НАРЕДБА № 21 за безопасността на риболовните кораби

НАРЕДБА № 21 за безопасността на риболовните кораби (Обн. ДВ бр. 84/2005) НАРЕДБА № 21 от 5 юли 2005 г. за безопасността на риболовните кораби Глава първа ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 1. С тази наредба се определят техническите и организационните мерки с оглед осигуряване на безопасността на морските риболовни кораби, плаващи под българско знаме. Чл. 2. (1) Наредбата се прилага за нови риболовни кораби с дължина 24 m и повече, плаващи под българско знаме. (2) Наредбата се прилага и за нови риболовни кораби с дължина 24 m и повече, плаващи под знамето на трети страни или на държава-член на Европейския съюз, ако корабите: 1. извършват риболов във вътрешните морски води и териториалното море на Република България, или 2. разтоварват улова си в пристанище на Република България. (3) Наредбата се прилага и за съществуващи кораби дотолкова, доколкото това е изрично посочено в съответната глава. (4) Наредбата се прилага и за риболовни кораби по чл. 178. Чл. 3. Наредбата не се прилага за риболовни кораби, които се използват само за преработка на риба и други морски ресурси. Глава втора ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РИБОЛОВНИТЕ КОРАБИ Раздел I Общи изисквания Чл. 4. (1) Когато риболовен кораб, плаващ под българско знаме, извършва риболов в специфичен район, той трябва да отговаря и на изискванията за този район. (2) Изискванията за специфичните райони се определят след влизане в сила на наредбата. Чл. 5. При инсталиране на риболовните кораби на оборудване, за което се изисква оценяване на съответствието, то се приема за съответстващо на техническите изисквания, когато е изпитано съгласно посочените международни и европейски стандарти за изпитване, приети от международните и европейските стандартизационни организации и Международната морска организация и е включено в списъка по приложение № 1 на Наредба № 54 за техническите изисквания и оценяване на съответствието на оборудването на морските кораби, както е изменено и допълнено. Раздел II Специфични изисквания Чл. 6. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ (ИА „МА“) освобождава риболовен кораб, извършващ риболов само в близост до бреговете на Република България, от някои от изискванията на наредбата, в случай че прилагането им е необосновано, като взема предвид: 1. разстоянието на района за риболов от пристанището, в което корабът домува; 2. типа на кораба; 3. климатичните условия; 4. липсата на съществени навигационни опасности. Чл. 7. (1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да освободи риболовен кораб с технически нововъведения от някои от изискванията, когато прилагането на тези изисквания би могло сериозно да затрудни научните изследвания за усъвършенстване на тези технически нововъведения и внедряването им на риболовните кораби. (2) Всеки освободен в съответствие с ал. 1 кораб трябва да отговаря на изискванията за безопасност, дадени в писмена форма от ИА „МА“, които счете за необходими с цел постигане на необходимата безопасност. (3) Когато приема действия по освобождаване от някои от изискванията, допустими в съответствие с разпоредбите на тази наредба, ИА „МА“ прилага процедурата по чл. 10. Чл. 8. Когато наредбата предвижда риболовен кораб да бъде оборудван или снабден със специфични апарати, устройства, фитинги или материали, ИА „МА“ може да разреши тяхната замяна с други такива. Чл. 9. (1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ издава писмено разрешение за еквивалентна замяна, след като се убеди чрез изпитване или по друг начин, че заменящите апарати, устройства, фитинги или материали са поне толкова ефективни, колкото изискваните такива. (2) Когато издава разрешение за извършване на еквивалентна замяна, ИА „МА“ прилага процедурата по чл. 10. Чл. 10. (1) При предприемане на мерки за освобождаване на риболовни кораби от някои от разпоредбите на наредбата или при действия по чл. 6 министърът на транспорта и съобщенията чрез ИА „МА“ писмено информира Комисията на Европейските общности за мерките, които възнамерява да предприеме. (2) В срок шест месеца от датата на предаване на информацията комисията може да поиска изменение или неприлагане на мерките. (3) При одобрение или непроизнасяне на комисията в срока по ал. 2 министърът на транспорта и съобщенията предприема съответните действия, за които уведомява комисията. Раздел III Правила за проектиране, строеж и поддръжка Чл. 11. (1) За съществуващи риболовни кораби правилата за проектиране, строеж и поддръжка на корпуса, главните и спомагателните машини, електрическата система и автоматизацията на риболовните кораби трябва да съответстват на правилата на призната организация, които са в сила към датата на проектирането. (2) Призната организация е организация по смисъла на Наредба № 4 от 2004 г. за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели (ДВ, бр. 7 от 2004 г.) Чл. 12. За нови кораби правилата за проектиране, постройка и поддръжка съответстват на Директива 94/57 ЕС. Чл. 13. (1) Риболовен кораб, на който се извършва ремонт или изменения или ремонт или изменения на оборудването му, продължава да отговаря най-малко на изискванията, които са били приложими към кораба преди ремонта или измененията или ремонта или измененията на оборудването му. (2) Риболовен кораб, на който се извършва значителен ремонт или значителни изменения или значителен ремонт или значителни изменения на оборудването му, отговаря на изискванията, приложими към нови кораби. Раздел IV Прегледи и свидетелства Чл. 14. (1) На риболовните кораби, плаващи под знамето на Република България и отговарящи на изискванията на наредбата, ИА „МА“ издава или потвърждава издадено свидетелство за съответствие. (2) Свидетелството за съответствие се придружава от списък на оборудването, а когато е необходимо — и от свидетелство за освобождаване. (3) Свидетелството за съответствие, списъкът на оборудването и свидетелството за освобождаване се издават във формата и със срок на валидност съгласно Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.; доп., бр. 109 от 2004 г.). Чл. 15. Прегледите за издаване на свидетелството за съответствие се извършват в съответствие с Наредба № 11 от 2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите (обн., ДВ, бр. 52 от 2004 г.; изм., бр. 101 от 2004 г.). Чл. 16. Прегледите се извършват от ИА „МА“ или от признати по реда на Наредба № 4 от 2004 г. за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели (ДВ, бр. 7 от 2004 г.) организации. Раздел V. Непреодолима сила Чл. 17. (1) Риболовен кораб може да не отговаря на изискванията на наредбата, ако: 1. към момента на отплаване от него не се е изисквало да отговаря на разпоредбите ѝ или да притежава свидетелство за съответствие, и 2. се е отклонил от планирания рейс поради лоши метеорологични условия или друга непреодолима сила. (2) При извършване на контрол на риболовен кораб за установяване на съответствието му с разпоредбите на наредбата не се вземат предвид лицата, които се намират на борда поради непреодолима сила или вследствие на задължението да се спасяват корабокрушенци или други лица. Глава трета КОНСТРУКЦИЯ, ВОДОНЕПРОНИЦАЕМОСТ И ОБОРУДВАНЕ Чл. 18. (1) Здравината и конструкцията на корпуса, надстройките, рубките, машинните шахти, стълбищата и всяка друга конструкция, както и на корабното оборудване трябва да са достатъчни, за да издържат всички предвидими условия при експлоатацията им по предназначение. (2) По отношение на новите риболовни кораби, построени след 1 януари 2003 г., здравината и конструкцията на корпуса, надстройките, рубките, машинните шахти, стълбищата и всяка друга конструкция, както и на корабното оборудване трябва да са достатъчни, за да издържат всички предвидими условия при експлоатацията им по предназначение и да са в съответствие с правилата на призната организация. (3) Корпусът на кораби, предназначени за експлоатация в ледови райони, се усилва в съответствие с очакваните условия за навигация и район на плаване. (4) Преградите, затварящите устройства и закритията на отворите в тези прегради, както и методите за тяхното изпитание са в съответствие с действащото законодателство. (5) На корабите, построени от материал, различен от дърво, се монтират таранна преграда и най-малко водонепроницаеми прегради, ограждащи помещението на главната машина и достигащи до работната палуба. (6) На кораби, построени от дърво, се монтират водонепроницаеми прегради, доколкото е възможно. (7) На тръбите, преминаващи през таранната преграда, се монтират подходящи клапани, задвижвани от работната палуба, а клапанната кутия се монтира на преградата от вътрешната страна на форпика под работната палуба. (8) В таранната преграда под работната палуба не се монтират врати, гърловини, вентилационни канали и други отвори. (9) Броят на отворите в таранната преграда над работната палуба се свежда до минимум съобразно проектирането на кораба и нормалната му експлоатация. Тези отвори се затварят водонепроницаемо. (10) Когато е монтирана дълга предна надстройка, таранната преграда продължава като водонепроницаема до следващата палуба, която се намира над работната палуба. Продължението не е необходимо да бъде непосредствено продължение на преградата под работната палуба, при условие че е разположено в границите на таранната преграда, определени в § 28, и частта от палубата, формираща стъпката, е ефективно водонепроницаема. (11) На кораби с дължина 75 m и повече между таранната преграда и преградата на ахтерпика, доколкото е възможно, се изгражда водонепроницаемо двойно дъно. Чл. 19. (1) Броят на отворите във водонепроницаемите прегради се намалява до минимум в съответствие с общото устройство и експлоатационните нужди на кораба. Отворите се снабдяват с водонепроницаеми затварящи устройства. Водонепроницаемите врати са с якост, еквивалентна на съседната ненарушена конструкция. (2) На кораби с дължина, по-малка от 45 m, водонепроницаемите врати могат да бъдат окачен тип врати, които се отварят на място и от двете страни и се държат затворени, когато корабът е на море. От двете страни на вратата се поставя надпис, който указва, че вратата трябва да се държи затворена по време на преход. (3) При кораби с дължина 45 m и повече водонепроницаемите врати са от плъзгащ се тип, ако са във: 1. помещения, където е предвидено отварянето им на море, и ако техните комингси са разположени под водолинията на най-голямото експлоатационно газене; 2. долната част на машинно помещение, ако има изход от него към тунел на гребен вал. (4) В останалите случаи водонепроницаемите врати на корабите по ал. 3 могат да бъдат окачен тип. (5) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да освободи корабите от изискването по ал. 3, отчитайки типа и експлоатацията на кораба. (6) Плъзгащите се водонепроницаеми врати се отварят и затварят при крен на кораба до 15° към всеки борд. (7) Плъзгащите се водонепроницаеми врати се отварят и затварят от всяка страна на вратата. На кораби с дължина 45 m и повече тези врати се задвижват и дистанционно от достъпно място над работната палуба, освен когато вратите са монтирани в жилищните помещения на екипажа. (8) На местата за дистанционно задвижване на вратите се монтират индикатори, които показват дали вратата е отворена или затворена. Чл. 20. (1) Външните отвори, през които може да проникне вода в кораба, трябва да могат да бъдат затваряни така, че да се предотврати проникване на вода в кораба. (2) Палубни отвори, които по време на риболов могат да бъдат отворени, се разполагат близо до диаметралната равнина. (3) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да одобри различно разположение от посоченото в ал. 2, ако приеме, че безопасността на кораба няма да бъде застрашена. (4) Рибните клапи на траулери с кърмово тралене са с механично задвижване, което се управлява от място, осигуряващо безпрепятствено наблюдение на работата с клапите. Чл. 21. (1) Всички отвори за достъп в прегради на закрити надстройки и други външни конструкции, през които може да проникне вода, се оборудват с врати, постоянно прикрепени към преградите, които: 1. са оребрени и усилени така, че цялата конструкция има якост, еквивалентна на ненарушената конструкция; 2. осигуряват водоплътност в затворено състояние чрез уплътнения и притискащи устройства или други равностойни устройства, постоянно закрепени към преградата или към самите врати; 3. са снабдени с устройство, позволяващо отварянето и затварянето им от всяка страна на преградата. (2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши монтиране на врати с едностранно отваряне само за хладилните помещения, ако е инсталирано подходящо алармено устройство. (3) Височината на комингсите над палубата на входове, конструкции и машинни шахти, които осигуряват пряк достъп до части от палуба, изложена на влиянието на морето и атмосферата, е най-малко 600 mm, когато са разположени на работната палуба, и най-малко 300 mm, когато са разположени на палубата на надстройката. (4) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши височините по ал. 3, с изключение на входовете за непосредствен достъп до машинни помещения, да се намалят съответно до 380 и 150 mm при доказана ефективност в процеса на експлоатация. Чл. 22. (1) Височината над палубата на комингса на товарни отвори, затваряни с дървени капаци, е най-малко 600 mm на откритите части на работната палуба и най-малко 300 mm на палубата на надстройката. (2) Дебелината след обработка на капаци, затварящи товарните отвори, е 4 mm за всеки 100 mm междуопорно разстояние, като минимумът дебелина е 40 mm, а широчината на носещата повърхност е най-малко 65 mm и включва запас за износване поради тежък режим на работа. (3) Водоплътността на дървените капаци, затварящи товарните отвори, се осигурява с приспособления и устройства, одобрени от ИА „МА“. (4) По отношение на новите риболовни кораби, построени на или след 1 януари 2003 г., водозащитеността на товарните отвори с дървени капаци се осигурява с устройства и приспособления в съответствие със стандартите, дадени в правила 14 и 15 на Приложение I на Международната конвенция за товарните водолинии 1966. Чл. 23. (1) Височината над палубата на комингса на товарни отвори, затварящи се с капаци, които не са от дърво, е в съответствие с чл. 22, ал. 1. (2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши намаляване на височините или да освободи изцяло кораба от изискванията по ал. 1 при условие, че: 1. товарните отвори са възможно най-малки и капаците са постоянно прикрепени с панти или равностойни средства, които позволяват бързо затваряне и осигуряване; 2. товарните отвори са осигурени по друг ефективен начин, удовлетворяващ изискванията на ИА „МА“. (3) С цел извършване на изчисления за здравина се приема, че капаците на товарните отвори са подложени на по-голямото по стойност натоварване измежду тежестта на товара, който ще се превозва върху тях, и на следното статичното натоварване: 1. за кораби с дължина 24 m—10,0 kN/m2; 2. за кораби с дължина 100 m и повече— 17,0 kN/m2. (4) За кораби с дължина между 24 и 100 m стойностите на статичното натоварване по ал. 3 се определят посредством линейна интерполация. (5) За капаци на товарните отвори, разположени назад от точката, отстояща на 0,25L от носовия перпендикуляр, ИА „МА“ може да намали стойностите на статичното натоварване до не повече от 25 % от стойностите по ал. 3 и 4. (6) Ако капаците на товарните отвори са изработени от мека стомана, максималното натоварване, изчислено по реда на ал. 4 и 5, умножено по 4,45, не може да превишава минималната стойност на опън на материала. При прилагане на това максимално натоварване огъването на капака не трябва да надвишава 0,0028 от междуопорното разстояние. (7) Капаци, изработени от материал, различен от мека стомана, са със здравина най-малко равностойна на здравината на тези от мека стомана и конструкцията им има достатъчна твърдост, която осигурява водоплътност при натоварванията, определени в ал. 4, 5 и 6. (8) Капаците се съоръжават с притискащи устройства и уплътнения, които осигуряват водоплътност или други равностойни устройства. Чл. 24. (1) Отворите на машинното отделение се ограждат и защитават от шахти, които имат якост, равностойна на тази на прилежащата надстройка. Външните отвори за достъп в шахтите се снабдяват с врати, отговарящи на изискванията по чл. 21. (2) Всички отвори, с изключение на отворите за достъп, се съоръжават с капаци с якост, равностойна на тази на непрекъснатата конструкция. Отворите са постоянно прикрепени към непрекъснатата конструкция и могат да се затварят водоплътно. Чл. 25. (1) Когато е от съществено значение за риболовните операции, на кораба могат да се монтират палубни гърловини от винтов тип, тип байонет или равностоен на тях тип, когато гърловините: 1. могат да се затварят водонепроницаемо; и 2. са постоянно прикрепени към прилежащата конструкция. (2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши монтиране на закрития от типа метал-метал, когато те ефективно осигуряват водонепроницаемост, като вземе предвид размера и разположението на отворите по ал. 1 и вида на затварящите устройства. (3) Отвори в работната палуба и палубата на надстройката, различни от товарни отвори, отвори за машинни помещения и гърловини, се защитават със затворена конструкция, съоръжена с водоплътни врати или равностойни закрития. Междупалубните стълбища се разполагат доколкото е практически възможно близо до диаметралната равнина на кораба. Чл. 26. (1) На кораби с дължина 45 m и повече височината над палубата на комингсите на вентилатори, с изключение на тези на машинни помещения, е най-малко 900 mm на работната палуба и най-малко 760 mm на палубата на надстройката. (2) На кораби с дължина, по-малка от 45 m, височината на комингсите по ал. 1 е съответно 760 и 450 mm. (3) Височината над палубата на вентилационните отвори на машинни помещения се одобрява от ИА „МА“. (4) Комингсите на вентилаторите са със здравина, равностойна на тази на прилежащата конструкция, и могат да се затварят водонепроницаемо чрез затварящи приспособления, които са постоянно прикрепени към вентилатора или прилежащата конструкция. Когато височината на комингса на вентилатора е повече от 900 mm, той допълнително се укрепва. (5) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши да не се монтират затварящи приспособления на вентилатори на машинно помещение, при условие че не е възможно проникване на вода в кораба през вентилаторите. (6) На кораби с дължина 45 m и повече, чиито комингси продължават на височина повече от 4,5 m над работната палуба или 2,3 m над палубата на надстройката, не е необходимо да се монтират затварящи приспособления на вентилаторите. (7) Алинея 6 се прилага и за кораби с дължина по-малка от 45 m, чиито комингси продължават на височина повече от 3,4 m над работната палуба и 1,7 m над палубата на надстройката. Чл. 27. (1) Когато отдушните тръби на танкове и кофердами продължават над работната палуба или над палуби на надстройката, откритите части на отдушните тръби са със здравина, равностойна на прилежащата конструкция, и са подходящо защитени. (2) Отворите на отдушните тръби се снабдяват със средства за затваряне, трайно прикрепени към отворите или прилежащата конструкция. (3) Височината на отдушните тръби над палубата до точката, откъдето вода може да проникне през тях в кораба, е най-малко 760 mm за работната палуба и най-малко 450 mm за палубата на надстройката. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши намаляване на тези височини, за да се избегнат затруднения при риболовните дейности. Чл. 28. (1) Към танковете и кофердамите, както и към сантините на помещенията, които не са лесно достъпни по всяко време на рейса, се монтират средства за измерване. (2) Горните краища на мерителни тръби продължават до лесно достъпно място и доколкото е възможно над работната палуба. Отворите на мерителните тръби се снабдяват с трайно прикрепени средства за затваряне. Мерителните тръби, които не продължават над работната палуба, се съоръжават с автоматично самозатварящи се приспособления. Чл. 29. (1) Бордовите илюминатори на помещения под работната палуба и на затворени помещения на тази палуба са отварящи се и снабдени с окачени метални капаци, които могат да се затварят водоплътно. (2) Илюминаторите се монтират така, че височината на техните комингси да е над 500 mm над водолинията на най-голямото експлоатационно газене. (3) Бордови илюминатори, чиито комингси са разположени на по-малко от 1000 mm над пределната линия на потъване, са неотварящи се. (4) Конструкцията на бордовите илюминатори, както и тяхното остъкляване и метални капаци са от одобрен тип. (5) За прозорците на рулевата рубка се употребява закалено и обезопасено стъкло или равностойно на него. (6) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши да се монтират бордови илюминатори и прозорци без метални капаци на бордовете и на кърмовата стена на рубки, които са разположени на или над работната палуба, когато това няма да застраши безопасността на кораба. Чл. 30. (1) Отливните отвори от помещения под работната палуба, както и от затворени надстройки или рубки на работната палуба, които са снабдени с водонепроницаеми врати, се оборудват с достъпни средства за предотвратяване проникването на вода в кораба, когато отворите преминават през обшивката. (2) Отливният отвор се съоръжава с автоматичен невъзвратен клапан със средства за принудително задействане от достъпно място. Приспособлението за принудително задействане на клапана се снабдява с индикатор, показващ дали клапанът е отворен или затворен. (3) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши да не се монтира клапан по ал. 2, когато няма вероятност проникването на вода в кораба през отвора да доведе до опасно наводняване и дебелината на тръбопровода е достатъчна. (4) Управлението на клапаните на приемните и отливните тръбопроводи, които са от съществено значение за главните и спомагателните механизми, може да се осъществява от местни постове, когато тези тръбопроводи са разположени в машинните помещения с вахтено обслужване. Средствата за управление са достъпни и снабдени с индикатор, показващ дали клапанът е отворен или затворен. (5) Монтажните елементи, прикрепени към обшивката и клапаните, са от стомана, бронз или друг одобрен ковък метал. (6) Тръбите между обшивката и клапаните са от стомана. На кораби, направени от материал, различен от стомана, ИА „МА“ може да разреши използването на други материали, освен за тръбите, намиращи се в машинните помещения. Чл. 31. (1) Когато фалшбордът на откритата част на работната палуба образува „кладенци“, минималната площ на водоотливните отвори (А) в квадратни метри на всеки борд за всеки „кладенец“ на работната палуба се определя по отношение на дължината (l) и височината на фалшборда в „кладенеца“, както следва: 1. А = 0,07 l (не е необходимо за l да се приема стойност, по-голяма от 0,7L); 2. ако средната височина на фалшборда е по-голяма от 1200 mm, площта на водоотливните отвори се увеличава с 0,004 m2 за всеки метър дължина на кладенеца на всеки 100 mm разлика във височината; 3. ако средната височина на фалшборда е по-малка от 900 mm, площта на водоотливните отвори може да бъде намалена с 0,004 m2 за всеки метър дължина на кладенеца на всеки 100 mm разлика във височината. (2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да изиска увеличаване на площта на водоотливните отвори, изчислена съгласно ал. 1, когато седловатостта на кораба не е достатъчна, за да позволява палубата да се освобождава бързо и ефективно от вода. (3) Площта на водоотливните отвори за всеки кладенец на палуба на надстройката е не по-малко от половината от площта (А), определена в съответствие с ал. 1, и се одобрява от ИА „МА“. (4) Водоотливните отвори се разполагат по фалшборда така, че да осигуряват освобождаване от водата по възможно най-бързия и ефективен начин. Долните краища на водоотливните отвори се разполагат възможно най-близко до палубата. (5) Дъските на огражденията за съхраняване на риба и средствата за съхраняване на риболовното оборудване се разполагат така, че да не възпрепятстват ефективността на водоотливните отвори. Дъските на огражденията за съхраняване на риба са така конструирани, че при употреба да могат да се фиксират неподвижно и да не възпрепятстват оттичането на водата от палубата. (6) Водоотливните отвори с височина, по-голяма от 300 mm, се защитават с решетки, разположени на разстояние не по-голямо от 230 mm и не по-малко от 150 mm една от друга, или имат други защитни устройства. (7) Капаците за водоотливните отвори се използват, ако са с одобрена конструкция. Когато се изисква капаците да имат устройства за застопоряване по време на риболовните операции, тези устройства могат лесно да се управляват от достъпно място и се одобряват от ИА „МА“. (8) На кораби, предназначени да оперират в райони, където е възможно обледеняване, капаците и защитните устройства на водоотливните отвори са с конструкция, която позволява лесното им снемане с цел ограничаване натрупването на лед. Размерът на отворите и средствата за снемане се одобряват от ИА „МА“. Чл. 32. (1) Котвеното устройство на кораба се състои от котвено оборудване, котвени вериги или стоманени въжета, стопори и брашпил или друго устройство за отдаване, убиране и стоене на котва. Котвеното устройство следва да осигурява бързо и безопасно опериране. (2) Корабът се снабдява с подходящо вързално устройство за безопасно швартоване при всички експлоатационни състояния. (3) Котвените и вързалните устройства отговарят на изискванията на призната организация. Чл. 33. (1) Работните палуби в закритата надстройка се оборудват с ефикасна водоотливна система с капацитет, подходящ за изхвърляне на миячни води и рибни вътрешности. (2) Всички отвори, необходими за изпълнение на риболовни операции, се снабдяват със средства за бързо и ефикасно затваряне от един човек. (3) Когато уловът се обработва на палубата по ал. 1, той се разполага в съоръжение за съхранение, което отговаря на изискванията по чл. 42 и е оборудвано с дренажна система и защита срещу наводняване на работната палуба. (4) Палубите по ал. 1 отговарят на следните изисквания: 1. осигурени са с най-малко два изхода; 2. височината на работното пространство във всички точки да е най-малко 2 m; 3. осигурена е стационарна система за вентилация с най-малко шесткратен обмен на въздуха за час. Чл. 34. На всички кораби задължително се поставят маркировки за газенето в дециметри, които се нанасят на двата борда на носа и на кърмата възможно най-близо до перпендикулярите. Чл. 35. (1) Танковете за студена или охладена морска вода се оборудват с отделно стационарно устройство за пълнене и изпразване на морска вода. (2) Ако танковете по ал. 1 се използват и за превозване на сухи товари, те се оборудват със сантинна система и подходящи средства за предотвратяване нахлуването на вода в танковете през сантинната система. Глава четвърта УСТОЙЧИВОСТ И СЪОТВЕТСТВАЩА МОРЕХОДНОСТ Чл. 36. (1) Риболовните кораби се проектират и строят така, че да отговарят на изискванията на тази глава при експлоатационните състояния, определени в чл. 42. (2) Изчисленията на кривата на изправящото рамо се извършват съгласно Кодекса за устойчивост в неповредено състояние за всички видове кораби на Международната морска организация. Чл. 37. (1) Риболовните кораби отговарят на следните минимални критерии за устойчивост: 1. площта под кривата на изправящото рамо (кривата GZ) е не по-малка от 0,055 m.rd до ъгъл на накреняване 30° и не по-малка от 0,090 m.rd до ъгъл на накреняване 40° или до ъгъла на заливане f—ако този ъгъл е по-малък от 40°; 2. площта под кривата на изправящото рамо (кривата GZ) между ъглите на накреняване 30° и 40° или между 30° и ъгъла на заливане f, ако този ъгъл е по-малък от 40°, трябва да бъде не по-малка от 0,030 m.rd; ъгъл f е ъгълът на накреняване, при който започват да се потапят отворите в корпуса, надстройката и рубките, които не могат бързо да се затварят устойчиво на метеорологични въздействия; при прилагането на този критерий не е необходимо да се считат за отворени малките отвори, през които не може продължително да нахлува вода; 3. изправящото рамо GZ не е по-малко от 200 mm при ъгъл на накреняване, равен или по-голям от 30°; 4. максималната стойност на изправящото рамо GZmax настъпва при ъгъл на накреняване, препоръчително над 30°, но не по-малък от 25°; 5. началната метацентрична височина GM е най-малко 350 mm за еднопалубни кораби; за кораби с цяла надстройка или за кораби с дължина 70 m и повече метацентричната височина може да се намали до 150 mm. (2) Когато на кораб са осигурени средства за ограничаване ъгъла на бордово клатене, различни от фалш-килове, те следва да осигуряват изпълнение на критериите за устойчивост по ал. 1 при всички условия на експлоатация. (3) На нови кораби, построени на или след 1.I.2001 г., когато за постигане на критериите за устойчивост по ал. 1 е предвиден баласт, неговото естество и разположение се одобряват от ИА „МА“ и: 1. на кораби с дължина, по-малка от 45 m, този баласт трябва да е постоянен; 2. баластът е твърд и сигурно закрепен за кораба. (4) В случаите по ал. 3 ИА „МА“ може да приеме течен баласт, съхраняван в изцяло пълни танкове, които не са свързани към някоя от помпените системи на кораба. (5) В случаите по ал. 3, когато за постоянен баласт се използва течен баласт за постигане изискванията по ал. 1, данни за този баласт се включват в Свидетелството за съответствие и в информацията за устойчивост на кораба. (6) Без разрешение от ИА „МА“ не се разрешава сваляне на постоянния баласт от кораба. (7) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши отклонение от изискванията по този член, при условие че експлоатационният опит оправдава такова отклонение. Чл. 38. Ъгълът на накреняване, при който се появява продължително наводняване на трюмовете за съхраняване на риба през люкове, които остават отворени по време на риболовни операции и не могат бързо да бъдат затворени, е най-малко 20°, освен ако критериите за устойчивост по чл. 37, ал. 1 могат да бъдат удовлетворени при частично или изцяло наводняване на съответните трюмове. Чл. 39. (1) Корабите, извършващи риболов по специфични методи, при които по време на риболовните операции корабът е изложен на допълнителни външни сили, отговарят на критериите за устойчивост по чл. 37, ал. 1, завишени до стойности, удовлетворяващи изискванията на ИА „МА“. (2) Корабите, построени на или след 1.I.2001 г. и извършващи риболов по специфични методи, при които по време на риболовните операции корабът е изложен на допълнителни външни сили, трябва да отговарят на критериите за устойчивост по чл. 37, ал. 1, завишени до стойности, удовлетворяващи изискванията на ИА „МА“. Корабите, заети с бордово тралене, трябва да отговарят на следните завишени критерии: 1. с 20 % критерия по чл. 37, ал. 1, т. 1; 2. критерият по чл. 37, ал. 1, т. 5 да е не по-малко от 500 mm. (3) Критерият по ал. 2, т. 1 се прилага само за кораби с инсталирана пропулсивна мощност в киловати и ако не надвишава определената по следните формули: 1. N = 0,6Ls2 за кораби с дължина 35 m и по-малко, и 2. N = 0,7Ls2 за кораби с дължина 37 m и повече, 3. за междинните дължини, коефициентът се получава чрез интерполация между 0,6 и 0,7, а Ls е най-голямата дължина, вписана в свидетелството за тонажа. (4) Когато инсталираната пропулсивна мощност надвишава определената по формулите по ал. 3 стойност, критерият по ал. 2, т. 1 се увеличава правопропорционално на по-високата мощност. (5) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ проверява дали увеличеният критерий за устойчивост на траулери с бордово тралене е спазен при всички експлоатационни състояния, изложени в чл. 42, ал. 1. (6) За изчисляване устойчивостта на траулерите с бордово тралене се приема, че стрелите са вдигнати на ъгъл 45° спрямо хоризонта. Чл. 40. (1) Корабите се конструират и поддържат по начин, който да им позволи да издържат на въздействието на силен вятър и бордово клатене в съпътстващите условия на море. (2) За изпълнението на изискването по ал. 1 ИА „МА“ определя правила, като взема предвид: 1. сезонните метеорологични условия; 2. състоянията на морето, при които ще работи корабът; 3. типа на кораба и методите на работа. (3) Изчисленията за устойчивостта на кораба се извършват в съответствие с Кодекса за устойчивост на корабите в неповредено състояние на Международната морска организация. Чл. 41. (1) Корабите трябва да могат да издържат съгласно изискванията на ИА „МА“ на последствията от наличието на вода на палубата, като се отчитат сезонните метеорологични условия, състоянията на морето, при които ще оперира корабът, типът на кораба и методите на работа. (2) При оценка на въздействието на събраната на палубата вода ИА „МА“ прилага метода, изложен в Резолюция А.685(17) на Международната морска организация, съдържаща препоръка за климатичния критерий за риболовни кораби с дължина 24 m и повече. Чл. 42. (1) Броят и видът на експлоатационните състояния, които се вземат предвид при проектиране и постройка на кораба, следва да удовлетворяват изискванията на ИА „МА“ и да включват следните случаи: 1. отплаване към риболовния район с пълен запас гориво, провизии, лед, риболовно оборудване и др.; 2. отплаване от риболовния район с пълен улов; 3. пристигане в пристанището на домуване с пълен улов и 10 % запаси, гориво и др.; и 4. пристигане в пристанището на домуване с 10 % запаси, гориво и др. и минимален улов, който: а) е 20 % от пълния улов, в общия случай; или б) до 40 % от пълния улов, ако ИА „МА“ приеме, че начинът на работа оправдава такава стойност. (2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е задължена да установи, че минималните критерии за устойчивост по чл. 37 се спазват и при експлоатационните състояния, които довеждат до най-ниски стойности на параметрите за устойчивост на критериите, както и при всички други експлоатационни състояния. Тя проверява дали са взети предвид особените състояния, свързани с промяната на метода и района за експлоатация, които влияят на устойчивостта. (3) По отношение на състоянията по ал. 1 изчисленията вземат предвид: 1. запаса за тежестта на мокри риболовни мрежи, оборудване и др. на палубата; 2. запаса за натрупването на лед, ако се очаква, в съответствие с разпоредбите на чл. 43; 3. равномерното разпределение на улова, освен ако това е несъвместимо с практиката; 4. запаса за теглото на улов на палубата, ако се предвижда такъв, в експлоатационните състояния по ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2; 5. водния баласт, ако се приема в специално предвидени за това танкове, или в други танкове, също съоръжени за приемане на воден баласт; и 6. запаса за влиянието на свободни повърхности на течности и ако е приложимо, на превозвания улов. Чл. 43. (1) При изчисленията за устойчивост за корабите, работещи в области, където е възможно обледеняване на кораба, се вземат предвид следните запаси за обледеняване: 1. 30 kg/m2 за открити палуби и трапове; 2. 7,5 kg/m2 от площта на страничната проекция на двата борда на кораба над повърхността на водата; 3. проектираната странична площ на непрекъснатата повърхност на леери, греди (с изключение на мачти) и текелаж на кораби без платна, както и проектираната странична площ на други малки предмети се изчислява, като общата проектирана площ на непрекъснатата повърхност се увеличи с 5 %, а статичният момент на тази площ — с 10 %. (2) Корабите, предназначени за експлоатация в области, за които се знае, че се наблюдава натрупване на лед: 1. се проектират така, че да се свежда до минимум натрупването на лед; и 2. се снабдяват с такива средства за отстраняване на лед, каквито ИА „МА“ счете за необходими. (3) За кораби, построени на или след 1.I.2001 г., изискванията по ал. 1 и 2 се прилагат, с изключение на случаите, когато промяна на поправката за обледеняване, оставена за преценяване от ИА „МА“, не се разрешава. Чл. 44. (1) След завършване на строителството всеки кораб се подлага на опитно креноване за определяне на действителното водоизместване и мястото на центъра на тежестта при условията на празен кораб. (2) Когато са направени промени по кораба, засягащи състоянието му празен и мястото на центъра на тежестта, ако ИА „МА“ счете за необходимо, корабът се кренова отново и информацията за устойчивостта се коригира. Ако теглото на кораба, когато е празен, се променя с повече от 2 % от първоначалното и чрез изчисления не може да се докаже, че продължава да отговаря на критериите за устойчивост, корабът се кренова отново. (3) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да освободи конкретен кораб от прилагане на изискването по ал. 1, при условие че основните данни за устойчивостта му могат да се получат от опитно креноване на еднотипен кораб, ако ИА „МА“ установи, че данни с достатъчна точност за устойчивостта на освободения кораб могат да се получат от посочените данни на еднотипния кораб. (4) Опитно креноване и определяне на данните, предвидени по ал. 1, се извършва на всеки 10 години. Чл. 45. (1) Капитанът на кораба се осигурява с необходимата информация, чрез която по бърз и прост начин може да определи устойчивостта на кораба при различни експлоатационни условия. Информацията е в писмена форма и включва инструкции към капитана, посочващи експлоатационните състояния на кораба, които могат да повлияят на устойчивостта и диферента на кораба. Копие от документа с информацията за устойчивост се представя на ИА „МА“ за одобрение. (2) Одобреният документ с информация за устойчивост се съхранява на борда на кораба. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ проверява документа при периодичните прегледи и удостоверява, че документът е одобрен за действителните експлоатационни състояния на кораба. (3) При извършване на промени на кораба, които засягат устойчивостта му, се правят нови изчисления на устойчивостта и се предават на ИА „МА“ за одобрение. Ако ИА „МА“ прецени, че информацията за устойчивостта трябва да се ревизира, на капитана се предава новият документ с информация, а старият се отстранява. Чл. 46. Уловът се укрепва, за да не се мести, по начин, който да причини опасен за кораба диферент или крен. Преградите на подвижните хранилища за риба отговарят на изискванията на ИА „МА“. Чл. 47. (1) За кораби, опериращи в ограничени райони на не повече от 10 мили от брега, се поддържа височина на носовата част на корабите, достатъчна за предотвратяване прекомерното загребване на вода. (2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ определя височината по ал. 1, като се вземат предвид: 1. сезонните метеорологични условия; 2. състоянието на вълнението, при което корабът ще работи; 3. типът на кораба и начинът му на експлоатация. (3) За кораби, които работят в райони извън района по ал. 1: 1. когато по време на риболов уловът се съхранява в трюмове и рибата се вкарва в трюмовете през люкове, разположени на външна работна палуба пред надстройката или рубка, минималната височина на носовата част се изчислява в съответствие с метода, изложен в Препоръка 4 към Приложение 3 на Заключителния акт на конференцията в Торемолинос; 2. когато уловът се съхранява в трюмове и рибата се вкарва в трюмовете през люкове, разположени на външна работна палуба, които са защитени от надстройка или рубка, минималната височина на носовата част се изчислява в съответствие с разпоредбите на правило 39 от Анекс II на Международната конвенция за товарните водолинии, 1966 г., но не може да бъде по-малка от 2000 mm. (4) При изчисленията по ал. 3, т. 2 вместо определеният летен надводен борд се взема максимално допустимото експлоатационно газене. Чл. 48. (1) Максимално допустимото експлоатационно газене е такова, че при свързаните с него експлоатационни условия се удовлетворяват критериите за устойчивост по чл. 37. (2) Максимално допустимото експлоатационно газене се одобрява от ИА „МА“. Чл. 49. (1) Корабите с дължина 100 m и повече и със 100 или повече лица на борда трябва да са в състояние да останат на вода с положителна устойчивост след наводняване на който и да е отсек, приет за повреден, като се отчитат видът на кораба, предвидените дейности и районът на експлоатация. (2) При извършване на изчисленията за разделяне кораба на отсеци и устойчивост в повредено състояние се прилага Ръководството за разделяне на отсеци и пресмятане устойчивостта в повредено състояние, съдържащо се в Препоръка 5 към Приложение 3 на Заключителния акт на конференцията в Торемолинос. Глава пета МАШИННИ, ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ И МАШИННИ ОТДЕЛЕНИЯ С ПЕРИОДИЧНО БЕЗВАХТЕНО ОБСЛУЖВАНЕ Раздел I Общи разпоредби Чл. 50. Разпоредбите по тази глава се прилагат за нови риболовни кораби с дължина 24 m и повече, с изключение на разпоредбите, които изрично предвиждат приложение за кораби с дължина, различна от тази. Чл. 51. (1) Главният пропулсивен комплекс, управлението, паропроводът, горивната система, системата за сгъстен въздух, електрическата система и хладилната система, спомагателните механизми, котлите и другите съдове под налягане, тръбопроводите и помпените устройства, рулевите устройства и механизми, валовете и муфите за предаване на мощност се проектират, изработват, изпитват, монтират и обслужват в съответствие с правилата на призната организация. (2) Механизмите и оборудването по ал. 1, както и товароподемните устройства, винчовете, оборудването за риболов и обработка на риба се защитават така, че да се намалява до минимум рискът от опасност за лицата на борда. (3) Машинните помещения се проектират така, че да осигуряват свободен достъп до всички машини и механизмите им за управление, както и до всички други части, изискващи обслужване. (4) На помещенията по ал. 3 се монтират вентилатори. (5) За поддържане или възстановяване на работата на главния пропулсивен комплекс, включително когато едно от главните спомагателни устройства не работи, се осигуряват средства, чрез които да се подсигури работата му, включително да може да се приведе в работно състояние без външна помощ. (6) С оглед осигуряване работата на главния пропулсивен комплекс се извършват редовни проверки на: 1. устройствата, които осигуряват налягане на горивото за главния пропулсивен комплекс; 2. обикновените източници на налягане на смазочно масло; 3. хидравличните, пневматичните и електрическите средства за управление на механизмите на главния пропулсивен комплекс, включително тези за управление на гребните винтове с управляема крачка; 4. източниците за налягане на водата в охладителната система на главния пропулсивен комплекс; 5. въздушните компресори и въздухохранителните устройства, необходими за стартиране и управление. (7) Главният пропулсивен комплекс и всички спомагателни механизми от съществено значение за него и безопасността на кораба се монтират по начин, позволяващ им да работят независимо дали корабът е в изправено или в накренено състояние до 15° на който и да е борд при статично положение и до 22,5° на всеки борд при динамично накреняване, т. е. при едновременно килово и бордово клатене (динамично накреняване) и при диферент до 7,5° към носа или на кърмата. (8) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да позволи отклонение от ъглите по ал. 7, отчитайки вида, размера и работните условия на кораба. (9) Електрическите уредби се проектират и изработват така, че да осигуряват: 1. дейностите, необходими да поддържат кораба в нормални експлоатационни и обитаеми условия, без да е необходимо да се прибягва до авариен източник на енергия; 2. дейностите, които са от съществено значение за безопасността при авария в главния източник на електрическо захранване; и 3. защитата на екипажа и кораба от опасности, свързани с електрическата енергия. (10) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ осъществява контрол за прилагането на разпоредбите по чл. 65, 66 и 67 и на правилата на призната организация. (11) Кораби с периодично безвахтено машинно отделение в допълнение на изискванията по чл. 52—67, включително и разпоредбите на глава пета, трябва да съответстват и на изискванията по чл. 68—73. (12) Корабопритежателите предприемат всички необходими мерки за гарантиране на правилното и надеждното функциониране на цялостното оборудване на кораба при всички експлоатационни състояния, включително при маневриране, в съответствие с действащото законодателство и правилата на призната организация, включително за извършване на редовни прегледи и изпитвания за осигуряване на непрекъснатата надеждна експлоатация. (13) На корабите се съхраняват документи, издадени от призната организация за годността им да бъдат експлоатирани с периодично безвахтени машинни помещения. Раздел II Машини Чл. 52. (1) Главните и спомагателните механизми, имащи съществено значение за задвижването и безопасността на кораба, се осигуряват със средства за управление. (2) Двигателите с вътрешно горене с диаметър на цилиндъра, по-голям от 200 mm, или обем на картера, по-голям от 0,6 m3, се снабдяват с клапани на картера от одобрен тип и с достатъчна площ за предпазване от взрив. (3) Главните или спомагателните механизми, включително съдовете под налягане или части от тях, които са подложени на вътрешно налягане и в тях би могло да се появи опасно свръхналягане, се оборудват със средства, които ги предпазват от такова свръхналягане. (4) Всички устройства, валове и муфи, използвани за предаване на мощност до механизмите, които имат съществено значение за задвижването и безопасността на кораба и лицата на борда, се проектират и изработват така, че да могат да издържат на максималните работни натоварвания, на които е възможно да бъдат подложени при всички работни състояния. (5) Главният двигател и, ако е възможно, спомагателните механизми се оборудват с автоматично изключващи устройства в случай повреда на устройствата и системите, като се осигуряват със сигнална система за предупреждаване преди автоматичното изключване. (6) Като вземе предвид типа на кораба или особеностите на неговата експлоатация, ИА „МА“ може да разреши освобождаване на кораба от изискванията по ал. 5. Чл. 53. (1) Корабите трябва да имат достатъчна мощност за движение на заден ход за осигуряване необходимото управление на кораба при всички нормални обстоятелства. (2) Механизмите на кораба трябва да са в състояние да обръщат направлението на упора на винта за достатъчно време с цел довеждане на кораба в състояние на покой от движение напред с нормална експлоатационна скорост в границите на разумно разстояние. Чл. 54. (1) Парните котли и утилизационните парогенератори се оборудват с не по-малко от два клапана за безопасност с достатъчен капацитет. Изпълнителна агенция „Морска администрация“, като отчита мощността или някоя друга характеристика на парния котел или на утилизационен парогенератор, може да разреши оборудване само с един клапан за безопасност, ако счете, че това осигурява адекватна защита от свръхналягане в съответствие с правилата на призната организация. (2) Всеки парен котел, работещ с течно гориво и предназначен за експлоатация без наблюдение и ръчно управление, се оборудва с обезопасяващи устройства, които прекъсват подаването на горивото и подават алармен сигнал в случай на ниско ниво на водата, прекъсване в подаването на въздух или угасване на пламъка. (3) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ осъществява контрол над инсталациите на парните котли, включително над захранващата система, уредите за наблюдение и устройствата за безопасност за осигуряване на безопасността на котлите, съдовете под налягане и паропроводите. Чл. 55. Връзката между командния мостик и мястото за управление на главната машина в машинното помещение се осигурява чрез две отделни средства, едното от които е машинен телеграф. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да освободи от изискването за оборудване с машинен телеграф кораби с дължина по-малка от 45 m, когато пропулсивният комплекс се управлява пряко от командния мостик и е осигурено друго средство за връзка. Чл. 56. (1) Когато корабът е оборудван с дистанционно управление на пропулсивния комплекс от командния мостик, при всички експлоатационни условия, включително маневриране, скоростта, направлението на упора на гребния винт, и когато е приложимо, крачката на гребния винт трябва напълно да се управляват с дистанционното управление от командния мостик. (2) Функциите по ал. 1 на дистанционното управление се осъществяват от устройства, отговарящи на правилата на призната организация, и когато е необходимо тези устройства да имат средства за предотвратяване претоварване на пропулсивния комплекс, се изисква: 1. главният пропулсивен комплекс да е снабден със средства за аварийно спиране, разположени на командния мостик, които са независими от системата за дистанционно управление; 2. дистанционното управление на пропулсивния комплекс да може да се осъществява само от един пост за управление във всеки един момент; 3. във всеки пост за дистанционно управление да бъде допуснато наличието на устройство, блокиращо прехвърлянето на управлението между отделните постове; 4. всеки пост за управление е оборудван с индикатор, показващ от кой пост за дистанционно управление се контролира пропулсивният комплекс; 5. прехвърлянето на управлението между мостика и машинното помещение е възможно само от мястото за управление в машинното помещение или пулта за управление в същото. (3) На кораби с дължина, по-малка от 45 m, ИА „МА“ може да разреши пулта за управление в машинното помещение да бъде само авариен пулт, при условие че проследяването и управлението от мостика са подходящи. (4) Командният мостик се оборудва с индикатори, показващи следните параметри: 1. оборотите и посоката на въртене — при винт с постоянна крачка; 2. оборотите на винта и положението на перата на винта — при винт с променлива крачка; 3. сигнализация от системата, изисквана по чл. 53, ал. 5. (5) Пропулсивният комплекс се управлява на място дори в случай на повреда на която и да е част от системата за дистанционно управление. (6) Проектът на системата за дистанционно управление се проектира така, че да осигурява подаването на сигнали при излизане от строй и да поддържа предварително зададените скорост и направление на упора, докато влезе в действие управлението на място. (7) Устройствата, които не позволяват на автоматичното стартиране да изчерпи възможността за стартиране, се монтират на кораба. (8) Корабът се съоръжава и със сигнално устройство, което показва ниското налягане на стартовия въздух, настроено на такова ниво, при което е все още възможно стартиране на главната машина. (9) Когато главният пропулсивен комплекс и свързаните с него механизми, включително главното електрическо захранване, са съоръжени с различни степени на автоматизация и дистанционно управление и се намират под постоянно наблюдение от пост за управление, постът за управление се проектира, разполага и оборудва така, че експлоатацията на механизмите е толкова безопасна и ефективна, както при пряко наблюдение. (10) В автоматичните стартиращи, изпълнителни и управляващи системи се включват средства за тяхното ръчно изключване дори в случай на повреда в която и да е част на автоматичните и дистанционните системи за управление. Чл. 57. (1) В частите на системите за сгъстен въздух, както и на водна риза или корпус на въздушен компресор и охладител, които биха могли да бъдат подложени на опасно свръхналягане поради пропуск в тях от частите под въздушно налягане, се осигуряват средства за предотвратяване на свръхналягане и за освобождаване на налягането. (2) Основните устройства за стартиране със сгъстен въздух на двигателите с вътрешно горене на главния пропулсивен комплекс се осигуряват със защита от огън и вътрешна експлозия в тръбите за стартовия въздух. (3) Всички изходящи тръби от въздушни компресори за стартов въздух водят директно до стартовите въздушни бутилки, а всички тръби за стартов въздух от въздушните бутилки към главните или спомагателните машини изцяло се разделят от тръбите на изходящата система на компресора. Чл. 58. Системите за сгъстен въздух се защитават от влизането на масло в тях, както и от дренирането им. Чл. 59. (1) Гориво с точка на възпламеняване, по-ниска от 60° (тест закрит тигел), определена чрез одобрена апаратура за определяне на точката на възпламеняване, не се използва, освен при аварийни генератори, като точката на възпламеняване не е по-ниска от 43°. (2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши използване на гориво с точка на възпламеняване не по-малка от 43°, при положение че се вземат допълнителни предпазни мерки и при условие, че температурата на помещението, където се съхранява или използва горивото, не се покачва с повече от 10° под точката на възпламеняване на горивото. (3) На кораба се държат средства, с които се установява количеството гориво, което се съдържа във всеки горивен танк. Ако са монтирани мерителни тръби, техните горни краища завършват на безопасни места и се снабдяват с подходящи средства за затваряне. Датчици, покрити със стъкло със значителна дебелина и защитени от метален кожух, могат да бъдат използвани, при условие че са снабдени с автоматично затварящи се клапани. Други средства за определяне на количеството гориво във всеки горивен танк могат да бъдат разрешени, при условие че при тяхната повреда или при препълването на танковете няма да се допусне изпускане на гориво. (4) Горивните танкове, всички части на горивната система, включително тръбопроводите за напълване, се защитават срещу свръхналягане. Клапаните за предотвратяване на свръхналягане и отдушните тръби или тръбите за препълване се разполагат на място и по начин, който осигурява безопасност. (5) Ако повреда в горивна тръба може да доведе до изпускане на гориво от танкове за съхранение, утаечни или разходни танкове, разположени над двойното дъно, тръбата се оборудва с клапан или кран на танка, които в случай на пожар в помещението, в което е разположен танкът, могат да бъдат затваряни от безопасно място извън това помещение. В специални случаи на дип-танкове, разположени в тунели на валове и тръбопроводи или в подобни помещения, се поставят клапани за танковете, като затварянето им в случай на пожар се извършва посредством допълнителен клапан на тръбата или тръбите извън тунела или помещението. Ако е монтиран такъв допълнителен клапан в машинното помещение, той се задейства извън машинното помещение. (6) Помпи, част от горивната система, се отделят от другите системи, а свързващите части на такива помпи се осигуряват с ефикасен предпазен клапан, който е в затворената система. Там, където горивните танкове се използват алтернативно като танкове за течен баласт, се осигуряват подходящи средства за изолация на горивната от баластната система. (7) Горивни танкове не се разполагат на места, където разливане или теч от тях могат да създадат опасност чрез попадане на гориво върху нагрети повърхности. Вземат се предпазни мерки за предотвратяване влизането в контакт с нагрети повърхности на всякакво гориво, което може да изтече под налягане от помпа, филтър или нагревател. (8) Горивните тръби, техните клапани и части се изработват от стомана или друг равностоен материал, като гъвкави тръби могат да се използват минимално. Използването на гъвкави тръби е допустимо, ако те и крайните им съединения са с достатъчна здравина и са изработени от огнеустойчив материал или имат огнеустойчиви покрития, удовлетворяващи изискванията на ИА „МА“, а за кораби, построени на или след 1.I.2001 г.—в съответствие с правилата на призната организация. Съединенията съответстват на изискванията на „Ръководство за намаляване на течовете от системи за запалителни течности“ (разпространено с циркуляр IMO, MSC.Circ.647 на Международната морска организация). (9) Където е необходимо, тръбопроводите за гориво и смазочни масла се екранират или защитават по друг подходящ начин, за да се избегне, доколкото практически е възможно, горивни пръски или теч да попаднат върху нагрети повърхности или във въздухозаборните канали на механизмите. Броят на съединенията по тръбопороводните системи се свежда до минимум. (10) Доколкото е възможно, горивните танкове се конструират като част от корабната конструкция извън машинни помещения от категория А. Когато по необходимост горивните танкове, различни от танковете в двойното дъно, се намират в съседство или вътре в машинни помещения от категория А, поне една от техните вертикални стени е прилежаща към граница на машинното помещение. За предпочитане е такива танкове да имат обща граница с танковете на двойното дъно, при наличие на такива, а общата гранична площ на танка с машинното помещение е сведена до минимум и: 1. когато горивните танкове са разположени в границите на машинни помещения от категория А, в тях не се съхранява гориво с точка на възпламеняване, по-ниска от 60° (тест закрит тигел); 2. по принцип използването на свободно стоящи горивни танкове се избягва в пожароопасни райони и в частност в машинни помещения категория А; 3. когато свободно стоящи горивни танкове са разрешени, те се поставят в колекторни тави с достатъчен размер, снабден с подходяща дренажна тръба, водеща до събирателен танк с подходяща големина. (11) В машинните помещения се осигурява вентилация, достатъчна да предотврати натрупване на нефтени изпарения при обичайни условия. (12) Устройствата на системите за смазване под налягане, съхранението, подаването и използването на маслото удовлетворяват изискванията на ИА „МА“, а за кораби, построени на или след 1.I.2001 г.—на призната организация, и допълнително: 1. устройствата и системите, разположени в машинните помещения от категория А, и доколкото е практически възможно — в другите машинни помещения, отговарят най-малко на изискванията на разпоредбите по ал. 1, 4, 7—9, и 2. доколкото се счете за необходимо на изискванията на призната организация за разпоредбите по ал. 3 и 5. (13) Изискванията по ал. 12 не изключват възможността да се използва наблюдателно стъкло за потока в смазочните системи, при условие че то е с доказана посредством изпитвания подходяща пожароустойчивост. (14) Устройствата за съхранение, подаване и използване на възпламеними нефтопродукти под налягане в системи за предаване на енергия, различни от нефтопродуктите по ал. 12, в управляващи, изпълнителни и подгряващи системи отговарят на изискванията на ИА „МА“, а за кораби, построени на или след 1.I.2001 г.—на правилата на призната организация. На места, където са налице условия за възпламеняване, тези устройства отговарят най-малко на изискванията на разпоредбите по ал. 3 и 7, както и по ал. 4 и 8 по отношение здравината и конструкцията. (15) Гориво, смазочно масло и други горими нефтопродукти не се пренасят в танкове във форпика. Чл. 60. (1) Корабите се снабдяват със сантинна система, годна да изпомпва и осушава всяко водонепроницаемо отделение, освен танк, определен само за гориво или вода, независимо дали корабът е накренен или изправен. За тази цел при необходимост се осигуряват бордови смукатели и възможност водата лесно да достига до смукателните тръби. При осигурена безопасност на кораба ИА „МА“ може да разреши освобождаване от задължението да се монтира сантинна система в някои отделения. (2) Сантинната система отговаря на следните изисквания: 1. осигурени са най-малко две независимо задвижвани механични помпи, едната от които може да се задвижва от главната машина; като механично задвижвана сантинна помпа може да се използва баластна помпа или друга помпа за общи нужди с достатъчен капацитет; 2. баластните помпи осигуряват скорост на водата не по-малка от 2 m/s в главната сантинна магистрала, която е с вътрешен диаметър не по-малък от определения по формулата d = 25 + 1,68vL(В+D), където „d“ е вътрешният диаметър в mm, а L, В и D са главните размери на кораба в m; 3. действителният вътрешен диаметър може да бъде закръглен до най-близкия стандартен размер, който е приемлив за ИА „МА“; 4. всяка сантинна помпа е снабдена с директно засмукване, като един смукател засмуква от левия борд, а друг смукател засмуква от десния борд на машинното помещение, с изключение на корабите с дължина, по-малка от 75 m, където се изисква само една отливна помпа с директно засмукване; 5. никой смукател не е с вътрешен диаметър, по-малък от 50 mm; устройството и оразмеряването на сантинната система са такива, че определеният капацитет на помпата да може да бъде прилаган за всяко едно водонепроницаемо отделение, разположено между таранната и ахтерпиковата преграда. (3) Ежектор в комбинация с независимо задвижвана помпа за морска вода под високо налягане може да бъде монтиран като заместител на помпа с независимо задвижване, посочена в ал. 2, при условие че такова устройство удовлетворява изискванията на ИА „МА“. (4) На риболовни кораби, където обработката на улова може да предизвика натрупване на вода в затворени помещения, в такива помещения се осигурява дренаж. (5) Тръбите на сантинната система не преминават през горивни и баластни танкове и през танковете в двойното дъно, освен ако тези тръби не са изработени от тежка инструментална стомана. (6) Сантинната и баластната система се устройват така, че: 1. да предотвратяват преминаването на вода от морето или баластните танкове в трюмове или машинни помещения или от един водонепроницаем отсек в друг; 2. връзката на всяка помпа, която засмуква вода от морето или от баластен танк, е оборудвана с невъзвратен клапан или с кран, който не може да се отваря едновременно към сантините и морето или към сантините и баластен танк; 3. крановете на разпределителната кутия за сантините са от невъзвратен тип. (7) Всяка тръба от сантинната система, преминаваща през таранната преграда, се съоръжава със сигурни средства за затваряне при преградата посредством дистанционно управление от работната палуба и с индикатор, показващ положението на клапана. Дистанционно управление може да не се изисква, ако клапанът е монтиран на задната част на преградата и е лесно достъпен при всички работни състояния. Чл. 61. За намаляване ефекта от шума върху персонала, работещ в машинните помещения, се вземат мерки за привеждането му до нива, удовлетворяващи изискванията на ИА „МА“, а за кораби, построени на или след 1.I.2001 г., указани в Кодекса за нивата на шума на борда на корабите на Международната морска организация, приет с резолюция А.468(XII). Чл. 62. (1) Корабите се оборудват с главно рулево устройство и спомагателни средства за задвижване на перото на руля, удовлетворяващи изискванията на ИА „МА“, а за кораби, построени на или след 1.I.2001 г.—в съответствие с изискванията на правилата на призната организация. Главното рулево устройство и спомагателните средства за задвижване на перото на руля се устройват така, че доколкото е практически възможно и целесъобразно, повреда в едното от тях да не извежда от експлоатация другото. (2) Когато главното рулево устройство се състои от два или повече еднакви силови агрегата, монтирането на спомагателно рулево устройство не е задължително, ако главното рулево устройство е в състояние да задвижи руля съгласно изискванията по ал. 10, когато който и да е от двата силови агрегата не работи. Всеки агрегат се захранва от отделен кръг. (3) Ако перото на руля се задвижва механично, положението му се показва на мостика. Индикаторът за ъгъла на перото на руля на механично задвижвано рулево устройство е независим от системата за управление на рулевото устройство. (4) В случай на повреда в който и да е агрегат на рулевото устройство се включва алармена сигнализация на мостика. (5) На командния мостик се монтират уреди, показващи работата на двигателите на електрическите и електрохидравличните рулеви устройства. За тези двигатели и мрежи се осигурява защита от късо съединение, алармена сигнализация за претоварване и липса на напрежение. Ако тези двигатели са снабдени с максимална токова защита, тя изключва при сила на тока не по-малка от два пъти тока при пълно натоварване на защитения двигател или на защитените мрежи и е така устроена, че позволява преминаване на съответните пускови токове. (6) Главното рулево устройство се осигурява с достатъчна мощност, за да може да управлява кораба при максимална експлоатационна скорост. Главното рулево устройство и балерът се изработват така, че да не се повреждат при максимална скорост назад при маневриране за извършване на риболовни дейности. (7) Главното рулево устройство е с конструкция, позволяваща при максимално допустимото експлоатационно газене да премества перото на руля от 35° на единия борд до 35° на другия борд при движението на кораба напред с максимално допустимата експлоатационна скорост. Перото на руля трябва да може да се премества за 28 s от 35° на единия борд до 30° на другия борд при същите условия. Главното рулево устройство се задвижва механично, когато е необходимо да се изпълнят тези условия. (8) След прекъсване на захранването агрегатът на главното рулево устройство е в състояние да се пусне в действие ръчно от мостика или автоматично, когато се възстанови захранването. (9) Спомагателните средства за задвижване на перото на руля са с достатъчна мощност, за да управляват кораба при експлоатационна скорост и бързо да се задействат в случай на авария. (10) Спомагателните средства за задвижване на перото на руля са в състояние да преместват руля от 15° на единия борд до 15° на другия борд за не повече от 60 s при движение на кораба с половината от максималната експлоатационна скорост напред или при скорост от 7 възела, като се приема по-голямата от двете стойности. Ако не могат да бъдат изпълнени тези условия, спомагателните средства за задвижване на перото на руля се задвижват механично. Ако механичното задвижване се осъществява чрез електрическа енергия, аварийният източник на електрическа енергия трябва да може да обслужва спомагателното средство за период от време не по-малък от 10 min. (11) Електрическото или електрохидравличното рулево устройство на кораби с дължина 75 m и повече се захранва най-малко от две електрически линии, захранвани от главното разпределително табло, като линиите се разполагат на възможно най-голямо разстояние една от друга. Чл. 63. Кораби с дължина 75 m и повече се оборудват с алармена сигнализация за механиците, която се задейства от мястото на управление на машината или от платформата за маневриране, така че сигналът да се чува ясно в жилищните помещения на механиците. Чл. 64. (1) Хладилните системи се проектират, конструират, инсталират и изпитват по такъв начин, че да отчетат сигурността на системата, а също така и емисиите на хладилния агент от фреони или други вещества, разрушаващи озоновия слой, който съдържат, в количества и концентрации, застрашаващи човешкото здраве или околната среда, и да удовлетворяват изискванията на ИА „МА“. (2) В хладилните системи се използва хладилен агент от тип, удовлетворяващ изискванията на ИА „МА“. Метилхлорид или фреони, чийто увреждащ озона потенциал е по-висок от 5 % от този на фреон 11, не се използват като хладилен агент. (3) Хладилната инсталация: 1. се защитава от вибрации, удари, разширения и свивания и др. и се снабдява с автоматични устройства за управление и безопасност, които предотвратяват опасно покачване на температурата и налягането; 2. се снабдява с устройства за дрениране, когато в нея като хладилен агент се използват отровни или запалими вещества; устройството за дрениране отвежда тези вещества до място, където те не представляват опасност за кораба или лицата на борда. (4) Всяко помещение, съдържащо хладилни механизми, включително кондензатори и съдове за хладилен агент, който е токсичен, се отделя от всяко съседно помещение посредством газонепроницаеми прегради и се: 1. оборудва със система за откриване на теч, снабдена с индикатор, монтиран отвън на помещението в съседство с входа му; 2. снабдява с независима вентилационна и водооросителна система. (5) Когато хладилната система не може да се монтира в отделно помещение, тя се разполага в машинното помещение, при условие че: 1. цялото количество хладилен агент, който се използва в системата, при изтичане в машинното помещение няма да причини опасност за лицата в него, и 2. е монтирана сигнализационна система, която предупреждава при опасна концентрация на газ в случай на теч в помещението. (6) В хладилните помещения и хладилните камери известителните системи са свързани с мостика или пултовете за управление или тези отделения и камери са свързани с аварийни изходи, за да се предотврати затварянето на лица в тях. Поне един изход от такова място следва да може да се отваря от вътрешната страна. Където е практически осъществимо, изходи от помещения, съдържащи хладилни механизми, използващи токсични или възпламеними газове, не водят пряко до жилищни помещения. (7) Когато в хладилната система се използва вреден за хората хладилен агент, се осигуряват най-малко два комплекта дихателни апарата, единият от които е поставен на място, малко вероятно да стане недостъпно в случай на изтичане на хладилния агент. За дихателен апарат, осигурен като част от противопожарното оборудване, може да се приеме, че отговаря изцяло или частично на това изискване, при условие че местоположението му удовлетворява и двете цели. Там, където се използва автономен дихателен апарат, се осигуряват резервни бутилки. (8) Корабите се снабдяват с подходящо ръководство за безопасна експлоатация и за действия при аварийни ситуации за хладилните системи и с поставени по кораба подходящи надписи и предупреждения. Раздел III Електрически уредби Чл. 65. (1) Когато електрическата енергия е единствена за поддържане работата на спомагателните системи, които имат съществено значение за осигуряване хода на кораба и неговата безопасност, корабът се оборудва с основен източник на електрическа енергия, който включва най-малко два комплекта генератора. Един от тези генератори може да бъде задвижван от главния двигател. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши друго устройство, което осигурява равна електрическа мощност, а за кораби, построени на или след 1.I.2001 г., то е в съответствие с правилата на призната организация. Основният източник на електрическа енергия е така устроен, че: 1. енергията от тези генератори осигурява изпълнение на дейностите, описани в чл. 51, ал. 9, т. 1, с изключение на енергията, необходима за осъществяване на риболовната дейност и дейността по обработка и съхранение на улова, дори в случай на спиране на който и да е от тези генератори; 2. на кораби с дължина, по-малка от 45 m, в случай на спиране работата на който и да е от генераторите електрическата енергия е достатъчна за осигуряване само на съществените дейности, необходими за работата на пропулсивния комплекс и безопасността на кораба; 3. дейностите по чл. 51, ал. 9, т. 1 могат да продължат да бъдат изпълнявани независимо от промяната на оборотите и посоката на въртене на главните двигатели на пропулсивния комплекс или валовете. (2) Когато трансформатори представляват съществена част от пропулсивния комплекс или валовете, системата за захранване с електрическа енергия е така проектирана, че осигурява непрекъснатост на захранването. (3) Устройството на главната осветителна система е такова, че при пожар или при друго бедствие в помещението или помещенията, в които е разположен основният източник на електрическо захранване, включително и трансформаторите, ако има такива, не поставя аварийната осветителна система в неработещо състояние. (4) Устройството на аварийната осветителна система е такова, че при пожар или при друго бедствие в помещението или помещенията, в които е разположен аварийният източник на електрическо захранване, включително и трансформаторите, ако има такива, не поставя главната осветителна система в неработещо състояние. (5) Ако навигационните светлини са само електрически, те се захранват посредством собствено и отделно електрическо табло и се снабдяват с подходящи средства за следене на тяхната работа. Чл. 66. (1) Автономният авариен източник на електрическа енергия се разполага извън машинните помещения на място, одобрено от ИА „МА“, и е устроен така, че да е осигурено функционирането му в случай на пожар или други причини за повреда на основните електрически уредби. (2) Като се отчитат пусковите токове и преходният характер на някои товари, аварийният източник на електрическа енергия трябва да може да захранва за период от време не по-малък от три часа следните устройства: 1. изискваната по чл. 161, ал. 1, т. 1 УКВ радиоинсталация и УКВ радиоинсталацията по чл. 161, ал. 1, т. 2 и допълнително, когато е приложимо: а) радиоинсталацията, работеща на СВ по чл. 163, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 164, ал. 1, т. 2 и 3; б) корабната земна станция по чл. 164, ал. 1, т. 1; в) радиоинсталацията, работеща на КВ и СВ по чл. 164, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 165, ал. 1; 2. оборудването за вътрешнокорабна комуникация, пожарооткриващата система и пожарната сигнализация, които могат да бъдат необходими при аварийни случаи; 3. навигационните светлини, когато са само електрически, и аварийното осветление във: а) местата за напускане на кораба и борда в този район; б) всички коридори, стълбища и изходи; в) помещенията, в които се намират механизмите и аварийният източник на електрическа енергия; г) постовете за управление; д) местата за осъществяване и обработка на улова; 4. работата на аварийната пожарна помпа, ако има такава. (3) Аварийният източник на електрическо захранване е генератор или акумулаторна батерия. (4) Когато аварийният източник на електрическо захранване е генератор, той има: 1. независимо снабдяване с гориво и ефикасно устройство за стартиране, одобрено от ИА „МА“; 2. устройство, което предотвратява пълното изчерпване на източника за стартиране от системата за автоматичното стартиране, ако не е осигурен вторичен независим източник за стартиране. (5) Когато аварийният източник на електрическа енергия е акумулаторна батерия, тя трябва да може: 1. да понася аварийния товар без презареждане, като поддържа напрежението за определения период от време в границите на +/- 12 % от номиналното напрежение; 2. да се включи автоматично в аварийното разпределително табло и захрани най-малко уредите по ал. 2, т. 2 и 3 в случай на прекъсване снабдяването с електрическа енергия от основния източник; 3. да се включва ръчно — аварийното разпределително табло се снабдява с превключвател за ръчно включване на батерията в случай, че системата за автоматично включване излезе от строя. (6) Аварийното разпределително табло се монтира възможно най-близко до аварийния източник на захранване и се разполага в съответствие с изискванията по ал. 1. Където аварийният източник на захранване е генератор, то аварийното разпределително табло е разположено в същото помещение, освен когато такова монтиране би могло да наруши неговата работа. (7) Акумулаторната батерия по ал. 5, която не захранва приемника и предавателя на радиоинсталацията на кораби с дължина, по-малка от 45 m, се монтира в добре вентилирано помещение, различно от помещението, където е монтирано аварийното разпределително табло. (8) На подходящо място на главното разпределително табло или в контролния пост на машинното отделение се монтира индикатор, показващ кога батерията, представляваща авариен източник на захранване, е разредена. (9) Аварийното разпределително табло при нормална работа се захранва от главното разпределително табло чрез свързващ фидер, който при главното разпределително табло се защитава от претоварване и късо съединение. (10) Устройството на аварийното разпределително табло е такова, че в случай на авария на основния източник на електрическа енергия е осигурено автоматично свързване към аварийния източник. (11) Когато системата е устроена така, че да може да захранва главното разпределително табло от аварийния източник на електрическа енергия, свързващият фидер се защитава най-малко от късо съединение при аварийното разпределително табло. (12) Аварийният генератор, неговият задвижващ двигател и всяка акумулаторна батерия се устройват така, че могат да функционират с максималното си натоварване, когато корабът е в изправено състояние, когато се накренява до ъгли 22,5° на който и да е от двата борда, едновременно с диферент на кораба 10° на носа или кърмата или при всяка комбинация на ъгли в тези граници. (13) Аварийният източник на електрическо захранване и устройството за автоматичното стартиране се проектират и устройват така, че позволяват на екипажа да извършва необходимите проверки, когато корабът се намира в експлоатация. (14) За кораби с дължина 45 m и повече аварийният източник на електрическо захранване трябва да е в състояние да обслужва съоръженията по ал. 1—12 за период от време не по-малък от осем часа. Чл. 67. (1) Откритите постоянно закрепени метални части на електрическите машини или съоръжения, които не са под напрежение, но поради неизправности могат да се окажат под напрежение, се заземяват, освен ако: 1. се захранват с постоянен ток, чието напрежение не превишава 55 V, или с променлив ток, чиято средно квадратична стойност на напрежението между проводниците не превишава 55 V, като за получаване на това напрежение не трябва да се използват автотрансформатори; или 2. се захранват с ток, чието напрежение не превишава 250 V, от разделителни трансформатори за безопасност, захранващи само един потребител; или 3. са конструирани в съответствие с принципа за двойна изолация. (2) Преносимото електрическо оборудване е такова, че работи при безопасно напрежение, като откритите метални части на такова оборудване, които не са под напрежение, но поради неизправности могат да се окажат под напрежение, се заземяват. (3) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да изиска допълнителни предпазни мерки за преносими електрически лампи, ръчни инструменти и други подобни апарати за използване в оградени или изключително влажни помещения, където може да има определен риск от електропроводимост. (4) Всички електрически апарати се конструират и инсталират по такъв начин, че при нормалното им обслужване или допир с тях не предизвикват травми. (5) Главното и аварийното разпределително табло са така устроени, че осигуряват лесен достъп до апарати и оборудване без опасност за обслужващите ги лица. Двете странични и задната част, а ако е необходимо, и лицевата част на разпределителните табла, се ограждат подходящо. Откритите токопроводящи части с напрежение спрямо корпуса или земята, надвишаващо напрежението, определено от ИА „МА“, не се монтират на лицевата страна на такива разпределителни табла. Когато е необходимо, пред лицевата и задната страна се поставят токоизолиращи матове. (6) Система за разпределяне на ток, в която корпусът на кораба се използва като втори проводник, не се използва на кораби с дължина 75 m и повече за силови, отоплителни или осветителни вериги. (7) Изискванията по ал. 6 не изключват възможността ИА „МА“ да освободи кораб от нейното прилагане при: 1. система за катодна защита; 2. ограничени или местни системи за заземяване, или 3. устройства за следене на нивото на изолация, при условие че токът в утечката при най-неблагоприятни условия не превишава 30 mA. (8) Когато корпусът на кораба се използва като втори проводник, всички крайни разклонения на веригите, т. е. всички вериги, включени след последното защитно устройство, са двупроводни и се вземат предпазни мерки, одобрени от ИА „МА“. (9) В случаите, когато се използва незаземена първична или вторична система за разпределяне на ток за силови, отоплителни или осветителни вериги, на кораба се монтира устройство, показващо непрекъснато нивото на изолация спрямо земята. (10) Когато се използва система за електроразпределение по ал. 6 и напрежението надвишава 55 V прав ток или променлив ток, чиято средно квадратична стойност на напрежението между проводниците превишава 55 V, системата се оборудва с уред за непрекъснато контролиране на нивото на изолацията спрямо земята, който подава звукова или визуална индикация за ненормално ниски стойности на изолацията. (11) Системите за електроразпределение, захранвани с напрежение, ненадвишаващо 250 V постоянен ток или променлив ток, чиято средно квадратична стойност на напрежението между проводниците не надвишава 250 V и които са с ограничени размери, могат да отговарят на изискванията по ал. 9, при условие че това удовлетворява ИА „МА“. (12) Всички обвивки и брони на кабелите са електрически непрекъснати и са заземени, освен ако ИА „МА“ не освободи кораба от това изискване. (13) Кабелите, тяхната инсталация и връзките отговарят на следните изисквания: 1. електрическите кабели и електропроводници са от тип, който не разпространява пламък и се прекарват така, че да не се влошат първоначалните им свойства по отношение на неразпространяване на пламък. Когато е необходимо за определени цели, ИА „МА“ може да разреши използване на специални типове кабели, като радиочестотни кабели, които не отговарят на това изискване; 2. кабелите и електропроводниците, които обслужват съществено важни или аварийни силови вериги, както и осветление и вътрешнокорабна връзка или сигнализация, се прекарват, доколкото е възможно, така че да заобикалят камбузи, перални помещения, машинни помещения от категория А и други зони с висока опасност от пожари и пространствата за риболов и обработка на улова с висока влажност; 3. кабели, съединяващи пожарни помпи с аварийното разпределително табло, когато преминават през зони, в които може да възникне пожар, са от пожароустойчив тип и когато това е възможно, се прекарват така, че да не се повредят поради нагряване на прегради, заради пожар в съседно помещение; 4. за кабели, прекарани в зони, където съществува опасност от пожар или взрив в случай на повреда заради електрически системи, се предприемат мерки, определени от ИА „МА“; 5. кабелите и проводниците се поставят и закрепят по начин, предпазващ ги от повреда; 6. включванията и съединенията на всички проводници се изпълняват по такъв начин, че да се запазват първоначалните електрически и механични свойства на кабела, както и свойствата му по отношение на неразпространяване на пламък и в случай на необходимост пожароустойчивостта му; 7. кабелите, инсталирани в хладилни помещения, са със свойства, подходящи за ниска температура и висока влажност. (14) Всяка електрическа верига се защитава от късо съединение и претоварване, освен в случаите по чл. 62, когато ИА „МА“ може по изключение да допусне отклонение. (15) Номиналната стойност или съответната настройка на устройството за защита от претоварване за всяка верига трябва да бъде постоянно указана на мястото на разполагане на защитното устройство. (16) Елементите на осветителната система се устройват така, че да предотвратяват повишаване на температурата до ниво, което би могло да повреди проводниците, както и прекомерното нагряване на околните материали. (17) Всички осветителни и силови вериги, които завършват в помещения, където съществува опасност от пожар или взрив, се снабдяват с изолиращи прекъсвачи, които се монтират извън тези помещения. (18) Мястото за разполагане на акумулаторната батерия се изгражда и вентилира съгласно изисквания, удовлетворяващи ИА „МА“, и допълнително: 1. електрическото или другото оборудване, което може да представлява източник за запалване на възпламеними изпарения, не се инсталира в тези отделения, ако това не е разрешено при условията на ал. 19; 2. акумулаторната батерия се разполага в жилищните помещения, освен ако не е инсталирана в херметично затворен контейнер. (19) Не се инсталира електрическо оборудване в помещения, в които е възможно натрупване на лесно възпламеними смеси, включително помещения, които са предназначени основно за разполагане на акумулаторни батерии, освен ако ИА „МА“ установи, че оборудването е: 1. необходимо за експлоатационни цели; 2. от такъв тип, който изключва възможност за възпламеняване на дадената смес; 3. пригодено за даденото помещение; и 4. надлежно освидетелствано за безопасно използване в очакваните условия на прах, пари или газове. (20) На всички дървени мачти или топ-мачти се монтират гръмоотводи. На кораби, построени от непровеждащи електричество материали, гръмоотводите се свързват посредством подходящ проводник към медна пластина, фиксирана към корпуса на кораба и на достатъчно разстояние под водолинията. Раздел IV Машинни помещения с периодично безвахтено обслужване Чл. 68. (1) Системите от горивни тръбопроводи за високото налягане се контролират от екипажа и ако е възможно, течовете от тях се събират в подходящи дренажни танкове, снабдени с предупредителна система за високо ниво. (2) Където разходните горивни танкове се пълнят автоматично или чрез дистанционно управление, се осигуряват средства за предотвратяване разлив от препълване. Горивните сепаратори, когато е възможно, се инсталират в специално помещение, предназначено за сепаратори и техните нагреватели. (3) В случаите, когато разходните горивни танкове или утаечните танкове са съоръжени с нагревателни устройства, те се оборудват със сигнализация за висока температура, ако чрез тях може да се надвиши температурата на възпламеняване на горивото. (4) В машинните помещения се инсталира одобрена система за откриване на пожар, работеща на принципа за самоконтрол и включваща устройства за периодична проверка. (5) Системата по ал. 4 трябва да задейства звуковата и визуалната сигнализация на мостика и на достатъчен брой подходящи места, където могат да бъдат чути или видяни от лицата на борда, когато корабът е в пристанище. (6) Системата за откриване на пожар се захранва автоматично от авариен източник на енергия, ако основният източник на захранване излезе от строя. (7) Двигателите с вътрешно горене с мощност 2500 kV и повече се снабдяват с детектори за маслените пари в картера или със сензори, отчитащи температурата на лагерите на двигателя, или с равностойни устройства. (8) Корабът се осигурява със стационарна пожарогасителна система, удовлетворяваща изискванията на ИА „МА“ и изискванията по чл. 94 и 113. (9) На кораби с дължина 75 m и повече се вземат мерки за незабавно осигуряване на вода от главната противопожарна система посредством: 1. дистанционно запускане на една от главните пожарни помпи от мостика и от поста за борба с пожар, при наличие на такъв; или 2. поддържане на постоянно налягане на водата в главната противопожарна система, като се отчита възможността от замръзване. (10) Поддържането на противопожарната цялост на машинните помещения, местоположението и централизирането на управлението на пожарогасителната система, устройствата за прекъсване по чл. 73, вентилационните, горивните помпи и др. удовлетворяват изискванията на ИА „МА“, като агенцията може да изисква средствата за гасене и другото оборудване за борба с пожар, както и дихателните апарати в допълнение към съответните изисквания на глава пета. Чл. 69. (1) Сантините в машинни помещения се оборудват със сигнализация за високо ниво, така че да се открива натрупването на течности при нормални ъгли на диферент и крен. Системата за откриване задейства звукова и светлинна сигнализация на местата, където се поддържа непрекъсната вахта. (2) Управлението на всеки клапан, обслужващ входящ или изходящ тръбопровод, който завършва под водолинията, или сантинен ежектор, се разполага така, че предоставя достатъчно време за задействане при влизане на вода в помещението. Чл. 70. На кораби с дължина 75 m и повече едно от двете независими средства за комуникация, изисквани по чл. 55, е надеждна гласова свръзка. Осигурява се допълнително надеждно средство за гласова свръзка между мостика и жилищните помещения на механиците. Чл. 71. (1) На кораба се монтира известителна система, която сигнализира за всяка повреда. (2) Известителната система: 1. е в състояние да подава звуков сигнал в машинното помещение и да дава визуална индикация за всяка отделна алармена функция на подходящо място, но ИА „МА“ може да разреши за кораби с дължина по-малка от 45 m системата да подава звуков сигнал и визуална индикация само на командния мостик; 2. на кораби с дължина 45 m и повече има връзка с каютите на механиците посредством селекторен превключвател, за да се осигури връзка с някоя от каютите им или с общите помещения на механиците, ако има такива, като ИА „МА“ може да разреши други мерки, които осигуряват равностойна степен на безопасност; 3. на кораби с дължина 45 m и повече включва алармен сигнал за механиците и алармен сигнал на мостика за вахтените, ако за определен съгласно изискванията на ИА „МА“ период от време не се обърне внимание на даден алармен сигнал; 4. подава на мостика звуков и визуален сигнал за всяка ситуация, която изисква действие от отговорното лице на вахта или на която трябва да бъде обърнато внимание; 5. е проектирана на принципа на безотказност на действие; 6. е непрекъснато захранена през устройство за автоматично превключване към резервно захранване в случай на прекъсване на нормалното захранване и устройството се задейства при прекъсване на нормалното захранване; 7. може едновременно да показва повече от една повреда и потвърждаване на приемането на която и да е сигнализация не изключва останалите; 8. е проектирана така, че потвърждаване на приемането на която и да е сигнализация на едно от местата, определени в т. 1, да бъде показано на всички места; 9. продължава звуковата сигнализация, докато бъде потвърдено нейното приемане, а визуалната сигнализация — докато повредата бъде отстранена; 10. връща автоматично в изходно състояние сигнализацията, когато повредата бъде отстранена. Чл. 72. (1) На кораби с дължина 75 m и повече основният източник на електрическа енергия се захранва, както следва: 1. когато захранването се осигурява от един генератор, се предвиждат съответните устройства за намаляване на натоварването, за да се гарантира непрекъснатост на захранването на устройствата и системите, необходими за осигуряване движението, управляемостта и безопасността на кораба; при повреда на генератор се вземат мерки за автоматично пускане и включване към главното разпределително табло на резервен генератор с мощност, достатъчна за осигуряване движението, управляемостта и безопасността на кораба, с автоматично включване на спомагателни механизми със съществено важно предназначение, като при това се спазва последователността на тяхното включване; могат да се допуснат устройства, одобрени от ИА „МА“, които позволяват дистанционно (ръчно) запускане и свързване на резервния генератор към главното разпределително табло, както и устройства, позволяващи повтарящо се запускане на спомагателни механизми от съществено важно значение; 2. когато захранването се осигурява от няколко генератора, които работят едновременно, се вземат мерки (например намаляване на натоварването), които в случай на излизане от строя на един от тези генератори гарантират продължаване на работата на останалите генератори без претоварване за осигуряване движението, управляемостта и безопасността на кораба. (2) Когато се изисква дублиране на други спомагателни механизми, които са от съществено важно значение за осигуряване движението на кораба, те се снабдяват с автоматични превключващи устройства, позволяващи прехвърляне към резервния механизъм. При автоматичното превключване се подава сигнализация. (3) Основният източник на електрическа енергия се снабдява със системи за автоматично управление и известяване. (4) Системата за автоматично управление е така устроена, че посредством необходимите автоматични устройства обезпечава системите, необходими за работата на главния пропулсивен комплекс и неговите спомагателни устройства. Когато в главния пропулсивен комплекс се използват двигатели с вътрешно горене, в системата за автоматично управление се осигуряват средства за поддържане на налягането на пусковия въздух на необходимото ниво. (5) Системата за известяване сигнализира за всички важни налягания, температури, нива на течностите и др. (6) Където е уместно, на подходящо централно място се създава пулт с необходимите известителни панели и прибори, показващи всяка повреда, за която е подаден сигнал. Чл. 73. (1) На кораба се осигурява такава система за безопасност, че при сериозни неизправности в работата на механизми и котли, представляващи непосредствена опасност, да се задейства автоматично изключване на тази част от уредбата и да се подаде алармен сигнал. (2) Изключването на пропулсивния комплекс не се активира автоматично, с изключение на случаите, които биха могли да доведат до сериозни щети, пълно разрушаване или до експлозия. Когато са монтирани устройства за отменяне на автоматичното изключване на главния пропулсивен комплекс, те не позволяват активирането им по невнимание. Осигуряват се визуални средства, които показват дали устройството за автоматично изключване е активирано, или не е. Глава шеста ПРОТИВОПОЖАРНА ЗАЩИТА, ОТКРИВАНЕ И ГАСЕНЕ НА ПОЖАРИ Раздел I Общи разпоредби Чл. 74. (1) В жилищните и служебните помещения се приема един от следните методи на защита: 1. метод IF—конструкцията на всички вътрешни разделителни прегради се състои от негорящи прегради клас „В“ или „С“ по принцип без монтирани системи за откриване и оросяване в жилищните и служебните помещения; 2. метод IIF—монтиране на автоматична оросителна и пожароизвестителна система за откриване и гасене на пожар във всички помещения, в които може да възникне пожар по принцип без ограничения относно вида на вътрешните разделителни прегради; 3. метод IIIF—монтиране на автоматична пожарооткриваща и пожароизвестителна система във всички помещения, в които може да възникне пожар, по принцип без ограничения относно вида на вътрешните разделителни прегради, при положение че площта на което и да е жилищно помещение или помещение, оградено с прегради клас „А“ или „В“, не надвишава 50 m2; ИА „МА“ може да увеличи тази площ за обществените помещения до не повече от 75 m2. (2) Изискванията за използване на негорящи материали в конструкцията и изолацията на граничните прегради на машинните помещения, пултовете за управление и др. и за защита на стълбищните заграждения и коридори са общи за всички методи по ал. 1. Раздел II Мерки за осигуряване пожарната безопасност на кораби с дължина 60 m и повече Чл. 75. (1) Корпусът, надстройката, конструктивните прегради, палубите и рубките се изработват от стомана или друг равностоен материал, освен ако не е определено друго. (2) Изолацията на частите от алуминиева сплав на преградите от класове „А“ или „В“, с изключение на конструкции, които по преценка на ИА „МА“ не носят натоварване, е такава, че температурата във вътрешността на конструкцията не се покачва повече от 200° над температурата на обкръжаващата среда по всяко време на прилагане на стандартния тест за пожароустойчивост. (3) Изолацията на частите от алуминиева сплав в колони, подпори и други конструктивни елементи, изисквани за поддържане на местата за разполагане на спасителните средства, в районите за спускане на вода и за качване в спасителните средства, както и за прегради класове „А“ и „В“ обезпечава: 1. ограничението за покачване на температурата, определено в ал. 2, за елементи, поддържащи местата за разполагане на спасителните средства и прегради клас „А“ след изтичане на един час; и 2. ограничението за покачване на температурата, определено в ал. 2, за елементи, поддържащи прегради клас „В“ след изтичане на половин час. (4) Капаците и шахтите на машинните помещения категория „А“ са стоманени конструкции с достатъчна изолация, а отворите в тях се разполагат и защитават така, че предотвратяват разпространение на огъня. Чл. 76. (1) Преградите от клас „В“ в жилищните и служебните помещения се простират от палуба до палуба и до обшивката на корпуса или до други ограждения. Ако от двете страни на преградата са поставени непрекъснати тавани и/или обшивки клас „В“, преградата може да завършва при непрекъснатия таван или обшивка. (2) Където се възприеме метод за защита IF, преградите, за които не се изисква да са прегради от класове „А“ или „В“, са най-малко прегради от клас „С“. (3) Където се възприеме метод за защита IIF, няма ограничение конструкцията на прегради извън изискванията на този раздел да е от класове „А“ или „В“, освен в отделни случаи, когато се изискват прегради клас „С“ по таблица 1 на приложение № 1. (4) Ако се възприеме метод за защита IIIF, няма ограничение за конструкцията на прегради, за които не се изисква от този раздел да бъдат прегради класове „А“ или „В“. Площта на което и да е жилищно помещение или помещение, оградено с непрекъснати прегради класове „А“ или „В“, не може да надвишава 50 m2, освен в отделни случаи, когато се изискват прегради клас „С“ по таблица 1 на приложение № 1. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да увеличи тази площ за обществените помещения, а за кораби, построени на или след 01.01.2003 г., най-много до 75 m2. Чл. 77. (1) Стълбищата, преминаващи само през една палуба, се защитават поне на едно ниво с прегради най-малко „В-0“ и самозатварящи се врати. Асансьори, преминаващи само през една палуба, се обграждат с прегради клас „А-0“ със стоманени врати и на двете нива. Стълбища и асансьорни шахти, които преминават през повече от една палуба, се обграждат с прегради поне клас „А-0“ и се защитават със самозатварящи се врати на всички нива. (2) Стълбищата имат стоманена рамкова конструкция, но ИА „МА“ може да разреши използването на друг равностоен материал. Чл. 78. (1) Доколкото е възможно, вратите са с устойчивост на огън, равностойна на тази на преградата, в която са вградени. (2) Вратите и техните рамки се изработват: 1. от стомана — когато са в преградите клас „А“; 2. от негорящ материал — когато са в преградите клас „В“. (3) Вратите, монтирани в гранични прегради на машинни помещения категория А, са самозатварящи се и достатъчно газоплътни. (4) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши използване на горими материали във врати, разделящи каюти от индивидуалните вътрешни санитарни помещения, като душ-кабини, ако те са конструирани по метод IF. (5) Врати, които се изисква да са самозатварящи се, не се съоръжават с куки за задържане. Могат да бъдат използвани устройства за задържане с безотказни механизми за дистанционно освобождаване. (6) Във и под врати, разположени на коридорни прегради, може да се поставят вентилационни отвори. (7) Не се разрешава поставянето на отвори по ал. 6 във и под вратите, разположени в ограждения на стълбища. (8) Вентилационните отвори се разполагат в долната половина на вратите. Където такъв отвор е във или под вратата, общата чиста площ на всеки такъв отвор или отвори не превишава 0,05 m2. Ако такъв отвор е изрязан във врата, той се съоръжава с решетка от негорим материал. (9) Водонепроницаемите врати могат да не са изолирани. Чл. 79. (1) Минималната пожароустойчивост на преградите и палубите съответства на посочените стойности в табл. 1 и 2 на приложение № 1. (2) При прилагане на таблиците по ал. 1 се спазват следните правила: 1. табл. 1 и 2 се прилагат към прегради и палуби, разделящи прилежащи помещения; и 2. за определяне на стандарт за пожароустойчивост, който се прилага към прегради между прилежащи помещения, тези помещения са класифицират в съответствие с риска от пожар в тях, както следва: а) постове за управление (1): аа) помещения, в които има аварийни източници за захранване и осветление; аб) рулева рубка и щурманска рубка; ав) помещения, в които е разположена корабната радиостанция; аг) помещения, в които са разположени средства за пожарогасене, пултове за управление на борбата с пожар и пултове за регистриране на пожар; ад) помещения за управление на пропулсивния комплекс, когато е разположен извън машинно отделение; ае) помещения, в които е разположено централизирано оборудване за пожарна сигнализация; б) коридори (2)—коридори и фоайета; в) жилищни помещения (3)—помещения по § 48, като се изключат коридорите; г) коридори (4)—вътрешни коридори, асансьори, ескалатори, с изключение на тези, които изцяло са разположени в машинни помещения и са оградени от тях; стълбище, което е оградено само на едно ниво, се приема като част от пространството, от което не е разделено с противопожарна врата; д) служебни помещения с малка опасност от пожар (5)—складови и нескладови помещения с площ по-малка от 2 m2, сушилни и перални помещения; е) машинни помещения от категория „А“ (6)—помещения, както са определени в § 52; ж) други машинни помещения (7)—помещения, както са определени в § 53, включително помещения за производство на рибно брашно, като се изключват машинни помещения от категория „А“; з) товарни помещения (8)—всички помещения, използвани за съхраняване на товар, включително товарни танкове и техните люкове и входове; и) служебни помещения с висока опасност от пожар (9)—кухни, килери, съдържащи прибори за готвене, бояджийски помещения, помещения за съхранение на петролни лампи, складове с площ повече от 2 m2 и работилници, с изключение на онези, които са част от машинното помещение; й) открити палуби (10): йа) открити пространства на палуби и места за разходка, пространства за обработка на риба в сурово състояние, места за миене на риба и пространства подобни на тези, в които не съществува опасност от пожар; йб) открити пространства на надстройки и рубки. (3) Категориите, посочени в табл. 1 и 2 на приложение № 1, обхваща всички видове от посочените помещения и не е ограничителна. Номерът в скобите, следващ всяка категория, се отнася за колоната или реда в таблицата, който се прилага. (4) Може да се приеме, че непрекъснатите тавани или обшивки клас „В“ заедно със съответните палуби или прегради допринасят изцяло или частично за постигане на изискваната изолация и цялост на преградата. (5) Прозорците и светлиците на машинните помещения отговарят на следните изисквания: 1. когато светлиците са проектирани да могат да се отварят, те се затварят извън помещението; светлик, които има стъклени панели, се оборудва с външни капаци от стомана или еквивалентен материал, прикрепени постоянно към него; 2. стъкло или подобен материал не се монтира в ограждения на машинни помещения; това не изключва употребата на усилено със стоманени нишки стъкло за светлици и прозорци в пултове за управление, разположени в машинни пространства; и 3. на светлиците по т. 1 се използва усилено със стоманени нишки стъкло. (6) На външни гранични прегради, които съгласно чл. 75, ал. 1 следва да бъдат от стомана или еквивалентен материал, може да се монтират прозорци и илюминатори, при условие че в тази глава няма изискване тези външни гранични прегради да бъдат клас „А“. В тези гранични прегради вратите са от материал, който удовлетворява изискванията на ИА „МА“. Чл. 80. (1) При прилагане на метод на защита IF всички обшивки, ограничители на въздушни течения, тавани и свързаните с тях основи се изработват от негорими материали. (2) При прилагането на методи IIF и IIIF в коридорите и огражденията на стълбищата, обслужващи жилищни и служебни помещения, и постовете за управление таваните, обшивките и свързаните с тях основи се изработват от негорими материали. (3) При прилагането на методи IF, IIF и IIIF: 1. изолационният материал на служебните помещения, с изключение на товарните помещения или на хладилните помещения, е негорим и: а) бариерите срещу изпаряване и лепилата, използвани заедно с изолацията, както и изолацията на арматурата на тръбите от системите за охлаждане може да не са от негорящ материал, но трябва да са сведени до възможно минимално количество и откритите им повърхности имат качества на бавно разпространение на пламък в съответствие с изискванията на ИА „МА“, а за кораби, построени на или след 01.01.2003 г., в съответствие с Кодекса за прилагане процедурите за изпитване на пожароустойчивост на Международната морска организация; б) в помещения, където е възможно проникване на петролни продукти, повърхността на изолацията е непромокаема за нефт или нефтени изпарения; 2. негорящите прегради, обшивки и тавани, монтирани в жилищни и служебни помещения, могат да имат горящ фурнир при условие, че дебелината на този фурнир не превишава 2,0 mm в помещенията, с изключение на коридорите, огражденията на стълбища и постове за управление, където тя не превишава 1,5 mm; 3. въздушните пространства зад тавани, панели или облицовка са разделени с ограничители на въздушно течение, разположени на разстояние не по-голямо от 14 m; във вертикална посока такива пространства, включително и тези зад облицовката на стълбища, шахти и др., се затварят при всяка палуба. Чл. 81. (1) Вентилационните канали се изграждат от негорим материал. Късите канали, които не превишават 2 m и са с напречно сечение, непревишаващо 0,02 m2, могат да бъдат от горим материал, ако: 1. са изработени от материал, който според изискванията на ИА „МА“ е с ниска пожароопасност, а за кораби, построени на или след 01.01.2003 г., съответстват на Кодекса за прилагане процедурите за изпитване на пожароустойчивост на Международната морска организация; 2. се използват само в краищата на вентилационната система; и 3. не се разполагат на разстояние, по-малко от 600 mm, измерени по дължината им, от отвори в преграда класове „А“ или „В“, включително непрекъснатите тавани клас „В“. (2) Където вентилационни канали със свободна площ на напречното сечение, по-голяма от 0,02 m2, преминават през прегради или палуби клас „А“, отворът се облицова с ръкав от стоманени листове, освен ако каналите в частта си, преминаващи през преградите или палубите, са от стомана и съответстват в тази част на следните изисквания: 1. за канали със свободна площ на напречното сечение, надвишаваща 0,02 m2, ръкавите имат дебелина най-малко 3 mm и дължина най-малко 900 mm; при преминаване през прегради се препоръчва тази дължина да бъде равномерно разпределена от двете страни на преградата; каналите със свободна площ на напречното сечение, надвишаваща 0,02 m2, се осигуряват с противопожарна изолация; изолацията има най-малко същата пожароустойчивост както преградата или палубата, през която преминава; може да бъде осигурена равностойна пожароустойчивост, удовлетворяваща изискванията на ИА „МА“, и 2. каналите със свободна площ на напречното сечение, надвишаваща 0,085 m2, се съоръжават с противопожарни клапи в допълнение към изискванията по т. 1; противопожарните клапи се задействат автоматично и могат да се затварят ръчно от двете страни на преградата или палубата, като клапата се съоръжава с индикатор, който показва дали тя е отворена или затворена; клапите не се изискват там, където каналите преминават през помещения, обградени с прегради клас „А“, без да обслужват тези помещения, при условие че тези канали имат същата пожароустойчивост както преградите, през които преминават. (3) Вентилационните канали за машинни помещения категория „А“ или за кухни не преминават през жилищни помещения, служебни помещения или постове за управление, но ако ИА „МА“ позволи такова разположение, те се изработват от стомана или равностоен материал и се разполагат така, че да запазват целостта на преградата. (4) Вентилационните канали на жилищните помещения, служебните помещения или постовете за управление не преминават през машинни помещения категория „А“ или през кухни, но ако ИА „МА“ позволи такова разположение, те се изработват от стомана или равностоен материал и се разполагат така, че да запазват целостта на преградата. (5) Отворите на вентилационни канали със свободна площ на напречното сечение, надвишаваща 0,02 m2, и които преминават през прегради клас „В“, се облицоват с ръкави от стоманени листове с дължина най-малко 900 mm, освен ако каналите не са направени от стомана за тази дължина, преминаваща през преградата. При преминаване през прегради клас „В“ се препоръчва тази дължина да бъде равномерно разпределена от двете страни на преградата. (6) По отношение на постовете за управление, разположени извън машинните помещения, се вземат мерки, които осигуряват поддържането на вентилирането, видимостта и недопускането на задимяване, за да може в случай на пожар намиращите се там машини и съоръжения да се наблюдават и да работят ефективно. Осигуряват се алтернативни и отделни средства за подаване на въздух, като входните отвори за въздух на двата източника за подаване на въздух се разполагат така, че рискът и в двата отвора едновременно да бъде засмукан дим да се сведе до минимум. По преценка на ИА „МА“ тези изисквания може да не се прилагат за постове за управление, разположени и излизащи на открита палуба, или там, където местните приспособления за затваряне са също толкова ефикасни. (7) Където вентилационните канали преминават през жилищни помещения или през помещения, съдържащи горящи материали, смукателните канали от района на кухни се изработват в съответствие с изискванията за прегради клас „А“ и се снабдяват със: 1. уловител за мазнини, който лесно да се изважда за почистване; 2. пожарен клапан, поставен в долния край на канала; 3. устройство за изключване на изсмукващия вентилатор, което се задейства от кухнята; 4. стационарно средство за гасене на пожар, монтирано в смукателния канал, освен в случаите, когато ИА „МА“ счете такива устройства за непрактични за кораби с дължина, по-малка от 75 m. (8) Главните входни и изходни отвори на всички вентилационни системи могат да се затварят извън вентилираното помещение и допълнително: 1. механичната вентилация в жилищните помещения, служебните помещения, постовете за управление и машинните помещения може да се спира от леснодостъпно място извън помещението, което обслужва; 2. мястото, откъдето се спира механичната вентилация, остава достъпно в случай на пожар в помещението, което обслужва; 3. средствата, осигурени за спиране на механичната вентилация в машинните помещения, са изцяло отделени от средствата, осигурени за спиране на вентилацията в другите помещения. (9) Осигуряват се средства за затваряне от безопасно място на обхващащите димоходните помещения. (10) Вентилационните системи, обслужващи машинни помещения, се изграждат като независими системи от системите, обслужващи други помещения. (11) Складовете, съдържащи значителни количества силно възпламеними продукти, се осигуряват с вентилационни устройства, отделни от другите вентилационни системи. Вентилацията се разполага близко до пода и до тавана на помещението и входните и изходните отвори се съоръжават с искроуловителни устройства. Чл. 82. (1) Електрическите радиатори за отопление се проектират и монтират така, че рискът от пожар да е сведен до минимум. Радиаторите се монтират така, че намиращи се в близост до тях дрехи, пердета или други подобни материали да не бъдат повредени или запалени от топлината, излъчвана от техни елементи. (2) Не се разрешава отопление посредством открит огън. Нагревателните печки и други подобни уреди се укрепват здраво и около и под такива уреди, и там, където минават димоходните им канали, се осигурява подходяща изолация и защита против пожар. Допълнително се спазват следните изисквания: 1. димоходните канали на печки на твърдо гориво се разполагат и проектират така, че да се сведе до минимум възможността да бъдат блокирани от газообразните продукти на горенето и се съоръжават с подръчно средство за почистване; 2. в затворено положение клапите за ограничаване на тягата в димните канали оставят подходяща отворена площ; 3. помещенията, където са монтирани печки, се снабдяват с вентилатори с достатъчен капацитет, който осигурява необходимото количество въздух за горене на печката; 4. вентилаторите не се оборудват със средства за затваряне и тяхното местоположение е такова, че затварящи уреди съгласно чл. 84 не се изискват. (3) Не се разрешава ползването на газови уреди за отопление с открит пламък с изключение на готварски печки и водонагреватели. (4) Помещенията, в които са разположени печките и водонагревателите, отговарят на следните изисквания: 1. имат подходяща вентилация, която отвежда дима и възможното изтичане на газ на безопасно място; 2. всички тръби, през които преминава газ от бутилката към печка или водонагревател, са от стомана или друг одобрен материал; 3. на всеки уред са монтирани устройства за автоматично прекъсване подаването на газ, които се задействат при загуба на налягане в главната тръба или при угасване на пламъка. (5) Мястото, съхранението, разпределението и използването на газообразно гориво за домашни нужди съответстват на чл. 84 и отговарят на изискванията на ИА „МА“. Чл. 83. (1) Откритите повърхности в коридори и ограждения на стълбища и повърхности, включващи площи в скрити и недостъпни пространства в жилищните помещения, в служебните помещения и в постовете за управление, имат свойства на бавно разпространение на огъня. Откритите повърхности на таваните в жилищните помещения, в служебните помещения и в постовете за управление имат свойства на бавно разпространение на огъня. (2) Боите, лаковете и други последни пластове покрития, използвани в открити вътрешни повърхности, не отделят прекомерни количества дим или токсични газове или изпарения. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ проверява дали не са от такова естество, което да предполага неоправдана опасност от пожар. За кораби, построени на или след 01.01.2003 г., това се определя в съответствие с Кодекса за прилагане на процедурите за изпитание на пожароустойчивост. (3) За грундовите палубни покрития вътре в жилищните и служебните помещения и в постовете за управление се използват одобрени материали, които не се възпламеняват лесно или не пораждат опасност от отравяне или експлозия при повишени температури. (4) На местата, където прегради класове „А“ или „В“ са прекъснати за преминаване на кабели, тръби, канали, шахти и др. или за монтиране на крайни части на вентилационни канали, укрепления за осветление и подобни уреди, се вземат мерки, гарантиращи, че пожароустойчивостта не е нарушена. (5) В жилищните и в служебните помещения и в постовете за управление тръбите, преминаващи през прегради класове „А“ или „В“, са от одобрени материали и издържат на температурата, която се изисква да издържат тези прегради. Когато ИА „МА“ разреши преминаване на петролни или горими течности през жилищните и служебните помещения, тръбите, през които преминават петролните или горимите течности, са от одобрен материал, като ИА „МА“ отчита риска от пожар. (6) Материали, които лесно губят своята ефективност поради нагряване, не се използват за извънбордни шпигати, санитарни отходни канали и други изходящи отвори, намиращи се в близост до водолинията, ако при разрушаване на материала в случай на пожар би могла да възникне опасност от наводняване. (7) Забранява се използването на киноленти на нитроцелулозна основа в прожекционните апарати на кораба. (8) Съдовете за отпадъци, освен използваните при преработката на риба, са от негорящи материали без отвори по страните или по дъното. (9) Механизмите, задвижващи горивопрехвърлящи помпи, агрегатите за прехвърляне на гориво и други подобни горивни помпи, се съоръжават с дистанционно управление, разположено извън съответното помещение, така че да се спират в случай на възникване на пожар в помещението, в което се намират. (10) Събирателни тави се монтират, където е необходимо, да се предотврати теч на петролни продукти в сантините. (11) В помещенията, използвани за складиране на риба, изолацията от горящи материали е защитена от плътно прилепваща метална обшивка. Чл. 84. (1) Бутилките за газ под налягане, втечнен или разтворен газ се маркират ясно с предписаните идентификационни цветове, имат четлива идентификация от име и химическата формула за съдържанието си и се обезопасяват. (2) Бутилките, съдържащи възпламеними или други опасни газове, и изразходваните бутилки се складират и обезопасяват на открити палуби и всички клапани, регулатори за налягането и тръби, излизащи от такива бутилки, се защитават от повреди. Бутилките се предпазват от прекомерни вариации на температура, преки слънчеви лъчи и от натрупване на сняг. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши такива бутилки да бъдат складирани в отделения, отговарящи на изискванията по ал. 3—5. (3) За помещенията, в които се съхраняват високо възпламеними течности, като летливи бои, парафин, бензол и др., където е разрешено и втечнен газ, се осигурява директен достъп само от открити палуби. Уреди за регулиране на налягането и предпазни клапани изпускат вътре в помещението. Където граничните прегради на такива отделения свързват други затворени помещения, те се изграждат газонепроницаеми. (4) В помещенията, използвани за съхранение на силно възпламеними течности или втечнени газове, не се разрешава инсталиране на електрически кабели и прибори, с изключение на необходимите за обслужване на помещението. Ако са монтирани такива прибори, те отговарят на изискванията на ИА „МА“ за работа във възпламенима атмосфера, а на корабите, построени на или след 01.01.2003 г., те са освидетелстван тип и съответстват на международния стандарт IEC, 79 „Електрически апарати за работа в атмосфера от експлозивни газове“. Източниците на топлина се държат отдалечени от такива помещения и на видно място се поставят предупредителни надписи „Пушенето забранено“ и „Забранено използването на открит огън“. (5) За всеки вид газ под налягане се осигурява отделно помещение за съхранение. В помещенията, използвани за съхранение на газове под налягане, не се разрешава съхраняването на други възпламеними продукти, както и инструменти или предмети, които не са част от системата за разпределение на газ. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да облекчи тези изисквания, отчитайки свойствата, обема и предназначената употреба на такива газове под налягане. Чл. 85. (1) Стълбищата и траповете към и от всички жилищни помещения и в помещенията, в които обикновено работи екипажът, освен машинните помещения, се устройват така, че да осигуряват бърза евакуация до откритата палуба и оттам до спасителните съдове. (2) Всички нива на жилищните помещения по ал. 1 се осигуряват с най-малко два отделни достатъчно раздалечени изхода за евакуация, които може да включват обичайните средства за достъп от всяко ограничено помещение или група помещения, както следва: 1. под горната открита палуба основното средство за евакуация е стълбище, а вторият изход може да бъде шахта или стълбище; 2. над горната открита палуба средствата за евакуация са стълбища или врати към открита палуба или комбинация от двете. (3) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по изключение може да разреши само едно средство за евакуация, с оглед естеството и разположението на помещенията и на броя на лицата, които обикновено биха могли да се настанят или да работят там. (4) Коридор или част от него, от който има само един път за евакуация, е с дължина не по-голяма от 7 m. (5) Широчината и непрекъснатостта на средствата за евакуация удовлетворяват изискванията на ИА „МА“, а за кораби, построени на или след 01.01.2003 г., средствата за евакуация и вратите в тях са с широчина най-малко 700 mm и перила поне от едната страна. (6) Във всяко машинно помещение категория „А“ се осигуряват две средства за евакуация: 1. две стоманени стълби, намиращи се на възможно по-голямо разстояние една от друга, които водят към врати, раздалечени на колкото може по-голямо разстояние една от друга, разположени в горната част на помещението, от които е осигурен достъп до открита палуба; едната от стълбите осигурява непрекъснато закритие от пожар откъм долната част на помещението до безопасно място извън него; ИА „МА“ може да не изисква такова закритие, ако поради специалните размери на машинното помещение е осигурен безопасен евакуационен път откъм долната част на това помещение; закритието е от стомана с изолация, където е необходимо, снабдено със самозатваряща се стоманена врата в долния си край, и отговаря на изискванията на ИА „МА“, а за кораби, построени на или след 01.01.2003 г., е от стомана, изолирано до стандарт „А-60“ и снабдено в долния си край със самозатваряща се врата с клас на пожароустойчивост „А-60“; 2. една стоманена стълба, водеща до врата в горната част на помещението, от която се осигурява достъп до открита палуба, и допълнително: а) в долната част на помещението и на достатъчно отдалечено място от тази стълба една стоманена врата, която може да се отваря от двете страни; б) осигурява достъп до безопасен път за евакуация откъм долната част на помещението до открита палуба. (7) От машинни помещения, различни от тези от категория „А“, евакуационните пътища отговарят на изискванията на ИА „МА“, като се отчитат видът и разположението на помещенията и дали в тях обикновено работят хора. (8) Асансьорите не се считат за част от изискваните средства за евакуация. Чл. 86. (1) На кораби, на които е прието използването на метод IIF за защита от пожар, се инсталира система за автоматично оросяване и за пожарна сигнализация от одобрен вид, която предпазва жилищните и служебните помещения, с изключение на помещенията, които не предполагат значителен риск от пожар, като празни и санитарни помещения. (2) Системата по ал. 1 е годна за незабавна експлоатация по всяко време, като за тази цел да не е необходимо никакво действие на екипажа и допълнително: 1. да е от типа на системите с постоянно пълни тръбопроводи, но открити нейни части с малки размери могат да бъдат със сухи тръбопроводи, където по мнение на ИА „МА“ това е необходима предпазна мярка, 2. всичките ѝ части, които могат да бъдат подложени на температури на замръзване при експлоатацията им, да са подходящо защитени срещу замръзване, 3. да се поддържа заредена под необходимото налягане и да има осигурено непрекъснато подаване на вода, както изисква ал. 6, 4. всяка секция спринклери да включва средства за автоматично подаване на визуален и звуков сигнал в едно или повече индикаторни устройства при влизане в действие на някой от спринклерите, 5. индикаторните устройства да показват в коя секция от системата е възникнал пожар и да са монтирани на: а) навигационния мостик, и допълнително б) на място, различно от мостика, така че да може да се гарантира, че сигналът за пожар е получен незабавно от екипажа, 6. известителната система да е устроена така, че да дава показания за всякакви неизправности на системата. (3) Спринклерите се групират в отделни секции, всяка от които съдържа не повече от 200 спринклера, като: 1. всяка секция може да се изолира само от един спирателен кран, който е: а) леснодостъпен и с ясно и постоянно обозначено местонахождение; б) снабден със средства за предотвратяване задействането му от неупълномощени лица; 2. при всеки секционен спирателен клапан и в централния пост се осигурява манометър, показващ налягането в системата; 3. спринклерите са устойчиви на корозия и се задействат при: а) температура от 68 до 79°—в жилищни и служебни помещения; б) температура, увеличена с не повече от 30° над максималната температура на палубата — в помещения, различни от посочените в буква „а“, като сушилни, където се предполагат високи околни температури; 4. при всяко индикаторно устройство се поставя списък или план-схема, показващ обслужваните помещения и местонахождението на зоната по отношение на всяка от секциите, и се осигуряват съответните инструкции за изпитване и поддържане. (4) Спринклерите се монтират на тавана и в подходящ ред за осигуряване на средно количество вода не по-малко от 5 l.m2/min върху номиналната площ, покрита от спринклерите. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши използването на спринклери, осигуряващи такова количество вода с подходящо разпределение, което съгласно изискванията на ИА „МА“ е показало не по-малка ефективност. (5) На кораба се осигурява напорен танк с вместимост най-малко два пъти по-голяма от количеството вода, определено по тази алинея, като танкът: 1. съдържа постоянен обем сладка вода, равен на количеството вода, което се подава за една минута от помпата по ал. 6, т. 1; 2. е оборудван с устройства, поддържащи такова въздушно налягане, че когато постоянният обем сладка вода бъде изразходен, налягането да не бъде по-малко от работното налягане в спринклерите плюс налягането, дължащо се на водния напор, измерен от дъното на танка до най-високия водооросител в системата; 3. е оборудван с подходящи средства за допълване на въздуха под налягане и допълване на танка със сладка вода; 4. е снабден с мерително стъкло за отчитане на точното ниво на водата в танка; 5. е снабден със средства за предотвратяване проникването на морска вода в него. (6) На кораба се инсталира самостоятелна механична помпа, която осигурява автоматично поддържане на непрекъснато захранване на спринклерите с вода. Помпата се задейства автоматично от спадането на налягането в системата, преди да се изчерпи напълно постоянният обем сладка вода в напорния танк, и допълнително: 1. помпата и тръбопроводната система могат да поддържат необходимото налягане на нивото на най-високия оросител за осигуряване на непрекъснатото подаване на вода, достатъчна за едновременно покриване на максималната площ, оградена от противопожарни прегради от класове „А“ и „В“, или площ 280 m2, в зависимост от това кое е по-малкото от двете, при спазване на количеството, определено в ал. 4; 2. помпата се снабдява на изходната си страна с пробен кран с къса изпускателна тръба с отворен край; ефективният отвор на крана и тръбата позволява изпускане на изисквания капацитет на помпата, като се поддържа налягането в системата, определено в ал. 5, т. 2; 3. където е възможно, кингстонът на помпата и помпата се поставят в едно и също помещение и кингстонът се устройва така, че когато корабът е на вода, да не е необходимо да се изключва подаването на морска вода към помпата за всяка цел, различна от преглед или ремонт на помпата. (7) Помпата и танкът се разполагат на достатъчно отдалечено място от машинни помещения категория „А“ и не трябва да се намират в помещение, за което се изисква да е защитено от оросителната система. (8) На кораба се осигуряват не по-малко от два източника на захранване на помпата за морска вода и автоматичната система за сигнализация и за откриване на пожар, като се изисква следното: 1. ако помпата се задвижва електрически, да е свързана към главния източник на електрическо захранване, който е в състояние да бъде захранван от най-малко два генератора; 2. захранващите фидери са така разположени, че да се избягва преминаването през кухни, машинни помещения и други затворени помещения с висока пожароопасност, освен доколкото е необходимо за достигане до съответните разпределителни табла; 3. един от източниците за захранване на системата за сигнализация и системата за откриване на пожара да е авариен източник; 4. ако едно от задвижванията на помпата е двигател с вътрешно горене, в допълнение към изискването по ал. 7 той да е разположен така, че пожар в което и да е защитено от системата помещение да не се отразява върху подаването на въздух към двигателя. (9) Оросителната система има връзка с корабната пожарна магистрала посредством блокируем невъзвратен клапан при връзката, който предотвратява обратно протичане на вода от оросителната система към пожарната магистрала. (10) За проверка действието на автоматичната пожароизвестителна система на всяка секция спринклери се монтира изпитвателен клапан, изпускащ вода, равна на количеството, изпускано от един спринклер. Изпитателният клапан за всяка секция е разположен близо до спирателния клапан за тази секция и допълнително: 1. се осигуряват средства за работата на автоматичното задействане на помпата при намаляване на налягането в системата; 2. за всяка секция спринклери се осигуряват превключватели на един от пултовете за индикация, посочени в ал. 2, т. 4, чрез които може да се изпитва действието на пожароизвестителната система и индикаторите на всяка секция от спринклери. (11) Осигуряват се резервни спринклерни глави за всяка секция в съответствие с изискванията на ИА „МА“, а за кораби, построени на или след 01.01.2003 г., резервните спринклерни глави от всеки тип и размер са, както следва: 1. за общ брой спринклери, по-малък от 100—3; 2. за общ брой спринклери, по-малък от 300—6; 3. за общ брой спринклери от 300 до 1000—12. Чл. 87. (1) На кораби, на които е прието използването на метод IIIF за защита от пожар, се инсталират автоматична пожароизвестителна система и система за откриване на пожар, които са от одобрен вид. Системата за откриване на пожар открива пожар във всички жилищни помещения и служебни помещения, с изключение на помещенията, в които няма значителен риск от пожар. (2) Автоматичната пожароизвестителна система се задейства незабавно и по всяко време, без да е необходимо извършването на никакви действия от екипажа, и отговаря на следните изисквания: 1. всяка секция от детектори включва средства за автоматично подаване на визуален и звуков известителен сигнал в едно или повече индикаторни устройства винаги когато някой от детекторите се задейства; 2. индикаторните устройства показват в коя секция, обслужвана от системата, е възникнал пожар, централизирани са на навигационния мостик или други такива места, така че е осигурено незабавното получаване от екипажа на всеки алармен сигнал; 3. осигурени са устройства, които гарантират, че звуковият сигнал се подава на палубата, на която е открит пожар. (3) Пожароизвестителната система и системата за откриване на пожар показват и всички неизправности в тях. (4) Детекторите на системата за откриване на пожар се групират в отделни секции, всяка от които обхваща не повече от 50 помещения, обслужвани от системата, и съдържа не повече от 100 детектора. Детекторите се групират по зони за обозначаване на коя палуба е възникнал пожар. (5) Системата за откриване на пожар се задейства от повишена температура на въздуха, от необичайна концентрация на дим или от други фактори, показващи зараждане на пожар в което и да е от защитените помещения, като: 1. системи, които са чувствителни към температурата на въздуха, не се задействат при температура, по-малка от 54°, и се задействат при температура, не по-голяма от 78°, когато температурното нарастване до тези нива не е по-голямо от 1° в минута; по преценка на ИА „МА“ допустимата температура на задействане може да бъде увеличена до 30° над максималната температура на палубата в сушилни помещения и подобни места, които обикновено имат висока околна температура; 2. системи, които са чувствителни на концентрацията на дим, се задействат при намаляване на интензивността на пропуснат светлинен лъч със стойност, която се определя от ИА „МА“, а за кораби, построени на или след 01.01.2003 г., чувствителните елементи са освидетелствани, че се задействат, преди гъстотата на дима да достигне затъмнение 12,5 % на m, но не и преди 2 %; 3. системата за откриване на пожар не се използва за никаква друга цел, освен за откриването на пожар; 4. други еднакво ефективни начини на задействане се позволяват на кораба по преценка на ИА „МА“. (6) Детекторите за откриване на пожар задействат пожароизвестителната сигнализация чрез включване или изключване на контакти или чрез други подходящи начини и: 1. се монтират на таван и се защитават срещу удар и физическа повреда; 2. са пригодени за използване в морски атмосферни условия; 3. се поставят на открито място, далеч от бимси и други предмети, които биха възпрепятствали протичането на горещите газове или на дима до чувствителния елемент; 4. детекторите, които заработват чрез включване на контакти, са от закрит контактен тип, а веригата е под непрекъснато наблюдение за показване на неизправни състояния. (7) Най-малко един детектор се монтира във всяко помещение, където се изискват наличие на откриващи средства, като най-малко един детектор покрива всеки 37 m2 от площта на палубата. В големите помещения детекторите се разполагат по определен ред, така че никой детектор да не бъде на повече от 9 m разстояние от друг или на повече от 4,5 m от преградата. (8) За електросъоръженията, използвани за захранване на системите за пожарна сигнализация и откриване на пожар, се осигуряват не по-малко от два източника за захранване, единият от които е авариен източник, и: 1. захранването се осигурява чрез отделни фидери, предназначени само за тази цел; 2. фидерите са изведени до превключвател, който се намира в поста за управление на системата за откриване на пожар; 3. фидерите са прокарани така, че не преминават през кухни, машинни помещения и други затворени помещения с висока пожароопасност, освен при необходимост да се осигури откриването на пожар в такива помещения или да се достигне съответното разпределително табло. (9) При всяко индикаторно устройство се поставя списък или план-схема, показващ обслужваните помещения и местонахождението им в зоната по отношение на всяка система, и: 1. има на разположение инструкции за проверка и поддържане; 2. осигурени са средства за проверка на правилното действие на детекторите и индикаторните устройства чрез подаване на горещ въздух или дим до местата на детекторите. (10) За всяка секция детектори се осигуряват резервни детекторни глави съобразно изискванията на ИА „МА“. Чл. 88. Товарните помещения с висока пожароопасност се защитават чрез стационарна газова пожарогасителна система или чрез пожарогасителна система, осигуряваща равностойна защита, която удовлетворява изискванията на ИА „МА“. Чл. 89. (1) Осигуряват се най-малко две пожарни помпи. (2) Ако пожар в кое да е помещение може да извади от строя всички пожарни помпи, на кораба се предвиждат алтернативни средства за осигуряване вода за противопожарни цели. На кораби с дължина 75 m и повече алтернативното средство е стационарна аварийна пожарна помпа със самостоятелно задвижване, която осигурява две струи вода според изискванията на ИА „МА“, а на кораби, построени на или след 01.01.2003 г., двете струи са с налягане най-малко 0,25 N/mm2. (3) Пожарните помпи, които не са аварийни, доставят за противопожарни цели количество вода при минимално налягане от 0,25 N/mm2, най-малко с общ обем (Q), определен по формулата Q = (0,15vL(В+D) + 2,25) 2 m3/h, където L, В и D са в m, като общата производителност на пожарните помпи може да не превишава 180 m3/h. (4) Всяка една от пожарните помпи, която не е аварийна, има производителност не по-малка от 40 % от общата производителност на пожарните помпи, изисквани по ал. 3, и във всеки случай е в състояние да осигури най-малко две струи вода, изисквани по чл. 91, ал. 3, т. 1. Тези пожарни помпи осигуряват основната пожарна система при изискваните условия. Когато са монтирани повече от две помпи, производителността им удовлетворява ИА „МА“. (5) Пожарните помпи са самостоятелно задвижвани механични помпи. Санитарните помпи, баластните помпи, сантинните помпи или помпите с общо предназначение могат да бъдат приети като пожарни помпи, ако: 1. обикновено не се използват за изпомпване на нефтопродукти; или 2. понякога се използват за прехвърляне или изпомпване на гориво, но на тях са монтирани подходящи устройства за превключване. (6) Към всички пожарни помпи се монтират предпазни клапани, ако помпите могат да развиват налягане, превишаващо конструктивното налягане на тръбите от противопожарната система, хидрантите и шланговете. Тези клапани се разполагат и регулират така, че предотвратяват появяването на прекомерно налягане в която и да е от основните пожарни системи. (7) Аварийните механични пожарни помпи са помпи със самостоятелно задвижване и захранване със собствен дизелов двигател за основно задвижване и запас от гориво, монтиран на достъпно място извън отделението, в което са разположени основните пожарни помпи, или със задвижване от автономен генератор, който може да е аварийният генератор по чл. 68 с достатъчна мощност и разположен на безопасно място извън машинното отделение, за предпочитане над работната палуба. Аварийната пожарна помпа трябва да е в състояние да работи най-малко 3 h. (8) Аварийните пожарни помпи, крановете на задбордните смукатели и другите необходими кранове се задействат от места извън отделенията, в които са разположени основните пожарни помпи и които няма да бъдат блокирани от пожар в тези отделения. Чл. 90. (1) Когато се изисква повече от един хидрант за осигуряването на броя на струите, определени в чл. 91, се осигуряват противопожарни магистрали, които отговарят на следните изисквания: 1. пожарните тръбопроводи нямат други връзки, освен необходимите за целите на пожарогасенето и необходимите за измиване на палубата и котвените вериги и за работа на сантинни ежектори, 2. когато са самоизточващи се и в тях може да възникнат повреди вследствие замръзване, са съоръжени с подходящи дренажни кранове. (2) Диаметърът на противопожарната магистрала и тръбопровода за подаване на вода е достатъчен за ефективно разпределяне на максимално изискваното количество подавана вода от две едновременно работещи пожарни помпи или на 140 m3/h, което от двете количества е по-малкото. (3) При подаване на количеството вода по ал. 2 от две едновременно работещи помпи през струйниците по чл. 91, ал. 6 през които и да са съседни хидранти във всички хидранти се поддържа минимално налягане 0,25 N/mm2. Чл. 91. (1) Броят на осигурените пожарни шлангове е равен на броя на хидрантите, определени по ал. 3, увеличен с един резервен шланг, като: 1. в този брой не се включват пожарни шлангове, които се изискват в кое да е машинно или котелно отделение; 2. пожарните шлангове са от одобрен материал и с достатъчна дължина, за да се подава струя вода до всички помещения, където може да се наложи да се използват; 3. пожарните шлангове не са по-дълги от 20 m; 4. шлангът е снабден със струйник и необходимите съединители; 5. пожарните шлангове заедно с необходимите принадлежности и инструменти се държат в готовност за използване на видни места в близост до подаващите вода хидранти или съединения. (2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да увеличи броя на изискваните пожарни шлангове, за да обезпечи наличността и достъпността по всяко време на достатъчен брой шлангове, с оглед размера на кораба. (3) Броят на хидрантите и тяхното разположение отговарят на следните изисквания: 1. осигуряват най-малко две струи вода, които достигат до всяка част на кораба, обикновено достъпна за екипажа, когато корабът е на път; струите не произхождат от един и същи хидрант; едната струя е от шланг с единична дължина; 2. хидрантите са съоръжени с пожарни шлангове със струйници с двойно предназначение, както се изисква по ал. 6; един хидрант се разполага в близост до входа на защитаваното помещение. (4) Материалите, които поради нагряване лесно губят своята ефективност, не се използват за противопожарни магистрали и хидранти, освен ако са подходящо защитени и: 1. тръбите и хидрантите са разположени така, че пожарните шлангове могат лесно да се съединяват към тях; 2. на кораби, където може да се превозва палубен товар, хидрантите са разположени така, че винаги са лесно достъпни, а тръбите — доколкото е практически възможно, така, че се избягва опасността от повреждането им от такъв товар; 3. осигурява се пълна взаимозаменяемост на струйниците и съединенията за пожарните шлангове, ако не са осигурени по един пожарен шланг и струйник за всеки хидрант. (5) За обслужването на всеки пожарен шланг се монтира кран или клапан на хидранта така, че който и да е пожарен шланг може да бъде разсъединен, докато пожарните помпи работят. (6) Стандартните размери на струйниците са 12, 16 и 19 mm или възможно най-близък до тях. Струйници с по-голям диаметър могат да бъдат използвани с разрешение от ИА „МА“, като: 1. за жилищните и служебните помещения не е необходимо да се използва струйник с диаметър, по-голям от 12 mm; 2. размерът на струйниците за машинни помещения и открити места по кораба е такъв, че се получава възможно най-голямото количество вода, подавана от две струи на най-малката помпа при налягането, посочено в чл. 90, ал. 3, без да е необходимо да се използва размер на струйника, по-голям от 19 mm. Чл. 92. (1) На риболовните кораби се използват пожарогасителите от одобрен вид, като: 1. капацитетът на преносимите течни пожарогасители е не повече от 13,5 l и не по-малко от 9 l; 2. другите пожарогасители не надвишават равностойната носимост на пожарогасители 13,5 l и имат пожарогасителен еквивалент не по-малък от този на течен пожарогасител от 9 l; 3. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ определя равностойността на пожарогасителите. (2) Запасните заряди се осигуряват съгласно установените от ИА „МА“ количества, а за кораби, построени на или след 01.01.2003 г., те са: 1. за всеки тип пожарогасители, намиращи се на кораба и които могат да се зареждат на кораба—100 % за първите 10 броя и 50 % за останалите, но не повече от 60 броя; 2. за пожарогасители, които не могат да се зареждат на кораба, вместо запасни заряди корабът се снабдява с 50 % резервни пожарогасители от същия тип. (3) Зарядите по ал. 2 се осигуряват с инструкции за презареждане, като за презареждане се използват само одобрени заряди. (4) Не се разрешава употреба на пожарогасители, съдържащи гасящи вещества, които, по мнение на ИА „МА“, при използването им при очакваните условия отделят вредни газове в количества, застрашаващи лицата на борда. (5) Пожарогасителите периодично се преглеждат и подлагат на изпитвания от ИА „МА“. За кораби, построени на или след 01.01.2003 г., пожарогасителите се проверяват ежегодно от компетентно лице, упълномощено от ИА „МА“. На всеки пожарогасител се поставя табела, указваща, че е бил проверен. На всички бутилки на пожарогасители под налягане и на бутилките за изтласкване на пожарогасители, които не са под налягане, се извършва хидравлично изпитване всеки 10 години. (6) Обикновено един от преносимите пожарогасители, предназначени за използване в определено помещение, се разполага при входа му. Чл. 93. (1) В постовете за управление, жилищните и служебните помещения се осигуряват най-малко пет одобрени преносими пожарогасителя съгласно изисквания, установени от ИА „МА“. (2) Запасните заряди се осигуряват съгласно изисквания, установени от ИА „МА“, а за кораби, построени на или след 01.01.2003 г., изискванията са: 1. за всеки тип пожарогасители, които се намират на кораба и могат да се зареждат на кораба—100 % за първите 10 броя и 50 % за останалите, но не повече от 60 бр.; 2. за пожарогасители, които не могат да се зареждат на кораба, вместо резервни заряди корабът се снабдява с 50 % резервни пожарогасители от същия тип; 3. на борда се осигуряват инструкции за презареждане, като за презареждане се използват само одобрени заряди. Чл. 94. (1) Помещенията с котли, работещи на течно гориво, или горивни устройства се снабдяват с една от стационарните пожарогасителни системи съгласно изисквания, установени от ИА „МА“: 1. напорна водна оросителна инсталация; 2. газова обемна пожарогасителна инсталация; 3. пожарогасителна инсталация, използваща изпарения от слаботоксични изпаряващи се течности; 4. пожарогасителна инсталация, използваща високократна пяна. (2) Където машинното и котелното отделение не са изцяло отделни или горивото може да се стича от котелното в машинното отделение, комбинираното машинно и котелно помещение се счита за едно помещение. (3) Забранява се на нови и съществуващи кораби инсталирането на нови системи, използващи халони като пожарогасително средство. (4) Всяко котелно отделение се снабдява най-малко с един комплект преносимо въздушнопенно устройство, удовлетворяващо изискванията на ИА „МА“. (5) Най-малко два одобрени преносими пенни или равностойни пожарогасителя се осигуряват за всяко място от котелното отделение, където се извършва горене, и за всяко помещение, в което е поместена част от горивната инсталацията, като: 1. най-малко един е пенен пожарогасител с вместимост не по-малка от 135 l от одобрен вид и е снабден с шлангове на подходящи ролки, които могат да достигат до всяка част от котелното помещение; 2. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да облекчи изискванията по т. 1, с оглед размера и естеството на защитаваното помещение. (6) Във всяко помещение, в което се извършва горене, се осигурява съд с пясък, импрегнирани със сода стърготини или друг одобрен сух материал в такова количество, каквото изисква ИА „МА“. В замяна на това изискване може да се осигури одобрен вид пожарогасител. (7) Помещенията, в които има двигатели с вътрешно горене, използвани за основно задвижване или за други цели, с обща изходяща мощност не по-малка от 750 kV, се снабдяват със: 1. една от пожарогасителните системи по ал. 1; 2. най-малко един комплект преносим въздушнопенен пожарогасител, удовлетворяващ изискванията на ИА „МА“; 3. одобрени пенни пожарогасители, всеки от които с вместимост най-малко 45 l, или достатъчно на брой равностойни, за да е възможно пяната или нейният еквивалент да бъде насочена към всяка част от горивната и смазочната система, намиращи се под налягане, трансмисии и други механизми, които създават опасност от пожар, и: а) достатъчен брой преносими пенни или равностойни пожарогасители, разположени така, че да има пожарогасител на разстояние не по-голямо от 10 m от всяка точка на помещението; б) поне два пожарогасителя във всяко помещение; в) за по-малки помещения ИА „МА“ може да облекчи тези изисквания. (8) Помещенията, в които има парни турбини или парни машини, използвани както за основно задвижване, така и за други цели, когато такива механизми имат обща изходяща мощност не по-малка от 750 kV, се снабдяват със: 1. пенни пожарогасители, всеки от които е с вместимост най-малко 45 l, или достатъчно на брой равностойни, за да е възможно пяната или нейният еквивалент да бъде насочена към всяка част от смазочната система, работеща под налягане, към всяка част от кожусите, затварящите елементи от турбината, машините или прилежащите трансмисии, които се смазват под налягане, или към други механизми, създаващи опасност от пожар, ако не е осигурена най-малко равностойна на посочената защита на помещението посредством някоя от стационарните пожарогасителни системи, предвидени в ал. 1; 2. достатъчен брой преносими пенни или равностойни пожарогасители, които се разполагат така, че един пожарогасител да се намира на разстояние не по-голямо от 10 m от всяка точка на помещението; 3. има най-малко два такива пожарогасителя във всяко такова помещение; такива пожарогасители няма да се изискват в допълнение към пожарогасителите, които са осигурени в съответствие с ал. 7, т. 3. (9) Когато по преценка на ИА „МА“ съществува опасност от пожар в машинно помещение, за което в ал. 1—8 няма предписани определени изисквания за противопожарни средства, в помещението или в съседство с него се осигуряват определен брой одобрени пожарогасители или други средства за потушаване на пожар, удовлетворяващи изискванията на ИА „МА“. (10) Когато са инсталирани стационарни противопожарни системи, които не се изискват по тази глава, системите удовлетворяват изискванията на ИА „МА“. (11) Всяко машинно помещение от категория „А“, за което е осигурен достъп на ниско ниво от прилежащ тунел на гребния вал, се осигурява, в допълнение към всяка водонепроницаема врата и извън машинното помещение, с лека стоманена пожарна врата, която може да се задейства от двете страни. (12) Независимо от изискванията по ал. 1— 11, всички машинни помещения категория „А“ се оборудват със стационарна пожарогасителна система. Чл. 95. (1) На кораба се осигурява най-малко една международна брегова връзка, която съответства на изискванията по ал. 2 и 3. (2) Стандартните размери на фланците за международната брегова връзка са в съответствие с данните по приложение № 2. (3) Бреговата връзка се изработва от материали, годни да издържат работно налягане 1,0 N/mm 2 . (4) Фланецът има плоска повърхност от едната страна, а от другата постоянно закрепено към него съединение, чрез което може да се съедини с корабен хидрант и шланг. Съединителят се държи на борда на кораба заедно с уплътнителна гарнитура от всякакъв материал, подходящ за работно налягане 1,0 N/mm 2, и с четири болта 16 mm, дъги по 50 mm, и осем шайби. (5) Пожарната магистрала на кораба се устройва така, че позволява използването на съединителя на двата борда на кораба. Чл. 96. (1) На борда на кораба се осигуряват най-малко два комплекта пожарникарска екипировка, удовлетворяващи изискванията на ИА „МА“. За кораби, построени на или след 01.01.2003 г., пожарникарските екипировки съответстват на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност на Международната морска организация и допълнително се осигуряват по две резервни бутилки за всеки дихателен апарат. (2) Пожарникарските готови за незабавна употреба екипировки се съхраняват на лесно достъпни места, значително отдалечени едно от друго. Чл. 97. Планът за управление на борбата с пожар е постоянно изложен на борда на кораба съгласно изискванията на ИА „МА“. За кораби, построени на или след 01.01.2003 г., съдържанието на плана съответства на резолюция А.654(16) „Графични символи, използвани в плановете за борба с пожар“ и А.756(18) „Ръководство за информацията, която да съдържат плановете за борба с пожар“ на Международната морска организация. Чл. 98. Съоръженията за борба с пожар се поддържат в изправно състояние и в готовност за незабавна употреба по всяко време. Чл. 99. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши и друг тип уред, приспособление, пожарогасителни вещества и др. вместо описаните в тази глава специални видове уреди, апарати, пожарогасителни средства или устройства, при условие че установи, че те са не по-малко ефективни от изискваните. Раздел III Мерки за осигуряване пожарната безопасност на кораби с дължина 24 m и повече, но по-малко от 60 m Чл. 100. (1) Корпусът, надстройката, конструктивните прегради, палубите и палубните помещения се изработват от негорими материали. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши използване на горими материали, при условие че изискванията по този член и допълнителните изисквания за пожарогасене по чл. 113, ал. 5 са изпълнени. (2) На кораби, чийто корпус е изработен от негорими материали, палубите и преградите: 1. които разделят машинните помещения категория „А“ от жилищните помещения, служебните помещения или постовете за управление се изработват в съответствие с изискванията за прегради клас „А-60“, когато машинното помещение категория „А“ не е оборудвано със стационарна пожарогасителна система, и с клас „А-30“ там, където има такава система; 2. които разделят други машинни помещения от жилищни, служебни помещения и постове за управление, се изработват в съответствие с изискванията за прегради „А-0“; 3. които разделят постове за управление от жилищни и служебни помещения, се изработват в съответствие с изискванията за прегради клас „А“, изолирани така, че да удовлетворяват изискванията на ИА „МА“ (за кораби, построени на или след 01.01.2003 г., съответстват на изискванията по приложение № 1), освен когато ИА „МА“ разреши използване на преграда клас „В-15“ за разделяне на такива помещения, като кабината на капитана от мостика. (3) На кораби, чийто корпус е изработен от горими материали: 1. палубите и преградите, разделящи машинните помещения от жилищните помещения, служебните помещения или постовете за управление, се изработват от прегради в съответствие с изискванията за прегради клас „F“ или „В-15“; 2. граничните части на машинните помещения, доколкото е възможно, предотвратяват преминаването на дим; 3. палуби и прегради, разделящи постове за управление от жилищни и служебни помещения, се изработват от прегради клас „F“. (4) Преградите на коридорите, обслужващи жилищните помещения, служебните помещения и постовете за управление: 1. на кораби, чийто корпус е изработен от негорими материали, се изработват с пожароустойчивост като прегради клас „В-15“; 2. на кораби, чийто корпус е изработен от горими материали, се изработват с пожароустойчивост като прегради клас „F“; 3. се простират от палуба до палуба, освен когато от двете страни на преградата е поставен непрекъснат таван от същия клас, в който случай преградата може да завършва при непрекъснатия таван. (5) Вътрешните стълбища, обслужващи жилищни помещения, служебни помещения или постове за управление, се изработват от стомана или друг равностоен материал и се разполагат в заграждение, изработено от: 1. прегради клас „F“ на кораби, чийто корпус е конструиран от горими материали; 2. прегради клас „В-15“ на кораби, чийто корпус е конструиран от негорими материали, при условие, че където стълбището е разположено само на една палуба, е нужно заграждение само на едно ниво. (6) Вратите или другите закрития на отвори в прегради и палуби по ал. 2 и 3, вратите, монтирани в стълбищни заграждения по ал. 5, и вратите, монтирани в машинни и котелни обшивки, доколкото е възможно, се изграждат с пожароустойчивост, равностойна на тази на преградите, в които са монтирани. Вратите към машинни помещения категория „А“ са самозатварящи се. (7) Асансьорните шахти, които преминават през жилищни и служебни помещения, се изработват от стомана или равностоен материал и се снабдяват със средства за затваряне, които осигуряват контрол върху въздушното течение и дима. (8) На кораби, чийто корпус е изработен от горими материали, граничните прегради и палуби на помещения, съдържащи някакъв авариен източник на енергия, и прегради и палуби между кухни, бояджийски складове, фенерни складове или други складове, които съдържат съществено количество силно запалими материали, и жилищни помещения, служебни помещения или постове за управление се изработват от прегради клас „F“ или „В-15“. (9) На кораби, чийто корпус е изработен от негорими материали, преградите и палубите по ал. 8 са прегради клас „А“, изолирани по начин, удовлетворяващ изискванията на ИА „МА“, като се отчита рискът от пожар. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да приеме прегради клас „В-15“ между кухня и жилищни помещения, служебни помещения и постове за управление, когато кухнята съдържа електрически фурни, електрически уреди за топла вода или само електрически нагревателни уреди. (10) Силнозапалимите продукти се държат в подходящо запечатани контейнери. Чл. 101. (1) Когато през прегради или палуби, които съгласно чл. 100, ал. 2, 3, 6 или 8 трябва да бъдат от клас „А“, „В“ или „F“, преминават електрически кабели, тръби, канали, шахти и др., се предприемат мерки, които гарантират, че пожарната устойчивост на преградите не е нарушена. (2) Въздушните пространства зад тавани, панели или обшивки в жилищните помещения, служебните помещения и постовете за управление се разделят чрез плътно прилепващи конструкции за спиране на въздушните течения, разположени на разстояние не по-голямо от 7 m едно от друго. (3) Прозорците и светлиците на машинните помещения отговарят на следните изисквания: 1. когато светлиците могат да се отварят, те се затварят от външната страна на помещението; светлици, съдържащи стъклени панели, се съоръжават с външни, постоянно закрепени капаци от стомана или равностоен материал; 2. стъкло и подобни материали не се монтират в граничните прегради на машинно помещение; това не изключва възможността за използването на армирано стъкло за светлици и стъкло в постовете за управление вътре в машинните помещения; 3. за светлиците по т. 1 се използва армирано стъкло. (4) В служебните помещения, с изключение на хладилни помещения за домашни нужди, в постовете за управление и в машинните помещения се използва негорим изолационен материал. Повърхността на изолацията, монтирана във вътрешните граници на машинни помещения категория „А“, е непромокаема за нефт или нефтени изпарения. (5) Горящата изолация в помещенията, използвани за съхранение на риба, се защитава от плътно прилепнала метална обшивка. (6) Независимо от изискванията по чл. 100 и ал. 1—5 ИА „МА“ може да допусне използване на прегради от клас „А-0“ вместо прегради от клас „В-15“ или „F“, като вземе предвид горимите материали, използвани в съседните пространства. Чл. 102. (1) С изключение на указаното по чл. 103, ал. 2, на кораба се осигуряват средства за спиране на вентилаторите и за затваряне на основните отвори на вентилационната система от външната страна на обслужваните помещения. (2) Осигуряват се средства за затваряне на помещенията, ограждащи димоходи, от безопасно място. (3) С изключение на отвори във и под врати на стълбищни ограждения, може да бъде разрешено наличието на вентилационни отвори във и под вратите в коридорни прегради, при условие че: 1. отворите са разположени само в долната половина на вратата; 2. общата чиста площ на всеки такъв отвор или отвори не превишава 0,05 m2; 3. когато такъв отвор е изрязан във вратата, той е съоръжен с решетка от негорим материал. (4) Вентилационни канали за машинни помещения категория „А“ или кухни не преминават през жилищни помещения, служебните помещения или постове за управление. Където ИА „МА“ разрешава такова преминаване, каналите се изработват от стомана или равностоен материал и са така устроени, че осигуряват целостта на преградата. (5) Не е разрешено вентилационни канали на жилищни помещения, служебни помещения или постове за управление да преминават през машинни помещения категория „А“ или през кухни. Където ИА „МА“ разрешава такова преминаване, каналите се изработват от стомана или равностоен материал и се устройват така, че осигуряват целостта на преградата. (6) Складовете, в които се държи значително количество силно запалими продукти, се съоръжават с вентилационни устройства, отделни от други вентилационни системи. Вентилационната система се разполага близо до палубата и до тавана на помещението, а смукателните и нагнетателните вентилатори — на безопасни места. Предпазителите от телена мрежа за спиране на искрите се монтират на смукателния и изпускателния вход на вентилационните отвори. (7) Вентилационните системи, обслужващи машинни помещения, са независими от системите, обслужващи другите помещения. (8) На шахтите или каналите, които обслужват помещения от двете страни на прегради или палуби клас „А“, се монтират: 1. капаци за предотвратяване разпространяването на пожар между отделенията; 2. ръчно задвижвани клапи, които могат да се задействат от двете страни на преградата или палубата; 3. автоматични самозатварящи се клапи там, където шахти или канали със свободна площ на напречното сечение, надвишаваща 0,02 m2, преминават през прегради клас „А“ или палуби. (9) Шахтите, обслужващи отделения, разположени само на едната страна на преграда клас „А“, отговарят на изискванията по чл. 81, ал. 2. Чл. 103. (1) Електрическите радиатори за отопление се проектират и монтират на такова място, че рискът от пожар да е сведен до минимум. Такива радиатори се монтират така, че намиращите се в близост дрехи, пердета или други подобни материали, да не могат да бъдат повредени или запалени от топлината, излъчвана от техни елементи. (2) Отопление посредством открит огън не се разрешава. Нагревателните печки и другите подобни уреди се укрепват здраво и около и под тях, и там, където минават димоходните им канали, се осигурява подходяща изолация и защита против пожар. Допълнително се спазват следните изисквания: 1. димоходните канали на печки на твърдо гориво се проектират и разполагат така, че да се сведе до минимум възможността да бъдат блокирани от газообразните продукти на горенето, и се снабдяват с подръчно средство за почистване; 2. клапите за ограничаване на тягата в димните канали, когато са в затворено положение, оставят подходяща отворена площ; 3. помещенията, където са монтирани печки, се снабдяват с вентилатори с достатъчен капацитет, който може да осигури необходимото количество въздух за горене на печката; 4. вентилаторите не се оборудват със средства за затваряне и тяхното местоположение е такова, че затварящи уреди съгласно чл. 26 не са необходими. (3) Газови уреди за отопление с открит пламък, с изключение на готварски печки и водонагреватели, не се разрешават. (4) Печките и водонагревателите по ал. 3, както и помещенията, в които са разположени, отговарят на следните изисквания: 1. имат подходяща вентилация, която отвежда дима и възможното изтичане на газ на безопасно място; 2. тръбите, през които преминава газ от бутилката към печка или водонагревател, са от стомана или друг одобрен материал; 3. на печките или водонагревателите са монтирани устройства за автоматично прекъсване подаването на газ, които се задействат при загуба на налягане в главната тръба или при угасване на пламъка. Чл. 104. (1) Откритите повърхности в жилищните помещения, служебните помещения, в постовете за управление, коридорите и стълбищните ограждения и скритите повърхности зад прегради, тавани, панели и обшивките в жилищните помещения, служебните помещения и в постовете за управление имат свойства на бавно разпространение на огъня, а за кораби, построени на или след 01.01.2003 г., са определени за притежаващи такива свойства в съответствие с Кодекса за прилагане процедурите за изпитване на пожароустойчивост. (2) Откритите повърхности в жилищни и служебни помещения, постове за управление, машинни помещения категория „А“ и други машинни помещения с подобна пожароопасност, които са изработени от пластмаса, усилена със стъклени материали: 1. се покриват с одобрена смола със задържащи пожара свойства; или 2. се покриват с одобрена боя със задържащи пожара свойства; или 3. се защитават от негорими материали. (3) За покриване на откритите вътрешни повърхности се използват бои, лакове и други последни пластове, които не отделят прекомерни количества дим или токсични газове, или изпарения, като това се определя в съответствие с Кодекса за прилагане процедурите за изпитване на пожароустойчивост на Международната морска организация. (4) В жилищните и служебните помещения и в постовете за управление се използват грундови палубни покрития от одобрени материали, които не се възпламеняват лесно или не пораждат опасност от отравяне или експлозия при повишени температури. (5) Тръбите, преминаващи през прегради клас „А“ или „Б“ в жилищните и служебните помещения и в постовете за управление, са от одобрени материали и издържат на температурата, на която издържат тези прегради. Когато ИА „МА“ разреши петролни или горими течности да преминават през жилищните и служебните помещения, тръбите, през които преминават те, се изработват от одобрен материал, като се отчита рискът от пожар. (6) Материалите, които лесно губят своята ефективност поради нагряване, не се използват за извънбордни шпигати, санитарни отходни канали и други изходящи отвори, намиращи се в близост до водолинията, ако при разрушаване на материала в случай на пожар би могла да възникне опасност от наводняване. (7) Съдовете за отпадъци, освен използваните при преработката на риба, се изработват от негорящи материали и без отвори по страните или по дъното. (8) Механизмите, задвижващи гориво-прехвърлящи помпи, агрегатите за прехвърляне на гориво и други подобни горивни помпи се съоръжават с дистанционно управление, разположено извън съответното помещение, така че да могат да бъдат спирани в случай на възникване на пожар в помещението, в което се намират. (9) Събирателни тави се монтират на местата, където е необходимо да се предотврати теч на петролни продукти в сантините. Чл. 105. (1) Бутилките за газ под налягане, втечнен или разтворен газ се маркират ясно с предписаните идентификационни цветове, с четлива идентификация относно името и химическата формула на съдържанието си и се обезопасяват. (2) Бутилките, съдържащи възпламеними или други опасни газове, и изразходваните бутилки се складират и укрепват сигурно на открити палуби, а клапаните, регулаторите за налягането и тръбите, излизащи от тях, се защитават от повреди. Бутилките се предпазват от прекомерни вариации на температура, преки слънчеви лъчи и от натрупване на сняг. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши бутилките да се складират в отделения, които отговарят на изискванията по ал. 3—5. (3) Помещенията, в които се складират високо възпламеними течности, като летливи бои, парафин, бензол и др., и ако е разрешено — втечнен газ, имат директен достъп само от открити палуби, като в тези помещения се монтират уреди за регулиране на налягането и предпазни клапани. Където граничните прегради на тези помещения се свързват с други затворени помещения, граничните прегради са газонепроницаеми. (4) В помещенията, които се използват за съхранение на силно възпламеними течности или втечнени газове, не се разрешава инсталиране на електрически кабели и прибори, с изключение на необходимите за обслужване на помещението. Ако са монтирани електрически кабели и прибори, те отговарят на изискванията на ИА „МА“ за работа във взривоопасна атмосфера, а на корабите, построени на или след 01.01.2003 г., те са от освидетелстван тип и съответстват на международния стандарт IEC, 79 „Електрически апарати за работа в атмосфера от експлозивни газове“. Източниците на топлина се отдалечават от такива помещения и на видно място се поставят предупредителните надписи „Пушенето забранено“ и „Забранено използването на открит огън“. (5) Всеки вид газ под налягане се съхранява в отделно помещение. Помещенията, в които се съхраняват газове, не се използват за съхранение на други възпламеними продукти, на инструменти или предмети, които не са част от системата за разпределение на газ. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да облекчи тези изисквания, отчитайки свойствата, обема и употребата на такива газове под налягане. Чл. 106. (1) Стълбищата и траповете към и от всички жилищни помещения и в помещенията, в които обикновено работи екипажът, освен машинните помещения, се устройват така, че осигуряват бърза евакуация до откритата палуба и оттам до спасителните съдове и на всички нива на жилищните помещения се осигуряват най-малко два отделни достатъчно раздалечени изхода за евакуация, които може да включват обичайните средства за достъп от всяко ограничено помещение или група помещения: 1. под горната открита палуба основното средство за евакуация е стълбище, а вторият изход може да бъде шахта или стълбище; 2. над горната открита палуба средствата за евакуация са стълбища или врати към открита палуба или комбинация от двете, а когато не е практично да се монтират стълбища или врати, едно от тези средства за евакуация може да бъде илюминатор с подходящ размер или люкове, защитени от обледеняване, когато е необходимо. (2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по изключение може да разреши само едно средство за евакуация, отчитайки естеството и разположението на помещенията и на броя на лицата, които обичайно биха могли да се настанят или да работят там. (3) Коридорите или частите от коридори, от които има само един път за евакуация, са с дължина не по-голяма от 2,5 m, но в никакъв случай повече от 5 m. (4) Широчината и непрекъснатостта на средствата за евакуация удовлетворяват изискванията на ИА „МА“. (5) Във всяко машинно помещение категория „А“ се осигуряват два пътя за евакуация на възможно най-голямо разстояние един от друг, като вертикалните пътища за евакуация са стоманени трапове. (6) Когато поради размера на машинното помещение по ал. 5 практически е невъзможно осигуряването на два пътя за евакуация, корабът може да бъде освободен от задължението да има втори път за евакуация. (7) При освобождаване в съответствие с ал. 6 оставащият път за евакуация се подсилва и осигурява. (8) Асансьорите не се приемат като част от изискваните средства за евакуация. Чл. 107. Когато ИА „МА“ разреши използването на горими материали за конструкциите по чл. 100, ал. 1 или когато значителни количества горими материали са използвани в конструкцията на жилищни помещения, служебни помещения и постове за управление, се вземат мерки по отношение на: 1. инсталирането на автоматична пожароизвестителна и пожарооткриваща система в тези помещения; 2. размера, тяхното предназначение и местоположение по отношение на постовете за управление; и 3. където е приложимо, свойствата за разпространение на огън на монтираната мебелировка. Чл. 108. (1) Минималният брой и тип пожарни помпи, с които трябва да бъде съоръжен корабът, е: 1. една механична помпа, чието задвижване не зависи от главната машина; 2. една механична помпа, която се задвижва от главната машина при условие, че гребният вал може незабавно да бъде разсъединен от главната машина или ако е монтиран винт с регулируема стъпка. (2) Санитарните, сантинните, баластните, помпите с общо предназначение или другите помпи могат да бъдат използвани като пожарни помпи, ако съответстват на изискванията по тази глава и не пречат на изпомпването на сантините. Пожарните помпи се свързват така, че да не могат да се използват за изпомпване на нефт или други горящи течности. (3) Центрофужните помпи или други помпи, свързани с пожарната магистрала, при които може да се появи потичане на поток в обратна посока, се съоръжават с невъзвратни клапани. (4) Кораби, които не са оборудвани с механично задвижвана аварийна пожарна помпа и са без стационарна пожарогасителна система в машинните помещения, се съоръжават с допълнителни пожарогасителни средства, удовлетворяващи изискванията на ИА „МА“. (5) Механично задвижваните аварийни пожарни помпи са: 1. автономни със самостоятелно задвижване, с двигател с вътрешно горене и със запас от гориво, на достъпно място извън отделението, в което са основните пожарни помпи; 2. задвижвани от автономен генератор, който може да е авариен генератор с достатъчна мощност, разположен на безопасно място извън машинното отделение, за предпочитане над работната палуба. (6) Крановете на задбордните смукатели и другите необходими кранове на всяка аварийна пожарна помпа могат да се задействат от места извън отделенията, в които са разположени основните пожарни помпи, като тези места не могат да бъдат блокирани от пожар в тези отделения. (7) Общата производителност (Q) на главните механично задвижвани пожарни помпи трябва да бъде най-малко: Q = (0,15vL(В+D) +2=25) 2 m3/h, където L, В и D са в m. (8) Когато са инсталирани две самостоятелни механични пожарни помпи, производителността на всяка от тях е не по-малка от 40 % от количеството, изисквано по ал. 7 или 25 m3/h в зависимост от това коя от двете стойности е по-голяма. (9) Когато главните механични пожарни помпи доставят количеството вода по ал. 7 през пожарната магистрала, пожарните шлангове и струйници, налягането, поддържано в който и да е хидрант, е не по-малко от 0,25 N/mm2. (10) Където механични аварийни пожарни помпи доставят максималното количество вода чрез струите, изисквани по чл. 110, ал. 1, налягането, поддържано в който и да е хидрант, удовлетворява изискванията на ИА „МА“. (11) Независимо от разпоредбата по ал. 1 по всяко време на кораба се осигуряват две пожарни помпи. Чл. 109. (1) Когато се изисква повече от един хидрант за осигуряването на броя на струите, определени в чл. 110, ал. 1, се осигурява противопожарна магистрала. (2) Материалите, които лесно губят своята ефективност поради нагряване, не се използват за противопожарни магистрали и хидранти, освен ако са подходящо защитени. (3) Когато налягането на подаваната вода от пожарните помпи може да надвиши конструктивното работно налягане на противопожарните магистрали, се монтират предпазни клапани. (4) С цел поддържане ефективността на пожарогасителната система пожарните тръбопроводи се изграждат без други връзки, освен необходимите за целите на пожарогасенето и необходимите за измиване на палубата и котвените вериги и за работа на сантинни ежектори. (5) Когато противопожарните магистрали не са самоизточващи се и може да се очакват повреди вследствие замръзване, те се съоръжават с подходящи дренажни кранове. Чл. 110. (1) Пожарните хидранти се разполагат така, че позволяват лесна и бърза връзка с пожарните шлангове и най-малко една струя да може да се насочи към всяка част на кораба, която обикновено е достъпна за екипажа по време на плаване. (2) Струята по ал. 1 е от пожарен шланг с единична дължина. (3) Машинни помещения категория „А“ се осигуряват с най-малко един пожарен хидрант в комплект с пожарен шланг и струйник с двойно предназначение. Хидрантът се разполага извън помещението и близо до входа. (4) За всеки изискван пожарен хидрант се осигурява по един пожарен шланг и най-малко един резервен пожарен шланг в допълнение. (5) Единичната дължина на пожарния шланг не превишава 20 m. (6) Използват се пожарни шлангове от одобрен материал и всички пожарни шлангове се оборудват със съединения и струйници с двойно предназначение. (7) На съединенията за пожарните шлангове и струйниците се осигурява пълна взаимозаменяемост, освен ако пожарните шлангове не са постоянно закрепени за противопожарната магистрала. (8) Струйниците по ал. 6 са подходящи за капацитета на подаваната вода от монтираните пожарни помпи и диаметърът им е не по-малък от 12 mm. Чл. 111. (1) На риболовните кораби се използват пожарогасители от одобрен вид с капацитет: 1. на преносимите течни пожарогасители — не повече от 13,5 l и не по-малко от 9 l; 2. на другите пожарогасители — ненадвишаващ равностойната носимост на пожарогасители от 13,5 l и пожарогасителен еквивалент не по-малък от този на течен пожарогасител от 9 l. (2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ определя равностойността на пожарогасителите по ал. 1. (3) Запасните заряди се осигуряват съгласно установените от ИА „МА“ изисквания, а за кораби, построени на или след 01.01.2003 г., те са, както следва: 1. за всеки тип пожарогасители, които се намират на кораба и могат да се зареждат на кораба—100 % за първите 10 броя и 50 % за останалите, но не повече от 60 броя; 2. за кораби с дължина, по-малка от 45 m, и за пожарогасители, които не могат да се зареждат на кораба, вместо с резервни заряди корабът се снабдява с 50 % резервни пожарогасители от същия тип и капацитет. (4) На борда се осигуряват инструкции за презареждане, като за презареждане се използват само одобрени заряди. (5) Не се разрешава употреба на пожарогасители, съдържащи гасящи вещества, които, по преценка на ИА „МА“, при използването им при очакваните условия отделят вредни газове в количества, застрашаващи лицата на борда. (6) Пожарогасителите периодично се преглеждат и подлагат на изпитвания. За кораби, построени на или след 01.01.2003 г., пожарогасителите се проверяват ежегодно от компетентно лице, упълномощено от ИА „МА“. Пожарогасителите имат табела, указваща, че са проверени. На бутилките под налягане на пожарогасители и бутилките за изтласкване на пожарогасители, които не са под налягане, се извършва хидравлично изпитване на всеки 10 години. (7) Обикновено един от преносимите пожарогасители, предназначени за използване във всяко помещение, се разполага при входа на съответното помещение. Чл. 112. (1) В постовете за управление, в жилищните и в служебните помещения се осигуряват достатъчен брой одобрени преносими пожарогасители, като се спазва правилото най-малко един пожарогасител от подходящ вид да е в наличност и да е готов за незабавна употреба в която и да е част на такова помещение. Общият брой на пожарогасителите в тези помещения не може да е по-малък от три. (2) Запасните заряди се осигуряват съгласно изисквания, установени от ИА „МА“, а за кораби, построени на или след 01.01.2003 г., запасните заряди са, както следва: 1. за всеки тип пожарогасители, които се намират на кораба и могат се зареждат на кораба—100 % за първите 10 броя и 50 % за останалите, но не повече от 60 броя; 2. за кораби с дължина, по-малка от 45 m и за пожарогасители, които не могат да се зареждат на кораба, вместо с резервни заряди корабът се снабдява с 50 % резервни пожарогасители от същия тип и капацитет. (3) На борда се осигуряват инструкции за презареждане, като за презареждане се използват само одобрени заряди. Чл. 113. (1) Помещенията, в които се държат работещи на нефтено гориво котли, горивни уредби или двигатели с вътрешно горене с обща изходяща мощност не по-малка от 375 kV, се снабдяват с една от стационарните пожарогасителни системи, удовлетворяваща изискванията на ИА „МА“: 1. напорна водна оросителна инсталация; 2. газова обемна пожарогасителна инсталация; 3. пожарогасителна инсталация, използваща изпарения от слаботоксични изпаряващи се течности; 4. пожарогасителна инсталация, използваща високократна пяна. (2) Забранява се инсталиране на нови системи, използващи халони като пожарогасително средство на нови и съществуващи кораби. (3) Където машинното и котелното отделение не са изцяло отделни или ако гориво може да се стича от котелното в машинното отделение, комбинираното машинно и котелно помещение се считат за едно помещение. (4) Системите по ал. 1 се управляват от места извън помещения, които обслужват. Местата, от които се управляват инсталациите, са леснодостъпни, без вероятност да останат блокирани от пожар в защитеното помещение. Осигуряват се средства, които да обезпечат подаването на електрическо захранване и вода, необходими за работа на системата, в случай на пожар в защитеното помещение. (5) Корабите, изработени предимно или изцяло от дърво или от усилена с влакна пластмаса и оборудвани с работещи с нефтено гориво котли или двигатели с вътрешно горене, които имат палуби от такъв материал при машинното помещение, се оборудват с една от системите по ал. 1. (6) Във всички машинни помещения категория „А“ се осигуряват най-малко два преносими пожарогасителя от вид, подходящ за гасене на пожар от гориво. Където в такива помещения са монтирани двигатели, чиято обща мощност е не по-малка от 250 kV, се осигуряват поне три такива пожарогасителя. Един от пожарогасителите се поставя близо до входа на помещението. (7) Корабите, на които има машинни помещения, незащитени със стационарна пожарогасителна система, се снабдяват най-малко с един 45 l пенен пожарогасител или равностоен на него пожарогасител, подходящ за борба с нефтени пожари. Където размерът на машинното помещение прави това изискване неосъществимо, ИА „МА“ може да приеме допълнителен брой преносими пожарогасители. (8) Независимо от изискванията по ал. 1—7 всички машинни помещения категория „А“ се оборудват със стационарна пожарогасителна система. Чл. 114. (1) Броят на екипировките на пожарникаря и тяхното разположение съответстват на изискванията на ИА „МА“. (2) На кораби с дължина 45 m и повече, построени на или след 01.01.2003 г., се осигуряват най-малко две екипировки на пожарникаря, които се намират в постоянна готовност и се съхраняват на места, разположени възможно най-далеч едно от друго. Екипировката на пожарникаря е в съответствие с глава III, правила 2.1, 2.1.1 и 2.1.2 на Кодекса за системите за пожарна безопасност на Международната морска организация. Осигуряват се и две резервни бутилки за всеки дихателен апарат. Чл. 115. (1) Планът за управление на борбата с пожар е постоянно изложен на борда на кораба съгласно изискванията на ИА „МА“. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да освободи малки кораби от това изискване. (2) За кораби, построени на или след 01.01.2003 г., съдържанието на плана е в съответствие с резолюция А.654(16) „Графични символи, използвани в плановете за борба с пожар“ и А.756(18) „Ръководство за информацията, която да съдържат плановете за борба с пожар“ на Международната морска организация. Чл. 116. Съоръженията за борба с пожар се поддържат в изправно състояние и в готовност за незабавна употреба по всяко време. Чл. 117. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши и друг тип уред, приспособление, пожарогасителни вещества и др. вместо описаните в тази глава специални видове уреди, апарати, пожарогасителни средства или устройства, ако приеме, че те са не по-малко ефективни от изискваните. Глава седма ЗАЩИТА НА ЕКИПАЖА Чл. 118. (1) Риболовният кораб се осигурява със система от леерни въжета с необходимите проволки, въжета, шегели, шарнирни болтове и скоби. (2) Отворите в палубата, оборудвани с комингси или прагове с височина, по-малка от 600 mm, се осигуряват с предпазни заграждения от типа на окачени или преносими огради или мрежи. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да освободи от това изискване малки отвори, като гърловините за риба. (3) Светлиците или другите подобни отвори се съоръжават със защитни решетки, чиито прътове са раздалечени на не повече от 350 mm. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да освободи малките отвори от това изискване. (4) Повърхността на палубите е проектирана или обработена така, че да се сведе до минимум възможността от подхлъзване. Палубите на работните площи — в машинните помещения, в кухните, около винчовете или там, където се обработва риба и при основата и върха на траповете и пред вратите, се осигуряват с повърхност, която защитава екипажа от подхлъзване. Чл. 119. (1) Окачените капаци на люкове, гърловини и други отвори се защитават срещу случайно затваряне. Тежките капаци на евакуационните люкове се снабдяват с противотежести, за да могат да се отварят от двете страни на капака. (2) Размерите на входните люкове са не по-малки от 600 на 600 mm или с диаметър 600 mm. (3) Където е възможно, над отворите за евакуация се осигуряват ръкохватки за захващане над нивото на палубата. Чл. 120. (1) Фалшбордове или предпазни перила се монтират на всички открити части на работната палуба и на палубите на надстройката, ако те са работни платформи. Височината на фалшбордовете или предпазните перила над палубата е най-малко 1 m. Ако тази височина пречи на нормалната експлоатация на кораба, ИА „МА“ може да одобри по-малка височина. (2) Минималното вертикално разстояние от водолинията на най-голямото експлоатационно газене до най-ниската точка от горната част на фалшборда или до ръба на работната палуба, ако са монтирани предпазни перила, удовлетворява изискванията на ИА „МА“ и осигурява подходяща защита на екипажа от загребаната на палубата вода, като се отчитат: състоянието на морето и метеорологичните условия, при които корабът може да оперира, районите на експлоатация, видът на кораба и неговият способ на риболов. (3) На нови кораби, построени на или след 01.01.2003 г., свободният борд, измерен в мидела на кораба от ръба на работната палуба, от която се извършва риболовът, не е по-малко от 300 mm или не по-малко от свободния борд, съответстващ на максимално допустимото газене, като се приема по-голямата стойност. На кораби със защитена работна палуба, така устроена, че вода не може да влезе в защитеното пространство, не се изисква надводен борд, различен от съответстващия на максимално допустимото газене. (4) Разстоянието между палубата и най-долния ред на предпазните перила не надвишава 230 mm. Другите надлъжни прътове са раздалечени на не повече от 380 mm, а разстоянието между стойките е не по-голямо от 1,5 m. На кораб със закръглен ширстрек опорите на предпазните перила се разполагат на плоската част на палубата. Перилата са без остри върхове, ръбове и ъгли и с подходяща здравина. (5) За защита на екипажа при движението между жилищните, машинните и други работни помещения се осигуряват средства — предпазни перила, спасителни въжета, сходни или подпалубни проходи, удовлетворяващи изискванията на ИА „МА“. Където е необходимо, се монтират щормови перила от външната част на всички надстройки и рубки, за да обезопасят прехода или работата на екипажа. (6) Кърмовите траулери се осигуряват с подходяща защита — врати, решетки или мрежи на върха на кърмовата рампа на същата височина като съседния фалшборд или предпазни перила. Ако няма такава защита, осигурява се верига или друго средство за защита напряко на рампата. Чл. 121. За безопасността на екипажа се осигуряват стълбища и трапове с подходящи размери и здравина, с перила и защитени от подхлъзване стъпала, удовлетворяващи изискванията на ИА „МА“, а за кораби, построени на или след 1.01.2003 г., конструкцията съответства на приложимите ISO стандарти. Глава осма СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА И УСТРОЙСТВА Раздел I Общи разпоредби Чл. 122. (1) Ако изрично не е указано друго, тази глава се прилага за всички нови съдове с дължина 24 m и повече. (2) Изискванията по чл. 133 и 134 се прилагат и за съществуващи кораби с дължина 45 m и повече. Чл. 123. (1) Спасителните средства и устройства по тази глава, с изключение на средствата и устройствата по ал. 5 и 6, се одобряват от ИА „МА“. (2) Преди да одобри спасителните средства и устройства, ИА „МА“ проверява дали те са: 1. изпитани за съответствие с изискванията на тази глава и препоръките на Международната морска организация, а за кораби, построени на или след 1.01.2003 г.—с директива 96/98/ЕС; 2. са преминали успешно изпитвания, равностойни на препоръките на Международната морска организация и съответстващи на изискванията на ИА „МА“. (3) Преди да одобри нови спасителни средства или устройства, ИА „МА“ проверява дали те: 1. предоставят стандарт на безопасност, който съответства на изискванията по тази глава, и са били изпитани в съответствие с препоръките на Международната морска организация; или 2. са преминали успешно до степен, удовлетворяваща изискванията на ИА „МА“, оценка и изпитвания, които са в достатъчна степен равностойни на тези, указани в препоръките на Международната морска организация. (4) Процедурите за одобряване, възприети от ИА „МА“, включват условията, при които одобрението се продължава или оттегля. (5) Преди да приеме спасителни средства и съоръжения, които до момента не са били предварително одобрявани, ИА „МА“ проверява дали спасителните средства и устройства съответстват на изискванията по тази глава. (6) Спасителните средства по тази глава, за които в раздел втори не са включени подробни спецификации, удовлетворяват изискванията на ИА „МА“, а за кораби, построени на или след 1.01.2003 г., се вземат предвид съответните спецификации, дадени в глава III на СОЛАС, 74 с измененията и допълненията и Международния кодекс за спасителните средства на Международната морска организация. Чл. 124. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ изисква спасителните средства да се подлагат на такива изпитвания при производството, необходими да се гарантира, че спасителните средства са произведени по същия стандарт като одобрения прототип. Раздел II Изисквания към корабите Чл. 125. (1) Корабът се снабдява най-малко с два спасителни съда. (2) Броят, вместимостта и типът на спасителните средства и дежурните лодки на кораби с дължина 75 m и повече съответстват на следните изисквания: 1. на всеки борд се осигуряват спасителни средства с обща вместимост, достатъчна, за да се поберат в тях най-малко пълният брой на намиращите се на борда лица; ако корабът отговаря на изискванията за подразделяне, критериите за аварийна устойчивост и критериите за повишена конструктивна пожарна защита в допълнение към посочените в глава пета и ако ИА „МА“ прецени, че намаляването на броя на спасителните средства и на тяхната вместимост няма да повлияе на безопасността, може да позволи такова намаляване, при условие че общата вместимост на спасителните съдове, разположени на всеки борд на кораба, е достатъчна, за да се поберат в тях най-малко 50 % от лицата на борда; в допълнение се осигуряват спасителни салове за най-малко 50 % от пълния брой лица на борда; 2. ако корабът не разполага със спасителна лодка, която отговаря на изискванията за дежурна лодка и тя може да бъде прибрана след спасителната операция, се осигурява дежурна лодка. (3) Корабите с дължина 45 m и повече, но по-малка от 75 m, отговарят на следните изисквания: 1. на всеки борд са осигурени спасителни средства с достатъчна обща вместимост, за да поберат най-малко пълния брой на намиращите се на борда лица; 2. ако корабът не разполага със спасителна лодка, която отговаря на изискванията за дежурна лодка и тя може да бъде прибрана след спасителната операция, се осигурява дежурна лодка. (4) Корабите с дължина, по-малка от 45 m, се осигуряват със: 1. спасителни средства с общ капацитет, достатъчен да побере най-малко 200 % от общия брой лица на борда; достатъчен брой от тези спасителни средства, побиращи най-малко целия брой лица на борда, трябва да могат да се спускат от всеки борд; 2. дежурна лодка, освен когато ИА „МА“ счете, че дежурната лодка не е необходима поради размера и маневрените качества на кораба, близостта на средствата за търсене и спасяване и системата за метеорологични предупреждения, когато районът, в който работи корабът, не се характеризира с лошо време или сезонния характер на експлоатация на кораба. (5) Корабите, които не отговарят на изискванията по ал. 2, т. 1, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 1, се оборудват със: 1. една или повече спасителни лодки за спускане по метода „свободно падане“ от кърмата на кораба с вместимост, достатъчна да побере пълния брой на намиращите се на борда лица; и 2. спасителни салове с вместимост, достатъчна да поберат пълния брой на намиращите се на борда лица. (6) Броят на спасителните лодки и дежурните лодки е такъв, че при напускане на кораба от всички намиращи се на борда лица всяка спасителна или дежурна лодка влачи не повече от девет спасителни сала. (7) Спасителните лодки и дежурните лодки отговарят на приложимите изисквания по чл. 137—152. Чл. 126. (1) Спасителните средства отговарят на следните условия: 1. намират се в незабавна готовност за използване в случай на авария и: а) могат да бъдат спуснати бързо и безопасно; б) могат да бъдат прибрани бързо, ако изпълняват и изискванията за дежурна лодка; 2. разположени са на борда, така че: а) не препятстват движението и събирането на лица на палубата за качване; б) нищо не препятства бързото им спускане; в) качването в тях се извършва бързо и в добър ред; г) не се препятства използването на никое друго спасително средство. (2) Когато разстоянието от мястото на качване до водолинията на празен кораб надвишава 4,5 m, спасителните съдове, с изключение на спасителните салове, спускани по метода „свободно падане“, могат да бъдат спускани със спусково устройство, когато са натоварени с пълния брой лица, за които са предназначени, или е осигурен друг равностоен начин за качване на борда. (3) Спасителните средства и пусковите устройства се поддържат в изправно състояние и готови за незабавна употреба, преди корабът да напусне пристанището, както и през цялото време, докато той е на море. (4) Спасителните съдове се закрепват по начин, удовлетворяващ изискванията на ИА „МА“, и: 1. спасителните лодки се обслужват от отделен комплект лодбалки или одобрено спусково устройство; 2. спасителните съдове се разполагат възможно най-близо до жилищните и сервизните помещения, укрепени на места, подходящи за безопасно спускане на вода, и на безопасно разстояние от винта; 3. спасителни лодки, спускани покрай бордовете на кораба, се разполагат с оглед на издадените части на корпуса, като по този начин се гарантира, доколкото е възможно, че те могат да бъдат спуснати на вода по борда на кораба; 4. ако спасителните лодки се намират в предната част, те се разполагат към кърмата спрямо таранната преграда на защитено място и ИА „МА“ проверява здравината на спусковите устройства. (5) На кораби, построени на или след 01.01.2003 г., разположението на спасителните средства отговаря на следните изисквания: 1. нито спасителните средства, нито устройствата за попоходно съхранение пречат на работата с други спасителни средства или дежурни лодки от други места за спускане; 2. доколкото е безопасно и практично, по-близо до водната повърхност (с изключение на спасителен сал, предназначен за спускане чрез хвърляне зад борда) в такова положение, че спасителното средство на мястото за качване и най-малко на 2 m над водолинията при пълно натоварване на кораба и неблагоприятен диферент до 10 % и крен до 20 % на който и да е борд или до ъгъл, при който ръбът на откритата палуба е потопен, в зависимост от това кой е по-малък; 3. в състояние на непрекъсната готовност, позволяваща екипажът да може да извърши подготовката за спускане и да спусне спасителното средство за по-малко от 5 min; 4. напълно оборудвани. (6) Методът за спускане и вдигане на дежурните лодки се одобрява, като се вземат предвид теглото на спасителната лодка заедно с оборудването и 50 % от броя на лицата, за които е освидетелствана да превозва съгласно чл. 152, ал. 1, конструкцията и размерът на дежурната лодка и мястото на разполагането ѝ над водолинията, когато корабът е празен. Спасителна лодка, разположена на височина повече от 4,5 m над водолинията, когато корабът е празен, се снабдява с одобрено устройство за спускане и вдигане. (7) Устройствата за спускане и вдигане съответстват на изискванията по чл. 160. (8) Спасителните салове се разполагат така, че: 1. са в незабавна готовност за използване в случай на авария, могат да бъдат спуснати по метода „свободно падане“ от походното укрепване, да се надуят и да се отделят от кораба в случай, че той потъва; 2. спасителните салове, спускани със спускови устройства, не е необходимо да бъдат свободно изплаващ тип; 3. при използване на средства за укрепване те се снабдяват с автоматична (хидростатична) освобождаваща система от одобрен тип. (9) ИА „МА“ може да освободи или да облекчи разпоредбите на ал. 1—8 по отношение на риболовен кораб, който е: 1. с одобрени конструктивни особености и метод на риболов; 2. оборудван с алтернативни устройства за спускане на вода и вдигане на борда, подходящи за дейността, за която са предназначени. (10) Когато ИА „МА“ разреши облекчения или алтернативни способи и средства за спускане и вдигане на основание ал. 9, тя уведомява Международната морска организация. Чл. 127. За качване на хората в спасителните съдове се осигуряват: 1. най-малко една стълба или други одобрени средства на всеки борд на кораба, осигуряващи достъп до съда, когато е спуснат на вода, освен в случаите, когато ИА „МА“ е удовлетворена, че разстоянието от мястото на качване до спуснатия на вода спасителен съд е такова, че не е необходима подобна стълба; 2. средства за осветяване на походното разположение на спасителното средство и спусковите устройства по време на подготовката и самото спускане на вода, а също и за осветяване на водата, където се спуска спасителният съд, до завършване на процеса на спускане; електроенергията за осветяването се осигурява от аварийния източник по чл. 66; 3. средства за предупреждаване на всички лица на борда, че предстои корабът да бъде напуснат; 4. средства за предотвратяване изливането на вода в спасителното средство. Чл. 128. (1) За всички лица на борда се осигурява спасителна риза от одобрен тип, отговаряща на изискванията по чл. 144. (2) Спасителните ризи се поставят на лесно достъпни и ясно обозначени места. Чл. 129. (1) Одобрени хидрокостюми с подходящи размери, отговарящи на изискванията по чл. 145, се осигуряват за всяко лице, което ще бъде настанено в дежурната лодка, освен ако ал. 2—4 не предвиждат друго. (2) Корабите, отговарящи на изискванията по чл. 125, ал. 2 и 3, имат на борда хидрокостюми, отговарящи на изискванията по чл. 145, за всички лица на борда, за които няма място във: 1. спасителните лодки; 2. спусканите със спускови устройства спасителни салове; или 3. спасителни салове, обслужвани от съответстващи одобрени средства, при които не се изисква влизане във водата за качване в спасителния сал. (3) В допълнение към изискванията по ал. 2, т. 1 за всяка спасителна лодка корабите разполагат с най-малко по три хидрокостюма, отговарящи на изискванията по чл. 145 и към термозащитните средства, изисквани по чл. 137, ал. 9, т. 3, с термозащитни средства, съответстващи на изискванията на чл. 137, за лица, които трябва да бъдат настанени в спасителните лодки и за които не са осигурени хидрокостюми. (4) Ако корабът е снабден с напълно закрити спасителни лодки на всеки борд с достатъчна пътниковместимост за настаняване най-малко на пълния брой на лицата на борда или със спасителна лодка, спускана по метода „свободно падане“, с достатъчна да настани пълния брой лица на борда пътниковместимост, хидрокостюми и термозащитни средства може да не се изискват. (5) Изискванията по ал. 2—4 не се прилагат за кораби, плаващи постоянно в район с топъл климат, където по преценка на ИА „МА“ хидрокостюми и термозащитни средства не са необходими. Чл. 130. (1) На кораба се осигуряват най-малко следният брой спасителни кръгове, които отговарят на изискванията по чл. 147, ал. 1: 1. на кораби с дължина 75 m и повече—8; 2. на кораби с дължина 45 m и повече, но по-малки от 75 m—6; 3. на кораби с дължина, по-малка от 45 m—4. (2) Най-малко половината от спасителните кръгове по ал. 1 се снабдяват със самозапалващи се светлини, които отговарят на изискванията по чл. 147, ал. 2. (3) Най-малко два от спасителните кръгове, снабдени със светлините по ал. 2, се снабдяват и със самозадействащи се димни сигнали, които отговарят на изискванията по чл. 147, ал. 3, и когато това е възможно, да могат да бъдат освобождавани бързо от мостика. (4) Най-малко един спасителен кръг на всеки борд на кораба се съоръжава с плаващо спасително въже, което отговаря на изискванията по чл. 147, ал. 4, с дължина, равна на по-голямата дължина измежду два пъти височината, на която се намира над водолинията, когато корабът е празен, или 30 m. Такива спасителни кръгове не се снабдяват със самозапалващи се светлини. (5) Спасителните кръгове се поставят на места, лесно достъпни за лицата на борда, по начин, позволяващ бързото им освобождаване, и не са постоянно прикрепени по никакъв начин. Чл. 131. Корабите се осигуряват с одобрен тип линометателен апарат, който отговаря на изискванията по чл. 148. Чл. 132. (1) Корабът се снабдява със средства за подаване на ефективни сигнали за бедствие през деня и нощта, удовлетворяващи ИА „МА“, включително най-малко 12 сигнални парашутни ракети, отговарящи на изискванията по чл. 149. (2) Сигналите за бедствие са от одобрен тип. Те се поставят на лесно достъпни и ясно обозначени места. Чл. 133. (1) На всеки кораб се осигуряват най-малко три УКВ радиотелефонни апарати за двустранна връзка. Апаратите отговарят на експлоатационните изисквания не по-ниски от приетите от Международната морска организация. Ако в спасително средство е монтиран стационарен УКВ радиотелефонен апарат, той отговаря на експлоатационни изисквания не по-ниски от приетите от Международната морска организация. (2) На кораби с дължина, по-малка от 45 m, броят на УКВ радиотелефонни апарати, изискван от ал. 1, може да бъде намален от ИА „МА“ на два, като се отчитат районът на експлоатация на кораба и броят на лицата, работещи на борда. Чл. 134. Корабът носи на всеки борд най-малко един радиолокационен транспондер и отговаря на експлоатационни изисквания не по-ниски от приетите от Международната морска организация. Транспондерите се разполагат на места, от които могат бързо да бъдат прехвърлени в спасителните съдове. Алтернативно по един транспондер може да бъде разположен във всеки спасителен съд. Кораби с дължина, по-малка от 45 m, носят най-малко един радиолокационен транспондер. Чл. 135. Всички спасителни средства, лодки, ризи и пояси се покриват със светлоотражателна материя съгласно препоръките на Международната морска организация. Чл. 136. (1) Преди корабът да напусне пристанището и през цялото време на плаването всички спасителни средства се поддържат в изправност и готови за незабавна употреба. (2) За поддръжката на спасителните средства на борда на кораба се осигуряват: 1. инструкции, одобрени от ИА „МА“; 2. корабна програма за планова поддръжка, ако ИА „МА“ одобри такава, вместо инструкциите. (3) Краищата на проволките, използвани за спускане на вода на спасителните средства, се разменят на интервали не по-дълги от 30 месеца и се подменят, когато това е необходимо, поради нарушаване на състоянието им или на интервали от не повече от 5 години, в зависимост от това кое ще настъпи по-рано. (4) Осигуряват се резервни части и оборудване за ремонт за спасителните средства и техните части, подложени на интензивно износване или консумация и които трябва да се подменят редовно. (5) Ежеседмично се извършват следните изпитвания и проверки: 1. визуален оглед с цел проверка на годността за употреба — на всички спасителни средства, спасителни лодки и спускови устройства; 2. запускане и проверка за работа на преден и заден ход за не по-малко от 3 min, при условие че околната температура е над минималната температура, изискваща се за стартиране на двигателя — на всички двигатели на спасителните лодки и на дежурните лодки; 3. изпробване — на алармената система за общокорабна тревога. (6) Ежемесечно се извършва проверка на спасителните средства, включително снабдяването на спасителните лодки, като се използва списък за проверка, за да се гарантира, че те са комплектувани и са в добро състояние. Докладът за проверката се вписва в корабния дневник. (7) На всички надуваеми салове, жилетки и дежурни лодки се извършва следното обслужване: 1. освидетелстване на интервали до 12 месеца от одобрен сервиз, компетентен да извършва такова освидетелстване, който поддържа подходящо сервизно оборудване и използва само надлежно обучен персонал, като ИА „МА“ може да удължи срока до 17 месеца; 2. ремонти и поддръжка на надуваемите дежурни лодки съобразно инструкциите на производителя; аварийните ремонти могат да се извършват на борда, но окончателните ремонтни работи — само в одоб