НАРЕДБА № 14 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри

НАРЕДБА № 14 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Обн. ДВ бр. 71/2001) НАРЕДБА № 14 от 23 юли 2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С наредбата се определят съдържанието, условията и редът за създаването, поддържането и съхраняването на кадастралната карта и кадастралните регистри. С наредбата се определя и класификаторът за начина на трайно ползване на поземлените имоти. Чл. 2. (1) Кадастралната карта и кадастралните регистри документират местоположението, границите, площта, трайното предназначение и начина на трайно ползване на недвижимите имоти. Кадастралните регистри съдържат информация и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти, както и за точките от геодезическата основа, идентификаторите на недвижимите имоти и промените им. (2) Кадастралната карта и кадастралните регистри служат за основа при: 1. създаването на имотния регистър; 2. изработването на устройствени планове и инвестиционни проекти; 3. създаване на специализирани карти, регистри и информационни системи по реда на глава четвърта от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР); 4. други случаи, предвидени в закон. (3) Включването в кадастъра на информация от специализираните карти, регистри и информационни системи по ал. 2, т. 3, като допълнителни кадастрални данни, тяхното поддържане в актуално състояние и ползването им, се извършва въз основа на договор между Агенцията по кадастъра (АК) и ръководителя на съответното ведомство. Чл. 3. (1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се изработват за цялата територия на Република България, определена от държавните граници. (2) Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават и поддържат по землища и райони на градове по чл. 10 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), но могат да се изработват, приемат и одобряват и за части от землища или за части от градове. (3) Предмет на кадастралната карта и кадастралните регистри са недвижимите имоти— обект на кадастъра, наричани по-нататък “недвижими имоти”, разположени на територията на страната, независимо от правото на собственост върху тях. (4) Схемите на етажите от сгради, в които има самостоятелни обекти, са неразделна част от кадастралната карта. (5) Кадастралната карта и кадастралните регистри се изработват в цифров вид от правоспособни лица по смисъла на ЗКИР и се съхраняват и поддържат актуални чрез информационната система на кадастъра. (6) Кадастралната карта в графичен вид се получава от цифровия є вид при спазване на изискванията на приложение № 1 и се изчертава по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК. (7) Кадастралната карта, кадастралните регистри и всички данни, свързани със създаването и поддържането на кадастъра, се съхраняват и върху оптичен носител за еднократен запис, както и в графичен вид върху традиционен носител. Чл. 4. (1) Кадастралната карта се изработва в приетата за граждански цели геодезическа координатна система. При смяна на координатната система кадастралната карта се трансформира в новата система от АК. (2) Границите на поземлените имоти и очертанията на сградите се изобразяват в кадастралната карта като отсечки и/или дъги. (3) Границите на поземлените имоти и очертанията на сградите се определят от координатите на граничните (контурните) им точки. (4) Координатите на точките, които определят границите на поземлените имоти, очертанията на сградите и схемите на самостоятелните обекти в сгради (по етажи), се съхраняват в информационната система на кадастъра с точност до сантиметър. (5) Площите на поземлените имоти и на сградите се изчисляват чрез координатите на определящите ги точки, като се отчита видът на границата съгласно ал. 2 и се съхраняват в информационната система на кадастъра с точност до квадратен метър. Глава втора КАДАСТРАЛНА КАРТА Раздел I Съдържание на кадастралната карта Чл. 5. (1) Кадастралната карта съдържа: 1. държавните граници; 2. границите и наименованията на областите; 3. границите и наименованията на общините; 4. границите, наименованията и кода по Единния класификатор на административнотериториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ) на землищата и районите на градове по чл.10 ЗАТУРБ; 5. границите и номерата на кадастралните райони; 6. границите и номерата на поземлените имоти; 7. очертанията и номерата на сградите; 8. границите и наименованията на кметствата; 9. границите на териториите с еднакво трайно предназначение; 10. точките, определящи границите на поземлените имоти и очертанията на сградите, както и техните номера; 11. точките от геодезическата основа и техните номера; 12. наименованията на улици, площади, булеварди, квартали, жилищни комплекси, населени места, селищни образувания, природни и исторически забележителности, местности, водни течения и водни площи, пристанища, пътища, железопътни линии. (2) Кодът по ЕКАТТЕ, номерът на кадастралния район, номерът на поземления имот, номерът на сградата и на самостоятелния обект в нея образуват идентификатора на недвижимия имот в кадастъра по ред, определен с Наредба № 15 от 2001 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимите имоти в кадастъра. (3) Границите по ал. 1, т. 1—5 и т. 8 и 9 са и граници на поземлени имоти. Граници на поземлени имоти могат да съвпадат с очертания на сгради. (4) Начинът на материализиране на границите на поземлените имоти се изобразява чрез условен знак съгласно приложение № 1. (5) Границите по ал. 1, т. 1—7 имат кадастрално ниво. Подреждането на границите по ал. 1, т. 1—7 определя йерархичните им кадастрални нива в низходящ ред. Когато граници от различни йерархични нива съвпадат, в кадастралната карта се изобразява границата от най-високо ниво. (6) Всеки поземлен имот и сграда в кадастралната карта е непрекъсната област. (7) Разграфката и номенклатурата на кадастралната карта, оформянето, визуализацията на нейното съдържание в цифров вид и изчертаването є в графичен вид се извършват съгласно приложение № 1. Чл. 6. (1) Държавната сухоземна и речна граница се установява с международни договори и се изобразява в кадастралната карта по данни от протоколи на международни комисии за определяне геодезическите координати на определящите я точки. (2) Когато за участъци от държавната граница няма геодезически координати на определящите я точки, участъците се нанасят в кадастралната карта по координатите, получени чрез дигитализиране на изображението на границата в едромащабната топографска карта до определянето є по реда на ал. 1. (3) Държавната морска граница и границата на вътрешните водни пътища се установяват и изобразяват съгласно Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ). Чл. 7. (1) Границите и наименованията на административно-териториалните единици— области, общини и кметства, се изобразяват в кадастралната карта така, както са установени по реда на ЗАТУРБ. (2) Границите по ал. 1 съвпадат с части от землищни граници на населените места, от които се състои съответната административно-териториална единица. Чл. 8. Границите и наименованията на районите се изобразяват в кадастралната карта така, както са установени по реда на Закона за териториалното деление на столичната община и големите градове. Чл. 9. (1) Землищните граници се установяват от комисия, назначена от областния управител, в състав: председател—представител на областната администрация, и членове: представители на съответните общински администрации, представители на кметствата и на службата по кадастъра. (2) В заповедта за назначаване на комисията по ал. 1 се определя и срокът, в който кметовете на общините следва да означат на място чупките на землищните граници с регламентирани трайни знаци по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК. (3) При определяне на землищна граница се спазват следните изисквания: 1. землищната граница по възможност да минава по реки, дерета, пътища, железопътни линии, структурни линии на терена, други трайно съществуващи обекти на терена и да има минимален брой чупки; 2. землищната граница по възможност да минава по граници на поземлени имоти. (4) За установената и означена землищна граница се съставя досие. Досието съдържа подписаните от комисията по ал. 1 протокол, регистър на координатите на чупките и карта в мащаб (М) 1:5000 с нанесена землищна граница. Чл. 10. (1) Землищата и районите по чл. 10 ЗАТУРБ се подразделят на кадастрални райони, които са едносвързани области, и изчерпват територията на землището, съответно на района. (2) Границите на кадастралния район съвпадат с граници на поземлени имоти. Кадастралният район се ограничава от землищни граници, граници на райони на градове по чл. 10 ЗАТУРБ, пътища, железопътни линии, улици, реки и други трайно съществуващи линейни обекти. (3) Кадастралният район може да обхваща и територии с различно трайно предназначение. (4) Кадастралните райони се определят при създаване на кадастралната карта, като броят на поземлените имоти в един кадастрален район не може да превишава 600. (5) Определянето на границите и обхватът на кадастралните райони се съгласуват със службите по кадастъра. Чл. 11. (1) Териториите с еднакво трайно предназначение, границите на които се изобразяват в кадастралната карта, са: 1. урбанизирани територии (населени места и селищни образувания)—определени с подробен устройствен план по Закона за устройство на територията (ЗУТ), съответно със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон по отменения Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), или са такива по начин на трайно ползване, доколкото това не противоречи на закон; 2. територии на транспорта—определени със Закона за пътищата (ЗП), Закона за Българските държавни железници, Закона за железопътния транспорт (ЗЖПТ), Закона за гражданското въздухоплаване и ЗМПВВППРБ; 3. земеделски територии—определени с планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ); 4. горски територии—определени с планове и карти, одобрени по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) и ЗСПЗЗ; 5. територии, заети от води и водни обекти, определени със Закона за водите (ЗВ) и ЗМПВВППРБ; 6. защитени територии, определени със Закона за защитените територии, ЗВ и Закона за паметниците на културата и музеите; 7. нарушени територии съгласно чл. 7 ЗУТ. (2) Кодовете на териториите по ал. 1 са дадени в табл.1 на приложение № 2. Чл. 12. (1) При означаване на землищните граници се използват съществуващите досиета на землищните граници, създадени по отменения Закон за единния кадастър на Народна Република България (ЗЕКНРБ), съответно установени със съдебно решение или по реда на чл. 43, ал. 1, т. 3 ЗКИР. (2) Точките от землищната граница, които се означават с трайни знаци, се определят от комисията по чл. 9, ал. 1. (3) С трайни знаци се означават крайните точки на границата между две землища, чупките в участъка, където землищната граница минава през обработваеми земеделски земи, както и точките, в които тя се отклонява от обектите по ал. 4. (4) Не се означават с трайни знаци чупки по землищната граница, които попадат върху трайни съоръжения, пътища, железопътни линии, реки, канали, водни течения и водни площи, планински хребети, оврази, дерета и територии без съществено стопанско значение. Чл. 13. (1) Границите на поземлените имоти се установяват от: 1. областните управители и кметовете на общини по реда на чл. 36, т. 1 ЗКИР и от собствениците или носителите на други вещни права по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР; 2. цифров план или цифрова карта, одобрени по реда на закон; 3. графичен план или карта, одобрени по реда на закон. (2) Границите на поземлените имоти в зависимост от начина на означаването им върху терена са: 1. трайно означени—когато граничните точки на поземлен имот са означени с регламентирани знаци или са ъгли на сгради, масивни и полумасивни огради, подпорни стени и други масивни съоръжения; 2. нетрайно означени—паянтови огради, структурни линии на естествени и изкуствени форми на релефа, граници на обекти на техническата инфраструктура и др.; 3. неозначени—граници на поземлени имоти, определени с влязъл в сила план, или с проект, одобрен по реда на закон. (3) По реда на ал. 1, т. 1 могат да бъдат установявани и означавани с регламентирани знаци само границите по ал. 2, т. 1 и 2. (4) Границите на поземлени имоти по ал. 2, т. 3 могат да се означават с регламентирани трайни знаци по искане на собственика по реда на чл. 52. (5) Изпълнителният директор на АК одобрява образци на знаците за означаване на границите на поземлените имоти. Чл. 14. (1) Координатите на граничните точки на поземлените имоти по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2 и на означените землищни граници се определят чрез преки геодезически измервания, вкл. фотограметрични измервания и изчисления, като се спазват изискванията за точност по чл. 19. (2) По реда на ал. 1 се координират и чупките по землищните граници, когато са ясно дефинирани върху терена —пътища, железопътни линии, канали, граница на територия с еднакво трайно предназначение и др., когато това е от значение за границите на поземлените имоти, които са частна собственост на физически и юридически лица. (3) Когато координирането на трайно стабилизирани граници е извършено от графичен план или карта, при разпореждане с недвижимия имот по искане на собственика или заинтересуваното лице, координатите на граничните точки на имота се определят чрез преки геодизически измервания по ал. 1, след като бъдат означени с регламентирани трайни знаци по реда на чл. 43, ал. 5. Когато разликата е по-голяма от допустимата по чл. 19, кадастралната карта се коригира по реда на чл. 71. (4) Когато землищната граница съвпада с имотни граници, определени с влязъл в сила план по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, чупките на тези граници се трасират, когато е необходимо да бъдат означени с трайни знаци. (5) Координатите на граничните точки, установени по реда на чл. 13, ал. 1, т. 2, се определят в координатната система на кадастралната карта чрез конвертиране и трансформиране от съответните цифрови планове и карти. (6) Координатите на граничните точки, установени по реда на чл. 13, ал. 1, т. 3, се определят чрез дигитализиране (сканиране и векторизиране) от съответните графични планове и карти при спазване на изискванията по чл. 45, ал. 1, т. 3. (7) При несъответствие, по-голямо от допустимото отклонение по чл. 19, между означената гранична точка по чл. 13, ал. 1, т. 1 и положението є в кадастралната карта, определено по реда на ал. 6, за вярна се приема означената на място гранична точка, ако знакът е опазен и не е променян. (8) Координатите на граничните точки по чл. 13, ал. 2, т. 3 могат да бъдат променяни само чрез нов устройствен план или проект, одобрен по реда на закон, или при отстраняване на непълноти и грешки. (9) По взаимно съгласие на собствениците границите на поземлените имоти могат да се изправят, без да се променят площите на имотите, с точност до квадратен метър. Чл. 15. (1) Очертанието на сградата се състои от един или повече затворени контури. (2) Координатите на точките, определящи очертанието на сградата, се определят по реда на чл. 14, ал. 1 и 6. (3) Подземните сгради се отразяват в кадастралната карта въз основа на екзекутивната документация, а при липса на такава—се заснемат с видимите им надземни части или отвътре, като за целта се създава подходяща геодезическа основа. (4) Конкретното предназначение на сградите и на самостоятелните обекти в тях и съответстващият му код са определени с класификатора в табл. 2 на приложение № 2. Чл. 16. (1) За недвижими имоти, свързани с отбраната и сигурността на страната, в кадастралната карта се нанасят само границите на поземлените имоти и техните идентификатори. (2) Държавните органи, които управляват или ползват имоти по ал. 1, предоставят на АК данни за границите на поземлените имоти в срока, определен по чл. 35, ал. 2 ЗКИР. Чл. 17. (1) Самостоятелният обект в сграда е етаж или част от етаж съгласно глава четвърта от Закона за собствеността. (2) За самостоятелните обекти в сграда се изработват схеми по етажи съгласно приложение № 3. (3) Схемата е хоризонтален разрез на сградата, в който е дадено взаимното разположение на самостоятелните обекти или частите от тях на съответния етаж. (4) Схемата на етажа се изработва по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК, и съдържа: 1. адреса на сградата; 2. номера на кадастралния район; 3. номера на сградата и номера на поземления имот, в който е разположена сградата; 4. номера на етажа; 5. номерата на самостоятелните обекти или на части от тях, разположени на етажа. (5) Схемите се изработват въз основа на данни от документите за собственост и на част архитектурна на одобрен инвестиционен проект, проект за заснемане за узаконяване или одобрена екзекутивна документация, които се представят от заинтересуваните лица или общините. (6) Ако за самостоятелен обект в сграда не са налице документи или планове, схемите се изработват чрез скициране на място, като се използват очертанията на сградата в кадастралната карта. Чл. 18. Начинът на трайно ползване е характеристика, която определя конкретното ползване на поземлен имот. Начините на трайно ползване на поземлените имоти и кодовете им се определят с класификатора в табл. 3 на приложение № 2. Раздел II Точност на кадастралната карта Чл. 19. (1) За контролиране точността на кадастралната карта се въвеждат: 1. допустима стойност на грешката в абсолютното положение на точка; 2. допустима стойност на грешката в разстоянието между две точки. (2) Под “грешка в абсолютното положение на точка” (∆s) се разбира величината ∆s = √ (х—х0)2 + (у—у 0)2 , където: х0, у0 са координатите на точката в кадастралната карта; х, у—координатите на точката при контролно (повторно) определяне чрез пряко геодезическо измерване и изчисление. (3) Под “грешка в разстоянието между две точки” (∂s) се разбира величината ∂s = s—s0, където: s 0 е разстоянието между две произволно избрани точки от обект (поземлен имот или сграда) или група съседни обекти в кадастралната карта; s—разстоянието при контролно измерване на място между същите точки. (4) Допустимите стойности на ∆s за урбанизирани територии са: 1. при трайно означена гранична точка на поземлен имот или контурна точка на сграда от основното застрояване, определена чрез преки геодезически измервания, трасирана по координати от одобрен план и означена с регламентиран знак гранична точка на поземлен имот—30 cm; 2. при трайно означена гранична точка на поземлен имот или контурна точка на сграда от основното застрояване, когато източникът на определяне е графичен план, при нетрайно означена граница на поземлен имот или контурна точка от сграда на допълващото застрояване, определена чрез преки геодезически измервания—60 cm; 3. при нетрайно означена гранична точка на поземлен имот или контурна точка на сграда от допълващото застрояване, когато източникът е графичен план—90 cm. (5) Допустимите стойности на ∂s за урбанизирани територии и застроени поземлени имоти извън тях са: 1. при трайно означена граница на поземлен имот или очертание на сграда от основното застрояване, определени чрез преки геодезически измервания—20 cm; 2. при трайно означена граница на поземлен имот или очертание на сграда от основното застрояване, когато източникът е графичен план; при нетрайно означена граница на поземлен имот или очертание на сграда от допълващото застрояване, определени чрез преки геодезически измервания—40 cm; 3. при нетрайно означена граница на поземлен имот или очертание на сграда от допълващото застрояване, когато източникът е графичен план—60 cm. (6) Допустимите стойности на ∆s и ∂s за земеделски земи, гори и защитени територии, ако не е указано друго в наредбата, са: 1. при трайно означена граница на поземлен имот или очертание на сграда, определени чрез преки геодезически измервания, или трасирана по координати от одобрен план граница на поземлен имот—60 cm; 2. при нетрайно означена граница, определена чрез преки геодезически измервания, или трайно означена граница, определена от графичен или друг план—120 cm; 3. при нетрайно означена граница, определена от графичен план—180 cm. (7) Допустимите стойности на ∆s и ∂s за територии без съществено стопанско значение са 10 m. (8) Грешките ∆s и ∂s трябва да имат разпределение близко до нормалното, когато броят им е по-голям от 50. Систематичните влияния се отстраняват чрез подходящи трансформации. (9) Когато грешката в гранична точка на поземлен имот или сграда е по-голяма от съответната стойност по ал. 4—7, се прилага редът по чл. 71. (10) Агенцията по кадастъра не носи отговорност за отклонения при нанасяне на границите на поземлените имоти в кадастралната карта, по-малки от допустимите стойности на грешките по ал. 4—7. Чл. 20. За всяка сграда и поземлен имот се изчисляват площта и средната є квадратна грешка с точност до квадратен метър. Допустимата разлика при повторно (контролно) измерване в площта е mР.dор = 2∂s √Р, където: ∂s е грешката по чл. 19 в m; Р—площта на имота в m2. Раздел III Геодезическа основа на кадастралната карта Чл. 21. (1) Геодезическата основа на кадастралната карта включва: 1. точките от държавната геодезическа мрежа; 2. точките от геодезическите мрежи с местно предназначение; 3. точките от работната геодезическа основа. (2) Координатите на точките по ал. 1 се изчисляват в приетата за граждански цели геодезическа координатна система. Чл. 22. Проектирането, стабилизирането и определянето на координатите на точките по чл. 21, ал. 1, т. 1 не е предмет на наредбата. При създаването на геодезическата основа те се приемат за дадени (изходни). Данните за точките от държавната геодезическа мрежа се предоставят от Министерството на отбраната на АК. Чл. 23. (1) Точките от геодезическите мрежи с местно предназначение (ГММП) трябва да имат плътност най-малко 1 точка на 4 km2, като се включват и точките от държавната геодезическа мрежа, както и точките в урбанизираните територии. Плътността се определя върху площта на района по чл. 35, ал. 2 ЗКИР. (2) В урбанизирани територии с площ над 25 ha плътността на точките по ал. 1 е най-малко 2 + Р/50, където Р е площта в ha. (3) Основните изисквания към ГММП са: 1. в проекта на ГММП задължително се включват като нови съществуващите на терена точки от пети и шести клас; 2. точките трябва да са равномерно разпределени върху територията на обекта, съответно в урбанизираните територии и териториите извън тях; 3. по възможност точките се избират на места, в които рискът от унищожаването им е най-малък; 4. точките по периферията на урбанизираната територия (отдалечени на не повече от 600 m от границата на територията) да образуват многоъгълник, който да обхваща населеното място или селищното образувание—границата на урбанизираната територия не може да бъде извън многоъгълника на разстояние, по-голямо от 200 m. (4) Геодезическите мрежи с местно предназначение се проектират, преизмерват и прекоординират по съдебни райони. (5) Точките от ГММП се номерират с арабски цифри по съдебни райони. Номера с индекси не се допускат. Номерата на точките са най-много трицифрени числа и са уникални в съдебния район. (6) Точките от ГММП се измерват и прекоординират с GPS—измервания или комбинации на GPS—измервания и класическата технология. (7) Координатите се изчисляват в Световната геодезическа система “WGS-84” чрез изравнения по метода на най-малките квадрати (МНМК). Трансформацията в координатната система на кадастралната карта се извършва от АК. (8) При прилагането на класическата технология за определянето на координатите на точките от ГММП се спазват следните изисквания: 1. за всяка точка трябва да има най-малко пет определящи елемента; 2. ъглите се измерват в три гируса, като при всяко измерване на ъгъл се отчита и разстоянието; 3. средната квадратна грешка на измерен ъгъл в един гирус да не е по-голяма от 1,5 mgon; 4. точността на далекомера да не е по-ниска от 5 mm + 5 ppm; 5. средната квадратна грешка, след изравнението по МНМК, за измерена посока да не е по-голяма от 2 mgon; 6. измерените дължини се коригират за атмосферната рефракция, надморската височина и проекцията. (9) Средната квадратна грешка в положението на точките и надморските им височини (след изравнението по МНМК) не може да превишава 50 mm. (10) За неуказаните в наредбата изисквания към ГММП се прилагат разпоредбите на Инструкцията за създаване и поддържане на геодезически мрежи с местно предназначение (отпечатана в специализирано издание на Главно управление “Геодезия, картография и кадастър” при МССУ, 1985 г.) и Инструкцията за определяне на координатите на геодезическите точки чрез Глобалната позиционираща система (GPS) (отпечатана в специализирано издание на Главно управление “Геодезия и кадастър” при МТРС, 1996 г.). (11) Проектите на ГММП се приемат от комисия, назначена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В състава на комисията задължително се включват представители на АК и на дирекция “Геодезия и картография” при Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). (12) Представените данни и материали за ГММП трябва да отговарят и на изискванията на наредбата по чл. 50 ЗКИР. Чл. 24. (1) Нова работна геодезическа основа (РГО) се създава, когато съществуващата РГО не отговаря на изискванията на наредбата. (2) Проектът на РГО трябва да отговаря на следните изисквания: 1. плътността на точките от РГО да е най-малко 0,75 точки на един ha за урбанизираните територии и най-малко две точки на km 2 за другите територии по чл. 11, ал. 1; 2. точките да са равномерно разпределени върху територията съобразно трайното є предназначение и изискванията за точност по ал. 7, да са подходящи за геодезическото заснемане на елементите на кадастралната карта и да са разположени на места, в които рискът да бъдат унищожени е най-малък; 3. в близост до точката по възможност да има три трайно съществуващи обекта, от които да може да бъде реперирана; 4. от всяка точка да има видимост най-малко към две съседни точки от геодезическата основа. (3) В проекта на РГО се включват и точки от съществуващата РГО и от осовата мрежа, когато отговарят по начин на стабилизиране и разположение на изискванията на ал. 2, както и подходящи нивелачни репери за определянето на надморските им височини. С проекта на РГО се определят и класовете (групите) по ал. 6. (4) Точките на РГО се стабилизират с регламентирани знаци по образец. (5) Проектът на РГО се съгласува със службата по кадастъра на АК. (6) Точките на РГО се определят чрез измервания с тотална станция, GPS-измервания или комбинация от измервания с тотална станция и GPS. При измерване на РГО с тотална станция хоризонталните и вертикалните ъгли и дължините се измерват при две положения на зрителната тръба. (7) Координирането на РГО се извършва чрез изравнение по МНМК. Изравнението по МНМК се извършва по класове (групи), определени с проекта на РГО. (8) Средната квадратна грешка за посока след изравнението по МНМК не може да превишава 4 mgon, а средните квадратни грешки в положението на точките и надморските им височини не могат да превишават 5 cm—за урбанизирани територии, 10 cm—за земеделски земи, и 15 cm— за други територии. (9) Точките от РГО се реперират, като данните в реперния карнет се записват и подреждат по възходящ ред на номерата. Реперният карнет се оформя съгласно приложение № 4 в графичен и цифров вид. Реперирането може да се извършва и чрез координиране. (10) В градовете и гъсто застроените територии по искане на инвеститора реперните точки по ал. 2, т. 3 могат да се означават със специални знаци по образец и да се координират. (11) Точността на определяне на точките от РГО чрез GPS не може да е по-ниска от точността по ал. 8. (12) Точките от РГО се номерират по землища (райони по чл. 10 ЗАТУРБ). Номера с индекси не се допускат. Номерата на точките от РГО са най-много петцифрени числа и са уникални в границите на територията на едно землище (район по чл. 10 ЗАТУРБ). Номерирането на точките от РГО се съгласува със службата по кадастъра. (13) Когато ГММП за урбанизирани територии не отговаря на изискванията по чл. 23, ал. 3, т. 4, РГО за тази територия задължително се проектира в два класа така, че за по-високия клас посоченото условие да е изпълнено. В този случай точките от по-високия клас се стабилизират с гранитни камъни, а определянето им се извършва при спазване изискванията по чл. 23, ал. 5, 7 и 8. (14) Представените данни и материали за РГО трябва да отговарят и на изискванията на наредбата по чл. 50 ЗКИР и да се приемат при условията и по реда, посочени в нея. Чл. 25. (1) Кадастралните регистри са: 1. регистър на недвижимите имоти—обект на кадастъра; 2. регистър на геодезическите основни точки; 3. регистър на точките от РГО; 4. регистър на идентификаторите и промените им. (2) Регистърът на геодезическите основни точки и регистърът на точките от РГО в информационната система на кадастъра се обединяват в общ регистър на геодезическата основа. Чл. 26. Агенцията по кадастъра води и регистри за държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение. Чл. 27. (1) За ползването на регистъра на недвижимите имоти—обекти на кадастъра, АК води следните спомагателни регистри и книги: 1. входящ регистър на молби за изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. входящ регистър на предоставените данни по чл. 52, ал. 1—4, чл. 34 и 86 ЗКИР; 3. заповедна книга за актовете по чл. 54, ал. 1 ЗКИР; 4. регистър за справки; 5. регистър на подробните точки. (2) Изпълнителният директор на АК утвърждава образци на регистрите по ал. 1. (3) Регистрите по ал. 1 се водят чрез информационната система на кадастъра. Копие от регистрите се отпечатва върху хартия еднократно в годината, а промените в тях—всяка седмица. Раздел II Кадастрални регистри Чл. 28. (1) Кадастралният регистър на недвижимите имоти съдържа: 1. данни за поземлените имоти: идентификатор—нов и стар; площ; трайно предназначение; начин на трайно ползване; адрес; номер на партидата на имота в имотния регистър; 2. данни за сградите: идентификатор—нов и стар; застроена площ; брой етажи; предназначение; брой на самостоятелните обекти; адрес; данни за законност; номер на партидата на имота в имотния регистър; 3. данни за самостоятелните обекти в сгради: идентификатор—нов и стар; идентификатор на сградата; площ; етаж; предназначение; номер на партидата на имота в имотния регистър; 4. данни за собствениците и носителите на други вещни права; 5. данни за актовете, от които лицата по т. 4 черпят правата си, както и данни за правата. (2) Данните за собствениците и носителите на други вещни права по ал. 1, т. 4 включват: 1. името, ЕГН или друг идентификационен номер, при съпружеска имуществена общност— издател, номер и дата на издаване на акта за брак, адресът—за собственик—физическо лице, а за едноличен търговец—и наименованието, седалището и кода по БУЛСТАТ; 2. наименованието, организационната форма, седалището и кода по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер—за собственик— юридическо лице; 3. наименованието, организационната форма, седалището и кода по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на държавното юридическо лице, на което е предоставено управлението—за недвижимите имоти—държавна собственост; 4. наименованието, организационната форма, седалището и кода по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на организациите или юридическите лица на общинска бюджетна издръжка, на които е предоставено по реда на чл. 12, ал. 2 от Закона за общинската собственост при безвъзмездното стопанисване и управление—за недвижимите имоти—общинска собственост; 5. наименованието и кода на общината по ЕКАТТЕ—за недвижимите имоти—общинска собственост; 6. съда, вида на регистъра и номера на тома и партидата—за местните юридически лица, които са регистрирани в съдебен регистър, и за чуждестранни юридически лица, регистрирали клон в Република България; 7. кода по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер—за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация. (3) Данните за актовете и за правата по ал. 1, т. 5 съдържат: 1. вида на акта—нотариален или друг акт по чл. 112 ЗС, подлежащ на вписване; 2. издателя, номера и датата на издаване или номера и датата на вписване в книгите по вписвания, съответно в имотния регистър; 3. вида на правото—право на собственост, право на строеж, право на пристрояване, право на надстрояване, право на ползване и сервитути; 4. срока, ако правото е срочно; 5. вида на собствеността—частна—на физически или юридически лица, на общините или на държавата, публична общинска, публична държавна или изключителна държавна собственост; 6. идеалните части (дяловете)—при съсобственост. (4) Трайното предназначение и начинът на трайно ползване на поземлените имоти, както и предназначението на сградите се определят съгласно класификатора по чл. 18. (5) В текстов вид кадастралният регистър на недвижимите имоти се представя по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК. Чл. 29. (1) За всеки недвижим имот се открива и води досие в писмен вид. (2) Досиетата на недвижимите имоти се подреждат по идентификаторите на имотите—групирани по общини и землища. (3) Досието на недвижимия имот съдържа: 1. дата на откриване на досието; 2. дата на закриване на досието; 3. идентификатор на недвижимия имот; 4. идентификатори на имотите, от които е образуван имотът; 5. идентификатори на имотите, които са образувани от имота; 6. сертификат на имота; 7. документи, послужили като основание за регистриране или промяна в имота, вкл. протокола по чл. 52, т. 6; 8. данни от измервания и обработка, свързани с регистрацията или промените в имота; 9. опис на документите в досието по реда на постъпването им. (4) При разделяне на недвижим имот се откриват отделни досиета на новообразуваните имоти, в които се вписва идентификаторът и номерът на партидата в имотния регистър на разделения имот. (5) В досието на разделения имот се вписват идентификаторите и номерата на партидите в имотния регистър на новообразуваните имоти и досието се закрива. (6) В досието на имота, образуван от съединяване на имоти, се вписват идентификаторите и номерата на партидите от имотния регистър на образуващите го имоти. (7) В досиетата на съединените имоти се вписват идентификаторът и номерът на партидата от имотния регистър на новообразувания имот и досиетата се закриват. Чл. 30. Сертификатът на имота се създава и поддържа от АК по образец (приложение № 5). Сертификатът обединява данните от кадастралната карта и кадастралния регистър и се състои от три части: 1. част първа—за имота; 2. част втора—за собственика на недвижимия имот и за акта, от който собственикът черпи правото си; 3. част трета—за другите вещни права върху недвижимия имот. Чл. 31. (1) Част първа на сертификата на недвижимия имот съдържа: 1. датата на създаване на частта и датата на закриването є; 2. данните по чл. 28, ал. 1, т. 1—за поземлен имот без сгради; 3. данните по чл. 28, ал. 1, т. 1 и 2—за поземлен имот и сгради към този имот; 4. данните по чл. 28, ал. 1, т. 2—за сграда, която е самостоятелен обект на собственост; 5. данните по чл. 28, ал. 1, т. 3—за самостоятелен обект в сграда; 6. мащабна скица или схема на имота. (2) Част втора на сертификата съдържа данните по чл. 28, ал. 2 за собственика (съсобствениците) и данните по чл. 28, ал. 3 за акта, от който черпи правата си. (3) Част трета на сертификата съдържа данните по чл. 28, ал. 2 за носителя на правото и даните по чл. 28, ал. 3 за другите вещни права. Чл. 32. Регистърът на геодезическата основа включва: 1. номера на точката; 2. класа на точката; 3. местоположението (адреса на най-близкия недвижим имот); 4. начина на стабилизиране; 5. начина на трайно сигнализиране—когато има такова; 6. физическото състояние на знака (запазен, повреден, унищожен) и датата на последната проверка или ползване; 7. координатите х, уиНи средните им квадратни грешки в m, с точност до mm; 8. стария номер на точката. Чл. 33. Регистърът на подробните точки е помощен и съдържа: 1. номера на точката; 2. метода на определяне—чрез преки геодезически измервания, фотограметрични измервания, дигитализиране, проектни точки; 3. координатите х, у; 4. кода на трайно означаване по образец. Чл. 34. (1) Регистърът на идентификаторите на недвижимите имоти и промените им включва: 1. идентификатора на недвижимия имот; 2. датата на откриване; 3. датата на закриване; 4. състоянието за актуалност (използваем или използван); 5. идентификаторите на недвижимите имоти, от които произхожда, когато имотът е получен в резултат на делба, разделяне и съединяване на имоти; 6. идентификаторите на недвижимите имоти, които са възникнали в резултат на делба, разделяне и съединяване на имоти; 7. полето (колоната) за забележка. (2) При самостоятелен обект в сграда, разположен на няколко етажа, в полето за забележка се отбелязва етажът или етажите, на които се намират останалите части от обекта. Раздел III Спомагателни регистри Чл. 35. (1) Във входящия регистър се вписват: 1. всички постъпили от службите по вписванията данни по реда на чл. 86, ал. 1 ЗКИР и на наредбата по чл. 6, ал. 3 ЗКИР; 2. всички актове, постъпили в службата по кадастъра, от органите и лицата по чл. 52, ал. 1—4 ЗКИР, и актовете на компетентните органи по чл. 54, ал. 3, т. 2 ЗКИР. (2) Входящият регистър по ал. 1, т. 1 се приключва в края на всеки работен ден с подпис на началника на службата по кадастъра или на определено от него лице. Чл. 36. В регистъра за справки се вписват: 1. идентификаторът на имота; 2. данните, индивидуализиращи лицето, поискало справката; 3. видът (номерът на образеца), номерът и датата на издаденото удостоверение; 4. номерът и датата на платежния документ за внесена държавна такса. Глава четвърта СКИЦИ И СХЕМИ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ Чл. 37. Скицата на поземлен имот се изработва в подходящ мащаб съгласно приложение № 6 и съдържа: 1. идентификатора на имота—нов и стар; 2. номера на партидата в имотния регистър; 3. адреса на имота; 4. площта на имота и допустимото отклонение в площта; 5. границите, техните размери и номера на имота; 6. трайното предназначение и начина на трайно ползване по чл. 18; 7. списъка с номерата и координатите на определящите границите точки; 8. очертанията на сградите, разположени в имота, и техните номера; 9. номерата и границите (или част от тях) на съседните поземлени имоти и сградите в тях; 10. името, ЕГН или БУЛСТАТ, адреса на собственика (собствениците); 11. номерата и датите на заповедите за одобряване на кадастралната карта и на измененията в нея; 12. датата и името на длъжностното лице, изготвило скицата. Чл. 38. Скицата на сграда—самостоятелен обект на собственост, се изработва съгласно приложение № 7 и включва: 1. идентификатора на сградата—нов и стар; 2. номера на партидата в имотния регистър; 3. адреса на сградата; 4. застроената площ на сградата по кадастралната карта; 5. предназначението на сградата по чл. 18; 6. границите и номера на поземления имот (имоти), в който попада сградата; 7. очертанието и номера на сградата; 8. броя на етажите; 9. името, ЕГН или БУЛСТАТ, адреса на собственика (собствениците); 10. номерата и датите на заповедите за одобряване на кадастралната карта и на измененията в нея; 11. датата и името на длъжностното лице, изготвило скицата. Чл. 39. Схемата на самостоятелния обект в сграда е извадка от схемите на етажите, на които той е разположен. Схемата се изработва по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК, и съдържа: 1. идентификатора на самостоятелния обект—нов и стар; 2. номера на партидата в имотния регистър; 3. адреса на имота; 4. очертанието и номера на самостоятелния обект; 5. площта по документ на самостоятелния обект в сградата; 6. номера и вида на етажа; 7. предназначението на самостоятелния обект по чл. 18; 8. номерата на съседните самостоятелни обекти или на части от тях, разположени на етажа; 9. номерата на съседните самостоятелни обекти в сградата под и над обекта; 10. името на собственика (собствениците); 11. вида и площта по документ на други помещения (мазета, тавани и др.), които са неразделна част от самостоятелният обект; 12. номерата и датите на заповедите за одобряване на кадастралната карта и на измененията в нея; 13. датата и името на длъжностното лице, изготвило схемата. Глава пета СЪЗДАВАНЕ НА КАДАСТРАЛНАТА КАРТА И КАДАСТРАЛНИТЕ РЕГИСТРИ Раздел I Изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри Чл. 40. (1) Общинската администрация по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 3 и 4 ЗКИР предава на АК: 1. оригиналите на действащите кадастрални планове и регистри (разписни списъци) на урбанизираните територии в графичен и/или цифров вид; 2. копията от актовете за общинска собственост за поземлените имоти, сградите и самостоятелните обекти в сгради; 3. регистъра с координатите на РГО и осовата мрежа; 4. преписа от реперните карнети за РГО и осовата мрежа; 5. схемите на РГО и осовата мрежа; 6. копията от одобрените архитектурни планове за строителство, преустройство или заснемане за узаконяване на сгради и части от сгради. (2) Министерството на земеделието и горите (МЗГ) по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 ЗКИР предава на АК: 1. актуална карта и регистър на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ в цифров вид; 2. копия от решенията на поземлените комисии за имотите по т. 1; 3. схема и регистър с координатите на РГО; 4. препис от реперните карнети за РГО; 5. копия от одобрените архитектурни планове за строителство, преустройство или заснемане за узаконяване на сгради и части от сгради, стопанисвани от МЗГ, или схеми на сградите по етажи, изработени съгласно изискванията на тази наредба. (3) Министерството на регионалното развитие и благоустройството и областните управители по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 4 ЗКИР предават на АК: 1. заверени копия от актовете и данните за имотите—държавна собственост; 2. копия от одобрените архитектурни планове за строителство, преустройство или заснемане за узаконяване на сгради и части от тях, стопанисвани от МРРБ. (4) Министерството на околната среда и водите и Министерството на културата по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 4 ЗКИР предоставят на АК данни за защитените територии. (5) Националната компания “Български държавни железници”, съответно Националната компания “Железопътна инфраструктура”, по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 ЗКИР предава на АК: 1. копие от плановете и данните за стопанисваните от компанията имоти, вкл. за териториите на железопътните линии; 2. копия от одобрените архитектурни планове или проекти за строителство, преустройство или заснемане за узаконяване на сгради и части от сгради. (6) Изпълнителната агенция “Пътища” по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 ЗКИР предава на АК: 1. копия от плановете и данните за стопанисваните от агенцията имоти, вкл. за териториите, заети от републиканската пътна мрежа; 2. копия от одобрените архитектурни планове за строителство, преустройство или заснемане за узаконяване на сгради и части от сгради. (7) Органите на данъчната администрация предоставят на АК данни за недвижимите имоти и за техните собственици по реда на наредбата съгласно чл. 37, ал. 2 ЗКИР. (8) Министерствата и ведомствата, които стопанисват недвижими имоти, свързани с отбраната и сигурността на страната, предоставят на АК по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 ЗКИР данни за границите на съответните поземлени имоти. (9) Другите министерства и ведомства по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 ЗКИР предоставят на АК: 1. копие от плановете, данните и актовете за стопанисваните поземлени имоти, сгради, съоръжения, почивни станции и др.; 2. копия от одобрените архитектурни планове за строителство, преустройство или заснемане за узаконяване на сгради и части от сгради. (10) Териториалните кадастри, създадени по реда на отменения ЗЕКНРБ, в двуседмичен срок от поискването предават на АК съхраняваните от тях оригинали на кадастралните планове и регистрите на имотите към тях, схеми, реперни карнети и регистри с координатите на точките от РГО, ръчни скици (при ортогонален метод на заснемане). (11) Плановете и регистрите по ал. 1—10 се предоставят в “CAD-формат”, “ZEM-формат” или друг формат, съгласуван с АК, върху магнитен носител и устройство за еднократен запис. При липса на цифров вид данните се предоставят в графичен и писмен вид. (12) Материалите по ал. 1—10 се предават по землища с приемателно-предавателен протокол на комисия, назначена от изпълнителния директор на АК, и на комисия, назначена от органа, който предава материалите. (13) Агенцията по кадастъра писмено уведомява органите и организациите по предходните алинеи за предстоящото поискване на материалите и данните три месеца предварително. Чл. 41. Производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри се открива със заповед на изпълнителния директор на АК по чл. 35, ал. 1 ЗКИР. Чл. 42. (1) Заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР съдържа: 1. наименованието и границите на района, за който ще се изработват кадастрална карта и кадастрални регистри; 2. името на правоспособното лице, на което се възлага изработването на кадастрална карта и кадастрални регистри; 3. графика за извършване на дейността; 4. срока за означаване на границите на поземлените имоти, който не може да е по-кратък от 30 дни от обнародването на заповедта. (2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в “Държавен вестник”, разгласява се чрез средствата за масово осведомяване, вкл. чрез два централни всекидневника, и се обявява в сградата на службата по кадастъра, общината, кметството и на други подходящи места с публичен достъп. Чл. 43. (1) Службата по кадастъра, съвместно с кмета на населеното място или упълномощен от него представител, и правоспособното лице, определено със заповедта съгласно чл. 35, ал. 1 ЗКИР, организират кампанията за разясняване на целите, задачите и значението на кадастъра, на правата и задълженията на участниците в него непосредствено след обнародването на заповедта по чл. 42, ал. 2. (2) Собствениците се запознават с правата и задълженията си чрез средствата за масово осведомяване. (3) В сградата на службата по кадастъра, общината, кметството и на други подходящи места с публичен достъп се поставят материали за реда и начина на стабилизиране и означаване на границите на поземлените имоти и график за приемане на означените граници и подписване на протокола по ал. 5. (4) В срока по чл. 42, ал. 1, т. 4 собствениците, съответно носителите на други вещни права, са длъжни да означават границите на поземлените си имоти в урбанизираните територии в съответствие с актовете, установяващи правата им върху имотите. (5) За означените граници по ал. 4 се съставя протокол в два екземпляра съгласно приложение № 8, който се подписва от представител на службата по кадастъра, от правоспособното лице и заинтересуваните лица и се прилага в документацията за одобряване на кадастралната карта. (6) Когато собствениците, съответно носителите на други вещни права, не означат в срока по ал. 4 с трайни знаци границите на поземлените си имоти или не подпишат протокола по ал. 5, това се отбелязва в протокола, като разходите за отстраняване на непълнотите и грешките по тези имоти са за сметка на задължените лица съгласно чл. 40 ЗКИР. Чл. 44. (1) Когато установената и означена по реда на чл. 9 или чл. 12 и координирана по реда на чл. 14, ал. 1 землищна граница не съответства на изображението є в картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и отклоненията са по-големи от допустимите по чл. 19, е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ЗКИР. (2) В случаите по ал. 1 правоспособното лице, определено със заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР, уведомява службата по кадастъра и се съставя акт по реда на чл. 71, ал. 3. (3) За отстраняване на установената явна фактическа грешка границите на засегнатите поземлени имоти се коригират, без да се нарушава взаимното им разположение. Засегнатите собственици се обезщетяват по реда на § 6, ал. 9 ЗКИР. Чл. 45. (1) За изработване на кадастралната карта се прилагат следните методи: 1. геодезически—съгласно изискванията на приложение № 9; 2. фотограметрични—съгласно изискванията на приложение № 10 ; 3. дигитализиране (сканиране и векторизиране) на съществуващи планове и карти—съгласно изискванията на приложение № 11. (2) Независимо от прилагания метод по ал. 1 кадастралната карта трябва да отговаря на изискванията за точност по чл. 19. Чл. 46. Когато за дадена територия има цифрови планове или карти, които отговарят на изискванията за точност по чл. 19, те задължително се използват за изработването на кадастралната карта и кадастралните регистри. Решението за използването на кадастралните планове по чл. 40, ал. 1, т. 1 и ал. 10 се взема от службата по кадастъра след оценка на точността и проверка на актуалността на съдържанието им по реда на чл. 76. Чл. 47. (1) Кадастралната карта се изработва чрез обединяване на данните, получени по реда на чл. 40, с данните от нови геодезически измервания, извършени по реда на чл. 45, ал. 1, т. 1 и 2. (2) Новите геодезически измервания се извършват по график на правоспособното лице, обявен в сградата на службата по кадастъра, общината, кметството и на други подходящи места с публичен достъп. В графика по дни се посочват териториите, на които ще се извършват измерванията и ще се представят от собствениците, съответно носителите на други вещни права, актовете, удостоверяващи правата им върху имотите. (3) В съответствие с графика по ал. 2 собственикът, съответно носителят на други вещни права, е длъжен: 1. да осигури свободен достъп в имота за извършване на работите по кадастъра; 2. да представи на лицето, определено със заповедта по чл. 35, ал. 2 ЗКИР: а) акт, удостоверяващ правата му върху имота; б) данни за актуалния адрес на недвижимия имот; в) данните по чл. 28, ал. 2. (4) Изпълнителят на техническите дейности не заснема сградите в поземления имот, ако собственикът или упълномощено от него лице не изпълни задълженията си по ал. 3. (5) Неизпълнението на задълженията по ал. 3 от собственика се удостоверява с протокол, подписан от правоспособното лице и собственика или от двама свидетели по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК. Чл. 48. (1) Границите и обхватът на кадастралните райони се определят съгласно изискванията по чл. 10. (2) Поземлените имоти и очертанията на сградите се нанасят в кадастралната карта чрез координатите на граничните им точки по реда на чл. 45. (3) Когато граница на поземлен имот е материализирана, но не е означена с регламентирани знаци, тя се заснема, както следва: 1. по средната є линия—когато е ограда между два съседни поземлени имота; 2. по външната за поземления имот страна— когато е ограда към улица или път. (4) Когато има спор за границите на поземлените имоти, те се заснемат според съществуващото положение и се изобразяват в картата с условен знак за спорна граница съгласно приложение № 1. Това обстоятелство се удостоверява от съда. (5) Издадените и вдлъбнатите части от очертанието на сградите с размер, по-голям от 0,20 m, се заснемат. Това не се отнася за очертанията на сгради, които са имотни граници. (6) Заснемат се всички сгради с изключение на: 1. строящи се сгради, които не са изградени в груб строеж; 2. временни сгради във връзка с извършване на строителство; 3. паянтови стопански сгради без масивни основи или с височина в най-високата им част, по-малка от 2 m; 4. тоалетни. (7) Подземните сгради се заснемат по реда на чл. 15, ал. 3. Чл. 49. (1) За поземлен имот—улица, се заснемат и нанасят в кадастралната карта приложените улични регулационни линии, а в неурегулираните населени места или при неприложена регулация—границите на поземлените имоти към прилежащата улица. Собствеността върху улиците е публична общинска, когато не са едновременно участъци от републиканската пътна мрежа. Когато улицата е участък от републикански път, платното за движение е държавна собственост. (2) За поземлен имот—път в извънселищната територия, се заснемат и нанасят в кадастралната карта границите, определящи широчината на обхвата на пътя, определени с проект, а в строителните граници на населените места—с подробен устройствен план. Когато липсва проект за пътя, широчината на обхвата на пътя се определя съобразно нормативните изисквания на ЗП и правилника за неговото прилагане. Собствеността върху републиканските пътища е изключителна държавна, а върху местните пътища—публична общинска или частна собственост на физически и юридически лица. (3) За поземлен имот—железопътна линия, се заснемат и нанасят в кадастралната карта границите, определящи зоната на отчуждение (сервитут) на железопътната инфраструктура, определена за извънселищната територия с проект, а в строителните граници на населените места—с подробен устройствен план (съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЖПТ). Собствеността върху поземлен имот— железопътна линия, е публична държавна. (4) За поземлен имот—язовир, се заснемат и нанасят в кадастралната карта границите, определени от котата на преливника + 1 m. (5) За поземления имот река или езеро се заснемат и нанасят в кадастралната карта границите, определени от бреговете им. (6) Собствеността върху имотите по ал. 4 и 5 се определя в съответствие с глава втора на ЗВ. (7) Морските плажове и дюните са поземлени имоти—изключителна държавна собственост. Те се нанасят в кадастралната карта съобразно координатите на определящите ги точки, описани в акта за изключителна държавна собственост. Чл. 50. (1) Номерата на кадастралите райони в границите на землището са уникални. Кадастралните райони се номерират последователно с арабски цифри отляво надясно, като се започва от северозападната част на землището с номер 1. (2) Номерата на поземлените имоти в границите на кадастралния район са уникални. Поземлените имоти се номерират последователно с арабски цифри отляво надясно, като се започва от северозападната част на кадастралния район с номер 1. (3) Сградите, с изключение на сградите по ал. 4, се номерират последователно с арабски цифри в границите на поземления имот, в който са разположени. (4) Сградите на комплексното застрояване в жилищните и курортните комплекси, които не са в отделни урегулирани поземлени имоти, се номерират последователно с арабски цифри отляво надясно в границите на кадастралния район, като се започва от северозападната му част. (5) По реда на ал. 4 се номерират и сградите, които са разположени в повече от един поземлен имот. (6) Самостоятелните обекти в сградите се номерират с арабски цифри по етажи, като се започва от най-ниския етаж, независимо дали е под или над нивото на прилежащия терен. Номерирането на самостоятелните обекти в сградите се извършва по етажи отляво надясно (при поглед от входа). Самостоятелният обект в сграда, който е разположен на повече от един етаж, има един номер, който се повтаря в схемите на всеки етаж. Номерират се всички самостоятелни обекти в сгради—подземни и надземни. Не се номерират помещения, които не са самостоятелни обекти—мазета, тавани, стълбища, асансьорни шахти и др. Номерата на самостоятелните обекти започват от 1 и са уникални за сградата. (7) Номерата по ал. 1—5 се надписват на подходящо място върху кадастралната карта съгласно приложение № 1, а номерата по ал. 5— в схемата на етажа съгласно приложение № 3. (8) Номерата на недвижимите имоти от източниците по § 6, ал. 1 ЗКИР се запазват, ако отговарят на изискванията на ал. 1—5. Чл. 51. (1) Схемите на самостоятелните обекти в сградите се изработват по етажи в цифров вид съгласно изискванията на чл. 17. (2) Схемите на етажите се привързват към очертанието на сградата чрез координатите на две идентични точки. Чл. 52. Границите на поземлен имот се трасират и координират при спазване на следния ред: 1. трасирането на гранични точки на поземлени имоти е за сметка на собственика, съответно на носителя на друго вещно право, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл. 56, ал. 1 ЗКИР; 2. собственикът, съответно носителят на друго вещно право, подава молба до службата по кадастъра и внася такса съгласно тарифата по чл. 8, ал. 2 ЗКИР; 3. в молбата по т. 2 се посочва и правоспособното лице, когато е подписан договор за трасиране на имота съгласно чл. 16, ал. 3 ЗКИР; 4. службата по кадастъра предоставя в цифров и/или графичен вид на правоспособното лице скица на имота по чл. 37 и координатите на необходимите за трасирането точки от геодезическата основа; 5. лицето, което трасира имота и координира граничните точки, съставя протокол за извършеното трасиране по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК; 6. протоколът по т. 5 се съставя в два екземпляра—един екземпляр за молителя и един екземпляр за службата по кадастъра; 7. лицето, извършило трасирането, представя в службата по кадастъра данните от заснемането и координирането на трасираните гранични точки и протокола по т. 5; 8. при трасирането и координирането се използват геодезически инструменти, които отговарят на изискванията, посочени в приложение № 9. Чл. 53. (1) Когато в територията, за която е открито производство по чл. 35, ал. 1 ЗКИР, има земи, за които не са изработени плановете по § 4к, ал. 1 ЗСПЗЗ, кадастралната карта се изработва в следния ред: 1. плановете по § 4к, ал. 1 ЗСПЗЗ се изработват от определеното със заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР правоспособно лице; 2. плановете по т. 1 се изработват при спазване на указанията по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ и на изискванията на чл. 19, чл. 21—24 и чл. 45; 3. новообразуваните имоти се номерират съгласно изискванията на чл. 50 и получават идентификатор съгласно наредбата по чл. 26, ал. 4 ЗКИР; 4. регистърът на новообразуваните имоти се изработва съгласно изискванията на чл. 28; 5. плановете по т. 1 се приемат и съобщават на заинтересуваните лица по реда на раздел II; 6. планът на новообразуваните имоти се одобрява по реда на § 4к, ал. 6 ЗСПЗЗ; 7. одобреният план на новообразуваните имоти се трасира при спазване изискванията на чл. 52, т. 6—8; 8. придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ; 9. одобреният план на новообразуваните имоти и регистърът към него се въвеждат в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти; 10. издадените заповеди по реда на § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ се предоставят на службата по кадастъра в 7-дневен срок от влизането им в сила. (2) Финансирането на дейностите по ал. 1 се извършва съгласно § 4к, ал. 9 ЗСПЗЗ. Средствата се осигуряват преди обявяването на обществената поръчка за изработване на кадастрална карта. Чл. 54. (1) Когато в урбанизирана територия, за която е открито производство по чл. 35, ал. 1 ЗКИР, има земи по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, кадастралната карта се изработва при спазване изискванията на ЗКИР и ЗСПЗЗ в следния ред: 1. изработва се кадастрална карта на съществуващите имоти; 2. изработва се помощен план, който съдържа данните по т. 1 и данни за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства, по изисквания, определени в указанията по чл. 13а, ал. 4 ППЗСПЗЗ и изискванията на тази наредба; 3. планът по т. 2 се приема по реда на наредбата по чл. 50 ЗКИР; 4. въз основа на приетия план общинската администрация издава удостоверения и скици по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ, а поземлените комисии—решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ; 5. решенията по т. 4 се изпращат на АК в 7дневен срок от влизането им в сила; 6. границите на възстановените имоти се трасират по реда на чл. 52; 7. имотите с възстановено право на собственост се въвеждат в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти; 8. кадастралната карта и кадастралният регистър по т. 7 се одобряват по реда на чл. 62. (2) Финансирането на дейностите по т. 2 и 6 се извършва от общините. Средствата се осигуряват преди обявяването на обществената поръчка за изработване на кадастрална карта. Финансирането на останалите дейности по ал. 1 е част от разходите по изработването на кадастралната карта. (3) Дейностите по ал. 1, т. 1, 2, 6 и 7 се изпълняват от правоспособното лице, определено със заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР. Чл. 55. (1) Кадастрална карта и кадастрални регистри за териториите извън населените места и селищните образувания се изработват въз основа на планове, карти и регистри, одобрени и поддържани по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, както и на други планове и проекти, одобрени по реда на закон, чрез конвертиране и трансформиране на данните в координатната система на кадастралната карта. (2) Когато се констатира контактна зона между поземлени имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, и поземлени имоти по чл. 49, ал. 2—7, данните за които са предоставени от компетентния орган по реда на чл. 40, е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ЗКИР. В кадастралната карта се нанасят границите на поземлени имоти по чл. 49, ал. 2—7, ако данните за тях по точност отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 5 и 6. Точността на данните се установява от материалите, предоставени от компетентния орган, и при необходимост тя се проверява чрез преки геодезически измервания. (3) Когато данните за границите на поземлените имоти по чл. 49, ал. 2—7 не отговарят по точност на изискванията на чл. 19, ал. 5 и 6, в кадастралната карта се запазват границите им от картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. (4) В случаите по ал. 2 границите на засегнатите поземлени имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, се коригират, без да се променя взаимното им разположение, и по възможност, без да се засягат интересите на собствениците—физически и юридически лица. (5) Когато се констатира контактна зона между поземлени имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, и поземлени имоти в урбанизирана територия, границите на които са установени чрез нови геодезически измервания или от одобрен кадастрален план, е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ЗКИР. В кадастралната карта се нанасят границите на поземлените имоти от урбанизираната територия, ако данните за тях са в съответствие с документите за собственост и по точност отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 5 и 6. Границите на засегнатите поземлени имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, се коригират, без да се променя взаимното им разположение, и по възможност, без да се засягат интересите на собствениците—физически и юридически лица. (6) В случаите по ал. 4 и 5, когато се засягат интереси на собственици—физически и юридически лица, правоспособното лице, определено със заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР, уведомява службата по кадастъра и се съставя акт по реда на чл. 71, ал. 3. Засегнатите собственици се обезщетяват съгласно § 6, ал. 9 ЗКИР. (7) Когато непълнотите или грешките в контактните зони са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред в съответствие с влязлото в сила съдебно решение. Чл. 56. Данни за регистъра на недвижимите имоти се получават от: 1. собствениците по време на изработването на кадастралната карта; 2. данъчната администрация по реда на наредбата по чл. 37, ал. 2 ЗКИР; 3. областните управители и кметовете по реда на чл. 36, т. 2 ЗКИР; 4. органите по § 6, ал. 2 ЗКИР. Чл. 57. (1) Агенцията по кадастъра предава на службата по вписванията в цифров вид данните по чл. 31, ал. 1, т. 2—5, ал. 2 и 3 за всеки недвижим имот от района, определен в заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР. (2) Данните по ал. 1 за имотите, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, се предават по землища на службата по вписванията в 7дневен срок от получаването им по реда на § 6, ал. 2 ЗКИР. (3) Данните по ал. 1 за имотите в другите територии по чл. 11 се предават по кадастрални райони на службата по вписванията, след като бъдат набрани от правоспособните лица. (4) В случаите, когато за един недвижим имот се предоставят повече от един акт за собственост или друго вещно право, данните за тях се предават на службата по вписванията. (5) След получаване на предварителните партиди за имотите по ал. 1 от службата по вписванията по реда на чл. 71, ал. 3 ЗКИР правоспособното лице актуализира данните в създаваните кадастрална карта и кадастрален регистър на недвижимите имоти. (6) Службата по кадастъра предоставя на службата по вписванията и всички промени в данните за недвижимите имоти по ал. 1, настъпили по време на създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри. (7) Обменът на данни по реда на ал. 1—6 между службата по вписванията и службата по кадастъра се извършва поне веднъж на два месеца. Чл. 58. В кадастралния регистър на недвижимите имоти не се посочват данни за собственика, съответно носителя на друго вещно право, когато такъв не бъде установен по реда на чл. 41, ал. 1 и 2 ЗКИР. Чл. 59. (1) Законността на сградата се доказва чрез удостоверение за законност, издадено от общината съгласно чл. 44, ал. 2 ЗКИР. (2) За строежите, които отговарят на условията на § 16, ал. 1 ЗУТ, се представя удостоверение, че са търпими. Раздел II Одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри Чл. 60. (1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се приемат по райони, определени със заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР, и съгласно изискванията на наредбата по чл. 50 ЗКИР. (2) Приетите кадастрална карта и кадастрален регистър на недвижимите имоти се обявяват на заинтересуваните лица от съответната служба по кадастъра по реда на чл. 35, ал. 3 ЗКИР. (3) Службата по кадастъра съставя акт за постъпилите в срока по чл. 46, ал. 2 ЗКИР писмени възражения. Актът се подписва от началника на службата по кадастъра. (4) След разглеждане на възраженията и нанасяне на измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти в съответствие с чл. 47 и 48 ЗКИР и по ред, определен в наредбата по чл. 50 ЗКИР, приетите кадастрална карта и кадастрални регистри се изпращат от службата по кадастъра на изпълнителния директор на АК за издаване на заповед за одобряване. Съдържанието на документацията, която се изпраща за одобряване, е съгласно чл. 61, ал. 4. Чл. 61. (1) Одобряват се: 1. схемите и регистрите на геодезическата основа; 2. кадастралната карта; 3. регистърът на недвижимите имоти; 4. регистърът на подробните точки; 5. регистърът на идентификаторите. (2) Схемите и картата по ал. 1, т. 1 и 2 се представят за одобряване в графичен вид върху недеформируема полиестерна основа с дебелина 0,11 mm и в цифров вид върху оптичен носител за еднократен запис. (3) Регистрите по ал. 1 се представят в писмен вид върху хартиен носител и в цифров вид върху оптичен носител за еднократен запис. (4) За издаване на заповед за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри по чл. 49, ал. 1 ЗКИР се представят материалите по ал. 1 и следната документация: 1. заповед по чл. 35, ал. 1 ЗКИР, копие от обнародването є в “Държавен вестник” и данни за нейното разгласяване по чл. 35, ал. 3 ЗКИР; 2. свидетелство за правоспособност на лицето, определено в заповедта по т. 1; 3. протокол за означените граници на поземлени имоти по чл. 43, ал. 5; 4. протокол за приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри; 5. копие от обявлението в “Държавен вестник” по чл. 46 ЗКИР; 6. акт за постъпилите писмени възражения по кадастралната карта и кадастралните регистри; 7. писмените възражения по т. 6; 8. протокол за решенията по постъпилите възражения. Чл. 62. (1) Заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри съдържа наименованието и границите на района, за който се отнася. (2) Жалбите срещу заповедта по ал. 1 се подават до окръжния съд чрез изпълнителния директор на АК. Жалбите могат да бъдат подавани и в службите по кадастъра по местонахождението на имота. (3) Заповедите по ал. 1 се съхраняват безсрочно в АК. Чл. 63. Одобрените материали и документацията по чл. 61 се съхраняват безсрочно в АК. Раздел III Карта и регистри на административните граници Чл. 64. (1) Картата на административните граници е извлечение от кадастралната карта и съдържа: 1. държавната граница, наименованията на съседните държави и идентификаторите им; 2. границите на областите, наименованията на областите и идентификаторите им; 3. границите на общините, наименованията на общините и идентификаторите им; 4. границите на кметствата и землищата, техните наименования и идентификаторите им; 5. границите на териториите с еднакво трайно предназначение; 6. идентификаторите (ЕКАТТЕ) на областите, общините, районите на градове по чл. 10 ЗАТУРБ и кметствата; 7. наименованията на населени места, реки, язовири, пътища, железопътни линии и др. (2) Идентификаторите на участъците (границите със съседни държави) от държавната граница се дават от АК. (3) Идентификаторите на границите по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се образуват от кодовете по ЕКАТТЕ на двете съседни области, съответно общини или землища (ЕКАТТЕ 1 ЕКАТТЕ2), като на първо място се записва кодът, чието число има по-голяма стойност. Чл. 65. (1) Кадастралните регистри на границите са: 1. регистър на държавната граница; 2. регистър на областните граници; 3. регистър на общинските граници; 4. регистър на землищните граници и на районите на градове по чл. 10 ЗАТУРБ; 5. регистър на териториите с еднакво трайно предназначение. (2) Регистърът на държавната граница съдържа: 1. идентификатори на участъците със съседни държави; 2. данни за международния договор, с който е определен участъкът от границата; 3. данни за протокола на международната комисия за определяне на геодезическите координати на определящите я точки; 4. данни за метода и времето на определяне на геодезическите координати; 5. регистър на геодезическите координати на точките, определящи граничния участък; 6. вида на граничните точки, определящи държавната граница. (3) Регистърът на областните граници съдържа: 1. идентификатори на границите между областите; 2. данни за указите на президента по чл. 6, ал. 2 ЗАТУРБ; 3. идентификаторите на общинските граници. (4) Регистърът на общинските граници съдържа: 1. идентификатори на границите между общините; 2. данни за указите на президента по чл. 6, ал. 2 ЗАТУРБ; 3. идентификатори на землищните граници. (5) Регистърът на землищните граници и границите на районите на градовете по чл. 10 ЗАТУРБ съдържа: 1. идентификатори на границите между землищата (районите на градовете по чл. 10 ЗАТУРБ); 2. данни за заповедта и протокола на комисията, с който е определен участъкът от границата; 3. регистър на координатите на точките, определящи границата. (6) Регистърът на териториите с еднакво трайно предназначение съдържа: 1. идентификатор на територията (код по ЕКАТТЕ, код за трайно предназначение, пореден номер в землището); 2. данни за плана или проекта, с който е определена територията. Чл. 66. Картата и регистрите на административните граници се изработват и поддържат от АК. СТР . 54 Глава шеста ПОДДЪРЖАНЕ НА КАДАСТРАЛНАТА КАРТА И КАДАСТРАЛНИТЕ РЕГИСТРИ Чл. 67. (1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние въз основа на информацията, получена по реда на чл. 52, ал. 1, 2 и 3 и чл. 86, ал. 1 ЗКИР, както и чрез геодезически измервания. (2) Службите по кадастъра въвеждат в информационната система на кадастъра данните по ал. 1 след одобряването им по чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Когато заповедта по чл. 54, ал. 1 ЗКИР е обжалвана, това обстоятелство за съответния имот се отбелязва в информационната система на кадастъра. Когато обжалването на заповедта се отнася за граница на поземлен имот, това обстоятелство се отбелязва за всички засегнати имоти. Чл. 68. Поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се състои в отразяване на настъпилите промени в резултат на: 1. делба, разделяне и съединяване на недвижими имоти; 2. отстраняване на непълноти и грешки; 3. прилагане на подробни устройствени планове по чл. 16, ал. 1, чл. 17, ал. 1, чл. 200 и 201 ЗУТ и на одобрени инвестиционни проекти по чл. 202 и 203 ЗУТ; 4. промяна на границите на поземлени имоти в резултат на промяна на границите на административно-териториалните единици, на землищните граници и на границите на територии с еднакво трайно предназначение; 5. изградени, надстроени и пристроени сгради, сгради под повърхността на земята, преустроени или премахнати сгради. Чл. 69. (1) Промените по чл. 68 се извършват: 1. по молба на заинтересуваното лице или негов представител; 2. служебно—в случаите по чл. 16 ЗУТ, при отстраняване на непълноти и грешки, когато не са по вина на собственика, и в случаите по чл. 68, т. 4. (2) Молбата по ал. 1, т. 1 съдържа: 1. името, адреса и други данни, индивидуализиращи молителя, съгласно чл. 61, ал. 1 ЗКИР; 2. вида на исканата промяна; 3. описанието на недвижимия имот; 4. идентификатора на недвижимия имот от кадастъра; 5. данни за правоспособното лице—когато дейността ще се извършва от него; 6. подпис на молителя. (3) Към молбата се прилагат: 1. писмено доказателство, удостоверяващо основанието за исканата промяна; 2. схема за начина, по който заинтересуваното лице желае да се извърши промяната в имота; 3. пълномощно—когато молбата се подава от пълномощник; 4. удостоверение от общината с данни за законност на сградата; 5. копие от влезлия в сила подробен устройствен план по чл. 200 и 201 ЗУТ; 6. копие от одобрения инвестиционен проект по чл. 202 и 203 ЗУТ и/или от заверената екзекутивна документация по чл. 175, ал. 6 ЗУТ; 7. платежен документ за внесена държавна такса. (4) Прилагат се тези документи по ал. 3, които са необходими за исканата промяна. (5) Нанасянето на промените по чл. 68 се изпълнява в следния ред: 1. службата по кадастъра предоставя на правоспособното лице необходимите изходни данни в цифров и/или графичен вид за извършване на дейностите; 2. след извършване на геодезическите измервания и изготвяне на материалите и документите по чл. 70 правоспособното лице ги представя на службата по кадастъра за приемане по реда на наредбата по чл. 50 ЗКИР; 3. службата по кадастъра въвежда промените в информационната система на кадастъра като проект и определя идентификаторите на новообразуваните недвижими имоти; 4. в случаите по чл. 54, ал. 4 и 5 ЗКИР службата по кадастъра издава и скица-проект или схема-проект с идентификаторите на новообразуваните имоти на заинтересуваните лица; 5. измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се одобряват по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР; 6. след одобряване на измененията по т. 5, както и след получаване на уведомление от службата по вписване по реда на чл. 86, ал. 1 ЗКИР службата по кадастъра преобразува статута на проектните имоти, като архивира старото състояние и прави актуални проектните решения; 7. службата по кадастъра незабавно предава на службата по вписванията скица-копие и извлечение от одобрения кадастрален регистър на недвижимите имоти за всеки отделен имот в случаите по чл. 54, ал. 3 ЗКИР; 8. по желание на собственика, след одобряване на измененията по т. 5, се трасират новите имотни граници по реда на чл. 52; 9. извършените промени се отразяват в досиетата на съответните имоти по реда на чл. 29, ал. 4—7. Чл. 70. (1) Проектът за делба на поземлен имот се изработва съгласно приложение № 12 и съдържа: 1. скицата на имота по чл. 37 с проектната линия за делба и номерата на точките от нея или одобрен подробен устройствен план по чл. 200 и 201 ЗУТ; 2. геодезическите координати на точките по т. 1; 3. геодезическите координати на точките от геодезическата основа, необходими за трасиране на точките по т. 1; 4. кратка обяснителна записка. (2) Проектът за делба на сграда или самостоятелен обект в сграда съдържа: 1. схеми на етажите на сградата; 2. копие от одобрените инвестиционни проекти по чл. 202 и 203 ЗУТ; 3. схема-проект, изработена в съответствие с проектите по т. 2 и изискванията на чл. 17; 4. кратка обяснителна записка. (3) За обединяване на поземлени имоти се изработват: 1. скица-проект на новообразувания имот съгласно приложение № 12; 2. кратка обяснителна записка. (4) Проектът за обединяване на самостоятелни обекти в сграда съдържа: 1. схеми на етажите на обектите, които се обединяват; 2. копие от инвестиционен проект, одобрен по реда на ЗУТ; 3. схема-проект, изработена в съответствие с проекта по т. 2 и изискванията на чл. 17; 4. кратка обяснителна записка. (5) Проектите по ал. 1—4 се изработват въз основа на данни от кадастъра. (6) Проектът за промяна на граница между два съседни поземлени имота по реда на чл. 14, ал. 9 се изработва по реда и при спазване изискванията на ал. 1 и 2. В този случай номерата на поземлените имоти не се променят. Чл. 71. (1) Непълноти или грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри се отстраняват по молба на заинтересувано лице. Молбата се подава до службата по кадастъра по местонахождението на имота. (2) Непълнотите и грешките се установяват на място от службата по кадастъра с акт след оглед и/или преки геодезически измервания, както и въз основа на представени от заявителя официални документи. (3) Актът по ал. 2 се съставя по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК, и се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. В акта се посочват задължените лица, когато непълнотите и грешките в кадастъра са допуснати в резултат на неизпълнение на задължения по чл. 36 и чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗКИР. (4) Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. (5) Службата по кадастъра въз основа на данните по ал. 2 и 3 изработва и комплектува следните материали и документи: 1. обяснителната записка, в която точно се описват грешката или непълнотата и направените констатации; 2. акта по ал. 2; 3. данните от преките геодезически измервания и тяхната обработка; 4. представените официални документи; 5. комбинираната скица, която съдържа данните от одобрената кадастрална карта и регистри и установеното с акта по ал. 2. (6) На основание чл. 40 ЗКИР разходите за отстраняване на непълноти и грешки в кадастъра, допуснати в резултат на неизпълнение на задължения по чл. 36 и чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗКИР, са за сметка на задължените лица. Чл. 72. (1) В случаите по чл. 52, ал. 4 ЗКИР собственикът, съответно инвеститорът, е длъжен в 30-дневен срок от настъпване на посочените обстоятелства, подлежащи на отразяване в регистъра на недвижимите имоти, да поиска с молба да бъде отразена промяната. Промяната се извършва по реда на чл. 69. (2) За премахнати сгради промените в кадастъра се нанасят след проверка на място от службата по кадастъра. Службата по кадастъра издава удостоверение, че промяната е отразена в кадастъра. Чл. 73. (1) Подробните устройствени планове по чл. 16 и 17 ЗУТ с оглед нанасянето им в кадастъра се представят на АК в цифров вид в приетия национален стандарт по чл. 33, ал. 2 ЗКИР или в друг формат, одобрен от АК. (2) Преди приемането на плановете по ал. 1 от съответния експертен съвет по устройство на територията представителят на службата по кадастъра проверява съответствието на представения за приемане план с изискванията на ал. 1 чрез контролна компютърна програма и съставя протокол за резултатите от проверката. Протоколът се представя на заседанието на експертния съвет. Когато планът не отговаря на изискванията по ал. 1 с оглед невъзможността да бъде нанесен в кадастъра, представителят на службата по кадастъра изразява становище за неприемане на плана и за неговото преработване. (3) След като службата по кадастъра получи копие в цифров вид от влезлите в сила подробни устройствени планове по ал. 1, те се нанасят в информационната система на кадастъра, отбелязват се като проект и включените в тях урегулирани поземлени имоти получават идентификатори. (4) За издаване на заповед по чл. 16, ал. 5 ЗУТ службата по кадастъра изпраща на кмета на общината скица, съдържаща идентификатора, на всеки урегулиран поземлен имот. (5) Одобрените планове по ал. 1 се нанасят в кадастъра по реда на чл. 69, ал. 5. Плановете по чл. 16 ЗУТ се нанасят в кадастъра служебно, а плановете по чл. 17 ЗУТ—по молба на заинтересуваното лице. Чл. 74. Нанасянето в кадастъра на изменения, настъпили вследствие прилагането на последващи подробни устройствени планове по чл. 15, ал. 2 и 3 ЗУТ, се извършва по реда на чл. 73. Чл. 75. За инвестиционните проекти на обекти от техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии се прилагат разпоредбите на чл. 73, ал. 1 и 2. Глава седма ОЦЕНКА НА ТОЧНОСТТА И ПРОВЕРКА НА АКТУАЛНОСТТА НА КАДАСТРАЛНИТЕ ПЛАНОВЕ ПО § 6, АЛ. 3 ЗКИР Чл. 76. (1) Съществуващите графични кадастрални планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ и отменения ЗТСУ, се оцифряват при спазване на следните изисквания: 1. оцифряването се извършва по реда, определен в приложения № 9 и 11; 2. нанасят се промените, настъпили след одобряването на плановете по ал. 1, от прилагането на регулацията, като се използват одобрените регулационни планове и частичните изменения на тези планове; 3. парцелите, за които е приложена регулацията, се отбелязват в оцифрения план като урегулирани поземлени имоти; 4. определят се кадастралните райони съгласно изискванията на Наредба № 7 от 1995 г. за изработване и поддържане на кадастрални планове в мащаби 1:1000 и 1:500 (ДВ, бр. 93 от 1995 г.) и Наредба № 8 от 1995 г. за съдържанието и структурата на идентификатора на кадастралните единици (ДВ, бр. 111 от 1995 г.); 5. поземлените имоти и сградите получават идентификатори със структура съгласно изискванията на Наредба № 8 от 1995 г. за съдържанието и структурата на идентификатора на кадастралните единици, като планоснимачните номера на поземлените имоти от графичния план се записват в третото поле на идентификатора; 6. оцифрява се действащият регулационен план за частите, в които той е приложен; 7. цифровият вид на кадастралния и регулационния план е съгласно изискванията на Наредба № 5 от 1999 г. за структурата на записа в цифров вид на кадастралните планове, регулационните планове и плановете на почвените категории (ДВ, бр. 56 от 1999 г.). (2) Пълнотата и точността на оцифрените кадастрални планове се проверяват от службите по кадастъра. Проверката се извършва по планови листове, както следва: 1. измерват се на място най-малко 5 на сто от границите на поземлените имоти и от очертанията на сградите на основното застрояване, равномерно разпределени върху плановия лист; 2. измерват се най-малко две разстояния от порядъка на 800 m по двата диагонала на плановия лист—директно или чрез свободен полигон; 3. изчисляват се разликите ∂s по чл. 19, ал. 3 и се извършва статистически анализ; ВЕСТНИК БРОЙ 71 4. чрез проверка се определя на място процентът от границите на поземлените имоти и сградите, които са актуални в кадастралния план (на най-малко 30 на сто от плановия лист). (3) Службата по кадастъра приема оцифрения план по реда на наредбата по чл. 50 ЗКИР и съставя протокол, който се одобрява от изпълнителния директор на АК. В протокола се отбелязва, че плановият лист ще се използва при изработването на кадастралната карта, когато: 1. деветдесет на сто от разликите по ал. 2, т. 3, получени от разстоянията по т. 1, и разликите по т. 3, получени от разстоянията по т. 2, отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 5; 2. шестдесет на сто от границите на поземлените имоти и сградите по ал. 2, т. 5 са актуални. (4) Към оцифрения план се създава регистър на имотите от съществуващите разписни списъци (регистри на имотите). (5) Контролът и приемането на оцифрените планове и регистри се осъществяват от службите по кадастъра по реда на наредбата по чл. 50 ЗКИР. (6) Оцифрените планове по ал. 2 и регистрите по ал. 4 се поддържат по реда на глава шеста. (7) За оцифрените планове по ал. 2 се допуска да се прилага разпоредбата на чл. 14, ал. 6. (8) Проверките по ал. 1 се извършват от правоспособни лица в съответствие с програмата по чл. 94, ал. 2 ЗКИР. (9) В скицата за извършване на сделка с недвижим имот се записва идентификаторът по ал. 1, т. 5 за вписване в предварителната имотна партида. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Очертание на сграда” е ортогоналната проекция на външните ограждащи стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж. 2. “Сграда” е сграда от основното застрояване, както и постройка от допълващото застрояване съгласно ЗУТ. 3. “Стар идентификатор на поземлен имот” е номерът, с който имотът е идентифициран в документа за собственост в съответствие с плана, предхождащ изработването на кадастралната карта (за урбанизирана територия—квартал, парцел, планоснимачен номер, за земеделски земи и гори—масив, парцел). 4. “Контролно разстояние” или “контролна дължина” е хоризонталното разстояние между две гранични точки на поземлен имот или две точки от очертание на сграда, което е непосредствено измерено на място или изчислено от координатите на тези точки. 5. “Геодезическа координатна система” е декартовата координатна система, дефинирана върху образната равнина на избраната “геодезическа проекция”. БРОЙ 71 6. “Геодезическа проекция” или “геодезическо проектиране” представя аналитичната връзка между географските координати на точка от земната повърхност и декартовите є координати в образната равнина на проекцията. 7. “Геодезическите координати хиу” са двойка числа, които определят еднозначно местоположението на точка от земната повърхност върху кадастралната карта. 8. “Гранична точка на поземлен имот”, “чупка на граница” или “точка от очертанието на сграда” е точката, в която ъгълът, образуван от отсечките, определени чрез съседните є точки, е различен от 180°. Не се допуска получаването на чупка по граница на поземлен имот или по очертание на сграда от пресичане с граница на друг поземлен имот и очертание на друга сграда. Поземленият имот е определен от граничните му точки по т. 9. 9. “Подробна точка” е точката, която определя граница на поземлен имот или очертание на сграда. 10. “Затворен контур” (“контур”) е последователността от отсечки или дъги в равнина, които, без да се самопресичат, свързват краен брой подробни точки (контурни точки). 11. “Територия” е частта от земната повърхност, изобразена върху кадастралната карта чрез контури. 12. “Територии без съществено стопанско значение” са високопланинските области с надморска височина над 1800 m, пустеещите територии, заети от скали и пясъци, и други подобни, на които не се извършва стопанска дейност. 13. “Непрекъсната област” е територията, в която всеки две произволни точки могат да бъдат свързани с линия (път), която принадлежи на тази територия. 14. “Едносвързана област” е непрекъснатата област, определена от един-единствен затворен контур. 15. “Землище” е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Землището е едносвързана област и включва териториите по чл. 11. 16. “Заинтересувани лица” са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати. 17. “Контактни зони” са застъпванията на поземлени имоти или неидентифицирани участъци (бели полета), констатирани при обединяване на данни от различни източници. 18. “Координиране на точки” е съвкупността от геодезически измервания и изчисления за определяне на геодезическите координати на тези точки. 19. “GPS” е съкращението на глобалната позиционираща система—“НАВСТАР”, която е многофункционална спътникова система, създадена и поддържана от Министерството на отбраната на САЩ, която служи за разпрост- ВЕСТНИК СТР . 57 ранение на координатно-временна информация до всички точки на земното кълбо 24 часа в денонощието. 20. “GPS-измерване” е системата от приемателна апаратура, компютри и софтуер за определяне на геоцентрични пространствени координати чрез приемане на координатно-временни сигнали от спътниците на системата “НАВСТАР”. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. До въвеждането на нова единна координатна система кадастралната карта се изработва в координатна система 1970 г. Всички съществуващи кадастрални планове, изработени в координатна система 1950 г., както и в други координатни системи, се трансформират в координатна система 1970 г. или в Българска геодезическа система 2000, приета с Постановление № 140 от 4 юни 2001 г. на Министерския съвет (ДВ, бр. 54 от 2001 г.). § 3. (1) До систематичното изработване на кадастралната карта по реда на чл. 94, ал. 2 ЗКИР за поземлен имот, група имоти, квартал, населено място или селищно образувание може да се изработва и одобрява част от кадастрална карта по реда на тази наредба в следните случаи: 1. за изработване на подробен устройствен план; 2. за урбанизирани (застроени) територии, за които няма изработени и одобрени кадастрални планове или съществуващите планове не отговарят на изискванията на чл. 19; 3. в други случаи, когато това се изисква със закон или с друг нормативен акт; 4. по искане на инвеститор. (2) Границите на района по ал. 1 се съгласуват със съответната поземлена комисия. (3) Когато кадастралната карта по ал. 1 се изработва за територия с площ, по-голяма от 25 ha, геодезическата основа трябва да отговаря на изискванията на тази наредба. Когато площта е по-малка от 25 ha и няма РГО и осова мрежа, или РГО и осовата мрежа не отговарят на разпоредбите на тази наредба, се спазват следните изисквания: 1. избира се една трайно стабилизирана геодезическа точка за изходна—съществуваща или нова; 2. ако изходната точка по т. 1 е нова, тя се координира при спазване изискванията за точност в тази наредба; 3. създава се самостоятелна РГО при спазване изискванията на тази наредба, ориентирана в изходната точка към най-малко две други съществуващи точки от геодезическата основа. (4) Кадастралната карта по ал. 1 се съвместява с картата на възстановената собственост. При констатиране на контактна зона се прилага редът на чл. 55, като данните за засегнатите собственици, които подлежат на обезщетение, се предоставят на съответната поземлена комисия. СТР . 58 (5) Техническите дейности по ал. 1 са за сметка на собственика или инвеститора. § 4. (1) Плановете и картите по § 6, ал. 2 и 3 ЗКИР до предаването им на АК се поддържат и съхраняват от съответния компетентен орган по досегашния ред. (2) Удостоверение по чл. 52, ал. 5 ЗКИР се издава от АК след нанасяне на промените в картите и плановете по ал. 1 от съответния компетентен орган. (3) Дейностите по поддържане на плановете по ал. 1 могат да се възлагат на правоспособни лица от заинтересуваните лица. § 5. (1) Агенцията по кадастъра поддържа по реда на глава шеста от наредбата картите, плановете, регистрите и другата документация, получени по реда на § 6, ал. 2 и 3 ЗКИР. (2) При поддържането на плановете по ал. 1 трасирането на границите на поземлените имоти, вкл. при определяне на строителна линия за ограда, се извършва от правоспособни лица по реда на чл. 52. (3) За районите, за които е открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, дейностите по ал. 1 се изпълняват от правоспособно лице, определено със заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР. § 6. (1) Започнатите до 31 декември 2000 г. производства по одобряване на кадастрални планове по реда на отменения ЗЕКНРБ се довършват по реда на ЗКИР. (2) За започнато производство по одобряване на кадастрален план се счита денят на внасянето му за разглеждане и приемане от комисията по реда на чл. 38 от отменения ППЗЕКНРБ. (3) Кадастралните планове, чието изработване е възложено до влизането в сила на ЗКИР, се довършват съгласно нормативните изисквания за изработването им, действали към момента на сключване на възлагателния договор. Те се приемат, съобщават се на заинтересуваните и се одобряват по реда, предвиден в ЗКИР. § 7. Редът на § 6 се прилага и за започнатите производства по изработване и одобряване на плановете по § 4к, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. § 8. Наредбата се издава на основание чл. 31 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 34 от 2000 г.) и отменя Наредба № 7 от 1995 г. за изработване и поддържане на кадастрални планове в мащаби 1:1000 и 1:500 (ДВ, бр. 93 от 1995 г.). § 9. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването є в “Държавен вестник”. § 10. Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с изпълнителния директор на АК. Министър: Евг. Чачев ВЕСТНИК БРОЙ 71 Приложение № 1 към чл. 3, ал. 6, чл. 5, ал. 7, чл. 48, ал. 4, чл. 50, ал. 7 Разграфка и номенклатура на кадастралната карта. Цифров и графичен вид на кадастралната карта I. Мащаби. Разграфка и номенклатура 1. Мащаби 1.1. Основните мащаби за изчертаване на кадастралната карта са: —М 1:1000—за урбанизирани територии; —М 1:5000—за всички останали територии. 1. 2. Могат да се ползват и следните мащаби: —М 1:2000—за урбанизирани територии, когато изобразените сгради са с площ не по-малка от 50 кв. м, както и за неурбанизирани територии, когато площта на преобладаващата част от поземлените имоти е по-малка от 500 кв. м; —М 1:10000—за неурбанизирани територии, когато площта на преобладаващата част от имотите е по-голяма от 10 дка. 2. Разграфка и номенклатура 2.1. Разграфката и номенклатурата на листовете на кадастралната карта в координатна система 1970 са съгласно Инструкцията за изработване на едромащабни топографски карти в мащаби 1:10000, 1:5000 и 1:2000 и за обновяване на едромащабната топографска карта в мащаби 1:10000 и 1:5000 (специализирано издание на Главно управление по геодезия, картография и кадастър при МССУ, 1985 г.). 2.2. Разграфката на картните листове се извършва по правоъгълната координатна мрежа, като всички картни листове при различните мащаби са с размери 50 × 50 см. 2.3. Разграфката и номенклатурата на картните листове в М 1:1000 е свързана с тази на картните листове в М 1:5000. 2.4. Разграфката на картните листове в М 1:1000 се получава, като всеки картен лист в М 1:5000 се разделя на 25 картни листа в М 1:1000. 2.5. Номенклатурата на картните листове в М 1:1000 се получава, като към номенклатурата на листа в М 1:5000 се добави в скобите номерът на лист в М 1:1000, изписан с римски цифри (от I до XXV). Например картен лист № XIII, показан на чертежа, има номенклатура К-9-35-(120-XIII). М 1:5000—К-9-35-(120) М 1:1000—К-9-35-(120-XIII) I II III IV V VI VII VIII IXXXI XII XIII XIV XV XVI XVII XVIII XIX ХХ XXI XXII XXIII XXIV XXV 3. Свободна разграфка 3.1. За проверка, контрол и одобряване, както и по заявка на потребители, части от кадастралната карта могат да бъдат изчертавани в свободна разграфка. 3.2. Свободната разграфка обхваща само определена част от кадастралната карта, която се изобразява в съответния мащаб върху един или минимален брой еднакви по размери листа. Картните листове се номерират по последователни редове, като се започва от северозапад и се спазва посока на номерация от запад на изток. Допуска се отделни урбанизирани имоти или групи имоти да се изчертават и на отделни листа с формат А3 или А4, ако мащабът на картата не позволява достатъчно четливото им представяне. П. Условни знаци за точки от геодезическата основа и гранични точки Табло 1 Номер Наименование Изображение Забележка Точка от държавната или с мест- “А 1623 4:1000 1 но предназначе- 1 4:5600 ние геодезическа мрежа Точка от работна 4:1000 2 геодезическа «об 15 1:5000 основа | св 22 Изобразява се само в к Нивелачен репер 3 специални карти Пресичане на 4:1000 4 координатни 41:5000 линии , Определяща 5 точка, означена с тесв 1:1000 регламентиран 7 1:5000 знак Изходна точка за 6 определяне на ие 1:1000 морската Пе 1:5000 граница Ш. Условни знаци за граници 1. Държавна и административни граници Табло 2 Номер Наименование Изображение Забележка : 50 : . о Държавна Е орни що 1:100 7 граница 0.0 еее ее с 4:5000 8 Областна ат Е МА 1:1000 граница Гао: 1:5000 9 Общинска оо я ДЕ е 1:1000 граница г: 1:5000 Землищна гранимо; 10 ца, граница на пе иаи еи 1:1000 административен зо 1:5000 район 2. Граници на поземлени имоти Табло 3 Граница с Граница с Номер | Вид граница кадастоално кодастрално Забележка ниво имот ниво район Трайно матеам к-08 “ „в | оТМенена и риализирана а гран.-зелена Трайно мате- а МИ „» Отменена 42 риализирана мо Г гран.-зелена обща Нетрайно мате- | „ав й в„ь | отменена 13 риализирана 140 1 гран.-зелена Нетрайно мате- | 1 е .-. в. | ОТМенена 100 : гран.-зелена 14 риализирана обща отменена 15 | Нематериали- |зм >“ | гран.-зелена зирана Граница м/у части на позем- 16 лен имот на линеен обект зосотовссесетотеан 0.50 отменена гран.-зелена спорна ае с е ма Не може да | отменена 17 Р бъде граница | гран-зелена РР ВЕКА планини ПО не се 18 | Проектна съхранява ТУ. Изобразяване на територии с еднакво трайно предназначение Табло 4 Номер Наименование Цвят Оцветяване 19 Урбанизирана територия не се оцветява 20 Територия за транспорт светлосив 21 Земеделска територия жълт 22 Горска територия светлозелен 23 Водна територия светлосин 24 Защитена територия бледолилав У Изобразяване на сгради Табло 5 Номер Наименование Изображение Забележка 26 Наземна сграда ол 1:1000 1:5000 27 Подземна или надземна сграда о ---ттетяетето 01 1:1000 1:5000 БРОЙ 71 СТР . 61 VI. Надписи и шрифтове 1. Надписи, съдържащи техническа информация Табло 6 Пореден номер Вид надпис Шрифт Изображение Параметри на надписа 28 Номер на кадастрален район литературен курсив с десен наклон 135 Н = 3 mm D = 0,35 mm 29 Номер на поземлен имот блоков курсив с десен наклон # Н = 1,8 mm D = 0,2 mm 30 Номер на сграда със самостоятелни обекти блоков курсив с десен наклон 137 Н= 1,8 mm D= 0,1 mm 31 Номер на сграда блоков курсив с десен наклон 2 Н = 1,6 mm D = 0,1 mm 32 Номер на точка от основната мрежа литературен курсив с десен наклон 165 Н = 1,6 mm D = 0,1 mm 33 Номер на определяща точка тесен наклонен курсив (син цвят) 13 Н = 1,6 mm D = 0,1 mm 34 Етажност и предназначение на сграда блоков курсив с десен наклон 4Ж Н = 2,0 mm D = 0,1 mm 2. Наименования и пояснителни надписи Пореден номер Вид надпис Табло 7 Шрифт Изображение Параметри на надписа ул. Св. Никола Н = 2 mm D = 0,2 mm 132à Н = 1,5 mm D = 0,2 mm 35 Наименование на улица, булевард, площад литературен прав 36 Административен номер блоков широк 37 Съседна държава литературен прав Гърция Н = 4 mm D = 0,35 mm 38 Водна площ литературен прав ез. Окото Н = 1,6 mm D = 0,1 mm 39 Наименование на местност литературен широк МОМА МАРА Н = 3 mm D = 0,2 mm 40 Надпис на землищна граница литературен прав с.Яна, общ.Попово Н = 1,5 mm D = 0,1 mm 41 Пояснителен надпис за поземлен имот блоков тесен Е 75 резерват Н = 1,6 mm D = 0,1 mm 42 Пояснителен надпис за сграда блоков тесен х-л “Морски звуци” Н = 1,6 mm D = 0,1 mm VII. Пояснения 1. Условни знаци за точки от геодезическата основа и гранични точки 1.1. Основните геодезически точки се изобразяват по един и същи начин независимо от класа, метода на определяне и начина на стабилизиране. Условният знак се изобразява така, че центърът му да съвпада с местоположението на точката. Номерът на точката се надписва по възможност от дясната страна на знака. 1.2. Чрез условен знак № 2 се изобразяват само трайно стабилизирани точки от РГО със средни квадратни грешки не по-големи от допустимите съгласно наредбата независимо от метода на определяне. Посоки на визурите към съседни точки не се изобразяват. Знакът се изобразява така, че центърът му да съвпада с местоположението на точката. Номерът на точката се надписва по възможност от дясната страна на знака. 1.3. Знак № 5 се поставя само в гранични точки на имоти или административни граници, които са трайно означени на място. Гранични точки, получени от пресичане на масивни огради или съвпадащи с ъгли на сгради, без специален знак на място, не се изобразяват по този начин. 2. Условни знаци за граници 2.1. Държавните и административните граници се изобразяват непрекъснато по цялото им протежение независимо от начина на означаване на съвпадащите с тях имотни граници. Граничните точки по тях, които са трайно означени, се изобразяват със знак № 5. 2.2. Границата на кадастралния район се изобразява удебелено според колона 4 от табло 3. Отменени (заличени) граници на поземлени имоти се изобразяват само в специализирани карти, проекти за делби или обединяване на поземлени имоти. Всички посочени параметри в колони 3 и 4 на табло 3 за съответния условен знак се запазват, но цветът от черен става зелен. 2.3. Като трайно материализирани граници се изобразяват границите, които са огради, изпълнени от бетон, зидани камъни, тухли, метал с бетонна или каменна подземна основа, зидани или бетонни подпорни стени, суха зидария с височина на зида над 1,20 m във видимо добро състояние. Ако имотната граница съвпада с надземна стена от масивна постройка или съоръжение, които не са предмет на кадастралната карта, за изобразяването є също се ползва този условен знак. 2.4. Като нетрайно материализирани граници се изобразяват границите, които са огради, изпълнени от кирпич, с височина на зида над 1,2 m или градински решетки, мрежи, бодлива тел, жив плет, но с бетонирани бетонни/метални колове между тях, и оградата е във видимо добро състояние. СТР . 62 2.5. Всички останали граници, които не могат да се отнесат към горните два вида, или когато границата на поземления имот съвпада изцяло или с част от очертание на сграда, която е предмет на кадастралната карта, се изобразяват с условен знак № 15. 2.6. Поземленият имот на линеен обект (улици, пътища, железопътни линии, водни течения и др.) се разделя на отделни поземлени имоти (части) с междинни граници (знак № 16) при спазване на следните правила: —в един кадастрален район поземленият имот на линейния обект се разделя на един или минимален брой имоти; това правило се прилага за улици от I до IV клас; —не се допуска в един поземлен имот да се обединяват два или повече линейни обекти с различни наименования (например наименования на реки), дори и да са от един вид или клас; —при пресичане на линейни обекти зоната на пресичане (кръстовището) трябва да е в контура на обекта с по-висок клас; железопътните прелези влизат в имота на железопътната линия; при пресичане на различни нива (мостове, тунели, пътни детелини) кръстовището влиза в поземления имот на наземния обект, дори и да е с по-нисък клас, а поземленият имот на другия обект се прекъсва; —в контура на железопътна линия, пътища от републиканската мрежа, улици, площади и водни течения се поставя пояснителен надпис за наименованието на обекта. 2.7. Използва се само в случаите по чл. 48, ал. 4 от наредбата. Спорна граница не може да е граница на кадастрален район. 2.8. Проектна граница се използва при дейности съгласно глава шеста от наредбата. В кадастралната карта тя не се изобразява. 2.9. Поземлените имоти се оцветяват в зависимост от трайното им предназначение, както е показано в табло 4. Границите на територии с еднакво трайно предназначение се разпознават по различното оцветяване на поземлени имоти от двете им страни. 3. Изобразяване на сгради—сграда се изобразява със застроената є площ така, както е построена в действителност, независимо от собствеността, законността и местоположението є спрямо имотните граници. Ако очертанието на сградата пресича граница на поземлен имот, сградата не се разделя на отделни части. 3.1. Знакът № 26 се използва за изобразяване на застроената площ на наземни сгради или полуподземни сгради, на които горната част е изцяло над земята (видима). 3.2. Знакът № 27 се използва за изобразяване на застроената площ на надземни или подземни сгради и самостоятелни обекти в прехвърлящи съоръжения.Самостоятелни обекти на собственост, намиращи се в подземни или надземни съоръжения (например магазини в подлез), са предмет на кадастъра. В кадастралната карта със знак № 27 се изобразяват само очертанията на самостоятелните обекти. Цялостният контур на прехвърлящото съоръжение (подлеза) не се изобразява. Аналогично се постъпва при мост или надлез. Прехвърлящи съоръжения (мостове, тунели), които са елементи от застрояването на наземни линейни поземлени имоти, но не съдържат самостоятелни обекти на собственост, не се изобразяват. 3.3. Условните знаци № 26 и № 27 се ползват комбинирано за изобразяване на: —полуподземни сгради, които не са видими изцяло; —проходи в сгради; —топли връзки между сгради. С условни знаци № 26—27, но изчертани в зелен цвят, се изобразяват заличени сгради от кадастралната карта. Ползват се при издаване на справка от кадастъра с исторически данни. 4. Надписи и шрифтове 4.1. Номерът на кадастрален район се надписва ограден в кръг. Надписът се поставя на подходящо място, по възможност приблизително в центъра на контура. 4.2. Ако номерът на поземлен имот не може да се побере в контура, той се изнася със стрелка (чертичка). Ако номерът на поземлен имот е заличен, при извеждане на исторически справки от кадастъра той се изчертава в зелен цвят. Другите параметри на шрифта се запазват. Проектен номер на поземлен имот се ползва при дейности съгласно глава девета от наредбата. В кадастралната карта той не се изобразява. Ползва се за специализирани ВЕСТНИК БРОЙ 71 карти и скица-проект за делба, като параметрите на шрифта се запазват, но се изчертава в червен цвят. 4.3. Номерът на сградата се надписва в горния десен ъгъл в контура є. Ако сградата е заличена, при изготвяне на исторически справки номерът є се извежда в зелен цвят, като съответните параметри на шрифта се запазват. 4.4. Номерът на точка от основната мрежа се надписва по принцип вдясно от условния знак. 4.5. Номерът на определящата точка се извежда по принцип вдясно от точката. 4.6. Предназначението и етажността на сградите от кадастралната карта се надписват само в специализирани карти. Етажността се надписва с цифра, определяща броя на етажите, когато са повече от един, а предназначението се надписва съкратено, в зависимост от изискванията на приложение № 9. 4.7. Името на улицата се поставя в контура на съответния имот и се ориентира по дължината є, така че да се чете от южната или източната страна. 4.8. Административният номер на имота се поставя от вътрешната страна на границата, ориентиран по направление на улицата. 4.9. Името на съседна държава се изписва винаги ориентирано на север. 4.10. Имената на водните течения се изписват ориентирани по посока на теченията, така че да се четат от южната или източната страна, а наименованията на водните площи—ориентирани на север. 4.11. Наименованието на местност се изписва ориентирано по протежение на територията є, така че да се чете от южната или източната страна. 4.12. Когато номерата на кадастралните райони са изписани като дроби, надписи по землищните граници за съседни населени места не са необходими. 4.13. Наименованията на всички поземлени имоти и сгради задължително се надписват. По-значимите поземлени имоти и сгради без наименование се надписват с пояснителни надписи (например: парк, музей). При необходимост пояснителният надпис може да се изпише със съкращение при спазване изискванията на Списъка на условните съкращения в кадастралните планове на населени места и незастроени терени в мащаби 1:1000 и 1:500 от Условните знаци за кадастралните планове на населени места и незастроени терени мащаби 1:1000 и 1:500 (специализирано издание на Главно управление по геодезия и кадастър при МТРС, 1993 г.). VIII. Традиционни картни носители и оформление на картен лист 1. Картни носители За одобряване и съхранение кадастралната карта се изчертава задължително на полиестерна недеформируема материя (филм) с дебелина не по-малка от 0,11 mm, като при това се вземат специални мерки за запазване трайността на изчертаното съдържание. За проверка и контрол, както и по заявки на потребителя кадастралната карта се изчертава на хартия или на друг подходящ носител. 2. Извънрамково оформяне на кадастрална карта Извън рамките на кадастралната карта се записват: 2.1. Горе ляво—Координатна система (Н=2 mm, литературен прав). 2.2. Горе в средата—на два реда: “Кадастрална карта” (Н=6 mm), и номенклатура на картния лист (Н=3 mm, литературен прав). 2.3. Горе вдясно—последователно на редове се изброяват код по ЕКАТТЕ, име на населено място, община, област (блоков прав, тесен, Н=2 mm). 2.4. Долу вляво—МРРБ—Агенция по кадастъра (Н=2 mm, литературен прав). 2.5. Долу в средата—Мащаб (Н=2 mm, литературен прав). 2.6. Долу вдясно—на два реда: дата за актуалност на картата и дата на отпечатване (Н=2 mm, литературен прав). 2.7. В средата на полетата между двете рамки се изписват номенклатурите на четирите съседни картни листа (Н=2 mm, литературен прав). 2.8. Дебелината на ограничителната рамка на работното поле е 0,1 mm, на външната рамка—0,35 mm. Разстоянието между двете рамки е 8 mm. БРОЙ 71 3. Извънрамково оформяне на кадастралната карта в свободна разграфка Извън работното поле се записват: 3.1. Надпис: Кадастрална карта—част № ... 3.2. Име на населено място, община, област, код по ЕКАТТЕ. 3.3. Мащаб на картата. 3.4. Надпис: МРРБ—Агенция по кадастъра. 3.5. Изпълнител. 3.6. В свободното поле се показват схематично разположението и номерата на частите на кадастралната карта. 3.7. В краищата на всяка отделна част се оставят празни ивици не по-тесни от 5 cm. 4. Графичен вид на кадастралната карта Изпълнителният директор на АК одобрява образец за графичния вид на кадастралната карта. СТР . 63 Приложение № 2 към чл. 11, ал. 2, чл. 15, ал. 4, чл.18 Таблица 1 Класификатор на трайното предназначение на териториите Код Наименование на територията 1 2 3 4 5 6 7 Урбанизирана Територия на транспорта Земеделска Горска Територия, заета от води и водни обекти Защитена Нарушена Таблица 2 Класификатор за предназначението на сградите и на самостоятелните обекти в тях Нов код Наименование Стар код за съответствие 1 2 3 400 1. Сгради за постоянно и временно обитаване Жилищна сграда—еднофамилна Жилищна сграда—многофамилна Жилищна сграда със смесено предназначение Вилна сграда—еднофамилна Вилна сграда—многофамилна Общежитие Хотел Апартаментен хотел Постройка на допълващото застрояване Друг вид сграда за обитаване 2. Обществени сгради Сграда за търговия Сграда за обществено хранене Сграда за битови услуги Сграда за детско заведение Учебна сграда Здравно заведение Заведение за социални грижи Сграда за научна и проектантска дейност Сграда за културни и обществени дейности Спортна сграда, база Административна, делова сграда Курортна, туристическа сграда Сграда на транспорта Сграда на съобщенията Култова сграда Сграда—паметник на културата Друг вид обществена сграда 3. Производствени,складови и инфраструктурни сгради Промишлена сграда 410 Сграда за енергопроизводство 420 Селскостопанска сграда 430 440 450 460 Горскостопанска сграда Сграда за водоснабдяване и/или канализация Сграда със специално предназначение Складова база, склад 100 110 120 130 140 150 160 170 180 190 200 210 220 230 240 250 260 270 280 290 300 310 320 330 340 350 360 112 111 0 113 0 120, 121, 122, 123 231 0 0 100, 110, 114 210, 211, 212, 213, 214, 215, 216, 217 220, 221, 222, 223, 224, 225 230, 233, 234, 235, 236, 239 240, 241, 242, 243 260, 261, 262, 263, 264 250, 251, 252, 253, 254, 257, 259 258 270, 271, 272, 273, 274, 275 280, 281, 282, 283, 284, 285, 286, 287, 288, 289 268 290, 291, 292, 293, 294, 295, 296, 297, 298, 299 232, 255, 256, 265, 266, 267 237, 520, 521, 522, 523, 524, 525, 526, 527, 528 500, 510, 511, 512, 513, 514, 515, 516 238, 810, 811, 812, 813, 814, 815, 816 0 200 300, 310, 320, 330, 340, 350, 360, 361, 362, 363, 364, 365, 366, 367, 370, 371, 372, 373, 374, 375, 376, 377, 378, 379, 380, 381, 382, 383, 390, 391, 392, 393, 394, 395, 396 540, 541, 542, 543, 544, 545, 546, 547, 548, 550, 551, 552, 553, 554, 555, 560, 561, 562 400, 410, 411, 412, 413, 414, 415, 416, 417, 420, 421, 422, 423, 424, 425, 430, 431, 432, 433, 434, 435, 440, 441, 442, 443, 444, 445, 446, 447, 450, 451, 452 0 530, 531, 532, 533, 534, 535, 536, 537 820 600, 610, 611, 612, 613, 614, 620, 621, 622, 623, 624, 630, 631, 632, 633, 640, 641, 642, 643, 644, 645, 650, 651, 652, 653, 660, 661, 662, 663 СТР . 64 1 ВЕСТНИК 2 470 Хангар, депо, гараж 480 490 Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда Сграда със смесено предназначение 4. Самостоятелни обекти в сгради Жилище, апартамент Ателие за творческа дейност Кабинет за творческа дейност Гараж в сграда Инфраструктурен обект в сграда За търговска дейност За обслужваща дейност за битови услуги За обществено хранене За детско заведение За здравни и социални услуги За културна и обществена дейност За учебна дейност За научна и проектантска дейност За култова и ритуална дейност За спортна и развлекателна дейност За делова и административна дейност За офис За склад Обекти със специално предназначение Друг вид самостоятелен обект в сграда 500 510 520 530 540 550 560 570 580 590 600 610 620 630 640 650 660 670 680 690 БРОЙ 71 3 700, 710, 711, 712, 713, 714, 720, 721, 722, 723, 724, 730, 731, 732, 733, 734 740, 741, 742, 800, 900 0 Таблица 3 Класификатор за начина на трайно ползване на поземлените имоти Нов код Наименование Стар код за съответствие 1 2 3 1300 1310 1320 1330 1340 1350 1360 1370 1. Поземлени имоти за жилищни нужди Ниско застрояване (до 10 m) Средно застрояване (от 10 до 15 m) Високо застрояване (над 15 m) Комплексно застрояване Незастроен имот за жилищни нужди За друг вид застрояване 2. Поземлени имоти за обществени сгради и комплекси За обект, комплекс за здравеопазване За обект, комплекс за образование За обект, комплекс за култура и изкуство За обект, комплекс за социални грижи За административна сграда, комплекс За обект за делово и банково обслужване За търговски обект, комплекс За обект, комплекс за битово обслужване За обект, комплекс за наука За култова сграда, комплекс Незастроен имот за обществена сграда, комплекс За друг обществен обект, комплекс 3. Поземлени имоти за озеленени площи Обществен селищен парк, градина Обществен извънселищен парк, горски парк Дендрариум Ботаническа градина Зоологическа градина Гробищен парк За защитно и изолационно озеленяване За друг вид озеленени площи 1400 1410 1420 1430 4. Поземлени имоти за спортни обекти Стадион За спортна зала Спортно игрище За трасета за вело- и мотоспорт 1000 1010 1020 1030 1040 1050 1100 1110 1120 1130 1140 1150 1160 1170 1180 1190 1200 1210 3110 0 0 3120, 3130 0 3100, 3190, 3900, 3999 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 2330, 3200 3410, 3411, 3419 7130 0 3433 3434 3436 0 3400, 3420, 3421, 3432, 3430, 3435, 3439, 3429, 3490 7310, 7351, 7360, 7371, 7372, 7373 7320 3431, 7330, 7340 7370, 7379 БРОЙ 71 1 2 1440 1450 1460 1470 1480 1490 1500 Ски-писта За съоръжения за зимни спортове За ловна база и стрелбище За водна спортна база За плувен басейн Незастроен имот за спортен обект За други видове спорт 5. Поземлени имоти за курортно-рекреационни обекти За вилна сграда За земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ЗСПЗЗ) За почивен лагер За туристическа база, хижа За санаториум, балнеосанаториум, профилакториум За курортен хотел, почивен дом За къмпинг, мотел Незастроен имот за курортно-рекреационен обект За друг курортно-рекреационен обект 6. Поземлени имоти за производствени и складови обекти За електроенергийното производство За топлоенергийното производство За друго производство на продукти от нефт, въглища, газ, шисти За черната и цветната металургия За машиностроителната и машинообработващата промишленост За химическата и каучуковата промишленост За дърводобивната и дървообработващата промишленост За целулозно-хартиената промишленост За производството на строителни материали, конструкции и изделия За производството на стъкло За текстилната промишленост За шивашката промишленост За кожарската, кожухарската и обувната промишленост За хранително-вкусовата промишленост За полиграфическата промишленост За складова база За база за селскостопанска или горскостопанска техника За ветеринарна лечебница За стопански двор За животновъден комплекс За животновъдна ферма Незастроен имот за производствен, складов обект За друг вид производствен, складов обект 1600 1610 1620 1630 1640 1650 1660 1670 1680 1700 1710 1720 1730 1740 1750 1760 1770 1780 1790 1800 1810 1820 1830 1840 1850 1860 1870 1880 1890 1900 1910 1920 2000 2010 2020 2030 2040 2100 2110 2120 2130 2140 2150 2160 2170 2180 2190 2200 2210 2220 2230 2240 2250 2260 2270 2280 2290 2300 2310 СТР . 65 3 7350, 7352, 7353 7359 7381 7382, 7383, 7384 4416 0 7300, 7380, 7389, 7390 7210, 7211 0 7230, 7231, 7232, 7233, 7239 7240, 7241, 7242, 7243, 7249 7250, 7251, 7252, 7256, 7257 7253, 7212 7220, 7221, 7222 0 7258, 7259, 7254, 7255 3311 3312 3310, 3313, 3319 3320, 3321, 3322 3330, 3331 3332 3341 3342 3351 3352 3361 3362 3363 3364 3370 1550, 2225, 2340, 3390, 3392, 3399 1510, 1520, 1560, 2360 1540 1570 1610, 1921, 1619 1611, 1612, 1613, 2224 0 1500, 1530, 1590, 1600, 2350, 2390, 3300, 3340, 3350, 3360, 3369, 3380 7. Поземлени имоти за обекти на културно-историческото наследство За археологически паметник на културата 7260, 7261, 7262, 7263 За архитектурен паметник на културата 7270, 7271, 7272, 7273 За исторически паметник, историческо място 7290, 7291, 7292, 7293, 7294 За паметник на изобразителното и приложното изкуство 7280 За друг имот на културно-историческото наследство 0 8. Поземлени имоти за движение и транспортни обекти За първостепенна улица 3511 За второстепенна улица 3512, 3513 За алея 3514 За кръстовище 3515, 6116 За площад 3516 За паркинг 3517 За вход на пешеходен подлез, метро 3518, 3522 За линии на релсов транспорт 3521, 3523, 6311, 5321 За депо за релсов транспорт 3524, 6313 За автогараж 3525, 3526, 3528, 6150 За автомагистрала 6111 За път от републиканската пътна мрежа 6112, 6113, 6114 За местен път 6115, 6120 За селскостопански, горски, ведомствен път 1700, 1710, 1720, 2222, 2310, 6130 За автогара, автоспирка 6140 За бензиностанция, газостанция 3020 За летище, аерогара 1910, 6211, 6212 За железопътна гара, спирка 6312 За ремонт и поддържане на транспортни средства 3527, 6160, 6170, 6213, 6214, 6314, 6420, 6513 За пристанище 6410, 6411, 6412 За въжена линия 6510, 6511, 6512 За друг поземлен имот за движение и транспорт 3500, 3510, 3519, 3520, 3529, 6100, 6180, 6190, 6200, 6210, 6219, 6300, 6310, 6319, 6400, 6490, 6500, 6519, 6900 СТР . 66 1 2400 2410 2420 2430 2440 2450 2460 2470 2500 2510 2520 2530 2540 2550 2560 2570 2600 2610 2620 2630 2640 2650 2660 2 9. Поземлени имоти за съоръжения на проводи За съоръжение на водопровод За съоръжение на канализация За съоръжение на електропровод За съоръжение на нефтопровод За съоръжение на газопровод За съоръжение на топлофикационен провод За съоръжение на съобщителен провод За съоръжение на друг вид провод 10. Поземлени имоти—ниви (орна земя) Полска култура Зеленчукова градина Оризище Оранжерия с трайна конструкция Дивечова нива Неизползвана нива (угар, орница) Изоставена орна земя Друг вид нива 11. Поземлени имоти—трайни насаждения Овощно насаждение Лозово насаждение Етерично-маслодайна култура Хмелници Разсадник Изоставено трайно насаждение Друг вид трайно насаждение 2900 2910 2920 2930 2940 2950 12. Поземлени имоти—ливади Използвана ливада Неизползвана ливада Изоставена ливада Друг вид ливада 13. Поземлени имоти—пасища, мери Пасище Мера Високопланинско пасище Друг вид земеделска земя 14. Поземлени имоти—дървопроизводителни гори Иглолистна гора Широколистна гора Смесена гора Нискостъблена гора Клек Друг вид дървопроизводителна гора 3000 3010 3020 3030 3040 15. Поземлени имоти—недървопроизводителни горски площи Голина Поляна Просека Нелесопригодна площ—дървесна растителност, храсти Друг вид недървопроизводителна горска площ 2700 2710 2720 2730 2800 2810 2820 2830 3050 3100 3110 3120 3130 3140 3150 3160 3170 3180 3190 3200 3210 3220 3230 3240 3250 3260 3300 3400 3410 Друг вид горски имот 16. Поземлени имоти за водни течения, водни площи и съоръжения Водно течение, река Езеро Блато Мочурище Язовир Водоем Рибарник Солница За басейн с резервна вода за промишлено предприятие Напоителен канал Отводнителен канал Плавателен канал За извор на прясна вода За извор на минерална вода За водностопанско, хидромелиоративно съоръжение За друг вид водно течение, водна площ, съоръжение Гранична река Черноморски териториални води 17. Поземлени имоти за защитена природна среда Природен резерват Природна забележителност БРОЙ 71 3 6610 6620 6630 6641 6642 6650 6660 6600, 6640, 6649, 6690 1111, 1152, 2211 1112 1113 1114 2215, 2440 1130, 1132, 1139 1140, 1141, 1145, 1146, 1147, 1149 1100, 1110, 1119, 1120 1211, 1212 1213, 1214 1215, 1216 1221 1222, 2214, 2240 1230, 1231, 1234 1220, 1200, 1210, 1217, 1218, 1223, 1224, 1229, 2213, 2230 1310, 1150, 1151, 2212 1320, 1322, 1329 1330, 1331, 1335, 1339 1300 1400, 1401, 1410, 1420, 2260 1430 0 1900, 1920, 1929 2111 2112 0 2113 2114 1239, 2100, 2110, 2120, 2122, 2123, 2420, 2430 2121, 2410 2221, 2250 2223, 2320 1922, 2227 2200, 2210, 2220, 2229, 2216, 2217, 2226, 2290, 2400 2900 4100, 4110, 4111 4211 4212 8500 4411 4412 4413 4414 4417 4511 4512 4513 4600, 4610, 4611, 4612, 4613 4700, 4710, 4711, 4712 4800, 4911 3437, 4119, 4210, 4200, 4219, 4415, 4419, 4400, 4410, 4419, 4500, 4510, 4519, 4900, 4910, 4919 4112 4300 7110 4113, 7140, 7141, 7142, 7143, 7144, 7145, 7146, 7147, 7149 БРОЙ 71 1 2 3420 3430 3440 3450 3460 Поддържан резерват Защитена местност Пясъчна плажна ивица За находище на лечебна кал За друг вид естествен ресурс за превантивна защита 18. Поземлени имоти за добив на полезни изкопаеми За добив на руди За добив на въглища За добив на нерудни полезни изкопаеми За кариера за пясък, чакъл и глини за строителната керамика За кариера за суровини за строителството и промишлеността в скален масив Със сгради и съоръжения за добив на полезни изкопаеми За друг вид обект за добив на полезни изкопаеми 19. Поземлени имоти, заети от индустриални и битови отпадъци Хвостохранилище Сгуроотвал Утаител Депо за индустриални отпадъци Депо за вторични суровини Депо за битови отпадъци (сметище) Депо за хумус Насип, насипище За друг вид отпадъци 20. Поземлени имоти за деградирали земи Деградирала орна земя Деградирало трайно насаждение Деградирала ливада Друг вид деградирала земя 21. Поземлени имоти със специално предназначение и ползване За склад на държавния резерв За друг вид имот със специално предназначение и ползване 22. Поземлени имоти без определено стопанско предназначение Скали Пясъци Сипей Дере Овраг, промойна Ями Друг вид поземлен имот без определено стопанско предназначение Поземлен имот със смесен начин на трайно ползване Поземлен имот с недефиниран начин на трайно ползване 3500 3510 3520 3530 3540 3550 3560 3600 3610 3620 3630 3640 3650 3660 3670 3680 3700 3710 3720 3730 3800 3810 3900 3910 3920 3930 3940 3950 3960 4000 4100 Приложение № 3 към чл. 17, ал. 2, чл. 50, ал. 7 Схема по етажи на самостоятелните обекти в сграда 1. Основното предназначение на схемите е документиране на взаимното разположение на самостоятелните обекти в сградата. За схемите на самостоятелните обекти в сграда не се прилагат изисквания за точност и от тях не се извличат данни за точно пространствено положение и размери. 2. Схемите по етажи на самостоятелните обекти се изработват в цифров и графичен вид, като се изхожда от очертанието на сградата от кадастралната карта. 3. При наличие на архитектурен план схемите на самостоятелните обекти в сградата се изработват в съответствие с него. 4. За всеки етаж се изобразяват: —номерът на етажа; —номерата на входовете; —очертанието на сградата от кадастралната карта със сива линия с дебелина 2 mm; —контурите на самостоятелните обекти на собственост с черна линия с дебелина 0,2 mm; —самостоятелните обекти, принадлежащи на един и същи вход, се очертават с черна линия с дебелина 0,5 mm. 5. Контури на общи части и помещения в сградата не се изобразяват. 6. Номерацията на самостоятелните обекти започва от най-ниския етаж, като по възможност се използ- СТР . 67 3 0 0 7150, 7151, 7152, 7159 7160 7100, 7120, 7190, 7400 5211, 5212 5213, 5214 5215, 5216 5217 5218 5400 5200, 5219, 5911, 5919, 5900, 5910, 5210 9100 9200 9300 9400 9500 9600 9700 5300, 5310, 5311, 5312, 5319, 5912 9900 1131, 1142, 1143, 1144 1232, 1233 1321, 1332, 1333, 1334 0 3391 0 8100 8200 8300 8410, 8400 8420 8430 8600, 8900 0 9999 ват административните им номера. Общите части и помещения не се номерират. 7. Когато един самостоятелен обект се състои от две или повече части на един или различни етажи, частите се номерират с един и същи номер. 8. В контура на всеки самостоятелен обект, който не е предназначен за жилище, се поставя пояснителен надпис (например спортна зала, магазин). 9. В графичен вид схемите на етажите се изработват върху хартия формат А4 или А3 и се подвързват в папка. Схемите на етажите в една сграда могат да са на една или повече страници. Използват се мащаби 1:500 и 1:250. 10. Дългата страна на сградата се ориентира спрямо листа, като се показва посоката север. 11. Оформяне на схемата. В горната част на схемата в средата се записват: —схема на етажите в сграда; —идентификатор на сградата; —идентификатор на поземления имот, в който е разположена сградата; —административен адрес; —мащаб. В долната част на схемата вляво се поставя надпис: МРРБ—Агенция по кадастъра. В долната част на схемата вдясно се записват данни за изпълнителя и датата. В краищата на всяка отделна част се оставят празни ивици не по-тесни от 2 cm. 12. Изпълнителният директор на Агенцията по кадастъра одобрява образец на графичния вид на схемата по етажи на самостоятелните обекти в сграда. Приложение ХМ 4 към чл. 24, ал. 9 Реперен карнет РТ 107 А Стабилизирана с метална тръба ” | Ж Слоня вугимлав 1 МТ 1 | Кбетство Пеправ | “4 | + Н - 1, и. Деви е ШЕ ща еее ее сее е ДИ Но | - ме | 11 ПТ Амиен бонеев „ ва С тпанялаай „ай За | м ” З- | 4 мо ге 1: : | | Пек |, 1 Н | Г „#о бътев” а Е Приложение М 5 към чл. 30 Служба по СЕРТИФИКАТ НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ................. идентификатор ................... кадастъра ЧАСТ Т- ДАННИ ЗА НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ Гр. еее създадена на: зен г. закрита на: еее г. Заверил: ........ подпис, печат ........... Заверил: .. подпис, печат ... ан име на дл. лице ......../ име на дл. лице СЕРТИФИКАТ на НЕДВИЖИМ ИМОТ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ............. идентификатор ............. Нас. място! ..... ек акне кненканекаанеитнн СКИЦА М1Т1:.............. Община: ....... Област! ша аеееенанаенеаекеаеаееаеаеаики Адрес: Ул. .... еее УМ ня Нанесен в кадастрална карта, одобрена със Заповед Ме ....... не И еее ааа г. НА еее изп. директор на АК ................... Вписан в Имотен Регистър КЪМ РС еее районен съд ........ене партида ХМ ........ нн Образуван от поземлени имоти: ааеееееееаеееееанна идентификатори ............. еее Преобразуван в поземлени имоти: аааааеееееааееееанна идентификатори ............. еее Площ по кадастрална карта: ......... еее Е дан кв.м по документ: .......... еее кв.м Трайно предназначение: ааа по класификатор............ ее Начин на трайно ползване: ааа по класификатор............ ее Стар идентификатор: ......... еее Имотът включва: 1. Сграда Ме ..................! застроена площ ........ ен Е нн кв.м, бр. етажи .......... ее Предназначение: ........ еее .. по класификатор ............ еее Данни за законност: удостоверение ЖМе ....... И нн Г., ИЗД. ОТ еее 2. Сграда ЖМе..................! застроена площ Е ен кв.м, бр. етажи .......... ее Предназначение: ...........ияеееияеяиеиеияениянияянеянеел ПО КЛасификатор ........ еее Данни за законност: удостоверение мм Определящи точки в координатна система ............ е еееееееекненкненнннння : ХМ в скицата Идентификатор Служба по СЕРТИФИКАТ НА СГРАДА ................. идентификатор ................... кадастъра ЧАСТТ- ДАННИ ЗА НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ Гр. ен създадена На! ен г. закрита на! еее г. Заверил: ........ подпис, печат ........... Заверил: ........ подпис, печат ........... а. име на дл. лице ........ е. име на дл. лице ........ / СЕРТИФИКАТ на НЕДВИЖИМ ИМОТ СГРАДА ............. идентификатор ............. Нас. място! ...... е аеекаеееекеекее кана еананкаатеаааанааааененне Община: ........ а екекнекеан анкетата ааа еанеанекнанананннння (ее Е Г НИ Адрес: Ул. «еее „МВ ен Нанесен в кадастрална карта, одобрена със Заповед Хе ....... нн е ааааккааааеккккккккня г. НА еее изп. директор на АК ................... Вписан в Имотен Регистър КЪМ РС ен районен съд .......щене партида Ме ....... не Застроена площ: по кадастрална карта: .......... ен Е ин кв.м по документ: ........ еее кв.м Бр. етажи: ........... Бр. самост. обекти на а собственост: ие: Предназначение: Данни за законност: удостоверение ЛМ.. Стар идентификатор: ........... еее СКИЦА МТ1:............. Служба по СЕРТИФИКАТ НА САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА .......... идентификатор ............ кадастъра ЧАСТ 1- ДАННИ ЗА НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ Гр. е създадена на”! ........ нн а. име на дл. лице Г. Заверил: еее подпис, печат ........... закрита на:.......... ен Г. Заверил: . .. Подпис, печат ........... име на дл. лице ........ / СЕРТИФИКАТ на НЕДВИЖИМ ИМОТ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА Нас. място! ...... е аеекаеееекеекее кана еананкаатеаааанааааененне Община: .... Област: ...... аа анккнккнккннканкнекиненения щ. Адрес: Ул. „еее „МФ... , еТ. , ап. «......... Нанесен в кадастрална карта, одобрена със Заповед Хе ....... нея е ааааккааааеккккккккня г. НА еее изп. директор на АК Вписан в Имотен Регистър КЪМ РС ен партида Ме ........... Площ по документ: . Предназначение: Данни за законност: удостоверение ХМ ......... еее еее Г., Стар идентификатор: ........... еее СХЕМА МТ1:............. СТР . 70 Служба по кадастъра гр. .................. № 1. 2. ВЕСТНИК СЕРТИФИКАТ НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ .......... идентификатор ............ ЧАСТ II—СОБСТВЕНИЦИ, ПРИЗНАВАНЕ И ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ създадена на: ......................... г. закрита на:......................... г. Заверил: ........ подпис, печат ........... Заверил: ........ подпис, печат ........... /........ име на дл. лице ......../ /........ име на дл. лице ......../ Собственици и актове за признаване и прехвърляне на право на собственост Идеална част За физическо лице: ................. име ............. , ЕГН ............. , Адрес: ................ нас. място .............. , ............... улица/квартал/комплекс ................., № ....., бл. ....., ет. ....., ап. ....., п.код ............. За юридическо лице: ............ наименование и организационна форма ........., ......... БУЛСТАТ или друг идентификационен № ......., Регистрирано в .... съд ....., рег ....., том ....., партида ....., Седалище: ........... нас. място ........., ...... улица/квартал/комплекс ......., № ....., бл. ....., ет. ....., ап. ...., п.код ..... За община: ............ населено място ............, ЕКАТТЕ ............, Собственост ............ общинска частна/публична ............, ............ наименование и организационна форма на бюджетна общинска организация ............, ............ БУЛСТАТ или друг идентификационен № ....., Регистрирано в ............ съд.., рег ....., том ....., партида ....., Седалище: ............ нас. място ............., ............ улица/квартал/комплекс ............, № ....., бл. ....., ет. ....., ап. ....., п. код ............ За държава: ............ министерство или друго ведомство ................................., Идентификационен № ...., Собственост .......... държавна частна/публична ........, ....... наименование и организационна форма на държавно юридическо лице ............, ............ БУЛСТАТ или друг идентификационен № ....., Регистрирано в ............ съд ............, рег ....., том ....., партида ............, Седалище: ............ нас. място ............, ............ улица/квартал/комплекс ............, № ....., бл. ....., ет. ....., ап. ....., п. код ............ Актове за собственост, от които черпи правото си: 1. ..... вид акт ....., № ....., изд. на ............, от ............ наименование на изда- ......... тел ............, том ....., рег. ....., дело ............ 2. ................................................................................................................................... ......... ................................................................................................................................... Служба по кадастъра гр. .................. ......... Разпореждане в полза на № Идеална част .......... .............. .......... .............. .......... .............. СЕРТИФИКАТ НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ .......... идентификатор ............ ЧАСТ III—ДРУГИ ВЕЩНИ ПРАВА ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ създадена на: ......................... г. закрита на:......................... г. Заверил: ........ подпис, печат ........... Заверил: ........ подпис, печат ........... /........ име на дл. лице ......../ /........ име на дл. лице ......../ № Носител на правото и акт, от който се черпи правото 1. За физическо лице: ................. име ............., ЕГН ............., Адрес: ................ нас. място ................., ................. улица/квартал/ комплекс ................., № ....., бл. ....., ет. ....., ап. ....., п. код ....... За юридическо лице: ............ наименование и организационна форма ........., ......... БУЛСТАТ или друг идентификационен № ...., Регистрирано в .... съд ...., рег ....., том ....., партида ...., Седалище: ........... нас. място ........., ...... улица/квартал/комплекс ......., № ....., бл. ....., ет. ....., ап. ...., п. код ..... За община: ............ населено място ............, ЕКАТТЕ ............, Собственост ............ общинска частна/публична ............, .......... наименование и организационна форма на бюджетна общинска организация ............, ............ БУЛСТАТ или друг идентификационен № ....., Регистрирано в ............ съд ....., рег ....., том ....., партида ....., Седалище: ............ нас. място ............, ............ улица/квартал/комплекс ............, № ....., бл. ....., ет. ....., ап. ....., п. код ..... За държава: ............ министерство или друго ведомство ............, Идентификационен № ....., Собственост ............ държавна частна/публична ............, ............ наименование и организационна форма на държавно юридическо лице ..........., ............ БУЛСТАТ или друг идентификационен № ...., Регистрирано в ............ съд ............, рег ....., том ....., партида .........., Седалище: ............ нас. място ............, ............улица/квартал/комплекс ............, № ....., бл. ....., ет. ....., ап. ....., п. код Вид на правото Актове за собственост, от които черпи правото си: 1. ..... вид акт ....., № ....., изд. на .........., от ........... наименование на издател ............, том ....., рег. ....., дело ............ 2. БРОЙ 71 Идеална част Разпореждане в полза на № Идеална част .......... ........... ................ 2. ............................................................................................................... ........... .......... ........... ................ ............................................................................................................... ........... .......... ........... ................ Приложение М 6 към чл. 37 СКИЦА е...../....... г. НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ „ идентификатор ................... Находящ се в ......... еее , ОбЩ. .... ааа аааееееееенекнеккенненеанеаннинккя , ОбЛ г. ааааееенеккненнкаааанааеикккктена , по кадастрална карта, одобрена със Заповед Ме ......... еее Г. на ......... изп. директор на АК ............ ен Вписан в партида: ХМ ......... на Имотен Регистър към РС ....... ня районен съд ........ еее Адрес: Ул. «еее „МВ Площ по кадастрална карта: ................. Е даи кв.м Трайно предназначение: ......... по класификатор.......... Начин на трайно ползване: ..... по класификатор ......... Стар идентификатор: ........... еее Собственици: Т ааа Име на физическото или юридическото лице ........... нн , ЕГН/БУЛСТАТ ...... нн , ... нас. място. .. улица/квартал/комплекс... и Определящи точки в координатна система .......... еее : ХМ в скицата Идентификатор х У Метод на определяне на точката ПЯ ЕД ЕД ДА ЕЕ "ЛИ Е А ЕД ПЕ М 1: Скицата е актуална към ........... еее г. Регионална служба по кадастъра - гр... Приложение М 7 към чл. 38 СКИЦА зе....../....... г. НА СГРАДА ................. идентификатор ................... Находяща се в ....... еее МТ , ОбЛ. акне , по кадастрална карта, одобрена със Заповед Ме. ......... еее Г. на ........ изп. директор на АК ............ еее Вписана в партида: Ме ......... на Имотен Регистър към РС ....... нн районен съд ....... еее Адрес: Ул. «еее „МВ Застроена площ по кадастрална карта: ....... Е кв.м Предназначение: ......... по класификатор ..............енее Бр. етажи: ...., Бр. самостоятелни обекти на собственост: ...... Данни за законност: удостоверение Ме ...../..... Г., изд. ОТ ........ Стар идентификатор: ........... еее Собственици: Т ааа Име на физическото или юридическото лице ........... ен , ЕГН/БУЛСТАТ ...... нн , .. Нас. МЯСТО ............ еее улица/квартал/комплекс.. .., бл......,ет......, ап. 2 е ниее ната вее еве вее вее ВАН В ЕНЕВ КЕ ВВТ ВВ КЕ В ВЕ ВВ ЕНЕВ В ВВТ ВВТ ВЕКА ВВТ ВЕЕР ВЕ ВВ К ВТК Т ВЕК Е ВВТ ВВТ ВВ ВВ К ВВ ВВТ ВВТ ВВТ ВЕ ВК Е В ВЕ ВАН ВТК ВТ ННТНННЕТТ М 1: Скицата е актуална към .......... еее г. Изготвил: ............... подпис, печат ............... Регионална служба по кадастъра - гр... ин име на дл. лице ............. / СТР . 72 БРОЙ 71 Приложение № 8 към чл. 43, ал. 5 ПРОТОКОЛ за удостоверяване на означени граници на поземлени имоти, находящи се в ................., общ. ................., обл. ................., ЕКАТТЕ ................., кад. район № ....... № по ред Дата № на имота Дата на удостоверяване № на имота по кад. карта Адрес на имота Собственици или упълномощени лица Подпис Забележка за селищни терито- ЕГН, БУЛСТАТ или друг идентификаподпис на рии: кв. или комплекс, ционен №; име на собственик или на заинтереулица, № упълномощено лице; данни за лична суваното за извънселищни карта или паспорт; данни за пълнолице територии: местност мощно особености, несъгласие и др. под. Представител на РСК: ............ подпис, печат ............. гр. ............................ /...................... име ..................../ Правоспособно лице: ............ подпис, печат ............. /...................... име ..................../ Приложение № 9 към чл. 45, ал. 1, т. 1 II. Ортогонален метод 1. Когато съществуващ кадастрален план, изработен по ортогонален метод, е актуален по съдържание, кадастралната карта се изработва въз основа на този план, регулационния план, трасировъчните карнети и други данни и материали по прилагането на регулацията и поддържането на кадастъра. 2. Когато към плана по т. 1 са запазени ръчните скици, кадастралната карта се изработва въз основа на цифровите данни в тези скици. В този случай всички съществуващи точки от РГО на стария план и осовите точки към регулационния план се включват в проекта на новата РГО. Операционните линии се прекоординират чрез подходящи изчисления и трансформации. Геодезически методи I. Полярен метод 1. Определянето на координатите на граничните точки на поземлените имоти и очертанията на сградите чрез преки геодезически измервания се извършва с геодезически инструменти, които отговарят на следните изисквания: 1.1. Теодолити с точност на измервана посока mR І 5 mgon. 1.2. Далекомери с точност на измерена дължина m s І 10 + 10S.10-6 mm. 1.3. Тотални станции, които отговарят на изискванията на т.1.1 и 1.2. 1.4. GPS-приемници, които осигуряват средна квадратна грешка в положението на граничните точки на поземлените имоти не по-голяма от допустимите стойности, посочени в чл. 19, ал. 4, намалени три пъти. 2. Заснемането на поземлените имоти и на очертанията на сградите с тотална станция (теодолит и далекомер) започва с ориентация към най-малко две точки от РГО и завършва с контролно измерване към една от тях. Измерването към подробната точка се извършва при едно положение на зрителната тръба, ако колимационната грешка е по-малка от 4 mgon. 3. Заснемането на поземлените имоти с GPS-приемници започва с измерване в точка от РГО и завършва с измерване в друга точка от РГО, ако параметрите на трансформация са известни или използваните точки от РГО са GPS-точки. Когато това условие не е изпълнено, се използват най-малко две точки в началото на сеанса и две точки в края на сеанса. Точките за трансформацията трябва да са равномерно разположени и да покриват заснеманата територия. Времето на измерване се определя в зависимост от качествата на приемника, така че да се осигури точността по т. 4. 4. На всяка заснета точка се определя средната квадратна грешка в положението є, която не трябва да превишава стойностите по чл. 19, намалени три пъти. 5. Чрез преки геодезически измервания се определят координатите на граничните точки на поземлените имоти и основните чупки по очертанията на сградите, обърнати към улицата. Останалите точки по очертанието на сградата, както и по очертанията на сградите, разположени във вътрешността на поземления имот, могат да се заснемат и чрез контролни дължини или чрез ортогонално заснемане от операционни линии. Приложение № 10 към чл. 45, ал. 1, т. 2 Фотограметрични методи Изработването на кадастрална карта чрез фотограметрично заснимане и цифрово картиране се извършва при спазването на следните изисквания: 1. Опорните фотограметрични точки са точките от геодезическата основа, както и точките, поставени при необходимост допълнително според технологичните изисквания на прилагания фотограметричен метод. Допълнително поставените точки се определят при спазване на изискванията по чл. 24, ал. 5, 6 и 7. 2. Допуска се определяне на допълнителни опорни фотограметрични точки и чрез аналитична блокова аеротриангулация. Средната квадратна грешка в положението на тези точки не трябва да превишава 7 cm. 3. Преди аероснимането всички опорни точки се маркират. Формата (фигурата) и размерите на маркировъчните знаци (таблицата) се определят в зависимост от мащаба на аероснимките, като изображението им върху снимките не трябва да бъде по-малко от 0,15 mm. При използването на дигитална фотограметрия размерът на марката върху сканираното изображение не трябва да бъде по-малък от 4 пиксела. БРОЙ 71 Таблица 1 Мсн. 1:3000 1:4000 1:4500 1:5000 1:10000 а cm b cm с cm d cm е cm 15 15 10 10 20 22 18 13 13 27 25 20 15 15 30 30 22 17 17 35 50 30 35 35 70 4. Геометричният център на марките не може да се отклонява повече от ± 0,02 m от геометричния център на геодезическата точка. 5. Цветът на марките и материалите, от които се изработват, осигуряват добър контраст върху фотоизображението. 6. Граничните точки на неясно очертани граници, както и други обекти от съдържанието на плана, чиито образи трудно биха се разпознали върху аерофотоснимките или са закрити от залесеност, се маркират преди аерофотозаснемането. Маркировъчните знаци имат 8,3 Мс форма на квадрат с дължина на страната d = m, 100000 където Мс е мащабното число на аерофотоснимките. Знаците се центрират над съответните ситуационни точки с допустимо отклонение до ± 0,03 m. 7. Аерофотоснимачните работи се извършват в съответствие с Упътване за аерофотоснимане (специализирано издание на Главно управление “Кадастър и геодезия” при МТРС, 1993 г.). 8. Мащабът на аерофотоснимките се определя от изпълнителя, в зависимост от прилаганите технологии и технически средства и в съответствие с изискванията за точност на кадастралната карта съгласно чл. 19. 9. Аерофотозаснемането се извършва непосредствено след приключване на всички маркировъчни работи на обекта, на който ще се изработва кадастрална карта в съответствие с т. 7. 10. Обектите от съдържанието на кадастралната карта, които нямат ясен фотообраз, както и обектите, построени или изменени след аерофотозаснемането, се заснемат по геодезически методи при спазване на съответните изисквания. 11. Стереокартирането се извършва с аналогови, аналитични или дигитални фотограметрични системи, като се прилагат технологии, които осигуряват точност съгласно чл. 19, ал. 4, т. 1 и 2 и ал. 5, т. 1 и 2. Приложение № 11 към чл. 45, ал. 1, т. 3 Дигитализиране (сканиране и векторизиране) на съществуващи планове и карти Изработването на кадастралната карта от одобрени по реда на закон съществуващи планове и карти чрез дигитализиране (сканиране и векторизиране) се извършва при спазване на следните изисквания: 1. Когато планът или картата са върху недеформируема основа, дигитализирането може да се извършва въху целия план, като за трансформацията се избират точки (координатни кръстове), разположени по рамката на плана (картата) и в централната зона. 2. Когато планът или картата са върху деформируема основа, дигитализирането се извършва по зони не по-големи от 40 × 40 cm. 3. Преобразуването на координатите от дигитайзера (скенера) в координатната система на картата се извършва чрез афинна трансформация, като минималният брой идентични точки е 6. 4. Всеки сеанс на дигитализация (векторизация) започва с обхождане на кръстовете (точките) за трансформация и завършва с тях. ВЕСТНИК СТР . 73 5. При извеждането на параметрите на трансформация, чрез които се изчисляват координатите на подробните точки, участват и двете измервания по т. 4. 6. Когато планът (картата) не е в координатната система на кадастралната карта, координатите на координатните кръстове се трансформират в координатната система на кадастралната карта, преди да започне дигитализирането. 7. Трансформацията по т. 6 може да бъде аналитична, афинна или полиномна трансформация от втора степен. 8. Когато трансформацията по т. 5 не е аналитична, тя се извършва чрез най-малко толкова триангулачни точки, колкото е броят на параметрите на трансформация. 9. В случаите по т. 6 и 7 средната квадратна грешка в положението на точката не може да превишава 5 cm, а максималната поправка—два пъти тази стойност. 10. В случаите по т. 3 средната квадратна грешка в положението на точката не може да превишава (0,3М) mm, а максималната поправка—два пъти тази стойност, където М е мащабното число на плана (картата). Приложение № 12 към чл. 70, ал. 1 и 3 СКИЦА-ПРОЕКТ ЗА ДЕЛБА НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ............ идентификатор .............. Находящ се в ............. , общ. .............. , обл. ...................... , по кадастрална карта, одобрена със Заповед №...../ ............... г. на ........... изп. директор на АК ...................... Вписан в партида: № ...................... на Имотен Регистър към РС ......................... районен съд .................................... Адрес: ул. ..................................... , № .................................... Площ по кадастрална карта: .................... ± ............ кв.м Трайно предназначение: .......... по класификатор ......... Начин на трайно ползване: .......... по класификатор .......... Новообразувани имоти: № .... по проекта .......... Проектна площ ............. кв.м № .... по проекта .......... Проектна площ ............. кв.м Определящи точки в координатна система ........... : № в скицата Идентификатор Х У Метод на определяне на точката съществуващи точки, които се запазват 1 ........ ................ ................ .......... .......... ........ ........ ............. ............. проектни точки ........ .......... ........ ........ .......... ........ М 1: .............. Изготвена на ...... г. от ........ фирма ...... Изготвил: ..... подпис, печат ..... /....... име на правосп. лице ....../ СТР . 74 СКИЦА-ПРОЕКТ ЗА ОБЕДИНЯВАНЕ НА ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ ......... идентификатор ............ Находящи се в .......... , общ. .............. , обл. ...................... , Новообразуваният имот № ........ по проекта .......... е със: Проектна площ ....... кв.м, Трайно предназначение: ................ по класификатор ........................................... Начин на трайно ползване: .......................................... по класификатор ............................................................. образуван от поземлени имоти: 1. ................ идентификатор ......... Площ по кадастрална карта: .................... ± ............ кв.м Трайно предназначение: ........ по класификатор ........ Начин на трайно ползване: ...... по класификатор ..... Адрес: ул. ............................... , № ............ По кадастрална карта, одобрена със Заповед № ....../ .......... г. на .......... изп. директор на АК ..................... Вписан в партида: № ....... на Имотен Регистър към РС ......... районен съд ..................................................... 2. ................................................................................................. Определящи точки в координатна система ........... : № в скицата Идентификатор Х У Метод на определяне на точката 1 ........ ................ ................ .......... .......... ........ ........ ............. ............. Изготвена на ...... г. от ........ фирма ...... М 1: .............. Изготвил: ..... подпис, печат ..... /....... име на правосп. лице ....../ 42048