НАРЕДБА № 2 за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни физически лица

НАРЕДБА № 2 за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни физически лица (Обн. ДВ бр. 15/1999; изм. и доп. ДВ бр. 55/1999, бр. 17/2003, бр. 63/2003, бр. 115/2004) НАРЕДБА № 2 от 11 февруари 1999 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни физически лица Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за възстановяване на платения данък върху добавената стойност от чуждестранни физически лица за закупени и изнесени от тях стоки за лично потребление в непроменен вид. Чл. 2. (1) Всяко чуждестранно физическо лице има право да поиска да му бъде възстановен данъкът върху добавената стойност, включен в цената на закупени от него стоки на територията на страната, ако едновременно са налице следните условия: 1. изнесе стоките извън страната в непроменен вид не по-късно от 3 месеца от датата на издаване на данъчната фактура за закупуването им; данък не се възстановява за непридружавана пратка; 2. доставчик на стоки е лице, което към датата на издаването на данъчната фактура отговаря на условията на чл. 10; 3. за закупените и изнесените стоки е начислен данък върху добавената стойност над 60 лв. по една данъчна фактура; 4. упражни това свое право не по-късно от 6 месеца от датата на издаването на данъчната фактура за закупуването на стоките. (2) Възстановяването на данъка по ал. 1 обхваща всички стоки по смисъла на закона с изключение на: 1. алкохолни напитки; 2. тютюн и тютюневи изделия; 3. течни горива; 4. стоки, чиито цени са фиксирани с нормативен акт. Чл. 3. (1) Данъкът върху добавената стойност се възстановява чрез местно лице, регистрирано по реда на чл. 12, наричано по-нататък в тази наредба „агент“. (2) Данъкът върху добавената стойност, подлежащ на възстановяване, се изплаща на чуждестранното физическо лице от агента, а се възстановява на агента от доставчика на стоките. (3) Отношенията по възстановяването на данъка между чуждестранното физическо лице и агента, както и между агента и доставчика на стоките се уреждат с договори, които не могат да противоречат на задължителните разпоредби на тази наредба. Чл. 4. (1) Чуждестранното физическо лице упражнява правото си на възстановяване на данъка върху добавената стойност по тази наредба, на основание договор за поръчка при общи условия с агент, който е сключил договор с доставчика на стоките и като му предостави: 1. заверен от митническите органи първи и втори екземпляр от искане за възстановяване на платен данък върху добавената стойност от чуждестранно физическо лице по образец (приложение № 1), подписан лично от чуждестранното лице; 2. заверен от митническите органи оригинал на данъчна фактура за покупка на стоките, за които се иска възстановяване на платения данък върху добавената стойност. (2) С предаването на документите по ал. 1 агентът се счита за упълномощен от чуждестранното лице да реализира вместо него правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност при условията на тази наредба и до края на месеца, следващ месеца, през който изтича срокът по чл. 2, ал. 1, т. 4. (3) Чуждестранното физическо лице доказва пред агента обстоятелствата, които пораждат правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност, както и сумата на данъка чрез представяне на документите по ал. 1. Чл. 5. (1) По искане на чуждестранно физическо лице митническите органи заверяват всички екземпляри на документите по чл. 4, ал. 1, като удостоверяват, че посочените стоки в представеното искане за възстановяване на платен данък върху добавената стойност от чуждестранно физическо лице: 1. се съдържат сред посочените в данъчната фактура, придружаваща представеното искане за възстановяване на платен данък върху добавената стойност от чуждестранно физическо лице; 2. напускат територията на страната, като се изнасят под режим „износ“ от чуждестранното физическо лице, посочено в представеното искане; 3. са в непроменен вид; 4. са за лично потребление. (2) Заверката по ал. 1 се извършва независимо дали на съответното митническо учреждение е налице бюро или пощенска кутия на агент. (3) Заверката по ал. 1 се извършва, като митнически служител постави подписа си и печат върху всички екземпляри на искането и в долния ляв ъгъл на данъчната фактура и впише в раздел IV на искането: 1. кода на митническото учреждение съгласно приложение № 7 на Наредба № 11 от 1998 г. за реда за писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения (ДВ, бр. 2 от 1999 г.), откъдето са изнесени стоките; 2. поредения номер на искането, под който то е описано в регистъра по ал. 6; 3. датата на износа на стоките. (4) При заверката по ал. 1 третият екземпляр на представеното искане за възстановяване на платен данък се задържа от митническите органи. (5) Митническите органи водят на отчет третия екземпляр на заверените искания за възстановяване на данък върху добавената стойност. (6) Митническите органи описват заверените искания в регистър, съдържащ най-малко следната информация: 1. пореден номер на искането; 2. дата на износа на стоките; 3. общо начислен данък по искането; 4. БУЛСТАТ и номер от Националния данъчен регистър (НДР) на доставчика; 5. номер на данъчната фактура; 6. дата на издаването на данъчната фактура; 7. митнически служител, заверил документите по чл. 4, ал. 1. (7) Митническите органи предоставят информация за заверените искания на данъчната администрация. (8) Отказът да се извърши заверка от митническия служител е в писмена форма. Митническият служител поставя подписа и печата си под писмените мотиви за отказа върху първата страница на искането. Чл. 6. (1) Искането за възстановяване на платен данък върху добавената стойност от чуждестранно физическо лице съдържа: 1. име, фамилия, номер на паспорт, пълен адрес на чуждестранното физическо лице; 2. БУЛСТАТ, номер от НДР и наименование на доставчика — издател на данъчната фактура; 3. дата на издаване на данъчната фактура; 4. точно и ясно описание на вида и количеството на изнасяните стоки; 5. стойност на всяка от изнасяните стоки; 6. начислен данък за всяка от изнасяните стоки, за който се иска възстановяване; 7. общо стойност и общо начислен данък за изнасяните стоки; 8. подпис на чуждестранното лице; 9. данни от митническата заверка. (2) Искането по ал. 1 се попълва в три екземпляра задължително на български език като информацията по ал. 1, т. 1 се попълва и на латиница. Първият екземпляр от искането е предназначен за доставчика, вторият — за агента, а третият — за митническото учреждение. (3) За всяка данъчна фактура, с която са закупени стоките, за които се иска възстановяване на данък върху добавената стойност, се попълва отделно искане, в което се описват само стоките от съответната фактура, които се изнасят от страната. (4) Ако изнасяните стоки по една фактура не могат да се опишат в едно искане, за съответната фактура могат да се попълнят две или повече искания. (5) Искането по ал. 1 се приема, ако е попълнено върху формуляр съгласно образец (приложение № 1). (6) Формулярите на искания за възстановяване на данък върху добавената стойност се отпечатват в достатъчен брой от агент и отговарят на следните изисквания: 1. да са с размери 210 Х 297 мм с максимално отклонение минус 5 мм и плюс 8 мм; 2. да са отпечатани на самокопирна хартия, химизирана за тази цел с тегло най-малко 40 г на кв.м. Хартията трябва да бъде такава, че да не се къса и мачка лесно; 3. хартията трябва да бъде бяла за всички екземпляри на един формуляр; 4. всички екземпляри на един формуляр следва да бъдат пресечени вертикално с непрекъсната ивица с ширина приблизително 30 мм, отстояща на приблизително 55 мм от лявата страна на формуляра; 5. ивицата по предходната точка следва да бъде червена, жълта и синя, съответно за първия, втория и третия екземпляр на формуляра; 6. формулярите трябва да съдържат трайно вписана при отпечатването информация за агента: фирма, пълен адрес, телефон за информация, БУЛСТАТ и номер от НДР. При автоматизирано попълване на искането от страна на доставчика на стоките информацията за агента може да се отпечатва върху искането в деня на неговото автоматизирано попълване. Чл. 7. (1) Агентът изплаща на чуждестранното лице подлежащия за възстановяване данък върху добавената стойност в пълен размер в български левове и стотинки. (2) Агентът обменя изплатената сума на чуждестранното физическо лице в чуждестранна валута по предварително обявен курс, ако чуждестранното лице поиска това. (3) Изплащането се извършва при спазване на специалните нормативни изисквания за плащанията, след като агентът задължително извърши проверка и се увери, че са изпълнени всички условия на тази наредба, даващи право на възстановяване на данъка върху добавената стойност. (4) Изплащането се извършва в момента на представяне на документите по чл. 4, ал. 1 на агента или в срок, който е договорен между чуждестранното физическо лице и агента, но не по-късно от края на месеца, следващ месеца, през който изтича срокът по чл. 2, ал. 1, т. 4. (5) За услугата по възстановяването чуждестранното физическо лице заплаща комисиона на агента в размер, договорен между страните. (6) Ако агентът откаже изплащането на данъка върху добавената стойност на чуждестранното физическо лице, незабавно връща получените документи по чл. 4, ал. 1 и уведомява чуждестранното физическо лице за причините, поради които е отказал изплащането на данъка. (7) След като е изплатил данъка върху добавената стойност, агентът задържа оригинала на данъчната фактура и първия и втория екземпляр от искането, по които е изплатил данъка върху добавената стойност, и ги прави негодни за повторна употреба чрез щамповане върху тях на текста „ДДС изплатен“, следван от фирмата на агента. (8) Агентът е длъжен да съхранява в счетоводството си втория екземпляр от искането за възстановяване на платен данък върху добавената стойност от чуждестранно физическо лице. Чл. 8. (1) Данъкът върху добавената стойност се възстановява на агента от доставчика на стоките при представяне на следните документи, по които данъкът върху добавената стойност е изплатен и това е отбелязано върху тях: 1. заверен от митническите органи първи екземпляр от искане за възстановяване на платен данък върху добавената стойност от чуждестранно физическо лице по образец (приложение № 1), описващо стоките, за които се иска възстановяване на платения данък върху добавената стойност; 2. заверен от митническите органи оригинал на данъчната фактура за покупката на стоките, за които се иска възстановяване на платения данък върху добавената стойност. (2) Доставчикът възстановява на агента данъка върху добавената стойност по представените документи, след като се е уверил, че са изпълнени всички условия на тази наредба, даващи право на възстановяване на данъка върху добавената стойност. (3) Доставчикът не може да откаже възстановяване на данъка върху добавената стойност на агента при представяне на документите по ал. 1, ако са изпълнени всички условия на тази наредба, даващи право на възстановяване на данъка върху добавената стойност. (4) Доставчикът е длъжен да съхранява в своето счетоводство получените документи съгласно ал. 1, включително и тези, по които е отказал да възстанови данъка върху добавената стойност. (5) Ако са изпълнени всички условия по тази наредба, даващи право на възстановяване на данък върху добавената стойност, доставчикът има право да увеличи данъчния кредит по смисъла на чл. 63 от Закона за данъка върху добавената стойност с размера на възстановения данък. (6) Правото по ал. 5 възниква за данъчния период, през който доставчикът е получил документите по ал. 1, и се упражнява чрез отразяването на получените искания в Дневника за покупките и Справката-декларация за периода. (7) Алинеи 1—3 не се прилагат, когато доставчикът на стоките и агентът са едно и също лице. Чл. 10. (1) Право да извършва продажби на стоки с право на възстановяване на данък върху добавената стойност на чуждестранни физически лица има всяко местно лице, което отговаря на следните условия: 1. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност; 2. има облагаем оборот по смисъла на чл. 108, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност над 250 000 лв. за предходната година или е регистрирано на основание чл. 124 от Закона за данък върху добавената стойност; 3. е сключило договор по чл. 3, ал. 3 с лице, регистрирано като агент по реда на чл. 12. (2) Лицата, които извършват продажби с право на възстановяване на данък върху добавената стойност на чуждестранни физически лица, декларират това обстоятелство пред данъчната администрация. Чл. 12. (1) Право да се регистрира като агент по встъпване в правото за възстановяване на данък върху добавената стойност на чуждестранни физически лица има местно лице — търговец, което: 1. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност; 2. е данъчно регистрирано минимум от 2 години; 3. има сумарно за последните две календарни години преди текущата облагаема печалба по смисъла на чл. 21 от Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно данъчна основа по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица, над 100 хил. лв.; 4. разполага с най-малко 500 хил. лв. във финансови активи и/или дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството; 5. не е в производство по обявяване в несъстоятелност или в ликвидация; 6. няма влязло в сила наказателно постановление за нарушение на данъчното, счетоводното, митническото или валутното законодателство на стойност над 5000 лв. за последните две години; 7. няма изискуеми и ликвидни публични вземания над 5000 лв.; 8. се представлява от лица, които: а) не са осъждани за престъпление от общ характер; б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори. (2) Лицето, отговарящо на условията по ал. 1, подава до компетентния данъчен орган писмено заявление за регистрация. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи наличието на условията по ал. 1, т. 4 и 5, и декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 7 и 8. (3) Регистрацията се извършва с удостоверение, което се издава в 14-дневен срок от подаване на писменото заявление. За дата на регистрация се приема датата на връчване на удостоверението. (4) Регистрираният по ал. 1 освен задълженията по другите нормативни актове и по тази наредба трябва и да: 1. отговаря на изискванията по ал. 1 към 16 май всяка година; 2. подава справка-декларация по образец (приложение № 2) до компетентния данъчен орган за приетите или отказаните искания и възстановен данък върху добавената стойност на чуждестранни физически лица за закупени и изнесени от тях стоки за лично потребление в непроменен вид. Справката-декларация се подава ежемесечно, в срок до 14 дни от изтичане на месеца, за който се отнасят данните. 3. води регистър на получени, изпратени документи и сключени договори във връзка с дейността си по тази наредба; регистърът съдържа: а) данните от получените документи с изключение данните за всяка отделна стока; б) направени откази за възстановяване на данък върху добавената стойност и причини за отказа; в) дата на възстановяване на данъка и неговия размер; 4. съхранява информацията и документите, получени във връзка с извършване на дейността по тази наредба, най-малко 5 години от изтичане на годината, за която се отнасят; 5. постави на видно място в обектите, в които осъществява дейността си по тази наредба, информация за общите условия, реда и начина за възстановяването на данъка. (5) Регистрацията се прекратява по инициатива на лицето с писмено заявление, ако лицето: 1. се откаже доброволно; 2. не отговаря на условията по ал. 1. (6) Регистрацията се прекратява служебно от компетентния данъчен орган с данъчен акт, когато той констатира, че лицето: 1. не отговаря на условията по ал. 1; 2. не изпълнява задълженията си по тази наредба. (7) Регистрацията се приема за прекратена на датата на: 1. подаване на писменото заявление — в случаите по ал. 5; 2. връчване на данъчния акт — в случаите по ал. 6. (8) В случаите по ал. 5 и 6 лицето е длъжно в едномесечен срок от датата на прекратяване на регистрацията да приключи висящите преписки по документите, които е приело към тази дата, като: 1. изпълни задълженията си по тази наредба към чуждестранните физически лица; 2. упражни правата си по тази наредба пред доставчиците на стоките. Чл. 13. (1) Данъчната администрация създава и поддържа публичен регистър за лицата по чл. 10 и 12. (2) Митническата администрация създава и поддържа публичен регистър за заверените искания за възстановяване. Чл. 14. По отношение на актовете и действията на данъчните органи се прилагат разпоредбите на Данъчния процесуален кодекс. Допълнителни разпоредби § 1. „Чуждестранно физическо лице“ по смисъла на тази наредба е физическо лице, което е с чуждо гражданство. Не са чуждестранни физически лица по смисъла на тази наредба: 1. членовете на дипломатическия персонал, определени съгласно чл. 1, буква „d“ на Виенската конвенция за дипломатическите отношения и членовете на техните семейства; 2. консулските длъжностни лица, определени съгласно чл. 1, буква „d“ на Виенската конвенция за консулските отношения и членовете на техните семейства. § 2. „Стока в непроменен вид“ по смисъла на тази наредба е: 1. всяка стока, с изключение на моторните превозни средства, която до момента на изнасянето ѝ извън страната не е била използвана по предназначение с изключение на изпробването ѝ; 2. всяко моторно превозно средство. § 3. Данъчната администрация не разглежда молби за претендирани права от чуждестранни физически лица по тази наредба освен в случаите по чл. 9. § 4. Данъчната администрация не произнася и не разрешава възникнали спорове между чуждестранни физически лица и агенти или между агенти и доставчици. Преходни и заключителни разпоредби § 5. Митническите органи започват да заверяват документите по чл. 4, ал. 1 по реда на чл. 5 след писменото уведомяване от Главно управление „Данъчна администрация“ на Главно управление „Митници“, че агент е започнал осъществяването на дейност по възстановяване на данък върху добавената стойност. § 6. Разрешенията по чл. 10, ал. 1, издадени на основание на наредбата, влизат в сила след писменото уведомяване от Главно управление „Данъчна администрация“ на доставчика, че агент е започнал осъществяването на дейност по възстановяване на данък върху добавената стойност. § 7. До 1 април 1999 г. началникът на Главно управление „Данъчна администрация“ организира конкурс по чл. 12, ал. 1. § 8. Възстановяването на данък върху добавената стойност на чуждестранни физически лица при условията и по реда на тази наредба се извършва за покупки, направени след 1 юли 1999 г. § 9. Тази наредба се издава на основание чл. 80, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност. Министър: М. Радев Приложение № 1 към чл. 6, ал. 5 Приложение № 2 към чл. 9, ал