НАРЕДБА № 10 за условията и реда за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители

НАРЕДБА № 10 за условията и реда за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители (Обн. ДВ бр. 28/2004; изм. и доп. ДВ бр. 89/2006, бр. 48/2009, бр. 29/2011, бр. 3/2014) НАРЕДБА № 10 от 24 февруари 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене, предназначени за монтиране на извънпътна техника, и на допълнителните двигатели, монтирани върху превозни средства, предназначени за превоз на хора и стоки по пътищата. Чл. 2. (1) Наредбата се прилага за двигатели, предназначени да бъдат монтирани на устройства, които са предназначени или пригодени да се придвижват или да бъдат придвижвани по път или извън пътищата и отговарят на следните специфични изисквания: 1. с двигател с компресионно запалване, притежаващ ефективна мощност, по-голяма или равна на 19 kW, но непревишаваща 560 kW, работещ по-скоро с променлива скорост, отколкото с постоянна, или 2. с двигател с компресионно запалване, притежаващ ефективна мощност, по-голяма или равна на 19 kW, но непревишаваща 560 kW, работещ с постоянна скорост; тези граници се прилагат след 31 декември 2006 г., или 3. с бензинов двигател с искрово запалване, притежаващ ефективна мощност, непревишаваща 19 kW, или 4. с двигатели, конструирани за задвижване на мотриси (самоходни релсови транспортни превозни средства), конструирани специално за превоз на стоки и/или пътници, или 5. с двигатели, конструирани за задвижване на локомотиви, т.е. самоходни части от релсови съоръжения, създадени за преместване или задвижване на създадени за превоз на стоки, пътници или други съоръжения вагони, но които сами по себе си не са създадени, нито са предназначени за превоз на стоки, пътници (с изключение на машинистите) или други съоръжения; всеки спомагателен двигател и всеки двигател, предназначен да задвижи релсово оборудване, проектирано за извършване на работи по поддръжка или строителство, се класифицира по т. 1. (2) Наредбата се прилага за всеки допълнителен двигател с вътрешно горене с мощност над 560 kW, предназначен за кораби за вътрешно корабоплаване. (3) Наредбата не се прилага за двигатели, предназначени за задвижване на: 1. моторни превозни средства по смисъла на Наредба № 60 от 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 40 от 2009 г.); 2. моторни превозни средства по смисъла на Наредба №117 от 2005 г. за одобряване на типа на нови дву- и триколесни моторни превозни средства (ДВ, бр. 12 от 2005 г.); 3. моторни превозни средства по смисъла на Наредба № 30 от 2005 г. за одобрение на типа на нови колесни и верижни трактори, техните ремаркета и сменяема прикачна техника (обн., ДВ, бр. 11 от 2006 г.; изм., бр. 39 от 2006 г.). (4) Тази наредба не се прилага за: 1. кораби, с изключение на корабите, предназначени за вътрешното корабоплаване; 2. летателни апарати; 3. превозни средства за отдих и развлечение (моторни шейни, кросови мотоциклети, превозни средства с висока проходимост); 4. двигатели, предназначени за военните сили; 5. двигатели, използвани в машини, основно предназначени за пускане във вода и изваждане от вода на спасителни лодки; 6. двигатели, използвани в машини, предназначени главно за пускане и изваждане на кораби, пуснати във вода от брега. Глава втора ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ДВИГАТЕЛИ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ ЗА ИЗВЪНПЪТНА ТЕХНИКА Чл. 3. (1) За одобрението на всеки тип двигател по отношение на емисиите на замърсители производителят подава отделно заявление до министъра на земеделието и горите чрез Контролно-техническа инспекция (КТИ). (2) Производителят може да упълномощи писмено физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, да извършва действия по тази наредба. Чл. 4. (1) В заявлението по чл. 3 се посочват типът, търговското наименование, търговската марка на двигателя или фамилията двигатели и се прилагат: 1. препис от съдебно решение за регистрация на производителя или неговия упълномощен представител или еквивалентен документ съгласно националното законодателство на съответната държава; 2. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация; 3. техническа документация в два екземпляра във формат А4 или в папка с такъв формат; техническата документация включва попълнен формуляр “Списък с данни” по приложение № 1, подробни чертежи в подходящ мащаб и фотоснимки, ако има такива, показващи необходимите детайли; 4. протоколи, издадени от техническа служба за проведени изпитвания за съответствие с изискванията на приложение № 2, по методи за изпитване, взимане и анализ на проби съгласно приложения № 3, 3а и 4; 5. в случаите по чл. 24, ал. 3 копие от сертификата за сертифицирана система по качество съгласно БДС EN ISO 9001:2000; 6. документ за платена държавна такса по тарифата по чл. 9, ал. 15 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ). (2) Когато заявлението се подава от упълномощен представител, към заявлението се прилага оригинал или нотариално заверено копие от документа, с който е упълномощен от производителя. (3) Когато заявлението се подава за одобрение на типа на електронно управлявани двигатели, към заявлението се прилага: 1. техническа документация, която осигурява достъп до всеки елемент от конструкцията и технологията за контрол на емисиите и начините, по които допълнителната технология пряко или непряко контролира изходните параметри; 2. информация, която изцяло описва функционалните работни характеристики на мерките за контрол на NOx, използвайки документите по приложение № 1, допълнение 1, точка 2 и допълнение 3, точка 2. (4) Техническата документация по ал. 3, т. 1 съдържа техническото досие, включващо пълен преглед на технологията за контрол на емисиите. Представят се данни, че са били определени всички изходни параметри, позволени от матрица, получена от контролния обхват на входящите стойности на индивидуалните елементи. Тези данни се прилагат към техническата документация, както е посочено в приложение № 1. (5) Към заявлението по ал. 3 производителят в съответствие с чл. 8, ал. 3 прилага: 1. декларация, че всяка извънпътна техника, монтирана с електронно управляван двигател, ще бъде придружена от инструкции за употреба за осигуряване на правилно използване и поддръжка във връзка с изискванията за осигуряване на правилно функциониране на мерките за контрол на NOx; 2. когато е приложимо – информация за контрол на реагента, чрез осигуряването на индикатор или друго подходящо средство в съответствие с конструкцията на извънпътната техника, което да предоставя информация на оператора: а) за останалото количество реагент в резервоара, и със специален допълнителен сигнал – когато оставащият реагент е по-малко от 10 % от пълния капацитет на резервоара; б) когато резервоарът за реагент е празен или почти празен; в) когато реагентът в резервоара не отговаря на характеристиките, посочени и записани в приложение № 1, допълнение 1, точка 2.2.1.13 и допълнение 3, точка 2.2.1.13, съгласно инсталираните средства за оценка; г) когато дозирането на реагента се прекъсне в случаи, различни от работата на модула за електронно управление на двигателя (ECU) или на регулатора за дозиране в отговор на работните условия на двигателя, когато не е необходимо дозиране, ако тези работни условия се предоставят на изпълнителния директор на КТИ по време на процедурата за одобрение на типа. (6) Инструкцията по ал. 5, т. 1 трябва да бъде съставена по ясен и разбираем за неспециалисти начин, като се използват същите формулировки както в ръководството за експлоатация на извънпътната техника или двигателя, и съдържа: 1. подробни предупреждения, обясняващи възможността за неизпълнение на функция, предизвикани от неправилна работа, експлоатация или поддръжка на инсталирания двигател, придружени от съответните мерки за възстановяване на изправността; 2. подробни предупреждения за неправилно използване на техниката, водещи до възможни неизправности на двигателя, придружени от съответните мерки за възстановяване на изправността; 3. информация за правилното използване на реагента, придружена от инструкция за пълненето с реагент между нормалните интервали за поддръжка; 4. ясно предупреждение, че сертификатът за одобрение на типа, издаден за съответния тип двигател, е валиден само при условие че са спазени следните условия: а) двигателят се използва, експлоатира и поддържа в съответствие с предоставените инструкции; б) предприети са подходящи действия за извеждане от неправилна работа, експлоатация и поддръжка в съответствие с мерките за възстановяване на изправността от предупрежденията, посочени в т. 1 и 2; в) не е имало умишлена неправилна употреба, по-специално изключване или неподдържане на системата за рециркулация на отработили газове (EGR) или системата за дозиране на реагента. (7) Изискванията за съответствие на реагента по ал. 5, т. 2 с декларираните характеристики и свързаните с тях допустими емисии на NOx се спазват по избор на производителя чрез използване на един от следните начини: 1. пряко – например чрез използване на датчик за качеството на реагента; 2. непряко – например чрез използване на датчик за NOx в отработилите газове, за да се оцени ефективността на реагента; 3. по всеки друг начин, при условие че неговата ефикасност е най-малко равностойна на ефикасността при използване на начините, посочени в т. 1 или 2, и при спазване на основните изисквания от точка 5 на приложение № 2. (8) Кумулативните коефициенти на влошаване (КВ) се посочват за всеки замърсител в заявлението за одобрение на дадена фамилия двигатели с компресионно запалване, които не са оборудвани с устройство за последваща обработка. (9) Мултипликативните КВ се посочват за всеки замърсител в заявлението за одобрение на дадена фамилия двигатели с компресионно запалване, оборудвани с устройство за последваща обработка. (10) По искане на изпълнителния директор на КТИ производителят предоставя информация, подкрепяща установените стойности на КВ. По принцип тази информация съдържа резултатите от анализите на емисиите, графика за пробег, процедурите по поддръжка, както и при необходимост информация, подкрепяща техническите оценки относно технологичната еквивалентност. Чл. 5. (1) Преди подаването на заявлението за одобрение на типа заявителят осигурява извършването на изпитване на двигателя, като предоставя на техническата служба документацията по чл. 4, ал. 1, т. 3 и образец от типа двигател, отговарящ на тази документация. (2) Представителният образец на двигателя от фамилията се избира по следните критерии: 1. за първи критерий се приема максималното захранване с гориво за работен ход на двигателя при обявения режим на максимален въртящ момент; 2. когато два или повече двигателя не могат да бъдат определени по реда на т. 1, представителният образец трябва да бъде избран по втори критерий, който представлява максималното захранване с гориво за работен ход на двигателя при номиналния режим на работа; 3. когато изпълнителният директор на КТИ установи, че чрез изпитване на втори двигател е най-добрият начин да се определи най-високо ниво на емисии, той може да избере допълнителен двигател за извършване на изпитвания, като се позове на характеристики, които сочат, че избраният втори двигател е в състояние да покаже най-високото ниво на емисии от двигателите от тази фамилия; 4. ако двигателите от фамилията притежават други променливи параметри, за които може да се приеме, че са в състояние да повлияят на емисиите от отработени газове, те се определят и се вземат под внимание при избора на представителния образец на двигателя. (3) Когато упълномощеният орган установи, че най-неблагоприятният случай на емисии за фамилията двигатели може да бъде определен чрез изпитване на втори двигател, той определя допълнителен базов двигател за изпитване, притежаващ характеристики, които предполагат най-високо съдържание на емисии замърсители. (4) Когато представеният за изпитване базов двигател не е достатъчно представителен за фамилията двигатели, описана в техническата документация, упълномощеният орган определя алтернативен, а в случаите на ал. 3 и допълнителен базов двигател. (5) Когато заявеният за одобрение на типа двигател изпълнява функциите си или притежава определени характеристики само във връзка с други части на извънпътната техника и по тази причина съответствието с едно или няколко от изискванията може да бъде установено само когато двигателят работи заедно с другите части на машината, независимо дали е реално или симулирано, обхватът на одобрението на типа трябва да бъде ограничен с тези условия, които са отразени и в протокола от изпитването. (6) При извършване на изпитване на електронно управлявани двигатели в допълнение към изискването по ал. 1 заявителят предоставя на техническата служба и допълнителен материал, включващ всички променени параметри от допълнителна технология за контрол на емисиите и граничните условия, при които функционира технологията, и по-специално: 1. описание на управляващата логика и на стратегиите за определяне на времевите интервали и точките на превключване по време на всички режими на работа за горивната и другите основни системи, в резултат на които се постига ефективен контрол на емисиите (като например рециркулация на отработили газове (EGR) или дозиране на реагента); 2. обосновка за използването на всяка допълнителна технология за контрол на емисиите в двигателя, съпроводена от материал и изпитвателни данни, демонстриращи ефекта върху емисиите на отработени газове; тази обосновка може да бъде изготвена въз основа на изпитвателни данни, мотивиран технически анализ или комбинация от двете; 3. подробно описание на алгоритмите или датчиците (при необходимост), използвани за определяне, анализ или диагностика на неправилната работа на системата за контрол на NOx; 4. допустимото отклонение, използвано, за да се спазят изискванията, посочени в чл. 4, ал. 7, независимо от използваните средства. (7) Допълнителният материал по ал. 6 се разглежда като строго поверителен и не се прилага към заявлението по чл. 3, ал. 1. (8) По искане на изпълнителния директор на КТИ техническата служба предоставя материала по ал. 6, като КТИ го третира като поверителен. Чл. 6. (1) Преди одобрението на типа на двигател с вътрешно горене за извънпътна техника упълномощеният орган предприема мерки за извършване на оценка на условията на производство за осигуряване на ефективен контрол за съответствието на производството съобразно изискванията на раздел Г от глава пета. (2) Изпълнителният директор на КТИ предприема действия за проверка дали мерките от ал. 1 продължават да бъдат ефикасни и че всеки произведен двигател с нанесен номер за одобрение на типа по тази наредба съответства на данните, посочени в сертификата за одобрение на типа на двигател или фамилия двигатели, включително неговите приложения. (3) Действията по ал. 1 или 2 при необходимост могат да бъдат предприети и в сътрудничество с орган за одобрение на типа на друга държава—членка на Европейския съюз. Чл. 7. (1) Упълномощеният орган проверява съответствието на данните, посочени в техническата документация, и съответствието на протоколите от проведените изпитвания, отнасящи се до типа на двигателя, с изискванията на приложение № 2. (2) В срок до един месец от датата на подаване на заявлението по чл. 3, по предложение на упълномощения орган, министърът на земеделието и горите се произнася по заявлението за издаване на сертификат за одобрение на типа на двигател/фамилията двигатели. (3) Когато се установят недостатъци или непълноти в документите по чл. 4, упълномощеният орган уведомява писмено заявителя със съответни указания за отстраняването им. Срокът по ал. 2 спира да тече до отстраняване на недостатъците или непълнотите в документите. Чл. 8. (1) Изпълнителният директор на КТИ издава сертификат за одобрение на типа на двигателя или фамилията двигатели по отношение на емисиите на замърсители, когато: 1. типът съответства на данните, представени в техническата документация; 2. типът отговаря на техническите изисквания по приложение № 2; 3. производителят е в състояние да осигури ефективен контрол за съответствието на производството с одобрения тип в съответствие с изискванията на раздел Г от глава пета. (2) Сертификатът за одобрение на типа се издава по образец съгласно приложение № 5 и се номерира по реда на приложение № 6 част I. Към сертификата се прилагат информацията по чл. 4, ал. 1, т. 3, протоколът от проведеното изпитване и при необходимост доказателство за еквивалентност на използваната система за изпитване, взимане и анализ на проби с една от базовите системи. (3) В сертификата за одобрение на типа се посочват всички ограничения за използването на двигателя и изисквания за неговото монтиране при наличие на обстоятелствата по чл. 5, ал. 5. (4) Сертификатът за одобрение на типа с приложенията към него се предава на производителя. Чл. 9. (1) Министърът на земеделието и горите отказва издаването на сертификат за одобрение на типа на двигател/фамилия двигатели, когато не са изпълнени изискванията по чл. 8, ал. 1. (2) Отказът по ал. 1 се мотивира и може да бъде обжалван пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство. Чл. 10. (1) За всеки одобрен тип на двигател или фамилия двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители упълномощеният орган съставя техническо досие. (2) Упълномощеният орган отразява съдържанието на техническото досие в списъка на съдържанието на техническото досие, като отразява номерата на страниците от приложените документи. (3) Упълномощеният орган води регистър на издадените сертификати за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители. Чл. 10а. (1) Сертификатите на Европейската общност (ЕО сертификат) за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители, издадени от компетентните органи на държави—членки на Европейския съюз, и номерирани съгласно приложение № 6, част II, запазват действието си на територията на Република България. (2) Признават се като еквивалентни изброените в приложение №10 одобрения на типа, както и съответните маркировки за одобрение. Глава трета ИЗМЕНЕНИЕ НА ОДОБРЕН ТИП Чл. 11. (1) Притежателят на сертификат за одобрение на типа на двигател с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители е длъжен в 14-дневен срок да уведоми упълномощения орган за всяка промяна, свързана с данните в техническото досие. (2) В 14-дневен срок от уведомлението по ал. 1 упълномощеният орган уведомява притежателя на сертификата: 1. дали промените изискват изменение на одобрения тип, като посочва срок за подаване на заявление за изменение на одобрения тип; 2. за необходимите изпитвания и проверки. Чл. 12. Извършените промени от притежателя на сертификата за одобрение на типа налагат изменение на одобрения тип в случаите, когато: 1. има промяна на данните, съдържащи се в сертификата за одобрение на типа, с изключение на неговите приложения; 2. изискванията на тази наредба са били променени след датата на издаване на сертификата за одобрение на типа; 3. са необходими нови изпитвания или проверки. Чл. 13. (1) Притежателят на сертификата за одобрение на типа подава до министъра на земеделието и горите чрез упълномощения орган заявление за изменение на одобрения тип, придружено със: 1. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация; 2. описание на извършените промени в техническото досие; 3. протоколи от изпитване по методи, взимане и анализ на проби съгласно приложения № 3, издадени от техническата служба, извършила изпитванията и проверките, когато такива се изискват по чл. 11, ал. 2, т. 2; 4. в случаите по чл. 24, ал. 3, информация за промени в сертифицираната система по качество съгласно БДС EN ISO 9001:2000; 5. документ за платена държавна такса по тарифата по чл. 9, ал. 15 ЗРКЗГТ. (2) Когато заявлението се подава от упълномощен представител, към заявлението се прилага оригинал или нотариално заверено копие от документа, с който е упълномощен от производителя. Чл. 14. (1) Преди подаването на заявление за изменение на одобрения тип заявителят осигурява извършването на изпитване на двигателя съгласно чл. 11, ал. 2, т. 2, като предоставя на техническата служба информацията по чл. 13, ал. 1, т. 2 и образец от типа двигател съответстващ на данните за извършените промени в техническото досие. (2) Преди подаването на заявлението за изменение на одобрения тип на фамилия двигатели заявителят осигурява извършване на изпитването, като предоставя за изпитване базов двигател съгласно ал. 1. Изборът на базов двигател се извършва съгласно чл. 5, ал. 2. (3) Когато заявеният за одобрение на типа двигател изпълнява функциите си или притежава определени характеристики само във връзка с други части на извънпътната техника и по тази причина съответствието с едно или няколко от изискванията може да бъде установено само когато двигателят работи заедно с другите части на машината, независимо дали е реално или симулирано, обхватът на одобрението на типа трябва да бъде ограничен с тези условия, които са отразени и в протокола от изпитването. Чл. 15. Упълномощеният орган преценява информацията по чл. 13, ал. 1, т. 4 и при необходимост извършва оценка на способността на производителя да осигурява ефективен контрол за съответствието на производството съобразно изискванията на раздел Г от глава пета. Чл. 16. (1) Упълномощеният орган проверява съответствието на данните, посочени в описанието на извършените промени в техническото досие и протоколите от проведените изпитвания и проверки, с техническите изисквания на приложение № 2. (2) В срок до един месец от датата на подаване на заявлението по чл. 13, по предложение на упълномощения орган, министърът на земеделието и горите се произнася по искането за издаване на сертификат за изменение на одобрения тип. (3) Когато се установят недостатъци или непълноти в документите по чл. 13, упълномощеният орган уведомява писмено заявителя със съответни указания. Срокът по предходната алинея спира да тече до отстраняване на недостатъците или непълнотите в документите. Чл. 17. (1) Министърът на земеделието и горите издава сертификат за изменение на одобрения тип двигател или фамилия двигатели, когато: 1. типът съответства на данните в техническата документация с оглед на извършените промени; 2. типът отговаря на техническите изисквания по приложение № 2; 3. производителят е в състояние да осигури ефективен контрол за съответствието на производството с одобрения тип в съответствие с изискванията на раздел Г от глава пета. (2) Сертификатът за изменение на одобрения тип се издава по образец съгласно приложение № 5 и се номерира по реда на приложение № 6 част I, като изменението на одобрения тип се отразява в секция № 5 от номера на сертификата чрез съответния последователен номер. Към сертификата се прилага актуализираната информация по чл. 4, ал. 1, т. 3, протоколът от проведеното изпитване и при необходимост доказателство за еквивалентност на използваната система за изпитване, взимане и анализ на проби с една от базовите системи. Чл. 18. (1) Министърът на земеделието и горите отказва да издаде сертификат за изменение на одобрения тип, когато не са изпълнени изискванията по чл. 17, ал. 1. (2) Отказът по ал. 1 се мотивира и може да бъде обжалван пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство. Чл. 19. За промените, които не изискват изменение на одобрения тип, и промените, за които е издаден сертификат за изменение на одобрения тип, упълномощеният орган издава актуализирани страници на техническото досие, на които се отбелязват промените и датата на актуализацията, както и актуализиран списък на съдържанието на техническото досие. Глава четвърта УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ С ОДОБРЕН ТИП Чл. 20. (1) Производителят удостоверява съответствието на всеки двигател с одобрения тип, като поставя на двигателя маркировка, съдържаща следната информация: 1. търговска марка или търговско име на производителя на двигателя; 2. тип на двигателя или фамилията двигатели, както и уникалния идентификационен номер на двигателя; 3. номера на одобрение на типа съгласно приложение № 6. (2) Маркировката по ал. 1 трябва да бъде трайна, ясно четлива и незаличима през целия период на експлоатация на двигателя. Ако се използват етикети или табелки, те трябва да бъдат закрепени по такъв начин, че закрепването им да бъде трайно и да не могат да бъдат отстранени без повреждане или разрушаване. 3. ограденият със скоби номер на етапа на емисиите с римски цифри, който е ясно видим и разположен в близост до номера на одобрението на типа; 4. оградените със скоби букви SV, които указват производител на малки серии двигатели, които са ясно видими и разположени в близост до номера на одобрението на типа на всеки двигател, пуснат на пазара съгласно дерогацията за малки серии, посочена в чл. 54. Чл. 21. (1) Маркировката се закрепва здраво към част на двигателя, която е необходима за неговата нормална експлоатация и която обикновено не се нуждае от подмяна през време на периода на експлоатация на двигателя. (2) Маркировката трябва да е разположена така, че да е добре видима за обикновения наблюдател, след като двигателят е бил комплектован с всички системи, необходими за неговата работа. (3) На всеки двигател се поставя допълнителна преместваема маркировка от траен материал, която трябва да съдържа всички данни по чл. 20, ал. 1, като бъде разположена така, че данните да са добре видими и маркировката да е лесно достижима, когато двигателят е монтиран към техниката. (4) Точното разположение на маркировката на двигателя се определя в част I на сертификата за одобрение на типа. Чл. 22. Начинът на съставяне на идентификационните номера трябва да бъде такъв, че да позволява точно определяне на производствената серия и номер. Чл. 23. Двигателите следва да носят маркировката по чл. 20, ал. 1 преди напускане на производствената линия. Глава пета ОСИГУРЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ С ОДОБРЕН ТИП Раздел I Оценка на условията на производство Чл. 24. (1) Преди издаване на сертификата за одобрение на типа и преди всяко изменение на одобрения тип упълномощеният орган извършва оценка на способността на производителя да осигури ефективен контрол за съответствието на производството с одобрения тип. (2) Производителят е длъжен да осигури условия и процедури за ефективен контрол за съответствие на производството с одобрения тип, като трябва да: 1. осигури наличието и прилагането на процедури за ефективен контрол на качеството на продукцията; 2. има достъп до оборудване, необходимо за проверка на съответствието на продукцията с одобрения тип; 3. осигури изготвянето на протоколи за данните от резултатите от изпитването и наличието на приложените към тях документи, като ги съхранява за период, съгласуван с упълномощения орган, и ги предоставя при поискване на упълномощения орган; 4. анализира резултатите от всяко изпитване с цел потвърждаване стабилността на характеристиките на продукта, определяйки допустимите отклонения на произведената продукция; 5. осигурява извършването на допълнително взимане на образци, изпитване или проверка винаги когато взетите преди това образци показват несъответствие след извършване на изпитвания и проверки и осигурява предприемането на необходимите действия за възстановяване на съответствието на продукцията с одобрения тип. (3) При първоначална оценка на условията и процедурите по ал. 2 упълномощеният орган признава съответстващо сертифициране на производителя по стандарт БДС EN ISO 9001:2000 с обхват, покриващ мястото на производството и двигателите, които са предмет на одобрение на типа. (4) Производителят осигурява информацията, свързана със сертифицирането по ал. 3, и е длъжен да уведомява упълномощения орган за всички промени по отношение на валидността или обхвата на сертификацията. Чл. 25. (1) Производителят е длъжен: 1. да следи за съществуването на процедури за ефикасен контрол на качеството на продукцията; 2. да осигури достъп до оборудването, необходимо за извършване на контрол на съответствието на всеки одобрен тип; 3. да следи за вписването на данните от резултатите от изпитванията и за съхраняването на приложените документи, които трябва да бъдат на разположение за период, който се определя от изпълнителния директор на КТИ; 4. да анализира резултатите от всеки тип изпитване с цел контролиране и осигуряване на постоянство в характеристиките на двигателя, като взема предвид допустимите отклонения при индустриалния тип производство; 5. да се увери, че всяко пробовземане от двигатели или компоненти, които показват несъответствие спрямо съответния тип изпитване, да бъде последвано от ново пробовземане и от провеждане на ново изпитване; да вземе всички необходими мерки за възстановяване на съответствието на производството. Чл. 26. Производителят трябва да вземе технически мерки, които осигуряват ефективното ограничаване на емисиите в съответствие с изискванията на приложение № 2, през целия експлоатационен период на двигателя при нормални условия на използването му. Счита се, че това изискване е изпълнено при съответствие на емисиите с изискванията по т. 2.2 и 2.3 от приложение № 2 и в случаите по чл. 32. Чл. 27. (1) При използване на каталитичен преобразувател и/или уловител на частици производителят трябва да докаже чрез изпитвания на дълготрайност, проведени от него в съответствие с добрата инженерна практика, придружени от необходимите протоколи, че тези устройства за допълнителна обработка се очаква да функционират надлежно през целия период на експлоатация на двигателя. Протоколите трябва да бъдат изготвени в съответствие с изискванията на чл. 24, ал. 2, т. 3. (2) Производителят предоставя на клиентите гаранция за работата на устройствата за допълнителна обработка на емисиите. (3) Допустима е периодична подмяна на устройствата за допълнителна обработка на емисиите след определен период на работа на двигателя. (4) Всякакви регулировки, ремонти, разглобявания, почиствания или подмяна на компоненти или системи на двигателя, извършвани през определен период от време, с цел да се предотврати неправилното функциониране на двигателя по отношение на устройствата за допълнителна обработка трябва да са в обем, който е технологично необходим за осигуряване на нормалното функциониране на системата за управление на емисиите. (5) В експлоатационното ръководство трябва да се включат съответните изисквания за периодично техническо обслужване, покрити от предоставената по ал. 2 гаранция и одобрени от упълномощения орган преди предоставянето на одобрение на типа. (6) Извлечение от експлоатационното ръководство по отношение на обслужването или подмяната на устройствата за допълнителна обработка на емисиите и условията на гаранцията се прилагат към списъка с данни съгласно приложение № 1. Раздел II Осигуряване на съответствието на продукцията с одобрения тип Чл. 28. Производителят осигурява съответствието на всеки произведен двигател с вътрешно горене за извънпътна техника с одобрения тип и с техническите изисквания по приложение № 2. Чл. 29. Упълномощеният орган взима необходимите мерки, за да удостовери, че изискванията по чл. 24 продължават да бъдат изпълнявани и че всеки произведен двигател, носещ номер за одобрение на типа, продължава да съответства на описанието, дадено в сертификата и неговите приложения за одобрения тип двигател или фамилия двигатели. Чл. 30. (1) Упълномощеният орган може по всяко време да извършва проверка на методите за проверка на съответствието с одобрения тип, като следи непрекъснатата ефективност на процедурите, посочени в чл. 24, ал. 2. (2) Одитите, извършени от акредитираните органи по сертификация на системи за управление на качеството, се приемат за удовлетворяващи изискванията по ал. 1. Чл. 31. (1) Производителят е длъжен да осигури възможност на упълномощения орган да извършва проверки и изпитване на всеки двигател, на който е поставен номер на одобрението на типа за извършване на контрол на съответствието на двигателя с одобрения тип. (2) Производителят е длъжен да предоставя на упълномощения орган по всяко време възможност да проверява методите за контрол на съответствието, приложими към всяка произвеждана единица. (3) Производителят е длъжен да предоставя при всяка проверка на упълномощения орган записите от контрола на качеството. Чл. 32. (1) В случаите, когато нивото на качеството, установено при проверка, е незадоволително или има необходимост от проверка на съответствието с данните, представени от производителя за съответствието на двигателя с изискванията по т. 2 на приложение № 2, упълномощеният орган установява стойностите на емисиите от въглероден оксид, въглеводороди, азотни оксиди и частици от двигател, взет от серийното производство и подложен на изпитване съгласно приложение № 3. Тези стойности не трябва да превишават стойностите, посочени в т. 2.3 във връзка с изискванията по т. 2.2 на приложение № 2. (2) Ако двигателят не отговаря на изискванията по ал. 1, производителят може да поиска да бъдат измерени емисиите на извадка от двигатели със същите характеристики, взети от серийното производство, и включваща двигателя, на който първоначално е било извършено измерването и е установено несъответствието. (3) Производителят съгласува с техническата служба броя на двигателите от извадката. Двигателите, различни от този, на който е било извършено първоначалното измерване, трябва да се подложат на изпитване. (4) Стойностите на емисиите на всеки замърсител се определят като средно аритметично от резултатите, получени за извадката. В зависимост от обема на извадката се прилага корекция на средните стойности съгласно т. 3 на приложение № 2. Продукцията се счита, че отговаря на изискванията по т. 2.3 във връзка с изискванията по т. 2.2 на приложение № 2, когато коригираните средноаритметични стойности са по-ниски от допустимите. Чл. 33. При проверка на съответствието на продукцията с одобрения тип упълномощеният орган или техническата служба провеждат изпитване на двигатели, които са разработени в съответствие с изискванията на производителя. Чл. 34. (1) Проверките на съответствието на продукцията с одобрения тип и условията на производството по чл. 30—33 се извършват не по-малко от един път годишно. (2) Когато е установено несъответствие на емисиите с допустимите стойности, упълномощеният орган предписва необходимите мерки за осигуряване възстановяването на съответствието на продукцията с одобрения тип, като дава едномесечен срок за изпълнението им. Чл. 35. (1) При поискване от упълномощения орган производителят е длъжен да представи списък, съдържащ идентификационните номера на всички типове двигатели или фамилии двигатели, произведени в съответствие с изискванията на тази наредба: 1. в срок до 45 дни след края на всяка календарна година; 2. в десетдневен срок след датата на всяка промяна на изискванията на наредбата по отношение на одобрения тип двигател или фамилия двигатели; 3. след всяка друга дата, определена от упълномощения орган. (2) Списъкът трябва да обхваща периода от датата на последния изпратен списък или от датата, от която са влезли в сила изменените изисквания на тази наредба по отношение на одобрения тип двигател или фамилия двигатели. (3) Когато идентификационните номера на двигателите не съдържат ясно указание за конкретния тип двигател или фамилия двигатели, на които се поставят, за всеки идентификационен номер се посочват съответният тип или фамилия двигатели и номерът на одобрението на типа. (4) Когато производителят е спрял производството на одобрен тип двигател или фамилия двигатели, списъкът трябва да съдържа подробна информация за номерата и типовете двигатели според изискванията на ал. 3. (5) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 производителят трябва да съхранява списъците за срок не по-малък от 20 години. Чл. 36. Производителят е длъжен да изпраща на упълномощения орган не по-късно от 45 дни след края на всяка календарна година декларация, посочваща типовете и фамилиите двигатели заедно с техните идентификационни номера, които той има намерение да произвежда. Чл. 37. (1) Производителят или неговият представител при поискване от упълномощения орган е длъжен незабавно да предоставя информация относно лицата, на които двигателите са били продадени, както и идентификационните номера на тези двигатели, съобщени като произведени по реда на чл. 35. (2) В случаите, когато двигателите са продадени на производител на извънпътна техника, не се изисква допълнителна информация. Чл. 38. (1) В случаите, когато сертификатът за одобрение на типа съдържа ограничения относно използването на двигателя във връзка с чл. 5, ал. 5 и чл. 14, ал. 3, производителят предоставя с всеки произведен двигател подробна информация относно тези ограничения и начина на вграждането му. (2) В случаите, когато серия от даден тип двигател се доставя на един и същи производител на извънпътна техника, е достатъчно информацията по ал. 1 да бъде предоставена в 1 екземпляр не по-късно от датата на доставка на първия двигател, придружена от списък с идентификационните номера на двигателите, включени в доставката. (3) При всички случаи, когато двигателят се вгражда в мобилна техника, трябва да са изпълнени следните изисквания: 1. разреждането в смукателния колектор не трябва да превишава установеното за одобрения двигател и посочено в допълнения № 1 и 2 към списъка с данни; 2. противоналягането в изпускателния колектор не трябва да превишава установеното за одобрения двигател и посочено в допълнения № 1 и 2 към списъка с данни. Чл. 39. В случаите, когато произведен двигател с вътрешно горене за извънпътна техника не отговаря на изискванията по този раздел, упълномощеният орган предлага на министъра на земеделието и горите да отнеме сертификата за одобрение на типа. Раздел III Несъответствие с одобрен тип. Отнемане на сертификата за одобрение на типа Чл. 40. Двигател с вътрешно горене за извънпътна техника, придружаван от сертификат за съответствие или носещ маркировка за одобрение, не съответства на одобрения тип или фамилия, когато са установени отклонения от данните, съдържащи се в сертификата за одобрение на типа и/или в техническото досие, и тези отклонения не са били одобрени по реда на глава трета. Чл. 41. (1) Когато двигател с вътрешно горене за извънпътна техника, придружаван от сертификат за съответствие или носещ маркировка за одобрение на типа, не съответства на одобрения тип, упълномощеният орган извършва проверка на производството и разпорежда предприемането на мерки за привеждане на производството в съответствие с одобрения тип. (2) Когато съответствието с одобрения тип не бъде възстановено, упълномощеният орган предлага на министъра на земеделието и горите да отнеме сертификата за одобрение на типа. Чл. 42. (1) По предложение на упълномощения орган министърът на земеделието и горите отнема сертификата за одобрение на типа на двигателя с мотивирана заповед, когато: 1. съответствието на продукцията с одобрения тип е невъзстановимо или производителят не е осигурил извършването на изпитвания за проверка на съответствието на продукцията с одобрения тип; 2. притежателят на сертификата за одобрение на типа не е подал заявление за изменение на одобрения тип в посочения срок; 3. производството на двигателите се извършва, без да се осигурява съответствие с одобрения тип. (2) Заповедта по ал. 1 може да бъде обжалвана пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на заповедта. Глава шеста КОНТРОЛ НА ПАЗАРА Чл. 43. (1) Контролно-техническата инспекция (КТИ) извършва контрол за: 1. наличие на маркировка за одобрение на типа съгласно тази наредба, нанесена на всеки двигател от съответния тип съгласно чл. 20—23; 2. наличие на сертификат за одобрение на типа; 3. наличие за инструкция за употреба съгласно изискването на чл. 4, ал. 5, т. 1. (2) Контролът по ал. 1 се извършва от служителите на КТИ, които имат следните правомощия: 1. да влизат и извършват контрол на място в производствените помещения, складове, търговски и изложбени площи; 2. при необходимост да изискват за проверка от притежателя сертификата за одобрение на типа и приложенията към него; 3. да съставят актове при констатирани нарушения по ЗРКЗГТ. (3) При извършване на контрола по ал. 1 служителите на КТИ са длъжни да се легитимират със служебна карта и да пазят в тайна фактите и обстоятелствата, които представляват производствена или търговска тайна. Чл. 44. Лицата, които пускат на пазара двигатели с вътрешно горене, предназначени за или инсталирани в извънпътна техника, са длъжни: 1. да оказват съдействие на служителите на КТИ при осъществяване на контрола; 2. да осигуряват на служителите на КТИ пълен достъп до местата, където се осъществява производството, съхранението и разпространението на двигатели. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “сертификат за одобрение на типа” е сертификат за одобрение на типа двигател с вътрешно горене или фамилия двигатели, който удостоверява, че те отговарят на съответните технически изисквания на тази наредба относно нивата на емисиите от газообразни замърсяващи вещества и частици на двигателя (двигателите); 2. “тип двигател” са двигатели, които не се различават по съществените си характеристики, посочени в допълнение № 1 към списъка с данни; 3. “фамилия двигатели” е група от двигатели, установена от производителя, които на базата на конструкцията им се очаква да имат подобни характеристики на емисиите и които съответстват на изискванията по т. 4 от приложение № 2; 4. “базов двигател” е двигател от една фамилия двигатели, избран в съответствие с изискванията на чл. 5, ал. 2—4; 5. “мощност на двигателя” е полезната (ефективната) мощност, определена в т. 14; 6. “дата на производство на двигателя” е тази дата, на която е извършен крайният контрол на двигателя след излизането му от производствената линия; на този етап двигателят е годен за доставяне или складиране; 7. “пускане на пазара” е предоставяне на двигател, типът на който е одобрен по реда на тази наредба, безплатно или срещу заплащане за първи път, при което той преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение и/или използване; 8. “производител” е лице или организация, която е отговорна спрямо упълномощения орган по отношение на всички аспекти от процеса на одобрение на типа и осигуряването на съответствието на продукцията с одобрения тип; не е необходимо лицето или организацията да бъде пряко свързано с всички етапи на производството на двигателя; 9. “упълномощен орган” е изпълнителният директор на ЦИЗГТРЧ—Пловдив; същият е отговорен за всички аспекти за одобрението на типа на двигател или фамилия двигатели, за предложение за издаване или отнемане на сертификати и за проверка на съответствието на условията на производство; 10. “техническа служба” е изпитвателна лаборатория, акредитирана от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” или от ВЕСТНИК СТР . 95 национален орган по акредитация на държава, с която Република България има влязло в сила споразумение за взаимно признаване в съответствие с изискванията на БДС EN ISO/IEC 17025:2001 за извършване на изпитвания по приложение № 3; при наличие на акредитация по БДС EN ISO/IEC 17025:2001 упълномощеният орган може да изпълнява и функциите на техническа служба; 11. “двигател с компресионно запалване” е двигател, който работи на принципа на компресионното запалване (например дизелов двигател); 12. “газообразни замърсяващи вещества” са въглероден оксид, въглеводороди (изразени с отношението С1:Н1,85 ) и азотни оксиди, последните изразени като еквивалент на азотните диоксиди (NO2); 13. “замърсяващи частици” са материалите, които се отделят върху специфична филтърна среда след разреждане на отработилите газове от двигател с компресионно запалване с филтриран чист въздух, така че температурата да не надвишава 325 К (52° С); 14. “полезна (ефективна) мощност” е мощността в киловати (kW), установена посредством изпитателен стенд, свързан с края на коляновия вал или еквивалентния му детайл, и измерена съгласно ЕЕС-метода за измерване на мощността на двигатели с вътрешно горене за пътни превозни средства съгласно Наредба № 103 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя, с изключение на мощността на охлаждащия вентилатор на двигателя и при условия на изпитване и базово гориво, посочени в тази наредба; 15. “номинална честота на въртене” е ограничената от регулатора на честотата на въртене най-голяма честота на въртене при пълно натоварване на двигателя съгласно характеристиката, дадена от производителя; 16. “частично натоварване” е частта от максималния въртящ момент при дадена честота на въртене; 17. “честота на въртене при максимален въртящ момент” е честотата на въртене на двигателя, при която по данни на производителя се постига максимален въртящ момент; 18. “междинна честота на въртене” е честотата на въртене на двигателя, която удовлетворява едно от следните условия: а) при двигатели, които са предназначени за експлоатация в целия честотен диапазон по кривата на пълно натоварване на въртящия момент, междинна честота на въртене трябва да е обявената честотата на въртене при максимален въртящ момент, когато тя се намира в границите между 60 % и 75 % от номиналната честота на въртене; б) ако обявената честота на въртене при максимален въртящ момент е по-малка от 60% от номиналната честота на въртене, то междинната честота на въртене трябва да бъде 60% от номиналната честота на въртене; СТР . 96 в) ако обявената честота на въртене при максимален въртящ момент е по-голяма от 75% от номиналната честота на въртене, то междинната честота на въртене трябва да бъде 75% от номиналната честота на въртене; 19. “списък с данни” е документът, посочен в приложение № 1 и предписващ информацията, която трябва да се представи от подателя на заявление за одобрение на типа; 20. “техническа документация” е папката или досието с данни, чертежи, фотографии и др., чието прилагане се предписва от списъка с данни и които се предоставят от заявителя на техническата служба или упълномощения орган; 21. “техническо досие” е съвкупността от техническата документация и всякакви протоколи или други документи, които техническата служба или упълномощеният орган са приложили към техническата документация при изпълнение на функциите си; 22. “списък на съдържанието на техническото досие” е документ, в който е посочено съдържанието на техническото досие, подходящо номерирано или означено по друг начин, за да се идентифицират ясно всички страници. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 9, ал. 9 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. § 3. Тази наредба влиза в сила от деня на обнародването ѝ в “Държавен вестник”, с изключение на глава шеста, която влиза в сила от 1 януари 2005 г. За министър: Б. Боев Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1, т. 3 Списък с данни № ... за одобрение на типа на двигател с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители Базов двигател / тип двигател* 0. Общи данни 0.1. Модел (име/фирма на производителя): ............. 0.2. Тип и търговско описание на базовия двигател или на фамилията двигатели*: .......................................... 0.3. Кодиране на типа от производителя, както е отбелязан на двигателя(ите)*: 0.4. Вид на извънпътните машини, задвижвани от двигателя: ................................................................................ 0.5. Име и адрес на производителя: ........................... Име и адрес на упълномощеното от производителя лице (ако има): ....................................................................... 0.6. Място, начин на съставяне и начин на закрепване на идентификационния номер на двигателя: ........... 0.7. Място и начин на закрепване на маркировката за одобрение на типа: ........................................................... 0.8. Адрес(и) на завода производител (заводите производители) Допълнения към списъка с данни: 1.1. Основни характеристики на базовия двигател(и) (виж допълнение № 1) 1.2. Основни характеристики на фамилията двигатели (виж допълнение № 2) ВЕСТНИК БРОЙ 28 1.3. Основни характеристики на типовете двигатели във фамилията (виж допълнение № 3) 2. Характеристики на свързаните с двигателя части на подвижните машини (ако е приложимо) 3. Фотографии на базовия двигател 4. Списък на следващи приложения, ако има. Дата, техническо досие * Неподходящото се зачертава. Допълнение № 1 Основни характеристики на двигателя/базовия двигател1 1. Описание на двигателя 1.1. Производител: .......................................................... 1.2. Производствен /код на двигателя: ...................... 1.3. Тактност: четиритактов/двутактов2 ................... 1.4. Диаметър на цилиндъра: ................................ mm 1.5. Ход на буталото: ............................................... mm 1.6. Брой и разположение на цилиндрите: ............... 1.7. Ходов обем: ........................................................cm3 1.8. Номинална честота на въртене: .......................... 1.9. Честота на въртене при максимален въртящ момент:..................................................................................... 1.10. Степен на сгъстяване3: ......................................... 1.11. Горивен процес: ..................................................... 1.12. Чертеж(и) на горивната камера и челото на буталото: .................................................................................. 1.13. Минимално напречно сечение на всмукателните и изпускателните трактове: ...................................... 1.14. Охладителна система 1.14.1. Течностно охлаждане 1.14.1.1 Вид на охлаждащата течност: ...................... 1.14.1.2. Циркулационна помпа(и): да / не2 1.14.1.3. Характеристики или модел(и) и тип(ове) (ако е приложимо): ............................................................... 1.14.1.4. Предавателно отношение (ако е приложимо): ............................................................................................ 1.14.2. Въздушно охлаждане 1.14.2.1. Вентилатор: да / не2 1.14.2.2. Характеристики или модел(и) и тип(ове) (ако е приложимо): 1.14.2.3. Предавателно отношение (ако е приложимо): ............................................................................................ 1.15. Допустима температура от производителя 1.15.1. Течностно охлаждане: максимална температура на изхода: .....................................................................К 1.15.2. Въздушно охлаждане: контролна точка: ..... Максимална температура в контролната точка: .... К 1.15.3. Максимална температура на въздуха за свръхпълнене на изхода на междинния охладител (ако е приложимо): .................................................................................. 1.15.4. Максимална температура на отработилите газове в областта на присъединяване на външния фланец на изпускателния(те) колектор(и) и изпускателната(ите) тръба(и): .................................................................К 1.15.5. Температура на смазващото средство: минимум ....................................................................................К максимум .......................................................................К 1.16. Компресор за свръхпълнене: да/не2 1.16.1. Марка: ................................................................... 1.16.2. Тип: ........................................................................ 1.16.3. Описание на системата (примерно максимално налягане при свръхпълнене, байпасна система, ако е приложимо): 1.16.4. Междинен охладител: да/не2 1.17. Всмукателна система: максимално допустимо разреждане при всмукване при номинална честота на въртене и при 100 % натоварване .............................. kPa 1.18. Изпускателна система: максимално допустимо противоналягане на отработилите газове при номинална честота на въртене и при 100% натоварване: .......................................................................................kPa 2. Допълнителни противозамърсяващи устройства (в случай че има и не са изложени в друга част) - Описание и/или чертеж(и):. 3. Горивна система 3.1. Гориво-захранваща помпа налягане или характеристика: ............ еее КРа 3.2. Гориво-впръскваща система 3.21. Гориво-нагнетателна помпа 3.2.1.1. Марка(и):.. 3.2.1.2. Тищ(ове):.. ще 3.2.1.3. Производителност: ..... и шт?(?) за всеки ход или такт при максимално впръскване (подаване на гориво) и при честота на въртене на помпата (номинална): ..... шип-1 и честота на въртене съответно В шип-1 (максимален въртящ момент) или характеристична крива. Посочване на използвания метод: на двигателя или на изпитвателен стенд 2. 3.2.1.4. Изпреварване на впръскването 3.2.1.4.1. Крива на изменение на момента на впръс- КЕ С 3.2.1.4.2. Регулиране на момента на впръскване- ПР 3.2.2. Горивопроводи за високо налягане 3.2.2.1. Дължина: ........ еее лига 3.2.2.2. Вътрешен диаметър! ......... еее тт 3.2.3. Дюза(и) 3.2.3.1. Марка(и): 3.2.3.2. Тищ(ове):.. 3.2.3.3. Налягане на а отваряне? или характеристична крива! ........ еее неенееееее ет каааеаеаетткеееататитии КРа 3.2.4. Регулатор 3.2.4.1. Марка(и):.. 3.2.4.2. Тищ(ове):.. 3.2.4.3. Честота на въртене на коляновия вал, при която започва ограничаване на подаването на гориво при пълно натоварване: .. „пи 3.2.4.4. Максимална честота на въртене без натоварване2: .......... еее пи 3.2.4.5. Честота на въртене при празен ход2: ..... по 3.3. Система за пускане в ход на студен двигател 3.3.1. Марка(и):.. 3.3.2. Тиц(ове):. ще 3.3.3. Описание: ...... анкетата 4. Синхронизиране на газоразпределителния механизъм 4.1. Максимален ход и ъгли на отваряне и затваряне, по отношение на мъртвите точки или равностойни данни:. . 4.2. Основен диапазон и/или диапазон на настройване2 1 В случай на няколко базови двигателя да се приложи за всеки. 2 Излишното се зачертава. 3 Задайте допустимото отклонение. Допълнение Мо 2 Основни характеристики на фамилията двигатели 1. Общи параметри! 1.1. Горивен цикъл: .. 1.2. Охлаждащ агент: . 1.3. Начин на всмукване на въздуха: и 1.4. Тип/конструкция на горивната камера: ........... 1.5. Клапани и отвори - форма, размер и брой:..... 1.6. Горивна система: ......... еее 1.7. Системи за управление на двигателя: - идентификация за съответствие с номер на чертеж(и): - охлаждане на въздуха за свръхпълнене:.. - рециркулация на отработилите газове2: - впръскване на вода/емулсия?2: ................. - подаване на въздух под налягане2: ......... нее 1.8. Система за допълнително обработване на отработилите газове2: . Доказателство : за идентичност (или най-ниско за базовия двигател) съотношение: производителност на системата/циклова порция гориво, в зависимост от номера(та) на диаграмата 2. Описание на фамилията двигатели 2.1. Име на фамилията: .......... еее 2.2. Характеристика на двигателите от фамилията: Базов двигател Тип на двигателя Брой на цилиндрите Номинална честота на въртене (шшп-) Циклова порция гориво (пт?) Номинална ефективна мощност (КУ/) Честота на въртене при максимален въртящ момент (пип-1) Циклова порция гориво (пт?) Максимален въртящ момент (МУ) Минимална честота на въртене при празен ход (пип-1) Работен обем на ци- 100 линдъра (96 от базовия двигател) 1 Да се попълни във връзка с характеристиките, посочени в раздел 4 на приложение Ме 2 и изискванията на наредбата за избор на базов двигател. 2 В случай че не се прилага, да се постави надпис - неприложимо. Допълнение МФ 3 Основни характеристики на двигател от фамилията двигатели! Описание на двигателя . Производител: .........еекененеенеенетенитееиенаненитени . Производствен/код на двигателя: ........... ее . Тактност: четиритактов/двутактов2 . Диаметър на цилиндъра: . Ход на буталото: ................. “ . Брой и разположение на цилиндрите: .............. 1.7. Ходов обем!....... еее сп3 1.8. Номинална честота на въртене: ......... нн 1.9. Честота на въртене при максимален въртящ момент: ..... ае нее ве каква ее еенеааеиаеенитя 1.10. Степен на сгъстяване: .......... кен 1.11. Горивен процес: ....... а еееееенеттенетениетитинини 1.12. Чертеж(и) на горивната камера и челото на буталото: . 1.13. Минимално напречно сечение на всмукателните и изпускателните трактове: ......... еее 1.14. Охладителна система 1.14.1. Течностно охлаждане 1.14.1.1. Вид на охлаждащата течност: ........ 1.14.1.2. Циркулационна помпа(и): да / не 2 1.14.1.3. Характеристики или модел(и) и тип(ове) (ако е приложимо): ........... а еенененекетенееетеаеанитениния 1.14.1.4. Предавателно отношение (ако е приложи- 0) НИЕ 1. 1. 1. 1. 1. 1. 1. ал ърЬЮР. 1.14.2. Въздушно охлаждане 1.14.2.1.Вентилатор: да/не2 1.14.2.2. Характеристики или марка(и) и тип(ове) (ако е приложимо): ............енеекененееетенеитенеиаетеееинеития 1.14.2.3. Предавателно отношение (ако е приложи- 0) НИЕ 1.15. Допустима температура от производителя 1.15.1.Течностно охлаждане: максимална температура на изхода на двигателя: .......... еее 14 1.15.2. Въздушно охлаждане: контролна точка: ... Максимална температура в контролната точка:... К 1.15.3. Максимална температура на въздуха за свръх - пълнене на изхода на междинния охладител (ако е при- ЛОоЖжИмМО)! ..... акне зе ке еее ва вее аетеаитенни 1.15.4. Максимална температура на отработилите газове в областта на присъединяване на външния фланец на изпускателния(те) колектор(и) и изпускателната(ите) тръба(и):........... а ееееенеекенеееенетеаеитетеатиннии к 1.15.5. Температура на смазващото средство: минимум.. -К максимум .. 1.16. Компресор за свръхпълнене: да/не 2 1.16.1. Марка: 1.16.2. Тип: ...... м 1.16.3. Описание на системата (примерно максимално налягане при свръхпълнене, байпасна система, акое приложимо): .......... еее еее анкетата 1.16.4. Междинен охладител: да/не 2 1.17. Всмукателна система: максимално допустимо разреждане при всмукване при номинална честота на въртене и при 10096 натоварване: .......... еее КРа 1.18. Изпускателна система: максимално допустимо противоналягане на отработилите газове при номинална честота на въртене и при 100 56 натовар- Ване! ..... еее не кене нетен КРа 2. Допълнителни противозамърсяващи устройства (в случай че има и не са изложени в друга част) Описание и/или скица(и): ........... еее 3. Горивна система 3.1. Гориво-захранваща помпа налягане? или характеристична крива: .............. КРа 3.2. Гориво-впръскваща система 3.21. Гориво-нагнетателна 3.2.1.1. Марка(и): ......... е кенкеетенееатенеетеаеаитниния 3.2.1.2. Тип(ове): ..... а кенекнекнетаеинетеаетенеинития 3.2.1.3. Производителност: тт (3) за всеки ход или такт при максимално впръскване (подаване на гориво) и при честота на въртене на помпата (номинална): ..... шп- и честота на въртене съответно а. тшш-1 (максимален въртящ момент) или характеристична крива. Посочване на използвания метод: на двигателя или на изпитвателен стенд2. 3.2.1.4. Изпреварване на впръскването 3.2.1.4.1. Крива на изменение на момента на впръс- Ка СА 3.2.1.4.2. Регулиране на момента на впръскванетоз: 3.2.2. Горивопроводи за високо налягане 3.2.2.1. Дължина: ....... ще „и 3.2. 3.2. 2.2. Вътрешен диаметър: 3. Дюза(и) 3.2.3.1. Марка(и):.. 3.2.3.2. Тищ(ове):. 3.2.3.3. Налягане на отваряне? или характеристична крива! ........ еее енеееанае не теаеееаеаеткканатините КРа 3.2.4. Регулатор 3.2.4.1. Марка(и): ......... е кенекеетенееатенеетеаеаитниния 3.2.4.2. Тип(ове): ....... е кенекенеекнетаеитетеаетенеинития 3.2.4.3. Честота на въртене на коляновия вал, при която започва ограничаване на подаването на гориво при пълно натоварване: ........... еее пи 3.2.4.4. Максимална честота на въртене без натоварванеЗ: ......... еее еккктеатиаеанитит пи 3.2.4.5. Честота на въртене при празен ход: ..... 3.3. Система за пускане в ход на студен двигател 3.3.1. Марка(и): 3.3.2. Тиц(ове): 3.3.3. Описание: .. 4. Синхронизиране на газоразпределителния механизъм 4.1. Максимален ход и ъгли на отваряне и затваряне по отношение на мъртвите точки или равностойни данни! .......еееенеекеееееенее еее еее еее кака еее ква Тава ав ткаеТКТ 4.2. Основен диапазон и/или диапазон на настройване2 1 Да се приложи за всеки двигател от фамилията. 2 Излишното се зачертава. 3 Задайте допустимото отклонение. Приложение М 2 към чл. 4, ал. 1, т. 4 Символи и съкращения, допустими стойности и изпитвания, изисквания при оценяване на съответствието на продукцията, параметри, определящи фамилия двигатели 1. Символи и съкращения 1.1. Символи за изпитваните параметри Символ Мерна Определение единица Ар т2 площ на напречното сечение на изокинетичната сонда за взимане на проби Ат т2 площ на напречното сечение на изпускателната тръба ауег коригирани редни стойности за: тз/в обемен разход Кко/п тегловен разход С1 - Въглерод 1 - еквивалентен въглеводород сопс рро концентрация (с постпозиционира- Уо!|.-96 ни означения на съставните части) сопсс рро основна коригирана концентрация Уо!.-96 сопса рро концентрация на въздуха за разреж- МУо(.-96 дане РЕ - фактор на разреждане + - атмосферен фактор в лабораторията Евн - специфичен горивен фактор за пресмятането на влажностните концентрации на базата на отношението въглерод - водород при сухите концентрации Слву Ке/Ъ тегловен разход на всмукания въздух, влажен Слвь Ке/ тегловен разход на всмукания въздух, сух Съпм Ке/Ъ тегловен разход на въздуха за разреждане, влажен Съра Ке/ъ еквивалентен тегловен разход на разредените отработили газове, влажен Съхнужм Ке/п тегловен разход на отработили газове, влажен Съов. Ке/Ъ тегловен разход на гориво Нав 2/кео базова стойност на абсолютната влажност 10,71 9/Ке при пресмятането на влажностния корекционен фактор за МОх и частици Н, На в/Кка в/Кка те те КРа КРа КРа КРа Ку Ку 132 132 абсолютна влажност на всмукания к, Ка относителна влажност на всмукания въздух въздух абсолютна влажност на въздуха за Ва Ка относителна влажност на въздуха за разреждане разреждане долен индекс за отделните фази на В, - ЕТ) - фактор на задействане изпитване 5 кУу/ зададено значение (стойност) на влажностен корекционен фактор за стенда за изпитване на мощност МОх Та < абсолютна температура на всмукавлажностен корекционен фактор за ния въздух ретур й частици Тр 14 абсолютна температура в точката на корекционен фактор за преизчисляоросяване ването на сухото към влажното от- Те 4 базова температура (на въздух в гоносително състояние на всмукания ривовъздушната смес: 298 К) въздух ф МУдтвр газ/п обемен разход на всмукания въздух, корекционен фактор за преизчислясух ването на сухото към влажното от- Млдтву/ тз/ъ обемен разход на всмукания въздух, носително състояние на въздуха за влажен разреждане Урьнп. га3 обем на пробата на въздуха за разкорекционен фактор за преизчисляреждане, преминал през използваването на сухото към влажното отните за вземане на проби филтри за носително състояние на разреденичастици те отработили газове МУринм ш3/Ъ обемен разход на въздуха за разрежкорекционен фактор за преизчислядане, влажен ването на сухото към влажното от- Уквревм Ш2/Ъ еквивалентен обемен разход на разносително състояние на необраборедените отработили газове, влажен тени отработили газове Уквхнь ш23/Ъ обемен разход на отработилите гапроцент от максималния въртящ зове, сух момент при честотата на въртене на Увхнум Ш23/ВН обемен разход на отработилите гаизпитването зове, влажен рио индекс, означаващ масов Улм тт обем на пробата, взета посредством деоит на емисиите илтрите за частици маса на пробата на въздуха за раз- МУтотм Ш3/В если разход на разредените отрареждане, преминал през използваботили газове, влажен ните за вземане на проби филтри УЖЕ - коригиращ фактор за частици УЕБ - ефективен коригиращ фактор маса на пробата на разредените отработили газове, преминали през 1.2. Символи за химичните съставки използваните за вземане на проби со въглероден оксид филтри за частици СО, въглероден диоксид маса на пробата от частици, събрана 1;.(е въглеводороди от въздуха за разреждане ко, азотни оксиди маса на пробата събрани частици мо азотен оксид налягане на наситените пари на ел азотен диоксид всмуквания от двигателя въздух О, кислород (150 3046: Р,, - Р5У външно наля- СН. етан гане при изпитването) РТ частици барометрично общо налягане РрРОР диоктилфталат (150 3046: СНа метан Р, - РХ местно общо външно СзНа пропан налягане; но вода Ру - РУ общо външно налягане при РТЕЕ политетрафлуоретилен изпитването) 1.3. Съкращения налягане на насищане на парите на в въздуха за разреждане ЕФ пламъчен йонизационен детектор сухо атмосферно налягане НЕШ нагорещен пламъчен йонизационен некоригирана ефективна мощност детектор декларирана обща мощност на спо- МВ недисперсен инфрачервен абсорбмагателните агрегати, специално ционен анализатор монтирани за провеждане на изпитсьр детектор за хемилуминесценция ването, използването на които съгнсгр нагорещен детектор за хемилумиласно 8 1 на допълнителната разпонесценция редба на тази наредба не се изисква РОР нагнетателна помпа измерена максимална мощност при СЕУ тръба на Вентури с критично обтичане честота на въртене и условия за изпитването (виж Допълнение към сертификата за одобрение на типа) измерена мощност при различните методи на изпитване коефициент (съотношение) на разреждане съотношение между площите на напречно сечение на изокинетичната сонда и изпускателната тръба 2. Допустими стойности и изпитвания 2.1. Допусими стойности, отнасящи се до емисиите на замърсители Емисиите от газове и частици от подложения за изпитване двигател трябва да бъдат измерени съгласно описаните в приложение Хе 4 методи. Други системи или анализатори могат да се използват, когато чрез тях се постигат резултати, еквивалентни на получените от следните базови системи: СТР . 100 —при измерване на газообразни емисии от необработен газ съгласно системата, показана в приложение № 4, фиг. 2; —при измерване на газообразни емисии от разредени отработили газове на пълнотокова разредителна система, показана в приложение № 4, фиг. 3; —при емисиите от частици на пълнотокова разредителна система, при което се използва за всеки етап на метода един отделен филтър или се използва представеният в приложение № 4, фиг. 13, метод на единичния филтър. Определянето на еквивалентността на друга система с една или повече от посочените базисни системи трябва да се базира на седем (или повече) цикъла на изпитване. Критерият за еквивалентност се определя като ± 5 % допуск на средните коригирани стойности на емисиите за цикъл. Цикълът, който трябва да се използва, е посоченият в приложение № 3, раздел I, т. 3.6.1. За въвеждането на нова система в наредбата определянето на еквивалентност трябва да се базира на повторимост и възпроизводимост, така както е описано в съответната част на БДС ISO 5725. 2.2. Посочените в т. 2.3 допустими стойности на емисиите са допустимите стойности на изхода от двигателя и трябва да бъдат измерени, преди да достигнат съоръжението за последваща обработка на отработилите газове. 2.3. Допустимите емисии от въглероден оксид, въглеводороди, азотни оксиди и частици не трябва да превишават стойностите, посочени в следната таблица: Кате- Ефективна Въгле- Въгле- Азотни Частици гория мощност роден водороди оксиди (РТ) (Р) оксид (НС) (NOx) (g/kWh) (kW) (СО) (g/kWh) (g/kWh) (g/kWh) D Е F G 130 І Р І 560 75 І Р <130 37 І Р <75 18 І Р <37 3,5 5,0 5,0 5,5 1,0 1,0 1,3 1,5 6,0 6,0 7,0 8,0 0,2 0,3 0,4 0,8 2.4. В случаите, когато една фамилия двигатели, определена съгласно т. 4, във връзка с приложение № 1, допълнение № 2, покрива повече от един обхват от мощности, стойностите на емисиите на базовия двигател (при одобрението на типа) и на всички типове двигатели в рамките на същата фамилия (при осигуряване на съответствието на продукцията с одобрения тип) трябва да отговарят на по-строгите изисквания за по-високия обхват от мощности. Заявителят може да ограничи определението за фамилия двигатели спрямо един мощностен обхват и на тази база да заяви сертифицирането. 3. Изисквания при оценяване съответствието на продукцията Определяне в зависимост от обема на извадката на корекцията на средните стойности на емисиите: х + k St L , където: 2 х х ; n 1 х—всеки от индивидуалните резултати постигнат в рамките на извадката; _ х—средната стойност на извадката на всяка от емисиите; L—допустимата стойност, посочена в т. 2.3 за всеки замърсител; k—статистическият фактор, който зависи от обема “n” на извадката и е посочен в таблицата: S t = 2 ВЕСТНИК n 2 3 БРОЙ 28 4 5 6 7 8 9 10 k 0,973 0,613 0,489 0,421 0,376 0,342 0,317 0,296 0,279 n 11 12 13 14 15 16 17 18 19 k 0,265 0,253 0,242 0,233 0,224 0,216 0,210 0,203 0,198 ako n і 20, k = 0,860 n 4. Параметри, определящи фамилия двигатели Една фамилия двигатели може да бъде определена чрез основни конструктивни параметри, общи за всички двигатели в рамките на фамилията. В някои случаи е възможно взаимодействие между параметрите. Тези взаимодействия трябва да се вземат под внимание, за да е сигурно, че в дадена фамилия двигатели са включени само двигатели със сходни характеристики на емисиите на отработилите газове. За да бъдат двигателите причислени към една и съща фамилия, следните основни параметри трябва да бъдат общи: 4.1. Тактност: —двутактов —четиритактов 4.2. Охлаждаща среда: —въздух —вода —масло 4.3. Работен обем на отделен цилиндър: —максимално разсейване на стойностите 15 % —брой на цилиндрите при двигатели с устройство за последваща обработка 4.4. Начин на всмукване на въздуха: —непосредствено всмукване на въздуха —свръхпълнене 4.5. Горивната камера—тип/конструкция: —предкамера —вихрова камера —директно впръскване 4.6. Клапани и канали—конфигурация, размер и брой: —глава на цилиндров блок —стена на цилиндъра —картер на коляновия вал 4.7. Горивна система: —помпа—тръбопроводи високо налягане—дюза —редова горивонагнетателна помпа —разпределителна горивонагнетателна помпа —единична дюза —помпа—дюза 4.8. Други особености: —рециркулация на отработилите газове —впръскване на вода/емулсия —подаване на въздух под налягане —охлаждане на въздуха за свръхпълнене 4.9. Последващо обработване на отработилите газове: —окислителен катализатор —редукционен катализатор —термореактор —уловител за частици Приложение № 3 към чл. 4, ал. 1, т. 4 Раздел I Методи на изпитване 1. Въведение 1.1. В този раздел се описва методът за определяне на емисиите замърсители от газове и частици от изпитвани двигатели. 1.2. За изпитването двигателят се монтира към изпитвателен стенд и се свързва към динамометър. БРОЙ 28 2. Условия на изпитване 2.1. Общи предписания Обемът и обемният поток трябва да са приведени спрямо 273 К (°С) и 101,3 kPa. 2.2. Условия за изпитването на двигател 2.2.1. Абсолютната температура Та (Келвин) на всмуквания въздух от двигателя и сухото атмосферно налягане ps (в kPa) се измерват и параметърът fа се изчислява съгласно следните изисквания: При двигатели с атмосферно пълнене и двигатели със свръхпълнене с механичен компресор: 99 Т 0,7 f а = . р s 298 При двигатели със свръхпълнене с турбокомпресор с или без междинно охлаждане на въздуха за пълнене: 0,7 1,5 99 Т f а = Чх . р 298 s 2.2.2. Валидност на изпитването Едно изпитване са счита за валидно тогава, когато параметърът fа: 0,96 І fа І 1,06. 2.2.3. Двигатели с междинно охлажадане на сгъстения въздух Температурата на охлаждащата среда и температурата на сгъстения въздух трябва да се регистрират. 2.3. Всмукателна система на двигателя Изпитваният двигател трябва да е оборудван с всмукателна система, чието въздушно съпротивление е в рамките на зададената от производителя горна граница при чист въздушен филтър при условия на работа на двигателя, при които по данни на производителя се получава най-големият разход на въздух. Може да се използва система за изпитване на производителя, която осигурява точно съответстващи условия на работа. 2.4. Изпускателна система на двигателя Изпитваният двигател трябва да бъде оборудван с изпускателна система, чието противоналягане на отработилите газове отговаря на зададената от производителя горна граница при експлоатационните условия на двигателя, които водят до декларираната максимална мощност. 2.5. Охладителна система Охладителна система на двигателя, която дава възможност да се поддържат зададените от производителя нормални работни температури на двигателя. 2.6. Смазочно масло Характеристиките на използваното при изпитването смазочно масло се записват и представят заедно с резултатите от изпитването. 2.7. Гориво, използвано при изпитването Ползва се описаното в раздел II еталонно гориво. Цетановото число и съдържанието на сяра на еталонното гориво, използвано за изпитването, се записват в т. 1.1.1 и 1.1.2 от приложението към сертификата за одобрение на типа. Температурата на горивото на входа на горивонагнетателната помпа трябва да бъде 306—316 К (33—43°С). 2.8. Определяне на настройките на динамометъра Съпротивлението при всмукване и противоналягането в изпускателната тръба се регулират до горните граници, посочени от производителя, съгласно т. 2.3 и 2.4. Максималните стойности на въртящия момент при определени честоти на въртене се определят експериментално, за да могат да се изчислят стойностите на въртящия момент за посочените методи на изпитване. При двигатели, които не са конструирани да работят над определен честотен диапазон на кривата на въртя- ВЕСТНИК СТР . 101 щия момент—при пълно натоварване, максималният въртящ момент при честотите на въртене при изпитване се декларира от производителя. Настройката на двигателя за всеки метод на изпитване се пресмята по следната формула: L S = (РМ + РАЕ ) Ч РАЕ . 100 Ако съотношението РАЕ 0,03 , РМ стойността на РАЕ може да бъде проверена от техническата служба, извършила изпитването за одобрението на типа. 3. Провеждане на изпитването 3.1. Подготовка на филтрите за взимане на проби Най-малко един час преди изпитването всеки отделен филтър (чифт) се поставя в затворена, но не херметизирана петриева паничка с цел стабилизиране в тегловна камера. След стабилизирането всеки филтър (чифт) се претегля и се записва теглото на тарата. След това филтърът (чифтът) се съхранява в затворена петриева паничка или в затворен филтърен държач до момента на употреба. Ако филтърът (чифтът) не се употреби в рамките на 8 часа след изваждането му от тегловната камера, той се претегля отново преди употреба. 3.2. Монтиране на измервателните уреди Уредите и сондите за вземане на проби се монтират, както е предписано. Ако за разреждане на отработилите газове се използва система за разреждане на цялостния поток, краят на тръбата се свързва към системата. 3.3. Пускане в действие на разреждащата система и двигателя Разреждащата система и двигателят се пускат в действие, докато всички температури и налягания станат стабилни при пълно натоварване и номинална честота на въртене (т. 3.6.2). 3.4. Регулиране на съотношението на разреждане Системата за вземане на проби от частиците се пуска в действие и работи в режим на байпас при еднофилтърния метод (при многофилтърния метод—по избор). Фоновото ниво на частиците на разреждащия въздух може да се определи, като разреждащият въздух преминава през филтрите за частици. При употреба на филтриран разреждащ въздух измерване може да се направи във всеки момент преди, по време или след изпитването. Ако разреждащият въздух не се филтрира, се предприемат измервания в най-малко три момента (след пускането, преди спирането и близо до средата на цикъла) и се определя средната стойност. Разреждащият въздух се регулира така, че максималната температура на обтичане на филтъра да бъде 325 К (52°С) или по-малко при всеки етап на изпитването. Общото съотношение на разреждане не бива да бъде по-малко от четири. При еднофилтърния метод за пълнопоточни системи масовият поток на пробата през филтъра се поддържа през всички етапи в постоянно съотношение към разредения масов поток на отработилите газове. Това масово съотношение при системи без възможност за байпас трябва да бъде спазвано с толеранс ± 5 %, с изключение на първите 10 секунди на всяка фаза (етап). При системи с частично разреждане на потока с еднофилтърен метод и без възможност за байпас масовият поток през филтъра, с изключение на първите 10 секунди на всяка фаза (етап), трябва да бъде поддържан постоянен с толеранс ± 5 %. При системи с регулуране на концентрацията на СО 2 или NOX съдържанието на СО2 или NОХв разреждащия въздух се измерва в началото и в края на всяко изпитване. Измерваната преди изпитването фонова концентрация на СО» или МОху в разреждащия въздух не бива да се отклонява от измерената след изпитването концентрация с повече от 100 ррт или 5 ррг. Когато се използва система за анализ на разредени отработили газове, съответните фонови концентрации се определят чрез вземане на проба от разреждащия въздух вторбичказа вземане на проби по време на цялата последователност на изпитването. Текущата фонова концентрация (без торбичка) може да се определи минимум в три точки (в началото, в края и близо до средата на цикъла) и да се намери средната стойност. По заявка от производителя може да не се извършва измерване на фона. 3.5. Проверка на анализаторите Анализаторите се нулират и се проверяват показанията им. 3.6. Изпитвателен цикъл 3.6.1. Извънпътни машини: 3.6.1.1. Изпитването на двигателите на стенд се проведежда по следния 8-етапен цикъл“ на натоварване: Изпита- Честота Нато- Коригиращ телна на въртене варване фактор (етап) (66) 1 Номинална 100 0,15 2 Номинална 75 0,15 3 Номинална 50 0,15 4 Номинална 10 0,1 5 Междинна 100 0,1 6 Междинна 75 0,1 7 Междинна 50 0,1 8 Празен ход - 0,15 “ Идентичен с цикъла С) от проекта за БДС 150- 8178-4:2003. 3.6.2. Привеждане на двигателя към необходимите условия за изпитване Двигателят и системата се загряват при максимална честота на въртене и въртящ момент, за да се стабилизират параметрите на двигателя съгласно препоръките на производителя. Забележка. Този период за привеждане към необходимите условия за изпитване трябва също да предотврати влиянието на отлагания по изпускателната система от предишното изпитване. Изисква се стабилизиращ период между етапите на изпитване, който служи за минимизиране влиянията от предходния етап. 3.6.3. Последователност на изпитване Започва се последователността на изпитването. Изпитването се проведежда по реда на номерата на етапите, както е посочено за изпитателния цикъл. По време на всеки етап на изпитвателния цикъл след началния преходен период се поддържа предписаната честота на въртене в рамките на по-високата стойност от + 1 56 от номиналната честота на въртене или #3 ши, като това не важи за долната граница на честотата на въртене на празен ход, при която трябва да се спазват зададените от производителя толеранси. Предписаният въртящ момент се поддържа така, че средната стойност за времето на измерванията да отговаря с толеранс + 2 86 от максималния въртящ момент при честотата на въртене на изпитването. За всяка точка на измерване е необходимо минимално време 10 минути. Ако при изпитването на един двигател е необходимо по-дълго време за взимане на проби, за да се събере достатъчна маса от частици по измервателния филтър, продължителността на етапа на изпитване може да бъде удължена според необходимостта. Продължителността на етапите на изпитването се записва и докладва. Стойностите на концентрацията на емисиите на отработилите газове се измерват през последните 3 минути от етапа и се записват. Взимането на проба от частици и измерването на емисиите от газове не трябва да започва преди стабилизирането на двигателя съгласно указанията на производителя и трябва да бъдат приключени едновременно. Температурата на горивото се измерва на входа на горивонагнетателната помпа или съгласно предписанието на производителя, а мястото на измерването се отбелязва. 3.6.4. Изходящи данни от анализиращите уреди Изходящите данни от анализаторите се записват на лентово записващо устройство или се измерват с равностойна система за събиране на данни, като при това отработилият газ трябва да протича през анализаторите най-малко през последните 3 минути на всеки етап. Ако при измерването на разредения СО и СО» се използва торбичка за взимане на проба (виж раздел ПТ, т. 1.4.4), пробата по време на последните 3 минути на всеки етап от изпитването се въвежда в торбичката, анализира се и се записва. 3.6.5. Взимане на проба от частици Проба от частици може да се вземе по еднофилтърния или многофилтърния метод (раздел ПТ, т. 1.5) . Тъй като резултатите при тези методи могат да имат леки отклонения, заедно с тези резултати трябва да бъде посочен и използваният метод. При еднофилтърния метод трябва да се имат предвид зададените в процедурата на цикъла на изпитване коригиращи фактори при взимането на проби, като съответно се настройват потокът за взимане на пробата и/или времето за взимане на пробата. Във всеки етап на изпитване пробите се взимат колкото се може по-късно. Взимането на проби за етап при еднофилтърния метод трае най-малко 20 секунди, а при многофилтърния метод - най-малко 60 секунди. При системи без възможност за байпас взимането на проби за етап на изпитване при еднофилтърния и многофилтърния метод трае най-малко 60 секунди. 3.6.6. Условия на двигателя Честотата на въртене на двигателя, натоварването, температурата на всмуквания въздух, дебитът на горивото, въздуха и отработилите газове се измерват след стабилизирането на двигателя при всеки етап на изпитване. Ако измерването на дебита на отработилите газове или измерването на разхода на въздух и на гориво не са възможни, може да се извърши пресмятане по метода на въглеродно-кислородния баланс (виж раздел ПТ, т. 1.2.3). Всички допълнително необходими за пресмятането данни трябва да се запишат (виж раздел УМ, т. 1Ли 1.2). 3.7. Повторна проверка на анализаторите След измерването за повторна проверка се използва „нулев“ еталонен газ и същият еталонен газ както при първоначалната проверка. Изпитването се счита за валидно, ако разликата между първоначалната и повторната проверка е по-малка от 2 96. Раздел П Технически данни на еталонното гориво за изпитванията за одобрение и проверка на съответствие на продукцията Еталонно гориво за извънпътни машини (1) Забележка. Удебеленията обозначават основните свойства относно характеристики на двигателя/емисии на отработили газове. БРОЙ 28 Цетаново число( 4 ) Плътност при 15°С Гранични стойности и единици (2) мин. 45 ( 7) макс. 50 мин. 835 kg/m3 макс. 845 kg/m 3 (10) Метод на изпитване БДС EN ISO 5165:2003 БДС EN ISO 3675:1998, ASTM D 4052 БДС EN ISO 3405:1998 Температура, макс. 370°С при която се дестилират 95 % от фракционния състав(3 ) Вискозитет мин. 2,5 mm 2/s БДС EN ISO при 40°С макс. 3,5 mm 2 /s 3104:2001 Съдържание мин. 0,1 масов % (9 ) БДС EN ISO на сяра макс. 0,2 масов % ( 8 ) 8754:2002, БДС EN 24260:2003 Пламна мин. 55°С БДС EN ISO температура 2719:1993 CFPP мин. БДС EN 116:2002 макс. +5°С Корозия върху макс. 1 БДС EN ISO медна пластинка 2160:1995 Коксов остатък макс. 0,3 масов % БДС EN ISO по Конрадсон 10370:2001 (на 10 %-ия остатък при дестилация) Съдържание на макс. 0,01 масов % ASTM D 482 (12) пепел (пепелност) Съдържание макс. 0,05 масов % ASTM D 95, на вода D 1744 Киселинно макс. 0,20 mg КОН/g число (неутрализиране на силна киселина) Устойчивост на макс. 2,5 mg/100 ml ASTM D 2274 окисление (5 ) Добавки(6 ) Забележка 1. Ако термичният коефициент на полезно действие на един двигател или превозно средство трябва да бъде изчислен, калоричността на горивото може да се изчисли по следната формула: Специфична енергия (калоричност) (нето) MJ/kg = , където: d е плътността при 288 К (15°С) х—съдържанието на вода в тегловни % (%/100) у—съдържанието на пепел в тегловни % (%/100) s—съдържанието на сяра в тегловни % (%/100). Забележка 2. Дадените в предписанието стойности са “действителни стойности”. При въвеждането на техните гранични стойности са приети предписанията на документа на ASTM D 3244 “Определяне на база при спорни случаи, които се отнасят до качеството на петролни продукти”, като при определянето на минималната стойност беше взета предвид минималната разлика 2R над нула; при определянето на максимална и минимална стойност минималната разлика е 4R (R = възпроизводимост). Без да се нарушава това служещо за статистическа цел измерване, производителят на горивото би трябвало въпреки това да се стреми да постигне нулева стойност там, където е договорена максимална стойност 2R, а там, където са дадени долна и горни граници—да постигне средната стойност. Ако са налице съмнения дали едно гориво отговаря на предписаните изисквания, се прилагат предписанията на ASTM-документа D3244. ВЕСТНИК СТР . 103 Забележка 3. Посочените числа показват цялостните изпарени количества (процента на извлечената част плюс процента на загубите). Забележка 4. Диапазонът на цетановото число не отговаря на предписаното минимално изискване 4R. При спорни ситуации между доставчици и потребители на горивото за достигане до решение може да се приложат предписанията на ASTM-документа D3244, като за постигане на необходимата прецизност се дава предпочитание на многократни измервания пред единично измерване. Забележка 5. Въпреки че устойчивостта срещу окисляване се контролира, продължителността на съхранение вероятно е ограничена. Що се отнася до условията на съхранение и способността на съхраняемост, се иска информация от доставчика. Забележка 6. За това гориво би трябвало да се използват изключително дестилационни продукти и крекирани въглеводороди; допустима е десулфурация (обезсеряване). Горивото не бива да съдържа метални добавки или добавки за повишаване на цетановото число. Забележка 7. Допустими са по-ниски стойности, но в този случай трябва да се посочи цетановото число на използваното еталонно гориво. Забележка 8. Допустими са по-високи стойности, но в този случай трябва да се посочи съдържанието на сяра на еталонното гориво. Забележка 9. Тези стойности трябва да се преработват текущо при отчитане на развитието на пазарите. За целите на първоначалното одобрение на двигател без последваща обработка на отработилите газове по искане на заявителя се допуска 0,05 % номинално масово ниво на сяра (минимум 0,03 % маса), като в такъв случай измереното ниво на частиците следва да се коригира нагоре до средната номинално определена стойност за гориво със съдържание на сяра (0,15 % маса) съгласно уравнението: , Ч Ч където: PTadj е приведената стойност на РТ (g/kWh) РТ—измерената коригирана специфична стойност на емисията от частици (g/kWh) SFC—коригираният специфичен разход на гориво (g/kWh) съгласно формула по-долу NSLF—средното допустимо процентно масово съдържанието на сяра (т.е. 0,15 %/100) FSF = процентното масово съдържание на сяра в горивото (%/100). Уравнение за пресмятане на коригирания специфичен разход на гориво: n SFC = G FUEL ,i Ч WFi i =1 , n Р ЧWF i i i =1 където: Pi = Pm,i + РАЕ,i За оценка на съответствието на продукцията съгласно чл. 32 трябва да са изпълнени изискванията при употреба на еталонно гориво със съдържане на сяра, което отговаря на минимална/максимална стойност 0,1/ 0,2 масови процента. Забележка 10. Допустими са стойности до 855 kg/m 3 , като в този случай трябва да се посочи плътността на използваното еталонно гориво. За оценка на съответствието на продукцията съгласно чл. 32 трябва да са изпълнени изискванията при употреба на еталонно гориво, което отговаря на минимална/максимална стойност от 835/845 kg/m 3 . СТР . 104 Забележка 11. Всички характеристики и граничните стойности на горивото трябва да са в съответствие с тенденциите на развитието на пазарите. Забележка 12. Да се замени с БДС EN ISO 6245 от датата на внедряване. Раздел III Измерване и вземане на проби 1. Процедури за измерване и взимане на проби Газовете и частиците на емисията на представения за изпитване двигател се измерват по описаните в приложение № 4 методи. Методите в приложение № 4 описват препоръчваните анализиращи системи за газообразните емисии (т. 1.1) и препоръчваните системи за разреждане и взимане на проби от частиците (т. 1.2). 1.1. Характеристики на стенда за изпитване Използва се изпитвателен стенд за двигатели, който притежава съответните характеристики, за да може да се проведе описаният в т. 3.6.1 от раздел I изпитвателен цикъл. Измервателните уреди за въртящ момент и честота на въртене трябва да позволяват измерване на мощността на коляновия вал в рамките на зададените гранични стойности. Може да бъдат необходими допълнителни изчисления. Използва се измервателно оборудване с такава точност, че да не бъдат превишавани най-големите допуски, определяни от дадените в т. 1.3 стойности. 1.2. Дебит на отработилите газове Дебитът на отработилите газове се определя по един от посочените в т. от 1.2.1 до 1.2.4 методи. 1.2.1. Директен метод на измерване Директно измерване на дебита отработили газове чрез дюза за измерване на дебит или равностойна измервателна система (за подробности виж БДС EN ISO 5167+А:2002) Забележка. Директното измерване на дебита на газ е сложен процес. Вземат се мерки за избягване на грешки от измерването, които ще повлияят върху грешките на стойностите на емисиите. 1.2.2. Метод за измерване на въздух и гориво Измерване на дебита на въздух и дебита на гориво Използват се уреди за измерване на дебита на въздух и дебита на гориво с посочената в т. 1.3 точност на измерване. Дебитът на отработилите газове се изчислява, както следва: G EXHW = GAIRW + G FUEL (за влажна маса отработили газове) или VEXHD = VAIRD —0,766 Ч GFUEL (за сух обем отработили газове) или VEXHW = VAIRW + 0,746 Ч G FUEL (за влажен обем отработили газове) 1.2.3. Метод на въглеродния баланс Изчисляване на масата отработили газове на базата на разхода на гориво и концентрацията на отработили газове по метода на въглеродния баланс (виж раздел V). 1.2.4. Общ дебит на разредените отработили газове При употреба на пълнопоточна система за разреждане общият дебит на разредените отработили газове (GTOTW , V TOTW) се измерва с PDP или CFV (приложение № 4, т. 1.2.1.2). Точността на измерване трябва да отговаря на изискванията на раздел IV, т. 2.2. 1.3. Точност на измерване Калибрирането на всички измервателни уреди трябва да е проследимо до национални (международни) стандарти и да отговаря на следните изисквания: ВЕСТНИК № по ред Параметър 1. БРОЙ 28 Допустимо отклонение (± стойности, базирани на максималните стойности на двигателя) Допустимо отклонение (± стойности по ISO 3046) Периодичност на калибриране (месеци) Честота на въртене на двигателя 2 % 2 % 3 2. Въртящ момент 2 % 2 % 3 3. Мощност 2 %(1 ) 3 % Отпада 4. Разход на гориво 2 % (1 ) 3 % 6 5. Специфичен разход на гориво Отпада 3 % Отпада 6. Разход на въздух 2 % (1 ) 5 % 6 7. Дебит на отработилите газове 4 % (1 ) Отпада 6 8. Температура на охлаждащата среда 2К 2К 3 9. Температура на смазващото средство 2 К 2К 3 10. Налягане на отработилите газове 5 % от максималната стойност 5 % 3 11. Разреждане във всмукателния колектор 5 % от максималната стойност 5 % 3 12. Температура на отработилите газове 15 К 15 К 3 13. Температура на входящия въздух 2К 2К 3 14. Атмосферно 0,5 % от налягане показанието 0,5 % 3 15. Влажност на всмуквания въздух (относителна) 3 % Отпада 1 16. Температура на горивото 2 К 5К 3 17. Температури на разреждащия тунел 1,5 К Отпада 3 18. Влажност на разреждащия въздух 3 % Отпада 1 19. Дебит на разредените отработили газове 2 % от показанието Отпада 24 (частичен поток) (пълен поток) (2 ) (1 ) Изчислението на емисиите на отработили газове по тази наредба е базирано в някои параметри на различни измервателни и/или изчислителни методи. Поради ограничения общ допуск за изчислението на емисията на отработилите газове допустимите стойности за някои параметри при използване в съответните уравнения трябва да са по-малки от дадените в ISO 3046-3 разрешени допуски. (2 ) Пълнопоточни системи—CVS-обемната помпа или тръбата на Вентури с критично протичане трябва да се калибрират след монтирането им, след основни дейности по поддръжка или както е необходимо—при индикация от описаната в приложение № 4 проверка на CVS-системата. БРОЙ 28 1.4. Определяне на газообразните съставки 1.4.1. Общи характеристики на анализаторите Анализаторите трябва да имат диапазон на измерване, който отговаря на изискванията за точност при измерване на концентрациите на съставките на отработилите газове (т. 1.4.1.1). Препоръчва се анализаторите да се използват така, че измерената концентрация да е между 15 и 100 % от обхвата им. Ако стойността на обхвата е 155 ppm (или ppm С) или по-малко, или се използват директно отчитащи системи (компютър, устройство за регистриране на данните), които притежават достатъчна точност и разрешаваща способност под 15 % от пълния обхват, са допустими също така концентрации под 15 % от пълния обхват. В този случай се предприемат допълнителни калибрирания, за да се гарантира точността на кривите на калибриране (раздел IV, т. 1.5.5.2). Електромагнитната съвместимост (ЕМС) на оборудването трябва да бъде на такова ниво, че да се сведат до минимум допълнителните грешки. 1.4.1.1. Грешки от измерването Общата грешка от измерването включително чувствителност спрямо други газове (виж раздел IV, т. 1.9) не бива да надвишава по-малката стойност от ± 5 % от отчетената стойност или 3,5 % от обхвата. При концентрации под 100 ppm грешката от измерването не бива да надвишава ± 4 ppm. 1.4.1.2. Повтаряемост Повтаряемостта, дефинирана като 2,5 пъти средно квадратичното отклонение на 10 измервания на даден “калибриращ” или предназначен за проверка газ, може да бъде максимално ± 1 % от пълния обхват за всеки използван диапазон на измерване над 155 ppm (или ppm С) или ± 2 % за всеки използван диапазон на измерване под 155 ppm (или ppm С). 1.4.1.3. Фонов шум Отчетената от анализатора нулева стойност между два пика или при калибриране или проверка с газове не бива да превишава по време на интервал от 10 секунди 2 % от обхвата при всички използвани диапазони. 1.4.1.4. Изместване на нулата Изместването на нулата за интервал един час трябва да бъде по-малко от 2 % от обхвата на най-ниския използван диапазон. Стойността на нулевата точка се дефинира като средна отчетена стойност (включително фоновия шум) на “нулев” еталонен газ за период 30 секунди. 1.4.1.5. Изместване на проверовъчната стойност Изместването на проверовъчната стойност трябва да бъде по-малко от 2 % от обхвата на най-ниския използван диапазон за интервал един час. Стойността на точката за проверка се дефинира като средна отчетена стойност (включително фоновия шум) на еталонен газ за проверка за период 30 секунди. 1.4.2. Сушене на газа Употребяваният допълнително газосушилен апарат трябва да влияе колкото се може по-малко на концентрацията на измерваните газове. Използването на химически средства за изсушаване за отстраняване на вода от пробата не е допустимо. 1.4.3. Анализатори Принципите, които трябва да се ползват при измерване, са описани в т. от 1.4.3.1 до 1.4.3.5 на този раздел. Подробно описание на измервателните системи се съдържа в приложение № 4. Подлежащите на измерване газове се анализират с описаните уреди; като нелинейни анализатори е допустимо използването на линеаризиращи схеми (вериги): 1.4.3.1. Анализ на въглероден оксид (СО) Анализаторът за въглероден оксид трябва да бъде недесперсивен инфрачервен абсорбционен тип (NDIR). ВЕСТНИК СТР . 105 1.4.3.2. Анализ на въглероден диоксид (СО 2) Анализаторът за въглероден диоксид трябва да бъде недесперсивен инфрачервен абсорбционен тип (NDIR). 1.4.3.1. Анализ за въглеводороди (СН) Анализаторът за въглеводороди трябва да бъде с подгряван пламъчно йонизационен детектор (HFID) с детектор, вентили, тръбопроводи и т. н., които се подгряват, че да се поддържа температурата на газа 463 К (190°С) ±10 К. 1.4.3.4. Анализ на азотни оксиди (NO Х ) Анализаторът на азотни оксиди трябва да бъде с хемилуминесцентен детектор (CLD) или подгряван хемилуминесцентен детектор (HCLA) с NO 2/NO конвертор, ако измерването ще бъде в сухо състояние. При измерване във влажно състояние се използва HCLD с конвертор, поддържан с температура над 333 К (60°С), при условие, че е изпълнена проверката за потискане на вода (раздел IV, т. 1.9.2.2). 1.4.4. Взимане на проби от газови емисии Сондите за взимане на проби от газови емисии се поставят така, че да са отдалечени от изхода на изпускателната система—на поне 0,5 m или на разстояние равно на трикратната стойност на диаметъра на изпускателната тръба (според това коя стойност е по-голяма) и да се намират достатъчно близо до двигателя, че да е гарантирана температура на отработилите газове при сондата минимум 343 К (70°С). При многоцилиндров двигател с разклонен изпускателен колектор входът на сондата трябва да бъде толкова далече по посока на течението, че пробата да бъде представителна за осреднените емисии на отработилите газове от всички цилиндри. При многоцилиндров двигател с отделни групи от изпускателни колектори (като при V-образен двигател) е допустимо взимането на индивидуални проби от всяка група и пресмятането на осреднената емисия на отработилите газове. Могат да се прилагат и други методи, които са показали, че съответстват на посочените методи. При изчисляването на емисиите на отработилите газове се вземе предвид целият масов дебит от отработили газове на двигателя. Ако съставът на отработилите газове се влияе от съоръжение за последваща обработка, пробата се взема след това съоръжение. При използването на пълнопоточна система с разреждане за определяне на частиците газообразните емисии могат да бъдат определени и при разредени отработили газове. Сондите за взимане на проби трябва да се намират близо до сондите за взимане на проби от частици в тунела на разреждането (приложение № 4, т. 1.2.1.2. за DT, т. 1.2.2 за PSP). СО и СО 2 също могат допълнително да бъдат определени и чрез взимане на проба в торбичка и последващо измерване на концентрацията в торбичката за взимане на проба. 1.5. Определяне на частиците Определянето на частиците изисква разреждаща система. Разреждането може да се осъществи с помощта на система за разреждане на частичен или цялостен поток. Дебитът на разреждащата система трябва да бъде достатъчно голям, че напълно да се елиминира кондензирането на вода в разреждащата система и системата за взимане на проби и да се поддържа температурата на разредените отработили газове по-малка или равна на 325 К (52°С) непосредствено преди корпуса на филтъра. При висока въздушна влажност е допустимо да се изсуши разреждащият въздух преди влизането му в разреждащата система. При температура на околната среда по-ниска от 293 К (20°С) се препоръчва предварително подгряване на разреждащия въздух над граничната стойност на температурата от 303 К (30°С). Температурата на разреждащия въздух преди подвеждането на отработилия газ в тунела за разреждане не бива да надвишава 325 К (52°С). СТР . 106 При система с частично разреждане на потока сондата за взимане на проби от частици се поставя непосредствено срещу потока и преди сондата за газове, както е посочено в т. 4.4 и съгласно приложение № 4, т. 1.2.2.1, фиг. от 4 до 12 ЕР и SP. Системата с частично разреждане на потока трябва да бъде конструирана така, че да се извършва разделяне на потока отработили газове, като по-малката част, разредена с въздух, впоследствие се използва за измерване на частиците. По тази причина е необходимо много точно определяне на съотношението на разреждане. Могат да се ползват различни методи на разделяне, като видът на разделянето има значително влияние върху използваните уреди и процедури за взимане на проби (приложение № 4, т. 1.2.1.1). За определяне на масата частици са необходими система за взимане на проби от частици, филтър за взимане на проби от частици, микрограмова везна и камера за претегляне с контролирана температура и влажност. Проби от частици може да се взимат по два метода: —при еднофилтърния метод при всички етапи на изпитвателния цикъл се използва един филтърен чифт (виж т. 1.5.1.3); по време на фазата на взимане на проби при изпитването се обръща съществено внимание относно времената за взимане на проби и дебитите; от друга страна, за цикъл на изпитване е необходим само един филтърен чифт; —при многофилтърния метод всеки отделен етап на изпитвателния цикъл ползва собствен филтърен чифт (виж т. 1.5.1.3); този метод позволява един по-малко строг метод за взимане на проби, но се използват повече филтри. 1.5.1. Филтър за взимане на проби от частици 1.5.1.1. Характеристика на филтъра За сертифициращите изпитвания са необходими филтри от стъкловлакна с флуоровъглеродно покритие или флуоровъглеродни мембранни филтри. За особени приложения могат да се ползват други филтърни материали. При всички типове филтри степента на отделяне на 0,3 µm DOP (диоктилфталат) трябва да има стойност минимум 95 % при скорост на обтичане на филтъра между 35 и 80 cm/s. Когато се провеждат сравнителни изпитвания между лаборатории или между производител и упълномощен орган, се използват филтри с едно и също качество. 1.5.1.2. Размер на филтъра Филтрите за частици трябва да имат минимален диаметър 47 мм (37 мм ефективен диаметър). Допустими са филтри с по-големи диаметри (т. 1.5.1.5). 1.5.1.3. Основен и последващ филтър По време на изпитвателната последователност разредените отработили газове се провеждат през поставен един зад друг чифт филтри (основен и последващ филтър). Последващият филтър не бива да се намира на повече от 100 mm зад основния филтър и не бива да го докосва. Филтрите могат да бъдат претегляни поотделно или по двойки—обърнати с ефективните си страни един към друг. 1.5.1.4. Скорост на обтичане на филтъра Трябва да се постигне скорост на обтичане през филтъра от 35 до 80 cm/s. Разликата в налягането между началото и края на изпитването не бива да се увеличава с повече от 25 kPa. 1.5.1.5. Натоварване на филтъра* При еднофилтърния метод минималното препоръчително филтърно натоварване има стойност 0,5 mg/1 075 mm2 ефективна площ. За най-употребяваните филтърни размери стойностите са следните: ВЕСТНИК Диаметър на филтъра (mm) БРОЙ 28 Препоръчителен ефективен диаметър (mm) Препоръчвано минимално натоварване на филтъра (mg) 47 37 0,5 70 60 1,3 90 80 2,3 110 100 3,6 *Отложена маса на единица ефективна площ върху филтъра При многофилтърния метод като минимално натоварване на филтъра за сумата от филтрите се препоръчва произведението от съответната посочена стойност и корен квадратен от общия брой на изпитателните етапи. 1.5.2. Спецификация за тегловната камера и аналитичната везна 1.5.2.1. Условия в камерата за претегляне Температурата на камерата (или помещението), в която (което) филтрите за частици се обработват и претеглят, се поддържа през цялата продължителност на процеса на обработване и претегляне равна на 295К (22°С) ± 3К. Влажността се поддържа на точката на оросяване 282,5К (9,5°С) ± 3К при относителна влажност 45 ± 8 %. 1.5.2.2. Сравнително претегляне на филтрите Камерата за претегляне (или помещението за претегляне) трябва да бъде без всякакви замърсяващи вещества (например прах), които могат да се отложат върху филтрите за частици по време на тяхното стабилизиране. Смущения в представените в т. 1.5.2.1 характеристики за помещението за претегляне са допустими, ако тяхната продължителност не надвишава 30 минути. Помещението за претегляне трябва да отговаря на предписаните характеристики, преди персоналът да влезе в него. Най-малко два неупотребявани еталонни филтъра или еталонен чифт филтри за предпочитане се претеглят едновременно с филтрите за взимане на проби, като е допустима максимална разлика 4 часа. Филтрите трябва да имат същата големина и да са от същия материал както филтрите за взимане на проби. Ако средното тегло на еталонните филтри (еталонни чифтове) се промени с повече от ± 5 % (± 7,5 % за филтърен чифт) от препоръчваното минимално филтърно натоварване (т. 1.5.1.5) в периода от време между тяхното претегляне и претеглянето на филтрите за взимане на проби, тогава се отстраняват всички филтри за взимане на проби и изпитването за емисии на отработилите газове се повтаря. Ако посочените в т. 1.5.2.1 критерии за стабилност на помещението за претегляне не са изпълнени, но при претеглянето на еталонния филтър (еталонния чифт) тези критерии са спазени, производителят може да признае теглата на филтрите за взимане на проби или да обяви изпитванията за невалидни. В този случай се регулира системата за управление на средата на помещението за претегляне и изпитването се повтаря. 1.5.2.3. Аналитична везна За определяне на теглата на всички филтри се използва аналитична везна с точност (средно квадратично отклонение) от 20 µg и разрешаваща способност 10 µg (1 деление = 10 µg). При филтри с диаметър по-малък от 70 mm са необходими точност и разрешаваща способност съответно 2 и 1 µg. 1.5.2.4. Премахване на електростатични ефекти За премахване на електростатични ефекти преди претегляне филтрите се неутрализират например чрез Полониев неутрализатор или посредством устройство с подобно действие. 1.5.3. Допълнителни изисквания за измерване на частиците Всички части на разреждащата система и на системата за взимане на проби от изпускателната тръба до корпуса на филтъра, влизащи в допир с необработените или разредените отработили газове, трябва да са конструирани така, че отлагането на частици върху тях и изменението на частиците да се поддържат възможно в най-ниски граници. Всички части трябва да са от електрически проводим материал, който да не влиза в реакция със съставните части на отработилите газове и да е заземен за предотвратяване на електро - статични ефекти. Раздел ГУ Калибриране 1. Калибриране на анализиращата апаратура 1.1. Въведение Всеки анализатор се калибрира толкова често, колкото е необходимо, за да отговаря на изискванията за точност. Методът за калибриране, описан в този раздел, се прилага при анализаторите според Раздел Ш, т. 1.4.3. 1.2. „Калибриращи“ еталонни газове Спазва се трайността на всички „калибриращи“ еталонни газове. Записва се посочената от производителя дата за края на годността на „калибриращите“ еталонни газове. 1.2.1. Чисти газове Изискваната чистота на газовете се получава от изброените гранични стойности на замърсяването. Трябва да бъдат на разположение следните газове: - пречистен азот (замърсяване < 1 ррт С, < 1 ррт СО, < 400 ррт СО», < 0,1 ррто МО); - пречистен кислород (степен на чистота > 99,5 обемни 96 (5); - водородно-хелиева смес (40 + 2 96 водород, остатък хелий) (замърсяване < 1 ррт С, < 400 ррт СО); - пречистен синтетичен въздух (замърсяване < 1 ррт С, < 1 ррт СО, < 400 ррт СО», < 0,1 ррто МО) (съдържание на кислород 18-21 обемни 906). 1.2.2 „Калибриращи“ и проверочни еталонни газове За калибрирането се осигуряват газови смеси със следния състав: - С,Нви пречистен синтетичен въздух (вижт. 1.2.1); - СО и пречистен азот; - КО и пречистен азот (съдържащото се в този „калибриращ“ еталонен газ количество ХО, не бива да превишава 5 56 от съдържанието на МО); - Оз и пречистен азот; - СО» и пречистен азот; - СН и пречистен синтетичен въздух; - С„Н. и пречистен синтетичен въздух. Забележка. Допустими са други газови комбинации, доколкото газовете не влизат в реакция помежду си. Фактическата концентрация на „калибриращ“ и проверочен еталонен газ трябва да бъде в рамките на + 2 96 от номиналната стойност. Всички концентрации на „калибриращи“ еталонни газове се изразяват като обменна част (обемен процент или ррт като част обем). Използваните за калибриране и проверка газове могат да бъдат добити с помощта на газов сепаратор чрез добавяне на пречистен ХМ, или пречистен синтетичен въздух. Смесителното устройство трябва да бъде толкова точно, че концентрациите на „калибриращите“ еталонни газови смеси да могат да се определят с точност + 2 96. 1.3. Процедура за работа с анализатори и система за взимане на проби Процедурата за работа с анализатори взема под внимание указанията на производителя на уредите относно пускане в действие и работа. Трябва да са включени съдържащите се вт. от 1.4 до 1.9 минимални изисквания. 1.4. Изпитване на херметичност Системата се подлага на изпитване на херметичност. Сондата се разединява от изпускателната система и нейният край се затваря. Включва се помпата на анализатора. След първоначален период на стабилизиране всички разходомери трябва да показват нула. Ако това не се случва, се проверяват тръбопроводите за вземане на проби и неизправността се отстранява. Най-високата допустима степен на нехерметичност от страната на разреждането трябва да има стойност 0,5 96 от действителния дебит за изпитваната част от системата. Дебитите на анализатора и байпаса могат да се ползват за оценяване на действителните дебити. Друг метод е стъпкова промяна на концентрацията в началото на тръбопровода за вземане на проби чрез превключване от „нулев“ еталонен на „проверовъчен“ еталонен газ. Ако отчетената стойност след достатъчно дълъг период от време показва много по-малка концентрация в сравнение спрямо въведената концентрация, това е признак за проблеми с калибрирането или херметичността. 1.5. Процедура на калибриране 1.5.1. Измервателна система Измервателната система се калибрира и кривите на калибриране се проверят с помощта на еталонни газове. Газовият поток трябва да е същият както при вземането на проби от отработилите газове. 1.5.2. Време за подгряване Времето за подгряване се съобразява с препоръките на производителя. Ако за това няма налични данни, за анализаторите се препоръчва минимално време за подгряване два часа. 1.5.3. Анализатори ХОТК и НЕГ Анализаторът КРТЕ се настройва както е необходимо, а пламъкът на анализатора НЕТ се оптимизира (т. 1.8.1). 1.5.4. Калибриране Всеки използван при нормалната работа измервателен диапазон се калибрира. Анализаторите за СО, СО», МОух, СН и О, се нулират чрез пречистен синтетичен въздух (или азот). Съответните калибриращи газове се въвеждат в анализаторите и се записват стойностите и се установява крива на калибриране съгласно т. 1.5.5. Повторно се проверява нулирането и при необходимост процесът на калибриране се повтаря. 1.5.5. Установяване на кривата на калибриране 1.5.5.1. Общи указания Кривата на калибриране на анализатора се установява с помощта на най-малко 5 точки на калибриране (без нулата), които по възможност са разположени равномерно. Номиналната стойност на най-високата концентрация трябва да бъде по-голяма или равна на 90 96 от пълната стойност на скалата. Кривата на калибриране се пресмята по метода на най-малките квадрати. Ако получаващата се степен на полинома е по-висока от 3, броят на точките на калибриране (включително нула) трябва да бъде равен най-малко на тази степен плюс 2. Кривата на калибриране не трябва да се различава с повече от + 2 96 от номиналната стойност на всяка точка на калибриране и с повече от # 1 96 от пълната стойност на скалата при нулата. Въз основа на кривата на калибриране и на точките на калибриране може да се установи дали калибрирането е извършено правилно. Посочват се различните параметри на анализатора и особено: СТР . 108 • диапазонът на измерване; • чувствителността; • датата на калибрирането. 1.5.5.2. Калибриране при по-малко от 15 % от пълната стойност на скалата Кривата на калибриране на анализатора се установява с помощта на най-малко 10 точки на калибриране (без нулата), които са разположени така, че 50 % от точките на калибриране да лежат под 10 % от пълната стойност на скалата. Кривата на калибриране се изчислява по метода на най-малките квадрати. Кривата на калибриране не трябва да се различава с повече от ± 4 % от номиналната стойност на всяка точка на калибриране и с повече от ± 1 % от пълната стойност на скалата при нулата. 1.5.5.3. Алтернативни методи Ако може да се докаже, че с друга технология (напр. компютър, електронно управлявани превключватели на измервателния диапазон и др.) може да се постигне същата точност, те също могат да бъдат използвани. 1.6. Проверка на калибрирането Всеки измервателен диапазон, използван при нормален режим на работа, преди анализ трябва да бъде проверен, както следва: Калибрирането се проверява при използване на “нулев” и проверовъчен еталонен газ, чиято номинална стойност съставлява повече от 80 % от пълния обхват на измервателния диапазон. Ако при двете проверявани точки установената стойност не се различава с повече от ± 4 % от пълния обхват, съответстващ на еталонната стойност, параметрите на настройка могат да бъдат променени. Ако това не е така, се търси нова крива на калибриране съгласно т. 1.5.4. 1.7. Контрол на ефективността на NO Х -конвертора Ефективността на конвертора, който служи за преобразуване на NO 2 в NO, се проверява, както е посочено в т. 1.7.1—1.7.8 (фигура 1). Магнитен вентил Озонов генератор Променлив ток Регулиращ трансформатор Към анализатора Фиг. 1. Схема на устройство за определяне на ефективността на конвертора за NO2 1.7.1. Установка за проверка Ефективността на конвертора може да се определи с помощта на озонов генератор съгласно изобразената на фигура 1 (виж също Раздел III, т. 1.4.3.5) контролна установка по следващата процедура. 1.7.2. Калибриране CLD и HCLD се калибрират в най-употребявания измервателен диапазон съгласно инструкциите на производителя при използване на “нулев” и проверовъчен еталонен газ (чието съдържание на NO трябва да отговаря приблизително на 80 % от работния диапазон и концентрацията на NO2 в газовата смес е по-малко от 5 % от концентрацията на NO). Анализаторът на NOX ВЕСТНИК БРОЙ 28 трябва да бъде в режим за NO, така че проверовъчният еталонен газ да не протича през конвертора. Показаната концентрация се регистрира. 1.7.3. Изчисляване Ефективността на конвертора за NOX се определя, както следва: Ефективността (%) = 1 + ab Ч 100 , cd където: а е концентрацията на NOX съгласно т. 1.7.6; b—концентрацията на NOX съгласно т. 1.7.7; с—концентрацията на NO съгласно т. 1.7.4; d—концентрацията на NO съгласно т. 1.7.5. 1.7.4. Добавяне на кислород През Т-образно разклонение към протичащия газ непрекъснато се добавя кислород или нулев въздух, докато концентрацията стане приблизително 20 % по-ниска от концентрацията при калибриране съгласно т. 1.7.2. (Анализаторът се намира в режим на работа NO.) Отчетената концентрация с се записва. Озоновият генератор остава изключен през цялото време на процеса. 1.7.5. Включване на озоновия генератор Впоследствие се включва озоновият генератор, за да се произведе толкова озон, че концентрацията на NO да се понижи до около 20 % (минимална стойност 10 %) от концентрацията при калибриране съгласно т. 1.7.2. Отчетената концентрация d се записва. (Анализаторът се намира в режим на работа NO.) 1.7.6. Режим на работа NOX Анализаторът за NO се превключва в режим на работа NOX, така че газовата смес (състояща се от NO, NO2, О2 и N2) да преминава през конвертора. Отчетената концентрация а се записва. (Анализаторът се намира в режим на работа NOX.) 1.7.7. Изключване на озоновия генератор Озоновият генератор се изключва. Газовата смес съгласно т. 1.7.6 преминава през конвертора в детектора. Отчетената концентрация b се записва. (Анализаторът се намира в режим на работа NO Х.) 1.7.8. Режим на работа NO Ако изключен озонов генератор се превключи в режим на работа NO, се прекъсва притокът на кислород или синтетичен въздух. Отчетената стойност на анализатора за NOX не трябва да се различава от измерената съгласно т. 1.7.2 стойност с повече от ± 5. (Анализаторът се намира в режим на работа NO.) 1.7.9. Интервали на проверка Ефективността на конвертора се определя преди всяко калибриране на анализатора на NOX. 1.7.10. Изисквания към ефективността Ефективността на конвертора не бива да бъде под 90 %, като изрично се препоръчва по-висока ефективност от 95 %. Забележка. Ако при най-използвания обхват на анализатора озоновият генератор не може да предизвика спад от 80 на 20 % съгласно т. 1.7.5, се използва най-големият диапазон, с който може да се предизвика това намаление. 1.8. Настройка на FID 1.8.1. Оптимизиране на отклика на детектора HFID се настройва съгласно изискванията на производителя на уреда. За да се оптимизира откликът, в най-използвания работен диапазон се използва проверяващ еталонен газ от пропан във въздух. При настройка на горивния и въздушния дебит, която да отговаря на изискванията на производителя, в анализатора се въвежда проверяващ еталонен газ от 350 ± 75 ppm С. Откликът при дадения дебит на гориво трябва да бъде определен въз основа на разликата меж- БРОЙ 28 ду отклика на проверяващия еталонен газ и отклика на “нулевия” еталонен газ. Дебитът на гориво се настройва с незначителна стойност над и под зададеното от производителя. Отклиците при проверяващ еталонен газ и отклиците при “нулев” еталонен газ се записват. Разликите между отклика на проверяващия еталонен газ и отклика на “нулевия” еталонен газ за съответния дебит на горивото се начертават във формата на крива и дебитът на горивото се настройва на този, при който се получава по-голяма разлика. 1.8.2. Фактори за отклика при въглеводороди Анализаторът се калибрира при използване на пропан във въздух и пречистен синтетичен въздух съгласно т. 1.5. Факторите за отклиците се определят при пускането в действие на анализатора и по-късно след всяко основно периодично обслужване. Факторът на отклика Rf за определен вид въглеводород е отношението на отчетената FID С1 стойност към концентрацията в газовата бутилка, изразена в ppm С1. Концентрацията на газа за проверка трябва да е толкова висока, че да бъде отчетен отклик приблизително равен на 80 % от крайната стойност на скалата. Концентрацията трябва е с точност ± 2 %, отнесено към гравиметрична стандартна стойност, изразена като обем. Освен това газовата бутилка трябва да бъде подготвена предварително в продължение на 24 часа при 298 К (25°С) ± 5 К. Проверовъчните газове, които се използват, и препоръчителните относителни фактори на отклик са следните: —метан и пречистен синтетичен въздух 1,00 І Rf І 1,15; —пропилен и пречистен синтетичен въздух 0,90 І Rf І 1,10; —толуол и пречистен синтетичен въздух 0,90 І Rf І 1,10. Тези стойности са относителни към фактора на отклика Rf от 1,00 за пропан и пречистен синтетичен въздух. 1.8.3. Проверка за смущения от кислород Тази проверка се предприема при пускане в действие на анализатора и след основни периоди на поддръжка. Факторът на отклика е дефиниран и се определя, както е описан в т. 1.8.2. Използваният газ за проверка и препоръчваният обхват на относителния фактор на отклик са пропан и азот: 0,95 І Rf І 1,05. Тези стойности са относителни към фактора на отклика Rf от 1,00 за пропан и пречистен синтетичен въздух. Концентрацията на кислород във въздуха за горелката на FID трябва да бъде в рамките на ±1 моларен % от концентрацията на кислород във въздуха за горелката, използван при последната проверка за смущения от кислород. Ако разликата е по-голяма, смущението от кислорода се проверява и в случай на необходимост анализаторът се регулира. 1.9. Смущения при NDIR и CLD-анализатори Газовете, които се съдържат в отработилите газове, редом с газа, подлежащ на анализиране, могат да повлияят по различен начин на отчитаната стойност. Положително смущение, но в по-малка степен се получава при NDIR-уреди, ако смущаващият газ има същото действие като измервания газ. Отрицателно смущение се получава при NDIR-уреди, като смущаващият газ разширява абсорбционната спектрална лента на измервания газ, и при CLD-уреди—като смущаващият газ потиска лъчението. Изпитванията на проверката на смущенията съгласно т. 1.9.1 и 1.9.2 се провеждат преди пускането в действие на анализатора и след значителни периоди на поддръжка. 1.9.1. Проверка на смущенията при анализатора за СО ВЕСТНИК СТР . 109 Вода и СО2 могат да влияят на производителността на анализатора на СО. Ето защо при проверката СО2 проверяващ еталонен газ с концентрация от 80 до 100 % от обхвата на максималния работен диапазон, използван при изпитването, се пуска да бълбука при стайна температура, като откликът на анализатора се записва. Откликът на анализатора при диапазони і 300 ppm трябва да има стойност най-много 1 % от обхвата, а при диапазони под 300 ppm—максимално 3 ppm. 1.9.2. Проверки за потискане на анализатора за NOX Два газа, които при CLD (и HCLD) анализатори изискват особено внимание, са СО2 и водната пара. Потискането на отклиците на тези газове е пропорционално на техните концентрации и затова изисква техники на изпитване за определяне на потискането при очакваните най-високи концентрации, опитно определени по време на изпитване. 1.9.2.1. Проверка за потискане на СО2 Проверовъчен еталонен газ СО2 с концентрация от 80 до 100 % от обхвата на максималния диапазон на измерване преминава през NDIR-анализатор и стойността на СО2 се записва под означение А. След това газът се разрежда с NO—проверовъчен еталонен газ, до около 50 % и преминава през NDIR и (Н)CLD, като стойността на СО2 и на NO се записва под означение ВиС съответно. СО2 се спира и се пропуска само NO— проверовъчен еталонен газ, през (Н)CLD и стойността на NO се записва като означение D. Потискането се пресмята по израза: (СЧА ) Ч 100 , (D Ч А ) (D Ч В ) % СО2 потискането = 1 където: А е измерената с NDIR концентрация на неразреден СО2 в %; В—измерената с NDIR концентрация на разреден СО2 в %; С—измерената с CLD концентрация на разреден NO в ppm; D—измерената с CLD концентрация на неразреден NO в ppm. Потискането не бива да бъде по-голямо от 3 % от обхвата. 1.9.2.2. Проверка за потискане на вода Тази проверка важи само за измервания на концентрацията на влажен газ. При пресмятането на потискането на водната пара се взема под внимание разреждането на проверовъчния еталонен газ NO с водна пара и мащабирането на концентрацията на водна пара на сместа до такава, възникваща по време на изпитване. NO—проверовъчен еталонен газ, с концентрация от 80 до 100 % от обхвата на нормалния работен диапазон се пропуска през (Н)CLD и стойността на NO се записва под означение D. Газът NO трябва да бълбука през вода при стайна температура и да се пропусне през (Н)CLD, а стойността NO да се запише под означение С. Температурата на водата се определя и записва под обозначение F. Налягането на наситената пара на сместа, което отговаря на температурата на водата за бълбукане F, се определя и записва под означение G. Концентрацията на водна пара (в %) на сместа се определя по формулата: G Н = 100 Ч РВ и се записва под означение Н. Очакваната концентрация на разредения NO—проверовъчен еталонен газ, (във водна пара) се определя по формулата: Н D е = D Ч 1 100 СТР . 110 и се записва под означение De . При отработили газове от дизелов двигател максималната очаквана при изпитването концентрация на водна пара в отработилите газове (в %) се оценява въз основа на максималната концентрация на СО 2 в отработилите газове или от концентрацията на неразредения СО 2—проверовъчен еталонен газ (а така както е измерено по т. 1.9.2.1)— изхождайки от едно атомно съотношение Н/С на горивото от 1,8 към 1, по формулата: Н m = 0,9 ЧАи се записва под означение Нm. Потискането на водата се пресмята, както следва: DeCH m Ч , De Н % Н2О потискане = 100 Ч където: De е очакваната концентрация на разреден NO (ppm); С—концентрацията на разреден NO (ppm); Нm—максималната концентрация на водна пара (%); Н—фактическата концентрация на водна пара (%). Потискането на водата не бива да бъде по-голямо от 3 % от обхвата. Забележка. При тази проверка трябва да се внимава NO—проверовъчен еталонен газ, да съдържа минимална концентрация на NO2 , тъй като абсорбцията на NO2 във вода не е взета предвид при пресмятанията на потискането. 1.10. Интервали между калибриранията Анализаторите се калибрират съгласно т. 1.5 най-малко на всеки три месеца, както и след всеки ремонт на системата или изменение, което би могло да повлияе на калибрирането. 2. Калибриране на системата за измерване на частици 2.1. Въведение Всеки уред се калибрира толкова често, колкото е необходимо, за да отговаря на изискванията за точност. Използваният метод за калибриране за компонентите, посочени в раздел III, т. 1.5, и приложение № 4, е описан в този раздел. 2.2. Измерване на дебита Калибрирането на газов разходомер или на средствата, измерващи дебит, трябва да е проследимо до национални и/или международни стандарти. Допустимата грешката на измерваната стойност е максимално ± 2 % от отчетената стойност. Ако газовият дебит се определя чрез диференциално измерване, максималната грешка на разликата трябва да бъде такава, че точността на GEDF е в рамките на ± 4 % (виж също приложение № 4, т. 1.2.1.1 EGA). Грешката може да се определи чрез изчисление на корен квадратен от средната стойност на квадратите на грешките на всеки уред. 2.3. Проверка на съотношението на разреждане При използване на система за вземане на проби от частици без EGA (анекс приложение № 4, т. 1.2.1.1) се проверява съотношението на разреждане за всяко ново инсталиране на двигателя при работещ двигател и при използване на измерванията на концентрациите на СО2 или NOx в необработените отработили газове и в разредените отработили газове. Измереното съотношението на разреждане може да се отклонява от изчисленото въз основа на измерените концентрации на СО2 или NOx с не повече от ± 10 %. 2.4. Проверка на условията на частичен поток Диапазонът на скоростта на отработилите газове и на колебанията на налягането се проверяват и при необходимост се регулират съгласно предписанията в приложение № 4, т. 1.2.1.1 (ЕР). ВЕСТНИК БРОЙ 28 2.5. Интервали между калибриранията Уредите, измерващи дебита, се калибрират най-малко на всеки три месеца, както и след изменения на системата, които биха могли да повлияят на калибрирането. Раздел V Оценяване на данните от измерването 1. Оценяване и изчисление на данните 1.1. Анализиране на резултатите от измерванията при газообразни емисии За оценяване на емисиите на газовете се образува средна стойност от записа от последните 60 секунди на всеки изпитателен етап и средните концентрации (conc) на НС, СО, NOX и СО2 , при използване на метода на въглеродния баланс. По време на всеки изпитателен етап емисиите се определят от средните стойности на записите и съответните калибриращи данни. Може да се приложи и друг начин на регистриране, ако той гарантира равностойно събиране на данните. Средните фонови концентрации (concd) могат да се определят въз основа на отчетените стойности от торбичките с проби от разредения въздух или въз основа на непрекъснатото (без торбички) фоново измерване и съответните данни на калибриране. 1.2. Емисии на частици За оценка на частици се записват сумарните маси МSАМ,i или обеми VSAM,i на пропуснатата през филтрите проба за всеки изпитвателен етап. Филтрите се поставят в камерата за претегляне и се подготвят при определени условия там най-малко един, но не повече от 80 часа, и после се претеглят. Бруто теглото на филтрите се записва и от него се изважда тарата (виж раздел I, т. 3.1). Масата на частиците (Мf при еднофилтърния метод, Мf,i при многофилтърния метод) е сумата от масите на частиците, събрани върху основния и последващия филтър. При използване на фонова корекция се записва масата М DIL или обемът VDIL на преминаващия през филтрите разреждащ въздух и масата на частиците М d. Ако е направено повече от едно измерване, се определя съотношението Мd/MDIL или Мd/VDIL за всяко отделно измерване и се определя средната стойност. 1.3. Пресмятане на емисиите от газове Подлежащите на записване в протокола от изпитване резултати от измервания се намират посредством следните стъпки: 1.3.1. Определяне на дебита на отработилите газове Стойностите на дебита на отработилите газове (G EXHW , VEXHW или VEXHD) се определят за всеки изпитателен етап съгласно раздел III, т. от 1.2.1 до 1.2.3. При използване на пълнопоточна система за разреждане се определя общият дебит на разредените отработили газове (GTOTW, VTOTW) за всеки изпитателен етап според раздел III, т. 1.2.4. 1.3.2. Преизчисляване от сухо във влажно базово състояние Ако се използват GEXHW , VEXHW , GTOTW или VTOTW, измерването не е било вече направено за влажно работно състояние, измерената концентрация се преизчислява по следната формула в стойност за влажно относително състояние: conc (влажно) = k w Ч conc (сухо) За необработените отработили газове: G k w, r,l = 1 FFH Ч FUEL k w2 G AIRD или 1 k w2 k w, r,2 = [ ] [ ] ( ) сух СО сух 1 1,88 0,005 % СО % + Ч Ч + 2 БРОЙ 28 За разредените отработили газове: 1,88 Ч СО 2 % (влажен ) k w, е,1 k w1 = 1 200 или 1 k w1 k w, е,2 = 1,88 Ч СО2 % (сух ) 1+ 200 FFH може да се пресметне така: FFH = 1,969 G FUEL 1 + G AIRW За разреждащия въздух: k W,d = 1 k W1 k W1 = 1,608 Ч [Н d Ч (1 1 / DF) + НаЧ (1 / DF)] 1000 + 1,608 Ч [Н d Ч (1 1 / DF) + НаЧ (1 / DF)] Нd = 6,22 Ч R d Ч Рd РВ Рd Ч R d Ч10 2 За всмуквания въздух (ако е различен от разреждащия въздух): k W, а = 1 k W2 k W2 = Нd = 1,608 ЧНа 1000 + 1,608 ЧНа ( 6,22 Ч R а Ч Ра ) РВ Ра Ч R а Ч 10 2 , където: На е абсолютната влажност на всмуквания въздух, g вода на kg сух въздух; Нd—абсолютната влажност на разреждащия въздух, g вода на kg сух въздух; Rd—относителната влажност на разреждащия въздух, %; Ra—относителната влажност на всмуквания въздух, %; Рd—налягането на наситената пара на разреждащия въздух, kPa; Ра—налягането на наситената пара на всмуквания въздух, kPa; РВ —общото барометрично налягане, kPa. 1.3.3. Корекция за влажност при NOX Тъй като емисията на NOX е зависима от условията на околния въздух, концентрацията на NOX се коригира с помощта фактора КН при взимане под внимание на температурата и влажността на околния въздух: КН = 1 , 1 + А Ч (Н а 10,71) + В Ч (Та 298) където: А = 0,309 G FUEL/G AIRD —0,0266; В = —0,209 G FUEL /GAIRD + 0,00954; Т—температурата на въздуха в К. G FUEL G AIRD = съотношение гориво въздух (сух въздух ) ВЕСТНИК СТР . 111 На—влажността на всмуквания въздух, g вода на kg сух въздух: На = 6,220 Ч R а Ч ра рВраЧ R а Ч 10 , 2 R а е относителната влажност на всмуквания въздух, %; ра—налягането на наситената пара на всмуквания въздух, kPa; рВ—общото барометрично налягане, kPa. 1.3.4. Пресмятане на масовите дебити на емисиите Масовите дебити на емисиите за всеки етап на изпитване се определят, както следва: а) за необработени отработили газове1 : Gasmass = u Ч conc Ч GEXHW или: Gasmass = v Ч conc Ч VEXHD или: Gasmass = w Ч conc Ч V EXHW б) за разредените отработили газове1: Gasmass = u Ч concc Ч G TOTW, или: Gasmass = w Ч соnссЧ V TOTW, където: concc е коригираната фонова концентрация concc = conc - concd Ч (1-(1/DF)) DF = 13,4/(concCO 2 + (concCO + concHC) Ч 10 -4 ) или: DF = 13,4/ concCO 2 Коефициентите u—влажно, v—сухо, w—влажно, се прилагат съгласно следната таблица: Газ u v w Conc NOX 0,001587 0,002053 0,002053 ppm СО 0,000966 0,00125 0,00125 ppm НС 0,000479 0,000619 ppm СО2 15,19 19,64 19,64 процент Плътността на НС се базира върху средно съотношение въглерод-водород от 1:1,85. 1.3.5. Изчисляване на специфичните емисии Специфичната емисия (g/kWh) се пресмята за всички отделни съставни части по следния начин: n Gas Отделен газ = i=1 n massi Ч WFi Р Ч WF i i i=1 Тук Р i =Pm,i + Р АЕ,i Използваните коригиращи фактори и брой на изпитателните етапи n съответстват на т. 3.6.1 от раздел I. 1.4. Изчисляване на емисиите на частици Емисиите на частици се изчисляват по следния начин: 1.4.1. Коригиращ фактор за влажност за частици Тъй като емисията на частици на дизеловите двигатели е зависима от условията на околния въздух, масовият дебит на частиците при взимане под внимание на влажността на околния въздух се коригира с помощта на дадения в следната формула фактор Кр: Кр = 1/(1 + 0,0133 Ч (На—10,71)), където На е влажност на всмуквания въздух, g вода на kg сух въздух 6,22 Ч R аЧра На = 2 рВраЧ R а Ч 10 1 В случай на NOX, концентрацията на NOX (NOXconc или NOXconcc) трябва да се умножи cKHNOX (фактор за влажност за NOX, посочен в раздел 1.3.3) както следва: KHNOX Ч conc или К HNOX Ч conccCTP . 112 R а е относителната влажност на всмуквания въздух, %; ра —налягането на наситената пара на всмуквания въздух, kPa; рВ —общото барометрично налягане, kPa. 1.4.2. Система с частично разреждане на потока Подлежащите на записване в изпитателния протокол резултати от изпитването на емисията на частици се намират чрез следните стъпки. Тъй като може да се прилагат различни начини на управление на разреждащото съотношение, за пресмятане на еквивалентния масов дебит на разредените отработили газове G EDF или на еквивалентния обемен дебит на разредените отработили газове V EDF важат различни методи . Всички изчисления се основават на средните стойности на отделните етапи на изпитване i през времетраенето на вземане на проби. 1.4.2.1. Изокинетични системи GEDFW,i = G EXHW,i Ч q i или VEDFW,i = V EXHW,i Ч q i qi = ( (G EXHW,i Ч r ) G DILW,i + G EXHW, i Ч r ) ВЕСТНИК qi = ( VDILW,i + VEXHW,i Ч r (VEXHW,i Ч r ) ) Ар АТ 1.4.2.2. Системи с измерване на концентрация на СО2 или NOX GEDFW,i = G EXHW,i Ч q i или VEDFW,i = V EXHW,i Ч q i qi= ( G EXHW,i Ч СО 2D,i СО 2А, i Conc Е,i Conc А,i G TOTW, i qi = (G TOTW,i G DILW,i ) 1.4.3. Системи с пълнопоточно разреждане Подлежащите на записване в изпитвателния протокол резултати от изпитването на емисията на частици се определят чрез следните стъпки. Всички изчисления трябва да почиват на средните стойности от отделните етапи на изпитване i през времетраенето на вземане на проби. GEDFW,i = GTOTW,i или VEDFW,i = V TOTW,i 1.4.4. Пресмятане на масовия дебит на частици Масовият дебит на частици се пресмята, както следва: При еднофилтърния метод: PTmass = (G EDFW )aver Мf Ч М SAM 1000 PTmass = (VEDFW )aver Мf , Ч VSAM 1000 където: (GEDFW )aver, (V EDFW) aver, (МSАМ)aver, (VSAM) aver се определят за цикъла на изпитване чрез събиране на изчислените в отделните етапи средни стойности, определени през времетраенето на вземане на проби: n (G EDFW )aver = G EDFW,i Ч WFi i =1 n (VEDFW )aver = VEDFW,i Ч WFi i =1 Conc D,i Conc А,i n където: ConcE е концентрацията на влажния проследяващ газ в необработените отработили газове; ConcD —концентрацията на влажния проследяващ газ в разредените отработили газове; ConcA —концентрацията на влажния проследяващ газ в разреждащия въздух. Концентрациите, измерени на суха база, се преобразуват съгласно т. 1.3.2 на влажна база. 1.4.2.3. Системи с измерване на СО2 и метод на въглеродния баланс G EDFW,i = 206,6 Ч G FUEL,i СО 2D,i СО 2А,i ) или където r съответства на съотношението на площите на сеченията на изокинетичната сонда Ар и на изпускателната тръба АТ r= 206,6 Ч G FUEL,i 1.4.2.4. Системи с измерване на дебита GEDFW,i = G EXHW,i Ч q i или qi = БРОЙ 28 , където: СО2D = СО2 е концентрацията на разредените отработили газове; СО2А = СО2—концентрацията на разреждащия въздух (концентрация в обемни проценти, на влажна база) Това уравнение се базира на принципа на въглеродния баланс (подадените към двигателя въглеродни атоми се освобождават като СО2) и се решава чрез следните стъпки: GEDFW,i = G EXHW,i Ч q i и М SAM = М SAM,i i =1 n VSAM = V SAM,i i =1 където i = 1, ...n При многофилтърния метод PTmass, i = или PTmass, i = М f,i М SAM,i М f,i М SAM,i Ч Ч (G EDFW,i ) 1000 (GV EDFW,i ) 1000 където i = 1,..n Масовият дебит частици може да се коригира в зависимост от фона, както следва: При еднофилтърния метод: Мf М d i =n G EDFW 1 Ч 1 PTmass = Ч WFi Ч 1 i = М SAM М DIL DFi 1000 БРОЙ 28 Ако е извършено повече от едно измерване, тогава (Мd /MDIL ) или (М d/VDIL ) се заместват съответно с (Мd/ MDIL) aver или (Мd/VDIL) aver DF = 13,4 concCO 2 + (concCO + concHC )Ч10 4 или: DF = 13,4 / concCO2 При многофилтърния метод: ВЕСТНИК Приложение № 4 към чл. 4, ал. 1, т. 4 1. Аналитична система и система за взимане на проби Системи за взимане на проби от газообразни емисии и емисии от частици Номер на фигурата М f,i Мd 1 G EDFW,i Ч 1 PTmass, i = Ч М SAM.i , М DIL DF 1000 или 2. 3. 4. М f,i М 1 VEDFW,i d Ч 1 PTmass, i = Ч V V DF 1000 SAM.i, DIL 5. Ако е извършено повече от едно измерване, тогава (Мd /MDIL ) или (М d/VDIL ) се заместват съответно с (Мd/ MDIL)aver или (М d/VDIL )aver 7. DF = 6. 8. 13,4 concCO 2 + (concCO + concHC )Ч10 4 или DF = 13,4 / concCO2 i 14. 15. i i =1 При многофилтърния метод: n РТ mass, i Ч WFi i =1 n Р Ч WF i i i =1 Pi =Pm,i + Р АЕ,i 1.4.6. Ефективен коригиращ фактор При еднофилтърния метод ефективният коригиращ фактор WFE,i за всеки изпитателен етап се изчислява по следния начин: М SAM,i Ч (G EDFW )aver ( М SAM Ч G EDFW,i ) или WFE,i = 12. n Р Ч WF WFE,i = 11. 13. PTmass РТ = РТ = 9. 10. 1.4.5. Пресмятане на специфичните емисии Специфичните емисии на частици РТ (g/kWh) се изчисляват по следния начин 1 При еднофилтърния метод: VSAM,i Ч (VEDFW )aver ( VSAM Ч VEDFW,i ) където i = 1,...n Стойността на ефективните коригиращи фактори не бива да се отклонява с повече от ± 0,005 (абсолютна стойност) от стойностите на посочените в т. 3.6.1 от раздел I коригиращи фактори. 1 Масовият дебит частици РТ mass трябва да се умножи с Кр (коригиращ фактор за влажност за частици съгласно т. 1.4.1). СТР . 113 Описание Система за анализ на неразредени отработили газове Система за анализ на разредени отработили газове Частичен поток, изокинетичен поток, всмукващ вентилатор, взимане на частична проба Частичен поток, изокинетичен поток, нагнетателен вентилатор, взимане на частична проба Частичен поток, СО2- или NOX-управление, взимане на частична проба Частичен поток, СО2- и въглероден баланс, взимане на цялостна проба Частичен поток, единична тръба на Вентури и измерване на концентрацията, взимане на частична проба Частичен поток, двойна тръба на Вентури или бленда и измерване на концентрацията, взимане на частична проба Частичен поток, многотръбно разделяне на и измерване на концентрацията, взимане на частична проба Частичен поток, регулиране на дебита, взимане на цялостна проба Частичен поток, регулиране на дебита, взимане на частична проба Пълен поток, обемна помпа с принудително задвижване или тръба на Вентури с критичен поток, взимане на частична проба Система за взимане на проба от частици Система за разреждане на системата за целия поток 1.1. Определяне на газовите емисии Подробни описания на препоръчваните системи за взимане на проби и за анализ се съдържат в т. 1.1.1, както и във фиг. 2 и 3. Равностойни резултати могат да се постигнат при различни конфигурации и за това не е необходимо точното съответствие с тези фигури. Могат да се използват допълнителни компоненти, като инструменти, вентили, електромагнити, помпи и прекъсвачи, за да се получи допълнителна информация и да се координират функциите на частичните системи. При някои системи могат да се пропуснат някои компоненти, които не са необходими за запазване на точността, ако тяхното отпадане изглежда обосновано по технически съображения. Компоненти на газообразни емисии—СО, СО2, НС, NOX Описва се аналитична система за определянето на газообразни емисии в неразредени или в разредени отработили газове в зависимост от използването на: HFID-анализатор за измерване на въглеводородите; NDIR-анализатори за измерването на въглероден оксид и въглероден диоксид; HCLD или еквивалентен анализатор за измерване на азотните оксиди. При неразредените отработили газове (виж фиг. 2) пробата за определяне на всички съставни части може да се вземе с една сонда за взимане на проби или две намиращи се близо една до друга сонди за взимане на проби и вътрешно да се раздели към различните анализатори. Внимава се да не се образува в аналитичната система кондензиране на компонентите на отработилите газове (включително вода и сярна киселина). СТР . 114 При разредените отработили газове (виж фиг. 3) пробата за определяне на въглеводородите се взема с друга сонда, различна от тази за определяне на другите компоненти. Внимава се да не се образува в аналитичната система кондензиране на компонентите на отработилите газове (вкл. вода и сярна киселина). Фиг. 2. Блокова схема на анализираща система за отработили газове за СО, NOx и НС Фиг. 3. Блокова схема на анализираща система за разредени отработили газове за СО, СО2, NOX и НС ВЕСТНИК БРОЙ 28 Описание фиг. 2 и 3 Общо указание: Всички компоненти от системата, с които газовата проба влиза в допир, трябва да се поддържат според предписаната за съответната система температура. —SP1: Сонда за взимане на проби от неразредени отработили газове (само фиг. 2) Препоръчва се сонда от неръждаема стомана със затворен край и много отвори. Вътрешният диаметър не трябва да е по-голям от вътрешния диаметър на тръбопровода за взимане на проби. Дебелината на стената на сондата не трябва да е по-голяма от 1 мм. Необходими са поне три отвора на три различни радиално разположени равнини и с такава големина, че през тях да може да преминава приблизително еднакъв поток. Сондата трябва да заема минимум 80% от диаметъра на изпускателната тръба. —SP2: Сонда за взимане на НС-проби от разредени отработили газове (само фиг. 3) Сондата трябва: —да представлява първите 254 мм до 762 мм от тръбопровода за взимане на проби от въглеводороди (HSL3); —да има минимален вътрешен диаметър 5 мм; —да е разположена в разреждащия тунел DT (т. 1.2.1.2) в точката, където разреждащият въздух и отработилите газове са добре смесени (т.е. да лежи на разстояние, равно на 10 пъти диаметъра на тунела по посока на потока от точката, в която отработилите газове постъпват в разреждащия тунел); —да е поставена на достатъчно разстояние (радиално) от други сонди и от стената на тунела, за да се избегне влиянието от аеродинамични следи или вихри; —да се загрява така, че температурата на газовия поток на изхода на сондата да се повишава на 463 К (190°С) ± 10К. —SP3: Сонда за взимане на проби от СО, СО2 и NO Х от разредени отработили газове (само фиг. 3) Сондата трябва: —да се намира в същата равнина като SP2; —да е достатъчно отдалечена (радиално) от други сонди и от стената на тунела, за да се избегне влиянието от аеродинамични следи или вихри; —да е загрявана и изолирана по цялата си дължина така, че най-ниската температура да е 328 К (55°С), за да се избегне образуването на водна кондензация. —HSL1: Подгряван тръбопровод за взимане на проби Тръбопроводът за взимане на проби служи за отвеждане на газови проби от една сонда до разпределителната (разпределителните) точка (и) и НС-анализатора. Тръбопроводът за взимане на проби трябва: —да има минимален вътрешен диаметър 5 мм и максимален 13,5 мм; —да е от неръждаема стомана или PTFE; —да поддържа температура на стената от 463 К (190°С) ± 10 К, като я измерва във всеки независимо контролиран участък за затопляне, ако температурата на отработилите газове на сондата за взимане на проби е равна или по-малка от 463 К (190°С); —да поддържа температура на стената от 453 К (180°С), ако температурата на отработилите газове на сондата за взимане на проби е по-голяма от 463 К (190°С); —да поддържа температура на газовете от 463 К (190°С) ± 10 К непосредствено преди подгрявания филтър (F2) на HFID. —HSL2: Подгряван тръбопровод за взимане на проби за NOx Тръбопроводът за взимане на проби трябва: —да поддържа температура на стената от 328 до 473 К (от 55 до 200°С) при използване на охладител— до конвертора, а при неизползване на охладител—до анализатора; —да е от неръждаема стомана или PTFE (политетрафлуоретилен). БРОЙ 28 Тъй като тръбопроводът трябва да се загрява само за предотвратяване на кондензацията на вода и киселина, температурата ще зависи от съдържанието на сяра в горивото. —SL: Тръбопровод за взимане на проби за СО (СО2) Тръбопроводът трябва да е от PTFE или неръждаема стомана. Той може да се загрява или да не се загрява. —ВК: Фонова камера (незадължителна, само фиг. 3) За измерване на фоновите концентрации. —BG: Камера за взимане на проби (незадължителна, само фиг. 3, за СО и СО2) За измерване на концентрациите на пробите. —F1: Подгряван филтър (незадължителен) Той трябва да се поддържа на същата температура като на HSL1. —F2: Подгряван филтър Този филтър трябва да отстрани всички твърди частици от газовата проба, преди тя да достигне в анализатора. Температурата му трябва да е същата като на HSL1. Филтърът трябва да се сменя при необходимост. —Р: Подгрявана помпа за взимане на проби Помпата трябва да се загрява до температурата на HSL1. —НС Нагорещен пламъчен йонизационен детектор (HFID) за определяне на въглеводородите. Температурата му трябва да е в границите от 453 до 473 К (180 до 200°С). —СО, СО2 NDIR-анализатори за определяне на въглероден оксид и въглероден диоксид. —NO2 (Н)CLD-анализатор за определяне на азотните оксиди. Ако се използва HCLD, трябва да се поддържа температура в границите от 328 до 473 К (55 до 200°С). —С: Конвертор Конверторът се използва за каталитичната редукция на NO 2 към NO; преди анализа в CLD или HCLD трябва да се включи конвертор. —В: Охладител Служи за охлаждане и кондензиране на водата от пробата от отработили газове. Охладителят трябва да се поддържа посредством лед или охлаждаща система при температура от 273 до 277 К (0° до 4°С). Той не е задължителен, ако анализаторът не е във взаимодействие с водна пара, както е определено в приложение № 3, раздел V, т. 1.9.1 и 1.9.2. Използването на химически сушилни за отстраняване на вода от пробата не е разрешено. —Т1, Т2, Т3: температурен сензор За отчитане на температурата на газовия поток. —Т4: Температурен сензор За отчитане на температура на NO2—NO конвертора. —Т5: Температурен сензор За отчитане на температурата на охладителя. —G1, G2, G3: манометър За измерване на налягането в тръбопроводите за взимане на проби. —R1, R2: регулатор на налягане За регулиране на налягането на въздуха и респективно на горивото за HFID. —R3, R4, R5: регулатор на налягане За регулиране на налягането в тръбопровода за взимане на проби и на потока към анализаторите. —FL1, FL2, FL3: разходомер За отчитане на дебита на пробата, преминал през байпаса. —FL4 до FL7: разходомер (незадължителен) За отчитане на дебита през анализаторите. —V1 до V6: превключващ вентил Подходящи вентили за подвеждане по избор на пробата, на “калибриращ” еталонен газ или за затваряне на захранващия тръбопровод в анализатора. ВЕСТНИК СТР . 115 —V7, V8: магнитен вентил За обхождане (байпас) на NO2—NO конвертора. —V9: иглен вентил За изравняване на дебита на NO2—NO конвертора и байпаса. —V10, V11: иглен вентил За регулиране на дебита към анализаторите —V12, V13: изпускателен кран За изпускане на кондензата от охладителя В. —V14: превключващ вентил За избор на камера за вземане на проба или за фона. 1.2. Определяне на частиците Точки 1.2.1 и 1.2.2 и фиг. 4 до 15 съдържат подробни описания на препоръчваното разреждане и системите за взимане на проби. Не се изисква точно съответствие с тези фигури, защото могат да се постигнат еднакви резултати с различни компановки. Могат да се използват допълнителни компоненти, като инструменти, вентили, електромагнити, помпи и прекъсвачи, за да се получи допълнителна информация и да се координират функциите на отделните съставни системи. При някои системи могат да се пропуснат някои компоненти, ако тяхното отпадане е технически обосновано и те не са необходими за поддържане на точността. 1.2.1. Система за разреждане 1.2.1.1. Система за разреждане на част от потока (фиг. 4 до 12) Системата за разреждане се базира на разреждането на част от потока отработили газове. Разделянето на потока отработили газове и последващият процес на разреждане могат да се осъществят с различни видове системи за разреждане. За последващото събиране на частиците може да се пропусне цялото количество от разредени отработили газове или само една част от него през системата за взимане на проби от частици (т. 1.2.2, фиг. 14). Първият метод се обозначава като цялостно взимане на проба, вторият—като частично взимане на проба. Пресмятането на степента на разреждане зависи от типа на използваната система. Препоръчват се следните типове: —Изокинетични системи (фиг. 4 и 5) При тези системи подведеният в преходната тръба поток отговаря по скорост и/или налягане на основния поток от отработили газове и това изисква потокът от отработили газове на сондата за взимане на проби да е без смущения и равномерен. Това обикновено се постига чрез използването на резонатор и на тръба с права подвеждаща част, която е насочена срещу течението в мястото на взимане на проба. Впоследствие степента на разделяне се изчислява въз основа на лесно измервани стойности като например диаметъра на тръбата. Трябва да се има предвид, че изокинетиката се използва само за наподобяване на условията на протичане, а не за наподобяване на разпределението на величините. По правило последното не е необходимо, тъй като частиците са толкова малки, че следват линиите на потока на отработилите газове. —Системи с регулиране на дебита и измерване на концентрацията (фиг. 6 до 10) При тези системи пробата се взима от основния поток отработили газове чрез регулиране на дебита на разреждащия въздух и на цялостния дебит на разредените отработили газове. Степента на разреждане се определя въз основа на концентрациите на следени газове, като СО2 или NOx, които вече се съдържат в отработилите газове на двигателя. Концентрациите в разредените отработили газове и в разреждащия въздух се измерват, а концентрацията в неразредените отработили газове може да се измери директно или да се пресметне при познат състав на горивото чрез дебита на горивото и уравнението на въглеродния баланс. Системите могат да се регулират чрез пресметнатата степен на разреждане (фиг. 6 и 7) или на базата на дебита в преходната тръба (фиг. 8, 9 и 10). СТР . 116 —Системи с регулиране на дебита и измерване на дебита (фиг. 11 и 12) При тези системи пробата се взима от основния поток отработили газове чрез регулиране на дебита на разреждащия въздух и на цялостния дебит на разредените газове. Степента на разреждане се определя въз основа на разликата на двата дебита. Разходомерите трябва да са прецизно калибрирани един спрямо друг, защото относителната големина на двата дебита при по-големи съотношения на разреждане може да доведе до значителни грешки (фиг. 9 ). Регулирането на дебита е директно, като дебитът на разредените отработили газове се поддържа константен, а дебитът на разреждащия въздух се променя при необходимост. За да се установят напълно предимствата на системите за разреждане на част от потока, трябва да се обърне особено внимание на избягването на загуби на частици в преходната тръба, на гаранцията, че взетата пробапредставител е от отработилите газове на двигателя, и определянето на степента на разделяне. При описаните системи тези критични точки се взимат под внимание. Въздух ВЕСТНИК С помощта на изокинетичната сонда за взимане на проби ISP от изпускателната тръба ЕР през свързващия тръбопровод ТТ се подвеждат неразредени газове към тунела за разреждане DT. Разликата в налягането на отработилите газове между изпускателната тръба и входа на сондата се измерва с преобразувателя за разлика в налягането DPT. Този сигнал се предава на дебитния регулатор FC1, който управлява всмукващия вентилатор SB така, че на входа на сондата се поддържа разлика в налягането, равно на нула. При това се отнема малка част от разреждащия въздух, чийто дебит вече е бил измерен с разходомера FМ1 и с помощта на пневматична бленда се подвежда в ТТ. При тези условия скоростите на отработилите газове в ЕР и ISP съвпадат, а дебитът през ISP и ТТ е константна и е много малка част от потока отработили газове. Степента на разделяне се определя от площта на сеченията ЕР и ISP. Разреждащият въздух се засмуква от всмукващия вентилатор SB през DT и дебитът се измерва посредством FМ1 на мястото на всмукването към DT. Степента на разреждане се пресмята на базата на дебита на разреждащия въздух и степента на разделяне. По избор към РВ или SB Отвеждане Виж фиг. 14 Към системата за взимане на проби от частици БРОЙ 28 Въздух Отвеждане Виж фиг. 14 Към системата за взимане на проби от частици Отработили газове Фиг. 4. Система за разреждане на част от потока с изокинетична сонда и взимане на частична проба (SB-управление) С помощта на изокинетичната сонда за взимане на проби ISP от изпускателната тръба ЕР през свързващия тръбопровод ТТ се подвеждат неразредени газове към тунела за разреждане DT. Разликата в налягането на отработилите газове между изпускателната тръба и входа на сондата се измерва с преобразувателя на разлика в налягането DPT. Този сигнал се подава на дебитния регулатор FC1, който управлява всмукващия вентилатор SB така, че на входа на сондата се поддържа разлика в налягането, равна на нула. При тези условия скоростите на отработилите газове в ЕР и ISP са равни, а дебитът през ISP и ТТ е константна и е много малка част от дебита на отработилите газове. Степента на разделяне се определя от площта на напречните сеченията ЕР и ISP. Дебитът на разреждащия въздух се измерва с разходомера FМ1. Степента на разреждане се пресмята на базата на дебита на разреждащия въздух и степента на разделяне. Въздух Отработили газове Фиг. 6. Система за разреждане на част от потока с измерване на концентрацията на СО2 или NOX и взимане на частична проба Неразредени отработили газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР през сондата за взимане на проби SP и свързващия тръбопровод ТТ към тунела за разреждане DT. Концентрациите на следените газове (СО2 или NOX) се измерват с анализатора(ите) за отработили газове EGA в неразредени и разредени отработили газове, както и в разреждащия въздух. Тези сигнали са предават на дебитния регулатор FC2, който регулира или нагнетяващия вентилатор—РВ, или всмукателния вентилатор— SB, така, че в DT се поддържа желаното разделяне и разреждане на отработилите газове. Степента на разреждане се пресмята на базата на концентрациите на следените газове в неразредени отработили газове, в разредени отработили газове и в разреждащия въздух. По избор към Р Отвеждане Виж фиг. 14 Към системата за взимане на проби от частици Въздух По избор от Fс 2 Отработили газове Фиг. 5. Система за разреждане на част от потока с изокинетична сонда и взимане на частична проба (РВ-управление) За подробности виж Фиг. 15 Отработи ли газове Фиг. 7. Система за разреждане на част от потока с измерване на концентрацията на СО2, въглероден баланс и взимане на цялостна проба Неразредени отработили газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР през сондата за взимане на проби 5Р и свързващия тръбопровод ТТ към тунела за разреждане РОТ. Концентрациите на СО» се измерват с анализатора(ите) за отработили газове ЕСА в разредени отработили газове и в разреждащия въздух. Сигналите за дебита на СО», и гориво се предават или на дебитния регулатор ЕС2, или на дебитния регулатор ЕСЗ на системата за взимане на проби от частици (виж фиг. 14). ЕС2 регулира нагнетателния вентилатор - 5В, а ЕСЗ - системата за взимане на проби от частици (виж фиг. 14), посредством което постъпващите в системата и напускащите я потоци се регулират така, че в РОТ се поддържа желаната степен на разделяне и разреждане на отработилите газове. Степента на разреждане се пресмята при използване на метода на въглеродния баланс въз основа на концентрациите и на Сървтг. «<----- 1>109 --+ --- Въздух Отвеждане. Към системата за взимане на проби от частици ЕР Отработили. газове Фиг. в. Система за разреждане на част от потока, измерване на концентрацията и взимане на частична проба Поради подналягането, което създава тръбата на Вентури УМ в ОТ, неразредените газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР през сондата за взимане на проби 5Р и свързващия тръбопровод ТТ към тунела за разреждане ОТ. Дебитът на газовете през ТТ зависи от обмена на импулси в областта на Вентури и по този начин се влияе от абсолютната температура на газовете на изхода на ТТ. Следователно разделянето на отработилите газове при определен дебит в тунела не е константно, а отношението на разреждане при малко натоварване е малко по-малко, отколкото при високо натоварване. Концентрациите на следените газове (СО, или МО) се измерват с анализатора(ите) на отработили газове ЕСА в неразредени газове, в разредени газове и в разреждащия въздух, а степента на разреждане се изчислява на базата на измерените стойности. „58 Към системата за" взимане на проби от частици Виж фиг. 14 Оувеждане. ехнаи5! Фиг. 9. Система за разреждане на част от потока с двойна тръба на Вентури или двойна бленда, измерване на концентрацията и взимане на частична проба От изпускателната тръба ЕР през сондата за взимане на проби 5Р и свързващия тръбопровод ТТ се подвеждат неразредени газове към тунела за разреждане ОТ чрез разпределител на потока, който съдържа един чифт бленди или тръби на Вентури. Първият разпределител на потока (ЕР1) се намира в ЕР, а вторият (Ер2) - в ТТ. Допълнително са необходими два вентила, регулиращи налягането (РСУТ и РСУ2), за да може чрез регулиране на противоналягането в ЕР и на налягането в ОТ да се поддържа разделянето на отработилите газове константно. РСУТ се намира по посоката на потока на 5Р в ЕР, а РСУ2 - между нагнетателния вентилатор РВи РТ. Концентрациите на следените газове (СО, или МОух) се измерват с анализатора(ите) на отработили газове ЕСА в неразредени газове, в разредени газове и вразреждащия въздух. Те са необходими за контролиране на разделянето на отработили газове и могат да се ползват за регулиране на РСУТ и РСУ2 в интерес на прецизно регулиране на разделянето. Степента на разреждане се пресмята на базата на концентрацията на следените газове. 1> 109 --- Към системата за. Вдухване на чист взимане на проби въздух Отвеждане ЕР , Фиг. 10. Система за разреждане на част от потока с многотръбно разделяне, измерване на концентрацията и взимане на частична проба От изпускателната тръба ЕР през сондата за взимане на проби БР и свързващия тръбопровод ТТ се подвеждат неразредени газове към тунела за разреждане ОТ посредством количествен дозатор, който се състои от ред тръби с еднакви размери (еднакъв диаметър, дължина и радиус на огъване). Отработилите газове, протичащи през една от тези тръби, се подвежда към РТ, а протичащите през другите тръби отработили газове преминават през демпфериращата камера РС. Т.е. разделянето на отработилите газове се определя от общия брой на тръбите. Постоянното управление на разделянето изисква разликата в налягането между РС и изхода на ТТ да е равна на нула, като налягането се измерва с преобразувателя за разлика в налягането ОРТ. Разлика в налягането, равно на нула, се постига, когато в РТ на изхода на ТТ се подаде чист въздух. Концентрациите на следените газове (СО, или МО) се измерват с анализатора(ите) на отработили газове ЕСА в неразредени газове, в разредени газове ив разреждащия въздух. Те са необходими за проверка на разделянето на отработилите газове и могат да се ползват за управлението на подаването на чист въздух за по-прецизно регулиране на разделянето. Степента на разреждане се пресмята на базата на концентрацията на следените газове. СТР . 118 По избор към Р (Р S S) отвеждане За подробности виж фиг.15 Отработил газ Фиг. 11. Система за разреждане на част от потока с регулиране на дебита и взимане на цялостна проба От изпускателната тръба ЕР през сондата за взимане на проби SP и свързващия тръбопровод ТТ се подвеждат неразредени газове към тунела за разреждане DT. Общият дебит през тунела се регулира с регулатора на дебит FC3 и помпата за взимане на проби Р на системата за взимане на проби от частици (виж фиг. 16). Дебитът на разреждащия въздух се регулира с дебитния регулатор FC2, който може да ползва като управляващи сигнали G ЕХН, G AIR или GFUEL за постигане на желаното разделяне на отработилите газове. Дебитът на пробата в DT е разликата от общия дебит и дебита на разреждащия въздух. Дебитът на разреждащия въздух се измерва с разходомера FМ1, а общият дебит—с разходомера FМ3 на системата за взимане на проби от частици (виж фиг. 14). Степента на разреждане се изчислява на базата на стойностите от тези два дебита. Към РВ или SB Въздух Виж фиг. 14 Към системата за взимане на проби от частици виж фиг. 14 отвеждане Отработил газ Фиг. 12. Система за разреждане на част от потока с регулиране на дебита и взимане на частична проба От изпускателната тръба ЕР през сондата за взимане на проби SP и свързващата тръба ТТ се подвеждат неразредени газове към тунела за разреждане DT. Разделянето на отработилите газове и дебитът в DT се регулират с дебитния регулатор FC2, който съответно настройва дебитите или скоростите на нагнетателния вентилатор РВ и на всмукателния вентилатор SB. Това е възможно, тъй като взетата проба със системата за взимане на проби от частици се връща в DT. GEXH, G AIR или G FUEL могат да се ползват като управляващи сигнали за FC2. Дебитът на разреждащия въздух се измерва с разходомера FМ1, а общият дебит—с разходомера FМ2. Съотношението на разреждане се изчислява на базата на стойностите от тези два дебита. Описание—фигури 4 до 12 —ЕР: изпускателна тръба ВЕСТНИК БРОЙ 28 Изпускателната тръба може да е изолирана. За намаляване на топлинната инертност на изпускателната тръба се препоръчва отношението на дебелината към диаметъра ѝ да е по-малко или равно на 0,015. Използването на гъвкави участъци трябва да се ограничи до отношение на дължината към диаметъра им да е по-малко или равно на 12. Огъванията трябва да се ограничат до минимум, за да се намалят натрупванията от инертност. Ако системата включва стендов шумозаглушител, той също може да се изолира. При изокинетична система изпускателната тръба трябва да няма ъглови щуцери (колена), огъвания и внезапни изменения на диаметъра на разстояние, равно на най-малко на шест диаметъра на тръбата от върха на сондата в посока срещу потока и три диаметъра на тръбата по посока на протичането на потока. Скоростта на газовете в областта на вземането на проба трябва да е по-висока от 10 m/s в случаите, когато двигателят не работи на празен ход. Средноаритметичната стойност на колебанията в налягането на отработилите газове не трябва да превишават ± 500 Ра включително. Всеки опит за намаляване на колебанията на налягането, чрез използването на изпускателна система на превозно средство (включваща шумозаглушител и устройство за последващо обработване на отработилите газове), не бива да променя мощността на двигателя и не бива да води до отлагане на частици. При системи без изокинетична сонда се препоръчва права тръба, която трябва има дължина, равна на шест нейни диаметър от върха на сондата в посока срещу потока и три нейни диаметъра по посока на протичането на потока. —SP: сонда за взимане на проби (фиг. 6 до 12) Вътрешният диаметър трябва да е минимум 4 mm. Минималното отношение на диаметрите на изпускателната тръба към този на сондата трябва да е четири. Сондата трябва да е отворена тръба, която да е насочена в посоката на протичане на потока и да е монтирана по осевата линия на изпускателната тръба или трябва да е сонда с много отвори—както е описано за SP1 в т. 1.1.1. —ISP: изокинетична сонда за взимане на проби (фиг. 4 и 5) Изокинетичната сонда за взимане на проби трябва да се монтира срещу потока от отработили газове по осевата линия на изпускателната тръба в точка, в която са изпълнени условията на протичане, описани в раздел ЕР. Тя трябва да е така проектирана, че да осигурява пропорционално взимане на проба от неразредени отработили газове. Вътрешният диаметър трябва да е минимум 12 mm. Необходима е система на регулиране, за да се постигне изокинетично разделяне на отработилите газове чрез поддържане на разлика в налягането нула между ЕР и ESP. При тези условия скоростите на отработилите газове в ЕР и в ISP са еднакви, а масовият дебит през ISP е константна, малка част от потока на отработили газове. ISP би трябвало да е включена към преобразувател за разлика в налягането. Контролът за осигуряване на разлика в налягането, равно на нула, между ЕР и ISP се извършва чрез честотата на въртене на вентилатора или чрез регулатора на дебита. —FD1, FD2: разпределител на потока (фиг. 9) Набор от тръби на Вентури или бленди се монтират в изпускателната тръба ЕР, респективно в свързващия тръбопровод ТТ, за да се осигури пропорционално взимане на проби от неразредени отработили газове. Необходима е регулираща система, състояща се от двата вентила PCV1 и PCV2 за регулиране на налягането, за да може да се осъществи пропорционално разделяне посредством регулиране на наляганията в ЕР и DT. БРОЙ 28 —FD3: разпределител на потока (фиг. 10) Набор от тръби (тръбен пакет) се монтира в изпускателната тръба ЕР, за да се гарантира пропорционално взимане на проби от неразредени отработили газове. Една от тези тръби подвежда отработилите газове към разреждащия тунел DT, а отработилите газове от другите тръби влизат в демпферираща камера DC. Тръбите трябва да имат еднакви размери (еднакъв диаметър, дължина и радиус на огъване), следователно разделянето на отработилите газове ще зависи от общия брой на тръбите. Необходима е регулираща система, за да може да се осъществи едно пропорционално разделяне чрез поддържане на разлика в налягането, равно на нула, между изхода на тръбния пакет в DC и изхода на ТТ. При тези условия скоростите на отработили газове в ЕР и FD3 са пропорционални, а дебитът в ТТ е константна малка част от дебита на отработилите газове. Двете точки трябва да са включени към преобразувател на разлика в налягането DPT. Регулирането за осигуряване на разликата в налягането да е равна на нула става чрез регулатора на дебита FC1. —EGA: Анализатор на отработили газове (фиг. 6 до 10) Могат да се използват СО2 или NO Х-анализатори (при метода на въглеродния баланс—само СО 2-анализатори). Анализаторите трябва също така да се калибрират, както анализаторите за измерването на газообразните емисии. Могат да се използват един или повече анализатори за определяне на разликите в концентрациите. Измерващите системи трябва да имат такава точност, че точността на GEDFW,i или V EDFW,i да е ± 4%. —ТТ: Свързващ тръбопровод (фиг. 4 до 12) Свързващият тръбопровод за отвеждане на пробата от частици трябва: —да е максимално къс и да не е по-дълъг от 5 m, —да има диаметър, който е равен или по-голям от диаметъра на сондата, но не по-голям от 25 mm, —да има изход по осевата линия на разреждащия тунел и да е насочен по посоката на протичане. Тръбопроводи с дължина до един метър трябва да се изолират с материал, чиято максимална топлопроводимост е 0,05 W/(m.К), като дебелината на изолационния слой се избира така, че диаметърът на тръбопровода с изолационния материал да е равен на диаметъра на сондата. Тръбопровод с дължина, по-голяма от един метър, трябва да е изолиран и подгрят до минимална температура на стената 523 К (250°С). Изискваните температури на стената на свързващия тръбопровод могат също така да се определят чрез стандартни изчисления на топлопренасянето. —DPT: преобразувател за разлика в налягането (фиг. 4, 5 и 10) Преобразувателят за разлика в налягането трябва да е с обхват ± 500 Ра или по-малък. —FC1: регулатор на дебита (фиг. 4, 5 и 10) При изокинетичните системи (фиг. 4, 5 и 10) регулаторът е необходим за поддържане на разлика в налягането между ЕР и ISP, равно на нула. Регулировката може да се извърши чрез: а) честотата на въртене или дебита на всмукващия вентилатор (SB) и поддържане константна честотата на въртене на нагнетателния вентилатор (РВ) при всеки етап (фиг. 4); или б) чрез настройане на всмукващия вентилатор (SB) на константен масов дебит на разредените отработили газове и регулиране на дебита на нагнетателния вентилатор РВ, чрез което се регулира дебитът на пробата от отработили газове в края на свързващия тръбопровод (ТТ) (фиг. 5). ВЕСТНИК СТР . 119 При система с регулиране на налягането остатъчната грешка в оперативната верига не трябва да превишава ± 3 Ра. Средноаритметичните колебания на налягането в тунела за разреждане не трябва да превишават ± 250 Ра. При многотръбни системи (фигура 10) регулаторът на дебита е необходим, за да поддържа разлика в налягането между изпускателния отвор на многотръбната група и изхода на ТТ, равно на нула, за да се раздели пропорционално потокът от отработили газове. Настройването може да се осъществи, чрез регулиране на дебита на нагнетявания въздух в DT, на изхода на ТТ. —PCV1, PCV2: регулиращи налягането вентили (фиг. 9) Необходими са два вентила за регулиране на налягането за системата двойна тръба на Вентури/двойна бленда, за да може чрез регулиране на противоналягането на ЕР и на налягането на DT да се осъществи пропорционално разделяне на потока. Вентилите трябва да се намират по направление на потока на SP и ЕР и между РВ и DT. —DC: демпферираща камера (фиг. 10) На изхода на многотръбната група трябва да е инсталирана демпферираща камера, за да се намалят колебанията на налягането в изпускателната тръба ЕР. —VN: тръба на Вентури (фиг. 8) В тунела за разреждане DT е монтирана тръба на Вентури, за да създава подналягане в областта на изхода на свързващия тръбопровод ТТ. Дебитът на газовете в ТТ се определя чрез обмена на импулси в тръбата на Вентури и по принцип е пропорционален на дебита на нагнетателния вентилатор РВ, така че се постига константно съотношение на разреждане. Тъй като импулсният обмен се влияе от температурата на изхода на ТТ и от разликата в налягането между ЕР и DT, фактическата степен на разреждане е малко по-малка при малко натоварване, отколкото при голямо натоварване. —FC2: регулатор на дебита (фиг. 6, 7, 11 и 12; незадължителен) За регулиране на дебита на нагнетателния вентилатор РВ и/или на всмукващия вентилатор SB може да се използва регулатор на дебита. Той може да се свърже към сигнален преобразувател за потока от отработили газове или за потока от гориво, и/или към диференциален преобразувател на сигнали за СО2 или NOX. FC2 регулира непосредствено въздушния поток, ако се ползва подаване на въздух под налягане (фиг. 11). —FМ1: дебитомер (фиг. 6, 7, 11 и 12) Газомер или друг разходомер за измерване на дебита на разреждащия въздух. FМ1 е незадължителен, ако РВ е калибриран за измерване на дебита. —FМ2: дебитомер (фиг. 12) Газомер или друг разходомер за измерване на дебита на разредени отработили газове. FМ2 е незадължителен, ако всмукващият вентилатор SB е калибриран за измерване на дебита. —РВ: нагнетателен вентилатор (фиг. 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 12) РВ може да се свърже към дебитните регулатори FC1 и FC2 за регулиране на дебита на разреждащия въздух. РВ не е необходим, когато се използва затваряща клапа. Ако РВ е калибриран, може да се използва за измерване на дебита на разреждащия въздух. —SB: всмукващ вентилатор (фиг. 4, 5, 6, 9, 10 и 12) Само за системи с вземане на частична проба. Ако SB е калибриран, може да се използва за измерване на дебита на разредените отработили газове. —DAF: филтър за разреждащ въздух (фиг. 4 до 12) Препоръчва се разреждащият въздух да се филтрира и да се проведе през активен въглен, за да се отстранят въглеводородите от околната среда. Разреждащият въздух трябва да има температура от 298 К (25°С) ± 5К. СТР . 120 При заявка от производителя се взима проба от разреждащия въздух за определяне на съдържанието на частици във въздуха от околното пространство, което съдържание може да се извади след това от измерените в разредените отработили газове стойности. —PSP: сонда за взимане на проби от частици (фиг. 4, 5, 6, 8, 9, 10 и 12) Сондата представлява предната част на РТТ и: —трябва да е монтирана срещу потока в точката, където разреждащият въздух и отработилите газове са добре смесени, т. е. по осевата линия на разреждащия тунел DT, на разстояние приблизително равно на 10 диаметъра на тунела, по посока на потока от точката, където отработилите газове постъпват в разреждащия тунел; —трябва да има диаметър най-малко 12 mm; —може да е загрята чрез директно подгряване или предварително подгряване на разреждащия въздух до максимална температура на стената 325 К (52°С), като се спазва предпоставката температурата на въздуха преди постъпването на отработилите газове в разреждащия тунел да не надхвърля 325 К (52°С); —може да е изолирана. —DT: разреждащ тунел (фиг. 4 до 12) Разреждащият тунел: —трябва да е с такава дължина, че при турбулентни условия на протичане отработилите газове да могат да се смесят напълно с разреждащия въздух; —трябва да е от неръждаема стомана; —отношението на дебелината му към диаметъра да е максимум 0,025 за разреждащи тунели с вътрешен диаметър над 75 mm; —номиналната дебелина на стената да е максимум 1,5 mm за разреждащи тунели с вътрешен диаметър, по-малък или равен на 75 mm; —трябва да е с минимален диаметър 75 mm за система с взимане на частична проба; —се препоръчва да е с минимален диаметър 25 mm за система с взимане на цялостна проба. Разреждащият тунел може да е загрят чрез директно подгряване или предварително подгряване на разреждащия въздух до максимална температура на стената 325 К (52°С), като се спазва предпоставката температурата на въздуха преди постъпването на отработилите газове в разреждащия тунел да не надхвърля 325 К (52°С). Той може да бъде изолиран. Отработилите газове от двигателя трябва да се смесят напълно с разреждащия въздух. При системи за вземане на частични проби качеството на смесване се проверява при работещ двигател с помощта на да СО2профил на тунела (най-малко четири еднакво отдалечени точки на измерване). Ако е необходимо, може да се използва смесителна бленда. Забележка: Ако температурата на околната среда в близост до разреждащия тунел (DT) е по-малка от 293 К (20°С), трябва да се осигури избягване на загуби на частици по хладните стени на разреждащия тунел. Ето защо се препоръчва подгряване и/или изолация на тунела в рамките на горепосочените гранични стойности. При по-голямо натоварване на двигателя тунелът може да се охлажда с неагресивни средства, като например обдухващ вентилатор, ако температурата на охлаждащото вещество не е по-малка от 293 К (20°С). —НЕ: топлообменник (фиг. 9 и 10) Топлообменникът трябва да показва такава ефективност, че температурата на входа към всмукващия вентилатор SB да се отклонява максимум с ± 11К от наблюдаваната при изпитването средноаритметичната експлоатационна температура. ВЕСТНИК БРОЙ 28 1.2.1.2. Система за разреждане на целия поток (фиг. 13) Работата на тази система се базира на разреждането на цялостния поток отработили газове на принципа на вземане на проби с постоянен обем (CVS). Трябва да се измери общият обем на сместа от отработили газове и разреждащ въздух. Може да се използва или PDP, или CFV-система. За следващо събиране на частици на замърсители се подвежда проба от разредените отработили газове през системата за взимане на проби от частици (т. 1.2.2, фиг. 14 и 15). Ако това се извършва директно, става дума за единично разреждане. Ако пробата се разрежда отново във втори разреждащ тунел, се говори за двойно разреждане. То има полза тогава, когато не могат да се спазят изискванията относно температурата, с която се обтича филтърът при единично разреждане. Въпреки че при двойноразреждащата система отчасти се касае за разреждаща система, тя се описва в т. 1.2.2, фиг. 15, като модификация на система за взимане на проби от частици, тъй като притежава повечето типични съставни части на система за взимане на проби от частици. Газообразните емисии могат да бъдат определени също и в разреждащия тунел на системата за разреждане на целия поток. Ето защо сондите за вземане на проби на газообразни компоненти са изобразени на фиг. 13, но не са показани в описанието. Съответните изисквания са представени в т. 1.1.1. Описание:—фигура 13 —ЕР: изпускателна тръба Дължината на изпускателната тръба от изхода на изпускателния колектор на двигателя, на турбокомпресора или на устройството за допълнителна обработка до разреждащия тунел се изисква да не превишава 10 m. Ако дължината на системата е по-голяма от 4 m, всички тръби с дължина, по-голяма от 4 m, трябва да са термоизолирани, с изключение на включения в изпускателната система димомер, ако има такъв. Дебелината на изолацията трябва да е минимум 25 мм. Топлопроводимостта на изолационния материал, измерена при 673 К (400°С), трябва да е максимум 0,1 W/(m х К). За да се намали топлинната инертност на изпускателната тръба, се препоръчва отношението на дебелината към диаметъра ѝ да е по-малко или равно на 0,015. Използването на гъвкави участъци трябва да се ограничи до отношение на дължината им към диаметъра, равно на 12 или по-малко. Кън системата за взимане на проби от частици или DDS виж. фиг. 15 При използване на EFC отвеждане отвеждане Фиг. 13. Система за разреждане на целия поток Цялото количество неразредени газове се смесва с разреждащия въздух в разреждащия тунел DT. БРОЙ 28 Дебитът на разредените отработили газове се измерва или с обемна помпа с принудително задвижване PDP, или с тръба на Вентури с критичен поток CFV. За пропорционално взимане на проби от частици и за определяне на дебита може да се използва топлообменник НЕ или система за електронно балансиране на потока EFC. Тъй като определянето на масата от частици се базира на цялостния дебит на разредените отработили газове, не се изисква пресмятането на отношението на разреждане. —PDP: Обемна помпа PDP измерва цялостния дебит на разредените отработили газове от броя на оборотите на помпата и работния обем на помпата. Противоналягането на отработилите газове не бива изкуствено да се намалява от PDP или от всмукващата система на разреждащия въздух. Статичното противоналягане на отработилите газове, измерено с работеща CVS-система, трябва да се запазва ± 1,5 кРа от статичното налягане, измерено без връзка към CVS при еднаква честота на въртене на двигателя и същото натоварване. Измерената непосредствено преди PDP температура на газовата смес трябва да е ± 6 К от средната стойност на пресметнатата по време на изпитването работна температура, когато не се използва балансиране на потока. Балансиране на потока може да се използва само когато температурата на входа на PDP не превишава 323 К (50°С). —CFV: тръба на Вентури с критичен поток CFV измерва цялостния дебит на разредените отработили газове, като запазва потока в условия на дроселиране (критичен поток). Статичното противоналягане на отработилите газове, измерено с работеща СVSсистема, трябва да се запазва ± 1,5 кРа от статичното налягане, измерено без връзка към CVS при еднаква честота на въртене на двигателя и същото натоварване. Измерената непосредствено преди CFV температура на газовата смес трябва да е ± 11 К от средната стойност на определената по време на изпитването работна температура, когато не се използва балансиране на потока. —НЕ: топлообменник (допълнително, ако се използва EFC) Мощността на топлообменника трябва да бъде достатъчна, за да се поддържа температурата в диапазона на гореспоменатите гранични стойности. —EFC: система за електронно балансиране на потока (допълнително, ако се използва НЕ) Ако температурата на входа на PDP или на CFV не се поддържа в горепосочените граници, се изисква система за електронно балансиране на потока, с цел за непрекъснато измерване на дебита и управление на пропорционалното взимане на проби в системата за частици. Затова сигналите на непрекъснато измервания дебит се използват, за да коригират съответно дебита на пробата през филтъра за частици на системата за взимане на проби от частици (виж фиг. 14 и 15). —DT: разреждащ тунел Разреждащият тунел: —трябва да има достатъчно малък диаметър, за да създава турбулентен поток (Рейнолдсово число, по-голямо от 4000), и да е с достатъчна дължина, за да се смесват изцяло отработилите газове с разреждащия въздух. Може да се ползва смесителна бленда; —трябва да има диаметър най-малко 75 mm; —може да е изолиран. Отработилите газове от двигателя трябва да се насочат по посока на потока и напълно да се смесят в точката, където навлизат в разреждащия тунел. При единично разреждане проба от разреждащия тунел се подвежда в системата за взимане на проби от частици (т. 1.2.2, фиг. 14). Пропускателната способност ВЕСТНИК СТР . 121 на PDP или на CFV трябва да е достатъчна, че да се поддържа температурата на разредените отработили газове по-малка или равна на 325 К (52°С), непосредствено преди първия филтър за частици. При двойно разреждане една проба от разреждащия тунел се подвежда за по-нататъшно разреждане във втория тунел и след това се подвежда през филтрите за взимане на проби (т. 1.2.2, фиг. 15). Пропускателната способност на PDP или на CFV трябва да е достатъчна, за да се поддържа температурата на разредените отработили газове в областта за взимане на проби, в DT, по-малка или равна на 464 К (191°С). Вторичната разреждаща система трябва да осигурява достатъчно вторичен разреждащ въздух, за да може двойно разреденият поток от отработили газове да поддържа температура по-малка или равна на 325 К (52°С), непосредствено преди първия филтър за частици. —DAF: филтър за разреждащия въздух Препоръчва се разреждащият въздух да се филтрира и да се пречисти през активен въглен, за да се отстранят фоновите въглеводороди. Разреждащият въздух трябва да има температура от 298 К (25°С) ± 5К. По заявка на производителя, според добър технически практически опит, се взима проба от разреждащия въздух за определяне на съдържанието на частици във въздуха от околното пространство, което съдържание може да се извади после от измерените стойности в разредените отработили газове. —PSP: сонда за взимане на проби от частици Сондата представлява предната част на РТТ и: —трябва да е монтирана срещу потока в точка, където разреждащият въздух и отработилите газове са добре смесени, т. е. на осовата линия на разреждащия тунел DT, приблизително на разстояние 10 диаметъра на тунела по посока на потока от точката, където отработилите газове постъпват в разреждащия тунел; —трябва да има минимален вътрешен диаметър 12 mm; —може да е загрята чрез директно затопляне или предварително подгряване на разреждащия въздух до максимална температура на стената 325 К (52°С), при условие че температурата на въздуха преди постъпването на отработилите газове в разреждащия тунел да не надхвърля 325 К (52°С); —може да бъде изолирана. 1.2.2. Система за взимане на проби от частици (фиг. 14 и 15) Системата за взимане на проби от частици е необходима за събиране на частици от филтъра за частици. В случай на разреждаща система на част от потока с взимане на цялостна проба, при която цялостната проба на разредените газове се провежда през филтъра, разреждащата система (т. 1.2.1.1, фиг. 7 и 11) и системата за взимане на проби обикновено образуват едно цяло. В случай на система за разреждане на част от потока или цялостен поток с взимане на частични проби, при които само една част от отработилите газове се провежда през филтрите, разреждащата система (т. 1.2.1.1, фиг. 4, 5, 6, 8, 9, 10 и 12, както и т. 1.2.1.2, фиг. 13) и системата за взимане на проби обикновено са две отделни системи. В настоящата наредба системата с двойно разреждане (DVS, фиг. 15) на системата за разреждане на целия поток се приема за специфична модификация на типична система за взимане на проби от частици, както е показано на фигура 14. Системата с двойно разреждане включва всички важни съставни части на системата за взимане на проби от частици, като например стойките за филтрите и помпата за взимане на проби, и допълнително някои характерни за системата за разреждане детайли, като например устройство за снабдяване с разреждащ въздух и вторичен разреждащ тунел. СТР . 122 За да се избегне въздействието върху управляващите контури, се препоръчва помпата за взимане на проби да работи по време на целия процес на изпитване. При еднофилтърния метод трябва да се използва една байпас-система за преминаване на пробата през филтрите за взимане на проби в желаните моменти. Смущенията при включване по управляващите контури трябва да се ограничават до минимум. Описание—фиг. 14 и 15 —PSP: сонда за взимане на проби (фиг. 14 и 15) Сондата за взимане на проби, показана на фигурите, представлява предната част на свързващия тръбопровод за частици РТТ. Сондата: —трябва да е монтирана срещу потока в точка, където разреждащият въздух и отработилите газове са добре смесени, т. е. на осовата линия на разреждащия тунел DT (виж т. 1.2.1), приблизително на разстояние 10 диаметъра на тунела по посока на потока от точката, където отработилите газове постъпват в разреждащия тунел; —трябва да има минимален вътрешен диаметър 12 mm; —може да е загрята чрез директно затопляне или предварително подгряване на разреждащия въздух до максимална температура на стената 325 К (52°С), при условие че температурата на въздуха преди постъпването на отработилите газове в разреждащия тунел да не надхвърля 325 К (52°С); —може да бъде изолирана. От разреждащия тунел DT Виж фиг. 4 – 13 По избор от EGA Или от PDP Или от CFV Или от GF U Е L Фиг. 14. Система за взимане на проби от частици С помощта на помпата за взимане на проби Р се взима проба от разредените отработили газове чрез сондата за взимане на проби от частици и свързващия тръбопровод за частици РТТ от разреждащия тунел DT на система за разреждане на част или на целия поток. Пробата преминава през стойката(ите) за филтър FН, в който (които) се съдържат филтрите за взимане на проби от частици. Дебитът на пробата се регулира с дебитния регулатор FC3. При използване на система за електронно балансиране на потока EFC (виж фиг. 13) дебитът на разредените отработили газове служи за управляващ сигнал за FC3. ВЕСТНИК БРОЙ 28 отвеждане BV по избор От разреждащия тунел DT Виж фиг. 13 Фиг. 15. Система за разреждане (само система за цялостен поток) Пробата от разредените отработили газове се пренася от разреждащия тунел DT на системата за разреждане на част или на целия поток през сондата за взимане на проби от частици и свързващия тръбопровод за частици РТТ, до вторичния разреждащ тунел SDT, където се разрежда още веднъж. След това пробата преминава през стойката(ите) за филтър FН, която (които) съдържа филтрите за взимане на проби от частици. Обикновено дебитът на разреждащия въздух е константен, докато дебитът от пробите се регулира с дебитния регулатор FC3. Ако се използва система за електронно балансиране на потока EFC (виж фиг. 13), цялостният дебит на разредените отработили газове служи за управляващ сигнал за FC3. —РТТ: Свързващ тръбопровод за частици (фиг. 14 и 15) Свързващият тръбопровод за частици трябва да не е по-дълъг от 1020 mm и винаги, когато е възможно, трябва да се избира по-малка негова дължина. Размерите се отнасят: —за частта от входа на сондата до стойката на филтъра при система за разреждане на част от потока с частично взимане на проби и при система с единично разреждане на целия поток, —за частта от края на разреждащия тунел до стойката на филтъра—при системи за разреждане на част от потока с взимане на цялостна проба, —за частта от входа на сондата до вторичния разреждащ тунел—при двойно разреждаща система на целия поток. Свързващият тръбопровод: —може да бъде загрят чрез директно загряване или предварително подгряване на разреждащия въздух до температура на стената 325 К (52°С); —може да е изолиран. —SDT: вторичен разреждащ тунел (фиг. 15) Вторичният разреждащ тунел трябва да има минимален диаметър 75 mm и да е с такава дължина, че двойно разредената проба да остава в него най-малко 0,25 секунди. Стойката на главния филтър FН не трябва да се намира на разстояние, по-голямо от 300 mm, от изхода на SDT. Вторичният разреждащ тунел: —може да бъде загрят чрез директно загряване или предварително подгряване на разреждащия въздух до максимална температура на стената 325 К (52°С), при условие че температурата на въздуха преди постъпването на отработилите газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52°С); —може да е изолиран. —FН: стойка за филтър (фиг. 14 и 15) За главния и следващите филтри може да се ползват или един-единствен корпус, или отделни корпуси. Трябва да са изпълнени изискванията на приложение № 3, раздел III, т. 1.5.1.3. Стойката(ите) за филтър: БРОЙ 28 —може да е загрята чрез директно загряване или предварително загряване на разреждащия въздух до температура на стената от най-много 325 К (52°С), при условие че температурата на въздуха не надхвърля 325 К (52°С); —може да е изолирана. —Р: помпа за взимане на проби (фиг. 14 и 15) Помпата за взимане на проби трябва да е на такова разстояние от тунела, че температурата на постъпващите газове да се поддържа константна (± 3 К), ако не се използва дебитна корекция чрез FC3. —DР: помпа за разреждащ въздух (фиг. 15) (само за системи с двойно разреждане на целия поток) Помпата за разреждащ въздух трябва да се разположи така, че вторичният разреждащ въздух да се доставя с температура 298 К (25°С) ± 5 К. —FC3: дебитен регулатор (фиг. 14 и 15) Използва се за компенсиране на дебита на пробата от частици по отношение на колебанията на температурата и противоналягането по пътя на пробите, ако не са включени други начини. При използването на система за електронно балансиране на потока EFC (виж фиг. 13) дебитният регулатор е задължителен. —FМ3: разходомер (фиг. 14 и 15) (дебит на пробата от частици) Газомерът или разходомерът трябва да са на такова разстояние от помпата за взимане на проби, че температурата на постъпващия газ да остане константна (± 3 К), ако не се осъществява дебитна корекция посредством FC3. —FМ4: разходомер (фиг. 15) (разреждащ въздух, само при двойно разреждане на целия поток) Газомерът или разходомерът трябва да се разположи така, че температурата на постъпващите газове да остане 298 К (25°С) ± 5 К. —BV: сферичен вентил (допълнителен) Диаметърът на сферичния вентил не трябва да е по-малък от вътрешния диаметър на тръбата за вземане на проби, а времето за неговото включване трябва да е по-малко от 0,5 секунди. Забележка: Ако температурата на околната среда в близост до PSP, РТТ, SDT и FH е по-малка от 293 К (20°С), трябва да се осигури избягване на загуби на частици по хладните стени на разреждащия тунел. Ето защо се препоръчва тези части да се подгряват и / или изолират в рамките на посочените в съответните описания гранични стойности. Освен това се препоръчва да не се допуска намаляването на температурата на обтичането на филтъра под 293 К (20°С). При по-големи натоварвания на двигателя горепосочените части може да се охлаждат с неагресивни средства, като например обдухващ вентилатор, ако температурата на охлаждащото вещество не е по-малка от 293 К (20°С). Приложение № 5 към чл. 8, ал. 2 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ СЕРТИФИКАТ №... за одобрение на типа на двигател с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители 1 за изменение на одобрения тип на двигател с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители 1 Номер на одобрението на типа: .................................. Номер на изменението на одобрения тип: ............... Причина за изменението: ............................................. ВЕСТНИК СТР . 123 Част I Общи положения ...................................................... Модел (име на изделието): .................................... Означаване от производителя на базовия/и (ако е приложимо) на фамилията тип(ове) двигател(и) 1 ......................................................................... 0.3. Код на двигателя, поставен от производителя върху двигателя(ите): .............................................. Местоположение: ..................................................... Начин на закрепване: .............................................. 0.4. Характеристики за машините, които трябва да бъдат задвижвани от двигателя2 : ......................... 0.5. Име и адрес на производителя: ............................ име и адрес на представителя на производителя (ако има такъв): ........................................................ 0.6. Местоположение, кодиране и начин на закрепване на идентификационния номер на двигателя: ......................................................................... 0.7. Местоположение и начин на закрепване на маркировката за одобрение на типа: ......................... 0.8. Адрес(и) на монтажния/те завод/и: ..................... Част II 1. Ограничения при използването (ако има): ....... 1.1.* Специални условия, които трябва да се спазят при монтирането на двигателя / двигателите към машината: ................................................................... 1.1.1. Максимално допустимо разреждане при всмукване: ......................................................................kPa 1.1.2 Максимално допустимо противоналягане: ... kPa 2. Техническа служба, отговорна за провеждането на изпитанията3: ....................................................... 3. Дата на протокола от изпитването: .................... 4. Номер на протокола от изпитването: ................. Място: .......................................................................... Дата: ............................................................................. Министър: ................................................................... Приложени документи: Техническо досие. Резултати от изпитването (допълнение). Доказателство за еквивалентност на използваната система за вземане на проби с базовите системи2 (ако е приложимо). 0. 0.1. 0.2. * Номерацията отговаря на директива 97/68/ЕС. 1 Ненужното се заличава. 2 Съгласно чл. 2, ал. 1. 3 Попълни “не е приложимо”, когато изпитването е проведено от упълномощения орган. 1. 1.1. 1.1.1. 1.1.2. 1.1.3. 1.2. 1.2.1. 1.2.2. 1.3. 1.3.1. 1.3.2. Допълнение към сертификата за одобрение на типа Резултати от изпитванията Информация за провеждането на изпитването (изпитванията)1: Базово гориво, използвано за изпитването: ...... Цетаново число: ........................................................ Сярно съдържание: .................................................. Плътност: ................................................................... Масло: .......................................................................... Марка(и): .................................................................... Тип(ове): ..................................................................... (Когато маслото е прибавено към горивото, трябва да се посочи процентната част на маслото в сместа.) Задвижвано оборудване от двигателя (в случай на наличност) ............................................................ Изброяване и идентифициране на подробности: .......................................................................... Консумирана мощност при посочените честоти на въртене на двигателя (по данни на производителя): СТР . 124 Оборудване Консумирана мощност при различни честоти на въртене на двигателя РАЕ (kW)* междинна честота номинална честота на въртене на въртене Общо * Не трябва да надвишава 10% от измерената по време на изпитването мощност. 1.4. Характеристики на двигателя 1.4.1. Честоти на въртене на двигателя: Празен ход: ........................................................min-1 Междинна честота на въртене: ...................min-1 Номинална честота на въртене ...................min-1 1.4.2. Мощност на двигателя2 1 В случай на няколко базови двигателя да бъде посочено за всеки един от тях. 2 Некоригирана измерена мощност в съответствие с §1, т.14 на допълнителната разпоредба. Условие Мощност (kW) при различна честота на въртене на двигателя междинна честономинална честота на въртене та на въртене Максимална мощност, измерена при изпитването (Рм) (kW) (а) Обща мощност на задвижваното от двигателя оборудване съгласно т. 1.3.2 или раздел 2.8 на приложение III (РАЕ) (kW) (b) Полезна (ефективна) мощност на двигателя съгласно§ 1, т. 15 на допълнителната разпоредба (kW) (с) с=а+b 1.5. Нива на емисиите 1.5.1. Настройка на динамометъра (kW) Процентно Настройка на динамометъра при натоварразлични честоти на въртене на ване двигателя междинна честота номинална честота на въртене на въртене 10 50 75 100 ВЕСТНИК БРОЙ 28 1.5.2. Резултати от осемрежимно изпитване на емисиите: СО: ..............................................................g/kWh НС: ..............................................................g/kWh NOx: .............................................................g/kWh Частици: .....................................................g/kWh 1.5.3. Система за вземане на проби, използвана при изпитването: 1.5.3.1. Газообразни емисии 1: ....................................... 1.5.3.2. Частици1: ............................................................... 1.5.3.2.1.* Метод2: едно-/многофилтърен * Номерацията отговаря на директива 97/68/ЕС. 1 Посочете на номерата на фигурите от част 1 на сертификата за одобрение на типа. 2 Неподходящото се зачертава. Приложение № 6 към чл. 8, ал. 2 Система за номериране на сертификат за одобрение на типа на двигател с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители Номерът на сертификата за одобрение на типа на двигател с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители се съставя при спазване на следните изисквания: 1. Номерът се състои от пет секции, като секциите се разделят от символа “*”. 2. В секция 1 с малки букви се записва графичното изображение на идентификационен код “bg34”. 3. В секция 2 се записва базовият номер “97/68”, следван от две букви. Първата буква се определя от категорията двигател за съответната мощност съгласно т. 2.3 на приложение № 1. Втората буква е “А” и се отнася за извънпътни машини, за които е предназначен двигателят, на базата на което е издадено одобрението на типа, и в зависимост от което е използван метод на изпитване, дефиниран в т. 3.6 на приложение № 3, раздел I. 4. В секция 3 се записва специфичният номер “01/ 63”. В случай на нужда се добавят две букви в зависимост от условията, описани в секция 2. В случай че в резултат на нови параметри има промяна в буквеното означение, то се отразява. Ако няма промяна в буквеното означение на секция 2, то те не се изписват в секция 2. 5. В секция 4 се записва 4-цифрен последователен номер (при необходимост с нули в началото), обозначаващ основния номер на одобрението на типа. Започва се от 0001. 6. В секция 5 се записва 2-цифрен последователен номер (при необходимост с нули в началото), обозначаващ номера на изменението на одобрения тип. За всеки основен номер на одобрението на типа, когато няма изменение, се записва от 00, а при първо изменение се записва 01. Пример: Второ изменение към четвъртото одобрение на типа за двигател от категория Е за същия вид извънпътна техника bg34*97/68ЕА*01/63ХХ*0004*02. 11551 БРОЙ 28 МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА МЕМОРАНДУМ ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО относно Холандската програма за икономическо сътрудничество с Република България между Министерството на икономиката на Република България и Министерството на икономиката на Кралство Нидерландия за периода 2004—2006 г. (Одобрен с Решение № 157 от 5 март 2004 г. на Министерския съвет. В сила от 17 март 2004 г.) На 13 януари 2004 г. в София бе проведена среща между представители на Министерството на икономиката на Кралство Нидерландия и представители на Министерството на икономиката на Република България, наричани по-долу за краткост “страните”. Целта на срещата беше обсъждане на Програмата за икономическо сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа, наричана по-долу за краткост “Програмата PSO”, предвидена за 2004, 2005 и 2006 г. Страните се споразумяха да развиват и активизират във взаимен интерес икономическите взаимоотношения между България и Холандия, като отчитат важното значение на Програмата PSO за укрепване на тези взаимоотношения. Страните приемат, че България ще направи всичко, което е по силите ѝ, за създаването на стабилен инвестиционен климат, който има ключова роля за привличането на холандски инвеститори по Програмата PSO. Като вземат предвид преструктурирането на Програмата PSO, предприето от холандското Министерство на икономиката, страните се споразумяха за следното: 1. Програмата PSO има за цел да съдейства при прехода на България към пазарно ориентирана и устойчива икономика. Основните ѝ приоритети са насърчаване развитието на пазарната икономика, увеличаване на конкурентоспособността и модернизация на компаниите, както и развитие на стабилни производствени процеси. Съгласно Програмата PSO Холандия предоставя на България техническа помощ под формата на грант. 2. Съгласно Програмата PSO холандското правителство може да финансира два вида проекти: А. Бизнес проекти, спечелени от холандски фирми, насочени към трансфер на технологично оборудване и опит. Целта на тези проекти е укрепване на финансово-икономическия и техническия капацитет на компаниите в страната—получател на помощта. “Senter”—изпълнителна агенция към холандското Министерство на икономиката по Програмата PSO, организира два търга годишно. Търговете са предназначени за всички страни, участващи в Програмата PSO, а не само за България. Следователно ВЕСТНИК СТР . 125 проектните предложения за различните държави, във връзка с които се провеждат търговете, ще се разглеждат на конкурентен принцип, а проектите ще се възлагат въз основа на техните индивидуални предимства. Бизнес проект