НАРЕДБА № 2 за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от не
НАРЕДБА № 2 за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от не
Издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на промишлеността, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на здравеопазването
Обн. ДВ. бр.51 от 6 Май 1998г., изм. ДВ. бр.34 от 13 Април 1999г., изм. ДВ. бр.73 от 17 Август 1999г., изм. ДВ. бр.93 от 21 Октомври 2003г., изм. ДВ. бр.64 от 5 Август 2005г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г.
(*)
Глава първа.
ЦЕЛ И ОБХВАТ
Чл. 1. Целта е чрез спазване на нормите за допустими емисии да се предотвратят или ограничат емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници.
Чл. 2. Нормите се отнасят за емисии на вредни вещества, изпускани организирано в атмосферния въздух при:
1. процеси и дейности в действащи обекти с производствено и непроизводствено предназначение;
2. реконструкция и модернизация на действащи обекти;
3. проучване, проектиране и изграждане на нови обекти с производствено и непроизводствено предназначение.
Чл. 3. Нормите са задължителни за всички случаи по чл. 2, освен ако за конкретен обект и дейност има нормативен акт на компетентния орган съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Глава втора.
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Чл. 4. По силата на тези норми:
1. „Замърсяване на атмосферния въздух“ е всяко постъпване на вредни вещества в него.
2. „Вредни вещества“ са тези, които предизвикват промени в качеството на атмосферния въздух, водещи до неблагоприятни последици за здравето и комфорта на хората, увреждат живите ресурси, почвата, екосистемите и материалните ценности.
3. „Въздух при нормални условия“ е приведеният към температура нула градуса по Целзий и налягане 1013 хектопаскала след корекция за съдържание на влага.
4. „Приземен слой“ е атмосферният въздух на височина до 100 м от повърхността на Земята.
5. „Емисии“ са изпусканите от даден източник в атмосферния въздух вещества, определени като маса на един кубически метър изпускан газ при нормални условия.
6. „Организирано изпускане“ е това, при което веществата се отвеждат в атмосферния въздух чрез изпускащо устройство - комин, канал и др.
7. „Неорганизирано изпускане“ е това, при което в атмосферния въздух веществата се отделят разсредоточено от дадена площадка товарно-разтоварни площадки, открити складове за прахообразуващи материали, неизправна технологична апаратура и др.
8. „Отлагания“ са натоварванията на вредни вещества от атмосферния въздух върху открита повърхност.
9. „Действащ обект“ е този, който е въведен в експлоатация или е получил положително решение по оценката за въздействие върху околната среда до 1 юли 1998 г.
10. „Нов обект“ е този, който е получил положително решение по оценката за въздействие върху околната среда след 1 юли 1998 г.
11. „Неподвижен източник“ (горивен или производствен) означава всяко техническо устройство/инсталация или група от устройства/инсталации, разположени в близост, който е или може да бъде източник на емисии.
12. „Мощност (капацитет) на производствени единици (линия, агрегат, инсталация и др.) или горивна уредба“ е номиналната производителност в час на определената единица или група единици, включени в общо изпускащо устройство - комин, канал и др.
13. „Топлинната мощност“ на горивна уредба (MW) се определя по топлотворната способност на количеството гориво, подавано при номинален товар за един час.
14. „Масов поток в час“ е количеството, изразено в килограми или грамове от дадено вещество, което се изпуска с изходящите газове в атмосферния въздух за един час.
15. (Доп. - ДВ, бр. 73 от 1999 г.) „Голям неподвижен горивен източник или голяма горивна инсталация“ означава всяка неподвижна горивна уредба, чиято номинална топлинна мощност е минимум 50 MW.
16. „Ограничаване на емисиите“ означава действие за постигане на допустимото общо количество вредно вещество, изпускано с изходящите газове в атмосферата от един или група неподвижни източници, разположени на обща площадка или в определен географски район, изразено в метрични тона за година.
17. „Степен на десулфуризация“ при горивен процес означава отношението на уловеното количество сяра през даден период от време чрез технология, специално приложена за тази цел, към количеството на сяра, съдържащо се в горивото, подадено за същия период в горивната инсталация.
Глава трета.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 5. (1) За действащи обекти, при които видът на суровините и равнището на техниката не дават възможност за достигане на утвърдените норми, министърът на околната среда и водите или Министерският съвет може да утвърждава временни норми.
(2) Условията и редът по ал. 1 се определят с наредби на министъра на околната среда и водите за случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Чл. 6. При реконструкция и модернизация на действащи обекти с утвърдени временни норми по чл. 5, ал. 2 се прилагат нормите по чл. 17 - 42. Прилагането им се решава от компетентния орган по Закона за опазване на околната среда въз основа на оценката за въздействие върху околната среда.
Чл. 7. Министърът на околната среда и водите по предложение на общинските органи може да утвърждава и по-строги от утвърдените норми за емисии на отделни процеси и дейности на територията на общината. Условията и редът се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.
Чл. 8. (1) При проучването и разработването на проекти, освен спазването на тези норми, инвеститорът и проектантът изясняват за всеки конкретен обект замърсяването на въздуха в района на площадката и предвиждат мерки (степен на пречистване и височина на комина за разсейване) така, че след изпълнението на проекта съдържанието на вредни вещества във въздуха на приземния слой да не превишава пределно допустимите концентрации съгласно Наредба № 14 за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места (ДВ, бр. 88 от 1997 г.).
(2) Независимо от изчисленията по методиката съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух височината на изпускащото устройство на източника трябва да превишава най-малко с 5 м най-високата обитавана сграда, разположена в радиус 50 м от него.
(3) Когато обектът е разположен на открит незастроен терен (асфалтови бази, трошачно пресевни инсталации и други производствени процеси), височината на изпускащото устройство трябва да бъде най-малко 12 м над терена, ако изчисленията не изискват по-голяма височина.
(4) При проектирането на нови обекти инвеститорът и проектантът се ръководят от равнището на техниката и технологиите в момента на проучването, постиженията на науката и резултатите от практическото използване на тези постижения у нас и в напредналите страни с оглед осигуряване възможните по-ниски емисии от определените с този документ норми.
Чл. 9. (1) Нормите се отнасят за емисиите на вредни вещества в производствени и вентилационни газове след последния технологичен агрегат или пречиствателното съоръжение, преди изпускащото устройство, без да се разреждат със свеж въздух. Навсякъде в наредбата нормите в mg/m3 и количеството на газовете в m3 се разбират при тези условия.
(2) За процеси и дейности, непосочени в чл. 22 - 42, количеството на газовете в m3./h и измерените концентрации на вредни вещества в тях се определят при следните условия:
1. за процеси, в които се използват горивни уредби, измерените концентрации се привеждат към съдържанието на кислород в обемни проценти:
а) производство на асфалтови смеси - 17%;
б) производство на стъкло - 8% при тиглови и ванни пещи с непрекъснат процес и 13% при периодично действащи (дневни) пещи;
в) директно сушене на продукти и материали с горещи газове, получени в горивна камера - 17%;
г) топене на минерални материали, като базалт, шлаки и др. - 8%;
д) подгряване на метали за валцоване и други обработки - 5 %;
е) производство на набъбнал перлит, шисти или глини - 14%;
ж) изгаряне на дървесни и растителни отпадъци, хартия, слама - 11%;
з) изгаряне на луга от производството на целулоза - 5%;
2. емисиите се определят спрямо състава и общото количество на изходящите газове и определеното съдържание на кислород в тях за съответния процес преди изпускащото устройство.
(3) Когато измереното съдържание на кислород е различно от определеното за съответния процес или е увеличено поради разреждането на газовете, измерената емисия се коригира, като се умножи с коефициента К, определен по формулата:
К = (21-Он)/(21-Ои),
където:
Он е съдържанието на кислород в обемни проценти за съответния процес или на изхода от технологичната линия;
Ои - измереното съдържание на кислород в обемни проценти след пречиствателното съоръжение или преди изпускане на газовете в атмосферата.
Чл. 10. Емисиите се измерват при нормална работа на производствената единица или горивната уредба и натоварване от 70 до 100%.
Чл. 11. За вещества, които могат да се намират в газовете при различно агрегатно състояние (частици, пари и газ), нормите се отнасят за общото им съдържание.
Чл. 12. Общата емисия на прахообразни вещества по чл. 17 включва нетоксичен прах и съдържащите се в него прахообразни вещества по чл. 18 и 21, съдържанието на които не се допуска да превишава стойностите, определени за съответния клас.
Чл. 13. Навсякъде в тези норми емисията на серни окиси е сумата на серен двуокис и серен триокис, определени като серен двуокис, а емисията на азотни окиси - азотен двуокис и азотен окис, определени като азотен двуокис.
Чл. 14. Измерването на емисиите от контролните органи и други организации се извършва по методи съгласно чл. 17, ал. 3 ЗООС и чл. 25, ал. 2 ЗЧАВ.
Чл. 15. (1) Емисиите при обработка, производство и транспорт на прахообразуващи материали се ограничават по следния начин:
1. устройствата и съоръженията за обработка (например раздробяване, класиране, смесване, палетизиране, брикетиране и др.) или производство на прахообразуващи материали трябва да бъдат капсуловани, а газовете, съдържащи прах - обхванати и отведени в обезпрашително съоръжение;
2. за транспортиране на прахообразуващи материали задължително се използват затворени (капсуловани) съоръжения - транспортни ленти, шнекове, редлери, пневмотранспорт и др.; когато капсуловането не е възможно, газовете, съдържащи прах, се улавят и отвеждат в съоръжение за пречистване;
3. при товарене и разтоварване на прахообразуващи материали се поставят засмукващи и обезпрашаващи съоръжения:
а) на постоянните места за товарене и разтоварване с грайфери, лопатъчни товарачи и др.;
б) на изходната тръба (течката) на товарните устройства;
в) при разрохкващото устройство в началото на пневмотранспорт и механични разтоварващи съоръжения;
4. когато не е възможно засмукване (улавяне) на запрашения въздух, при тези операции (напр. при товарене на вагони и камиони) се използват течки с променливи височини (телескопични течки), поставяне на регулиращи клапи на изхода на течките с цел да се намали скоростта на излизащите материали и др.;
5. при запълване на затворени обеми (силози, циментовози и др.) въздухът, излизащ от тях, се обхваща (улавя) и отвежда в съоръжение за пречистване;
6. товарно-разтоварните площадки и транспортните връзки се асфалтират или покриват с друга равностойна настилка и се поддържат постоянно чисти.
(2) За намаляване на емисиите при складиране и депониране на прахообразуващи материали се прилагат следните мерки:
1. складиране в силози;
2. покриване и затваряне на всички врати на склада, включително и на помощните съоръжения, обслужващи склада;
3. повърхностно покриване на складирания материал с платнище и др.;
4. затревяване на депонирания материал;
5. „обваловка“ на депото, изграждане на ветрозащитни насаждения или ветрозащитни огради;
6. поддържане на постоянно овлажнена повърхност на депото.
Чл. 16. Допустимото повърхностно натоварване на открити площи с вредни вещества, отлагани върху земната повърхност - средноаритметични стойности за година, е, както следва:
1. общ прах - 350 mg/m2 на денонощие;
2. олово и неорганичните му съединения в отложения прах, определени като олово - 0,25 mg/m2 за денонощие;
3. кадмий и неорганичните му съединения в отложения прах, определени като кадмий - 0,005 mg/m2 за денонощие;
4. талий и неорганичните му съединения в отложения прах, определени като талий - 0,01 mg/m2;
5. флуороводород и газообразни неорганични флуорни съединения в отложения прах, определени като флуор - 0,001 mg/m2 за денонощие;
6. цинк в отложения прах - 0,4 mg/m2 за денонощие.
Глава четвърта.
НОРМИ ЗА ЕМИСИИ ОТ НЕПОДВИЖНИ ИЗТОЧНИЦИ
Чл. 17. (1) Общата емисия на прахообразни вещества не може да превишава за източници с дебит на газа:
а) до 20 000 m3/h - 150 mg/m3
б) от 21 000 до 60 000 m3/h - 130 mg/m3
в) над 60 000 m3/h - 80 mg/m3
(2) Емисията на сажди независимо от количеството газове не може да превишава 50 mg/m3
Чл. 18. (1) Емисиите на прахообразни неорганични вещества, посочени в приложение № 1, не могат да превишават следните стойности:
1. вещества от I клас: при масов поток от 1 g/h и повече - 0,2 mg/m3;
2. вещества от II клас: при масов поток от 5 g/h и повече - 1 mg/m3;
3. вещества от III клас: при масов поток от 25 g/h и повече - 5 mg/m3
(2) При наличие на няколко вещества от един и същи клас общата им емисия не може да превишава определената норма за съответния клас.
(3) При наличие на вещества от различни класове емисията на всяко от тях не се допуска да превишава нормата за съответния клас; сумарната емисия при наличието на вещества от I и II клас не се допуска да превишава нормата за II клас, а при вещества от I и III, II и III или I, II и III клас - нормата за III клас.
Чл. 19. Емисиите на газо- и парообразни вещества, посочени в приложение № 2, не се допуска да превишават следните стойности:
1. вещества от I клас: при масов поток от 10 g/h и повече - 1 mg/m3
2. вещества от II клас: при масов поток от 50 g/h и повече - 6 mg/m3
3. вещества от III клас: при масов поток от 300 g/h и повече - 30 mg/m3
4. вещества от IV клас: при масов поток от 5 kg/h и повече - 500 mg/m3
Чл. 20. (1) Емисиите на органични вещества, посочени в приложение № 3, не може да превишават следните стойности:
1. вещества от I клас: при масов поток от 0,1 kg/h и повече - 20 mg/m3
2. вещества от II клас: при масов поток от 2 kg/h и повече - 100 mg/m3
3. вещества от III клас: при масов поток от 3 kg/h и повече - 200 mg/m3
(2) При наличието в газовете на органични вещества от различните класове при масов поток от 3 kg/h и повече, общата емисия, определена като въглеводороди, не се допуска да превишава 200 mg/m3.
(3) При инсталации, при които могат да се отделят интензивно миришещи вещества (органични и неорганични), задължително се предприемат мерки за ограничаване на емисиите, като капсуловане, работа при подналягане и др., а газовете се обхващат и отвеждат за пречистване (обезмирисяване).
Чл. 21. (1) Емисиите на вещества с канцерогенни въздействия не се допуска да превишават следните стойности:
1. клас I (азбест като фин прах; бенз(а)пирен, берилий и съединенията му, определени като берилий; дибенз(а,h)антрацен; 2-нафтиламин) - при масов поток от 0,5 g/h и повече емисията не може да превишава 0,1 mg/m3.
2. клас II (арсенов триокис и арсенов петоокис, арсенова киселина и нейните соли, определени като арсен; хром шествалентен и съединенията му - например калциев хромат, - хром тривалентен, стронциев хромат и цинков хромат, определени като хром; кобалт - аерозоли и трудноразтворими кобалтови соли, определени като кобалт; 3,3 дихлорбензидин; диметилсулфат; етиленимин; никел, никелов сулфид, никелов окис, никелов карбонат и никелов тетракарбонат, определени като никел) - при масов поток от 5 g/h и повече емисията не може да превишава 1 mg/m3.
3. клас III (акрилнитрил; бензол; 1,3 бутадиен; епихлорхидрин; 1,2 дибромметан; 1,2 епоксипропан; етиленов окис; хидразин; винилхлорид) - при масов поток от 25 g/h и повече емисията не може да превишава 5 mg/m3.
(2) При наличие на вещества от I и II клас сумарната емисия не се допуска да превишава 1 mg/m3, а при I и III, II и III или I, II и III клас - 5 mg/m3. като за всяко отделно вещество се спазва нормата за съответния клас.
Чл. 22. (1) Емисиите в газовете, изпускани от горивни източници, не може да превишават стойностите в mg/m3, дадени в приложения № 4-1 и 4-2.
(2) Нормите се отнасят за съдържанието на кислород в димните газове по ал. 1:
1. при скарно изгаряне - 7% обемни;
2. при прахово изгаряне и сухо извеждане на пепелината - 6% обемни;
3. при прахово изгаряне и течно шлакоотделяне - 5% обемни;
4. за течни горива - 3% обемни;
5. за газови горива - 3% обемни.
Чл. 23. При производството на цимент:
1. прахообразни емисии се определят по чл. 17;
2. емисиите на азотни окиси от пещите за клинкер не може да превишават 1500 mg/m3;
3. емисията на серни окиси от пещите за клинкер не може да превишава 750 mg/m3;
4. емисиите с газовете от пещите за клинкер са при съдържание на кислород 9% обемни.
Чл. 24. При производството на керамични изделия и материали от глина:
1. емисиите се определят при съдържание на 18% обемни кислород в газа;
2. прахообразни емисии - по чл. 17;
3. при съдържание на сяра във входящите суровини 0,12% и повече емисията на серни окиси при масов поток от 10 kg/h и повече не може да превишава 1500 mg/m3.
Чл. 25. При изпичане на доломит, гипс, варовик, боксит, кизелгур, магнезит, кварцит и шамот:
1. праховите емисии се определят по чл. 17, а когато суровините съдържат хром, емисията на хром и неговите съединения, определени като хром, не трябва да превишава 10 mg/m3;
2. емисията на азотни окиси не може да превишава:
а) при въртящи пещи - 1800 mg/m3;
б) при други пещи - 1500 mg/m3;
3. емисията на неорганични флуорни съединения, определени като флуороводород, не трябва да превишава 10 mg/m3.
4. емисиите са при съдържание на кислород в газовете 9% обемни.
Чл. 26. При производството на цветни метали:
1. праховите емисии се ограничават на 20 mg/m3 с изключение на производството на олово - 10 mg/m3;
2. емисията на серни окиси се ограничава при масов поток от 5 kg/h и повече на 800 mg/m3.
Чл. 27. При производството на чугун, стомана, феросплави, леярски дейности:
1. концентрацията на прах в отпадъчните газове от топилните и агломерационните агрегати не се допуска да превишава 30 mg/m3, а при цветни метали - 20 mg/m3;
2. концентрацията на органични съединения в газовете при леярски процеси не се допуска да превишава нормите, определени в чл. 20, а за амини да не превишава 5 mg/m3;
3. прахообразните емисии при сушене на пясък и други процеси за подготовка или обработка на леярски смеси и почистване на отливки се определят по чл. 17.
Чл. 28. При топенето на алуминий:
1. праховите емисии при масов поток от 0,5 kg/h и повече не може да превишават 20 mg/m3;
2. емисията на хлор с газовете при рафиниране на алуминий не може да превишава 3 mg/m3;
3. емисията на органични съединения, определени общо като въглеводороди, не може да превишава 50 mg/m3.
Чл. 29. При производството на оловни акумулатори:
1. прахообразните емисии при масов поток от 5 g/h и повече не може да превишава 0,5 mg/m3;
2. концентрацията на сярна киселина в газовете не може да превишава 1 mg/m3.
Чл. 30. При производството и опаковането на препарати за растителна защита и фармацевтични препарати:
1. пестицидният и фармацевтичният прах при масов поток над 1 g/h не се допуска да превишават 0,15 mg/m3;
2. прахообразните емисии за други препарати при масов поток от 25 g/h и повече не се допуска да превишават 5 mg/m3;
Чл. 31. При производството на изкуствени торове - при сушене и гранулация, прахообразните емисии не може да превишават 15 mg/m3.
Чл. 32. При производство на серен двуокис, серен триокис, сярна киселина и олеум:
1. емисията на серен двуокис не може да превишава 2,6 kg/t произведена 100-процентна сярна киселина;
2. емисията на серен триокис не може да превишава 120 mg/m3.
Чл. 33. При производство на серни продукти с използване на „Клаус-процес“:
1. емисията на серни съединения, определени като сяра в тегловни проценти от преработваното количество сяра на ден, не се допуска да превишава:
а) до 20 т на ден включително - 3%;
б) от 21 до 50 т на ден включително - 2%;
в) над 50 т на ден - 0,5%;
2. след изгаряне на отпадъчния газ или след друго третиране емисията на сероводород не се допуска да превишава 10 mg/m3.
Чл. 34. При производството на 1,2 дихлоретан и винилхлорид емисията им не може да превишава 5 mg/m3.
Чл. 35. При производството на поливинилхлорид (PVC) емисията на винилхлорид максимално се ограничава и средно за месец не се допуска да превишава 200 mg за килограм произведен поливинилхлорид.
Чл. 36. При производството на полиакрилнитрил:
1. когато процесните газове се подлагат на изгаряне, емисията на акрилнитрил не се допуска да превишава 0,2 mg/m3;
2. когато процесните газове се третират чрез промиване, емисията на акрилнитрил не се допуска да превишава 5 mg/m3.
Чл. 37. При преработка на нефт и получаване на нефтопродукти:
1. за горивни уредби:
а) емисията на серни окиси се определя по формулата:
Е = Er x (Tr/То) + Ет x (Тt/То),
където:
Er е граничната стойност при изгаряне на газ - 35 mg/m3;
Еt - граничната стойност за течни горива; при топлинна мощност до 300 MW Ет = 1700 mg/m3 топлинна мощност над 300 MW Ет = 400 mg/m3;
Tr - топлотворната способност на количеството газово гориво, подавано в час;
Тt - топлотворната способност на количеството течно гориво, подавано в час;
To - Топлотворната способност на общото количество гориво; То = Tr + Тt;
б) емисията на азотни окиси не трябва да превишава 300 mg/m3;
в) емисиите се отнасят за съдържание на кислород в газовете 3% обемни;
2. при хранилища на нефт и нефтопродукти:
а) нефт и нефтопродукти, които при температура 20°С имат парен натиск над 13 хектопаскала, се съхраняват в резервоари с плаващи покриви, резервоари с неподвижни покриви, свързани с газовата система на предприятието;
б) газовете от дишането на резервоарите с неподвижен покрив задължително се отвеждат в газовата система на предприятието, когато съхраняваните продукти могат да емитират вещества от I клас по чл. 20 и от кой да е клас по чл. 21 или когато очакваните емисии превишават масовите потоци, дадени за останалите класове по чл. 20;
3. при други източници на емисии:
а) изпусканите органични газове и пари се обхващат и отвеждат в газовата система на предприятието, от която се подават за изгаряне, на факел и друго третиране; тези изисквания се отнасят за: предпазни (предпазни клапани) и изпразващи съоръжения; регенериране на катализатори; ремонт и почистване на инсталации; пускане и спиране на технологични линии; пълнене на суров нефт, междинни и крайни нефтопродукти, които при температура 20°С имат парен натиск над 13 хектопаскала;
б) емисия на сероводород - газовете от обезсерващи инсталации и други източници се подлагат на третиране, когато: обемното съдържание на сероводород превишава 0,4%; масовият поток на сероводород е повече от 2 т/денонощие; емисията на третираните и нетретираните газове не трябва да превишава 10 mg/m3;
в) третиране на процесни и баластни води - процесните и баластните води, преди да се изпускат в открити системи, се подлагат на обезгазяване, като получените газове се отвеждат за пречистване или изгаряне.
Чл. 38. При производството на дървесни плоскости:
1. емисията на прах не се допуска да превишава:
а) след шлайфмашини - 10 mg/m3;
б) след сушене - 50 mg/m3;
2. емисията на паро- и газообразни органични вещества от I клас по чл. 20 в газовете след пресите не може да превишава 0,12 kg/m3 произведени плоскости.
Чл. 39. При боядисване и лакиране на машини, метални и други изделия:
1. газовете от камерите за боядисване не може да съдържат частици (лакови частици) повече от 3 mg/m3; за тези газове не важат изискванията по чл. 20 - II и III клас;
2. емисията на органични вещества в газовете от камерите за сушене, определени общо като въглеводороди, не може да превишава 50 mg/m3.
Чл. 40. При инсталации за нанасяне на покрития и щамповане на платове и други изделия с органични бои, лакове и изкуствени материали:
1. праховите емисии не може да превишават 5 mg/m3 при нанасяне чрез шприцоване и 15 mg/m3 чрез пулверизиране на прахообразни средства;
2. емисията на органични съединения, определени общо като въглеводороди, при употреба на разтворители повече от 10 kg/h не може да превишава 150 mg/m3;
3. когато се използват като разтворител вода и етанол до 25%, емисията на етанол не може да превишава 500 mg/m3;
4. емисията на органични съединения с газовете от инсталациите за сушене, определени общо като въглеводороди, не може да превишава 50 mg/m3.
Чл. 41. Концентрациите на вредни вещества в газовете, изпускани от инсталации за изгаряне на твърди битови отпадъци, не може да превишават стойностите, посочени в приложение № 5.
Чл. 42. Концентрациите на вредни вещества в газовете, изпускани от инсталации за изгаряне на опасни отпадъци, не може да превишават стойностите, посочени в приложение № 6.
Чл. 43. Когато от определени процеси и дейности се очакват емисии на вредни вещества, непосочени в тези норми, заинтересуваните юридически и физически лица извършват проучване и предлагат на министъра на околната среда и водите за утвърждаване норми за емисии за конкретния случай.
Заключителни разпоредби
Параграф единствен. Наредбата се издава на основание чл. 24, ал. 1, т. 7, буква „а“ от Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1992 г., бр. 31 и 63 от 1995 г., бр. 13 и 85 от 1997 г.) и чл. 9, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ДВ, бр. 45 от 1996 г.) и отменя Нормите за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферата (ДВ, бр. 81 от 1991 г.).
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА № 15 ОТ 29 ЮЛИ 1999 Г. ЗА НОРМИ ЗА ДОПУСТИМИ ЕМИСИИ (КОНЦЕНТРАЦИИ В ОТПАДЪЧНИ ГАЗОВЕ) НА СЕРЕН ДИОКСИД, АЗОТНИ ОКСИДИ И ПРАХООБРАЗНИ ВЕЩЕСТВА, ИЗПУСКАНИ В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ОТ НОВИ ГОЛЕМИ ГОРИВНИ ИНСТАЛАЦИИ
(ОБН. - ДВ, БР. 73 ОТ 1999 Г.)
§ 5. Разпоредбите на чл. 22 и чл. 37, т. 1 на Наредба № 2 от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (ДВ, бр. 51 от 1998 г.) не се прилагат към новите ГГИ.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА № 1 ОТ 27 ЮНИ 2005 Г. ЗА НОРМИ ЗА ДОПУСТИМИ ЕМИСИИ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА (ЗАМЪРСИТЕЛИ), ИЗПУСКАНИ В АТМОСФЕРАТА ОТ ОБЕКТИ И ДЕЙНОСТИ С НЕПОДВИЖНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ЕМИСИИ
(ОБН. - ДВ, БР. 64 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 06.08.2006 Г.)
§ 9. Наредбата влиза в сила една година след датата на обнародването й в „Държавен вестник“.
§ 10. Изискванията на наредбата се прилагат към действащите обекти с неподвижни източници на емисии, както следва:
1. към инсталациите с комплексни разрешителни за експлоатацията им - в съответствие със сроковете по издадените разрешителни, вкл. тези по чл. 117, ал. 3 ЗООС;
2. към инсталациите, с изключение на тези по т. 1 - от 31.XII.2008 г.;
3. към действащите неподвижни източници, за които преди датата на влизане в сила по § 9 са утвърдени временни НДЕ съгласно чл. 10 ЗЧАВ - в съответствие със сроковете по заповедите на министъра на околната среда и водите за утвърждаване на временните норми, в случаите когато те са по-дълги от срока по т. 2.
§ 11. Изискванията на наредбата не се прилагат към действащи неподвижни източници, за които в срок до 31.XII.2006 г. операторите им писмено декларират пред компетентните органи, че ще бъдат изведени от експлоатация не по-късно от 31.XII.2010 г.
§ 12. Изискванията на Наредба № 2 от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (ДВ, бр. 51 от 1998 г.) се отменят, както следва:
1. към новите неподвижни източници - от датата на влизане в сила на тази наредба;
2. към действащите неподвижни източници по § 11 - от датата на окончателното им извеждане от експлоатация съгласно сроковете по подадените от операторите декларации;
3. към инсталациите по § 10, т. 1 с комплексни разрешителни за експлоатацията им - в съответствие със сроковете по издадените разрешителни, вкл. тези по чл. 117, ал. 3 ЗООС;
4. към действащите неподвижни източници, извън тези по т. 2 и 3 - от 31.XII.2008 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 10 ОТ 2003 Г. ЗА НОРМИ ЗА ДОПУСТИМИ ЕМИСИИ (КОНЦЕНТРАЦИИ В ОТПАДЪЧНИ ГАЗОВЕ) НА СЕРЕН ДИОКСИД, АЗОТНИ ОКСИДИ И ОБЩ ПРАХ, ИЗПУСКАНИ В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ОТ ГОЛЕМИ ГОРИВНИ ИНСТАЛАЦИИ
(ОБН. - ДВ, БР. 19 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 08.03.2011 Г.)
§ 23. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.
Приложение № 1 към чл. 18, ал. 1
№
Вещество
Определено
Клас
по
като
ред
1.
Антимон и съединенията му
Sb
III
2.
Арсен и съединенията му
As
II
3.
Ванадий и съединенията му
V
III
4.
Живак и съединенията му
Hg
I
5.
Кадмий и съединенията му
Cd
I
6.
Кобалт и съединенията му
Co
II
7.
Калай и съединенията му
Sn
III
8.
Мед и съединенията му
Cu
III
9.
Манган и съединенията му
Mn
III
10.
Никел и съединенията му
Ni
II
11.
Олово и съединенията му
Pb
III
12.
Паладий и съединенията му
Pd
III
13.
Платина и съединенията и
Pt
III
14.
Прах кварцов фин
SiO2
III
15.
Селен и съединенията му
Se
II
16.
Телур и съединенията му
Те
II
17.
Родий и съединенията му
Rh
III
18.
Талий и съединенията му
Tl
I
19.
Флуориди
F2
III
20.
Хром и съединенията му
Cr
III
21.
Цианиди лесноразтворими
CN
III
Приложение № 2 към чл. 19
№
Вещество
Определено
Клас
по
като
ред
1.
Амоняк
NH3
III
2.
Арсеноводород
AsH3
I
3.
Азотни окиси (азотен окис
и азотен двуокис)
NO2
IV
4.
Бром и неговите паро-
и газообразни съединения
HBr
II
5.
Серни съединения (серен двуокис и серен триокис)
SO2
IV
6.
Сероводород
H2S
II
7.
Флуор и неговите паро- и
газообразни съединения
HF
II
8.
Фосген
COCl2
I
9.
Фосфороводород
РН3
I
10.
Хлор
11.
Хлорциан
ClCN
I
12.
Хлорни паро- и газообразни
неорганични съединения
HCl
II
13.
Циановодород
HCN
II
14.
Аерозоли на сярна киселина
H2SO4
II
Приложение № 3 към чл. 20, ал. 1
№
Наименование
Химическа
Клас
по
формула
ред
1.
Ацеталалдехид
С2Н4O
I
2.
Ацетон
С3H6О
III
3.
Акрилова киселина
С3H4O2
I
4.
Алкилалкохоли
III
5.
Анилин
C6H7N
I
6.
Винилацетат
C4H6O2
II
7.
Бутилацетат
C6H12O2
III
8.
Дибутилетер
C8H18O
III
9.
Дихлордифлуорметан
CCl2F2
III
10.
1,1 дихлоретан
CH4Cl2
II
11.
1,2 дихлоретан
CH4Cl2
I
12.
Диетиламин
C4H11N
I
13.
Диметиламин
C2H7N
I
14.
Диоктилфталат
C24H38O4
II
15.
Етанол
C2H5OH
III
16.
Етилацетат
C4H8O2
III
17.
Етиламин
C2H7N
I
18.
Етилбензол
C9H10
II
19.
Етиленгликол
C2H8O
III
20.
Изопропилбензол
C8H10
II
21.
Крезоли
CH2O2
I
22.
Ксилоли
C8H10
II
23.
Мравчена киселина
CH2O2
I
24.
Малеинов анхидрид
C2H2O3
I
25.
Меркаптани
I
26.
Метанол
CH3OH
III
27.
Метилацетат
С3Н6O2
II
28.
Метилакрилат
C4H6O2
I
29.
Метиламин
CH5N
I
30.
Нафталин
C10H8
II
31.
Нитробензол
C6H5NO2
I
32.
Нитротолуол
C7H7NO2
I
33.
Оцетна киселина
C2H4O2
II
34.
Олефинови въглеводороди
(без 1,3 бутадиен)
III
35.
Парафинови въглеводороди
(без метан)
III
36.
Перхлоретилен
CCl2CHCl
II
37.
Пропионова киселина
C3H6O2
II
38.
Пиридин
C5H5N
I
39.
Серовъглерод
CS2
II
40.
Стирол
C8H8
II
41.
Тетрахлорметан
CCl4
I
42.
Толуол
C7H8
II
43.
Трихлоретилен
C3HCI3
II
44.
Фенол
C6H6O
I
45.
Формалдехид
CH2O
I
46.
Фталов анхидрид
C8H4O3
I
47.
Фурфурол
C4H3OCHO
I
48.
Фин дървесен прах
I
49.
Хлорбензол
C6H5CI
II
50.
Хлоретан
CH3CI
III
51.
Хлорметан
CHCI3
I
52.
Хлороформ
CHCI
I
Приложение № 4-1 към чл. 22, ал. 1
Норми за емисии на прах, азотни окиси и въглероден окис от горивни източници в mg/m3.
Замърсител
Мощност
0,5-
50-
100-
над 500
50 MW
100 MW
500 MW
MW
Вид гориво
Прах:
Твърдо гориво
150
100
100
50
Течно гориво
80(100)*
50(100)*
50(100)*
50
Газово гориво
10(50)**
10(50)**
10(50)**
Азотни окиси:
Твърдо гориво
650
650
650
650
Течно гориво
450
450
450
450
Газово гориво
250
350
350
350
Въглероден окис:
Твърдо гориво
250
250
250
250
- Течно гориво
170
170
170
170
Газово гориво
100
100
100
100
* - за инсталации, изгарящи течни горива с пепелно съдържание по-голямо от 0,06%.
** - за нискокалорични газове от рафинерии, коксов газ и газ от доменни пещи.
Приложение № 4-2 към чл. 22, ал. 1
(Изм. - ДВ, бр. 34 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)
Норми за емисии на серни окиси от горивни
източници в mg/куб.m
Мощност,
Концентра-
Степен на
MW
ция, mg/куб.m
десулфуризация,%
1
2
3
Твърди
0,5-100
2000
горива
100-500
2000-400
40(100-167 MW)
(линеен
40 -90 (линейно
спад)*
увеличение за
167-500 MW)**
над 500
400
90
Течни
0,5-300
1700
горива
300-500
1700-400
90
(линеен
спад)***
над 500
400
90
Газообразни горива:
Природен
газ
35
Втечнен газ
5
Нискокалорични
газове от рафинерии, коксов газ и
газ от доменни пещи
800
Таблица 1
MW
до 100
100-
150-
200-
250-
150
200
250
300
mg//куб.м SO2
2000
2000-
1800-
1600-
1400-
1800
1600
1400
1200
MW
300-
350-
400-
450-
350
400
450
500
над 500
mg//куб.м SO2
1200-
1000-
800-
600-
400
1000
800
600
400
** В случаите когато един горивен източник използва твърдо или течно гориво с високо съдържание на сяра и не може да се осигурят концентрации, показани в колонка (2), трябва да се приложи десулфуризация със степен на ефективност в проценти съгласно таблица 2:
Таблица 2
MW
до 167
167-
200-
250-
300-
200
250
300
350
%
40
40-
45-
53-
60-
45
53
60
68
MW
350-
400-
450-
над 500
400
450
500
%
68-
75-
82-
90
75
82
90
*** Нормата за емисията зависи от топлинната мощност на горивния източник и се определя по таблица 3:
Таблица 3
MW
до 300
300-
350-
400-
450-
над
300
350
400
450
500
500
mg//куб.м SO2
1700
1700-
1450-
1150-
750-
1450
1150
750
400
400
Приложение № 5 към чл. 41
Норми за емисии (в mg/куб. nm) за инсталации за изгаряне на битови отпадъци (нормите се отнасят за 11% обемни О2 в димните газове)
Замърсител
Мощност на инсталацията
по-малка
между 1
3 т/ч или
от 1 т/ч
и 3 т/ч
повече
1
2
3
4
1. Прахообразни
200
100
30
вещества
2. Тежки метали
и аерозоли
a)Pb+Cr+Cu+Mn
-
5
5
и съединенията им
(общо)
-
1
1
б) Ni+As и съединенията им (общо)
в) Cd+Hg и съединенията им (общо)
-
0,2
0,2
3. Газообразни
вещества
а)хлороводород
(HCl)
250
100
50
б) флуороводород
(HF)
-
4
2
в) серен двуокис
(SO2)
-
300
300
г) въглероден
окис (СО)
100
100
100
4. Органични съединения, изразени
като общи въглеводороди
20
20
20
5. Диоксини
(2,3,7,8-тетрахлор-
0,1
0,1
0,1
дибензодиоксин)
ng/куб.м
ng/куб.м
ng/куб.м
За инсталациите с мощност по-малка от 1 т/ч стойностите могат да се отнасят и до 17% обемни О2 В този случай концентрациите не се допуска да надхвърлят стойностите в таблицата, разделени на 2,5.
Приложение № 6 към чл. 42
Норми за емисии от инсталации за изгаряне на опасни отпадъци в mg/m3
Среднодневни стойности:
1.
Обща прах
10
2.
Газо-, парообразни орг. в-ва, изразени
като общи въглеводороди
10
3.
Газообразни вещества:
а) хлороводород (HCl)
10
б) флуороводород (HF)
1
в) серен двуокис (SO2)
50
г) въглероден окис (СО)
50
(150)*
*150 mg/m3 в изгорелите газове при поне 95% от измерванията, определени като средна стойност от десетминутно определяне, или 100 mg/m3 съдържание в изгорелите газове при всички измервания, определено като средна стойност от 1/2-часови измервания, взети за период от 24 часа.
Средни стойности от половинчасови определяния:
А
В
1.
Обща прах
30
10
2.
Газо-, парообразни орг. в-ва,
изразени като общи въглеводороди
20
10
3.
Газообразни вещества:
а) хлороводород (HCl)
60
10
б) флуороводород (HF)
4
2
в) серен двуокис (SO2)
200
50
Нормите са спазени при положение, че 97% от резултатите в течение на една година (определени като средна стойност от 1/2-часово измерване) не надхвърлят стойностите в колона В или всички резултати в течение на една година (определени като средна стойност от 1/2-часово измерване) не надхвърлят стойностите в колона А.
Средни стойности за период на измерване от минимум 30 минути и максимум 8 часа:
Gd и неговите съединения,
изразени като Cd
общо 0,05
Tl и неговите съединения,
изразени като Tl
Hg и неговите съединения,
изразени като Hg
0,05
Sb и неговите съединения,
изразени като Sb
As и неговите съединения,
изразени като As
Pb и неговите съединения,
изразени като Pb
Сг и неговите съединения,
изразени като Сг
Со и неговите съединения,
изразени като Со
общо 0,5
Си и неговите съединения,
изразени като Си
Мп и неговите съединения,
изразени като Мп
Ni и неговите съединения,
изразени като Ni
V и неговите съединения,
изразени като V
Sn и неговите съединения,
изразени като Sn
Приложение № 4 към чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и 2, чл. 21, т. 1, чл. 22, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 23, 26, чл. 28, ал. 1, т. 1 и 2, § 7 Норми за допустими емисии (НДЕ) за азотни оксиди—NOx (изразени като азотен диоксид—NO2 ) A. Норми за допустими емисии (НДЕ) за азотен диоксид, изразени в mg/Nm3 (6 % кислородно съдържание за твърди горива и 3 % за течни и газообразни горива), за нови и съществуващи ГГИ, отговарящи на чл. 7, ал. 1 и чл. 8: Вид гориво Н Д Е (1) (2) mg/Nm3 Твърди горива: от 50 до 500 MW th над 500 MW th от 1 януари 2016 г. от 50 до 500 MW th над 500 MW th Течни горива: от 50 до 500 MW th над 500 MW th Газообразни горива: от 50 до 500 MW th над 500 MW th 600 500 600 200 450 400 300 20 0 (1)—за горивни инсталации по смисъла на чл. 8 с топлин- на мощност над 500 MWth, които от 2008 г. не са в експлоатация повече от 2000 часа годишно (средно за период от 5 години) до 31 декември 2015 г., се спазва НДЕ— 600 mg/Nm3 . От 1 януари 2016 г. за горивни инсталации с топлинна мощност над 500 MWth, които не са в експлоатация повече от 1500 часа годишно (средно за период от 5 години), се спазва НДЕ—450 mg/Nm3 . (2)—до 1 януари 2018 г. за горивни инсталации, които от 1 януари 2000 г. до 1 януари 2001 г. са използвали непрекъснато и продължават и след това да използват твърди горива със съдържание на летливи вещества под 10 %, се спазва НДЕ—1200 mg/Nm 3. Б. Норми за допустими емисии (НДЕ) за азотен диоксид за нови ГГИ, отговарящи на чл. 7, ал. 2, с изключение на газовите турбини: Твърди горива (6 % кислородно съдържание) Вид гориво От 50 до 100 MW th От 100 до 300 MW th Над 300 MW th В общия случай Биомаса 400 400 200 300 200 200 Газообразни горива (3 % кислородно съдържание) От 50 до 300 MW th Над 300 MWth 150 200 100 200 Природен газ Други газове Газови турбини Норми за допустими емисии (НДЕ) за азотен диоксид, изразени в mg/Nm3 (15 % кислородно съдържание), за единични газови турбини, отговарящи на чл. 7, ал. 2 (НДЕ се прилага за товар над 70 %): Вид на горивото Над 50 MWth (топлинна мощност по БДС/ISO стандарт) Природен газ Течни горива(2) Газообразни горива (с изключение на природен газ) 50 или 75(1) 120 120 (1) —в следните случаи, като ефективността на газовата турбина се определя на базата на условията на натоварване по БДС/ISO стандарт: —газова турбина, която се използва за комбинирано производство на топло- и електроенергия с ефективност над 75 %; —газови турбини, използвани в инсталации с комбинирано производство със средногодишна електрическа ефективност над 55 %; —газови турбини за механична работа. (2) —посочената норма се прилага само за газови турбини, изгарящи леки и средни дестилати. За газови турбини с единичен цикъл, които не попадат в нито една от посочените категории, но чиято ефективност превишава 35 %, определена съгласно условията на БДС/ISO за базово (основно) натоварване, нормите за допустими емисии се определят по формулата 50/35, където е ефективността на турбината, изразена в проценти (и определена съгласно условията на БДС/ISO за базово натоварване).