НАРЕДБА № 19 за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта син език по преживните животни

НАРЕДБА № 19 за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта син език по преживните животни (Обн. ДВ бр. 5/2006) НАРЕДБА № 19 от 14 декември 2005 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта син език по преживните животни Раздел I Общи положения Чл. 1. С тази наредба се определят мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта син език по преживните животни, както и контролът за изпълнението им. Чл. 2. Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) незабавно обявява всеки случай на съмнение или потвърждение на наличие на болестта син език на територията на Република България по ред, определен с отделна наредба на министъра на земеделието и горите. Раздел II Мерки за профилактика Чл. 3. За предпазване на страната от проникване и разпространение на болестта син език по преживните животни НВМС организира и провежда следните профилактични мерки: 1. периодични клинични прегледи на овце, отглеждани в граничните селища; 2. серологични изследвания на животни индикатори, отглеждани в граничните селища; 3. контрол върху отстрела на диви преживни животни и взимане на материали за лабораторни изследвания; 4. контрол върху видовия състав и популацията на вектора на болестта; 5. дезинфекция и дезинсекция на транспортните средства, превозващи животни. Раздел III Мерки при съмнение за наличие на болестта Чл. 4. (1) Ако в животновъден обект, в който се отглеждат преживни животни, не са наложени ограничителни мерки съгласно изискванията на тази наредба и има едно или повече животни, за които има съмнение, че са заразени от син език, ветеринарният лекар от НВМС, който контролира обекта, е длъжен незабавно чрез утвърдените методи за изследване да потвърди или отхвърли наличието на болестта. (2) Незабавно след обявяването на съмнението за наличие на болестта син език ветеринарен лекар от НВМС, който контролира обекта: 1. поставя животновъдния обект, за който се отнася съмнението, под официален ветеринарен контрол; 2. съставя списък, който съдържа: а) животните от възприемчивите видове; б) умрелите и заразените животни; в) животните, за които има съмнение, че са заразени; г) родените и умрелите животни през времето, за което има съмнение за наличие на болестта; 3. проучва и проверява данните от списъка по т. 2 при всяко посещение в животновъдния обект; 4. проверява и съставя списък на всички места, в които има благоприятни условия за обитаване и размножаване на вектора на болестта; 5. извършва епизоотично проучване съгласно изискванията по чл. 7; 6. редовно посещава животновъдния обект(и) и извършва клинични прегледи на животни, за които има съмнение, че са заразени, аутопсии на умрели животни, взема и изпраща проби за лабораторно потвърждение на болестта; 7. възбранява придвижването на животни в или от заразения животновъден обект; 8. при възможност разпорежда животните да се държат на места, защитени от проникване на вектора на болестта, в случаите, когато той е активен; 9. редовно третира с инсектицидни средства животните, сградите, в които те се отглеждат, и особено местата около обекта, обитавани от популациите на куликуидите; 10. предприема мерки за предотвратяване на масовото разпространение на вектора с помощта на инсектицидни препарати, като степента на третиране се определя съобразно репелентното действие на ветеринарномедицинския продукт и климатичните условия; 11. следи труповете на умрелите в животновъдния обект животни да бъдат унищожавани чрез изгаряне или загробване съгласно ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход, определени с отделна наредба на министъра на земеделието и горите. (3) Собственикът или управителят на животновъдния обект до прилагането на мерките по ал. 2 предприема мерките по ал. 2, т. 7 и 8 за всички съмнително болни или заразени животни. (4) Националната ветеринарномедицинска служба може да предприеме мерките, посочени в ал. 2, и за други животновъдни обекти, които е вероятно да бъдат заразени поради тяхното местонахождение, географско разположение или контакти със заразения животновъден обект или с обект, за който има съмнение за наличие на болестта. (5) За резерватите и другите места в природата, където животните живеят свободно, НВМС освен мерките по ал. 2 прилага и други специфични мерки, одобрени от Европейската комисия. (6) Мерките по ал. 2 не могат да бъдат отменени, докато съмнението за наличие на болестта син език не бъде отхвърлено. Раздел IV Мерки за ограничаване и ликвидиране на болестта Чл. 5. (1) Ваксинация срещу болестта син език не се разрешава освен в случаите и при условията, посочени в тази наредба. (2) При наличие на опасност от широко разпространение на болестта се извършва принудителна ваксинация със заповед на министъра на земеделието и горите. В заповедта се посочват: 1. географският регион, в който се провежда ваксинацията; 2. схемата на ваксинация; 3. видовете животни, подлежащи на ваксинация; 4. ограниченията върху придвижването и търговията с ваксинираните животни. Чл. 6. (1) При потвърждаване на заболяването син език НВМС предприема следните мерки: 1. информира Европейската комисия за броя на животните, които трябва да се унищожат с цел предпазване от разпространението на болестта; 2. организира обезвреждането и унищожаването в екарисажи или чрез изгаряне на труповете съгласно изискванията на наредбата по чл. 4, ал. 2, т. 11; 3. налага мерките по чл. 4 във всички животновъдни обекти с преживни животни, които са на разстояние до 20 км от заразения животновъден обект, включени в предпазната зона, определена съгласно изискванията на чл. 10; 4. може да извърши ваксинация, като за това информира Европейската комисия; 5. извършва епизоотично проучване съгласно изискванията, посочени в чл. 7. (2) Разрешава се придвижване на животни в зоната по ал. 1, т. 3 само при условия, определени от Европейската комисия. (3) Националната ветеринарномедицинска служба може да увеличи или намали зоната, посочена в ал. 1, т. 3, в зависимост от епизоотичните, географските, екологичните или метеорологичните обстоятелства, като за това информира Европейската комисия. (4) Когато зоната по ал. 1, т. 3 се намира на територията на повече от една страна, границите ѝ се определят съвместно с ветеринарната служба на съответната страна. (5) Зоната по ал. 1, т. 3 може да бъде определена и съгласно изисквания, определени от Европейската комисия. Чл. 7. Епизоотичното проучване включва: 1. времето, през което вирусът на синия език е съществувал в животновъдния обект; 2. възможния произход на вируса в животновъдния обект и определяне на други животновъдни обекти, в които вероятно може да има заразени животни от същия източник; 3. наличие и разпространение на вектора; 4. данни за придвижване на животни от и към животновъдния обект и изнасяне на трупове от него. Чл. 8. (1) Към НВМС се създава национален кризисен център за осъществяване на цялостна координация на мерките, необходими за осигуряване на възможно най-бързото ликвидиране на болестта син език и за провеждане на епизоотично проучване. (2) Съставът, функциите и правилата за работа на националния кризисен център се определят със заповед на генералния директор на НВМС. (3) Правилата за работа на националния кризисен център се определят в съответствие с правилата, определени от Европейската комисия. Чл. 9. (1) Националната ветеринарномедицинска служба определя предпазна и надзорна зона, като взема под внимание епизоотичните, географските, екологичните и метеорологичните фактори, свързани с болестта син език, както и контролните мерки, които се осъществяват. (2) Предпазната зона е с радиус най-малко 100 км около заразения животновъден обект. (3) Надзорната зона е с радиус най-малко 50 км от външната граница на предпазната зона и в нея не са извършвани ваксинации срещу болестта син език през предшестващите 12 месеца. (4) Когато зоните по ал. 2 и 3 са разположени на територията на повече от една страна, границите им се определят съвместно с ветеринарните органи на тези страни. (5) Ако е необходимо, границите на зоните по ал. 2 и 3 се определят съгласно изисквания на Европейската комисия. (6) Националната ветеринарномедицинска служба може след разрешение от Европейската комисия да измени границите на предпазната и наблюдаваната зона в зависимост от: 1. тяхното географско разположение и екологични фактори; 2. метеорологичните условия; 3. наличието и разпространението на вектора; 4. резултатите от епизоотично проучване съгласно изискванията по чл. 6; 5. резултатите от лабораторните изследвания; 6. прилагането на инсектицидни препарати. Чл. 10. В предпазната зона НВМС предприема следните мерки: 1. съставя списък на обектите с преживни животни; 2. осъществява програма за епизоотичен надзор чрез изследване на животни индикатори — говеда (или други преживни, ако липсват говеда), както и върху популацията на вектора; 3. налага възбрана за придвижване на преживни животни в зоната, освен в случаите, когато се придвижват преживни от места в зоната, за които е абсолютно доказано, че няма циркулация на вируса или присъствие на вектор; 4. при необходимост разрешава извършване на ваксинация и идентификация на ваксинираните животни, като за това информира Европейската комисия. Чл. 11. (1) В надзорната зона НВМС предприема мерките, посочени в чл. 10, ал. 1. (2) В зоната по ал. 1 не се разрешава извършването на ваксинация срещу син език. Чл. 12. Мерките по чл. 6, 9, 10 и 11 се прилагат, като се спазват правилата, определени от Европейската комисия. Чл. 13. (1) По изключение може да се разреши придвижване на животни в и от предпазната и надзорната зона след решение на Европейската комисия. (2) Когато е взето решение по ал. 1, при търговията с преживни животни се прилагат изискванията, определени от Европейската комисия. Чл. 14. Ако в даден регион болестта се е разпространила върху голям брой животни, НВМС предприема и допълнителни мерки, определени от Европейската комисия. Чл. 15. Националната ветеринарномедицинска служба уведомява лицата, които отглеждат и търгуват с преживни животни в предпазната и надзорната зона, за всички наложени по тази наредба мерки. Чл. 16. (1) Диагностика на болестта син език се извършва в национална референтна лаборатория, определена със заповед на министъра на земеделието и горите. (2) Лабораторията по ал. 1: 1. сътрудничи с референтната лаборатория на Европейския съюз; 2. определя щама на вируса на синия език за целите на серологичното изследване и приготвя серум за откриване на антитела; 3. използва серуми и реагенти, които отговарят на изискванията за стандарти на Европейската общност; 4. съхранява и консервира изолати от вируса на синия език, получени от потвърдени случаи в страната; 5. включва се в редовни сравнителни тестове, организирани от националните лаборатории на страните членки за диагностика на болестта син език, посочени в приложение № 1; 6. събира и сравнява данните за използваните диагностични методи и резултатите от тях, извършени в страните членки; 7. класифицира изолати от вируса на синия език, използвайки последните научни достижения с цел получаване на по-добра информация, относно епизоотологията на синия език; 8. извършва програма за надзор на заболяването при дивите преживни животни с цел предпазване от развитие на болестта; 9. съдейства за откриване на местата на произхода на заразяването със син език и изпраща изолати от вируса за потвърждаване на диагнозата, класификацията и епизоотологичните проучвания; 10. осигурява обучение и опреснителни курсове на работещите в лабораторията специалисти по отношение на уеднаквяване на диагностичната техника с другите страни членки; 11. обменя информация със световната лаборатория за диагностика на син език, определена от Международното бюро по епизоотии (МБЕ), в частност засягаща световното развитие на заболяването син език. Чл. 17. Националната ветеринарномедицинска служба оказва съдействие на експерти от Европейската комисия при извършването на проверки относно прилагането на мерките по тази наредба. Чл. 18. (1) Националната ветеринарномедицинска служба изготвя оперативен план (контингенс план) за действие, в който са указани начините за прилагане на мерките по тази наредба. (2) Планът по ал. 1 трябва да осигурява необходимите съоръжения, оборудване, персонал и всички други подходящи средства за бързо ликвидиране на болестта. (3) Планът по ал. 1 включва: 1. свикване на националния кризисен център за координация и предприемане на спешни мерки за ликвидиране на болестта; 2. създаване на регионални кризисни центрове за координация и контрол на предприетите спешни мерки на регионално ниво; 3. подробна информация за персоналната отговорност при предприемане на спешните мерки и квалификация на кадрите, отговарящи за тях; 4. възможност за незабавно уведомяване на лицата, които отглеждат и търгуват с животни, за наличието на болестта син език; 5. необходимата екипировка и материали за точно въвеждане и изпълнение на спешните мерки; 6. инструкции, които посочват последователността на действията при предприемане на спешните мерки, включително унищожаване на труповете; 7. програма за обучение; 8. указания за бързо доставяне на пробите до диагностичната лаборатория и указания за провеждане на бърза диагностика чрез извършване на серологични и вирусологични изследвания; 9. информация за количеството ваксина, което ще е необходимо, в случай че се извършва спешна ваксинация; 10. изискванията за прилагането му. (4) Планът по ал. 1 се представя на Европейската комисия за одобрение не по-късно от три месеца от влизането в сила на тази наредба. (5) Националната ветеринарномедицинска служба прави изменения на плана по ал. 1 по предложение на Европейската комисия за привеждането му в съответствие с плановете на другите страни членки. (6) Националната ветеринарномедицинска служба може да изменя плана по ал. 1 при промени в епизоотичната обстановка само след разрешение от Европейската комисия. Заключителни разпоредби § 2. Наредбата влиза в сила от 1.05.2006 г. § 3. Наредбата се издава на основание чл. 47, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. § 4. Тази наредба отменя Наредба № 33 от 2002 г. за профилактика и борба с болестта син език по преживните животни (ДВ, бр. 82 от 2002 г.). Министър: Н. Кабил Приложение към чл. 16, ал. 2, т. 5 Белгия: Centrum voor Onderzoek in Diergeneeskunde en Agrochemie (CODA) Centre dйtudеs et de recherches vétérinaires et agrochimiques (CERVA) Groeselenbergstraat 99 Rue Groeselenberg 99 В-1180 Brussel Bruxelles Тел. (32-2) 375 44 55 Факс (32-2) 375 09 79 Е-mail: piker@var.fgov.be Дания: Statens Vеtеrinжrе Institut for Virusforskning Lindholm DK-4771 Kalvehave Тел. (45) 55 86 02 00 Факс (45) 55 86 03 00 Е-post: sviv@vetvirus.dk Германия: Bundesforschungsanstalt für Viruskrankheiten der Tiere Anstaltsteil Tübingen Postfach 11 49 D-72001 Tübingen Тел. (49) 70 71 96 72 55 Факс (49) 70 71 96 73 03 Гърция: Ministry of Agriculture Centre of Athens Veterinary Institutions Virus Department Neapoleos Str. 25 GR-15310 Ag. Paraskevi Athens Тел. (30-1) 601 14 99/601 09 03 Факс (30-1) 639 94 77 8 Испания: Centro de Investigaciyn en Sanidad Animal INIA-CISA D. José Manuel Sánchez Vizсанnо Carretera de Algete-El Casar, km 8, Valdeolmos Е-20180 Madrid Тел. (34) 916 20 22 16 Факс (34) 916 20 22 47 Е-mail: vizcaino@inia.es Франция: CIRAD-EMVT Campus international de Baillarguet ВР 5035 F-34032 Montpellier Cedex 1 Тел. (33-4) 67 59 37 24 Факс (33-4) 67 59 37 98 Е-mail: bastron@cirad.fr Ирландия: Central Veterinary Research Laboratory Abbotstown Castleknock Dublin 15 Ireland Тел. (353-1) 607 26 79 Факс (353-1) 822 03 63 Е-mail: reillypj@indigo.ie Италия: CESME presso IZS Via Campo Boario I-64100 Teramo Тел. (39) 0861 33 22 16 Факс (39) 0861 33 22 51 Е-mail: Cesme@IZS.it Люксембург: Centre dйtudеs et de recherches vétérinaires et agrochimiques (CERVA) Rue Groeselenberg 99 В-1180 Bruxelles Тел. (32-2) 375 44 55 Факс (32-2) 375 09 79 Е-mail: piker@var.fgov.be Холандия: ID-DLO Edelhertweg 15 8219 РН Lelystad Nederland Тел. (0031-0320) 23 82 38 Факс (0031-0320) 23 80 50 Е-mail: postkamer@id.dlo.nl 9 Австрия: Bundesanstalt für Virussеuсhеnbеkдmрfung bei Haustieren Robert Kochgasse 17 А-2340 Mödling Тел. (43-2) 236 466 40-0 Факс (43-2) 236 466 40-941 Е-mail: BATSB VetMoedling@compuserve.com Португалия: Laboratyrio Nacional de Investigação Veterinária Estrada de Benfica, 701 Р-1549-011 Lisboa Тел. (351) 21 711 52 00 Факс (351) 21 711 53 836 Е-mail: dir.Inlv@mail.telepac.pt Финландия (Denmark): Danish Institute for Virus Research Lindholm DK-4771 Kalvehave Тел. (45) 55 86 02 00 Факс (45) 55 86 03 00 Е-mail: sviv@vetvirus.dk Швеция: Statens veterinärmedicinska anstalt, SVA S-751 89 Uppsala Тел. (00-46) 18 67 40 00 Факс (00-46) 18 30 91 62 Е-post: sva@sva.se Великобритания: Institute for Animal Health Pirbright Laboratory Ash Road, Pirbright, Woking Surrey GU24 ONF United Kingdom Тел. (44-1483) 23 24 41 Факс (44-1483) 23 24 48 Е-mail: philip-mellor@bbsrc.ас.uk Чехия: Institute for Animal Health Pirbright Laboratory Ash Road, Pirbright Woking Surrey GU24 ONF United Kingdom Естония: Veterinaarja Toidulaboratoorium Kreutzwaldi 3051006 Tartu Кипър: ЕсгбуфЮсйп БнбцпсЬт гйб фйт БуиЭнейет фщн Жющн, КфзнйбфсйкЭт ХрзсеуЯет, 1417 ЛехкщуЯб (National Reference Laboratory for Animal Health Veterinary Services, СУ-1417 Nicosia) Латвия: Valsts vеtеrinвrmеdiсоnаs diagnostikas centrs Lejupes iela 3, LV-1076 Roga Литва: Nacionalinė veterinarijos laboratorija J. Каiriыkиiо g. 10 LT-2021 Vilnius Унгария: Оrszбgоs Бllаtеgйszsйgьgуi Intйzеt (ОБI), Рf. 2., Тбbоrnоk u. 2.,HU-1581 Budapest Малта: Instituto Zooprofilactico dellAbruzzo е Molise Via Campo Boario IT-64100 Teramo Полша: Laboratorium Zakiadu Wirusologii Pacstwowego Instytutu Weterynaryjnego, Al. Partyzantyw 57, PL-24-100 Puiawy Словения: Nacionalni veterinarski inptitut, Gеrbiиеvа 60, SI-1000 Ljubljana Словакия: Institute for Animal Health Pirbright Laboratory Ash Road, Pirbright Woking Surrey GU24 ONF United Kingdom 128437