МЕТОДИКА за определяне на цената на договор, сключван по реда на чл. 14, ал. 1, т. 5 – 7 ЗОП

МЕТОДИКА за определяне на цената на договор, сключван по реда на чл. 14, ал. 1, т. 5 – 7 ЗОП (Обн. ДВ бр. 28/2016) МЕТОДИКА за определяне на цената на договор, сключван по реда на чл. 14, ал. 1, т. 5 – 7 ЗОП 1. Цената на договора се определя въз основа на необходимите разходи (себестойността) за изпълнение на възлаганите дейности, увеличена с предвидената от възложителя печалба и с всички други разходи по т. 5. 2. Себестойността (необходимите разходи) на доставката, услугата или строителството – предмет на такъв договор, следва да бъде изчислена от предприятието изпълнител съобразно приложимите стандарти (счетоводни, технологични и/или специфични за съответната дейност) и да включва само необходими за изпълнението разходи. 2.1. Независимо от прилаганите методи („по поръчки“, „по технологични процеси“ или други съобразно спецификата на дейността) калкулацията на себестойността следва да е съобразена с изискванията на приложимите национални и международни счетоводни стандарти (СС № 2 и МСС 2). 2.2. Себестойността като база за определяне цената на договорите по чл. 14, ал. 1, т. 5 – 7 ЗОП е подчинена на следните правила и ограничения: 2.2.1. Себестойността на произведената продукция включва стойността на вложените материали, разходите за преработка и други разходи: 2.2.1.1. стойността на вложените материали включва: покупна цена; вносни мита, невъзстановими данъци и акцизи; разходи по доставката*, като разходи, свързани с транспорт, товарно-разтоварни операции, монтаж и пробна експлоатация; други разходи, необходими за привеждане на материалите в готов за тяхното използване вид; * Разходите по доставката, включени в себестойността на договорите по чл. 14, ал. 1, т. 5 – 7 ЗОП, не следва да надвишават 7 на сто от стойността на вложените материали. 2.2.1.2. разходите за преработка включват: преките производствени и систематично начисляваните постоянни и променливи общопроизводствени разходи, като преките производствени разходи са директно свързани с производството (включително възнаграждения и осигуровки на заетия в него персонал и др.) и общопроизводствените (непреки) разходи са постоянни и променливи, разпределяни към себестойността на база; 2.2.1.3. постоянни разходи – относително постоянни разходи, които не се влияят пряко от обема на производството и се разпределят на базата на нормалния капацитет1 на производствените мощности; (например разходи за амортизация; разходи за външни услуги – наем на сгради и оборудване с производствено предназначение, застраховка на използваните активи; лихви по кредити за производственото оборудване и др.) 1 Нормален капацитет е очакваното средно производство за няколко периода или сезона при нормални условия, като се взема предвид загубата на капацитет в резултат на планирана поддръжка. 2.2.1.4. променливи разходи – зависят пряко или почти пряко от обема на производството и се разпределят на базата на реалното използване на производствените мощности; (например в зависимост от спецификата на дейността такива разходи може да са разходи за електроенергия, материали, външни услуги, възнаграждения и осигуровки на помощния персонал и др.) 2.2.1.5. други разходи, свързани с производството на продукцията; (например разходи с непроизводствен характер, като разходи за външни услуги – проектиране по индивидуален проект на клиента и др.) 2.2.2. Себестойността на услугите включва: 2.2.2.1. възнаграждения и осигуровки, дължими от работодателя. 2.2.2.2. съответната част от общопроизводствените (непреки) разходи; 2.2.2.3. други разходи, пряко свързани с услугата (например стойността на пряко вложените материали, ако са предвидени такива; разходи за външни услуги и др.). 2.2.3. Себестойността на произведената продукция и услугите не включва: 2.2.3.1. административните разходи; 2.2.3.2. финансовите разходи (с изключение на свързаните с производството на продукцията и извършване на услугата); 2.2.3.3. разходите по продажбите; 2.2.3.4. извънредните разходи; 2.2.3.5. лихви, глоби, неустойки и др. със санкциониращ характер; 2.2.3.6. разходите за външни услуги, включени в „Други разходи“, т. 2.2.1 и т. 2.2.2 към т. 2.2, които надхвърлят максимално допустимия размер2 . 2 Максимално допустимият размер на тези разходи трябва да е 20 на сто от общия размер на себестойността. Възлагането на външни услуги от изпълнителя във връзка с изпълнението на договор по чл. 14, ал. 1, т. 5 – 7 ЗОП не следва да доведе до превъзлагане на част от предмета на договора на трети лица. 2.3. При калкулиране на необходимите разходи (себестойността) за изпълнението на договор по чл. 14, ал. 1, т. 5 – 7 ЗОП могат да бъдат включвани следните примерни статии, като се вземат предвид както преките, така и разпределените на базата на непреки разходи: 2.3.1. разходи за суровини и материали (основни и спомагателни); 2.3.2. разходи за енергийни продукти, в т. ч.: 2.3.2.1. разходи за енергия (електрическа, топлинна и от други източници); 2.3.2.2. разходи за горива и смазочни материали; 2.3.3. разходи за амортизация на дълготрайни материални и нематериални активи; 2.3.4. разходи за възнаграждения (включително доплащания по силата на нормативен акт или колективен трудов договор); 2.3.5. разходи за задължителни осигуровки (социални, здравни и пенсионни), дължими от работодателя; 2.3.6. разходи за външни услуги; тези разходи могат да включват следните примерни статии: 2.3.6.1. разходи за транспорт; 2.3.6.2. разходи за разрешителни, лицензии, сертификати, такси и други, необходими за осъществяване на съответната дейност – предмет на договора; 2.3.6.3. разходи за нормативно определени застраховки (социални и имуществени); 2.3.6.4. други, свързани с предмета на договора; 2.3.7. финансови разходи, пряко свързани с конкретния производствен процес (например лихви по редовно обслужвани кредити за производственото оборудване и др.); 2.3.8. други разходи, които са необходими за изпълнението съобразно спецификата на конкретната дейност. 3. Предвиденият процент печалба от възложителя не може да надвишава 10 на сто от разходите (себестойността), определена в съответствие с т. 2. Когато дейност – предмет на договор по чл. 14, ал. 1, т. 5 – 7 ЗОП, е финансирана със средства от европейски фондове и програми, процентът печалба се изчислява само ако това е допустимо за съответната форма на финансиране и правилата на конкретната операция го позволяват. 3.1. Процентът печалба по т. 3 може да се начислява както върху цялата сума на разходите (себестойността) по договора, така и върху отделни елементи на калкулацията. Когато този процент се начислява върху отделни елементи (материали, труд или др.), максимално допустимият процент печалба върху стойността на всеки елемент е 10 на сто. 4. Преди сключването на договор по чл. 14, ал. 1, т. 5 – 7 ЗОП лицето изпълнител предоставя на възложителя съответните калкулационни документи (сметки/схеми), съдържащи необходимите данни за фактическа или планова (базисна) себестойност, съобразно спецификата на конкретния договор. 4.1. Върху тази стойност следва да се определи (съгласно ограниченията по т. 3) допустимият размер печалба като елемент на крайната цена. Това следва да се направи, след като възложителят се убеди, че: 4.1.1. себестойността (необходимите разходи) е определена в съответствие с изискванията в т. 2 и в нея са включени единствено разходи, необходими за изпълнение на възлаганата дейност, съобразени с нейния обем и времетраене; възложителят може да изиска от изпълнителя да представи допълнителни разчети за начина, по който е определена себестойността по всеки неин елемент; 7 4.1.2. нивата на разходите по отделните елементи на калкулацията са обективно определени; за обективни се приемат такива равнища на разходите, които са изчислени в съответствие с действащите правила и стандарти (съгласно т. 2) и/или обичайно се отчитат при изпълнение на същата или сходна дейност от независими стопански субекти, и/или от лицето изпълнител по договори с трети независими лица. 5. Други разходи, които се включват в крайната цена след извършените калкулации по т. 4: 5.1. невъзстановим ДДС; 5.2. дължимите суми за акцизи, такси, митнически сборове и други съгласно нормативен акт. Тези суми следва да се посочат на отделен ред, за да се проследи спазен ли е механизмът на изчисление на печалбата. В стойността по т. 5 е недопустимо включването на лихви за просрочени плащания, глоби, неустойки и др. със санкциониращ характер. 6. Като се вземат предвид посочените условия, цената на договора се определя по следните формули: 6.1. Когато печалбата се начислява върху разходите за целия договор: ЦДг = (Рсб+(Рсб х П)/100) + ДДС+АТМСД, където: ЦДг е цената на договора; Рсб – себестойността на база разходи; П – печалбата, определена в процент, но не повече от 10 на сто; ДДС са дължимите суми за данък върху добавената стойност; АТМСД – дължимите суми за акцизи, такси, митнически сборове и други съгласно нормативен акт. 6.2. Когато печалбата се начислява върху отделни елементи от себестойността: ЦДг = [(Рсб1 +(Рсб1 х П1)/100) + (Рсб2 + (Рсб2 х П2)/100) +...(Рсбn +(Рсбn х Пn)/100)] + ДДС+АТМСД, където: ЦДг е цената на договора; Рсб 1, 2...n са разходите за всеки елемент, включен в себестойността; П1, П2...Пn – печалбата, определена в процент за всеки отделен елемент, но не повече от 10 на сто; ДДС – дължимите суми за данък върху добавената стойност; АТМСД – дължимите суми за акцизи, такси, митнически сборове и други съгласно нормативен акт. Приложение № 2 към чл. 31, ал. 2 МЕТОДИКА към чл. 61, ал. 1, т. 3 ЗОП за установяване на минимални допустими съотношения между определени активи и пасиви При установяване на икономическото и финансовото състояние на кандидатите и участниците в процедури за възлагане на обществени поръчки се използват финансово-счетоводни показатели, чрез които се задават минимално допустимите съотношения* между определени активи и пасиви. Тези показатели се изчисляват на базата на данни от годишния финансов отчет (ГФО) на предприятието на кандидата или участника към 31 декември на съответната година, представени в хиляди левове (хил. лв.). Получените стойности се закръгляват до втория знак след десетичната запетая. * Минимално допустимо съотношение – стойността на коефициентите за ликвидност, посочени в т. 1.1 и 1.2, над която се счита, че за кандидата или за участника е налице съответствие с изискванията по чл. 61, ал. 1, т. 3 ЗОП. В зависимост от предмета, сложността и стойността на поръчката и схемите на плащане към изпълнителя възложителят определя единия или и двата от следните показатели: 1. Коефициенти на ликвидност: Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните текущи активи. Индикатор са за възможността на кандидата/участника да поема възникнали финансови затруднения. Те са показатели, показващи ликвидността в статика (към даден момент). 1.1. Коефициент на обща ликвидност (К ол) Общ показател, който, без да отчита различната степен на ликвидност на отделните компоненти на текущите активи, показва възможностите на предприятието на кандидата/участника да покрива текущите си задължения с тях. Изчислява се въз основа на данни (в хил. лв.) от счетоводния баланс към 31 декември на съответната година по следната формула: Текущи активи (ТА) К ол = ------------------------------------------------------------------------------ , Текущи задължения (ТЗ) където: К ол е коефициентът на обща ликвидност на стойност 1,5; ТА – сумата на текущите активи (краткотрайни/краткосрочни); всички активи, придобити с цел да бъдат използвани или реализирани в срок от една и над една година съобразно оперативния цикъл на предприятието1. 1 Оперативен цикъл на предприятието – времето от придобиването на активите (суровини, материали и др.), които влизат в процес на преработка, до реализацията на създадения продукт в парични средства или в парични еквиваленти. ТЗ – сумата на текущите задължения (текущи пасиви); всички задължения, които следва да бъдат погасени в срок до една година. 1.1.1. Сума на текущите активи (ТА) Определя се като сбор от обобщените данни (в хил. лв.), посочени в съответните статии на Актива на счетоводния баланс към 31 декември на съответната година, изброени, както следва: 1.1.1.1. Материални запаси – общи (включително тези, които съобразно оперативния цикъл ще бъдат използвани/реализирани над една година), в т. ч.: 1.1.1.1.1. суровини и материали; 1.1.1.1.2. незавършено производство; 1.1.1.1.3. продукция и стоки; 1.1.1.1.4. предоставени аванси. 1.1.1.2. Вземания – общо, в т. ч.: 1.1.1.2.1. вземания от клиенти и доставчици до една година; 1.1.1.2.2. вземания от предприятия от група до една година; 1.1.1.2.3. вземания, свързани с асоциирани и смесени предприятия до една година; 1.1.1.2.4. други вземания (независимо от източника) до една година; 1.1.1.3. Краткосрочни инвестиции – общо, в т. ч.: 1.1.1.3.1. акции и дялове в предприятия от група; 1.1.1.3.2. изкупени собствени акции (номинална стойност); 1.1.1.3.3. други инвестиции (акции, облигации, инвестиционни имоти и др.); 1.1.1.4. Парични средства – общо, в т. ч.: 1.1.1.4.1. парични средства (без блокираните) в каси и банкови сметки (в страната и в чужбина); 1.1.1.4.2. парични еквиваленти (краткосрочни високоликвидни вложения, лесно обратими в парични суми, като чекове, полици, държавни ценни книги и др.). 1.1.2. Сума на текущите (краткосрочните) задължения (ТЗ): Определя се като сбор от обобщените данни (в хил. лв.), посочени в съответните статии на Пасива на счетоводния баланс към 31 декември на съответната година, изброени, както следва: 1.1.2.1. задължения към финансови предприятия със срок на погасяване до една година (независимо от това, дали срокът на задължението е над една година); 1.1.2.2. облигационни заеми със срок на погасяване до една година (включително конвертируемите); 1.1.2.3. получени аванси със срок за уреждане до една година; 1.1.2.4. задължения към доставчици със срок на погасяване до една година; 1.1.2.5. задължения по полици със срок на погасяване до една година (задължения по менителници, запис на заповед и др.); 1.1.2.6. задължения към предприятия от група със срок на погасяване до една година; 1.1.2.7. задължения, свързани с асоциирани и смесени предприятия, със срок на погасяване до една година; 1.1.2.8. други задължения със срок на погасяване до една година – общо, в т. ч.: 1.1.2.8.1. задължения към персонала със срок на погасяване до една година; 1.1.2.8.2. осигурителни и данъчни задължения със срок на погасяване до една година; 1.1.2.8.3. задължения за лихви, глоби, неустойки и други икономически санкции със срок на погасяване до една година. 1.2. Коефициент на бърза ликвидност (К бл) Този показател изразява непосредствената способност на предприятието на кандидата/ участника да обслужва текущите си задължения с по-бързоликвидните краткосрочни активи. Изчислява се въз основа на данни (в хил. лв.) от счетоводния баланс към 31 декември на съответната година по следната формула: Вземания + Краткосрочни инвестиции + Парични средства К бл = ------------------------------------------------------------------------------------------, Текущи задължения (ТЗ) където: К бл е коефициентът на бърза ликвидност на стойност: 1. 1.2.1. Вземания със срок на получаване до една година – общо, в т. ч.: 1.2.1.1. вземания от клиенти и доставчици до една година; 1.2.1.2. вземания от предприятия от група до една година; 1.2.1.3. вземания, свързани с асоциирани и смесени предприятия, до една година; 1.2.1.4. други вземания (независимо от източника) до една година. 1.2.2. Краткосрочни инвестиции – общо, в т. ч.: 1.2.2.1. акции и дялове в предприятия от група; 1.2.2.2. изкупени собствени акции (номинална стойност); 1.2.2.3. други инвестиции (акции, облигации, инвестиционни имоти и др.). 1.2.3. Парични средства – общо, в т. ч.: 1.2.3.1. парични средства (без блокираните) в каси и банкови сметки (в страната и в чужбина); 1.2.3.2. парични еквиваленти (краткосрочни високоликвидни вложения, лесно обратими в парични суми, като чекове, полици, държавни ценни книги и др.). 1.2.4. Текущи задължения (ТЗ) – сумата на посочените в т. 1.1.2. Забележка. Тази методика е изг о т вена в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.