НАРЕДБА № 26 за определяне на състава, условията и реда за работа на Централната комисия по етика

НАРЕДБА № 26 за определяне на състава, условията и реда за работа на Централната комисия по етика (Обн. ДВ бр. 72/1995) НАРЕДБА № 26 от 3 август 1995 г. за определяне на състава, условията и реда за работа на Централната комисия по етика Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат съставът, условията и редът за работа на Централната комисия по етика, наричана по-нататък „комисията“, която съгласно чл. 39, ал. 2 от Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина (ЗЛСАХМ) дава становища по предложенията за клинични изпитвания на лекарствени средства и защита на човека по време на тяхното провеждане. (2) Комисията се състои от 15 членове—8 медицински специалисти и 7 немедицински специалисти, определени за срок 2 години от министъра на здравеопазването. (3) Комисията се състои от равен брой представители на двата пола без председателя на комисията. (4) Медицинските специалисти са представители на специалностите — клинична фармакология, експериментална фармакология, патоанатомия, социална медицина, психиатрия, вътрешни болести, анестезиология и реанимация, и една медицинска сестра. (5) Немедицинските специалисти са представители на следните професии — двама юристи, двама философи и по един теолог, психолог и социолог. Чл. 2. (1) Председателят свиква комисията в 7-дневен срок от получаване на предложението за клинично изпитване по чл. 39, ал. 2 ЗЛСАХМ. (2) Заедно с предложението за клинично изпитване на комисията се предоставят пълната документация за проведените до момента експериментални и клинични изпитвания и планът за клинично изпитване по чл. 37, ал. 2 ЗЛСАХМ. Чл. 3. (1) Заседанията на комисията са открити. (2) Заседанията на комисията са редовни, ако присъстват 2/3 от членовете ѝ. (3) Становището на комисията се изработва при пълно единодушие от присъстващите на заседанието. Чл. 4. (1) Комисията взема становище в срок до 2 месеца от постъпване на предложението по чл. 39, ал. 2 ЗЛСАХМ. (2) При изработване на становището си комисията проверява спазени ли са разпоредбите на Конституцията, на ЗЛСАХМ, на международните актове, по които Република България е страна, отнасящи се до защита правата на човека, и преценява всички рискове за лицата, върху които ще се изпитва лекарственото средство. (3) Комисията дава мотивирано становище по предложението за клинично изпитване и утвърждава плана за провеждането му, когато становището ѝ е положително. (4) Комисията изпраща становището по ал. 3 на министъра на здравеопазването. Чл. 5. Комисията осъществява методическо ръководство върху дейността на местните комисии по етика към здравните заведения, създадени по реда на чл. 40, ал. 2 ЗЛСАХМ. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Тази наредба се издава на основание чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗЛСАХМ. Глава пета ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА ИТАЛИАНСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА Чл. 33. (1) Италианските гласни а, е, i, о, u се предават на български съответно с а, е, и, о, у (Lago di Como - Лаго ди Комо, Cuneo - Кунео). (2) Съчетанието еа в краесловие се предава на български с еа (Ivrea - Ивреа). (3) Гласната i, когато е неударена и в съчетание с друга гласна, има стойност на полугласна и образува дифтонг със съответната гласна. На български дифтонгите се предават в зависимост от положението на i спрямо гласната и от позицията им в името: 1. дифтонгите ia, ie, io, iu, когато са в средата на думата след съгласна се предават с иа, ие, ио, иу (Seriate - Сериате, Bientina - Биентина, Oriolo - Ориоло, Fiumicino - Фиумичино); 2. дифтонгът ia се предава с я в началото, в средата и в края на името след гласна (Fraiano - Фраяно, Capraia - Капрая, Pistoia - Пистоя) и с ия в края на думата след съгласна (Italia - Италия, Alessandria - Алесандрия, Lombardia - Ломбардия); 3. дифтонгът ie се предава с йе в началото на името и в средата след гласна (Iesi - Йези; Maiela - Майела) и с ие в края на името след съгласна (Giulie - Джулие); 4. дифтонгът io се предава с йо в началото на думата и в средата след гласна (Ionico - Йонико; Fumaiolo - Фумайоло) и с ио в края на името след съгласна (Bisenzio - Бизенцио); 5. дифтонгът iu се предава с ю в началото на името и в средата след гласна (Iudica - Юдика; Mezzoiuso - Медзоюзо) и с иу след съгласна (Chiusi - Киузи); 6. дифтонгите ai, ei, oi, ui се предават съответно с ай, ей, ой, уй, като по изключение дифтонгът ei само в края на многосрични имена се предава с еи (Aidone - Айдоне, Olzai - Олцай, Beinette - Бейнете, Belgioiso - Белджойзо; но Canazei di Fassa - Канацеи ди Фаса, Bultei - Бултеи). (4) За графичния знак j, остатък от по-стар правопис, се отнасят всички правила за полугласната i (Santa Loja - Санта Лоя, Jesolo - Йезоло). Чл. 34. (1) Италианските съгласни b, d, f, l, m, n, р, q, r, t и v се предават на български съответно с б, д, ф, л, м, н, п, к, р, т и в. (2) Буквата h е ням графически знак и не се транскрибира (Santhia - Сантия). (3) Двойните съгласни се предават с един графичен знак, като за двойни с и g важат правилата за същите единични букви (Busseto - Бусето, Ravenna - Равена). (4) Пред гласните а, о, u и пред съгласна буквата с се транскрибира с к (Capri - Капри, Como - Комо, Cuneo - Кунео, Cremona - Кремона), а пред гласните е, i - с ч (Cesena - Чезена, Cimpiello - Чимпиело). (5) Съчетанията cia, cio, ciu се транскрибират съответно ча, чо, чу (Ciano - Чано, Riccione - Ричоне). Не се допуска транскрибирането им с чиа, чио и чиу с изключение на случаите, когато и е под ударение (Lucia - Лучия). (6) Съчетанията che и chi се предават съответно с ке и ки (Cherubino - Керубино, Chiavari - Киавари). (7) Пред гласните а, о, u и пред съгласна буквата g се транскрибира като г (Gabiano - Габиано, Glorenza - Глоренца), а пред гласните е и i - като дж (Gela - Джела, Ginosa - Джиноза). (8) Съчетанията gia, gio, giu се транскрибират като джа, джо, джу (Giaveno - Джавено, Giovi - Джови, Giussano - Джусано), а ghe и ghi - като ге и ги (Ghela - Гела, Ghigo - Гиго). (9) Буквата s се транскрибира със с в началото на името пред гласна, в края на името, след съгласна, пред беззвучна съгласна и когато е удвоено и със з пред звучна съгласна и между две гласни (Salerno - Салерно, Boves - Бовес, Ponsaco - Понсако, Stilo - Стило, Ossola - Осола; Cismon - Чизмон, Rosate - Розате). (10) Съчетанията sce, sci се предават на български с ше, ши, а съчетанията scia, scie, scio, sciu - с ша, ше, шо, шу (Brescello - Брешело, Scilla - Шила; Brescia - Бреша, Uscio - Ушо). (11) Съчетанието sc пред а, о и u се предава на български със ск (Scansano - Скансано, Scopello - Скопело). (12) Съчетанията sche и schi се предават на български съответно със ске и ски (Bergamasche - Бергамаске, Schio - Скио). (13) За транскрипцията на буквата z се прилагат следните правила: 1. в началото на името пред гласна тя се предава с дз (Zeri - Дзери, Zone - Дзоне, Zibello - Дзибело); 2. в суфиксите -anza, -enza, -ezia, -izia, -ezzo, -uzzo и -zione - с ц (Sanza - Санца, Piacenza - Пиаченца, Venezia - Венеция, Porlezza - Порлеца, Basiluzzo - Базилуцо). 3. Двойно z (zz) се предава според италианското му произношение (Pozzalo - Поцало, Tolmezzo - Толмедзо). (14) Със съчетанието gn се означава мекостта на съгласната n, която се предава на български с я, ьо и ю пред а, о и u, и не се отразява пред е и i (Carmignano - Карминяно, Stagno - Станьо, но Cogne - Коне, Segni - Сени). (15) Съчетанията glia, glio, gliu се предават на български съответно с ля, льо, лю, а съчетанието glie - с лие (Savigliano - Савиляно, Usseglio - Усельо, но Tiglieto - Тилието). (16) Съчетанието gli, срещащо се предимно в краесловие, се предава с ли (Pegli - Пели, Vagli Sotto - Вали Сото). Чл. 35. Правописът на сложните и съставните италиански географски имена, на служебните думи в средисловие и използуването на апостроф са в съответствие с чл. 12 и 13 (Montalto - Монталто, Col di Lana - Кол ди Лана, Sant’Agata - Сант’Агата, Montopoli in Val d’Arno - Монтополи ин Вал д’Арно). Чл. 36. Ударението в италиански език се отбелязва задължително, само когато пада върху последната гласна (Scurtabo - Скуртабо). Чл. 37. Номенклатурните географски имена се предават в съответствие с чл. 14 (Lago di Como - Лаго ди Комо, Strato di Messina - Месински проток, Mar Ionio - Йонийско море). Чл. 38. Съгласно чл. 15 като традиционни се запазват имена от типа на Рим (фон.тр. Рома), Неапол (фон.тр. Наполи), Генуа (фон.тр. Дженова), Флоренция (фон.тр. Фиренце), Голям Сан Бернардо (фон.тр. Гран Сан Бернардо) и др. Глава шеста ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА НЕМСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА Чл. 39. При предаването на немските гласни се спазват следните правила: 1. не се отразява дължината на гласните, отбелязвана графически в немски език по различни начини (чрез удвояване, с h, ie, отворена или затворена сричка и пр.), например, кратки гласни: Arzberg - Арцберг, Grдfеndоrf - Грефендорф, Ilfeld - Илфелд, Ybbs - Ибс, Homburg - Хомбург; дълги гласни: Baden - Баден, Ahlen - Ален, Aachen - Ахен, Saerbeck - Зарбек, Ehrenberg - Еренберг, Spree - Шпре, Iburg - Ибург, Ihle - Иле, Friedrichsruhe - Фридрихсруе, Obing - Обинг, Bohmte - Бомте, Hoof - Хоф, Urah - Урах, Suhl - Зул); 2. лабиализуваните гласни, отбелязвани графически с ц (ое) и ь (uе, ui) в началото на името и след гласна се предават съответно с йо и ю, а след съгласна, включително и след шушкавите съгласни - с ьо и ю (Цldе - Йолде, Viцl - Фийол, Ьdеm - Юдем, Uerdingen - Юрдинген, Ьhlzеn - Юлцен; Nцrdlingеn - Ньордлинген, Loebenstein - Льобенщайн, Duisburg - Дюсбург; Sсhцnеfеld - Шьонефелд, Sсhьttоrf - Шюторф); 3. когато гласната е след о (ое) и u (uе) обозначава дължината им, тя не се транскрибира на български (Buer - Бур, Coesfeld - Косфелд, Oldesloe - Олдесло); изключение правят имената, в които според немското произношение гласната е е сричкообразуваща (Buchloe - Бухлое). Чл. 40. (1) Немските буквени съчетания ai, au, ei и eu се транскрибират на български с двугласната ай (Aich - Айх, Bullau - Булай, Mannheim - Манхайм, Freyung - Фрайунг). (2) Буквеното съчетание au се предава с двугласната ау (Augsburg - Аугсбург, Bad Schandau - Бад Шандау). (3) Буквените съчетания au, eu, oi и oy се транскрибират с двугласната ой (Allgau - Алгой, Radebeul - Радебойл, Loitz - Лойц, Hoyerswerda - Хойерсверда). Чл. 41. (1) Буквата c се транскрибира с к, когато се намира пред a, o или съгласна, и с ц пред e (Calbe - Калбе, Cottbus - Котбус, Crinitz - Криниц; Celle - Целе). (2) Буквата h се транскрибира с х само в началото на името или на морфема (Halle - Хале, Heidelberg - Хайделберг, Holzheim - Холцхайм, Buxtehude - Букстехуде). (3) Буквата s се транскрибира със з в началото на името пред гласна и в средата между две гласни или между гласна и сонорен звук (Salzburg - Залцбург, Husum - Хузум, Merseburg - Мерзебург). Във всички други случаи тя се предава на български със с (Ems - Емс, Hausberge - Хаусберге, Rostock - Росток, Flensburg - Фленсбург). (4) Буквата ß е равностойна на двойно s (ss) и се транскрибира със с (Großbothen - Гросботен, Lößnitz - Льосниц, Roßlau - Рослау). (5) Буквата v се транскрибира с ф, когато е в началото на името пред гласна и понякога в средисловие между гласни (Valepp - Фалеп, Velden - Фелден, Havel - Хафел). В останалите случаи тя се предава с в (Balve - Балве, Greven - Гревен, Kleve - Клеве). (6) Буквата w във всички случаи се транскрибира с в (Sonnewalde - Зоневалде, Wermsdorf - Вермсдорф, Teltow - Телтов). (7) Буквата x се предава с кс (Xanten - Ксантен). (8) Буквата z се транскрибира с ц (Zarnow - Царнов, Zürich - Цюрих). Чл. 42. Двойните съгласни се предават като единични с изключение на случаите, когато са на морфемна граница (Dobbertin - Добертин, Dallmin - Далмин, Grossfura - Гросфура, Prettin - Претин, но: Norddorf - Норддорф, Havelland - Хафелланд, Rosenock - Розеннок, Hochheim - Хоххайм). Чл. 43. Съгласната j се транскрибира в зависимост от следващата я гласна: 1. ja - с я (Jade - Яде, Jatznik - Яцник); 2. jä и je - с йе, но само в началото на името и след гласна (Jägerbrück - Йегербрюк, Jena - Йена); след съгласна не се допуска транслитерацията на j с й (Lütjenburg - Лютенбург); 3. ju, jü и jui - с ю (Judenau - Юденау, Jülich - Юлих, Juist - Юст). Чл. 44. Характерните за немски език буквени съчетания се предават по следния начин: 1. ig - с иг, като се пренебрегва произношението му като их с цел да се запази графемната близост (Leipzig - Лайпциг, Merzig - Мерциг, Werbig - Вербиг); 2. dt - с т (Darmstadt - Дармщат, Schwedt - Швет, Rheidt - Райт); 3. ck - с к (Beckum - Бекум, Stockheim - Щокхайм); 4. ch - в началото на името пред гласна и след гласна с х (Cham - Кам, Chemnitz - Кемниц, Chiemsee - Кимзе; Aach - Ах, Achim - Ахим, Bacharach - Бахарах); 5. chs - с кс, когато s не спада към следващата морфема (Sachsenhausen - Заксенхаузен, но: Bruchsal - Брухзал); 6. ph - с ф, когато p и h не принадлежат към различни морфеми (Philippsburg - Филипсбург, но: Diepholz - Дипхолц); 7. rh и th - съответно с р и т, когато r, t и h не принадлежат към различни морфеми (Rhade - Раде, Roth - Рот, но: Burhafe - Бурхафе, Bentheim - Бентхайм); 8. sp и st - съответно с шп и щ, когато са в началото на името или на морфема (Speyer - Шпайер, Zugspitze - Цугшпице, Stuttgart - Щутгарт, Hohenstein - Хоенщайн); 9. sch - с ш (Scharbeutz - Шарбойц, Schwerin - Шверин, Monschau - Моншау); 10. tz - с ц (Beelitz - Белиц, Hatzfeld - Хацфелд, Ratzeburg - Рацебург); 11. tsch, tzsch и zsch - с ч (Kütschach - Кьочак, Delitzsch - Делич, Zschopau - Чопау). Чл. 45. Правописът на сложните и съставните немски географски имена е в съответствие с изискванията на чл. 12. Примери: Goldberg - Голдберг, Neugraben - Нойграбен, Oberharz - Оберхарц, Saale-Elster-Kanal - канал Зале-Елстер, Havel-Elbe - Хафел-Елбе. Чл. 46. Началните и средисловните служебни думи се пишат в съответствие с изискванията на чл. 13. Примери: Unter den Linden - Унтер ден Линден, Am Tiefen Graben - Ам Тифен Грабен, In der Aue - Ин дер Ауе. Чл. 47. Номенклатурните географски термини се предават в съответствие с изискванията на чл. 14. Примери: Arnstadt - Арнщат, Hermsdorf - Хермсдорф, Drewensee - Древензе, Fellberg - Фелберг и др. Чл. 48. Съгласно чл. 15 като традиционни се запазват имена от типа на Германия (фон.тр. Дойчланд), Дрезден (фон.тр. Дресден), Шлезвиг (фон.тр. Шлезвих), Рейн (фон.тр. Райн) и др. Глава седма ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА ПОЛСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА Чл. 49. (1) Правилата за транскрипция и правопис на полските гласни се отнасят само до онези полски звукове, които не се срещат в български език. (2) Носовките ą и ę се предават съответно с он и ен с изключение на случаите, когато са в позиция пред съгласните b и p. Тогава те се транскрибират съответно с ом и ем (Bąk - Бонк, Kąty - Конти, Będlino - Бендлино, Męka - Менка; но Dębie - Домбе, Stąporków - Стомпорков, Stębark - Стембарк, Kętrzyn - Кентшин). (3) Буквата ó (ударено о) се предава на български в зависимост от позицията ѝ в името: 1. в краесловие тя се предава с о (Kraków - Краков, Abramów - Абрамов); 2. в едносрични имена и в многосрични, ако ударението не пада върху нея, тя се предава с у (Mstów - Мстув, Rzgów - Жгув; Ryzinowo - Рузиново, Murkowo - Мурково). (4) Гласната y е близка по произношение до руския звук ы и се предава на български с и (Buszki - Бички, Bredynki - Брединки). (5) Йотацията в полски език, отбелязвана графично с j, се предава на български, както следва: 1. пред a (ja) - с я (Jabłonka - Яблонка); 2. пред e (je) - с йе, но само в началото на името и след гласна (Jelcza - Йелча, Andrzejewo - Анджейево); 3. пред o (jo) - с йо (Jonkowo - Йонково); 4. пред u (ju) - с ю (Jurków - Юрков). (6) Тъй като гласната i не е сричкообразуваща, краесловното -ia се предава с -я с изключение на някои имена от чужд произход, в които това съчетание се предава с -ия (Alwernia - Алверня, но Góra Kalwaria - Гура Калвария). Чл. 50. (1) Транскрипцията на полските съгласни се подчинява на следните правила: 1. буквата c се транскрибира като ц с изключение на случаите, когато следващата я гласна е i - тогава тя се предава на български с ч (Cekcyn - Цекцин, Brodnica - Бродница, Czudec - Чудец; Barcice - Барчице, Ciche - Чихе); 2. буквата s се транскрибира със с с изключение на случаите, когато следващата я гласна е i - тогава тя се предава с ш (Silnowo - Шилново, Sipiory - Шипьори); 3. буквата z се транскрибира със з с изключение на случаите, когато следващата я гласна е i - тогава тя се предава на български с ж (Zamarte - Замарте, Zduny - Здуни; Zadzim - Заджим). (2) Характерните за полски език диакритични знаци върху буквите променят тяхната звукова стойност и се предават на български по следния начин: 1. буквата ć се транскрибира на български с ч (Ćmachowo - Чмахово); 2. буквата ż или ź се транскрибира на български с ж (Żlinice - Жлинице, Żabia Wola - Жабя Вола); 3. буквата ś се предава на български с ш (Świba - Швиба). (3) Корелацията мекост - твърдост на полските съгласни l и ł се отбелязва графично с отделни знаци: меко l - с l и твърдо ł - с л, меко n - с ń и твърдо - с n. Мекостта на тези съгласни се отбелязва само пред a, ą, o и u (Lachowo - Ляхово, Ląd - Льонд, Lotyń - Льотин, Luboń - Любон; Łapy - Лапи, Łąck - Лонцк, Łomno - Ломно, Łubowo - Лубово). Пред e, ę, i, съгласна и в края на думата тази мекост не се отбелязва (Lesko - Леско, Lębork - Лемборк, Lipa - Липа, Bolków - Болков, Insko - Инско, Breń - Брен). (4) Мекостта на съгласните в полски език се отбелязва с гласната i, следваща съответната съгласна, която не се изписва при транскрипцията на български. Мекостта на съгласните се предава на български само пред a, ą, o и u съответно с я, ьон, ьо и ю (Biadki - Бядки, Miąsowa - Мьонсова, Kamion - Камьон, Fiukówka - Фюковка). В други случаи мекостта не се отразява на български, а гласната i не се транскрибира (Cierpice - Черпице, Kamieniec - Каменец, Mielno - Мелно, Siemiany - Шемяни, вж. и чл. 50, ал. 1, т. 1 и 2). (5) Съгласно чл. 7, ал. 3 се запазва мекостта и на шушкавите съгласни пред a, ą, o и u (Ciasna - Чясна, Ciągowice - Чьонговице, Ciosny - Чьосни, Siudmak - Шьодмак, Siucice - Шючице). (6) Двойните съгласни в полските имена се предават опростено с една съгласна с изключение на случаите, когато принадлежат към две различни морфеми (Sienno - Шено, Sanniki - Саники, но Rossosz - Россош, Rossoszuca - Россошица). (7) Характерните за полски език буквени съчетания се предават на български по следния начин: 1. съчетанието ch се транскрибира с х (Charzyno - Хажино, Chlewo - Хлево, Chodel - Ходел, Bochnia - Бохня); 2. съчетанието rz се транскрибира с ж в началото и в края на имената, след звучна съгласна и между гласни и с ш след беззвучна съгласна (Rzgów - Жгув, Lubomierz - Любомеж, Wałbrzych - Валбжих, Orzechów - Ожехов; Zakrzów - Закшов, Oprzęszów - Опшенжов); 3. съчетанието szt се транскрибира с щ (Wolsztyn - Волщин, Sztabin - Щабин, Frysztak - Фрищак). (8) В имена, при които се среща типичното за западнославянските езици струпване на съгласни, при транскрипцията на български за облекчаване на произнасянето се вмъква ъ (Brdów - Бърдов, Brwinów - Бървинов, Jabłków - Ябълков). Съгласно чл. 9, ал. 2 буквата ъ се вмъква и пред краесловни r и l, намиращи се след съгласна (с изключение на сонорните съгласни), например: Supraśl - Супрашъл, Radomyśl - Радомишъл. Чл. 51. Ударението в полски език е строго фиксирано и то пада винаги на предпоследната сричка: Базанов, Джембтво, Жишов, Шлихтингтва и др. Чл. 52. Правописът на сложните и съставните полски географски имена е в съответствие с изискванията на чл. 12, като с малка буква се пишат само служебните частици (Mszana Dolna - Мшана Долна, Piotrkow Trybunalski - Пьотърков Трибуналски, Bialy Bor - Бяли Бор, ModrzeleWygowa - Моджеле-Вигова, Nakio nad Noteci№ Накло над Нотечон). Чл. 53. Номенклатурните географски термини се предават на български съгласно изискванията на чл. 14 (Morze Baltyckie - Балтийско море, Zalew Gdanski - Гдански залив, Rywina Tucholska - Тухолска равнина, Kasprowy Wierch - Каспров връх). Чл. 54. Съгласно чл. 15 като традиционни се запазват имена от типа на Полша (фон.тр. Полска), Лодз (фон.тр. Лудж), Освиенцим (фон.тр. Ошвенчим), Силезия (фон.тр. Шльонск) и др.