НАРЕДБА № 20 за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване

НАРЕДБА № 20 за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване (Обн. ДВ бр. 101/2006; изм. и доп. ДВ бр. 49/2007, бр. 38/2012, бр. 26/2015, бр. 34/2017, бр. 40/2018, бр. 53/2018, бр. 80/2021, бр. 62/2023) НАРЕДБА № 20 от 24 ноември 2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за: 1. издаване на удостоверение за експлоатационна годност на граждански летища по чл. 43, ал. 2, т. 1 – 3 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ), които са извън обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 година относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (ЕО) № 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010, (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета (ОВ, L 212 от 2018 г.), (Регламент (ЕС) 2018/1139); 2. издаване на лиценз на летищни оператори и оператори по наземно обслужване или самообслужване на летища по чл. 43, ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ); 3. достъп до пазара по наземно обслужване в гражданско летище за обществено ползване, както и условията и редът, при които могат да бъдат налагани ограничения на достъпа; 4. издаване на единни сертификати по АDR.АR.С.035 от Регламент (ЕС) № 139/2014 на Комисията от 12 февруари 2014 г. за определяне на изискванията и административните процедури във връзка с летищата в съответствие с ВЕСТНИК Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 44 от 2014 г.), (Регламент (ЕС) № 139/2014); 5. подаване на декларации от доставчиците на обслужване по управление на перона по АDR.АR.С.050 от Регламент (ЕС) № 139/2014; 6. издаване на единен сертификат за оператор на летищни съоръжения за обслужване на пътници за летищата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 2018/1139; 7. регистриране на летища за обслужване на полети, различни от търговски въздушен превоз, с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 5700 kg срещу заплащане или без заплащане, както и за технологични нужди на собственика без заплащане и на вертолетни летища. (2) С тази наредба се определят и изискванията към обектите по ал. 1. (3) Летищата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139, се сертифицират по реда на глави седма – девета. (4) Летищата извън тези по ал. 3 се сертифицират по реда на глави втора, четвърта и десета. (5) Операторите по наземно обслужване се лицензират по реда на глава пета. (6) Вертолетни летища за кацане, излитане и движение на вертолети за изпълнение на полети за спешна медицинска помощ по въздуха (болнични вертолетни летища (БВЛ) се регистрират по реда на глава единадесета. Чл. 2. Удостоверението за експлоатационна годност на летище, единните сертификати по АDR.АR.С.035 от Регламент (ЕС) № 139/2014, единните сертификати за оператор на летищни съоръжения за обслужване на пътници за летищата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139, и регистрацията на летищата по чл. 43, ал. 2, т. 4 от ЗГВ удостоверяват, че съответният обект отговаря на определените стандарти, условия и изисквания. Чл. 3. (1) Единнитес ер т ифи к ат и по А DR . А R.С.035 от Регламен т (ЕС) № 139/2014, единните сертификати за оператор на летищни съоръжения за обслужване на пътници за летищата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139, и лицензът за летищен оператор удостоверяват, че организацията, техниката, технологиите и персоналът на лицензираното лице отговарят на стандартите и изискванията за безопасно и качествено поддържане на експлоатационната годност на летището. (2) Лицензът за оператор по наземно обслужване или самообслужване удостоверява, че организацията, техниката, технологиите и персоналът на лицензираното лице отговарят на стандартите и изискванията за обслужване на пътници, обслужване и осигуряване на въздухоплавателни средства, товарене и разтоварване на багажи и товари. (3) Лицензът за оператор по наземно обслужване или самообслужване се издава за дейностите съгласно приложение № 1. Чл. 4. Всяко лице, на което е издаден лиценз за оператор по наземно обслужване или самообслужване за конкретна дейност, има право на достъп до пазара по наземно обслужване за дейността на съответното гражданско летище за обществено ползване при условията на чл. 48д, ал. 5, 6 и 7 от Закона за гражданското въздухоплаване. Чл. 5. Не се допуска: 1. провеждането на полети от и до граждански летища, които: а) нямат валидно удостоверение за експлоатационна годност; или б) не са регистрирани; или в) н ямат единен сертификат по А DR. АR.С.035 от Регламент (ЕС) № 139/2014 и единен сертификат за оператор на летищни съоръжения за обслужване на пътници за летищата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139;; 2. използването на гражданско летище в по-високи категории от посочените в удостоверението за експлоатационна годност, при регистрацията или в единния сертификат по АDR.АR.С.035 от Регламент (ЕС) № 139/2014, освен ако не е получено предварително одобрение от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД „ГВА“) по реда на АDR.ОРS.В.090; 3. използването на системи и съоръжения за обслужване на пътници, обслужване и осигуряване на въздухоплавателни средства, товарене и разтоварване на багажи, за които няма валиден лиценз на оператор по наземно обслужване;; 4. извършването на дейност като летищен оператор или оператор по наземно обслужване или самообслужване от лице, което няма издаден лиценз или сертификат за дейността; 5. извършването на дейност като оператор по наземно обслужване или самообслужване от лице, което не е получило разрешение за достъп до пазара, когато за дадена дейност на съответното гражданско летище за обществено ползване са въведени ограничения по чл. 48д, ал. 5 или ал. 8, т. 1 и 2 ЗГВ. Чл. 6. Главният директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него длъжностно лице издават удостоверение за експлоатационна годност на граждански летища съгласно приложение № 2, извършват регистрация съгласно приложение № 8 или приложение № 26 или издават единни сертификати по АDR.АR.С.035 от Регламент (ЕС) № 139/2014 и единни сертификати за оператор на летищни съоръжения за обслужване на пътници за летищата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139. Чл. 8. (1) Главна дирекция “ГВА” поддържа регистър на летищата, за които е издадено удостоверение за експлоатационна годност, който съдържа най-малко данни за: 1. наименование на обекта; 2. собственик и/или ползвател на обекта; 3. местоположение на обекта—географски координати на контролната точка на летището; 4. вида на гражданското летище съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗГВ;; 5. дата на издаване на удостоверението за експлоатационна годност; 6. причини и дата на отнемане или спиране на удостоверението за експлоатационна годност. (2) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ поддържа регистър на всички издадени сертификати по реда на глава девета и регистрации по реда на глава десета и по реда на глава единадесета. Регистърът съдържа информацията по чл. 8, ал. 1. (3) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ води регистър на декларациите на доставчиците на обслужване по управление на перона под неин надзор. (4) Регистърът по ал. 1 съдържа следните данни: 1. наименованието и ЕИК на юридическото лице, подало декларацията; 2. седалището и адреса на управление на декларатора; ВЕСТНИК 1 3. летището, за което е подадена декларацията; 4. дейността, за която е подадена декларацията; 5. причините и срока на ограничаване или спиране на правата по декларацията; 6. причините и датата на отнемане на декларацията. (5) Доставчикът и операторът на обектите по ал. 1 – 3 уведомяват ГД „ГВА“ за всички промени в данните по ал. 4 в срок до 3 дни от възникването им. Чл. 9. (1) Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” поддържа регистър за издадени лицензи за летищен оператор и оператор по наземно обслужване или самообслужване. (2) Регистърът по ал. 1 съдържа информация за: 1. наименование и ЕИК на юридическото лице, подало декларацията;; 2. седалище и адрес на управление на летищния оператор или оператора по наземно обслужване или самообслужване; 3. летището, за което е издаден лицензът; 4. дейността, за която е издаден лицензът; 5. причини и срок на ограничаване или спиране на правата по лиценза; 6. причини и дата на отнемане на лиценза. Чл. 10. (1) Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”: 1. издава или отказва издаването на удостоверения за експлоатационна годност; 2. извършва проверки на експлоатационната годност на летища; 3. извършва проверки на експлоатационната годност на системите и съоръженията за наземно обслужване; 4. извършва проверки на организацията на дейностите, извършвани на летищата; 5. одобрява ръководства за управление и експлоатация на летища и наземни дейности; 6. одобрява акт за основните технически и експлоатационни характеристики и ръководство за управление и експлоатация на летища; 7. дава задължителни предписания за организацията на летищните дейности във връзка със сигурността и безопасността на въздухоплаването; 8. ограничава или забранява експлоатацията на летища, които не отговарят на изискванията за безопасност на полетите; 9. извършва планови (периодични—не по-малко от веднъж годишно) и извънредни проверки на дейността, техниката и персонала на летищните оператори и операторите по наземно обслужване или самообслужване за спазване на изискванията за безопасност на въздухоплаването, включително и за установяване на съответствие на условията за издаването на лиценза; 10. извършва планови (периодични—не по-малко от веднъж годишно) и извънредни проверки на летищата за спазване на изискванията за безопасност на полетите, включително за установяване на съответствие с условията за издаването на удостоверение за експлоатационна годност; 11. ограничава, временно спира или прекратява правата по издаваните удостоверения и лицензи; 12. ограничава броя на операторите, допуснати до пазара на наземно обслужване за всяко летище; 13. проверява спазването на изискването за разграничаването на счетоводните записвания за наземно обслужване по чл. 53, ал. 1; 14. извършва одити на летищата и летищните оператори съобразно одитен план, изготвен според оценката на риска за всяко гражданско летище за обществено ползване; 15. извършва веднъж годишно планови проверки на годишния финансов отчет за предходната финансова година, заверен от регистриран одитор, и одиторския доклад на операторите по наземно обслужване за съответствие на изискването по чл. 48д, ал. 2, т. 2 от ЗГВ; 16. извършва мониторинг и координира надзора по прилагането и изпълнението на Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване. (2) При извършването на плановите проверки не се изисква представяне на доказателства за финансова стабилност. (3) За доказването на финансовата стабилност се извършват проверки в периода от 1 октомври до 31 декември, като летищните оператори и операторите по наземно обслужване изпращат заверените си годишни отчети в срок до 10 октомври на годината, следваща тази, за която се отнасят. (4) Когато операторите са новоучредени търговски дружества или започват дейност през годината, за която се извършва проверката, те доказват финансова стабилност с представяне на бизнес план за период от три години, в който задължително се включват баланс, отчет за приходи и разходи и отчет за парични потоци. След приключване на финансовата година те представят заверен годишен отчет и анализ относно изпълнението на представения бизнес план и причините за неговото отклонение. Чл. 11. (1) Проверките по чл. 10, т. 9, 10 и 14 се извършват от един или повече инспектори, определени от главния директор на ГД „ГВА“ или оправомощено от него длъжностно лице. (2) Ако при извършването на проверката се констатират нарушения или несъответствие с условията за издаване на съответното удостоверение или лиценз: 1. инспекторите дават задължителни предписания за отстраняването им; 2. в доклада от проверката се включват предложения до главния директор на ГД „ГВА“ за даване на възможност на проверяваното лице да представи план за действие за отстраняване на установените несъответствия с определени срокове за това, ограничаване на правата, временно спиране или отнемане на удостоверението или лиценза или прекратяване на регистрацията;; 3. главният директор или оправомощено от него длъжностно лице налага предвидените в ЗГВ административни наказания. (4) При проверка за изпълнение на дадените задължителни предписания инспекторите по въздухоплаване съставят доклад, в който констатират дали предписанията са изпълнени, а несъответствията са отстранени, а ако правата по съответния документ са ограничени или спрени—правят предложение до главния директор на ГД “ГВА” за възстановяването или прекратяването на тези права. (5) Когато при осъществяване на проверки по чл. 10, т. 9, 10 и 14 не са заплатени такси за извършването им по Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в срок до 14 дни от датата на извършване на проверките, те се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Чл. 12. (1) На гражданските летища за обществено ползване за обслужване на международни и вътрешни превози, за обслужване на полети за авиационни и други услуги, срещу заплащане, летищната администрация поддържа обявените категории на летището в съответствие с издаденото удостоверение за експлоатационна годност или единния сертификат по АDR.АR.С.035 от Регламент (ЕС) № 139/2014 и единния сертификат за оператор на летищни съоръжения за обслужване на пътници за летищата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139. (2) Летищната администрация: 1. осигурява безпрепятствен достъп на инспекторите по въздухоплаване, лицата, осъществяващи държавен противопожарен надзор, аварийно-спасителна дейност, и служителите по сигурността; 2. уведомява незабавно ГД “ГВА” за промените или отклоненията от техническите норми, изисквания и правила за безопасност и сигурност; 3. ежедневно контролира дейността на операторите по наземно обслужване или самообслужване с оглед спазване на изискванията за безопасност и сигурност; 4. изпълнява задълженията по чл. 48а, ал. 3 ЗГВ. Чл. 13. (1) Собственикът или ползвателят на летище за авиация с общо предназначение, обслужване на полети, различни от търговски въздушен превоз, с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 5700 kg срещу заплащане или без заплащане, както и за технологични нужди на собственика без заплащане и на вертолетно летище поддър- ВЕСТНИК жат обявените категории в съответствие с издаденото удостоверение за експлоатационна годност или извършената регистрация, като: 1. поддържат летателното поле; 2. ограничават и отстраняват препятствията; 3. поддържат визуалните сигнални средства; 4. извършват аварийно-спасителното и противопожарното осигуряване на полетите на територията на летището и в неговата околност; 5. осигуряват охраната на летището и сигурността на полетите; 6. организират управлението на движението на територията на летището; 7. поддържат оборудването, съоръженията, инсталациите и оборудването за електроснабдяване; 8. дават безпрепятствен достъп на инспекторите по въздухоплаване, лицата, осъществяващи държавен противопожарен контрол, аварийно-спасителна дейност, и служителите по сигурността; 9. незабавно уведомяват ГД “ГВА” за промените или отклоненията от техническите норми и изисквания за безопасност и сигурност при обслужване на полетите; 10. предоставят на ГД “ГВА” данните за летището, които се изискват, съгласно наредбата; 11. незабавно уведомяват ГД “ГВА” за промени в собствеността и правото на ползване на летището; 12. изготвят и актуализират съдържанието на “Ръководство за управление и експлоатация на летище” и го представят за одобрение в ГД “ГВА”; 13. предоставят данни за летището на службата за аеронавигационно информационно обслужване в ДП “РВД” съгласно подписаното споразумение/договор за взаимодействие при обмен на аеронавигационна информация. (2) За БВЛ не се прилага изискването по ал. 1, т. 13. Чл. 14. Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение”: 1. осигурява, поддържа и експлоатира съоръженията, системите и оборудването за комуникационно, навигационно, обзорно, енергийно, светотехническо, метеорологично и аеронавигационно осигуряване на полетите и съпътстващата ги инфраструктура в съответствие с удостоверението за експлоатационна годност на летището; 2. уведомява летищния оператор и собственика (ползвателя) на летището или летателната площадка за всички технически или организационно-технологични промени; 3. координира с летищния оператор и собственика на летището или летателната площадка процедурите, свързани с безопасността и сигурността на полетите; 4. предоставя на летищния оператор или на собственика (ползвателя) на летище или летателна площадка данни по приложения № 3, 4, 5 и 6, свързани с изготвянето на акт за основните технически и експлоатационни характеристики на летището или летателната площадка; 5. съгласува акта за основните технически и експлоатационни характеристики и ръководството за управление и експлоатация на летище и летателна площадка в съответствие с предмета му на дейност. Чл. 15. Операторът по наземно обслужване или самообслужване на съответна дейност поддържа съоръженията, оборудването и другата техника при изпълнение на съответната дейност по наземно обслужване в съответствие с издадения лиценз. Глава втора УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ИЗДАВАНЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ЕКСПЛОАТАЦИОННА ГОДНОСТ НА ЛЕТИЩЕ И ЛЕТАТЕЛНА ПЛОЩАДКА Раздел I Общи положения Чл. 16. Удостоверение за експлоатационна годност на гражданско летище по чл. 43, ал. 2, т. 1 – 3 от ЗГВ, което е извън обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139, се издава, когато са спазени изискванията на наредбата и когато: 1. техническите характеристики на летателното поле и съоръженията, ограничаването на препятствията, оборудването, визуалните аеронавигационни средства, летищните служби и техническата инфраструктура отговарят на изискванията по Наредба № 14 от 2000 г. за летищата и летищното осигуряване (ДВ, бр. 103 и 104 от 2000 г.); 2. метеорологичното осигуряване на летището отговаря на изискванията, определени в Наредба № 3 от 2006 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване (ДВ, бр. 6 от 2006 г.); 3. са изпълнени изискванията, определени в Наредба № 15 от 13.04.2011 г. за аеронавигационно информационно обслужване (ДВ, бр. 37 от 2011 г.) по отношение на обмена на данни с ДАНО;; 4. аварийно-спасителното и противопожарното осигуряване съответства на изискванията, определени в Наредба № 3 от 1996 г. за аварийно-спасителното осигуряване на полетите в гражданските летища (ДВ, бр. 57 от 1996 г.). Чл. 17. Регистрация на летище за обслужване на полети, различни от търговски въздушен превоз, с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 5700 kg срещу заплащане или без заплащане, както и за технологични нужди на собственика без заплащане и на вертолетно летище се извършва, когато: 1. са спазени изискванията на наредбата и когато техническите характеристики на летателното поле и съоръженията, ограничаването на препятствията, оборудването, визуалните аеронавигационни средства, летищните служби и техническата инфраструктура отговарят на изискванията, определени в Наредба № 14 от 2000 г. за летищата и летищното осигуряване; 2. има одобрена от ГД “ГВА” обзорна ситуация на прилежащата територия, включително въздушните подходи в мащаб 1:5000 или 1:25 000 с отбелязан достъп до летището с други видове транспорт от близките селища, а също и геодезическо заснемане в мащаб 1:1000 на летателното поле, сградите, съоръженията и подземната инфраструктура; 3. собственикът или ползвателят на летище е представил за съгласуване в ГД “ГВА” проекта по чл. 48 ЗГВ. Раздел II Ред за издаване на удостоверение за експлоатационна годност на гражданско летище или летателна площадка Чл. 18. (1) Кандидатът за удостоверение за експлоатационна годност на гражданско летище по чл. 43, ал. 2, т. 1 – 3 от ЗГВ, което е извън обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139, подава заявление до ГД “ГВА”, в който се посочват данни за идентификация на лицето (единен идентификационен код (ЕИК), код по БУЛСТАТ или други съгласно националното законодателство на лицето). (2) Към заявлението се прилагат: 2. документи, удостоверяващи правото на собственост или правото да ползва терена и съоръженията на летището; 3. ръководство за управление и експлоатация на гражданско летище със съдържание съгласно приложение № 3; 4. акт за основните характеристики и техническо състояние на гражданско летище със съдържание съгласно приложение № 5; 5. разрешение, издадено съгласно чл. 82, ал. 4 и 5 от Закона за опазване на околната среда; 6. документ за платена такса по чл. 120, ал. 4, т. 1 ЗГВ; 7. разработена програма за сигурност;; 8. договор/споразумение с доставчика на аеронавигационно обслужване за взаимодействие при обмен на аеронавигационни данни/ информация.. (3) Главният директор на ГД “ГВА” или оправомощено от него длъжностно лице определя със заповед в срок до 5 работни дни от подаване на заявлението комисия за разглеждането му. Чл. 19. Комисията проверява документите по чл. 18, ал. 2, спазването на изискванията по чл. 14, 16 и 17, както и: 1. близостта на летището до други граждански летища, военни летища или населени места; 2. препятствията и характера на местността; 3. всички съществуващи ограничения; 4. особеностите на структурата на въздушното пространство; 5. видовете полети, които ще се изпълняват;; 6. условия, свързани с опазването на околната среда. Чл. 20. (1) При непълнота и нередовност на заявлението и документите на кандидата се дава възможност да отстрани допуснатите нередовности в 10-дневен срок от уведомлението. (2) Ако кандидатът не отстрани нередовностите в срока по ал. 1, заявлението не се разглежда и процедурата се прекратява със заповед на главния директор на ГД “ГВА” или оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 21. Заявленията се разглеждат в срок до 30 работни дни, съответно удължен със срока за отстраняване на нередовностите по чл. 20, ал. 1. Чл. 22. Комисията извършва проверка на място след проверка на заявлението и приложенията към него. Комисията проверява: 1. съдържанието на ръководство за управление и експлоатация на летището и акта за основните характеристики и техническото състояние на летището; 2. размерите и състоянието на повърхността на: а) писта за излитане и кацане; б) странични ивици за безопасност; в) летателната писта; г) краен участък за безопасност; д) краен участък за безопасност и участъците, свободни от препятствия; е) пътека за рулиране; ж) странична ивица за безопасност на пътека за рулиране; з) лентите на пътека за рулиране; и) пероните; 3. наличието на препятствия над повърхността за ограничаване на препятствията на летателната писта и в околността му; 4. аеронавигационните светлини и протоколи за тяхна летателна проверка за: а) системата от светлини на писта за излитане и кацане и пътека за рулиране; б) входни светлини; в) PAPI/APAPI или TVASIS/АТ-VASIS; г) прожекторно осветяване на перона; д) защитни светлини на препятствията; е) светлини, които се задействат от пилота, ако има такива; ж) система за визуално присъединяване с телескопичния мост; 5. резервните източници на електрозахранване; 6. ветроуказателите; 7. осветяването на ветроуказателите на летищата, на които се изпълняват полети по Правилата по прибори (ППП); 8. летищната вертикална и хоризонтална маркировка и маркери; 9. знаците на работната площ; 10. оборудването и инсталациите за извършване на аварийно-спасителни и противопожарни работи; 11. оборудването, предназначено за техническо обслужване на летището, вкл. за техническо обслужване на средствата в работната площ, както и на средството за измерване на спирачния ефект на писта за излитане и кацане; 12. оборудването за почистване на замърсяванията от писта за излитане и кацане; 13. оборудването за преместване на въздухоплавателни средства, загубили способност да се придвижват сами; 14. средствата за радиокомуникация, инсталирани на транспортните средства за използване от летищния оператор и от операторите по наземно обслужване на работната площ; 15. наличието на светлини, които могат да създадат заплаха за безопасността на полетите; 16. горивозареждащите средства; 17. наличието на лазерни излъчватели и светлини с висок интензитет в района и/или около летището; 18. отводнителната система на летателното поле. Чл. 23. До изтичане на срока по чл. 21 комисията приключва работата си с доклад до главния директор на ГД “ГВА”, в който се предлага да се издаде или да се откаже издаването на удостоверение за експлоатационна годност. Чл. 24. (1) В срок до 10 работни дни след представяне на доклада на комисията или след изтичане на срока по чл. 21 главният директор на ГД “ГВА” или: 1. издава удостоверение за експлоатационна годност, когато са изпълнени изискванията за издаването му; 2. отказва мотивирано издаването на удостоверение за експлоатационна годност — не са изпълнени изискванията за издаването му. (2) Удостоверението за експлоатационна годност се издава по образец съгласно приложение № 7 за летище и приложение № 8 за летателна площадка. Чл. 25. (1) Главният директор на ГД “ГВА” или оправомощено от него длъжностно лице мотивирано отказва издаването на удостоверение за експлоатационна годност на гражданско летище или летателна площадка, когато: 1. комисията по чл. 18, ал. 3 установи несъответствия в подадените документи с изискванията на тази наредба, които не са отстранени от кандидата; 2. резултатите от инспекцията установят несъответствие с изискванията на Наредба № 14 от 2000 г. за летищата и летищното осигуряване (ДВ, бр. 103 и 104 от 2000 г.), Наредба № 3 от 2006 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване (ДВ, бр. 6 от 2006 г.), и Наредба № 2320 от 2006 г. за условията и реда за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване (ДВ, бр. 14 от 2006 г.); 3. съдържанието на “Ръководството за управление и експлоатация на летището или летателната площадка” и резултатите при спазването (изпълнението) му не съответстват на изискванията на тази наредба. (2) Отказът за издаване на удостоверение за експлоатационна годност на летище или летателна площадка подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Раздел III Временно спиране на правата или отнемане на удостоверение за експлоатационна годност на летище или летателна площадка и изменения в него Чл. 26. (1) Главният директор на ГД “ГВА” или оправомощено от него длъжностно лице със заповед временно спира правата по издаденото удостоверение в случаите по чл. 11, ал. 2, т. 2 до отстраняване на нарушението или несъответствието с условията за издаване на удостоверение за експлоатационна годност и изпълнението на задължителните предписания, ако извършването на дейността ще застраши сигурността и безопасността на въздухоплаването и ще създаде опасност от настъпване на вреди или застрашаване на живота или здравето на хората. (2) Главният директор или оправомощено от него длъжностно лице със заповед прекратяват правата и отнемат издаденото удостоверение на летище или летателна площадка, когато: 1. собственикът или ползвателят писмено подаде заявление в срок до 60 календарни дни преди прекратяване експлоатацията на летището или летателната площадка; 2. при прехвърляне правото на собственост или ползването на трето лице; 3. собственикът или ползвателят е обявен в несъстоятелност или ликвидация; 4. летището не отговаря на изискванията, посочени в чл. 16; 5. задължителните предписания, дадени от инспекторите по въздухоплаване, не бъдат изпълнени в указания срок, който независимо от продължаването му не може да бъде повече от една година. (3) Спрените права по издадено удостоверение за експлоатационна годност на летище или летателна площадка се възстановяват със заповед на главния директор на ГД “ГВА” след представяне на доказателства, че предписанията са изпълнени, летището отговаря на изискванията, посочени в чл. 16, и това е констатирано в доклада от проверката по чл. 11, ал. 4. Чл. 27. През периода на временното спиране на правата по удостоверението за експлоатационна годност на летището или летателната площадка не могат да излитат и кацат въздухоплавателни средства. Чл. 28. Временното ограничаване или спиране на правата или отнемането на удостоверението за експлоатационна годност подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 29. (1) Главният директор на ГД “ГВА” или оправомощено от него длъжностно лице издава ново удостоверение за експлоатационна годност на летището или летателната площадка, когато: 1. настъпи промяна в ползването и/или управлението на летището или летателната площадка; 2. настъпи промяна в техническите характеристики на летището или летателната площадка, посочени в издаденото удостоверение; 3. собственикът или ползвателят на летището или летателната площадка писмено е заявил изменения в техническата документация и условията, при които е издадено. (2) Промените в технически и експлоатационни характеристики на летището или летателната площадка се отразяват в ръководството за управление и експлоатация и акта за техническите и експлоатационните характеристики на летището или летателната площадка само със съгласието на ГД “ГВА”. Глава трета УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА ЕКСПЛОАТАЦИОННАТА ГОДНОСТ НА СВЪРЗАНИ С НАЗЕМНОТО ОБСЛУЖВАНЕ СИСТЕМИ И СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ОБСЛУЖВАНЕ НА ПЪТНИЦИ, ОБСЛУЖВАНЕ И ОСИГУРЯВАНЕ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА, ТОВАРЕНЕ И РАЗТОВАРВАНЕ НА БАГАЖИ И ТОВАРИ Чл. 30. (1) Удостоверение за експлоатационна годност на системи и съоръжения за обслужване на пътници, обслужване и осигуряване на ВС, товарене и разтоварване на багажи и товари, наричани за краткост системи и съоръжения за наземно обслужване (ССНО), се издава на собственика или ползвателя им. (2) Главният директор на ГД “ГВА” или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за експлоатационна годност на ССНО, когато отговарят на: 1. функционалните и техническите изисквания, определени в приложение № 9; 2. техническите параметри на системите и съоръженията съгласно техническото досие от производителя; 3. протокол за/от метрологична лаборатория за тези, за които има такива; 4. изискванията за безопасност на движението на перона; 5. изискванията за пожарна безопасност; 6. изискванията за безопасно обслужване на ВС. (3) Удостоверението за експлоатационна годност на ССНО се издава по образец съгласно приложение № 10. Чл. 31. Кандидатът за удостоверение за експлоатационна годност на ССНО подава до ГД “ГВА” заявление, в което се посочват данни за идентификация на лицето (единен идентификационен код (ЕИК), код по БУЛСТАТ или други съгласно националното законодателство на лицето), придружено със следните документи: 1. удостоверение за акт уа лно състояние – за лицата, регистрирани като търговци по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 3. документ, удостоверяващ правото за ползване на обекта; 4. ръководство за експлоатация и техническа поддръжка на съответния ССНО; 5. технически данни и изисквания за експлоатация на обекта; 6. протоколи за съответствие на ССНО с изискванията по приложение № 9, съставени от назначена от кандидата комисия; 7. списък на правоспособните лица, извършващи дейностите по техническа поддръжка и/или експлоатация и техническо обслужване на обекта; 8. документ за платена такса по чл. 120, ал. 4, т. 13 ЗГВ. Чл. 32. (1) Главният директор на ГД “ГВА” или оправомощено от него длъжностно лице временно спира действието или отнема удостоверение за експлоатационна годност на ССНО, когато: 1. собственикът или ползвателят писмено подаде заявление; 2. при прехвърляне правото на собственост на трето лице или промяна на ползвателя; 3. е налице несъответствие с условията по чл. 30, ал. 2. (2) Главният директор на ГД “ГВА” или оправомощено от него длъжностно лице временно спира действието на удостоверението за експлоатационна годност на ССНО до отстраняване на несъответствията, но не повече от три месеца. (3) Временното спиране или възстановяване на правата или отнемане на удостоверение за експлоатационна годност на ССНО се извършва по реда на чл. 26. (4) Временното спиране на правата или отнемането на удостоверението за експлоатационна годност на ССНО подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 33. (1) Собственикът или ползвателят на ССНО осъществява непрекъснат контрол върху експлоатационната им годност. (2) Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” осъществява периодичен и/или извънреден контрол върху експлоатационната годност на ССНО, за които е издадено удостоверение за експлоатационна годност. (3) За констатираните несъответствия с действащите стандарти, технически и експлоатационни изисквания се издават предписания от инспектора, осъществил проверката. Глава четвърта ИЗДАВАНЕ НА ЛИЦЕНЗ ЗА ЛЕТИЩЕН ОПЕРАТОР Чл. 34. Кандидатът за лиценз за летищен оператор на летище, за което има издадено удостоверение за експлоатационна годност трябва да: 1. е финансово стабилен по смисъла на § 3, т. 40 ЗГВ; 2. има персонал, с необходимата квалификация и професионален опит за дейността, като за ръководния персонал минималният професионален опит е: а) пет години—за лицензиране на летищен оператор на гражданско летище за обществено ползване за обслужване на международни превози; б) две години—за лицензиране на летищен оператор на гражданско летище за обществено ползване за обслужване на вътрешни превози; в) една година—за останалите летища; 3. може да създаде и осигури организация, техника и/или технологии, осигуряващи спазването на действащите стандарти и процедури за сигурност и безопасност на лицата, ВС, съоръженията и оборудванията на съответното летище. Чл. 35. (1) Кандидатът за лиценз за летищен оператор подава заявление в ГД “ГВА”, съдържащо данни за идентификация на лицето (единен идентификационен код (ЕИК), код по БУЛСТАТ или други съгласно националното законодателство на лицето), към което прилага: 1. удостоверение за акт уа лно състояние – за лицата, регистрирани като търговци по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 3. баланс, отчет за приходите и разходите и отчет за паричния поток, заверени от регистриран одитор; 4. списък с данни, удостоверяващи квалификацията и професионалния опит на лицата по чл. 34, т. 2; 5. доказателства за правата на кандидата да ползва техниката по чл. 34, т. 3; 6. Ръководство за управление и експлоатация на летище; 7. документ за платена такса по чл. 120, ал. 4, т. 2 ЗГВ. (2) Ръководителят на ГД “ГВА” или оправомощено от него длъжностно лице със заповед в срок до 5 дни от подаване на заявлението определя комисия за разглеждането му. Чл. 36. (1) Нередовни или непълни заявления не се разглеждат, а срокът за издаване на лиценза за летищен оператор спира да тече. (2) Кандидатът писмено се уведомява за нередовностите в срок до 5 дни след установяването им. (3) На кандидата се дава възможност да отстрани допуснатите нередовности в 10-дневен срок от уведомлението. (4) Ако кандидатът не отстрани нередовностите в срока по ал. 3, заявлението не се разглежда и процедурата се прекратява със заповед на главния директор на ГД “ГВА” или оправомощено от него длъжностно лице Чл. 37. (1) Заявленията се разглеждат в срок до 30 дни от подаване на заявлението, съответно удължен със срока за отстраняване на нередовностите. (2) Комисията приключва работата си с доклад до ръководителя на ГД “ГВА”, в който се предлага да се издаде или да се откаже издаването на лиценз на летищен оператор. (3) Лицензът на летищен оператор се издава от главния директор на ГД “ГВА” в срок до 10 дни след представяне на доклада на комисията. (4) Отказът за издаване на лиценз на летищен оператор подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (5) Лицензът за летищен оператор е безсрочен и се издава по образец съгласно приложение № 11. Чл. 38. (1) Главният директор на ГД “ГВА” със заповед спира правата по издадения лиценз за летищен оператор, когато инспекторите по въздухоплаване констатират нарушение на изискванията за сигурност и безопасност и на другите задължения, установени със закон, или несъответствие с изискванията за издаването на лиценза и дадат задължителни предписания за отстраняването му, ако извършването на дейността ще застраши сигурността и безопасността на въздухоплаването и ще създаде опасност за настъпване на вреди или застрашаване на живота и здравето на хората. (2) Правата по издадения лиценз за летищен оператор се възстановяват със заповед на главния директор на ГД “ГВА” след представяне от летищния оператор на доказателства, че предписанията по ал. 1 са изпълнени, летищният оператор отговаря на изискванията по чл. 34 и това е констатирано в доклада от проверка по чл. 11, ал. 4. Чл. 39. Главният директор на ГД “ГВА” със заповед отнема лиценза на летищен оператор, когато: 1. лицето престане да отговаря на условията по чл. 34, ал. 1; 2. лицензът е издаден въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание; 3. в случай, че задължителните предписания на инспекторите по въздухоплаването не бъдат изпълнени в указания срок, който, независимо от продължаването му, не може да бъде повече от един месец; 4. по заявление на притежателя в срок до 60 календарни дни преди спиране на дейността; 5. летищният оператор е обявен в несъстоятелност или ликвидация. Чл. 40. Отказът да бъде издаден, ограничаването, временното спиране на правата или отнемането на лиценз на летищен оператор подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Глава пета ИЗДАВАНЕ, СПИРАНЕ И ОТНЕМАНЕ НА ЛИЗЕНЗ ЗА ОПЕРАТОР ПО НАЗЕМНО ОБСЛУЖВАНЕ И САМООБСЛУЖВАНЕ Чл. 41. Кандидатът за лиценз за оператор по назамно обслужване трябва да: 1. има квалифициран персонал с професионален опит и стаж, необходими за извършването на дейността; 2. е представил доказателства за финансова стабилност по смисъла на § 3, т. 40 ЗГВ; 3. е създал организация и да разполага с техника и/или технологии, осигуряващи спазването на действащите стандарти и процедури за сигурност и безопасност на лицата, въздухоплавателните средства, съоръженията и оборудването на съответното летище; кандидатът доказва, че разполага с необходимата техника и/или технологии, като представи документи, които удостоверяват правото на собственост, наемането или правото да ползва по друг начин съответните техника и/или технологии;; 4. има утвърдено от ГД “ГВА” ръководство за извършване на дейността на съответното летище; 5. е застраховал отговорността си към трети лица, отговорността си за липса или повреда на товари, багажи и поща и по отношение на наетия си персонал – срещу злополука, за което представя застрахователен договор за покриване на всички задължителни по силата на закон рискове. Чл. 42. (1) Ръководният технически персонал по чл. 41, т. 1 трябва да притежава квалификация за извършване на дейността, за която кандидатства, професионален опит и стаж на ръководния персонал на организационното звено, извършващо дейността за: а) гражданско летище за обществено ползване за обслужване на международни превози— най-малко три години; б) гражданско летище за обществено ползване за обслужване на вътрешни превози—най-малко една година. (2) Кандидатът доказва, че се ангажира да разполага с необходимия персонал, като представи списък с управленския персонал и документи, удостоверяващи съответствието с изискванията за квалификация и опит. (3) Преди издаване на лиценза кандидатът представя документи, удостоверяващи обстоятелството, че се ангажира да наеме персонала по ал. 2 за извършване на заявената дейност. След издаване на лиценза и когато лицензополучателят е започнал дейността си, ГД „ГВА“ проверява спазването на поетите ангажименти. (4) Кандидатът поема ангажимент организацията по чл. 41, т. 3 да се осигурява чрез: 1. наличието на експлоатационно годна самолетообслужваща техника, наземен транспорт и механизация; 2. наличие на комуникационна техника, съоръжения и оборудване. (5) Кандидатът доказва, че е създал организация и се ангажира да разполага с техника и/ или технологии по чл. 41, т. 3, като представи списък на техниката и технологиите, съответстващи на оперативните нужди. (6) Преди издаване на лиценза кандидатът представя документи, удостоверяващи обстоятелството, че разполага като собственик, наемател или че се ангажира да ползва по друг начин техниката и технологиите в списъка по ал. 5. След издаване на лиценза и когато лицензополучателят е започнал дейността си, ГД „ГВА“ проверява спазването на поетите ангажименти. (7) Лиценз за оператор по наземно обслужване не се издава преди представяне на доказателствата по ал. 6. Чл. 43. Операторът по наземно обслужване, получил лиценз за оператор по наземно обслужване: 1. може да извършва една или няколко от дейностите, определени в чл. 48д, ал. 3 ЗГВ, за които е лицензиран за дадено летище; 2. трябва да отговаря на изискванията, определени в чл. 48д, ал. 2 ЗГВ; 3. в срок до 30 юни на следващата година предоставя в ГД „ГВА“: а) годишен финансов отчет за предходната финансова година, заверен от регистриран одитор, и одиторския доклад; б) междинен финансов отчет за текущата година. Чл. 44. (1) Кандидатът за издаване на лиценз за оператор по наземно обслужване подава заявление в ГД “ГВА”, съдържащо данни за идентификация на лицето (единен идентификационен код (ЕИК), код по БУЛСТАТ или други съгласно националното законодателство на лицето), към което прилага: 1. удостоверение за акт уа лно състояние – за лицата, регистрирани като търговци по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 3. копия на документи, удостоверяващи трудовия стаж и професионалната квалификация на ръководния технически персонал; 4. копие на документ, удостоверяващ ангажимента да разполага с необходимата техника, като минималният брой и видът на техническите средства за всяка една летищна дейност трябва да отговаря на приложение № 12; 5. копия на баланс, отчет за приходите и разходите и отчет за паричния поток, заверени от регистриран одитор; 6. ръководство за извършване на дейността на съответното летище, утвърдено от ГД “ГВА”; 7. документ за платена такса по чл. 120, ал. 4, т. 2 ЗГВ. (2) Ръководителят на ГД “ГВА” или оправомощено от него длъжностно лице със заповед в срок до 5 дни след подаване на заявлението определя комисия за разглеждането му. Чл. 45. (1) Нередовните или непълните заявления не се разглеждат, а срокът за издаване на лиценза на оператор по наземно обслужване спира да тече. Кандидатът писмено се уведомява за нередовностите в срок до 10 дни след подаване на заявлението. (2) На кандидата се дава възможност да отстрани допуснатите нередовности в 10-дневен срок от уведомлението. (3) Ако кандидатът не отстрани нередовностите в срока по ал. 2, заявлението не се разглежда и процедурата се прекратява със заповед на главния директор на ГД “ГВА” или оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 46. (1) Заявленията се разглеждат в срок до 30 дни от подаване на заявлението, съответно удължен със срока за отстраняване на нередовностите. (2) Комисията приключва работата си с доклад до ръководителя на ГД “ГВА”, в който се предлага да се издаде или да се откаже издаването на лиценз за оператор по наземно обслужване. (3) Когато кандидатът е представил списък по чл. 42, ал. 2 и/или ал. 6 и комисията е установила, че е налице съответствие с всички изисквания, комисията изготвя предварителен доклад, в който се предлага да се издаде лиценз, при условие че бъдат представени документи, които доказват, че кандидатът се ангажира да наеме персонала и че кандидатът се ангажира да разполага с техниката и технологиите. (4) В случаите по ал. 3 срокът спира да тече до представянето на документите от кандидата, след като е бил уведомен за предварителния доклад. (5) След представянето на документите от кандидата комисията предлага на главния директор окончателен доклад по ал. 2. (6) Лицензът за оператор по наземно обслужване се издава от главния директор на ГД “ГВА” в срок до 10 дни след представяне на доклада на комисията. (7) Отказът за издаване на лиценз на оператор по наземно обслужване подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (8) Лицензът за оператор по наземно обслужване е безсрочен и се издава по образец съгласно приложение № 14. Чл. 47. (1) Главният директор на ГД “ГВА” със заповед временно спира правата по издадения лиценз за оператор по наземно обслужване, когато: 1. инспекторите по въздухоплаването констатират нарушение на изискванията за сигурност и безопасност и на другите задължения, установени със закон, или несъответствие с изискванията за издаването на лиценза и дадат задължителни предписания за отстраняването на нарушението или несъответствието, ако извършването на дейността ще застраши сигурността и безопасността на въздухоплаването и ще създаде опасност за настъпване на вреди или застрашаване на живота и здравето на хората; 2. при упражняване на дейността си операторът нарушава утвърденото ръководство за извършване на дейността на съответното летище. (2) В случаите по ал. 1 правата по издадения лиценз се възстановяват със заповед на главния директор на ГД “ГВА” след представяне на доказателства, че предписанията са изпълнени и това е констатирано в доклада от проверка по чл. 11, ал. 4. (3) Главният директор на ГД „ГВА“ със заповед временно спира правата по издадения лиценз за оператор по наземно обслужване, когато финансовите отчети по чл. 43, т. 3 не са предоставени в ГД „ГВА“ в срок един месец от писменото искане, отправено от ГД „ГВА“. Чл. 48. Главният директор на ГД “ГВА” със заповед отнема лиценза за оператор по наземно обслужване, когато: 1. лицето престане да отговаря на изискванията по чл. 42; 2. лицензът е издаден въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание; 3. задължителните предписания на инспекторите по въздухоплаването не бъдат изпълнени в указания срок, който, независимо от продължаването му, не може да бъде повече от два месеца; 4. по заявление на притежателя в срок до 60 календарни дни преди спиране на дейността; 5. операторът по наземно обслужване е обявен в несъстоятелност или ликвидация. Чл. 49. Отказът за издаване, ограничаването, временното спиране на правата или отнемането на лиценз на оператор по наземно обслужване или самообслужване подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 50. Ограничаването, временното спиране на правата или отнемането на лиценза на оператор по наземно обслужване или самообслужване се отразяват в регистъра по чл. 9. Чл. 51. (1) Кандидат за лиценз по наземно самообслужване може да бъде само лице, притежаващо лиценз за въздушен превозвач. (2) Правилата на тази наредба се прилагат и за лицензирането за наземно самообслужване. Глава шеста ДОСТЪП ДО ПАЗАРА НА НАЗЕМНО ОБСЛУЖВАНЕ Раздел I Общи положения Чл. 52. (1) На летище с годишен пътникооборот над 2 млн. пътници или с годишен товарооборот над 50 000 т броят оператори, които предоставят на трети лица услуги, свързани с обработка на багажи, перонно обслужване на въздухоплавателни средства, обслужване на въздухоплавателни средства с горива и масла, обработка на товари и поща – по отношение на физическото обработване на товари и поща, независимо дали са пристигащи, отпътуващи или трансферни между летищния терминал и въздухоплавателното средство, и са получили достъп до пазара, не може да бъде по-малък от двама за всяка от тези дейности, освен ако няма кандидати. (2) Когато операторите по наземно обслужване по ал. 1 са двама или повече, поне един от тях трябва да не е пряко или непряко контролиран от: 1. летищния оператор на съответното летище; 2. въздушен превозвач, който превозва повече от 25 % от пътниците или товарите на дадено летище, или 3. орган, контролиращ или контролиран пряко или непряко от летищния оператор или от въздушния превозвач. (3) На летище с годишен пътникооборот над 2 млн. пътници или с годишен товарооборот над 50 000 т броят авиационни оператори, които имат правото да извършват самообслужване за дейностите по обработка на багажи, перонно обслужване на въздухоплавателни средства, обслужване на въздухоплавателни средства с горива и масла, обработка на товари и поща – по отношение на физическото обработване на товари и поща, независимо дали са пристигащи, отпътуващи или трансферни между летищния терминал и въздухоплавателното средство, не може да бъде по-малък от двама, освен ако няма кандидати. Под праговете в изречение първо самообслужването се извършва свободно. (4) В случаите, в които едно летище достигне прага на товарните превози, посочени в ал. 1 и 3, без да достигне прага на пътникооборота, условията по тази наредба няма да се прилагат спрямо категориите наземно обслужване, запазени изключително за обработка на пътниците. (5) В случаите, в които един летищен оператор управлява и експлоатира няколко летища или летищни системи, условията по тази наредба се прилагат отделно за всяко от тези летища или летищни системи. (6) Летищният оператор при изпълнение на функциите си на летищна администрация създава условия за стопанска дейност на територията на съответното летище, като осигурява достъп до пазара на лицензираните оператори по наземно обслужване и самообслужване при условията по ЗГВ и тази наредба. (7) Всяко лице, на което е издаден лиценз за оператор по наземно обслужване и самообслужване, има право на достъп до пазара по наземно обслужване или на самообслужване на дадено летище за обществено ползване при условията на Закона за гражданското въздухоплаване и тази наредба. (8) Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” уведомява Европейската комисия за публикуване на информацията по тази наредба в Официалния вестник на Европейския съюз списък на летищата, посочени в ал. 1 и 3. (9) При отпадане изискването операторите на наземно обслужване да бъдат установени в рамките на Европейските общности и Европейското икономическо пространство операторите от трети страни имат достъп до пазара на наземно обслужване при условията на реципрочност, установени в чл. 20 от Директива на Съвета 96/67/ЕС от 15 октомври 1996 г. за достъп до пазара на наземно обслужване в летищата на Общността (ОВ, L 272 от 25 октомври 1996, —0045). Чл. 53. (1) Летищният оператор, когато предоставя наземно обслужване, и операторите по наземно обслужване, които предоставят услуги на трети лица, отделят сметките си за своите дейности по наземно обслужване от сметките за други дейности в съответствие с действащото счетоводно законодателство. (2) Лицата по ал. 1, предоставящи наземно обслужване, в 20-дневен срок след изтичане на съответното тримесечие представят в ГД “ГВА” извлечения от съответната счетоводна документация. (3) Лицата по ал. 1 и 2 предоставят необходимите данни в ГД „ГВА“ в срок до 15 юли на текущата година за предходната година. (4) Лицата по ал. 1 и 2 подават ежегодно декларация, подписана от управителя на съответното дружество, относно спазване на изискването по ал. 1, както и декларират размера на разходите общо, по видове дейности и по място на извършване. (5) Въз основа на получените данни главният директор на ГД „ГВА“ възлага извършване на проверка на регистриран одитор по смисъла на Закона за независимия финансов одит за спазване на изискванията по ал. 1 и 2. (6) Операторът по наземно обслужване трябва да осигу ри достъп до първичните счетоводни документи на одитора, избран от ГД „ГВА“. (7) Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” проверява за спазването на ал. 1 и за липсата на финансово преливане между дейността на летищния оператор и на въздушния превозвач и дейностите по наземно обслужване, които той осъществява. (8) Докладът на одитора се предоставя в срок не по-късно от 31 август на годината, следваща годината, за която док ладът се отнася. Чл. 54. (1) Летищният оператор на летище, достигнало праговете по чл. 52, ал. 1, създава условия за организирането на комитет на потребителите на дейности по наземно обслужване на съответното летище, като: 1. в двумесечен срок от достигане на праговете по чл. 52, ал. 3 насрочва събрание за учредяването на комитет на потребителите, като разпространява информацията за това сред всички въздушни превозвачи, осъществяващи превози на пътници или товари на съответното летище; 2. осигурява помещение при организирането на събранието за учредяване на комитет на потребителите и при писмено искане на лицата, управляващи създадения комитет — помещение на територията на летището при провеждане на организационни мероприятия на комитета. (2) Всеки потребител на дейност на наземно обслужване на съответното летище има право да участва в комитета по ал. 1 чрез свои представители или организация, създадена с такава цел. (3) Летищният оператор провежда поне веднъж годишно консултации с Комитета на потребителите и операторите по наземно обслужване на съответното летище, по въпросите, свързани с достъпа до пазара на наземно обслужване. Консултациите приключват с издаването на акт от летищния оператор. (4) В случаите на наложени ограничения по чл. 48д, ал. 8, т. 1 ЗГВ, консултациите по ал. 3 включват и консултации по цената на наземните услуги, за които се предвижда налагането на ограничение, и по организацията на предоставяне на тези услуги. Консултациите приключват с издаването на акт от летищния оператор. (5) Актовете на летищния оператор по ал. 3 и 4 са административни актове и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Раздел II Ограничения на достъпа Чл. 55. (1) Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” може да наложи ограниченията на достъпа до пазара по наземно обслужване, предвидени в чл. 48д, ал. 8 при условията на чл. 48д, ал. 9—12 ЗГВ. (2) Главният директор на ГД “ГВА” или оправомощено от него длъжностно лице със заповед определя комисия, която проучва обстоятелствата за ограниченията за достъп по дейности за всяко летище. (3) Комисията по ал. 2 с мотивиран доклад предлага въвеждане или невъвеждане на ограниченията за достъп за всяко летище и/или дейност. (4) Комисията по ал. 1 може да привлича външни експерти при проучването на обстоятелствата за ограничаване на достъпа за всяко летище и/или дейност. (5) В случаите по чл. 48д, ал. 13 ЗГВ главният директор на ГД „ГВА“ определя необходимостта от ограничаване на достъпа до съответното летище и уведомява летищния оператор. Ако необходимостта от ограничаване бъде потвърдена, в тримесечен срок от получаване на уведомлението на летищния оператор по чл. 48д, ал. 13 ЗГВ, главният директор на ГД „ГВА“ определя със заповед ограниченията относно достъпа за всяко летище при спазване на ал. 8. Ако необходимостта от ограничаване не бъде потвърдена, в тримесечен срок от получаване на уведомлението на летищния оператор по чл. 48д, ал. 13 ЗГВ, главният директор на ГД „ГВА“ отказва налагането на ограничаване на достъпа до съответното летище със заповед. (6) При налагането на всяко ограничение по ал. 1 ГД “ГВА” трябва да: 1. посочи точно категорията или категориите наземно обслужване, за които се прави изключението, както и специфичните стеснения на свободно пространство или капацитет, които го оправдават; 2. одобри план за подходящи мерки за преодоляване на стесненията, изготвен от летищния оператор. (7) Ограничението по ал. 1 трябва: 1. да не възпрепятства достъпа до пазара за наземно обслужване в противоречие със Закона за гражданското въздухоплаване и тази наредба; 2. да не предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията между доставчиците и/или самообслужването на въздушните превозвачи; 3. да съответства на условията на чл. 48д, ал. 9 ЗГВ. (8) С изключение на ограниченията, наложени съгласно чл. 48д, ал. 8, т. 5 или 6 ЗГВ, ГД „ГВА“ уведомява Европейската комисия най-малко три месеца преди влизане в сила на всяко ограничение по ал. 1, както и за основанията за неговото налагане. (9) Решението на Европейската комисия, с което се произнася по наложените ограничения, се публикува в Официалния вестник на Европейския съюз. (10) Ограниченията по ал. 1 влизат в сила след публикуване на решението по ал. 9. (11) Когато при съществуващи ограничения, въведени в съответствие с чл. 48д, ал. 8, т. 5 или 6 ЗГВ, се наложи допълнително намаляване на операторите по наземно обслужване или самообслужване, които оперират на летището, се прилагат следните правила: 1. оператори по наземно обслужване на трети лица, които са получили разрешение да извършват дейност чрез конкурс, имат право да прекратят своята дейност преди края на периода, за който са избрани първоначално; 2. оператори по наземно обслужване или самообслужване, които са получили достъп до пазара без конкурс, имат право да извършват съответната дейност в продължение на най-малко една година. Раздел III Конкурс за избор на оператори по наземно обслужване Чл. 56. Главният директор на ГД “ГВА” или оправомощено от него длъжностно лице разрешава достъп до пазара на наземното обслужване на съответното летище за дейностите по чл. 48д, ал. 3 ЗГВ, съгласно приложение № 1. Чл. 57. Всеки оператор по наземно обслужване кандидатства за достъп на пазара на наземно обслужване за съответна дейност по наземното обслужване на съответното летище, включително за самообслужване, като подава: 1. заявление с посочване на летището и дейността по наземното обслужване, за която се кандидатства за достъп; 2. документите по чл. 48ж, ал. 6 ЗГВ. Чл. 58. (1) Когато за съответното летище са въведени ограничения, се провежда конкурс за достъп до пазара за наземно обслужване на летището за определена дейност. (2) Конкурсът по ал. 1 се организира от: 1. летищния оператор, или 2. главния директор на ГД “ГВА” или оправомощено от него длъжностно лице, когато дейността—предмет на конкурса, се извършва от летищния оператор или от лице, контролирано пряко или непряко от летищния оператор. Чл. 59. (1) Конкурсът за достъп до пазара на наземното обслужване се провежда при условията на чл. 48ж ЗГВ. (2) Обявлението за провеждане на конкурса съдържа най-малко: 1. наименованието, адреса (включително електронния адрес) и телефона на провеждащия конкурса; 2. предмета на конкурса; 3. мястото за получаване, срока, цената и начина на плащане на конкурсната документация; 4. мястото и срока за представяне на предложенията; 5. срока за допускане до пазара, който не може да бъде по-дълъг от 7 години. (3) Необходимите изисквания, свързани с оценка на кандидатите в конкурса, се определят в конкурсната документация. (4) Изискванията към кандидатите и условията на конкурса трябва да бъдат обективни и недискриминиращи и се определят след консултация с Комитета на потребителите на съответното летище, ако е създаден такъв, а в случаите по чл. 58, ал. 2, т. 2—и с летищния оператор на съответното летище. (5) Поканата, съдържаща условията на конкурса, се обявява публично най-малко в два ежедневника, един от които—по местонахождението на летището, и в Официалния вестник на Европейския съюз. Чл. 60. (1) Главният директор на ГД “ГВА” или оправомощено от него длъжностно лице или летищният оператор в срок до 10 дни от постъпване на заявлението и документите по чл. 57, т. 2 определя комисия, състояща се най-малко от седем членове. (2) В състава на комисията се включват правоспособен юрист и квалифицирани експерти с практически опит в съответствие с характера на дейността. (3) Членовете на комисията не могат да бъдат лица, които са: 1. заинтересовани от изпълнението на дейността за конкретното летище, включително служители на летищния оператор, осъществяващ дейността по наземно обслужване—предмет на конкурса; 2. свързани лица по смисъла на Търговския закон с участници в конкурса или с членове на техните управителни и контролни органи; 3. участвали в подготовката на предложението на кандидата. (4) Всеки член на комисията представя декларация за обстоятелствата по ал. 3 преди започване на работата по провеждане на конкурса. (5) За всяко заседание на комисията се води протокол, който се подписва от всички присъстващи членове. (6) Членовете на комисията са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, които са узнали във връзка със своята работа в комисията, за което подписват декларация. Чл. 61. (1) Докладът на комисията се подписва от всички членове и се предава на провеждащия конкурса заедно с цялата документация, събрана в хода на провеждането на конкурса. (2) Комисията приключва своята работа с предаването на доклада на провеждащия конкурса. Чл. 62. (1) Главният директор на ГД “ГВА” или летищният оператор издава заповед, с която разрешава достъпа до пазара на наземно обслужване за утвърдения от него оператор и писмено уведомява останалите кандидати за своето решение. (2) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 63. (1) При провеждането на конкурс срокът за достъп до пазара на наземно обслужване не може да бъде по-дълъг от 7 години. (2) Когато оператор по наземно обслужване прекрати дейността си преди края на срока, за който е бил избран или се въведат отново ограничения, увеличаващи броя на операторите по наземно обслужване, нов оператор по наземно обслужване се избира по реда на чл. 58. Раздел IV Достъп до пазара по наземно самообслужване Чл. 64. Въздушните превозвачи имат право да осигуряват наземно самообслужване при условията на чл. 48д, ал. 7 ЗГВ. Чл. 65. В случаите на наложени ограничения Въздушният превозвач—кандидат за достъп до пазара по наземно самообслужване за конкретната дейност, подава в ГД “ГВА” заявление, придружено от: 1. декларация за обстоятелствата по чл. 48ж, ал. 8 ЗГВ; 2. лиценз за оператор по наземно обслужване със заверка “самообслужване”; 3. организационен проект за дейността и взаимодействие с летищната администрация. Чл. 66. (1) В 15-дневен срок от датата на подаване на заявлението ГД “ГВА” след консултации с летищния оператор на съответното летище извършва проверка на документацията и подготвя обоснован доклад. (2) Главният директор на ГД “ГВА” със заповед разрешава извършване на самообслужване. (3) Отказът да се разреши извършването на самообслужване подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Раздел V Условия при достъпа Чл. 68. (1) Летищният оператор на съответното летище с цел осигуряване безопасното функциониране на летището има право да наложи на операторите по наземно обслужване правила и да издава задължителни разпореждания на операторите по наземно обслужване, които: 1. трябва да са в съответствие с одобреното ръководство за управление и експлоатация на съответното летище; 2. трябва да бъдат приложени по недискриминационен начин спрямо различните оператори и летищни потребители; 3. не могат да намаляват достъпа до пазара или самообслужването до степен, по-ниска от предвиденото в ЗГВ и тази наредба. (2) Операторите по наземно обслужване и самообслужване са длъжни да спазват правилата и разпорежданията по ал. 1. (3) Актовете на летищния оператор по ал. 1 са административни актове и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 69. (1) При изпълнение на задълженията си по чл. 52, ал. 6 летищният оператор с писмен акт решава осигуряването на достъп до летищните съоръжения на операторите по наземно обслужване и самообслужване до степен, необходима за осъществяване на дейността им. (2) Летищният оператор с писмен акт разпределя наличното свободно пространство за наземно обслужване в съответно летище между операторите по наземно обслужване и самообслужване до степен, необходима за осъществяване на дейността им, и да позволи ефективна и лоялна конкуренция на базата на уместни, обективни, прозрачни и недискриминационни правила и критерии. (3) Там, където достъпът до летищните съоръжения дава повод за събирането на такси или други плащания, летищният оператор с писмен акт определя тези плащания по обективни, прозрачни и недискриминационни критерии. (4) Актовете по ал. 1, 2 и 3 са административни актове и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Наземно обслужване” означава услугите по приложение № 1. 2. “Самообслужване” в летище за обществено ползване е налице, когато авиационен оператор си осигурява една или повече от дейностите по наземно обслужване по чл. 48д, ал. 3 сам или чрез нает от него оператор по наземно обслужване за нуждите на авиационния оператор, без да е допустимо предоставяне на услуги на трети страни от наетия оператор. Авиационните оператори няма да се смятат помежду си за трета страна, когато единият притежава по-голямата част от акциите на другия или собственикът на по-голямата част ВЕСТНИК БРОЙ 101 от акциите на всеки от авиационните оператори е един и същ. 3. “Пътнически терминал” е сграда или комплекс от сгради, функционално разпределена и оборудвана за пристигане и заминаване на пътници и обработка на багажи и поща. 4. “Ръководството за управление и експлоатация на летище” е сборник с документи, включващ операционни процедури и технологии, описание на съоръжения и оборудването, степени на отговорност и всяка друга информация, необходима на персонала, зает с обслужването на летището. Обхватът, съдържанието и условията за оформяне и поддържане на документа са посочени в приложение № 3. 5. “Актът за основните технически и експлоатационни характеристики на летището (летателната площадка)” е документ, съдържащ данните, посочени в приложение № 5. Актът се изготвя от летищния оператор (или собственика) и се съгласува с ДП “РВД”. 6. “Удостоверението за експлоатационна годност на летище или летателна площадка” е документ, който свидетелства, че летището отговаря на стандартите и техническите условия, осигуряващи безопасно провеждане на полетите. 7. “Летищна система” е съвкупност от две или повече летища, които са групирани заедно за обслужване на един и същ град или конгломерация, по смисъла на Приложение II на Регламент на Съвета (ЕЕС) № 2408/92 от 23 юли 1992 г. за достъп на въздушни превозвачи на Общността до вътрешнообщностни въздушни трасета. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 44, ал. 3, чл. 48в, ал. 6 и чл. 48ж, ал. 13 от Закона за гражданското въздухоплаване. § 3. Наредбата отменя Наредба № 20 от 1999 г. за удостоверяване годността за експлоатация на летища и летателни площадки и за лицензиране на летищни предприятия и оператори на летищна дейност (ДВ, бр. 41 от 1999 г.). § 4. Удостоверенията за експлоатационна годност, лицензите за летищен оператор и лицензите за оператор по наземно обслужване и самообслужване, издадени по реда на отменената с § 3 наредба, запазват действието си до 30 юни 2007 г. § 5. Проверките за експлоатационна годност, лиценз за летищен оператор или оператор по наземно обслужване по заявления, подадени до влизане в сила на наредбата, се извършват по реда на тази наредба. § 6. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2007 г. Министър: П. Мутафчиев БРОЙ 101 Чл. 70. (1) Главният директор на ГД „ГВА“ по искане на летищния оператор със заповед отнема достъпа до пазара на оператор по наземно обслужване или самообслужване, който не спазва задължителните разпореждания по чл. 48з, ал. 1 ЗГВ на съответното летище. (2) Главният директор на ГД „ГВА“ със заповед отнема достъпа до пазара на оператор по наземно обслужване или самообслужване, когато операторът не започне дейността в 60-дневен срок от получаването на достъпа, лицензът му бъде отнет или е обявен в несъстоятелност. (3) Главният директор на ГД „ГВА“ със заповед отнема достъпа до самообслужване на въздушните превозвачи, определени по чл. 48д, ал. 14 ЗГВ, когато за срок, по-дълъг от една година, са престанали да отговарят на критериите по чл. 48д, ал. 14 ЗГВ. (4) Актовете на главния директор на ГД „ГВА“ по ал. 1 – 3 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 Списък на дейностите по наземното обслужване 1. Наземно администриране и надзор включва: 1.1. представителни услуги и връзки с местните власти или други такива, разплащания в услуга на авиационния оператор и предоставяне на офис-площи за неговите представителства; 1.2. контрол на затоварването, съобщения и телекомуникации; 1.3. обработка и складиране на багаж и администриране на всеки отделен товар; 1.4. всякакъв друг вид надзорни услуги преди, по време или след полета и всякакви други административни услуги, искани от ползвателите на летището. 2. Обслужване на пътниците включва: оказване на всякакво съдействие на пристигащите, заминаващите и транзитните пътници, в т.ч. билетна и паспортна проверка, регистрация на багажа и доставянето му до зоната за сортиране. 3. Обработка на багажите включва: 3.1. обработка на багажа в зоната за сортиране, сортирането му и подготовка за заминаване; 3.2. натоварването и разтоварването му от багажните колички за превозването му от въздухоплавателното средство до зоната за сортиране и обратно, както и превозването на багажа от зоната за сортиране до зоната за получаване на багажа. 4. Обработка на товари и пощенски пратки включва: 4.1. за товарите: физическа обработка на товарите за износ, трансфер или внос, обработка на придружаващите ги документи, митнически процедури и прилагането на процедури по обезпечаване на сигурността, предвидени в спогодбата между страните или съобразно изискванията на конкретните условия; 4.2. за пощенските пратки: физическа обработка на пристигаща и заминаваща поща, обработка на придружаващите я документи и прилагането на всякакви процедури по обезпечаване на сигурността, предвидени в спогодбата между страните или съобразно изискванията на конкретните условия. 5. Обслужване на ВС на перона включва: 5.1. диспечерско обслужване на въздухоплавателното средство на земята при пристигане и заминаване; 5.2. съдействие при товаренето на въздухоплавателното средство и осигуряване с необходимата техника; 5.3. връзка между въздухоплавателното средство и оператора на наземното обслужване; 5.4. товарене и разтоварване на въздухоплавателното средство, включително осигуряване и работа с необходимата техника, както и транспорт на екипажа и пътниците между ВС и терминала и транспорт на багажа между ВС и терминала; 5.5. осигуряване и работа със специализираната техника за пускане на двигателите; 5.6. придвижване на самолета при пристигане и заминаване, както и осигуряване и работа с необходимата техника; 5.7. транспортиране, натоварване и разтоварване във или от ВС на храни и напитки. ВЕСТНИК СТР . 45 6. Обслужване на ВС включва: 6.1. външно и вътрешно почистване на ВС и санитарните възли; 6.2. охлаждане и отопляване на салоните, отстраняване на снега и леда, антиобледенителна обработка на ВС; 6.3. преустройство на салона с необходимото салонно оборудване, съхранение на това оборудване. 7. Обслужване с горива и масла включва: 7.1. организация и изпълнение на зареждането с гориво и операциите по източването му, включително съхранение на горивото и контрол по качеството и количеството на доставките на горива; 7.2. дозареждане с масла и други течности. 8. Техническо обслужване на въздухоплавателното средство включва: 8.1. рутинно предполетно техническо обслужване; 8.2. нерутинни услуги по техническото обслужване, заявени от авиационните оператори; 8.3. организация и снабдяване с резервни части и необходимото оборудване; 8.4. заявка за/или резервация на подходящо място за паркиране и/или хангарно място. 9. Полетни операции и администриране на екипажите включва: 9.1. подготовка на полета на отправното летище или на всеки друг пункт; 9.2 съдействие по време на полет, включващо допълнително диспечерско обслужване при необходимост; 9.3. следполетни действия; 9.4. администриране на екипажите. 10. Наземният транспорт включва: 10.1. организация и извършване на превоз на екипажи, пътници, багажи, товари и поща между различните терминали на същото летище, но невключващо подобен превоз между ВС и всяка друга точка в рамките (периметъра) на същото летище; 10.2. всякакъв специален превоз, заявен от ползвателя на летището. 11. Обслужване на бордния бюфет включва: 11.1. връзка със снабдителите и административната управа; 11.2. съхранение на храна и напитки и оборудването, необходимо за приготовлението им; 11.3. почистване на това оборудване; 11.4. приготовление и доставка на оборудване, както и доставка на храни и стоки за бара. Приложение № 2 към чл. 6 Видове летища и летателни площадки (от гледна точка удостоверяване на експлоатационната им годност) 1. Летище за обществено ползване за обслужване на международни и вътрешни превози на пътници и товари. 2. Летище за обслужване на полети за авиационни и други услуги срещу заплащане. 3. Технологично летище. 4. Летателна площадка за авиационни услуги с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 5700 kg. СТР . 46 Приложение № 3 към чл. 18, ал. 2, т. 3 Ръководство за управление и експлоатация на летище Обхват и съдържание Част I Обща информация 1.1. Съдържание на ръководството. 1.2. Предназначение и обхват на ръководството. 1.3. Правни основания, свързани с ръководството и издаването на удостоверение за експлоатационна годност на летище (летателна площадка). 1.4. Условия за използване на летището, вкл. за летища за обществено ползване, изрично заявление, че през периода, когато летището е открито за излитане и кацане, летището е равнодостъпно за всички потребители. За летище, което не е за обществено ползване, се излагат правата за достъп, като по отношение на полети за търсене и спасяване, аварийно кацане, полети на държавни въздухоплавателни средства (полиция и митница) достъпът не може да бъде ограничен. 1.5. Налична система за аеронавигационна информация и процедурите за публикуване на тази информация. 1.6. Система за регистрация на операциите, изпълнявани от ВС. 1.7. Задължения на оператора на летището. Част II Данни за разположението на летището 2.1. Мащабна ситуация на летището на база геодезическо заснемане с посочване на границите му, основните летищни сгради и съоръжения, както и подземни комуникации (при наличие на данни), предназначени за експлоатация на летището, в частност местоположението на всеки указател за посока на вятъра. 2.2. Обзорна ситуация на прилетищната територия, включително въздушните подходи, в мащаб 1:25 000 или 1:50 000 с отбелязан достъпът до летището с други видове транспорт от близките селища, както и разполагането на всички летищни средства и оборудване, намиращи се извън границите на летището. 2.3. Данни за собствеността на летището и кадастрална карта, одобрена от Агенцията по кадастъра. 2.4. Инструкция за провеждане на полетите. Част III Данни за летището, предавани на службата за аеронавигационна информация 3.1. Информация от общ характер: а) име на летището, вкл. код по ИКАО и код по ИАТА; б) местоположение на летището; в) географски координати на контролната точка на летището, определени в системата от геодезични координати на Световна геодезична система 1984 (WGS-84); г) надморска височина и вълна на геоида на летището; ВЕСТНИК БРОЙ 101 д) вълна на геоида и надморска височина на всеки праг, надморска височина на края на ПИК и други точки със значително повишение или падина покрай ПИК, както и най-голямото превишение на зоната за приземяване за ПИК, предназначени за точен подход за кацане; е) разчетна температура на въздуха в района на летището; ж) подробни сведения за летищния маяк; з) название (име) на летищния оператор, адреси и телефони, по които може да се осъществи връзка с него по всяко време. 3.2. Размери на летището и свързана с тях информация а) за ПИК—истински азимут, цифрово обозначаване, дължина, широчина, разположение на изместен праг на ПИК, наклон, тип на повърхността, тип на ПИК, наличие на зони, свободни от препятствия (за ПИК, оборудвани за точен подход за кацане); б) дължина, широчина и тип на повърхността на летателната писта, крайните участъци за безопасност на ПИК, крайните участъци за спиране; в) дължина, широчина и тип на пътеките за рулиране; г) тип на повърхността на перона и местостоянките на ВС; д) дължина и профил на земната повърхност на зоната, свободна от препятствия; е) визуални средства за схемите за кацане: тип на системата светлини за приближаване и системата за визуална индикация на глисадата (PAPI/APAPI и TVASIS/АТ-VASIS); маркировка и система от светлини на ПИК, ПР и пероните, други визуални средства за ориентация и управление на ПР (вкл. светлини на местата за изчакване до ПИК, междинни места за изчакване и “стоп”-линиите) и пероните; разположение и тип на системата за визуално присъединяване с телескопичния мост, наличие на резервен източник за захранване на светлините; ж) разположението на всички летищни пунктове за проверка на VOR и техните радиочестоти; з) разположение и обозначаване на стандартните маршрути за рулиране; и) географските координати на всеки праг; й) географските координати на съответните точки от осовата линия на ПР; к) географските координати на всяка местостоянка за ВС; л) географските координати и надморската височина на върха на значимите препятствия в зоните на подхода за кацане и излитане; в зоната за полети по кръга и в околността на летището (тази информация се предоставя в картен вид); м) тип на изкуствената настилка и неговата носеща способност, посочена по метода “класификационно число на ВС—класификационен номер на настилката (ACN-PCN)”; н) една или няколко площадки за предполетна проверка на висотомерите, разположени на перона, и тяхната надморска височина; о) обявените дистанции: разполагаема дължина на разбега (TORA), разполагаема излетна дистанция (TODA), разполагаема дистанция на прекъснато излитане (ASDA), разполагаема дистанция за кацане (LDA); БРОЙ 101 п) план за преместване на ВС, загубили способност да се придвижват сами: номера на телефона/ факса и е-mail адреса на лицето, отговарящо за координация на операциите, свързани с преместването на ВС от работната площ или в свързаните с нея участъци, информация за възможностите по преместване на ВС, загубило способност да се придвижва само чрез посочване на най-тежкия тип ВС, с преместването на който могат да се справят летищните служби; р) аварийно-спасителни и противопожарни дейности: категория на аварийно-спасителна и противопожарна защита според стандартите на Приложение 14 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Част IV Описание на експлоатационните процедури на летището и мерките по осигуряване на безопасността 4.1. Представяне на информация за летището. Включва подробни сведения за процедурите за уведомяване за промени в информацията за летището, дадена в АИП, а също за процедурите за предоставяне на искания за издаване на NOTAM, в т.ч.: а) ред за уведомяване на ГВА за всяко изменение, регистрация на уведомленията за измененията в работно и неработно време на летището; б) имена на лицата, отговарящи за уведомяването за измененията, номера на телефони за връзка с тези лица в работно и извънработно време на летището. 4.2. Достъп до работната площ на летището: а) описание на системата за контрол на достъпа до охраняемата зона на хора, автомобили, други предмети, животни; б) общо описание на системата за сигурност с функции на оператора на летището, операторите на ВС, операторите на летищна дейност, органите по осигуряване на сигурността на летището и на други ведомства в зависимост от конкретни ситуации; в) имена и функции на лицата, отговорни за контрола на достъпа до летището, телефони за връзка в работно и неработно време. 4.3. Ръководство за аварийно-спасително осигуряване на летището и в района на отговорност по Наредба № 3 от 1996 г. за аварийно-спасителното осигуряване на полетите в гражданските летища, включващо: а) план за аварийно-спасително и противопожарно осигуряване на летището с описание на съоръженията, оборудването, екипировката, персонала и процедурите по оповестяване и провеждане на аварийно-спасителни и противопожарни операции; б) план за аварийно-спасително и противопожарно осигуряване в района на отговорност извън летището с описание на съоръженията, оборудването, екипировката, персонала и процедурите по оповестяване и провеждане на аварийно-спасителни и противопожарни операции; в) инструкции за взаимодействие на участниците в аварийно-спасителното осигуряване на полетите на летището и в района на отговорност извън летището; ВЕСТНИК СТР . 47 г) план за действие при инцидент с опасни товари с описание на съоръженията, оборудването, екипировката, персонала и процедурите по оповестяване и провеждане на действия при инцидент с опасни товари; д) план за действие по преместване от летателното поле на ВС, загубили способност да се придвижват сами, с описание на съоръженията, оборудването, екипировката, персонала и процедурите по оповестяване и провеждане на действията: е) план за действие в случай на незаконна намеса в дейността на гражданската авиация с описание на оборудването, екипировката, персонала и процедурите по оповестяване и провеждане на действията; ж) план за действие при крупна производствена авария в терминалите и в района на аерогарата, включително при залпово замърсяване на околната среда, с описание на съоръженията, оборудването, екипировката, персонала и процедурите по оповестяване и провеждане на действията; з) план за провеждане на пълномащабна тренировка; и) списък и описание на местоположението на необходимите организационно-технически средства за провеждане на операции по аварийно-спасителното осигуряване на полетите; к) списък на лицата, включени в плановете за провеждане на аварийно-спасителни операции, с данни за проведените им специализирано обучение и тестове; л) списък на организациите и упълномощените лица на територията на летището и в околността му за изпълнение на място на необходимите аварийно-спасителни функции с техните адреси, телефони за връзка, електронна връзка, радиочестоти; м) заповед за определяне на ръководителя, отговорен за провеждане на място на всички операции при възникване на извънредна обстановка; н) заповед за определяне на комитета по извънредните ситуации на летището; о) план за района на отговорност (карта с координатна мрежа за идентифициране на местоположението и особеностите на терена и подходите на и около летището, свързани с осигуряването на аварийно-спасителните работи). 4.4. Инспекция на работната площ на летището и повърхностите за ограничаване на препятствията: а) процедури и ред за извършване на инспекционни проверки за състоянието на повърхността на работната площ и измерване на спирачния ефект и дебелината на водния слой на ПИК и ПР; б) организация на взаимодействието с органите за управление на въздушното движение при извършване на проверките и необходимите за това средства за връзка; в) ред за съхраняване на дневника за състоянието на летателното поле и неговото местонахождение; г) подробни сведения за сроковете и периодичността на инспекционните проверки; д) контролен списък за провеждане на инспекционната проверка; е) ред за представяне на резултатите от инспекционна проверка и приемане на необходимите мерки за отстраняване на опасните условия; СТР . 48 ж) имена, функционални задължения и телефони за връзка със службите или лицата, отговорни за провеждането на инспекционната проверка в работно и извънработно време. 4.5. Визуални средства и електрически системи на летището: а) процедури и ред за извършване на проверките в работно и извънработно време на летището и контролни точки на тези проверки; б) ред за регистрация на резултатите от проведените проверки и предприемане на последващи действия, насочени към отстраняване на констатираните недостатъци; в) процедури и ред за извършване на редовно техническо обслужване и техническо обслужване в аварийни ситуации; г) процедури и ред за използване на резервните източници за електрозахранване (ако има такива) и сведения за всички други методи за отстраняване на частични или общи откази на системата; д) процедури и план за действие по осигуряване на непрекъснато електроснабдяване на летището по време на функционирането му; е) процедури за защита от електронни смущения; ж) имена на службите или лицата, свързани с поддържане на визуалните средства и електрическите системи на летището, техните функционални задължения, техните телефонни номера за връзка в работно и неработно време на летището. 4.6. Техническо обслужване на работната площ: а) процедури и ред за техническо обслужване на площите с изкуствени настилки; б) процедури и ред за обслужване на ПИК и ПР без изкуствена настилка; в) процедури и ред за обслужване на летателните писти и лентите на ПР; г) процедури и ред за обслужване на дренажната система на летището; д) план за поддържане на летището при зимни условия. 4.7. Осигуряване на безопасност на полетите при работи на летището: а) процедури за планиране и безопасно провеждане на работите по строителство и техническо обслужване на работната площ на летището и в нейната околност за работи, които могат да се изпълняват над повърхността за ограничаване на препятствията; б) процедури на взаимодействие с органа за обслужване на въздушното движение в района на летището; в) имена на служби на лица, отговорни за планирането и провеждането на такива работи, техни функционални задължения и телефони за връзка, процедури за свързване по всяко време; г) имена и номера на телефоните на лицата за връзка в работно и неработно време с авиационните оператори, постоянно базирани на летището, операторите на наземно обслужване и други служби, които трябва да бъдат уведомени за извършването на съответните работи на летището; д) процедури за разпространяване при необходимост на плановете за изпълнение на съответните работи. 4.8. Организация на дейността на перона а) общи процедури за организация на дейността на перона: служби, отговорности; ВЕСТНИК БРОЙ 101 б) организация на взаимодействието между службата за управление на ВД и службата за организация на дейността на перона; в) процедура и правила за разпределяне на местостоянките на ВС; г) ред за пускане на двигателите на ВС и издаване на разрешение за буксиране на ВС; д) служба, регулираща движението на ВС на земята; е) служба за съпровождане. 4.9. Осигуряване на безопасността на перона: а) процедури за защита от въздействието на реактивната струя; б) осигуряване на изпълнението на мерки за предпазване в хода на операциите по зареждане на ВС с гориво; в) събиране на отпадъците и почистване на перона; г) процедура и ред за предаване на съобщения за произшествия и инциденти на перона; д) организация на проверките, насочени към спазване от работещите на перона на изискванията по осигуряване на безопасността. 4.10. Управление на мобилните средства в контролираната зона: а) правила за движението, допустими скорости (и средства за гарантиране на изпълнение на правилата) на наземните мобилни средства, действащи на работната площ или в нейната околност; б) система и процедури за издаване на разрешения на водачите да експлоатират мобилни средства на работната площ. 4.11. Организация на работите във връзка с опасността, създавана от живата природа: а) процедури, свързани с предпазване от опасностите, създавани от птиците и други животни по пътя на движение на ВС в полет или на работната площ; б) мероприятия по оценка на опасността, създавана от живата природа; в) мероприятия по реализация на програмата за борба с опасностите, създавани от живата природа; г) имена и функции на службата и лицата, отговорни за провеждане на работи, свързани с опасността, създавана от живата природа, техните телефонни номера за връзка в работно и неработно време. 4.12. Контрол на препятствията: а) процедури за контрол на повърхностите на ограничаване препятствията и карти на летищните препятствия от тип “А” в частта препятствия, намиращи се на повърхността за излитане; б) план за ограничаване на препятствията в М 1:10 000 в съответствие с изискванията на глава 4 от Приложение № 14 “Летища” към Конвенцията за международна гражданска авиация; в) контрол на препятствията в рамките на пълномощията на оператора на летището; г) процедури за контрол на височината на сградите или конструкциите в границите на повърхността за ограничаване на препятствията; д) процедури за контрол върху новото строителство в околността на летището; е) процедури за уведомяване на ГВА за характера и местоположението на препятствията, а също и за всяка следваща поява или отстраняване на препятствия с оглед предприемане на необходимите мерки, както и за отразяване в сборника с аеронавигационна информация. БРОЙ 101 4.13. Преместване на ВС, загубили способност да се придвижват сами: а) процедури за преместване от работната площ или в непосредствената є околност на ВС, загубили способност да се придвижват сами; б) функции на оператора на летището и държателя на регистрационното удостоверение на ВС; в) процедура за уведомяване на държателя на регистрационното удостоверение на ВС; г) процедури на взаимодействие с органите за управление на ВД; д) процедура за получаване на оборудването и необходимия персонал за изместване на ВС, загубило способност да се придвижва само; е) служби и лица, отговорни за организацията на изместването на ВС, загубило способност да се придвижва само, техните функционални задължения и телефонни номера. 4.14. Опасни материали: а) описание на опасните материали; б) процедури за безопасна работа с опасни материали на летището; в) описание на специалните участъци за съхранение на леснозапалими течности, вкл. авиационно гориво и всички други опасни вещества; г) описание на методите за доставяне, съхраняване и обработка на опасните материали и освобождаването от тях. 4.15. Експлоатация на летището в условия на намалена видимост: а) процедури, които се въвеждат в случай на експлоатация на летището в условия на намалена видимост; б) процедури за измерване на далечината на видимостта на ПИК и предаване на данни за видимостта; в) служби и имена на лица, отговорни за измерване на далечината на видимостта на ПИК, и номера на техните телефони за връзка в работно и неработно време. 4.16. Защита на местата на разполагане на радиолокационните и навигационните средства: а) описание на местата на разположение на навигационните и радиолокационните средства и процедурите за тяхната защита с оглед осигуряване на надеждното им функциониране; б) описание на организацията за контрол на дейността, осъществявана в околността на разполагане на радиолокационните и навигационните средства; в) процедури за провеждане на наземно техническо обслужване в околността на тези средства; г) ред за доставяне и инсталиране на знаци, предупреждаващи за опасно електромагнитно лъчение. Забележка. За всяка процедура се указва: 1. кога или при какви обстоятелства е необходимо да се прилага една или друга експлоатационна процедура; 2. по какъв начин трябва да се инициира експлоатационната процедура; 3. какви мерки трябва да се предприемат; 4. кои лица трябва да предприемат съответните мерки; 5. оборудването, необходимо за реализация на съответните мерки, и достъпа до такова оборудване; 6. когато конкретна процедура няма отношение към конкретен случай или е неприложима към него, се указват причините за това. ВЕСТНИК СТР . 49 4.17. Опазване на околната среда: а) LEQ (А) [dB], NEF и LAMAX[dB] контури на авиационния шум, създаван при функционирането на летището за типови ден и нощ, зиме и лете, нанесени върху карта на района около летището; б) доклад за оценка на въздействието върху околната среда на летището с решение на компетентния орган по Доклада за ОВОС (когато има такъв); в) хигиенно-защитна зона на летището; г) план за собствен мониторинг; д) процедури за ограничаване на вредното влияние върху околната среда на дейностите, свързани с поддържане и използване на летището. Част V Администрация и система за осигуряване безопасността на перона 5.1. Сведения за летищната администрация: 5.1.1. летищният оператор осигурява изпълненията на задълженията на летищна администрация съгласно чл. 48а, ал. 3 при условията на ал. 4 ЗГВ, за което създава и организира следните служби: а) Координация, организация и контрол на движението по перона на ВС и МПС и в района на летателното поле: —контрол по състоянието на летателното поле (спирачен ефект, птици, знаци осветление); —поддържане на база данни за летището; —осигуряване на актуална информация за летището. б) Поддръжка на летателното поле: —поддръжка и ремонт на ПИК, ПР и перон; —премахване на препятствия; —снегопочистване, осигуряване на спирачен ефект. в) Аварийно-спасителна служба: —пожарна служба; —медицинска служба; —помощен персонал от АСГ; —преместване на ВС, загубило способността си за самостоятелно придвижване. г) Управление и поддържане на терминали и терминални съоръжения. д) Поддръжка на автомобили и снегопочистваща техника. е) Служба за авиационна сигурност. ж) Енерго-механична служба: —електро; —отопление, вентилация и охлаждане; —водопровод и канализация. з) Служба по опазване на околната среда: —шум и шумови зони; —намаляване опасността от сблъсък с птици; —замърсяване на въздух, вода и почви; —приаеродромни територии. 5.1.2. структура и схема на длъжностните лица и отговорностите им по т. 5.1.1; 5.1.3. имена, длъжност и телефонни номера на лицата, ръководещи службите по т. 5.1.1. 5.2. Система за управление на безопасността: а) общо описание на системата за осигуряване на безопасността с цел спазване на всички правила по безопасността и постоянно подобряване на състоянието по безопасността; СТР . 50 б) описание на политиката в областта на безопасността, приложено към процеса за осигуряване на безопасността във взаимовръзка с процесите по експлоатация и техническо обслужване; в) структура или организация на системата за осигуряване на безопасността, вкл. окомплектоване с персонал и разпределение на индивидуалната и груповата отговорност по решаване на въпросите, свързани с безопасността; г) стратегия и планиране в областта на системата за осигуряване на безопасността, вкл. поставяне на целеви показатели за безопасността, разпределение на приоритетите за реализация на съответните инициативи и създаване на условия за намаляване на опасността до практически обосновано равнище с отчитане на изпълнението на изискванията на Стандартите и препоръчаните практики по Приложение 14, том I към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (Наредба № 14 от 2000 г. за летищата и летищното осигуряване); д) реализация на СОБ, вкл. средствата, методите и процедурите за ефективно предаване на съобщения, засягащи безопасността и осигуряване изпълнението на изискванията, засягащи безопасността; е) описание на системата за определяне на критичните от гледна точка на безопасността области, изискващи по-висок интегритет за осигуряване на безопасността (програмата мерки в областта на осигуряването на безопасността) и предвидените в това отношение съответни действия; ж) описание на мерките, способстващи за безопасността и предотвратяване на произшествия, както и на системата за защита от опасност, която да предвижда анализ и разбор на произшествията, инцидентите, жалбите, недостатъците, грешките, несъответствията и отказите, както и постоянен контрол за състоянието на безопасността; з) описание на системата за анализ и вътрешни проверки на състоянието на безопасността, в рамките на която подробно се разглежда системата и програмата за контрол на качеството на реализацията на мерките по осигуряване на безопасността; и) система за оформяне на документите на всички средства на аерогарата, свързани с осигуряване на безопасността и регистрация на данни за експлоатацията и техническото обслужване на аерогарата, вкл. информация по проектирането и изграждането на повърхности с изкуствена настилка и летищни светлини; такава система трябва да осигурява безпрепятствено търсене на необходимите данни, вкл. карти; й) обучение и квалификация на персонала, вкл. разглеждане и оценка на достатъчността на подготовката на персонала в частта изпълнение на задължения му, свързани с осигуряване на безопасността, система за атестация за проверка на равнището на квалификацията; к) включените в договори по изпълнение на строителни работи на летището на задължения, свързани с безопасността и осигуряването на тяхното изпълнение; л) описание на зоните за движение, достъпни за ВС, техните зони за сигурност и пътищата, които ги обслужват; м) правила за охрана на труда при различните дейности. ВЕСТНИК БРОЙ 101 Част VI Условия, свързани с обслужване на пътници, товародатели, клиенти 6.1. Графична и мащабна скица на пътническия (пътническите) терминали със схема на различните етажи, зони за обслужване на пътниците и багажите и указана схема на движението на пътникопотока. 6.2. Графична мащабна скица на карго-терминала с указване на различните зони на обслужване и движението на товаропотока. 6.3. Процедури на взаимодействие със службите по осигуряване на гранично-пропускателния режим (ГКПП), ветеринарно-защитния и санитарния режим; митническия режим; охраната; пощите и съобщенията. 6.4. Процедури на взаимодействие с оператори по наземното обслужване, получили достъп до пазара на наземното обслужване, или за самообслужване на територията на летището. 6.5. Процедури на взаимодействие с пътници, товародатели и клиенти, използващи летището. 6.6. Процедури и планове, свързани с изискванията по Наредба № 17 от 1999 г. за условията и реда за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване (ДВ, бр. 111 от 1999 г.) (дават се извадки и се прави позоваване на Летищната програма за сигурност и се посочва къде се намира тази програма и по какъв начин е достъпна). 6.7. Процедури на взаимодействие с местните власти. 6.8. Схема на службите и отговорните длъжностни лица, свързани с обслужване на пътници, товародатели, клиенти, както и по постигане на сигурността и взаимодействието с местните власти. Част VII Техническа експлоатация на летищната техника, съоръжения и оборудване 7.1. Списък на техниката за обслужване на аеродрума. 7.2. Списък на съоръженията и оборудването, свързано с осигуряване функционирането на терминалите. 7.3. Описание на системата за техническо обслужване и ремонт на специализираната техника, вкл. експлоатационни и технологични изисквания на производителя, организация на планово-предпазната система за обслужване, организация на доставките и ремонта и организация за следене наработката на специализираната техника и записите, свързани с техническото обслужване и ремонта. 7.4. Описание на системата за техническо обслужване и ремонт на стационарните съоръжения и оборудване, вкл. експлоатационни и технологични изисквания на производителя, организация на планово-предпазната система за обслужване, организация на доставките и ремонта и организация за следене наработката на специализираната техника и записите, свързани с техническото обслужване и ремонта. 7.5. Процедури и технологии по техническо обслужване на специализираната техника. 7.6. Процедури и технологии по техническо обслужване на стационарните съоръжения и оборудване. БРОЙ 101 7.7. Отговорни длъжностни лица по техническото обслужване и ремонта на специализираната техника, стационарни съоръжения и оборудване. Част VIII Актове и предписания от експлоатационни инспекции 8.1. Актове от сертификационни и експлоатационни инспекции. 8.2. Акт за облитане. 8.3. Актове за удостоверяване на годността на оборудването, съоръженията, инсталациите, системите. 8.4. Протоколи за съответствие на стандартите, изискванията или нормативната уредба на параметрите на техническото състояние или организационно-техническото осигуряване, свързани със: а) обявените дистанции и дължината на летателното поле в съотношение с изискванията на експлоатираните въздухоплавателни средства; б) геометричните размери и наклоните на елементите на пистовата система; в) PCN на елементите на настилката по отношение ACN на експлоатираните ВС; г) състоянието на повърхността на настилките и нейните елементи (фуги, шахти, канали, странични ръбове, закръгления на преходите на пътеките за рулиране към пистите и пероните); д) повърхнините за ограничаване на препятствията; е) дневната маркировка на настилките и високите препятствия; ж) светосигналната система; з) радиотехническото, навигационното и метеорологичното оборудване; и) енергийната система и аварийното електрозахранване; к) свързочните средства; л) аварийно-спасителното осигуряване на полетите; м) спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в гражданската авиация. Оформяне и поддържане на ръководството за управление и експлоатация на летище 8.5. Ръководството за управление и експлоатация на летище: а) се утвърждава от ГД “ГВА” и съхранява от летищната администрация/летищния оператор (за летища за обслужване на полети за авиационни услуги, технологични летища и летателни площадки—от собственика); б) се подготвя във форма, удобна за ревизиране; в) трябва да има дата на начално одобрение или дата на одобрението на последната корекция на всяка страница или точка от ръководството, както и да включва списък за проверка на страниците. 8.6. Летищната администрация/летищният оператор (съответно собственикът) предоставя на отговорните длъжностни лица и персонала необходимите части от ръководството, съответстващи на изпълняваните функции. 8.7. По един пълен и актуален екземпляр от Ръководството за управление и експлоатация на летището се предоставя на ГВА, както и на инспекторите при провеждане на инспекция на летището. УПРАВИТЕЛ: Подпис и печат ВЕСТНИК СТР . 51 Приложение № 4 към чл. 18, ал. 2, т. 3 Ръководство за управление и експлоатация на летателна площадка 1. Обща информация 1.1. Съдържание на ръководството. 1.2. Предназначение и обхват на ръководството. 1.3. Правни основания, свързани с ръководството и издаването на удостоверение за експлоатационна годност на летателна площадка. 1.4. Условия за използване на летателната площадка—излагат се правата за достъп, като по отношение на полети за търсене и спасяване, аварийно кацане, полети на държавни въздухоплавателни средства (полиция и митница) достъпът не може да бъде ограничен. 1.5. Налична система за аеронавигационна информация и процедурите за публикуване на тази информация. 1.6. Система за регистрация на операциите, изпълнявани от ВС. 1.7. Данни за собствеността на летището и кадастрална карта, одобрена от Агенцията по кадастъра. 2. Съдържание на ръководство за управление и експлоатация на летателна площадка Ръководството за управление и експлоатация на летателна площадка включва като минимум следните елементи: 2.1. Схема и трите имена на длъжностните лица и отговорностите им по осигуряване на операциите на летателната площадка. 2.2. Евентуални ограничения, наложени от ГВА. 2.3. Данни за разположението на летателната площадка: 2.3.1. мащабна ситуация на летателната площадка на база геодезическо заснемане, с посочване на границите му, основните сгради и съоръжения, както и подземни комуникации (при наличие на данни), в частност местоположението на всеки указател за посока на вятъра; 2.3.2. обзорна ситуация на прилетищната територия, включително въздушните подходи, в мащаб 1:5000 или 1:25 000 с отбелязан достъпът до летището с други видове транспорт от близките селища, както и разполагането на всички летищни средства и оборудване, намиращи се извън границите на летището; 2.3.3. план на района на отговорност—минимум 2 km около контролната точка на летателната площадка; планът представлява мащабна карта за идентифициране на местоположението и особеностите на терена и подходите на и около летището, свързани с осигуряването на аварийно-спасителните работи. 2.4. Описание на зоните за движение на ВС в района на площадката, както и обслужващите ги пътища, и инструкция за движение на хора и техника в района на площадката. 2.5. Описание и процедури за поддържане на летателното поле и останалите летищни съоръжения съгласно приетите стандарти и изисквания. 2.6. План за поддържане на летателната площадка при зимни условия, ако се експлоатира. 2.7. План за осигуряване мерки по сигурността и охраната на летателната площадка, включително списък на длъжностните лица. СТР . 52 2.8. Ръководство за аварийно-спасително осигуряване на летателната площадка и на района на отговорност, включващо: 2.8.1. план за аварийно-спасително и противопожарно осигуряване на летателната площадка и района на отговорност с описание на съоръженията, оборудването, екипировката, персонала и процедурите по оповестяване и провеждане на аварийно-спасителни и противопожарни операции; 2.8.2. минималното противопожарно и аварийно-спасително оборудване на летателната площадка трябва да включва автомобил с висока проходимост, оборудван със следните пожарогасителни вещества и аварийно-спасително оборудване: а) минималните количества пожарогасителни вещества са 45 kg пожарогасителни прахове, отговарящи на БДС EN—615/2000 г. или 45 kg въглероден диоксид, отговарящ на БДС EN—25 923/ 2002 г.; допълнително трябва да има налични пожарогасителни вещества: 45 kg халон или негов еквивалент и 90 kg въглероден диоксид (БДС EN 25 932/2002), които да бъдат складирани в сграда за поддръжка, склад или хангар за ВС, намиращи се в границите на площадката; в случай че на летателната площадка или в близост до нея няма сгради и складове, допълнителни количества пожарогасителни вещества не се изискват; б) минималният комплект аварийно-спасително оборудване, разположен в автомобила с висока проходимост, включва следните помощни средства: киркобрадва голяма пожарникарска; киркобрадва малка пожарникарска; трион с дължина 600 mm; лост—“кози крак” с дължина 1050 mm; канджа пожарникарска; ножовка или трион за метал с 6 запасни листа; пожарникарско (огнеупорно) одеало; разтегателна стълба с дължина до 10 m; въже с диаметър 10,5 mm и дължина 15 m; клещи със страничен режещ ръб; комплект отвертки; топлоотразяващи (огнеупорни) ръкавици пожарникарски; чукче с маса 1,8 kg; ножици за рязане на ламарина; ножици, диелектрични, за прерязване на проводници (20 kV); два комплекта за първа медицинска помощ, всеки от които съдържа: 10 таблички за идентификация, тампони за спиране на кръвотечение, гумени маркучи, респираторни тръбички, ножици, бинтове и шини, обикновени или надуваеми, за счупвания от различен тип; 2.8.3. списък на лицата, включени в плановете за провеждане на аварийно-спасителни операции. 2.9. Инструкция за провеждане на полетите, която съдържа: 2.9.1. район на полетите; 2.9.2. запасни площадки и летища; 2.9.3. правила за планиране и изпълняване на полети; 2.9.4. управление на полетите; 2.9.5. метеорологичен минимум; 2.9.6. забранени зони за полети; 2.9.7. препятствия в района на подходите и района на летателната площадка; ВЕСТНИК БРОЙ 101 2.9.8. осигуряване на полетите; 2.9.9. схеми: на разположение на ПИК със записани направления, перон и пътеки за рулиране, включително и грунтови ПИК; на пилотажните зони, забранени зони и препятствия; аеронавигационна карта на Р България до полетно ниво 245; на разрешените полети “по кръга” от съответната ПИК. 2.10. Актове и предписания от експлоатационни инспекции за удостоверяване на годността на летателното поле. 2.11. Правила за безопасно зареждане с ГСМ. 3. Данни за летателната площадка, предавани на службата за аеронавигационна информация 3.1. Информация от общ характер: а) име на летището, вкл. код по ИКАО и код по ИАТА; б) местоположение на летателната площадка; в) географски координати на контролната точка на летателната площадка, определени в системата от геодезични координати на Световната геодезична система 1984 (WGS-84); г) надморска височина и вълна на геоида на летателната площадка; д) вълна на геоида и надморска височина на всеки праг, надморска височина на края на ПИК и други точки със значително повишение или падина покрай ПИК; е) разчетна температура на въздуха в района на летателната площадка; ж) название (име) на летищния оператор, адреси и телефони, по които може да се осъществи връзка с него по всяко време. 3.2. Размери на летателната площадка и свързана с тях информация: а) за ПИК—истински азимут, цифрово обозначаване, дължина, широчина, разположение на изместен праг на ПИК, наклон, тип на повърхността, тип на ПИК, наличие на зони, свободни от препятствия (за ПИК, оборудвани за точен подход за кацане); б) дължина, широчина и тип на повърхността на летателната писта, крайните участъци за безопасност на ПИК, крайните участъци за спиране; в) дължина, широчина и тип на пътеките за рулиране; г) тип на повърхността на перона и местостоянките на ВС; д) дължина и профил на земната повърхност на зоната, свободна от препятствия; е) визуални средства за схемите за кацане: тип на системата светлини за приближаване и системата за визуална индикация на глисадата (PAPI/APAPI и TVASIS/АТ-VASIS); маркировка и система от светлини на ПИК, ПР и пероните, други визуални средства за ориентация и управление на ПР (вкл. светлини на местата за изчакване до ПИК, междинни места за изчакване и “стоп”-линиите) и пероните, наличие на резервен източник за захранване на светлините; ж) географските координати и надморската височина на върха на значимите препятствия в зоните на подхода за кацане и излитане; в зоната за полети по кръга и в околността на летището (тази информация се предоставя в картен вид); з) обявените дистанции: разполагаема дължина на разбега (TORA), разполагаема излетна дистанция (TODA), разполагаема дистанция на прекъснато излитане (ASDA), разполагаема дистанция за кацане (LDA); БРОЙ 101 и) аварийно-спасителни и противопожарни дейности: категория на аварийно-спасителна и противопожарна защита според стандартите на Приложение 14 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. 4. Оформяне и поддържане на ръководството за управление и експлоатация на летателната площадка 4.1. Ръководството за управление и експлоатация на летателната площадка: а) се утвърждава от гл. директор на ГД “ГВА” и се съхранява от собственика на летателната площадка; б) се подготвя във форма, удобна за ревизиране; в) трябва да има дата на начално одобрение или дата на одобрението на последната корекция на всяка страница или точка от ръководството, както и да включва списък за проверка на страниците. 4.2. Собственикът (ползвателят) на летателната площадка предоставя на отговорните длъжностни лица и персонала необходимите части от ръководството, съответстващи на изпълняваните функции. 4.3. По един пълен и актуален екземпляр от ръководството за управление и експлоатация на летището се предоставя на ГД “ГВА”, както и на инспекторите при провеждане на инспекция на летището. ВЕСТНИК 5. 1 2 LAT/LONG 6. ELEV 7. ТЕМР 8. ICAO CODE 9. 10. IATA CODE ALTERNATE AIRPORTS 11. RUNWAYS GENERAL DATA RWY NR УПРАВИТЕЛ: Подпис и печат Приложение № 5 към чл. 18, ал. 2, т. 4 Акт за основните технически и експлоатационни характеристики на летище I. Основна информация № Данни Описание 1 2 3 1. CITY 2. 3. AIRPORT USE 4. RFF Име на града, обслужван от летището Име на летището Предназначение на летището: RS—за редовни международни провози в качеството на редовно летище; RN—за нередовни международни превози в качеството на редовно летище; RG—за международна авиация с общо предназначение в качеството на редовно летище; AS—за редовни международни превози в качеството на резервно летище; AN—за нередовни международни превози в качеството на резервно летище; ЕА—за международна авиация с общо предназначение в качеството на резервно летище. Категория на летището от гледна точка на Наредба № 3 за аварийно-спасителното осигуряване на полетите в гражданските летища. 11.1. 11.2. 11.2.1. 11.2.2. 11.2.3. 11.2.4. СТР . 53 3 Географски координата в градуси, минута и секунди, определени в Световната геодезична координатна система—WGS-84, като степента на точност на геодезическото заснемане е такава, че отклонението в отчета не превишава указаните по-долу величини: а) 3 m за съществени препятствия в зоната на подхода за кацане и излитане, в зоната на движение по кръга, за позициите на разположените радионавигационни средства, както и в околностите на летището; б) 1 m за праговете и точки от осовата линия на ПИК; в) 0,5 m за точки от осовата линия на ПР и МС на ВС; г) 30 cm за контролната точка на летището. Надморската височина на летището и ПИК, измерена и указана с точност до метър спрямо морското равнище, като за международните летища се посочват и котите на праговете и краищата на ПИК, както и други характерни точки по дължината на ПИК. Разчетната температура на въздуха в района на летището, представляваща максималната средномесечна температура в градуси по Целзий, изчислена на базата на денонощните максимални температури за най-горещия месец за период от най-малко пет години. Четирибуквен код на ИКАО (DOC7910). За летища, за които отсъства официален код, същият се състои от две букви и две цифри. Трибуквен код на ИАТА. Указател на местоположението на запасните летища според навигационния план. Дават се за всяка от пистите Номер на ПИК в двете посоки: L—лява, R—дясна, С—централна, S—за късо излитане и кацане PHISICAL CHARACTERISTICS LENG Обща дължина на настилката WID Ширина на настилката на ПИК SHLD Широчина на страничните ивици за безопасност CODE Код на пистата съгласно глава I на Приложение № 14 на ИКАО СТР . 54 1 2 11.2.5. STRENGTH 11.2.6. SLOPE 11.2.7. RUNWAY PROFILE SLOPE (LENGTH) 11.3. RUNWAY SPECIFIC DATA 11.3.1. RWYHDG 11.3.2. RWY ТУРЕ 11.3.3. DECLARED DISTANCES TORA ASDA TODA LDA 3 Носимоспособност на изкуствените настилки на ПИК (предназначена за ВС с маса на перона, по-голяма от 5700 kg), определена по метода “Класификационно число на ВС—класификационно число на настилката (ACN-PCN)” с представяне на следните данни: а) класификационно число на настилката (PCN); б) тип на настилката (асфалтова, бетонова или смесена конструкция); в) категория на носимоспособността на земната основа; г) категорията или величината на максимално допустимото налягане в пневматиката на гумите; д) метода на оценка. Среден надлъжен наклон на ПИК в проценти (отношение на разликите между максималното и минималното превишение по осовата линия на ПИК и нейната дължина) с посочване дали общият наклон от първия посочен курс на ПИК е възходящ (+) или низходящ (-). Наклон на профила на ПИК в проценти с посочване дали наклонът е възходящ (+) или низходящ (-) в посока от първия посочен курс на ПИК и в скоби—дължината на участъка. (Тази информация се дава само от летищата с предназначение RS, RN, AS и AN.) За всяка ПИК Обозначение на ПИК: L—лява, R—дясна, С—централна, S—за късо излитане и кацане Тип на ПИК: NON I—необорудвана ПИК; NON Р—ПИК, оборудвана за неточен подход за кацане; РА 1—ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория I; РА 2—ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория II; РА 3А—ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория IIIА; РА 3В—ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория IIIВ; РА 3С—ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория IIIC. Разполагаема дължина на стартиране Разполагаема дистанция за прекъснато излитане Разполагаема излетна дистанция Разполагаема дистанция за кацане ВЕСТНИК 1 2 11.3.4. RADIO AIDS ILS MLS DME VOR NDB 11.3.5. LIGHTING AIDS АР VА Система за визуална индикация на глисадата: RWY CL TDZ 11.3.6. ILS GLIDE РАТН ANGLE RDH DIST 11.3.7. ELEVATION THR END RWY END БРОЙ 101 3 Система за кацане по прибори: 1 = характеристиките на оборудването съответстват на категория I; 25 = характеристиките на оборудването съответстват на категория II; 3 = характеристиките на оборудването съответстват на категория III; N—нестандартна система на ILS. Микровълнова система за кацане Далекомерно оборудване: Х—осигурява се от ILS; х—осигурява се от VOR при наличие на VOR, а при отсъствие на VOR се осигурява от NDB или работи самостоятелно; хх—осигурява се от ILS и VOR. Маркерен радиомаяк Ненасочена приводна радиостанция Светлинен подход: S—за прост подход за кацане; 1—за точен подход за кацане по категория I; 2—за точен подход за кацане по категория II или III; N—нестандартна система АР = APAPI; 3А = 3-BAR AVASIS АТ = АТ-VASIS; 3V = 3-BAR VASIS Р = PAPI; N = нестандартна Т=Т-VASIS; V=VASIS. Странични, прагови и крайни светлини на ПИК Осово осветление на ПИК Светлини в зоната на приземяване Ъгъл на наклона на глисадата в градуси Надморска височина на опорната точка Разстояние от прага на ПИК или изместения праг до антената на глисадния радиомаяк Превишение на прага на ПИК Превишение на края на ПИК Тип на съоръжението в края на пистата, използвано за обратен завой от ВС: RWY = краят на ПИК е съединен с друга ПИК; TWY = пътека за рулиране, съединена с края на ПИК; LP = обходна ПР; Цифрово значение = широчината на настилката, върху която може да се направи обратен завой, например 70 съответства на широчината на настилката в края на ПИК, равна на 70 m. БРОЙ 101 1 2 11.3.8. OBSTACLES RWY HDG SLOPE IDENT ТУРЕ 3 Препятствия в зоната на траекторията за излитане за указания курс на ПИК (информация за препятствията се представя само за летищата с предназначение RS, RN, AS, AN). Направление на ПИК Размер на наклона в %, при които се съобщава за наличие на препятствие Идентификация на препятствието с помощта на присвоен номер. Ако не е направена идентификация на препятствието, се указва следното: “NIL” няма препятствия над повърхнината, свободна от препятствия НЕ СЕ РАЗРЕШАВА ИЗЛИТАНЕ: ....(ситуацията не е известна) Тип на препятствието: АНТ = антена; BLD = сграда; GRD = земна повърхност, местност и др.; LIN = линия (електропровод, телефонна линия и др.) MOV = движещи се обекти (влак, автомобил, кораб и др.); NET = мрежа (задържаща); SPR = препятствие от рода на комин, кула, мачта и др.; TRE = дървета, гора. ВЕСТНИК 1 2 ЕС RADIUS ANGLE 12. TAXIWAYS RWY NR IDENT ТУРЕ LOCATION DIST RWY START Разстояние по траекторията на излитане, измервано от началото на разполагаемата дистанция за излитане до пресичането с перпендикулярната права от препятствието. CL Разстояние до препятствието, измерено перпендикулярно от траекторията на излитане с означаване: L = препятствие отляво; Р = препятствие отдясно; или вместо горното с едно от следните обозначения: О = препятствие на осовата линия; CROSS = препятствието пресича осовата линия. HIGHT Относителна височина на препятствието, измервана от превишението на точката на началото на разполагаемата дистанция за излитане. М Маркировка на препятствията L Осветяваненапрепятс твията CURVED Указва се при криволинейТАКЕ-OFF РАТН на траектория на излитане ВС Разстояние до началото на кривата, измервано от началото на разполагаемата дистанция за излитане. СТР . 55 ANGLE 3 Разстояние до края на кривата по траекторията на излитане, измервано от началото на разполагаемата дистанция за излитане. Радиус на кривата, с указване L (ляво) и R (дясно) относно продължението на осовата линия на ПИК Ъгъл на дъгата на кривата в градуси ПР, която не е съединена непосредствено с ПИК, не се указва. Информация за ПР се предоставя само за летища с предназначение RN, RS, AN, AS. Номер на ПИК, съединена с ПР. Обозначението, присвоено на ПР (или пресичащата ПИК), използвано на летището. Тип на ПР: Р = паралелна ПР; РЕ = скоростна ПР; Е = други типове изходна/ входна ПР. Местоположението на ПР по отношение на ПИК Успоредна ПР: указва се разделителното разстояние между осовите линии на ПИК и ПР и магнитното направление на ПИК към ПР. Скоростна изходна ПР: указва се разстоянието от края на първия указан курс на ПИК до точката на пресичане на осовата линия на ПИК с продължението на осовата линия на правия участък на скоростната изходна ПР. Други изходни/входни ПР: указва се разстоянието от края на първия указан курс на ПИК до точката на пресичане на осовите линии на ПИК и ПР (или пресичащата ПИК). За ПР, съединени с края на ПИК, разстоянията се указват от 00.00 до дължината на ПИК. Условното обозначение L (лява) и R (дясна) по отношение на осовата линия на ПИК, гледайки към втория указан курс на ПИК откъм първия указан курс на ПИК. Условното обозначение LR (лява и дясна) означава, че ПР пресича ПИК. Когато ПР се съединява направо с края на ПИК, не се указват условните обозначения L и R. За скоростните изходни ПР и изходно/входни ПР ъгълът на пресичане на осовата линия на ПР с осовата линия на ПИК се указва в градуси. Ъгълът на пресичане се измерва или отляво, или отдясно от осовата линия на ПИК (при това вторият указан курс на ПИК е 0 градуса) към осовата линия на ПР. СТР . 56 1 2 WIDTH SHLD STRENGTH LIGHT AIDS ТЕ CL SB СВ 3 Широчина на ПР Широчина на страничните ивици на ПР Носимоспособност на настилката на ПР. ВЕСТНИК БРОЙ 101 1 Осветление на ръба на ПР Осово осветление Осветление на “Stop” линията Осветление на предупреждаващата линия II. Друга информация Данни Описание 1 2 1. Адрес на летищната администрация или собственика на летището Пощенски адрес Телефон/факс Телеграфен адрес е-mail 3. Използвани документи на ИКАО 4. Използван метод за измерване на повърхностното съпротивление на пистата и равнището на съпротивлението при триене, при което ПИК се обявява за хлъзгава в мокро състояние 5. Допълнителна информа- а) относно наблюдавано нация, свързана с птиците трупване на птици; б) сборните листове на карти с означаване на местата за хранене и почивка на птиците в околността на летището; в) значителни ежедневни прелитания на птици между местата за хранене и почивка (ако е възможно); г) приети мерки за борба с птиците. 6. Митническо, санитарно Органи, осъществяващи обслужване на летището контрол (митнически, сани(за международни летища) тарни, имиграционни), и работното им време 7. Ограничения от регулиращ характер, засягащи използването на летището 8. Мерки по организиране на транзита (за международни летища) 9. Разстояние и разположение на летището относно центъра на обслужвания град 10. Работно време на летищните служби и службите на РВД 11. Обслужване на летището а) наличие на хотел; б) наличие на ресторант; в) медицинско обслужване; г) наличие на транспортни средства; д) товаро-разтоварни средства на летището; е) типове зареждано гориво; ж) типове зареждани масла; 14. Местни ограничения на полетите 15. Координата 2 з) кислород и друга компоненти, използвани при обслужване на ВС; и) средства за зареждане на гориво и ограничения във връзка със зареждането на гориво; к) обикновеното количество налични места в хангарите за ВС; л) обикновено наличие на ремонтно оборудване за пристигащи ВС; м) средства за обслужване на пътниците; н) възможност за преместване на ВС, загубили способност да се придвижват сами. а) местоположение и надморска височина, определени за предполетна проверка на висотомерите; б) разположение на летищните точки за проверка на VOR; в) координата с точност не по-малка от 0,1 min на всяка местостоянка или точка на перона, на които ВС, оборудвани с инерциални навигационни системи, могат да регулират и програмират бордното си оборудване преди излитане. III. Комуникации Пълномощен орган, отго- Пощенски адрес ворен за службата за Телеграфен адрес електровръзка Телефон/факс; е-mail Район на отговорност, в границите на който се осигурява електровръзка Основни видове обслужване и средства Кратко описание Списък на радиопредавателните станции IV. Средства за радиовръзка и радионавигационни средства Название на станцията Видове предоставяно обслужване Вид излъчване за всяка честота Честоти, използвани за предаване по връзката “земя—въздух” и “въздух—земя” Работно време на всяка служба Географски координати на предаващата антена с точност поне до 0,1 min (за радиопеленгаторните станции на приемната антена) 1) Положението на нулева- В случаите, когато DME е та точка на отчитане на свързано с ILS или MLS и траекторията на подхода положението на нулевата за кацане; точка за отчитане на оборуд2) Отстоянието на нулеваването не съвпада с антената точка за отчитане от та му антената на DME БРОЙ 101 1 2 Магнитният пеленг и При отсъствие на контролразстоянието на радиона точка на летището разсредството от контролната стоянието се измерва от източка на летището в km вестна определена точка, сив десети от km изключение на случаите, когато специалните радиосредства са разположени по продължение на оборудвани ПИК. Указва се също местоположението на УКВ маркерите, свързани с ILS. Ползвани езици Мощността на антената, ако това е приложимо, а за NDB—средният радиус на номиналната зона на действие. Подробни данни за невизуалните средства за осигуряване на последния етап на подхода за кацане и кацането, които не са ILS, и могат да се използват напълно или частично от бордовото оборудване, предназначено за използване с ILS. По отношение на ILS: а) всяка отлика от стандартите на т. 3.1 на част I от том I на Приложение № 10 на ИКАО b) степента на съответствие със стандартите на т. 3.1.3.4 и 3.1.5.4 от част I на том I на Приложение № 10 на ИКАО по отношение структурата на лъча на глисадния и курсовия радиомаяк; с) височината на опорната точка на ILS над прага на ПИК V. Специални навигационни системи Название на станцията или веригата от станции Вид на предоставяното обслужване (определяне на линията на положението или мястото на ВС) Метод на опознаване (честотен или кодов) Тип на излъчването Честота (номер на канала, изходен коефициент на запълване на импулсите, честота на повторение на импулсите, ако е приложение) Време на работа Географски координати на станцията Работни зони и съответстващи значения на точността (в течение на денонощието) VI. Сигнали за време Название и позивна на станцията Честота и тип на излъчването ВЕСТНИК СТР . 57 1 2 Време и способ на излъчване VII. Авиационна фиксирана служба Название на станцията Индекс на местоположението на станцията Позивна на станцията Название на станциятакореспондент Тип на каналите Честота на предаване Честота на приемане Тип на предаваните съобщения Работно време VIII. Метеорология Пълномощен метеороло- Пощенски адрес гичен орган Телефон, телеграф, е-mail Район или въздушни маршрути, осигурявани с метеорологично обслужване Кратко описание на Подробни данни за инструкосновните видове тажа, консултациите, нагледпредоставяно метеоролоните пособия и полетната гично обслужване документация, методи и средства за предоставяне на метеорологичната информация Изисквания, отнасящи се до предварителното уведомяване от страна на авиационните оператори за потребностите им от инструктаж, консултации, полетна документация и друга необходима метеорологична информация Общо описание на летищните системи за наблюдение и съответните експлоатационни правила, прилагани при наблюдение и представяне на съобщенията за приземния вятър, разстоянието на видимост на ПИК, долната граница на облаците, видимостта, температурата, срез на вятъра (ако има такъв) Прилагани документи на ИКАО IX. Летищно метеорологично наблюдение и сводки Название на станцията и индекс на местоположението по ИКАО Вид и честота на наблюденията Типове метеорологични сводки и друга допълнително включвана информация Конкретен вид на системата за наблюдение и количество наблюдателни пунктове, използвани за наблюдение и предаване на съобщения за приземния вятър, видимостта, разстоянието на видимостта на ПИК, долната граница на облаците, температурата и среза на вятъра СТР . 58 1 Работно време Данни за наличната климатологична информация Х. Метеорологично обслужване на летището Работно време Име на органа, отговорен за съставяне на прогнози за летището и срока им на валидност Типове прогнози за кацане Методи за провеждане на инструктажа или консултациите Видове предоставяна полетна документация и езици на използваната полетна документация Наличие на помощно оборудване (например метеорологичен локатор), служещо за предоставяне на информация за метеоусловията Телефонен номер на метеорологичната служба Допълнителна информация (за ограничения на обслужването и др.) XI. VOLMET Название на предаващата станция Позивна или опознавателен сигнал Тип на излъчването Честота или честоти, използвани за радиопредаване Период или време на излъчването Работно време Списък на летищата, върху които се разпространява действието на съобщенията или прогнозите Съдържание и форма на включваните съобщения и прогнози 2 ВЕСТНИК 1 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 11.1. 11.2. 11.2.1 УПРАВИТЕЛ: Подпис и печат 11.2.2 Приложение № 6 към чл. 18, ал. 2, т. 4 11.2.3. Акт за основните характеристики и техническо състояние на летателна площадка 11.2.4. I. Основна информация № 1 Видове данни 2 1. CITY 2. AIRPORT Име на населеното място Име на летателната площадка Описание 3 11.2.5. 11.2.6. БРОЙ 101 2 Предназначение на летателната площадка: (за обслужване на полети за авиационни услуги или технологично летище) RFF Наличие на аварийноспасително и противопожарно оборудване съгласно т. 7 от Ръководството за управление и експлоатация LAT/LONG Географски координати в градуси, минути и секунди на контролната точка на летателната площадка (средата на летателното поле), определени в WGS-84 ELEV Надморската височина на ПИК, измерена с точност до метър спрямо морското равнище ТЕМР Разчетната температура на въздуха в района на летателната площадка, представляваща максималната средномесечна температура в градуси по Целзий. Посоки на преобладаващите ветрове ALTERNATE Указател за местополоАIRРОRТS жението на запасните летища и летателни площадки според навигационния план Ограничения по видове ВС ICAO CODE Четирибуквен код на ICAO (DOC 7910) RUNWAYS Дават се за всяка от GENERAL пистите DATA RWY NR Номер на всяка ПИК в двете посоки S—за късо излитане и кацане PHISICAL CHARACTERISTICS Площ на летателното поле Ограда на летателното поле—да или не и каква конструкция е LENGTH Дължина на ПИК (грунт или изкуствена настилка) WIDTH Ширина на ПИК (грунт или изкуствена настилка) CODE Код на пистата съгласно глава първа на Наредба № 14 на МТС от 2000 г. STRENGTH а) Конструкция на изкуствените настилки на ПИК и носимоспособност съгласно приложение № 1 на Наредба № 14 USE 3 БРОЙ 101 1 11.2.7. SLOPE 11.3. 2 б) За грунтова ПИК— размери, вид на растителното покритие и носимоспособност на грунта съгласно приложение № 10 на Наредба № 14 Среден надлъжен наклон на ПИК в проценти (отношение на разликата между максималната и минималната кота на осовата линия на ПИК и нейната дължина) с посочване дали общият наклон от първия посочен курс на ПИК е възходящ (+) или низходящ (-) Дават се за всяка от пистите RUNWAY SPECIFIC DATA 11.3.1. ELEVATION THR Надморска височина на двата прага на ПИК RWY END Тип на съоръжението в края на пистата, използвано за обратен завой от ВС. RWY = краят на ПИК е съединен с друга ПИК; TWY =пътека за рулиране, съединена с края на ПИК; LP=обходна ПР Цифрово значение = широчината на настилката, върху която може да се направи обратен завой, например 70 съответства на широчината на настилката в края на ПИК, равна на 70 m 11.3.2. RWY ТУРЕ Тип на ПИК: NON 1—необорудвана; NON Р—оборудвана за неточен подход 11.3.3. DECLARED DISTANCES TORA Разполагаема дължина на разбега ASDA Разполагаема дистанция за прекъснато излитане TODA Разполагаема излетна дистанция LDA Разполагаема дистанция за кацане 11.3.4. RADIO AIDS ILS, MLS, DME, VOR, NDB 11.3.5. LIGHTING Светлинен подход AIDS 11.3.8. OBSTACLES Препятствия в зоната на траекторията за излитане за указания курс на ПИК RWY HDG Номер на ПИК ВЕСТНИК 3 1 SLOPE IDENT ТУРЕ DIST RWY START CL HIGHT М 12. TAXIWAYS СТР . 59 2 Размер на наклона, при който се съобщава за наличие на препятствие, % Идентификация на препятствието с помощта на присвоен номер. Ако не е направена идентификация на препятствието, се указва следното: “NIL”—няма препятствие над повърхнината, свободна от препятствия, не се разрешава излитане Тип на препятствиято: ANT = антена; BLD = сграда; GRD = земна повърхност, местност и др.; LIN = линия (електропровод, телефонна линия); MOV = движещи се обекти (влак, автомобил и др.); NET = мрежа (задържаща); SPR = комин, кула, мачта и др.; TRE = дървета, гора Разстоянието по траекторията на излитане, измервано от началото на разполагаемата дистанция за излитане до пресичането с перпендикулярната права от препятствието Разстояние до препятствието, измерено перпендикулярно от траекторията на излитане с означаване: L = препятствие отляво; R = препятствие отдясно; О = препятствие на осовата линия; CROSS = препятствието пресича осовата линия Относителна височина на препятствието, измервана от котата на точката на началото на разполагаемата дистанция на излитане Маркировка на препятствията (да/не) а) брой и размери; б) тип, конструкция и състояние на настилката; в) надлъжни и напречни наклони 3 СТР . 60 1 2 а) размери; б) тип, конструкция и състояние на настилката; в) надлъжни и напречни наклони 14. Отводнителна а) начин на отводнявасистема не на летателното поле и видове съоръжения; б) оценка състоянието на отводнителната система 15. Маркировка а) хоризонт. маркии маркери ровка на изкуствените настилки; б) маркери съгласно част втора на дял пети от Наредба № 14; в) оценка състоянието на маркировката 16. Сгради и а) местоположение съоръжения б) размери по основите и височина; в) предназначение и тип на конструкцията (масивна, паянтова или навес) 17. Инженерни а) водоснабдяване— мрежи да/не и състояние; б) канализация— да/не и състояние; в) електроснабдяване— да/не и състояние 18. Подходни а) външни пътища; пътища б) вътрешни пътища; в) оценка състоянието на пътната мрежа II. Друга информация 1. Адрес на соб- Пощенски адрес, ственика или телефон/факс, ползвателя на е-mail летателната площадка 2. Обслужване а) наличие на хотел; на летателна- б) наличие на рестота площадка рант; в) медицинско обслужване; г) наличие на транспортни средства; д) товаро-разтоварни средства на летището; е) типове зареждано гориво; ж) типове зареждани масла; з) кислород и други компоненти, използвани при обслужване на ВС; и) средства за зареждане на гориво и ограничения във връзка със зареждането на гориво; к) обикновеното количество налични места в хангарите за ВС; л) обикновено наличие на ремонтно оборудване за ВС м) възможност за преместване на ВС, загубили способност да се придвижват сами 13. APRON 3 ВЕСТНИК 1 БРОЙ 101 2 н) граничен и митнически контрол 3 III. Комуникации Списък на радиопредавателните станции IV. Средства за радиовръзка и радионавигационни средства Название на станцията Вид излъчване за всяка честота Честоти, използвани за предаване на връзката “земя—въздух” и “въздух—земя” Ползвани езици УПРАВИТЕЛ: Подпис и печат Приложение № 7 към чл. 24, ал. 2 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА ГД “ГРАЖДАНСКА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ” УДОСТОВЕРЕНИЕ за експлоатационна годност на летище №......../................. г. 1. Наименование на летището ................................. 2. Местонахождение ................................................... (град, село, област, община) 3. Настоящият документ се издава на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване в уверение на това, че летище ................. отговаря на изискванията на нормативната уредба на гражданското въздухоплаване в Република България и е годно за експлоатация от въздухоплавателни средства код “...........” по класификацията на Наредба № 14 като летище за обществено ползване на международни и вътрешни превози на пътници и товари 4. Удостоверението се издава на ............................. на основание: ................................................................ Настоящото удостоверение се издава при условията и реда на глава втора от Наредба № 20, като всяка година след инспекционна проверка Гражданската въздухоплавателна администрация удостоверява с печат заверката за съответната година. Приложения: 1. Акт за техническите и експлоатационните характеристики на летище 2. Ръководство за управление и експлоатация на летище Гл. директор: ГД “ГВА” Подпис и печат БРОЙ 101 Приложение № 8 към чл. 24, ал. 2 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА ГД “ГРАЖДАНСКА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ” УДОСТОВЕРЕНИЕ за експлоатационна годност на летателна площадка №......../................. г. 1. Наименование на летателната площадка ....... 2. Местонахождение ................................................... (град, село, област, община) 3. Настоящият документ се издава на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване в уверение на това, че летателна площадка ................. отговаря на изискванията на нормативната уредба на гражданското въздухоплаване в Република България и е годна за извършване на авиационни услуги с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 5700 kg. 4. Удостоверението се издава на ............................. на основание: ................................................................ Настоящото удостоверение се издава при условията и реда на глава втора от Наредба № 20, като всяка година след инспекционна проверка Гражданската въздухоплавателна администрация удостоверява с печат заверката за съответната година. Приложения: 1. Акт за техническите и експлоатационните характеристики на летателна площадка 2. Ръководство за управление и експлоатация на летателна площадка Гл. директор: ГД “ГВА” Подпис и печат Приложение № 9 към чл. 30, ал. 2, т. 1 Основни функционални изисквания към наземна самолетообслужваща техника I. Технически и функционални изисквания към наземна самолетообслужваща техника 1. Материали 1.1. Трябва да бъдат избрани такива материали, за които практиката и/или тестове са демонстрирали, че са подходящи и надеждни за използване в наземна самолетообслужваща техника. 1.2. Използваните материали трябва да бъдат корозивно устойчиви и защитени чрез галванично покритие или друга повърхностна обработка, напр. за защита срещу действието на антиобледенителни и хидравлични течности. 1.3. Трябва да се използват налични в търговската мрежа компоненти, когато е възможно. 2. Изработка Изработката и методите на производство трябва да бъдат с висок стандарт. 3. Нормативни документи, правила и технологии 3.1. При конструирането и производството на техниката трябва да бъдат взети под внимание националните нормативни документи, приложими ВЕСТНИК СТР . 61 за зоната на експлоатация, напр. зони с наложени ограничения, зони без наложени ограничения, обществени пътища. 3.2. Конструкцията, процесите на производство, използването на материали и съответните изпитания на работните характеристики трябва да отговарят на националните правила за технологии и практики. 4. Безопасност Основни изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване са посочени в т. II. 5. Околна среда 5.1. Техниката трябва да бъде проектирана и произведена от материали, които ще позволяват използване без ограничения при всякакви климатични условия, с минимални модификации. Техниката трябва да може да се настройва лесно към температурни изменения в интервала от -40° до +60 °С (стандарти на ISO) и влажност до 100 %. 5.2. Трябва да бъдат взети мерки по отношение на промени в температурата на околната среда, дъжд и обледеняващ дъжд, сняг, прах, солен морски въздух а значителни изменения на атмосферното налягане. 5.3. Техниката трябва да може да бъде използвана през деня и през нощта. 5.4. Нивото на шума трябва да бъде поддържано на минимума, но не трябва да превишава 85 dBA на разстояние 4,6 m от външната страна на техниката и на 1,5 m над земята. 6. Мобилност 6.1. Техниката трябва да може да маневрира при лед и сняг и при двигателните колела трябва да има достатъчно свободно място, за да могат да бъдат монтирани и използвани вериги. 6.2. Трябва да бъде осигурен начин за буксиране на неработеща техника с цел отдалечаване на безопасно разстояние от въздухоплавателно средство. 6.3. Всяка самоходна техника трябва да бъде оборудвана с кормилно управление със сервоусилване. 6.4. Капацитетът на резервоара за гориво (бензин, дизелово гориво или втечнен газ) трябва да бъде достатъчен за най-малко осем часа непрекъсната работа. Изискванията за време на работа на оборудване с електрическо задвижване трябва да бъдат определени от купувача. 6.5. Минималният просвет под техниката при пълно натоварване трябва да бъде 127 mm. 6.6. Просветът под техниката при пълно натоварване трябва да дава възможност за преминаване през две повърхности, пресичащи се под ъгъл от 5°. 7. Транспортиране 7.1. Техниката трябва да може да бъде транспортирана по шосе, жп или морски път. За постигане на размерите, изисквани от правилата/наредбите за такива превози, могат да бъдат сваляни части. Конструкцията също трябва да отчита и възможност за превоз по въздуха. 7.2. За улесняване на товаренето и разтоварването на оборудването по време на транспортирането и за намаляване на повредите трябва да бъдат осигурени подходящи повдигателни устройства. СТР . 62 7.3. Когато се използват отвори за повдигане с виличен повдигач, те трябва да отговарят на: ISO 2328: 1977. Вилични повдигачи—Вилици за окачване и вилични носачи—Монтажни размери. 7.4. Когато се използват такелажни въжета, местата за закачване на въжетата трябва да бъдат с достатъчна якост и да бъдат ясно обозначени. 8. Механична част 8.1. Трябва да се избягват места, задържащи вода, и канали, задържащи замърсявания. Там, където това не е възможно, трябва да бъде обезпечено подходящо дрениране. 8.2. Вибрациите трябва да бъдат минимални и не трябва да имат неблагоприятно въздействие върху оборудването или оператора. 8.3. Механичният коефициент на полезно действие на еднопосочни конвейерни повърхности (като например ролкови пътеки) със собствено задвижване или без собствено задвижване, използвани за преместване на контейнери/палети, трябва да бъде над 98 %, когато се измерва при максимално допустимо натоварване, върху хоризонтална повърхност и при добро състояние на оборудването. 8.4. Механичният коефициент на полезно действие на многопосочни конвейерни повърхности (като например платформа от многопосочни ролки или от сфери) със собствено задвижване или без собствено задвижване, използвани за преместване на контейнери/палети, трябва да бъде над 96 %, когато се измерва при максимално допустимо натоварване, върху хоризонтална повърхност и при добро състояние на оборудването. 9. Електрическа част 9.1. Електрическите проводници трябва да бъдат групирани във форма на кабели или оплетка и трябва да бъдат поставени така, че да бъде обезпечена максимална защита от претриване, намокряне от локви на пътя, грес, масло, горива или прекомерно нагряване. 9.2. Електрическите бутони, ключове и т.н. трябва да бъдат водоустойчиви. 9.3. Електрическите вериги трябва да бъдат оборудвани със система за поемане на ръчно управление в случай на неизправност. 9.4. Устройствата за електрическо и електронно управление трябва да бъдат защитени срещу случайно задействане, причинено от електромагнитни смущения. 10. Хидравлика и пневматика 10.1. Във всички системи трябва да бъдат монтирани предпазни клапани за защита срещу налягания, превишаващи номиналното работно налягане на всеки компонент от системата. 10.2. Хидравличните клапани трябва да бъдат оборудвани със система за байпас за ръчно управление в случай на неизправност. 10.3. Хидравличните маркучи в работните зони, които съдържат течност под налягане над 50 бара и /или температури над 50 °С, трябва да имат калъфи, както е посочено в ISO 3457. 10.4. Налягането на системата трябва да бъде запазено колкото е възможно по-ниско в съответствие с технологична и икономична конструкция. 10.5. Всички тръби/линии трябва да бъдат прекарани така, че да не преминават над или близо до компоненти, които биха могли да причинят запал- ВЕСТНИК БРОЙ 101 ване в случай на неизправност на тръба. Ако поради конструктивни съображения това не е възможно, между тръбата и източника на топлина трябва да бъде поставен подходящ предпазен екран. 11. Техническо обслужване 11.1. Оборудването, компонентите и системите трябва да бъдат конструирани така, че между две съседни технически обслужвания да има минимум 200 работни часа. Периодът между две последователни технически обслужвания може да бъде по-кратък, ако никоя предлагана на пазара част не може да постигне препоръчваните по отношение на техническото обслужване характеристики. Обслужването по отношение на зареждане с гориво, масло, вода, поддържане на налягането в гумите, поддържане на акумулаторната батерия не се счита като планово-предпазно техническо обслужване. 11.2. Всички части на оборудването, за които се изисква планова или периодична проверка, трябва да бъдат леснодостъпни. 11.3. Всички електрически проводници, хидравлични и пневматични тръби и маркучи трябва да бъдат кодирани с маркировка за улесняване на ремонта и техническото обслужване. 11.4. Критериите за проектиране трябва да позволяват сглобяване, разглобяване и техническо обслужване с инструменти и оборудване за общо приложение, които могат да бъдат намерени на пазара. 11.5. Конструкцията трябва да бъде такава, че да елиминира загубването на части, доколкото е възможно. Там, където загубване на такива части е невъзможно да бъде избегнато, те трябва да бъдат закрепени към оборудването, където е възможно, и за тяхното съхранение трябва да бъдат осигурени фиксирани места за прибиране. 11.6. Всички компоненти, агрегати и подагрегати, включени в оборудването, трябва да останат взаимозаменяеми с оборудване от същия модел. В случаите когато към оборудването се въвежда нов взаимозаменяем компонент и данните за частите в новия компонент са различни, подробностите за измененията ще бъдат показани чрез промени в съответните ръководства. 11.7. Всички компоненти, използвани в ново оборудване, трябва да бъдат нови и да имат същата гаранция както оборудването, освен ако няма взаимна договореност между производителя и купувача. 11.8. Капаците или вратичките за достъп до компонентите или системите трябва да се свалят или отварят лесно. 11.9. Компонентите и системите трябва да могат да бъдат сваляни от оборудването без разглобяване на други компоненти. 12. Органи за управление 12.1. Органите за управление и предупредителните светлини трябва да бъдат групирани и разположени така, че да бъде удобно за оператора, намиращ се при нормалната станция или станции за опериране. Там, където има повече от една станция за опериране, при всяка станция трябва да има блокировки, за да могат органите за управление на другите станции да бъдат блокирани. 12.2. Органите за управление и предупредителните светлини трябва да бъдат правилно и постоянно означени. БРОЙ 101 12.3. Органите за управление трябва да бъдат конструирани в съответствие с принципите на ергономията. 12.4. Когато е възможно, задействането на органите за управление трябва да става в същата посока, каквато е посоката на управляваната функция. 12.5. Където е възможно, трябва да се използват конвенционални автомобилни органи за управление. 12.6. Органите за управление трябва да бъдат конструирани да могат да бъдат използвани, дори когато операторът носи дебели ръкавици или топли обувки арктически тип. 12.7. За органите за управление на оборудването трябва да бъде осигурено подходящо осветление. 12.8. Трябва да бъде осигурена блокировка на стартера за предотвратяване на неговото включване при работещ двигател. 12.9. За всяко оборудване с блок за извод за задвижване (“раздаточна кутия”) трябва да бъде осигурена блокировка, която да предотвратява увеличаване на оборотите на двигателя, когато селекторът на предавките не е в положение паркинг или неутрално и паркинг спирачката не е включена, освен ако изрично не е посочено друго в специфичен документ. 12.10. При експлоатация с напълно автоматизирано дистанционно управление трябва да се вземе под внимание следното: 12.10.1. Системата за дистанционно управление трябва да бъде съставена от преносим водоустойчив предавател със собствено електрозахранване, а в оборудването трябва да има инсталирана съвместима приемателна система. 12.10.2. За постигане на оптимални работни характеристики трябва да се използват електрически сигнали за радиопредаване или за предаване в инфрачервения спектър. 12.10.3. Обхватът на разстоянието на предаване между предавател и приемник не трябва да бъде по-малко от 80 m при всички условия на околната среда. 12.10.4. Неизправности на ръчната станция или смущаване на сигнала трябва винаги да води до незабавно плавно спиране на работата. 12.10.5. Органите за управление на ръчната станция трябва да бъдат от тип с незабавно връщане в изходно положение след преустановяване на въздействието от страна на оператора (без самофиксиране в работно положение). 12.10.6. Системата за дистанционно управление трябва да може да избягва всяко електромагнитно смущение. 13. Капачки на резервоари Капачките за пълнене на резервоарите трябва да бъдат с цветен код, както следва: червен за бензин; зелен за дизелово гориво; бял за вода и охладителни течности; жълт за масло и смазочни течности; жълт със синя лента за хидравлична течност. 14. Маркировка на превозните средства Върху оборудването трябва ясно и трайно да бъдат маркирани ограниченията на техниката. 15. Съответствие на цветовете 15.1. Цветни еталони ВЕСТНИК СТР . 63 Препоръчва се потребителите да пазят всеки цветен еталон върху малки метални пластинки, боядисани с емайллак. Тези пластинки обикновено трябва да бъдат съхранявани на хладно и тъмно място и периодично да бъдат сменявани, тъй като цветът се променя с времето. 15.2. Кодиране на цветните еталони Всеки различен цветен еталон трябва да бъде идентифициран с прецизен кодов номер в дадена световноизвестна система за цветове, като например Федерален Стандарт 595 (САЩ), RAL (Германия), NCS (Швеция) или други. 16. Ръководства 16.1. В съответствие с приложимите национални стандарти трябва да бъдат осигурени документи, обхващащи работата, техническото обслужване и резервните части. 16.2. Модификациите, подобренията, измененията на оригиналните резервни части трябва да бъдат представяни на потребителите чрез служебни бюлетини, информация за резервни части или изменения в ръководствата. 17. Опции При конструирането производителят трябва да предвиди и опции, които могат да бъдат или могат да не бъдат поискани от купувача. Такива опции са описани в съответната секция на функционалните спецификации на даденото оборудване. 17.1. Защита на водача и/или пътника от атмосферните условия с прозорец за наблюдаване на подхода на превозното средство към въздухоплавателното средство. 17.2. Осигуряване на място за настаняване на пътник. 17.3. Обезопасителни колани към седалките. 17.4. Чистачки за ветровото стъкло. 17.5. Автомобилен нагревател за свеж въздух, с топла вода, и размразител за ветровото стъкло. 17.6. Сенници. 17.7. Арматурно табло с уреди: 17.7.1. амперметър; 17.7.2. датчик за налягане—масло на двигателя; 17.7.3. датчик за налягане—хидравлична помпа (помпи); 17.7.4. измервател на температура—охлаждане на двигателя; 17.7.5. индикатор за оборотите на двигателя; 17.7.6. моточасовник (от тип с налягане на масло); 17.7.7. нивомер за горивото. 17.8. Регулируем лост на паркинг спирачка, тип Оркелон. 17.9. Спомагателни устройства за пускане на двигателя при студено време и/или приспособяване към тропически условия. 17.10. Мощен алтернатор с капацитет да поддържа максималния електрически товар на превозното средство + 10 %, при двигател, работещ на желани обороти, чрез използване на регулируемо “включване—изключване” и регулиране на подаването на гориво. 17.11. Запалване с ключ или без ключ. 17.12. Ръчна или автоматична скоростна кутия. 17.13. Сервоуправление. 17.14. Диференциал без приплъзване. СТР . 64 17.15. Инсталирана резервна акумулаторна батерия (за осигуряване на електрозахранване, в случай че основната акумулаторна батерия стане неизползваема). 17.16. Светомаяк с кехлибарен цвят. 17.17. Постоянно закрепени на удобни места схеми на електрическото опроводяване и на системата за вода. Всички органи за управление и уреди трябва така да бъдат означени върху схемите, както върху съответните табелки. 17.18. Износоустойчиви табелки, посочващи следните данни: 17.18.1. име на продавача и/или търговска марка; 17.18.2. определен от продавача номер на частта или модела; 17.18.3. определен от продавача сериен номер; 17.18.4. дата на производство; 17.18.5. характеристики (като напр. номинални параметри); 17.18.6. тегло; 17.19. Стабилизатори, маркирани с черна и жълта отразителна лента. Петите на стабилизаторите—боядисани в червено.Малък червен светомаяк най-отгоре и в края на всяка такава издадена навън част. 17.20. Пожарогасител с подходящ капацитет и съответстващ на приложимите местни нормативни документи и правила. 17.21. Автоматичен звуков предупредителен сигнал за персонала при движение на превозното средство на заден ход и при спускане надолу на повдигателните платформи. II. Изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване Забележка. Когато националната нормативна уредба се различава от тук цитирани изисквания, се прилагат по-строгите условия. 1. Въведение 1.1. Значителна важност се придава на това да имаме оборудване, в което основните аспекти на безопасността са включени като част от базовата конструкция. При конструиране на самолетообслужваща техника е особено необходимо да се вземат под внимание неблагоприятните условия, които често преобладават в зоните на перона, напр. голямо движение на превозни средства и задръствания, излагане на въздействията на околната среда, работа нощно време, шум от въздухоплавателни средства и друга техника, и трудни комуникации. 1.2. Цялото оборудване или всеки негов компонент, които при неизправност могат да бъдат опасни, трябва да бъдат конструирани така, че да бъдат надеждни при работа. 2. Повърхности за работа на персонала 2.1. Платформите и пътеките, на които работи персоналът, трябва да имат повърхности с голям коефициент на сцепление. 2.2. Платформите и пътеките, на които работи персоналът, трябва да имат подходящи перила и/ или предпазни прегради от парапети. 2.3. Стълбите, площадките, стъпенките на подвижните стълби, клиновете или стъпалата трябва да бъдат от материал, който предпазва от подхлъзване. ВЕСТНИК БРОЙ 101 2.4. Стъпалата на подвижните и на неподвижните стълби, които се използват от един човек, трябва да бъдат конструирани да издържат минимум на работно натоварване от 91 kg. 2.5. Площадките на стълбите и работните повърхности трябва да бъдат конструирани за 114 kg на всяко от лицата, намиращи се едновременно на съответната стълбищна площадка и/или работна повърхност. 2.6. При превозни средства с открита кабина със седалки за пътници трябва да бъде осигурен предпазител за бедрата на минимум 8 cm над повърхността за сядане, от външната страна на външните седалки. 2.7. Ако са монтирани повече от две стълби, те трябва да бъдат от припокриващ се тип и между тях да има разстояние не по-малко от 10 cm. 3. Органи за управление 3.1. Органите за управление и предупредителните светлини трябва да бъдат групирани и разположени така, че да бъде удобно за оператора, намиращ се при нормалната станция или станции за опериране. Там, където има повече от една станция за опериране, при всяка станция трябва да има блокировки така, че органите за управление на другите станции да могат да бъдат блокирани. 3.2. Органите за управление и предупредителните светлини трябва да бъдат правилно и постоянно обозначени, като за предпочитане е обозначаването да е с пиктограми. 3.3. Всички оперативни органи за управление трябва да се движат в посоката на движение на управляваната функция и трябва да бъдат от тип с незабавно връщане в изходно положение след преустановяване на въздействието от страна на оператора (без самофиксиране в работно положение), освен ако органът за управление не е направен да функционира така, че да позволява на потребителите да постигат друга задача. При тези случаи такива групови органи за управление трябва да бъдат застопорени със зъбчат фиксатор или по подобен начин блокирани в работно положение, за да се избегне неволно деактивиране или реверсиране. Такива органи за управление трябва да бъдат леснодостъпни за оператора (операторите). На това изискване не трябва да отговарят само аварийните органи за управление. 3.4. Ръчните и крачните органи за управление трябва да бъдат с такива размери и раздалечени на такова разстояние, че да осигуряват лесна работа с ръка в ръкавица и/или крак в ботуш в зависимост от органа за управление. Трябва да се вземат под внимание атмосферните условия, при които ще работи оборудването. 3.5. Крачните органи за управление трябва да бъдат минимум 5 Ч 8 cm и да бъдат покрити с материал, който предпазва от хлъзгане. 3.6. Органите за управление и управляващите вериги трябва да бъдат конструирани така, че неизправност в органа за управление или в неговата верига да не доведе до небезопасно условие на работа. 3.7. За органите за управление на оборудването трябва да бъде осигурено подходящо осветление. БРОЙ 101 4. Стабилност 4.1. Самоходните средства, оборудвани със стабилизатори с хидравлично или друго сервозадвижване, трябва да бъдат оборудвани с устройство за предупреждаване на оператора, което да показва кога стабилизаторите не са в прибрано положение или не са в напълно спуснато работно положение. 4.2. Оборудването, включително и повдигателните устройства в повдигнато положение, трябва да остават стабилни и при тях да бъде изключен всякакъв риск от преобръщане при следните скорости на вятъра: 4.2.1. до 75 km/h при статични параметри (наклон на площадката, неравномерно натоварване, динамични влияния и т.н.) при най-лошите условия; 4.2.2. между 75 и 120 km/h при допълнителни предпазни мерки, които трябва да бъдат определени от всеки превозвач на базата на анализ на местните условия, включително добро познаване на влиянията от посоката на вятъра; тези предпазни мерки трябва да бъдат на базата на проведено обучение на всички оператори на оборудването на съответното летище. 4.3. Трябва да бъде осигурена блокировка, предотвратяваща повдигането на предната платформа на оборудването на височина над 2,5 m, когато стабилизаторите не са спуснати, освен ако в конкретно изискване към машината изрично не е посочено друго. 4.4. Стабилизиращото устройство не трябва да може да се прибира при нормални или аварийни условия, докато оборудването не бъде спуснато надолу до рамките на параметрите за стабилност изложени в т. 4.2, освен ако в конкретно изискване към машината изрично не е посочено друго. 4.5. Стабилизаторите и устройствата, задействащи стабилизаторите, трябва да бъдат разположени така, че да не създават условия за излагане на оператора на опасност от персонално нараняване. 4.6. Трябва да има блокировка за предотвратяване на задвижване на превозното средство, когато стабилизаторите са или спуснати или не напълно прибрани. 4.7. Стабилизаторите трябва да бъдат маркирани с черен и жълт отразителен материал. Петите на стабилизаторите трябва да бъдат боядисани в червено. Трябва да бъде поставен малък червен светомаяк най-отгоре и в края на всяка такава издадена навън част. 4.8. Стабилизаторите не трябва да се прибират в случай на неизправност на системата. 5. Врати Всички врати трябва да бъдат оборудвани с фиксиращи устройства, които да ги държат в затворено или отворено положение. Тези устройства трябва да могат да издържат на пориви или на околния вятър и трябва да бъдат монтирани така, че вратите, когато са отворени, да не представляват опасност за нараняване на персонала. 6. Компоненти Всички компоненти с тегло над 36 kg или тези с тегло над 15 kg, когато само един човек има достъп до оборудването за обслужване, трябва да имат приспособления за закрепване на повдигателно устройство или на устройство за обслужване. ВЕСТНИК СТР . 65 7. Предпазители при машинните части и механизми Зъбни колела на верижни предавки, зъбни колела, вериги, ремъци, вентилатори и шайби или други точки, представляващи опасност за нараняване, които не са защитени от конструкцията, или капаци на оборудването, трябва да бъдат защитени с предпазители. 8. Гориво и зареждане с гориво 8.1. Горивопроводите трябва да бъдат фиксирани на не по-малко от 5 cm разстояние от изпускателната и от електрическата система. 8.2. Горивният резервоар (и) трябва да бъде разположен и инсталиран така, че горивото от преливане по време на пълнене или от теч от резервоара, тръбопроводи или фитинги да не попада върху двигателя, изпускателните тръби, електрическата система или други източници на запалване, както и да не попада в отсека на оператора. 8.3. Горивните резервоари трябва да бъдат разположени и инсталиран така, че да могат да бъдат максимално защитени при повреда от сблъсък. 9. Изпускателни тръби 9.1. Двигателите с вътрешно горене трябва да бъдат оборудвани с ауспух дроселен тип. 9.2. Изпускателната система след колектора трябва да бъде закрепена на не по-малко от 7,5 cm разстояние от горими материали, с изключение на гъвкави монтажни фитинги, и най-малко на два инча разстояние от части на горивната, хидравличната и електрическата система и върху нея не трябва да капе гориво, масло или грес. 9.3. Повърхностите и отворът на изпускателните системи трябва да бъдат така разположени, че да не подлагат работниците и/или материалите на опасност от нараняване или повреда. 10. Маркировка 10.1. Обхват 10.1.1. Тази секция се отнася за всяка самолетообслужваща техника за наземно обслужване. Трябва да бъде отбелязано, че маркировката, която се съдържа тук, не включва никакви приложения, изисквани от правилниците за безопасност на труда. 10.1.2. Когато друг нормативен документ се различава от някои препоръки, цитирани в този документ, се прилагат по-строгите условия. 10.2. Препоръка Препоръчва се на операторите, в интерес на безопасността на работата на перона, да възприемат дадените по-долу стандарти за маркировката за видимост (забелязване) на самолетообслужваща техника за наземно обслужване. 10.3. Обща част 10.3.1. Разглеждат се две отделни категории самолетообслужваща техника за наземно обслужване: Категория А: Несамоходна техника за наземно обслужване. Категория В: Самоходна техника за наземно обслужване. Категория А: Несамоходна самолетообслужваща техника за наземно обслужване 10.3.2. Несамоходната техника за наземно обслужване трябва да показва своето присъствие чрез нанасяне на отразяващ материал върху всички страни на оборудването, включително и върху водилото, издадените навън части или всякакви други използвани устройства. СТР . 66 10.3.3. Несамоходната техника за наземно обслужване трябва да има най-малко две маркировки от отразяващ материал върху всяка страна на оборудването, като максималното разстояние между отделните маркировки е 1,5 m. 10.3.4. Несамоходната техника за наземно обслужване трябва да може да бъде видяна от оператора (операторите) на всяка приближаваща техника за наземно обслужване в рамките на разстоянието за безопасно спиране и под всеки ъгъл на подхождане. 10.3.5. Маркировка от отразяващ материал трябва също да бъде нанесена и върху всички ъгли на оборудването. 10.3.6. Маркировката от отразяващ материал трябва да бъде съразмерна с големината и размерите на техника за наземно обслужване. Единичните маркировки от отразяващ материал не трябва да бъдат по-малки от 100 cm2 . 10.3.7. Цветовите схеми за маркировка с отразяващ материал трябва да бъдат в съответствие с установените стандарти за маркировка и осветление. Категория В: Самоходна техника за наземно обслужване. 10.3.8. Когато се използва единствено откъм страна въздух, самоходната техника за наземно обслужване трябва най-малко да има маркировките, описани при техниката за наземно обслужване Категория А. 10.3.9. Когато се използва и откъм страна въздух и на обществени пътища, самоходната техника за наземно обслужване трябва да удовлетворява изискванията на всички приложими правила, отнасящи се до видимостта (осветление и маркировка) на пътни превозни средства. 10.5. Инспектиране Препоръчва се наличието и качеството на маркировката да се проверява по време на програмата на операторите за планово-предпазно техническо обслужване и всякакви недостатъци да бъдат отстранявани незабавно. 11. Водила и тегличи 11.1. Влекачните щанги или водилата трябва да бъдат така конструирани, че да намаляват до минимум излагането на възможност от притискане при прикачването. 11.2. Трябва да има ограничител, който да не позволява на водилото да достига до земята при изпускането му. 11.3. Ухото за теглене и водилото трябва да се виждат ясно при лоши условия на осветеност, за да се избегнат катастрофи. 12. Аварийни системи 12.1. Трябва да бъдат осигурени бутони за аварийно спиране на двигателя (от тип червена гъба). Те трябва да бъдат инсталирани на удобни места върху оборудването, така че в случай на аварийна ситуация да може незабавно да се осъществи спиране. Местоположението и броят трябва да бъдат посочени от купувача. 12.2. Повдигателните механизми трябва да бъдат оборудвани с предпазно устройство за предотвратяване на евентуално неконтролирано преместване в случай на неизправност на системата. 12.3. Върху повдигателните устройства трябва да има постоянно закрепени предпазни блокировки или опори, за да може да се извършва техническо обслужване под платформите. ВЕСТНИК БРОЙ 101 12.4. Трябва да бъдат инсталирани органи за управление за аварийно вдигане на стабилизаторите. 12.5. Трябва да бъдат инсталирани звукови сигнали за предупреждаване на персонала при движение на оборудването назад и при спускане на платформата. 13. Бавна скорост на превозното средство За позициониране на оборудването/превозното средство на самолета е необходима плавна бавна скорост, без придърпвания и без движение на тласъци. 14. Предпазване на самолета Всяка част на превозното средство, която доближава до или трябва да докосне самолета, трябва да бъде в подходящ предпазващ буфер. III. Изисквания за прикачно устройство на наземна самолетообслужваща техника 1. Цел Целта на това изискване е да определи един промишлен стандарт за прикачно устройство между теглещи и теглени единици от оборудване независимо от тяхното естество, като целта е да се получи възможност за безопасно свързване и теглене на всяка единица перонно оборудване с друга единица перонно оборудване. Този стандарт по-конкретно дава: 1.1. различни нива на точки на закачване на тегличи (водила), което дава възможност на тегличите (водилата) на оборудването по време на теглене да остават, доколкото е възможно, в хоризонтално положение; 1.2. максимално възможен ъгъл за въртене на теглича (водилото), за да може да бъде постигнат минимален радиус на завой; 1.3. максимална защита срещу инцидентно откачване на прикачните приспособления по време на движение на превозните средства. 2. Стандартни изисквания 2.1. Теглещите устройства трябва да бъдат от тип “Е” прикачни устройства, осигуряващи най-малко две номинални нива на закачване на теглич (водило), както е показано на схемата. 2.2. Прикачните устройства на тегличите (водилата) трябва да бъдат от тип с пръстеновидно ухо. 3. Допълнителни конструктивни особености 3.1. Никоя част на теглещите устройства не трябва да бъде разхлабена. Всички части, включително и вертикалният щифт, трябва да бъдат постоянно закрепени към оборудването. 3.2. Вертикалният щифт трябва да има дръжка в горната си част. 3.3. Щифтът трябва да бъде осигурен срещу инцидентно откачване. 3.4. Осъществяването на дейността по теглене трябва да бъде такава, че прикачването да може да се извършва от един човек. IV. Наземна самолетообслужваща техника. Изисквания за съвместимост с контейнери/палети за самолети 1. Обхват 1.1. Тук са включени изисквания за конвейерни системи, направляващи, ограничители и фиксатори, които се използват на камиони, транспортьори, колички, приспособления за складиране, повдигателни устройства за натоварване на палети или при друго оборудване за обработване на контейнери/палети (ULD). БРОЙ 101 1.2. Самолетните контейнери/палети (ULD), разглеждани в тази спецификация, могат да бъдат контейнери, модули за бордния бюфет и палети за бордния бюфет и за карго системи. Тези контейнери/палети (ULD) обикновено образуват една интегрална част от самолета и като такива са обект на изискванията на регулаторните агенции по отношение обезпечаването на целостта на конструкцията. Тук не са включени размерът, формата и капацитетите за натоварване на контейнери/палети (ULD). Тези данни могат да бъдат получени от спецификациите на ИАТА, от оператора на самолета и от производителя на контейнери/палети (ULD). 1.3. Тези изисквания отразяват най-новите критерии, прилагани към устройства, за които е известно, че работят успешно. За всякакви конструктивни отклонения ще се изисква техните спецификационни критерии да демонстрират еквивалентност. 2. Общи изисквания 2.1. Конвейерните системи от две свързани части от оборудване трябва да бъдат относително плоски и отговарящи на размера и коравината на контейнера/палета (ULD), така че когато товарът се премества от едната част на оборудването върху другата никога да не бъде изцяло носен от един ред от ролки или сфери, както при положение на преминаване през било, или никога да не бъде изцяло носен от два реда, както при положение на прехвърляне на мост. 2.2. Конструкцията на системите трябва да осигурява максималното допустимо разстояние между осевите линии на ролките при преминаване на контейнери/палети (ULD) между части на оборудването да бъде 305 mm. Конвейерните повърхности на всяка част от оборудването трябва да бъдат на не повече от 100 mm от най-външния издатък на основата (леглото) в посока на движение на контейнера/палета (ULD). Всеки друг издатък на конструкцията трябва да бъде с наклонена повърхност или скосяване от минимум 45° без никакви остри ръбове. От конструктивни съображения началната ролка на всяка част от оборудването трябва да бъде с максималния практически възможен диаметър. 2.3. За поемане на първоначалното ударно натоварване от преместване на контейнери/палети (ULD) трябва да има намираща се при крайния ръб или въвеждаща ролка с максималния практически възможен съответстващ на конструкцията диаметър. 2.4. Всички пътеки за ходене, греди или други конструктивни елементи трябва да бъдат на минимум 13 mm под горните точки на конвейерната повърхност. 2.5. Оборудването за обслужване не трябва да има никакви части, които да могат да одраскат или повредят контейнер/палет (ULD). 2.6. Конвейерните повърхности трябва да могат да поддържат и преместват разпределени товари от 2930 kg/m 2. 2.7. Комплектите колела и гуми трябва да отговарят на експлоатационните изисквания по отношение на: натоварване; скорост; разстояние, което трябва да бъде преминато; местни условия на околната среда. ВЕСТНИК СТР . 67 3. Ограничители и направляващи 3.1. Всяко мобилно оборудване трябва да има приспособления за подходящо фиксиране на контейнери/палети (ULD) срещу преместване в посока напред, назад, настрани и вертикално по време на движение. 3.2. Ако не е конкретно посочено, че няма такава необходимост поради конфигурацията на контейнера/палета (ULD), направляващите релси и крайните ограничители трябва да се подават най-малко на 100 mm над конвейерната повърхност, но не трябва да остава свободно пространство между ролките и долния ръб на направляващите релси. 3.3. Максималното разстояние между центровете на ограничителите не трябва да бъде повече от 635 mm. Минималната широчина на ограничителя трябва да бъде 50 mm. 3.4. Страничните направляващи трябва да бъдат гладки и непрекъснати, където е възможно. В частта, където контейнери/палети (ULD) се подвеждат за направляване за заемане на правилно положение, трябва да има голямо разтваряне настрани, за да бъдат намалени до минимум ударните натоварвания. 3.5. Минималното странично свободно разстояние между направляващите и контейнери/палети (ULD), които трябва да бъдат обслужвани, трябва да бъде 13 mm. 3.6. Там където има фиксатори срещу вертикално преместване, те трябва да навлизат на 25 mm хоризонтално над конвейерната повърхност. 3.7. При мобилно оборудване вертикалният фиксатор трябва да бъде на 32 mm от горната част на конвейерната повърхност към ограничаващата долна повърхност. 3.8. За изключване на възможността за неумишлено преместване на контейнери/палети (ULD) иавън системата за обслужване трябва да бъдат включени такива устройства, като например ограничители срещу изтъркалване. 4. Ролкови системи 4.1. Стандартният минимален диаметър на ролката е 50 mm. 4.2. Стандартната минимална ефективна носеща дължина на ролката е 100 mm. 4.3. Сумарната дължина от броя ролки на една обща ос трябва да бъде такава, че да носи най-малко 50 % от съответния размер на контейнера/палета (ULD). Ролки, които не са разположени на една и съща ос, трябва да осигуряват еквивалентна опора. 4.4. Максимално странично разстояние между краищата на ролките—405 mm. 4.5. Максимално разстояние между осевите линии на ролки с диаметър, по-малък от 100 mm— 254 mm. 4.6. Максимално разстояние между осевите линии на ролки с диаметър между 100—150 mm— 305 mm. 4.7 . Максимално разстояние между осевите линии на ролки с диаметър 150 mm и по-голям— 380 mm. 4.8. Минимален радиус при краищата на ролките—3 mm. 4.9. Максимално надвисване на контейнери/палети (ULD) (разстоянието между края на ролката и направляващата)—150 mm. СТР . 68 4.10. Максимална разлика във височините на ролките във всяка площ с размери 1524 Ч 1524 mm— 6 mm. 4.11. Максимална разлика във височините между две съседни ролки—3 mm. 4.12. Коравината и допуските на носещата конструкция трябва да бъдат проектирани така, че да отговарят на горните изисквания, когато носят контейнер/палет (ULD), натоварен до неговия максимален капацитет. 5. Многопосочни системи 5.1. Максималното допустимо разстояние между многопосочни (кастор) ролки по площта, преминавана от контейнера/палета (ULD) , измерено в две посоки под 90° една спрямо друга: 5.1.1. за многопосочни (кастор) ролки с диаметър, по-малък от 100 mm, стандартът е 254 mm. 5.1.2. за многопосочни (кастор) ролки с диаметър 100 mm или по-голям стандартът е 305 mm. 5.2. Минимален диаметър на многопосочна (кастор) ролка—75 mm. 5.3. Минимална широчина на многопосочна (кастор) ролка—25 mm. 5.4. Минимална контактна площ на многопосочна (кастор) ролка—19 mm. 5.5. Минимален радиус при краищата на ролките—3 mm. 5.6. Максималното допустимо разстояние между сферични устройства по площта, преминавана от контейнера/палета (ULD), с изключение на зоните, където има други носещи устройства, измерено в две посоки под 90° една спрямо друга: 5.6.1. когато се използват сфери с диаметър, по-малък от 30 mm—127 mm; 5.6.2. когато се използват сфери с диаметър 30 mm и по-голям—180 mm; 5.6.3. когато се използват сфери с диаметър 60 mm и по-голям—305 mm. 5.7. Минимален диаметър на сферата—25 mm. 5.8. Максимална разлика във височините на многопосочни (кастор) ролки или на ненатоварени сферични устройства във всяка площ с размери 1524 Ч 1524 mm—6 mm. 5.9. Максимална разлика във височините между всеки две многопосочни (кастор) ролки или сферични устройства—3 mm. 5.10. Коравината и допуските на носещата конструкция трябва да бъдат проектирани така, че да отговарят на горните изисквания, когато носят празен контейнер/палет (ULD) или контейнер/ палет (ULD), натоварен до неговия максимален капацитет. 6. Системи с плоска горна повърхност 6.1. Посоченото по-долу се отнася до конвейерни или складиращи системи, които обезпечават носещи устройства с плоска контактна повърхност (като например плоски верижни преместващи системи, складови стелажни площи или превозни средства за превоз по магистрали). 6.2. Минимум 20 % от площта на основата на контейнера/палета (ULD) трябва да бъде върху опора. 6.3. Максималното надвисване на контейнер/ палет (ULD) (без опора, като например такава от ролки)—310 mm. ВЕСТНИК БРОЙ 101 6.4. Максимално разстояние между носещи повърхности, напречно на движението, без опора от други носещи повърхности—405 mm. 6.5. Максимално разстояние ( ако има такова) между носещи опори по посока на движението—305 mm. 6.6. Минимален радиус на ръбовете—2 mm. V. Функционална спецификация за самоходни пътнически стълби Забележки: 1. Към тези изисквания трябва да се имат предвид изискванията по т. I (Основни изисквания към наземна самолетообслужваща техника) и т. II (Основни изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване). 2. Тази спецификация дава функционалните изисквания за самоходни пътнически стълби, по които пътниците могат да се качват на самолети, на които височината на прага на вратите за пътници е в интервала от 2,46—5,80 m. 1. Конструкция и габаритни размери 1.1. Стълбата трябва да бъде монтирана за предпочитане върху товарен автомобил и трябва да се състои от телескопични секции с междинна и горна или основна платформа и да осигурява качване/ слизане направо в/от вратата на самолета. 1.2. Стълбите трябва да могат да се придвижват по обществени пътища и поради това не трябва да бъдат по-високи от 4 m (по тази причина може да бъде необходимо навесът да може да се сваля). 1.3. Най-ниската точка от конструкцията не трябва да бъде на по-малко от 200 mm над земята. 1.4. Кабината или мястото на шофьора не трябва да се подава пред предния край на горната платформа, когато тя е в напълно прибрано положение. 1.5. Площта директно под предната платформа трябва да бъде свободна от всякакви компоненти и/или препятствия на разстояние не по-малко от 0,3 m от зоната на доближаване до самолета. 1.6. Дебелината на платформата в тази зона трябва да бъде минимално възможната. 2. Конструкция на стълбата 2.1. Стъпалата трябва да се състоят от фиксирани вертикални части (чела) и стъпенки. Платформите и перилата на стълбището не трябва да имат стърчащи части или ъгли, които биха могли да причинят нараняване. 2.2. Ъгълът на стълбата, съотношението на вертикалната част (челото) към стъпенката, размерите на стъпенката и на вертикалната част (челото) трябва да отговарят на препоръките, дадени в документа SAE APR 836А, и наклонът на платформата във всяко положение не трябва да превишава 2° от/към хоризонталната равнина. 2.3. Стълбището в комплект трябва да бъде достатъчно широко, за да могат двама човека да застанат на едно стъпало. 2.4. Носещата способност на стълбите трябва да отговаря на стойностите посочени в документа SAE APR 836А. 2.5. Всяко шарнирно монтирано стъпало, което може да бъде поставено на долната страна на стълбата, трябва да има вертикална част (чело) със същите размери, както тези на стълбището. Това стъпало трябва да бъде с противотежест за улесня- БРОЙ 101 ване при обслужването и за безопасност. За фиксиране на това стъпало в горно положение трябва да има самофиксиращ се заключващ механизъм. 2.6. От двете страни трябва да има перила и във всички точки на стълбището трябва да се поддържа максимално плавен приход. Перилата трябва да могат да се сменяват лесно и трябва да бъдат с подходяща повърхностна обработка, за да се изключи възможността от замърсяване на дрехите. 2.7. Когато стълбата е при вратата на самолета, страниците и перилата на горната платформа трябва да могат да правят такъв контур, който да отговаря на профила на самолета и да има минимална хлабина към прага на вратата. Горната платформа, когато е поставена в работно положение на самолета, трябва да бъде с достатъчна широчина и дължина, така че вратата на самолета да може да се затваря без никакви пречки. 2.8. Платформите с ограничена широчина трябва да бъдат снабдени с плъзгащи се парапети, така че когато са поставени в работно положение на самолета, това да даде възможност вратата на самолета да може да се отваря и затваря без никакви пречки. Забележка. По отношение на т. 2.7 и 2.8 трябва да се знае, че някои типове самолети имат прибрани навътре прагове на вратите, което води до размер на отклонението на вратата до 1,7 m. 2.9. Осветяването на стълбището трябва да бъде подходящо, да не заслепява и да не образува дълбоки сенки, което може да представлява опасност. 3. Работа на стълбата 3.1. Всяко нагласяване на стълбата трябва да има блокировка с принудително разблокиране (положителна блокировка), за да може в случай на неизправност стълбата да остане стабилна. 3.2. Височината на горната платформа трябва да може да се нагласява от 2,46 до 5,80 m. 4. Мобилност и стабилност 4.1. Оборудването трябва да може да се движи по пътищата в напълно прибрано положение със скорости, отговарящи на изискванията на местното законодателство. 4.2. Оборудването трябва да може да прави завой, като радиусът, описван от външните му части, трябва да бъде по-малък от 12,2 m. 4.3. Трябва да бъдат инсталирани стабилизатори с хидравлично задвижване, за да се осигури стабилността, изисквана за операции по качване / слизане на пътници. 4.4. Оборудването трябва да бъде стабилно при всички етапи на експлоатация. 4.5. При ограничена скорост и с прибрани стабилизатори оборудването трябва да може да бъде маневрирано да застане на и да се отдалечи от работното положение на самолета. 5. Органи за управление 5.1. Изисква се индикатор за взаимното разположение на прага на вратата и на стълбището по височина, който да се намира от долната страна на стълбището и да може да се наблюдава от позицията на оператора. 5.2. За позициониране към зоната на вратата при нощни условия трябва да бъдат осигурени работни фарове (светлини). ВЕСТНИК СТР . 69 5.3. Трябва да има индикаторни светлини, които да дават индикация, когато е включено захранването/двигателят. 6. Опции 6.1. Да бъдат осигурени приспособления за натоварване на несамостоятелни пътници. 6.2. По цялата дължина в предния край на моста да бъде осигурена въртяща се секция за паралелно разполагане на моста спрямо прага на вратата. Границите на въртене ще бъдат 10° и в двете посоки спрямо централното положение. 6.3. Възможност на горната платформа да прави ограничено движение напред и назад, за да може да се прави допълнително нагласяване поради изменяне на взаимното разположение праг/платформа по време на обслужване на самолет, като за това не е необходимо преместване на цялото оборудване. Органите за управление на това трябва да бъдат разположени на горната платформа. 6.4. Може да бъде осигурен навес за защита при всякакви атмосферни условия върху горната платформа или върху цялото стълбище; предната част на навеса съответства на контура на вратата за пътници. Навесът може да бъде на секции и телескопичен с отделни секции. 6.5. Дублирани органи за управление на стълбата, разположени върху горната платформа. Тези органи за управление трябва да имат приоритет пред органите за управление от мястото на шофьора. 6.6. Предупредителни светлини. 6.7. Оборудването ще има възможност за безпрепятствено движение нагоре/надолу на отворена врата на самолета, докато стълбата е на самолета. 6.8. Предупредително устройство, което да алармира оператора, че вратата на самолета е в контакт с платформата. VI. Функционална спецификация за самоходна товарна конвейерна лента Забележки: 1 . Към тези изисквания трябва да се имат предвид изискванията по т. I (Основни изисквания към наземна самолетообслужваща техника) и т. II (Основни изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване). 2. Тази спецификация дава функционалните изисквания за самоходна товарна конвейерна лента, конструирана за товарене/разтоварване на багаж, товари и поща в/от багажниците на самолети с височина на прага в интервала от 1,2 до 3,5 m. 1. Конструкция и габаритни размери 1.1. Монтирана върху подходящо шаси, самоходната товарна конвейерна лента трябва да има транспортьор (стрела) и шофьорско място за оператора. 1.2. Височините на вдигане на транспортьора (стрелата) трябва да бъдат следните: 1.2.1. краят на самоходната товарна конвейерна лента откъм самолета трябва да може да достигне до всяка височина между 1,2 и 3,5 m; 1.2.2. повдигането на двата края на транспортьора (стрелата) трябва да бъде независимо едно от друго. 1.3. Товарната конвейерна лента трябва да може да обслужва всяка посочена височина на праг на самолет, като височината на края откъм перона не трябва да бъде по-голяма от 760 mm. СТР . 70 1.4. Общата дължина на оборудването трябва да се дава от дължината на транспортьора (стрелата). 1.5. Общата широчина на оборудването трябва да бъде не по-малко от 2 m. 2. Конструкция на транспортьора (стрелата) 2.1. Достъп до самолета 2.1.1. Конструкцията на транспортьора (стрелата) трябва да бъде такава, че да може да се използва от оператора за получаване на достъп до вратата на багажника и безопасно да я отваря или затваря, да влиза в багажника или да излиза от него. Следователно изискват се следните свойства: 2.1.1.1. едно перило по дългата страна на транспортьора (стрелата); перилото трябва да бъде сгъващо се или прибиращо се под равнината на лентата; 2.1.1.2. повърхност на лентата, която не е хлъзгава при никакви атмосферни условия за безопасност на персонала; 2.1.1.3. 24° (45%) максимален ъгъл на работа. 2.2. Лента 2.2.1. Минималната широчина на лентата трябва да бъде 0,6 m, като никаква част не трябва да излиза извън нейната външна повърхност. 2.2.2. Лентата трябва да бъде проектирана да осигурява подходящо оттичане на водата. 2.2.3. Сцеплението на лентата трябва да предотвратява плъзгане или търкаляне на товара назад при максимален ъгъл на наклона дори и в момента на тръгване на лентата. 2.2.4. Лентата трябва да бъде подходящо носена от ролки или други приспособления за осигуряване на безопасност на транспортирането на товара и на обслужващия персонал. 2.2.5. Задвижващата система на лентата не трябва да приплъзва при максимално натоварване, при никакви атмосферни условия. 2.2.6. Обтягането на лентата трябва да бъде саморегулиращо. Трябва също да бъде осигурено лесно ръчно регулиране. 2.3. Ограничаване на товара (натоварването) Трябва да се има предвид следното натоварване: 2.3.1. Максимален товар от 135 kg на линеен метър от транспортьора (стрелата), равномерно разпределен. 2.3.2. Максимален единичен товар 400 kg върху площ при основата 0,6 Ч 0,8 m. 2.3.3. Единичен товар трябва да се разбира такъв товар във всяка точка на транспортьора (стрелата). 2.4. Скорост на товарене Скоростта на лентата трябва да може да се регулира от 10 до 30 m/min. 2.5. Направляващи релси 2.5.1. Страничните направляващи релси трябва да бъдат инсталирани на всяка дълга страна на транспортьора (стрелата). Те трябва да могат да се прибират под повърхността на лентата. Тяхната вътрешна повърхност трябва да бъде гладка. 2.5.2. Широчината между тях трябва да бъде минимум 0,8 m. 2.5.3. Те трябва да се подават минимум на 100 mm над лентата. 2.5.4. Релсите трябва да бъдат по-къси от транспортьора (стрелата) и да осигуряват страничен достъп от най-малко 0,5 m откъм страната на транспортьора (стрелата) към самолета и най-малко 1,5 m откъм страната на транспортьора (стрелата) към перона. ВЕСТНИК БРОЙ 101 2.6. Защита на оператора 2.6.1. Конструкцията на стрелата трябва да бъде такава, че оперирането да не представлява никаква опасност за краката или ръцете на оператора, когато лентата се движи, или за шофьора, когато транспортьорът (стрелата) се вдига. 2.6.2. Системата за повдигане трябва да бъде конструирана да бъде надеждна. 2.6.3. Шофьорът трябва да бъде подходящо защитен от всяко странично изместване на транспортьора (стрелата) на конвейера. 2.7. Защита на товара Конвейерната лента, особено в краищата, трябва да бъде така конструирана, че да не дава възможност за повреда на товара. 3. Мобилност и стабилност 3.1. Скоростта на повдигане трябва да бъде такава, че преместването на транспортьора (стрелата) нагоре или надолу в максималния обхват на височините да изисква по-малко от 15 s. 3.2. Не трябва да бъде възможно едновременното движение на лентата и на превозното средство. 3.3. Оборудването трябва да може да се движи със скорост до 40 km/h. 3.4. Външният радиус на завой трябва да бъде по-малък от 7,6 m. 4. Органи за управление 4.1. Оборудването трябва да бъде подходящо защитено срещу инцидентно задействане или повреждане от падащи товари. 4.2. Движението на транспортьора (стрелата) нагоре и надолу трябва да бъде управлявано само от шофьорското място. 4.3. В двата края на транспортьора (стрелата), за предпочитане е откъм лявата страна по посока на движението, трябва да бъдат осигурени органи за управление на движението на лентата и авариен стопбутон. 5. Опции 5.1. Обхват на транспортьора (стрелата) по височина откъм страната на самолета между 1,2 и 4,1 m. Максимален радиус на завой—9,6 m. 5.2. Минимална височина на стрелата откъм страната на самолета—1 m. 5.3. Органи за управление на скоростта на лентата на всяко от следните места: 5.3.1. края на транспортьора (стрелата) откъм перона; 5.3.2. края на транспортьора (стрелата) откъм самолета; 5.3.3. шофьорското място. 5.4. Кутия за дистанционно управление на края на транспортьора (стрелата) откъм самолета. 5.5. Хоризонтална повърхност на края на транспортьора (стрелата) откъм самолета, за да може операторът да стои безопасно, без да се държи за перилото, когато отваря или затваря вратата на багажника на самолета. 5.6. Осигуряване на перила и от двете страни. 5.7. Версия за теглене. 5.8. Защита от влиянието на атмосферните условия с навес и с плъзгащ се покрив над конвейерната лента. 5.9. Стабилизатори с хидравлично задвижване. 5.10. Устройство за присъединяване към товарен автомобил на края на транспортьора (стрелата) откъм перона. БРОЙ 101 VII. Функционална спецификация за машина за товарене/разтоварване на контейнери/палети на долната палуба на самолети Забележки: 1. Към тези изисквания трябва да се имат предвид изискванията по т. I (Основни изисквания към наземна самолетообслужваща техника) и т. II (Основни изисквания за безопасност към самолетообслужваща техника за наземно обслужване) и т. IV. Наземна самолетообслужваща техника. Изисквания за съвместимост с контейнери/палети за самолети. 2. Тази спецификация дава функционалните изисквания за самоходна машина за товарене, която може да повдига и премества контейнери/палети (ULD) със стандартни размери на основата (дължина Ч широчина) и с максимално бруто тегло за палети, както следва: 3175 Ч 2438 mm, 6804 kg; 3175 Ч 2235 mm, 6804 kg; 2743 Ч 2235 mm, 3629 kg; 3175 Ч 1534 mm, 3175 kg; 2438 Ч 1534 mm, 2450 kg; 1562 Ч 1534 mm, 3500 kg. Поради надвисване и от двете страни габаритните размери на контейнери/палети в горния край могат да бъдат до 4724 mm. 1. Конструкция и габаритни размери 1.1. Върху подходящо шаси машината за товарене/разтоватване на контейнери/палети трябва да има две платформи: предна платформа с възможности за движение нагоре и надолу между 1,88 и 3,45 m, която да бъде позиционирана на съответстваща врата на самолет и която да остава в тази позиция по време на операцията по товарене/ разтоварване; основна платформа за движение нагоре/надолу между 0,48 и 3,45 m. 1.2. Габаритната височина на цялото оборудване не трябва да превишава 3 m, когато се движи. Височината на предната платформа (горната страна на ролките) не трябва да превишава 1,88 m при напълно свалено положение. 1.3. Габаритните размери на оборудването трябва да бъдат колкото е възможно по-малки. 1.4. Машината за товарене/разтоварване на контейнери/палети трябва да поддържа върху основната платформа, при техните максимални бруто тегла, два контейнера/палета с половин размер и един контейнер/палет с пълен размер и едновременно с това един контейнер с половин размер върху предната платформа. 1.5. Машината за товарене/разтоварване на контейнери/палети не трябва да пречи при позиционирането на влекач за самолет под фюзелажа на самолета. 2. Конструкция на платформата, направляващи релси и ограничители 2.1. Дължината на предната платформа трябва да бъде подходяща да побере по дължина един контейнер/палет с половин размер или с пълен размер. 2.2. Дължината на основната платформа трябва да бъде подходяща да побере по дължина два контейнера/палета с половин размер или един с пълен размер. 2.3. Широчината и на двете платформи трябва да бъде подходяща да побере палет, чийто размер от 2438 m е поставен напречно на платформите. ВЕСТНИК СТР . 71 2.4. Предният край на предната платформа трябва да осигурява условия за заставане в работно положение при врати с широчина 1780 m на багажници за контейнери. Осигуряването на тези условия може да се състои или от прибиращо се удължение на предната платформа, или да се изпълнява чрез регулиране на широчината на предната платформа. 2.5. Някои самолети имат обтекатели на релсите за пускане на задкрилките, които се подават назад от задния ръб на крилото. Ако машина за товарене/разтоварване на контейнери/палети, като се има предвид общата є широчина, трябва да мине под крилото, за да подходи или да се отдалечи към или от задния багажниж на долната палуба, височината на всяка част, която е вероятно да премине под обтекателите на релсите за пускане на задкрилките, трябва—по причини, свързани с безопасността—да не бъде повече от 2,8 m. Ако има нещо, което е монтирано и стърчи над тази граница, то трябва да бъде сгъваемо или прибиращо се. 2.6. Повърхностите и на двете платформи трябва да дават възможност за надлъжно и напречно преместване на контейнери/палети. Надлъжните премествания трябва да се извършват чрез система с механизирано задвижване. 2.7. Машината за товарене/разтоварване на контейнери/палети трябва да бъде конструирана , според избраните опции, за механизирано товарене на контейнери/палети откъм края или странично. 2.8. Механизираната система трябва да може да премества контейнери/палети със скорост от приблизително 18 m/min. Трябва да има възможност за регулиране за по-малка скорост. 2.9. Предната платформа трябва да може автоматично да се нагласява, за да компенсира промените във височината на самолета. Това може да бъде постигнато чрез устройство с датчици или чрез физически контакт към самолета. Трябва да има ръчна система, която да може да регулира височината на предната платформа в случай на неизправност на автоматичната система. 2.10. Предната платформа трябва да бъде конструирана така, че да не пречи на отварянето и затварянето на самолетните врати. Забележка. Изисквания за извънгабаритни товари— опитът на потребителите е показал, че ако някои компоненти на машина за товарене/разтоватване на контейнери/палети стърчат над повърхността на платформата, те често пречат на преместването на палет, на който има подаващи се извън него товари. Поради това се препоръчва при проектирането да се вземе под внимание, че е за предпочитане всички компоненти да се подават на не повече от 100 mm над конвейерната равнина на платформата или ако това не е възможно, трябва да бъдат така конструирани, че да могат да се сгъват (прибират), без това да влияе на техните функции. 2.11. Трябва да бъдат осигурени странични направляващи релси върху предната и задната платформа, за да могат да се товарят контейнери/палети със следните широчини: 1534 mm; 2235 mm; 2438 mm; предна платформа—по цялата дължина от двете страни на платформата, за да насочват дълги товари за точно влизане в самолета; направлява- СТР . 72 щите релси трябва да могат да се регулират ръчно или механично, така че товарът да бъде в една линия със съответните направляващи вътре в самолета; основна платформа—на разстояние 2438 mm една от друга по цялата дължина на двете страни на основната платформа; направляващите релси трябва да могат да работят независимо и да се вдигат автоматично, когато платформата е повдигната на повече от 559 mm над земята, и да остават в това положение. 2.12. Трябва да бъдат осигурени автоматични ограничители на контейнери/палети, както следва: а) предна платформа—в края откъм основната платформа; тези ограничители трябва да започват да се вдигат в момента, когато основната платформа започне да се движи надолу, и трябва да се прибират, когато основната платформа се изравни с предната платформа; б) основна платформа—в двата края; ограничителите откъм перона трябва автоматично да се прибират, когато платформата е достигнала в найдолно положение, и да се вдигат, когато платформата се повдига; ограничителите в края откъм предната платформа трябва да бъдат вдигнати при долно положение и да се прибират, когато платформата се изравни с предната платформа (вижте също опция 7.2); местоположението на тези ограничители трябва да отчита надвисването на контейнери/палети; когато основната платформа се спуска и достигне височина 1,52 m, тогава операторът трябва да може да управлява прибирането на крайните ограничители. Забележка. При странично прехвърляне на контейнери/палети страничните направляващи трябва да могат да действат като ограничители. 2.13. Всички ограничители трябва да имат височина минимум 54 mm. 3. Работа с платформата и товарене 3.1. Контейнер/палет трябва да може да бъде нагласен в напречна посока върху предната платформа. 3.2. Системите за повдигане на платформите трябва да могат да задържат и двете платформи на максимална височина, при непрекъснато действие на посочения максимален товар при повдигане, без значително намаляване на височината в продължение на 30 min, със и без работещ двигател. 3.3. Операторът трябва да може да: 3.3.1. от машина за товарене/разтоварване на контейнери/палети да отваря и затваря вратите на самолета, когато това не може да се прави от земята; 3.3.2. оперира едновременно с машина за товарене/разтоварване на контейнери/палети и с намиращите се на самолета системи. 3.4. Времето, необходимо за вдигане на основната платформа от долно положение до максимална височина и обратно, т.е. за един пълен цикъл, не трябва да превишава 35 s. 3.5. По всяко време от земята трябва да има достъп до предната платформа. 3.6. Когато контейнери/палети са застанали между двете платформи, не трябва да бъде възможно променяне на височината на която и да е от платформите. 3.7. Блокира придвижването на оборудването, когато на основната платформа има товар. ВЕСТНИК БРОЙ 101 4. Мобилност и стабилност 4.1. Оборудването трябва да може да се движи със скорост до 16 km/h в продължение на най-малко 3 km. За оборудването не се изисква възможност да си движи, когато е натоварено. 4.2. Трябва да има кормилно сервоуправление и оборудването трябва да може да бъде управлявано, когато е на буксир и при неработещ двигател. 4.3. Ненатоварено оборудване трябва да може да започне движението си по 5° наклон. 4.4. Оборудването трябва да може да прави завой с външен радиус, по-малък от 12,2 m. 4.5. За осигуряване на необходимата за товарене/ разтоварване стабилност и за разтоварване на осите на колелата трябва да бъдат инсталирани стабилизатори с хидравлично/механично задействане. 4.6. Ако стабилизаторите не са спуснати, не трябва да бъде възможно задействането на системата за преместване на товар и повдигането на основната платформа от най-ниско положение. 5. Органи за управление 5.1. Всички органи за управление, необходими за движение и позициониране на машината за товарене/разтоварване на контейнери/палети, трябва да бъдат разположени на шофьорското работно място. 5.2. Трябва да бъде осигурен панел за управление, който да дава възможност управлението и на двете платформи, и на целия процес по товарене/ разтоварване да става от операрторската станция. Тя трябва да бъде разположена близо до дясната страна на предната платформа, като по този начин се дава възможност за едновременно опериране с органите за управление в самолета и на машина за товарене/разтоварване на контейнери/палети. 5.3. Добре осветяващи работни светлини са необходими за работа през нощта, като те трябва да осветяват платформите и близо около тях. 5.4. Трябва да бъдат осигурени предупредителни устройства и индикаторни светлини. 6. Опции 6.1. Нормални автомобилни осветление и предупредителни светлини. 6.2. Сваляеми перила за защита на персонала за поставяне към предната и/или основната платформа. 6.3. Механизирано напречно преместване на контейнери/палети (ULD) върху едната или двете платформи. 6.4. Странично товарене на контейнери/палети (ULD). 6.5. Електрическа кутия за дистанционно управление, с минимално тегло и размери. 6.6. Ръчно управлявани крайни ограничители на основната платформа. Обаче прибирането на задните ограничители ще бъде възможно единствено когато основната платформа е спряна на височина между 0,5 и 1,5 m над земята. 6.7. Механизирана система за въртене върху основната платформа на контейнери/палети (ULD) с половин размер. 6.8. Парапетите за защита на персонала и направляващите релси, ако има такива, ще бъдат сгъваеми или прибиращи се. 6.9. Възможност за обработ