МЕТОДИКА за оценяване на енергийните спестявания след газификация

МЕТОДИКА за оценяване на енергийните спестявания след газификация (Обн. ДВ бр. 82/2012) МЕТОДИКА за оценяване на енергийните спестявания след газификация 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ 1.1. Методиката е съставена за оценяване на количеството спестена енергия в резултат на изпълнението на газификацията като „енергийна услуга“ при крайните потребители на енергия. 1.2. Като енергийна услуга по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) газификацията обхваща изграждане на газоразпределителни мрежи, преоборудване на горивните инсталации за замяна на използваните твърди, течни горива и електроенергия и доставка на природен газ, както и набор от мерки и действия за подобряване управлението на горивните инсталации при крайните потребители. 1.3. Методиката цели изчисляване на спестената енергия след газификация, която включва намаляване на използваната енергия в резултат на повишаване ефективността на горивната инсталация след преоборудване и замяна на използваните горива и енергии с природен газ. 1.4. Основен принцип на методиката е осигуряване на възможност за оценка на енергийното потребление преди и след прилагане на газификацията, като се отчита влиянието на външните и вътрешните условия в обектите, включително ефективността на заменените и нововъведените елементи, агрегати и системи, които въздействат върху енергийното потребление. 1.5. Методиката елиминира ефекта от други енергоспестяващи мерки и позволява отчитане дела от ефекта на газоснабдяването, дължащ се на финансиране от друг инвеститор. По този начин се избягва двойното отчитане на ефекта. 1.6. Методиката дава възможност за оценка на спестената енергия (по видове и сумарно) в резултат на газификацията като „крайна 2 енергия“ и „първична енергия“, както и на спестени въглеродни емисии по сектори и по години. 1.7. Резултатите от прилагането на методиката са измерими и проверими. Те позволяват прилагане на лек процес на мониторинг и верификация. 1.8. Методиката е приложима за оценка на спестената енергия при газификация на промишлени системи и сгради. 1.9. Методиката допуска възможност та оценяването на енергийните спестявания след газификация да се отчита след последващо енергийно обследване. 2. ПОДХОД Методиката е изградена върху изчислителния подход като подходящ основен подход за определянето на енергийните спестявания. 3. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН МОДЕЛ 3.1. Изчислителният модел е съставен по метода „от долу-нагоре“ в съответствие с чл. 15(2) от Директива 2006/32/ЕО. Той гарантира минимален административен товар и минимални необходими разходи за реализиране. 3.2. Изчислителният модел се основава на регистрирания разход на енергия преди и след въвеждане на газификацията в конкретните обекти. 3.3. Изчислителният модел дава възможност за определяне на енергийни спестявания от отделна мярка, както и от множество мерки. 4 . НЕОБХОДИМИ ИЗЧИСЛИТЕЛНИ РЕСУРСИ Използването на изчислителния модел не изисква специализиран софтуер и може да се реализира ръчно или с популярни електронни таблици. 5. ИЗЧИСЛИТЕЛНА ПРОЦЕДУРА За конкретен обект изчислителната процедура включва 6 основни стъпки, приложими след получаване на информация за отчетеното количество доставен природен газ, както е показано на фиг. 1. Фигура 1 1 2 3 4 5 6 5.1. Доставена енергия с природен газ Q NG = VNG LHVNG Изчисляване на нетната крайна енергия с доставения природен газ Изчисляване на еквивалентната потребна енергия със заменените енергийни ресурси Изчисляване на количеството спестена крайна енергия Изчисляване на общото количество първична енергия Изчисляване на количеството спестени емисии СО2,MWh, (5.1) където: QNG е доставената (крайната) брутна енергия с гориво природен газ, MWh; V NG – количеството доставен природен газ, хил. nm 3; LHV NG – долната топлотворна способност на природния газ, MWh/1000 nm 3; отчита се от приложение № 1. 5.2. Нетна крайна енергия с доставения природен газ, (5.2) където: net Q NG е нетната крайна енергия с доставения природен газ, MWh; QNG – количеството брутна крайна енергия, MWh; η – ефективността на въведените съоръжения за производство на топлина от природен газ, %; отчита се от приложение № 2. В случаите, когато в даден обект има повече от един генератор на топлина, общата ефективност на съоръженията за производство на топлина се определя като претеглена стойност на ефективностите на всички генератори с дял, пропорционален на количеството газ за всеки генератор. 5.3. Еквивалентна потребна енергия със заменените енергийни ресурси net mi Q i = Q NG. ,MWh, (5.3) 100 където: Q i е потребната крайна енергия с i-тия заменен енергиен ресурс, MWh; net Q NG – нетната крайна енергия с доставения природен газ, MWh; m i – преводният коефициент на i-тия заменен енергиен ресурс, %; изчислява се по формула (5.4): , Пет основни стъпки на изчислителната процедура Изчисляване на доставената енергия с природен газ (5.4) в която: k i е делът на i-тия заменен енергиен ресурс в доставената енергия преди газификацията, %; ηj – ефективността на генератора на топлина от j-тия енергиен ресурс преди замяната му с природен газ, %. 5.4. Количество спестена крайна енергия n Q = ∑ Q i − Q NG i =1 където: ,MWh, (5.5) Q i е потребната крайна енергия с i-тия заменен енергиен ресурс, MWh; Q NG – доставената (крайната) енергия с природен газ, MWh. 5.5. Количество спестена първична енергия n Q pr = ∑ Q i.е i − Q NG.е NG i =1,MWh, Q NG – доставената (крайната) енергия с природен газ, MWh; е i – коефициентът, отчитащ загубите при добив, пренос и разпределение на i-тия заменен енергиен ресурс; отчита се от приложение № 3; е NG – коефициентът, отчитащ загубите при добив, пренос и разпределение на природния газ; отчита се от приложение № 3. 5.6. Количество спестени емисии СО2 при крайния потребител n i =1, t С О2, Фигура 2 Li (5.6) където: Qpr е спестената първична енергия в резултат на газификацията, MWh; Q i – потребната крайна енергия с i-тия заменен енергиен ресурс, MWh; Е = ∑ Q i.fi − Q NG.fNG (5.7) където: Е е количеството спестени емисии СО2 в резултат на газификацията, ton; Q i – потребната крайна енергия с i-тия заменен енергиен ресурс, MWh; Q NG – доставената (крайната) енергия с природен газ, MWh; f i – екологичният еквивалент на i-тия заменен енергиен ресурс, t СО2/MWh; отчита се от приложение № 4; f NG – екологичният еквивалент на доставения природен газ, t СО2/MWh; отчита се от приложение № 4. 6. ОТЧИТАНЕ Н А СПЕСТЯВАНИЯТА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ 6.1. Принципът за отчитане на спестяванията се основава на условието: ефектът от изпълнени мерки по газификация в дадена година се отчита в следващата. 6.2. Спестената енергия се изчислява за всяка година. За конкретна година тя е сума на спестяванията за годината от въведените мерки по газификация за неизтекъл жизнен цикъл. 6.3. Схемата за отчитане на спестяванията е илюстрирана на фигура 2. година i 3 Схема на принципа за отчитане на спестяванията през годините Q(Li) Q(Li) Q(Li) Li+1 Q(Li+1) Q(Li+1) Li+2 Q(Li+2) година i+1 година i+2 L i – инвестиции за реализиране на мерките по газоснабдяване в i-та година; Q(L i) – спестявания за една година в резултат на инвестициите L i. 7. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ Н А СПЕСТЯВАНИЯТА ПРИ НЯКОЛКО ИНВЕСТИТОРИ В случаите, когато в газификацията на даден обект участват повече от един инвеститор, спестената енергия в резултат на газификацията се разпределя между тях пропорционално на размера на инвестициите. 8. ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА МЕТОДИКАТА ВЪВ ВРЕМЕТО При липса на информация в газоразпределително дружество за енергийна ефективност на горивните инсталации на крайните потребители и/или използваните горива в нея преди газификация се допуска методиката да се прилага поетапно, както следва: 1-ви етап: До 31 март 2013 г. изчисляването на спестяванията се извършва на основата на продадените количества природен газ и базата данни за разпределение на използваните енергийни ресурси по приложение № 5, като се изключи делът на електроенергията. 2-ри етап: От 31 март 2013 г. изчисляването на спестяванията се извършва на основата на реални данни за всеки отделен потребител. Методиката ще отчита спестяванията на първична енергия след замяна на електроенергията. 9. ОБРАЗЕЦ НА ДОКЛАД ЗА ОТЧИТАНЕ НА ЕФЕКТА ОТ ГАЗОСНАБДЯВАНЕ Докладът за отчитане на ефекта от газоснабдяване се представя на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) по утвърдения образец „Форма за предоставяне на информация от търговците с енергия в съответствие с чл. 40, ал. 2, т. 2 и 3 и ал. 3, т. 1 и 4 ЗЕЕ“, публикуван на сайта на АУЕР. 10. ИЗЧИСЛИТЕЛНА ПРОЦЕДУРА ЗА ПЪРВИЯ ЕТАП (ДО 2013 Г.) По тази процедура се извършват пресмятания за всеки сектор поотделно (промишлени системи, общественообслужващи сгради, жилищни сгради). 4 10.1. Доставена енергия с природен газ Q NG = VNG LHVNG,MWh, (10.1) където: QNG е доставената (крайната) брутна енергия с гориво природен газ, MWh; V NG – количеството доставен природен газ, хил. nm 3; LHV NG – долната топлотворна способност на природния газ, MWh/1000nm 3; отчита се от приложение № 1. 10.2. Нетна крайна енергия с доставения природен газ, (10.2) където: net Q NG е нетната крайна енергия с доставения природен газ, MWh; QNG – количеството брутна крайна енергия, MWh; η – ефективността на въведените съоръжения за производство на топлина от природен газ, %; изчислява се по данните от приложение № 2 като претеглена стойност на ефективностите на всички генератори с дял, пропорционален на количеството газ за всеки генератор. 10.3. Еквивалентна потребна енергия със заменените енергийни ресурси net mi Q i = Q NG. ,MWh, (10.3) 100 където: Q i е потребната крайна енергия с i-тия заменен енергиен ресурс, MWh; net Q NG – нетната крайна енергия с доставения природен газ, MWh; m i – преводният коефициент на i-тия заменен енергиен ресурс, %; изчислява се по формулата (10.4): , n,MWh, Q NG – доставената (крайната) енергия с природен газ, MWh. 10.5. Количество спестена първична енергия n Q pr = ∑ Q i.е i − Q NG.е NG (10.5) i =1 където: Q i е потребната крайна енергия с i-тия заменен енергиен ресурс, MWh; ,MWh, (10.6) i =1 където: Qpr е спестената първична енергия в резултат на газификацията, MWh; Q i – потребната крайна енергия с i-тия заменен енергиен ресурс, MWh; Q NG – доставената (крайната) енергия с природен газ, MWh; е i – коефициент ът, отчитащ загуби те при добив, пренос и разпределение на i-тия заменен енергиен ресурс; отчита се от приложение № 3; е NG – коефициентът, отчитащ загубите при добив, пренос и разпределение на природния газ; отчита се от приложение № 3. 10.6. Количество спестени емисии СО2 при крайния потребител n Е = ∑ Q i.fi − Q NG.fNG i =1, t С О2, (10.7) където: Е е количеството спестени емисии СО2 в резултат на газификацията, ton; Q i – потребната крайна енергия с i-тия заменен енергиен ресурс, MWh; Q NG – доставената (крайната) енергия с природен газ, MWh; f i – екологичният еквивалент на i-тия заменен енергиен ресурс, t СО2/MWh; отчита се от приложение № 4; f NG – екологичният еквивалент на доставения природен газ, t СО2/MWh; отчита се от приложение № 4. Приложение № 1 към т. 5.1 (10.4) в която: k i е делът на i-тия заменен енергиен ресурс в доставената енергия преди газификацията, %; отчита се за съответния сектор от приложение № 5; ηj – ефективността на генератора на топлина от j-тия енергиен ресурс преди замяната му с природен газ, %; отчита се от приложение № 2. 10.4. Количество спестена крайна енергия Q = ∑ Q i − Q NG Долна топлина на изгаряне (топлотворна способност) на горивата Съгласно приложение № 7 към чл. 29, ал. 2 от Наредбата за методиките за определяне на националните индикативни цели, реда за разпределяне на тези цели като индивидуални цели за енергийни спестявания между лицата по чл. 10, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност, методиките за оценяване и начините за потвърждаване на енергийните спестявания (ДВ, бр. 27 от 2009 г.). Гориво [KJ/kg] [KWh/ kg] Кафяви въглища 10500 2,917 Антрацитни въглища 17200 4,778 5 Гориво [KJ/kg] [KWh/ kg] Приложение № 3 към т. 5.5 Лигнитни въглища 13000 3,611 Брикети 20000 5,555 Коефициент, отчитащ загубите при добив, пренос и разпределение на енергийните ресурси Въглища от внос 25500 7,083 Кокс 25800 7,166 ei Вид енергиен ресурс/енергия - Промишлен газьол 1,1 Дърва (25 % влажност) 13800 3,833 Пелети 16800 4,666 Природен газ 1,1 1,1 1,2 Газьол 41650 11,569 Газ пропан-бутан Мазут 40000 11,111 Черни каменни въглища Газ пропан-бутан 46000 12,777 Природен газ* 33500 9,305 * За природния газ топлината на изгаряне е отнесена за (m 3) при нормални условия (РН=101325,Ра иТН=293,15К) Приложение № 2 към т. 5.2 Кафяви каменни въглища 1,2 Дърва за горене 1,05 Дървени пелети 1,25 Електроенергия 3 Приложение № 4 към т. 5.6 Стойности на емисионния фактор за СО2 Ефективност за съоръженията за генериране на топлина при различна горивна база Гориво f f [t СО2/TJ] [t СО2/MWh] Коефициент на полезно действие, % Кафяви въглища 92,7 0,334 96,0 0,346 промишлени системи общественообслужващи сгради Антрацитни въглища жилищни сгради Лигнитни въглища 99,0 0,356 Брикети 90,0 0,324 Въглища от внос 92,8 0,334 Мазут (с отчитане на собствените нужди) 83 83 - Промишлен газьол (нафта) 90 90 90 Въглища 70 70 65 Въглищни брикети 70 70 65 Дърва за огрев 70 70 65 Дървени брикети 85 85 85 Дървени пелети 88 88 88 Електрическа енергия 99 99 99 Газ пропанбутан 90 90 90 Природен газ – некондензационен котел 92 92 92 Горивна база Природен газ – кондензационен котел 99 99 99 Кокс 133,7 0,481 Дърва (25 % влажност) 1,666 0,006 Пелети 11,944 0,043 Газьол 73,0 0,263 Мазут 76,6 0,276 Газ пропан-бутан 62,5 0,225 Природен газ 56,0 0,202 Приложение № 5 към т. 8 Дялово разпределение на енергийните ресурси по сектори Промишлени системи Разпределение на използваните енергийни ресурси без електроенергия Разпределение на използваните енергийни ресурси с електроенергия дял Мазут 54,4 % 50,4 % Газьол/ДГ за отопление 15,6 % 14,4 % Черни/антрацитни въглища 0,7 % 0,7 % 6 Промишлени системи Разпределение на използваните енергийни ресурси без електроенергия Разпределение на използваните енергийни ресурси с електроенергия Разпределение на използваните енергийни ресурси без електроенергия Жилищни сгради дял дял Кафяви/лигнитни въглища 28,2 % 26,1 % Брикети 0,0 % 0,0 % Дърва 0,5 % 0,5 % Газ пропан-бутан 0,6 % 0,5 % Електроенергия 0,0 % 7,4 % Природен газ Общественообслужващи сгради 0,0 % 0,0 % 100 % 100,0 % Разпределение на използваните енергийни ресурси без електроенергия Разпределение на използваните енергийни ресурси с електроенергия дял Мазут 7,7 % 6,4 % Газьол/ДГ за отопление 85,8 % 71,3 % Черни/антрацитни въглища 3,2 % 2,6 % Кафяви/лигнитни въглища 0,0 % 0,0 % Брикети 0,0 % 0,0 % Дърва 0,7 % 0,6 % Газ пропан-бутан 2,6 % 2,2 % Електроенергия 0,0 % 16,9 % Природен газ Жилищни сгради Разпределение на използваните енергийни ресурси с електроенергия 0,0 % 0,0 % 100,0 % 100,0 % Разпределение на използваните енергийни ресурси без електроенергия Разпределение на използваните енергийни ресурси с електроенергия дял Мазут 0,0 % 0,0 % Газьол/ДГ за отопление 7,1 % 4,2 % Черни/антрацитни въглища 15,6 % 9,2 % Кафяви/лигнитни въглища 9,9 % 5,8 % Брикети 27,3 % 16,1 % Дърва 31,6 % 18,6 % Газ пропан-бутан 8,5 % 5,0 % Електроенергия 0,0 % 41,2 % Природен газ 0,0 % 0,0 % 0,0 % 100,0 % 9830