НАРЕДБА № 1312 за условията и таксите за използване на гражданските летища и за аеронавигационно обслужване в Република България
НАРЕДБА № 1312 за условията и таксите за използване на гражданските летища и за аеронавигационно обслужване в Република България
(Обн. ДВ бр. 68/1991; изм. и доп. ДВ бр. 2/1997, бр. 22/1997, бр. 2/1998)
НАРЕДБА Ме 1312 ОТ 25 ЮЛИ 1991 Г. за условията и таксите за използване на гражданските летища и за аеронавигационно обслужване в Република България Раздел | Общи разпоредби
Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за предоставяне на аеронавигационни и летищни услуги в Република България и за таксите, които се заплащат при ползване на такива услуги.
Чл. 2.
(1) Физическите или юридическите лица, ползващи въздушното пространство или гражданските летища, декларират пред органа за обслужване на въздушния трафик и летищните власти данните за експлоатираните от тях въздухоплавателни средства по тип, модификация, максимално излетно тегло, шумови характеристики, регистрационни знаци така, както са описани в сертификата за летателна годност.
(2) Лицата по ал. 1, наричани по-нататък за краткост "оператори", декларират и името и пълния си адрес, както и името и пълния адрес на органа или лицето, упълномощено да плати.
(3) Данните по ал. 1 и 2 се предоставят преди съгласуване на сезонните разписания, на чартърни и други полети, а при изменение - в десетдневен срок от промяната.
(4) В случаите, когато данните по ал. 1, 2 и 3 не са декларирани предварително или ако командирът на въздухоплавателното средство не е в състояние да ги документира, съответните такси се изчисляват на база максималното излетно тегло на най-тежката категория от дадения тип.
Чл. 3.
(1) Предвидените в наредбата такси се заплащат от операторите на: 1. летищните власти - за използване на летищата; 2. упълномощения орган за обслужване на въздушния трафик - за аеронавигационно обслужване; 3. собствениците на хангари - за използване на хангар.
(2) В случаите, когато не е уговорено друго, таксите за използване на летищата се заплащат от командира на въздухоплавателното средство преди излитането. Таксите за аеронавигационно обслужване се заплащат от оператора, а когато той не е известен - от собственика на въздухоплавателното средство, освен ако той не посочи оператора.
Чл. 4.
(1) Операторите, които са български физически и юридически лица, заплащат таксите в лева по курса на БНБ за разплащания за деня, включително за наети от тях въздухоплавателни средства, освен при прелитане на въздушното пространство на България без кацане. В тези случаи таксата за аеронавигационно обслужване се заплаща в конвертируема валута.
(2) Операторите, които не са български физически или юридически лица, заплащат таксите в конвертируема валута и в случаите, когато ползват въздухоплавателно средство, принадлежащо на български физически или юридически лица.
Чл. 5. При съвместно провеждане на полети от двама или повече оператори, включително и при чартърни полети, таксите се заплащат от собственика на въздухоплавателното средство, извършил полета, по реда на чл. 4.
Чл. 6.
(1) Таксите за аеронавигационно обслужване в зоната на летищата се фактурират от органа за обслужване на въздушния трафик, като във фактурата се посочва срокът за плащане, както и срокът за рекламационно производство, който е не по-малък от 30 дни, считано от датата на фактурирането.
(2) Таксите за аеронавигационно обслужване при прелитане се фактурират от органа за събиране на пътните такси към Евроконтрол, като във фактурата се посочват срокът за плащане, както и срокът за рекламационно производство.
Раздел П Такса за кацане
Чл. 7.
(1) Операторите заплащат такса за кацане на летищните власти за всяко кацане на летище в Република България. Размерът на таксата се изчислява въз основа на максималното излетно тегло на въздухоплавателното средство, обявено в сертификата за летателна годност, като всяка част от тон тегло се закръглява нагоре на цял тон съгласно приложение Ме |.
(2) Задължението за заплащане на такса за кацане се поражда от момента на допиране на въздухоплавателното средство на земята.
(3) В таксата за кацане са включени: 1. осигуряване, техническа експлоатация и ремонт, предоставяне на съоръжения и площи, свързани с кацане и излитане, придвижване и кратък престой на въздухоплавателното средство; 2. осигуряване на аварийно-спасителната и противопожарната дейност, техническата експлоатация и ремонт на съответното оборудване; 3. диспечерско обслужване на летищната дейност; 4. използване на летището за излитане и кацане:; 5. обща охрана на летателното поле; 6. общо осветление на перона; 7. престой на въздухоплавателното средство за превоз на пътници до 2 часа и на въздухоплавателното средство за превоз на товари до 3 часа.
(4) Летищните власти събират допълнително за всеки полет на въздухоплавателното средство: 1. двадесет и пет процента от таксата за кацане при кацане или излитане в събота, неделя и официални празници; 2. двадесет и пет процента от таксата за кацане при кацане или излитане от 22.00 до 6.00 часа; 3. десет процента при кацане или излитане в ден или часов интервал "пик", обявен за съответното летище от летищните власти.
(5) Таксата за кацане се събира с намаление петдесет процента за въздухоплавателни средства, върнали се поради технически причини, неблагоприятни метеорологични условия, когато полетът е извършен с излитане и кацане на едно летище без междинно кацане на друго летище и без промяна на търговското натоварване.
(6) От заплащане на такса за кацане се освобождават: 1. въздухоплавателни средства, изпълняващи полети за търсене и спасяване; 2. въздухоплавателни средства, извършващи принудително кацане, дължащо се на незаконна намеса в гражданската авиация; 3. въздухоплавателни средства за изпълнение на авиохимически работи при кацане на летищата, където са базирани; 4. специални полети; 5. въздухоплавателни средства, изпълняващи полети за първоначално обучение на летципилоти по заявка до съответното летище на упълномощен от министъра на транспорта Учебен център; 6. въздухоплавателни средства за облитане на радиотехнически средства за управление на въздушното движение, въздушната навигация и кацането; 7. въздухоплавателни средства, изпълняващи полети за оказване на спешна и неотложна медицинска помощ.
(7) По споразумение между летищните власти и заинтересуваните органи се определя размерът на таксата за кацане на: 1. въздухоплавателни средства, изпълняващи полети за проверка на техническата и летателната им годност (облитане); 2. въздухоплавателни средства за учебни, спортни и тренировъчни цели.
(8) Непосредствените разходи за осъществяване на аварийно-спасителна и противопожарна дейност се заплащат от оператора по калкулация, изготвена от летищните власти.
Раздел Ш Такса за паркинг
Чл. 8.
(1) Операторите при използването на паркинг заплащат на летищните власти такса за паркинг.
(2) Размерът на таксата е двадесет процента от размера на таксата за кацане за всеки 24 часа или част от 24 часа за времето на престой извън времето за безплатен престой, включен в таксата за кацане.
(3) Таксата за паркинг включва: 1. осигуряване на съоръжения за дълготраен престой (площадка, местостоянка) на въздухоплавателното средство; 2. използване на местостоянката (площадката за дълготраен престой); 3. обща охрана в обема, включен в таксата за кацане.
(4) Специална охрана при дълготраен престой се осигурява по цена, определена от летищните власти.
(5) Летищните власти могат да отказват услугата паркинг за определени периоди от време, за които липсват площи или възможност за осигуряване на безопасността на движението.
(6) Условията за базиране на операторите се определят по договор.
(7) Таксата за паркинг не се заплаща в случаите, когато излитането на въздухоплавателното средство се задържа поради метеорологични причини, мероприятия, свързани с безопасността на полета, както и поради форсмажорни причини.
Раздел ГУ Такса за хангар
Чл. 9.
(1) Операторите, които не разполагат със собствен хангар на летището, заплащат такса за ползване на хангар.
(2) Размерът на таксата е десет процента от таксата за кацане за всеки час или негова част престой в хангара.
(3) Таксата за хангар включва: 1. осигуряване на хангар за обслужване на въздухоплавателните средства; 2. използване на площ от хангара от въздухоплавателното средство.
(4) В зависимост от разполагаемите площи с оглед осигуряване на необходимата безопасност на придвижване, както и стопанската целесъобразност, собственикът на хангара може да откаже услугата за ползване на хангар за определен период от време, когато няма условия за изпълнението ѝ.
Раздел У Такса за обслужване на пътници
Чл. 10.
(1) За всеки заминаващ пътник операторът заплаща на летищните власти такса за обслужване на пътници.
(2) Размерът на таксата за обслужване на пътници, заплащана от превозвачите по реда на чл. 4, е: 1. 120 лв. за пътници, заминаващи по международните линии; 2. 30 лв. за пътници, заминаващи по вътрешните линии.
(3) От такса за обслужване на пътници се освобождават: 1. пътници от въздухоплавателно средство, което е върнато на летището поради технически причини, неблагоприятни метеорологични условия, когато полетът е извършен с излитане и кацане на едно и също летище без междинно кацане на друго летище; 2. пътници от въздухоплавателно средство, подложено на акт на незаконна намеса; 3. деца до 2-годишна възраст; 4. транзитни пътници, директно продължаващи със същия полет или със същото въздухоплавателно средство; 5. пътници, пътуващи с безплатни билети.
(4) Таксата за обслужване на пътници включва използване от пътници на площи и съоръжения на летищата, както следва: 1. пътнически и общи чакални и други помещения за обслужване на пътниците, осигурени с необходимите съоръжения; 2. летищна административна служба; 3. охрана на и в района на аерогарата; 4. поща, телеграф, магазини, заведения, банки и др.; 5. осигуряване на специални съоръжения за безопасност; 6. квалифициран персонал по въпросите на безопасността.
Раздел МТ Такса за обработване на товари
Чл. 11.
(1) Операторите заплащат на летищните власти такса за обработване на товари за всеки 100 кг натоварен или разтоварен товар на/от въздухоплавателното средство.
(2) Операторите заплащат такса за обработване на товари в следните размери: 1. 1400 лв. плюс 40 лв. за всеки 100 кг, когато са натоварени/разтоварени до 1000 кг; 2. 1400 лв. плюс 80 лв. за всеки 100 кг, когато са натоварени/разтоварени от 1001 до 3000 кг; 3. 1400 лв. плюс 60 лв. за всеки 100 кг, когато са натоварени/разтоварени над 3001 кг.
(3) От заплащане на такса за обработване на товари се освобождават: 1. въздухоплавателни средства, превозващи товари, свързани с оказване на хуманитарна помощ при природни бедствия, война и други подобни; 2. въздухоплавателни средства, върнати на летището на излитане поради технически причини, неблагоприятни метеорологични условия, актове на незаконна намеса и други, когато от това е произтекъл допълнителен товарооборот; 3. въздухоплавателни средства на превозвачи, с които летищните власти имат сключени договори за летищно обслужване на товарни превози.
(4) В таксата за обработване на товари са включени следните услуги: 1. осигуряване на площи, пътища за достъп, съоръжения и оборудване за обработването на товарите; 2. осигуряване на площи и помещения, предназначени за митнически, санитарни и други съпътстващи служби; 3. осигуряване на организация за обработване на товари.
(5) Дейността по обработването на товари, включително използването на техника и персонал за товарно-разтоварни операции, се заплаща от операторите по ценоразпис на летищните власти или по договорени с тях цени.
Раздел УП Такси за аеронавигационно обслужване
Чл. 12. Операторите заплащат аеронавигационна такса за прелитане на въздухоплавателните средства над територията или над участък от територията на Република България и такса за аеронавигационно обслужване в зоната на летищата на Република България.
Чл. 13.
(1) Аеронавигационната такса за прелитане включва осигуряването и използването на аеронавигационните средства, както и управлението и контрола на полетите при прелитане на въздухоплавателните средства.
(2) Размерът на аеронавигационната такса за прелитане за даден полет (R1) се определя по следната формула: R1=t1 . n1, където: R1 е размерът на таксата; t1—размерът на осреднената таксова единица; n1—броят на обслужените единици за даден полет.
(3) Размерът на осреднената таксова единица за прелитане (t1) е равен на 60,32 ЕКЮ.
(4) Броят на обслужените единици за даден полет с прелитане (n1) се определя по следната формула: n1=d . р, където: d е променлива за разстоянието; р—променлива за тегло на даденото въздухоплавателно средство.
(5) Размерът на променливата за разстояние (d) се определя, като се раздели на 100 числото на километрите на ортодромическото разстояние между: 1. летището на излитане или точката на вход във въздушното пространство на Република България и първото летище на кацане или точката на изход от въздушното пространство на Република България; 2. разстоянието, което се взема под внимание, се намалява с 20 км за всяко излитане и за всяко кацане на летище, разположено на територията на Република България.
Чл. 14.
(1) Таксата за аеронавигационно обслужване на въздухоплавателните средства в зоната на летищата включва осигуряването и използването на радионавигационните средства за излитане и кацане, светотехническо оборудване, аеронавигационна и метеорологична информация и управлението и контрола на полетите на въздухоплавателните средства при излитане и кацане.
(2) Размерът на таксата за аеронавигационно обслужване в зоната на летищата (R2) се определя по следната формула: R2= 0,2 t2 . р, където: R2 е размерът на таксата; t2—размерът на осреднената таксова единица; р—променлива за тегло на даденото въздухоплавателно средство.
(3) Размерът на осреднената таксова единица за обслужване в зоната на летищата (t2) за полети с въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло над 10 тона е равен на 351,93 ЕКЮ.
(4) Размерът на осреднената таксова единица за обслужване в зоната на летищата (t2) за полети с въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло под 10 тона е равен на 101,08 ЕКЮ.
(5) Подход и кацане, както и минаване на втори кръг се таксуват като еднократно ползване. Кацането се приема за измерителна единица.
(6) Размерът на таксата за аеронавигационно обслужване в зоната на летищата при вътрешни и каботажни полети (R4) се определя по следната формула: R4=0,1 R2.
Чл. 14а.
(1) Размерът на променливата за тегло (р) съгласно чл. 13 и 14 на даденото въздухоплавателно средство се определя по формулата: р= w 50 , където w е максималното излетно тегло на въздухоплавателното средство, изразено в тонове, според сертификата за летателна годност или ръководството за летателна експлоатация на въздухоплавателното средство.
(2) В случай, когато максималното излетно тегло на въздухоплавателното средство не е известно, размерът на променливата за тегло се определя, като се вземе теглото на най-тежкото съществуващо въздухоплавателно средство от този тип.
(3) В случай, когато операторът е декларирал, че той ще оперира с две или повече въздухоплавателни средства, които са различни модели на един и същи тип, осреднената стойност от максималното излетно тегло на всички негови въздухоплавателни средства от този тип се взема при определянето на размера на променливата за тегло на въздухоплавателните средства от този тип. Осредняване на стойността на максималното излетно тегло за отделните типове въздухоплавателни средства за отделните оператори се извършва най-малко един път в годината.
(4) Променливата за тегло се определя като число с точност до стотни.
Чл. 15.
(1) От заплащане на такси за аеронавигационно обслуждане се освобождават полетите на въздухоплавателни средства: 1, с максимално излетно тегло по-малко от 2 т; 2. за търсене и спасяване; 3. извършващи принудитено кацане, дължащо се на незаконна намеса.
(2) Таксите за аеронавигационно обслужване се заплащат с намаление петдесет процента за въздухоплавателни средства, върнали се по технически причини, неблагоприятни метеорологични условия, когато полетът е извършен с излитане и кацане на едно и също летище без междинно кацане на друго летище. Допълнителни разпоредби 21.
(1) Услугите по летищното обслужване на полетите, които не са включени в обхвата на таксите по тази наредба, се заплащат от операторите на летищните власти по определени от тях цени или по договорени между тях цени.
(2) Операторите, които нямат договор за услуги по тази наредба, заплащат цени, определени от летищните власти. 5 2. Размерите на таксите по тази наредба, както и размерите на определените от летищните власти цени или договорените цени се променят в съответствие с изменението на разходите и обема на услугите. 5 3. При неспазване на определените с тази наредба срокове за плащане допълнително се събира по 0,058 от дължимата сума за всеки проерочен ден. 5 4. Летищните власти имат право да задържат излитането на въздухоплавателно средство до уреждане плащането на дължимите суми. 5 5. При отклонение на курса на конвертируемата валута към местната валута в плюс или в минус с повече от десет на сто определянето на таксите по тази наредба при съответно завишение или намаление се извършва със заповед на министъра на транспорта. 5 6. Рекламация може да бъде предявена пред летищните власти до тридесет дни след изтичане на месеца, в който е извършено или е следвало да сс извърши рекламираното обслужване. 8 ?7. Тази нарелба се издава на основание чл. 122 от Закона за гражданското въздухоплаване и отменя Наредба Мо 1312 за условията и таксите, прилагани от гражданските летища в Република България (обн., ДВ, бр. 5 от 1980 г.; изм. и доп., бр. 78 от 1981 г., бр. 81 от 1983 г. и бр. 48 от 1986 г.). Заключителна разпоредба 5 8. Министърът на транспорта може да издава инструкции с указания по прилагането на тази наредба. Министър на транспорта: В. Павлов Министър на финансите: Ив. Костов Приложение Мо 1 към чл. 7, ал. 1 Такса за кацане Максимално тег- Размер на таксата в левове ло при излитане на въздухоплавамеждународвътрешни и телното средство ни полети каботажни (тона) полети до доЗт 900 600 над Здо 10 т 1800 + 300 лв./т 1200 пад 10 до 20 т 4000 + 240 лв./т 1400 над 20 до 40 т 6400 + 180 лв./т 1600 над 40 до 60 т 8400 + 180 лв./т 2300 над 60 до 80 т 12000 + 100 лв./т 2800 14000 + 100 лв./т 3500 16000 + 100 лв./т 4500 21000 + #80 лв./т 5000 над 80 до 100 т над 100 до 150 т пад 150 т Приложение Ме 2 към чл. 13, ал, 2 Аеронавигационна такса за прелитане Максимално тегло при излитане на въздухоплава- Размер на таксата в левове международвътрешни и телното средство ни полети каботажни (тона) полети до до 10 т 900 300 над 10 до 20 т 1000 400 пад 20 до 40 т 1500 500 над 40 до 60 т 2000 600 над 60 до 100 т 2500 700 над 100 до 150 т 3500 800 над 150 до 200 т 4000 900 пад 200 до 250 т 3000 1900 пад 250 1 5500 1100 Приложение Ме 3 към чл. 14, ал. 2 Такса за аеронавигационно обслужване в зоната на летищата Максмално тегло Размер на Таксата в левове при излитане на въздухоплавателмеждународвътрешни и пи средства (тона) ни полети каботажни полети до де 10 т 300 100 над 10 до 20 т 400 140 над 20 до 40 т 600 200 над 40 до 60 т 1000 400 пад 60 до 100 т 1500 500 над 100 до 150 т 2000 600 над 150 до 200 т 2500 700 пад 200 до 250 т 3000 800 пад 250 т 5000 900 6751
Чл. 16.
(1) В размера на таксовите единици (t1) по чл. 13 и (t2) по чл. 14 на тази наредба, които се определят ежегодно, се включват и разходите по събиране на аеронавигационните такси от Евроконтрол.
(2) Определените по ал. 1 таксови единици (t1) и (t2) се публикуват в Сборника за аеронавигационна информация на Република България.