НАРЕДБА № 22 за централен кредитен регистър на банките
НАРЕДБА № 22 за централен кредитен регистър на банките
(Обн. ДВ бр. 92/1998; изм. и доп. ДВ бр. 29/2004, бр. 48/2006, бр. 84/2006, бр. 22/2007)
НАРЕДБА № 22 от 16 юли 1998 г. за централен кредитен регистър на банките Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се регламентира създаването и функционирането на централен кредитен регистър.
Чл. 2. Централният кредитен регистър е информационна система за кредитната задлъжнялост на клиентите към банките и финансовите институции, както и към платежните институции и дружествата за електронни пари, отпускащи кредити по реда на чл. 19 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), организирана и поддържана при Българската народна банка.
Чл. 3. Целите на регистъра са: 1. централизиране на информацията за кредитната задлъжнялост към банките и към техните дъщерни финансови институции на клиентите им и свързаните с тях лица в размерите, определени с тази наредба, както и към платежните институции и дружествата за електронни пари, отпускащи кредити по реда на чл. 19 ЗПУПС; 2. предоставяне на информация на банките и техните дъщерни финансови институции, както и от платежните институции и дружествата за електронни пари, отпускащи кредити по реда на чл. 19 ЗПУПС за кредитната задлъжнялост на клиентите им и свързаните с тях лица; 3. обобщаване на събраната информация в регистъра и използването ѝ за нуждите на икономическия анализ в БНБ, за нуждите на управление „Банков надзор“, както и за нуждите на други потребители.
Чл. 4.
(1) ... 3. за клиентите — чуждестранни физически лица, които не са получили единен граждански номер по установения за това ред от компетентните български органи, идентификационният код в централния кредитен регистър се определя въз основа на личния им номер или други данни за самоличност, а за чуждестранните юридически лица, които не са регистрирани в регистър БУЛСТАТ — въз основа на данните от регистрацията им. 6. платежни институции и дружества за електронни пари, отпускащи кредити по реда на чл. 19 ЗПУПС.
Глава втора СЪБИРАНЕ, СЪХРАНЯВАНЕ И АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА. УВЕДОМЯВАНЕ
Чл. 5.
(1) Институциите по чл. 4 са длъжни да предоставят за регистъра информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити.
(2) Когато банка или дъщерна на банка финансова институция е прехвърлила вземането по кредит на лице, което не е банка или финансова институция, но продължава да обслужва и администрира кредита, информация към регистъра за този кредит и за настъпилите изменения по него подава банката или дъщерната на банка финансова институция, която продължава да обслужва и администрира кредита.
(3) Когато банка или дъщерна на банка финансова институция е прехвърлила вземането по кредит на друга банка или финансова институция, но продължава да обслужва и администрира кредита, информация към регистъра за този кредит и за настъпилите изменения по него подава банката или дъщерната на банка финансова институция, придобила кредита.
(4) Дъщерната финансова институция подава към регистъра информацията по ал. 1, 2 и 3 директно или чрез банката-майка, като писмено уведомява БНБ за избрания начин за подаване на информация.
(5) Банките и техните дъщерни финансови институции са длъжни да изискват от кандидатите за кредит писмена декларация, съдържаща актуални данни относно свързаността им с други лица, както и за наличието и размера на кредитната задлъжнялост на свързаните лица.
(6) Банките и техните дъщерни финансови институции са длъжни да актуализират информацията по ал. 5 на всеки 6 месеца.
(7) Банките и техните дъщерни финансови институции са длъжни да съхраняват декларациите по ал. 5 за срок не по-малък от 10 години, както и да поддържат вътрешен регистър с актуална информация за обслужваните клиенти и свързаните с тях лица.
(8) Когато общият размер на синдикирания кредит е в размерите, установени с наредбата, всички банки или дъщерна на банка финансова институция — кредитори са длъжни да предоставят информация за кредитите независимо от дела си.
Чл. 6.
(1) Отчитането на кредитите се извършва по отчетна стойност, като се посочват и начислените провизии. Дължимите кредити към трети лица, които институциите обслужват и администрират, се отчитат условно класифицирани по Наредба № 9 от 2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка (обн., ДВ, бр. 2 от 2003 г.; изм., бр. 71 от 2003 г., бр. 11 от 2004 г., бр. 37, 62 и 93 от 2005 г. и бр. 19 от 2006 г.).
(2) Заявлението и необходимите документи по ал. 1 се подават в срок до шест месеца от датата на вписване на институцията в съответния публичен регистър при БНБ.
Чл. 7.
(1) Размерът на дълга по всеки отделен кредит се определя като сума от главница, начислени лихви, такси и разноски.
(3) Институциите по чл. 4 уведомяват в 15-дневен срок отдел „Централен кредитен регистър“ в БНБ за всяка промяна в информацията и документите, настъпила след включване в информационната система на Централния кредитен регистър, като прилагат и заверени копия на документите, удостоверяващи промяната.
Чл. 8.
(1) Институциите по чл. 4 предоставят информация по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 в срок до 5 работни дни от възникване на задължението.
(2) Информацията по чл. 5, ал. 1, т. 2 се предоставя до 15-о число на месеца, следващ отчетния период. 4. след уведомяване от управление „Банков надзор“ за преустановяване на основната дейност по чл. 2, ал. 2, т. 6 и/или по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ; 5. при отнемане на издадения лиценз на платежна институция или дружество за електронни пари; 6. при прекратяване на дейността на платежна институция или дружество за електронни пари.
Чл. 9. Не подлежат на отчитане: 1. авансовите плащания по валутни сделки и сделки с ценни книжа до 5 работни дни; 2. кредити на правителството; 3. кредити на Българската народна банка, с определена в нея дата на изключване.
Чл. 10.
(1) Изискваната по тази наредба информация се подава от централата на съответната институция по чл. 4.
(2) Институциите по чл. 4 приемат правила, с които се определят правата и задълженията на длъжностните лица, които ще обработват, представят и получават информация от регистъра, както и реда за предоставяне на информация, свързана с данните по регистъра, засягаща отделните клиенти на банките.
(3) Писмените правила и измененията в тях се предоставят за одобрение от Българската народна банка в 15-дневен срок от тяхното приемане. В изречение първо институциите по чл. 4 се заменят с институциите по чл. 4; в изречение второ те се заменят с те.
Чл. 11.
(1) Централният кредитен регистър обобщава представените отчети по наредбата и ежемесечно до 20-о число изготвя и предоставя на банките и техните дъщерни финансови институции информация за общата кредитна задлъжнялост на клиентите им и свързаните с тях лица към банковата система.
(2) Дъщерните финансови институции получават и ползват информация от регистъра чрез банката-майка. Банката-майка осигурява получаването и ползването на информация от регистъра от дъщерните ѝ финансови институции при запазване на банковата тайна.
(3) Извън случаите по ал. 1 банките и техните дъщерни финансови институции могат да получават удостоверение с данни за отделни клиенти и свързаните с тях лица срещу заплащане на такса.
(4) При поискване клиентите могат да получават извлечение с информация, съдържаща се за тях в кредитния регистър, от банката, съответно от дъщерната на банката финансова институция — техен кредитор.
Чл. 12.
(1) Българската народна банка не може да извършва корекции на предоставяната на регистъра информация от институциите по чл. 4.
(2) Отговорност за верността и своевременното предоставяне на информацията по тази наредба носят лицата, управляващи и представляващи институциите по чл. 4. При нарушение на наредбата Българската народна банка може да прилага предвидените в Закона за кредитните институции мерки и наказания, освен ако деянието не съставлява престъпление.
Чл. 13.
(2) След думата „институции“ се поставя запетая и се добавя „платежните институции и дружествата за електронни пари“.
Чл. 14. Лицата, които не са банки и техни дъщерни финансови институции, могат да получават данни от централния кредитен регистър по реда на чл. 62, ал. 5 от Закона за кредитните институции.
Чл. 15. Българската народна банка има право да публикува обобщени данни от централния кредитен регистър за статистически нужди, без да се индивидуализират банките, техните дъщерни финансови институции и техните клиенти.
Чл. 16.
(1) Всяко лице има право да провери каква информация се съдържа за него в кредитния регистър, включително кои банки и техни дъщерни финансови институции са подали съответната информация в системата на регистъра. Това право се реализира чрез получаване на извлечение от регистъра след заплащане на такса, определена от БНБ.
(2) При смърт на физическото лице правото му по ал. 1 се упражнява от неговите наследници след представяне на удостоверение за това им качество.
Чл. 17.
(1) Правото по чл. 16, ал. 1 се осъществява с писмено заявление до Българската народна банка, като заявителят прилага документите по ал. 4. Ако заявлението не се подава лично, към него се прилагат нотариално заверени копия на тези документи. В заявлението се посочва по какъв начин заявителят желае да му бъде предоставена информацията.
(2) Когато се иска информация за физическо лице, заявлението по ал. 1 се отправя лично от него или от изрично упълномощено от него лице чрез нотариално заверено пълномощно.
(3) Когато се иска информация за юридическо лице, заявлението по ал. 1 се отправя от лицата, които имат право да го представляват според актуалното му удостоверение за вписване в търговския регистър.
(4) За идентификация лицата по ал. 2 и 3 представят: 1. за физическо лице — лична карта; 2. за юридическо лице — оригинал или нотариално заверен препис от актуално удостоверение за вписване в търговския регистър с данни за представляващите го лица и лична карта на представляващите.
(5) Българската народна банка завежда в регистър заявленията по ал. 1.
Чл. 18.
(1) След удостоверяване заплащането на дължимата такса информацията по чл. 16, ал. 1 се предоставя в писмена форма по пощата с обратна разписка или лично срещу подпис на: 1. физическото лице, което иска информация за себе си от кредитния регистър; 2. представляващите юридическото лице, за което те искат информация от кредитния регистър.
(2) Българската народна банка предоставя исканата информация в срок до 7 работни дни след постъпване на заявлението, ако заявителят има право да получи тази информация и е представил всички необходими документи. В противен случай заявителят се уведомява за отказа в същия срок, като се посочват причините за отказа.
Чл. 19.
(1) Ако лице смята, че съдържащата се за него информация в кредитния регистър е неточна, то има право да иска коригирането или актуализирането на тази информация от банката или дъщерната на банка финансова институция — негов кредитор, която я е подала в кредитния регистър.
(2) Правото по ал. 1 се осъществява чрез подаване на писмено искане до съответната банка или дъщерната ѝ финансова институция с копие до Българската народна банка, в което се посочват данни за твърдяната неточност или неактуалност.
(3) В срок до 7 работни дни от получаване на искането банката или дъщерната ѝ финансова институция е длъжна да го разгледа и да се произнесе по него. Разглеждането на искането е безплатно за неговия подател.
(4) Ако искането е основателно, в срока по ал. 3 банката или дъщерната ѝ финансова институция отправя разпореждане до централния кредитен регистър да се извърши корекция. Копие от разпореждането банката или дъщерната ѝ финансова институция изпраща до лицето, подало искането.
(5) Когато дъщерната финансова институция подава информация към регистъра чрез банката-майка съгласно чл. 5, ал. 4, разпореждането към регистъра за извършване на корекция също се извършва чрез банката-майка.
(6) Ако искането е неоснователно, в срока по ал. 3 банката или дъщерната ѝ финансова институция изпраща мотивиран писмен отговор до лицето с копие до Българската народна банка.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. „Банка“ е:
а) банка, получила лиценз от БНБ;
б) клон в България на банка от държава членка или от трета държава;
в) банка, лицензирана в държава членка, за предоставяните от нея услуги директно на територията на България.
2. „Кредитна задлъжнялост“ е задлъжнялостта на едно физическо или юридическо лице към всички банки и техни дъщерни финансови институции по смисъла на тази наредба.
3. „Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за кредитните институции.
4. „Синдикиран кредит“ е кредит, разрешен заедно от две или повече банки, от две или повече дъщерни на банки финансови институции или от банки и техни дъщерни финансови институции.
5. „Кредит“ е всяко вземане от или поемане на задължение към едно лице или икономически свързани лица, което е резултат от предоставяне на паричен заем от всякакъв вид, включително акцептен кредит, финансов лизинг, предоставяне на кредитно улеснение независимо от неговата форма, сконтиране на менителница, запис на заповед или чек, менителнично поръчителство (авал), поръчителство, издаване на банкова гаранция или предоставяне на друго обезпечение, придобито вземане чрез цесия, встъпване в дълг или поемане на дълг, прехвърляне на менителница, запис на заповед или чек чрез джиро, други вземания и поети ангажименти независимо от използвания инструмент.
6. „Клиент“ е всяко физическо или юридическо лице, без банка, което е или желае да стане страна по правоотношение с банка или нейната дъщерна финансова институция във връзка с получаване на кредит.
7. „Банка-майка“ е банка по чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции, която упражнява контрол по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за кредитните институции върху една или повече дъщерни финансови институции.
8. „Дъщерна финансова институция“ е финансова институция, осъществяваща дейност на територията на страната, върху която банка по чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции упражнява контрол по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на същия закон.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 36 от Закона за банките и е приета с Решение № 102 от 16 юли 1998 г. на Управителния съвет на Българската народна банка.
§ 3. За прилагането на наредбата Българската народна банка издава инструкция.
§ 4. Банките са длъжни да представят първите си отчети по тази наредба с данни към 30 септември 1998 г. включително.
§ 5. Информация по чл. 11 се предоставя на банките от 20.I.1999 г.
Управител: Св. Гаврийски