НАРЕДБА № 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при Българската народна банка (ДВ бр. 28 от 1998)

НАРЕДБА № 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при Българската народна банка (Обн. ДВ бр. 28/1998; изм. и доп. ДВ бр. 118/1998, бр. 50/2000, бр. 68/2002, бр. 110/2003, бр. 48/2004, бр. 103/2004, бр. 20/2005, бр. 37/2005, бр. 62/2005, бр. 93/2005, бр. 19/2006, бр. 48/2006, бр. 94/2006, бр. 62/2007, бр. 94/2008, бр. 104/2008, бр. 10/2010) НАРЕДБА № 21 от 19 февруари 1998 г. за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при Българската народна банка Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Предмет Чл. 1. (1) С тази наредба се определят сроковете, размерите и активите, в които се поддържат задължителни минимални резерви от банките при Българската народна банка (БНБ), и начинът за тяхното определяне и регулиране. (2) Всички банки и клоновете на чуждестранни банки със седалище в страната са задължени да поддържат минимални резерви при БНБ съгласно разпоредбите на тази наредба. Чл. 2. (1) Базата, върху която се определя размерът на задължителните минимални резерви, са привлечените средства на банките в левове и чуждестранна валута без тези от местни банки, които средства за целите на тази наредба се наричат депозитна база. (2) Видовете пасиви по балансите на банките, които формират депозитната база, както и съдържането на отчетите по чл. 12, ал. 1 и 2 се определят с решение на Управителния съвет на БНБ. Чл. 3. Банките поддържат задължителни минимални резерви в процент към различните видове привлечени средства от депозитната база, както следва: 1. четири на сто върху привлечените средства с първоначален падеж над две години или изплатими след предизвестие от поне две години; 2. дванадесет на сто върху всички останали видове привлечени средства. Чл. 4. (1) Банките поддържат задължителни минимални резерви по своите разплащателни сметки в левове и евро при БНБ. (2) За резервни активи се признават и 50 % от касовите наличности, включително в АТМ устройствата на банките. Чл. 5. Българската народна банка може да вземе решение за плащане на лихва върху левовия компонент на изискуемите задължителни минимални резерви, които банките поддържат по своите разплащателни сметки при нея. Лихвата се заплаща в левове, а нейният размер не може да надвишава дохода, който БНБ получава по вложенията си в евро. Глава втора ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ МИНИМАЛНИ РЕЗЕРВИ Базисен период Чл. 6. Периодът, през който се наблюдава депозитната база на банките с оглед определяне размера на задължителните минимални резерви, се нарича базисен период и за такъв се приема всеки календарен месец. Чл. 7. Периодът, в който банките трябва да поддържат задължителните минимални резерви, започва от четвъртия ден на отчетния базисен период и завършва на третия ден от следващия и се нарича период на поддържане. Установяване на общия размер на резервите Чл. 8. Размерът на задължителните минимални резерви, които всяка банка трябва да достигне в края на периода на поддържане, се установява като произведение между депозитната база на банките по чл. 2 през всички дни от базисния период и процента на задължителните минимални резерви по чл. 3, като резултатът се закръглява до цяло число. Чл. 9. (1) Освен резервите по чл. 8 банките поддържат при БНБ и допълнителни минимални задължителни резерви в случаите, когато са налице едновременно следните условия: 1. процентът на нарастване на общия размер на предоставени от тях кредити надхвърля: а) 5 на сто за период три месеца; б) 12,5 на сто за период шест месеца; в) 17,5 на сто за период девет месеца; г) 23 на сто за период дванадесет месеца, и 2. сборът на предоставените от тях кредити и рисково-претеглените приравнени на балансови активи задбалансови позиции (установени по реда на Наредба № 8 от 1997 г. за капиталовата адекватност на банките), намален с размера на собствения им капитал (установен по реда на Наредба № 8 от 1997 г. за капиталовата адекватност на банките), надхвърля 60 на сто от привлечените от тях средства от лица, различни от банки, небанкови финансови институции по смисъла на чл. 1, ал. 5 от Закона за банките и предприятия от финансовия сектор по смисъла на § 1, т. 3, букви „а“, „б“, „в“ и „д“ от Наредба № 20 за издаване на сертификати по чл. 9, ал. 2 от Закона за банките; за клоновете в страната на чуждестранни банки собственият капитал е нула. (2) В изчисляване на съотношенията по ал. 1, т. 1 и 2 участват всички кредити, отразени като балансови позиции и намалени с начислените за тях провизии за загуби от обезценка, независимо от основанието за възникването им и използвания финансов инструмент, които са отпуснати на клиенти, различни от банки. За кредити по смисъла на тази наредба се считат и придобитите от банки след 31 декември 2005 г. облигации и други дългови ценни книжа, с изключение на такива: 1. издадени или гарантирани от държави или централни банки; 2. издадени от местни банки; 3. издадени от лица, чийто последен рейтинг, присъден от международно призната кредитна агенция, е не по-малък от ВВВ — по Standard & Poor’s или Fitch, или Ваа3 по Moody’s. (3) След изтичане на периода от 12 месеца съотношението по ал. 1, т. 1 се изчислява, като за всеки следващ тримесечен период процентът на нарастване се увеличава с 6 процентни пункта. (4) При изчисляване на процента на нарастване по ал. 1, т. 1 се използва средноаритметична величина от стойностите на предоставените кредити към края на всеки ден от базисния период за допълнителни задължителни минимални резерви. (5) При изчисляване на съотношението по ал. 1, т. 2 се използва средноаритметична величина от стойностите към края на всеки ден от базисния период за допълнителни задължителни минимални резерви. Рисково-претеглените приравнени на балансови активи задбалансови позиции могат да бъдат отчитани и само към края на всяка седмица. Чл. 9а. Банките поддържат допълнителни задължителни минимални резерви в двойния размер на стойността, с която общият размер предоставени кредити през всеки период от 3, 6, 9 или 12 месеца надхвърля съотношението, посочено в чл. 9, ал. 1, т. 1. Чл. 9б. (1) Като база за отчитане процента на нарастване на общия размер предоставени кредити по чл. 9, ал. 1, т. 1 се приема 31 март 2005 г. За банките, при които общият размер на предоставени кредити по чл. 9, ал. 1, т. 1 към 31 март 2005 г. е по-голям с повече от 4 % в сравнение с размера към 28 февруари 2005 г., за база се приема размерът към 28 февруари 2005 г., увеличен с 4 %. (2) Периодът, през който се наблюдава спазването на съотношението по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 с оглед определяне размера на евентуалните допълнителни задължителни минимални резерви, се нарича „базисен период за допълнителни задължителни минимални резерви“ и за такъв се приема всяко тримесечие. Чл. 9в. Периодът, в който банките трябва да поддържат допълнителните задължителни минимални резерви, започва от четвъртия ден на втория месец, следващ отчетния базисен период по чл. 9б, и продължава три месеца, като се нарича „период на поддържане на допълнителни задължителни минимални резерви“. Глава трета РЕГУЛИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ МИНИМАЛНИ РЕЗЕРВИ Промяна на процента на резервите Чл. 11. (1) Банките сами изчисляват размера на задължителните минимални резерви, които трябва да поддържат, и управляват резервните си активи през периода на поддържане, така че да изпълнят изискванията на тази наредба. (2) Приема се, че една банка е изпълнила изискванията на тази наредба, ако сумата на резервните активи, които тя е поддържала по сметките си при БНБ през всички дни от периода на поддържане по чл. 7, е равна на или надвишава сбора от установения по реда на чл. 8 размер на задължителните минимални резерви и установения по реда на чл. 9а размер на допълнителните задължителни минимални резерви. (3) Банките могат да ползват без ограничение наличностите по своите сметки при БНБ, по които се отчитат задължителните минимални резерви, през време на периода на поддържане, при условие че изпълняват изискването на ал. 2. (4) В случай че банка ползва над 50 % от левовата равностойност на изискуемите задължителни минимални резерви по сметките си в БНБ, тя заплаща на БНБ лихва в левове върху горницата над 50 % за всеки ден на ползване в размер, определен съгласно приета от Управителния съвет на БНБ методика. Чл. 12. (1) Банките представят всяка седмица в управление „Банково“ на БНБ отчет за депозитната си база, касовите си наличности и наличностите в АТМ-терминалите в левове и чуждестранна валута. Отчетите се представят в началото на всяка седмица, но не по-късно от вторник, като информацията е за предходната седмица и е за всеки ден от нея поотделно. (2) Освен текущите отчети по ал. 1 банките представят в БНБ и отчет най-късно до два дена след края на всеки базисен период, като той обхваща дните между последния седмичен отчет и края на базисния период. (3) Банките всяка седмица съставят и представят в управление „Банков надзор“ на БНБ отчет за: 1. общия размер предоставени кредити; 2. рисково-претеглените приравнени на балансови активи задбалансови позиции; 3. привлечените средства от лица, различни от банки, небанкови финансови институции по смисъла на чл. 1, ал. 5 от Закона за банките и предприятия от финансовия сектор по смисъла на § 1, т. 3, букви „а“, „б“, „в“ и „д“ от Наредба № 20 за издаване на сертификати по чл. 9, ал. 2 от Закона за банките; 4. размера на собствения капитал. (4) Отчетът по ал. 3 се представя в началото на всяка седмица, но не по-късно от вторник, като информацията е за предходната седмица и е за всеки ден от нея поотделно. (5) Банките представят отчетите по тази наредба. Чл. 13. Банка, която в края на периода на поддържане отчете недостиг на определените по реда на тази наредба задължителни минимални резерви, заплаща на БНБ лихва в левове върху сумата на недостига в размер, определен съгласно приета от Управителния съвет на БНБ методика. Лихвата се начислява на годишна база за броя на дните на периода на поддържане, в който е отчетен недостиг, и се събира служебно от БНБ от сметките на банката при БНБ. Чл. 14. (1) Ако в края на периода на поддържане банка или клон на чуждестранна банка отчете недостиг, по-голям от 1/12 от задължителните минимални резерви, управление „Банково“ уведомява управление „Банков надзор“ с оглед извършване на съответна проверка, а Управителният съвет на БНБ със свое решение може да ограничи текущото ползване на средства от сметките на банката при БНБ до пълното възстановяване на задължителните минимални резерви. (2) Към мерките по ал. 1 се пристъпва и когато банка отчита недостиг по задължителните минимални резерви през три последователни периода на поддържане независимо от размера на недостига. Чл. 15. (1) При забава на предоставянето на отчетната информация по чл. 12, както и при неизпълнение на други задължения по тази наредба спрямо банките и виновните длъжностни лица се налагат предвидените в Закона за банките имуществени санкции и административни наказания. (2) Актовете за констатираните нарушения по ал. 1 се съставят от служители на управление „Банково“, а наказателните постановления се издават от ръководителя на управление „Банков надзор“ или от оправомощено от него длъжностно лице. (3) Актовете за констатирани нарушения по отчетността, свързана с допълнителните задължителни минимални резерви, се съставят от служители на управление „Банков надзор“, а наказателните постановления се издават от ръководителя на управление „Банков надзор“ или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 16. (1) Банките, обявени в несъстоятелност или ликвидация, не поддържат задължителни минимални резерви при БНБ, считано от датата на влизане в сила на решението за обявяване в несъстоятелност, респективно от датата на образуването на производство за принудителна или доброволна ликвидация и назначаване на ликвидатор. (2) Разпореждане с авоарите по разплащателните сметки на банките по ал. 1 може да се извършва от синдиците или ликвидаторите след писмено искане от тяхна страна до управление „Банково“ на БНБ и представяне на необходимите документи, удостоверяващи тяхното овластяване. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Банките, обявени в несъстоятелност или ликвидация преди влизане в сила на тази наредба, се освобождават от задължението да поддържат задължителни минимални резерви от датата на получаване на писменото искане на синдика, респективно ликвидатора, по реда на чл. 16, ал. 2. § 2. (1) Банките, които имат открити влогове и сметки в левове и чуждестранна валута по силата на чл. 3 от Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 46 от 1996 г.; изм., бр. 90 от 1996 г.), се освобождават от задължението да поддържат задължителни минимални резерви върху тези сметки, когато те са покрити с гаранционни държавни ценни книжа, деноминирани в левове или чуждестранна валута, до датата на техния падеж или до датата на прехвърляне на собствеността върху тези ценни книжа. Когато тези влогове и сметки се покриват от държавата с чуждестранна валута или левове, освобождаването е до датата на покриването. (2) Освобождаването се извършва след писмено уведомление от банката до управление „Банково“ за размера и валутата на прехвърлените влогове и сметки. Банките са задължени да уведомят БНБ в срок три дни, когато държавата покрие тези влогове и сметки, както и когато прехвърлят собствеността върху получените гаранционни държавни ценни книжа. За случаите, при които държавата е покрила тези влогове и сметки, преди да бъде обнародвана тази наредба, уведомлението се извършва до датата на нейното влизане в сила. § 3. Тази наредба се издава на основание чл. 41, ал. 1, т.1 и ал. 2 от Закона за Българската народна банка (ДВ, бр. 46 от 1997 г.) и е приета с Решение № 30 на Управителния съвет на Българската народна банка от 19 февруари 1998 г. § 4. Тази наредба влиза в сила от 1 април 1998 г., с изключение на чл. 16 и §1 и §2, които влизат в сила от датата на обнародването на наредбата в „Държавен вестник“, и отменя всички досегашни решения на Управителния съвет на Българската народна банка по регулирането на задължителните минимални резерви—общи и конкретни за отделни банки. § 5. Подуправителят, ръководещ управление „Банково“, дава указания по прилагането на тази наредба. Управител: Св. Гаврийски