НАРЕДБА № 2 за условията ин реда за изкуствено прекъсване на бременност
НАРЕДБА № 2 за условията ин реда за изкуствено прекъсване на бременност
(Обн. ДВ бр. 12/1990; изм. и доп. ДВ бр. 89/2000)
НАРЕДБА м 2 от 1 февруари 1990 г. за условията ин реда за изкуствено прекъсване на бременност Раздел 1 Общи положения
Чл. 1.
(1) С тази наредба се уреждат условията и редът за изкуствено прекъсване на бременност, наричано по-нататък в наредбата „аборт“.
(2) По реда на наредбата може да се извършват аборт по желание и аборт по медицински показания.
Чл. 2. По реда на наредбата може да извършват аборт български гражданки, чужди гражданки или жени без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Народна република България.
Чл. 3. Чужди гражданки или жени без гражданство с времено пребиваване в Народна република България може да извършват аборт по реда на Наредбата за лечение на чуждите граждани в Народна република България (ДВ, бр. 20 от 1982 г.) и при спазване на разпоредбите на тази наредба.
Чл. 4. Аборт на жени, които са недееспособни, се извършва със съгласие на техните законни представители или попечители. Чл. 5.
(1) За извършване на аборт по желание се заплаща такса съгласно чл. 13 от Тарифа А 10 за таксите, които се събират в системата на Министерството на народното здраве по Закона за държавните такси (обн., ДВ, бр. 13 от 1975 г.; изм., бр. 58 от 1983 г.).
(2) На жените, посочени в чл. 2, абортите по медицински показания, абортите при бременност от изнасилване, както и абортите по желание на непълнолетните се извършват безплатно съгласно чл. 1, т. 5 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 31 от 1974 г.; изм., бр. 99 от 1980 г.). Чл. 6. Здравните заведения, към които са насочени жените за аборт, осигуряват хоспитализирането им в 3-дневен срок от представянето на направлението или на решението за извършване на аборт. При изписване на жената лекуващият лекар винаги дава указания за ефективно предпазване от последваща нежелана бременност.
Раздел НП Аборт по желание
Чл. 7. Аборт по желание се извършва по искане на всяка бременна жена, ако: 1. срокът на бременността й е до 12 гестационни седмици; няма заболяване, при което прекъсването на бременността може да доведе до усложнения, заплашващи здравето и живота й, посочено в списъка по приложение А 1.
Чл. 8.
(1) При явяване на бременна жена, която желае да й бъде извършен аборт, личния (семеен) лекар или специалист акушергинеколог от лечебно заведение за извънболнична помощ по неин избор: 1. установява срока на бременността и липсата на медицински противопоказания За извършване на аборта; 2. осигурява извършването в 10-дневен срок на параклинични изследвания на кръв, урина, кръвна група, фактор, време на кървене и на съсирване, влагалищна чистота.
(2) Лекарят по ал. 1, след като установи, че при бременната жена са налице условията по чл. 7, незабавно я насочва към лечебно заведение по реда и условията, посочени в Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ (ДВ, бр. 101 от 1999 г.) с направление, придружено с резултатите от изследванията за извършване на аборт.
Чл. 11. Аборт по желание се извършва от лекар акушер-гинеколог при осигурено местно или общо обезболяване. Раздел II. Аборт по медицински показания Чл. 12.
(1) Аборт по медицински показания се извършва по искане на бременната жена при наличие на заболяване, несъмнено доказано и документирано, при което по-нататъшното протичане на бременността или раждането може да застраши живота или здравето на жената или жизнеността на поколението, посочено в списъка по приложение № 2, и при срок на бременността не по-голям от 20 гестационни седмици. Ако заболяването не е посочено в приложение № 2, абортът може да се разреши по изключение.
(2) Аборт при срок на бременността, по-голям от посочения в ал. 1, се разрешава само при наличие на неотложни причини за спасяване на живота на жената или при доказани груби морфологични промени или тежки генетични увреждания на плода.
Чл. 13. Бременна жена със заболяване, посочено в списъка по приложение № 2, се явява в женската консултация по местоживеенето си или по неин избор. Женската консултация осигурява незабавно извършването на необходимите клинични и параклинични изследвания и консултации и я насочва към съответната специална медицинска комисия с направление (учетна форма № 119 на МНЗСГ), придружено с резултатите от изследванията, извършените консултации и други медицински документи, даващи основание за аборт по медицински показания.
Чл. 14.
(1) Аборт по медицински показания по чл. 12 се извършва в специализирани акушеро-гинекологични болници и в областните, междуобластните и националните многопрофилни болници при наличие на акушеро-гинекологична (гинекологична) клиника или отделение.
(2) Специалната медицинска комисия се състои от: 1. председател -- началник на акушеро-гинекологичното отделение (клиника) на лечебното заведение; 2. членове: акушер-гинеколог и специалист по заболяването, даващо основание за извършване на аборт по медицински показания; 3. секретар.
(3) Съставът на комисията по ал. 1 се определя със заповед на ръководителя на лечебното заведение. За заболявания, по които в лечебното заведение няма специалисти, в комисията се включват специалисти от други лечебни заведения по договор. В случаите на прекъсване на бременност поради наличие на вродени аномалии на плода задължително се включва специалист по генетика.
(4) Комисията работи по график, утвърден от ръководителя на лечебното заведение.
(5) Комисията оформя решението си в протокол по образец (учетна форма № 600 на МЗ) в два екземпляра, единият от които се предава на бременната жена, а другият се съхранява в архива на комисията.
Чл. 15.
(1) Заключението на комисията, с което не се разрешава извършването на аборт, може да се обжалва в 7-дневен срок пред специалната комисия, назначена от министъра на здравеопазването. Комисията заседава в Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология “Майчин дом” по график, определен от директора на болницата.
(2) В 7-дневен срок от постъпване на жалбата комисията взема решение, което е окончателно.
Чл. 16. Аборт по медицински показания се извършва в здравното заведение, към което е създадена специалната комисия, разрешила аборта. Чл. 17.
(1) Аборт по медицински показания се извършва от лекар акушер-гинеколог и лекар реаниматор, а при необходимост абортът се извършва и в присъствието на лекар-специалист по заболяването, дало основание за решението за аборт.
(2) Когато се налага спешно извършване на аборт по медицински показания на бременни жени, чието състояние не позволява да бъдат транспортирани, абортът се извършва в най-близкото болнично заведение от специалистите, посочени в ал. 1.
Чл. 18.
(1) В случаите на започнал или завършен аборт вън от лечебното заведение, събирането на анамнестични данни се извършва в присъствието на двама специалисти, като се отбелязват всички данни, констатирани при изследването на пациентката. Данните се подписват от присъствуващите специалисти и от пациентката. При невъзможност или отказ на пациентката да подпише отбелязва се причината за това.
(2) Решението за извършване на оперативцо вмешателство в случаите по ал. 1 се взема най-малко от двама лекари. При състояния, опасни за живота на бременната, и при невъзможност да се осигури навреме присъствието на втори лекар решението се взема еднолично от оператора, описва се в история на заболяването и се подписва и от специалиста по здравни грижи, участ вувал в операцията.
Чл. 19. При съмнение за извършен криминален аборт лекарят, който го е диагностицирал уведомява в срок от 24 часа ръководителя на заведението, съответната прокуратура и близкото поделение на Министерството на вътрешните работи за разследване на случая и взема мерки за запазване на доказателствата – хистологичен материал, проба, плод и др.
Чл. 20. 1Юрисконсултите - завеждащи «(о- циално-правните кабинети при съответните здранни заведения, водят на отчет всички сигнали за извършени криминални аборти, данни за резултатите от проведеното следствие и паложеното наказание на виновните длъжностни лица. Допълнителни и заключителни разпоредби 1. Ръководителите на здравните заведения изпращат в Центъра (отделенията) по информационни, здравни и организационни технологии сведение за броя на абортите в срокове, определени от Главния информационен изчислителен център при Медицинската академия, съгласувано с МНЗСГ. 8 2. За нарушаване разпоредбите на тази наредба виновните длъжностни лица носят дисциплиянарна, административнонаказателна и наказа. телна отговорност по Кодекса на труда, Закона за народното здраве и Наказателния кодекс. 8 3. Контролът върху дейността на здравните заведения по изпълнение на наредбата се възлага на главните лекари на здравните заведения и Дирекция „Лечебно-профилактична помощ” при МНЗСГ. 8 4. Тази наредба се издава на основание + 42 от Закона за народното здраве и отменя Ииструкция ХМ 0-27 за греда за изкуствено прекъсване на бременността (обн. ДМ. бр. 323 от 1973 г.; изм. и доп,, бр. 15 от 1971 г.т. Министър: М. Нейчев Приложение ХМ Г към чл. ?, т Зичл 9 Списък на заболявлиията, пон които прекъсване. го па бремепьос «11 може да доведе до усложиения, зеплашнаща сздравсто н живота на абортиращата жена 1. Остри и подостри възпалителни заболявания на половите органи: а) вулвит; 6) бартолинитТ; в) улкус вулве акутум; г) кондиломата акумината и лата с възпалителна реакция; д) колпит; е) ерозио коли утери с обилна гнойна се- СТР. в креция; ж) ендоцервицит; з) остри и подостри възпалителни заболявания на тазовите органи. 2. Гнойни огнища, независимо от тяхната локализация. 3. Остри инфекциозни заболявания (когато те самите не са медицински показания за прекъсване на бременност). Приложение Ме 2 към чл. 13, ал. 1 ичл. 13 Синсък на заболяванията, при конто се допуска аборт по медицински показания 1. Заболявания на сърдечносъдовата и на днкателната система: 1.1. Пресни или наскоро прекарани (до двз години) възпалителни заболявания на ендокарда, миокарда или перикарда. 1.2. Придобити клапни пороци, при които има белези на нарушена хемодинамика и ограничаване на функционалния капацитет. Вродени сърдечни пороци: а) с цнаноза -- безусловно; 6) без цианоза -- според вида, размера и отражението върху хемодинамиката, по строга индивидуална преценка. 1.4. Хронични заболявания па сърдечния мускул: а) исхемична болест на сърцето с неоепоримо доказани стенокардни пристъпи и органна увреденост или доказан прекаран сърдечен инфаркт; 6) хронични миокардиопатии със или без изяснена етиология, включително миокардиопатия при предишна бременност, с доказана значителна увреденост на сърдечния мускул. 1.5. Конструктивен или адхезивен перикардит, нарушаващ хемодинамиката. 1.6. Тежки ритъмни разстройства, нарушаващ»и хемодинамиката: предсърдно трептене и мъждение; чести и тежки пристъпи от пароксизмална тахикардия, неподдаващи се на лечение; нарушение в предсърднокамерната проводимост и др. 1.7. Артериална хипертония с данни за органна увреденост или трайно високи дДдиастолични стойности (дори без изразени изменения), доказани и документирани тежки хипертонични реакции при предшествуващата бременност. 1.8. Симптоматична артериална хипертония (при коарктация на аортата, стеноза на бъбречни артерии и др.). 1.9. Състояния след хирургически интервенции по повещ на: а) исхемична болест на сърцето; 6) адхезивен перикардит; в) клапни пороци; г) други хирургически интервенции на сърцето, водещи до нарушение в хемодинамиката. 1.10. Изразена сърдечна декомпенсация, независимо от нейната етиология и подобренията, пастъпили в резултат от трайно дигиталисово и обезводняващо лечение и липса на изявена оточност, но при наличност на уголемяване на сърцето и данни за обремененост на съответния сърдечен сегмент. 1.11. Заболявания на артериите ни вените с нарушаване на важни органни функции (аортоартерити, коарктации, Марфан, аневризми, «хемангиоми, тежки постфлебитни синдроми и др.) или застрашаващи тромбоемболични усложнения, руптури и др. 112. Изразена хронична дихателна и белодробно-сърдечна недостатъчност вследствие хронични заболявания на белите дробове, вродени малформации и деформации на гръдния кош, водещи до хронични и необратими или частично обратими нарушения в белодробните функции и кръвногазовите показатели при оценка на индивидуални"е компенсаторни възможности: а) на. преднала стелен на хронична обструктивна беподробна болест (бронхитна, емфиземна, смесена или алергична форма); 6) следпневмонична и следтуберкулозна пневмосклероза; в) чести и техки пристъпи на бронхиална астма, системни белодробни заболявания и белодробни локализации на колагенози, грануломатози, тежки кифосколиози, вродени пулмопатини и др., довели до функционални нарушения в дишането и ограничаване на компенсаторните възможности. 2. Заболявания на отделителната система: 2.1. Хронични заболявания на отделителната система: а) Кефи първични гломерулонефрити; 6) ипнелонефрити; в) нефросклероза; г) бъбречна поликистоза; д) сателити и нефропатии; е) бъбречнокаменна болест - без пиелонефрит, по индивидуална преценка; ок) трансплантиран бъбрек -- безусловно. 2.2. Други тежки и необратими заболявания на бъбреците, включително вродени бъбречни аномалии, които може да доведат до декомпенсация на бъбречната функция при бременност и раждане, по строга индивидуална преценка, 3. Заболявания на стомашно-чревния път, черния дроб и задстомашната жлеза: 3.1. При несъмнено доказани и документирани тежки рецидивиращи кръвоизливи от стомашночревния път, дължащи се на: язвена болест; тумори на стомаха и червата; варици на храноаопровода; синдром на Цьолингер -- Елисон; полиноза на червата и др. 3.2. Улцеро-хеморагичен колит -- доказани и документирани средно тежки и тежки форми. 3.3. Хронични ентерити с доказан тежък язвен синдром и лоша резорбция. 3.4. Резекция на стомаха, тънкото и дебелото черво -- до две години след операцията. Доказани тежки следоперативни евентрации. 3.5. Хронични активни хепатити; чернодробии цирози; хемохроматоза; болестта на Уилсън -- Коновальов; билиарна цироза. 3.6. Холангиохепатит, протичащ с жълтеница, повишена телесна температура и положителни чернодробни проби. 3.7. Холедохолитиаза, тежък остър холецистит, ехинококоза на черния дроб и коремните органи. 3.8. Тумори на черния дроб и жлъчните пътища. 3.9. Остри панкреатити; тежки рецидивиращи хронични панкреатити; всички алкохолни и калцифициращи панкреатити. .10. Злокачествени тумори и кисти на пайнкреаса. 3.11. Остри перитонити. 4. Заболявания на жлезите с вътрешна секреция: 4.1. Заболявания на щитовидната жлеза и околощитовидните жлези -- несъмнено доказани и документирани: а) всички активни форми на хроничен хипертиреоидизъм (тиреотоксикоза, базедовифицирана гуша, токсичен аденом) -- доказани клинично и лабораторно; 6) други форми на хипертиреоидизъм, неподдаващи се на лечението и показващи тенденция към прогресиране, чести рецидиви и протрахиране, когато е установено, че бременността се явява като етиологичен фактор; в) злокачествен екзофталм -- по строга индивидуална преценка; г) микседем; д) доказани хронични тиреоидити (Ридъл, Хашимото) - по строга индивидуална преценка; е) високостепенна гуша с компресивни явления или гуша с ектопична локализация -- по строга индивидуална преценка; ж) кретенизъм (ендемичен и спорадичен). 4.32. Заболявания на надбъбречните жлезя -- несъмнено доказани и документирани: а) хронична надбъбречна недостатъчност «-- по ВРОИ 12 СТР. Т строга индивидуална преценка; 6) хиперкортицизъм (синдром на Иценко --е Къшинг, надбъбречен хиперандрогенизъм, първичен алдостеронизъм) -- по строга индивидуална преценка; в) феохромоцитом. 4.3. Заболявания на хипофизната жлеза -- несъмнено доказани и документирани: а) акромегалия -- по строга индивьдуална преценка; 6) тумори на хипофизата и диенцефалона; в) тежки и наследствени форми на заболяване на бременната от инсипиден диабет; г) изявени форми на хиперпаратиреоидизъм или хипопаратиреоидизъм. 4.4. Захарна болест: а) несъмнено доказана кн документирана фамилна обремененост а тежки форми на диабет у роднини на бременната или ба щата (баща, майка, низходящи, братя, сестри) -- по строга индивидуална преценка; 6) доказана ин документирана изразена захарна болест с продължителност повече от 20 години, макар и без дегенеративни усложнения--по строга индивидуална преценка; в) изразена захарна болест -- при доказани и документирани: предшествуващи раждания на деца с малформации; изразена лабилност с високи инсулинови нужди; съдово-дегенеративни изменения (ретинопатия, нефропатия, полиневропатия); артериална хипертония (при прогреспираща хипертония с протеинурия или прогресираща ретинопатия -- бременността се прекъсва безусловно) -- по строга индивидуална пре- Ценка. 4.35. Несъмнено доказана инсуломна болест от панкреатичен или извънпанкреатичен произход -- по строга индивидуална преценка. 5. Заболявания на кръвта и кръвната система: 5.1. Наследствени и генетично-детерминирапи болести на червената, бялата и тромбоцитната клетъчна редица и на факторите на съсирването на кръвта -- несъмнено доказани и документирани, ако срокът на бременността не е по-голям от 12 седмици, и по строга индивидуална преценка: а) хемоглобинози и хемоглобинопатии; 6) сидероахристична анемия; в) наследствени порфифрии; г) вродена микросфероцитна анемия; д) наследствена хеморагична телеангиектазия; е) наследствени ензимопатии; ж) вродени диспротромбинемии, афибриногинемии; з) хемофилии, 5.2, Злокачествени кръвни заболявания: левкоза, ретикулоза, еритробластоза; лимфоретикулни бластоми, миеломна болест и др. - несъмнено доказани. 5.3. Костномозъчна аплазия и хипоплазия; дълготрайни неподдаващи се на лечението силно изразени тромбопении, леквопении, бицитопения; панцитопении в резултат на частична хипоплазия чли аплазия на костния мозък или пък вследствие хиперспленно, лъчево, и“мунно или имуноалергично въздействие (есенциална тромбоцитопения -- в период на тежко изразена клинична изява) -- по строга индивидуална преценка. 5.4. Придобити хемолитични анемии; имунни н автоимунни хемолитични анемии. 5.5, Вторични нарушения на хекостазата с несъмнгно доказан изразен хеморагичен синдром -- по строга индивидуална преценка. 5.6. Автоимунни тромбоцитопении. 6. Злокачествени новообразувания: 6.1, Злокачествен тумор (карцином, сарком, елокачествен меланом) независимо от неговата докализация М стадий на развитие. 6.2. Състояния след прекарана юперация я проведева лъчева терапия за влокачествени тумори -- по строга индивидуална преценка. 7. Лъчеви заболявания: 7.1. Остри и подостри лъчеви увреждания -« несъмнено доказани и документирани. 7.2. Несъмнено доказана и документирана необходимост от лъчева терапия през първото три. месечие на бременността -- по строга индивиду“ ална преценка. 8. Заболявания с туберкулозна етиология: 8.1. Активна белодробна туберкулоза -- след строга индивидуална преценка на клиничните и параклиничните данни при съобразяване с евентуалното бъдещо развитие на заболяването. 8.2. Костно-ставна туберкулоза при флоридни, прогресиращи, абсцедиращи и фистулизиращи процеси илн при налагащо се гипсиране, трудно : поносимо от бременните или пречещо на раждането, 8.3. Туберкулоза на ларинкса, менингите, пикочно-половата система, перитонеума и червата -- несъмнено доказана и документирана -- по строга индивидуална преценка. 9. Заболявания на очите: 9.1. Тежки заболявания на ретината независимо от произхода. 9.2. Висока миопия и други състояния, заплашващи с отлепване на ретината по време на раждане. 9.3. Ектопия и сублуксация на лещата. 9.4. Тежки двустранни хронични увеити. 9.5. Наследствени заболявания, водещи до слепота: аниридия, пигментна дегенерация на ретината, вродена глаукома и др. -- след медикогенетичен консултативен преглед. 10. Акушеро-гинекологични заболявания: 101. Всички случан, при които тази бремеяност се налага да завърши с Цезарово сечение и бременната категорично отказва да ражда по оперативен път. 10.2. Предшествуващо Цезарово сечение, про. текло с усложнение (тромбофлебит, перитонит, вторично заздравял оперативен срез, ендомет г). 10.3, Предшествуващи пластични операции ка маточасто тяло. 10.4. Възраст на жената -- над 35 години и под 16 години. 10.5. Ранни и късни тежки токсикози на бременността независимо от произхода им, които не се поддават на лечение и застрашават живота на жената. 10.6. Всички доказани туморни формации на вътрешните полови органи на жената, представляващи пречка за нормалното развитие и доназе носване на бременността и ако тяхното отстраняване не застрашава износването на бременността -- по индивидуална преценка. 10.7. Остър гангренозен апендицит, илеинтис терминалис; възпалителни или злокачествени заболявания на матката и маточните придатъци и др., при които е невъзможен достъпът за оперативна интервенция поради напреднал срок на бременността, по витални индикации на бремелнната независимо от гестационната възраст на плода. 11. Кожни и венерични заболявания: 111. Сифилис примария; сифилис секундария; сифилис секундария -- рецидива. 1.2. Пемфигус. 11.3. Микозис фунгоидес -- при изключително тежки случаи. 11.4. Тежки форми на гестози. 11.5. Лупус еритематодес акутус. 11.6. Тежки форми на дерматомиозитл 11.7. Тежки генерализирани и опасни „ „и- вота дерматози. 12. Нервни и психични заболявания: БРОИ 12 121. Дисеминиран енцефаломиелит (множествена склероза) -- в зависимост от тежестта и разпространението на заболяването. 12.2. Възпалителни заболявания на централната и периферната нервна система -- по строга индивидуална преценка на състоянието при: а) менингити; 6) миелити; в) енцефалити; г) полиневрити. 12.3. Хорея гравидарум -- несъмнено доказана тежка форма. 12.4. Напредващи дегенеративни заболявания на нервната система -- несъмнено доказани текки форми: а) дегенеративна Хъчингтонова хорея; 6) дегенеративна Фридрайхова атаксия; в) прогресивна мускулна дистрофия; г) сирингомиелия; д) амиотрофична латерална склероза; е) спннална мускулна атрофия. 12.5. Несъмнено доказани и докуменгпрани сифилитични заболявания на нервната система-- по строга преценка и ако не се поддават на лечение: а) прогресивна парализа; 6) табес дорзалис; в) луес цереброспиналис. 12.6. Епилепсия, олигофрения (несъмнено доказана и регистрирана в съответното по местоживеене здравно заведение) -- по строга индивидуална преценка. 12.77. Ендогенни психози на бременната или бащата (несъмнено доказани и документирани)-- по строга нндивидуална преценка: а) шизофрения; 6) маниакално депресивна психоза; в) други форми циклондни или атипични псеихози. 12.8. Несъмнено доказана и документирана фамилна обремененост с тежки ендогенни исихези у роднини на бременната или бащата (базца, майка, низходящи, братя, сестри) -- по строга индивидуална преценка. 12.9, Актуални психически разстройства независимо от етиологията, при които износването на бременността е рисков фактор, реално застрашаващ живота на бременната жена. 13.
Чл. 98. Когато женската консултация установи при бременната жена наличие на заболяване, при което абортът би довел до усложнение, заплашващо здравето или живота ѝ, посочено в списъка по приложение № 1, провежда необходимото лечение до отстраняване на заболяването, след което я насочва за аборт при спазване на срока по чл. 9, т. 1.
(1) Аборт по желание се извършва в специализираните акушеро-гинекологични болници и клиники, както и в общите болници с акушеро-гинекологични отделения.
(2) Аборт по желание може да се извършва в здравните заведения на Министерството на народната отбрана, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Главното управление на Строителните войски и в РНПИСМП „Н. И. Пирогов“ само на служителки или на съпруги на служители на съответното ведомство при спазване на разпоредбите на тази наредба.