НАРЕДБА № 1 за материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни

НАРЕДБА № 1 за материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни (Обн. ДВ бр. 13/2002; изм. и доп. ДВ бр. 55/2004, бр. 70/2005, бр. 59/2006, бр. 2/2007, бр. 52/2007) НАРЕДБА № 1 от 7 януари 2002 г. за материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни Раздел I Общи положения Чл. 1. С тази наредба се определят: 1. специфичните изисквания към материалите и предметите, включително активните и интелигентните материали и предмети от пластмаси и предназначени за контакт с храни, наричани по-нататък „материали и предмети“; 2. списъците на разрешените вещества за производството на материалите и предметите от пластмаси; 3. чистотата на субстанциите и специфичните условия за използването им; 4. допустимите нива на миграция на нискомолекулни вещества от материалите и предметите във или върху храните, с които те влизат в контакт; 5. правилата за извършване на контрол върху материалите и предметите, както и на субстанциите, от които са направени; 6. начинът за етикетиране и обозначаване на материалите и предметите, както и необходимата информация, която трябва да ги съпровожда при предлагане на пазара; 7. редът за извършване на официален контрол върху материалите и предметите. Чл. 2. (1) Изискванията по тази наредба се прилагат към материалите и предметите от пластмаси и техните части, които в своя завършен вид са предназначени да бъдат в контакт или съгласно предназначението си са вече в контакт с храни, или се очаква основателно да влязат в контакт с храни или техни съставни вещества да преминат в/върху храните при нормални или предвидими условия на тяхната употреба и които: 1. са съставени изключително от пластмаси; 2. са съставени от два или повече слоя, всеки от които се състои изключително от пластмаса, и които са свързани помежду си със свързващи вещества или по други начини. (2) Изискванията по тази наредба не се прилагат по отношение на материалите и предметите, които се състоят от два и повече слоя, един или повече от които не са съставени изключително от пластмаси, дори когато слоят, предназначен за контакт с храни, се състои изключително от пластмаси. Раздел II Разрешени субстанции за производство на материали и предмети от пластмаси Чл. 4. (1) Само мономерите и другите изходни вещества, посочени в приложение № 1, част I, могат да бъдат използвани при производството на материали и предмети от пластмаси. (2) Списъците по приложение № 1 не включват мономери и други изходни вещества, използвани единствено за производството на: 1. покрития от каучукоподобни или полимерни продукти в течна, прахообразна или дисперсна форма, като лакове, бои и други подобни; 2. епоксидни смоли; 3. лепила и ускорители на залепването; 4. печатарски мастила. Чл. 4а. (1) Добавките, които могат да бъдат използвани за производството на материали и изделия от пластмаси, са посочени в приложение № 2. (2) Списъците по приложение № 2 не включват: 1. добавки, използвани единствено при производството на: а) повърхностни покрития, получени от каучукоподобни или полимерни продукти в течна, прахообразна или дисперсна форма, като лакове, бои и други подобни; б) епоксидни смоли; в) лепила и ускорители на залепването; г) печатарски мастила; 2. оцветители; 3. разтворители. Чл. 4б. (1) Мономерите, другите изходни вещества и добавките по чл. 4 и 4а трябва: 1. да са с добро техническо качество по отношение на критериите за чистота, посочени в спецификациите им; 2. да са използвани в съответствие с нормите за граници на миграция и ограниченията, посочени в приложения № 1 и 2, и/или спецификациите, посочени в приложение № 3. (2) Значението на използваните съкращения и бележки в колона 5 на таблиците на приложения № 1 и 2 са посочени в приложение № 4. Чл. 6. Разрешените за контакт с храни материали, получени чрез бактериална ферментация, са посочени в приложение № 5. Чл. 6а. (1) Добавките по чл. 4а, ал. 1, които са разрешени и като добавки по Наредба № 8 от 2002 г. за изискванията към използване на добавки в храните (ДВ, бр. 44 от 2002 г.) или и като ароматични вещества по Наредба № 15 от 2002 г. за изискванията към използване на ароматични продукти в храните (ДВ, бр. 70 от 2002 г.), не трябва да мигрират във: 1. храните в количества, които имат технологичен ефект върху храните; 2. храни, чиято употреба е разрешена като добавки или ароматични продукти съгласно Наредба № 8 от 2002 г. за изискванията към използване на добавки в храните, Наредба № 15 от 2002 г. за изискванията към използване на ароматични продукти в храните или по чл. 4б, в количества, които превишават ограниченията, посочени в наредбите, като се взема предвид най-строгото от ограниченията; 3. храни, чиято употреба като добавки или ароматични продукти не е разрешена в количества, които превишават ограниченията по чл. 4б. (2) При предлагане на пазара, с изключение на етап търговия на дребно, материалите и предметите, предназначени да бъдат поставени в контакт с храни, които съдържат добавки или ароматични продукти, посочени по ал. 1, се придружават от писмена декларация, която съдържа необходимата информация, посочена по чл. 16, ал. 2. Чл. 6б. (1) Не се разрешават производството, вносът, продажбата или употребата с храни на материал или предмет, който не съответства на изискванията по чл. 3 и 4 на Регламент (ЕО) 1895/2005 за ограничаване употребата на определени епоксидни производни, използвани за производство на материали и предмети, предназначени за контакт с храни. (2) Не се разрешава производството на материали и предмети по начин, който не съответства на изискванията, посочени по чл. 2 на Регламент (ЕО) 1895/2005. (3) Не се разрешават вносът, продажбата или употребата с храни на материал или предмет, който е произведен по начин, който не съответства на изискванията по чл. 2 на Регламент (ЕО) 1895/2005. Раздел III Допустими граници на миграция Чл. 7. (1) За материалите и предметите допустимата граница на обща миграция е 10 милиграма на 1 квадратен дециметър от повърхността на материала или предмета (10 mg/dm2). (2) Допустимата граница на обща миграция по ал. 1 е 60 mg съставни вещества, преминали в/върху 1 kg храна (60 mg/kg), в случаите, когато материалът или предметът е: 1. контейнер или подобен на контейнер и/или може да бъде напълнен и има вместимост не по-малка от 500 ml и не по-голяма от 10 l; 2. предмет, който може да бъде напълнен и за който практически е невъзможно да се определи размерът на повърхността, влизаща в контакт с храните; 3. тапа, запушалка, капачка, уплътнител или подобно затварящо устройство. Чл. 8. (1) Границите на специфична миграция, посочени в колона 5 на таблиците на приложения № 1 и 2, са изразени в милиграми вещество на килограм храна (mg/kg). (2) Границите на специфична миграция се изразяват в милиграми вещество на квадратен дециметър от площта на материала или предмета (mg/dm2) в следните случаи, когато материалът или предметът е: 1. контейнер или е сравним с контейнер, или може да бъде напълнен и има вместимост, по-малка от 500 ml или по-голяма от 10 l; 2. лист, филм или друг материал или предмет, който не може да бъде напълнен или за който практически е невъзможно да се определи съотношението между повърхността на материала или предмета и количеството на храната в контакт с тази повърхност. (3) В случаите по ал. 2 границите на специфична миграция, посочени в колона 5 на таблиците на приложения № 1 и 2, изразени в mg/kg, се делят на 6 като условен превръщащ фактор, за да се изразят в mg/dm2. Чл. 9. Границите на специфична миграция на BADGE и определени негови деривати, посочени в Приложение I на Регламент (ЕО) 1895/ 2005, се изразяват в милиграми на квадратен дециметър от площта на материала или предмета (mg/dm2), в случаите на материали или предмети, посочени в чл. 8, ал. 2. Чл. 10. (1) Пределно допустимото количество винилхлорид в готови материали и предмети, произведени от полимери или съполимери на винилхлорида, е 1 милиграм винилхлорид на 1 килограм готов материал и предмет (1 mg/kg). (2) Пределно допустимото количество винилхлорид, преминало от материали и предмети по ал. 1 във/върху храните, е 0,01 милиграма винилхлорид на 1 килограм храна (0,01 mg/kg). Раздел IV Правила за извършване на контрол върху материалите и предметите Чл. 11. (1) Количествата на отделящите се от материалите и предметите нискомолекулни вещества във/върху храните се установяват чрез извършване на анализи за определяне на обща и специфична миграция. (2) Анализите по ал. 1 се извършват съгласно условията и правилата, посочени в приложения № 6 и 7. (3) Досегашната ал. 4 става ал. 3. (4) Досегашните ал. 7, 8 и 9 стават съответно ал. 4, 5 и 6. (7) Допуска се доказване на съответствие с границите на специфична миграция по ал. 2 да се извърши чрез определяне на количеството вещество в готовия материал или предмет, при условие че е установена зависимост между това количество и величината на специфичната миграция на веществото, чрез подходящ експеримент или чрез използване на общопризнати дифузионни модели, основани на научни данни. За доказване несъответствието на материал или предмет с нормите за специфична миграция полученият резултат задължително се потвърждава с провеждане на експериментални анализи. Чл. 11а. Изпитването за миграция на BADGE и определени негови деривати се извършва съгласно изискванията по тази наредба. Чл. 12. Съдържанието на винилхлорид в готови материали и предмети и на количеството преминал винилхлорид от материали и предмети във/върху храните се определя съгласно методите, посочени в приложение № 8. Раздел V Етикетиране и обозначаване на материалите и предметите Чл. 13. (1) Материалите и предметите, които все още не са в контакт с храни, когато са пуснати на пазара, задължително имат: 1. надпис „за употреба с храни“ или означение за предназначената употреба на материала или предмета, като кафе-машина, бутилка за вино, лъжица, или символа, посочен в приложение № 9; 2. указание за спазване на специални условия по време на употреба на материала или предмета при необходимост; 3. наименованието и седалището на управление на производителя, преработвателя, търговеца и/или вносителя, пуснал материалите или предметите на пазара; 4. необходимото етикетиране или маркировка за осигуряване проследимостта на материала или предмета съгласно посоченото по чл. 16; 5. в случаите на активни материали и предмети — информация за разрешената употреба/и и други данни, като наименованието и количеството на активната съставка на материала или предмета, за информиране на производителите и търговците на храни, които използват тези материали и предмети, с цел спазване изискванията за безопасност на храните, определени по Закона за храните. (2) Информацията по ал. 1, т. 1 не е задължителна за материали и предмети, които по своите характеристики са ясно предназначени за контакт с храни. (3) Информацията по ал. 1, т. 1, 2 и 5 се обявява задължително и на български език. Чл. 14. Информацията по чл. 13 се представя на видно място с ясни, четливи и трайни букви, както следва: 1. при предлагане в търговската мрежа на дребно по един от следните начини: а) директно върху материала или предмета или върху потребителската им опаковка; б) върху трайно прикрепен етикет; в) чрез надпис, поставен в непосредствена близост до материала или предмета, ясно видим за купувача, когато размерите на материала или предмета не позволяват изпълнението на изискванията по букви „а“ и „б“; 2. при търговия на едро по един от следните начини: а) в съдържанието на документите, придружаващи всяка партида; б) чрез етикет, трайно прикрепен върху или приложен в груповата или транспортната опаковка; в) директно върху материала или предмета. Чл. 15. Информацията по чл. 14 се изписва на български език или и на български език. Чл. 16. (1) При предлагане на пазара, с изключение на етапа търговия на дребно, производителят или търговецът на материали или предмети е длъжен да осигури писмена декларация, която да ги придружава. Декларацията съдържа следната информация: 1. име и адрес на фирмата, която произвежда материалите или предметите, или на лицето, отговорно за вноса на материалите или предметите; 2. наименование, вид и предназначение на материалите или предметите; 3. дата на издаване на декларацията; 4. потвърждение, че материалите или предметите съответстват на нормативните изисквания, приложими към тях; 5. за веществата, за които има определени ограничения за миграция в храните, се посочват: а) нормите за граница на специфична миграция, определени на основание на експериментални данни или теоретични изчисления; б) критериите за чистота, посочени в Наредба № 21 от 2002 г. за специфичните критерии и изисквания за чистота на добавките, предназначени за влагане в храни (ДВ, бр. 104 от 2002 г.), когато е необходимо. (2) Писмената декларация трябва съдържа данни, които позволяват лесна идентификация на материалите или предметите, за които се отнася, както и да бъде актуализирана при всяка съществена промяна при производството на материалите или предметите, която може да предизвиква промени в миграцията на вещества от материалите или предметите в храните, с които влиза в контакт. Раздел VI Държавен контрол Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Пластмаси“ са високомолекулни органични съединения, получени чрез полимеризация, поликондензация или друг подобен процес от молекули с ниска молекулна маса или чрез химическа промяна на природни макромолекули. 2. „Не са пластмаси“: а) лакирана и нелакирана целулозна хартия; б) еластомери и естествени или синтетични каучуци; в) хартии и картони, модифицирани или не чрез добавка на пластмаси; г) повърхностни покрития, получени от: аа) парафинови восъци, в т. ч. и синтетични парафинови восъци и/или микрокристални восъци; бб) смеси от восъците по „аа“ един с друг и/или с пластмаси; вв) йонообменни смоли. 3. „Субстанции“ са мономери, добавки и спомагателни вещества, използвани за производството на материалите и предметите от пластмаси. 4. „Мономер“ е нискомолекулно вещество, молекулите на което са способни да встъпват в реакция помежду си или с молекулите на други вещества с образуване на полимер. 5. „Полимер“ е вещество, съставено от молекули, характеризиращи се с многократно повтарящ се един или няколко вида атоми или атомни групи — съставни звена, свързани едни с други в достатъчно количество, за да осигурят комплекс от свойства, които не се променят значително при добавяне или отстраняване на едно или няколко съставни звена. 6. „Добавка“ е вещество, което се въвежда в полимерите за придаване на необходимите експлоатационни свойства и улесняване на преработката. 7. „Спомагателни вещества“ са химически съединения, които се използват при синтез или преработка на полимерите. 8. „Моделен разтвор“ е течна среда, която имитира основните качества на определен тип храни. 9. „Миграция“ е процес на проникване, преминаване на нискомолекулни неполимеризирали вещества от материалите и предметите от пластмаса към храните, с които са в контакт. Чл. 17. Държавният контрол за изпълнението на изискванията на наредбата се извършва от органите на държавния контрол по чл. 29, ал. 1 от Закона за храните. Чл. 18. На официален контрол подлежат субстанциите, производството и готовите материали и предмети, предлагани в търговската мрежа. Чл. 19. (1) Вземането на проби за провеждане на официалния контрол се извършва от длъжностни лица — държавни инспектори. (2) Органите на официалния контрол вземат проби от материалите и предметите съгласно действащото законодателство и изискванията, посочени в приложение № 10. Чл. 20. Преди вземането на проби се установява еднородността на партидата, при което се извършва проверка на: 1. документите, които придружават партидата; 2. съответствието на данните, маркирани върху опаковката, и данните от документите по т. 1. Чл. 21. За взетите проби се съставя протокол в три екземпляра, който съдържа следните данни: 1. наименование на обекта, от който са взети пробите; 2. дата на вземане на пробите; 3. наименование на материала или предмета; 4. вид на полимерния материал; 5. количество на партидата; 6. количество на пробата; 7. метод на вземане на пробите; 8. повод за вземане на пробите; 9. вид на искания анализ; 10. име, подпис, длъжност и месторабота на лицето, взело пробите; 11. име и подпис на представител на обекта, присъствал при вземане на пробите. Чл. 22. Производителите и вносителите на материали и предмети съхраняват на адреса, посочен върху етикета, и предоставят при поискване от органите на официалния контрол следните данни: 1. спецификации на изходните вещества, добавките и крайния продукт с наименование на пластмасата (посочват се синоними и търговски названия на съединението) и показатели за контрол. Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 Част I Списък на разрешените мономери и другите изходни вещества за производството на материали и предмети № по ред РМ/REF № CAS № Химично наименование Граници на миграция (норми) и/или спецификации 1 2 3 4 5 1. 10030 000514-10-3 Абиетинова киселина 2. 10060 000075-07-0 Ацеталдехид ОГСМ = 6 mg/kg (2) 3. 10090 000064-19-7 Оцетна киселина 4. 10120 000108-05-4 Винилов естер на оцетната киселина ГСМ = 12 mg/kg 5. 10150 000108-24-7 Оцетен анхидрид 6. 10210 000074-86-2 Ацетилен 6а. 10599/90А 061788-89-4 Димери на ненаситени мастни киселини (С 18 ), дестилирани ОКМП = 0,05 mg/6 dm 2 (27) 6б. 10599/91 061788-89-4 Димери на ненаситени мастни киселини (С 18 ), недестилирани ОКМП = 0,05 mg/6 dm 2 (27) 6в. 10599/92А 068783-41-5 Димери на хидрирани ненаситени мастни киселини (С 18 ), дестилирани ОКМП = 0,05 mg/6 dm 2 (27) 6г. 10599/93 068783-41-5 Димери на хидрирани ненаситени мастни киселини (С 18 ), недестилирани ОКМП = 0,05 mg/6 dm 2 (27) 7. 10630 000079-06-1 Акриламид ГСМ—да не се установява чрез метод с ЧМ = 0,01 mg/kg 8. 10660 015214-89-8 2-Акриламидо-2-метил-пропан-сулфонат ГСМ = 0,05 mg/kg 9. 10690 000079-10-7 Акрилова киселина ОГСМ = 6 mg/kg (36) 10. 10750 002495-35-4 Бензилов естер на акриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (36) 11. 10780 000141-32-2 n-Бутилов естер на акриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (36) 12. 10810 002998-08-5 Изобутилов естер на акриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (36) 13. 10840 001663-39-4 Трет-бутилов естер на акриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (36) 14а. 11005 012542-30-2 Дициклопентенилов естер на акриловата киселина КМП = 0,05 mg/6 dm 2 15. 11245 002156-97-0 Додецилов естер на акриловата киселина ГСМ=0,05 mg/kg (1) 16. 11470 000140-88-5 Етилов естер на акриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (36) 16а. 11500 000103-11-7 2-Етилхексилов естер на акриловата киселина ГСМ = 0,05 mg/kg 17. 11510 000818-61-1 Хидроксиетилов естер на акриловата киселина Виж “Моноестер с етиленгликол на акриловата киселина” 18. 11530 00999-61-1 2-Хидроксипропилов естер на акриловата киселина КМП = 0,05 mg/6 dm 2 за сумата от акрилова киселина, 2-хидроксипропилов естер и акрилова киселина, 2-хидроксиизопропилов естер и съгласно спецификациите, посочени в приложение № 3 19. 11590 000106-63-8 Изобутилов естер на акриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (36) 20. 11680 000689-12-3 Изопропилов естер на акриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (36) 21. 11710 000096-33-3 Метилов естер на акриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (36) 22. 11830 000818-61-1 Моноетиленгликолов естер на акриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (36) 23. 11890 002499-59-4 н-Октилов естер на акриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (36) 24. 11980 000925-60-0 Пропилов естер на акриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (36) 25. 12100 000104-13-1 Акрилонитрил ГСМ—да не се установява чрез метод с ЧМ = 0,02 mg/kg, вкл. грешката на метода 26. 12130 000124-04-9 Адипинова киселина 27. 12265 004074-90-2 Дивинилов естер на адипиновата киселина КМ = 5 mg/kg КП (само при употреба като съмономер) 28. 12280 002035-75-8 Анхидрид на адипиновата киселина 29. 12310 — Албумин 30. 12340 — Албумин, коагулиран с формалдехид 31. 12375 — Първични алифатни алкохоли, наситени, линейни (С 4 -С 22 ) 32. 12670 002855-13-2 1-Амино-3-аминометил-3,5,5-триметилциклохексан ГСМ = 6 mg/kg 33. 12761 000693-57-2 12-Аминододеканова киселина ГСМ=0,05 mg/kg 34. 12763 000141-43-5 2-Аминоетанол ГСМ=0,05 mg/kg. Да не се употребява за полимери, които влизат в контакт с храни, за които е определен моделен разтвор D, приложение № 6. Да се употребява само за полимери, които са за непряк контакт с храни посредством слой от PET 35. 12765 084434-12-8 N-(2-аминоетил)-бета-аланин, натриева сол ГСМ = 0,05 mg/kg 35а. 12786 000919-30-2 3-Аминопропилтриетоксисилан Извлеченото остатъчно съдържание на 3-Аминопропилтриетоксисилан да не надвишава 3 mg/kg пълнител. Да се използва само за реактивно повърхностно третиране на неорганични пълнители 36. 12788 002432-99-7 11-Аминоундеканова киселина ГСМ = 5 mg/kg 37. 12789 007664-41-7 Амоняк 38. 12820 000123-99-9 Азелаинова киселина 39. 12970 004196-95-6 Анхидрид на азелаиновата киселина 40. 13000 001477-55-0 1,3-Диметиламинобензен ГСМ = 0,05 mg/kg 41. 13060 004422-95-1 Трихлорид на 1,3,5-Бензентрикарбоновата киселина КМП = 0,05 mg/6 dm 2 (измерено като 1,3,5-бензолтрикарбонова киселина) 42. 13075 000091-76-9 Бензогуанамин Виж “2,4-Диамино-6-фенил-1,3,5-триазин” 43. 13090 000065-85-0 Бензоена киселина 44. 13150 000100-51-6 Бензилов алкохол 45. 13180 000498-66-8 Бицикло[2.2.1]хепт-2-ен (= Норборнен) ГСМ = 0,05 mg/kg 46. 13210 001761-71-3 Бис(4-аминоциклохексил)метан ГСМ = 0,05 mg/kg 46а. 13317 132459-54-2 N,N’-Bis[4-(етоксикарбонил)-фенил]-1,4,5,8-нафталентетракарбоксидиимид ГСМ = 0,05 mg/kg Чистота > 98,1 тегл. %. Да се използва само като съмономер (максимално 4%) за полиестери (PET, PBT) 46а. 13323 000102-40-9 1,3-Бис(2-хидроксиетокси)бензен ГСМ = 0,05 mg/kg 47. 13326 000111-46-6 Бис(2-хидроксиетил)етер Виж “Диетиленгликол” 48. 13380 000077-99-6 2,2-Бис(хидроксиметил)-1-бутанол Виж “1,1,1-Триметилолпропан” 49. 13390 000105-08-8 1,4-Бис(хидроксиметил)циклохексан 50. 13395 004767-03-7 2,2-Бис(хидроксиметил)пропионова киселина КМП = 0,05 mg/6 dm 2 51. 13480 000080-05-7 2,2-Бис(4-хидроксифенил)пропан ОГСМ = 0,6 mg/kg (28) 52. 13510 001675-54-3 2,2-бис(4-хидроксифенил)пропан бис(2,3-епоксипропил) етер (=BADGE) ГСМ = 1 mg/kg, без грешката на метода. Разрешен за употреба или наличие в материалите и предметите до 1 януари 2005 г. 53. 13530 038103-06-9 2,2 Бис(4-хидроксифенил)пропан бис(фталов анхидрид) ГСМ = 0,05 mg/kg 54. 13550 000110-98-5 Бис(хидроксипропил) етер Виж “Дипропиленгликол” 55. 13560 005124-30-1 Бис(4-изоцианатоциклохексил)метан Виж “Дициклохексилметан-4,4'-диизоцианат” 56. 13600 047465-97-4 3,3-Бис(3-метил-4-хидроксифенил)2-индолинон ГСМ = 1,8 mg/kg 57. 13607 000080-05-7 Бисфенол А Виж “2,2-Бис(4-хидроксифенил)пропан” 58. 13610 001675-54-3 Бис(2,3-епоксипропил) етер на Бисфенол А Виж “2,2-бис(4-хидроксифенил)пропан бис (2,3-епоксипропил) етер” 59. 13614 038103-06-9 Бис(фталов анхидрид) на Бисфенол А Виж “2,2 Бис(4-хидроксифенил)пропан бис(фталов анхидрид)” 60. 13617 000080-09-1 Бисфенол S Виж “4,4'-Дихлордифенил сулфон” 61. 13620 010043-35-3 Борова киселина ОГСМ = 6 mg/kg (23) (изразено като Борон) и съгласно Наредба № 9 на МЗ, МРРБ и МОСВ за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.) 62. 13630 000106-99-0 Бутадиен КМ = 1 mg/kg в КП или ГСМ—да не се установява чрез метод с ЧМ = 0,02 mg/kg, вкл. грешката на метода 63. 13690 000107-88-0 1,3-Бутандиол 64. 13720 000110-63-4 1,4-Бутандиол ОГСМ = 5 mg/kg (24) 65. 13780 002425-79-8 Бис(2,3-епоксипропил) етер на 1,4-Бутандиол КМ = 1 mg/kg КП (изразено като епокси група), М.м. = 43 66. 13810 000505-65-7 1,4-Бутандиол формал КМП = 0,05 mg/6 dm 2 67. 13840 000071-36-3 1-Бутанол 68. 13870 000106-98-9 1-Бутен 69. 13900 000107-01-7 2-Бутен 70. 13932 000598-32-3 3-Бутан-2-ол ГСМ—да не се установява чрез метод с ЧМ = 0,02 mg/6 dm 2 . Да се използва само като съмономер за изготвянето на полимерна добавка 71. 14020 000098-54-4 4-трет-Бутилфенол ГСМ = 0,05 mg/kg 72. 14110 000123-72-8 Бутанал 73. 14140 000107-92-6 Бутанова киселина 74. 14170 000106-31-0 Бутанов анхидрид 75. 14200 000105-60-2 Капролактам ОГСМ = 15 mg/kg (5) 76. 14230 002123-24-2 Капролактамат, натриева сол ОГСМ = 15 mg/kg (5) (изразено като капролактам) 76а. 14260 000502-44-3 Капролактон ГСМ = 0,05 mg/kg (изразено като сумата от капролактон и 6-хидроксихексанова киселина) 77. 14320 000124-07-2 Каприлова киселина 78. 14350 000630-08-0 Въглероден окис 79. 14380 000075-44-5 Карбонил хлорид КМ = 1 mg/kg КП 80. 14411 008001-79-4 Боброво масло 81. 14500 009004-34-6 Целулоза 82. 14530 007782-50-5 Хлор 83. 14570 000106-89-8 1-Хлор-2,3-епоксипропан Виж “Епихлорхидрин” 84. 14650 000079-38-9 Хлортрифлуоретилен КМП = 0,5 mg/6 dm 2 85. 14680 000077-92-9 Лимонена киселина 86. 14710 000108-39-4 m-Крезол 87. 14740 000095-48-7 о-Крезол 88. 14770 000106-44-5 р-Крезол 88а. 14800 003724-65-0 Кротонова киселина ОКМП = 0,05 mg/6 dm 2 (33) 89. 14841 000599-64-4 4-Кумилфенол ГСМ = 0,05 mg/kg 90. 14880 000105-08-8 1,4-Циклохександиметанол Виж “1,4-Бис(хидроксиметил)циклохексан” 91. 14950 003173-53-3 Циклохексил изоцианат ОКМ = 1 mg/kg КП (изразено като NCO) (26) 92. 15030 000931-88-4 Циклооктен ГСМ = 0,05 mg/kg. Да се използва само в полимери, които влизат в контакт с храни, за които моделен разтвор А е определен в приложение № 6 93. 15070 001647-16-1 1,9-Декадиен ГСМ = 0,05 mg/kg 94. 15095 000334-48-5 Деканова киселина 95. 15100 000112-30-1 1-Деканол 96. 15130 000872-05-9 1-Децен ГСМ = 0,05 mg/kg 97. 15250 000110-60-1 1,4-Диаминобутан 98. 15272 000107-15-3 1,2-Диаминоетан Виж “Етилендиамин” 99. 15274 000124-09-4 1,6-Диаминохексан Виж “Хексаметилендиамин” 100. 15310 000091-76-9 2,4-Диамино-6-фенил-1,3,5-триазин КМП = 5 mg/6 dm 2 103. 15565 000106-46-7 1,4-Дихлорбензен ГСМ = 12 mg/kg 104. 15610 000080-07-9 4,4'-Дихлордифенил сулфон ГСМ = 0,05 mg/kg 105. 15700 005124-30-1 Дициклохексилметан-4,4'-диизоцианат ОКМ = 1 mg/kg (изразено като NCO) (26) 106. 15760 000111-46-6 Диетиленгликол ОГСМ = 30 mg/kg (3) 107. 15790 000111-40-0 Диетилентриамин ГСМ = 5 mg/kg 108. 15820 000345-92-6 4,4'-Дифлуорбензофенон ГСМ = 0,05 mg/kg 109. 15880 000120-80-9 1,2-Дихидроксибензен ГСМ = 6 mg/kg 110. 15910 000108-46-3 1,3-Дихидроксибензен ГСМ = 2,4 mg/kg 111. 15940 000123-31-9 1,4-Дихидроксибензен ГСМ = 0,6 mg/kg 112. 15970 000611-99-4 4,4'-Дихидроксибензофенон ГСМ = 6 mg/kg (15) 113. 16000 000092-88-6 4,4'-Дихидроксибифенил ГСМ = 6 mg/kg 114. 16090 000080-09-1 4,4'-Дихидроксидифенил сулфон ГСМ = 0,05 mg/kg 115. 16150 000108-01-0 Диметиламиноетанол ГСМ = 18 mg/kg 115а. 16210 006864-37-5 3,3’-Диметил-4,4’-диаминодициклохексилметан ГСМ = 0,05 mg/kg (32) Да се употребява само за полиамиди 116. 16240 000091-97-4 3,3'-Диметил-4,4'-диизоцианатбифенил ОКМ = 1 mg/kg (изразено като NCO) (26) 117. 16360 000576-26-1 2,6-Диметилфенол ГСМ = 0,05 mg/kg 118. 16390 000126-30-7 2,2-Диметил-1,3-пропандиол ГСМ = 0,05 mg/kg 119. 16450 000646-06-0 1,3-Диоксолан ГСМ = 0,05 mg/kg 120. 16480 000126-58-9 Дипентаеритритол 120а. 16540 000102-09-0 Дифенил карбонат ГСМ = 0,05 mg/kg 121. 16570 004128-73-8 Дифенилетер-4,4'-диизоцианат ОКМ = 1 mg/kg (изразено като NCO) (26) поотделно или в комбинация 122. 16600 005873-54-1 Дифенилметан-2,4'-диизоцианат ОКМ = 1 mg/kg (изразено като NCO) (26) 123. 16630 000101-68-8 Дифенилметан-4,4'-диизоцианат ОКМ = 1 mg/kg (изразено като NCO) (26) 124. 16650 000127-63-9 Дифенил сулфон ОГСМ = 3 mg/kg (25) 125. 16660 000110-98-5 Дипропиленгликол 126. 16690 001321-74-0 Дивинилбензен КМП = 0,01 mg/6 dm 2 или ГСМ—да не се установява чрез метод с ЧМ = 0,02 mg/kg, вкл. грешката на метода, за сумата от дивинилбензен и етилвинилбензен и съгласно спецификациите, посочени в приложение № 3 127. 16694 013811-50-2 N,N‘-Дивинил-2-имидазолидинон КМ = 5 mg/kg КП 128. 16697 000693-23-2 n-Додекандиолова киселина 129. 16704 000112-41-4 1-Додецен ГСМ = 0,05 mg/kg 130. 16750 000106-89-8 Епихлорхидрин ОКМ = 1 mg/kg КП 131. 16780 000064-17-5 Етанол 132. 16950 000074-85-1 Етилен 132а. 16955 000096-49-1 Етилен карбонат Остатъчно съдържание = 5 mg/kg хидрогел при максимално съотношение от 10 g хидрогел към 1 kg храна. Хидролизатът съдържа етиленгликол със СГМ = 30 mg/kg 133. 16960 000107-15-3 Етилендиамин ГСМ = 12 mg/kg 134. 16990 000107-21-1 Етиленгликол ОГСМ = 30 mg/kg (3) 135. 17005 000151-56-4 Етиленимин ГСМ—да не се установява чрез метод с ЧМ = 0,01 mg/kg 136. 17020 000075-21-8 Етиленов окис КМ = 1 mg/kg КП 137. 17050 000104-76-7 2-Етил-1-хексанол ГСМ = 30 mg/kg 137а. 17110 016219-75-3 5-Етилиденбицикло [2.2.1]хепт-2-ен КМП = 0,05 mg/6 dm 2 Съотношението контактна повърхност/количество храна трябва да бъде по-малко от 2 dm 2 /kg 138. 17160 000097-53-0 Евгенол ГСМ—да не се установява чрез метод с ЧМ = 0,02 mg/kg, вкл. грешката на метода 139. 17170 061788-47-4 Мастни киселини на кокосовото масло 140. 17200 068308-53-2 Мастни киселини на соевото масло 141. 17230 061790-12-3 Мастни киселини на таловото масло 142. 17260 000050-00-0 Формалдехид ГСМ = 15 mg/kg (22) 143. 17290 000110-17-8 Фумарова киселина 144. 17530 000050-99-7 Глюкоза 145. 18010 000110-94-1 Глутарова киселина 146. 18070 000108-55-4 Глутаров анхидрид 147. 18100 000056-81-5 Глицерин 148. 18220 068564-88-5 N-Хептиламиноундеканова киселина ГСМ = 0,05 mg/kg (1) 149. 18250 000115-28-6 Хексахлорендометилен-тетрахидрофталова киселина ГСМ—да не се установява чрез метод с ЧМ = 0,01 mg/kg 150. 18280 000115-27-5 Хексахлорендометилен-тетрахидрофталов анхидрид ГСМ—да не се установява чрез метод с ЧМ = 0,01 mg/kg 151. 18310 036653-82-4 1-Хексадеканол 152. 18430 000116-15-4 Хексафлуорпропилен ГСМ—да не се установява чрез метод с ЧМ = 0,01 mg/kg 153. 18460 000124-09-4 Хексаметилендиамин ГСМ = 2,4 mg/kg 154. 18640 000822-06-0 Хексаметилендиизоцианат ОКМ = 1 mg/kg (изразено като NCO) (26) 155. 18670 000100-97-0 Хексаметилентетрамин ГСМ = 15 mg/kg (22) (изразено като формалдехид) 155а. 18700 000629-11-8 1,6-Хександиол ГСМ = 0,05 mg/kg 156. 18820 000592-41-6 1-Хексен ГСМ = 3 mg/kg 157. 18867 000123-31-9 Хидрохинон Виж “1,4-Дихидроксибензол” 158. 18880 000099-96-7 р-Хидроксибензоена киселина 158а. 18896 001679-51-2 4-(хидроксиметил)-1-циклохексен ГСМ = 0,05 mg/kg 159. 18897 016712-64-4 6-Хидрокси-2-нафталинкарбонова киселина ГСМ = 0,05 mg/kg 160. 18898 000103-90-2 N-(4-Хидроксифенил)ацетамид ГСМ = 0,05 mg/kg 161. 19000 000115-11-7 Изобутан 162. 19060 000109-53-5 Изобутилвинилов етер КМ = 5 mg/kg КП 163. 19110 004098-71-9 1-Изоцианато-3-изоцианатометил-3,5,5-триметилциклохексан ОКМ = 1 mg/kg (изразено като NCO) (26) 164. 19150 000121-91-5 Изофталова киселина ГСМ = 5 mg/kg 165. 19210 001459-93-4 Диметилов естер на изофталовата киселина ГСМ = 0,05 mg/kg 166. 19243 000078-79-5 Изопрен Виж “2-Метил-1,3-бутадиен” 167. 19270 000097-65-4 Итаконова киселина 168. 19460 000050-21-5 Млечна киселина 169. 19470 000143-07-7 Лауринова киселина 170. 19480 002146-71-6 Винилов естер на лауриновата киселина 171. 19490 000947-04-6 Лауролактам ГСМ = 5 mg/kg 172. 19510 011132-73-3 Лигноцелулоза 173. 19540 000110-16-7 Малеинова киселина ОГСМ = 30 mg/kg (4) 174. 19960 000108-31-6 Малеинов анхидрид ОГСМ = 30 mg/kg (4), изразено като малеинова киселина 175. 19975 000108-78-1 Меламин Виж “2,4,6-Триамино-1,3,5-тразин” 176. 19990 000079-39-0 Метакриламид ГСМ—да не се установява чрез метод с ЧМ = 0,02 mg/kg, вкл. грешката на метода 177. 20020 000079-41-4 Метакрилова киселина ОГСМ = 6 mg/kg (37) 178. 20050 000096-05-9 Алилов естер на метакриловата киселина ГСМ = 0,05 mg/kg 179. 20080 002495-37-6 Бензилов естер на метакриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (37) 180. 20110 000097-88-1 Бутилов естер на метакриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (37) 181. 20140 002998-18-7 sec-Бутилов естер на метакриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (37) 182. 20170 000585-07-9 трет-Бутилов естер на метакриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (37) 183. 20260 000101-43-9 Циклохексилов естер на метакриловата киселина ГСМ = 0,05 mg/kg 184. 20410 002082-81-7 Метакрилова киселина, диестер с 1,4-бутандиол ГСМ = 0,05 mg/kg 184а. 20440 000097-90-5 Метакрилова киселина, диестер с етиленгликол ГСМ = 0,05 mg/kg 185. 20530 002867-47-2 2-Диметиламиноетилов естер на метакриловата киселина ГСМ—да не се установява чрез метод с ЧМ = 0,02 mg/kg, вкл. грешката на метода 186. 20590 000106-91-2 2,3-Епоксипропилов естер на метакриловата киселина КМП = 0,02 mg/6 dm 2 187. 20890 000097-63-2 Етилов естер на метакриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (37) 188. 21010 000097-86-9 Изобутилов естер на метакриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (37) 189. 21100 004655-34-9 Изопропилов естер на метакриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (37) 190. 21130 000080-62-6 Метилов естер на метакриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (37) 191. 21190 000868-77-9 Моноестер с етиленгликол на метакриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (37) 192. 21280 002177-70-0 Фенилов естер на метакриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (37) 193. 21340 002210-28-8 Пропилов естер на метакриловата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (37) 193а. 21370 010595-80-9 2-сулфоетилов естер на метакриловата киселина КМП—да не се установява чрез метод с ЧМ = 0,02 mg/6 dm 2 193а. 21400 054276-35-6 Сулфопропилов естер на метакриловата киселина КМП = 0,05 mg/6 dm 2 194. 21460 000760-93-0 Метакрилов анхидрид ОГСМ = 6 mg/kg (37) 195. 21490 000126-98-7 Метакрилонитрил ГСМ—да не се установява чрез метод с ЧМ = 0,02 mg/kg, вкл. грешката на метода 196. 21520 001561-92-8 Натриева сол на металилсулфоновата киселина ГСМ = 5 mg/kg 197. 21550 000067-56-1 Метанол 198. 21640 000078-79-5 2-Метил-1,3-бутадиен КМ = 1 mg/kg КП или ГСМ—да не се установява чрез метод с ЧМ = 0,02 mg/kg, вкл. грешката на метода 199. 21730 000563-45-1 3-Метил-1-бутен КМП = 0,006 mg/6 dm 2 . Разрешава се само при производството на полипропилен 200. 21765 106246-33-7 4,4'-Метиленбис(3-хлоро-2,6-диетиланилин) КМП = 0,05 mg/6 dm 2 201. 21821 000505-65-7 1,4-(Метилендиокси)бутан Виж “1,4-Бутандиол формал” 202. 21940 000924-42-5 N-метилолакриламид ГСМ—да не се установява чрез метод с ЧМ = 0,01 mg/kg 203. 22150 000691-37-2 4-Метил-1-пентен ГСМ = 0,05 mg/kg 203а. 22210 000098-83-9 алфа-Метилстирол ГСМ = 0,05 mg/kg 204. 22331 025513-64-8 Смес от (35-45 % масата) 1,6-диамино-2,2,4-триметилхексан и (55-65 % масата) 1,6-диамино-2,4,4-триметилхексан КМП = 5 mg/6 dm 2 205. 22332 — Смес от (40 % масата) 2,2,4-триметилхексан-1,6-диизоцианат и (60 % масата) 2,4,4-триметилхексан-1,6-диизоцианат ОКМ = 1mg/kg (изразено като NCO) (26) 206. 22350 000544-63-8 Миристинова киселина 207. 22360 001141-38-4 2,6-Нафталиндикарбонова киселина ГСМ = 5 mg/kg 208. 22390 000840-65-3 Диметилов естер на 2,6-Нафталиндикарбоновата киселина ГСМ = 0,05 mg/kg 209. 22420 003173-72-6 1,5-Нафталиндиизоцианат ОКМ = 1mg/kg (изразено като NCO) (26) 210. 22437 000126-30-7 Неопентилгликол Виж “2,2-Диметил-1,3-пропандиол” 211. 22450 009004-70-0 Нитроцелулоза 212. 22480 000143-08-8 1-Нонанол 213. 22550 000498-66-8 Норборнен Виж “Бицикло[2.2.1]хепт-2-ен” 214. 22570 000112-96-9 Октадецилизоцианат ОКМ = 1mg/kg (изразено като NCO) (26) 215. 22600 000111-87-5 1-Октанол 216. 22660 000111-66-0 1-Октен ГСМ = 15 mg/kg 217. 22763 000112-80-1 Олеинова киселина 217а. 22775 000144-62-7 Оксалова киселина ОГСМ = 6 mg/kg (29) 218. 22778 007456-68-0 4,4'-Оксибис(бензолсулфонилов ацид) КМП = 0,05 mg/6 dm 2 219. 22780 000057-10-3 Палмитинова киселина 220. 22840 000115-77-5 Пентаеритритол 221. 22870 000071-41-0 1-Пентанол 222. 22900 000109-67-1 1-Пентен ГСМ = 5 mg/kg 222а. 22932 001187-93-5 Перфлуорометил перфлуоровинил етер ГСМ = 0,05 mg/kg. Да се използва само за противозалепващи покрития 223. 22937 001623-05-8 Перфлуорпропил перфлуорвинилов етер ГСМ = 0,05 mg/kg 224. 22960 000108-95-2 Фенол 225. 23050 000108-45-2 1,3-Фенилендиамин ГСМ—да не се установява чрез метод с ЧМ = 0,02 mg/kg, вкл. грешката на метода 225а. 23070 000102-39-6 (1,3-Фенилендиокси)диоцетна киселина КМП = 0,05 mg/6 dm 2 226. 23155 000075-44-5 Фосген Виж “Карбонил хлорид” 227. 23170 007664-38-2 Фосфорна киселина 228. 23175 000122-52-1 Триетилов естер на фосфорната киселина КМ—да не се установява чрез метод с ЧМ = 1 mg/kg КП 229. 23187 Фталова киселина Виж “Терефталова киселина” 230. 23200 000088-99-3 о-Фталова киселина 231. 23230 000131-17-9 Диалилов естер на фталовата киселина ГСМ—да не се установява чрез метод с ЧМ = 0,01 mg/kg 232. 23380 000085-44-9 Фталов анхидрид 233. 23470 000080-56-8 алфа-Пинен 234. 23500 000127-91-3 бета-Пинен 235. 23547 009016-00-6 063148-62-9 Полидиметилсилоксан (М.м. > 6800) съгласно спецификацията, посочена в приложение № 3 236. 23590 025322-68-3 Полиетиленгликол 237. 23651 025322-69-4 Полипропиленгликол 238. 23740 000057-55-6 1,2-Пропандиол 239. 23770 000504-63-2 1,3-Пропандиол ГСМ = 0,05 mg/kg 240. 23800 000071-23-8 1-Пропанол 241. 23830 000067-63-0 2-Пропанол 242. 23860 000123-38-6 Пропионов алдехид 243. 23890 000079-09-4 Пропионова киселина 244. 23920 000105-38-4 Винилов естер на пропионовата киселина ОГСМ = 6 mg/kg (2) (изразено като ацеталдехид) 245. 23950 000123-62-6 Пропионов анхидрид 246. 23980 000115-07-1 Пропилен 247. 24010 000075-56-9 Пропиленов окис КМ = 1 mg/kg КП 248. 24051 000120-80-9 Пирокатехол Виж “1,2-Дихидроксибензол” 249. 24057 000089-32-7 Пиромелитов анхидрид ГСМ = 0,05 mg/kg (изразено като пиромелитова киселина) 250. 24070 073138-82-6 Киселини на колофонови и дървесни смоли 251. 24072 000108-46-3 Резорцинол Виж “1,3-Дихидроксибензол” 252. 24073 000101-90-6 Резорцинол, диглицидилов етер КМП = 0,005 mg/6 dm 2 . Да не се употребява за полимери, които влизат в контакт с храни, за които е определен моделен разтвор D, приложение № 6. Да се употребява само за полимери, които са за непряк контакт с храни посредством слой от PET 253. 24100 008050-09-7 Колофон 254. 24130 008050-09-7 Дървесна (колофонова) смола вж. “Колофон” 255. 24160 008052-10-6 Смоли на таловото масло 256. 24190 008050-09-7 Колофон от дървесина Вж. “Колофон” (PM/REF 24100) 257. 24250 009006-04-6 Натурален каучук 258. 24270 000069-72-7 Салицилова киселина 259. 24280 000111-20-6 Себацинова киселина 260. 24430 002561-88-8 Себацинов анхидрид 261. 24475 001313-82-2 Натриев сулфид 262. 24490 000050-70-4 Сорбитол 263. 24520 008001-22-7 Соево масло 264. 24540 009005-25-8 Нишесте за хранителни цели ГСМ = 0,05 mg/kg 265. 24550 000057-11-4 Стеаринова киселина 266. 24610 000100-42-5 Стирол 267. 24760 026914-43-2 Стиролсулфонова киселина ГСМ = 0,05 mg/kg 268. 24820 000110-15-6 Сукцинова киселина 269. 24850 000108-30-5 Сукцинов анхидрид 270. 24880 000057-50-1 Захароза 271. 24887 006362-79-4 5-Сулфоизофталова киселина, мононатриева сол ГСМ = 5 mg/kg 272. 24888 003965-55-7 Диметилов естер на мононатриевата сол на 5-сулфоизофталовата киселина ГСМ = 0,05 mg/kg 272а. 24903 068425-17-2 Сиропи, хидролизирано нишесте, хидрогенирани В съответствие със спецификациите по приложение № 3, част II 273. 24910 000100-21-0 Терефталова киселина ГСМ = 7,5 mg/kg 274. 24940 000100-20-9 Дихлорид на терефталовата киселина ОГСМ = 7,5 mg/kg (изразено като терефталова киселина) 275. 24970 000120-61-6 Диметилов естер на терефталовата киселина 276. 25080 001120-36-1 1-Тетрадецен ГСМ = 0,05 mg/kg 277. 25090 000112-60-7 Тетраетиленгликол 278. 25120 000116-14-3 Тетрафлуоретилен ГСМ = 0,05 mg/kg 279. 25150 000109-99-9 Тетрахидрофуран ГСМ = 0,6 mg/kg 280. 25180 000102-60-3 N,N,N',N',-Тетракис(2-хидроксипропил) етилендиамин 281. 25210 000584-84-9 2,4-Толуендиизоцианат ОКМ = 1mg/kg (изразено като NCO) (26) 282. 25240 000091-08-7 2,6-Толуендиизоцианат ОКМ = 1mg/kg (изразено като NCO) (26) 283. 25270 026747-90-0 2,4-Толуендиизоцианат димер ОКМ = 1mg/kg (изразено като NCO) (26) 284. 25360 — 2,3-епоксипропилов естер на триалкил (С 5 -С 15 ) оцетната киселина КМ = 1 mg/kg КП, изразено като епокси група, М.м. = 43 285. 25380 — Винилови естери на триалкил оцетната киселина (С 7 -С 17 ) КМП = 0,005 mg/6 dm 2 286. 25385 000102-70-5 Триалиламин съгласно спецификацията, посочена в приложение № 3 287. 25420 000108-78-1 2,4,6-Триамино-1,3,5-триазин ГСМ = 30 mg/kg 288. 25450 026896-48-0 Трициклодекандиметанол ГСМ = 0,05 mg/kg 289. 25510 000112-27-6 Триетиленгликол 289а. 25540 000528-44-9 Тримелитова киселина ОГСМ = 5 mg/kg (35) 289б. 25550 000552-30-7 Тримелитов анхидрид ОГСМ = 5 mg/kg (35) (изразено като тримелитова киселина) 290. 25600 000077-99-6 1,1,1-Триметилолпропан ГСМ = 6 mg/kg 291. 25840 003290-92-4 1,1,1-Триметилолпропан триметакрилат ГСМ = 0,05 mg/kg 292. 25900 000110-88-3 Триоксан ГСМ = 0,05 mg/kg 293. 25910 024800-44-0 Трипропиленгликол 294. 25927 027955-94-8 1,1,1-Три(4-хидроксифенил)етан КМ = 0,5 mg/kg КП. Разрешава се само при производство на поликарбонати 295. 25960 000057-13-6 Карбамид 296. 26050 000075-01-4 Винилхлорид вж. чл. 10 на наредбата 297. 26110 000075-35-4 Винилиденхлорид КМ= 5 mg/kg КП или ГСМ—да не се установява чрез метод с ЧМ = 0,05 mg/kg 298. 26140 000075-38-7 Винилиденфлуорид ГСМ= 5 mg/kg 299. 26155 001072-63-5 1-Винилимидазол КМ = 5 mg/kg КП 300. 26170 003195-78-6 N-Винил-N-метилацетамид КМ = 2 mg/kg КП 301. 26320 002768-02-7 Винилтриметоксисилан КМ = 5 mg/kg КП 302. 26360 007732-18-5 Вода Съгласно Наредба № 9 на МЗ, МРРБ и МОСВ за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.) Част II Списък на мономерите и другите изходни вещества за производство на материали и предмети по §5 от преходните и заключителните разпоредби № по ред РМ/REF № CAS № Химично наименование Граници на миграция (норми) и/или спецификации 5. 11500 000103-11-7 Акрилова киселина, 2-етилхексилов естер 6. 13050 000528-44-9 1,2,4,-Бензолтрикарбонова киселина Виж “Тримелитова киселина” 7. 14260 000502-44-3 Капролактон 9. 15730 000077-73-6 Дициклопентадиен 12. 18370 000592-45-0 1,4-Хексадиен 14. 21370 010595-80-9 2-сулфоетилов естер на метакриловата киселина 16. 21970 000923-02-4 N-Метилолметакриламид 17. 22210 000098-83-9 алфа-Метилстирол 18. 25540 000528-44-9 Тримелитова киселина ОКМ = 5 mg/kg КП 19. 25550 000552-30-7 Тримелитов анхидрид ОКМ = 5 mg/kg КП (изразено като тримелитова киселина) 20. 26230 000088-12-0 Винилпиролидон Част III Допълнителни бележки 1. Тези списъци включват: 1.1. Вещества, от които чрез полимеризация, поликондензация или други подобни процеси се получават макромолекули. 1.2. Натурални или синтетични макромолекулни вещества, използвани за получаване на модифицирани макромолекули, когато изходните продукти за получаването на първите не са включени в списък. 1.3. Вещества, използвани за модифициране на натурални или синтетични макромолекули. 2. Тези списъци не включват: 2.1. Алуминиеви, амониеви, калциеви, железни, магнезиеви, натриеви, калиеви и цинкови соли, включително двойни и кисели соли на разрешени киселини, феноли или алкохоли. Независимо от това в списъка се срещат наименования на вещества, които съдържат изразите “... киселина(и), соли”, когато съответната свободна киселина(и) не е посочена. Във всеки от случаите значението на термина “соли” е “алуминиеви, амониеви, калциеви, железни, магнезиеви, натриеви, калиеви и цинкови соли”. 2.2. Следните вещества, които могат да присъстват, както следва: 2.2.1. в крайния материал или предмет като: а) онечиствания в използваните мономери и изходни вещества; б) междинни продукти на реакциите; в) продукти на деструкция; 2.2.2. олигомери и натурални или синтетични високомолекулни вещества, както и техните смеси, ако мономерите и изходните вещества, необходими за синтеза им, са включени в списъка; 2.2.3. смеси от разрешените вещества. 2.3. Материалите и предметите, които съдържат веществата, посочени в т. 2.2.1, 2.2.2 и 2.2.3, трябва да отговарят на изискванията на чл. 4. 3. Таблиците съдържат следните данни: 3.1. Колона 2 “РМ/Ref. №”—референтен номер на веществата, влагани при производството на пластмаси, по класификацията на Европейския съюз за опаковъчните материали. 3.2. Колона 3 “CAS №”—номер съгласно химическия регистър на Кемикъл Абстрактс Сървис. 3.3. Колона 4 “Химическо наименование”—химическото наименование на веществото. 3.4. Колона 5 “Граници на миграция и/или спецификации”, която може да включва: а) граници на специфична миграция (ГСМ); б) максимално допустимо количество на нискомолекулно, неполимеризирало вещество (мономер) в готовия материал или предмет (КМ); в) максимално допустимо количество на нискомолекулно, неполимеризирало вещество (мономер) в готовия материал или предмет, изразено в милиграми на 6 квадратни дециметра (мг/6 дм 2 ) от повърхността, влизаща в контакт с храната (КМП); г) други специфични ограничения; д) спецификации, отнасящи се до веществото или полимера. 4. Когато наименованието на вещество от списъка се покрива с наименованието на цял клас вещества, ограниченията, прилагани към веществото, трябва да бъдат тези, посочени за индивидуалното съединение. 5. При несъответствие между химическото наименование и CAS-номера водещо е химическото наименование. При несъответствие между CAS-номера по CAS-регистъра и EINECS-каталога водещ е номерът по CAS-регистъра. Приложение № 10 към чл. 19, ал. 2 Изисквания за представяне на материали и предмети за изпитване 1. Материалите и предметите се представят за изпитване, както следва: а) големи съдове с вместимост над 5 л (контейнери, бидони и други подобни) —под формата на репрезентативна проба; б) съдове с вместимост под 5 л—в действителни размери; в) предметите, контактуващи с храните само от едната страна—в подходяща форма, като съд с определени размери; г) опаковъчните материали—под форма на лист, фолия или формована за целта пластина. 2. При липса на готов краен продукт се представя изходна суровина под формата на гранулат или пластинки с определени размери, дебелина и гладка повърхност, без шупли и деформации. 3. Количеството на представените проби за изпитване не може да бъде по-малко от: а) 10 броя с обща повърхност 0,25 м 2—за суровина под формата на пластинки; б) 2 броя образци по 0,25 м2—за лист, взети от различни места на ролката; в) 50 броя—за затварящи устройства (капачки, тапи, вентили и др.), уплътнители и други, взети от различни места на партидата; г) 15 броя—за дребни предмети (чинийки, чашки, лъжички, детайли и др.); д) 3 броя—за по-големи предмети, с вместимост до 5 л (бутилки, кани, тенджери, касетки, бидони и др.). Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1, т. 1 Част I Списък на разрешените добавки за производството на материали и предмети № по ред Рег. № на опаковъчния материал съгл. РМ/Ref. № Рег. № на веществото съгласно CAS № Химическо наименование Граници на миграция (норми) и спецификации 1 2 3 4 5 1. 2. 30000 30045 30080 000064-19-7 000123-86-4 004180-12-5 Оцетна киселина Оцетна киселина, бутилов естер Медна сол на оцетната киселина 3. 4. 5. 6. 7. 8. 30140 30280 30295 30370 30400 30610 000141-78-6 000108-24-7 000067-64-1 — — — 9. 30612 — 10. 30960 — 11. 31328 — 12. 31530 123968-25-2 Оцетна киселина, етилов естер Оцетен анхидрид Ацетон Ацетилоцетна киселина, соли Ацетилирани глицериди Алифатни монокарбоксилни, линейни киселини(С2—С24 ), от натурални мазнини и масла и техните моно-, ди- и триглицеринови естери (вкл. естествено съдържащи се разклонени мастни киселини) Алифатни монокарбоксилни, линейни киселини(С2—С24 ), синтетични и техните моно-, ди- и триглицеринови естери Алифатни монокарбоксилни киселини (С6—С22 ), естери с полиглицерин Мастни киселини от животински или растителни хранителни мазнини и масла Акрилова киселина, 2,4-ди-трет-пентил-6[1-3,5-ди-трет-пентил-2-хидроксифенил]етил) фенилов естер ОГСМ = 30 mg/kg (7) (изразено като мед) ГСМ = 5 mg/kg 1 2 3 4 13. 14. 31730 33120 000124-04-9 — 15. 16. 17. 33350 33801 34281 009005-32-7 — — 18. 34475 — 19. 20. 21. 22. 23. 34480 34560 34690 34720 35120 — 021645-51-2 011097-59-9 001344-28-1 013560-49-1 24. 25. 26. 27. 28. 29. 30. 31. 32. 35320 35440 35600 35840 35845 36000 36080 36160 36640 007664-41-7 012124-97-9 001336-21-6 000506-30-9 007771-44-0 000050-81-7 000137-66-6 010605-09-1 000123-77-3 Адипинова киселина Алифатни, монохидрирани, наситени алкохоли, линейни, първични (С4—С24 ) Алгинова киселина n-Алкил(С10—С13)бензолсулфонова киселина Алкил(С8—С22 )сулфонови киселини, линейни, първични Алуминиево калциев хидрокисит фосфит, хидрат Алуминиеви нишки, пластинки и прахове Алуминиев хидроокис Алуминиево магнезиев карбонат и хидроокис Алуминиев оксид 3-аминокротонова киселина, диестер с тиобис (2-хидроксиетил) естер Амоняк Амониев бромид Амониев хидроксид Арахинова киселина Арахидонова киселина Аскорбинова киселина Аскорбилпалмитат Аскорбилстеарат Азодикарбонамид 33. 34. 35. 36. 37. 36880 36960 37040 37280 37360 008012-89-3 003061-75-4 000112-85-6 001302-78-9 000100-52-7 Пчелен восък Бехенамид Бехенова киселина Бентонит Бензалдехид 38. 39. 40. 41. 42. 43. 37600 37680 37840 38080 38160 38320 000065-85-0 000136-60-7 000093-89-0 000093-58-3 002315-68-6 005242-49-9 44. 38510 136504-96-6 45. 46. 38515 38810 001533-45-5 080693-00-1 47. 48. 49. 38879 38950 39200 135861-56-2 079072-96-1 006200-40-4 50. 51. 39815 39890 52. 53. 54. 55. 56. 57. 40400 40570 41040 41280 41520 41600 58. 41680 182121-12-6 087826-41-3 069158-41-4 054686-97-4 081541-12-0 010043-11-5 000106-97-8 005743-36-2 001305-62-0 001305-78-8 012004-14-7 037293-22-4 000076-22-2 Бензоена киселина Бензоена киселина, бутилов естер Бензоена киселина, етилов естер Бензоена киселина, метилов естер Бензоена киселина, пропилов естер 4-(2-бензоксазолил)-4`-(5-метил-2бензоксазолил) стилбен 1,2-бис(3-аминопропил)етилендиамин, полимер с N-бутил-2,2,6,6-тетраметил-4пиперидинамид и 2,4,6-трихлор-1,3,5-триазин 4,4-бис (2-бензоксазолил) стилбен Бис(2,6-ди-трет-бутил-4-метилфенил) пентаеритритолов дифосфит Бис(3,4-диметилбензилиден)сорбитол Бис(4-етилбезилиден)сорбитол Бис(2-хидроксиетил)-2-хидроксипропил-3(додецилокси)метиламониев хлорид 9,9-бис(метоксиметил)флуорен Бис(метилбезилиден)сорбитол “ “ “ “ “ “ “ “ “ “ “ “ “ “ “ Борен нитрит Бутан Калциев бутират Калциев хидроксид Калциев оксид Калциев сулфоалуминат “ “ “ “ Камфор 59. 60. 61. 62. 41760 41960 42160 42320 008006-44-8 000124-07-2 000124-38-9 007492-68-4 Канделилов восък Каприлова киселина Въглероден диоксид Карбонова киселина, медна сол 63. 64. 65. 66. 42500 42640 42720 42800 — 009000-11-7 008015-86-9 009000-71-9 Въглена киселина, соли Карбоксиметилцелулоза Карнаубски восък Казеин 5 ГСМ = 30 mg/kg употреба само като разпенващ агент в съответствие с бележка (10) по приложение № 3 в съответствие със спецификациите по приложение № 4 ГСМ = 5 mg/kg ГСМ = 0,05 mg/kg (1) ГСМ = 5 mg/kg (сумарно фосфити и фосфати) ГСМ = 1,8 mg/kg КМП = 0,05 mg/6 dm 2 в съответствие с бележка (10) по приложение № 3 ОГСМ = 30 mg/kg (7) (изразено като мед) 1 2 3 4 5 67. 68. 69. 70. 71. 72. 73. 42960 43200 43280 43300 43360 43440 43515 064147-40-6 — 009004-34-6 009004-36-8 068442-85-3 008001-75-0 — 74. 75. 76. 44160 44640 45195 000077-92-9 000077-93-0 007787-70-4 Рициново масло, дехидрирано Рициново масло, моно- и диглицериди Целулоза Целулозен ацетобутират Целулоза, регенерирана Церезин Хлориди на холинови естери на мастните киселини на кокосовото масло Лимонена киселина Лимонена киселина, триетилов естер Меден бромид 77. 45200 001335-23-5 Меден йодид 78. 79. 45280 45450 — 068610-51-5 80. 81. 82. 83. 84. 85. 86. 87. 45560 45760 45920 45940 46070 46080 46375 46380 014464-46-1 000108-91-8 009000-16-2 000334-48-5 010016-20-3 007585-39-9 061790-53-2 068855-54-9 88. 89. 46480 46790 032647-67-9 004221-80-1 90. 46800 067845-93-6 91. 46870 003135-18-0 92. 46880 065140-91-2 93. 94. 95. 96. 97. 98. 99. 47440 47680 48460 49485 49540 51200 51700 000461-58-5 000111-46-6 000075-37-6 134701-20-5 000067-68-5 000126-58-9 147315-50-2 100. 51760 101. 102. 103. 104. 105. 106. 107. 108. 109. 110. 111. 52640 52720 52730 52800 53270 53280 53360 53440 53520 53600 53610 025265-71-8 000110-98-5 016389-88-1 000112-84-5 000112-86-7 000064-17-5 037205-99-5 009004-57-3 000110-31-6 005518-18-3 000110-30-5 000060-00-4 054453-03-1 112. 113. 114. 115. 116. 117. 53650 54005 54260 54270 54280 54300 000107-21-1 005136-44-7 009004-58-4 — — 118337-09-0 118. 54450 — 119. 54480 — 120. 54930 025359-91-5 Памучни влакна р-крезол-дициклопентадиен-изобутилен, ГСМ = 0,05 mg/kg (1) съполимер Кристобалит Циклохексиламин Дамарова смола n-Деканова киселина алфа-Декстрин бета-Декстрин Кизелгур Кизелгур—термично обработен с алкални вещества Дибензилиденсорбитол 3,5-ди-трет-бутил-4-хидроксибензоена киселина, 2,4-ди-трет-бутифенилов естер 3,5-ди-трет-бутил-4-хидроксибензоена киселина, хексадецилов естер 3,5-ди-трет-бутил-4-хидроксибензил-фосфонова киселина, диоктадецилов естер 3,5-ди-трет-бутил-4-хидроксибензолфосфорна ГСМ = 6 mg/kg киселина, калциева сол на моноетилов естер Дицианодиамид Диетиленгликол ОГСМ = 30 mg/kg (3) 1,1-Дифлуоретан 2,4-Диметил-6-(1-метилпентадецил)фенол ГСМ = 1 mg/kg Диметилсулфоксид Дипентаеритритол 2-(4,6-дифенил-1,3,5-триазин-2-ил)-5ГСМ = 0,05 mg/kg (хексилокси)фенол Дипропиленгликол “ “ “ “ Доломит Ерукамид Ерукова киселина Етанол Етилкарбоксиметилцелулоза Етилцелулоза N,N-Етиленбисолеамид N,N-Етиленбиспалмитамид N,N-Етиленбисстеарамид Етилендиаминтетраоцетна киселина Меден етилендиаминотетраацетат ОГСМ = 30 mg/kg (7) (изразен като мед) Етиленгликол ОГСМ = 30 mg/kg (3) Етилен-N-палмидамид-N-стеарамид Етилхидроксиетилцелулоза Етилхидроксиметилцелулоза Етилхидроксипропилцелулоза 2,2Етилиденбис(4,6-ди-трет-бутилфенил) ГСМ = 6 mg/kg флуорофосфонит Масла и мазнини от животински и растителен произход Хидрирани масла и мазнини от животински и растителен произход Формалдехид-1-нафтол, съполимер [= поли ГСМ = 0,05 mg/kg (1-хидроксинафтилметан)] КМП = 0,9 mg/6 dm 2 ОГСМ = 30 mg/kg (7) (изразен като мед) ОГСМ = 30 mg/kg (7) (изразен като мед) и ГСМ = 1 mg/kg (изразен като йод) 1 2 3 121. 122. 123. 124. 125. 126. 127. 128. 129. 130. 131. 55040 55120 55190 55440 55520 55600 55680 55920 56020 56360 56486 000064-18-6 000110-17-8 029204-02-2 009000-70-8 — — 000110-94-1 000056-81-5 099880-64-5 — — 132. 133. 134. 56487 56490 56495 — — — 135. 136. 137. 138. 139. 140. 141. 142. 143. 144. 145. 146. 147. 148. 56500 56510 56520 56540 56550 56565 56570 56580 56585 56610 56720 56800 56880 57040 — — — — — — — — — 030233-64-8 026402-23-3 030899-62-8 026402-26-6 — 149. 57120 — 150. 57200 — 151. 57280 — 152. 57600 — 153. 57680 — 154. 155. 156. 157. 158. 159. 160. 161. 162. 163. 164. 165. 166. 167. 57800 57920 58300 58320 58400 58480 58720 59360 59760 59990 60030 60080 60160 60180 018641-57-1 000620-67-7 — 007782-42-5 009000-30-0 009000-01-5 000111-14-8 000142-62-1 019569-21-2 007647-01-0 012072-90-1 012304-65-3 000120-47-8 004191-73-5 168. 169. 170. 60200 60240 60480 000099-76-3 000094-13-3 003864-99-1 171. 172. 173. 174. 175. 176. 177. 178. 179. 180. 181. 60560 60880 61120 61390 61680 61800 61840 62140 62240 62450 62640 009004-62-0 009032-42-2 009005-27-0 037353-59-6 009004-64-2 009049-76-7 000106-14-9 006303-21-5 001332-37-2 000078-78-4 008001-39-6 4 5 Мравчена киселина Фумарова киселина Гадолеинова киселина Желатин Стъклени влакна Стъклени микросфери Глутарова киселина Глицерин Глицеринов ди-бехенат Глицерин, естери с оцетна киселина Глицерин, естери с линейни, алифатни, наситени киселини (С 14—С18 ) и с линейни, алифатни, ненаситени киселини (С16 —С18 ) Глицерин, естери с маслена киселина Глицерин, естери с ерукова киселина Глицерин, естери с 12-хидроксистеаринова киселина Глицерин, естери с лауринова киселина Глицерин, естери с линолова киселина Глицерин, естери с миристинова киселина Глицерин, естери с олеинова киселина Глицерин, естери с палмитинова киселина Глицерин, естери с нонанова киселина Глицерин, естери с пропионова киселина Глицерин, естери с рицинолова киселина Глицерин, естери със стеаринова киселина Глицеринов монобехенат Глицеринов монокапронат Глицерин, монолаурат диацетат Глицерин, монооктаноат Глицеринов моноолеат, естер с аскорбинова киселина Глицеринов моноолеат, естер с лимонена киселина Глицеринов монопалмитат, естер с аскорбинова киселина Глицеринов монопалмитат, естер с лимонена киселина Глицеринов моностеарат, естер с аскорбинова киселина Глицеринов моностеарат, естер с лимонена киселина Глицеринтрибехенат Глицеринов трихептаноат Аминооцетна киселина, соли Графит Гума гуар Гума арабика Хептанова киселина Хексанова киселина Huntite Солна киселина Хидромагнезит Хидроталцит 4-хидроксибензоена киселина, етилов естер 4-хидроксибензоена киселина, изопропилов естер 4-хидроксибензоена киселина, метилов естер 4-хидроксибензоена киселина, пропилов естер 2-(2-хидрокси-3,5-ди-трет-бутилфенил)-5ГСМ = 30 mg/kg хлорбензотриазол Хидроксиетил целулоза Хидроксиетилметил целулоза Хидроксиетил нишесте Хидроксиметил целулоза Хидроксипропил целулоза Хидроксипропил нишесте 12-хидроксистеаринова киселина Хипофосфориста киселина Железен оксид Изопентан Японски восък 1 2 3 182. 183. 184. 185. 186. 187. 188. 189. 190. 191. 192. 193. 194. 195. 196. 197. 198. 199. 200. 201. 62720 62800 62960 63040 63280 63760 63840 63920 64015 64150 64500 64640 64720 65020 65040 65520 66200 66240 66560 66580 001332-58-7 — 000050-21-5 000138-22-7 000143-07-7 008002-43-5 000123-76-2 000557-59-5 000060-33-3 028290-79-1 — 001309-42-8 001309-48-4 006915-15-7 000141-82-2 000087-78-5 037206-01-2 009004-67-5 004066-02-8 000077-62-3 202. 203. 204. 205. 66640 66695 66700 66755 009004-59-5 — 009004-65-3 002682-20-4 206. 207. 67120 67170 012001-26-2 — 208. 67180 — 209. 210. 67200 67840 001317-33-5 — 211. 212. 213. 67850 67891 68040 008002-53-7 000544-63-8 003333-62-8 214. 215. 68125 68145 037244-96-5 080410-33-9 216. 217. 218. 219. 68960 69040 69760 70000 000301-02-0 000112-80-1 000143-28-2 070331-94-1 220. 221. 222. 223. 224. 225. 70240 70400 71020 71440 71600 71635 012198-93-5 000057-10-3 000373-49-9 009000-69-5 000115-77-5 025151-96-6 226. 71680 006683-19-8 227. 228. 71720 72640 000109-66-0 007664-38-2 4 Каолин Каолин печен Млечна киселина Млечна киселина, бутилов естер Лаурилова киселина Лецитин Левулинова киселина Лигноцеринова киселина Линолова киселина Линоленова киселина Лизин, соли Магнезиев хидроксид Магнезиев оксид Ябълчна киселина Малонова киселина Манитол Метилкарбоксиметил целулоза Метил целулоза 2,2Метиленбис(4-метил-6-циклохексилфенол) Метиленбис[4-метил-6-(1-метилциклохексил) фенол] Метилетил целулоза Метилхидроксиметил целулоза Метилхидроксипропил целулоза 2-Метил-4-изотиазолин-3-он 5 ОГСМ = 3 mg/kg (6) ОГСМ = 3 mg/kg (6) ГСМ—да не се установява чрез метод с ЧМ = 0,02 mg/kg, вкл. грешката на метода Слюда Смес от (80 до 100 тегл. % )5,7-ди-трет-бутил-3- ГСМ = 5 mg/kg (3,4-диметилфенил)-2(3H)-бензофуранон и (0 до 20 тегл.%)5,7-ди-трет-бутил-три(2,3-ди-метилфенил)-2(3H)-бензофуранон Смес от (50 тегл.%)n-децил n-октилов естер ГСМ = 5 mg/kg (1) на фталовата киселина, (25 тегл.%)ди-n-децилов естер на фталовата киселина и (25 тегл.%) ди-n-децилов естер на фталовата киселина и (25 тегл.%)ди-n-октилов естер на фталовата киселина Молибденов дисулфид Монтанови киселини и/или техни естери с етиленгликол и/или с 1,3-бутандиол и/или с глицерин Планински восък (Монтанвакс) Миристинова киселина 7-[2Н-Нафто-(1,2-D)триазол-2-ил]-3фенил-кумарин Нефелинов сиенид 2,2’,2’’-Нитрило[триетил трис ГСМ = 5 mg/kg (3,3’,5,5’-тетра-трет-бутил-1,1’-би-фенил(сумарно фосфити и 2,2’-диил)фосфит] фосфати) Олеамид Олеинова киселина Олеилов алкохол Оксамидобис[етил-3-(3,5-ди-трет-бутил-4хидроксифенил)-пропионат] Озокерит, планински восък Палмитинова киселина Палмитолеинова киселина Пектин Пентаеритритол Пентаеритритол диолеат ГСМ = 0,05 mg/kg не се прилага към полимери, предназначени за контакт с храни, за които е посочен моделен разтвор D в тази наредба Пентаеритритол тетракис [3-(3,5-ди-трет-бутил-4-хидроксифенил)пропионат Пентан Фосфорна киселина 1 2 3 4 229. 73720 000155-96-8 Фосфорна киселина, трихлоретилов естер 230. 74010 145650-60-8 231. 74240 031570-04-4 232. 233. 234. 74480 76320 76721 235. 76865 000088-99-3 000085-44-9 009016-00-6 063148-62-9 — 236. 237. 76960 77600 025322-68-3 061788-85-0 238. 77702 — 239. 77895 068439-49-6 240. 241. 242 243. 244. 245. 246. 247. 248. 249. 250. 251. 252. 79040 79120 79200 79280 79360 79440 80240 80640 80720 80800 81520 81600 81760 009005-64-5 009005-65-6 009005-66-7 009005-67-8 009005-70-3 009005-71-4 029894-35-7 — 008017-16-1 025322-69-4 007758-02-3 001310-58-3 — 253. 254. 255. 256. 257. 258. 259. 260. 261. 262. 263. 264. 265. 266. 267. 268. 269. 270. 271. 272. 273. 274. 275. 276. 277. 278. 279. 280. 281. 282. 283. 81840 81882 82000 82080 82240 82400 82560 82720 82800 82960 83120 83300 83320 83325 83330 83440 83455 83460 83470 83610 83840 84000 84080 84210 84240 84320 84400 84560 84640 85360 85600 000057-55-6 000067-63-0 000079-09-4 009005-37-2 022788-19-8 000105-62-4 033587-20-1 006182-11-2 027194-74-7 001330-80-9 029013-28-3 001323-39-3 — — — 002466-09-3 013445-56-2 012269-78-2 014808-60-7 073138-82-6 008050-09-7 008050-31-5 008050-26-8 065997-06-0 065997-13-9 008050-15-5 064365-17-9 009006-04-6 000069-72-7 000109-43-3 — 5 ГСМ—да не се установява чрез метод с ЧМ = 0,02 mg/kg, вкл. грешката на метода Фосфориста киселина, бис ГСМ = 5 mg/kg (2,4- ди-трет-бутил-6-метилфенил) етилов естер (сумарно фосфити и фосфати) Фосфориста киселина, трис (2,4-ди-трет-бутил-фенил) естер o-фталова киселина Фталов анхидрид Полидиметилсилоксан (М.м. > 6800) в съответствие със спецификациите по приложение № 4 Полиестери от 1,2-пропандиол и/или 1,3- и ГСМ = 30 mg/kg 1,4-бутандиол и/или полипропиленгликол с адипинова киселина, също присъединени към крайните групи с оцетна киселина или мастни киселини С10—С18 или n-октанол и/или n-деканол Полиетиленгликол Полиетиленгликолов естер на хидратирано рициново масло Полиетиленгликолови естери на алифатни монокарбонови киселини(С6—С22 ) и техните амониеви и натриеви сулфати Полиетиленгликол(ЕО= 2-6) моноалкил ГСМ = 0,05 mg/kg (С16 —С18 ) етер Полиетиленгликол сорбитан монолаурат Полиетиленгликол сорбитан моноолеат Полиетиленгликол сорбитан монопалмитат Полиетиленгликол сорбитан моностеарат Полиетиленгликол сорбитан триолеат Полиетиленгликол сорбитан тристеарат Полиглицерин рицинолеат Полиоксалкил(С2—С4) диметилполисилоксан Полифосфорни киселини Полипропиленгликол Калиев бромид Калиева основа Прахове, люспи и нишки от месинг, бронз, ОГСМ = 30 mg/kg (7) мед, неръждаема стомана, калай и сплави на (изразени като мед); мед, калай и желязо ГСМ = 48 mg/kg (изразени като желязо) 1,2-Пропандиол 2-Пропанол Пропионова киселина 1,2-Пропиленгликол алгинат 1,2-Пропиленгликол дилаурат 1,2-Пропиленгликол диолеат 1,2-Пропиленгликол дипалмитат 1,2-Пропиленгликол дистеарат 1,2-Пропиленгликол монолаурат 1,2-Пропиленгликол моноолеат 1,2-Пропиленгликол монопалмитат 1,2-Пропиленгликол моностеарат Пропилхидроксиетил целулоза Пропилхидроксиметил целулоза Пропилхидроксипропил целулоза Пирофосфорна киселина Пирофосфориста киселина Пирофилит Кварц Смолни киселини Колофон Колофон естер с глицерин Колофон естер с пентаеритритол Колофон хидрогениран Колофон хидрогениран, естер с глицерин Колофон хидрогениран, естер с метанол Колофон хидрогениран, естер с пентаеритритол Каучук, натурален Салицилова киселина Себацинова киселина, дибутилов естер Силикати, натурални 1 2 3 284. 285. 85610 85840 — 053320-86-8 286. 287. 288. 289. 290. 291. 292. 293. 294. 295. 296. 297. 298. 299. 300. 301. 302. 303. 304. 305. 306. 85980 86000 86160 86240 86285 86560 86720 87200 87280 87520 87600 87680 87760 87840 87920 88080 88160 88240 88320 88600 88640 — — 000409-21-2 007631-86-9 — 007647-15-6 001310-73-2 000110-44-1 029116-98-1 062568-11-0 001338-39-2 001338-43-8 026266-57-9 001338-41-6 061752-68-9 026266-58-0 054140-20-4 026658-19-5 000050-70-4 026836-47-5 008013-07-8 307. 308. 309. 310. 311. 88800 88880 88960 89040 89200 009005-25-8 068412-29-3 000124-26-5 000057-11-4 007617-31-4 312. 313. 314. 315. 316. 317. 318. 319. 320. 89440 90720 90800 90960 91200 91360 91840 91920 92030 — 058446-52-9 005793-94-2 000110-15-6 000126-13-6 000126-14-7 007704-34-9 007664-93-9 010124-44-4 321. 322. 323. 324. 92080 92160 92195 92205 014807-96-6 000087-69-4 — 057569-40-1 325. 326. 92350 92640 000112-60-7 000102-60-3 327. 92700 078301-43-6 328. 92930 120218-34-0 329. 330. 93440 93520 331. 332. 333. 334. 93680 94320 94960 95200 013463-67-7 000059-02-9 010191-41-0 009000-65-1 000112-27-6 000077-99-6 001709-70-2 335. 95725 110638-71-6 336. 95855 007732-18-5 4 5 Силикати, натурални, силанизирани (без азбаст) Силициева киселина, ОГСМ = 0,6 mg/kg (8) литиевомагнезиевонатриева сол (изразена като литий) Силициева киселина, соли Силициева киселина, силанизирана Силиконов карбид Силиконов двуоксид Силанизиран силиконов диоксид Натриев бромид Натриева основа Сорбинова киселина Сорбитан диолеат Сорбитан монобехенат Сорбитан монолаурат Сорбитан моноолеат Сорбитан монопалмитат Сорбитан моностеарат Сорбитан тетрастеарат Сорбитан триолеат Сорбитан трипалмитат Сорбитан тристеарат Сорбитол Сорбитол моностеарат Епоксидирано соево масло в съответствие със спецификациите по приложение № 4 Нишесте, хранително Нишесте, хидролизирано Стеарамид Стеаринова киселина Стеаринова киселина, медна сол ОГСМ = 30 mg/kg (7) (изразена като мед) Стеаринова киселина, етиленгликолови естери ОГСМ = 30 mg/kg (3) Стеароилбензоил метан Стеароил-2-млечна киселина, калциева сол Сукцинова киселина Ацетат изобутират на захароза Октаацетат на захароза Сяра Сярна киселина Меден сулфат ОГСМ = 30 mg/kg (7) (изразена като мед) Талк Винена киселина Таурин, соли Терефталова киселина, диестер с 2,2-метиленбис (4-метил-6-трет-бутилфенол) Тетраетиленгликол N,N,N,N-тетракис(2-хидроксипропил) етилендиамин 2,2,4,4-Тетраметил-20-(2,3-епоксипропил)-7-окса- ГСМ = 5 mg/kg 3,20диазодиспиро[5.1.11.2]-хенеикозан-21-он, полимер Тиодиетанолбис(5-метоксикарбонил-2,6ГСМ = 6 mg/kg диметил-1,4-дихидропиридин-3-карбоксилат) Титанов диоксид Алфа-токоферол “........'........'........' Гума трагакант Триетиленгликол 1,1,1-Триметилолпропан ГСМ = 6 mg/kg 1,3,5-Триметил-2,4,6-трис(3,5-ди-трет-бутил-4хидроксибензил)бензол Вермиколит, продукт от реакция с литиев ОГСМ = 0,6 mg/kg (8) цитрат на лимонена киселина (изразена като литий) Вода Съгласно Наредба № 9 на МЗ, МРРБ и МОСВ за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.) 1 2 3 337. 95859 — 338. 95883 — 339. 340. 341. 342. 343. 344. 95905 95920 95935 96190 96240 96320 013983-17-0 — 011138-66-2 020427-58-1 001314-13-2 001314-98-3 4 5 Пречистени восъци, производни на нефт или на синтетични въглеводороди Бели минерални масла, парафини, производни на нефта или на въглеводородна основа Воластонит Дървесни брашно и влакна, нетретирани Гума ксантан Цинков хидроксид Цинков оксид Цинков сулфид Част II Допълнителни бележки 1. Този списък включва: 1.1. Веществата, които се въвеждат в полимерите за постигане на определени експлоатационни свойства на готовия материал или предмет. Тези вещества присъстват в крайния продукт като негова съставна част дори и в променена форма. 1.2. Веществата, които се въвеждат за осигуряване протичането на процесите на полимеризацията (емулгатори, повърхностно активни вещества, буферни разтвори). 2. Този списък не включва: 2.1. Алуминиеви, амониеви, калциеви, железни, магнезиеви, натриеви, калиеви и цинкови соли, включително двойни и кисели соли на разрешени киселини, феноли или алкохоли. Независимо от това в списъка се срещат наименования на вещества, които съдържат изразите “...киселина(и), соли”, когато съответната свободна киселина(и) не е посочена. В тези случаи значението на термина “соли” е “алуминиеви, амониеви, калциеви, железни, магнезиеви, натриеви, калиеви и цинкови соли”. 2.2. Следните вещества, които могат да присъстват, както следва: 2.2.1. в крайния материал или предмет като: а) онечиствания в използваните мономери и изходни вещества; б) междинни продукти на реакциите; в) продукти на деструкция; 2.2.2. олигомери и натурални или синтетични високомолекулни вещества, както и техните смеси, ако мономерите и изходните вещества, необходими за синтеза им, са включени в списъка; 2.2.3. смеси от разрешените вещества. 2.3. Материалите и предметите, които съдържат веществата, посочени в т. 2.2.1, 2.2.2 и 2.2.3, трябва да отговарят на изискванията на чл. 4. Приложение № 3 към чл. 4, ал. 2 Значение на използваните съкращения в колона 4 на таблиците по приложения № 1 и 2 1. Значение на използваните буквени съкращения: а) ЧМ е чувствителността на метода; б) КП е крайният материал/предмет; в) NCO е изоцианатната част на полимера; г) КМ е максимално допустимото количество неполимеризирало остатъчно вещество (мономер) в крайния материал или предмет; д) КМП е максимално допустимото количество неполимеризирало остатъчно вещество (мономер) в крайния материал или предмет, изразено като милиграми на 6 квадратни дециметра (mg/6 dm2) от повърхността, която е в контакт с храната; в съответствие със спецификациите по приложение № 4 в съответствие със спецификациите по приложение № 4 е) ОКМ е максимално разрешеното количество на остатъчното вещество (мономер) в материала или продукта, изразено като общо количество на веществото само или в комбинация с други посочени вещества; ж) ГСМ е границата на специфична миграция на вещество (мономер); з) ОГСМ е границата на специфична миграция в храна или хранителен симулант, изразена като обща граница на специфична миграция на веществото само или в комбинация с други посочени вещества. 2. Поставени в скоби цифри и букви съответстват на следните бележки: (1) Внимание! Има риск от получаване на завишени стойности на ГСМ при използването на мастни моделни разтвори. (2) ОГСМ в този конкретен случай означава, че нормата не трябва да бъде надвишена от общата сума на резултатите от миграция на следните вещества под PM/ REF № 10060 и 23920. (3) ОГСМ в този конкретен случай означава, че нормата не трябва да бъде надвишена от общата сума на резултатите от миграция на следните вещества под PM/ REF № 15760, 16990, 47680, 53650 и 89440. (4) ОГСМ в този конкретен случай означава, че нормата не трябва да бъде надвишена от общата сума на резултатите от миграция на следните вещества под PM/ REF № 19540 и 19960. (5) ОГСМ в този конкретен случай означава, че нормата не трябва да бъде надвишена от общата сума на резултатите от миграция на следните вещества под PM/ REF № 14200 и 14230. (6) ОГСМ в този конкретен случай означава, че нормата не трябва да бъде надвишена от общата сума на резултатите от миграция на следните вещества под PM/ REF № 66560 и 66580. (7) ОГСМ в този конкретен случай означава, че нормата не трябва да бъде надвишена от общата сума на резултатите от миграция на следните вещества под PM/REF № 30080, 42320, 45195, 45200, 53610, 81760, 89200 и 92030. (8) ОГСМ в този конкретен случай означава, че нормата не трябва да бъде надвишена от общата сума на резултатите от миграция на следните вещества под PM/ REF № 85840 и 95725. (9) ОГСМ в този конкретен случай означава, че нормата не трябва да бъде надвишена от общата сума на резултатите от миграция на следните вещества: а) ЕТЕР (= 2,2-бис(4-хидроксифенил)пропан бис(2,3епоксипропил) етер); б) ЕТЕР. Н2О; в) ЕТЕР. HCl; г) ЕТЕР. 2HCl; д) ЕТЕР. Н 2О HCl. (10) Внимание! Има риск от това миграцията на веществото да промени органолептичните характеристики на храната в контакт и така крайният продукт няма да съответства на посоченото в чл. 2, ал. 2, т. 2. Приложение № 4 към чл. 4, ал. 3 Спецификации на веществата, използвани за производство на материали и предмети от пластмаси PM/REF № 18888 23547 25385 38320 76721 88640 95859 95883 Спецификации Съполимер на 3-хидроксибутанолова киселина и 3-хидроксипентанолова киселина Определение: Тези съполимери се получават при контролирана ферментация на Alcaligenes eutrophus чрез използване на смес от гликоза и пропанолова киселина като източник на въглерод. Използваните микроорганизми не трябва да са генно модифицирани и трябва да бъдат получени от един див щам на Alcaligenes eutrophus Химическо наименование Поли(3-D-хидроксибутанолат-ко-3-D-пентанолат CAS № 80181-31-3 Структурна формула където n/(m + n) 0 Средна молекулна маса не по-малка от 150 000 далтона (измерена чрез гел-проникваща хроматография) Пепел не по-малко от 98 % поли(3-D-хидроксибутаноло-съ-3-Dхидроксипентаноло), анализиран след хидролиза като смес от поли(3-D-хидроксибутанолова и 3-Dхидроксипентанолова киселини). Описание бял до белезникав прах след изолиране Характеристика —тестове за идентификация —разтворимост разтваря се в хлорирани въглеводороди (хлороформ или дихлорметан). Практически неразтворим в етанол, алифатни алкани и вода. —миграция миграцията на кротоновата киселина не трябва да надвишава 0,05 mg/kg храна —чистота преди гранулирането съполимерът трябва да съдържа: —азот не повече от 2500 mg/kg КП —цинк не повече от 100 mg/kg КП —мед не повече от 5 mg/kg КП —олово не повече от 2 mg/kg КП —арсен не повече от 1 mg/kg КП —хром не повече от 1 mg/kg КП Полидиметилсилоксан (M.m. > 6800) Минимален вискозитет 100 × 10 -4 m2/s (= 100 сстокс) при 25 °С Триалиламин 40 mg/kg хидрогел при максимално съдържание на хидрогел 1,5 g/kg храна. За хидрогели, които са предназначени за непряк контакт с храни. 4-(2-бензоксазолил)-4-(5-метил-2-бензоксазолил) стилбен Не повече от 0,05 тегл.% (количеството на използваното вещество/количество по формула) Полидиметилсилоксан (M.m. > 6800) Минимален вискозитет 100 × 10 -4 m2/s (= 100 сстокс) при 25 °С Епоксидирано соево масло Оксиран < 8 %, йодно число < 6 Пречистени восъци, производни на нефт или на синтетични въглеводороди Продуктът трябва да бъде със следните характеристики: —съдържание на минерални въглеводороди с С < 25—не повече от 5 тегл.% —вискозитет—не по-малък от 11 × 10 -6 m 2/s (= 11 сстокс) при 100 °С —средно молекулно тегло—не по-малко от—500 Бели минерални масла, парафини, производни на нефта или на въглеводородна основа Продуктът трябва да бъде със следните характеристики: —съдържание на минерални въглеводороди с С < 25—не повече от 5 тегл.% —вискозитет—не по-малък от 8,5 × 10-6 m2/s (= 8,5 сстокс) при 100 °С —средно молекулно тегло—не по-малко от —480 Приложение № 5 към чл. 6 Списък на материалите, получени чрез бактериална ферментация, разрешени за контакт с храни РМ/REF № 18888 CAS № 80181-31-3 Химическо наименование Граници на миграция (норми) и/или спецификации съполимер на 3-хидроксибутанолова ГСМ = 0,05 mg/kg за кротоновата киселина и 3-хидроксипентанолова киселина киселина (като онечистване) и в съответствие със спецификациите по приложение № 4 Приложение № 6 към чл. 11, ал. 2 Условия за определяне на обща и специфична миграция (анализи за миграция) Част I Общи положения 1. При сравняване на резултатите от анализите за миграция специфичната маса на използваните моделни разтвори условно се приема за единица. По този начин милиграмите вещество, преминало на литър моделен разтвор (mg/l), цифрово отговаря на милиграмите вещество, преминало в килограм от този разтвор (mg/kg), т. е. на милиграмите вещество, преминало в килограм храна. 2. Когато анализи за миграция се провеждат върху проба или образец от материала или предмета, поставена в контакт с количество храна или моделен разтвор, различно от това при реалните условия на употреба на материала или предмета, получените крайни резултати се коригират по формулата: m . a2 М= . 1000, a1 . q където: М е миграцията, mg/kg; m—масата на веществото, отделено от пробата и определено при анализа за миграция, mg; а1—повърхността на пробата или образеца, била в контакт с храната или моделния разтвор по време на анализа за миграция, dm2; а2—повърхността на материала или предмета, която влиза в контакт с храната при реални условия на употреба на материала или предмета, dm2; q е количеството на храната, която е в контакт с материала или предмета при реални условия на употребата му, g. 3.1. Анализът за миграция се провежда с материала или предмета. Когато това е практически невъзможно, се взема проба от материала или предмета или ако се налага образец, специално произведен за целта. 3.2. Пробата или образецът от материала или предмета се поставя в контакт с храната или моделния разтвор по начин, който най-точно възпроизвежда реалните условия на употреба на материала или предмета. За целта трябва да се осигури контакт между храната или моделния разтвор и само тези страни на пробата/образеца, които са предназначени за контакт с храната, изключително важно условие при провеждане на изпитване на многослойни материали и предмети и затварящи устройства. 3.3. Анализът за миграция на затварящи устройства, като капачки, тапи, вентили, уплътнения и други, трябва да се извършва с тях самите, чрез поставянето им към съдовете, за които са предназначени, по начин, който отговаря на условията на затваряне при реални условия на употреба. 4.1. Пробата от материала или предмета се поставя в контакт с храната или моделен разтвор и условия за време и температура, подбрани в съответствие с правилата на тази наредба. 4.2. Общата и специфичната миграция се определят в храната или моделния разтвор след края на определеното за извършване на анализа време. 4.3. Анализът за миграция в храни се провежда при най-високите параметри за време и температура, които са възможни при реални условия на употреба на материала или предмета. 5.1. Когато материалът или предметът е предназначен за повторен контакт с храни, анализът за миграция се провежда трикратно върху една и съща проба от материала или предмета, като при всяко изследване се взема нова порция от моделния разтвор или храната. Съответствието с границите на миграция се определя по резултата от третото изпитване. 5.2. Когато има убедителни доказателства, че количеството нискомолекулни вещества не се повишава във второто и третото изпитване и че нормите за границите за миграция не са превишени при първото изпитване, не се извършват по-нататъшни изпитвания. Част II Специфични условия за определяне на обща миграция 6.1. Определянето на общата миграция при използване на водни моделни разтвори се извършва чрез изпаряване на моделния разтвор и претегляне на сухия остатък. 6.2. При използване на ректифицирано маслиново масло или негов заместител се прилага следната процедура: а) пробата от материала или предмета се претегля преди и след контакта ѝ с моделния разтвор; б) абсорбираният от пробата моделен разтвор се екстрахира и определя количествено; в) определеното по буква „б“ количество моделен разтвор се изважда от масата на пробата, измерена след контакта ѝ с моделния разтвор; г) разликата между началната и коригираната крайна маса на пробата представлява общата миграция от изпитваната проба. 7. Когато материалът или предметът е предназначен за повторен контакт с храни и е технически невъзможно да се осъществи анализът, посочен в т. 5.1, се допуска прилагане на модификации на анализа, при условие, че са осигурени условия за измерване на миграцията след третото изпитване. Подобна модификация може да бъде следната: 7.1. Изпитват се три идентични проби от материала или предмета. 7.2. Провежда се анализ за миграция на една от пробите и се определя общата миграция—М1. 7.3. Втората и третата проба се анализират при същата температура, но за период от време на контакт съответно два и три пъти по-дълъг, след което се определя общата миграция за всяка от пробите— съответно М 2 и М 3. 7.4. Материалът или предметът се допуска за употреба, когато стойностите за М1 или М 3 минус М2 не превишават допустимата граница на обща миграция. 8.1. Когато полученият резултат от анализа за обща миграция надвишава допустимата граница на обща миграция с число не по-голямо от допустимата грешка на използвания метод, материалът или предметът се допуска за контакт с храни. 8.2. Прилагат се следните допустими грешки на метода: а) 20 mg/kg или 3 mg/dm2 при използване на моделен разтвор ректифицирано маслиново масло или негов заместител; б) 6 mg/kg или 1 mg/dm2 при използване на моделни разтвори А, В и С. 9.1. За веществата по приложение № 1, за които не са посочени в колона 4 на таблицата граници за специфична миграция или други ограничения, допустимата граница на специфична миграция е 10 mg/dm 2 или 60 mg/kg. 9.2. Сумата от лабораторно определените резултати за всички специфични миграции на веществата по т. 9.1 не трябва да надвишава допустимата граница за обща миграция на материала или предмета. Приложение № 8 към чл. 12 Част I Метод за определяне на винилхлорид в материали и предмети от поливинилхлорид, предназначени за контакт с храни 1. Област на приложение—методът е предназначен за определяне количеството на винилхлорида в материали и предмети от поливинилхлорид, предназначени за контакт с храни. 2. Принцип на метода—определянето на количеството на винилхлорид в материала/предмета се извършва с газов хроматограф с „хед спейс“ техника на разтвор или суспензия на пробата в N, N-диметилформамид (ДМФ) или N, N-диметилацетамид (ДМА). 3. Реагенти: 3.1. Винилхлорид (VC) с чистота над 99,5 % об. 3.2. ДМФ или ДМА без онечиствания, с време на задържане, близко до това на винилхлорида или на веществата, използвани за вътрешен стандарт. 3.3. Диетилов етер или цис-2-бутен в ДМФ или ДМА като вътрешен стандарт. 4. Оборудване: 4.1. Газов хроматограф с автоматичен хед спейс или с възможност за използване на ръчен хед спейс. 4.2. Пламъчно-йонизационен детектор. 4.3. Хроматографска колона, подходяща за разделяне на използваните вещества. Оборудваният хроматограф и останалата техника трябва да позволява получаването на ясен сигнал, отличим спрямо шума на базовата линия за концентрация 0,02 мг VC на литър ДМА или 0,02 мг VC на килограм ДМФ. 4.4. Флакони, капачки и септуми от силиконов или бутилов каучук. Забележка. За да не възниква вакуум във флаконите или септума при работа с ръчен хед спейс, е необходимо флаконите да са с голям мъртъв обем. 4.5. Микроспринцовки. 4.6. Газови спринцовки за ръчен хед спейс. 4.7. Аналитична везна с чувствителност до 0,1 мг. 5. Процедура: ВНИМАНИЕ! Винилхлоридът е извънредно опасно вещество—той е силен канцероген, високотоксичен и взривоопасен. С него трябва да се работи само в помещения с безупречно функционираща камина. Вземат се всички предпазни мерки, за да няма загуби на VC и ДМА. Когато за вземане на проби се ползва ръчен хед спейс, трябва да се работи с вътрешен стандарт (по т. 3.3). Когато се употребява вътрешен стандарт, същият разтвор трябва да се използва за цялата процедура. 5.1. Приготвяне на концентриран стандарт на винилхлорид с концентрация около 2000 мг/кг. Претегля се мерителна колба с обем 50 мл с точност до 0,1 мг. След това се запълва с ДМА и отново се претегля. Бавно се добавя около 0,1 г VC в течна или газообразна форма (чрез барботиране). Периодично се проверява промяната в теглото на колбата. Може да се използва барботаж в затворен хед спейс флакон и втора куха игла за септума. Възможно е да се използва и готов стандарт на винилхлорид в азот с предварително известна концентрация. Претегля се отново. Изчаква се около 2 часа за достигане на изравняване на концентрацията. Полученият стандарт се съхранява в хладилник или се използва веднага. 5.2. Приготвяне на разреден работен стандарт на винилхлорид. Взема се претеглено количество от концентрирания стандарт на VC по т. 5.1 и се разрежда с ДМА или с вътрешен стандарт по т. 3.3 до известен обем или тегло. Концентрацията на получения разреден работен стандарт се изразява в мг/л или в мг/кг. 5.3. Подготвяне на калибрационна крива и оценка на метода: а) кривата се състои най-малко от 7 точки; б) повторимостта на отклиците (отговорите) трябва да бъде по-ниска от 0,02 мг/кг или мг/л ДМА; в) кривата трябва да бъде изчислена по метода на най-малките квадрати, т. е. регресионната линия трябва да се изчисли чрез използване на следното уравнение: y = a 1 x + ао a1 = ao = nxy—(x) . (y) nx2—( x)2 (y) . ( x2)—( x). (xy) nx2—( x)2 където: y е височината или площта на пика при всяко отделно определяне; x— съответната концентрация от регресионната линия; n—броят на направените определения, n і 14; г) зависимостта трябва да бъде линейна, т. е. стандартното отклонение s на разликите между измерените отклици yi и съответната стойност на отклиците, изчислено от регресионната линия zi, разделена на средната стойност ў на отклиците за всички измерени пикове не трябва да бъде по-голяма от 0,07. Това трябва да бъде изчислено от: s / ў 0,07 n (yi — z i)2 i=1 s= n—1 n ў = 1/n yi i=1 където: yi е всеки индивидуално измерен отклик; zi —съответната стойност на отклика yi от изчислената регресионна линия n і 14. Приготвят се две серии от изходния стандартен разтвор с поне 7 концентрации. Във всеки флакон се добавя определено количество от разредения стандарт на VC и ДМА или вътрешен стандарт на ДМА, така че да се получи концентрация на VC в двойния (крайния) разтвор около 0; 0,05; 0,075; 0,100; 0,125; 0,150 и 0,200 и т. н. мг/л или мг/кг ДМА и всички флакони да съдържат еднакво количество ДМА, което да бъде използвано в процедурата по т. 5.5. Флаконите се затварят и работата продължава съгласно т. 5.6. Построява се координатна система, в която по ординатата се нанася площта или височината на пиковете на VC в двойните (крайните) разтвори или отклонението на тези площи или височини към тези от съответните вътрешни стандарти. По абцисата се нанасят стойностите на концентрациите на VC в двойните (крайните) разтвори. С тях се изработва калибрационната крива. 5.4. Валидиране на подготовката на стандартните разтвори, получени по т. т. 5.1 и 5.2. Процедурата по т. 5.1 и 5.2 се повтаря, за да се получи нов стандарт с концентрация на VC 0,1 мг/л или 0,1 мг/кг ДМА или вътрешен стандарт. Средната стойност на две хроматографски определения на този разтвор не трябва да се различава с повече от 5% от съответната точка на калибрационната крива. Когато тази разлика е по-голяма от 5%, се изхвърлят всички разтвори, получени по т. 5.1, 5.2, 5.3 и 5.4, и процедурата се повтаря отначало. 5.5. Подготовка на пробите. Приготвят се два флакона с не по-малко от 200 мг PVC, претеглени с точност до 0,1 мг. Материалът трябва да е нарязан на малки късове. В двата флакона трябва да има еднакво количество материал. Флаконите се затварят веднага. Пробите се заливат със стандартно количество ДМФ или ДМА. Към всеки флакон за всеки грам от материала се добавят 10 мл или 10 г ДМА или 10 мл или 10 г вътрешен стандарт по т. 3.3. Флаконите се затварят и работата продължава съгласно т. 5.6. 5.6. Газ-хроматографско определяне. 5.6.1. Флаконите се разклащат така, че течността да не влиза в контакт със септума до получаване на възможно най-хомогенен разтвор или суспензия. 5.6.2. Флаконите се темперират на водна баня в продължение на два часа при 60° ± 1°С. Ако е необходимо, флаконите отново се разклащат. 5.6.3. Взема се проба от свободното пространство на флакона. При работа с ръчен хед спейс е необходимо да се осигури предварително подгряване на газовата спринцовка до същата температура за гарантиране на повторимост на резултатите. Измерват се площите или височините на пиковете на VC и на вътрешния стандарт, ако е използван. 5.6.4. От колоната по т. 4.3 по подходящ начин се премахва излишъкът от ДМА, колкото е възможно по-скоро след появата на пика му. 6. Изчисляване на резултатите: 6.1. Чрез интерполация на кривата се намира неизвестната стойност на концентрацията на всеки от двата разтвора на пробата, като се взема предвид вътрешният стандарт, ако такъв е използван. Изчислява се количеството на VC във всяка от двете проби от материала чрез използване на формулата: C.V X= 1000, M където: X е концентрацията на VC в пробата, изразена в мг/кг; С— концентрацията на VC във флакона, съдържащ пробата от материала или предмета, изразена в мг/кг или мг/л; V—обемът или масата на разтворителя ДМА във флакона, съдържащ пробата от материала или предмета, изразена в кг или л; М—количеството на изследвания материал в грамове. 6.2. Крайната стойност за VC, изразена в мг/кг, е средната стойност от две концентрации на VC (мг/кг), определени по т. 6.1, когато критерият за повторимост на резултатите по т. 8. е изпълним. 7. Потвърждаване на количеството на VC. В случаите, когато изчислената по т. 6.2 стойност за съдържание на VC в материали или предмети надвишава максимално допустимото количество от 1,0 мг/ кг, потвърждаването на резултата за едната или двете проби се извършва по един от следните начини: а) чрез използване на поне една друга колона със стационарна фаза, но с различна полярност; тази процедура трябва да продължи, докато се получи хроматограма и/или пикове; б) чрез използване на други детектори, например микро-електролитичен детектор на проводимостта; в) чрез използване на мас-спектрометрия; в този случай, ако молекулните йони с маси (m/e) 62 и 64 са в съотношение 3:1, това може да бъде разглеждано с голяма вероятност като доказателство за наличие на VC; в случай на съмнение трябва да бъде проверен целият мас-спектър. 8. Повторимост. Разликата между резултатите от две определяния по т. 6.1, направени паралелно или при бърза последователност на един и същи образец, от един и същи оператор, при едни и същи условия, не трябва да надвишава 0,2 мг VC/кг материал или предмет. Част II Метод за определяне на количеството мигрирал винилхлорид от материали или предмети в храни 1. Област на приложение—методът е предназначен за определяне количеството мигрирал винилхлорид в храни. За определяне на количеството мигрирал винилхлорид в храни чувствителността на метода трябва да бъде 0,01 мг/кг. Определянето трябва да се извършва в храните. В случаи, че това е невъзможно от техническа гледна точка, се използват моделни разтвори. 2. Принцип на метода—определянето на количеството на винилхлорида в храни се извършва с газов хроматограф с „хед спейс“ техника на разтвор или суспензия на пробата в N, N-диметилформамид (ДМФ) или N, N-диметилацетамид (ДМА). 3. Реагенти: 3.1. Винилхлорид (VC) с чистота над 99,5 % об. 3.2. N, N-диметилацетамид (ДМА) без онечиствания, с време на задържане, близко до това на винилхлорида или на веществата по т. 3.3, използвани за вътрешен стандарт, при условията на теста. 3.3. Диетилов етер или цис-2-бутен в ДМА като вътрешен стандарт; тези вътрешни стандарти трябва да бъдат без онечиствания, с време на задържане, близко до това на VC при условията на теста. 3.4. Дестилирана вода или деминерализирана вода с еквивалентна чистота. 4. Оборудване: Забележка. Апаратура или части от апаратура се описват само ако са специални или са произведени за специално приложение. По принцип се използват обикновени лабораторни апарати. 4.1. Газов хроматограф с автоматичен хед спейс или с възможност за използване на ръчен хед спейс. 4.2. Пламъчно-йонизационен детектор. 4.3. Хроматографска колона, подходяща за разделяне на използваните вещества; комбинираната от т. 4.2 и 4.3 система трябва да осигурява такива условия, че сигналът, получен за разтвор със съдържание 0,05 мг VC/ л ДМА или 0,005 мг VC / кг ДМА, да бъде поне пет пъти по-голям от шума на базовата линия. 4.4. Флакони, капачки и септуми от силиконов или бутилов каучук. Забележка. За да не възниква вакуум във флаконите или септума при работа с ръчен хед спейс, е необходимо флаконите да са с голям мъртъв обем. 4.5. Микроспринцовки. 4.6. Газови спринцовки за ръчен хед спейс. 4.7. Аналитична везна с чувствителност до 0,1 мг. 5. Процедура: ВНИМАНИЕ! Винилхлоридът е извънредно опасно вещество—той е силен канцероген, високотоксичен и взривоопасен. С него трябва да се работи само в помещения с безупречно функционираща камина. Вземат се всички предпазни мерки, за да няма загуби на VC и ДМА. Когато за вземане на проби се ползва ръчен хед спейс, трябва да се работи с вътрешен стандарт (по т. 3.3). Когато се употребява вътрешен стандарт, същият разтвор трябва да се използва за цялата процедура. 5.1. Приготвяне на стандартен разтвор на винилхлорид (разтвор А): 5.1.1. Претегля се мерителна колба с обем от 50 мл с точност до 0,1 мг. След това се запълва с ДМА и отново се претегля. Добавя се бавно около 0,1 г VC в течна или газообразна форма (чрез барботиране). Периодично се проверява промяната в теглото на колбата. Може да се използва барботаж в ДМА в затворен хед спейс флакон, но в този случай задължително се проверява, че няма загуби на ДМА. Претегля се отново. Изчаква се около 2 часа за изравняване на концентрацията. Ако се използва вътрешен стандарт, той се добавя в такова количество, че концентрацията му в концентрирания стандарт на VC да бъде същата както в т. 3.3. Полученият стандарт се съхранява в хладилник или се използва веднага. 5.1.2. Приготвяне на разреден (работен) стандарт на винилхлорид. Взема се претеглено количество от концентрирания стандарт на VC по т. 5.1.1 и се разрежда с ДМА или с вътрешен стандарт по т. 3.3 до известен обем или тегло. Концентрацията на получения разреден (работен) стандарт се изразява в мг/л или в мг/кг. 5.1.3. Подготвяне на калибрационна крива с разтвор А. Забележка: а) кривата се състои най-малко от 7 точки; б) повторимостта на отклиците (отговорите) трябва да бъде по-ниска от 0,02 мг/кг или мг/л ДМА; в) кривата трябва да бъде изчислена по метода на най-малките квадрати, т. е. регресионната линия трябва да се изчисли чрез използване на следното уравнение: y = a 1 x + ао a1 = ao = nxy—(x) . ( y) nx2—(x)2 (y) . ( x2)—( x). ( xy) nx2—( x)2 където: y е височината или площта на пика при всяко отделно определяне; x— съответната концентрация от регресионната линия; n—броят на направените определения, (n = 14); г) зависимостта трябва да бъде линейна, т. е. стандартното отклонение s на разликите между измерените отклици yi и съответната стойност на отклиците, изчислено от регресионната линия zi, разделена на средната стойност ў на отклиците за всички измерени пикове, не трябва да бъде по-голяма от 0,07. Това трябва да бъде изчислено от: s / ў = 0,07 n (yi — zi )2 i=1 s= n—1 n ў = 1/n yi i=1 където: yi е всеки индивидуално измерен отклик; zi —съответната стойност на отклика (yi) от изчислената регресионна линия; n = 14; Приготвят се две серии с поне 7 флакона. При изпитване на хомогенни храни не се налага добавянето на дестилирана или деминерализирана вода. Във всеки флакон се добавя такова количество разреден стандарт на VC (5.1.2) и ДМА (3.2) или вътрешен стандарт на ДМА (3.3), че да се получи концентрация на VC, добавен във флаконите около 0; 0,005; 0,075; 0,010; 0,020; 0,030; 0,040; 0,050 и т. н. мг/л или мг/кг ДМА и всеки флакон да съдържа еднакво общо количество разтвор. Количеството на разредения разтвор на VC (5.1.2) и добавеният ДМА, когато е използван, трябва да бъде такова, че съотношението между общия обем (µл) на тези разтвори и количеството (г) на храната във флакона да бъде възможно най-малко, но не повече от 5, и да бъде еднакво във всички флакони. Флаконите се затварят и работата продължава съгласно т. 5.4. 5.2. Валидиране на подготовката на стандартния разтвор по т. 5.1. 5.2.1. Приготвяне на втори стандарт VC (разтвор В). Процедурата по т. 5.1.1 и 5.1.2 се повтаря за получаване на втори разреден стандарт с концентрация приблизително равна на 0,02 мг VC/л или 0,02 мг VC/кг ДМА или вътрешен стандарт. Този разтвор се поставя в два флакона. Флаконите се запечатват, след което се процедира съгласно т. 5.4.2, 5.4.3 и 5.4.5. 5.2.2. Валидиране на разтвор А. Ако средната стойност от две хроматографски определяния с разтвор В (т. 5.2.1) не се различава с повече от 5 % от съответната точка от калибрационната крива, получена по т. 5.1.3, разтвор А е валидизиран. В случай, че средната стойност е по-голяма от 5 %, процедурата по т. 5.1 и 5.2 се повтаря. 5.3. Построяване на допълнителна крива. Забележка: а) кривата трябва да съдържа най-малко 7 точки; б) кривата трябва да бъде изчислена по тези точки по метода на най-малките квадрати (5.1.3); в) кривата трябва да бъде линейна, т. е. стандартното отклонение/отклонения на разликите между измерените отклици yi, разделени на ў за всички измерени отклици, не трябва да надвишава 0,07 (5.1.3). 5.3.1. Изпитваната проба трябва да бъде представителна за изследваната храна. Предварително храната трябва да бъде смляна или надробена на малки късчета, които да са добре хомогенизирани, преди вземане на пробата. 5.3.2. Процедура. Приготвят се две серии от поне 7 флакона (4.4). Във всеки флакон се поставят по най-малко 5 г от пробата храна по т. 5.3.1. Проверява се дали във всички флакони е поставено еднакво количество. Флаконите се затварят веднага. Към всеки флакон се прибавя за всеки грам от пробата храна по 1 мл дестилирана вода или деминерализирана вода с еднаква чистота или, ако е необходимо, подходящ разтворител. Във всеки флакон се добавя такова количество разреден стандарт на VC по т. 5.1.2, съдържащ вътрешния стандарт по т. 3.3, ако се сметне за нужно, че да се получи концентрация на VC, добавен във флаконите 0; 0,005; 0,010; 0,020; 0,030; 0,040 и 0,050 и т. н. мг/кг храна. Проверява се дали общото съдържание на ДМА или ДМА, съдържащ вътрешен стандарт по т. 3.3, е еднакво във всеки флакон. Качеството на разредения разтвор на VC по т. 5.1.2 и добавеният ДМА, когато е използван, трябва да бъде такова, че съотношението между общия обем (µл) на тези разтвори и количеството (г) на храната във флакона да бъде възможно най-малко, но не повече от 5, и да бъде еднакво във всички флакони. Флаконите се затварят и се продължава процедурата по начина, описан по т. 5.4. 5.4. Газ-хроматографско определяне. 5.4.1. Флаконите се разклащат така, че течността да не влиза в контакт със септума до получаване на възможно най-хомогенен разтвор или суспензия. 5.4.2. Затворените флакони се темперират на водна баня в продължение на два часа при 60° ± 1 °С. Ако е необходимо, флаконите се разклащат отново. 5.4.3. Взема се проба от свободното пространство на флакона. При работа с ръчен хед спейс е необходимо да се осигури предварително подгряване на газовата спринцовка до същата температура за гарантиране на повторимост на резултатите. Измерват се площите или височините на пиковете на VC и на вътрешния стандарт, ако е използван. 5.4.4. Построява се графика, като на ординатата се нанасят площите или височините на VC пикове или отношението между площта (височината) на VC пикове и площта (височината) на пиковете на вътрешния стандарт. По абсцисата се нанасят количествата прибавен VC (мг), отнесени към количествата на пробата от храната за всеки флакон (кг). Измерва се отрезът от абсцисата до точката на пресичане с графиката. Получената стойност представлява концентрацията на VC в пробата храна. 5.4.5. От колоната по т. 4.3 по подходящ начин се премахва излишъкът от ДМА колкото е възможно по-скоро след появата на пика му. 6. Изчисляване на резултатите. Крайната стойност на VC, преминал от материала или предмета във/върху изпитваната храна, изразена в мг/кг, е средната стойност от две определяния по т. 5.4 при условие, че критерият по т. 8 за повторимост е изпълнен. 7. Потвърждаване на количеството на VC. В случаите, когато определената по т. 6. стойност на VC, преминал от материала или предмета във/върху храната, надвишава максимално допустимото количество от 0,01 мг/кг, резултатът се потвърждава по един от следните начини: а) чрез използване на поне една друга колона със стационарна фаза, но с различна полярност; тази процедура трябва да продължи, докато се получи хроматограма и/или пикове; б) чрез използване на друг детектор, например микроелектролитичен детектор на проводимостта; в) чрез използване на мас-спектрометрия; в този случай, ако молекулните йони с максимуми (m/e) 62 и 64 са в съотношение 3:1, това може да бъде разгледано с голяма вероятност като доказателство за наличие на VC; в случай на съмнение трябва да бъде проверен целият мас-спектър. 8. Повторимост. Разликата между резултатите от две определяния по т. 5.4, направени паралелно или при бърза последователност на един и същи образец, от един и същи оператор, при едни и същи условия, не трябва да надвишава 0,003 мг VC/кг храна. Приложение № 9 към чл. 13, ал. 1, т. 3 Символ за разрешен контакт с храни Приложение № 10 към чл. 19, ал. 2 Изисквания за представяне на материали и предмети за изпитване 1. Материалите и предметите се представят за изпитване, както следва: а) големи съдове с вместимост над 5 л (контейнери, бидони и други подобни) —под формата на репрезентативна проба; б) съдове с вместимост под 5 л—в действителни размери; в) предметите, контактуващи с храните само от едната страна—в подходяща форма, като съд с определени размери; г) опаковъчните материали—под форма на лист, фолия или формована за целта пластина. 2. При липса на готов краен продукт се представя изходна суровина под формата на гранулат или пластинки с определени размери, дебелина и гладка повърхност, без шупли и деформации. 3. Количеството на представените проби за изпитване не може да бъде по-малко от: а) 10 броя с обща повърхност 0,25 м 2—за суровина под формата на пластинки; б) 2 броя образци по 0,25 м2—за лист, взети от различни места на ролката; в) 50 броя—за затварящи устройства (капачки, тапи, вентили и др.), уплътнители и други, взети от различни места на партидата; г) 15 броя—за дребни предмети (чинийки, чашки, лъжички, детайли и др.); д) 3 броя—за по-големи предмети, с вместимост до 5 л (бутилки, кани, тенджери, касетки, бидони и др.).