НАРЕДБА № 2 за дисциплинарната отговорност на офицерите и сержантите от МВР

НАРЕДБА № 2 за дисциплинарната отговорност на офицерите и сержантите от МВР (Обн. ДВ бр. 11/1993; изм. и доп. ДВ бр. 35/1995, бр. 103/1996) НАРЕДБА М. 2 от 27 януари 1993 г. за дисциплинарната отговорност на офицерите и сержантите от МВР Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С тази наредба се определят съставите на дисциплинарните нарушения, редът за налагане, обжалване и изпълнение на дисциплинарните наказания, както и правните последици от тях. (2) Дисциплинарната отговорност на офицерите и сержантите от Гранични и Вътрешни войски се осъществява съобразно правилата за Въоръжените сили на Република България. (3) Дисциплинарната отговорност на служителите от гражданската администрация и на работниците от помощния състав се осъществява по реда на Кодекса на труда. Чл. 2. Дисциплинарната отговорност се основава на следните принципи: 1. спазване на Конституцията и законите на страната и изпълнение на служебните заповеди; 2. налагане наказание за всяко дисциплинарно нарушение; 3. нормативни гаранции за установяване на истината при служебното разследване на нарушенията и налагане на дисциплинарните наказания; 4. предвидена процедура за защита на неправомерно наказаните служители. Чл. 3. Дисциплинарната отговорност се прилага независимо от имуществената, административно-наказателната и наказателната отговорност, ако за същото деяние се предвижда такава. Глава втора ДИСЦИПЛИНАРНИ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ Раздел 1 Дисциплинарни нарушения Чл. 4. (1) Офицерите и сержантите се наказват с дисциплинарни наказания за нарушения, свързани със службата или обществения ред. (2) Дисциплинарните нарушения са деяния, с които се нарушава нормативно установеният обществен ред, както и редът за изпълнение на професионалните функции и служебната дисциплина, извършени са виновно и се наказват с налагане на дисциплинарно наказание, предвидено в закон. Раздел П Дисциплинарни наказания Чл. 6. На офицерите и сержантите от Министерство на вътрешните работи се налагат следните дисциплинарни наказания: 1. мъмрене; 2. писмено предупреждение; 3. глоба; 4. порицание; 5. понижаване в звание; 6. уволнение. Чл. 7. (1) Дисциплинарната отговорност е лична. (2) Всеки служител отговаря за своите виновно извършени актове, действия или бездействия съобразно служебните задължения, свързани със заеманата длъжност. (3) Началниците са отговорни за състоянието на дисциплината в поверените им поделения. Раздел Ш Определяне на наказанието Чл. 8. (1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, последиците, вината, поведението и личностните качества на служителя. (2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. (3) Дисциплинарното наказание се налага, за да се принуди служителят да спазва установения ред и дисциплина и да се въздейства предупредително върху останалите служители. С налагане на наказание не е допустимо да се унижават честта и достойнството на служителя. (4) Ако в срока на наложеното дисциплинарно наказание служителят допусне друго дисциплинарно нарушение, той се санкционира със следващо по тежест дисциплинарно наказание. Чл. 9. (1) „Мъмрене“ се налага за маловажни нарушения на служебната дисциплина. (2) То се изразява в предупреждение, при което се посочват обстоятелствата, за които се налага наказанието, и на служителя се обръща внимание да не допуска в работата си същите слабости. (3) Наказание се налага за срок до три месеца. Чл. 10. (1) „Писмено предупреждение“ се налага за 1. повторно извършване на маловажни нарушения; 2. небрежност в служебната дейност; 3. неправомерно поведение спрямо граждани, длъжностни лица и колеги; 4. неетично поведение на обществено място. (2) Наказанието се изразява в писмено предупреждение на служителя, че при повторно извършване на подобно деяние ще бъде санкциониран с по-тежко наказание. (3) Наказанието се налага за срок от три до шест месеца. Чл. 11. (1) „Глоба“ се налага за 1. повторно извършване на нарушение, което е санкционирано с писмено предупреждение; 2. неправомерно упражняване на стопанска, търговска, занаятчийска или друга регламентирана дейност; 3. поддържане извън служебните задължения на връзки със заподозрени, обвиняеми или осъдени за лична или за трети лица изгода; 4. (отменена); 5. системни пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност; 6. неспазване на реда в службата, системно закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;; 7. неизпълнение забавено или лошо изпълнение на заповед; 8. издаване на заповед, която не съответства на професионалните функции или превишава правомощията на органа; 9. злепоставяне на служители от МВР или грубо нарушаване на служебната етика;; 10. укриване или омаловажаване на извънредни произшествия или дисциплинарни нарушения, извършени от служители на МВР. Чл. 12. (1) „Порицание“ се налага за нарушения, като: 1. нарушения, системни или сериозни пропуски при изпълнение на професионалните функции, засегнали престижа на службата;; 2. повторно извършване на по-леко санкционирано нарушение; 3. (отменена); 4. (отменена); 5. действия, насочени към възпрепятстване или ограничаване на професионалните или синдикалните права или на правото на защита, предвидени в Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР); 6. неупражняване контрол над подчинените;; 7. неспазване или нарушаване на разпоредбите за съхранение, опазване и използване на оръжия, взривни вещества боеприпаси, имущества, картотеки и документи; 8. нарушения на служебната дисциплина и законността, които са довели до накърняване правата и свободите на гражданите или са затруднили дейността на представителите на други служби, държавни и обществени органи и организации;; 9. поведение, което е несъвместимо със служебното положение и уронва престижа на офицерите и сержантите от МВР. (2) Порицанието се изразява в обявяване на наложеното наказание и предупреждаване на служителя, че при извършване на друго подобно или по-тежко дисциплинарно нарушение ще бъде уволнен от МВР. (3) Наказанието се налага за срок от шест месеца до една година. (4) В срока на наложеното му наказание “порицание” служителят не може да бъде повишен в длъжност и в по-горно звание. Чл. 13. (1) “Понижаване в звание” се налага за тежки нарушения по чл. 11 и 12, в резултат на които са настъпили сериозни вредни последици. (2) Наказанието се изразява в понижаване с едно звание за срок от една година, с която се удължава производството в по-горно звание. Служителят се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение ще бъде уволнен от МВР. Чл. 14. (1) “Уволнение” се налага за неявяване на работа в два последователни работни дни без уважителна причина, както и за други тежки нарушения на служебната дисциплина, характерът и последиците на които са несъвместими с оставането на служба. (2) (отменена). (3) Тежките нарушения на служебната дисциплина са: 1. извършване на престъпление по непредпазливост, свързано със службата, за което е наложено наказание лишаване от свобода; 2. нарушаване на държавната или на служебната тайна; 3. превишаване на власт или използване на служебното положение за лична изгода или на трети лица; 4. демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, неизпълнение или отказ да се изпълни правомерна заповед, заплаха или физически действия спрямо началник или подчинен;; 5. недостойни или неморални действия, които са несъвместими със службата; 6. действия, които са в противоречие със задълженията, поети с клетвата; 7. злоупотреба с власт или доверие; 8. умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили вреда на държавата, министерството, обществени организации или на отделни граждани; 9. (отменена); 10. повторно извършване на тежко нарушение, за което има наложено по-леко наказание.; 11. извършване на действия, с които явно се нарушава политическият неутралитет; 12. други нарушения на служебната, финансовата и технологичната дисциплина или нормативно установения обществен ред, които са несъвместими с оставането на служба. Чл. 15. „Уволнение“ се налага задължително при осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер или при лишаване от право да се заема държавна длъжност. Глава трета ДИСЦИПЛИНАРНО ПРОИЗВОДСТВО Раздел 1 Основания за образуване на дисциплинарно производство Чл. 16. (1) Дисциплинарното производство се образува при получаване от съответния началник на данни за извършено дисциплинарно нарушение. (2) Данни за извършено дисциплинарно нарушение са: 1. съобщенията до службите на министерството от държавни органи, длъжностни лица, обществени организации и граждани за извършено нарушение; 2. публикациите и предаванията в средствата за масово осведомяване; 3. рапортите и докладните записки от служители на министерството; 4. непосредственото разкриване от съответния началник на признаци за извършено дисциплинару нарушение.; 5. служебни проверки, при които са констатирани дисциплинарни нарушения или други неправомерни деяния. (3) Ако в данните не е посочен извършителят на нарушението, началникът разпорежда да се извърши проверка за неговото установяване. Чл. 17. (1) По анонимни сведения не се образува дисциплинарно производство. (2) Анонимни са и сведенията, при които посочените лица и адреси са недействителни. Чл. 18. (1) Дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява, когато: 1. деянието не е дисциплинарно нарушение; 2. от извършване на нарушението е изтекла една година; 3. посоченият или установен извършител не е служител в министерството; 4. извършителят е починал; 5. за същото деяние на същия служител вече е наложено дисциплинарно наказание или има вече образувано дисциплинарно производство. (2) В случаите по ал. 1, т. 5 новопостъпилите материали се прилагат към дисциплинарната преписка, ако производството продължава. Чл. 19. (1) Производството се спира с писмена заповед: 1. до откриване на извършителя, но не по-късно от изтичане на срока по чл. 18, ал. 1, т. 2; 2. когато уважителни причини не позволяват на служителя, извършил нарушението, да участва в производството. (2) Служителят може да се отстрани от длъжност по реда на НПК от директорите (началниците) на националните, централните, териториалните и общите служби, службите от централната администрация, ВИПОНД—МВР, и научно-приложните институти. (3) Производството се възобновява с писмена заповед. Чл. 20. (1) При наличие на данни за дисциплинарни нарушения по чл. 9, 10, 11, 12 и 13 началникът е длъжен преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. (2) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат, когато служителят не е изслушан или не е дал писмени обяснения по негова вина. Отказът се удостоверява от двама служители на МВР. (3) При преназначаване на служител, срещу когото има образувано дисциплинарно производство, от една служба в друга, същото приключва там, където е образувано, и дисциплинарната преписка се изпраща по съответния ред на приемащата служба за вземане на решение. Чл. 21. (1) При наличие на данни за дисциплинарни нарушения, посочени в чл.14, съответният началник е длъжен да образува дисциплинарно производство с писмена заповед. Екземпляр от нея се изпраща в служба “Личен състав”—МВР. (2) За образуване на производство се уведомяват служителят, извършил нарушението, пострадалият, ако има такъв, непосредственият ръководител и подалият рапорта или докладната. (3) В докладна записка или справка се посочват дисциплинарните нарушения, извършени от служителя, и наказанието, което се предлага да се наложи. С този документ служителят се запознава срещу подпис, като може по него да даде допълнителни обяснения и възражения. (4) Заповедта за налагане на наказание може да се издаде само след като се изяснят всички факти и обстоятелства по случая, преценят се обясненията и възраженията на заинтересованите служители и се поиска становището на дисциплинарния съвет. Чл. 22. (1) За разкриване на истината могат да се използват всички начини и средства, които са допустими от закона. (2) За доказване на фактите и обстоятелствата могат да се искат официално от други органи, организации и граждани сведения, мнения, документи и предмети. (3) Гражданите предоставят сведения, мнения, документи и предмети, ако това не уврежда правата и законните им интереси или не накърнява тяхното или на техни близки достойнство. Чл. 23. (1) Дисциплинарните наказания се налагат до 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. (2) Нарушението се счита за открито към датата на получаване при наказващия орган на докладната записка или справка от приключилото дисциплинарно производство заедно с предложението за уволнение и становището на дисциплинарния съвет. (3) При дисциплинарно нарушение, което представлява престъпление или административно нарушение и те са установени с влязла в сила присъда или наказателно постановление, сроковете по ал. 1 започват да текат от датата на влизането им в сила. (4) Сроковете по ал. 1 не текат, когато служителят е в законоустановен отпуск, наложена му е мярка за неотклонение “задържане под стража” или “домашен арест”. (5) Когато срещу служител е образувано дисциплинарно производство, до приключването му той не се уволнява от системата на МВР. (6) Екземпляр от материалите по воденото дисциплинарно производство се прилага в личното кадрово дело на служителя. Раздел П Издаване на заповед за налагане на наказанията Чл. 24. (1) Заповед за налагане на дисциплинарно наказание може да издаде само компетентен за това началник. (2) Дисциплинарните нарушения се налагат: 1. „мъмрене“ и „писмено предупреждение“ - от началник група, от приравнените на него и нагоре; 2. „порицание“ и „глоба“ до 10 % от възнаграждението за длъжност - от началник направление, от приравнените на него и нагоре; 3. „глоба“ до 15 % от възнаграждението за длъжност - от началник на служба и нагоре; 4. „понижаване в звание“ и „уволнение“ - от органите, които имат право да дават звание и да назначават на съответната длъжност. Чл. 25. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват: извършителят, нарушението и кога е извършено, правното основание и наказанието, което се налага, срока му, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. (2) Мотивите представляват кратко описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици. (3) Със заповедта за дисциплинарно наказание служителят се запознава срещу подпис, като се отбелязва и датата. (4) При отказ на наказания да подпише заповедта тя му се обявява в присъствието на двама служители, които се подписват, или същият се уведомява за наложеното наказание с препоръчано писмо с обратна разписка. (5) Ако наказаният служител не е запознат със заповедта за дисциплинарно наказание по реда на предходните алинеи, наказанието не се счита за наложено и заповедта не се привежда в изпълнение. (6) Преди изтичане на срока за обжалване наказващият орган може да отстрани допуснатите непълноти в заповедта. За нанесените промени се съобщава на заинтересованите. (7) Очевидни фактически грешки, допуснати в заповедта за наказание, могат да се поправят от началника, който я е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Раздел Ш Дисциплинарен съвет Чл. 26. Дисципинарен съвет се създава с писмена заповед при органа, който има право да налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Чл. 27. (1) Дисциплинарният съвет се състои от равен брой представители на органите на управление и на организациите по чл. 82 ЗМВЕР, като: 1. в националните, централните, общите и териториалните служби, научно-приложните институти и ВИПОНД - от шест или осем членове; 2. при министъра на вътрешните работи - от осем членове. (2) Представителите на органите на управление се определят с писмена заповед на орган по чл. 26. (3) Когато няма изградени организации по чл. 82 ЗМВР, представителите, извън тези по ал. 2, се избират от общо събрание на колективите при съответните служби. (4) На първото си заседание дисциплинарните съвети избират председател, който по възможност да има юридическо образование и негов заместник. Чл. 28. (1) Дисциплинарният съвет заседава в работен ден, два пъти месечно, ако има образувани дисциплинарни производства за случаи, които се разглеждат от него, и ако присъстват най-малко по двама представители от органите и организациите или колективите по чл. 27, ал.1 и 3. (2) Служителят, извършил деянието, се уведомява за постъпилата преписка и писмено се поканва да се яви пред съвета, което се удостоверява с подпис. (3) Писмената покана се връчва от съответната служба „Личен състав“ и се изпраща служебно на дисциплинарния съвет за сведение. (4) При необходимост на своите заседания дисциплинарният съвет може да покани и други служители на МВР за изясняване на случаите, разглеждани от него. Чл. 29. (1) Служителите имат право да представят допълнително писмени обяснения, възражения или други материали. (2) На заседанието служителят се явява лично и може да бъде подпомаган от един или няколко посочени от него защитници, които могат да бъдат само служители на министерството. (3) Неявяването на служителя, който редовно е поканен, или на негов представител, не е пречка за разглеждане на преписката от дисциплинарния съвет и приемане на становище. Чл. 30. (1) В разискванията на съвета участват всички присъстващи негови членове, но при гласуването на становище се спазва принципът за равенство в представителството на органите на управление и на организациите или колективите по чл. 27, ал. 1 и 3. (2) Председателят определя кои точно членове на дисциплинарния съвет да вземат участие при гласуването на становище при неравно представяне на двете квоти по чл. 27, ал. 1 и 3 в заседанието. (3) При вземане на становище не се допуска въздържане от гласуване на член на съвета освен в случаите по ал. 1. (4) Дисциплинарният съвет приема становището си с тайно гласуване в деня на заседанието. (5) При равенство на гласовете се приема становището, за което е гласувал председателят на съвета. (6) Становището на дисциплинарния съвет се съобщава на служителя. Чл. 31. (1) Писменото становище на съвета заедно с кратки мотиви към него, подписани от председателя, се изпраща на началника на съответната служба „Личен състав“ и протокола от заседанието. (2) Началниците на службите „Личен състав“ докладват преписката заедно със становището на дисциплинарния съвет на наказващия орган. (3) Становището подпомага вземането на решение от съответния орган. Глава четвърта ОБЖАЛВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ Раздел | Обжалване на дисциплинарните наказания по административен ред Чл. 32. (1) Заповедите за налагане на дисциплинарно наказание могат да се обжалват относно тяхната законосъобразност по административен ред. (2) Жалба могат да подават само наказаните служители. (3) Не е допустимо подаването на петиции и други колективни жалби срещу заповеди за наложени наказания. (4) Служебните ръководители, изготвили предложението за дисциплинарно наказание, могат да подават рапорти до непосредствено по-горестоящия на наказващия орган в случаите, когато наказанието не съответства на нарушението или има отказ да се наложи дисциплинарно наказание. Чл. 33. Жалбата се подава в двуседмичен срок от запознаването със заповедта за налагане на наказание пред непосредствено по-горестоящия началник в съответната служба съобразно направлението на дейност. Чл. 34. (1) Жалбата се подава в писмена форма чрез органа, чиято заповед се обжалва. (2) В жалбата се посочват: 1. органът, до който се подава; 2. званието, името и длъжността на жалбоподателя; 3. заповедта, която се обжалва; 4. исканията на жалбоподателя. (3) Към жалбата се прилагат писмени доказателства, на които се позовава жалбоподателят. В нея може да се иска събирането на доказателства за определени факти и обстоятелства, които не са взети предвид при издаване на заповедта или са били неизвестни при издаването й. Чл. 35. (1) Подадената след срока жалба не се приема и се връща на подателя срещу разписка от органа, компетентен да разглежда жалбата. (2) В тридневен срок от връщане на жалбата може да се иска възстановяване на срока, ако той е пропуснат поради важни и непредвидими обстоятелства, като се прилага и върнатата жалба. (3) Ръководният служител, компетентен да разгледа жалбата, преценява искането за възстановяване на срока и ако то е основателно, приема жалбата за разглеждане, а ако прецени, че е неоснователно, оставя жалбата без разглеждане, за което уведомява жалбоподателя. Чл. 36. Рапортите по чл. 32, ал. 4 се подават в сроковете и при условията, предвидени за жалбите. Чл. 37. (1) В тридневен срок от получаване на жалбата началникът, издал заповедта за наказание, може да преразгледа въпроса и сам да отмени обжалваната заповед или да я измени. В тези случаи той уведомява заинтересувания служител. Новата заповед подлежи на обжалване по административен ред на общо основание. (2) Когато съответният началник не намери основания за пререшаване на въпроса, той изпраща незабавно жалбата с цялата преписка на по-горестоящия орган. Чл. 38. (1) Ако в седемдневен срок от подаването й жалбата не с изпратена на по-горестоящия ръководен служител, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата направо до него или да го уведоми за забавянето по друг начин. (2) По-горестоящият орган изисква преписката служебно. (3) Когато не е изслушан служителят, не са приети писмените му обяснения или не е поискано становище на дисциплинарния съвет, с изключение на случаите по чл. 88, ал. 2 и чл. 86, ал. 2, предложение 2, органът, разглеждащ жалбата по наложеното наказание, го отменя, без да разглежда случая по същество. (4) Разпоредбите на ал. 3 не се прилагат, когато обясненията на служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Чл. 39. (1) По-горестоящият орган се произнася в едномесечен срок от получаване на жалбата. Той може да отмени изцяло или отчасти заповедта за налагане на наказание или да я потвърди. (2) Когато отмени наложеното наказание, но следва да издаде друга заповед, органът по ал. 1 сам я издава. При необходимост той разпорежда събирането на допълнителни доказателства. (3) При подаване на жалба е недопустимо да се налага по-тежко от първоначално определеното наказание. Чл. 40. (1) Заповедта на по-горестоящия орган се връчва на жалбоподателя срещу подпис. (2) Наложеното след рапорт по-тежко наказание подлежи на обжалване по общия ред. Раздел П Обжалване на дисциплинарното уволнение Чл. 41. (1) Заповедите за дисциплинарно уволнение могат да се обжалват пред министъра на вътрешните работи. (2) Жалбата се подава в срока и по реда на чл. 32-35. Чл. 42. (1) Жалбите срещу заповеди за дисциплинарно уволнение на сержанти се подават чрез директорите на съответните национални служби. (2) Директорите на националните служби в двуседмичен срок дават писмено становище по уволнението на съответния служител и изпращат преписката в служба „Личен състав“ - МВР. Чл. 43. (1) Служба „Личен състав“ се запознава с жалбата, становището на директорите на националните служби и приложените доказателства. При необходимост може да събере допълнителни доказателства за определени факти и обстоятелства. (2) Службите в министерството са длъжни да окажат съдействие за допълване на преписката и събиране на необходимите доказателства. Чл. 44. (1) В срока по чл. 39, ал. 1 началникът на служба „Личен състав“ внася становище по преписката пред министъра на вътрешните работи. (2) Министърът отменя заповедта или с резолюция отхвърля жалбата. (3) Когато отмени заповедта за дисциплинарно уволнение, но следва да се наложи друго дисциплинарно наказание, министърът постъпва по реда на чл. 39, ал. 2. Чл. 45. (1) За решението по предходния член службите „Личен състав“ уведомяват жалбоподателя не по-късно от 14 дни. (2) Ако в срока по ал. 1 служителят не бъде намерен, производството се спира до изясняване на случая. Чл. 46. (1) В двуседмичен срок от връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение офицерите могат да поискат нейното преразглеждане. (2) В тези случаи се прилага редът на чл. 42-44. Чл. 47. Заповедите за дисциплинарно уволнение могат да се обжалват и пред съда. Глава пета ВЛИЗАНЕ В СИЛА, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТМЯНА НА ДИСЦИПЛИНАРНИТЕ НАКАЗАНИЯ Раздел 1 Влизане в сила и изпълнение Чл. 48. (1) Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание влиза в сила от датата на запознаване на наказания служител с нея по реда на чл. 25. (2) Заповедта се привежда в изпълнение от началника, който я е издал. (3) При уведомяването на уволнения служител се връчва препис от заповедта срещу подпис, като се отбелязва и датата. При отказ на наказания да получи екземпляр от заповедта се постъпва по реда на чл. 20, ал. 2. Чл. 49. (1) Заповедите за налагане на дисциплинарно наказание се обявяват пред личния състав на съответната служба. (2) По преценка на началника тя може да се обяви само пред офицерския или сержантския състав. Чл. 50. Заповедта се изпълнява от началниците на служби, изрично посочени в нея. Чл. 51. Когато заповедта за налагане на дисциплинарно наказание бъде отменена, органът, който я е издал, е длъжен да възстанови нарушеното право. Чл. 52. (1) Препис от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и за неговото изменение или отмяна се прилага към личното кадрово дело на служителя като екземпляр се изпраща и в служба “Личен състав” ­ МВР в петдневен срок от датата на запознаване. (2) При съществени нарушения на наредбата заповедта за дисциплинарно наказание се изменя или отменя от органа, издал заповедта, по предложение на началника на служба “Личен състав”—МВР. Чл. 53. (1) В срока на наложеното наказание служителят не може да бъде предлаган за ведомствени награди и други стимули, свързани със службата. (2) В срока на наложените наказания „Глоба“, „порицание“ и „понижаване в звание“ служителите не се допускат до вътрешни конкурси. Чл. 54. (1) Ако изпълнението на наказанието продължи след срока на заповедта, служителят може да поиска от компетентния орган прекратяване на изпълнението. (2) Органът по ал. 1 с изрична заповед е длъжен да вземе мерки за възстановяване на вредите, настъпили от изпълнението след изтичане на срока на наказанието. Раздел П Прекратяване действието и отмяна на наказанието Чл. 55. (1) Наказанието прекратява действието си след изтичане на срока, посочен в заповедта. (2) Органът, наложил наказанието, може предсрочно да го отмени като постигнало целите, ако е изтекъл най-малко 1/2 от неговия срок. (3) В случаите по ал. 2 за отмяната се издава изрична, мотивирана заповед. Чл. 56. (1) Прекратяването на действието и отмяната заличават последиците от наказанието с изключение на факта на наказването. (2) Наказанието се има предвид при характеризиране на дисциплинарното поведение на служителя в срока по чл. 89, ал. 2 ЗМВР. (3) В срока по ал. 2 се преценява „повторност“ и „системност“ на извършените дисциплинарни нарушения.