НАРЕДБА № 11 за следдипломно обучение на специалистите с висше образование в системата на здравеопазването

НАРЕДБА № 11 за следдипломно обучение на специалистите с висше образование в системата на здравеопазването (Обн. ДВ бр. 50/1994) НАРЕДБА № 11 от 6 юни 1994 г. за следдипломно обучение на специалистите с висше образование в системата на здравеопазването Раздел I Общи положения Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за провеждане на следдипломното обучение на специалисти с висше образование в системата на здравеопазването. Чл. 2. В Министерството на здравеопазването се създава централен регистър за завършилите следдипломно обучение специалисти с висше образование в системата на здравеопазването. В регистъра се включват данни за трите имена на лицето, специалността и годината на придобиването ѝ и номера на дипломата за специалност. Чл. 3. (1) Отделите по следдипломно обучение при висшите медицински институти регистрират, организират, координират и контролират следдипломното обучение на специалистите с висше образование. (2) Висшите медицински институти изпращат данните по чл. 3, ал. 1 в Министерството на здравеопазването до 30 дни след приключване на годишните изпитни сесии. Чл. 4. Следдипломното обучение на специалистите с висше образование се провежда в свободно избран висш медицински институт. Раздел II Видове следдипломно обучение Чл. 5. (1) Следдипломното обучение включва специализация и усъвършенстване на специалистите с висше образование в системата на здравеопазването. (2) Специализацията се извършва във всяко държавно или частно здравно заведение, отговарящо на изискванията за база за специализация по съответната специалност съгласно приложение № 1. (3) Усъвършенстването се извършва в краткосрочни курсове или индивидуално обучение, които се провеждат в здравни заведения — бази за специализация или др. (4) Министърът на здравеопазването по предложение на Висшия медицински съвет определя здравните заведения — бази за провеждане на следдипломното обучение. Чл. 6. (1) Специализацията на специалистите с висше образование е овладяване на определена специалност по номенклатура за определен срок и учебна програма след полагане на изпит пред държавна комисия съгласно приложение № 2. (2) Специализацията се осъществява: 1. на работно място в държавно или частно здравно заведение, определено като база за специализация; 2. като клинична ординатура във висшите медицински институти, национални центрове и институти към Министерството на здравеопазването, както и във Военномедицинската академия. Чл. 7. (1) Ръководителите на здравните заведения осигуряват условия за следдипломно обучение на специалистите с висше образование. Чл. 8. Аспирантите могат да бъдат зачислени за следдипломно обучение по специалност, по която се провежда аспирантурата, ако изпълнят учебната план-програма за нея. Чл. 9. (1) Висшите медицински институти обявяват и провеждат конкурси за специализация съобразно с възможностите на здравните заведения — бази за специализация. (2) До класиране се допускат кандидатите, показали успех най-малко мн. добър (4,50) на конкурсните изпити. (3) Зачисляването за специализация се извършва по реда на класирането, молба на кандидата, заповед за зачисляване, издадена от ръководителя на здравното заведение, с което кандидатът е в трудовоправно отношение, или с договор за специализация, придружени от справка за изготвяне на книжка на специализанта. Чл. 10. (1) Специализацията започва от датата на заповедта за зачисляване. На всеки зачислен се издава книжка за специализация и се определя ръководител на специализацията, който следи за провеждането ѝ. (2) Зачислените за специализация полагат определените в програмата колоквиуми пред комисия от трима членове. Председател на комисията е ръководителят на специализацията. (3) Резултатите от колоквиумите се вписват в протоколна книга и книжката за специализация на лицето. Чл. 11. Клиничната ординатура се провежда на щатна длъжност или срещу заплащане, като броят на щатните длъжности и бройките за платено обучение се определят от висшите медицински институти, националните центрове и институти и се съгласуват предварително с Министерството на здравеопазването. Чл. 12. Зачисляването за клинична ординатура става въз основа на конкурс. Чл. 13. Зачисляването и провеждането на специализация по съвместима или профилна специалност се извършват при условията и по реда, предвидени за основна специалност. Чл. 14. (1) Лицата, придобили специалност в чужбина, желаещи да практикуват в Република България, полагат изпит за специалност пред държавна изпитна комисия, определена със заповед на министъра на здравеопазването. (2) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за специалистите с висше образование, придобили специалност в страни, с които Република България има сключени международни договори за взаимно признаване на дипломи за специалност в здравеопазването. Чл. 15. Завършилите успешно различните форми и видове на следдипломно обучение получават следните документи: 1. за специалност — диплома; 2. за курс или индивидуално обучение — удостоверение. Раздел III Срокове и условия за провеждане на специализацията Чл. 16. (1) Сроковете за специализация се определят в приложение № 2. (2) Срокът за провеждане на клинична ординатура е най-малко 4 години. Чл. 17. Лицата, придобили една специалност, могат да придобият втора само ако тя е профилна или съвместима с основната специалност. Чл. 18. Специализацията може да бъде прекъсната със заповед на ректора на съответния висш медицински институт по мотивирано предложение на ръководителя на здравното заведение — база за специализация, в следните случаи: 1. проявена недобросъвестност в овладяване на специалността; 2. слаб успех от колоквиумите; 3. незадоволителни качества при практическото усвояване на програмния материал; 4. при поведение, несъвместимо с етиката и морала на здравния служител. Раздел IV Държавен изпит за специалност. Документи за придобита специалност и завършен курс за усъвършенстване Чл. 19. Държавният изпит за специалност се полага след изпълнение на учебната план-програма по съответната специалност и успешно положени колоквиуми. Чл. 20. Министърът на здравеопазването ежегодно утвърждава по предложение на Висшия медицински съвет състава на изпитните комисии за държавен изпит за специалност. Чл. 21. (1) Държавните изпити за специалност се полагат в две изпитни сесии: месец май – от 1 до 30 май, и месец декември – от 1 до 25 декември. (2) Държавните изпити за клинични ординатори на чужди граждани се провеждат в срок 3 месеца след приключване на специализацията. Чл. 22. Държавната комисия за провеждане на държавен изпит за специалност се състои от председател, двама редовни членове и двама резерви, които са хабилитирани лица или доктори на науките. Чл. 23. (1) Кандидатите за държавен изпит за специалност подават молба до отделите по следдипломно обучение към съответните висши медицински институти от 1 до 31 януари за майската изпитна сесия и от 1 до 31 август за декемврийската изпитна сесия. (2) Към молбата за явяване на изпит се прилагат: 1. книжка за специализация; 2. фотокопие от дипломата за висше образование, нотариално заверена; 3. удостоверение за изискващия се стаж по специалността към 1.V и 1.XII – за съответните сесии; 4. атестат за практическата дейност на кандидата, реализирана по време на специализацията. (3) Лицата, които се явяват за придобиване на профилна и съвместима специалност, представят нотариално заверено фотокопие от дипломата за придобита основна специалност. Чл. 24. Държавният изпит за специалност се организира и провежда от висшите медицински институти, които: 1. до 1.III за майската и до 1.X за декемврийската изпитна сесия приемат документите на кандидатите; 2. до 30.III за майската и до 30.X за декемврийската изпитна сесия уведомяват кандидатите за датата, часа и мястото на провеждане на изпитите. Чл. 25. Държавният изпит за специалност се провежда чрез практически и теоретичен изпит в не по-малко от 2 дни в присъствието на трима членове на държавната комисия. Комисията съобщава на кандидатите резултатите след приключване на изпита. Чл. 26. Резултатите от държавния изпит за специалност се вписват от председателя на държавната изпитна комисия в протоколна книга и в изпитен протокол, който се прилага към документите на кандидата. Чл. 27. (1) До 15.VII за майската и до 15.II за декемврийската изпитна сесия отделите по следдипломно обучение към съответните висши медицински институти изпращат доклад до ректора за резултатите от проведените държавни изпити за специалност. (2) Дипломите за специалност се подписват от ректора на съответния висш медицински институт и се признават от 1 юни за успешно завършилите през майската и от 1 януари за декемврийската сесия. Чл. 28. (1) Всеки кандидат има право на 3 явявания на изпит. (2) След третото неуспешно явяване на изпит за специалност неиздържалите могат да подадат молба за повторно зачисляване за същата специалност. (3) В случаите по ал. 2 лицата, зачислени за специалност, изпълняват съкратена учебна план-програма за половината от предвидения за специалността срок. (4) След приключване на съкратената план-програма кандидатът има право на еднократно явяване на държавен изпит за специалност. Раздел V Финансиране на специализацията и усъвършенстването Чл. 29. Следдипломното обучение се заплаща от здравните заведения, които изпращат лицата за специализация или усъвършенстване, или от самото лице. Чл. 30. Стойността на следдипломното обучение се определя от висшите медицински институти, националните центрове и институти към Министерството на здравеопазването и здравното заведение, определено за база за специализация. Чл. 31. Висшите медицински институти, националните центрове и институти към Министерството на здравеопазването и здравните заведения — бази за специализация, сключват договори с ръководствата на здравните заведения, определящи и изпращащи лицата за специализация, или със самите специализанти за заплащане на обучението. Чл. 32. Висшите медицински институти, националните центрове и институти към Министерството на здравеопазването, здравните заведения — бази за специализация, внасят набраните приходи от следдипломното обучение по специална извънбюджетна сметка съгласно ПМС № 146 от 1991 г. за приоритетно снабдяване в системата на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 71 от 1991 г.; изм., бр. 87 от 1991 г., бр. 47 от 1992 г., бр. 74 от 1993 г. и бр. 5 от 1994 г.). Преходни и заключителни разпоредби § 1. При представяне на документи с невярно съдържание пред съответните инстанции, организиращи и провеждащи държавните изпити за специалност, по доклад на ректорите на висшите медицински институти, директорите на националните центрове и институти към Министерството на здравеопазването и началника на Военномедицинската академия министърът на здравеопазването може да анулира със заповед изпита за специалност. § 2. Висшите медицински и немедицински специалисти, зачислени за специализация към датата на влизане на тази наредба в сила, продължават и завършват специализацията си по досегашния ред. § 3. Разпоредбите на тази наредба се отнасят и за придобиване на военномедицински специалности. § 4. Тази наредба се издава на основание § 2 и 3 на заключителните разпоредби във връзка с чл. 87 от Закона за народното здраве и отменя Наредбата за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри, издадена от Комитета за наука и технически прогрес и Министерството на народното здраве (обн., ДВ, бр. 7 от 1974 г.; изм., бр. 8 от 1976 г. и бр. 88 от 1991 г.). § 5. Наредбата е съгласувана с министъра на науката и образованието. Министър: Т. Гугалов Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2 Критерии за определяне на бази за специализация и усъвършенстване 1. База за специализация и усъвършенстване може да бъде тази, която има висококвалифицирани специалисти, преподаватели, материално-техническо оборудване и обем на работа като предпоставка за провеждане на специализация и усъвършенстване. Посочените изисквания се утвърждават след акредитация пред Висшия медицински съвет. 2. База за специализация и усъвършенстване може да бъде тази, която осигурява изпълнението на цялата учебна план-програма или определен раздел от нея. 3. Всички клинични бази на медицинските институти, Военномедицинската академия, Националните центрове и институти се признават за бази за специализация и усъвършенстване. 4. Бази за специализация и усъвършенстване могат да бъдат клиники, отделения и лаборатории към бившите окръжни болници, градски болници, хигиенно-епидемиологични институти, специализирани здравни заведения, частни клиники и кабинети. Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1 Номенклатура на специалностите за висшите медицински и висшите немедицински кадри Основна специалност Срок на обучение 1 2 Акушерство и гинекология 4 г. Анестезиология и интензивно лечение 4 г. Съвместими специалности Срок на обучение 3 4 Клинични медицински специалности хирургия анестезиология и интензивно лечение медицинска генетика 3 г. 3 г. Акушерство и гинекология 3 г. вътрешни болести детски болести нервни болести хирургия ортопедия и 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. Профилни специалности 5 Срок на обучение 6 онкология 2 г. медицина на катастрофите 2 г. 1 Вътрешни болести Детски болести Инфекциозни болести 2 4 г. 4 г. 4 г. Кожни и венерически болести Нервни болести Психиатрия Хирургия Неврохирургия Клинична токсикология 3 4 травматология урология неврохирургия кл. токсикология обща медицина 3 г. 3 г. 4 г. 3 г. 3 г. анестезиология и интензивно лечение инфекциозни болести клинична токсикология клинична лаборатория 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. инфекциозни болести обща медицина анестезиология и интензивно лечение медицинска генетика клинична токсикология клинична лаборатория вътрешни болести епидемиология детски болести обща медицина анестезиология и интензивно лечение 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 4 г. 4 г. 4 г. 4 г. 5 г. 4 г. 5 ендокринология и болести на обмяната кардиология гастроентерология травматология нефрология пневмология и фтизиатрия клинична хематология професионални заболявания клинична алергология онкология детска кардиология детска ревматология психиатрия обща медицина анестезиология и интензивно лечение нервни болести ортопедия и травматология урология неврохирургия акушерство и гинекология лицево-челюстна хирургия анестезиология и интензивно лечение 3 г. 3 г. хирургия анестезиология и интензивно лечение 3 г. 2 г. 2 г. 2 г. 2 г. 2 г. 2 г. 2 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 2 г. 3 г. 3 г. професионални заболявания клинична алергология онкология онкология 2 г. 2 г. 2 г. 2 г. професионални заболявания детска психиатрия съдова хирургия гръдна хирургия детска хирургия пластична хирургия онкология 2 г. 2 г. 2 г. 2 г. 2 г. 2 г. 2 г. медицина на катастрофите пластична хирургия 2 г. 2 г. онкология медицина на катастрофите 2 г. 2 г. 3 г. онкология 3 г. нервни болести хирургия 3 г. 3 г. медицина на катастрофите онкология медицина на катастрофите обща медицина 2 г. 2 г. 2 г. 2 г. 2 г. онкология 2 г. детска ендокринология и болести на обмяната 2 г. клинична алергология 2 г. детска клинична хематология 2 г. неонатология 2 г. детска пневмология и фтизиатрия 2 г. хирургия анестезиология и интензивно лечение анестезиология и интензивно лечение анестезиология и реанимация вътрешни болести детски болести 6 3 г. 4 г. Ортопедия и травматология 4 г. Урология 2 г. 2 г. 2 г. 2 г. 3 г. 2 г. 3 г. 3 г. 3 г. клинична алергология медицина на катастрофите 2 г. 2 г. 1 2 Очни болести 4 г. Ушно-носно-гърлени болести 4 г. Рентгенология 4 г. Нуклеарна медицина 4 г. Лъчелечение 4 г. Физикална терапия и рехабилитация 4 г. Трансфузионна хематология 4 г. Обща медицина 4 г. Имунология 4 г. Клинична лаборатория 4 г. Микробиология 3 г. Вирусология 3 г. Епидемиология на заразните и паразитните болести 3 г. Медицинска паразитология 3 г. Патологична анатомия с цитопатология 4 г. Съдебна медицина 3 г. Медицинска генетика 3 г. Спешна медицина 4 г. Анатомия, хистология и цитология Физиология Патофизиология Фармакология Обща хигиена 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. Токсикология Радиобиология Радиационна хигиена Социална медицина 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. Обща стоматология 3 г. 3 4 5 6 професионални болести 2 г. онкология 2 г. лицево-челюстна хирургия вътрешни болести детски болести анестезиология и реанимация инфекциозни болести нервни болести клинична токсикология вътрешни болести детски болести инфекциозни болести акушерство и гинекология нервни болести кожни и венерически болести имунология детски болести вътрешни болести 3 г. онкология професионални болести 2 г. 2 г. онкология онкология 2 г. 2 г. трудова медицина комунална медицина хигиена на храненето хигиена на детскоюношеската възраст 2 г. 2 г. 2 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. Клинико-диагностични специалности вирусология микробиология 2 г. 2 г. инфекциозни болести 3 г. съдебна медицина патологична анатомия с цитопатология акушерство и гинекология детски болести анестезиология и реанимация вътрешни болести обща медицина хирургия Неклинични медицински специалности 2 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. 3 г. токсикология 2 г. обща хигиена 2 г. Стоматологични специалности терапевтична стоматология хирургична стоматология протетична стоматология ортодонтия детска стоматология 2 г. 2 г. 2 г. 2 г. 2 г. 2 г. 1 2 Протетична стоматология Ортодонтия Детска стоматология 3 г. 3 г. 3 г. Хирургична стоматология 3 г. Терапевтична стоматология 3 г. Лицево-челюстна хирургия 3 терапевтична стоматология ортодонтия парадонтология детска стоматология 4 г. Анализ на лекарствените средства 3 г. Фармацевтично законодателство и мениджмънт 3 г. Технология на лекарствените форми и средства 3 г. Лечебни растения и билково дело 3 г. Клинична фармация 3 г. Медицинска биология (за биолози) 3 г. Биохимия (за биолози, биохимици и химици) 3 г. Биофизика (за биолози и физици) 3 г. Вирусология (за микробиолози и биолози) 3 г. Микробиология (за биолози и микробиолози) 3 г. Медицинска физкултура (за методисти ЛФК) 3 г. Медицинска и санитарна физика (за физици и инженери) 3 г. Медицинска и радиологична физика (за физици) 3 г. Медицинска педагогика (за психолози и педагози) 3 г. Икономика на здравеопазването (за икономисти с висше образование) 3 г. Клинична химия (за химици, биохимици, фармацевти, биолози) 3 г. Санитарна химия (за химици) 3 г. Теоретични основи на медицинската химия (за химици) 3 г. Санитарно инженерство (за инженери и архитекти) 3 г. Медицинска зоология (за биолози) 3 г. Фармацевтични специалности Специалности за немедицински кадри 4 2 г. 2 г. 2 г. 2 г. 5 кариесология и ендодонтия парадонтология и заболявания на устната лигавица 6 2 г. 2 г. Основна специалност Срок Съвместими на обу- специалности Срок Забележка Профилни на обуспециал- Срок на обучение чение чение ОТМС (организация и тактика на медицин- 3 г. ската служба) Военномедицинско снабдяване 3 г. Авиационна медицина 3 г. Военна хигиена 3 г. Медицина на катастрофите ности Забележка А. Клинични специалности военна терапия 2 г. военна хирургия Получава се след призната основна специалност по вътрешни болести 2 г. Получава се след призната специалност по хирургия, ортопедия травматология, неврохирургия, урология, лиц.-чел. хирургия, очни болести, УНГ-болести, АГ военна епидемиология 2 г. Получава се след призната специалност по епидемиология военна токсикология 2 г. Получава се след призната специалност по токсикология Б. Неклинични специалности социална медицина фармацевтично законодателство и мениджмънт 2 г. хигиена 2 г. 2 г. за цивилни за цивилни и военни 3 г. %"$ КОМИТЕТ ПО СТАНДАРТИЗАЦИЯ И МЕТРОЛОГИЯ