МЕТОДИКА за подбор на лица с трайни увреждания

МЕТОДИКА за подбор на лица с трайни увреждания (Обн. ДВ бр. 102/2022) Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) Методиката се издава за целите на реализацията на проект „Предоставяне на помощни средства за лица с трайни увреждания“ по Националния план за възстановяване и устойчивост, част от „Следващо поколение ЕС“ (2021 – 2024 г.) от Плана за възстановяване на Европа. (2) С методиката се определят условията, редът и методът за изготвянето на оценка за идентифициране на потребността и полезността от осигуряването на високотехнологични помощни средства (ВПС) за хора с трайни увреждания, както и начинът за прилагане на процедурите по: 1. кандидатстване, оценяване и подбор на кандидат-ползвателите на ВПС; 2. извършване на проверки за избягване на двойното финансиране на дейности в подкрепа за задоволяване на същите потребности на ползвателя на ВПС; 3. последващ мониторинг на резултатите от предоставянето на ВПС за установяване на ефективността от осигурената подкрепа по проекта и актуален социално-икономически статус на ползвателя на ВПС. (3) Методиката има за цел установяване на ограниченията, възпрепятстващи хората с трайни увреждания да осъществяват функционалността си в ежедневните дейности, и да прецени полезността на конкретни ВПС за подобряване на тяхната независимост и пълноценното им участие в отделните сфери на обществения живот. Посредством методиката ще се направи подборът на лицата с трайни увреждания, на които да се предоставят ВПС, като се вземат предвид здравето, специфичните нужди и социално-демографските им характеристики. Чл. 2. (1) Тази методика се основава на биопсихо-социалния модел при съобразяване на Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (МКФУЗ)1 на Световната здравна организация. (2) Чрез модела по ал. 1 се съобразяват: 1. функционалност – за извършването на дадено действие човекът с увреждане трябва да притежава съответната функционалност на организма, в т.ч. физическа, психическа, интелектуална и сетивна функционалност, която позволява пълноценното му участие в обществения живот; 2. възможности – обкръжаващата среда не възпрепятства човека с увреждане да осъществи функционалността си чрез съответните действия; 3. воля – човекът с увреждане трябва да има желание за извършване на конкретни действия (освен ако недостатъчното желание е израз на болест или функционално нарушение). (3) Тази методика, в съответствие с МКФУЗ, разглежда областите на живота от раздел „Дейности и участие“ и раздел „Фактори на околната среда/Външни фактори“ като области от интерес за целите на избора на конкретно ВПС за човека с трайно увреждане на базата на индивидуален подход и оценяване на индивидуалните потребности. (4) Методиката взема предвид, че МКФУЗ обхваща по систематичен начин различни области на живота по отношение на едно и също лице с определен здравен статус, като определя: 1. функционирането като общ термин, който обхваща всички телесни функции, дейности и участие; 2. външните фактори на обкръжаващата среда, които си взаимодействат с функционирането и увреждането: факторите от обкръжението, които включват социално отношение, характеристики на архитектурната среда, законови и социални структури, климат и други. (5) Методиката разглежда увреждането като обобщено следствие от нарушение във функционирането на човека с увреждане, което е събирателно понятие, обхващащо всички функции и структури на организма, дейности и възможности за социално приобщаване, при взаимодействието с факторите на средата. 1 https://mlsp.government.bg/uploads/1/mkfuz.pdf Чл. 3. (1) Оценката по тази методика се осъществява при спазване на принципите, залегнали в МКФУЗ, и принципите по чл. 4 от Закона за хората с увреждания за постигането на: 1. прозрачност и обективност – включване и активно участие на човека с увреждане в целия процес, и по-специално използване на разбираеми и прозрачни инструменти; за целите на проследяване на резултатите е необходимо водене на прегледна документация; 2. междуинституционалност – нуждите на човека с увреждане и мерките за оказване на подкрепа трябва да се определят цялостно, като бъдат предвидени в рамките на едно общо планиране за социално приобщаване в обществото в съответствие с разпоредбите на Закона за хората с увреждания; 3. интердисциплинарност – в зависимост от конкретния случай могат да бъдат включени експерти и специалисти с различна експертиза; 4. ориентация към приемане – определянето на мерките за подкрепа да се постига по взаимно съгласие; това изисква участие на човека с увреждане в процеса чрез гарантиране на яснота и прозрачност и при съобразяване с неговите желания и цели; 5. индивидуален подход – всички стъпки в рамките на процеса при изготвяне на индивидуалната оценка трябва да бъдат персонално адаптирани към потребностите на човека с увреждане; 6. личностна ориентация – за гарантиране принципа на личностна ориентация трябва да се опознаят животът на човека с увреждане, конкретните житейски обстоятелства, както и неговият опит; всичко това следва да бъде взето предвид при определянето на потребностите и при конкретното планиране на необходимите подкрепящи мерки, както и нарушенията във функционирането и произтичащите от тях ограничения за социално, професионално и образователно приобщаване; 7. външни фактори – вземане под внимание на факторите на обкръжаващата среда при определяне на потребностите; това се отнася и за предоставянето на конкретни мерки за подкрепа и документиране на релевантните фактори и бариери в тази област; 8. целенасоченост – осигуряване на адекватна подкрепа за човека с увреждане с цел конкретно приобщаване във всекидневна и трудова и/или образователна среда. (2) Процесът на оценка на потребността и полезността от осигуряване на ВПС е основан на прилагането на индивидуален подход съобразно целите и предпочитанията на човека с трайно увреждане и всички външни фактори на обкръжаващата го среда. (3) Методиката определя като приложими при изготвяне на оценката следните определения от МКФУЗ: 1. дейност – изпълнението на дадена задача или действие от индивида; 2. участие – включване в житейска ситуация; 3. ограничения в дейността – затрудненията, които индивидът може да изпитва при изпълнение на дадена/и по дейност/и; 4. ограничения в участието – проблемите, които индивидът може да изпитва във връзка с извършване на дейности в житейски ситуации; 5. външни фактори – факторите на обкръжаващата среда, които обхващат физическия и социалния свят и нагласи на човека. Глава втора ОБХВАТ НА МЕТОДИКАТА Чл. 4. (1) Методиката обхваща отделните етапи и процедури по оценяване на потребностите от ВПС и осъществяване на подбора на лицата, които да получат подкрепа в изпълнение на дейностите по проект „Предоставяне на помощни средства за хората с трайни увреждания“. (2) Оценката по тази методика е условие за достъп до подкрепа в рамките на проект „Предоставяне на помощни средства за лица с трайни увреждания“. Тя е доброволна и се изготвя при заявено желание от страна на човека с трайно увреждане по реда на чл. 13 за осигуряване на необходимото ВПС от Списъка на високотехнологични помощни средства (приложение № 5). (3) Оценката по тази методика има за цел да установи ефективността и полезността от осигуряване на ВПС за хора с трайни увреждания (деца и възрастни в трудоспособна възраст) съобразно заявената потребност независимо дали са учащи, заети, безработни, икономически неактивни, в случай че не са получили финансова подкрепа за задоволяване на потребност от конкретното ВПС от институция, оперираща с публични средства, за подпомагане подобряване на социално-икономическия статус, активността за социално приобщаване и създаване на по-добри възможности на водене на независим начин на живот. Глава трета ОРГАНИ ЗА ОЦЕНКА НА ПОТРЕБНОСТТА И ПОЛЕЗНОСТТА ОТ ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНИ ПОМОЩНИ ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА ЗА ХОРА С ТРАЙНИ УВРЕЖДАНИЯ Чл. 5. (1) Оценката по тази методика се извършва от Комисия за оценка. (2) Комисията за оценка се състои от трима членове, единият от които е и председател на комисията. (3) Комисията за оценка се създава към регионалните дирекции за социално подпомагане към Агенцията за социално подпомагане със заповед на директора на съответната регионална дирекция. (4) За участие в работата на Комисията за оценка могат да бъдат привлечени и външни експерти, като рехабилитатор, психолог, компетентни медицински специалисти, специалисти по помощни средства и медицински изделия и др. Те могат да присъстват по време на оценката, да консултират Комисията по оценка и да изготвят компетентни писмени становища с обективни констатации. (5) Комисията за оценка осъществява административните процеси, свързани с осигуряване на достъпа на кандидат-ползвател до необходимото ВПС от момента на заявяване на подкрепата до насочване към фактическото предоставяне на ВПС. (6) Комисията за оценка може да се обърне за методическа помощ и съдействие към органите по чл. 6 в зависимост от конкретни обстоятелства по разглеждани случаи. (7) Всеки един от членовете на Комисията за оценка трябва да притежава: 1. минимум степен на образование – професионален бакалавър; 2. минимум 2-годишен опит, професионални знания, умения и компетентности в областта на социалната работа и подпомагане на деца и възрастни с увреждания. (8) Работата на съответната Комисия за оценка се организира и ръководи от нейния председател. Чл. 6. (1) Агенцията за социално подпомагане съвместно с екипа за управление на проект „Предоставяне на помощни средства за лица с трайни увреждания“, създаден със заповед на министъра на труда и социалната политика, оказват методическа помощ и съдействие на комисиите за оценка при работа с настоящата методика и съответните приложения към нея. (2) За осъществяването на дейностите по ал. 1 могат да бъдат привлечени и външни експерти с цел предоставяне на експертни консултации и препоръки по отделни специфични казуси при поискване от страна на съответната Комисия за оценка. Чл. 7. (1) Членовете на комисиите за оценка са длъжни да спазват следните етични правила: 1. професионална тайна и поверителност; 2. медицинска тайна; 3. равно третиране; 4. зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство и независимост; 5. окачествяване на лицата само с термини, посочени в една или повече категории на уврежданията; 6. пълно познаване на фактите със сътрудничеството и съгласието на лицата, чиято степен на функциониране се оценява и класифицира; 7. третиране на информацията, обозначена с кодове на МКФУЗ, като лична информация, предмет на общопризнати правила на конфиденциалност, съответстващи на начина, по който ще се използва; 8. избягване на отношение на предубеденост и предразсъдъци, конфликт на интереси или злоупотреба, произтичаща от неоправдано влияние на други лица за отхвърляне, пренебрегване или заобикаляне на професионалната преценка, нарушавайки принципите на обективност и безпристрастност при оценяване на лицата. Чл. 8. (1) Агенцията за социално подпомагане обявява процедурата за подбор на кандидати за осигуряване на ВПС, съгласувано с ръководителя на проект „Предоставяне на помощни средства за хората с трайни увреждания“. Информация за процедурата заедно с всички документи, необходими за кандидатстването, се публикува на официалната интернет страница на агенцията. (2) В информацията по ал. 1 се посочват: 1. начин, място и краен срок за подаване на заявления за достъп до проекта; 2. необходими документи за кандидатстване; 3. условия за допустимост; 4. друга информация, свързана с процедурата. Чл. 9. Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Фонд „Социална закрила“ и Агенцията за хората с увреждания публикуват и поддържат на интернет страницата си информация за популяризиране на проект „Предоставяне на помощни средства за хората с трайни увреждания“. Чл. 10. Организациите на и за хората с увреждания съдействат за популяризиране на проект „Предоставяне на помощни средства за хората с трайни увреждания“, като информират хората с трайни увреждания за възможностите за осигуряване на ВПС. Чл. 11. Изпълнението на методиката се контролира от крайния получател по проект „Предоставяне на помощни средства за лица с трайни увреждания“ съгласно Постановление № 157 от 7 юли 2022 г. на Министерския съвет. Глава четвърта ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ОЦЕНКА НА ПОТРЕБНОСТТА И ПОЛЕЗНОСТТА ОТ ОСИГУРЯВАНЕ НА ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНИ ПОМОЩНИ ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА ЗА ХОРА С ТРАЙНИ УВРЕЖДАНИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ Чл. 12. (1) Оценката на потребността и полезността от осигуряване на ВПС за хора с трайни увреждания се извършва чрез оценка по категории (кодове) от раздел „d“, включително преценени с оглед оценка по категории (кодове) от раздел „е“ на МКФУЗ. (2) Оценката по ал. 1 има за цел да определи потребността и пригодността на хората с трайни увреждания към дадено ВПС, както и потенциалните им ползи върху дейностите и участието в обществения живот с фокус към подобряване на функционалността в образователната или трудовата дейност. Чл. 13. (1) Изготвянето на оценката на потребността и полезността от осигуряване на ВПС обхваща следните етапи за кандидат-ползвателя: 1. Подаване на Заявление за оценка по образец (приложение № 1) в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на човека с трайно увреждане. Документите може да се подават лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. 2. Към Заявлението за оценка по т. 1 се прилагат следните документи: а) експертно решение на Териториално-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) или Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) с определена 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност; б) писмено задание на квалифициран медицински специалист или на лице с подходяща професионална квалификация, с което се определят специфичните проектни характеристики на изделието и предназначението му за употреба от конкретен пациент и за което той носи отговорност съгласно § 1, т. 23 от ДР на Закона за медицинските изделия, в случаите на заявена потребност за осигуряване на изделие, изработвано по поръчка; в) документ, удостоверяващ, че лицето е физически и психически годно да управлява вертикализираща електрическа инвалидна количка или електрически мотор за инвалидна количка, в случаите на заявена потребност за осигуряване на такива високотехнологични изделия; г) други документи (медицински или относими към ползването на конкретното ВПС, за ползване на услуги, за съответни трудови характеристики и т.н.) по преценка на лицето, които дават по-голяма яснота за неговото здравословно, функционално състояние и възможностите му за интегриране в социална, трудова и/или образователна среда. 3. Оценката на потребността и полезността от осигуряване от ВПС се изготвя по искане на: а) човека с трайно увреждане или упълномощено от него лице; б) родителя (осиновителя), настойника или попечителя на човека с трайно увреждане; в) лице, на което са възложени грижи за дете с трайно увреждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; г) ръководителя на социалната или интегрираната здравно-социална услуга за резидентна грижа, която ползва дете с трайно увреждане. (2) Всяка дирекция „Социално подпомагане“ организира дейността за изпращане на документите по ал. 1, т. 1 и 2 до Регионалната дирекция за социално подпомагане в съответната област по настоящия адрес на кандидат-ползвателя в срок до края на деня, следващ деня на подаване на документите. Когато този ден е неработен, документите се изпращат най-късно в първия работен ден. (3) До изготвянето на оценка на потребността и полезността от осигуряване на ВПС, съответно до подбор по реда на тази методика, се допускат единствено кандидат-ползватели, които попадат в обхвата по чл. 4, ал. 3. В случаите, когато кандидат-ползвател е извън обхвата по чл. 4, ал. 3, Комисията за оценка го уведомява за установена недопустимост за участие в проекта. Чл. 14. (1) Оценката се изготвя в срок до 30 дни от подаване на заявлението по чл. 13, ал. 1, т. 1. (2) Комисията за оценка може да изиска от лицето да отстрани установени пропуски или да предостави допълнителна информация в рамките от 7 дни. В този случай срокът по ал. 1 спира да тече до отстраняване на пропуските. (3) Комисията за оценка провежда заседания за разглеждане на постъпилите случаи, по време на които интервюира лицата. Комисията за оценка заседава в пълен състав на място или дистанционно чрез средства за видеоконферентна връзка, ако това предпочитание е посочено в Заявлението по чл. 13, ал. 1, т. 1. (4) При изготвянето на оценката Комисията за оценка: 1. попълва Карта за оценка (приложение № 2) въз основа на заявените от лицето данни в Заявлението, вкл. въпросника за самооценка (приложение № 1) и констатациите, направени по време на интервюто; 2. използва информация от експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК с цел установяване на принадлежността на кандидата към групата на лица с трайни увреждания и функционалните затруднения, свързани със здравословното състояние/увреждането, съобразно резултатите от медицинската експертиза; 3. изисква допълнителна информация (ако е необходимо). (5) Извършването на дистанционно интервю, включително подготовката на членовете на Комисията за оценка, които го организират и провеждат, и средствата за видеокомуникация, следва да отговаря на следните изисквания: 1. участие на всички членове на Комисията за оценка при провеждане на интервюто; 2. участие на човека с трайно увреждане или неговия законен представител/упълномощено от него лице (когато е необходимо); 3. прилагане на принципите и изискванията за защита на личните данни. (6) Всеки един от членовете на Комисията за оценка може да задава въпроси на лицето по време на интервюто или да проверява отделни обстоятелства, свързани с оценката. Чл. 15. (1) Комисията за оценка събира, обработва, съхранява и използва информация за целите на оценяването и подбора по тази методика в Интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане. В тази система се създава електронно досие на човека с трайно увреждане, заявил изготвяне на оценка за осигуряване на ВПС. (2) Входящата документация, която постъпва в Комисията за оценка, включително допълнително изисканите документи и данни, заедно с информацията и документацията, създадени в процеса на извършването на оценката, формират досието на лицето с трайно увреждане по ал. 1. (3) За изготвянето на оценката Комисията за оценка има право на безвъзмезден достъп до данни, обработвани и администрирани от други публични органи или структури, съгласно изискванията за защита на личните данни. Чл. 16. (1) Финалният етап на процеса на оценка по тази методика включва издаването на Експертна препоръка по образец (приложение № 4) от Комисията за оценка, в която се посочва обстоятелството за одобрение/неодобрение на кандидат-ползвателя, в зависимост от изпълнението на условията по чл. 22, ал. 1. (2) Експертна препоръка се издава в срок до 7 дни след извършване на интервюто с кандидат-ползвателя, като: а) се подписва от всеки един от членовете на Комисията за оценка; б) подлежи на одобрение от всички членове на Комисията за оценка; в) в случай на липса на единодушие решението за одобрение се взема с обикновено мнозинство; г) в случай на неодобрение задължително се посочват кратки мотиви за отказа от предоставяне на съответното ВПС. (3) Срокът по ал. 1 може да бъде удължен по преценка на Комисията за оценка, ако е необходимо оказването на методическа помощ и съдействие от органите по чл. 6. (4) Комисията за оценка уведомява писмено лицето в 7-дневен срок от датата на издаване на експертната препоръка. (5) Срокът на валидност на експертната препоръка с одобрение е до приключване на основните дейности по проект „Предоставяне на високотехнологични помощни средства за лица с трайни увреждания“ съобразно динамиката на увреждането и възможностите за възстановяване. Чл. 17. (1) Методиката в съответствие с МКФУЗ използва два основни раздела на класификацията на първо ниво: а) дейности и участие – различните категории са описани с кодове „d“; б) фактори на обкръжаващата среда – различните категории са описани с кодове „е“. (2) Методиката използва за целите на оценката кодове от група „d“, които се преценяват през оценката по кодове от група „е“. Чл. 18. (1) За целите на оценката по тази методика в съответствие с МКФУЗ се възприемат следните инструменти и тяхното съдържание: 1. скали; 2. определители; 3. външни фактори. (2) Скалите са инструменти, които дават възможност два от компонентите, класифицирани в МКФУЗ („Дейности и участие“ и „Външни фактори“), да бъдат изразени в количествена форма, като съществуването на проблем означава наличие на увреждане, ограничение или препятствие. 1. За да могат количествените показатели да се използват по универсален начин, се прилагат стандартизирани въпроси и определители, като трябва да се изберат подходящите определящи думи, в зависимост от съответната класификационна област. 2. Настоящата методика въвежда в съответствие с МКФУЗ използването на скала (таблица 1), която дава количествен израз на увреждането, ограничението на трудоспособността, проблемите, свързани с ефективността или препятствието: Таблица 1 Скала Степен на ограничение 0 НЯМА ограничение – лицето не изпитва затруднения. 1 ЛЕКО ограничение – налице е затруднение през по-малко от 25% от времето, с поносима за лицето интензивност, наблюдавано рядко през последните 30 дни. 2 УМЕРЕНО ограничение – налице е затруднение през по-малко от 50% от времето, с интензивност, затрудняваща ежедневните дейности на лицето, наблюдавано от време на време през последните 30 дни. Скала 2 1 Степен на ограничение 3 ТЕЖКО ограничение – налице е затруднение през повече от 50% от времето, с интензивност, частично нарушаваща ежедневните дейности на лицето, наблюдавано често през последните 30 дни. 4 ПЪЛНО ограничение – налице е затруднение през повече от 95% от времето, с интензивност, напълно нарушаваща ежедневните дейности на лицето, наблюдавано ежедневно през последните 30 дни. 8 Неуточнено – наличната информация е недостатъчна за определяне степента на изпитваното ограничение. 9 Неприложимо – прилагането на конкретен код е неподходящо. 3. За определяне влиянието на външните фактори методиката въвежда използването на скала (таблица 2) за обозначаване на степента на положителното влияние на средата чрез фактори, наречени „фасилитатори“, или степента на отрицателното влияние чрез фактори – „препятствия“. Двете категории използват скалата от 0 до 4, но фасилитаторът се обозначава със знак плюс, а препятствието – със знак минус. Външните фактори се обозначават по отношение на всеки код поотделно, ако е целесъобразно. Таблица 2 Скала Степен на влияние Препятствия Фасилитатори 0 НЯМА препятствие НЯМА фасилитатор 1 ЛЕКО препятствие ЛЕК фасилитатор 2 УМЕРЕНО препятствие УМЕРЕН фасилитатор 3 ТЕЖКО препятствие ЗНАЧИТЕЛЕН фасилитатор 4 ПЪЛНО препятствие ПЪЛЕН фасилитатор (3) Определителите по отношение на списъка от показатели за дейности и участие са: 1. Определител за ефективност, който описва дейностите на човека в неговото настоящо обкръжение (включва фактори на заобикалящата среда (препятствия и фасилитатори) в случаите, в които те реално оказват влияние върху функционалността на човека, вкл. когато човек реално използва например помощни средства, асистенти и други, за да изпълнява определени действия или задачи), в т.ч. като „участие в житейска ситуация“ или „преживян опит“ в реална среда. 2. Определител за функционална активност, който описва индивидуалните способности на човека да изпълнява дадена задача или да извършва определено действие. Този определител показва най-високото възможно ниво на функциониране на човека в дадена област и в определен момент, без въздействието на факторите на заобикалящата среда (препятствия и фасилитатори). (4) При определянето на необходимостта от осигуряване на ВПС се използват: а) първоначална оценка на основата на „определителя за функционална активност“ чрез кодове от група „d“; б) втора оценка на основата на определителя за „ефективност“ чрез същите кодове „d“, но пречупени през влиянието на избраното ВПС, които играят ролята на външни фактори на заобикалящата среда „е“; в) трета оценка, засягаща само онези „d“, които претеглят през влиянието на други, различни от ВПС, съществуващи индивидуални външни фактори на заобикалящата среда „е“. (5) Външните фактори (фасилитатори и препятствия), различни от ВПС, съгласно настоящата методика могат да бъдат оценявани като: 1. подпомагащи (фасилитатори) – когато настоящата заобикаляща среда позволява на човека да използва дадено ВПС и то да води до „ефективност“, по-висока от неговата „функционална активност“; 2. препятстващи (препятствия) – когато настоящата заобикаляща среда не позволява на човека да използва дадено ВПС и „функционалната активност“ на човека не се различава от неговата „ефективност“. Чл. 19. (1) Оценката по тази методика се извършва чрез попълване на Карта за оценка (приложение № 2). (2) Картата за оценка обхваща 23 кода от раздел „d“ на МКФУЗ, попадащи в глави: d1 Учене и прилагане на наученото; d2 Общи задачи и предизвикателства; d3 Комуникация/общуване; d4 Мобилност; d7 Междуличностни взаимодействия и отношение; d8 Основни области от живота, d9 Общност, социален живот и гражданска активност. Всички 23 кода подлежат на оценка. (3) Картата за оценка включва и кодове от раздел „е“ на МКФУЗ, попадащи в главите: е1 Продукти и технологии и е3 Подкрепа и отношения с други хора. По преценка на оценителите и при подадена информация от оценяваните лица могат да бъдат използвани и фактори от други групи „е“. (4) Изборът на кодове от група „е“ се извършва въз основа на информацията, предоставена от оценяваното лице чрез попълнените от него въпроси за самооценка в приложение № 1. Чл. 20. (1) По настоящата методика потребността и полезността от осигуряването на дадено ВПС се изчислява като процентна разлика между първоначално калкулиран Коефициент на функционалност и работоспособност на основата на определителя „функционална активност“ (Кфафр) по всяко едно от включените функции от група „d“ и калкулиран Коефициент на функционалност и работоспособност (Кефр) при използване на конкретно ВПС. (2) Калкулирането на Коефициента на ограничена функционалност и работоспособност на основата на определителя „функционална активност“ (Кфафр) се осъществява, както следва: а) където: Кфафр е Коефициент на ограничена функционалност и работоспособност, калкулиран на основата на определителя „функционална активност“; dj – стойността на оценката по всеки един от използваните кодове от група „d“, в интервал от 0 до 4; Мах d j – максималната стойност по всеки един от кодовете от група „d“, равна на 4; n – броят на използваните кодове от група „d“; б) Коефициентът на ограничена функционалност и работоспособност по буква а) се калкулира на основата на определителя „функционална активност“ и се определя като отношение на сумата на индивидуалните оценки на всеки един от използваните кодове от група „d“ и сумата на тяхната максимална стойност, като се използва „определителят за функционална активност“. (3) Калкулирането на Коефициент на ограничена функционалност и работоспособност (Кефр), калкулиран на основата на определителя „ефективност“ с помощта на конкретното ВПС, се осъществява, както следва: а) където: Кефр е Коефициент на ограничена функционалност и работоспособност, калкулиран на основата на определителя „ефективност“; dej – стойността на оценката по всеки един от използваните кодове от група „d“, в интервал от 0 до 4 с помощта на конкретното ВПС; Мах d j – максималната стойност по всеки един от кодовете от група „d“, равна на 4; n – броят на използваните кодове от група „d“; б) Коефициентът на ограничена функционалност и работоспособност по буква а) се калкулира на основата на определителя „ефективност“ с помощта на конкретното ВПС и се определя като отношение на сумата на индивидуалните оценки на всеки един от използваните кодове от група „d“ при използването на конкретното ВПС и сумата на тяхната максимална стойност, като се използва „определителят за функционална активност“. (4) Калкулирането на полезността на ВПС (UВПТСк) се осъществява, както следва: където: UВПТСк е Полезността на к-тото ВПС; Кфафр – Коефициент на ограничена функционалност и работоспособност, калкулиран на основата на определителя „функционална активност“; Кефр – Коефициент на ограничена функционалност и работоспособност, калкулиран на основата на определителя „ефективност“ с помощта на конкретното ВПС. (5) Оценката по кодовете от група „d“ се прави с помощта на помощни въпроси и определители от 0 до 4, посочени в документ „Помощни инструменти и въпроси за оценка“ (приложение № 3). Чл. 21. (1) Комисията за оценка прави преценка само за онези кодове от група „d“, в които е констатирана положителна промяна на функционалността и работоспособността, като за целта се оценяват ефективността и полезността на съответните кодове от група „d“ спрямо съществуващи фасилитатори или препятствия по кодове от група „е“ по смисъла на чл. 19, ал. 3 и включени в приложение № 3 към настоящата методика. (2) Оценките по кодовете от група „е“ се използват с цел да се прецени дали съществуват външни фасилитатори и/или препятствия, които да ограничат или подпомогнат ефективността и полезността на съответните ВПС. Насочеността е към установяване на външните фактори, които значително подпомагат изпълнението на съответните функции според очакваното качество, което дава предимство на лицето при подбора. (3) Оценката по кодовете от група „е“ се извършва на основата на степените на въздействие, описани в помощните матрици за оценка, представени в приложение № 3. Всеки включен в оценката външен фактор „е“ следва да бъде описан с цифрови стойности и в текстова форма и в полетата за коментари в Картата за оценка (приложение № 2). Общата цифрова стойност на кодовете от група „е“ представлява сбор от цифровите стойности на всеки външен фактор на заобикалящата среда (съобразно идентифицираните препятствия и/или фасилитатори), включен в оценката. (4) Изборът на кодове от група „е“, чието влияние е целесъобразно да бъде проследено в хода на оценката, се извършва по преценка на Комисията за оценка по време на интервюто съобразно помощните въпроси, посочени в приложение № 3, както и въз основа на информацията, предоставена в приложение № 1 от оценяваното лице. Чл. 22. (1) Дадено ВПС може да бъде препоръчано при следните две условия: 1. Коефициентът за полезност U ВПТСк показва намаляване на степента на ограничена функционалност и работоспособност, и 2. преценката по чл. 21 не показва наличието на сериозни препятствия от групата „е“, които да повлияят на ефективността и полезността при използването на съответното ВПС и да не са силно ограничаващи лицето до степен, в която не може да изпълнява съответните функции или може, но с много влошено качество. (2) На всеки кандидат-ползвател може да бъде предоставено само едно ВПС от приложение № 5, в случай че отговаря на условията по ал. 1 и има издадена експертна препоръка с одобрение по чл. 16. Глава пета ПРОЦЕДУРА НА ПОДБОР Чл. 23. (1) Процедурата на подбор по настоящата методика се състои в извършването на класиране измежду всички кандидат-ползватели с издадена експертна препоръка с одобрение по чл. 16, за да се определят лицата, на които да се предоставят съответните ВПС в изпълнение на основните дейности по проект „Предоставяне на помощни средства за лица с трайни увреждания“. (2) Подборът започва след финалния етап на процеса на оценка по тази методика и приключва със съставянето на списъците по чл. 24, ал. 2 и 3. (3) Подборът на кандидат-ползвателите по ал. 1 се извършва от Агенцията за социално подпомагане на централно ниво съвместно с екипа за управление на проект „Предоставяне на помощни средства за лица с трайни увреждания“, създаден със заповед на министъра на труда и социалната политика, използвайки функционалностите на интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане. Чл. 24. (1) Подборът по ч л. 23, а л. 3 се извършва на база изчислената полезност на конкретното ВПС (U ВПТСк) спрямо степента на ограничена функционалност и работоспособност на кандидат-ползвателите по възходящ ред. При получен равен резултат относно полезността на конкретно ВПС предимство има кандидатът с по-висока обща цифрова стойност на външните фактори на заобикалящата среда. При последващ равен резултат се взема предвид хронологичния ред на заявлението за оценка. (2) След приключване на подбора по ал. 1 лицата се включват в списъци на одобрените ползватели по видове ВПС и се насочват към съответните изпълнители по проект „Предоставяне на помощни средства за лица с трайни увреждания“. (3) В случай че оценените лица с издадена експертна препоръка с одобрение са повече на брой от разполагаемия ресурс за финансиране на ВПС, се изготвят списъци на чакащите по видове ВПС и потребностите им се удовлетворяват при обективна възможност и наличие на финансов ресурс или отпадане от участие на одобрени ползватели. (4) Списъците по ал. 2 и 3 се изпращат до комисиите за оценка. Анонимизирани списъци се публикуват на официалната интернет страница на Агенцията за социално подпомагане и на Министерството на труда и социалната политика. (5) Всяка Комисия за оценка предприема действия за уведомяване на лицата, включени в списъците по ал. 2 и 3, и съдейства за насочването им за фактическото предоставяне на съответните ВПС. Чл. 25. (1) Фактическото предоставяне и финансиране на ВПС за хората с трайни увреждания се осъществява въз основа на сключен договор между крайния получател на проект „Предоставяне на помощни средства за лица с трайни увреждания“ и избран/и изпълнител/и след проведена открита процедура по реда на Закона за обществените поръчки за възлагане на обществени поръчки. (2) Предоставянето на ВПС за хората с трайни увреждания се осъществява до изчерпване на наличния финансов ресурс по проект „Предоставяне на помощни средства за лица с трайни увреждания“. Глава шеста ПРОЦЕДУРИ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНО ФИНАНСИРАНЕ И ЗА ПОСЛЕДВАЩ МОНИТОРИНГ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА ВПС ЗА ХОРАТА С ТРАЙНИ УВРЕЖДАНИЯ Чл. 26. (1) Комисията за оценка е длъжна да следи за спазването на изискването за избягване на двойно финансиране въз основа на декларираните данни в заявлението по чл. 13, ал. 1, т. 1. (2) Преди издаването на експертната препоръка с одобрение по реда на чл. 16 Комисията за оценка извършва проверка за двойно финансиране. (3) Едни и същи разходи за обезпечаване на дейностите по предоставяне на ВПС не могат да се финансират едновременно от държавния бюджет и от бюджета на Общността или друга донорска програма. (4) Ползвател на ВПС не може да получава друга подкрепа за задоволяване на същите потребности, финансирана по друг проект, програма или каквато и да е друга финансова схема, произлизаща от държавния бюджет, бюджета на Общността или друга донорска програма. (5) Първоначалните проверки започват след подаване на заявлението по чл. 13, ал. 1, т. 1 и приключват преди издаване на експертната препоръка. (6) При осъществяване на проверката за двойно финансиране комисията може да изисква данни, обработвани и администрирани от други публични органи или структури, съгласно изискванията за защита на личните данни и в съответствие с изискванията за комплексно административно обслужване при необходимост. Чл. 27. (1) Екипът за управление на проект „Предоставяне на помощни средства за лица с трайни увреждания“, създаден със заповед на министъра на труда и социалната политика, съвместно с партньорите по проекта, разработва процедура на дейности за последващ мониторинг и проследяване на постигнатите резултати от осигуряването на ВПС по този проект съобразно заложените цели. (2) За извършване на дейностите по ал. 1 се използва Интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане и може да се изискват данни, обработвани и администрирани от други публични органи или структури. Чл. 28. За всички неуредени положения от настоящата методика се прилагат разпоредбите на действащото българско законодателство, на приетите и одобрени документи, свързани с изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост. ЕКСПЕРТНА ПРЕПОРЪКА - ПРИЛОЖЕНИЕ № 4 Номер на електронно досие: ХХХХХХХ. Дата: ДД/ММ/ГГГГ Срок на валидност: ……………… месеца считано от ……../……../……………. г. (в случаите на одобрение) Контакти за обратна връзка: …..…………………….……………………… Данни на лицето с увреждане Име:……………………… Фамилия:……………………… Възраст: ……………. ЕР на ТЕЛК: ………… Принадлежност към целевата група от хора с трайни увреждания: зрителни увреждания двигателни увреждания, вкл. ампутации нервно-мускулни увреждания (вкл. при пареза и централни увреди на нервната система) затруднения в говора, липса на фина моторика или пълна парализа Резюме на оценката: Обща функционална активност: ……………………….. Полезност на ВПС за намаляване на степента на ограничена функционалност и работоспособност: Наличие/ Липса на препятствия от групата „е“, които да повлияят на ефективността и полезността на ВПС: Резултат на оценката: ОДОБРЕНИЕ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ВПС / НЕОДОБРЕНИЕ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ВПС (посочете кратки мотиви, в случаите на неодобрение) Цели за приобщаване в някои от видовете среда – ежедневна, трудова и/или образователна (обучителна) | Период | Дата за обратна връзка 1 2 3 …. Допълнителни бележки: (съобразете с описаните цели и планове на лицето в Приложение № 1) Комисия за оценка: ……………………………… …………………………………… ………………………………………. [Председател: Имена, подпис] [Член: Имена, подпис] [Член: Имена, подпис] Приложение: Карта за оценка (Приложение 2) ПРИЛОЖЕНИЕ № 5 СПИСЪК НА ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНИ ПОМОЩНИ СРЕДСТВА № Високотехнологично помощно средство 1. Преносимо устройство с изкуствен интелект за хора със зрителни увреждания (незрящи или хора с частично зрение) - иновативна технология, базирана на силата на изкуственото зрение, комбиниран с новаторска технология за носене, четене на текст от всякакви повърхности, разпознаване на лица, продукти, банкноти, даване на информация за дата и час в реално време 2. Софтуер за екранни четци за компютърни потребители с увредено зрение (електронни четци) / преносими четящи устройства със софтуер с набор от специално създадени приложения за изпълняване на действия за създаване на гласови или текстови бележки, слушане на аудио съдържание и други. Видове устройства: 2.1. Преносима четяща машина с опция за оптично разпознаване на символи и говор на български. 2.2. Електронен четец (за персонален компютър) 2.3. Преносими видео увеличители (електронни лупи) 2.4. Екранна лупа (за персонален компютър) 2.5. Диктофон с речев съпровод 2.6. Сканиращо устройство и софтуер за разпознаване на текст 2.7. Умни устройства за улесняване на ориентирането и мобилността 3. Преносим брайлов компютър, с включени екранен четец/екранен увеличител Това устройство е създадено за потребители, които са слепи или сляпо-глухи и искат да имат мобилна връзка в училище, на работа и вкъщи, както и навън. Преносимото устройство предоставя работа с екранен четец с речев изход (за изпълняване на популярни действия като създаване на гласови или текстови бележки, слушане на аудио съдържание и други), както и пълен брайлов изход. 4. Брайлов дисплей Това е устройство, което преобразува към брайл текстовата информация от екрана на потребителски компютър, смартфон или таблет. При избор на устройството е препоръчително да се провери съвместимостта му с екранните четци, които използва ползвателя. 5. Устройства за взаимодействие с компютър с поглед и контрол с поглед на целия компютър /специализиран софтуер за допълваща и алтернативна комуникация: Това са високотехнологични средства за допълваща и алтернативна комуникация, насочени към потребители, които не могат да използват ръцете си за работа на компютър, имат затруднения в говора, зрителни увреждания и др. Типове системи: 5.1. Високотехнологична система за контрол на/достъп до компютър с поглед и софтуер за допълваща и алтернативна комуникация (за потребители с нарушена фина моторика на ръцете и с нарушения или липса на функционална реч) 5.2. Високотехнологична система за контрол на/достъп до компютър с поглед (за потребители с нарушена фина моторика, без нарушения на говора) 5.3. Високотехнологична система за допълваща и алтернативна комуникация (за потребители с нарушения или липса на функционална реч, без нарушения на фината моторика на ръцете) 6. Вертикализираща електрическа инвалидна количка, позволяваща изправяне на човек и движение в изправено положение, извършване на различни маневри, вертикализация на при максимално висок градус, механизми за подсигуряване 7. Електрически мотор за инвалидна количка, който позволява прикрепяне на инвалидна количка за подобряване на мобилността чрез предвиждане на сравнително дълги разстояния и преодоляване на препятствия на архитектурната среда. 8. Система за изкачване и слизане на стълби за осигуряване на достъпност за хора с двигателни нарушения, придвижващи се с инвалидна количка Видове моторизирани системи: 8.1. Система с прикачване на инвалидна количка 8.2. Система с вграден стол 8.3. Система с вграден стол и електрическо придвижване 9. Нервен и мускулен стимулатор за ходене / за ръце, които спомагат за раздвижване, намаляват спастичността и улесняват движенията в крайника при централи увреди на нервната система, като отчитат в реално време импулсите, които достигат до мускулатурата. 10. Мобилни устройства за преодоляване на различни неравности и за извършване на движение по стълбища, които предоставят възможност за осигуряване на достъпна среда: 10.1. Устройство за придвижване на хора по стълби 10.2. Устройство за изкачване и сваляне на хора с инвалидни колички по стълби 10.3. Мултифункционално устройство за повдигане, трансфер, в т.ч. лифтери 11. Миоелектрични / Модулни протези, изработвани по поръчка на база на индивидуално задание, съобразно нуждите, функционалния дефицит и висока степен на активност на ползвателя. Видове протези: 11.1. Модулна подколянна протеза със силиконов лайнер и карбоново стъпало 11.2. Модулна подколянна протеза със силиконов лайнер и хидравлично стъпало 11.3. Модулна бедрена протеза с микропроцесорно коляно, силиконов лайнер, карбоново стъпало и ротационнен адаптор 11.4. Модулна бедрена протеза с хидравлично или пневматично коляно, силиконов лайнер, карбоново стъпало и ротационнен адаптор 11.5. Модулна протеза при дезартикулация на колянна става с микропроцесорно коляно, силиконов лайнер и карбоново стъпало 11.6. Модулна протеза при дезартикулация на колянна става с хидравлично или пневматично коляно, силиконов лайнер и карбоново стъпало 11.7. Модулна протеза за тазобедрена дезартикулация с хидравлична тазобедрена става, полицентрично хидравлично или пневматично коляно, карбоново стъпало и приемна карбонова гилза тип кош 11.8. Подлакътна миоелектрична модулна протеза със сензорна мио-ръка 11.9. Надлакетна миоелектрична модулна протеза с електронен лакът и сензорна мио-ръка приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 в наименованието на раздел III думите „Министерство на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерство на земеделието“. § 88. В Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. 96 от 2006 г.; изм., бр. 16 от 2008 г., бр. 10 и 82 от 2009 г., бр. 26 и 80 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 99 от 2013 г., бр. 12, 14 и 57 от 2015 г., бр. 19 от 2016 г., бр. 58 и 85 от 2017 г., бр. 17 и 106 от 2018 г., бр. 98 от 2019 г. и бр. 13, 51 и 52 от 2020 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 60: а) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите „Регламент (ЕО) № 485/2008 на Съвета от 26 май 2008 г. относно проверките от страна на държавите членки на трансакции, съставляващи част от системата за финансиране на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ОВ, L 143/1 от 3 юни 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 485/2008“ се заменят с „Глава III от Дял V на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347 от 20 декември 2013 г.) и Глава III от Дял IV на Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. относно финансирането, у п ра влениет о и мони т оринга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013 (ОВ, L 435/187 от 6 декември 2021 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2021/2116“; б ) в ал. 3 думите „ Регламент ( Е О) № 485/2008“ се заменят с „Глава III от Регламент (ЕС) 2021/2116“ и думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието“. 2. Навсякъде в закона думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието“, „министърът на земеделието“ и „министъра на земеделието“. § 89. В Закона за професионалното образование и обучение (обн., ДВ, бр. 68 от 1999 г.; изм., бр. 1 и 108 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 103 и 120 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г., бр. 28, 77 и 94 от 2005 г., бр. 30, 62 и 63 от 2006 г., бр. 13 и 26 от 2008 г., бр. 36 и 74 от 2009 г., бр. 50 и 97 от 2010 г., бр. 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 61, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14 и 79 от 2015 г., бр. 59 от 2016 г., бр. 58 и 103 от 2017 г., бр. 7, 92 и 108 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г., бр. 17 и 21 от 2020 г. и бр. 41 от 2022 г.) в чл. 9а, ал. 4 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието“. § 90. В Закона за пчеларството (обн., ДВ, бр. 57 от 2003 г.; изм., бр. 87 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 51 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 26 от 2010 г., бр. 8 и 19 от 2011 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 58 от 2017 г., бр. 42 от 2018 г., бр. 52 и 65 от 2020 г. и бр. 13 от 2021 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието“, „министърът на земеделието“ и „министъра на земеделието“. § 91. В Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (обн., ДВ, бр. 79 от 1998 г.; изм., бр. 22 от 2003 г., бр. 74 и 88 от 2005 г., бр. 30, 34, 80, 82 и 102 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 36, 43, 69 и 100 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 88 от 2010 г., бр. 28 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 95 от 2015 г., бр. 58 от 2017 г., бр. 59 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г. и бр. 60 от 2020 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието“, „министърът на земеделието“ и „министъра на земеделието“. § 92. В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 88, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 96 и 108 от 2006 г., бр. 36, 43 и 71 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 80 и 82 от 2009 г., бр. 61 и 73 от 2010 г., бр. 8 и 19 от 2011 г., бр. 38, 59, 77 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 12 и 102 от 2015 г., бр. 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 17, 27, 55, 77, 91 и 98 от 2018 г., бр. 98 от 2019 г. и бр. 52 от 2020 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието“, „министърът на земеделието“ и „министъра на земеделието“. § 93. В Закона за сдружения за напояване (обн., ДВ, бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 108 от 2001 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 61 от 2015 г., бр. 54 от 2016 г., бр. 58 от 2017 г. и бр. 77 от 2018 г.) навсякъде думите „министъра на земеделието, храните и горите“ и „министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „министъра на земеделието“ и „министърът на земеделието“. § 94. В Закона за Селскостопанската академия (обн., ДВ, бр. 113 от 1999 г.; изм., бр. 15 от 2003 г., бр. 43 и 54 от 2008 г., бр. 10, 74 и 99 от 2009 г., бр. 78 от 2010 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 58 от 2017 г. и бр. 22 и 106 от 2018 г.) се правят следните изменения: 1. В § 1, ал. 1 от допълнителната разпоредба думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието“. 2. Навсякъде в закона думите „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „министърът на земеделието“ и „министъра на земеделието“. § 95. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г. – бр. 64 от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г.; решения № 7 и 8 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 59 от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г.; Решение № 20 на Конституционния съд от 1996 г. – бр. 103 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 15 от 1997 г.; изм., бр. 62, 87, 98, 123 и 124 от 1997 г., бр. 36, 59, 88 и 133 от 1998 г., бр. 68 от 1999 г., бр. 34 и 106 от 2000 г., бр. 28, 47 и 99 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 36 и 38 от 2004 г., бр. 87 от 2005 г., бр. 17 и 30 от 2006 г., бр. 13, 24 и 59 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 6, 10, 19, 44, 94 и 99 от 2009 г., бр. 62 от 2010 г., бр. 8 и 39 от 2011 г., бр. 25 и 44 от 2012 г., бр. 15, 16 и 66 от 2013 г., бр. 38, 49 и 98 от 2014 г., бр. 12, 14, 31, 61 и 100 от 2015 г., бр. 61 от 2016 г., бр. 13 и 58 от 2017 г., бр. 42, 55 и 77 от 2018 г., бр. 61 от 2019 г., бр. 79 от 2020 г. и бр. 13 от 2021 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 18 се създава ал. 4: „(4) Министърът на земеделието определя с наредба периода на плододаване и амортизация на трайните насаждения, както и реда за тяхното регистриране.“ 2. Навсякъде думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието“, „министърът на земеделието“ и „министъра на земеделието“. § 96. В Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България (обн., ДВ, бр. 84 от 2007 г.; изм., бр. 8 от 2011 г., бр. 37 от 2015 г., бр. 14 от 2016 г. и бр. 58 от 2017 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 6, ал. 2 думите „министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министърът на земеделието“. 2. В § 1, ал. 1 от допълнителната разпоредба думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието“. § 97. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 30 от 2013 г.; изм., бр. 68 и 109 от 2013 г., бр. 40 от 2014 г., бр. 9, 14 и 79 от 2015 г., бр. 20, 43, 59 и 75 от 2016 г., бр. 58, 85 и 96 от 2017 г., бр. 37, 77 и 86 от 2018 г., бр. 17, 60 и 100 от 2019 г., бр. 13, 17, 21 и 60 от 2020 г. и бр. 21 от 2021 г.) в чл. 7, ал. 2, т. 1 думите „заместник-министър на земеделието, храните и горите“ се заменят със „заместник-министър на земеделието“. § 98. В Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г., бр. 91, 95, 99 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 70, 80 и 108 от 2006 г., бр. 53 и 109 от 2007 г., бр. 36, 67 и 110 от 2008 г., бр. 12, 82 и 95 от 2009 г., бр. 19 от 2011 г., бр. 50 от 2012 г., бр. 12 и 14 от 2015 г., бр. 19, 28, 31 и 101 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 17, 98 и 106 от 2018 г. и бр. 7, 17 и 83 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 35б се създава ал. 11: „(11) Производителите и вносителите по ал. 1 – 4 заплащат такси за извършване на дейностите по изпълнение на Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по ал. 7 и по чл. 26а, ал. 7 съгласно тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието.“ 2. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 48: „48. „Изкупено количество тютюн“ е количество изкупен тютюн от съответната реколта на стопанската година, вписано в регистъра на тютюнопроизводителите и доказано съгласно документите по чл. 4, ал. 3.“ 3. Навсякъде в закона думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието“, „министърът на земеделието“ и „министъра на земеделието“. § 99. В Закона за управление на агрохранителната верига (обн., ДВ, бр. 51 от 2020 г.; изм., бр. 65 от 2020 г.) навсякъде думите 5 „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието“, „министърът на земеделието“ и „министъра на земеделието“. § 100. В Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (обн., ДВ, бр. 101 от 2015 г.; изм., бр. 43 и 74 от 2016 г., бр. 58 и 85 от 2017 г., бр. 2 от 2018 г., бр. 29 и 94 от 2019 г., бр. 13 и 52 от 2020 г. и бр. 39 и 51 от 2022 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 1, ал. 2 думите „Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони“ се заменят със „средствата за финансиране на подхода „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР) от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони“. 2. В чл. 15, ал. 2 думите „и чл. 124 от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (ОВ, L 435/1 от 6 декември 2021 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2021/2115“ се заличават. 3. В § 4 от допълнителните разпоредби: а) в ал. 1 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието“; б) в ал. 3 думите „по плана по ал. 1“ се заменят с „по подхода ВОМР, финансиран от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони“. § 101. В Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн., ДВ, бр. 48 от 2007 г.; изм., бр. 36 и 67 от 2008 г., бр. 19, 82 и 92 от 2009 г., бр. 45 и 82 от 2012 г., бр. 27, 28 и 66 от 2013 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 105 от 2013 г.; изм., бр. 40 и 98 от 2014 г., бр. 9, 61 и 101 от 2015 г., бр. 20 и 36 от 2016 г., бр. 58, 96 и 103 от 2017 г., бр. 28 от 2018 г., бр. 56 и 60 от 2019 г., бр. 21 от 2020 г. и бр. 16 и 17 от 2021 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 10а, ал. 3 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието“. 2. В чл. 16, ал. 2 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието“. § 102. В Закона за фуражите (обн., ДВ, бр. 55 от 2006 г.; изм., бр. 36, 54 и 100 от 2008 г., бр. 41 и 88 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 83 и 97 от 2012 г., бр. 7 от 2013 г., бр. 12 от 2015 г., бр. 58 от 2016 г., бр. 58 от 2017 г., бр. 17 от 2018 г. и бр. 51 и 65 от 2020 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието“, „министърът на земеделието“ и „министъра на земеделието“. § 103. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 52 от 2020 г.; изм., бр. 65 от 2020 г. и бр. 13 от 2021 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието“, „министърът на земеделието“ и „министъра на земеделието“. § 104. В Закона за Центъра за оценка на риска по хранителната верига (обн., ДВ, бр. 44 от 2016 г.; изм., бр. 58 от 2017 г. и бр. 51 от 2020 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министъра на земеделието, храните и горите“ и „заместник-министри на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието“, „министъра на земеделието“ и „заместник-министри на земеделието“. § 105. В Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г.; попр., бр. 49 от 1996 г.; изм., бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от 2000 г., бр. 102 от 2001 г., бр. 91 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 95 от 2005 г., бр. 99 и 102 от 2006 г., бр. 86 от 2007 г., бр. 36 и 52 от 2008 г., бр. 6, 82 и 93 от 2009 г., бр. 41, 87 и 88 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32, 38, 53, 54, 77 и 102 от 2012 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 101 от 2015 г., бр. 58 от 2016 г., бр. 12, 58 и 85 от 2017 г., бр. 98 и 103 от 2018 г., бр. 1 и 81 от 2019 г., бр. 18 от 2021 г. и бр. 20 от 2022 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 14, ал. 2 думите „министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министърът на земеделието“. 2. В чл. 17, ал. 12, т. 2 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието“. 3. В чл. 43, ал. 1 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието“. § 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. с изключение на чл. 33а, ал. 2, която влиза в сила от 1 март 2023 г. Законът е приет от 48-ото Народно събрание на 16 декември 2022 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. За председател на Народното събрание: Росен Желязков приложение № 2 към чл. 13, ал. 2 се правят следните изменения: 1. Думите „Класиран/класирана на … място“ се заменят с „Класиран/класирана на … място (получил/получила ……….. медал)“. 2. Думите „ученик към момента на класирането“ се заменят с „ученик към момента на класирането, съответно на получаването на медала“ и се поставя запетая. 3. Думите „Документ, удостоверяващ класирането по чл. 14, ал. 1“ се заменят с „Документ, удостоверяващ класирането по чл. 14, ал. 1, включително получаването на медала“. 4. Думите „Документ, удостоверяващ класирането по чл. 16, ал. 1“ се заменят с „Документ, удостоверяващ класирането по чл. 16, ал. 1, включително получаването на медала“. § 7. В