Към съдържанието
Питай законите

НАРЕДБА № 23 за условията и изискванията за представяне на хранителната информация при етикетирането на храните

наредба посл. изм. ДВ бр. 74/2009 · 2009-09-15
НАРЕДБА № 23 за условията и изискванията за представяне на хранителната информация при етикетирането на храните (Обн. ДВ бр. 53/2001; изм. и доп. ДВ бр. 41/2005, бр. 74/2009, бр. 106/2014) НАРЕДБА № 23 от 17 май 2001 г. за условията и изискванията за представяне на хранителната информация при етикетирането на храните Раздел I Общи положения Чл. 1. С тази наредба се определят условията и изискванията за представяне на хранителна информация при етикетирането на храните включително и в случаите на предявяване на хранителни претенции с цел защита на потребителите срещу невярна и подвеждаща информация. Чл. 2. (1) Представянето на хранителна информация при етикетирането на храни включва: 1. данни за енергийната стойност; 2. съдържанието на следните хранителни вещества: а) белтъци; б) въглехидрати; в) мазнини; г) хранителни влакнини; д) натрий; е) витамини и минерали, посочени в приложението, и които са в значителни количества по смисъла на ал. 2. (2) Значително количество на витамините и минералите по ал. 1, т. 2, буква „е“ представлява най-малко 15% от посочения в приложението препоръчителен прием на 100 g или 100 ml или на опаковка, ако опаковката съдържа само една доза. Чл. 3. (1) Представянето на хранителна информация при етикетирането на храните е доброволно. (2) Когато при етикетирането, представянето и рекламирането на храни, с изключение на общата реклама за вида продукти, се предявява хранителна претенция, обявяването на хранителната информация е задължително. Чл. 4. Тази наредба се прилага за: 1. храните, които се предлагат като такива на крайния потребител; 2. храните, предназначени за снабдяване на лечебни заведения за болнична помощ, ресторанти, столове и други места за обществено хранене;. Чл. 5. Изискванията към представяне на хранителната информация по тази наредба не се отнасят до: 1. бутилираните натурални минерални и трапезни води; 2. добавките към храната. Чл. 5а. При представянето на хранителна информация при етикетирането на храни със специално предназначение се спазват и изискванията на съответните наредби по чл. 4 от Закона за храните. Раздел II Общи изисквания за представяне на хранителна информация при етикетиране на храните Чл. 6. Хранителната информация върху етикетите трябва задължително да бъде представена и на български език, да бъде конкретна и лесно разбираема за потребителите. Чл. 7. (1) Хранителната информация трябва да бъде: 1. представена на едно място върху етикета или опаковката на храната; СТР . 30 2. изписана четливо, с незаличими букви, на видно място. (2) Хранителната информация при етикетирането трябва да се представя в таблична форма, с подравнени в колона цифри,, а ако големината на етикета не позволява такъв начин на представяне - в линейна последователност. Раздел III Специални изисквания при представяне на хранителна информация при етикетиране на храните Чл. 8. (1) Хранителната информация при етикетиране на храните може да бъде основна или разширена. (2) Основната информация включва данни за: 1. енергийната стойност; 2. количества на белтък, въглехидрати и мазнини. (3) Разширената информация включва данни за: 1. енергийната стойност; 2. количества на белтък, въглехидрати, захари, мазнини, наситени мастни киселини, хранителни влакнини и натрий. (4) Хранителната информация при етикетирането може да включва и количествата на едно или повече от следните хранителни вещества: 1. нишесте; 2. полиоли; 3. мононенаситени мастни киселини; 4. полиненаситени мастни киселини; 5. холестерол; 6. всеки от витамините или минералите, изброени в приложението и присъстващи в значителни количества. Чл. 9. (1) При непакетираните храни, предназначени за продажба на крайния потребител или за снабдяване на заведения за обществено хранене и при храните, пакетирани на мястото на продажбата по молба на купувача, или предварително опаковани храни за незабавна продажба, хранителната информация включва само основна информация за енергийната стойност и хранителни вещества съгласно чл. 8, ал. 2. (2) Хранителната информация по ал. 1 се представя на подходящо място, което е видно за потребителя, при спазване изискванията на чл. 7. Чл. 10. Енергийната стойност се изчислява чрез прилагане на следните фактори на превръщане за: 1. въглехидрати - 4,0 ккал/г (17 кДж/г); 2. полиоли - 2,4 ккал/г (10 кДж/г); 3. белтъци - 4,0 ккал/г (17 кДж/г); 4. мазнини - 9,0 ккал/г (37 кДж/г); 5. алкохол (етанол) - 7,0 ккал/г (29 кДж/г); 6. органични киселини - 3,0 ккал/г (13 кДж/г); 7. салатрими—6,0 kcal/g (25 kJ/g); 8. хранителни влакнини – 2 kcal/g (8 kJ/g); 9. еритритол – 0 kcal/g (0 kJ/g). Чл. 11. (1) При обя вя ва не т о на енерг и й ната стойност и на съдържанието на хранителни вещества или техните компоненти изразяването се извършва чрез числени стойности, като се използват следните мерни единици: 1. енергия – килокалории (kcal) и килоджаули (kJ), като 1 kcal е равна на 4,184 kJ; 2. белтъци, въглехидрати, мазнини, хранителни влакнини и натрий – грамове (g); 3. холестерол – милиграми (mg); 4. витамини и минерали – съгласно приложението. ВЕСТНИК (2) Информацията за витамините и минералите се обявява и като процент от препоръчителния дневен хранителен прием (RDA) съгласно приложението за количествата, определени в чл. 12. Чл. 12. (1) Хранителната информация при етикетирането се изразява на 100 g или на 100 ml храна. (2) В допълнение информацията по ал. 1 може да се обявява на база: 1. единица на сервирана храна, количествено определена върху етикета; 2. порция, при условие че броят на порциите е определен на опаковката. Чл. 13. Обявените енергийна стойност и съдържание на хранителни вещества трябва да се отнасят за готовата за консумация храна, включително когато при етикетирането ѝ са дадени подробни инструкции за нейното приготвяне. Чл. 14. При обявяване съдържанието на захари и/или поливалентни алкохоли и/или нишесте е необходимо тази информация да бъде предшествана от обявяване съдържанието на въглехидрати по следния начин: “въглехидрати (г), от които: захари (г); поливалентни алкохоли (г); нишесте (г)”. Чл. 15. При обявяване на количеството и/или вида на мастните киселини и/или количеството на холестерола тази информация е необходимо да бъде предшествана от обявяване на общото съдържание на мазнини по следния принцип: “мазнини (г), от които: наситени мастни киселини (г); мононенаситени мастни киселини (г); полиненаситени мастни киселини (г); холестерол (мг)”. Чл. 16. Когато е обявено количеството на полиненаситените мастни киселини и/или мононенаситените мастни киселини и/или холестерола, задължително се обявява и количеството на наситените мастни киселини като в такъв слу чай обявяването на наситените мастни киселини не представлява хранителна претенция. Чл. 17. Обявените енергийна стойност и съдържание на хранителни вещества в храните трябва да представляват средни стойности, установени по един от следните начини: 1. анализ на храната от производителя; 2. изчисление въз основа на средни стойности на използваните хранителни съставки на базата на публикувани данни или на извършен анализ от производителя; 3. изчисление въз основа на публикувани общоприети данни за химическия състав на хранителния продукт. Чл. 18. Хранителните претенции по чл. 2, т. 2 може да се отнасят до: 1. енергийната стойност и/или съдържанието на хранителни вещества; 2. сравняване нивата на енергийната стойност и/или съдържанието на хранителни вещества на две или повече храни (сравнителни претенции); 3. функционално въздействие на хранителни вещества. Чл. 19. (1) Разрешават се само хранителни претенции, които се отнасят до енергийната стойност и до хранителните вещества по чл. 2, ал. 1, т. 2 и субстанциите, които принадлежат към или са компоненти на категория от тези хранителни вещества. (2) При хранителна претенция по ал. 1, отнасяща се за хранителните вещества, задължително се обявява тяхното съдържание. (3) При хранителна претенция, отнасяща се до захарите, наситените мастни киселини, хранителните влакнини или натрия, се обявява разширената хранителната информация по чл. 8, ал. 3. Чл. 20. Хранителните претенции и условията за предявяването им се определят съгласно Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ, Специално издание 2007 г., глава 15, том 18). Чл. 21. В случай, че храната естествено е с ниско съдържание или не съдържа дадено хранително вещество, което е обект на хранителната претенция, това се обявява с израза “храна с ниско съдържание на” или “храна несъдържаща”, следван от наименованието на веществото. Чл. 22. (1) Сравнителна претенция се разрешава при условие, че сравняваните храни са различни разновидности на една и съща храна или принадлежат към една и съща група храни. (2) Разликите в енергийната стойност и съдържанието на хранителни вещества в сравняваните храни трябва да са изразени количествено. (3) Непосредствено до сравнителната претенция трябва да бъде обявена следната информация: 1. обявеното различие, отнасящо се за едно и също количество на сравняваните храни, което може да бъде изразено като относителен дял в проценти (части) или в абсолютни стойности; 2. храната/храните, с които дадената храна се сравнява; храната/храните трябва да са описани по начин, който дава възможност да бъдат лесно разпознати от потребителите. (4) Сравняването се извършва въз основа на: 1. относителна разлика най-малко 25 % в енергийната стойност или съдържанието на хранителни вещества; 2. минимална абсолютна разлика в енергийната стойност и/или съдържанието на хранителни вещества, еквивалентна на количеството, съответстващо на условията за “ниско съдържание” или “източник” съгласно приложение № 2. Чл. 23. Претенции за функционално въздействие на хранителни вещества се разрешават при условие, че: 1. се отнасят за незаменими хранителни вещества, които са включени в приложение № 2, и за тези, за които има определени референтни стойности за хранителен прием съгласно Наредба № 16 от 1994 г. за физиологични норми за хранене на населението (ДВ, бр. 64 от 1994 г.); 2. хранителните вещества, обект на претенцията, са с “високо съдържание” в храните съгласно претенциите и условията по приложение № 2; 3. се основават на широко потвърдени научни данни, които се подкрепят от компетентните институции. Преходни и заключителни разпоредби § 2. Тази наредба влиза в сила една година след обнародването ѝ в “Държавен вестник”. § 3. След влизане в сила на наредбата се забранява търговията с храни, хранителната информация при етикетирането на които не отговаря на изискванията ѝ. § 4. Контролът по изпълнението на изискванията по тази наредба се осъществява от органите на Държавния санитарен контрол съгласно Закона за храните. § 5. Тази наредба се издава на основание чл. 10, ал. 2 от Закона за храните и е съгласувана с министъра на земеделието и горите и министъра на икономиката. Министър: И. Семерджиев Приложение № 1 към чл. 8, ал. 4 Референтни стойности за хранителен прием (средно дневно) на белтък, витамини и минерални вещества за използване като база при етикетиране Белтък, г Витамин А, мкг Витамин D, мкг 50 800 5 Витамин Е, мг Витамин С, мг Тиамин, мг Рибофлавин, мг Ниацин, мг Витамин В6, мг Фолацин, мкг 10 60 1,4 1,6 18 2 200 Витамин В12, мкг 1 Биотин, мг 0,15 Пантотенова киселина, мг 6 Калций, мг 800 Фосфор, мг 800 Желязо, мг 14 Магнезий, мг 300 Цинк, мг 15 Йод, мкг 150 ВЕСТНИК 1 2 3 Наситени мастни киселини Ниско съдържание • 1,5 г на 100 г (храни с твърда консистенция) • 0,75 г на 100 мл (течности) • 10 % от енергийната стойност Холестрол Ниско съдържание • 20 мг на 100 г (храни с твърда консистенция) • 10 мг на 100 мл (течности) • 10 % от енергийната стойност и по-малко от: • 1,5 г наситени мастни киселини на 100 г (храни с твърда консистенция) • 0,75 г наситени мастни кислини на 100 мл (течности) • 10 % от енергийната стойност Захари Без захари (несъдържаща захари) Натрий Ниско 120 мг на 100 г съдържание Много ниско 40 мг на 100 г съдържание Без натрий 5 мг на 100 г (не съдържаща натрий) Белтък Условия 1 2 3 Източник Високо съдържание Условия за претенциите относно енергийната стойност и съдържанието на хранителни вещества в храните Претенция Витамини и Минерални вещества Източник Не повече от: Енергия Мазнини Ниско съдържание Ниско съдържание Без мазнини (несъдържаща мазнини) • 40 ккал (179 кДж) на 100 г (храни с твърда консистенция) • 20 ккал (80 кДж) на 100 мл (течности) • 3 г на 100 г (храни с твърда консистенция) • 1,5 г на 100 мл (течности) 0,15 г на 100 г/мл 0,5 г на 100 г/мл Не по-малко от: Приложение № 2 към чл. 20 Компонент БРОЙ 53 Високо съдържание Хранителни влакнини Източник Високо съдържание • 10 % от РСХП* на 100 г (храни с твърда консистенция) • 5 % от РСХП на 100 мл (течности) 5 % от РСХП на 100 ккал (12 % от РСХП на 1 МДж) два пъти по-високи стойности, определени за “източник” • 15 % от РСХП на 100 г (храни с твърда консистенция) • 7,5 % от РСХП на 100 мл (течности) • 5 % от РСХП на 100 ккал (12 % от РСХП на 1 МДж) 2 пъти по-високи стойности от тези за “източник” 3 г на 100 г или 1,5 г на 100 ккал или на прием 6 г на 100 г или 3 г на 100 ккал *Референтни стойности за хранителен прием (средно дневно). Референтните стойности за хранителен прием, които с прилагат при етикетиране на храните, са представени в приложение № 1. 27610 БРОЙ 53 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ