НАРЕДБА № 2 за проектиране на електрически уредби в сгради

НАРЕДБА № 2 за проектиране на електрически уредби в сгради (Обн. ДВ бр. 11/1999) НАРЕДБА № 2 от 20 януари 1999 г. за проектиране на електрически уредби в сгради Чл. 1. (1) С тази наредба се определят изискванията при проектиране на електрически уредби в жилищни, обществени, производствени и други сгради, във второстепенни постройки със спомагателно и обслужващо предназначение, на строителни съоръжения, строителни площадки, във временни строежи за изложби, панаири и др., наричани за краткост „електрически уредби в сгради“. (2) Наредбата се прилага при проектирането на: 1. електрически уредби, захранвани с променливо напрежение до 1000 V и с постоянно напрежение до 1500 V; 2. части на електрически уредби, разположени извън сградите, но свързани с тяхното предназначение; 3. неподвижни инсталации за телекомуникация, сигнализация, управление и др. Чл. 2. Наредбата не се отнася за проектиране на мрежи и системи за производство, пренос и разпределение на електрическа енергия, електрически уредби за улично осветление, електрически уредби за въглищни, рудни и нерудни находища, електрически огради, електрически уредби на подвижния състав на електрифицирания транспорт, на автомобили, на бордовете на водои въздухоплавателните средства, електрически уредби в различни изделия и съоръжения и за мълниезащитни уредби на сгради и съоръжения. Чл. 3. (1) При проектирането на електрическите уредби в сгради се спазват основните принципи в т. 13 на БДС 364.1. (2) Основните термини и техните определения, които се ползват във връзка с проектирането на електрически уредби в сгради, са съгласно БДС 364.2 и Правилника за устройство на електрическите уредби (ПУЕУ), издание на ДИ „Техника“, С., 1980 г.; изм. и доп., БСА, кн. 3 от 1982 г. и писмо № 91 КД-163 от 2.XII.1982 г. на МЕ. Чл. 4. Оценката на основните характеристики на електрическите уредби в сгради се извършва съгласно приложение № 1. Чл. 5. (1) Електрическите уредби в сгради трябва да удовлетворяват следните основни изисквания за: 1. безопасност; 2. надеждност при експлоатацията им; 3. икономичност по отношение разхода на електрическа енергия; 4. рационалност, ефективност и ремонтопригодност. (2) Електрическите уредби трябва да осигуряват защита на здравето и живота на хората и на имуществото чрез проектиране на: 1. защита срещу поражения от електрически ток в съответствие с изискванията на т. 13.1.2 на БДС 364.1 и приложение № 2; 2. защита срещу топлинни въздействия в съответствие с изискванията на глава деветнадесета на Противопожарните строително-технически норми (публикувани с измененията и допълненията в официално издание на МВР и МТРС чрез Българската строителна камара, С., 1994 г.), БДС 364.4.42 и БДС 364.4.482; 3. защита срещу свръхтокове в съответствие с изискванията на глава IV-1 на ПУЕУ и приложение № 3; 4. защита срещу пренапрежения в съответствие с изискванията на глава III-3 на ПУЕУ и т. 13.1.6 на БДС 364.1 и приложение № 4; 5. защита срещу спадане на напрежението съгласно БДС 364.4.45; 6. чрез предвиждане на схемни решения за разединяване и изключване съгласно БДС 364.4.46. Чл. 6. Инсталационната част на електрическите уредби в сгради се проектира при спазване изискванията на Нормите за проектиране на електрически уредби в сгради, дадени в приложение № 5. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Наредбата се издава на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство. § 2. С наредбата се отменят Нормите за проектиране на електрически инсталации в сгради (утвърдени със Заповед № РД-02-14-194 от 12.VII.1988 г. на КТСУ и отпечатани в Бюлетина за строителство и архитектура, бр. 9 от 1988 г.; попр., бр. 2—3 от 1989 г.). § 3. Наредбата се прилага задължително за нови и реконструиращи се електрически уредби и влиза в сила 3 месеца след обнародването ѝ в „Държавен вестник“. § 4. Наредбата и приложенията към нея са отпечатани в Бюлетин „Строителство и архитектура“. § 5. Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството.