НАРЕДБА № 2 за експлоатационните запаси на минералните води и лечебните калонаходища

НАРЕДБА № 2 за експлоатационните запаси на минералните води и лечебните калонаходища (Обн. ДВ бр. 18/1992) НАРЕДБА М2 от 24 февруари 1992 г. за експлоатационните запаси на минералните води и лечебните калонаходища Раздел 1 Общи положения Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за утвърждаване на експлоатационните запаси на минералните води и лечебните калонаходища. Чл. 2. (1) Минералните води са дълбоки подземни води със специфични физико-химични качества (химичен и газов състав, радиоактивност, температура и др.) и се използват в здравеопазването, курортното дело, за стопански и други дейности. (2) Находището на минерална вода представлява хидрогеоложка структура, в която се извършва формирането и движението на минералната вода. (3) Експлоатационните запаси на минералните води представляват средногодишният природодопустим и технически възможен добив от определено находище или водовземно съоръжение. Чл. 3. (1) Лечебните калонаходища са отложения от лагунно-лиманна, изворна и езерна утаечна кал, бентонитови глини и торф, които оказват лечебно действие върху човека. (2) Експлоатационните запаси на лечебните калонаходища представляват количеството естествени залежи, които отговарят на определени показатели за лечебно използване. Раздел ПП Класификация и категоризация на експлоатационните запаси на минералните води Чл. 4. (1) Експлоатационните запаси (О екс) се класифицират, както следва: 1. по пространствен обхват: а) регионални (О рег), или експлоатационни запаси на находищата на минерални води; б) локални (О лок), или експлоатационни запаси на отделни или група от водоизточници (водовземни съоръжения) от дадено находище; 2. по количествен обхват: а) потенциални (О пот), или това водно количество, което може да бъде добито при максимално възможни и допустими понижения във водоизточника; б) проектни (О пр), или това водно количество, което се предлага за утвърждаване; в) фактически (О факт), или това водно количество, което се добива в реални експлоатационни условия. (2) Експлоатационните запаси по ал. 1, точка 2 трябва да отговарят на следните условия: О факт <= О пр <= 0.9 О пот и сумарните локални О пот и О пр да са по-малки или равни на регионалните О пот и О пр за дадено находище. (3) Експлоатационните запаси по ал. 1 се делят на 4 категории в следния ред: А, В, С1 и С2. Утвърждаването им в съответната категория се извършва съгласно приложението въз основа на сложността и изучеността на хидрогеоложките условия. Чл. 5. Разрешава се ползването на запасите на минерални води категория А и В. Чл. 6. Експлоатационните запаси се определят за неограничен срок на експлоатация при стабилизиран режим или за ограничен срок при нестабилизиран режим в зависимост от хидрогеоложките условия. Раздел Ш Хидрогеоложки проучвания за оценка на запасите на минералните води. Групиране на находищата по сложност и изученост Чл. 7. Хидрогеоложките проучвания съдържат основна информация за: 1. източниците за формиране на експлоатационните запаси; 2. филтрационните свойства на находището; 3. хидродинамичните, хидрогеохимичните и геотермичните условия; 4. охранителните и ограничителните условия. Чл. 8. Източниците за формиране на експлоатационните запаси се делят, както следва: 1. според граничните условия: а) естествени ресурси (естествено подхранване); б) еластични и гравитационни запаси; в) привлекаеми ресурси от други съседни находища и източници; г) изкуствено подхранване чрез инфилтрационни и инжекционни съоръжения; 2. според значението: а) основни, чиято роля и значение са определящи; б) второстепенни, чиято роля е подчинена; в) предполагаеми, които не са установени от проучването, но могат да се проявят при експлоатация. Чл. 9. Находищата на минерални води според филтрационните свойства на средата се делят на три вида: 1. условно еднородни, при които филтрационните параметри на средата са съизмерими в различните части и находището може да се характеризира със средни, представителни стойности на проводимостта на пласта. Това са находища на минерални води в издържани пясъчно-чакълести пластове, в седиментни скали с равномерна напуканост, спокойно залягане и издържани водоупори; 2. нееднородни, при които филтрационните свойства на отделни пластове и зони са съществено различни и всеки от тях може да се характеризира със свои представителни параметри. Това са находища в слоести комплекси (от пясъци, песъчливи глини и други отложения в алтернация), пукнатинно-карстови масиви с повсеместна водоносност и др.; 3. особено нееднородни, при които не може да се определят достатъчно верни и валидни хидрогеоложки параметри на средата. Това са находища от жилен тип, привързани към разломни зони, находища в неравномерно окарстени масиви и др. Чл. 10. Хидрогеохимичните и геотермичните условия на находищата на минерални води са: 1. прости, при които има сравнително еднороден химичен състав и минерализация и просто по структура температурно поле; 2. сложни, при които има съществени различия в състава и минерализацията на минералната вода в различните части на находището, силно деформирано аномално температурно поле и сложни гранични условия. Чл. 11. Находищата на минерални води се групират, както следва: 1. по сложност на хидрогеоложките условия: а) Г група - находища с прости хидрогеоложки условия: филтрационните свойства са условно еднородни, хидрогеохимичните, геотермичните и граничните условия са прости; б) П група - находища със сложни хидрогеоложки условия: филтрационните свойства са нееднородни или особено нееднородни, хидрогеохимичните, геотермичните и граничните условия са сложни; 2. по степен на изученост на хидрогеоложките условия: а) Т група - находища с достатъчно изучени хидрогеоложки условия, отговарящи на етап на детайлни проучвания; б) П група - находища със средно изучени хидрогеоложки условия, отговарящи на етап на предварителни проучвания; в) ИТ група - находища със слабо изучени хидрогеоложки условия, отговарящи на етап на търсещи проучвания. Чл. 12. Групирането на находищата на минерални води по чл. 11 се извършва по най-неблагоприятното условие от посочените в чл. 9 и 10. Чл. 13. Методите за оценка на експлоатационните запаси на минералните води се определят според характеристиката на находището по нееднородност, както следва: 1. при условно еднородните находища се прилагат хидродинамичните методи, главно аналитичните; 2. при нееднородните находища се прилагат аналитичните методи, математическото и аналоговото моделиране, а също така и зависимостта Q - H (S) и режимните наблюдения; 3. при особено нееднородните находища най-често се прилагат режимните наблюдения и зависимостта Q - H (S) при приемлива екстраполация на опитните данни или допълнен с хидродинамични изследвания. Раздел ГУ Експлоатационни запаси на лечебните калонаходища Чл. 14. (1) Експлоатационните запаси на лечебните калонаходища по степен на изученост се делят на три основни категории: 1. категория А - запасите от лечебна кал са детайлно изучени, отговарящи на етап на детайлни проучвания; 2. категория В - запасите от лечебна кал са със средна степен на изученост, отговарящи на етап на предварителни проучвания; 3. категория С - запасите от лечебна кал са с най-ниска степен на изученост, отговарящи на етап на търсещи проучвания. (2) Експлоатационните запаси от категория А са по-малко или равни на тези от категория В, а тези от категория В са в същото съотношение към запасите от категория С. (3) Разрешава се добив на лечебна кал само от запасите от категория А. Чл. 15. Проучванията за оценка на експлоатационните запаси на лечебните калонаходища съдържат данни за: 1. геоложки, географски, климатични и други условия за формиране на лечебното калонаходище; 2. комплексна оценка на природната среда и основни фактори и условия за протичане на калообразувателните процеси; 3. проучвания за структурата, състава, свойствата и типа на лечебната кал по данните от подробни физико-химични, микробиологични, минераложки и други изследвания; 4. качествена оценка на лечебната кал; 5. оценка на запасите от лечебна кал. Раздел У Ред за утвърждаване на експлоатационните запаси на минералните води и лечебните калонаходища Чл. 16. (1) Геологопроучвателната организация внася в Министерството на здравеопазването доклад за резултатите от извършените проучвания на минералните води и лечебната кал не по-късно от 6 месеца след приключване на проучвателните работи с предложение за утвърждаване на експлоатационните запаси. (2) Докладите за проучвателните работи на минералните води и лечебната кал се разглеждат от комисия по запасите на минералните води и лечебната кал, определена със заповед на министъра на здравеопазването, в едномесечен срок от внасянето им в Министерството на здравеопазването. Комисията има право да връща за преработване докладите, които не отговарят на изискванията на тази наредба, да иска провеждането на допълнителни работи, представянето на първична документация, на допълнителни сведения и материали и да извършва проверки на място. Чл. 17. (1) Комисията по запасите на минералните води и лечебната кал прави предложение пред министъра на здравеопазването за утвърждаване на експлоатационните запаси на минералните води и лечебните калонаходища. (2) Експлоатационните запаси на минералните води и лечебната кал се утвърждават със заповед на министъра на здравеопазването съгласно чл. 49, ал. 1 от Закона за народното здраве. Заключителни разпоредби 8 1. Тази наредба се издава на основание 5 2 от заключителните разпоредби във връзка с чл. 49, ал. 1 от Закона за народното здраве. 5 2. Разпоредбите на тази наредба са прилагат при проучванията на минералните води и лечебните калонаходища и нарушителите отговарят по реда на Закона за народното здраве. Контролът се възлага на инспекцията по курортните ресурси и курортите при МЗ. 5 3. В Наредба Ме 14 на Министерството на народното здраве и социалните грижи от 1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите (ДВ, бр. 79 от 1987 г.) се правят следните изменения: 1. В заглавието на раздел 1 се заличават думите „запаси на минералните води и лечебната кал“. 2. Отменят се чл. 10 и 11. Министър: Н. Василев Приложение към чл. 4, ал. 3 Групиране на находищата по сложност на хидрогеоложките Групиране на находищата по степен на изученост условия Г група (прости) И група (сложни) ААГ група - добре О“ - 0.6 Оекс - 0.4 Оекс изучени находища ОА - 0.4 Оекс В -ео3 Оекс с, - 0.3 Оекс И група - средно ОА о (е о - 0.4 Оекс ОВ - 0.3 Оекс ооо изучени находища об, - 0.3 Оекс А - 0.2 Оекс о - 0.3 Оскс с, - 0.5 Оекс ШЕ група - слабо ОВ - 0.4 Оекс в 0.2 Оекс изучени о5 - 0.3 Осекс об) - 0,3 Оекс 06, - 0.3 Оскс 05, - 0.5 Осекс