НАРЕДБА № 16 за правилата за разпределение и процедурите по предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена
НАРЕДБА № 16 за правилата за разпределение и процедурите по предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена
(Обн. ДВ бр. 95/2004; изм. и доп. ДВ бр. 100/2006)
НАРЕДБА № 16 от 13 октомври 2004 г. за правилата за разпределение и процедурите по предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се определят правилата за разпределение и процедурите по предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена.
Чл. 2. Комисията за регулиране на съобщенията (комисията) предоставя за ползване номера и адреси на далекосъобщителни оператори съобразно правилата и процедурите в тази наредба.
Чл. 3. Комисията съхранява информация за предоставените номера и адреси.
Глава втора НАЦИОНАЛЕН НОМЕРАЦИОНЕН ПЛАН
Чл. 4. Националният номерационен план (ННП) представлява разпределението на номерата, използвани в обществените мрежи за идентификация, маршрутизация и таксуване.
Чл. 5.
(1) Комисията изготвя ННП, като го съобразява с актовете на международни организации и/или техни компетентни органи.
(2) При разработване на ННП се цели осигуряване на ефективно използване на номерата.
Чл. 6. Националният номерационен план включва информация за: 1. националните кодове за направление (географските кодове, кодове за достъп до мрежи и кодовете за достъп до национални негеографски услуги); 2. предназначение на кодовете по т. 1; 3. дължина на кодовете и дължина на национално значимите номера.
Чл. 7.
(1) Националният номерационен план се изготвя или изменя от комисията в съответствие с регулаторната политика по чл. 27, т. 10 от Закона за далекосъобщенията (ЗД) при спазване принципите на обективност, пропорционалност, равнопоставеност, прозрачност и навременност, както и при отчитане на интересите на националната сигурност и отбраната на страната и на обществените интереси.
(2) При изготвяне или изменение на ННП комисията провежда обществено обсъждане по реда на чл. 36 ЗД.
(3) Националният номерационен план и изменението му се обнародват в „Държавен вестник“.
Глава трета ПРАВИЛА ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НОМЕРА И АДРЕСИ Раздел I Структура и формат на номерата от ННП
Чл. 8. Международният номер за Република България е с не повече от: 1. дванадесет цифри за цифрови мобилни далекосъобщителни клетъчни мрежи и за далекосъобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към много точки“ с национално покритие; 2. единадесет цифри за всички останали далекосъобщителни мрежи и услуги.
Чл. 9.
(1) Международният номер има следната структура: 1. международен код на страната (СС), съставен от три цифри — 359; 2. национално значим номер (NSN) с не повече от: а) 9 цифри за цифровите мобилни далекосъобщителни клетъчни мрежи и за далекосъобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към много точки“ с национално покритие; б) 8 цифри за всички други далекосъобщителни мрежи и услуги.
(2) Структурата по ал. 1 е показана в приложение № 1.
Чл. 10. Национално значимият номер има следната структура: 1. национален код за направление (NDC), състоящ се от не повече от пет цифри; 2. абонатен номер, състоящ се от не повече от седем цифри в зависимост от дължината на кода по т. 1.
Чл. 11. Националните кодове за направление (NDC) биват: 1. географски кодове; 2. негеографски кодове.
Чл. 12.
(1) Географските кодове са уникални, като първата цифра на географския код идентифицира 8 географски зони съгласно приложение № 2.
(2) Комисията определя с решение географските кодове на номерационните области в Република България и ги публикува на страницата си в Интернет.
Чл. 13. Негеографските кодове са: 1. кодове за достъп до мрежи; 2. кодове за достъп до национални услуги.
Чл. 14.
(1) Кодове за достъп до мрежи са: 1. двуцифрени национални кодове за достъп до цифрови мобилни клетъчни мрежи (GSM, UMTS и др.) с формат 8А; 2. трицифрени национални кодове за достъп до далекосъобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към много точки“ с национално покритие с формат 9АХ; 3. двуцифрени и трицифрени национални кодове за достъп до други мобилни мрежи с формат 4А(Х); 4. трицифрени или четирицифрени национални кодове за достъп до други мрежи с негеографска номерация и национално покритие с формат 1АХ(У).
Чл. 15.
(1) Кодове за достъп до национални негеографски услуги са: 1. 700—за достъп до услугата „персонален номер“ с формат на номерата 700XYZZZ, където ХУ определят оператора, организиращ достъпа до тази услуга, а ZZZ е предоставената на оператора група от номера; Х, У и Z могат да заемат стойности от 0 до 9; 2. 800—за достъп до услуги с безплатен достъп с формат на номерата 800XYZZZ, където ХУ определят оператора, организиращ достъпа до тези услуги, а ZZZ е предоставената на оператора група от номера; Х, У и Z могат да заемат стойности от 0 до 9; 3. 90—за достъп до услуги с добавена стойност (УДС) с формат на номерата 90XYTZZZ, където ХУ определят оператора, организиращ достъпа до УДС; Т е индикатор за цената или ценовите зони на таксуване на УДС, които се определят от операторите, които предоставят УДС или имат сключени договори с доставчици на УДС; Х, У и Z могат да заемат стойности от 0 до 9; 4. 13А — за достъп до услугата „комутируем достъп до Интернет“ с формат на номерата 13АХ или 13АХУ, където Х и У могат да заемат стойности от 0 до 9; допуска се и формат 13AXYZ, където Х, У и Z могат да заемат стойности от 0 до 9.
(2) Кодове за достъп по смисъла на ал. 1 са кратките национални кодове, както следва: 1. кодове за достъп до услуги за осъществяване на спешни повиквания: а) европейски хармонизиран номер за достъп до спешни повиквания—112; б) спешна медицинска помощ—150; в) пожарна и аварийна безопасност—160; г) полиция—166; 2. кодове за достъп до телефонни справочни услуги (телефонен указател)—118 ХУ; 3. европейски хармонизирани кодове—11Х, 19Х; 4. кодове за достъп до услуги с обществена значимост без допълнително таксуване—1А ХУ; 5. кодове за достъп до мрежите, чрез които се предоставя услугата „достъп до гласова телефонна услуга чрез услугата избор на оператор“—10ХУ.
(3) За предоставянето на УДС не се допуска използването на национално значими номера, различни от определените в ал. 1, т. 3.
(4) В случаите по ал. 2, т. 2, 4 и 5 Х и У са цифри, които служат за идентификация на оператора, който организира достъпа до услугата, и могат да заемат стойности от 0 до 9.
(5) Възможните стойности на А се определят в ННП.
Чл. 16.
(1) Абонатните номера започват с цифрите от „1“ до „9“ след географски код. Абонатните номера могат да съдържат идентификатор на мрежата.
(2) Абонатните номера започват с цифрите от „0“ до „9“ след негеографски код.
(3) За услугата „гласова поща“ в цифрова мобилна клетъчна мрежа преди първата цифра на абонатния номер се прибавя цифрата „0“.
Чл. 17. За идентификация на типа на връзката се използват следните префикси: 1. национален префикс „0“; 2. международен префикс „00“.
Раздел II Структура и формат на номера, които не са част от ННП, адреси и имена
Чл. 18.
(1) Международният идентификатор на мобилен абонат (IMSI) е с 15 цифри.
(2) Международният идентификатор на мобилен абонат (IMSI) за Република България има следната структура: 1. трицифрен международен код на страната (МСС), в която се намира мобилната мрежа, предоставен на Република България от ITU-T; 2. двуцифрен код на мобилна мрежа (MNC), определящ мобилната мрежа на абоната в страната; 3. десетцифрен номер (MSIN) за идентификация на мобилния абонат в неговата мобилна мрежа.
(3) Структурата по ал. 2 е показана в приложение № 3.
Чл. 19.
(1) Международният идентификатор на абонат на мрежа TETRA (ITSI) е с 15 цифри.
(2) Международният идентификатор на абонат на мрежа TETRA (ITSI) за Република България има следната структура: 1. трицифрен международен код на страната (MCC), в която се намира мрежата TETRA, предоставен на Република България от ITU-T; 2. четирицифрен код на мрежата TETRA ((T)MNC), определящ мрежата TETRA на абоната в страната; 3. осемцифрен номер (SSI) за идентификация на абонат в неговата мрежа TETRA.
(3) Структурата по ал. 2 е показана в приложение № 4.
Чл. 20.
(1) Международният номер на абонат в мрежа за предаване на данни е с 14 цифри.
(2) Международният номер на абонат в мрежите за предаване на данни за Република България има следната структура: 1. трицифрен международен код на страната (DCC), в която се намира мрежата за предаване на данни; 2. едноцифрен код, определящ мрежата за предаване на данни на национално ниво; 3. десетцифрен номер (NTN) за идентификация на абоната в мрежата за предаване на данни.
(3) Структурата по ал. 2 е показана в приложение № 5.
Чл. 21.
(1) Международният код на точка за сигнализация (ISPC) е с 14 бита.
(2) Международният код на точка за сигнализация (ISPC) има следната структура: 1. единадесетбитов код на мрежата за сигнализация (SANC); 2. трибитов идентификатор на точка за сигнализация (SPI).
(3) Структурата по ал. 2 е показана в приложение № 6.
Чл. 22.
(1) Националният код на точка за сигнализация (NSPC) е с 14 бита.
(2) Националният код на точка за сигнализация (NSPC) за Република България в двоично-десетичен вид е със структура 6-4-4. Възможните значения при десетично представяне на полета са: ZZ(01-63), УУ(01-15), ХХ(01-15).
(3) Структурата по ал. 2 е показана в приложение № 7.
Чл. 23.
(1) Номерът за идентификация на издателя (IIN) е със 7 цифри.
(2) Номерът за идентификация на издателя (IIN) за Република България има следната структура: 1. двуцифрен код (MII) за идентификация на сектора, който за сектор далекосъобщения е „89“; 2. трицифрен международен код на страната (СС)—359; 3. двуцифрен идентификатор на издателя (IIN).
Чл. 24.
(1) Кодовете за идентификация на базовите станции (BSIC)—цветни кодове, в цифровите клетъчни мобилни мрежи са с 6 бита.
(2) Цветните кодове в цифровите клетъчни мобилни мрежи имат следната структура: 1. трибитов цветен код на цифровата мобилна клетъчна мрежа (NCC); 2. трибитов цветен код на базова станция от цифровата мобилна клетъчна мрежа (BCC).
(3) Структурата по ал. 2 е показана в приложение № 8.
Чл. 25.
(1) Националните телексни номера са с неограничен брой цифри.
(2) Телексните номера за Република България имат следната структура: 1. двуцифрен телексен код за направление (TDC) за Република България—67; 2. национален телексен номер.
Чл. 26. Имената Х.400, използвани в мрежите за данни, поддържащи система за обработка на съобщения (MHS), задължително съдържат компонента с информация за „изпращач/получател“.
Глава четвърта ПРОЦЕДУРИ ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ, РЕЗЕРВИРАНЕ И ОТНЕМАНЕ НА НОМЕРА И АДРЕСИ Раздел I Предоставяне на номера и адреси
Чл. 27. Комисията предоставя първично за ползване номера и адреси на оператори, лицензирани с индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност, за извършването на която е необходимо ползването на номера и адреси.
Чл. 28.
(1) Комисията предоставя за ползване номера от ННП на операторите по чл. 27, както следва: 1. за фиксираните мрежи — минималната група е от 1000 абонатни номера след съответния географски код за направление; 2. за цифровите мобилни клетъчни мрежи — блок от 10 000 000 национално значими номера с определен от комисията национален код за достъп до цифровата мобилна клетъчна мрежа; 3. за други мобилни мрежи — блокове от 1 000 000 (100 000) национално значими номера с определен от комисията национален код за достъп до мобилната мрежа; 4. за други мрежи с негеографска номерация и национално покритие — блокове от 1 000 000 или 100 000 или 10 000 национално значими номера с определен от комисията национален код за достъп до мрежата; 5. за негеографски услуги след кодове 700 и 800—минималната група е от 1000 абонатни номера с формат съгласно чл. 15, т. 1 и 2; 6. за УДС след код 90—минималната група е от 1000 абонатни номера за всяка цена или ценова зона, която ще предлага операторът, с формат съгласно чл. 15, т. 3; 7. за достъп до услугата „комутируем достъп до Интернет“—един национално значим номер с формат съгласно чл. 15, т. 4; 8. за телефонни справочни услуги (телефонен указател)—един кратък национален код 118ХУ; 9. за достъп до услуги с обществена значимост без допълнително таксуване — един кратък национален код 1АХУ; 10. за услугата „достъп до гласова телефонна услуга чрез услугата избор на оператор“— един код за избор на оператор.
(2) Номера по ал. 1, т. 6 се предоставят на лицензирани оператори, на които са предоставени за ползване не по-малко от 20 000 абонатни номера.
(3) Комисията поддържа публичен регистър на операторите и предоставените им номера за УДС.
Чл. 29. Комисията предоставя за ползване номера, които не са част от ННП, на операторите по чл. 27, както следва: 1. за цифрови мобилни клетъчни мрежи — един код на мобилна мрежа (MNC); 2. за мрежа TETRA—един код на мобилна мрежа TETRA ((Т)MNC); 3. за мрежи за предаване на данни — един код за идентификация на мрежата за предаване на данни (DNIC); 4. за телексни мрежи — един национален телексен номер.
Чл. 30. Комисията предоставя за ползване адреси, както следва: 1. за лицензирани оператори с международна свързаност — международни кодове на точка за сигнализация (ISPC); 2. за лицензирани оператори със свързаност на национално ниво — национални кодове на точка за сигнализация (NSPC).
Чл. 31. Обществените оператори, на които се предоставят първично за ползване номера от ННП по чл. 28, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6, имат право да ги предоставят вторично за ползване на: 1. далекосъобщителни оператори, които нямат право на първично предоставени номера; 2. лица, които извършват далекосъобщителни дейности без индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия; 3. лица, предоставящи услуги с безплатен достъп или УДС; 4. крайни потребители.
Чл. 32.
(1) Лицата, които желаят да им бъдат предоставени за ползване номера и/или адреси, подават в комисията заявление по образец — приложение към искането за издаване на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност, за извършването на която е необходимо ползването на номера и адреси.
(2) Заявлението съдържа: 1. наименование на заявителя, седалище, адрес на управление, номер по НДР и идентификационен код по БУЛСТАТ; 2. вид на далекосъобщителната дейност, за която ще бъдат използвани номерата и/или адресите; 3. желани номера и/или адреси; 4. срок за ползване на номерата и/или адресите; 5. териториален обхват на предоставяната услуга; 6. начална дата за ползване на предоставените номера и адреси.
(3) Към заявлението се прилагат следните документи: 1. вид и технически данни на далекосъобщителната мрежа; 2. описание на техническите начини на реализация на достъпа и/или взаимното свързване с други мрежи (фиксирани и мобилни) на национално и международно ниво, включително осигуряване на възможност за маршрутизация на повикванията към други мрежи и услуги по първите пет цифри от национално значимия номер; 3. план за бъдещото заемане на номерата и адресите; 4. цените, които се прилагат, в случай че се предоставят УДС.
(4) При подаване на документите заявителят следва да посочи коя информация представлява търговска тайна.
(5) Всички документи се подават на български език в два екземпляра.
Чл. 33. Непълноти и/или нередовности в документите се отстраняват при условията и по реда на чл. 56, ал. 3 и 4 ЗД.
Чл. 34. При провеждане на конкурс или търг за издаване на лицензия за осъществяване на далекосъобщения с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс — радиочестотен спектър, които изискват ползването на номера и адреси, не се подава отделно заявление за предоставяне на номера и адреси. Номерата и адресите се определят в конкурсните или тръжните документи.
Чл. 35.
(1) Заявленията се разглеждат в 30-дневен срок от постъпването им по реда на подаването им в комисията. Комисията се произнася в 6-седмичен срок от постъпването на заявлението.
(2) Заявления от лицензирани далекосъобщителни оператори се разглеждат с предимство пред заявления от кандидати за издаване на индивидуална лицензия, когато те са подадени не по-късно от 14 дни след подаденото от кандидата заявление.
Чл. 36. При разглеждане на постъпилите заявления по чл. 32 комисията взема решение въз основа на: 1. регулаторната политика по чл. 27, т. 10 ЗД; 2. съобразяване с актовете на международни организации и/или техни компетентни органи; 3. структурата на ННП и наличните свободни номера и адреси; 4. отчитане интересите на националната сигурност и отбраната на страната; 5. изискванията за равнопоставеност и поддържане на условията за лоялна конкуренция; 6. желанието на заявителя.
Чл. 37.
(1) Лицензираните оператори могат да отправят мотивирано искане до комисията за изменение или допълнение на индивидуалната лицензия в случаите, в които желаят да им бъдат предоставени допълнително номера и/или адреси или да бъдат изменени предоставените им номера и/или адреси. В искането се обосновава необходимостта от нови номера и/или адреси и се прилага подробна справка за заемане на предоставените им номера и адреси.
(2) Заедно с искането за изменение или допълнение на лицензията операторите по ал. 1 подават заявление по чл. 32, ал. 2, към което прилагат план за бъдещото заемане на номерата и/или адресите.
Чл. 38.
(1) Комисията разглежда искането по чл. 37 и го удовлетворява, когато е обоснована необходимостта от нови номера и/или адреси за разширяване, модернизиране и развитие на мрежата и ефективно се използват вече предоставените номера и/или адреси, което означава: 1. за фиксирани мрежи – използване на 70 % от предоставените абонатни номера за съответния град или географска област; 2. за мобилни мрежи – използване на 60 % от предоставения блок от номера; 3. за далекосъобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към много точки“ с национално покритие — използване на 60 % от предоставения блок от номера.
(2) Комисията при удовлетворяване на искането взема предвид посоченото в чл. 36.
Чл. 39. Лицензираните оператори не придобиват право на собственост върху предоставените им за ползване номера и/или адреси.
Чл. 40.
(1) Лицензираните оператори, получили право да ползват първично предоставени номера и/или адреси: 1. изготвят и представят в комисията всяка година до края на месец март подробна справка, по определен от комисията формат, за заемането на първично предоставените им номера и/или адреси; 2. осигуряват възможност за маршрутизация на повикванията към други мрежи и услуги поне по първите пет цифри от национално значимия номер; 3. публикуват подробна информация за цените на УДС, които се предлагат чрез неговата мрежа в национален всекидневник и на страницата си в Интернет.
(2) Лицензираните оператори започват усвояването на допълнително предоставените им за ползване номера и/или адреси не по-късно от 6 месеца след предоставянето им.
Чл. 41.
(1) При отказ от предоставени за ползване номера и/или адреси лицензираните оператори са длъжни да уведомят комисията един месец предварително и да поискат изменение на индивидуалната си лицензия по реда на чл. 76, ал. 1 ЗД.
(2) Освободените номера не могат да бъдат предоставяни или резервирани по-рано от шест месеца след тяхното освобождаване, считано от датата на изменение на индивидуалната лицензия на оператора.
Чл. 42. Лицензираните оператори, осъществяващи далекосъобщения чрез цифрови мобилни клетъчни мрежи, са длъжни да съгласуват с комисията използваните цветни кодове от мрежите им в граничните зони на страната.
Раздел II Резервиране на номера
Чл. 43.
(1) Комисията има право да резервира номера от ННП съгласно регулаторната политика, с оглед спазване на международните изисквания и препоръки и когато това е свързано с националната сигурност и отбраната на страната.
(2) Комисията резервира номера и по искане на оператори, лицензирани с индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност, за извършването на която е необходимо ползването на номера и адреси.
(3) Операторите по ал. 2 отправят мотивирано искане до комисията за изменение или допълнение на индивидуалната лицензия.
Чл. 44.
(1) Минималният срок за резервиране на номера е шест месеца.
(2) Срокът по ал. 1 може да бъде продължен, като максималният срок за резервиране е 18 месеца.
Чл. 45.
(1) Операторите, които желаят да резервират номера, подават в комисията заявление по образец.
(2) Заявлението съдържа: 1. наименование на заявителя, седалище, адрес на управление, номер по НДР и идентификационен код по БУЛСТАТ; 2. номер на действащата лицензия; 3. вид на далекосъобщителната(ите) дейност(и), за която (които) операторът е лицензиран с индивидуална лицензия; 4. желани номера; 5. вид на далекосъобщителната дейност, за която ще бъдат резервирани номерата; 6. начална дата за резервиране на номера; 7. срок за резервиране на номерата.
Чл. 46. Към заявлението се прилагат доказателства за необходимостта от резервиране на номера, които включват и подробна справка за заемането на предоставените на заявителя номера.
Чл. 47. Заявлението се подава не по-късно от един месец преди началната дата за резервиране на номера.
Чл. 48. Непълноти и/или нередовности в документите се отстраняват по реда на чл. 56, ал. 3 и 4 ЗД.
Чл. 49.
(1) При разглеждане на постъпилите заявления комисията взема решение въз основа на: 1. регулаторната политика по чл. 27, т. 10 ЗД; 2. съобразяване с актовете на международни организации и/или техни компетентни органи; 3. структурата на ННП и наличните свободни номера; 4. отчитане на интересите на националната сигурност и отбраната на страната; 5. изискванията за равнопоставеност и поддържане на условията за лоялна конкуренция; 6. желанието на заявителя.
(2) В случаите на заявено желание за удължаване срока на резервиране операторите подават заявление до комисията не по-късно от един месец преди изтичане на първоначално заявения срок, придружено с доказателства за необходимостта от удължаване на срока.
(3) Операторите по ал. 2 имат предимство пред другите кандидати за резервиране на същите номера.
Чл. 50. За времето на резервиране на номерата операторите нямат право да ги ползват.
Чл. 51.
(1) Операторите, резервирали номера, имат право да поискат тези номера да им бъдат предоставени, като ползват предимство пред други кандидати, подали заявление за предоставяне на същите номера.
(2) Предоставянето на резервираните номера се осъществява по реда на глава четвърта, раздел I.
Чл. 52. При отказ от резервирани номера лицензираните оператори са длъжни да уведомят комисията един месец предварително.
Чл. 53. Процедурите по раздел първи и раздел втори на тази глава не се прилагат при предоставяне и резервиране на номера и адреси за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната.
Раздел III Отказ за предоставяне или резервиране на номера и адреси
Чл. 54. Комисията може да откаже на заявителя предоставяне или резервиране на номера и/или адреси в следните случаи: 1. заявителят няма издадена или не кандидатства за издаване на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност, за чието извършване е необходимо ползването на номера и адреси; 2. предназначението на заявените номера и/или адреси, определено от комисията в регулаторната политика по чл. 27, т. 10 ЗД и ННП, е различно от това, за което заявителят иска да ги използва; 3. желаният блок или група от номера не са свободни; 4. заявителят не може да докаже нуждата от предоставяне/резервиране на номера и/или адреси предвид техническата реализация на далекосъобщителната му мрежа.
Раздел IV Изменение на първично предоставени и/или резервирани номера и адреси. Отнемане на номера и адреси
Чл. 55.
(1) При изменение на ННП, както и в случаите на чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗД комисията има право да измени индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност, като измени първично предоставените и/или резервирани номера и/или адреси.
(2) Измененията и допълненията по ал. 1 се извършват от комисията след писмено уведомяване на лицензираните оператори за причините, налагащи изменението и графика за извършването му. Лицензираните оператори могат да изразят становище в срок не по-кратък от 7 дни от получаване на уведомлението.
Чл. 56.
(1) Комисията може да измени индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност след отправяне на писмено предупреждение със срок не по-малък от три месеца, като отнеме първично предоставените номера и/или адреси или част от тях, когато ползването и вторичното предоставяне на номера и/или адреси се извършва в несъответствие с нормативно установените изисквания — при неспазване на посочения в лицензията срок, в който предоставените номера и/или адреси трябва да започнат да се усвояват, както и при несъответствие с предварително заявения план за усвояването на предоставените номера и/или адреси, за което комисията не е информирана предварително.
(2) Комисията с мотивирано решение изменя индивидуалната лицензия, като отнема първично предоставените номера и/или адреси или част от тях след поискване на писмено становище от оператора и ако в срока на писменото предупреждение по ал. 1 не е отстранил констатираното несъответствие.