е изборът на вариант от мерки. Това се извършва въз основа на съотношението ползи/разходи (П/Р). За да се изчисли този коефициент, е необходимо да бъдат остойностени социално-икономическите ползи, до които ще доведе реализацията на всеки един от двата варианта. За целта е приложена методиката от Доклад „Ползи от изпълнение на екологичните достижения от страните кандидатки“, изготвен за нуждите на Европейската комисия от Консорциум Ecotec5. Съгласно посочената методика, когато състоянието на екосистемите се подобрява от „лошо“ до „добро“ се приема, че ползата е равна на 0,0107 евро/домакинство/км/година, като ефектите са върху цялото население на страната, изразено в брой домакинства. Прави се допускането, че това ще бъдат ползите от реализацията на Вариант 3. При Вариант 4 (в който има трансфер на ноу-хау и добри чуждестранни практики) тази стойност на ползите експертно е завишена с 1 % и е равна на 1,108 евро/домакинство/км/година. При 3 005 589 домакинства в страната и приблизителна дължина от 77,8 км на водното тяло, върху което изпълнението на мерките ще има пряк ефект, годишните ползи от подобряване състоянието на екосистемите могат да се изчислят на: Годишни ползи за Вариант 3 = 0,0107*3 005 589*77,8 = 2 502 033 евро (4 893 550 лв.) Годишни ползи за Вариант 4 = 0,0108*3 005 589*77,8 = 2 527 053 евро (4 942 486 лв.) Резултатите от изчисленията показват положителни стойности на нетната настояща стойност и при двата разглеждани варианта. Това означава, че е необходимо да се търси удължаване на срока за периода след 2021 г. Не е необходимо да се търси изключение по линията на по-малко строга цел за даденото водно тяло. 954 189 204 820 999 965 -813 635 -3 630 597 -1 709 297 204 820 Нетен паричен полв. ток 2 839 454 52 500 Не тнанастояща лв. 1 395 576,19 стойност 2023 1 130 157 1 159 009 1 188 171 1 222 357 1 257 285 1 292 978 1 329 464 1 366 767 1 402 973 1 439 903 2018 Изходящи парични потоци – допълнилв. телни мерки 1 892 969 4 732 423 Изходящи парични потоци – основни лв. мерки 2017 1 079 335 1 101 826 2016 Входящи парични лв. потоци Вариант 4 0 ВЕСТНИК лв. лв. лв. лв. лв. Изходящи парични потоци – основни мерки Изходящи парични потоци – допълнителни мерки Социално-икономически ползи Нетен паричен поток Нетна настояща стойност лв. лв. лв. лв. лв. Изходящи парични потоци – основни мерки Изходящи парични потоци – допълнителни мерки Социално-икономически ползи Нетен паричен поток Не тнан ас т оя щ а стойност 4 128 851 4 942 486 0 1 892 969 1 079 335 2016 2018 2019 2020 0 0 204 820 0 204 820 2018 2019 2020 0 0 204 820 0 204 820 1 311 889 3 233 189 5 896 675 5 925 837 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 0 4 732 423 2 839 454 1 101 826 1 130 157 1 159 009 1 188 171 2017 1 262 954 3 184 253 5 847 740 5 876 901 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 0 4 732 423 2 839 454 1 101 826 1 130 157 1 159 009 1 188 171 2017 2022 2023 2024 2025 2026 2027 27 000 204 820 12 000 204 820 12 000 204 820 0 204 820 0 204 820 0 204 820 2022 2023 2024 2025 2026 2027 52 500 204 820 37 500 204 820 37 500 204 820 0 204 820 0 204 820 0 204 820 5 960 023 5 942 450 5 993 144 6 029 630 6 104 432 6 140 639 6 177 569 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 0 204 820 1 222 357 1 257 285 1 292 978 1 329 464 1 366 767 1 402 973 1 439 903 2021 5 911 087 5 919 015 5 969 709 6 006 194 6 055 497 6 091 703 6 128 634 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 0 204 820 1 222 357 1 257 285 1 292 978 1 329 464 1 366 767 1 402 973 1 439 903 2021 ВЕСТНИК Изчисленията показват, че Вариант 4 е с по-висока стойност на съотношението разходи/ползи в сравнение с Вариант 3. В резултат на това за реализация се препоръчва Вариант 4. Пример 2: повърхностно водно тяло BG1IS200R1243 (р. Малък Искър от вливане на р. Суха при Етрополе до вливане на приток при с. Малък Искър) 1. Информационно обезпечаване. 1.1. Текущо състояние. Разгледано е повърхностно водно тяло BG1IS200R1243 (р. Малък Искър от вливане на р. Суха при Етрополе до вливане на приток при с. Малък Искър), тип R4 – полупланинска река в Понтийската низина, дължина на реката 15,8 км, водосборна площ 96,48 км 2 , урбанизирана 5,699 62 844 328,81 5,686 62 333 602,75 4 079 916 4 893 550 0 1 892 969 1 079 335 2016 Съотношение (В/С) лв. Входящи парични потоци Вариант 4 Съотношение (В/С) лв. М. ед. Входящи парични потоци Вариант 3 Таблица 11. Анализ разходи – ползи с включени ползи от подобряването на екосистемите Изчислените ползи се включват в анализа на разходите и ползите за периода 2016 – 2027 г. Изчисленията са представени в следващата таблица. 1 2 т ери т ори я 3,699 %, п ром и ш лена т ери т ори я 0,602 %, земеделска територия 37,227 % и горска територия 58,472 %. От приложената карта е видно, че над водосбора на повърхностно водно тяло BG1IS200R1243 е разположено водно тяло BG1IS200R1443 (нагоре по течението на реката). Мониторинговият пункт с европейски код BG1IS00025MS070 в BG1IS200R1243 отчита натоварването по целия водосбор на левия ръкав на р. Малък Искър. Фигура 1. Карта на водните тела в повърхностно водно тяло Малък Искър (Източник: Дунавска басейнова дирекция) Точкови източници на замърсяване Заустващите отпадъчни води от точкови източници на замърсяване, пряко влияещи върху качеството на р. Малък Искър, са: • за ВТ с код BG1IS20 0R1443 – рудничен комплекс; ВЕСТНИК • за ВТ с код BG1IS200R1243 – канализационната система на гр. Етрополе. Агломерация Етрополе е с над 10 000 е.ж. и канализацията ѝ е изградена 100 % към 31.12.2012 г. Спазването на посочените парамет­рив разрешителното за заустване след пуска на ПСОВ Етрополе през 2014 г. (Q ср. ден. = 3 320 м 3/ден., Q макс. час. = 230 м 3/ч и Q год. = 1 211 800 м 3/год., рН 6 – 8,5, БПК 5 25 мг/л, амониев азот 2 мг/л, общ азот 15 мг/л, общ фосфор 2 мг/л и др.) няма да позволи допълнително замърсяване на водоприемника от смесената канализационна система. Високите концентрации на разтворени тежки метали, като олово, кадмий и никел, както и на металите мед, манган и желязо, измервани в пункта в с. Лъга, в голямата си част са в резултат на заустване на непречистени/ недостатъчно пречистени отпадъчни води от рудничния комплекс. В разрешителните за заустване на рудничните води във водно тяло BG1IS200R1443 допустимите концентрации в мг/л са, както следва: желязо (общо) – 3,5; манган (общ) – 5; мед – 0,5; олово – 0,2; никел – 0,5, и цинк – 2, както и стойността за рН = 6 – 9. Дифузни източници на замърсяване Разглежданото водно тяло BG1IS200R1243 включва части от землищата на с. Бойковец с население към 1.02.2011 г. – 127 жители, с. Рибарица – 226 жители, с. Горунака – 36 жители, с. Лъга – 194 жители, и с. Лопян – 448 жители. И петте села са без изградени канализации и ПСОВ. Освен битовите отпадъчни води допълнителни източници на дифузни замърсители във водното тяло BG1IS200R1243 са: земеделие, вкл. животновъдство, и почвена ерозия. Състоянието на водно тяло BG1IS200R1243 е оценено, както следва: • за екологичен статус – много лошо; • за химичен статус – лошо. 1.2. Параметри, по които съответното водно тяло не достига ДЕС. Физикохимичните показатели в мониторингов пункт р. Малък Искър при с. Лъга са представени в следващата таблица. Таблица 12. Физикохимични показатели на р. Малък Искър при с. Лъга (Мониторингов пункт BG1IS00025MS070) ФизикоРазтво­ Амониев Нитра­ БПК 5, Нитритен химични рен кис­ рН азот, тен азот, мг/л азот, мг/л показатели лород мг/л мг/л Отлично със­ 10.5 – 8.0 <1.2 <0.04 <0.01 <0.5 тоя­н ие* Добро състоя­ 8.0 – 6.0 6.5 – 8.5 1.2 – 3 0.04 – 0.4 0.01 – 0.03 0.5 – 1.5 ние* Умерено състоя­ <6.0 >3 >0.4 >0.03 >1.5 ние* средно 2010 – 7.45 8.01 18.69 2.27 0.13 4.71 2014 средно 2014 7.48 8.02 17.75 1.86 0.04 4.05 10.02.2015 7.9 8.22 4.76 *Наредба № Н-4 от 2012 г. за река тип R4 0.322 0.0145 2.2 Общ азот, мг/л Общ фосфор (като Р), мг/л <0.5 <0.025 0.5 – 1.5 0.025 – 0.075 >1.5 >0.075 9.0 0.22 6.90 0.20 3.15 0.0832 Независимо че се наблюдава подобрение на физикохимичните показатели през 2014 г. в сравнение с 5-годишен минал период, водното тяло не достига добро състояние. Стойността на отделните показатели на замърсяване зависи както от сезона, така и от часа на водовземане. Взетата речна проба в 14,15 ч. на 10.02.2015 г. е със значително по-добро качество в сравнение със средните годишни стойности за 2014 г. Това подобрение се дължи и на: • редуцирането на шестте потока отпадъчни води на рудничния комплекс до два, като през 2014 г. е въведена в експлоатация втора ПСОВ на кота 840 м; също така е изградена канализация за дъждовните води; • през 2014 г. е открита ПСОВ Етрополе; потоците отпадъчни води от два стават три, тъй ВЕСТНИК 3 като за площадковите дъждовни води на ПСОВ самостоятелно се извършва пречистване и те заустват съответно като още два потока. В периода 19.08.2014 – 23.06.2015 г. максимално измерените замърсявания в заустваните руднични води от собствения и контролния мониторинг са по следните показатели: манган (общ) – 22,4 мг/л, мед – 27,84 мг/л, и никел – 0,72 мг/л, които стойности са значително по-високи от разрешените. 1.3. Източници на замърсяване по показателите, за които е констатирано, че не достигат ДЕС. Източниците на замърсяване по отделните физикох им и чни показат ели след влиза не в експлоатация на пречиствателните съоръжения на ПСОВ Етрополе и на рудничния комплекс през 2014 г. са показани в следващата таблица. Таблица 13. Източници на замърсяване на водата на р. Малък Искър при с. Лъга – 10.02.2015 г. Източник на замърсяване БПК 5, мг/л Население – дифузни 2,38 1,08 Земеделие 2,38 Рудничен комплекс 0 Нитратен Общ азот, азот, мг/л мг/л Общ фосфор, мг/л Алуминий, мкг/л Мед, мкг/л Манган, мкг/л 1,575 0,0416 0 0 0 1,08 1,575 0,0416 0 0 0 0 0 0 31 30 254 1.4. Мерки за подобряване и постигане на добро състояние. Възможните мерки за постигане на ДЕС по отделните показатели са свързани с подобряване на индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчни води в селата, прилагане на добри земеделски практики и подобряване пречистването на рудничните води (вж. следващите таблици). За целите на анализа следва да се заложат различни коефициенти на редукция (подобрение след прилагане на мерките) за всяка мярка в зависимост от източника на замърсяване и конкретния замърсител, измерен на 10.02.2015 г. Таблица 14. Коефициент на редукция (подобрение след прилагане на мерките) за всяка мярка по отделните замърсители Мярка БПК 5 Нитратен азот Общ азот Общ фосфор Алуминий Мед Манган Подобряване на индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчни води в селата 0.8 0.2 0.8 0.5 - - - Обучение по добри земеделски практики 0.2 0.8 0.5 0.5 - - - Подобряване пречистването на рудничните води - - - - 0.6 0.8 0.9 След умножение на замърсяването по отделните показатели със съответния редукционен коефициент за всяка мярка се получава намалената стойност по всеки показател, съответстващ на приложената мярка (вж. следващата таблица). Таблица 15. Намаление на замърсяванията по отделните показатели след изпълнение на мерките Мярка БПК 5, мг/л Нитратен азот, мг/л Общ азот, мг/л Общ фосфор, мг/л Алуминий, мкг/л Мед, мкг/л Манган, мкг/л Подобряване на инди ви д уа лните съоръжения за самостоятелно събиране на отпа д ъчни води в селата 1.90 0.22 1.26 0.021 0.0 0.0 0.0 Обучение по добри земеделск и практики 0.48 0.86 0.79 0.021 0.0 0.0 0.0 Подобряване пречистването на рудничните води 0.00 0.00 0.00 0.000 18.6 24.0 228.6 Общо 2.38 1.08 2.05 0.042 18.6 24.0 228.6 Постигнатото добро състояние след прилагане на мерките за основните физикохимични показатели – БПК 5, нитратен азот, общ азот, общ фосфор, както и за алуминий, мед и манган, се изчислява като разлика между стойностите им преди и след прилагане на конкретната мярка. Таблица 16. Постигнато състояние по физикохимични показатели след прилагане на мерките Мярка БПК 5, мг/л Нитратен азот, мг/л Общ азот, мг/л Общ фосфор, мг/л Алуминий, мкг/л Мед, мкг/л Манган, мкг/л Добро състояние 1.2 – 3 0.5 – 1.5 0.5 – 1.5 0.025 – 0.075 15 6 50 Подобряване на ин ди ви д уа лните съоръжения за самостоятелно събиране на отпа д ъчни води в селата 0.48 0.86 0.32 0.021 – – – Обучение по добри з емеде лс к и практики 1.90 0.22 0.79 0.021 – – – Подобряване пречистването на рудничните води – – – – 12.4 6.0 25.4 2.38 1.08 1.10 0.042 12.4 6.0 25.4 Общо 2. Прилагане на методологията. 2.1. Избор на варианти от мерки и определяне на ефекта от тяхното прилагане. Въз основа на избраните в т. 1.4 (Пример 2) мерки са разработени четири варианта (комбинации) от мерки. При разработването на вариантите се спазва изискването, че за основни мерки не се предвиждат алтернативи. Такива се предлагат само за допълнителни мерки. В конкретния пример са предложени: • Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството, разгледано в два обхвата – Обхват 1 (обучение в страната) и Обхват 2 (обучение в чужбина с трансфер на добри практики и ноу-хау). • Осигуряване на събирането и пречистването на отпадъчните води на населените места с. Бойковец, с. Рибарица, с. Горунака, с. Лъга и с. Лопян, разгледано в два варианта: (1) построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води (водоплътни изгребни ями) и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ; (2) изграждане на канализация и локални ПСОВ за посочените селища. Разгледаните варианти от мерки са обвързани с достигането на добро екологично състояние на водното тяло, като всички варианти водят до достигане на целта: 0,47 0,00 2,33 Допъл ­ Обучение по добри земеделски пракнителна тики – Обхват 1 (в страната) Допъл ­ Подобряване пречистването на руднителна ничните води Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки Мярка 2 Мярка 3 1,87 0,49 0,00 2,35 Подобряване на индивидуалните съо­ Доп ъ л­ ръжения за самостоятелно събиране нителна на отпадъчни води Обучение по добри земеделски прак­ Доп ъ л­ тики – Обхват 2 (в чужбина – транснителна фер на добри практики и ноу-хау) Допъл ­ Подобряване пречистването на руднителна ничните води Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки Мярка 1 Мярка 2 Мярка 3 1,09 0,00 0,88 0,21 1,06 0,00 0,85 0,21 2,04 0,00 0,80 1,23 2,01 0,00 0,77 1,23 0,04 0,00 0,02 0,02 0,04 0,00 0,02 0,02 18,60 18,60 0,00 0,00 18,60 18,60 0,00 0,00 24,00 24,00 0,00 0,00 24,00 24,00 0,00 0,00 Цел 6: Намаляване на съдържанието на мед до достигане на добро състояние 228,60 228,60 0,00 0,00 228,60 228,60 0,00 0,00 Цел 7: Намаляване на съдържанието на манган до достигане на добро състояние Вариант 2 1,87 Подобряване на индивидуалните съо­ Доп ъ л­ ръжения за самостоятелно събиране нителна на отпадъчни води Наименование на мярката Мярка 1 Вариант 1 Варианти/ Вид на мерки мярката Цел 1: Цел 3: Цел 4: Цел 5: Цел 2: Намаля­ Намалява­ Намалява­ Намалява­ Намаляване ване на не на съне на съне на съна съдържасъдържадържаниедържание­ държаниението на нинието на то на общ то на общ то на алутратен азот БПК до азот до фосфор до миний до до достигане достигане достигане достигане достигане на добро на добро на добро на добро на добро състояние състояние състояние състояние състояние Таблица 17. Ефект на вариантите от мерки за достигане на добро екологично състояние на водното тяло ВЕСТНИК 5 0,47 0,00 2,41 Допъл ­ Обучение по добри земеделски пракнителна тики – Обхват 1 (в страната) Допъл ­ Подобряване пречистването на руднителна ничните води Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки Мярка 2 Мярка 3 0,49 0,00 2,43 Обучение по добри земеделски прак­ Доп ъ л­ тики – Обхват 2 (в чужбина – транснителна фер на добри практики и ноу-хау) Допъл ­ Подобряване пречистването на руднителна ничните води Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки Мярка 2 Мярка 3 1,10 0,00 0,88 0,22 2,09 0,00 0,80 1,29 0,04 0,00 0,02 0,02 0,04 0,00 0,02 0,02 18,60 18,60 0,00 0,00 18,60 18,60 0,00 0,00 24,00 24,00 0,00 0,00 24,00 24,00 0,00 0,00 228,60 228,60 0,00 0,00 228,60 228,60 0,00 0,00 ВЕСТНИК 2.2. Определяне на разходите за предложените мерки. Разходите за предложените мерки са остойностени на базата на Националния каталог, съдържащ информация за формиране на цената – мерни единици и единични стойности на мерките, а именно: Инвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ за с. Бойковец, с. Рибарица, с. Горунака, с. Лъга и с. Лопян са изчислени като произведение на броя на еквивалент жителите за съответните населени места и единичната цена за изграждане на ПСОВ – респективно 1450 лв./е.ж. Инвестиционните разходи за изграждане на канализация за посочените села са изчислени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места, дължината на канализацията, която се пада на 1 жител в зависимост от големината на агломерацията (в случая – 9,2 м/1 ж. за агломерация под 10 хил.ж.), и единичната цена за изграждане на 1 м канализация (390 лв./1 м). За остойностяването на разходите е направено допускането, че трябва да се изгради 100 % от канализацията за селата. 1,94 Допъл ­ Изграждане на ПСОВ и канализация нителна в селата в обхвата на водното тяло 2,06 0,00 0,77 1,29 Цел 7: Намаляване на съдържанието на манган до достигане на добро състояние Мярка 1 1,07 0,00 0,85 0,22 Цел 6: Намаляване на съдържанието на мед до достигане на добро състояние 56 Вариант 4 1,94 Допъл ­ Изграждане на ПСОВ и канализация нителна в селата в обхвата на водното тяло Наименование на мярката Мярка 1 Вариант 3 Варианти/ Вид на мерки мярката Цел 1: Цел 3: Цел 4: Цел 5: Цел 2: Намаля­ Намалява­ Намалява­ Намалява­ Намаляване ване на не на съне на съне на съна съдържасъдържадържаниедържание­ държаниението на нинието на то на общ то на общ то на алутратен азот БПК до азот до фосфор до миний до до достигане достигане достигане достигане достигане на добро на добро на добро на добро на добро състояние състояние състояние състояние състояние СТР. Оперативните разходи за експлоатацията на ПСОВ са остойностени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места и единичните годишни оперативни разходи на 1 ж. (35 лв./1 ж.). Оперативните разходи за експлоатация на канализацията са остойностени като произведение на дължината на канализацията, която ще бъде изградена, и единичните годишни оперативни разходи на 1 м канализация (3 лв./1 м/год.). За изчисляване на инвестиционните и оперативни разходи, както и разпределението им по години са направени следните допускания: 1) Инвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ и канализация започват да се изпълняват през 2016 г. и продължават да се извършват през 2017 и 2018 г. Разпределението на тези разходи за 3-те посочени години се извършва в съотношение 20 % : 50 % : 30 %. Експлоатацията на ПСОВ и канализацията стартира през 2019 г. 2) Инвестиционните разходи за изграждане на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води (водоплътни изгребни ями) са изчислени при допускане, че понастоящем 30 % от домакинствата имат индивидуално съоръжение за самостоятелно събиране на отпадъчните води, отговарящо на всички изисквания (т.е. за тях ще се прогнозират само оперативни разходи за почистването на съоръженията), а 70 % от домакинствата не разполагат с такива (т.е. за тях ще се прогнозират инвестиции за изграждане и оперативни разходи за поддръжка на съоръженията). Общият брой на съоръженията, които трябва да бъдат изградени, е 299 бр., което е определено на базата на реалното население, което не разполага със съвременни съоръжения, и допускане за среден размер на домакинство от 2,4 души. На базата на експертна преценка средната цена на една водоплътна изгребна яма е определена на 7000 лв. 3) Оперативните разходи за почистване на водоплътните изгребни ями са определени при следните допускания: количество на отпадъчни 7 води на 1 жител/годишно – 43,8 куб. м; среден обем на 1 яма – 10 куб. м; среден обем на почистваща цистерна – 10 куб. м; средна цена на 1 почистване на ямата – 100 лв. 4) Разпределението на инвестициите за индивидуални съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчните води по години следва същия подход, приложен и при разпределението по години на инвестициите за ПСОВ и канализация. Аналогично оперативните разходи за обслужване на новоизградените водоплътни изгребни ями започват да се начисляват от 2019 г. Оперативните разходи за индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчните води, отговарящи на изискванията, започват да се начисляват от 2016 г. 5) Разходите за обучението по добри земеделски практики с обхват 1 (в страната) са определени при допускане за: 3 броя обучения, по едно за 2016, 2017 и 2018 г., 25 участници във всяко обучение, 4 дни продължителност на едно обучение и единични разходи от 120 лв./ден/участник. 6) Разходите за обучението по добри земеделски практики с обхват 2 (в чужбина – трансфер на добри практики и ноу-хау) са определени при допускане за: 3 броя обучения по едно за 2016, 2017 и 2018 г., 25 участници във всяко обучение, 5 дни продължителност на едно обучение и единични разходи от 300 лв./ден/участник. 7) Разходите за подобряване на пречистването на рудничните води са остойностени на базата на допълнително проучване. В рамките на проучването е установено, че независимо от допълнително изградени пречиствателни съоръжения през 2014 г. на рудничния комплекс, все още продължава замърсяването на р. Малък Искър с метали. Проблемът е решим, например ако се приложат подходящите реагенти – вар за коригиране на рН и коаг улант-флок улант-сорбент CFS. (Източник: Добрев, Хр., П. Добрева, Г. Бърдарска. 1994. Производство на високоефективни реагенти – приоритетно направление на водопречистването. Водно дело, 1, 28 – 32). Таблица 18. Пречистване на водите на р. Негърщица в лабораторни условия и директно непрекъснато подаване на реагенти в реката Резултати от физикохимична обработка на вода от р. Негърщица и излужване на утайка с дестилирана вода № 1 1. Показател 2 рН Разтворени 2. вещества, mg/l 3. Сулфати 4. Хлориди 5. Фосфати 6. Мед, mg/l 7. Манган, mg/l 8. Желязо, mg/l 9. Никел, mg/l 10. Цинк, mg/l 11. Кадмий, mg/l Норма Наредба №7 Директно непрекъснато подаване на реагент в реката В лабораторни условия Речна вода, С, mg/l 21.06.1990 Джар тест CFS 100 mg/l mg/l + СаО3 g/l Излугване на утайка, С mg/l Речна вода, С, mg/l 10.10.1990 CFS 70 mg/l + вар 13 g/l 3 6,0 – 8,5 4 3,3 5 6,9 6 7,2 7 3,3 8 8,5 1000 6675 3143 2378 10820 3143 300 300 1,0 0,1 0,3 1,5 0,2 5 0,01 4520 5 11,8 50 43 21 3,8 3,7 0,013 2010 20 0,4 0,07 0,13 0,05 0,004 0,03 0,001 1530 2,5 0,2 0,03 0,07 0,04 0,003 0,03 0,0002 7580 20 11,7 94 80 84 9 6,5 0,002 2410 10 0,01 0,08 0,03 0,01 0,05 – Забележка. CFS – течен коагулант на база алуминиев оксихлорид, предоставен от Ф. „Солво“. Анализите са извършени по БДС от лабораторията на Централния институт по химическа промишленост, София. Наименование на мярка Допъл ­ Изграждане на ПСОВ и канализация в селата нителна в обхвата на водното тяло лв. 1 098 634 2 280 734 1 688 516 37 500 135 473 419 245 2 255 234 1 688 516 1 688 516 37 500 293 526 628 867 2 622 909 1 688 516 12 000 293 526 628 867 2018 2 746 584 1 647 950 2 972 823 2 648 409 1 688 516 37 500 198 694 1 048 112 2 947 323 1 688 516 12 000 198 694 1 048 112 2017 2 140 094 1 688 516 451 578 2 140 094 1 688 516 451 578 2019 2 140 094 1 688 516 451 578 2 140 094 1 688 516 451 578 2020 2 140 094 1 688 516 451 578 2 140 094 1 688 516 451 578 2021 ВЕСТНИК Мярка 1 Вариант 3 лв. лв. Допъл ­ Подобряване пречистването на рудничните нителна води Мярка 3 ВСИЧКО лв. лв. лв. Обучение по добри земеделски практики – Допъл­ Обхват 2 (в чужбина – трансфер на добри нителна практики и ноу-хау) Оперативни разходи Допъл ­ Подобряване на индивидуалните съоръжения нителна за самостоятелно събиране на отпадъчни води Мярка 2 Мярка 1 Вариант 2 лв. лв. Допъл ­ Подобряване пречистването на рудничните нителна води Мярка 3 12 000 135 473 419 245 2016 ВСИЧКО лв. лв. лв. Мерна единица Допъл ­ Обучение по добри земеделски практики – нителна Обхват 1 (в страната) Оперативни разходи Допъл ­ Подобряване на индивидуалните съоръжения нителна за самостоятелно събиране на отпадъчни води Вид на мярката Мярка 2 Мярка 1 Вариант 1 Мярка След подаване на доза 70 мг/л от българския химически продукт CFS и 13 г/л вар директно и непрекъснато в р. Негърщица концентрациите на мед от 94 мг/л, манган – 80 мг/л, желязо – 84 мг/л, никел – 9 мг/л, и цинк – 6,5 мг/л, намаляват и достигат съответно до 0,01 мг/л, 0,08 мг/л, 0,03 мг/л, 0,01 мг/л и 0,05 мг/л, т.е. много по-ниско от стандартните изисквания съгласно отменената Наредба № 7 от 1986 г. и сега действащата Наредба № Н-4 от 2012 г. Същевременно се коригира и рН – от 3,3 до 8,5. От дългосрочния престой на получената утайка в дестилирана вода (излугване) няма обратно замърсяване, т.е. същата може да се депонира в изоставени кариери и други подходящи места. 2.3. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти. Оценката на ефективността на разходите се извършва в съответствие с предложената методология (приложение № 1). Резултатите са представени в следващата таблица. Таблица 19. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти 8 12 504 928 12 575 692 14 104 731 14 175 496 лв. лв. лв. лв. Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3 Вариант 4 2 824 650 1 688 516 1 688 516 12 000 2018 4 472 600 1 688 516 37 500 2 746 584 3 373 967 1 688 516 37 500 1 647 950 4 447 100 3 348 467 1 688 516 12 000 2017 1 753 057 1 688 516 64 541 1 753 057 1 688 516 64 541 2019 1 753 057 1 688 516 64 541 1 753 057 1 688 516 64 541 2020 1 753 057 1 688 516 64 541 1 753 057 1 688 516 64 541 2021 ВЕСТНИК Резултатите от оценката показват, че варианти 1 и 2 са с най-ниска настояща стойност на инвестицията, поради което те се избират за по-нататъшна оценка на поносимостта. 2.4. Оценка на поносимостта. В рамките на оценката на поносимостта се определя максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло. Оценката се извършва в съответствие с предложената Методология за анализ на ефективността на разходите на мерки/комбинации от мерки и оценка на прекомерността на разходите въз основа на оценка на поносимостта и анализ разходи-ползи. Тъй като разглежданият пример е за водно тяло, за оценката на поносимостта са необходими данни за доходи на домакинствата и произведената брутна добавена стойност (БДС) по сектори на ниво водно тяло. Настояща стойност на инвестицията (PV) Мерна единица Вариант лв. лв. Допъл ­ Подобряване пречистването на рудничните нителна води Мярка 3 37 500 1 098 634 2 799 150 1 688 516 12 000 2016 ВСИЧКО лв. лв. Обучение по добри земеделски практики – Допъл­ Обхват 2 (в чужбина – трансфер на добри нителна практики и ноу-хау) Оперативни разходи Допъл ­ Изграждане на ПСОВ и канализация в селата нителна в обхвата на водното тяло лв. Мярка 2 Мярка 1 Вариант 4 ВСИЧКО лв. Допъл ­ Подобряване пречистването на рудничните нителна води Мярка 3 Мерна единица лв. Оперативни разходи Наименование на мярка Допъл ­ Обучение по добри земеделски практики – нителна Обхват 1 (в страната) Вид на мярката Мярка 2 Мярка 9 бр. бр. бр. бр. с. Горунака с. Лъга с. Лопян Общо население за водното тяло 117 16 522 927 399 175 28 208 17 043 920 396 173 28 206 116 2017 17 869 913 393 172 28 205 115 2018 18 730 906 390 171 28 203 114 2019 19 615 899 387 169 28 202 113 2020 20 779 891 384 168 27 200 112 2021 21 997 884 381 166 27 198 111 2022 23 271 876 377 165 27 196 110 2023 24 604 867 374 163 27 195 109 2024 25 998 859 370 162 26 193 108 2025 27 347 851 366 160 26 191 107 2026 28 752 842 363 159 26 189 106 2027 ВЕСТНИК Общ годишен доход на домакинство в РБ Искър (разчетна величина) лв. бр. с. Рибарица Домакинства бр. с. Бойковец Население 2016 Мерна единица Най-ниското териториално ниво, на което официалната статистика в страната в лицето на НСИ публикува данни по тези показатели, е област. Същите могат да бъдат предоставени от НСИ и на ниво район за басейново управление. За целите на примера е използвана информация от проекта на ПУРБ на Дунавски район, където след направени преизчисления са представени: БДС (общо и по сектори) и доходи на домакинствата на ниво речен басейн, като е изготвена и прогноза за периода 2016 – 2027 г. За целите на оценката на поносимостта на ниво водно тяло е необходимо да бъдат изчислени разчетни величини на прогнозни доходи на домакинствата и БДС за индустрията, селското стопанство и услугите. За целта е приложен следният алгоритъм: Изчислява се сума на общия брой на населението в населените места в обхвата на водното тяло към 2014 г. Изчисленият брой на населението се екстраполира за периода до 2027 г. със средния темп на прираст на населението за речния басейн, към който принадлежи даденото водно тяло. За целта могат да се ползват демографските прогнози за речните басейни, представени в ПУРБ. Изчисляват се прогнозни доходи на домакинствата в обхвата на водното тяло. За целта за всяка една година от периода 2016 – 2027 г. прогнозният брой на населението за водното тяло (изчислен в предходната стъпка) се умножава с прогнозния доход на 1 лице за речния басейн (информацията е налична в Плановете за управление на речните басейни). Изчисляват се прогнозни стойности на БДС за секторите индустрия, услуги и селско стопанство за територията на водното тяло. За целта на базата на прогнозните стойности на БДС за всеки сектор и прогнозния брой на населението за речния басейн се изчислява прогнозна БДС/1 жител за съответния сектор на ниво речен басейн. Прогнозната БДС по сектори на ниво водно тяло се изчислява като произведение на БДС/1 жител за съответния сектор на ниво речен басейн и прогнозния брой на населението за водното тяло. Максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло, се изчислява като съгласно методологията (приложение № 1) прогнозните доходи на населението и прогнозната БДС за секторите индустрия, услуги и селско стопанство се умножат по коефициент 1,1 %. Посоченият коефициент е определен на база експертна оценка за целите на апробиране на методологията и включва всички приходи от водни услуги от четирите сектора, с изключение на приходите от услугата обществено водоснабдяване. Резултатите от изчисленията по описания алгоритъм за разглежданото водно тяло са представени в следващата таблица. Таблица 20. Изчисляване на границата на поносимост за водното тяло 0 лв. лв. лв. БДС на 1 жител БДС в селското стопанство за водното тяло Граница на поносимостта (1,1 % от произведената БДС) Произведена млн. лв. БДС в РБ Искър 19 527 2 037 185 176 200 1 607 308 20 781 2 081 189 162 206 1 615 471 332 37 460 22 035 2 123 192 992 211 1 623 429 343 39 073 3 552 071 3 889 1 623 429 6 313 84 088 7 644 373 428 2018 23 289 2 163 196 666 217 1 631 185 354 40 633 3 693 879 4 076 1 631 185 6 649 88 140 8 012 710 428 2019 24 543 2 208 200 732 223 1 639 047 366 42 134 3 830 364 4 261 1 639 047 6 984 92 304 8 391 313 428 2020 25 797 2 251 204 628 230 1 646 494 378 43 589 3 962 629 4 446 1 646 494 7 320 97 782 8 889 273 428 2021 27 051 2 298 208 887 236 1 653 783 391 44 991 4 090 119 4 629 1 653 783 7 656 103 514 9 410 335 428 2022 28 305 2 343 212 961 243 1 660 918 404 46 335 4 212 306 4 811 1 660 918 7 991 109 509 9 955 353 428 2023 428 2025 428 2026 428 2027 29 559 2 385 216 851 250 1 667 900 417 47 633 4 330 253 4 993 1 667 900 8 327 115 782 30 812 2 432 221 068 257 1 674 732 431 48 878 4 443 425 5 173 1 674 732 8 663 122 342 32 066 2 476 225 087 265 1 681 482 445 50 064 4 551 316 5 351 1 681 482 8 998 128 690 33 320 2 523 229 406 272 1 688 088 460 51 204 4 654 945 5 529 1 688 088 9 334 135 301 10 525 612 11 121 966 11 699 069 12 300 129 428 2024 ВЕСТНИК Услуги бр. Население в РБ Искър 321 35 802 лв. 3 405 489 3 700 1 615 471 5 977 80 201 7 291 010 428 2017 Произведена млн. лв. БДС в РБ Искър 3 254 707 3 510 1 607 308 лв. лв. БДС на 1 жител БДС в индустрията за водното тяло Граница на поносимостта (1,1 % от произведената БДС) Селско стопанство бр. Население в РБ Искър 77 749 лв. 5 642 7 068 125 лв. млн.лв. 428 2016 бр. Произведена БДС в РБ Искър Индустрия Брой домакинства във водното тяло Общ годишен доход на дома­ к и нс т в ат авъв водното тяло Граница на поносимостта (1,1 % от годишния доход) Мерна единица 1 лв. лв. лв. лв. БДС на 1 жител БДС в услугите за водното тяло Граница на поносимостта (1,1 % от произведената БДС) ВСИЧКО СРЕД­ СТВА 12 864 1 615 471 2017 13 573 1 623 429 2018 14 277 1 631 185 2019 14 974 1 639 047 2020 15 668 1 646 494 2021 16 357 1 653 783 2022 17 042 1 660 918 2023 17 722 1 667 900 2024 18 398 1 674 732 2025 19 070 1 681 482 2026 19 738 1 688 088 2027 239 498 123 910 249 986 130 243 261 664 136 380 273 257 142 321 284 713 148 066 297 237 153 615 309 771 158 968 322 312 164 125 334 886 169 086 347 496 173 845 359 644 178 414 371 815 182 787 11 264 565 11 840 297 12 398 209 12 938 300 13 460 569 13 965 018 14 451 645 14 920 452 15 371 437 15 804 088 16 219 438 16 616 967 12 149 1 607 308 2016 лв. лв. лв. Изходящи парични потоци Нетен паричен поток Нетна настояща стойност лв. лв. лв. лв. Входящи парични потоци Изходящи парични потоци Нетен паричен поток Нетна настояща стойност Вариант 2 лв. Входящи парични потоци Мерна единица -10 902 341,03 -10 831 576,21 -1 988 430 -2 670 031 2 972 823 302 791 2017 -2 644 531 2 947 323 302 791 2017 -2 333 939 2 648 409 314 470 2018 -2 308 439 2 622 909 314 470 2018 -1 814 031 2 140 094 326 063 2019 -1 814 031 2 140 094 326 063 2019 -1 802 576 2 140 094 337 519 2020 -1 802 576 2 140 094 337 519 2020 -1 790 051 2 140 094 350 043 2021 -1 790 051 2 140 094 350 043 2021 ВЕСТНИК 2 280 734 292 304 2016 -1 962 930 2 255 234 292 304 2016 Вариант 1 2.5. Изчисляване на финансовите показатели на двата варианта от мерки и оценка на възможните изключения. Целта на тази стъпка е да се определи финансовата обезпеченост на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки и да се прецени необходимостта от възможни изключения. За целта се прилага инструментариумът на финансовия анализ и се изчислява показателят Финансова нетна настояща стойност (ФННС). Входящите парични потоци за анализа са формирани от: • сумата на средствата, които са максимално поносими за населението, и трите икономически сектора (изчислени в Таблица 8 по-горе); • допълнително разчетени средства, които водното тяло може да получи по линия на оперативни програми, държавния бюджет и други фондове; тези средства са извън средствата по горната точка; те са разчетени, като общо прогнозните средства, с които съответният район ще разполага за периода 2016 – 2021 г., са разделени на общото население на района; така е получена разчетна стойност на допълнителните средства на 1 жител; тази величина е умножена по общия брой на населението в обхвата на водното тяло; общата сума на допълнителните средства за водното тяло за целия период е разпределена равномерно по години. Изходящите парични потоци са формирани от сумата на разходите (инвестиционни и оперативни) за двата варианта от мерки. Прилага се дисконтов коефициент в размер на 4 % съгласно изискванията на Ръководството за анализ на разходите и ползите на ЕК за програмен период 2014 – 2020 г. Изчисленията са представени в следващата таблица. Таблица 21. Изчисляване на нетна настояща стойност на двата варианта от мерки бр. Население в РБ Искър Мерна единица 2 лв. лв. лв. лв. Изходящи парични потоци – недерогирани Изходящи парични потоци – дерогирани Нетен паричен поток Не т на нас т оя ща стойност лв. лв. лв. лв. Изходящи парични потоци – недерогирани Изходящи парични потоци – дерогирани Нетен паричен поток Не т на нас т оя ща стойност -9 269 785,45 302 791 2017 -944 015 -262 414 -944 015 554 718 1 246 806 292 304 2016 -262 414 451 578 326 063 2019 2021 451 578 451 578 337 519 350 043 2020 1 700 516 451 578 362 577 2022 1 700 516 451 578 375 118 2023 1 700 516 451 578 387 691 2024 1 688 516 451 578 400 302 2025 1 688 516 451 578 412 450 2026 1 688 516 451 578 424 622 2027 451 578 326 063 2019 2021 451 578 451 578 337 519 350 043 2020 1 726 016 451 578 362 577 2022 1 726 016 451 578 375 118 2023 1 726 016 451 578 387 691 2024 1 688 516 451 578 400 302 2025 1 688 516 451 578 412 450 2026 1 688 516 451 578 424 622 2027 -607 923 -125 515 -114 059 -101 535 -1 815 018 -1 802 477 -1 789 903 -1 739 792 -1 727 644 -1 715 473 922 393 314 470 2018 -607 923 -125 515 -114 059 -101 535 -1 789 518 -1 776 977 -1 764 403 -1 739 792 -1 727 644 -1 715 473 922 393 314 470 2018 ВЕСТНИК Резултатите от изчисленията показват негативни стойности на нетната настояща стойност и при двата разглеждани варианта. Това означава, че е необходимо да се търси изключение по линията на по-малко строга цел за даденото водно тяло, тъй като и за периода до 2027 г. е невъзможно да се акумулират достатъчно средства за финансовото обезпечаване на изпълнението на мерките. лв. Входящ и пари чни потоци -9 213 858,98 302 791 2017 554 718 1 246 806 292 304 2016 Вариант 2 лв. М. ед. Входящ и пари чни потоци Вариант 1 Таблица 22. Проверка на възможността за удължаване на срока И двата разглеждани варианта имат отрицателна нетна настояща стойност, което означава, че не е наличен достатъчно финансов ресурс за изпълнението им за периода 2016 – 2021 г. Тъй като и двата разглеждани варианти съдържат само допълнителни мерки (т.е. всички те могат да се отлагат за периода след 2021 г.), е въпрос на управленско решение кои мерки да започнат да се изпълняват в периода 2016 – 2021 г. и кои да се отложат за следващия период. В разглеждания пример ще се провери възможността за удължаване на срока само за допълнителните мерки, свързани с пречистването на рудничните води и обученията по добри земеделски практики, т.е. дали е възможно да се постигнат целите на Директива 2000/60/ЕС в следващия цикъл на ПУРБ. За целта е необходимо да се направи АРП за периода 2016 – 2027 г., като разходите за дерогираните мерки се включат в периода след 2021 г. Резултатите от изчисленията са представени в следващата таблица. 3 лв. лв. лв. лв. Изходящи пари чни по т о ­ ци – допълнителни мерки Социалноикономичес­к и ползи Не т ен паричен поток Нетна настояща стойност 1,009 -743 598,05 292 304 2016 731 392 993 806 0 554 718 302 791 2017 49 791 993 806 0 1 246 806 302 791 2017 314 470 2018 385 883 993 806 0 922 393 314 470 2018 326 063 2019 868 291 993 806 0 451 578 326 063 2019 337 519 2020 879 746 993 806 0 451 578 337 519 2020 350 043 2021 892 271 993 806 0 451 578 350 043 2021 362 577 2022 -795 712 993 806 1 700 516 451 578 362 577 2022 375 118 2023 -783 171 993 806 1 700 516 451 578 375 118 2023 387 691 2024 -770 597 993 806 1 700 516 451 578 387 691 2024 400 302 2025 -745 987 993 806 1 688 516 451 578 400 302 2025 451 578 424 622 2027 412 450 2026 -733 839 993 806 424 622 2027 -721 667 993 806 1 688 516 1 688 516 451 578 412 450 2026 ВЕСТНИК 6 The Benefits Of Compliance With The Environmental Acquis For The Candidate Countries, DGENV Contract: Environmental Policy In The Applicant Countries And Their Preparations For Accession, Service Contract В7-8110/2000/159960/MAR/Н1, ЕСОТЕС Research & Consulting Limited. Входящи парични потоци Вариант 2 лв. лв. Изходящи пари чни по т о ­ ци – основни мерки 292 304 2016 Съотношение (В/С) лв. М. ед. Входящи парични потоци Вариант 1 Избор на вариант от мерки. Съгласно методологията се търси изключение на дадено водно тяло по линията на по-малко строга цел. Въпреки това, като илюстрация, в тази точка е представен избор на вариант от мерки въз основа на съотношението ползи/разходи (П/Р). За да се изчисли този коефициент, е необходимо да бъдат остойностени социално-икономическите ползи, до които ще доведе реализацията на всеки един от двата варианта. За целта е приложена методиката от Доклад „Ползи от изпълнение на екологичните достижения от страните кандидатки“, изготвен за нуждите на Европейската комисия от Консорциум Ecotec 6 . Съгласно посочената методика, когато състоянието на екосистемите се подобрява от „лошо“ до „добро“, се приема, че ползата е равна на 0,0107 евро/домакинство/км/година, като ефектите са върху цялото население на страната, изразено в брой домакинства. Прави се допускането, че това ще бъдат ползите от реализацията на Вариант 1. При Вариант 2 (в който има трансфер на ноу-хау и добри чуждестранни практики) тази стойност на ползите експертно е завишена с 1 % и е равна на 1,108 евро/домакинство/км/година. При 3 005 589 домакинства в страната и приблизителна дължина от 15,8 км на водното тяло, върху което изпълнението на мерките ще има пряк ефект, годишните ползи от подобряване състоянието на екосистемите могат да се изчислят на: Годишни ползи за Вариант 1 = 0,0107*3 005 589*15,8 = 508 125 евро (993 806 лв.) Годишни ползи за Вариант 2 = 0,0108*3 005 589*15,8 = 513 206 евро (1 003 744 лв.) Изчислените ползи се включват в анализа на разходите и ползите за периода 2016 – 2027 г. Изчисленията са представени в следващата таблица. Таблица 23. Анализ разходи – ползи с включени ползи от подобряването на екосистемите 4 лв. лв. лв. лв. Изходящи пари чни по т о ­ ци – допълнителни мерки Социалнои коном и чески ползи Не т ен паричен поток Нетна настояща стойност 1,012 -700 841,34 0 1 246 806 2017 741 330 59 729 1 003 744 1 003 744 0 554 718 2016 395 821 1 003 744 0 922 393 2018 878 229 1 003 744 0 451 578 2019 889 684 1 003 744 0 451 578 2020 902 209 1 003 744 0 451 578 2021 -811 274 1 003 744 1 726 016 451 578 2022 -798 733 1 003 744 1 726 016 451 578 2023 1 688 516 451 578 2025 -786 159 -736 049 1 003 744 1 003 744 1 726 016 451 578 2024 451 578 2027 -723 901 -711 729 1 003 744 1 003 744 1 688 516 1 688 516 451 578 2026 3. Информационно обезпечаване. 1.1. Текущо състояние. Представен е пример за повърхностното водно тяло BG2К А700R016 с тип R11 – пресъхваща и черноморски тип река. По данни на CORINE land cover от 2012 г. общият процент на неполивни ниви и други земеделски земи е 76,56 %, гори – 14,73 %, и урбанизирани територии. Налични зони на смесване на повърхностни и подземни води съществуват в целия участък. Подземните води са замърсени с нитрати и манган. Оценката за текущото състояние на водното тяло BG2К А700R016 е, както следва (Източник: Басейнова дирекция Черноморски район): • хидробиологичен мониторинг: биологичен индекс – индикация за много лошо състояние; • физикохимичен мониторинг: данни за значително замърсяване с органични вещества, азот и фосфор; електропроводимостта е променлива с периодично влошаване до лошо състояние; • ниво на достоверност на данните – невисока. 1.2. Параметри, по които водното тяло не достига ДЕС. Определянето на параметрите, по които не се достига ДЕС, се основават на проведен мониторинг за физикохимични показатели, специфични замърсители, химични елементи и биологични елементи за трите пункта (вж. следващата таблица). рН и електропроводимостта не са показани в таблица 1, тъй като отговарят на нормите за „добро състояние“. Средната стойност на рН за периода 2010 – 2014 г. е 8,29 при норма 6,5 – 8,5, а на електропроводимостта – средна стойност 880,60 µS/sm при норма до 900 µS/sm. Пример 3: повърхностно водно тяло BG2КА700R016 р. Стара река (Текедере) – от извор до вливане в р. Камчия. Изчисленията показват, че Вариант 2 е с по-висока стойност на съотношението разходи/ползи в сравнение с Вариант 1. В резултат на това за реализация се препоръчва Вариант 2. Съотношение (В/С) лв. М. ед. Изходящи пари чни по т о ­ ци – основни мерки Вариант 1 ВЕСТНИК 5 Таблица 24. Физикохимични показатели на водно тяло BG2КА700R016, пункт BG2КА0474MS022 р. Стара река – между с. Вехтово и с. Ветрище R11 – средно за периода 2010 – 2014 г. Физикохимични показатели БПК 5, mg/l Амониев азот, mg/l Нитритен азот, mg/l Нитратен азот, mg/l Общ азот, mg/l Общ фосфор (като Р), mg/l Ортофосфати (като РО 4), mg/l Отлично* <2 <0.30 <0.03 <1.0 <1.0 <0.15 <0.07 Добро* 2 – 5 0.30 – 0.65 0.03 – 0.06 1.0 – 2.5 1.0 – 2.5 0.15 – 0.3 0.07 – 0.15 Умерено* >5 >0.65 >0.06 >2.5 >2.5 >0.3 >0.15 2010 6,82 1,8 0,28 4,95 8,13 1,04 - 2011 8,35 4,14 0,78 7,36 22,13 1,15 - 2012 18 13,72 0,83 5,33 23,72 1,8 - 2013 16,1 13,32 1,14 6,21 23,67 1,59 - 2014 8,05 5,8 0,36 4,6 9,2 1,1 - средно 11,46 7,76 0,68 5,69 17,37 1,34 - *Наредба № Н-4 от 2012 г. за река тип R11. Независимо че през 2014 г. се наблюдава подобрение на физикохимичните показатели, техните стойности са значително по-високи от тези, отговарящи на нормите за добро екологично състояние. Измерените отклонения по химичните елементи мед, цинк и никел показват недобра експлоатация на действащи пречиствателни съоръжения към предприятията. Този проблем е отстраним при засилен контрол от страна на РИОСВ. Биологичният индекс се влошава в периода 2013 – 2014 г., като стойността му за р. Стара река при устието при с. Иваново е много лоша. 1.3. Източници на замърсяване по показателите, за които е констатирано, че не се достига ДЕС. Източниците на замърсяване по експертна оценка за отделните физикохимични показатели са показани в следващата таблица. Таблица 25. Източници на замърсяване на водата на р. Стара река – средно за периода 2010 – 2014 г. Източник на замърсяване БПК 5, mg/l Амониев азот, mg/l Нитритен азот, mg/l Нитратен азот, mg/l Общ Общ фосфор азот, mg/l (като Р), mg/l Население под 2000 е.ж. 2,29 1,55 0,07 0,57 3,47 0,40 Земеделие и животновъдство 5,73 4,65 0,47 3,98 10,42 0,67 Промишленост 1,15 0,78 0,07 0,57 1,74 0,13 Неидентифицирани дифузни 2,29 0,78 0,07 0,57 1,74 0,13 1.4. Мерки за подобряване и постигане на добро състояние. Възможни мерки за постигане на ДЕС по отделните показатели са свързани с подобряване на канализационните системи на населените места, прилагането на добри земеделски практики, подобряването на експлоатацията на промишлените предприятия и обучение (вж. следващите таблици). За целите на анализа следва да се заложат различни коефициенти на редукция (подобрение след прилагането на мерките) за всяко мярка в зависимост от източника на замърсяване и конкретния замърсител (таблица 3). Таблица 26. Коефициент на редукция (подобрение след прилагането на мерките) за всяка мярка по отделните замърсители – средно за периода 2010 – 2014 г. Източник на замърсяване БПК 5 Амониев азот Нитритен азот Нитратен азот Общ азот Общ фосфор (като Р) Построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ или изграждане на локално пречистване за селища под 2000 е.ж. 0,8 0,92 0,92 0,5 0,9 0,9 7 Източник на замърсяване БПК 5 Амониев азот Нитритен азот Нитратен азот Общ азот Общ фосфор (като Р) Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството 0,8 0,93 0,93 0,9 0,9 0,8 Подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води (задължение на предприятията преди заустване) 0,2 0,85 0,85 0,1 0,8 0,7 Обучение на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съо­р ъжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места 0,3 0,9 0,9 0,5 0,6 0,6 След умножение на средните стойности на замърсяването за периода 2010 – 2014 г. на отделните показатели със съответния редукционен коефициент за всяка мярка се получава намалената стойност по всеки показател, съответстващ на приложената мярка. Таблица 27. Намаление на замърсяванията по отделните показатели след прилагането на мерките Източник на замърсяване БПК 5 Амониев азот Нитритен азот Нитратен азот Общ азот Общ фосфор (като Р) Построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ или изграждане на локално пречистване за селища под 2000 е.ж. 1,83 1,43 0,06 0,28 3,13 0,36 Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството 4,59 4,33 0,44 3,58 9,38 0,53 Подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води (задължение на предприятията преди заустване) 0,23 0,66 0,06 0,06 1,39 0,09 Обучение на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места 0,69 0,70 0,06 0,28 1,04 0,08 Общо 7,34 7,11 0,62 4,21 14,94 1,07 Постигнатото добро състояние след прилагане на мерките за отделните физикохимични показатели се изчислява като разлика между стойностите им преди и след прилагане на конкретната мярка. Таблица 28. Постигнато състояние по физикохимични показатели след прилагане на мерките Физикохимични показатели, mg/l Мярка Общ азот Общ фосфор (като Р) БПК 5 Амониев азот Нитритен Нитратен азот азот Добро състояние 2 – 5 0.30 – 0.65 0.03 – 0.06 1.0 – 2.5 Построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ или изграждане на локално пречистване за селища под 2000 е.ж. 0,46 0,12 0,01 0,28 0,35 0,04 Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството 1,15 0,33 0,03 0,40 1,04 0,13 Подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води (задължение на предприятията преди заустване) 0,92 0,12 0,01 0,51 0,35 0,04 Обучение на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места 1,60 0,08 0,01 0,28 0,69 0,05 Общо 4,13 0,64 0,06 1,48 2,43 0,27 1.0 – 2.5 0.15 – 0.3 2. Прилагане на методологията. 2.1. Избор на варианти от мерки и определяне на ефекта от тяхното прилагане. Въз основа на избраните в т. 1.4 (пример 3) мерки са разработени четири варианта (комбинации) от мерки. При разработването на вариантите се спазва изискването, че за основни мерки не се предвиждат алтернативи. Такива се предлагат само за допълнителни мерки. В конкретния пример са предложени: • Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството, разгледано в два обхвата – Обхват 1 (обучение в страната) и Обхват 2 (обучение в чужбина с трансфер на добри практики и ноу-хау). • Осигуряване на събирането и пречистването на отпадъчните води на населените места в обхвата на водното тяло (с. Васил Друмево, с. Илия Блъсково, с. Благово и с. Ивански), разгледано в два варианта: (1) построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води (водоплътни изгребни ями) и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ; (2) изграждане на канализация и локални ПСОВ за посочените селища. Разгледаните варианти от мерки са обвързани с достигането на добро екологично състояние на водното тяло, като всички варианти водят до постигане на целта: 1,12 0,92 1,60 4,095 Допълни­ Обучение по земеделски практики – телна Обхват 1 (в страната) Контрол от страна на РИОСВ за Допълниподобряване експлоатацията на съотелна ръженията за пречистване на пром. отп. води Информиране на населението за използването на екологосъобразни Допълниперилни препарати и торове и съвретелна менни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки Мярка 2 Мярка 3 Мярка 4 0,45 1,17 0,92 Построяване на подходящи съоръ­ Допълнижения за събиране на отпадъчните телна води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ Обучение по земеделски практики – Допълни­ Обхват 2 (в чужбина – трансфер на телна добри практики и ноу-хау) Контрол от страна на РИОСВ за Допълниподобряване експлоатацията на сътелна оръженията за пречистване на пром. отп. води Мярка 1 Мярка 2 Мярка 3 0,01 0,03 0,01 0,055 0,01 0,01 0,03 0,01 0,51 0,41 0,28 1,466 0,28 0,51 0,39 0,28 0,35 1,06 0,34 2,404 0,69 0,35 1,02 0,34 0,04 0,14 0,04 0,264 0,05 0,04 0,13 0,04 ВЕСТНИК 0,12 0,33 0,12 0,635 0,08 0,12 0,32 0,12 Вариант 2 0,45 Мярка 1 Наименование на мярката Построяване на подходящи съоръ­ Допълнижения за събиране на отпадъчните телна води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ Вариант 1 Вид на мярката Цел 1: Цел 2: Цел 3: Цел 4: Цел 5: Цел 6: Намаление на Намаление Намаление Намаление Намаление Намаление съдържанието на съдърна съдържана съдържана съдърна съдърна органично жанието на нието на нинието на нижанието на жанието на замърсяване амониев азот тритен азот тратен азот общ азот до общ фосфор (БПК 5) до досдо достигадо достигане до достигане достигане до достигатигане на добро не на добро на добро на добро на добро не на добро състояние състояние състояние състояние състояние състояние Таблица 29. Ефект на вариантите от мерки за достигане на добро екологично състояние на водното тяло 9 1,12 0,92 1,60 4,113 Допълни­ Обучение по земеделски практики – телна Обхват 1 (в страната) Контрол от страна на РИОСВ за Допълниподобряване експлоатацията на съотелна ръженията за пречистване на пром. отп. води Информиране на населението за използването на екологосъобразни Допълниперилни препарати и торове и съвретелна менни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки Мярка 2 Мярка 3 Мярка 4 0,47 1,17 Допълни­ Построяване на канализация и ПСОВ телна на селата в обхвата на водното тяло Обучение по земеделски практики – Допълни­ Обхват 2 (в чужбина – трансфер на телна добри практики и ноу-хау) Мярка 2 0,33 0,13 0,03 0,01 0,055 0,01 0,01 0,03 0,01 0,056 0,01 0,41 0,29 1,477 0,28 0,51 0,39 0,29 1,482 0,28 1,06 0,35 2,418 0,69 0,35 1,02 0,35 2,446 0,69 0,14 0,04 0,265 0,05 0,04 0,13 0,04 0,269 0,05 ВЕСТНИК Мярка 1 0,640 0,08 0,12 0,32 0,13 0,648 0,08 Вариант 4 0,47 4,141 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки Допълни­ Построяване на канализация и ПСОВ телна на селата в обхвата на водното тяло 1,60 Мярка 1 Вариант 3 Мярка 4 Наименование на мярката Информиране на населението за използването на екологосъобразни Допълниперилни препарати и торове и съвретелна менни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места Вид на мярката Цел 1: Цел 2: Цел 3: Цел 4: Цел 5: Цел 6: Намаление на Намаление Намаление Намаление Намаление Намаление съдържанието на съдърна съдържана съдържана съдърна съдърна органично жанието на нието на нинието на нижанието на жанието на замърсяване амониев азот тритен азот тратен азот общ азот до общ фосфор (БПК 5) до досдо достигадо достигане до достигане достигане до достигатигане на добро не на добро на добро на добро на добро не на добро състояние състояние състояние състояние състояние състояние 0 1,60 4,159 Информиране на населението за използването на екологосъобразни Допълниперилни препарати и торове и съвретелна менни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки Мярка 4 0,653 0,08 0,12 0,056 0,01 0,01 1,493 0,28 0,51 2,460 0,69 0,35 0,271 0,05 0,04 2.2. Определяне на разходите за предложените мерки. Разходите за предложените мерки са остойностени на базата на Националния каталог, съдържащ информация за формиране на цената – мерни единици и единични стойности на мерките, а именно: Инвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ за с. Васил Друмево, с. Илия Блъсково, с. Благово и с. Ивански са изчислени като произведение на броя на еквивалент жителите за съответните населени места и единичната цена за изграждане на ПСОВ – респективно 1450 лв./е.ж. Инвестиционните разходи за изграждане на канализация за посочените села са изчислени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места, дължината на канализацията, която се пада на 1 жител в зависимост от големината на агломерацията (в случая – 9,2 м/1 ж. за агломерация под 10 хил. ж.), и единичната цена за изграждане на 1 м канализация (390 лв./1 м). За остойностяването на разходите е направено допускането, че трябва да се изгради 100 % от канализацията за селата. Оперативните разходи за експлоатацията на ПСОВ са остойностени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места и единичните годишни оперативни разходи на 1 ж. (35 лв./1 ж.) Оперативните разходи за експлоатация на канализацията са остойностени като произведение на дължината на канализацията, която ще бъде изградена, и единичните годишни оперативни разходи на 1 м канализация (3 лв./1 м/ год.). За изчисляване на инвестиционните и оперативни разходи, както и разпределението им по години са направени следните допускания: 1) Инвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ и канализация започват да се изпълняват през 2016 г. и продължават да се извършват през 2017 и 2018 г. Разпределението на тези разходи за 3-те посочени години се извършва в съотношение 20 % : 50 % : 30 %. Експлоатацията на ПСОВ и канализацията стартира през 2019 г. 2) Инвестиционните разходи за изграждане на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води (водоплътни изгребни ями) са изчислени при допускане, че за всяко домакинство трябва да бъде изградена водоплътна изгребна яма. Общият брой на съоръженията, които трябва да бъдат изградени, е 934 бр., което е определено на базата на реалното население на селата и допускане за среден размер на домакинство от 2,4 души. На базата на експертна преценка средната цена на една водоплътна изгребна яма е определена на 7000 лв. 0,92 Контрол от страна на РИОСВ за Допълниподобряване експлоатацията на съотелна ръженията за пречистване на пром. отп. води Наименование на мярката Мярка 3 Вид на мярката Цел 2: Цел 3: Цел 4: Цел 5: Цел 6: Цел 1: Намаление Намаление Намаление Намаление Намаление Намаление на съдържанието на съдърна съдържана съдържана съдърна съдържанието на нието на нинието на нижанието на жанието на на органично замърсяване амониев азот тритен азот тратен азот общ азот до общ фосфор (БПК 5) до досдо достигадо достигане до достигане достигане до достигатигане на добро не на добро на добро на добро на добро не на добро състояние състояние състояние състояние състояние състояние 1 лв. Информиране на населението за използването на екологосъобразни Допъл ­ перилни препарати и торове и съвренителна менни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места Мярка 3 Мярка 4 лв. лв. Контрол от страна на РИОСВ за Допъл ­ подобряване експлоатацията на сънителна оръженията за пречистване на пром. отп. води 1 320 946 730 12 000 1 308 216 2016 3 283 269 730 12 000 3 270 539 2017 1 975 054 730 12 000 1 962 324 2018 99 368 730 98 638 2019 99 368 730 98 638 2020 99 368 730 98 638 2021 ВЕСТНИК ВСИЧКО лв. лв. Обучение по добри практики в зе­ Доп ъ л­ меделието и ж ивотновъдството – нителна Обхват 1 (в страната) Оперативни разходи лв. Мерна единица Мярка 2 Мярка 1 Наименование на мярка Построяване на подходящи съоръ­ Допъл ­ жения за събиране на отпадъчните нителна води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ Вид на мярката Вариант 1 Мярка 3) Оперативните разходи за почистване на водоплътните изгребни ями са определени при следните допускания: количество на отпадъчни води на 1 жител/годишно – 43,8 куб. м; среден обем на 1 изгребна яма – 10 куб. м; среден обем на почистваща цистерна – 10 куб. м; средна цена на 1 почистване на изгребна яма – 100 лв. 4) Разпределението на инвестициите за индивидуални съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчните води по години следва същия подход, приложен и при разпределението по години на инвестициите за ПСОВ и канализация. Аналогично оперативните разходи за обслужване на изгребните ями започват да се начисляват от 2019 г. 5) Разходите за обучението по добри земеделски практики с обхват 1 (в страната) са определени при допускане за: 3 броя обучения по едно за 2016, 2017 и 2018 г., 25 участници във всяко обучение, 4 дни продължителност на едно обучение и единични разходи от 120 лв./ден/участник. 6) Разходите за обучението по добри земеделски практики с обхват 2 (в чужбина – трансфер на добри практики и ноу-хау) са определени при допускане за: 3 броя обучения по едно за 2016, 2017 и 2018 г., 25 участници във всяко обучение, 5 дни продължителност на едно обучение и единични разходи от 300 лв./ден/участник. 7) Разходите за информиране на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места включват ежегодни разходи за информационни дипляни, информационни табла и провеждане на информационни срещи във всяко от 4-те села в обхвата на водното тяло. 8) Разходите за контрол от страна на РИОСВ за подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на промишлени отпадъчни води не могат да бъдат остойностени, тъй като са включени в обхвата на разходите за обичайната дейност на РИОСВ. 2.3. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти. Оценката на ефективността на разходите се извършва в съответствие с предложената методология (приложение № 1). Резултатите са представени в следващата таблица. Таблица 30. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти 2 Мярка 4 Мярка 3 Мярка 2 Мярка 1 Наименование на мярка лв. лв. лв. лв. лв. лв. лв. лв. лв. лв. лв. лв. Мерна единица 2 412 461 730 12 000 2 399 731 1 346 446 730 37 500 1 308 216 2016 6 012 058 730 12 000 5 999 328 3 308 769 730 37 500 3 270 539 2017 3 612 327 730 12 000 3 599 597 2 000 554 730 37 500 1 962 324 2018 157 536 730 156 806 99 368 730 98 638 2019 157 536 730 156 806 99 368 730 98 638 2020 157 536 730 156 806 99 368 730 98 638 2021 ВЕСТНИК ВСИЧКО Контрол от страна на РИОСВ за Допъл ­ подобряване експлоатацията на съонителна ръженията за пречистване на пром. отп. води Информиране на населението за използването на екологосъобразни Допъл ­ перилни препарати и торове и съвренителна менни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места Обучение по добри практики в зе­ Доп ъ л­ меделието и ж ивотновъдството – нителна Обхват 1 (в страната) Оперативни разходи Допъл ­ Построяване на канализация и ПСОВ нителна на селата в обхвата на водното тяло ВСИЧКО Контрол от страна на РИОСВ за Допъл ­ подобряване експлоатацията на съонителна ръженията за пречистване на пром. отп. води Информиране на населението за използването на екологосъобразни Допъл ­ перилни препарати и торове и съвренителна менни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места Обучение по добри практики в зе­ Допъл ­ меделието и ж ивотновъдството – нителна Обхват 2 (в чужбина – трансфер на добри практики и ноу-хау) Оперативни разходи Построяване на подходящи съоръ­ Допъл ­ жения за събиране на отпадъчните нителна води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ Вид на мярката Вариант 3 Мярка 4 Мярка 3 Мярка 2 Мярка 1 Вариант 2 Мярка 3 Наименование на мярка лв. Информиране на населението за използването на екологосъобразни Допъл ­ перилни препарати и торове и съвренителна менни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места Мярка 4 6 306 667 6 377 432 11 478 153 11 548 918 лв. лв. лв. лв. Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3 Вариант 4 2 437 961 730 6 037 558 730 37 500 5 999 328 2017 3 637 827 730 37 500 3 599 597 2018 157 536 730 156 806 2019 157 536 730 156 806 2020 157 536 730 156 806 2021 ВЕСТНИК Резултатите от оценката показват, че варианти 1 и 2 са с най-ниска настояща стойност на инвестицията, поради което те се избират за по-нататъшна оценка на поносимостта. а. Оценка на поносимостта В рамките на оценката на поносимостта се определя максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходноефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло. Оценката се извършва в съответствие с предложената Методология за анализ на ефективността на разходите на мерки/комбинации от мерки и оценка на прекомерността на разходите въз основа на оценка на поносимостта и анализ разходи-ползи. Тъй като разглежданият пример е за водно тяло, за оценката на поносимостта са необходими данни за доходи на домакинствата и произведената брутна добавена стойност (БДС) по сектори на ниво водно тяло. Най-ниското териториално ниво, на което официалната статистика в страната в лицето на НСИ публикува данни по тези показатели, е област. Същите могат да бъдат предоставени от НСИ и на ниво район за басейново управление. Настояща стойност на инвестицията (PV) Мерна единица Вариант лв. лв. Контрол от страна на РИОСВ за Допъл ­ подобряване експлоатацията на съонителна ръженията за пречистване на пром. отп. води Мярка 3 37 500 2 399 731 2016 ВСИЧКО лв. лв. лв. Мерна единица Мярка 2 Оперативни разходи Допъл ­ Построяване на канализация и ПСОВ нителна на селата в обхвата на водното тяло Вид на мярката Обучение по добри практики в зе­ Допъл ­ меделието и ж ивотновъдството – нителна Обхват 2 (в чужбина-трансфер на добри практики и ноу-хау) Мярка 1 Вариант 4 Мярка 4 бр. бр. бр. бр. с. Илия Блъсково с. Благово с. Ивански Общо население за водното тяло лв. лв. лв. Общ годишен доход на лице в РБ Камчия (разчетна величина) Общ годишен доход н а дом аки нс т в ат а във водното тяло Г ра н и ца на поно ­ симостта (1,1 % от годишния доход) Домакинства бр. с. Васил Друмево Население 4 529 2 233 1 539 95 359 240 2017 4 749 2 214 1 526 94 356 238 2018 4 977 2 195 1 513 94 353 236 2019 5 213 2 175 1 499 93 350 234 2020 5 522 2 154 1 485 92 346 232 2021 5 846 2 134 1 471 91 343 229 2022 6 184 2 114 1 457 90 340 227 2023 6 538 2 094 1 443 89 337 225 2024 6 909 2 073 1 429 88 333 223 2025 7 267 2 053 1 415 88 330 221 2026 7 641 2 033 1 401 87 327 218 2027 111 237 115 632 120 164 124 695 130 866 137 233 143 803 150 581 157 574 164 133 170 871 ВЕСТНИК 108 764 9 887 620 10 112 481 10 511 988 10 923 958 11 335 900 11 896 933 12 475 768 13 072 980 13 689 157 14 324 908 14 921 183 15 533 705 4 391 2 252 1 552 96 362 242 2016 Мерна единица За целите на примера е използвана информация от проекта на ПУРБ на Басейнова дирекция „Черноморски район“, където след направени преизчисления са представени: БДС (общо и по сектори) и доходи на домакинствата на ниво речен басейн, като е изготвена и прогноза за периода 2016 – 2027 г. За целите на оценката на поносимостта на ниво водно тяло е необходимо да бъдат изчислени определяне на разчетни величини на прогнозни доходи на домакинствата и БДС за индустрията, селското стопанство и услугите. За целта е приложен следният алгоритъм: 1. Изчислява се сума на общия брой на населението в населените места в обхвата на водното тяло към 2014 г. Изчисленият брой на населението се екстраполира за периода до 2027 г. със средния темп на прираст на населението за речния басейн, към който принадлежи даденото водно тяло. За целта могат да се ползват демографските прогнози за речните басейни, представени в ПУРБ. 2. Изчисляват се прогнозни доходи на домакинствата в обхвата на водното тяло. За целта за всяка една година от периода 2016 – 2027 г. прог­н озният брой на населението за водното тяло (изчислен в предходната стъпка) се умножава с прогнозния доход на 1 лице за речния басейн (информацията е налична в плановете за управление на речните басейни). 3. Изчисляват се прогнозни стойности на БДС за секторите индустрия, услуги и селско стопанство за територията на водното тяло. За целта на базата на прогнозните стойности на БДС за всеки сектор и прогнозния брой на населението за речния басейн се изчислява прогнозна БДС/1 жител за съответния сектор на ниво речен басейн. Прогнозната БДС по сектори на ниво водно тяло се изчислява като произведение на БДС/1 жител за съответния сектор на ниво речен басейн и прогнозния брой на населението за водното тяло. 4. Максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло, се изчислява като съгласно методологията (приложение № 1) прогнозните доходи на населението и прогнозната БДС за секторите индустрия, услуги и селско стопанство се умножат по коефициент 1,1 %. Посоченият коефициент е определен на база експертна оценка за целите на апробиране на методологията и включва всички приходи от водни услуги от четирите сектора с изключение на приходите от услугата обществено водоснабдяване. Резултатите от изчисленията по описания алгоритъм за разглежданото водно тяло са представени в следващата таблица. Таблица 31. Изчисляване на границата на поносимост за водното тяло 5 бр. лв. лв. лв. Население в РБ Камчия БДС на 1 жител БДС в индустрията за водното тяло Г ра н и ца на поно ­ симостта (1,1 % от произведената БДС) бр. лв. лв. лв. Население в РБ Камчия БДС на 1 жител БДС в селското стопанство за водното тяло Г ра н и ца на поно ­ симостта (1,1 % от произведената БДС) млн. лв. бр. лв. лв. лв. лв. Произведена БДС в РБ Камчия Население в РБ Камчия БДС на 1 жител БДС в услугите за водното тяло Г ра н и ца на поно ­ симостта (1,1 % от произведената БДС) ВСИЧКО СРЕД­ СТВА 2 055 255 108 524 2017 4 516 255 108 1 152 13 388 1 217 055 545 255 108 139 50 462 4 787 252 926 1 211 13 288 1 208 024 546 252 926 138 53 130 4 829 963 2 182 252 926 552 2018 5 063 250 759 1 270 13 190 1 199 059 546 250 759 137 55 797 5 072 462 2 311 250 759 580 2019 5 346 248 477 1 328 13 092 1 190 161 547 248 477 136 58 465 5 314 962 2 444 248 477 607 2020 5 635 246 161 1 387 12 995 1 181 329 548 246 161 135 61 132 5 557 461 2 580 246 161 635 2021 5 929 243 845 1 446 12 898 1 172 563 549 243 845 134 63 800 5 799 961 2 718 243 845 663 2022 6 229 241 529 1 505 12 802 1 163 862 551 241 529 133 66 467 6 042 460 2 858 241 529 690 2023 6 535 239 213 1 563 12 707 1 155 225 552 239 213 132 69 135 6 284 959 3 002 239 213 718 2024 6 847 236 898 1 622 12 613 1 146 652 553 236 898 131 71 802 6 527 459 3 148 236 898 746 2025 7 165 234 591 1 681 12 520 1 138 143 554 234 591 130 74 470 6 769 958 3 297 234 591 774 2026 7 489 232 284 1 740 12 427 1 129 697 556 232 284 129 77 137 7 012 458 3 449 232 284 801 2027 275 303 285 999 110 912 298 618 116 568 311 374 122 224 324 131 127 880 338 529 133 536 353 123 139 192 367 920 144 847 382 926 150 503 398 148 156 159 412 937 161 815 427 905 167 471 ВЕСТНИК 105 256 9 568 762 10 082 932 10 597 103 11 111 273 11 625 443 12 139 613 12 653 783 13 167 953 13 682 124 14 196 294 14 710 464 15 224 634 4 249 257 304 1 093 13 488 1 226 155 544 257 304 140 47 795 4 344 964 4 587 464 1 929 257 304 496 2016 Услуги млн. лв. Произведена БДС в РБ Камчия Селско стопанство млн. лв. Произведена БДС в РБ Камчия Индустрия Мерна единица 6 лв. лв. лв. Изходящи парични потоци Нетен паричен поток Нетна настояща стойност лв. лв. лв. Изходящи парични потоци Нетен паричен поток Нетна настояща стойност -3 326 959,98 -793 443 1 346 446 553 003 2016 -2 745 069 3 308 769 563 700 2017 -2 719 569 3 283 269 563 700 2017 -1 424 235 2 000 554 576 319 2018 -1 398 735 1 975 054 576 319 2018 489 707 99 368 589 075 2019 489 707 99 368 589 075 2019 502 464 99 368 601 832 2020 502 464 99 368 601 832 2020 516 862 99 368 616 229 2021 516 862 99 368 616 229 2021 ВЕСТНИК И двата разглеждани варианта имат отрицателна нетна настояща стойност, което означава, че не е наличен достатъчно финансов ресурс за изпълнението им за периода 2016 – 2021 г. Тъй като и двата разглеждани варианта съдържат само допълнителни мерки (т.е. всички те могат да се отлагат за периода след 2021 г.), е въпрос на политическо решение кои мерки да започнат да се изпълняват в периода 2016 – 2021 г. и кои да се отложат за следващия период. В разглеждания пример ще се провери възможността за удължаване на срока само за допълнителните мерки, свързани с изграждането и експлоатацията на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ, т.е. дали е възможно да се постигнат целите на Директива 2000/60/ЕС в следващия цикъл на ПУРБ. За целта е необходимо да се направи АРП за периода 2016 – 2027 г., като разходите за дерогираните мерки се включат в периода след 2021 г. Резултатите от изчисленията са представени в следващата таблица. лв. Входящи парични потоци -3 256 195,16 -767 943 1 320 946 553 003 2016 Вариант 2 лв. Мерна единица Входящи парични потоци Вариант 1 Таблица 32. Изчисляване на нетна настояща стойност на двата варианта от мерки b. Изчисляване на финансовите показатели на двата варианта от мерк и и оценка на възможните изключени я Целта на тази стъпка е да се определи финансовата обезпеченост на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки и да се прецени необходимостта от възможни изключения. За целта се прилага инструментариумът на финансовия анализ и се изчислява показателят Финансова нетна настояща стойност (ФННС). Входящите парични потоци за анализа са формирани от: 2. сумата на средствата, които са максимално поносими за населението, и трите икономически сектора (изчислени в таблица 8 по-горе); 3. допълнително разчетени средства, които водното тяло може да получи по линия на оперативни програми, държавния бюджет и други фондове; тези средства са извън средствата по горната точка; те са разчетени, като общо прогнозните средства, които съответният район ще разполага за периода 2016 – 2021 г., са разделени на общото население на района; така е получена разчетна стойност на допълнителните средства на 1 жител; тази величина е умножена по общия брой на населението в обхвата на водното тяло; общата сума на допълнителните средства за водното тяло за целия период е разпределена равномерно по години. Изходящите парични потоци са формирани от сумата на разходите (инвестиционни и оперативни) за двата варианта от мерки. Прилага се дисконтов коефициент в размер на 4 % съгласно изискванията на Ръководството за анализ на разходите и ползите на ЕК за програмен период 2014 – 2020 г. Изчисленията са представени в следващата таблица. 7 лв. лв. лв. лв. Изходящи парични потоци – дерогирани Изходящи парични потоци – недерогирани Нетен паричен поток Нетна настояща стойност лв. лв. лв. лв. Изходящи парични потоци – дерогирани Изходящи парични потоци – недерогирани Нетен паричен поток Нетна настояща стойност 748 865,90 819 630,72 514 773 38 230 553 003 2016 540 273 12 730 553 003 2016 525 470 38 230 563 700 2017 550 970 12 730 563 700 2017 538 089 38 230 576 319 2018 563 589 12 730 576 319 2018 588 345 730 589 075 2019 588 345 730 589 075 2019 601 102 730 601 832 2020 601 102 730 601 832 2020 615 499 730 616 229 2021 615 499 730 616 229 2021 645 621 2023 -677 392 1 962 324 660 627 2024 2026 98 638 98 638 675 849 690 638 2025 645 621 2023 2025 2026 98 638 98 638 675 849 690 638 -2 624 919 -1 301 697 577 212 592 000 1 962 324 660 627 2024 -2 624 919 -1 301 697 577 212 592 000 1 308 216 3 270 539 630 824 2022 -677 392 1 308 216 3 270 539 630 824 2022 606 969 98 638 705 606 2027 606 969 98 638 705 606 2027 7 The Benefits Of Compliance With The Environmental Acquis For The Candidate Countries, DGENV Contract: Environmental Policy In The Applicant Countries And Their Preparations For Accession, Service Contract В7-8110/2000/159960/MAR/Н1, ЕСОТЕС Research & Consulting Limited. 78 Резултатите от изчисленията показват положителни стойности на нетната настояща стойност и при двата разглеждани варианта. Това означава, че е необходимо да се търси удължаване на срока на допълнителните мерки, свързани с изграждането и експлоатацията на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ за периода след 2021 г. Не е необходимо да се търси изключение по линията на по-малко строга цел за даденото водно тяло. Избор на вариант от мерки Следваща стъпка след вземане на решение за удължаване на срока е изборът на вариант от мерки. Това се извършва въз основа на съотношението ползи/разходи (П/Р) (В/С). За да се изчисли този коефициент, е необходимо да бъдат остойностени социално-икономическите ползи, до които ще доведе реализацията на всеки един от двата варианта. За целта е приложена методиката от Доклад „Ползи от изпълнение на екологичните достижения от страните кандидатки“, изготвен за нуждите на Европейската комисия от Консорциум Ecotec7. Съгласно посочената методика, когато състоянието на екосистемите се подобрява от „лошо“ до „добро“, се приема, че ползата е равна на 0,0107 евро/домакинство/км/година, като ефектите са върху цялото население на страната, изразено в брой домакинства. Прави се допускането, че това ще бъдат ползите от реализацията на Вариант 1. При Вариант 2 (в който има трансфер на ноу-хау и добри чуждестранни практики) тази стойност на ползите експертно е завишена с 1 % и е равна на 1,108 евро/домакинство/км/година. При 3 005 589 домакинства в страната и приблизителна дължина от 32 км на водното тяло, върху което изпълнението на мерките ще има пряк ефект, годишните ползи от подобряване състоянието на екосистемите могат да се изчислят на: Годишни ползи за Вариант 1 = 0,0107*3 005 589*32 = 1 029 114 евро (2 012 771 лв.) Годишни ползи за Вариант 2 = 0,0108*3 005 589*32 = 1 039 405 евро (2 032 899 лв.) Изчислените ползи се включват в анализа на разходите и ползите за периода 2016 – 2027 г. Изчисленията са представени в следващата таблица. лв. Входящи парични потоци Вариант 2 лв. М. ед. Входящи парични потоци Вариант 1 Таблица 33. Проверка на възможността за удължаване на срока СТР. лв. лв. лв. лв. лв. Изходящи пари чни по т о ­ ци – основни мерки Изходящи пари чн и по ­ тоци – допълнителни мерки Социалнои коном и чески ползи Не т ен паричен поток Нетна настояща стойност лв. лв. лв. лв. лв. Изходящи пари чни по т о ­ ци – основни мерки Изходящи пари чни по ­ тоци – допълнителни мерки Социалнои коном и чески ползи Не т ен паричен поток Нетна настояща стойност 2 547 672 2 558 369 2 570 988 2 032 899 38 230 0 576 319 2018 2 576 360 730 0 601 832 2020 730 0 616 229 2021 645 621 2023 660 627 2024 0 0 0 1 308 216 3 270 539 1 962 324 630 824 2022 0 98 638 675 849 2025 0 98 638 690 638 2026 0 98 638 705 606 2027 730 0 601 832 2020 730 0 616 229 2021 645 621 2023 660 627 2024 0 0 0 0 98 638 675 849 2025 0 98 638 690 638 2026 0 98 638 705 606 2027 711 075 2 589 983 2 604 772 2 619 740 1 308 216 3 270 539 1 962 324 630 824 2022 -612 147 2 621 244 2 634 001 2 648 399 1 355 507 -592 020 731 202 2 610 111 2 624 899 2 639 868 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 730 0 589 075 2019 2 601 116 2 613 873 2 628 271 1 335 379 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 730 0 589 075 2019 Изчисленията показват, че Вариант 1 е с по-висока стойност на съотношението разходи/ползи в сравнение с Вариант 2. В резултат на това за реализация се препоръчва Вариант 1. 4,916 24 950 239,93 38 230 0 563 700 2017 2 032 899 2 032 899 38 230 0 553 003 2016 2 553 045 2 563 741 2 012 771 12 730 0 576 319 2018 ВЕСТНИК Съотношение (В/С) лв. Входящи парични потоци 4,948 24 785 207,36 12 730 0 563 700 2017 2 012 771 2 012 771 12 730 0 553 003 2016 Вариант 2 Съотношение (В/С) лв. М. ед. Входящи парични потоци Вариант 1 Таблица 34. Анализ разходи – ползи с включени ползи от подобряването на екосистемите 9 ПРИЛАГАНЕ НА ИЗКЛЮЧЕНИЕ ПО ЧЛ. 156Е: Оценка на възможните изключение по чл. 4, ал. 7 на РДВ се извършва в седем стъпки, както следва: • Стъпка 1: Определяне дали дадена нова модификация/дейност отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 7. • Стъпка 2: Идентифициране на практически мерки за смекчаване на неблагоприятните ефекти. • Стъпка 3: Идентифициране на по-широкото въздействие върху водните тела. • Стъпки 4: Оценка дали новата модификация/ дейност е в интерес на обществото. • Стъпка 5: Сравнение на ползите от новата модификация/дейност с ползите от постигане на целите на Директивата. • Стъпка 6: Сравнение на алтернативи, които обслужват еднакви ползотворни цели. Прилагането на методологията е илюстрирано с пример за изграждане на нова модификация – язовир. Примерът е построен върху информация за язовир „Луда Яна“. Въпреки че този язовир е в процес на реализация, за целите на примера е направено допускането, че неговото изграждане е предстоящо и трябва да се обоснове изключение по чл. 4, ал. 7. Стъпка 1: Определяне дали дадена нова модификация/дейност отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 7 1. Описание на основните характеристики на новата модификация/дейност. Язовир „Луда Яна“ ще се намира в централната част на Южна България, на около 2 км на север от гр. Панагюрище, на река Луда Яна, непосредствено след вливането на Стара река в река Мулейска, като попада в землището на гр. Панагюрище, община Панагюрище, област Пазарджик, и засяга поземлен имот № 0860001 с площ 142 ха. Основните параметри на язовира са: насипна стена с глинено ядро, дължина на короната 458 м, широчина на короната 600 м, общ завирен обем 19.94 млн. м 3, дължина на езерото 4500 м, кота на короната 585,60, клас на язовира II. Регулиращият обем от близо 18 млн. м 3 осигурява възможност за черпене на дебит в рамките на 450 – 500 л/сек. Фигура 1. Язовир „Луда Яна“ – водовземната кула и недостроената язовирна стена (Източник: РГП за ВиК – П ЕООД, гр. Панагюрище, 2013) ВЕСТНИК За да отговори водата от язовира на изискванията по показателите окисляемост, амоняк, нитрати и мътност, е предвидена пречиствателна станция, която да пречиства водата, предназначена за питейни нужди, до изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. По техническо задание общият дебит на ПСПВ е 300 л/сек. Има определена площадка за строителството на станцията. За язовира и ПСПВ е осигурено финансиране по линия на Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка). След изграждането язовир „Луда Яна“ ще бъде актуван като държавна собственост с принципал МРРБ. Бъдещият оператор на язовира и пречиствателната станция ще бъде ВиК – ЕООД, гр. Панагюрище. 2. Представяне на полезните цели, за които допринася новата модификация/дейност. Изграждането на язовира ще доведе до подаване на качествена питейна вода на гр. Панагюрище и селища в общините Панагюрище, Пазарджик и Стрелча с население 45 000 жители към 2020 г. Понастоящем основните питейни водоизточници на гр. Панагюрище са 12 тръбни кладенци в терасата на р. Марица при с. Злокучене (община Септември, област Пазарджик). Разположени са на десния бряг на р. Марица и са най-голямата водоснабдителна система – „Група Панагюрище“, подаваща вода към селищата на община Панагюрище. Системата подава вода чрез пет помпени станции (ПС) за гр. Панагюрище и селата Баня, Бъта, Попинци, Елшица, Левски и Оборище. От тази водоснабдителна система се подава вода и на 4 села от съседната община Стрелча – Свобода, Смилец, Блатница и Дюлево. Магистралният водопровод е въведен в експлоатация през 1982 г. Водоподаването се извършва с помощта на три помпени станции: II подем „Бошуля“, III и IV подем „Елшица“, които имат възможност да се включват едновременно в паралел, като по този начин може да се подава при необходимост водно количество над 250 л/сек. Стоманените водопроводи от водоизточника до ПС IV подем „Елшица“ са изпълнени от стоманени правошевни тръби, направени от огъната черна ламарина с дължина 2 – 3 м. Тръбите не са заводско производство и не отговарят на действащите стандарти. Външната антикорозионна изолация не е от усилен тип, а на отделни места такава изобщо не е правена. От ПС IV подем до Панагюрище и с. Оборище водопроводите са изпълнени от стандартни стоманени спира лно заварени т ръби. Н яма монтирана катодна защита по трасетата на стоманените водопроводи, както и пречиствателна станция за питейна вода (ПСПВ). Въпреки че не е достигнала края на своя експлоатационен период (30 години), тази водоснабдителна система не е в добро състояние, което допълнително се утежнява от затрудненията по експлоатацията, дължащи се на голямата обща дължина и труднодостъпни участъци. Не без значение е и лошото изпълнение на строително-монтажните работи на тръбопроводите и съоръженията. В обобщение полезните цели, за които ще допринесе доизграждането на язовир „Луда Яна“, са заявени категорично от ръководството и жителите на община Панагюрище и приети по време на обществените обсъждания на възложения от Световната банка доклад за ОВОС през м. февруари 2009 г. в МРРБ и гр. Панагюрище: • Нормално водоснабдяване с чиста питейна вода с добро качество на жителите в общината и региона. • Решаване на един основен и с изключително значение проблем за жителите не само на община Панагюрище, но и на Пазарджик и Стрелча – водоснабдяването. • Осигуряване на достатъчни количества вода за напояване на района. • Подобряване на екологическата обстановка и микроклимата на Панагюрище и региона. • Създаване на възможности за развитието на туризма в района. • Създаване на по-добра здравословна и жизнена среда за населението. 3. Устойчива ли е новата модификация/дейност. Планът за действие към Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор, приета с решение на Народното събрание, включва дейност (мярка) „Изграждане на яз. „Луда Яна“, яз. „Пловдивци“ и яз. „Нейковци“, включени във финансовия меморандум за заем от Световната банка“, което е доказателство както за наличието на силен обществен интерес, така и за устойчивост на новата модификация. Язовир „Луда Яна“ е оразмерен въз основа на дългосрочните прогнози за водните ресурси и водопотреблението в съответствие със сценариите за промяна на климата в разглеждания водосбор. Хидрографската мрежа на водосборния басейн на яз. „Луда Яна“ се формира от водните течения на р. Луда Яна и нейните притоци р. Мулейска, р. Окошка, р. Елашка и няколко къси водни течения, вливащи се самостоятелно в язовира. Съгласно данните в язовира ще се вливат средно дневно 33 000 м 3 водни количества. От тях 15 000 м 3 ще се отвеждат за поддържане водния отток на р. „Луда Яна“, 7000 м 3 ще се заделят като резерва за регулиране нивото на язовира, а оставащите 11 000 м 3 ще се пречистват и предоставят за водоснабдяването на община Панагюрище и селища от съседните общини. Правилните разчети на водните количества на вход и изход на язовира ще гарантират устойчивото му използване по време на засушаване и наводнения. Регулирането на високата вълна при интензивни дъждове и пролетно снеготопене ще намали опасността от наводнения в община Панагюрище. 4. Какво е въздействието на новата модификация/дейност върху състоянието на водното тяло. Водното тяло BG3МА900R207 (река Панагюрска Луда Яна от извори до град Панагюрище) е с много силна податливост на ерозиране, която значително ще се намали след построяване на водоема. ВЕСТНИК 1 Фигура 2. Карта за ерозията в басейна на р. Марица, вкл. р. Луда Яна (Източник: ПУРБ Марица 2010 – 2015) Предвиденото изпускане на екологичен воден минимум след язовира ще осигури целогодишен постоянен воден режим в р. Луда Яна, която често пресъхва през летните месеци, и гарантира стабилността на структурата и функциите ѝ. С изграждането на язовира няма да се засегнат пряко природни местообитания, включително и приоритетни за опазване крайречни, тревни, горски и скални местообитания. Не се очакват преки въздействия върху защитени зони за опазване на природни местообитания и на дивата флора и фауна „Средна гора“ BG0001389 и „Луда Яна“ BG0000426 и Защитена зона „Средна гора“ BG0002054 за опазване на дивите птици. Поради отдалечеността на язовира от защитена зона „Река Луда Яна“ превръщането на течащите води в стоящи, свързано с промяната на параметрите на водната среда (скорост на течението, хидрохимични и физикохимични показатели на водата, промяна на характера на дъното, промяна на биоценозите, представляващи хранителна база на рибите и др.), няма да окаже отрицателно въздействие върху видовете риби, предмет на опазване в защитената зона. Промяната на хидрологичния режим на реката няма да предизвика отрицателна промяна върху граничещите с новата водна площ сухоземни местообитания, което да доведе до промяна във видовия им състав, структурата и функциите на опазваните местообитания в защитена зона „Средна гора“ BG0001389. Няма да бъдат трайно променени биокоридорните връзки на реката за придвижване на хидробионтите (риби и безгръбначни), предмет на опазване в защитена зона „Луда Яна“. Реализацията на язовира не засяга и биокоридорните връзки на мечка и вълк, предмет на опазване в защитена зона „Средна гора“ BG0001389. Реализацията на инвестиционното предложение няма да доведе до намаляване числеността и промяна на структурата на популациите на видовете (земноводни, влечуги, бозайници и птици), предмет на опазване в защитените зони. Не се очаква кумулативно въздействие върху местообитания и видове, подлежащи на опазване на територията на трите зони. Въздействието на безпокойство върху животинските видове, включително птици, което е възможно в периода на строителството, ще бъде краткотрайно. По време на експлоатацията, предвид предназначението на водоема (питеен водоизточник), това въздействие ще бъде максимално ограничено. По време на строителството не се очаква инвестиционното предложение да има трансграничен характер на въздействие поради разположението на обекта във вътрешността на страната. Република България няма двустранен договор с Република Турция за подаване на определени обеми вода от р. Марица, в чийто водосбор е р. Луда Яна. Стъпка 2: Идентифициране на практически мерки за смекчаване на неблагоприятните ефекти За изграждането на яз. „Луда Яна“ и нормалната му експлоатация са предложени конкретни мерки за намаляване на въздействията върху околната среда, които ще бъдат изпълнявани от възложителя и бъдещия оператор на язовира. При спазване на програмата за управление на яз. „Луда Яна“, включително с отчитане на екологичните фактори (еутрофикация, екологичен отток, наноси и др.), няма да се предизвика влошаване на качеството на водата и биологичната пълноценност на речната екосистема под язовира. Стъпка 3: Идентифициране на по-широкото въздействие върху водните тела В близост до хидровъзел „Луда Яна“ няма изградени и предвидени за строителство други хидротехнически съоръжения, спрямо които да се разгледа кумулативен ефект от неговото изграждане. Пускането в експлоатация на язовира ще създаде възможност за постигане на добро екологично състояние на реката, овладяване на ерозията в зоната на влияние на хидровъзела, развиване на определени рекреационни дейности и като цяло ще съдейства за стопанското развитие на гр. Панагюрище, включително като туристическа дестинация. Построяването на язовира ще доведе до промяна на топлофизичните свойства на подложната повърхност и на микроклимата в зоната около язовира. Съгласно предварителните изследвания в България това изменение ще засегне само зоната на язовира и ще доведе до намаляване на денонощните температурни контрасти и до подобряване условията на овлажнение. Наличието на изкуствен водоем с мащабите на яз. „Луда Яна“ няма да промени климата в съответния климатичен район, т.е. няма да се променят климатичните параметри (температура и валеж) на водното тяло. Стъпки 4: Оценка дали новата модификация/ дейност е в интерес на обществото Безспорни доказателства, че яз. „Луда Яна“ с ПСПВ е в интерес на обществото, са протоколите от обсъжданията и писмените становища на Община Панагюрище, „Водоснабдителен комплекс“ – ООД, гр. Панагюрище, и Сдружението ВЕСТНИК на предприемачите – гр. Панагюрище, които подкрепят доизграждането на яз. „Луда Яна“ и пускането му в експлоатация. Общо селищата, които се предвижда да бъдат захранени от яз. „Луда Яна“, са 34 броя: • Преминаване на гр. Панагюрище и селата Баня, Бъта, Попинци, Елшица и Левски към постоянно захранване от новия водоизточник – яз. „Луда Яна“. Водоподаването ще се осъществява гравитачно с транзитни водопроводи от нов преходен водоем V=100 м 3, разположен над пречиствателната станция. • Ще бъде запазена възможността за помпажно водоподаване към селата Оборище и Поибрене (също от яз. „Луда Яна“). • За гр. Панагюрище ще отпаднат от експлоатация локалните водоснабдителни системи – речните водохващания на р. Мулейска, пречиствателната станция и дренажното водохващане „Гешенка“. • За с. Попинци ще отпадне от експлоатация локалната водоснабдителна система – шахтовите кладенци и дренажът, както и ПС „Попинци“. • За селата Оборище и Поибрене ще бъде запазена локалната водоснабдителна система – речно водохващане на р. Панова и пречиствателната станция (водоподаването в тази система е изцяло гравитачно). • Ще бъде осигурено водоподаване към всички селища от община Стрелча (5 бр.). • Ще бъде осигурено гравитачно водоподаване към 7 села от община Лесичово, 11 села от община Пазарджик и 3 села от община Септември. Изграждането на яз. „Луда Яна“ е изключително необходимо като единствена алтернатива за водоснабдяването с достатъчни количества качествена питейна вода на населението в община Панагюрище и в още няколко общини, а това ще доведе до подобряване на екологичната обстановка в района, до нови възможности и перспективи за развитието и до повишаване на жизнения стандарт. Стъпка 5: Сравнение на ползите от новата модификация/дейност с ползите от постигане на целите на Директивата Разходите, необходими за изгра ж дане на язовира, възлизат на стойност около 52 млн. лв. Ползите от изграждането на язовира с ПСПВ за обществото са свързани със: • намаляване на здравния риск чрез осигуряване на целогодишно подаване на качествена питейна вода по време на засушаване или интензивни валежи; • нама л яване на риска от наводнени я и увеличаване на безопасността на населението вследствие регулиране на високата вълна по време на интензивни дъждове; • осигуряването на достатъчен воден ресурс и премахване на водните режими създава подобри условия за развитие на промишлеността и земеделието, т.е. намаляване на безработицата и миграцията; • увеличаване на т у ристическия поток и повишаване на жизнения стандарт; • спира прехвърлянето на вода от терасата на р. Марица в община Септември (с вероятност при засушаване към осушаване на терасата и нарушаване на екологичното състояние на водовземното водно тяло) към община Панагюрище с наличен повърхностен воден ресурс, но неизползващ се поради липса на изграден язовир – ЕС препоръчва да се използват повърхностни води вместо подземни води, като подземните води трябва да се съхраняват като резерв при различни критични ситуации, вкл. военно положение и т.н. • регулираното управление на язовира намалява ерозионните процеси и осушаването на речното корито на р. Луда Яна, което подпомага развитието на речната биосреда; • язовирът създава благоприятна среда за развитие на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Ползите от постигането на ДЕС на водното тяло: • опазване и подобряване на състоянието и биологичното разнообразие на водната екосистема; • подобряване на качеството на живот чрез подобряване възможностите за отдих при използване на води. Представените резултати показват, че ползите за обществото от изграждане на язовир „Луда Яна“ са по-големи от достигането на добро екологично състояние на водното тяло, т.е. може да се обоснове изключение по линия на чл. 4, ал. 7. Стъпка 6: Сравнение на алтернативи, които обслужват еднакви ползотворни цели За устройване на външното водоснабдяване на гр. Панагюрище и селищата от водоснабдителната зона на гр. Панагюрище са възможни две решения: • Рехабилитация и модернизация на съществуващата главна водоснабдителна система – „Група Панагюрище“. • Изграждане на язовир на река Луда Яна и пречиствателна станция в близост до Панагюрище и развитие на водоснабдителната система от новия водоизточник. Двете алтернативи са разглеждани както в Община Панагюрище, така и в МРРБ. Решение за реализация е получила втората алтернатива. Като основни недостатъци на съществуващата система могат да се изтъкнат: • Към момента водата, довеждана от терасата на река Марица, идва от система с повече от 20-годишна експлоатация с 4 помпени станции. Техническата годност на съоръженията се поддържа с високи експлоатационни разходи и големи количества електроенергия. • Ниска енергийна ефективност. Необходимост от препомпване на водата на височина от 420 до 520 м. • Уязвимост на системата от възможни аварии и главно аварии по електрозахранването на пет помпени станции. • Сравнително ограничен обхват на водоподаване: гр. Панагюрище и 7 села от община Панагюрище и евентуално 4 села от община Стрелча. Разчетите показват, че за рехабилитацията на главна водоснабдителна система – „Група Панагюрище“, са необходими около 68 млн. лв. Като предимства на приетото за реализация решение могат да се определят: • По-добра енергийна ефективност (много по-малка височина на препомпване). По-голяма ВЕСТНИК 3 компактност на водоснабдителната система и по-малка уязвимост от аварии по електрозахранването. • Възможност за по-голям обхват на водоснабдителната система от яз. „Луда Яна“. Има възможност за гравитачно водоподаване към много населени места от общините Стрелча, Лесичово, Пазарджик и Септември. • Сигурен водоизточник (яз. „Луда Яна“) с възможности за осигуряване на допълнителен дебит в случай на необходимост. Резултатите от анализа показват, че изпълнението на алтернативата на „Рехабилитация и модернизация на съществуващата главна водоснабдителна система – „Група Панагюрище“, е много по-скъпо от изграждането на язовир „Луда Яна“, т.е. нейното изпълнение води до прекомерни разходи, с което се доказва, че новата модификация/дейност няма алтернатива, която има по-малко неблагоприятни последици върху околната среда и може да се обоснове изключение по линия на чл. 4, ал. 7. 5438