НАРЕДБА № 2 за вземане на проби от хранителни продукти

НАРЕДБА № 2 за вземане на проби от хранителни продукти (Обн. ДВ бр. 10/1997) НАРЕДБА № 2 от 27 януари 1997 г. за вземане на проби от хранителни продукти Раздел I Общи положения Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за вземане на проби от хранителни продукти, произвеждани в Република България или внасяни от чужбина. (2) Проби от хранителни продукти се вземат при провеждане на предварителен или текущ санитарен контрол в обектите, в които се обработват, произвеждат, съхраняват и продават хранителни продукти. (3) Проби от хранителни продукти се вземат и в следните случаи: 1. когато има сигнали за променено качество и изтекъл срок на годност на продуктите; 2. при съмнение за наличие на вредни примеси, добавки, микроорганизми и токсини; 3. при сигнали за възникнало заболяване от хранителен произход; 4. при провеждане на съдебни експертизи; 5. при възникване на крупни производствени аварии, довели до замърсяване на околната среда; 6. по молба на физически и юридически лица; 7. при проучвания на проблеми, свързани с качеството и безопасността на хранителните продукти, по нареждане на главния държавен санитарен инспектор; 8. при установени хигиенни неблагополучия, констатирани по повод на провеждания предварителен или текущ санитарен контрол. Раздел II Вземане на проби Чл. 2. Проби от хранителни продукти се вземат съгласно раздел V от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве, утвърден с ПМС № 23 от 1974 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 1974 г.; изм., бр. 99 от 1980 г., бр. 101 от 1989 г., бр. 76 и 101 от 1990 г., бр. 81 от 1991 г., бр. 4 и 93 от 1992 г., бр. 65 от 1994 г., бр. 66 и 100 от 1995 г. и бр. 54 от 1996 г.). Чл. 3. (1) Проби от хранителни продукти се вземат поотделно от всяка партида. (2) Преди всяко вземане на проби от хранителния продукт се определя партидата и съответствието ѝ с придружаващата я документация, като се извършват: външен оглед на партидата, органолептична оценка — външен вид, консистенция, цвят, мирис и примеси, и оценка на условията, при които се съхранява. (3) Когато партидите от хранителни продукти са нееднородни, те се групират, описват и окачествяват поотделно. (4) Резултатите от огледа и оценката на партидата се нанасят в протокол за вземане на проби съгласно приложение № 1. Чл. 4. (1) За извършване на лабораторен анализ от хранителните продукти се взема единична или двойна проба. (2) Единична проба от хранителните продукти се взема при провеждане на предварителен или текущ санитарен контрол, а в случаите по чл. 1, ал. 3 се взема двойна проба. (3) Двойната проба се взема по един и същ начин, в еднакви количества и опаковки както единичната проба. Чл. 5. Последователно се вземат първична, съставна, крайна и лабораторна проба. Чл. 6. (1) Броят и количеството на пробите се определят в Българските държавни стандарти. Когато липсват стандарти, броят и количеството на пробите се определят съгласно приложение № 2. (2) Проби от продукти, които са хранителни добавки, могат да се вземат и в количества по-малки от посочените в приложение № 2 само ако са достатъчни за извършване на анализите. (3) Вземането на обща проба от хранителни продукти се допуска при условие, че взетото количество е достатъчно за извършване на всички видове анализи. Пробата се взема по начин, осигуряващ нейната стерилност, при спазване правилата на асептиката, като анализите започват в микробиологичната лаборатория. Раздел III Техника за вземане на пробите Чл. 7. Пробите, предназначени за лабораторен анализ, трябва обективно да отразяват състоянието на цялата изследвана партида от съответния хранителен продукт. Чл. 8. При вземане на проби от хранителни продукти, за които няма указания в стандартизационните документи, се спазват изискванията, посочени в приложение № 3. Чл. 9. Приборите, инструментите и съдовете, които се използват при вземане на проби от хранителни продукти, е необходимо да отговарят на следните условия: 1. да са изработени от инертни в химическо отношение материали с антикорозионни свойства, устойчиви на въздействието на киселини, основи, алкохоли, дезинфекционни средства и други химически вещества, високи и ниски температури; 2. да не отделят вещества, влияещи върху химическия състав, действащи антисептично или променящи органолептиката на продукта; 3. да осигуряват условия на съхранение, аналогични на изискващите се за конкретния вид продукт, и да изолират от допълнителни физични, химични и механични влияния — въздух, светлина, влажност, температура и др.; 4. да не създават условия за допълнително размножаване на бактерии, микроскопични гъбички и др. и за продукция на техни токсини; 5. да изолират продукта в достатъчна степен от възможности за вторично биологично и химично контаминиране; 6. да са здрави и да осигуряват запазването на целостта на пробата, както и да гарантират от евентуалното ѝ изтичане, разсипване и разливане; 7. да са свободни от механични замърсявания, добре подсушени, а в зависимост от предназначението на пробата — химически чисти или стерилни. Чл. 10. (1) Взетите проби се затварят, пломбират и подпечатват по начин, осигуряващ оригиналността им. (2) Когато продуктите не са разфасовани в дребни оригинални потребителски опаковки, взетите проби се поставят в книжни кесии, буркани, бутилки, стъклени флакони, колби, шишета с подходящи запушалки в зависимост от характера, консистенцията на продукта и предназначението на пробите за различните видове анализи. (3) Затварянето на книжните кесии се извършва, като се прегъват няколко пъти, прегъвките се перфорират на две места и през тях се прекарва канап, който след това се завързва. (4) Стъклените и другите съдове се затварят с подходящи капачки или запушалки, отгоре се обвиват с амбалажна хартия и се завързват с канап. (5) Пробата се запечатва и маркира върху етикет, перфориран на две места, през които се прекарват краищата на канапа, завързват се и върху тях се поставя металическа пломба. (6) Пломбажните клещи се изработват по образец и предоставят на хигиенните инспекции от Министерството на здравеопазването. (7) Маркировката на пробата върху етикета се нанася с мастило или химикал и съдържа данните, посочени в приложение № 4. Чл. 11. За взетите проби се съставя протокол в три екземпляра, подписан от лицата, взели пробата, и от длъжностното лице от обекта съгласно приложение № 1. Двата екземпляра се изпращат в лабораторията, в която ще се извършват изследванията. Третият екземпляр остава у представителя на обекта. Раздел IV Изпращане, транспортиране, приемане и съхраняване на пробите в лабораторията Чл. 12. (1) Взетите проби се транспортират до регионалната ХЕИ от санитарния инспектор или се изпращат по пощата в най-кратък срок. (2) Изпращане по пощата се извършва за проби, взети по предварителния или текущия санитарен контрол, като пробите се опаковат по начин, гарантиращ запазването на целостта им. Течните проби в стъклен амбалаж се изпращат отделно от пробите с твърда консистенция. (3) Проби, съмнителни за наличието на особено опасни инфекции, се изпращат, като се вземат мерки за недопускане разпространението на заразата. (4) Проби, взети по повод на възникнало заболяване от хранителен произход, и проби от бързоразвалящи се хранителни продукти се транспортират по най-бърз начин в изотермични съдове или чанти или с хладилен транспорт. Чл. 13. (1) Пробите и протоколите за вземане на проби се предават веднага на лабораториите от санитарния инспектор или от длъжностното лице, получило пробата по пощата. (2) В лабораториите се завежда журнал, в който се вписва датата на получаване на пробите, а за бързоразвалящите се продукти — и часът на получаването им. (3) Анализите на проби от хранителни продукти започват незабавно, когато: 1. съществува сигнал за промяна и нарушение на годността и качеството на продукта; 2. пробата е взета от бързоразвалящи се хранителни продукти; 3. има съмнение за наличие на вредни примеси, добавки, микроорганизми и токсини; 4. е възникнало заболяване от хранителен произход; 5. има назначена съдебна експертиза; 6. има съмнения за замърсяване на хранителни продукти вследствие възникнали аварии и замърсяване на околната среда. Чл. 14. (1) Когато за изследването се налага да се вземат двойни проби, до завършване на изследването втората проба се съхранява при условия, гарантиращи запазването на първоначалното ѝ състояние. Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Хранителни продукти“ са всички хранителни суровини, полуфабрикати, готови продукти и ястия, напитки, подправки, вкусови вещества, добавки, спомагателни материали и др., консумирани от човека за посрещане на неговите енергийни и хранителни потребности за живот и растеж. 2. „Партида“ е количеството еднородна промишлена продукция, произведена при еднотипни условия, с еднакъв състав и качество, предназначена за еднократно приемане и предаване. В зависимост от вида и спецификата на продукцията понятието партида може да включва и други допълнителни елементи—суровина, дата на производство, работна смяна, вид на опаковката, срок на трайност, предназначение и др. 3. „Размер на партидата“ (големина) е количеството продукция, изразено чрез маса (обем) на продукта при непакетирани продукти или брой единични потребителски или транспортни опаковки при пакетираните хранителни продукти. 4. „Проба“ е определено количество продукт (брой опаковки, маса, обем, екземпляр), подбрано от партидата и предназначено за извършване на контрол върху качеството и безопасността на продукта. 5. „Първична проба“ (изходна проба, проба извадка) е част от партидата, подбрана от общата съвкупност на продукта по време на първия етап на пробонабирането.Тя може да бъде съставена от отделни потребителски опаковки при пакетираните продукти или от представителни количества при непакетираните продукти, уточнени като единица мярка за съответните видове продукция (брой, маса, обем, екземпляр). 6. „Съставна проба“ (сборна, междинна) е обединената проба от всички отделни потребителски опаковки или обеми продукция, подбрани като първична проба. 7. „Крайна проба“ е средната проба, която се получава от съставната чрез подходящо подреждане, размесване, хомогенизиране, последващо разделяне на равни части и отразява обективно състоянието на цялата партида. При нехомогенна продукция крайната проба отразява пропорционално съотношенията на съставните ѝ части. 8. „Лабораторна проба“ е крайната проба, предназначена за лабораторен анализ. Тя представлява репрезентативна част от крайната проба, редуцирана до количествата, необходими за лабораторни анализи по смисъла на приложение № 2. Заключителна разпоредба § 2. Тази наредба се издава на основание § 3 от преходните и заключителните разпоредби във връзка с чл. 20 от Закона за народното здраве и отменя Инструкция № 94 от 1974 г. за вземане на проби от хранителни продукти (ДВ, бр. 99 от 1974 г). Министър: М. Виткова (2) Вторите проби се унищожават съгласно чл. 38 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве, ако в срок 2 работни дни след съобщаване на резултатите не е поискан контролен анализ. Приложение № 1 към чл. 1 Списък на полувисшите институти, преобразувани в колежи, със статут на юридически лица в структурата на висши училища 1. Полувисш педагогически институт—Враца—в Педагогически колеж—Враца, в структурата на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ със специалности: а) начална училищна педагогика; б) предучилищна педагогика. 2. Полувисш педагогически институт—Плевен—в Педагогически колеж—Плевен, в структурата на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ със специалности: а) предучилищна педагогика; б) начална училищна педагогика. 3. Полувисш педагогически институт— гр. Добрич—в Педагогически колеж—гр. Добрич, в структурата на Шуменския университет „Епископ К. Преславски“ със специалности: а) предучилищна педагогика; б) начална училищна педагогика. 4. Полувисш педагогически институт—Дупница—в Педагогически колеж—Дупница, в структурата на Техническия университет—София, със специалности: а) начална училищна педагогика; б) труд и техника и изобразително изкуство. 5. Полувисш институт по машиностроене и електротехника—гр. Добрич—в Добруджански технологичен колеж—гр. Добрич, в структурата на Техническия университет—Варна, със специалности: а) машиностроителна техника и технологии; б) земеделска техника и технологии; в) електроника; г) автоматизация на производството. 6. Полувисш институт по химични технологии и биотехнологии—Разград, в Технологичен колеж—Разград, в структурата на Русенския университет „А. Кънчев“ със специалности: а) химични технологии; б) технология на материалите и материалознание; в) хранителни технологии; г) технология на биопроизводствата. 7. Полувисш институт по машиностроене и електротехника—Ловеч—в Технически колеж— Ловеч, в структурата на Техническия университет—Габрово, със специалности: а) машиностроене и уредостроене; б) електротехника; в) текстилна и шивашка техника и технологии. 8. Полувисш институт по туризъм—Варна— в Колеж по туризъм—Варна, в структурата на Икономическия университет—Варна, със специалности: а) организация и управление на туристи ческото обслужване; б) организация и управление на хотели и ресторанти. 9. Полувисш институт по туризъм—Бургас— в Колеж по туризъм—Бургас, в структурата на Университет „Проф. А. Златаров“—Бургас, със специалности: а) организация и управление на туристическото обслужване; б) организация и управление на хотели и ресторанти. 10. Полувисш педагогически институт—Пазарджик—в Педагогически колеж—Пазарджик, в структурата на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ със специалности: а) предучилищна педагогика; б) начална училищна педагогика. 11. Полувисш институт по минно дело и металургия—Кърджали—в Колеж по минно дело—Кърджали, в структурата на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“—София, със специалности: а) разработване на полезни изкопаеми; б) минерални технологии. 12. Полувисш институт по машиностроене и електротехника— София, Полувисш институт по микроелектроника—Ботевград, и Полувисш институт по ядрена енергетика—София—в Обединен технически колеж—София, в структурата на Техническия университет—София, със специалности: а) машиностроене и уредостроене; б) електротехника; в) електроенергетика; г) електроника; д) автоматизация на производството; е) компютърни системи и технологии; ж) топло- и ядрена енергетика. 13. Полувисш медицински институт—Бургас—в Медицински колеж—Бургас, в структурата на Университет „Проф. А. Златаров“— Бургас, със специалности: а) медицинска сестра; б) рехабилитатор; в) фелдшер. 14. Полувисш медицински институт—Благоевград—в Медицински колеж—Благоевград, в структурата на Медицинския университет— София, със специалности: а) медицинска сестра; б) социален работник. 15. Полувисш медицински институт—Велико Търново—в Медицински колеж—Велико Търново, в структурата на Висшия медицински институт—Плевен, със специалности: а) медицинска сестра; б) рентгенов лаборант; в) социален работник; г) фелдшер. 16. Полувисш медицински институт—Враца—в Медицински колеж—Враца, в структурата на Медицинския университет—София, със специалности: а) медицинска сестра; б) акушерка; в) фелдшер. 17. Полувисш медицински институт—Сливен—в Медицински колеж—Сливен, в структурата на Тракийския университет—Стара Загора, със специалности: а) медицинска сестра; б) медицински лаборант. 18. Полувисш медицински институт—Хасково—в Медицински колеж—Хасково, в структурата на Тракийския университет—Стара Загора, със специалности: а) медицинска сестра; б) акушерка; в) социален работник; г) фелдшер. 19. Полувисш медицински институт—Шумен—в Медицински колеж—Шумен, в структурата на Медицинския университет—Варна, със специалности: а) медицинска сестра; б) акушерка. 20. Полувисш медицински институт—Русе— в Медицински колеж—Русе, в структурата на Висшия медицински институт—Плевен, със специалности: а) медицинска сестра; б) акушерка; в) медицински лаборант; г) фелдшер. 21. Полувисш медицински институт—Варна—в Медицински колеж—Варна, в структурата на Медицинския университет—Варна, със специалности: а) медицинска сестра; б) акушерка; в) помощник-фармацевт; г) медицински лаборант; д) зъботехник; е) санитарен инспектор. 22. Полувисш медицински институт—Плевен—в Медицински колеж—Плевен, в структурата на Висшия медицински институт—Плевен, със специалности: а) медицинска сестра; б) акушерка; в) рехабилитатор; г) медицински лаборант. 23. Полувисш медицински институт—Стара Загора—в Медицински колеж—Стара Загора, в структурата на Тракийския университет—Стара Загора, със специалности: а) медицинска сестра; б) акушерка; в) рехабилитатор; г) рентгенов лаборант. 24. Полувисш медицински институт—Пловдив—в Медицински колеж—Пловдив, в структурата на Висшия медицински институт—Пловдив, със специалности: а) медицинска сестра; б) акушерка; в) помощник-фармацевт; г) медицински лаборант; д) рентгенов лаборант; е) рехабилитатор; ж) зъботехник. 25. Полувисш медицински институт към Медицинския университет—София, и Полувисш медицински институт „Й. Филаретова“—София—в Медицински колеж—София, в структурата на Медицинския университет—София, със специалности: а) медицинска сестра; б) акушерка; в) рентгенов лаборант; г) медицински лаборант; д) фелдшер; е) помощник-фармацевт; ж) социален работник; з) зъботехник; и) рехабилитатор; й) санитарен инспектор; к) масажист (за лица с увредено зрение). Приложение № 2 към чл. 2 Списък на полувисшите институти, преобразувани в колежи в структурата на висши училища 1. Полувисш институт по машиностроене и електротехника—Пловдив—в Технически колеж “Джон Атанасов”—Пловдив, в структурата на Техническия университет—София, със специалности: а) машиностроене и уредостроене; б) електротехника; в) електроенергетика; г) електроника; д) компютърни системи и технологии; е) автоматизация на производството. 2. Полувисш институт по машиностроене и електротехника—Бургас—в Технически колеж—Бургас, в структурата на Университет “Проф. А. Златаров” със специалности: а) машиностроене и уредостроене; б) електротехника; в) електроника; г) транспортна техника и технологии; д) маркетинг. 3. Полувисш институт по машиностроене и електротехника—Благоевград—в Технически колеж—Благоевград, в структурата на Югозападния университет “Н. Рилски” със специалности: а) машиностроене и уредостроене; б) текстилна и шивашка техника и технологии; в) електроника; г) съобщителна техника. 4. Полувисш институт по химична промишленост и машиностроене—Варна—в Колеж в структурата на Техническия университет—Варна, със специалности: а) химични технологии; б) машиностроене и уредостроене; в) автоматизация на производството; г) транспортна техника и технологии. 5. Полувисш институт по химични технологии и биотехнологии—София—в Технологичен колеж—София, в структурата на Химикотехнологичния и металургичен университет—София, със специалности: а) химични технологии; б) технология на материалите и материалознание; в) технология на биопроизводствата; г) автоматизация на производството. 6. Полувисш институт за учители по практика—Сливен—в Колеж в структурата на Техническия университет—София, със специалности: а) машиностроене и уредостроене; б) ремонт и експлоатация на автотранспортна техника; в) текстилна и шивашка техника и технологии; г) земеделска техника и технологии; д) автоматизация на производството; е) електротехника; ж) хранителни технологии. 7. Полувисш институт по икономика и управление—Свищов—в Колеж по икономика и управление—Свищов, в структурата на Стопанската академия “Д. Ценов” със специалности: а) икономика; б) счетоводство и контрол; в) финанси; г) социално и застрахователно дело; д) икономика и организация на търговията; е) икономика и организация на селското стопанство. !„! “ Приложение № 3 към чл. 8 Изисквания към технологията на вземане на проби от хранителни продукти 1. Проби от течни хомогенни продукти или течни хетерогенни маси, вкл. такива, образуващи емулсии (мляко, боза, растителни масла, емулсионни напитки и др.) се вземат след хомогенизиране на течността чрез многократно разбъркване и/или разклащане на съда. 2. Проби от продукти с твърда, полутвърда, пастообразна или мажеща се консистенция се вземат от различни нива, най-малко от 10 места на опаковката (на повърхността, във вътрешността, около дъното и стените), с подходящ инструментариум. 3. Проби от продукти с прахообразна, гранулоподобна, зърнеста консистенция и/или в насипно състояние се вземат по подобие на пробите от т. 2. 4. Проби от плодове и зеленчуци се вземат като отделни бройки (екземпляри) от различни места на транспортната опаковка. 5. Проби от продукти с нееднородна, нехомогенна консистенция (готови ястия, туршии и др.) се вземат, като в първичната, съставната, крайната и в пробата за лабораторен анализ се запазват съотношенията на компонентите, аналогични на съотношенията им в продукта. 6. Проби от хранителни продукти, разфасовани на дребно или опаковани в неделими херметични или други потребителски опаковки (до 2 кг), се вземат цели, без да се нарушава целостта на разфасовката, екземпляра или потребителската опаковка. 7. Хранителни продукти в единични опаковки над 2 кг се отварят на място и се вземат количества от 0,200 до 1,0 кг по начин, указан в точките по-горе, в съответствие с приложение № 2. Приложение № 4 към чл. 10, ал. 7 Маркировка на пробата върху етикета 1. Регионална ХЕИ. 2. Номер на протокола. 3. Наименование и количество на пробата. 4. Обект, от който са взети пробите. 5. Имена на лицето, взело пробата, и на представител на обекта, присъствал при вземане на пробата, и техните подписи. 6. Дата и час на вземане на пробата. !" #! КОМИТЕТ ПО СТАНДАРТИЗАЦИЯ И МЕТРОЛОГИЯ